Речник на българския език/Том 2/661-680

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

Съч. XXIII, 21. Още тогива ние не искахме да вярваме, че тая правдина, дадена като условие на българското преселение [в Бесарабия], .., да имат право да са възпитават на езика си, .., ще са изличи и отнеме днес именно, при едно либерално министерство — което управлява Румъния. НБ, 1875, бр. 70, 271.

ВЪЗПИТА`ВАМ СЕ несв.; възпи`там се св., непрех. По самостоятелен път придобивам възпитание. През дългата им задружна работа с хората техният животински инстинкт бе се възпитал да усеща трудността на задачата и важността на далечната цел. Елин Пелин, Съч. II, 154.

— Друга (остар. книж.) форма: воспита`вам.

ВЪЗПИТА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възпитавам и от възпитавам се. Заявлението на Славянския комитет прилага още че той не може да прекрати обичните си разноски, .., именно за издържане и възпитаване на много славянски ученици. СПл, 1876, бр. 25, 99.

ВЪЗПИ`ТАМ. Вж. възпитавам и възпитвам.

ВЪЗПИ`ТАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възпитам като прил. Който се отличава с добро възпитание, който умее добре да се държи. Чудно, защо Лина не обича това момче… Възпитано, културно, винаги се държи учтиво с нея… М. Грубешлиева, ПП, 278. Ала риба с нож не се яде. Това е закон на фабрикантите на кухненски прибори, закон на практичните и неуморими изобретатели, които внушават на хората да изглеждат възпитани, когато се хранят. Св. Минков, ДА, 10. По нея [нашата улица] се скита нехайно момче. / .. / И уж е момче на възпитан баща, / а псува и бъбре за празни неща. Цв. Ангелов, НП, 95.

— Друга (остар. книж.) форма: воспи`тан.

ВЪЗПИТА`НИЕ, мн. няма, ср. 1. Системно и целенасочено въздействие върху подрастващите поколения, за да се формират определени нравствени качества, черти на характера и поведението. Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко само на трапезата виждаше народа си в куп и тогава допълняше възпитанието му по доста своеобразен начин. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10. Възпитанието, нравственият мир на европееца, .., хилядите проявления на прогреса не обременяват вниманието на бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 60. Баща му на Ив. Златоуста .. бил началник на сирийските войски, а майка — добродетелната жена Антуза, .., трудила ся да му даде най-доброто на него время възпитание. Д. Душанов, ИПХЧ, 109. Ако напр., човек на двадесет и една годишна възраст емигрира из Англия в Америка, Англия губи туй, което е похарчено за неговото поддържане и възпитание. ССГ (превод), 94. // Със съгл. опред. Системно и целенасочено въздействие върху подрастващите поколения за създаване на навици и привички с оглед на физическото или физиологическото им развитие. — Оня ден видях на витрината на една книжарница някаква книга — именно някакви лекции върху половото възпитание на младежта! Д. Калфов, Избр. разк., 281. Физическото възпитание на подрастващите им е нужно не само заради укрепването на физиката им, но преди всичко за изграждането на волеви качества на характера им.

2. Добро държание, добри обноски. — Не можете си представи колко се радвам, че детето проявява чертите на нашия род — финес, деликатност, възпитание. П. Незнакомов, БЧ, 34. Пък на тебе не ти прилича, съвсем не ти прилича с такъв висок и наставнически тон да ми говориш .. Момиче без възпитание. П. Михайлов, МП, 70. // Със съгл. опред. Обноски, навици, които едно лице е усвоило от дадена среда. Липсата на здрава родителска грижа, на сериозно домашно възпитание и особено много жаждата за лек и приятен живот прерязват пътя на младежите към висшето образование. П. Вежинов, ДМ, 49. Улично възпитание. Еснафско възпитание.

3. Обикн. със съгл. опред. Системно и целенасочено въздействие върху някого за формиране на определени схващания, възгледи в областта на изкуството, обществения живот и под. В новооткритите колежи по приложни изкуства се обръща голямо внимание на естетическото възпитание. △ Политическо възпитание. Музикално възпитание.

4. Остар. Книж. Възпитаване. Между това на хубостта на устата не пречи толкова кроежът на язика, колкото кривото дръжение, на което някои си са ся приучили най-много от нехайство във възпитанието на изговора. КН, 1873, кн. 5, 19.

◇ Физическо възпитание и (остар.) телесно възпитание. Учебен предмет, с който се цели развиване на човешкото тяло чрез физически упражнения и спортни занимания. Когато Милко излезе от спалнята, той беше решил на всяка цена да се спусне в пропастта. Трябваше да направи поне един опит, защото никога не бе се катерил и спускал с въже, освен в часовете по физическо възпитание. П. Проданов, С, 139. Много често при тях [компанията] идваха и още трима. Аврам, учител по телесно възпитание, със загоряло като изпечен хляб лице, и двама птицевъди. Г. Райчев, ЗК, 23.

— Друга (остар. книж.) форма: воспита`ние.

ВЪЗПИ`ТАНИК, мн. -ци, м. Книж. 1. Лице (обикн. дете, юноша, млад човек) по отношение на друго лице, което се занимава с неговото възпитание и образование. Това беше високопросветеният Теодосий, ученикът на Григория Синаита, .., дето бе събрал петдесетина ученика, .. Между младите му възпитаници се числеше и знаменитият по-после Евтимий. Ив. Вазов, Съч. XIII, 124. Леля му беше стара мома… Следеше всяка стъпка на своя възпитаник и го придружаваше навсякъде. М. Марчевски, П, 107. Твърде много Ленски говорел на възпитаниците си против механическото заучаване на ролите. Ст. Грудев, АБ, 44. Работата на възпитателя трябва да се ограничи само в незабелязано напътване, а не в активна помощ, която да отслаби енергията на възпитаника и да поквари още незакрепналия му характер. Р, 1927, бр. 252, 1. Един от манастирите, който е по на централно място да се определи за училище, сякой манастир да държи в това училище по двама възпитаници и сяка една община, която има нужда за свещеници, да проважда там по един или двама избрани момци. Г, 1963, бр. 8, 58.

2. Лице по отношение на учебно заведение, в което е получило или получава своето образование и възпитание. Ралев се учуди, когато научи, Гаврил Бойков е един от първите възпитаници на нашия университет. О. Василев, Т, 95. Син на беден занаятчия, .. и възпитаник на семинарията в Одеса, Ботьо Петков, работи през целия си живот като народен учител в Калофер и Карлово. Ив. Унджиев, ВЛ, 29. На много от Ро-берт-колежските възпитаници са дава по 10-15 анг. лири месечна заплата, за да ходят между народа и да пръскат противоруски идеи. НБ, 1877, бр. 62, 241. Възпитаник на Немската гимназия. Възпитаници на Софийския университет.

3. Със съгл. опред. Лице по отношение на чуждестранна среда или страна, в която е прекарало дълго време и там е получило образованието си, възпитанието си и е оформило мирогледа си. Отначало Каравелов учи в родното си градче в килийното училище, а после при Найден Геров и Йоаким Груев. И двамата просветители — руски възпитаници, не само го учат на светски науки, но събуждат у него интерес към Русия и литературата. Лит. X кл, 123. Изложих твърде осторожно [в писмото] и в дух всеславянском онова, което аз, като руски възпитаник, намерих съобразно с духа на времето. АНГ I, 607. Немски възпитаник — бил е известно време ученик на известния художник Кокошка — запознат и със съвременната французска живопис, Обрешков следва изискванията на живописта, която търси характерното, динамичното в нещата. БР, 1930, кн. 3, 116.

— Друга (остар. книж.) форма: воспи`таник.

ВЪЗПИ`ТАНИЦА ж. Възпитаничка. Учила се е во Виена, .. Тя е възпитаница на сестрата на знаменитата Кети Фрйолих. П. П. Славейков, Съч. IV, 79. Той беше министър на финансите, беше рус, красив човек, а жена му беше виенска възпитаница, бих казала, без да сгреша — най-хубавата, най-фината българка. СбЦГМГ, 107.

— Друга (остар. книж.) форма: воспи`таница.

ВЪЗПИ`ТАНИЧКА ж. Жена възпитаник; възпитаница. В състезанията по лека атлетика се проявиха .. от 107 у-ще, .., а във волейболния турнир победиха възпитаничките на техникума „Хр. Ботев“. ВН, 1960, бр. 2656, 3. Възпитанички на детските градини.

ВЪЗПИ`ТАНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възпитан. — А да го видите само какъв ми е деликатничък, какъв ми е възпитаничък — казваше сияеща майката на двете дошли на гости богати лели. П. Незнакомов, БЧ, 34.

ВЪЗПИ`ТАНО. Нареч. от възпитан. Държи се много възпитано.

ВЪЗПИ`ТАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на възпитан. Дако Дермански беше не само примерен съпруг, но и примерен чиновник .., навярно от възпитаност, не смееше да откаже на никого от предприемачите, когато му пъхнеха в ръка някоя дребна сума за почерпване. Г. Райчев, ЗК, 14. Б. Слатина извади Стоилова гол пред очите ни, за да го видим всички какъвто си е, да видим, че под мантията на възпитаност и легалност се крие най-немилостива тирания и произвол. С, 1894, бр. 1485, 2.

ВЪЗПИТА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което възпитава някого, занимава се с възпитанието на някого. Та малко ли е то, да формираш волята, характера и ума на петдесетина палавници, живели и раснали при най-различни условия, когато ние върху собствените си деца не сме в състояние да се проявим като истински възпитатели? Ст. Чилингиров, РК, 45-46. Тук, под този покрив, .., заобиколен от гувернантки и възпитатели, малкият Петърчо израсна негоден за самостоятелен живот. М. Марчевски, П, 104. Той работи сред народа и в столицата като учител и училищен инспектор, като възпитател на младите. А. Каралийчев, С, 242.

— Друга (остар. книж.) форма: воспита`тел.

ВЪЗПИТА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с нравственото и физическо оформяне на някого, с неговото възпитание. Туризмът е в същото време здравен и възпитателен режим. П. Делирадев, В, 10. Най-напред той [Паисий] излага важността на историята, изтъква, че тя има голямо възпитателно значение. Б. Пенев, НБВ, 50. Той никога не разправяше за себе си и аз никога не го чух да се похвали пред мене с каквото и да било друго, освен с прилежанието си, и то сигурно от възпитателни съображения. СбЦГМГ, 93. Той [Левски] внася нещо ново във възпитателната практика и училищната традиция на селото. Ив. Унджиев, ВЛ, 63. Възпитанието на моралните и волевите качества е неразривно свързано с единния педагогически процес. Този именно процес се организира и провежда от треньора, чията??? възпитателна функция е най-голяма .. Ем. Жечев, Б, 19. Възпитателна работа.

2. Който влияе за правилното оформяне на някого, за доброто му възпитание. По пътя те приказваха само за учителски работи, за боя като възпитателно средство. Елин Пелин, Съч. II, 114. „Предайте на своите колеги горещото ми желание да поставя театъра на една такава висота, щото действително да бъде едно народно възпитателно учреждение, както го схваща и великият идеалист Шилер“. Ст. Грудев, АБ, 65-66. — Напразно си се тревожил! — И аз така се успокоявах. Даже реших, че ще е по-добре да те натупат. За опознаване на живота и като възпитателна мярка. Л. Дилов, ПБД, 172. Възпитателен пример.

ВЪЗПИТА`ТЕЛКА ж. Жена възпитател. Под надзора на специално подготвени възпитателки децата [в детските градини] се занимават, играят, хранят се и почиват в хигиенична обстановка. С. Цонев и др., ВА, 3. На две смени .. 80-те ученици от първоначалното училище и прогимназията посещаваха занималнята и се учеха на ред, дисциплина и другарство, под грижите на четири възпитателки. ОФ, 1950, бр. 1805,

2. Майката е първа възпитателка на детето.

— Друга (остар. книж.) форма: воспита`телка.

ВЪЗПИТА`ТЕЛНО. Нареч. от възпитателен. И най-сетне нямало да е възпитателно за учениците и за самата Сашка, ако поведението й се поправи без нито една стъпка от нейна страна. Ем. Манов, МПЛ, 184. Изкуството, което показва лошите прояви на хората, трябва да ги покаже критически, т. е. така, че да подействува възпитателно и облагородяващо на човека. Ст. Грудев, АБ, 44.

ВЪЗПИТА`ТЕЛСКИ, -а, о, мн. -и, прил. Който се отнася до възпитател. Благородната традиция на ученолюбие, .., на подбор във възпитателския персонал — учители и учителки, които прославиха града — се поддържаше сега на още по-голяма висота. К. Константинов, ППГ, 41-42. Възпитателски метод.

ВЪЗПИ`ТВАМ, -аш, несв., (остар.); възпи`там, -аш, св., прех. Възпитавам. Нито по-долните, нито по-горните женски школи не преследват задачата да възпитват за живота. Лет., 1871, 190. А за женски училища нито са споменуваше. Затова майките, както е знайно, грижили се тогава сами да възпитват своите женски рожби, коя колкото е можела, с домашно възпитание. У, 1870, бр. 3, 44. Той учил и възпитвал млади момчета на драго сърце с голяма любов към работата си. Й. Груев, СП (превод), 302. възпитвам се, възпитам се страд.

