Речник на българския език/Том 2/421-440

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

запали вощеничка от жумящето пламъче на кандилото. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 163. Жаловита жена са подигна, като изправи и детето си; очи си от сълзи обърса; на всяк гроб запалена вощеничка прилепи. Ил. Блъсков, ЗК, 4.

ВО`ЩЕНКА ж. Диал. Вощеница.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВО`ЩИ`НА ж. Диал. 1. Пчелна восъчна пита с меда или без меда. Една от снахите внесе малка паралия, шише ракия, мед с вощина в гледжосана паница, варени яйца, рохки, залени с краве масло. Ем. Станев, ИК III, 243. Други [пчели] са занимани с приготвяне шуплите на вощината, които приносниците пълнят със сладкия сок. Д. Войников, РС, 67. Едни [пчели] валят с устата и с краката свои вощината, / от която ние правим свещи. П. Берон, БРП, 117.

2. Непретопен, непречистен восък, получен при изтискване на пчелните пити; вощуна; восъчина. (Т. Панчев, РБЯд).

ВО`ЩИНЕ ср. Диал. Восъчен остатък от пчелна пита, получен, след като се изцеди медът и изтиска восъкът.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВОЩУ`НА ж. Диал. Вощина (във 2 знач.); восъчина. Иде с коня по селата, закара нящо сточица, — .. — па събере оттам някой път кожи, някой път вощуна или друго нящо. Той ще избие вощуната, та извади восък, ние ще оскубем кожите. Т. Влайков, Съч. II, 67.

ВОЮ`ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Обикн. с предл. с и по-рядко с против, срещу. Водя война, бой с някого; сражавам се. Той го отлъчи от църквата. Туй затрудни положението на Тертера, който воюваше с гърците. Ив. Вазов, Съч. XIV, 57. Без да отлага повече, той им разказа за Раковски; .. Тоя Раковски събира войска; щом някой от съседите рече да воюва с Турция, и неговата войска ще навлезе в българските земи .. Ст. Дичев, ЗС I, 320. Можеме ли ние да воюваме, когато нямаме пушки, ни барут, ни предводители? П. Хитов, МП, 72. Момчета явиха на правителството, че ако то няма намерение да воюва против турците, то да ги пусне да се върнат в Ромъния. П. Хитов, МП, 92. След официалното обявение войната на Сърбия и Черна гора против Турция, сичките българе, .., трябваше да земат оръжие .., да воюват срещу общия враг на християнството. НБ, 1876, бр. 22, 85. Воюваха втора година и бяха вече уморени.

2. Обикн. с предл. с, против, срещу. Старая се с всички сили да преодолея съпротивата на някого, да добия надмощие над някого; боря се. Те не воюваха с общината, не се бъркаха в църковните й работи. Д. Талев, ЖС, 215. В къщи съществуваха два свята, които воюваха — сестрата и бащата срещу сина. Ем. Станев, ИК I и II, 100. Та нали и аз бях между противниците на директора, нали воювах с него — кога мълчаливо, кога открито. Др. Асенов, СВ, 56. — Ако баща му е просто офицер по душа и тяло и не може да бъде друг, Тодор е идеен противник .. Тодор би се видял ограбен при един нов порядък и ни мрази и воюва срещу нас. Вл. Полянов, ПП, 233.

3. Обикн. с предл. против, срещу. Действам активно, като полагам усилия да отстраня нещо, да попреча за осъществяването на нещо; боря се. Академик Балан се бори за благозвучността и чистотата на българския литературен език, воюва против изкуственото му откъсване от основата на живия народен език, против загрозяването му с ненужни чуждици и граматически неправилности. П. Динеков, С, 1954, кн. 11, 169.

4. Обикн. с предл. за. Действам активно да постигна нещо, като полагам усилия да преодолея някакви трудности. Свободните народи по света се вълнуваха въодушевени от смели идеали, воюваха храбро за все повече щастие. Д. Талев, ЖС, 190. Левски се олюляваше, стенеше, но продължаваше да върви и с всяка нова крачка да воюва за своята съкровена цел. Ст. Дичев, ЗС I, 587. Тихо, скромно, без шум Майстора воюваше за новото изкуство. Е. Каранфилов, В III, 98.

5. Остар. и диал. За болест, обикн. епидемия — върлувам. Но кога ся хранят буби, случават ся и такива случки, които никак не е на ръце чловеку да ги спре .., а то бива, когато воюва болест по бубите. Лет., 1874, 184. Кога наоколо воюва сипаница, добре е и повторно да ся боляса, .., каквото сигурно да запази чловека от сипаница. Лет., 1874, 87.

ВОЮ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от воювам. Извлякъл горчив урок от предишните си две поражения, Симеон на свой ред махна с ръка на установените правила за воюване и с голямо удоволствие се хвърли в рискованата игра на импровизации. А. Гуляшки, ЗВ, 443-444. Воюването с изкуството е като всяка война. Бойното поле е белият лист, окопите са черните редове. Всеки ред се завладява с щурм, с неколкократни нападения, отстъпления и нови атаки. О. Василев, ЖБ, 151.

ВОЮ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от воювам като прил. Който участва във военни действия, воюва. Не бяха достатъчно значителни [резултатите], за да можеше по тях да се предрече коя от двете воюващи страни ще спечели. С, 1984, бр. 1478, 1. Държавата запази неутралитет и не зае страната на нито един от двата воюващи* блока.

ВОЯ`К, зват. -ко и -ку, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Войник. От двете страни ни на купа оръжия стоеха един срещу друг, .., двама хусари .. От това, че зад гърба им се трупаха било сърби, било българи, Райко разбра, че единият беше от Раденковите и Сазданови вояци. Ст. Загорчинов, ДП, 320.

ВОЯ`НСТВО, мн. -а, ср. Диал. Войнство.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВОЯ`ЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Войнишки.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВПА`ДАМ, -аш, несв.; впа`дна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. 1. Падам, хлътвам надолу или навътре в нещо (Н. Геров, РБЯ).

2. За река — вливам се. После [Илирик] би се и со сичките окрестни народи и надви им и разшири своята земля от Черното море, гдето впада Дунав, на запад, до реки Сава и Оршава. Хр. Павлович, Ц, 9.

3. С предл. в. Влизам, съм в числото на някаква група, категория; спадам, числя се, принадлежа, отнасям се. Изложените два начина, .., са изобилний извор на разните философически теории върху учреждението на человеческите общества, които теории впадат сички в гореспоменатата философическа школа. Ч, 1870, бр. 6, 165. Долните цифри 7, 0, 3 и 1 в множимото не впадат в местата, изисквани в произведението. К. Кърджиев, А, 126.

4. С предл. в и съществителни, които обикн. изразяват някакво състояние, означава поява на действие или състояние по значението на съществителното; изпадам1. Впадам в униние — ставам унил, унивам. Радостта ми изчезнеше като една лъжлива измама и впадах изново в мрачно униние. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 573. Впадам в апатия — ставам апатичен. Но защото заболявшите от холера впадат в най-крайната апатия, то трябва да ги накараме да пият по-добна [гореща] вода със сичките възможни средства. Знан., 1875, бр. 20-21, 315. Впадам в заблуждение — заблуждавам се. Ний не можеме разумно да изпитаме и проумеем в какво ся употребява тази смелост .. и тъй впадаме в заблуждение. П. Кисимов, ОА II (превод), 29.

ВПА`ДАМ СЕ несв.; впа`дна се св., непрех. Остар. Книж. 1. С предл. в. Влизам, съм в числото на някаква група, категория; спадам, числя се, принадлежа, отнасям се. Едно само бъркаше на г. Консулов, а именно, че той се впадаше в оная категория патриоти, които аз нареках съчувствующи в първата част на Записките си. З. Стоянов, ЗБВ II, 134.

2. Намирам се, разположен съм някъде. Това село се впадаше в околията на Бенковски, който сам лично го посети няколко пъти, във време на пропагандата. З. Стоянов, ЗБВ III, 295. Град Воден и околията му почти се впада между митрополското седалище на Мегленската епархия. К. Шапкарев, Р, 25.

ВПА`ДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от впадам и от впадам се.

ВПА`ДВАМ, -аш, несв.; впа`дна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. Обикн. с предл. в. Впадам веднъж или изведнъж. Защо кога е на едного человека умо къс, не може да постигне истината .. и защото криво разсуждава, погибва в своето си скудоумие, и затова впадва и в законопреступления, и в лошави пътища. Р. Попович, X, 51-52. Ноктите си да не оставяш на много време необрязани, .., и да си чистиш зъбите, ..: но пак не вън от приликата, като да не впадваш в женска мягкост. Р. Попович, X, 136.

ВПА`ДВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от впадвам.

ВЛАДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Падина. „Пространството на това българско наречие ся описва с черта, идуяща от Георгиевското гърло или от южния ръкав на Дунава, върху течението Дунавско, на запад до самаго града Тулча, .., повраща ся во впадението на Прута или до града Рени в Турско.“ Г. Кръстевич, ИБ, VI-VII.

ВПАДИНА` ж. Остар. Книж. 1. Падина. Зелений-Трап* се наричаше една впадина на голата рътлина на север от града. Ив. Вазов, СбНУ II, 73. По цялата западна страна се издигаше планинската грамада на Железник — един неизбродим лабиринт от хребети и върхове, от впадини, котловини и бездънни долища. Д. Талев, ПК, 368. Димитър спокойно отпи от него, обърна се към пътя и се загледа към дола, който продължаваше на запад и се сливаше с дългата гориста впадина. Т. Харманджиев, Р, 71. Дълго още се помайва пашата край засипаните хендеци и .. подвикваше на селяните да забравят тая бабуна и оная впадина. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 464.

2. Геол. Вдлъбнат или нагънат участък на земната кора, изпълнен с утаена вулканична маса.

Очна впадина. Остар. Вдлъбнатина, в която е поместено окото; очна кухина. В ковчега, бяла и дълга, лежеше мъртвата. В очните впадини и в свитите устни спеше дълбока сянка, но челото се откриваше с мраморна коравина. Ст. Загорчинов, ЛСС, 65.

ВПА`ДНА. Вж. впадам и впадвам.

ВПА`ДНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от впадна като прил. Остар. Книж. За очи, лице, бузи, страни — който се е вдал навътре, вдлъбнал се е от слабост, изтощение; хлътнал. А слепец седеше на голямата стъгда сред Преслав — и на възточна гусла свиреше странни песни. Кървава пот капеше по мургаво лице и впаднали ланити. Н. Райнов, КЦ, 24. Притичала след смяна, изнурена / една жена те среща от сърце. / Едвам е сварила с вода студена / да плисне бледо, впаднало лице. Бл. Димитрова, Л, 42. Окаяни люде с бледни лица, с впаднали очи и бузи, по-скоро приличаха тям, кои са ся едва поизправили и първий път излезли на свят божий подир дълга болест. С. Радулов, ГМП, 64.

ВПАНИКЬО`САМ. Вж. впаникьосвам.

ВПАНИКЬО`СВАМ, -аш, несв.; впаникьосам, -аш, св., прех. Разг. Впаничавам. Гърмежът впаникьоса насъбрания тук преди малко народ и той се разпръсна мигновено. впаникьосвам се, впаникьосам се страд.

ВПАНИКЬО`СВАМ СЕ несв.; впаникьосам се св., непрех. Разг. Впаничавам се. Не трябва да се впаникьосваме, а да запазим самообладание в решителния момент.

ВПАНИКЬО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от впаникьосвам и от впаникьосвам се; впаничаване.

ВПАНИЧА`. Вж. впаничавам.

ВПАНИЧА`ВАМ, -аш, несв.; впанича, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Внушавам някому внезапен, неудържим страх, карам го да изпадне в паника; впаникьосвам. Без да искам я впаничих. впаничавам се, впанича се страд.

ВПАНИЧА`ВАМ СЕ несв.; впанича се св., непрех. Изпадам във внезапен, неудържим страх, в паника; впаникьосвам се. Винаги пред изпит тя се впаничаваше.

ВПАНИЧА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впаничавам и от впаничавам се; впаникьосване.

ВПАПЛЪЧО`САМ СЕ. Вж. впаплъчосвам се.

ВПАПЛЪЧО`СВАМ СЕ, -а се, несв.; впаплъчосам се, -а се, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Диал. Скупчваме се, натрупваме се като паплач. Пък онзи лихият подгонил гяцата, та са впаплъчосали. Т. Панчев, РБЯд, 59.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВПАПЛЪЧО`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от впаплъчосвам се.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВПЕПЕЛЯ`. Вж. впепелявам.

ВПЕПЕЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; впепеля, -и`ш, мин. св. -и`х, св. прех. Рядко. За огън — напълно унищожавам нещо, като го превръщам в пепел. Пожарът впепели гората.

• Обр. Боричках се с мълнията в себе си, опитвах се да я потуша, .. Но подмолното счепкване я разлютяваше още повече. Тя заплашваше да ме повали, да ме впепели, да ме унизи и направи смешна. Бл. Димитрова, ПКС, 78. впепелявам се, впепеля се страд.

ВПЕПЕЛЯВАМ СЕ несв.ч впепеля се св., непрех. Рядко. Ставам на пепел. За два часа дървата в огнището се впепелиха. • Обр. Изгоряла бе в мене всяка добрина — и чистотата ми се впепели. Н. Райнов, КЦ, 117.

ВПЕПЕЛЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от впепелявам и от впепелявам се.

ВПЕРВАМ, -аш, несв.; вперя, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с очи, поглед. Напрегнато, настойчиво насочвам, устремявам (очи, поглед) в някого или нещо; втренчвам, вторачвам, впивам. Очите му светеха като два въглена сега и той ги впери въпросително в Огнянова. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48. Кучето се спря и ръмжеше глухо, вперило в непознатия човек огнени очи. Д. Талев, ПК, 76. Тогава оброни Крез тъжно глава, / .. / И впери далеко предсмъртний си глед, / това що в душа му изгре и пропадна… П. П. Славейков, Събр. съч. 1, 46-47.

