Речник на българския език/Том 2/541-560

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

2. Пъхвам, мушвам нещо тънко, остро навътре в, до друго, за да го прикрепя; забождам, затъквам, втъквам. Виновно усмихнат, че е разплакал детето, войникът се зае да втикне подадената му китка под ремъка на гърдите си. П. Славински, ПЗ, 50. В силно накъдрените си черни коси бе втикнала няколко гъши пера. М. Грубешлиева, ПИУ, 198. втиквам се, втикна се и втикам се страд.

ВТИ`КВАМ СЕ несв.; вти`кна се и вти`кам се св., непрех. Диал. Пъхам се, мушкам се с натиск някъде изведнъж. Лунагите се тълпяха около Ян Бибиян и Калча, натискаха се и всеки искаше да се втикне по-близо до тях. Елин Пелин, ЯБЛ, 83.

ВТИ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от втиквам и от втиквам се. Болките изчезваха след десетина минути, след просто туряне на праха, взет на едно слабонамокрено памуче след втикването му върху венеца или пък направо в зъбната кухина. БД, 1909, бр. 1, 4.

ВТИ`КНА. Вж. втиквам.

ВТИЛЯ` СЕ. Вж. втилявам се.

ВТИЛЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; втиля` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Остар. Втелявам се; втелесвам се. — Ако ни излъжеш и забъркаш пътя, ще те убием! .. — Мене ли? Братко мой, от твоята ръка като е… Капитанът ядосано го пресече: — Стига! Не се втилявай такъв. Й. Йовков, Разк. I, 222. А ония наши съотечественици, .. втиляваха се, като да не разбират нищо от тази работа. С, 1888, бр. 210, 4.

ВТИЛЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. съш. от втилявам се; втеляване, втелесване1. Колкото се касае до втиляването на турското правителство, .. то се обяснява чрез неговата слепота и презрение към нарасналите сили на раята. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 87.

ВТИ`РВАМ СЕ, -аш се, несв.; вти`рна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. Спускам се, втурвам се; втирям се, втеквам се. Бучи нещо по Кула, бръмчи нещо — всички се втирнали на чаршията. Й. Вълчев, РЗ, 84.

ВТИ`РВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от втирвам се; спускане, втурване, втиряне, втекване.

ВТИ`РНА СЕ. Вж. втирвам се.

ВТИ`РЯМ СЕ, -яш се, несв.; вти`ря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Втирвам се. Кучетата силно лаяха. / .., / погледай, Райно, погледай, / та що са втирят кучата? Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 96.

ВТИ`РЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от втирям се; втирване.

ВТИ`РЯ СЕ. Вж. втирям се.

ВТИ`ЧАМр -аш, несв.; втека`, втече`ш, мин. св. вте`кох, вте`че, прич. мин. св. деят. вте`къл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. Остар. и диал. Втичам се1. В няколко разстояние колкото три четвърти .. часа приумножава се еще река Рила от друга една река, която се именува Илиина, и тако става доволно голяма надолу. И догде стигне до село Рила, втичат в нея и други още малки реки, които течат от различни долове от горите. Н. Рилски, ОМР, 3. Когато умът много ся смути от скръб, .., то по-много от тая течност [из слъзните жлези] втича в окото, .., и следователно тя прелива и тече долу по бузите. НКАФ (превод), 118-119. Колко радост блести и ликува / в всеки поглед и всяко лице: / една топла невидима струя / сякаш втича във твойто сърце. Н. Марангозов, НПС, 83.

ВТИ`ЧАМ СЕ несв.; втека` се св., непрех. 1. С предл. в. За вода, течност — като тека, влизам в нещо, някъде, обикн. в друга течност; вливам се. — Ходих над лозята, около гробищата и забелязах, че водопроводът е развален и в него се втича нечиста вода. Й. Йовков, М, 33. Той [Младен] хвърли с вителя и я удари по главата. Станка извика, падна и изгуби свяст. Червена вадичка от кръв .. лъкатушеше по бялото мраморно чело и се втичаше в сухата изжадняла земя. Ил. Волен, ДД, 108. // За река, приток — вливам се.* Лудогорието е безводна област, .. Падналата валежна вода се събира под варовитите пластове и образува подземни реки. Много от тях се втичат подземно в река Дунав и Черно море. Геогр. VII кл, 31. Планините са .. един вид водохранилища, отдето изтичат водите, правят речици и реки, които като мият различни места, втичат са в морето. С. Бобчев, ПОС (превод), 127. • Обр. Правителството оповести народен заем, който да закрепи държавните финанси, .. Милиард след милиард се втичаха в обеднялата държавна каса. П. Вежинов, ЗЧР, 138.

2. Прен. Остар. Присъединявам се към някакво множество; вливам се. Защо вече месеци в стана на големия главатар не беше се втекъл нито един нов войник? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 199. // Стичам се. Град Търново ся попълни от множество народ, кой с разпалено любопитство ся втичаше в новосъзидания дом Божий. ДЗ, 1867, бр. 7, 25. От вси страни ся втекоха в Прага славяне, .. за да присъствуват на народния славянский събор. ДЗ, 1868, бр. 18, 69.

ВТИ`ЧАМ СЕ, -аш се, несв.; втека` се, втече`ш се, мин. св. вте`кох се, вте`че се, прич. мин. св. деят. вте`къл се, -кла се, -кло* се, мн., -кли се, св., непрех. Диал. С предл. в. С тичане влизам някъде; затичам се. Без да обръща внимание на новото хлопане на вратнята, втече се в обора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 16.

ВТИ`ЧАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от втичам и от втичам се. Началото на канала при водохващането или главният възел трябва да се проектира така, че да се осигури втичането на необходимите водни количества и да не се допускат пакости. В. Фильов и др., ХК, 20.

ВТИ`ЧАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от втичам се; затичане1.

ВТИЩ м. Диал. Втища.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВТИ`ЩА ж. Диал. 1. Копринена буба; втищ, втище. — Вестник някой си от Австрия казува, че .. коприната не ще веке да ся вади от втищите, ами от листата, които ги хранят. ЦВ, 1857, бр. 323, 118. Не съм втища, да седя все скрита. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 174.

2. Пашкул; втищ, втище (Т. Панчев. РБЯд).

ВТИ`ЩЕ ср. Диал. Втища, втищ.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТИ`ЩЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до втища, втищ; бубен. Жена ми беше покъртила да й взема втищено семе да храни за коприна. М. Кънчев, В, 217.

ВТОПЯ`. Вж. втопявам.

ВТОПЯ`ВАМ, -аш, несв.; втопя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Натопявам, потопявам. Иди на реката и си втопи опашката във водата — рибата сама ще се налови по нея. Т. Икономов, ЧПГ, 3. Някогаш им даваха [на Мария и баща й] с роптание малко сух хляб, когото тии втопяваха във вода, .. и това им беше обедът. X. Пашов и др., ЦП (превод), 44. втопявам се, втопя се страд.

ВТОПЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от втопявам и от втопявам се; натопяване, потопяване.

ВТОР. Вж. втори.

ВТОРА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дете или добиче във втората година.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТОРА`Ч м. Диал. Въторач.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВТОРА`ЧА. Вж. вторачвам и вторачам.

ВТОРА`ЧАМ, -аш, несв. (диал.); втора`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вторачвам. Черните му вежди и дългата му златна коса, слисаха събранието, ..; сичките жени от палата вторачаха своите удивлени погледи. Ив. Адженов, ВК (превод), 12.

ВТОРА`ЧАМ СЕ несв. (диал.); втора`ча се св., непрех. Вторачвам се. Едвам сега от няколко време насам зе .. да са проявяват светилата небесни, по които, за да направя и аз откритията си, трябаше млого да зяпам и да са вторачам. П. Р. Славейков, СКНГ, 4.

— Друга (остар. и диал.) форма: второ`чам.

ВТОРА`ЧАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вторачам и от вторачам се; вторачване.

— Друга (остар. и диал.) форма: второ`чане.

ВТОРА`ЧВАМ, -аш, несв.; втора`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с очи, поглед. Спирам напрегнато, настойчиво и продължително (очи, поглед) върху някого или нещо; втренчвам, впервам, впивам1. Той почака, сетне вторачи погледа си в нейните подивели от ужас очи с такава сила, че Галилеица млъкна и го загледа с отворена уста. Ц. Лачева, СА, 19. С каква тревога тя вторачваше очи в осветените прозорци на измилелия бащин дом! Ив. Вазов, Съч. XXVII, 71. Той като че разбра мисълта ми, та бързо вдигна очи и ги вторачи в мене. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 15. Вторачих очите си къде пътя, който водеше от града. Ил. Блъсков, ДБ, 6. • Обр. Не по-малко сме пак уверени, че В. черква ще вторачи доброто свое внимание и на някои от свещениците. Г, 1863, бр. 8, 57.

ВТОРА`ЧВАМ СЕ несв.; втора`ча се св., непрех. Обикн. с предл. в. Заглеждам се напрегнато, настойчиво, продължително някъде, в някого или нещо; втренчвам се. Станка се извърна към своята приятелка и се вторачи в нея. Гледаше я, сякаш й бе непозната. Г. Караславов, ОХ III, 264-265. Дръпна телеграмата от ръцете й. Разтвори я .. и се вторачи в нея. Б. Несторов, АР, 215. Сетне жената се отскубна, почна да гледа диво хората, вторачваше се в лицата, все непознати за нея. И. Радичков, ГП, 31. Той сядаше до огнището на стола, вторачваше се някъде и не шаваше. Елин Пелин, Съч. III, 173. // За очи, поглед — спирам се напрегнато, настойчиво и продължително върху някого, нещо; втренчвам се, впервам се, впивам се. Общият страх и тревогата на родителите й и та сестрите й бяха пронизали цялото тяло на девойката. Тя посърна, отслабна и очите й се вторачваха грижовно в хората. Тя стана сериозна и разсъдлива не за годините си. Г. Караславов, Т, 70. Децата бързо стихваха. Погледите им се отлепваха от прозорците и се вторачваха в сладкодумния разказвач. Г. Русафов, ИТБД, 62.

— Друга (остар. и диал.) форма: второ`чвам.

ВТОРА`ЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от вторачвам и от вторачвам се; втренчване, впиване1. След продължително вторачване стори му се, че вижда силуета на прав човек и думите като че ли се откъсваха от неговата сянка. Кр. Велков, СБ, 62.

— Друга (остар. и диал.) форма: второ`чване.

ВТОРА`ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от вторак.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТОРА`ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вторача като прил. За очи, поглед — който е напрегнат, съсредоточен в една точка, неподвижен; втренчен, впит. Той не снемаше вторачения си поглед от нея. Ив. Вазов, Съч. XII, 190. Той се вгледа в това изгаснало и безжизнено лице, забеляза вторачения поглед и това чудно умиление, което беше застинало на него. Й. Йовков, ПК, 104. Аника сияеще. Тя винаги сияе. Но вторачените й еленови очи пак само светят, а не топлят. А. Страшимиров, Съч. V, 159.

ВТОРА`ЧЕНО нареч. С напрегнат, настойчив, съсредоточен в една точка поглед; втренчено. Той се обърна към Голям Борован и го загледа остро, вторачено. Д. Ангелов, ЖС, 617. — Мамо, баба умря! — .. За миг мама ме погледна вторачено и току изведнъж изпищя. Г. Белев, ПЕМ, 33. Тя усети парещата му ръка и вторачено се вгледа в очите му. А. Гуляшки, МТС, 96.

— Друга (остар. и диал.) форма: второ`чено.

ВТОРА`ЧЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вторачен; втренченост.

ВТО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, числ. поредно. Диал. Втори. Аврам се върна, та си погледна, — / два бели овни Господ му даде. / Аврам се пусна, овен да фати, / не му се даде да го заколе, / .. / Аврам се пусна по вторен овен, / та го заколе. Нар. пес., СбНУ X, 12. Малко, брате, я задрема, / голем сън я посъни: / как идеха до три змии, / първа змие как иде кон да ми фати; / вторна змие на мен иде, / на мен иде да ме губи. Нар. пес., СбНУ X, 88.

ВТО`РЕНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вторя и от вторя се; повтаряне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТО`РИ, -а, -о, мн. -и и (съкр. остар. и диал.) втор, -а, -о, мн. -и, числ. поредно. 1. Който следва, идва след първия в поредица от предмети или явления. И гръмна първата пушка. Гръма с гръм посрещна първият хълм и през дола с рев го предаде на втория, с ръмжение го поема третият. Ал. Константинов, Съч. I, 256. Матаке втори път почерпи и веселието още повече се засили. Й. Йовков, ВАХ, 37. Късно през пролетта Султана роди второто си дете. Д. Талев, ЖС, 98. Този, който вървеше втор, направи по-дълга крачка и нещо тихо пошушна на другаря си. П. Вежинов, НС, 197. Лион, .. чуто вит днес от фабриките си, .. смята ся като втор град на Франца с повече от 200 хил. жителе. Ив. Богоров, КГ, 111. Ученик от втори клас. △ Сега е втората половина на март. △ Второ издание на книгата. △ Втори брак. Втора реколта. Втори етаж. Втора страница. • Към име на владетел или висше духовно лице — за отличаване от предходния със същото име. Иван Асен Втори. Екатерина Втора. Папа Пий Втори. // Грам. За спрежение, склонение и др. — който има парадигма от форми, различна от формите на други думи от същата част на речта, подредена в науката след друга парадигма, определена като първа. Колко и какви глаголи има на пръво, второ и трете спряжение? ЦВ, 1856, бр. 317, 101.

