Речник на българския език/Том 2/81-100

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

с вдъхновени лекции. А. Каралийчев, С, 192. В селската кръчма не стъпваше, но веднъж или два пъти в седмицата непременно се отбиваше в черквата, където отец Анастаси възнасяше със сладкозвучния си глас вдъхновени химни към Бога. А. Гуляшки, ЗР, 25. Вдъхновена реч.

3. Който изразява вдъхновение. Такава горещина у всекиго другиго би се показала подозрителна, но у Кандова тя беше искрена и това ясно се познаваше по безпокойния огън на погледа му и по нервозния трепет, който играеше по вдъхновеното му сега лице. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 15. Платон, стар с бяла брада, с вдъхновен поглед, държи в лявата си ръка книга и издига дясната си ръка към небето, като че сочи идеала, към който е била устремена всичката му деятелност. К. Величков, ПССъч. III, 190. // Който е предизвикан, породен от вдъхновение. Споменът за далечното отечество .. извикваше вдъхновен пламък в черните му очи. Ив. Вазов, Съч. XII, 183. Лицето му беше изгубило всичката си кръв, но в очите му гореше пламъкът на вдъхновена смелост. Д. Ангелов, ЖС, 486. И ето, моят лодкар подхвана песен. Загорялото му лице доби някакъв вдъхновен израз. С. Кралевски, ВО, 24. Той заговори сега на своя език нещо неразбрано и дълго, в очите му се запали някакъв вдъхновен огън, лицето му се проясни и той се обръщаше или към свещеника, или продължително гледаше момичето. Й. Йовков, Разк. I, 209.

ВДЪХНОВЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Състояние на душевен подем, свързано с желание за творческа дейност, за действие. Има мигове, когато вдъхновение обладава душата, сърцето тръпне в предчувствие за нещо загадъчно и непонятно. Г. Райчев, Избр. съч. II, 36. Всички [разкази] нямат еднаква художествена стойност .. Те всички обаче са излезли от едно искрено и топло вдъхновение и всички носят отпечатък от силен творчески талант. К. Величков, ПССъч. VIII, 204. Душата ми, жена, душата ми бе храм / на смелите мечти и светли вдъхновения. П. К. Яворов, Съч. I, 132. На земята пролетния злак /ме изпълва с живо вдъхновение. Мл. Исаев, ЯД, 54. Говоря с вдъхновение. △ Пиша с вдъхновение. △ Творческо вдъхновение. // Прен. Мисъл, чувство, образ и под., които предизвикват това психическо състояние. Език свещен на моите деди, / .. / ох, аз ще зема черния ти срам / и той ще стане мойто вдъхновение. Ив. Вазов, Съч. II, 47.

2. Остар. Книж. Въздействие, влияние върху някого. Ил. Михайловски успял .. да огласи в народно съзнание и да кали в народно чувство тези свои съотечественици и съученици, които в качеството си на гърци били дошли да свършат гръцкото учение и да станат съвършени гърци, а по негово вдъхновение излезли съвършени българи и добри патриоти. Лет., 1876, 36. В продължение на това време детето требува да се възпитава. Това първо възпитание требува да състои от нравствени вдъхновения, от религиозни впечатления, от полезни обучения. Ч, 1874, бр. 2, 19.

ВДЪХНОВЕ`НО. Нареч. от вдъхновен; с вдъхновение. Тия редове бяха написани вдъхновено. Ив. Вазов, Съч. XI, 145. Стрина Геновица издълбоко въздъхва, а мама все тъй вдъхновено продължава своя разказ… Т. Влайков, Пр I, 173. Старият певец вдъхновено започна да пее партизански песни, които сам беше съчинил. А. Каралийчев, С, 187.

ВДЪХНОВЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от вдъхновен. Остава ни само да общуваме с природата .., да търсим опора в нея, вдъхновеност и утешение. Й. Радичков, СР, 74.

ВДЪХНОВИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който вдъхновява, предизвиква вдъхновение. През това лято в Пловдив ставаше доста силна агитация за повдигане македонско въстание, вдъхновител и главатар на която беше доктор Догански. Ив. Вазов, Съч. XXV, 124. Като пиша тия редове, в главата ми възникват редица спомени за тия идилични някогашни времена, когато Т. Г. Влайков беше в разцвета на своите сили .. и .. беше крепител и вдъхновител на млади, начинаещи и проявени вече литературни сили… Хр. Цанков, СбЦГМГ, 394. За себе си спокойно мога да кажа: народът ме напъти, той бе най-добрият ми учител и вдъхновител. Ив. Димов, АИДЖ, 107.

2. Разш. Човек, който подтиква, подстрекава към злостни, престъпни действия. В управлението научи, че рано тая сутрин Панталеев си подал оставката и заминал… Жалко е все пак, че сега не го заловиха, защото той е главният виновник, той е вдъхновителят, а Станев е само едно жалко оръдие, маша… Ив. Мартинов, М, 48-49. Около полунощ минава само едно подозрително лице — куцият учител по история от мъжката гимназия. За него всички знаят, че е задкулисният вдъхновител на местните фашистки организации. Др. Асенов, ТКНП, 166-167. • Когато се разкрили зверствата, извършени от турската армия, всички прогресивни хора обвинили английското правителство като вдъхновител на турските палачи. Ист. VII кл, 81.

ВДЪХНОВИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който вдъхновява. От колко хубости би се лишил кръгозорът й [на София] от юг, хубости, каквито са натрупани сега във Витоша! От каква наслада за очите, от какви могъщи линии и багри за художника и вдъхновителни картини за поета…! Ив. Вазов, Съч. XVII, 4. Вдъхновителни идеи.

ВДЪХНОВИ`ТЕЛКА ж. 1. Жена, която вдъхновява. Обикнах безкрайно лириката на поета, но ме вълнуваше и вдъхновителката му. Цялата лирика на Яворов е свързана с малкото момиче с две хубави очи. ЖД, 1967, кн. 6, 13. И мен, скиталец клет във чужди крайща, / днес викат вдъхновителките нежни / на наште мисли, за да призовя / героите от вечний им покой. К. Христов, Мис., 1896, 551.

2. Прен. Произведение на изкуството, кът от природата и др., които вдъхновяват. Вазов е искал винаги искрено да изрази народните въжделения .. Поезията според него не бива да бъде само отзвук на общите народни стремежи, а и вдъхновителка за тяхното постигане. Г. Цанев, СИБЛ, 136.

ВДЪХНОВЯ` Вж. вдъхновявам.

ВДЪХНОВЯ`ВАМ, -аш, несв.; вдъхновя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Предизвиквам, създавам вдъхновение. Слънчевите дни в планината зиме са радостни и вдъхновяват за работа. Ламар, ПР, 36. Какви чудесни преподаватели имаше гимназията! .. Мнозинството от тях вършеше с обич своето дело и вдъхновяваше и нас със същата обич. К. Константинов, ППГ, 42. Хубаво е когато човек има от какво да се вълнува! Да го кара да стои в напрежение, да го изпълва със силни чувства, да го вдъхновява. Ал. Бабек, МЕ, 201. Геройското държание при обесването на заловените и осъдени на смърт четници от четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, служело за пример на русенските младежи, то ги вдъхновявало. Н. Ферманджиев, РХ, 269. Изкуството не е могло да представи изразителното му [на Левски] лице, осветлено от величието на една идея, която го вдъхновяваше и гореше. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. вдъхновявам се, вдъхновя се страд.

ВДЪХНОВЯ`ВАМ СЕ несв.; вдъхновя` се св., непрех. Изпадам във вдъхновение, обзет съм от вдъхновение. И Райко Вардарски намери учителка чак в Шумен. Имаше по много места той люде .., писа им пламенни писма да ги моли и увещава, да ги пита и разпитва и се вдъхновяваше .. колкото от ревност за народната просвета, толкова и от голямо желание да угоди на Ния Глаушева. Д. Талев, ПК, 183. Калчо беше станал хубав момък със светли очи .. А когато говореше за Ян Бибиян, той се вдъхновяваше и лицето му ставаше още по-хубаво. Елин Пелин, ЯБЛ, 38-39. Като Априлов и Фотинов не е далеч и от смелото пожелание за отваряне на един български университет. И този път той се вдъхновява пак от примера на гърците, тръгнали в свободното си княжество решително към изграждане на висшите си научни учреждения. М. Арнаудов, БКД, 14.

ВДЪ`ХНУВАМ, -аш, несв. (остар.); вдъ`хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вдъ`хнат, св., прех. Вдъхвам. Историческата драма служи още да вдъхнува благородни усещания .. и да покаже още някои слабости или заблуждения. Д. Войников, КЦ, 14. Нужно е прочее да ся старае всякой да изпълнява тая си свята длъжност, като вдъхнува в детято си добро възпитание и не го оставя така, както го е създала природата, а ся труди за неговото усъвършенствувание. Н. Начов, Лет., 1873, 99. вдъхнувам се, вдъхна се страд.

ВДЪ`ХНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вдъхнувам и от вдъхнувам се.

ВДЯ`ВАМ, -аш, несв.; вдя`на, вде`неш, мин. св. вдя`нах, прич. мин. страд. вдя`нат, св., прех. 1. Вкарвам, провирам конец, нишка и под. в ухото на игла. Зад печката под мъничкото прозорче върху двойна рогозка от царевична шума седеше Кръстевица и се мъчеше да вдене дълъг бял конец в ухото на една тънка игла. Г. Караславов, ОХ I, 454. Засънува, че кърпи някакви чорапи, а конецът й винаги се изнизва от иглата. Тя вдява непрекъснато и се ядосва. М. Грубешлиева, ПП, 184. Някои от по-възрастните стояха настрана и сдържано, и недоверчиво гледаха и ковачите, и оксиженистите, и засмените градски момичета, които вдяваха конци в блесналите на утринното слънце шевни машини. А. Гуляшки, МТС, 56.

2. Вкарвам, провирам нишките на основата през бърдото на тъкачен стан. Златка хвърли още един поглед към Пейча и като разбра, че го е смутила, нарочно повиши глас. — Дядо, аз ще си ходя. Мама ще ме чака — днес ще вдяваме тънкото платно. К. Петканов, П, 12. вдявам се, вдяна се страд.

◇ Вдявам в игла без уши; вдявам в безушка игла. Диал. Върша безполезна работа, занимавам се с празни работи. Аз се въртя край тебе и какво? Вдявам в игла без уши!… Ще си се върна в моята избица, да се долюлея на люлката, дето ме е залюляла от рождение… П. Славински, П3, 267.

Научил се да вдява и надминал майстора си. Разг. Ирон. Употребява се за човек, който малко е научил, а смята, че е усвоил всичко.

ВДЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вдявам и от вдявам се. На листа бе написано: .. Връзване и вдяване на скъсана нишка пред нищелките. К. Калчев, СТ, 166.

ВДЯ`ЛАМ. Вж. вдялвам.

ВДЯ`ЛВАМ, -аш, несв.; вдя`лам, -аш, св., прех. Диал. Приготвям с дялане място в нещо, за да се постави, вложи там друго нещо. вдялвам се, вдялам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВДЯ`ЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вдялвам и от вдялвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВДЯ`НА. Вж. вдявам.

ВДЯ`СНО нареч. 1. На място, което се намира в дясната страна от някого или нещо; надясно, отдясно. Противоп. вляво. Вдясно беше големият град. П. Спасов, ХлХ, 66. Инспекторът стоеше прав пред отворения прозорец, вдясно от писалищното си бюро. Д. Калфов, Избр. разк., 118. Сградата, която търсите, се намира вдясно. △ Застани вдясно от мен.

2. По посока към дясната страна от някого или от нещо; надясно. Противоп. вляво. Зад него Гороломов завика: — Вдясно, вдясно дръж! Все на север трябва да вървим! Й. Йовков, ПГ, 19. — Сега трябва да се разделим! Поне тая вечер не бива да ни виждат заедно… Хайде ти вдясно, аз вляво! П. Незнакомов, МА, 117. — Стой, отче, не отивам по оная пътека, а вдясно! Ст. Загорчинов, ДП, 187. Погледни вдясно. △ Завийте вдясно.

3. Прен. На страната на десни политически партии, организации, движения; надясно. Противоп. вляво. Навреме схвана той [учителят], че първото и главно нещо, потребно за народа, е здрава просвета и просветен, сам ще си намери пътищата за добруване .. Когато един път го попитаха на що се дължи тая промяна малко вдясно? — Поумнях — каже. Н. Попфилипов, РЛ, 86. Новосформираната партия е с идеология вдясно от центъра.

ВЕ`ВЕРИЦА ж. Диал. Катерица; верверица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕГЕТА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Растителен. Подготовката на терена за озеленяване .. е много важен етап при изграждане на зелените площи. Работите в този етап .. са следните: а) очистване на терена .. и б) подобряване на почвата чрез наторяване или насипване на достатъчно количество вегетална почва. Т. Горанов и др., ПА, 265.

— От лат. vegetalis.

ВЕГЕТАРИА`НЕЦ, мн. -нци, м. Човек, който не яде месо, а се храни предимно с растителна храна. — Няма да ям вече месо. Ставам вегетарианец. Ив. Хаджийски, БДНН II, 13. Това беше Ерусалим Захаров .., толстоист и вегетарианец. — Ни месо яде, ни вино пие. Д. Ангелов, ЖС, 27-28. — Щом е от месо, няма да се докосна до него, татко. — Защо? — Защото съм убеден вегетарианец. Т. Харманджиев, Р, 114.

— От нем. Vegetarianer през рус. вегетарианец.

ВЕГЕТАРИА`НКА ж. Жена вегетарианец. Тя е пълна вегетарианка, храни се само със зеленчуци и плодове. Ал. Гетман, ВС, 43.

