Речник на българския език/Том 2/641-660

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

128. Поеха те като Христа от кръста, / та чакам, на`, възкръсния си час. Сл. Красински, БН, 62.

ВЪЗКРЪ`СНА. Вж. възкръсвам и възкръснувам.

ВЪЗКРЪ`СНУВАМ, -аш, несв. (остар.); възкръ`сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Възкръсвам. „Идете, възвестете на Йоана това, което чувате и видите; слепи прогледуват, .., мъртви възкръснуват.“ ИЗ 1874-1881, 1882, 88. Братолюбивото общество, което е основано преди две години, .. и по някои причини ся е възпряло, днес захваща да възкръснува. Ч, 1871, бр. 15, 467-468.

ВЪЗКРЪ`СНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възкръснувам; възкръсване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗКЪ`ДРАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко, леко къдрав. Той беше само на осемнайсет години, тъмен пух бе подкарал под носа му и по краищата на брадата му, а тежаха гъсти, възкъдрави тъмни коси до раменете му, разделени на път. Д. Талев, И, 106-107. Косите му бяха опадали над челото и на темето. Отстрани и отзад артистично растеше възкъдрава тъмнокестенява коса. З. Сребров, Избр. разк., 233.

ВЪЗКЪ`С, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-къс от обикновеното или отколкото се очаква. Като развяваше възкъсото си расо, Левски пресече кръчмичката .. и влезе в съседната одая. Ст. Дичев, ЗС II, 626. Единият от играчите, .., с привдигнати рамене и плътно прилепнала възкъса ученическа куртка протягаше дългите си ръце и шумно удряше картите по масата. Сп. Кралевски, ВО, 54. По-късно се запознах в района на Росстрой с едър млад мъж със свежи черти, .., с дебел възкъс нос, широка, добродушна уста. З. Сребров, Избр. разк., 233. Воловете ги водеше един среден, .., с кръгло лице, .., възкъс врат, червендалест, около трийсе и пет годишен человек. Ц. Гинчев, ГК, 44.

ВЪЗКЪ`СИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възкъс. Хаджи Смион имаше около 45 години, носеше шаячни възкъсички панталони до колене. Ив. Вазов, Съч. VIII, 15-16. Тя беше боса, облечена в тънка и възкъсичка рокля. Ст. Марков, ДБ, 112.

ВЪЗКЪ`СО. Нареч. от възкъс. Косата й беше подстригана възкъсо. △ Носи възкъсо.

ВЪЗЛА`ГАМ, -аш, несв.; възло`жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Задължавам някого да извърши, да изпълни нещо. На края на сухото и сдържано търговско писмо, с което солунският търговец му е възлагал да събира за него кожите от цялата Преспанска околия .., били прибавени и следните два-три реда: „Виждам, че си млад, трудолюбив и способен човек.“ Д. Талев, ЖС, 56. Захласнал съм се и не съм чул кога е влязъл вторият ми помощник. Висулчев му казал, че съм го повикал да му възложа задача за „новогодишните празненства“. Н. Стефанова, ПД, 43. По време на Сръбско-българската война на Кирил Ботев било възложено да формира 3-и конен полк. Н. Ферманджиев, РХ, 214. Турското правителство възложило възстановяването на Варненската крепост .. на Димитър Софиянлията от Търново. Ив. Коларов, Е, 41. На труда Вазов възлага ролята на спасител за народа. Г. Цанев, СИБЛ, 174.

2. В съчет. с надежда обикн. в мн. и с предл. на. Надявам се на някого, на нещо; уповавам се. Някога баща му възлагаше големи надежди на него. Елин Пелин, Съч. III, 17. На него възлагаше всичките си надежди престарелият игумен на манастиря о. Амфилохий .. Старецът предчувствуваше близкия си край, но се утешаваше с мисълта, че Драгота не само ще бъде достоен негов заместник, а велик подвижник. Й. Йовков, СЛ, 31. Обля го студена пот. Надеждите, които възлагаше на тази книга — пари и слава — рухнаха. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 435. На кариерата си, на която вуйчо възлагаше такива големи надежди, гледах като на нещо съвсем случайно. Г. Райчев, Избр. съч. I, 13. Тате беше кожухар. За него иглата беше всичко. На нея той възлагаше своите надежди. Г. Белев, ПЕМ, 11.

3. Остар. и диал. Слагам нещо върху друго; полагам. Там сам патриархът в одежди и с митра / върху Калимана възлага венец / и нов благославя помазаник божи. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 46. Историята отбелязва имената и делата със златни букви, а потомството вечно възлага благодарственни лаврови венци. С, 1894, бр. 1475, 3. Като ся възкачва лице на степен дяконски и священически, архиереят възлага ръцете си на главата на оногова. З. Петров и др., ЧБ (превод), 130. Правеше му скришом за дар някое от угодните му ястия и една стъкленица с вино, която възлагаше върху масата. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 81. възлагам се, възложа се страд. „Понеже софийският преврат стана причина за неволното отдалечаване из пределите на отечеството за известно време на нашия любим княз Александър I, обявяваме, че в неговото отсъствие съгласно чл. 19 от Конституцията управлението на страната се възлага върху едно наместничество, ..“ С. Радев, ССБ II, 134. Сами са поискали нему пак да се възложи тая длъжност. Т. Влайков, Пр I, 123.

ВЪЗЛА`ГАНЕ ср. Отгл. същ. от възлагам и от възлагам се.

ВЪ`ЗЛАЗ м. Рядко. Изкачване, катерене, възкачване. Препоръча й да се качи на Монблан .. щом обича планинските възлази. Ив. Вазов, Съч. XXV, 146. // Индив. Маршрут, трасе за катерене от алпинисти. Тя поглежда нагоре дали ще може да стигне до оня връх по най-стръмния възлаз. Исканият връх, това е смирението на гордостта. Тя разбира, че й предлагат трудно катерене. Бл. Димитрова, Лав., 111.

ВЪЗЛА`ЗЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); възля`за, възле`зеш, мин. св. възля`зох, пое. възле`з, възле`зте, прич. мин. св. деят. възля`зъл, -зла, -зло, мн. възле`зли, св., непрех. Възлизам. По двата големи моста на Янтра се чернееха, твърде дребни оттук, минувачи .. Други слазяха или възлазяха по стръмните побелели улици. Ив. Вазов, Съч. XIV, 159.

— Друга (остар. и диал.) форма: возла`зям.

ВЪЗЛА`ЗЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възлазям; възлизане. Почна се едно бавно и дълго възлазяне и спущане низ тъмните и неравни улици на градеца, които едва побираха гъстите маси хора. Г. Райчев, Избр. съч. II, 61. През тая дупка обязателно трябва да премине всеки поклонник на пещерата и да излезе отгоре на скалата .. И наистина, това възлазяне е своего рода подвиг. Ив. Вазов, Съч. XV, 35-36.

ВЪЗЛЕ`, мн. -та, ср. Диал. Възелче. Наскоро след Димитровден дотрябва да се развърже и възлето с жълтичките. Т. Влайков, Съч. II, 139.

ВЪЗЛЕ`ГНА СЕ. Вж. възлягам се.

ВЪЗЛЕ`ЗНА. Вж. възлязвам.

ВЪЗЛЕ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-лек от обикновеното или отколкото се очаква; лекичък. Но слона бил зает. / Издигнал плет / за новата си къща и бързал да се връща, / когато чул възлекото бръмчение. ВН, 1958, бр. 2225, 4.

ВЪ`ЗЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За връв, въже, конец и под. — по който са навързани много възли; възловат. Старецът кимна няколко пъти с глава, бръкна в джебовете си, извади възлеста връв, обърна се към светлината и се залови да развързва възлите. К. Петканов, П, 12. От зъберите надолу в тъмната бездна увисна възлесто мокро въже. Змай се надвеси — блесна мълния. А. Дончев, СВС, 687. До кончето крачеше каруцарят — .., с накривен над ухото каскет и възлест камшик в ръка. А. Гуляшки, Л, 17.

2. По който има издутини, подутини, изпъкналости; възловат. В отсрещния ъгъл стар явор ширеше неподвижни гранки, час по час ще се отрони рано пожълтял лист, ще се преметне и завърти във въздуха и безшумно ще падне край разкривения, възлест и грапав вековен дънер. Д. Талев, ПК, 126. — То ако тъй се водеше война! .. — викаше Карагоров зачервен, а от двете страни на шията му набъбваха две възлести жили. В. Геновска, СГ, 405. Сред гората на невисоко хълмче растеше стар дъб с яко възлесто стъбло и черна напукана кора, същинска канара. П. Бобев, ГЕ, 27. Краката му бяха на селски футболист — тънки над коленете, но яки и възлести. А. Мандаджиев, БЦР, 55.

3. Стесн. За ръка или пръсти на ръката — който има изпъкнали, подути стави; възловат. Цялата се беше стопила и смалила. Само работните й ръце с възлести пръсти си оставаха едри, кокалести. А. Дончев, ВР, 157. — .. Тая камбанария хе` там — протегна той дългата си ръка, която беше цяла скрита в ръкава на палтото му и стърчеше напред само неговият крив, възлест показалец, — тая камбанария .. е дигната против народната воля. Д. Талев, ГЧ, 195. При един опасен завой неволно се опрях с поглед в ръцете му [на шофьора]. Лапести, възлести, уморени, те ме успокояваха за разлика от другите до мене. Бл. Димитрова, ПКС, 281. Тя току чупеше възлестите си, подути от работа пръсти, отпущаше ги на скута, пак ги скопчваше. За какво ли е дошъл докторът? Б. Несторов, АР, 53.

4. За растение — който има надебелявания на стъблото в местата, откъдето излизат листата или клоните; възловат. В полето и в града дърветата се бяха престрашили и вече пукаха възлестите си, налени със сок гранки. Д. Кисьов, Щ, 249. Въпреки предварително прочетените книги за тропика, представите ми за бамбука не отиваха по-далеч от възлестия туристически бастун, .. и градинската тръстика. Ал. Гетман, ВС, 77.

ВЪЗЛЕТЯ`. Вж. възлетявам и възлитам.

ВЪЗЛЕТЯ`ВАМ, -аш, несв., възлетя`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. възлетя`л, -а, -о, мн. възлете`ли, св., непрех. Остар. и диал. Възлитам.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на българския език…, 1941.

ВЪЗЛЕТЯ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възлетявам.

ВЪЗЛЕ`Я. Вж. възливам.

ВЪЗЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Възлест.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗЛИ`ВАМ, -аш, несв.; възле`я, -е`еш, мин. св. възля`х, прич. мин. св. деят. възля`л, -а, -о, мн. възле`ли, прич. мин. страд. възля`н, -а, -о, мн. възле`ни и възля`т, -а, -о, мн. възле`ти, св., прех. Остар. Книж. Изливам обикн. при обред (вино, миро, балсам и др.) върху някого или върху нещо. Възливаха му на златен престол благовония фараоните на Египет. Н. Райнов, БЛ, 125. Той бърже си снел шлема и го употребил, за да възлее вино за жертвоприношението. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 33. И възливаше го [мирото] на главата му, като бе седнал на трапезата. КТЕМ, 526. възливам се, възлея се страд.

ВЪЗЛИ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възливам и от възливам се.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЪЗЛИ`ЗАМ, -аш, несв.; възля`за, възле`зеш, мин. св. възля`зох, пов. възле`з, възле`зте, прич. мин. св. деят. възля`зъл, -зла, -зло, мн. възле`зли, св., непрех. 1. Вървя, движа се нагоре; изкачвам се, възкачвам се. Разтвориха се едри широки ковани порти и оттам насреща им взеха да слизат хора цяла върволица. Те слизаха, а Момчил и дружината му възлизаха нагоре. Ст. Загорчинов, ДП, 449. Аз безшумно възлизам по стъпалата в тъмното, додето стигам таванския етаж. Б. Райнов, НН, 473. Каруцата възлизаше по една малка стръмнина и тишината, която настъпи, накара Алекся, Милчевски и Тоща да прекъснат изведнъж разговора си. Й. Йовков, ЧКГ, 241. Загубил всеки белег и пътека, / възлизам аз през урви и скали. А. Разцветников, С, 49. // За път, пътека и под. — имам посока нагоре от по-ниско място към по-високо; изкачвам се, възкачвам се. Донякъде пътят леко възлиза нагоре, изкачва се на височината. Й. Йовков, ЧКГ, 296. Малката дружина, водена от Дамяна, бе поела пак каменистата пътека, която възлизаше сега по склона на едно ново бърдо. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 103. Пътеката отново възлиза, спуска се, пак се качва. К. Константинов, ПЗ, 70. Улицата, еднообразна и дълга, възлизаше стръмно нагоре. Б. Райнов, ЧЪ, 191.

2. Непрех. и (диал.) прех. Стигам до по-високо място чрез изкачване; покачвам се, изкачвам се, възкачвам се. Лицата им се бяха зазноили и зачервили, когато морни-морни възлязохме на билото. Н. Хайтов, ПП, 128. Аз бях възлязъл върху крепостната стена на Царевград. Ем. Станев, А, 109. Пак по коларския път възлязох билото между рекичките Еленка и Луковица. Ст. Станчев, ПЯС, 67. И никой не чака покана, когато / избухне пожар, ами тича и носи / вода, и на покрива горе възлиза. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 83. Тогава жрецът възлиза на един надвеснат камък о стената и оттам показва идола отделно на сякой пленник по веднъж. П. Кисимов, ОА (превод) П, 100.

