Речник на българския език/Том 2/601-620

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

Развеселявам. И тогава ще се покачим с тебе на моста в Будапеща, ще се прегърнем, ще разперим кървавоогнени крила и сатанински радостна гръмотевица ще възвесели нашата братска Маджарска земя! Ал. Константинов, Съч. I, 14. — Драги знакоми, вашето дружество мя възвесели крайно. Д. Войников, РК, 99-100. възвеселявам се, възвеселя се страд.


ВЪЗВЕСЕЛЯ`ВАМ СЕ несв.; възвеселя` се св., непрех. Остар. Книж. Развеселявам се.


ВЪЗВЕСЕЛЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възвеселявам и от възвеселявам се; развеселяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЪЗВЕСТИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Ритор. Лице, което носи, е носител на нова важна или тържествена вест; известител. Паисий не е като Петрарка възвестител на една целна система от нови идеи, желания и чувства на един нов мироглед. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 78. Полустолетйе веч минава, / а все по-жив си, Ботьов, ти — / .. / Ти наш си брат, водач, учител, / и наш закрилник всемогъщ, / балканският Йоан Кръстител, / на нов Месия възвестител, / със дух клокочещ, вездесъщ… Д. Полянов, Избр. ст, 44.


ВЪЗВЕСТИ`ТЕЛКА ж. Книж. Ритор. Жена възвестител; известителка.


ВЪЗВЕ`СТНИК, мн. -ци, м. Индив. Предвестник. Радостта на освободените и новото поприще за работа, що се отваря пред погледа му като втурване на пролетен вятър, възвестник на нови дни, измитат из душата му праха на миналото. П. П. Славейков, Събр. съч. IV (1), 98.


ВЪЗВЕСТЯ`. Вж. възвестявам.


ВЪЗВЕСТЯ`ВАМ, -аш, несв.; възвестя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. Ритор. Съобщавам тържествено за някакво важно събитие. Нашите гърмежи и звънът на камбаните ще възвестят, че най-после се започва народното въстание срещу смъртните ни врагове! П. Стъпов, ЖСН, 236. С топовни гърмежи възвестиха идването на мира. След първия изблик на неудържима радост, войниците изведнъж се умърлушиха и почнаха да се прибират. — Не ме радва този мир. Къде ще идем сега? А. Каралийчев, ПГ, 168-169. — Ти ще идеш в Преслав, та по стъгди и улици ще възвестиш края на това царство! Н. Райнов, ВДБ, 177. Телеграми фучат по всички краища и зловещо възвестяват за нови и нови жертви на свирепостта. Ал. Константинов, Съч. I, 144. Понякога привечер, когато църковните звънарници възвестяваха идващ празник .., при писеца Йоан се отбиваше момичето Йулита. П. Константинов, ПИГ, 27. С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход, / на възбунените роби, на червените вълни! Хр. Смирненски, Съч. I, 30. възвестявам се, възвестя се страд. Тръгването винаги се възвестяваше с тръбен рог. Гр. Угаров, ПСЗ, 398.


ВЪЗВЕСТЯ`ВАНЕ ср. Книж. Ритор. Отгл. същ. от възвестявам и от възвестявам се.


ВЪЗВЕЩА`ВАМ, -аш, несв.; възвеща`я, -а`еш, мин. св. възвеща`х, св., прех. Остар. Книж. Възвестявам. Къде си време паметно и мило, / кога гласях със струни велегласно / народний свяс да будя из мъртвило, / да възвещавам бъдеще по-ясно. Хр. Белчев, Избр. съч., 45. И възвещал в нетленно слово / на времето завета скрит, / възлез на своя бряг отново, / хвърли в морето меч и щит! Т. Траянов, Съч. III, 31. Пророчески възвещават, че за божеството щеше да бъде невъзможно да устрои други мир. Ч, 1871, бр. 7, 206. възвещавам се, възвещая се страд. И тъй братя! Нека ви е познато, че чрез него [Исус] само ви ся възвещава прошка на греховете. Д. Душанов, ИПЧ, 12.


ВЪЗВЕЩА`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възвещавам и от възвещавам се; възвестяване.


ВЪЗВЕЩА`Я. Вж. възвещавам.


ВЪЗВИ`ВАМ, -аш, несв.; възви`я, .-и`еш, мин. св. възви`х, прич. мин. страд. възви`т, св. Разг. 1. Непрех. Изменям посоката на движението си, като правя завой; завивам, извивам1. Докато Демир размисляше дали да се притули зад най-близката ограда, конникът профуча край него, отмина го и най-неочаквано направи дъга, възви и застана на десетина крачки от мястото, където той се беше спрял. А. Гуляшки, МТС, 197. Момъкът възви наляво и тръгна надолу по дългата улица из турската махала. Д. Марчевски, ДВ, 79. — Дорчо… Дорчо… Дорчо, — извика Андрешко след коня и почна да го мами. Но той, уплашен от водата, възви назад и бавно се изгуби в тъмнината към брега. Елин Пелин, Съч. I, 50. Каруцата с учителката беше вече далеч, възви настрана и едва-едва долиташе някоя мелодична нота от колелата й. Й. Йовков, ПГ, 56-57. Бялата шейна се понесе бързо и възви зад ъгъла на най-близката улица. Св. Минков, СЦ (превод), 42. // За път, пътека, река и под. — изменям посоката си, като правя завой; извивам1. — Виждаш ли оня баир насреща, .. Пътеката вървеше по него, възвиваше надолу зад канарата, .., и прекрояваше букака. Н. Хайтов, ШГ, 25.

2. Прех. Правя нещо (обикн. превозно средство, кон и под.) да промени посоката на движението си, като завие настрани или назад; извивам1, обръщам. Тя видя колибата на Кутмака, .. Нона, възви файтона и .. тръгна нататък. Й. Йовков, ЧКГ, 168. Другарите му .. гледаха плахо; па тихо възвиха конете си назад и разсякоха тълпата на пешите Саръ-Къойци. Ив. Вазов, Съч. XXV, 135. Той почнал да вика и уж развял бяла кърпа, но другарите му, вместо да възвият лодката към нашия бряг, насочили я към пясъчното островче. А. Страшимиров, А, 326.

3. Прех. Обръщам встрани и назад (глава, врат, очи, поглед и под.); извивам1. Баща й я качи отзад на седлото, .. Гюргя беше хванала баща си здраво през кръста; тя възвиваше надясно и наляво глава, гледаше пътя и зелените класили ниви, слушаше чучулигите. Г. Райчев, В, 20. Усетил погледа й, той възви глава и така замря .., с очи, приковани в усмивката й. М. Смилова, ДМ, 53. — Да лежи и умре, когато за пакост ще живее! — заключи Койчев и възви гневно поглед към селото, в което учителствуваше. Ц. Церковски, Съч. III, 125. Соколите бяха над него [щърка] много високо; той си възвиваше врата, гледаше с едното си око и все се вдигаше бавно, но на голямо витло. Ц. Гинчев, ГК, 227. И Кочо втрещен / погледна детето. То плачеше клето! / „Майка ти не ще е сама на небето!“ / Рече, и замахна, като в някой сън / и възви глава си, пламнала в огън. Ив. Вазов, Съч. I, 181.

4. Прех. Остар. и диал. Завивам нещо нагоре или настрани. Опашка новата змия възви / и из дола зе пълзишком да бяга. К. Величков, Ад (превод), 212. Възвивам ръкави. Възвивам вежди. възвивам се, възвия се страд. от възвивам във 2, 3 и 4 знач.


ВЪЗВИ`ВАМ СЕ несв.; възвия се св., непрех. 1. Разг. Изменям положението си, като се обръщам на една или на друга страна; извивам се, обръщам се. После бързо се възви гърбом и остана тъй замислена и загледана пред себе си. Й. Йовков, Разк. I, 159. Тя посегна към кобилицата, изправена до стената. Додето се възвие, момчетата избягаха. Д. Марчевски, ДВ, 184. Тя няколко пъти се възви ту на една, ту на друга страна. М. Кремен, СС, 31. Той се възвива към групата. Никой не се спира да изчака решението му. Вървим, без да забавим стъпка. Бл. Димитрова, Лав., 40. Юздата изпусна неволно и в ужас / към брата възви се Петкана. / Но зарна пред нея как той се превърна / на чад — и невидим изчезна… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 54. Радка си сабя извади / па се налево завърте. / Доде се възви надесно, / едно ратайче остана / и то си Радка молеше. Нар. пес., СбВСт, 112.

2. Диал. Обвивам се, увивам се около нещо (Н. Геров, РБЯ). Най-боле е гора бръшлянова, / ал не може сама да я бъде: / възвива ся въз гора елова. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 182.

3. Диал. Учудвам се, обърквам се, та не зная какво да правя (Н. Геров, РБЯ). Възвил съм ся, что да правя. Н. Геров, РБЯ 1, 182.


ВЪЗВИ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възвивам и от възвивам се. По-рано, преди планирането на днескашна София като столичен град, реката е вървяла през града, пресичала е днескашния площад „Славейков“ и след едно възвиване на юг се е вливала в Перловската река. П. Делирадев, В , 127.


ВЪЗВИ`РАМ, -аш, несв.; възвря`, -и`ш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. възвря`л, -а, -о, мн. възвре`ли, св. 1. Непрех. Започвам да вря, да кипя; завирам2. В кръчмата стана толкоз тихо, че ясно се чу как водата в гюма възвира изтънко, звънливо, като че запя. Й. Йовков, ЖС, 139. Под върха Персенк .. спряха за почивка край една мандра .. На огъня, накладен пред вратата, в окадено котле възвираше мляко. Л. Галина, Л, 59. • Обр. Бе останал до края добър [телевизонният ас], внимателен слушател на баща й, .. без да разбира как от минута на минута, успоредно с поглъщания алкохол, отровената кръв на Стария възвира до пяна и повдига с по една нота нагоре .. гласа му. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 4. // Ставам готов чрез варене; сварявам се. Слънцето се изправя на обед и в големия човен вече е възвряла вкусната рибена чорба. С. Северняк, ОНК, 85. Гъста пара излизаше от менчето. Билката беше възвряла и пуснала своите церовити сокове. Д. Немиров, Б, 211.

2. Непрех. Прен. За човешко тяло — поради силно сгорещяване плуввам в пот, започвам да се обливам в обилна пот; завирам3. А пот — не питай: възври снагата. П. К. Яворов, Ст, 44. Позаболява те глава, мозъкът се размътва — цял възвираш от горещини. Ил. Волен, МДС, 211.

3. Прех. Правя да заври, обикн. течност, като я слагам в съд на огъня; възварявам. Трябваше да възври малко вода, докато вършеше другата работа. Г. Мишев, ЕП, 171. // Варя нещо във вода, за да го стерилизирам. Парушев възвря в едно бакърче на печката тънка игла и вкара венозно една ампула кофеин на стареца. Д. Вълев, З, 137.


ВЪЗВИ`РА МИ несв.; възври` ми св., непрех. Остар. и диал. Кипва ми, възкисва ми.

Възвира ми / възври ми кръвта. Разг. Изпадам в състояние на силно душевно вълнение. Млада чета в бой замина. / Клета майка вкъщи пищи — / тя изпрати трите сина. / .. /Муси се бащата мрачно: / — Мълчи, жено, недей вряка, / .. / Какво има, че отиват? / Глава женска, не отбира. / Па и тия клети сърби! — / Всичката му кръв възвира! Ив. Вазов, Съч. II, 155-156.

Възвира ми / възври ми келя. Диал. Обхваща ме силен яд, гняв; избухвам, разгневявам се.


ВЪЗВИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от възвирам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЪЗВИСЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възвися като прил. Книж. 1. Който е издигнат в духовно, в нравствено отношение; извисен. Без друго Шилер е имал и други вдъхновени изпълнители на нравствено възвисените личности, които е създал, но едва ли тия личности са били осенявани с по-голяма чистота и искреност. Н. Лилиев, Съч. III, 372. А в дъното [на изложбената зала] е Рембранд — „Стара жена мери злато“. Потъмняла е голямата картина… Но мекият поглед на старицата е насочен някъде отвъд везните и кроткото движение е отмерено с такава хармония, .., че зрителят може само да мълчи, задъхан, възхитен, възвисен. ЛФ, 1958, 38, 3. Душата ми се озари от благородно сияние. Усещах се възвисен. Ив. Остриков, СБ, 62.

2. Който е свързан с високи нравствени подбуди, в който има или се влага силен стремеж за постигане на нещо полезно, добро. В това представление диша протестът на великия хуманист против живота, който осакатява и принизява, .., диша страстната му любов и жажда към пълноценния красив живот, към благородния възвисен труд. Г. Гочев, Т, 1954, кн. 3, 24.


ВЪЗВИСЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на възвисен; извисеност. Нравствената чистота, поетична възвисеност, романтична печал и борческа воля на Щастливеца ще вълнуват толкова години след неговата смърт бедния младеж от плевенските села, който свири на флейта и рисува карикатури. Е. Каранфилов, Б III, 121. Възвисеност на чувствата.


ВЪЗВИСО`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-висок от обикновеното или отколкото се очаква; височък. Възвисок и рус, с гъсти преметнати назад коси, той би правил още по-хубаво впечатление, ако не се хвърляше в очи избелялостта на лицето му. Ст. Чилингиров, РК, 180. Малко след това той въведе в колибата възвисок човек, .., облечен в обикновени износени граждански дрехи. Ж. Колев и др., ЧБП, 10. От изгледа на ръста му се вижда, че е бил възвисок и тялото му твърде развито. СбНУ XV, 120.


ВЪЗВИСЯ`. Вж. възвисявам и възвисям.


ВЪЗВИСЯ`ВАМ, -аш, несв.; възвися`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. 1. Издигам, откроявам в пространството нависоко, над околната среда (ръст, част или части от него); извисявам, извишавам, възвишавам. По-надолу, до реката, възвисяваше старите си зидове кулата. К. Калчев, СТ, 221. Планини великолепни, .. Кой е възвисил върховете ви до над облаците? Пч, 1871, кн. 6, 81.

