Речник на българския език/Том 2/441-460

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

към нея, която се засилваше, защото не можеше да каже в какво е виновна. Ем. Станев, ИК III, 98.

ВРАЖДИНА` ж. Остар. Вражда, враждебност. Когато предлежи да служим на отечеството в каквото и да е служение за неговото преуспявание, трябва да престанва между нас всяка враждина и да млъква всяка страст. Пч, 1871, кн. 4, 52.

ВРАЖДУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Намирам се във враждебни отношения с някого. Наистина, те страшно враждуваха. Когато се срещаха, те си фърляха стръвнишки погледи. Ив. Вазов, Съч. VIII, 146. Двете семейства не живееха добре, направо враждуваха, макар да бяха съседи и дори, както разправяха, имали далечно родство. К. Калчев, ПИЖ, 65. — Заяли се двамата, враждуват… — Какво делят? — попита Станкулов. — Това, което нямат… М. Марчевски П, 288. Подир смъртта на цар Йоан Александра, българското царство се раздели на толкова части, колкото бяха синовете на Йоана Александра, които никак не живеяха помежду си добре, но са мразяха и враждуваха помежду си. Р. Каролев, УБЧИ, 66.

ВРАЖДУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от враждувам. Младен не усещаше в душата си никакво злорадство. Тъкмо напротив: той се отнасяше към него съчувствено. Това беше за пръв път след толкова враждуване. Т. Влайков, Съч. III, 265.

ВРА`ЖЕ`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вра`жа`; хитруване, дяволуване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРА`ЖЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който принадлежи на въоръжените сили на врага, на противника; неприятелски. И чичо Борис си беше жив тогава и никой и не бе помислил, че вражески куршум ще покоси живота му… Кр. Григоров, Н, 141. Погледнах в зрителната тръба: отсреща, в полите на планината се белееха вражески палатки. Вчера ги нямаше — навярно това са току-що пристигнали и ненастанени още части. Г. Райчев, Избр. съч. I, 35. Понесоха се конете бясно към вражеските редици. Ст. Загорчинов, ДП, 486. Наместникът и на това се учуди, като видя и гръцки вестници в това вражеско свърталище. Д. Талев, ЖС, 269. Приятен вятър надул платната, — и корабите благополучно стигнали у вражеския бряг. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 69.

2. Който е присъщ, свойствен на врага. — Това, което си направил, не е някаква дреболия, а тежко престъпление .. ти си деморализирал войниците, като си казвал, че ще ги хвърля в огъня да ги избият .. Казвал си, че няма никакъв смисъл да се бием в края на войната .. Знаеш ли как се нарича това? Ще ти го кажа направо: вражеска агитация пред лицето на неприятеля. П. Вежинов, ВР, 242. — Те всякак гледат да ни пречат, вършат вражеска пропаганда, заговорничат — трябва ли да ги награждаваме за такава дейност? А. Гуляшки, ЗР, 252.

3. Рядко. Който изразява вражда; враждебен. Черньо приказваше нещо оживено, въртеше глава и често-често хвърляше вражески погледи към Вълковото лозе. Ст. Марков, ДБ, 156.

ВРА`ЖЕСКИ. Нареч. от прил. вражески (във 2 и 3 знач.); както е присъщо на враг, с чувство на омраза, враждебно, с неприязън. Като мина покрай нас, Радулов го изгледа злобно, вражески. П. Михайлов, ПЗ, 74.

ВРА`ЖИ, -а, -е, мн. -и, прил. Поет. Вражески, неприятелски. В Охрид е убит боляринът Янкул Побит. Той беше мой враг, но беше за царството. В това убийство виждам вража ръка, която продължава да върши своята проклета работа. Д. Талев, С II, 53. „Момчета, по мене!“ И пак си байрака / развя за победи, за люти борби, / и три войски вражи разби. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 51. Сред нощ е. Кат буря отвред налетява войнството враже връх тях, / и грозна, безумна подигна се врява — / смущение, безредица, страх. К. Христов, Избр. ст, 62. Бързо те стъписват се назад / и яростно след тях безбройна вража рат / насилия. П. П. Славейков, СбМис., 1910, кн. 1, 13.

ВРА`ЖКА, ж. Диал. Хитра, дяволита жена; вражла. Она бе мома хубава, / ала бе вражка хитрава. Н. Геров, РБЯ I, 152.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРА`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Вражески. Дали вишна божия сила те доварди от явната ти смърт! Или твоите народни начала, твоите народни сили са толко твърди, щото не можеха да те надвият толко и толко вражки противни сили?… СбПер. п1, 75.

ВРА`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дяволски. Войник юнак мома сака, / мома сака, мома бърка, / мома не го аресува, ареса го граждоменка, / граждоменка вражка керка. Нар. пес., СбБрМ, 296. — Недо, Недо, вражко чедо, / арамиска посестримо, доодаа ле арамии? Нар. пес., СбНУ XLVIII, 58.

◇ Вра`жки коле`на. Диал. Вид шарки на пиротски килим; дяволски коленца (Ст. Младенов, БТР).

ВРА`ЖЛА, ж. Диал. Хитра, дяволита жена; вражка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРА`ЖЛЬО, мн. -вци, м. Диал. 1. Хитър, дяволит човек; враг1.

2. Дявол, сатана; враг1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАЖУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Правя магии; бая, врачувам, вража, вражукам. „Е, що ти е това?“ — рекъл попо. „Вражалец“ — рекъл сиромао. „Вражалец ли?“ — рекъл попо: „Я да видиме, како че вражува!“ СбНУ XLV, 387.

ВРАЖУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вражувам; вражане, вражукане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАЖУ`КАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Бая, врачувам; вражувам, вража. Вражукали ти над главата! СбНУ IX, 213.

ВРАЖУ`КАНЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от вражукам; вражуване, вражане.

ВРАЗУМЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Вразумяване; вразумление. Еднаж, като залегнах, дядото полетя върху мене и почти се преметна през главата ми. Увещания, вразумения, молби, заплахи — нищо не помагаше. П. К. Яворов, ХК, 48.

ВРАЗУМИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Който се разбира ясно; разбран, достъпен, вразумлив. Един язик .. не е възможно да ся усъвершенствува, ако всякой вещ списател не би имал свобода да си изложи мислите как му е мило, стига само да бъде той ясен и вразумителен. Ч, 1870, бр. 1, 8. Макар владеющ не много силен глас, Кънчев, .., при това се изразяваше кратко, мислите му бяха ясни, начина на изражението вразумителен. Бълг., 1902, бр. 453, 3. Външните искания от оратора са: гръмлив глас, вразумително произнасяне и изразително четене (декламация). Т. Шишков, ТС (превод), 158.

2. Който може да вразуми; убедителен. Ицо махна ръка с досада: — Кому ще се оплачеш? Кой ще тръгне да лови обирниците? — Той додаде с вразумителен тон: — Никой нема да тръгне да гони Арап ага. Д. Талев, ПК, 134.

— От рус. вразумительный.

ВРАЗУМИ`ТЕЛНО, нареч. Остар. Книж. 1. Разбрано, достъпно, ясно; вразумливо. Множество треперещи ръце се протягат, за да вземат писмото… Най-сетне взима го Бенковски и го чете ясно, високо и вразумително. Л. Стоянов, Б, 83. Обучението в матерния език трябва методически да доведе учениците дотамо, щото да могат они не само да говорят сами и да разумяват речта на другиго, но и да са в состояние да излагат вразумително и целесъобразно писмено .. свои или чужди мисли. ПСп, 1876, кн. 11-12, 189.

2. С убедителност; убедително. — Секири… няколко секири трябват! — рече пак Алекса Кочов. — За нищо не сме помислили ние — каза вразумително пак някой от въстаниците. — Така ли ще ни посрещнат агите, с отворени порти! Д. Талев, ПК, 697. — Йовчо, онзи ден те викахме, ти пак не рачи да дойдеш — започна кметът, като се силеше да говори спокойно и вразумително. Ем. Станев, ИК I и II, 7. Ако вие говорите за детето, че то не трябва да върши това или онова, то трябва да му докажете просто, ясно и вразумително защо, за какво и по какви причини не трябва да го върши. Знан., 1875, бр. 9, 141.

ВРАЗУМИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от вразумителен. За по-голяма вразумителност избрал за съчинението си формата на разказ. Ч, 1871 бр. 8, 234. Той замахна пак с ръка — не искаше нищо да чува, но Борис Глаушев подзе с някаква преднамерена кроткост и вразумителност: — Не може така, другари. Заповедите на войводите трябва да се изпълняват. Д. Талев, ГЧ, 452.

— Рус. вразумительность.

ВРАЗУМЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Вразумяване; вразумение. И какъвто си бе дяволит взе, че скрои един план за вразумление на непризнателните й синове. ВН, 1960, бр. 2793, 4. „Моля ви покорно, поместете, в най-близкия брой на Книжиците, прилагаемата ми статия, но да благоволите да дръжите в тайна имято и местожителството на съчинителя й, за да не би тя да възбуди ненавист и злоба наместо вразумление и изправление в лицето на тогози, на когото творението ся разгледва в нея.“ БКн, 1859, апр., кн. 1, ч. I, 227.

— Рус. вразумление.

ВРАЗУМЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който лесно се разбира, схваща; ясен, разбран, вразумителен. Тази книжка ще носи название: Селският лекар; тя щяла да съдържа много съвети и наставления и щяла да бъде написана на един прост и вразумлив език. Ч, 1875, бр. 7, 333. Гледал съм да бъда колкото е възможно гладък и лесно вразумлив. А. Дювернуа, СБЯ I, 271.

ВРАЗУМЛИ`ВО, Остар. Книж. Нареч. от вразумлив; ясно, разбрано, вразумително.

ВРАЗУМЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от вразумлив.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВРАЗУМЛЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. Книж. Вразумявам се. Защо немате различни книги поучителни, да са поучавате, да са вразумлявате. Р. Попович, X, 86.

ВРАЗУМЯ`, Вж. вразумявам.

ВРАЗУМЯ`ВАМ, -аш, несв.; вразумя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Въздействам на някого да се опомни, да осъзнае грешките си, да стане разумен. Винаги съм се задоволявал само с мъмрене или със съвети, като съм смятал, че те са достатъчни, за да го вразумят. М. Марчевски, ТС, 104. Той отиде на самото място, опита се да вразуми хората, те уж поомекнаха малко, но кой знае до утре какво ще им скимне. Виж, че извършили нова някоя глупост. Ст. Марков, ДБ, 329. — Какво ще го вразумявам, малък ли е, глупав ли е? Й. Йовков, ЧКГ, 267. — Бате Иване, како Ано, вразумете го, вие сте му най-свои, .. — Това момче ще пропадне. Елин Пелин, Съч. III, 149. — Във велика съблазън е паднал цар Йоан Александър, Костадине, — продума Теодосий след малко — ала нямаше ли богобоязливи мъже да го спрат, да го вразумят? Ст. Загорчинов, ДП, 248. Безумният и други избезумява, разумният и други вразумява. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 39. вразумявам се, вразумя се страд.

ВРАЗУМЯ`ВАМ СЕ, несв.; вразумя` се, св., непрех. Осъзнавам грешките си, опомням се, ставам разумен. И тогава вече той добре разбира, накъде бият тези глоби и вразумява се. Т. Влайков, Съч. III, 172. — Ето сега и тукашните власи дигат глас и дано да се вразумим, като видим, че разпрата нараства и че от нея няма за никого полза. Д. Талев, ЖС, 295. Петър беше рязък и суров. Дразнеше го Нонкиното упорство, но той все още вярваше, че Нонка сама ще се вразуми и ще послуша неговия съвет. И. Петров, НЛ, 114.

ВРАЗУМЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вразумявам и от вразумявам се.

ВРАКОЗУ`Н, м. Диал. Връв, с която се връзват потури; учкур, гащник. Тогава видяха дяда Руся .. Трябва да е бързал, защото не беше сварил да опаше червения си пояс, а беше излязъл по вракозун. Й. Йовков, СЛ, 88. Жетварите се дигнаха бавно. Сиврията стегна вракозуна си, изгледа нивата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 301.

— От гр. βρακοζώνα ‘пояс за гащи’. — Други форми: въркозу`н, врокозу`н.

ВРАКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Диал. Жетвар. Смаяла си / жътварите, / вракчиите, / другарите. Ц. Церковски, Съч. II, 57.

— От тур. orakçı.

ВРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. За кон и някои други домашни животни — който е с много черен и обикн. лъскав косъм. Рано в света неделя отец Игнатий се метна на своето пъргаво врано конче. Елин Пелин, Съч. II, 82. Като беше по-млад какви коне яздеше… Помня един вран, ама не кон, а вихрушка ти казвам. Охранен, излъскан, муха да кацне на него, ще се разчекне. Кр. Григоров, Р, 70. А всред тези най-скъпи и породисти добичета се открояваше едно: вран до синьо жребец, бляскав като излъскано острие. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 84. Вечерта въведе в двора биволица. Тя беше врана — никъде нямаше по нея бял косъм. Ил. Волен, МДС, 87. Що ми е мило и драго, / че са е пролет пукнала! / Се е излезло на трева; / и стока, маре, и мака: / сиви говеда в гората, / врани коньове в полето. П. П. Славейков, КНП, 86. С врани коне, сини седла. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 136. Врана коза.

ВРАН, вра`нът, вра`на, мн. вра`ни, след числ. врана, м. Диал. 1. Гарван; галун. Току ми тяло вран не изкълвал. П. Р. Славейков, БП II, 172.

2. При баене за уроки и под. — дявол. Вран връчи по небото, / бран [ангел] седи на комина, / брани душа и тяло. Н. Геров, РБЯ I, 153.

