Речник на слятото, полуслятото и разделното писане за 21. век/Увод и бележки

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

Встъпителни думи

През 1976 година тогавашното издателство Народна просвета публикува съставения от мене справочник Слято, полуслято, разделно писане, в който направих за пръв път опит да обхвана голямото количество сложни думи, употребявани в книжовния български език, и да формулирам правилата за техния правопис, защото те създаваха големи затруднения на обществото ни. По-късно тъкмо правилата, формулирани там, залегнаха и в уводната част на Правописния речник на съвременния български книжовен език, подготвен от Института за български език и издаден от Издателството на БАН през 1983, преиздаден през 1995 година.

Оказа се обаче, че през последните години в българския език навлязоха множество нови сложни думи, вследствие на което дори може да се посочи, че, както показват и най-новите изследвания, тъкмо тяхното образуване е най-активният словообразувателен начин, действащ днес. Лошото обаче е, че много от новопоявилите се и новообразувани сложни думи също затрудняват с правописа си, защото започнаха да се налагат цели нови модели, които преди 20–30 години изобщо не съществуваха или бяха застъпени твърде слабо. Това, естествено, наложи формулираните правописни правила да бъдат променени и (в редки случаи) да бъдат изцяло формулирани, за да отразяват спецификата на целия масив от сложни думи, използвани в съвременния език.

Тези нови или стари нови правила залегнаха в уводната част на Новия правописен речник на българския език, подготвен в Института за български език към БАН, издаден от издателство Хейзъл през 2002 г. Доколкото той отразява обаче всички правописни проблеми пред съвременния българин, голяма част от лексиката, пряко свързана с разглежданите тук въпроси, остава извън обхвата му. Особено важна негова особеност е, че в него е включен само лексикализираният материал на книжовния ни език и поради тази причина на словосъчетанията не е отделено място, макар и те да се разглеждат понякога като сложни или съставни думи.

Тъкмо това наложи да бъде подготвено специално издание, което да се концентрира изцяло само върху правописа на сложните думи и свободните словосъчетания, за да бъдат разкрити и правилата, според които (трябва да) се пишат те днес, а и самите те да бъдат посочени в речников вид за по-лесно ориентиране.

Предлаганата книга съдържа точно тези нови правила и голям словник, обхващащ множество сложни думи и съчетания, които днес се употребяват особено активно в речта ни. С нея трябва да бъде подпомогнат българинът, защото въпросите за слятото, полуслятото и разделното писане продължават да бъдат сред най-трудните проблеми за овладяване в системата на българския правопис. Основната причина за трудността обаче вече не е фактът, че липсват ясно формулирани правила, а това, че те не при всички случаи дават еднозначен отговор. При това не може да бъде пренебрегната традицията при записването на много от сложните думи, която често съществено се разминава с формулираните правила и води до множество изключения в тях. Към този факт се добавя и обстоятелството, че днес съществено влияе и начинът на писане на заеманите чужди сложни думи, който понякога в голяма степен се отличава от онова, което е характерно за българския правопис.

Най-важното за този справочник е, че съществена промяна в предлаганите тук правописни правила не е извършена и основен остава да бъде семантичният, тоест смисловият правописен принцип, заложен в тях. Според него основен критерий за слятото и разделното писане на думите се очертава степента на сливането на сложните думи и по-кратките словосъчетания в едно смислово цяло, както посочи още на времето професор Любомир Андрейчин.

И в този справочник е запазено виждането за последователното провеждане на единния смислов правописен принцип при сложните думи, като се елиминира влиянието на формалния, който десетилетия наред се препоръчваше при част от тях.

Смисловият принцип за графично оформяне на сложните думи е правописен принцип, свързан със значението (смисловата страна) на думите, тоест който отчита взаимната обусловеност между форма и съдържание. Под смислов правописен принцип се разбира съобразяването с отношението, в което се намират помежду си значенията на елементите, изграждащи сложната дума — равноправно или неравноправно. Ако се разглежда образуването на сложните думи като резултат от преход от граматично към лексикално равнище (тоест като създаване на дума, образувана от съответното синтактично съчетание), отношението между значенията на елементите на сложната дума е същото, както отношението между значенията на думите в изходното синтактично съчетание. Така както в словосъчетанията изграждащите ги части се свързват съчинително или подчинителпо, в сложните думи се наблюдава равноправно и неравноправно свързване на значенията на включените в тях елементи.

Разликата между сложната дума и словосъчетанието с неравноправна връзка между елементите обаче е, че в сложната дума се разграничават главна част на думата (независима представа) и втора, подчинена част, съответстваща на зависимата представа, а в словосъчетанието двете думи съответстват на независими една от друга представи, съчетани в хода на мисълта.

Неравноправното свързване между значенията на елементите, при които единият е зависим от другия, може да се продиктува от два фактора. На първо място, това произтича от природата на частта на речта, включена като основа в сложната дума. По своята природа прилагателните имена, причастията, числителните имена винаги са зависими. На второ място, зависимостта на елементите се определя и от граматичната функция, която те изпълняват в словосъчетанието, послужило като източник за образуване на сложната дума.

Смисловият принцип за правописа на сложните думи е тясно свързан с тяхната структура. Поради тази причина техният правопис се определя въз основа на строежа им.

* * *

При подготвянето на това издание съществена помощ в подбора на включения лексикален материал ми оказа доц. д-р Марта Кърпачева, за което сърдечно й благодаря. Благодаря и на другите си колеги, които изказаха мнения по правописа на отделни думи или на цели групи от тях. Благодарен съм на всички хора, които по телефона, по електронната поща или в писма ми подсказваха къде в момента има най-голяма нужда от допълнителни обяснения и уточнения по правописа на сложните думи и словосъчетанията, използвани активно в езика ни.

Май 2002 година
От автора

Правопис на сложните и съставните думи

В съвременния български книжовен език сложните думи се пишат слято или полуслято, а съставните думи и синтактичните съчетания — разделно.

Сложните думи съставят една цялост от две или повече основи с точно определено място, свързани чрез съединителна гласна -о-, -е- или -и- (понякога завършекът на първата основа на гласна поема ролята на съединителна гласна):

бензин-о-станция, звук-о-запис, комин-о-чистач, брон-е-жилетка, кон-е-завод, път-е-показател, траг-и-комедия.

