Речник на българския език/Том 2/521-540

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

ВСИ`ЧКИ. Вж. всеки.


ВСИ`ЧКИЯТ, -ката, -кото и (остар.) вси`чки, -а, -о, ед., обобщ. местоим. I. Вместо прил. 1. В съчет. със съществителни, означаващи механичен сбор от лица, предмети, обстоятелства и под. Който е в пълния си брой, в цялото си количество, без да се изключва никой; целият. Под саята в лошо време се прибира всичкият добитък. Т. Влайков, Пр I, 15. — Ето, .. тука си държах всичкото богатство — петстотин жълтици. Елин Пелин, Съч. III, 61. Повечето са селяни. Всичкият тоя народ отива за България да търси работа и печалба. Ив. Вазов, Съч. XVI, 28. // В съчет. със съществителни, означаващи целокупни предмети или съвкупност от предмети, вещества (взети като някакво единство). Който е в цялото си количество, без да бъде отделена част от него. Като взе щипците, нарина всичкия огън пред отвърстието на пещта. Ал. Константинов, БГ, 63. Дълго време Лепо не беше я виждал и сега сърцето му неудържимо се мяташе в гърдите и пращаше всичката млада кръв в лицето му. Елин Пелин, Съч. I, 88. Оттогава булка Селямсъзка по-често отбиваше барата, или, .., лисваше в барата си всичката помия от коритото. Ив. Вазов, Съч. VIII, 9. Всичкият овес на Емперата стоеше неприбран. К. Петканов, СВ, 112. Изядохме всичкия хляб още на обед.

2. Разг. В съчет. със съществителни, означаващи чувства, качества, прояви, явления, време и др. Който е в пълното си количество, степен, обем, колкото е налице; цял. Той срещна очите на майка си и разбра всичката тревога, която я мъчеше. Й. Йовков, СЛ, 14. Тя пое всичката грижа за детето. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 209. Ако тя [розата] беше паднала от ръката ти, .. — аз бих я милвал и топлил с диханието си, за да разцъфти с всичката си разкошна хубост. П. К. Яворов, Съч. III, 284. Той вложи всичката си енергия .., за да постъпи на служба. Елин Пелин, Съч. II, 179. Уплашеното кудкудякане на птиците се смесваше с дивия и гърлен говор на татарите, .. Над всичката тая глъч се разнасяше еднообразното дрънкане на струнните байлами и тумкането на тъпаните. Ст. Загорчинов, ДП, 108-109. И най-тъпият войник часовой можеше да забележи това .. тъй като всичкото време освен пушката в ръката си и вратата срещу поста друго .. не можеше да забележи. П. Шатев, М, 87.

3. Разг. С предл. с, обикн. с възвр. притеж. местоим. си и съществително за качество, проява при гл. правя, работя и др. — образува обстоятелствени пояснения, означаващи висока или крайна степен на признака, изразен от съществителното: С всичкото си старание (работя) — много, извънредно старателно. С всичкото си търпение (чакам) — много, извънредно търпеливо.

4. Остар. и диал. В съчет. с названия на целокупни, неделими предмети, които не се измерват откъм количество или степен. Който се изчерпва, взема се пред вид без остатък, в пълните си размери; цял. Попът не бе й обадил всичката истина. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 47. Той отиде на реката .. Копа там, пищи`, прави` — и мислеше, че е запищил вече всичката река. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 26. Подир всякоя война Полша изгубвала по някоя част от своите области, така чтото най-после всичка Полша разделили помежду си трите господарства. Г. Йошев, КВИ (превод), 312. Дек са е чуло, разбрало, / мома кирия да кара / както е Стойна карала / всичкото лето летовно, / доде са заесенило! Нар. пес., СбНУ XLIV, 473. Къщите в нашата улица са наредени и от двете страни. Всичката улица е постлана с камене. Д. Манчов, БЕ II, 56. Всичкият небосклон. Всичката сцена. Всичката нощ.


ВСИ`ЧКО обобщ. местоим., ср. I. Вместо прил. Вж. всичкият.

II. Вместо същ. 1. Обикн. нечленувано. Всяко едно нещо от някаква съвкупност, общност без изключение. Дворът й изчистен, няма нищо да ти се изпречи на пътя: всичко прибрано, всичко на мястото си. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 11. Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полско. Хр. Ботев, Съч., 1929, 118. Всичко минава и туй ще мине. Погов. // Разг. Всяко от живите същества в дадена общност без изключение; всички. Всичко се тъкмеше да иде на театъра. Ив. Вазов, Съч. XXII, 100. Заразата на съревнованието пламва като епидемия. Всичко се хвърля да работи. Всичко се втурва да изпревари другите, да излезе напред, да се прояви. Г. Караславов, ПМ, 24. Разрази се буря и всичко се изпокри.

2. Цялост, общност от предмети, факти, явления, действия и др., без да се изключва някой от тях. Снегът беше западал на големи парцали и замрежваше всичко пред очите на пътника. Ив. Вазов, Съч. XXII, 168. Той си спомни всичко за тази земя! .. Всяко местенце оживя пред очите му. Ст. Даскалов, БМ, 163. Имаше големи началници, които навярно сега всичко следят, всичко знаят най-добре. Й. Йовков, Разк. II, 129. Някога той бе събрал в околностите на Брегала войска. С войска винаги всичко е лесно. А сега, какво — кой ще послуша само думите ти! Й. Вълчев, СКН, 269. Ний презряхме всичко: слава, чест и достойнства. СбДЧ, 225-226.

3. Като сказ. опред. Това, което има най-голямо значение, което е най-важно за някого. Аз обичам Иванка от цяла душа и сърце… Горко ми! Той за мене е всичко на този свят. В. Друмев, И, 7. Та що е твоят любовник / пред мене и пред властта ми? — Пред тебе, аго, нищо е; но за мен, знаш ли, всичко е. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941. // Обикн. членувано — най-главното, най-същественото нещо. Всяка работа се свършва така, както се подкара. Всичкото е началото. Ст. Чилингиров, ХНН, 46. — Стига да избегнем от бедата, там е всичкото… Ив. Вазов, Съч. ХII, 111. — Парата е всичкото. Тя ум дава, тя свят върти. Елин Пелин, Съч. I, 55-56.

III. Като нареч. а) В съчет. с числ. — за означаване на пълния брой, цялото количество на нещо. Той живял всичко 70 години. Ив. Вазов, Съч. XV, 33. • При аритметичното действие събиране. 100 лв. за плат и 10 лв. за хастар — всичко 110 лв. б) Само, единствено. От толкози челяд един син и една дъщеря са ми останали всичко. П. Тодоров, И I, 95. Няма Герчо дом, ни къща, ниви, ни ливади, / ни занаят знае пари да извади… / Всичко има он една гъдулка. Елин Пелин, Съч. V, 94.

Всичкият свят. Остар. Всички (хора). Всичкият свят се сипва в черкова. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 249. Нашият балкански обяд става весел, всичкият свят присъствува на него: и Мишка, .., и трите овчарски лъва. Ив. Вазов, Съч. XV, 64.

Всичко е цвете и босилек някъде. Остар. и диал. Ирон. Животът, нещата са в много добро положение, в отлично състояние. Представяше [правителството] и даже беше уверило Испанский престол, че в Испания е всичко цвете и босиляк. ДЗ, 1868, бр. 48, 179.

Всичко живо. Разг. Всички (обикн. хора). Един стар магер и един пратен за наказание монах прекарват в мързел тук и тяхната неприветливост пъди всичко живо от това място. Елин Пелин, Съч. IV, 82.

Всичко (всичката работа) Мара втасала. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой върши или се кани да извърши нещо съвсем излишно, ненужно, докато други важни неща не са му в ред. — Чужда стока — чужда: добре. Ами кой ще я купува? .. Европейските кундури не са правени за български крака, а за франсушки… Всичко Мара втасала, та… Ст. Чилингиров, ХНН, 35.

Всичко на всичко. Разг.; Всичко всичко. Остар. Само, единствено (за подчертаване оскъдния брой на нещата в дадена съвкупност). Тя [артилерията] състоеше всичко на всичко от един черешов топ. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 123. Къщата ни е един строп (кат) и в нея има всичко всичко три стаи: стая за госте, стая за седене и готварница. Д. Манчов, БЕ II, 10.

Всичко хубаво (най-хубаво) и (рядко) всичко добро. Пожелание при раздяла. Всичко добро сега, само от Бога здраве. АНГ, 1911, кн. 1, 422.

Като капак (качул) на всичко (отгоре). Разг. Като последна неприятност свръх други неприятни неща. Не била лека дългогодишната служба на графа [Игнатиев] в Константинопол .. И като капак на всичко — сложните отношения вътре в разпръснатите из цялата Турска империя негови чиновници. Т. Жечев, БВ, 254. И като качул на всичко дойде уволнението на Васката и Андрея, че влезли пияни в тунела. Т. Монов, СН, 12.

Мисля, че всичко каквото (що, дето) лети, се яде. Разг. Ирон. Неопитен, незрял, наивен съм и не възприемам реално нещата, фантазирам.

На всичко<то> отгоре. Разг. Не стига това, ами и свръх това, като завършек на много беди и неприятности. Това твърде силно влияеше върху нервите на Касабов. На всичко отгоре се разболя детето на Лена. X. Русев, ПЗ, 252.

Не съм с всичкия <си> <ум, акъл>. Разг. 1. Безумен, луд, ненормален съм. Че той не е с всичкия си, в това те ни най-малко не се съмняваха и никаква вяра не даваха на думите му. Й. Йовков, ПК, 83. Бяха ме предупредили, че игуменът не е с всичкия си. Изпратен е тук на заточение за някакъв смъртен грях. А. Каралийчев, В, 7. 2. Обикн. във 2 и 3 л. Не постъпвам разумно, не съм разумен (употребява се при неразумна постъпка за изразяване на възмущение, укор). И на когото кажеме, че ще вървиме пеш до Доспат, клати глава: „Тези не са с всичкия си!“ Н. Стефанова, РП, 111. — Я тая Гана си не е с всичкия! Да й дават пари и да ги не вземе! Ст, Даскалов, СЛ, 334.

От всичко<то> <си> сърце <и душа>; от всичката си душа. Остар. Много искрено, много силно, с много чувство; от все сърце. — Това тогава аз ви казах от всичкото си сърце. Вие бяхте толкова мила, че аз ви обикнах отведнаж. Елин Пелин, Съч. II, 177. Но сам аз чаках и видях, че всичко стана тъй, както майка ми разказваше и, главното, вярвах, вярвах от всичката си душа. Й. Йовков, Разк. П, 64. Христо от всичката си душа желаеше да дойде краят на безконечната епопея. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 32.

С всичка сила. 1. В съчет. с работя. С най-голямо старание, с голяма енергия, без да се щадя (работя). 2. В съчет. с тичам (бягам). Много, извънредно бързо (тичам).

С всичкия си акъл (ум). Разг. Неодобр. Наивно, безразсъдно, глупаво. — Да забравя, че днес било празник, — .. — И с всичкия си ум отидохме да копаем. Й. Йовков, ЖС, 119. И тогава нещо каза „хряс“ и единият красив, с модерна линия крак на бюрото отиде по дяволите .. И аз с всичкия си акъл тръгнах да правя рекламация. П. Незнакомов, АБМ, 51.

С всичкия си <ум (акъл)> ли съм. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Не постъпвам разумно, не съм разумен (употребява се при неразумна постъпка за изразяване на учудване, възмущение или укор). Та ти с всичкия си ли си била, когато си окачила на шията си беломорските камъчета? К. Петканов, ЗлЗ, 231. Мене ми трябва той, да изляза като съпруга пред хората; аз му трябвам, да излезе като висшист пред хората. Сетне — сбогом със здраве. — Ама ти с всичкия ли си? — Може и да не съм. Дошло е така… Ст. Чилингиров, РК, 176.

С всичкия си глас; от всичкото си гърло, викам (пея, крещя). Разг. Много силно, много високо (викам). — Караул! Разбойници! — викаше с всичкия си глас упоритият влах. Ив. Вазов, Съч. VI, 64. Влезем ли в село, ще вървите чинно, китките ще държите пред дясното си рамо и ще пеете с всичкия си глас! Т. Влайков, Пр I, 261. Той пееше, песен народна и хайдушка… от всичкото си гърло. З. Стоянов, ЗБВ II, 280.

> Преди всичко. 1. Най-напред, на първо място. Преди всичко девойката имаше нужда да си събере свободно мислите и вземе бързо решение. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 202. 2. Най-важно, главно. Нужна е дисциплина преди всичко.Неуспехът е резултат преди всичко на обективните условия.

При всичко това. Остар. Въпреки това. Кръстоносците в Азия посрещнали различни беди, като глад, чума, .. При всичко това тии преминали Мала Азия. Й. Груев, КВИ (превод), 85.

При всичко че сложен съюз. Остар. въпреки че, при все че, ако и да. Но Огнянов не смя да похлопа, при всичко, че бе примрял от глад. Ив. Вазов, Съч. XXII, 159. — А бе, господин Ботйов, какво е това? — запитали го те, при всичко че добре знаели причините. З. Стоянов, ХБ, 360.

— Други форми: си`чкият (остар., сега простонар.), сви`чкият (диал.), си`чко (остар., сега простонар.) и сви`чко (диал.).


ВСИ`ЧКОМА мн., обобщ. местоим. Диал. Всички. Тъмничният мюдюрин, който се страхуваше от сериозно възбунтуване, беше ги наместил там [заптиите], щото на пръв знак да се хвърлят вътре върху ни. А ние всичкома бяхме едвам десет души! Св. Миларов, СЦТ, 117.

— Друга форма: си`чкома.


