Речник на българския език/Том 2/761-768
бригада. ОФ, 1950, бр. 1827, 4. Да, повеч вяра в себе, повеч воля / и, в слабостта си, ний ще бъдем силни! П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 12, 784.
4. Само ед. Убеждение в реалното съществуване на бог или други свръхестествени сили — представи, създадени от религията и фантазията. Само във вярата си към Бога Стоян Глаушев беше изцяло предан, искрен и без всякакви хитрини, вдаден беше в мисълта си за Бога с покорна, всеотдайна любов. Д. Талев, ПК, 98. И тръгва в горите безлюдни, / де постник свят в пещера стара / прекарва във подвиги трудни, / във пост и в молитва и в вяра. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 64. Вяра в задгробния живот. Вяра в духове.
5. Вероизповедание, религия. — Ага .. още като дойде, ние разбрахме защо си дошъл. Лишни са думите на ходжата. Ние се събрахме и решихме да ти кажем. Глава си даваме, ала вяра не даваме. А. Дончев, ВР, 170. — Гориха ни, .., челядта ни изробиха и изтурчиха, вярата ни измениха. Д. Яръмов, БП, 101. Отговаря .. сам цар Иван Шишман: / „… Кръв ще леем .. за Христово име, / ще прославим .. християнска вяра“. Нар. пес., СбБрМ, 78. Православна вяра. Езическа вяра.
◇ Ловя (хващам / хвана) вяра. Вярвам. А така никой не ловеше вяра, че владиката е беден като църковна мишка. Владика без пари! Къде се е чуло? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 76. През толкова войни с турците русите никога не бяха слизали под Балкана, затуй [селяните] не хващаха вяра на думите му [на Рад], че се задава голяма московска сила отгоре. Д. Яръмов, БП, 145. Ще хване вяра на приказките ми, .., щом види папунячето в ръцете ми. К. Момчилов, ЗК, 77.
Миша вяра. Диал. Пренебр. Подигравателно прозвище на грък. Грък пакостник е, миша вяра, / на нему в чуждо зло му й кяра. Г., 1863, бр. 6, 44. От тях [гърците] съм теглил аз и затуй обичам да ги наядам, ама тая миша вяра хора тъдяз ги няма никакви. Г., 1863, бр. 10, 78.
На вяра. Остар. На доверие, на кредит. Два-три деня той яде на вяра у Странджата. Ив. Вазов, Съч. VI, 31. Там колко щеш, / на вяра пий. П. К. Яворов, Съч. I, 41.
Сторвам / сторя (давам / дам) вяра и клетва. Обикн. в св. Диал. Заклевам се. Тук ние дадохме вяра и клетва да го посетим пак идущето лято — ако е живот и здраве — и да видим, каквото види той, като го издебнем в ясен ден. Ив. Вазов, Съч. XV, 160. Събрали ми са отбрали / дор седемдесе юнаци / .. / Вяра и клетва сторили, / който са болен разболи / по редом ша го гледаме, / на ръце ша го носиме. Нар. пес., СбНУ XXVI, 55.
ВЯ`РВАМ, -аш, несв. 1. Непрех. с предл. в и прех. Убеден съм въз основа на знания или опит в съществуването, осъществяването или истинността на нещо. Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Синовете му не вярваха в това. Елин Пелин, Съч. III, 28. Селяните от най-напред вярваха в пророчествата за близкия изход от кризата, но сетне махнаха ръка и само го зачакаха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 252. Аз вярвам майко — родино пресвята, / във светостта на твоя бъден ден. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 148. — О, Морна, Морна, в буря скършен злак, / укрий молбите, вярвай — пролетта ни / недосънуван сън не ще остане. Д. Дебелянов, С, 1946, 88. Дълго той се взира в нея, като че ли не вярваше това, което виждаха очите му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79.
2. Непрех. и (остар.) прех. Убеден съм в искреността на някого, в истинността на думите на някого, имам доверие някому. — Вярвай ми, всяка нейна дума за мене беше несъмнена истина. Й. Йовков, Разк. II, 63. — Идете си, баби, у вас, па се сговаряйте веке, не вярвайте на тия проклети Голосовци. Ив. Вазов, Съч. XXII, 107. — Не лъжа, девойко, — каза той [Дойчин] и едва поема дъх. — За права бога, вярвай ме! Ст. Загорчинов, ДП, 167. — Да, с моя занаят, бае Цако, и на тоя ред сме дошле. Казвам ти истината. Ако ме вярваш, вярвай. Т. Влайков, Съч. II, 176. Сит на гладен не вярва.
3. Непрех. Твърдо съм убеден, че някой или нещо ще оправдае надеждите ми, уверен съм в неговите способности, възможности. Изрисувани бледи с конопени ризи, / те отново се връщат по земния прах. / И когато със свещ от иконите слизат / при народа си земен, той вярва във тях. Д. Дамянов, ПОС, 13.
4. Непрех. Убеден съм в реалното съществуване на представи, създадени от религията и фантазията. Колко са щастливи тези, които вярват! Не защото е тяхно „царството божие“, а защото тук на земята живеят леко със своите илюзии, че небето бди над тях. Н. Стефанова, ОС, 13. Религиозните въпроси никога не бяха го занимавали. Сам той не вярваше, но изпълняваше външните форми на религиозните задължения. В. Геновска, СГ, 83. — Как да не вярваш? Това си е наредено от нашата вяра — забележи попът дълбокомислено. Ив. Вазов, Съч. XII, 42. Ти бе тъй слаба… Вярвай и моли се: / Ти имаш нужда от молитва днес. К. Христов, Избр. ст, 77.