Възможно е основите да бъдат свързани и направо, без съединителна гласна:

азотсъдържащ, джазмузикант, моторгенератор, петгодишен.

Структурната цялост на сложните думи се проявява изговорно с наличието на едно главно ударение в тях. Посочените формални показатели отличават сложните думи от съставните.

Сложните думи се образуват от две основи, от които едната пази своята граматическа характеристика: законопроект, ленокомбайн; от две или повече основи, които не пазят граматическата си характеристика: звездоброец; от сраснали се самостоятелни думи, които също са загубили или променили своята граматическа характеристика: дългосвирещ.

Като показател при определяне на едно съчетание от думи като сложна или съставна дума, тоест като синтактично съчетание, може да се използва членуването или образуването на форми за множествено число. Ако първата част се променя в множествено число или се членува, налице е синтактично съчетание.

министър-председател, министър-председателят; министър-председатели, министър-председателите; помощник-съдия, помощник-съдията; помощник-съдии, помощник-съдиите; началник-отдел, началник-отделът; началник-отдели, началник-отделите.

Но:

завеждащ отделение, завеждащият отделение; завеждащи отделения, завеждащите отделения; космонавт изследовател, космонавтът изследовател; космонавти изследователи, космонавтите изследователи; студент първокурсник, студентът първокурсник; студенти първокурсници, студентите първокурсници.

Основен правописен принцип при сложните думи е смисловият. При писането им се има предвид смисловото отношение между изграждащите ги основи — равноправно (съчинително) и неравноправно (подчинително). При случаите с неравноправно отношение едната основа е главна, а другата — подчинена. При писането на тези сложни думи се имат предвид и двете възможности за мястото на главната и на подчинената основа — главната основа да бъде на първо място или подчинената основа да я предхожда. Така се оформят два основни типа:

подчинена основаглавна основа и главна основаподчинена основа.

Сложните думи, изградени според първия тип, се пишат слято. Сложните думи, изградени според втория, се пишат полуслято (при сложните съществителни имена) или слято (при сложните прилагателни).

При равноправното смислово отношение в думите всички основи са главни и затова типът е само един:

главна основаглавна основа.

Сложните думи, изградени според този тип, се пишат полуслято.

Изборът на слятото и полуслятото писане на сложните думи, както и разделното писане на съставните думи е съобразен с масовата писмена практика, използвана като основен източник за информация при окончателното оформяне на всички правописни правила (особено в случаи, когато те не са били формулирани досега или много често са били нарушавани).

Слято писане

Слято се пишат сложните думи с неравноправно смислово отношение между изграждащите ги основи от типа подчинена основаглавна основа. Към тях се отнасят следните случаи:

Съществителни имена

1. Сложни съществителни имена, в които за подчинена основа служат различни части на речта (съществителни, прилагателни, числителни редни, местоимения, наречия), свързани с главната основа със съединителна гласна -о- или -е- (или с гласна, която изпълнява ролята и на съединителна):

  • бомбохвъргачка, водовместимост, вълнолом, газопровод, гръмоотвод, дърводобив, книгоиздаване, местоположение, маслобойна, минохвъргачка, млекоцентрала, нефтопродукт, основоположник, петролоносач, плодохранилище, розоварна, хлебозавод, ценоразпис, чушкопек, ярмомелка;
  • военнослужещ, новодомец, средношколец, теснолинейка;
  • второкурсник, петолиние, първоизточник;
  • вседържител, самовнушение;
  • високоговорител, далекомерист, квазикултура, лъжесвидетел, псевдоучен, суховей.

Забележка: Сложни съществителни имена с подчинена основа лъже-, свързана със съществително собствено име, се пишат полуслято:

Лъже-Димитър, Лъже-Нерон.

2. Сложни съществителни имена (названия на празници и градове), в които подчинената основа е съществително лично или фамилно име, свързано с главната основа без съединителна гласна:

  • Атанасовден, Гергьовден, Ивановден, Йордановден, Никулден;
  • Благоевград, Ботевград, Ивайловград, Симеоновград.

3. Сложни съществителни имена, чиято подчинена основа е числително бройно, свързано с главната основа без съединителна гласна:

двуокис, стохилядник, тригодишнина.

Забележка 1: Когато числителното име е написано с цифри, то се свързва с главната част чрез тире:

50-годишнина.

Забележка 2: Когато числителното име е съставно по строеж и не е написано с цифри, всички думи в съчетанието се пишат разделно:

трийсет и пет годишнина.

4. Сложни съществителни имена (предимно със съставки от чужд произход), в които подчинената основа е съществително име, свързано с главната основа без съединителна гласна (при много от тях за избора на слятото писане оказва влияние и традицията):

айскафе, блоксхема, боксофис, вакуумапарат, джазконцерт, джемсешън, емайллак, киловатчас, киносалон, концертмайстор, пресконференция, радиопредаване, сноуборд, саундтракт, тестпрограма, тонрежисъор, фолкмузика, фрезмашина, щабофицер.

Забележка 1: При по-новите сложни съществителни имена от този тип, особено когато първите съставки са се наложили като самостоятелни думи, се допуска разделно писане, което само формално ги превръща в съставни наименования (този правопис е в съгласие с масовата практика, в която има ясно изразена тенденция за разделно писане):

бизнес отношения, бинго зала, брейди облигации, бънджи скокове, гей общество, грис халва, гръндж поколение, денс клуб, дерби среща, допинг контрол, дроб сарма, екшън герой, интернет страница, крекинг процес, офис техника, рап музика, рок фестивал, ски състезание, смарт карта, соло изпълнение, стерео микроскоп, сумо борец, тенис клуб, техно музика, топ новина, фитнес център, хоби център, чейндж бюро, шкембе чорба.

Забележка 2: Когато като подчинена основа е използвано название на буква или самата буква, която е изписана, сложната дума се пише полуслято:

алфа-стабилизатор, гама-лъч, ку-код; α-стабилизатор, γ-лъч, n-образност.

