Речник на българския език/Том 2/61-80
ВГНЕ`ЗДЯМ СЕ несв. (рядко); вгнездя` се св., непрех. Вгнездявам се, вгнездвам се.
ВГНЕ`ЗДЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вгнездям и от вгнездям се; вгнездяване, вгнездване.
ВГОРЧА`. Вж. вгорчавам.
ВГОРЧА`ВАМ, -аш, несв.; вгорча`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Правя нещо да стане горчиво (храна, хранителен продукт). Още от вратата на трапезарията ни лъхна дъх на изгоряло. Готвачките бяха прегорили и вгорчили кашата така, че в уста не можеше да се сложи. М. Гръбчева, ВИН, 54. Кацата вгорчи маслото. Ст. Младенов, БТР I, 265.
2. Прен. Ставам причина нещо да стане неприятно, мъчително, да не се чувства радост, задоволство от нещо. Тя знаеше, че долу живеят хора, неприятни на мъжа й, правеше всичко, за да им вгорчи живота. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 427. Завист вгорчаваше минутите, когато минаваше край големите витрини на просторния магазин, пълен с железарски стоки. Ем. Станев, Ик I, 266. Колко вода изтече и колко още борба и работа са нужни, за да се смъкне най-после тази наредба на богатите, която бе вгорчила не само неговите детински дни, но и на милиони, милиони деца от всички народи, от целия свят. З. Сребров, Избр. разк., 10. вгорчавам се, вгорча се страд.
ВГОРЧА`ВАМ СЕ несв,; вгорча` се св., непрех. 1. За храна, хранителен продукт — ставам горчив. Отчупи залъче и го сложи в слепналата си уста. Но челюстите му стояха като схванати и едва-едва го сдъвкваха. А от сълзите — бялата хапка се вгорчи солено. О. Василев, ЖБ, 104. При продължително стоене на въздуха и под влияние на светлина и влага мазнините се вгорчават (гранясват). Хим. X кл, 79-81. Сиренето се вгорчава. △ Брашното се вгорчи.
2. Прен. Ставам неприятен, мъчителен, безрадостен. Техните сладки мечти скоро зафанаха да изстиват и да се вгорчават; хубавите им надежди зеха малко по малко да намаляват. Т. Влайков, Съч. II, 113.
ВГОРЧА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вгорчавам и от вгорчавам се; вгорчивяне.
ВГОРЧЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вгорча като прил. Обикн. за храна, хранителен продукт — който е станал горчив; вгорчивен. — Че де да зная аз, че и вгорчено брашно разтоварвате — оправдава се жената. П. Спасов, ХлХ, 220. Германските войници ядат франзели, а на нашите войници дават вгорчена царевица. Хр. Миндов, СбАСЕП, 113. На езика си Божил усети вгорчени думи, но не можа да изрече, че Стефан е братоотстъпник. Д. Яръмов, БП, 180.
ВГОРЧИВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вгорчивя като прил. Рядко. Вгорчен. И зина — като че искаше да каже нещо, като че искаше да изплаче, но от пресъхналата й вгорчивена уста не се изтръгна нито един звук. Г. Караславов, ОХ III, 505. Да имаха убийците сърца / от камък щяха да ги продълбаят / солените, вгорчивени сълзи на майките. Бл. Димитрова, Л, 198.
ВГОРЧИВЯ`. Вж. вгорчивям.
ВГОРЧИ`ВЯМ, -яш, несв.; вгорчивя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Вгорчавам. Разочарованието .. от година на година все повече го обхваща, .. То го отстрани от света и вгорчиви края на живота му. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 127. Неволята си е неволя, .. — но тя не е вгорчивяла усмивката на устата му. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 35. вгорчивям се, вгорчивя се страд.
ВГОРЧИ`ВЯМ СЕ несв.; вгорчи`вя се св., непрех. Рядко. Вгорчавам се. — Душата ми се вгорчиви от този проклет тютюн! — изруга той и се спря. Г. Караславов, ОХ IV, 317.
ВГОРЧИ`ВЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вгорчивям и от вгорчивям се; вгорчаване.
ВГРА`БЧА. Вж. вграбчвам.
ВГРА`БЧВАМ, -аш, несв. (рядко); вгра`бча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Сграбчвам бързо изцяло, всичко наведнъж. — Ти си негодяй! —* изрева младият човек и на свой ред също вграбчи косите на хазяина. ТИ, 1926, бр. 32, 4. вграбчвам се, вграбча се страд.
ВГРАДЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вградя като прил. 1. Който е включен чрез градеж в друга сграда, постройка. В Асеновград има три средновековни църкви, връстници на църквата при Асеновата крепост, от които двете са вградени в новите храмови постройки. Н. Хайтов, П, 275.
2. За архитектурен детайл, мебел — който е закрепен чрез градеж. Интересна архитектурна подробност [на църквата-костница] представляват вградените полуколонки. Ст. Михайлов, ЕБС, 246. Вградени шкафове. Вградени долапи. Вградени гардероби. Вградена библиотека.
ВГРАДЯ`. Вж. вграждам и вградявам.
ВГРАДЯ`ВАМ, -аш, несв. (остар.); вградя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Вграждам, вградявам се, вградя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВГРАДЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вградявам и от вградявам се.
ВГРА`ЖДАМ, -аш, несв.; вградя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Поставям, полагам нещо в зид, в градеж така, че да не се вижда отвън, да не е забележимо. На няколко места в зимника бяха вградени и хитро потулени празни делви, в които още старият Байо бе крил парите си. Д. Талев, СК, 6.
2. Според народните вярвания — зазиждам живо същество или сянката му в градеж, за да бъде той по-здрав, по-траен. Тук с всички наред два пъти от земя издигам черквата и ако ще би на`, ще легна жив да ме вградят в нея, душата ми темел да стане! П. Тодоров, Събр. пр. II, 63. Те се разделят на две групи: едните с оръжие в ръка отиват да отпъдят врага, а в това време останалите вграждат жива жертва в черквата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 176. Дюлгери чешма градили, / в село ся дума разчуло, / че са Гергана вградили. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 942. Па са решиле девет майсторе: / коя майсторка най-рано доде .. / нея да вградат в Узун кюприя. Нар. пес., СбНУ XLVI, 52.
3. Закрепвам чрез градеж част от нещо така, че да се вижда или използва. Потокът .. ще се превърне на каменна чешма с два стубела. Между стубелите ще вградят главата на нашето момче, излята от бронз. А. Каралийчев, СР, 64. Вграждам шкаф. вграждам се, вградя се страд.
ВГРА`ЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от вграждам и от вграждам се. Ненапразно е създадена народната легенда за вграждането на човешка душа в мостовете и сградите. За строежа на всяко значително дело трябва да се пожертвува една душа. О. Василев, ЖБ, 208. Изследването на А. П. Стоилов показва, че българските песни и сказания за вграждане на човек в основите на някоя сграда са най-близки до гръцката легенда. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 172-173.
ВГРАНЯ`. Вж. вгранявам.
ВГРАНЯ`ВАМ, -аш, несв.; вграня`, -и`ш, мин. св. -и`х, Рядко. Вгранясвам. Това старо гърне ще ви вграни маслото. Ст. Младенов, БТР I,* 266. вгранявам се, вграня се страд.
ВГРАНЯ`ВАМ СЕ несв.; вграня` се св., непрех. Рядко. Вгранясвам се. Маслото се вгранило.
ВГРАНЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вгранявам и от вгранявам се; вгранясване.
ВГРАНЯ`САМ. Вж. вгранясвам.
ВГРАНЯ`СВАМ, -аш, несв.; вграня`сам, -аш, св., прех. Ставам причина нещо (мазнина, сланина и др. под.) да стане граниво, да се развали; вгранявам. вгранясвам се, вгранясам се страд. Маслото се вгранясва от топлината.
ВГРАНЯ`СВАМ СЕ несв.; вграня`сам се св., непрех. За мазнина, сланина и под. — ставам гранив; вгранявам се. Не бива подсеченото дете да ся маже с никаква мас, защото мазните неща скоро ся вгранясват, та добиват киселина, която смъди и подлютява раните, наместо да ги изцери. Лет., 1871, 139.
ВГРАНЯ`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от вгранясвам и от вгранясвам се; вграняване.
ВГРОЗЯ`. Вж. вгрозявам.
ВГРОЗЯ`ВАМ, -аш, несв.; вгрозя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Загрозявам (Н. Геров, РБЯ). вгрозявам се, вгрозя се страд.
ВГРОЗЯ`ВАМ СЕ несв.; вгрозя` се св., непрех. Диал. 1. Ставам грозен; загрозявам се.
2. Прен. Ставам неприятен, досаден; омръзвам. Имала й мама, имала й / една дъщеря Енчица: / .. лежала й девет години, / изгнои девет постелки / и девет пъстри възглави / — пак не са мами вгрозила, / мами си, йоще тейни си. Нар. пес., СбНУ III, 39.
ВГРОЗЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вгрозявам и от вгрозявам се; загрозяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВГРУБЯ`. Вж. вгрубявам.
ВГРУБЯ`ВАМ, -аш, несв.; вгрубя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Правя груб; огрубявам.
ВГРУБЯ`ВАМ СЕ несв.; вгрубя` се св., непрех. Ставам груб. И тъй — в какво се състои тревогата ни за езика? Най-общо казано тревогата е в това, че езикът ни обеднява и се вгрубява. Н. Хайтов, П, 47.
ВГРУБЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вгрубявам и от вгрубявам се; огрубяване. В голяма степен вгрубяването [на езика] се дължи .. на буйния неконтролиран, може да се каже, приток на нови чужди думи в езика, дошли заедно с новостите в държавния, икономическия, културния и личния живот на българите от началото на века до днес. Н. Хайтов, П, 47.
ВГЪ`ВАМ, -аш, несв.; вгъ`на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вгъ`нат, св., прех. Правя нещо изопнато, равно да се извие навътре или надолу; огъвам. Три дни тих попътен вятър вее / и вгъва леко белите платна. К. Христов, ПВ, 20. вгъвам се, вгъна се страд.
ВГЪ`ВАМ СЕ несв.; вгъ`на се св., непрех. За нещо право, равно — огъвам се, извивам се. Сега фронтът се вгъваше към града и се прекъсваше, защото въстаниците на места бяха се оттеглили, за да избягнат във фланга си огъня на войниците от гарата. Ем. Станев, ИК III и IV, 455. Тръгнаха из един дол, тъй плитък и с такива равни брегове, че не приличаше да е дол, а като че на това цясто полето малко беше се вгънало. Й. Йовков, ЧКГ, 234. Тук скалата се вгъваше навътре като мидена черупка. През тясната цепнатина се виждаше дупка. Ем. Коралов, ДП, 140.
ВГЬ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вгъвам и от вгъвам се.
ВГЪ`ВКА ж. Прегънато навътре място по някаква повърхнина. Разгръщаш пътния бележник .. Прелистваш ден по ден, .. Недовършена фраза. Писано е или във влака, или вървешком. От вгъвката — там, където е подшит листът, изпадат две-три песъчинки. Бл. Димитрова и др., ДЧБ, 254.
— Друга (остар.) форма: вгъ`нка.
ВГЪ`НА. Вж. вгъвам.
ВГЪ`НКА ж. Остар. Вгъвка. Прекараните му бръчки приличат на вгънките от сгънато ветрило. Ив. Богоров, КП, 19.
ВГЪ`СТВАМ, -аш, несв.; вгъ`стна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вгъ`стнат, св., прех. Диал. Вгъстявам. вгъствам се, вгъстна се страд.
ВГЪ`СТВАМ СЕ несв.; вгъ`стна се св., непрех. Диал. Вгъстявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВГЪ`СТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вгъствам и от вгъствам се; вгъстяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВГЪ`СТНА. Вж. вгъствам.
ВГЪСТЯ`. Вж. вгъстявам.
ВГЪСТЯ`ВАМ, -аш, несв.; вгъстя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Сгъстявам; вгъствам (Н. Геров, РБЯ). вгъстявам се, вгъстя се страд.
ВГЪСТЯ`ВАМ СЕ несв.; вгъстя` се св., непрех. Диал. Сгъстявам се; вгъствам се. • Обр. Задухата се вгъсти и легна в стаята като непромокаема завивка. М. Яворски, ХСП, 272.
ВГЪСТЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вгъстявам и от вгъстявам се; вгъстване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДА`ВАМ, -аш, несв.; вдам, вдаде`ш, мин. св. вда`дох, прич. мин. св. деят. вдал, св., прех. Отдавам напълно нещо (чувства, внимание и под.). Сичките мъже са обърнаха само към нея и на нейните умни приказки вдадоха сичкото си внимание. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 119. — Недей сърце си на скърби вдава ти; / край близък е на тежките неволи. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 23. вдавам се, вдам се страд.
ВДА`ВАМ СЕ несв.; вдам се св., непрех. 1. Обикн. с предл. в. Врязвам се, навлизам навътре в нещо, някъде. Печатарят излезе на дървения кей, който се вдаваше петдесетина метра в морето. П. Вежинов, ДБ, 36. Вървите все в полите на Стара планина, като имате на юг очарователна, цветуща, покрита повече с гюлове долина, а живописните клонове на Средна гора все по-близо се вдават насам, за да стеснят долината. Ив. Вазов, Съч. XVII, 95. Северните брегове [на Канада] са слабо разчленени в западната им част и доста силно — на изток, където далеч навътре в страната се вдава огромният плитководен Хъдсънов залив. Л. Мелнишки, К, 8. На югозападния хълм, който се спущаше терасовидно към реката и се вдаваше като нос над крайречния квартал, издигаше високите си и назъбени стени дворцовата крепост. А. Гуляшки, ЗВ, 80.
