Речник на българския език/Том 2/41-60
ВАРДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Разг. Човек, който произвежда или продава вар. — Варджия ли? Какво е то варджия? — Ами че по варниците, другарю полковник… Гасят вар, товарят количките… П. Вежинов, ВР, 62. Йото и Боньо преминават при варджиите. Не е лека и тази работа. С мотики и дълги пръти загребват от ямите вар. Кр. Белев, РСК, 65. За нея [халката] бе завързан катърът на варджията, който всеки ден докарваше с него вар в града. Т. Харманджиев, КЕД, 87.
ВА`РДИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Място, което се варди, пази, брани. Научила се Марийка / често за вода да оди / на войводското кладенче, / на хайдушкото вардище. Нар. пес., СбВСт, 141.
ВАРДИЯ`Н м. Диал. Вардиянин; вардач, пазач, вардар, вардарин.
ВАРДИЯ`НИН, мн. вардия`ни, м. Диал. Човек, който пази, охранява някого, нещо.; пазач, вардиян, вардач, вардар, вардарин. Конакът беше готов и Синап влезе в него, настани се и се огради с вардияни. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 211. Попитах какви хора са настанени в другите килии на това отделение. — Всички са македонствуващи — отговори с охота моят вардиянин. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 209-210.
ВАРДИЯ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до вардиян, вардиянин. — Аз нали съм човек на служба, работата ми е вардиянска, нощна, не мога все вкъщи да седя. Н. Хайтов, ДР, 208.
ВА`РДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. 1. Полагам грижи, следя да не се случи нещо лошо с някого или с нещо; пазя. — Е, тогази ти варди детето, пък аз ще отида на хорото още малко. П. Тодоров, Събр. пр II, 174. Веднъж дядо ме остави да вардя овцете под чардака, а той се прибра на топло в село. О. Василев, УП, 54. Мемиш беше преди Хасана вардарин — вардеше селските лозя. Л. Каравелов, Съч. II, 150. — Излезте из гората, .. — Защо? — Аз вардя тая гора. Ив. Вазов, Съч. XXV, 117. // Като стоя на пост, следя да се избегне някаква опасност или да не се случи нещо нередно с някого или с нещо; охранявам, пазя, браня. Те остават да вардят границите на бащината си земя. А. Каралийчев, МИ, 57. Манастири и скитове се редяха край пътя им. Това бяха цели крепости. Силна стража вардеше дебелите им стени и големите обковани с желязо порти. Ст. Загорчинов, ЛСС, 15. — Изпълнявах охранителна служба по постовете; вардил съм .. нощно време арестантите в Черната джамия. Ал. Константинов, Съч. I, 154. Един солдатин с качулка окол ушите си и с гола сабля в ръка се разхождаше пред постовете — вардеше ги. Т. Влайков, БСК III, 268.
2. Предпазвам някого или нещо от беда, опасност, не позволявам да се случи на някого нещо лошо, опасно; защитавам, браня, закрилям. От срещнати в града хора той научи, че виждали Стефана да скита по добруджанските села. Караджата се наричал вече. Ходел с неколцина други насам-натам и вардел българите от агите. Ст. Дичев, ЗС I, 426. Един прост стар хайдутин ми говореше едно време така: Ние сме пратени от Бога да вардиме сиромасите и да наказваме злочинците. П. Хитов, МП, 28. // Предпазвам някого или нещо от нещо неприятно (от слънце, вятър и др.), служа като заслон, преграда. Голямата периферия на сламената шапка хвърляше сянка върху цялото му лице и го вардеше от палещото слънце. Ст. Марков, ДБ, 111. Козирката ме варди от вятъра. △ Чадърът ме варди от дъжда. • В съчет. със сянка — засенчвам. И нема никой при него, / сал едно пиле славейче / с крилца му сянка вардеше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 38.
3. Стоя някъде и чакам, дебна някого или нещо да не го изпусна, обикн. за да го заловя или убия; причаквам. Онбашият предпочете да го варди на вратите, а не да го хване в черквата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 147. Седнал сега на една ниска пейчица пред един гроб, .. той, прикрит зад храстите, също като изгладнял вълк-единак вардеше, дебнеше и нито за миг не изпущаше от очи избраната си жертва. Д. Калфов, Избр. разк., 374. — Сега вардели да убият и нея, вълчицата. Й. Йовков, АМГ, 84. Бързаше да присрещне двете жени; като ги наближи и разбра какво приказват, тя се намеси: — Ей, не бой се, лели!… Аз откога те вардя на вратницата да минеш! Ил. Волен, МДС, 80. Бащата разядосан грабнал брадва и отишел да варди, като излезне змията да я убие. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 107. Най съм закъсняла / късно по нивята, / турчин съм вардила / и съм го убила. Нар. пес., СбВСт., 97.
4. Прех. и непрех. Изчаквам определено време или подходящ момент, за да получа, кажа или извърша нещо. По цели дни и нощи нашенци вардеха ред под върбите за оскъдната изворна вода. А. Каралийчев, НЗ, 198. — Тия от кафенетата няма да отидат да правят шосета. Те чакат една власт да падне, та друга да дойде — да им даде работа. Те вардят за чиновнически места… В. Геновска, СГ, 157. Мина се време; веднъж Благунка варди, та останаха сами с чича Малина и го погледна загрижено: — Мен ми се годи, Малине, да си родим едно дете. Без дете, да ти кажа, ще бъда като чужденка в тази къща. Ил. Волен, ДД, 22. Мръкне — мине, вардя време / чак и Господ да задреме, / тикна в пояса камата, / па към Росини в тъмата. П. К. Яворов, Съч. I, 37.
5. Грижа се, старая се нещо да не се накърни, да не се повреди, да се запази; пазя, съхранявам. — Тия пари аз съм вардил толкоз години не за да се красят моите деца, дъще! — каза той ниско. Г. Караславов, ОХ II, 523. — Седни, Тинке, защо не седнеш на столовете. Не са нови. На Драгия баща му ги донесе от Масър .. Аз все ги пазех .. Но сега, като си дойде Драгия — какво ще ги пазя. Нали за него ги вардя? А. Каменова, ХГ, 66-67. Той много си варди дрехите и те са винаги като нови. △ Вардя здравето си. △ Вардя зрението си.
6. Внимавам, следя някого да не извърши нещо нежелателно или да не се случи нещо недобро. — Мамо, да вардиш Тинка да не разплете пак тантелата. А. Каменова, ХГ, 93. — Пък чистник, чистник — биля и мене ме е срам, като гледам как варди прашинка да не падне. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. Той действуваше предпазливо и вардеше да не идват работите до явен разрив. П. Р. Славейков, ГУ, 56. Кога се пече или вари нещо на огъня, варди` да не си простреш никога ногата над него. Р. Попович, X, 127.
7. Остар. Изпълнявам, поддържам нещо установено, прието, уговорено (обикн. закон, правило и др.); спазвам, съблюдавам. В язика вардих само едно правило: да ма разбират и най-простите, що искам да кажа. З. Стоянов, ЗБВ I, 17. Но ти не си стоиш на думата, каза му Август, не вардиш условието ни. П. Р. Славейков, ПИ, 45. Яж, пий и говори с мярка, варди` във всичко умереността и отбягвай във всичко чрезмерността. Ат. Начев, ПЖЧ (превод), 5. Сичките устави и закони на манастиря вардете; от това зависи благосъстоянието на сяко общество, духовно и гражданско. У, 1871, бр. 1, 335. // Придържам се към някакви традиции; тача. Дядо Начо вардеше неделята. Нищо не похващаше. Понякога .. отиваше на гости у дъщерите си. Ив. Хаджийски, БДНН, II, 170. Нали те са христиени? / Ходят в черква, вардят пости? Ив. Вазов, Съч. II, 156. вардя се I. Страд. от вардя. Тоя хавуз се вардеше и дене, и ноще от полицията и никой не смееше да отиде да пере или да мие нещо в него. Знан., 1875, бр. 5, 71. Фарисеите разваляха закона, като учеха, че някои от заповедите бяха маловажни и че не трябваше да се вардят строго. КТЕМ, 61. В предишни времена годеникът имаше срам .. и никак не преспиваше там .. Тоя обичай се варди още до нейде в селата. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 2, 183. II. Възвр. от вардя (във 2 знач.). Тя потропала още по-силно с тояжката си и я размахала тъй, както старите хора се вардят от кучетата. А. Каралийчев, ТР, 133. — Не! Не! — завъртя той глава, като че се вардеше от оса. Г. Караславов, ОХ I, 243.
ВА`РДЯ СЕ несв., непрех. Разг. Обикн. с предл. от или със следв. изр. със съюз да. Въздържам се от някакво действие, възпирам се да не правя нещо. — Майка му се успокои и пред хората се варди да не плаче, а ти, щом спомене някой името му, и заревеш. А. Каменова, ХГ, 132-133. Епитропът се вардеше да говори повече от обикновените си поздравителни слова. Ив. Вазов, Съч. VIII, 136.
— От ит. guardare през схр. вâрдати, вâрдâм.
ВА`РДИ МИ СЕ несв., непрех. Диал. Струва ми се. Ней й се вардеше отвратителен тоя живот вече, за който изворът на любовта и щастието безвъзвратно беше пресушен. Ив. Вазов, СбНУ II, 157.
ВА`РЕ. Частица. Диал. Обикн. в съчет. с леле, оле, олеле при обръщение — за усилване, обикн. при изразяване на болка, страдание, оплакване. Леле варе, първо либе, / що ма е дремка прибило, / я си опни краката — / на скути да ти полегна! Нар. пес., СбНУ XLIV, 510. Горска дива йотговаря: / Леле варе, Кара Добре, / снощи вечер яз поминах / край твоето равно дворе, / дворето ти йоградено, / йоградено, пометено. Нар. пес., СбВСт., 12. Олеле, варе, до Бога,* / ох, тежко, Боже, ох, жално / за наши дребни дечица. Л. Каравелов, Съч. I, 34. Викнала муха да плаче: / Оле, варе, бре варе, / от тези пусти комаре. Нар. пес., Христом. ВВ II, 249. Бо`рил се петльо с петлите, / изкълвали му очите. / Жално се петльо провикна: / Олеле, варе, бре варе, / не видите ли, другаре, / каква е бела станало / и каква има да стане? П. Р. Славейков, Избр. пр I, 176.
ВАРЕ`Л м. 1. Голям метален цилиндричен съд с две дъна, който е предназначен за бензин, растителни масла и др. Най-после съвсем загубих пътя и колата хлътна в един задънен ъгъл сред купища варели и ръждиви железа. Б. Райнов, ЧЪ, 129. Две талиги, натоварени със сребърни варели, карат газ за вършачките в Николаево. А. Каралийчев, НЗ, 197. Една нощ неизвестни лица влезли в склада на рафинерията на Замфир Петров и бяха пробили голям брой варели, пълни с растителни масла. Д. Ангелов, ЖС, 263. Напълни един варел с бензин.
2. Количеството течност, която се вмества, съдържа в такъв съд. Изразходва варел бензин. △ Цял варел с олио се разля.
3. Диал. Бъчва, буре. С кад купиш гроздето, дорде се стъпче и да влезе у варела, наполовина вода зема. Ил. Блъсков, ПБ, 79. Тръгнал е Стоян да иде, .. / да купи вино, ракия, / варели да си допълни. Нар. пес., СбВСт, 448.
4. Диал. Количеството течност, която се вмества, съдържа в такъв съд. Изпиха един варел вино. △ Варел ракия щеше да е достатъчно за празника.
— От ит. barella през гр. βαρέλι.
ВАРЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни и -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до варел. Отоплението в помещенията се поддържа с големи варелни печки. ВН, 1958, бр. 1998, 2. Като отворихме оная врата на бараката и като ни лъхна оня топъл и галещ въздух — ела, та гледай! Печката, голяма и варелена. Ст, 1964, бр. 938, 2.
ВАРЕ`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от варел. В готварницата цели мисирки, прасчета зачервени чакат за гладници сватбари, чакат и няколко пълни варелчета с вино, кога щат да се опростят със своите грездеи. Лил., 1884, кн. 7, 15.
ВА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни и (диал.) -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съдържа вар. Всяка сутрин французите боядисваха асфалта по цялото му протежение с варно мляко, за да може сутринта да се открият подозрителни дири или маскираните места на заложените мини. Ал. Гетман, ВС, 177. Употребяваните сега ленено масло, варена вода и други средства не можеха да предпазят да не се всмукнат в кръвта отровите, образуващи се при изгарянето на тъканите. ПН, 1932, кн. 3, 48. Остана Донка във село / варена къща да маже. Нар. пес., СбВСт, 852. Де седи Цено чорбаджи, / де седи, де му й къщата ..:* / — Търговче кално и мокро, / да фанеш късна уличка, / в уличка чушма ва`рена, / ва`рена, варакосана. Нар. пес., СбНУ XXVII, 210. Варна каша.
2. В който се произвежда или съхранява вар. Варна пещ. Варна яма.
ВАРЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от варя като прил. 1. Който е сготвен, приготвен чрез варене. На трапезата се появиха варени кокошки, яйца, добруджанска баница. А. Каралийчев, С, 68. Гробовете са застлани с хубави черги, върху които има всичко, каквото може да се намери в село за храна: хлябове .., ракия, орехи, варено жито. Ив. Хаджийски, БДНН I, 45. Варено месо. Варени картофи. Варен боб. Варена царевица. Варени билки.
