Речник на българския език/Том 2/341-360

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

с внимателна настойчивост лакътя си от силните му пръсти. Др. Асенов, СВ, 148. Направих му внимателна забележка да не закъснява повече.

ВНИМА`ТЕЛНО нареч. 1. Със съсредоточеност, внимание. Противоп. разсеяно. Никола, Димитър и Илия гледат внимателно и напрегнато на тази страна и се мъчат да намерят войниците, които бяха изгубили из очи. Й. Йовков, Разк. I, 77-78. — Което мога да ти кажа сега, ще ти го кажа. Слушай внимателно! Н. Райнов, КЧ II, 6. — Вие послушайте по-внимателно. Как могат да пеят така механизми? Това са живи птички. Ем. Станев, ЯГ, 114. Той слушаше внимателно какво разказваше един от събеседниците му. Ив. Вазов, Съч. VI, 6. Непознатият сеньор се интересува за най-новите коли: разглежда ги внимателно. Св. Минков, ДА, 96. // Със старание да не се допусне грешка, да не се причини нещо лошо; старателно, грижливо. Навело се момчето, взело го [пиленцето] внимателно и го прибрало в пазвата си. А. Каралийчев, МО, 4. Сръчно [Яна] откъсваше с кривлица гроздовете и внимателно ги слагаше в кошницата. К. Петканов, СВ, 185. Щом към фактите се подхожда внимателно и непредубедено, историческата истина не може да остане скрита. Ив. Унджиев, ВЛ, 7. Бе конят опитен и стар / колар. / Умееше каруцата да тегли / така внимателно, / така старателно, / че тежкия товар във нея негли / бе негов собствен. Хр. Радевски, Б, 23. // Със съобразителност, предпазливо. Като излезе тихо на улицата, Борис Глаушев внимателно се огледа в тъмнината и продължи нагоре, все покрай стените, с тихи стъпки. Д. Талев, И, 125. Внимателно, предпазливо, с недомлъвки, Игнатий започна да говори на госта си за онова, което вече единствено владееше ума му. Ст. Дичев, ЗС I, 98.

2. Учтиво, деликатно, тактично. — Е, съседе? — запита го той [дъбът] дружелюбно, внимателно, да не го докачи пак някак си Сега няма ли да поразореш тук-там? П. Бобев, ГЕ, 30. Когато цивилният полицай, който ни посрещна на перока на Триестката гара, внимателно предупреди да не се правят снимки, стана ясно, че спорът още не е завършил. Ив. Мирски, ПДЗ, 39. На големи празници, Коледа и Великден, му пращаше по някоя и друга лира. И това правеше твърде внимателно, за да не го засегне, познавайки самостоятелния характер на сестриника си. Д. Спространов, С, 74. Всяко голямо страдание поражда и голяма любов, и Стоил се отнасяше сега към Делча прекалено внимателно, нежно и дори галено. Й. Йовков, Разк. I, 52.

ВНИМАТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество или проява на внимателен. В училище учителите приказваха за Смирикарова. На всички беше допаднала неговата любезност, неговата внимателност. Ст. Чилингиров, РК, 64-65. — Мечешка внимателност! Още по-внимателно ако може … Оттук чувам как дрънчат стъклениците. П. Вежинов, ЗЧР, 59. Когато понякогаш, .., се решаваше да наруши благоразумното си правило, той по-напред с голяма внимателност слухтеше и душеше. Ив. Вазов, Съч. IX, 77.

ВНИМА`Я, -а`еш, несв., непрех. Остар. Внимавам. Стига вий да имате само добра воля, .., ний ще ги [вашите погрешки] пощадим .. добре внимайте в урока си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 370. Само да внимаем да не оставим да посяга детинската ръка на неузрели овощия. Лет., 1874, 96. внимая се безл. Още повече трябува да ся внимае, когато има да ся отгляда детето без ненка; тогава през пръвите месяци бива да ся дава на детето само каплива храна. Й. Груев, КН 7 (превод), 75.

— От рус. внимать.

ВНИ`САМ, -аш, несв. (остар. и диал.); внеса`, -е`ш, мин. св. вне`сох, прич. мин. св. деят. вне`съл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Внасям; внося, вносям. Първото оживление в чаршията внисаше чичо Петър Хрътката. Ст. Чилингиров, ХНН, 12. Реката носи голямо имане от една земя в друга, в далечно море, в което го вниса из широко устие вече не с малки враници, а с големи корабе. Д. Манчев, БЕ II, 98. Сладка песен още не изпели / и се открехна тихом вратата, — / шарена и плоска вниса момата, / за песнопойци в жад премалнели. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 110. Двете си деца намира, / Радка и Райна, двенките, / че ги във избата вниса. Нар. пес., СБНУ XLVI, 227. внисам се, внеса се страд. В тия кутии са турга семето ..; после са внисат в одаята. З. Княжевски, ПРШ (превод), 62. Всеки ученик плаща триста лева такса за учение, която се вниса на два срока. БД, 1909, бр. 30, 1.

ВНИ`САНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от внисам и от внисам се. — Из Ц-д пишат; .. Да са възпре какво да е внисане на оръжие и муниция в Сърбия и Черна гора. НБ, 1876, бр. 37, 146.

ВНИ`ША СЕ, -иш се, св., непрех. Диал. Втурна се. Той се вниши, засилен да се хвърли у вапора през отворената още врата. Ил. Блъсков, ПБ III, 86.

ВНОС, вно`сът, вно`са, мн. (остар.) вно`сове, след числ. (рядко) вно`са, м. 1. Само ед. Доставяне, внасяне в страната на стоки и др. от чужда страна за вътрешния пазар. Противоп. износ. Никнеха всеки ден нови фирми за внос и износ. Сл. Трънски, Н, 124. Европейският внос се усили поради новите нужди и поради промяната във вкусовете на населението. С. Радев, ССБ I, 249. Отдавна не бях виждал внос на изобразителни творби и отначало това ме [Бешков] развесели. Ал. Гетман, СБ, 138. Износът на жито, дърва, коноп и други руски произведения за Англия, както и вносът на английски индустриални произведения били прекратени. Ист. X кл, 37.

2. Само ед. Прен. Остар. Ценен принос, заслуги в някакво дело; влог. Високо уважаемий граф Николай Павлович! В 25-годишнината на Руско-турската освободителна война мисълта на всеки истински славянин неволно се спира върху величието на личния ваш внос в това свето дело. Пряп., 1903, бр. 10, 4.

3. Остар. Вноска (в 1 знач.). При такива условия Ботев не можеше вече да печата „Знаме“ в печатницата на Каравелов и бе принуден да купи печатницата на „старите“, като плати впрочем един малък внос. Г. Бакалов, Избр. пр, 230. А пък избралите Павел Бончева на 19 януарий т.г. за председател, като не са внесли никакви вносове, избора на настоятелството според устава считаме за незаконно и оттам втората идея за преустройството на дружеството. Пряп., 1903, ор. 7, 4.

◇ Членски внос. Периодично внасяна парична сума за право на членуване в някаква организация. Парите, които Ценович му бе дал, се свършваха вече, но организацията щеше да черпи и занапред средства .. „Ще въведа членски внос, и то редовен, ежемесечен“ — реши той. Ст. Дичев, ЗС II, 317.

ВНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който се отнася до внос (в 1 знач.). Зазвънтяха телефони до вносните централи с искания да се увеличат доставките на суровини за догодина. Р. Михайлов, ПН, 111. След подаръците идват и по-големите примамки и обещания: богата пенсия, представителство на чуждо вносно дружество — например фирмата „Райнметал“. Е. Каранфилов, Б III, 43. Казах му [на колегата] освен това, и то съвсем категорично, че вносното мито за такава кола е твърде високо. Ем. Манов, В, 47. Вносна търговия.

2. Който се внася от чужбина; чуждестранен. Боите бяха вносен артикул, а внос не ставаше. Б. Болгар, Б, 127. Облечен в светлошоколаден костюм от вносна вълна и с мека шапка в същия цвят, Вълков замина за София. Ст. Марков, ДБ, 155. Бил внимателен човек, правел й подаръци всеки месец и й давал валута за вносна козметика. И. Попов, БНО, 127. Вносни стоки.

3. Който е свързан с вноска (в 1 знач.). Прелистваше, премяташе разни касови и квитанционни книги, сверяваше банкови извлечения, вносни листове и все не можеше да се добере до нищо. Д. Калфов, Избр. разк., 7. Вносна бележка.

4. Остар. Грам. За дума или изречение — вметнат. Между запетая ся полага сяка вносна дума или събрание от вносни думи, които могат да ся отпуснат, без да ся повреди мисълта на речта. Ив. Момчилов, ПСЕ, 174. Със скобки ся отделя вносното предложение, което не състои в граматическа связ с другите. Ив. Момчилов, ПСЕ, 178.

5. Като същ. вносно ср. Стока, която е внесена от чужбина. На площадчето зад гарата експертите забелязаха само една жива душа. Това бе сравнително млад човек — навярно около петдесетте — облечен целият във вносно, ала с една дива тъга в очите. Хр. Пелитев, АЧ, 21.

ВНОСИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което внася пари за съхранение срещу лихва в кредитен институт (банка или спестовна каса); вложител. Броят на вносителите в ДСК непрекъснато расте.

2. Лице, фирма или държава, която внася стоки, суровини и др. от друга страна. До нас имаше запустял двор с едноетажна рахитична постройка — бивша собственост на някакъв вносител на едро от Третия Райх. В. Ченков, ВН, 1958, бр. 2248, 4. Германия става вносител на готови продукти. Нейната обработваща индустрия бързо запада. РД, 1950, бр. 120, 4.

3. Книж. Лице, което внася нещо за обсъждане, предлага нещо за разглеждане и одобрение пред събрание. По законопроекта за митниците взе думата вносителят му — министърът на външната търговия. ВН, 1960, бр. 2657, 1. Народните представители .., бяха внесли законодателно предложение за даване на лична народна пенсия на драматическите артисти Матей и Маня Икономови .. А ето що казват в мотивите вносителите на решението: „Между духовните ратници на България заемат съответно място и артистите Матей и Маня Икономови.“ К, 1926, бр. 74, 2.

ВНОСИ`ТЕЛКА ж. 1. Жена, която внася пари за съхранение срещу лихва в кредитен институт (банка или спестовна каса); вложителка.

2. Държава или фирма, която внася стоки, суровини и др. от друга страна. България е вносителка на машини.

ВНО`СКА ж. 1. Парична сума, която се внася, обикн. периодично, за изплащане на задължение, за спестяване, за право на членуване в някаква организация и др. Всичко, което си купил, трябва да се изплаща. Вноските понякога са толкова големи, че ангажират почти цялата заплата. П. Вежинов, ДМ, 41. — Ами кога ще бъде напълно готов апартаментът ти? — Напролет ще вляза… Това е последната вноска. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Много редовно и точно той събираше членските вноски .. но с хората малко говореше, понякога минаваше само с едно добър ден. Г. Караславов, ОХ IV, 328-329. Капиталът на тази каса се събираше от редовни месечни вноски, мисля, по 1 лев на член, и еднократни влогове. СбЦГМГ, 312. Встъпителна вноска. Застрахователна вноска. Осигурителна вноска.

2. Остар. Грам. Цифрови означения, сочещи реда при изброяване. А в сегашното употребление, каквото синките просвещени народи ги [препинателните знаци] употребяват, прилагат ся йоще: 1) Почивателна (-) 2) Кавички („ “) 3) Вноски: 1, 2, 3, 4. Ив. Момчилов, ПСЕ, 171. С вноските ся означава това място в речта, на което ся относят поставените надолу редушки. Ив. Момчилов, ПСЕ, 179.

ВНО`СНО-ИЗНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който се отнася до внос и износ. „Смятаме, че трябва да се национализира и вносно-износната търговия на едро…“* Т. Кюранов, АП, 92. Вносно-износна централа.

ВНО`СЧИЦА ж. Умал. от вноска; малка вноска.

ВНО`СЯ, -иш, мин. св. -их, несв. (остар.); внеса`, -е`ш, мин. св. вне`сох, прин. мин. св. деят. вне`съл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Внасям; внисам, вносям. Така тъкмя и ние с Тошо да направим: .. ще си направим един сговор пред хора — ето е`, аз толкова вноса, това и това е мое, каквото спечелим, еди-как ще си го делим — и тогава ще подкачим работата. Т. Влайков, Д, 1891, кн. 3, 121. Тя пестяше, зачтото знаяше, че мъж да вноси с кола, а жена да износи с игла, пак къща опразнява. Й. Груев, КН 4 (превод), 83. Всеки от другарите зима по една или по няколко деленици, и чтом ся запише член на дружеството, вноси една част, напр. една пета и половина от сумата на акциите, колкото е земал. Лет., 1874, 219. внося се, внеса се страд. Съдът има право, .., да отреди да ся разгледа делото при затворени врата. Това отреждане на съда ся обявява публично и ся вноси в протокола. ВП, 110-111.

ВНО`СЯМ, -яш, несв. (остар.); внеса`, -е`ш, мин. св. вне`сох, прич. мин. св. деят. вне`съл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Внасям; внисам, внося. Дебелата артерия е съединена с десний затвор на сръцето и внося нечистата кръв само в белий дроб. НКАФ (превод), 54. У Франция работят хубави копринени платове, кашемири, .. Главни произведения, что износят навън, са: вина ( .. ), ракия, .. А за вътре вносят най-много: метали, каменни въглища, дръвета за градене. Й. Груев, УЗ, 96, На жената са гледа как държи (къщата), а на мъжът — какво внося. П. Р. Славейков, БП I, 284. вносям се, внеса се страд. Устните жалби ся вносят в протокола на съдовний член, който е извършвал диренето, или в протокола на полицията. ВП, 103. Из Романия ся изкарва навън: жито, добитък и сол, а вносят ся памучни, копринени и вълнени платове. Й. Груев, УЗ, 75.