ВСКА`ЧАМ, -аш, несв.; вско`ча, -иш, мин. св. -и`х, св., непрех. 1. Диал. Със скачане влизам в нещо, някъде (Н. Геров, РБЯ).

2. Остар. Скачам. Тая клетница легнала в един ъгъл на слама и мъчила ся да заспи; но при малейше движение Софиино, при твърде легко охвание нейно, тя вскачаше и притичаше до болната, да ся научи няма ли тя от нечто нужда. С. Радулов, ГМП (превод), 48.


ВСКА`ЧАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вскачам; скачане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВСКО`КВАМ, -аш, несв.; вско`кна, -еш, мин. св. -а`х, св., непрех. Диал. Скоквам в нещо, някъде.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВСКО`КВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вскоквам.


ВСКО`КНА. Вж. вскоквам.


ВСКО`ЧА. Вж. вскачам.


ВСКРАЙ предл. Остар. Край, покрай. Една заран блестящият екипаж ся запрел вскрай церква Святаго креста. С. Радулов, ГМП (превод), 178.


ВСКЪПЯ` СЕ. Вж. вскъпявам се.


ВСКЪПЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вскъпя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Остар. Скъпя се, стискам се, свиди ми се. Това настроение на чорбаджиите е следствие на неразбиранието им .. още и на положението им — когато, от една страна, скудност на доходите, от друга, изобилие на възпитаниците и нужда за настанението и поддържанието им ги принуждава да ся вскъпяват. П. Р. Славейков, ГУ, 68.


ВСКЪПЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ от вскъпявам се; скъпене, стискане.


ВСЛАДЯ`. Вж. всладявам и вслаждам.


ВСЛАДЯ`ВАМ, -аш, несв.; всладя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар и диал. Подслаждам; вслаждам (Ст. Младенов, БТР), всладявам се, всладя се страд.


ВСЛАДЯ`ВАМ СЕ несв.; всладя` се, св., непрех. Остар. и диал. Услаждам се; вслаждам се. „Каква е хубава баницата“, подкачи другата гостенка, „навярно и вам ся всладява, господине учителю?“ Й. Груев, КН 4 (превод), 28.


ВСЛАДЯ`ВА МИ СЕ несв.; вслад`и ми се св., непрех. Остар. и диал. Услажда ми се; вслажда ми се.


ВСЛАДЯ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от всладявам и от всладявам се; вслаждане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВСЛА`ЖДАМ, -аш, несв.; всладя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Придавам сладък вкус на нещо; подслаждам, всладявам (Ст. Младенов, БТР), вслаждам се, всладя се страд.


ВСЛА`ЖДАМ СЕ несв.; всладя` се св., непрех. Остар. и диал. За ядене, хранителен продукт — услаждам се; всладявам се. Колкото стои, повече се вслажда (Ст. Младенов, БТР).


ВСЛА`ЖДА МИ СЕ несв.; вслади` ми се св., непрех. Остар. и диал. 1. Услажда ми се; всладява ми се. Запенено отгоре и възтопло, туй мляко е особено вкусно и много ми се вслажда. Т. Влайков, Пр I, 15. Калин. Сполай ти, моме! (Жадно пие).. Отдавна не съм пил от нашата вода .. Подслади ми ти душата! Шинка. Жаден си, затуй ти се вслажда. Г. Крънзов, Избр. п, 188. Зех да пия чай, а той ми се не вслажда. Тем., 1881, кн. 2, 32. Аз зная, че вам ся вслаждат всякакви овощия и сладки нечта, които ви донася баща ви от град. Й. Груев, КН 4 (превод), 12.

2. Прен. Харесва ми, допада ми; услажда ми се. Изпърво дохождаха твърде малцина от любопитство да видят новия учител .. По малко-малко им ся вслади, та дохождаха вече да ся учат редовно. Й. Груев, КН 4 (превод), 64-65. Тая книга [„Учители и наставници“] най-много са вслажда на сиромаси хора, зачтото ги учи и подканя, да си ся учат и образоват сами себе си. Й. Груев, СП (превод), 101.


ВСЛА`ЖДАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вслаждам и от вслаждам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВСЛЕ`ДСТВИЕ предл. Книж. Обикн. с предл. на. Като последица, като резултат на нещо, от нещо, по причина на нещо. Ненко имаше многобройна челяд: шест деца, от които най-малкото на пет месеца, и майката болна — пак от толкова време насам, вследствие на добиването. Ив. Вазов, Съч. XI, 93. Много паши и каймаками са биле изгонвани и свалени от своите постове, вследствие на най-малкото оплакване от страна на населението. З. Стоянов, ЗБВ I, 299. Той беше затворен вследствие на една погрешка. К. Величков, ПССъч. I, 8. На 10-ти той [Никифоров] писа на Климента, че не приема да влезе в министерството му; Климент не му отговори. Никифоров поднови своята постъпка в по-остра форма, тогава Климент му писа: „Поместен бидохте за член на привременното правителство вследствие уверенията на вашите приятели и другари, че няма да откажете.“ С. Радев, ССБ И, 28. Вследствие поройни дъждове Нордския и Па-де-Каленския департаменти са отчасти наводнени. С, 1894, бр. 1510, 1.


ВСЛУ`ШАМ СЕ. Вж. вслушвам се.


ВСЛУ`ШВАМ СЕ, -аш се, несв.; вслу`шам се, -аш се, св., непрех. 1. Напрягам слуха си да чуя звук, говор, шум, който се чува слабо или неясно; ослушвам се. Счу му се [на Петранов] детски плач .., стана пак и отиде на пръсти до спалнята. Той се вслуша, долепил ухо до ключалката. М. Кремен, СС, 65. Но опомни ме някакъв шум. Вслушах се — това бяха стъпки: някой идеше зад мене. Г. Райчев, Избр. съч. II, 21. Лек шум накара кучето да се пробуди. Наостри уши и се вслуша. Ив. Хаджимарчев, ОК, 57. Заставаше до тежката врата на килията, навеждаше ухо към шпионката и напрегнато се вслушваше. В. Геновска, ПЮФ, 129. // Обикн. с предл. в. Внимателно, съсредоточено слушам (думи, музика и под.); заслушвам се. Много неща Лиляна не можеше да си обясни самичка. И тя се вслушваше във всички разговори, за да долови някоя интересна приказка. Г. Караславов, Т, 72. Аз се вслушвах сега добре в приказките на всякого, стана ми ясно, че се бият пионери с пехотинци. А. Страшимиров, А, 311. Той скита из двора, свири с уста, .. Хората минават, вслушват се, поглеждат го, а той още по-унесено свири. Ст. Даскалов, ПЯ, 84. Виж… жж… беей! Не беше се вслушвала скоро Харитина в ластовичата песен. А. Каменова, ХГ, 119.

2. С предл. в. Вземам под внимание думите, мнението, желанието и пр. на някого; послушвам. А Руси — .., разправяше с хрипкавия си глас какви пречки среща при опитите си да организира селяните. Само най-бедните се вслушвали в неговите думи, само те възприемали новото учение. П. Спасов, ХлХ, 443. Стоян се оставяше в ръцете й, вслушваше се във всяка нейна дума и бързо възприемаше поуките й. Д. Талев, ЖС, 85. Постепенно той привикна да се вслушва в критиката и да вниква в нейния човечен смисъл. К. Калчев, ЖП, 401. — Капитални грешка направихме, че не се вслушахме в молбата на българската делегация. Д. Кисьов, Щ, 275. Той четеше своите произведения пред приятели, вслушваше се в техните мнения и понякога правеше основни преработки. СбАСЕП, 224.


ВСЛУ`ШВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вслушвам се. Думите му бяха спокойни, студени, само при по-внимателно вслушване можеше да се долови леденият и бръснещ ветрец, който излиташе от тях. А. Гуляшки, ЗВ, 418.


ВСМРЪ`КВАМ, -аш, несв.; всмръ`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. всмръ`кнат, св., прех. Диал. Смръквам. всмръквам се, всмръкна се страд.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВСМРЪ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от всмръквам и от всмръквам се.


ВСМРЪ`КНА. Вж. всмръквам.


ВСМУКА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Уред или система за механично изтегляне, всмукване на газове и течности, отпадъчни вещества и под.; аспиратор.


ВСМУКА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който служи за всмукване2, който осъществява всмукване2 на въздух, отпадъчни вещества, течности и др. Много време и труд се изразходваха .. и за изчистване на площите от отпадъците и талаша. Ето защо е запланувано да се построят .. електрокар, асансьор и специален всмукателен апарат, който бързо да изчиства площите около всички машини. ВН, 1958, бр. 2282, 1. Чревната лигавица е богата на жлези, .., Тя е осеяна с голям брой чревни всмукателни власинки .., които увеличават 6-7 пъти вътрешната повърхност на червото. Това има голямо значение за всмукването на храната. Анат. VIII кл, 53. Всмукателна инсталация. Всмукателна тръба.


ВСМУ`КВАМ1, -аш, несв.; всму`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. всму`кнат, св., прех. С едно смукане поемам течност, въздух, дим и др. навътре в себе си. Той всмукваше на малки глътки дима от ароматната цигара и се наслаждаваше на зеления утринен блясък на буйналите овошки. Г. Караславов, Избр. съч. I, 139. Христов взе от подадената му кутия цигара, запали и жадно всмукна. X. Русев, ПЗ, 156. — Панко запали цигара, всмукна няколко пъти по ред и запита: — Ти на каква да е работа ще ли се решиш? А. Гуляшки, Л, 85. всмуквам се, всмукна се страд.


ВСМУ`КВАМ2, -аш, несв.; всму`ча, -еш, мин. св. всму`ках, св., прех. 1. Като смуча, поемам навътре в себе си течност, въздух, прах и др. Растенията бяха разтворили всички свои порички, всмукваха топлината и бързаха да пораснат през нощта по-високо, за да могат на другата сутрин да получат още повече от животворната светлина на слънцето. О. Василев, ДГ, 9. Той забеляза, че държи в шепата си стиска възсуха белезникава трева. Всмукала в себе си цвета на пясъка, тя навяваше тъга, каквато навяват изкуствените книжни цветя. Ем. Манов, БГ, 76. Младите коренчета имат малко по-нагоре от върха многобройни коренови власинки .. посредством тях растението всмуква от почвата вода и разтворените в нея соли. Бтн V и VI кл (превод), 33.

2. Прен. Поглъщам, правя част от себе си, от своята същност. В задругата на Чеславовци, под грижите и погледа на старейшината — .., детето неусетно всмукваше възгледите и обичаите на славянския род и община. А. Дончев, СВС, 152. В разцвета си Османската империя е всмукала много от нашите сили, които са умножили славата й. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 134. Големий градски пазар .. вътре в самия град всмуквал в себе си своите дребни съперници дотогава, докато търговията в целия квартал се е съсредоточавала под един покрив. Е. Белами, ССГ (превод), 33. всмуквам се, всмуча се страд. Разтвор от монозахариди може да се всмуква непосредствено от червата. Б. Банков и др., ВВ, 8.


ВСМУ`КВАМ СЕ несв.; всму`ча се и (рядко) всму`кна се св., непрех. За течност, газ, дребни частици — влизам, прониквам навътре в нещо (в специално устройство за поглъщане) в резултат на смукане или под действието на налягане, вакуум и др. Като прекосени снопи ние налягахме бърже, .. и залепихме лица плътно до земята. Аз усещах как при моето силно дишане се всмукваха прашинки и пълнеха устата и дробовете ми, а самата пръст миришеше на нещо тежко и отвратително. Вл. Мусаков, ЗР, 415. И двамата [мюфтията и Хадър бей] теглеха наргилетата, а водата кълколеше в тях .. и димът, като минаваше през водата, всмукваше се през червените маркучи и отиваше в белия им дроб. Ц. Гинчев, ГК, 155-156. Горивото, най-често смес от бензинови капчици и въздух, се всмуква в работния цилиндър и се сгъстява с помощта на бутало. Физ. VII кл, 77. Водата, солите и витамините не се преработват в организма и се всмукват в този вид, в който постъпват. Анат. VIII кл, 43. Употребяваните сега ленено масло, варена вода и други средства не можеха да предпазят да не се всмукнат в кръвта отровите, образуващи се при изгарянето на тъканите. ПН, 1932, кн. 3, 48.

• Обр. Силата преля в земята, всмука се в жилите на лозите, на дръвчетата, на тревите — даде плод. О. Василев, т, 16. Земята трижди във една прегръдка, / в едно да стегна, в нея да се всмуча, / великата й тайна да науча. Д. Габе, ЗП, 61.

Всмуквам / всмуча (заедно) с майчиното си мляко. Разг. Усвоявам, получавам нещо от рождение. С майчиното си мляко сякаш бе всмукал в сърцето си Стефо Церски омразата към турците. Д. Талев, И, 108.


ВСМУ`КВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от всмуквам1 и от всмуквам се. Прангов мълчеше. Той току-що бе запушил и при честите и дълбоки всмуквания на топлия, ароматен тютюнев дим леко сияние от огънчето на цигарата откриваше сухото му мургаво лице. Г. Караславов, ОХ, IV, 290.


ВСМУ`КВАНЕ2 ср. 1. Отгл. същ.от всмуквам2 и от всмуквам се; аспирация. Хоботчето при пчелата-работничка е много добре развито и нагодено за всмукване на нектар от цветовете. Б. Бижев, СП, 14. // Спец. Засмукване.

2. Физиол. Преминаване на хранителни и други вещества в кръвта или лимфата през слой от живи епителни клетки чрез активната дейност на тези клетки; резорбция. Под всмукване на хранителните вещества се разбира преминаването им от лигавицата на храносмилателния канал в кръвта и лимфата. Анат. VIII кл, 55.