5. Прех. Остар. Мисля, смятам някого за някакъв. — Горко ми! — рече пътникът, цял свят мя вярва, че съм най-честит человек. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 230.
6. Като вмет. дума. За означаване на почти пълна увереност в реалността на нещо или за допускане на известна възможност. — Гладна мечка хоро не играе. — Знам — каза поручикът, — тази вечер, вярвам, ще пристигне хляб. Л. Стоянов, X, 11. „Вий господин Братински, вярвам, няма / да ми се сърдите, загдето още двама / не сме оставали ний насаме". К. Христов, ЧБ II, 165. Но и Неофит, вярвам, и любимецът му Костаки, много пъти изпосле са имали случай да си припомнят, че са ме обидели и запирали. П. Р. Славейков, БП IV-V. вярва се безл. от вярвам в 1, 2, 3 и 4 знач. —Да надценяваш нещата е лекомислено, а да ги подценяваш — пагубно. Затова на никого не трябва да се вярва. Б. Балабанов, Избр. п II, 205. Вярваше се, че кюстендилската линия ще бъде открита през втората половина на текущия месец. БД, 1909, бр. 3, 2. — Аз зная пътя! Повярвайте, повярвайте, .. — Кажи ми кое е това момиче, откога го познаваш, какво е, може ли да му се вярва? Й. Йовков, Разк. I, 222. вярвам се. Остар. I. Страд. от вярвам в 1, 2 и 5 знач. II. Възвр. от вярвам в 5 знач. Старий Вельо цар Вавилонски, са вярваше за първ човек на земята. И. Адженов, ВК (превод), 5.
ВЯ`РВА МИ СЕ несв., непрех. 1. Имам желание да вярвам, искам да вярвам. А нему все му се вярваше, че Крумчо е жив и здрав и че приказките за смъртта му се пускат от завистници. Г. Караславов, Избр. съч. I, 382. Все му се вярваше, че може на последния час да е станала. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 137.
2. Приемам нещо за възможно; допускам. — Може и Гаврил да е бил, ама по` ми се вярва да е бил Сенебирски. Й. Йовков, А, 68. — Ротната канцелария е насреща! .. Само че не ми се вярва подпоручикът да е там. П. Вежинов, ВР, 165. — Сега вече зе да ми се вярва — думаше тя, — че Койчо наистина ще изучи златарлъка. Т. Влайков, Съч. II, 239. Да се е свечерило — не му се вярваше [на княза], колкото и да беше улисан в мислите си, имаше чувство за изминатия път, не бяха отишли кой знае колко далеч. А. Гуляшки, ЗВ, 350.
◇ Вярвай бога. Обикн. вметнато. Възклицание — при уверяване, че нещо, за което се говори, е истина. — Вярвай бога, Кириак, аз ти казах още одеве: не бива да свириш. Ив. Вазов, Съч. XXII, 106. Вярвай бога, никой път не съм бил опозиция. Ал. Константинов, Съч. I, 204-205. —Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога — рече подигравателно Благолажът. Елин Пелин, Съч. I, 13.
Не вярвам на очите (ушите) си. Разг. Силно съм изненадан от нещо, противно на очакваното. Иван не вярваше на очите си, като гледаше как Гороломов събира парите и ги тъпче в портфейла си. Й. Йовков, ПГ, 49. Навярно не е имало такъв смешен ферман — .., ферманът, който премахваше сераскерите и пашите из Анадола и Румелия и ги заменяше с един единствен човек — Мустафа паша Байрактар .. Караше [Байрактар] да му го четат и препрочитат, не вярваше на ушите си. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 575.
ВЯ`РВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от вярвам (в 1 знач.). Ивана. Кажете си направо, че вие вече не вярвате в никаква революция! Дамян. А бе вярваме, но то само с вярване не става. Ст. Цанев, С, 18. — Вярването не е задължително! — отговори тя троснато и той разбра, че е безсмислено да я уверява повече.
2. Обикн. мн. Религиозни убеждения. Извънредно интересни са вярванията в старата Жеруна за самодиви, юди, змейове и др. СбАСЕП, 396. Не след много време седнаха и четиримата на бъднишката трапеза. Ния спази всички обичаи за тази вечеря преди големия празник: с гозбите, и с реда на трапезата, и с другите стари вярвания за живи и мъртви. Д. Талев, ГЧ, 179. Оран, сеитба, жътва, кога почват и кога се свършват, хиляди правила, наставления и вярвания имат мястото си в тоя календар. Й. Йовков, Разк. I, 49.
3. Обикн. ед. Вероизповедание, религия, вяра.
◇ За вярване. С гл. съм, струва ми се и под. 1. Означава, че на някого може да се вярва, може да се има доверие. Един човек, който си зарязва работата, за да живее от днес за утре, на чужди гръб, не е нито за почитане, нито за вярване. К. Петканов, ДЧ, 44. 2. Означава, че нещо може да се допусне, допустимо е. Твърде е за вярване, че когато г. Пърличев е предприел да превежда „Илиада“, .., той е имал пред очи подобен пример в някоя друга литература. К. Величков, ПССъч. VIII, 109. Колкото и да беше глупаво това, на Гороломов се струваше за вярване. Й. Йовков, ПГ, 158. А дали него обичаха просто и приятелски — и това беше трудно за вярване. А. Гуляшки, ДМС, 68.
ВЯ`РВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Вярване. Суеверие ще рече, когато вярваш неща, които не съществуват нито във вярата, а нито в този божи свят, и което вярвание може да бъде и за нас, и за всичките человеци вредителско. П. Кисимов, ОА II (превод), 54.