ВЪЗПИ`ТВАМ СЕ несв. (остар.); възпи`там се св., непрех. Възпитавам се. — Ти в коя държава си се възпитвал и образовал? — ще попита хаджи Калчо своята жертва. — В Русията, — отговаря смирено учителят. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 21.

— Друга (остар. книж.) форма: воспи`твам.

ВЪЗПИ`ТВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възпитвам и от възпитвам се; възпитаване.

ВЪЗПЛА`МВАМ, -аш, несв.; възпла`мна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Поет. 1. Изведнъж започвам да горя с пламък, да пламтя. Възпламва, проблесва и бодро се киска / червена купчинка огън. Хр. Смирненски, Съч. I, 32.

2. Прен. Изведнъж започвам да издавам силен блясък, да блестя. В косите й възпламваха оникси, като в беззрачните очи / на мрачна птица. Н. Лилиев, ЛП, 32.

3. Прен. Изведнъж ме обхваща някакво силно чувство (омраза, ревност и под.) или изпадам в силно възбудено душевно състояние. Възпламнах от ревност, и в черна омраза / за своята стъпкана чест — / човешката чест неуморно аз газя, / но с чест не сдобих се до днес. Хр. Смирненски, Съч. II, 222. О, неволя — да крееш, / на неволите раб, / да възпламваш и тлееш — / ту всесилен, ту слаб. Д. Дебелянов, Ст 1936, 52.

4. Прен. Проявявам се изведнъж и с голяма сила. Пияни безумци! Тежко ви, тежко ви! / Днес бунта възпламна навред! / А вий, братя мои, снемете окови! / Напред, братя роби, напред! Хр. Смирненски, М, 1922, бр. 47,

8. В мен ту възпламват глъхнали обиди, / ту с бодрост ме изпълва полъх тих, / а тя играе с охлюви и миди / и тананика весел детски стих. Л. Стефанова, СКО, 51.

ВЪЗПЛА`МВАНЕ ср. Отгл. същ. от възпламвам.

ВЪЗПЛАМЕНЕ`НИЕ ср. Остар. Книж. Възпламеняване1. Колас предполага, че от огнената пара, която се появлява после възпламенението на метеорите, са образува сухата мъгла. Знан., 1875, бр. 6, 96.

ВЪЗПЛАМЕНЕ`Я. Вж. възпламенявам1.

ВЪЗПЛАМЕНИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. 1. Леснозапалимо вещество, което се използва за възпламеняване. Двете странични повърхности на кибритената кутия се намазват със смес от червен фосфор като възпламенител, стъклен прах и лепило. В. Цокова, ОПВ, 17.

2. Специално приспособление (обикн. в бомба) за възпламеняване. „Ех, ще ги избият!“ — стисна зъби Евгени и без да се предпазва, покачи се на една скала, откачи бомбата, която висеше на колана му, и дръпна копчето на възпламенителя. Д. Ангелов, ЖС, 626. За бързото съединяване на двете парчета уран в горната част на бомбата е поставен взрив и специален възпламенител, който в нужния момент запалва взрива. Физ. XI кл, 175.

ВЪЗПЛАМЕНИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За вещество — който лесно се възпламенява; леснозапалим. Възпламенителни материали.

2. Който предизвиква възпламеняване2. Всяка защитна мярка, предприемана от сърбите в Косово действаше като възпламенителна искра. △ Възпламенително устройство.

ВЪЗПЛАМЕНЯ`. Вж. възпламенявам2.

ВЪЗПЛАМЕНЯ`ВАМ1, -аш, несв.; възпламене`я, -е`еш, мин. св. възпламеня`х, прич. мин. св. деят. възпламеня`л, -а, -о, мн. възпламене`ли, св., непрех. 1. Рядко. Започвам да горя с пламък.

2. Прен. Изпадам в състояние на силна възбуда, на силно вълнение; възпламенявам се. Боже, опази я, рекох, на поет в ръцете да не влезе. Ще й засуче някое стихотворение, та ще замае главата на момичето. Пък тя, чувствителна душа, ще възпламенее от вълшебните лъжливи думи и стихчета, и ето ти последствия… Елин Пелин, Съч. IV, 215. От голотата Цеко се възбуди, .. Необуздано потръпна снагата му, кръвта лудо забушува, възпламеня главата му и — не изтрая. П. Михайлов, ПЗ, 131.

3. Прен. За бузи, устни и под. — зачервявам се, заруменявам. От сълзите страните и устните й съблазнително набъбнаха, възпламеняха. П. Михайлов, ПЗ, 134.

ВЪЗПЛАМЕНЯ`ВАМ2, -аш, несв.; възпламеня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Предизвиквам пламването на някакво избухливо или леснозапалимо вещество или на нещо, което съдържа такова вещество. Той спря, извади бомбата и я пъхна внимателно в пазвата си. Ако го връхлетят, ще я възпламени и толкоз! П. Вежинов, ЗЧР, 97. Само след петнадесет минути, .., заредените капсули щяха да възпламенят взривателя и ешелонът за Източния фронт ще се обвие в пламъци и дим… А. Гуляшки, Л, 519. Около летището имаше и други войници и защитници с кофи пясък, навярно за да пазят вкопаните в земята цистерни с бензин, които русите често се опитваха да възпламенят със самолетни нападения. П. Славински, ПЩ, 243. „Сега вече ..“ — помисли си Ленко, възпламени с треперещи пръсти бомбата, даде широк размах на ръката си и я хвърли към сенките. Д. Ангелов, ЖС, 395.

2. Прен. Предизвиквам у някого силно възбудено душевно състояние и подбуждам към действие; въодушевявам. Рядко, много рядко, досега бях усещал това увлечение, тоя могъщ дух, който подема, възпламенява и тласка напред многобройните маси. Й. Йовков, Разк. III, 192. Огнените му стихотворения, които се печатаха в „Червен смях“, .. възпламеняваха хиляди сърца. А. Каралийчев, С, 200. Той [Петлешков] донесе в Пазарджик първи великата вест, че въстанието е прогласено в Панагюрище и бях свидетел на оня патриотически възторг, който бе възпламенил душата му. К. Величков, ПССъч. I, 129. Поетът сякаш не би искал да поучава, а да трогва читателя, да го възпламенява за подвизи в живота. Н. Лилиев, Съч. III, 80.

3. Прен. Предизвиквам да се прояви у някого някакво силно чувство (гняв, омраза и под.). Да, добре почна тази девойка — наглед толкова слабичка — и добре възпламени справедливия гняв на другарите си. Д. Димов, Т, 277-278. Но таз наложница, що взора свой / не дига на царете от дворците / и сее там коварства без застой, / змия отровна, жлъчно зла, в душите / възпламени омраза срещу мен. К. Величков, Ад (превод), 122. възпламенявам се, възпламеня се страд.

ВЪЗПЛАМЕНЯ`ВАМ СЕ несв.; възпламеня` се св., непрех. 1. За избухливо и леснозапалимо вещество или нещо, което съдържа такова вещество — пламвам, запалвам се. И запомни добре, .., ако динамитът се възпламени, не само ти и къщата ще изгорите, но и цялата махала ще отиде по дяволите. Д. Спространов, С, 268. Фосфорът се възпламенява при триене на кибритената главичка по страничната повърхност на кибритената кутия. В. Цокова, ОПВ, 17. Бомбата не се възпламени.

2. Прен. Изпадам в силно възбудено душевно състояние и ме обхваща желание за действие; въодушевявам се, възпламенявам1. Противеше се само Аврам Немтур, и то заради Климента Бенков, а тоя още повече се възпламеняваше от вдъхновилата го мисъл за нова църква. Д. Талев, ЖС, 127. Още от млади години душата на свети Христофор се възпламеняваше за борба със злото. Елин Пелин, Съч. IV, 28.

ВЪЗПЛАМЕНЯ`ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от възпламенявам1.

ВЪЗПЛАМЕНЯ`ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от възпламенявам2 и от възпламенявам се. Реши се бомбаджиите да се занимават не само със зареждане и възпламеняване, а да работят и на забоите, в извоза. РД, 1959, бр. 265, 2. Предимствата на ръчните огнища са простата им конструкция и лекото възпламеняване на горивото. К. Славомиров, Т, 357. Очакваше всеки миг възпламеняването на кралския гняв и се бе въоръжил да го посрещне тъй, че да не го раздухва. В. Геновска, СГ, 410.

ВЪЗПЛАМЕНЯ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от възпламенявам2 като прил. Който възпламенява (във 2 знач.), предизвиква възбуда, ентусиазъм и подбужда към действие; въодушевяващ. Аз не знам дали има думи, които могат да предадат силата .., възпламеняващия заряд на речта, произнесена от улична трибуна. Тогава всяка дума придобива особено значение. М. Гръбчева, ВИН, 128. Събраното множество избухна възторжено при възпламеняващия призив за бунт.

ВЪЗПЛАМЕНЯ`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има свойството лесно да се възпламенява. Въглеводородните горива притежават висока калоричност. Често те се употребяват в съчетание с азотна киселина и образуват възпламеняема горивна смес. ВН, 1960, бр. 2713, 4.

ВЪЗПЛАМЕНЯ`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на възпламеняем. Един от съществените недостатъци на дървесината е нейната лесна възпламеняемост, затова там, където съществува опасност от пожар, използуването й като строителен материал е ограничено. В. Брънеков и др., СД, 234.

ВЪЗПЛА`МНА. Вж. възпламвам.

ВЪЗПО`ЛЗВАМ СЕ и ВЪЗПО`ЛЗУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. С предл. от. Използвам нещо, за да постигна облага за себе си или за да мога да извърша нещо. Аз имам на разположение само един и половина час за почивка, затова искам да се възползувам от нея, за да мога да видя знаменитите паметници на Батак. Ив. Вазов, Съч. XVI, 97. В неделя павилионите на изложението са затворени. От този ден се възползувахме да разгледаме града Чикаго. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 52. Тримата царе излязоха смутени и без да се възползуват от стълбата за слизане, скокнаха долу на своите пневматически крака. Елин Пелин, ЯБЛ, 112. И докато докторът живееше с намерението да забрани на даскал Стефана да лекува хората, сам се възползува от някои треви и ги препоръча на своите болни. Д. Немиров, Б, 53.

— Друга (остар. книж.) форма: воспо`лзувам се.

ВЪЗПО`ЛЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от възползвам се; възползуване.

ВЪЗПО`ЛЗУВАМ СЕ. Вж. възползвам се.

ВЪЗПО`ЛЗУВАНЕ ср. Отгл. същ. от възползувам се; възползване.

ВЪЗПОМЕНА`. Вж. възпоменавам и възпоменувам.

ВЪЗПОМЕНА`ВАМ, -аш, несв.; възпомена`, -е`ш, мин. св. -а`х, прич. мин. страд. възпомена`т, св. Остар. Книж. 1. Непрех. Напомням, припомням някому за нещо; възпоменувам. Реката Янтра там шуми; / а славейчето сладко пее и пътниците весели. / Мен само не развеселява / тази природна веселба, / но само само ми възпоменава, / за прадедните времена! СбДЧ, 179.

2. Прех. Спомням си, припомням си; възпоменувам.

— Други форми: възпомина`вам и воспомина`вам.

ВЪЗПОМЕНА`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпоменавам; възпоменуване.

ВЪЗПОМЕНА`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Възпоминание. Българското в Букурещ общество сторило парастас за блаженнопочившия наш първосвященник Авксентия на 2 т. м. за възпоменание на третята година от преставлението му. ДЗ, 1868, бр. 14, 56.

ВЪЗПОМЕНА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който предизвиква възпоминание; паметен. И сега, повече от 20 години, откак той не е между нас, за него може по-спокойно да се пишат възпоменателни статии. СбАСЕП, 443. Капитаните на отборите си размениха възпоменателни флагчета. ВН, 1955, бр. 187, 1. Възпоменателна плоча. Възпоменателен лист. Възпоменателно събрание.

ВЪЗПОМЕНУ`ВАМ, -аш, несв.; възпомена`, -е`ш, мин. св. -а`х, прич. мин. страд. възпомена`т, св., непрех. и прех. Остар. Книж. Възпоменавам. Никаква злоба не хранях към вас, а, напротив, често възпоменувах благодеянията ви. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 88.

ВЪЗПОМЕНУ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Възпоменаване. За вечно възпоменуване на това славно время, дозволил е цар да ся направи тисящогодишний спомяник в Новгород. БДн, 1857, бр. 3, 11.

ВЪЗПОМИНА`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Обикн. мн. Следа в съзнанието от възприети или преживяни неща; спомен, възпоменание. Възпоминанията за минали страдания, за претеглени нещастия, имат някаква особена прелест. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 66. В главата й рукнаха и нахлуха из един път ония тъжни мисли и недалечни възпоминания, .. които секи път пълнеха сърцето й с жалба и мъка, а очите й със сълзи. Т. Влайков, Съч. II, 151-152. Танагров .. дълго гледа снежните накити на зимата по дървесата, .. Светли възпоминания се събудиха в душата му от детски и юношески години. Ив. Карановски, Разк. I, 156. В тия минути .. му премина през ума и старият му баща, .., и жена му с детето на гърди, и къщата, .., хубавото му село и всичко, което го радваше… Но пред всички тия сладки възпоминания, които му бяха най-близо до сърцето, стоеше колът, който го чакаше да се върти на него жив. Ц. Гинчев, ГК, 327.