5. Сложни съществителни имена, в които подчинената основа е съкратено прилагателно (предимно от чужд произход), свързано с главната основа без или със съединителна гласна:

авиобомба, автопилот, автомивка, агрополитика, анархолиберал, астроботаника, аудиосистема, биомеханика, вибробетон, видеоклип, геополитика, евроинтеграция, екосистема, електрогенератор, енергооборудване, етнополитика, зоосвят, компактдиск, контраразузнаване, копирмашина, космофизика, магнитоносител, макроклимат, масмедии, метеоинформация, микрорайон, миникалкулатор, мотоклуб, натурфилософ, националдемократ, наркоканал, политотдел, поппевец, порноиндустрия, психотерапия, радикалдемократ, системоператор, социалдемократ, спецслужби, суперсила, телекомуникации, телеобектив, термоизолация, тийнпоколение, турбогенератор, туроператор, фотоувеличение, хидросистема, химиотерапия, шпицкоманда, шрайбпроектор, югомедии, яхтклуб.

Забележка 1: Съчетания, в които подчинената част може да се разглежда като съкращение от прилагателни имена, представяни с различни буквени (български и чужди) съкращения, писани с главни или малки букви, се пишат разделно:

АГ отделение, ДНК фактор, ЕКГ данни, жп линия, МВР център, СДС лидер, ТБЦ бактерия, тв лиценз, УКВ програма; DJ парти, GSM оператор, HIV вирус, MTV поколение, NATO генерал, PR агенция, PS мрежа, PVC дограма, SIM карта, US президент, VIP гости, WAP достъп.

Забележка 2: Съчетания, в които подчинената част може да се разглежда като съкращение на прилагателно име, образувано от различни видове чужди съкращения, се пишат разделно:

имейл съобщения, онлайн режим.

6. Сложни съществителни имена, в които като главна основа са използвани несамостоятелни части като -графия, -логия, -метрия, -метър; -вед, -граф, -лог, -мен, -мер, -фил, -фоб и др., а като подчинена — основата на съществителни или прилагателни имена:

геология, дефектология, историография, психография, радиометрия, спектрометрия; почвовед, текстолог, океанограф, джазмен, оборотомер, ботанофил, русофоб.

7. Сложни съществителни имена, в които първата част е глаголна форма в повелително наклонение:

  • бутниколиба, кърпикожух, лайкучка, лапнишаран, препъникамък, прескочикобила, развейпрах, ритнитопка(овец), скубисвекърва, стърчиопашка;
  • Браниполе, Палилула, Чуйпетльово.

8. Сложни съществителни имена, образувани чрез наставка от сложни прилагателни имена, които се пишат слято:

едромащабност (от едромащабен), петдневка (от петдневен), тежкотонажник (от теежкотонажен).

9. Чужди буквени съкращения, употребявани като нарицателни съществителни имена, в които се назовават чуждите имена на буквите:

джиесем, джипи, диджей, пиар, писи, сиви, сиди.

Забележка: В чужди буквени съкращения, които се употребяват като собствени имена, чуждите имена на буквите се пишат разделно и с главна буква:

Ай Би Ем, Ай Ти Ти, Би Би Си, Ди Ви Ди, О Ем Ви, Си Ен Еп.

Прилагателни имена

1. Сложни прилагателни имена, в които подчинената основа е наречие, свързано с главната основа със съединителна гласна (или с гласна, която изпълнява ролята на съединителна):

аленочервен, бледосин, вечнозелен, взаимноперпендикулярен, вътрешнопартиен, душевноболен, дълбокоуважаем, здравноосигурителен, изумруденозелен, конституционнопарламентарен, корозионноустойчив, крайнодесен, мастиленозелен, медночервен, общоградски, общообразователен, огненочервен, правопропорционален, противоконституционен, самодоволен, светлосин, световноизвестен, средноаритметичен, сърдечноболен, тъмнокафяв, широкомащабен, яркочервен.

Забележка: Когато такива съчетания не са терминологизирани и не се схващат като сложни прилагателни, те се пишат разделно (този правопис е в съгласие с масовата практика, в която има ясно изразена тенденция за разделно писане дори и при терминологизираните съчетания):

дълбоко заинтересуван, жизнено необходим, зверски убит, изключително работоспособен, максимално допустим, минимално устойчив, многостранно развит, национално отговорен, обективно необходим, особено опасен.

2. Сложни прилагателни имена, образувани чрез наставка от сложни съществителни (със или без съединителна гласна), в които подчинената основа предхожда главната:

военнопленнически (от военнопленник), железобетонен (от железобетон), железодобивен (от железодобив), машиностроителен (от машиностроител), риболовен (от риболов), стоманобетонен (от стоманобетон); блокдиаграмен (от блокдиаграма), киловатчасов (от киловатчас); автотранспортен (от автотранспорт), агротехнически (от агротехника), биофизически (от биофизика), вицепрезидентски (от вицепрезидент), проектопрограмен (от проектопрограма), термоизолационен (от термоизолация).

3. Сложни прилагателни имена, образувани чрез наставка от сложни съществителни (с полуслято писане), в които главната основа предхожда подчинената:

вагонресторантски (от вагон-ресторант), генералмайорски (от генерал-майор), кандидатстудентски (от кандидат-студент), министърпредседателски (от министър-председател), планпрограмен (от план-програма), помощникаптекарски (от помощник-аптекар), заместникначалнически (от заместник-началник).

4. Сложни прилагателни имена, образувани от съчетания от прилагателно и съществително име, чиито части се пишат разделно:

  • административноправен (от административно право), взривоопасен (от взривна опасност), военностратегически (от военна стратегия), външнополитически (от външна политика), генноинженерен (от генно инженерство), големогабаритен (от големи габарити), дебелокор (от дебела кора), духовнокултурен (от духовна култура), едромащабен (от едър мащаб), електронномикроскопски (от електронен микроскоп), етеричномаслен (от етерично масло), жилищноспестовен (от жилищно спестяване), източноправославен (от източно православие), конституционномонархически (от конституционна монархия), масовопроизводствен (от масово производство), музикалноисторически (от музикална история), наказателнопроцесуален (от наказателен процес), националноосвободителен (от национално освобождение), първобитнообщинен (от първобитна община), скалнооблицовъчен (от скална облицовка), съдебномедицински (от съдебна медицина), художественотворчески (от художествено творчество), широкомащабен (от широк мащаб);
  • литературнохудожествен (от художествена литература), машинносметачен (от сметачна машина), научнопопулярен (от популярна наука), научноприложен (от приложна наука), ракетноядрен (от ядрена ракета), стиловоизобразителен (от изобразителен стил), църковнонационален (от национална църква).

