Речник на българския език/Том 2/481-500

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

радостното оживление достигна своя връх. Д. Динков, ЗЗБ, 87. Ние тогава бяхме на върха на своето щастие, тъй като от тези дни започваше нашият истински живот, нашата младост. ВН, 1955, бр. 200, 1. Тук той стигна до върха на жестокото си умение да управлява, което щеше да постави гладните в пълна безизходност. Д. Димов, Т, 255. — Тиранията на турците е нетърпима и народното негодувание ще дойде до върха си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 28.

4. Прен. Книж. Само мн. Най-влиятелната или ръководеща част от общество, класа, организация и под.; ръководни кръгове. Каквото ставаше по върховете на империята, предаваше се като подземен трус през всичките обществени слоеве. Д. Талев, С II, 94. — А ти си способен човек и ако не беше станал превратът, аз те виждах някъде по върховете. Д. Кисьов, Щ, 418. Народът в Буенос, от върховете до дъното, тръпне от възторг само при думата карнавал. Б. Шивачев, ПЮА, 83.

5. Тънка, заострена крайна част на предмет или телесен орган. И тримата бяха добре въоръжени, а през гърдите на Щерьо се кръстосваха две ленти от картечница, от които стърчаха острите върхове на куршуми. Д. Кисьов, Щ, 238. А тримата самарджии не прекъсваха работата си: — / .., остро изпукваше гладката ярешка кожа под върха на сплесканата и закривена игла. Д. Талев, ПК, 298. Медара чертаеше нещо по земята с върха на бастуна си, замислен, усмихнат. Й. Йовков, АМГ, 132. Бай Ганьо сръбне веднъж откъм връха на лъжицата, остави лъжицата и затисне лютата влага с два-три залъка хляб. Ал. Константинов, БГ, 46. Сигурно [Зъмка] беше подушила неочаквано пъдпъдък, нямаше време да скрие целия си език и така замря, като остави върха му да се показва между зъбите й. Ем. Станев, ЯГ, 29. Той [директорът] погледна смаян госта иззад мъничките си очила, които бяха паднали на самия връх на носа му. Д. Талев, И, 86. Има възпаление на върха на белия дроб. △ Връх на нож.

6. Геом. Точка, в която се пресичат раменете на ъгъл, страните или стените на геометрични фигури. Те [жеравите] са наредени, като всякога, в две редици под остър ъгъл, обърнат с върха си към север. Й. Йовков, Разк. I, 36. Точката, в която се свива конусната повърхнина, се нарича връх на конуса. Стереом. VI кл, 41. Връх на многостен. Връх на многоъгълник. Връх на призма. Връх на триъгълник.

7. Диал. Земна издигнатина; възвишение, баир. Най-много ней беше омръзнало да тича от връх на връх подир щрокавите крави, с деца подир себе си, които я теглят едно на една страна, друго на друга, кравите на трета. Ст. Даскалов, БМ, 259. — Върви с биволите! — обади се друг и Венко позна лятошния пъдар от техните връхища. Ил. Волен, НС, 64. От срещния връх се спущаше прашен път. Елин Пелин, Съч. I, 124.

8. Диал. Каймак, сметана на мляко. Зел връха на млякото, после го продава. Н. Геров, РБЯ I, 163.

◇ Вдигам / вдигна връх. Диал. Напредвам, преуспявам в работата (Н. Геров, РБЯ).

Вземам / взема връх. Разг. Побеждавам, надделявам (за психическо състояние, чувства и под.). Само нощем, когато отец Лука заспеше, опитвах да се съсредоточа, но тогава огорченията от през деня вземаха връх в ум и душа, та плачех от мъка. Ем. Станев, А, 77. Страшната омраза, която тя имаше към чорбаджи Стоила, взе връх над нейните чувства; силен гняв закипя в гърдите й. Хр. Максимов, СбЗР, 32.

<На върха> на езика ми е. Разг. 1. Изпитвам силно желание да кажа нещо, но съзнателно го премълчавам. Не веднъж в пристъп на злоба и отчаяние този въпрос беше изниквал пред Манев, затова и отговорът му беше сега на върха на езика му. В. Нешков, Н, 142. 2. Зная нещо, но не мога в момента изведнъж да се сетя и да го кажа; малко остава да си припомня нещо, което искам да кажа.

На иглен връх; на връх игла. Диал. В най-малка степен, съвсем малко. Само на иглен връх да има нещо вярно в подмятанията на Карадачката, пак е достатъчно, за да отрови спокойствието й. Кр. Григоров, ПЧ, 14. А таз орда, що запусти Балк. полуостров, в цели петстотин години не можа на връх игла да са повчовечи. Хр. Ботев, Съч., 1929, 130.

Ни<то> на иглен връх. Диал. Ни най-малко; никак. Пак и той, дърталакът*, как не беше са изменил в продължение на толкова години, нито на иглен връх. Същото лице, същата живост и пъргавост. З. Стоянов, ЗБВ II, 301.

От връх. Диал. От външната страна, от отвън, от отгоре. Я ща майка ти измами, / с адна червена ябълка; / от върхо да е червена, / отвътре да е червива. Нар. пес., СбНУ III, 51.

От върха до петите. Разг.; От връх до пети. Остар. и диал. От горе до долу. — Що е синко? — запита владиката турски, като изгледа Петра от връх до пети. Ил. Блъсков, ИС, 38.

Удържам / удържа връх. Книж. Побеждавам, надвивам (в бой, в борба за надмощие). На 8-и септември при Алексинац стана едно голямо сблъскване, в което сърбите удържаха връх: те отблъснаха напора на турските войски. Ив. Вазов, Съч. VI, 98.

ВРЪХ2, връ`хът, връ`ха, мн. връ`хове, след числ. връ`ха, м. Диал. Харман; гумно, врах.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЪХ предл. Остар. и диал. Върху.

ВРЪ`ХЕН, -хна, -хно, мн. -хни, прил. 1. Който се отнася, свързан е с връх1 (в 1 знач.). Въкрил се вгледа — най-младите връхни листенца на нежните фиданки бяха оклюмнали. Г. Караславов, ОХ I, 224. В землянката се чуваше груб мъжки смях… На връхната греда висеше малко фенерче. X. Русев, ПЗ, 111. На връхния окоп наскочили, съседа / съсед, изправен прав, подкача и с ръка / му сочи някъде. П. П. Славейков, КП Ч. III, 229. // Който се намира, стои или се поставя най-отгоре; най-горен. Противоп. долен. След туй из връхния прозорец на дома, тя обяснила, с висок глас, на събрания народ, че царят само е ранен и още жив. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 271. // Който се облича, носи най-отгоре върху друга дреха; горен. Руменова беше облечена в дълга, отпусната до земята, широчка, светлосива вълнена пола, с лека връхна дрешка от същия плат и бяла копринена блуза. Д. Талев, ПК, 413. Елена се спусна по стълбите на чардака. Връхната дреха се свлече от плещите и снагата й се изпъна като крехка фиданка в пъстрия болярски сукман. Ст. Загорчинов, ДП, 177.

2. Прен. Рядко. Върховен, най-висш. Връхният момент идваше, когато Матей запееше и засвиреше някоя възрожденска песен. Кр. Григоров, Р, 44. Мъката клокочи бурно вътре в душите на героите, но само в отделни връхни мигове избликва неудържана. ВН, 1959, бр. 2508, 4. Ако лицата, които управляват царството, са малцина, то такова правление ся нарича олигархическо; и демократический, кога връхнята власт е на народа. Ив. Богоров, НГД (превод), 109.

◇ Връхен лист. Бот. Неразвит лист, който има предпазна функция в растителния организъм.

Връхна точка. Книж. Най-висока точка, кулминационна точка. Застанали начело на националната революция, Каравелов, Левски и Ботев издигнаха освободителното движение на поробения народ до връхната му точка. Ив. Унджиев, ВЛ, 137. Разходките бяха двете връхни точки на деня. Ние крачехме в някакво упоение из калдъръмения двор, .. От четирите страни го заграждаха ръждивите стени на зандана. П. Вежинов, ЗНН, 19.

Връхно нарастване. Бот. Растеж на растение, който се извършва откъм върха.

ВРЪ`ХЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Островърх. А бор, ела и други дървета с връхлести листа имат смола, която ся не разтопява у вода. С. Веженов, X (превод), 82.

ВРЪХЛЕ`ТВАМ, -аш, несв. (остар.); връхлетя`, -и`ш, мин. св. -я(х, прич. мин. св. деят. връхлетя`л, -а, -о, мн. връхлете`ли, прич. мин. страд. връхлетя`н, -а, -о, мн. връхлете`ни, св., непрех. и прех. Връхлитам. Славен е този, който не трепва, / когат подлец го с навет връхлетва. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 97. Често тоже мъжа прави някои важни погрешки наспротив жената: ..; но тогаз той не трябва да се тъжи от злочестините, които го връхлетват. Превод Ч, 1875, бр. 4, 170.

ВРЪХЛЕТЯ`. Вж. връхлетявам, връхлетвам, връхлитам.

ВРЪХЛЕТЯ`ВАМ, -аш, несв.; връхлетя`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. връхлетя`л, -а, -о, мн. връхлете`ли, прич. мин. страд. връхлетя`н, -а, -о, мн. връхлете`ни, св., непрех. и прех. Връхлитам. Скритите там заптиета, ., връхлетяват върху него [Левски] и го притискат към земята. Ив. Унджиев, ВЛ, 327. В един миг четворица души връхлетяха с ножовете си изненаданите оръженосци и ги провалиха мъртви. Ив. Вазов, Съч. XIII, 158. Юрталана трепна и се потресе, като че беше го връхлетяло нещо студено и гадно. Г. Караславов, С, 130. Но това [успокоение] не траеше дълго, другите мисли отново го връхлетяваха. Ст. Марков, ДБ, 122. Въпроси на съвестта един от друг по-страшни, връхлетяваха в душата му [на Бенковски] и я разпъваха на кръст. Л. Стоянов, Б, 127.

ВРЪХЛЕТЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от връхлетявам; връхлитане. Хвърлянето в такава борба беше равносилно на връхлетяване в огън, особено като се има предвид, че Перущица, обиколена от насилници и злодеи, бе оставена сама да решава своята участ. Г. Караиванов, П, 24.

ВРЪХЛЕ`Я, -е`еш, мин. св. връхля`х, прич. мин. св. деят. влъхля`л, -а, -о, мн. връхлели, прич. мин. страд. връхля`н, -а, -о, мн. връхле`ни, несв. Остар. и диал. 1. Прех. Въртя, влача, тътря някого или нещо като че вършея с него. Други го връхлее, той връх мене зее. П. Р. Славейков, БП I, 152.

2. Непрех. Вилнея, лудея, върлувам. Вам са познати натегнатите отношения, които, .., съществуват между Черна гора и Турция, както и непрестайната и покрита борба, която там постоянно връхлее между черногорци и арбанаси. Св. Миларов, СЦТ, 167-168. Кога има — къч фърга, кога няма — спи; казват за оногова, който кога има пари, връхлее, а кога ги похарчи, стане мъдър. Ст. Младенов, БТР I, 354.

3. Прен. Непрех. Вирея, напредвам, преуспявам. Моето дете болува и не връхлее, а Станиното копиле цъфти като бял крем. Ст. Младенов, БТР I, 354.

ВРЪХЛИ`ТАМ, -аш, несв.; връхлетя`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. връхлетя`л, -а, -о, мн. връхлете`ли, прич. мин. страд. връхлетян, -а, -о, мн. връхлетени, св. 1. Непрех. Спускам се изведнъж и неочаквано върху някого или нещо, нападам стремително; връхлетявам, нахвърлям се. Ястреб хвъркал в небето. Щом съгледал петлето, спуснал се и връхлетял, сграбил го и отлетял. Ран Босилек, ВП, 63. Овчарят бавно, на пресекулки, започна да разказва как византийските конници връхлетели от всички страни, как го съборили с бичовете си и го вързали за дървото. О. Василев, 33, 16. Той беше видял някога, .., да се извличат из шумналите букаци по стръмния боазки път, да връхлитат .. мъже с високи черни калпаци. З. Сребров, Избр. разк., 59. Нервни гънки се очертават от двете страни на устата му, сякаш невидима ръка дърпа юздата на необуздан кон, готов да връхлети върху главите на хората. А. Каралийчев, С, 273. Цялото село ще се дигне срещу Юрталана, ще ревнат срещу него, ще връхлетят като глутница и няма да го оставят на мира. Г. Караславов, С, 45. • Обр. През това време от всички страни огромни вълни връхлитаха върху корпуса на парахода, като заливаха и най-горната палуба. Г. Белев, КВА, 333. // За буря, виелица, вятър и под. — разразявам се изведнъж, неочаквано и бързо с много голяма сила; връхлетявам. Зимата неочаквано се затегна: изневиделица връхлетя такава буря, че и на две крачки не се виждаше. Б. Обретенов, С, 74. Есенно време беше, людете пренасяха и прибираха всяко зърно и плод, всеки полезен стрък, преди да са връхлетели зимни бури. Д. Талев, С II, 116. Ненадейно нейде откъм север се понесе засилващ се необясним шум, сякаш връхлиташе ураган. П. Бобев, К, 10. Вятърът пристигна — спусна се от планината, развя гриви из полето, гневно зацвили и връхлетя, нападна. К. Петканов, СВ, 7.

2. Непрех. Нападам някого с думи, с хули, с ругатни, изразявайки силно негодувание; нахвърлям се, връхлетявам. С ярост поетът връхлита върху тоя юда и го клейми с думите: мръсен човек. Г. Бакалов, Избр. пр, 277. — Стой бе, жена! .. Чакай, бе! .. — молеше се той на посетителката си — една низка, трътлеста в долните части, но много пъргава в раменете и ръцете жена, която връхлиташе като разсърдена стършелица срещу него. О. Василев, ЖБ, 66.

3. Непрех. С предл. на. Неочаквано и внезапно се натъквам, попадам на някого или на нещо обикн. неприятно, опасно; връхлетявам. До Кара-Юсуф санитарите неочаквацо връхлетели на неприятелски патрул. Й. Йовков, Разк. II, 186. Ванко се завря в полутъмното предверие на селската къща и връхлетя на самата хазайка. Кр. Велков, СБ, 50. Влакът пълзеше през тунелите и по мостовете и бавно и предпазливо, сякаш се боеше да не връхлети на мина. СбАСЕП, 230. Само старият елен връхлетя на вълчата засада. Ем. Станев, ПЕГ, 36.