ВЯ`РВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от вярвам като прил. 1. Който е убеден, вярва в реалното съществуване на представи, създадени от религията. — Аз и сега понякога съжалявам, че не съм вярваща — заблудата на християните им спестява много страдания! А. Наковски, МПП, 89.
2. Който изразява вяра, убеденост в някого или в нещо. Хората се дръпнаха назад, сякаш се бяха уплашили да ги не ударят думите й .. Само бай Нончо я гледаше възторжено усмихнат, с вярващи и ласкави очи. А. Гуляшки, СВ, 314. Усмихни се с вярваща усмивка, / присегни със даваща ръка — / ще намериш може би така / дирената радост и почивка. Е. Багряна, ЗМ, 44.
3. Като същ. вярващ м., вярващи мн. Вярващ човек. Беше убеден, че рано или късно народът ще се вдигне и ще отхвърли всяка власт, .. Кога щеше да стане това, не се знаеше, но Анастаси не се съмняваше ни най-малко, че то ще дойде и се готвеше за великото събитие, както вярващият се готви за някакво чудо. Ем. Станев, ИК I и II, 135. За мене вече е съвсем ясно — душата на Маргаритка никога няма да вкуси от обещаното на вярващите райско блаженство. П. Незнакомов, МА, 31. Наименованието на Мохамедовото учение показва, че покорността е главното задължение на вярващите. Арабската дума „ислям“ значи покорност. Ист. VI, 52.
◇ Вярващи богомили. Истор. Богомили от средната категория, които са посветени в богомилското учение и членуват в богомилските общини.
ВЯ`РНО нареч. 1. В съответствие с действителността; правдиво. „На сцената вярно разбраните образи трябва и интонационно вярно да говорят“ — казва Будевска. Ст. Грудев, АБ, 160. Вярно беше предадена и сложната игра на светлината. Й. Йовков, Ж* 1945, 95. Тоя дядо Йоцо, тъй вярно и тъй пластично изобразен, зима в моите очи размерите на символична личност. К. Величков, ПССъч. VIII, 138. Вярно излезе, че на главата й няма черен ръченик и русата й коса златееше открита. А. Дончев, ВР, 27. Да, пишем, / пишем верно и честно, / защото ни смазва животът. Н. Вапцаров, С 1946, 74. // Точно, без грешка. Той забива кама в гърдите на тоз, който го помилва, .. — и тъй верно улучва тъкмо сърцето му, че енергичният тиран издъхва на мястото си. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 10. Едва сега той се сети за часовника си. Да, той беше в джоба на жилетката му, той тракаше все така вярно и отмерено, както тракаше ето вече десет години. Г. Караславов, Избр. съч. I, 414. Смутено, но вярно тя отговори и на въпросите ми. Л. Александрова, ИЕЩ, 269. Стрелям вярно. Меря вярно.
2. Предано, искрено. — Лъжеш се. Рада те е обичала вярно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 216. Тя е отзивчива, за нея няма скрито-покрито, с чувство е за хумор, добра другарка е и веднаж, щом прегърне една идея, може да й служи вярно. Г. Михайлов, Т, 1955, кн., 11, 15. Българските феодали от онова време са полагали повече усилия да запазят своята власт и да разширят владенията си, отколкото да служат вярно на своя народ. Ст. Михайлов, БС, 215.
3. Като вмет. дума и при отговор. За подчертаване, че някакъв факт отговаря на действителността; наистина, истина, действително. От нея разбрах, че моята любов е била тежка болест. И вярно, страдах много. Елин Пелин, Съч. IV, 131. — Вярно — криви устни той, — право казваш да избързам. Л. Стоянов, X, 29. — И нашите момчета се научиха да воюват! — Вярно! Трябва да се отбележи, че добре се бият. Ив. Мартинов, ДТ, 155. Да, верно, мъничкият свят / на нашата любов е тесен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 102.
4. С гл. съм, изглеждам и под. в 3 л. ед. Означава, че нещо се преценява като отговарящо на действителността, на истината, че нещо се потвърждава като истина. Вярно е, че отсъствах дълго, но затова пък след това работих много старателно.
◇ Тъй вярно. Употребява се като установена от военния устав форма на утвърдителен отговор. Офицерът вдигна глава от книжката. — Значи идваш при нас като доброволец? — попита той .. — Тъй вярно, господин капитан. П. Вежинов, ВР, 66-67. — Ти си глупак, моето момче. — Тъй вярно, капитане! Евг. Кузманов, ЧДБ, 17.
ВЯ`РНОСТ, верността`, мн. няма, ж. 1. Съответствие с действителността; истинност, правдивост. Верността и естествеността, с които е предадено всичко .. придават висока цена на картината. К. Величков, ПССъч. III, 207. Верността и точността на оригинала, неговата поетическа сила да се чувствуват в превода и да се съчетават с чувството за особеностите на езика, на който се превежда. Н. Лилиев, Съч. III, 94. Когато откриха електрическата искра, наченаха да мислят, че причината на мълнията е електричеството; но пръв Франклин ся убеди с опит във верността на това мнение. И. Гюзелев, РФ, 440. // Точност, безпогрешност. Всяка една дума на бабичката и на Киркова при разказването тая случка се припомни в ума му с мъчителна вярност; въображението му виждаше кървавия лик на мъченика. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 24.