ВПЕ`РВАМ СЕ несв.; впе`ря се св., непрех. С предл. в. За очи, поглед — насочвам се, устремявам се напрегнато, настойчиво в някого или нещо; втренчвам се, вторачвам се, впивам се. Погледът му сега се беше вперил в светящия прозорец и в сенките там. Ив. Вазов, СбНУ II, 64. Гълчавата утихна в един миг и всичките очи се впериха в една врата, от която заслизаха анадолските заточеници. С. Северняк, ОНК, 23. — Гости ли сме имали? — звънна млад и силен мъжки глас. Три чифта женски очи се впериха в отворената врата. На прага се е спрял момъкът. А. Каменова, ХГ, 68-69.

ВПЕ`РВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впервам и от впервам се.

ВПЕ`РЕНО нареч. Напрегнато и настойчиво. Кръстевица трепна болезнено, защото разбра, че молбата й удари на камък, но продължаваше да го гледа вперено, без да изпусне нито едно движение по цялото му лице. Г. Караславов, ОХ IV, 33. Докторът кръстоса ръце и го изгледа вперено. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 169.

ВПЕ`РЯ. Вж. впервам и вперям.

ВПЕ`РЯМ, -яш, несв. (рядко); впе`ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Впервам. Закиска ли кукумямвка върху запустяла стряха, или камбана гръмне зад гърба му, Мойше тръпне, като застреляна птичка, и плахо-плахо вперя очи към посоката на страшните звукове, а сърцето му трепти, трепти, ще се пръсне… Ал. Константинов, Съч. I, 225-226. Дафина изведнъж хваща ръцете му и вперя поглед в него. Ив. Кирилов, Ж, 10. Той дълго поглед вперя / нататък, вън града. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 188.

ВПЕ`РЯМ СЕ несв.(рядко); впе`ря се св. непрех. Впервам се.

ВПЕ`РЯНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вперям и от вперям се; вперване.

ВПЕЧА`ТАМ. Вж. впечатвам.

ВПЕЧА`ТВАМ, -аш, несв.; впеча`там -аш, св., прех. Рядко. 1. Оставям отпечатък, следа от нещо върху или в друго нещо. А там встрани впечатана е шепа — / един от жажда блудкав сняг е пил. Бл. Димитрова, Л, 249. Опитал ся да начертае букви на стомана, насетне ги впечатал на помегко вещество, и в драскулките им излял руда, что са състояла от свинец, мед и олово. П. Р. Славейков, СК, 56.

2. Прен. Задържам, запазвам дълбоко в съзнанието си нещо (представа, мисъл, чувство и под.) за дълго време, като траен спомен. Баща ми твърде не обичаше да говори за нея и особено пред мащехата ми. Тя от своя страна [майка ми] тоже нищо не говореше за нея пред нас, .. При всичко това аз, като порастох, можах да подслушам от тях някои разговори за майка си и да ги впечатам в ума си. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 19.

ВПЕЧА`ТВАМ СЕ несв.; впеча`там се св., непрех. Рядко. С предл. в. Обикн. за представа, мисъл, чувство и под. — задържам се, оставам в съзнанието за дълго време, оставам трайно някъде. Споменът за това събитие се впечата в мене.

ВПЕЧА`ТВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от впечатвам и от впечатвам се. Произвожда [погледът] впечатване приятно или неприятно, оживява, или провожда в униние и ослабява. В. Чолаков, БКн, 1859, февр., кн. 1, ч. I, 82.

ВПЕЧАТЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Следа, оставена в съзнанието на човека от нещо възприето или преживяно. През февруари една разходка по ломското шосе ми остави дълбоко и неизгладимо впечатление в душата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 161. Не мога да забравя тежкото впечатление, което ми направи един свещеник, който беше затворен тука с нас. К. Величков, ПССъч. I, 24. Тия полета като че са създадени за Нона и Нона за тях. В мене е още живо първото впечатление, първата среща с нея. Й. Йовков, ЧКГ, 254. „Светкавицата“ летеше безшумно в пространството с шеметна бързина. Като се гледаше от нея, впечатлението беше такова, като че тя стои на едно място, а срещу нея летят с невъобразима бързина огромните светещи тела на звездите. Елин Пелин, ЯБЛ, 51. Лични впечатления. Бегло впечатление.

2. Влияние, въздействие на нещо обикн. върху чувствата, настроението на някого; ефект. Като оглеждаше редиците, Кондарев се мъчеше да схване впечатлението на реферата. Масата беше разнообразна и той четеше по лицата най-различни настроения. Ем. Станев, ИК I и И, 63. Раковски добре забелязваше впечатлението, което предизвикваше неговата поява; прочее той това и целеше, това и търсеше да открие. Ст. Дичев, ЗС I, 227. Стефчов излезе с горделива усмивка на устата, доволен, че развали впечатлението от Огняновата игра. Ив. Вазов, Съч. XXII, 107. Тази реч се състоеше от хиляда думи и тъй като една пета от нея се заемаше от думата отечество, тя правеше много силно патриотично впечатление. Г. Караславов, Избр. съч. II, 32. Той [Хрельо] само измери не твърде почтено офицера от глава до пети. Офицерът забеляза това и се навъси: .. Тати се опита да заглади впечатлението от лошия поглед на Хреля и отговори пресилено на въпроса… Ст. Чилингиров, ХНН, 64. Дълбоко впечатление. Неизгладимо впечатление. Отлично впечатление. Силно впечатление.

3. Обикн. мн. Мнение, мисли, свързани с някаква преценка, възникнали в резултат на запознаване с нещо или установен контакт с някого. Когато напуснаха конференцията, двамата братя Василеви изпратиха шофьора и тръгнаха да се разхождат, за да разменят впечатленията си. П. Спасов, ХлХ, 173. Прочетох тия разкази още преди да бъдат събрани наедно, и сега, когато те стават достъпни за всекиго, искам да споделя с читателите впечатленията си от тях. Д. Калфов, ПЮН, 3. Отдавна не бях ви писал, господине редакторе, но сега бързам да споделя впечатленията си, произведени от няколко думи, които прочетох в един български вестник. Ал. Константинов, Съч. I, 60. Войниците предават впечатленията си от атаката с възпалени очи и ръце, които още треперят от вълнение. Л. Стоянов, X, 17. Книга за впечатления.

◇ Оставам / остана с впечатление<то>. Със следв. изр. със съюз че. Схващам, разбирам, подразбирам, помислям, струва ми се. Останах с впечатлението, че ще се съгласи да дойде. △ Бъди любезен, за да не остане с впечатление, че не е желан в компанията ни. △ Оставам с впечатлението, че не си се обадил.

Правя (нанравям / направя) впечатление. Разг. С външния си вид или способностите си привличам вниманието върху себе си. Въпреки напредналата възраст тя все още правеше впечатление. △ Той е човек, който прави впечатление. △ Още при постъпването си на работа синът й направи впечатление.

ВПЕЧАТЛЕ`Я. Вж. впечатлявам1.

ВПЕЧАТЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който прави силно впечатление и се запазва в съзнанието. Виждах този човек да иде у дома и можеше би да го не запомня тъй добре, както го помня, ако да не беше впечатливият в детството случай, че идеше той само по Великден, .., та ни даваше червени яйца, жълти, а че и сини. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24.

ВПЕЧАТЛИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който бързо и лесно се поддава на впечатления и ги изживява силно, дълбоко, който възприема нещата с особена чувствителност. Впечатлителен и слаб той рано или късно, .., щеше да обади моралния си съучастник. Ив. Вазов, Съч. XXV, 125. Всичко хубаво пленяваше впечатлителната й душа. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 572. Неговата денонощна мисъл е за народа, него трови общата народна неволя, която — като по-мощен духом и по-впечатлителен, — той чувствува много по-силно. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 1-1. Откак раниха баща й и особено откак лекарят идва да го преглежда и майка й съвсем посърна, тя беше станала много тъжна и много впечатлителна. Г. Караславов, ОХ III, 506. Баща ми като дете и юноша бил паметлив, впечатлителен, .., ученолюбив и добър разказвач. Ц. Гинчев, СбЦГМГ, 7. Ние се съглашаваме, че едни деца са развиват рано, а други късно; че едни деца биват впечатлителни, а други немарливи. Знан., 1875, бр. 9, 140.

2. Остар. Който прави силно впечатление. Главният тоя певец на пролетта, приготвил ся веднъж да пее песента на природата, захваща с .. едни слаби звукове, ,. и след малко употребява напълно сичките извори на несравнимия си орган: .. звукове привлекателни и впечатлителни. Д. Попов, СбРС (превод), 105.

ВПЕЧАТЛИ`ТЕЛНО. Остар. Нареч. от впечатлителен (във 2 знач.); ярко, изразително. Да изложим работата ясно и толкози кратко и впечатлително, щото без труд да са разбира нейното състояние. Т. Шишков, ТС (превод), 166.

ВПЕЧАТЛИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на впечатлителен. Впечатлителността и паметта са били силно развити у него и там дето те са стигнали, той е можел да възпроизведе в своите повести верни и точни картини. К. Величков, ПССъч. VIII, 57. Образите във вражеския лагер Вежинов е майсторски моделирал, с крайно икономични средства, но живо и пластично. Те ни показват и писателската впечатлителност на Вежинов, неговата способност да улови характерното. С, 1951, кн. 6, 181.

ВПЕЧАТЛЯ`. Вж. впечатлявам2.

ВПЕЧАТЛЯ`ВАМ1, -аш, несв.; впечатле`н, -е`еш, мин. св. впечатля`х, св., прех. Остар. Запазвам, задържам, затвърдявам в съзнанието си нещо; впечатвам, впечатявам. Кога подир время ще лежа аз в гроба, ви ще ми благодарите за тойзи мой совет, .. Затова впечатлейте длъбоко в памятта си следующето изречение: Срам и благоприличие укрепяват и ум, и тяло. С. Радулов, НД (превод), 23. впечатлявам се, впечатлея се страд.

ВПЕЧАТЛЯ`ВАМ СЕ несв.; впечатле`я се св., непрех. Остар. С предл. в. Дълбоко се отразявам, запазвам в съзнанието на някого; впечатвам се, впечатявам се. Събитията би могли др се впечатлеят в детинската памят. Г. Йошев, КВИ (превод), 14.

ВПЕЧАТЛЯ`ВАМ2, -аш, несв.; впечатля`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Рядко. Правя, създавам силно впечатление у някого. Продължихме по пътя с надеждата, .. че ще нахлуем в някое непознато селище в тъмнината като същински снежни човеци и нашето пристигане ще изненада и впечатли планинците. Й. Радичков, НД, 250. Не знам защо тъкмо това събитие [унижението на хаджията] ме впечатли толкова силно .. Понякога идва по пътищата на асоциациите, понякога в сънищата ми и аз се събуждам подтиснат. Д. Жотев, ПМИ, 121. Да, така приказваше дядо Михалаки Георгиев за партиите по това време и особено ме впечатлиха думите му, когато той с горест каза, че дълбоко корумпираният държавнически апарат, .. трови живота ни. СбЦГМГ, 123.

2. Остар. Предизвиквам, внушавам някакво чувство у някого. Той уби двайсет филистимяни и бог им впечатли такъв един страх, щото ся избиваха един друг, или хвъргаха оръжията си, та по-скоро да бягат. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 376.

ВПЕЧАТЛЯВАМ СЕ несв.; впечатля` се св., непрех. 1. Книж. С предл. от. Изживявам силно въздействието на нещо, което възприемам, преживявам. Всички се впечатляват от туй, че върху нашата камбанария вместо кръст стърчат свирепо огромни мустаци. Й. Радичков, В, 185. Иван Фунев се трогваше от ясната, изчистена форма на класиката. Той се впечатляваше от майсторството на старите скулптори, като гледаше дълго творбите им. НК, 1970, бр. 52, 3.

2. Остар. С предл. в. Дълбоко се затвърдявам в съзнанието на някого. Минех ли край къщата, най-малките неща, .., обръщаха вниманието ми и се впечатляваха в ума ми. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 573. Нужно е да направи доволно время упражнения върху разни упражнения, на които правите и добри изражения, като се впечатлят в ума му, ще можат занапред да го улесняват във всяка случка да ся изражава свободно и прилично. Д. Попов, СбРС (превод), 1-2.

ВПЕЧАТЛЯ`ВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от впечатлявам1 и от впечатлявам се; впечатване, впечатяване.

ВПЕЧАТЛЯ`ВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от впечатлявам2 и от впечатлявам се.

ВПЕЧАТЛЯ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от впечатлявам2 като прил. Книж. Който се откроява, прави силно впечатление. Марето беше млада жена със сини очи, малко вирнато носле и доста впечатляваща фигура. Ч. Шинов, БС, 24. Беше [екскурзоводката] селска мома, набита, яка, без подробности, като талия и прическа, с добри очи и впечатляващи мустаци. Й. Попов, СЛ, 55. Той е впечатляваща личност, с ярко обаяние и широка култура. △ Книгата му говори за впечатляващи познания върху източната философия. △ Тя разреши проблема с впечатляваща деликатност.

ВПЕЧАТЛЯ`ВАЩО. Нареч. от впечатляващ. Атмосферата, в която Леонтиев живее в турските провинции, е предадена живо и впечатляващо в неговия роман „Египетски гълъб“. Т. Жечев, ВВ, 152.

ВПЕЧАТЯ`. Вж. впечатявам.

