Хумористична история на България
Глава последна
Краят на третото българско царство. Златогривият лъв построява Ноев ковчег.
Дълги години книжният порой от разнопартийни декларации, политически платформи, протоколи, резолюции, канцеларски преписки от номер на номер, продължаваше да се излива върху третото българско царство с такава упоритост, че почна да предвещава потоп.
Никой, обаче, не обръщаше внимание на тревожните признаци и племето продължаваше да се дели на съюзи, партии, партийки, групи, племена, крила, крилца и опашки, като съюзите, партиите, партийките, групите, крилата, крилцата и опашките от своя страна се деляха и цепеха на съставните си части, докато всички се превърнаха на ситни трески, които подкрепени от канцеларския дъмпинг от преписки й протоколи, заляха страната, покриха градове и селища и изпълниха долини и усои.
И настана потоп, който обрече на мор и погибел демократическата държава.
Златогривият лъв, който си стоеше на държавния герб, като Виде нещастието, съживи се, изскочи от рамката си й реши да направи Ноев ковчег, за да спаси каквото може.