3. Прен. Стигам до по-висока степен в развитието си; издигам се, въздигам се, възкачвам се. Българите, макар и малко по-късно от другите, е трябвало да намерят мястото си на географската и народностна карта на света, техният национален гений е трябвало да се прояви, тяхната национална идея възлизала към своя зенит, те уверено вървели към своето обособяване. Т. Жечев, БВ, 108. За осемдесет години е извървян необозрим път, прекрачени са хоризонт след хоризонт, кръгозорите се разширяват и ние възлизаме все по-нагоре. С. Северняк, П, 335. Ако и да е малолюдна Швеция и да има весма студен климат, обаче възлезе на пръвий ряд от по-новите народи по залягванието на науките. Ив. Богоров, КГ, 100.

4. С предл. на. Достигам до определен брой; наброявам. Сега тълпата възлизаше на не по-малко от осемстотин души. Д. Димов, Т, 282. А таксата за гимназията в Солун не била по силите на кукушкия сладкар. Тази такса възлизала на около десетина турски лири. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 32. — Тук не слагам сумата, която беше получил от дребни продажби на зеленчук и която възлизаше на около трийсет хиляди лева. Ст. Марков, ДБ, 49. Трябва да се забележи, че пролетно време при голямо наводнение блатната повърхнина ( .. ) е възлизала на около 400 кв. клм. П. Делирадев, БГХ, 46.

◇ Възлизам / възляза на престола (трона). Остар. Ставам монарх. — Трябваше, .., на българския престол да възлезе един монарх с манталитета и ерудицията на учен от първи ранг. А. Страшимиров, Съч. V, 140. Приемникът на Иван Асен II, Каломан I, възлязъл на престола още в детството си. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 24. Азизовият син вдигнал партия, която искала да възлезе той на престола, наместо баща си, а не Мурат. НБ, 1876, бр. 4, 15.

— Друга (остар. и диал.) форма: возли`зам.

ВЪЗЛИ`ЗАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възлизам. Сутринта, след изгрев слънце, което ни събуди покрити с роса, почнахме възлизането си по урвата на върха. Ив. Вазов, Съч. XVII, 69. Постепенно, с възлизането на самия връх, около нас се разкриваше същата гледка, както от Шипка, само че още по-просторна и по-богата. Ст. Станчев, ПЯС, 18. Най-много се удивляваха на това негово стремително, сякаш „фойерверкно“ възлизане към върховете на служебната йерархия. Господи, какво възлизане! Само за десетина години той отхвръкна толкова, колкото колегите му връстници и с по-богат стаж не смееха да си въобразят дори насън! А. Гуляшки, ДМС, 216. След възлизането на Карла II-й на английския престол, всичко се измени. Ч, 1875, бр. 9, 400.

ВЪЗЛИ`ЗАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възлизане. Възлизанието на престола на Александра, синът на Карагеорги, .., съживило изново надеждите на населението [в България]. СбНУ II, 88. Сичките сили отговориха с най-приятелский начин на сръбското правителство относително за възлизанието на сръбския престол на младия княз Милан. ДЗ, 1868, бр. 2, 8.

ВЪЗЛИКУ`ВАМ, -аш, св., непрех. Книж. Изпадна във възторг, обземе ме голяма радост. — Господи, дочаках тържеството на гнева ти — извика пророкът с протегнати към небето ръце и удовлетворената му душа възликува. Елин Пелин, Съч. IV, 76. Някои млади и буйни опозиционери веднага след първото окопитване възликуваха, опиянени от радост. Т. Влайков, Съч. III, 64. На екрана бяха се появили първите знаци. Те не приличаха на другите, но тук и там имаше между тях някои много познати ми триъгълничета и клинчета и аз възликувах: — Това трябва да са цифри! Л. Дилов, МСП, 102. Море, възликувай със нас! / Ликувай и вечна си песен / слей с нашто гръмовно „ура“! Ив. Вазов, Съч. V, 24.

ВЪЗЛИЛА`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до лилав или в цвета на който има лилава отсянка. Както потропваха с премръзнали крака в снега, видяха източен възлилав стълб дим над гората и ги [Мата, Стефан, Васил] облъхна сякаш топло огнище. Д. Вълев, З, 61.

ВЪЗЛИ`ТАМ, -аш, несв.; възлетя`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. възлетя`л, -а, -о, мн. възлете`ли, св., непрех. Остар. и диал. Политам нагоре, нависоко; хвръквам. Соколите възлетяха, завиваха се на витло и се качеха все по-високо и по-високо във въздуха. Ц. Гинчев, ГК, 205. Мелодични звуци се разлетяваха над покривите из бистрото ширине, възлитаха нагоре към ясното небе. Т. Харманджиев, КЕД, 65.

ВЪЗЛИ`ТАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възлитам.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЪЗЛИ`ТВАМ, -аш, несв.; възли`тна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал., сега поет. Възлитам изведнъж. И мощни си криле ударил, / възли`тна гневният орел, / като в легенда стара, стара, / към безпредел, към безпредел… Н. Хрелков, ДД, 163.

ВЪЗЛИ`ТВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възлитвам.

ВЪЗЛИ`ТНА. Вж. възлитвам.

ВЪЗЛИЯ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Обредно поливане с вино и елей при жертвоприношение. Вестникът Идей вървял, като носел вино в лъскав съд и злата чаша за възлиянието. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 72. Един път сичките царе били в храма, и по обичая щели да направят възлияние със злати чаши; .. За Псаметиха .. нямало чаша; тогаз той направил възлияние с медния си шлем. Н. Михайловски, РВИ (превод), 33.

— Друга форма: возлия`ние.

ВЪ`ЗЛО нареч. Диал. Много бързо. Чу се изново един звук непонятен, едно грозно и глухо мукане, .., и пак събаряне на сухата пръст, и пак чаткане на камъчетата, които се търкаляха възло надолу из урвата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 57. След пет години трескава, последователна и яростна политическа борба Л. Каравелов възло прекрати „Независимост“ и от началото на 1875 г. се прибра да издава „Знание“. Ст. Младенов, БТР, 382-383.

ВЪ`ЗЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до възел1 (във 2, 3, 6, 7, 9 и 10 знач.). Инките били измислили една проста и удобна възлова азбука, която и до днес някои перуански селяни употребяват. ВН, 1959, бр. 2471, 4. Най-после влакът спря. Двете момчета стъпиха на перона и тръгнаха из подземните тунели на голямата възлова станция. Ал. Бабек, МЕ, 104. Сътрудниците на лабораторията отговарят за качеството на продукцията при възловите машини. ВН, 1960, бр. 2858, 1. Възловата линия, сиреч линията, в която се секат земната и лунната орбита, се движи от изток към запад и прави една обиколка за около 18 1/2 години. Г. Томалевски, АН, 136. Както е известно, възловите места в металната кристална решетка са заети от атоми и положително натоварени йони. Хим. XI кл, 1965, 88.

2. Прен. Който е основен, главен по значение; най-важен, централен. В мислите си, казани просто, .. — Будевска се спира на възловите конфликтни точки от душевния живот на героинята. Ст. Грудев, АБ, 182. Имаше едно дълбоко противоречие в цялата история, то пораждаше съмнение в правотата на собственото му поведение и го [Грашев] тласкаше към преоценка на възлови моменти в живота му. Д. Фучеджиев, Р, 98. Само така публицистиката ще може да се доближи до една от най-важните си съвременни задачи: .. смело да поставя за разрешение възловите въпроси, от които зависи най-бързото преодоляване на трудностите и придвижването напред. В. Йосифов, Избр. тв I, 173. Не умеем да използуваме конкретния повод и спор за разгръщане на дискусия по основни, възлови, както казват, въпроси. ЛФ, 1958, бр. 8, 2.

ВЪЗЛОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Възлест. Други фърлиха въз високата стряха възловато въже с желязна кука и двама бързо се покатериха по тая мъчна стълба и се префърлиха отвъд. Ив. Вазов, Съч. XIII, 158. В тая приказка не става дума за габърите — благородните, високите, .., а за габърите от най-долната порода, наричани „свинак“ — ония възловати сиви и чепати габъри, които единствени растат по скалиста земя. Н. Хайтов, ШГ, 167. Ние бяхме минали не през една такава брезова горичка. Ходенето през такива горички е много трудно. Тези брези джуджета, .., с възловати клончета, се стелят по земята. С. Ставрев, ТСП, 47. В дълбоките цепнатини на скалата са се вкопчили възловатите корени на дребна брезичка. П. Бобев, ЗП, 52. Към болния Викенти се обърна / и чак сега лицето му обзърна: / съсухрено и с хлътнали очи, / .. / А с пръсти възловати бе ръката. Ем. Попдимитров, СР, 160.

ВЪЗЛОВА`ТО. Нареч. от възловат. Вляво и наблизо растеше старо дърво, което възловато се виеше. Вл. Свинтила, СЗЗ, 239.

ВЪЗЛОВА`ТОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на възловат.

ВЪЗЛОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който прилича на възел1, който е подобен на възел1; възлообразен. Като отделно заболяване ще споменем туморообразното възловидно натрупване по тялото на тлъстина, което се придружава и от болезненост. Б. Кърджиев, ОПА, 86.

ВЪЗЛО`ЖА. Вж. възлагам.

ВЪЗЛОЖИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, институция, организация и под., които възлагат на някого извършването, изпълнението на някаква задача. Вдъхновените артисти играеха, без дори да си помечтаят, че от самодейната сцена могат да тръгнат към професионалната, когато най-голямата награда беше спонтанната благодарност на публиката, когато никой — нито възложител, нито изпълнител, можеше да помисли за възнаграждение, освен като за кощунство. С. Северняк, ИРЕ, 274. Възложител на поръчката за компютърно оборудване е Министерството на труда.

ВЪЗЛООБРА`ЗЕН, -зна, -знр, мн. -зни, прил. Който прилича на възел1; възловиден.

ВЪЗЛЮ`БВАМ, -аш, несв.; възлю`бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Силно обиквам. — Иди, Теодосие, иди, чедо мое духовно! .. Приласкай баща си, позарадвай старините му и бързай пак тука при мене, ако наистина си ме възлюбил като твой отец духовен. Ст. Загорчинов, ДП, 227. — .. Те [гърците] искаха новото поколение да забрави матерния си език и като възлюби гръцкия, да забрави рода си и .., да се погърчи. Д. Немиров, Б, 48. Кете от „Самотни хора“ Будевска възлюбва не само като сценичен образ, а и като жива, близка другарка и приятелка. Ст. Грудев, АБ, 70. — Той [Алеко] като спасител се натовари с греха ни, за да го разпънем и възлюбим; той трябваше да бъде убит, защото без смърт няма възкресение. Ал. Гетман и др., СБ, 276-277. Вие научете едно дете да добие любов към работата и да възлюби трудолюбието. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 7, 302. Закрий, о смелост гологърда, / на тигър яките зъби, / стопи леда на гордост твърда, / което мразиш, възлюби! Т. Траянов, П, 27. възлюбвам се, възлюбя се страд. и взаим. Боят не може да накара хората да учат. Трябва да се възлюби учението, а като се възлюби, тогаз няма нужда от остен. Д. Немиров, Б, 38. Нека са възлюбим братски един друг. Д. Войников, Китка V, 1887, кн. 15, 14.

— Друга (остар. книж.) форма: возлю`бвам.

ВЪЗЛЮ`БВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възлюбвам и от възлюбвам се.

ВЪЗЛЮ`БЕН, -а, -о, мн. -и. Книж. 1. Прич. мин. страд. от възлюбя като прил. Който е обичан; любим. И с пламенни слова към светли бъднини, / възлюбена мечта, не ти ли ме зовеш? Д. Дебелянов, С 1936, 41. И отдих, и умора, / и радост, и печал, и ти, възлюбен плен, — / нали сте всички вий изпратени от горе, — / бъди благословен — ден Божий — първи ден. Е. Багряна, ВС, 60.

2. Като същ. възлюбен м. възлюбена ж., възлюбени мн. Любим човек. Търсейки химическата формула на любовта, тоя мрачен човек събираше сълзите на възлюбената си. Елин Пелин, Съч. V, 42. Тя тичаше и по пазар, за да намери нещо по-евтино и по-пикантно за своя възлюбен. Н. Каралиева, Н, 71.

ВЪЗЛЮ`БЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Остар. Възлюбен. Със съкрушено сърце и дълбока горест смея да ви отправя съболезнованията си за неочакваната смърт на възлюбления ви съпруг, отличен и велик държавен мъж. Пряп., 1903, бр. 76, 2. Друг млад благороден от Харковската губерния съставил от по-здравите си селяни военно тяло и дошъл да защищава отечеството си. .. Любовта на възлюблената му майка, .., не можала да го възвърне от намерението му. А. Шопов, СКП, 12. Аз са се скитам по моретата и очите ми не са еще видели възлюбления остров. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 102.

2. Като същ. възлюблен м., възлюблена ж., възлюблени мн. Остар., сега подигр. Възлюбен. След един час чичо Мартин предаде Аница на нейния възлюблен и изказа своите искрени пожелания на бъдещето семейство. И. Петров, ПР, 55.

— Друга форма: возлю`блен.

ВЪЗЛЮ`БЯ. Вж. възлюбвам.

ВЪЗЛЯ`ГАМ СЕ, -аш се, несв.; възле`гна се, -еш се, мин. св. -ах се, прич. мин. страд. възле`гнат, св., непрех. Разг. 1. Лягам върху нещо; излягам се. След обеда тя раздига софрата, а той се възлегна на миндера и запали нова цигара. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 54. Понякога — посвършил работата си, уморен — ще се възлегне на чувалите и ще се загледа. Ил. Волен, МДС, 224.

2. Облягам се. Силни болки защракаха счупената кост на крака му, .. Старецът простена глухо, сне шапка и се възлегна на стената. Елин Пелин, Съч. I, 80. Стоеше ти — възлегната на ръка, / с недвижно вгледани очи. Й. Йовков, Худ., 1906, кн. 4-5, 2.