ВПЕЧАТЯ`ВАМ, -аш, несв.; впечатя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Задържам, запазвам дълбоко в съзнанието си нещо (представа, мисъл, чувство и под.) за дълго време, като траен спомен; впечатвам, впечатлявам1. Пазете добре словото божие, .. Впечатете ученията му дълбоко в сърцата си и управлявайте живота си според тях. ИЗ 1874-1881, 1882, 100. Впечати дълбоко в сърцето си чувствуванието на срамежливостта. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 173. // Правя нещо да се задържи, да се запази дълбоко в съзнанието на някого за дълго време, като траен спомен. Той се радваше, когато го питаха за полезни или книжовни неща, та бързаше с най-богати думи да впечати мислите си в главите им… Д. Немиров, Б, 40. впечатявам се, впечатя се страд.

ВПЕЧАТЯ`ВАМ СЕ несв.; впечатя` се св., непрех. Остар. С предл. в. Обикн. за представа, мисъл, чувство и под. — задържам се, запазвам се дълбоко в съзнанието на някого за дълго време; впечатвам се, впечатлявам се. В почитание трябва да гледаш: 1. Да обогатяваш ума си със знание; .. 3. Да ся впечатят в ума ти и в сърцето ти благочестиви и човеколюбиви чувства. ИЗ 1874-1881, 1882, 176.

ВПЕЧАТЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от впечатявам и от впечатявам се; впечатване, впечатляване1.

ВПИВ, впи`вът, впи`ва, мн. впи`вове, м. Диал. 1. Уговорка преди сватба за това, какви дарове ще се дадат от момата и момъка.

2. Пиенето, с което се сключва уговорката за женитбените дарове.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВПИ`ВАМ1, -аш, несв.; впи`я, впи`еш, мин. св. впи`х, прич. мин. страд. впи`т, св., прех. 1. Правя нещо остро (обикн. зъби, нокти, хобот и под.) да проникне навътре в друго нещо. Извади от плетената кошничка, .., голяма сочна ябълка и жадно впи зъбите си в червената й кора. А. Гуляшки, МТС, 26. Пак беше пролетен ден, пак цвърчаха птичета, а пчелички като гумени топчета връхлитаха към цветовете на клоните, отскачаха назад и пак търсеха най-сладкия цветец, за да впият в него хоботчетата си. П. Стъпов, ЧОТ, 74. В тъмницата към него като червей се мъкнеше друг затворник, полудял от глад и жажда, забравил, че е човек, и се мъчеше да достигне живата плът, да впие зъби в нея, да я изяде. А. Дончев, СВС, 701. Те [мравките] с удоволствие впиваха челюстите си в окървавената кожа. К, 1967, кн. 7, 17. Понякога кучетата впиват зъбите си в муцунките на животните. Тогава те много скоро се изтощават и баща ми ги убива с юмрук. К, 1963, кн. 4, 17. Змията, щом я ти настъпиш, / отровни зъби впива в твоите меса. М. Петканова, ЦТ, 83.

2. Плътно притискам, прилепвам нещо (обикн. устни) върху друго нещо. Наведе се, впи устни в чучура и пи дълго, ненаситно. М. Грубешлиева, ПИУ, 288. Кога ще тръгнеш за Русия? Искаме да те изпратим. — Хайде, на добър ти час! — и Пъндито впи устни в ръба на паницата с виното. К. Петканов, П, 129-130. — Българската легия се разтурва още от днес — каза сухо князът — .. Раковски впи ръце в канапето. Трептящи, светли кръгове заиграха пред очите му. Ст. Дичев, ЗС I, 228. // Силно притискам нещо в друго нещо, като леко го вдълбавам. Овчаров само хълцукна и се гътна. Медко не се спусна да го подкрепи, .. Като котка се хвърли върху Щоф и впи пръсти в тлъстата му гуша. X. Русев, ПЗ, 271. Жребецът, .., се сепна, изцвили и се изправи на задните си крака. Валентин едва не падна от гърба му, но се окопити навреме, дръпна юздите, впи шпори в ребрата на разтреперания жребец и в една минута само успя да го укроти. Ал. Бабек, МЕ, 222-223. — Мамичко! — отвърна от някъде и Любка и здраво впи ръчички в роклята на майка си. Д. Калфов, Избр. разк., 398.

3. В съчет. с очи, поглед. Гледам някого или нещо много настойчиво и продължително; втренчвам, впервам, вторачвам. И успокоена, щастлива, Божура впива очи в тоя образ, усмихва се и все повече и повече се нависва над водата. Й. Йовков, СЛ, 75. Той поглежда часовника си и се привежда напред, лукаво впива горящи черни очи в нейните. „Имате на разположение половин минута за отговор!“ А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 24. Невисок човек с черен перчем се усмихна дружелюбно и тръгна към мен .. Съсредоточено впи поглед в мен. — Добър вечер — каза той. — Случайно да играете канаста? К, 1970, кн. 4, 9. Фрина, Фрина, знам блена ти, / и ти моите мъки знаеш; — / .. / Зная, зная, но не впивай / огнен поглед ти във мене, — / жива рана не откривай! — / Трай — ума ни ще се вземе! Ц. Церковски, Съч. II, 245-246. Там, дето либе хубаво / черни си очи вдигнеше / и с оназ тиха усмивка / в скръбно ги сърце впиеше. Хр. Ботев, Съч., 1929, 5.

4. Остар. Поемам течност; всмуквам. Скалите ся мокрят от дъжд и облаци, та впиват в шуплите си вода. Н. Геров, ИФ, 28. Гъбата впива и бистро, и мътно, и чисто, и мръсно. Ст. Младенов, БТР I, 339. Впи го като сюнгер. Н. Геров, РБЯ I, 149.

ВПИ`ВАМ СЕ несв.; впи`я се св., непрех. С предл. в. 1. За остър предмет — прониквам, навлизам навътре в нещо, забивам се в нещо. Както крещеше, тя пресегна и яките й нокти се впиха в Христовата буза. Ст. Марков, ДБ, 386. Прекоси [Стоян] непожънатата нива, слезе в низината и легна на гръб срещу слънце, нека да се запали и да изгори, щом Яна не го иска. Тъй му домъчня, че заби пръсти в сухата земя. Тръне се впиха в ръцете му, но той не ги усети. К. Петканов, СВ, 115. Остенът се впиваше в гърбовете на уплашения добитък. К. Петканов, ОБ, 142. Разкопча куртката и улови здраво тежката секира. Острието й свирна във въздуха и се впи алчно в дървесинената плът. П. Вежинов, ВР, 73. Брусът премина гръмко по стоманата и косата се впи с широк размах в тревата. Й. Радичков, ГП, 54. • Обр. Кулите и зидовете на Царевец гордо се впиваха в синината на чистия въздух. Ив. Вазов, Съч. XIV, 83.

2. Силно се притискам в нещо или в някого, като обикн. забивам в него нещо остро (зъби, нокти, хобот и под.). Момчил се наведе над камъка. Преви се като лък и го обгърна, .. А соколът се впи с нокти върху извития му гръб. А. Дончев, ВР, 180. Когато наближиха шейната, единият [вълк] се хвърли към Чернявски, но той го повали с един изстрел. Вторият вълк се хвърли върху десния кон и се впи в крака му. Д. Габе, МГ, 61. И все пак комарите проникваха и през малките отвори, впиваха се в лицата, хапеха досадно и немилостиво. Г. Караславов, Избр. съч. I, 343. Пиявицата се впи в крака му. • Обр. Къпините от синора във мен се впиваха / със алени нокте. А. Разцветников, С, 80.

3. Силно, плътно се притискам в нещо. Бойците имаха чувство, че кепетата им се изправят върху настръхналите коси, ръцете се впиваха в пушките. П. Вежинов, НС, 41. Ленко скочи и се впи в опасното оръжие на своя противник. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 375. Зави се момку памет, свяст изчезна. / Устата впиват се до кръв в уста… К. Христов, Кр, 45. И младия сокол от коня се привожда, / и жадно впиват се устата во уста… П. П. Славейков, Събр. съч. III, 180. Аз чух възторжни устни да се впиват / по мойте бели свежи колена. Д. Дебелянов, С 1946, 36. // Силно, плътно се притискам в нещо, като се врязвам или вдълбавам в него. Четникът лежеше съвсем неподвижен, но въпреки това тънките върви, с които стрелците бяха опасали ръцете и краката му, все по-дълбоко се врязваха в подпухналите му меса… Така едно време въжето на бесилката беше се впило във врата му. О. Василев, 33, 95. Смилашев се катереше нагоре и краката му се впиваха жестоко в рохкавата влажна пръст. Г. Караславов, Избр. съч. I, 410. Разранени, ръцете се впиваха във всяка грапавина, .., краката търсеха и най-малката вдлъбнатинка. Ст. Дичев, ЗС I, 171. Те изблъскаха Пенко до дънера на черницата и го вързаха за нея с едно голямо въже .. Въжето режеше тялото на малкия хлапак и се впиваше в изтръпналите му стави. П. Здравков, НД, 69-70.

4. За очи, поглед — спирам се върху някого или нещо много настойчиво и продължително; втренчвам се, впервам се, вторачвам се. Затрака тежка картечница. Цена рязко опъна тялото си .. Очите й се впиха във Валеш. В. Турийски, Д, 93. Той разбра, че в тоя миг стотици погледи ще се впият в него, за да разберат по изражението му доколко положението е сериозно. П. Вежинов, ВР, 111.

5. За тясно или неудобно облекло — плътно прилепвам към тялото и очертавам формата му. Дъщеря ми помни, че той носел много тесни панталони, които се впивали в месата му. Л. Стоянов, СбАСЕП, 307.

6. Прен. За вода, влага и под. — прониквам дълбоко в нещо. Смрачава се, безспирно дъжд ръми / и влагата до костите се впива… М. Петканова, С, 45. По цели дни мъгла лежи, не се раздига, / кога не е мъгла, то мудно дъжд се лей, / .. / До мозъка в кости чак влагата се впива. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 52.

ВПИ`ВАМ2, -аш, несв.; впи`я, впи`еш, мин. св. впи`х, прич. мин. страд. впи`т, св., прех. Диал. Давам пари на булка, на годеница за даровете, с които ме е дарила; давам пив.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВПИ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; впи`я се, впи`еш се, мин. св. впи`х се, св., непрех. Диал. Пия спиртни питиета в голямо количество. Войводата им [на хайдутите] отговаря: / .. / „На вино се не впивайте, / на ракия не вдавайте, / че ще раним в понеделник, / .. / Бел Димитър да хванеме“. Нар. пес., СбВСт, 153.

ВПИ`ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от впивам1 и от впивам се. Черният кон приклекна със задницата, но не се отмести, издържа връхлетялата срещу него сила. Той направи движение с шията, за да се освободи от впиването, сетне потърси с копито гърдите на нападателя, но безуспешно. Й. Радичков, НД, 37. И после съзерцавах голямата червена буря на бранта: — плясъка на телени бичове, — кървавото впиване на челични жегли. Н. Райнов, ВДБ, 108.

ВПИ`ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от впивам2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВПИ`ВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от впивам се.

ВПИ`САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от впиша като прил. За геометрична фигура или ъгъл — който има върхове, лежащи на дадена крива. Отвън [църквата] има правоъгълна форма, а отвътре формата на вписан кръст с равни рамена. Ст. Михайлов, БС, 125. Вписан многоъгълник. Вписан ъгъл.

ВПИ`СВАМ, -аш, несв.; впи`ша, -еш, мин. св. вписах, св., прех. 1. Записвам нещо или някого в някакъв документ (списък, ведомост и под.). Трябваше да попълни така наречената вещева ведомост, като впише вещите, получени напоследък. Й. Йовков, ЧКГ, 26. Понеже нямаше доверие никому, Баташки лично проверяваше теглилките и сам вписваше килограмите в книгата. Д. Димов, Т, 240. — Имам аз в дружеството един вътрешен човек, който е наредил да ме впишат в списъка на най-близкото заемораздаване. Св. Минков, РТК, 104. Нечия чужда ръка беше вписала в паспорта му: ръст — висок. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 44.

2. Мат. Начертавам ъгъл, окръжност или геометрична фигура в друга фигура, като спазвам определени изисквания. Вписваме в окръжността правилен дванадесетоъгълник и означаваме периметъра му с Р2. По подобен начин вписваме правилен двадесет-четириъгълник и означаваме периметъра му с Р3. Алг. X кл, 105. вписвам се, впиша се страд.

ВПИ`СВАМ СЕ несв.; впи`ша се св., непрех. 1. Включвам се, влизам в някакви представи, дадености, съображения, сметки. Между другите чудесии с княз Стефан Богориди се вписвала и следната: че през последните две столетия той бил третият гражданин на Османската империя, удостоен с титлата „княз“. Хр. Бръзицов, НЦ, 80. Такова поведение не се вписва в никакви норми на приличие.

2. Съчетавам се много добре с определена група или с дадена природна среда, влизам в хармония. Архитектурата на новата част на Смолян се вписва великолепно в красивите извивки на планината около града. △ Тя е интелигентен човек и много приятна жена, така че много бързо се вписа в атмосферата на новия си работен колектив.

◇ Вписвам / впиша в грях нещо някому. Остар. Смятам, че някой е допуснал, извършил нещо неправилно, грешно. Какво иска от нас тоя наш събрат? .. Неужели ще ни впише в грях даже ако изкажем една истина .., която истина даже той не отрича? Бълг., 1902, бр. 455, 2.

ВПИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вписвам и от вписвам се. Той е държал, наистина, дневник, но .. едва ли е можал да внесе в него къси, бегли и отривисти бележки. Повечето пъти тия бележки са се ограничавали невярно във вписване на прости дати и имена. К. Величков, ПССъч. VIII, 274. В гимназията работата, макар и без учебници, беше интересна, но тия проверки на числа и вписвания в книгите бяха наистина затъпяващи, ужасни. Б. Райнов, ДВ, 127.

ВПИ`ТО нареч. Индив. Вторачено. И струваше му се, че сдавен някой глас / там нейде си зове за помощ, глъхне вчас / и пак извика, — той се вслуша да го схване, / …; — и поглед впито взре / той татък надалеч унесено в тъмата. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 81.