ВРА`НА, ж. 1. Непрелетна, креслива всеядна птица с черни или сиви пера, която живее на постоянно място или на различни места. Corvus frugilegus и Corvus cornix. Врани се стреляха из пепелявото небе. Ив. Вазов, Съч. XIV, 200. Наставаше затишие и в природата се усилваше видимото онова настръхване пред буря, .. Само рояк черни врани се виеха грозно над грохналите къщи на стария град. А. Страшимиров, Съч. I, 233. А дъжда все плиска, и подскачат / бъкели по локвите събрани; / и под мойта стряха там гъргорят / сгушените на заслона врани. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 42. Враната грабна една буца сирене и кацна на едно древо да го яде. П. Берон, БРП, 55. Орли и врани да те изедат. П. Р. Славейков, БП II, 12.

2. Само мн. Зоол. Семейство всеядни птици от разреда врабчови, които имат плътно прилепнала гъста перушина с метален блясък, като едни от тях са полезни (унищожават гризачи и насекоми), а други нанасят щети на посевите. Corvidae.

◇ Врана кост да ти не носи някъде. Диал. Във 2 и 3 л. Никога да не отидеш някъде, това място да е недостъпно, проклето за тебе. — Пък друг път врана кост да ти не носи в мой имот… Т. Харманджиев, КНД, 189.

Нощна врана. Диал. Прилеп. — Що думаш, о нощна врано, паднала от гнездото? ВУХБ, 30.

ВРАНА`, ж. 1. Диал. Голям отвор на бъчва, от който тя се пълни. Кацата потрепери, понеже Димята се наместваше по-удобно и същевременно правеше усилия да не се закашля, като поглеждаше с едно око през враната. Г. Краев, Ч, 194.

2. Дървен капак на такъв отвор (Н. Геров, РБЯ).

ВРА`НГА, ж. Диал. Безредица, неуредица; врангалък.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРАНГАЛЪ`К, мн. -ци, м. Диал. 1. Безредица, неуредица; вранга. Какъв е тоя врангалък. Т. Йанчев, РБЯд, 60.

2. Безредие, голям шум. Понякога се умълчат, само един им разправя нещо, а понякога дигнат такъв врангалък, че чак на пътя се чува… Г. Караславов, Избр. съч. X, 173.

ВРАНГЕЛИ`СТ, м. Истор. Привърженик на Врангел, командир на белогвардейски войски. — Ами врангелистите .. и лигата не са ли тъмни сили? За каква правова държава ми приказвате вие? Ем. Станев, ИК I и II, 33.

ВРАНГЕЛИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от врангелист.

ВРА`НГЕЛОВ, -а ,-о, мн. -и, прил. Истор. Който е на Врангел.

ВРА`НГЕЛОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до Врангел.

ВРА`НГЕЛОВЩИНА, мн. няма, ж. Истор. Намеса на емигриралите в България части от Врангеловата армия във вътрешните работи на българското правителство през 20-те години на XX век.

ВРА`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на врана или се отнася до врана (в 1 знач.). Той беше много богато облечен .. Над посребрения му шлем стърчаха две черни вранени пера, едното пречупено — навярно при боричкането. Ст. Загорчинов, ДП, 67.

2. Прен. За коса на човек или косъм на кон — който е много черен като цвета на врана; лъскавочерен. Строен, млад, с черни огън очи .. и немирен вранен перчем .. Хасан съперничеше и по хубост, и по сила на всички момци в селото. Н. Каралиева, Н, 169. Славянинът беше рус и бял като бреза до гъркинята, чиито вранени коси отливаха на пепеляво. Ст. Загорчинов, ЛСС, 24.

ВРА`НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Вран. Вранест кон.

2. До известна степен вран (Ст. Младенов, БТР).

ВРА`НЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Диал. Вран, черен кон; вранчо, вранишан. Като възседнаха, двамата конника разиграха атовете из двора пред двата сарая на кошия. Джевдет възви своя вранец срещу прозорците и го накара да се изправи три пъти срещу Анку. Ц. Гинчев, ГК, 378-379. Не слуша го Груйо мало дете, / но си стега вранца добра коня, / та ке да иде девойкя да земе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 21.

ВРА`НИ1, -я, -ьо, мн. -и, прил. Диал. Който е от или на врана (в 1 знач.).

◇ Врани нокте. Диал. Бабини зъби; сграбниче.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВРА`НИ2, -я, -ьо, мн. -и, прил. Нар.-поет. За кон — вран, черен. Я извади враня коня. Враньо си конче възседна. Ст. Младенов, БТР I, 343.

ВРАНИ`ЛКА ж. Диал. Вранило.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРА`НИЛО, мн. -а, ср. Остар. и диал. Черна боя за коса или за вежди; вранилка. Младите моми с хубост да греят; / булките с радост рожби да люлеят; / но лицето си никак да не белят, / с вранило вежди да си не чернеят! У, 1871, бр. 24, 373. Била е Донка убава — / дали от бога убава, / дали от бяло белило, / дали от турско червило, / дали от гръцко вранило? Нар. пес., СбНУ XLVI, 78.

ВРА`НИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Черен като врана; вранен, гарванов. Вранината й коса падаше чак до петите. Ст. Ботьов, К (превод), 192.

◇ Вранин понеделник. Диал. Първият понеделник от велики пости след сирница; чист понеделник.

ВРА`НИЦА ж. Остар. и диал. Неголям плавателен съд със заострено дъно, който се придвижва с весла или с пара; лодка, ладия. Пътниците не приказваха, само гледаха шумящите, разиграни вълни и се крепяха при всяко силно накланяне на враницата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77. Пясък и дървета запищят реките навсякъде ..; по тия реки днес могат да плуват само салове и каици, т.е. враници, издълбани от цяло дърво, в които се събират не повече от 3-4 души. С, 1872, бр. 39, 310. Кога ся развалила парната му враница, .., Ливингстон, без да ся мае, писа у дома си и заръча да му съградят нова. Й. Груев, СП (превод), 450.

ВРАНИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който кара враница; лодкар, ладияр.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВРА`НИЧКА ж. Остар. и диал. Умал. от враница; лодчица, ладийка1. Край северната страна на острова намериха много малки и ниски островчета, .. Помежду тия острови срещнаха враничката на едного рибаря. П. Кисимов, ОА I (превод), 84-85. Малки гондоли или покрити вранички, .., развождат жителите на всекий час през деня дето искат. С. Бобчев, ПОС (превод), 123.

ВРАНИША`Н м. Диал. Епитет на вран, черен кон; вранец, вранчо. Он му даде коня вранишана, / яну Марко коня вранишана. Нар. пес., СбНУ XLIII, 76. Окачи се младо Радойче / на коня вранишана. Нар. пес., СбНУ XLIII, 234.

ВРА`НКА ж. Умал. от врана (в 1 знач.); вранче. Черешчица род родила / .. / бери, бери, момне ле, да береме, / а пък бягай да бягаме, / .. / дето птичка не префърква, / дето вранка не пограцва. Нар. пес., СбВСт, 718.

ВРА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до врана (в 1 знач.). Цяла гора волниста, черна, като враново крило, коса са вила над изящното, .., правилното лице. Л. Каравелов, Съч. VIII, 38. Една врана, птица крадлива, / грабна къс сирене и побягна. / .. Лисицата отдолу се зададе, / коя вранова плячка скоро догади; / и са реши да й я отъмне. У, 1871, бр. 1, 28.

2. Като същ. вранови мн. Зоол. Семейство птици от разреда врабчови, които се отличават с гъста, плътно прилепнала към тялото перушина, обикновено с метален блясък; врани. Corvidae. Тя [сойката] е родственица на гаргата и е голяма почти колкото нея. Може да се каже, .., че сойката е хубавицата в семейството вранови. Ст. Дончев, ПНД, 48.

◇ Враново просо. Диал. Лайка1; лайкучка, белоочица.

ВРАНО`САМ. Вж. враносвам.

ВРАНО`СВАМ, -аш, несв.; врано`сам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Боядисвам с вранило, с черна боя обикн. коса, вежди, мустаци; черня, почерням. За сиамчанките черните зъби са най-хубави; те са грижат секий ден да ги враносват. Ив. Богоров, КП 1874, кн. 6, 28. враносвам се, враносам се страд. и възвр.

ВРАНО`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от враносвам и от враносвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от врана (в 1 знач.).

◇ Врански лук. Диал. Гарвански лук (Ст. Младенов, БТР).

Вранско око. Многогодишно тревисто растение от семейство лилиецветни, обикн. с четири заедно разположени листа и плод във вид на синкавочерна ягода; кръстач. Paris quadrifolia. През есента листата на момината сълза са пожълтели и вместо бели ароматни цветове на нея висят узрели оранжеви ягоди. Такова е и вранското око — малко растенийце, обикновено с четири заедно разположени листа и единствена черна ягода на върха на стъблото. Бтн V и VI кл (превод), 7.

Вранска стъпка. Диал. Пукалче.

ВРА`НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от врана (в 1 знач.); вранка.

2. Малкото на врана (в 1 знач.). Сега вранчетата знаят, а враните да мълчат. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 111.

ВРА`НЧО, -то, мн. -вци, м. Диал. Гальов. Вранец, вранишан. Враният кон още лежи над пътя; кърджали го вика и гали според обичая, но вранчо не повдига главата си. К. Ботьов, К (превод), 82. Тя йе йозела пола ченица, / .. / па йе викнала колко можала: / „Яла ми, кончо, яла ми, вранчо, / да та назоба бяла ченица“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 77.

ВРА`СНА. Вж. враствам.

ВРАСТА`. Вж. враствам.

ВРА`СТВАМ, -аш, несв.; вра`сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вра`снат и враста`, -еш, мин. св. вра`стох, прич. мин. св. деят. вра`съл, -сла, -сло, мн. -сли, св., непрех. С предл. в. 1. За растение — прониквам с корените си надълбоко в земята. Трябваше само да се повгледам в този клек, враснал в сивата пропукана скала, за да разбера, че не е турист, .. Неговият жилав корен се беше врязал в малката каменна пукнатина. Н. Хайтов, ШГ, 8. Тези корени врастват в земята и образуват ограда. ВН, 1960, бр. 2907, 4. Не искам нищо друго: в тежък час, / когато сякаш вече нямам сили, / като това дърво да бъда аз — / в земята врасло, тъничко, но жилаво! Ст. Пенчева, ЛФ, 1956, бр. 2, 3. Пред живота стоиш, озарен / от голямото пролетно слънце, / благославяш дълбокия ден, / всяко враснало в почвата зрънце. Мл. Исаев, ЯД, 33.

2. Прониквам дълбоко и плътно в нещо, като се съединявам с него. Токмачията отговори, че .., добре ще е да се изкачат всички горе, където има една враснала в земята канара. Й. Йовков, ПК, 167-168. „Воденица-жувеница“ — с гняв си помисли Костадин, като минаваше с коня край самата стена, гдето бяха подпрени два изхабени камъка, враснали в земята. Ем. Станев, ИК I и II, 16. • Обр. Задрямах. И усетих как се сливам със земята, как враствам в нея, как тревите ме покриват и се люлеят над мене. А. Дончев, ВР, 254.

ВРА`СТВАМ СЕ несв.; вра`сна се и враста` се св., непрех. Враствам. Развитието на спорите изисква определен топлинен режим .., който трябва да се поддържа, докато гъбата не се врасне в дървото. ВН, 1961, бр. 3114, 4. Там, където тази грудка се допре до корена, кората му се разрушава, дървесината се разделя на влакна, клетките на паразита се врастват между нея, съединяват се с проводящите снопчета. Ст. Драганов, ФБР, 20.

ВРА`СТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от враствам и от враствам се.

ВРАТ, вратъ`т, врата`, мн. вратове`, след числ. вра`та, м. 1. Част от тялото на човек или животно, която съединява главата с трупа; шия. И днеска дяволски студ, каза Македонски, като си правеше пред огледалото възела на червената кърпа, вързана на врата му вместо вратовръзка. Ив. Вазов, Съч. VI, 52. Откъм портата се зададе възрастен мъж, висок, сух, .. и тъничкият му врат изглеждаше още по-дълъг, с изпъкнала, ръбеста адамова ябълка. Д. Талев, ЖС, 50. Главатарят им [на кърсердарите] бе плещест, набит и с къс врат турчин. К. Петканов, X, 145. Стоян усети между пръстите си дебелия врат на една от хрътките и твърдата козина по него. Д. Талев, ЖС, 9. А Мирчо в гора отиде. / Там го са турци хванали, / ръце му назад вързали, / синджир му на врат турили, / на крака му тежки букаи, / че го към Търнов водеха. Христом. ВВ II, 121. Вълкът сам си върши работата си, затова му е и вратът дебел. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 85.

2. Стесн. Задната страна на тази част, съединяваща главата с гърба; тил. По едно време Паун издебна, когато Марко беше наведен зад поставката, и силно го плесна по врата. Г. Райчев, ЗК, 236. Младоженецът се почеса по врата, престори се, че нищо не чува, и излезе на двора. СбХ, 101. Износената му връзка изскачаше из яката му отзад и лежеше върху голия му врат. Елин Пелин, Съч. II, 161.

◇ Вися на врата на някого; вися на нечий врат. Разг. Получавам прехрана наготово от някого, бивам издържан материално от някого. Не му стигаха грижите за неговото семейство, а трябваше да мисли и за племенницата на жена си, която от няколко години им висеше на врата.