2. Силна, неизменна привързаност; преданост. — Наглед слабичък, скромен, свенлив, той показа рядка устойчивост, силен характер и беззаветна вярност към другарите. Г. Бакалов, Избр. пр, 44. От дейците той [Левски] иска вярност и постоянство в народната работа. Ив. Унджиев, ВЛ, 251. Всяко значително дело изисква вярност. А тази вярност най-често изисква много и различни варианти на саможертвата. Е. Каранфилов, Б III, 205. На върха на брезите един до друг кацваха два коса, които известяваха изгряването на слънцето и които бяха жив пример за съпружеска вярност. Елин Пелин, Съч. II, 128-129. Смая се везир с Гергана, / вярност в любов й почете. П. Р. Славейков, Ч 1873, бр. 10, 942.
ВЯ`РУВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Остар. Вярвам. Тия [гърци и римляни] са вярували, че боят против варварите и чуждестранните требва да е вечен. Ч, 1870, бр. 2, 47. Който прави онова, което не прилича, случва му са онова, което не вярува. ВУХБ (превод), 77.
ВЯ`РУВА МИ СЕ несв., непрех. Остар. Вярва ми се.
ВЯ`РУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Вярване.
ВЯ`СВАМ СЕ и ВЕ`СВАМ СЕ, -аш се, несв.; вя`сна се, ве`снеш се, мин. св. вя`снах се и (диал.) весна`х се и ве`сна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. Появявам се някъде от време на време и обикн. за кратко, без да се застоявам; вествам се, мярвам се. Аз заключих стаята и реших да не се вясвам в къщи три дена, дано мирясат съседите ни. Н. Каралиева, Н, 24. — Да й кажеш — не искам да я видя! Да ме срами тъй! Повече да не се вясва пред очите ми! Чу ли? Д. Рачев, СС, 197. Станка знаеше, че той трябва да бъде при другарите си, и не му се сърдеше, задето толкоз време не се вясна при нея. Г. Караславов, ОХ IV, 222. Надяваше се [Димитрий] на бога жена му да се оправи. Каза Захарий да не се весва към тяхната къща. Вл. Свинтила, СЗЗ, 428. — Напоследък не мога да ти видя очите — само се весваш вкъщи и пак излизаш.
ВЯ`СВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вясвам се; весване, вестване.
ВЯ`СКАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Разг. Появявам се от време на време бързо и за кратко време; мяркам се. Трифон, най-големият му син, пое занаята на баща си — наемаше воденици и по цели месеци не се вяскаше в къщата. Г. Караславов, ОХ I, 409.
— Друга (диал.) форма: ве`скам се.
ВЯ`СКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вяскам се.
— Друга (диал.) форма: ве`скане.
ВЯ`СНА СЕ. Вж. вясвам се.
ВЯ`ТИ`ЧИ мн. Истор. Източнославянско племе, влязло в състава на руската народност. На североизток до лехите живели многобройни словенски племена, които отпосле ся нарекли руси. При кърпатските планини — хръвате, .., на лявата страна от р. Десна Сема и Сула — северяне, по` северно от тях радимичи и вятичи. Й. Груев, Лет., 1872, 212.
ВЯ`ТЪР, -ът, -а, мн. ветрове`, (рядко) ве`трища и (нар.-поет.) ве`три, м. 1. Движеща се въздушна маса, въздушно течение, успоредно на земята. А на заранта излязъл вятър, събрал всичките облаци .. и забулил небето. Д. Габе, Н, 8. Лицето му, обрулено от слънчевия пек и ветрищата из планината, имаше здрав, медночервен цвят. Кр. Григоров, ОНУ, 138. Беше краят на март, времето на горняка, както у нас наричат югозападния вятър. А. Гуляшки, ДМС, 167. Пътен вятър надуваше платната и корабите плуваха покрай бреговете. Е. Мутева, РБК, 68. Подир два деня са захванаха твърде силни ветрове, големи снегове и ягка зима. П. Хитов, МП, 18. Гора зашуми, вятър повее, — / Балканът пее хайдушка песен! Хр. Ботев, Съч., 1950, 16. Пуста горо, / защо си млого рано повенула? / Дали ми те жежки ветри ударише? Нар. пес., СбНУ XLIII, 7. Задуха насрещен вятър. △ Надвечер излезе силен вятър. △ Северен вятър. Морски вятър. // Раздвижване на въздуха с или от нещо. Хаджи Енчо сяда, като силно въздиша от умора, и си прави вятър с червената кърпа. Ив. Вазов, Съч. VIII, 135. В този ресторант беше добре и затова, защото не усещахме ужасната горещина, която владееше през ония дни, — понеже над главите ни се развяваха автоматически крила и ни правеха вятър. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 60.
2. Прен. Само ед. Разг. Несериозна, празна работа. — Йордо! Твоите новини излязоха вятър. Ив. Вазов, Съч. IX, 134. — Досега пишех статии, с журналистика се занимавах — вятър, ти казвам, вятър! Й. Йовков, ПГ, 10. „Вятър ще излезе снощният слух, съвсем напразна тревога — стиска ли на Селим хан тъкмо днес .. да натрапи на войската си това, дето не смее години?“* В. Мутафчиева, ЛСВ II, 466. Търговия! Аз я смятах бог знае колко страшно нещо, а то — вятър! Купи — продай, купи — продай и друго нищо. Чудомир, Избр. пр, 209.
3. Остар. и диал. Въздух. Освен тия две трошици във водата за пиене има и вятър и малко въглена киселина. Ив. Богоров, СЛ, 5. Да излезем на чист вятър. Н. Геров, РБЯ I, 200.
4. Остар. Газообразни отделяния в стомаха или червата у човека и животните; газове. А това смукане … причинява на езика различни болести, които са срещат само у децата, като млечница, вятър (в червата), колик и пр. Ч, 1875, кн. 4, 174.