ВНУК, вну`кът, вну`ка, мн. вну`ци, зват. вну`че, м. 1. Лице от мъжки пол по отношение на баба си и на дядо си. Неин ли е тоя дом с тежките старинни мебели, минавали години наред от дядото на сина и от сина на внука? М. Грубешлиева, ПП, 21. —Дядо Павле, твоите синове, внуци и правнуци, събрани тая вечер на обща народна трапеза, искат да те чуят. А. Каралийчев, НЗ, 123. И богат е Цеко много — / другар на хайдуци — / има челяд многобройна: / деца, снахи, внуци. Ив. Вазов, Съч. IV, 8.

2. Диал. Племенник. Много време по-сетне узнах, че осъдените не са били баща и син, а чича и внук. К. Величков, ПССъч. I, 86. Любезний внуче Стойко, каквото си търсил, чичовото, таквоз си и намерил. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 16.

3. Разш. Потомък. Скоро по величествените върхове на тая стара майка ( .. ), .., ще се развее гордият пряпорец на българский герой, внук на славний Крума, Асеня и Симеона. Ив. Вазов, Съч. VIII, 45. И такива чудеса, / за забравяне не са! Да се чуе надалеко / наште внуци да го знаят; / паметта му чак до века / да се помни и да трае! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 289. Аз, внук на своите деди, ( .. ) крепях народните беди. Хр. Смирненски, Съч. II, 102.

— Други (диал.) форми: уну`к, мнук.

ВНУ`КА ж. и м. Диал. 1. Внучка (в 1 знач.). Дъщеря на византийския севастократор Константина и внука на императора Андроника, Мария имаше горделивата осанка на рода си и нейните погледи, .., се впиваха, живи и стремителни, дето погледнеше. Ив. Вазов, Съч. XIV, 9. — Коя ли?… Яна ще го вземе. Цялото село вече ги преговаря. Баба Ерина се изненада: — Росафината внука ли? К. Петканов, СВ, 148. Петър свеза мир с Константина и Романа. После отиде в Цариград и ожени се за внука царева, дъщеря первородна Хрисофона сина царева. Хр. Павлович, Ц, 35.

2. Разш. Внук или внучка. — Значи да умреш искаш? И ти, и синовете, и внуките? Г. Стоев, ЦЗ, 18. — Да видя еднъж внука от тебе, ела тогава стой насреща ми. Ст. Чилингиров, РК, 109. Там ще ся слави, / от днес във веки, / негово [на падишаха] имя, от наште внуки. Ч, 1871, бр. 17, 542.

3. Племенница или племенник. Ти идеше, мило брате, / и се` едно ме прашаше, / за моята мила керка, / за твоята мила внука. Нар. пес., СбНУ III, 69.

— Други форми: уну`ка, мну`ка.

ВНУ`КИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на внука, който принадлежи на внука; внучкин.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВНУ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е на внук, който принадлежи на внук. Внуковото му решение да вземе една мома от прост род и сиромашка, не му харесваше и той доста се мъчи да отклони Христа. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 30.

ВНУ`ТРЕ нареч. Остар. Книж. Вътре. Мудрият полага всегда в действие тия трите нечта: остава света, прежде да ся остави от света; сограждава гроба си, прежде да дойде времято да ся положи внутре. А. Гранитски, ПР (превод), 10.

— От рус. внутри, внутрь. — Друга (остар.) форма: внъ`тре.

ВНУ`ТРЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Вътрешен. Образът й [на жената] въобще и изгледът й изражават една необикновена живостност, която показва внутренно удоволствие и спокойствие. Ч, 1871, бр. 12, 358. Можеме с уверение да кажеме защо древнейшего негово [на манастира] состояние от самото му начало да е било най-изрядното, най-цветущето и най-благоприятното, разсмотряемо не толко по внешния му вид, но и по внутренният. Н. Рилски, ОМР, 22.

— От рус. внутренный.

ВНУ`ТРЕННОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Книж. Вътрешност. Той стояше у двери на прага, бяло й облекло совершено я обрисуваше на темний грунт, кого составяше отзаде й малоосветеная внутренност подвижному дому. С. Радулов, ГМП (превод), 1-2.

— Рус. внутренность. — Друга (остар.) форма: в внъ`тренност.

ВНУ`ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от внук и от внучка. — Дядо, отвори ми, дядо! Старецът пусна внучето при себе си, взема го на ръце и дълго го милва с овлажнели очи. Елин Пелин, Съч. III, 65. Юрталанката бавеше внучетата си, влачеше се постоянно след дъщеря си и я гледаше в очите. Г. Караславов, С, 149. Там спеше и дядо Димко, .., съвсем грохнал и състарен, защото наскоро през една дъждовна нощ бяха най-зверски изклали цялото му семейство — жена, снаха и две момченца, внучета. П. Михайлов, МП, 113. Но минали три години, а ни на една от дъщерите не се родило дете, и затъжил цар Станимир, че ще умре, без да се порадва на мило внуче. К. Величков, ПССъч. VIII, 254.

— Други (диал.) форми: уну`че, мну`че.

ВНУ`ЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов. от внуче. — Пък и внученце вече си имам, по Голяма Богородица навърши годинка… Ст. Марков, ДБ, 450. — Дайте шепичка и мене / от малините червени / и от тия вкусни гъбки, / че си нямам пусти зъбки / че ми време не остава: цял ден внученцата бавя! В. Паспалеева, МСС, 12.

ВНУ`ЧКА ж 1. Лице от женски пол по отношение на баба си и на дядо си. Умряла бе и единствената му дъщеря, .. И нейният мъж бе умрял. При стареца бе останала Христина, хубавата му внучка. Елин Пелин, Съч. I, 167. Хаджи Вълко има честта да се види и с внучки. На първата година снаха му си доби женска рожба. И. Блъсков, ПБ I, 60. А внучката ще носи всичко: името, / очите, устните, косите — на незримата. Е. Багряна, ВС, 39. И те питат с Фернандес / внук ли искаш или внучка. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 126.

2. Диал. Внука (във 2 и 3 знач.). Доде си тъй приказваха, доде и дядо Добрьовата внучка от даскала .. Момченцето седна на дядовото си коляно. Ил. Блъсков, ЗК, 33. Лазар Глаушев бе идвал много пъти тук и си спомняше, че сегашният Йоан Глаушев, втори братовчед на баща му, го посрещаше все с едни и същи думи: — Е, внучко… Живи бехме пак да се видиме. Ха добре дошъл! Д. Талев, ПК, 375-376.

— Други (диал.) форми: уну`чка, мну`чка.

ВНУ`ЧКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който принадлежи на внучка, който е на внучка.

ВНУША`. Вж. внушавам.

ВНУША`ВАМ, -аш, несв.; внуша`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Упорито, настойчиво въздействам върху съзнанието на някого, за да му наложа убеждение за нещо, което може и да не е достоверно или правилно; втълпявам. Сеньор Николас държи под опекунството си цяла една група от бразилски интелектуалци, на които внушава непрекъснато своите несъстоятелни теории за изкуството. Св. Минков, ДА, 53. Валентин беше внушил на майка си, че Асен му завижда. Д. Кисьов, Щ, 253. Искаше да й внуши да отделя повече време за детето, да не го оставя на слугинята, да не губи времето си само по журове и тенис. М. Грубешлиева, ПП, 216. Иречек се старае да му внуши, че квартирата е тясна за домашните му. Ал. Константинов, БГ, 41.

2. Правя, предизвиквам да се появи у някого чувство, убеждение и др. под.; вдъхвам, будя. Той й внушаваше непобедим страх и омраза. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 196. Тука тя [майка ми] скри своята тъга и с нежни и крепки думи страеше се да ми внуши бодрост. К. Величков, ПССъч I, 126. Той седна на голям камък до нея. Бащински поглед, кротък глас, прошарена коса — всичко внушаваше доверие. Г. Стаматов, Разк. II, 82. — Да внушим страх и трепет .. камък върху камък да не остане от такива села! Д. Талев, ГЧ, 59.

3. Мед. Въздействам чрез слово върху психиката на болен човек в будно или хипнотично състояние с лечебна цел. внушавам се, внуша се страд. — Панчев, мисля, че на тия офицери постоянно трябва да се внушава предпазливост. Познавам ги добре, за паради и високопарни изявления ги бива, но за конспирация май са зелени. В. Нешков, Н, 358. И той [директорът на „Никотиана“] поиска настойчиво да се внушат много неща на министъра на вътрешните работи ( .. ) на мнозинството на Народното събрание. Д. Димов, Т, 255. На хипнотизирания може да се внуши всичко, което е противоположно на действителността: сладко вместо горчиво, горещо вместо студено и пр.

ВНУША`ВАМ СИ несв.; внуша` си св., непрех. Убеждавам себе си, че нещо съществува, че е истина или е необходимо да стане; втълпявам си. — Не ми е добре — каза той тихо. — Не си внушавай! — каза далматинецът. — Като тръгне лодката, всичко ще ти мине!… П. Вежинов, ДБ, 70. „Животът е по-силен от смъртта — внушаваше си Рангел.“ Д. Кисьов, Щ, 491. Всепознатият малък врабец, / като слушал славея поен, / си внушил, че и той е певец / и замислил концерт самостоен. Хр. Радевски, Б, 27.

ВНУША`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от внушавам, от внушавам се и от внушавам си.

ВНУША`ВАЩО нареч. Убедително. Едни викаха, други ги надвикваха, трети ходеха от човек на човек и тихо, внушаващо правеха предложенията си. П. Спасов, ХлХ, 411.

ВНУША`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Псих. Способност на човек лесно да се поддава на внушение. Истинската съзнателност, която е белег на развита воля, се противопоставя на такива свойства като внушаемост и опърничавост, които говорят за недостатъчна воля. Псих. X кл, 153.

2. Мед. Готовност да се приемат чужди становища без достатъчно критично осмисляне в будно или хипнотично състояние на съзнанието.

ВНУШЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Въздействие върху съзнанието на човек с цел да му се внуши нещо. Не ми се направиха никакви внушения, бях свободен да избирам по свое желание и вкус какво ще посетя. Г. Белев, КР, 16. По внушение на царицата куманка, пълководецът Манастрас нощем влязъл в царския шатър, ударил в бедрото с копие спящия и изчезнал. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 31. — Ванчовски гледа на нас през твоите очи, защото се поддава на идиотските ти внушения. Ти си хитрец. Искаш да командуваш. Ем. Станев, ИК III и IV, 305. Началото на песента в превода е съвсем опростотворено. Агамемнон свиква събор не по коварно внушение свише, а по своя собствена воля. К. Величков, ПССъч. VIII, 111.

2. Художествено-естетическо въздействие на изкуството. В МХАТ гледахме още два спектакъла — „Три сестри“ и „Ана Каренина“ .. Внушението от тях е неотразимо и несравнимо. Н. Фурнаджиев, МП, 23. Паметен е особено разказът за Фридерика Брион, построен по всички принципи на художественото внушение. М. Арнаудов, Г, 46. Вазов е успял да нахвърли с неповторима сила .., с изключително внушение и с ярки художествени средства най-хубавия и незабравим портрет на Раковски. Г. Цанев, СИБЛ, 149.

3. Мед. Форма на психическо въздействие чрез слово върху болен човек в будно или хипнотично състояние с лечебна цел.

ВНУШИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е голям, значителен по количество, размери, степен. Когато старият направи общия сбор, той загледа внушителното число. Откъде и как се бяха събрали толкова пари? Г. Караславов, Избр. съч. I, 373. Библиотеката се състои от просторна, добре мебелирана с малки масички читалня и внушително книгохранилище. Г. Белев, КР, 47. На улицата, пред кооперацията, се беше събрала внушителна група селяни, между които Митко усмихнато говореше нещо оживено. X. Русев, ПС, 188. Студен, неприлепен, дивичък, .., даскал Партений не ни направи внушително впечатление. Ив. Вазов, Съч. X, 161. Както растеше безпрекословната власт на Доча, която се осланяше върху неограниченото доверие на неговото началство, така също растеше и внушителната му сила. Т. Влайков, Съч. III, 129.

2. Който произвежда силен ефект, прави силно впечатление с външния си вид и размери. Видът на манастира е внушителен и импозантен отвътре, както и отвън. Ив. Вазов, Съч. XV, 22. Всякой дом от тази улица може да засрами който щете дворец в Европа. Внушителни .. палати! Вдъхват ти респект и доверие тези колосални мраморни стени! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 49. В подножието на стълпените край нея скалисти зъбери пълзеше разкъсана сива мъглица, сякаш природата току-що бе смъкнала булото, за да ни покаже своята най-внушителна картина. Н. Хайтов, ПП, 112. Навън през кръглите прозорци гледката е внушителна: Слънцето е един бял горещ диск, звездите са червени, бели, сини и жълти. К, 1963, кн. 4, 12.