3. Метал. Образуване на празнини в горната част на метални отливки при изстиването им вследствие на силно свиване.


ВСМУКВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Всмукателен. По червата се намират тънки тръбички, които едвам могат да се видят и които се наричат всмуквателни съсъди; тий всмукват хранителний сок и го прекарват в кръвта. Ч, 1872, кн. 13, 573.


ВСМУ`КНА. Вж. всмуквам1.


ВСМУКНАТИНА` ж. Метал. Кухина, която се образува в горната част на метална отливка при изстиването й вследствие на свиване. Частите, които ще се изработват чрез леене, трябва да се конструират по такъв начин, че след отливането в тях да не се получават вътрешни напрежения, всмукнатини и шупли. Л. Калев, ВТЛ, 54.


ВСМУ`ЧА. Вж. всмуквам2.


ВСМЪРДЯ` СЕ. Вж. всмърдявам се.


ВСМЪРДЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; всмърдя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Рядко. Разг. Неодобр. Вмирисвам се, въвонявам се. Водата лесно се всмърдява, кога ся задържи затворена много время или кога ся наберат у нея някакви други нечта. Й. Груев, Ф (превод), 41. Рибата се всмърдява от главата. Послов.


ВСМЪРДЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от всмърдявам се; вмирисване, въвоняване.


ВСПИ`ХВАМ, -аш, несв.; вспи`хна, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. Диал. 1. Пламвам изведнъж.

2. Прен. Изливам бурно яда си; избухвам, разлютявам се, кипвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВСПИ`ХВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вспихвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВСПИ`ХНА. Вж. вспихвам.


ВСПОМАГА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Спомагателен.

— От рус. вспомагательный. — Друга форма: вспомога`телен. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВСПОМИ`НАМ, -аш, несв., прех. Остар. Припомням си, спомням си; вспоминам си, вспомням, вспомням си, напоминам си, напоминавам си. Они двама често разговарят за ония опасности, от които ся избавили, вспоминат ония страшни дни, в кои живот им висял на влакно. С. Радулов, ГМП (превод), 207.


ВСПОМИ`НАМ СИ несв., прех. Остар. Спомням си; вспомням си, напоминавам си, напоминам си, вспомням си. А когато престанат телесните движения .., тя почнува да мисли, да си вспомина. Ст. Ботьов, К (превод), 101-102.


ВСПОМИ`НАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Припомняне, спомняне; вспомняне, напоминане, напоминание, напоминаване.


ВСПО`МНЯ Вж. вспомням.


ВСПО`МНЯМ, -яш, несв.; вспо`мня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Спомням, спомням си; вспоминам, вспоминам си, напоминавам си, напоминам си, вспомням си. Аз ридая, кога вспомня / тие дела славни / на дядове наши… страшни дела! Л. Каравелов, Съч. I, 1. вспомням се, вспомня се страд.


ВСПО`МНЯМ СИ несв.; вспомня си се., прех. Остар. Книж. Спомням си; вспоминам, вспоминам си, напоминавам си, напоминам си, вспомням. Под влиянието на тия спомени [в местния вестник] и заглавието „Ратаи“ вспомних си случката в III клас през 1876 г. пролетта. СбЦГМГ, 13.

— От рус. вспомнить.


ВСПО`МНЯНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от вспомням, вспомням се и от вспомням си; вспоминане, напоминание, напоминане, напоминаване.


ВСПОМОЩЕСТВОВА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Спомоществувание. Академия в заседание свое на 9 августа 1832 година увенчала Мария Виньон, .., с премия от две тисящи франка, като вспомоществование да довърши свое добро дело. С. Радулов, ГМП (превод), 60.


ВСПОМОЩЕСТВОВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Спомоществувател.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВСРЕД* предл. и нареч. I. Предл. Сред. Всред широкия двор се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор. Елин Пелин, Съч. III, 9. „Всички отиват, мислеше Игнатий, всеки има свое място; за тях животът е вън, за мене тука, всред тия стени, в килията на метоха…“ Ст. Дичев, ЗС I, 87. Изкачвам се полека всред гъсталаци от лещак, .., из каменлива и залутана пътека. Ив. Вазов, Съч. XVII, 8. — Положението е много лошо… Вчера видях един мобилизиран колега в Тасос. Той ми каза, че дисциплината всред войниците вече не съществува. Д. Димов, Т, 523. Всред нощ хвана да клепе църква. Д. Манчов, БЕ П, 84. // Изсред, измежду. Всред воя на вятъра, всред камшичените удари на градушката той ясно отдели плисъка на пороен дъжд. М. Смилова, ДВ, 288.

II. Нареч. Остар. В средата, по средата. В светението на лучите Мария можа да забележи половината на стаята .. наконец съзря част от пъпеш, който ся намираше на една трапеза, положена всред, една стъклянка, пълна с вода, и една паница. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 22. Прилепът, шипката и юрдечката ся наортачили да търгуват. Прилепът заел пари и вложил всред; шипката дрехи вложила. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 80. Туриха осла всред си и зеха да ся советоват дали било добро да ся повторително върнат в съкровище. БДн, 1857, бр. 8, 32. Владиката самси / тук служба служи .. / .. / Той пей на древността словата. / Богослужители подземат ги по ред / е олтар, от аналои, всред. / Не реч — един до друг елмаз се рони. К. Христов, ЧБ, 105-106. // Между другите. Тайнствените сановници на отоманската империя, докато мислеха, че османският крив меч .. ще уплаши сички тези европейски докторе на източния въпрос .., един глас, който мълчеше всред дотогаз, ревна от север. НБ, 1876, бр.34, 131.


ВСРЕДОТОЧА`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; всредоточа` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Остар. Книж. Съсредоточавам се. Турските войски, които са всредоточаваха непрестанно около Ниш и Видин са разделиха на последньо време на две отделения. СПл, 1876, бр. 1, 4. По селските и градски черкви наместиха [гърците] слуги на олтаря, проповедници и духовници, на които главното управление ся всредоточаваше в лицето на патриарха. Б. Димитров, А I (превод), 31.


ВСРЕДОТОЧА`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от всредоточавам се; съсредоточаване.


ВСРЕДОТОЧА` СЕ. Вж. всредоточавам се.


ВСТА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Спец. Който се вмъква, вставя допълнително вътре в нещо, като обикн. може и да се извади, махне. Работното колело [на турбината] .. е метален диск .., по периферията на който са прикрепени лъжицообразни лопатки (перки), .. Когато лопатките са разглобяеми (вставни), те се изливат от специална хромникелова стомана. Ст. Михайлов и др., ГМ, 162.

2. Остар. За звук — който се вмъква за улесняване на изговора между струпани съгласни или гласни, или за съединяване на две основи; вмъкнат. Кога две прости думи ся соединяват в една сложна, то или ся сливат така, чтото първата от них си губи окончанието и ся присоединява с втората чрез вставни гласни звуци: о и е (път-е-шествие, вод-о-пад, ..), или ся соединяват тъй, чтото всяка една запазва своя първоначален вид. С. Радулов, НГ, 116.


ВСТА`ВКА ж. Книж. 1. Рядко. Нещо, което се вмъква, поставя вътре в друго или между други неща. Вставка на дреха. // Допълнение, по-късно прибавена бележка в ръкопис. В заглавията на похвалните творби Климент е титулуван „епископ словенски“. Може би титлата епископ е вставка на късните преписвачи? Н. Драгова, КО, 174.

2. Остар. Звук, вмъкнат в думата допълнително за улесняване на изговора или за съединяване на две основи. Коренните звуци составят постоянната и неизменна част на всички думи, които произлизат от един корен; но това не ще каже, че тия звуци .. не приимат ни вставки, ни пропущане, ни преместване на звуците. С. Радулов, НГ, 112.

3. Вставяне, вместване (Ст. Младенов, БТР).

— Рус. вставка.


ВСТА`ВЯ. Вж. вставям.


ВСТА`ВЯМ, -яш, несв.; вста`вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. 1. Вмъквам нещо в друго, между други неща.

2. Диал. Поставям, оставям, като закрепям към нещо.

3. Диал. Казвам нещо, прекъсвайки думите на друг, между мислите на друг; вмятам. — Ние Махмуда го пращаме на училище — встави Въчо, .., — а ти, каквото искаш, това приказвай! Н. Нинов, ЕШО, 84.

4. Остар. Вмъквам звук между струпани съгласни или гласни за улесняване на изговора или за съединяване на две основи. Кога ся струпат няколко согласни мъчно произносими звуци, то за пълногласие, нашият язик обича да вставя между них гласни звуци. С. Радулов, НГ, 110. вставям се, вставя се страд. Звук „н“ ся вставя навремени между две гласни, а навремени и между гласни и согласни звуци: понеже вместо по-еже, в-н-имание вм. въ-имание. С. Радулов, НГ, 109.


ВСТА`ВЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вставям и от вставям се.


ВСТРАНА` нареч. Разг. Встрани, настрана. На масата, малко встрана, в една дълбока калаисана тепсия, бе сложен пуяк. Д. Калфов, Избр. разк., 259. Кравата си пасе встрана. Краката й клепат, когато пристъпя, опашката й често фучи, а меката й кожа потрепва на предните плещи. Ил. Волен, ДД, 138.


ВСТРАНИ` нареч. 1. На място, което се намира вляво или вдясно от някого, нещо, от даден център; настрана, отстрани. Ниви имаше пред тях, зад тях, встрани. П. Вежинов, НС, 98. Встрани от пътя тихо шумоляха узрелите жълти жита. Сп. Кралевски, ВО, 132. Встрани от каменната ограда и доста надалечко сред поляната се виждаше една старовремска могила. Й. Йовков, ЧКГ, 58. // На известно неголямо разстояние, недалеч от някого, нещо. — А вие почакайте малко встрани. Ей там, на сянката закарайте колите — продължаваше да говори Моис. П. Спасов, ХлХ, 89. Масите бяха отрупани с гозби, шишета, чаши. Неколцина вече гуляеха там, а малко встрани седяха цигуларите. П. Здравков, НД, 79. Стоян пристигна в Ичме след обед и право на Свети Илия отиде .. Застана встрани от хорото и затърси с очи Калина. К. Петканов, П, 93.

2. По посока наляво или надясно от някого, нещо, от даден център; настрана. При един завой конят уплашен кривна встрани. Д. Марчевски, ДВ, 7. Внезапно насоченото встрани оръжие се извъртя към него. Ст. Дичев, ЗС I, 174. А Нонка сякаш не го виждаше напреде си. Едвам когато дойде при него, дигна очи, погледна го и се отби встрани, като че искаше да го отмине. И. Петров, НЛ, 204. През стъклата на прозорците се виждаха ресните на прибрани встрани скъпи пердета. Кр. Григоров, Р, 71. Оглеждам се встрани.

3. Прен. Обикн. с гл. оставам, стоя. Без връзка с някакво обществено явление, събитие; настрана, изолирано. Докато Александър разсъждаваше и все разсъждаваше някак встрани от живота, спокоен и пресметлив, Евлоги се втурна сред действителността като борец. А. Гуляшки, Л, 251. Никога не съм си поставял за цел да оставам встрани от здравата, прогресивна, реалистична линия на нашата поезия. ЛФ, 1958, бр. 50, 2. При техните чести спорове тя стоеше встрани, не се бъркаше.Докато трая ревизията, той стоя встрани, не взе участие в разправиите с ревизорите.

4. Рядко. Откъм или по страничната част на нещо; отстрана. — Добре, качвайте се тогава, мулета такива! — .. А те това и чакаха. Мъчат се встрани да се покатерят в колата. П. Михайлов, ПЗ, 83.


ВСТРАСТЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е страстно увлечен; пристрастен, страстен. Половината от господата начело със съдията, .. бяха встрастени ловци. Ем. Станев, ТЦ, 7-8. Единият [Веркович], .. встрастен в борбата за духовна еманципация на българите в Македония, е виждал в песните опора за националното им осъзнаване. СбНУ, LII, 145.


ВСТРАСТЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; встрастя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Обикн. с предл. в. Страстно се увличам в нещо, по нещо; пристрастявам се. Тя е такава — славянска душа, изобщо склонна да се встрастява. Тя лудо обикна Елена, особено след като загуби сина си. П. Славински, ПЩ, 111. Незабелязано се увлече от анатомията и от медицината; той се встрасти в тая наука. Р, 1927, бр. 236, 4. Когато Гужук навърши седем месеца, аз го заведох в гората и започнах да го уча да гони. Той се встрасти в лова на зайци — лаеше подире им като камбанка и тъй упорито ги гонеше, че надмина всички гончета в града. Ем. Станев, К, 24.


ВСТРАСТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от встрастявам се; пристрастяване.


ВСТРАСТЯ` СЕ. Вж. встрастявам се.


ВСТРЕВО`ЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Разтревожен. Те напуснали сичко и встревожени тръгнали към Циганската могила да търсят своите жени и деца. З. Стоянов, ЗБВ III, 278. И смъртно встревожени вечерни птици / пищят пред незрими завеси. Д. Дебелянов, С 1946, 34. Когато цяла Европа е встревожена и с напрегнато внимание следи сяко изменение, сека нова фаза на Източния въпрос; ..; тогава ние, българите, .., да стоиме със сгърнати ръце .., е и срамно, и глупаво, и престъпно. НБ, 1877, бр. 59, 229.

— От рус. встревоженный.


ВСТРЕВО`ЖЕНО. Остар. Книж. Нареч. от встревожен; разтревожено. Нейний ход Балкана смръщен дебне / и с тъмния си шум встревожено й шепне / светите ужаси на знойний кървав ден. П. П. Славейков, СбМис., 1910, кн. 1, 18.


ВСТРОЯ`. Вж. встроявам.