2. Прен. Правя някой или нещо да придобие по-висши нравствени и духовни качества. Никой друг [както майката] не може да изпитва такава безмерна обич, да жали толкова много и да има такова неизтощимо търпение — тая най-голяма сила на сърцето човешко, тая благодат негова и безценна добродетел, която възвисява човека. Д. Талев, ГЧ, 439. Ако намеря отнякъде пари и училището ще продължа, и ще си накупя много книги. Книги, които затоплят сърцето, възвисяват духа, правят хората по-юначни, учат ги как да извършат велики дела. Кр. Григоров, ОНУ, 118. Влезе в черквата и грохна пред олтара .. Копнееше за молитва, но светите думи не го възвисяваха и не му носеха утеха. Ц. Лачева, СА, 28. Милев рисуваше по най-странен начин: .. — жени, майки, моми, които идват в българския дом да го украсят, .., да отменят самотата, на мъжа и да възвисят и пречистят копнежите му. Ал. Гетман и др., СБ, 44.

3. Прен. Остар. Довеждам някого или нещо до по-висш етап на развитие, до преуспяване; възвишавам. От тях [Асеновци] бащата поднови разтуреното българско царство, .., а синът го възвиси до такава степен, до каквато беше стигнало само во времето на Симеона Великиго. Т. Шишков, ИБН, 229. Милий ми българский народе! .. Само истинската наука и доброто възпитание щат та възвисят на високий оня стъпен на напредъка, на когото ся достигнали другите по-просвещени и образовани народи. Н. Начов, Лет., 1873, 103. Нечувственият комахай сега наший народ, на старо време и той е имал свои отечестволюбци, които го бяха възвисили до най-висока степен на славата. П. Р. Славейков, СК, 31. // Издигам някого или нещо в по-висок ранг. За нас дякон Левски стои неизмеримо по-високо на бесилницата си, отколкото ако щастието му го беше възвисило до екзархийски трон. Ив. Вазов, Съч. XIII, 53. Тутакси после кръщението си българите са обърнале към папа Николая I с молба да възвиси България до степен на отделен патриархат. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 62. Гуеро ся оженил за дъщерята на един главатарин и за малко време възвисили го и го направили войвода. П. Кисимов, ОА I (превод), 25.

4. Остар. Увеличавам размера на сума, брой, стойността на нещо; възвишавам, въздигам, възкачвам. Количеството на кавето, което са употреблява ежегодно в Европа, са простира до 80 милиона оки; а в Северна Америка до 20 милиона. Ако при тие суми присъединиме онова количество, което са употреблява на восток, в Северна Америка и в оние страни, дето се ражда каве, то общата сума на неговото употребление ние смело можеме да възвисиме до 150 милиона оки. Знан., 1875, бр. 12, 188.

5. Остар. Мат. С предл. в и в съчет. със същ. квадрат, куб и под. Повдигам на някаква степен; въздигам. Съразмерност ся не изменява, ако възвисим в квадрат или в каква да било друга степен всичките й членове. Хр. Данов, ТПЧ, 245. възвисявам се, възвися се страд. Ритмическото слово помага само да се възвиси общият тон на представлението. „Подема се не съдържанието на мислите и чувствата, а коефициентът на естетическо въздействие.“ Н. Лилиев, Съч. III, 306.

ВЪЗВИСЯ`ВАМ СЕ несв.; възвися` се св., непрех. Книж. 1. Издигам се, откроявам се в пространството нависоко, над околната среда; извисявам се, извишавам се, възвишавам се, въздигам се. Затварям си очите. Руините, вместо да изчезнат — възвисяват се, очертават бойници над двукрилата, кована с желязо порта. Н. Хайтов, ШГ, 218. Над селото [Шипка] са българските Термопили — Шипченският проход, там се възвисяват върховете на Столетов и Бузлуджа. Л. Мелнишки, ПП, 19. В живописно безредие .. се възвисяват и пресичат силуетите на най-внушителните куполни сгради на града. П. Мирчев, К, 7. Неговите [на манастира] четири кули ся възвисяват над високите стени. Ч, 1871, бр. 10, 311. След една минута огнът пламна, издаде най-напред една светлина червеникава, а полека-лека той ся възвиси на възсини язици под гъстата шума на дъбовете. М. Балабанов, ДБ (превод), 67.

2. Прен. Придобивам по-висши нравствени и духовни качества; въздигам се. Но винаги ли, о души корави, / таз маска и от вас сами ви крий? / — Не сещате ли нявга жажда вий, / .. / над суетата да се възвисите / ..? К. Христов, Т, 65.

3. Прен. Остар. Достигам до по-висш етап на развитие, до преуспяване; възвишавам се, въздигам се. Старата философия, до каквато и висока степен на развитие да беше достигнала, никога не беше се възвисила до принципа на равенство между човеците. К. Величков, ПССъч. III, 64. При Йоана II Асеня българското царство се възвиси до една голяма степен. Р. Каролев, УБЧИ, 48. // Обикн. с предл. на. Достигам, получавам по-висок ранг; възвишавам се, издигам се, въздигам се. Надявам се скоро да се възвися на някоя висока служба в свободна България. Ив. Вазов, МЧ, 31. А българският учител в това училище г. С. Панаретов .. са възвисил на чина професор със степен магистър. Ч, 1875, бр. 7, 334. А пак Шевкет паша се възвиси за началник на гвардията на палата! Г. Белев, БК (превод), 70. Никой от членовете на върховния съвет на правосъдието не са сваля от службата си, освен ако самичък си даде оставката или ако са възвиси на по-висока служба, или ако са осъди за престъпление. ДЗОИ I (превод), 88.

4. Остар. За сума, брой, стойност — увеличавам размера си; възвишавам се, възкачвам се.

Възвисявам / възвися на престола някого. Остар. Книж. Правя някого монарх. По-сетне англичаните възвисиха на царский престол Едуарда, който беше по кръв от техните царе. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 242. Възвисявам се / възвися се на престола. Остар. Книж. Ставам монарх.

— Друга (остар. книж.) форма: возвися`вам.


ВЪЗВИСЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от възвисявам и от възвисявам се. Аз отричам само поезията, която прави от човека безплътна идея, красива, но мъртва кукла. А ти мислиш, че това е възвисяване на човека. Според мене то е обида, а не възвисяване. Ем. Манов, ДСР, 351-352. Колебанията и смущенията се редуват в мене [Илия Бешков] с внезапни и нетрайни възвисявания. Ал. Гетман и др., СБ, 49.


ВЪЗВИ`СЯМ, -яш, несв. (остар.); възвися`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. Възвисявам. За нас най-свидното е сбрано в тая реч: / лъч, слово, помисъл, въздишка, плуг и меч / и всичко корен що е вбило во земята, / да ни со своя ръст възвися и душата. П. П. Славейков, СбМис, 1910, кн. 5, 38-39. възвисям се, възвися се страд.


ВЪЗВИ`СЯМ СЕ несв. (остар.); възвися` се св., непрех. Книж. Възвисявам се.


ВЪЗВИ`СЯНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възвисям и от възвисям се; възвисяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЪЗВИ`Т, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възвия като прил. Остар. и диал. Който е завит нагоре или настрани. Мустаците му — .. — бяха още черни, дебели и възвити на кобиличка. Ил. Волен, МДС, 117. Унесени така в сладки приказки, те и не сетиха, как иззади тях по пътеката се зададе един момък, бос, с малко възвити крачоле. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 16. По-нататък пасяха два големи бели вола с дълги възвити рога. Св. Миларов, СЦТ, 25.


ВЪЗВИША`. Вж. възвишавам.


ВЪЗВИША`ВАМ, -аш, несв.; възвиша`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. 1. Възвисявам (в 1, 3 и 4 знач.). Елата възвишаваше огромна снага, разперила дебели прави клони, като яки ръце. А. Дончев, ВР, 125. От двете ми страни вековните дъбове възвишаваха могъщите си клони. М. Марчевски, ТС, 35. Многострадалното наше отечество справедливо ся надее да ся снабди и с други подобни духовни мъже, които да възвишат възродената наша церква. Ч, 1870, бр. 1, 29. Със своите способности, .. той обръна на себе вниманието на императора Михаила III, който го възлюби, захвана да го възвишава, а най-после го направи и кесар, т.е. второ лице след себе си в империята. М. Дринов, ППБН, 50-51. Радвай ся парице / всемогъща царице! / Ти патрици прогласяваш, / ти владици възвишаваш. П. Р. Славейков, СКНГ, 76. В [галенита] .. почти постоянно са намира неголямо количество сребро, което, разбира са, възвишава неговата ценност. Знан., 1875, бр. 22-23, 353.

2. Прен. Остар. Възвисявам (във 2 знач.). С пост, молитви, .., те искаха да възвишат душите си до бога и чисти да отидат в неговите селения. Елин Пелин, Съч. IV, 86. Знаеш ли ти, че едва ли нещо друго освен музиката възвишава така душата, както тази гора? Й. Радичков, ЧП, 224. Страданията на добрите хора възвишават тяхната душа. Хр. Ботев, КК (превод), 14. възвишавам се, възвиша се страд. Съдниците ся избират, наименуват или възвишават на чин от министера на правосъдието, който ги избира в един лист на лица, препоръчани от други съдници. Г. Драганов, Лет., 1873, 148.


ВЪЗВИША`ВАМ СЕ несв.; възвиша` се св., непрех. Книж. 1. Възвисявам се (в 1, 3 и 4 знач.). Аз се обърнах и видях учуден, че той удари право нагоре въз северната стремителна, гладка, ужасна урва, която се възвишаваше до облаците. Ив. Вазов, Съч. XVII, 111. Над керемидения му [на новия сарай] разлат покрив се възвишаваха шест тънки, високи, бели комини. Ц. Гинчев, ГК, 30. Суета е да ся уповаваме на человечески почести и да ся стараем да ся възвишаваме до високи чинове. ИЗ 1877, 1881, 240. Секи англичанин без съмнение би са почудил, задето хора от такова долно положение, в каквото те са намират в обществото, са възвишават до най-висше положение в държавата. НБ, 1877, бр. 63, 246. Вярно е, че ажиото не се качи, но то и не пада от досегашния си курс; .. При днешното банкнотно обръщение обаче то може да се възвишава, а не да се понижава. Б, 1902, бр. 452, 1. От него час французките сили ся бяха разделили на две съвсем отделни армии. Едната, при Мец, .., всичко около 150 000 души; другата, събрана на Шалон, .., ся възвишаваше на 140 000 души. Ч, 1871, бр. 24, 738-739.

2. Прен. Остар. Възвисявам се (във 2 знач.). Като надвиваше страданията Франклин в същото време се възвишаваше до най-прекрасни мисли. С. Бобчев, ЖФ (превод), 104.

Възвишавам / възвиша глас. Остар. Книж. Явно изразявам несъгласие, недоволство, изказвам протест; протестирам. Отвърна ми духът: „Ще отговоря / с готовност аз на твоята молба, / доколко ми далече стига взора. / .. / Праведни има двама, но в града / напусто възвишават глас. Презрени / са там съветите на мъдростта, / защото са сърцата помрачени / от гордост, завист, алчност“. К. Величков, Ад (превод), 62.

— Друга (остар. книж.) форма: возвиша`вам.


ВЪЗВИША`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възвишавам и от възвишавам се. Трябва да работим! .. Сетне: трябва да умеем как да работим! А това е втората стъпка, подир която са тръгнува из пътя към онази точка, .., която е венецът на сградата, що носи име: умствено, нравствено и веществено възвишаване на народа. СбПер. п I, 116.


ВЪЗВИША`ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възвишаване. И зачтото възвишаванието или снижаванието на звездите ( .. ) са всякога приблизително според пътя, когото прави зрителят по Земята, разумева ся что и звездовитата коруба на небото .. може ся раздели и тя на 360 стъпове. Ив. Богоров, КГ, 7-8.


ВЪЗВИШЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд от възвиша като прил. Остар. Книж. Който се намира нависоко, на голяма височина от основата и околната среда; висок. Освен дето цели четири часа се дивихме на водопадите, но нашият трен, .., спря се насред пътя на едно възвишено място .. и там пътниците слязоха от вагоните и още пет минути се наслаждаваха от величествената картина. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 58. Желала бих да бъда аз жена / на вихъра — над тъмните скали, / там да живея, .. / .. / Царица горда, волна ще съм аз, / на своя трон сияен, възвишен — / под мен там долу тъмний свят / и само вечните звезди над мен. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 158. Придворните лекари препоръчали възвишена местност със здрав въздух и добра вода. ЛН, 1927, бр. 10, 2. Сичките по-възвишени голи баири около селото бяха почернели от неприятелска войска. З. Стоянов, ЗБВ II, 168. Реката Ориноко се влива в океана в околността на острова Тринидат с таквоз силно стремление, щото произвожда безмерно възвишени вълни. П. Кисимов, ОА I (превод), 106.


ВЪЗВИ`ШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се издига над обикновеното със своите нравствени и духовни качества. Окото на Кондарев го гледаше спокойно и твърдо. — Вие ме гледате от някакъв друг, възвишен свят. Подготвили сте се, а? Напразно. Ем. Станев, ИК III и IV, 543. Съгласен съм, че има физическа основа. Но все пак истинската любов е нещо възвишено, родствено на духа. Й. Йовков, Разк. I, 200. Така се развива тоя роман за една неземна страст, .., лъч небесна, озарила една възвишена душа. К. Величков, ПССъч. I, 318. Дух възвишен, благороден, / дух залюбен в красотата, / син велик на края роден / по сърцето, по делата. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 146. Тази книга на този възвишен мислител произведе твърде живо впечатление в Англия и в Съединените държави. Ч, 1870, бр. 1, 26.