ВЪЗЛЯ`ГАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от възлягам се.

ВЪЗЛЯ`ЗА. Вж. възлизам и възлазям.

ВЪЗЛЯ`ЗВАМ, -аш, несв. (остар., сега поет.); възле`зна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и (рядко) прех. Разг. Възлизам веднъж или няколко пъти. Възлязвам в рано утро по хълма, / край който къщите се потаят. К. Христов, ИБ, 13. Кой на кулата възлезна / и с копнеж ръце простре / към притихналата бездна / на неверното море? Д. Дебелянов, С 1946, 108. Аз тръгвам ската да възлезна / до тиха слънчева полянка, / но сварвам бръмбари железни [машини] / да спят в горуновата сянка. А. Муратов, ЖП, 47. Стори ми ся, че чух на морето гръм от пушкало, възлязвам тутакси на канарата отгоре. П. Р. Славейков, РО (превод), 103. По сметката възлязват / стотини хиляди; но нека ги броим / не толкоз… П. П. Славейков, Събр. съч. III, 205. От по-главните села са: Панагюрище .. Жителите му възлязват на 9000-10 000 души, които са занимават повече със земеделие и скотовъдство. С. Бобчев, ПОС (превод), 67.

ВЪЗЛЯ`ЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от възлязвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗМА`ЛКО нареч. Означава степен по-ниска от степента на признака, приета за малка. В епохата на общия ентусиазм обикновеният човек всякога бива само възмалко ентусиазист, а това възмалко плава в натурата му над значително количаство ноздревски, чичиковски, плюшкиновски или някои други помии от същото високо достойнство. Д. Писарев, УЖ (превод), 21.

ВЪЗМА`ЛЪК, -лка, -лко, мн. -лки, прил. 1. Който е по-малък от обикновеното или отколкото се очаква. На пояса му се видяха два .., възмалки пищови, донесени от Едрене. Ц. Гинчев, ГК, 147.

2. Като същ. възмалко ср. Нещо, което се възприема като по-минимално от малкото.

ВЪЗМЕ`ЗДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който е свързан с възмездие. И нека те отплата / да бъдат и за нас! На твоя враг / ний благославяме победний стяг! / О, благородни рицари, удрете! — / Вий бич възмезден Богу сте в ръцете! К. Христов, ПП I, 34. През тайната на димните потоци звездни, / кръз ужаса на гробно млъкналите бездни, / заслушан аз минавам, — бди тревожен ум, / с надежда за минутите възмездни / на стигнат край в безкраен друм. П. К. Яворов, Съч. I, 160.

ВЪЗМЕ`ЗДИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Беда, нещастие или наказание, което някой изтърпява за извършена простъпка, престъпление. Твърде скоро едно царство ще пропадне и ще се разсипе и един цар ще изгуби своя трон. Справедливо възмездие за тежък грях, за алчно хищничество на чужда земя. Й. Йовков, Разк. III, 73-74. А ето, Санко легна болен. Той ходил в мечита да накара ходжата да прочете молитва за здраве. Защото възмездие била тая болест заради прегрешенията, които извършили. Вл. Полянов, БВП, 24. Ти приличаш сега на болен и уплашен злодей, който очаква възмездие за деянията си. Д. Димов, Т, 540. — Хайдутин съм аз, Марио, .. Нивга не мога се върна между хората, че по-силни са тия, на които възмездие за делата съм давал. П. Спасов, ГЛЗЗ, 24. Князът се боеше, че дошли победоносни в една камара, от която той ги бе изпъдил без право, либералите ще му се наложат сега не само със своите крайни идеи, но и с жаждата си за възмездие. С. Радев, ССБ I, 194. Сега вече Апостолът предупреждава. Денят на общонародното въстание, който наближава, ще бъде ден на справедливо възмездие. Ив. Унджиев, ВЛ, 202.

2. Остар. Награда, възнаграждение като отплата или компенсация за нещо извършено или изтърпяно. Не можеше вече да става дума за онова възмездие, което бяха получили старите деятели, наградени с всеобща благодарност за усилията, които бяха положили в борбата за църковна независимост. К. Величков, Събр. съч. VIII, 76. Днес по-мъчно можеш да хванеш някого да ти пее или играе, ако не му обещаеш екскурзия или каквото и да е друго възмездие; ще видиш мъки да намериш докладчик на просветна тема. С. Северняк, П, 274. Не ни лишавайте от съдействието си в превождание на разни нравствени пиеси; но в същото време, .. и не чакайте от нас някое по-друго възмездие, освен онова на почитанието, което впълно заслужавате. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 32.

— Други (остар. книж.) форми: възмъ`здие и возме`здие.

ВЪЗМЕЗДЯ`. Вж. възмездявам.

ВЪЗМЕЗДЯ`ВАМ, -аш, несв.; възмездя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. 1. Давам нещо за отплата, за компенсация. За да възмездя предплатилите абонати, им изпратих излязлата по това време моя книга „Двете учителски организации“. Д. Казасов, ВП, 169. Сам Добри преди малко бе усетил, че ще заплаче: светът възмездяваше страдалеца, справедливостта се разплащаше със Софрония. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 506. — Готов съм, като се излюпя инженер, да възмездя изцяло разходите и загубите на потърпевшата! Др. Асенов, И, 40. — Все ми се струва, че с нищо не мога да възмездя сълзите на децата по техните бащи, ако съдя по скръбта, която изпитвам по собственото си дете. Кр. Кръстев, К, 264. Графът желаеше да възмезди Йакова за верните му услуги, като го нареди на някое добро място. X. Пашов и др., ЦП, 2.

2. Остар. Награждавам, възнаграждавам. „И като бях ги [парите] вече забравил, вчера гледам да иде человекът при меня и със сълзи признателности ми връща заема ..“ „Е добре, приемам ги и Бог да тя възмезди.“ X. Пашов и др., ЦП, 42. И за доброто [Бог] възмездява, а за злото наказва. X. Данов, ППК (превод), 6. възмездявам се, възмездя се страд. Но мъките на раздвоението се възмездяваха трикратно от насладата да разгърне, когато си поиска книгата и да се захласне над ревящия лъв… Ем. Манов, ДСР, 179.

— Друга (остар.) форма: възмъздя`вам.

ВЪЗМЕЗДЯ`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възмездявам и от възмездявам се.

— Друга (остар.) форма: възмъздя`ване.

ВЪЗМЕ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-мек от обикновеното или отколкото се очаква; мекичък.

ВЪЗМЕ`КИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възмек.

ВЪЗМЕЧТА`ВАМ, -аш, несв.; възмечта`я, -а`еш, мин. св. възмечта`х, св., прех. Остар. Книж. Силно замечтавам за нещо, силно пожелавам нещо; закопнявам. И възмечтах да видя освободена волята на тия, които са роби. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 314. В Белград Раковски не можеше естествено да не бъде увлечен от великите политически планове на Михаила Обренович, който бе възмечтал да издигне своята малка държавица до значението на балкански Пиемонт. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 343. Възмечтал веднъж отново за простор — нямах вече никакъв покой. Н. Хайтов, ПП, 66. Безумецът дали не възмечтава / да заглуши светът — и нов закон / да тури за хармонията той?! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 58. „О, нека разумеят горди Гали, / че туй, що те са възмечтали / ще се осъществи тогаз, / кога престана да живея аз!“ Ст. Михайловски, БСб, 1894, кн. 4, 257-259.

ВЪЗМЕЧТА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възмечтавам.

— Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЪЗМЕЧТАЯ`. Вж. възмечтавам.

ВЪЗМО`ГВАМ, -аш, несв.; възмо`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възмо`гнат, св., прех. Рядко. 1. Книж. Овладявам някакво силно чувство; надмогвам, преодолявам, превъзмогвам. Една безкрайна тъга ме наляга. Изгубих душевно спокойствие и напразно диря да го разсея, да забравя, да възмогна тая тъга. Ив. Вазов, ПЕМ, 133. Из кръв и дим, и ужас ний идем възродени, / за паднали другари възмогнали скръбта. Д. Полянов, Избр. ст, 21.

2. Прен. Поет. Правя някой или нещо да придобие по-висши нравствени и духовни качества; възвисявам. Той казва ми без никакво стеснение, / че низки страсти моята любов / събужда в него, и че друга е / пръв път възмогнала духа му! К. Христов, ИБ, 66. — Ти в жертва даваш се — и аз страдая. / „Възмогваш ме — и сякаш те е грях?“ К. Христов, ИБ, 54.

3. Непрех. Възмогвам се (в 1 знач.); замогвам се. Но за градинката му досвидя .. Не възмогна от боба и патладжана, ала поне има къде да се отбие вечер след работа. Др. Асенов, СВ, 153.

ВЪЗМО`ГВАМ СЕ несв.; възмо`гна се св., непрех. 1. Ставам заможен; забогатявам, замогвам се. — Ние ще можем да открием централното езеро [на петролното находище] и тогава нашият народ ще забогатее .. Йовков изслуша моите думи и очите му светнаха: — Ето откъде ще се възмогне нашият сиромашки народ. А. Каралийчев, С, 261. Тази година тате продаде на добра цена кожите в Пловдив .. Това означаваше, че материалното ни положение се беше подобрило, че се възмогваме. Г. Белев, ПЕМ, 40. — Виждаш ли, Тахтуне — .. — ти изрече една истина, аз не съм добре с главата си. А защо му са пари на човек, който не е добре с главата си? .. А ти ще се възмогнеш с тях. А. Гуляшки, ЗВ, 553. Опожаряван и разграбван, той наново възникнал като цвете в долината на Рилска река .. Манастирът се възмогнал, особено след като цар Шишман му определил много имоти и правдини. Ламар, ПР, 69-70.

2. Остар. Книж. Стоя изправен на голяма височина от основата, над околната среда; извишавам се, извисявам се, възвишавам се, издигам се, въздигам се. И изведнъж още един хълм се изпречва, по-висок и по-стръмен от Акропола. Но по-незначителен със своята като кутийка малка постройка, кацнала на върха. Черквата „Св. Георги“ е там, възмогнала се над Партенона, но не успяла все пак да накърни благородното му, старинно величие. Р, 1927, бр. 260,4.

3. Остар. Книж. Движа се, отивам нагоре; вдигам се, издигам се, въздигам се. — Колко обичах пролет, кога изгрее луната и надникне през листата, да я гледам как бавно се възмогва по тъмното небе. Ив. Кирилов, Ж, 52.

4. Остар. Книж. Възстановявам физическите си сили; укрепвам (Ст. Младенов, БТР).

5. Прен. Остар. Придобивам по-висши нравствени качества; възвисявам се, извисявам се. В нестройний строй на той химън горд / диханието на покой възвишен / трепереше — покой на дух възмогнат. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 58.

ВЪЗМО`ГВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възмогвам и от възмогвам се. Това [да заемем мястото на Турция в Европа] може да стане, като не се форсира нашето освобождение, а чрез училища, икономическо възмогване и тясно сцепление на цялата народност от всички краища ние бъдем готови за новата си историческа роля на Балканите. Т. Жечев, БВ, 275. Материалното възмогване на господствуващата феодална класа способствувало в много отношения за развоя на българската култура. Ист. X и XI кл, 48. Въз основа на тези материали ученият свят, а после и широките кръгове на образованото общество са могли да се запознаят с миналото и сегашното положение на българите и да изравнят трудния път на нашето културно и национално възмогване. Б. Ангелов, ЛС, 153.

ВЪЗМО`ГНА. Вж. възмогвам.

ВЪЗМО`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който може да се осъществи, да стане, да се случи; осъществим, изпълним. — Забележете, господин Кандов, че само една цел разумна и възможна можем да поставим пред него: строшаването на турския ярем. Ив. Вазов, Съч. XXII, 86. Но ние разбираме добре нашия дружинен командир. Той се надсмива, не вярва, че е възможна нощна атака. Й. Йовков, Разк. II, 169. Машината работеше чудесно и отиването на Луната .. отведнъж стана нещо възможно и лесно. Елин Пелин, ЯБЛ, 35. Това, което изглеждаше до вчера възможно, започваше да става неосъществимо. „Може би не съумях да я привлека и постъпих неопитно ..?“ — разсъждаваше той. Ем. Станев, ИК I и И, 176. Временните правила .. съставят само първата преходна крачка към гражданското уреждание и въвежданието на възможния ред в страната. ПУС, 6. // Който може да се допусне, че съществува; допустим. Ето защо Крум .. премисляше всички възможни варианти на своето светло бъдеще. Областен началник на полицията! К. Калчев, ЖП, 229. Етерът бил обсъждан от Нютон, както и от други физици, като възможен материален посредник между отделни струпвания на вещество. Ив. Въжарова, ИН (превод), 293. Тази част от европейската преса изказа своите съчувствия към Япония, като в същото време се опасяваше за нея от възможния изход на войната. С, 1894, бр. 1478, 1. Ние мислим, че трябва да ся употребят сичките възможни средства, за да ся прекрати час напред това зло. Ступ., 1875, бр. 6, 45.

2. Обикн. членувано. Който при дадени обстоятелства е най-голям, краен. Обстановката беше приятна и в нея нямаше нищо просташко. Всичко беше много скъпо, красиво и поставено на място, с мярка и при възможната най-голяма художествена простота. Г. Караславов, Т, 15. Ето и препоръки към слабо волевите. Те имат цел повече да намалят вредата до възможния минимум. Да се пуши по-слаб тютюн. ВН, 1958, бр. 2033, 4. Българската артилерия усили огъня си до възможния предел. П. Вежинов, ЗЧР, 205. Отривистата реч, доведена до възможна краткост, .., нарича са лаконическа. Т. Шишков, ТС (превод), 45.