4. Непрех. Влизам някъде неочаквано и стремително; нахълтвам, връхлетявам. В тоя миг дежурният надзирател изневиделица отвори вратата и връхлетя побеснял. Д. Жотев, ПМИ, 87. Той понечи да му отговори, но в това време в кухнята връхлетя Златко Чучев, след него влязоха и поздравиха учтиво двете му сестри. Г. Караславов, ОХ III, 469. Той не опираше о земята и като орел връхлетя у дома си, за да се преоблече с по-вехти дрехи. Б. Обретенов, С, 188.

5. Прен. Прех. В съчет. с крат. лич. местоим. във вин. За нещастие, грижи, напаст и под. — неочаквано, изведнъж сполетявам, постигам някого; връхлетявам. В действителност всички тия млади хора, въпреки несгодите и злочестините, които ги връхлитаха, кипяха от живот. К. Константинов, ППГ, 168. Ала във всички тия скърби и болки, и грижи, които я връхлетяха толкова млада .., във всички тия изпитания, тревоги и страхове сърцето й неусетно и все повече се обличаше в твърда кора, в яка броня. Д. Талев, И, 405. Страшният удар, който го връхлетя тъй нечакано в минута извънредна, се отрази на цялото му същество. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 132. // За чувства, мисли и под. — неочаквано, изведнъж обхващам, обземам изцяло някого; връхлетявам. Аз гледах зашеметено отпреде си и не знаех как да се освободя от тъгата, която ме беше връхлетяла. К. Калчев, ДНГ, 72. Когато си сам, мислите, от които бягаш, те намират съвсем беззащитен, връхлитат те от всички страни, стават шумни, гръмогласни, оглушителни в тишината и мълчанието. Б. Райнов, ДВ, 7. Вярно е, че понякога — и аз не зная защо — ме връхлита един особен, неясен страх. А. Гуляшки, ЗР, 399.

ВРЪХЛИ`ТАНЕ ср. Отгл. същ. от връхлитам. Не му се щеше да пусне гостите си, преди да заглади неприятните следи от несполучливото връхлитане на приятеля си. О. Василев, ЖБ, 118. — Тука ли е Касабов? — запита той плешивия портиер, който не свари да сложи фуражката си, изненадан от това внезапно връхлитане. Ст. Дичев, ЗС I, 424.

ВРЪХЛО`, мн. няма, ср. Диал. Нещо разхвърляно, разпиляно подобно на харман, приготвен за вършитба.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЪХНИНА`1 ж. 1. Остар. Процентна прибавка към основния данък, която се събира в полза на общината, окръга и под. Държавата престана да внася събраните общински връхнини. Д. Казасов, ВП, 463.

2. Остар. и диал. За парични суми — това, което е свръх, в повече, отколкото е потребно, необходимо; горница, излишък, разлика. Пагуби, които надминават сумата от три хил. лева сребърни, за връхнината пострадавшият няма право да претендира от жителите, а от виновника. Хр. Даалиев, ТИА, 151. Въз хилядото има и нечто връхнина. Н. Геров, РБЯ I, 163.

ВРЪХНИНА`2 ж. Остар. Книж. Повърхнина, повърхност. Полека-лека изстинва и връхнината й [на лавата], става един шлякнен мост, под когото сочната маса се разлива по-надалеч. БО, 1847, бр. 3, 11. Животните вещества съдръжават в себе доста фосфор, който, .. когато гният, отпущат на връхнината на водата. Ч, 1870, бр. 3, 94. Голяма тишина би разпръсната по цялата връхнина на земята. Ст. Младенов, БТР I, 354.

ВРЪ`ХНИНА3 ж. Остар. 1. Най-високата част на планина, която се издига и обособява от билото; връх1. Но ако би било доволно само созвучието на някои частни речи, за да ся разумее и родът и имято на един народ, що би требувало да ходят тии учени хора да ся трепят за това, даже до връхнините на Уралските планини при Ледовития океан. Г. Кръстевич, ИБ, 28.

2. Земна издигнатина, възвишение; връх1. Преданието ни разказва, че смедеревското вино е от ония лози, които е насадил император Пробиус по тамошните връхнини. С, 1872, бр. 39, 310.

3. Горно течение на река близо до извора. Нагласили са бяха да нападнат на Сръбско от две страни: Андроник от южната страна през Пелагония, а Михаил със своите съюзници през Етрополските баири към връхнините на Струма и Морава. Т. Шишков, ИБН, 251.

◇ Вземам / взема връхнина. Остар. Книж. Надделявам, побеждавам; вземам връх. Завърза се борба жестока между старите отвечни училища класични и между новородените училища реални, .., и, ако бъдем живи, видя щем кое начало ще да взема връхнина. Н. Бончев, Съч. I, 76.

ВРЪ`ХЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от връх1 (в 1, 2, 5 и 7 знач.). Млада и сочна трева след последните дъждове беше избола тънки връхчета по утъпканата земя около герана. В. Нешков, Н, 370. Там, до самата крепостна стена, неизвестна ръка беше посадила тополка, още млада, с крехко стъбло и кичесто връхче. Ст. Марков, ДБ, 417. Всяка поляна, всяко ридче, всяко поточе, всяко връхче, всяко кладенче си има свое собствено .. име. П. Делирадев, В, 184. Връхчето на молива се счупи. Тя трепна и пак загледа професора. М. Грубешлиева, ПП, 43. Сложи цигарата в устата си, почувствува с връхчето на езика си нейния едва забележим лютивичък вкус. П. Вежинов, ДБ, 201. Новите обувки стиснаха краката на момичето. Фидана полегна на леглото и тихичко заудря острите им връхчета. Л. Михайлова, Ж, 80. Баба циганка излязла / на ено връхче високо, / та па си гледа пригледа. Нар. пес., СбНУ XLVI, 63.

ВРЪ`ХЧЕЦ, мн. върховце`, м. Умал. от връхче. — Не, не бива да спя — помисли Сивушка, тръсна главица и .., подскочи на най-острия връхчец на скалата. О. Василев, ДГ, 7. Една чевръста птичка пъстра — малка весела певица, дошла в село от близката горица — кацнала на връхчеца на китна слива, до пътя близо. Елин Пелин, ПР, 95. От общата група на балерините се отдели една, пристъпи с дребни бързи крачки към авансцената и заплава из въздуха, подпряна само на връхчеца на едната си нога. Ал. Константинов, БГ, 10.

ВРЪЦ и удвоено връц-връц. Междум. Разг. В сказ. функция: а) Обръщам се бързо и внезапно. Намръщил се вълкът кръвник / на пачето фъстене; / сърдит минува той веднъж / от псетата потирен. / Засъсква тя: той връц — па дръж! / Разкъсва я, па беж подире. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 275. б) Ирон. Повторено в съчет. насам … натам. За израз на подигравка, когато някой се връцка. Гледай си селцето, Лулчо, гледай си къщицата, ..; а то да ходиш връц насам, връц натам, то не си е работа и няма скопос от такива кумища. Ил. Блъсков, ЗК, 48.

ВРЪ`ЦВАМ, -аш, несв.; връ`цна, -еш, мин. св. -ах, св. Разг. 1. Непрех. Връцвам се. Тя притича наново край оградата към параклиса, .., връцна назад и неочаквано се повали ничком, обезсилена на долното стъпало. П. Михайлов, ПЗ, 107. Докле се опомнят, зачу се / рев стръвен — и в ужас нечут / добитъкът връцна, и хвърли товара, / и търти в полето кат луд. К. Христов, Избр. ст, 201. Тръгнали са три юнака, три патока / да се къпят на морето; / .. и доволни и щастливи / връцват по скалака диви / пак да се завърнат. Ст. Чилингиров, СБД, 27-29.

2. Прех. Рязко, изведнъж извивам, обръщам нещо, обикн. в определена посока. — Ама слушай, Бонке! — Знаех си! Не ми говори повече! И жената наново връцна глава към стената. Г. Райчев, ЗК, 10.

ВРЪ`ЦВАМ СЕ несв.; връ`цна се св., непрех. Разг. Обръщам се бързо, енергично около една точка и се насочвам в обратна посока; врътвам се. Връцна се ханджията и с един скок се намери до ниска врата зад тезгяха. Г. Манов, КД, 41. Готвачката се връцна на пети и отиде да търси профпредседателя. Й. Попов, ТС, 57. Слисан, той направи няколко крачки с явното намерение да ме заговори, но като разбра в каква компания съм, изведнъж се спря, връцна се и тръгна към вратата. Л. Станев, ПХ, 15. Данчо, който беше по-смел, се опита едни-два пъти да му дръпне книгата от ръцете, но Валентин се връцваше и бягаше право в къщи. Г. Белев, ПЕМ, 113.

ВРЪ`ЦВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от връцвам и от връцвам се.

ВРЪ`ЦКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се връцка; врътлив, връткав. Връц-кав човек.

ВРЪ`ЦКАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Разг. 1. Движа се, ходя неспокойно в различни посоки без определена цел. Дори да го [сандъка] заковеше, нямаше как да слезе от тавана, защото дядо Павел, подлютен от безсилна ярост, само се връцкаше пред вратата, отиваше до огнището, излизаше най-много до ореха и пак се връщаше. Т. Харманджиев, КВ, 408.

2. Обикн. за лекомислена жена — движа се, ходя предизвикателно и предвзето, за да направя впечатление. — Че Герасим пак не е лош, само че тя не умее да го подхване, .. Се` варка напред, се` тя знае, .., се` се връцка, конти, не знам за каква се представя. Ст. Даскалов, СД, 287. — Изглежда вашите жени се крият и забулват от собствените си мъже, а пред чуждите… май срам нямат. — Бай Петко, за неговата това не се отнася — тя не се забулва, като пловдивчанка се връцка. Б. Несторов, АР, 193-194.

ВРЪ`ЦКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от връцкам се.

ВРЪ`ЦНА. Вж. връцвам.

ВРЪ`ЧА. Вж. връчавам и връчвам.

ВРЪ`ЧАВАМ, -аш, несв. (остар.); връ`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Връчвам. Избирателя връчава на председателя бюлетена си сгънат; един от членовете скреплява бюлетена с подписа си. ПОУ, VII. връчавам се, връча се страд.

ВРЪ`ЧАВАНЕ, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от връчавам и от връчавам се; връчване.

ВРЪ`ЧВА, ж. Диал. Делва; връчка. Доде ги [юнаците] води Гроздена, / барем ги благе ранила: / софийски бели погачи, / .. / граовски връчви медове. Нар. пес., СбНУ XLIII, 422.

ВРЪ`ЧВАМ, -аш, несв.; връ`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Предавам някому лично, на ръка нещо (обикн. призовка, покана, съобщение, награда и под.). Откакто започна войната, Димо тичаше от къща на къща, връчваше червени известия. Й. Стоянов, ГЩ, 34. А след няколко дни Вельо лично го освободи и заедно със заплатата за един месец му връчи и заповед за назначение в родния му град. Л. Станев, ПХ, 23. Македонски бръкна в пазвата и му връчи едно писмо. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. Дори когато му връчваха ордена за храброст, той не бе изпитвал такава радост, както сега от похвалата на командира си. П. Вежинов, ЗЧР, 73. Връчвам акредитивни писма. △ Връчвам обвинителен акт. връчвам се, връча се страд.

ВРЪ`ЧВАНЕ, ср. Книж. Отгл. същ. от връчвам и от връчвам се. Връчване на обвинителен акт. Връчване на акредитивни писма. Връчване на медал.

ВРЪЧИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Книж. Длъжностно лице, което връчва някому призовка, покана, съобщение, награда и под.

— От Ст. Романски, Правописсн речник, 1952.

ВРЪ`ЧКА, ж. Диал. Делва; връчва. Еднъж тие [вълкът и лисицата] си спечелиле една връчка мед и си я скриле в некоя дупка. Нар. прик., СбКШ, 106.

ВРЪ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Който е напълнен догоре, с връх. — Къде са другите любеници? — повдигна Петко царевичака, .. — Това е всичкото — отвърна мрачно Боцо. — А — обади се Гмуреца, — нали видях, колата беше врътна, а сега бързо-бързо ги изпокрихте!… Нали видях?… Ст. Даскалов, СЛ, 253.

ВРЪ`ШЕН, м. Диал. 1. Връх1 на дърво или на друг предмет; връшка. Изникнало едно дръво, / едно дръво дафиново, / колко лично, толко вишне, / връшенът му в сине небо. / На връшена паун пее. Н. Геров, РБЯ I, 164.

2. Връшник (Н. Геров, РБЯ).

ВРЪШКА` ж. Диал. Връх1 (в 1, 2, 5 и 7 знач.); връшен. От време на време тя се заглеждаше в жилищните блокове, които ставаха все по-грамадни, отсечени, без връшка и хвърляха тежки сенки. Ст. Даскалов, СД, 202. Нурие се обръна да види тяхната къщичка, останала самичка горе на връшката. Л. Галина, Л, 85. Расна дърво столовито, / грановито: / корен в сърце на земята; / връх извило в небесата! / Корен — синове отбрани; / а невести — китни ограни; / внуци мили — / връшки в небеса избили! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 102.

ВРЪ`ШНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Изпъкнал железен похлупак, с който захлупват подница и отгоре слагат жар, за да се пече хляб, баница, месо, ястия. На куката все си вреше черният котел, .., а вдясно от огнището, чак до вратата на голямата соба, дигаха мараня заровените подници, и връшници, в които се печаха туртите и погачите. Й. Вълчев, РСЗ, 150. А хлябът беше печен под връшник — по старинен балкански обичай. А. Гуляшки, ЗР, 117. Щом се изпече хлябът и увря чорбата, Захарина отбутна огъня из под котлето, свлече жаравата от връшника и седна до огнището да чака копачите. Ил. Волен, ДД, 81. Старата се въртеше улисана в кухнята и постоянно опитваше пилешкото месо и ориза, които се печеха под нажежен връшник. Г. Караславов, С, 47. • Обр. Слънцето грееше отвисоко, .. Връшникът бе нажежен, разпалваше и синия въздух, и твърдата земя. К. Петканов, X, 163.

2. Диал. Покрив, който е изпъкнал в средата и стои като похлупен върху нещо; коруба. • Обр. Летиш, летиш и гледаш, все е този / небесен връшник с месеца над теб. Н. Марангозов, ЯВ, 47.