2. За чувства, мисли, отношения, прояви, творби и под. — който стои над обикновеното и изразява ценни духовни и нравствени качества или е свързан с тях. Каква горда красота, какво възвишено достойнство има всеки човек, който спокойно и безстрашно отива срещу самата смърт! Й. Йовков, Разк. II, 138. Само тая възвишена вяра в светостта на делото, на което служеше, обяснява умишлените или искрени уверения на тая честна душа. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 40. Животът на човека и на обществото трябва да бъде движен от един възвишен идеал, от висока нравствена дисциплина. Г. Константинов, ПР, 50. Никога не е било по-очевидно, че духът на войската зависи от пламъка на една идея, .., от стремежа към една възвишена цел. М. Кремен, РЯ, 248. Величието на духа на Левски е в неговата възвишена простота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 369. Зад нас гръмна една камбана, след нея зазвучаха и други няколко камбани с разни тонове, но така скомбинирани, щото образуваха една възвишена, трогателна божествена песен. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 48. Възвишено изкуство. Възвишена любов. Възвишена жертва. Възвишени чувства. Възвишени стремежи.

3. Като същ. възвишеното ср. а) Това, което се издига, извисява над обикновеното със своите нравствени и духовни качества. — Човекът затова е човек, да живее с бъдещето, с възвишеното… Кр. Григоров, Р, 98. Животът на героя на тази трагедия е богат и разнообразен. Той представлява постоянния стремеж към по-възвишеното и по-далечното. Б. Шивачев, Съч. I, 138. Аз май се разбъбрих повече за мен и за моите сиви и твърде далеч от възвишеното занимания. П. Незнакомов, ЖВ, 34. Природата на детската душа е такава, че .. много лесно се ентусиазира от прекрасното и възвишеното. НК, 1958, бр. 6, 3. б) Изк. Естетическа категория, характеризираща явления в действителността и изкуството, в която се разкрива грандиозност на възможностите и безкрайност на перспективите на развитие.


ВЪЗВИШЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Част от земната повърхност, която се издига не много високо над околната местност. Търново .. е същински предпланински град. Този тип градове са разположени край речните корита в последните възвишения на планинските гънки. П. Делирадев, БГХ, 78. Колата се заизкачва по някакво сенчесто възвишение, мина по един каменен мост .. и се озова пред старинен замък. Ал. Бабек, МЕ, 218-219. Хоризонтът е запречен с висок планински бряг. Грамадни хълмове и — чудни скалисти възвишения, покрити със зеленина. Б. Шивачев, ПЮА, 40. Построена на малко възвишение, тя [сградата] властвуваше над парка. Ст. Стратиев, ПП, 107. Руската равнина е изпъстрена с ниски, плоски възвишения. В северната й част във вдлъбнатините между възвишенията са разположени много езера. Геогр. VI кл, 11.

2. Остар. Книж. Специално издигнато място, пригодено за заставане нависоко. На главното тържище пред двореца .. бяха направени възвишения, на които кралят се качваше доволно често, за да хвърга на народа монети и драгоценни неща. Знан., 1875, бр. 13, 198.

3. Само ед. Остар. Книж. Възвисяване, възвишаване. Работи, за да достигнеш до точката на своето умствено, нравствено и веществено възвишение и ти ще да заприличаш тогава на народ и ще да бъдеш достоен за почит и за уважение. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 10, 2. После смъртта на Симеона България са запряла на пътя кам своето възвишение и развитие. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 11. Благодаряха на някои мютюсарифи, каймаками и мюдюри и искаха тяхното възвишение, защото биле показвали извънредна деятелност в преследванието на немирниците. З. Стоянов, ЗБВ I, 95. Ако понижението на цените [на кафето] усилва употреблението, то, наопаки, употреблението са не умалява така нагледно, когато след време са възкачат цените, разбира се, ако само това възвишение на цените да не бъде твърде силно. Знан., 1875, бр. 12, 188.


ВЪЗВИ`ШЕНО нареч. Книж. По такъв начин, че да издигне някого над всекидневното, обикновеното и да го изпълни с високи нравствени подбуди. Величков говореше постоянно възвишено, благородно. Б. Вазов, СбЦГМГ, 214. Аз чувствувам, че лицето ми има важно и съсредоточено изражение. Не може и да бъде иначе, когато човек се готви да посети някаква бележитост, която буди комай религиозен екстаз и настройва душата възвишено… Стр. Кринчев, ЗР, 369.


ВЪЗВИШЕ`НОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Книж. Възвишение (в 1 и 2 знач.). Вие захващате да мечтаете за балканските зелени гори с техните прохладни върхове и с бистрите и бързите речици и потоци, или за доспатските възвишености с техните елхови гори, из които ехти пение от безконечно множество птици! Л. Каравелов, Съч. VIII, 106. Къде изгрев слънце, като се изкачиха на една възвишеност, обърнаха се да видят идат ли бежанци отзад. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 32. Из съхранившите се досега древни индийски поеми са види, че индийците някога си са населяле възвишеността Памера, — която е най-високата местност на земното кълбо. Знан., 1875, бр. 12, 180. Платихме по 25 цента и влизаме в един голям салон, около който са издигнати естради; на тези възвишености са наредени масички и при всяка маса седи по една „хубавица“. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 45.


ВЪЗВИ`ШЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от възви`шен. — Подир седем години тая жена носи още траур за мъжа си. Това на наш, поетически език се нарича любов, душевна възвишеност .. Може да е глупаво, но е възвишено. Ив. Вазов, Съч. X, 84. Изящността на формата е така необходима в поезията, както и възвишеността и богатството на мислите и чувствата, които трябва да изражава. К. Величков, ПССъч. VIII, 36.


ВЪЗВИШИНА` ж. Индив. Възвишение (в 1 знач.). Натам се откриваше малка полянка с лека възвишина, зад която се слушаха редки залпове. А. Страшимиров, Съч. V, 358.


ВЪЗВИ`Я. Вж. възвивам.


ВЪЗВО`ДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. 1. Възвеждам; възвождам. В ово време архиепископ българский бил независим ( .. ) що събор българских епископов го избирал изсред себе си и що, с утвърждение българскаго царя, го възводил на архиепископский чин и престол. БКн, 1859, кн. 1, 154. Постепенно [представите] възводят нашето „мислене на по-висок степен за развитие. Й. Груев, КЛ (превод), 16.

2. Отнасям. Историографията обикновено възводи християнството на българете кам кръщението на цар Бориса-Михаила. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 70.

— Друга форма: возво`дя.


ВЪЗВО`ЖДАМ, -аш, несв., прех. Остар. Възвеждам; възводя. Той възвожда на чин сичките ходжи и дервиши по джамиите, той сваля сичките кадии или съдии. С, 1872, бр. 43, 344. И полага закони на живота и на действия на съдниците .. възвожда от по-долня степен на по-горня, сиреч от епископства на митрополии; или доблестта на един человек, или град привиле-гирува .. и тъй да речем освен едното свещенодействие, сичките други архиерейски качества са съсредоточени в царя, поради които той действува и законно, и канонически. Н. Михайловски, ИИ (превод), 51.

— Друга форма: возво`ждам.


ВЪЗВО`ЖДАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възвождам; възвеждане. Той бе писал втори път Андронику да му иска военна помощ за възвождане на трона Михаила, когато сгодният случай настане. Ив. Вазов, Съч. XIV, 145.


ВЪЗВРА`Т, мн. няма, м. Остар., сега поет. Връщане в предишното или първоначалното състояние; възвръщане. На 1 септември 1911 г. Столипин бива убит. Идва редът на четвъртата Дума, чиито представители са посочени отгоре лица, и тя завършва с пълен възврат към абсолютизъм. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 70. О, ясни дни, тям няма веч възврат! / А как тогаз, — / .., бе светъл и приветен / пред моя поглед тоя тъмен свят! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 64. Какво ще стане, знай той и обади: / „То свършено е! Без възврат!“ К. Христов, ЧБ, 286.


ВЪЗВРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Рядко. Който отново, обратно се възвръща. „Дали пък най-после не се сбъдва отдавнашната ми мечта да създам такъв сорт пшеница, който да не страда нито от зимните мразове, нито от възвратните пролетни студове?“ — мислел си ученият. Сл. Петров, РКХО, 31.

2. Чрез който някой или нещо се връща отново, обратно някъде. Когато нападат на някое неприятелско село, то убиват и старците, и децата, и жените, на които главите са длъжни да украсят възвратния поход на победоносното войнство. Знан., 1875, бр. 16, 246. Възвратно движение.

Възвратна клапа; възвратен клапан (вентил). Техн. Приспособление, което пропуска автоматично или чрез ръчно задвижване потока на дадена течност, пара или газ в тръбопровод само по посока на движението. За да не изтича водата от бойлера обратно във водопроводната мрежа, когато бъде спряна, се поставя възвратна клапа. НТМ, 1962, кн. 1, 31. В долната част на смукателната тръба е монтиран един възвратен клапан с гумен уплътнител, чието предназначение е да задържа налятата вода в помпата при пускането й в действие. Р. Ранков и др., М, 162. Възвратен вентил. Предназначението му е да не пропуска водата в обратна посока, а само към котела. Р. Ранков и др., М, 54.

Възвратен глагол. Грам. Глагол с възвратно местоимение се или си, при който субектът е същевременно и обект на действието.

Възвратно лично местоимение. Грам. Местоимение, означаващо субекта на действието, който е същевременно и обект на действието.

Възвратно притежателно местоимение. Грам. Местоимение, което означава, че обектът в изречението принадлежи на субекта.


ВЪЗВРАТИ`М, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се възвърне. Докато при движението на течността превръщането на един вид механична енергия в друг вид механична енергия представлява възвратим процес, то превръщането на механичната енергия в топлинна, .., се явява от гледище на хидравликата, като един невъзвратим процес. Ст. Станчев, X, 121.


ВЪЗВРАТИ`МОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възвратим. И отново двете думи „… шумен листопад…“ със своя прост и неотразим ритъм и със скритата си мелодия, в която има и есен, и тъга, и предчувствие за преходност, и надежда за възвратимост. С. Северняк, ВСД, 46.


ВЪЗВРАТИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Възвратен. „Как ся делят местоименията? На указателни, относителни, възвратителни, притяжателни, въпросителни, определителни и неопределителни.“ Т. Хрулев, БГ, 31. Планетите са подложени на две движения: едното е движение възвратително, около оста им, ..; а другото, движение врътително, около Слънцето. Ив. Богоров, КГ, 23.


ВЪ`ЗВРАТКИ само мн. Диал. Повратки. Ега в петък вечерта / Тодора са калесали, / на възвратките да дойде. / Та е Тодора тръгнала / с неното малко деверче. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 31.


ВЪЗВРАТНО-ПОСТЪПА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Обикн. в съчет.

Възвратно-постъпателно движение. Ритмично движение в една посока и после в обратната на нея: напр. напред и назад, нагоре и надолу. Предназначението на коляновия вал е да преобразува с помощта на мотовилката възвратно-постъпателното движение на буталото във въртеливо. Гр. Тимчев и др., УВА, 36.


ВЪЗВРЪЩА`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Фин. Показател за възстановяване на направените разходи, представляващ печалба от вложени инвестиции или доход от ценни книжа (обикн. изразени в проценти). Даваха диаграми за бъдещия прираст на животните, както и показателите за икономическата изгода и възвръщаемост на вложените средства. Ст. Поптонев, НСС, 159. То [заешкото месо] е и ценен артикул с висока валутна възвръщаемост. О, 1978, кн. 6, 2.

2. Прен. Книж. Печалба, получаван доход от вложени средства, работа, идеи. Работата й е интересна, но изисква много труд и има ниска възвръщаемост.


ВЪЗВРА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възвратен.


ВЪЗВРЪ`ЩАМ, -аш, несв.; възвъ`рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възвъ`рнат, св., прех. 1. Правя или ставам причина някой да получи, да има отново нещо, което е престанал да притежава, което е загубил; връщам. — С божия помощ възвърнахме на царството родопските крепости. Ст. Загорчинов, ДП, 368. И старецът княз Владимира прегръща, / тъй мил му е — сякаш е свой / и трона, и всички земи му възвръща, / и щерка си дава му той. К. Христов, А, 1944, 62. Тя [осъдената страна] изпълнява това решение, възвръща предмета, който е осъдена да даде. СбНУ XXXIII, CXLVII. Александър не само възвърнал на Пора сичкото царство, но присъединил на него еще много други области. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 250. Аз можа сега сичко твое да ти възвърна, сичкото твое да бъде пак твое. МС, 1883, кн. 4, 65.

2. Отново придобивам, спечелвам нещо, което съм бил изгубил временно; връщам. В кафене „Бристол“, дето всяка вечер се разиграваха големи суми на шмен-де-фер, Стоенчевите бяха загубили много пари, без да им трепне окото. Ала една нощ не само си възвърнаха загубите, но и обраха до стотинка партньорите си. Ем. Станев, ИК I и II, 241-242. Имах богатства и ги загубих. Мога да си ги възвърна, но не искам. А. Дончев, ВР, 201.

3. Ставам причина някой отново да придобие предишното си физическо или душевно състояние; връщам, възстановявам. Не се дадох! — в тези думи имаше доволство, радост, че живее, че ще живее; те възвръщаха силите му, волята да действува незабавно според своя план. Ст. Дичев, ЗС I, 587. Нищо не можеше да го съживи и да му възвърне предишната бодрост: нито грижите на майка му, .., нито слънцето. Св. Минков, ПК, 27. — Но ти излезе по-смел, отколкото съм предполагала. И това някак си ме сближи отново с тебе и ми възвърна доверието към хората… К. Калчев, ДНГ, 79. — От върнат стъклен амбалаж може да вземе някоя скришна пара, а това ще възвърне самочувствието му и той отново, ще цъфне при вдовицата от „Надежда“. Й. Попов, ИЖП, 19. // Правя или ставам причина нещо отново да съществува; връщам. Пролет моя, моя бяла пролет — / знам, ще дойдеш с дъжд и урагани, / бурна страшно, огнено-метежна / да възвърнеш хиляди надежди. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 107.