3. Диал. Който има добро материално състояние*; заможен. По едно време си припомних, че в Доленци .. имам един приятел от войната. Възможен човек .. Той няма да ме остави. Ще ми помогне. А. Каралийчев, НЗ, 154-155. Всякой възможен баща на фамилия, като ся завърне от джамия, коли жрътвата, хапва от нея заедно с фамилията си, а другото раздава на сиромахи. Лет., 1874, 7.

4. Като същ. възможното ср. Това, което може да се осъществи, да стане, да се допусне. Подир избора болшинството се оказа съгласно поне в едно нещо: да направи възможното за ограничаване върховния комитет в пътя, който му определяха статутите. П. К. Яворов, Съч. II, 223. — Но не съм и всесилен. Мога да помогна в рамките на възможното. Ст. Христозова, ДТСВ, 134. Княз Борис получил максимално възможното тогава от своята смела политико-идеологическа диверсия. Този акт помогнал българите да съзнаят своето място на политическата и духовна карта на Европа, своето положение между източния и западния свят. Т. Жечев, БВ, 95-96. По-лесно е да описваш онези, които падат — стават, отколкото съвършения, защото той е прекрачил границите на човешки възможното. Й. Вълчев, СКН, 634.

— Друга (остар. книж.) форма: возмо`жен.

ВЪЗМО`ЖНО нареч. 1. Само при прил. или др. нареч. За означаване на крайната възможна степен в проявата на някакво качество; доколкото може, доколкото има възможност, по възможност. Тая мъчнотия трябва да е била още по-голяма за руските топографи — не познавайки ни хората, ни езика, които първи са дали подробна и възможно вярна карта на отечеството ни. Ив. Вазов, Съч. XV, 131. Творецът на „Книга на песните“ се е домогвал да даде на своите творения възможно съвършена форма, каквато — .. — му налага негова художествен вкус. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 53. Бойците се спуснаха с възможно най-голяма бързина към квартирите си. П. Вежинов, ВР, 113. Макар и да беше наредено да се върви с ускорен марш, с възможно най-голяма бързина, по ешелоните лумнаха смехове и песни. А. Гуляшки, ЗВ, 341.

2. Обикн. с гл. съм в 3 л. ед.: а) Означава, че може, че има възможност нещо да стане, да се извърши или да съществува. Откато беше почнал да се съди за тия ниви, едвам сега Гроздан усети истинска болка за тях. Нима беше възможно да му ги отнемат? Й. Йовков, Ж 1945, 169. Левски не достига до Влашко .. Възможно е да се спасеше, ако побързаше да замине. Но той не бърза. Г. Бакалов, Избр. пр, 205. Само бай Ганьо не допущаше, че е възможно българи да бъдат виновни в тази неуправия. Ал. Константинов, БГ, 24. Не беше възможно тая честна физиономия да крие предателска душа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 19. — Опитвам се да му вляза в положението, .., но просто не разбирам как е възможно всичко това. Й. Попов, ИЖП, 18. За съдия ме туряш ти и питаш: / как мисля аз, и мога ли отсъди, / дал е между жена и мъж възможно / другарство чисто на света да бъде? П. П. Славейков, Събр. съч. V, 138. б) При крат. лич. местоим. в дат. — означава, че някой може, в състояние е да извърши, да направи, да почувства нещо. Пет-шест дена откак съм напуснал София, а ми се струва, че месеци са изминали .. И мисля, че не би ми било възможно да живея далеко от България. Ив. Вазов, ПЕМ, 79. И тези интересни случки, .., тях аз ще се опитам да разкажа на следните страници, доколкото това ми иде отръки и ми бъде възможно, по скудните фактични данни и лични спомени. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 113. — Не ми е възможно, другарю майор, да ям консервата сурова. Някак си много гадно се клати пелтето, та я сварявам, доливам водица. П. Вежинов, НС, 89-90. Ней е възможно да търпи повече.

3. Като вмет. дума. За означаване на известна несигурност, на известно предположение за реално съществуване или осъществяване на нещо. — Обичала те .. разкайва се, уверена е, че ти я още обичаш. — Възможно, но Нина е умряла за мен. Г. Стаматов, Разк. I, 81.

— Друга (остар. книж.) форма: возмо`жно.

ВЪЗМО`ЖНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Съвкупност от условия или средства, които позволяват да се осъществи, да се изпълни нещо. Ония, които не са имали щастието или простата възможност да видят поне веднъж в живота си море, или граница, всякога таят в душата си неясни предчувствия за нещо загадъчно и странно. Й. Йовков, Разк. III, 67-68. Той пресмяташе в ума си всички обстоятелства и възможности за годежа и сватбата. До Нова година сигурно няма да може. Вероятно чак към Великден. Г. Караславов, ОХ I, 210-211. Журналистическата професия му дава прекрасна възможност да обикаля из страната и да бъде непосредствен свидетел на огромните преобразувания в различните области на живота. Й. Радичков, ПЦ, 4. Картагеняните са решили да са бранят до последнята възможност. Н. Михайловски, РВИ (превод), 233. // Само мн. Съвкупност от условия и средства, които показват степента на развой в дейността на нещо (предприятие, организация, институция и под.). На първо място искам да изразя изненадата си от внезапно порасналите възможности на Българската кинематография. Тр, 1981, бр. 264, 3. Киев има едно от най-големите и най-модерни киностудии .. Показани ни бяха големите технически възможности на студиото. Н. Фурнаджиев, МП, 51. Търсене на скрити възможности за осигуряване на пазар. △ Печатницата беше с ограничени възможности, затова книгата трябваше да се отпечата другаде.

2. Удобен случай, удобен, подходящ момент. Човекът ни гледа безпомощно, мига с очи и търси възможност да се измъкне. Л. Стоянов, X, 127. Той се кълнеше в душата си, при първа възможност, да убие Стефчова. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 8. — Сега, разбира се, аз съм във вашите ръце. Имате пълна възможност да ме разстреляте, но лично вие, драги момко, нищо не ще спечелите от това. Сл. Трънски, Н, 548. Те се надяват, че ще могат да му намерят там някаква работа, и обещават да го повикат при първа възможност. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 92.

3. Само мн. Лични заложби, дарби, способности у някого. С пътните си бележки „До Чикаго и назад“ той [Ал. Константинов] за пръв път се налага на българския читател като писател с големи възможности. Лит. XI кл, 11. — Всеки човек има слабости. И ако е готов да работи, защо да не се използуват възможностите му? Д. Димов, ЖСМ, 27. Това изумително разнообразие говори за богатство на изявени и потенциални творчески възможности, които тепърва ще разцъфнат и дадат своите плодове в националната съкровищница на изкуствата. Н. Хайтов, ШГ, 109. Той знаеше много добре къде спират неговите възможности и никога не би се заловил с желание за нещо, за което няма сили. Н. Лилиев, Съч. III, 26. Пътуването от Земята до Луната вече излезе от сферата на фантастиката и сега е част от човешките възможности. К, 1963, кн. 4, 11. Двамата се изгледаха със студен поглед на съперници. Всеки преценяваше силите и възможностите на другия. П. Проданов, С, 134.

4. Само мн. Материални средства. В богато наредения модерен хол на Диманов не липсва нищо от онова, което създава уют в едно жилище .. — всичко, буквално всичко ни говори за вкус и възможности. Б. Балабанов, Избр. п II, 155. На търга в Пловдивския съд идва цялата компания от селските юнаци, .., но за тяхно неудоволствие са надошли и други българи със следосвобожденски солидни парични възможности. К. Странджев, ЖБ, 79. Сириецът може да има толкова жени, колкото за това му позволяват възможностите. В. Дойков, НС, 12. — Вие не знаете какви богатства, какви възможности крие вашата земя. Д. Спространов, С, 128.

5. Филос. Това, което може да възникне, да съществува при определени условия и да се превърне в действителност.

◇ По възможност. 1. За означаване на крайната възможна степен на нещо; доколкото може. По причина на нямане време коректура не ще може да ви се проводи, но тук ще я извършим по възможност старателно. Ив. Вазов, НП, 32. Гоце прекарва цялата останала година в неуморни старания да прехвърли по възможност повече материали в турско. П. К. Яворов, Съч. II, 203. — Доде ми на ум една подробност от уредбата на селската задруга: воденето на сметките трябва да става по възможности най-просто, за да не отнема много хора. Й. Йовков, ЧКГ, 251.

2. Като вмет. израз. За означаване на уговорка за някакво изискване; ако може, ако е възможно. — Едно буре ром, .., — две кутии кибрит и по възможност парне брезент, да си закърпя задното платно — изреди едрият мъж с разкошна черна брада. Г. Друмев, УКР, 12. — За мене и за годеницата ми, моля, два гратиса, но по възможност от резервата. Чудомир, Избр. пр, 80. Няколко качества трябва да има момата: добра, здрава, едра, силна, работна, по възможност красива. Ив. Хаджийски, БДНН I, 108.

— Друга (остар. книж.) форма: возмо`жност.

ВЪЗМО`РАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до морав или в цвета на който има морава отсянка. Ицо Бабулев мина през Скопие, през Враня и Ниш и като влезе в Сърбия с възморавия си фес, започнаха там да му викат „турак“. Д. Талев, ПК, 35. Пътникът беше нисък, тунтарест, над тридесетгодишен мъж, с алени, дори възморави бузи. Д. Талев, ГЧ, 165. — Боже мой, колко мъка по тая земя! — обажда се Цоню от вход „Б“ и подсмърква с възморавия си, подпухнал от извънработни мероприятия нос. Г. Друмев, УКР, 6.

ВЪЗМУ`РГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-мургав от обикновеното или отколкото се очаква; силно мургав. Девойката кимна леко с глава, без да се промени изразът на лицето й, само бледността му изчезна и бързо се надигна по него руменина, която изглеждаше по-гъста по възмургавата, чиста кожа. Д. Талев, ГЧ, 66. Чистото й, възмургаво лице дишаше преснота. Й. Йовков, Ж 1920, 135. Нямаше в селото по-зъл и суров човек от него. Висок, снажен мъж с ръце като тежки копани, с лице възмургаво, с нос закривен като клюна на орел. Кр. Григоров, ОНУ, 134.

ВЪЗМУТЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възмутя като прил. 1. Който е обзет от възмущение. — И вие го не заплюхте и не си излязохте? — издума възмутеният до глъбините на душата си Кардашев. Ив. Вазов, Съч. X, 34. Със слюнка на уста възмутеният господин продължил, че е скандал за българската книжнина да се пишат биографии на хора, които са докарали Баташкото клане. Н. Ферманджиев, РХ, 206.

2. Който изразява възмущение. Докато младата жена невъзмутимо закусваше, двама сбръчкани пенсионери с възмутени лица, критикуваха местния сладкар. Д. Кисьов, Щ, 176. Лицето й доби смаян израз, който после стана възмутен, а след това гневен. Д. Димов, Т, 214.

ВЪЗМУТЕ`НО нареч. С възмущение. Директорът на „Джебел“, в чийто склад работниците набиха македонските пазачи, .., питаше възмутено околийския началник дали тукашната полиция възнамеряваше да защити частната собственост или трябваше да се иска помощ от София. Д. Димов, Т, 289. Случайни минувачи възмутено поглеждаха пийналото развеселено момиче. М. Грубешлиева, ПИУ, 163. Тогава братът на майка му .. стана и възмутено съобщи на събранието, че се досеща за истинската причина, поради която Алфред иска пари .. Според него младият Алфред е станал жертва на престъпна любов. П. Спасов, ХлХ, 330-331. — Повярвайте ми, аз въобще не го познавам! — възкликна възмутено Дочка Караманова. Й. Попов, ИЖП, 9.

ВЪЗМУТИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Остар. Книж. Лице, което вдига бунт, въстание. Но Брут и Касий са биле злодеи, възмутители? Хр, Ботев, КК (превод), 44. Народът са стече на купшца и принуди възмутителите да си влязат в къшите. С. Бобчев, СОИ (превод), 131. Лица, хванати невъоръжени без съпротивление на места други от мястото на възмущението, не ся наказват с наказанието на възмутители. Ф. Перец и др., НЗ, 22-23.

2. Разг. Нарушител, смутител. Доколкото търсенето на ликвидни средства се предполага, че е стабилно, то възмутител на спокойствието винаги са промените в предлагането на пари. 168 часа, 1991, бр. 19, 9.

— От рус. возмутитель.

ВЪЗМУТИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който предизвиква възмущение, който възмущава. Подчеркнатите думи .. са до такава степен възмутителни и тъй оскърбяват най-светите чувства на българския народ, щото могат да излязат само от перото на хора, нравствено окапали в сферата на лакейското раболепие. Ал. Константинов, Съч. I, 153. Не стигат турските правителствени обире и убийства, .., не стига тая грозна и възмутителна сиромашия .. — не! Хр. Ботев, Съч., 1929, 233. — Нямам нищо против това, приятелю; но и унижението на човешкото достойнство, каквото име и да му дадеш, се си е възмутително. Т. Влайков, БСК III, 274. Подир службата нарушителите на порядока отишли на мегданя, дето един млад човек произнесъл една реч с възмутително съдържание. НБ, 1876, бр. 55, 215.

ВЪЗМУТИ`ТЕЛНО. Нареч. от възмутителен. 1. С гл. съм, изглеждам и под. в 3 л. ед. Означава, че някаква проява, действие предизвиква възмущение. — Той работи в Първомай. Откак е завършил, не му дават работа в града. — Защо? — Заради баща му .. Не е ли възмутително, кажи! Л. Станев, ПХ, 26. е Като възклицание. Младежът .. залепи продължително уста върху устата на другарката си. .. — Възмутително, — обади се бае Ради, .. Да правят такива работи из светите хорски ниви. Елин Пелин, Съч. IV, 190-191.