2. Прен. Обикн. с предл. в. Силно, изцяло се увличам в някаква дейност, отдавам се напълно на нещо. А момчето беше все в мислите му .. Тъгуваше за него, очакваше го да се върне. И се вдаде с още по-голяма ревност във всекидневната си работа. Д. Талев, С II, 157. Заговорът си е заговор — кумството си е кумство. Казах ти вече, не се вдавай цял в този заговор. М. Смилова, ДСВ, 134. Движенията му изглеждаха бавни .., защото Самуил правеше всичко отмерено, съсредоточено. И тая черта той придоби за дълги години, ала още като малък се вдаваше цял във всяка работа или игра. А. Дончев, СВС, 165. „Това показва, че тия хора са чисти, инак щяха да се подмилкват“ — заключи ревизорът и с цялата си страст се вдаде да издири потъпканата правда в село Стубел. Ст. Даскалов, СЛ, 458. Ето Щърко — как се е вдал в стрелбата и цял се е облегнал на пушката си, протегнал врат от широката яка на селската си риза, като да беше готов да подаде и главата си през бойницата. Д. Талев, И, 131. // Изцяло съсредоточавам мислите си, чувствата си върху нещо, напълно съм погълнат от тях и не забелязвам нищо друго. След разговора си с Иларион Методи цяла нощ не спа. И колкото повече се вдаваше в мисъл, толкова повече откриваше същността на думите, които му беше рекъл Иларион. К. Странджев, ЖБ, 9. Той се вдаде в кроежи около работите на „Нова Мизия“ и очите му отново станаха студени. Ст. Марков, ДБ, 33. Бях повече покорна, отколкото влюбена, и това ми тежеше. Вдавах се често в мисли, исках да се радвам и — не можех. Г. Райчев, Избр. съч. I, 205. Дядо Костадин остана пак сам сред пясъка на реката. Толкова се вдаде в размисъл, че неусетно се намери извън селото. К. Петканов, СВ, 168. — Бащина отмяна! — повтори Койчев и се приведе повторно над детето… Сега той се вдаде в сладостни размишления за бъдещето на това мъничко същество, което ще се нарича негов син. Ц. Церковски, Съч. III, 127.
3. Остар. и диал. Предавам се, доброволно се оставям да бъда заловен, победен от противник. Ръката му все още стискаше ножа, за да не се вдаде жив, ако го намерят. Зл. Чолакова, БК, 28. — Не бойте се, докторе, .. вдайте се без съпротивление .., ако не искате никакво зло да ви не сполети. Лат., 1885, кн. 8, 4. — Табличка ли, табличка ли играете на гладен корем? — Остави се. Захванахме се още снощи с даскалчето. Падна то първата, вдадох му се втората, за да се радва, и за контра не остана време. Чудомир, Избр. пр, 286. И гърмът разклати смаяний народ! / Трепна всяко сърце и всякой живот, / огънят обфана тия души горди. / — Да се не вдадем на турските орди! Ив. Вазов, Съч. I, 179. Не плачи, мамо, не тъжи, / бати й силен, юначен, / той са на мечка не вдава. Нар. пес., СбНУ XXV, 115.
4. Остар. Поддавам се. Ивайло ще се вдаде, без друго ще се вдаде. Тия варвари са груби, но женолюбиви и тщеславни. Ив. Вазов, Съч. XXI, 64. Римските войводи, пратени в Африка, вдавали ся на измамите от югуртиното злато. ВИ, 54. Еничарите подигнаха размирие .. и уловиха султана. Напусто той им падал на нозете и им са молил да го простят като млад и неопитен, който се вдал на чужди внушения. С. Бобчев, СОИ (превод), 118.
5. Остар. За жена — отдавам се на някого, позволявам на някого да ме притежава. — Тя е мома, а той е мъж — не трябваше да бъде глупава и да се вдава. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 103. — Ти казваш, че тази жена мя намразила; но кога е тъй, защо ся вдаде? П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 68. Гато бех азе мъничка, / имахме Косер ратайче; / иска ма, не ма дадоха, / лъгах го, не вдадох му са. Нар. пес., СбНУ XIV, 80.
6. Остар. Оставям се да бъда надминат от някого, отстъпвам му по отношение на някои свои качества. В якост и сила и момата не се вдава на момъка. Ст. Младенов, БТР I, 266. Слонът според големината си вдава се само на кита. Ст. Младенов, БТР I, 266.
7. Остар. Удава ми се. Той е създал свежи образи, особено женски, каквито се вдават само на гениални майстори. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 176-177. Всичко му вървяло опако: не му ся вдавало ничто, саможиви хора му ся присмивали, а учените го хулили. Й. Груев, Лет., 1873, 209. Нему .. му се вдавало некако, та се фърлил на нея [самовилата], я вяхнал. Нар. прик., СбКШ, 43.
8. Остар. Образувам вдлъбнатина, хлътвам. И под нозете му, потънали в мрак, / земя, скали и сняг се нанадолу вдават. П. П. Славейков, СбМис, 1910, 175. Валчест съд без дъно да се покрие отгоре със стъклен кръг .., та да се изтегли из него въздухът; то атмосферата ще наляга отвън на стъклото и от това налягание стъклото ще се вдаде. Н. Геров, Иф, 151.
9. Остар. Вгъвам се, огъвам се. Гредите на къщата са се вдали. Ст. Младенов, БТР I, 266.
ВДА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вдавам и от вдавам се.
ВДА`ДЕНО нареч. Рядко. Съсредоточено, вдълбочено. До мене също тъй свити и смърлушени стояха други двама, единът от които вдадено следеше случайно възникналия спор за Руско-японската война. Ц. Церковски, Съч. III, 180.
ВДА`ДЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Състояние на съсредоточеност, на вдълбоченост. Селянката припяваше младоженците по стария обичай. Тя променяше думите и нагаждаше годежните и сватбени песни спроти случая. В светлите й очи личеше замечтаност и вдаденост в това, което пееше. Ем. Станев, ИК II, 40.
ВДАДИНА` ж. Рядко. Вдлъбнатина.
ВДАМ. Вж. вдавам.
ВДЕТИНЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдетиня се като прил. 1. За възрастен, възстар човек — който е придобил психически качества на дете. Домакинът влиза при началника и му обажда, че един вдетинен старец, слепец, го търси. Ив. Вазов, Съч. X, 98. Моето учудване растеше: вдетинените баба и старец още не млъкваха. А. Страшимиров, УШ, 31. Станка се измъчваше и поради това, че заедно с нея сега страдаха и твърдата й героична майка, и болният й, съвсем размекнат и вдетинен баща. Г. Караславов, ОХ IV, 262. Тя тичаше като вдетинена стара мома между цветя и дървета, захласваше се от гледки. П. Вежинов, ЗНН, 88.
2. Който се прави на дете, държи се като дете. В лицето на Ирина липсваха белезите, които издаваха отрицателните качества на богатите вдетинени жени. Д. Димов, Т, 185.
ВДЕТИНЕ`НО. Рядко. Нареч. от вдетинен; като дете. Да, това беше един начин на живеене, побъркан без съмнение, ала все пак по-разумен от живота на хиляди оглупели от богатството си възрастни жени, които .. вдетинено танцуваха по дансингите с платени млади мъже. Д. Димов, ОД, 158.
ВДЕТИНЯ`. Вж. вдетинявам.
ВДЕТИНЯ`ВАМ, -аш, несв.; вдетиня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Правя някого да стане като дете. Болестта съвсем вдетини стареца.
ВДЕТИНЯ`ВАМ СЕ несв.; вдетиня` се св., непрех. 1. За възрастен, възстар човек — придобивам психически качества на дете. Към края на дните си Фота съвсем била се вдетенила. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 598. Нали е речено, че чиляк, колкото остарява, захваща да се вдетинява, каза бабата, ядосана на себе си, гдето засрами Анку пред майка й. Ц. Гинчев, ГК, 136.
2. Държа се, проявявам се като дете. Госпожица Маринова беше забравила, че е учителка по аритметика. Тя се беше вдетинила от радост, прегръщаше сестричката ми и я караше да пеят известната песничка. К. Калчев, ПИЖ, 151. Той нежно пое детето .. и му закука, забърбори куп глупости. — Вдетиняваш се и ти! — засмя се жена му. X. Русев, ПЗ, 260.
ВДЕТИНЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вдетинявам и от вдетинявам се. Войниците приказват високо, смеят се, гонят се и се замерят със сняг. Идеха тия часове на разглезено веселие и вдетиняване, когато някаква лудост обхваща всички. Й. Йовков, Разк. I, 39. Признаци на старческо вдетиняване.
ВДИГ, вди`гът, вди`га, мн. вди`гове, след числ. вди`га, м. Диал. Горна част (от ходилото нагоре) на чорап или обувка; горник, кончов.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДИ`ГАМ, -аш, несв.; вди`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вди`гнат, св. и (разг.) ди`гам, -аш, несв.; ди`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд ди`гнат, св., прех. 1. Вземам и придвижвам, насочвам нещо или някого нагоре и го задържам нависоко; издигам. Той се наведе, взе с двете си ръце от земята един грамаден камък, вдигна го високо и с всичката си сила го стовари върху главата на брата си. Елин Пелин, Съч. III, 158. Усети, че го вдигнаха на ръце и го понесоха. Й. Йовков, СЛ, 98. Аз все чаках старецът да вдигне пушката и да гръмне, сърцето ми биеше като чукче. Ем. Станев, Яг, 18. Влязох аз вътре [в църквата], а пред олтаря по плочите няколко вощеници горят. Взех ги, па ги свих на снопче повече да ми свети и тръгнах да бутна царските двери. Като вдигнах вощениците, очите ми се спряха на стената. Ст. Загорчинов, ДП, 103.
2. Вземам и премествам нещо на известна височина, от по-ниско, където е било, на по-високо. В тоя миг телефонът иззвъня, полковникът вдигна слушалката. П. Вежинов, СО, 157. — Какво ти „майсторски“, не виждаш ли, че си в мат! — засичаше го директорът, като вдигаше очилата си. А. Гуляшки, СВ, 24. Стражарят вдигна с ръка полите на шинела си и изпсува времето. Елин Пелин, Съч. I, 216. // Отделям нещо от земята или пода, за да го взема, нося или преместя; повдигам. Методи позвъни за кола, вдигна куфарите и ги изнесе пред външната врата. М. Грубешлиева, ПП, 309. Понякога .. някой млад татарин се изправяше на седлото .. и с остър гърлен вик изпускаше няколко стрели към орлите, .. Ако ударът сполучеше, стрелецът вдигаше от праха умиращия орел. Ст. Загорчинов, ДП, 109. — Каква е тази кама тука? — каза ниският, като вдигна камата на Петра Овчарят, който я беше забравил на чергата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 185. То [момчето] вдигна книгата, която аз нарочно бях оставил на земята, и я тури на масата. ИЗ 1874-1881, 1882, 12. Към обед Говедарски докладва, че Янаков ги завел в Глухия дол и им показал разбитата каса. Тя била доста тежка, сам не можел да я вдигне. X. Русев, ПЗ, 221. — Аз знам, че трябва да се пази [невястата], като е на тоя ред. Ама да се пази от какво? — да не вдига тежко, да не се уплаши, да й се не доще нещо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 260. // В съчет. със същ. очи, поглед — поглеждам (обикн. нагоре). Навсякъде се отварят прозорци, хората наизлязоха по улицата, оживени. Те стъпват по-твърдо и вдигат поглед към небето, което отдавна не са поглеждали. Елин Пелин, Съч. V, 30-31. Димо направи крачка към вратника, спря се, вдигна поглед от главите на децата си и се загледа в отворената врата на къщата. К. Петканов, МЗК, 151-152. Там, дето либе хубаво / черни си очи вдигнеше / и с оназ тиха усмивка / в скръбно ги сърце впиеше. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. Той вдигна очи от вестника.
3. Мога, в състояние съм да държа, преместя нагоре и да нося известна тежест, определен товар. Този щангист вдига 100 кг. △ Багерът вдига 5 тона пръст. △ Вдигам тежести.
4. Правя нещо (част от някакъв предмет) да бъде изправено, да стои нагоре. Беше студено, Мицо потръпна и вдигна яката на дрехата си. М. Грубешлиева, ПП, 5. Минувахме сега из най-чудни места и аз само подир дълги колебания оставих возача да вдигне покрива на файтона. Ив. Вазов, Съч. IV, 12. Аташето дига капака на старото махагонено пиано. Св. Минков, РТК, 149. // От наведено или отпуснато положение изправям нагоре (глава, ръце и др.); повдигам. Нина, която бе седнала на дивана и шиеше своя гоблен, изведнъж вдигна глава и погледна мъжа си. М. Грубешлиева, ПП, 272. В това време от запад се зачу далечно и тихо бръмчене на самолетен мотор и всички вдигнаха глави към небето. Д. Ангелов, ЖС, 597. Изведнъж той вдигна ръка и даде знак да спрат. Й. Йовков, СЛ, 36. Тя вдигна ръце да оправи косите над ушите си. Елин Пелин, Съч. III, 94.
5. Движа отдолу нагоре, премествам на известна височина обикн. нещо спуснато. Стар господин с бяла брада учтиво го помоли да затвори прозореца и Ванко веднага стана и вдигна стъклото нагоре. М. Грубешлиева, ПИУ, 158. То отиде до прозорчето и вдигна перденцето. Д. Ангелов, ЖС, 94. Вдигам завеса. △ Вдигам транспарант. △ Тя вдигна воала на шапката си.
6. Махам, отстранявам нещо, което покрива или похлупва друго нещо. Вдига [свещеникът] покрова на престола. Елин Пелин, Съч. I, 68. Вдигам покривката на масата. △ Вдигам капака на тенджерата.
7. При силно, бързо движение изхвърлям, разпръсквам нагоре (прах, сняг и под.). Вятърът се усилва, развява дрехите им и вдига облаци прах. Хр. Смирненски, Съч. III, 101. Градчето беше малко, вехто .., с тесни, мръсни улички, по които вонеше смет и дигаха прахуляк нечисти деца. X. Русев, ПЗ, 62. Босите им крака ровят жежкия пясък и вдигат облак от златен прах. Елин Пелин, Съч. I, 75. Удари бомбата силно с ръка, тя отскочи назад и вдигна цял облак дим и пръст. К. Ламбрев, СП, 25.8. Помагам някому да стане, да се изправи. Жените вдигнаха болния и като го подпираха под мишници, изведоха го навън. Елин Пелин, Съч. IV, 39. Войници се опитват да го вдигнат прав. Ив. Вазов, Съч. XXI, 25. Детето падна, вдигни го! // Поставям в отвесно положение нещо съборено, катурнато. Вдигни бастуна!
9. Прен. Разг. Помагам на някого да оздравее, да възстанови здравето си; излекувам. Дърварите често ми носят борина и сухи дърва, а когато ме налегна племонията, билки браха от гората и на два пъти ми направиха „лапа“, докато ме вдигнат. Н. Хайтов, ДР, 182. Тя лежи в легло… — Нали така думат, свахо, давно пък я вдигнат. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 307. Майчина смърт! Люто син за тебе ще отмъсти, само, боже, дай ми сила и вдигна мя по-скоро. Ил. Блъсков, ИС, 50. // За лекарство или лечебни процедури — оказвам лечебно въздействие и правя някой да оздравее. Още същата вечер температурата му се покачи и аспиринът, и топлите чайове, с които го лекуваше Ванко, не можаха да го вдигнат. М. Грубешлиева, ПИУ, 299.