3. За човек — който е с представителна външност, внушава страхопочитание, респект. Стоил е наистина много висок и едър, но той няма тая внушителна и мъжествена фигура, каквато обикновено имат твърде снажните хора. Й. Йовков, Разк. I, 8. Като го гледаха, хората не вярваха, че това е оня Пинтез, здравият, работливият и внушителен старец, който неволно вдъхваше на всички уважение и почит към себе си. И. Петров, НЛ, 237-238. Борис беше станал по-снажен, по-сериозен и по-внушителен. И бузите му бяха позагрубели, и очите му гледаха по-твърдо, и гласът му беше по-плътен. Г. Караславов, ОХ I, 238. Облечен [Бенковски] в пълна въстаническа униформа, с лъвче на калпака и надпис: „Свобода или смърт“, с бинокъл през рамо, два револвера и всякакви други атрибути — той изглеждаше действително внушителен. Л. Стоянов, Б, 89. // За глас, израз, поглед и др. — който вдъхва страхопочитание, респект. В дълбочината на залата се явява висок, кокалест мъж с енергично и внушително лице. Н. Фурнаджиев, МП, 97. Домакинът, .., с поглед внушителен, .., сам шеташе и даваше последните разпореждания на прислугата. Ив. Вазов, Съч. XII, 35. Янков се нервираше все повече, удряше по масата и звучно сипеше думите с внушителния си баритон. Членовете на комитета слушаха с наведени глави. Ем. Станев, ИК I и II, 118.

4. За герой, образ, произведение и под. от областта на изкуството — който има убедително и силно идейно-художествено въздействие. По-късно дойде запознаването с книгите на Йовков .. Тогава ми се струваше, че нищо по-хубаво не е написано на български език в проза .. образите израстваха живи, внушителни, човечни. П. Динеков, СбАСЕП, 544. Безспорно първата задача лежи върху народния артист Георги Стаматов… Неговият Йордан е правдив, внушителен. НК, 1958, бр. 7, 2. Внушителен спектакъл.

5. Остар. Който прави да се възприеме нещо, да се убеди някой в нещо. Внушително встъпление е онова, чрез което ся представлява на слушателите вместо предмета, за когото ще ся говори .. други един предмет, който им привлича вниманието. Д. Попов, СбРС (превод), 26. Четеха те тия книги и на старо, и на младо .. и гледаха да ги направят внушителни секиму. Ил. Блъсков, ДБ, 52.

ВНУШИ`ТЕЛНО нареч. 1. Като внушавам респект, страхопочитание; авторитетно. — Разбрахме се, нали? — завърши началникът и някак меко и приятелски, но в същото време и внушително. Т. Влайков, Съч. III, 284. — Слушай! — каза внушително, но с по-мек тон той. — Ти си още малък. Устата ти още мирише на мляко. Къде ще се жениш? Това е лудост. Г. Караславов, ОХ I, 243. — Не бързай да замесваш нови хора, преди да сме събрали достатъчно доказателства — внушително каза Христакиев. Ем. Станев, ИК I и II, 384.

2. Като произвеждам силен ефект, правя силно впечатление с външния си вид и мащаби; величествено. Отляво се показа Усойната с гъстите си сечища — урвите й светеха като стари кости, трапецовидният й гръбнак внушително се изрязваше върху небето. Ем. Станев, ИК I и II, 159-160. Внушително красивите фонтани на площада, .., прогонват спомена на жестоката битка, станала до атлантическия бряг на Испания. Ив. Мирски, ПДЗ, 55.

3. Значително по размери, количество, степен. Хладина вее и от цялата негова фигура, внушително висока. Т. Влайков, Пр I, 68. Веднаж Сийка Дамарчева се яви в един далечен квартал с внушително подут корем и използувайки привилегиите на бременна, набързо смъкна от няколко магазина три килограма захар. Св. Минков, Избр. пр, 491. Сумата внушително растеше.

4. Убедително и силно в идейно-художествено отношение. Войната навлизаше във втората си фаза, .. описана тъй поетично и внушително от самия Толстой. С. Северняк, ВСД, 194. Разгледаните български народни балади, .., представят достатъчно пълно, богато и внушително картината на българското тегло. Б. Ангелов, ЛС, 123. Особено внушително звучат стиховете на Рустам, посветени на борбата за мир. С, 1951, кн. 2, 150. Талев разкрива внушително широката демократична основа на македонската национална революция, разкрива също тъй внушително развихрянето на селската стихия. ВН, 1953, бр. 286, 4.

ВНУШИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от внушителен. Според Захарий Стоянов .. делегатите са били до 150 души. Но и най-малките от тия цифри говорят за внушителността на събранието в Оборище. Г. Бакалов, Избр. пр, 202. Високият му ръст придаваше още по-голяма внушителност на манифестацията. К. Калчев, СГ, 38. Инак този непознат мъж беше висок, строен, здрав. Раменете му бяха малко приповдигнати и му придаваха особена внушителност. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 182. Той се изправи, за да придаде нужната внушителност на думите си. В. Геновска, СГ, 418. Ние бяхме виждали репродукции от картините на гениалните руски художници, но когато се изправихме пред оригиналите, останахме изумени от тяхната вътрешна сила, жизнена правда и художествена внушителност. А. Каралийчев, С, 117.

ВНЪ`ТРЕ нареч. Остар. Вътре. Той влезе внътре. Д. Манчев, БЕ I, 70. Внътре в храма стените, сводът и полът отдолу били позлатени. Г. Йошев, КВИ (превод), 42.

— Друга (остар., книж.) форма: вну`тре.

ВНЪ`ТРЕННОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Вътрешност. Чувство священо .. ся роди в сърцето му [на Евстати] и изпълняше внътренността на душата му с весела и сладостна светлина. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 18.

— Друга (остар., книж.) форма: вну`тренност.

ВНЪ`ТРЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Вътрешен. Всичките общо реки могат да се разделят на два големи реда: .. реки на вънкашните склонове на сушата, а вторите, реки на внътрешните склонове. К. Смирнов, 3, 55-56. Вдигнаха се и внътрешни размирици, от които още повече умаломощя разнебитената от татарский плен българска земя. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 27. Но Сърбия днес за нищо повече не мисли, освен как да нареди своето внътрешно положение. С, 1872, бр. 39, 306.

ВНЪ`ТРЕШНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Вътрешност. Земното кълбо състои от внътрешност, която, според думите на учените люде, се намира в разтопено състояние от огън. К. Смирнов, З, 16. Ревнеше ся на Коломба повечко време тамо да поседи, за да изпита по-добре внътрешността на тая земя. П. Кисимов, ОА I (превод), 108.

ВНЯ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Разбираем, ясен, понятен. Бригадирът се вълнува, / взрян в далечната лъка: / други път той не е чувал / внятен говор на река… Н. Хрелков, ДД, 169.

— От рус. внятный.

ВНЯ`ТНО. Книж. Нареч. от внятен; разбрано, ясно. Казват, че при смърт .. Доля е прогледал и поел в ръка поемата си, .. почнал ясно и внятно да чете. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 129. — Говори, болярино Синисий .. Говори, ама кратко и внятно. — Разбрано, кратко и внятно — почна болярин Синисий, гледайки само към царицата, сякаш тя именно можеше да разбере думите му. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 436.

ВО. Вж. в.

ВО-. Вж. въ-.

ВОАЙО`Р м. Книж. Нов. Човек, който изпитва полова наслада от гледане на неприлични снимки, сексуални сцени, сексуални действия на други хора. Мия намерила голи снимки на доведената си дъщеря от азиатски произход Сун И в едно от чекмеджетата на Уди. Господин Алън е обикновен воайор? 168 часа, 1992, бр. 37, 27. На скандалното представление Чармау и още двама танцьори играят на три плоскости .. Воайорите непрекъснато се изтеглят назад, за да мернат голото момиче, покачено най-горе. 24 часа, 1998, бр. 43, 26.

— Фр. voyeur.

ВОАЙО`РСТВО, мн. няма, ср. Книж. Нов. Проява на воайор. Престъплението и наказанието, войната и воайорството са любими теми на кинаджиите в началото на века. 24 часа, 2001, бр. 132, 27. Воайорството може да бъде и болестно отклонение.

ВОА`Л м. 1. Вид лека прозрачна текстилна материя. Направена от дантела, тюл, газ, жоржет, воал, .., роклята леко подчертава талията. ЖД, 1967, кн. 12, 23. Разкошни кадифета, воали, коприни, ламета, брокати лежат разстлани по двата етажа на големите хали за платове. К, 1963, к. 1, 24.

2. Къс такава материя, която служи обикн. като допълнителна украса към женско облекло (за завиване на косата, раменете и шията или за закриване на лицето). Фотина се въртеше пред огледалото, облечена в скъпа рокля с воали, воал около раменете. В. Геновска, СГ, 229. Тя бе омотала главата си за предпазване от праха с тънък воал от бледовиолетова коприна. Д. Димов, Т, 436. Дикран отчаяно се мъчеше да обхване с поглед всички .. виждаше само кожи, дантели, колосани яки .. черни воали и бели ръкавици. С. Севан, Р, 71. • Обр. Над безредно разхвърляните из равнината блата се стелеше тънкия воал на утринната мъгла. Д. Линков, ЗБ, 9. Над сънния Люлин, прибулен / с воала на здрач тъмносин, / безоблачен залез запали / сред своите тайнствени зали / пожар от злато и рубин. Хр. Смирненски, Съч. I, 41. // Воалетка. Ти леко подигна воала / и каза: — Как дълго те чаках! Е. Попдимитров, К, 17. Тя [Ирина] наведе глава, .., а после махна воала си и запали цигара. Д. Димов, Т, 439. // Було на невеста. Тя се вижда булка .. воал тънък .. я обгръща от главата до петите. Елин Пелин, Съч. II, 112-113. И разочарованието дойде скоро; той я помоли да го сватоса за най-близката й приятелка, .. Колко безсънни нощи след това… Шаферка на приятелката си, държи дългия й бял воал пред олтаря и се залива в сълзи… М. Грубешлиева, ПП, 138. В русенската църква „Света Троица“ Лора стояла пред запаления многосвещник неподвижна, бледа, каменностудена .. сякаш над косите и над воала й е положен не булчински, а трънен венец. М. Кремен, РЯ, 333. // Къс черна ефирна материя, която се поставя обикн. на главата в знак на траур. След тоя старик върви дама, потънала в траур. Черният воал я покрива цялата и не може да се види стара ли е, млада ли е, грозна ли е, хубава ли е. Елин Пелин, Съч. V, 33. Лицата на мъжете .. издаваха смущение и мрачна загриженост. Главата на жената бе омотана в траурен воал. Д. Димов, Т, 586.

3. Фотогр. Тънък слой върху негатив, който намалява контрастността на фотографското изображение. Рентгеновите лъчи предизвикват в образеца вторично лъчение, което се разпространява във всички посоки и вследствие на това върху филма се получава тъмен воал. Ст. Христов и др., РЛУ, 163. При всяко проявяване се редуцират и известен брой неосветени зърна. Това създава допълнително почерняване на всички части на фотографския материал, което се нарича воал. Й. Малиновски, ХФ, 44.

◇ Воалът пада / падне <от очите на някого. Книж. Нещата се откриват в истинската им светлина, започвам да виждам ясно действителността.

Вдигам / вдигна (повдигам / повдигна, махам / махна, свалям / сваля, снемам / снема) воала от някого или от нещо. Книж. Показвам някого, нещо в истинската му светлина. Благодарение на висшата си техника съветските учени са извършили забележителен подвиг и са повдигнали воала, който закрива две трети от невидимата страна на Луната. ВН, 1959, бр. 2545, 1.

— Фр. voile.

ВОАЛА`Ж м. Тънка прозрачна плетена материя обикн. за производство на дамски чорапи.

— Фр. voilage.

ВОАЛА`ЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от воалаж. Пълните й момински крака със силни прасци, обути в модни воалажени чорапи, .., все повече привличаха вниманието му. Ем. Станев, ИК I и II, 446. Аника беше пуснала децата и го [Богатин] чакаше, .. беше облекла бяла воалажена блуза. Ив. Карановски, Разк. I, 168.

ВОА`ЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от текстилна материя воал. Прозорчетата бяха закрити от тънки воалени перденца. Г. Белев, КВА, 34. Между безкрайните метри от хасе бяха подредени муски с благоухания, топчета плат — от сукно и тънки вълнени тъкани до японски коприни, шевици, воалени шарфове и бельо. С. Севан, Р, 55. Воалена рокля.

ВОАЛЕ`ТКА ж. Прозрачна тюлена мрежа, която украсява дамската шапка и прикрива лицето. Дойде на посещение Жана .. — елегантна дама с безукорен костюм и шапчица с воалетка. Воалетката беше спусната над очите й. П. Вежинов, ЗНН, 60. Мяркаха се високи дамски шапки с изкуствени цветя по тях и малки воалетки. Ст. Дичев, ЗС I, 109. Спусна воалетката над шапката си и се измъкна от къщи като крадец. А. Гуляшки, Л, 235.

— От фр. voilette.

ВОАЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Рядко. Покривам, обвивам някого с воал.

2. Прен. При съобщаване на факти прикривам нещо до известна степен, не представям нещата напълно в истинския им вид. Ораторът ловко воалира последните неблагоприятни събития. воалирам се страд.

— От фр. voiler.

ВОАЛИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от воалирам като прил. 1. Който е покрит, обвит с воал. Зимната вечер ни настигна малко под Чекмановския баир. Тя не дойде на пръсти като воалирана хубавица, както се чини на поетите .., а връхлетя изведнъж. Н. Хайтов, ПП, 130.