2. Друг, подобен на първия. Що да видиш? Цял Сопот пламнал! Гори като цигарена книга. Ето ти втора Клисура… Ив. Вазов, Съч. IX, 44. Пощенският чиновник, който преди петнадесетина години мечтаеше да стане втори Яворов, признаваше вече, че отдавна не се интересува от художествена литература. Г. Караславов, Избр. съч. II, 45. — Имам зер, като мойто вино надали ще има второ в Шумен. Ил. Блъсков, ПБ I, 64. // Който замества истинския. — Не бой се, клета душице. Ела при мене! .. Аз ще ти стана втора майчица. А. Каралийчев, ПС, 112. Най-много е стоял в България, прилегнала му на сърцето тая земя, обикнал я като второ отечество. Ив. Вазов, Съч. IX, 128.

3. Който става, извършва се отново; повторен. Ако не бяха се наложили реорганизации в обединението, щеше да останеш в Мадрид втори мандат. В. Пламенов, ПА, 108. При второто отиване при Алкалай ние вече бяхме изоставили комплиментите и исканията ни звучаха твърде сурово. Най-после чорбаджията бе принуден да изгради трапезарията. М. Гръбчева, ВИН, 68. Малко нещо ли е това, да снемеш изведнаж от плещите си бремето на годините, да погребеш старостта си на операционната маса и да заживееш безгрижните дни на една втора младост, след като имаш вече жизнения опит на миналото? Св. Минков, БФ, 33. Законът се прие на второ четене.

4. Който не е основният, най-същественият или най-добрият; второстепенен. Идеята, че тоя господин можеше да им стане другар че щеше да остави него на втори план във вниманието на девойката .. го докарваше до полуда. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 24. Ази са трудя давно го настаня [Ботев] в Александрия за втори учител. АНГ I, 288. Второ качество цигари.

5. Като вмет. дума второ. Книж. При изброяване, изреждане в писмено или устно изложение — на следващото по ред място след първото; след това, после. — По вашите места има тук-таме по някоя кория, задържа влагата и вятъра, а при нас всичко е равно като тепсия. Това едно. Второ: ние сме ново стопанство, ново домакинство правим. А. Гуляшки, СВ, 308. Зараждането на българския туризъм се дължи главно на две причини: първо, на чуждото влияние, подражаване на напредналите народи и, второ, на чисто вътрешни подтици. П. Делирадев, В, 1.

6. Като същ. вторият м., втората ж., второто ср. Книж. Последният от двама души или споменати вече два предмета, две неща. Скоро след това от Враца дойдоха в Трявна Васил Кръстеняка и Димитър Бошнака да ме дирят и отведат във Враца за учител. Първият отдавна се е поминал, а вторият е още жив. П. Р. Славейков, БП II, V. Не се съмнявам, че утре ще дойдете на тържествата .. Първото, на което ви се изпращат входни билети, ще стане по 11 часа .. Второто е по 8 часа вечерта. Ив. Вазов, НПис., 21. втора ж. Мат. В съставно числ. Като знаменател на дроб — една част от нещо, разделено на две равни части. второ<то> ср. Разг. Готвено ядене, което се поднася след супата на обяд или вечеря обикновено в ресторант или в стол. Ако супата е тлъста, второто и третото .. се приемат с нежелание и храносмилането се затруднява. Л. Петров и др., БНК, 66.

◇ Втора класа. Спец.; Втори клас. Остар.; Второ място. Остар. Категория на местата за пътуване в транспортно средство, като влак, кораб, самолет, която е с по-малко удобства или лукс от друга (първа класа). Калугерките, които се бяха качили на пристанището в Марсилия, седят една до друга на палубата на втора класа. Св. Минков, ДА, 39. За да не разносиш много пари, на парахода земи второ място. АНГ I, 411.

Втора космическа скорост. Спец. Най-малката начална скорост, равна на 11,2 км в секунда, която е нужна на космическа ракета или друго тяло, за да преодолее земното притегляне и да излети в Космоса.

Втора култура. Спец. Културно растение, което се засява след прибиране на добива, плодовете на друго, когато площта се освобождава. От планираните 1000 дка царевица за фураж не е засят нито един декар .. Общо беше заключението, че непосетите втори култури едва ли ще поникнат. Ст, 1968, бр. 1169, 1.

Втора майка. Втора съпруга на бащата, която не е родна майка на неговото дете; мащеха.

Втора палатализация. Фон. Промяна на задноезичните съгласни г, к, х в з, ц, с, която е ставала в праславянския език пред ѣ и пред и от дифтонг оі.

Втора ръка. Сел.-стоп. За тютюн и др. — набран при повторно бране.

Втора световна война. Истор. Световната война, започната в 1939 г. от Германия, Италия и Япония и завършила в 1945 г. с пълния им разгром.

Втора сигнална система. Физиол. Думите като качествено нова форма на висшата нервна дейност, свойствена само за човека, които пораждат в мозъка понятията (обобщен резултат от първите сигнали — възприятията и представите), без непосредствено въздействие на обективната действителност.

Втора тръба. Остар. Второ пришествие. Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба, / вий братски се прегърнахте, легнахте / и „Лека нощ!“ навеки си казахте — / до втората тръба. Ив. Вазов, Съч. II, 169.

Втора употреба. За стока — който вече е използван от друг собственик и се препродава, който не е нов. Бяха премахнати митата при вноса на евроавтомобили, независимо дали са нови или втора употреба. ДТ, 1998, бр. 9, 8. Дрехи втора употреба. Телевизор втора употреба.

Втора цигулка. Муз. Една или няколко цигулки, които свирят отделна партия в музикалната творба и допълват водещата мелодия.

Втора черква. Разг. Тържествена служба в православната църква в празничен ден, която започва непосредствено след утренната; литургия. Камбаната на „Свети крал“ биеше вече за втора черква. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 125.

Втори баща. Втори съпруг на майката, който не е същински баща на нейното дете; пастрок.

Втори братовчеди. Синове или синове и дъщери на първи братовчеди или на първи братовчедки.

Втори братовчедки. Дъщери на първи братовчеди или на първи братовчедки.

Втори глас. Муз. Във вокален ансамбъл — един певец или група певци, които изпълняват в музикална творба отделна партия и допълват водещата мелодия.

Втори интернационал. Полит. Международно обединение на социалдемократическите партии (1889-1914), което се разпада поради засилени опортюнистически тенденции.

Втори петли. Диал. 1. Петлите, които пеят повторно рано преди съмване. Вторите петли пропяха и млъкнаха — настъпи мъртвата тишина преди наближаването на утрото. П. Славински, ПЗ, 115. 2. Само нечленувано. Времето рано преди съмване, когато пеят тези петли. А в ума му се въртяха чудни .. нови и немислени дотогава мисли. А и Райка до втори петли не заспа. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 29.

Втори филиз. Бот. Филиз на дърво или храст, който се образува към края на лятото.

Второ българско царство; втора българска държава. Истор. Възобновената през 1186 г. самостоятелна българска държава, освободена от византийското владичество след въстанието на Асен и Петър. През времето на втората българска държава той [гр. Никопол] е един от важните български укрепени центрове. Ст. Михайлов, БС, 125.

Второ Възкресение. Църк. Службата, която се извършва на Великден през деня. Днеска в светлое Христово Воскресение, ненадано па дойдоха сто души войни в училището и напълниха училище и по черквата, когато правихме Второто Възкресение. АНГ I, 599.

Второ коляно. Разг.; Втори пояс. Диал. Родствена връзка между първи братовчеди; второ поколение. — Слава Богу, аз имах твърде малко роднини и никого по-ближен от втори пояс. ССГ (превод), 142.

Второ направление. В периода на социалистическото стопанство в България (1944-1989) — капиталистическа страна, обикн. западна, като търговски партньор. Светлините изсивяха и двамата пътници .. запалиха по цигара .. Виждаше ги за пръв път, но професионалният му нюх, по-скоро призвание и интуиция, говореха недвусмислено, че това са външни търговци по второ направление. М. Иванов, КБВ, 4–5. На чаша концентрат от второ направление ще дойде [неговият познат]… Г. Друмев, УКР, 6.

Второ пришествие. Според християнското учение — повторно идване на Христос на земята, когато всички мъртви ще възкръснат. — За възкресението на мъртвите — повтори замислено Йоан Александър и си повдигна очите от редовете. — Кога ли ще стане то? — На второ пришествие според писанието — намеси се убедено отец Филип. Ст. Загорчинов, ДП, 371.

До второ нареждане (разпореждане). Канц. Докато последва ново разпореждане. — Номератор, предайте на всички: никакво излизане до второ нареждане. Цв. Чалъков, ЗИК, 19. Цената на хляба от 1 август, до второ разпореждане, е. БД, 1909, бр. 21, 2.

Една втора. Мат. Половина. Той взе една втора от наследството.

Лост от втори род. Физ. Вид лост, при който опората е в единия край, а не в центъра (както е при лост от първи род).

<От> второ поколение. Техн. За техническо съоръжение, обикн. електронно — който е изработен на нови, по-съвършени принципи, различни от използваните при първите образци на същата техника. Роботите от второ поколение са снабдени с електронно-изчислителни устройства и са приспособими — променят поведението си в зависимост от изменията в околната среда. РД, 1978, бр. 334, 4.

> Втора класа. От по-долно, по-ниско качество, по-долнокачествен. — Къде е председателят ви, дядо? — .. — А бе той тука при назе по-рядко идва, ние сме втора класа говедари. Хе там е първата класа! — изви глава дядо Кръстьо към новия обор. — Там по` се обажда къде ходи… Ст. Даскалов, СЛ, 288.

Втора природа. Книж. Дълбоко вкоренена характерна черта у човека, придобита по-късно. Изпълняваш своята задача, но следиш реакциите на другите. Това ни е станало втора природа. Тр, 1981, бр. 247, 3. Навикът е втора природа. Погов.

Втори път се родих; живея втори живот. Разг. Употребява се, когато някой след някакви премеждия, несгоди, големи неприятности се оправи, окаже се в много благоприятна и приятна обстановка, която връща силите му и желанието за живот. Ходил той [Ботев] по всичките вирища и водопадчета на Тунджа, ловил раци, търсил риба, къпал се, .. пял, викал и декламирал, с една реч — родил се втори път. З. Стоянов, ХБ, 58. — Данаилов, бихте ли ми сипали една доза .. етилов алкохол и да я разредите със сок .. — В седем часа сутринта! — Имам повод, ние с вас живеем втори живот. Трябва да го полеем. Г. Данаилов, ДС, 170.

Второ аз. Разг. Изключително близък човек, с когото се постига пълно разбирателство, пълно сходство, споделя се всичко и под. По-лесно е .. да се превъплотиш в образа на преуспяващия и да станеш негово второ аз. А. Гуляшки, ДМС, 129.

До второ пришествие, чакам и др. Разг.; До втора<та> тръба; чакам и др. Рядко. Безкрайно дълго, неопределено дълго време (чакам и др.). (По библейското предание, че второто пришествие ще се възвести от тръбни звукове). — Като идеш в Кратово, .., отбий се у златарина Димитраки и му кажи, че си искам парите. Да ми изплати главницата с горницата. Той да не смята, че ще го чакам до второ пришествие. А. Каралийчев, ПГ, 117. Работеха вече четвърта седмица — Неделникът беше цяла тухла изписани листове .. Добри бе започнал да преписва на чисто първите му страници, а старият току подхващаше някоя от тях и пак я нашарваше от горе до долу за ужас на преписвача. — Така не ще свършим до втора тръба, отче! — обаждаше се понякога Добри. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 363.

На втори план. Книж.; На втора линия. Книж.; На втор план. Простонар. С гл. съм, минавам, стоя, измествам и др. Извън основното внимание, основните грижи, след първостепенните задачи, неща, лица и др. Средоточните лица в действието са три .. До тях на втори план приемат участие още толкова лица. К. Величков, ПССъч. VIII, 168. Засягайки дейността на английското правителство, която има за цел да измести обсъждането на острия въпрос .. на втор план, влиятелният английски в. „Таймс“ подчертава, че това не е така просто. ВН, 1960, бр. 2704, 1. По нивите. Тук овощната култура е второстепенна, тя стои на втора линия, а главната култура е някое земледелческо растение. Гр, 1906, бр. 8, 116.

От (през, чрез) втора ръка. Разг. 1. За сведения, новини и под. — който не е получен непосредствено, направо от източника. И ето, на гости у този простак поканиха и главния прокурор. Най-противно и обидно беше това, че поканата беше, тъй да се каже, чрез втора ръка. Обади му се по телефона Хаваджиев. Г. Караславов, Т, 5. 2. Не непосредствено, не направо от източника; косвено. През втора и трета ръка Гроздан научаваше за заканите на Пинтата и се преструваше на нехаен и смел. Г. Караславов, ОХ II, 131.

<От> втора ръка. Разг. 1. За човек — който е по-низш по произход или с по-ниско обществено положение. Както на всички заседания, откак съдеха Джингиби, така и сега пейките бяха изпълнени с разнородна публика. Най-отпред седяха първенците: .. По-назад, чак до дъното на залата, седяха хора от втора и трета ръка. Ст. Дичев, ЗС II, 773-774. 2. Обикн. за човек — който няма достатъчно авторитет, значение и др. качества, които се ценят. В службата от няколко седмици работеше нов колега — мълчалив, сърдит на целия свят .. Ергенче втора ръка, казваха клюкарките. Л. Петков, ГЦ, 85.