Да (ще) ми духа кон на (зад, по) врата. Разг. Да (ще) вървя пред конна стража, да (ще) съм арестуван. Герган вървеше трудно пред конете, .. — Гергане, Гергане — нареждаше тихо тя, — дотам ли я докара, Гергане, да ти духа кон на врата… В най-работното време да те вземат… да те откъснат… К. Калчев, ЖП, 184. — Забранявам всякакви веселия тази вечер. От село е загинал човек на фронта .. Веднага им кажи да си обират партенките, че иначе ще им духа кон зад врата. В. Нешков, Н, 84.

Запалвам / запаля суха шума на врата на някого. Разг. Създавам голяма грижа, тревога на някого. Работниците я изгледаха и не й отговориха. По-добре бе да мълчат, за да не сбъркат .. — виж, че им е запалила суха шума на врата. К. Петканов, ЗлЗ, 47.

Зашил съм врат. Разг. Надебелял съм. Майка му го хвана за рамото: — Млъкни, Гергане, не закачай човека! Но Герган не спря: — Не виждаш ли какъв врат си зашил? Ще се пръснеш. К. Калчев, ЖП, 51.

Извивам / извия врата на някого. Разг. 1. Погубвам, убивам, унищожавам някого. Нищо лошо не съм чул. Та и кой смее да каже нещо лошо за тебе? Аз пръв ще му извия врата. Л. Дилов, ПБД, 100. 2. Направям някого да ми се подчини, да стане покорен; сломявам непокорството, съпротивата, ината на някого. — Работата ще го изпече и ще му даде сили да извие вратовете на неверниците и непокорниците. К. Петканов, ДЧ, 432.

Изкривявам / изкривя врат. Разг. Не се подчинявам, не се съгласявам с нещо, упорствам за нещо. — Да ви тегли греха, който ви е оставил да изкривите врат, насреща ви да се не стои. П. Тодоров, Събр. пр II, 22.

Изкривявам си / изкривя си врата; кривя си врата подир някого или нещо. Разг. Гледам продължително, с любопитство и интерес някого или нещо, следя с поглед някого или нещо. Сички знайме как си криви Таки Брашнаров врата подир сека срещната млада жена .. и нема той да ме учи тука кой е почтен и кой не е почтен. Д. Талев, ПК, 223.

Каишът <ще> тежи на нечий врат. Разг. Извършвам основната, най-трудната част в една работа. — О, тогава ще има много желаещи да влязат в комитета — язвително подхвърли Димо. — .. — Нека има, .., те нашето място няма да заемат. Никога не трябва да забравяме, че каишът ще тежи на нашия врат. Всичко друго е само помощ. X. Русев, ПС, 83.

Като <воденичен> камък на врата на някого, съм (тежа). Разг. В тежест на някого (съм), пречка, затруднение за някого (съм). Селяните нямаха нищо против — нека легне в гроба и да умре, години наред той им тежеше като воденичен камък на врата. К. Калчев, УЧС, 27-28.

Коля откъм врата. Диал. 1. Проявявам голяма жестокост, страшно измъчвам някого. 2. Извършвам нещо бавно и мъчително, не както трябва.

Мирише ми още врата на гайда. Диал. Запазил съм много от селските си навици и държане, макар че живея в град.

Мятам / метна примка на врата (шията) на някого. Разг. 1. Обесвам някого. 2. Подчинявам, заробвам някого.

Навеждам / наведа (подвивам / подвия, превивам / превия, прегъвам / прегъна, прекланям / преклоня, скланям / склоня, скършвам / скърша) врат. Разг. Подчинявам се, примирявам се, ставам покорен пред волята на някого. Първата пушка изгърмя. Секи може да си представи, като какво страшно действие трябваше да произведе тя на петстотингодишния роб, който са е научил само да мълчи, да не възразява, да ласкае и да навежда врат раболепно. З. Стоянов, ЗБВ II, 77. Койка уж беше подвила врат пред бащината воля… П. Тодоров, И I, 100. Местните феодали трябваше най-сетне да превият врат пред силата на централната власт. А. Христофоров, А, 266. Въстанието стреснало турците. Те обградили градчето с дървени бойници, но султанът все пак скършил врат — намалил данъците, дал земя на селяните. Ст. Станчев, НР, 13.

Навеждам / наведа (превивам / превия, прекършвам / прекърша) врата на някого. Разг. Подчинявам, покорявам някого на волята си; сломявам гордостта, непокорството, упоритостта на някого. „Помирителната партия“ (Кръстевич, Балабанов и С-ие) ще да дойдат в сила и ще да наведат врата на народа. Хр. Ботев, Съч., 1929, 288. Важното за него беше, че има оръжие е ръцете си, че е силен, че ще превие врата на Гроздана, ще го смаже. Й. Йовков, Ж 1945, 50. Бяха го виждали само два пъти така затворен и вглъбен в себе си. Най-напред, .., когато трябваше да прекърши врата на оня, страшния аянин Мехмед ага Караферлията. П. Константинов, ПИГ, 86-87.

Навивам / навия врат. Разг. Не се подчинявам на волята на някого, не се съгласявам с нещо, проявявам упорство. Той нави врат и хем пари спечели, хем едно лозе стана, та не можеше да се мине през него, такова буйно, като гора. Ст. Даскалов, БМ, 10.

Навивам / навия врат (врата) на някого. Разг. Налагам силата си върху някого; надвивам, побеждавам. Да навием веднъж врата на Гмуреца, доде сме с пресни сили. Ст. Даскалов, СЛ, 74.

Накривявам / накривя врат някому. Диал. Изоставям някого, преставам да се интересувам от някого, след като съм го използвал за свои облаги; пренебрегвам. Сега сигурно си мисли, не ще може да я ожени за някой богат вдовец. Или ще я котка, докато я използва някак и ще й накриви врат. Г. Караславов, Тат., 46.

Напичам / напека врата на някого. Разг. Удрям, зашлевявам някого. Денчо седна на камъка край портата, измери го в тънкия жилав врат и се закани мълчешката. — Ти ли нямаш, ти ли нямаш? Да ти напека врата, както аз си знам, злото ще повърнеш. Г. Караславов, С, 29.

Не по врат, а по шия. Разг. Все същото, без разлика.

Отпускам, отпущам / отпусна (обвесвам / обвеся) врат. Разг. Загубвам надежда за нещо, угрижвам се, отчайвам се, обезсърчавам се. — Син ти, Борето де, подписал позив за даване на амнистия. Затова… да си сърба, каквото си е надробил… Отпусна врат бае Коце .. и тръгна да си ходи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 261. Като страшна молния се разнесе слух навред, че Ибраим-паша си иде от хаджилък, и че султанът наградил пашата .. Сичкото .. население стресна се от тоя слух, секи как чуеше обвесяше врат и се замисляше. Ил. Блъсков, СК, 18.

Обесвам се / обеся се на врата на някого. Разг. 1. Натрапвам се на някого да ме издържа материално, да ме храни. Не е ли да дожалее чловеку да гляда някого си, който много работил и много спечалил, а зачтото требил всичко, что изкарвал, на старост да ся обеси на врата на своите си. Й. Груев, СП (превод), 213.

2. За жена — омъжвам се за някого против желанието му, натрапвам му се за съпруга.

Слагам си / сложа си (турям си / туря си, турвам си / турна си, мятам си, метвам си / метна си, окачам си, окачвам си / окача си) въжето на врата. Разг. 1. Обесвам се. 2. Заемам се с опасна работа, рисковано дело и с това се излагам на смъртна опасност. Йоаким кипна. — Балдю, не безумствувай! Ти караш царя сам да си тури въжето на врата! Ив. Вазов, Съч. XIV, 69. 3. Сам ставам причина да изпадна в лошо и подчинено положение; заробвам се. — Хак ви е! — злорадствуваше Къню Бесарабски, .. — Сами си сложихте въжето на врата, пък сега — олеле! А. Гуляшки, МТС, 199.

Стъпвам (стъпям) / стъпя на врата на някого или на нещо. Разг. 1. Подчинявам, покорявам напълно някого или нещо на волята си, обикн. с грубост, насилие. Една шайка катастрофаджии е стъпила на врата на народа, за да дере кожата му. Г. Караславов, ОХ IV, 481-482. Цели осем години тази преса ръкопляскаше на тиранина, който беше стъпил на врата на българския народ и не искаше да знае, че три милиона хора, пъшкат под ноктите на сатрапа. Ал. Константинов, Съч. I, 17. — Ще го покоря! .. Ба, ще го оставя той да стъпи на врата ми! П. Тодоров, Събр. пр, 407. 2. Съумявам да овладея нещо, справям се с нещо. Поемах страхливо волана, а Райко ме насърчаваше: — Ще се научиш. Аз се научих да правя планове и протоколи, пък ти няма да стъпиш на врата на една проста машина… С. Северняк, ОНК, 50-51.

Счупвам си / счупя си врата. Разг. 1. Погубвам се сам. — Какво правите, господин поручик, — възкликна почти уплашено Нейков. — Нали снощи ви предупредих .. — Ще си счупите май врата! П. Вежинов, ВР, 229. 2. Изпащам си жестоко или претърпявам тежка злополука, поражение.

Сядам / седна на врата на някого. Разг. Покорявам, подчинявам някого напълно на волята си. Дойдоха готовановци, които не са рекли едно ох от турците и ни седнаха на врата!… Ив. Вазов, Съч. VII, 93.

Хвърлям се / хвърля се на врата на някого. Разг. 1. Бързо, буйно и силно прегръщам някого. Той не знаеше, че да не бе го срам, Бранков би се хвърлил на врата му. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 25. 2. За жена — натрапвам се на мъж, по недостоен начин се мъча да спечеля разположението, любовта му.

Ходя си по врата. Диал. Не слушам никого, не се покорявам никому; своеволнича.

Широко ми е около врата. Разг. Нямам никакви грижи, безпокойства; живея безгрижно. — Кметът ли? Що иска, война ли? Харно му беше на него, награби се, широко му е около врата… Г. Караславов, СИ, 265. И разбира се, широко ми беше тогава около врата, добре ми бе, охолен бях. Т. Влайков, Съч. II, 177.

ВРАТА`, мн. -и` и (старо) само мн. врата`, ж. 1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена или ограда, през който се влиза и излиза. На долния кат кулата нямаше прозорци, а само тежка дъбова врата и няколко тесни бойници. Д. Талев, ЖС, 8. Вътре в хана — гъмжило. Вратата постоянно се отваря, влизат-излизат хора. Елин Пелин, Съч. II, 160. Вратата се разтвори широко и в килията влезе висок сух старец с величествена осанка. Ст. Загорчинов, ДП, 229. Хаджи Генчо им [на дечицата] раздава катърки, симид и мекички, които е той купил пред черковните врата. Л. Каравелов, Съч. II, 32. С грамадни греди византийците нанасяха удари по обкованите с желязо крепостни врати. Д. Динков, ЗБ, 23-24. Блага дума железни врата отваря. Послов. Входна врата. Външна врата. Двойна врата. Двукрила врата. Единична врата. Пътна врата. Стъклена врата. // Приспособление на превозно средство, което затваря отвора, през който се влиза и излиза. Той разтърси смолистата си къдрава коса, която беше мокра от дъжда, отвори вратата и ме покани да вляза в колата. Г. Белев, КВА, 21. Преди да тръгне влакът, всички врати трябва да бъдат затворени. △ Вратата на самолета беше отворена и пътниците почнаха да се качват. △ Пътниците трябва да слизат от предната врата на трамвая или на автобуса. // Приспособление на мебел, което затваря отвора, през който могат да се поставят или изваждат неща. Пресъхналата врата на библиотечния шкаф изпука зад него. М. Грубешлиева, ПП, 231. Врата на бюфет. Врата на долап. Врата на гардероб.

2. Отворът, през който се влиза и излиза в сграда или двор; вход. Голям Борован беше прекрачил вратата и гледаше в двора намръщен и недоволен. Д. Ангелов, ЖС, 79. Събо пак побутна животното с тоягата и запя: .. Тъкмо в това време на вратата се показа един млад болярин с весело лице. Ст. Загорчинов, ДП, 125. Платното, с което затваряха вратата на землянката, се беше развързало, удряше се и шумеше. Й. Йовков, Разк. I, 18. Някакъв едър мъж застана на вратата и я задръсти цяла. Елин Пелин, Съч. IV, 35. • Обр. София и Пловдив представляват главни средища на съобщителните линии между Северна и Южна България, а Бургас е естествената морска врата на цялата област. Геогр. X кл, 55.

3. Разг. С предл. по, на и прил. или повторена с предл. от… на…: от врата на врата. Дом, къща. — Аз от дете по чужди врати хляба си изкарвам и още никой тъй душмански не ме е лъгал… Д. Добревски, БКН, 124. Лош е животът по чужди врати. Тежко е да слугуваш на други хора. Т. Влайков, Съч. II, 91. Още не беха положили ни първата събота на Мирчо, а Кета я присилиха, та се прибра със своите сирачета на бащини врати. М. Георгиев, Избр. разк., 237. Жената му с двете си деца за шепа брашно ходеше от врата на врата да проси. Ил. Блъсков, СК, 40. Теньо отиваше от врата на врата, дигаше хората от трапезата, усмихнат им шепнеше нещо. К. Петканов, МЗК, 11.

4. Спорт. При игра на футбол, хокей и др. — оградено от вертикална рамка пространство на тясната страна на игралното поле, където противниковият отбор се стреми да вкара топката. Първите четиридесет и пет минути тая чудно издръжлива дебелокожа топка беше безмилостно блъскана и от сините, и от червените и а-а да се стрелне и да си отдъхне един миг в мрежата на сините — гледаш я само пет секунди след това пред вратата на червените. Д. Калфов, Избр. разк., 127. Двадесет минути след почивката играта бе равна, но в самия край тимът на „Левски“ започна да се налага и все по-често да обсажда вратата на противника си. ОФ, 1949, бр. 1500, 5.