5. Остар. Ревматизъм. От такваз настинка можем да добием и вятър (ревматизъм), червен оток .. и нервически болести. Ч, 1875, бр. 7, 306. Постелката не требува да е близо до прозореца, зачтото, ако и добре да е затворен, то пак, без да ся усеща, ще дохожда течение от въздух през прозореца въз спящий, а това често му докарува ревматизъм (вятър). Д. Фингов, Лет., 1873, 74.
6. Диал. Епидемия (Н. Геров, РБЯ).
7. Като междум. Обикн. ед. и мн. (рядко) ветршца. Разг. За израз на съмнение, недоверие, неодобрение, недоволство, пренебрежение. — Ти храниш ли козичката? — Храня я. Преди малко й сипах ярма. — Храниш я — вятър. Ив. Мартинов, ПМ, 64. — Има ли барем помощ? — Има, ветрища! — отвръщаше бързо и троснато Гина. Г. Караславов, СИ, 18. — Ще поговоря с моя приятел, достойни отче — кимам аз разбиращо, — и вярвам, че той ще се вслуша в думите ми. — Ще се вслуша — вятър! Лучиано никого не слуша. С. Славчев, БФ, 269.
◇ Бял вятър. Диал. 1. Южен вятър, който напролет топи снеговете; долняк, южняк. Цяла нощ духа бял вятър. Неговият силен топъл дъх стопи снеговете по ниви, валози, по хармани и градини. Г. Караславов, ОХ I, 311. Той топи посред зима снега, напролет постила пъстри килими по ливадите, кичи с цвят овощните дървета и пълни сърцата с топлина и радост, защото белият вятър е вятър на пролетта, благоденствието и сбъднатата надежда. В. Полянов, БВП, 21. 2. Момкова сълза (растение). 3. Нефт (Н. Геров, РБЯ).
Старий вятър. Диал. Вятър, който прояснява времето, когато духа; яснец (Н. Геров, РБЯ).
Червен вятър. Заразна болест, характеризираща се с остро възпаление на кожата, предимно по лицето и главата; еризипел. После го понесоха нанякъде, също както децата биват отнасяни през своите страшни сънища по време на лоша треска или на червен вятър от някое чудовище или от самия Исраил — архангела на правоверните. Г. Стоев, ЦЗ, 94.
Черен вятър. Диал. Северен вятър. Духаше „черният“ вятър и ронеше житата. Петдесет декара ечемик така без сърп и жътварка. И. Петров, ВМ, 171.
> В главата ми все този вятър вее. Разг. Едни и същи празни мисли ме занимават.
Вее ме вятъра нанякъде. Разг. Тегли ме, привлича ме нещо нанякъде. Добре теб заварил. Вее ме и мен нещо вятъра към София. Т. Влайков, БСК III, 271.
Вземам / взема вятър. 1. Разг. Разхождам се на открито, за да се разведря. 2. Диал. Започвам да имам високо мнение за себе си (Н. Геров, РБЯ).
Взема ме / вземе ме вятъра. Разг. Разведрявам се. Филип стана от столчето си. — Къде? — Ще се разходя, бай Ставри, да ме вземе вятърът. Ем. Манов, БГ, 55.
В кесията ми вятър вее. Разг. Парите ми са малко, нямам пари. — Я земи, че зарежи и твоята пуста поезия. То бива, ама когато в кесията ти вятър вее, а пък сега, слава богу, понаредихме се. Ал. Константинов, БГ, 20.
Вървя по вятъра. Разг. Приспособявам се, нагаждам се към създадените обстоятелства, условия с оглед на лична изгода. Не му вярвай много. Той е от тези, дето вървят по вятъра.
Вятъра се обръща / обърне. Разг. Настъпва промяна в нещо, променя се положението. — Хайде, дим да те няма, дорде не съм ти отпрал потурите! .. — Чакай! Какво носиш в дисагите? .. Като разбра, че вятърът се обръща, скитникът предпазливо добави: — Рушки книги, брате. Д. Рачев, СС, 68-69.
Вятър и мъгла. Разг. Пренебр. Обикн. като възклицание — несериозна, празна работа. — Вятър! — махна с ръка старецът, като че ли някой се е опитал да го изиграе, но не е успял. — Вятър и мъгла. Г. Караславов, Избр. съч., V, 158. — На техните обещания аз не вярвам. Вярвам само на вас. Каквото направите вие за нас, туй ще бъде. Всичко друго е вятър и мъгла. К. Калчев, ЖП, 495.
Вятър ме вее (ме носи). Разг. Пренебр. 1. Не ме бива за никаква работа, негоден съм. — А войската без командуване не е никаква войска. Такава войска вятър я вее. П. Вежинов, ЗЧР, 118. Дуна не бързаше, разглеждаше пръснатите карти с равнодушните си очи .. — Вятър ги вее твоите карти. Лъжат като съновника. Ем. Станев, ИК I и II, 190. 2. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм. Тъй ме дигат, тъй ме слагат всички: пияницата, и толкова. Вятър ме вее мене. Ст. Чилингиров, ПЖ, 67.
Вятър ме вее (ме носи) на бяла кобила; вятър ме вее (ме носи) на бял кон. Разг. Пренебр. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм. — Виж какво, другарче, вашите машини и машинисти вятър ги вее на бяла кобила, само мачкат нивите. П. Ангелов, Ж, 24. — Вятър ви носи вас на бяла кобила. За реката, дето го приказвате — добро. За китовете — и то добро. Ама дето ще режете по една жълтица на пампор, да има да вземате. А. Каралийчев, ПГ, 138.
Вятър ми духа в ушите. Диал. Не се вслушвам в добрите съвети на някого; не слушам никого. — На бача вятър му духа в ушите, каквото и да му приказваш. Аз му виждам всичките хитрини. Ем. Станев, ИК I и II, 206.