Забележка: Когато прилагателните от този тип се пишат съкратено, между групите от букви, представящи отделните им части, се пише тире:

селскостопанскисел.-стоп.

Ако съкратените части са представени само с по една буква, тире (и точка) не се поставя:

жп (от железопътен), пп (от противопожарен).

5. Сложни прилагателни имена, образувани от съставни географски названия:

великотърновски (от Велико Търново), горнооряховски (от Горна Оряховица), далекоизточен (от Далечния изток), долнодъбнишки (от Долни Дъбник), старозагорски (от Стара Загора), тихоокеански (от Тихи океан), червенобрежки (от Червен бряг), черноморски (от Черно море).

6. Сложни прилагателни имена на -ски за качествена характеристика, образувани от съчетания от лично и фамилно име или от лично име, придружено от бай, бачо и под.:

байганьовски, бачокировски; иванвазовски, йорданрадичковски; кралимарковски, отецпаисиевски.

Такива прилагателни се пишат с малка буква.

Забележка: Сложните прилагателни притежателни имена на -ов, -ев, образувани от съчетания от лично и фамилно име, се пишат полуслято (и с главна буква за всяка съставка):

Димитър-Димова (творба), Емилиян-Станев (разказ), Златю-Бояджиев (маниер), Иван-Фунев (портрет).

7. Сложни прилагателни имена, образувани от съчетания от числително (бройно или редно) и съществително име, чиито части се пишат разделно:

едноминутен (от една минута), двучасов (от два часа), триетажен (от три етажа), осемгодишен (от осем години), петнайсетдневен (от петнайсет дни), трийсетметров (от трийсет метра), тристепенен (от трета степен), четвъртвековен (от четвърт век), половинчасов (от половин час).

Забележка 1: Когато числителното име е написано с цифри, то се свързва с главната основа чрез тире:

5-годишен, 45-градусов, 105-килограмов.

Забележка 2: Когато числителното име е съставно по строеж и не е написано с цифри, всички думи в съчетанието се пишат разделно:

двайсет и пет метров, седемдесет и пет годишен.

8. Сложни прилагателни имена, в които главната основа е основа на причастие, а като подчинена основа са използвани различни части на речта:

властимащ, дървообработващ, металорежещ, правоимащ, числопреобразуващ; главнокомандващ, новопристигнал, самокодиращ се; бавноразвиващ се, взаимнопроникващи се, гореизброен, долупосочен, дългосвирещ, многообещаващ, свръхбързодействащ, химическигравиран.

Забележка: Такива сложни прилагателни имена с подчинена основа наречие се пишат слято само ако се схващат като смислово единство, което ги превръща в терминологични елементи. Съответните свободни синтактични съчетания се пишат разделно:

бавно прелитащ, домашно тъкан, закономерно протичащ, интелектуално наситен, морално разложен, невинно оклеветен, неумело изработен, неясно формулиран, прясно боядисан, свободно падащ, безследно изчезнал.

Наречия

1. Наречия, образувани от предлог и наречие:

бездруго, вдясно, вляво, догоре, докога, докъде, донякъде, досега, доскоро, дотук, завинаги, занапред, засега, извън, извътре, издалече, изниско, изотзад, изтежко, набързо, наведнъж, нависоко, навред, навсякъде, навън, навътре, нагоре, наготово, надалеч, надолу, надълго, надясно, накратко, накриво, накъде, накъсо, наляво, наоколо, наопаки, направо, наскоро, натясно, нататък, наяве, наясно, отвсякъде, отвън, отгоре, отдавна, отдалеч, отдолу, отдясно, откакто, откъде, отляво, отнейде, отникъде, отново, отпосле, отпред, отпреди, отпърво, отрано, отсега, отскоро, оттам, оттатък, оттогава, понякога, поотделно.

Забележка: Когато съчетанието от предлог и наречие не образува смислова цялост с ново значение, двете думи се пишат разделно. Срв.

Отгоре лежеше новата й чанта (т.е. върху всичко друго) и Тя свали чантата си от горе (т.е. взе я от определено място). Той изведнъж се почувства натясно (т.е. в неудобно положение да се защищава) и Те все се оплакват, че живеели на тясно (т.е. на малко пространство).

Разделното писане се пази и в изрази като от горе до долу, от долу до горе, от къде на къде, от тук насетне, от тук натам.

2. Наречия, образувани от предлог и съществително име, когато:

2.1. Използваното съществително име не може да се променя граматически или няма собствено ударение:

вследствие, всъщност, догодина, докрай, завчас, издъно, навреме, навръх, наглед, наздраве, наистина, накуп, налице, наместо, наполовина, например, напук, наред, насила, насреща, настрани, насън, наум, начело, нащрек, околовръст, отсреща, отстрани, подред, подръка, поначало, предвид, следобед; надвечер, презглава, привечер, присърце, призори.

Забележка: Когато съчетанието от предлог и съществително име не образува смислова цялост с ново значение, двете думи се пишат разделно. Срв.

Той иде отсреща (т.е. срещу нас) и Той иде от среща (т.е. след като се е срещнал с някого). Тогава само тази книга ми беше подръка (т.е. само нея можех да използвам) и Той водеше под ръка старата жена (т.е. беше я хванал по определен начин).

2.2. Използваното съществително име е в стара падежна форма, която не се употребява самостоятелно: вкупом, вкъщи, встрани, довечера, навеки, напосоки, насъне, наяве.

2.3. Съчетанието е с ударение, преместено върху предлога:

надвечер, презглава, привечер, присърце, доземи, дохаки, залудо, отръки, призори.

Забележка: Разделно се пишат адвербиалните изрази като от време на време, от край до край.

Предлози и съюзи

1. Предлози, образувани от предлог и наречие:

въпреки, извън, отсам, оттатък.

2. Предлози, образувани от предлог и съществително име в основна или стара падежна форма:

вдън, вместо, наместо, според, навръх.

3. Сложни предлози, съставени от два предлога, които образуват смислова цялост:

всред, докъм, допреди, досред, заради, измежду, изсред, накрай, насред, откъм, открай, покрай, помежду, поради, посред.

