на живот. Случвало се е да си е вземал заплатата и, тъй като не е имал семейство, да я изхарчи за една вечер в някой аперитив, черпейки цялата компания. Така е ставало най-често в моментите, когато се е чувствал най-самотен. Той беше роден да има семейство, да има деца, да има за кого да се грижи. А като момче Райко много е мизерствал. Били са шест деца и макар че баща му е бил гимназиален директор, учителската заплата не е стигала за всичко. Когато Райко дошъл да учи в София, се е случвало да спи и по вагоните на гарата.
Но аз се отклоних. Ставаше дума за решението му да напусне „Зора“ и да започне свой вестник. Собственикът на „Зора“ Данаил Крапчев беше хитър човек и знаеше, че веселата страница се търси и е като магнит за читателя. Знам, че понякога е имало пререкания между тях, но скандал не е имало. Просто той отиде и му каза: „Бай Данаиле, така и така“. И напусна. Аз, разбира се, подкрепих намерението му да прави свой вестник, въпреки борчовете му. А Райко беше много доволен, че стана напълно самостоятелен.
Първият брой имаше неочаквано голям успех. Вестникът се разграби до десет часа сутринта. Този ден на два пъти се отпечата допълнителен тираж и всичко това се похарчи.
Райко Алексиев беше много популярен. Хората го обичаха и сигурно затова „Щурец“ се четеше толкова много. Освен това Райко беше и доста влиятелен. Той имаше голяма сила може дори да се каже, че беше способен да свали министър или цял кабинет. Дано не ви се вижда смешно, но Райко беше ухажван от всички министри. Често сме били на гости у много от тях, а не е имало прием, на който да