4. Прех. и с др. същ. с предл. към. Отново връщам някого в условията, в които се е намирал или към предишната му дейност; връщам. — Моля ви да си отидете… Ясният и кротък глас ме възвърна отново към действителността. Осъзнах, че безразсъдно се бях увлякъл. Кр. Белев, РСК, 33. Всичко го [Левски] изпълваше с неспокойна тъга. Защо напусна Ловеч? Добре ли постъпи, като послуша Велика? А не беше ли негов дълг сам да подири останалите членове на комитета, да говори с тях, да им вдъхне смелост, да ги възвърне отново към работа? Ст. Дичев, ЗС II, 708.

5. Прех. и с др. същ. с предл. на. Правя или ставам причина някой да заеме отново предишната си работа, служба; връщам. Акцизният началник чака, чака, надява се до едно време да го възвърнат на служба, изгуби надежда. Чудомир, Избр. пр, 253.

6. Остар. и диал. Правя или ставам причина някой (нещо) да заеме отново мястото, на което се е намирал, живял и под; връщам. Колкото ся относя до нашето освобождение, ний имаме пълна надежда на Ч. правителство, че както ни е пратило на заточение, така пак ще ни възвърне. Г, 1863, бр. 10, 74. Там [на р. Вардар] го попръскват с китка натопена в реката и пак го [годинашчето] възвръщат у дома му. СбНУКШ, 177. // Остар. и диал. Заставям някого или нещо да върви, да се движи в обратна посока или встрани; връщам. В това време пристигна Златан, който беше притичал да възвърне добитъка с новата си тояга. Ил. Волен, НС, 44. Иди възвърни, иди възвърни насам, че в ония валози има смрадлива червена змия! .. Лозарите отидоха да възвърнат козите. Й. Радичков, ЧП, 78. Те чевръсто възвърнаха морни коне, / низ клисурата стръмна завиха. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 88. Насреща им един през друг търчат / войници, офицери. Дирят да ги спрат — / .. / Разбраха, кой / във Иллери е и възвърнаха конете. К. Христов, ЧБ, 297. Като са [египтяните] възвръщали по волята си теченето на реката, .. са създали, .., хубави равнища при Делта. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 15-16.

7. Остар. Прех. и с др. същ. с предл. от. Отклонявам някого от поведението, което е имал, от някакви предишни занимания (дейности), убеждения и под. Когато да тръгва синът й Георги от Гюргево, баба Тонка употребила синките си сили да го възвърне от апостолската мисия, защото оставала вече сама. З. Стоянов, ЗБВ I, 151. Тя оженва сина си за една богата бретанска наследница, която възвръща барона де Севине от безредиците на младостта му къмто живот честен. Б. Горанов, ЖГС (превод), 131. Като ся научил цар Борис в монастиря, че синът му .. бил грабител, голям злодеец и възвръщал народа от християнството, ядосал ся много. Д. Душанов, ИПХЧ, 159. Францушкото правителство ся мъчяло чрез влиятелни в княжеската фамилия лица да възвърне княза от военните му стремления. ДЗ, 1868, бр. 15, 58.

8. Остар. Давам някому обратно остатък, разлика от парична сума; връщам, въздавам. Дадох му стотак, та ми възвръна тридесят пари. Н. Геров, РБЯ I, 182-183.

9. Непрех. Остар. Отмъщавам някому. — Не ся предавай на жалост, ефенди. Алия ний ще намерим, а онова проклято момче, което стана причина, за да убият Омара — ще го уловим и ще му възвърнем. В. Друмев, НФ, 65. Господ да му възвърне! Ст. Младенов, БТР I, 378. възвръщам се, възвърна се. Страд. от възвръщам в 1-8 знач. Моля Ви приемете за минутка г. Тома Велев и изслушайте го. Часовете, които той заемаше по-рано в дев. гимназия, биле още свободни. Ако е възможно, нека му се възвърнат. Ив. Вазов, НПис, 168. След това изложение посланиците Палеологови просили папата, за да спомогне да се възвърнат тези земи на Охридското архиепископство. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 38. възвръщам си, възвърна си. Възвр. от възвръщам в 1,2 и 3 знач.


ВЪЗВРЪ`ЩАМ СЕ несв.; възвъ`рна се св., непрех. 1. За физическо или душевно състояние — отново почвам да съществувам; появявам се, възстановявам се, възобновявам се, връщам се. Той беше се поободрил, силите му бяха се възвърнали, очите му светеха. Г. Караславов, ОХ II, 291. Отначало Петър стоеше като чужд между хората от бригадата, но полека-лека предишното му самочувствие се възвърна. И. Петров, НЛ, 207. После лека-полека .. започнаха да се възвръщат мислите му, идеха сякаш много отдалече. А. Гуляшки, ЗР, 55. Руменината на бузите й, която бе зела да се възвръща, токо се изгуби. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 286. От лекаря разбра, че болестта на Берое не се е възвърнала. Д. Кисьов, Щ, 453. Веселостта ми се възвърна с някакъв повишен градус. Станах най-веселото момиче. Бл. Димитрова, ПКС, 340. // Книж. Настъпвам отново; връщам се, завръщам се. В къщата като че не бе влязъл нов млад човек, а се възвърна оная неприветна тишина, която царуваше преди. Кр. Григоров, Р, 146. Възвърнаха се няколко изоставени слънчеви дни, последните хубави дни, преди да стегне зимата. А. Каменова, ХГ, 161. Обладан от тежка следобедна дрямка, Лазев сънуваше, че модата на късите поли се възвръща. И. Попов, СЛ, 140.

2. С предл. към. Възстановявам отново предишното си душевно състояние и започвам да възприемам, да чувствам трезво, реално; връщам се. „Каква полза има за тебе от това, ако ти отпаднала от глад лежиш, ако бъдеш жива погребана, ..?“ .. „Не искаш ли да се възвърнеш към живота?“ Р, 1927, бр. 236, 1.

3. С предл. към. Отново се връщам в условията, в които съм се намирал, към предишната си дейност или към предишните си връзки. В тая [на живота] закономерност една неподозирана, но жилава връзка спояваше нещата и хората през времето и през пространството и дълги години по-късно, в залеза на съществованието си, всеки щеше да почувствува още по-силно това едниство??? и да се възвърне, както казва Бунин, към извора на дните си. К. Константинов, ППГ, 52. Петлите се успокоиха. Неверните им сърца отново се възвърнаха към покорните им другарки. Ем. Станев, ЯГ, 67. Бай Пондю съвсем естествено се възвърна към старото йерархическо отношение — да трепериш пред началника си, дори когато не е нужно това и да не му противоречиш никога и при никакъв случай. Г. Караславов, Избр. съч. II, 197.

4. Заемам отново предишното си служебно или обществено положение; връщам се. Уволнените по време на стачката бяха подали жалби и се бореха с всичка сила да бъдат възвърнати на работа.

5. Остар. Отново идвам там, където съм бил, отново заемам предишното си място; връщам се. Законният наследник на българския престол, Йоан II Асен, който при възцаряването на Борила беше побягнал от Борила при един руски княз, възвърна се в България с малко войска, свали от търновския престол Борила и седна той на него. Р. Каролев, УБЧИ, 42-43. Нашата войска .. послужи за умирявание на размирените места и още миналата есен са възвърна в своите огнища. НБ, 1876, бр. 8, 30. С парите, които ща ти дам, ти лесно щеш ся възвърна в отечеството си. БКн, 1895, кн. 1, 91. Хаджи Атанасия изискваше непременно да се възвърнат на първото си почетно място в азбуката ζ и ү???.Ив. Вазов, Съч. VIII, 38. Когато се възвърнаха мъжът и жената в колибата, найдоха си детето, како-що сакаше Бог. СГ, 1894, кн. 1, 512.

6. Остар. и диал. Обръщам се встрани; извръщам се. И татари покарват / и уж далеч ий се покланват, / .. / Като се наляво обърна, / дор се надесно възвърна / и ги Борянка потреби. Нар. пес., СбНУ XLIII, 420.

7. Остар. С предл. от. Изоставям поведението, което съм имал. Затова той от душа възблагодари Бога, че .. можа да ся възвърне от гнъснавия път на лошетията и да влезе в сълнечния път на добродетелта. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 70.

8. Диал. Идвам в съзнание, идвам на себе си. — Припаднала е, Бог да пази! .. Другите са се пръснали на купчинки по слога и чакат да се възвърне. Т. Влайков, Пр I, 38. И макар не мен ми се не вярваше, че това дете ще се възвърне, все ми се щеше и все молех Бога, давно се освести и оздраве. Т. Влайков, БСК I, 505.

— Друга (остар. и диал.) форма: возвра`щам.


ВЪЗВРЪ`ЩАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възвръщам и от възвръщам се. Какъв е тоя нагон за възвръщане към земите и хората, сред които е минало детство и юношество? О. Василев, ЖБ, 23. За Ибсен първа стъпка да се създаде норвежки народен театър е възвръщането към древните скандинавски предания. Н. Лилиев, Съч. II, 232. Във връзка с това [търсене средства за забавяне процеса на стареене] през последните години се роди нов клон на геронтологията — ювенологията, нийто предмет е търсенето на средства и способи за запазване и възвръщане на младостта. ПЗ, 1981, кн. 10, 7.


ВЪЗВРЪ`ЩАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възвръщане. „Ако е истина, че образована Европа мисли да направи едно добро на злощастния български народ; .. — то тя трябва да вземе сериозно във внимание желанието на българите. Тия желания са две неща: признаванието на съединението с Южна България и възвръщанието на княза Александра Батенберга.“ С. Радев, ССБ II, 487. Възвръщанието [от Русия] на тия селяни пак в Турция било един вид тържество за турското правителство. Д. Маринов, СбНУ II, 112. Българско застрахователно дружество застрахова: .. 2) против всякакъв вид нещастни случаи по съвсем нововъведени комбинации с и без възвръщание на премиите. Пряп., 1903, бр. 31, 4. Носилщиките при възвръщанието на празни линейките, сядат на тях, ако има място, в противен случай следват зад тях пешком незабавно. И. Барбар, ОЛП, 38.


ВЪЗВРЪ`ЩЕНЕЦ, мн. -нци, м. Човек, който се възвръща, отново се връща на мястото, обикн. страната, където е бил. Онзи [князът] беше минал през повече омраза, през повече покушения, той знаеше отлично с какво е претъпкан възвръщенецът, с колко обида, отчаяние, гняв, как тая прекомерна претъпканост, заедно с несломената сила, може да пръсне капсула най-неочаквано. Г. Стоев, З, 135.


ВЪЗВРЪ`ЩЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до възвръщенец. Възвръщенско минало. Възвръщенски неволи.


ВЪЗВРЯ`. Вж. възвирам.


ВЪЗВЪЛНУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Развълнувам. Ний искаме да кажем, че тая е всичката причина на всите гюрюлтии и патардии, които на последне станаха между учителите възпитаници и чорбаджиите в Габрово и които толкоз възвълнуваха гражданите. П. Р. Славейков, ГУ, 69. Един афьонлия турчин на 10-й того (п.к.) уби всред града едно арменче, което пушало близо до него тютюн и пушека ударил у агата. .. Тази случка възвълнува не малко българите и арменците. СПл, 1876, бр. 20, 79.


ВЪЗВЪЛНУ`ВАМ СЕ несв. и св., непрех. Остар. Развълнувам се. Гневно ударил той [Посейдон] със силния си тризъбец по морето и морето са възвълнувало и ветровете са разиграли. Н. Михайловски, ОН (превод), 108. В 1859 г. жителите на полянската българска епархия, .., като не можаха вече да търпят злоупотребенията на епископа си Мелетия, .., молиха гръцката патриаршия да им даде наместо него българин владика. Патриаршията им отказа; тогава сички полянци са възвълнуваха. Р. Каролев, УБЧН, 131. Когато извели да ги бесят, те се възвълнували, и вързани, .., с крака ритнували вардачите. П. Р. Славейков, СбНУ II, 324.


ВЪЗВЪЛНУ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възвълнувам и от възвълнувам се; развълнуване. Говори се из Венеция, че ще има много опростявания от наказание .. Лесно е да се разбере какво е трябвало да бъде възвълнуването ми през тоя ден и през нощта, и през толкоз дни още. Др. Цанков, ТМ (превод), 113.


ВЪЗВЪ`РНА. Вж. възвръщам.


ВЪЗГА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който е малко гаден; гадничък. „Един ден учителката по физика ме отведе в своите будоари. ..“ Романчето повдигах към лицето, криех своята хитровата, възгадна усмивчица. Р. Сугарев, СС, 144-145.


ВЪ`ЗГАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Хленча. — Е, чакайте де, едвам ни виждате на работа, не ходете да ми възгате и да ми пресичате куража, думаше Пенчо: полека, полека, наплати ща са. Ил. Блъсков, ПБ II, 58.


ВЪ`ЗГАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от възгам; хленчене. Какво виждат от него [мъжа] децата? Той нито им знае плача, нито им угажда на възганията, нито нищо. Ст. Чилингиров, РК, 25.


ВЪЗГА`РЯМ СЕ, -яш се, несв.; възгоря` се, -и`ш се, мин. св. -я`х се, прич. мин. св. деят. възгоря`л се, -а се, -о се, мн. възгоре`ли се, св., непрех. Остар. Книж. Разгарям се. — В чехския вестник „Покрок“ е напечатана из Цариград следующата телеграма: „В Емен са е възгоряло пак въстание.“ С, 1872, бр. 32, 255. Крал Амедей е разпуснал скупщината; а от това е готова да са възгори революция. С, 1872, бр. 34, 267.


ВЪЗГА`РЯНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възгарям се.


ВЪЗГЕ`Ч междум. Простонар. За подбуждане към отказ от нещо; откажи се, остави, недей. — Възгеч, бе момче! Чакай холан, не напирай така! М. Иванов, Д, 17. — От тур. vazgeç.