2. Прен. За думи, изрази и под. — който изразява нещо не напълно ясно, който не представя нещата напълно в истинския им вид. Малък Стойчо беше .. донякъде непохватен в опитите си да се държи изискано, да ни възпитава и напътствува с не винаги воалирани думи към онези идеали, чийто символ бе разперена „чучулига“ пред яката на ризата му. А. Христофоров, О, 40-41.

ВОАЛИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от воалирам и от воалирам се.

ВОАЛИ`РАНО. Нареч. от воалиран. Тъй Джордано изказа воалирано тревожната истина, че религията от оръдие на милостта се е превърнала в оръдие на човеконенавистничеството. Сл. Боянов, СК, 239.

ВОАЯ`Ж м. Книж. Пътуване (обикн. надалече), пътешествие. — Е, [корабът] не е „Куин Мери“, но и пътниците не отиват на сватбен воаяж. Сл. Чернишев, ЛО, 113. Своя воаяж до Барцелона нашият директор заслужи и с още една благородна постъпка. Тонич, ББК, 178.

— Фр. voyage.

ВОВ. Вж. в.

ВОВЕДА`. Вж. вовеждам.

ВОВЕДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Въведение. От какво ся составлява нашата реч и от какво ся составлява всяка една наша мисъл отделно? Тая част от граматиката, что отговаря на тоя вопрос, составлява от себе си нечто като общо воведение в последуящите й части. С. Радулов, НГ, 4.

ВОВЕ`ЖДАМ, -аш, несв.; воведа`, -е`ш, мин. св. вове`дох, прич. мин. св. деят. вове`л, св., прех. Остар. и диал. Въвеждам. Тя се сети защо иде баба Джуровица — .. Затова и весело някак, ала и със страх и потръпване тя посрещна баба Джуровица и я воведе в собата. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 127. Като оригинален законодател, Франклин воведе в политическия състав онази простота и онази смелост на мислите, които изказваше в живота си и в учените си занятия. С. Бобчев, ЖФ (превод), 105. Преписвачът [на паметника], който е живял в XI век, е чувствувал вече потребност да воведе в езика някои свои местни особености. СбС, 119. Па ги в дома завела / и у земници воведе, / и си вратата зарезе, / па се Тодора провикна: /„Излезте, тате и чиче! — / Айдуци има в земници!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 98. вовеждам се, воведа се страд. На тоя съвет е решено да се унищожи банатската военна граница и да се воведе граждански ред. С, 1872, бр. 48, 389.

ВОВЕ`ЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вовеждам и от вовеждам се.

ВОВЕ`КИ и (съкр.) вовек нареч. Старин. Навеки, завинаги. Когато народът отдаде душата си някому, когато му повярва, той го следва вовеки. Ламар, ПР, 69. „Плод на вечна младост е този плод. Който яде от него, не ще се сбръчка вовеки лицето му.“ Н. Райнов, БЛ, 31. Ако си направил некое зло дело, никогаж да не се надееш, защо ще буде вовек покриено. Й. Стоянович, ДСС (превод), 69. Там листе шумолят, шептят, — това е / задавеният стон на окований роб, / това е горкий плач на оня, що ридае / над братови закрит вовек самотен гроб. Д. Полянов, Избр. ст, 14.

— Софр. Врачански, Неделник, 1806.

ВОВИ`РАМ, -аш, несв.; вовра`, -е`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. вовря`л, -а, -о, мн. вовре`ли, прич. мин. страд. вовря`н, -а, -о, мн. вовре`ни, св., прех. Остар. и диал. Въвирам. Изведнъж из пазухите си .. кърпи; двата края воврат в пояса, а другите два — държат в ръка. Л. Каравелов, Съч. II, 4. Смелият рибарин [на кита] му вовира в устата двойния остър клин дотолкова бързо и така изкусно, щото единът негов край са забива в горнята, а другият в долнята челюст на животното. Знан., 1875, бр. 17, 261.

ВОВИ`РАМ СЕ несв.; вовра се св., непрех. Остар. и диал. Въвирам се. Гърбавото човече, .. повикало два войника, дало им в ръцете кир Андона и отишло изново да се вовира между гъстите купове на народа. Л. Каравелов, Съч. V, 108. Мене ма е срам да са вовирам между черния, простия народ. С, 1872, бр. 34, 271.

◇ Вовирам / вовра в очите на някого нещо. Остар. и диал. Съвсем отблизо показвам на някого нещо (обикн. някакъв документ) като доказателство за правотата, истинността на нещо. Но ето, че взе да се долавя как прави той своите разписки, които де седне и де стане, вовира в очите на хората. Т. Влайков, Съч. III, 191.

ВОВИ`РАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ от вовирам и от вовирам се; въвиране.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВОВЛЕКА`. Вж. вовличам.

ВОВЛИ`ЧАМ, -аш, несв.; вовлека`; вовлече`ш, мин. св. вовляко`х, вовле`че, прич. мин. св. деят. вовля`къл, -кла, -кло, мн. вовле`кли, св., прех. Остар. Въвличам. — Ща умра, казал Цено. — Смъртта са наближава и скоро ще да скъси живота ми; скоро ще да ма вовлече в гроба млад и зелен. Л. Каравелов, Съч. IV, 45. При всичката правота и доброта Теофилова .. пак ся намериха лоши человеци, които поискаха да го вовлекат в тинята. С. Радулов, НД (превод), 129. Мнозина едно само желание да ся покажат умни вовлича в присмиване и одумване. С. Радулов, НД (превод), 97. вовличам се, вовлека се страд.

ВОВЛИ`ЧАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вовличам и от вовличам се; въвличане.

ВОВОНЕ`Я. Вж. вовонявам2.

ВОВОНЯ`. Вж. вовонявам1.

ВОВОНЯ`ВАМ1, -аш, несв.; вовоня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Въвонявам1. Които ученици живееха далече, тие си доносваха ядене със себе си и обядваха в училището и затова тая детинска храна вовоняваше училището с всевъзможни миризми. Л. Каравелов, Съч. IV, 53. вовонявам се, вовоня се страд.

ВОВОНЯ`ВАМ СЕ несв.; вовоня` се св., непрех. Остар. Въвонявам се.

ВОВОНЯ`ВАМ2, -аш, несв.; вовоне`я, -е`еш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. вовоня`л, -а, -о, мн. вовоне`ли, св., непрех. Остар. Въвонявам2.

ВОВОНЯ`ВАМ СЕ несв.; вовоне`я се св., непрех. Остар. Въвонявам се. Можеме ли ние да прегърнем тие люде, които са се вовонели от разврат и изгнили са и физически, и нравствено? СН, СбПер п II, 160.

ВОВОНЯ`ВАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вовонявам1 и от вовонявам се; въвоняване1.

ВОВОНЯ`ВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вовонявам2 и от вовонявам се; въвоняване2.

ВОВРА`. Вж. вовирам.

ВО`ВРЕМЕ нареч. Остар. Навреме. Петима души от францисканците ( .. ), като не сколасаха вовреме да побегнат от Видин, са умъртвиха с най-люта смърт от българите. Р. Каролев, УБЧИ, 50-51. Семето, което посея тоя незабвен за нас мъж, даде доста добри плодове, но ние, .., не можахме да се възползуваме вовреме от тях. Хр. Ботев, Съч., 1929, 199.

ВО`ВЧОВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Рядко. Ставам покорен като овца. Колкото по` се вовчоваме, толкоз по` ни бият. Ив. Вазов, Съч. XXII, 35.

ВОГЛАВЕ` нареч. Остар. С предл. с. Начело. Радостни възгласи изпратиха думите на дребния Кръстьо. Той се озърна изненадан, викаха всички воглаве с Филип Тотя. Ст. Дичев, ЗС I, 145. Междувременно пристигнала жената и приятелите му, воглаве с племенника, които тръгнали да го търсят. В. Цонев, НВЛ, 12. Сръбското духовенство, воглаве с митрополита Михаила, е поднесло тия дни адреси за преданост и вярноподанически чувства към династията на Обреновичите. С, 1894, бр. 1319, 2.

ВОДА` ж. 1. Само ед. Прозрачна безцветна течност, представляваща в чист вид съединение на две части водород с една част кислород, без вкус и миризма, която е широко разпространена в природата и е необходима за поддържане на живия организъм. Той [нане Митре] ме успокои, че селото е близко и там има хубава и студена вода. Елин Пелин, Съч. IV, 106. На върха, под корените на стара бука, извираше бистра вода. К. Петканов, X, 160. По всички улички [в градчето] тук шуртяха вадички кристална планинска вода. Д. Калфов, Избр. разк., 155. Огнярът отваряше крана и морската вода обливаше сгорещените тела. Д. Добревски, БКН, 31. Трябва да се проверят пътищата, да се види каква вода за миене и за пиене има… Г. Караславов, ПМ, 10-11. Дъждовна вода. Вряла вода. Пивка вода. Снежна вода. Питейна вода. Поливна вода. Прясна вода. Хубава вода. // Обикн. мн. Различни видове от тази течност, според разтворените в тях минерали. Водите току менят вкуса си според горите: биват топли, кисели-червеникави, блудкави, солени и пречисти. ПСп, 1870, кн. 11-12, 125. Някой си купил за слуга едного арапина, .. Той се изпомъчил със сякакви води да го измие. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 23-24.

2. Само ед. Цялата маса, която съставя морета, океани, езера, реки и под. в природата. Противоп. суша. Над един милион видове живи същества населяват сушата и водата. Хр. Одисеев, ТН, 7. „И някога за път обратен / едва ли ще удари час: / вода и суша — необятен, / светът ще бъде сън за нас!“ П. К. Яворов, Съч. I, 60. Градината ми слънце не дочака, а падна здрач над суша и вода. Хр. Ясенов, Събр. пр, 38. // Стесн. Обикн. мн. Маса такава течност в природата (в море, река, ручей, езеро, блато и под.) Тя стоеше там, превита, неподвижна, обхванала коленете си с ръце, загледана в тъмните и хладни води на Куков вир. Й. Йовков, СЛ, 74. Разказва се, че водите на Орлово кладенче някога били лековити, и султани и паши идвали от далечни страни да се лекуват с тях. Ил. Волен, РК, 32. Над нас небето е тъй синьо и чисто. Тъй синьо и чисто, както може да бъде само над безбрежните води на океана. Б. Шивачев, ПЮА, 33. Дунава беше тих и спокоен. Водата му се лъщеше срещу утринното слънце и двата му бряга бързо бягаха назад към Русчук. Т. Влайков, Съч. II, 54. Мъртвата и блестяща зеленобисерна вода на блатото се размърда и оживя. Елин Пелин, Съч. I, 49. Повърхностни води. Подпочвени води. Снежни води.

3. Диал. Пространство, покрито с такава течност — река, поток и под. Вървели, що вървели, дошли до една вода, дето били хванали рибари една риба. Христом. ВВ I, 32. Минахме през три гори зелени, / минахме през три води разлети. Н. Ракитин, ППВ, 40. Искат Драгана да женат / през девет гори зелени, през девет води студени. Нар. пес, СбНУ XLVI, 1, 54.

4. Само мн. Със съгл. опред. Част от територията на море, океан, голяма река или езеро, която е призната за собственост на държава, област, град и др., тъй като влиза в техните граници. През последните години английските риболовни кораби системно нарушаваха териториалните води на Исландия и ловяха треска дори пред нейните пристанища. П. Коларов, РП, 30. Появата на две руски ескадрили в американски води укрепило международното положение на Северните щати. Ист. VIII кл, 110. И тъй ние са питаме, що е правила английската флота в турските води? НБ, 1876, бр. 51, 18.

5. Разш. Воден разтвор на растителен екстракт или друго вещество, който се използва като питие, лечебно или тоалетно средство, за технически цели и др. Той не знаел какво е българска роза. В багажа си имах няколко флакона най-проста розова вода, та му я показах заедно с богатото, пищно цвете с много листа. Й. Радичков, НД, 115. — Гюлова вода с казани имаме долу в избата, а тя ливанто купува! — ругаеше той дъщеря си. Чудомир, Избр. пр, 8. Косата ми капе — това е. Видях по калъфката — пада, и туйто. Трябва да започна фрикции с хининова вода, но нямам охота за нищо. Н. Стефанова, ПД, 24. Вареше бурен от либиче и му даваше водата да пие. Ив. Вазов, Съч. XX, 122. Тя вика скришом врачки, прави магия, полива тайно Еньо с какви не води и бурени. Елин Пелин, Съч. III, 139. Русичко момиче, обуто в скъсани сандалки, даваше на майка си някаква жълтеникава вода, вероятно лекарство. Г. Белев, КВА, 101. Лекарят бе млад, тих човек, написа й дълга рецепта с води и промивки. Б. Йосифова, БЧМ, 151. Йодна вода. Сребърна вода. Сероводородна вода. Хлорна вода. Плодова вода.

6. Секрет, който се събира в орган или кухина на човешкото тяло вследствие болестен процес. Има вода в коляното.

7. Прен. Остар. Многословие и бедност на мисълта в литературно произведение, ораторска реч и др. А едно от главните условия за истинска поезия е да се постигне всяка краткост и естественост в изказването на чувството, да се избегне всякакъв баласт и многото вода. П. К. Яворов, Съч. III, 280-281. Мислите се нищят доста разпасано, несбито, на дълги периоди; има вода доста — видиш, че имаш пред себе си вестникарска статия — нищо повече. Ив. Вазов, Съч. XIII, 74.