2. Като същ. варено ср. Вид ястие, приготвено чрез варене от телешко, говеждо или агнешко месо обикн. със зарзават. Рада иска варено, а булката печено, пък ний с дяда каквото намерим. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 95. Телешко варено.
◇ Кален и варен; варен-кален. Диал. Който е много опитен, умее да се справя с трудности, да ги преодолява. „Най-после, генерал, вашето име — Каулбарс — май не прилича на славянско, казват, че сте били кален и варен немец, а немците, както казва вашият Катков, са заклети врагове на славянството.“ С. Радев, ССБ II, 364. Тримата другари на Стояна, от които двамата варени-калени бунтовници, не знаели що да отговорят на Стояна млекаря. З. Стоянов, ХБ, 396.
Ни варен, ни печен. Разг. Никакъв.
Почервенявам / почервенея (зачервявам се / зачервя се, изчервявам се / изчервя се) като <варен> рак. Разг. Почервенявам много, силно, обикн. от смущение, срам, вълнение. Славян Дойков .. неусетно наклони чашата с вино, която беше взел в ръка, и няколко капки вино опръскаха лачените обуща на царя. Правителственият депутат се изчерви като варен рак. Д. Ангелов, ЖС, 204.
Смея се (хиля се) като <варена> пача. Разг. Смея се, хиля се глупаво, безсмислено. — Аз му говоря сериозно, а той се хили като варена пача!… Пфю! К. Калчев, ЖП, 103. — Тебе лъжа, братко, мене истина — гласуваха за него, избраха го… питам ги защо направиха така, а те, мошениците, ме гледат в очите и се хилят като варени пачи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 167-168.
Червен като <варен> рак. Разг. За цвета на лицето на човек, който е силно смутен, засрамен, развълнуван и под. — много, силно червен. Разобличен в лъжа, той напусна събранието червен като варен рак.
ВАРЕ`НЕ, мн. -та, ср. Отгл. същ. от варя и от варя се. Той [академикът] излезе с толкова лека стъпка от кабинета, сякаш варенето на кафета беше неговото любимо хоби. П. Вежинов, НБК, 319. Чичо Сава имаше сушилня за сливи, един казан за варене на ракия и една цилиндра. К. Калчев, ПИЖ, 66. През това време баба му се изтътрузи до тях и подаде на Пенко една торба с пита хляб, буца сирене и бобец за две-три варенета. П. Здравков, НД, 228. Между другата плячка .. намираха се и 450 големи котли за варене на гюлово (розово) масло. Г. Бенев, БК (превод), 56.
ВА`РЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от варя и от ва`ря се.
ВАРИА`НТ м. Разновидност, видоизменение на нещо (обикн. на литературно, музикално произведение, на проект, план, решение и др. под. или на начина на действие). През 1833 година Гогол пристъпва към работата на тая комедия [„Женитба“], която в първия свой вариант носи название „Годеници“. Н. Лилиев, Съч. III, 177. Той никога не се задоволявал с една хармонизация, т.е. с един пример, а всякога давал по няколко варианта. Ст. Грудев, ББ, 20. Крум щастливо се обръщаше в леглото и премисляше всички възможни варианти на своето светло бъдеще. К. Калчев, ЖП, 229. Безчислени са скиците, бележките, вариантите на големите Майсторови творби. Е. Каранфилов, Б III, 88. Сега той лежеше на пустия хълм и като командир пред бой искаше да запомни всички гънки на местността, да предвиди всички възможни варианти на бъдещия бой. Д. Кисьов, Щ, 164. Вариант на пиеса. Вариант на сценарий. Компромисен вариант.
— От фр. variant.
ВАРИА`НТА ж. Книж. Втори път, обикн. железопътен в същата посока на движение. Камионът лети по каменистия път — нова варианта от севлиевското шосе, направена от Росстрой. З. Сребров, Избр. разк., 184. Железопътна варианта.
ВАРИА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от вариант. За правилното разрешаване на някои по-трудни проблеми проектантите могат да предложат две или повече вариантни решения с необходимите обосновки към тях. Т. Горанов и др., ПА, 95. Вариантни разработки.
ВАРИА`НТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вариантен. Такова типизиране [на цели сгради] е антиархитектурно, особено когато се касае за многократно повторение на една и съща сграда в малък район, в един и същ комплекс, без вариантност, с механично редуване. А. Дамянов, ЖС, 221.
ВАРИАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. Който има варианти, разновидности; вариантен.
— От рус. вариативный.
ВАРИАТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на вариативен; вариантност.
ВАРИАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Книж. Прил. от вариация. Вариационна форма.
ВАРИА`ЦИЯ ж. 1. Книж. Разновидност, видоизменение на второстепенните елементи на нещо при запазване на същинската, основната му част; вариант. П. Р. Славейков, като преправя една вариация на втора новела от Декамерон, изменя не само името на героинята на „Хубавичка Янка“, но и вътре в повествованието вмъква чисто български елементи. Г. Константинов, ПР, 8. — Но — какво? Да не се е случило пак нещо ново?! Трябва да има нещо ново пак! — Както знаеш. Пак старото, само че — в друга вариация. Д. Калфов, Избр. разк., 352. Разказа случката в нова вариация.
2. Видоизменение на мелодия. Изпя песента в нова вариация.
3. Само мн. Муз. Музикално произведение, в което темата няколкократно се повтаря с изменение във фактурата, лада, тоналността, мелодията, хармонията и др. Ставах все по-настоятелен. Дори го помолих да изпълни своите вариации за цимбал по Лист. С. Северняк, ИРЕ, 136. Вариации от Бетовен. Вариации от Хайдн.
4. В балета — неголям класически солов танц с бързо, живо темпо, който обикновено е сложен в техническо отношение. Артистката танцува .. блестящата вариация из „Силвия“. К, 1926, бр. 66, 3.
— От фр. variation.
ВАРИВО`, мн. -а`, ср. 1. Зърнест плод на боб, леща, грах и др., който се използва за храна. Съботният пазар в Стара Загора е затрупан с масло, сирене, мас, грозде, ябълки, орехи, птици, варива и всички видове летни зеленчуци. А. Каралийчев, ПД, 119. Затрогнат от вниманието на леля си, Тоньо смъкна сръчно ямурлука от гърба на магарето, свали чувалчето с брашното и вързопчетата с варивата. Г. Караславов, ОХ II, 313.
2. Ястие от боб, леща, грах и др. Сол нямахме. Налагаше се да опитаме може ли да се яде безсолен фасул. Всички се убедиха, че такова вариво не струва счупена пара. Сл. Трънски, Н, 261. До огъня беше Цановица; тя потикваше огъня, нагледваше варивата и чушкаше. Т. Влайков, Съч. III, 218.
ВАРИВЦЕ`, мн. -а`, ср. Диал. 1. Умал. от вариво. Старо гърненце, по-сладко варивце. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 132.
2. Малко количество вариво (Н. Геров, РБЯ).
— Друга форма: вари`лце.
ВАРИЕТЕ`, мн. -та, ср. Увеселително заведение, в което се изнася лека, разнообразна програма. Бродуей е най-голямата артерия на Ню Йорк .. Тук са кината, вариететата, тук наблизо е Метрополитен опера, тук бушува поток от пешеходци. Г. Белев, КВА, 141. Зина работеше вечер до късно като келнерка във вариетето „Пти шан“. Д. Калфов, Избр. разк., 301. В хотела живееха също и много артисти от близките театри и вариетета. Ал. Ббабек, МЕ, 187.
— От фр. variété ’разнообразие’.
ВАРИЕТЕ`Т м. Биол. Растителен или животински организъм, който произхожда от определен вид, но се различава от него по характерни белези. Под думата вариетет ще разбираме такава форма, която се е отклонила с известни нови качества от закоренени вече, та се предават на нейните потомства напълно. Г, 1906, бр. 13-14, 222. В 1927 г. проф. Иванов публикува изучаванията си и върху твърдата пшеница, при което установи разпространението на 14 вариетета от нея в страната ни. Пр, 1954, кн. I, 89.
— Нем. Varietät.
ВАРИЕТЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до вариете. Това бе игрива кабаретна песен, която бе научил някога от младата вариететна артистка Лулу. Д. Немиров, Др, 12. Вариететна танцьорка. Вариететна певица. Вариететна програма.
ВАРИКЛЕ`ЧКА м. и ж. Разг. Пренебр. Вариклечко. Когато най-после умря, не остави на слабий си син друго, освен къщи, готови да паднат, няколко дрехи ветхи и имя унизително — вариклечка. С. Радулов, НД (превод), 45-46.
ВАРИКЛЕ`ЧКО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Голям скъперник; стипца, пинтия, скръндза. Виж, тоя дрът пинтия — вариклечко, за две пари свещ пали, а метани до земята прави, метаните са без пари. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. — Я ги оставете тия вариклечковци .. Примрели сме им за сандвичите и за виното. Св. Минков, РТК, 135.
ВАРИКЛЕ`ЧКОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Който е присъщ на вариклечко. Именно, се е срамял от циганията си, като се е тъпкал в трети клас при такива големи командировъчни пари… Ах, вариклечковска българи`я! Ив. Вазов, Съч. XXV, 179.
ВАРИКЛЕ`ЧКОВЩИНА ж. Разг. Пренебр. Качество или проява, присъщи на вариклечко.
ВАРИКО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Мед. 1. За вени — който има склонност към разширяване, образуване на удебеления, възли.
2. Който е засегнат от варици.
— От лат. varicosis.
ВАРИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до процеса варене в химията, металургията и др. Варилен разтвор. Варилна луга. Варилен казан.
ВАРИ`ЛНЯ ж. Специална сграда, предназначена за приготвяне на различни храни в голямо количество чрез варене. В района на месокомбината ще се построи централна варилня за супи, бульони, кренвирши, разни кремове и др. ВН, 1964, бр. 3873, 2.
ВАРИО`ЛА, мн. няма, ж. Мед. Вид тежка заразна болест, която се причинява от вирус и се характеризира с изрив по лицето и тялото, който оставя трайни следи, белези; едра шарка, сипаница. Бяхме инжектирани против вариола и холера, но нямахме инжекции против жълта треска. П. Вежинов, ДМ, 28. Нямаше повече от четиридесет и пет години. Небръснат, с белязано от вариола лице, сух, тънък. М. Грубешлиева, ПП, 114. Векове наред са шествували и са всявали ужас чумата, холерата, вариолата. НТМ, 1962, кн. 3, 32.
— Лат. variola от varius ’разноцветен, шарен’.
ВАРИОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Техн. В авиацията — уред за измерване скоростта на изкачване и слизане на летателните апарати.
— От лат. varius ’различен’ + гр. μέτρον ’метър’.
ВАРИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Обикн. за стойност, брой, количество и под. — движа се, изменям се в определени граници. Цифровите електронни сметачни машини са скъпи съоръжения, чиято стойност варира от десетки и стотици хиляди до милиони нови лева. НТМ, 1962, кн. 4, 2. Горилата живее обикновено на стада .. Броят на стадото варира от 4 до 30 индивида. Г. Марков, ЧМ, 27. За броя на българите в Цариград след тридесетте години на миналия век има много сведения, но нито едно от тях не е точно, не се основава на преброяване, на статистика. Сведенията варират от 15 000 до 150 000. Т. Жечев, БВ, 7.
— От нем. varieren или фр. varier.
ВАРИ`РАНЕ, мн.* -ия, ср. Отгл. същ. от варирам.
ВАРИ`РАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от варирам като прил. Който варира, изменя се в определени граници. Вариращи стойности на температурата.
ВАРИ`ТБА ж. Остар. и диал. 1. Варене, готвене.
2. Вариво. Произвожда храна сякаква — ориз, варитби, .. вино, дървено масло, сякакви вошки, тютюн и други разни. Ив. Момчилов, МПЗ, 25. На годеж отиват у момини сички момкови домашни и сродници, освен момка, и носят приготвени гозби .. и вино с бъчви и други варитби. Г. С. Раковски, П I, 104.
ВАРИЦЕ`ЛА, мн. няма, ж. Мед. Остра заразна болест, която се причинява от вирус и се характеризира с изрив от мехурчета по лицето и тялото, без да остават следи по кожата; лещенка. Нали ги виждам децата от детската градина, всичките изкараха по една, че и по две болести: и шарка, и заушка, и варицела. К. Калчев, СТ, 47.
— Лат. varicella.
ВА`РИЦИ мн. Мед. Заболяване на периферните вени, главно на долните крайници, правото черво, семенния канал, дължащо се на вродена слабост на съдовите стени, при което се появяват удебеления, удължения, възли по тях; разширени вени.
— От лат. varices.
ВАРИ`Я1 ж. Диал. Тежък железарски чук. Самоковските мадани имат само един чук, когото викат вария. БО, 1846, 7.
— От гр. βαρεῑα.
ВАРИ`Я2 ж. Остар. Езикозн. В старобългарски, гръцки и др. — тежко ударение. Поп Ставри беше неукротим и повеляваше да се въведат пак оксиите и вариите, но най-после отстъпи и се съгласи да останат само над Бог и над ангел. Ив. Вазов, Съч. VIII, 98. — Ех, да би вие знаяле как тоя Хаджи Генчо пише поменици! — С оксии, с варии и с титли, като да са напечатани. Л. Каравелов, Съч. II, 5. Ударенията са три: остро или оксия ( ´ ), тежко или вария ( ` ) и облеченно или камора ( ̑ ). Ив. Момчилов, ПСЕ, 167.
— От гр. βαρύς ’тежък’.