ВСТРОЯ`ВАМ, -аш, несв.; встроя`, -ои`ш, мин. св. -ои`х, св., прех. Техн. При изработка на уред, машина и др. монтирам, прикрепвам някаква част допълнително с цел да се усъвършенства уредът технически; вграждам. Най-често тази самоиндукционна бобина е встроена в самия токоизправител. НТМ, 1961, кн. 3, 8. встроявам се, встроя се страд.


ВСТРОЯ`ВАНЕ ср. Техн. Отгл. същ. от встроявам и от встроявам се; вграждане.


ВСТУДЕНЯ`. Вж. встуденявам.


ВСТУДЕНЯ`ВАМ, -аш, несв.; встуденя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. 1. Изстудявам, охлаждам.

2. Прен. Ставам причина някой да изпита усещане за студ, да изтръпне, да се вцепени поради това, че проявявам враждебност или строгост, неодобрение към него; смразявам, охладявам, вледенявам. Погледът му се дигна и встудени цялото множество. М. Яворски, ХСП, 373. встуденявам се, встуденя се страд. от встуденявам в 1 знач.


ВСТУДЕНЯ`ВАМ СЕ несв.; встуденя` се св., непрех. Рядко. 1. Ставам студен; изстудявам се, охлаждам се.

2. Прен. Ставам равнодушен, безчувствен; изстивам. Встудени се душата й: — Защо краят не идва? — изохкаха гърдите й. М. Яворски, ХСП, 385.


ВСТЪКЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от встъкля и от встъкля се като прил. Рядко. Обикн. за очи, поглед — който е станал неподвижен и с блясък на стъкло. Широкото, хубаво, здраво лице се бе покрило със смъртна бледност, встъкленият поглед като че ли все още гледаше остро и негодуващо. П. Вежинов, ВР, 279.


ВСТЪКЛЯ`. Вж. встъклявам.


ВСТЪКЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; встъкля`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Придавам на нещо вид на стъкло, встъклявам се, встъкля се страд.


ВСТЪКЛЯ`ВАМ СЕ несв.; встъкля` се св., непрех. Рядко. Обикн. за очи, поглед — ставам неподвижен и блестящ като стъкло. Лицето му се вцепени от страх, зеленикавите очи се встъклиха. Срещу него зееше черното страшно дуло на пистолет. П. Вежинов, НС, 265.


ВСТЪКЛЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от встъклявам и от встъклявам се.


ВСТЪ`ПВАМ, -аш, несв.; встъ`пя, -иш, мин. св. -и`х, св., непрех. 1. Книж. С предл. в. Включвам се, присъединявам се към определена група, колектив; постъпвам, влизам. От млади години тя встъпи в редовете на тогавашното социалдемократическо работническо движение в Сърбия. Ст. Благоева, ГД, 24. Като що встъпих в лицея да се уча, начнах да познавам по-добре как върват работите. АНГ I, 332-333. Встъпвам в партия.

2. Книж. С предл. в и в съчет. със съществителни за възраст, период и под. Започвам някаква възраст, годишнина, период; влизам, стъпвам. Световната война почваше своята трета година, ние встъпвахме във втората. К. Константинов, ППГ, 302. Макар че вече встъпваше в шейсетте, Ванюша произнесе своето приветствие в стихотворна форма. Ж. Колев и др., ЧБП, 39. Речта на престарелия бивш екзарх Антим I, .., речта на тъй младия още д-р Конст. Стоилов, .., изразяваха патетически болката на българския народ, че биде разпокъсан, и от тоя ден, в който възкръсналата българска държава встъпваше в живота, правеха ден на всенароден траур. С. Радев, ССБ II, 647. Бохемството приел като съдба, / животът си превърнах на пустиня. / Затуй ли в младост встъпили едвам, / безброй борци умряха без въздишки? М. Недялков, С, 51-52.

3. Книж. С предл. в и в съчет. с някои отвлечени съществителни. Започвам да осъществявам действието, изразено с тези съществителни; влизам, напр.: Встъпвам в бой, борба, сражение — започвам да се бия, да се боря, да се сражавам. В купищата смет и отпадъци се ровят големи лешояди с кафяви крила и голи шии. Понякога те встъпват в бой с петлите. Д. Богданов, ТА, 80-81. Пък нощем, щом всичко утихнеше, от кулата на манастира „Света Богородица Одигитрия“ йеромонах Данаил надаваше грозен вик. Чувах да казват, че по това време встъпвал в борба с демоните. Ем. Станев, А, 37. Встъпвам в разговор, в беседа — започвам да разговарям. Не потърси с никого в беседа да встъпи. Н. Райнов, КЦ, 81-82. Встъпвам в (и остар. на) някакво поприще — започвам да упражнявам някаква професия, да работя като някакъв. Впрочем вие сте още млада, .. вий едва сега встъпвате самостоятелно на ученото поприще. Ал. Константинов, Съч. I, 190. С тази стихосбирка той встъпи в попрището на поет. Встъпвам във владение. Юрид. Започвам да упражнявам фактическа власт върху движим или недвижим имот, който дотогава друго лице държи лично или чрез другиго като свой. Трябва ли децата да встъпват във владение на бащиното си наследство при живота на дяда си? Д. Писарев, ПУЖ (превод), 8-9. Встъпвам в работа (остар.) — започвам работа. Първият сигнал ся даде и орачите при гръмогласни викания встъпиха в работа. ДЗ, 1867, бр. 5, 19.

4. Книж. С предл. в и на и в съчет. със съществителни, означаващи някакво положение. Осъществявам действието или заемам положението, означано или предполагано от съществителното; стъпвам, напр.: Встъпвам на престола — ставам цар, владетел. — Като встъпвам на престола на моите велики деди, аз вземам в ръцете си поводите на империята и халифата. С. Дичев, ЗС I, 11-12. Встъпвам в брак — омъжвам се, оженвам се. Мисля, най-добрият отговор от моя страна ще бъде да дам рапорт, с който да поискам да ми се разреши да встъпя в брак. Й. Йовков, ЧКГ, 253. Три години след раждането на сина си майката встъпила във втори брак със свещеника Варнава Смит. Ив. Въжарова, ИН (превод), 13. Встъпвам в длъжност — поемам изпълнението на определена длъжност. От вчера законен командир на четата е Червени… Аз съм дошъл тука .. да дам възможност на новия командир да встъпи в длъжността си… П. Вежинов, НС, 212. // С предл. в и в съчет. със съществителни, означаващи отношение. Осъществявам действието, отношението, изразено от съществителното; влизам. Тези тела съществуват, движат се, живеят, развиват се, встъпват във взаимодействие, произвеждат, хранят и поддържат своите обитатели и животни. Д. Пеев, ЖДП, 71. В общественото производство хората встъпват в определени, независещи от тяхната воля отношения — производствени отношения.

5. Остар., сега старин. Влизам, навлизам в нещо или някъде; стъпвам. Това бе онзи януарски ден на 1873 година, когато пристигна търновският митрополит Иларион Макариополски, и тогава пак всичко българско в Пловдив и около града стана на крак, сякаш светия встъпва в града. К. Странджев, ЖБ, 8. Стражата ни пусна и встъпих в двора ни жив, ни умрял. Ем. Станев, А, 28. Османовият син Орхан пръв встъпил в Европа. Й. Груев, Лет., 1869, 68. Скрибуцнаха ръждивите резета / и встъпи бавно гостът в тъмний пруст. К. Христов, С 1939, 134.

6. Остар. Заемам място някъде; идвам, дохождам. Сегашните ни земледелци, .., управители и проповедници подир няколко години ще оставят този свят и на тяхно място ще встъпят онези, които днес са момчета. ИЗ 1874-1881, 1882, 196. Не се знае в кой миг от живота си вече зрелият човек встъпва на историческата сцена на своето време, за да изгори на нея. К. Странджев, ЖБ, 43. Митхад щом встъпи управител на Туна [Дунавски] Вилаети на 1863 година и силом накара сичките българе в този вилает да подпишат адрес султану. ДнЗ, 1868, бр. 16, 63.


ВСТЪ`ПВАМ СЕ несв.; встъ`пя се св., непрех. Остар. 1. Излизам напред, изстъпвам се. „„Аз ща тя осъдя на смърт.“ — „Божията воля да ся изпълни!“ — отговори момчето. Сокровищникът, който стана умякчен от това произшествие, встъпи ся и извика“ „Уви, да ви е срам! Щете ли да осъдите сами себе си?“ ИХЦ (превод), 261.

2. Застъпвам се. Той [Пахомий] щеше да ги [стария поп и чорбаджията] ували (свали), но Патриаршията ся встъпи за тях. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 83.

Встъпвам / встъпя в правото (правата) си на някакъв. Книж. 1. Започвам да действам със законните права на някакъв. С влизането в Европейския съюз наистина встъпваме в правото си на европейски народ. 2. Проявявам се, започвам да действам. Над тази граница обстрелът на земни частици изчезва и встъпва в правата си друга, растяща стремително с всеки километър бомбардировка. В. Лвов, ЧК (превод), 102.

Встъпвам / встъпя в реакция. Хим. За химическо вещество — при взаимодействие с друго вещество образувам ново вещество.

Встъпвам / встъпя в ролята си на някакъв. Книж. Започвам да действам, да постъпвам според това, какъв съм. Моля Ви да встъпите в ролята си на родител и да стегнете сина си.Встъпвам в ролята си на директор.


ВСТЪ`ПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от встъпвам и от встъпвам се. Те решиха да ознаменуват встъпването на християнските войски на българска земя с вдигане на въстание в тила и така да подпомогнат освободителите. Д. Динков, ЗЗБ, 71. При встъпването на престола на Георги Тертер той стана най-предан негов привърженик и се радваше на голямо влияние. Ив. Вазов, Съч. XIV, 16. В края на месец декември беше назначен нов областен директор .. Константин Златев подписа акта за встъпване в длъжност. Д. Ангелов, ЖС, 217.


ВСТЪПИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. С който се поставя началото на някаква дейност, проява, цикъл; начален. В своето встъпително слово .., народният артист Георги Калоянчев, почетен председател на фестивала, между другото каза: „Габровци, цяла България сега вази гледа!“ Й. Попов, Ст, 1970, бр. 1267, 2. Встъпителна реч. Встъпителна лекция. // С който се започва обикн. литературно, музикално произведение, реч или нещо друго; уводен. — Слава Богу, че най-сетне се решихте и дойдохте да ни направите чест с посещението си! След тия встъпителни думи дамата сяда до своя съпруг. Св. Минков, РТК, 105-106. В пристъпа си ораторът, като излага някои встъпителни мисли, възбужда вниманието на слушателите към предмета на своето разсъждение. Т. Шишков, ТС (превод), 157. Встъпителна част на квартет. Встъпителни акорди.

2. Който се прави при постъпването, приемането в някаква организация, курс и др. Встъпителна вноска.


ВСТЪПЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Начална част, начало на слово, реч, литературно или музикално произведение и под.; увод, въведение. Лекцията започна без всякакво всъпление. Г. Томалевски, АН, 68. Поемата [„Песен за човека“] е съставена от три момента, ..: встъпление, лирико-епичен разказ за случката в село Могила, заключение. Лит. XI кл, 284. Може би изпълнението щеше да бъде още по-убедително, ако встъпленията на темата във фугата бяха очертани по-ярко. ВН, 1960, бр. 2740, 4. Встъплението е начало и обявяване на словото. Д. Попов, СбРС (превод), 26.

2. Прен. Начало на някаква дейност, проява. Въздушните нападения са подготовка и встъпление към същинското и масово нахлуване на войските.

3. Остар. Встъпване. Избраното лице .. дава в Народното събрание .. клетва .. и обявлява всенародно за встъплението си на престола. ПОУ, 31.


ВСТЪ`ПЯ. Вж. встъпвам и встъпям.


ВСТЪ`ПЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); встъ`пя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Встъпвам. В черква малцина встъпяли и то на голям ден. Й. Груев, КН 4 (превод), 61. Тогаз всякой от вас да встъпя в онова училище, според програмата на което ся види способен, че може да предава науките. Лет., 1871, 179. Рицарството пък, у което встъпяли с монашеско обещание, родило така наречените рицарски монашески рядове. Й. Груев, КВИ (превод), 89.


ВСТЪ`ПЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от встъпям; встъпване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВСУ`Е нареч. Остар. Книж. Напразно, напусто, безполезно. Той тебе ще да те послуша, че грях не си сторила, а моите молби всуе ще бъдат, че съм грешна аз. П. Спасов, ГЛЗЗ, 37. Тирани, всуе се морите, / не се гаси туй, що не гасне. Ив. Вазов, Съч. II, 58. Ти целия скован от злоба си / о, шумен и разблуден град, / и твойте електрични глобуси / всуе тъй празнично блестят! Хр. Смирненски, Съч. I, 32. И като дойде на себе си сутринта, всуе обходи целий град да пита кого срещне, кого види за графинята; но не можа да научи нищо за нея. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 61.


ВСУЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. 1. Суетен. Ако по-отрано не навикнеш в трудолюбието, сетне ще го мислиш за нечто похулително и работението само тогаз ще мислиш за похвалително, когато непосредствената ти цел има нечто всуетно и насладително. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 15. Всуетни желания.

2. Напразен, безсмислен. Всякой чистонароден българин ще оцени тая мярка [предплащането] като най-угодна и способна да не стават всуетни разноски в печатание на листовете. ДЗ, 1868, бр. 49, 184.


ВСУЕ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от всуетен. Дядо ми чул беше и той от праотците си, че ощурите на сичките животни бяха са започели от бреговете на Ганг. От моя страна, нямам всуетността да споделям това мнение. И. Адженов, ВК (превод), 134.