2. Помен. Ако е възможно да ся направи парастас за душевно възпоминание, както за великий патриот Раковский, тъй и за ония наши братя, които паднаха и падат жъртва за милото ни отечество България. ДЗ, 1868, бр. 47, 175. Свещеникът зима пет просфори. От първата просфора изважда една част за възпоминание на Исуса Христа и я туря на дискос (едно блюдо на ноги). Д. Манчев, НН (превод), 137. Ний днес, възбудени от благородна и свята длъжност още и от голяма признателност, правим тържествено възпоминание на паметта му. У, 1871, бр. 1, 326.

3. Остар. Спомняне, припомняне; възпоменание. Старият инвалид се вълнуваше при възпоминанието на тие подвизи и героически нападения. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Критикът не е можал да почувствува поета. И вие го виждате, как той .., тягостно дири възпоминания на изрази, срещнати в оценката на друг поет. С. Радев, Худ., 1907, кн. 4-5, 24-26.

— Друга (остар. книж.) форма: воспомина`ние.

ВЪЗПО`МНЮВАМ СИ, -аш си, несв.; възпомня` си, -иш си, мин. св. -их си, св., прех. Остар. Книж. Спомням си, припомням си; вспоминам си, вспомням си. Даже и самите си детински заблуждения и глупости сладостно си възпомнюваш. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 117. Нека си възпомним, братя, изобщо колко и какви големи добрини е направил на рода си и на отечеството си този наш съотечественик. У, 1871, бр. 21, 326.

ВЪЗПО`МНЮВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпомнювам си; спомняне, припомняне, вспомняне. Най-голямото удоволствие е сладкото възпомнювание на полезний и на неомърсений живот. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 127.

ВЪЗПО`МНЯ СИ. Вж. възпомнювам си.

ВЪЗПРА`1. Вж. възпирам1 и възпирвам.

ВЪЗПРА`2. Вж. възпирам2.

ВЪЗПРА`ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възправя и от възправя се като прил. Изправен1 (в 1 знач.). При подножията на един висок рът .., има един извор и при този извор има колкото до два челешки боя възправени камъне на подобие на пирамида. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 80. Той [оптическият апарат] съвършено прилича на оптический инструмент, известен във физиката под тая тъмна стая (камера обскура), т. е. стая, у която няма никак светлина, а ся пуща в нея през една дупчица, през която тя отхожда до един заслон възправен. Ч, 1871, бр. 24,752.

ВЪЗПРА`ВЯ. Вж. възправям.

ВЪЗПРА`ВЯМ, -яш, несв.; възпра`вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям нещо да стои право, в отвесно положение или в положение, близко до отвесното; изправям1. Възправяхме едри плочи, заставахме на разстояние, с камъни в ръце, и при подаване на знака започвахме оа замерваме, да събаряме и разбиваме изправените плочи. Н. Хайтов, ШГ, 29. Издигнали бесилката насред града. Преметнали въжето, а под въжето възправили високо буре и стълбичка. Й. Вълчев, РЗ, 5. Само Топката, възправил един стар кепенк от страната, отгдето духа, върти чука, работи и не иска да знае. Чудомир, Избр. пр, 234. // Поставям нещо да стои право, в отвесно или в почти отвесно положение, като го подпирам; изправям1. Момчилка разтреби масичката, дигна я и я възправи до стената. Д. Ангелов, ЖС, 74. Щом влезе, свали си чепкеня и го сложи в един кът, а тоягата си възправи въз стената. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 221.

2. Вдигам нагоре нещо наведено (глава, снага и под.), за да застане в обикновеното си изправено, отвесно положение; изправям1. А той, възправил глава всред хорото, вперил очи в момите — не мига. Ц. Церковски, Съч. III, 71. — Значи, не свършихте и тази работа. Аника възправи чело. — Работата се свърши. А. Страшимиров, Съч. V, 291. Но щом ги [растенията] росата одъжди, те пак ся разкръвяват и изново възправят клюмналите си върховце. Пч, 1871, кн. 6, 84. Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния — и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой кумир го кара да пада ничком? Н. Райнов, БЛ, 105.

3. Издигам ръст отвесно нагоре, на голяма височина от основата над околната среда; възвисявам, възвишавам, извисявам. Под нас далеко долу се разстилаше зелената равнина на полето, заградено със синкавите силуети на планината и на нейните верижни гористи разклонения, които смирено бяха възправили обли върхове към небето. Елин Пелин, Съч. IV, 57. Два дебели бряста възправяха стволи от оброчището. Н. Нинов, ЕШО, 19.

4. Остар. Книж. Издигам (обикн. паметник); въздигам. В негова чест отсякоха медали с неговий образ и му възправиха статуи. Лет., 1874, 80.

ВЪЗПРА`ВЯМ СЕ несв.; възпра`вя се св., непрех. 1. Заставам прав или се надигам от седнало, от легнало или от наведено положение; изправям се. Орце се възправи — спокоен, студен. Метна дясна ръка зад гърба. И потръгна — бавен, тежък. А. Страшимиров, Съч. V, 258. Старците седят си тамо / на камък чудно изгладен, във кръг свещен наредени. / После те вземат тояги на гръмогласни викачи / и се възправят и редом всеки си думата каза. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 40. Наведе ся тогаз Трипани и ся вглъби в дълбоко море на размисли и тогаз чак ся възправи, когато го сбута Мацко да го дигне. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 143. // Заставам някъде прав и обикн. неподвижен; изправям се. Пред него се възправи възрастен войник, застана на колене и дигна ръце, молейки пощада: — Братле, не ме убивай, аз съм ваш! Ив. Хаджимарчев, ОК, 447. Разсъмваше. Гневота се възправяше самотен на възвишението и гледаше как гори Аароновото имение. А. Дончев, СВС, 840. Уста Начови-ца тоже беше дребна, суха и едва стигаше до рамото му, като се възправеше при него. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. // За животно — правя тялото ми да заеме почти отвесно положение с вдигнати във въздуха предни крака; изправям се. Офицерът, .., щом наближи моста, дръпна силно юздите на коня си, да го спре, а той се възправи на задните си крака. А. Каралийчев, НЧ, 46. Щом звярът се възправи пред него, той бързо подаде напред ръката си и мечката стовари предните си лапи върху нея. О. Василев, 33, 12. А пъргавият кон, размятал буйна грива, / пръхти, стъписва се, възправя се, играй. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 108.

2. Стоя изправен на голяма височина от основата и над околната среда; извисявам се, възвисявам се, възвишавам се. Те не можаха да стигнат до планинския връх, защото пътя им преграждаха бодливи храсти, зъбати скали се възправяха високо напреде им. А. Каралийчев, ТР, 69. Пирин се възправя отново горе, бял и огромен, като някоя исполинска катедрала с безброй каменни звънарни, стрели и кули, забити в небето. К. Константинов, ПЗ, 72. Из черния пояс на парковете се възправя високо в небето Храдчани със своите призрачни готически кули. Н. Фурнаджиев, МП, 92. С навъсено чело, загърнат в плащ мъглив, / възправя се далеч Балкана горделив. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 45. В пиринските приоблачни простори, / сред млади мури и високи бори / ела столетна — яка, величава, — / над тънките върхари се възправя. Д. Пантелеев, ВДК, 20.

3. Прен. За образ, спомен, мисъл — отново възниквам, появявам се в паметта, във въображението на някого; възкръсвам, въставам, изправям се. Едно видение не се махваше от въображението му .. И сега, щом затвори очи, с поразителна яснота то отново се възправи пред него. Й. Йовков, Ж 1945, 189. В мислите му бавно се възправяше Харула и чак тогава Петко започваше да се вини; не търсеше ли той да прости подлостта на Димитрис заради нея?… Ст. Сивриев, ПВ, 87. И сега пред очите му се възправяше младежът — среден на ръст, широкогръд като носорог, набит и снажен. Н. Райнов, КЦ, 121. — Той замълча, погледът му стана замечтан, сякаш пред очите му се възправи родният му град. Д. Спространов, С, 169.

4. Прен. С предл. срещу, против. Противопоставям се враждебно на някого или нещо, опълчвам се срещу някого или нещо; изправям се. Беше настъпил третият ден от историческата битка на Шипка. Върху планинския гребен се бяха възправили шепа защитници срещу четиридесетхилядните табори на Сюлейман паша. А. Каралийчев, ТР, 157. — Може да сте слушали за чепинския Башко. През кърджалийско той се възправил срещу султана. Ст. Станчев, ПЯС, 66. Провинциалните катаклизми най-често започват от нищо. В своето развитие това нищо набъбва, .. и разделя обществеността на две, при което всяка половина се възправя застрашително срещу другата. Ст. Сивриев, ЗСБ, 85.

5. Диал. Замогвам се, възстановявам се след период на изпадане; възмогвам се, изправям се (Н. Геров, РБЯ).

◇ Възправят се / възправят се космите на главата ми. Остар. Изпадам в ужас, обзема ме силен страх; изправят ми се космите. Студен пот обля лицето ми и космите на главата ми ся възправиха. П. Р. Славейков, РО (превод), 99.

ВЪЗПРАВЯ`НЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възправям и от възправям се.

ВЪЗПРА`ША. Вж. възпрашвам.

ВЪЗПРА`ШВАМ, -аш, несв.; възпра`ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Прекопавам повторно царевица, картофи и под., като отрупвам долния край на стъблото с пръст; възривам, възравям, заривам2, загърлям. възпрашвам се, възпраша се страд.

ВЪЗПРА`ШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възпрашвам и от възпрашвам се; възриване, възравяне, зариване, загърляне.

ВЪЗПРЕПЯ`ТСТВАМ и ВЪЗПРЕПЯ`ТСТВУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Обикн. със следв. изр. със съюз да или със следв. отгл. същ. Създавам пречки, спънки за осъществяването на нещо или на някого, за да не може да извърши, постигне нещо; преча, попречвам, спъвам. — Научавам се, че вашата полиция е възпрепятствувала последните две чети да преминат Дунава. Ст. Дичев, ЗС I, 489. — Господин началник .. Моля ви, освободете ме… аз съм мобилизиран .. ще трябва да замина за частта си… не ме възпрепятствувайте да изпълня дълга си към отечеството. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 399. Не помня точно на кой от януарските празници лаборантът .. дойде на работа толкова пиян, че наби портиера, който се опита да възпрепятствува нахлуването му в института. Г. Бакалов, Избр. пр, 26. • Непрех. С предл. на. Остар. Нейните всевъзможни правителства от Милоша и до Милана, .. сякога почти са са старале да възпрепятствуват на нашето освобождение и сякога почти са гледале да са възползуват от нашето доверие. Хр. Ботев, Съч., 1929, 178. Устата на кладенеца биле закрити с черга, за да възпрепятствуват на газа да излазя. Знан., 1875, бр. 8, 117. възпрепятствам се, възпрепятствувам се страд.

— От рус. воспрепятствовать.

ВЪЗПРЕПЯ`ТСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възпрепятствам и от възпрепятствам се; възпрепятствуване.

ВЪЗПРЕПЯ`ТСТВУВАМ. Вж. възпрепятствам.

ВЪЗПРЕПЯ`ТСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възпрепятствувам и от възпрепятствувам се; възпрепятстване.

ВЪЗПРЕ`ТВАМ, -аш, несв.; възпре`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възпретнат, св., прех. Диал. Запретвам1. Онуфрий възпретна широките ръкави на расото си и пое картите. Елин Пелин, Съч. II, 143. После пчеларят възпретна крачолите на панталона си. Готвеше се да подкопава брега, да го срине и унищожи гнездата на пчелоядите. Ем. Станев, ЯГ, 23. Берое спокойно събу ботушите си, възпретна дочените си бричове и като хвърли куртката, седна под една дърво. Д. Кисьов, Щ, 187. възпретвам се, възпретна се страд. и възвр.

ВЪЗПРЕ`ТВАМ СЕ несв.; възпре`тна се св., непрех. Диал. Запретвам се. Баба Мариница се беше възпретнала да покаже своето готварско изкуство. Ив. Вазов, Съч. XXII, 161-162. Заключих се тая сутрин здравата, пратих домашните из града и се възпретнах да пиша. Елин Пелин, Съч. IV, 172. Възпретна се старата, мачка, меси, пали-гаси, направи едни баклави, да си късаш главата. Чудомир, Избр. пр, 101.

◇ Възпретвам / възпретна ръкави. Диал. Залавям се усърдно и усилено за работа; запретвам ръкави.

ВЪЗПРЕ`ТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възпретвам и от възпретвам се; запретване1.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЪЗПРЕТИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който възпрещава; забраняващ. Който с внимание изучава черковната история, .., той ще види, че от Константина Велики насам светската власт е употреблявала повечето свои възпретителни и наказателни закони срещу ересите и въобще срещу противниците на господствующата религия. ПСп, 1876, кн. 11-12, 67.

ВЪЗПРЕ`ТНА. Вж. възпретвам, възпретнувам и възпрятам.

ВЪЗПРЕ`ТНУВАМ, -аш, несв. (остар.); възпре`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възпретнат, св., прех. Диал. Възпретвам. — Всеки от нас е държал меч, .., и носи по някоя рана на снагата си (възпретнува ръкава си). Ив. Вазов, Съч. XVIII, 17. възпретнувам се, възпретна се страд. и възвр.