◇ Въртяща се врата. Четирикрила врата, която се върти около отвесна средна ос в кръгло входно пространство. Бенко .. късно след полунощ видя, че през въртящата се врата се подава само дребната фигура на Фери. Ал. Бабек, МЕ, 190-191.

Летяща врата. Двукрила врата, на която крилата свободно се отварят и затварят в две посоки (напред и назад). Спря пред един магазин и с властно движение на ръката си блъсна летящата врата. Кл. Цачев, СШ, 138.

Морска врата. Книж. Излаз на държава на море. За да запази Русия своето положение в Черно море и да си обезпечи морските врати към Средиземно море, тя е заставена, .., неотложно да обърне всичкото си внимание към Близкия Изток. Бълг., 1902, бр. 448, 1.

Пълзяща врата. Еднокрила или двукрила врата, която се отваря и затваря странично чрез плъзгане. Купетата на пътническите вагони се затварят с пълзящи врати.

Царски (царска) врата. Църк. Средната, централната врата в иконостаса на олтара. И Бачо Киро се изправи пред олтара, прекръсти се и набожно целуна двете икони пред царската врата. Зл. Чолакова, БК, 118.

> Влизам / вляза през задната врата. Разг. Постигам, добивам нещо по незаконен, нечестен път. Можел и в учреждения да се справи, и през задни врата да влиза, невъзможното правел възможно. Ст. Даскалов, ЕС, 127.

Врата във (до) врата съм с някого. Разг. Живея съвсем близо, в непосредствено съседство до някого. — Ти погаждаш ли се с дядови Маринови? — Аа`, погаждаме се, ами що да не се погаждаме! Нали сме врата във врата! Ил. Волен, БХ, 42.

Давам / дам (пращам / пратя) на чужди (чужда) врата някого. Разг. Принуждавам, карам някого да изкарва прехраната си, като работи на чужди хора. — Тъй ми се пада, че не те пратих на чужди врата слугиня, каквато аз съм била… Ив. Вазов, Съч. IX, 58.

Затварям / затворя вратата (вратите) някому или за някого, за нещо. Книж. 1. Отказвам да приема някого някъде или преставам да го приемам. Цяло село познава честта на дяда Милка; — той съсед без помощ в нужда не е оставил и до сега никому вратата си не е затворил. П. Тодоров, И I, 13. 2. Ставам причина някой да не бъде приет на служба или да загуби достъп за някъде. Преди две години той беше един окаян млад адвокат .. Работата, която един стар негов колега му подхвърли на няколко пъти, .. му затвори вратите на всички държавни учреждения за едно скромно чиновническо място. Г. Караславов, Избр. съч. I, 130. А аз бях вече обикнал всеотдайно, от все сърце, децата. И само мисълта, че тая заповед [за уволнение] ми затваряше вратите на училището, .., ме хвърляше в ужас. Г. Русафов, ИТБД, 208. 3. Книж. Ставам причина нещо да не се осъществи. Предложението, направено от чуждестранните делегации не беше окончателно и не затваряше вратите за по-нататъшните преговори.

Затварям / затворя вратата (вратите) под носа на някого. Разг. Отказвам да приема някого някъде, в последния момент не го допускам някъде да влезе.

На вратата мандалото, на църквата клепалото. Диал. Ирон. За съвършено различни неща, които изобщо не могат да се сравняват.

Намерила булката метлата зад вратата. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой казва, че е намерил нещо, а той го е взел оттам, където му е мястото.

На (пред) вратата (вратите). Разг. Съвсем близко. За да покажеме, че тая революция [народната] е вече на вратата, .. ние поддържахме, че българският народ е бил сякога готов да са реши на тоя велик подвиг. Хр. Ботев, Съч., 1929, 23.

Отварям / отворя (откривам / открия, разтварям / разтворя) вратата (вратите) някому или за някого, за нещо. Книж. Давам, предоставям възможност на някого или на нещо да има свободен достъп някъде, да проникне някъде, да участва в нещо или да се ползва от нещо. Климентовата славянска дума всъщност отваря вратите на храмовете. И хората тръгват към тях вече без стража и без заплаха. Н. Драгова, КО, 76. С въвеждането на християнската религия се създали общи нрави, обичаи, общ живот .. Разтворили се широко вратите на България за християнската култура, по-специално за византийската християнска литература, живопис, архитектура. Ист. VII кл, 20.

От вратата за краката. Разг. 1. Без никаква предварителна подготовка, без предисловие, направо и веднага. 2. Набързо, прибързано, без много да се мисли и нескопосано.

Посочвам / посоча (показвам / покажа) вратата на някого. Разг. Изгонвам, изпъждам някого. — Нашата партия има над 40 хиляди души членове. Между тях може да проникнат и съмнителни елементи, но щом ги открием, ние веднага им посочваме вратата. А. Каралийчев, НЧ, 57. Както по другите места, отгдето ми показваха вратата по причина на овчарските ми грубости, така и тука аз нямах никакво понятие за правилата на обнасението, което трябва да съществува между слугата и господаря. З. Стоянов, ЗБВ I, 62.

При закрити (затворени) врата (врати). Книж. За заседание, съвещание или съдебен процес — без да се допускат външни хора, само в присъствие на заинтересованите и на длъжностните лица. Той си спомняше, че имаше някакво безкрайно следствие, някаква жалка пародия на съд при закрити врата. Д. Димов, Т, 319.

При отворени (открити) врата (врати). Книж. За заседание, съвещание или съдебен процес — в присъствието не само на заинтересовани и на длъжностни, но и на външни лица. Председателят на съда назначава деня и часа, когато присъдата ще ся прочете в окончателната си форма при отворени врата на присъствието. ВП, 124.

Тропам (хлопам, чукам) на (по) вратата на някого; тропам (хлопам, чукам) по вратите. Разг. Моля някого да ми окаже помощ, подкрепа. Тия хора явно не идваха от лична корист, нито водени от някаква обич към Ивайло. И Ивайло разбра, че цената му е станала много висока, щом най-важният сановник тропа на вратата му. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 456. Аз мисля, че ако между нашите българе да не съществуваха някои и други личности, които обичат да тропат по вратата на чуждите канцеларии, то нашият черковен вопрос отдавна вече би се решил. С, 1872, бр. 41, 325. Бездомен, горък чужденец, / аз хлопам / морен по вратите. Н. Лилиев, С, 1932, 34.

У вас врата няма ли. Разг. Неодобр. Употребява се като укор към някого, който влиза някъде, без да затваря вратата.

Ходя (скитам, скитам се) по чужди врата (врати). Разг. Изкарвам прехраната си с работа като ратай. Той се скара, .. с по-големия си син Тоша, изпъди го, остави го да скита три-четири години немил-недраг по чужди врати и чак тогава го прибра отново. Й. Йовков, ЧКГ, 9. Хлапак дванайсетгодишен / овчар го даде майка му, / по чужди врата да ходи, / на чужд хляб да се научи. Хр. Ботев, Съч., 1929, 32.

Чукам (тропам, хлопам, напирам) на вратата. Разг. За събития, явления и под. — предстоя да стана в най-близко време, идвам, настъпвам бързо и неизбежно. Зимата чукаше на вратата, а животът в Преспа беше така нареден, че всеки, и най-бедният преспанец, гледаше да я посрещне поне с петдесет оки брашно, с един товар дърва, с едно каче туршия. Д. Талев, ПК, 747-748. Денят за народното отмъщение тропа на вратата на разкапаната вече османска империя. Хр. Ботев, Съч., 1929, 256.

Чуква ми / чукне ми на вратата. Разг. В съчет. с числ. и същ., което означава период от живота на човек. Навършвам определена възраст. Щом ти чукна на вратата четвъртата лазарница, то баща ти те накара да му караш воловете. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 82. Дядо Либен са оженил тогава, когато му чукнала четиресетата Коледа на вратата. Л. Каравелов*, Съч. II, 40.

ВРАТА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Спорт. При игра на футбол, хокей и под. — играч, който пази топката да не попадне във вратата на неговия отбор. Вратарят с рискован плонж спаси вратата си от нов гол.

2. Остар. Мъж, който пази главния вход на хотел, учреждение, жилищен дом и под. и наблюдава кой влиза и излиза; портиер. Точно в единадесет часа вратарят пусна посетителите в министерството. Д. Калфов, ИР, 147. Тъкачната фабрика не работеше .. голямата желязна порта беше затворена, пред къщичката на вратаря се разхождаха двама стражари. П. Спасов, ХлХ, 113. Всяка една благородна, богата къща има си пазач — вратар. У, 1871, бр. 18, 282. // Пазач на главна крепостна врата в старинен град. Като не можеше изеднажд да го [Едрене] земе, даде злато на вратарите градски и отвориха му вратата нощем. Хр. Павлович, Ц, 33.

ВРАТА`РКА ж. Остар. 1. Жена вратар (във 2 знач.); портиерка, вратница2. „Зила“ се носи бързо по главната заводска алея .. Моята вратарка стои мирно и ми отдава чест. К. Калчев, ДНГ, 46. Вратарката, която ми отвори храма, ми показа .. една мраморна плоча. К Величков, ПССъч. III, 62.

2. Съпруга на вратар (във 2 знач.); вратница2 (Ст. Младенов, БТР).

ВРАТА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вратар и до вратарка. Седемте души образуват жива стена пред вратарското поле и отбиват нападенията, без да мърдат от местата си, а тримата в средата на терена поемат веднага щом им се изпрати топката, нападат и вкарват гол при първия удобен случай. Тарас, ТМ, 42.

ВРАТАРУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. По всяко време, често влизам и излизам, отварям и затварям врата, без да е необходимо, без работа. А да бъде собата топла през целия ден и да няма нужда пещта да се пали втори път, мама не дава много да вратаруваме — не позволяваше ни без работа да влизаме и излизаме. Т. Влайков, Пр I, 65. Мислят, че черковният строй е циганска колиба, в която всеки може да вратарува, да шета и да нарежда, ама знаял не знаял, имал нямал власт. Н. Бончев, Съч. I, 57.

ВРАТАРУ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вратарувам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАТА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вратар (в 1 знач.).

ВРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от врат. Киро не очакваше такъв отговор, това намекване за либералите го скоси, вратните му жили се издуха и лицето му се наля с кръв. Г. Караславов, ОХ III, 19-20. Генерал Сирмаков .. се опита да я извърне с лице нагоре, но главата упорствуваше. — Интересно! — рече той, .. — Изглежда, че вратните мускули са се вдървили… Д. Ангелов, ЖС, 502. Вратна артерия. Вратна жлеза.

ВРАТИ`ГА ж. Вратика. Жълта вратига и куманига.

ВРАТИ`КА ж. Подобно на пелина едро полско растение от семейство сложноцветни с нарязани листа и жълти, събрани в съцветия кошнички, цветове. Tancetum vulgare. И все пак змейовете са безсилни срещу чародейната сила на тревите вратика, кумунига, перуника и овчарска тинтява. Д. Мантов, ХК, 29. — Стано ле, Стано хубава, / не можем да ги запалим, / да палим сено зелено, / защо си има три травки, / вратика и куманика / и тая синя тантева. Нар. пес., СбНУ XLIII, 275.

ВРА`ТИЛО, мн. -а, ср. Диал. Кросно. Таз година на вратило, догодина на грабило. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 183.

ВРАТИ`ЦА ж. Умал. от врата (в 1 и 2 знач); вратичка. Писателят спря. Извади от джоба си едно мъничко бележниче, провери в него още веднъж някакъв адрес и току натисна желязната брава на дворната вратица, пред която се беше спрял. Г. Русафов, ИТБД, 101. Лука също се прекръсти, приведе се през ниската вратица и след малко над крепостта и притихналия в тревогата си град проеча бойният рог, който свикваше заспалите вече бойци. О. Василев, 33, 83. Подир пладне мъжете се изтегнаха на хладно в голямата стая, .., а жените си пошушнаха нещо, измъкнаха се на пръсти през задната манастирска вратица, .. и отидоха към вира. А. Каралийчев, ПГ, 13. Стани ми Добро, отори / вашата долна вратица / с тоята десна ръчица! Нар. пес., СбНУ X, 29.

ВРАТИ`ЧКА ж. 1. Умал. от врата (в 1 и 2 знач.); вратица. През зимата, когато нямаше работа, Мустафа често побутваше вратичката на прелеза и отиваше на гости у съседите. Д. Марчевски, ДВ, 97-98. Миг след това той се появи между нацъфтелите плодни дръвчета на вътрешната градина, отвори ниската вратичка и приближи. Ст. Дичев, ЗС I, 271. Всичко наоколо блестеше от чистота — и подът, и масите, и стените, и стъклените вратички на малките шкафчета. Ал. Бабек, МЕ, 109. Той отвори чугунената вратичка на пещта, нахвърля с ръце вътре в лумналия огън още дърва и после ги покри с няколко полати стърготини. Кр. Велков, СБ, 42. През задната вратичка излезе на хармана, прекоси пиличника и се потули зад купата от царевични ластуни. А. Каралийчев, ПГ, 149.

2. Прен. В съчет. с някои глаголи като намирам, търся и др. Изход, начин да се излезе от затруднено положение или да се постигне нещо по нереден, незаконен път. Обвиняемите даваха мило и драго на адвокатите само да се постараят да намерят някакви вратички. Ст. Даскалов, СЛ, 438. И у нас някои предпочитат да превземат крепостите (наука, .., награди и прочее) не с фронтална атака, .., а с хитрост. Те търсят подземни ходове и тайни вратички, .. и се добират до лаврите на славата без труд, .. и жертви. П. Незнакомов, СМ, 24. — Слушай, ти нямаш ли някакви връзки там, да кажеш две думи за мен? .. — Дааа .. ще трябва да се потърси някаква вратичка… СбСт, 261-262.