2. Простонар. С възмущение; възмутено. — Глупци, .., вашите водачи папат тлъстите червонци, пък вие зяпате и ядете само даяка из участъците… — Не е вярно! — възразявах възмутително аз. Г. Караславов, Избр. съч. II, 300.

ВЪЗМУТИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възмутителен. При всичкото си отвращение да се разправям печатно с моите врагове, аз счетох тоя път нужно да наруша правилото си, поради възмутителността на тая инсинуация. Ив. Вазов, НПис., 151.

ВЪЗМУТЯ`. Вж. възмутявам и възмущавам.

ВЪЗМУТЯ`ВАМ, -аш, несв. (остар.); възмутя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Възмущавам.

ВЪЗМУТЯ`ВАМ СЕ несв. (остар.); възмутя` се св., непрех. Възмущавам се.

— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.

ВЪЗМУТЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възмутявам и от възмутявам се; възмущаване.

ВЪЗМУЩА`ВАМ, -аш, несв.; възмутя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Предизвиквам възмущение у някого. Бай Ганьо разбира и от кулинарно изкуство и не само че разбира, но и всяко нарушение на тоя занаят го възмущава. Ал. Константинов, БГ, 62. Тъкачев разбра, че му загатваше за плащане и това грубо търговско предложение за честта на една чиста и светла девойка, което правеше той, старият общественик, реформаторът на света, го възмути. Г. Караславов, ОХ I, 248. С метална острота проблясваше подозрението, че тя пак беше намерила някого и навярно нямаше да държи сметка за приличието. Но мисълта за това не го възмути, а само засили нуждата от нея. Д. Димов, Т, 503. Побоят, който на 24 миналий месец се нанесе публично, от хора развалени, върху най-заслужилия на отечеството и короната български патриот, Ст. Стамболов, дълбоко ни възмути. С, 1894, бр. 1497, 3.

2. Остар. Книж. Бунтувам. В онова время, когато бил отишъл из Египет в Етиопия с войска, явили му, че в Персия ся появил лъжец, който показвал себе за Смердиса и възмущавал народа. Г. Йошев, КВИ (превод), 50.

ВЪЗМУЩА`ВАМ СЕ несв.; възмутя` се св., непрех. 1. Изпитвам възмущение, като обикновено го изказвам, давам му външен израз. — Изтърбуши ме тая каруца. — Шосето от града до селото е много лошо. — Това не е шосе, това е инквизиция! — възмути се бащата. — Ужасно друсане беше. Г. Караславов, ОХ I, 238. Никой не защити девойката. .. Възмутих се и се намесих — с един удар повалих нахалника и освободих Доанга. М. Марчевски, ОТ, 65. — Аз трябва да обера един благороден старец, още и родолюбец и душата ми се възмущава… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 54. „Аз й приказвам като на човек, а тя ми отвръща като на куче“, си мисли той и още по-силно се възмущава и озлобява против нея. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 240. Всяка сутрин той ги срещаше, .., питаше ги как живеят, а те всичките .. му отвръщаха: „Както Бог дал.“ — Както Бог дал ли? — възмущаваше се Рангел. — Не Бог, а каквото сами направим, това ще бъде. Д. Кисьов, Щ, 158.

2. Остар. Книж. Разбунтувам се. На 19 април Панагюрище бе дигнало знамето, на 20 въстана Копривщица, подир 6 часа възмути се Клисура!… Ив. Вазов, Съч. VII, 133. За цар провъзгласи себе си Шишман и сичка България са възмути. Византийският император Никифор, като са уплаши да не би в България да земе връх партията, която беше противна на Византия, побърза да проводи в България цар Петровите синове Бориса и Романа. Р. Каролев, УБЧИ, 100.

ВЪЗМУЩА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възмущавам и от възмущавам се.

ВЪЗМУЩЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Силно раздразнение, предизвикано у някого от несъгласието му с факт, който е в противоречие с разбиранията му за добро, право, справедливо; негодувание. Старата бе несправедлива и я засегна болезнено, .. — обиди тя нейната обич към Лазара. В сърцето на Ния се надигна и се засили ново чувсто — на съпротива, на възмущение. Д. Талев, ПК, 90. Кино, кино и кино! .. Жена ми и дъщеря ми почнаха да тичат от театър на театър, вбесени, застрастени, недояли, недоспали, .. и в душата ми кипна възмущение срещу това дяволско изобретение, което преобразява и разваля семействата. Елин Пелин, Съч. IV, 149-150-151. Синигера кипна от възмущение — как може възрастен човек да лъже така? Т. Харманджиев, КЕД, 26. Мъченическата смърт на безспорно талантливия сатирик-поет Алеко Константинов предизвика, както и трябваше да се очаква, всеобщо възбуждение на духовете, всеобща скръб и справедливо възмущение. Г. Кирков, Избр. пр I, 41.

2. Външен израз на това чувство. — Кой хвърли това подозрение в главата ти? — чу се един глас на възмущение. Елин Пелин, Съч. IV, 15. Тя е от тия, дето обичат удоволствията и се продават — каза Райна. Костадин изгледа сестра си с възмущение. — Как тъй се продават? Тя да не е добитък! Не мога да търпя таквиз приказки! — извика той. Ем. Станев, Ик I и II, 40. — Аз съм женена — .. — Знам — рече той и някак нахално добави: — И толкоз по-добре. Станка дишаше тежко. Тя завъртя с възмущение глава и пристъпи решително напред. Г. Караславов, ОХ I, 451-452. По лицето на директора се виждаше голямото му възмущение, но той мълчаливо се отправи към вратата. Последваха го сред тиха врява и останалите десетина учители, които не си бяха чули имената. Д. Талев, И, 90. // Масово, колективно изразяване на несъгласие. — Аз не мога да остана без служба! Аз трябва да живея… И цял поток горчиви оплаквания, възмущения. Ив. Вазов, Съч. IX, 146. Ала малко по малко у някои по-бедни селяни това учудване преминуваше и в нескривано възмущение. Т. Влайков, Съч. III, 85. Сърцето златно / на простодушний български войник / покрусено е. Чуй се ропот, даже вик / на възмущение, на гняв. К. Христов, ЧБ, 325.

3. Остар. Книж. Бунт, въстание. Оттогава България стана зрелище на международни войни, поприще на непрестанни възмущения. Р. Каролев, УБЧИ, 99. Възмущението на войските са продължаваше и при всичко че султанът ги надари богато за своето възцаряване. С. Бобчев, СОИ (превод), 131. След Михаила въстана болярин Шишман Мокр със своите четире синове. Целта на сичките тези възмущения беше .. България да са избави от византийско влияние. Р. Каролев, УБЧИ, 99. Скоро едно силно възмущение във Вавилон, дето искали да са отърват от персидското иго, принудило го [цар Дарий] да са улови за оръжие. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 136.

4. Остар. Астрон. Отклонение на небесно тяло от движението по конусно сечение, причинено от притеглянето на друго тяло освен централното тяло; смущение, пертурбация. Способите за изчисление на планетните възмущения били значително усъвършенствувани; планетата Уран са присъединила на нашата слънчова система и много по-точно били определени масите на големите планети, особено Сатурновата. Д. Витанов, НС (превод), 137. Без приготвяне человек ще е съвсем неспособен, за да изчисли хода на небесните тела, да даде математическа сметка за тяхната скорост или за техните възмущения. Ч, 1870, бр. 3, 66.

ВЪЗМЪЖА`ВАМ, -аш, несв.; възмъже`я, -е`еш, мин. св. възмъжа`х, св., непрех. 1. За мъж — достигам пълно физическо развитие, пълна физическа зрелост. Борис познаваше тия женски погледи — така го гледаха много жени, откакто бе възмъжал, и в Преспа също, макар и по-скришом. Д. Талев, ГЧ, 8. През тези три-четири години той .., порасна; горната му устна почерня от мъх, гласът му загрубя; заякна, възмъжа. Ил. Волен, МДС, 110. През размирните години Колчо бе заякнал още повече, възмъжал беше и сега изглеждаше вече като същински ергенин. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 175. // Укрепвам физически и духовно. През тази есен и Никола като че ли изведнъж възмъжа. Разбра, че светът е разделен на две класи — едната работи до изнемогване и гладува, а другата живее върху гърба й от щастливо по-щастливо. Г. Русафов, ИТБД, 143. В средата на политическите затворници те бързо укрепнаха и заякнаха духом, възмъжаха и узряха не за годините си. Г. Караславов, Т, 92. През това лято Боян Делийски не само се поправи напълно от болестта, но и някак израсна тялом и духом, възмъжа. Ем. Манов, ДСР, 162.

2. Прен. Достигам по-висока степен на духовно, творческо, професионално развитие, на политическа зрелост и устойчивост и под. Там [всред пътуващите театри] изпитах най-напред силата на аплодисментите, .. Там възмъжах като актьор. Ив. Димов, АИДЖ, 109. Усилията на тези грижливи и обичащи театъра люде дадоха акцент в развитието и в спецификата на сценичното изкуство. Колективът съзряваше, възмъжаваше. Ст. Грудев, АБ, 67. Близки до сърцето му винаги стояха Иван Вазов, Пенчо Славейков и Елин Пелин .. С тяхното могъщо изкуство укрепна и възмъжа Йовковият талант. А. Каралийчев, С, 256. Повече от четири и половина века из поробените български земи се разпореждат паши, спахии и бейове, .. Това са усилни години, през които българският народ минава през жестоки изпитания и възмъжава. Г. Дръндаров, ВЗ, 5-9.

ВЪЗМЪЖА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възмъжавам. Кой го бе научил да подозира другите в лоши намерения? .. Или тази промяна у него беше естествена, беше едно възмъжаване по дух след възмъжаването по години? Ем. Манов, ДСР, 402. Щадете младоците, братя, помагайте им в страшния и съдбовен път към възмъжаването! Ем. Станев, А, 72. Поетът трябва да воюва за по-голяма самобитност и оригиналност, .. Това, разбира се, ще дойде с времето, с опита. Това е въпрос на творческото възмъжаване. ЛФ, 1956, бр. 48, 2.

ВЪЗМЪЖА`Л, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от възмъжея като прил. 1. Който е достигнал пълно физическо развитие, пълна физическа зрелост на мъж. Наместо предишното голобрадо момче, .., сега се яви заякнал и възмъжал левент. Й. Йовков, Ж 1945, 52. — Пролет! — рече най-сетне архимандритът, .. — Пролет, Игнатий! Разбираш ли какво означава това: пролет! Игнатий не по-зле от него знаеше какво означава тя; той я чувствуваше в своето възмъжало тяло. Ст. Дичев, ЗС I, 266. // Който е укрепнал физически и духовно. Коста и Милко .. бяха тогава вече възмъжали, с доста оформени възгледи. СбЦГМГ, 151. Заминал като ученик, с нежен мъх по страните, с блеснали и търсещи очи, скитал се в чужди, непознати страни, учил се е, работил е — накрая се завръща възмъжал, пълен с житейски опит и познания… П. Михайлов, МП, 17-18.

2. Прен. Който е достигнал по-висока степен на духовно, творческо, професионално развитие, на политическа зрелост и устойчивост и под. Българският театър посреща своето столетие възмъжал и обогатен. ЛФ, 1956, бр. 2, 1.

ВЪЗМЪЖА`ЛОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на възмъжал. А именно тези стихове ни го [П. Р. Славейков] показват в неговата душевна възмъжалост. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 179.

ВЪЗМЪЖЕ`Я. Вж. възмъжавам.

ВЪЗНАГРАДЯ`. Вж. възнаградявам и възнаграждавам.

ВЪЗНАГРАДЯ`ВАМ, -аш, несв. (осгар.); възнаградя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Възнаграждавам. възнаградявам се, възнаградя се страд. Недостатокът на .. влажността на кожата подир сяко умиване трябва да са възнаградява, като натриваме кожата с някое масло. Лет., 1876, 109.

— Друга (остар. книж.) форма: вознаградя`вам.

ВЪЗНАГРАДЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възнаградявам и от възнаградявам се.

ВЪЗНАГРАЖДА`ВАМ, -аш, несв.; възнаградя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Давам пари или нещо материално на някого срещу положен труд или за извършена услуга. Стиснах ръката на младежа, благодарих му от сърце, исках да го възнаградя и дори му подадох няколко банкноти, но той леко отблъсна ръката ми. М. Марчевски, ОТ, 523. — Похвално е рвението на манастира към Бога и към царя, отче Филипе. Не ще забравя да възнаградя и тебе, и светата твоя обител за труда .. — допълни Йоан Александър. Ст. Загорчинов, ДП, 370. Поисках да го възнаградя, но той любезно отказа. На носачите и прислужниците тук плаща параходната компания и те не приемат „бакшиш“. Кр. Белев, З, 17. — Кой е тоя! — Това е управителят на Ерусалим, комуто занесох новината, — .. — Какво те възнагради? Елин Пелин, Съч. IV, 251-252.