10. С предл. от. Накарвам някого да стане, да се махне от мястото си и обикн. да прекъсне работата си. Понякога нахалството на Митра го вдигаше дори от вечерята му в гражданския клуб. „Холан, докторе — започваше да го дърпа изпратеният от жена си Славян Дойков, — ела веднага в къщи! Митра е тежко болна.“ Д. Ангелов, ЖС, 25. Макар да живееха на хвърлей разстояние от метоха, близките му рядко виждаха Климент — кой можеше да го вдигне от книгите и от черквите! Й. Вълчев, СКН, 21. Теньо отиваше от врата на врата, дигаше хората от трапезата, усмихнат им шепнеше нещо. К. Петканов, МЗК, 11. // Събуждам, разбуждам, карам някого да стане от сън. Навярно чукането на Ирина и Костов го [лекаря] беше вдигнало от следобедния сън, защото той отвори вратата на ниската едноетажна къщица с намръщен и крайно отегчен вид. Д. Димов, Т, 498. — Защо лежиш така? — мъмреше го тя нежно, когато оставаха сами. — Срам ме е от тетя, по пет пъти се завръщам да те дигам… — Умирам за сън! — оправдаваше се той. Г. Караславов, С, 153. Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях. Елин Пелин, Съч. I, 15.
11. Лов. Подплашвам и прогонвам от мястото му дивеч. Зад една могила се понесоха далечните писъци на гончетата, които дигнаха заек. Ем. Станев, ИК II, 166. Понякога Зъмка вдигаше ято яребици или се спираше при някой таралеж, лаеше го от яд, че не може да го докосне. Ем. Станев, ЯГ, 33. Лисицата тичаше безшумно между храстите и вдигаше зайците. А. Каралийчев, Тр, 95. Гърмежът вдигнал от брястовете над езерцето хилядните ята на черните врани. О. Василев, ЖБ, 6.
12. Заставям някого (обикн. много хора) да напусне дадено място, и да се премести другаде. — На крак, на кра-а-к! — дойде провлечен вик откъм еничарските шатри… Пашата вдигаше стана си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 460. Вдигнали ги една нощ от казармата, още новобранци, и ги хвърлили да гонят врагове. Ст. Даскалов, ЕС, 157. Вечерта пристигнахме в Скопие. Свалиха ни от вагона като стадо и по най-тъмните улици ни откараха в градския затвор. Оттам ни вдигнаха пак посред нощ. Д. Жотев, ПМИ, 56. — Вас ще ви преместят в плевенския затвор… тази вест не ни изненада… Ние очаквахме всеки ден да ни вдигнат. Ем. Манов, ПЯ, 68-69. Сърбите, ако и не напълно, постигат целта си. Турците се задължават да вдигнат гарнизоните си от вътрешността на страната. Ив. Унджиев, ВЛ, 56. // Разг. Задържам и отвеждам някого под стража; арестувам. — А как ви арестуваха? — Много просто: дойдоха четирима стражари във фабриката и ме дигнаха… М. Марчевски, МП, 63. — Двама цивилни полицаи го откараха… Всички тук знаят, че сте приятели… Кой знае дали утре няма да вдигнат и тебе. М. Грубешлиева, ПИУ, 152.
13. Вземам, натоварвам нещо, за да го откарам на друго място. — Дойдох да дигам тютюн, но ми се счупи колата. X. Русев, ПС, 248. През тоя ден стрижачите остригаха двойно повече руна. От Одрин, пак по същото време, пристигнаха коли и дигнаха вълната. К. Петканов, ЗлЗ, 243. — Хаде де, Иване, .. да идем да дигнем моите снопи, че угниха на нивата. Ил. Блъсков, СК, 31.
14. Разг. Тайно присвоявам нещо чуждо; вземам, открадвам. — Разбра ли как са взели лодката? — Досетих се! — каза Кенан недоволно .. — Дигнали са я заедно с хората. П. Вежинов, ДБ, 286. А разбойникът дигнал през това време списъците и сега — не знам, казва, не съм ги помирисвал! А. Гуляшки, СВ, 179. — Де е кадрото? — извика Хасан бей. — Кадрото на джина де е? Казвай, негоднико, кой го е дигнал! Ст. Дичев, ЗС II, 679. — Къде е тетрадката ми, кажи! .. — Тука беше — втурва се Събчо, .. — Тука, ама я няма тука. — Някой я е дигнал. Ст. Даскалов, ЗС, 284. // Принудително вземам, отнемам нещо от някого. Дигат ти цигарите, които малко преди това на българската граница си купил без бандерол. Кр. Белев, З, 100. Като ни дигнат и гащите бирници и джандари, и от баща си ще се откажеш. Г. Караславов, СИ, 165.
15. Разг. Изграждам, построявам, издигам (постройка, сграда и под.). А след две години, за учудване на всички комшие и познайници, които го мислеха за нищо човечец, той вдигна една висока и хубава двойна къща, с повечко стаи и с широки зимници. Т. Влайков, Съч. II, 74. И все пак ще трябва да вдигна втория етаж. Три години как съм хвърлил първата плоча, да стои тъй недоправено не бива. Й. Йовков, ОЧ, 22. Американецът не мига, изгоряло му здание на десет етажа, той разчиства почвата и вдига ново на петнайсет етажа. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 45. А кога се завърна в къщи, той съобщи на приятеля си Петър Габара, че иска да вдигне училище, каквото в селата наоколо не са виждали. Ив. Кирилов, Съч. II, 117. — А на извора ще вдигна на хаир бяла чешма — каза мъжът, чийто брат станал турчин. А. Дончев, ВР, 128.
16. Разг. Изпитвам ученик в клас. Аз въздъхнах облекчено, че за този път вече съм се отървал и побързах да се скрия на задния чин. Мисълта, че през този ден няма вече да ме вдига, успокояваше дори болката от удара. Г. Белев, ПЕМ, 21. „Кой ще прочете домашното?“ Тоя се свива, оня се свива, даскалът дигна мене. Кр. Григоров, Р, 67. Дигаха ме по геометрия. И наистина знаех отлично… Дигнаха ме по география. Пак отличен. В. Бончева, АП, 92. — Още сега веднага ще й поправите бележката! — Ще я вдигна втори път и ако отговори. Елин Пелин, Съч. IV, 258. — Оная, по аритметика, изпита ли те?… — Оня ден ме вдигна, реших всички задачи. П. Михайлов, МП, 80.
17. Разг. Обикн. в съчет. със същ. трапеза, софра и под. Прибирам, разтребвам (трапеза, софра), като поставям всичко на мястото му. — Та ви казвам, продължаваше Йотата, че тъкмо кога наша Лала вдигна трапезата и прочия, аз зачух крамолическа пропаганда у Вас, бай Марко. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. — Дигайще срфрата! — викна Вълчан на снахите. Й. Йовков, Ж 1945, 36. На трапезата момичетата беха вдигнале вече празните паничета с квасеното мляко и беха наредиле други паничета с пилешка чорба. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 126. Аз не дочаквах да дигнат вкъщи вечерята и излизах. И. Волен, МДС, 13. // Прибирам нещо, за да не се използва, употребява. Султана не обичаше промените и беше пестелива, искаше всяко нещо да се използува докрай. — Не, не, Нийо, що говориш! Още много време ще ни служи. Ти дигни новия софралък. Като се докъса старият, тогава ще сложим тоя, новия. Д. Талев, ПК, 92. Само една минута след като разсилният вдигна присъствената книга, архиварят Лефтеров влезе в коридора на министерството, но беше вече твърде късно. Д. Калфов, Избр. разк., 191.
18. Прен. Подбуждам, подтиквам към борба, към въстание. — Как се оставил да го уловят? Васил… Дяконът. — Ранили са го. Ранен го уловили. Предала го черна душа. Ходил е да дига народа от град на град, от село на село, по Стара планина. Д. Талев, ПК, 452. — И там сега — ежби и раздори. Не стига това, ами и този Ивайло да се появи и да вдига народа. Ив. Вазов, Съч. XXI, 17. И пак ще вдигна аз тълпите в щурм последен, / за да забият знамето със вик победен / на твойта черна твърд! Хр. Смирненски, Съч. I, 75. Вдигам масите. Вдигам работниците и селяните.
19. Разг. Привеждам в бойна готовност, изпращам военна част, бойна група срещу противник, неприятел. Оттам [най-високия връх], струва му се, той ще види целия свят, проснат като на длан. Ще види и партизаните, против които бяха вдигнали войска, жандармерия и полиция! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 305-306. По лицето на генерала се появи слаба заинтересованост. Той слуша дълго, после внезапно се развика: — Как може такива глупости — за десетина души да вдигаме цели полкове! П. Вежинов, ВП, 44. — Слабички ви са сътрудниците из селата, кметовете. А според мене така най-сигурно ще ги [нелегалните] пипнем, чрез сътрудниците ви. Какъв смисъл има да вдигаме за някакви си пет-шест души войскови части? Д. Ангелов, ЖС, 262.
20. Прен. Разг. Повишавам, покачвам, увеличавам. В тази гостилница даваха хляб без пари, като вдигаха цените на другото ядене. А. Каралийчев, С, 238. // Увеличавам силата, количеството и под. на нещо. В пещите Митруш дигаше налягане. Д. Добревски, БКН, 175. В такива случаи по-буйните машинисти не изтърпяват, дигат пара и карат без помощна машина, та каквото ще да стане. И. Бурин, НП, 9. // Увеличавам скоростта, с която се движа (с превозно средство) или достигам до определена висока скорост. Едва спрях, сто и двайсет километра бях вдигнал и да са живи спирачките, чудесни спирачки има тая волга, ей! Л. Дилов, Т, 117. // Повишавам, увеличавам над нормалното (телесна температура, кръвно налягане и под.) Командирът Арсо .. се бе простудил, вдигна висока температура, легна. Ж. Колев и др., ЧБП, 51. — Върви и не ме ядосвай! Пак ще вдигна кръвното налягане! Н. Русев, П, 12.
21. Обикн. в съчет. със същ. като: тояга, сопа, дърво, камшик и под. Замахвам, заканвам се да бия, да ударя. — Назад! Не ти е тука мястото посред ден, работен ден, на дюкяна ти е мястото тебе! Какво си се разплакал, ти мъж ли си! Дигни едно дърво, па да видим кой ще дойде да ти затвори дюкяна. Д. Талев, ЖС, 113. Василев, ядосан, нервен, крещи по комисионера, комисионерът крещи по каруцарите, каруцарите мълчат, пък после закряскват и те на конете и дигат камшиците. П. Спасов, ХлХ, 216. Той вдигна бича със заплаха и клетви, те [кучетата] се разбягаха и после отново го нападнаха. Елин Пелин, Съч. IV, 77. Посочи му тате моята работа за пример… Оттогава го зачовърка завист и веднъж, като се спречкахме яката, дигнахме кой що му падна под ръка… Лудории. Р. Стоянов, М, 9. — Чуваш ли, хаджи, хем посъди Пенча, .. не знаеш, че вчера и сопа дигна среще ми, да ме удари. Ил. Блъсков, ПБ, 13. И двамата вдигнали бастуните, та трябвало хората да ги разтървават. △ Той вдигна кривак върху кучето.
22. Прен. Книж. В съчет. с отвлечени съществителни. Лишавам някого от нещо, махам нещо. Сам Бог е вдигнал благоволението си оттук. Елин Пелин, Съч. IV, 82. Момчетата вярват в мене и ако им кажа в огъня да стъпят — ще стъпят!… — Като вдигне от тебе партията пълномощията си, не в огъня, ами и на магарешки трън не биха стъпили. П. Вежинов, НС, 215.
23. В съчет. със съществителни, с които се назовава борба (най-често въоръжена), означава започване или осъществяване на действие по значението на съществителното. Вдигам бунт — бунтувам се. — Де ги сега ония хърсъзи да ги питам аз кого питаха да вдигат бунт? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 192. По всички царства сиромасите са вдигнали бунт. А. Страшимиров, К, 54. Вдигам въстание — въставам. — Казвам да целувате револвера и това е… Напролет вдигаме въстанието. Ст. Дичев, ЗС II, 485-486. Вдигам стачка — стачкувам.
24. В съчет. със съществителни, с които се назовава шум, врява и под., означава осъществяване на действие по значението на съществителното. Вдигам шум — шумя. Жена му, надвесена над люлката, кърмеше задрямалото дете. Тя му махна с ръка да не дига шум. К. Петканов, БД, 62. Вдигам аларма. — Върви, бе момче, никой няма да те убива! Не дигай аларма! Ем. Манов, ПЯ, 168. Вдигам врява. Между госпожите най-голямата врява вдигаше кака Гинка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 101. Вдигам гюрултия. Тук ще се скупчим на едно място и ще вдигаме гюрултия. Ти не си ме чувал, само аз мога да викам на пет гласа. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 97. Вдигам скандал. — Спомняш ли си… как преди да отидеш на бал, се въртеше с часове в новия си фрак пред огледалото… и как вдигаше скандал за една лошо изгладена риза. Д. Димов, Т, 644-645.
25. В съчет. със съществителни, с които се назовава състояние на принуда, означава прекратяване на действие по значението на съществителното. Вдигам обсада. Три месеца време Челеби Сюлейман обсажда Велико Търново.. Преди да вдигне обсадата и потегли назад посрамен, турският военачалник сбра башите си на съвет. А. Каралийчев, МИ, 37. Вдигам блокада. Тази нощ ще вдигнат блокадата и от утре ще се разшетаме. Г. Караславов, Избр. съч. X, 165. Вдигам карантина. Съобщиха, че след два дни ще вдигнат карантината.
26. Разг. В съчет. със същ. сватба, веселба и др. Правя, устройвам (сватба, веселба и под.) — Там вече тяхна работа — грейна усмивка по избръснатото лице на Митьо Ганин. — към Димитровден ще вдигнем сватбата. Ако дотогава ергенуваш, ще те захлупим под коритото. В. Нешков, Н, 283. Неочакваното решение на баща му твърде много го зарадва. Ще вдигнат сватба за него. К. Петканов, БД, 13. Стамо надзирателят вдигна тежка сватба, покани цялото село. НК, 1958, бр. 4, 4. вдигам се, вдигна се и дигам се, дигна се страд. Снопите бяха отдавна превозени по харманите и работният народ сега се трупаше там, в прахуляците, които се дигаха от сухата слама, изпод копитата на препускащи коне. Д. Талев, И, 7. Завесата на сцената състоеше от едно голямо и прозрачно червено платно и което се вдигаше посредством една съвсем проста машина. Ив. Вазов, Съч. VI, 24. Падналите листа се вдигаха от вятъра нависоко.