По втория начин. Разг. Не по общоприетия ред, а чрез връзки и познати. Знае той, например, че началникът използува служебната кола за лични нужди и че води балдъзата си (!?) на минерални бани чак в Бургас, че всячески се облагодетелствува за сметка на държавата, че гради вила с получени по втория начин материали. П. Незнакомов, АБМ, 36. Петкан Мечков стана и почна да се разхожда назад-напред. — И там [в театралното училище] всичко става по втория начин. Не се гледа способността на детето, а положението на баща му. И. Петров, ПР, 139.

Свиря втора цигулка. Разг. Имам второстепенно значение.

ВТОРИ`ЦА нареч. Диал. За втори път. Вторица прави такава грешка.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВТОРИ`ЧЕ, мн. няма, ср. Диал. Обредно гостуване на младоженец и негови близки у тъст на втория петък след сватбата.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТОРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се появява след нещо друго, обикновено като следствие, резултат от него. Вторични материали са тези, които са образувани след окончателното изграждане на скалата от магмата. Г. Георгиев, П, 110. След засаждането на лозичките, ако се появят издънки от подложките или вторични коренчета на мястото на присаждането, те трябва да се премахват. Осн. сел. стоп. VIII кл, 87. Цветовете оранж, зелен и виолетов са вторични, защото са получени от първичните (основни) цветове жълто, червено и синьо с взаимни комбинации. △ Вторичен плеврит. Вторичен бронхит. Вторична ферментация.

2. Рядко. Който стои на второ място по значение, второстепенен. Тези обстоятелства имат вторично значение. △ Вторичен въпрос. Вторични полови белези.

3. Остар. Който става за втори път; повторен, втори. Всичкото домородство са опрости с него и го изпратиха почти до края на леса, а след вторично опрощаване тии са разделиха. П. Бобеков, БВК (побълг.), 33. Вярва се, че то [министерство] ще внесе отново проекта си в тая камара и ще иска вторичното му гласуване. С, 1894, бр. 1488, 1.

◇ Вторичен въглероден атом. Хим. Въглероден атом, който е свързан с други два въглеродни атома.

Вторични суровини. Полезни отпадъци (хартия, метал и др.), които се използват за производство на нови продукти. По време на акцията за събиране на вторични суровини Митко от нашия клас се изложи страшно — донесе всичко на всичко два вестника. В. Цонев, ПТ, 40. — Ами тогава да идем да предадем вълнени парцали на вторични суровини! .. Животът е хубав, понеже е прост: предаваш парцали, взимаш готови черги. И. Попов, БНО, 97.

ВТОРИ`ЧНО нареч. 1. Като следствие, резултат от нещо друго. Тези признаци се появяват вторично, вследствие употребата на някои лекарства.

2. Остар. Повторно. В олтара на църквата е открита интересна, вторично използувана каменна плоча с прабългарски надпис на гръцки език. Ст. Михайлов, БС, 65. — То [кучето] може да има юнак стопан — каза Омар като вторично погледна пушката си. В. Друмев, НФ, 56. След няколко време те вторично решиха, преди да се върнат в Европа, да направят една дълга разходка по непознатата земя. Ч, 1875, бр. 6, 248.

ВТОРИ`ЧНОСТ -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вторичен. Първичност на материята и вторичност на съзнанието.

ВТО`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Вторият ден от седмицата, денят след понеделник. Повечето от сраженията почваха във вторник .. Вторниците се смятаха за нещастни дни. М. Кремен, Б, 162. После неделята денят, който следва, дала му име: понделник, на втория вторник, на третия сряда. З. Петров и др., ЧБ (превод), 261-262. Имам намерение да дойда [в Габрово] и каня са сега за в петък .., ако не сега .., то в понеделник или във вторник. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 89. // Разг. Във вторник, вторничен ден. Пловдивский митрополит г. Хрисант стигна тука преди две седмици и заминалий вторник ся начна пред височайший съд .. съдението му. БДн, 1857, бр. 7, 27. Вторник обичам да излизам до пазара, а сряда се срещаме с приятели.

◇ Сух (чрън, глух, усовски) вторник. Диал. Вторникът от първата седмица на Велики пости (Тодорова неделя), през който в някои краища на страната не се работело, празнувало се за предпазване от суша, болести по добитъка и оглушаване (Н. Геров, РБЯ).

ВТО`РНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от вторник; вторнишки. Вторничен пазар.

◇ Вторничен ден. Разг. Във вторник. Пазарът тука става обикновено вторничен ден.

ВТО`РНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Вторничен. Ранното вторнишко утро бе увито в лека мъгла. Г. Караиванов, П, 27.

ВТОРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който е втори по ред, напр.: второроден, второсрочен.

2. Който не е най-главният, най-същественият или най-добрият, напр.: второкачествен, второразреден, второстепенен.

3. Който става за втори път, напр.: второженец.

ВТОРОБРА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който се отнася до втори брак. Второбрачно дете.

2. Рядко. Който е встъпил във втори брак, женен втори път. Макар черквата и да не държи втория брак за грях, но .. види ся, че го не похвалява, .. дозволява на второбрачните лица да ся причащават, но след дълго време. З. Петров и др., ЧБ (превод), 150.

ВТОРОБРА`ЧИЕ, мн. няма, ср. Книж. Втори брак; второженство.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВТОРОГОДИ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Рядко. Който се отнася до втората година от, на нещо. Второгодишни изпити.

2. Който е на две години или във втора година. Второгодишно растение. Второгодишен студент.

ВТОРОГО`ДНИК, мн. -ци, м. Ученик, който остава в същия клас или курс втора година, който повтаря класа, курса.

ВТОРОГО`ДНИЦА ж. Ученичка, която остава в същия клас или курс втора година, която повтаря класа, курса.

ВТОРОГО`ДНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Повтаряне на един и същи клас или курс в училище. Процентът на учениците, които повтарят класа, е все още значителен .. Тези факти предизвикват тревога у учителите. Ето защо много от тях са решили да преустроят своята работа и постепенно да ликвидират с второгодничеството. ВН, 1962, бр. 3291, 2.

ВТОРОЕТА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. 1. Който се намира на втория етаж. Второетажен апартамент.

2. Обикн. в съчет. с легло, койка и под. Който е разположен на втория ред над друго легло, койка, обикн. в превозно средство, казармено помещение и под. Сутрин, щом се събудеше, свличаше се от второетажното си легло [в парахода] .. и почваше да се къпе, бръсне и подрежда тоалета си. Г. Белев, КВА, 327.

ВТОРОЖЕ`НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Мъж, женен за втори път.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВТОРОЖЕ`НКА ж. Диал. Жена, омъжена втори път.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВТОРОЖЕ`НСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Второбрачие.

ВТОРОЗАКО`НИЕ, мн. няма, ср. Църк. Петата Мойсеева книга от Библията, в която се повтарят накратко наредбите от първите книги (Ст. Младенов, БТР). По устава на нашата черква такива [богослужебни] паремии земат ся .. от следующите книги: бития, .., второзаконие. З. Петров и др., ЧБ (превод), 63.

ВТОРОКА`ЧЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от второ качество, по-малко добро от първото. Второкачествени плодове. Второкачествена стока.

ВТОРОКЛА`СЕН1, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който се отнася до втора класа1 на влак, параход и др. Изтегнат сам във второкласното купе на нощния влак, полузадрямал, полубуден, Елховски летеше пак към София. Д. Калфов, Избр. разк., 186. Дойде кондукторът и аз му казах, че имам второкласен билет. Д. Кисьов, Щ, 498.

2. Който не е най-добрият или от най-добрите, който е от по-долна степен, от втора класа2; второстепенен, второразреден. Вто-рокласно произведение. Второкласен хотел.

ВТОРОКЛА`СЕН2, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който се отнася до втори клас в училище. Жадният за знания дванадесетгодишен Георги трябва да напусне училището, за да помага за прехраната на многобройното семейство. Второкласно образование — това е училищният багаж, с който Георги стъпва в живота. Ст. Благоева, ГД, 25-26. Второкласен учебен материал.

ВТОРОКЛА`СНИК, мн. -ци, м. Ученик от втори клас. Няколко второкласници се опитаха да се хванат при „батковците“, но скоро бяха принудени да се пуснат, тъй като не можеха да устоят на тяхната лудешка игра. П. Проданов, С, 118.

ВТОРОКЛА`СНИЦА ж. Второкласничка.

ВТОРОКЛА`СНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до второкласник и до втори клас в училище. Второкласнически учебник.

ВТОРОКЛА`СНИЧКА ж. Ученичка от втори клас; второкласница.

ВТОРОКУ`РСНИК, мн. -ци, м. Студент или ученик от втори курс. В този ден младежите изглеждат по-бодри. Това личи от лицата на всички, .., от твърдите стъпки на второкурсниците, които отиват към мината. ВН, 1958, бр. 2131, 2.

ВТОРОКУ`РСНИЦА ж. Второкурсничка.

ВТОРОКУ`РСНИЧКА ж. Студентка или ученичка от втори курс; второкурсница.

ВТОРОРАЗРЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който по категория или качество е на второ място, не е най-добрият или от най-добрите; второстепенен, второкласен. Той бил настанен в определения за руските емигранти хотел „Континентал“, .. — един второразреден за времето си хотел. К. Константинов, ППГ, 345. Оставяше впечатление на добре трениран спортист, макар че на спорта и на физкултурата гледаше като на някаква второразредна занимавка за обикновения човек. ОФ, 1958, бр. 4301, 2.

2. При класификация, подразделяне — който е от втори разред, втора група. Второразредни глаголи.

ВТОРОРАЗРЕ`ДНИК, мн. -ци, м. Спорт. Спортист, който има спортна квалификация втори разред. Неотдавна в бетоновия завод .. се формира младежка бригада от строители-спортисти .. Много от тях са първоразредници и второразредници. ВН, 1960, бр. 2624, 3.

ВТОРОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Рядко. Който е роден след първото дете, втори по ред. Второроден син. Второродна дъщеря.

2. Остар. За зъб — постоянен (за разлика от млечен). Когато децата са на възраст от 6 до 14 години, временните им зъби падат, а други*, наречени дълговременни или второродни, поникват. НКАФ (превод), 35.

ВТОРОРОЖДЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Второроден (в 1 знач.). Плацидия, като се ожени втори път .. бе родила .. дъщеря, наименована Онория. Когато второрожденият й син ся воцари с нея на запад, тая й дъщеря би такожде наречена Августа, т.е. царица. Г. Кръстевич, ИБ, 243.

ВТОРОСИГНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Физиол. Който се отнася до втората сигнална система. Второсигнален дразнител.

ВТОРОСРО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до втория учебен срок. Второсрочна бележка. Второсрочен учебен материал.

2. Остар. За военна служба — който продължава след определения срок; свръхсрочен. Надзиратели на пленниците бяха трима души възрастни войници и един старши подофицер на второсрочна служба. Г. Караславов, ОХ II, 49.

ВТОРОСТЕПЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Второстепенен. Васил Л-ий [Левски] беше избран за байряктарин; Иван Кършовски — за писар; Тотъо Филип — за второстепен войвода. П. Хитов, МП, 74.

ВТОРОСТЕПЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който стои на второ място по важност, значение, който не е главен. Възникналите въпроси се оказаха много упорити в своята неясност и затова се избра комисия, която да внесе известна ясност, т.е. да отдели главните от второстепенните. Елин Пелин, Съч. IV, 111. Пред голямата му радост тоя въпрос, толкова важен до преди, стана второстепенен. Ем. Станев, ИК I и II, 450. — Аз протестирам, господин директоре: вие ме оттиквате във второстепенни роли. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 81. През време на работата [над „Силата на мрака“] са въведени и някои второстепенни действуващи лица. Н. Лилиев, Съч. III, 192. След дълго обикаляне през незастроени обширни парцели ние стъпихме на второстепенно шосе. Г. Белев, КВА, 218. Исках само да се махна от Аржентина. А где щях да отида? Това беше второстепенна работа. Б. Шивачев, ПЮА, 169.

2. Който не е най-добрият или от най-добрите; второкласен, второразреден. Второстепенен писател. Второстепенен оркестър.

◇ Второстепенна част на изречението. Грам. Дума в изречението, която пояснява подлога или сказуемото или техните пояснения.

ВТОРОСТЕ`ПЕННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на второстепенен. Второстепенност на ролята.

ВТОРО`ЧА. Вж. второчам и второчвам.

ВТОРО`ЧАМ, -аш, несв.; второ`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Вторачвам; второчвам. Като отвори едрите си сини очи и като ги второчи за една минута към клоновете на дървесата, рекъл би человек, че то [детето] .. беше обладано от една мисъл, която беше ся породила през деня в духа му. М. Балабанов, ДБ, 80.

ВТОРО`ЧАМ СЕ несв.; второ`ча се св., непрех. Остар. и диал. Вторачвам се; второчвам се.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. — Друга (диал.) форма: втора`чам.

ВТОРО`ЧАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от второчам и от второчам се; вторачване, второчване.

— Друга (диал.) форма: втора`чане.

ВТОРО`ЧВАМ, -аш, несв.; второ`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Вторачвам; второчам.