2. Давам нещо на някого като награда. Хората обичат да възнаграждават загиналите с почитта и уважението си. К. Калчев, СТ, 108. За такава синовна любов, като нямам с что друго да тя възнаградя, посвещавам ти настоящата книжица. Р. Блъсков, ТПД (превод), 3. // Давам на някого нещо в замяна; компенсирам. Червените коси придобиват най-хубавия бял цвят на старини. Така природата възнаграждава тия, които е белязала с червени коси през младостта. П. Спасов, ХлХ, 336. — На какво се мерехте, Павлович? — На ястреб. .. — Много съжалявам, Павлович. Всичко бих направил, каквото поискате, за да възнаградя пропуснатия случай. Н. Попфилипов, РЛ, 121. Картината, която ни се откри, богато ни възнагради за мъките на тоя съсипителен двучасов вървеж. Ив. Вазов, Съч. XV, 134. Със своята снизходителност и нежност възнаграждава това, щото й недостига в красотата и отхраната. Ч, 1871, бр. 20, 626. възнаграждавам се, възнаградя се страд. Той знаеше: рано или късно справедливата борба се възнаграждава, рано или късно правдата възтържествува. Ст. Дичев, ЗС I, 398. Тук [в театъра] детето само дава отговор на много от своите „защо?“. Пред очите му се възнаграждават добрите, а се наказват лошите. Ив. Димов, АИДЖ, 164-165.

ВЪЗНАГРАЖДА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възнаграждавам и от възнаграждавам се. Възнаграждаване на труда.

ВЪЗНАГРАЖДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Заплатена сума или дадено нещо материално срещу положен труд или за извършена услуга. И той спечелил делото — първото си дело — и взел двайсет лева възнаграждение! Д. Калфов, Избр. разк., 354. Те [ратаите] получават съвсем нищожно парично възнаграждение, тъй като част от него вземали в натура. Ив. Унджиев, ВЛ, 12. По тесен коридор те се упътваха към някаква странична стая без прозорци. Нея домнул Санду даваше срещу прилично възнаграждение на лица, които .. предпочитаха събирането им да става скрито от чужди погледи. Ст. Дичев, ЗС I, 413. Като предлагам настоящата си покана, видях за добре да предложа и възнаграждение от моя страна било в мое издание книги, било в пари, .., на тия добри приятели. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, б. с. Трудово възнаграждение. Премиално възнаграждение. Наднормено възнаграждение.

2. Остар. Книж. Награда. Вие знаете, че добрите дела всякоги заслужават възнаграждение. Д. Войников, РК, 54. Италианските съюзници, които от сичките повече носели теготата на римските войни, искали, като законно възнаграждение — право да са считат за римски граждани. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 328. // Нещо, дадено на някого в замяна; компенсация. И друго възнаграждение не иска за много трудния си живот, освен сладкия поглед на ония, что тя възблагодарява. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 40.

— Друга (остар. книж.) форма: вознагражде`ние.

ВЪ`ЗНАК нареч. По гръб, с лице нагоре. Падна Шибил, падна най-напред на лицето си, после възнак. Й. Йовков, СЛ, 18. Лежеше тя възнак, неподвижна и безмълвна, но ако човек се взреше по-добре, щеше да забележи как по лицето й минаваха сенки, устните й потрепваха. Ст. Цанев, МБ, 127. Балкан се изтегна възнак, скръсти ръце под главата си и се замечта. М. Марчевски,

ГБД, 124. Ратаят Янаки .. лежеше възнак на одъра и нещо си пееше. Ем. Станев, ИК I и II, 30. Руска, легнала възнак .., гледаше през клоните на шубрака ясната луна и душата й се топеше в някакъв тих, сладък копнеж. Д. Ангелов, ЖС, 425.

ВЪЗНАМЕРЯ`. Вж. възнамерявам.

ВЪЗНАМЕРЯ`ВАМ, -аш, несв.; възнамеря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св. (остар.), непрех. Книж. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Имам намерение, замислям да осъществя, да извърша нещо. Най-много я развълнува обстоятелството, не през лятната ваканция с равни парични приноси и труд от монасите Институтът по опитна медицина и Дружината на Христа възнамеряваха да открият в епидемиите огнища около Пеня Ронда болница за проучване новата ваксина на отец Ередиа. Д. Димов, ОД, 142. Влезе във вечерния влак и се настани в едно празно купе. На другия ден възнамеряваше да бъде в Горна Оряховица. Ем. Станев, ИК I и II, 156. Толкова дълго време той не беше се разделял с едничкия си син — и на`, той, бащата, нема` сили да го посрещне сурово и студено, както възнамеряваше. Г. Караславов, ОХ I, 237. Мечкарски се бе приготвил за домашен отпуск, който възнамеряваше да прекара в някой курорт. Ст. Марков, ДБ, 223. С голямо удивление ся известява, че цар Квибий, разгневен защо европейците да направят град на земята му, възнамерил да го разори и изгори. П. Кисимов, ОА I (превод), 148.

ВЪЗНАМЕРЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от възнамерявам.

ВЪЗНА`СЯМ, -яш, несв.; възнеса`, -е`ш, мин. св. възне`сох, прич. мин. св. деят. възне`съл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Книж. 1. Нося нагоре; издигам, изкачвам. Оттук мя вдигнете, / от този свят трънен, суха слама, / възнесете мя към небето, дето / няма злоба. П. Р. Славейков, Н, 1883, кн. 8-9, 924.

2. Отправям (молитва и под.). И стълпи се по вси църкви и обители народ — да възнася молитви към света Богородица Елеуса и към Господа Пантократор. Н. Райнов, ВДБ, 59. Души безгрешни сякаш, процесия безкрайна, / невидими към Бога молитвата си тайна / възнасят. П. К. Яворов, Съч. I, 17. Навсякъде из България в този ден [14 февруари] църквата възнася благодарности и молитви Богу за здравието и дългоденствието на господаря. С, 1894, бр. 1319, 1.

3. Хваля много; възхвалявам, превъзнасям. В омая на страстта, / в домогвание за една милувка, / не ме ли той възнасяше — Киприда?! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 42. Критик приятеля си хвали, вика, / приятелят възнася пък критика… Ем. Попдимитров, СР, 90. възнасям се, възнеса се страд.

ВЪЗНА`СЯМ СЕ несв.; възнеса` се св., непрех. Книж. 1. Движа се, отивам нагоре; издигам се, понасям се нагоре. Летим вече над Германия. Ние сме над облаците. Няма процепи, няма земя. Ту се възнасяме, ту падаме в безвъздушни дупки и самолетът започва да рие като в сняг. Г. Белев, КВА, 27. Влязохме в една тъмна стая, тази стая се откачи от земята и ние почнахме да се възнасяме. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 40. Той [орелът] със силните си крила се възнася до облаците. Ст. Ботьов, К (превод), 6.

2. За звук, шум и под. — разнасям се нагоре и на всички страни; раздавам се. Камбани поръча в солунските леярници, дето ги лееха от чудна сплав, та като забият, да ечи планината и да се възнася хвалебственият им звън към небето. П. Константинов, ПИГ, 14. Зад каменната ограда, .., наляво падат буйни къдрави снопове разпенена вода и се губят на стотина метра долу, в една кипяща пенлива маса, от която се възнася силно бумтение. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56. Огнище — град си ти [Париж] на свобода, / богатства тук враждуват с нищетата, / и щом залезе слънцето по здрач, / псалом се глух възнася с кървав плач. Ем. Попдимитров, СР, 118. Не викове отчаяни тук чух / като онез, що мъка зла разпаля; / въздишки поразиха моя слух, / кои отвред възнасяха се стройни / и стигаха далеч кат ропот глух. К. Величков, Ад (превод), 37.

3. Големея се (Н. Геров, РБЯ).

ВЪЗНА`СЯНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от възнасям и от възнасям се.

ВЪ`ЗНЕБЕ нареч. Диал. Много високо, нагоре във висините; възбог. — Ура! Ура! Ура! И гражданинът, Тричко Тричков подскочи три пъти от радост, хвърли си възнебе шапката и изхвръкна като птиче на улицата. Хр. Радевски, Избр. пр III, 206.

ВЪЗНЕБЕСИ` нареч. Книж. Възбог, навъзбог. Предвечерната здрачина сгъстяваше звуците на селската музика, та долитаха вече глухи и дуднещи, като из геран. Само малката флигорна се отдели по едно време от своите посестрими и от уморения тупан, писъкът й литна възнебеси. О. Василев, ЖБ, 53.

ВЪЗНЕГОДУ`ВАМ, -аш, св., непрех. Книж. Изкажа, изразя негодуванието, което ме е обзело. — И няма аз да стана оръдие на едно лошо и неправедно дело, от което ще възнегодуват болярите и народа. Ив. Вазов, Съч. XX, 119. — Тя, майка ни, отиде надолу по селата. Ожени се, щом умря баща ни, спокойно отговори то [момченцето]. — А вас ви остави сами, а! — възнегодувах аз. — Аа, не! Тя ни искаше, ама оня не ни щя… Ил. Волен, РК, 28. Когато Раковски пожелал да вземат участие в това [букурещко] дружество и някои от младите българи, .., старите богаташи възнегодували, защото не им било приятно да имат съприкосновение с подобни хора. З. Стоянов, ЗБВ I, 75. — Твое ли е това дете? — попита Евгени, .. — Вай! Що думаш, бащице! — възнегодува старата циганка. — Та аз съм дърта, стогодишна баба!… Внуче ми е. Д. Ангелов, ЖС, 20. Само баща ми, който казваше, че го боли стомах от качамака, от време на време се осмеляваше да възнегодува: „А бе няма ли да омесиш хляб най-после?“ Ст. Даскалов, БП, 24.

ВЪЗНЕНАВИ`ДЯ. Вж. възненавиждам.

ВЪЗНЕНАВИ`ЖДАМ, -аш, несв.; възненави`дя, -иш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. възненавидя`л, -а, -о, мн. възненавиде`ли, прич. мин. страд. възненавидя`н, -а, -о, мн. възненавиде`ни, св., прех. Книж. Обзема ме силна ненавист към някого или към нещо, започвам да мразя много някого или нещо; намразвам. Ленко гледаше да го не среща, защото Кумьо го хокаше като пале, викаше му шиле, веднъж, само защото Ленко му се сопна, той замахна и го зашлеви по вратлето. Оттогава Ленко съвсем го възненавидя, боеше се от него и трепереше от дрезгавия му глуховат глас. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 181. Баща ми беше имотен човек, но аз възненавидях удобството на своя дом и тръгнах с работните групи, които правеха изровеното шосе за гара Подкова. Ст. Сивриев, ЗСБ, 110. Вярно е, тази работа не беше за майстор като татя, но не беше и за чирак като мене. Трябваше други, който би стоял между двама ни, но този други ни напусна. И аз още еднаж възненавидях Хреля. Ст. Чилингиров, ХНН, 121. Не можеше да възненавиди единствената си сестра, задето спи с мъж, задето иска да се омъжи и да бъде майка, когато самият той е виновен тя да достигне дотам. Ем. Станев, ИК III и IV, 290. С това свое безпътно бракосъчетание Мария направи да я възненавидят всички търновски боляри. Д. Войников, КБИ, 161. възненавиждам се, възненавидя се страд. и взаим. Но той ся възненавидя от братята си за много причини. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 156. В человеческите чувства има нещо чудно и невразумително, когато двама души за пръв път се срещнат ..; те, тогава или се обикнуват, или се възненавиждат. Ст. Ботьов, К (превод), 49.

— Друга (остар. книж.) форма: возненави`ждам.

ВЪЗНЕНАВИ`ЖДАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възненавиждам и от възненавиждам се.

ВЪЗНЕСА`. Вж. възнасям и възнисам.

ВЪЗНЕСЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Остар., сега поет. Възнасяне. Тази нощ моят копнеж опасва като млечен път земята. / О, това възнесение на поета, / това лирическо пиянство, / тази неутоленост на душата! Е. Багряна, ЗМ, 73.

2. Само ед. Разг. Християнският празник Възнесение Господне; Спасовден.

◇ Възнесение Господне (Христово). Църк. Християнски празник (четиридесетият ден след Възкресение Христово), свързан с вярването за възнасянето на Исус Христос на небето; Спасовден.

— Друга (остар. книж.) форма: вознесе`ние.

ВЪЗНИ`КВАМ, -аш, несв.; възни`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Започвам да съществувам, появявам се, зараждам се. Селищата по нашето Черноморско крайбрежие са много стари. Някои са възникнали още преди н. е. Геогр. VII кл, 91. Много време преди нашата ера в Африка възникнали култури, оставили неизлечими следи в историята на човечеството. П. Цолов, Т, 3. На Авентинския хълм възникнал нов квартал, който и бил съединен с Рим. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 267. // За действие, явление, проява и под. — започвам да се проявявам; пораждам се. На Джупунката се стори, че е отгатнала намеренията на големия си син, но това не я успокои, защото после в нея възникна съмнението дали мелницата няма да ги разори, както неведнъж беше заплашвал Костадин. Ем. Станев, ИК I и II, 432. По въпроса за лихвите и глобите между Мечкарски и Иванов възникна кратък служебен спор. Ст. Марков, ДБ, 270. Между военния министър Петрова и финансовия — Ив. Ев. Гешева възникнало сериозно недоразумение по повод на военния бюджет. С, 1894, бр. 1498, 2. Във фабриката често възникват затруднения.

ВЪЗНИ`КВАНЕ ср. Отгл. същ. от възниквам. Възникването на богомилската ерес има свързка още с историята на взаимните отношения между Византия и Рим, със съществуването на самостоятелната българска черкова и най-после — с първобитните вярвания на словените — езичници. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 66.

ВЪЗНИ`КНА. Вж. възниквам.

ВЪЗНИ`САМ, -аш, несв. (остар. и диал.); възнеса`, -е`ш, мин. св. възне`сох, св., прех. Книж. Възнасям; възносям, възнося. Очи си вдигнеш миг / към образите, пред които си възнисал / молитви. К. Христов, ЧБ, 114.

ВЪЗНИ`САМ СЕ несв. (остар. и диал.); възнеса` се св., непрех. Книж. Възнасям се; възносям се, възнося се.