Вятър работа. 1. Разг. Нещо несериозно, безсмислено. — Знам, че вие младите сте нетърпеливи, изгаряте от жажда за подвиг, не искате и да чуете за легална борба. Книги, училища за вас са вятър работа. Д. Спространов, С, 81. Станкулов беше сигурен, че Иван Сърмов ще дойде да го моли, и реши да бъде твърд и непреклонен, та да не помисли стрелочникът, че заповедта за уволнението е вятър работа. М. Марчевски, П, 233. 2. Ирон. Обикн. като възклицание: а) За изразяване на недоверие, съмнение; едва ли. Но тя отиваше в Париж уж да следва приложно изкуство. Вятър работа. То беше само претекст. М. Грубешлиева, ПИУ, 171. б) За изразяване на пренебрежително отношение към нещо; какво от това, няма значение. — Викат годил се — вятър работа. Дума дадена. Дума земена. Елин Пелин, Съч. II, 129.
Гоня вятъра. Разг. Полагам напразни усилия да постигна нещо, върша нещо безсмислено. И тоя Илков, той за какво се е домъкнал рано-рано? Изгуби гиздавата си служба, ходи сега по селата да гони вятъра. Г. Караславов, ОХ III, 39. — Оставили сте жени и деца, напуснали сте си работата и сте тръгнали вятъра да гоните. К. Петканов, МЗК, 65.
Друг (нов) вятър духа (вее) някъде. Разг. Положението не е същото, условията, обстоятелствата са различни. Човекът, който зададе злополучния въпрос, седна на мястото си недоволен, зачервен и смутен, разбрал може би, че тук вее по-друг вятър. Л. Стоянов, Б, 31.
Друг (нов) вятър духва / духне (задухва / задуха, завява / завее, повява / повее) някъде. Разг. Положението, обстоятелствата стават други; настъпва промяна в положението. — И болярите не приемаха еврейка да седне на престола. И сам царят мълчеше, .. Ала какво излезе, Теодосие! Като бяха наедно, дружни бяха всички, като се разделиха — друг вятър повя. Ст. Загорчинов, ДП, 249.
Един вятър ни вее (носи). Разг. Пренебр. За хора с еднакви недостатъци — едни и същи, еднакви сме.
Завява ме / завее ме вятъра. Разг. Отивам някъде съвсем случайно, без предварително да зная. — Докато ти лежиш в затвора, строежът ще бъде завършен и кой знае на кой обект ще ни завее вятърът. Кл. Цачев, В, 86.
За вятъра дето вее. Разг. Напразно, безполезно, безсмислено.
Имам вятър в главата. 1. Разг. Пренебр. Повърхностен, вятърничав човек съм. 2. Диал. Надувам се, големея се.
Какъв (кой) вятър вее (духа); какъв е вятърът. Разг. Какво е истинското положение, какви са обстоятелствата в момента. — Вземи пример от мене: аз дружех или воювах с гърци, и с франки, и с българи, като държех винаги страната на по-силните и душех кой вятър вее. Ив. Вазов, Съч. XX, 68. Със своя верен кучешки нюх той [турчинът] бързо долови какъв вятър духа в дисциплината на отреда: че при новата обстановка всички отдават голяма почит и доверие на Червенокосия. Ив. Хаджимарчев, ОК, 278. Бонка го посрещна във вестибюла. Той [Дако] изрече още от вратата, преди да разбере какъв е вятърът, преди дори да я погледне: — Добър вечер, Боне… То навън едно проклето време, едно кишаво такова. Г. Райчев, ЗК, 28.
Какъв (кой) вятър духва / духне (задухва / задуха, завява / завее, повява / повее) някъде. Разг. Каква промяна настъпва в положението, какви са промените в обстоятелствата. — Вземи си талимата и бягай оттука, докато не са те сварили агите, че може да отъркалят главата ти в козинявия чувал… Отон разбира кой вятър е повеял и сръгва Григора да се връщат в Дедово. Н. Хайтов, ШГ, 129. — Кога у Ведрово жени са се занимавали с дюлгерлък? А? Какъв вятър завя по нас? А. Гуляшки, МТС, 304.
Какъв (кой) вятър те довея (доведе, завя, отвя, носи) някъде. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Като възклицание за изразяване на неудоволствие или изненада от неочакваното появяване, идване на някого някъде. — Какъв вятър ви отвя насам към Меропа? — изведнъж запита Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 351. Когато изпиха по чаша чай, домакинът покани: — Да чуем сега, драги, какъв вятър те довея насам. Г. Русафов, ИТБД, 103. — Един изпаднал германец е дошел в наше село — какъв вятър го е довел насам, не знам. И. Йовков, ЖС, 205. — Мирчо .. какъв вятър те доведе посред нощ? — зашепна тревожно Янковата майка. Ем. Коралов, ДП, 27.
Какъвто вятър духа. Разг. Каквито условия, обстоятелства съществуват в момента (като предпоставка за някакво действие).
Какъвто вятър завее (задуха, повее). Разг. Каквито условия, обстоятелства ще се създадат (като предпоставка за някакво действие). Руснаците идват отгоре — ще се бием ли срещу тях или ще развяваме бял байрак, .. Какъвто вятър повее, такова знаме ще се възвява. Д. Кисьов, Щ, 194-195.
Който сее вятър (ветрове), буря (бури) жъне (ще жъне). Книж. Който предизвиква вражди, размирици, го постига (ще го постигне) беда. — Ще го открием тоя червен бунтар! .. Който сее вятър, жъне буря, така да знаете! А. Гуляшки, Л, 375.