ВПИ`ША. Вж. вписвам.

ВПИ`Я1. Вж. впивам1.

ВПИ`Я2. Вж. впивам2.

ВПИЯ`НЧА СЕ. Вж. впиянчвам се.

ВПИЯ`НЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; впия`нча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Пропивам се, ставам пияница. Хатипов беше известно време агент на застрахователното дружество. Като застрахователен агент той се впиянчи и ръцете му трепереха. Ем. Станев, ИК I и II, 248. — Де да ми се падне на мен такъв мъж, на памук ще го направя… „Зер пък не ти се е паднал — погледна я с неприязън Милена, защото Стоянка й ставаше все по-противна с хрипкавия си наставнически глас. — От хубаво не си се впиянчила я! X. Стоянов, ПД, 53.

ВПИЯ`НЧЕН, -а ,-о, мн. -и. Прич. мин. страд. от впиянча се като прил. Разг. Който се е пропил, станал е пияница. Той закара козите в края на селото при пастира, кирлив и впиянчен циганин. Д. Вълев, Ж, 5. Тя се грижеше за болната си майка и впиянчения си брат, деградирал от алкохола.

ВПИ`Я СЕ. Вж. впивам се.

ВПЛЕТА`. Вж. вплитам.

ВПЛИ`ТАМ, -аш, несв.; вплета`, -еш, мин. св. вплетох, прич. мин. св. деят. вплел, св., прех. 1. Вмъквам чрез плетене едно нещо в друго. Малки плитки оставаха само тук-таме по гривата и при дъното на опашката, които дядо Давид умееше да прави по един майсторски начин, като вплиташе в тях по един червен ширит. Й. Йовков, ПК, 181. Изправи снага, откъсна четири житни класа, вплете ги в русата си коса и излезе от нивата. К. Петканов, ОБ, 194. Караибрахимовият кон струваше поне двеста. И Караибрахим беше платил сто дуката да му напишат свещените муски, които беше вплел в гривата му — да не го урочасат. А. Дончев, ВР, 37.

2. Прен. Вкопчвам един в друг (пръсти, ръце). Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила, / в ръка ми вплела пламнала ръка / и до сърце ми скръбен лик склонила. Д. Дебелянов, С 1946, 88. Дълго вървяха мълчаливо, после Горан бавно обхвана лакътя й, гальовно плъзна длан надолу, вплете пръстите й и силно ги стисна. М. Грубешлиева, ГР, 164. От дълги дни сме вплели здраво / ръцете си един във друг. Н. Й. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 27.

3. Прен. Прибавям, вмъквам в устен разказ или в някакво произведение описание на друго събитие, друг мотив или отделни думи, изрази или други елементи, без да се нарушава неговото единство. Като прочетях някой интересен разказ, гледах да го вплета в урока така, че уж това съм видял и чул някъде. Кр. Григоров, Р, 79. Той [мъжът] приказваше образно, .., вплиташе оригинални, остроумни пословици и поговорки и тогава, .., всички се ухилваха. Г. Караславов, ОХ II, 540. И навсякъде, когато описва духовен подем всред отделни хора, а оттам и всред цялостния национален живот, .., авторът, .., умело вплита в своето повествование и „Дядо Иван“. Г. Константинов, ПР, 122. Отначало вършеше [Евлоги] това добросъвестно, а после започна да вмъква в разказите свои измислици, да вплита в сюжета им скроени от него случки и създадените от въображението му герои. А. Гуляшки, Л, 20. Че овчарите резбари вплитали в своята резба не само природни мотиви, но и мотиви социални, личи и от тояжката на котленския овчар Райни Атанасов Липиската. Н. Хайтов, ШГ, 35.

4. Прен. Вмъквам, въвличам някого в нещо лошо, нечестно, правя някого съучастник в непочтени дела; забърквам, впримчвам. Хаваджиев беше нечист човек, .., съдружник на няколко големи фирми и съучастник в много тъмни дела, в които обаче той много майсторски беше вплел доста видни политически лица. Г. Караславов, Т, 8-9. Андрофоба: Драги сестри, аз в нищо не съм виновна. Елена: Имаш още лице да говориш!… Боже! Боже! .. Как хитро ме вплетохте в лъжите си и се готвехте да ме ограбите. Ст. Л. Костов, М, 125. Само за това, че Латинка не беше чорбаджийска щерка, Ставрьовица я посрещна презрително и надуто. От най-напред тя се помъчи да я вплете в клюкарските си планове и като не успя, още повече я намрази. Г. Караславов, СИ, 198. вплитам се, вплета се страд. Конете си украсяваше с манистени гердани, с бронзови звънчета, държеше да се вплитат цветни гайтани в гривите и опашките им. А. Гуляшки, ЗР, 35.

ВПЛИ`ТАМ СЕ несв.; вплета` се св., непрех. С предл. в. 1. Омотавам се в нещо, от което не мога да изляза; заплитам се. „Ах, разбойник!“ гледаше го Юрталана и кипеше от яд. „Как ми съсипва стоката!“ Не можеше да трае повече, да се бави и да гледа тия поразии. Той направи клечешком две стъпки, вплете се в една тиквена властуна и падна в каръка. Г. Караславов, С, 37-38. Паякът стои отстрана и чака: щом се вплете в мрежата някое насекомо, муха или друга буболечка, той се спущи на него, ухапва го, .. и го уморява. Т. Икономов, ЧПГ, 68. • Обр. И аз чувствувам как всеки ден, въпреки всички мои усилия, все повече се вплитам в опасни самовнушения… Г. Райчев, Избр. съч. I, 77.

2. Увивам се, омотавам се около нещо друго или се преплитам с друг; сплитам се. Тук реката беше тясна, не повече от пет метра, и клоните на дърветата се вплитаха в свод над нея. А. Мандаджиев, ОШ, 85. Саша върви през буйната царевица, едрите й листа я удрят по лицето, вплитат се в косата й, шумолят. Ст. Марков, ДБ, 127. — Къде бягаш? Чакай .. — Остави ме, Брайко, да си вървя. Работа имам. Щом ме видя, забърза. Забрави ли? Срещу Васил китките ни се вплетоха в медника. — Случайно беше, Брайко. А. Каменова, ХГ, 219. • Обр. Събитията понякога идват едно след друго, .. Но понякога те се застигат, вплитат се едно в друго, натрупват се като дунавските ледове през ранна пролет. Ст. Марков, ДБ, 426.

3. За ръце, пръсти и под. — вкопчвам се, преплитам се в друг или с друг. Една сянка се откъсна и две ръце се вплетоха около шията му. Той отнесе Станка към навесчето пред плевнята, .. Затулени, отпуснати, те се целуваха дълго и мълчаливо. Г. Караславов, ОХ I, 117. Бях до нея и трябваше само да протегна ръка, за да я докосна, .. И тогава нейната ръка се плъзна по ръката ми и пръстите й, се вплетоха в моите. О. Бояджиев, П, 37. Ръката му се вплете в нейната.

4. Намесвам се, участвам в нещо обикн. лошо, неприятно или нечестно; забърквам се. Той помълча малко, след това каза бавно, замислено: — Вие виждате, че вече ви викаме на среща и в… нелегални квартири. Пазете се да не… да не се издадете случайно. Не се вплитайте в никакви политически разговори. Д. Ангелов, ЖС, 461. Ако се прибере в село, при кого може да се укрие? „Нанашки е мръсник, .. Кукена!… Той е тип, винаги си е скъпил кожата и гледа в никаква опасност да не се вплита“. П. Славински, ПЗ, 176. Съжалявам, че се вплетох в тази неприятна случка.

5. Прониквам, вмъквам се в нещо. Земите завинаги оставаха загубени… Завинаги ли? Тази мисъл, която се вплете съвсем случайно в реда на неговите разсъждения, го клъвна като клюн по сърцето. Г. Караславов, ОХ III, 339. От 1917 година в Русия карикатурата се добра до здрав терен — .. Там тя се вплете здраво в живота на надигналия се руски народ. Ал. Гетман и др., СБ, 107. В живота ми се вплитат поражения, стопени на победите в пещта. Сл. Караславов, Д, 22.

◇ Вплитам / вплета в мрежата (мрежите, примките) си някого. 1. С хитрост, с коварство успявам да привлека някого и да го въвлека в непочтени дела. Кирил и Иванов те вплетоха в мрежата си, ти се повлече подир тях и започна да играеш на тяхната гайда. Ст. Марков, ДБ, 53. Именно от него искат да поеме тая срамна роля! Но ако избяга още преди да го вплетат в мрежите си? Ст. Дичев, ЗС II, 809. Едва сега Николай разбра колко майсторски го вплетоха в нова примка. Дадоха му цигара и той запуши. Наистина той бе пушил! П. Проданов, С, 114. 2. Успявам с хитрост, коварство да накарам някого да се влюби силно в мене, да се увлече сляпо по мене. Той разбра, че нещастният е влюбен и вплетен в примките на тая коварна жена. Ив. Вазов, Съч. XXV, 58.

Вплитам се / вплета се в мрежата (мрежите, примките) на някого. Богатата наследница беше увлечена в него, .. Нека момичето напълно се вплете в мрежата му. М. Грубешлиева, ПИУ, 211.

ВПЛИ`ТАНЕ ср. Отгл. същ. от вплитам и от вплитам се. — Що ли си губиш времето! — рекох си аз. — С паяк по търпение да се съревнуваш. Та той може по цели дни да чака вплитането на жертвата си. О. Василев, ЖБ, 346. Той беше героят на жените, които го бяха прославили чрез вплитане името му в една лека простонародни песен. Ив. Вазов, Съч. X, 168.

ВПЛУ`ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Остар. Влизам с плуване някъде. А защото пристанището ся намери удобно, Колумб вплува вътре. П. Кисимов, ОА I (превод), 83.

ВПЛУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вплувам. Правдините .., за вплуването (влязването) в пристанище, за завръзване на сухо .. са доказват чрез записките. ДЗОИ I (превод), 262.

ВПЛЪТЯ`. Вж. вплътявам.

ВПЛЪТЯ`ВАМ, -аш, несв.; вплътя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Въплътявам. И хората, и дните бяха дребни / една велика мисъл да подземат / и да въплътят един копнеж в живота. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 207. вплътявам се, вплътя се страд.

ВПЛЪТЯ`ВАМ СЕ несв.; вплътя` се св., непрех. Остар. Въплътявам се. Всяка дума [в писмото] беше един удар, нанесен от ръката ми на оня рай от любов и мечтания, .., който се беше вплътил в душата ми. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 924.

ВПЛЪТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Въплътяване.

ВПОЯ`. Вж. впоявам.

ВПОЯ`ВАМ, -аш, несв.; впоя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Запоявам нещо в друго. Той впои двете тръби, впоявам се, впоя се страд.

ВПОЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впоявам и от впоявам се.

ВПОСЛЕ`ДСТВИЕ нареч. Книж. След изминаването на известно (по-кратко или по-дълго) време; по-късно, после. От последния град [Браила] Ст. Балкански уведомява Раковски, че българските търговци в Одеса събрали с голяма готовност 13 000 рубли и го уверили, че впоследствие ще дадат още пари. Ив. Унджиев, ВЛ, 51. В късна вечер непознат турист се обади по телефона от Боровец и съобщи, че пазачът на хижа „Заварчица“ бил счупил единия си крак. Впоследствие новината се оказа пресилена. А. Христофоров, П, 11. — Зигфрид също е бил неуязвим, обаче когато се къпел в драконовата кръв, едно листо паднало на тялото му… — И точно там впоследствие преминало копието на Хаген. Д. Кисьов, Щ, 109. Голямото знаме, което щеше да представлява Панагюрския окръг, бе поръчено да се работи от учителката Райна Попгеоргиева, толкова злощастна впоследствие. З. Стоянов, ЗБВ I, 389. Момичетата тоже си упражнявали тялото с тичане и борене, и се` с тази цел, за да станат впоследствие силни майки. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 153.

— От рус. впоследствие

ВПРЕГА`ЛО, мн. -ла, ср. Диал. 1. Дървено приспособление за впрягане на рогат добитък; ярем. Като влязоха в стопанския двор, Карамфила изведе с впрегалото крава и биче и сама ги поведе. Н. Каралиева, Н, 185.

2. Чифт впрегнат добитък. Започна дълбоката оран. От всички бригади излизаха по шест впрегала, от Карамфилината десет. H. Каралиева, Н, 185.

ВПРЕГА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. I. За добитък — който е за впрягане. — Та това ли им е полудивият бик бе? — .. — Какъв ти бик — рече друг, — това е впрегатен вол, не го ли виждаш? — Я му погледни врата, обелен е като на костенурка! — посочи трети и се изкиска звънко. Г. Караславов, Избр. съч. II, 35. Прегледа воловете, избра пет яки двойки от впрегатните и се обърна към Клинката. — Рашко, ти ще водиш ралата! Избери си волове. К. Петканов, ЗлЗ, 36. Той натовари прането на коня, който беше единственият му ездитен и впрегатен добитък, качи детето и подаде повода на жена си. Д. Ангелов, ЖС, 274. Още в първите дни, след заминаването на мъжете, дойде заповед да се реквизират коли и впрегатен добитък за „нуждите на войската“. Ил. Волен, БХ, 40.

2. За земеделски сечива, коли и под. — който се тегли от впрегнат добитък. Впрегатни жетварки. Впрегатна копачка. Впрегатни плугове.

ВПРЕГА`Ч м. Рядко. В земеделско стопанство — определен човек, който запряга добитък в кола и извозва стоки. Малеев нареди кои от жените утре ще отидат с комбайна, после се обърна към впрегачите, ..; — Хайде де, стягайте се, че утре ще возите жито от комбайна до тук! Ст. Марков, ДБ, 260.