ВДИ`ГАМ СЕ несв.; вди`гна се св. и (разг.) ди`гам се несв.; ди`гна се св., непрех. 1. Движа се, подемам се нагоре; издигам се. Орляци черни врани се вдигаха с грозен и зловещ грак и замрежваха въздуха. Й. Йовков, СЛ, 127. Най-сетне гъските разперват крила, вдигат се в дълга, сбита верига и бързо се понасят по посока на върбите. Ем. Станев, ЯГ, 60. Във въздуха над самата върба и къде могилата се носеха рояци мушици, които се вдигаха високо в небето. Ц. Церковски, Съч. III, 38. Отведнъж самолетът се изви по права посока, вдигна се още по-високо и отлетя. Елин Пелин, ЯБЛ, 24. // За небесно светило — издигам се над хоризонта. Слънцето се беше вдигнало над Белия камък, когато Мишо стигна до Поройница. А. Каралийчев, ТР, 8. Месецът се беше вдигнал навръх небесния похлупак цял-целеничък. Кр. Григоров, Н, 172. // За дим, мъгла, прах и под. — придвижвам се, разпространявам се нагоре. Селото под снега като картинка. Спокойно запушили комините, вдигат се нависоко бели тънки пушеци. Елин Пелин, Съч. IV, 179. Тротоарите са още влажни от мъглата, която току-що се е вдигнала и още пъпли по покривите на зданията с влажните си ресни. П. Вежинов, ДВ, 113. Изведнъж полъхна вятър, вдигна се прах. Й. Йовков, СЛ, 115. Гледал как се вдига към небето парата от гювеча. Л. Каравелов, Съч. II, 24. // За роса — махам се, изчезвам. Скоро трябва да се качи горе, на самодивското сборище, преди да се е вдигнала росата, да накъса най-редките и чудновати треви. А. Дончев, СВС, 121.
2. Премествам се, придвижвам се на известна височина, по-нагоре от положението, в което съм бил. И хаджи Генчо са ухилил така, щото едната му вежда са вдигнала нагоре, а другата са отпуснала надоле. Л. Каравелов, Съч. I, 48. Духаше силен вятър и полите на дрехата й се бяха вдигнали.
3. Разг. За растение — израствам нависоко. Щом удариха дъждовете, техните картофи се вдигнаха като гора. Родиха такъв плод — всеки картоф колкото двата ни юмрука. А. Каралийчев, С, 95. Дигнала се е гора за чудо. С колко грижи, с колко обич я отгледа. Беше до колене сечина. И. Волен, БХ, 93. — Виж, Ло-ли! Погледни, погледни! Чак къде се е вдигнал ориза! О. Орлинов, П, 58.
4. За вода — местя повърхността, нивото си нагоре. Нагазиха в средния ръкав .. До едно място водата им стоя до бедрата, па хвана да се вдига. Ив. Вазов, Съч. XXV, 229. Заляла беше [реката] нашироко лъките около себе си .., а долу под селото бе се дигнала високо между сините скалисти брегове. И. Волен, МДС, 5. Вдига се нивото на водата.
5. Ставам, изправям се от седнало или легнало положение. Дядо Пеньо Иксикя изпущаше дълбоко поетия тютюнев дим, изчукваше малката пиринчена лула във върха на цървула си и се дигаше тежко. Г. Караславов, Избр. съч. I, 117. Детето се поизчерви и бавно се дигна от чина. Кр. Григоров, Р, 23. — Какво правиш, брате мой? Време ли е сега за излежаване? Я се вдигай, вдигай се! Да знаеш само какви гости съм ти довел! Д. Рачев, СС, 278. Пръв се вдигна от мястото си Михаил Асен и полека се доближи до баща си… Един по един се вдигнаха и другите боляри и воеводи, чиито имена спомена Раксин. Ст. Загорчинов, ДП, 380. Старецът се помъчи да се вдигне, но не можа. — Лежи си, тате, лежи. Елин Пелин, Съч. I, 158. // Ставам от мястото си и прекъсвам работата си. Ей го, седнал е той пред дървеното чекръче и — врът-врът — по цял час се не вдига. Т. Влайков, Пр. I, 165. Татя го позоваха още преди да се нахрани. Той остави лъжицата .. и се вдигна. Ст. Чилингиров, ХНН, 153. // Разг. Ставам, наканвам се да си тръгна, да си вървя. Те поприказваха още малко и Гергин се вдигна да си върви. Ем. Манов, ДСР, 58. — Ами хайде да се вдигаме, че стана бая късно. И той се изправи и също се протегна. Т. Влайков, Съч. III, 39. // Разг. Ставам от сън. Утре пак ще се дигаме рано. Ст. Чилингиров, РК, 29. Момък мому будеше: / — Дигни се, девойче, / лице ти прегоре. Нар. пес., СбНУ XI, 14-15. Сутрин на детето много му се спи. Не може да се вдигне.
6. Разг. Махам се, напускам едно място, за да отида на друго; местя се, пренасям се. Целият харем на Хамди паша, ведно с майка му и децата, се дигаше на гости в Одрин. Ст. Сивриев, ПВ, 148. — Значи вдигаме се, а? Е, отдавна мечтаех да мръдна поне за малко в чужбина… Но сигурно ли е? М. Грубешлиева, ПИУ, 178. — И ако много настояваш на своето, ще се вдигна някъде с момчетата, пък после ти ще отговаряш. П. Вежинов, НС, 216. — А помни` и това, войводо, .. цар Йоан Александър е сега в Сливен. Щом се вдигнем ние от юг да ударим на Димотик, той ще връхлети на Кантакузина откъм север. Ст. Загорчинов, ДП, 353.
7. Стоя, съм на голяма височина над земната повърхност; извисявам се. Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове. Елин Пелин, Съч. I, 102. Насреща планината се вдигаше стръмно нагоре, и тя до върха покрита с гори. А. Дончев, ВР, 61.
8. Прен. Разг. Оздравявам, не съм вече болен на легло. Лекарят мислеше май, че от мене вече нищо не става, но преживях. Як бях още тогава. След месец се вдигнах. Б. Райнов, ЧЪ, 156. Надея се да ми помине от лека на княза. На мнозина е помогнал той и на мене ще подобрее, ще се вдигна. М. Смилова, ДСВ, 150. — Тръшнала се е, проклетницата, три месеца стават, ни са вдига, ни умира! Т. Влайков, Пр. I, 184.
9. Лов. За дивеч — подплашен, избягвам от мястото, където съм. Друг път пред нея [кучката] се вдигаше заяк, като стрела изчезваше из кукуруза, а тя тичаше след него учудена. Ем. Станев, ЯГ, 33.
10. Повишавам се, покачвам се, увеличавам се. Лозето даде добър плод, а и цената на тютюна се вдигаше. Д. Димов, Т, 13-14. Температурата на морската вода се вдигна. △ Барометърът се вдигна. // За телесна температура, кръвно налягане и под. — повишавам се, увеличавам се над нормалното. Ох, кръвното ми налягане се вдигна! Д. Димов, ЖСМ, 6. Температурата на болния се вдигна.
11. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да или че. Пристъпвам към някакво действие, изразено в следващото изречение; заемам се с нещо. — Я познай, ще ожънем ли навреме житото? — .. Че откъде ще ги вземем тия хора? Я се вдигнете вие, цялата махала, че елате на помощ. Н. Каралиева, Н, 169. Ясно, че с човешки жертви не можем да спрем стихията, затуй отсъждам да се вдигне мало и голямо и да изкопае дванайсет канала. А. Каралийчев, ТР, 149. При Гурковото появяване в долината на Тунджа и в старозагорската равнина селата се вдигаха цели да посрещат с триумф гостите. Ив. Вазов, Съч. XVII, 157. — Слушайте, един колай има — както сме събрани да се дигнем, че право при Даскала. П. Тодоров, Събр. пр., 395. Беше ми накипяло, та се дигнах и отидох право у тях.
12. В съчет. със същ. като: шум, глъчка, смях и под., означава осъществяване на действие по значението на съществителното. След нея вървеше Мита, за да й помага, и гдето бяха те, там се вдигаше глъчка и смях. Й. Йовков, Ж 1945, 132. Наоколо се струпаха хора, вдигна се шум. А. Михайлов, ДШ, 10. Из бохчата на Маринчо се измесиха защитници и нападатели, вдигна се патардия до бога, вече никой не разбираше кой е свой и кой — враг. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 431. Тогава дочух, че се вика от другия край на ливадата, дето беше реката, врабците подхвръкват, вдига се ужасна врява. Й. Радичков, НВ, 19.
13. С предл. на и в съчет. със същ. като: борба, бунт, въстание и др., означава започване или осъществяване на действие по значението на съществителното. — Моряшкият колектив под моя заповед се вдигна на борба против остарелия, престъпен стар свят. Д. Добревски, БКН, 240. Те са непоколебими в своето решение — Мъглиж да се вдигне на борба на другия ден. Ст. Станчев, НР, 138. Не се вдигнаха на въстание габровските работници, не въстанаха и селяните от Габровско. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 251. Присъствието на българската войска там [в Търново] ще възбудело духовете и най-малко сто и петдесет хиляди мъже .. ще се вдигнели на бунт. Ст. Дичев, ЗС I, 130. И в момента, когато вражеската верига бе вече стигнала партизанските позиции и се вдигна на атака, картечарят изтрака в дълъг откос останалата част на патронната лента. Д. Ангелов, ЖС, 611. Една година вън от строя, когато всичко честно се е вдигнало на щурм — това е по-тежко от удар с нож! А. Гуляшки, ЗР, 196.
14. Обикн. с предл. срещу. Обявявам се открито против някого (враг, неприятел) и почвам борба; въставам, разбунтувам се. Игнат познаваше добре врага, срещу когото се вдигнаха. Кр. Велков, СБ, 102. Всяка есен река Арда влачела мътни води — това били сълзите на поробените. Но преляла чашата на търпението. Вдигнал се народът срещу тиранина Ерин папа. Р. Димитров, РЗН, 44. Цялото село ще се вдигне срещу Юрталана, ще ревнат срещу него, ще връхлетят като глутница и няма да го оставят на мира. Г. Караславов, С, 45. Освен Средна гора никакви нови места не бяха се вдигнали. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 120.
◇ Вдигам / вдигна котва. Мор. За кораб, параход и под. — отпътувам, напускам пристанище. Щом корабът вдигна котва, развързаха затворниците. Гр. Угаров, ПСЗ, 43.
Вдигам / вдигна лозунг. Книж. Прокламирам, прогласявам призив за осъществяване на някаква идея.
~ Вдигам / вдигна акциите на някого. Разг. Прекомерно хваля някого и ставам причина да добие високо самочувствие.
Вдигам / вдигна булото от някого или нещо; вдигам / вдигна воала от някого или нещо. Книж. Показвам истинския вид или лик на някого или нещо.
Вдигам / вдигна бяло<то> знаме; вдигам / вдигна бял (белия) байрак. Разг. Предавам се, признавам се за победен. В първите ходове [на играта] бай Нончо смело притискаше противника си .. — А де, а де, дигай бялото знаме! — горещеше се той. А. Гуляшки, СВ, 24. Поп Андрей няма да дигне бял байрак, щом като веднъж е извадил сабята от ножницата. А. Каралийчев, НЧ, 107.
Вдигам / вдигна високо летвата. Разг. Повишавам изискванията към себе си или някой друг.
Вдигам / вдигна във въздуха. Разрушавам чрез взрив; взривявам. Той познаваше Солун от ученическите години на френския лицей, когато български анархисти копаеха тунел под улицата, за да вдигнат във въздуха Отоманската банка. Д. Димов, Т, 544. — Нацистите минират квартала. Ще го вдигнат целия във въздуха. Б. Райнов, ЧЪ, 194.
Вдигам / вдигна въздушни кули; вдигам / вдигна кули във въздуха (в облаците). Книж. Създавам си нереални, неосъществими планове; въобразявам си, фантазирам. Твоят ум млади да загони / туй, що край няма, що се не стига / и в непознати нам небосклони / кули въздушни той ще да вдига. Ив. Вазов, Съч. I, 127-128. Сяка една наука, която накарва човека да лети под облаците и да гради воздушни кули, не може да се нарече наука. Знан., 1875, бр. 14, 220.
Вдигам / вдигна глава. 1. Обикн. против (срещу) някого или нещо. Проявявам непокорство, неподчинение; обявявам се против някого или нещо. Вдигат непокорни глави гладуващите селяни, търновското царство на Иван Александър отива към гибел. Ст. Станчев, НР, 60. — Защо мълчите, мои люде? Или мислите, че е дошло време и младите да вдигнат глава против мене, да смеят очи в очи да ми кажат, че няма да изпълнят повелята ми? М. Смилова, ДСВ, 74. 2. Ставам надменен, надут; възгордявам се, надувам се. — Видиш ли го ти, магарето недно, какво е вдигнало глава! От мен по-горен е станал! Т. Влайков, Съч. III, 21.
Вдигам / вдигна глас. Книж. 1. Обявявам се, изказвам се решително в подкрепа на нещо. Народите вдигнаха глас в защита на мира. 2. Против (срещу) някого или нещо. Обявявам се против някого или нещо, изказвам недоволство срещу някого или нещо. Те първи се бяха осмелили да вдигнат глас срещу княза и правителството му. В. Геновска, СГ, 34. Не се уплаши Таки Бръшнаров, а стана прав и най-напред с погледа си искаше да срази тия там до вратата, които дигаха глас срещу него. Д. Талев, ПК, 65.
Вдигам / вдигна десницата си от някого. Книж. Ритор. Преставам да закрилям някого, да се грижа за някого. Петър Делян намести короната на главата си и тръгна да се бие с ромеите. Ала Бог, който беше вдигнал десницата си от българите, проводи в лагера на Петър Деляна един родоотстъпник на име Алусиан. А. Каралийчев, В, 119.
Вдигам / вдигна до небесата някого. Книж. Прекомерно хваля някого. — Ако бех успел да спипам Рашид бея, вие първи щехте да ме хвалите, да ме дигнете до небесата. Д. Талев, И, 82.
Вдигам / вдигна завесата. Книж. Откривам, разкривам нещо, което се пази в тайна и представлява обществен интерес. Сега тя [реката] като че по-ясно откриваше тайните си, дигаше завесата на миналото и в своя вековен летопис прибавяше още една легенда. Й. Йовков, Разк. III, 192.