◇ Бабина вода. Диал. В народните обичаи — светена вода, с която къпят дете, когато се роди. Доби му се дете [на Гюлчето] .. и за него са потрошени поне сто гроша: за баба било, за кръщене било, за бабина вода — отиват парите. Ц. Церковски, Съч. III, 228.

Борова вода. Апт. Воден разтвор на борна киселина с антисептично действие, които се употребява в медицината за промиване на рани, на устата и глътката, във вид на капки за очи и др.

Варна вода. Спец. Воден разтвор на калциева основа. Най-широко се прилага методът за запазване на яйцата във варна вода. Ив. Златев и др., МЗ, 46. Варната вода се получава по следния начин. Разбърква се гасена вар във вода до образуване на варно мляко. П. Даскалов и др., ТК, 176.

Газирана вода. Вода, наситена с въглероден двуокис, която се използва като напитка. Ако хайверът се сгъсти много, се прибавя малко студена газирана вода. Л. Петров и др., БНК, 163.

Гравитационна вода. Техн. Свободна, несвързана подземна вода, която под действието на собствената си тежест се движи по порите, пукнатините и др. празнини в скалите. В зависимост от степента на влажност на почвата (грунта), съдържащата се в нея вода може да бъде в различни състояния: парообразна, .. и гравитационна. Ст. Станчев, X, 550.

Дестилирана вода. Хим. Вода, която е изчистена от разтворени в нея вещества чрез дестилация. Парата при охлаждане се втечнява и се получава дестилирана вода, която се събира в приемника B. Разтворените във водата вещества остават в колба A. Хим. VII кл, 1965, 19.

Желязна вода. Хим. Воден разтвор на въглекисел железен окис, намира се в природата и се използва за лекуване. Някъде — близо пак до Своге, един километър на изток, нашите инженери са открили желязна вода с целебна сила. Ив. Вазов, Съч. XVII, 25.

Жива вода1. Нар.-поет. Чудотворна лековита вода, която може да връща живота или младостта. Орлицата донесла в човката си желъдова чашка, пълна с жива вода. Изляла водата върху краката на момъка и той тозчас оздравял. Ран Босилек, Р, 116. — Сега прогледнах. Омиха ми се очите с жива вода. Елин Пелин, Съч. IV, 138.

Капилярна вода. Геол. Вид подземна вода, задържана в порите на планинските скални маси от силите на повърхностното обтягане. В тесните капилярки, които прорязват по всички посоки почвата, се задържа така наречената капилярна вода. Хр. Дилов и др., РВ, 8.

Кисела вода. Минерална вода, която е естествено газирана, тъй като съдържа въгледвуокис.

Кислородна вода. Апт. Трипроцентов разтвор на водороден прекис, които има антисептично и кръвоспиращо действие и се употребява в медицината.

Куршумена вода. Разг. Разтвор на оловен ацетат, който се използва за компреси при отоци, натъртвания и др.

Кьолнска (колонска, миризлива) вода. Остар. Одеколон. Стаята се изпълни с гъста миризма на кьолнска вода и с други някакви приятни миризми и като видя младият човек неудържимото възхищение на сестра си, великодушно й подари едно шишенце с благоуханна вода. Д. Талев, ПК, 602. Забележителни градове у Прусия .. У крайрейнската област: Колон или Кьолн .. стар град с голяма черкова; тука правят миризлива вода, наречена одеколон. Й. Груев, УЗ, 110-111.

Мека вода. Спец. Вода, която не съдържа калциев, железен и магнезиев бикарбонат. В консервната промишленост се допуска само мека вода или твърдата предварително се омекотява. П. Даскалов и др., ТК, 177. Природната вода бива твърда и мека .. В меката вода сапунът лесно се пени и варивата увират бързо. Хим. VII кл, 1965, 9.

Минерална вода. Природна вода, която съдържа соли, газове или има повишена радиоактивност, поради което въздейства благоприятно върху човешкия организъм. Водата беше студена и имаше малко възкиселичък щиплив вкус. Навярно това бе минерална вода. Елин Пелин, ЯБЛ, 77.

Околоплодна вода. Течност, в която е потопен плодът в плодния мехур у висшите животни и човека.

Светена вода. Църк. Вода, осветена с молитва, обикн. при църковна служба. И за уроки му [на болното] баяха, и с ръжен клас го надхвърляха, и със светена вода го пръскаха — нищо не помогна. Г. Караславов, СИ, 25-26. То нищо, че някога тук е било турска, друговерска махала — мястото ще се освети, ще се попръска със светена вода, а светената вода всичко пречиства — и болести, и всякаква проклетия. Д. Талев, ЖС, 129.

Сладка вода. Изворна, речна или езерна вода, която, за разлика от морската вода, не е солена. Има риби, които никога не напускат сладките води. Това са видове, които цял живот остават в реките и езерата. П. Коларов, РП, 40. Старият рибар кърпеше една мрежа с дрянова игла .. Момчетата му копаеха кладенец за сладка вода. А. Каралийчев, НЗ, 97.

Твърда вода.Спец.; Рязка вода. Диал. Вода, която съдържа калциев, железен и магнезиев бикарбонат. Ние знаем, че така наречената „твърда“ вода (от кладенци, езера, извори и др.) съдържа голям процент калциеви, магнезиеви и др. соли, поради което при миене и пране с такава вода сапунът не се пени. Л. Дряновска-Нонинска, ИСЧ, 50. Сяка перачка знае, че между водите съществува голямо различие, т. е. че една вода бива мека, а друга рязка. Знан., 1875, бр. 16, 248.

Тежка вода. Хим. [D20]. Вода, получена от съединяването на тежкия изотоп на водорода деутерий с кислород. Тежката вода привидно по нищо не се отличава от обикновената, но има особни свойства. Наричат я още „отровна вода“. ПН, 1935, кн. 5-6, 67.

Царска вода. Хим. Смес от концентрирана солна и азотна киселина в съотношение 3:1, която разтваря благородните метали. Даже благородните метали (злато, платина), които се срещат самородни в природата и са напълно устойчиви при обикновени условия, могат да се разрушат в царска вода (смес от концентрирани солна и азотна киселина). Св. Райчева, К, 13.

> Бия се (блъскам се, бухам се, бъхтя се) като <мътна> вода о (в) бряг. Разг. Трудя се, работя пряко силите си, но без особен резултат. — Малко ли години се наказвам аз и се бия като вода о бряг. Ив. Вазов, Съч. IX, 55-56. Дълги години той се буха като вода о бряг, в разни дребни търговщини и службици, без никаква сполука. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 52. — Щом сте за сиромашта, да видим сега пак ще ни оставите ли да се блъскаме като мътна вода в бряг. П. Славински, ПЗ, 82.

Буря в чаша вода. Книж. Много шум, разгорещен спор, тревога за нещо по незначителен повод.

В (с) <една> капка вода бих удавил (ще удавя) някого. Разг. С всички средства бих напакостил (ще напакостя) някому, защото силно го мразя. А попът, .. като че ли с цялото си държане крещеше: „Мразя ви! Да бих могъл, с капка вода бих ви удавил.“ П. Вежинов, ЗЧР, 69.

Вир вода. Разг. Съвсем мокър. „Дъжд рукна — и аз не знаех де да подслоня глава. — Вир вода станах, а бурята* не секваше ни за миг.“ Н. Райнов, КЦ, 100. Крачолите на панталоните му бяха вир-вода. Б. Обретенов, С, 183.

Влизам / вляза (стъпвам / стъпя) в огън и <във> вода. Обикн. за някого, за нещо. Разг. Излагам се на голяма, смъртна опасност, рискувам живота си за някого или за нещо. — Ей на` — си мислеше той, — тези момчета вече са готови в огън и във вода да стъпят, пред нищо да не се спрат, само да рече човек да ги поведе. Г. Дръндаров, ВЗ, 49. За вас всичко бих направил / влязъл бих във вода и огън. Ив. Вазов, ИГП (превод), 67.

Вода газя, жаден ходя. 1. Ирон. Не мога да се възползвам от нещо, с което съм в непосредствен контакт, въпреки желанието си. Мине ли ерген край вази — / през вода да гази, / жеден-морен ходи. К. Христов, Кр, 33. 2. Диал. Съвсем съм се забравил.

Вода за воденицата на някого; вода за нечия воденица. Разг. Довод, аргумент или факт в полза на някого. — Поработят, освидетелствуват бременността си и хайде широк живот за сметка на фабриката .. „Вода за моята воденица — рече си. — Ще се махна… Три месеца са ми сигурни… В София никой не ме знае.“ Б. Болгар, Б, 61.

Върви ми (тръгва ми / тръгне ми и др.) <като> по вода. Разг. Върви ми много добре, успешно, благополучно. Пред краката им [на войниците] плискаха котли с вода, да им върви по вода. А. Дончев, СВС, 758.

Вървя (тръгвам / тръгна, минавам / мина и др.) <като> по вода. Разг. За нещо — ставам, извършвам се бързо и лесно, без пречки и затруднения. Поразмекна се баба Таса, но като отри сълзите си, стисна здраво ръката ми и отде й бе хрумнало, та лисна една стомна вода пред мене. — Ха, добър ти път, всичко по вода да върви… Кр. Григоров, Н, 134. — А пътуването ти дотука как мина? Благополучно или със затруднения? Мина леко като по вода, защото бяхме в подводница. П. Михайлов, МП, 19. — Пътят ми не беше оттука, но кривнах нарочно, за да те видя и да ти се похваля. Моята работа се оправи .. — Много се радвам, че твоята работа е тръгнала като по вода. А. Каралийчев, НЗ, 156-158.

Вървя (ходя) по водата на някого. Разг. Неодобр. Изпълнявам безропотно желанията на някого, подчинявам се напълно на волята му. — И у нас е така. Росето все по водата ми ходи — слуша ме. К. Петканов, БД, 162. — Ти мислеше, че като се ожениш, всичко ще върви по твоята вода. Каквото кажеш, туй ще стане. Няма го майстора! И. Петров, НЛ, 185.

Гола вода. 1. Разг. За храна — който е рядък, без мазнина или разреден. Чорбата е гола вода. △ Млякото днес е гола вода. 2. Диал. Съвършено, напълно мокър. Дядо Костадин умря от простуда. Отиде на работа в Елнъзач, върна се мокър — гола вода, легна и не стана. К. Петканов, X, 26.

Гола во`да. Жарг. 1. Който не притежава необходимите качества, не отговаря на очакванията, изискванията. Филмът е гола вода. 2. Който е в крайно тежко положение и е напълно безпомощен. — Нашето физкултурно дружество е бедно .. Ние сме гола вода ..: при нас футболният отбор рита на обществени начала. Г. Друмев, УКР, 16. Как се забърках в тази история. Сега съм гола вода.

Докарвам / докарам (донасям / донеса, нося) вода от девет кладенци (чешми, дерета). Разг. Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да докажа правотата на нещо или да убедя някого в нещо. — От девет кладенци вода ще си докара и пак туй дето е рекъл да го направи — ще го направи. П. Тодоров, Събр. пр II, 217. Ако някой друг кажеше нещо подобно на латинския председател на стопанството, той .. би му донесъл от девет дерета вода, за да го накара да се откаже от думите си. Н. Каралиева, Н, 165.

Дръпва ми се / дръпне ми се водата. Разг. Слисвам се, същисвам се. Еле на четвъртата нощ [кравата] се отели. Като го погледнах с осем глави, водата ми се дръпна, не знам какво да правя. И. Петров, ЛСГ, 30.

Жива вода2. Разг. Съвършено мокър. Людете бяха побягнали кой както е сварил и бяха жива вода. Д. Талев, С II, 279.

Зная (научавам / науча) на вода нещо. Разг. Зная (научавам) много добре, отлично, без грешка нещо. А утре вечер — театър и елха. Всичко е готово. И ролите се знаят на вода. И сцената е нагласена. М. Кюркчиев, ВВ, 52.

<Излизам / изляза> отгоре като зехтин (масло) над вода<та>. Обикн. неодобр. Надвивам, побеждавам, наддумвам някого, все се смятам за прав. Той тоз даскал мене хич не ми харесва! Все много знае, все той отгоре като зехтин над вода! Де да видим накъде ще избие! Д. Марчевски, ДВ, 65.

Излизам / изляза (измъквам се / измъкна се) сух от (из) водата. Разг. Неодобр. Отървавам се от каквато и да е отговорност за извършена от мене нередност, престъпление и под., оставам ненаказан. — Всеки знае, че фалшификацията беше истинска, но всеки се преструва, че вярва обратното. Сякаш че го почитат още повече, че е умял да излезе сух из водата. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 26. — Войната е страдание за победените — измъкна се дипломатично Тудор, — .. — щом като си се измайсторил да излизаш сух от водата, ти си достоен да ми бъдеш помощник във външната политика! А. Гуляшки, ЗВ, 481.

Изпих си водата. Диал. Нямам вече значение, отживял съм, не се държи на мене. — Тия сватбени официалности отдавна си изпиха водата и няма защо ние, .., да правим на публиката удоволствие с различни зрелища. Елин Пелин, Съч. II, 115.

Изплувам над водата. Остар. Преуспявам. Захванал своята кариера от голата игла, но гореспоменатите качества му спомогнали в късо време да изплува над водата, да стане човек. З. Стоянов, ЗБВ I, 69.

