Аз: «Тогава защо пъхна ножчето?»
Той: «Не зная.»
Аз: «Как изглежда ножчето?»
Той ми го донася.
Аз: «Мислиш, че това може би е малко дете?»
Той: «Не, нищо не мисля, но ми се струва, че щъркелът или някой друг веднъж е донесъл малко дете.»
Аз: «Кога?»
Той: «Някога. Чувал съм за това, а може и изобщо да не съм чувал, или май съм се объркал.»
Аз: «Какво означава объркал си се?
Той: «Че всичко това не е вярно.»
Аз: «Всичко, което казват, е поне малко вярно»
Той: «Е, да, мъничко.»
Аз (сменяйки темата): «Как според теб се появяват на този свят пиленцата?»
Той: «Щъркелът ги отглежда, не, добрият Бог.»
Обяснявам му, че кокошките снасят яйца и че пиленцата се появяват от яйцата. Ханс се смее.
Аз: «Защо се смееш?»
Ханс: «Защото ми харесва това, което разказваш.»
Той казва, че вече е виждал това.
Аз: «Къде?»
Той: «При теб.»
Аз: «Да не би да съм снасял яйца?»
Ханс: «В Гмунден ти снесе едно яйце в тревата и оттам веднага изскочи пиленце. Веднъж снесе, яйце, зная това съвсем точно, защото мама ми го разказа.»
Аз: «Ще попитам мама дали е вярно.»
Ханс: «Изобщо не е вярно, но аз веднъж снесох яйце и оттам веднага изскочи кокошчица.»
Аз: «Къде?»
Ханс: «В Гмунден. Легнах в тревата, не, бях на колене и децата изобщо не ме виждаха, а на сутринта им казах: «Търсете, деца, вчера снесох яйце.» И тогава те изведнъж погледнаха и изведнъж намериха яйцето и тогава от него излезе един мъничък Ханс. Защо се смееш? Мама не знае това, и Каролина не го знае, защото никой не гледаше, а аз изведнъж снесох яйцето и изведнъж то се оказа там. Вярно е. Татко,