ВЪЗГЕЧТИ`САМ. Вж. възгечтисвам.


ВЪЗГЕЧТИ`СВАМ, -аш, несв.; възгечти`сам, -аш, св., непрех. Простонар. Възгещисвам; възгечтисвам се. Помислих да си заръчам едно пиво, па възгечтисах. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 61.


ВЪЗГЕЧТИ`СВАМ СЕ несв.; възгечти`сам се св., непрех. Простонар. Възгещисвам се; възгечтисвам. Сякаш не сериозна картина, а карикатура е работил артистът. Толкоз той е сполучил да представи някои случки из романа. В такъв случай, г. Тодоров ще стори по-добре да се възгечтиса от севдата да вместя и картини в изданията си. Ч, 1875, бр. 6, 284-285.


ВЪЗГЕЧТИ`СВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от възгечтисвам и от възгечтисвам се; възгещисване.


ВЪЗГЕЩИ`САМ. Вж. възгещисвам.


ВЪЗГЕЩИ`СВАМ, -аш, несв.; възгещи`сам, -аш, св., непрех. Простонар. Възгещисвам се. — Колкото за третия въпрос, т.е. да са изпратят хора в подлата Европа, повтори Бенковски, това не може да стане отсега, .. — Освен това, аз съм на здраво уверен, че тая идея е дошла най-напред в многоучената глава на Г. Бобекова, .. Кажете му да възгещиса от тая севда. З. Стоянов, ЗБВ I, 435-436.


ВЪЗГЕЩИ`СВАМ СЕ несв.; възгещи`сам се св., непрех. Простонар. Отказвам се; възгещисвам. — Какво си се омърлушил такъв? — пита добродушно усмихнат председателят .. — А бе понастинал съм нещо .. Кърши ме… И главата ме понаболява… — Какво, да не си се възгещисал? — А бе не съм учил за капитан бе, човек .. — На суша и аз знам, бе Дако. Ама това е вода бе, човек, дърво без корен. П. Незнакомов, СП, 127. — Баща ти! За какво пък трябва да знае и той. На него ще му кажем в деня на сватбата. Той сега да си урежда работите, че току виж се възгещисал. Нали го знаеш какъв е провинциал. П. Незнакомов, ТС, 47.

— От тур. vazgeç ’откажи се, остави, престани’. — Друга форма: възгечти`свам.


ВЪЗГЕЩИ`СВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от възгещисвам и от възгещисвам се.

— Друга форма: възгечти`сване.


ВЪЗГЛА`ВЕ, мн. -та, ср. Диал. Възглавница. И по-късно, когато той се успокои и изнурен от огъня се отпусна като мъртвец върху възглавето, аз погалих неговата бледа костелива ръка. П. Спасов, ГЛЗЗ, 66. Велко бе влязъл да си подреди едно и друго, че тук, в окопа, повечето от въстаниците и спяха нощно време; той остави там торбата си, гуната си, донесе си и един камък за седене, пък и за възглаве. Д. Талев, И, 557. Пристигна свещеникът. Той приближи, седна на стола до възглавето и се вгледа. „Та той е умрял, господи!“ — помисли. Г. Караславов, Избр. съч. I, 96. „Йоване ле, синане ле, / .., / вдигни главе от възглаве, / ..; / Че си мине бела Рада. Нар. пес., СбНУ XXXI, 192. — Рабинче, Рабинче, нине, / защо болна лежиш, / болна на възглаве? Нар. пес., СбВСтТ, 1059.

Глава и възглаве. Диал. Много близки, неразделни приятели.

— Друга форма: возгла`ве.


ВЪЗГЛА`ВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Възглавница. — Раксине! Двайсет златици ще наброиш на отеца за приношението му и пет за манастира ще изпроводиш още днеска! А книгата да ми се сложи на леглото до възглавието! Ст. Загорчинов, ДП, 372. Той изведнъж се почувствува като човек, който е копнял да сложи уморената си глава на меко възглавие, а му подлагат блестящ, но студен и твърд мраморен къс. Д. Ангелов, ЖС, 599. На единия пат — постилки и възглавие и гаче в тия постилки доскоро е лежал човек и главата му е оставила тежестта си връз възглавието. П. Спасов, ГЛЗЗ, 62-63. Ала напразно — няма сън; / .. / Възглавието — камък същи, / леглото тръне и коприва. П. К. Яворов, Съч. I, 49. Всичките ни спални, край възглавието на постелката са снабдени с телефон и с неговата помощ всякой .. може да има на разположението си музика, съответствующа на неговото настроение. ССГ (превод), 74.


ВЪЗГЛА`ВКА ж. 1. Малка възглавница; възглавничка. Мадам Тодорка много обичаше своето кученце, което жестоко страдаше в малкото си креватче, изтегнато на пухената си възглавка. Хр. Смирненски, Съч. III, 95. Вътре елегантна преградка делеше витрината на две топли гнезда, постлани с кадифяни възглавки. К. Константинов, ПЗ, 134. Завивките изритала с крачката, / възглавката прегърнала с ръце, / лежи до мене на кревата, /разхвърляла се, мойта дъщеричка. Д. Методиев, ШТ, 66.

2. Диал. Възглавница (в 1 знач.). След малко Боян донесе възглавка, чаршаф и одеяло, помогна на госта да си постели и му пожела лека нощ. Ем. Манов, ДСР, 357. И Костадинка бе дочула конския тропот и дивите викове, но продължаваше да седи полусвита в единия край на леглото, заровила лице във възглавката. А. Христофоров, А, 30. Родителите на момата дават на дъщеря си, освен дрехите, в града: постелки .. покривки .. чаршафи, възглавки. С. Бобчев, Н, 1883-1884, кн. 3-4, 354. Че лежал Милан, че болял / цали ми девят години. / Девят постилки изгнили / и девят пасри възглавки. Нар. пес., СбНУ XLVII, 145.


ВЪЗГЛА`ВНИЦА ж. 1. Платнена торба, напълнена с вълна, памук, пух, слама и под., която служи за подлагане под главата при спане, за сядане, за облягане или за украса. Тя полегна на одъра, постлан с меко котленско кебе, сложи една възглавница под главата си и затвори очи. Й. Йовков, АМГ, 74. Детето спеше, заровило главицата си в пухената възглавница. Д. Димов, Т, 514. Сюлейман ага ме посрещна в кьошка си. Седеше по турски на дебела възглавница и пиеше кафе. А. Дончев, ВР, 130. За кратко време тате скова от дъските на колибата широки одри в пруста, постла ги с рогозки, нареди сламените възглавници и те заприличаха на същински легла. Г. Белев, ПЕМ, 110. Нареди ми тая вечер хубаво / одърчето вънка под лозницата, / постели ми китеното губерче / и възглавницата пъстрошитата. А. Разцветников, С, 93.

2. Калъф, в който се поставя такъв предмет; калъфка. Вечерта жените до късно бродираха пердетата, .. Само стрина Мита отдели време и опра чаршафи, възглавници, кърпи и покривки. Чудомир, Избр. пр, 69. Голяма майсторка е стрина Венковица на ткането: никой не може да тъче такива хубави кенарени платна, везани възглавници и шарени черги, каквито тъче тя. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167.

3. Спец. Част от строително съоръжение, която приема тежестта на другите части и им служи за опора. Ако при подпиране на гредата върху тухлена зидария напрежението на леглото надмине допустимото напрежение на зидарията, под краищата на гредата се правят бетонни възглавници. X. Нисимов и др., С, 77.

4. Техн. Машинна част, която служи като легло, подложка, буфер, тампон и др. Като се включи цилиндърът, възглавницата се придвижва надясно и затваря плътно формите. Р. Ранков и др., М, 261-262.

5. Диал. Най-горното напречно дърво в предния стол на волска кола, успоредно на оста, в което са втъкнати климиите; ястък (Н. Геров, РБЯ).

Водна възглавница. Техн. Изкуствено създаван във водните съоръжения воден слой, чието предназначение е да поема ударите на падащия отгоре поток вода.

Въздушна възглавница. Спец. 1. Въздушен слой с повишено налягане, който създава граничен слой между две триещи се повърхнини. Вероятно повечето от вас са чели вече нещо за автомобилите без колела, които летят над пътищата чрез въздушна възглавница. НТМ, 1961, кн. 3, 3. Такова движение почти без триене е така нареченото движение на въздушна възглавница. Физ. VIII кл, 1980, 79. 2. Въздухът, проникнал в тръбопровод (поради техническа неизправност), който затруднява правилната циркулация на водата.

Електрическа възглавница. Приспособление за загряване, представляващо обикновена възглавница, в която е поставен електрически нагревател.

Стенна възглавница. Спорт. Неподвижно прикрепена към стената голяма кожена възглавница, която служи за тренировка на боксьорите. Бай Михал бе извадил пред очите на слисаните нетърпеливци няколко чифта ръкавици, торба, стенна възглавница, подвижни топки и други тренировъчни уреди за бокс. Ал. Бабек, МЕ, 20. Използувайки боксовите уреди чувал, круша, стенна възглавница и други, трябва да повишаваме максимално интензивността. Ем. Жечев, Б, 193.

— Друга (диал.) форма: възгла`нца.


ВЪЗГЛА`ВНИЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от възглавница (в 1 и 2 знач.); възглавничка. Постилката и възглавничето, на които спи детето, не бива да ся тъпчат с вълна, а да ся напълнят най-добре с конски козини или с мягки листа от царевица. Лет., 1871, 124.


ВЪЗГЛА`ВНИЧКА ж. 1. Умал. от възглавница (в 1 и 2 знач.). Вечерта ме настаниха в една приказно наредена гостна стая с китени алища, козяци и пъстри възглавнички. Н. Стефанова, РП, 96. Сега всичко си имаме — градски столове и възглавнички на тях, бюфет си имаме. Н. Нинов, ЕШО, 103. Тогава старата жена я сложи на едно меко легло с червени копринени възглавнички, .. Момичето заспа и сънува чудни сънища. Св. Минков, СЦ (превод), 48. Лежи умира млад юнак / .. / Дюшек му зелена морава, / възглавничка белий камък, / завивка му синьо небе. Нар. пес., СбНУ XXVI, 132. Изпрах и изгладих възглавничките на бебето.

2. Зоол. Образувание на най-горния слой на епидермиса върху лапите на някои бозайници. Котката е месоядно животно. Тя дълго дебне плячката си. Като стъпва безшумно на меките си възглавнички, изведнъж, с един-два скока я напада и хваща. Зоол. VII кл, 120.

3. Зоол. Особено приспособление върху краката на някои насекоми (мухи, хлебарки и др.), с помощта на което те се прикрепват към съвършено гладки повърхности. Между нокътчетата на краката си мухата има меки възглавнички, с които се закрепва по съвършено гладки предмети. Зоол. VII кл, 58.

Памучно-марлена възглавничка. Мед. Парче стерилен памук или лигнин, обвито със стерилна марля, което се използва при превръзка на рана. Направих превръзката, като на раната наложих памучно-марлена възглавничка и върху нея навих бинт.


ВЪЗГЛАВЯ`. Вж. възглавявам.

ВЪЗГЛАВЯ`ВАМ, -аш, несв.; възглавя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. Стоя или заставам начело; ръководя, оглавявам. В първите дни след освобождението неколцина социалисти от града, .., посетиха у дома му стария учител и му предложиха да възглави възродената социалистическа група. Ем. Манов, ДСР, 88. През времето, когато той го възглавяваше, Съюзът [на българските артисти] израсна в очите на колегите. Ив. Димов, АИДЖ, 136. В 1610 г. Хенри Хъдсън възглавил експедицията, която проникнала в обширен залив, изпълнен с ледове. Този залив по-късно бил наречен на негово име. Л. Мелнишки, К, 43. Подобна кампания в печата, чужда на всяка умереност в езика и на всяка справедливост, е могла само да компрометира Стоянов, а заедно с него и дружеството, което е възглавявал фактически. М. Арнаудов, БКДБ, 189. възглавявам се, възглавя се страд. Комитетите и комисиите се възглавяват от председател. Мор. пр VIII кл, 75.

— От рус. возглавлять.


ВЪЗГЛАВЯ`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възглавявам и от възглавявам се; оглавяване.


ВЪ`ЗГЛАС м. 1. Дума или кратък израз, отправени към някого, които се изказват високо и силно и изразяват одобрение (неодобрение) или някакво силно чувство; възклик. — Ние сме отмъстители! Ние сме войници и защитници на православната вяра срещу подлите схизматици… — Да, да — прекъсна го консулът съчувствено, ала и нетърпеливо. Поручикът и сам се сепна в своите буйни възгласи. Д. Талев, ГЧ, 59. — А, дойде ли… Това беше твоят първият възглас, когато ме видя и в него имаше повече учудване, отколкото радост, че съм дошла. Г. Райчев, Избр. съч. I, 49. // Призив. — Другари! Това не беше обръщение, а възглас, кратък, отсечен и боек. Г. Караславов, СИ, 159. Те [книжовниците] тръгват по стъпките му [на Паисий], верни на неговия възглас: „Ти, болгарине, знай свой род и език и учи се по своему езику!“ Б. Пенев, НБВ, 62.

2. Църк. Кратък молитвен или обреден израз, произнасян високо по време на църковна служба. И може би преди малко, когато в нощта звучеше тържественият възглас „Христос възкресе“, в същото това време той се е борил с мътните вълни на реката и, тия думи пак са стояли на устните му. Й. Йовков, Разк. II, 71. Често се чуваха възгласите: „Помилуй нас!“ Ив. Вазов, Съч. XIII, 150. Чуват се само гласовете на певците ..: „Слава долготерпению твоему, Господи!“, на който възглас сички вън, вътре прикланят глава. Ил. Блъсков, СК, 36.


ВЪЗГЛАСЯ`. Вж. възгласявам и възгласям.