ВЕГЕТАРИА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вегетарианец и до вегетарианство. — Помня те и като студент. Беше келнерче във вегетарианския ресторант. Понахранвал си ме и там от време на време… Но аз не ги обичам тия постни манджи. Г. Крънзов, Избр. п, 97. Една вечер мене полицаите ме грабнаха от входа на вегетарианската гостилница и ме отведоха на разпит в Дирекцията на полицията. А. Каралийчев, С, 237. През лятото има място за всички .. Едни тръгват на път .. други спят на открито из горите и полята. И се хранят със строго вегетарианска храна… Ал. Бабек, МЕ, 124. Всички народи с преобладаващ вегетариански режим на храняне консумират по-големи количества готварска сол. ПН, 1932, кн. 1, 10. Вегетарианско ястие. Вегетарианска кухня.

ВЕГЕТАРИА`НСТВО, мн. няма, ср. Система на хранене само с растителна храна или с растителна храна и продукти от животински произход без месо. Вегетарианството не можа да го победи. — Печеното прасе е по-силно от волята ми и от най-пламенните проповеди. Г. Стаматов, Разк. II, 91. В такова едно състояние попаднах на друга сказка. Тя беше за вегетарианството. Елин Пелин, Съч. IV, 132.

ВЕГЕТАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Биол. Който се отнася до растежа и развитието на растения и животни.

◇ Вегетативен орган. Бот. Орган, който служи за поддържане на вегетативните функции на растителния организъм. Чрез корена, стъблото и листата растението се храни и нараства. Те са вегетативни органи. Бтн VI кл, 14. Всички [семенни растения] .. имат вегетативни (корен, стъбло, листа) и размножителни органи (цвят, семе). Бтн VI кл, 137.

Вегетативна нервна система. Физиол. Дял от нервната система на човека и гръбначните животни, който регулира дейността на отделителните органи, на органите на кръвообращението, храносмилането, дишането и размножаването, обмяната на веществата и функционалното състояние на всички тъкани. Вегетативната нервна система е онази част от нервната система, която регулира предимно функциите на вътрешните органи. Анат. VIII кл, 111.

Вегетативна хибридизация. Биол. Хибридизация, която се извършва по безполов път; кръстосване. Мичурин и неговите последователи разработиха редица методи за разклащане на наследствеността, които се използуват за получаване на нови сортове растения и породи животни. Такива методи са: 1) вегетативната хибридизация; 2) половата хибридизация; 3) промяна на жизнените условия. Биол. X кл, 147.

Вегетативно размножаване. Биол. Безполово размножаване на растенията и низшите безгръбначни, при което новият организъм се образува от части на майчиния организъм. Вегетативното размножаване се изразява в способността на растението да развива нови индивиди .. от вегетативни органи — корен, стъбло, листа, а така също и от видоизменени стъбла — луковици, грудки, коренища. ОБиол. X кл, 63. Едновременно със семенното размножаване жълтурчето се е приспособило и към вегетативно размножаване. Бтн VI кл, 114.

— От лат. vegetativus през нем. vegetativ.

ВЕГЕТАТИ`ВНО. Биол. Нареч. от вегетативен. Чесънът се размножава вегетативно и затова се запазват много добре сортовите му качества. П. Даскалов и др., ТК, 72.

ВЕГЕТАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Който се отнася до вегетация.

◇ Вегетационен период. Бот. 1. Период от годината, през който при определени метеорологични условия е възможно растенето и развитието (вегетацията) на растението. Периодът, през който растенията образуват и натрупват в себе си органични вещества в резултат на процеса асимилация, се нарича вегетационен период. Този период започва с поникването на растението. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 39-40. В развитието й [на ябълката], както и при другите овощни растения, се наблюдават два периода: на вегетация и на почивка. Вегетационният период започва напролет с разпукване на пъпките и завършва през есента с листопада. Осн. сел. стоп. VIII кл, 92.

2. Периодът от посева на растението до момента на неговата годност за употреба.

ВЕГЕТА`ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Бот. Състояние на растенията, при което те нарастват и образуват вегетативните си органи (корен, стъбло, листа). Азотните торове в повечето случаи се дават като подхранване на пшеницата през време на вегетацията й. Осн. сел. стоп. VIII, 66.

2. Прен. Книж. Живот без духовни интереси, без идеали; живуркане.

— От лат. vegetatio ’растеж’ през нем. Vegetation.

ВЕГЕТИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Бот. За растение — раста, развивам се. Опитното растение, на което липсва желязо, е изостанало значително в развитието си, а това, на което липсва калий, едва вегетира. Д. Георгиев и др., ТЖР, 12.

2. Прен. Книж. Живея без духовни интереси, без идеали; живуркам. Градецът вегетираше сънливо и тихо в дребни клюки и благоухание на съхнещ тютюн. Д. Димов, Т, 20. — Стресни се, Беров! Какви са тези скептични мисли? Мъртъв ли си или живееш? .. — Орисано ми е да вегетирам. Д. Кисьов, Щ, 192. — Аз говоря като личност, която може да мисли със своя ум — озъби се анархистът. — Предпочитам да живея два часа като свободен човек, отколкото да вегетирам два века като вас, да мъдрувам и да пея песнички! Ем. Станев, ИК I и II, 73. Е, това е човек! Дори само един разговор с него облагородява душата и те кара да се замислиш. Какво съм аз? Нищо. Живуркам, вегетирам, спя на топло. Ив. Остриков, СБ, 34.

ВЕГЕТИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от вегетирам. Българинът като творец не може да се ограничи в рамките на традицията. В противен случай той би се осъдил на вегетиране и безплодие. Б. Шивачев, Съч. I, 56. Застреха е консервативно настроен стопански деец, който обича застоя, вегетирането, бездействието под сянката на традициите. С, 1951, кн. 12, 199. Аз ще направя от тази мина сериозно предприятие .., ще цивилизоваме този край, обречен иначе на вегетиране. Д. Фучеджиев, Р, 196. Творческо вегетиране.

-ВЕД. Книж. Втора съставна част на сложни думи със значение: лице, което е специалист в дадена област на науката или изкуството, напр.: езиковед, литературовед, изкуствовед, музиковед.

ВЕ`ДА ж. Диал. 1. Според народните вярвания — женско същество от рода на самовилите и русалките, което броди нощно време и причинява зло на хората. Виждал съм я да обикаля всеки кът на къщата, на обора и кошовете .. и шепне дълги заклинания, които имаха силата да прогонват всички мишки, змии, гущери и зли веди чак до дворовете на съседите. О. Василев, ЖБ, 15. Боже мой, как са я наплашили! Тя и без това вярва във всички веди и дяволи. М. Смилова, ДСВ, 196. „Слънчевите птици“ (петлите) вещаели, че настъпва полунощ и че злите духове са победили слънцето. Настъпвал часът на ведите и на бродниците. Ст. Дончев, ПНД, 9. Време е сега потайно, / грозна, невярна полунощ; / звезди блещукат над нази, / веди прелитат край нази. П. Р. Славейков, Ч, 1878, бр. 10, 937.

2. Вещица, магьосница; бродница (Н. Геров, РБЯ).

ВЕ`ДА2 ж. Диал. Светкавица, мълния; блескавица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕДА`, -е`ш, мин. св. ве`дох, прич. мин. св. деят. вел, несв., прех. Остар. Водя. Вий тряба най-подир / да не забравяте, че с вашта разправия / и неразбранщина към явна съсипия / ведете делото. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 103. Тии диваци ведат безпрестанно война между себе си и живеят от един само грабеж и кражба. С. Радулов, ГМП (превод), 194. Славяните принуждени биле някога да оставят своите къщи; обаче вообще вели живот на едно място, развъждали са разни добитък и орали землята. З. Княжески, ВИ, 7. Керанка й рано станала, / уми са и са оплете, / и са хубаво премени. / Стоян я веде, поведе, / че я на пазар заведе. Нар. пес., СбГЯ, 37. веда се страд. Така нареченото дружество [за българско просвещение] ще да си напише устав как да действува, ще да си избере представител и секретар и ще да има редовни събрания, в които да размишлява и говори за как да се веде училищното дело. Н. Бончев, Съч. I, 82.

ВЕ`ДЕ, мн. няма, ср. Остар. Название на буквата „В“ от старобългарската кирилска азбука със значение ’зная’. Потъче, потъче, па току се изправи, вземе от колените си панакидата, сложи я над кросното и като показва с пръст, почва да реди: „Аз… буки… веде… глагол…“ Т. Влайков, Пр I, 93.

— Друга форма: ве`ди.

ВЕДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Знание. Защо хитрите человеци всегда тях [учителите] любят и почитат, които можат повече да им возрастат и умножат разума и ведението. Р. Попович, X, 98.

-ВЕДЕНИЕ Книж. Втора съставна част на сложни думи, които означават наука, изкуство или дял от тях; -знание, напр.: литературоведение, театроведение.

ВЕ`ДИ мн. Литер. Най-древните паметници на индийската литература, написани в стихове и проза, свещени книги на индуизма. Най-старинната творба на индийската литература, дело на колективно творчество и запазена чрез дълбоките устни предания, са ведите. ЛФ, 1956, бр. 4, 4. Молитвите и наставленията на брамините са изложени в техните свещени книги, събранието на които са нарича веди. Н. Михайловски, РВИ (превод), 21.

— От инд.

ВЕДИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Който се отнася до Ведите (най-древните индийски литературни паметници с религиозен характер). Ведическа литература.

ВЕДНА`ГА нареч. 1. В същия миг, в същия момент; тутакси. На коридора изтропаха мъжки стъпки и веднага на вратата се показа блестящ артилерийски офицер. Ив. Вазов, Съч. XII, 60. — Вие ли сте госпожица Сарачова, гдето вчера сте писали двойка на дъщеря ми и сте разстроили детето ми? .. — Още сега веднага ще й поправите бележката! Елин Пелин, Съч. IV, 257-258. И сега — представя ли си стрина Герговица, веднага в паметта ми изпъква и образът на кака Неда. Т. Влайков, Съч. II, 204. — Приберете веднага добитъка в оборите!… К. Петканов, СВ, 8.

2. С предл. след, подир. Незабавно, непосредствено след нещо, което става или е станало. Цонка, за да поолекне на баща й, бе станала основна учителка в Казалар веднага подир уволнението му. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 39. Веднага след усилията на жестокия бой настъпват тия часове на изтощение и умора, когато и двете страни се чувствуват еднакво отпаднали и победени. Й. Йовков, Разк. II, 167. Учениците привидно взимат сериозно изражение. Но веднага след като вратата хлопва, дават простор на детските си копнежи. Хр. Смирненски, Съч. III, 77. През тия два дни Дона направи тридневен помен на гроба на умрялата, идваха жени и горе, вкъщи, а веднага след това сестрите на Велко си отидоха. Д. Талев, И, 414.

ВЕДНО` нареч. Поет. Заедно, наедно, вкупом. — Да живее България, юнаци! Любимият глас отключи разтуптените сърца. — Ура! — викнаха ведно хъшовете. — Ура! Ст. Дичев, ЗС I, 448. Над майката земя / надвисна ураган и в громкия му зов / преплитат се ведно омраза и любов. Хр. Смирненски, Съч. I, 104. • С предл. с. А пролетта настъпваше весела и буйна. Ведно с птиците тя пееше в гората, бродеше като усмихната девойка по тесните горски пътеки. Ив. Хаджимарчев, ОК, 5. Стоян бързо се отдалечи — бликналата сега радост остана в сърцето му ведно със сладостната гордост, че това детенце беше негово. Д. Талев, ЖС, 95. Чак привечер дядо Михаил се надигна и ведно с помагачите си подкара стадото към село. П. Бобев, ГЕ, 19. Сиромахът дядо Иван Шмид плачеше от радост и пригърташе синовете си, които и благослови ведно с жените им. П. Р. Славейков, СК, 47.

ВЕДНЪ`Ж нареч. 1. За еднократно извършено или извършвано действие — един път. Всеки пограничен офицер е длъжен веднъж в седмицата да пренощува в някой от постовете на заставата си. Й. Йовков, Разк. II, 42. Прощавай, Ниагара! Много е кратък животът, за да имам надежда още веднъж да те видя! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 58. Царското птиче веднъж каца на човека на главата в живота му. Погов. Веднъж на час. Веднъж на ден. Веднъж на месец. • С отриц. частици ни, нито и отриц. форма на глагола — нито един път, никога. А върху лицето на непознатия се яви невесела, а тъжна и срамежлива усмивка .. и всеки път, когато момата минаваше край него, той й пошепваше нещо. Тя не му отговори ни веднъж. Й. Йовков, ВАХ, 15-16. Мицо беше редовен клиент. Един от най-честните платци. Нито веднъж не беше опитвал да се промъкне незабелязан зад паравана. М. Грубешлиева, ПП, 5.

2. За действие, станало в миналото — някога, едно време. После това Хаджи Генчо рови из главата си и най-напокон си припомнюва, че веднъж у Стаменови заклале един жълт мисир. Л. Каравелов, Съч. II, 13. Скоро той изпадаше в добродушен и весел тон .., разказваше анекдоти, които започваше всякога еднакво: „Веднъж в Порт Саид“… Й. Йовков, Разк. II, 18. Веднъж, преди година и половина беше, добре помня, .. нападнахме ние един скит към приморието татък. Ст. Загорчинов, ДП, 103.

3. Разг. Само в съчет. със същ. Означава висока степен на положителна оценка поради изключителните качества на някого или нещо. Близо до мен спря камион. Груб глас се обади от кабината: — Амма… веднъж момиче!… Хей, ела да те карам в града! Л. Александрова, ИЕЩ, 254. — Харесва ли ти оная високата с пъстрото по носа? — попита бръснарят, като посочи една едра, с лунички по лицето жена — Веднъж мома. Д. Кисьов, Щ, 160-161. Липничанинът едва фъфлеше с надебелял от пиенето език и само даваше знак на сина си отново и отново да се пълни каната с вино — ама вино веднъж, гдето се казва, щипе, щипе… Б. Обретенов, С, 84. Я виж, я виж ти, машина веднъж! Главатарят видя и пати, доде да я донесе от Европа. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 36.