ВЪЗНИ`САНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възнисам и от възнисам се; възнасяне, възносяне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗНИ`СИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възнисък. Възнисичка, от ония дребни жени, които така много се харесват на мъжете, тя говореше високо и неспирно. М. Грубешлиева, ПП, 202. Двете баби седнаха насреща ми, .. — и двете възнисички, но държеливи. Н. Хайтов, ШГ, 58. Агентът — то бе един средна възраст човек, възнисичък и доста дебеличък, винаги весел, винаги закачлив. Д. Калфов, КР, 21.

ВЪЗНИ`СКО. Нареч. от възнисък. Вратата се полуотвори, показа се възниско само главата на разсилния. Д. Калфов, Избр. разк., 206.

ВЪЗНИ`СЪК, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Който е по-нисък от обикновеното или отколкото се очаква.; нисичък. Единият от тях .. беше висок, рус, синеок; другият — възнисък, черноок, южен тип. Ил. Волен, НС, 67. Сред тях беше и възниският тунтерест и румен управител Мантов, когото не еднаж бях виждал да сочат хората. А. Страшимиров, А, 330. Дочкин гледаше туй, което не беше виждал четиридесет години: полудиви коне, възниски, с издути кореми. Й. Йовков, ВАХ, 193.

ВЪЗНО`СЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. Възнасям; възносям, възнисам. Часто ся чуеше, в повседневните си смирени молитви как възноси пред Бога бедите и неволите на своите съотечественици. Лет., 1869, 129. На колкото и да възносим чудесните плодове от труда, ..; — все пак не по-малко жива истина е, че без природни дарби на ума и на сърцето никакъв труд .. никога не би изкарал Шекспировци, Нютоновци, .. и други такива. Й. Груев, СП (превод), 53.

ВЪЗНО`СЯ СЕ несв., непрех. Възнасям се; възносям се, възнисам се. Чудесен светозарен облак във вид на венец възносил ся над тялото на бож. майка или е загръщал и скривал всичкото това тържествено съпровождане. З. Петров и др., ЧБ (превод), 233.

ВЪЗНО`СЯМ, -яш, несв. (остар.); възнеса`, -е`ш, мин. св. възне`сох, св., прех. Възнасям; възнисам, възнося. Молитва ся нарича онова смирено и благоговейно наше разположение, в което ми от чисто сръце и душа възносяме нашия ум към бога. Хр. Данов, ППК (превод), 99.

ВЪЗНО`СЯМ СЕ несв. (остар.); възнеса` се св., непрех. Възнасям се; възнисам се, възнося се. Народът наченал да са безпокои, като подозрявал сенаторите в убийството на царя: тогаз един сенатор обявил, че видял Ромула, като са възносял на небето. Н. Михайловски, РВИ (превод), 195.

ВЪЗНО`СЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възносям и от възносям се; възнасяне, възнисане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗОБНОВЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възобновяване. А въобще на отечеството желаем от сърце и душа възобновение на мирни тихи години, в които да може секи да се радва, наслаждава от своя честен труд. Китка V, 1887, кн. 15, 9.

— Друга форма: възобновле`ние.

ВЪЗОБНОВИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което възобновява нещо значително, нещо важно за много хора. Гробът на Климента XIII съставя епоха в историята на ваянето. Канова, възобновителят на класическото изкуство в новите времена, нанесе тука своята решителна победа на тържествуващия безпрепятствено дотогава маниеризъм. К. Величков, ПССъч. III, 79. Тая [взаимоучителна] метода и нейните възобновители придобиха, както е известно, огромна слава. СбНУ XI, 634. Никой от неговите [на българското царство] основатели или възобновители не остави син, който да може да го наследи. Т. Шишков, ИБН, 205.

ВЪЗОБНОВИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който възобновява, чрез който се осъществява възобновяване. Възобновителен процес. Възобновителен период.

ВЪЗОБНОВИ`ТЕЛКА ж. Книж. Жена възобновител.

ВЪЗОБНОВЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възобновяване. Бях отбелязал за отсичане тъкмо ония стари крайни дървета, които защищаваха гората по целия склон .. А три години бях изучавал теория на сечите: как с помощта на лесовъдската наука сечта от синоним на унищожение може да се превърне в синоним на възобновление. Н. Хайтов, ПП, 62-63. Славяните щат са бият за възобновлението на своите стари господарства в Балканския полуостров. НБ, 1876, бр. 7, 25. Тази митрополия съществува чак до възобновлението на българското царство от Петра и Асеня в 1185 г. Р. Каролев, УБЧИ, 58. Водата, както е известно вече сякому, е необходима за подръжанието и за възобновлението на нашето тяло. Знан., 1875, бр. 12, 182.

— Друга форма: възобнове`ние.

ВЪЗОБНОВЯ`. Вж. възобновявам.

ВЪЗОБНОВЯ`ВАМ, -аш, несв.; възобновя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Правя нещо обикн. разрушено, унищожено да добие отново първоначалното си състояние, първоначалния си вид; възстановявам. Големите богатства на Византия привличали южните славяни и те започнали да я нападат от началото на IV век. С цел да ги спре Юстиниян Велики построил много нови крепости на Балканския полуостров, а старите възобновил. Ист. VI кл, 37. Апостолите обикаляли градове и села и основавали революционни комитети или възобновявали старите, основани от Васил Левски. Ист. VII кл, 75. Когато този храм [на Артемида] бил изгорен от безумеца Герострата, Малоазиатските гърци с общи условия??? го възобновили еще в по-великолепен вид. Н. Михайловски, РВИ (превод), 102. Аз не отказвам, че позволението дадено на българите да възобновят народната си черква не е доста важно за нашия народ. ДЗ, 1868, бр. 50, 188. С файда пари зели, .., та възобновили един манастир. Г, 1863, бр. 10, 76-77. // Привеждам в предишното състояние нещо временно изгубено, изразходвано; възстановявам. Волнонаемните работници по поддържане на линиите вършат една от най-тежките работи и затова имат най-много нужда да получават по-добра заплата, от която да възобновяват силите си. Г. Георгиев, Избр. пр, 221. След изтощителното си боледуване от малария, довело я до омършавяване, тя постепенно възобновяваше закръглеността си.

2. Започвам отново някакво прекъснато действие или отношение; възстановявам. Той се мъчеше да възобнови едно далечно и интересно познанство, но като че ли сили не му достигаха. Г. Караславов, Избр. съч. X, 116. След като се изредиха на гости роднините им да се видят с миналия в запаса войник, Симо и сам взе да спохожда младежите, за да възобнови връзките си с тях. Кр. Григоров, Н, 9. Подир две години Петър и Асен в съюз със сръбския княз Стефана Неманя пак възобновиха войната с гърците. Р. Каролев, УБЧИ, 36. Попечител иностранних дел изявил е в една нота, че правителство турско ще възобнови сношения с Белгия. БДн, 1857, бр. 1, 3. Милостта му [на Манчев] очаква тук благоприятний ваш ответ, а аз ся ползувам от тоя случай да възобновя отличните си към вас почитания. АНГ I, 507. Ние възобновихме приятелските си отношения. △ Двете страни възобновиха преговорите.

3. Правя нещо (спомен, минало събитие, случка, преживяване и под.) отново да се появи в съзнанието ми; възкресявам, възстановявам. Спомняше си всичко, възобновяваше в ума си и най-малките дреболии, в случайните постъпки и думи на Вера откриваше особен, скрит в тях смисъл. Й. Йовков, ПК, 132. За какво не си спомняше той, какво не възобновяваше в паметта си. Виждаше се отново в града. Й. Йовков, ПК, 90. възобновявам се, възобновя се страд. Те разглеждаха картинките в книжките .. и току го караха да им чете .. Така бяха прочетени всички книжки. И не по веднъж. Щом дойдеше нов гост на пастирската дружина, четенето се възобновяваше. П. Здравков, НД, 133.

ВЪЗОБНОВЯ`ВАМ СЕ несв,; възобновя се св., непрех. Обикн. за състояние — отново започвам да съществувам, да съм налице след период на временно изчезване или прекъсване. Болките в очите й се възобновяваха при по-продължителна работа с компютъра.

ВЪЗОБНОВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възобновявам и от възобновявам се. Страстен любител на старината, баща ми .. е повдигнал въпроса да се основе археологическо дружество в Търново, което да събира и запазва старините и като първа работа в тая насока е било възобновяването на църквата „Св. 40 мъченици“. СбЦГМГ, 8. През следващата година те отново изпратили на французите големи количества скъпи кожи, като пренебрегнали ирокезите, което предизвикало незабавно възобновяване на пагубната война. Л. Мелнишки, К, 51.

◇ Възобновяване на гората. Лесов. Заменяне на старото поколение гора с ново поколение.

Възобновяване на гражданско дело. Юрид. Подновяване на процесуалните действия, след като е отпаднала пречката, която е наложила спиране на делото.

Възобновяване на наказателно дело. Юрид. Извънреден способ за проверка законността на влезли в сила присъди, наред с прегледа по реда на надзора.

ВЪЗПА`ЛВАМ1, -аш, несв.; възпа`ля1, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. 1. Правя нещо да започне да свети; запалвам, възпалям1. А белите маги от Камават му принасят в жертва сома и ориз — и възпалват седмоцветни светилници в негова чест. Н. Райнов, БЛ, 125.

2. Прен. Предизвиквам, пораждам възбуда у някого; възбуждам, възпалям1. Нарочно възпалваха турското население и го дразнеха с приказки за тайните „Комети“ (комитети)… Г. Бенев, БК (превод), 39. Истина, не се движеше нейното тяло, но духът й летеше през хиляди картини, които създаваше възпалената й фантазия. Ал. Константинов, Съч. I, 271.

3. Прен. Правя, предизвиквам да се прояви много силно у някого (желание, влечение и под.); разпалвам, запалвам, възпалям1. И възпали в душата му пожелание погледът на Жената. Н. Райнов, БЛ, 24. Такива подобни, нам още неизвестни, тайнства на природата много има, които ще възпалят желанието ви, любезни мои деца, да искате да станете многознайни и много работи да издирите. П. Кисимов, ОА I (превод), 32-33.

4. Прен. В съчет. със сърце, душа и под. Ставам причина някой да изпадне в силно приповдигнато душевно състояние; въодушевявам, възпалям1. Тогива Кортес стана посред лагера и възпали сърцата на войскарите си до такъв ентусиазъм, щото сички съгласно и доброволно с радост ся затекоха, за да уничтожат самото си прибежище в случай на нещастен край на предприятието им. П. Кисимов, ОА II (превод), 67. „Възпали ни сръцата, / от като ни в устата .. цалува!“ С. Зафиров и др., БГ, 7.

ВЪЗПА`ЛВАМ СЕ несв.; възпа`ля се св., непрех. Остар. Книж. Изпадам в силно приповдигнато душевно състояние; въодушевявам се, възпалям се. Най-млого обичах да гледам, че скръбта й се махваше, като говореше с мене, .. и че душата й се възпалваше тогази, когато говоряхме за добродетелта. Д. Цанков, ТМ (превод), 73. Изпърво той мислеше да ги изпрати самички, но кога ги видя зелени, високи, мощни и тялом хубави, възпали се и неговият воински дух и той си рече да върви с них заедно на заранта. Н. Бончев, ТБ (превод), 9.

ВЪЗПА`ЛВАМ2, -аш, несв.; възпа`ля2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Възпалявам; възпалям2.

ВЪЗПА`ЛВАМ СЕ несв.; възпа`ля се св., непрех. Остар. Възпалявам се; възпалям се.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…,1951.

ВЪЗПА`ЛВАНЕ1 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпалвам1 и от възпалвам се; възпаляне1. Съскат огнените персийски заклинания при възпалване на светилниците, кога жрецът разнася в теменужния мрак на храма страшните слова на Митра. Н. Райнов, БЛ, 10.

ВЪЗПА`ЛВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от възпалвам2 и от възпалвам се; възпаление, възпаляне2. Чрез варенето на млякото губи си въглената кислота, а пак знае ся, че органите на смисането са повредени от кислоти, които причиняват възпалвания, колика, сюргюн (диарея) и пр. У, 1871, бр. 7-8, 141.

ВЪЗПАЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възпаля и от възпаля се като прил. За орган, част от тяло — който е с възпаление. Докато оглеждаше [Дикран] присъствуващите с огнени възпалени очи, без сам да си дава сметка, той потъна в небесния извор на многогласното мъжко пеене. С. Севан, РР I, 69. Възпалени сливици. Възпалени синуси.

ВЪЗПАЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Мед. Болестен процес, съпроводен с температура, подуване, зачервяване и болезненост на засегнатата част от тялото. Запарка от лайкучка се прилага при възпаление на венците, на зъбите и гърлото. А. Бойчинов, ПХ, 18. В 1935 г. били въведени в медицината сулфонамидите: те изхвърлили от списъка на страшните болести пневмонията, лекували епидемичния менингит, гнойни възпаления на кожата, костите, ставите. С. Славчев, ЖББ, 52. Хепатитът (болест на Боткин) е възпаление на черния дроб. Анат. VIII кл, 61. Хроническо възпаление на гърлото. Възпаление на сливиците. Възпаление на ставите. Възпаление на белите дробове.

ВЪЗПАЛИ`М, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се възпали. Сливиците ми са големи и лесно възпалими — особено по време на грипна епидемия.

ВЪЗПАЛИ`МОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възпалим.

ВЪЗПАЛИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с възпаление. — Прекарах тежка седмица .. Едва ме спасиха… Имало в другите страни едно средство… пеницилин. Бият се инжекции, възпалителният процес се пресича… Б. Болгар, Б, 93. Най-честите хронични възпалителни огнища (фокална инфекция) са зъбите, сливиците, околоносните кухини (синуси). Н. Пръвчев и др., ЗТ, 59. Някои проявяващи вещества, използувани във фотографията, имат възпалително действие върху човешката кожа.