ВЪЗГЛАСЯ`ВАМ, -аш, несв.; възглася`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Остар. Книж. Обявявам тържествено, произнасям високо, за да бъде чуто от всички; огласявам, възгласям. Автомобилите един след друг се спират при входа и един човек извиква имената на пристигащите знаменитости. Високоговорителят възгласява имената им не само на улицата, но и в залата. ЛН, 1927, бр. 10, 4. Но в миг / подигна Фрина свойта пълна чаша / и възгласи наздравица тогаз: — / „За славата на нова Афродита!“ П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 4, 190-191.

2. Църк. Произнасям високо възглас по време на църковна служба; възгласям. — М-м… м-мм… Христу Богу пре-дадийм! — възгласи дядо поп. Елин Пелин, Съч. I, 62. Свещениците тържествено възгласиха „Христос возкресе!“ Т. Влайков, Съч. I, 1925, 248. възгласявам се, възглася се страд.


ВЪЗГЛАСЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възгласявам и от възгласявам се; възгласяне.


ВЪЗГЛА`СЯМ, -яш, несв.; възглася`; -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възгласявам. Глава навел пред Царя Покръстител, / аз, грешният Наум, .. / .. възгласям днес. К. Христов, ППож., 31. • Обр. Чук извива юначина, / бий метала разкалени; / — Трак-чук, .. / Наковалнята възглася. П. К. Яворов, Съч. I, 7. възгласям се, възглася се страд.


ВЪЗГЛА`СЯНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възгласям и от възгласям се; възгласяване.


ВЪ`ЗГЛЕД м. Мнение, разбиране, възприето от някого, по даден въпрос или върху нещо; гледище, становище. Не ви ли се струва, че човек трябва поне отчасти да действува съгласно възгледите си? Ем. Манов, БГ, 135. Неофит ни удивлява със забележително нови възгледи, противоречащи на духа на черквата. Ив. Вазов, Съч. XV, 30. Различният социален състав на тази група определя и различията във възгледите на младите. Ив. Унджиев, ВЛ, 106. Тя .. е съгласна да се омъжи за него, защото вижда в него добър и любезен другар, който споделя възгледите й за живота. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 58. — На едно място [в писмото] си изтърсила, че съм човек с консервативни възгледи. За твое сведение възгледите ми са прогресивни и това е написано в характеристиката ми. Й. Попов, ББ, 38. Познавам възгледите Ваши. / Аз зная, че войната Ви не плаши. К. Христов, ЧБ, 168. Прогресивни възпитателни възгледи. Остарели възгледи.Притежава широта на възгледите.

— Друга (остар.) форма: въ`згляд.


ВЪЗГЛУ`ПАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко глупав; глупавичък, глуповат.


ВЪЗГЛУ`Х, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който слабо чува, който недочува; глуховат. Възглух старец.

2. За звук, глас, шум — който е малко глух; глуховат. — Кажи какво знаеш! Възглух, неумолим глас, от който свидетелят преглъща. Ст. Сивриев, ЗСБ, 114. — Седнете! — дойде до ушите ми гласът на девойката, възглух, строг и заповеден. ВН, 1960, бр. 2659, 4.


ВЪЗГЛУ`ХО нареч. 1. С възглух глас, без да се чува ясно, отчетливо. Ваш събеседник става Михаил Шолохов, който възглухо, без да бърза, чете трагични моменти от страници на „Тихия Дон“. ВН, 1964, бр. 3878, 4.

2. С гл. съм, изглеждам, струва ми се в 3 л. ед. Означава, че някъде е малко глухо, сравнително глухо; неоживено, пусто, безлюдно. След два дни е панаирът, но в селото е още възглухо.


ВЪЗГО`ЛВАМ, -аш, несв.; възго`ля, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Заголвам, разголвам. възголвам се, възголя се страд и възвр.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЪЗГО`ЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възголвам и от възголвам се; заголване, разголване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЪЗГОЛЕМЕ`Я СЕ. Вж. възголемявам се.


ВЪЗГОЛЕ`МИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възголям. Отнякъде изникна старият конашки разносвач със своите възголемички емении. Ст. Дичев, ЗС II, 289. А панталоните му имаха десетина прозорци най-малко, от които на коленете два възголемички. Г, 1863, бр. 10, 78.


ВЪЗГОЛЕМЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; възголеме`я се, -е`еш се, мин. св. възголемя`х се, прич. мин. св. деят. възголемя`л се, -а се, -о се, мн. възголеме`ли се и възголемя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Рядко. Възгордявам се. — Здравствувайте, Андончо! (Стиска му ръката с левицата си. Към г-жа Ботушанова) Възголемяхте се! Ив. Вазов, НП, 189. Един ден старецът получи пак писмо, разтвори го и прочете: Кирил е вече подпоручик, офицер! .. От този ден и старецът се някак възголеми: стана по-придирчив и важен. Г. Райчев, В, 33.


ВЪЗГОЛЕМЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от възголемявам се; възгордяване.


ВЪЗГОЛЕМЯ` СЕ. Вж. възголемявам се.


ВЪЗГО`ЛЯ. Вж. възголвам.


ВЪЗГОЛЯ`М, -а, -о, мн. възголе`ми, прил. Който е по-голям от обикновеното или отколкото се очаква. Той я взе в двете си възголеми силни ръце със сравнително тънки пръсти. Д. Спространов, ОП, 156. Пенчо Славейков — среден на ръст, широкоплещест, с възголяма глава и тежко, тромаво тяло — се приближи до катедрата намръщен. М. Кремен, РЯ, 236.


ВЪЗГОРДЕ`Я. Вж. възгордявам.


ВЪЗГОРДЯ`. Вж. възгордявам.


ВЪЗГОРДЯ`ВАМ, -аш, несв.; възгорде`я, -е`еш, мин. св. възгордя`х, прич. мин. св. деят. възгордя`л, -а, -о, мн. възгорде`ли, прич. мин. страд. възгордя`н, -а, -о, мн. възгорде`ни и (остар.) възгордя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Ставам причина някой да започне да се гордее, да стане горделив, надменен. — Юнак си ти! — потупа го вуйчото по гърба. — Така трябва. Тази похвала възгордя и развълнува Ленка. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 220. На дяда Стоилка потрепераха устните: споменът за младини, когато той насила отведе хаджи Джонкочорбаджиевата гласена снаха го възгордя сега. А. Страшимиров, ЕД, 59. Хорски хвали често ни възгордяват / и от ум ни само вадят. У, 1870, бр. 2, 29. възгордявам се, възгордея се и възгордя се страд.


ВЪЗГОРДЯ`ВАМ СЕ несв.; възгордея се и (остар.) възгордя` се св. непрех. Започвам да се гордея, ставам горделив, надменен. Много си е вирнал главата .. Чакай, бе приятелю, какво си се възгордял. Й. Йовков, А, 58. Като се ожени за хаджи Серафимовата внука и облече градски дрехи, Стоян Глаушев се възгордя малко. Д. Талев, ЖС, 83. Измина година, втора, клиентелата на Златков растеше, а той хич не се възгордяваше. Напротив, още повече тичаше. Н. Каралиева, Н, 44. За щастие нищо не ми попречи и аз гълтах книга след книга, за да бъда възнаграден с една похвала, от която би се възгордял и граф Толстой. К. Георгиев, ВБВЛ, 31. Колкото повече виждах, че хората се чудят и удивляват, толкоз повече са надувах и възгордявах. Ч, 1875, бр. 8, 369. Лекар Менекрат, дотолко бе са възгордил, че наричаше себе си бог. П. Р. Славейков, СК, 111.


ВЪЗГОРДЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възгордявам и от възгордявам се. — Аз винаги съм презирал възгордяването и горделивците. А. Гуляшки, ЗР, 97. „Да, трябва да бъда по-внимателна с него .. Така се случи по-рано със Здравко. Все същото възгордяване. Може би прекалихме с похвалите, да…“ Цв. Ангелов, ЧД, 207.


ВЪЗГОРДЯ`НО нареч. Рядко. С възгордяване. Чичо Продан избърса мустаците си .. и рече възгордяно: — Всяка работа си иска майстора. Г. Караславов, Тат., 29.


ВЪЗГО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Нанагорен. И непозовани се зареждат видения от палавите и лудешките години .. Те го повеждат и към възгорната, а стръмно слизаща към раздолището на Глогова река улица „Тинтява“ с оцелели столетни къщи. Е, 1981, бр. 4, 3.


ВЪЗГО`РНО. Диал. Нареч. от възгорен; нанагорно. От висок рид голямо бяло училище обзира целия селски чукар със слизащите надолу през двора нови къщи, из наддолните сокаци, които възгорно вървят към площада. Е, 1981, бр. 1085, 3.


ВЪЗГОРЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко, леко горчив; горчивичък. Отначало картофите се засаждали много нагъсто. Растенията се засенчвали едно друго и давали дребни и възгорчиви, лоши на вкус грудки. Сл. Петров, РКХО, 68. Към края на месец май плодовете [на черешата] вече започват да узряват .. Те са месести, сочни, вкусни или възгорчиви. Бтн. VI кл, 115. Тук се носи дима възгорчив / на огнищата срутени; / всеки дънер е с белег, / с ятаганени ясни следи. Ив. Пейчев, Избр. с, 102.


ВЪЗГОРЧИ`ВО. Нареч. от възгорчив. В зачервената печка горяха дъбови пънове и миришеше възгорчиво на есенна гора. Д. Вълев, З, 23-24. От този бонбон ми стана възгорчиво в устата.


ВЪЗГОРЯ` СЕ. Вж. възгарям се.


ВЪЗГРА`ПАВр -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко грапав; грапавичък. Войниците се разтичаха и след малко доведоха ротния фелдфебел — младичък съвсем рус подофицер с жълти мустачки и розовичко, възграпаво лице. П. Вежинов, ВР, 172.


ВЪЗГРО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който е малко грозен; грозничък, грозноват. През два-три дни в метоха идваха баба Магда Шатараята, .., или пък снажната и възгрозна Соса. А. Христофоров, А, 148. Унасяйки се в дрямка, Иван Мавров машинално напипа пистолета под възглавницата, в съня му смътно се смесиха Свободата, празна гилза, .., възгрознд момиче го гледаше с големите си очи. Й. Радичков, ВН, 112-113.


ВЪЗГРО`ЗНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възгрозен; грозноватичък. Борис си представи акварелното й, бледно и възгрозничко лице, слабото тяло и дългия, стегнат в кръста пеньоар от тежка розова коприна, с който ходеше из къщи. Д. Димов, Т, 140. Босилко, мъжът й, беше слабоват, възгрозничък, с дълъг като дръжка на тесла нос, голобрад. Кр. Григоров, ПЧ, 102.


ВЪЗГРУ`Б, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко груб; грубоват, грубичък. Гласът му беше сдържан, спокоен, малко припевен. От едрото му и малко възгрубо лице и този път лъхаше същата учтивост, която проявяваше към всеки свой събеседник. Д. Ангелов, ЖС, 579. Войводата сякаш едва сега забеляза тъмнота й роба, възгрубите й обуща, които бяха така чужди на душните предвечерни часове в Пирея. Ст. Сивриев, ПВ, 92. — А тази книга каква е? Курсистът вдигна очи. — Книга. Счетоводна книга. — Гласът му беше възгруб, някак сърдит. Ст. Марков, ДБ, 341.


ВЪЗГРУ`БИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възгруб; грубоватичък. На ниското трикрако столче седеше мъж .. Ръцете и краката изглеждаха малко къси за това силно и набито тяло, лицето му бе възгрубичко и вече нарязано от бръчки. П. Вежинов, ДБ, 12. Беше възгрубичка млада жена с някакъв белег на лицето, който й придаваше още по-жесток вид. Н. Стефанова, ОС, 44. И чукът .. е възгрубичък и тежък, но с неговата помощ родопските майстори са строили чардаклия конаци, кубелия храмове, яки каменни мостове. Н. Хайтов, ШГ, 110.


ВЪЗГРУ`БО. Нареч. от възгруб; грубовато.


ВЪЗГЪ`РБАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за нос — който е малко, леко гърбав. Застаналият до него мургав като циганин Славейко вдигна до щръкналите си вежди специално донесения за случая бинокъл. Малко дългият му и възгърбав нос придаваше особено рязко очертание на профила му. П. Льочев, ПБП, 3. Такъв един кротък човечец, голата му глава плува в пот и ако носът му не е възгърбав, хич няма да личи, че е малко злобен. Д. Вълев, З, 48.


ВЪЗГЪ`РБАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възгърбав. Един възгърбавичък мъж с посивяла коса .. и с кожена престилка до коленете си тутакси стана от сандъчето, на което седеше, и го побутна с ръка: — Тук ще ти е по-удобно. А. Гуляшки, Л, 490.


ВЪЗДА`ВАМ, -аш, несв.; възда`м, въздаде`ш, мин. св. възда`дох, прич. мин. св. деят. възда`л, прич. мин. страд. възда`ден, св., прех. 1. Книж. Отдавам някому това, което заслужава (почит, възхвала, чест, справедливост и под.). Днес почти сичкият славянски мир празнува деня 11 майя и днес секи славянин въздава чест и хвала на двамата наши солунски братия Кирила и Методия. Хр. Ботев, Съч. 1929, 185. Можех да се считам поласкан от честта, която ми въздаваха, ако да беше заслужена от мене. К. Величков, ПССъч. I, 56. Теофилакт има съзнание, че не бива и докрай да се заличава миналото на българската църква .. И затова с широка ръка той въздава възхвала на княз Борис и неговия пратеник болярина Таридин, които откриват мощите, издигат им храм и им отделят нарочен клир. Н. Драгова, КО, 151. Човек помни и съдията, който го е съдил, и човека, който му е помогнал. Ако му е въздал правда, ще го помни с добро. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 417. Нека бъдем справедливи, нека въздадем божието Богу и кесаревото кесарю! БР, 1931, кн. 8-9, 280. Един човек цял живот си редеше лозето, а друг изпращаше стрели в гърба му .. Когато събра цял наръч, отиде при съдията. Рече му: — Ето ти стрелите от гърба ми извадени. Ти знаеш у кого е лъкът, въздай му по право! Хр. Пелитев, ПЕБ, 25.