4. В изречения с да, изразяващи силно желание — за усилване. По сухото му лице се струяха сълзи. Прегърнала го, Ирина го милваше по косата ..: „Ех, Стателе, веднъж да оздравееш…“ М. Кремен, СС, 14. — Ех — въздъхна по едно време Голям Борован, като вдигна глава и впи жаден поглед в армираното прозорче .. — Веднъж да ме пуснат… Ще ме видят те вече. Д. Ангелов, ЖС, 60. Видя бледи изпити лица и погледи, в които напираше жаждата за живот. Сякаш тези очи говореха: „Веднъж да изляза оттук — втори път ще се родя“. С. Кралевски, ВО, 98.

5. Книж. Обикн. в обособена част с мин. страд причастие — за означаване на предшестващо действие по отношение действието в изречението, което следва след обособената част; щом, щом като. Макар всички да признаваха, че Спиро Андреев не е човекът, който трябва да бъде съден като противодържавник, веднъж образувано, делото трябваше да следва фатално своя ход. Д. Ангелов, ЖС, 146. И те са щастливи и безропотно покорни, защото тая [към родината] любов дава тоя чист възторг, тая върховна наслада и откровение, които, веднъж постигнати, без болка и без страдание заличават чертата между живота и смъртта и правят простосмъртните хора — херои… Й. Йовков, Разк. III, 117.

6. Диал. Веднага; изведнъж. Кога легнав, како скапана круша веднъж заспав. Нар. прик., СбНУ IV, 217. Това си рече и веднъж си умре. Ст. Младенов, БТР I, 271.

◇ Веднъж-дваж. Разг. 1. Един-два пъти. Жените слугуваха в по-заможните къщи и веднъж-дваж на седмицата чистеха учреждения и дюкяни. К. Константинов, ППГ, 26. 2. Не много пъти, няколко пъти. Роднините му дохождаха отпърво веднъж-дваж да видят булката, но тя не ги удостояваше много-много с тази чест. Ал. Константинов, Съч. I, 276. Юрталана беше дал веднъж-дваж пари в заем на Ивана, та затова обичаше да подмята: — Храни куче да те лае. Г. Караславов, С, 90.

Веднъж завинаги. Разг. 1. Окончателно, напълно. — Слушайте, побратими, дайте веднъж завинаги да се разберем. Сега е краят на тримесечието и на главата ми огън гори. П. Незнакомов, СНП, 96. 2. За всякога, за постоянно. Майката била също учителка, но я уволнили веднъж завинаги като жена на разбойник. Г. Караславов, Избр. съч. I, 270.

Веднъж за всякога. Остар. Завинаги. Много моми и млади жени са моляле на мъжете да ги убият за душата си, за да са отърват веднъж за сякога от страшните мъки. З. Стоянов, ЗБВ III, 290. Аз живеех от давно време в йедна гъста шума с голям страх .. и затова побягнах оттам, за да ся освободя веднъж за секога от моите гонители и да си поотдъхна малко. Кр. Пишурка, К, 113.

— Други (остар. и диал.) форми: ведна`ж, еднъ`ж, една`ж*.

ВЕДНЪ`ЖКА нареч. Диал. Веднъж; веднъжки. Веднъжка жънали цял ден. Й. Йовков, ВАХ, 112. Тръгнала веднъжка нашата Лисана — да се поразходи, нещичко да хване. Ас. Разцветников, ОНН, 6. Веднъжка троица момци здравеняци / товареха тежка грамадна греда. Хр. Радевски, Б, 37.

— Други форми: еднъ`жка, еднъ`жки.

ВЕДНЪ`ЖКИ нареч. Диал. Веднъж; веднъжка. Така уж станало веднъжки: / орелът, щуката и ракът / наместо току-тъй да се разтакат, / решили и се заловили мъжки / кола да возят за беда. Д. Подвързачов, Б, 38. Веднъжки, джанам, в света неделя / рано си стана Мануил мастор. Нар. пес., СбНУ XXVII, 1913.

— Други (диал.) форми: еднъ`жки, еднъ`жка.

ВЕ`ДОМОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Канц. 1. Списък на служителите в учреждение, предприятие и др. с означение на заплатите им или други възнаграждения. Работниците отидоха при Виолета, разписаха се на ведомостта и получиха парите си. Д. Кисьов, Щ, 196. За двойните счетоводни книжа, които водеше Тенчев, той .. получаваше двойно възнаграждение — веднъж, когато се разписваше във ведомостта и втори път, когато лично Беслеменов му я даваше от портфейла си. Д. Кисьов, Щ, 129. Хонорарна ведомост.

2. Списък, сведение с числени или други данни. Трябваше да попълни така наречената вещева ведомост, като впише вещите, получени напоследък. Й. Йовков, ЧКГ, 26. Месечната контролна ведомост за трудодните вече бе изготвена. Ст. Марков, ДБ, 455. — Кои отделения имате, госпожице Среброва? — пита Драготов .. — Първо и второ, — отвръща тя. — Дайте ми вашата изпитна ведомост! Ив. Карановски, Разк. I, 114.

— От рус. ведомость.

ВЕ`ДОМСТВЕН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от ведомство. За развитието на промишлеността и селското стопанство в София и в провинцията бяха създадени ведомствени (при отделните министерства) научноизследователски институти. Ист. X и XI кл, 361. Все още главното внимание се отделя на тясно административни, чисто ведомствени въпроси: за скъсяване на снимачните срокове, за уплътняване на работата. ЛФ, 1957, бр. 4, 1. Ведомствено жилище. Ведомствена почивна станция. Ведомствен магазин. Ведомствен имот. Ведомствен ръководител.

ВЕ`ДОМСТВО, мн. -а, ср. Книж. Система от еднородни или сродни специализирани служби, които имат общо ръководство и обслужват определен сектор от държавното управление. — Знаете, господин началник — подхвана Кирко .., баща ми служеше в съдебното ведомство и благоговееше пред юристите. Г. Караславов, Избр. съч. X, 116. На „българската вечер“ са дошли работници и работнички, войници и сержанти, офицери и генерали, служащи от най-различни ведомства. Г. Караславов, Избр. съч. III, 92. Когато завърших пети клас, станах чиновник по телеграфо-пощенското ведомство. Т. Стоянов, СбАСЕП, 286. Свако казва, че [Копринков] бил най-добрият играч на покер и на бридж в цялото ж.п. ведомство. П. Незнакомов, БЧ, 69.

— Рус. ведомство.

ВЕДРЕНИ`ЦА ж. Нар.-поет. Епитет на чаша, голяма като ведро. Познала е маджаркиня млада, / че е юнак на вино делия. / Земала е чаша ведреница / и наточи вино от три годин, / па сложила билки чемерилки, / па я даде кралю Андреаша. Нар. пес., СбНУ XLIV, 20. Досети се Яно коюнджия, че е юнак на вино делия, / та донесе чаша ведреница, / дек е черпил краля Въкашина. Нар. пес., СбНУ XLIV, 12.

ВЕДРЕ`Я, -е`еш, мин. св. няма, несв., непрех. Рядко. 1. За ден, утрин и под. — ставам все по-ясен, по-светъл. Прехвъркват бели чайки над водите, / водите дремят, утрото ведрее. Хр. Ясенов, Събр. пр, 100. // За небе, небесен простор и под. — изяснявам се, ставам все по-чист, по-безоблачен; ведря се.

2. Прен. Ставам все по-бодър, по-жизнерадостен. Иван тръгва по най-пряката [пътека]. От хладната утрин душата ведрее. ВН, 1961, бр. 3006, 2.

ВЕДРИНА`1, мн. няма, ж. 1. Ясно време, когато грее слънце, няма облаци, мъгла и въздухът е чист, свеж; безоблачност. Сега едрите му лъчисти очи поглъщаха с възторжена радост чудното спокойствие на умореното есенно поле, дълбоката ведрина на бляскавия хоризонт и чистата синева на далечните призрачни планини. Г. Караславов, ОХ III, 571. Грейна хубаво слънце. Небето светна от ведрина. Ив. Карановски, Разк. I, 159.

2. Прен. Бодрост, жизнерадост, душевно спокойствие. Алекси беше личен момък, нравеше й се, защото беше общителен и сърдечен, сила и ведрина вееше от него. А. Гуляшки, СВ, 225. Малко по малко един мир, една ведрина обля образа му. Св. Миларов, СЦТ, 73.

3. Прохлада, свежест, хладина. Отначало пристигна плах ветрец, поклати високото коило, прошумя в клоните на дървото и облъхна с ведрина цялото поле. К. Петканов, ЗлЗ, 256. Очертанията на елите се откроиха по-добре в небето, една сладка, тиха ведрина проникна в гъстата сянка. Ив. Вазов, Съч. XX, 25. Дългите сенки отвън и ведрината, която нахлу през прозорците и през вратата, показваха, че се мръква. Й. Йовков, ВАХ, 37. Рифат паша отвори прозореца. Пое утринната ведрина на росната градина. А. Каралийчев, ПГ, 130-131. Тревата, от снаряди покосена, / ухае и умира със деня, / ранените дървета тихо стенат / в предзалезната мека ведрина. Ив. Пейчев, Избр. с, 53.

ВЕДРИНА`2, мн. няма, ж. Гимнастика, която се прави сутрин в училище, лагер, на бригада и др. преди започване на занятия, на работа. Боян ще гледа отстрана, когато играем с учениците утринната ведрина. Л. Александрова, ИЕЩ, 214. А плуването всеки ден е раздвижвало болната му ръка .. Същото е вършила и гимнастиката. Как добре се почувствува тогава, в гората, когато прави ведрина с момчетата! В. Райков, ПВ, 131-132.

ВЕДРИНКА` ж. Умал. от ведрина1. Драга бе за мен зорница, / тихий чучур на лъка, / в тъмний вечер глас от птица / и прохладна ведринка. П. Р. Славейков, СК, 130.

ВЕДРИ`ЦА ж. Диал. 1. Голям дървен съд за вода, мляко и др., който се използва обикн. в селския бит; дървена кофа, ведро. — Мамо, да видиш Анка, мамо! .. Луда, луда ти казвам! .. Взела ведрица — прасе да пои — а я носи в пчелиня. Ц. Церковски, ТЗ, 48. Сичката му покъщнина е една тенджера и няколко ведрици. П. Р. Славейков, СК, 70. Тръгнала ми Донка на вода / с кованата ведрица. Нар. пес., СбВСт, 618. Буен ми вятър повея, / дребен ми дъждец заидя, / сиво стадо завари, / стадо неиздоено, ведрици неумити. Нар. пес., СбВСт, 305. Циганска ведрица — всичко побира. Погов. // Дървен съд, с който вадят вода от кладенец (Н. Геров, РБЯ).

2. Количеството течност, която се съдържа, вмества в такъв съд. — Жени ме, майко, жени ме, / дури сум младо-зелено, / .. / дури е жито евтино, / килница вреще [чувал] сто пари, / ведрица вино золота. Нар. пес., СбБрМ, 335.

◇ Сини ведрици (съкр. ведрици). Диал. Растението (цвете) кандилка; кандилница, кандилче, кошнички, любика. Колко прелестни са цветовете на самодивското лале и омайничето, на ведрицата и петлюгата! Ст. Драганов, ФБР, 3.

> Циганска ведрица. Диал. 1. Смес от разни ястия, буламач. 2. Неодобр. Стомах на човек, който яде всякакви яденета; търбух (Ст. Младенов, БТР).

ВЕДРИ`ЧКА ж. Диал. Умал. от ведрица. Туй сирене през колкото цедилчици прецедено, колкото са капчици във ведричката капнали, на тогоз наш брата толкози агнета по двора блекнали. Ил. Блъсков, С, 13.

ВЕДРО`, мн. -а`, ср. 1. Дървен съд за вода, мляко и др., подобен на котел. Людмила ставаше рано, .. грабваше ведрата и тичаше на бунара. А. Гуляшки, СВ, 69. Комитът мълчаливо и често пиеше вино от блюдото, като си гребваше сам от ведрото. А. Дончев, СВС, 94. Навсякъде по улиците стояха войници, мъкнеха ведра и кофи. П. Вежинов, ЗЧР, 125.

2. Количеството течност, която се съдържа, вмества в такъв съд. Ведро вода. Ведро мляко.

3. Разг. Мярка за вино, ракия и др. (10 или 12 литра). — А много ли имате от старото вино .. — Около триесет ведра, Хаджи! Л. Каравелов, Съч. II, 58. Дванайсет крави доя, ама крави ти казвам — все са монтафонки. Едната — ведро пълни, толкова млечни са. Кр. Григоров, Н, 19.

◇ Вали (излива се, лее се и под.) <като> из ведро. За дъжд — вали много силно, проливно. Дъждът валеше из ведро. Уличките се превърнаха в буйни реки, площадът — в езеро. Н. Стефанова, РП, 81. Дъждът почна да барабани по чергилото на файтона. В Кутловица той започна да се излива като из ведро. А. Каралийчев, ПГ, 184. Няма селянин, който ще тръгне на пазар, щом вали из ведро. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 90. Дъжд се лее като из ведро.

ВЕ`ДРО нареч. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. а) Означава, че някъде е ясно, светло, че има слънце, светлина. Противоп. мрачно. Уж ведро е, а пък гърми… К. Кристов, В, 51. б) Прен. Означава, че от някого се изпитва чувство на спокойствие, радост, лекота. В гърдите е така леко, приятно, ведро, като току-що родилото се утро. К. Кръстев, К, 78. Той се повдигна от земята, сълзите бяха пресекнали, а и в сърцето му бе ведро и спокойно. Ст. Загорчинов, ДП, 239.

ВЕДРОЛИ`К, -а, -о, мн. -и*, прил. Поет. 1. Който е с ведро лице. Над света като огнена буря ще мине / мълнекрил, ведролик великан. Хр. Смирненски, Съч. I, 105.