Кон пърди, вятър вей <гората се люлей>; кон пърди, вятър вей, Димка перо люлей. Диал. Грубо. Употребява се за означаване на празни приказки; бръщолевене. — Ти, Хритка, не разбираш булгаристански. Чичо Петър се обиди. „Ти като разбираш, можеш ли ми каза, какво е: „Кон пърди, вятър вей?“ Ст. Чилингиров, ХНН, 14.
Където ме завее вятъра. Разг. Неопределено къде, където се случи; някъде си.
Лапам вятър. Разг. 1. Нищо не върша, бездействам. 2. В тежко положение съм, нищо не получавам, ощетен съм. — Прехвърли още днес всичките си имоти върху Мина. Па нека Орцето лапа вятър. Г. Белев, ПЕМ, 54.
Ловя вятър<а> <в(с) решето>. Диал. Занимавам се с празни работи, не върша нищо сериозно. — Клетва дадох и клетва взех, защото не съм ловил вятър в решето — започна пак Момчил натъртено. Ст. Загорчинов, ДП, 332. А после пак се запива и пак тръгва по азмаци и баири с пушката и кучето — да лови вятъра. Д. Бозаков, ДС, 53.
На вятъра. Разг. На вятър; за (по) вятър<а>. Диал. Без полза, напразно, напусто. Дядо Либен живял богато, а понякогаж харчил даже и съвсем на вятъра. Л. Каравелов, Съч. II, 38. — Снощната трескавица не беше като тъй на вятър. Ив. Вазов, Съч. XXII, 54. — И как не ти омръзна, бре синко, тази пуста борба, тази пуста критика. Като си помисля що труд, що чудо си изхабил .. и за какво! За вятър. Ал. Константинов, Съч. I, 246. — Който пилее по вятъра народната пара, на съд отива! А. Гуляшки, СВ, 315.
Накъде духа (вее) вятъра. Разг. Каква промяна е настъпила в положението. — Защо пък да не се запишем в ТКЗС-ето? .. — Та виж колко заможни стопани се записаха. Разбраха накъде духа вятърът, с новото се наредиха. А. Гуляшки, МТС, 181-182.
Накъдето (<според> както) духа вятъра. Разг. Съобразно със съществуващите в момента условия, обстоятелства или създалото се положение (с оглед на някакво действие, обикн. за лична изгода).
Накъдето (<според> както) задуха (завее, повее) вятъра. Разг. Съобразно с условията, обстоятелствата, които ще се създадат (с оглед на някакво действие, обикн. за лична изгода).
Направям / направя вятър някому. Обикн. в св. Разг. Похвалвам, поласкавам някого. „Аз наистина трябва да се представя на новия началник. Това ще му направи добро впечатление. Дори и последният простак се чувствува поласкан, когато му направиш вятър“. М. Марчевски, П, 179.
Не плюя срещу вятъра. Разг. Не се противопоставям на някого или нещо, не се противя (обикн. на по-силния), за да не си навлека неприятности. — От малко-малко ако ме тачиш — не плюй срещу вятъра, детко! Не ритай вярата! Н. Хайтов, ПП, 148. — Аз съм по-умен, отколкото мислите, Кадир ефенди .. Срещу вятъра не плюя! Д. Спространов, С, 179.
Обръщам се / обърна се накъдето духа вятъра. Разг. Нагаждам поведението, действията си според създадените обстоятелства и условия с оглед на лична изгода.
Оставям / оставя да ме носи вятъра. Разг. Не проявявам никаква активност, инициатива, приемам нещата каквито са, без да се старая да действам за тяхното изменение или да създавам нещо ново; инертен съм. — Щом всички стават аяни, щом са тръгнали да си сядат на задника — ще седнем и ние. Лошо ли е? На Вели му беше винаги лесно, защото оставяше да го носи вятърът. В. Мутафчиева, ЛСВ И, 199.
Отвява ме / отвее ме вятъра някъде. Разг. Отивам някъде без посока, без цел, неопределено къде. „Да видя и града Ла Плата. А след това кой знае накъде ще ме отвее вятърът.“ Б. Шивачев, ПЮА, 130.
От дъжд на вятър. Разг. Рядко, понякога. Далечни лели и свати, които тя виждаше от дъжд на вятър, варяха в кухнята жито. Л. Стоянов, П, 474. — Ама то не може така! .. От дъжд на вятър се обадиш .. Не пишеш нищо. Ст. Дичев, ЗС II, 291.
Отивам / отида (ще ида, ще отида) на вятър<а>. Разг.; Отивам / отида (ще ида, ще отида) по вятъра. Диал. Похабявам се, пропилявам се, пропадам, загубвам се (ще се похабя, ще се пропилея, ще пропадна, ще се загубя). — Хайде да видим кой ще направи пистолета си пръв! .. От бързината глинените плочки се чупеха, тъкмо свършвахме корпуса и дулото и ни оставаше само спусъка, от бързане счупвахме дулото, всичко отиваше на вятъра и започвахме отначало. Ст. Стратиев, СВМ, 103-104. Ако само една година не плати, лихвата ще набъбне. И тогава всичко ще иде на вятъра. Г. Караславов, Избр. съч. I, 324. — Първом да изкараме черквата — нататък е лесна. Инак, отива пак на вятъра всичко. П. Тодоров, Събр. пр II, 9. Ту пекне слънце, та изгаря всичко, ту изневиделица може да свие някоя хала-градушка, ще очука най-горните снопи и всяко зрънце, отишло по вятъра, ще бъде загуба. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 210, 2.