2. Остар. Давам някому повече от определеното, уговореното. Тоя портрет толкова му легна на сръце, чтото той въздаде Джемсу въз одуманата заплата еще 30 пятака. Й. Груев, СП (превод), 122.

3. Остар. Връщам някому ресто; възвръщам (Н. Геров, РБЯ). Въздай ми от жлътицата пят гроша. Н. Геров, РБЯ I, 183. въздавам се, въздам се страд. Бърнс, Гете, Хайне, Беранже, Петьофи и др. истински певци не биха заслужили високата чест, която им се въздава от потомството, ако в песните си не биха били откровители на своя роден, национален дух. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 48.

— Друга (остар. книж.) форма: возда`вам.


ВЪЗДА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от въздавам и от въздавам се.


ВЪЗДА`М. Вж. въздавам.


ВЪЗДАРЯ`. Вж. въздарявам.


ВЪЗДАРЯ`ВАМ, -аш, несв.; въздаря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Дарявам, надарявам (Т. Панчев, РБЯд). Сичките, мамо, почети / и си ги дарба въздари, / я мене, мамо, не чети, / нето ма дарба подари. Т. Панчев, РБЯд, 64. въздарявам се, въздаря се страд.


ВЪЗЦАРЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от въздарявам и от въздарявам се.


ВЪЗДАЯ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възнаграждение, отплата, възмездие. С такова добро той не само добива почет, вечна слава и благодарност от своите братя, нъ с тия братолюбиви работи той угождава и Богу и умира със светли надежди, че ще получи от него прилично въздаяние. ЦВ, 1857, бр. 333, 155. Понятията им за задгробния живот и за въздаянието секиму по заслугите били доста смутни. Н. Михайловски, ВИ (превод), 70.

— Друга форма: воздая`ние.


ВЪЗДВИ`ГАМ, -аш, несв.; въздви`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. въздви`гнат, св., прех. Остар. Книж. Въздигам. Асен е струвал и много добродетелни и богоугодни дела: той въздвигнал много черкви, училища и манастири. Д. Войников, КБИ, 133. Преди да изнамерят человеците изкуството да оставят вечни чрез писмото разните достопамятни случки, за спомен посаждали дръвя, въздвигали неизработени жъртвеници или купове камени. П. Р. Славейков, СК, 1852, 48. Той, [трудът] подобрява и въздвига чловека. Й. Груев, СП (превод), 125. Богът на бащите ни, който избра и възвиси нашия народ, като въздви`гна от Давидовото потомство, по обещанието си пред Израиля, спасителя Исуса. Д. Душанов, ИПЧ, 12. въздвигам се, въздвигна се страд.


ВЪЗДВИ`ГАМ СЕ несв.; въздви`гна се св., непрех. Остар. Книж. Въздигам се. Ако той [пътникът] пристъпя нанапред кам север, вижда Полярната звезда да ся въздвига по-више отгоре на оризонта. Ив. Богоров, КГ, 6. Но наскоро след платейский бой [Македонското царство] пак си придобило независимост и зело малко по малко да ся въздвига. ВИ, 37.

— Други форми: възвди`гам и воздви`гам.


ВЪЗДВИ`ГАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въздвигам и от въздвигам се; въздигане. С това въздвигане на християнството в Европа свръша ся старата история. Й. Груев, КВИ (превод), 56.

— Друга форма: възвди`гане.


ВЪЗДВИ`ГАНИЕ ср. Остар. Книж. Въздвигане. Заради това, когато ни ся поиска помощ за тяхното въздвигание [на училищата], не трябва нищо да жалим, а трябва мило за драго да даваме и всякак да помагаме само по-скоро да станат. Лет., 1871, 243. Ако той [пътникът] пристъпя нанапред кам север, вижда Полярната звезда да ся въздвига по-више отгоре на оризонта и всякога това въздвигание става сравнено с пътя, когото той прави, като напреднува. Ив. Богоров, КГ, 6. Многобройни български юноши пътували в Русия, за да се образуват за учители и свещеници. Това ставало не само с помощта на търговците, но и на самото руско правителство, което сега начнало вече да се старае за въздвиганието на българите. Г. Бонев, БК (превод), 18.


ВЪЗДВИ`ГНА. Вж. въздвигам.


ВЪЗДВИЖЕНИЕ ср. 1. Остар. Книж. Въздигане.

2. Църк. Християнският празник Кръстовден (14 септември).


ВЪЗДЕБЕ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-дебел от обикновеното или отколкото се очаква. Катерина се загледа в лицето й, като че ли да погълне с поглед и последния трепет на усмивката й по алените, въздебели и едва-едва издути устни. Д. Талев, ЖС, 208. Продажбите в Анверс обаче били все така редовни — вероятно все от щоковете в складовете, каза вторият глас, малко въздебел и глух, като че човекът говореше със затворена уста. П. Спасов, ХлХ, 336. Челото му беше високо, изпъкнало, .., веждите леко свити и въздебели. Д. Спространов, С, 203.


ВЪЗДЕБЕ`ЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от въздебел. До тях две госпожи, една млада .. и хубавица, .. и възрастна въздебеличка жена приказваха. Ив. Вазов, Съч. XXV, 142. Върху каменните стъпала бяха наложени напреки дъски и по тях вкарваха в големия салон цял ескадрон коне, под победоносно тържествующата команда на един въздебеличък офицер. Ал. Константинов, Съч. I, 147. И майсторът, който ги води, не е по-долу от калфите — въздебеличък и як. Н. Хайтов, X, 109.


ВЪЗДЕ`ЙСТВАМ и ВЪЗДЕ`ЙСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Оказвам, упражнявам въздействие; повлиявам. За укрепване волята у Алека въздействуваха .. най-вече сполетелите го неволи и несгоди в живота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 143. Също и Доситей Обрадович, най-видният сръбски просветител и реформатор, се е срещал няколко пъти с българи и е имал случай да им въздействува. Б. Пенев, НБВ, 23. Таньо винаги въздействуваше подтискващо на събеседниците си, защото никога не знаеш какво мисли и какво ще каже. Й. Вълчев, СКН, 109. Той [Бончев] мисли .. да преведе след „Разбойници“ нещо от „по-сериозните и изящните произведения на Шилера“ и нещо от белетристиката на другите западни народи, способно да въздействува върху вкуса на българския читател. М. Арнаудов, БКДБ, 224-225.


ВЪЗДЕ`ЙСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от въздействам; въздействуване.


ВЪЗДЕ`ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който упражнява въздействие. Да имаме винаги пред очи изпълнението на Мордвинов в класическите пиеси, представени от „Моссовет“. Наистина Мордвинов винаги се стреми да улови музикалната тема на образа, но и при неговото изпълнение по-въздействени от гласовите връзки са умът и сърцето. Н. Лилиев, Съч. III, 322.


ВЪЗДЕ`ЙСТВЕНО. Нареч. от въздействен. Чрез тези [изразните] средства ние възприемаме картината и образа по-живо, по-въздействено. Христом. VII кл, 151.


ВЪЗДЕ`ЙСТВИЕ, мн. -ия, ср. Действие върху някого или върху нещо, което довежда до някакъв резултат или някаква промяна; влияние. Не е рядко, щото великите художници да са влияли върху критиката. Сент-Бьов претърпя могъщето макар преходно въздействие на романтическия гений на Виктор Хюго. С. Радев, Худ., 1906, бр. 4-5, 20. Внезапно тя почувствува нужда да види жив човек, да се изтръгне от въздействието на тази ужасна картина. Д. Димов, ОД, 82. Въздействието на Паисия върху духовния живот ние долавяме отразено и в литературата. Б. Пенев, НБВ, 62. Не вярвах, че един коняк може да окаже някакво особено въздействие на човешкия организъм. А. Наковски, БС, 154. На сутринта жена ми вдигна температура, вечерта я свали под въздействието на антибиотик и витамин В12. Р. Балабанов, ТБК, 3, Опитът показва, че радиоактивното разпадане на атомните ядра не може да се влияе от външни въздействия, като загряване, действие с електричество и пр., които химията прилага за осъществяване на обикновените химични реакции. Хим. VII кл, 34.


ВЪЗДЕ`ЙСТВУВАМ. Вж. въздействам.


ВЪЗДЕ`ЙСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от въздействувам; въздействане.


ВЪЗДИВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прич. мин. страд. от въздивя като прил. Учуден, смаян, удивен. — Няма ми кожуха, ни калимявката, ни очилата, нийде ги няма! — каза попът въздивен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 151. Тъй е и в Търговище, където никой не ни посреща, но затуй пък в черковния двор се спираме въздивени пред каменната пластика около прозорците и входа на черквата: поразява ни изображението на един юнак с огромни засукани мустаци, сабя в едната ръка и боздуган в другата — що ще в божия дом? Отеч., 1978, кн. 3, 28. И поразен и ням, / .. / застана сепнат той пред изгледа омаян / и с поглед въздивен, на висина и шир / обгърна стареца безкрайний божи мир… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 62. Гетман: — Чуйте само една дума — тя ще да ви върне назад сичкия покой. Амалия: (се връща назад и го изгледва въздивена): — Какво, друже? Кой може на небото или на земята да ми върне моя покой? Н. Бончев, Р (превод), 66.


ВЪЗДИВЯ`. Вж. въздивявам.


ВЪЗДИВЯ`ВАМ, -аш, несв.; въздивя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Учудвам, смайвам, удивлявам някого. „Жив бях, не съм, отвърна ми [Виргилий] с глас мек, / във Мантова от род благочестиви / живот съм аз получил в оня век, / в кой Юлий с подвиги света въздиви. К. Величков, Ад (превод), 6. въздивявам се, въздивя се страд.


ВЪЗДИВЯ`ВАМ СЕ несв.; въздивя` се св., непрех. Остар. Книж. Учудвам се, смайвам се, удивлявам се. И като видяха и те звездата, въздивиха се твърде и се смутиха. Ив. Вазов, Съч. XI, 48. Простодушният поп се въздиви, като му казах, че проклинанието не може да бъде подпора на вярата. Н. Бончев, Съч. I, 56.


ВЪЗДИВЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въздивявам и от въздивявам се.

— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЪЗДИ`ГАМ, -аш, несв.; възди`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възди`гнат, св., прех. Книж. 1. Издигам ръст нагоре, на голяма височина от основата и над околната среда; извисявам, извишавам, възвисявам, възвишавам. Мълчаливо вървяхме нагоре по каменистия рът, .., един праг на Стара планина, която с всичката си дивост и величие изпречваше и въздигаше пред очите ни своите огромни гърбушки. Ив. Вазов, Съч. XVII, 106. И разиграното море, което си въздигаше запеняните вълми до небеса, едвам влечеше талазите си до бреговете. Д. Попов, СбРС (превод), 92.

2. Издигам, изграждам (обикн. паметник, храм, обществена сграда и под.). Писателят все седял и все писал .. През време на почивката той рисувал на една книжка проект за паметника, който трябвало да му въздигне признателното потомство. Елин Пелин, Съч. IV, 205. Миналата година .. негова прах биде пренесен в Краков, дето му въздигнаха великолепен паметник. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 105. Кой е въздигнал от камък и желязо твърдини, кули и крепости, отдето болярите с бич ни карат да им работим? Н. Райнов, КЦ, 17. Откак са върна Иван Асен II в Търново, въздигна великолепен храм в имя на Св. 40 мъченици за памятник на славните му победи против неприятеля. Д. Войников, КБИ, 149. Народът въздигнал статуя на двамата трибуни, на Тиберия и на Кайя Гракхи. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 325. Гръцкий патрик в Цариград, в своята духовна власт над другите подчинени християнски народи, не забрави при другите си приходи от тях да снабди гръцките общини с добри средства да си въздигнат народни училища. ДЗ, 1868, бр. 3, 10.

3. Остар. В съчет. със същ. очи, поглед и под. — поглеждам нагоре. Често като си пресмятах досегашните си теглила по учителството, като си премислях, че не напразно съм се трудил и страдал, а що-годе съм сполучил за пообработяването на това трънливо поле по първоначалното образование, .. въздигах очите си към небото, благодарех Бога. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 581-582.

4. Остар. Започвам да говоря или да пея високо и силно; повишавам, издигам (глас). — Човек само тогава познава работите хубаво и им дава истинската цена, когато изпадне в злочестина (въздига глас). От велик и горд севастократор, .. аз днес съм роб у българския цар. В. Друмев, И, 20. Пели два / дня, пели три / дня, / пъстър славек глас запира; / малка мома глас въздига. Нар. пес., СбГЯ, 211.

5. Прен. Правя някой или нещо да придобие по-висши нравствени и духовни качества, издигам някого в нравствено отношение; възвисявам. Ако римляните не бяха научени още от детинство на тежка работа и на войнишкото изкуство .., като отблъсваха науките, които само въздигат душата, а тялото разлабват; .. — Рим нямаше да стане господар и владетел на цяла вселена. Ч, 1871, бр. 10, 292. А напротив навременното образование на жената и семейството въздига, и обществото обогатява и насилва. Ступ., 1875, бр. 5, 37. Първом на новото тича, / после полезното дири човек с неуморна прилежност; / най-после иска доброто, що дава цена и въздига. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 89.