2. Прен. Който е ясен, светъл, безоблачен. Полъхна цветен мирис на вечер ведролика, / полъхна морно слънце над сънни лесове. Хр. Ясенов, Събр. пр, 42. Весели девойки — птички същи — / в утрината топла, ведролика, / с песен носят вест от всички къщи / за живота, който вредом блика. Н. Ракитин, С II, 79.

ВЕДРОО`К, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който е с ведри очи.

2. Прен. Който е ясен, светъл, безоблачен. И тя въздъхна — / издълбоко, / изплавала / из тежък мрак. / Небето пак е ведрооко / и всичко става ясно пак. В. Андреев, ПП, 80.

ВЕДРОСИ`Н, -я, -ьо, мн. -и, прил. Поет. Ясносин. Слънцето сияеше върху ведросиньото небе и обливаше със злато самотната птичка. П. Бобев, ГЕ, 149. Съмна в сънните градини, / всяка капчица роса / отразява ведросини, / ведросини небеса. Н. Лилиев, С 1932, 11. От изток иде утрин ведросиня, / на изток днес ще тръгнем пак на път. Д. Пантелеев, ВДК, 7. Ведросини висини.

ВЕ`ДРОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на ведър. Тихият шепот на хлопатарите долиташе нестройно .., всеки звук беше дихание на цвят, всеки тон — ведрост и злак. Г. Караславов, Избр. съч. I, 73. Ведрост, вътрешна чистота и успокоение лъхаше в тази стая. К. Константинов, СЧЗ, 42. Хубава си, земльо, и благословена, /.. / Всичко в теб е пълно с плод и с благодат, / .. / реките ти / — със злато, небето ти — с ведрост. Ив. Вазов, Съч. I, 94. Спи и сънувай в нощите, / пълни със ведрост и сняг, / как във полята зарити / малки кокичета спят. Ас. Разцветников, С, 71.

ВЕДРОТА`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Ведрина. Благо не се радваше на хубавото време, не усещаше ведротата на тези тихи, мирни, свободни часове. Г. Караславов, Избр. съч. X, 89. Ведрота се разстила над нагизналото поле. Г. Манов, КД, 61.

ВЕ`ДРЯ СЕ, -иш се, мин. св. няма, несв., непрех. Рядко. За небе, небесен простор и под. — изяснявам се, ставам ясен, чист, без облаци; ведрея. А над нашите глави небето се дигаше още толкоз, ведреше се — вечерната бледина все по` се заличаваше — и на всяка минута блясваха и затрептяваха нови и нови рояци звезди. А. Страшимиров, УШ, 29. Укор върху укор се сипеха безчетни / върху събраните .. / Но вече минал бе изпървия уплах; / небето почваше изново да се ведри, / .. затрептя — / спокойна дума от войводските уста. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 34.

ВЕДУ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Водещ (в 1 знач.). Ведущо научно направление.

— От рус. ведущий.

ВЕ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. 1. За ден, утрин и под. — през който има достатъчно светлина, през който не е облачно, мъгливо; ясен, светъл. Противоп. мрачен. Беше ведра юнска утрин и приятен хлад нахлу в стаята. Д. Талев, СК, 8. Над белия планински лагер възхождаше денят — ведър и слънчев. Цв. Ангелов, ЧД, 85. И аз отново ще заспя, и аз отново ще погасна, / тъй както гасне морний ден, за да изгрее чист и ведър. Хр. Ясенов, Събр. пр, 31. И ведрата вечер зове / на вечна почивка, под свода / на звездната майка природа / заспалите в мир синове. Н. Лилиев, С 1932, 92. // За небе, небесен простор — който не е затъмнен от облаци; безоблачен, ясен. По-необятно и по-високо изглеждаше небето, ведро и чисто. Й. Йовков, Разк. II, 124. Над тях ведро и мило синееше пролетното небе. И. Петров, МВ, 119. Утрината беше приятно топла и слънчева, априлското небе се синееше ведро и спокойно. Д. Ангелов, ЖС, 401. И мигом безбройни цветя лекокрили / изпръхнаха в ведри простори. П. П. Славейков, Б, 40. Ведри хоризонти.

2. За въздух, вятър и под. — който е приятно хладен и свеж; прохладен. Въздухът е ведър и се леко диша. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 143. Лъх ведър нивята запали, / облъхва след огнений зной. Д. Дебелянов, С 1936, 39. Настъпва нощ. Река Владайка / шуми и лъха ведър хлад, / за да прегърне като майка / възторжнотрудовия град. Н. Хрелков, ДД, 194.

3. Прен. Който изразява или съдържа бодрост, жизнерадост, спокойствие. Ведрото му румено лице дишаше бодрост, здраве и издръжливост. Д. Ангелов, ЖС, 208. Цялото му лице бе придобило жив, ведър израз. Д. Талев, ПК, 369. И никаква неволя нито можа да смръкне ведрите му големи очи, ни от устни му да пропъди веселия гласен смях. П. Тодоров, И I, 117. Умните му зелени очи бяха втренчени неподвижно в лицето й. От тях се излъчваше ведър и спокоен блясък. Д. Димов, Т, 303. Със ведър поглед, с усмех на уста, / над него бе се майка му привела. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 22. Вятъра волен далеко понесъл е / нашите песни и смях… / песни ликуващи, ведри и весели — / цялата младост е в тях! Е. Багряна, ВС, 23.

4. Прен. Поет. Който е изпълнен със спокойствие, радост, който е без тревоги и вълнения. Животът бе ведър / и лесен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 76. Люлян в грамадна бяла люлка, / .. / заспивам кротък, ведър сън. А. Разцветников, С, 136. Препускат тримата и гледат с ясен взор, / .. Душата ведра е, сърцето е доволно. К. Христов, ЧБ, 14. 1. Духът ми, без да имаше видима причина, беше ведър и весел. Св. Миларов, СЦТ, 51. // Рядко. Който се отличава с яснота. Висок, снажен, .. бодър духом и с ведър ум, той внушаваше неволно уважение. Ив. Вазов, Съч. X, 169. Млад бях тогава, отче, / силна бе ръката ми, ведра — моята помисъл, а сърцето ми смело. Н. Райнов, КЦ, 100. Ведра мисъл.

ВЕ`ДЪРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Голям меден съд, който се използва за пране; котел.

2. Количеството течност, което се съдържа, вмества в такъв съд.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВЕДЪРЦЕ`, мн.* -а`, ср. Умал. от ведро.

ВЕ`ЕНЕ, -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от вея и от вея се. Войната все още бушуваше по всички фронтове .. Веенето на профучаващите камиони сякаш за миг донесе нейния студен, мъртвешки полъх. П. Вежинов, ЗЧР, 77-78.

2. Направление, течение, насока, обикн. в литературата и изкуството. В някои мои граждански стихотворения стои песимизмът на Некрасова, както в някои поеми — веенето на Шевченковия лиризъм. Ив. Вазов, Съч. IX, 205. Литературни веения. Нови веения в изкуството.

ВЕ`ЕР м. Остар. Книж. Ветрило. — Ласкателю! — каза му Драга, като галено го перна по лицето с веера си. Ив. Вазов, Съч. XXV, 117. Белите пътища, които излизаха от село, като лъчи из един център, и желтите ивици на нивите, — всичко това под необятния купол на небето приличаше на грамаден веер, разгънат около селото. Й. Йовков, Разк. I, 126. Реката спира за отдих пред баража и по неговата дъга от цимент се разлива като веер надолу и движи турбината. Ст. Станчев, НР, 36.

— Рус. веер.

ВЕ`ЖА1. Вж. везвам1.

ВЕ`ЖА2. Вж. везвам2.

ВЕ`ЖА3, -еш, мин. св. ве`зах, прич. мин. страд. ве`зан, несв., прех. Диал. Веза. вежа се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕ`ЖДА ж. Ивица косми над очната кухина. Имаше [Нона] тънки извити вежди и хубави черни очи, обкръжени с дълги черни мигли. Й. Йовков, ЧКГ, 10. Под рошавите му вежди светят малки сиви очи. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 3. Дядо Костадин нахлупи гугла до вежди изправи снага и застана пред бирника. К. Петканов, СВ, 197. Големите сини очи на монаха гневно блеснаха под сключени вежди. Д. Марчевски, ДВ, 7. Хаджи Захария Мирчев приличаше на някой библейски човек, с дълга бяла брада и бели вежди, като заснежени стрехи над очите му. Д. Талев, ЖС, 300-301. „Пет години ходих .. гре`ха ми в премежди / две очи небесни под гайтани вежди.“ П. К. Яворов, Съч. I, 43. Калугерица думаше: — В манастир място широко — / за тебе място тук нема, / че ти йе равна снагата / и ти йе руса косата, / и ти са черни очите, / и ти са тънки веждите. Нар. пес. СбНУ XLVI, 83. Черни вежди. Гъсти вежди. Дебели вежди. Вити вежди.

◇ Веждите ми са окапали; изтрили ми са се веждите. Разг. Ирон. Обикн. във 2 и 3 л. Не изпитвам никакъв срам; станал съм съвсем безсрамен.

Вместо да изпиша вежди, изваждам очи. Разг. Въпреки стремежа си да направя нещо добро, навличам на себе си или другиму беда. Не може да се мине реката с лодка, без немците веднага да усетят. Тогава вместо да изпишем вежди, ще извадим очи. П. Вежинов, ЗЧР, 89.

Изпод (под) вежди, гледам (поглеждам, изглеждам и под.). Разг. 1. Крадешком, скрито, без да вдигам очи (гледам). Не можех да му се нарадвам. Тайничко изпод вежди и отдалече го разглеждах, разучавах — лицето, поизгоряло от слънцето и кафяво като кора от препечен хляб. П. Михайлов, МП, 17. Морозов поглеждаше изпод вежди своите доброжелатели и другари и като им правеше знак да мълчат, отминаваше ги с благодарност и продължаваше своя опасен като смъртта път. К. Ламбрев, СП, 42. 2. Сърдито, намръщено, враждебно (гледам). Само Динко гледаше студено, недружелюбно под вежди, разсърден, че със своето циврене тези жени развалиха именния им ден. Г. Караславов, ОХ II, 516.

ВЕЖДА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Веждест.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЕ`ЖДЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е предназначен за вежди. Зима приготвените неща за веждите: шишарки, вежден камък .., стипца и пр. Т. Панчев, РБЯд, 48.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВЕ`ЖДЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има гъсти, дебели вежди. От тримата — най-много Апостол приличаше на баща си. Носест, веждест, с бързи подвижни пъстри очи и въздълго гладко лице. Д. Немиров, Б, 19. Хубавец беше старшината. Снажен! Веждест! Черноок! Р. Сугарев, СС, 36.

ВЕ`ЖДИЦА ж. Умал. от вежда; веждичка.

ВЕ`ЖДИЧКА ж. Умал. от вежда; веждица. Не обичам аз детето ми, като плаче. Разкриви уста, набръчка веждички, разцили се… П. Тодоров, Събр. пр II, 158-159. Пеньо Динев беше висок, кокалест .. А Точето беше дребничък и свит като какавида, с безцветни руси веждички и с десетина косъма под носа. Г. Караславов, Избр. съч. II, 428.

ВЕЖДО`САМ. Вж. веждосвам.

ВЕЖДО`СВАМ, -аш, несв.; веждо`сам, -аш, св., прех. Диал. В съчет. с вежди. Подчертавам, подсилвам веждите си със специална боя, молив, за да изпъкнат, за да се очертаят по-добре и да изглеждат по-красиви. веждосвам се, веждосам се страд. и възвр. Много подкачиха да се веждосват и да се белосват. Н. Геров, РБЯ I, 196.

ВЕЖДО`СВАМ СЕ несв.; веждо`сам се св., непрех. Диал. Подчертавам, подсилвам веждите си със специална боя.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕЖДО`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от веждосвам и от веждосвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕЖЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има добри обноски, който умее да се държи добре, прилично с хората; учтив, любезен. Деликатен и вежлив с всички, той дори с приятелите си говореше на „Вие“. К. Константинов, Избр. разк., 12. По техния [на селяните] демократически обичай всички дойдоха да се ръкуват с мене .. Пак любезни ръкувания с всичките тия вежливи хора. Ив. Вазов, Съч. XVII, 76-77.

2. Който е израз, признак на добро държание, поведение, възпитание. Отвсякъде поклони, отвсякъде любопитство, вежливи, изискани поздрави. Раковски кимаше и отговаряше: на едного по гръцки, на другиго по френски. Ст. Дичев, ЗС I, 293. Татко Пиер можеше да се гордее с тази пестелива, разумна и отмерена дъщеря, която никога не излизаше от добрия тон, от установените правила, от еднаквото си, вежливо, но малко студено държане към всички. Д. Димов, Т, 56. Като влезехме в някоя къща, по-напреж ни посрещаха мъжете, а после жените с вежливо поздравление, което ся съединяваше с поклон. ЦВ, 1859, бр. 442, 2. Вежливи обноски.

— От рус. вежливый.

ВЕЖЛИ`ВО. Нареч. от вежлив; учтиво, любезно. — Господин инспекторе, да ви представя госпожица Стоянова, нова, за пръв път учителка. — Приятно ми е — каза инспекторът и вежливо подаде ръка. Елин Пелин, Съч. IV, 169. — Ваша милост, вървете напред, аз подире Ви, каза вежливо бай Ганьо. Ал. Константинов, БГ, 40. — Госпожице Анета, моля, ако обичате, още едно кафе — вежливо помолвам келнерката Анета. Д. Калфов, Избр. разк. 321. — Добър вечер. Всички вежливо подстанаха и отговориха на поздрава му. Орце с движение на ръката покани Кадир ефенди да седне при тях. Д. Стространов, С, 51.

ВЕЖЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на вежлив; любезност, учтивост. Лакеят, по понятията на лакейската вежливост, туряше високи титли на чужденците. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 83. Цигарите бяха изпушени, кафето беше изпито, разменени бяха и необходимите за такива случаи думи на почит и вежливост. Д. Талев, И, 189. С голяма, даже прекалена вежливост, младежите се сбогуват и изнасят куфарите си в коридора. Л. Александрова, ИЕЩ, 7. Те приеха своя братовчед ако не с обич, то поне с вежливост. Ч, 1875, бр. 9, 428. Хладна вежливост.

2. Вежлива постъпка. — Ваша милост вървете напред .. Тази вежливост бай Ганьо я пуща със сметка. Ал. Константинов, БГ, 40. Това посещение има много по-дълбоко и широко значение, отколкото обикновената размяна на вежливости и гостоприемство. ВН, 1960, бр. 2613, 1.

ВЕЗ, ве`зът, ве`за, мн. ве`зове, след числ. ве`за, м. Диал. Везба. Катарина не е тука, отишла е на дружките, у дружки вез да зафаща. А. Дювернуа, СБЯ I, 20.

ВЕ`ЗА, -еш, мн. св. -ах, несв., прех. 1. Шия, обикн. с разноцветни конци върху тъкан различни фигури, шарки; бродирам. По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници. Д. Талев, ЖС, 39. Младият майстор дълбаел мраморни изделия, а умната девойка везела хубави шевици. Ран Босилек, Р, 97. Върнех ли се от училище, сварвах го .. обтегнал с въдица парченце домашен шаяк, да везе с копринен конец малки фигурки, прилични на човечета. Кр. Григоров, ОНУ, 21. На наша Елена никак не й иде отръки да везе. К. Петканов, В, 150. Младежите лееха куршуми, девойки до късна нощ везеха знамена. Д. Линков, ЗБ, 81. Тя седи у градина, /та си везе полиците, / полиците, звездиците / и си везе ръкавите, / ръкавите, кръстовето. Нар. пес., СбНУ XLV, 367.

2. Диал. Плета. Ръцете й престанаха да везат и пъстрят мъжовите чорапи и ръкавици. Н. Каралиева, Н, 82. веза се страд.

— Друга (диал.) форма: ве`жа.

ВЕЗА`ЛО, мн. -а`, ср. Диал. Въже или други усукани нишки, които служат за връзване. И Гина Звезделина се опила и заспала. Тогава Трена Кръчмарица отвързала Марко. Марко зима везалата, та ги на Гина турнал. Нар. пес., СбНУ XLIV, 506.

ВЕ`ЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от веза като прил. Върху който има изшити, обикн. с разноцветни конци, различни фигури, шарки за украса; бродиран. Грееше топло мартенско слънце. Лъчите му .. весело играеха по отсрещната стена над миндера, окичена с портрети, картинки и разни везани украшения. Т. Влайков, Съч. II, 198. На Илинден стана голям събор в Ичме. От всички краища на Равна гора дойдоха мъже с нови овчи калпаци, жени с везани ризи и сукмани. К. Петканов, П, 92. Борис Глаушев се разхождаше в стаята си на горния кат с везаните си чехли по килима, на тъмно. Д. Талев, И, 122. Стойко седна на миндера, дето беше отрупан с пъстри тъкани и везани възглавници. Г. Караславов, С, 19. Везана покривка.

ВЕ`ЗАНЕ ср. Отгл. същ. от веза и от веза се; бродиране. От сутрин до вечер тя не оставаше без работа. Ала каквото и да вършеше, три неща лежаха на сърцето й — тъкането с везането, цветята с билките и песните с приказките. А. Дончев, ВР, 157.

ВЕ`ЗАНИЦА1 ж. Диал. 1. Вързоп, бохча. Той носил под мишница една голяма везаница с работи, които жена му била накупила по чаршията. Ст. Младенов, БТР, 272.

2. Връзка; сплит, плетеница. Везаница чесън. Везаница лук. Ст. Младенов, БТР, 272-273.

ВЕ`ЗАНИЦА2 ж. Диал. Везана фигура върху плат. Червена светлина играеше в цялата стая и заливаше беловаросаните стени и пъстрите вълнени черги на кръжила .. и наредените по тях околовръст възглавници с едри цветни везаници. Ив. Карановски, Разк. I, 156.

ВЕЗА`РКА ж. Диал. Игла за везане (обикн. в съчет. с игла). Да яз ке се сторам иглана везарка, / та яз ке се скриям / во ситнана песок. Нар. пес., СбНУ II, 31.

ВЕЗА`РНИЦА ж. Диал. 1. Бродирачка; везбарка (Вл. Георгиев и др., БЕР I).

2. Шивачка (Т. Панчев, РБЯд).

3. Плетачка (Т. Панчев, РБЯд).

ВЕЗБА` ж. 1. Везане, бродиране върху плат, обикн. с разноцветни конци; бродерия. Ръчна везба. Курс по везба.

2. Ушита, везана върху плат украса; везмо, бродерия. Из двете главни улици .. вървяха бавно и тежко, пременени с дълги сукнени джубета .., на глава с червени или черни шапки, със златни везби по краищата, болярите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 3. Дрехата се гънеше като знаме, бледосиня, със сърмени едри везби, обсипани със скъпи камъни. Ст. Загорчинов, ЛСС, 132. Стаята, в която влязоха, беше почти тъмна, четирите й прозорци .. бяха засенени с двойни завеси — бели, с везби и тантели по краищата. Д. Талев, ПК, 429. // Платът, ръкоделието, на което се изработва такава украса; везмо, бродерия. Само Ния не подигна очи, наведена над някаква везба. Д. Талев, ПК, 330.

ВЕЗБА`РКА ж. Диал. Бродирачка; везарница.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.

ВЕЗБА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до везба и до везбарство. Везбарско изкуство.

ВЕЗБА`РСТВО, мн. няма, ср. Рядко. 1. Изкуство, умение да се везат, върху плат обикн. с разноцветни конци, шевици, мотиви и др. под.

2. Занятие на лице, което везе, бродира. Занимавам се с везбарство.

ВЕ`ЗБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до везба. Нашите народни носии се отличават със стройните си форми, с богатите по колорит и разнообразие везбени и тъканни орнаменти, със съвършената си тъканна и везбена техника. ВН, 1953, бр. 285, 4.

ВЕ`ЗВАМ1, -аш, несв.; ве`жа, -еш, мин. св. ве`зах, прич. мин. страд. ве`зан, св. и (рядко) несв., прех. Остар. и диал. Връзвам1. Пообвий го [детето] какво-годно; не везвай го като злодеец, отпусти му ръчетата и крачетата съвсем свободно, нека да може да си ги маха и развръля, накъдето ще. Хр. Данов, Лет., 1869, 100. Няколко души еничаре са приближили до българските юнаци, везале очите им с бели кърпи и казале им да клекнат. Л. Каравелов, Съч. V, 179. Цеко повярвал на пашата и предал са, но турците го везале и закарале го в Ниш. П. Хитов, МЦ, 137. Цял ден тие жънат под яркото слънце; / от утро до вечер се` на крака стоят, / веслата си махат и снопове везват. Нар. пес., Л. Каравелов, Съч. II, 27. Она си беше сама на жетва, / сама си женеше, сама вежеше. Нар. пес., СбНУ XLIII, 392. — Леле мале, леле мила мале, / да си вежеш коня за дирека, / па му тури сено чемерика, / що да ядне, веднага да умре. Нар. пес., СбНУ XLIII, 547. везвам се, вежа се страд. и възвр. Тая походна къща са везва за няколко колове, които са набиват в земята. Знан., 1875, бр. 12, 181. Въже ся изпитва за якотата с истия начин: то ся веже за един край да виси, а на другия му край окачват нещо тяжко и притурят по малко, докле да го скъсат. Н. Геров, ИФ, 181.

ВЕ`ЗВАМ2, -аш, несв.; ве`жа, -еш, мин. св. ве`зах, прич. мин. страд. ве`зан, св. и (рядко) несв., непрех. Остар. и диал. За растение — давам, раждам плод; връзвам2. Щом настане лято, ето друга радост: кукурузът везва, житото жълтее. Л. Каравелов, Съч. I, 31. Ка се е Яна женила, / яболка е засадила, / засадила и нарекла: / .. / Кога ми веже яболка, / тогай до свекър че седна. Нар. пес., СбНУ XLIV, 391.

ВЕ`ЗВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от везвам1 и от везвам се; връзване1. Кръвотеченията из големите артерии са запират не твърде лесно със закритие (със свиване и с везване) на разединените части. Знан., 1875, бр. 8, 119.

ВЕ`ЗВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от везвам2; връзване2.

ВЕЗВА`Ч м. Диал. Човек, който по време на жътва връзва снопи; връзвач. Рано Драгана ранила, / рано по село одила, / сбирала много аргаке, / сто и петдесет сърпове, /още петдесет везваче. Нар. пес., СбНУ IV, 60.

ВЕЗДЕ` нареч. Остар. Книж. Навсякъде, навред, вредом. Кога е човек млад, освен дето сам той везде и навред бива усмихнат, но като че ли сичко в света му се усмихва. Ил. Блъсков, ДБ I, 37. Ние употребихме при изложението на туй си съчинение един гладък, плавен и .. един вразумителен язик; и споряд това, всякога и везде се мъчихме да отбягваме .. от тъмни, технически и научни изражения. В. Берон, ЕИ, V-VI. Който не има приятели, странен е везде (вредом). А. Гранитски, ПР (превод), 72.

— Рус. везде.

ВЕЗДЕСЪ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Според религиозните представи — който се намира навсякъде, навред (за Бога). Бог е вездесъщ, т.е. в едно время ся намира всъду и на всяко място. Хр. Данов, ППК (превод), 24.

2. Разш. За човек — който много бързо отива от едно място на друго, успява да бъде на различни, на много места (при подчертаване, хиперболизиране на това качество). Евгени прекара целия подиробед в квартирата си в радостно-тревожно възбуждение, че ще се срещне със самия Сидер, с вездесъщия, неуловимия Сидер. Д. Ангелов, ЖС, 458. Властта бдеше вредом невидима, строга, / обсаждаше двайсет града изведнъж / да улови тоя демон вездесъщ. Ив. Вазов, Съч. I, 172. А ти си плаха гълъбица / .. Напразно се боиш от мен .. / Изгубена те найдох — вездесъщ, / и те обгърнах тъмен и могъщ. / Далеко ще те отнеса: / отвъд най-смелата мечта. П. К. Яворов, Съч. I, 112.

ВЕЗДЕХО`Д м. През 1959 г. с четири мощни вездехода беше проведен поход към южния полюс. А. Бешков и др., ИГ, 206.

— Рус. вездеход.

ВЕЗИ`Р, -ът, -а, мн. -и, м. В Османската империя и в много мюсюлмански държави — висше административно лице, министър или паша от висш ранг. — Днес приказвах с Хюсеин ефенди — писал писмо до везира, та султанът на нас да продаде Елнъзач. К. Петканов, СВ, 81. — Аз съм спахията Караибрахим, пратеник на везира Мехмед паша, аллах да благослови името му. Това са мои хора. А. Дончев, ВР, 31. Не свари тамо Никола, / най свари бели чадъри, / ноще е везир пристигнал. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 938. Виното прави човека не везир, а резил. Послов., Н. Геров, РБЯ I, 116.

◇ Велик везир. В Османската империя — министър-председател и главнокомандващ на войската във военно време. Внезапно великият везир Мохамед Кюпрюлю нахълтал с много еничари в Чепинско. Ив. Вазов, Съч. XVI, 45. Първото правителствено лице е великият везир, .., който е облечен с чин, наместник султанов. С. Бобчев, ПОС (превод), 41.

— От араб. през тур. vezir.

ВЕЗИ`РЕВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от везир; везиров. Съборът на пашите / е сборище на твари раболепни, / .. / везиря всякак да ласкаят, — ето / вседневната, всечасната им грижа; / най-дребното везирево желание / за тях е повеление на съдбите. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 2, 169. Пашите слушаха с благоговение / везиревото хитроумно слово. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 2, 175.

ВЕЗИ`РИН, мн. везири, м. Простонар. Везир. Вчера стана демонстрация от 2000 българе, които ходиха при портата и искаха от везирина да върне епископа им. С, 1872, бр. 34, 257. Тогава султанът, като видял своето безсилие, утвърдил Пазваноглу за видински везирин .. над цяла България. НБ, 1876, бр. 20, 78. Сюлейман са срещна тука с везирина и двамата потеглиха към Багдад. С. Бобчев, СОИ (превод), 102.

ВЕЗИ`РИЦА ж. 1. Жена на везир; везирка. Рисано царице, млада везирице. СбАИ, 192.

2. Майка на везир (Ст. Младенов, БТР).

ВЕЗИ`РКА ж. Жена на везир. Я си имам до три мили сестри; / первата йе у цара царица, / втората йе у везир везирка. СбБрМ, 389.

ВЕЗИ`РОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от везир; везирев. Нека дойде, всичко ще му опростя; — и после изпратил везировия пратеник с отговор. Ст. Ботьов, К (превод), 223.

ВЕЗИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на везир или е свързан с везир. В мирно време властта ги [свободните войни] е заставяла да прекарват по шест месеца в Цариград или в Одрин — да се грижат за султанските и везирски коне или пък да косят сено. В. Пенев, НБВ, 5. През Казанлъшко престанаха да минават анадолски манафи и везирски делибашии и да грабят и последния къшей от устата на хората. П. Константинов, ПИГ, 82. Секи новоизбран патриарх трябва да внесе известна сума и в султанския, и във везирския .. дворец. С, 1872, бр. 47, 373.

ВЕЗИ`РСТВО, мн. няма, ср. В Османската империя — длъжност на везир. Той пък бил покръстен херцеговинец, влязъл под кожата на султана, получил от него везирството и дъщеря му за жена. М. Марчевски, ТС, 92-93. Харам да ми е царството и везирството. П. Р. Славейков, БП II, 192.