Камък<а> да стисна (да хвана), вода ще пусне; от камъка вода ще изстискам. Разг. Много съм силен, як физически. Кога навърши Младен двайсета година, а он стана един мъжага — и баща си надрасна! Ония ръце дебели в рамената, па жилави, па шепести, па яки, яки, камък да стисне, що е рекъл некой, вода ще пусне! М. Георгиев, Избр. разк., 232. Какъв силен човек беше той — от камъка вода ще изстиска. Д. Талев, ПК, 77.

Като полят (облят) със студена вода; като попарен (полят, облят) с вряла вода. Разг. Крайно неприятно изненадан, наскърбен, жегнат от нещо. Неда стоеше като полята със студена вода, с отпуснати отпред ръце — не знаеше къде да дене ръцете си, не знаеше и сама къде да се дене и току потреперваше от време на време. Д. Талев, ПК, 269. Сички, род, роднини, като се научиха за нещастието на зетя, останаха като с вряла вода попарени. Лил., 1884, кн. 7, 16.

Като че (като да, сякаш) ме поляха (обляха) със студена (ледена) вода; като че (като да, сякаш) ме попариха (поляха, обляха) с вряла вода. Разг. Крайно неприятно съм изненадан, силно съм засегнат от нещо казано или направено. Панча като че поляха със студена вода — тъй изтръпна, кога чу това. Т. Влайков, Съч. II, 129. Видя само, че той я отмина. И изведнъж като че със студена вода я обляха. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 40. Яна нищо не каза, отиде в стаята и там си намери работа. Като да я поляха с вряла вода, така се запали снагата й. К. Петканов, СВ, 47.

Колко (много, доста) вода изтече от някога; колко (много, доста) вода ще изтече до някога. Разг. Много време измина (ще измине) от (до) даден момент, много неща се промениха, се случиха (ще се променят, ще се случат). Ще бъде много добре, ако е момче. Но и момче да е — колко вода ще изтече, докато да порасне, та да вземе и да му помага. Г. Караславов, СИ, 235. „Паспортът е, казвам, от петдесет и трета, бе другарю, а оттогава колко вода изтече…“ Н. Хайтов, ДР, 180. Много години се изминаха оттогава, много вода изтече и дядо ми отдавна лежи при старата круша в гробището. Хр. Максимов, СбЗР, 47. — Е, като освободим Македония, тогава ще имаме време и да почиваме, .. — Докато я освободим, ще изтече много вода. Д. Спространов, С, Н7. — Колко време откак съм на легло? — засича го Виктор. Динков мръдва рамене и се усмихва неопределено: — Втори месец вене… Доста вода изтече, ама ти се размина. Др. Асенов, ТКНП, 178.

Ловя (хващам) риба в мътна вода. Разг. Използвам някаква неуредици, бъркотии, за да извлека лична изгода, да получа облаги за себе си. Такъв метеж бе тъкмо по вкуса на чичо Мартин, немирната му кръв закипя, наостри слух и се приготви да лови риба в мътна вода. И. Петров, ПР, 58. — Аз брат, не съм светец, няма по-голям грешник от мене, ама никога не съм ловил риба в мътна вода. Д. Вълев, Ж, 111.

Минавам / мина (преминавам / премина) през огън и вода за някого или нещо. Разг. Преживявам, преодолявам всякакви изпитания, трудности за някого или нещо. Скоро ще види детето си, ще чуе гласеца му, ще види светлите му очички. О, през огън и вода би минала за него, за малкото, през всички мъки! Д. Талев, И, 456. — Дочаках те и аз, дочаках най-подире, / ден с обич оплоден и благодарно тих. / През огън и вода преминах да те диря, / безспирно се стремях, воювах, — победих. Е. Багряна, ВС, 60.

Минал / преминал през огън и вода. Разг. Който има голям опит, който е извънредно опитен, обигран, понеже е прекарал всякакви изпитания, трудности. Радевите хора са юнаци, минали са през огън и вода. Ив. Вазов, Съч. XIII, 154.

Мътя (размътвам / размътя) водата (водите). Разг. 1. На някого. Умишлено създавам неприятности, правя спънки на някого. Захвани се най-много с някой даскал… Пусни го да расте служебно по-нататък. Не му мъти водата, щом и той не мъти твоята. Сп. Йончев, Ст, 1966, бр. 1041, 1. Агапий от страх да не му размътя водата, решил още от първий час да не ми допусне да остана в Плевен. П. Р. Славейков, БП I, 25. 2. Някъде. Създавам бъркотии, размирици; размирявам. „Аха, казва [майорът], тука и на противодържавни идеи мирише .. Аз, казва, отдавна подозирах, че някой мъти водата тука… П. Незнакомов, БЧ, 29.

Наливам / налея вода във воденицата (мелницата) на някого. Разг. Съзнателно или неволно подпомагам някого, служа на неговите интереси. Мене насила ме вкараха тук, за да ме отстранят от гласуване, .. и сега, Мишо, косвено наливаш вода в тяхната воденица и съюзник им ставаш… Мишо. М. Иванов, ВН, 1965, бр. 4229, 4. — Да се цепя от царя ли, да бунтувам народа! — А що ще стане с царството, с България? Или във воденицата на сръбкинята Неда да наливам вода? Ст. Загорчинов, ДП, 249. В мълчанието му подслушвах мислите му: .. Излиза, че аз самият с моето ветрогонство наливам вода в мелницата на другия. Бл. Димитрова, ПКС, 261.

Направям / направя на сол и вода някого. Разг. Остро се скарвам, наругавам някого, обикн. като го разобличавам, разкритикувам. Жената кипна, чак до в къщи не проговори, а там ме направи на сол и вода…ВН, 1958, бр. 2000, 4.

На свиня кладенчева вода. Разг. Ирон. Излишно или неподходящо нещо за някого. — Ами ние за това ви тука учим и плащаме на даскали, и за дърва, и за джамове, и за хартия, та да лаете като кучета… На свиня кладенчева вода, а вам хаджи Енчо епитроп! Ив. Вазов, Съч. VIII, 138.

Не иска ни хляб, ни вода. Разг. За нещо, което може да се пази дълго време, без да се полагат грижи за него.

Нося (в) с решето вода. Разг. Върша празна, безрезултатна работа.

Облива ме / облее ме вряла вода. Разг. Става ми горещо от силен страх, ужас. Плюх си на ръцете и с все сила замахнах. Кривакът мина през сред него и стана на две, а то отскочи настрана, отърси се и ме загледа с такива страшни очи, че краката ми се пресякоха. Обля ме вряла вода. Разбрах тогава какво „куче“ е! Ил. Волен, МДС, 50.

Обливам / облея (поливам / полея) със студена (ледена, вряла) вода някого; попарвам / попаря като с вряла вода някого. Обикн. св. Разг. Казвам или направям на някого нещо, което му подейства крайно неприятно. — Остави сега детето в люлката и върви да повикаш Ивана от другата стая! — обади се Момчил с далечен глас, глухо. Тоя глух глас обля с ледена вода невестата му. А. Каралийчев, ЛС, 15. — За мене това е голяма радост. Сън не ме хваща тази нощ, а ти си захванала да ме поливаш със студена вода. К. Петканов, БД, 16.

Пия вода от извора. Книж. Черпя знания, ползвам се направо от източника. — Обикалям историческите места .. — Пиете вода от самия извор, ако ми позволите тъй да се изразя — обади се Робинзон усмихнат. М. Марчевски, ТС, 58.

Пих (изпих, ще пия, ще изпия) <една> студена вода. Разг. За нещо. Примирих се (ще се примиря) с нещо, от което неочаквано съм бил ощетен или в което съм се излъгал въпреки очакванията си. Няма ни евреин, ни стока, ни дяволи. Разбрах, че ме е излъгал .. Пих една студена вода и се заклатих като отровено куче из чаршия. Чудомир, Избр. пр, 163-164. — Какво ти остава тогава? — Да изпиеш една студена вода, загдето съм те изоставил точно когато си мислела, че картата е печеливша. Съвр., 1975, кн. 2, 198.

Плувам в нечии води. Книж. Намирам се под нечие влияние, привърженик, съмишленик съм на някого. — Фон Гайер и Прайбиш са отдавна тук… Живеят в една вила в Бояна и разучават сведенията на нашето стопанство, .. Лихтенфелд вече плува в наши води, но Фон Гайер и Прайбиш упорствуват. Д. Димов, Т, 143.

Плувам в свои води. Книж. Чувствам се добре в средата си. В същност това са сега само бели стаи, в които няма нищо, но личи, че в тях д-р Кътов „плува в свои води“. ВН, 1960, бр. 2901, 2.

Подливам / подлея вода някому. Разг. Попречвам на някого да успее в нещо, напакостявам на някого, без той да знае. Напразно Ванко го убеждаваше, че няма нищо с нея [Христина]. Разярен, Пешо се закани, че ще му подлее вода и ще го изгони. М. Грубешлиева, ПИУ, 65. Освен това жителите в Ески-Захра си отвориха тогава, по примера на протестантите, едно девическо училище, което подля вода на протестантското девическо училище и протестантите бяха принудени да оставят Ески-Захра. Р. Каролев, УБЧИ, 142.

По-тих от водата, по-нисък от тревата. Разг. За човек — съвсем кротък, тих, незабележим. „На мравката път не минаваше!“ — каза ми. Тиха, скромна, по-ниска от тревата, по-тиха от водата! Кл. Цачев, СШ, 157. — Но ние сме победени! — .. — Сега ние трябва да бъдем по-тихи от водата и по-ниски от тревата. Г. Караславов, ОХ III, 44.

Приличаме си като две капки вода. Разг. Извънредно много, напълно си приличаме. Войводата се прощаваше с двама едри планинци, близнаци, види се, защото си приличаха като две капки вода. Ст. Загорчинов, ДП, 349. Заде тоя стол седяха три стареца, които имаха бели бради и които си приличаха като две капки вода. Хр. Ботев, Съч. 1929, 83.

Разбира (проумява, отбира) ли <ти> свиня от кладенчева вода. Разг. Пренебр. Употребява се за прост, ограничен човек, който не може да разбере и оцени нещо по-хубаво, по-добро. Като че с изхлъзванието на българската територия се изхлъзваше и нашият патриотически ентусиазъм .. Даже бай Ганьо ми пошепна на ухото: „Разбири ли ти свиня от кладенчева вода!“ Ал. Константинов, БГ, 23.

Разбирам (отбирам) колкото (като) свиня (магаре) от кладенчева вода. Разг. Пренебр. Никак не разбирам (отбирам). Види са, че има някои габровци, които дотолкова разпознават хората, „колкото отбира свиня от кладенчева вода“. НБ, 1876, бр. 5, 20.

<Света` (чиста)> вода ненапита. Разг. Ирон. Човек, който се представя за невинен и че не знае за нищо нередно, или човек, когото смятат за безгрешен, невинен. Разсипахте гората, а щом ви спипаме, все сте света вода ненапита. М. Кюркчиев, ВВ, 63. — Какво да кажа като нищо не знам? — погледна го Матьо открито и твърдо. — Чиста вода ненапита, а? — подигра го Злати Василев. Д. Ангелов, ЖС, 62. — Защо покровителствуваш болшевиките? .. — За пръв път чувам. — Дрън-дрън! .. Целият град знае, .., само областният управител — вода ненапита. Сл. Чернишев, ЛО, 89.

Светих (ще светя) вода<та> някому. Разг. Убих, премахнах (ще убия, ще премахна) някого, обикн. умишлено за наказание или за отмъщение. Ний разпрахме корема на поп Къна за по-малко работи… Хай, светете му водата! Ив. Вазов, Съч. XXV, 222.

Ставам / стана сол и вода. Разг. 1. Много се ядосвам, измъчвам се от яд. 2. Много се притеснявам, измъчвам се от притеснение. И Кунчева Ганка беше хубава, снахо, — .., а сега, гледам я — желта — смин, а той, сиромаха Кунчо — сол и вода!… Ц. Церковски, ТЗ, 9. Но пригодява ли са на такъв? Този хляб чер, недопечен, хайде сомуня зад вратата; .. а жена, момичетата, наоколо сол и вода стават. Ил. Блъсков, ПБ II, 65.

Тиха вода. Разг. Човек, който се представя като кротък, смирен, а всъщност се прикрива и може да напакости; прикрит, потаен човек. Смятам да се пазя от този тип [Митрев]. Такива тихи води като него понякога крият камък в пазвата си. П. Незнакомов, БЧ, 69. — Ами с болярите как да я караме? — За тях мислех, като ви говорех така. С болярите ще бъдете сега тиха вода. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 349.

Тръгвам / тръгна по водата (водите) на някого. Диал. Неодобр. Послушвам някого, направям безропотно това, което той иска, изпълнявам желанията и заповедите на някого. На този му скимнало свод, на онзи кивгир и искат по водата им да тръгнеш. Инак — хвърлят чуковете! П. Тодоров, Събр. пр II, 42.

Чета (смятам и др.) <като> по вода. Разг. Чета (смятам) много добре, леко, без усилие, бързо. Смяташе като по вода на сметачна машина и предугаждаше и най-съкровените мисли и желания на началството. Г. Райчев, ЗК, 14. И сред този весел и радостен въртоп се мярках и аз някъде там, декламирах .. Писарят стоеше до нея; слушаше строго. — Декламира като по вода! — казал й той. — Силна памет! К. Калчев, ПИЖ, 32. Чете като по вода. П.Р. Славейков, БП II, 206.