4. Съюзите:

догдето, докато, докогато, доколкото, загдето, затова, накъдето, откак, откогато, отколкото, откъдето.

Забележка 1: Повечето съюзи са съставни и се пишат разделно:

въпреки че, освен че, след като, без да, преди да.

Забележка 2: Наред със сложния съюз затова съществува и съчетание от предлог и местоимение за това, които се пишат разделно. Срв.

Той е наказан затова, че не е съобщил за това, което се е случило.

* * *

Отрицателната частица не се пише слято със следващата дума в случаите:

1. Когато думата или формата не се употребява без нея:

неведение, негодяй, немотия, ненавист, нередност; невежа, невзрачен, невинен, неволен, невръстен, невредим, неизбежен, неимоверен, немарлив, неминуем, непоколебим, непрогледен; негодувам, недей, ненавиждам, нехая.

2. Когато думата е съществително, прилагателно или наречие и с отрицателната частица не се образува нова дума с противоположно значение:

недоверие, неистина, ненамеса, неприятел, несвяст, нещастие; неверен, невнимателен, негласен, немирен, неръждаем; неведнъж, невинаги, невярно, негласно, ненапразно.

Забележка 1: В единични случаи, когато с отрицателната частица не се бележи различно значение, което се подчертава и чрез логическото ударение върху нея, тя се свързва с думата чрез малко тире:

не-арийци, не-осведомен.

Забележка 2: Когато с отрицателната частица не не се получава ново, противоположно значение, тя се пише отделно:

Не веднъж съм идвал при тебе, а всяка седмица проверявах чертежите ти.

3. Когато думата е сегашно деятелно, минало свършено деятелно или минало страдателно причастие и с отрицателната частица се образува нова дума с противоположно значение:

невъзпитан, незнаещ, неможещ, необут, неузрял, неуспял.

Забележка 1: Когато с отрицателната частица не не се получава ново, противоположно значение, тя се пише отделно:

Посрещна ме не облечен за път, а с висока температура. Но: Той застана на вратата необлечен.

Забележка 2: Когато миналото свършено деятелно причастие е употребено като сказуемо в изречението, частицата не се пише отделно:

Селяните не могли сами да си разпределят земята.

Забележка 3: Отрицателната частица не се пише отделно от деепричастията и от миналите несвършени деятелни причастия, както се пише отделно и от глаголите:

не говорейки, не желаейки, не можейки; не говорел, не желаел, не можел.

4. Когато думата е глагол и отрицателната частица не е включена в състава на представката недо-, с която е образуван:

недовиждам, недоглеждам, недоразбирам, недоспивам си, недостигам, недоумявам, недочувам, недояждам си, недооценявам.

* * *

Отрицателната частица ни- се пише винаги слято със следващата местоименна форма:

никак, никакъв, никога, никой, николко, никъде, ничий, нищо.

Полуслято писане

Полуслято се пишат някои сложни думи с неравноправно смислово отношение между изграждащите ги основи от типа главна основаподчинена основа. Към тях се отнасят следните случаи:

Съществителни имена

1. Сложни съществителни имена, в които главна и подчинена основа са основи на съществителни имена, второто от които е необособено, неразширено приложение, поясняващо или конкретизиращо първото:

вагон-ресторант, генерал-лейтенант, заместник-председател, кандидат-студент, капсул-детонатор, министър-председател, премиер-министър, съдия-изпълнител, член-кореспондент.

При членуване, при определяне на рода или при образуване на форма за множествено число при такива думи се променя само втората част:

вагон-ресторантът, кандидат-студентката, министър-председатели, храм-паметникът.

Забележка 1: Съчетания от този тип, при които първата дума при граматическа промяна се изменя, се пишат разделно:

екип кандидат (екипът кандидат, екипи кандидати, екипите кандидати); самолет цистерна (самолетът цистерна, самолети цистерна, самолетите цистерна).

Забележка 2: При наложени и широко разпространени постоянни съчетания от този тип се допуска полуслято писане:

град-държава.

Забележка 3: Когато в свързан текст правописът на синтактичните съчетания може да доведе до двусмислие, се допуска писане на малко тире между съставките им. Например:

Дайте на жената-риба и вино.

Забележка 4: Когато в синтактичните съчетания втората част е обособено приложение, тя се огражда с голямо тире и запетая:

инженердиректор на завода; фирмаучастничка в преговорите; държавачленка на ЕС; странаучастничка в съвещанието.

Забележка 5: Когато към сложните съществителни имена, които се пишат полуслято, се добави трета основа, тя се пише разделно от останалата част на сложното съществително:

заместник министър-председател, заместник началник-управление.

Забележка 6: Когато съществителните имена от този тип се пишат съкратено, между буквите, представящи отделните им части, също се пише тире:

ас.-режисъор (от асистент-режисьор), зам.-дир. или зам.-директор (от заместник-директор), нач.- управление (от началник-управление), пом.-командир (от помощник-командир), чл.-кор. или чл.-кореспондент (от член-кореспондент).

Забележка 7: Когато към синтактични съчетания се добави трета основа, тя се пише разделно от останалата част:

заместник генерален директор; заместник главен преговарящ.

2. Фразеологичните съчетания — сравнения от две съществителни имена, независимо от мястото на главната и на подчинената основа:

брилянт-сълза, гайтан-вежди, ден-година, жар-птица, очи-череши, самур-калпак, снага-топола.

Полуслято се пишат сложни думи с равноправно смислово отношение между изграждащите ги основи от типа главна основаглавна основа (при нарицателните имена смисълът подсказва между двете основи да се вмъкне съюзът и). Към тях се отнасят следните случаи:

1. Сложни съществителни имена, образувани чрез свързването на основите на две съществителни нарицателни или собствени (лични и географски) имена:

  • зидаро-мазач, касиер-домакин, лозаро-винарство, плод-зеленчук, план-програма, покупко-продажба, пренос-превоз, старт-финал, товаро-разтоварач;
  • Ана-Мария, Асен-Палеолог, Жан-Жак, Иван-Александър, Иван-Страцимир, Карл-Хайнц, Константин-Кирил, Мария-Десислава;
  • Андерсен-Нексьо, Иванова-Карапетрова, Жолио-Кюри, Немирович-Данченко, Римски-Корсаков, Салтиков-Шчедрин;
  • Австро-Унгария, Асиро-Вавилония, Елзас-Лотарингия. Забележка 1: Когато личните имена от този тип се пишат съкратено, тирето между буквите, които представляват отделните им части, се запазва:

Ж.-Ж. Русо, К.-Х. Румениге.