ВА`РКА1 ж. Остар. и диал. Лодка, ладия. А само преди половин час .. Тодори стоеше на руля, морският вятър изпъваше латинското платно и старата варка кръстосваше огромния син залив. С. Чернишев, ВМ, 5. По равните бакърени води на Босфора се проточиха пък върволица варки. П. Тодоров, И II, 25. Месец в облаци се мярка, / трепка, кърши се вълна, / плъзга се крилата варка / в теменужна мрачина. К. Христов, Избр. ст, 30.
— От лат. barca през гр. βάρκα.
ВА`РКА2 ж. Остар. 1. Варене, добиване, произвеждане на бира, спирт и др. (Ст. Младенов, БТР).
2. Казан за такова варене. В центъра на павилиона се намира варката, т.е. казана и кацата за варене на бирата. Бдн, 1909, бр. 19, 1.
3. Времето, когато обикн. се извършва такова варене.
ВА`РКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Остар. Варкар. Тези четиримата бяха уж варкаджии, а работата им бе да ся вмъкват нощя в корабите и да обират или да убиват, когото намерят вътре, и после да ги обират. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 46.
ВА`РКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Движа се бързо; бързам. — На`, от тази заран съм тръгнала и варкам. Ив. Вазов, Съч. VIII, 163. Да оставим всичко и… по-скоро, по-скоро към тая височина, която ни мамеше с чудесен изглед. — Не варкай! Ще загрееш лагерите — подряза бай Ангел Пакета моите бликнали изведнъж туристически импулси. Н. Хайтов, ПП, 74. Тогава майка ми мя нагъна да мя моли и заклина да бягам, за да ся избавя .. Аз й отвърнах, че или с нея ведно или никак няма да бягам, па я хванах за ръка и пресилих я да варка. Лет., 1874, 118.
2. Върша нещо бързо, за кратко време или веднага, без да се бавя; бързам. — И недей толкова да варкаш, да хвърляш примка на шията на хората! Ст. Даскалов, СЛ, 343. — Слушай, Янко, слушай, щерко, / що та майкя учи; / кога идеш на момкови двори, / ти не варкай от кон да отседнеш. Нар. пес., СбНУ III, 65. Да кажеш, Велко, на Петър: / По-скоро Петър да варка / да си събере сватове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 221.
ВА`РКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надпреварвам се, състезавам се в бягане.
ВА`РКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от варкам и от варкам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Човек, който кара варка, лодка; варкаджия, лодкар. Алфред дьо Нервал .. беше прибързал да замине с варкарите и като оставяше брега тогаз, .. той ми беше махнал с ръка. Ч, 1875, бр. 3, 134.
ВАРЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Варовит Такива животни [микроскопически] са направили мела (тебешира, от който после от силна температура станал мермерът), камък за гладило и варливите камъние. Лет., 1871, 116.
ВА`РНА1 Вж. варвам1.*
ВА`РНА2 Вж. варвам2.*
ВА`РНАЛИЙКА ж. Разг. Варненка.
ВА`РНАЛИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Варненец.
ВА`РНЕНЕЦ, мн. -нци, м. Лице, което е родено или живее във Варна, град в Североизточна България, разположен по бреговата ивица на Варненския залив на Черно море. В палатките на пловдивци от лагер „Гурко“ никой не спи. Момчетата са загрижени — варненци ги изпреварят. Г. Караславов, ПМ, 56. Варненци за първи път имали случай .. да чуят истински китки от български народни песни. Ст. Грудев, ББ, 15.
ВА`РНЕНКА ж. Жена, която е родена или живее във Варна. Ожени се тиквеничето [сина на Ганди] за една варненка. В. Пламенов, ПА, 96.
ВА`РНЕНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Варна. Къщата на Карагорови се намираше на стръмната улица към морето .. Отвън тя не се отличаваше от къщите на други варненски първенци, издигнати на същата улица. В. Геновска, СГ, 127. — Наедно служихме .. — первий набор, осма пехотна варненска дружина. Й. Йовков, ВАХ, 33. Ниско край морето зеленееха каретата на морската градина, обширна почти колкото варненската. Д. Добревски, БКН, 38. Варненско крайбрежие. Варненско пристанище.
ВА`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Варница (във 2 знач.). Купихме си крава .. Но една зима кравата се удави в някакъв варник. КГ, 1972, кн. 1, 4.
ВАРНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Отвор на рудна пещ, отдето излиза сгурията.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРНИ`ЦА ж. 1. Пещ за изпичане на вар. Жаден за повече впечатления, той се прехласваше дори пред всяка димяща край пътя варница. Й. Вълчев, СКН, 74. Друг път .. ще се запъти в съседното селище, при кариерите, да види как се зидат варниците и как се гори вар цели три денонощия. Й. Радичков, СР, 115.
2. Яма, изкоп в земята за гасене на вар или за съхранение на гасена вар. Двамата бяха използували една празна варница, вързали на дъното малко кученце и замаскирали дупката с пръти, бучиниш и пръст. Г. Белев, ПЕМ, 102. — Варджия ли? Какво е то варджия? — Ами че по варниците, другарю полковник… Гасят вар, товаря количките… П. Вежинов, ВР, 62.
ВАРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който съдържа вар, напр.: варопепелен, варопясъчен и др.
2. Който е свързан с добиване или обработка на вар, варова смес, напр.: варомешалка, варобъркачка и др.
ВАРОБЕТО`Н м. Бетон, при който свързващото вещество е смес от вар и трас или от вар и смлян камък.
ВАРОБЕТО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от варобетон. Варобетонни тухли.
ВАРОБЪРКА`ЧКА. ж. Машина за приготвяне на смес от вар, вода и пясък, която се използва в строителството; варомешалка.
ВА`РОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от вар. Друго момче му наля [на зидаря] с лопата варов разтвор върху зида. Бл. Димитрова, ПКС, 140. Църквата при Ореховския манастир е притежавала хубави стенописи, но днес те са покрити с варова мазилка и не могат да се видят. Ст. Михайлов, БС, 209. Варов прах. Варова пещ. Варова шпакловка.
◇ Варова селитра. Хим. Калциев нитрат, който се употребява като азотен тор.
ВАРО`ВИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Скала от утаечен произход, съставена предимно от калциев карбонат, която широко се използва като строителен материал, за получаване на вар, цимент и др.; варовник. Варовиците са скали, образувани чрез спояване на остатъци от миди и скелети на дребни морски животни. X. Попйорданов и др., ПИ, 16. Грамадни количества калциев карбонат се срещат в природата под различни форми. Варовикът, който е най-разпространената му форма, образува цели планински вериги. Хим. IX кл, 1950, 44. Във Врачанско са разработени кариери за бял облицовъчен варовик. Геогр., X кл, 185.
ВАРО`ВИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от варовик. Слънцето се е издигнало високо и топли побелелите от варовиковия прах строежи и строители. Н. Каралиева, Н, 159. Такива дупки има и в белите варовикови хълмове от западната страна на селцето. Там е пълно с подводни реки, проходи, пещери. Й. Радичков, ББ, 131. Варовиково плато. Варовикови находища. Варовикова пещера.
ВАРОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от варовик. Морските вълни прииждаха с бучене и се разбиваха върху ронливия варовит бряг. А. Каралийчев, НЗ, 97. Отляво и отдясно на главната улица се точеха ниски огради, направени от шуплести варовити камъни. А. Гуляшки, ЗР, 62. Зиме мъглите .. слизаха по улиците, за да оставят един-два сантиметра бяла лепкава кал, която лятно време се превръщаше във варовит прах. К. Константинов, ППГ, 314-315. Варовит терен.
2. Който съдържа варовик. Варовита вода.
ВАРОВИ`ТОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от варовит.
ВАРО`ВИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Варовиков.
ВАРО`ВНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Варовик. Тихата лъка край Марица .. се е превърнала в гигантска работилница, в която много хиляди работни хора копаят каменни въглища от рудниците на мина „Марица“, превръщат дурханските варовници и маришката глина на цимент. А. Каралийчев, НЗ, 234. Десетки заредени взривове разбиват могъщите пластове на варовниците, дълбаят гигантското легло на язовирната стена. З. Сребров, Избр. разк., 187.
ВАРО`ВНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Варовиков. Със затварянето на крана, като не е могъл да излита повече навън, земният газ се е промъкнал в шуплестия варовников пласт по земята и по неговите дупки се е разпространил към морето и към селото. П. Славянски, МСК, 110. Според преданията, някога по тия места минавал римски друм, който свързвал Бяло море с Дунава. Друмът личал най-добре горе по варовниковите скали, където селяните от околните села и днес намирали отпечатъци от копитата на римските коне. Г. Мишев, НЖ, 17-18.
ВАРОГАСИ`ЛКА ж. Съоръжение за гасене на вар.
ВАРОДО`БИВ м. Добив на вар.
ВАРОДОБИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Прил. от вародобив. Вародобивно предприятие.
ВАРОМЕША`ЛКА ж. Варобъркачка.
ВАРОПРОИЗВО`ДСТВО, мн. -а, ср. Производство на вар.
ВАРО`САМ. Вж. варосвам.
ВАРО`САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от варосам като прил. За сграда, помещение — който е измазан с варов разтвор. Дворът беше чист и изметен. Точно насреща светеше на слънцето бяла варосана къщичка с позеленели от времето керемиди. П. Бобев, ГЮМ, 11. Вървяха покрай прясно варосани огради. В. Пламенов, ПА, 65. От пруста се влиза в къщето .. Дървен под, варосани бели стени, таван от греди, наковани с букови шинци, тесни прозорци. Ив. Коларов, Е, 48.
ВАРО`СВАМ, -аш, несв.; варо`сам, -аш, св., прех. 1. Мажа, измазвам с варов разтвор. Цяла неделя преди Петковден из Дряново се заговорваше за сбора. Стопанките чистеха из къщи, варосваха, мажеха подове и отвън стените с червена глина, метяха дворовете, та и улицата пред къщи. Д. Марчевски, ДВ, 88. Селяните бяха изгасили вар в една голяма дупка. И тъкмо преди Великден .. надойдоха горе млади люде — измиха училището, варосаха го и отвътре, и отвън, та заприлича на бял манастир. Д. Талев, И, 623. Христака взе да чисти преградките на телците по няколко пъти на ден, а веднъж на двете седмици ги и варосваше. Ил. Волен, МДС, 202.
2. Спец. Обработвам животински кожи с гасена вар, за да ги обезкосмя. Варосвам ко`зи и ярешки кожи. варосвам се, варосам се страд. Цяла неделя преди това изоставената къща се чисти и стяга, заковаха се разковани дъски .., варосаха се стаи. Д. Талев, ПК, 237. Пръскането продължава, като едновременно с това дърветата се варосват. РД, 1958, бр. 41, 1.ВАРО`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от варосвам и от варосвам се. Обезкосмяването с гасена вар или така нареченото варосване е един от най-разпространените начини за обезкосмяване на кожите. Ст. Младенов и др., ОТК, 47. Варосване на птичарници.
ВА`РОШ м. 1. Остар. Градски квартали, които се намират извън крепостната стена на селище. Отдалеко още личеше как около крепостта минава двоен ров: един — веднага пред Видинския варош .. и друг — на час път от крепостта. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 85. От 10 април [1800 г.] цялото гражданство на Одрин било изведено да копае ровове извън крепостта, преди което били евакуирани всички предградия, т.е. варошът на Одрин. В. Мутафчиева, КВ, 208.
2. Диал. Останки от стар, укрепен град, станал център на нов град или на отделен квартал; вароша.
— От унг. varos ’град’ през тур. varoş ’предградие’. — Друга форма: варо`ш.
ВА`РОША ж. Диал. Варош.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРОША`НИН, мн. вароша`ни, м. Диал. Лице, което живее във варош.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРОША`НКА ж. Диал. Жена, която живее във варош.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРОША`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до варошанин.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВАРО`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до варош. Стойне, варошко девойче, / варошка коса на тебе, / ти я дай, моме на мене. Нар. пес., СбНУ VII, 30.
ВАРТОЛОМЕ`ЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Вартоломеева нощ. Книж. Варварско избиване на невинни хора, обикн. политически противници (от масовото избиване на хугеноти във Франция през нощта срещу празника на св. Вартоломей — 23 срещу 24 август в 1572 г., организирано от католическото духовенство и краля). Радославов пак дойде на власт. Тогава настъпи страшната „вартоломеева“ нощ на отмъщение в Ловеч. ВН, 1962, бр. 3257, 4.
ВАРУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Сел.-стоп. Подобрявам почви, като внасям в тях калциеви съединения за отстраняване или понижаване на почвената киселинност, варувам се страд. Киселите почви се варуват, внася се вар под форма на смлян варовик, негасена и гасена вар .. и др. П. Боянов, П, 315.
ВАРУ`ВАНЕ ср. Сел.-стоп. Отгл. същ. от варувам и от варувам се. Гасената вар се използва за получаване на изкуствени торове и за варуване на кисели почви. Хим. IX кл, 1965, 26.
ВАРЧИ`ЦА ж. Разг. Умал. от вар. Малко количество вар. Трябва ми варчица да замажа и тая стена.
ВАРША`ВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Варшава, столица на Полша. Варшавски улици. Варшавски университет.
◇ Варшавски договор. Полит. Договор (1955-1991), подписан във Варшава между бившия СССР и бившите социалистически страни — Албания (до 1968), България, ГДР, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия за сътрудничество и взаимопомощ, включително и военна, като противовес на Северноатлантическия пакт НАТО (1949).