ВЪЗПРЕ`ТНУВАМ СЕ несв. (остар.); възпре`тна се св., непрех. Диал. Възпретвам се.

ВЪЗПРЕ`ТНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възпретнувам и от възпретнувам се; възпретване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗПРЕТЯ`. Вж. възпрещавам.

ВЪЗПРЕЩА`ВАМ, -аш, несв.; възпретя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Забранявам1. Отхвърлиха молението му, .., и тъй пак му възпретиха входа в пристанището. П. Кисимов, ОА I (превод), 132. За тая обич искал Бог от человеците да му ся покоряват. Заради това той им възпретил да не ядат от плода на някое дърво, което показувало и добро и зло. Г. Иошев, КВИ (превод), 1-2. Струва ни се, че ако князът допуща и не възпрещава на тези бандити да бият и убиват хората, .., то тези същите убийци с помощта на Начевича .. и нему — князю ще извикат един ден модното „долу“. С, 1894, бр. 1487, 3. възпрещавам се, възпретя се страд. Отсега тия и други подобни злоупотребления се възпрещават. СбНУ XXXIII, 27.

ВЪЗПРЕЩА`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпрещавам и от възпрещавам се; забраняване1.

ВЪЗПРИЕ`МА. Вж. възприемам.

ВЪЗПРИЕ`МАМ, -аш, несв.; възприе`ма, -еш, мин. св. възприех, прич. мин. страд. възприет, св., прех. 1. Получавам възприятия от нещо. Той възприемаше света с цялата сила на сетивата си, изпълнен с най-добри предчувствия за деня. 3. Сребров, Избр. разк., 146. Кольо се спря на шосето, защото не се решаваше да тръгне и не вярваше още, че е спасен .. Сетивата му отново започнаха да възприемат външния свят. Ем. Станев, ИК III и IV, 524. В душата му изникваха за всичките тези познати места впечатления, усещания още от детството му и той и днес ги възприемаше и им се радваше с тези свежи детски впечатления, с тези детски усещания, като че отново ставаше дете. Ил. Волен, МДС, 212. Ниагара е пред мен! .. Беден е човешкият речник, за да опише видяното, слаба и безсилна е художническата четка, за да нарисува изобилието от багри, .., невъзможно е музикантът .., да възпроизведе звуково величава симфония… И все пак тя е пред нас и ние я възприемаме с всичките си сетива. Г. Белев, КВА, 118. Учението за звука разглежда излъчването и разпространението на механични трептения, които ухото възприема като звук. Физ. X кл, 1951, 18.

2. Разбирам смисъла, значението на нещо; схващам. Сам възприемаше много бавно и тромаво, но колкото беше трудно да го убедят в нещо, дваж по-трудно беше да го разубедят. Г. Караславов, Тат., 137. Мама, каквато си е верующа и набожна, веднага възприема думите на Хаджи поп Неделчя като божие указание и там, .., от чисто сърце дава обет. Т. Влайков, Пр I, 134. Тя не се задоволяваше само с лекциите. Е, разбира се, тях по-лесно възприемаше, защото на място всичко се изясняваше. Кр. Григоров, И, 135. И много пъти, преди да дам да се напечати някой разказ или приказка, аз прочитах ръкописа пред учениците си и наблюдавах как слушат и възприемат произведението. Ал. Спасов, С, 48.

3. Приемам неща с духовна стойност (мисли, идеи, знания, навици и под.) или начин на действие, поведение от някого (нещо) и ги правя свои; усвоявам. През цялото време на робството българите не са преставали да се сношават със Западна Европа и да възприемат, кога повече, кога по-слабо, новите западни идеи. Б. Пенев, НБВ, 16. Едно от най-хубавите неща, което тези поети са възприели от народната песен, е — пряко, без заобикалки да пристъпват към своя предмет. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 40. Освен писмеността старите гърци възприели от източните народи знанията им по математика, астрономия и календара. Ист. V кл, 89. Тия дни вестниците ся занимават малко повече, за да определят и покажат направлението, което е възприела Германия в общата политика. Дун., 1876, бр. 1110, 60. Възприемам курс. Възприемам тактика. // Съгласявам се с нещо (предложение, идея, решение и под.), одобрявам нещо; приемам. — Мисля, ще се съгласите да възприемете моето предложение. Ст. Л. Костов, М, 6. Говореше се, че ще ставаме съюзници с Турция и ще се обърнем против Русия, нашата освободителка. Ето това обикновените хора не можеха да възприемат — да тръгнат заедно с вековните си врагове, .., и да се обявят срещу своите братушки, за които се пеят песни и се разказват приказки. Г. Караславов, ОХ I, 252. Възприемам чуждото мнение.

4. Остар. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Съгласявам се, скланям да направя нещо; приемам. — Защо се не обърна към правителството за поддръжка. — Не възприемам да се моля на ония магарета. Ив. Вазов, Съч. XI, 155. При сичката си бедност, аз не възприех да искам предплата, както направиха някои фалшиви книгоиздатели. Ил. Блъсков, ДБ, 101. И възприе след малко да ми съобщи възпоминанията и странствованията си. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 69. Можеше да ся види, .., че не възприема споряд своето господарство да ся пуща в разговор със селянин. Б. Димитров, Я I (превод), 49.

5. Остар. Наемам се да извърша нещо, нагърбвам се с нещо; поемам. На туй граф де Лерма отговаряше .., че ако дон Жуан д’ Агвилар са бои, има други готови да възприемат защитата на честта на испанските оръжия. Н. Михайловски, ПА (превод), 106. Любезний ми сине! В двегодишното ми почти отсъствие .. ти възприе без время домашните грижи. Р. Блъсков, ТПД (превод),

3. Затова ви ся моля сръдечно да възприемете като народен доброжелател тая длъжност въз себе си, та да подействувате дано би казаний Христо [възпитаник на Н. Геров] да постъпи в някое училище, та да усъвършенствува науките. АНГ I, 61.

6. Остар. Получавам нещо, което ми се дава, предлага; приемам. — А който от християните са потурчи, то що става с него, дядо Хаджи? .. — Той гори постоянно, като свещ [на оня свят], .. защото мирото, което той е възприел от свято кръщение никога не може да огасней. З. Стоянов, ЗБВ I, 28-29. „Онзи, който не възприема една каква годе работа за препитанието си и опросее, секий дума: ленивец!“ Китка V, 1886, кн. 14, 14. // Получавам нещо, което съм заслужил с поведението си или по право. Верните царски поданици се задължават .. да обаждат или предават казания избягнал престъпник, щом го познаят, на законната власт, за да възприеме достойното си наказание. Ив. Вазов, Съч. XXII, 125-126. Откак е възприел [митрополитът] доростолский владишкий стол, .. сокровище що е натрупал с грабителство от тая бедна епархия, не би можал да събере другаде за 80 години! БДн, 1857, бр. 12, 45.

7. Остар. Вземам навътре в себе си, приемам (течност, въздух и др.); поемам. Поп Миладин усърдно сипваше светата Христова кръв в зиналите под брадата му уста на богомолците, .. Всеки бързаше да възприеме от божествената възкисела течност, да се освободи от сторените, волни и неволни прегрешения, и да почне отново пак да греши. Чудомир, Избр. пр, 64. Пролетта е онова време, когато силите на естеството са намират в най-сгодните условия да възприемат сякакви семена и да ги произвождат в кичести и весели растения. СбПер. п I, 96-97. На утрото, когато влязохме в дюкяна, лъхът от галовките изпълни отморените ни гърди. Ние го възприехме като дълго бленуван аромат. Ст. Чилингиров, ХНС, 177.

8. Остар. Давам подслон, оказвам гостоприемство някому; приемам, посрещам. Лев го възприе добре, покръща го, даде му за жена братовчедката на царицата и го направи патриций. М 1857, 76. Брат ти си дойде; и баща ти закла охраненото теле, защото го възприе здрав. П. Р. Славейков, СК, 27. Той е дошъл наедно с Климента и Ангелара в България в лято 885, цар Борис го възприял с отворено сърце. Хр. Иоанович, Ц (превод), 27.

9. Църк. Вземам, поемам кръстеното дете от купела (Ст. Младенов, БТР), възприемам се, възприема се страд. Париж през септември 1946 година ми се видя жалък, западнал .. Но все пак изобретателните парижанки се мъчат да създадат някаква мода. Обърнатите им палта са така прекроени и освежени, че се възприемат от окото като нещо ново. Г. Белев, КВА, 31. Той [Мютат Ефенди] ся възприе и посрещна от училищните епитропи и надзиратели с приличната почест. ЦВ, 1857, бр. 337, 162. Когато в това изложение са показани големите ползи и добрините във военно отношение, които ще произлязат, ако ся възприеме езерото [Девненското] за пристанище, чуждите землемерци във време на разискванията са предпочели пристанището на крайбрежието. Дун., 187о, бр. 1051, 1.

◇ Възприемам / възприема труд<а>*. Остар. Книж. Обикн. в св. Със следв. изр. със съюз да. Заемам се с нещо. Възприях труд да съставя тая Писменица на славянския или по-добре на църковнославянския язик. Ив. Момчилов, ПСЕ, VIII. Възприехме труда да улесним изданието [на Български книжици] до свършеванието на годината им. СбПер. п I, 65.

— Други (остар.) форми: възприи`мам, восприемам и восприи`мам.

ВЪЗПРИЕ`МАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от възприемам и от възприемам се. Отразеният от стената звук може да се чуе отделно от произведения направо от източника, ако между моментите на възприемането на двата звука има интервал най-малко 0,1 сек. Физ. X кл, 1951, 23. Нито една мисъл, фраза, слово, препинателен знак на авторския текст не трябва да бъдат в актьорското изпълнение смачкани, .., затъмнени за възприемането на зрителя. Н. Лилиев, Съч. III, 282.

ВЪЗПРИЕМА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн, -лни, прил. Който има свойството да получава възприятия, чрез който се получават възприятия. Брехт установява такъв контакт със зрителната зала, че той винаги зарежда нейния интерес и внимание, държи я в напрежение и раздвижва нейния възприемателен апарат до най-висока степен. ЛФ, 1957, бр. 31, 4. Сетивните нерви започват с възприемателни органи — рецептори. Те възприемат дразненията. Анат. VIII кл, 13. Акустиката .. обяснява условията, при които съществува звукът: източник, среда за разпространение и възприемателен орган (ухо). Пеене VIII кл, 12.

ВЪЗПРИЕ`МВАМ, -аш, несв.; възприе`мна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възприе`мнат, св., прех. Остар. Възприемам (в 3, 4, 5, 6 и 8 знач.). Цветето на сяка нова пролет възприемва пак своята красота, от която го лишава зимата. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 80. Онези, които ся стараят да достигнат високи чинове или да увеличат властта и влиянието си, нека ся приготвят да възприемнат големите отговорности, които ги чакат. ИЗ 1874-1882, 61. Бодуин наместо да възприемне с радост българския посланик, защото от това щеше да придобие едно силно царство за приятел, го прие твърде горделиво. М 1857, 116. Тъй той [славянинът] ся видя принуден да ся откаже от патриархическия си живот и да възприемне рабския. ДЗ, 1868, бр. 16, 62. Силите, ако желаят искрено да уталожат и възобновят Изтока, .., трябва да възприемнат морално задължение, за да измислят по-практически средства. ДЗ, 1868, бр. 8, 31. възприемвам се, възприемна се страд. А у растенията: хранителният им сок, който те приемат от земята, възприемва се чрез корена им. В. Берон, ЕИ, 4.

ВЪЗПРИЕ`МВАНЕ, ср. Остар. Отгл. същ. от възприемвам и от възприемвам се; възприемане. У животните стомахът служи за смилането на ястието; окото за гледането, белият дроб за възприемването на животворителний воздух и проч. В. Берон, ЕИ, 3.

ВЪЗПРИЕ`МВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възприемване. Радан самси с голяма почет го приел и той от това възприемвание разсъдил за безопасност на живота си с отрова да лиши Радана от живот и воеводство. П. Р. Славейков, СК, 156.

ВЪЗПРИЕМЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който лесно може да се възприема, схваща, разбира. На децата повече да се показва и то в достъпен възприемлив вид. Ем. Жечев, Б, 216.

2. Остар. Възприемчив (Ст. Младенов, БТР).

ВЪЗПРИЕМЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Качество на възприемлив. Без възприемливостта на младите и без техните безкористни стремления към улучшенията; .. — без сичко това живота би бил твърде монотонен. СбПер. п I, 100.

ВЪЗПРИЕ`МНА. Вж. възприемвам.

ВЪЗПРИЕ`МНИК, мн. -ци, м. 1. Църк. Кръстник. Николчо бил воведен в християнското стадо, както видяхме вече из разказа на самата родителница, от поп Ивана Славея, а негов възприемник станал Никола Искрата. Л. Каравелов, Съч. VII, 18. А някои си историци искат да кажат, какво Арсений бил възприемник (кръстник) на двете царчета. У, 1871, бр. 7, 122. За упътование в новий живот на кръстений дават възприемници — кръстник и кръстница, които го приимат от къпалника на свое поръчителство. Д. Манчев, НН (превод), 140.