3. Обикн. мн. Спорт. При слалом в ски-спорта — пространството, ограничено от две знаменца или от две колчета, между които състезателят е длъжен да премине. Слаломното трасе бе наредено твърде разнообразно с голям брой ключови вратички. НС, 1958, бр. 5, 8.

◇ Оставям / оставя <отворена> вратичка за нещо. Разг. Запазвам някаква възможност за евентуално бъдещо действие, за друго решение на даден въпрос. Всички съзнаха, че Симеон се боеше, .., искаше да остави отворена вратичка, през която да тикне стачката по безопасната линия на икономическата борба и да я хвърли в мрежата на подозрителния арбитраж на трудовите инспектори. Д. Димов, Т, 233.

ВРАТИ`ЩА мн., ед. (рядко) врати`ще ср. Диал. Увел. от врата (в 1 и 2 знач.).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАТИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Разг. Увел. от врат; дебел врат.

ВРА`ТКА1 ж. Диал. Умал. от врата (в 1 и 2 знач.); вратица, вратичка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРА`ТКА2 ж. Диал. Връщане назад, завръщане.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРАТЛЕ`, мн. -та, ср. Умал. от врат. — Я го виж ти какви работи знаел наш Янко! — подвикна весело Мирчо Филипов и тъй силно стисна с два пръста момъка за вратлето, че той щеше да изписка. Ем. Коралов, ДП, 27. „Колко съм слаба!“ — помисли тя, като гледаше тънкото бледо вратле, източило се от бродираната бяла нощница. Кр. Кръстев, К, 225. Агънцата се свиха в една страна .. — стояха, накръстосали вратлета, дишаха спотаено едно през друго. Н. Нинов, ЕШО, 109. А Ваньо сънен се прозява / и зад сайвана в полумрака / подал се, Сивчо го задява / с носа си влажен по вратлето. П. К. Яворов, Съч. I, 45-46.

ВРАТЛЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов. от вратле. — Та може ли да се сърди човек на такова едно хубаво момиче? Като го гледам така, уж черничко, мургавичко, а пък едно бяло, меко вратленце, ти казвам — ей, ей, ей! Д. Калфов, Избр. разк., 254. Колю се вгъна и като прехвана с две ръце голото си вратленце, със страшен писък полетя навън… Ц. Церковски, Съч. III, 140.

ВРА`ТНИК1, мн. -ци, м. Диал. Вратар (във 2 знач.).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРА`ТНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Голяма и широка дворна врата, през която минават колите; порта, вратня. Широки двукрили вратници разполовяваха каменните зидове, отваряха място за минаване на добитъка и колите. А. Гуляшки, ЗР, 62. Колко мили им бяха тия познати селски дворове с широки плетени вратници, от които още в ранни зори заскърцваха коли към полето. Ем. Коралов, ДП, 117-118. Някога тук цвилеха коне, мучаха чарди от волове и крави, блееха стада. Скърцаха тежките дъбови вратници. А. Гуляшки, СВ, 46. Преди да излезе булчината кола от вратника, .., посипват малко пепел, отдето ще мине колата. Тем., 1881, кн. 2, 12.

2. Пътна дворна врата, през която минават хора; порта, вратня, вратница1. Тя не забеляза също тъй, че е отминала вратника на тяхндта къща и се е отзовала на поляната. Й. Йовков, Ж 1945, 47. Тук-таме по вратници погълчаха още жените, сетне окъснели селяни се разминаха като привидения из мъглата и скоро селото се сгуши в заснежената котловина. П. Тодоров, И I, 54. Дядо Славчо го изпрати до вратника, па се върна, седна край мангала и остана да мисли. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 122. От вратниците се измъкваха мъже и деца, старци и жени надничаха любопитно. Г. Караславов, СИ, 264.

3. Остар. Крило от двойна врата. Частните къщи у Помпея горе-долу си приличат; .. Из улицата ся влазило в двора из врата, които с два вратника ся отваряли навътре, а само на някои знаменити хора било дозволено да си правят вратата да ся отварят навън към улиците. Лет., 1874, 124.

ВРАТНИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Хоризонтално дебело дърво на крилата на врата, на което се заковават дъски или се забиват колците. Горно и долно вратнило.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРА`ТНИЦА1 ж. Диал. Единична малка врата, през която се влиза от улица в двор или от двор в градина; порта, вратня, вратник2. Христофор и Мона минаха мълком по късата калдъръмена пътечка от вратницата навътре. Б. Болгар, Б, 29. Откак Койка беше забелязала, че обхождат махалата, стана неспокойна, често излизаше вън от вратницата и надничаше нагоре по улицата да види до къде са стигнали. Ил. Волен, БХ, 40. Малкият пресече двора с бързи крачки и бутна плетената градинска вратница. А. Каралийчев, В, 112. — Изляз ми, Станке, йотвори / вашите малки вратници / със твойта десна ръчица! Нар. пес., СбНУ XLVI, 242. Набрала [Петкана] цвеке секакво, / направи китка шарена, / па на стапала излела / на тиа мали вратници. Нар. пес., СбНУ XLIV, 189.

ВРА`ТНИЦА2 ж. Остар. и диал. 1. Жена вратник1; вратарка (Ст. Младенов, БТР).

2. Съпруга на вратник1; вратарка (Н. Геров, РБЯ).

ВРА`ТНИЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Малка дворна врата; портичка. Бабата отвори кривото, изплетено от пръти вратниче и излезе на улицата. С. Северняк, ОНК, 90. Скръцна вратничето на градината и старата се изправи под прозореца, неясна с черните си дрехи сред тъмнината. Л. Михайлова, Ж, 93. — През стена ще бъдем с мамини. Па ще направим на стената едно вратниче. Бутни вратничето — хайде у мамини! Т. Влайков, Съч. II, 109.

ВРА`ТНИЧКА ж. Диал. Умал. от вратница1; портичка. Купи я [къщата] не защото улицата беше тиха и постройката — масивна, а защото оградата имаше освен официална порта и друга една малка железна вратичка, която много приличаше на старите селски вратнички, заслонени отгоре с керемидени стрехи. А. Гуляшки, Л, 48. Щом отвориха вратничката и влязоха между стройните тополи, Церски видя Росица. Кр. Кръстев, К, 145. Открехнах предпазливо пътната вратничка, изкована от дъбови дъски. К. Калчев, ДНГ, 116.

ВРА`ТНИШКИ. -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от вратник2. Вратнишката протка се отвори и се подаде един белобрад старец със сини шалвари, син пояс и къса салтамарка. Ц. Гинчев, ГК, 265.

ВРА`ТНЯ ж. Диал. Вратник2 (в 1 и 2 знач.). Станчо бутна конете и вкара каруцата насреща през отворената вратня на къщата си. А. Каралийчев, ПГ, 145. В Сърджилар от първия селски двор изскочи един мъж. Той тъкмо вкарваше през вратнята кола, натоварена с дърва. А. Каралийчев, С, 71. Селото се беше пробудило, пееха петли, лаеха кучета, скърцаха вратни. Ем. Коралов, ДП, 93. Щом се показа на вратника и лавна шареното куче, Милка изскочи из къщи и тичешком го посрещна на малката вратня. Ц. Гинчев, ГК, 55. Мнозина от селяните, .., щом го зърнеха, бързаха да кривнат в друга улица или влизаха в първата вратня. Д. Ангелов, ЖС, 670.

ВРАТНЯ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Месото от врата на заклано животно. Я ще купя един вратняк да свариш яния (яхния). СбНУ XIV, 192.

ВРАТОВЕ`ЗКА ж. Остар. Книж. Вратовръзка. Както Георги, така и Спиро са облачат по следующата програма: широки черни — лете жълти — панталони; сюртук от черно сукно .. вратовезка червена или зелена. Л. Каравелов, Съч. IV, 119. Драган: — Колко пъти е продавал съвестта си евтино и е менявал убежденията си! Божанка: — Както ти вратовезките си: на неделята по три. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 131. Почуках на вратата. .. Влязох и намерих черни панталоне, бяло елече, .., шарена вратовезка. С, 1872, бр. 34, 271.

ВРАТОВРЪ`ЗКА ж. Тесен продълговат къс от плат, който се поставя като украса около врата под яката на горна мъжка риза и се завързва отпред; връзка. Той отметна одеялото от коленете си, стана и отиде към огледалото да върже вратовръзката си. В. Геновска, СГ, 525. Директорът въведе един нисък, набит господин, с валчесто червено лице, с малко изкривена яка и вратовръзка. Елин Пелин, Съч. IV, 168. Това бяха студенти — повечето с бради и с дълги коси, с разпален, бляскав поглед. Техните широкополи шапки и развети на гърдите големи вратовръзки на флъонга бяха през онова време на мода. М. Кремен, РЯ, 213. Вратовръзка папионка. Вратовръзка пеперудка.

ВРАТОВРЪ`ЗЧИЦА ж. Умал. от вратовръзка.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВРАТОЛО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. 1. За място — който е много стръмен и дълбок и представлява опасност за живота. Речното корито се стеснява, спокойно заоблените баирчини и била се сменяват с вратоломни урви, на които краят се не вижда. Н. Хайтов, ШГ, 247. Пътеката из гората скоро стана много върла, на места пъплеше по опасни наклонности, а озъбените камъни и корени, напречваха я с един вид вратоломни стъпала. Ив. Вазов, Съч. XV, 78.

2. Много опасен и рискован. От десно пък — беше омайната панорама на синьото езеро, обточено с низ селца и градове, .. просечено от вратоломни железни линии, пълзящи отвесно от езерото до върха. Ив. Вазов, Съч. XXV, 141. При спомени и разкази за подхлъзвания и вратоломни падения, ние продължаваме пътя напред, и наближаваме върха по една наклонна равнина, покрита с гладкото стъкло на поледицата. П. К. Яворов, ХК, 22. Вратоломен полет.

ВРАТОЛО`МНО. Книж. Нареч. от вратоломен. Една река — известната Лъкавица, пресичаше планината с дълбоко врязаното си корито и я делеше на две стръмни половини, обрасли с прожулени храсталачни гори, осеяни с настръхнали чуки и вратоломно извисени скални ридове. Н. Хайтов, ШГ, 237. Те [върховете] образуват жълтеникава грамадна, право отсечена стена, вратоломно стръмна и пробита тук-там от пещерни дупки. Ив. Вазов, Съч. XVII, 49.

ВРАТЦА` ж. и (старо) само мн. вратца`. Диал. Умал. от врата (в 1 и 2 знач.); вратичка, вратица, врачка. Тълпата трепна, вратата на еминовата одая беше се открехнала. Стотици очи се впиха в тази вратца, като да чакаха оттам спасението си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 285. После с дебел железен ключ, който висеше на кръста му под расото, отвори желязната вратца на зазидан в стената шкаф и сложи парите на Бори при другото злато. Й. Вълчев, СКН, 19. — Иди при люлека, — прошепна Ангелина уж досадена, после тихо отвори вратцата на наведената към дола градинка и се изгуби под сенките. А. Страшимиров, ЕД, 34. Надникнах аз в съседите и зърнах там комшулук между двата двора, както имат обичай да правят малка вратца добри съседи. П. Спасов, ГЛЗЗ, 62. Когато доближиха до нея [портата], Теодосий бутна страничната вратца — едрата халка хлопна и вратата се отвори. Ст. Загорчинов, ДП, 288. Да рачиш, тейко, да излезеш / из малки вратца в градинка / със твойте девет синове. Нар. пес., СбНУ XXVI, 43.

ВРА`ТЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от врат; вратле. Да беше кабил, като ги приспи, а она [стрина Тота] все над главите им би стояла, само да ги пази да се не отвие некое, да му не климне на некое я главицата накриво, я вратчето си да не изкриви през възглавницата. М. Георгиев, Избр. разк., 231.

ВРАХ, вра`хът, вра`ха, мн. вра`хове, след числ. вра`ха, м. Диал. 1. Харман, гумно (Н. Геров, РБЯ).

2. Снопи, които могат да се овършеят за един ден в хармана. Не тъжеше толкова, че зян ще иде житото и ще гладуваме, колкото, че първият врах е наквасен от дъжд. Кр. Григоров, ОНУ, 50. —Дядо Добри вече си отзе от него [Бойко] и съвсем въз друга страна възви приказка, кога на втория врах дойде леля й да ги навести. П. Тодоров, И I, 99. Станала й рано в понделник, / че си й харманя премела, .. / Доде са зора зазори, / три пъти й враха търсила, / със обръщане четири. Нар. пес., СбНУ XXVIII, 249.

3. Само ед. Овършано зърно, което още не е отвято, а само е натрупано на куп (Н. Геров, РБЯ).

ВРАХЕ`Л м. Диал. Гривна. Едно чевръсто момиче с бял ръченик, сребърен врахел .. се изправи на долния край на нивата. А. Каралийчев, ЛС, 68. Кръстницата застоява на двора срещу невестата, зетят туря на дясното й рамо сребърен врахел и през него гледа бъдъщата своя невеста. Тем., 1881, кн. 2, 11-12. Снощи бях вечер у вази, / че ти армаган донесох, / .. За бели ръце врахели. Нар. пес., СбВСт, 662.

— От лат. bracchialis ’ръчен’ през гр. βραχιόλι ’гривна’. — Други форми: враха`л, връхе`л.

ВРАЧ, вра`чът, вра`ча, мн. вра`чове, м. 1. Мъж, който врачува, гадае; гадател, баяч, вражалец. По него време хората .. повече се уверяваха на врачки и врачове, .., които призоваваха да благославят малките деца. Ил. Блъсков, РК, 3.