Вдигам / вдигна знамето (байрака). Подемам борба, започвам да се боря за нещо; въставам. На 19 април Панагюрище бе дигнало знамето, на 20 въстана Копривщица. Ив. Вазов, Съч. VII, 133. Длъжностите на войводите са .. да направят план за революцията .. и най-подир да вдигнат народните байраци. Ив. Унджиев, ВЛ, 184-185.
Вдигам / вдигна махалата; вдигам / вдигна цялата махала. Разг. Викам много силно или шумно разгласявам нещо и ставам причина да се говори за мене. — Не викай така де! — обърна се Петровица към Николовица. — Влезте в къщи, па се разправяйте, дигнахте цялата махала. Г. Караславов, 0Х II, 527.
Вдигам / вдигна мерник<а> на (към) някого, нещо. Разг. Каня се, заканвам се да премахна някого или нещо, да накажа някого. Беше се разчуло, че от комендантството са вдигнали мерник на този опушен аператив срещу портала, .. заради войнишките манерки с алкохол. Р. Сугарев, СС, 57. Бързам да ти отговоря веднага, защото .. току виж, си се разгневила и още сега вземеш, че ми вдигнеш мерника. Сл. Македонски, ЕЗС, 115-116. Той ми е вдигнал мерника напоследък.
Вдигам / вдигна мерника <си>. Разг. Повишавам изискванията си, ставам по-взискателен, по-строг. Баща й .. искаше за нея три хиляди лева, един дана`к, .. и разни други вещи от първа необходимост. На дядо най-напред му мина през ума да стане и да си отиде с достойнство, но след малко се съвзе, потисна вродената гордост и на свой ред вдигна мерника. И. Петров, ПР, 30-31.
Вдигам / вдигна меч против (срещу) някого. Книж. Започвам въоръжена борба. Горко на войника, който вдигне меч против царя си. Ив. Вазов, Съч. XX, 50.
Вдигам /* вдигна на балон някого. Разг. Шумно, одумвам, подигравам някого. — В Търново, казват,имало десет хиляди от оранжевата гвардия. Младият се засмя. — Само това ни остава — да ни напердашат. Комунистите ще ни дигнат на балон. Ем. Станев, ИК I, 486.
Вдигам /* вдигна на вили — <и на> мотовили (кокили) някого. Разг. Шумно одумвам и подигравам някого. — Щом й кажа, че съм идвала тука, ще се разсърди. Хората са я подлудили. Ден не минава да не ме дигнат на вили-мотовили. К. Петканов, X, 63. — Аз .. бях решил и да не се венчавам. Но виждам, че не отива. — Недей, какино, недей. Село е, хората ще ви вдигнат на вили-на мотовили. Д. Ангелов, ЖС, 80.
Вдигам / вдигна на главата си нещо. Разг. Вдигам голям шум някъде и нарушавам всякакъв ред. Цял ден киснал из кръчмите, а сега дошъл да дига къщата на главата си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 275. В същия вагон, където се бяхме настанили ние, пътуваха цяла дружина девойки, които бяха завършили някакъв курс в София и дигнаха вагона на главите си. Весели млади гласове, смехове и закачки огласиха купетата. А. Каралийчев, СбАСЕП, 230.
Вдигам / вдигна на крак някого или нещо. Разг.; Вдигам / вдигна на <бойна> нога някого или нещо. Книж. 1. Привеждам в бойна готовност, мобилизирам. Ще си направите сметка по какъв начин най-лесно и най-бързо ще можете да вдигнете на крак всички годни да носят оръжие. Й. Вълчев, СКН, 65. Турската власт дигна на нога всички отбранителни сили на застрашената империя: войска, полиция, съдилища, турското население в размирните вилаети. Д. Талев, И, 466.
2. Подтиквам към бързо, енергично действие, мобилизирам за работа някого. Съвсем объркани, двете изумени момичета не знаеха вече какво да правят. Скоро те дигнаха на крак съседи, роднини и рибари. Д. Калфов, ИТШ, 39.
Вдигам / вдигна на крака някого. Разг. Помагам на някого да възстанови здравето си; излекувам. Ако Минтан разтвори сърцето си за радостта, то тя ще раздвижи кръвта му и отново ще го дигне на крака. К. Петканов, ДЧ, 467. Казаха ми, че в малоазийския град Бруса имало топли минерални бани. Много щели да ми помогнат и щели да ме дигнат на крака. От две години съм легнал, а не мога да намеря цяр за болестта си. А. Каралийчев, НЗ, 165.
Вдигам / вдигна на оръжие някого или нещо. 1. Остар. Воен. Заповядвам на военна част да влезе в бойни действия. 2. Повеждам на въоръжена борба. Планинският орел [Г. С. Раковски] осъден на смърт, литна от Браила за Марсилия. И пак мъката по родината го върна назад, в поробений край: да го кръстоса и пробуди, да вдигне младите на оръжие срещу тиранина. Ст. Станчев, НР, 112.
Вдигам / вдигна нос (уши). Разг. Ставам надменен, надут; възгордявам се, надувам се. Василица .. се фърли на стражарите и изкопча Василия из техните ръце.. — Па и ти сега ще речеш, че си ме отървала, нали? И ми се гордейш, и дигаш нос, като че ли… Ив. Вазов, Съч. IX, 82-83.
Вдигам / вдигна опашка. Разг. 1. Ставам надменен; възгордявам се, надувам се. 2. За жена — имам неморално поведение; развратнича.
Вдигам / вдигна оръжие. Обикн. срещу някого. Книж. Започвам въоръжена борба; бунтувам се, въставам. По-после известията фанаха да стават по-положителни и правдоподобни. Явиха .., че копривщенци убили забитина си и че много села в Средна гора вдигнали оръжието. Ив. Вазов, Съч. VII, 154. През едно тихо утро Мичкин беше напуснал своя дом, за да вдигне оръжие срещу света, който бе убил единствения му син. Д. Димов, Т, 428.
Вдигам / вдигна от (из) калта някого. Разг. Спасявам някого от безпътен, безнравствен живот или от мизерия, нищета.
Вдигам / вдигна па`ра. Разг. 1. Полагам усилия нещо да стане бързо; работя напрегнато, припряно. — Каквото и да е, но ти идва отръки — продължи Златан. — Което е право — бързо пипаш. Докато сме двамата тука, мисля аз, много ще дигат другите пара да ни стигнат. П. Вежинов, ВР, 78. 2. Реагирам буйно; викам, карам се. — Я стига си дрънкала! И ти не си цвете за мирисане!… Кое време е вече?… Да те остави челяк, до сабаля ще дигаш пара! Б. Несторов, АР, 275. — Пак нищо няма да направиш, затова ме е яд! — сърдеше се тя. — Как? — дигна пара Ванчо и скочи от стола като подхвърлен от пружина. П. Велков, СДН, 397.
Вдигам / вдигна рамене. Разг. 1. Давам да се разбере, че не зная нещо, за което ме питат или изразявам недоумение (обикн. придружено със съответния жест). И все пак — пожар! Отде? Тоя въпрос не му даваше мира. Той сподели всичко с Ана и с главния си асистент д-р Тимко, но и двамата вдигаха рамене. Ст. Волев, МС, 10. Те потърсиха и Искра, но момичето беше изчезнало. Попитаха у съседите, надникнаха у някои роднини, но хората дигаха рамене — никой от снощи не беше я виждал. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 215. 2. Изразявам равнодушие, нехаене към нещо или незаинтересованост към някого. Много хора молих да ми помогнат, но всички си гледат своята работа и вдигат рамене.
Вдигам / вдигна ръка1. Разг. 1. Гласувам (със съответния жест) за (или против) някого или нещо. — Ах, да — каза той, — и ти гласува против мене. Видях те как вдигаш ръка. — Аз и сега бих вдигнала ръка — каза Людмила — Ти леко се отърва. А. Гуляшки, СВ, 63. — Трябва да гласувате с чиста съвест. Може някой да не е съгласен с мене, нека да не вдига ръка. И. Петров, МВ, 65. 2. В клас, на събрание и др. — давам знак с ръка, че искам да говоря. Тя никога не вдигаше ръка. Когато произнасях името й да разкаже урока, Василка се изправяше, потрепваше с мигли, прокашляше се и започваше да реди дума по дума така сладко и безгрешно, че ми се искаше да я слушам до края на часа. Кр. Григоров, ОНУ, 142. С отговорите си ме учудиха и второкласниците. Дори Шукра, която досега нито веднъж не беше вдигала ръка, днес упорито почти не я снемаше. Л. Александрова, ИЕЩ, 270.
Вдигам / вдигна ръка2. Обикн. срещу (против, на, въз, по) някого. 1. Разг. Замахвам, посягам да ударя или удрям, бия някого. — Ти нема за добро да си дошъл, — викаше Божан. И ръка ще вдигаш, а! Разбойник, хайдутин! Елин Пелин, Съч. III, 59. Сега, като поизрастнаха децата, по-друго е, ама когато бехме по-млади, той и ръка дигаше по мене. Ще те прикотка, когато му е кеф, а после — през очите. Д. Талев, ПК, 495. 2. Опълчвам се срещу някого или нещо, боря се с оръжие в ръка срещу някого или нещо. Да не сте от ония разбойници, дето са вдигнали ръка срещу царя и отечеството? Л. Стоянов, X, 137. Тия хора бяха братя с хората в долината и с хората от всичките български земи .., не искаха да вдигнат ръка против братята си. А. Дончев, ВР, 280.
Вдигам / вдигна ръце (ръка<та си>). Разг. 1. От някого. Преставам да полагам усилия, за да поправя или вразумя някого. — Другари, Цонка е непоправима… Вдигам ръце от нея. А. Мандаджиев, ОШ, 81. 2. От някого или от нещо. Преставам да се интересувам от някого или от нещо или да се грижа за някого или нещо. — Не бой се ма! — .. — Не съм умрел за тебе! Аз от жени съм ръце дигнал! Ст. Даскалов, ЕС, 48. Тъй или инак, тя имала вече трима сина и две дъщери и бай Коце се погрижил да се изженят и омъжат, дал им по парче земя и дигнал ръка от тях. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 362. Ако Бог е дигнал ръката си от България, няма да я спаси ни Тертеровият извеян син, ни Андрониковите палисветовци. Ив. Вазов, Съч. XIV, 69. На какво ще се смеем? Дигнал е Господ ръце от нас, захвърлил ни е дяволът в това безводно равнище, живеем по милост чокойска, от ден за ден. А. Гуляшки, СВ, 139-140.
Вдигам / вдигна ръце<те си>. 1. Предавам се на противника, преставам да се съпротивлявам. На стражарите той и по-рано гледаше като на разпасана службашка команда .., но сега, в тези тежки дни на изпитания и тревоги, той ги смяташе за крайно несигурни чорбари, които при първата пукотевица щяха да дигнат ръце. Г. Караславов, ОХ IV, 517. 2. Прекъсвам усилията, надпреварата, борбата за нещо. — Много пионери мислят .., че втори отряд няма да отстъпи никому триъгълното знаменце на първенството. А какво значи това? Капитулация. Те вдигат преждевременно ръцете си, преждевременно се предават. Цв. Ангелов, ЧД, 205. Нямаше защо / да вдигаме ръце, / да изостанем. Н. Вапцаров, Избр. ст., 1946, 85.
Вдигам / вдигна чаша (наздравица, тост) за някого или за нещо. Пия, като обикн. изказвам пожелание за нещо. Капитанът вдигна чаша за щастливото ни пристигане. Г. Белев, КВА, 341. — Щом стане дума за братушките, веднага ми се приисква да вдигна тост в тяхна чест. А. Гуляшки, МТС, 296. Ще си похапнем, ще обърнем няколко чаши от пенливото манастирско, па за дълъг живот на царя и наздравица ще вдигнем. Ст. Загорчинов, ДП, 371.
Вдигам / вдигна чаша <та> (чаши<те>, чашка<та>). Разг. Пия спиртно питие. Той вдигаше чашката [ракия] и с лютата течност лекуваше раната си, притъпяваше мъката си, която го гореше. Д. Спространов, С, 159. Келнерите бързо донесоха приготвеното изстудено вино и наляха чашите.. — Пийте и вижте какъв елексир се ражда.. — Чудо, чудо! — казаха другите и вдигнаха чашите. Елин Пелин, Сьч. IV, 128.
Вдигам гири. Жарг. Бурно реагирам в израз на недоволство от нещо; възмущавам се, карам се. Шефът ми е голям мърморко — все ще намери да вдига гири за нещо.
Вдигам и слагам някого. Разг. Непрекъснато говоря за някого, като го представям било в лоша, било в добра светлина в зависимост от мнението, което имам за него. И за Наполеон, когото немските патриоти вдигат и слагат като тиранин, той [Гьоте] има само почит, прекланяйки се пред гения му. М. Арнаудов, Г, 38. Да се вдигат и слагат той [Стоянов] и Друмев заради погрешните си стъпки на общественото поле като .. безчестни интриганти е било печално увлечение. М. Арнаудов, БКД, 185.
Вдигам се / вдигна се на <бойна> нога. Книж. 1. Воен. Привеждам се в бойна готовност, мобилизирам се за незабавно действие. От село Бистрица войската се връща насам и ни обгражда. Веднага се вдигнали на бойна нога, но не могли да се изтеглят. Ж. Колев и др., ЧБП, 34. 2. Заемам се бързо, енергично за работа, мобилизирам се за действие, работа.
Вдигам се /* вдигна се на крак. Разг. Пристъпвам към енергични действия, към борба или работа. Из улиците на селото се зачу изведнъж злокобен грак. — Кооперацията обрана! — понесе се от уста на уста и селото се вдигна на крак. Ст. Даскалов, БМ, 30. Цяла София се е вдигнала на крак, начело със студентите. Т. Влайков, Съч. III, 66.
Вдигам се / вдигна на крака. Разг.; Вдигам се / вдигна се от легло<то>. Възстановявам здравето си след тежко боледуване; оздравявам. Иван се влачи пет-шест дни из стаята и се поправи. И щом той се вдигна от леглото, падна Петето. Разохка се то, пламна, гърлото го заболя. Г. Караславов, Тат., 230.
Вдигам се на голямо (нависоко). Диал. Придавам си важност, отнасям се надменно, надуто, с пренебрежение към някого; големея се, гордея, надувам се, перча се. Белиловци не бяха богати хора… но живееха нашироко — все облечени, все нахранени .., гражданееха се, дигаха се нависоко. И. Волен, МДС, 11. Не дигай се на големо, Йовано мамина, / ке ми паднеш на колено, Йовано мамина. Нар. пес., СбНУ X, 97.