3. Диал. Навес над огнището, който поема дима (Н. Геров, РБЯ).

ВРЪ`ЩАМ, -аш, несв.; въ`рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. въ`рнат, св., прех. 1. Пращам, насочвам някого или нещо в обратна посока. Войници и полицаи се опитаха за втори път да доближат къщата, но Майстор Томан ги посрещна с чести изстрели откъм коридорчето и ги върна. Д. Ангелов, ЖС, 492. След няколко часа дознанието беше направено и рибарят и годеницата му трябваше да заминат за ротната застава, … Калин връщаше багажа и тръгна заедно с тях. Й. Йовков, Разк. II, 52. Жените наваляха най-много към нея, а стражарите ги връщаха. Й. Йовков, ВАХ, 134.

2. Заставям човек или животно да дойде обратно, да отиде отново на мястото, където е бил, откъдето е дошъл. — Е, братя… сега вие ще трябва да се позакриете из града, кой където намери, че турците могат пак да дойдат тука. Вашият бег иска да ви върне в село. Д. Талев, ПК, 276-277. Щерю отговори бързо — бързаше да се отскубне от началствата. Те не за добро го спряха тука. Може би имаха заповед оа го върнат на брега. Д. Добревски, БКН, 23. — Аз ще те пусна, но ти ще ми намериш младежа, който ти е продал позивите… А сега ще те върнем за един-два дена в участъка… Д. Ангелов, ЖС, 55. — Да обадим на конака, да викнем сеймена, та да я върнем, а? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51. Той [белият кон] избягваше дори и към поляната, като все по същия начин влачеше Витка. Чичо Митуш, с един два удара на закачалката, го връщаше на мястото му. Й. Йовков, АМГ, 115.

3. Движа нещо в обратна посока, обикн. за да го поставя в предишното му положение, състояние. Връщаме триъгълника в начално положение I и го оставяме неподвижен. Движим равномерно върха на тебешира по вертикалния катет. Тебеширът описва по дъската вертикална права АС. Физ. IX кл, 1965, 7. Часовникът много избързва и затова върнах стрелките му назад.

4. Давам обратно нещо, което съм взел от някого, или оставям нещо, откъдето съм го взел; възвръщам. Геракът колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че Божан е турил ръка на парите му. Но той знаеше коравото сърце на сина си и не вярваше, че ще му ги върне. Елин Пелин, Съч. III, 65. Подофицерът го прочете [открития лист] внимателно, след това го сгъна акуратно и върна обратно. Д. Димов, Т, 510. Тополчани много добре познаваха Кара Османа. Никаква работа не работеше — обикаляше християнските села, .., вземаше назаем пари и жито и никога нищо не връщаше. К. Петканов, X, 87-88. — На` на тебе! — протягаше ръка единият. — Пий, наздраве! — връщаше му павурчето другият. А. Каралийчев, ТР, 188. Сърцето му се изпълваше с доброта и той [Стефан] връщаше обратно в торбите житото, което беше откраднал. Й. Йовков, СЛ, 28. // Давам обратно остатък, разлика от парична сума. Старият човек го изгледа изненадан и зарадван. Поиска да му върне остатъка — една снимка струваше само два гроша, но младият човек махна небрежно с ръка. Д. Спространов, С, 100. Другият, Иля Андреевич, рядко ще пророни по някоя дума, .., и никога не сбъркваше, когато връщаше пари или трябваше да продаде някой предмет, поискан от купувачите. Д. Талев, ПК, 395. Гърдю като че не искаше да знае нито колко плаща, нито колко му връщат, мушна кесията в пояса си и тръгна към вратата. Й. Йовков, ЧКГ, 48. Връщам ресто.

5. Отказвам услуга на някого, който идва с молба за нещо. — Нямам пари аз! Отде ще ти взема пари да ти дам? Нямам… — Не думай тъй, кръстник Еньо, не ме връщай. Ти ще ми помогнеш, ти ще ми дадеш… Й. Йовков, ЖС, 12. Тяхната [на бъчварите] кооперация носи име „9 септември“. Никого не връщат и бъкелчета правят на селяните. А. Каралийчев, НЗ, 2020-203. Ако ти се свиди една чепка [грозде], ще ти я платя — разсърди се Найда. — Ама не ме връщай, молим ти се… не ме карай да търча пак из селото. Г. Караславов, Избр. съч. II, 131. // Отказвам да взема, да получа нещо, което някой дава или изпраща. Към обяд започнаха да идват близки на арестуваните и да питат за тях и да им носят храна. Стражарите не знаеха какво да правят — да приемат ли храната, или да я връщат. Г. Караславов, ОХ IV, 246. Гаври се познаваше, че не може да носи пиенето, …: кога връщаше чашата, кога пък я само напиваше. Превод, Лил., 1884, кн. 7, 8. // Разг. Отказвам на някого, който идва с предложение за женитба. Хубава беше Ганаила, но защо от толкова време насам тя връщаше всички, които бяха дохождали да я искат? Й. Йовков, СЛ, 62. Босилко Радойкин, най-личен Загорец, / допратил е китени свати: / .. Най-малък брат Лазар, един само склонен, / потихом ги тъй увещава: / „Не връщайте, майко; — такъва късмет се / не всякога пада на сгода“. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49.

6. Разг. С предл. на. Отново поставям, назначавам някого на предишната му работа, служба; възвръщам, възстановявам. За нея [Мария] той си оставаше само обикновен, дребен чиновник, който искаше да бъде върнат на службата си. Д. Димов, Т, 53. — Къде ще ходиш? — В София. — В София, а? По какъв случай, ако мога да попитам? — За онзи там, за акцизния. Нали го уволниха, че ще се мъчим да го върнем пак на служба. Чудомир, Избр. пр, 250. — Върни Стоила на работа! Любеничарят ни оглеждаше поред, .. — Добре де — обади се той по едно време .. Но как ще го намеря? О. Василев, УП, 22.

7. Правя или ставам причина някой да получи, да има отново нещо, което е престанал да притежава, което е загубил; възвръщам. Ти бай Гергя си слушай какво ти казва, ей на, казвах ли ти:., и нивичките ни ще ни върнат, ей на, връщат ги, всичките си нивички ще си върна, помня де им бяха синурите на всичките. Ст. Цанев, МБ, 309.

8. Ставам причина някой да придобие отново предишното си физическо или душевно състояние; възстановявам, възвръщам. Понякога Траян отпущаше веслата за миг, но строгият поглед на Кир връщаше силите му. Има време за сън, за почивка. Г. Караславов, Избр. съч. V, 324. Уплахата бе още голяма, макар че явяването на Ивайло им върна малко храбростта. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 287. Еньо слушаше с неподвижно отворени очи Бъзунека и по мъртвопияното му лице бавно-бавно мина силата на живота и му върна човешкото изражение. Елин Пелин, Съч. III, 113.

9. Отново придобивам, спечелвам нещо, което съм бил изгубил временно; възвръщам, възстановявам. А измамените и ограбените си бяха върнали собствеността върху къщата, която бе строена с техния труд, с техните пари. Д. Димов, Т, 661. // Разг. Придобивам отново предишното си добро душевно състояние; възвръщам. Комисарят, който бе върнал доброто си настроение, се засмя. П. Вежинов, НС, 203.

10. Прен. Постъпвам по същия начин за отплата или в отговор на нещо; отвръщам. Точно по това време вършачката започнала да гълта снопите от камарите в съседния харман. Там около нея били всички от Енчовските — помагали на съседите си, та призори, като минела у тях, да им върнат помощта, както можели. Г. Караславов, Избр. съч. VII, 309. — Завчера тя идва у дома, редно е да й върна посещението. К. Петканов, В, 81. Дебелият ходжа смигна на едноръкия ходжа. Оня му върна смигването и понеже беше и с едно око, лицето му за миг стана сляпо и страшно. А. Дончев, ВР, 12.

11. Разг. За печка или комин — изкарвам при горене дима през вратата и през всички пролуки. Печката връщаше от вятъра и в кабинета проникваше миризма на дим. Ем. Станев, ИК III, 128. връщам се, върна се страд.

ВРЪ`ЩАМ СИ несв.; въ`рна си св., непрех. Постъпвам по същия начин в отговор на обида, оскърбление. Тая дума вероятно бе стигнала до ушите му и сега той си връщаше обидата. И. Петров, МВ, 27.

◇ Връщам / върна годеж (китката, пръстена). Разг. Отказвам се от обещанието си, от уговореното да се оженя за някого. — Не, не! Аз още днес … още днес ще му кажа, че връщам годежа… каквото щат да приказват хората! П. Стъпов, ЖН, 245.

Връщам / върна го <тъпкано> някому; връщам / върна с лихвите някому. Разг. Отмъщавам си жестоко на някого като отплата за сторено ми макар и по-малко зло. Василев мразеха жестоко, заканваха се да му го върнат тъпкано. Н. Антонов, ВОМ, 178. — Ще им платим, .., тъпкано ще им го върнем! — каза гневно млад момък и също въздъхна мъчително. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 263. Разбрах, че с последните си думи брат ми го бе засегнал и сега той бързаше да му го върне. Л. Станев, ПХ, 124. — Нищо не съм чел! — мрачно отговори Златан и си спомни и за Пешо, за онзи кратък бой с него на забоя .. Той никога не забравяше за това и беше сигурен, че ще му го върне с лихвите… Т. Монов, СН, 215. Връщам / върна живота някому. Излекувам безнадеждно болен. Появил се беше случайно, както случайно се появяват по селата ония прочути знахари, които лекуват най-тежки болести и често пъти с някоя билка, с върха на нагорещено желязо или само с няколко думи връщат живота на много умиращи. Й. Йовков, ПК, 5.

◇ Връщам / върна колелото на историята назад. Книж. Спирам естествения, закономерния ход на историческото развитие, преча на прогреса. От целия процес пролича, че поразените, .., са ония, които искат да върнат назад колелото на историята. ВН, 1960, бр. 2690, 3.

Връщам / върна на земята някого. Разг. Принуждавам някого да се опомни, да се освободи от илюзиите си. Говорих грубо, но бях решил да разтърся най-сетне туй същество, .., да го върна на земята и нямах никакво намерение да подбирам думите си. Б. Райнов, ДВ, 62.

Връщам / върна от оня свят някого. Разг. Спасявам някого от смърт. И той [дядото] беше тръгнал вече да мре, ако не беше се решил един съсед да впрегне каруцата си и да го откара при докторите в града; докторите го върнаха от оня свят. Ил. Волен, МДС, 107.

Кога<то> се върне <н> баща ми от гроба. Разг. Ирон. Никога (употребява се, за да се подчертае, че е изключено някой да се върне).

Кога<то> чумата върне на майките децата. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи).

Отишло пате, върнало се гъска. Диал. Ирон. За човек, който никак не се е променил, който е останал същият глупак.

— Друга (диал.) форма: вра`щам.

ВРЪ`ЩАМ СЕ, -аш се, несв.; въ`рна се, -еш се, мин. св. -ах се, прич. мин. страд. въ`рнат, св., непрех. 1. Вървя по същия път, но в обратна посока на тази, по която съм се движил досега. Голямата част от народа, в луд страх кръстосваше черквата, бягаше, връщаше се, крещеше. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 104. Методи тръгна като сянка няколко крачки след двойката. „Защо ли се унижавам?“ упрекваше се той, но все пак не се връщаше. М. Грубешлиева, ПП, 252. Вашият приятел съглежда в стената малка, ръждясала желязна врата; той се спира и пита: — А тук що има? ..; вие се връщате бързо няколко стъпки назад. Г. Райчев, Избр. съч. II, 12.

2. Обикн. с предл. в. Идвам или отивам обратно там, откъдето съм дошъл, където съм бил; завръщам се, възвръщам се. С настъпването на есента наближаваше и времето, когато някои от гурбетчиите се връщаха за зимата на почивка в родното си село. Д. Талев, И, 419. Вечер, когато се върнеха от чужда работа в бедната си къщичка, те свиреха и пееха до късна нощ. И. Петров, НЛ, 57. Морни жетварки със смях и песни се връщаха в село на весели групи… Елин Пелин, Съч. I, 29. Ескадронният командир беше излязъл малко напред и сега се връщаше към могилката, като грациозно и леко галопираше върху своя горещ и строен хунтер. Й. Йовков, Разк. I, 148.

3. За очи, поглед — премествам се, спирам се отново върху нещо, което съм гледал преди това. Но най-често очите на Еня се връщаха върху палтото на непознатия. Й. Йовков, ЖС, 7. Докторът стоеше неподвижен и погледът му от рамото на Стефчова се разхождаше несъзнателно по стените, по портрета на султана, по огледалото и пак се връщаше на Стефчовото рамо. Ив. Вазов, СбНУ II, 65. Погледът му се върна към видимите неща. Т. Влайков, Съч. III, 307.

4. Започвам отново да правя нещо, да се занимавам с нещо, което съм правил преди и временно съм изоставил. Той разлисти учебника. Очите му зашариха по редовете. Четеше, но нищо не влизаше в ума му. Връщаше се отначало, препрочиташе, но пак нищо не запомняше. П. Проданов, С, 22. Така господин генералният директор си запазваше правото на по-силния да почне преговорите, когато намереше за добре, т.е. когато гладната, изтощена маса почнеше да се връща на работа при старите условия. Д. Димов, Т, 256. — Ти поздрави Росинка .. А на Сидер предай, че утре се връщам на работа във фабриката. Д. Ангелов, ЖС, 69.

5. Явявам се, появявам се отново, след като временно съм се изгубил, изчезнал; възобновявам се, възвръщам се. Ние лежим по корем, лежим час, два, с надежда, че силите ще се върнат, ще се върне бодростта. Л. Стоянов, X, 35. Преди малко Асен не можеше да напипа пулса и сега той с радост усети как затупка под двата му пръста. С ръката си той почувствува как бавно се връща животът. Д. Кисьов, Щ, 397. Много дни минаха и усмивката едва-едва започваше да се връща на лицето му. Д. Талев, ЖС, 97. По смразеното лице на Раковски се разля неочаквана лилава червенина, очите овлажняха, после бледината се върна и бузите над черните бакембарди станаха пепеляви. Ст. Дичев, ЗС I, 244. Но ти добре живейш там, иначе ще побързаш да си дойдеш. А как живея аз тука, година след година? Младост не се връща, живот не се връща. Д. Талев, И, 207.