2. Човек, който лекува с врачуване, с баене, с билки; лечител, целител. Сега вече нямаше никакви надежди [за излекуване], всичко беше ясно. Казаха го и врачовете. А той, боляринът, ще доведе при нея [Биляна] и други лечители… Д. Талев, С II, 113. Свикал той съвет и разпратил по царството си хора да търсят врач-магъосник, който да намери лек на болката му. К. Величков, ПССъч. VIII, 254. Дядо Съботин е познат на цялата околност врач и гадател, до когото мнозина прибягваха да дирят отговор на тежки чемери, болки и на тайни желания. Ив. Карановски, Разк. I, 178.

3. Остар. Книж. Лекар. А който научи медицината, да бъде врач, в който град пожелае. Н. Бончев, Съч. I, 77. Случи ся та при нос Ландсаид потъна един французкий кораб и от спътниците на него избави ся един врач (лекар) с ковчег оръдия. Й. Груев, СП (превод), 89.

ВРА`ЧАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Врачувам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРА`ЧАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от врачам; врачуване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАЧА`НЕЦ, мн. -нци, м. Рядко. Врачанин. Чудната панорама изчезва в тъмнината заедно с врачанците, които закусваха, и с достопочтения старец, който дремеше. Ив. Вазов, Съч. XVII, 35. Конете заситниха съвсем. По двете страни край тях запълзяха — Мечка и Данданата отсам, а Сава и врачанецът — оттам. А. Страшимиров, Съч. V, 74-75.

ВРАЧА`НИН, мн. врачани, м. Лице, което е родено или живее в гр. Враца. Когато обаче на 7 февруари се чу, че пристига Цанков, цялото население без изключение се развълнува .. Врачани му направиха трогателно посрещане. С. Радев, ССБ I, 332. А Замбин почувствува благодарност към вечерта — сега ще започне да пали свещите, ще си намери работа и ще убегне от въпросите на врачани. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 52.

ВРАЧА`НКА ж. Жена, която е родена или живее в гр. Враца. Чуло ли се е, разбрало, / Бояно, бела врачанко, / мома кириа да кара. Нар. пес., СбНУ XLIV, 252. Мара врачанка, Мара врачанка / врачанин любеше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 209.

ВРАЧА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Враца (град в Северозападна България) и до врачанин (врачанец). Той извади вечерта пред мене на трапезата ми превъзходно врачанско вино. Ив. Вазов, Съч. XVII, 32. На средата по цялата дължина [на българския павилион] има стъклени шкафове, напълнени с разни платна, преимуществено врачански. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 41.

◇ Врачански камък. Здрав и чист варовик с бял или бледокремав цвят, понякога с ръждиви ивици, използван като строителен материал или като декоративен камък за външна облицовка на сгради, колони, паметници и под.

Жено врачанска. Разг. За изразяване на пренебрежение, възмущение, укор (употребява се като обръщение към някого). — Не щеш ли, и жената, ни в клин ни в ръкав се нахвърли въз мене .. Станах, па я хванах за косичката. „Чакай, рекох, жено врачанска, да ти кажа кой дава хляба.“ Н. Попфилов, РЛ, 43.

ВРАЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Врач. Тие хора стават „знахари“ и „ведуни“, а у сърбете (и у българете) думите врач, врачар (и врачка) имат такъв смисъл. СбС, 97. Българете не казват нито доктор, нито докторка, а казват врач .. или врачар и врачка или врачарка. Знан., 1875, бр. 17, 271.

ВРАЧА`РКА ж. Остар. и диал. Врачка.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРАЧБА` ж. Диал. Врачуване (в 1 знач.).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРА`ЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до врач (в 1 и 2 знач.)

◇ Врачев ден. Народен празник на светите врачове Козма и Дамян (1 юли и 1 ноември).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский, язик, 1895.

ВРА`ЧКА ж. 1. Жена, която гадае на боб, карти и под. и прави магии; гадателка, гледачка. Баба му, цял град го знае, на времето си врачка и билярка е била, нощно време месеца от небето е сваляла и в корито го е къпала. Чудомир, Избр. пр, 270. Мама, която вярваше на врачки, сама хвърли боба, но нещо не остана доволна. Ал. Гетман, НС, 9. Напоследък Чардаклиева беше тръгнала по врачки и ясновидки. Д. Кисьов, Щ, 337. Аз не разбирам хората, които / отиват при гадатели и врачки / и с бобени зърна и хороскопи / се мъчат да открият що ги чака / във бъдещите дни. А. Далчев, С, 124. Често аз отивах да си глядам на врачка за кой ще ся падне на честта ми. Д. Войников, РК, 28.

2. Жена, която лекува с врачуване, с баене, с билки; лечителка. Минаха два, три, четири дни, откакто врачката й беше баяла, но вместо да се почувствува по-добре, тя вече не можеше да се движи из къщи. ВН, 1952, бр. 165, 4. — От какво се оплакваш? — .. — Неволия, докторице, неволияя, — изправя се той, .. — И по врачки, и по баячки, и не бива и не бива .. Дърво — посочи той болния си крак. Ст. Даскалов, ПЯ, 40-41. Кадъната, при която искаше [Султана] да отиде, беше прочута врачка за женски болки. Д. Талев, ЖС, 390. За дълго врачките ще има в Каменград / извяхнати нозе да вържат и обтягат, / подпухнали меса со билки да налагат. П. П. Славейков, КП ч. III, 178. Ходи Никола дохожда, / води й врачки, знахари, / с разни я билки цериха. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 942.

3. Остар. Книж. Лекарка. Българете не казват нито доктор, нито докторка, а казват врач .. или врачар и врачка или врачарка. Знан., 1875, бр. 17, 271.

ВРАЧКА` ж. Диал. Вратичка (в 1 знач.); вратца, вратица. Бащината му къща като всички стари къщи, строени през годините на отоманското иго, имаше килер, през който, чрез малка врачка, „комшулук“, се излизаше вън. Г. Караславов, ОХ IV, 458-459. Зад портата се чуха бързи думи на двама човека, ключът се зави в ключалката и малката врачка на портата се отвори. Ив. Вазов, Съч. XIV, 177. През малката врачка, .., те влизаха в кръчмата. Й. Йовков, ПГ, 105. Гледа [Митко] кой влиза и излиза из задните врачка на механата, кого Стрезо черпи, срещу кого се смее. Ц. Церковски, Съч. III, 268.

ВРА`ЧКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на врачка, отнася се до врачка. Новият свещеник, .. попита в кръчмата за Боня, узна, че е врачкин син и каза дума: „Грехове ще има, майчини грехове .. трябва да го причестя“. А. Страшимиров, ЕД, 123. Облог сме, дружки, чинили със Стоичка: / на врачкин гроб да иди нощем — там / да ми забучи хурката… К. Христов, Избр. ст, 308.

ВРАЧО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Диал. Който се използва за лекуване; лековит. Тях [недъгави и хили] една надежда ги крепи: когато семена / врачовни вилите низ въздуха разсеят, / над тях да паднат — и недъзи им разсеят… П. П. Славейков, КП ч. III, 59. Врачовни треви или билки.

— Други форми: враче`вен, враче`бен.

ВРАЧО`ВНИК1, мн. -ци, м. Диал. Врач (в 1 и 2 знач.).

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. — Други форми: враче`вник, враче`бник.

ВРАЧО`ВНИК2, мн. няма, м. Диал. 1. Бакла. Още от първо отделение аз лично обръщах с казмата градината зад къщата, в която мама садеше боб, лехи с чесън, врачовник, а по края бяха лехите с мерудия, момина сълза и зюмбюлите. Ив. Хаджийски, БДНН II, 25.

2. Зърна от бакла, които се използват за врачуване, гадаене (Ст. Младенов, БТР).

ВРАЧО`ВНИК3, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книга за врачуване, за гадаене.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВРАЧО`ВНИЦА ж. Диал. Вра`чка (в 1 и 2 знач.). На майка ми дошло времето за раждане… Всички бабувачки, баялки, врачовници и още вретенарки на древния ни град Кула се трупали, ама нищо не могли да помогнат и само обявили баща ми за грешен. Й. Вълчев, РЗ, 11.

— Други форми: враче`вница, враче`бница.

ВРАЧУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. 1. Обикн. с предл. на. Узнавам, разкривам миналото или предсказвам бъдещето на някого по линиите на дланта, по някакви фигури (изпито кафе, наредени карти или бобови зърна); гадая, гледам. На другия ден, разгеле, наминаха циганките Карабашка и Дзимбил. Мама ги затвори в собето и там трите дълго врачуваха на какво ли не. Ал. Гетман, ВС, 9. Отдясно край шосето имаше чешма. Край нея винаги стоеше някакъв кафеджия, който врачуваше. Ем. Станев, ИК I и II, 503. При всяко жертвуване техните [на старите българи] жреци и мъдреци били длъжни да врачуват и предсказват каква чест очаква занапред тия, от които ся е приносила жертвата. Д. Войников, КБИ, 20-21.

2. Лекувам с билки и баяне. Тя ходеше да врачува, да бабува, да сватосва или пък си стоеше по цял ден вкъщи и сушеше някакви билки за уроки, за треска, за порязано, за уплаха. Кл. Цачев, ГЗ, 33.

ВРАЧУ`ВАМ СИ несв., непрех. Обикн. с предл. на. Ходя да ми гадаят, да ми разкриват миналото, да ми предсказват бъдещето по линиите на дланта, по някакви фигури (изпито кафе, наредени карти или бобови зърна); гадая си, гледам си. Какво да я правиш. Чула, че някаква жена гледа на карти и отиде да си врачува.

ВРАЧУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от врачувам. Семействата на тези две врачки бяха едни от най-богатите в селото — накупили си бяха много имоти, имаха колиби със стада от добитъци, даваха на сиромашта пари с лихви; и всичко това — от врачуване. Ил. Волен, МДС, 105. — Ти сам ли я [Биляна] лекуваше? .. — Сам .. Аз разбирам по нещо от врачуване, събирам билки. Д. Талев, С II, 98. През XVII в. .., за широките кръгове алхимията във всякакъв смисъл се отнасяла към врачуването и магиите и се поставяла наред с астрологията. Ив. Въжарова, ИН (превод), 160.

2. Само мн. Думи, изрази, с които се врачува, гадае. Огромните етнографически материали, които той бе събрал .. бяха една неизчерпаема мина, .., оттук той снабдяваше всички наши по-лични списания с народни песни, .., баяния, врачувания. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66.

ВРА`ЩАМ, -аш, несв., прех. Диал. Връщам. Заем брашно враща. П. Р. Славейков, БП I, 129. вращам се страд.

ВРА`ЩАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Връщам се. Първи ми петли пропяха, / първо се либе не враща. / Я му се надам да дойде, / оно хабер ми допраща: / — Жени се, либе, жени се, / че либе ти се ожени. К. Христов, СК, 27. Тежко тому кой са от плен враща. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 162.

ВРА`ЩАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от вращам и от вращам се; връщане1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАЩА`НЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вращам се; връщане2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЕ`ВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Бъбря, бърборя, говоря. Една вечер по месечина и трите [сестри] седнали си у дворо пред кащи и земали да си прикажуваа това онова, на коя що дошло на акъло, си вревили. Нар. прик., СбНУ X, 162. Най-озаде кукумявката поканил: „Ела, кукумявко, царо те вика!“ .. Триж я повика, она не дойде. На четвортио пат с лютина ойде. Ка я виде царо, люто фана да й вреви. Нар. прик., СбНУ XXXVI, 105.

ВРЕВЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който много вреви, бъбри, бърбори; бъбрив. Вревлива жена.

ВРЕД нареч.Диал. 1. На всяко място, по всички места; навсякъде, навред. Нощните въоръжени патрули кръстосваха вред из улиците с най-строга поръка — да стрелят на месо. Ив. Хаджимарчев, ОК, 31. Вред отдето е минувал слепият песнопоец и артист Колчо, трябва да е оставил някаква приказка или анекдот за моя герой. Ив. Вазов, Съч. VI, 145. Пустота и самотни мъртви кърища се мяркаха пред тях вред, докъдето им виждаха очите. Ц. Церковски, Съч. III, 154. Какъв живот вред! Тук са развявали платна, таме гърмели колела, по-нататък бияли чукове. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 44.

2. Подред, един след друг, поред. Редиха са вред кумове, / вред кумове, вред сватове, / да си вдигат чаша с вино. Нар. пес., СбНУ XIV, 77.

◇ С лъжица мед искам да подсладя вред. Диал. Старая се с минимални средства и усилия да постигна голям резултат.

ВРЕД, вре`дът, вре`да, мн. вре`дове, след числ. вре`да, м. Остар. и диал. Вреда. Още съм длъжен да ви посоветувам да ся пазите и от друг порок, който приноси вред на мнозина. С. Радулов, НД (превод), 104. Ние пишем, защото гледаме, че и другите пишат .. Ние не знаем що пишем, защото пишем, за кого пишем и от нашето писане няма полза, а вред има. Н. Бончев, Съч. I, 105. Бойт е вреден и за тялото, и за душата на детето .. Душевните вредове са по-големи. У, 1870, бр. 3, 37.

ВРЕ`ДА ж. Диал. Вреждане. Там до перваза на камината облегнат, / изглеждаше ги той усмихнат под мустак, / и зина сал веднаж и замълча се пак, — / че дума паметна в глъч не намери вреда. П. П. Славейков, КПч. III, 32.

ВРЕДА` ж. 1. Нещо, което засяга, накърнява нечии интереси. Противоп. полза. Там е изкуството: да използуваме нашите възможни съюзници, без да допуснем да ни причинят вреда. Д. Димов, Т, 235. Тя отдавана спореше със себе си и като всички честни души бе склонна в тоя спор да преувеличава това, което бе в нейна вреда. Ем. Манов, ДСР, 474. • Обикн. в съчет. Във вреда на. Поведението му е във вреда на общия интерес.