ВТОРО`ЧВАМ СЕ несв.; второ`ча се св., непрех. Остар. и диал. Вторачвам се; второчам се. Една от тия грабливи птици ся е второчила в стаята ми, видяла е от височината на дървото пръстена, .. дошла е и е отнесла пръстена, без да я види някой. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 100. Понякогаж, като седеше, второчваше се на те добитъци и говореше с тях. Ст. Младенов, БТР I, 367.

ВТОРО`ЧВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от второчвам и от второчвам се; вторачване, второчане.

ВТОРО`ЧЕНО нареч. Остар. и диал. Вторачено, втренчено. Поотстъпил от него [изображението] та отдалеч го поизгледал второчено. Й. Груев, СП (превод), 81.

ВТОРОЮ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до втори юни — ден, в който се почита паметта на Христо Ботев и на героите, паднали в борба за освобождение. Наведена над масата, тя съсредоточено рисуваше красив второюнски плакат. △ Второюнска заря.

ВТОРФЯ` СЕ. Вж. вторфявам се.

ВТОРФЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вторфя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Спец. За растения, водорасли и др. — превръщам се в торф.

ВТОРФЯ`ВАНЕр мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от вторфявам се.

ВТОРЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв. 1. Прех. Диал. Върша нещо втори път; повтарям (Н. Геров, РБЯ).

2. Непрех. Остар. Повтарям нечии звуци. Ненадейно от върха заби камбана .. после от по-далеко се обади друга камбана по-звънко, по-радостно. Първата камбана биеше от бялата висока звънарня, чийто вид накара Теодосия да заплаче, а втореше й тая от св. Петка, от царската църква. Ст. Загорчинов, ДП, 247. вторя се страд. от вторя в 1 знач.

ВТО`ЧА1. Вж. втакам1 и вточвам1.

ВТО`ЧА2. Вж. втакам2 и вточвам2.

ВТО`ЧВАМ1, -аш, несв.; вто`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вкарвам течност от един съд в друг, като я точа, преливам с нещо; втакам1 Вточа в бъчва сладко вино. Ст. Младенов, БТР, 365. вточвам се, вточа се страд.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВТО`ЧВАМ2, -аш, несв.; вто`ча, -иш, мин. св. -их св. прех. Диал. Втакам2 (във 2 знач.). вточвам се, вточа се страд.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВТО`ЧВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от вточвам1 и от вточвам се1; втакане1.

ВТО`ЧВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вточвам2 и от вточвам се2; втакане2.

ВТРАПА`РЧА. Вж. втрапарчвам.

ВТРАПА`РЧВАМ, -аш, несв.; втрапа`рча -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Хващам при среща, спипвам някого, нещо. Ходихме с Викентия по селото, та понаредихме работите си, .. Не можахме да втрапарчим дряновския поп, който още ходи и пречи по селата. М. Кънчев, В, 228. Агите втрапарчиха дяда Нейча и другарите му и друго не щат: „Пара`, чорбаджи!“ М. Кънчев, В, 358.

2. Насилствено пъхам нещо някъде, в ръцете на някого; набутвам, навирам, втиквам, втрапявам. Митка дойде с една бяла кобила .. И щом излязохме из Куфалчево, Митката втрапарчи торбата с ерината [ярината] мене в ръцете. М. Кънчев, В, 152-153. втрапарчвам се, втрапарча се страд.

ВТРАПА`РЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втрапарчвам и от втрапарчвам се.

ВТРА`ПВАМ СЕ, -аш се, несв.; втра`пя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Натрапвам се, налагам се (в съзнанието). В мислите му пак настъпи хаос, необозрим хаос, в който Валери наново започна да се заплита, да губи нишката, да си повтаря едно и също, което го бе мислил, но то пак му се втрапваше. Ал. Томов, П, 164.

ВТРА`ПВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от втрапвам се; натрапване, налагане.

ВТРА`ПЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от втрапя като прил. Остар. и диал. 1. Който е разположен в трап. И в двете посоки засега аз само мислено можех да се разхождам, защото денят бе свършил, а ние тепърва трябваше да гоним втрапеното в Бяла река българомохамеданско село Лясково. Н. Хайтов, ПП, 87-88.

2. Вдлъбнат. Галилей Галилейский .. научва ся, че ся изнамерило оръдие, с което ся виждат отдалечените предмети твърде близо, отгатва, че това .. станва със съединението на обли втрапени и корубести стъкла и направил телескоп много по-съвършен от голандский. П. Р. Славейков, СК, 64.

◇ Като втрапен, стоя (гледам). Диал. Замаян, онемял от почуда, страх и др. (стоя, гледам); като ударен. Множество селяни и селянки бяха наобиколили и гледаха мълчаливо, като втрапени на тоя безобразен куп, нахвърлян като башибозушка плячка. H. Попфилипов, БД, 86. Лишен от старото си привлекателство, българският народ останал като втрапен, не знаял що да хване, като че му изсъхнале ръцете. Псп, 1876, кн. 11-12, 104.

ВТРАПЯ`. Вж. втрапявам.

ВТРАПЯ`ВАМ, -аш, несв.; втрапя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. 1. Вдлъбвам, вдълбавам. И когато Евстатий постана от прозореца, Йосиф прилепи на четири места на пречките по едно парче тестце, втрапи околовръст горната част на всяко парче. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 139.

2. Насилствено пъхам нещо в ръцете на някого; набутвам, навирам, втиквам, втрапарчвам (Н. Геров, РБЯ). втрапявам се, втрапя се страд.

ВТРАПЯ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втрапявам и от втрапявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТРА`ПЯ СЕ. Вж. втрапвам се.

ВТРЕВО`ЖА. Вж. втревожвам.

ВТРЕВО`ЖВАМ, -аш, несв.; втрево`жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Разтревожвам. Вечерта, когато въстаниците са готвиле вече да настъпят, силен гърмеж са чул от голямата пъдарница, който втревожил сичкото население. З. Стоянов, ЗБВ III, 299.

ВТРЕВО`ЖВАМ СЕ несв.; втрево`жа се св., непрех. Остар. Книж. Разтревожвам се. — Тичайте! Турска бричка, покрита с бяло платно, иде откъм Пазарджик! — извика един гърлест въстаник, от гласа на който са втревожиха сичките и хукнаха да бягат към Т. Пазарджикския път. З. Стоянов, ЗБВ II, 30.

— От рус. встревожить.

ВТРЕВО`ЖВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от втревожвам и от втревожвам се; разтревожване.

ВТРЕ`НЧА. Вж. втренчам и втренчвам.

ВТРЕ`НЧАМ, -аш, несв. (диал.); втре`нча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Втренчвам (Ст. Младенов, БТР).

ВТРЕ`НЧАМ СЕ несв. (диал); втре`нча се св., непрех. Втренчвам се. Очите ми непрестанно са завръщаха да са втренчат връз вратата, вмъкнати в стената. Ч, 1875, бр. 4, 190.

ВТРЕ`НЧАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втренчам и от втренчам се; втренчване.

ВТРЕ`НЧВАМ, -аш, несв.; втре`нча, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с очи, поглед. Спирам напрегнато, настойчиво, продължително (очи, поглед) върху някого или нещо; вторачвам, впервам, впивам1. Юрталана .. палеше цигара след цигара, навремени затваряше очи, но пак ги втренчваше в ясната ослепително чиста синина на небето. Г. Караславов, С, 60. Митко беше втренчил поглед нататък, без да мигне. М. Марчевски, МП, 118. Девойката сякаш извършваше някакъв тих обред; сложи ръце на рамената му и го гледа дълго в очите, .. Борис стоеше с отпуснати ръце и чакаше, втренчил в нея напрегнат, тревожен поглед. Д. Талев, ГЧ, 418. Самуил стискаше чашата, втренчил поглед пред себе си. Не гледаше Рослава, само слушаше думите й. А. Дончев, СВС, 185.

ВТРЕ`НЧВАМ СЕ несв.; втре`нча се св., непрех. Обикн. с предл. в. Заглеждам се напрегнато, настойчиво и продължително в някого или нещо; вторачвам се. То [момчето] се бави някъде, върна се, .., но пак не прибра брадвата. Диньо я поглеждаше крадешком, защото му се струваше, че нечие око в кафенето го следи и че ако се втренчва много-много, ще вземат да си я приберат. Г. Караславов, Тат., 157. Щом ни видя, той се втренчи в нас и ни загледа като втрещен. М. Марчевски, ОТ, 46. Когато бяхме насред пътя, капитанинът ме съгледа и като се втренчи в мене, запита ме сърдито от где съм се качил. Ив. Докторов, ЗД, 136. // За очи, поглед — спирам се напрегнато, настойчиво и продължително върху някого, нещо; вторачвам се, впервам се, впивам се. Кехаята току спираше сред одаята, извърташе главата си към оджака и безцветните му очи се втренчваха неподвижно в една точка. Ст. Сивриев, ПВ, 109. Неочаквано Арон вдигна главата си .. Неговият поглед се втренчи в стария евреин без гняв и без омраза. Ст. Загорчинов, ДП, 274. Погледът му се втренчи в лицето на шефа и откри с облекчение, че то не беше особено зло. Д. Димов, Т, 252.

ВТРЕ`НЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от втренчвам и от втренчвам се; вторачване. Всички .. забелязаха и велосипедиста, и тичащия към него Моис. След малко втренчване познаха и чиновника от кантората на „Калеф и Петров“. П. Спасов, ХлХ, 90.

ВТРЕ`НЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от втренча като прил. За очи, поглед — който е напрегнат, съсредоточен в една точка, неподвижен; вторачен. Кольо Ганев се обърна рязко към него, обърна втренчените си очи със същия напрегнат и някак блуждаещ поглед. Д. Талев, ГЧ, 210. Един от пленниците .. седна в канавката и се загледа алчно в яденето ни. От неговия гладен, втренчен поглед ни стана неприятно. П. Вежинов, НС, 90-91.

ВТРЕ`НЧЕНО нареч. С напрегнат, настойчив, съсредоточен в една точка поглед; вторачено. На ниския плет .. стоеше облакътен някакъв едър човек и го гледаше втренчено с широко отворени очи. Елин Пелин, Съч. III, 170-171. След това се спря на една страница. Загледа се продължително и втренчено и скоро пред очите му се сляха в едно всички редове. Д. Калфов, Избр. разк., 359. По едно време гледам — през една маса седнали двама юначаги .. и втренчено ни наблюдават. Г. Данаилов, ДС, 270. В продължение на няколко секунди Ирина гледаше втренчено, поразена от учудване и внезапна тревога. Касата бе почти празна. Д. Димов, Т, 670.

ВТРЕ`НЧЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от втренчен. Тя забрави да се попита как момичето се беше озовало тъй внезапно пред нея, но гневът й порасна изведнъж. Стори й се, че кафените му омразно красиви очи я гледаха с нахална втренченост, почти дръзко и предизвикателно. Д. Тимов, Т, 192.

ВТРЕСА`. Вж. втресвам и втрисам.

ВТРЕ`СА СЕ1. Вж. втресвам се1.

ВТРЕ`СА СЕ2. Вж. втресвам се2

ВТРЕ`СВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); втреса`, -еш, мин. св. втресох, прич. мин. св. деят. втресъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Рядко. Втрисам.

ВТРЕ`СВА МЕ несв. (остар. и диал.); втресе` ме св., непрех. Втриса ме. Много пътя го втресва; позасили се и можехме да захванем пак нашите приятелски разговори. Др. Цанков, ТМ (превод), 165.

ВТРЕ`СВАМ СЕ1, -аш се, несв.; втре`сна се, -еш се, мин. св. -ах се и втре`са се, -еш се, мин. св. -ох се, прич. мин. св. деят. втре`съл се, -сла се, -сло се, мн. -сли се, св., непрех. Диал. Втръсвам се, втръсвам (Н. Геров, РБЯ).

ВТРЕ`СВА МИ СЕ несв.; втре`сне ми се и втре`се ми се св., непрех. Диал. Втръсва ми се. Втресва ми се само да си помисля каква гозба беше ни сложена. Ст. Младенов, БТР I, 368.

ВТРЕ`СВАМ СЕ2, -аш се, несв.; втре`сна се, -еш се, мин. св. -ах се и втре`са се, -еш се, мин. св. -ох се, прич. мин. св. деят. втре`съл се, -сла се, -сло се, мн. -сли се, св., непрех. Диал. Втрещявам се (в 1 знач.) (Ст. Младенов, БТР). Ние се втресохме. Ст. Младенов, БТР I, 368.

ВТРЕ`СВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втресвам и от втресва ме; втрисане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТРЕ`СВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от втресвам се1 и от втресва ми се; втръсване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТРЕ`СВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от втресвам се2; втрещяване.

ВТРЕ`СНА СЕ1. Вж. втресвам се1.

ВТРЕ`СНА СЕ2. Вж. втресвам се2.

ВТРЕ`ЩВАМ, -аш, несв.; втре`щя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Втрещявам.

ВТРЕ`ЩВАМ СЕ несв.; втре`щя се се., непрех. Диал. Втрещявам се.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941.

ВТРЕ`ЩВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втрещвам и от втрещвам се; втрещяване. — Славчо! — пронесе се мълва из тълпата. — Вълкана! — зашъпнаха навсякъде .. Най-напред хорото се спря, но не се скъса .. Но това втрещване трая само един миг. Ив. Вазов, Съч. VII, 78.

ВТРЕЩЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от втрещя като прил. 1. Който е неподвижен, вцепенен от някакво силно преживяване, уплаха, изненада и очите му са широко отворени и неподвижни. Той грабнал секирата и утрепал жена си. Убил я на място. Когато замахнал към втрещеното момче, Йошко изпищял и търтил да бяга. А. Каралийчев, НЗ, 131.

2. За поглед, очи — неподвижен, вперен в една точка. Марийола ги [двамата луди] гледа дълго време с втрещен и тъп поглед, после въздъхна .. и тихо се промъкна в стаичката си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 132.

ВТРЕЩЕ`НО. Нареч. от втрещен. А той, все тъй учудено и вщрещено гледаше към вратата на избата. Й. Йовков, АМГ, 163-164.

ВТРЕ`ЩЯ. Вж. втрещвам.

ВТРЕЩЯ`. Вж. втрещявам.

ВТРЕЩЯ`ВАМ, -аш; несв.; втрещя`, -и`ш, мин. св. -и`х, се., прех. 1. Рядко. Стряскам, вцепенявам. Момчето спокойно се усмихна, а това още повече втрещи крадеца. Д. Шумналиев, ПЛ, 25. Минахме и във високите сфери на политиката. Бай Петър Данчев ме втрещи с едно категорично изявление. В. Андреев, С, 1972, кн. 11, 148.

2. Остар. и диал. Втренчвам; втрещвам. Чат! Чат! — и Ганчо запрегна пушката .. замерджеля са нещо черно, той втрещи очите си в него и видя, че то са бута и върви. Ил. Блъсков, ЗК, 142. — Как, мила мамо, не аз тряба тебе да простя, но ти мене, отговори момичето, като втрещи пълните си със сълзи очи на майка си. МС, 1883, кн. 4, 51-52.

ВТРЕЩЯ`ВАМ СЕ несв.; втрещя` се св., непрех. 1. От силна изненада, уплаха, стряскане ставам неподвижен, вцепенен, с широко отворени очи. Петко се стрелна в стаята на кмета .. — Кмете! Казвай скоро къде е баща ми! — изкрещя с наболяла душа Пенко. Неговото втурване и сърцераздирателният му вик бяха толкова внезапни, че всички се втрещиха. Някои останаха зяпнали с широко отворени очи и уста, а други изтърваха шишенцата си [с ракията]. П. Здравков, НД, 243. Твърдостта, с която младият човек застана срещу него, и сигурният му жест накараха полицая да се втрещи .. Той гледаше с изблещени очи заспалия човек. З. Сребров, Избр. разк., 43. После вдигна пушката си и методично, като на учение, стовари приклада върху главата му. Просто се втрещих на мястото си. П. Вежинов, ЗНН, 98. Още гавазинът не извадил пищова, тресна изстрел и той се наклони от седлото .. За миг останалите се втрещиха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 240.

2. Диал. Вдървявам се, вцепенявам се от студ (Ст. Младенов, БТР).

3. Остар. и диал. Втренчвам се. Отведнъж тя тури длан на устата си и ласкаво се втрещи в него. — Ууу, аз се разбъбрах, а ти… не си ял! Ст. Даскалов, СЛ, 72. Ти бъди само в себе си, бъди човек… — Човек ли? Че беки съм аз м…? — изкрещяваше Пенчо, като са втрещи у зетя си. Ил. Блъсков, ПБ II, 68.

ВТРЕЩЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от втрещявам и от втрещявам се. Било присъствие на духа, било покорство пред съдбата, било втрещяване, но Чоки беше привидно спокоен. Ив. Вазов, Съч. XIV, 193.

ВТРИ`ВАМ, -аш, несв.; втри`я, втри`еш, мин. св. втрих, прич. мин. страд. втрит, св., прех. Вкарвам с триене, разтъркване нещо в друго. За да отстраните излишъка от мазнина, втривайте в кожата на главата отвара от дъбова кора или разтвор от борна киселина. ЖД, 1965, кн. 7, 20. втривам се, втрия се страд. Пастата се втрива [в дървесината] с дървено парче, обвито с плътно сукно, валяче от сукно, твърда четка или тампон. М. Тодорова и др., ТМСС, 259.

ВТРИ`ВАМ СЕ несв.; втри`я се св., непрех. Диал. 1. Силно, плътно се притискам, прилепям към някого или нещо. Святкали светкавиците и трещели гръмотевиците, но колкото по-силно трещели и повече беснеела бурята, дървото по-отчаяно се втривало в камъка, защищавало се. Н. Хайтов, ШГ, 181. — Духне ли вятър, високата гугла .. трябва да я стискаш, а тая без ръбовете се втрива на главата и пет пари не дава нито за вятър, нито за вихрушка… Н. Хайтов, ШГ, 69.

2. Пъхам се, въвирам се в нещо, между други неща (Н. Геров, РБЯ).

3. Ходя някъде или вземам участие в нещо, без да съм желан, канен. Мазникът се втрил и в гостната на познайника си. Ст. Младенов, БТР I, 368. Който се втрива, не се затрива. Послов.

4. Обикн. за крехка, чуплива стомана — при употреба се износвам, изхабявам от триене и под.; изтривам се (Н. Геров, РБЯ).

◇ Втривам се / втрия се като калпав бан в хилядо. Диал. Натрапвам се, навирам се там, където не ми е мястото, където не трябва (Н. Геров, РБЯ).

ВТРИ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от втривам и от втривам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТРИ`САМ, -аш, несв.; втреса`, -е`ш, мин. св. втре`сох, прич. мин. св. деят. втре`съл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Рядко. За треска — обхващам някого и предизвиквам тръпки, треперене, болезнено състояние. Тая треска не втриса тъй редовно децата, както младите. Ив. Богоров, СЛ, 32. Ах че са провикна болен Първан, / Мари как го зачу ламбантина, / ламбантина [налбантина] треска втресе. Нар. пес., СбНУ XXVII, 127-128.

ВТРИ`СА МЕ несв.; втресе` ме св., непрех. 1. Обхваща ме треска и започвам да треперя; разболявам се от треска. Стана ми още по-студено, усещах, че ме втриса. А. Гуляшки, ЗР, 105. Хвана ме малария. Тя се съпровождаше от висока температура, изгубих апетит и през ден ме втрисаше. Сл. Трънски, Н, 708. Коста пребледня, наклони глава, пречупи се и заби чело в земята .. Жените се загрижиха за него като за брат. — Трепери, втресло го е. — От треска човек тъй не трепери. К. Петканов, X, 181.

2. Прен. Изпитвам силна тревога, притеснение, страх от нещо и обикн. започвам да треперя. Три пъти ме втресе и претресе, догде стоях при министъра, ама не ме позна. Чудомир, Избр. пр, 60. Стигна до извода, че човек не трябва да се захваща за нещо, което не може да свърши сам. Оттогава го втрисаше от думата сътрудничество. Е. Кузманов, ЧДБ, 27. От мисълта, че трябва да вдигне ръка на страшния Дели Чакър, го [четника му Иван] втрисало. Н. Хайтов, X, 51.

ВТРИ`САНЕ ср. Отгл. същ. от втрисам и от втриса ме. Леката форма на грип започва обикновено внезапно с тръпки и по-рядко с истинско втрисане и покачване на температурата до 39°-40°. Пр, 1952, кн. 5, 47-48.

ВТРИ`Я. Вж. втривам.

ВТРЪ`СВАМ, -аш, несв.; втръ`сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За храна, питие и под. — преставам да доставям удоволствие, предизвиквам у някого неприятно усещане, неприятен вкус, поради продължителна употреба, ставам противен, гаден; омръзвам, втръсвам се. Едно и също ядене втръсва.

2. Предизвиквам чувство на досада, отегчение, нетърпимост поради това, че се извършвам, ставам многократно или продължавам прекалено дълго; дотягам, омръзвам, опротивявам. А никак не му се искаше да се прибере в малката си стаичка, противна и хладна… Непоносима ще му бъде тази вечер самотата сред оная проста обстановка, която беше му втръснала вече. Г. Караславов, ОХ I, 124. Пихме кафе и говорихме за познатите, но и това втръсва. Ст, 1964, бр. 938, 1.

ВТРЪ`СВА МИ несв.; втръ`сне ми св., непрех. Втръсва ми се. Имахме само по една читанка и в тази читанка от началото до края се разправяше само за Гюро Михайлов. Е, да ти кажа, втръсна ни от туй, дето тоя човечец изгорял на поста си пред касата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 458. Беше ни втръснало да ни обучават, да ни се въвира в очи, непрекъснато, от всяка страница на вестниците, .., на учебниците, че повечето големи световни открития са дело на .. руски откриватели. Г. Данаилов, ДС, 211. Втръсна ми да ям тези блажни и еднообразни гозби. △ Втръснало му да повтаря все едно и също. △ Не закъснявай толкова вечер. На жена ти й втръсва да те чака.

ВТРЪ`СВАМ СЕ несв.; втръсна се св. непрех. Втръсвам. Макар да бяха сладки, суровите батати не бяха много вкусни. След няколко дни те ми се втръснаха до повръщане, но все пак ме спасяваха от глада. М. Марчевски, ОТ, 80. Това са приказки от категорията на тези от хиляда и една нощ, които от повтаряне се втръснаха дори и на децата. В. Коларов, ПХ, 242-243. Небето се мръщи и слънцето слабне, / и въздухът става суров, / и тям им додея, и тям им се втръсна / режимът студен на Цанков. Хр. Радевски, Избр. пр II, 9.

ВТРЪ`СВА МИ СЕ несв.; втръсне ми се св., непрех. 1. Изпитвам неприятен вкус, става ми противно от някаква храна, питие, които приемам продължително, често; втръсва ми. Втръсна ми се от този фасул.

2. Обхваща ме чувство на досада, отегчение, нетърпимост към нещо, което става многократно или продължително; дотяга ми, омръзва ми, опротивява ми, втръсва ми. Осман беше балкански човек, свикнал на прясно месо, на мляко. В бащината му къща се намираше от тези яденета. А оттатък беше му се втръснало да бърка в консервените кутии и да лапа от залоената американска храна. Б. Несторов, СР, 260. — Ката утрин ще се проточат през мегданя хаджи Андрея, хаджи Куман, Андрон, сякаш попове на прянос минават. Хай подире им раята. Я, втръсна ми се. П. Тодоров, Събр. пр II, 332.

ВТРЪ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от втръсвам, втръсвам се и от втръсва ми <се>. По цяла седмица спяха на нивата, все със сухоежбина прекарваха, царевичният хляб и кромидът им омръзваха до втръсване. Г. Караславов, Тат., 154. Еднообразната работа ни отегчава до втръсване, търпението ни се изчерпва до капчица. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 22.

ВТРЪ`СНА. Вж. втръсвам.

ВТУ`ЛКА ж. Техн. 1. Машинна част с форма на неголям кух цилиндър. За да се намали триенето и износването на шийките на валовете, между лагера и шийката се поставят бронзови или чугунени втулки. М. Тодоров и др., ТМСС, 134. По-сетне смених върбовата пръчка [за риболов] с тръстикова. Тук вече имаше нещо по-модерно .. Втулки, пръстенчета, макаричка с навит конец. Д. Калфов, ИТШ, 137.

2. Конусообразна дървена или металическа запушалка. Когато се налага краят на бергманова тръба да не завършва в кутия, се поставя втулка. Ел XI кл, 1965, 42.

— Рус. втулка.

ВТУ`ЛКОВ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от втулка. Втулков съединител. Втулков лагер.

ВТУ`ЛЧИЦА ж. Техн. Умал. от втулка.

ВТУ`НЕ нареч. Остар. Напразно, нахалос. Желая и напред да е послушен, зачтото както му часто казувам, ако ся разврати, втуне му е науката; той сега не е малък и разбира доброто. АНГ I, 11.

ВТУ`РВАМ, -аш, несв.; вту`рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. втурнат, св., прех. Диал. Турям нещо вътре в друго; вмествам, втурям (Ст. Младенов, БТР) втурвам се, втурна се страд.

ВТУ`РВАМ СЕ, -аш се, несв.; вту`рна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Затичвам се или тръгвам бързо изведнъж в някаква посока, към някого или нещо; впускам се, устремявам се, затирвам се. Бай Илия трепва и с неукротим бяс се втурва по посока на гласа. Ив. Хаджийски, БДНН I, 153. Отначало тълпата се втурна, но след стотина крачки устремът й започна да отслабва. Мнозина, де разбрали, де не разбрали къде отиват, взеха да изостават. Ем. Станев, ИК I и II, 126. Без да разберат какво става, .. войниците се втурват напред, събират се накуп и се блъскат. Й. Йовков, Разк. I, 83. Самотните врани, които се втурваха след шейната, грачеха жално. В. Нешков, Н, 39. • Със съюз да и следв. гл. Аз се прехвърлих през плета и с всички сили се втурнах да бягам из простора. Радостен смях издуваше гърдите ми. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 3.

2. Влизам стремително някъде; нахлувам. Докторът се втурна в стаята бурно, както всякога. Ив. Вазов, Съч. XXII, 78. — Пеньо е загинал .. И изведнаж остър писък се разнася в двора. Двете жени се втурват вкъщи да кажат на старите. Ив. Бурин, НП, 37. — Вай, Хаджи, заклаха ни! — извика той, като се втурна в гостната с широкия миндерлък. А. Гуляшки, МТС, 58. И в двора втурна се навалица: пристигна / дружина конници пред пътните врата. П. П. Славейков, КП ч. Ш, 176. • Обр. Тя [смъртта] се втурваше сред най-голямото безгрижие, сред смеха и шегите, отнасяше жертвите си още с усмивката на устните им. Й. Йовков, Разк. III, 102-103. Образът на тая девойка, зърнат и на други страници, няколко пъти вече се втурваше в мислите му. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 11.

