Речник на българския език/Том 2/621-640

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

Й. Йовков, Разк. II, 119. Над сватбарската трапеза тегнеше меланхолно гробовно мълчание. Чуваха се само въздишки и шумолене на банкноти. Ив. Остриков, СБ, 22. • Обр. От клоните на салкъмите в черковния двор екват мощните въздишки на камбана, която никой дотогава не бе чувал. К. Странджев, ЖБ, 68.

— Друга (остар. и диал.) форма: возди`шка.

ВЪЗДЛЪ`ГНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който не е много длъгнест, който е леко, малко длъгнест; продълговат. Планетите и тия са валчести, като земята; а кометите обикновено са въздлъгнести. К. Смирнов, З, 13. Плодът на баобабът прилича на въздлъгнеста диня, надлъж до половина аршин. К. Смирнов, З, 95.

ВЪЗДЛЪ`ЖКО. Диал. Нареч. от въздлъжък.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЪЗДЛЪ`ЖЪК, -жка, -жко, мн. -жки, прил. Диал. Умал. от въздълъг. Партизанският командир, на когото въздлъжкият офицерски шинел прикрива босите нозе, смело пресича поляната. З. Сребров, Избр. разк., 92. Вратичката скръцна, открехна се. В процепа й се показа млада височка жена, пребрадена със зелена кърпа, наметнала набързо въздлъжка, вехта мъжка антерия. Ст. Дичев, ЗС II, 237. При един от тези бързи погледи тя забеляза, че лицето му е въздлъжко, широко към челото и стеснено долу. Ст. Марков, ДБ, 95.

ВЪЗДРА`СВАМ, -аш, несв.; въздра`сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Хуквам, побягвам, катерейки се нагоре. Други двама въстаници въздраснаха по къщата на хаджи Лукова, за да снемат от върлината кадифяното знаме. З. Стоянов, ЗБВ II, 58. Гирджикът не чака повече. Въздрасна като котка и ся намери на покрива. П. Р. Славейков, ЦП II, 140. И като я отбутнах [Маргарита] от себе си, въздраснах въз сълбата, за да извърша едно намерение само на отчаян человек. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 198.

ВЪЗДРА`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от въздрасвам; хукване побягване.

ВЪЗДРА`СНА. Вж. въздрасвам.

ВЪЗДРЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който е по-дребен от обикновеното или отколкото се очаква. Спиридонов бе въздребен, симпатичен българин, с когото бях се запознал преди два-три дни. Стр. Кринчев, СбЗР, 371. Конете им бяха бели, въздребни, тукашна порода. Ц. Гинчев, ГК, 148. Яви се при мене един въздребен човечец — човек с прозрения, с памет и извътре светеща мисъл. Н. Ферманджиев, РХ, 139.

ВЪЗДРЕ`БНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от въздребен. Докато разпрягаше въздребничките ни черни коне, аз тичах боса из засъхналите бодливи малини. ВН, 1956, бр. 2501, 2.

ВЪ`ЗДУХ, мн. няма, м. 1. Газова прозрачна смес предимно от азот и кислород, която образува газообразната обвивка на земното кълбо, необходима среда за съществуването на човека, животните и растенията; атмосфера. Морето е всякога хубаво, въздухът е пропит със соления дъх на риба. Й. Йовков, Разк. II, 37. Внезапно, благодарение на извънредно чистия и прозрачен въздух, той можа да забележи и някакви бели димчета. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 182. Подготовката за преместването на кариатидите започна още през април 1977 г., .. Защото непоправими вреди на статуите оказа не толкова времето, колкото замърсяването на въздуха в последните десетилетия. Е, 1980, бр. 7, 4. — Пак ли? — дращеше смехът й застоялия въздух на тото-пункта, когато всяка събота, точно в седем и половина, влизаше прилично сресаното старче. В. Пламенов, ПА, 29. И пресния въздух на утрото хладно / гърдите поемат дълбоко и жадно. П. К. Яворов, Съч. I, 91. В почвата се съдържа вода и въздух .. Въздухът се намира в почвата не само между бучките, но и в самите бучки. Бтн. V и VI кл (превод), 30. Боров въздух. Нощен въздух. Утринен въздух. Хладен въздух. Свеж въздух. Топъл въздух. // Обикн. със съгл. опред. Тази прозрачна газова смес с оглед на характерните й качества, обусловени от дадена географска област. Тая благословена котловина, .., има и въздух здрав, мек и животворен. Ив. Вазов, Съч. XVI, 29. Лястовицата разправи за чудните топли страни, дето из лозята висят големи и тежки гроздове, дето въздухът е мек. Св. Минков, СЦ (превод), 23. Арктичен въздух. Тропичен въздух. Морски въздух. Планински въздух.

2. Обширното свободно пространство над земната повърхност; простор. Едно маане толкова го възхити, че не се сдържа, бръкна в пояса си, извади револвер и гръмна във въздуха. Г. Белев, ПЕМ, 44. Те [пчелите] изхвръкваха из кошерите като златни искри, жужеха из въздуха и се връщаха натежали. Елин Пелин, Съч. III, 122. И ордите тръгват с викове сърдити, / и „аллах!“ гръмов-но въздуха разпра. Ив. Вазов, Съч. I, 203. // Стесн. Свободно пространство над някаква повърхност. Някъде от самите върхове на гората се отделят и се спущат чак до долу само две стъбла от дива лоза. Те висят съвсем свободно във въздуха и сплитат краищата си като люлка. Й. Йовков, Разк. II, 33. Иванчо погледна страшно събеседника си, махна с ръка из въздуха и издума тържествено и ниско. Ив. Вазов, Съч. VIII, 30. От общата група на балерините се отдели една, пристъпи с дребни бързи крачки към авансцената, спря се, подскочи и заплава из въздуха, подпряна само на връхчеца на едната си нога. Ал. Константинов, БГ, 10. // Стесн. Разг. Свободно пространство в затворено помещение. Претрупаността на стока .. трябва да се избягва, като се оставя само необходимото за показване на клиента — с това ще спечелим въздух и естетичност на проектирания магазин. С. Цонев и др., ВА, 42.

3. Прен. Определено духовно състояние, настроение на дадено общество, на дадена среда или на дадено лице. Неговите [на град Търново] традиции са стародавни. И те са традициите на свободата, която свързва епохите и живее в историческия въздух на Търново. Ст. Станчев, НР, 126. Тие грижи и разпоредби не тежат стрини Венковици; те й са много присърце, много й са приятни. Тя се усеща сега пак в своята тепсия, в своя привичен въздух. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 268. В една конституционно-парламентарна страна правото на сдружаване е една необходима нужда; нещо повече: то е въздухът, за който един виден социолог от днешно време говори, че трябва на народите. БД, 1909, бр. 3, 1.

◇ Ракета земя-въздух. Воен. Вид бойна ракета, която се изстрелва от земята, за да порази противников обект във въздушното пространство. И двете страни [НАТО и бившият Варшавски договор] поглеждат недружелюбно с военните си радари към неканения посетител [НЛО]. Веднага е вдигнато със заплаха бойното копие, .. — във въздуха политат тежко въоръжени изтребители-прехващачи. Завъртат се в очакване ракетите земя-въздух. Ф, 1990, бр. 1, 5.

Течен въздух. Безцветна лесноподвижна течност, която при нормално налягане ври при –194° С и се употребява за работа при ниски температури.

> Вдигам / вдигна (хвърлям / хвърля) във въздуха нещо. Разг. Разрушавам, сривам нещо с взрив. Докато оръдейният и минохвъргачен огън заливаше целия участък, те бързо, като оси, връхлетели върху трите предни бункера и успели да хвърлят ляво-фланговия във въздуха. П. Вежинов, НС, 71. Той познаваше Солун от ученическите години на френския лицей, когато български анархисти копаеха тунел под улицата, за да вдигнат във въздуха Отоманската банка. Д. Димов, Т, 544.

Вземам / взема (малко) въздух. Разг. Разхождам се на открито. — Ще се поразходя малко — .. — Да не ти е лошо?… — Не, просто ми се иска да взема малко въздух. Л. Станев, ПХ, 56. Пък може и само да поскитаме, да се пошляем, въздух да вземем. Б. Болгар, Б, 36.

Вися във въздуха. Разг. 1. Намирам се в неблагоприятно и неустановено положение или в безизходица. След войната, когато излишните офицери бяха изхвърлени от армията, всички успяха да се настанят на разни тлъсти места, само той остана да виси във въздуха. Л. Стоянов, П, 461-462. 2. Не съм подкрепен с доказателства, дела, нямам реална основа. Талев е създал съвсем свой, автономен художествен свят, създал е една поетична история на Илинденското въстание, .. Но тези измислени истории не висят във въздуха, а пресъздават една реална действителност. ВН, 1953, бр. 286, 4.

Градя (строя, вдигам) кули във въздуха. Книж. Създавам си нереални, неосъществими планове; въобразявам си, фантазирам. След компромиса, който така неочаквано и за себе си направи, като каза „да“ на застарелия банкер, тя даваше охотно простор на въображението си, за да гради кули във въздуха относно предстоящето сватбено пътешествие.

Излитам / излетя във въздуха. Бивам взривен, бивам разрушен с взрив. Бяха дните около падането на източната част на града — Пеща. Разгромените там немски и унгарски дивизии се прехвърляха в Буда и един след друг мостовете излитаха във въздуха! П. Славински, ПЩ, 218.

На въздух. На открито, навън, всред природата. Хората, в празнични дрехи, бяха на въздух излезли. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 96.

Необходим като въздух<а>. Извънредно много, жизнено необходим. — За да не бъдем изненадани от някоя трудност, утре трябва да вдигнем работниците на крак. Общата политическа стачка утре ни е необходима като въздух. X. Русев, ПС, 261.

Носи се във (из) въздуха. Разг. 1. Говори се, мълви се. Бяха смутните години от прехода на XIX към. XX век, .., във въздуха още се носеше ехото от епохалния процес срещу Драйфус. К. Константинов, ППГ, 32. 2. Предварително се усеща, чувства възникването, появата на нещо.

Процепвам / процепя (разцепвам / разцепя) въздуха. Разг. За звук, глас — еквам, проехтявам много силно и рязко. Най-силното, .., най-раздиращото гърдите „ура“, което бях чувал до този ден, процепи въздуха. П. Вежинов, НС, 182. Един зверски рев .. процепи въздуха. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. В същия този момент зад гърба ми едно истерическо ха-ха-ха-ха! разцепи въздуха. Ал. Константинов, БГ, 10.

Увисвам / увисна във въздуха. Разг. 1. Оказвам се в неблагоприятно и неустановено положение или в безизходица. — И все пак засега той [министърът] е единствената наша опора — добави тихо Манев. — Дано бог да му дари още здраве и мъдрост. — Добре е да му пожелаем всичко най-хубаво, но остане ли сам, лесно ще увисне във въздуха. В. Нешков, Н, 144. Така Стоянов и Друмев, изоставени от бившите си поддръжници, увисват във въздуха, въпреки отделните хрисими насърчения. М. Арнаудов, БКД, 162. 2. Оставам неподкрепен с доказателства, дела, оставам без реална основа. Не се ли докараше отнякъде много вода, идеята му за построяването на бъдещия химически гигант при градчето Н увисваше във въздуха като сапунен мехур. А. Гуляшки, ДМС, 84. Хвръквам / хвръкна във въздуха. Разг. 1. Бивам разрушен, унищожен, сринат с взрив. Имаше достатъчно време, ако се беше сетил по-рано, да минират някой от завоите .. и си представи какво щеше да стане, ако една от тия бързо каращи коли хвръкнеше по наклона във въздуха. Д. Димов, Т, 607. 2. За планове, намерения, очаквания — бивам унищожен, провалям се напълно. Цепя въздуха. Разг. За звук, глас — ехтя, еча много силно и рязко. Песента цепеше въздуха, разпаляше и опияняваше сърцата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 107.

— Друга (остар. и диал.) форма: во`здух.

ВЪЗДУХО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до въздух, напр.: въздухонагревател, въздухонагревателен, въздухообразен, въздухоплаване, въздухоплавателен, въздухопровод, въздухопроницаем,въздухопроницаемост и др.

ВЪЗДУХОНАГРЕВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Въздухоподгревател. За да се оползотвори до максимум топлината на изгорелите газове, се използуват: паропрегревател .., а също и въздухонагревател, в който се нагрява въздухът за пещта и така се улеснява горенето. Р. Ранков и др., М, 49.

ВЪЗДУХОНАГРЕВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Техн. Прил. от въздухонагревател. Въздухонагревателно устройство.

ВЪЗДУХОНЕПРОНИЦА`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не пропуска въздух; въздухонепропусклив. Самолетният лак прави платното въздухонепроницаемо, водонепроницаемо и нехигроскопично, .., създава гладка повърхност и намалява съпротивлението на въздуха при полет. Вл. Кабаиванов и др., ТП, 561. Опасността от загуба на въздух може да бъде отстранена. За тази цел трябва да се раздели помещението на изолирани отделения с въздухонепроницаеми преградки. В. Лвов, ЧК (превод), 49. Завеси от въздухонепроницаема материя.

ВЪЗДУХОНЕПРОНИЦА`ЕМОСГ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Качество на въздухонепроницаем; въздухонепропускливост. През зимата и с лятното засушаване растенията прекарват зимен и летен покой .. Смята се, че покоят се обуславя от въздухонепроницаемостта на клетките, а в някои растения и от водонепроницаемостта на обвивките на семената, клубените, луковиците и др. ОБиол. X кл, 59.

ВЪЗДУХОНЕПРОПУСКЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Спец. Въздухонепроницаем.

ВЪЗДУХОНЕПРОПУСКЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Спец. Въздухонепроницаемост.

ВЪЗДУХОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Спец. Който съдържа въздух. Изпълнена е [почвата] с многобройни въздухоносни празнини, през които се извършва постоянен кръговрат на въздуха. Хр. Дилов и др., РВ, 7. Тези корени се състоят главно от въздухоносна тъкан и благодарение на това успешно снабдяват с кислород намиращите се в тинята части от кореновата система. Ст. Драганов, ФБР, 24. По време на цъфтеж торбичките [на шишарката] се разпукват и от тях се посипва сярножълт цветен прашец .. Всяко прашниково зърно е снабдено отстрани с две въздухоносни мехурчета, които го правят по-леко. Бтн VI кл, 104. У птиците при летене въздухът изпълва .. сложно разклонения бял дроб и съединените с него тънкостенни въздухоносни мехури, разположени между органите на тялото. ОБиол. X кл, 38. Въздухоносно пространство.

2. Анат. През който преминава въздух за тялото; дихателен. Дихателната система се състои от следните части: 1) горни въздухоносни (дихателни) пътища — носна кухина, носоглътка, гръклян. М. Василев и др., ВБ, 31. Наименованието артерия, буквално преведено, означава въздухоносна тръба, което отразява схващането на древните анатоми. А. Гюровски, АЧ, 71. Дишането чрез трахеи, които представляват въздухоносни каналчета, е характерно за животни с дребно, покрито с непропусклива обвивка тяло, изразходващи много енергия. ОБиол. X кл, 37.

ВЪЗДУХОО`БРАЗ м. Остар. Книж. Газ. Тялото бива въздухообразно, ако частите му нямат почти никаква връзка помежду си, тъй щото сякога ся стремят да ся отдалечат една от друга. Затова, ако искат да удържат въздухообразите, заключват ги в съдове, от сяка страна закрити. И. Гюзелев, РФ, 2. Кога ся уголемява наляганието връх някое количество въздухообраз, частиците му ся сближават и според това ся уголемява силата, която ги отблъсква, т. е. пъргавината. И. Гюзелев, РФ, 119.

ВЪЗДУХООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който има вид и свойства на въздух, на газ; газообразен. Веществата биват твърди, течни и въздухообразни или газове. Хим. VII кл, 1950, 14. За разлика от останалите газове във въздуха само водните пари при естествени условия могат да преминават от въздухообразно в течно и твърдо състояние. Геогр. VIII кл, 22. Земята е обиколена отсъде с въздухообразно тяло и то ся простира много високо над нея. Н. Геров, ИФ, 126. Нъ главните вещества на храната са три въздухообразни тела: азот, кислород и водород. Ч, 1872, бр. 13, 570.

ВЪЗДУХООБРА`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество на въздухообразен.

ВЪЗДУХООТОПЛИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Устройство за затопляне на въздух в отоплителни инсталации.

ВЪЗДУХООТОПЛИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Техн. Прил. от въздухоотоплител.

ВЪЗДУХООХЛАДИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Устройство за охлаждане на въздух, използвано в хладилната техника, в климатични и др. инсталации. Охлаждането на въздуха може да се извърши с повърхностни или мокри въздухоохладители. Й. Вучев и др., О, 175.

ВЪЗ ДУХООХЛАДИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Техн. Прил. от въздухоохладител. Въздухоохладителни инсталации.

ВЪЗДУХООЧИСТИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Устройство за пречистване, очистване на въздуха от вредни примеси; въздухопречиствател.

ВЪЗДУХОПЛА`ВАНЕ ср. 1. Летене на апарати, по-леки от въздуха в околоземното въздушно пространство. Полетът с балон на французина Еужен Годар през 1892 година над гр. Пловдив е първото познанство с въздухоплаването у нас. О, 1977, кн. 11, 39.

2. Разш. Летене на апарати, които са по-леки или по-тежки от въздуха, придвижване във въздуха на летателни апарати. Досега на комисията по внедряването на въздухоплаването във военното дело са предлагани стотици проекти за аеростати, аероплани. Е. Йончева, ЗГ, 103. Неведнъж [колегата] вече бе писал за някои неуредици във въздухоплаването. М. Иванов, КБВ, 4.

3. Клон от науката и техниката, който се занимава с изучаване на движението и конструирането на летателни апарати, по-леки или по-тежки от въздуха. Въздухоплаването напредва с бързи крачки. След създаването на големите метални птици като „Юнкерс Г 38“, .. в Германия, .. и Съединените щати на Северна Америка построиха и поставиха на служба един гигантски аероплан. ПН, 1932, кн. 4, 61.

ВЪЗДУХОПЛАВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Специалист, който управлява летателен апарат (по-лек или по-тежък от въздуха). Въздухоплавателят Латам се издигна със своя аероплан днес в 5 ч. БД, 1909, бр. 5, 3. Тези дни в Бресчия (Италия) ще се състоят състезания между въздухоплаватели .. Известният френски авиатик Блерио ще взема участие, както и 12 нови изобретатели на аероплани. БД, 1909, бр. 26, 2. Стратостатът е представлявал огромно въздушно кълбо, към което била прикачена херметически затворена кабина. В кабината се намирали тримата въздухоплаватели — Прокофиев, Годунов и Барнбаум. М. Беляков, А (превод), 13.

2. Специалист, който се занимава с въздухоплаване, с конструиране на летателни апарати. — Циолковски? Въздухоплавателят? Ами да. Помня го. Зная го. Чувах за него още в края на осемдесетте години, когато прочетох първите му работи, спомням си за железния управляем аеростат. В. Лвов, ЧК (превод), 56.

ВЪЗДУХОПЛАВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до въздухоплаване. Още не разполагаме с информация за това какво е превозвал катастрофиралият .. Ан-12, съобщи вчера г-н Чавдар Антонов, шеф на Държавната въздухоплавателна инспекция. ДТ, 1998, бр. 37, 5. Във Франкфурт се строи нова въздухоплавателна машина „Цепелин III“, с която .. граф Цепелин ще предприеме по-продължителни хвъркания. БД, 1909, бр. 19, 2. Въздухоплавателен апарат.

ВЪЗДУХОПЛАВА`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до въздухоплавател. Въздухоплавателски занимания. Въздухоплавателски костюм.

ВЪЗДУХОПОДГРЕВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Топлообменно устройство за подгряване на въздуха, постъпващ в горивни инсталации (парни котли, пещи и др.); въздухонагревател.

ВЪЗДУХОПРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Книж. В който няма въздух. За да ся не изместват лесно костите на свободните статове, затова спомагат мишците, .. Също и атмосферното налягание спомага значително, понеже пространството в ставата е въздухопразно. М. Бракалов, ФА, 14.

ВЪЗДУХОПРЕЧИСТВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Устройство за пречистване на въздуха и отстраняване на праха от него в помещения, двигатели с вътрешно горене, газови турбини и др.; въздухоочистител, въздушен филтър. Карбуратор — приготвя и дозира горивната смес преди навлизането й в цилиндъра. Към него е монтиран и въздухопречиствател (въздушен филтър), през който преминава и се пречиства засмуканият от двигателя въздух. Гр. Тимчев и др., УВА, 69.

ВЪЗДУХОПРЕЧИСТВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който се отнася до въздухопречиствател. Къде ли е Стефан сега? Между приятели ли ще посрещне Новата година или сам? Майка му ще дреме тихичко в кревата, той ще мечтае за своята въздухопречиствателна машина, толкова унесен по нея, че няма да чуе дори гърмежите. А. Михайлов, ДП, 67.

ВЪЗДУХОПРОВО`Д м. Техн. Система от тръби за пренасяне на въздух, с приложение във вентилационни устройства, въздушно отопление, климатични инсталации и др.

ВЪЗДУХОПРОВО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Техн. Който се отнася до въздухопровод. Въздухопроводна инсталация.

ВЪЗДУХОПРОНИЦА`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. През който може да прониква въздух; въздухопропусклив. Въздухопроницаема материя.

ВЪЗДУХОПРОНИЦА`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Качество на въздухопроницаем; въздухопропускливост. Особено важно в много случаи е тъканта, придобивайки водопроницаемост, да запази своята въздухопроницаемост и да се влоши топлопроводността й. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 388.

ВЪЗДУХОПРОПУСКЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който има свойството да пропуска въздух; въздухопроницаем. Въздухопропусклива почва.

ВЪЗДУХОПРОПУСКЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Качество на въздухопропусклив; въздухопроницаемост. Въздухопропускливост на почвата.

ВЪЗДУ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който е от въздух, който се образува от въздух. Слабото въздушно течение, което идеше от планината, подухна пак и боровете зашумолиха тихо. Д. Димов, Т, 80. Първата въздушна вълна се блъсна в ханчето, дигна от шосето голям облак прах и го отвя насреща в гората. Ем. Станев, ИК I и II, 10. Към брега водата бе обрасла с бледозелен жабуняк, наръсен с хиляди въздушни мехурчета. П. Бобев, ГЕ, 24. В тази малка книга се разказва за въздушната обвивка на Земята — атмосферата. М. Беляков, А (превод), 3. Въздушен слой. Въздушен поток. Въздушна среда. Въздушна струя. Въздушно налягане. Въздушно съпротивление. Въздушни маси. Въздушни трептения. Въздушна циркулация.

2. Който става, се извършва, се осъществява по или във въздуха. Големият взе участие в епичните въздушни боеве през ония дни, когато немците загубиха страшно много самолети и очистиха въздуха над Кубан. А. Каралийчев, НЗ, 72. На 9 май 1947 г. бяха открити първите у нас редовни въздушни пътнически линии. ОФ, 1950, бр. 1715, 2. Тук трябва да кажа, че румъните??? имат доста самолетни линии, не само външни, но и вътрешни. Всички по-големи, по-далечни центрове са свързани с въздушни съобщения. Г. Белев, КИР, 15. Въздушен превоз. Въздушен рейс. Въздушен транспорт. Въздушна поща. Въздушна бомбардировка. Въздушен десант. Въздушно нападение. // Който действа в пространството над земната повърхност, във въздуха. Въздушен флот. Въздушна артилерия. Въздушни войски.

3. За летателен апарат — който се движи, лети в пространството над земната повърхност, във въздуха. Летим над Атлантическия океан .. Тук над океана вечерната дрезгавина не пада като в планината. След залеза — веднага мрак. Нашият въздушен кораб се обля в електрическа светлина. Г. Белев, КВА, 40. Изкачихме се на авиоплощадката и взехме въздушно такси. П. Вежинов, СП, 150. На отсрещната стена се открои със синкавата си светлина широк стереотелевизионен екран. Виждаше се градът .. Зданията се уголемяваха, .., огромен въздушен влак прошумя встрани. С. Славчев, ЖББ, 5-6.

4. Който се отнася до войски, които действат във въздуха. Във въздушната школа току-що бяха постъпили на обучение първите школници-летци. А. Станоев, П, 7. — Разузнаване извършихте ли? — запита Янко. — Да. Обектът е сериозен. Селото се намира на седем-осем километра от Казанлък, където има силен въздушен гарнизон. К. Ламбрев, СП, 123.

5. Който е разположен над земната повърхност изцяло или в по-голямата си част, като само на отделни места се допира до нея. Наблизо се виждаха сивите колони на музея и синята ограда на бившия дворец, съединени със съседното здание чрез въздушен закрит мост, който се простираше над самия канал на река Мойка. М. Марчевски, П, 99. В тропическите гори има растения, които образуват въздушни, дихателни или подпорни корени. Въздушните и дихателните корени служат за приемане на влага и кислород от въздуха. Бтн. VI кл, 29. Главната [електрическа] линия свързва сградата .. с уличната мрежа. Тя може да бъде подземна или въздушна. Ел XI кл, 1965, 48. Въздушен релсов път. Въздушни електропроводи.

6. Спец. Който действа с помощта на въздух (обикновен, сгъстен или разреден) или се осъществява чрез него. Крум вече е сковал етажерките. Понякога той кара работниците да издухват с въздушния пистолет праха от прозореца, за да диша цветето по-добре. ВН, 1962, бр. 3272, 4. В колите на богатите хора също има монтирани въздушни охладители, които поддържат ниска температура вътре дори при най-голямата горещина навън. В. Темков, И, 8. Когато завиеше въздушната сирена, всички хора побягваха като луди. Въздушен кран. Въздушен крик. Въздушен термометър. Въздушен чук. Въздушна преса. Въздушна пушка. Въздушно отопление. Въздушно охлаждане.

7. Прен. Който е лек и ефирен като въздуха. Изведнъж нещо въздушно, леко, студено докосна бузата му. — Сняг! А. Гуляшки, МТС, 265. Всичките .. бяха прекрасно облечени — .. жените в леки деликатни летни костюми, а момите повечето в бели .. дрехи, .., в деколте, покрито с прозрачна въздушна материя. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 62. Момиче скачаше на въже, и коси / като от злато и въздушна рокля бяла / подхвъркват. К. Христов, ЧБ, 47.

◇ Въздушен газ. Техн. Продукт на газификация на твърди горива, получаван в газгенератори при взаимодействието на нажеженото гориво с въздуха.

Въздушен маяк. Спец. Светлинно, радиолокационно и под. съоръжение, което се използва в авиацията за ориентиране на летящите самолети нощем или при липса на видимост.

Въздушна баня (процедура). Излагане на голо човешко тяло на въздействието на въздуха на открито с цел да се закали. Досега се използваше откритият гьол и баните бяха едновременно водни, слънчеви и въздушни. П. Делирадев, В, 149.

Въздушна възглавница. Спец. 1. Въздушен слой с повишено налягане, който създава граничен слой между две триещи се повърхнини. Такова движение почти без триене е така нареченото движение на въздушна възглавница. Физ. VIII кл, 1980, 79. 2. Въздухът, проникнал в тръбопровод (поради техническа неизправност), който затруднява правилната циркулация на водата.