Вдигам си / вдигна си консулите. Разг. 1. Скъсвам всякакви отношения с някого, нещо. 2. Махам се от някъде, напускам някое място.
Вдигам си / вдигна си парцалите (дърмите, партушините, партакешите, багатериите, чуковете). Разг. Махам се от някъде, напускам някое място. — Смисли за мене… Че ми иде да си дигна парцалите и да си вървя у бащини. Н. Хайтов ПЗ, 69. — Чу ли? — пристъпи към нея Манол. — Дигай си дърмите и да те няма. Аз си познавам сина. В. Ченков, СНД, 107. — Ще спим в хола, няма да ти пречим — продължи леля Дешка. — Пък на втори или трети декември, като мине преброяването, ще си дигнем партушините. П. Незнакомов, СНП, 68. Подир една-две недели и аз ще си вдигам чуковете оттука. А. Каралийчев, ТР, 6.
Вдигам си / вдигна си ризата на прът. Диал. За жена — започвам да водя разпуснат, безпътен живот. — Според мене да оставят тая Милка свободна. Защо да я насилват непременно да се венчава? — каза Кандов .. — Ама как свободна? Да си вдигне ризата на прът ли? Ив. Вазов, Съч. XXII, 135.
Вдигам сянка по-голяма от боя си. Диал. Имам високо мнение за себе си; надценявам се.
Вдигат ми се / вдигнат ми се акциите. Разг. Добивам по-голямо самочувствие от отправени към мене хвалби, похвали.
Вдигнал си главата като свиня. Диал. Разсърдил се, ядосал се.
Вдигнал съм се нагоре с гъза. Разг. Грубо. Без причина съм сърдит, с лошо настроение съм.
Не вдигам / вдигна глава<та си> от нещо; не мога да вдигна глава<та си>. Разг. Прекалено съм зает, имам много работа. — Всички работят от тъмно до тъмно, работят, глава не дигат! П. Стъпов, ЖСИ, 140. — И работа има за сички… С Благоя и Стоичко глава не можем да дигнем. Имаме и двама чираци. Д. Талев, ПК, 848.
Не вдигам / вдигна и пръст<а си> за някого или за нещо; не вдигам / вдигна и малкия си пръст за някого или нещо. Разг. Не полагам ни най-малко усилие да предприема, да извърша нещо, обикн. в полза на някого или за нещо. — Сега вече бабата е по-мила! — … тая дето и пръст не е вдигнала за него, тя сега се слуша. Т. Влайков, Съч. I, 274.
Не вдигам / вдигна очи<те си>. 1. От някого или нещо. Непрекъснато, продължително гледам някого или нещо, обикн. защото ми харесва или за да го наблюдавам, следя какво прави или какво става. Вечер, като си легне Райка, тя седне до главата й, па си не дига очите от нея и по цяла нощ не заспива. Т. Влайков, ДСУ I, 41. 2. От нещо. Занимавам се продължително, много време с нещо; чета, уча и др. почти непрекъснато. Той все не вдига очи от книгата си… Т. Влайков, Пр. I, 318.
Не си вдигай краката, че нямам петало да те кова. Диал. Ирон. 1. Казва се на човек, който се готви да отиде някъде с другите. 2. Казва се на човек, който е сиромах, а се мери с богатите.
Откъснал краставица, вдигнала му се плюскавица. Диал. Пренебр. За човек, който от малка, лека работа пострадва.
<Та> дим (пушек) <ще> се вдига. Разг. За нещо, което се извършва или работи с голям размах и сила. — Ха, да ни е честита, Райчо… Бре, работят тия синковци, та дим се дига. Г. Караславов, Избр. съч. II, 418.
— Друга (остар.) форма: дви`гам.
ВДИ`ГАНЕ и (разг.) ди`гане ср. Отгл. същ. от вдигам и от вдигам се, от дигам и от дигам се. Павел и Варвара отговориха с вдигане на юмрук — бойния поздрав на комунистите. Д. Димов, Т, 696. Командата се строяваше сутрин за вдигане на знамето. Д. Добревски, БКН, 99. — Мино, през другата седмица ще се местим в голямата къща… Ние децата много обичахме тези премествания. Те бяха събитие, което ни вълнуваше, а освен това при вдигането на сандъците почти винаги си намирахме по някое петаче. Г. Белев, ПЕМ, 40. Методи Ников остана на гарата също тъй да чака вдигането на блокадата. М. Грубешлиева, ПП, 269. При вдигане на завесата — смях и глъчка от ловците; само царят мълчи. Г. Райчев, ЕЦ, 69. Вдигане на обсада. Вдигане на котва.
◇ Вдигане на тежести. Спорт. Спортна дисциплина, при която се вдигат с ръце и се задържат над главата тежести със специална форма.
ВДИГА`Ч м. Диал. Вдигачка.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВДИГА`ЧКА ж. Диал. Уред, лост за повдигане или сваляне на горен воденичен камък, за да се мели мливото по-ситно или по-едро.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВДИ`ГВАМ, -аш, несв.(остар.); вди`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вди`гнат, св., прех. Вдигам. Та като вижда образа на княгиня Райна, остава замаен и много время не вдигва очите си от нея. Д. Войников, РК, 78. вдигвам се, вдигна се страд.
ВДИ`ГВАМ СЕ несв. (остар.); вди`гна се св., непрех. Вдигам се.
ВДИ`ГВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ, от вдигвам и от вдигвам се; вдигане.
ВДИ`ГНА. Вж. вдигам и вдигвам.
ВДИ`ГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдигна като прил. Който е придвижен и задържан нагоре, по-високо от обикновеното положение, в което е бил. Конят беше с вдигната глава и наострени уши. // Който е изправен. Носи шлифера си винаги с вдигната яка.
◇ С вдигната глава. Разг. 1. Гордо, с достойнство. Бъди храбра, дъще, и понасяй своя кръст с вдигната глава! Зл. Чолакова, БК, 114. 2. Надменно, високомерно. Той не благоволи да отговори и го отмина с вдигната глава.
ВДИ`ШАМ. Вж. вдишвам.
ВДИ`ШВАМ, -аш, несв.; вди`шам, -аш, св., прех. Поемам с дишане навътре в себе си въздух, кислород и под. Противоп. издишвам. Разтварям гърди, дълбоко вдишвам свежия въздух на боровата гора зад мене. Д. Калфов, Избр. разк., 335. Когато идех насам, аз и не усетих някаква разлика във въздуха, а сега ми се струваше, че никога гърдите ми не са вдишвали толкова мек въздух, наситен с такъв лек, приятен горски мирис. Д. Немиров, КБМ III, 51. Той пали, [цигара] вдишва жадно лютивия дим и се поуспокоява. Др. Асенов, СВ, 135. Сега Малеев мислеше за днешната работа, вдишваше аромата на пролетния ден и се усмихваше. Ст. Марков, ДБ, 60. Вдишвам през носа. • Обр. Той с цялото си същество вдишваше ведрия покой на августовската нощ, отпъждайки от себе си всяка мисъл. Е. Манов, БГ, 61. вдишвам се, вдишам се страд.
ВДИ`ШВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вдишвам и от вдишвам се. Противоп. издишване. Нощта беше тъмна. Гъста мъгла пълзеше в долината, задавяше ни при всяко вдишване. Кр. Григоров, ОНУ, 83. Никой не отговори. Ленко дочу само дълбоко вдишване, мъчително и болезнено. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 291. Гърбът и гърдите му все по-силно го боляха и болката идваше вече отвътре, където пробитите дробове хъркаха при всяко вдишване. Ем. Станев, ВТВ, 74. Разпръснаха се и започнаха гимнастиката. Едно след друго. Петър даваше все нови и нови упражнения: за вдишване и издишване, за крайниците, за раменния пояс и за кръста. В. Райков, ПВ, 52.
ВДЛЪБ, вдлъ`бът, вдлъ`ба, мн. вдлъ`бове, след числ. вдлъ`ба, м. Спец. Издълбано място в дървена или метална повърхност; вдлъбнатина. Дърветата с дължина 10-12 м се разбичват по дължина на по две еднакви половини и във всяка половина се издълбава вдлъб с диаметър 4-5 см. Д. Велев, М II, 177-178.
ВДЛЪ`БВАМ, -аш, несв.; вдлъ`бна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вдлъбнат, св., прех. Правя да се вдаде навътре, да хлътне някаква повърхност, правя вдлъбнатина на нещо; вдълбавам. вдлъбвам се, вдлъбна се страд.
ВДЛЪ`БВАМ СЕ несв.; вдлъ`бна се св., непрех. Вдавам се навътре; вдълбавам се, хлътвам. Образът кръвясва и става червеносин, очите са вдлъбнат и почерняват наоколо. Ив. Богоров, СЛ, 89.
ВДЛЪ`БНА. Вж. вдлъбвам.
ВДЛЪ`БНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдлъбна като прил. Който е вдаден навътре; хлътнал. — Значи такава е работата — позаглади Антон младото си небръснато лице, под чиито скули се обтягаха две вдлъбнати черти. Кр. Григоров, Н, 158. Той винаги издебваше случай да завърти разговора за войната и след като подробно обясняваше как е бил ранен, събличаше сакото си, разголваше рамото си и показваше на всички вдлъбнатото червено месо, откъдето беше минал куршумът. Д. Кисьов, Щ, 387. Вдлъбнатите й очи са загледани нейде към тъмното кьоше зад пещта. Т. Влайков, Съч, II, 213.
◇ Вдлъбнато огледало. Опт. Огледало, чиято отразяваща повърхност е вдадена навътре и концентрира енергията на светлината, като я събира. Противоп. изпъкнало огледало. Единственият видим знак, оставен от първите посетители на Луната върху тъжната безжизнена повърхност, са няколко големи вдлъбнати огледала, които събират светлината на Земята. К, 1963, кн. 15, 4.
ВДЛЪБНАТИНА` ж. Вдадено навътре от някаква повърхност място. Противоп. издатина, издадина. Върху възглавницата бе останала прясна вдлъбнатина от нечия глава. И. Петров, ЛСГ, 64. Притаил се в някаква вдлъбнатина в скалата и се ослушал. М. Марчевски, ТС, 107. Конят потичваше, .., двуколката подрусваше в някоя вдлъбнатина и продължаваха. Кр. Григоров, Н, 83. Каква чудна хубост представлява видът на Витоша при разните осветления през деня, ..; окото съзира ясно всичките подробности, издадености, вдлъбнатини и игри на линиите и багрите. Ив. Вазов, Съч. XVII, 5.
ВДЛЪБНАТИНКА` ж. Умал. от вдлъбнатина. Ръцете се впиваха във всяка грапавина .., краката търсеха и най-малката вдлъбнатинка. Ст. Дичев, ЗС I, 171. Сред гората се издига самотна скала .. Горе в малката вдлъбнатинка, където се е събрала шепа пръст, се поклаща еньовче с остри листенца, наредени на етажи по стъбълцето му. П. Бобев, ЗП, 52.
ВДЛЪ`БНАТОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вдлъбнат.
ВДОВА` ж. Остар. Книж. Вдовица. Сред село вдова живяла / у колиба нова, / белолика, черноока / и с висока снага. Р. Жинзифов, НС, 144.
— Рус. вдова.
ВДОВЕ`Ц, мн. -вци`, м. Мъж, който не е встъпил в брак след смъртта на жена си. В село на Пелинко изведоха песен. Това не му попречи да се ожени. Само че жена му наскоро умря и сега той бе вдовец. Елин Пелин, Съч. I, 22. Чувала беше още за него, че е без жена, но вдовец ли е, жена ли е оставил, пък е забягнал по широката земя — това тя не знаеше и никого не бе питала. Ц. Церковски, Съч. III, 12. Филип се досети, че от година-две Кольо беше останал вдовец с много деца на главата си. Й. Йовков, ЖС, 68. Расна ми Денка, порасна, / отвред й гвдежници дойдоха, / от девет села ергени, / а от десето вдовците. Нар. пес., СбВСт, 53.
◇ Сламен вдовец. Разг. Шег. Мъж, чиято съпруга не е при него, заминала е временно някъде.
— Други (диал.) форми.: дове`ц, удове`ц.
ВДОВЕ`Я, -е`еш, мин. св. -я`х, несв., непрех. Вдовувам. След като вдовях нещо шест месеца, прежелях вече мъжа си. А. Дювернуа, СБЯ I, 202.
ВДОВИ`ЦА ж. Жена, която не е встъпила в брак след смъртта на мъжа си. Отиде си и той. Остана още една вдовица и още една черна забрадка се замярка от село към гробищата. Й. Йовков, ЖС, 127. Тя беше останала отрано вдовица, дядо ми умрял от някаква стомашна болест. К. Калчев, ПИЖ, 24. Запей как брат брата продава, / как гинат сили и младост,/ как плаче сирота вдовица / и как теглят без дом дечица! Хр. Ботев, Съч. 1929, 9. На вдовицата жена и полите й са душмани. Погов. Бедна вдовица. Клета вдовица. Самотна вдовица.
◇ Сламена вдовица. Разг. Шег. Жена, чийто съпруг не е при нея, заминал е временно някъде.
— Други (диал.) форми: дови`ца, удови`ца.
ВДОВИ`ЧИН, -а, -о, мн. -и, прил, Остар. Който е на вдовица. Едва ся била захванала вдовичината къща. Олеле Марко, нашата къща гори! — извика някой си из навалицата. КН, 1873, 76. Вдовичин син.
— Други (диал.) форми: дови`чин, удови`чин.
ВДОВИ`ЧКА ж. Умал. от вдовица; млада вдовица. Намерил си там човекът една млада вдовичка и добре се е наредил… Д. Калфов, Избр. разк., 265.
— Други (диал.) форми: дови`чка, удови`чка.
ВДОВИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вдовица и до вдовец. Сега, в своя тежък вдовишки живот, тя живееше само за него, за своя Динчо. Г. Караславов, ОХ IV, 282-283. Макар да беше едва на преклонна възраст — той си я спомняше все стара, с побелели коси на слепите очи, под черната вдовишка кърпа. Д. Талев, ПК, 102. Нощес късно, като си дошъл и почукал на майчини порти, сирота Ана не го познала, ами рекла: — Иди, аго, при чорбаджиите, тук е вдовишка, сиромашка къща. Р. Стоянов, М, 10. Истина, много .. претегли, дорде отгледа на вдовишки ръце тая челяд. Т. Влайков, Съч. I, 209. Цялата Елинденя се готвеше да я празнува, защото Манол щеше да вдигне не вдовишка сватба, а сякаш се женеше за пръв път. А. Дончев, ВР, 194. Вдовишка пенсия.