3. Прен. Включвам се енергично, с увлечение в нещо; впускам се. Славейков .. избира друго поприще, в което се втурва с всичката своя млада енергия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 60. Когато възмъжава Евгений шумно се втурва в светския живот. Лит. X кл, 15.

4. Обикн. със съюз да и следв. гл. Започвам да извършвам стремително или енергично, с увлечение действието, означено от втория глагол. Той [Чарлз] се опита в разни занаяти. Блъска се по параходни компании, втурна се да спекулира със земи, заемаше хотели и барове. П. Спасов, ХлХ, 13. Всички се втурнаха да помагат кой с каквото може. Й. Йовков, Разк. I, 135. След паметника на Вазов с някакво завидно усърдие нашите скулптори заедно с нашите власти се втурнаха в поставяне на паметници. Ал. Гетман и др., СБ, 83.

ВТУ`РВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от втурвам и от втурвам се; вместване, втуряне1.

ВТУ`РВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от втурвам се. Приказката на Нанка се прекъсна от внезапното втурване в стаята на русокосото Софче. Т. Влайков, Съч. II, 178. Колкото вниманието на съвременниците да е било погълнато от трескавата подготовка на четнишки втурвания в България .., все пак имало е далновидни дейци, които при надеждата за скорошно отхвърляне на политическото иго са слагали на обсъждане въпроса за насоките на националното възпитание. М. Арнаудов, БКДБ, 48.

ВТУ`РГАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал.); вту`рна се, -еш се, мин. св. -ах се и (остар. и диал.) вту`ргна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Втурвам се; втуркам се. Славенете, гдето живеели в Дакия, ся втургале в Мизия, Тракия и проч. за грабение. Т. Бурмов, БКн, 1859, май, кн. 2, ч. II, 302. Уните .. ся скитали между Волга, Дона и Кавказа, и оттам ся втургали в предкавказките земли. Г. Кръстевич, ИБ, 13. Вместо да прогласят [войските] Руфина кесар .., нечаяно един от тях скочил със сабята върху му и го ударил; втургнали ся тогаз и другите и го наболи, насекли и разчеснали. Г. Кръстевич, ИБ, 155-156.

ВТУ`РГАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втургам се; втурване2, втуркане.

ВТУ`РГНА СЕ. Вж. втургам се.

ВТУ`РКАМ СЕ, -аш се, несв. (диал.); вту`рна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Втурвам се; втургам се. — Вчера Гергьовица Враниловската ми разказва, че на пазара градските хора към нас се втуркат. Масло и брашно търсят. М. Яворски, ХСП, 160. Втурка се като малко дете на цица. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 82.

ВТУ`РКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втуркам се; втурване2, втургане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТУ`РНА. Вж. втурвам.

ВТУ`РНА СЕ. Вж. втурвам се, втургам се и втуркам се.

ВТУ`РЯ. Вж. втурям.

ВТУ`РЯМ, -яш, несв.; втуря, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Втурвам (Н. Геров, РБЯ) втурям се, втуря се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТУ`РЯМ СЕ, -яш се, несв.; втуря се, -иш се, мин. св. -их, св., непрех. Остар. и диал. Втурвам се (в 1, 2 и 3 знач.). Тогаз ние са борихме тяло до тяло с мятежниците, за да запазим консулите, когато веднага мятежниците, като изпочупиха сички прозорци, втуриха са върху двама консули и ги убиха. Хр. Ботев, Съч. 1929, 247. С тръба и знаме, с меч и лира / през вековете аз се втурям, / аз бутам тронове, кумири. Н. Хрелков, ДД, 237. Но както в живота съдба непозната / внезапно се втуря, надежди сломява / и бури изпраща и сее печали, — / тъй злата прилука и нивата дебне. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 7.

ВТУ`РЯНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от втурям и от втурям се; втурване1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТУ`РЯНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втурям се; втурване2.

ВТУ`РЯ СЕ. Вж. втурям се.

ВТЪ`ВАМ, -аш, несв.; втъна`, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. в. 1. Пропадам, изчезвам под водна или земна повърхност и под. или като попадам в нещо дълбоко; потъвам. Той сети, че нозете му се подсичат, че втъва някъде дълбоко, дълбоко… Ц. Церковски, Съч. III, 50. Уста в усмивка сви Сатанаил, / и в бездната се хвърли той и втъна. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 219.

2. Прен. Навлизам, озовавам се в тъмнина, мрак или се отдалечавам, поради което внезапно се изгубвам от погледа; потъвам. Разбира се, не е нещо обикновено, когато стохиляден град втъне изведнаж в пълна тъмнина. А. Страшимиров, Съч. V, 400.

3. Прен. В съчет. с отвл. същ. Изпадам в състоянието*, означено от съществителното; озовавам се в ново състояние, което ме обхваща изцяло; потъвам. „Опасна змия пробуди в човека Сатана, — жажда за власт пробуди в него Сатана — оттам се родиха царе и патриарси, боляри и царици. И втъна в робия земята“. Н. Райнов, КЦ, 14.

4. Прен. В съчет. с мисъл, размисъл и под. Отдавам се всецяло на някакво занимание, на мисъл и под.; потъвам. И втъва Петър в размисли по прежен луд и невъздържан живот с Лалча и други луди-млади връстници, на които той, Петър, беше главатарят .. Припомня той лудории по хора и мегдани, свирни, закачки. Ц. Церковски, Съч. III, 115. Ив нови загадки втъна моят ум. Н. Райнов, БЛ, 147.

ВТЪ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втъвам; потъване.

ВТЪКА`. Вж. втъкавам.

ВТЪКА`ВАМ, -аш, несв.; втъка`, втъче`ш, мин. св. втъка`х, св., прех. С тъкане вмъквам нещо в това, което тъка. Завит беше със светло халище — такива халища наричат поник-слънце, защото в средата на бялата вълна са втъкани червени пламъци, които се събират в огнено кълбо. А. Дончев, ВР, 274. Наплисква се със студена вода, изтрива се с хавлиен мек пешкир с втъкан фабричен надпис „Добро утро“. В. Ченков, ЗХ, 147. В чергата е втъкана една тържествена дъга, в която се редят черното, захарно розовото, пак черното, синьото, червеното, до червеното — зеленото. ЖД, 1967, кн. 11, 3. • Обр. Просто трябва / да имаме нежността / на оная незнайна женица, / дето първа е втъкала прелестта / на земята ни във шевица. Вл. Башев, Худ. С I, 357. Български народни тъкани! В тях десетки поколения даровити българки са оставили своя труд, своя талант, втъкали са любовта, мъката и неволята, желанията и стремежите си, проявили са умението да направят дома си уютен и топъл. ОФ, 1961, бр. 5140, 4. втъкавам се, втъка се страд. На един работен ход се втъкават три, четири и повече нишки. ВН, 1955, бр. 282, 1.

ВТЪКА`ВАМ СЕ несв.; втъка` се св., непрех. Поет. Залягам, прониквам в нещо трайно, като неотделима част от него; вплитам се. След него [Иван Милев] се наредиха и други — поети, музиканти. Бунтът и нежната любов към народа .. се втъкаха в тяхното творчество. Ал. Гетман и др., СБ, 43. Всичко онова, което беше ме вълнувало през детството — като дете, — сега беше избликнало в тези стихове, беше се втъкало в много от тях и за мене звучаха по новому. Е. Евтимов, ПМ, 171.

ВТЪКА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от втъкавам и от втъкавам се. Втъкаване на нишки.

ВТЪ`КВАМ, -аш, несв.; втъ`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. втъ`кнат, св., прех. Разг. 1. Вкарвам нещо с натиск в тясно пространство, зад, до или вътре в нещо; пъхам, въвирам. Грабна нелегалните материали и ги втъкна зад водосточната тръба. В. Геновска, ПЮФ, 121. Хайдутинът коленичи. Един от джелатите втъкна три пръста в устата му, за да държи главата му да не клима; друг изтегли тежък, широк нож. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 410. От едната страна на иконостаса била втъкната върбата от Върбница. Л. Каравелов, Съч. II, 82. Той [Цветан] прекъсва песента, втъква кавала в пояса си. Ив. Карановски, Разк. I, 36.

2. Пъхам нещо тънко, остро вътре в нещо или между други неща, за да го прикрепя; забождам, затъквам. После се изправи пред огледалото, та си втъкна в косата един едър трендафил. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 87. Той погледна наклонената слива-афъзка, от която жена му правеше чудесно сладко, като във всяко зърно втъкваше бадемче, и въздъхна. Д. Кисьов, Щ, 252. втъквам се, втъкна се страд. втъквам си, втъкна си възвр. Втъквам си китка зад ухото.

ВТЪ`КВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от втъквам и от втъквам се; пъхане, затъкване.

ВТЪ`КНА. Вж. втъквам и втъкнувам.

ВТЪ`КНУВАМ, -аш, несв. (диал.); втъ`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. втъ`кнат, св., прех. Втъквам, втъкнувам се, втъкна се страд. втъкнувам си, втъкна си възвр.

ВТЪ`КНУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втъкнувам и от втъкнувам се; втъкване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТЪЛПЯ`. Вж. втълпявам.

ВТЪЛПЯ`ВАМ, -аш, несв.; втълпя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Усилено, многократно повтарям, разяснявам нещо на някого, за да го запомни, усвои. — Когато бях войник, нашият ротен непрекъснато ни втълпяваше, че винаги трябва да сме готови да се жертвуваме за цар и родина… Д. Кисьов, Щ, 240. По този път Апостолът не престава да втълпява всеизвестни истини, .., за да бъдат те още по-добре осъзнати от народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 251. Едва ли не всеки ден им е било втълпявано, че на война може да се случи всичко и че те са длъжни в името на своя войнишки дълг мъжки да понасят всяко изпитание. П. Вежинов, ВР, 175. За да втълпи още по-дълбоко в ума на Марийка съветите си и важността на мисията й, той прибави тихо: — Защото… турците ще дойдат и ще ме заколят… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 188.

2. Упорито, настойчиво въздействам върху съзнанието на някого, за да му наложа убеждение за нещо, което може и да не е достоверно или правилно; внушавам. Тя говореше някак вдъхновено, с един задълбочен глас, като се мъчеше и мен да втълпи своето особено разбиране и вярата в неговата правота. Т. Влайков, Съч. II, 61. Митър през тия дни бе като болен, нито спеше, нито си гледаше работата. Вървеше подир стъпките на Стояна и непрекъснато му втълпяваше мисълта, че ако убие калугера, ще извърши народно дело. К. Петканов, П, 28. В гимназията ни втълпяваха, че любовта ще ни отклони от борбата. Кл. Цачев, Сш, 168.

3. Остар. Втренчвам, впивам (очи, поглед). Васил втълпи очи си в Желя и Никола, като да искаше да открие по лицето им що са те за хора. Ил. Блъсков, ИС, 63. втълпявам се, втълпя се страд. Ето войните. Антон [Страшимиров] участвува, .. писа с кръв и сълзи .. А когато стане дума за писател на тези войни, от години вече официално и с чиста съвест се втълпяват други имена. Г. Райчев, СбАСЕП, 141. втълпява се, втълпи се безл. Той [гъдуларят] беше съща и близка роднина на майка ми, но сега не мога да кажа положително какъв й беше. Втълпило се е в ума ми, като да беше вуйчо. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24. Не зная защо, но бае Крачун си мислеше, — втълпило му се беше в главата, че ако загуби Найденовото писмо, Младен не може да се върне. М. Георгиев, Избр. разк., 242.

ВТЪЛПЯ`ВАМ СЕ несв.; втълпя` се св., непрех. 1. Налагам се на съзнанието, оставам, залягам трайно в него; запомням се, запечатвам се. Княз Алеко беше старец висок, величествен, .. с благородно, хубаво, кротко лице, малко скръбно, което се втълпяваше в паметта. Ив. Вазов, Съч. XXV, 50. У мен се е бил втълпил един особен израз, който често ще да съм повтарял. Т. Влайков, Пр I, 141. В походите си с него [Прашилника] аз съм бивал свидетел на сцени доста куриозни, които са се втълпили в ума ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41.

2. За някаква мисъл, убеждение — упорито, натрапчиво залягам в съзнанието, въпреки възможната си недостоверност, неправилност; загнездвам се. Сега припомваше тези случки и в душата й се втълпи съзнанието за вина от лоши помисли. Г. Райчев, Избр. съч. II, 159. Радоилу се втълпи идеята, че Славка е отвлечена в Търново, в бащината си къща. Ив. Вазов, Съч. XIV, 75.

ВТЪЛПЯ`ВАМ СИ несв.; втълпя` си св., прех. и непрех. Създавам си сам убеждение, вяра, че нещо съществува, че е истина или че ще стане; внушавам си. Мислите за бъдещето на децата им не ги оставяли на мира. Те или си втълпявали, че някъде ще попаднат на засада, или че някой ще ги предаде. Сл. Трънски, Н, 495. Кой знае защо, тя си втълпи, че непременно трябва да заключи. Все й се струваше, че някой ще влезе след това и ще попита: „Ами този сандък защо не е заключен?“ Г. Караславов, Тат., 253. Но от тополчани най-мъчително посрещна смъртта на Бате Коле глухото Кости .. Все повече си втълпяваше, че турците са го обесили заради юначеството му. К. Петканов, X, 178. Втълпявам си нещо.