Чувствам се (съм) като риба във вода. Разг. Чувствам се (съм) много добре, отлично, на мястото си. — Знам, не ти се ходи много в Кратова, тук се чувствуваш като риба във вода. Д. Спространов, С, 50. В тия разговори най-голямо и най-живо участие взема Никола, той се чувствува като риба във вода. И. Йовков, Разк. I, 14.

Чукам (бия) вода в (с) хаван (хаванче). Разг. Върша нещо напълно безполезно, напълно излишно. „Да търсиме оправия с патриката, значи да чукаме вода с хаван!“ Хр. Бръзицов, НЦ, 10З. Сунгурларци са на хвърлей място от тях, а пък добивът им от грозде е по-малък. Уж и земята им е по-тлъста, уж и те отглеждат червения мискет, а вървят назад, казват, че още чукали водата в хаванче… Ст. Станчев, НР, 190.

ВОДА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. 1. Човек, който носи или превозва вода за работници, войници и др.; водоносец, водоносач. Всеки взвод разполагаше с такива [цинкови] стомни и водарите два пъти на ден отиваха и се връщаха от топлите, многоводни извори. Д. Калфов, ПЮН, 20. Пресъхнеха ли лете бунарите, .., чак от баирите, лъките и падините идеха водари, като зарязваха работата си и губеха по половин ден само а утолят жаждата на жътварите или косачите. Ст. Даскалов, ВМ, 82. Полковникът го пита какво има долу, по фронта, и той с готовност съобщи всичко, разказа дори весела случка с водаря на някоя рота. Г. Райчев, Избр. съч. II, 51.

2. Човек, който разнася и продава по улиците вода за пиене (в някои безводни страни и у нас в миналото); водоносец, бунарджия. Покрай тротоара минаваше водар и жаловито подвикваше. Ст. Дичев, ЗС II, 123. Тогаз ни дойдоха наум цариградските водари, които със своето кара-кулак сую, буз ги-би, .. проглушават ти ушите. Ч, 1875, бр. 9, 421.

3. Рядко. Разг. Работник по поддържането в системата на водоснабдяването. Днес през деветкилометровия канал водата трябваше да потече от Бели извор. Водарите бяха отишли да я отприщят и след час тя щеше да се спусне в язовира. М. Грубешлиева, ГР, 139.

ВОДА`РКА ж. Рядко. Жена водар (в 1 знач.). Момците, които караха пръст и засипваха преизподнята, посрещнаха водарката с дружно ура. А. Каралийчев, НЗ, 22.

ВОДА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който служи за пренасяне, превозване на вода; водоносен. В лодката имаше трима лодкари. Единият седеше на кормилото .. вторият размахваше чевръсто веслата, а третият се беше излегнал на дъното, опрял гръб върху водарското буре. А. Каралийчев, НЧ, 61.

ВОДА`Ч м. 1. Лице, което води, съпровожда някого, като му показва пътя към някакъв обект или място. А кой ще ни води? Водачът кой е? Й. Йовков, Разк. I, 218. — Аз ще водя… макар раната да го болеше, помощник-командирът се усмихна. — Хайде, водачо, води да видим. П. Вежинов, ЗЧР, 221-222. Дава се сигнал за тръгване, водачите напред и след тях, снабдени с лека провизия, разсипват се по шосето и закрачват пътниците. Ал. Константинов, Съч. I, 99. Аз попитах няма ли някой опитен водач от село, да ме поразведе из планината. Ив. Вазов, Съч. XVII, 20. // Лице, което върви най-отпред, начело на колона и насочва движението й. Първият керванджия проточи глас, извика. Богдан окачи синджирите на жеглите, отскочи встрани, погали биволите и избърза, отиде при водача. К. Петканов, СВ, 11. По даден от треньора сигнал водачите на колоните спринтират един срещу друг и когато се срещнат, рязко минават всеки към дясната си страна. Б. Такев и др., Б, 9.

2. Животно, което върви начело на стадо, глутница, или птица, която лети най-отпред на ято и др. Една глутница от десетина вълци с водача си начело вече дни и нощи претърсваше гората надлъж и нашир. Д. Калфов, С, 30. Обикновено сърните пасат по няколко заедно, като една от тях се грижи да не се появи отнякъде опасност. Обикновено това върши водачът на стадото. П. Петков, СП, 46. Плаването на шилетата става в езерата. Манчо привел стадото си към едно от тях .. Откачил звънците от водачите, насочил ги към езерото и ги вкарал във водата. Н. Попфилипов, РЛ, 52-53.

3. Духовен или политически ръководител на народ, партия; вожд, водител. Тая [обществена] мисъл достига своя връх в революционния проектоустав на Апостола. В него великият народен водач дава конкретен израз на своята мисъл и дело. Ив. Унджиев, ВЛ, 188. Цар имаме, цар не виждаме, войвода имаме, водачи нямаме. Ив. Вазов, Съч. XXI, 10. Творецът, геният е винаги революционер. Само така той може да стане пророк и водач на своя народ. Б. Шивачев, Съч. I, 22. Всеки народ заслужава водачите си, дори тези, от които по-късно се оплаква. П. Дертлиев, ДП, 236. // Ръководител на стачка, въстание и под.; водител. Водачът на въстанието седеше наведен над една голяма карта, разгъната върху масата, с червен молив в ръката. А. Каралийчев, НЧ, 105. Единственото око на водача от голямата тютюнева стачка го [Мичкин] гледаше също. Д. Димов, Т, 617. Те [бейовете и агаларите] излизаха един след друг пред съда и повтаряха едни и същи обвинения срещу Лазара: — Водач на бунтовниците в Преспа. Д. Талев, ПК, 725-726.

4. Лице, което ръководи, оглавява някаква група делегати или екскурзианти и др.; ръководител. На улицата загубихме водача на писателската група, която пътува за Барцелона — професор Александър Балабанов. А. Каралийчев, С, 77.

5. Човек, който управлява моторно превозно средство. Напоследък, .., били изобретили инструмент, който показвал точната дозировка алкохол, погълната от водача на превозното средство. К. Калчев, ДНГ, 130. Стръмнината сгрява мотора дори в хладно време и водачът по неволя спира колата пред ханчето. А. Христофоров, О, 105. — Карай към комбайна — каза Каменов на водача и посочи с ръка нататък. Кр. Кръстев, К, 106. Само мотоциклетът, останал внезапно без водач, продължаваше да гърми с мотора. П. Вежинов, НС, 256. Затова, като си мечтаеше за бъдещето, той ту се виждаше водач на ракетен самолет, ту механик на подводница. А. Гуляшки, Л, 507.

6. Лице или отбор, който е на първо място, начело в спортно състезание. Многобройни привърженици на „синия“ тим гласно изказваха неодобрението си не толкова от неочакваната загуба, колкото от неубедителната игра на досегашния водач на таблицата. ВН, 1958, бр. 2082, 3. Нашият отбор е водач във временното класиране на световното първенство по художествена гимнастика.

7. Техн. Детайл в машина, който води, направлява движението на друг детайл.

8. Остар. Книга, която дава сведения и упътвания за разглеждане на забележителности в дадена страна, местност или селище; пътеводител. (Ст. Младенов, БТР).

ВОДА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Който води, посочва пътя към нещо; водещ. Ако едно само от тези малки приключения, на които връзката образуваше водачната нишка, която ма преведе през този лабиринт, не беше са случило пред мене, в този същия час Павлина, затворена в един подземник, щеше да къса ръцете си в конвулсиите на отровата или на глада. Ч, 1875, бр. 6, 277-278.

ВОДА`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с водач, който се отнася до водач. На Елка Стаматова Манолова, .., се признава правото да бъде водач на моторна кола. Как и къде беше успяла да изучи водаческото изкуство .. узнаха само неколцина от най-близките й хора. А. Гуляшки, МТС, 136. Това, което отличаваше болшевизма преди войната, .., от другите социалистически течения и партии, е неговото подчертаване водаческата, авангардната роля на градския пролетариат в революционните борби. Р. Аврамов, Борба, 1919, кн. 4, 102.

2. Който има качества на водач. Запасният подполковник Игнат Симов, .., кокореше очи и доказваше, че българският народ бил водачески народ и непрекъснато ругаеше евреите. Д. Ангелов, ЖС, 82.

ВОДА`ЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Роля на водач (в 1 знач.). Той познавал пътя по-добре от Зоо и Зоо се съгласи да отстъпи водачеството. Й. Радичков, НД, 153. Плащаха му търговците за доброто водачество, даряха го кога с дреха, кога с оръжие и дребни накити, но не само заради тия печалби ходеше Момчил с керванджиите. О. Василев, 33, 27. От Остриково водачеството поеха могиловци. Те изведоха групата на шосето за Могилово. Д. Ангелов, ЖС, 255. Щом Дунка се присъедини към стадото, Джели й повери водачеството, понеже кошутата беше стара и опитна. Ем. Станев, ПЕГ, 94-95.

2. Роля, дейност на лице, което ръководи, оглавява; водителство, ръководство. У него се породи неудържим стремеж за властвуване и водачество. К. Ламбрев, СП, 241. Ако един човек, който претендира за водачество, може да се уплаши от някакви анонимни писма и да капризничи, с това той показва само, че е негоден и малодушен. Ем. Станев, ИК I и II, 479. В Чипровци се сформирали чети под водачеството на воеводата Георги Пеячевич. Й. Радичков и др. ГСП, 23.

3. Управляване на моторно превозно средство. След малко двамата, като се сменяха във водачеството, подгониха упорито белия път, по който бе изчезнала колоната. А. Мандаджиев, ОШ, 14.

4. Първенство в спортно състезание. Само бургазлии и созополци не искаха да отстъпят водачеството и продължаваха да гребат успоредно един до друг. В. Райков, ПВ, 116. След вчерашните срещи .. отборът на „Дунав“ запазва водачеството на таблицата. Тр, 1963, бр. 225, 4.

ВОДА`ЧКА ж. Жена водач (в 1-5 знач.). Това е същото момиче, което ги беше водило през гората. „Ето я! Вангели! Водачката!“ Й. Йовков, Разк. I, 227. Закрепиха [младежите] лодките към пристана и зачакаха. Водачката хвана веслата и подкара към незнайна земя. Д. Шумналиев, ПЗЛ, 33. Старт на 100 м гладко бягане. След несполучливо тръгване неочаквано живата беленчанка набира скорост, застига водачката, изравнява се с нея, секундна борба — и се откъсва, за да понесе след миг на раменете си финалната лента. НС, 1958, бр. 54, 2.

ВОДВОРЕ`НИЕ ср. Остар. Книж. Водворяване; въдворяване. Заедно с водворението на новата религия Константин доизвършил и новата организация на Римската империя. Н. Михайловски, РВИ (превод), 287.

ВОДВОРЯ`. Вж. водворявам.

ВОДВОРЯ`ВАМ, -аш, несв.; водворя`; -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Въдворявам. Като са навиха и покориха сичките народи на Палестина, Исус водвори евреите в определената за тяхно живелище земя. Н. Михайловски, ССИ (превод), 44. Ако подир мене бяха минали сто души европейски пътешественици, щяха да обогатят колоните на някой журнал с живописната местност на тие места, а особено безопасността, която е водворило султановото правителство. З. Стоянов, ЗБВ I, 57. водворявам се, водворя се страд. Мидюринът, .., телеграфирал на сичките власти във вилеята и явил им, че българете са възбунтувале и че за да са водвори тишината, са потребни пушки и байонети. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 17, 67. Едва подир тригодишна упорна война могло да са водвори спокойствие на острова. Н. Михайловски, РВИ (превод), 248.

ВОДВОРЯ`ВАМ СЕ несв.; водворя` се св., непрех. Остар. Книж. Въдворявам се. Кочев излезе, в стаята се водвори дълбоко мълчание. М. Кънчев, В, 330.

ВОДВОРЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от водворявам и от водворявам се; въдворяване, водворение.

ВОДЕВИ`Л м. 1. Кратко сценично произведение с леко, комично съдържание, обикн. с музикален съпровод и песенни куплети. „Плодовете на просвещението“, .. застава в центъра на общественото внимание. Тогава критиката взема всички мерки, за да неутрализира изобличаващия патос на комедията. За комедията тя говори като за фарс, за водевил, за безобидна шега, предназначена за домашни любителски постановки. Н. Лилиев, Съч. III, 203. От съединението на драматическата поезия с музиката произхождат опера и водевил. Т. Шишков, ТС, 188.

2. Заключителна куплетна песен в пиеса, в комична опера или в комедия.

3. Прен. Ирон. Нещо, което е почти лишено от съдържание и смисъл и има комична, заплетена интрига. Животът на Лора в Русе е един водевил в трагичен тон. Тя съвсем ясно вижда незначителността на мъжа си… М. Кремен, РЯ, 334. След полунощ Евгения се оттегля, изпратена от султана с каик до Бейлербей, а самият султан се прибира в палата си Долма бохча. Три палата — Бейлербей, Чириган и Долма бохча — прискутват тая нощ по един от главните герои на босфорския водевил. Хр. Бръзицов, НЦ, 137.

— От фр. vaudeville.

ВОДЕВИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан със сценичното произведение водевил. С бакембардите си, с позите и жестовете си, .., той прилича на смешно гримиран актьор в някоя водевилна игра. Й. Йовков, Разк. I, 15. Родоначалникът на оперетата Офенбах е писал по поръчка музика за водевили. Веднъж той излиза извън рамките на водевилните правила и ограничения и плюс куплетите, леките номера и ансамблите, вмъква арийки, дуети и особен род ансамбли. К, 1926, бр. 79, 2. Главно поради водевилния си завършек разказът губеше доста въпреки високата си художествена стойност в цялото. М. Генов, СбЦГМГ, 397.