6. Обикн. с предл. към. Възстановявам в мисълта си или като говоря обикн. отдавна минали събития, случки, станали през живота ми. В тая чиста вечер той искаше да се откъсне от света и да се върне години назад, за да разбере сърцето си. К. Петканов, В, 13. Тя беше, както винаги, радостна, весела, говореше непрекъснато, прескачаше от мисъл на мисъл и все току се връщаше към университета. Г. Райчев, Избр. съч. II, 128. // За мисъл, памет и под. — отново се насочвам към нещо минало, преживяно. Наново мисълта му се върна към Катя: той я видя — същата висока и тънка сянка на перона, .. застанала до брат му. М. Грубешлиева, ПИУ, 159. А Индже беше се затворил в чадъра си и, както правеше през последните дни, легна на одъра, .., и се замисли. Мислите му де връщаха шестнайсет години назад. Й. Йовков, СЛ, 122. Колко често паметта ни се връща към миналото! К. Величков, НС, В, 8.

7. С предл. към. Възстановявам отново предишното си душевно състояние и започвам да възприемам, да чувствам трезво, реално; възвръщам се. Детето й я изтръгна от една едва ли не мъртвешка вцепененост, .. И като се връщаше стъпка по стъпка към действителността, някаква друга нейна половина, жива, жадна, копнееща, остана там, в другия й живот, отвъд гроба на Велко. Д. Талев, И, 611. И ето доде то — детето ми .. Когато срещнах светлината на очичките му, устремени в мене, .., аз почувствувах, че се връщам към живота. Й. Йовков, 04, 166. Студеният, чужд поглед на полковника го върна към действителността. Кр. Кръстев, К, 23.

◇ Да ти (ви) се връща. Разг. Отговор на честитка, пожелание: да ти (ви) се случи същото. — Хайде, честито! Да ти е жива годеницата! — викат приятелите му и чукат чашите си о неговата. — Благодаря, да ви се връща! — отговаря архиварят и се смее от все сърце. Св. Минков, РТК, 200.

— Друга (диал.) форма: вра`щам се.

ВРЪ`ЩАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от връщам и от връщам се. Издателствата трябва да завеждат искове срещу плагиаторите за връщане на хонорарите, които те са взели, като са им предложени преведени текстове вместо оригинали. Д. Казасов, ОФ, 1955, бр. 3440, 3. — Не бери грижи за връщането, како Кицо! Нали и аз взех от тебе една къделя вълна да допреда на Ваня салтамарката… Г. Караславов, Избр. съч. II, 124.

— Друга (диал.) форма: вра`щане1.

ВРЪ`ЩАНЕ2, мн. -ия и (остар.) -ета, ср. Отгл. същ. от връщам се. През цялото време тоя ден до връщането си в къщи Борис Глаушев бе скитал из полето около града. Д. Талев, И, 194. Тези мигновени връщания в детството той [Миленко] смяташе за едно малко, но истинско чудо на живота. Ил. Волен, МДС, 57. Привечер двамата приятели се упътиха към малката станция да вземат влака за връщане. Елин Пелин, Съч. IV, 193. Да се стои под дъжда на гранатите и куршумите е невъзможно, за връщане назад не може и да се помисли. Й. Йовков, Разк. III, 105. На отиване и на връщане Христо пущаше конете си, пасеше ги по няколко часа и след туй пак поемаше пътя си. Й. Йовков, ВАХ, 172.

◇ Няма връщане <назад>. Не мога да променя решението си, не мога да се откажа вече, да постъпя другояче. — Решил съм да замина — връщане назад няма да има. Там ще ми бъде по-хубаво — широка земя, богати ниви и пасбища. К. Петканов, ЗлЗ, 16. — Веднъж съм направил нещо, няма какво да му мисля, то е свършено. Връщане няма. Ив. Вазов, Н, 26.

— Друга (диал.) форма: вра`щане2.

ВРЯ, вриш, мин. св. врях, прич. мин. св. деят. врял, -а, -о, мн. вре`ли, несв., непрех. 1. За течност — раздвижвам се с клокочене, когато при загряване при известна температура и при определено налягане достигам до състояние на кипене. Докато водата ври, налягането на парата надвива атмосферното налягане и парата излиза във въздуха при края на тръбата. Физ. X кл, 1951, 81. Ето кафето ври в тенекиеното джезве. Ври, надига се. Д. Талев, И, 434. В бялата тенджера вреше млякото, в което след малко щяха да пуснат снежните топки. △ Водата ври при 100°С. △ Вря с ключ.

2. За ястие, храна и под. — варя се на огън, варя се в кипяща течност. Асен Беров мина край готварницата, хвърли разсеян поглед върху термофорните казанчета, в които вреше войнишката храна. Д. Кисьов, Щ, 186. На печката вреше някаква гозба и стаята беше изпълнена с миризма на лук и запържено олио. Д. Ангелов, ЖС, 481. На огнището гореше буен огън, а на огънят в един голям медник вреше кукуруз. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 218. — Хайде работете хора, — казваше една възрастна невяста, пълна и червендалеста, като сръчно въртеше за ушите царевицата, за да направи клуп: — работете, че болгурът ври на огъня. Ив. Вазов, Съч. XIV, 90. • За съд, в който ври течност или нещо се вари в кипяща течност. После Манда каза, че оставили тенджерата да ври на огъня. Д. Талев, ЖС, 451. Станат ли майорът и майорката, самоварът трябва да ври и кипи в обедната стая. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 231. Чайникът ври.

3. За водна повърхност — силно се вълнувам, бушувам, като се пеня и издавам силен шум. Кипнала водата като жива, хем фучи и ври, хем като бясна се върти. Н. Хайтов, ДР, 171. Ким Гун Ок насочил своя катер между двата крайцера. Водата около него вряла от ураганната стрелба на противника. Г. Караславов, Избр. пр. III, 101. • Вря и кипя. Мачухонски сегиз-тогиз издумваше нещо, цял втрещен от бурливостта на Дунава, който вреше и кипеше. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77-78. • Обр. Но нищо не спираше устрема на конната маса и в тъмния хаос на движението й огнените взривове, в които вреше цялото поле, сякаш избухваха изпод допитата на бясно препускащите коне. Й. Йовков, Разк. II, 219.

4. Прен. За психически състояния, чувства и под. — проявявам се силно, буйно; вълнувам се, бушувам. — Приказваме все онова, което четем по вестниците, което слушаме в докладите, .. Храним се със сухоежбина. А това, което ври тука — той се почука по гърдите, — което ври и в твоите гърди, таим. В. Ченков, ПС, 75. Да бяха зверове, щяха да се сдавчат. Но човешката ярост само ври в гърдите и блещи в очите. Ив. Вазов, Съч. VIII, 146.

5. Прен. Участвам най-активно в някакво дело. Очевидци, които сами са врели в тази борба, ни описват редки сцени от народното въодушевление. Г. Георгиев, Избр. пр, 28. Лицата, на които ще е поверен представителският мандат, трябва да са врели в работата на групата. Г. Кирков, Избр. пр I, 43. — Чардаклиев, как е политиката? Ти вриш в нея… Д. Кисьов, Щ, 29.

6. Диал. За смачкано грозде или гроздов сок и др. — ферментирам. Джибрите вряха и превряха, след това бяха изварени на ракия, след това половината ракия отиде, а кацата се разсъхваше празна в зимника. Г. Краев, Ч, 193. С кад купиш гроздето, дорде са стъпче и да влезе у вареля, наполвина вода зема; когато земе да ври и като преври, пак с вода допълняш вареля. Ил. Блъсков, ПБ I, 79-80. Стигнах при кратуните, които бях оставил с мъстта да врят, та се напих добре, а виното, като беше силно и прясно вряло, поразвесели ми се малко нещо тъжното сърце. Ст. Младенов, БТР I, 355.

ВРИ МИ несв. Разг. 1. Усещам, имам киселини в стомаха след ядене. Ядох я [рибата], то гаче ли месата си ядох; още ми ври на гърлото. Ил. Блъсков, ДБ, 69. Обедът беше разнообразен и богат. Имаше и от моето любимо ядене — имам-баялдъ, което изядох с удоволствие. А сега така ми ври!

2. Прен. Изпитвам силен яд, негодувание. Мене ми вреше отвътре и ми тъмнееше пред очите. Все образа на нашата организаторка ми се мяркаше. Ах, как ми се искаше сега да е тука! Тя да бере срама ни, да се поти и черви, да търчи и да събира хората! Ст. Даскалов, Ст, 1965, бр. 1006, 2.

◇ Ври ми кръвта. Разг. 1. Обикн. за млад човек или дете — буен, неспокоен и нетърпелив съм, не мога да се задържа на едно място, непрекъснато правя нещо. — Теб, Куманчо, кръвта ти още ври, че си млад-зелен, ама слушай патилите хора. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 396. До седмата година от възрастта си децата много бързо растат и наякват; кръвта им ври и тии биват много пръгави и от малко нещо ся дразнят и усещат. А. Начев (превод), Лет., 1872, 134. 2. Намирам се във възбудено състояние, във вътрешно напрежение.

Вря и кипя. Разг. 1. В нещо. Имам голям опит в нещо, много добре зная, познавам нещо, защото дълго съм се занимавал с него. — Ти изглежда, че си врял и кипял в тия работи. Трябва много нещо да е минало през главата ти! К. Петканов, В, 172. — Аз съм врял и кипял между работниците и зная как да постъпвам с тях. Д. Кисьов, Щ, 322. 2. В нещо. Работя, действам усилено, намирам се в разгара на нещо. — Човек трябва да ври и да кипи в работата си. М. Марчевски, П, 171. Вря и кипя в борбата. 3. Обикн. за борба, въстание, състезание и под. — усилено действам, в разгара съм си. Как не ви е срам бе! Че когато вреше и кипеше — оня се ширеше с пагоните по София, а ти изтегли всичко. Ст. Даскалов, СЛ, 159. Нашите армейски футболисти хвърлиха в борбата всичките си сили, особено през II полувреме, когато упражниха страшен и непрекъснат натиск, а пред шведската врата така вреше и кипеше, че всеки миг се очакваше решаващият гол, жадуван от 55 000 души. ВН, 1960, бр. 2866, 3. 4. Силно се ядосвам, разгневявам се за нещо. По всичко личеше, че Надя вреше и кипеше вътрешно. М. Марчевски, ТС, 72.

Врял и кипял. Разг.; На дъното врял и кипял. Диал. Който е опитен в нещо, много добре знае, познава нещо, защото дълго се е занимавал с него или го е преживял. Най-добре да намери някой друг, някой врял и кипял в неволята и с него наедно да реши… „Някой! И аз се чудя кой да бъде! Ами Стефан, разбира се!“ Ст. Дичев, ЗС I, 386. Кератията, ще излезе или че е съвсем невинен, или пък че е някой дърт комита, на дъното врял и кипял. З. Стоянов, ЗБВ III, 147-148.

ВРЯ`ВА, мн. няма, ж. 1. Безреден силен шум от високо говорене, викове и крясъци; глъчка. Шумната врява на площада взе да стихва, млъкнаха една след друга и гайдите, бързо се струпа пред училището гъста навалица. Д. Талев, И, 521. Ирина отвори учебника и почна да чете на глас, но скоро стана ясно, че нямаше да научат нищо. От околните маси идеха врява и смехове. Д. Димов, Т, 91. Отстрана около една ниска масичка вдигаха врява петима пияни селяни. Елин Пелин, Съч. I, 18. Отсреща през реката децата играеха край училището и дигаха ужасна врява. Чудомир, Избр. пр, 288. Някъде в щумака се боричкаха и дигаха врява врабци. Й. Йовков, ЧКГ, 187. Вдигам врява до небесата.

2. Разг. Излишни приказки, коментари, шум пред обществото във връзка с нещо. — Когато чукнах юрисконсулта, разбрах, че има ръка… знае къде да пипне… И веднага се хванаха дружбашите с комунистите .. Такава една врява дигнаха из вестниците! Ем. Станев, ИК I и II, 150. Повдигна се тогава / голяма врява / в газети и списания: — „Велика лирична дарба се яви помежду нас!“ Ст. Михайловски, СБ, 107.

3. Диал. Дума, говор. Врява си вревят. Н, Геров, РБЯ I, 166.

ВРЯ`ЗВАМ, -аш, несв.; вре`жа, -еш, мин. св. врязах и (остар.) вря`зна, вре`знеш, мин. св. вря`знах, св., прех. 1. С рязане правя вдлъбнатина в нещо. И сам Гаврил в устрема на боя с див замах врязва меч в шлема на врага. Н. Райнов, ВДБ, 65.

2. Издълбавам нещо (думи, рисунки и под.) с острие върху друг предмет. Авторите на одобрените от зрителите пиеси, тъй и актерите, които угодили със своята игра, получавали за награда венци и имената им врязвали по стълбовете. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 206. Полека / изстъпваха во паметта му редом / миналите, забравените дни, — / и като птичка се из тях изви, / и впи в сърце му своя остър клъв / оная грозна мисъл, сам що вряза / на мрамора той. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 121. врязвам се, врежа се, врязна се страд.

ВРЯ`ЗВАМ СЕ несв.; вре`жа се св., непрех. 1. Навлизам в нещо с рязане. Но от вълнение ръцете й трепереха, ножът не захапваше само корицата [на картофите], а се врязваше надълбоко. Ем. Коралов, ДП, 68. Запяха стружните. Сребърните триони се врязваха дълбоко в плътта на старите трупи. А. Каралийчев, С, 23.

2. Вдавам се, вдълбавам се навътре в нещо. Една тясна ивица земя, повече пясък, отколкото земя, се врязваше с километри навътре в океана. Ал. Бабек, МЕ, 83. Там, дето пътят прави завой, преди да се вреже в младата дъбова гора, се гуши крайпътна кръчма. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 372. Неговият жилав корен [на клека] се беше врязал в малката каменна пукнатина. Н. Хайтов, ШГ, 8. Но сред тоя обширен четириъгълник, който затваряше една земя от петдесет декара, се врязваше като клин една голяма нива на брата му Иван. Елин Пелин, Съч. III, 137. // За бръчка, рязка — вдълбавам се в повърхността на нещо. Около очите му се диплеха гъсти бръчки, сякаш се смееше, а пък веждите му все си оставаха навъсени и една сърдита черта се врязваше дълбоко в челото му. Й. Йовков, СЛ, 179. Лицето й бе бледо и удължено, в очите й се долавяше неспокоен, упорит блясък, в ъглите на устата й се бяха врязали две строги бръчки като на възрастна жена. И. Петров, МВ, 47. От спомените, които събуждаше гледката, веждите му леко помръдваха, а двете полегати резки отстрани на дебелия му нос се врязваха по-дълбоко и по-остро. Ст. Марков, ДБ, 149.