Отивам <си> / отида <си> на вятъра. Разг. Загивам, погубвам се напразно, безсмислено. „Ще ме ударят .. няма да видя въстанието .. Няма нищо да излезе, ще си отида на вятъра, без да взема участие“. З. Сребров, Избр. разк., 54.
Правя вятър някому. Разг. Хваля, лаская някого.
Пържа яйца на вятъра. Диал. Нищо не правя, занимавам се с празна работа или бездействам.
Сражавам се с вятърни мелници. Книж. Мъча се да преодолея несъществуващи препятствия, боря се с въображаеми пречки.
Хващам / хвана (улавям / уловя) вятъра. Разг. Извършвам нещо безуспешно, напразно, усилията ми не се увенчават с успех. — Ако не ме беше нагорило, щяхте да хванете вятъра — каза готвачът, щом стигна при Васил при дървото. Д. Вълев, 3, 272.
Хвърлям си / хвърля си думите на вятъра; хвърлям / хвърля думи (приказки) на вятъра. Разг. Безуспешно говоря, съветвам някого за нещо или напразно искам от някого нещо. — Да не ми е името Косе, ако не кацна в някой научен институт .. Колегите му се надсмиваха, .. Но Косето не хвърляше думите си на вятъра. ВН, 1965, бр. 4311, 4. Да говориш на Омер бе все едно да хвърляш приказки на вятъра. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 157. — Дошли сте при менека, а добре сте ми дошли, но аз за ангарията не мога да си развалям достлука с Махмуд бей или с Хюсреф паша! Думи на вятъра не хвърлям. А. Христофоров, А, 65.
ВЯ`ТЪРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се движи, работи с помощта на вятър. Ярко изпъкнаха и се пъстрееха червените покриви и белите стени на къщите, .., кръговете на харманите и уединените кули на вятърните мелници с разпънатите си бели крила. Й. Йовков, Ж 1945, 121. В покоя и тишината на летния следобед само вятърната мелница край провлака махаше лениво дървените си крила и на пристава му се струваше, че дочува тяхното старческо пронизително скърцане. П. Вежинов, ДБ, 32. От време на време се мяркат високите железни стълбове и цинковите въртележки на вятърните помпи за вода. Б. Шивачев, ПЮА, 122. Вятърен двигател. Вятърна електрическа централа.
ВЯ`ТЪРНИЦА ж. Диал. Вятърна мелница. Току зад градината, .., като някоя кула се издигаше вятърната мелница на Бодура, .., Дурасийската вятърница. Й. Йовков, ВАХ, 168.
— Друга форма: ве`треница.
ВЯ`ТЪРНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е лекомислен, непостоянен, несериозен в думи и дела. Кметът беше новак в село: млад, вятърничав мъж, дошъл откъм долината на Марица да управлява ягодовчани. Ив. Хаджимарчев, ОК, 203. От време на време се събирахме у Сотиров. Аз, зетят на Стефан, .., Сандев с любовницата си, една вятърничава мома .. и други млади хора. Ем. Станев, ИК I и II, 349. С лелина си Величка не се погаждаше: тя беше вятърничаво момиче; облече се по градски, острига косите си. Г. Райчев, ЗК, 148. Дядо Либен по своята природа бил човек вятърничав. Л. Каравелов, Съч. II, 113.
2. За думи, изрази, действия и под. — който по своята същност, по своето съдържание е несериозен, лекомислен. Искаше му се да изкрещи, за да му олекне и покаже на Драгул, че това не е негова работа, но син му беше още гост. И се задоволи само да изръмжи: — Приказваш вятърничави приказки! П. Стъпов, ЖСН, 129. — И винцето си го бива! Пуща искри като Невенкините очи! — Аа! .. Вятърничави думи не ни се слушат! — обади се сестрата на дядо Митора. К. Петканов, ОБ, 139. — Я да чуем какво ще ни прочете Захарчо, пък играта е вятърничава работа. Ст. Марков, ДБ, 19.
◇ Вятърничава трева. Диал. Тревисто растение от семейство лютикови; съсънка.
ВЯ`ТЪРНИЧАВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вятърничав (в 1 знач.); лекомислие, непостоянство, несериозност. Той познаваше своенравната и природна вятърничавост на тая странна душа и при все това Драгината постъпка му се виждаше загадъчна. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 132.
ВЯ`ТЪРНИЧКА ж. Диал. Умал. от вятърница. И докато другите вятърници, все стари виранетини, тежко и с мъка се завъртат, .., новата вятърничка на Казака се върти стегнато. Й. Йовков, ЖС, 151.
ВЯ`ТЪРНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Остар. Който е до известна степен вятърничав; лекомисленичък. А най-сетне домакините посрещнаха високопоставения чиновник от министерството Врачевски и г-жа Врачевска, .., твърде гиздосийно и модно облечена, малко вятърничка за възрастта си. Ив. Вазов, Съч. XII, 36.
ВЯ`ТЪРЧЕЦ, мн. няма, м. Остар. Умал. от вятър; ветрец. Весели и приятни са летните нощи при тихий прохладен вятърчец. Ил. Блъсков, СК, 56.
РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
ТОМ II
В
Второ допълнено и преработено издание
Технически редактор Драга Бонева
Издателски индекс 143 Формат 70x100/16 Печ. коли 48
Печат ПК „Димитър Благоев-2“ ООД
http://www.bgob.net/acad_publ_house.asp
ISBN 954-90344-4-5 (т. 2) (ИБЕ) ISBN 954-430-854-7 (т. 2) (АИ „Проф. М. Дринов“)
ISВN 954-8793-41-5 (т. 2) (ЕТ „EMAC“)