2. Обикн. членувано. С предл. от и следв. същ. Лошо влияние, въздействие на нещо, посочено в следващото съществително, върху някого или нещо. Противоп. полза. Иван Гърбата, .., знаеше вредата от пресилването умствените способности чрез продължителни научни занятия и нуждата от физическо упражнение и развлечение на момчетата. Ив. Вазов, Съч. XII, 153. Вредата от замърсяването на въздуха е голяма. △ Беседа за вредата от алкохола. △ Вреда от нередовен живот. △ Зная вредата от прекомерното напрежение.

3. Неблагоприятна последица за нещо, в резултат на което то се поврежда, става негодно за употреба; щета, загуба. Донори и реципиенти .. Лицата, на които са нанесени вреди при трансплантация, трябва да получат съответната компенсация. Леч., 1999, бр. 7, 7. По пътя си той [врабецът] забелязал, че вредното насекомо веднага се възползувало от отсъствието на врабците, излязло от своите скривалища, наточило си зъбите и почнало да нанася страшни вреди на ориза. И. Радичков, НВ, 26. Откъсва [катерицата] шишарките .. и изяжда семената, а остатъка от шишарките пуска на земята. По тези остатъци .. лесно може да се види нанесената на дърветата вреда от катериците. П. Петков, СП, 11.

◇ Вреди и загуби. Юрид. Щети, причинени от подсъдимия, за които тъжителят иска обезщетение. Ощетявайки станцията, вие косвено сте нанесли вреди и загуби на кооперацията. А. Гуляшки, МТС, 111.

ВРЕ`ДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който причинява вреда, от който има вреда. — Ако това е тропична малария, вредното действие на хинина може да се прояви утре. Д. Димов, Т, 497. — Ще се жените ли? .. — Не съм мислил за това, но сигурно ще се оженим. — Няма да бъдете щастливи! .. — понякога си мисля, че такива като нас не бива да бързат! — Неправилна теория — каза Асен. — И вредна! А. Гуляшки, СВ, 84. — Всяко снизхождене и милост са вредни сега. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 132. Неумереното употребение на кафето е вредно особито за младите, защото раздражава кръвта и произвожда безсъница. С. Бобчев, ПОС (превод), 238. Вредни насекоми. Вреден дивеч.

ВРЕ`ДЕН2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. и диал. 1. Обикн. с предл. за. Който може да извърши някаква работа, който е способен, годен за някаква работа. — Или не съм аз вреден за ратай? Че кога идем в гората, никой не може да набере и накити като моите дърва. Т. Влайков, Съч. II, 124. Тяхната радост е бивала безкрайно голяма, когато им се представеше случай, .. да земат грижата за някое нещастно, бедно, благонадеждно сираче, .., додето стане вредно за работа, да си изкарва само хляба. Ил. Блъсков, КУ, 9. Вредният учител, при добрата метода, може да извърши чудо работа със своите ученици. У, 1871, бр. 23, 377. Ала никой юнак не се нае / да запали той шарена цръква — / я се, мале, юнак вреден наех: / турих огин от четири страни, / та запалих той шарена цръква! Нар. пес., СбНУ XLIV, 139.

2. Който умее да поддържа ред в дом, в стопанство и под.; у`реден. — И жена ли му се е паднало — невяста капка! Хубава, стройна, добра, вредна. П. Тодоров, Събр. пр II, 224. Всичко у дедо Дичови пълно, всичко берекетлия, на`, тече им като из ръкав, па вредни, па весели, па всеко тича на работа, всеко ради — да ти е мило и драго да гледаш. М. Георгиев, Избр. разк., 43. Моят господар имаше един приятел, гърк, с когото често се срещаше, .. Един ден, когато този приятел ни доде на гости, повика ме господарят в стаята: — Ламбро! този ми е най-добрият приятел и му трябва честно, вредно момче, да му слугува. Св. Миларов, СЦТ, 30. // За предмет — подвижен, пъргав. До тебе, Недо, да седна, / .. / до твоя урка шарена, / до твое вредно вретено. Нар. пес., СбНУ XLIV, 284.

3. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Който притежава необходимите качества, за да заслужи, да получи нещо или да заеме някакво служебно място; достоен. — Та па и не сме ние за там, му думам. Вредни ли сме ние да тропаме на дядовите Славчови врата? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 131. Елиса пресече думата на робинята си и каза на съдията: .. Горката тази девойка — Мира — е вредна да бъде моя господарка до живота си, а аз не заслужавам да й бъда робиня. К. Пишурка, МК (побълг.), 478. Под Люцен паднал [Густав Адолф] .. от предателствена ръка, но паднал като герой и победител. О великий примере и идеале мой. Де да съм вреден твой потомък, напред да си отмъстя и да умра като тебе! И. Цанков, БГ (превод), 49.

ВРЕ`ДЕН3, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Който има цена, стойност. И тъй разграбиха сичките неща на къщата му и разделиха помежду си колкото златни плочки в нея намериха, вредни за триста жълтици. П. Кисимов, ОА I (превод), 150-151.

ВРЕДИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който причинява някаква вреда`. — Злато .. ви дадох, а вие какво? Похабихте го. Не сте, .., техници, а негодяи. Машините развалихте. Вредители! А. Гуляшки, МТС, 71. Когато сичките людие се обичат, тогава никой никому не ще вреди, не щеше да има завистници, не щяха да ни обират крадци, .., накъсо, не щеше да има никакви вредители на благополучието ни. Т. Икономов, ЧПГ, 60. // В тоталитарния период — вражески настроено лице, което съзнателно се стреми да причини икономически или политически вреди на държавата или да осуети полезни нейни мероприятия. — Започвам да виждам ръката на вредителя! — извика веднаж Горов .. — Някъде, изглежда, имат интерес да не светне Змейово, да не прогледнат нашите Родопи! Б. Несторов, СР, 226.

2. Животно (насекомо или гризач), което причинява вреди на земеделските култури или на горите. Картофеният или колорадски бръмбар е опасен вредител по картофите, чушките, доматите, с чиито листа се хранят както възрастните, така и ларвите. Зоол. VII кл, 50. Вредители по овощните култури.

3. Растение, което причинява вреди на земеделските култури или на дърветата. Опасни вредители по културните растения са главните, ръждите, моравото рогче, пероноспората. ОБиол. X кл, 24. Гъби вредители.

◇ Вредители на книгата. Насекоми и микроорганизми, които повреждат хартията по физиологичен начин чрез отделяните от тях киселини и влага.

— От рус. вредитель.

ВРЕДИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Вреден1. Тие хора са чорбаджие от старо време, ..; а подобни личности са биле сякога вредителни за сяко едно обществено предприятие. С, 1872, бр. 46, 367. Различни пиленца скачали от дърво на дърво и едни от тях са ползувале от най-едрите плодове, а други ги очищале от вредителните насекоми. Л. Каравелов, Съч. VIII, 31. Къртът, — това полезно за земледелеца животинче, — е нужно за една нива или башча, дето са намират разни вредителни за питомните растения червеи, буболечки и пр. Ступ., 1875, бр. 7-8, 64.

ВРЕДИ`ТЕЛКА ж. Жена вредител (в 1 знач.).

ВРЕДИ`ТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от вредителен; вредно. Количеството на горите може да бъде или ненужно голямо, или благодетелно умерено, или вредително малко. Знан., 1875, бр. 7, 104-105. Колкото е добре да стоим деня измежду растения, толкова е вредително нощя да оставяме в стаите си много цветя. Й. Груев, Ф (превод), 78.

ВРЕДИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от вредителен. Човекът е успял да са освободи в полутропическите страни от вредителността на сухите времена през годината. Знан., 1873, бр. 17, 268. Ние знаеме, че водата е в състояние да унищожи вредителността на сипучият пясък. Знан., 1875, бр. 16, 249.

ВРЕДИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вредител (в 1 знач.). Вредителска постъпка.

ВРЕДИ`ТЕЛСКИ. Нареч. от прил. вредителски. Действа вредителски.

ВРЕДИ`ТЕЛСТВАМ и ВРЕДИ`ТЕЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Върша вредителство, занимавам се с вредителство. Заминавам си. Подозират, че вредителствувам! Г. Караславов, Избр. съч. II, 337.

— От рус. вредительствовать.

ВРЕДИ`ТЕЛСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от вредителствам; вредителствуване.

ВРЕДИ`ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Дейност или постъпка на вредител (в 1 знач.). За да се обезпечи мълчанието му и предварително да се смаже всеки негов опит за вредителство, министърът и старият Хофман решиха да го изхвърлят вън от министерството, но с примка на врата. А. Гуляшки, Л, 473. Възмутен извън душа, той бе гонил и преследвал ония, които заловеше във вредителство, а сега сам той трябваше като тях да протегне ръка и хвърли клечката кибрит в кооперативните снопи. Ст. Даскалов, СЛ, 204. — Нали виждаш, Пандов навсякъде си пъха носа, навсякъде вижда вредителство и саботаж. М. Марчевски, П, 248.

—От рус. вредительство.

ВРЕДИ`ТЕЛСТВУВАМ. Вж. вредителствам.

ВРЕДИ`ТЕЛСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от вредителствувам; вредителстване.

ВРЕДЛИ`В. -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Вреден1, опасен. Трапищата са напълневат с вода и направят вредливи ради здравето блатища. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 24.

ВРЕ`ДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Остар. и диал. Умал. от вреден2. — Море, Стояне, Стояне, / остай ми Илчо ратайче / у крави да ми помага, / у крави и у телчини, .. / Оно е млого вредничко. Нар. пес., СбНУ XLIII, 366.

ВРЕ`ДНО. 1. Нареч. от вреден1. Не знам дали турското петвековно владичество е повлияло тъй вредно на нашия национален характер, или пък други обстоятелства. Ив. Вазов, БП, 113.

2. С гл. съм, оказвам се и под. в 3 л. ед. и следв. изр. със съюз да. Означава, че извършването на нещо се преценява като неблагоприятно, нанасящо вреда на някого или нещо. Вредно е за благото на отечеството да допущаме злоумишлените хора да избягват достойното наказание. Хр. Ботев, КК (превод), 67.

ВРЕ`ДНОСТ1, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на вреден1. В книгата е показана несъстоятелността и вредността на възгледите, които принизяват или отричат значението на великите личности в историческото развитие.

2. Обикн. мн. Вредни вещества или вредни за здравето условия за работа в производството. Абсолютно неправилно е да се организира гимнастика в помещения, където въздухът е запрашен, има отровни газове или изпарения, .. За избягване на тези вредности най-добре е да се потърси съветът на съответната санепидстанция. Ив. Мангъров и др., ПГ, 10. Днес има основание да допуснем, че .. замърсяването на атмосферата с пушек от каменовъглени и петролни деривати, появата на някои вредности във връзка с начина на производство .. оказват влияние върху разрастването на злокачествени тумори. Р. Райчев, НКД, 47.

ВРЕ`ДНОСТ2, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на вреден2, на способен, на сръчен; способност, сръчност. Самият й отец ся радваше, като гледаше работата на дъщеря си, и я похваляваше за вредността й. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 9. Поетите и спасителите на романите го описват като человек от извънредна вредност. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 293.

ВРЕ`ДНОСТ3, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Книж. 1. Стойност, цена. Най-новите статистици ни уверяват, че в днешньото време сяка година са изкопава злато и сребро във вредност от 500 милиона талира, и то било 2/3 злато, а 1/3 сребро. Знан., 1875, бр. 15, 240. Само в Англия в разстоянието на 10 години са са направиле нови пари във вредности от 47,534,929 фунта стерлинга. Знан., 1875, бр. 15, 240.

2. Само ед. Значение, важност, стойност. Не предпочитай външната светлост от вътрешната вредност на вещите. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 166-167. Добра развита памят е била потребна във всяко време, .. Вредността на знанията расте не от година на година, а от ден на ден. Превод, У, 1871, бр. 20, 310.

ВРЕ`ДОМ нареч. Разг. По всички места; навсякъде, навред, вред. Отвън стрелбата зачести, навсякъде около землянката заечаха гърмежи, вредом се носеха неразбрани викове. Д. Ангелов, ЖС, 395. Около дънера му растяха изобилно най-различни, преплетени храсти. И вредом наоколо шумата бе гъста и висока колкото човешки бой. Ив. Хаджимарчев, ОК, 437. От невидяло замяркаха се вредом лица и сяйно възторжени, и мрачно плахи. А. Страшимиров, А, 578. Богомолските сказания са се вредом славили като съкровища на мисъл и език. Н. Райнов, БЛ, 12. Слънченце мило, мамино, / нали ти, мама, заръчах / до пладне вредом да грееш. Нар. пес., СбВСт, 21.

ВРЕДОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който носи, причинява вреда; вреден1. Книжовното дружество си поставя между другото и тая важна задача: „да събаря и унищожава сичко, което не е истина, което е непотребно и вредоносно, което е грозно и долньо“. Г. Константинов, ПР, 39. Вредоносни ветрове.

ВРЕДОНО`СНО. Книж. Нареч. от вредоносен. Символизмът дойде направо с френската поезия, но по-вредоносно — чрез руските символисти .. като мода .. на меланхоличната любов, на въпросите, които 18-годишните си задаваха: „Какъв е смисълът на живота?“, и мечтаеха за самоубийство. К. Константинов, ППГ, 165.

