Златогривия лъв, че Македония без Солун не може, партизанинът почна да му държи предизборни речи и да му обещава, че след потопа ще го направи надничар в Зоологическата градина, а канцеларският бюрократ мълчеше и продължаваше с упоритост да пише изходящи и входящи номера по една преписка, започната още от първото българско царство по Върпоса за данъка, който Аспарух има да дължи на държавата във връзка със заселването му на българска земя.
Лъвът ги слушаше снизходително и всичко им прощаваше, но когато чу, че политикът се отпусна и почна настоятелно да иска командировка до Женева, партизанинът почна да го ругае и да му иска да подпише партийна декларация пи да му даде рушвет десет от бъдещите си надници, като видя, че канцеларския чиновник взе да му оценява Ковчега, за да му иска данък върху имота, лъвът се разяри и взе че ги хвърли в развълнуваната бездна и ги изподави.
И сам пристигна на Юмрук-чал.
Уморен и съкрушен от гибелта на царството си лъвът се опре о` гигантския Юмрук на чалът, въздъхна и рече:
— Ех, драги, ти като си Юмрук и аз като съм лъв, защо не се сетихме по-рано ти да се стовариш Върху племето, а аз да му покажа зъбите си — белки о` време щяхме да помогнем и нямаше гибел да унищожи царството.
Така свърши третото българско царство, което след потопа се превърна в пустиня, за да има за археолозите да си блъскат главата, за да разберат как едно чалнато племе само си е затрило царщината.
(в. „Щурец“, 23 септември 1933)