ВЕЗИ`РЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от везир; млад везир.

2. Дете на везир.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕЗМО`, мн. -а`, ср. Ушита, везана върху плат украса; везба. На края, когато силите я изоставяха [Баба Сребра] само боядисваше и везеше и учеше другите. Имаше купища платна с везмо по тях, .., и те ходеха от село в село да се учат от тях жените да красят носията си. А. Дончев, ВР, 157. Със съвършена простота е направена женската носия от Виево. Тая цепната встрани малинова фуста, богато обточена в полите от черен гайтан — по съчетание на цветовете, по кройка и везмо, — е истинско произведение на изкуството. Н. Хайтов, ШГ, 108. Хорото се виеше на три пояса. Слънцето играеше по пъстрите и ситни везма на момите и младите булки. К. Петканов, П, 62. // Предмет, на който се изработва или е изработена такава украса; везба. Майка й беше втикнала в ръцете й везмо, заставила я бе да седне на чергата, тури и газениче на стол до нея — нека везе да се теши. А. Страшимиров, ЕД, 167. Дано да е така .. — прошепна момата и отново наведе глава над везмото. Д. Спространов, ОП, 284. Кина не харесваше загриженото лице на майка си и се помъчи да я разсмее. Разправи й за дружките си, за везмата им и коя какви дарове е приготвила. К. Петканов, МЗК, 71.

ВЕЗНИ` мн., ед. (рядко) везна` ж. 1. Теглилка с две блюда, обикн. за мерене на малки тежести. Минавах един мост, дето златари теглеха обици и гривни в малки везни. Ст. Загорчинов, ЛСС, 67. Спрях право пред един рибарски магазин .. — Дайте ми тази мряна! Момчето грабна мряната, претегли я на везните — килограм и петдесет. Д. Калфов, КР, 44. Юпитер станал от седалището си на Олимп, подигнал златните везни и турил на тях два жребия. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 84. Че тръгна Демир, отиде, / Влашко в Букурещ / да тегли злато с везни. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 85. • Обр. Везните на щастието, които невидима ръка държеше високо над жестокия бой, привеждаха се и клоняха вече на една страна. Й. Йовков, Разк. II, 160-161. Етиопската империя не рухна само от това, че везните на съдбата случайно се бяха наклонили не в нейна полза. М. Миланов, ТМП, 63. Олга много бе мислила през тия дни. На везни бе сложила всички съображения. Б. Болгар, Б, 135.

2. Само мн. Нечленувано, като собствено име. Астрон. Едно от дванадесетте зодиакални съзвездия, което се наблюдава върху южния небосклон. Тези съзвездия са 12 на брой и тъй като повечето от тях носят имена на животни, се наричат с общото име зодиак (кръг на животните). Тези съзвездия са: Овен, Телец, .., Дева, Везни, Скорпион. Астр. XI кл, 1964, 28.

3. Само мн. Астрон. Седмият знак от зодиака и вторият от трите въздушни знака (23. IX — 21. X), зодия на месец октомври. Мъжете везни са прецизни работници. // Разг. Мъж или жена от този зодиакален знак. Везната е кокетна и суетна. △ Всички везни се лепят за мене.

◇ Аналитични везни. Спец. Прецизни лабораторни везни, с които може да се тегли с точност до +/- 0,001 г.

Аптекарски везни. Чувствителни везни, използвани във фармацията, които могат да мерят много малки количества.

> Везните <се> наклоняват (<се> накланят) / <се> наклонят нанякъде. Разг.; Везните натягат / натегнат на нечия страна. Остар. и диал. Нещо, някой получава предимство, предпочитание пред друго нещо или някой друг. Каравелов обясни, че е поставен между руското агентство и възбунтуваните войски, че това му положение е много критическо и че трябва да действува предпазливо, додето везните наклонят на негова страна. С. Радев, ССБ II, 115. Всичките интереси на нейното бъдеще караха Турция да върви по българския въпрос с Англия; всичките страхове на Абдул Хамида му шепнеха да слуша Русия. На коя страна щяха да натегнат везните? С. Радев, ССБ II, 373.

Меря с аптекарски везни; меря на везни. Книж. Неодобр. Проявявам прекалена пресметливост или дребнавост в нещо; краен педант или сметкаджия съм. Вече не ме занимаваше мъчителният въпрос за вината на моите близки, нямах желание да следя педантично и заядливо всяка тяхна дума и поглед, да меря с аптекарски везни степента на съжалението и покаянието им. Л. Станев, ПХ, 154. Ще почнат [хората] да сравняват, / ще почнат на везни да мерят / коя от двете [царици] заслужава / да бъде тук зад тези двери. М. Петканова, ЦТ, 22.

Наклонявам (накланям) / наклоня везните. Разг. Давам предимство, предпочитание на нещо, някого (факт, личност) пред друго нещо или някой друг. Уверявал [владиката] я, че ще дадат детето [на Венета] в някой пансион. Последният аргумент наклонил везните. Н. Ферманджиев, РХ, 215. От начало борбата .. наклони везните към отбора на ВИФ, но остави макар и минимални шансове за атакуване първото място от няколко щафети. Е, 1980, бр. 7, 1.

Натежавам / натежа на везните. Разг. Оказвам се по-важен, по-съществен от нещо друго, имам решаващо влияние за нещо. Няколко качества трябваше да има момата: добра, здрава, едра, силна, работна, по възможност красива .. Красотата на момата беше условие, което натежаваше на везните. Ив. Хаджийски, БДБН I, 108. За избор на място за хотела на везните натежа гледката, която се откриваше към брега.

— От араб. през тур. vezne. — Друга (остар. и диал.) форма: везне`.

ВЕЗУВИА`Н м. Минер. Минерал с най-различни цветове, от който се правят дребни предмети за украса.

— От лат. собств.

ВЕ`ЗЯ, -еш, мин. св. -ах, несв., прех. Веза. Тя беше изкусна да тъче тънки платна, да плете кенета и тантели, да везе на гергеф. Д. Талев, ПК, 749. Седнала йе Яна на малата врата / под белата лоза. Ем си седит Яна, / шарен гергеф везит, дребни сълзи ронит. Нар. пес., СбБрМ, 339.

ВЕИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Открито място, където отвяват овършаното жито, ечемик и др. Едни от помагачите настилаха с ръженица оголените места в хармана, а други чакаха вятъра на веилото. К. Петканов, ОБ, 139. Цялото му семейство и няколко души помагачи тикаха овършания овес към веилото. К. Петканов, ДЧ, 5.

ВЕ`ЙВАМ, -аш, несв.; ве`йна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Непрех. Подухвам леко и за малко; лъхвам. Когато излязоха на полето, един прохладен ветрец вейна въз бледите лица на пътниците. Ив. Вазов, Съч. VI, 182. Бях може би вече вдигнал пушката, когато изведнъж ми стана леко, като че тих вятър вейна и отнесе от моята душа нависнал тежък дим. Вл. Мусаков, СбЗР, 401. Вейне ли вятър в градините, / леко потрепват цветята. Ас. Босев, ВМ, 82.

2. Прех. Диал. Метвам нещо. Поп Врачев преметна очи и вейна отново мрежата. Ст. Даскалов, ВМ, 48. вейвам се, вейна се страд.

ВЕ`ЙВАМ СЕ несв.; ве`йна се св., непрех. 1. Разг. Размахвам се, развявам се леко и за малко. От устременото му изкачване нагоре пешовете на пардесюто му се вейнаха назад, сякаш емнати от вятър. Т. Харманджиев, Р, 30.

2. Диал. Метвам се, прескачам през нещо леко и бързо. „И тенецът, като ни чу, че го гониме, остави кюнецо и се вейна през зида, та отнесе една керемида. Те къде е прескочил и е отнесъл керемидата!“ Й. Радичков, СР, 163.

ВЕ`ЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от вейвам и от вейвам се.

ВЕ`ЙКА ж. Клонче от дърво или от храст, обикн. заедно с листата. По оголените вейки на дърветата трепереха умираещи последните листа и падаха със суха въздишка. Елин Пелин, Съч. III, 75-76. Като че събудена от сън, тополата, старата столетна топола .. разклаща вейките си и зашумява. Й. Йовков, СЛ, 94. Гондолата се плъзна край ясминовия храст. Едва сега се опомних, откърших голяма цветна вейка и я хвърлих към прозореца. К. Константинов, ПЗ, 143. Момчил извади тежкия си нож и взе да дялка брезите наоколо, та хвърчаха вейки и трески. А. Дончев, ВР, 180. Ден и нощ бръшлян посяга / към тополина снага, / вейки гъвкави протяга / с умолителна тъга. П. К. Яворов, Съч. I, 13. Той израсна кичест Явор, а до него аз Калина; — / той ме е прегръщал с клони, аз съм в него вейки свряла. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 124.

◇ Слаб (сух) като вейка. Разг. Много, изключително слаб човек. Есенка беше почти безкръвна. Селяните не знаеха каква бе точно болестта, която я сушеше, но от време бяха я запомнили все така слаба, като вейка. Ст. Даскалов, Л, 64. Той се дигна, бледен и сух като вейка. Г. Караславов, С, 212.

Ставам / стана на вейка. Разг. Отслабвам извънредно много.

ВЕ`ЙНА. Вж. вейвам.

ВЕ`ЙНИК, мн. -ци, м. Диал. Покрити с вейки, колиба или на`вес, които служат за подслон или сянка. Дуни ми, ветре ладяне, / разлади поле широко, / по поле църни аргате, / по планин млади шлегаре, / под вейник бели бункаре, / йу лагер млади войници. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 48.

ВЕ`ЙХАЙВЕЙ м. и ж. Разг. Завеян, несериозен човек. Той е много приятен, но е вейхайвей — не можеш да разчиташ на него.

— От кит. собств.

ВЕ`ЙЧИЦА ж. Умал. от вейка. Лазар пристъпи към старата върба, хвана се за една вейчица и скочи във вира. К. Петканов, ОБ, 67. Стройна се Калина вие над брега усамотени, / кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123.

ВЕК, векъ`т, века`, мн. векове`, след числ. ве`ка, м. 1. Период от време, равен на сто години; столетие. Първите български преселници в Цариградско били бегълци от кърджалийските зулуми, развихрили се най-яростно около средата на осемнадесетия век. Хр. Бръзицов, НЦ, 5. И тогава той пак си спомни за миналото и в съзнанието му изпъкна жената от другия свят — старовремско бижу от древен староеврейски род, който беше дошел преди четири века от Испания. Д. Димов, Т, 246. И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, / спомня тоз ден бурен, шуми и препраща / славата му дивна, като някой ек, / от урва на урва и от век на век! Ив. Вазов, Съч. I, 205. // Само мн. Дълъг период* от време, равен на няколко или много столетия. И шуртеше веселото чучурче непрекъснато, дълги години и векове. Ив. Вазов, Съч. IX, 191. Под стръмните баири, където в извита черна дъга се тъмнееха старите дъбови кории, селото си оставаше неизменно от векове. Й. Йовков, СЛ, 76. Това, що е било с векове печелено и кътано, за ден-два ще бъде разхитено. Н. Райнов, ВДБ, 76. Те преминаха над цели области от кратери на угаснали през вековете вулкани, които бяха направили грозно и опустошително разрушение на лунната кора. Елин Пелин, ЯБЛ, 102.

2. Относително дълъг период от време, който се характеризира с определен начин на мислене и обществено поведение, важни обществени или природни изменения, събития; епоха, ера, време. Фауст вижда само един изход от положението си: да се предаде на магията. Чадо на века си, той вярва в нейните тайнствени формули. М. Арнаудов, Г, 66. — Напредналите идеи на нашия либерален век се стремят да еманципират жената от робската подчиненост на мъжа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 135. Векът на отделните личности отдавна вече е минал и човеческата борба за свобода изисква множество ръце и мозъци. Хр. Ботев, Съч., 1929, 229. И във века на „автомобилния потоп“ писани каручки с една „конска сила“ продължават да се търсят. Ив. Коларов, Е, 16-17.

3. Само ед. Разг. Обикн. с притеж. местоим. Времето на един човешки живот. Дядо Павел гледаше с овлажнели очи тези хора, с които беше прекарал своя век и не можеше да ги познае. Промениха се. А. Каралийчев, НЗ, 122. Сладки сонища, джаним, си гледах. / Поминаха до три луди-млади, / първото мене даде ябълка, / ..; / трекьото мене, джаним, целива. / ..; / той що ме мене, джаним, целива, / дай ми го, мили боже, наяве, / век да поминам, боже, със него. Нар. пес., СбБрМ, 394-395. Немал век да живее. Погов. Ако има век, ще има и лек. Погов.

4. Диал. Земята и хората, които я населяват; свят. А они хубави били, что нямало на века от них по-хубави. Н. Геров, РБЯ I, 196.

◇ Златен век. Време, епоха на разцвет. Но Яворов не беше сам: през неговата бурна творческа епоха, наричана от мнозина ентусиасти златен век на следосвобожденската ни литература и общественост, изпъкваха големите фигури и на други духовни първенци. М. Кремен, РЯ, 32. Златен век на българската книжнина.

Средни векове. Истор. Период в историческото развитие на европейските народи, обикновено определян от V до XV в. сл. Хр., характеризиран като феодален обществено-икономически строй, с големи открития в областта на природните науки, изкуствата, географията, който е особено важен за държавното, икономическото, духовното и културното им оформяне; Средновековие. Името Витоша за пръв път се мярка едва в историческите документи от средните векове. П. Делирадев, В, 18. Той [Атон] е бил… школа за най-добрите южнославянски книжовници през епохата на средните векове. Б. Пенев, НБВ, 41.