ВАРШАВЯ`НИН, мн. варшавя`ни, м. Лице, което е родено или живее във Варшава. Сутринта по варшавските улици, сред струпалото се множество от варшавяни и чужди делегации, премина пъстро весело шествие на полската младеж. ВН, 1955, бр. 187, 1.
ВАРШАВЯ`НКА ж. Жена, която е родена или живее във Варшава.
ВА`РЪК, -рка, -рко, мн. -рки, прил. Диал. За вариво — който лесно увира, бързо се сварява. Варък боб. Варка леща.
ВАРЪНДЖА` частица. Простонар. Дори, даже. Бунтовническите песни сега пеят варънджа и бабите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 127.
— Тур. varınca.
ВАРЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. 1. Държа нещо на огън, котлон и под. в течност, обикн. вода, която ври, кипи. На` ти туй шише. В него има кумуника и овчарски босилек, варила съм ги с мляко от майка и от дъщеря. П. Тодоров, Събр. пр II, 303. — Щом пукне зора, той е по полетата, по горите за разноцветни билки. Па после вари ги, стрива ги и такива бои добива, сякаш от самата небесна дъга ги е взел… Ст. Загорчинов, ДП, 199. Отгоре вреше котле, навярно варяха картофи. П. Михайлов, МП, 90. Варя яйца. // Приготвям храна или питие чрез варене, като поставям във вода някакъв продукт (продукти); готвя. У дома баба Цвета .. вареше от киселеца такава сладка чорба, че пръстите да си изядеш от благост! Г. Русафов, ИТБД, 170. Васил се суетеше из стаята и търсеше тенджера, за да вари фасул. М. Грубешлиева, ПИУ, 39. Варя леща. Варя кафе.
2. Държа течност на огън, котлон и под. да ври, да кипи, за да придобие определени качества или за да стане годна за пиене. В много места из отечеството ни варят виното, преди да го налеят в бъчви. Ч, 1870, бр. 3, 95. Варя мляко.
3. Добивам, произвеждам нещо чрез продължително варене на огън, котлон и под. Жените вареха мармалад, а мъжете опушваха бъчвите или стягаха казаните за ракия. Д. Димов, Т, 20. Наскоро имахме и друга беля: забраниха да си варим петмез. Г. Караславов, Избр. съч. II, 187. Тази нощ Герган вареше ракия в казана на тъста си бай Васил Караиванов. К. Калчев, ЖП, 164. Те садят цвекло (чукундур), от което варят захарта и я продават. Ступ., 1875, бр. 3, 24. Койчо не тряба да ходи в това проклето школо; нека по-добре иде да шие пантофе или да вари сапун. Л. Каравелов, Съч. II, 79. варя се страд. Вкъщи настана паника. Точеха се баници, варяха се яхнии, две-три кокошки с отсечени глави се върдаляха сред двора. Г. Караславов, Избр. съч. II, 283. Царските власти научили, че се вари контрабандно ракия и издали много строг закон. Й. Радичков, НД, 227.
ВАРЯ` СЕ несв., непрех. За ястие — вря на огън, котлон и под. Насядали край огъня в широка землянка, където в два големи котела се вареше овнешко месо, хайдутите приказваха за войводата. М. Марчевски, П, 65. На камината на веригата виси черно котле, в което се вари хошаф. Ил. Блъсков, С, 5.
◇ Вари го, печи го. Разг. Каквито и усилия да се полагат (за човек, който не се поддава на благотворно въздействие). Беше на школа, след като го освободиха от председателството, но едва ли с нещо се е променил! Вари го, печи го — все си е такъв и с хубавото, и с лошото. Б. Обретенов, С, 67.
Змии варя. Разг. Много се ядосвам.
Рибата още в морето, той турил на огъня менче да я вари. Разг. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно или не е предстоящо.
ВАРЯ`, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Надвивам, боря (във 2 знач.). Сон ми го варит и ми го кършит, / а немат лудо да ми заспиет. Нар. пес., СбБрМ, 406.
2. Изпреварвам някого, варя се страд. и взаим.
ВА`РЯ СЕ несв., непрех. Диал. Меря си силите с някого; надпреварвам се, надварям се. Като се върнахме от сватбата, варихме се на кушия, пак моята кобила замина и взех пешкиря. М. Кънчев, В, 127. Има един войвода. Ангел войвода, на него никой насреща не може да излезе .. — Тъй ли? — креснал пашата. — Та с мене ли той ще се вари! Та от мене ли по-силен ще да е! Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 318.
ВАРЯ`ГИ мн., ед. (рядко) варя`г, м. Истор. Византийско и древноруско название на норманите, които през IX-X в. предприели грабителски походи в земите на източните славяни. Левенти северняци, облечени в пъстри кожи, разклащаха широки мечове. А до тях диви злооки варяги летяха с двуостри брадви в ръце. Н. Райнов, ВДБ, 61. Руските славяне биле мирен и трудолюбив народ, следователно техните войнствени съседи, т.е. варягите или норманите, са постарале да ги покорят. Знан., 1875, бр. 8, 127.
— От гр. βαράγγοι през рус. варяги.
ВАС. Вж. вие.
ВАСА`Л м. 1. Истор. В средните векове в Западна Европа — земевладелец, феодал, получил поземлено владение от друг феодал (сюзерен), към когото е задължен с някои повинности.
2. Разш. Политически зависимо лице или държава. След два дена замина, като остави при Смилеца Азатин-бея в качество на съветник и прибирач на данъка, условен да му се плаща от васала. Ив. Вазов, Съч. XIV, 17. През същата година двамата се срещнали отново в Станимашката крепост, където императорът подарил на бъдещия си зет и нов васал на латинската империя собствения си кон и две отделения войска. Д. Цончев и др., АК, 11. Всички тия княжества [при Балатон, Каринтия и др.] ся управяли от свои князове, васали на българското господарство. Д. Войников, КБИ, 31. В един старобългарски надпис се чете името Димитър, син Дубов — навярно местен феодален владетел, обявил се за васал на турците. Ст. Михайлов, БС, 140.
— Фр. vassal.
ВАСА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Истор. Който се отнася до васал. От Тракия направиха Източна Румелия, уж автономна, ама я оставиха васална на султана. Д. Спространов, ОП, 91. Събрал беше Баязид не само анадолските си войски, но и западните .. — гърци, сърби и наши съотечественици .. И вървяха васалните войски, размесени между другите, през земи, които Амурат беше завоювал, и не срещаха отпор. Ем. Станев, А, 200. Шишман влязъл в преговори с турците, потвърдил наново васалните си отношения спрямо султана и обещал да плаща редовно васалния данък. Ист. X и XI кл, 1965, 88. Ристич са бил приел на аудиенция от султана, което било знак на приятелски отношения между господаря и васалния княз. З. Стоянов, ЗБВ I, 176. Васално княжество. Васална държава. Васална зависимост.
ВАСАЛИТЕ`Т, мн. няма, м. 1. Истор. Във феодалното общество — зависимост на по-низш по степен и ранг феодал спрямо по-висш; васалство.
2. Юрид. Форма на зависимост между държави, при която държавата-васал е подчинена на държавата-сюзерен въз основа на международен акт. Ние се стремим да отхвърлим нашия васалитет към султана; стремим се да освободим останалите в Турската империя сърби. Ст. Дичев, ЗС I, 250. Мехмед Али, независимият паша на Египет, изразявал васалитета си спрямо Портата само чрез годишен трибут — той го плащал естествено заради своята борба против мамелюците, .. защото властта му над Египет все още била оспорвана. В. Мутафчиева, КВ, 318.
— От. фр. vassalité.
ВАСА`ЛНОСТ, -тта` мн. няма, ж. Истор. Рядко. Отвл. същ. от васален; зависимост, подчиненост. България била самостоятелна държава, която не може вече да живее под опекунството на когото и да е било, нито под никаква дипломатическа васалност. Пл, 1934, бр. 1554, 3. Германското правителство се съгласи да приеме пратениците, но един по един, а не заедно, защото в противен случай щяло да стане нужда предвид на васалността на княжеството да ги представи турският посланик. С. Радев, ССБ II, 518.
ВАСА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който е присъщ, свойствен на васал. Най-после властта господарска начнала да става по-яка; а властта папска и васалска, и владичеството на християнско да отслабва. Г. Йошев, КВИ (превод), 245. Васалски задължения. Васалски права. Васалски отношения.
ВАСА`ЛСТВО ср. Истор. Васалитет (в 1 знач.). Те [някои големи феодали] воювали със съседните държави, .. поставяли се под васалството на чужди владетели, обединявали се с враговете на Търновския цар. Ист. X и XI кл, 80.
ВА`СЕРМАН м. Разг. Васерманова реакция.
— От нем. собств.
ВА`СЕРМАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Васерманова реакция. Мед. Серологичен метод за установяване на сифилисна зараза в човешкия организъм.
— От нем. собств.
ВАСИЛА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Сурвакар; василичар. Стани нине, господине, стани, Стано, отвори ни, / ния не сме лоши ора, / на` сме ние добри гости, / добри гости, коледари, / коледари, василари. Нар. пес., СбНУ XLVI, 318.
ВАСИЛЕ`ВС м. Истор. 1. В древна Гърция преди създаването на робовладелската държава — титла на племенен вожд.
2. Лице с такава титла.
3. Във Византийската империя — титла на император. Василевс Василий II.
4. Лице с такава титла. Византийците знаеха — тези бегълци рано-късно щяха да приемат християнството, щяха да станат най-верни войници на василевса за всички нови войни срещу България. Й. Вълчев, СКН, 8. На трона седеше сух, висок старец… Това беше василевсът — императорът Мануил Палеолог. П. Константинов, ПИГ, 37. В големия далечен град на василевсите и все по-нашироко низ цялата империя кипеше недоволство против Василия втори и против близките му люде, които не бяха много. Д. Талев, С II, 93. Византия е неспокойна. Новият й василевс Василий II подхваща четири похода срещу Охридска България. П. Мирчев, К, 10.
— От гр. βασιλεὐς.
ВАСИЛЕ`ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до василевс. И всичко бих отдал .. — и драгоценностите на дома си, и златото, и почестите василевски, .. за да изкупя само част от лябовта й прежна. П. Константинов, ПИГ, 55. Василевска корона.
ВАСИЛИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. 1. Сурвакар; василар.
2. Мъж, преоблечен със смешни дрехи като старец, който в нощта срещу Нова година ходи по къщите да изпраща старата година и да посреща новата.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВАСИЛИЧА`РКА ж. Диал. Сурвачка, сурвакница.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВАСИЛИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до василичар. Василичарски песни. Василичарска дружина.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВАСИ`ЛОВДЕН, мн. няма, м. Християнски празник — денят на св. Васил, първи януари.
ВАСИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. и диал. Настойник, опекун на малолетен или непълнолетен; отчув. Кога умре някой и останат децата му малки сирачета, тогава се нарежда от общината един настойник от ближните роднини .. Него наричат настойник, васия. С. Бобчев, Н, 1885-1884, кн. 3-4, 363. Ако онези, които съдружествено притежават земи .. са несъвършенолетни, тогази онези земи, които идат за подяла, .. поделят са чрез техните настойници (васии). ДЗОИ II, 12.
— От араб. през тур. vasi.
ВАТ, ва`тът, ва`та, мн. ва`тове, след числ. ва`та, м. Физ. Единица за измерване на електрическа или механическа мощност, равна на работа един джаул за една секунда. Електрическа крушка с мощност 100 вата.
— От англ. собств.
ВА`ТА ж. 1. Леко сплъстен памук или дреб, който се употребява за подплънка на дрехи. Нейният съпруг — с възглавнички от вата върху раменете си, за да изглежда по-едър, се разхождаше около масата. А. Гуляшки, ЗР, 92. Обухме меки панталони, върху тях нахлузихме памуклийки, ватата им бе дебела може би два пръста. Й. Радичков, НД, 128. Шивашка вата.
2. Разш. Спец. Със съгл. опред. Пухкав леко сплъстен пласт от различни влакна (памучни, изкуствени, азбестови, стъклени и др.), който има разнообразно приложение. Медицинска вата. Стъклена вата. Азбестова вата.
3. Трикотажна тъкан, мъхеста откъм вътрешната страна.
— От нем. Watte.
ВА`ТАЛ м. Техн. Основен механизъм на тъкачен стан, чрез който се извършва набиването на вътъка.
ВА`ТАЛА мн., ед. (рядко) ва`тало ср. Рамка на бърдо на ръчен тъкачен стан. — Защо се блъскаш? — казваха й жените, като я завареха седнала пред кросното, хванала с две ръце дръжката на ваталата. — Твоите снахи няма да постелят такива черги. Г. Мишев, ЕП, 211.
ВАТАЛИ`Н м. Плътна мека тъкан, която се употребява за подплата на горна дреха. Вълнен ваталин.
ВАТАЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ваталин. Ваталинова подплата.
ВА`ТАЛОВ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от ватал.
ВАТА`Х м. 1. Остар. и диал. Главен майстор на рударска пещ, на видня. Само писарят, ватахът и гезеджията в един от двата мадана представляваха Махмуд бей при зариването на тялото в скованата от студ земя. А. Христофоров, А, 232. Казваха [рударите] на сгурията „шлякно“, на майстора „ватах“, на самокова „маден“. Вл. Свинтила, СЗЗ, 294.
2. Остар. и диал. Управител на чифлик и надзирател на ратаи. Един ватах разправяше, че когато Йоаким влязъл в палата и зинал да говори на Чоки, внезапно езикът му се свързал и той останал със зяпнали уста. Ив. Вазов, Съч. XIV, 202.
3. Диал. Главатар на русалийска дружина (Н. Геров, РБЯ).