Забележка 2: Не се пише тире, когато собствените имена са получени чрез съчетаване на имена в други смислови отношения:

Иван Асен, Иван Шишман.

Забележка 3: Под влияние на чужди езици някои сложни остарели и съвременни собствени географски имена от този тип по традиция се пишат слято:

Будапеща, Евразия, Индокитай, Чехословакия.

2. Сложни съществителни имена, образувани чрез наставка от сложни прилагателни имена от типа главна основаглавна основа:

телеграфо-пощенец (от телеграфо-пощенски), стоково-паричност (от стоково-паричен).

Прилагателни имена

Сложни прилагателни имена, образувани чрез свързването на две или повече качествени или относителни прилагателни в равноправно смислово отношение (което позволява между тях да се вмъкне съюзът и). Различават се следните случаи:

1. Сложни прилагателни с цели основи на относителни прилагателни имена:

акушерно-гинекологичен, архитектурно-художествен, аудио-визуален, битово-санитарен, българско-гръцки, военно-патриотичен, героично-патриотичен, енергийно-суровинен, звуково-буквен, инженерно-строителен, информационно-аналитичен, кожарско-обущарски, контролно-пропускателен, максимално-минимален, морално-етичен, музикално-хореографски, негативно-позитивен, нервно-мозъчен, оперно-филхармоничен, причинно-следствен, прогресивно-либерален, проектантско-конструкторски, работническо-мениджьрски, санитарно-хигиенен, стоково-паричен, социално-битов, сърдечно-съдов, техническо-технологичен, търговско-промишлен, финансово-икономически, учебно-възпитателен.

2. Сложни прилагателни с цяла и съкратена основа на относителни прилагателни имена:

бръснаро-фризъорски, българо-френски, газо-паров, евро-атлантически, историко-филологически, природо-математически, психо-физиологичен, субект-обектен, телеграфо-пощенски, физико-математически, химико-фармацевтичен.

Забележка: Поради промяна в цялостното значение на някои имена от тази група те се пишат слято:

сърбохърватски (език).

3. Сложни прилагателни с цели основи на качествени прилагателни имена:

бяло-зелено-червен, жълто-зелен, кисело-сладък, синьо-зелен, студено-влажен, черно-бял.

4. Сложни прилагателни — фразеологизирани съчетания от две качествени прилагателни без съединителна гласна, образувани чрез повтаряне на едното прилагателно или на неговата основа, разширена с представки или наставки или от основи с близко или с противоположно значение:

важен-важен; бит-пребит, дран-недодран, немил-недраг, гол-голеничък, един-единствен, щур-пощурял; бял-червен, пиян-залян, син-зелен, ситен-дребен.

Забележка: Някои от посочените сложни прилагателни променят първата си основа при образуването на граматичните форми за род и число:

важна-важна, голи-голенички, немили-недраги.

5. Сложни прилагателни имена, образувани от съчетания на лично и фамилно име или от съчетание на две равностойни собствени имена (с главна буква се пише всяка съставка):

  • Димитър-Талева (творба), Йордан-Радичков (типаж), Радой-Ра-линова (епиграма);
  • Бойл-Мариотов, Кант-Лапласов, Кирило-Методиев;
  • Асиро-Вавилонски, Габровско-Севлиевски, Еленско-Твърдишки, Златишко-Тетевенски, Рило-Родопски, Свищовско-Беленски, Троянско-Калоферски.

5.1. Сложни прилагателни имена, образувани от собствени имена, придружени от названия на титли и звания (с главна буква се пише всяка съставка):

Бай-Ганьов (характер), Хаджи-Димитров (подвиг), Поп-Минчова („Видрица“).

При тези сложни прилагателни имена главното ударение пада върху втората част.

Забележка: Когато такива сложни прилагателни имена се използват като названия на селища, те се пишат разделно:

Панайот Хитово, Тодор Икономово.

Към тази група се отнасят и случаи, в които като първа част са включени титли и звания, образуващи една смислова цялост със собственото име:

Граф Игнатиево, Екзарх Антимово, Капитан Андреево, Отец Паисиево, Цар Петрово.

6. Сложни прилагателни имена, образувани чрез наставка от сложни съществителни, в които частите, използвани при изграждането, са в равноправни смислови отношения:

зидаро-мазачески (от зидаро-мазач), пренос-превозен (от пренос-превоз).

Числителни имена

1. Сложни числителни имена, образувани от основите на две числителни, с които се бележи приблизително количество:

пет-шест, десет-петнайсет, двайсет-трийсет, сто-двеста, половин-един.

Забележка 1: Когато числителните са изписани с цифри, тирето между тях се запазва:

5–6 (години), 10–15 (крачки).

Забележка 2: По същия начин се оформят и съчетания, в които като първа основа в сложното числително вместо числителното един, което се подразбира, е използвано съществително:

година-две, месец-два, час-два.

Наречия

1. Сложни наречия, образувани чрез свързване на две наречия в равноправно отношение помежду си и означаващи обикновено неопределеност:

бързо-бързо, едва-едва, веднъж-дваж, горе-долу, днес-утре, живо-здраво, криво-ляво, лека-полека, напред-назад, насам-натам, оттук-оттам, сега-засега, тук-там.

2. Сложни наречия, образувани чрез свързване на две повелителни глаголни форми според типа главна основаглавна основа:

иди-дойди, кажи-речи, чупи-купи.

Забележка: По същия начин се оформят и сложни наречия като:

току-виж, току-речи, току-така.

3. Сложни наречия и неопределителни местоимения, образувани с частиците еди-, -годе, що-:

еди-как (си), еди-какъв (си), еди-кога (си), еди-кой (си), еди-какво (си), еди-къде (си), еди-що (си); току-що, що-годе.