Въздушна крепост. Воен. Голям боен самолет — бомбардировач (през Втората световна война). Не бях го виждал три-четири месеца — откакто въздушните крепости почнаха да рушат и палят града, та всичко живо се разбяга — кое накъде види. О. Василев, ЖБ, 136.

Въздушна линия. 1. Мислена линия, прокарана по въздуха, между две точки. От Мезаргидик до скалистия Малък Персенк е нищо разстояние — едва километър по въздушна линия. Н. Хайтов, ПП, 76. 2. Съоръжение за пренасяне на товари и пътници над земята, състоящо се от едно или повече опънати стоманени въжета, по които се движат окачени вагонетки или кабинки; въжена линия. Слънцето възлиза над цеховите покриви, над бетонните кули, над въздушната линия, по която се плъзгат вагонетки. А. Каралийчев, ТР, 40. Всеки миг по въздушните линии / вагонетки със руди летят… О. Орлинов, П, 89.

Въздушна тревога. Сигнал за опасност от въздушно нападение. Непрекъснатите въздушни тревоги и няколкото бомбардировки изплашиха гражданите. Д. Кисьов, Щ, 39.

Въздушна яма. Въздушно пространство, различно по температура и гъстота от околния въздух, причиняващо смущения в движенията на летателните апарати. Понякога самолет, летящ на неголяма височина, попада в така наречените „въздушни ями“. В тях самолетът губи опора и започва да пропада, докато не бъде отново издигнат от летеца. СбЗФ, 57.

Въздушни стаици. Остар. Книж. Белодробни мехурчета; алвеоли. Въглекислотата излиза из кръвта, преминува през кожиците на кръвоносните жили и на въздушните стаици, та ся размесва с въздуха в стаиците и като издишаме, въглекислотата ся изпъжда из тялото навън. НКАФ (превод), 76.

> Въздушни кули. Книж. Нереални мечти; фантазии, фантазьорство. Златните сънища, въздушните кули за малко време занимават ума на человека с очарователни въображения. Ст. Ботьов, К (превод), 17.

Градя (строя, вдигам) въздушни кули. Книж. Създавам си нереални, неосъществими планове; въобразявам си, фантазирам. Когато няма интимна компания, такова уединение ми по` допада. Гениални мисли ми идат тогава и градя най-смелите въздушни кули. Н. Попфилипов, РЛ, 136-137. Твоят ум млади ще да загони / туй, що край няма, що се не стига / и в непознати нам небосклони / кули въздушни той ще да вдига. Ив. Вазов, Съч. I, 127-128.

— Друга (остар. книж.) форма: возду`шен.

ВЪЗДУШНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: 1. Който се отнася до въздушни войски, действащи съвместно с още някой род войски, напр.: въздушно-морски, въздушно-ракетен и др.

2. Който се извършва или действа от въздуха, напр.: въздушнодесантен.

3. Който действа с помощта на въздух, напр. въздушнореактивен.

ВЪЗДУ`ШНО нареч. Поет. Леко, ефирно, подобно на въздух. Дърветата жълти, светли и въздушно леки почиваха по хоризонтите. Ил. Волен, МДС, 162. Да може все така шумът на колелата / да ни унася леко, един на друг склонени, / а вън на пролетта прозирните була / въздушно да обвиват леса раззеленен… Е. Багряна, ЗМ, 22. Обичам те — въздушно нежна, в нежна младост / като на ангела сънят. П. К. Яворов, Съч. I, 129.

ВЪЗДУ`ШНОДЕСА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Воен. Който се отнася до въздушен десант. Въздушнодесантна дивизия. Въздушнодесантни войски.

ВЪЗДУ`ШНО-МО РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Въздушно-морска база. Воен. Специално съоръжено място за осигуряване действията на военен флот и въздушни войски в определен район.

ВЪЗДУ`ШНО-РАКЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет. Въздушно-ракетна база. Воен. Специално съоръжено място за осигуряване действията на въздушни и ракетни войски в определен район.

ВЪЗДУ`ШНОРЕАКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Само в съчет. Въздушнореактивен двигател. Авиац. Реактивен двигател, в който при изгарянето на горивото се използва кислородът на околния въздух.

ВЪЗДУ`ШНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Поет. Качество на въздушен (в 7 знач.); ефирност, лекота. Тръгна към птицата. — .. Тя беше синя. Макар и мъртва, изглеждаше изпълнена с лекота и въздушност. Й. Радичков, ГП, 46. Възлизаш миротворна и печална / при всеки тих и привечерен час — / и твоята въздушност огледална / достига безнаказано до нас. Хр. Ясенов, Събр. пр, 54.

ВЪЗДУШНОТРАНСПО`РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до въздушен транспорт. Българската гражданска авиация осъществява два основни вида дейност: въздушнотранспортна и специално използване на летателните апарати. О, 1977, кн. 11, 39.

ВЪЗДЪ`ЛГИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. от въздълъг.

ВЪЗДЪ`ЛЪГ, -лга, -лго, мн. -лги, прил. Който е по-дълъг от обикновеното или отколкото се очаква. Палтото не му стоеше много добре; то бе синьо на цвят, въздълго и малко тясно в раменете. Ст. Дичев, ЗС II, 299. То беше облечено в селска риза, с бели бродерии по ръкавите и въздълга пола от тъмна басма. П. Спасов, ХлХ, 115. А големите въздълги, тъмни мигли бавно, морно се спускаха и хвърляха сянка върху пъстрите й очи. Д. Спространов, ОП, 191. Голямото въздълго, кокалесто лице, .., носеше строгия печат на тежък труженически живот и грижи. Ив. Вазов, Съч. X, 169.

ВЪЗДЪРЖА`. Вж. въздържам.

ВЪЗДЪ`РЖАМ, -аш, несв.; въздържа`, -и`ш, мин. св. -а`х, пов. въздръ`ж, въздръ`жте, св., прех. 1. Попречвам на някого да действа, не оставям някого да извърши нещо; спирам, задържам, възпирам. Комитетът от града бе изпратил Бориса Глаушев в четата, за да въздържа войводата й в неговата голяма дързост спрямо турците. Д. Талев, И, 275. Италианецът посегна да отвори вратцата: да види какво има? Но мъничката дама го въздържа: залепи показалец на устните си. А. Страшимиров, Съч. V, 287. Къса`-Иван трябваше да въздържа и по-буйните. — Гено, Стоиле, Русе. Стойте си на местата. Й. Йовков, ПГ, 60. // За чувство, душевно качество или мисъл — представлявам пречка някой да извърши нещо, спирам някого в някакво действие; възпирам. Все пак личеше у него една разумна и спокойна воля, която умееше да го въздържа и обуздава. Й. Йовков, Ж 1945, 12. Мина ми през ума да му поискам прошка .., но се побоях от другарите си. Па и една скрита суетна гордост, .. ме въздържаше. Ст. Чилингиров, ХНН, 60. Сред двора на училището, .., учителката Ирина седеше край пътечката, .. и си мислеше, че е време вече да напусне това село, .. Но освен работата, която все още имаше в училището, нещо сякаш я въздържаше да напусне селото, струваше й се, .., че не е обмислила добре решението си. Й. Стоянов, ПД, 5.

2. Попречвам, не давам възможност на силно чувство, на душевно вълнение да се прояви; сдържам, овладявам, възпирам. Стремски повери Невянка на добрата домакиня, като й препоръча да въздържа възторга си, за да не пробуди съседите, а той излезе. Ив. Вазов, Съч. XXV, 39. Тия възторжени поздрави се понесоха с още по-голяма сила, когато Ян Бибиян слезе от трибуната и помогна на старите си родители да се качат при него .., те не можеха да въздържат силната си радост пред възторга и почитта, която народът му отдаваше. Елин Пелин, ЯБЛ, 41. Тя не можеше повече да въздържи гнева, който я вълнуваше .. „Не забравяй, прекъсна ме, че говориш на една майка, която знае повече от всекиго другиго що прави за дъщеря си“. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 916.

3. Остар. Книж. Подкрепям, поддържам. Помакинята езди коня, а мъжът й го води, а на лоши места той я не сваля, ами я въздържа и подпира, за да не падне. Ив. Вазов, Съч. XVI, 55.

4. Диал. Задържам нещо да не го използвам, употребя; спестявам (Н. Геров, РБЯ). Въздържам парите, че може да ми дотрябват. Н. Геров, РБЯ I, 184.

5. Диал. Задържам, забавям за известно време някого (Н. Геров, РБЯ). Въздържай го, докле да дойда. Н. Геров, РБЯ I, 184.

6. Диал. Правя разноски, за да гледам, да храня, да уча някого; издържам, поддържам (Н. Геров, РБЯ). Не може да въздържа децата си да ся учат. Н. Геров, РБЯ I, 184.

ВЪЗДЪ`РЖАМ СЕ несв.; въздържа се св., непрех. 1. Не си позволявам да извърша, да кажа нещо или да проявя нещо; сдържам се, овладявам се, удържам се, възпирам се. Идеше ми, като стигна там, да зема сърпа, та да й го забода в сърцето. Па се въздържах. Т. Влайков, Съч. I, 48. Влахия продължавала да бъде жертва на видинските бюлюкбашии .. Този път Пазвантоглу се въздържал да превземе влашката столица. В. Мутафчиева, КВ, 217. Той се ядоса, но се въздържа и не издаде яда си. Й. Йовков, ПК, 206. — Аз, като заместник областен директор, смятам, че… — Не се касае до вашите… сметки — Саваков искаше да каже „до личните ви сметки“, но се въздържа, — а до висши държавни интереси. Д. Ангелов, ЖС, 119. Тя [Овсанна], .., усещаше в Мелвин някакви недостъпни пластове. Имаше чувството, че момичето като котките изчаква своя час, но че умее да се въздържа. С. Севан, РР I, 57. // Самоограничавам се при консумиране на храна или питиета. Обличаше се богато и преяждаше всеки ден, а хората учеше да се въздържат… Елин Пелин, Съч. I, 35.

2. Не вземам отношение при гласуване, в което участвам. Против резолюцията гласуваха или се въздържаха делегати, които представляват три четвърти от населението на земното кълбо. С, 1951, кн. 2, 99. Допускам още, че донейде и избягвах да мисля за Матей .. Но щом се сещах за него, веднага пред мен заставаше онзи ден, в който питаха кой е „за“ кой е „против“, кой е „въздържал се“. М. Радев, СР, 5.

ВЪЗДЪ`РЖАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който умее да се въздържа от някаква проява, постъпка, който умее да овладява чувствата, страстите си; сдържан. Все пак за онова, което пламтеше в сърцето му, предпазлив и въздържан, какъвто си беше, той не бързаше да отвори дума. Ст. Дичев, ЗС I, 98. Войниците от седма рота радостно посрещат Делча и се здрависват с него. Ходиха и при Ананий. Но той .., се показа студен, въздържан и подозрителен. Й. Йовков, Разк. I, 54. Домакинът, видимо трогнат, но по-въздържан от другите, мълчаливо му стисна ръката. Д. Спространов, ОП, 101.

2. Който се проявява в слаба степен, с малка сила; сдържан. Боряна се показва на вратата зад Андрея, усмихната, отива бързо към Вълчана, наднича към лицето му и глезено, по детски, казва: Тате! — Въздържан смях наоколо. Й. Йовков, Б, 124. Влезе дядо Костадин и гласовете им изведнъж станаха по-тихи, заканите по-въздържани, въпросите по-плахи. К. Петканов, СВ, 133.

ВЪЗДЪ`РЖАНЕ ср. Отгл. същ. от въздържам и от въздържам се. Всеки мой ден беше изпълнен с извършване предписанията на доктора: .., постене, въздържане, лекове. Ив. Вазов, Съч. XI, 117.

ВЪЗДЪРЖА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Съзнателно и доброволно самоограничаване, лишаване от нещо. С пост, молитви, въздържание и изтощение на тялото си те искаха да възвишат душите си. Елин Пелин, Съч. IV, 86. Въздържанието се съдържаше в мълчанието, а бодърствуването бе воля да не отпада мисълта и бдението над себе си. Ем. Станев, А, 96. Изгубен имот пак може ся спечели и намести с труд ..; здравието — с въздържание и лечение. Й. Груев, СП (превод), 198. // Съзнателно и доброволно отказване от употреба на алкохол и от пушене. Задебелелият му език едвам можеше да сложи някоя дума; .. Сичко следователно доказваше, че той беше забравил обещанието си за въздържание. Трите стъкла бяха изпразнени. Н. Михайловски, ПЛ (превод), 71.

ВЪЗДЪ`РЖАНО. Нареч. от въздържан; сдържано. Той се държеше към нея въздържано и хладно. Й. Йовков, ПК, 134. — Не бързай — каза той тихо и въздържано. — Още не си видяла балкана. Има едно място по-нататък — там непременно ще ахнеш. Ем. Станев, ИК I и II, 456. Макар че и в техните души се надигаха радостни чувства, те посрещаха неочакваната вест въздържано. Т. Влайков, Съч. III, 64. Хранете са въздържано, .., бъдете благообразни в отговорите си, във вървежа и в самото сядане. П. Р. Славейков, ПВЖ, 79.

ВЪЗДЪ`РЖАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на въздържан; сдържаност. Той обичаше пламенно Христина, ала тая обич не беше само към хубостта на госпожица Влаева, а обич към бъдещата му съпруга и затова в нея имаше голяма въздържаност. Ем. Станев, ИК I и II, 451. Тая сутрин очите му блестяха зад очилата и той свиваше и отпускаше уста, което означаваше, че вълнението е преляло неговата мярка за безстрастна въздържаност. Ст. Дичев, ЗС I, 377. Навън валеше ситен сняг, .. и въпреки протоколната въздържаност, гостите ни съвсем по човешки разтриваха ръце, ухаха в шепи и тупаха с крака в преддверието за събличане. Й. Попов, МДВ, 16.

ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който доброволно, съзнателно се е отказал от употреба на алкохолни питиета и от пушене. Станах вегетарианец .. На това отгоре и въздържател от спиртните напитки. Елин Пелин, Съч. IV, 132. Не пушел, не пиел, ходел често и на черква — е, мъчно се намирали такива въздържатели, такива християни сред днешната младеж! Д. Калфов, Избр. разк., 379. А Матю, бившият въздържател, се пропи съвсем, отвореше ли си очите, отваряше си и гърлото, пиеше на провала, пиеше безпаметно. Ст. Цанев, МБ, 285. По-голяма част от дълголетниците са били въздържатели по отношение на алкохола и тютюнопушенето. ПЗ, 1981, кн. 10, 12. А бяхме въздържатели тогава. / Да бяха ни набучили на кол, / да бяха ни горили на жарава — / не бихме взели капка алкохол. Бл. Димитрова, Л, 30.

ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до въздържател и до въздържателство. Останал си бях все такъв заклет въздържател. Пък и язвата .. в случая се яви добър съюзник, не ми позволи да изневеря на въздържателния си идеал… А. Станоев, П, 54. — Я угаси цигарата — сопна се председателят, който беше някогашен касиер на въздържателното дружество. Ст. Даскалов, ЕС, 31-32. Разрасна се сред младежите въздържателното движение. П. Илиев, ЛВ, 22.

ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛКА ж. Жена въздържател. Аз не пуша. Това дължа на бившата си жена, която беше въздържателка. К. Калчев, ДНГ, 7.

ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до въздържател. Въздържателско семейство. Въздържателско възпитание. Въздържателско поведение.

ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Принципи и поведение на въздържател.

ВЪЗДЪ`Х, мн. няма, м. Поет. Въздишка, въздих. И все едно — да молите и плачете — / не ще се дигнат тънките клепани, / не ще помръднат стиснатите устни — / последният въздъх и стон изпуснали. Е. Багряна, ВС, 39. И сал понякога, като от есен лъх / отбрулений листец, откъсва се въздъх / из глъбините на сърцето ми самотно. П. П. Славейков, КП ч III, 6. Поде се сплетен разговор, когато / отекват скъпи тайни гласовете / и в всеки девствен въздъх на душата / сълза от светла скръб проляна свети. Д. Дебелянов, С 1946, 124.

ВЪЗДЪ`ХВАМ, -аш, несв.; въздъ`хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Въздишам веднъж. — Ето сега на`, като чух да въздъхваш, стори ми се, че и други път съм чувала тая въздишка и тоя плач. Ст. Загорчинов, ДП, 161. Подхванаха [гъдуларите] стари хайдушки, трапезни и хороводни песни. Затропаха нетърпеливи млади крака под столовете, дълбоко въздъхнаха старите за някогашната младост, преминала в горчива робия и неравна борба с народните душмани… А. Каралийчев, С, 105. Оглеждам спътниците си .. Този, който вече от цял час се кани да заспи, на всеки две-три минути отваря очите си, въздъхва и пак ги затваря. Л. Александрова, ИЕЩ, 6-7. Тъжно щеш, майко, да гледаш / ти на туй хоро весело, / и като срещнеш погледа / на мойто либе хубаво, / дълбоко ще ми въздъхнат / две сърца мили за мене — / нейното майко, и твойто! Хр. Ботев, Съч., 1929, 6-7. • Обр. Печално, печално / поклаща той [лесът] клони, / въздъхне, простене / и листи порони… Елин Плин, ПБ, 68. И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди. Хр. Смирненски, Съч. I, 38.

— Други (остар. и диал.) форми: воздъ`хвам и возди`хвам.

ВЪЗДЪ`ХВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въздъхвам. Колко време се надвикваха строените ромейски войски и обсаденият град никой не запомни, ала изведнъж, с едно бясно въздъхване из двадесет хиляди гърла, кръгът на ромеите се разклати и тръгна напред. А. Дончев, СВС, 641. Из дълбочините на шипковий шубрак, из сърцето на тогова, който тамо седяше, счу се тежко въздъхване. Нар. прик., Христом. ВВ I, 51.

ВЪЗДЪ`ХНА. Вж. въздъхвам.

ВЪЗЕ`ДРИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възедър. Тя [Николина] гледаше събеседника си със своя кротък усмихнат поглед, смееха се и малките й, възедрички, със своеобразна красота устни. Г. Райчев, ЗК, 33.

ВЪЗЕ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Който е по-едър от обикновеното или отколкото се очаква. Възедри зъби.

ВЪ`ЗЕЛ1 мн. -зли, след числ. -зела, м. 1. Стегнато вързано място на конец, връв, кърпа и под. Войникът, който връзваше ръцете на другарите му, не затегна неговия възел, а само леко подбоде краищата на връвта. А. Гуляшки, Л, 10. Па, като шибна кобилата с връвения си бич, с много възли накрая, обърна се пак. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 134. Като оправи червената превръзка на крака си и стегна по-здраво възела й, той пое надолу, без да се сбогува с нас. Ст. Чилингиров, ХНН, 179. Човекът остави чука и длетото, приседна до мене на тревата, разхлаби възела на вратовръзката си и започна внимателно да попива потта от челото си. Г. Друмев, УКР, 26. Той се мъчеше да развърже връзката на едната си обувка .. Възелът яко беше затегнат. Ив. Остриков, СБ, 38. Тъкачен възел. // Място, обикн. в края на кърпа, в което е завързано нещо. Бръкнах в джоба си, извадих кърпата с парите, развързах възела — една сребърна двайсетолевка. Нова, лъщи. A. Каралийчев, С, 293. Нареди си той по-удобно легло, работа намираше всеки ден и бе успял вече да върже в един възел няколко гроша. Д. Талев, ЖС, 49. — Пак пари! — подхвърля тетка, става отива в другата стая и се връща с една кърпа в ръце. Четирите краища бяха вързани на възли. Тя съсредоточено развързва един по един възлите и изсипва съдържанието им на масата. B. Бончева, АП, 134. • За змии, преплели се на кълбо. Веднъж се сбил и намушкал едного, .. Друг път напипа кълбо змии из върбалака и докато другите бягат, удари змийския възел с каквото му падне, разфучават се животинките, а той започне да ги лови из водата с голи ръце. В. Ченков, ЗХ, 12. Ето и голямата мътна река с тихите спокойни води, .. Сред гъстите треви се разплитат сивите възли на лениви, студени змии. Г. Караславов, Избр. Съч. V, 331. • Обикн. с прил. — за означаване на струпване, събиране, сблъскване или преплитане на едно място, накуп, обикн. на обществени или лични отношения, интереси и под. Страшната 1925 година не е просто политическа битка, а сложен възел на времето. Н. Христозов, ПД, 167. Леонтиев очевидно е бил твърде добре запознат с перипетиите на българското движение, със заплетения възел от отношения и интереси по българското дело. Т. Жечев, БВ, 152. Оплетеният възел на световната политика на Балканите. Възел от противоречия в работата.

2. Място, където се събират или кръстосват много съобщителни линии и откъдето водят начало много съобщителни разклонения. Рано сутринта спираме в Белград. Голяма гара. Железопътен възел. Оттук минават железопътните линии за Будапеща — Прага — Берлин — Варшава — Москва. Кр. Белев, 3, 96. Студените зимни дни Свилен прекарваше ту в замъка, ту на бойната линия по свързочните възли. П. Вежинов, ЗЧР, 87. София е най-големият транспортен възел в България. От града излизат много ж.п. линии в различни посоки. Геогр. VII кл, 52.

3. Съвкупност от свързани помежду си и разположени на едно място съоръжения, механизми, машини и други устройства, които имат общо предназначение. Отбранителната линия е имала протежение 1338 км с 15 000 бункера и укрепени огневи възли. ЛФ, 1958, бр. 40, 4. Чрез транспортни ленти в улеи ситният прах и камъните ще се прехвърлят в инсталациите за произвеждане на бетон — така наречените бетонови възли. ВН, 1961, бр. 3060, 4. Към бетоновия възел от всички страни пълзяха бръмбари самосвали. Ст. Стратиев, ПП, 94. Варов възел.

4. Издута част, подутина върху кожата или на някой орган. Най-стари са ръцете му. Уморени и големи, те лежат на коленете му — вените са издути на големи лилави възли. Л. Михайлова, Ж, 159. Човекът не успява да запази равновесие и полита надолу [с лавината] .. Две отчаяни ръце, сграбчили изплъзващия се скален праг. Издути възли на вените. Бл. Димитрова, Лав., 118. Доброкачествените тумори .. растат бавно. Този растеж се извършва във всички посоки около туморното огнище, в резултат на което се оформя един възел или буца. Р. Райчев, НКД, 52.

5. Бот. Надебеляване на стъбло в мястото, откъдето излизат листата или клонките; коляно. Пълзящите стебла на ягодата, малината, дивата лоза се вкореняват, където възлите на стъблото се допират до почвата. ОБиол. X кл, 63. Пшеничното стебло .. е кухо. Отвън по него се намират малки надебелявания. Това са тъй наречените възли (коленца). Към тях се прикрепят дългите, тесни листа. Бтн V и VI кл (превод), 120.

6. Геогр. Високо място, където се събират или кръстосват планински вериги или откъдето водят началото си няколко реки, течащи в различни посоки. На североизток Афганистан опира в един труднодостъпен планински възел, където се срещат най-високите планини на земното кълбо — Хималаите, Каракорум, Кеунлун и Източен Хиндукуш. Е. Андрейчин, А, 24. Рила планина заема важно място сред южнобългарската планинска област. Разположена почти в средата на Балканския полуостров, тя е негов главен орографски и хидрографски възел. М. Гловня и др., Р, 5. Платото Баучи .. е разположено приблизително в централната част на Нигерия .. От този най-важен орографски възел на страната повърхнината постепенно се снишава, както на юг към Гвинейския залив, така и на север към равнините на Сахара. Л. Мелнишки, Н, 6.

7. Техн. Място, където се събират, съединяват или свързват две или повече части от строителна или машинна конструкция. Машините се състоят от отделни системи, възли и механизми, а те от своя страна са съставени от отделни части или детайли, които наричаме машинни елементи. Ст. Михайлов и др., ГМ, 3. Рамата е основният скелет, върху който са захванати всички агрегати и възли на мотоциклета. Гр. Тимчев и др., УВА, 16.

8. Физ. Точка от стояща вълна с амплитуда, равна на нула. Резултантните вълни, които се получават от интерференцията на падащите и отразени вълни, се наричат стоящи вълни. Характерно за стоящите вълни е това, че определени точки A, B, C на равни разстояния една от друга са постоянно в покой. Те се наричат възли на стоящите вълни. Физ. X кл, 1965, 87.

9. Астрон. Точката, в която орбитата на тяло от Слънчевата система пресича равнината на еклиптиката. Лунната орбита сключва със земната един ъгъл от около 5°. При това пресечната линия на двете орбити не е неподвижна, а обикаля по еклиптиката за приблизително 19 години. Пресечните точки на двете орбити се наричат възли. Астр. XI кл, 1964, 53.

10. Минер. Всяка една от периодично повтарящите се точки, изграждащи кристалната решетка, които символизират мястото и образа на градивните частици на кристалите. Кристалните решетки биват: атомни, йонни и молекулни, според това дали във възлите на решетките се намират атоми, йони или молекули. Физ. IX кл, 61. Заетите от йони места в решетката се наричат нейни възли. Ал. Раев, СС (превод), 38.

11. Остар. и диал. Вързопче. — Намерих, .., че си ми оставил едни пари, .. Ей-ги на`, вземи ги — и тя му подаде доста голям възел. Й. Йовков, ВАХ, 89. — Изгорих те за права бога — извика Радоил с плачущ глас, па, като извади из пазвата си един голям възел, развърза го и изсипа на чергата куп злато, сребро и драгоценни камъни. Ив. Вазов, Съч. XIV, 117. Държеше в ръка един възел: това бяха драгоценните мускали, — вързани в една не дотам чиста кърпица. Ал. Константинов, БГ, 13. В случай ако в предаден възел на пощата сумата излезе повече, отколкото е показана .., ще ся земе двойна плата било от предавача или приемача. Лет., 1869, 48.

◇ Възел на братене. Бот. Надебеляване, появяващо се върху главното стъбло на растение малко под повърхността на почвата, от което се образуват вторични стъбла и вторични корени (братя). Възелът на братенето на зимните житни, който е разположен по-близо до повърхността на почвата, не се движи равномерно с почвата при улягането й, а остава оголен на повърхността й, е изложен през зимата на измръзване. Пр, 1952, кн. 5, 54.

Гордиев възел. Книж. Заплетен и трудно разрешим въпрос, задача и под. (от древната легенда за фригийския цар Гордий, според която той поставил в храма на Зевс колесница, като завързал теглича с необикновено сложен възел, и съобразно предсказанията, съумелият да развърже този възел, щял да стане владетел на цяла Азия). „Източният въпрос не е гордиев възел, та да се отсече с един удар.“ С. Радев, ССБ II, 645.

Лимфни възли. Анат. Важни органи за образуването на лимфоцитите и на противотела с големина от просено зърно до бадем, разположени по хода на лимфните съдове, в които се задържат като във филтър бактерии, токсини, частици от клетки и др. Лимфните възли могат да бъдат разделени на четири групи: белодробни, бронхо-белодробни, трахео-бронхиални, паратрахеални. М. Василев и др., ВБ, 32. Белите кръвни клетки се делят на лимфоцити, които се образуват в лимфните възли, и гранулоцити — в костния мозък. Вл. Андреев, АЕ, 35.

Морски възел. Мор. Възел2. Нашият параход .. вземаше 23 морски възла в час. Г. Белев, КВА, 322.