— Вер. от трак. (Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971). — Друга форма: вата`ф.
ВАТА`ХОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е на ватах.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВАТА`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от ватах.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВА`ТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от вата (в 1 знач.). Ватена подплата. Ватени подплънки.
2. Който е подплатен с вата (в 1 знач.); ватиран. Той е стегнат в нова ватена куртка и в нови ватени панталони. Г. Караславов, Избр. съч. III, 74. Вратата се отвори и влезе Борко, изтърси снежинките от яката на късото си ватено палто и го закачи зад вратата. М. Марчевски, ГБ, 100. Ватено работно облекло.
3.* Който е от трикотажна тъкан, мъхеста от вътрешната страна; ватиран. Ватена фанелка. Ватени гащи. Ватено бельо.
ВА`ТЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Индив. Ватенка; памуклийка. През нас, през порите на кожата ни префучават годините-ветрове с лъх на вар и цимент, .. с усещане на скоравени от пот и мраз ватеници около врата като гилотина, с вкус на рядка бобена чорба от общи бригадирски казани. Бл. Димитрова, О, 107. Вечерта едва се вместиха [работниците] по пейките в клубната барака. Мокрите ватеници лъхаха на сняг и умора. Бл. Димитрова, ПКС, 121.
ВА`ТЕНКА ж. Горна работна дреха с дебела ватена подплата, тегелирана отгоре на равни разстояния; памуклийка. От тъмни зори пътувам в рейса за Мадан, претъпкан с непознат народ, облечен във ватенки. Н. Стефанова, РП, 117. Той бръкна във вътрешния джоб на парцаливата си ватенка, показа дебел свитък едри банкноти. Л. Дилов, ПБД, 180. Облякохме по една скъсана ватенка и отидохме .. на строежа на 8-етажната сграда в центъра на града. Ст, 1965, бр. 1008, 3. Всяка вечер секачите, наметнали избелелите си ватенки, сядаха сред бригадирите направо на земята и захласнати слушаха набързо приготвените литературно-музикални програми. Б. Геронтиев, Б, 11.
ВАТЕРКЛОЗЕ`Т м. Остар. Тоалетна с приспособление за механично измиване с течаща вода.
— От англ. water-closet.
ВА`ТЕРЛИНИЯ ж. Мор. Линията върху корпуса на кораб, до която стига водата. Накрая в залива влезе бял кораб, по-малък от другите, наклонен на левия си борд. Той плаваше, потънал над ватерлинията. ЛФ, 1958, бр. 11, 1. Върху бордовете на кораба, особено около ватерлинията, се виждат обраствания — зелени водорасли и белите черупки на рачета „морски патенца“. Д. Богданов, ТА, 59.
— От хол. waterlijn.
ВА`ТЕРПОЛИСТ м. Спорт. Играч на ватерполо. Международният турнир по водна топка в Торино продължи вчера с две нови срещи .. Във временното класиране начело са унгарските ватерполисти. ВН, 1961, бр. 3146, 3. В спортния календар са предвидени редица междуградски срещи с плувците и ватерполистите от Варна, Разград, Лом .. и др. НС, 1958, бр. 29, 2.
ВА`ТЕРПОЛО, мн. няма, ср. Спорт. Състезателна игра с топка между два отбора, която се провежда във вода, като играчите се придвижват чрез плуване; водна топка.
— От англ. water-polo.
ВАТИКА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Ватикан, малък град-държава в Рим, резиденция на папата. На ватиканския престол седеше един от най-амбициозните папи, папа Пий IX, който започна с либерални обещания, а трябваше да управлява в жестока война с либерална Европа. Т. Жечев, БВ, 131. Ватиканската библиотека е богата с ръкописи. △ Ватикански дворци. Ватикански музей.
ВАТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Подпълвам, подплатявам дреха с вата.
2. Разчепквам откъм вътрешната страна трикотажна тъкан, ватирам се страд.
ВАТИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ватирам като прил. 1. За горни дрехи — който е подплатен с вата (в 1 знач.); ватен. Сред тълпата се мушеше дребен мъж във ватиран балтон. Д. Вълев, З, 188. Неговият шофьор внесе дрехите, които Бондарчук не забрави да поръча: дълги до петите шуби и ватирани куртки и панталони. П. Славински, ПЩ, 385-386. Ватирани дрехи. Ватирано облекло. Ватиран костюм за работа при зимни условия.
2. За долни дрехи — който е направен от вата (в 3 знач.); ватен. Нощта бе необикновено студена. Почти не спах, въпреки ватираното бельо и двете дебели одеяла. П. Вежинов, ЗНН, 75. Беше решил да си купи два чифта долни ватирани фланели и гащи. Т. Монов, СН, 95.
ВАТИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от ватирам и от ватирам се.
ВА`ТМАН м. Водач на трамвайна кола. Ватманът постави в действие спирачките. П. Стъпов, ЧОТ, 10. Тя уплашено отскочи настрана. Ватманът продължаваше да звъни; още един миг и тя щеше да остане под колелата на трамвая. М. Грубешлиева, ПП, 134. Курсове за ватмани.
— Фр. wattman.
ВА`ТМАНКА ж. Жена ватман.
ВА`ТМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на ватман или се отнася до ватман. Той е слаб, висок мъж. Преди е бил ватман в трамваите и още носи ватманския си шинел. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 298, 2. Ватманска кабина.
ВА`ТМАНСТВО, мн. няма, ср. Занятие, професия на ватман. — Бе, той .. в Париж трябва да е следвал ватманство. Аз и там такива не съм срещал. Ем. Манов, В, 25.
ВА`ТМЕТРИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Физ. Прил. от ватметър; ватметров.
ВА`ТМЕТРОВ, -а, -о, мн. -и. Физ. Прил. от ватметър; ватметричен. Ватметров метод.
ВА`ТМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване мощността на електрическия ток във ватове. Очите на всички бяха приковани към ватметъра. Стрелката на уреда почна да пълзи нагоре, броейки киловатите: десет… двайсет… трийсет. НТМ, 1967, кн. 10, 16. Ватметър за променлив ток. Ватметър за постоянен ток.
ВА`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Физ. Прил. от ват. Ватов ток.
ВАТРА`Л м. Диал. Желязна лопатка със свит връх, с която се гребе жар в пещ, във фурна; ръжен. За сваляне на подницата от огъня е служел ватралът — също от желязо. Л. Петров и др., БНК, 116.
ВА`ТСЕКУНДА ж. Физ. Единица за измерване на енергия или работа, която е равна на работата, извършена за една секунда от електрически ток с мощност един ват.
ВА`ТЧАС, мн. -ове, след числ. -а, м. Физ. Извънсистемна единица мярка за измерване на количеството енергия или работа, която е равна на работата, извършена за един час от електрически ток с мощност един ват.
ВА`УЧЕР м. 1. Документ, издаден срещу предварително платена сума за дадена услуга, който се използва вместо заплащане с пари при получаването на тази услуга (напр. при пътуване, почивка). Чехия вече не изисква от българи медицинско застраховане, ваучери за предплатен хотел и обратни билети. 24 часа, 2000, бр. 47, 28.
2. Фин. Ценна книга, предоставена от държавата на всеки пълнолетен български гражданин за участие в приватизацията; инвестиционен бон. Народът мери стоте дни [на новото правителство] с аршина на своята кесия, пресмята бъдещето във ваучери и заляга здраво над зимнината. ДТ, 1997, бр. 237, 7. Датата, на която ваучерите ще се появят по пощенските гишета, е 15 юни. 24 ч., 1998, бр. 138, 13. Внесох ваучерите си в инвестиционен фонд „Доверие“.
— Анг. voucher ’документ’. —* Друга форма: ва`учър.
ВА`УЧЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Фин. Който се отнася до ваучер. Ваучерна приватизация.
— Друга форма: ва`учърен.
ВА`ФЛА ж. 1. Специално приготвена печена подсладена тънка кора обикн. на малки изпъкнали квадратчета. Спомням си как се смяхме веднъж, като разказваше за първото си отиване от село във Варна, и как там в Морската градина за първи път си ял сладолед с вафла. Е. Багряна, СбАСЕП, 353.
2. Сладкарско изделие, направено от такива кори, съединени с пълнеж от шоколад, крем и др. Пионерските отряди идваха с песни и както бяха строени, влизаха в театъра .. Мнозина не ги сдържаше, докато почне — тичаха да пият вода, да си купят вафла от бюфета. Л. Галина, Л, 36-37.
— От нем. Waffel.
ВА`ФЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от, на вафла. Тоя нов свят беше в електрическото осветление .., в кръглите тънки, невиждани дотогава вафлени пити — червени и жълтеникави, — които продавачите-албанци носеха върху табли на главите си и които имаха особен, тънък, премаляващ вкус на препечена халва К. Константинов, ППГ, 87. Вафлени фунийки. Вафлени чаши.
2. Който е свързан с производството на вафли. Вафлен цех. Вафлено отделение.
ВА`ФЛИЧКА ж. Умал. от вафла.
ВАХ междум. Диал. Въх, вай, ох. Вах, много се уморих.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВА`ХМИСТЪР, мн. -три, м. Остар. Воен. 1. Чин на старшина в кавалерия или конна артилерия.
2. Лице, което има такъв чин. Сигнал за атака .. Но външното спокойствие не се наруши. Само нараненият кон на вахмистъра два пъти подред се изправи на задните си нозе без да успее да промени мястото си. Й. Йовков, Разк. I, 148. Той заповяда на командира на първи взвод да поеме ескадрона и да го чака на края на града и с вахмистъра и двамата си ординарци отседна пред околийското управление. Ем. Станев, ИК III и IV, 472.
— От нем. Wachtmeister през рус. вахмистр.
ВА`ХТА ж. Мор. 1. Дежурство на командния мостик и в машинното отделение на кораб. На кърмата на „Надежда“ допушваха цигарите си моряците, които постъпваха на вахта при машините и в котлярното отделение. Д. Добревски, БКН, 20. Орхидеев току-що бе завършил вахтата си и сега дежурни бяха старши помощникът .. и Балавачев. Н. Антонов, ВОМ, 64. Най-здравите и издръжливите на морската болест застанаха на безсменна вахта и съзнавайки голямата си отговорност, с всички сили се бореха за хода и курса на кораба. НА, 1958, бр. 3186, 2. Застъпвам на вахта.
2. Дежурна смяна на кораб. — Морска вахта! Постоянно наблюдение силата на вятъра, барометъра, облачността, вълнението и всяко изменение веднага да ми се докладва! Б. Трайков, ВО, 55.
— От хол. Wacht.
ВА`ХТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Мор. 1. Който се отнася до вахта, свързан е с вахта. Нашите кораби са снабдени с най-модерни щурмански съоръжения. Затова точното плаване не е само въпрос на чест за всеки командир, щурман или вахтен офицер, но и тяхно пряко задължение. НА, 1958, бр. 3185, 2. Вахтен капитан. Вахтен кормчия. Вахтен моряк. Вахтен дневник.
2. Като същ. вахтен (вахтени<ят>) м., вахтени<те> мн. Лице, което е на вахта. В четири часа вахтените се смениха и при трапа застана Алтаров. Н. Антонов, ВОМ, 52. На палубата останаха само вахтените, щурманъти Никола Степанич. Гр. Угаров, ПСЗ, 652. Вахтеният съобщи на Драганова, че една лодка заминала преди малко за Гюргево и щяла да донесе някакви хора. С. Радев, ССБ II, 611.
ВАЦИ`НА ж. Остар. Ваксина. Откак изнамериха да пресаждат на децата вацина, голямата шарка или сипаницата трябува май съвършено да ся заличи от разписа на детинските болести. Лет., 1871, 141.
ВАШ, -а, -е и (диал.) -о, мн. -и, членувано съкр. (разг. и поет.) ва`шта (ж.), -о (ср.), мн. -е и (остар. и диал.) ва`шът, род. и вин. (остар.) ва`шего (само за лица от м. р.), дат. (остар.) ва`шему, крат. форма (за трите рода и мн. ч.) ви, притеж. местоим. за 2 л. мн. ч. (и за 2 л. ед. ч. като израз на учтивост). 1. Който е собственост, притежание на лицата, с които се говори, означавани с лич. местоим. за 2 л. мн. ч. вие. — Правете, струвайте, ама гледайте най-напред да си купите къщица. Малка да е .., ама да я знаете, че си е ваша, да знаете, че си имате своя стряха. Т. Г. Влайков, Съч. II, 104. Трябаха пари .. и аз дръзнах да посегна на вашите пари. Ив. Вазов, СбНУ II, 56. — И аз дързновено се покачих на чардака и гледам: във вашия двор тъмно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 33. Искам да купя вашата нива. △ Вашата кола е много красива. △ Вашите дрехи са много елегантни. // Който се отнася до тялото или негови органи, части на лицата, с които се говори. Миньори, вашите дробове са разядени от силикозата. △ Вашите ръце са загрубели от тежкия селски труд. △ Вашите очи преливат от щастие. △ Вашите лица са весели.
2. Разг. Членувано и (остар.) нечленувано. Който е в някакви близки отношения (роднински, приятелски, служебни, землячески и др.) с лицата (лицето), с които се говори. — Ваш Нанко де е, тука ли е? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 144. — Стрино Илчовице, рекох да дойда да те похваля. Ваша Цвета станала мома. Елин Пелин, Съч. III, 108. — Не знам! — каза смутено Вацлав. — Те са ваши хора, българи, вие по-добре знаете! П. Вежинов, ДБ, 242. Нося ви поздрави от вашия син и вашата дъщеря. △ Срещнахме се с вашите роднини. △ Ние сме ваши приятели. △ Вашата съседка. Вашите колеги. Вашият началник.
