да не иска публикация на анализите, продължили няколко години.
След всичко казано по-горе мога само накратко да се спра на патологичното влияние на «първичната сцена» и на онези изменения, които пробуждането на тази сцена е предизвикало в неговото сексуално развитие. Ще проследим само онова действие, което е намерило израз в съновидението. По-късно ще стане ясно, че тази «първична сцена» е източник не само на една сексуална ориентация, а на цял ред ориентации — истинско разцепление на сексуалния живот. По-на-татък трябва да обърнем внимание, че съживяването на тази сцена (нарочно избягвам думата «спомен») оказва същото действие, както ако това беше истинско преживяване. Сцената действа след известен период и за това време — в периода между година и половина и четири години — не е изгубила своята сила. Може би по-нататък ще открием признаци за това, че тя е имала определено въздействие още по времето, когато е била възприета, т.е. когато пациентът ми е бил на година и половина.
Когато пациентът потъваше в ситуацията на «първичната сцена», той извеждаше следното самонаблюдение. Преди е предполагал, че наблюдаваното произшествие представлява акт на насилие, но изразът на удоволствие, който е наблюдавал върху лицето на майка си, не е съответствувал на това впечатление. Той е бил принуден да признае, че тук става дума за удовлетворение.
Може би най-правилно ще разберем указанието на пациента, ако допуснем, че отначало предмет на неговото наблюдение е бил коитусът в нормално положение, който би трябвало да остави след себе си впечатлението за садистичен акт. Положението се е променило едва впоследствие, така че той е имал възможност да направи и други наблюдения и да разсъждава по друг начин. Но това предположение не е достоверно и ми изглежда ненужно. Съкратеното изложение на текста не бива да ни кара да забравим истинското положение на нещата, а именно, че пациентът,