— Друга (диал.) форма: втлапя`вам.

ВТЪЛПЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от втълпявам, втълпявам се и от втълпявам си.

— Друга (диал.) форма: втлапя`ване.

ВТЪ`НА. Вж. втъвам и втънвам.

ВТЪ`НВАМ, -аш, несв. (диал.); втъ`на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Втъвам, потъвам.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВТЬ`НВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втънвам; втъване, потъване.

ВТЪ`ПКВАМ, -аш, несв.; втъ`пча, -еш, мин. св. втъ`пках, св., прех. Вбивам, вкарвам нещо някъде, като го тъпча. Добитъкът втъпка зърната, сипани за птиците. Ст. Младенов, БТР I, 369. втъпквам се, втъпча се страд.

ВТЪ`ПКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от втъпквам и от втъпквам се.

ВТЪПЛЕ`НЕ ср. Остар. Впечатление. Кроежната хубост надминува цветната .. Заради това една хубава статуя прави по-силно втъплене, отколкото една хубава кунопис. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 27.

ВТЪ`ПЧА. Вж. втъпквам.

ВТЪТРА`ЗВАМ, -аш, несв.; втътра`зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вкарвам нещо някъде, като го тътразя, тътря; втътразям, втътрузвам, втътрям. Ратаят втътрази чувала в килера. втътразвам се, втътразя се страд.

ВТЪТРА`ЗВАМ СЕ несв.; втътра`зя се св., непрех. Диал. Влизам някъде, като се тътразя, тътря; втътразям се, втътрузвам се, втътрям се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТЪТРА`ЗВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втътразвам и от втътразвам се; втътразяне, втътрузване, втътряне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТЪТРА`ЗЯ. Вж. втътразвам и втътразям.

ВТЪТРА`ЗЯМ, -яш, несв.; втътра`зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Втътразвам; втътрузвам, втътрям. втътразям се, втътразя се страд.

ВТЪТРА`ЗЯМ СЕ несв.; втътразя се св., непрех. Диал. Втътразвам се; втътрузвам се, втътрям се.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВТЪТРА`ЗЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втътразям и от втътразям се; втътразване, втътрузване, втътряне.

ВТЪТРУ`ЗВАМ, -аш, несв.; втътру`зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Втътразвам; втътразям, втътрям. Изведоха го по една стълба и го втътрузиха в широк кабинет с мека мебел. Хр. Радевски, Избр. пр III, 106. втътрузвам се, втътрузя се страд.

ВТЪТРУ`ЗВАМ СЕ несв.; втътру`зя се св., непрех. Диал. Втътразвам се; втътразям се, втътрям се. Секретар-бирникът Мишо Кибритлията скочи уплашен и изненадан, когато полицейският старши стражар, зачервен като битолски просяк, с някаква мазна папка под мишницата, без да чука, се втътрузи в канцеларията. Хр. Радевски, Избр. пр III, 117.

ВТЪТРУ`ЗВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втътрузвам и от втътрузвам се; втътразване, втътразяне, втътряне.

ВТЪТРУ`ЗЯ. Вж. втътрузвам.

ВТЪ`ТРЯ. Вж. втътрям.

ВТЪ`ТРЯМ, -яш, несв.; втъ`тря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Втътразвам; втътразям, втътрузвам. втътрям се, втътря се страд.

ВТЪ`ТРЯМ СЕ несв.; втъ`тря се св., непрех. Диал. Втътразвам се; втътрузвам се, втътразям се.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВТЪ`ТРЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втътрям и от втътрям се; втътразване, втътразяне, втътрузване.

ВУЗ, ву`зът, ву`за, мн. ву`зове, след числ. ву`за, м. Разг. Висше училище, висше учебно заведение. В медицинските вузове тази есен бяха приети да следват на държавни разноски 240 младежи. ДТ, 1997, бр. 342, 1. — Съкр. в(исше) у(чебно) з(аведение).

ВУ`ЗОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до вуз, до висше учебно заведение. В института такава проява никой не си спомня. И Абдрахим събира вузовския комитет, заседават по всички правила. А, 1978, кн. 37, 26. Вузовска конференция.

ВУ`ЙКА`, -та, мн. ву`йки`, м. Диал. Вуйчо (в 1 знач.). Помня в много други случаи мащеха ми като казваше, че децата се мятали на вуйките. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24. Роднините по кръв, например братя, стрики и вуйки .. не могат да заседават задружно като съдници в търговските или апелативни съдилища. ДЗОИ I (превод), 204. Наричам ся твой вуйка, ако и да не ми беше съща сестра покойната царица, майка ти. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 19. Един бе Чавдар войвода — / един на баща и майка, / един на вярна дружина; / .., / без сестра Чавдар, без братец, / ни нийде някой роднина — / един сал вуйка изедник / и девятмина дружина! Хр. Ботев, Съч. 1929, 32.

— Други форми: у`йка`, у`йкя`, у`кя` и у`ке.

ВУ`ЙКО, -то, мн. -вци и -ви, вин. (остар.) вуйка, м. Диал. Вуйчо (в 1 знач.). Минали бяха години, откакто бе умряла Благуна, сестрата на Стоян Глаушев, .. Но тя остави и едно девойче на пет-шест години .. и Стоян все мислеше да прибере девойчето при себе си в града .. — Не, вуйко Стояне… Харно ми е мене тука. Д. Талев, ПК, 263-264. У дома, както по лелите и вуйковците ми, рядко се говореше български. А. Страшимиров, А, 300. А от род съм — разберете — / и прославен, и богат: вуйкови ми са конете, / а катърът ми е сват. СбХ, 35. Селска „рода“ състои от стопан, стопанка, .., чичовци, стрини, братанци, братаници, вуйковци, вуйни, тетиновци, тетки. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127. Татко ми йе Марко Кралевике, / вуйко ми йе Янкула войвода. Нар. пес., СбБрМ, 468.

— Други форми: у`кьо, у`йко и у`йкьо.

ВУ`ЙКОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. 1. Прил. от вуйко; вуйчов. Тъмничар Лалке говори: / .. / Немаш ли майка, я баща, / я братец, яли сестрица, / я вуйчо, я вуйков сина, / да думат, да те отдумат? Нар. пес., СбВСт, 82.

2. Като същ. вуйкови мн. Домът и семейството на вуйко (Ст. Младенов, БТР). Днес ще се събираме у вуйкови на пита.

— Други форми: ву`йкьов, у`йков и у`йкьов.

ВУ`ЙНА ж. Жена на вуйчо. В дъното на лехите съзря наведени вуйчо и вуйна. Г. Стаматов, Разк. I, 77. — Йордане, радвам се, че дойде. — Благодаря за поканата, вуйчо. — Ела, ела да се видиш с вуйна си. Д. Спространов, С, 282.

— Друга (диал.) форма: у`йна.

ВУ`ЙНИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на вуйна. Вуйнина къща. Вуйнини дрехи.

2. Като същ. вуйнини мн. Домът и семейството на вуйна. Отивам у вуйнини.

ВУ`ЙЧИЧКО, членувано (рядко) -то, мн. (рядко) -вци, м. Диал. Дете или възрастен син (дъщеря), които по външност или по характер приличат на вуйчо си. И досега даже като да помня, че понякога мащеха ми ме дразнеше и ми думаше „наш черньо, вуйчичко“ .. Този майчин ми роднина беше чер и сух, а пък от малък и аз бях сух и порядъчно чер. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24.

ВУ`ЙЧО, -то, мн. -вци и (диал.) ву`йчевци, ву`йчови, ву`йчеви, ву`йчи и ву`йци, зват. (диал. гальов.) ву`йче, м. 1. Брат на майката по отношение на нейните деца. Николай Лилиев живееше .. при семейството на сестра си Божанка и зетя си Минчо Чакърови .. Неговите сестрини дъщери Веса и Мила дълбоко обичаха своя вуйчо. А. Каралийчев, С, 234. Гина Кунчева предава сина си в 1852 г. на грижите на своя брат хаджи Василий .. Условието между двете страни е младият Васил да служи и помага на вуйчо си, а вуйчото да го изучи в училище. Ив. Унджиев, ВЛ, 39. Единият от моите вуйчовци, току-що свършил гимназия, стана наш учител. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 14. Той [Захари] тръгна из стаята .. Метна случайно поглед към стената, където висеше в рамка портретът на един от вуйчите му като войник. Ил. Волен, БХ, 122. Дома ми са госйе [гости] дошли, / мами татко — мене деда, / мами макя — мене баба, / мами бракя — мене вуйци. Нар. пес., СбНУ XLV, 374. „Вуйче ле, мило, вуйче ле! / Да не го виде момчето?“ Нар. пес., СбБрМ, 380.

2. Разг. Мъж на лелята (Н. Геров, РБЯ).

3. Диал. Чичо. „Де гиди лудо и младо! / Що много снощи седохме, / що много гости имахме; / .. на татка ми мили бракя, / а мене мили вуйчеви.“ Нар. пес., СбБрМ, 405.

◇ Вуйчо владика, имам (нямам). Разг. Близко влиятелно лице, на чиято подкрепа и покровителство може да се разчита за постигане на нещо — обикн. за постъпване на някаква служба или в някакво училище (имам). — Вас кой ви назначи тук на работа? — попита Шперлинг и ме погледна проницателно: — Вие сигурно имате вуйчо владика! Хр. Пелитев, ХО, 129.

— Други (диал.) форми: ву`йко, ву`йка`, ву`чо, у`йчо, у`чо, у`йче и ю`йчо.

ВУ`ЙЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на вуйчо, който принадлежи на вуйчо. Аскер като минеше оттук, рекат да съберат от хората ечемик, храна — той няма да отиде от всякиго да вземе, на бащините ти и на вуйчовите ти хамбари ще налети. П. Тодоров, Събр. пр II, 338. От цялото наследство му остана само вуйчовата петоъгълна лула. Л. Канов, ЧК, 87. „Недко на сбора да доде, / пременет да не дохожда, / лелка му ще го премени / във вуйчова му премяна, / свилена и копринена!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 61. Вуйчовите коси побеляха.

2. Който е свързан с вуйчо, отнася се до вуйчо. Вчера беше вуйчовата сватба. Вуйчови роднини. Вуйчов приятел. Вуйчов занаят.

3. Като същ. Разг. вуйчовият, вуйчовата, вуйчовото, мн. вуйчовите. Галено обръщение на вуйчо към племенника (племенницата) му; момче, момиче и др. на вуйчо. — Ти си наше момче и на тебе, вуйчовото, ще кажа — аз съм дошъл нелегално. Г. Караславов, Избр. съч. X, 198. вуйчови мн. Домът и семейството на вуйчо. — Само за малко, мамо! — помоли се Ленко. — Само за един час. Ей къде са вуйчови — ще изтърча и ще се върна… Г. Караславов, Избр. съч. VI, 229.

— Други (диал.) форми: у`йчов, у`йков, ву`чов и ю`йчов.

ВУ`ЛА ж. Остар. 1. Писмено разрешение от църковната власт за встъпване в брак. Този петък не, а миналия, отишло на Антон Куйката момчето с годеницата си да си вадят вула за сватба. Чудомир, Избр. пр, 158. Безсрамният архиерей силом бе развел няколко жени с мъжете им, .., а сетне ги бе венчал наново, взимайки от тях до хиляда гроша за вулата. А. Христофоров, А, 154. — Няма да разрешат от митрополията. На шеснайсетгодишни не дават вула. Пък без вула каква сватба ще правим? К. Калчев, ПИЖ, 103.

2. Рядко. Документ за отличие; грамота. Добрите ученици награждаваха с „фули“ (вули), четвъртити късчета хартия с училищния печат на тях. Ив. Вазов, Съч. X, 154.

3. Восъчен печат за запечатване на писма, документи (Н. Геров, РБЯ). Запечатвам с вула. // Печат върху писмо или документ (Ст. Младенов, БТР).

4. Вулина (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ).

— От лат. bulla ’златен или кожен знак, брошка’ през гр. βούλλα ’печат, папска грамота’. — Друга (остар.) форма: фу`ла.

ВУЛГА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който проявява цинично, предизвикателно незачитане на общоприетите норми за морал и нравственост; циничен, безсрамен. „*Спомняш ли си кабаретата, когато ставаше вулгарен и лепеше като пиян предприемач банкноти по хиляда лева върху челата на оркестрантите?“ Д. Димов, Т, 644. Това й костува, разбира се, една нелестна слава: вулгарният сластолюбец и безскрупулен самохвалко разгласява наляво-надясно любовните си похождения с най-хубавата българка. М. Кремен, РЯ, 338-339. // Който не се спира пред нищо и безогледно върши най-долни, низки дела; безогледен, низък, долнопробен. Той [Александър] наистина се чувствуваше като крадец, като вулгарен крадец, ограбил благодетеля си, човека, комуто дължеше всичко, който се отнасяше към него грижливо, сякаш му беше същински баща. А. Гуляшки, Л, 260. Кой щеше да повярва, че майор Корфонозов, възпитаник на кадетски корпус, герой от Добруджанския и от Южния фронт, може да бъде вулгарен убиец? Ем. Станев, ИК I и II, 303. Вулгарен престъпник.