3. Към който принадлежат като част от някаква общност, група, колектив лицата, с които се говори. Бяхме в планината на разходка. Аз със сестра си бях във вашата компания. Елин Пелин, Съч. II, 176. Аз напущам къща и работа и заедно с жена си ще дойда с вашата чета. Л. Стоянов, Б, 122. Вашият клас. Вашето семейство. Вашият колектив.
4. Който е свързан с мястото, където живеят или са родени лицата, с които се говори. — В столицата има още един от Ведрово! — раздвижи се той. — Знаеш ли го? .. — Как така да не го знаеш — ваш човек! Алекси го викат! А. Гуляшки, СВ, 242. — Ние не сме от вашите места. От Северна България сме. К. Петканов, МЗК, 221. Той е родом от вашия край. △ Вашия град. Вашата улица. Вашия квартал.5. Който се отнася до, свързан е със или е присъщ на лицата, с които се говори. — Бедни хора, почна глухо след малко Балашев: — вие поискахте да ви поуча, че съм бил учен .. Ала вашето тегло е дошло дотам, че не може вече да ви помогне никаква поука. А. Страшимиров, К, 53. Как сте? Надявам се да е прекрасно вашето здраве. Ив. Вазов, ПЕМ, 53. Кажете смело вашите неволи! Ем. Попдимитров, СР, 29. Що искрено не се признайте вий, / страхът от смърт души ви, че сковава. / .. / Защото не животът вам тежи, / а вашта, вашта суета без мяра. К. Христов, Тр, 54. Вашето поведение не ми харесва. △ Как върви вашата работа? △ Това е във ваша полза и ваш интерес. // Който изхожда от лицата, с които се говори. — Вашето мнение ще бъде присъда окончателна за мене. Ив. Вазов, Съч. IX, 66. Ще следвам вашите съвети. △ Вашият отговор на писмото не пристигна навреме.
6. Който е създаден от лицата, с които се говори. Попейте ми, красни македонски деви, попейте ми вашите невинни припеви. Ив. Вазов, Съч. I, 191. Хората с възхищение четат вашите произведения. △ Вашите предмети по ръчен труд са най-хубави.
7. Разг. Обикн. в съчет. с човек, хора. Който се ползва с доверието, благоразположението на лицата (лицето), с които се говори поради общност на идеи, интереси, работа и др. — Няма да ме нахока — заяви уверено Лапнимухата. — Той е наш човек… — Как ваш човек? — Сговорист, де… Г. Караславов, Избр. съч. II, 250. — Бай Марко, не се бойте, ваш човек съм! Ив. Вазов, Съч. XXII, 14. Улови ли се някой в нивите, бил той овчар, бил говедар, наш, ваш — все едно. Глоба на общо основание. Й. Йовков, ВАХ, 198. „Аз ще съм мощен и ще съм храбър със силата и храбростта на целия народ, мощ и сила, в която няма да има наши и ваши!“ — шепнеше вдъхновен той, .., когато селяните викаха на изпроводяк „ура“. Й. Вълчев, СКН, 392.
8. Учтива форма за 2 л. ед. ч. във всички значения, изписвана с главно В. — Аз буквално ще следвам Вашия мъдър съвет, господин Братемойев. Ив. Вазов, Съч. X, 27. — А Вие, господин Драганов .. Останете да си поприказваме. Никак не ми харесва Вашето поведение. П. Спасов, XX, 118. — Не желая да подпиша! — каза твърдо пленникът. — Не Ви насилвам, макар че не е във Ваша вреда! П. Вежинов, НС, 115. • Остар. При титли в официални обръщения. По онова време, господа, имаше между военните доста разгаленички офицерчета .. Тогава още „Ваше благородие“ им казваха солдатите. Ал. Константинов, Съч. I, 290. — Ваша милост, да не сте полиция? К. Петканов, В, 233. — А какво е вашето собствено мнение? — запита князът .. — Моето мнение и да го кажа, не знам дали ще хареса на Ваша светлост. В. Геновска, СГ, 47. Ваше превъзходителство. Ваше височество. Ваше блаженство.
9. Като същ. вашата и (съкр.) вашта ж. Разг. а) Всичко, което е свързано с лицата, с които се говори, с тяхната участ, съдба. — Вашата е лесна: скрий се зад баира и гърми отдалеч — я видиш турчин, я — не. Й. Йовков, Разк. I, 58. — Вземете си, момчета. И пъпеш ще срежа, ако искате, за вас не ми се скъпи. И вашата не е лесна, като ви гледам как тичате насам-натам… К. Грозев, СС, 81. б) Начинът, по който нещо се върши от лицата, с които се говори. — Свърши се тя вашата, майко… Било що било… Сега по нов начин ще живеем. Кр. Григоров, Н, 45. Ние си знаеме нашата, вие си знаете вашата. вашите и (съкр.) ваште мн. Разг. Семейството, сънародниците, близките приятели, съмишлениците на лицата, с които се говори. — Ами още що чините? Какво си правите? Вашите как са? Т. Влайков, Съч. I, 1941, 127. Циганката се изправи, помълча, после отведнъж чистосърдечно и умолително каза: — Господин кмете, пусни го… — От вашите ли е? — надсмя се кметът. Елин Пелин, Съч. I, 221. „Ти ще кажеш ли вашите где са? / Инак, знай — със света се прости!“ В. Андреев, ПП, 83.
◇ Вашата (вашта) вяра (верица). Разг. Грубо. За изразяване на заканително отношение към лицата, с които се говори. „Хей, предавайте се, вашта вяра!…“ — подпоручик побеснял хрипти. О. Орлинов, П, 81. Те лежаха още дълго мълчаливи и неподвижни и чуваха оттатък някой да се дере: — Първи взвод!… Вашата верица! .. Няма да мърдате до втора заповед. Ив. Венков, ХКН, 23.
Вашата (вашта) майка (мама, мамка, мамица). Разг. Вулг. За изразяване на грубо, заканително отношение към лицата, с които се говори. Кокорчето се надигна от ковчега, разбута повехналите цветя, едва успя да каже: — Кво има бе, вашта мама! В. Пламенов, ПА, 115. „Хубаво ме настанихте, вашата мамка. Излъгахте, че уж никаква мелница няма да строите, съборихте на оня нещастник караджейката в Яковци само и само да дигнете цената на вашата виранетина и да ми вземете парите!“ Ем. Станев, ИК III и IV, 392. — Вашта мамица, ще ви научим как се пасе добитък в чужда мера и се гази през чужди ниви! — псуваше първият и тичаше с издигната брадва срещу Янко. ВН, 1960, бр. 2644, 4.
Ваша работа! Ваша воля! Както вие (Вие) желаете. Поизтрезнял, Ванко рязко отказа… — Щом не приемате, ваша работа. Няма да настоявам! М. Грубешлиева, ПИУ, 72. — Къде ще отседнете? — попита Костов. — Не у Кристало!… — сърдито произнесе Ирина — Ваша воля — каза експертът. — После сами ще дойдете у нея. Д. Димов, Т, 482. — Тогава ще помоля фон Гайер да я [Аликс] пренесем веднага с лодката в Кавала. — Ваша работа!… Но струва ми се, че не трябва да злоупотребяваме с услугите на немците. Д. Димов, Т, 496.
На ваше място. Книж. В положението, в което сте вие (Вие). — Добре постъпихте, Спасов, .. Аз бих направил на Ваше място и втората крачка, след първата. Д. Добревски, БКН, 60. Други на ваше място не биха сторили същото.
На ваше разположение съм; на вашите услуги <съм>. Книж. Учтиво уверение, че съм готов да услужа, помогна на лицата (лицето), с които говоря. — Една забележка, господин капитан; не намирате ли, че с такъв великолепен модел като този войник картината би станала… а? — Е, да! Е, да! От утре той е на ваше разположение. Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. — Здрасти, бай Иване! — рече той на другаря и му стисна крепко десницата .. — На вашите услуги, господин Виков! — поклони се още по-дълбоко той. Г. Караславов, Избр. съч. II, 249.
Не е ваша работа. Разг. Не е нещо, което да ви (Ви) засяга; не се месете.
От ваша страна. Книж. От страна на лицата (лицето), с които се говори.
По вашему. Остар. Според вас (Вас), както вие (Вие) мислите, разбирате нещо. Генералът казва: — Дайте най-почтения, работлив и просветен българин за кмет, който да урежда по вашему новата столица. К. Странджев, ЖБ, 69-70.
ВА`ШЕНЕЦ, мн. -нци, м. Разг. Лице от родния край на лицето, с което се говори. — Ти какъв си, господине, по каква работа към наше село? .. — Играе ме един вашенец там, ама тоя път ще му дам да разбере. Елин Пелин, Съч. I, 45. Техният командир веднъж ми каза: — Бай Дойчине, уплашиха ми окото вашенците по жътва. А. Каралийчев, НЗ, 43. — Абе Иване, бре чобане, / .. мен ма мама проводила / да набера ситни китки, / да ги нося на нашенци, / да се пукат вашенците. Нар. пес., СбВСт, 635.
ВА`ШЕНКА ж. Разг. Жена от родния край на лицето, с което се говори. Вашенки са много хубави и пъргави.
ВА`ШЕНСКАТА нареч. Диал. Обикн. с предл. по. Вашенски.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВА`ШЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до или е свързан с родния край на лицето, с което се говори. През всичкото време Куминов ме разпитва за плакатите на вашенското аязмо. К. Караславов, ОХ I, 217. — Все не стига, господине, уж имам малко нивици, ама по нашите балкани не се ражда. Гол камък е то, не е като вашенската земя. Ст. Марков, ДБ, 157. Змейнова сестра Еленка, / тя на Марийка думаше : / — Марийке, снаа братова, / събличай дреи [дрехи] вашенски, / вашенски дреи вълнени, / обличай дреи нашенски, / нашенски дреи змейнови. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 29. Вашенска носия. Вашенски обичай.
2. Като същ. вашенско ср. Разг. Родният край на лицето, с което се говори. — Умря ми жената .. Дирих да повторя .. Питам Мариница: няма ли по вашенско да се намери някоя да се привие. Елин Пелин, Съч. II, 93.
ВА`ШЕНСКИ. Нареч. от прил. вашенски. Разг. Обикн. в съчет. По вашенски. Както е в родния край на лицето, с което се говори. Облича се по вашенски. △ Говори по вашенски.
ВА`ШЕНЧАНИН, мн. ва`шенчани, м. Диал. Вашенец. Защо вашенчани ходят все в Крушуна? Може ли Ставри да прави такова брашно? Кл. Цачев, ГЗ, 21.
ВА`ШЕНЧАНКА ж. Диал. Вашенка.
ВА`ШЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вашенец и от вашенка; младо момче, момиче или дете от родния край на лицето, с което се говори. В коридора го видял Чаушев, хлебарят от града, той бил ранен в ръката. „Има — казал той — едно вашенче в малката стая отвъд.“ Спас влязъл в тази стая и видял Юрдана. Г. Караславов, ОХ I, 387.
ВА`ШИНГТОНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Вашингтон, столица на Съединените американски щати. Вашингтонски музей. Вашингтонска библиотека.
ВАЮ`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Слугувам, като бавя, гледам (дете). Най-после трябува да кажа еще някоя и за пестунките или ваите, които чуват и ваюват (бавят) децата. Й. Груев, КНУ (превод), 115. ваювам се страд.
ВАЮ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ваювам и от ваювам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАЮНИ`ТИ мн. Истор. Славянско племе, което обитавало през VII-VIII в. земите западно от Солун, а по-късно — Южен Епир. Имаше и от ваюнитите — мълчаливи и сурови мъже. Д. Талев, С II, 139. В Македония нахождаме следующите седем славенски племена: ..; 3) смолени .. 6) ваюнити и 7) рунхуни. Т. Шишков, ИБН, 97.
ВА`Я, ва`еш, мин. св. ва`ях, несв., прех. 1. Създавам художествено скулптурно произведение от глина, камък, мрамор, дърво и др. под.; моделирам. — А как върви изкуството? Синьор Пепе тъжно поклати глава: — Изкуството… Някога мечтаех да вая паметници, а сега съм обикновен каменоделец, правя надгробни кръстове и обезсмъртявам смъртните. Д. Спространов, С, 10. И тъй — в музея! Прекрачвам прага на внушителния вход и още от първата зала те лъхва хладният дъх на камък, върху който човешката ръка е ваяла безсмъртие преди шестдесет века. С. Северняк, ОНК, 257.
2. Прен. Изграждам, творя литературен или сценичен образ. И най-чудното бе, че Йордан Йовков, който постига съвършенството на белетрист в някои свои разкази, гдето пластически вае образите на своето въображение, и в драмата успява да даде тези образи в действие. Н. Лилиев, Съч. III, 27. Образите, които майсторски ваеше на сцената, остават свежи и незаличими от времето. Ив. Димов, АИДЖ, 99. вая се страд.
ВА`Я показ местоим. Диал. Тая. — Стойно, мори Стойно, / утре ще ти дойда. / — Немой, лудо, немой, / вая вечер не иди. Нар. пес., СбБрМ, 386.