ВПРЕ`ГНА1. Вж. впрягам1.

ВПРЕ`ГНА2. Вж. впрягам2

ВПРЕД нареч. Остар. Напред. А Академия е едно собрание от изучени мъже, .., да преведат от мудрите язици методическите .. книжки, .., начинающе от буквара и грядуще впред постепенно даже до най-високите науки. СбПер. п I, 39.

ВПРЕДА`. Вж. впридам.

ВПРЕ`ДЕ нареч. Остар. Отпред; отпреде. Голос гледа впреде си. П. Тодоров, МГ (превод),43.

ВПРИ`ДАМ, -аш, несв.; впреда`, -еш, мин. св. впредох, св., прех. С предене вмъквам нещо в друго, което преда. Сиромашката женица впридаше с вълната и по малко нишки от парцали. Ст. Младенов, БТР I, 340. впридам се, впреда се страд.

ВПРИ`ДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впридам и от впридам се.

ВПРИ`МЧА. Вж. впримчвам.

ВПРИ`МЧВАМ, -аш, несв.; впри`мча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Вкарвам в примка, улавям с примка. А древяни, — клатеха в ръце стрели, напоени с отрова, в медни примки, които бръмчат, кога ги фърлиш, вият се в широки кръгове и впримчват коне и ездачи. Н. Райнов, ВДБ, 62. — Френските блиндирани окопи са препречени отпред с широка мрежа от бодлив тел и с мрежеста спирала, която впримчва и застяга падналия в нея. Д. Калфов, ПЮН, 101.

2. Прен. С хитрост увличам някого в нещо непочтено; вплитам. — Помисли сама, защо ми е син? За да зная, че до мен расте някой, който бърза да наследи властта ми, силата ми? Някой, когото ще се стараят да впримчат във всички заговори, когото ще се мъчат да купят всичките ми врагове? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 619.

3. Прен. С хитрост успявам да накарам някого да се влюби силно в мене. „Спомняш ли си? — пишеше ми по-надолу Самарето. — Спомни си. Казва се Люси, Люси Делинуа, дъщеря на фабрикант. Цял ден и до късно през нощта сме все заедно .. А как я впримчих, как я омотах — това друг път…“ Д. Калфов, Избр. разк., 142. впримчвам се, впримча се страд.

ВПРИ`МЧВАМ СЕ несв.; впри`мча се св., непрех. Вплитам се, заплитам се около нещо или в нещо; омотавам се. После се подпря [баба Иванка] на костеливите си ръце пред портрета на единствения си син, когото съдбата беше оставила от пълната й с деца къща, и дълго рида, с ужас представяйки си как въжето се е било впримчило в жилестата му шия. X. Русев, ПС, 140.

ВПРИ`МЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впримчвам и от впримчвам се.

ВПРО`ЧЕМ. Като вмет. дума. 1. При някаква уговорка или при добавяне на нещо ново към съдържанието на предходното изказване, което го доуточнява, разширява, ограничава. Найден беше висок момък, едър, рус, със сини очи и добродушно лице. Впрочем, всичко у него беше някак едро, тромаво, неподвижно. Г. Райчев, ЗК, 101. Върху целта на пътуването си той не каза нищо. Впрочем, това бе напълно излишно. Д. Димов, ОД, 187. Скараха се най-напред жените, после мъжете, докато най-после затвориха вратниците и за децата си. Впрочем, вратник имаха само Тошови. Ст. Даскалов, БМ, 12. — Аз наистина трябва да ви кажа всичко, за да ми олекне. Впрочем, това е моя лична драма. М. Марчевски, ТС, 120. Турците го бяха взели [поп Тилев] на око .. Те, впрочем, искрено вярваха в неговата виновност, особено след като всичките му почти роднини в Перущица се бяха оказали компрометирани в движението. К. Величков, ПССъч. I, 139-140. Други хора от отсрещния блок не познавам. Впрочем, не познавам и асистента, и младоженците, и — слава богу — и студентите. Л. Михайлова, Ж, 137. Хаджи Смион допуши цигарото си, .. и излезе, за да иде на гости у любезний си приятел Миронча, .., и роднина — на седем пояса, впрочем. Ив. Вазов, 3, 1885, бр. 2, 49.

2. При преход към някакво обобщение или заключение. — У тоя грък има нещо от моя стил!… Просто ме копира, нали?… Впрочем, няма положение, с което един умен човек да не може да се справи… Д. Димов, Т, 523. Една хубава реч може да го възхити или да го ядоса: тя няма да му измени убеждението. Впрочем, обикновено той няма убеждение. С. Радев, Худ., 1909, кн. 1-2,

15. Най-сетне самият език и стил, както и идеите, легнали в основата на проектоустава, ни убеждават на свой ред, че той не може да бъде ничие друго дело, освен на самия Апостол. Впрочем, тоя забележителен документ говори сам за себе си. Ив. Унджиев, ВЛ, 180. Преди да се появи последната книга Стари и Млади, неговите книжовни приятели разнасяха вестта, че той се бил отрекъл от първите си творения .. Впрочем, самият факт, че тая книга не носи неговото име, а е подписана със символическия псевдоним Миролюбов, е признак за волята на д-р Кръстева да не се смесва последното му произведение с по-ранната му книжовна дейност. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 19. Разбира се, още по-удобно е, ако, вместо заглавия, вземете по няколко пасажа от всяка книга, която четете, — .. Впрочем, понякога щастливият случай ни довежда и до откритие на многобройни заимствувани по такъв лекомислен начин пасажи. К. Христов, ПП, 11-12. Вий знаете колко е безпокойно нощно време при пълен вагон. — Във всеки случай, там ще бъдат прилични хора, каза Милка. Впрочем, знаете ли, че е весело да гледаш разнообразна публика? Ив. Вазов, Съч. XXVI, 21.

3. При преход към нова мисъл след прекъсване на темата на изложението. — А как е към вашето село, кооперация има ли? — попита той. — Впрочем, от кое село сте? П. Спасов, ХлХ, 52. Идея имаше тогава в дружеството, .., и тая идея въодушевяваше обществото .. Сега не е тъй… Впрочем, кой знай, ний възрастните сме винаги песимисти. Ал. Константинов, Съч. I, 290. И ето сега германските подводници свободно влизали и излизали от залива на Ангра Пекен под дулата на английските оръдия, .. — Впрочем, стига по тоя въпрос… — И като се обърна към мен, той продължи. М. Марчевски, ОТ, 482-483. Става дума не за говежди или овчи опашки, а за опашките пред сладкарницата „Монтафон“ .. Впрочем, направо на темата. Г. Караславов, ДО, 441.

◇ Между впрочем. Вмет. израз. 1. При добавяне на нещо ново към съдържанието на предходното изказване, което го доуточнява, разширява или ограничава. Не може да се каже, че морето му направи особено впечатление. Прие го съвсем естествено, както между впрочем почти всичко на тоя свят. П. Вежинов, БГ, 114. 2. При преминаване към нова тема в разговор, коментар и др. Авторът [Сервантес] изчезва напълно, за да оживеят героите му. .. А между впрочем самият той лежи в затвора на инквизицията, но неговата лична съдба остава скрита. Ал. Гетман и др., СБ, 93-94. Мистър Фабиан Куикли не притежаваше* необходимата юридическа ловкост, за да го съди повторно като комунист, за което между впрочем той дълбоко съжаляваше. Св. Минков, Избр. пр, 276.

ВПРЪ`СВАМ, -аш, несв.; впръ`сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. впръснат, св., прех. Разг. Впръсквам, впръсвам се, впръсна се страд.

ВПРЪ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от впръсвам и от впръсвам се; впръскване.

ВПРЪ`СКАМ. Вж. впръсквам.

ВПРЪСКА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който служи за впръскване. Впръскателен винтил.

ВПРЪ`СКВАМ, -аш, несв.; впръ`скам, -аш, св., прех. 1. Вкарвам течност в нещо чрез пръскане под налягане; впръсвам. Естествено след няколко дена те се снабдиха с две нови картечници. Трябваше на всяка цена и тях да извадим от строя. Дебнах цял ден и при един удобен момент впръсках и в техните цеви серен ацид. Ал. Гетман, ВС, 128. В зиналата пещ се борят пламъци. Младите леяри впръскват кислород, вземат проби и наблюдават. В. Ченков, ЗХ, 70. // Мед. Инжектирам. Нещастните болни умират, защото вместо пеницилин този зловещ субект и неговата .. любовница .. са им впръсквали дестилирана вода. С, 1952, кн. 11, 183.

2. Техн. Вкарвам циментов разтвор или циментово мляко в пукнатините на порести скали, бетонни съоръжения и под.; впръсвам. впръсквам се, впръскам се страд. Значението на тази жлеза [щитовидната] за сънливото състояние на животните се потвърждава и от обстоятелството, че ако на едно животно, заспало зимен сън, се впръска извлек от нормална щитовидна жлеза, то се събужда. П. Петков, СП, 23.

ВПРЪ`СКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впръсквам и от впръсквам се; впръсване. — Ще се наложат няколко пеницилинови впръсквания — заключи. Вместо „инжекции“ каза „впръсквания“. Б. Болгар, Б, 332. За леко гориво обаче те се употребяват в авиацията и се наричат двигатели с впръскване на леко гориво. К. Славомиров, Т, 448.

ВПРЪ`СЛЕК, мн. -ци, м. Минер. Единични кристали, разпръснати всред плътна скална маса. Хубави авгитови кристали се намират у нас като впръслеци из вулканските скали в Айтоско, Новозагорско и др. Геол. IX кл, 101.

ВПРЪ`СНА. Вж. впръсвам.

ВПРЯГ, впря`гът, впря`га, мн. впрягове, след числ. впряга, м. 1. Двойка животни, които се впрягат заедно. Потеглиха първият чифт волове, изкривените чивгари се изправиха и обтегнаха, всички впрягове стъпиха в пътя. Й. Йовков, Ж 1945, 129. Колесницата следваше непосредствено конниците. Пътят се качваше по нагорнище, та двата впряга коне стъпваха бавно, подвиквани и шибани от водачи. Ст. Загорчинов, ДП, 234. След това напреки през полето се зададе една талига с двоен впряг волове. Й. Вълчев, РЗ, 73. Цялото поле се разорава. Впрягове от вол и биволица са заседнали в кафявата земя. З. Сребров, Избр. разк., 200. — Защо не използуват добитъка? — запита Евстати. — Конски впрягове, волски — все биха помогнали в оранта! А. Гуляшки, МТС, 72.

2. Диал. Дървено приспособление за впрягане на добитък. Той стигна до пресечката и видя, че хората се бяха насъбрали около една разтрошена каруца. Конят беше паднал заедно с впряга си и от разпрания му хълбок бликаше ясночервена кръв. Д. Ангелов, ЖС, 13. На някои от тях воловете бяха отжеглени и животните, легнали до самия процеп, кротко преживяха, на други пък впрягът си стоеше цял, сякаш стопаните се готвеха да тръгнат. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 225.

— Друга (диал.) форма: впрег.

ВПРЯ`ГА ж. Диал. Гънка, дипла.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВПРЯ`ГАМ1, -аш, несв.; впре`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. впре`гнат, св., прех. 1. Поставям впрегатно животно в ярем, за да тегли кола или земеделско оръдие и др.; запрягам. — На`, вземи да ги впрягаш: щом речеш „кош“! — и той сам си пъхне врата в хомота. Й. Йовков, АМГ, 12. Нато Рашев, .. извеждаше от обора един охранен кон и се готвеше да го впряга в двуколка. Д. Ангелов, ЖС, 158. Мурад впрегна конете и докара каруцата пред къщи. Й. Йовков, ЧКГ, 284. Хвана теглича и с мъка обърна колата. Веднага реши да впрегне воловете и да излезе на полето. К. Петканов, МЗК, 296. Конят помага на человека да обработва земята, защото на много места ги впрягат да орат. Пч, 1871, кн. 2, 24. // Нагласявам кола или земеделско оръдие да се движат, като запрягам в тях впрегатни животни. — Дойде ли събота, впрягаме кабриолета и хайде в града… Й. Йовков, А, 31. Горан и Никола също впрегнаха колата. Малките деца се качиха в нея и насядаха по разхвърляните вътре черги. Д. Ангелов, ЖС, 455. Да имах такива змейове като оня човек, че да впрегна мойта каруца, че да се изправя върху потоницата и да размахам камшика, .. — всичко живо ще се отмества от пътя ми… Й. Радичков, ББ, 30.

2. Разг. Прех. и с др. същ. с предл. на, в или със следв. изр. със съюз да. Възлагам на някого да се заеме с извършването на нещо, да изпълни някаква задача. Тази служба започваше да му дотяга. Наистина, тя бе свързана с дълги промеждутъци от охолно бездействие, .., но затова пък, когато господарката го впрягаше в работа, своеволията й прекаляваха. Д. Димов, ОД, 163. Да се завърне [у дома], значи пак да яде бой и пак да го впрегнат на работа: или талигата да кара, или да слугува при някой кундураджия, кожухар или бръснар. М. Кремен, СС, 117. Отведе ни в кухнята, взе от магера хляб и сирене и веднага ни впрегна на работа. Трябваше да чистим лук и да подклаждаме огъня, на който вряха казани с фасул. Г. Белев, ПЕМ, 59-60. Впрегнах го да чисти.