ВСУ`КВАМ1, -аш, несв:, всу`ча, -еш, мин. св. всу`ках, св., прех. Рядко. Поглъщам нещо като суча, бозая, всуквам се, всуча се страд.

Всуквам / всуча с майчиното си мляко. Усвоявам, научавам нещо от рождение. Но с майчиното си мляко всуках аз / презренье към бедите… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 174. „До седем години аз растох при майка ми в манастир, с млякото й наедно аз всуках и нейния яд връз Симеона.“ Е. Мутева, РБЦ (превод), 107.


ВСУ`КВАМ2, -аш, несв.; всу`ча, -еш, мин. св. всу`ках, св., прех. Диал. Усуквам, увивам нещо около друго, всуквам се, всуча се страд.


ВСУ`КВАМ СЕ несв.; всу`ча се св., непрех. Диал. 1. Засуквам се около нещо.

2. Навъртам се, завъртам се около някого с желание да взема участие в нещо, да сторя нещо. Пятина ся всукаха, двамина го грабнаха, в земята го метнаха. Н. Геров, РБЯ I, 172.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВСУ`КВАНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от всуквам1 и от всуквам се.


ВСУ`КВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от всуквам2 и от всуквам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВСУ`ЧА1. Вж. всуквам1.


ВСУ`ЧА2. Вж. всуквам2.


ВСЪ`ДЕ нареч. Остар. и диал. Всякъде, навсякъде, навред, вред. Кой не знае ония малки ханчета, които са нашарили всички по-големи пътища не само между градовете, .., всъде, дето на пътника е потребно да се поспре малко, да си почине, .., или пък да сръбне нещичко за дълга пътя? Хр. Максимов, СбЗР, 15. Момък девойка люби` от сърце, / тайно от къщи избягаха двама, / .. / Де се не скитаха те по света,- / злата им чест ги преследваше всъде. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 51. Накъдето да си обърне человек очите по света, всъде види пред себе много и всякакви нечта. Й. Груев, Ф (превод), 1. Истина е, че рало и мотика хранят света, но това не е за всъде и за всякога. Й. Груев, КН 4 (превод), 19.

— Други форми: съ`де` (диал.) и всъду` (остар.).


ВСЪДЕХО`Д м. Техн. Безрелсово превозно средство с гъсенични вериги или колела, предназначено да се движи както по всякакви пътища, така и без път, в труднопроходими места; вездеход, всеходка. Ако тръгнем с хеликоптер, той може да се разбие в първия скрит в мъглите хълм, затуй се отказваме от него и след няколко дни умуване решаваме да проникнем в тундрата с всъдеход. Й. Радичков*, НД, 128. Всъдеходите с дистанционно радиоуправление .. могат да бъдат не само самодвижещи се прибори за наблюдение. Вече има предложение да се снабдяват те с приспособления, които напомнят механичните ръце, повтарящи точно движенията на ръцете на оператора. М. Ганева, ГМ (превод), 185-180. — Да лети, да плава, да се движи по права и пресечена местност, в царевици и бостани, през реки и ливади, навсякъде. Нали е всъдеход! Моля комисията да го прегледа. Цв. Чалъков, ЗИК, 57.


ВСЪДЕХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от всъдеход. Безконечният винт може би най-добре ще разреши задачата за създаване на всъдеходно превозно средство .. Първите изпитания са показали, че той [моделът за такова средство] може да се движи в силно разкалян терен. К, 1963, кн. 9, 36.


ВСЪДУ` нареч. Остар. Всъде. Бунтовните песни станаха модни и проникнаха всъду. Ив. Вазов, Съч. XXII, 114. Человеческата природа е всъду еднаква; и африканецът съчувствува и обича, мрази и ненавижда, гордее ся тъй също, както белий человек. ИЗ, 1877, 1882, 406. — Остави, сестро, рече Евстатий, да бъде волята господня, .. Невинен съм. — О не! Не! Ще дойда с тебе… В тъмницата, на бесилката… Всъду. П. Р. Славейков, ЦП I, (превод), 63. Голямата суша е загрижила всички. Злободневният въпрос всъду е нетърпимата горещина. БД, 1909, бр. 13, 2.


ВСЪ`ЩНОСТ нареч. 1. В действителност, реално (а не както изглежда или се представя). — А, ето ви къде сте се скрили! .. Но понеже всъщност търсеше не нас, а нещо друго, той бръкна в един шкаф и извади огромна кутия пури. Б. Райнов, ТП, 107. — Преизпълниш ли плана, ще получиш повече пари, .. Всъщност нищо справедливо нямаше в цялата тази работа. Ч. Шинов, БС, 29. За върховен държавен орган се смятал сенатът, чиито решения всъщност само узаконявали волята на императора. Ист. V кл, 1980, 225. Няма разум, има взрив на стаявана завист, .., векове е трупана тази омраза на посредствения към талантливия, на безличния към знатния, на бездарния към вдъхновения. „Да бием гражданите!“ — всъщност не е повик на селото против града, а срещу интелигентността и духовността. Г. Данаилов, ДС, 179. Това си е всъщност .. деспотизъм, какъвто го няма и в страни, дето са на власт явни консерватори. Т. Влайков, Съч. III, 55.

2. Като частица. а) За усилване, подчертаване на точността на твърдението; именно, наистина, така че. Стачката да се прекрати .. Всъщност това е и последното решение на общия стачен комитет. К. Странджев, ЖБ, 12. Всъщност „поле“ е терминът, обединяващ всичко, което може да кажем за гравитацията. ПЗ, 1981, кн. 10, 15. б) За въвеждане на изречение, в което се преценява, коментира реалността на някакъв факт или реалният резултат, реалната полза или причина за нещо; в последна сметка, в крайна сметка. Всъщност кога се видяхме за последен път, мили приятелю? Преди осем години или преди осемнадесет? Ем. Манов, ПС, 5. Скорецът стоеше на клонката замислен, мълчалив като никога. Всъщност не сгреши ли, дето остана тук — сам, без никакъв другар? П. Бобев, ГЕ, 33. Всъщност защо бързах да дойда?


ВСЯ`ВАМ, -аш, несв.; все`я, -е`еш, мин. св. вся`х и все`ях, прич. мин. св. деят. вся`л, -а, -о, мн. все`ли и все`ял, прич. мин. страд. вся`н, -а, -о, мн. все`ни и все`ян, вся`т, -а, -о, мн. все`ти, св., прех. 1. Ставам причина да се появи у някого някакво чувство; вдъхвам, внушавам, пораждам. Погледът му всяваше ужас — толкова жестока сила се съдържаше в него. З. Сребров, Избр. разк., 143. Не страх в сърцата на словаците са всявали труповете на техните сънародници, а свещен гняв и желязна воля за мъст и за борба до пълна победа… Г. Караславов, Избр. съч. III, 274. „Бих се постарала да всея братска любов и мир между народите.“ О. Василев, ЖБ, 311.

2. Предизвиквам някакво състояние (обикн. смут, объркване, безредие); причинявам, създавам. Околийският се обърна и диво го изгледа. — Няма да позволя да стане касапница, да вдигнете трибуни, да лаете и да всявате безредица! Ем. Станев, ИК I и II, 123. Към тях, разтревожен, бързаше Тодор. — Другарю командир, към нас идва войска .. — Спокойно — предупреди го Руменов, овладял своята изненада. — Да не всеем паника — посочи той заспалите. X. Русев, ПС, 214. Привържениците на унията са за него изроди, които са продали съвестта си и за лични облаги, работят да всеят разцепление в народа си. К. Величков, ПССъч. VIII, 268.

3. Диал. Сея в нещо, посявам (Н. Геров, РБЯ). всявам се, всея се страд. Шест издайници били разстреляни от нелегалните, за да се всее респект сред слабоволните. Ал. Гетман, ВС, 94.


ВСЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от всявам и от всявам се.


ВСЯ`ВГА. Вж. сявга.


ВСЯ`ВГАШЕН. Вж. сявгашен.


ВСЯ`ГАМ, -аш, несв.; всегна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Протягам, пъхам ръка да хвана, взема нещо от някъде; бъркам, посягам, всягвам.

— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВСЯ`ГАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от всягам; всягване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВСЯ`ГВАМ, -аш, несв.; все`гна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Всягам. — Бръже, скоро, стар бабайко! / Я всегни ми в пазуа, / та извади люта змия. Нар. пес, СбНУ XXXIX, 267.


ВСЯ`ГВАМ СЕ несв.; все`гна се св., непрех. Диал. Всягвам, всягам. Ой тя тебе, Марко Кралевитий, / я се всегни в дясно обуване, / там си има потайно оруже. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 172.


ВСЯ`ГВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от всягвам и от всягвам се; всягане.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВСЯК само м., обобщ. местоим. Остар. 1. Вместо прил. Всеки. Всяк ден раздават храна на сиромасите. ЦВ, 1856, бр. 319, 107. Охолнийт и от всяк труд свободен человек ходи да търси малко чист въздух и здраве на поле, а после ся пак връща в големите градища, за да потреби плодът. М. Балабанов, ДБ (превод), 11.

II. Вместо същ. Всеки. Советованието не е толко лесно, ако и да сякаме, че всяк може да советува другите и да им дава ум. С. Доброплодни, П, 89. В зиналата яма ще влезне всяк самин. В. Марковски, СМ, 177.


ВСЯ`КАК нареч. 1. По всеки възможен начин, с всички средства; всячески. Противоп. никак. Никой в нищо не му възразяваше, всички му се усмихваха, всякак гледаха да му се харесат и да не го разсърдят. Г. Караславов, ОХ II, 108. Гостолюбивата му челяд пригаждаше всякак на болния, за да намали мъкотията му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 161. Тя й правеше голям хатър, всякак й угаждаше. Т. Влайков, Пр I, 129. Те [хората] имат глави с очи — гледат ме топло, застрашително, хитро и лукаво, или всякак едновременно! Ал. Гетман и др., СБ, 245. // С всякакви, всевъзможни, какви ли не думи. Всякак го увещаваше Симеон да остане поне за вечеря да гледат от най-високата площадка на двореца народното веселие — .. — Борис оставаше непреклонен. А. Гуляшки, ЗВ, 100. Пак залавя с него да се кара, / да го руга всякак да му дума, / каквото й до устата дойде: „Дърто харо; халоснико недний ..“. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 919.

2. Разг. Без всякакво съмнение; непременно, при всяко положение, несъмнено, положително. — Ако тръгнем в осем — разсъди той гласно, — е единайсет ще бъдем в Созопол… Значи към два всякак сме тук… стига да не ни хване вятърът. П. Вежинов, ДБ, 20. — Бе как няма да улуча! — засмя се Ханко .. — Всякак ще улуча! — повтори той. А. Гуляшки, ЗВ, 38.

— Друга (остар., сега простонар.) форма: ся`как.


ВСЯ`КАКЪВ, -ква, -кво, мн. -кви, обобщ. местоим. I. Вместо прил. 1. Който е най-разнообразен по вид и по особености, качества; всевъзможен. Противоп. никакъв. Имаше всякакви дири: на зайци, на яребици, на лисици. Й. Йовков, ВАХ, 117. Стрина Венковица я учеше на всякаква работа — и да преде, и да шие. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170. Ще дойдат всякакви хора, и прости, и по-знатни. Елин Пелин, Съч. IV, 46. В моята мала градинка / доста е мене, що имам: / всякакви ружи шарени, / шарени жълто, алени. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 939. — Каква наслада / намираш, .., / в нелепо, в неразумно, .., / въвиране под всякакви опашки, — / магарешки, катърски, конски? Ст. Михайлов, СБ, 79. По всякакъв начин. // В съчет. със събир. име. Който се състои от много, от различни възможни видове; всевъзможен, разнообразен, различен. Купуваше се в големи количества брашно и сол, също и всякаква друга храна, която можеше да се пази за по-дълго време. Д. Талев, И, 501.

2. След глаголи, означаващи премахване, загуба, липса на нещо и под. Безразлично какъв, без значение какъв; какъвто и да е. По нежната кожа на лицето й, лишено от всякакъв грим, се разливаше руменина. Й. Йовков, ВАХ, 47. Скоро се изгуби всякакъв признак от пътеки. Ив. Вазов, Съч. XVII, 68. Думите бяха изгубили всякакво значение и аз разправях монотонно и безцветно. Хр. Смирненски, Съч. III, 225. Тези личности искат .. да се избавят от всякакъв контрол, както са избавени от всякаква отговорност. Г. Кирков, Избр. пр I, 81.

3. Като сказ. опред. Разг. Който има различни, обикновено отрицателни качества, който е с много, обикн. отрицателни качества. Данчо Данев може да е всякакъв, но специално за Слановски имаше пълно право. В. Нешков, Н, 8. Пък и още нещо искам да ви кажа още от самото начало — баща ти и ти може да сте всякакви, но преди всичко трябва да сте били човеци. С. Северняк, П, 236. Наивната „Балканска зора“! Толкова е наивна, че никак не й се ще дори да помисли, че подир всяка зора идва денят. А денят е всякакъв. К. Странджев, ЖБ, 88.

II. Вместо същ. всякакви мн. Разг. Обикн. неодобр. Най-различни хора (животни, предмети, прояви). — Оня въртоглав даскал пуснал едно писмо за нашата госпожица .. — Когато човек има дъщеря за женене всякакви идват. Ем. Станев, ИК I, 183-184. — И добитъкът, и той е като хората. Има ги всякаквиви! — въздъхна Елисей. Ил. Волен, МДС, 158. всякакво ср. Диал. Всичко. — Вий нали всички, и за обич, и за омраза при нея тичате. Всякакво й иде отръки. П. Тодоров, Събр. пр II, 305.