6. Прен. Довеждам някого или нещо до по-висш етап на развитие, до преуспяване, до процъфтяване; издигам. Екатерина, наречена праведно Велика, въздигна Русия на първостепенна европейска сила. С. Бобчев, ПОС (превод), 188. Докарай си на ум, Петре, детските ни години, когато на майчини ръце още ние й се обещавахме да направим народа си доброчестен, да въздигнем и укрепим българското царство. В. Друмев, И, 45. В Испания картагеняните намерили много сребро в рудниците и малко по малко въздигнали търговията си. Н. Михайловски, ОИ (превод), 304. Тях [европейските държави] както времято ги е въздигнало на голяма слава, то истото ще ги снеме долу и ги направи равни с пепелта. ДЗ, 1868, бр. 45, 170. Когато са касае за спасение езика и народността ни, да спазиме и въздигнеме българщината тук, тряба сички да имаме еднакви мисли, същите чувства, ако сме и ние народ. НБ, 1877, бр. 71, 275.

7. Прен. Остар. Спомагам, съдействам някой да напредне, да успее или да достигне някакъв пост, положение; издигам. Реших в тоя двойно честит за мене ден да ти изкажа по нов начин моето царско благоволение за заслугите, които ти принесе на мен и на царството. Бориславе, въздигам те на чин велик войвода. Ив. Вазов, Съч. XX, 21. — Можеш ли мечки да гледаш? — попита го царят. — Щом съм и мечка улавял — за гледане дума не ще! — Донеси ми мечка, тогава ще те въздигна! Ламар, ГМ, 8. Какво аз свърших за народа? / .. / Можах ли бедний да въздигна? / На глупий разум да даря? Ц. Церковски, Съч. I, 266. Асен презира Милка, не го награждава по достойнство, а неправедно въздига и приближава при себе си Иванка. В. Друмев, И, 31-32. Отрупаха Коломба с велики почести .. въздигнаха него и сичкото му домородство в чина на благородните. П. Кисимов, ОА (превод), 74. Човек човека събаря и човек човека въздига. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 208.

8. Прен. Остар. Извънредно много хваля; възхвалявам, превъзнасям. — Приказката ти, бай Петре, като на книга я четеш. Леко влиза в ушите, мехлем прави на душата. Хвалиш ме ти много, въздигаш ме. Г. Манов, КД, 87. Не съм от ония, които имат навик и наклонност .. да въздигат миналото. Ив. Вазов, Съч. XIII, 50. Ласкателите му [на императора], а най-вече поетите римски на онуй време, преувеличиха мнимите тези победи, като ги въздигаха по-горе от победите на Александра и Цезаря. Т. Шишков, ИБН, 44.

9. С предл. в и в съчет. със същ. култ, кумир и под. Прекланям се с благоговение пред нещо или някого, смятайки го за изключително ценно, възвишено; издигам. Ний доблестта въздигаме в кумир, — / а с подлостта си служим най-подир. Ем. Попдимитров, СР, 125. Ти беше неспособна / на жертвите свети` на любовта — / а само тъй аз спирам тая злобна / съдба, що в култ въздигна ми страстта! К. Христов, ВС, 8.

10. Остар. Увеличавам размера на сума, брой или стойността на нещо; вдигам, възвисявам, възкачвам. Правителството на политическите комарджие притури връз тие данъци още и секакви им дадиета .. и с това въздигна данъците до степента на янкеседжика или наопаки, янкеседжилъка до степента на данъците. Хр. Ботев, Съч. 1929, 284.

11. Остар. Мат. С предл. в и в съчет. със същ. квадрат, куб и под. Повдигам на някаква степен; възвисявам. Число да въздигнем в квадрат, ще каже да го вземем два пъти като множител, т.е. да го умножим само на себе си. К. Кърджиев, А, 278. Да въздигнем какво да е число в куб ще каже да го вземем три пъти като множител. К. Кърджиев, А, 282. въздигам се, въздигна се страд. Странджа, тебе паметник трябва да се въздигне! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 13. И там, де в култ въздига се лъжата, / на истина хоругвата понесе. П. К. Яворов, СбМис., 1910, кн. 12, 516. Произведение се въздига в степен, ако отделно всякой производител се въздигне в същата степен. К. Кърджиев, А, 275.


ВЪЗДИ`ГАМ СЕ несв.; възди`гна се св., непрех. Книж. 1. Стоя изправен на голяма височина от основата и над околната среда; извисявам се,извишавам се, възвисявам се, възвишавам се, възземам се. Над бейския яз, пет-шестстотин разкрача на запад, въздигаше един висок бряг до десет-петнадесет човешки боя над водата. Ц. Гинчев, ГК, 288. Над бряста към юг ся въздигаше едно бърдо, кое ся простираше край сичките ливади и ги деляше от нивята. Ц. Гинчев, ДТ, 17.

2. Движа се, отивам нагоре; вдигам се, издигам се, възземам се. Милиони жители от всякакви видове .. населяват сичкото му [на морето] пространство. Едни .. преминуват със скорост през разните му места, ..; други, на които природата е дала крилца за плуване, употребляват ги да ся въздигат и да стоят на въздуха. Д. Попов, СбРС (превод), 95. // За небесно светило — издигам се над хоризонта. Слънцето още не бе изгряло, но от неговите усилия да се изтръгне от земята цялото небе на изток бе пламнало като пожар. Още малко и то щеше да се въздигне в сините висини. И. Петров, МВ, 7.

3. За глас, тон — зазвучавам високо и силно; издигам се, извисявам се, възземам се. В ушите му звучеше някаква особена мелодия — няколко тона. Те преливаха един в друг, .., въздигаха се и пак потъваха като цветни камъчета на морското дъно. С. Севан, РР, 70.

4. Прен. Придобивам по-висши нравствени и духовни качества, издигам се в нравствено отношение; възвисявам се. Отдаваше се на молитва и се въздигаше в безмълвие и отшелничество към чистота и опрощение. П. Константинов, ПИГ, 49. Колко пъти, вместо да слуша евангелието, вместо душата й да се въздига след всяка изречена молитва, тя се пренася другаде, далеч от църквата и от родния градец. К. Каменова, ХГ, 222.

5. Прен. Достигам до по-висш етап на развитие, до преуспяване, до процъфтяване; възвисявам се, възвишавам се, преуспявам, напредвам, възземам се. Здравата философия .. всякоги е ползувала человечеството вообще .. Ако би някой да ся съмнява за това, нека ся отправи до немския народ и тогаз по-лесно ще си изтолкува по кои причини ся въздига той днес така. Ч, 1870, бр. 2, 53. Но България .. не остана вечно поробена; тя пак са въздигна и укрепи царството си. Т. Шишков, ИБН, 191. Монашеската класа си е позволявала много работи в преминалите години, па и днес още иска тя сама да бъде управляющагпа сила там, дето народът са е въздигнал толкози много от някое време насам. Лет., 1876, 13.

6. Прен. Остар. Достигам до някакъв висок пост, до високо положение в обществото; напредвам, преуспявам, издигам се, възвисявам се, възвишавам се. Той бе се въздигнал със своята лест от сиромашки род .., падането на ближния му стана му подпора на възвишаването. Н. Бончев, Р (превод), 59.

Въздигам / въздигна на престол<а> някого. Остар. Книж. Правя някого монарх. Бунта от 1848 сне Фердинанда .. и въздигна на Абсбурский престол младийт Франц-Йосифа I. ДЗ, 1868, бр. 49, 184.

Въздигам / въздигна до небеса<та> някого или нещо. Остар. Книж. Прекомерно хваля някого или нещо. Читалище, когато беше почнало да обнародва превода му, беше го придружило с едно малко предисловие, в което .. въздигаше до небеса и него, и трудът му. К. Величков, ПССъч. VIII, 107. В минутата, когато туркофилите я [Турция] мисляха най-силна, когато я въздигаха до небеса .., събитията додоха да поразят тия мечтатели. НБ, 1877, бр. 63, 245.

Въздигам се / въздигна се на престола. Остар. Книж. Ставам монарх.

— Други (остар. и диал.) форми: възвди`гам, въздви`гам и возди`гам.


ВЪЗДИ`ГАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въздигам и от въздигам се. Аз съм депутат .. Кажи ми, нямам ли право и аз лично да допринеса нещо за въздигането на тая държава? Че ние какво сме, ние защо сме! Елин Пелин, Съч. IV, 174-175. В неделя русенските студенти ще дадат градинско увеселение за въздигане надгробен паметник на Стефан Караджа. БД, 1909, бр. 28, 3. Той е недоверчив към всички смели политически доктрини, не е тесногръд националист, вярва предубедено само в културното и нравственото въздигане на народите. М. Арнаудов, Г, 38.

— Друга форма: въздви`гане.


ВЪЗДИ`ГАНИЕ ср. Остар. Книж. Въздигане. Истина е, че Раковски, Ботев и Каравелов много способствуваха и за въздиганието на западналата българщина в Румъния. НБ, 1877, бр. 70, 271. Цели три години аз са мъчих да изкарам едно много трудно и сложно дело — въздиганието на една първокласна астрономическа обсерватория в страна, дето нищо подобно дотогаз не е съществувало. Д. Витанов, НС (превод), 124.

— Друга форма: въздви`гание.


ВЪЗДИ`ГНА. Вж. въздигам.


ВЪЗДИМЯ`. Вж. въздимявам.


ВЪЗДИМЯВАМ, -аш, несв.; въздимя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Правя нещо да започне да дими. Баща му, като бивш низам, мотика и орало не похващал, а само въздимявал чибука и пиел ракия и вино. Н. Хайтов, ШГ, 256. въздимявам се, въздимя се страд.


ВЪЗДИМЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от въздимявам и от въздимявам се.


ВЪЗДИ`Х, мн. няма, м. Поет. Въздъх, въздишка. Твой всеки въздих ще намира / съчувствен отзив в мен. Ив. Вазов, БМ II, 146. Миньорите поемат жадно въздух, / прозрачен, напоен със ведрина. / Издън гърди им се откъртва въздих. Бл. Димитрова, Л, 126.


ВЪЗДИХА`НИЕ. мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въздишка. И со следното въздихание той свършва своята бележка: „Ах, колко желая да събера няколко песни болгарски и да ги издам на печат!“ П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 7. Подир тези думи, които станаха еще по-чувствителни от дълбоки въздихания, сиротата мома тоз час коленичи и падна в пазвата на злочестата си майка. БКн, 1895, кн. 1, 219.

— Друга форма: воздиха`ние.


ВЪЗДИ`ШАМ, -аш, несв., непрех. 1. Поемам дълбоко въздух и го издишвам, обикн. при силно преживяване, скръб, тъга, физическа болка и под. Людете се виждаха наоколо сгушени на тъмни купчини. Мокри и премръзнали, те стенеха, въздишаха, плачеха с глас. Д. Талев, И, 592. Той дълго време се разхождаше с наведена глава, мислеше и въздишаше, скрит от всички. Елин Пелин, Съч. III, 19. Петра почти нищо не хапна, беше скръстила ръце на коленете си, гледаше занесено пред себе си и от време на време изтежко въздишаше. Й. Йовков, Ж 1945, 164. „Боли ли те?“ — питаше той състрадателно, като мислеше, че Матьо въздиша от болка. Д. Ангелов, ЖС, 60. — Боже Господи, къде ще е останало момчето ми! — въздиша тя. Ив. Вазов, Съч. VI, 128. • Обр. Глухо и тежко въздишаше оголялата гора. Д. Талев, И, 198. Градините повехнали скърбят / и в есенните сълзи потопени / те стенат и въздишат, и зоват / извърнали челата си към мене. Н. Лилиев, С 1932, 93. На тебе ти стига, че слънце зари, / че топлият вятър въздиша в клонака. Хр. Радевски, ВН, 64.

2. Прен. С предл. за, по. Копнея, жадувам за някого или за нещо. Жените, към които силният младеж имаше преголяма слабост, .. и които тайно и явно въздишаха за него, почнаха да го избягват. Елин Пелин, Съч. IV, 29. А Камен? Той беше беден, но известен ерген в село — буен, немирен, личен .. Коя ли мома не е въздишала по него! Й. Гешев, ВТ, 60. Седим в кафенетата и въздишаме за Швейцария. Ал. Константинов, БГ, 89. Защо е този хленч? / Защо въздишат хората / по някаква романтика / изстинала? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 25.

3. Остар. Дишам. Обаче тя с магиите си му запазва живота, но пък той беше зашаматен и залисан, щото едвам въздишаше нечувствен. Ал. Дювернуа, СБЯ, 91. въздиша се безл. от въздишам в 1 и 2 знач. И тя с всички сили проклинаше фашистите, защото те бяха причина, дето от месеци в къщата им само се въздишаше и плачеше. Г. Караславов, Т, 69. Тогава ще узнаем ние ясно / лъжовния и суетен тоз свят / и често как въздиша се напразно. К. Христов, ПВ, 37.

— Други (остар.) форми: възди`хам и возди`шам.


ВЪЗДИ`ШАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въздишам. Обливаше възглавницата си със сълзи и изпущаше въздишания. П. Р. Славейков, ЦП I, 19. Мор, мане, мор, мила мане! / Носих го, мане, топих го, / че ми венчето улете, / от моминско завиждане, / от ергенско въздишане. Нар. пес., СбГЯ, 159. Едни ся скривали в дълбоки места, а друзи влизали в големи реки с по една пробита тръст в устата си за въздишане и потаяли ся там, доде дойдат неприятелете. Д. Войников, КБИ, 16.


ВЪЗДИ`ШКА ж. Дълбоко вдишване и издишване, обикн. при силно преживяване, скръб, тъга, физическа болка и под. Тишината се нарушаваше от време на време с горчивите ридания и отчасти въздишки на убитата от скръб майка на покойния момък. Ал. Константинов, БГ, 18. Ян Бибиян и Калчо, сгушени един до друг, гледаха мълчаливо своята далечна родина, която бяха оставили .. Дълбока въздишка се изтръгна от гърдите на Ян Бибиян, а от очите на Калча потекоха сълзи. Елин Пелин, ЯБЛ, 92-93. Вяра се събуди от своя унес. Огледа със замъглен от влага поглед околните гробове и глуха въздишка се изтръгна из дълбочината на гърдите й. Ив. Мартинов, ДТ, 274. Не беше ли това облекчителна въздишка след дълго и мъчително страдание.