2. Индив. Приемник, продължител. Вече подир Пушкина, възприемниците на неговите завети — Тургенев, Толстой, Достоевски, Мински и др. са проникнали и подхванали по-основно тая характерна особеност на руския народен дух. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 94.

ВЪЗПРИЕ`МНИЦА ж. Църк. Жена възприемник (в 1 знач.); кръстница. Днес в Пелешкия дворец е станало кръщението на младата княгиня, дъщеря на наследствената двоица, .., която е била възприемница на дукинята и на принцеса Александра Кобург. С, 1894, бр. 1507, 1.

ВЪЗПРИЕМЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има качеството лесно и бързо да получава възприятия, който е чувствителен към възприятията от обкръжаващата действителност; впечатлителен. За пръв път попадам сред хора от друг един свят, по-примитивен, но детински чист, възприемчив и сърдечен. И не мога да намеря подход към него. Н. Стефанова, РП, 111. Първа се окопити Клара, защото бе най-малко възприемчива към всичко необикновено. Д. Димов, ОС, 92. Тя беше готова да откъсне с малките си крачка главата на червеношийката, .., но се въздържа. Възприемчивото сърце на врабеца усети всичко това. Елин Пелин, Съч. II, 135.

2. Който има способността лесно да възприема, да схваща, да разбира; схватлив. Високо интелигентен и възприемчив, той усвояваше с леснина постните лекции по римското право. СбЦГМГ, 201. Възприемчива натура и с великолепна памет за чутото, Екерман умее да запази в записките си необикновено точно думите и мислите или впечатленията на майстора [Гьоте]. М. Арнаудов, Г, 122. Тя беше образована и възприемчива, но трябваше всичко да й се покаже, да се упъти. Ст. Марков, ДБ, 452.

ВЪЗПРИЕМЧИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Качество, способност на възприемчив. Той е надарен от природата с особена възприемчивост за ония неща от външния свят, които са средства или предмет на неговото художество. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 179. Той [радиоапаратът] стана извор на гордост и веселие за тия прости души [хазяите]. С изумителна възприемчивост те усвоиха малките технически подробности. К. Константинов, ПНП, 41-42. Умението, деятелността, възприемчивостта към новите форми на живота, които така опасно се проявяваха в немюсюлманските поданици, трябваше да се обуздаят. Ст. Дичев, ЗС I, 335. Колкото за мене, аз не помня умът ми някогаш да е работил по-бързо, по-добро и духовната ми възприемчивост да е била по-чувствителна, отколкото в тая вечер. ССГ (превод), 26.

2. Спец. Общо биологично свойство на живия организъм да реагира на нормални (физиологични) и на болестни (патологични) дразнения. За предпазване е необходимо изолиране на болните, отбягване контакт с тях и пр., тъй като възприемчивостта на неболедували е много голяма. Анат. VIII кл, 180.

ВЪЗПРИЕ`Т, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възприема като прил. Който е приет, усвоен и прилаган, спазван от някого или някъде, в някаква среда, колектив като нещо добро, полезно или по силата на традицията. В Рахово имаше други по-първи хора и от гледище на възприетия ред ние трябваше най-напред тях да въведем в Драгиевия дом. А. Гуляшки, ДМС, 37. Възприетата нова система на обучение дава добри резултати. △ Възприетата стратегия на раздържавяване е правилна. △ Тя не се съобрази с възприетия начин на мислене в нейните среди и се ожени за мъж без положение.

ВЪЗПРИИ`МАМ, -аш, несв. (остар.); възприе`ма, -еш, мин. св. възприе`х, прич. мин. страд. възприе`т, св., прех. Възприемам. Человеците, за да могат да видят нещо, нужно е да се образува едно изображение върху една ципица .. в заднята част на окото .. Как мозъкът възприима такива впечатления, ний не знаем. ИЗ 1877, 1881, 4. Такъв характер дадоха на вековната тая черковна борба на българете, .. самите гърци, които не възприимаха да има на полуострова народ и държава, независима от Цариград. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 114. Добри учители не са тези, които са щедри на тамяна да го пушат пред чорбаджиите, да ги прикадяват и да им надигат носа; но тези, които въодушевени от любов към народа си, са строги в изпълнението на своите длъжности и не възприимат да ходят да саладисват каук на тогоз чорбаджия и на оногоз. Г, 1863, бр. 7, 55. възприимам се, възприема се страд. Срещу отхвърлянието .. на една страна на тия [противни] думи, понеже ся възприима основа за съждение на размишленията на другата страна, мисля, че е малко мъчно да ся презрат и отхвърлят само тия неща, които имат толкова голяма важност. Дун., 1876, бр. 1110, 2.

ВЪЗПРИИ`МАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от възприимам и от възприимам се.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЪЗПРИЯ`ТИЕ, мн. -ия, ср. 1. Псих. Отражение на непосредствено действащите върху сетивата предмети и явления във формата на цялостни нагледни образи. Възприятията биват няколко вида в зависимост от това, кой от анализаторите играе определяща роля при възприемането на предметите и явленията. От тази гледна точка различаваме следните видове възприятия: зрителни, слухови, обонятелни, вкусови, осезателни, двигателни и други. Псих. XI кл, 37. Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че почти всичко, което знаем за заобикалящия ни свят и особено за тела, с които не можем да влезем в непосредствен допир .., се дължи на зрителните ни възприятия. Физ. X кл, 100. Упражненията за възприятие, чувство за разстояние .. и други представляват важни компоненти от физическата подготовка на боксьора. Ем. Жечев, Б, 175. Разстоянието, което автомобилът изминава от момента, когато шофьорът е видял препятствието, до момента, в който е осъзнал необходимостта от спиране и е натиснал спирачката, това разстояние може да се нарече отрязък на възприятието. Т. Горанов и др., ПА, 140.

2. Остар. Възприемане. Буйният темперамент на ренесансовите герои, тяхното жизнерадостно възприятие на живота — всичките тези типични черти на човека от Ренесанса липсваха в мнозинството от сценичните образи. Т, 1954, кн. 4, 39.

— От рус. восприятие. — Друга (остар. книж.) форма: восприя`тие.

ВЪЗПРОИЗВЕДА`. Вж. възпроизвеждам.

ВЪЗПРОИЗВЕДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Възпроизвеждане.

2. Резултат, последица от възпроизвеждане.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЪЗПРОИЗВЕ`ЖДАМ, -аш, несв.; възпроизведа`, -е`ш, мин. св. възпроизве`дох, прич. мин. св. деят. възпроизве`л, св., прех. 1. Правя нещо да се появи отново във вид, в който е съществувало преди, повтарям нещо, както е било; възсъздавам. Митю разказва ловджийските си истории с най-голямо увлечение. Той не само подробно описва всички перипетии, но и някои сцени подробно ги възпроизвежда: как стоял, как се приготвил и снишил, и в същото време с удивителна прилика имитираше лая на кучето си. Й. Йовков, ПК, 59. С тихо шепнещи устни тя наново възпроизведе разговора, който беше водила през деня. Д. Кисьов, Щ, 70. Ниагара е пред мен! Картината е величествена, грандиозна .. Беден е човешкият речник, за да опише видяното, слаба и безсилна е художесническата четка, за да нарисува изобилието от багри, .., невъзможно е музикантът със средствата, с които разполага, да възпроизведе звуково тая величава симфония. Г. Белев, КВА, 118.

2. Творчески предавам, представям нещо наблюдавано, чуто или преживяно; пресъздавам, възсъздавам. После учениците възпроизведоха четивото — работата на Тошко беше между най-хубавите. Сп. Кралевски, ВО, 95. Но не по-малко говорят за своя преводач и неговите преводни книги. Възпроизвеждат чуждата класическа и съвременна литература на роден език — винаги жив, винаги изразителен. Н. Лилиев, Съч. III, 66-67. // За човек на изкуството — предавам, изобразявам действителността в художествени образи; възсъздавам. Аз и преди обичах живописта .. но дълги години после ме блазнеше да възпроизведа с маслени бои върху голямо платно онова, което тогава съзерцавах на Дунава. А. Страшимиров, А, 322. И ако един писател вижда лицата и картините на големите епопеи, други — по друга съдба — изучава и възпроизвежда обикновени характери. М. Арнаудов, П (Д. Калфов, ПЮН), 4. Да възпроизведе виолетовата мъгла в долините и горящите върхове на планините — и това е вече постигнато от младите италиански колористи. Д. Немиров, Д, 42. Тия образи .. авторът ги е срещнал в живота, .. Но той ги е носил дълго време в мисълта си, преди да ги възпроизведе. К. Величков, ПССъч. VIII, 168.

3. Спец. Създавам, раждам поколение. Основно биологично свойство на всеки организъм е способността му да възпроизвежда подобни на себе си — да се размножава. ОБиол. X кл, 61.

4. Рядко. Спец. Произвеждам, предизвиквам. Ако през намотката пропуснем ток, .., върху нея ще действуват сили и тя ще започне да трепти. По този начин мембраната ще възпроизведе звук. Физ. VII кл, 1982, 77. възпроизвеждам се, възпроизведа се страд. За образец на „Българското правосъдие“ вярвам и вий ще се съгласите, че най-типично е да се възпроиведе пред посетителите на Всемирното изложение процеса по убийството на Белчева. Ал. Константинов, Съч. I, 233. Красива е Витоша като индивидуална географска единица, красиви са и нейните безброй подробности. И тези общи и частични красоти се възпроизвеждат непрестанно по фотографските плаки и платната на художниците. П. Делирадев, В, 10.

ВЪЗПРОИЗВЕ`ЖДАМ СЕ несв.; възпроизведа` се св., непрех. 1. Появявам се отново във вид, в който съм съществувал преди.

2. Спец. Размножавам се.

— Друга (остар.) форма: възпроизво`ждам.

ВЪЗПРОИЗВЕ`ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възпроизвеждам и от възпроизвеждам се. Възпроизвеждането е третият момент от цялостния процес на запомняне. Този момент е най-типичен при запомнянето, защото паметта се проявява външно именно чрез него. Псих. XI кл, 54. Художествено възпроизвеждане на исторически събития. △ Възпроизвеждането на живата материя се проучва.

ВЪЗПРОИЗВОДИ`М, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който може да се възпроизведе.

ВЪЗПРОИЗВОДИ`МОСТ, -тта`, мн. няма. Книж. Качество на възпроизводим.

ВЪЗПРОИЗВОДИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който служи за възпроизвеждане, за размножаване; размножителен. Трябвало да се потърсят средства за по-бързо увеличаване бройките от даден оригинал. Така се стига до възпроизводителния (репродукционен) способ, при който от един оригинал могат да се получат многобройни, еднакви помежду си образи. Ил. Рашков, ПТ, 5. Долният пласт [на епидермиса] се състои от клетки, които непрекъснато се делят и подновяват горните слоеве. Той се нарича възпроизводителен слой. Анат. VIII кл, 119. Змиорката се отправя на далечно пътешествие към моретата и океаните със слабо развити полови жлези. Проходните пъстървови риби навлизат в реките в същото състояние и заедно с движението им срещу течението на реките започва развитието на възпроизводителните органи. П. Коларов, РП, 45.

◇ Възпроизводително кръстосване. Сел.-стоп. Кръстосване на две или повече породи селскостопански животни, с което се цели създаване на нова порода. Създадоха се научни колективи, пред които се постави задачата да се създадат наши, български тънкорунни и полутънкорунни породи овце. Колективът, който ръководя, използува за тая цел метода на възпроизводителното кръстосване. Г. Ралчев, ДМЖ, 17.

ВЪЗПРОИЗВО`ДСТВО, мн. -а, ср. Икон. Общественото производство, разглеждано като постоянно повтарящ се и непрекъснато възобновяващ се процес, който се изразява във възпроизвеждане на материалните блага, на работната сила и на производствените отношения. Общественото възпроизводство може да се разглежда в два аспекта: като просто възпроизводство, т. е. като повторение на производствения процес в неизменни мащаби и като процес на разширено възпроизводство.

◇ Възпроизводство на населението. Социол. Процес на непрекъсната смяна на поколенията, който се измерва и се определя с показателите раждаемост, смъртност, естествен прираст на населението. Разширено възпроизводство. Стеснено възпроизводство. Възпроизводство на стадото. Сел.-стоп. Систематично заменяне на бракуваните животни с ценни млади животни.

ВЪЗПРОТИВЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възпротивяване. Само деятелното възпротивление на одеските директори и мъдрата политика на отца Неофита отстраниха това намерение на екзарха [да се преподава гръцки] до закрепвание на българщината. П. Р. Славейков, ГУ, 12. Моите медицински колеги .. искаха незабавно да се захванат с опити, .., но аз се възпротивих. Като мотив за това ми възпротивление, .., който сега мога да посоча, ми послужи възпоминанието за туй, което някога си бях чел и от което знаях, че вашите съвременници силно са се интересували от въпроса за животния магнетизъм. ССГ (превод), 19-20.

ВЪЗПРОТИВЯ` СЕ. Вж. възпротивявам се.

ВЪЗПРОТИ`ВЯ СЕ. Вж. възпротивям се.

ВЪЗПРОТИВЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; възпротивя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Оказвам противодействие, съпротива; противопоставям се, съпротивявам се. Ний се възпротивихме на нашите учени наставници и те ни обявиха за бунтовници. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 16. Мария бавно умираше .. Борис искаше да я изолират в отделно жилище, но Ирина се възпротиви. Стори й се подло да изгонят Мария от собствената й къща. Д. Димов, Т, 396. Първите дни след смъртта не работиха. Старата не позволи, така било редно. Иван се възпротиви: — Празна работа. Умрелият си умрял, няма сега да оставим житото да ни прегори, я! Г. Караславов, Тат., 11. Истината е, че ако останеше на него, той би тръгнал пеши, с калпак на глава и без ризница, но Дамян и всичките му другари се възпротивиха. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 386. Медхат паша винаги е гледал със завистливо око на нашите училища и той искаше да ги отнеме, още когато беше управител в Русчук; но тогава народът са възпротиви и той не сполучи. НБ, 1877, бр. 58, 226.

ВЪЗПРОТИВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възпротивявам се.

ВЪЗПРОТИ`ВЯМ СЕ, -яш се, несв.; възпроти`вя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Възпротивявам се. Две ръце са богу възпротивят. П. Р. Славейков, БП I, 136.

ВЪЗПРОТИ`ВЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възпротивям се; възпротивяване.

ВЪЗПРЯ`ТАМ, -аш, несв.; възпре`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възпре`тнат, св., прех. Диал. Възпретвам. — Щом това [палто] искаш, прието — рече дрехарят, — но поне ръкавите му трябва да скъсим мъничко. — Няма нужда! .. Ще си ги възпрята, каква му е работата! Чудомир, Избр. пр, 179. възпрятам се, възпретна се страд.

ВЪЗПРЯ`ТАМ СЕ несв.; възпре`тна се св., непрех. Диал. Възпретвам се.

ВЪЗПРЯ`ТАНЕ ср. Отгл. същ. от възпрятам и от възпрятам се; възпретване.

ВЪЗПЪ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е по-пълен от обикновеното или отколкото се очаква; пълничък. Те бяха здрави мъже на различна възраст. Двама по-ниски — единият набит, възпълен, другият, най-младият, дребничък и слаб. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 24. Емилия беше възпълна, закръглена, тя цялата изглеждаше някак мека, пухкава като ангорско коте. А. Гуляшки, Л, 53. Неговите алени, възпълни устни стояха винаги полуотворени, а по загорелите му страни цъфтеше здрава руменина. Д. Талев, СК, 56. И той подаде възпълната си мека ръка на посетителите си. Д. Спространов, ОП, 364.

ВЪЗПЪ`ЛНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възпълен. Още в началото на учебната година в кварталното средно училище се яви една възрастна, възпълничка и мила наглед жена, издокарана като мадама. Г. Краев, Ч, 176. С мотика на рамо влезе Радка — възпълничка, поруменяла от слънцето, здрава селска мома. Ст. Марков, ДБ, 100. Беше руса, с възпълничко бяло лице. Кр. Григоров, Р, 42.

ВЪЗПЪ`ЛНЯ. Вж. възпълням.

ВЪЗПЪ`ЛНЯМ, -яш, несв.; възпъ`лня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Попълням, запълням. С дишанието, с потението и с пиканието си ний непрестанно губим водните части на тялото си; за да възпълним тая загуба тряба да пием вода. Ч, 1872, бр. 13, 671. възпълням се, възпълня се страд.

ВЪЗПЪЛНЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Попълняне, запълняне. Старите ли? Тий вече са прекарали живота си без таквизи неща. Сега тий не могат да разберат тези нужди и да са погрижат за тяхнето възпълнение. Ч, 1872, бр. 16, 753.

ВЪЗПЯ`ВАМ, -аш, несв.; възпе`я, -е`еш, мин. св. възпя`х, прич. мин. св. деят. възпя`л, -а, -о, мн. възпе`ли, прич. мин. страд. възпя`н, -а, -о, мн. възпе`ни и възпя`т, -а, -о, мн. възпе`ти, св., прех. Прославям обикн. със стихове и песни някого или нещо. Ако да бях поет, аз бих написал много стихове. И няма да възпявам нито небето, нито полето, нито пролетта, нито есента. Елин Пелин, Съч. V, 43. — Защото нито е хуманно, нито е християнско, .., когато децата на ония борци и герои, които възпявахме, мрат от мизерия, да има такъв лукс! Й. Йовков, ПГ, 118-119. Най-хубавото цвете не възпях! / С вълшебен дъх душа ми възхитена / то упои… и в нея с трепет плах / увяхна мойта песен неродена! П. П. Славейков, Събр. съч. II, 20. О, как да възпея народния подвиг, / борбите юначни, безумната смелост / и лютите рани. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 63. // Изтъквам качествата на някого или на нещо, за да го възхваля. На слънцето, живот що дава, таз малка птичка пееше за слава. Възпяваше тя още и пъстрата премяна нова на земята, лазура чист на небесата. Елин Пелин, ПР, 95. Не стига да се каже за разказите, че са писани на теми, заети из селския живот. Те възпяват селския живот. К. Величков, ПССъч. VIII, 189. Немците са възпели и прославили в него [Фридрих II] именно тази черта на деятелността му, че той не оставил духовенството да закача простите хорица. Д. Писарев, УЖ (превод), 37. възпявам се, възпея се страд. Нима нашата интелигенция се състои само от Гороломовци, от Каменовци, от Бай Ганьовци? .., в кипежа на страстите, те са изпъкнали като нечиста пяна над обществения слой и престъпление ще е в таквази епоха да се възпяват звездите и луната, когато преди всичко трябва да се изгребе и изхвърли изпъкналата на повърхността гнусна пяна. Ал. Константинов, Съч. I, 79.

ВЪЗПЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възпявам и от възпявам се. Чудният химн, .., в който е възпял трайната поетическа хубост на природата, вечно възпявана и пак вечно достойна за възпяване, е по изпълнение, .. едно от най-хубавите негови стихотворения. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 346. Разцветников написа няколко стихотворения, в които се опита да отрази новия живот на народа, да възпее подвизите на трудовите хора… В тези възпявания той пак най-напред си спомни за ония, с които беше тръгнал преди тридесет години, много от които загинаха в тежката и продължителна борба. С, 1952, кн. 6, 190.

ВЪЗПЯ`ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възпяване. Презрени хора се считат, според присъдата на Вантадура, всичките искрени аскетици, затова че те бягали от любовта, ..; или Вантадур съзнателно обърнал думите си против този идеал, или пък той е написал тези думи без особен умисъл, като се увличал от възпяванието на любовта. Д. Писарев, УЖ (превод), 77.

ВЪЗРА`ВЯМ, -яш, несв.; възро`вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Възривам. възравям се, възровя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗРА`ВЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от възравям и от възравям се; възриване.

ВЪЗРА`ДВАМ, -аш, св., прех. Книж. Създам радост; зарадвам. — В чужди край чуждо слънце, дъще. Нивга няма да стопли то сърцата на чужденци, тръгнали от орисията си да бягат. Нито пък пролет ще цъфне нявга там да ги възрадва. П. Тодоров, Събр. пр II, 192. Неочаквано пристигналата вест за събарянето на тиранина силно възрадва и него, както бе възрадвала и всички добри граждани в Дъбин. Т. Влайков, Съч. III, 148. — Ти, чух, че си познавал много добре билките .. Аз съм доктор, та добре ще бъде да науча някоя и друга билка. Това желание у доктора тъй възрадва даскал Стефана, че той ловко скочи и пак седна. Д. Немиров, Б, 52-53. Това щастливо събитие възрадва търновския народ. Ив. Вазов, Съч. XIV, 71. възрадвам се страд.

ВЪЗРА`ДВАМ СЕ св., непрех. Книж. Обхване ме чувство на радост, изпълня се с радост; зарадвам се. Не измина и седмица, от двореца настояха да ставам царски писар. Баща ми се възрадва — нямало по-голямо добро за мене: богатство, чест, почит и царско благоволение. Ем. Станев, А, 50. — Не думай така, Лазе! — изправи се отсреща хаджи Захари Мирчев. — Като чух да говорят за тебе тука, душата ми се възрадва. Д. Талев, ЖС, 290. Панчо се много възрадва и възблагодари на тие подаръци, особено на юничето и овцете. Т. Влайков, Съч. II, 102. Неоспорима истина е сега, че разните русофилски елементи се възрадваха от паданието на Стамболова. С, 1894, бр. 1477, 2.

ВЪЗРА`ДВАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от възрадвам като прил. Който изразява радост; радостен, зарадван. Калугерът го посрещна с възрадвано лице. Ст. Загорчинов, ДП, 201.

ВЪЗРА`ДВАНО. Книж. Нареч. от възрадван; с радост, радостно. И стрелците веднага развързаха доброволния пленник. — Така — подвикна възрадвано Драган и разтърка подпухналите си от пристягането китки. О. Василев, 33, 88.

ВЪЗРА`ДУВАМ, -аш, св., прех. Остар. Възрадвам. По-после бяха ме проводили на Лион, при едно старо братовче на майка ми, .., на когото къщата, дето намерих сичкото, което може да възрадува сърцето .., като да беше обиколила със сладости първите огньове на младостта ми. Др. Цанков, ТМ (превод), 121. възрадувам се страд.

ВЪЗРА`ДУВАМ СЕ св., непрех. Остар. Възрадвам се. А Ирод, като видя Исуса, възрадува ся много, защото искаше отдавна да го види. КТЕМ, 554. Съдниците са милостиви и казвам ти, че ний много би ся възрадували, ако да видехме заблудената овца да ся завръща в стадото. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 18.

ВЪЗРАЖА`ВАМ, -аш, несв. (остар.); възразя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., непрех. Остар. Възразявам. Малко остана да дойда при теб и да те цалуна пред всичките депутати. Ама ще почнат да ми тропат с крака, да възражават. Ал. Константинов, Зн., бр. 20, 2. Сичко следователно, що възражава днес Патриархията, е едно празно извинение, за да отбегне от да състави исканата от целия българский народ и от сичкото духовенство народна църква. Н. Михайловски, ОВ (превод), 35.

ВЪЗРАЖА`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възражавам; възразяване.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЪЗРАЖА`ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Възражаване. За чудене е, че газените тенекета не са употребени досега в Народното събрание за възражавание на опозицията. Ал. Константинов, Съч. I, 116.

ВЪЗРА`ЖДАМ, -аш, несв.; възродя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Ставам причина някой да придобие предишното си състояние след период на отпадналост, на немощ, на безсилие или на упадък; съживявам. Боровият въздух, .., спокойствието и добрата храна го възродиха. Той се върна у дома си освежен и бодър като преди. Г. Караславов, ОХ III, 567. С векове народа ни марцина / живя в душевен мрак, .. / … Кое го възроди? Кое заспала мощ в юначните гърди / събуди? В подвизи кое го днеска води? П. П. Славейков, Събр. съч. III, 63. Жена, чаровнице, омайна, / .. / Благословена ти бъди / за радостите, що ми даде: / за друг живот ме възроди / и нов човек от мен създаде! Ив. Вазов, Съч. V, 174-175.

2. Ставам причина нещо отново да съществува, да се появи; възвръщам, възстановявам. Тези два случая бяха първата ми среща и съзнателно запознаване с народната мъдрост; те възродиха в мене първото желане да записвам, кога чуя такива думи, за да си ги имам. П. Р. Славейков, БП I, VII. За похода на императора научи и Варда Фока, .. — човекът който се мъчеше да възроди старата слава на римските пълководци. А. Дончев, СВС, 562. Самата мисъл, че се движат с някаква цел, сякаш възроди силите им. П. Вежинов, ДБ, 265. Хуманистите особено високо ценели реализма на античното изкуство и се стремели да възродят неговите хуманни черти. Пеене IX кл, 60. възраждам се, възродя се страд.

ВЪЗРАЖДАМ СЕ несв.; възродя` се св., непрех. 1. Придобивам предишното си състояние след период на отпадналост, на немощ, на безсилие или на упадък; съживявам се. И тя обикна втори път — с всички сили на жена, жадна за трайно щастие. Възроди се, мислеше да напусне театъра. Г. Стаматов, Разк. II, 86. Искат ни да бъде готова четата до петнайсет дена! .. Пак ще бъдем честити да развием лъвското знаме под българското небе .. И момчетата ще се възродят. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 69. Когато майска нощ покрие тъжно / с косите си разпуснати земята / и понесат зефири ароматни / въздишките потайни на цветята, / .. / тогаз / как дивно се възраждам аз / сред майката природа! П. К. Яворов, Съч. I, 110. Андрей пренесен от момата тук биде, / дома си и догде / не се привдигна — тя легло му не остави, / .. Тук всичките терзания изтрая / и се за нов живот той възроди. К. Христов, ЧБ, 421. • Обр. Отечеството ни се възражда! Нека секи българин .. са притече на помощ на своя възкресающ из робство народ. НБ, 1877, бр. 75, 290.

2. Отново почвам да съществувам, отново се появявам; възвръщам се. Нямаше ли да се възродят отново примиренчеството и дуализмът, ако напрежението отминеше? Ст. Дичев, ЗС I, 584. Проникна луч и в моята душа. / На любовта вълшебний луч. И всички / заглъхнали стремления към щастие / се възродиха с нова мощ. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 66.