3. Поставям нещо (сили, енергия) в услуга на идея, кауза и под.; заангажирам, предоставям. Човешкият дух е вечно жаден и вечно дирещ. Подтикван от нуждите на практиката, той търси да обясни същността на нещата и явленията в природата и да ги впрегне в служба на човека. В. Цокова, ОПВ, 18. Той впряга цялата си енергия за изграждане и укрепване на организацията. впрягам се, впрегна се. I. Страд. от впрягам. Явяваха се коне, които можеха да се впрегнат и в царска колесница. Й. Йовков, Разк. III, 150. II. Възвр. от впрягам в 1 знач. — Идвай вечер, дядо, — викаше той [Кольо] на стареца. — Идвай през почивките. Сега нямам време, губя точки! — и продължаваше да влече вършините, като се впрягаше в тях като кон. Ем. Станев, ПЕГ, 118. После видя, че кабриолетът е оставен на открито, впрегна се в двата ока и го измести към дръвника. Ем. Станев, ИК III, 98. Нивите уж щели да ни върнат, за какво са ми, аз ли да се впрегна в ралото? Ст. Цанев, МБ, 308.

ВПРЯ`ГАМ СЕ несв.; впре`гна се св., непрех. Обикн. с предл. на, в или със следв. изр. със съюз да. Заемам се да извърша нещо, да изпълня някаква задача. Койка стане в зори, .., подръпне наполовин побелелите си коси и пак се впрегне на работа. П. Тодоров, И I, 85. Стрина Венковица се впрегна пак в къщната работа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269. И почна се строежът на новото училище .. С радост и с гордост се заработи. Изкопаха основите, докараха камъни. Цяло село се впрегна доброволно в работа. Елин Пелин, ПР, 67. Впрегнах се вече, няма как. △ Впрегнах се да работя.

◇ Впрягам / впрегна в колесницата на някого нещо или някого. Книж. Поставям обществена група, партия или държава в положение на пълна зависимост от политиката, целите на някого. — Грешка подир грешка правеше той .. Сигурно мислеше, че ще останем вечно румелийски поданици, а той ще впрегне либералите в колесницата на Начовича и Грекова. В. Геновска, СГ, 233.

Впрягам о` две, о` три! Диал. Повтарям и потретвам нещо.

Впрягам се / впрегна се в хомота (ярема). Заемам се с тежка задача. Впрягаха се [младежите] в ярема на земеделския труд и като млади юнета, не хванали още шия, кръшкаха, пъшкаха и гледаха с извърнати очи нагоре не мръква ли. Ст. Даскалов, БМ, 62.

ВПРЯ`ГАМ2, -аш, несв.; впре`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. впре`гнат, св., прех. Диал. Сгъвам дреха или плат, за да не се смачка; сдиплям. Впрегни дрехата, та я скрий. Н. Геров, РБЯ I, 150. впрягам се, впрегна се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВПРЯ`ГАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впрягам1 и от впрягам се. При първото впрягане в колата воловете усетиха слабата женска ръка, но Кръстевица им кресна като мъж, чукна ги по муцуните и те пъхнаха вратове в ярема. Г. Караславов, ОХ I, 362. Стефан и Фитилчето останаха под стряхата и запалиха цигари, а Макс отиде да помага при впрягането на коня. Д. Димов, Т, 168.

ВПРЯ`ГАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от впрягам2 и от впрягам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВП`УЛЯ. Вж. впулям.

ВПУ`ЛЯМ, -яш, несв.; впу`ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. В съчет. с очи, поглед. Отварям широко очи и насочвам поглед към някого или към нещо; ококорвам. — Мили братовчеде, аз вече съм изследвал своята болест и я знам. Работата е на живот и смърт. Ще оздравея или не — зависи от тебе. — Момчето впули очи, пребледня и заслуша още по-внимателно. Н. Хайтов, ПП, 67-68. — Къде йе владиката? Къде йе младата? Пита комис сина си, а той впулил очи на царския стол. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 77.

ВПУ`ЛЯМ СЕ несв.; впу`ля се св., непрех. Диал. Заглеждам се с широко отворени очи в някого или в нещо. Попитах го като е живял толкоз и толкоз години ( .. ), какво най-страшно и най-хубаво е преживял. Джемалаа се впули в мене зачуден. Н. Хайтов, ШГ, 251.

◇ Впулям се / впуля се в тавана. Диал. Обикн. в св. Умирам. По улицата минава старец: похлопва с тояжката, крета .. — Към заник отиваш и ти, както и я, ама нейсе! — шегува се бай Сандьо. — Размотала се е вече макарата ни, глухчо-о, някой ден ще се крати жичката и ще се впулим в тавана! Н. Хайтов, ШГ, 26.

ВПУ`СКАМ, -аш и ВПУ`ЩАМ, -аш, несв.; впу`сна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. 1. Пускам нещо вътре в друго. Да забележим колко тегли кратуната празна, та па да впуснем вътре в нея малко въздух, щем видим, че стане тя малко по-тежка. Н. Геров, ИФ, 129. След туй той прерязал гърлата на докараните овци и впуснал кръвта в изкопаната яма. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 100.

2. Оставям, пускам някого или нещо да влезе вътре в нещо. С такава нестърпимост става и впуска коня си във вълнения, които можеха да го потопят. „Вървете, дума на войската си, .., аз не искам друго освен града.“ Д. Попов, СбРС (превод), 33. Защо са впуснали тук, в таз малка ограда, толкова свят? Ст. Младенов, БТР I, 341. впускам се, впущам се, впусна се страд.

ВПУ`СКАМ СЕ, -аш се и ВПУ`ЩАМ СЕ, -аш се, несв.; впу`сна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Устремявам се бързо, стремително с бяг, тичане към някого или нещо; втурвам се. Впуснали се да го хванат, натиснали го да му вземат револвера, с който ги [Стоян] застрашавал. З. Стоянов, ХБ, 396. Тогава синът на дядо Дончо, съвзел се от оня неочакван ужас, който в тия няколко мига видя пред себе си, се впусна, прегради пътя на вързания си даскал и изкрещя. Зл. Чолакова, БК, 63. Тя се промъкна вън, отключи пътната врата и се впусна напред, по безлюдната улица. Г. Райчев, В, 26. И помежду това ужасно и за отчайвание позорище, .., беше дързостта на множество жени .., кои са впуснаха в пламъците, за да избавят дъщерите си от ужасния пожар. Д. Попов, СбРС (превод), 73. // Налитам, нахвърлям се срещу някого или нещо. Бухалите, кукумявките и чухалата, като не се боеха ни от бееве, ни от аги, почнаха своите зловещи песни и се впуснаха на плячка. Ц. Гинчев, ГК, 48. Звярът, ако и да е звяр, той в свирепството си впуска са, хапе, разкъсва, погубва, но като доде при своите малки щенета, той замаха опаш, умилква са, и са слага до тях да ги пази. Ил. Блъсков, ПБ I, VI-УП. Като не слушаше освен отчаянието си, бедният Никола са впуска против вълка с издигнат кривак. У, 1871, бр. 11, 171. Кога види [крокодилът] животно, впуска ся и го приграбва с предните си крака и го разкъсва. П. Берон, БРП, 107.

2. С предл. в. Стремително влизам, вмъквам се изведнъж вътре в нещо. По скалата лежаха неподвижно по-малки дяволици [едри, черни птици]. Две по-големи още живееха, но трепереха в предсмъртна агония и не можеха да се впуснат във водата, колкото и да бяха уплашени от лодката и човека. П. Славински, МСК, 112. Кога падне в опасност [рибата] бърза да ся скрие в морските стръмнини или ся впуска в дълбочините на водата. Д. Попов, СбРС (превод), 75.

3. Запътвам се, тръгвам, отправям се нанякъде. Още не съм намерил човек, с когото да се впусна нагоре към изворите на Парана или в тропическия лес на Мисионес. В. Шивачев, ПЮА, 141. — Ако пък бе се впуснал някъде към джунглите, тогава… — Тогава, сто на сто, щях да ви домъкна кожата и на някой носорог! Д. Калфов, КР, 90. На двора вън конете туптяха по калдъръма; слугите товареха по тях вещите на бежанците, които щяха да се впуснат на път в непроходимите гъстаци на днешния Тузлук. Ив. Вазов, Съч. XIV, 127. Издигнете високо платната, / хей, другари моряци, напред! / Да се впуснем с попътния вятър / из просторното светло море. М. Петканова, С, 27. Искал бих в такова ранно утро, / пълно с мирис, песни, хладина, / да се впусна с раница на рамо / из зелената Тракийска равнина / и доволен, радостен и морен, / да достигна синия безкрай. Д. Пантелеев, ВДК, 5.

4. Със съюз да и следв. гл. Означава начало на действието, изразявано от втория глагол; почвам, започвам, вземам. Най-напред Санка се впусна да бяга, после се върна, загледа се в Нона като луда, падна връз нея и отчаян сърцераздирателен писък процепи къщата. Й. Йовков, ЧКГ, 316. Той [Димо] грабна хляба и се впусна да тича. К. Петканов, МЗК, 135. Тя се впусна да тича бързо, колкото й позволяваха силите. А. Гуляшки, МТС, 205. Днеска — позив, / утре — вестник, / с думи този, / онзи с песни: / той за правда заговори, / и се впусна да се бори… Ас. Босев, ДО, 97.

5. С предл. в и следв. същ. или със съюз да и следв. гл. Увличам се в извършване на действието, което е изразено със съществителното или с втория глагол. И впусна се Трайко с увлечение в изборната борба. Т. Влайков, Съч. III, 246. Оттогава Вельо се впусна със същата стихия пък в търговията. Ил. Волен, ДД, 57. — Ето — посочи Найден с глава към подпоручик Добрев, — аз го поздравлявам. Верен е на княза, на България. И никога няма да се впусне в авантюри. Готов е да умре за отечеството си. В. Геновска, СГ, 180. Първомайстори на еснафа, български търговци от Балкапан хан, учители и вестникари, свещеници и печатари, млекари и градинари българи, сякаш са забравили, че са дошли тук [в Цариград] за гурбетчилък, пари да печелят, впуснали са се в политика, българския въпрос да разрешават, патриаршията, дипломатите, властите да надхитряват. Т. Жечев, БВ, 103. Отначало му потръгнало, но големите бащини и негови дългове, направени, когато били в затвора, го карали да се впуска в най-различни начинания. Н. Ферманджиев, РХ, 26. И тъй, пред социалдемократа неотлъчно стои целта: пълно освобождение на работническата класа от господствующата капиталистическа класа. С нея той се впуща в борбата, нея пропагандира, с нея ляга и с нея става. Г. Георгиев, Избр. пр, 11. // Увличам се в разказ за нещо. Гроздан се впусна в политиката, започна да разправя за новата офанзива на Съглашението, за провала на руското настъпление. Г. Караславов, ОХ II, 82. Няма елегантен файтон, който да не е минал през моята ръка! .. Моят академик бе оставил вече настрана щавенето на рунтавата фаша от волска кожа и се впусна в подробностите на своето тънко, художествено изкуство. Д. Калфов, ПЮН, 110. Жена ми се разчувствува и почна да ми разказва за своите родители .. Тя се впусна в спомени, размекна се, дори се просълзи… М. Марчевски, ТС, 10.

ВПУ`СКАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от впускам и от впускам се; впущане1. При впускане на пара или сгъстен въздух в цилиндъра той се издига нагоре. Д. Христов, СПМ, 409.

ВПУ`СКАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впускам се; впущане2.

ВПУ`СКВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. Впускам се. Райна: .. Махни ся убийцо! (бутва го, впусква ся на бяг и ся изгубва). Д. Войников, РК, 62.

ВПУ`СНА. Вж. впускам.

ВПУ`СНА СЕ. Вж. впускам се.

ВПУ`СТЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Впусна.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВПУ`СТЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. и диал. Впусна се. После са впустиха по чорапи да пристигнат оставените си другари (1 1/2 ч. далеко) и скоро са върнаха назад при дупката. Лет., 1876, 140. Гръците кога ся научили да правят корабли, захванали да плуват по море. Така витез Язон, .., впустил ся с един голям корабл по море, за да потръси счастие. Г. Йошев, КВИ, 56. Нашият предмет тука не ни допуща да ся впустиме в обширно разсъждение върху тях ръкописи. Т. С. Раковски, БС I, 200.

ВПУ`ЩАМ. Вж. впускам.

ВП`УЩАМ СЕ. Вж. впускам се.

ВПУ`ЩАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от впущам и от впущам се; впускане1.

ВПУ`ЩАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впущам се; впускане2.

ВПЪЛЗЯ`. Вж. впълзявам.

ВПЪЛЗЯ`ВАМ, -аш, несв.; впълзя`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. впълзя`л, -а, -о, мн. впълзе`ли, св., непрех. Рядко. С пълзене влизам (вътре) в нещо. Ако не вляза през вратата, ще впълзя под вратата. Ст. Младенов, БТР I, 341. Враг ти впълзява в къщата, без да угадиш. Ст. Младенов, БТР I, 341.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВПЪЛЗЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от впълзявам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВПЪЛНЕ` нареч. Остар. Напълно; впълно. За да дам достатъчно време на населението да се осветли впълне върху оценката, която ще вземе, и за да осигуря пълнота свобода и безпристрастие при изборите, аз възложих на моя военен министър генерал Ернрота да състави едно ново министерство. С. Радев, ССБ I, 270.

— От рус. вполне.

ВПЪ`ЛНО нареч. Остар. Напълно; впълне. Не ни лишавайте от съдействието си .., и не чакайте от нас някое по-друго възмездие освен онова на почитанието, което впълно заслужавате. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 32. Но не стига .. само да имаме училища и дружества, а трябва .. да направим такивато общи заведения да отговарят впълно на целта си. У, 1871, бр. 12, 178. Да живее [Българското книжовно дружество]! И да даде господ да ся умножи и напредне, та по-скоро и впълно да постигне тоя свой висок и преполезен задатък за народното ни и нравствено и веществено подобрявание. Лет., 1871, 238.

— От рус. вполне.