ВЪЗПАЛЯ`1. Вж. възпалвам1 и възпалям1.

ВЪЗПАЛЯ`2. Вж. възпалвам2 и възпалям2

ВЪЗПАЛЯ`. Вж. възпалявам.

ВЪЗПАЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; възпаля`, -йш, мин. св. -и`х, св., прех. Предизвиквам, причинявам възпаление. Димът дразни и възпалява очите и гърлото.

ВЪЗПАЛЯ`ВАМ СЕ несв.; възпаля` се св., непрех. Получавам възпаление. Ако раната се възпали, ще пукнеш като куче. Г. Караславов, СИ, 35.

ВЪЗПАЛЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възпалявам и от възпалявам се; възпаление.

ВЪЗПА`ЛЯМ1, -яш, несв.; възпа`ля1, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Възпалвам1. Затова ви ся моля, да отбягваме от тая празнята слава, ..; да ни не спънва любовта към богатството, .., нито завистта да ни смущава, нито гневът да ни възпаля. П. Р. Славейков, СК, 12.

ВЪЗПА`ЛЯМ СЕ несв.; възпа`ля се св., непрех. Остар. Книж. Възпалвам се. Ако найдеш такава жена, .., ако видиш, че тя може да ся възпаля с ревност за всяка добродетел, .. тоги залюби я с голяма любов, залюби я с любов, достойна за нея. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 85.

ВЪЗПА`ЛЯМ2, -яш, несв.; възпа`ля2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Възпалвам2.

ВЪЗПА`ЛЯМ СЕ несв. (рядко); възпа`ля се св., непрех. Остар. Възпалвам се.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЪЗПА`ЛЯНЕ1 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпалям1 и от възпалям се; възпалване1.

ВЪЗПА`ЛЯНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от възпалям2 и от възпалям се; възпалване2, възпаление, възпаляване.

ВЪЗПЕ`Я. Виж. възпявам.

ВЪЗПИ`РАМ1, -аш, несв.; възпра`, -е`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. възпря`л, -а, -о, мн. възпре`ли, прич. мин. страд. възпря`н, -а, -о, мн. възпре`ни, св., прех. 1. Карам някого да остане там, където е бил, задържам някого на същото място и не му давам да отиде някъде. — Че да ида сам да го видя, ако лежи — прекъсна го старият и направи две крачки към вратата на Ивайловата хижа. Ивайло го възпря. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 312. — Да бе поседял, да поотдъхнеш, има да си приказваме .. — Не ме възпирай, войводо, няма да те послушам. Д. Рачев, СС, 282. Тя застава пред изхода и възпира Алкмена да не излиза. Г. Райчев, ЕЦ, 51. — Почакай, Наско, то и времето сега е такова, не е за излизане — възпираше го жена му. Г. Караславов, ОХ II, 461. На Делхи са гледали англичани цели два дни да вхожда в град бунтовническа войска и нищо не са можали да сторят, за да я възпрат. БДн, 1857, бр. 11, 44.

2. Карам някого или нещо да престане да се движи; спирам, задържам. Костадин започна да възпира коня, за да мине по-бавно край Христинини .. Сега знаеше кой е прозорецът на нейната стая и когато се изравни с къщата, спря коня под него. Ем. Станев, ИК I и II, 156-157. Като сведе колата от урвата, възпря воловете пред воденицата отвъд моста на равната поляна. Ц. Гинчев, ГК, 44-45. Веднъж той са срещнал с него в една тясна улица и го възпрял, като си препречил тояжката. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 198. „Дружино, вярна сговорна, / сговорна, леком карайте, колята, / колята. Карайте и възпирайте, / … спирайте, да иде Никола напред, / напред. Нар. пес., СбНУ XLVI, 57.

3. Попречвам на някого да извърши нещо; спирам. Иван кипеше от яд. Той искаше да причака някоя вечер Матрака и да му свети маслото. Димо научи за това от Младена и го възпря. Г. Караславов, Тат., 187. Ту чуваше как казва на селяните да слязат в селата си и да се заловят за работа, ту сам ги възпираше, предпазваше ги от бързане, защото татарите пак можеха да дойдат и да извършат същите пакости. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 118. Настигнаха го настръхнали от ярост войници и го повлякоха със себе си. Минаха край полковия склад, нахвърлиха се върху торбите с ориз, фасул и захар, разграбиха ги и ги разпиляха. Един офицер се опита да ги възпре, но биде повален на земята и бит до смърт. К. Петканов, МЗК, 258. Майка му се усетила, че тя му била жена, намразила я и искала да я погуби, но той я възпирал и казвал, че тя му била слугиня. Христом. КМ II, 171. Когато земята призовава на работа трудолюбивите земледелци; ..: тъкмо тогава турското правителство намира да ги възпира и ги кара на ангарии. ДЗ, 1868, бр. 18, 70. // За чувство, душевно качество или мисъл — представлявам пречка някой да извърши нещо или нещо да стане, да се осъществи; въздържам, спирам. Мъчеше я съмнението, че Костадин няма да я вземе за жена .. Съмненията я възпираха да скъса окончателно с Кондарев. Ем. Станев, ИК I и II, 179. Чорни стискаше здраво автомата, .. Колкото и гладът да го тикаше необуздано към селото, здравият му разум го възпираше, караше го да души като звяр в мрака. П. Вежинов, НС, 242. Той се отдалечи от зимника и спря сред двора. Искаше му се да тръгне веднага за гората, но гордостта му го възпираше, не желаеше да отстъпи пред жена си. К. Петканов, МЗК, 293. И само при едничката мисъл за тази нощ сещаше как изведнъж отмаляват всичките му стави, .. и само срамът и страхът го възпираха да не грохне там, на улицата. Г. Райчев, ЗК, 52. — Та ти не чу ли, що ти рекох, .. — Ей! Чух, .., но едно вътрешно чувство мя възпираше да ти не хващам вяра. П. Р. Славейков, ОБ (превод), 119.

4. Стремя се да не дам външен израз, проява на нещо (обикн. на чувство, преживяване, мисъл и под.); сдържам. Сълзите напираха в очите му и той с голямо усилие ги възпираше, защото знаеше как ще подействува това на Гана. Ст. Даскалов, СЛ, 461. Петко шъпнеше до самата й устна: — Аз исках да те видя, Харула… — Който е пожелал, направил го е! — Възпирах желанието си и от това страдах още повече… Ст. Сивриев, ПВ, 91. [Пътникът] ся престорил на умрял. И когато мечката го пипала и душила, той си възпирал диханието. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 108.

5. Непрех. Диал. Възпирам се (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ). Възпряхме на кладенеца да напоим конете. Н. Геров, РБЯ I, 187.

6. Диал. Забранявам някому нещо (Н. Геров, РБЯ). Възпират да ся колят агнета преди Гергьовден. Възпре го от вино. Н. Геров, РБЯ I, 187. възпирам се, възпра се страд. Колхидската низина наедно с високите до 500-600 м планински склонове .. е обърната с гръб на Север, с лице към благородния Юг. Влажните западни ветрове, .., едва достигнали до нея, се възпират от дъгата на приоблачните Кавказки вериги. Л. Мелнишки, ПП, 33. В по-предния си лист ние споменахме как е необходимо да земат обществата мерки, за да са възпре поповъдството на гръцките владици. Г, 1863, бр. 8, 57. За да ся возпрат калпазаните да правят калпави каймета без фаиз, царското правителство реши, щото всяка година рисованието на кайметата да ся променя. ЦВ, 1857, бр. 347, 170.

ВЪЗПИ`РАМ СЕ несв.; възпра` се св., непрех. 1. Преставам да се движа; спирам се. Еньо с бързи крачки се отдалечи. Но, когато да излезе от телената ограда, той се възпря, помисли нещо и бързо се върна. Елин Пелин, Съч. III, 158. Гражев бе стигнал оградата на последния двор, .. Той искаше да се прехвърли и да увлече подире си своите другари, но се възпря. Ив. Мартинов, ДТ, 232. Като дойдоха [конниците] под сянката на големите тополи, .., възпряха се, отседнаха, разведоха си конете. Ц. Гинчев, ГК, 323.

2. Преставам да върша нещо, да действам; спирам, прекратявам. А дъжд от небето се лее обилен / .. / Когато зад своята водна завеса / той скрива вразите от поглед, тогава / и двете страни се възпират да стрелят. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 103. — Пътници разказват, че в Плевен турците са повдигнале на три пъти да секат християните, но по неизвестни причини, са възпряле. НБ, 1876, бр. 53, 207.

3. Сдържам се, не си позволявам да извърша нещо или да проявя нещо; овладявам се, удържам се, въздържам се. На бай Илия отведнъж му се дощя да извика, не, не, да полети напред, да махне с ръка на Симо и да се качи при него, както се качвал дядо Груйо. Ала някак се възпря. Кр. Григоров, H, 21. Няколко пъти ми дойде на устата да й кажа всичко, но като помислих, че ще й говоря със страх в сърцето, възпирах се неволно. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 739. Туй беше още една раздяла в тъжния ми живот… Не мога да се възпра да не обадя право, че бях натъжен няколко дни. Др. Цанков, ТМ (превод), 39.

ВЪЗПИ`РАМ2, -аш, несв.; възпра`, -еш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. възпря`л, -а, -о, мн. възпре`ли, прич. мин. страд. възпря`н, -а, -о, мн. възпре`ни, св., прех. Диал. Слагам нещо да се облегне на друго нещо; подпирам. Възпри го до стената. Н. Геров, РБЯ I, 187. възпирам се, възпра се страд.

ВЪЗПИ`РАМ СЕ несв.; възпра` се св., непрех. Диал. Облягам се, подпирам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗПИ`РАНЕ1 ср. Отгл. същ. от възпирам1 и от възпирам се. Голяма красота има в борбата, която става в сърцето на Химена и Родриго между тяхното чувство на чест и любов .. Равновесието на тази борба се възстановява от взаимното намесване и възпиране от дълга в любовта и обратно. Ив. Стефанов, БР, 1931, кн. 8, 273.

ВЪЗПИ`РАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от възпирам2 и от възпирам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗПИ`РВАМ, -аш, несв. (остар.); възпра`, -еш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. възпря`л, -а, -о, мн. възпре`ли, прич. мин. страд. възпря`н, -а, -о, мн. възпре`ни, св., прех. Възпирам1, възпирвам се, възпра се страд.

ВЪЗПИ`РВАМ СЕ несв. (остар.); възпра` се св., непрех. Възпирам се. Че времето е бързо крилато — / върви, минува, не са възпирва. У, 1871, бр. 24, 375.

ВЪЗПИ`РВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възпирвам и от възпирвам се; възпиране1.

ВЪЗПИТА`ВАМ, -аш, несв.; възпи`там, -аш, св., прех. 1. Системно въздействам върху физическото и нравственото оформяне на някого, обикн. в детска или юношеска възраст; давам на някого възпитание. Откъсвах от залъка си за доброто на децата си, да ги възпитам, да ги изуча. Елин Пелин, Съч. IV, 148. — Да възпитаваш крехките души, да посяваш в тях добрите семена на науката и добрите чувства… Ив. Вазов, Съч. XXVI, 18. За нас съществува друг остър и най-жизнено важен проблем — да възпитаме истински, достойни граждани на републиката. П. Вежинов, СО, 175. Констант помолил Елениния баща да я пази целомъдрена и да възпита детето, което ще се роди. М. Драгоманов, СбНУ II, 162. Имам един шурей на имя Христе Василиев, когото от малолетство телесно и нравствено възпитавам. АНГ I, 61. // С предл. в и др. същ. Давам на някого някакво възпитание. Старият Джупун възпитаваше децата си в правилата на селско-еснафския морал: да се живее трезво, .., да не се прекалява с ядене и пиене, да се дири радост в труда. Ем. Станев, ИК I и II, 51. На България трябват сега мозъци с трезви мисли ..; — трябват наставници, които да възпитават младото поколение в човещина. Ив. Вазов, Съч. XXV, 155. Децата възпитават в кротост. С. Бобчев, ПОС (превод), 231. Константин .. бил обучен в гръцките науки, но като възпитан в християнството, намразил императорите, задето преследвали християните. М. Драгоманов, СбНУ II, 163. Според сказанието на Петра Сицилийски, една ревностна манихейка, на име Калиникс, която е живяла още в IV век, възпитала двамата си синове, Йоана и Павла, в манихеизъм и ги проводила в Армения да проповядват. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 53.

2. Системно насаждам, развивам у някого положителни качества (навици, чувства и под.). Десетилетия то [сп. „Светулка“] възпитава у малките българчета високи нравствени и граждански добродетели. Ал. Спасов, С, 134.

3. Чрез системна работа, чрез системно въздействие върху някого оформям възгледите му в определена област на изкуството, обществения живот и под.; създавам определен мироглед на някого. Не мисли ли г. Стоилов, че може да прати една депутация до Бойкинова да не отива нигде, а да остане, да възпитава политически народа? С, 1894, бр. 1497, 4. Великите руски писатели възпитават у него [Яворов] художника и затвърдяват демократизма и хуманизма му. Г. Цанев, С, 1954, кн. 12, 138. възпитавам се, възпитам се страд. Простодушна, неопитна, без никаква романтическа подкваса на духа, която нямаше от де да възприеме в тая деспотическа среда, дето се беше възпитавала, тя отиде с мъка и със скрити сълзи под венчилото. Ив. Вазов,

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/641-660&oldid=11025“.