ВАЯ` ж. Остар. и диал. Слугиня, бавачка на дете. Едва през пятий месяц му понаякне снагата и то вече може да си крепи главата и да сяда. Затова майката, кърмилницата или ваята не бива да силят детето без време да сяда. Й. Груев, КНУ (превод), 88. Из пътя момче минова, /.. Яко я, мале, главено, / главница да си юстави, / я за му, мале, пристана; /яко я, мале, женято / за вая да ма юбцани. Нар. пес., СбНУ XLVII, 103-104.
— От гр. βάγια ’кърмачка, дойка’.
ВА`ЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вая и от вая се. Той [Рафаело] е .. изразил с равна сила онова идеално хубаво, което гърците бяха постигнали в изкуството на ваянето. К. Величков, ПССъч. III, 176. Мраморът на Стара планина е дребнозърнест, мек за художествено ваяне. Й. Радичков и др., ГСП, 11. Аз ви обадих, че изящните изкуства, поезията, живописа, ваянето са още на почит в Италия. С. Бобчев, ПОС (превод), 120.
ВАЯ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. 1. Ваяне. Нийде изкуството на ваянието не е достигнало таквози съвършенство, таквози изящество, както в древна Гърция. Н. Михайловски, РВИ (превод), 71.
2. Скулптурно произведение. Когато ти се мерне ваянието на Левски с примката на шия или пък над тебе се надвеси скръбната бронзова Майка-Родина, коленичила пред загиналите български войни, може да не харесаш тия паметници, но непременно ще се поклониш пред революционното минало на града. Ст. Станчев, НР, 125-126. Слонът ся намира изображен на най-старите индийски ваяния, както е и споменат в тяхното баснословие. ИЗ, 1874-1881, 106.
3. Само ед. Ваятелско изкуство; ваятелство, скулптура. Първите три изкуства — мимиката, ваянието и живописта — изобразяват предмета в пространството. Т. Шишков, ТС (превод), 18. От художества в България са познати следнии, кои българи по предания си учат: дърводелие .., котлярство, зидарство, каменосечие и ваяние. Г. С. Раковски, П I, 142.
ВАЯ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек на изкуството, който вае, който се занимава с ваятелство; скулптор. Върху каменните стени се бореха и кръстосваха мечове не обикновени бранници, а титани. В тях незнайните майстори ваятели бяха вложили своето разбиране за красотата на човешкото тяло. Д. Спространов, ОП, 203. — Ръка на ваятел изкусен нека изсече върху плочата на гроба ми образ на пепелянка, която смуче очи на орел. Н. Райнов, ВДБ, 97. Форумът бива украсен с многобройни статуи на цезари и богове — някои от тях творения на видни ваятели от класическата епоха. П. Делирадев, БГХ, 84. Пречейки ти, враждебните сили ти помагат .. Враждебните сили са нашите ваятели. Те моделират от гранит характера ни. Бл. Димитрова, Лав., 152-153. Ваятелю, желайш ли е дело сяйно, / .. / да обезсмъртиш българската мощ? / .. / Извай от мрамор български селяк. Ив. Вазов, Съч. V, 62.
ВАЯ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Ваятелски. Ваятелно изкуство.
ВАЯ`ТЕЛКА, ж. Жена ваятел; скулпторка. Постепенно под настойчивите волеви пръсти на ваятелката глината отстъпваше и се появяваше човекът, когото аз познавах. ЖД, 1967, кн. 6, 5.
ВАЯ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ваятел и до ваятелство. Ваятелски талант. Ваятелска дарба.
ВАЯ`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Вид изобразително изкуство, чиито творби имат обемна форма и се изпълняват от твърди или пластични материали; скулптура. Тая статуя се счита за едно от най-големите произведения на ваятелството. Ив. Вазов, Съч. XVI, 151. Поколения от артисти бяха изразили през вековете с архитектура, живопис и ваятелство символите на извратеното от католицизма християнство. Д. Димов, ОД, 150. — А моделирането, ваятелството е моята стихия! Д. Калфов, Избр. разк., 299. Влезли в черковата .., но не погледнали на двата реда мряморни статуи, накичени със скъпоценни венци — великолепно произведение на ваятелството. Ст. Ботьов, К (превод), 85.
ВБЕСЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вбеся като прил. 1. Който е обхванат от силен гняв, ярост. Една данъчна инспекторка трябвало да иска охрана от полицията заради вбесен търговец, който .. се опитал да се саморазправи с нея. 24 часа, 2000, бр. 199, 8. Още същата вечер той разказа на майка си за срещата в кафенето, срещу което получи от вбесенаща шивачка възнаграждение десет лева. Й. Попов, ИЖП, 15. Като обясни колко мрази да й се налагат, тя профуча край вбесените си родители и тръшна вратата след себе си.
2. Който изразява силен гняв, ярост. Тя посрещна спокойно вбесения му поглед, сигурна в правотата си.
ВБЕСЕ`НО. Нареч. от вбесен; със силен гняв, ярост. Майката вбесено .. натякваше за неблагодарната природа на хората, някои били забравили честите си гостувания зад граница при тях, многобройните подаръци. И. Велчев, КЕЛ I, 55-56. Тя го погледна вбесено, изумена от наглото му предложение.
ВБЕСЯ`. Вж. вбесявам.
ВБЕСЯ`ВАМ, -аш, несв.; вбеся`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Ставам причина някой да изпадне в силен гняв, в ярост; разярявам, подлудявам. Равнодушието, с което тя му съобщи тази неприятна новина, го вбеси още повече и той, заеквайки от гняв, търсеше да й каже най-обидната дума. И. Петров, НЛ, 139. Али Пехливан беше като луд от ярост .. Филчовите кърпи още повече го вбесиха и като нямаше кого да бие, задърпа юздата на коня, задържа го и с все сила заби стремената в корема му. К. Петканов, X, 173-174. Нищо не го вбесяваше тъй много, както неуредицата. Той, като военен, обичаше реда, обичаше всичко да бъде на определеното му място. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 342. Гласът й, който изпълни бараката като внезапно нахлула мъгла, още повече вбеси Ариф. Зарита я, без да гледа къде… Б. Несторов, АР, 195.
ВБЕСЯ`ВАМ СЕ несв.; вбеся` се св., непрех. Изпадам в състояние на силен гняв, на ярост. Интересно, аз не правя това нарочно, за да ядосвам събеседниците си, но изглежда, че външността ми е такава, защото съм забелязал, че и други хора са се вбесявали, когато започнат да разговарят с мене и да ме съветват. К. Калчев, ДНГ, 5. Малеев съвсем се вбеси: — Звяр! Хората плачат с кървави сълзи, пък ти се хилиш! Ст. Марков, ДБ, 388. Младен стана груб и жесток. В сърцето му нямаше милост вече към нея. Завареше ли я малко нещо весела, радостна, вбесяваше се и й казваше най-тежки думи. К. Петканов, БД, 121.
ВБЕСЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вбесявам и от вбесявам се. Позорните кроежи за бягство от града и от дълга на патриот и защитник на цар и отечество чукаха на съвестта му до вбесяване. Г. Караславов, ОХ IV, 575. Чуден страх имаше Матей Матов от нея… Може би никой не го ядосваше тъй много, не го нервираше до вбесяване, както тя. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 429.
ВБИ`ВАМ, -аш, несв.; вби`я, -и`еш, мин. св. вби`х, прич. мин. страд. вбит, св., прех. Обикн. с предл. в. Вкарвам със сила остър предмет вътре в нещо или със силно чукане, удряне; забивам. — Ще избиете дупка в камъка направо, ще вбиете клин, голям. Сетне — скоби. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 603. На празните доскоро пустеещи места парни чукове вбиваха в земята железобетонни цилиндри. Г. Готев, ПШ, 86. И повторно в гърди му като вби / ханджара, викна стръвният убиец: / — Мен нейни думи — тебе моя нож! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95. вбивам се, вбия се* страд.
ВБИ`ВАМ СЕ несв.; вби`я се св., непрех. С предл. в. 1. Прониквам, навлизам навътре в нещо. Арсо сграбчи с две ръце горните редове на бодливия тел .. Той не почувствува колко дълбоко се вбиха в дланите ръждивите шипове на тела. ВН, 1960, бр. 2623, 4. Тримата решиха четата да се вбие в един гъст лещак, .. и така да изчакат стъмняването, а през нощта да се измъкнат незабелязано от обръча. Д. Ангелов, ЖС, 421.
2. Прен. Прониквам дълбоко в съзнанието. В съзнанието му неволно беше се вбило числото 13, на което окончаваше поредният номер на Евгени Милев в списъка. Д. Ангелов, ЖС, 602.
◇ Вбивам / вбия в главата на някого нещо. Разг. С повтаряне, с напомняне правя нещо да залегне в съзнанието на някого и трайно да го запомни, запамети. — Постоянно трябва да им вбивам в главата най-елементарни истини — измърмори Манчев. К. Калчев, СТ, 35.
Вбивам / вбия клин. Книж. Развалям добрите отношения между приятели, приятелски страни, внасям разцепление между съюзници.
Вбивам се / вбия се като клин (клинец) в нещо. Оставам дълбоко, силно, трайно в нещо (памет, съзнание и под.). Той се вторачи напред и настрани, но никъде не се мярна оная пъстра блуза, с която девойката бе облечена снощи и която като клинец се вби в паметта му. Г. Караславов, ОХ IV, 371.
Вбивам си / вбия си в главата нещо. Разг. Втълпявам си нещо, което остава трайно, дълбоко в съзнанието ми.
ВБИ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вбивам и от вбивам се.
ВБИЧА`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вби`ча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Ставам упорит, твърдоглав.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВБИЧА`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вбичавам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВБИ`ЧА СЕ. Вж. вбичавам се.
ВБИ`Я. Вж. вбивам.
ВБОДА`. Вж. вбождам.
ВБО`ДВАМ, -аш, несв.; вбо`дна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вбо`днат, св., прех., Диал. Бодвам нещо навътре, вбодвам се, вбодна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВБО`ДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вбодвам и от вбодвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВБО`ДНА. Вж. вбодвам.
ВБО`ЖДАМ, -аш, несв.; вбода`, -е`ш, мин. св. вбо`дох, прич. мин. св. деят. вбол, св., прех. Бода нещо навътре; забождам. — Няма значение дали си вбол иглата в дланта или си ударил с длан върху иглата. Ст. Волев, МС, 106. Претрошен е десният му крак — / и сабя счупена острилото си вбола / в разръфано бедро… П. П. Славейков, Събр. съч. III, 251. вбождам се, вбода се страд.
— Друга (диал.) форма: вба`ждам.
ВБО`ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вбождам и от вбождам се.
— Друга (диал.) форма: вба`ждане.
ВВЕДА`. Вж. ввеждам.
ВВЕДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въведение.
ВВЕ`ЖДАМ, -аш, несв.; введа`, -е`ш, мин. св. введох, прич. мин. св. деят. ввел, св., прех. Остар. Книж. Въвеждам. Среща те почетният старец-игумен и след първите поздравления бърза да те введе в черквата. Ив. Вазов, Съч. VII, 55. Гавазина .. почна да възлиза по стълбите, като кроеше в главата си план как да устрои срещата .. и реши да почука на вратата и да введе бащата без предварителен доклад. А. Константинов, Съч. I, 288. И в подземията на голямата преславска тъмница введоха сетния апостол. Н. Райнов, КЦ, 80. Във времето на Султан Селима III .., който най-напред начна да ввежда реформи в Турция, по сичката държава настана таквоз разстройство, щото чудно е даже как можа османското царство да претърпи такваз опасна криза. Г. Бенев, БК (превод), 12. Растящата любов на народа към тези представления ввела в обичай да представят на един път не една трагедия, но три трагедии една подир друга. Н. Михайловски, РВИ (превод), 129. ввеждам се, введа се страд.
ВВЕ`ЖДАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от ввеждам и от ввеждам се.
ВВЕРЯ`. Вж. вверявам.
ВВЕРЯ`ВАМ, -аш, несв.; вверя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Поверявам, доверявам. Позволете да вверя вам мое мъничко сокровище, то у вас ще бъде по-добре запазено, нежели нейде другаде. С. Радулов, ГМП (превод), 205-206. Египтените мислели за разумно да вверяват пазенето на господарството на человеци земепритежатели, които затуй ще полагат сичкото си старание за отбрана на отечеството. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 29. Вверявам я [дъщеря си] на отеческото ти сърце, на вечното ти милосърдие, ти ще бодърствуваш над нея по-добре. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 35. По-напред — да дойде момък при него най-съкровена болка да му ввери, той ще го изпсува и ще обърне на смях. П. Тодоров, И I, 119. вверявам се, вверя се страд.
ВВЕРЯ`ВАМ СЕ несв.; вверя` се св., непрех. Остар. Книж. Поверявам се, доверявам се. Не на камък, не на дърво, не на слонова кост, но в самаго себе си той желаял да произведе сяка красота на добродетелния живот .. и в тези, които са вверят на неговото учение и направление. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 195.
ВВЕРЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от вверявам и от вверявам се.
ВГА`ЗВАМ, -аш, несв.; вга`зя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Остар. С предл. в. Влизам навътре в нещо с газене; нагазвам. Като додоха до една малка речица, Татарка, която се втичаше в Днепър, вгазиха във водата с конете си и плаваха по нея много време. Н. Бончев, ТБ (превод), 19-20.
ВГА`ЗВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вгазвам.
ВГА`ЗЯ. Вж. вгазвам.
ВГЛАВЯ`. Вж. вглавявам.
ВГЛАВЯ`ВАМ, -аш, несв.; вглавя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. 1. Наемам някого да работи; ценявам, главявам.
2. Сгодявам. вглавявам се, вглавя се страд.