— Други (диал.) форми: дови`шки, удови`шки.
ВДО`ВСТВО, мн. няма, ср. Състояние на вдовец или на вдовица. Вдовството беше един тежък удар върху тогавашния човек, макар че за мнозина днес то е истинско спасение. Ив. Хаджийски, БДНН I, 113. Майка ми .., докато отглеждаше мен и трите ми сестри, остаря, а после вдовството се превърна в единствената й гордост. Г. Величков, НУ, 109. През първото време на вдовството му той [баща ми] ме държал дома. Сестра ми ме разнасяла из махалата, на подайване хранела ме, бавила и залъгвала ме наедно с баща ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 27.
ВДО`ВСТВУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Рядко. Вдовувам.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВДОВУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Живея като вдовец или вдовица, намирам се в положение на вдовец или вдовица; вдовея.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДОВУ`ВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вдовувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДО`ВЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Вдовство. И моето сърце претърпя дълги и горчиви часове на вдовчество: душата ми дълго време се наскита в пространството на отчаянието. Ст. Ботьов, К (превод), 133.
ВДРАЖА`. вж. вдражавам.
ВДРАЖА`ВАМ, -аш, несв.; вдража`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., непрех. Остар. Вдражавам се (Ст. Младенов, БТР), вдражавам се, вдража се страд.
ВДРАЖА`ВАМ СЕ несв.; вдража` се св., непрех. Остар. Ставам драг, мил, понравям се на някого. При всички тия свои добрини и достойнства Добре не можа да ся вдражи и да угоди нито на попа, нито на общината. Й. Груев, КН 4 (превод), 9. След това децемвирите трябувало да си оставят длъжността, но тям ся вдражила неограничената власт и тии зели да управляват своеволно. ВИ, 46.
ВДРАЖА`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вдражавам и от вдражавам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДРОБЯ`. Вж. вдробявам.
ВДРОБЯ`ВАМ, -аш, несв.; вдробя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Дробя, надробявам едно нещо в друго, вдробявам се, вдробя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДРОБЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вдробявам и от вдробявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДРУ`ГИДЕН нареч. В деня след утрешния. — Ами ти, Стефо, кога мислиш да се върнеш в четата ..? — Утре съм тука. Заради пушката. А може и вдругиден да остана. Без пушка нема да се върна. Д. Талев, И, 86. — Ние ще сключим още утре договор и ремонтът ще започне вдругиден. Д. Добревски, БКН, 51. а) В конструкция с други нареч.: днес…, утре…, вдругиден… При изреждане на различни обстоятелства или на последователно извършвани действия. Днес за околийско партийно събрание, утре за окръжно, вдругиден за посрещане на някой големец от София, бай Димо беше все по пътищата. Й. Йовков, ПГ, 104. Днес болна, утре нещо шие, вдругиден не знам какво си, по едно време като се чу, че добила дете. Чудомир, Избр. пр, 89. б) Днес, утре, вдругиден. За означаване, че някакво действие трябва да се извърши колкото е възможно по-скоро. Панайотка трябва да се ожени! Днес, утре, вдругиден… бързо, бързо, бързо. Д. Немиров, Б, 98.
— Друга (разг.) форма: дру`гиден.
ВДУ`ХАМ. Вж. вдухвам.
ВДУ`ХВАМ, -аш, несв.; вду`хам, -аш и вду`хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вду`хнат, св., прех. Чрез духане вкарвам вътре в нещо въздух, прахообразно вещество и др. под. Едновременно с вливането на кръвта се прилагало изкуствено дишане с апарати, които вдухвали въздух в белите дробове. Св. Славчев, ЖББ, 12. Представете си тесто, в което вдухвате въздух. Образуват се шупли, нали? Ст. Волев, МС, 184. Вдухвам нишадър в гърлото на детето. вдухвам се, вдухам се, вдухна се страд.
ВДУ`ХВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вдухвам и от вдухвам се. Върху малкото животно бяха направени всякакви масажи, поливания, вдухвания на кислород, но то остана неподвижно… Ст. Волев, МС, 34-35.
ВДУ`ХНА. Вж. вдухвам.
ВДЪ`ВКАМ СЕ. Вж. вдъвквам се.
ВДЪ`ВКВАМ СЕ, -аш се, несв.; вдъ`вкам се, -аш се и вдъ`вча се, -еш се, мин. св. вдъ`вках се, св., непрех. Диал. Ставам неприятен за дъвкане. „Сбърках ли нещо, Боже, и ме предупреждаваш?“ Вдъвка се залъкът в устата й. М. Яворски, ХСП, 85. — Медът има това свойство, щото повече може да са яде, по` не са усеща натъртванието на мазнината, по` не са вдъвква на човек. З. Стоянов, ЗБВ III, 179.
ВДЪ`ВКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вдъвквам се.
ВДЪ`ВЧА СЕ. Вж. вдъвквам се.
ВДЪЛБА`ВАМ, -аш, несв; вдълба`я, -а`еш, мин. св. вдълба`х, св., прех. 1. Правя вдлъбнатина в нещо, върху някаква повърхност. Най-напред в края на тояжката Самуил вдълба място, където да върже ремъка. А. Дончев, СВС, 147. Нозете ни в груби туристически обуща оставят отпечатъци по прясно навалелия сняг .. Всеки вдълбава по-дълбоко следите на предидущия. Бл. Димитрова, Лав., 17. На камъка, де с теб стоях, / там де се сливат две пътеки, / аз имената с нож вдълбах — / един до друг да сме навеки. Н. Зидаров, НС, 87.
2. Вбивам в дърво и др. (обикн. за украса) метални частици, кост и др. И настлах подовете с кипарисни дъсчици от Лебанон — и вдълбаха майстори .. в дървото кост, седеф и метали. Н. Райнов, БЛ, 145. // Врязвам букви, знаци, образи и др. в дърво, камък и др. И изряза един след друг три кръга. Наглед те отделяха дръжката на тояжката, ала в същност бяха първите знаци на Самуиловата азбука, които неизменно всеки ден той вдълбаваше в кората. А. Дончев, СВС, 147.3. Правя нещо да се вдаде, да се вреже навътре в земната повърхност, в местност. И сякаш някоя изкуствена ръка / поляна кръгли е отдясно во брега / вдълбала. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 59-60. До самите води на морето водата е вдълбала пещера. вдълбавам се, вдълбая се страд.
ВДЪЛБА`ВАМ СЕ несв.; вдълба`я се св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Вдавам се, врязвам се навътре в някаква повърхнина, като образувам вдлъбнатина. Оборът беше измазан извътре и миришеше на хоросан. Двата наклона на пода бяха павирани с тухли, а по средата се вдълбаваше циментов улей. Ст. Даскалов, СЛ, 112. Реките със страшна сила са се вдълбали в склоновете на планинските вериги, разсичали са ги дълбоко, бавно, но упорито като с металически трион. Ст. Петров, П, 11. Стоил, обърнал лик към стената, премисляше думите на съвършения брат и отвесната бръчна на челото му се вдълбаваше все повече. М. Смилова, ДСВ, 149. Изчезна свежата руменина на страните й. Вдълбаха се ямичките на бузите, лицето й се удължи. А. Гуляшки, Л, 463.
2. Прониквам, влизам надълбоко вътре в нещо. Из тия яйца се раждат малки черви .. Като стигнат в оная величина, която им естеството определило, вдълбават се по-дълбоко в земята. Ем. Васкидович, ПП, 32. Пеперудата се явява през май-юни, сниса яйцата си по плодовете, излупеното червейче се вдълбава в плода. Г, 1906, бр. 11-12, 191. Бригадата копае кладенец край птичарника .. Кирките се вдълбават, но пръстта е твърда, чакълеста. НМ, 1958, бр. 286, 2.
3. За очи — вдавам се, хлътвам навътре от слабост, изтощение, страдание, болест. Очите му са се вдълбали.
4. Прен. Рядко. За нещо преживяно — оставям дълбоки следи, запечатвам се в съзнанието. Тая случка обаче не биде отпосле без някаква полза за мене, впечатлението като ся вдълба дълбоко в душата ми. Ч, 1871, бр. 21, 671.
ВДЪЛБА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вдълбавам и от вдълбавам се.
ВДЪЛБА`Я. Вж. вдълбавам.
ВДЪЛБОЧА`. Вж. вдълбочавам.
ВДЪЛБОЧА`ВАМ, -аш, несв.; вдълбоча` -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Обикн. с предл. в и др. същ. Остар. 1. Правя нещо да се вдаде, да отиде дълбоко навътре (Ст. Младенов, БТР).
2. Насочвам, отправям съсредоточено някъде (поглед, очи). Той беше потънал в дълбоки размишления, дигна си само главата да ни погледне и пак вдълбочи погледите си в земята. З. Стоянов, ЗБВ II, 175. Той пак вдълбочи очи в тоя задрямал лес. Ив. Вазов, Съч. XII, 130. вдълбочавам се, вдълбоча се страд.
ВДЪЛБОЧА`ВАМ СЕ несв; вдълбоча` се св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Рядко. Навлизам, прониквам навътре, надълбоко в някаква местност, пространство и под. Разбойниците се вдълбочиха пак в гората, сега смълчани и нащрек. Ст. Загорчинов, ДП, 60. Те час по час са вдълбочават в горите и оттам насочват своите нападения. Т. Шишков, ТС (превод), 22. Щеше ми се по-скоро да прескоча тази стръмна стена, основата на която тънеше във влажната и дълбока долина, а върхът се вдълбочаваше в синия океан на небето. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 111.
2. Прен. Вниквам дълбоко в съдържанието, същността на нещо; задълбочавам се. Той разказва и изобразява, без да се вдълбочава, без лично да коментира онова, което изобразява. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 108. И като мнозина други той сметна, че не е работа на поета да се вдълбочава в обществените въпроси, че това е дело на политиците. Ив. Богданов, СП, 190. Колкото повече се вдълбочаваше в нея [драмата], толкова тя му се виждаше по-неиздържана, риторична, пълна с излишен, неубедителен патос и с външен драматизъм. М. Кремен, РЯ, 537. Старият трепна, вдигна глава от чертежите, върху които се бе вдълбочил още от зори. Н. Стефанова, ОС, 198. // Съсредоточавам изцяло вниманието си към нещо така, че се откъсвам от околната действителност в момента; унасям се. Всяка [от двете жени] се беше вдълбочила в своята нерадост и всяка по свой начин диреше пътищата за спасение. Ст. Чилингиров, ПЖ, 89. Без да усети, той потъна и се вдълбочи в спомените си. Й. Йовков, ЧКГ, 67. В една от беседките недалеч от нас съзряхме двама души, които се бяха вдълбочили във вестници. К. Константинов, ППГ, 90. Вдълбочавам се в четене.
3. Остар. Задълбочавам се (във 2 знач.). Когато пропастта между Букурещ и Одеса се вдълбочава дотолкова, че става мъчна задружната работа около новото книжовно общество, „Дунавска зора“ обнародва през август 1869 г. една статия, озаглавена „Старата опозиция срещу напредъка на народното ни развитие“ и насочена против Добродетелната дружина в Букурещ. М. Арнаудов, БКД, 92.
ВДЪЛБОЧА`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вдълбочавам и от вдълбочавам се. Единственият адвокат, който работеше с истинско вдълбочаване! Неговото явяване в съда е цяло удоволствие за съдиите, — ще се чуе реч, препълнена с логика и красота. Д. Немиров, Д № 9, 116.
ВДЪЛБОЧЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдълбоча се като прил. Който показва съсредоточено внимание, насочване на съзнанието към нещо; задълбочен, вглъбен. По вдълбоченото изражение на подполковника можеше да се разбере, че той слуша напрегнато изложението. П. Вежинов, НС, 114. Леля Гена беше среден бой, лицето й май увяхнало, очите й навремени живи и ясни, а навремени с вдълбочен и малко посърнал поглед. Т. Влайков, Съч. II, 4. Съблечени по жилетки, с мазни, потни лица и вдълбочени, залисани очи, млади хора хвърлят мълчаливо картите си и събират пари. Д. Немиров, Д № 9, 79.
ВДЪЛБОЧЕ`НО нареч. Съсредоточено, с голямо внимание; задълбочено, вглъбено. Той лежеше под бряста върху пожълтялата трева и подпрян на лакътя си, четеше книга. Четеше вдълбочено. Д. Димов, Т, 14. И тъй хубаво разказваше Стефан .. Всички, замълчали и загледани в него, слушаха вдълбочено и тъй се унасяха, че не смееха от мястото си да се мръднат. Д. Немиров, Б, 40.
ВДЪЛБОЧЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Състояние на човек, който се е вдълбочил, съсредоточил в нещо; задълбоченост, вглъбеност. Гърбата седи в ъгъла, шие вдълбочен във важните си занаяти. Но тая вдълбоченост е коварна. Ив. Вазов, Съч. XII, 153. Нямаше у него тази вдълбоченост и този чист блясък, който Пешо помнеше от ученичеството му. Т. Влайков, РП I, 142.
ВДЪЛБЯ`. Вж. вдълбявам.
ВДЪЛБЯ`ВАМ, -аш, несв.; вдълбя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Правя вдлъбнатина в нещо, върху някаква повърхност; вдълбавам. Сега ми трябваше един камен стъп [чутура], за да грухам пшениците си .. Много дни, но напразно, търсих един доста дебел камък, за да го вдълбя. П. Р. Славейков, РО (превод), 72. вдълбявам се, вдълбя се, страд.
ВДЪЛБЯ`ВАМ СЕ несв.; вдълбя` се св., непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. в. 1. Рядко. Прониквам, вниквам надълбоко вътре в някаква местност; вдълбочавам се. Той се вдълби в една тъмна усойка и налучка чуден извор в трап под две стари с преплетени клоне лески. А. Страшимиров, ЕД, 86.
2. Прен. За нещо преживяно — оставям дълбоки, трайни следи в съзнанието; вдълбавам се. Който изначало е преминал времято си в лоши и низки съдружества, той, ако и да влезне отсетне в по-добри, всякога ще погледва към ония, от които някои лоши забавления на младостта ся вдълбиха в сърцето му. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 161.
ВДЪЛБЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вдълбявам и от вдълбявам се. А зародилото се смътно колебание в душата му се усилваше и изясняше, па повеждаше го на неволни мислени вдълбявания. През едно късо време той даже се беше цял погълнал от тях. А. Страшимиров, Съч. V, 194.