ВПЪ`ХАМ, -аш, несв., прех. Пъхам нещо в друго; втикам, впъхам се страд.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВПЪ`ХВАМ, -аш, несв.; впъ`хна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Впъхам веднъж или изведнъж. До полунощ обхождах внимателно кварталите и впъхвах предпазливо позиви под вратите на зимниците и на обитаваните апартаменти. П. Славински, ПЩ, 129. — Това са наши стари семейни спомени — каза той, като стискаше нервно цигара, за да я впъхне в цигарето си. П. Славински, ПЗ, 168. впъхвам се, впъхна се страд.

ВПЪ`ХВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впъхвам и от впъхвам се.

ВПЪ`ХНА. Вж. впъхвам.

ВРА, вреш, мин. св. врях, прич. мин. св. деят. врял, -а, -о, мн. вре`ли, несв., прех. Рядко. Втиквам, въвирам нещо в друго. И виде ги Младен, .., как / те вряха щикове и мятаха кондаци. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 261.

ВРА СЕ несв., непрех. Разг. Обикн. с предл. в. 1. Вмъквам се, провирам се обикн. с усилие в нещо тясно или между други неща; въвирам се. В краката му се вреше малко полицейско куче. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 130. А стрина Кана току се вреше, побутваше тоя-оня, докато се добере до сина си. Кр. Григоров, ОНУ, 152. Народът се трупаше връз него, децата се вряха и пищяха да излязат по-напред, за да му дадат китките цветя. Ст. Даскалов, СП, 550. Страх го [Райчо] беше да го не види някой и все се криеше зад селянина. — Какво ми се вреш в краката, ще ме спънеш! Д. Габе, МГ, 12. А Ленчето, нали е мъничко и все в краката на големите се вре, то повече бой яде. В. Бончева, АП, 72. Та педя пред мене голяма дива пчела кацна на цвят .. Алчна, груба, тъпче с четинести крака, вре се в цвета. А. Дончев, ВР, 254.

2. Прен. Живея в тясно, неуютно, неприветливо място. Не може такава голяма къща с две колони на първия, и на втория етаж да няма телевизор .. — Свикнали сме, .., и все още долу се врем. Но съм се заканил един ден да измъкна всичко горе на етажа, че и тук да спим, и тук да ядем. Й. Радичков, ЧП, 190.

3. Ходя, отивам или влизам някъде с определена цел, без да бъда поканен или повикан. — Чук, чук, чук! — и с чукането заедно скръцна вратата и няколко деца със сурвакници нахълтаха в стаята ми… В този същи миг отварят се другите врата и слугата ми носи чай .. Аз кипнах .. — Какво се врете тука, бе!… Защо пущаш тия хлапета в стаята ми? Ал. Константинов, Съч. I, 40. Нямаш ти работа у хаджи Славови да се вреш. П. Тодоров, Събр. пр II, 17. Кръстевица се запретна да ги наглежда и лекува, но на дъщеря си не позволи да се вре между болните. Г. Караславов, ОХ II, 466. Това беше един нагъл пияница, гаден и мръсен побойник, ..; вреше се безочливо навсякъде, с дива страст се стараеше да създава кавги, свади и побоища. Ст. Даскалов, СЛ, 81.

4. Участвам в някаква работа, дейност по свое желание, без да съм привлечен от някого. Тя беше работлива пъргава стопанка и грижлива майка, но се плашеше от властниците и все теглеше мъжа си да не се вре в политиката. Ем. Коралов, ДП, 23.

◇ Вра в очи<те> на някого нещо. Разг. Натрапвам нещо неприятно, нежелателно някому. Някои читатели и колеги ми казаха, че стихотворението звучи неправдоподобно .. Поправях стихотворението, за да не вра в очите на читателя невероятни неща. Д. Жотев, ПМИ, 97.

Вра си носа (гагата, зурлата, муцуната) някъде. Разг. Меся се там, където не трябва, нито е желателно, или проявявам неоправдан, ненужен интерес към нещо. — Слушай, ти с тоя характер далече няма да идеш. — Защо? — Все си вреш гагата, .. Само аларми правиш и някой ден май ще си разменим шапките. В. Нешков, Н, 83. — Ако има търговско образование, ще си вре носа навсякъде. Д. Кисьов, Щ, 134.

ВРАБАЛЕ`Ц, мн. -лци`, м. Диал. Врабец; врабей.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРА`БЕЙ м. Остар. и диал. Врабче; врабец, врабалец, врабуняк, врабчан, врабунка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАБЕ`Ц, мн. -бци`, след числ. -бе`ца, м. 1. Мъжко врабче. Аз си бях уловил едно малко врабченце .. Врабецът се привърза много към мен. Където и да скиташе, най-обичаше да каца на главата ми и оттам да дразни всичко живо около себе си. Д. Жотев, ПМИ, 74-75. Из пукнатините на зажаднялата за влага земя уморено скърцаха щурци и няколко изгладнели врабеца подскачаха и търсеха някоя непредпазлива буболечка. Д. Клсьов, Щ, 20.

2. Обикн. мн. Врабчета. Тъжно шумят узрели кукурузи, а из тях на облаци, на облаци се вдигат сиви врабци и като градушка падат по прашните пътища. Елин Пелин, Съч. I, 154. Светлото сутринно слънце, безкрайните чуруликания на врабците, овчарите със стадата си, които кръстосваха ливадите, всичко това изпълни душата ми с голяма радост. Д. Немиров, КБМ, 12. Сбъхтали са (свадили са) врабците около чуждото просо. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 105.

◇ Който се страхува от врабци, той просо не сее. Диал. Ирон. Употребява се за много нерешителен човек, който се бои да предприеме нещо.

Плаша врабците. Разг. Ирон. Напразно се мъча да уплаша някого с нещо, което е съвсем неправдоподобно или малко вероятно да се случи, да стане.

Ще откъсна главата като на врабец някому. Разг. Ще накажа жестоко някого, ще си изпати от мене (употребява се обикн. като закана). — Казвай, магарски сине, откъде взе парите? — Олеле, мамооо! — писва малкият и рита безпомощно с крака. — Казвай, че ей сега ще ти откъсна главата като на врабец! Чудомир, Избр. пр, 47.

— Друга (диал.) форма: врабец.

ВРА`БЕШКИ -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до врабец; врабчи. — Прав е бил Орешки! Не може човек да има своя сила! — Що пък да не може! .. — А че аз каква сила имам — своя сила… — Твоята сила е врабешка .. — И аз имам своя сила, но смята ли се? П. Вежинов, НС, 252. Да, хорът му пееше в ритмично съзвучие с останалите части на пролетната селска симфония — и с лая на псетата, и с блеенето на агънцата, и с тоя разбъркан трепетен врабешки цвъртеж. О. Василев, ЖБ, 316.

ВРА`БИ`ЦА ж. Диал. Врабка. След Сивушко друг дошел — .. / А след него — трети, пети, / петдесети и стотици / гладни, мършави врабчета и врабици. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 159.

ВРА`БКА ж. 1. Женско врабче. Това беше гледка, подобна на тая, каквото представя врабешко гнездо с излюпените пиленца, до които е кацнала врабката и муши смляната хапка в зиналата човчица ту на едното, ту на другото. Б. Болгар, Б, 143. Ненадейно излиташе пъдпъдък или някоя врабка, подплашена, оставяше гнездото с малките си или със стоплени яйчица. Ст. Даскалов, СЛ, 165. Един врабец долетял с тежка, космата гъсеница в човката си и кацнал до гнездото, където мътела врабката му. ВН, 1962, бр. 3288, 4. На кладенеца няма никой. Сама врабка е кацнала на гривната му. К. Петканов, СВ, 47.

2. Диал. Врабче; врабец, врабей (Н. Геров, РБЯ).

ВРА`БСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е присъщ на врабец. Турчин има врабски очи. Т. Панчев, РБЯд, 60.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРАБУ`НКА ж. Диал. 1. Женско врабче; врабка, врабица (Ст. Младенов, БТР).

2. Умал. от врабей (Н. Геров, РБЯ).

3. Врабче; врабей (Н. Геров, РБЯ).

ВРАБУ`НЯК, мн. -ци, м. Диал. Врабче; врабей.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАБЧА`Н м. Диал. Врабче; врабей.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАБЧА`НОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от врабчан.

◇ Врабчанови цревца. Диал. Врабчови червца (Н. Геров, РБЯ).

ВРАБЧЕ`, мн. -та, ср. 1. Дребна сива непрелетна птичка, която живее в населени места. Passer domesticus. Ще ти разправя за врабчетата .. Тия малки сиви птиченца, гдето кацат в нашата градина, гдето не знаят да пеят, а само жално и слабо чуруликат, гдето зимно време няма какво да ядат, а ти им даваш трошички от хляба си. Елин Пелин, Съч. IV, 203-204. Из техните гъсти клонове чуруликаха весели ластовички и игриво подскачаха и цвърчеха немирни врабчета. Т. Влайков, Съч. II, 72. От сивото небе валеше ту дъжд, ту сняг, а по керемидите цвърчеха гладни врабчета. Д. Димов, Т, 223. Думата не е врабче, ама като я изпуснеш, не са улавя. П. Р. Славейков, БП I, 153.

2. Диал. Малкото на птица; птиче, пиле. — Как са, врано, врабчетата ти? — Вчера черни, днес пак дваж. Н. Геров, РБЯ I, 151.

◇ Който се бои от врабчета — да не сее просо. Диал. Ирон. Употребява се за много нерешителен човек, който се бои да предприеме нещо.

Махам опашка за врабче. Разг. Очаквам с нетърпение нещо, желая нещо.

От врабче мляко. Диал. Всичко каквото искаш, потърсиш, включително и неща, които рядко, трудно се намират (за подчертаване, че някъде има голямо разнообразие от нещо, изобилие, богатство). Всичко има в неговия дом: дето има дума, от врабче мляко да потърсиш, ще намериш там. РД, 1950, бр. 220, 2.

Ще откъсна главата като на врабче някому. Разг. Ще накажа жестоко някого, ще си изпати от мене (употребява се обикн. като закана). Вълко го приближи и го хвана за шията. — Син ми си, но като на врабче ще ти откъсна главата. Не ти позволявам да напуснеш Факия. Всички могат да се изселят, но ти и аз трябва да останем! К. Петканов, П, 138.

Ям (пия) колкото едно врабче. Разг. Ям (пия) много малко, под нормалното. — Яде колкото едно врабче, вода не пие на път, а пък хвърчи като сокол! К. Петканов, X, 142.

ВРАБЧЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от врабче. — А де е гнездото? Де е врабчето? Ти ми каза, че татко е хванал врабченце… Л. Каравелов, Съч. VII, 14. Врабченце сиво малко, защо писукаш жалко? Елин Пелин, ПБ, 71.

ВРАБЧЕТИ`Я само мн. Диал. Голям брой и различни по вид врабчета. Тя си спомни как като деца в село са ловили с капани от керемиди всякакви врабчетия. Ст. Даскалов, ПЯ, 142.

ВРА`БЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Врабчов. Наистина той влезе в одаята с едно врабчево гнездо в калпака си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 392-393.

ВРА`БЧИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от врабче; врабешки. — Пък аз, може лъжа да ти се стори, кога бях войник, ударих с пушката едно врабчо яйце, на триста крачки. Елин Пелин, Съч. I, 217-218. Врабчият хор в двора се засилваше и се чуваше дори през шума на примуса. М. Грубешлиева, ПИУ, 227. Пух се вдигна, пух се вдигна — / врабча перушина / по полска ширина. Елин Пелин, ПБ, 132. Врабчо гнездо.

◇ Врабчо грозде. Диал. Вид много ситно грозде (Ст. Младенов, БТР).

ВРА`БЧИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на врабче.

◇ Врабчино цвете. Диал. Бял равнец (Ст. Младенов, БТР).

ВРА`БЧИЦА ж. Умал. от врабка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРА`БЧО, -то, мн. -вци, м. В детските приказки — врабец или врабче. Да не мислите, че наш врабчо се е родил само да яде? Ами ако го нямаше него, кой щеше да чисти дърветата от гъсеници, а? Св. Минков, СбХ, 114.

ВРА`БЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на врабчо или се отнася до врабчо. Сбрал се врабчовия свет / под стрехата на съвет. H. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 159. Заженил се синигер, / за врабчова дъщеря. Нар. пес., СбНУ XLVI, 283.

2. Като същ. врабчови мн. Зоол. Разред пойни птици, постоянни или прелетни, различни по големина и цвят, които живеят в горите или храстите и се хранят с плодове или семена. Passerifores.

◇ Врабчови червца. Диал. Растение звездица; вражалка2. По земята, .., нацъфтяха ясножълти глухарчета и лютичета, сини незабравки и великденчета, бели врабчови червца и овчарска торбичка. П. Бобев, ЗП, 58.

Врабчово семе. Тревисти растения с жълти, сини или бели цветове; птиче просо.

ВРАБЧО`К, мн. -о`ци, след числ. -ка, м. 1. Диал. Врабче.

2. В детските приказки — врабец или врабче; врабчо. Щом ги зърна врабчока / от близката еличка, / цамбурна се в потока — / както беше с абичка! В. Паспалеева, МСС, 9. Счепкаха се два врабчока / в битка люта и жестока. Д. Габе, ОСМ, 28.

ВРАГ1, врагъ`т, врага`, мн. врагове` и поет. врази`, след числ. вра`га, м. 1. Лице, което има враждебно отношение, изпитва силна омраза към някого и действа срещу него, за да му навреди или да го унищожи; неприятел, противник. Противоп. приятел. — В лицето на Вълчана той виждаше вече личен и непримирим враг и по какъвто и да било повод кипваше и се скарваше с него. Й. Йовков, Ж 1945, 55. Изпаднеш ли в злочестина, знай, че нямаш приятели, че всичките ти са врагове. В. Друмев, И, 14. Навред са вразите сразени / и твой е триумфът навред. С. Румянцев, С, 33. Стар друг враг не става. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 131. По-добре враг разумен, а не безумен. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 57. Заклет враг. • Поет. Враг врагува. — Враг врагува по широко поле, види се Бог не жали сълзи сиромашки. М. Смилова, ДСВ, 41. С враг врагувам. С враг врагувам — мяра според мяра. П. К. Яворов, Съч. I, 62.