Моряшки възел. Направен по специален начин възел, използван обикн. при връзване на корабни въжета, в алпинизма и др., защото много трудно се развързва. Андрей .. владее по-добре и от стар моряк .. всички моряшки възли, разсъдлив и въобще учено момче — сигурно ще стане корабостроител. Сл. Чернишев, ВМ, 6.

Нервен възел. Обикн. мн. 1. Зоол. У безгръбначните — струпани в отделни участъци на тялото нервни клетки, влакна и свързаната с тях съединителна тъкан. Над глътката има голям нервен възел, който изпълнява службата на главен мозък. Той съгласува работата на отделните органи в тялото и направлява движенията на насекомото. Зоол. VII кл, 48. 2. Анат. Ограничени натрупвания на ганглийни клетки извън централната нервна система (с малки изключения), разположени по хода на периферните (цереброспинални и вегетативни) нерви.

Санитарен възел. Банята и тоалетната в жилище, хотелско помещение и под. Според Мушморока Алурков гарантирано спокойствие можело да има само при условие, че се прекъсне експлоатацията на Ловния дом. Мотиви: ремонт на санитарните възли и влага в сутерена. Й. Попов, СЛ, 46. Малко преустройство на санитарния възел. Пробива се страничната стеничка на клозета. Б. Болгар, ОП, 183.

Слънчев възел.. 1. Разг. Слънчев сплит. Хвана ме за гушата, ще ме удуши. Слуишй, викам му, ще те ударя, ако не се опомниш… Пръстите му още по-яко стиснаха врата ми. Ударих го по слънчевия възел и той веднага омекна. В. Барух, С, 1972, кн. 9, 104. Кръвта запрелива в сърцето и момъкът, премалял, разтреперан в треска, сви кръст като ударен в слънчевия възел. Д. Вълев, З, 183.

2. Анат. Чифтен ганглий на слънчевия сплит, разположен от двете страни в началото на коремната артерия, или нечифтен — около тази артерия, непосредствено под панкреаса.

> Връзвам / вържа в девет (три) възела. Разг. 1.Песгя, живея със сметка. Ние сме беден народ, денонощно трябва да работим и в девет възела да връзваме припечеленото. К. Петканов, В, 135. 2. Старателно скривам нещо (обикн. спестени пари), за да го запазя. Той не за кирия, но едва за хляб бе му остало някой друга парица, кой вържеше в девет възела и на всяк час попипваше да не би да изгуби и тях. Ил. Блъсков, ЗК, 128.

Замотавам / замотая на девет възела някого или нещо. Разг. 1. Залъгвам, обърквам някого. Докато си приказваха, скачаше от тема на тема и така я замота на девет възела, че тя забрави за какво всъщност говореха. 2. Правя нещо да стане неясно. Като се подписваше, замотаваше подписа си на девет възела.

Развързвам / развържа (разплитам / разплета, разсичам / разсека) гордиевия възел. Книж. Разрешавам необикновено сложен, много заплетен въпрос, задача и под. (от древната легенда, според която Александър Македонски, като разсякъл с меча си сложния, хитро завързан от фригийския цар Гордий възел, изпълнил предсказанието и станал владетел на Азия). Той не си блъска главата като нас. Разплита гордиевия възел с един удар на меча. М. Марчевски, ТС, 64.

ВЪ`ЗЕЛ2, мн. -зли, след числ. -зела и -зла, м. Мор. Единица мярка за скорост на кораб, равна на 1 морска миля или 1852 м в час. „Имаме скорост на вятъра пет възела. Затова точно със същата скорост пътувам срещу вятъра и ето че замираме.“ П, 1991, бр. 9, 9. — Щастливо плаване! А скоростта прогресивно се увеличава. След всеки нов възел брегът е все по-близо и по-близо… Д. Димитров, МИ, 124. Параходът .. е пригоден да вози 13 000 тона товар. При такъв товар той се движи с 18,5 възла на час. ВН, 1960, бр. 2690,4.

ВЪ`ЗЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. 1. Възлов (в 1 знач.). След два часа местният влак го остави във възелната станция, откъдето щеше да земе бързия влак за София. К. Константинов, Избр. разк., 124. Тази старинна скала е запазена само във възелните мостове, които свързват Витоша с архаичните масиви на Верила и Плана. П. Делирадев, В, 58. Направено е всичко възможно пътуването на хората да бъде приятно, бързо, с удобни връзки във възелните гари. СЗ, 1982, бр. 62, 2.

2. Възлест (във 2 знач.). Възелна форма на артериосклерозата.

ВЪ`ЗЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал от възел1 (в 1, 2, 4 и 5 знач.). По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични и чисти, без нито едно възелче или погрешен бод. Д. Талев, ЖС, 39. Малко по-едра от него, тя продължаваше да го оглежда. Лошите обуща, кални и с ями`, не особено чистата, разкривена яка на ризата и вратовръзката с грозно възелче. Ем. Станев, ИК III, 114. Пристегна възелчето на малката червена панделка, с която завързваше русата си и тъничка като миша опашка плитка. Ем. Коралов, ДП, 46. По-рано тези петаци отиваха за халва и за боза, но сега грижливо ги скътвах в едно възелче. Ал. Спасов, С, 115. Преди появата на видимите явления [на херпеса] на мястото се чувствува лек сърбеж, парене и болка, .. На тази основа се появява група малки възелчета, които в няколко часа се превръщат в мехурчета, изпълнени с водениста течност. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 51. Колко пъти върза и развърза / възелчето с белите пари! П. Стефанов, Худ. С I, 337.

ВЪЗЕ`МА. Вж. възимам.

ВЪЗЖА`ЖДАМ, -аш, несв., прех. Индив. Поет. Изпитвам силно и страстно желание, копнеж за нещо. Тя дойде — дете — с пробудна жар, / с пламенна усмивка на уста, / но, възжаждал вечна красота, / аз отвъргнах тленния й дар. Д. Дебелянов, С 1946, 82.

ВЪЗЖЕЛА`ВАМ, -аш, несв.; възжела`я, -а`еш, мин. св., възжела`х, св., прех. Книж. 1. Силно пожелавам нещо. Аз Саломон, възжелах утехите на любовта. Н. Райнов, БЛ, 148. Като се научих за благолюбивия нрав на твоята душа, .., твърде много възжелах да видя твое преподобие .. и в същото време да получа голяма полза от нашето виждане. Ив. Вазов, Съч. XV, 38. Когато през Стрем мина пътешественик на име Сахран, деспот Звоница го угости богато, като разпитваше за другите земи. И щом научи, че съседният владетел .. е издигнал в своя престолен град триумфална арка, деспот Звоница силно възжела да види арка и в своята крепост. Й. Попов, БНО, 6б. Минават покрай тебе грижни люде, / тежат им клепките от сън и зной, / и не един се спира, сам учуден, / и възжелава твоя чист покой. А. Разцветников, С, 154.

2. Обзема ме силно любовно влечение към някого, силно пожелавам някого. И колкото да я възжелаваха като жена, отдръпваха се, за да дири всеки своя прилика. Ст. Чилингиров, РК, 19. В съня на твоите шестнадесет години / душа те възжела и похити. П. К. Яворов, Съч. I, 128. възжелавам се, възжелая се I. Страд. от възжелавам. П. Взаим. от възжелавам във 2 знач. Би ли била готова да умре сама, ако тоя човек не я владееше всевластно, още преди да се въплъти в смесената кръв на двама довчера непознати, но възжелали се още от първия миг на своята неволна, непредполагана среща? Ст. Чилингиров, РК, 104. Дълго мълчаха те, боейки се да продумат, сякаш да не подплашат щастието и дълго слушаха разтупаните си гърди, тъй силно възжелали се и съединили се навеки. Ив. Кирилов, Съч. II, 164.

ВЪЗЖЕЛА`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възжелавам и от възжелавам се.

ВЪЗЖЕЛА`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Възжелаване.

2. Силно любовно влечение. Катя дълго мисли върху тия въпроси, дълго прелистя списъка на мъжете, към които някога беше почувствувала възжелание и все пак най-възможен й се виждаше Смрикаров. Ст. Чилингиров, РК, 59.

ВЪЗЖЕЛА`Я. Вж. възжелавам.

ВЪЗЖИ`ЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е много жилав, който е малко, леко жилав; жилавичък. Най-малко след 16-24 часа той е окончателно готов за нарязване. В това си състояние локумът представлява полупрозрачна, мека, възжилава маса, която при неоцветения локум има светлокремав цвят. А. Генадиев и др., ТЗ, 152.

ВЪЗЖЪ`ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до жълт; слабожълт, жълтеникав. Срещу нея стоеше дълъг, мършав войник, .., с мургаво, възжълто лице и рязко изпъкнали скули. Д. Талев, ГЧ, 199. Тия коне бяха най-добрите ни приятели .. Муцуната потръпваше, горната бърна се извръщаше, разкривайки грамадни възжълти зъби. А. Христофоров, О, 14. Господин Тано имаше големи възморави клепачи, а госпожа Янка с възжълто измъчено лице мязаше на милосърдна сестра. Д. Вълев, З, 130.

ВЪЗЖЪЛТЕНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до жълтеникав; слабожълтеникав. В сумрака трепна слаба червеникава светлина, която пущаше около себе си бледно възжълтеникаво сияние. Ст. Чилингиров, ХНН, 70. Нисичък, набит, с възжълтеникави мустаци от непрестанно пушене, той стоеше като стожер, забит здраво в земята. Кр. Григоров, Н, 137. Най-често той [каолинът] е бял или възжълтеникав, по-рядко светлокафяв до зеленикав. Г. Георгиев, П, 84.

ВЪЗЗЕЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с цвят, близък до зелен; зеленикав. Върху матовото лице, с цвета на стар порцелан, изпъкваха светлите й, въззелени очи. Те често меняха цвета си, сякаш отразяваха светлините и сенките на деня. Д. Спространов, С, 6. Същият сив правоъгълник върху червен фон ще ни се стори въззелен, върху жълт фон синкав и т. н. Псих. X кл, 40.

2. За плод — който е малко узрял, не съвсем узрял; неузреличък. Докарал някой въззелени дини за продан. Ив. Хаджийски, БДНН I, 154.

ВЪЗЗЕЛЕНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до зеленикав; слабо-зеленикав. — Лазаре, … брате… — проплака отново поп Димитри. — Ама кажете що има!… — пристъпи към тях Андрея Бенков и лицето му, колкото беше бледо, станало бе въззеленикаво. Д. Талев, ПК, 643. Петко прескочи изкъртените из корен липи и насреща му изпъкна човекът, който даваше командите. Среден на ръст, скулест, с приповдигнат въззеленикав каскет, той размахваше ръце. Ст. Даскалов, СЛ, 8.

ВЪЗЗЕ`МАМ СЕ и ВЪЗЗИ`МАМ СЕ, -аш се, несв.; въззе`ма се, -еш се, мин. св. въззе`х се, прич. мин. св. деят. въззе`л се, св., непрех. Книж. 1. Стоя изправен на голяма височина от основата, над околната среда; издигам се, извишавам се, извисявам се, възвишавам се, възвисявам се, въздигам се. Високо над главите ни се възземаше прочутата Спаска кула, увенчана с блестяща рубинена петолъчна звезда. Камбаните на часовника й са излети от мед и сребро. А. Каралийчев, С, 115. От трите страни на селцето се възземат баири, обрасли с дива трева и с по някоя трънка. Й. Радичков, ББ, 60. На седмия ден се усмихна небето. / Балканът, огрян, по-висок се въззе. Бл. Димитрова, Л, 260.

2. Движа се, отивам нагоре; вдигам се, издигам се, въздигам се. Гълъбът се въззе с няколко силни тласъци, после взе да се спуска. Н. Антонов, ВОМ, 124. Машината ревеше и се възземаше стремглаво нагоре, притиснала тялото му към седалката. П. Бобев, К, 93. Из твойте бойници призвездни / ще зашуми пак бран безспир, / .. / А легендарно твойто име / ще расне в златна канара, / из чийто лоб ще се въззима / свободна земната зора! Т. Траянов, П, 39. Отдавна премина и лято, и пролет, / безмълвно пристъпя навъсена зима, / предвестница-птица с горд, шеметен полет / нагоре в небето безспир се въззима. В. Карагьозов, Избр. пр, 52. // За небесно светило — издигам се над хоризонта. По изцъкленото небе се възземаше жаркото слънце и още отрано над равнината затрептя тежка мараня. Ст. Марков, ДБ, 251. Избистрено, слънцето се възземаше полека нагоре, по чистото бледо небе нямаше никаква следа от облаци и се усещаше един лек полъх от юг. Д. Фучеджиев, Р, 92.

3. За глас, звук, песен и под. — зазвучавам по-силно или по-високо; извишавам се, извисявам се, повишавам се, въздигам се. Отначало пееше тихо, за себе си, но после изведнъж гласът му се въззе и той запя с пълно гърло… М. Грубешлиева, ПИУ, 266. Въззе се песента високо, поутихна, открои се за миг звънкият глас на отеца и песента пак се надигна нестройна. В. Ченков, ПС, 26. Звънът на щурчетата се възземаше, сякаш вън валеше невидим сребърен дъжд. Ем. Станев, ИК I и II, 192. И с тихите вълни на вечерта, / които мрачината ще погребе, / ще се въззема грейнала към тебе / на свята благодарност песента. Н. Лилиев, С 1932, 95. Но помня — дочувах / из мрака едва / свирня издалеко… / въззема се тя… / И стана ми леко, / заслушан в нощта. Т. Харманджиев, П, 36-37.

4. Прен. Обикн. за някакво чувство, усещане — пораждам се и се засилвам, раста. Усещаше умора да тегне над раменете му, но заедно с това чувствуваше и радост, която се въззема в старото му войнишко сърце. М. Смилова, ДСВ, 290. Разсъблече новите си дрехи. В душата й тайно се въззе усещането, че не може да промени сина си, и легна. М. Яворски, ХСП, 114. А в душата му се възземаше нещо странно, ново, в което се преплитаха хладни мъки и знойна ярост. Хр. Смирненски, Съч. III, 171. И в душа му скрито / въззе се, закипя борба тогаз. К. Христов, ВС, 36.