3. Остар. Проявявам се, възниквам. Обаче самият факт, че под непосредственото влияние на духа на Пушкиновата поезия в Русия са се възродили и възпитали художници на словото като Гогол, Лермонтов, .., самият този факт явно оборва гореотбелязания едностраннив възглед върху Пушкиновата поезия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 184.

ВЪЗРА`ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от възраждам и от възраждам се; съживяване, възвръщане. Ясно е, не у нас ние нямахме всъщност някакво възраждане на старата гръко-римска култура, както това стана в епохата на Ренесанса на Запад. Т. Павлов, МИБ, 44.

2. Само ед. Като собств. име, членувано или със съгл. опред. Преломен период в културното и идеологическото развитие на някои страни в Западна и Централна Европа (XIV-XVII в.), обусловен от възникването и развоя на капиталистически отношения в икономическия живот и свързан с разцвет на науките и изкуството, както и на светския и хуманистичен характер на културата; Ренесанс. В университетите се развивали нови, по-свободни възгледи и сред градските жители се забелязвал стремеж към освобождаване от зависимостта на църквата. Това подготвило една от най-значителните епохи в историята на човешката култура — Възраждането (Ренесанса). Пеене IX кл, 59 . // Стесн. В историята на българския народ — свързаната с голям просветен и културен подем епоха от началото на XVIII век до Освобождението, която се характеризира със зараждане и развитие на буржоазни икономически и социални отношения, създаване на култура от нов тип, борба за независима българска църква, оформяне на българската нация, подготовка и извършване на националноосвободителната революция в българските земи. Отдават се на широка просветителна дейност [последователите на Паисий], .., разширяват кръга на Паисиевите идеи и по тоя начин дават нов тласък на Възраждането. Ив. Унджиев, ВЛ, 26. Разлагането на турската военно-феодална система в българските земи и развитието на капиталистически отношения в нейните недра е процес на преминаване от феодализма към капитализма в България. Този процес съставлява обществено-икономическата основа на българското националноосвободително движение или на българското възраждане. Ист. X и XI кл, 119.

ВЪЗРА`ЖДАНИЕ ср. Остар. Книж. Възраждане. „Ако има нещо, което би желал да види през живота си секи човек, то е да присъствува при възражданието на народите или при сътворението на света“, е казал един даровит писател. НБ, 1877, бр. 75, 290. Историята на Габровското училище е история на възражданието на българската книжевност и затуй заслужава да са изследи добре. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 74. Особно Раковски е играл голяма роля в нашето възраждание и като списател, и като политически мъж. НБ, 1877, бр. 70, 271.

ВЪЗРАЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Изказано несъгласие с някого или с нещо. При случай бай Пондю възразяваше доста остро и от тринадесет години насам това бяха първите му възражения срещу мнението на началник. Г. Караславов, Избр. съч. II, 221. — Когато се завърнах в България, стана дума „Нора“ да се постави на сцената на Народния театър. Явиха се възражения: нямало кой да играе доктор Ранк! Ив. Димов, АИДЖ, 91. Дядо Колю зина да възрази нещо, но гласът му се схвана в гърлото и, вместо възражение, той изпусна само една тежка въздишка. М. Георгиев, Избр. разк., 198. Дядо Либен не търпи никакви възражения, сърди се, когато Хаджи Генчо му противоречи, говори с наставнически тон. Лит. X кл, 133.

2. Юрид. Твърдение на ответник по гражданско дело, че са налице факти, които изключват, унищожават, изменят или погасяват претендираното право или отлагат неговото изпълнение. В заповедта на плащане съдът предлага на ответника: вътре в двенеделен срок .., да внесе на ищеца дължимата сума, .. или да подаде, в същия срок, своите възражения. Хр. Даалиев, ТИА, 138.

ВЪЗРАЗИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Лице, което изказва, изразява възражение. Нашийт обаче възразител, наместо да намери и да ни покаже таквози едно прошение, той първо изповяда, че „не е го намерил“. Н. Михайловски, ИИ (превод), 98.

ВЪЗРАЗЯ`. Вж. възразявам и възражавам.

ВЪЗРАЗЯ`ВАМ, -аш, несв.; възразя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., непрех. Изказвам несъгласие с някого или с нещо; противопоставям се. Отиде той най-напред при училищните настоятели да попита каква плата ще отдели общината за учителка. — Ами, даскале, — рекоха те, — учителката, каквато и да е, тя е жена и голема плата нема да й е нужна… — Нема тук мъж, нема жена — възрази Вардарски. Д. Талев, ПК, 182. — Не ти е тук мястото! — каза строго ангелът, .. — Но цели петдесет години аз живях безгрешно — опита се да възрази дребното човече. Св. Минков, РТК, 177. Присъствието на Борис сковаваше всички .. Езикът му беше отровен като жило и никой не смееше да му възрази. Д. Димов, Т, 35. Млого за злочести са считаме, колкото откъм положението си, дето по длъжности принудени сме да възразим, както на туй последно известие, тъй и на първото обявление на варненското общество. Г, 1863, бр. 7, 52. възразява се, възрази се безл. от възразявам. Кочо погледна лампата на оджака, .. — Де да видим — прозвуча спокойно и равно гласът му и такъв беше тоя глас, че никога не можеше да му се възрази. Д. Талев, ПК, 20.

— Друга (остар.) форма: възража`вам.

ВЪЗРАЗЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възразявам.

— Друга (остар.) форма: възража`ване.

ВЪЗРА`СНА. Вж. възраствам.

ВЪ`ЗРАСТ1 -тта`, мн. -и, ж. и (остар.) м. 1. Брой на годините от раждането на човек, животно или растение до определен момент. Лазар се загледа в него да познае възрастта му. Той не изглеждаше по-стар от тридесет и пет години. Д. Талев, ПК, 41. Гроздан даваше къси отговори на запитванията на жена си за цената на воловете, за възрастта им. Й. Йовков, Ж 1945, 254. Граф Неселрод, старий русийский дипломат, бави ся от неколики дни в Париж. Он изгледва твърде добре, а има възраст, више от 80 години. БДн, 1857, бр. 5, 19. От друга страна той [дякон Рафаил] нямаше потребните знания, потребний чин и потребний възраст, за да стъпи начело на работите. Ч, 1872, бр. 13, 598. — Аз не бих обикнала един стар мъж .. — Твоят възраст е стар за мене, Германе; аз бих предпочела възраст на Бастияна, при всичко че Бастиян не е хубавец като вас. М. Балабанов, ДБ (превод), 84-85. // Брой на годините от създаването, възникването, зараждането на нещо до определен момент. Голяма част от нашите красиви планини — Родопите, Пирин, Осогово, Странджа, Средногорието и южните склонове на Средна Стара планина са изградени от метаморфни скали. Те имат различна възраст. Значителна част от родопските метаморфни скали се образували още в докамбрийската ера. Р. Димитров, РЗН, 15. Народът живее, има свой живот, своя съдба, .. — народът, както и всеки от нас, има своите възрасти. Ч, 1872, бр. 13, 656.

2. Със съгл. опред. Период от живота на човека, който се отличава с някакви характерни черти (изразени с прилагателното). Пълна гражданка в цветуща възраст се движеше бавно и предпазливо по заледения тротоар на улицата. Тарас, СГ, 68. Договорящите се лица непременно тряба да са на зряла възраст и здрави умствено. СбНУКШ ч. III, 255. Никой не е сигурен, че Николай II-й не ще се увлече от горещината на младенческата си възраст и че не ще пожелае да се сдобие с военни лаври. С, 1894, бр. 1510, 1. В някои места погребват мъртовците, облечени в най-хубавите им дрехи, особито, ако тие са умрели на цветущата си възраст. СбНУКШ Ч. III, 144. Но забележихме [от Одеса], че това лице [директорът на училището] треба да бъде в зрял възраст. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 89. Преднаборна възраст. Ранна възраст. Средна възраст. Напреднала възраст. Преклонна възраст. Предучилищна възраст. Училищна възраст. Крехка възраст. Детска възраст. Юношеска възраст. Старческа възраст.

◇ Критична (критическа възраст). Разг. Период в зрялата възраст на жената (между 50 и 60 години), през който половите жлези прекъсват дейността си поради настъпване на старост; климактерий. През критичната възраст производството на „естрин“ в кръвта намалява и цялата ендокринна система (жлезите с вътрешна секреция) се разстройва. ВН, 1960, бр. 2840, 4.

Младша възраст. Спорт. За юноши и девойки — категория състезатели (спортисти) от 14 до 16 годишна възраст. След един системен, последователен и продължителен шестгодишен период на обучение [на малките боксьори] .. при юношите от младша възраст започва работа за спортно майсторство. Ем. Жечев, Б, 36.

Старша възраст. Спорт. За юноши и девойки — категория състезатели (спортисти) от 16 до 18 годишна възраст. Атлетически състезания за юноши и девойки старша възраст.

> Навлизам / навляза (навлезна) във възраст. Ставам възрастен, остарявам. Когато човек навлезе във възраст, си е по-добре да се облича през зимата по-топло.

На възраст, човек (хора). 1. Разг. Възрастен (човек). Тя беше вече и на възраст, с нея бяха децата й, живееше в Охрид като най-голяма господарка… Д. Талев, С II, 10. 2. Остар. и диал. Пораснал, зрял (човек). Цеко Войвода .. Останал сираче от баща и от майка, а имал само една сестра хубавица и на възраст. П. Р. Славейков, СбНУ II, 323. Аз от моя страна мисля, че тя е веке мома на възраст и не за изпращане повън да ся учи. АНГ I, 144. Годежът в Родопите ., става тъй: когато момчето вече е достигнало на възраст, .., поуредило състоянието си, предлага на родителите си или последните нему за сгодявание. Ст. Шишков, ЖБ, 53.

— Друга (остар. и диал.) форма: во`зраст.

ВЪ`ЗРАСТ2 м. Остар. Височина на човек или на животно; ръст. Ако и да ся различали именем [готските племена], инак обаче не били едни от други различни, защо били тялом бели, косами руси, възрастом дълги. Г. Кръстевич, ИБ, 58. Гдето са человеците различни според тяло, сиреч имат различни бои в кожата си, различен възраст и телосложение, произхожда повечето пути от климата, храната и дрехите. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 43.

ВЪЗРАСТА`. Вж. възраствам.

ВЪЗРА`СТВАМ, -аш, несв.; възра`сна, -еш, мин. св. -ах и възраста`, -е`ш, мин. св. възра`стох, прич. мин. св. деят. възра`съл, -сла, -сло, мн. -ели, св., непрех. Книж. 1. Ставам по-голям на възраст и на ръст; пораствам. И възрасна Евел, стана мъж. Н. Райнов, БЛ, 27. • Обр. Димът възраства, извива се като грамаден ствол, разширява се и скоро залива небето. Хр. Смирненски, Съч. III, 147.

2. Прен. Ставам по-зрял, по-развит в духовно отношение; израствам, пораствам духовно. Ний имаме пред себе си вече напълно завършения човек, .., а наедно с възрастването на човека възраства и писателят. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 153. Как пред очите на Борис възрастват силни духом, самоуверени хора, а как той бавно, с такава непосилна мъка преодоляваше себе си и околния свят. Й. Вълчев, СКН, 470-471. И ако се съгласим да положим като вярна тая истина: че училището трябва да помогне на юношите да възрастат умствено и морално; то за всички ни трябваше едно училище. Н. Бончев, Съч. I, 71.

3. Прен. Увеличавам се по сила, значимост и под.; нараствам. Но ето сега, когато имаше вече парите в ръцете си, любовта към тях изведнъж възрасна… Д. Немиров, Б, 66. Бурята, която подтискаше в гърдите си, възрасна изведнъж, хвърли мълния пред очите и я зашемети. Ст. Чилингиров, РК, 87.

ВЪЗРА`СТВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл.. същ. от възраствам. Тяхното другарство, беззаветната им обич към Щастливеца бяха възнаградени, когато те гледаха нравственото възрастване, изхода на душевните борби, чиито етапи личаха в неговите думи, дела и творения. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 131.

ВЪ`ЗРАСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За човек — който е достигнал зряла или напреднала възраст. Стоил, Никола и Димитър са възрастни, близо четиридесетгодишни мъже. Й. Йовков, Разк. I, 10. След младоженците от колата слязоха няколко млади весели болярки и една възрастна жена. Ст. Загорчинов, ДП, 116. Когато мъмреше или съдеше за нещо синовете си, те, макар и възрастни, стояха пред нея с наведени глави и не възразяваха. Елин Пелин, Съч. III, 13. Стоянка стана, приближи се към тезгяха и сега Милена забеляза, че тя е доста възрастна, че косите й са почти бели вече. Й. Стоянов, ПД, 54. // С местоим. — числ. колко и (остар., сега рядко) с предл. на, от… до и числително. Който е на определена зряла или напреднала възраст. Всякий человек, възрастен на тридесят години, .., съзира, че живота си, .., възпитанието си, .., дълженствува го на милиони неизвестни, .., ненаходими спасители. Ч, 1871, бр. 8, 226. Той имаше среден бой, възрастен от четиридесет до четиридесет и пет години. Др. Цанков, ТМ (превод), 46. Колко е възрастен дядо ти?