Междуметия

1. Сложни междуметия, образувани от две или повече равноправни в смислово отношение междуметия:

бау-бау, бим-бам, бим-бам-бум, бум-бум, гу-гу, дрън-дрън, ква-ква, куцук-куцук, мяу-мяу, мън-мън, прас-прас, пиф-пиф, пиф-паф-пуф, тик-так, тинтири-минтири, тупур-тупур, хър-мър, чик-чирик, чук-чук, шушу-мушу, цигу-мигу; ах-леле, де-гиди, ей-гиди, и-ха-ха, и-ху-ху, ах-леле, у-ха-ха, ха-ха, ха-ха-ха.

Забележка 1: Удълженото произнасяне на отделна гласна или съгласна се отбелязва с повтаряне на буквата, написана слято, за да отговаря на изговора:

ааа, беее, меее, мууу, пссст, ууу, яаа.

Забележка 2: Полуслято се пишат и съществителни имена, образувани като междуметия:

дум-дум (вид куршуми), пинг-понг.

* * *

По изключение полуслято се пишат някои чужди думи и изрази под влияние на правописни правила от други езици:

виз-а-ви, ноу-хау, па-де-дьо, прет-а-порте, тет-а-тет.

* * *

Ако при съчетания от две сложни съществителни с еднаква втора основа тази основа е изпусната при първото от тях, на нейно място се пише тире (независимо от правописа на отделните сложни съществителни — слято или полуслято):

авио- и ракетомоделисти, аеро- и хидродинамика, електро- и мотокари, електро- и топлопроводимост, кино- и видеоклуб, ръководител- и началник-производство, кино- и фотожурналистика, офис- и бизнесцентър, радио- и телепредаване, леко- и тежкокартечари.

Забележка 1: По същия начин се оформят и групи, съдържащи съществително и съчетание от прилагателно и съществително, което е изпуснато като втора основа в сложното съществително, но се подразбира:

кино- и фотографски конкурс, радио- и телевизионно предаване.

Забележка 2: Така се оформят и съчетания от две сложни прилагателни имена с еднаква втора основа, ако в първото прилагателно тази основа е изпусната, но се подразбира: високо- и среднопланински (слой), пет- и десетгодишен (период), топло- и електропроводим (пласт), старо-, средно- и новобългарски (език).

Забележка 3: Когато от разглежданите синтактични съчетания се образува сложна дума, тя се пише полуслято поради равноправното отношение между изграждащите я основи:

авто-мотоклуб, био-библиография, песъкливо-глинестопочвен.

* * *

Ако в художествен текст цяло изречение се включи като приложение, между частите му се пише малко тире, а то се огражда в кавички:

Тя продължително го изгледа с онзи познат поглед „Ще-дойдеш-ли-с-мене-горе“. На партито тя се появи с така модната прическа „Ела-с-мене-в-пещерата“.

* * *

Частиците по и най се пишат полуслято с прилагателните имена и наречията за образуване на тяхната сравнителна и превъзходна степен:

по-тесен, най-тесен, по-широк, най-широк; по-тясно, най-тясно, по-широко, най-широко.

Забележка 1: Слято се пише частицата по само в повече, срв. най-вече.

Забележка 2: При съществителни имена, глаголи и адвербиални изрази частиците по и най се пишат отделно, като при частицата по се отбелязва, че се произнася с ударение, за да се разграничи от предлога по:

  • по` прилягам, най прилягам, по` харесвам, най харесвам;
  • по` човек, най човек, по` юнак, най юнак;
  • по` към мене, по` на открито, най на меко.

Разделно писане

Разделно се пишат съставните думи и синтактичните съчетания независимо от смисловите отношения между думите, от които са образувани — равноправно или неравноправно, и от мястото на отделните думи една спрямо друга. Правописен интерес в това отношение представляват следните случаи, при които думите се пишат разделно:

1. Наименования с подчинени съставки от чужд произход, наложили се като самостоятелни думи (този правопис е в съгласие с масовата практика, в която има ясно изразена тенденция за разделно писане):

бизнес администрация, блок шрифт, гей клуб, гол линия, допинг проба, екшън герой, лифт карта, офис обзавеждане, рок изпълнител, ски спускане, стерео уредба, тенис корт, топ листа, фолк певец, чейндж служител.

Забележка: Когато подчинената съставка не се е наложила като самостоятелна дума, се препоръчва слято писане (вж. по-горе).

2. Съчетание от две съществителни, второто от които е необособено, неразширено приложение към първата дума, която запазва граматичните си форми за род, число или определеност:

дума термин, държава собственик, изложба панаир, концерт рецитал, космонавт изследовател, лампа ограничител, лекар специалист, майстор зидар, мач реванш, съчинение разсъждение, художник модернист.

3. Съчетания от типа на:

водещ предаване, завеждащ отделение, командващ флота, младши лейтенант, старши научен сътрудник, старши треньор, старша сестра.

Правописът им остава същият независимо от граматичната неизменяемост или съответно променливост на първата дума.

4. Съставни собствени имена в следните случаи:

4.1. Географски имена, образувани от прилагателно и съществително собствено име:

  • Бели Осъм
  • Велики Преслав
  • Велико Търново
  • Голям Перелик
  • Горни Богров
  • Долни Дъбник
  • Златна Панега
  • Луда Камчия
  • Нова Загора
  • Стара Загора
  • Черни Осъм.

4.2. Географски имена, образувани от прилагателно или числително и съществително нарицателно име:

  • Бели извор
  • Горна баня
  • Златни пясъци
  • Крива чука
  • Мало село
  • Момин проход
  • Нови пазар
  • Пет могили
  • Сапарева баня
  • Сини вир
  • Слънчев бряг
  • Средна гора
  • Стара планина
  • Старо село
  • Три кладенци
  • Червен бряг
  • Черно море
  • Широка лъка.

Към тази група се отнасят и названия на празници, образувани по същия начин:

  • Нова година
  • Трети март
  • Шести септември.

4.3. Географски имена, включващи двусъставно име и определение към него:

  • Голям Мечи връх
  • Горско Ново село
  • Ново Горско Косово
  • Стрелченска Луда Яна.

4.4. Съставни собствени имена на лица, образувани от нарицателно като първа част и собствено съществително име:

Баба Вида, Баба Марта, Баба Меца, Баба Тонка, Бай Ганьо, Бачо Киро, Дон Кихот, Дон Жуан, Дядо Коледа, Дядо Мраз, Зайо Байо, Крали Марко, Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Отец Паисий, Поп Харитон, Хаджи Димитър, Чичо Стоян.