5. Прен. Преминавам от ниска към висока степен на развитие; преуспявам, напредвам, възвисявам се, възвишавам се, въздигам се. Благодарение на това стопанство селото се въззема и хората нареждат живота си по-добре. Й. Радичков и др., ГСП, 142. „Като се възземете, ще ми върнете борча с лихвите, а лихвата ми е наполеонче на годината“ А. Гуляшки, ЗР, 295. Нейният брат, известен като Черкез Хасан, станал яавер на султана и бързо се въззел от роб в господар. Хр. Бръзицов, НЦ, 135.

ВЪЗЗЕ`МАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от възземам се; въззимане. Чуден град, град, в който всеки камък е спомен, всяка отломка нашепва за славно минало, за кървава бран, за главоломно възземане и страшен, съкрушителен разгром. Д. Спространов, ОП, 358. На изкуството си Будевска гледаше като на свещенодействие — .. Но свещенодействието на Будевска не бе ритуал, а очистване на духа, възземане. Ст. Грудев, АБ, 171.

ВЪЗЗЕ`МА СЕ. Вж. възземам се.

ВЪ`ЗЗИВ м. 1. Остар. Книж. Зов, призив, апел. Вторият [Виктор Юго] — пръв път има случай да си спомни, че съществува на света България и да направи за балканските славяни известния си пророчески въззив към Европа. Ив. Вазов, Съч. XVI, 94. То са въззиви към разума, първи опити за откриване смисъла на борбата, която се води. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 26.

2. Остар. Юрид. Обжалване на дело в по-висша съдебна инстанция за решение, взето в по-низша, което води до повторно разглеждане на делото по същество; апелация. Старовремското право не е познавало ни едно от съвременните правни средства за оплакване пред по-горен съд, каквито са: отзив, въззив, касационна и ревизионна жалба. СбНУ XXXIII, CXLI. Против неокончателните решения .. може да ся подаде въззив (апелация). ВП, 46. Всичките таквиз жалби се разглеждат и решават, без право на въззив, от един съдия. Е. Белами, ССГ (превод), 137. Равно с подсъдимий право на въззив има и пострадалото лице, което е възбудило преследванието. ВП, 128.

ВЪЗЗИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Остар. Юрид. Прил. от въззив (във 2 знач.); апелативен, апелационен. Въззивно производство.

◇ Въззивна жалба. Остар. Юрид. Апелативна жалба. Подсъдимий има право да подаде въззивна жалба срещу неокончателната присъда по всичките предмети на делото, които ся отнасят до него. ВП, 128.

ВЪЗЗИ`ВНИК, мн. -ци, м. Остар. Юрид. Лице, което подава въззивна жалба. При словесните обяснения първата дума принадлежи на въззивника, но ако въззивните жалби са подадени от двете страни, първата дума се пада на ищеца. ВП, 48.

ВЪЗЗИ`МАМ СЕ. Вж. възземам се.

ВЪЗЗИ`МАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от въззимам се; възземане.

ВЪЗЗОВА`. Вж. въззовавам.

ВЪЗЗОВА`ВАМ, -аш, несв.; въззова`, -еш, мин. св. -а`х, св., прех. Остар. Книж. Призовавам. И в родните поля, до днеска дето глухо / и мъртво е било, той робския народ / на битви въззова към слънце и живот. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 142. въззовавам се, въззова се страд.

ВЪЗЗОВА`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въззовавам и от въззовавам се; призоваване.

ВЪЗЗРЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възглед, гледище, схващане. Когато древната теория за времето на сътворението ся отхвърли, научните мъжие почнаха свободно да обнародват разни въззрения за него. ИЗ 1877, 1881, 285. Последните разменени думи [за намесата на Гърция и Сърбия в общата борба на Балканския полуостров] подействуваха на мене така силно, щото аз изведнъж измених всичките си въззрения върху сърбското правителство. СП, 1876, бр. 21, 84. Заключението на това послание съдържа в себе онова, което може да ся нарече положително религиозно въззрение на Волтера. Ч, 1871, бр. 7, 203. Втората [партия], която уважявала язическата мъдрост, искала да подчини истината на вярата под въззренията на разсъдъка. Д. Душанов, ИПХЧ, 44.

— От рус. воззрение.

ВЪЗИ`ДА. Вж. възиждам.

ВЪЗИ`ЖДАМ, -аш, несв.; възи`да, -еш, мин. св. -ох, св., непрех. Остар. и диал. За тесто — втасвам. Брашното замисат с вода, притурят квас, па оставят тестото на топло място да възиде. Д. Манчов, БЕД, 57.

ВЪЗИ`ЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възиждам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗИ`МАМ, -аш, несв.; възе`ма, -еш, мин. св. възе`х, пов. възми`, възме`те, прич. мин. св. деят. възе`л, прич. мин. страд. възе`т, св., прех. 1. Остар. и диал. Поемам с ръка нещо; вземам. Ако е причина на болестта кухината зъбова, то възми на тегло колкото две зръна ечемик счукана сол и толко пипер, .. и от това ще да стане маса, от която маса турни малко в кухината на зъба. П. Р. Славейков, СК, 95. Голем си сън сънувала. / На сне йо дошли троица: / един йо пръстен възима, / един йо китка възима. Нар. пес., СбНУ XLIV, 279.

2. Остар. Книж. В съчет. със същ. като влияние, уважение и под. Придобивам, добивам. Христянската черкова, като станала господствующа по сичките римски империи, възимала много благодетелно влияние върху нейното законодателство. Д. Душанов, ИПХЦ, 108. С пробужданието на науките в Европа, литературата на гърците и римляните скоро са разпространила и възимала необикновено влияние на человеческий ум. Д. Витанов, НС (превод), 46. Никога друга госпожа не ма е направила да възимам толкоз уважение към женския пол, както тя. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 115. С този начин са постараха да .. унищожат или ослабят влиянието, което можеше царицата да възима на съпруга си. Н. Михайловски, ПА (превод), 134. Ще бъдете несправедливи в съжденията си, ако сторите да считате за бунтовник един стар човек .. само затова, защото в прямодушието си е възимал смелостта да изобличи политическите ви заблуждения. П. Р. Славейков, ПХС, 92.

3. Остар. Книж. С крат. лич. местоим. във вин. Смятам някого за някакъв. О колко честит би мя възимал той — и който би мя видял, кога обядвам с всичките си домашни. П. Р. Славейков, РО (превод), 88. Това ги не препоръча добре не само пред техните, .., но и пред самите им професори и приятели европейци, които изначало са ги възимали за хора с по-добър характер. Лет., 1872, 264. възимам се, възема се страд.

ВЪЗИ`МАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възимам и от възимам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗКАДЯ`. Вж. възкадявам.

ВЪЗКАДЯ`ВАМ, -аш, несв.; възкадя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Индив. Запалвам благоуханни вещества, за да изпускат дим. И сложих трапези — и възкадих миризми от Саба. Н. Райнов, БЛ, 146. И взе той сребърно сито, насипа в него житни зърна,.. А после възкади черна смола, замисли се — и направи с ръце над ситото странно движение. Н. Райнов, ВДБ, 33. възкадявам се, възкадя се страд.

ВЪЗКАДЯ`ВАНЕ ср. Индив. Отгл. същ. от възкадявам и от възкадявам се.

ВЪЗКАФЯ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до кафяв; слабокафяв, кафеникав. — Обясних му, другарю командир Каргонец — смутолеви Финландчето и луничките около възкафявия му нос придобиха желъдов цвят. Д. Вълев, З, 231. Възкафява козина. Възкафяви очи.

ВЪЗКАЧА`. Вж. възкачвам и възкачам.

ВЪЗКА`ЧАМ, -аш, несв. (остар.); възкача` -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Възкачвам. Някои си казват, че в тая битва паднали, мъртви и наранени, до сто и шестдесят и две хиляди человеци, а други възкачат това число даже до триста хиляди. Г. Кръстевич, ИБ, 384. възкачам се, възкача се страд.

ВЪЗКА`ЧАМ СЕ несв. (остар.); възкача` се св., непрех. Възкачвам се. Народната банка изчислява, че .. при курс 14%, като днешния, тя [загубата] се възкача на крупната сума 20 милиона. Бълг., 1902, бр. 452, 1. На тия убо 4 000 000 българи, които ся намират само в Европейската Туркия, ако приложим и ония, които ся намират вън от Турско во Европа, .., ще намерим, че блъгарете ся възкачат до 4 150 000. Г. Кръстевич, ИБ, XV–XVI.

ВЪЗКА`ЧАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възкачам и от възкачам се; възкачване.

ВЪЗКА`ЧВАМ,-аш, несв.; възкача`, -и`ш, мин. св., -и`х, св., прех. 1. Остар. и диал. С предл. на. Поставям, слагам някого или нещо на по-високо място; качвам, покачвам. И поведе я Даниел, далек от града, възкачи я на камила — и минаха през пустинята на запад. Н. Райнов, БЛ, 165. Блъскат се, ругаят и се бият, някои възкачили деца на рамената си. Ем. Станев, А, 187. Момъкът сколасал да възкачи момата на една круша, но не пристигнал да се възкачи и той. Вълците го нападнали. П. Р. Славейков, БП I, XII. Кога обиколиха три пъти, възкачиха Святослава на високо място. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 31.

2. Диал. Възсядам, яхвам (животно за езда). Най-напред ще си купя един хат .., па ще го възкача и ще направя една кушия из града. Д. Немиров, Б, 127. — Добрине, чадо едничко, /я си кончето изведи, / .. / пък си кончето възкачи, / по-силно конче посбутай. Ц. Церковски, Съч. II, 204. Ей че иде Турненче бошначе / и поиска вода да пие, / па улови мома за ръката, / та я на кон възкачи. Нар. пес., СбНУ XXVI, 132.

3. Остар. и диал. Изкачвам. Стигнем ли стръмен път, пешком възкачвахме баира. Д. Казасов, ВП, 57.

4. Остар. и диал. Повишавам цената на нещо; въздигам, възвисявам, възвишавам. През Великден бръшнарите възкачили брашното. Ст. Младенов, БТР I, 381.

5. Остар. Увеличавам, повишавам броя на нещо, обикн. умишлено, с някаква цел; въздигам, възвисявам, възвишавам. Шафарик напр. .. в 1826 год. изкарваше българите не по-много от 600 000, .. Но на 1842 той ги възкачи до 3 милиона. Т. Шишков, ИБН, 28. И така сичката действующа турска войска, численността на която някои възкачваха до 600, 000 и даже 900, 000 души — никак не заминава числото 259, 000 души, с 340 топа. НБ, 1877, бр. 73, 283. Теодосий, като немал войски, за да ся опре на Руя, .. му ся задължил писмено да му плаща всяка година по триста и пятдесят литри злато, които после ще видим, че Атил искал да удвои, сиреч да ги възкачи на 700. Г. Кръстевич, ИБ, 228-229.

6. Прен. Остар. Издигам до по-висока степен на развитие; възвисявам, възвишавам, въздигам. Със същия дух, който ни направи да узнаем и да поддържим правата на човешката природа, ние възкачихме науките на най-високая степен, до която можеха да ги възкачат хората. И. Адженов, ВК (превод), 93. // Повишавам в по-горен чин; възвисявам, възвишавам. Толкози время да слугуваш ти, а пък царят да не тя възкачи на никакъв чин! Д. Войников, РК, 21. Докле бяше еще подофициер той, като нямаше надежда, че щат го възкачат, на два пъти моли лорда Кемдела, .., да го намести в служба на хазната. Й. Груев, СП (превод), 200. възкачвам се, възкача се страд.

ВЪЗКА`ЧВАМ СЕ несв.; възкача` се, св., непрех. 1. Книж. С предл. на. Достигам до по-високо място чрез изкачване; качвам се, изкачвам се, покачвам се, възлизам. Късно след полунощ .. се възкачиха на самия връх Момин косичник, изкопаха гроб, в който положиха тялото на Руска и го покриха със зелени клони. Д. Ангелов, ЖС, 440. Когато се възкачи на хълма, на югозапад от селе Голинци, пред него се ширна ломската долина. Ем. Коралов, МВ, 13. А учителят Н. Марков каза да се възкачим на покрива на някоя къща и оттам по двама да вземаме плочи от покрива и да ги хвърляме върху турците. СбЦГМГ, 15. Аз са възкачих на възвишението, дето кралят ма посрещна твърде вежливо. Знан., 1875, бр. 14, 213. — Ди! до! извика Драгни на воловете, като се възкачи на колата. Ил. Блъсков, СК, 35.

2. Книж. Обикн. с предл. по. Движа се, вървя нагоре по стръмнина, стълба и под.; изкачвам се, възлизам. А към полунощ, с уморени коне, дружината се възкачваше вече по звучния плочник на Небет тепе, под тъмните еркери. Г. Стоев, З, 154. Възкачвам се по рътлината през високата роена трева, между младите акации, поимайки в гърдите си дъх от косено сено и се спирам на върха, отдето се гледа нашироко и надалеко. Ив. Вазов, Съч. XII, 3. Една сутрин по стръмната калдъръмена уличка се възкачваше непознат момък. Д. Марчевски, ДВ, 44. Не се мина един час и по скърцащите стъпала бързо и тежко се възкачиха хора. П. Михайлов, ПЗ, 11. Когато се прибра, Орион беше се възкачил вече високо над южния хоризонт. А. Гуляшки, ЗВ, 263. Грозно и оглушително дрънчаха букаите на краката ми, дордето се възкача по стълбите. З. Стоянов, ЗБВ III, 7. // За път, пътека и под. — имам посока нагоре от по-ниско място към по-високо; възлизам. Тесният, прашен междуселски път се възкачваше в подножието на гол баир. Г. Караславов, ОХ II, 89. Пътят ни пресича река Тополница при село Душанци, а след това се възкачва по седловината Козница. Л. Мелнишки, ПП, 16. Пътят минаваше край Липов дол и плавно се снишаваше и възкачваше по брега. Ст. Даскалов, СЛ, 11.