> Всегда нине и присно и во веки веков; нине, присно и во веки; от нине до века. Старин.; Во веки веков; за (на, до) веки веков. Книж. 1. Завинаги, за вечни времена. Патриархът се обърна тогава към еврейката ..: „Благословена бъди нине, присно и во веки, рабиня новопосвещена Теодора!“ Ст. Загорчинов, ДП, 254. Силният е винаги добродетелен, това е толкова страшно, че нямам думи да изразя страха си за човечеството от нине до века. Д. Добревски, БИ, 115. — Ще вървим ли днес в чаршията? — Нема, нема! — дочу се от всички страни. — Днеска ще празнуваме цел ден. И сека година на тоя ден, во веки веков! Д. Талев, ПК, 57. И който умре за народа, той ще бъде жив на веки веков. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 82. 2. Вечно, непрекъснато. Светиня му ще държи реч .. „О, братя мои, .. Любовта ви да къркате, всегда нине и присно и во веки веков, .. не ви готви добро нещо.“ Елин Пелин, Съч. I, 70.

До век<а>. Диал. 1. До края на човешкия живот; до смърт. Кахъри, грижи, стара ле майко, / досе`га, — / отсега драгост, стара ле майко, / до века! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 104. Учен до прага, умен до века. Погов. Всяка не е до` века. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 196. 2. Докрай или за много дълго време, завинаги. Трайва до века. Н. Геров, РБЯ I, 196.

От века. Диал.; От веки веков. Книж.; От изпокон веков. Остар. и диал. От много отдавна, от незапомнени времена. Нейната икона [на Богородица] изнасяха на Голяма Богородица навън, .., и там под един навес й се покланяха и служеха служба, .. Така бе от изпокон веков. Вл. Свинтила, СЗЗ, 391. От века го помня, все си е такъв сприхав и опак човек.

Цял (един) век. Разг. Много дълго време по отношение на някого или нещо; вечност. — Здравей! — хвърлих се да го прегръщам аз, развълнуван и разнежен от срещата. — Не съм те виждал цял век! Др. Асенов, СВ, 141. Не знам как да си обясня вашето омълчаване. Ето от 16 до 23-й дек. аз нямам писмо от Евгения Марс. Цял век! Ив. Вазов, ПЕМ, 31. Последнята нощ за мене бе цял век, мъки, и мъки предсмъртни. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 13, 14. — Гледам, че свети у вас, и рекох да се отбия. Един век не сме се виждали! Б. Балабанов, Избр. п II, 27.

ВЕ`КЕ нареч. Диал. Вече. — Идете си, баби, у вас, па се сговаряйте веке. Ив. Вазов, Съч. XXII, 107. — Едно време бях авджия — продължи той, — пушка имах. От тогаз, толкоз години има веке, не я и поглеждам. Й. Йовков, ПГ, 47. — То аз си го знам, мене веке в гробищата ще ме изцерят, ама нали насила не може. Г. Караславов, Избр. съч. II, 111. Ударил го еднаж учителят, може и за добро да го ударил, но мой Веле като каза не — и веке не стъпи в училището. Д. Талев, И, 197-198.

— Друга форма: ве`йке.

ВЕКИ`Л м. Остар. 1. Довереник, пълномощник. Кадир ефенди заповяда: — Вземи тескерето на Йордан Попйорданов ефенди от Велес и му издай виза за Швейцария. Аз го познавам, той е верен и добър поданик на султана. Аз ставам векил за него. Д. Спространов, С, 59-60. Там бяха седнали по-младите на връст, / по-отборни мъже, извити околвръст / най-видния от тях — векил Вълкан Гошана: / Сокола, Чер Чемер и Дейо Делибана. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 25.

2. По време на османското владичество у нас — лице, избрано от селяните да ги представлява пред властта. Самите селски векили, бирниците, кметовете и другите официозни лица взимаха ревностно участие в приготовлението. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 86.

— От араб. през тур. vekil.

ВЕКИ`ЛИН, мн. веки`ли, м. Остар., сега простонар. Векил. — Една-две години бях към Тузлата, .. Бях при един чокоин, векилин му бях на чифлика. Й. Йовков, ЖС, 81. Хаджи Тодор беше векилин и всеки ден два-три пъти се отбиваше при мюдюрина да пият кафета, да си поприказват и да решат това-онова… П. Стъпов, ЖСН, 162. Даже и калоферският векилин са съзнава, че в сляпото царство царува и оная глава, която има едно око. Л. Каравелов, Съч. VII, 46-47.

ВЕКИ`ЛКА м. Остар. Жена на векил. Сеймени тептил тръгнаха, / чорбаджи Петко фанаха, / калоферския векилин, .. / а Петковица векилка, тя си на след тях идеше. Нар. пес., СбБрМ, 166.

ВЕКИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от векил.

ВЕКИ`ЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Служба на векил.

ВЕ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Остар. Вековен. По-нататък са простират гъсти ливаде, над които грамадни габарови и брязови дръвета простират своите векови клоне. Знан., 1875, бр. 1, 9.

2. Геогр. Геол. Който е свързан с бавни промени, проявяващи се от десетки до стотици години в климата или в движението на земната кора. Векови колебания на климата. Векови колебания на земната кора.

ВЕКО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който съществува, трае в продължение на векове. Тоя край на гората бе най-дивият и непристъпен край. Дърветата растяха гъсто, бяха все дебели, вековни. О. Василев, ДГ, 7. Само вековните брястове бележеха пътя, по който някога беше текъл животът между двата големи града. А. Дончев, СВС, 7. Вековният град живееше своя многообразен живот. К. Константинов, ППГ, 207. Тук бедност вековна е гост постоянни. Ив. Вазов, Съч. III, 124. Рушители на гнет вековен, / продаде ни предател клет. П. К. Яворов, Съч. I, 60. Българинът, .., запретна се юнашки и скокна да отмъщава за своите вековни теглила. НБ, 1876, бр. 2, 6.

ВЕКОВЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Поет. Вековен, вечен. Характерна черта на нашата възрожденска обществена и религиозна мисъл е, че вековечните въпроси и идейни проблеми в нея се поставят и решават в процеса на една практическа позитивна програма. Т. Жечев, БВ, 305. С комбинираните усилия на наши и чужди учени, разбулват се една по една тайните на вековечната дейност на природните сили около образуването и моделирането на балканския земен профил изобщо и специално на китната Витоша. П. Делирадев, В, 25. Родопи горделиви — грамада вековечна, /.. / защо ме тъй привлича видът ви див, суров? Ив. Вазов, Съч. II, 28. Не стигнаха ли дните изживяни / в безцелен поход към земи незнайни, / към извора на вековечни тайни? Н. Лилиев, С 1932, 128.

ВЕКОВЕ`ЧНО. Поет. Нареч. от вековечен. Дали разбра ти мойта скръб горчива? / Пожар във разбитите гърди? / Съмнението, стремежи що затрива / и вековечно що над мене бди? К. Христов, ПВ, 54. Там, где влачи вековечно / Тунджа светещо сребро — / друга песен пее вече / язовирно мощний брод! Н. Хрелков, ДД, 170.

ВЕКОВЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Поет. Вечност. И мина той там, дето сълзи няма, / нито въздишки, скърби и неволи, / во лоното на вековечност няма, / на тишината в светлите юдоли. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 163.

ВЕКОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Дълготраен, вечен. Зашумяха гори чудни, / гори вековити. Ив. Вазов, Съч. IV, 94. — Ако Турция е сила силовита, не е вековита. .. Най-тежката ръка на света е ръката на роба! Е. Йончева, ЗГ, 93.

ВЕКО`ВНИК, мн. -ци, м. Поет. Индив. Стогодишник. Като вековници два дъба —* братя, / раздалечени в бури и мъгли, / но сплели крепки корени в земята — / кой нас ще раздели? Бл. Димитрова, Л, 157.

ВЕ`КТОР м. Мат. Величина с определена посока, графически изобразявана като отсечка, ограничена от две точки, за които знаем коя е началото и коя е краят на отсечката.

— Лат. vector.

ВЕ`КТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Мат. Прил. от вектор. Векторна функция. Векторно смятане. Векторно пространство. Векторно произведение. Векторна величина.

ВЕКТОРИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Минер. Който е свързан с посоката на цепене на кристалите на много минерали. Кристалите на много минерали, както знаем, имат свойството да се цепят в определени посоки .. Такива свойства, които зависят от посоката, се наричат векториални. Геол. IX кл, 121-122.

ВЕКТОРИА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Минер. Свойство на векториален.

ВЕ`КТОРНО. Мат. Нареч. от векторен. Поради това, че направляващите колела не са успоредни на двигателите, техните съпротивления не се сумират алгебрически, а векторно. Л. Манчев, П, 212.

ВЕКУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Живея много дълго време, живея цял век. Всеки зинал като ламя и прибира, мъкне, крие, като че ще векува на земята. Елин Пелин, Съч. III, 39. — Е, умрял — умрял. Голяма работа. Той умрял сега, а аз ще умра след него, ти ще пукнеш след мене, после даскал Милко, дядо Дамян, Стоян Грошът, чичо Йовко — няма да векуваме! Чудомир, Избр. пр, 269-270. — Ние утре с баща ти ще се килнем, няма да векуваме. Ти ще живееш с нея. И. Петров, НЛ, 79. — Грабил! Грабил! Като че ли ще векува на този свят… К. Калчев, ЖП, 474. • Нар.-поет. Обикн. век (векове) векувам. А тя, .., всичко посреща с разум. Сякаш век е векувала на земята… Н. Каралиева, Н, 178. Седнали в Нихболи спахиите, закрепостили се в тоя „Кючюк Стамбул“ с десет хиляди войници, в блаженство смятали векове да векуват. Ст. Станчев, НР, 63.

2. Прекарвам, престоявам дълго време на едно място. Той загатна, че би желал да си купи и някакъв имот в столицата, това, според него, също е изгодно. Пък и няма да векува в малкото, глухо и мръсно околийско градче… Г. Караславов, ОХ II, 351. — Нас ни чака и друга работа на село. Няма да векуваме там. Г. Манов, КД, 63.

3. Съществувам векове, съществувам вечно. Навред Витоша има каменни реки .. Мълчаливи, глухи, отдавна мъртви, те векуват като паметници от онова далечно време, когато огнената маса на земята е стигала високо. Ст. Станчев, ПЯС, 40. О скитнико, недей тъгува: / Под нашето небе прекрасно / и твойта мисъл ще векува! Ив. Вазов, Съч. XVII, 206.

ВЕКУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от векувам. „Векували сме, да, ала най-далновидните от нас знаят, че това векуване свършва. И търсят ония сили, които ще ги заменят. Затова съм под ръка с вас, приятелю.“ Г. Стоев, З, 143.

ВЕЛА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Езикозн. Задноезичен. Веларен звук. Веларни съгласни.

— От лат. velaris.

ВЕЛАРИЗА`ЦИЯ ж. Езикозн. Произнасяне на един звук по-твърдо (с участието на задната част на езика).

ВЕЛБЪ`ЖДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Велбъжд (средновековното име на гр. Кюстендил). При нашествието на турците манастирът не пострадал. Тогава той се намирал в земите на велбъждския княз Константин. Ст. Михайлов, БС, 218.

— Друга (остар.) форма: велбу`ждски.

ВЕЛЕ-. Старин. Първа съставна част на сложни, предимно книжовни думи (съществителни, прилагателни и наречия) със значение: голям, велик, напр.: велегласен, велемъдър, велеречив, велемощен и др.

ВЕЛЕГЕЗИ`ТИ само мн. Истор. Племе от българославянската група, обитавало през VII-VIII в. Южна Тесалия към Волоския залив. Имаше и от сдържаните, кротки сагудати, от велегезитите, макар част от тях да живееха в пределите на ромейското царство. Д. Талев, С II, 139.

— От собств.

ВЕЛЕГЛА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Старин. Гръмогласен; великогласен. А зад нас продължава да се носи велегласната песен на учител Никола и на свещениците. Т. Влайков, Пр I, 278. Мярка да е на смеха ти едно усмихване и подхилване…; а от велегласното смеене да са пазиш като от една явна лудост и беснота. Р. Попович, Х, 139.

ВЕЛЕГЛА`СНО нареч. Старин. Гръмогласно; великогласно. В тая минута той ми се видя като ония стари турци, които са спирали султаните на улицата и велегласно, пред събраните тълпи, са ги укорявали за беззаконията им. К. Величков, ПССъч. I, 64. Когато имаше пари, Димчо винаги велегласно обявяваше това. К. Константинов, ППГ, 171.

ВЕЛЕДУ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Старин. Великодушен.

ВЕЛЕДУ`ШИЕ, мн. няма, ср. Старин. Великодушие. Такво ли веледушие йе в очите му, истино такъв ли чуден йе образът му? Е. Мутева, РБП (превод), 125.

ВЕЛЕЛЕ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Старин. Великолепен. Ще идете ли там, братя мои? Не се ли счупи у вас и сетнята крехка лъжа? Не се ли стопи и сетният образ на велелепна измама? Н. Райнов, КП, 52. През сънищата велелепни, / замрели в своята игра, / за братски мъки ще зашепне / душата, прелестно добра. Т. Траянов, Съч. III, 154. Гръделиви гръци и мисляха да почудят со своето богатство русите, искаха да издигнат на полето помежду двете войски велелепно театро. Е. Мутева, РБЦ (превод), 176.

ВЕЛЕЛЕ`ПИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Великолепие. Макар и занемарена, къщата и сега с високите си прозорци, с широките стрехи, разперени като крилете на волна птица, бе запазила от предишното си велелепие. Д. Спространов, ОП, 358. И заприлича по велелепие дворецът на свещения дворец в града на Константина. Н. Райнов, КЦ, 38. Слънцето захожда зад една широка река. Небето е пламнало в безкрайно пъстри цветове, водата шава тихо, отражающа и тя слънчевите велелепия. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 10.