3. Със сила прониквам навътре в нещо. Те [снарядите] идеха отнякъде и с диво озлобление се врязваха ту в бруствера, ту в самия окоп. Вл. Мусаков, СбЗР, 441. Тласна го по гърдите и изскочи навън. Но в това време нещо го парна по ухото и се вряза в рамото му. И. Петров, НЛ, 236.

4. Със сила се втурвам към нещо, като прониквам дълбоко навътре в него. Конете на стражата бързо изтупуркаха нагоре и се врязаха в тълпата. Д. Талев, С II, 143. Много боеве бе преживял старият войник, много пъти бе се врязвал във вражи редици и виждал на педя от носа си лицето на враг, що желае смъртта му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 115. Двете напредващи групи, които първоначално се бяха врязали една в друга, отново почнаха да оформяват линиите си. П. Вежинов, ВР, 122.

5. Прен. За думи, събития, явления — оставям трайна дълбока следа в съзнанието; запечатвам се, вдълбавам се. Индже не помнеше, нито искаше да помни. Но една скорошна случка беше се врязала дълбоко в паметта му: цяло село, като много други, беше минало под огън и под нож. Й. Йовков, СЛ, 128. Мислех си — ще минем още веднъж през степта и нейната гледка, и нейните жители по-плътно ще се врежат в съзнанието ми. Й. Радичков, НД, 239. Най-после дойде нашествието. Той знаеше* що трябва да прави, решил го беше отдавна и всяко слово се врязваше в сърцето му като издълбано с нажежено желязо. А. Дончев, СВС, 572. Стрина Венковица уж рече на края да заглади работата, ама думите, що ги изказа баба Панчовица, дълбоко се врязаха в душата й. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219.

ВРЯ`ЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от врязвам и от врязвам се. Не бе намерен нито самият метеорит, нито кратери, които неминуемо трябваше да се образуват при врязването му в почвата. К, 1965, кн. 8, 17. Ръководителят извади овощарското си ножче, отряза една права клонка и издяла косо двата й края. После направи две врязвания — под раната и над нея. Вмъкна краищата на клонката във врязванията и ги закова с пирончета. П. Бобев, ЗП, 33. Гърбът го болеше от коравото врязване на дъските и той се понадигна. П. Вежинов, ДБ, 154.

ВРЯ`ЗНА. Вж. врязвам и врязувам.

ВРЯ`ЗУВАМ, -аш, несв. (остар.); вре`жа, -еш, мин. св. вря`зах и (остар.) вря`зна, вре`знеш, мин. св. вря`знах св., прех. Врязвам. Малко по малко научили ся да пишат и то най-напред със знакове, т.е. с чертици или фигури, .. Най-напред изрязували или врязували тия знакове обично на каменни строения, или на табли от камъне и дървета. Г. Йошев,* КВИ (превод), 13. врязувам се, врежа се, врязна се страд.

ВРЯК и удвоено вряк-вряк междум. 1. За наподобяване звук, издаван от жаба. Жаба вика: „Вряк, вряк, вряк, / имам хубав жабуняк, / жаоуняк.“ Чичо Стоян, ЧК, 25.

2. Като същ. Рядко. Врякане. Някъде се смълча медно звънче и нощната тишина се изпълни с безспирната песен на щурците и с чиличения настойчив вряк на жабите от крайселското блато. Елин Пелин, Съч. I, 98.

ВРЯ`КАМ, -аш, несв., непрех. 1. За жаба — издавам остри и отсечени звуци; крякам. Като истински цар, той [щъркелът] искаше и сънят му да бъде царски. Но през нощта жабите от блатото до зори врякаха и не му дадоха да мигне. А. Каралийчев, ПС I, 39. Жабите и сега врякаха, но не както по май. Ц. Гинчев, ГК, 329.

2. За коза — издавам резки, пресекливи звуци; врещя, вряскам. Къщицата беше като мъртва. Не врякаше и козичката. П. Стъпов, ЧОТ, 95.

3. Разг. Викам с рязък глас, силно обикн. при изживяване на някакви чувства; врещя, вряскам. Арифовица й беше по мерак — послушна, работна, пък и нямаше деца по цял ден да врякат из къщата. Б. Несторов, АР, 7. Запрещавам на сина си да вряка по улиците, преди да има квитанция от бирника и избирателна карта в ръка. П. П. Славейков, Избр. съч. IV, 19. // Плача с рязък, писклив и пресеклив глас; врещя, вряскам. Новият живот, който пристягаха в грубите пелени, продължаваше да вряка безпомощно. Ил. Волен, МДС, 41.

4. Разг. Пренебр. Карам се с рязък, писклив глас; врещя, вряскам, крякам. Стига си врякала, няма все тебе да слушаме.

◇ Ни ми врека, ни ми крека. Диал. Освободен съм от всякакви семейни задължения и грижи за деца. Много си подранил, бе даскале — усмихваше се той. — Хайде мене не ме сдържа да спя, че челяд ми виси на шията, пък тебе ни ти врека, ни ти крека. Кр. Григоров, Р, 79.

ВРЯ`КАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от врякам. Двете момчета стигнаха до реката .. Отново се чу жабешко врякане, отначало единично, боязливо, а след малко — многогласен весел хор. Л. Галина, Л, 45. Врякна като жаба: / — Вря-я-як, вряк-вряк-вряк! / И повтори слабо / врякането пак. Ас. Босев, СЦС, 18.

ВРЯ`КВАМ, -аш, несв.; вря`кна, вре`кнеш, мин. св. вря`кнах, св., непрех. Изведнъж надавам вряк или започвам да врякам. Изведнъж нещо меко като жаба врякна под краката ми. Наведох се, погледнах го и го взех. Носорог. Същински носорог от каучук. Г. Караславов, Избр. пр VIII, 126. Нико се почеса по перчема и врякна: — Трябваше да кажеш: кой какво дава и какво взема. И. Петров, МВ, 71. — Ох, на баба миличките! — заоглежда тя бебетата, които дали затова, че майка им ги тръсна на миндерчето, или защото бабата ги стресна с възклицанията си, врякнаха в един глас. Б. Болгар, Б, 96.

ВРЯ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вряквам.

ВРЯ`КНА. Вж. вряквам.

ВРЯ`КОТ, мн. няма, м. Индив. Врякане. Защо е тоз крякот / и викот и врякот? / Млъкнете ми, дружки, / бели лебедушки! Чичо Стоян, ЧК, 29.

ВРЯЛ, -а, -о, мн. -вре`ли, прил. За течност — който е с температура, равна на точката на кипене на течността; много горещ. Изпод палатката излизаха младежи-ръководители, гребваха с баките от врялата вода и пак се мушваха в „банята“. Цв. Ангелов, ЧД, 144. — Ох, синко, — обърна се тя към Тото, който вече лакомо сърбаше топлата попара — корав лебец и изварка, полята с вряла солена водица, — как ли ще идеш на това пусто училище. То какъв студ е! Елин Пелин, Съч. IV, 241. Гороломов помисли, че тоя път водата може да бъде още по-вряла. Й. Йовков, ПГ, 236-237.

◇ Врели-некипели; ни врели, ни кипели. Разг. Празни приказки, глупости. — Ти имаш ли ум, ма? Знаеш ли какво приказваш, а? .. — И се обърна към Тошка: — Не я слушай, како. Дрънка си тя врели-некипели… Г. Караславов, Тат., 15. — Щур човек! — направо си мислеше тя. — Разправя някакви ни врели, ни кипели, а парите си стоят вътре! Д. Немиров, БЛ, 35.

Облива ме / облее ме вряла вода. Разг. Става ми горещо от преживян ужас, страх или някаква неприятност. Плюх си на ръцете и с все сила замахнах. Кривакът мина през сред него и стана на две, а то отскочи настрана, отърси се и ме загледа с такива страшни очи, че краката ми се пресякоха, обля ме вряла вода. Разбрах тогава какво „куче“ е. Ил. Волен, МДС, 50.

Обливам / облея (поливам / полея, попарвам / попаря) <като> с вряла вода някого. Разг. Казвам или направям на някого нещо, което му подейства крайно неприятно. Не можеше да забрави той думите й, с които тя попари като с вряла вода сърцето му. А. Гуляшки, МТС, 301.

Полян (попарен) <като> с вряла вода. Разг. Крайно неприятно изненадан, наскърбен, засегнат от нещо. След общото събрание цели два дена не помръдна от къщи Голям Крушко, полян с вряла вода от станалия избор. В. Обретенов, С, 34. Сички, род, роднини, като се научиха за нещастието на зетя, останаха като с вряла вода попарени. Превод, Лил., 1884, кн. 7, 16.

ВРЯ`СВАМ, -аш, несв.; вря`сна, вре`снеш, мин. св. вря`снах, св., непрех. Изведнъж надавам врясък или започвам да вряскам. — Той [дяволът] се дърпа, рита, подскача, но ако не го изпуснеш, кандисва най-после и вресне като пръч: „Ме-е-е“. Т. Харманджиев, КЕД, 180.

ВРЯ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от врясвам.

ВРЯ`СКАМ, -аш, несв., непрех. 1. За коза — издавам резки, пресекливи звуци; врещя, врякам. Тук от дворовете врякаха ярета, мучаха крави. Ем. Коралов, ДП, 19. // Издавам звук, който е характерен за коза. И ромеи, и българи викаха с бясна ярост, викаха и от ужас, конете цвилиха, вряскаха и се дигаха на задните си нозе с едва ли не изскочили от дупките си очи. Д. Талев, С II, 231.

2. Разг. Крещя, викам с рязък глас, викам силно, обикн. при изживяване на някакви чувства; врещя, врякам. Върнах се у дома луд от радост: врясках, скачах, улових мама и я развъртях из стаята. П. Славински, МСК, 35. — Таласъм! Таласъм, дядо попе! — крещеше попадията .. — Шштт! Не вряскай! К. Ламбрев, СП, 151-152. — Ей, вие, защо гледате като ударени, та не пиете? Лисицата Колю плаща! — Щом аз съм тука, Лисицата много да не вряска! Димитър хвърли тежка кесия на масата. К. Петканов, СВ, 82. // Плача с рязък, креслив и пресеклив глас; врещя, врякам. Тя често оставя детето да плаче, да вряска босо и голо.

3. Разг. Пренебр. Карам се с рязък, силен, писклив глас; врещя, вряскам, кряскам. Нашата съседка по цял ден вряска на децата, които лудуват по двора.

ВРЯ`СКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вряскам. И докато почиваха с опрени плещи в яката дъбова порта на църквата, .., до ушите им долетя трикратно ярешко вряскане. А. Христофоров, А, 353.

ВРЯ`СКАНИЦА, ж. Шум от безредни врясъци. Гласове и кресливи закачки се преплитаха и сливаха в оживена весела врясканица, която се чуваше чак до каменния мост. Т. Харманджиев, Р, 97.

ВРЯСКОТНЯ`, ж. Индив. Врясканица. Защото исторически живот е самостоятелният, съзнателният живот на един народ, а не вряскотнята му в постилците. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 6.

ВРЯ`СНА, Вж. врясвам и вряснувам.

ВРЯ`СНУВАМ, -аш, несв. (остар.); вря`сна, вреснеш, мин. св. вряснах, св., непрех. Врясвам.

ВРЯ`СЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Много силен и рязък, остър звук, издаван обикновено от птица; крясък. Питомни патици с приглушен врясък в пачи ред напредваха към воденицата. З. Сребров, Избр. разк., 12.

2. Силни, резки викове, висок говор, обикн. от много хора, събрани на едно място; крясък. В лудото движение по моста се влива и врясъкът на продавачи: едни препоръчват своите разноцветни шербети, .. други хвалят локума „Хаджи Бекир“. Хр. Бръзицов, НЦ, 11. И нея, както и мъжът й, врясъкът на децата я оставаше съвсем безстрастна. Ив. Вазов, Съч. IX, 49. Настича се отвсякъде народ / подгонен; викове, и женски писък, врясък / детински… П. П. Славейков, КП ч. III, 259.

ВСА`ДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Конник, ездач. Смелите всадници с островърхите си махмузии мушкаха до кръв конете в ребрата. Д. Динков, ЗБ, 22. — И аз погледнах, и ето, кон бледен, и на него всадник, името му — смърт. Й. Йовков, ПК, 94. Няколко души всадници, които придружиха топа, скоро изчезнаха в тъмницата, по реката нагоре. З. Стоянов, ЗБВ II, 86.

— Рус. всадник.

ВСАДЯ`. Вж. всадявам и всаждам.

ВСАДЯ`ВАМ, -аш, несв. (рядко); всадя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Всаждам. всадявам се, всадя се страд.

ВСАДЯ`ВАМ СЕ несв. (рядко); всадя` се св., непрех. Всаждам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВСАДЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от всадявам и от всадявам се.

ВСА`ЖДАМ, -аш, несв.; всадя`, -`иш, мин. св. -и`х, св.. прех. 1. Садя нещо вътре в друго; насаждам 1. Трудолюбивата женска ръка днес оправя нишките по големите железни станове, всажда малкото коренче в китните градини и в равните поля, държи перото и твори българската култура. ВН, 1962, бр. 3271, 4.

2. Прен. Правя нещо да проникне дълбоко в съзнанието на някого; внедрявам, вкоренявам. Войната всади в душите ни отвращение и към хората, и към живота… Ем. Станев, ИК I и II, 344. — Да ти кажа право, никак не харесвам такива препарирани педагози, които превръщат послушанието в покорност и всаждат в децата ни тоя дух на подчиненост, на който те сами робуват от десетилетия! П. Вежинов, СО, 175. Макар и човек без учение, .., той бил надарен със здрав разсъдък и се отличавал с дълбоко религиозно чувство. Тези свои отличителни качества той успял да всади .. и в своя единствен син Василя. Бълг., 1902, бр. 453, 1. всаждам се, всадя се страд.