ВДЪН предл. За означаване на място, което се намира дълбоко навътре в някаква местност, място и под. Родопчани разказват, че някога тук се криел скъперникът-селянин Емин. Хилядолетия живял сам вдън горите и оставил богатството си на хората чак когато се убедил, че ще го използуват за добро. Н. Стефанова, РП, 125. Може би си мислиш вдън душа, че не съм толкова лош скиор. Е, 1981, бр. 1093, 4. Там, вдън долината, дъбравка виждам аз… Ив. Вазов, Съч. III, 81. Аз ще стана сур скумрия, / вдън морето ще залитна, / под бял камък ще се скрия. Ц. Церковски, Съч. I, 156.
◇ Вдън земя<та>. Разг. 1. Пренебр. В съчет. с ида, потъна и под. в пов. Клетва някой да не се явява повече пред лицето, което говори, да изчезне безследно. — Не викай, не викай, ами си забради кърпата, че ако се надигне да те види Чеко такава, веднага ще скочи пак в гроба! — И ти след него, и ти вдън земя да потънеш, просеко с просеко, и на целия ви род името да се не чуе! Чудомир, Избр. пр, 3-4.
2. В съчет. с крия, скривам се, ида и под. За посочване на висока степен в извършване на дадено действие. Рали: .. — Ти знаеш ли с кого имаш работа? Знаеш ли кой е Вълчан Нанов? Павли: — Бате Рале, може за ден-два да отидем някъде, може да се скрием у роднини. Рали: Вдън земя да идеш, Вълчан пак ще те намери. Й. Йовков, Б, 53-54. — Видиш ли? — въртеше глава Кольо. — Хората вдън земя крият житото си, пък ний стоим със скръстени ръце. Ст. Марков, ДБ, 372.
Потъвам / потъна вдън земя<та>. Разг. 1. Извънредно много се засрамвам. Гостите ме завариха неподготвена. Потънах вдън земя. 2. Изчезвам, загубвам се безследно. Момичето плахо отвори вратата на пристройката .., готово да потъне вдън земя при първия съсък на баща си. С. Чернишев, ВМ, 49. Никой не биваше да знае къде ще отиде тя с детето си. Вдън земя ще потъне. Д. Талев, С II, 113. Трябва ми един пионер, за да довършим списъка .. — Вземете от някой друг отряд — каза началникът. — Не мога да ги открия, вярвайте ми — размаха ръце лекарят. — Потънаха вдън земята. Цв. Ангелов, ЧД, 206.
ВДЪ`НВАМ СЕ, -аш се, несв.; вдъ`ня се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Индив. Влизам, скривам се, набутвам се в някакво помещение. Като ревнаха ония ми ти оръдия, че като кипна полето барабар с хората .., не видях повече какво стана, ама се вдъних в зимника и там си траях, докато утихна буботевицата. Н. Хайтов, ПП, 133.
ВДЪ`НЯ СЕ. Вж. вдънвам се.
ВДЪРВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдървя като прил. 1. Който е станал твърд като дърво. За консервната промишленост подхождат сортове със средни листа на зелката, без дебели и вдървени ребра. П. Даскалов и др., ТК, 61. Разглеждахме вдървените стъбла на доматите.
2. За човешко или животинско тяло, крайници и под. — който е неподвижен, безжизнен или е загубил чувствителността си поради смърт, парализа или друго заболяване, студ, уплаха; вцепенен, схванат, вкочанен. Янко и Кольо гледаха със страх мъртвите зверове — вкочанелите им тела .. Изправени пред тая купчина от вдървени тела, двамата усещаха леки тръпки да лазят по гърбовете им. Ем. Станев, ПЕГ, 75. Пренесоха героя на върха на хълма, положиха го на зелената трева — студен, неподвижен, прекрасен. Над него блестеше нежно и печално синьо чистото унгарско небе, слаб ветрец галеше вдървеното лице. П. Вежинов, ВР, 279-280. На две крачки едно полупарализирано момиче, крепено от стара жена, плачеше, тътрейки накриво своя вдървен крак. К. Константинов, ПЗ, 79. Искаше да каже нещо на сеймените, но езикът не го слушаше, нито се превърташе в устата му, сух, вдървен и тръпчив като въглен. А. Христофоров, А, 111-112. Ледената вода веднага го прониза целия .., но той не излезе от водата, продължи надолу с вдървени крака. П. Вежинов, НС, 163.
3. Прен. За стойка, поза, походка и др. — който е прекалено скован, стегнат. Тя погледна угриженото лице на майка си, погледна баща си, взел малко вдървена, тържествена поза на другия край на масата, и се усмихна на себе си. Ем. Манов, ДСР, 174. Тя се поклони величествено и с вирната глава, с изправена и вдървена стойка на тялото си тръгна към рояла. Д. Димов, Т, 190. Старостта не обича да вижда себе си, угасналите си очи, вдървената си походка. П. Вежинов, НБК, 13. Алеите бяха тук-таме заледени и той трябваше да върви внимателно, с вдървено тяло, цял нащрек, за да не се поддхлъзне. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 43.
ВДЪРВЕНЕ`Я. Вж. вдървенявам2.
ВДЪРВЕ`НО. Нареч. от вдървен (във 2 и 3 знач.); неподвижно, схванато. Той облиза почернелите си, вече напукани устни и остана да лежи вдървено и мълчаливо. Д. Ангелов, ЖС, 167. На коженото канапе сър Елиот пушеше цигара, а срещу него, като държеше главата си изправено и малко вдървено, говореше граф Игнатиев. Ст. Дичев, ЗД II, 790. Очаквах той да продължи или най-малкото да се спре при мен, но Стефан не каза нищо повече, отминавайки някак вдървено нататък. Л. Станев, ПХ, 49-50. Мавруд стана, изправи се вдървено от болестта. С. Северняк, ИРЕ, 36.
ВДЪРВЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вдървен; вцепененост. Щом се възвърна способността ми да мисля, .. видях пак опушения таван на килията и себе си, легнал възнак на одъра. Тогава телесната вдървеност изчезна и първата ми мисъл бе: „Това ли е Таворската?“ Ем. Станев, А, 106. Сега Мария носеше замърсен пеньоар от дебела розова коприна, .. Секунда подир това Ирина различи кухия блясък в очите й — .. безумни очи .. и вдървеността на тялото, изпънато в поза на надменно величие. Д. Димов, Т, 188.
ВДЪРВЕНЯ`. Вж. вдървенявам1.
ВДЪРВЕНЯ`ВАМ1, -аш, несв.; вдървеня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Вдървявам. вдървенявам се, вдървеня се страд.
ВДЪРВЕНЯ`ВАМ СЕ несв.; вдървеня` се св., непрех. Рядко. Вдървявам се; вдървенявам2. Стъблото на… ябълката израства високо и се вдървенява. Нарича се дървенисто стъбло. Бнт, VI кл, 41-42.
ВДЪРВЕНЯ`ВАМ2, -аш, несв.; вдърве`нея, -е`еш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. вдървеня`л, -а, -о, мн. вдървене`ли, св., непрех. Рядко. Вдървявам се.
ВДЪРВЕНЯ`ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вдървенявам1 и от вдървенявам се; вдървяване.
ВДЪРВЕНЯ`ВАНЕ2 мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вдървенявам2; вдървяване.
ВДЪРВЯ`. Вж. вдървявам.
ВДЪРВЯ`ВАМ, -аш, несв.; вдървя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Правя нещо да стане твърдо като дърво. Те [усойниците] изпускали през езика си отрова, която вдървявала човека моментално. К. Момчилов, ЗК, 60. Снегът и студът вдървиха обувките ми.
2. Ставам причина, правя нещо (обикн. човешко или животинско тяло, крайници) да стане неподвижно, сковано, да загуби подвижността или чувствителността си; сковавам, вцепенявам, вкочанявам. Дядо Лулчо понякога ще влезе в кръчмата и ще се свие зад печката; седи, мълчи, гледа и току изведнъж ще рипне и ще си тръгне, поизкривил глава настрана — някаква болест беше вдървила врата му. И. Волен, МДС, 142. Страхът вдърви краката му. Кл. Цачев, СШ, 38. вдървявам се, вдървя се страд.
ВДЪРВЯ`ВАМ СЕ несв.; вдървя` се св., непрех. 1. Ставам твърд като дърво; вкоравявам се. Обувките ми се вдървиха от студа.
2. За човешко или животинско тяло, крайници и под. Ставам неподвижен, безжизнен, безчувствен поради смърт или парализиране. На заранта намерихме Ваклушка просната на земята и подута .. Стрина Здравка я побутна оттук, побутна я оттам, но овцата бе се вдървила вече. И. Волен, БХ, 91-92. Като усети в отпора на старческите твърди колена, че мъртвата бе започнала да се вдървява, Дора отново почувстува в сърцето си студен, вледеняващ прилив на страх. Д. Талев, И, 410. // Обикн. за крайник, част от човешкото тяло — ставам временно неподвижен или загубвам чувствителността си, обикн. от продължително стоене неподвижно, от студ, уплаха, силно вълнение и др.; изтръпвам, сковавам се, схващам се, вцепенявам се, вкочанясвам се. Черната тълпа се размърда, войниците пристъпяха от крак на крак — едва сега усетиха, че нозете им са се вдървили. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 195. Полека-лека почнах да си мърдам пръстите на краката. А то, като се бяха вдървили… Ст. Чилингиров, ПЖ, 36. Когато джелатинът вдига ятагана, за да отсече беловласата глава, ръката му се вдървява. П. Стъпов, ГОВ, 204-205. Макар да знаех урока си „на вода“, устните ми се слепиха, езикът ми се вдърви и не можах да отроня нито дума. Кр. Григоров, ОНУ, 5. Като се събуди, пазачът усети, че краката му се вдървяват. Снегът го беше затрупал до пояс. Ламар, ГМ, 29.
ВДЪРВЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вдървявам и от вдървявам се.
ВДЪ`ХАМ, -аш, несв., прех. Диал. Вдишвам, поемам въздух, газ, пара и под. Вие отваряте вашия прозорец, вдъхате в себе си онзи оживителен воздух, който може да се нарече сладък, като дъханието на щастието или като моминска целувка. Л. Каравелов, Съч. VIII, 106. вдъхам се страд.
ВДЪ`ХАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вдъхам и от вдъхам се; вдишване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДЪ`ХВАМ, -аш, несв.; вдъ`хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вдъ`хнат, св., прех. 1. С дишане поемам навътре в себе си въздух, газ, пара и под. Катерех се по височината с ръце на кръста и вдъхвах дълбоко свежия планински въздух. П. Михайлов, МП, 107. Аз вдъхнах високо и едва сега усетих, че наистина вятърът носеше аромат на липи. Кл. Цачев, СШ, 16. Боян Златев запали цигара и като вдъхна от дима, замислено се усмихна. А. Гуляшки, Л, 155. Като вдъхна от амоняка, тя направи отрицателен жест с ръка, с отвращение поклати глава. Ем. Станев, ИК I и II, 246. Дядо Гуни вдъхва острата миризма на бензин и потръпва. С. Северняк, ИРЕ, 13.
2. Прен. Правя, предизвиквам да се появи у някого чувство, убеждение и под.; внушавам, будя. Сали Яшар беше прост човек .., но имаше вид на мъдрец и неволно вдъхваше уважение дори и на ония, които не го познаваха и нищо не знаеха за изкуството на ръката му. Й. Йовков, ПК, 6. Този наглед прост и грозноват момък стопли сърцето й, вдъхна й нова вяра в живота. Г. Караславов, ОХ I, 404. Нарочно скъсявам срока, за да вдъхна повече бодрост на стареца. Б. Райнов, ГН, 133. Командирът на дружината съумяваше да вдъхне смелост и на най-страхливия боец. Д. Кисьов, Щ, 282. Баща ми, добър турист за онова време, ми беше вдъхнал обич към природата и към пешеходството. К. Константинов, ППГ, 186. Вдъхни всекиму, о, Боже, / любов жива за свобода — / да се бори кой как може / с душманите на народа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 19. Не вдъхвам доверие. △ Вдъхвам страх. △ Вдъхвам отвращение. △ Вдъхвам респект. // Прен. В съчет. със същ. живот, душа. Придавам, правя да се появи у някого или нещо жизненост, бодрост. Писателят трябва да вдъхне живот на своите образи, които са вяли и скучни. вдъхвам се, вдъхна се страд.
ВДЪ`ХВАМ СЕ, -аш се, несв.; вдъ`хна се, -еш се, мин. св. -ах се, прич. мин. страд. вдъ`хнат, св., непрех. Диал. Придобивам лош дъх, лоша миризма; вмирисвам се. Обикновеното сирене начина малко по малко химически да ся разлага отвън навътре, затова ся вдъхва (вмирисва). С. Веженов, X (превод), 107.
ВДЪ`ХВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от вдъхвам и от вдъхвам се. Чак призори .. той заспа. Дълбоко, тежко. И всяко продължително вдъхване и издъхване се съпровождаше от тревожното потръпване на мускулите по лицето и ръцете. П. Михайлов, ПЗ, 52. От гърдите й се изтръгна щастлива въздишка, каквато човек има след вдъхване на ухаещо цвете. Б. Болгар, Б, 144.
ВДЪ`ХВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вдъхвам се; вмирисване.
ВДЪ`ХНА. Вж. вдъхвам и вдъхнувам.
ВДЪ`ХНА СЕ. Вж. вдъхвам се.
ВДЪХНОВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдъхновя като прил. 1. Който твори, обхванат от вдъхновение. Плеяда вдъхновени мислители са оставили на човечеството плодовете на своя гений. Ив. Вазов, Съч. XII, 148. Хиподромът приличаше тогава на музей. Там имаше антични статуи, донесени от древна Елада и от някогашния Рим, натрупани бяха съвършени произведения на вдъхновени майстори. А. Каралийчев, В, 129. Вдъхновеният певец и мъдрецът струват колкото хиляда войни. А. Дончев, СВС, 102.
2. За произведение на изкуството, науката и под. — който е плод на вдъхновение, изпълнен е с вдъхновение. Докато българите провъзгласяваха своя цар, докато край Средец пламтяха празнични огньове и се пееха вдъхновени песни .., ромейските приготовления за решителен поход срещу българските земи завършиха и ромейските войски напуснаха Константинопол. А. Дончев, СВС, 561. В градинката на университета ние често се срещахме и другарувахме с професор Асен Златаров, който преподаваше химия и увличаше младото поколение