ВРЕДЯ`1, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., непрех. и (остар.) прех. 1. Причинявам вреда, пакост, злина на някого или нещо; пакостя. — Я да я [лисичката] пуснем, дядо Мирю! .. — Че как тъй ще пуснеш лисица, бе сине? Тя е вредна твар. Прави пакости и на хората, и на дивеча вреди. Ем. Станев, ЯГ, 44. Дейността на войводите вън от редовете на организацията вреди на делото. Ив. Унджиев, ВЛ, 209. Всеки ден ставаше все по-студено. Ала насекомите нехаеха. Студът не им вредеше и те си спяха на топло в зимните скривалища. П. Бобев, ЗП, 79. — Ами защо си пуснал говедата в посевите? — попита строго майорът .. — Не вреди на посевите, другарю майор — отвърна войникът. — По нас в ранна пролет нарочно пускаме овците, за да не избуят много житата… П. Вежинов, ВР, 42-43. Докторът даде нужните съвети, като й препоръча особено да се пази от студа. Стремски забележи, че именно студът я вреди. Ив. Вазов, Съч. XXV, 172. Пази прочее не убивай никога животно, което не тя вреди. П. Р. Славейков, ПЧ, 18.

2. Разг. Преча обикн. някому или на нещо, представлявам спънка за нещо. Работниците го изгледаха презрително, оттеглиха се настрани и вече никой не продума с него. Това много не му вредеше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 250. — Тебе какво ти вреди? Ще му вземем цигарите, а той да си бере грижата. П. Проданов, С, 77. — Предпазливостта не вреди, деспоте. Ив. Вазов, Съч. XX, 74. Ние мисляхме, че ще намерим училището недоправено .. Наистина, зданието не беше доправено; но това не вредеше николко на преподаванието. Т. Икономов, ЧПГ, 50. Добро е да се гради училище в място уединено, гдето не достига градската суета и шум, които много вредят на вниманието на учениците. Н. Бончев, Съч. I, 87.

3. Безл. Разг. С отриц. не. Не е от значение за нещо, не пречи. — Една ракийка? — предложи Георги на брат си. — А ти? — обърна се той към жена си .. Тя поклати глава. — Е, както искаш. По една ракийка не вреди. П. Спасов, ХлХ, 155. Той [попът] дълго време търси и не намираше молитвата .. оеше забравил на кой лист беше тая молитва. Радоил стана нетърпелив. — Зафани! — Не намирам! — каза скръбно попът. — Не вреди, чети там, дето си отворил. Ив. Вазов, Съч. XIV, 52. Реших още в тоя миг да слезна .. — Не е излишна предпазливостта, защото и мнимата опасност може да се окаже действителна. Тъй че не вреди, ако за един миг се прегледа кабриолетът. В. Попфилипов, РЛ, 131.

4. Прех. Остар. Повреждам, развалям, разрушавам нещо. Много горящи и много студени ястия и пития вредят зъбите. Внезапни променения на топлината пукат зъбната глеч. НКАФ (превод), 38. Слънчевите зари вредят бубите, затова ако на обора, дето храниш буби, има големи прозорци, трябува да ги залепиш с хартии. КН, 1873, кн. 6, 16. На тойзи свят най-голямо добро на человека е здравието, .., заради това треба да ся пази от всяко нещо, което го вреди. П. Берон, БРП, 128. вредя се страд. от вредя в 4 знач. Очите са усилват. като гледат надалеч ..; много са вредят от честото и дългото напрягане и гледане в дребните неща, в затворените здания. К. Кесаров, ЧНУ, 40-41.

ВРЕДЯ` СЕ несв., непрех. Остар. Претърпявам повреда; повреждам се. Костите на лоба са 8. Те са сглобени една с друга със зъбци. По причина на тия зъбци, главата не ся вреди толкова, кога ся чукне. НКАФ (превод), 3.

ВРЕДЯ`2. Вж. вредявам2.

ВРЕДЯ`3. Вж. вредявам3.

ВРЕДЯ`4. Вж. вреждам.

ВРЕДЯ`, вре`ди`ш, мин. св. вре`ди`х, несв., непрех. Остар. и диал. Имам стойност, цена; струвам. Един винопродавец има две вина: .., и иска да смеше от тях 12 оки така, щото да вреди оката по 28 пари. Хр. Павлович, А, 70. Тези, що видяха този царичин дар, поискаха да ся присмеят на царицата, която нямала ни срам, ни очи, та да прати за тези диаманти, които вредеха повече от 500 хиляди наполеони, само четири жълтици. Кр. Пишурка, МК, (побълг.), 307. И сестра йе брата послушала, / .., / па изнела руо младоженско, / .., / на глава му той бели калпак, / на снага му кожух сърменлии, / щоно вреди триесе кесии. Нар. пес., СбНУ XLIII, 65. И понеже във Велика Лавра не сполучих да зема от ръкописите; дерзнах да поискам само това листо да ми дадат като не вредеше тям за нищо. Ч, 1871, бр. 10, 309. Най-главният имот за Котел е изворът, .., 1/4 на час от селото, без когото то не вредеше нищо. БО, 1846, бр. 1, 2.

ВРЕДЯ`ВАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Вредя1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЕДЯ`ВАМ2, -аш, несв. (диал.); вредя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Разг. Вреждам. вредявам се, вредя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЕДЯ`ВАМ3, -аш, несв.; вредя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Правя нещо гъсто да стане рядко; разреждам, разредявам. вредявам се, вредя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЕДЯ`ВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от вредявам1.

— От Сг. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВРЕДЯ`ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вредявам2 и от вредявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЕДЯ`ВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от вредявам3 и от вредявам се; разреждане, разредяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЕЖ, вре`жът, вре`жа, мн. вре`жове, след числ. вре`жа, м. Диал. Стъбло на тиква, диня, краставица и др. пълзящи растения; ластуна, вреже. Подири с очи пазач да поиска любеница, но като не намери, навлезе в бостана и грижливо избра една по-големичка, потулена в сянката на врежовете. О. Василев, Т, 86. Той тръгна отново, като залиташе от слабост, препъваше се в издадените корени, закачаше се в бодливите врежове. П. Бобев, К, 12. Но мина време, .., тиквите пуснаха врежове. Ст. Даскалов, СД, 541. Прегоряла трева с голи стъбла нарядко и печално стърчеше в трънаците отстрани, .. Изсъхнал къпинов вреж безпомощно се бе изпоплел между шиповете. Т. Харманджиев, КВ, 174-175.

ВРЕ`ЖА. Вж. врязвам.

ВРЕ`ЖДАМ, -аш, несв.; вредя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Разг. 1. Поставям нещо да заеме място между други в някаква редица; настанявам, нареждам. Едни след други се заточиха керваните към околийския център .. Кабзата и Илия Койнов вредиха каруците си в челната колона. А. Гуляшки, СВ, 257.

2. Причислявам някого към категорията на хора, които се отличават с някакви положителни качества, прояви. Кака Гана зяпва смаяна и си вика: „Язък, да е знаел професор Стефан Младенов, па да е викал за помощник направо байко Герган“. А чичо Герган, без да знае, че го вреждат до един световен етимолог, продължава да мисли. Й. Вълчев, РЗ, 51. Пъргавината в крачките и движенията, блясъка на очите, строго изправеното тяло и подвижна глава, всичко това вреждаше дяда Нойка в реда на ония, пред които се простира още цяла верига от години. Д. Немиров, Б, 15.

3. Съдействам някому да постигне нещо, което желае, не по обикновения, редовен начин; нареждам1, уреждам, настанявам1, нагласявам. — Бригадирът роднините си врежда — мазно-мазно каза Киро. Кл. Цачев, В, 16. Попаднах в жилището на един човек, който имал връзки с друг, който пък бил близък с трети, от когото зависеше да вредя и аз детето си в един институт. Ст, 1965, бр. 1007, 1. С партийния сме набори, развъртя телефоните насам-нататък и ме вреди човека в горското на вакантно място „надзирател по залесяването“. Н. Хайтов, ДР, 199. — Хайде, мила! Ще те придружа. Дано да е дежурна сестра Крася Григорова! За мой хатър тя веднага ще те вреди. И по-добре ще те гледа… Б. Болгар, Б, 84. вреждам се, вредя се страд.

ВРЕ`ЖДАМ СЕ несв.; вредя` се св., непрех. Разг. 1. Заставам в общ ред с други; нареждам се. След обед те минаха Станимака и се вредиха между хилядите коли, запъплили като големи тромави костенурки по бялото шосе край Чая. Г. Караславов, С, 74. И старо и мало са уловили да го [коня] теглят. Който са не вредил да тегли, той са присъединяваше на шествието на момчетата и на момичетата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 91.

2. Сполучвам да заема място в някакъв ред, да се включа с другите наред, за да извърша или да получа нещо. Ракията бе развързала езика му, той се смееше на висок глас, разказваше колко овце са пасли двамата през живота си. Гергуша, и той искаше да каже нещо, но като не можеше да се вреди, вдигаше само ръката си. Н. Нинов, ЕШО, 40. Веднъж успях да се вредя при разтоварването на един параход. Вечерта дадох на Мехмед ага спечелените пари, но той отказа да ги вземе. М. Марчевски, ОТ, 17. — Той, Станчо… От него не можеше да се вреди човек пролетес за тор. Посред нощ ставаше да товари като караконджо. Не оставяше за другите!… С. Северняк, ОНК, 141. Дълго той чака и се бута доде се вреди да дойде до касата. Ив. Вазов, Съч. XII, 189.

3. Заемам място между други видни хора. — Срамота, бай Михале! Почтен човек като тебе да не се вреди със семейството си сред първите хора! Г. Караславов, Избр. съч. II, 313. — Най-потребните съм отбелязал с ъгълче — осмели се да каже директорът. — Виждам .. С това Вие, г. Смрикаров, ще се вредите, .., между най-великите благодетели на нашето село… Ст. Чилингиров, РК, 75.

4. Успявам да постигна нещо, обикн. работа, служба, да се възползвам от нещо не по обикновения, редовен начин; нареждам се, уреждам се. От Лоевите най-напред си дойде Стоян .. Той беше най-практичният в Лоевото семейство. Беше хитър, умееше да се врежда и да използува всичко, което му паднеше. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 140. Всеки гледа чиновник да стане. И какви нищо и никакви момчета се вредиха? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 295. — Да ми кажеш, вярно ли твойта булка ще става помпиерка? .. — Само недейте ме лъга! — по-мрачно и без настроение каза Златан. — Напуска ли, кажете ми, че инак пак ще се вредят вътрешни. Т. Монов, СН, 141.

ВРЕ`ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от вреждам и от вреждам се.

ВРЕ`ЖЕ, мн. -та, ср. Диал. Вреж. При второто и третото копане на бостана, слага се влажна пръст на врежето, за да пуска коренчета в земята, които смучат храна от пръстта и помагат на любеничетата да растат. Ил. Волен, МДС, 244. Под широките врежета се търкаляха едри тикви. Цв. Ангелов, ЧД, 156.

ВРЕЗ, вре`зът, вре`за, мн. вре`зове, след числ. вре`за, м. Диал. Място, което се врязва навътре. Вървяхме по тесен врез край планината. Т. Панчев, РБЯд, 61.

ВРЕКА`. Вж. вричам.

ВРЕКА`ЛО1, мн. -а, ср. Врескало. За да се осветли върху кроежите на Домна, за да подразбере нещичко за бащата, за да се увери, че тоя развей-плява не ще да чуе за Домна и още по-малко за врекалата, .. — един ден леля Марийка подхвана. Б. Болгар, Б, 77.

ВРЕКА`ЛО2, мн. -а, ср. Диал. Жабешки крясък; вряк. Жабешкият концерт се приносяше със своите разнообразни песни и врекала от Слатина, Балтей, а най-вече от Геранското блато. Ц. Гинчев, ГК, 282.

ВРЕКЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който много вряка, врещи; вресклив, вреслив. Вреклива жена.

2. За глас и под. — който е остър, рязък; креслив, пресеклив. Имаше години, когато през лятото не падаше капка дъжд и тогава правеха молебени .. Минаваха по изгорелите ниви .., а попът пееше с вреклив пиянски глас. И. Петров, ОЗап., 56. В това време се разнесоха врекливите звуци на клаксона. И. Петров, ОЗап., 104.

ВРЕЛЕ`Ц, мн. няма, м. Диал. 1. Вряла вода; врелок. Ти пишеш, майко: късен мраз попарил като с врелец овошките, лозите. Ив. Бурин, ПТ, 49. А помежду това разказували и различни чудеса, като н. пр. че в морето под еквцтора / .. / водата е горяща като врелец. Р. Йошев, КВИ (превод), 224.

2. Силно врене, кипене. — Подстъквай, бат Недялко, .., все да има сухи дърва да се подклаждат, да ври все с врелец, чак догде уври. Ц. Гинчев, ГК, 68.

ВРЕЛО`, мн. -а, ср. Диал. 1. Буен планински извор с бълбукаща вода. По предварителни проекти железопътната линия трябваше да мине през Искрец вместо през Своге, но теренът там е несигурен поради многото врела, канари и подпочвени води. Й. Радичков и др., ГСП, 60.

2. Извор, начало на река (Н. Геров, РБЯ).

3. Място, където водата на река не замръзва (Н. Геров, РБЯ).

ВРЕЛО`К, мн. няма, м. Диал. 1. Вряла вода; врелец. Росица сякаш бе с врелок обляна — / така е от вълнение червена. К. Христов, ЧБ, 82.

2. Прекалено горещ летен ден (Вл. Георгиев и др., БЕР).

ВРЕ`МЕ1, мн. времена`, ср. 1. Само ед. Филос. Основна форма на съществуване на материята, която се изразява в закономерната координация на сменящите се едно с друго явления. Времето е необратимо и еднопосочно. То тече само от миналото към бъдещето. То няма начало, няма да има и край, защото материята съществува вечно и е неунищожима.

2. Само ед. Обикн. членувано. Продължителност,

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/441-460&oldid=11015“.