ВСАЖДАМ СЕ несв.; всадя` се св., непрех. Хлътвам, влизам в нещо, сраствам се с нещо. Помири ли се със съдбата си, .., кой знае, но той се сниши и като че ли внезапно остаря. Гордо вдигнатата му глава се наведе и всади в шията му. Елин Пелин, Съч. III, 172.

ВСА`ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от всаждам и от всаждам се.

ВСАКАТЯ`. Вж. всакатявам.

ВСАКАТЯ`ВАМ, -аш, несв.; всакатя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Правя някого да стане сакат; осакатявам. Пероз повярвал това нещо, проводил му до 300 мъже от най-избраните свои чиновници, от които Кунхо едни убил, а другите всакатил. Г. Кръстевич, ИБ, 423. всакатявам се, всакатя се страд.

ВСАКАТЯ`ВАМ СЕ несв/, всакатя се св., непрех. Остар. и диал. Ставам сакат; осакатявам, осакатявам се. — Не само нямаш полза, но може да се скъса мускул, артерия, може да се всакатиш. Й. Йовков, ПГ, 168.

ВСАКАТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от всакатявам и от всакатявам се; осакатяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВСЕ1 обобщ. местоим. 1. Означава общност, съвкупност, цялост на еднородни или разнородни предмети, явления; всичко. От приморието, та нагоре до Големия изкоп, че чак до Марица все е нашо — на хусарите и на въглищарите. Ст. Загорчинов, ДП, 6. — Сиромах като се дави, дави се с все — твърдо отвърна той. — По-зле от туй няма никъде. Н. Нинов, ЕШО, 108. Кажи във мрака нощний, кога се все потае, / когато дреме звярът и вятърът мълчи, / видвала ли си тука дух някой да блуждае. Ив. Вазов, Съч. I, 66. Е бре моме, ке продадам / все, що имам и що немам: / врано конче ке си купам — / тебе, душо, да те земам. К. Христов, СК, 61. Все, що лети, не се яде. Ст. Младенов, БТР I, 356. Все се купува, само здраве не може да се купи. Послов.

2. Означава целия брой, цялото налично количество от предмети, лица, явления и под., които съществуват или се възприемат като съвкупност, сбор без остатък; всички. Вика Пеню, дра се и току един ден стражари и детективи хванаха Точето, хванаха и цялото му домочадие с все синове, снахи и внуци и взеха, та ги интернираха на другия край на България. Г. Караславов, Избр. съч. II, 430. А тия с бозявите потури и бозяви абички са все от големите села. Й. Йовков, ВАХ, 36. Корабът потънал с все хора и стоки. Н. Геров, РБЯ I, 170.

3. Обикн. в съчет. със съществително, придружено със съгласувано или несъгласувано определение. Показва съществуването на един и същ признак в цялото налично количество от лица, предмети, явления и под.; всички без изключение. Все едри мъже, те носеха бозяви ямурлуци и пискюллии чанти. Й. Йовков, Ж 1945, 5. Личеше си, че са хора, минавали и през огън, и през вода. Все сурови, обгорели, твърди. Ст. Станчев, НР, 47. — Само ябълките дигнете в долапа, че са сладки, а в София сладка ябълка не може да се намери: все кисели!… Ив. Вазов, Съч. XII, 56. И тоз час един рояк братя изскокнаха из килиите си, все с мантии и с панокалимявки. Ив. Вазов, Съч. XV, 21. // В съчет. със съществителни, които означават название на лице с някаква характерна черта — показва, че целият брой, цялото налично количество се състои само от лица, назовани със съществителното; всички без изключение. В тази [Крайненската] махала от Шербабинци живееха най-западналите челяди — все рибари и контрабандисти. А. Страшимиров, К, 58. Кръчмарите от турските села — все българи — .. бяха привикнали да братуват с турците. Ив. Вазов, Съч. XXII, 174.

— Друга (остар., сега простонар. и в небрежна разговорна реч) форма: се.

ВСЕ2 неизм. прил. Разг. Само в съчет.: От все сърце. Много искрено, много силно, с много чувство. Той вървеше бавно към къщи и се разглеждаше жадно, любуваше се на всичко, радваше се от все сърце, без да знае точно на какво се радва. Г. Караславов, ОХ II, 28. — Ех, болярино, — въздъхна от все сърце Драгота и се изсмя широко — да си бяхме седели в стана край Димотик, друго можеше да бъде. Ст. Загорчинов, ДП, 296. Отблизо запознат с тая музика, Чумакът друсаше исполинските си гърди и от все сърце се смееше. Й. Йовков, Ж 1945, 9. С все глас. Много силно, високо; с всичкия си глас. Петър стискаше зъби, .., но се сдържаше. Заставаше мирно, опваше мускули повече, отколкото е необходимо, и с все глас, .., отсечено отговаряше. В. Ченков, ПС, 92. Не толкова от болки, колкото от ярост, Игрил извика с все глас и като бодна бясно коня си, спусна се върху противника си с вдигнат меч. Ст. Загорчинов, ДП, 306. С все сила. 1. С глаголи, назоваващи действие, за осъществяването на което се употребява голямо физическо усилие — много силно, с всичката, цялата си сила, която имам. Руменов напипа и някакво дърво и с все сила го захвърли към улицата. X. Русев, ПС, 26. Дрехата й се закачи за една къпина, тя извика, дръпна се с все сила и я раздра. К. Петканов, В, 231. Той прокара длан по лицето си, погледна я, сетне се вторачи в кмета и като грабна ненадейно пръстената паница, която беше пред него, замахна и с все сила го удари между веждите. Г. Караславов, ОХ II, 115. 2. С глаголи за движение — много бързо, колкото е възможно най-бързо, с най-голяма скорост. Извърна глава и с все сила се спусна от хълма към реката. К. Петканов, ОБ, 129. Изведнъж тя извика, изгуби се, показа се след това отвън, като с все сила тичаше насреща им и викаше. Й. Йовков, Разк. III, 13. Тя забърза с все сила. Стигнаха брега. П. Вежинов, НС, 159. 3. С глаголи като пея, викам, крещя и под. — много силно, високо; колкото глас имам, колкото ми глас държи. Пееше с все сила мъжки глас, звучен, радостен, глас на млад, влюбен човек. Й. Йовков, ЖС, 215. Ако искаш, викай в пустинята, с все сила викай — все едно, ехо отникъде няма да чуеш. Ив. Мирски, ПДЗ, 193. Вратата изедин път изскочи от вратника и падна на земята, а ведно с нея като река от счупен яз влетяха цяла тълпа полуголи, а мнозина и съвсем голи, мъже, жени, стари и млади, като викаха и кряскаха с все сила. Ст. Загорчинов, ДП, 462.

— Друга (остар., сега простонар. и в небрежна разговорна реч) форма: се.

ВСЕ3 нареч. 1. Означава, че нещо от един и същ вид изпълва, покрива изцяло някакво пространство и изключва всяка друга възможност; навсякъде, навред, само. Където погледнеш: назад, напред, долу, горе — все бук. Ив. Вазов, Съч. XV, 10. Дири Мечо пещерата от дол в дол, от рид на рид .. Ала де погледне, навред места непознати. Все усои, все дъбрави. Ем. Станев, ГЧ, 16. Едно време цялата земя е била населена все с рогати. Тук рогато, там рогато, където погледнеш, все рогати. А. Каралийчев, ПС I, 54. — Къщата ми е покрита все с великански кожи. Ран Босилек, Р, 122. Тука един куп трендафил, .. Таме други куп ружа, все от гъстата и от шарената. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 12. Що виждам тая сутрин — / нощеска сняг валяло! / Където да погледнеш, / все бяло, бяло, бяло! Елин Пелин, ПБ, 113.

2. Означава, че някакво действие или състояние продължава да съществува, не се е изменило до момента на говоренето или не е достиганало своя край; непрекъснато, постоянно, още. Снегът все вали и се лепи по стъклата на прозорците. Елин Пелин, Съч. II, 109. Откъм входа на пещерата все продължаваше да се носи познатият вой. П. Славински, ПЗ, 177. Срещата с младия учител беше случайна и краткотрайна, но Станка все си мислеше за нея и оттогава все ходеше радостно възбудена. Г. Караславов, ОХ I, 35. След Абдула бей дойде Кемал бей, но от няколко години насам стопанин на гората беше неговият син Селим бей, .. А селяните все помнеха, че гората си беше тяхна от памтивека. Д. Талев, И, 259. — Аха, че това е вуйчо Язо! — Мечо се досети. — От година мама все за него ми хортува. Ем. Станев, ГЧ, 12. Чудно лице имаше Крайналията: около очите му се диплеха гъсти бръчки, сякаш се смееше, а пък веждите му все си оставаха навъсени и една сърдита черта се врязваше дълбоко в челото му. Й. Йовков, СЛ, 179. Дето и да ида — / все си ти при мен — / жалбо възжелана, / дух невъплотен. Ц. Церковски, Съч. I, 124.

3. Означава повторителност или многократност на някое действие или състояние; винаги, всеки път, постоянно. Другите викат, пеят наоколо му, а той като че е глух — все Албена гледа как ходи из двора и все за нея подпитва. Й. Йовков, ВАХ, 131. Цяла седмица вече тя брои дните един по един и все ги сбърква. Елин Пелин, Съч. II, 112. — Той бай Руси ли се казва? Все забравям да питам. П. Спасов, ХлХ, 108. Нящо беда ли сполети тая или оная комшийка, кахър ли тежък налегне друга някоя — към стрина Венковица все ще се обърнат, от нея щат съвет да подирят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 165. — Четиринайсет години като катунари се скитаме, .., на нови табихети се учим, и все от азбуки зафащаме… Ив. Вазов, Съч. IX, 43. — Колко пъти съм отивала нощя да я попрегледам, все будна ще я сваря — смръкнало се е горкото! Ив. Кирилов, Ж, 33. Де отидох, лельо, все ма биха. П. Р. Славейков, БП I, 157.

4. Означава, че действието продължава развитието си по един и същ начин или че няколко последователни действия се извършват по един и същ начин; също така, по същия начин. Те приближават и влазят в моя път и отминуват напред към града, все пешком. Ив. Вазов, Съч. IX, 189. Те [селяните] пазеха малката чета, деляха с нея залъка си, прибираха я по къщите си, сновяха денонощно из полето, за да следят потерите, понасяха зверствата на преследвачите й и все мълчаливо, търпеливо, упорито. Д. Талев, И, 275. Михаил Асен, като продължаваше да говори на гръцки със своята невеста, тръгна към портите, държейки я все за ръка. Ст. Загорчинов, ДП, 117. // Означава, че действието трябва да продължи развитието си по същия начин, както е било и в момента на говоренето; непрекъснато, само, винаги. — Вдясно, вдясно дръж! Все на север трябва да вървим. Й. Йовков, ПГ, 19. Напред! И все напред! Към подвизи и слава! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 16. Юлия знаеше къде се намира грамадното масивно здание на министерството, ..: ще върви все по линията и щом стигне до една малка градина — там насреща е самото министерство. П. Вежинов, СО, 152. — Подстъквай, бат Недялко, да хвърли врелец и щом заври, все да има сухи дърва да се подклаждат, да ври все с врелец, час догде уври. Ц. Гинчев, ГК, 68.

5. При повторно или многократно извършено действие означава, че начинът и мястото на протичане на действието е винаги един и същ; всеки път, винаги, само, пак. Веднаж слугите ги изтърваха, уж случайно, и жребците се сбиха .. Отпосле слугите още един-два пъти, все уж случайно, ги изпущаха и жребците се сбиваха. Й. Йовков, АМГ, 134-13б. Думите на бея се касаеха до шестдесет и пет годишната дебела баба Бона, която не пропущаше ни сутрин, ни вечер да не иде на черква и минуваше все край конака. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 30. Сутрин майка ми все заставаше на балкона, докато завиех зад ъгъла.

6. Разг. Означава, че действието е достигнало своя край, извършило се е в пълна степен до момента на говоренето; напълно, съвсем, изцяло. Този ден Момчилка беше жънала на чужда нива .. — Като пребита съм — рече тя уморено .. — Беше ми се паднала една поста с паламида, все си изжоках ръцете. Д. Ангелов, ЖС, 73-74. — Сега сме байрам, няма да се боиш да развалиш на жената рамазана, а? Ха-ха! .. — Остави я тая… все е изпразнила фереджето! .. Има ли за къде да я пипнеш? Б. Несторов, АР, 133.

7. Означава, че някакво събитие или някакъв факт е осъществен в един и същ момент с други събития или факти; също, пак. Все от ония дни е и интимното му познанство с родното слънце. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 6. 1910 година бе изобщо твърде плодоносна за българската книжнина .. Все през тая година по случай Всеславянския събор в София бе уредена първата изложба на руски книги. К. Константинов, ППГ, 172.

8. Разг. Означава, че някакъв факт, някакво събитие и под. става, се случва периодично по едно и също време. Имаше друг един по-стар човек от същото майчино ми село — Вишовград. Той рядко идеше в Търново, и то веднъж на годината, и то все по едно време — по Великден. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 23. Пред кръчмата „Последна утеха“ на Зарю Гугов пристига същият господин, който няколко дни поред, все по това време, идва в селото. Ив. Карановски, Разк. I, 51. Телефонът ми се поврежда все вечер. △ Детето й се разболяваше все пред ваканцията.

9. Разг. Означава еднаквост на две или повече явления, на два или повече признака и под.; също така, пак. Мина още един човек, все тихо и безгласно, и той се изгуби. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 174. Като подидаскал беше тогава и даскал Начо (Трувчев), все из Клисура. Ив. Вазов, Съч. X, 168.

10. В съчет. обикн. с прилагателни или наречия в сравнителна степен. Означава постепенно усилване, нарастване степента на признака. Еньо ставаше все по-грозен и по-страшен под гнета на мисълта да отмъсти на брата си. Елин Пелин, Съч. III, 152-153. От две страни гъсти шубраки притискат тясната пътека, а тя става все по-стръмна. Ив. Вазов, Съч. XVII, 8. Те [облаците] идеха откъм сушата, като се натрупваха все по-застрашително над морето и се стремяха да закрият слънцето. Ем. Манов, БГ, 106. Все по-надалеч и по-на-далеч се отдръпваше небето, ставаше по-бистро, по-чисто, месецът грееше от високо. Й. Йовков, ПГ, 24. Три села се виждаха край реката, всяко все по-нависоко и все по-надалеч. А. Дончев, ВР, 9. И все по-зло-вещо небето тъмнее, / и все по` се мръщи студената нощ, / и все по-горещо дружината пее. П. К. Яворов, Съч. I, 59.