Забележка: Когато имената на литературни герои се употребяват като нарицателни, частите им се пишат слято, а цялата нова дума — с малка буква:

донжуан, донкихот, байганьо.

4.5. Чужди буквени съкращения, които се употребяват като собствени имена, в които чуждите имена на буквите се пишат с главна буква:

Ай Би Ем, Ай Ти Ти, Би Би Си, Си Ен Ен, О Ем Ви.

5. Разделно се пишат синтактични съчетания от прилагателно име или причастие и наречие, когато не се схващат като смислово единство и не са се превърнали в терминологични елементи.

бързо развиващ се, вечно зает, едро решен, жизнено необходим, кръстосано опрашващ се, леко ранен, максимално допустим минимално устойчив, несръчно изработен, нормално функциониращ, прясно сварен, свободно търгуващ.

Забележка: Когато тези съчетания се възприемат като смислово единство и са се превърнали в терминологични елементи, те се пишат слято (вж. по-горе).

6. Разделно се пишат съставните числителни бройни и редни имена:

двайсет и пет, сто двайсет и пет, хиляда и триста; четирийсет и първият, седемдесет и шести, деветдесет и девета.

7. Разделно се пишат съставните съюзи независимо от отношението между смисъла на изграждащите ги думи — равноправно или неравноправно:

без да, въпреки че, за да, като да, като че, макар че, освен да, освен дето, освен като, освен че, преди да, само че, след като, стига да, сякаш че, щом като, тъй както, ако и да, ами че, а пък, и да.

Забележка: Тъй като образуват смислова цялост, съставните съюзи не могат да бъдат разделяни със запетая.

Обяснителни бележки към речника

В предлагания речник са включени сложни думи — съществителни, прилагателни, числителни имена, съкращения, наречия, предлози, междуметия и свободни словосъчетания, при които се допускат грешки в правописа.

При неговото съставяне като основа е използван издаденият през 1976 година справочник Слято, полуслято, разделно писане на автора, съществено обогатен с материали от множество специални речници и справочници, излизали през последните 20–30 години, от технически и терминологични стандарти и списъци, както и от двуезични речници. Доколкото справочникът е предназначен за много широка читателска аудитория, много специални термини, чужди по произход или специфични за твърде ограничени терминологични системи, не са включени в него. Използвани са и редица по-големи и по-малки изследвания по разглеждания проблем в езиковедската ни литература. Подходът към тях също е бил избирателен, доколкото концепциите им не са били в противоречие със схващанията на автора по разглеждания въпрос.

При включването на думи в речника поради липса на място са направени известни съкращения. Това се отнася предимно до взаимната обусловеност на правописа на сложните съществителни и прилагателни имена. Когато между правописа на сложните съществителни и производните прилагателни съществува разлика, задължително са включени и двете думи. За пълнота обаче в много от случаите и съществителното, и прилагателното, производно от него, също се включват в словника, макар и да се пишат по един и същи начин. В много от случаите, когато от сложното съществително са образувани и прилагателно, и съществително име, в словника са включени и трите думи. Когато от сложно прилагателно име е образувано съществително, в речника обикновено се дава предпочитание само на сложното прилагателно име, защото правописът на съществителното съвпада с неговия. В много случаи обаче в словника са включени и двете думи.

За пълнота в справочника са включени множество сложни съществителни имена, съдържащи като втори елемент -графия, -метрия, -логия, -филия, -фобия, както и по-нови като -мен, чийто правопис отдавна е регламентиран и не води до големи колебания.

Думите, съдържащи частицата не, не са включени в речника, тъй като в зависимост от контекста тя може да бъде написана слято или отделно от думата. В тези случаи са посочени само примерите, когато срещу дума с частица не в съвременния книжовен език не съществува дума, несъдържаща частицата.

Специфично за словника е, че наред със сложните думи в него са включени и много думи, съдържащи представки, при които обикновено наличието на второ ударение при изговора води до колебания при записването им.

При оформянето на речниковата част са включени правописни варианти при сложните и съставните числителни имена, които не засягат слятото и полуслятото писане, но затрудняват при представяне. За първи път в словника са включени правописни варианти, които досега не са утвърдени в справочната литература, макар в масовата практика те да се наблюдават непрекъснато. Тяхното посочване е мотивирано в теоретичната уводна част. Друг тип варианти има при сложни думи с първа съставна част числително име, където се посочва и формата, в която то е написано с цифра, защото правописът на двата варианта е различен поради наличието на различния графичен знак.

Поради липса на място в речника са включени наред с разгледаните в уводната част случаи и някои чужди думи и словосъчетания, които би трябвало да се обособят в отделен списък, защото правописът им се основава в много случаи на правила от езика източник. Предприеманите понякога опити за адаптирането им към българския правопис наложиха посочването им като съставна част на словника. За по-голяма пълнота в речника са включени и множество словосъчетания, при които често се забелязват грешки и смущения, за да се подпомогне така езиковата и правописната практика.

На всички многосрични думи, носители на самостоятелно ударение, е поставено главното ударение. То е отбелязано върху буквата, набрана в специален шрифт. За означаване на второстепенното ударение е използван само този специален шрифт. Авторът си дава сметка, че в езика съществува възможност отбелязаното в речника като второстепенно ударение в определен контекст да заеме функциите на главното ударение и обратно. Поради липса на достатъчно изследвания в тази област обаче това не е доказано убедително досега и затова не е отразено в речника. Освен това авторът се е ръководил от правилото, че едно правописно помагало само отчасти може да се използва като правоговорно, без да може напълно да го замества. За решаване на предлагания проблем от значение е единствено фактът, че в сложните думи съществува само едно главно ударение.

* * *

В книгата Слято, полуслято, разделно писане, публикувана през 1976 година, специално подчертах, че при изработването й възникнаха много проблеми, които се постарах да разреша, без да съм категоричен, че те са намерили своето единствено правилно решение. През изтеклите години някои от направените препоръки за отделни думи или типове претърпяха промяна преди всичко под влияние на масовата писмена практика. Всякакви препоръки биха били полезни и днес, за да бъдат направени подобрения и уточнения в следващото издание на този справочник.