3. Диал. С предл. на. Качвам се, покачвам се (на кон, магаре и др.). Вела е зевници улезна, / извади скъпи дарове / и ги навънка изнесе, .., изведе конче ранено, намета дребни дарове / и се на конче възкачи, / и си на двори излезна. Нар. пес., СбНУ XLIX, 323. Марко ги [ламите] па се възкачил на коня си. Нар. пес., СбНУ VII, 328.

4. Остар. и диал. Обикн. с предл. до или на. За цена, сума и под. — ставам по-висока, по-голяма; повишавам се, покачвам се, възвишавам се, възвисявам се. Цената на кукурузите ся възкачила изведнъж и излязла до три австрийски жълтици. С. Попов и др., ТБП, 22. Лекарство, което по ценоразписа струва не повече от 10 ст., същото написано на лекарска рецепта, цената му се възкачваше на 1.10 лева. Пряп., 1903, бр. 82, 1. А заплатите на всите селски учители захващат от 1000 гр. и ся възкачват до 3000 гр. на година. Ч, 1871, бр. 10, 306. Таз година храните ще намерят добра цена, защото от сега ся търсят във всяко място и цената им от ден на ден ся възкачва. Дун., 1866, бр. 76, 1.

5. Остар. Обикн. с предл. на. За брой на нещо — възлизам, наброявам. Редовните приходи на Ч-ще ся възкачват около 5000 гр. Ч, 1870, бр. 6, 173. Броят на всички волентири, които са преминали досега от Унгария в Сърбия, са възкачва на повече от 15 хил. души. НБ, 1876, бр. 10, 40. Нашето изнасяние, казва той [англичанинът], на памучни стоки и прежди за Росия са възкачва годишно на 717,940 лири стерлинги. НБ, 1877, бр. 73, 284. От Американския бой насам умножението на жителите в съединените държави е напреднало дотолкова, щото в 1860-тата година числото им беше тридесят и един милион, .., а сега ся е възкачило на 35, 500, 000 души. Дун., 1866, бр. 129, 2.

◇ Възкачвам / възкача на престола някого. Книж. Правя някого монарх. — Аз въоръжих против себе си духовенство, боляри, народ и всичко ще сломя само тебе да възкача на престола. Ив. Вазов, Съч. XX, 173. Наместо него [Телериг] българете възкачили на престола Кардама. ВИ, 118.

Възкачвам се / възкача се на престола. Книж. Ставам монарх. Болярите взели страната на законния цар, а Борил бил свален от власт. На престола се възкачил Иван-Асен II. Ист. VII кл, 35.

ВЪЗКА`ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възкачвам и от възкачвам се. Не бях започнал възкачването на пирамидата, когато отгоре ми налетя нова тайфа араби. Ст. Кринчев, СбЗР, 358. Сега, благодарение напредналата туристическа техника, възкачването на Витоша се счита като много лека, едва ли не общедостъпна задача. П. Делирадев, В, 231. Кабакчиоглу изискал султанът [Селим III] да абдикира и по-точно да бъде снет с фетва на мюсюлмански духовен глава. Затворен отново в дворцовия харем, където бил живял до възкачването си на престола, Селим III се превърнал в немощна сянка. В. Мутафчиева, КВ, 321.

ВЪЗКИ`ПВАМ, -аш, несв.; възки`пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Индив. За силно чувство (обикн. яд, гняв и под.) — проявявам се изведнъж буйно, неудържимо; възкипявам. И колкото по-често повтаряше тая утеха пред самите уста на дъщеря си, .., толкова по-непреодолимо възкипваше в него желанието да отмъсти. — Ще измия, всичко ще измия, и ти пак ще ми бъдеш чиста… Ст. Чилингиров, ПЖ, 136. Сега възкипна ненавист в гърдите на майката и тя натърти с несдържан укор: — Добре сте я наредили. Не ви е срам!… — Па блъсна вратата и излезе вън. Ст. Чилингиров, РК, 171.

ВЪЗКИ`ПВАНЕ ср. Индив. Отгл. същ. от възкипвам.

ВЪЗКИ`ПНА. Вж. възкипвам.

ВЪЗКИПЯ`. Вж. възкипявам.

ВЪЗКИПЯ`ВАМ, -аш, несв.; възкипя`, -и`ш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. възкипя`л, -а, -о, мн. възкипе`ли, св., непрех. Остар. 1. За течност — започвам да кипя; закипявам.

2. Прен. За силно чувство (обикн. яд, гняв и под.) — проявявам се изведнъж буйно, неудържимо. И в душата й възкипя бясно презрение към плахия цар — и тя се разкая, че е влизала в Свещения дворец. Н. Райнов, ВДБ, 165. Възкипя яд у всички ни и ние заявихме, че никому не мислим да надояждаме, но и заповеди не искаме да слушаме от никого другиго, освен от тъмничните власти. К. Величков, ПССъч. I, 148.

3. Прен. Изведнъж ме обхваща буйно, неудържимо чувство на гняв, яд и под.; кипвам. Веднъж .. на него токо речи наскокна кочия на някой си полски пан и кочияшът, който седеше отпреде със страшни мустаки, шлевна го добре с камшика. Младият бурсак възкипя: с безумна дерзост хвана той задното колело със замашната си ръка и запря кочията. Н. Бончев, ТБ (превод), 16.

ВЪЗКИПЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възкипявам.

ВЪЗКИ`СВАМ, -аш, несв.; възки`сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възки`снат, св., непрех. Остар. и диал. 1. За тесто и под. — набъбвам вследствие на ферментация; шупвам. Когато замясеното брашно възкисне от кваса, що е у него, разбърква ся изново с топла вода. С. Веженов, X (превод), 89.

2. Прен. Изпадам в лошо настроение, ставам раздразнителен, кисел; вкисвам, вкисвам се. — Да оставим шегата настрани, Иване, ами я ми ти кажи де та тебе боли, защо си толкоз възкиснал. Ил. Блъсков, ЗК, 182. Дружината, докачени от псувните му, възкиснат, емнат го сърдито и без да гледат, че той е натруфен с най-новата си премяна, натъпкват го в коритото и го оквасят цял-целеничък, както си е облечен. Ил. Блъсков, ПБ III, 48-49.

ВЪЗКИ`СВА МИ несв.; възки`сне ми св., непрех. Остар. и диал. Кипва ми, възвира ми. (Н. Геров, РБЯ).

ВЪЗКИ`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възкисвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗКИ`СЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който не е много кисел, който е малко, леко кисел; киселичък. И надигна бъклицата с възкиселото резливо вино. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 383. Плодчетата [на боровинката] са малки синьочерни сочни ягоди с пурпурен сок и приятен, освежителен възкисел вкус. А. Бойчинов, ПХ, 46. — И какво стана? — запита той, като облиза устните си и се намръщи от възкиселия им вкус. А. Гуляшки, СВ, 42.

2. Прен. Който изразява досада, неприятно чувство. Тук са познатите наши герои с домакински чанти и мрежи, с примирен и малко възкисел израз на лицата. Св. Минков, Избр. пр, 486. Възкисела усмивка.

ВЪЗКИСЕЛЕ`Я, -е`еш, мин. св. възкиселя`х, прич. мин. св. деят. възкиселя`л, -а, -о, мн. възкиселе`ли, св., непрех. Рядко. Добивам израз на неудоволствие, досада и под., ставам кисел. Отново възкиселя лицето му. Той погледна строго дъщеря си. В. Полянов, БВП, 58.

ВЪЗКИ`СЕЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възкисел (в 1 знач.); възкиселки. Водата беше студена и имаше малко възкиселичък щиплив вкус. Елин Пелин, ЯБЛ, 77. Беше слизала [катеричката] надолу из дъбовата гора, да ближе възкиселичкия клей на дъбовите дървета. Ем. Станев, ПЕГ, 100. Карастоянка е моята [ябълка], възкиселичка. Вашите киселеят ли или са от сладките?… Чудомир, Избр. пр, 86. Той забелязал, че част от газа се разтваря във водата и предизвиква мехурчета, а вкусът на водата става възкиселичък. НТМ, 1961, кн. 5, 30.

ВЪЗКИ`СЕЛКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Умал. от възкисел (в 1 знач.); възкиселичък. — По-добре е да се почерпим с боза. Бозата е вчерашна, възкиселка е, освежава сърцето. А. Гуляшки, Л, 487. Болните трябува да се къпят в топличка вода, да пият възкиселки неща. Ив. Богоров, СЛ, 68.

ВЪЗКИ`СЕЛО. Разг. Нареч. от възкисел. Вътре беше замъглено от тютюневия дим, миришеше възкисело на спиртни напитки. Сп. Кралевски, ВО, 112.

ВЪЗКИ`СНА. Вж. възкисвам.

ВЪ`ЗКЛИК, мн. -ци, м. Книж. Възглас (в 1 знач.); възклицание. — О, колко е добър! — каза жената. И този възклик на благодарност прозвуча тихо като стенание. Н. Антонов, ВОМ, 37. Радостен възклик от другата страна: — Надвихме, надвихме!… Т. Влайков, Пр I, 57. — Ивон! Изглежда, че възкликът му е бил доста силен, защото момичето изви глава и втренчено го загледа. П. Спасов, ХлХ, 229. Наоколо зяпачи профани ахкаха и охкаха пред вторичните белези: лъскавина, цвят, форма, тапицерия на колите. Графът задгърбяше с презрение дилетантските им възклици. Бл. Димитрова, ПКС, 249-250. И зачул се високо гласа / на младий войвода, .. / .. / Ний идеме помощ на теб да дадем! / .. / На техния възклик бе залпа ответ. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15.

ВЪЗКЛИ`КВАМ, -аш, несв.; възкли`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Книж. Издавам възклик. — Ако искаш, можем да ти намерим място при нас… — Не, не! — възкликнах аз едва ли не уплашено. — И тук ми е добре… П. Вежинов, ЗНН, 8. — Корфонозов! — радостно възкликна Кондарев, който позна своя по-възрастен приятел, .. — Откъде изскочи? Ем. Станев, ИК I и II, 134. — Жилава душа, брей! — възкликна Вощака, удивен от силата и издръжливостта на стареца. Д. Ангелов, ЖС, 168. — Горкият Асен! — възкликна тъжно Жана. — Кой знае на какви изпитания е подложен! Д. Кисьов, Щ, 171. — Има колеги, които доносничат само за набелязани хора .. — Но това е отвратително! — възкликна Налбантов. Й. Попов, СЛ, 83.

ВЪЗКЛИ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от възкликвам.

ВЪЗКЛИ`КНА. Вж. възкликвам.

ВЪЗКЛИ`САВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е много клисав, който е леко, малко клисав. Надвесиха се над тезгясите си и дикиджиите. Поставили в опънати мешинени престилки домашен хляб, чер и възклисав, те топяха големи залъци в блюдото от „сефертаслара“ донесената им откъщи гозба. Ст. Чилингиров, ПЖ, 13.

ВЪЗКЛИЦА`ВАМ, -аш, несв., непрех. Издавам възклицание. — Видите ли .. ! — възклицаваше трогната до сълзи леля Станка и ме караше да повторя и потретя писмото. Елин Пелин, Съч. II, 122. Тя имаше по-ярък темперамент, обичаше да възклицава, да се смее гласно, да се възхищава, беше по-експанзивна. Б. Болгар, Б, 109. Как шумно и неспирно говореха или пък се учудваха, възклицаваха и хихикаха след всяко нещо, което Бенко ги запитваше. А на Бенко му се искаше да узнае много неща за живота на джуджетата. Ал. Бабек, МЕ, 188. „То беше сватба!“ — възклицава на стари години един очевидец. О, 1977, кн. 10, 30.

ВЪЗКЛИЦА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възклицавам.

ВЪЗКЛИЦА`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Дума или изречение, изказани обикн. високо и силно за израз на силно чувство; възглас, възклик. — На екс! — извика басът, засмя се и на един дъх изпразни чашата в широкото си гърло. — Ооо! — не можа да сдържи възклицанието си гостът. П. Незнакомов, БЧ, 131. — Я! — възкликна гигантът учудено. Едновременно с възклицанието се чу нов, продължителен трясък. П. Вежинов, СбСт, 57. Несвързано и неясно, с много възклицания и жестове Димитър подробно разказа за сражението. Й. Йовков, Разк. I, 94. Господарят и прислугата го посрещнаха с радостни възклицания, ръкуваха се с него, разпитваха го. Г. Райчев, Избр. съч. II, 124. Последна от момичетата вървеше Мирослава, която ту едва пристъпваше отегчена, ту внезапно съживена и развеселена надаваше пискливи възклицания. Д. Талев, С II, 59. Офицерите седнаха да обядват. Владееше голямо възбуждение. Шумни разговори се водеха, прекъсвани от възклицания, от врява. С. Радев, ССБ II, 120.

2. Литер. Езиково средство (междуметие, обръщение, особен израз и под.), чрез което в художествената литература се предава дълбоко и силно чувство, преживяване .. Изразът: „О, колко е хубав светът!“ е възклицание. Възклицанието е изблик на силно чувство. Христом. VI кл, 99. Вазов познава много добре епохата на националноосвободителните борби .. Патетичният тон и възторгът често се изразяват чрез възклицания. (О, движенъе славно, о мрачно движенье; О, Шипка!). Лит. X кл, 203.