11. В съчет. с повторено прил. нов. Означава натрупване, увеличаване количеството на еднакви предмети, явления, факти и под. От всички краища на Равна гора тръгнаха преселници. Вълко Бимбелов всеки час получаваше известия за все нови и нови кервани. К. Петканов, П, 147. По пътя на своето търсене той [човешкият дух] разрешава една след друга важни за живота и прогреса проблеми и не спира своя устрем напред и нагоре, а открива все нови и нови факти и явления. Б. Цокова, ОПВ, 18. Планините бяха пълни с мъже, въоръжени с всякакво оръжие, .., а всеки ден и всяка нощ прииждаха все нови и нови борци от градовете и селата. Д. Талев, И, 501. // В съчет. с повторени наречия. Означава увеличаване степента на разпространение на действието. Между туй, ний слизахме все надолу и надолу, потъвахме в тъмнината на дола. Ал. Константинов, Съч. I, 257. Той продължаваше да купува имоти, .., местеше телената ограда и виждаше как нивата на брата му все повече и повече се забива в мястото му. Елин Пелин, Съч. III, 139. Тя [Елка] започва да чувствува умора от дълго чакане, от толкова потаени страдания; все повече и повече нещо скръбно, неизразимо с думи, засяда дълбоко в нейната душа. Ив. Карановски, Разк. I, 53.

12. Означава увереност, сигурност, че действието ще се извърши, въпреки възможно препятствие; непременно, безусловно, все пак. — Той все би намерил няколко минути свободно време да ми надращи поне два-три реда, да се обади. Ив. Вазов, Съч. XII, 69. — Разшетай се из къщи и приготви ядене на мъжа си, .. Виж, прегледай долапите, все ще намериш нещо като за гладен човек. К. Петканов, МЗК, 219. Струваше ми се, че все ще се яви някой, който, запознат добре с всичко, ще ни посрещне, ще ни ориентира. Й. Йовков, Разк. II, 134. — Шило в торба не стои, все ще подаде връхчец. Ст. Даскалов, СД, 423.

13. Означава предположение за положителен резултат на действието; вероятно, сигурно. — Рашко! Никакъв отговор, макар че прозорецът светеше и все някой от домашните на другаря му трябваше да бъде буден. П. Стъпов, ГОВ, 53. — Не бързай толкова, майка ти, пуснала ли те е като мома на кладенеца, не те чака да се върнеш самичка — все някого ще й заведеш, — заведи мене, Цвето. Елин Пелин, Съч. III, 104.

14. Като частица. За подчертаване на факт, който отговаря на действителността и не подлежи на съмнение; все пак. Мястото му [на Мито] опираше до върбалака и там имаше една ивица още неизорана. Ето това парче поне да му оставят, .., може градина да си направят, да изкарват по двайсет-трийсет хиляди годишно, все доход е!… Ст. Даскалов, БМ, 261. Уволнението на Бръмбазъкова последва незабавно .. Освен туй ще може да продаде униформата си на своя заместник. Колкото и да получи за нея, все е нещо. Ст. Чилингиров, ПЖ, 171-172.

◇ Все една стока, съм с някого. Разг. Ирон. С едни и същи недостатъци, еднакви (сме). — Че за какво да се караме с тях [комшиите]? Сиромашията ли да делим? — усмихна се старецът — Всички сме все една стока — гольовци. К. Калчев, ЖП, 345.

Все една<та> си зная. Разг. Упорито настоявам на своето. Той си знаеше все едната. „Не можем. Бедно е селото.“ Т. Влайков, Съч. III, 141. Казвай му, прави го какво щеш, той си знае все едната. Н. Геров, РБЯ II, 5.

Все едно. 1. Със следв. изр. със съюз да или че. За посочване, че даден факт е равностоен, еднакъв с друг, изразен в следващото изречение; равностойно, равносилно. Да станеш гледач на стопанския добитък, все едно да станеш селски говедар — така гледаха селяните засега на тая нова служба. Ил. Волен, МДС, 177. Непознатият тури ръка на сърцето си. — Дъще! Голямо добро съм видял от майка ти. Дай да ти цалуна ръка. Като ти цалуна ръка все едно, че на майка ти ще цалуна ръка. Й. Йовков, ЧКГ, 171. 2. Разг. За посочване, че някакъв предмет е еднакъв с друг или че дадено действие се проявява по един и същ начин спрямо повече обекти. Циганска вулия и калугерска торба все едно. П. Р. Славейков, БП II, 201. Всичките пръсти все едно болят. П. Р. Славейков, БП II, 117. 3. Със следв. изр. със съюз да или че. За посочване, че даден факт е подобен, почти същият като друг, изразен в следващото изречение; сякаш. Говедарчето сложи двете си разперени педи на носа и почна да движи пръсти, все едно, че свиреше на невидима свирка. А. Дончев, ВР, 12. — Денят ми е лек, радостен… Забравих тежките мисли, забравих болката, родината все едно, че е при мене… П. Вежинов, НС, 18. 4. Обикн. като вмет. израз. а) За посочване, че даден факт остава непроменен или че дадено действие се осъществява независимо от известни обстоятелства; безразлично, независимо. Ден или нощ, все едно, боевете при Драва нито за миг не затихваха. П. Вежинов, НС, 103. Това бяха очите на всяка майка все едно дали тя е човек или звяр… Й. Йовков, ВАХ, 152. По Искрецката река нагоре от Своге съм ловил такива черни мрени и кефали, каквито вече отдавна не съм и сънувал. Като почнех най-първо от дървения мост… От десния или левия бряг, все едно. Д. Калфов, ИТШ, 88. б) За изразяване на увереност, убеденост в постигането на някаква цел, в извършването на някакво действие. — Стой, мошенико! Всички изходи са завардени! Все едно, няма да избягаш!… М. Марчевски, ТС, 129. Чувствуваше се, че докато не споделят впечатленията си, все едно няма да си разотидат по кабините. Н. Антонов, ВОМ, 87. 5. В отговор — за означаване на безразличие към даден факт, действие и под. — Днес съм занят, извинете! — Все едно: аз само за десет минути ще ви обезпокоя. Ив. Вазов, Съч. X, 6. — Сняг е на места до пояс, а има и големи широки навеища. — Все едно, — казах и махнах ръка, — някой ще трябва да отвори пъртина и тоя път нека да бъда аз първият. Н. Попфилипов, РЛ, 93.

Все едно ми е; все това (то) ми е. Разг. Нямам отношение, безразличен съм към някакъв факт или действие, не се вълнувам, не се смущавам от нещо. Други [бойци] лежеха по пода с глави опрени о стената, .. В техните очи Гражев забеляза едно безразличие и привидно спокойствие, сякаш им беше все едно — тук ли ще останат да лежат .. или ще се хвърлят в атака срещу врага. Ив. Мартинов, ДТ, 215. Тримата усещаха, че от слабост и глад ушите им почват да шумят, .. — Сега, който мине, спирвам го, та каквото ще да става! Да ме пребие, все това ми е! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 236. Отвън пред входа се показват две козарчета .. Цена: Недей ги гледа, да те дразнят. Змея: Все ми е то… П. Тодоров, Събр. пр II, 314-315.

Все е друго. Разг. Означава предимството на един факт пред друг. — Като две кукувици сме се свили. Като има мъж в къщи, все е друго. А. Каменова, ХГ, 190. Истина, нямат никаква полза от тях [роднините], .., но все друго е, когато човек знае, че близко наоколо има свои. Елин Пелин, Съч. IV, 160. И Калин прибавя, ..: — Все друго е, .., когато жена влезе в една къща. Друго е. Й. Йовков, Разк. II, 43-44.

Все и вся. Книж. Който е с голямо влияние и власт; всесилен, всевластен, всичко. Ще дойде ден и вий, .., / ще видите, че вас за нос ви е повел / Войводата: / .. / Знам, той иска вся и все / да бъде. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 103, 106. Тия двама запалени хора се борят така ревниво за тоя малък кът, като че той е „все и вся“. Ст. Даскалов, СД, 557. Само нихилизмът беше все и вся: всичко друго подлост и глупост! Ив. Вазов, Съч. XI, 150.

Все още. За посочване продължителността на дадено действие; до този момент. Доминго носеше все още панталоните на Робинзон и една скъсана риза. Д. Димов, ОД, 316. А сушата все още немилостиво гореше, и чиличеният ек на жабите все още по цяла нощ трептеше над ширното припламнало поле. Елин Пелин, Съч. I, 78.

Все пак и (книж. нежел.) все таки. Като вмет. израз. а) При подчертаване на факт, който се противопоставя на казаното в предходното изречение; въпреки това, при все това. — Ако искате моя съвет, бих ви посъветвала да се заселите някъде в полите на планината, вместо да се връщате в родното си поле .. — Знам, че все пак родното място е най-хубаво. Но пътят, който ви чака, е и труден, и опасен. Ем. Станев, ПГВ, 54. Той беше, все пак един от първите хора на селото. Й. Йовков, Ж 1945, 237. Мъчеше се да гледа повече напред. Напред всичко беше смътно и неопределено, но все таки гледаше напред. Й. Радичков, СР, 70. б) При подчертаване на факт, който отговаря на действителността, неподлежащ на съмнение; наистина, действително, в края на краищата. Единственото място, където има някакъв живот, си остава все пак лагерът. Й. Йовков, Разк. I, 8. Не ще проклинам, / няма да се вайкам, / защото все пак, знам, / ще се умира. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 34. Славата е медал с две страни. Горчив и сладък плод, но, все таки и плод желан. К. Кюлявков, СПП, 41. в) Обикн. в съчет. с трябва. При подчертаване на необходимостта от извършването на определено действие. — Трябва все пак в най-скоро време да ми намериш друга квартира. Вл. Полянов, ПП, 205. Една вечер той [Жоржи Амаду] ни говори дълго за страданията на народа си, .. Часовете минават, ние с мъка се разделяме, защото все пак трябва да се спи. Н. Фурнаджиев, МП, 93.

Все по това време. За посочване едновременност на събития, факти, действия и под.; по същото време. Все по това време пристигна в Париж и художникът Константин Щъркелов. К. Константинов, ППГ, 219. Все по това време дружеството предприе и похода си против пиянството. Й. Йовков, Ж 1945, 100.

Все равно`. Остар. Книж. Все едно. Посяването на празни семена е все равно посяване на такива, които не никнат със здравите наедно. Гр, 1906, бр. 13-14, 212. — Как, още ли диша тая презряна твар? — Презряна твар? .. — Стефчов сега е най-умният, най-преданият, най-гордият .. А нас като кучета ще ни избият, ако ни видят. — Все равно, подла твар. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 215.

Все същият. Разг. Който е неизменен, непроменен, постоянен. Все същият си оставаше той!… Говореше топло, почти нежно, но тъмните му и мрачни очи следяха напрегнато рефлексите върху лицето й. Д. Димов, Т, 182. Нищо ново не се случи в село, нищо необикновено. Все същите беди, все същите тъги и радости. Елин Пелин, Съч. I, 37.

Все така (тъй). За подчертаване, че някакво действие, признак и под. продължават да съществуват по един и същ начин или в един и същ вид, без да настъпват някакви промени; също така, също тъй. На устните му все така от време на време се появяваше свенливата мека усмивка. П. Вежинов, НС, 180. Цвета беше все така хубава и хорските очи я гледаха с радост. Елин Пелин, Съч. III, 140.

Все то. Разг. 1. За посочване, че някакъв факт (събитие, действие и под.) е равностоен, еднакъв с друг; все едно, едно и също. Андрея: Каква работа, бе бате! Днес нали е празник. Вида: Уф и делник да е, все то. Й. Йовков, Б, 28. — И да работиш, и да не работиш — все то`. Елин Пелин, Съч. I, 23. 2. За посочване, че някакъв факт се повтаря в продължение на определен период; едно и също. В несвесния бъбреж / на насъбраната в колибата дружина / що се подмяташе — ей втора веч година / той чуваше все то, все тоя глъч познат. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 294.

Все туй (това) лайно съм <си>. Простонар. Грубо. Не съм се променил никак, не съм станал по-добър.

При все това. Книж. Като вмет. израз. При подчертаване на факт, който се противопоставя на казаното в предходното изречение; въпреки това, все пак. — Не сме имали честта да чуем за конт Брандлова — каза Стремски, .. — При все това, конт Брандлов е известен в своето отечество. Ив. Вазов, Съч. XXV, 143. Димовица наведе глава и отмина напред .. При все това нещо я задържа на вратника и тя с менци на рамо огледа улицата. К. Петканов, МЗК, 18.

> Все пак. Сложен съюз. За противопоставяне. а) Въвежда самостоятелно изречение, действието на което е противоположно на очаквания резултат от действието в предходното самостоятелно или подчинено отстъпително изречение; въпреки това. Дълбока и странна е денем тишината на тая гора, .., всичко живо се спотайва и се крие на сянка. Все пак някакъв невидим живот се чувствува. Й. Йовков, Разк. II, 33. Ехото на боя се усилва и заедно с това отслабва волята да вървим. Все пак стадното чувство надвива — колоната се движи напред като огромна гъсеница. Л. Стоянов, X, 10. б) Въвежда самостоятелно изречение, действието на което показва несъответствие с действието или състоянието в предходното, обикн. подчинено отстъпително изречение. При всичко, че в Цариброд бяхме научили, че Пирот е взет, .., ние все пак питахме за това срещнатите войници. Ив. Вазов, Съч. XII, 170. И колкото и да дърпаше жена си, все пак и нему се искаше да постои още, да разгледа всичко, да остане завинаги тук, да принесе и онова, което беше останало у дома му. Ст. Даскалов, БМ, 26. Колкото проста и неука да беше [Николина], все пак имаше неща, които тя чувствуваше и разбираше по инстинкт. Г. Райчев, ЗК, 79.

При все че. Сложен съюз. Въвежда подчинено изречение за отстъпване — когато се означава, че действието на първото изречение настъпва противно на очакваното, в несъответствие с действието или фактите в подчиненото изречение. Скарах се с дядо Радославов, при все че ми е стар приятел. Г. Стаматов, Разк. I, 83. Положението на негрите, при все че те вече не са роби и имат известни права, далеч не е толкова добро, както би могло да се очаква в едно цивилизовано общество. Г. Белев, КВА, 196.

— Друга (остар., сега простонар. и в небрежна разговорна реч) форма: се.

