Курортно писмо
Георге,
Настанихме се във вилата, дето беше ангажирал. Стаята е хубава и е на юг, но пак е хладна, защото калканът на съседната къща пречи на слънцето да проникне. Всеe пак, aкo cu подаде човек главата през прозореца, между 12 и пол. и 1 часа на обед ще забележи слънчевите лъчи. Стаята е мобилирана и има доста мобили, като врата, прозорец и дюшеме. Вратата е без брава, че лани тук седел един нервозен, та като го прихванало, взел, че я изкъртил и насмалко щял да счупи главата на съдържателя, но хазайката каза, че можем и без брава, само нощем да залостваме вратата с големия куфар, че братчето й било сомнамбул, та имало обичай да влиза ноще по стаите. Георге, добре сме и от нищо не се нуждаем, но все пак, ако можеш, донеси малко кафе и захар и джезвето със спиртника, че тук има кухня, но дърва няма, че горите ги изсекли още през миналия режим, а пък през сегашния не им дали да поникнат. Въздухът е чудесен, но без поливачка не е препоръчително, че все има прах от пътя, та бръкни в голямото чекмедже и донеси всичките носни кърпи, защото тук трябват в изобилие. Откъм храната сме криво-ляво добре, но месо почти няма, та вземи малко салам като дойдеш или кремвиши, ако можеш едно бутче агнешко. Зарзават няма, защото