ВЕЛЕЛЕ`ПНО нареч. Старин. Великолепно. Два века царе и патриарси, боляри и високозвани ктитори бяха строили и украсявали велелепно манастира. П. Константинов, ПИГ, 14.

ВЕЛЕМО`ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Старин. Който е много силен и много властен. На българский книжовен небосвод светила велемощни, Смил и Крум, сега сияят! Ст. Михайловски, СБ, 112. Тъй и Алусиан, в сянката на брата си, израсна силен, справедлив и умен човек, макар да беше син на велемощен болярин — защото се замисляше за неправдата и не искаше да прави на другите това, що съдбата му беше сторила. А. Дончев, СВС, 604.

ВЕЛЕМО`ЩНО. Старин. Нареч. от велемощен. Наградата подействува велемощно! / И както виждат гостите сами, / вършачките работят денонощно / и превоза нестихващо гърми! Н. Марангозов, ЯВ, 138.

ВЕЛЕМУ`ДРИЕ ср. Старин. Велемъдрие. Искреността, невинността, велемудрието потърпяха надълго подлийт… монолог на Г. Т. Трипани. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 122.

ВЕЛЕМУ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Старин. Велемъдър. Горе в широката гостна стая Таки Брашнаров и баща му Марко Брашнаров водеха велемудри разговори с поканените агалари и чорбаджии и ги черпеха с благоуханна гръцка мастика. Д. Талев, ПК, 420. • Ирон. — Глупости! — ще кажат някои наши велемудри държавници и политикани, привикнали да се движат само в сферата на висшата политика и да вършат само велики дела. Ал. Константинов, Съч. I, 89.

ВЕЛЕМЪ`ДРИЕ ср. Старин. Голяма мъдрост; премъдрост. А идилична Елена е предала на Мина не само мечтателността, простотата и велемъдрието на колибарите, но и гордостта и вироглавството на чорбаджиите. М. Кремен, РЯ, 91.

— Друга форма: велему`дрие.

ВЕЛЕМЪ`ДРО. Старин. Нареч. от велемъдър; премъдро. — Младостта трябва да се изживее, Кадир ефенди — важно, тежко каза Владо Пингов .. — Така, така… Всичко на своето време — велемъдро рече ефенди. Д. Спространов, С, 51. • Ирон. Отговориха ми — не си платил [телефона] за тримесечието. Отидох в пощата с разписката. Погледна я едно началство, поклати велемъдро бюрократическата си глава и каза: — Платил си навреме, но в пощенския клон на улица „Люлин“. Г. Караславов, ВН, 1959, бр. 2557, 2. Един господин, който превождаше в един български вестник романа „На Разсвете“ от Ежа беше велемъдро предал това название с „При пукнуванието на зората“. Ив. Вазов, Съч. XVI, 7.

ВЕЛЕМЪ`ДРОСТ, -тта`, ж. Старин. Голяма мъдрост; премъдрост.

ВЕЛЕМЪ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Старин. Който е много мъдър; премъдър. — Това, което каза моят учител и брат Исай Качун — започна той с някаква велемъдра усмивка на тясното си бледо лице и продължи: — Това е самата истина. Д. Талев, С II, 107. В това време пристигнаха с камили влъхви и велможи, които придружаваха царе, дошли от изток да се поклонят на току-що родения Спасител .. Овчарите уловиха магарето за повода и с бяг се отдалечиха настрана, а велемъдрите царе от изток се смяха от сърце на тяхното паническо бягство. Елин Пелин, Съч. IV, 252-253.

— Друга форма: велему`дър.

ВЕЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Заповед, повеля. Ако непременно желаеш от мене нещо ново за 1000-летието на Бориса да влезе в сбирката, намисли сюжет и кажи ми. На тебе хатър не развалям и съм готов да се покоря на веленията ти. Ив. Вазов, НПис., 154. Не ще ни дума, че те са една проста проба на перото, писани по чуждо желание, а не по веление на сърцето, обжегнато от пламъка на непосредствено вдъхновение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 154. И той трябваше да изпълни велението на дълга. Т. Влайков, Съч. III, 307. И в ранното утро, кога — по веление на боговете — царица Ахинора бе принесена в жертва за онзи народ, що бе мечта и дело на Аспаруха, царят изпусна своя щит, защото мъка сгърчи десницата му. Н. Райнов, ВДБ, 20.

ВЕ`ЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Валенце. Тоя следобед Катерина, Ния и Божана седяха сами край чешмата, на рогозка, постлана с шарено веленце. Д. Талев, ЖС, 207. Те обърнаха раклата, .., разбутаха чергите и веленцата за завиване, като че ли някой можеше да се скрие в тях. Д. Спространов, ОП, 214.

ВЕЛЕО`К, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Който е с големи очи.

ВЕЛЕРЕЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Който говори много с високопарна, натруфена реч; многословен. — Нима на много думи не може да се даде отговор с едно-единствено слово и нима велеречивият човек е винаги прав? Д. Мантов, ХК, 126. Не познавах само дарбата му на велеречив събеседник — с изненадващите хрумвания и улучените преценки при една изумителна и дори страшна памет. М. Кремен, РЯ, 300.

ВЕЛЕРЕЧИ`ВО. Старин. Нареч. от велеречив; многословно.

ВЕЛЕРЕЧИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Старин. Качество на велеречив; многословие.

ВЕЛЕРЕ`ЧИЕ, мн. -ия, ср. Старин. 1. Качество или проява на велеречив; многословие. Спомних си студентските години в Женева, когато след занятията в университета, .., се събирахме в руските кръжоци на чай, песни и велеречие. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 46. Той се отличаваше със своето велеречие.

2. Само мн. Натруфени думи, слова. Та какъв човек всъщност беше баща му, хан Борис: .., седи, чете, пише и само слуша велеречията на Добета и на Честслав! Й. Вълчев, СКН, 365.

ВЕЛЕСЛА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Старин. Който има голяма слава; многославен.

ВЕЛЕХВА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Старин. Който заслужава голяма похвала. Велехвалните равноапостоли Кирил и Методий.

ВЕЛЗЕВУ`Л м. 1. Рел. В християнската митология — демон на злото, олицетворение на мрачните сили и техен повелител, противостоящ на светлината и на доброто; сатана, тартор.

2. Прен. Книж. Лукав, коварен човек. Та това е велзевулът на нашия институт, кариерист и сволоч от висша класа. Зетчето на професор Каров. Ем. Манов, БГ, 231.

— От стевр. през гр. βεελζεβούλ.

ВЕЛЗЕВУ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от велзевул (в 1 знач.). Велзевулово свърталище.

ВЕЛЗЕВУ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свойствен на велзевул (във 2 знач.); лукав, коварен. —Добре ти е на тебе, птичко божия, отърва се от сериозна работа и сега можеш да задаваш велзевулски въпроси. Ем. Манов, ДСР, 121.

ВЕЛЗЕВУ`ЛСТВО, мн. -а, ср. Книж. Велзевулщина; лукавство.

ВЕЛЗЕВУ`ЛЩИНА ж. Книж. Качество и проява на велзевул (във 2 знач.); велзевулство, лукавщина, лукавство.

ВЕ`ЛИ, -я, -ьо, мн. -и, прил. Диал. Велик. Кога на двор ми излезе, [Ангелина] / що да видит вельо чудо! / Село турци са изпълнило. Нар. пес., СбБрМ, 289. Вели понеделник. Веля сряда. Вели четвъртък.

ВЕЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който превъзхожда значително другите със своите духовни качества или със своите дела и големи заслуги към обществото. За себе си великият Апостол не се бои от нищо, а за делото е спокоен. Ив. Унджиев, ВЛ, 336. Знаеш ли, по цели нощи съм чел най-велики поети и мен не ми се харесваше онуй, което другите .. или учителите хвалеха. А. Страшимиров, К, 34. Той говореше с възторг за живописните галерии, дето съзерцаваше творбите на най-великите италиански художници. К. Величков, ПССъч. I, XII. [Паисий] С възторг говори за някогашните велики и победоносни български царе — за Крума, Симеона, Асеня, Калимана и пр. Б. Пенев, НБВ, 51. Велик учен. • Истор. Към собственото име на могъщи, значими монарси. Той с учудване забележи странната прилика на едного от тях с Фридриха Велики. Ив. Вазов, Съч. XII, 20. Александър Велики. Симеон Велики. Петър Велики. Екатерина Велика. // Който изпъква по своите достойнства, сила, мощ. И една велика империя се разнебитва в един час вътре, като една хартиена кула, под първите удари на неприятелите. Ив. Вазов, Съч. XV, 38. В крайна сметка и Р. Попович заедно с широките народни маси отправя своите надежди към великата братска страна. Ив. Унджиев, ВЛ, 26. Защото казаха: „Народ сме велик, / и господ познава нашия език!“ Ив. Вазов, Съч. I, 193.

2. Който има извънредно голямо историческо, политическо и културно значение. Всякой, който иска да участвува във великото дело на народното ни освобождение, трябва да се яви с време, за да не каже подир, че желал да работи, но нямал случай [В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 184. В тоя велик час всеки българин трябва да жертвува или да помогне нещо за отечеството. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 146. Не знаеш ли, че нито едно велико събитие на народите не може да мине, без да пострада някой невинен? Елин Пелин, Съч. IV, 249. Изгнаници клети, отломка нищожна / от винаги храбър народ мъченик, дечица на майка робиня тревожна / и жертви на подвиг чутовно велик. П. К. Яворов, Съч. I, 58. Велика идея.

3. За душевни преживявания — който превишава средната общоприета мярка, степен за сила на изява на емоцията, чувството; извънредно силен, извънредно голям. Само една велика вяра, неизвестна на нашето време, е способна да внуши подобно свръхчеловеческо мъжество и упорство. Ив. Вазов, Съч. XV, 35. И как силно гърмеше тая стара пушка-топ! И каква велика радост причиняваше гърмежът, каква гордост! Н. Хайтов, ШГ, 29. По дългия увес пада разпенена струя. Върти колелото и единственият воденичен камък от едрозърнест кремък. Гърлото отчита зрънце подир зрънце с велико търпение. А. Каралийчев, С, 11. Леля Дъмша! Това беше великата гордост на леля Станка. Елин Пелин, Съч. II, 119.

4. Остар. Голям. Народа ся опря и не му даде да ся приближи при священоначалниците .. Беше же множество велико, повеч от пят тисящи людие. Г. С. Раковски, БВВ, 11. Най-велики пирамиди лежат на западната страна на река Нил. Й. Груев, КВИ (превод), 4. Щом пристигна вест за приближаването на кораба и сичките жители на града тозчас ся затекоха на пристанището, мали и велики. П. Кисимов, ОА I (превод), 72.

5. Само ед. и с м. велики. В съчет. с имената на седмицата. Който е свързан с дните от първата седмица преди Великден. Оцветяват се [яйцата] и се шарят на Велики четвъртък следобяд. П, 1991, бр. 13, 10. Велики понеделник. Велика сряда.

◇ Велика харта на свободите (Magna Harta libertatum). Истор. Законодателен акт, подписан на 15 юни 1215 г. от английския крал Йоан Безземни, който утвърждава победата на въстаналите барони, рицари и граждани и гарантира интересите на феодалната аристокрация, като за първи път се ограничава властта на краля в Англия.

Велик боил. Истор. Всеки от шестимата боили, членове на висшия съвет при владетеля на България (VII-IX в.).

Велик болярин. Истор. Болярин, който е участвал във висш съвет при владетеля на България (IX-XIV в.). „Че за какво претърсвате?“ — питаме ние. А те: — болярка грабнали хусарите от царската сватба, дето идела от Одрин, щерка на някой си велик болярин Петър, големец при царя. Ст. Загорчинов, ДП, 195.

Велик везир. Истор. В Османската империя — министър-председател и главнокомандващ на войската във военно време.

Велики географски открития. Спец. Откритията, направени през XV-XVII в. от европейските пътешественици (предимно мореплаватели), които оказват огромно влияние върху развитието на науките, икономиката и обществото.

Велики заговезни. Църк. Денят, от който започват постите преди Великден; сирни заговезни. — На велики заговезни всеки е в черкова. А. Каменова, ХГ, 201.

Велики петък. Църк. Петъкът на Страстната седмица, денят на разпъването, страданията и смъртта на Исус Христос на кръста.

Велики пости. Църк. Най-дългите пости на християните преди Великден; великденски пости. През едни велики пости той поръча на Кира да иде да се изповяда, понеже на сутринта щеше да се комква. Ив. Вазов, Съч. XXII, 11. Братята наричаха Илариона поганец, защото тайно ядеше сланина през велики пости. А. Каралийчев, ПГ, 13.

Велики сили. Истор. Полит. Общо название на най-силните държави с решаваща роля в международната политика, обикн. страните постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Един от сложните въпроси, занимавали Симеон Радев, е въпросът за взаимните отношения между великите сили и тяхната борба за влияние на Балканите. С. Радев, ССБ I, 15.

Велико народно събрание. Полит. Върховен орган на държавната и законодателната власт в България, установен от Търновската конституция (1879), отменен заедно с нея и възстановен през 1989 г., чиято основна задача е да изработи конституция, след което се разпуска и се замества от обикновено Народно събрание. В Бюрото на Великото народно събрание са постъпили две писма — едното от Постоянното присъствие на БЗНС — Никола Петков, а другото от парламентарната група на същата политическа партия. П. Дертлиев, ДПДП, 302. Наскоро след паметната си бурна реч във Великото народно събрание в София, .., той [Величков] напусна България и отиде в Италия. К. Величков, ПССъч. I, XII.

Велико преселение на народите. 1. Истор. Голямото движение на племена в Европа от изток към запад, започнало в 375 г. 2. Прен. Масово пренасяне на хора от едно място на друго. И започва „великото преселение“. Софиянци, нарамили най-необходимото, панически напускат града. П. Дертлиев, ДПДП, 86.

> Мисля като куче на велики пости. Разг.

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/81-100&oldid=10997“.