Минавам / мина (преминавам / премина, прехвърлям / прехвърля) всякаква граница. 1. Прекалявам в постъпките си или в думите си. — Вие преминавате всякакви граници! Не говоря само за момичето, а и за дъжда! А. Наковски, БС, 35. 2. Ставам прекален. — Дързостта на тоя тип минава всякаква граница!… не мога да го понасям. Д. Димов, ЖСМ, 44.

Минават ми всякакви. Разг. Отнасям се отстъпчиво, непридирчиво към всичко. — Гледайте нещо да не е изтаманено, верицата ви! И само някой да си не помисли, че на Яхя бей минават всякакви: на гърба си имам очи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 177.

Под всякаква критика. С много лошо качество, на много ниско равнище. Хигиената в жилищата .. е под всякаква критика. РД, 1950, бр. 207, 3.

— Друга (остар., сега простонар.) форма: ся`какъв.


ВСЯ`КАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Мисля, предполагам; сякам1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВСЯ`КАМ2, аш, несв., прех. Диал. Удрям кремък с огниво, за да излезе искра; сякам2. всякам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВСЯ`КАМ СЕ, -аш се; вся`кна се, -еш се, мин. св. вся`кнах се, прич. мин. страд. всякнат, несв., непрех. Диал. За луна — нащърбявам се.


ВСЯ`КА МИ СЕ несв.; вся`кне ми се св., непрех. Диал. Само в съчет.: Всякна ми се душа. Диал. Съвзех се след силна уплаха. Всякна ми се месечината. Диал. 1. Съвзех се след силна уплаха. 2. Имах успех в нещо, сполучих в нещо.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВСЯ`КАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от всякам1 и от всякам се.; сякане1.


ВСЯ`КАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от всякам2 и от всякам се; сякане2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВСЯ`КАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от всякам се; нащърбяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВСЯ`КАЯ. Само в съчет. Всякая всячина. Остар. Книж. Пренебр. Без подбор, всякакви, каквито и да са. — Ще правим патриоти всякая всячина — тъй ли? Да поканим тогаз и Кръстевича. А. Страшимиров, А, 216.

— От рус.


ВСЯ`КНА СЕ. Вж. всякам се.


ВСЯ`КОГА нареч. 1. Всеки път, при всеки случай; винаги. Противоп. никога. Старецът всякога срещаше Павел с бащинска радост и милостивост. Елин Пелин, Съч. III, 19. Докторът се втурна в стаята бурно, както всякога. Ив. Вазов, Съч. XXII, 78. Станала, както всякога, по-ранко, стрина Венковица е зела да дои вънка кравата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 213. Прочетете пак, повторете еще един път прочетеното. Всякога вий ще намерите нещо ново, което ви интересува. С. Бобчев, ПОС (превод), 320. Принципът е един за всякога и за всички. Й. Попов, ИЖП, 49. // Постоянно, без изключение; винаги. Противоп. никога. От училището поп Дочо всякога си отиваше у дома. Й. Йовков, Ж 1945, 150. Тя си е научена на самотията. Та и сега нали май всякога си е сама. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 296. Имайте всякога искреност и доверие помежду си. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 35.

2. По всяко време; винаги. Противоп. никога. — Дядовият Манолев син ми е добър гостенин всякога. Ив. Вазов, Съч. XXII, 15. Вън всякога можеха да се видят разпрегнати коля. Й. Йовков, ВАХ, 5.

3. През всички времена; винаги. Противоп. никога. — Куража си народът никак не е загубил — каза Любен Расков. — Има си кураж народът всякога, а сега още повече. Д. Талев, И, 175. Над тая земя, в която страданието и скръбта са и сега тъй големи, както преди векове, като че небето е било всякога цо-високо и Бог — по-чужд и по-глух. Й. Йовков, Разк. III, 77.

4. Неизменно, без промяна; винаги. Противоп. никога. Морето е всякога хубаво, въздухът е пропит със соления дъх на риба. Й. Йовков, Разк. II, 37. Чеширете му, опасани на кръста с чер пояс, бяха простички, без гайтан, ама всякога чисти и здрави. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. Те всякога ще се представляват на всички неразделни, .. — той замислен, .., тя сияюща до него от нежност и хубост. К. Величков, ПССъч. I, 319.

— Други форми: ся`кога (остар. сега простонар.) и свя`кога (диал.).


ВСЯ`КОГАШ нареч. Остар., сега простонар. Всякога. — Нам гости са драги всякогаш. Ние вън не оставяме човека. А. Александрова, ИЕЩ, 12. В предприятието на всяко едно нещо длъжни сме всякогаш и двама да размислим и разсъдим задружно. С. Попов и др., ТБП, 13.

— Други форми: вся`когаж (остар. и диал.), вся`когажд (остар.), вся`когиш (остар. и диал.) и ся`когаш (простонар.).


ВСЯ`КОГАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Рядко. Който съществува, става всякога, винаги; постоянен. Природата на Унгария — това е всякогашният фон на песните, в които Петьофи изобразява унгарския живот. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 138. Сичкото ти добро ще е всякогашно и никога не щеш да ся лишиш от него. Псих. 1861, 101.


ВСЯ`КОГДА нареч. Остар. Книж. Всякога. Бъди всякогда привержана на истината. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 18. • С предл. за. Завинаги. Доведете наследника на царството, той да ся радва на бащина си престол, а аз ще му бъда за всякогда верен съюзник. Д. Войников, РК, 86.


ВСЯ`КОГДАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Всякогашен. От моя страна аз ще ти поставя да докарам всякогдашна събуденост на духа, .. и уважение от всичките хора, които тя знаят. Ч, 1871, кн. 24, 778.


ВСЯ`КОГИ нареч. Остар. и диал. Всякога. Често се хвалеше в конака, че неговата воденица всякоги е пълна с чували и неговите мливари мелят само чисто жито. Ц. Гинчев, ГК, 37. Вие знаете, че добрите дела всякоги заслужават възнаграждение. Д. Войников, РК, 54. Харно е да бъде чловек всякоги милостив към несчастливците, дори и към злодейците. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 116. Ние сички според самата си природа теглиме всякоги към доброто. У, 1871, бр. 7, 105.

— Друга форма: ся`коги.


ВСЯ`КОЙ, -оя, -ое, мн. -ои, вин. всякого, дат. всякому (само за лица от м. р.), обобщ. местоим. Остар. и диал. Всеки. Освен сигналните свирки, на всякой локомотив има камбана, която през нощта почти постоянно равномерно бие. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 58. Това просто и страшно Димчово „Мамо, мамо!“ прозвуча в тихото октомврийско утро като стон, .. то достигна до всякое сърце. С. Северняк, ОНК, 185. Големец ли си, богат ли си .. — всякой ти е приятел. В. Друмев, И, 14. Военно време е, властта няма да се шегува, всякого ще тури на мястото му. Д. Талев, ПК, 647. Пушание тютюн е досадно почти всякому, който никога не го употребява, но повечето от пушателите не щат да знаят затова. ИЗ 1874-1881, 1882, 8.

Във (во) всякой случай. Остар. За подчертаване на увереност, сигурност в достоверността на това, което се твърди в следващия текст; във всеки случай. Във всякой случай, аз зная, че разговорът ни тази вечер се отличаваше с неподправена искреност. Е. Белами, ССГ (превод), 26. Иво Доля е писал твърде много, во всякой случай много повече, отколкото е потребно на един кандидат за безсмъртие. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 124. Във всякой случай в Москва можеш да ся обидеш и без мене, като е там Сава Филаретов. АНГ I, 411.

За всякой случай. Остар. За всеки случай. За Г. X. Йороана пак ще ви кажа, че ще е добре да го пратите да ся намира тука за всякой случай. АНГ I, 231.

На всякой начин. Остар. Непременно. Аз трябва на всякой начин да остана тука [във Виена] още три четири месяци. АНГ I, 709.

С всякой начин. Остар. По всякакъв начин; всякак. От есенес отвориха и женско училище в София. .. виновник на това е г-н Филаретов, който .. с всякой начин ся труди за образованието на народа. АНГ I, 513.

— Други форми: ся`кой (остар. и диал.) и свя`кой (диал.)


ВСЯ`КОЯ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Всякакъв. Гарван грачи у гора зелена, / та си мами всякояки пилци. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 173.

— Друга форма: ся`кояк. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВСЯ`КОЯЧЕ нареч. Остар. По всякакъв начин; всячески. Предпочитам да умра, отколкото да огорча такава добра майка .. Погрижете ся всякояче да спечелите сърцето й. М. Балабанов, С (побълг.), 115. Днес всите почти народи ся познават, .. и взаимствуват помежду си всякояче: не тряба повече от един месец на една новооткрита идея, за да обиколи целий свят. Ч, 1871, бр. 9, 260.


ВСЯ`КЪДЕ нареч. Остар. и диал. Навсякъде, вред. Той беше невидим, фантом или сянка. / Озове се в черква, мерне се в седянка, / покаже се, скрий се без знак и без след, / навсякъде гонен, всякъде приет. Ив. Вазов, Съч. I, 171-172. Членовете на читалищата, .., нека си наложат самоволно святата длъжност да бъдат всякъде ревностни разпространители на народното просвещение. Ч, 1871, бр. 12, 359. Над поле и път, и сграда — / всякъде се вие сняг / и като памучец лек / пада. К. Христов, ПХ, 9.

— Други форми: ся`къде (простонар.) и свя`къде. (диал.).


ВСЯ`КЪДЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Който е навсякъде, става навсякъде.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941.


ВСЯ`ЧЕСКИ нареч. Книж. По всякакъв начин, с най-различни средства; всякак. Прислужниците в бюфета бяха облечени в своите национални бели роби, .. И те бяха чисти, добри и приветливи, всячески се стараеха да ни услужат, колкото се може по-добре. П. Вежинов, ДМ, 102. Мъчим се всячески да разколебаем другаря си, изнуряваме всичката си логика и убедителност. К. Величков, ПССъч I, 150-151.

— Рус. всячески.


ВТА`КАМ1, -аш, несв.; вто`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вточвам1. втакам се, вточа се страд.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВТА`КАМ2, -аш, несв.; вто`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Втъкавам; вточвам2. В платното втакат копринени нишки. Ст. Младенов, БТР I, 365.

2. Разширявам, наддавам дреха, като пришивам клин, ивица плат в нея; вточвам2, внаждам (Н. Геров, РБЯ). Тясно ми е кожухчето, та го втакам. СбНУ XXXI, 353. втакам се, вточа се страд.


ВТА`КАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от втакам1 и от втакам се; вточване1.


ВТА`КАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от втакам2 и от втакам се; вточване2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВТА`КСАМ. Вж. втаксвам и втаксувам.


ВТА`КСВАМ, -аш, несв.; вта`ксам, -аш, св., прех. Диал. 1. Уреждам, нареждам, вреждам някого. // Сгодявам момък и мома (Ст. Младенов, БТР).

2. Обещавам, вричам, обричам нещо или някого някому; таксувам (Н. Геров, РБЯ). втаксвам се, втаксам се страд.


ВТА`КСВАМ СЕ несв.; вта`ксам се св., непрех. Диал. 1. Вреждам се за нещо. — Всички като мене изгорели, дето се върнаха в Заарата, се наградиха с богатство; .. И брат ми се втакса, та тури ръка на стотина говеда от турското село Афлълари. Ив. Вазов, Съч. X, 41.

2. Вричам се, обричам се (Н. Геров, РБЯ).

— От гр. τάξω ’нареждам, турям; обещавам’ (Вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 161).


ВТА`КСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втаксвам и от втаксвам се; втаксуване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВТА`КСУВАМ, -аш, несв.; вта`ксам, -аш, св., прех. Диал. Обещавам, обричам нещо или някого някому; втаксвам, таксувам. Момчил си вели, говори: / — Петкано, любе, Петкано! / Втаксувай, любе, втаксувай, / девет товара прикие, / що си от майка донесла. / — Втаксувам, любе, втаксувам / девет товара прикие. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 13. втаксувам се, втаксам се страд.


ВТА`КСУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втаксувам и от втаксувам се; втаксване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВТАЛАСЪ`МВАМ СЕ, -аш се, несв.; вталасъмя` се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Превръщам се в таласъм; вталъсъмям се, вталасъмявам се.


ВТАЛАСЪ`МВАНЕ ср. Отгл. същ. от вталасъмвам се; вталасъмяне, вталасъмяване.


ВТАЛАСЪМЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вталасъмя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Рядко. Вталасъмвам се; вталасъмям се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВТАЛАСЪМЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вталасъмявам се; вталасъмване, вталасъмяне.


ВТАЛАСЪМЯМ СЕ, -яш се, несв.; вталасъмя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Вталасъмвам се, вталасъмявам се. — Жив чиляк се не прескача, а пък умрял никак — Защо, бре Иване? — Защото умрял челяк да го прескочиш, .., вампиря се, а пък жив се вталасъмя. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 42.


ВТАЛАСЪ`МЯНЕ ср. Отгл. същ. от вталасъмям се; вталасъмване, вталасъмяване.


ВТАЛАСЪМЯ` СЕ. Вж. вталасъмявам се.


ВТАЛАСЪ`МЯ СЕ. Вж. вталасъмям се и вталасъмвам се.


ВТАЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вталя като прил. За дреха — който прилепва до талията. Една вечер Благой се върна късно от казармата. Катя лежеше пребледняла и втренчила тъп поглед във вталената копринена рокля, преметната на стола до кревата. Кр. Кръстев, К, 18. При мъжкото облекло сакото е леко вталено, с малки разрези встрани или отзад на долния му край. ВН, 1960, бр 2740, 4. Вталено палто. Втален жакет.


ВТАЛЯ`. Вж. вталявам.


ВТАЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; вталя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Правя свивки на дреха в талията, за да приеме линията на тялото. Шивачката втали както роклята, така и мантото — според модната линия.Блузката не трябва да вталявате толкова много, по-добре ще стои. вталявам се, вталя се страд.


ВТАЛЯ`ВАМ СЕ несв.; вталя` се св., непрех. Разг. Отслабвам, ставам с тънка талия. Много си се вталила, да не си била болна?


ВТАЛЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вталявам и от вталявам се. Разкроените поли са с повече от два шева и всеки шев се използува за вталяване и разкрояване. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 65.


ВТА`ПЯМ, -яш, несв.; втопя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Потапям нещо в някаква течност. Като съберат сичкий сок, работниците втапят в него дървени или пръстени калъби [калъпи] .. и сокът полепва по тях като кора. Т. Икономов, ЧПГ, 105. втапям се, втопя се страд.


ВТАРА`СИ нареч. Остар. и диал. Веднага, незабавно. — Не чини тая работа да се разтака. Тряба всичко да се върши втараси. Желязото се кове, дорде е горещо. Т. Влайков, Съч. III, 163. По причина, че редачът, който работеше на „Училището“, напусти печатницата, а другият са не намери втараси, тоя брой окъсня. У, 1871, бр. 19, 80.

— От гр. τώρα ’сега, веднага’.


ВТА`САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от втасам като прил. 1. За тесто и под. — бухнал, шупнал под действие на мая, квас и готов за точене или печене. Баба Койка режеше втасалото тесто на малки филийки и ги нареждаше в тепсии. П. Стъпов, ЖСН, 189.

2. За консервирани зеленчуци, плодове и под. — готов за ядене, получил необходимите вкусови качества вследствие на ферментация; ферментирал. Силуетът на жената се движеше безшумно от едната стая и другата, пренасяше кайсиевка и прясна туршия от втасали динчета. Ст. Поптонев, НСС, 34. — Оф! Устата ми изсъхнале, .., да ми са сега няколко кисели краставици, я една втасала зелка, че да й приседна, .. щях добър махмурлук да разваля. Лил., 1884, кн. 7, 12.

3. Диал. За плодове, зеленчуци, житни растения — узрял. Задруга със закъсняла нива или царевица помага с работниците си на задруга с .. втасала царевица, която им връща после помощта. Ив. Хаджийски, БДНН I, 35.

4. Диал. За човек — който е достигнал физическа зрелост; зрял. — Има хора, уж улегнали, втасали, пък като ги чуеш да разсъждават, да си умреш от смях. Защо да слагаме зеле, .., като можем да си купим от плод-зеленчука. Й. Попов, ЕЛ, 10. Селският момък, когато достигне пълна възраст, тоест втасал момък, казват го по турски деликанлия, което ще рече луда кръв. Ил. Блъсков, СК, 44.


ВТА`САМ. Вж. втасвам и втасувам.


ВТА`СВАМ, -аш, несв.; втасам, -аш, св., непрех. 1. За тесто и под. — бухвам, шупвам под действието на мая, квас и ставам готов за точене или печене. „Нека само тестото да втаса, оно и само ще прелее през нощвите“, дума дедо Дичо. М. Георгиев, Избр. разк., 63. Късно след пладне замесеният хляб втаса. И. Петров, НЛ, 177. Докато хлябът втасва, тя приготвяше закуската. Ив. Хаджийски, БДНН II, 112.

2. За зеленчуци, плодове и под., подложени на консервиране, ферментация — ферментирам, докато добия необходимите вкусови качества, докато стана готов за ядене. В голямата каца, опасана с ръждясали железни обръчи, бяхме сложили зеле за втасване. К. Калчев, ПИЖ, 93. Щом обереха сливите, дядо Тасе ги слагаше в бъчвата, въртеше се по зимника и от час на час ги бъркаше с едно кросно, за да втасат джибрите по-скоро. Кр. Григоров, Н, 211. Някои видове сирене след пресуването се оставят да втасат при 25-30°С, т. е. да се повиши киселинният им градус до желаната степен. Н. Димов и др., ТМ, 143.

3. Разг., понякога ирон. Обикн. в мин., със следв. изр. със съюз да или с предл. за. За човек — имам вече или придобивам качества и подготовка за нещо; ставам годен, подготвен, подходящ за нещо. В същото време мисля съвсем друго, а именно, че вече напълно съм втасал за пенсия. Б. Райнов, НН, 250. Докъсно слушали синовете какъв защитник на текезесето се извъдил баща им. Разбрали те, че е втасал вече да стане кооператор. М. Кюркчиев, ВВ, 89. — А сега елате, другарко Тончова, искам да ви направя една снимка пред обора. — Леле, аз съм втасала само за снимка! Чакайте да се издокарам! Ст. Даскалов, СЛ, 294. Отидох аз в съда с всичкия си каяфет, втасал на тези години само за бракоразводно дело… Седя и бера срама. ОФ, 1959, бр. 4551, 2. — Още им трябва да втасат, тепърва ще се уверят, че такива като Кабакчиоглу ги водят в сляпа улица. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 139. // Диал. За човек — достигам физическа зрелост. — Дъщерите искат да се омъжат, втасали са… Хубавици са, особено малката… Капка… Ама голямата вече е намерила… Един зъболекар, червив със злато. Др. Асенов, ТК, 51. До бащината си смърт тя си беше се` мома, и мома втасала и превтасала. Ил. Блъсков, СК, 26.

4. Диал. За ястие — ставам готов за ядене. — Бързайте момичета, бързайте, че качамакът втасва. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 221. Султано, втаса ли тиквенико? — Втаса, втаса. СбНУ XLVIII, 299.

5. Диал. За плодове и зеленчуци, житни растения — узрявам. Зеленчукът слабо става и късно втасва. Ив. Вазов, Съч. II, 29. Младежи с червени ленти по ръцете и карабини в скутовете трошаха орехи .. — Само ги зяносвате. Трябват им барем три седмици, та да втасат. Р. Сугарев, СС, 104. Един цар имал троица синове; имал и една златна ябълка, по пладнина цъфтяла, вечер връзвала, през нощта втасвала. Нар. прик., СбНУ XIV, 131.

6. Диал. Придобивам необходимите качества, ставам готов, подходящ за някаква обработка, използване и под. Не навсякъде царевицата едновременно втасва за прекопаване, нито пък житото едновременно навсякъде узрява. Ив. Хаджийски, БДНН I, 35. Сега колко време ги киснат [ликата], как ги майсторят, това не зная; само това съм виждал, че като втасат ликата, извадят ги, а забичените остри коле оставят там у водата. Ил. Блъсков, ПБ III, 52.

7. Прен. Разг. Ирон. Напивам се. Наблизо до кюшето, .., беше седнал Велчо Пипона с половничка отпреде и май втасал. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 148. Моят „покровител“ втаса: клюма, очите му светят мазно, той се усмихва, но се съмнявам дали ме вижда, ръката му виси надолу под масата. П. Велков, СДН, 198. Не искам да пия повече, че лесно втасвам.

8. Само св. обикн. в мин. св. или в бъд. време. Прен. Разг. Ирон. Попадам в неприятно, трудно положение; загазвам, нареждам се, подреждам се. В село Кованлък един българин със слабо сърце като научил, че нашите скоро ще дойдат, почнал да се тюхка, .. — Сега втасахме .. Откъде ще намерим ядене да ги нагостим като света? А. Каралийчев, ПГ, 171. — То хубаво, само да не дочакаме някаква буря… Хептен ще втасаме тогава без мотор. П. Вежинов, ДБ, 257.

9. Прех. и непрех. Диал. Свършвам, привършвам, извършвам докрай някаква работа, нещо. И на чешмата стои като гузна — .. Токо гледа, втаса ли си вечер работата, да се скрие в градинката между цветята да си поплаче. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 40. Тоя, който пръв изруга, пак надигна глас: — Всичко сме втасали!… само един наряд дето не сме предали! А. Гуляшки, СВ, 47. Щом съгледаха Минка, дъщерите на буля Костанда изтихом се прибраха вкъщи, а сама буля Костанда се приближи до тарабите. „Е, втаса ли, Минке? Чакаш гостенина…“ М. Кремен, СС, 45-46. Втасала си вечера, / кадъно Алибегова? / Разсипувай си вечера, / че си пристигат аргати. Нар. пес. СбВСт, 350.

10. Само св. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Смогвам, успявам да свърша нещо. По улиците вече настъпваше обичайното вечерно оживление, когато бай Кръстьо се яви на площада гологлав и по риза. Личеше, че току-що се е върнал от къра и не е втасал да облече галонираната си куртка. Н. Хайтов, ШГ, 282. Цели четири дни им остави Байрактар, за да втасат съвсем, за да създадат в Стамбул някакво подобие на съпротива. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 575. Не можа, либе да втасам, / заран овчаре да изпращам, / .., / а вечер да ги посрящам. Нар. пес., СбНУ XIV, 43.

11. Прен. Обикн. св. Диал. Умирам, свършвам. — А бе тоя старец откога е заумирал! .. — Не, не, сега бере душа! Усещам как душата му излиза и отлита. — Море тоя дърт пръч се е свил като въгарец и няма скоро да втаса, ама виж там, та помогни бе, Гано! Ст. Даскалов, СЛ, 31. „Дошел съм да те обера, / бъди така любезен ..“ / И разтреперан дядо поп / от страх едва не втаса… / Извади някакъв вързоп… / иззад иконостаса. Т. Харманджиев, П, 70.

12. Диал. В достатъчно количество съм, стигам. Девойче, мори девойче!/ Ал е везана ризата? — / Юначе, море юначе! / И е везана, и не е; / мало ми свила не втаса, / сите свилари обидох, / нигде си свила не найдох. Нар. пес., СбБрМ, 461.

13. Прех. Диал. Достигам, настигам нещо, някого. Биолот, велеет, толко много можел да търчат, шчо никое животно не можело да го втасат (стигне) со търчане. Нар. прик., СбКШ, 12. Той се спущил по нея [ламята], я втасал и я заклал. Нар. прик., СбНУ IX, 154-155.

14. Диал. Идвам, пристигам; довтасвам. Тамам се Влади издума / и са сеймене втасали, / втасали, та го фанали / да върви Влади на войска, / на войска със войскарите. Нар. пес., СбВСт, 84. Доде дума да издума, / страшна е потеря втасала, / потеря църни манафи! Нар. пес., СбНУ XLIII, 448. втасвам се, втасам се страд. от втасвам в 9 и 13 знач.


ВТА`СВАМ СЕ несв.; втасам се св., непрех. Диал. 1. Свършвам се, изразходвам се докрай. — Ами… такова… я иди до вас, та виж али се е върнала майка ти. — Сега е`. Почакай да довтасам и тие две кенета .. — А, по-скоро де! То твоите кенета никога нема да се втасат. Т. Влайков, Съч. II, 135.

2. Умирам, свършвам; втасвам. Детето беше май полумъртво. Ръчетата му бяха студени и не шаваха. — Ех, ех, то се е втасало веке, си помислих аз и погледнах със съболезнование на кака Дона. Т. Влайков, БСК I, 503. Всичко (всичката работа) Мара втасала. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой върши или се кани да извърши нещо съвсем излишно, ненужно, докато други важни неща не са му в ред. — Чужда стока, — нужда: добре. Ами кой ще я купува? .. Европейските кундури не са правени за български крака, а за франсушки… Всичко Мара втасала, та… Ст. Чилингиров, ХНН, 35.

Втасах я; ще я втасам. Разг. Като възклицание за изразяване на опасение от нещо или възмущение при неочаквана неприятност, при възникване на неприятно положение. — А сега, Танасе! Втасахме я! .. Къщи безбройни си правил, училища, казарми… ама ете град! — град досега не си правил!… О. Василев, Л, 88. — Може да знаеш, а може и да не знаеш — започна Стамболов сдържано, — че ние най-голяма търговия въртим с Австрия и Англия. Оттам внасяме, оттам изнасяме. Ако ли затворят вратите си, тогава ще я втасаме. В. Геновска, СГ, 508.

— От гр. ωϑάνω ’изпреварвам, идвам по-рано; достигам’.


ВТА`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от втасвам и от втасвам се. Втасване на хляба. Втас-ване на туршия.


ВТАСУВАМ, -аш, несв. (диал.); вта`сам, -аш, св., непрех. Втасвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВТА`СУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втасувам; втасване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВТВЪРДЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от втвърдя като прил. 1. Който е станал твърд, корав, нееластичен. Наклонът понякога беше така стръмен, че партизаните сядаха върху втвърдената снежна кора и се свличаха надолу. Разбита диря оставаше в дълбокия планински сняг. З. Сребров, Избр. разк., 73. Стоян Глаушев почукваше в снега с втвърдените си опинци и чакаше. Д. Талев, ЖС, 35. Той се наведе над дънера и чисти дълго с ръка гъбичките, втвърдения клей. Кл. Цачев, ГЗ, 79.

2. Прен. Рядко. За лице — който е с неподвижни, изопнати черти, със строго изражение. Ирина се изправи с изопнато, сухо и втвърдено лице. Гласът й произнесе с хладна печал: — Момчета, вашият командир умря. Д. Димов, Т, 602.

ВТВЪРДИ`МОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Свойство на веществата да се втвърдяват.


ВТВЪРДЯ`. Вж. втвърдявам.


ВТВЪРДЯ`ВАМ, -аш, несв.; втвърдя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Правя нещо течно или меко да стане твърдо, кораво; вкоравявам. Големите студове, които настъпиха в края на януари, втвърдиха снега и покриха потоците с лед. Ем. Станев, ПЕГ, 95. Сякаш напук и за проклетия и времето се заяде. Тъкмо настъпваше време за сеитба, а сушата изпече и втвърди земята като камък. В. Нешков, Н, 407. Д-р Ана Аслан и д-р Попович ни разказват как старостта натрупва отрови в организма, как втвърдява кръвоносните съдове. ВН, 1958, бр. 2127, 4.