2. Който е израз на цинично, предизвикателно незачитане на общоприетите норми за морал, нравственост; циничен, безсрамен. Те се отплащаха за великодушието на ония, които им даваха все още възможност да поправят старите си грешки и заблуждения, с вулгарни вицове и анекдоти, с най-невероятни клюки и отвратителни клевети за помощник-командири, за министри. В. Нешков, Н, 119. Вулгарно поведение. Вулгарна постъпка. // Който изразява най-долни, най-низки цели, намерения; низък, долен. Ако управителят предизвика обследване и се установи голяма липса на материали, той [Милев] безусловно ще трябва или да признае истината, или да се самообвини във вулгарна кражба, като човек без чест и съвест, който е злоупотребил служебното си положение и е крал. Д. Ангелов, ЖС, 498. Вулгарно престъпление. Вулгарно убийство.

3. Който съдържа, изразява грубост, простащина, наглост; просташки. И мене ми додява, гложди ме това представление .. за Симеона, един Симеон с вулгарно, просто лице на хрисим поп. Ив. Вазов, Съч. XVII, 183. Величков не одобрявал политиката на Стоилов, не обичал княза, отвращавал се от вулгарните похвати на народняците. Г. Константинов, ПР, 138. Вулгарно намигване.

◇ Вулгарен латински език. Езикозн. Разговорен, простонароден латински език, от който в Средновековието се развиват романските езици.

Вулгарен материализъм. Филос. Философско течение от средата на XIX в., което опростява материалистическото разбиране на света, като отъждествява съзнанието с материята и механично пренася закономерностите на нейните по-низши форми върху по-висшите — съзнанието и обществените явления.

Вулгарен социологизъм. Филос. Опростено тълкуване на обществените явления и класовата обусловеност на идеологията чрез едностранчиво преувеличаване ролята на отделни фактори за общественото развитие — техника, политика, икономика, организация на производството и др.

— От лат. vulgaris ’простонароден’.

ВУЛГАРИЗА`ТОР м. Книж. Лице, което вулгаризира нещо, обикн. някое учение, някаква теория. Един въпрос, който отдавна занимава Виктор, намира като че ли най-подир своя отговор: най-голямото зло за една възвишена идея не са нито нейните врагове, нито нейните вулгаризатори, най-голямото зло е несъвършенството на защитниците й, несъвършенството на тяхната човешка природа. Др. Асенов, ТКНП, 78.

ВУЛГАРИЗА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до вулгаризатор и до вулгаризация. Хаджийски обаче не забравя, че хората не са пасивен продукт на средата, но и те влияят върху нея и я променят .. Както виждаме, .. Хаджийски е чужд на вулгаризаторските възгледи на икономическите марксисти. Е. Каранфилов, Б III, 282. Вулгаризаторски подход към историята. Вулгаризаторски схващания за изкуството.

ВУЛГАРИЗА`ТОРСТВО, мн. няма, ср. Книж. Вулгаризация; вулгаризиране. Споровете, разискванията на проблемите на литературата, .., когато са свободни .. от вулгаризаторството и опростителството, .. могат да допринесат твърде много за придвижване напред на нашето общо литературно развитие. ЛФ, 1956, бр. 2, 2.

ВУЛГАРИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Прекалено опростяване, изопачаване на нещо, обикн. на някакво философско учение, на някаква теория и др.; вулгаризаторство, вулгаризиране. Добре познат е традиционният шаблон, с който се определя всеки нов филм като „крачка напред“, макар често тази крачка да е направена назад или да означава безсмислено тъпчене върху благодатната почва на .., шаблона, схемата и вулгаризацията. ЛФ, 1957, бр. 4, 1. Вулгаризация на идеята в пиеса.

ВУЛГАРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Опростявам до изопачаване, обикн. някакво философско учение, теория и др. вулгаризирам се страд. В Европа е невъзможно да се вулгаризира една симфония от велик композитор, като се смеси с джазова музика, нито пък до Мона Лиза да се постави реклама за уиски — нещо обикновено в Америка. Г. Белев, КВА, 232.

ВУЛГАРИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от вулгаризирам и от вулгаризирам се; вулгаризация, вулгаризаторство.

ВУЛГАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зъ`ма, м. Езикозн. Литер. Груба дума или израз от устната реч, които не са приети в книжовния език. Вазов употребява вулгаризми в речта на някои герои като едно средство за характеристика.

ВУЛГА`РНО. Нареч. от вулгарен; по вулгарен начин, грубо, цинично, просташки. Около всяка маса седяха мъже; някои пушеха и пиеха кафе а ла турка, други играеха на карти и най-вулгарно се ругаеха. Ал. Бабек, МЕ, 248. Надзирателите във фабриките и складовете се отнасяли към работниците извънредно грубо и вулгарно. Ист. X и XI кл, 212.

ВУЛГА`РНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество или проява на вулгарен; циничност. Разпитваха ме с цялата оная полицейска вулгарност и недоверие, главно с това унизително съмнение дали не съм някакъв престъпник. П. Славински, ПЩ, 249. Сред мигането на цветните прожектори се пазарят шумни проститутки и разливат край себе си гъст дъх на козметика и вулгарност. Бр. Йосифова, БЧМ, 134.

2. Обикн. мн. Вулгарни думи или изрази; вулгаризъм. Не говорете вулгарности! △ Речта му е изпъстрена с вулгарности.

ВУЛГИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Умал. от вулгия; малка вулгия, вулийка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВУЛГИ`Я, мн. -и`и, ж. Остар. и диал. 1. Вулия (в 1 знач.). Пъхнал завитата дръжка на кметската си тояга в прашките на вулгията и преметнал кожената торба връз рамо, той вървеше .. по петите на другаря си. А. Христофоров, А, 117. Добрият Петко му бе купил кожена вулгия .., в която Живко можеше да си туря нужната храна за през деня. П. Бобеков, БВК (побълг.), 31. Калугерска торба и циганска вулгия никога не могат да ся напълнят. Послов., Н. Геров, РБЯ I, 177.

2. Мех, чувал за продукти. Захвана [жената] да ма праща насам-нататък — ту за вода, ту на фурната да донеса кукурузника, ту на механата за вино, ту на воденицата да донеса вулгията с брашното. Л. Каравелов, Съч. IV, 47.

◇ Пресипвам от чувал във вулгия. Диал. Върша или говоря безполезни, безсмислени неща (Ст. Младенов, БТР).

— От лат. bulga ’кесия, дисаги’ през гр. βσύλγια. (Вж. М. Филипова—Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 79).

ВУЛИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Умал. от вулия; вулгийка. Упъти ся към мястото на барабоя и напълни с тях вулийката си. Ал. Дювернуа, СБЯ, 265.

ВУЛИ`НА ж. Остар. 1. Кръгла лепенка, употребявана в миналото за запечатване на писмо; вула. Милчо .. бързо, без да съгледа отгоре, че писмото беше запечатано с черна вулина, разгърна писмото и захвана да чете. Ил. Блъсков, ЗК, 115. Писмото за отца Михаила прочети, та че прилепи вулината с плика и тогава му го занеси. АНГ I, 421.

2. Вулинка (във 2 знач.).

— От гр. βσυλλώνω ’подпечатвам, запечатвам’.

ВУЛИ`НКА ж. Остар. 1. Умал. от вулина (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ).

2. Тънка обвивка, обикн. от нишесте, в която се поставя неприятно на вкус лекарство на прах; капсула, вулина (Ст. Младенов, БТР).

ВУЛИ`Я, ж. 1. Остар. и диал. Продълговата кожена торба, чанта за продукти, багаж и под., която се носи през рамо; вулгия. Давидко слагаще хляба във вулията си и се подсмихваше. Й. Йовков, АМГ, 81. Само .. пъдарят с вулия през рамо и провесена на въженце кримка се отбие, размени някоя дума със стопанина. К. Константинов, ППГ, 64. Байрактарят извади от мешинената си вулия кавала и засвири… Ив. Гайдаров, ДЧ, 75. Ето, тая вечер той [Цветан овчарят], подпрян на гегата си, с вулия през рамо, с кожен пояс на кръста, гледа нататък и свири на кавала. Ив. Карановски, Разк. I, 33.

2. Остар. и диал. Торбичка за барут, която се носи на пояса. Там, на масата, беше повалена една вулия, пълна с барут, забравена от въстаниците. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 163. Препасани с кожени вулии, .., наметнати с дълги чепкени и къси прерязани пушки на рамо, те приличаха на плячкаджийска сган. П. Константинов, ПИГ, 204.

3. Диал. Трапецовиден дървен съд за грозде, който се носи на гръб. Часът наближаваше три. Из лозята се мяркаха забрадки, сламеници, каскети, дървени вулии и кошници. Ем. Станев, ИК III, 69.

— От лат. bulga ’кесия, дисаги’ през гр. βούλγια (Вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 79.

ВУЛКА`Н м. Дълбок отвор върху земната повърхност, образуван от разтопена магма, горещи пари, газове, минерали, пепел и др., които изригват с голяма сила от недрата на земята непрекъснато или понякога и се натрупват като конусовиден връх, планина или щит. Когато робите грабнаха оръжието да се бият за своята свобода, той ги отведе на оная планина, където димеше вулканът Везувий. А. Каралийчев, ТР, 154. Днес на учените са известни общо 624 действуващи вулкана по земното кълбо. От тях 546 се намират на сушата, а 78 са подводни. Хр. Тилев, В, 25. Пукнатините на земната кора или ямите, през които пробива навън огненоводното вещество на вътрешността на земното кълбо, наричат се вулкани. К. Смирнов, 3, 18. • Обр. Накипелият вулкан от страдания в гърлото му [на Огнянов] се изля в горещ поток сълзи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 179. На гняв презрителен вулкана / в сърце надменно погаси. Т. Траянов, П, 27.

◇ Активен (действащ) вулкан. Геол. Вулкан, който периодично изригва.

Изгаснал (угаснал) вулкан. Геол. Вулкан, който никога не изригва.

Спящ вулкан. Геол. Вулкан, който не е напълно угаснал, тъй като рядко, случайно дейността му се активизира.

Щитовиден вулкан. Геол. Вулкан, който изхвърля тъмна рядка лава от разтопени базалтови скали и образува полегат склон, подобен на щит.

— От лат. собств. — Друга (остар.) форма: волка`н.

ВУЛКА`НЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от вулкан; вулкански. Рев вулканен ще разтръсне / земя и небеса. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 79. Вулканен канал. Вулканено гърло.

ВУЛКАНИЗА`Т м. Техн. Каучук или каучукови изделия, които са били подложени на вулканизация. Вулканизатът .. притежава по-добри електроизолационни свойства. В. Кабаиванов и др., ТП, 252.

ВУЛКАНИЗА`ТОР1 м. 1. Разг. Уред, приспособление за поправка, лепене на каучукови изделия, предимно на автомобилни гуми.

2. Техн. Рядко. Химическо вещество като сяра, селен, серен хлорид и др., с което се извършва вулканизация на суров каучук. За изолационни цели се използува каучукова смес от суров и синтетичен каучук, вулканизатор (сяра, тиуран) .. и др. Каучуковата изолация има добри електрически електроизолационни и механични свойства. Ел XI кл, 1965, 37.

ВУЛКАНИЗА`ТОР2 м. Разг. Човек, който се занимава с вулканизиране на автомобилни гуми.

ВУЛКАНИЗА`ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Техн. Прил. от вулканизатор1 (в 1 знач.). Вулканизирането [на автомобилни гуми] се извършва по следния начин: почиства се мястото около повредата, .. поставя се лепенката така, че повреденото място да бъде в центъра на лепенката, стяга се с вулканизаторната скоба. В. Вълев, ЕА, 228.

ВУЛКАНИЗА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до вулканизатор1 и до вулканизация. Вулканизаторско предприятие.

ВУЛКАНИЗАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Техн. Който се отнася до вулканизация, предназначен е за вулканизация. Вулканизационна апаратура. Вулканизационна преса. Вулканизационен котел. Вулканизационен агрегат. Вулканизационни лепенки.

ВУЛКАНИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Техн. Гореща или студена обработка на суров каучук чрез сяра и други вулканизационни агенти, в резултат на която той придобива важни технически качества — еластичност, твърдост, изолационни свойства и др., превръща се в гума; вулканизиране. Естественият каучук, нагрят със сяра, рязко подобрява качествата си .. Този нов продукт впоследствие беше наречен гума, а самият процес — вулканизация. Пр, 1954, кн. 1, 41.

ВУЛКАНИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Извършвам вулканизация на каучук, за да се подобрят физико-механичните и експлоатационните му качества.

2. Разг. Поправям, лепя гумени изделия с нагорещен каучук. Велосипедни гуми лепи [Сома], плондири вулканизира. В. Пламенов, ПА, 100. вулканизирам се страд. Автомобилните гуми се вулканизират, като се поставят в преси и се обработват по специален начин.

ВУЛКАНИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вулканизирам като прил. Който е бил подложен на вулканизация. Вулканизиран каучук.

ВУЛКАНИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вулканизирам и от вулканизирам се; вулканизация. Вулканизиране на каучук с помощта на атомна енергия. ВН, 1958, бр. 2275, 4.

ВУЛКАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Геол. Съвкупност от процеси, свързани с

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/541-560&oldid=11020“.