2. С предл. на. Лице, което има враждебно отношение към нещо (идея, проява, институция, група и под.), непримиримо е със съществуването му и действа непрекъснато срещу него, за да го унищожи; неприятел, противник. Противоп. приятел. Госпожа Хаджи Ровоама беше тия дни ядосана от пущането на доктора Соколова, опасния враг на метоха. Ив. Вазов, Съч. XXII, 61. В Търново Апостолът не се разкрива като отявлен враг на Турската империя. Той не иска да дразни пашата. Ив. Унджиев, ВЛ, 330. Могъл ли е Каравелов, отчаяният враг на деспотизма и на компромисите с турската власт, да прости безразсъдната стъпка на хора, които, .., са дирели сътрудничество с палачите на българския народ? М. Арнаудов, БКД, 151. Образуваха се два враждебни лагера: привърженици и врази на Патриаршията и Фенер. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 51. Внезапно, бухалът, врагът на всички светлини, най-грозната, най-злосторната и най-коварна птица, / подгони светлата мушица / и най-подир я улови… Ст. Михайловски, NV, 69.

Прен. Разг. За човек, който много обича нещо. Той е враг на баницата с тиква. // С предл. за, на. Проява, явление, което е вредно за някого или нещо. Той сякаш не подозира, че схематизмът е еднакво опасен враг както за интимната, така и за гражданската поезия. В. Йосифов, Избр. тв I, 60. Пушенето е враг на здравето. △ Неорганизираността е един от враговете на успеха.

3. Обикн. ед. Всяка една от страните (войска, въоръжена сила), които се борят с оръжие, по отношение на другата; неприятел, противник. Дебнеха се и двата врага: въстаниците, за да не изпущат напразно ни един куршум, а турците се готвеха за пристъп. Д. Талев, И, 583. Той успяваше да провира четата между опасностите и да я предпазва от дебнещия враг. Ст. Дичев, ЗС I, 472. Аз вече пушка нарамих / и на глас тичам народен / срещу врага си безверни. Хр. Ботев, Съч., 1929, 5.

4. Причинител на вреди, злини на някого или на нещо. Чета по вестниците разни работи за туберкулозата и тръпна от страх .. За да можем сравнително да се спасим от тоя враг на човечеството, трябва да водим непрекъснато война с най-страшните предизвикатели на тая болест: мизерията и невежеството. Елин Пелин, Съч. IV, 254. Да работим! .. Мързелът е враг, другар всегдашен / на теглата, брат е на срама. Ив. Вазов, Съч. V, 199.

5. Диал. Дявол, сатана; вражльо. Кърсти врага до прага. Лошавият човек не може да се задържи много време от да не прави злини. СбНУ XXV, 12. Враг изнесе силен ветер, / та раздуха тайно море, / та разлюля си гемии. Нар. пес., СбНУ IV, 21. В кожата им бе черни враг влязъл. Ст. Младенов, БТР I, 341.

6. Диал. Дяволит, лукав човек; хитрец, вражльо (Н. Геров, РБЯ).

7. Диал. Немирно, палаво дете (Н. Геров, РБЯ).

◇ За зла врага. Разг. Като вмет. израз. При изразяване на съжаление, недоволство от някакъв факт, който обаче е непредвиден и попречва за осъществяване на нещо; за нещастие, за жалост. — Да ми не е името генерал Маринов, ако не подбия още с първия снаряд площадката! .. Добре, ама за зла врага, снарядчето се изсилило, та не ударило в площадката. Й. Вълчев, РЗ, 102. — Ангело изпълнил заръката. Отишъл, извадил едно ребро от Адама и като се вращал, за зла врага, сретнал го гяволо. Ел. Огнянова, НШ, 50.

ВРА`Г2, вра`гът, вра`га, мн. вра`гове, м. Диал. Дол със стръмни склонове; дере, овраг.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРА`ГА ж. Диал. 1. Оток, подутина. На вратлето на едното момиченце се появиха враги, а по Лазарчо нямаше. Ем. Станев, ИК III, 137-138.

2. Народно название на някаква опасна болест, чието име поради суеверие не се споменава, обикн. болест на далака. Дигнало му се врага. Т. Панчев, РБЯд, 60.

ВРА`ГОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от враг1 (в 1 и 5 знач.); вражи, дяволски (Ст. Младенов, БТР).

◇ Врагово пиле. Диал. Кос (Н. Геров, РБЯ).

ВРАГОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дяволит, хитър. Чичо ми Стоян .. какъвто си е враговит, казваше ми често: „Хей, чичовото, няма хляб за тебе в службата, ами си сбери ума, па си залови търговийката, та ти не трябват тебе царски пари…“ Хр. Максимов, СбЗР, 39. Тия юнаци се изгубили откак се нашъл барутът. Оттогава излезли на света хитри и враговити люде. Христом. ВВ I, 26.

ВРА`ГОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Вражески. Тертере, какво ще помогне скръбта? Враговска ръка ми отне оная, която любех. Ив. Вазов, Съч. XXI, 79.

ВРАГОВЩИНА` ж. Диал. Хитрост, лукавство. Лъжи, кого лъжеш, а майка ним [недей] лъжи: и майка вражила тие враговщини, и майка любила, кога беше млада. Ст. Младенов, БТР I, 342.

ВРАГУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Остар., сега поет. Враждувам. Но добре ся подсещайте, че ако бихте искали да врагувате, .., вий ще найдете в мене един враг сто пъти по-лош, отколкото що сте вий. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 368. • Поет. Враг врагува. — Враг врагува по широко поле, види се Бог не жали сълзи сиромашки. М. Смилова, ДСВ, 41. С враг врагувам. С враг врагувам — мяра според мяра. П. К. Яворов, Съч. I, 62.

2. Диал. За дете — не стоя мирно; лудувам (Н. Геров, РБЯ).

3. Диал. Проявявам хитрост; хитрувам, дяволувам. Узе лудо да врагува, / малка мома да тъгува: / „Към кю язе дома д’ида, дома д’ида, майци кажа!“ Нар. пес., СбНУ XLVIII, 109.

ВРА`ГУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от врагувам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРА`ЖА, -иш, мин. св. -а`х, несв., непрех. Диал. Вражувам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРА`ЖА`, вражи`ш, мин. св. вражи`х, несв., непрех. Диал. Хитрувам, дяволувам. „Цоно, мила щерко, лъжи кого лъжеш, а майка ним лъжи; / .. / и майка вражила, .., и майка любила, кога беше млада.“ Нар. пес., СбБрМ, 434.

ВРАЖАЛЕ`Ц, мн. -лци, м. Диал. Гадател, врач; вражар, вражач. Не се уплаши от вражалеца, нито от магиите. Всичко му се видя смешно. П. Мирчев, Е, 24. Питай старо, не питай харо. Питай паталца, а не вражалца. П. Р. Славейков, БП II, 49.

ВРАЖАЛИ`ЦА ж. Диал. Баячка, врачка; вражалка1, вражачка, вражарка. На един турчин поболил му се коньо и нечел да яде. Он го отвел при една баба вражалица да му бае. СбНУ III, 245.

ВРА`ЖА`ЛКА1 ж. Диал. Баячка, врачка; вражалица, вражачка, вражарка.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРА`ЖА`ЛКА2 ж. Диал. Растение звездица; врабчови червца.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРА`ЖАНЕ ср. Диал. Врачуване, баяне; вражба, вражуване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРА`ЖАР м. Диал. Вражалец; вражач.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРА`ЖАРКА ж. Диал. Вражалица; вражалка1, вражачка. Оди, мале, лек ми бъркай по вражарки, по баснарки, ил да умрум, ил да станом. Т. Панчев, РБЯд, 60.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРАЖА`Ч м. Диал. Вражалец; вражар.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАЖА`ЧКА ж. Диал. 1. Вражалица, вражалка1, вражарка.

2. Вражане, вражба, вражуване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРА`ЖБА` ж. Диал. Врачуване, баяне; вражане, вражуване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАЖДА` ж. Взаимна омраза; неприязнени, недоброжелателни отношения. Старият свещеник искрено се радваше, като виждаше, че враждите и раздорите в селото поутихват и между хората се заражда повече вече любов и сговор. Й. Йовков, Ж 1945, 132. Вражда и обида пълнеха дома и тежаха на душите. Елин Пелин, Съч. III, 66. Късно започна тя да разбира непримиримата вражда между него и майка й, да дири кой е правият между тях. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 404. По тия места разпрата между българи и сърбомани беше по-стара, разгорила се беше голяма вражда, проляла се бе кръв, горили се бяха къщи, плевни. Д. Талев, ГЧ, 120. Хората се разотидоха и освен всичко друго отнесоха в себе си убеждението, че смъртна вражда е разделила завинаги двамата братя Кардамови. Ст. Цанев, МБ, 230. Явна вражда. Скрита вражда. Сея вражди.

ВРАЖДЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който е изпълнен с вражда; неприязнен. Мария беше все така няма и враждебна, а Филип поглеждаше ту нея, ту приятеля си, опитвайки се да отгатне нещо в държанието им. Ем. Манов, БГ, 223. За него светът беше враждебен свят, в който имаше малко приятели. Ем. Станев, ВТВ, 10. Андроник: Да, господарке, напущането на Търново е неизбежно. Фросини: Опасно е стоенето в този развълнуван и враждебен град. Ив. Вазов, Съч. XXI, 59.

2. Който изразява недоброжелателно отношение или ненавист, вражда; неприязнен. Едно враждебно бръмчене на публиката го посрещна. Ив. Вазов, Съч. XXII, 105. Улицата беше пуста и той не знаеше как да се върне в чаршията, да излезе от тоя Лабиринт от тесни, криви улички, .., дето се мяркаха само турци с презрителни и враждебни погледи. Д. Талев, ЖС, 29. Чакаха многобройни турци и, щом ни видяха, заобиколиха ни с враждебни викове. К. Величков, ПССъч. I, 128.

3. Който е във вражда с някого; враждуващ. Двете враждебни организации се дебнеха непрестанно, познаваха се взаимно, всяка познаваше най-дейните работници на другата, начините й на действие; караниците, сбиванията, убийствата не спираха. Д. Талев, ГЧ, 89. Народът е бил разделен на множество враждебни едно на друго племена. СбС, 13. Г. Игнатиев е сякога гледал да споразумее враждебните народности и да предупреди сяка една религиозна схизма. С, 1872, бр. 45, 359. // Неприятелски, вражески. Всеки е наклонен да вярва, че в такива дни настъпва мълчаливо примирие, което прави невъзможни каквито и да било враждебни действия. Но кой знай? Неприятелят не избира ли тъкмо такова време. Й. Йовков, Разк. II, 60. Уж беше в страната, която смяташе за своя родина, а се чувствуваше като във враждебен лагер. М. Марчевски, П, 147.

ВРАЖДЕ`БНИК, мн. -ци, м. Остар. Враг, неприятел. Ех, казал той тогава, не мя е жал, че ще да умра като ща видя враждебника си преди мене да умре. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 72. То [учението] ни научава кое е добро, кое е зло: .., как да поминуваме с враждебниците си. Р. Попович, X, 28.

ВРАЖДЕ`БНИЦА ж. Остар. Неприятелка, враг. Котката отговорила, че не може да го пусти [прилепа] чтото е враждебница на хвърковатите. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 102. Ти сякаш че завидаш на зъмята, — „Човешката враждебница проклята“. Ст. Михайловски, КБЗ, 57.

ВРАЖДЕ`БНО нареч. 1. С чувство на омраза, с вражда; недружелюбно, неприязнено. Войниците гледаха тогава на Делча равнодушно, дори враждебно, както всички уморели пехотинци гледат на всеки конник. Й. Йовков, Разк. I, 51. Той гледаше Анастаси враждебно. Недоверчивите му очи горяха .. и напомняха с израза си очите на зверче. Ем. Станев, ИК I и II, 141. Тя видя строгото и бледо лице на сина си, дръпна се настрана и враждебно го изгледа. Д. Кисьов, Щ, 329. Враг на всякакво безправие и насилие, учител Трайко, естествено, беше враждебно настроен и към царствуващето насилническо управление. Т. Влайков, Съч. III, 148.

2. Остар. Вредно, пагубно. Тия изпарения действуват губително не само на хората, ..; тие действуват враждебно и на добитъка, който живее около касапниците. Знан., 1875, бр. 22-23, 349.

3. Остар. Жестокосърдечно, жестоко. И положил ръката си на огъня: той не си променил лицето, когато ръката му медлено горяла .. — Махни са, махни са оттука безнаказано! — извикал царят: ти си постъпил със самаго себе по-враждебно, нежели с мене… Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 278-279.

ВРАЖДЕ`БНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от враждебен; враждебно, неприязнено отношение или настроение. Сам Светослав бе му обяснил своето поведение с това, че се боеше от явната враждебност на повечето боляри. Ив. Вазов, Съч. XIV, 148. Когато двамата пенсионирани учители се пренесоха в грамадното здание, обитателите от другите етажи ги посрещнаха със същата враждебност. Те ги гледаха подигравателно, присмиваха се на провинциалната им външност, говореха с презрение за простата им покъщнина. Св. Минков, РТК, 54. Ала щом влезе в стаята, усети, че бе станало нещо недобро, полъхна го студенина и враждебност .. Тоя път Лазар Глаушев срещна в общинската стая затворени лица, само някои от по-добрите му приятели го погледнаха плахо и бързо, а Таки Брашнаров и старият Яким Ортомар дори не отговориха на поздрава му. Д. Талев, ПК, 219. Той я погледна сърдито, но се подчини. Душеше го глуха враждебност

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/421-440&oldid=11014“.