2. Който е по-голям по възраст, който е на повече години по отношение на някого. Наскоро баща й се помина и семейството му остана на ръцете на Надя, като най-възрастна от децата му. Елин Пелин, Съч. IV, 255. От покрива, дето учителят и двамина по-възрастни ученици пренареждаха керемидите, подхващаха: „Там дето момче ореше, / пуста го дрямка нападна“. Ст. Дичев, ЗС I, 358. Нямах толкова много работа и в училището, защото имах възрастни ученици — помощници. Р. Блъсков, СбНУ VIII, 581.

3. За животно или растение — който е достигнал пълна зрелост. Строят се птичарници за възрастни птици и за младите пилета. Осн. сел. стоп. VIII кл, 134. При вертикалното планиране .. се вземат предвид и следните изисквания: а) да се запазят ценните възрастни дървета, като около тях не се проектират изкопи, по-дълбоки от 0,60 м, и насипи, по-високи от 1,20 м. К. Груев, ПГ I, 446. След кратка какавидна стадия от какавидите се излюпват възрастни калинки, които продължават да се хранят с листни въшки. М. Йосифов, НСН, 7.

4. Като същ. възрастни мн. Лица в зряла или напреднала възраст. Когато си тръгваше, вън винаги имаше купчина хлапета и възрастни. Л. Михайлова, Ж, 120. Просията в Дакар стои на завидна висота. Там просят и децата, и възрастните. Св. Минков, ДА, 21. Ний възрастните сме винаги песимисти и миналото ни е все по-мило. Ал. Константинов, Съч. I, 290.

ВЪ`ЗРАСТНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възрастен. И веднага неколцина, кой с пръчка, кой с тояга, а един възрастничък селянин с попуканата си мазолеста ръка, забъркаха в книжата да видят наистина ли това са нарядните списъци. Ем. Коралов, ДП, 122. Изправена до стълбите, майката любезно изпровожда бъдещия си зет — малко възрастничък наистина, но младолик и чевръст, сякаш е на двадесет години! М. Кремен, РЯ, 192.

ВЪ`ЗРАСТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се определя, зависи от възрастта, свързан е с възрастта. Във всяко детско заведение, .., трябва да бъде изработен дневен режим за децата от различните възрастови групи, въз основа на който да се устрои цялостната работа на заведението. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 69. Юмручните боеве били устройвани обикновено в празнични дни с голи юмруци или в обикновени ръкавици с участието на боксьори от различни възрастови групи. Ем. Жечев, Б, 8. За правилното провеждане на възпитанието са необходими следните условия: 1. Основно познаване на анатомо-физиологичните особености на детето през различните възрастови периоди. К. Рашков и др., ДБ, 102.

2. Който е характерен за дадена възраст. Възрастов белег. Възрастови особености у децата. Възрастова физиология.

ВЪЗРЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възглед. Един куп могуществени таланти, подир Пушкина, създадоха трезво възрение върху литературата и тя тръгна из свой, самобитен път. Ив. Вазов, Съч. XVI, 121-122. Но с течение на времето Фотинов усети нужда да тури една по-солидна подкладка на своите възрения върху народа и езика. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 698. Поне в някои, макар много редки, решения би се намерили сигурни следи и елементи от народното възрение върху правото и процеса на масите. СбНУ XXXIII, X. Заслужват .. внимание още две особености на павликиените. Те не отхвъргали брака и яли месо, следователно в този случай не са се придържвали до възренията на дуализма, а до наставленията на ап. Павла. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 60.

— От рус. воззрение.

ВЪ`ЗРИВ м. Диал. Повторно прекопаване на царевица, картофи и под. с отрупване на корена с пръст; възриване, загърляне, възпрашване, възравяне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗРИ`ВАМ, -аш, несв.; възри`я, -и`еш, мин. св. възри`х, прич. мин. страд. възри`т, св., прех. Диал. Прекопавам повторно царевица, картофи и под., като отрупвам долния край на стъблото с пръст; възравям, възпрашвам, загърлям. възривам се, възрия се страд. възрива се, възрие се безл. Вървя покрай кукурузено море. Тихо и пусто е сега тук. Шумът и песните, които преди две-три седмици оглашаха тоя край, когато се възриваше, сега са пренесени другаде. Т. Влайков, Съч. III, 1-2.

ВЪЗРИ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възривам и от възривам се; възравяне, възрив, загърляне, възпрашване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗРИДА`ВАМ, -аш, несв.; възрида`я, -а`еш, мин. св. възрида`х, св., непрех. Остар., сега поет. 1. Почвам силно да ридая; заплаквам. „Везувий, Везувий!“ — ведно възридаха / смутени и бледи мъже и жени. Хр. Смирненски, Съч. 1, 122.

2. Изказвам нещо с ридание; изплаквам. „Кажи ми, чакаш ли ме там?“ / Ще възридае и ще пита, / чело склонила до земята. П. К. Яворов, Съч. I, 55.

ВЪЗРИДА`ВАНЕ ср. Остар., сега поет. Отгл. същ. от възридавам.

ВЪЗРИДА`Я. Вж. възридавам.

ВЪЗРИ`Я. Вж. възривам.

ВЪЗРО`ВЯ. Вж. възравям.

ВЪЗРОДИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Остар. Книж. Лице, което активно участва във възраждането на един народ. Една епоха на духовно свестяване не може да не принадлежи на своя свестител; една епоха на политическо възраждане не може да не принадлежи на своя възродител. П. К. Яворов, Съч. III, 231. Мнозина от атонските монаси изпъкват като ревностни будители на южното славянство, като първи възродители на българската и сръбската народност. Б. Пенев, НБВ, 44-45. Но не един духовен началник посрещаха гръмовитите биения на хърватските камбани. В лицето на Штросмайера те посрещаха най-умния си водач, .. и най-великия възродител на хърватското отечество. Ч, 1875, бр. 1, 19. // Възрожденец, будител. Той е съотечественик на Любена, на Бенковски, на Донча Ватаха, на хаджи Христа, на куп български деятели и възродители от Пловдив и мн. други. З. Стоянов, ЗБВ III, 103. Г. С. Раковский със сичка правда заслужава да ся именува и като възродител на Българската народност. ДЗ, 1868, бр. 44, 165.

2. Разг. Пренебр. Лице, свързано с провеждането на т. нар. възродителен процес.

ВЪЗРОДИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който има способността да възражда, да съживява; съживителен. Как беше хубаво и ти да поизлезеш на полето, да изпиташ възродителното действие на природата… Ив. Вазов, ПЕМ, 117-118. Старецът клатеше недоверчиво, но радостно глава, .. Сърцето му преливаше от гордост — непозната, силна, възродителна… Г. Караславов, Избр. съч. I, 273.

◇ Възродителен процес. Проведеното насилствено преименуване на всички български турци през зимата на 1984-1985 г., естествен резултат на което е масовото им изселване в Турция през лятото на 1989 г, разрешено официално от тогавашното (комунистическо) българско правителство. Живков поел лична отговорност за възродителния процес пред Политбюро. Сега, 2001.

ВЪЗРОДЯ`. Вж. възраждам, възродявам и възрождавам.

ВЪЗРОДЯ`ВАМ, -аш, несв. (рядко); възродя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Възраждам. Утопии сърцето възродяват, / превръщат го на рай цветущ. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 81. възродявам се, възродя се страд.

ВЪЗРОДЯ`ВАМ СЕ несв. (рядко); възродя` се св., непрех. Възраждам се. Гората е, която поддържа вечната хармония в природата. Всред нейната божествена тишина духът се възродява, а мислите добиват нов полет. П. Делирадев, БГХ, 25.

ВЪЗРОДЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от възродявам и от възродявам се; възраждане. Зет на Стефан Русенов бе наредил кака Недка да постъпи в курсовете за възродяване на българската народна шевица в София. Ив. Димов, АИДЖ, 10. Но спомним ли си всяка негова песен; .. веднага поличава, че копнежът по свобода мъчи душата на поета, защото е накърнена светостта на домашното огнище, .., душено е племето в негова устрем към възродяване. ТНУ, 4.

ВЪЗРОЖДА`ВАМ, -аш, несв. (остар. книж.); възродя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Възраждам, възрождавам се, възродя се страд.

ВЪЗРОЖДА`ВАМ СЕ несв. (остар. книж.); възродя` се св., непрех. Възраждам се. Градът Килия и селата, които са в неговите околности, повече и повече наголемяват и ся възрождават. Дун., 1866, бр. 76, 1.

ВЪЗРОЖДА`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възрождавам и от възрождавам се; възраждане.

ВЪЗРОЖДЕ`НЕЦ, мн. -нци, м. Просветен или политически деец, който е работил през епохата на Възраждането за национално-политическото и културно издигане на българския народ; будител, възродител. — Аз искам да вървя по пътя на нашите велики възрожденци и да оставя светли спомени в паметта на подрастващото поколение. К. Петканов, ДЧ, 146.

ВЪЗРОЖДЕ`НИЕ ср. Остар. Книж. Възраждане. Оние [хора], които са занимават с тежка умствена работа, чувствуват после кавето възрождение на духовните сили и затова тие често го употребляват като средство, което възбужда духовна деятелност. Знан., 1875, бр. 14, 216. Възрождението на книжевността, .. и на изящните изкуства в Европа принесе в твърде късо время плода си. Ч, 1870, бр. 1, 16. Историята на училищата от всяко едно място в отечеството ни, .., принадлежи на историята на нашето възрождение. П. Р. Славейков, ГУ, Ш-1У. Руският писател, генерал Лепранди, говори, че възрождението на българския народ ще да убие две политически сили, т.е. турците и гръците. С, 1872, бр. 40, 313. Захване ли един народ да има редовно издаваеми на природния му язик вестници, то е един от явните посоки за неговото умствено развитие, за неговото народно възрождение. ДЗ, 1868, бр. 32, 89.

ВЪЗРОЖДЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до възрожденец или до Възраждането. Старецът беше голям родолюбец, пееше също възрожденски песни. А. Каралийчев, С, 239. Изографисан е [Преображенският манастир] в 1848 г. от възрожденския майстор Захари Зограф. СбНУ IV, 23.

2. Който е присъщ, характерен за възрожденец. Митрополит Константин съчетаваше в характера си възрожденската преданост към призванието си с похватите за превъзпитание, оказали се необходими в новата българска действителност след Освобождението. Т. Харманджиев, КЕД, 77-78.

ВЪЗРО`ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до розов или в цвета на който има розова отсянка. Две кокошки наблизо се надпреварваха да кудкудякат, току-що оставили в полозите си по едно възрозово и още топло яйце. Д. Талев, С II, 195. Тя бе навършила седемнадесет години и за първи път надяваше новото си великолепно облекло от пъстра коприна, в което бяха вшити дванадесет едри аметисти, подходящи за нежния възрозов цвят на лицето й. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. Охридчанинът вдигна лампата с лявата си ръка, ..; по влажните, покрити с плесен и мухъл стени полази слабият възрозов зрак. Д. Спространов, С, 251. Тогава слънцето изгрява обикновено посред възрозовия воал на мъглата. Л. Мелнишки, Кам., 7.

ВЪЗРОПТА`ВАМ, -аш, несв.; възропта`я, -а`еш, мин. св. възропта`х, св., непрех. Изразявам явно недоволство, възмущение от нещо, като обикновено го изказвам. — Не ме прекъсвайте, моля ви! — възропта библиотекарят. Тонич, ГЗМ, 11. Сам Бехчет бе възроптал да сяда на една софра със слугата на своя баща. А. Христофоров, А, 187. Царският палат повеляваше да му се поклоня, ала душата не рачеше и възроптаваше на ума, който я скланяше да се предаде на това величие и красота. Ем. Станев, А, 28-29. Сложи ръка на мойте устни, / когато, морна да блуждае, / крила душата ми отпусне / и безутешна възроптае. Д. Дебелянов, С 1946, 84. възроптава се, възроптае се безл. Аллах е милостив, той за всички се грижи и каквито изпитни на мюсюлманите да е проводил, от Рахман Беговото огнище не се е възроптало против всевишната му воля. П. Тодоров, И II, 18.

ВЪЗРОПТА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възроптавам.

ВЪЗРОПТА`Я. Вж. възроптавам.

ВЪЗРУ`С, -а ,-о, мн. -и, прил. За коса, брада, мустаци — който е с цвят, близък до русия. Имаше едно момиче на име Василка .. Дребничко на ръст, с бледо, удължено лице и гъста възруса коса, то носеше най-дебели плитки. Кр. Григоров, ОНУ, 141. Иконописецът беше бледолик мъж с кротки и светли очи под тънки вежди, с почти остър нос и малки възруси мустачки. А. Христофоров, А, 63. Докато миеше ръцете си, от огледалото над мивката го гледаше едно уморено, разстроено лице, по чиито страни блестяха възрусите косъмчета на наболата брада. Ем. Манов ДСР, 451.

ВЪЗРЯ`ДЪК, -дка, -дко, мн. възре`дки, прил. Който е по-рядък от обикновеното или отколкото се очаква. От три години калугерът не бе имал път насам. Поотслабнал беше .. Из късата му възрядка брада и из подстриганите мустаци вече се виждаха сребърни нишки. Д. Марчевски, ДВ, 89. Далеч в мъгливия полумрак блещукат възредките електрически лампички около Василиковското пристанище. П. Росен, ВПШ, 143.

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/661-680&oldid=11026“.