ВГЛАВЯ`ВАМ СЕ несв.; вглавя` се св., непрех. Диал. 1. Главявам се, ценя се на работа.
2. Сгодявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВГЛАВЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вглавявам и от вглавявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВГЛЕ`ДАМ СЕ. Вж. вглеждам се и вгледвам се.
ВГЛЕ`ДВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал); вгле`дам се, -аш се, св., непрех. Вглеждам се. Жените го харесваха и се вгледваха в него. Ив. Вазов, Съч. X, 115. Двамата се вгледват към потъмнялото прозорче и мълком се вслушват в шушненето на овошките. Ив. Кирилов, Ж, 50. Момъкът се вгледваше по надписите на дюгени от двете страни на улиците, като да търсеше нейде да спре. А. Страшимиров, А, 117.
ВГЛЕ`ДВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вгледвам се; вглеждане.
ВГЛЕ`ЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; вгле`дам се, -аш се, св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Насочвам погледа си към нещо и съсредоточено го гледам; взирам се. Костадин спря коня и като сложи ръка над очите си, вгледа се в жената. Беше Христина. Ем. Станев, ИК I, 163. Още петнадесет минути! Командирът потегли обратно, като продължаваше да се вглежда в лицето на войниците. Кой ли от тия, които сега виждаше .., нямаше да се върнат никога в родината? П. Вежинов, ВР, 261. Вгледах се добре. Пътят, плетищата и нивите бяха същите, но махалата не приличаше на онази махала, която бях виждал есента. Сл. Трънски, Н, 140. Децата се вглеждаха в нея, Дона улавяше втренчените им погледи, пълни с неясно съчувствие и уплаха. Д. Талев, И, 424. Понякога моята внучка спира играта и сяда на коленете ми. чистите очи се вглеждат в моите. З. Сребров, Избр. разк., 168.
2. Прен. Съсредоточавам вниманието си, насочвам съзнанието си върху нещо с цел да го разбера, опозная; вниквам. Иван Белин обичаше да се вглежда внимателно във всяко нещо, да вникне в него, да го проумее. Й. Йовков, ВАХ,* 149. — Малко сме познавали хората си, бай Нончо! Малко сме се вглеждали в работите им. А. Гуляшки, СВ, 118. Пък и не беше свикнал твърде да се вглежда в собствените си преживявания — това прави човека колеблив, размеква го, води го до грешки. Ем. Манов, ДСР, 38.
ВГЛЕ`ЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от вглеждам се. Тази книга е документална, но тя няма задача да бъде исторически изчерпателна. Моите подбуди са повече вътрешни: едно вглеждане в ония априлски дни на 1925 г., които почти три десетилетия бяха зловеща тайна в съзнанието на народа. Н. Христозов, ПД, 5.
ВГЛЪ`БВАМ, -аш, несв.; вглъ`бна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вглъ`бнат, св., прех. Диал. Вдълбавам; вдлъбвам (Н. Геров, РБЯ). вглъбвам се, вглъбна се страд.
ВГЛЪ`БВАМ СЕ несв.; вглъ`бна се св., непрех. Диал. Обикн. с предл. в. Вдълбавам се навътре; хлътвам, вдлъбвам се. Тя [Елка] беше твърде натегнала вече, лицето й посърна, очите се вглъбнаха в орбитите, на никому за нищо не се оплакваше. Г. Райчев, Избр. съч. I, 147.
ВГЛЪ`БВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вглъбвам и от вглъбвам се; вдълбаване, вдлъбване.
ВГЛЪБЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от вглъбя като прил. Който показва съсредоточено внимание, насочване на съзнанието към нещо; задълбочен, вдълбочен. По вглъбения израз на очите му, по особената съсредоточеност, с която гледаше своите недовършени още работи, разбрах, че скоро ще се върне. Ст. Христозова, ДТСВ, 7. В тоя поглед имаше нещо зряло, спокойно, мъдро, уверено и вглъбено. Й. Йовков, Разк. III, 199.
ВГЛЪБЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Състояние на вглъбен; вглъбеност. Моливът виртуозно очертава свитките зад коленете — Бешков уж е вглъбен, но това вглъбение е измамно. Ал. Гетман и др., СБ, 255.
ВГЛЪБЕ`НО нареч. Книж. С дълбоко внимание; съсредоточено, задълбочено, вдълбочено. Аз често отивах при нея, сядах до възглавницата й и напевно й четях „Под игото“. Тя слушаше вглъбено и ме милваше по косата. К. Калчев, ПИЖ, 25. Той е работил извънредно вглъбено над ролята. Всяко негово движение, жест и мимика са осмислени, осъзнати, дълбоко почувствувани. ВН, 1960, бр. 2609, 1.
ВГЛЪБЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на вглъбен; задълбоченост, съсредоточеност, вдълбоченост. Ето какви страшни стихии дремят в тая тайга, .. докато вървяхме през нея, ми се струваше, че тъкмо тя е оформяла сибирския характер, дала му е много от своята вглъбеност. Й. Радичков, НД, 27. Трите години след 1789 — годината, в която Селим бе станал султан, го измениха на лице, отнеха на чертите му младежката пламенност и страстна вглъбеност. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 388. Поетична вглъбеност.
ВГЛЪ`БНА. Вж. вглъбвам.
ВГЛЪ`БНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вглъбна като прил. Остар. и диал. Който е вдаден навътре; вдлъбнат. Повърхността на костите не е съвсем гладка; на нея ся намират много избучени и вглъбнати места. М. Бракалов, ФА, 7.
ВГЛЪБНАТИНА` ж. Остар. и диал. Вдлъбнатина. Личните [лицевите] кости, сами или в съединение с лобните, образуват вглъбнатини, които служат за вместилище на чувствата, като очите, носа, ухото и др. М. Бракалов, ФА, 11.
ВГЛЪ`БЯ. Вж. вглъбявам.
ВГЛЪБЯ`ВАМ, -аш, несв.; вглъбя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Книж. Съсредоточавам, вдълбочавам (обикн. поглед). Детето вглъби погледа си: съобразяваше нещо. После устните му потрепераха: — … татко Нахим беше добър… О, добър! А. Страшимиров, Съч. V, 249.
ВГЛЪБЯ`ВАМ СЕ несв.; вглъбя` се св., непрех. Книж. Обикн. с предл. в. 1. Намирам се, врязвам се навътре в някаква плоскост, повърхност. Те стигнаха до един широк коридор, кривнаха наляво. По начупените в различни форми стени се вглъбяваха ниши. Н. Стефанова, ОС, 194.
2. Обикн. за пътека и под. — врязвам се навътре в нещо (гора, местност и под.) или в дълбочина. Черна ивица сечеше зеленината на нивите на тая страна, вглъбяваше се и лъкатушеше като коритото на река. Й. Йовков, Ж 1945, 122. Пътечка лъкати и се вглъбява / навътре в сенки смолесто прохладни. Бл. Димитрова, Л, 65.
3. Навлизам навътре или надълбоко в нещо (местност и под.). Вятърът шумоли в листата им [на дърветата], вглъбява се надолу из урвата и чине ви се, че слушате да тече на дъното на дола някоя река. Ив. Вазов, Съч. XVI, 12. Не зная как се в тоя лес вглъбих, / .. кога от правий път се отклоних! К. Величков, Ад (превод), 5.
4. За очи — поради рязка, внезапна промяна в израза изглеждам така, като че ли хлътвам навътре. Домакинята разля неспокойна усмивка по загорялото си от годините лице, тя почувствува предстоящата буря. Еврейката се дигна бавно; бледомаслинените й очи се вглъбиха и загоряха. А. Страшимиров, Съч. V, 166. Лицето му мигом покри смъртна бледина, очите се вглъбиха и замръзнаха със стъклен блясък. Помислих, че ще падне. Г. Райчев, Избр. съч. I, 207-208.
5. Прен. Насочвам мислите, съзнанието си към нещо, старая се да проникна в същността му; съсредоточавам се, вдълбочавам се, задълбочавам се. Аз пях за България, ..; аз се вглъбявах в историята й. Ив. Вазов, ВЮ, 77. Досега повече от любопитство, без да се вглъбява и да търси кое е добро и кое е зло, тя слушаше всичко. Й. Йовков, ЧКГ, 207.
6. Прен. Напълно се отдавам на свои мисли, настроения, като се откъсвам от заобикалящата ме действителност. Оживлението по лицето на лелята изчезна пак, тя отново се приведе като истинска старица, вглъби се в себе си, сякаш скъса с тоя свят на лъжите и измамите. Г. Караславов, ОХ III, 486. Той се разтрепера, затвори апарата и се вглъби в собственото си горчиво усамотение. К. Калчев, ЖП, 361. Притворих очи и притиснах челото си с длан… Това ми помагаше да се вглъбя в себе си, да се откъсна от действителността. Й. Демирев и др., ОС, 17. Видях го, че се вглъбява. Сетне в резултат на онова, което премисли, ми каза: — Аз предварително зная, че не съм на печелившата страна. М. Радев, СР, 56.
ВГЛЪБЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вглъбявам и от вглъбявам се; вдълбочаване, съсредоточаване, задълбочаване. Обикн. с предл в. В тоя мъж насреща си тя намери нещо свое — това вглъбяване във всяко дело, което човек върши, това отдаване докрай, без което .. не бива да се залавяме за нищо. А. Дончев, СВС, 186. Той [Димчо Дебелянов] желае да се завърне в бащиния дом „когато вечерта смирено гасне“. Това е обстановка за вътрешно вглъбяване, за интимно изживяване. Лит. X кл, 309. Дора Габе идва до проблемите на големия ден чрез поетическо вглъбяване и осмисляне на преживяното в собствения жизнен и творчески път. Пл, 1969, кн. 6, 48.
ВГНЕ`ЗДВАМ, -аш, несв.; вгнездя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Вгнездявам; вгнездям. вгнездвам се, вгнездя се страд.
ВГНЕ`ЗДВАМ СЕ несв.; вгнездя` се св., непрех. Рядко. С предл. в. Вгнездявам се; вгнездям се. Той виждаше как бавно в душата му, покрай всичко друго, се вгнездва и някакъв безумен, непонятен страх. Г. Райчев, Избр. съч. II, 47.
ВГНЕ`ЗДВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вгнездвам и от вгнездвам се; вгнездяване, вгнездяне.
ВГНЕЗДЯ`. Вж. вгнездвам, вгнездявам и вгнездям.
ВГНЕЗДЯ`ВАМ, -аш, несв.; вгнездя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Поставям, слагам нещо в тясно, прикрито място; загнездвам, загнездям, вгнездвам, вгнездям.
2. Прен. Правя нещо да залегне, да заседне дълбоко, здраво в душата; вгнездвам, вгнездям. Непознатият използува зърната на недоверието, за да вгнезди в младежките души своята философия на скептицизъм и човеконенавистничество. Ив. Остриков, ППА, 60. С народа остани в борбата кобна, / бъди му страж .. та никой да не смей / в гърди му да вгнезди змията злобна. Ив. Вазов, ВМ I, 133. вгнездявам се, вгнездя се страд.
ВГНЕЗДЯ`ВАМ СЕ несв.; вгнездя` се св., непрех. С предл. в. 1. Остар. За птица — правя си гнездо в нещо. Две ластовици се вгнездили в комина. Ст. Младенов, БТР I, 265.
2. Настанявам се някъде, обикн. в прикрито, затулено място като в гнездо; загнездвам се, вгнездвам се, вгнездям се. Всички гледали на нея [гората] като на плячка и всеки се мъчел да я докопа. Чорбаджи Вечо и тоя път „повел хорото“; вгнездил се в единия й край, направил си мандра и всяка година взел да провърта в огън по един околник — да е по-широко на овцете му. Н. Хайтов, ПП, 16. На около 500 метра от водопада в тази непристъпна планинска крепост се е вгнездило едно от най-ценните съкровища на древната корейска култура — будисткият манастир „Кванимса“ от епохата Корьо. Т. Генов, Избр. пр, 334. В душите им измъчени остана / блед спомен лятото, когато на Балкана / се тук те вгнездиха, малцината на брой. П. П. Славейков, Мис. XVI, 19. • Обр. Гласът на запевача отзвъня във вечерния, синкав като поцинкована ламарина въздух и над уличката .. се вгнезди необяснима тъга. Д. Вълев, З, 124.
3. Прен. Обикн. за мисли, чувства и др. — засядам, залягам дълбоко, здраво в душата, в съзнанието.; загнездвам се, вгнездвам се, вгнездям се. Разказът на Андрея беше за него убедителен и разсея тежкото съмнение, което се бе вгнездило в душата му. П. Славински, ПЗ, 257. Не исках да повярвам, че омраза се е вгнездила в сърцето ми. Й. Демирев и др., ОС, 96. Стоян бе вече току навлязъл в петдесетте си години .. но кой знае как и откъде се бе вгнездила в него егоистичната мисъл, че говедар като него в цялото село не би се намерило. Н. Попфилипов, ВД, 4. Аз се опитвах да бъда спокоен, да не обръщам внимание на сътрапезника си, но помня, че още тогава се вгнезди в душата ми едно чувство на раздвоение, което никога не ме остави. Г. Райчев, Избр. съч. II, 125.
ВГНЕЗДЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вгнездявам и от вгнездявам се; загнездване, загнездяне, вгнездване, вгнездяне.
ВГНЕ`ЗДЯМ, -яш, несв. (рядко); вгнездя`, -и`ш, мин. св. -и`х св., прех. Вгнездявам, вгнездвам. вгнездям се, вгнездя се страд.