2. Прен. Нов. Ставам причина поведението или политиката и др. на някого да станат потвърди, по-последователни, единни или по-враждебни. втвърдявам се, втвърдя се страд.


ВТВЪРДЯ`ВАМ СЕ несв.; втвърдя` се св., непрех. 1. За течност, разтопени вещества и под. — преминавам от течно в твърдо агрегатно състояние, ставам твърд. Всяко течно вещество при изстудяване до определена температура минава в твърдо състояние — то се втвърдява (замръзва). Хим. VII кл, 1950, 4. Медта бе започнала да се втвърдява, майсторът я грабна с дълги клещи и я тръшна, огнена и тежка, на голямата наковалня. Д. Талев, ЖС, 44. Разкаляните през деня пътечки също се бяха втвърдили и острите иглици скреж блестяха слабо на червеникавата заря на утрото. П. Вежинов, НС, 195. Кръвта лепнеше по ризата ми, изстиваше и се втвърдяваше. Ив. Мартинов, ПМ, 144. Дълбокият сняг, размекнал се от мартенското слънце през деня, сега отново се втвърдява и скрипти под стъпките. Ж. Колев, ЧБП, 66.

2. Ставам твърд, корав поради това, че губя влажността или еластичността си. Докато прекопаят лозето на Вълков, влагицата свърши, втвърди се земята. Ст. Марков, ДБ, 214. Калчо отключи склада в тяхната машина, .. извади разни кутийки, извади и от земния благословен хлебец, който бе се втвърдил. Елин Пелин, ЯБЛ, 98. Откъсна няколко класа, разтри ги в шепите си и видя, че зърното вече е започнало да се втвърдява. К. Петканов, ЗлЗ, 96. От огъня бамбукът се втвърдява. М. Марчевски, ОТ, 78.

3. За мускули — ставам твърд поради това, че се стягам, опъвам. Той [командирът на полка] изслуша внимателно докрай целия [на офанзивата] план. Очите му светнаха с ярки пламъчета и мускулите на повяхналото му старческо лице се втвърдиха като мускулите на каменна маска. Ив. Мартинов, ДТ, 156. В това време един мъж я покани да танцуват. Тя му се усмихна, .. Бенко затвори очи, остра болка прониза гърдите му. .. Но устните му останаха свити, неподвижни. Само юмруците му отново се втвърдиха като камък. Ал. Бабек, МЕ, 258.

4. Прен. За лице — стягам се и ставам неподвижен, изопнат, придобивам строго изражение. Велко изглеждаше спокоен, само лицето му някак се изопна и втвърди. Д. Талев, И, 331. — Давам честната си офицерска дума, че ще те пусна веднага, стига да ми кажеш кой те подучи да говориш така с войниците.? По лицето на войника се мярна за миг колебание, после чертите отново се втвърдиха. П. Вежинов, ВР, 242-243.

5. Прен. Нов. Обикн. за партия, политически деец и под. — ставам по-твърд, по-неотстъпчив в схващанията и поведението си, без склонност към компромиси, споразумение и под. Г-н Божков опроверга прогнозите, че БСП ще се втвърди и ще предприеме реваншистки действия. ДТ, 1998, бр. 16, 2.


ВТВЪРДЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от втвърдявам и от втвърдявам се. Прехода от твърдо състояние в течно наричаме топене, а обратния процес — втвърдяване или замръзване, ако произлиза при ниска температура. Физ. X кл, 1951, 73.


ВТЕ`ГЛЯ. Вж. втеглям.


ВТЕ`ГЛЯМ, -яш, несв.; вте`гля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вкарвам някъде с теглене някого, нещо. Когато нововенчаната двойка, водена с шум и песни, се спре пред къщния праг — насреща им излиза свекърът с оглавници в ръка, които туря на главите им, както се туря оглавник на добиче, и с тях ги втегля вкъщи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 35. втеглям се, втегля се страд.


ВТЕ`ГЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втеглям и от втеглям се.


ВТЕКА`. Вж. втичам.


ВТЕ`КВАМ СЕ, -аш се, несв.; вте`кна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Остар. и диал. Спускам се, втурвам се; втирвам се, втирям се. Всякий народ славянский ще ръкоплещи от радост и ще ся втекне да принесе своята жъртва за възстановление на една щастлива бъдащност за цял род славянский. ДЗ, 1868, бр. 18, 70. Дали не ще ся втекнат те [съотечествениците ни в Румъния и Русия] в помощ на невинното българско юношество, за да го запазят от ужасната пропаст. ДЗ, 1867, бр. 5, 18.


ВТЕ`КВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втеквам се.


ВТЕ`КНА СЕ. Вж. втеквам се.


ВТЕЛЕ`САМ. Вж. втелесвам.


ВТЕЛЕ`САМ СЕ. Вж. втелесвам се.


ВТЕЛЕ`СВАМ, -аш, несв.; втеле`сам, -аш, св. Остар. и диал. 1. Прех. Навличам си, докарвам си нещо, обикн. неприятно, някаква беля. Не ходи нощя, че ще си втелесаш някоя беда. Н. Геров, РБЯ I, 173.

2. Непрех. Попадам, оказвам се в неприятно положение, в затруднение, в беда; закъсвам. Пътищата ще бъдат схванати! Портите ще бъдат затворени! Вижте да не втелесаме. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 138. // С предл. на, в. Попадам, налитам на нещо (обикн. на беда, неприятност). Е, газда Джуро, как ти се хареса? / Каквото дири — на таквоз втелеса! / Не даде нашето ти със добро — / как да оставим и едно ребро / не-потрошено? К. Христов, ПП II, 73. Той ся радваше за благополучното изкарвание на съгледателството си, ..; но завчас ся усети, че с този товар и с този каяфет можеше да втелеса в друга по-голяма беда. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 188. втелесвам се, втелесам се страд. от втелесвам в 1 знач. втелесва се, втелеса се безл. от втелесвам във 2 знач. Кога се най не чака, / виж, че се в пропастта втелеса с двата крака. П. П. Славейков, Мис., 1910, кн. 11, 19.

— Вер. от гр. τελέω ’давам, доставям, причинявам’ (вж. Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951, 366).


ВТЕЛЕ`СВАМ СЕ, -аш се, несв.; втеле`сам се, -аш се, св., непрех. Остар. Втелявам се; втилявам се. Буря зла не престава. Друг се конник задава. Ала веч се Будрис не втелесва, а им казва: „Честито!“ К. Христов, Кр, 42. А ето низ баиря / и Българина се задава най-подиря, / нехайно замотал един през други крак, / .. / Дохожда, спира се и все се пак втелесва, / и гузно по тилът с два пръста се почесва. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72.

— Друга (диал.)форма: втеля`свам се.


ВТЕЛЕ`СВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втелесвам и от втелесвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВТЕЛЕСВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от втелесвам се; втеляване, втиляване.

— Друга (диал.) форма: втеля`сване.


ВТЕЛЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; втеля` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Разг. Давам вид, че не разбирам, не чувам нещо и се помайвам съзнателно, не правя това, което е нужно. — Понеже господа защитниците се втеляват и публично показват, че не знаят най-елементарните неща, то аз ще им прочета 33 член от Закона за печата. Ив. Вазов, Съч. IX, 95. — Ставай, глупчо, ставай! Виж слънцето грее! — Слънцето ли? — Тъй, а? Ама как то смее без мене да грее! — Я не се втелявай, а по-скоро ставай! Ран Босилек, Р, 86. — Лукане, поразенико! Какво се втеляваш такъв! — схока той пазача на портала. — Тичай за отца Захария, стария, дето знае да намества счупено и да лекува рани! Д. Рачев, СС, 286. // Давам вид, че не схващам, не разбирам нещо, правя се на глупак. — Островът е държавен и не може да бъде наш! — Какво се втеляваш бе! — опъна се Сашо, все още въодушевен. — И без това никой не го използува, значи може да бъде наш. С. Чернишев, ВМ, 20. Хари .. разопакова картината .. — Всъщност какво представлява? Кентаври пасат зеле? — Не се втелявай! — каза мрачно художникът. — Това са берачки на лавандула. П. Вежинов, НБК, 137-138.

— Друга (остар.) форма: втиля`вам се.

ВТЕЛЯ`ВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от втелявам се. Докторът се усмихна, поглади брадата си и подзе така: „.. Втеляването на шопа си обясних, като знаех хитрината му.“ Ив. Вазов, Съч. XII, 51.

— Друга (остар.) форма: втиля`ване.


ВТЕЛЯ` СЕ. Вж. втелявам се.


ВТЕ`САМ1. Вж. втесвам1.


ВТЕ`САМ2. Вж. втесвам2.


ВТЕ`СВАМ1, -аш, несв.; вте`сам, -аш и вте`ша, -еш, мин. св. вте`сах, св., прех. Диал. Вкарвам нещо в друго, една част в друга с тесане. втесвам се, втесам се и втеша се страд.

— Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВТЕ`СВАМ2, -аш, несв.; вте`сам, -аш, св. Диал. 1. Непрех. Сгрешавам, провинявам се в нещо пред някого и му дотягам. Много ти съм втесал. Н. Геров, РБЯ I, 173. Що ти съм толко втесала? Ст. Младенов, БТР I, 366.

2. Прех. Обвинявам и намразвам някого. Той милин брата сам си втеса. Ст. Младенов, БТР, 366. втесвам се, втесам се страд. от втесвам2 във 2 знач.

— От гр. φταί(γ)ω ’греша, виновен съм’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВТЕ`СВАНЕ¼1 ср. Диал. Отгл. същ. от втесвам1 и от втесвам се.


ВТЕ`СВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от втесвам2 и от втесвам се.


ВТЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Диал. Виновен, крив.

— От гр. φίω ’отблъсна, махна, погубя’. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВТЕСНЯ`. Вж. втеснявам₫.


ВТЕСНЯ`ВАМ, -аш, несв.; втесня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Разг. Правя нещо да стане по-тясно, отколкото е било необходимо; стеснявам, отеснявам. Славян Дойков влезе в Спаскината стая, извади черния си „депутатски“ костюм, който шивачът бе втеснил в мишците, .., облече го и замина за София с обедния влак. Д. Ангелов, ЖС, 106. втеснявам се, втесня се страд.


ВТЕСНЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от втеснявам и от втеснявам се; стесняване, отесняване.


ВТЕЧНЯ`. Вж. втечнявам.


ВТЕЧНЯ`ВАМ, -аш, несв.; втечня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Спец. Превръщам газ, па`ра в течност чрез сгъстяване и охлаждане под критичната температура. При температура по-висока от критичната, никакво налягане, колкото и да е голямо то, не е в състояние да втечни даден газ. Хим. VII кл, 1950, 15. // Превръщам в течност твърдо вещество. Само някои микроби имат свойството да отделят от своите клетки ензими, които втечняват и неразтворимите белтъчни вещества, т.е. кожата. Я. Басан и др., ТПК, 43. втечнявам се, втечня се страд.


ВТЕЧНЯ`ВАМ СЕ несв.; втечня` се св., непрех. Преминавам от газообразно или твърдо състояние в течно. Долинният вятър с издигането си се охлажда и водните му пари се втечняват, образуват облаци, които засенчват планината през най-горещите части на деня. П. Делирадев, В, 99.


ВТЕЧНЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от втечнявам и от втечнявам се. Втечняването на газовете става със специални машини. Физ. IX кл, 87. В стомаха се извършва дораздробяване, втечняване и химична промяна на храната. Анат. VIII кл, 50.


ВТЕ`ША. Вж. втесвам1.


ВТИ`КАМ1, -аш, несв., прех. 1. Рядко. Втиквам, пъхам, натиквам. Някои хора трябва да ги втикаш вдън земя, за да изскочат след време като извор. Бл. Димитрова, Лав., 141. Не би имало кой да го завива и да му втика зади гърба кебето. Л. Каравелов, Съч. II, 45.

2. Диал. Забождам, затъквам, втъквам, втиквам. Цветята съставляват същественият елемент в женския тоалет и даже младите синковци с удоволствие ги втикат по дрехите и шапките си. Превод, Н, 1882, кн. 2, 158. Стоян си китка йозема [взема], но йе на гугла не втика, / ами я крие в джебове. Нар. пес., СбНУ XLVI, 59. втикам се страд.


ВТИ`КАМ СЕ несв., непрех. Диал. Пъхам се, навирам се, мушкам се, втиквам се. Ако ся втикаше българинът в звание или в двора, то часто му споменуваха неговото отечество, което е изневерил. Б. Димитров, А I (превод), 60.


ВТИ`КАМ2. Вж. втиквам.


ВТИ`КАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от втикам и от втикам се; втикване.


ВТИ`КАНИЦА ж. Диал. Вмъкване в навалица с блъскане, втикане от разни страни; блъсканица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВТИ`КВАМ, -аш, несв.; вти`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вти`кнат и вти`кам2, -аш, св., прех. Рядко. 1. Вкарвам, пъхам обикн. изведнъж, докрай нещо с натиск, с тикане някъде или в тясно пространство, зад, до нещо друго или вътре в нещо. Без да се бави ни минута .. втиква в пояса си топора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 194. Той се върна при момъка и втикна в лявата му ръка, която висеше надолу, парчето хляб. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 15. Втикна ръце в джобовете и пак изгледа стаята. Д. Немиров, Др, 150. Тогива ся започена строението на корабите по-деятелно, додето най-после ги изкараха и тържествено ги втикаха в езерото. П. Кисимов, ОА II (превод), 161.