ВЪЗКЛИЦА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до възклицание. Такива възгледи циркулират обикновено във вестниците. Само че у д-р Кръстева те са облечени в една възклицателна форма, която действува тягостно. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 22.

2. Като същ. възклицателна ж. Остар., сега разг. Удивителен знак, удивителна. На другия ден, когато учителят върна тетрадките, Добри видя, че неговата бе нашарена с червено мастило — точки, запетаи, възклицателни, въпросителни — много и все червени като капчици кръв. Ст. Кралевски,

◇ Възклицателен знак. Остар. Грам. Препинателен знак при възклицание; удивителен знак.

Възклицателно изречение. Грам. Изречение, в което мисълта е свързана с израз на силно чувство.

ВЪЗКОСТЕЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-костелив от обикновеното или отколкото се очаква. На старини се сдобиха с един възкостелив син, мършав като баща си, който, щом израсна, се попрегърби.

ВЪЗКОСТЕЛИ`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възкостелив. Не можеше да се каже, че е красива. Имаше дребна главичка, бузите й бяха малко хлътнали, носът леко вирнат и изострен като клюнче на дрозд. Но в замяна на това всички казваха, че има най-хубавата и елегантна фигура в града. Както видяхме, Неси не беше кой знае какъв естет, тоя вид възкостеливички фигури не му харесваха особено много. П. Вежинов, БГ, 147.

ВЪЗКРЕ`СЕ. Третолична форма за мин. св. от стб. глагол със значение: оживявам след смъртта си, възкръсвам. Само в съчет.: Христос възкресе! Рел. Употребява се вместо поздрав при среща на някого (познат, близък и под.) в деня на Възкресение Христово (Великден) и през следващата го седмица. Като се обърнала [Мария Магдалена] видяла Иисуса, а той й казал: „Не се допирай до мене! Но иди при братята ми, при апостолите, и им кажи: Христос възкресе! И на всеки, когото срещнеш по улиците на Йерусалим, викай му Христос възкресе!“ Ст. Цанев, МБ, 357. Наистина (воистина) възкресе. Рел. Употребява се като (в) отговор на този поздрав.

ВЪЗКРЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който се отнася до възкресение; възкръсен. Разпънат, оплют, обруган, / умира босяка смирен. / а вред фарисейската сган / празнува възкресния ден. Хр. Смирненски, Съч. II, 226.

ВЪЗКРЕСЕ`НИЕ, мн. няма, ср. 1. Според някои религиозни вярвания — оживяване на мъртвец. Тя .., не знаеше какво да прави пред тоя човек, когото пазеше в душата и мислите си като мъртвец, в чието възкресение не вярваше. Елин Пелин, Съч. III, 34. И след като изчезне от лицето на земята антихристът, ще настане възкресение на мрътвите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 92. Но когато парещата мъка мине и остане само тъгата… неизгубващата се, непобедимата тъга… тази тъга, Боже ти мой мили, ти си я познал с чашата в Гетсиманската градина и по пътя от дома на Пилата до възнесението… защо не направиш, Господи, и простосмъртният да чака своето възкресение? Д. Добревски, БИ, 186.

2. Прен. Възвръщане към нов живот; съживяване. Цели два дена се носехме, клатени от равното друсане на каруцата, сред една природа, която се събуждаше в пролетното си възкресение. К. Константинов, П, 49. В събота, късно през нощта, продължителната тържествена великденска служба отивала към своя край, към своя върховен момент .. В този час, дори ако видели Христос да се възнася към небето, богомолците нямало да възприемат чудото така, както очаквали да се оповести чудото на тяхното национално възкресение. Т. Жечев, БВ, 71.

3. Разг. Християнският празник Възкресение Христово; Великден. — Когато чакахме възкресение на Божи гроб и през зимата имаше един калугер от Русия пешком дошъл. П. Тодоров, Събр. пр II, 355. Вторий ден на Възкресение г. 1870 бях на обед при г. Петка Рачева, списател и вестникар български. Св. Миларов, СЦТ, 3. Преди Великден .. имахме голяма горещина, .. А по Възкресение имахме време весело и хладно. ЦВ, 1859, бр. 430, 2.

◇ Възкресение Христово. Църк. Християнски празник, свързан с вярването за възкръсването на Исус Христос; Великден. Бяха ни съобщили, че тази нощ по случай Възкресение Христово ще има служба. Й. Йовков, Рязк. II, 60.

— Друга (остар. книж.) форма: воскресе`ние.

ВЪЗКРЕСЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от възкресение. По високоговорителите ехтеше някакъв бодър и тържествен марш. Мино не знаеше какъв е той, но усещаше, че звуците се вливаха в кръвта му, стигаха сърцето и то започваше да тръпне — също тъй, както тръпнеше през възкресенската нощ, когато от олтара свещеникът запее: „Христос Възкресе!…“ Ст. Марков, ДБ, 472. Пикасо е ангел може би, но той не е човек, не познава рождението, не вкусва смъртта и не отзвучава възкресенската радост. Ал. Гетман и др., СБ, 146.

ВЪЗКРЕСИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Книж. Лице, което възкресява някого или нещо. — А от когато ти почна да ми четеш, да ми разправяш за страданията на хората — аз пораснах и макар сляпа, аз погледнах с душата си. Нима това е малко, нима може възкръсналият да не боготвори възкресителя си? Ив. Кирилов, Ж, 82. Първ възкресител на българската народност в Западна Македония беше учителят Димитър Миладинов от Струга. Г. Бенев, БК (превод), 25.

ВЪЗКРЕСИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Рядко. Книж. Прил. от възкресител.

ВЪЗКРЕСИ`ТЕЛКА ж. Рядко. Книж. Жена възкресител.

ВЪЗКРЕСЯ`. Вж. възкресявам.

ВЪЗКРЕСЯ`ВАМ, -аш, несв.; възкреся`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Според някои религиозни вярвания — съживявам мъртвец. Първият ден на пролетта — благата реч на Исуса, която възкресява дъщерята на Иаира. Й. Йовков, Разк. III, 121.

2. Прен. Правя нещо да започне да съществува отново; възстановявам. Всяко разрушаване на манастира го е възкресявало всеки път по-голям и по-хубав. К. Константинов, ПЗ, 75. Той възкресява най-хубавите сатирически традиции на Изтока, които водят началото си от безсмъртния Омар Хайям. С, 1951, кн. 2, 149. Лаконично сбито и крайно увлекателно на две-три странички критикът [Здравко Петров] възкресява историята на модерната есеистика от Монтен до наши дни. Тр, 1981, бр. 264, 3.

3. Прен. Правя нещо (спомен, минало събитие, случка, преживяване и под.) отново да се появи в съзнанието ми; възстановявам. Срещнахме се случайно, .. И, радостни, съживени от срещата, ние тръгнахме без цел, без посока, така, да възкресим един от далечните празници на нашата младост. К. Константинов, ПЗ, 174. Той .. възкресяваше всичко, което се случи тогава в Карлово. Сега му се видя още по-мъчително и невъзможно. В. Геновска, СГ, 456. Смръщен и съсредоточен, синът се силеше да се откъсне съвсем от тази глъчка на пийнала дружина, да се затвори докрай и да възкреси в себе си спомена за покойния. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 54. По-късно си спомних един случай, който всъщност много по-рано бе оставил в душата ми образа на Гунчо и че човекът от пазара сега само го възкреси в паметта ми. Ив. Димов, АИДЖ, 126. Паисий се домогва да възкреси историческото минало на българите, за да им напомни, че макар и да са в робство сега, имали са някога свое царство, побеждавали са други народи и са били самостойни. Б. Пенев, НБВ, 51. възкресявам се, възкреся се страд. „Братя — казва, — помислете си само, наш, български владика след толкоз години! Ами че сега българското име се възкресява!“ Д. Марчевски, ДВ, 82-83.

— Други (остар. книж.) форми: воскреся`вам и воскръся`вам.

ВЪЗКРЕСЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възкресявам и от възкресявам се. През 1770-1772 Екатерина II предлага на Австрия тъй наречения „гръцки проект“ — един план за унищожение и подялба на турската държава и за възкресяване на някогашното византийско царство. Б. Пенев, НБВ, 36. Васил Стоянов, който пръв повдига въпроса за възкресяването на цариградската „Българска книжнина“, при своето решение е бил под силното въздействие на всичко изпитано от него като студент в Прага, в една среда от чешки учени, писатели и публицисти, които са работели с ентусиазъм за културното развитие и политическите права на народа си. М. Арнаудов, БКД, 55.

ВЪЗКРЕ`ХЪК, -хка, -хко, мн. -хки, прил. Който е по-крехък от обикновеното или отколкото се очаква; крехкичък.

ВЪЗКРИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко крив, леко крив; кривичък. Възкриво дърво. Възкрива тояга.

ВЪЗКРИВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възкривя като прил. Остар. и диал. 1. Който е с дъгообразна форма; закривен. Краката на кучето, на лъва, на котката и на други еще някои животни .., имат .. ноктие остри и възкривени като въдица, за да разкъсват с тях храната си. П. Р. Славейков, ПЧ, 15.

2. Който се отклонява встрани. Те стигнаха в една възкривена улица, която беше една от косвените на широкия път Тарла-баши. П. Р. Славейков, ЦП II, 177.

ВЪЗКРИ`ВО. Нареч. от възкрив. Отрязах плата възкриво.

ВЪЗКРИВЯ`. Вж. възкривявам.

ВЪЗКРИВЯ`ВАМ, -аш, несв.; възкривя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св. Остар. и диал. 1. Прех. Правя нещо да стане криво; закривявам.

2. Непрех. Изменям посоката на движението си, като се отклонявам встрани; завивам2, възвивам. Със сръчен мах / от себе си отърси той снегът / и възкриви към хлява, по-напред / воловете да понагледа пътем. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95. И щя-не-щя, а все пак хвърли той / след нея поглед — и съгледа как / тя възкриви зад порти: бял чембер / подире й се метна и затули. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 156-157. // За път, улица и под. — изменям посоката си, като се отклонявам встрани; извивам1, възвивам.

3. Прех. Обръщам встрани или назад (глава, врат и под.); възвивам. — Беден човек съм аз: една жена и шест деца — туй ми е имането… Децата мрат от глад бе, даскале… — Той възкриви глава и жално загледа учителя с бялото на очите си. Ив. Венков, ХКН, 31. възкривявам се, възкривя се страд. от възкривявам в 1 и 3 знач.

ВЪЗКРИВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възкривявам и от възкривявам се.

ВЪЗКРЪ`ГЪЛ, -гла, -гло, мн. -гли, прил. Който има форма, близка до кръгъл. Острата й брадичка се очертаваше по-волево, .., лицето се откриваше и пъстрите възкръгли очи изглеждаха по-големи. Б. Болгар, Б, 123. На възкръглото му [на Гоце Делчев] и смугло лице, между високо чело и правилен нос, горяха с божествения огън на благост и смелост, на вяра и енергия, две големи и подвижни черни очи. Пряп., 1903, бр. 12, 1.

ВЪЗКРЪ`СВАМ, -аш, несв.; възкръ`сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Според някои религиозни вярвания — след смъртта си ставам отново жив; оживявам, съживявавам се. — Никой не е възкръсвал! Нито Христос, нито никой! Всички хора са смъртни. С. Северняк, ВСД, 35. — Чакай. Какво ще ти помогне това — да му се отнеме животът, неговият и на другите? Нищо! Ще възкръснат ли убитите, ще се съживи ли пролятата кръв, ще изчезнат ли сълзите, болката и скръбта на пострадалите? Не! П. Михайлов, ПЗ, 20. Когато си спомняме за нашите бащи, деди .. често ни минува през ума какво би било учудването им, .., ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, .. Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата. Ив. Вазов, Съч. X, 95.

2. Прен. Възвръщам се към нов живот; съживявам се, възраждам се. Той създаваше благоприятни условия за чужди страни с едничката надежда, че при една война срещу Турция неговото многострадално отечество ще възкръсне. Ст. Дичев, ЗС I, 316. В „Северни богатири“ той [Ибсен] разработва образа на народния герой Сигурд, а в „Борба за престол“ и в „Празник в Солхауг“ възкръсват обичаите и нравите на древна Норвегия. Н. Лилиев, Съч. III, 232. Изкуството не е за всекиго и човек или издъхва извън него, или възкръсва в него. Ал. Гетман и др., СБ, 146. Но да умреш, когато / се отърсва / земята от / отровната си / плесен, / когато милионите възкръсват, / това е песен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 34. И в бащина свидна и свята земя / въстанал е вече гнетений народ! / Възкръсна за нов и свободен живот! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15.

3. Прен. За спомен, минало събитие, случка, преживяване — отново започвам да съществувам в съзнанието на някого. Те слушаха тая скръбна и нежна музика, .., събуждаха се неясни копнежи в тях, възкръсваха отколешни спомени. Й. Йовков, Ж 1945, 18. При такива минути в паметта му възкръсваше споменът за онази вечер, когато след развода се връщаше у дома. Г. Райчев, Избр. съч. I, 105. Образът на милото дете, / .. / в спомени възкръсва — чист и драг. Д. Дебелянов, С 1946, 82.

— Други (остар. книж.) форми.: воскре`свам и воскръ`свам.

ВЪЗКРЪ`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от възкръсвам. Пропадващият селянин, който мечтае за възкръсване на миналото, а не се взира в бъдещето, .., е реакционер и може да поддържа само реакционните партии. Г. Георгиев, Избр. пр, 243.

ВЪЗКРЪ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Който се отнася до възкресение. Великден е освобождение и радост през кръст. Не проста, а възкръсна радост. Дем., 1990, бр. 46-47, 4. Че пак ще оживее, / чрез нови подвизи, отново родний край, .. / Пет века вече трай / и за възкръсен ден народа се очаква. П. П. Славейков, КП, ч. III,

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/621-640&oldid=11024“.