ВСЕ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Разпространение на действието или признака, изразявани от значението на втората част върху всички и всичко, напр.: всевластец, всеведение, всевиден, всевидец, всеядец.

2. Който обхваща напълно нещо като цяло или всички части от нещо, които притежават признака, изразяван от значението на втората част; общо-, напр.: всеславянски, всенароден, всесъюзен.

3. Означава пълнота, най-висша степен, изчерпателност на признака, на качеството, изразявани от втората част; най-, напълно-, пре-, напр.: всесилен, всемъдър, всевелик.

ВСЕБЛА`Г, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. всебла`ги, прил. Книж. 1. Само ед., само м. Един от епитетите на Бога — който се отличава с най-голяма доброта; преблаг, предобър. — Някому Бог не е приготвил мъки, защото е всеблаг и всемилостив, а людете, служейки на Сатанаила, изкупват с делата си вечни страдания. М. Смилова, ДСВ, 95. И прости, господи, греховете наши, волни и неволни, защото ти си милостив и всеблаг. Ив. Вазов, Съч. XX, 76. Той [Борис] вдигаше десница и ги благославяше в името на милосърдния и всеблаг Христос. А. Гуляшки, ЗВ, 55. И ето, цялата му свита, / изтръпнала, тогаз попита: / „Какво направи ти, всеблаги?“ Хр. Смирненски, Съч. II, 96.

2. Който е свързан с Бога или е характерен за него. Ти летиш всегда щастлива / към всеблаги небеса. Н. Лилиев, С 1932, 63. И светът уморен от борби, от раздор, / в кръв удавен, ще бъде готов / да повдигне молителен, плачущи взор / към всеблагата, кротка любов. Ив. Вазов, ИГП (превод), 127.

3. Който е много добър; предобър. Авторът на трагедията „В полите на Витоша“, прочее, не е всеблаг като автора на „Змейова сватба“. М. Кремен, РЯ, 159. На крак, народе, съдниче мъжествен, / мъстително всеблаг и строг. Д. Полянов, Избр. ст, 39.

4. Като същ. всеблагият м. Господ, Бог; всевишният, всемилостивият, всемогъщият, всевластният. Всеблагият, който беше оставил някога сина си да бъде разпънат на кръст от хората, не обърна внимание на тази гореща молитва. А. Гуляшки, ЗВ, 52. И ако има нещо гряшно в тие мои думи, нека ме прости Всеблагият. Т. Влайков, Съч. II, 288.

ВСЕБЪ`ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до всички българи и до цяла България; общобългарски. През време на великденската църковна служба той не спомена, както винаги досега, името на гръцкия патриарх, а изрече с развълнуван глас пред събрания в църквата хиляден народ молитва и славословие за всебългарската църква. Д. Талев, ПК, 24. Личното хайдутство и четничеството прераснаха в масова всебългарска революционна организация. Ив. Хаджийски, БДНН I, 6.

ВСЕВЕ`ДЕЦ, мн. -дци, м. Остар. Книж. Всезнаещ човек.

ВСЕВЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е постоянен, траен и няма край във вековете; вечен. Само народът е постоянен на тая земя, твърд като нея, неизменен като нея, със своята всевечна мъка. Д. Талев, ГЧ, 316. Грешник е той [властителят]. Обречен е на гибел всевечна и милост не ще го осени. П. Константинов, ПИГ, 52. През сумрака на тежки горести и грижи, / през грохота всевечен на труда, / ще заблести предутринна звезда. Хр. Смирненски, Съч. I, 102.

ВСЕВЕ`ЧНО. Книж. Нареч. от всевечен; вечно.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на българския книжовен език…, 1941.

ВСЕВЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от всевечен; вечност. Вървеше нагоре сляпо и радостно, после надолу, отново нагоре; притичваше по равните меки била — безкрайната всевечност на тези прости неща властно я мамеше. Д. Цончев, ЧС, 120. През тези зимни дни руското небе и Москва са необичайно приветливи и ясни. Те сега посрещат онези, които са възпели и възпяват тяхната всевечност и тяхната слава. А. Барух, ЛФ, 1958, бр. 50. 1.

ВСЕВИ`ЖДАЩ, -а ,-о, м -и, прил. 1. Книж. Който притежава способността да вижда всичко. Бог е всевиждащ.

2. Обикн. за очи, поглед — който вижда всичко. • Обр. На кораба си имаме и всевиждащи очи. Независимо дали е тъмна нощ или непрогледна мъгла, в радиус 30 мили около нас ние оглеждаме с радар. Б. Трайков, ВО, 9. Изкуството, мили мой, е всевиждащото око на самопознаващия се човек. Ем. Манов, ДСР, 121.

ВСЕВИ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, в обръщение за м. р. ед. ч. всеви`шни, прил. Книж. 1. Епитет на Бога — който стои над всичко в света. Всевишният создател брани твоята глава… Ив. Вазов, Съч. XXIV, 87. — И птичките с песни славословят твореца всевишни. Елин Пелин, Съч. IV, 88.

2. Който е свързан с Бога или е характерен за него. Но сега в цялата гора бе спокойно и никой не знаеше милосърдие всевишно ли закриляше града, или изпитание от небето му се готвеше тежко. П. Константинов, ПИГ, 24. Аллах е милостив, той за всички се грижи и каквито изпитни за мюсюлманите да е проводил,от Рахманбеговото огнище не се е възроптало против всевишната му воля. П. Тодоров, И II, 18.

3. Като същ. всевишният и в обръщение всевишни м. Господ, Бог; всеблагият, всевластният, всемилостивият, всемогъщият. — Щастливи бяхме ние под вашето мъдро и добросърдечно управление; дано Всевишният ви дари с благодатта си;вярваме, тъй ще бъде и занапред… Ст. Дичев, ЗС I, 363. — Най-висшата воля е на Всевишния. — посочи игуменката нагоре, — най-напред на нея трябва да се покоряваме. В. Геновска, СГ, 216. При Мальовица, .., човек изпитва чувството, че се извисява към селенията на Всевишния. А. Христофоров, О, 76. Ти чуваш ли, Всевишни, ти знаеш ли, о боже, за дръзките неправди, покрусени борби? В. Карагьозов, Избр. пр, 61.

ВСЕВЛА`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който има пълна и неограничена власт над всички и над всичко; пълновластен. До тоя ден той Сюлейман ага беше стоял в тоя двор всевластен господар и съдник. А. Дончев, ВР, 169. Да се каже, че в тая минута той приличаше на всевластен и победоносен цар, би било малко. Й. Йовков, Ж 1945, 126. — Ако ви трябват лекарства, господин докторе, аз ще ви намеря, каквито си искате! —заяви тя с тона на човек, който се чувствува всевластен в града. П. Славински, ПЩ, 295. Тя беше безгласна робиня, а Морти — всевластен и зъл господар, комуто никой в къщи не смееше да противоречи. С. Чернишев, ВМ, 49. • Обр. И възмущението расте, като се насочва срещу целия режим на всевластното господство на капитала. Пл, 1934, бр. 1554, 3. Зората пурпурна вестява смъртта на тягостната нощ, / и новий ден с всевластна мощ / горите тъмни озарява. Хр. Смирненски, Съч. I, 109. И като истински рудар изравящ / човешката и земната руда / и в чист и твърд метал я претопяваш / в клокочещите пещи на труда. / И този чудотвор метал окриля / и дава твърдостта и младостта / на твоята несъкрушима сила, /на твоята всевластна красота… РД, 1959, бр. 256, 3.

2. Рядко. Като същ. всевластният м. Господ, Бог; всевишният, всеблагият, всемилостивият, всемогъщият. Всевластният реди съдбините на всинца ни, реди ги към добро,щом пази царя и царщината ни от делата на непокорните. Вечна му слава! М. Смилова, ДСВ, 190.

ВСЕВЛА`СТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Пълна, неограничена власт над всички и над всичко; пълновластие. В стремежа на Войводата към всевластие Младен съзира опасност от своеволие и диктатура. Лит. X. кл, 55. Свикнал на всевластието на различни крепостни владетели, тогавашният еропеец със смайване открива, че тук [във Венеция] управлява наистина една върхушка, но върхушка самоналожила си желязна дисциплина в полза на държавата. К. 1963, кн. 1, 27.

ВСЕВЛА`СТНИК, мн. -ци, м. Книж. Лице, което има неограничена власт над всичко, което владее всичко съществуващо; владетел, вседържител. Невидим и нечут от никого, живей / в сараите си там всевластник Огнян Змей. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 58. • Обр. Но щом простре ръка душата ти да вземе / тя в миг ще се смути; Всевластникът живот преварил я навреме? — / и ти… отдавна без душа си ти! Хр. Смирненски, Съч. I, 29.

ВСЕВЛА`СТНИЦА ж. Книж. Жена всевластник. • Обр. Над децата бездомни, безхлебни — / децата на мъртвия град — / чернодреха всевластница дебне, / разкрила поглед злорад. Хр. Смирненски, Съч. II, 198.

ВСЕВЛА`СТНО нареч. Книж. Като всевластен господар; с пълна власт, пълновластно. Страх и смут обладаха душата му всевластно. Ст. Загорчинов, ДП, 252. Забелязали ли сте колко всевластно случаят господствува над творчеството на нашите художници? С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 15. Во стаята, през тъмните завеси, / се отрази разсветната зора — / но в разума на бедния певец / се беше мрака въцарил всевластно. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 69. — О, пролет — / едничък аз слушам те пак безучастно, / през есени плачущи, зими, лета, / притискан от скърби всевластно. Д. Дебелянов, С 1936, 17.

ВСЕВЪЗМО`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Само мн. Които са най-разнообразни, най-различни по вид и по качества; всякакви. На мегданя, .., имаше стар излак, .. Ала тоя излак нямаше кофа и хората черпеха от застоялата му вода с всевъзможни съдове. Елин Пелин, Съч. I, 71-72. При него непрекъснато се точеха за справки всевъзможни търговци, доставчици, посредници и предприемачи. Д. Калфов, Избр. разк., 229. Сградите затрепераха, проглушени от всевъзможни писъци, свирки, пищялки, дрезгави провиквания, тъпани и кречетала. Ал. Бабек, МЕ, 198. Той не мислеше за нищо друго освен за мъст. Умът му прехвърляше и избираше всевъзможнц средства, едно от друго по-жестоки. Й. Йовков, Ж 1945, 50. Рудините и планинските поляни са покрити с богата постилка от най-ярки цветя и всевъзможни горски билки. Ив. Вазов, Съч. XV, 59.

2. Само ед. В съчет. със събир. име. Който се състои от много, от различни възможни видове; всякакъв, разнообразен, различен. Над тях [шлеповете] тежко скрибуцаха макари, забиваха дълги хоботи в тъмните им туловища и измъкваха оттам сандъци, вързопи тел, всевъзможна железария. Ст. Марков, ДБ, 411. Дъски, греди, врати и прозорци, всевъзможният дървен материал до последната треска се събра и употреби за лагера и за окопите. Й. Йовков, Разк. I, 6.

3. Обикн. с отвл. същ. в ед. ч., които означават размер, мярка и под. — показва наличие на различни видове от съответната мярка, размер и под.; най-различен, всякакъв. Погледнеш и едновременно виждаш стотини параходи от всевъзможна величина и конструкция, порят наляво и надясно водите на триединия град и с най-отчаяни писъци и тревожни сигнали едва успяват да избегнат сблъскването. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 37. За десетина месеца от Саблер бяха изпратени на султана около 1500 всевъзможна големина бомби и няколкостотин разни видове брадви, лопати и чукове. П. К. Яворов, Съч. II, 203. В складовете имаше дъски, греди и колове с всевъзможна дължина. △ На пазара продаваха ябълки на всевъзможни цени.

ВСЕВЪЗМО`ЖНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Книж. Всяко нещо, което е възможно да се случи; всичко. Мислещият човек предполага всевъзможности, взема в съображение всевъзможни обстоятелства. П. Р. Славейков, ПХС, 45.

ВСЕГДА` нареч. Остар. Книж. 1. Постоянно, по всяко време; винаги, всякога. Да работим! Няма тук оръже / по-велико, силно от труда. / Само то е вярно и не лъже / и победоносно е всегда. Ив. Вазов, Съч. V, 199. Това убеждение нам ся породи от неблагоразумното поведение на противника, .., от естеството на работата, която всегде и всегда има свойството да възбужда фанатизма. Ч, 1871, бр. 13, 393. Ти летиш всегда щастлива / към всеблаги небеса. Н. Лилиев, С 1932, 63. А щом усмивка засияй случайна / по устните ти — в твоите очи / всегда ревниво пазената тайна / пред моя взор най-ясно поличи. К. Христов, Т, 15.

2. С предл. за. За вечни времена, за постоянно; завинаги. Те бяха набързо напуснали всичко и се въвираха в едно опасно предприятие, което или им отваряше гроба, или затваряше за всегда вратата на България. Ив. Вазов, Съч. VI, 9о. — Симо тъдява беше… А на вашите, то се знае, чичовото, ше кажа… Е, прощавай, носи много здраве на всички, па скоро да ни гостувате за всегда! Ем. Коралов, ДП, 150.

ВСЕГД`АШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Който е непрестанен, постоянен; вечен, всякогашен. Какво нямаше в тия гласове! Не туптеше ли тук техният всегдашен копнеж за родината, за дома? Ст. Дичев, ЗС I, 167. Макар че време сега не ми оставаше много — пак се отдадох на моята всегдашна слабост. Не можах да устоя на изкушението да се спирам тук-там по пътя. Н. Попфилипов, РЛ, 18. Издайствата и подлостите, отвсякъде и от всички, дойдоха подир катастрофата, нейни всегдашни изчадия… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 86. Глава ще натегне, от нея тогава / изчезна-ще майчин страдалчески лик / и няма да чуват, в пияна забрава, / за помощ синовна всегдашния клик. П. К. Яворов, Съч. I, 58.

ВСЕГДЕ` нареч. Остар. и диал. Навсякъде, всъде, всякъде. Това убеждение нам ся породи от неблагоразумното поведение на противника, .., от естеството на работата, която всегде и всегда има свойството да възбужда фанатизма. Ч, 1871, бр. 13, 393. „Ов яз сирота“, беше си рекла сама [лисицата] со себе, .. Кай да заминам, се стапици наставени, за да ме ватат, всегде пусии

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/481-500&oldid=11017“.