2. Прен. Ирон. Който буди насмешка с действията си, поведението си. В Русчук се намираше и Карцов, немирен дух, водевилен съзаклетник, когото ще срещнем навсякъде, дето се готви някое тъмно и несполучливо дело. С. Радев, ССБ I, 327-328. // Който е почти лишен от съдържание и смисъл и предизвиква смях, насмешка, ирония. Тая водевилна кампания имаше нещо весело и комично и, въпреки най-разнообразните възгледи, светът не можа да скрие усмивката си и злъчния си сарказъм. Й. Йовков, Разк. III, 143. Жената бе майстор в задаване на въпроси, нещо, което бях доловил още при първия ни водевилен разговор. Б. Райнов, ГН, 36.

ВОДЕВИЛИ`СТ м. Автор на водевили. Една жена изоставена от своя мъж .. е любовница на учителя на своя син .. От тука още се виждат забавителните сцени, които един водевилист би извлякъл от подобен сюжет. К, 1925, бр. 60, 1. Първата му [на Любомски] работа бе да издаде заповед, за да се направи паважът в града, .. Почна след туй с окръжния управител Манолова една полемика с афиши, която би била безценен документ за някой водевилист. С. Радев, ССБ II, 97.

ВОДЕВИ`ЛНО. Нареч. от водевилен.

ВО`ДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни и (остар.) -дена, -дено, мн. -дени, прил. 1. Който е от вода, който се образува от вода. Стела гледаше как трепкат от водната струя листенцата на цветята, как пръстта жадно поглъща водните капки. Ем. Коралов, ДП, 164. Снопове пяна се мятат като фонтани нагоре, воден прах обсипва целия водопад. Ал. Константинов, БПр, 1893 ,кн. 3, 56-57. Грамадни водни маси като планини се извишаваха и образуваха дълбоки долове, в които параходът почти стремглаво се свличаше. Г. Белев, КВА, 333. Със затаен дъх всички следяха как едно дете се бори с водната стихия, за да спаси живота на друго дете. А. Каралийчев, ПС, 29. Водените капки, като капят често издълбават камените. Й. Стоянович, ДСС (превод), 6. Водна пара. Водни пръски. Водно течение.

2. Който се отнася да вода, който е свързан с вода. Вместо парен котел, водната енергия на реката, впрегната в арка, въртеше голямото колело, което обслужваше фабричната трансмисия. Ив. Хаджимарчев, ОК, 12. Всички животни на земята са се оформили и съществуват при определено налягане: на сушата — атмосферно, а в океана — водно. Д. Пеев, ЖДП, 12. Такива мисли спохождаха Стана, когато беше преуморена от работа или бе ги притиснал бирникът да платят данъците и акциза, .., пъдарщината и водното право за поливане на градините. Кр. Григоров, ТГ, 20. То [отоплението] беше централно, водно, но водата се нагряваше посредством светлинен газ. Г. Белев, КВА, 214. Водните източници в нашата страна са голямо народно богатство. △ Водна ерозия. Водна сила. Водно състояние. Воден подем. Водно охлаждане. Водни процедури. // Който е предназначен за вода (в 1 знач.) — Чувал съм, че има напитки, които се пият с водни чаши, на екс, други се разреждали, трети пък изисквали не знам какво мезе. Г. Друмев, УКР, 5. // Който се осъществява, става по или във вода. Дунав представя удобен и евтин воден път. П. Делирадев, БГХ, 51. Воден транспорт. Воден спорт. // Който се движи по вода. Никой от нас не е виждал още воден велосипед и Мититаки [врабецът] ни обясни как може да се кара велосипед по водата. Й. Радичков, НВ, 68. Способен съм, много по-умен от мнозина, които си играят с милиони, .., пируват из локалите или се хлъзгат с водни ски над вълните край Уайкики. П. Бобев, К, 80.

3. Разш. Който има много вода в състава си; воднист. Лятото се търкаляше към своя край, .. Още зрееха доматите и краставиците и млечните царевици, застигнати от сините сливи и водните присади. К. Калчев, СТ, 219. Секи ще намери по една махана: боба недоврял, безсолен бил, пипер нямал, виното било водно. Ил. Блъсков, ПБ I, 9.

4. Който се въди или вирее във вода или край вода. Две-три жаби се гуркаха в зеленясалите му [на кайначето] води, по плиткото дъно шаваха мъмарици, червейчета, водни буболечки. Г. Караславов, С, 31. Видрата се храни предимно с риба, .. Водните птици напада, като се приближава предпазливо под водата към тях. П. Петков, СП, 14. Ръководими от плана, отидохме в Сент-Джемския парк, .. Тук има езеро, пълно с плавающи водни птици. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 77. Водни животни. Водни растения. Водни насекоми.

5. Спец. Който действа с помощта на вода. Самоукият неизвестен изобретател едва ли е подозирал, че с конструирането на пирея изпреварва с половин век откривателя на водната турбина. Ив. Коларов, Е, 8. Галилей си е служил с водни часовници. Времето на движението той е измервал по количеството на изтеклата от даден съд вода. Физ. VIII кл, 1958, 44. При парахода механически двигател е водното витло, а при самолета — въздушното витло. Матем., 1965, кн. 1, 2. Воден двигател. Водна мелница. Водна помпа. Водна централа.

6. Остар. Течен. — Да, да, .. телата, тоест, биват твърди, водни и въздухообразни. Ив. Вазов, Съч. VIII, 137. Изпърво — преди хиляди години — земята била разтопена, — огнена и водна. Й. Груев, Лет., 1872, 128. Ми познаваме всичките известни нам тела в три различни състояния: твърдо, водно и въздухообразно. Н. Геров, ИФ, 3.

◇ Воден баланс. Спец. 1. Съотношението между прихода, разхода и акумулацията на вода за даден участък от територията на земята или за цялото земно кълбо. — Същата тази друга работа наруши водния баланс в планината — продължи упорито Медаров. Д. Фучеджиев, Р, 85. 2. Съотношението между количеството вода, което растението получава, и количеството вода, което изразходва за един и същи период от време.

Воден бик. Блатна птица от семейството на чаплите, която се храни с риба. Botaurus stellaris. Един от най-обикновените видове е червеният рак. Той добре знае, че трябва да се пази от чаплите, особено от водния бик и най-вече от нощната чапла. Н. Боев, Г, 139.

Воден габър. Дърво от семейство брезови, което има яйцевидни продълговати листа, цветове, събрани в реси, и чиято дървесина е с ценни технически качества. Ostrya carpinifolia.

Воден газ. Техн. Висококалоричен газ, получаван чрез прекарване на водни пари през нагорещени въглища, който съдържа въглероден окис и водород и се употребява в индустрията като гориво.

Воден дърдавец. Птица с големина на гургулица, отгоре тъмномасленокафява с черни петна, която живее из блата и мочурища и поради скрития си начин на живот е труден обект за лов. Rallus aquaticus.

Воден знак. Спец. Фигури или букви, отпечатани по специален начин върху някои видове хартия при изработването на банкноти, ценни книжа, държавни документи и др. — Тъй започнах работата си. Скоро тя ме увлече и аз й се отдадох с жар. Да нарисуваш една банкнота, с всички детайли, орнаменти, водни знаци, да израбониш клишето — това е такова изкуство…П. Бобев, К, 80. „Водните знаци“ състоят на места от хубави и правилни звездни форми, на големина колкото еднолевова нашенска монета. РН, 1911, кн. 5-6, 129.

Воден кестен. Диал. Дяволски орех; джулюн, дяволче.

Воден кон. Остар. Книж. Хипопотам; бегемот. В областта Ханам ( .. ), са намерени кости на слонове, на носорози и на водни коне от времето на каменната епоха. ВН, 1960, бр. 2860, 4.

Воден кос. Малка птица от разред врабчови, тъмнооцветена на гърба, с бяла перушина на корема, която се гмурка в планинските потоци и се храни с дребни риби; воден скорец, гурльо. Cinclus cinclus.

Воден паяк. Членестоного, което живее под водата, където изплита звънчевидна паяжина и се храни с дребни водни организми. Argyroneta aquatica. Това е воден паяк. Той живее във водата, но диша атмосферен въздух. Тялото на паяка е покрито с къси четинки. В. Бешовски и др., ЕП, 51.

Воден плеврит. Мед. Възпаление на плеврата, при което в синуса между нея и белия дроб се набира вода.

Воден плъх. Гризач, предимно нощно животно, с тъмнокафява или черна козина, който живее по бреговете на реки, блата, езера и се храни с водна растителност. Arvicola terrestris. Доскачал кой знае отде, един ден във водата се гмурна водният плъх. П. Бобев, ГЕ, 48.

Воден скорец. Воден кос.

Водна баня. Готв. Начин на приготвяне на ястие (обикн. десерт) при висока температура, при който съдът с ястието се поставя в друг съд с вода.

Водна боя. Боя за рисуване, която се размива във вода; акварел. Взех из торбичката и боичките си и топнах четчицата в червената. Сърцето ми туптеше — дали ще хване водната боя?! Ст. Даскалов, БП, 22.

Водна бълха. Малко сладководно раче с прозрачно тяло от разреда хрилоноги*, което живее в застояли води. Daphnia. Малките микроскопични водни бълхи игриво скачат по всички посоки във водата. В. Бешовски и др., ЕП, 49.

Водна детелина. Многогодишно блатно тревисто растение с пълзящо коренище, месести триделни листа и белезникави или бледорозови цветове. Menyanthes trifoliata.

Водна змия. Неотровна змия, от зеленикавосива до черна на цвят с по едно жълто или бяло петно от двете страни на главата, която живее в сладководни води. Natrix natrix. Това е наша познайница от сутринта. Водна змия жълтоушка. Тук вече водата е отново бистра и се вижда как пълзи по дъното, вперила поглед във водораслите. В. Бешовски и др., ЕП, 42.

Водна костенурка. Вид костенурка, разпространена в реки и блата в цялата страна, която се храни с дребни водни организми. Emys orbicularis. Настрана започваше мочурище, .. Там имаше плъхове и водни костенурки, въдеха се змии и пиявици, криеха се видри, невестулки и язовци. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 193.

Водна леща. Дребни многогодишни водни растения с опростени листа и цветове, които покриват повърхността на бавнотечащи или застояли води и служат за храна на водни птици. Zemna. Водната леща цъфти много рядко. Както всички плаващи растения, така и водната леща не потъва, нито се мокри от дъжд или при вълнение. В. Бешовски и др., ЕП, 29.

Водна лилия. Водно растение с листа и големи бели цветове, разположени по повърхността на водата. Nymphaea alba. Ние поемаме надясно, по брега на езерото, в което цъфтят нежни водни лилии. К. Константинов, ПЗ, 70.

Водна лястовица. Вид лястовица със сивокафяв ръждив оттенък и бяло подкрилие, който мъти по крайбрежието на Черно море, Дунав и оризищата в Тракия; кафявокрил огърличник, блатна лястовица. Glareola pratincola. Често реката се делеше от тесни, тинести ивици, дето си почиваха цели ята чайки и водни лястовици. Ст. Дичев, Р, 183.

Водна мента. Вид диворастящо растение от род мента1, което вирее по мочурливи места и се използва като лечебна билка. Menta aquatica.

Водна обмяна. Биол. Процесите, свързани с приемане и отделяне на вода от организма.

Водна роза. Водна лилия. Там те седнаха при малкото езеро и Бонка дълго се радва като дете и на рибките, и на водните рози. Г. Райчев, ЗК, 66.

Водна топка. Спорт. Състезателна игра с топка, която се провежда във вода, като играчите се придвижват чрез плуване. Четвъртото републиканско първенство по плуване и водна топка ще бъде нова голяма проява на българския плувен спорт. РД, 1950, бр. 230, 3.

Водна ондулация. Във фризьорството — недълготрайно къдрене на косата. Пред него се яви .., съвсем млада жена в розов пенюар и с безброй металически щипки на главата, с каквито обикновено дамските фризьори правят водна ондулация. Св. Минков, Избр. пр, 480.

Водна чума. Многогодишно водно растение с дребни листа и цветове, което много бързо се разраства. Helodela canadensis. Водната чума се размножава в Европа изключително вегетативно и се е разпространила във всички водни басейни. ОБиол. X кл, 63.

Водни кокошки. Семейство водолюбиви птици с различна окраска, най-често тъмнооцветени, които летят трудно, но тичат добре, плават, гмуркат се и се хранят с водни растения и водни животни. Rallidae. Водните кокошки са неголеми черни птици. Плавателната им ципа около пръстите е еднонарязана. В. Бешковски и др., ЕП, 30-31.

Водно колело1. Вид съоръжение за развлечение по крайбрежието на море или в езеро, което се привежда в движение посредством педали, въртящи големи, странично разположени колела с перки. На летовниците са предоставени за разходка и развлечение лодки, водни колела и други съоръжения. ВН, 1960, бр. 2739, 2.

Водно колело2. Техн. Най-простият хидравличен двигател, използващ енергията на падаща или течаща вода за задвижване елементите на някаква машина. Енергията на водата намери приложение във водните колела, чрез които тя се използува за механична работа в мелници, в тепавици, в духателни мехове и др. Физ. VIII кл, 1958, 44.

Водно конче. Насекомо с източено, най-често цилиндрично тяло, големи очи, два чифта ципести, винаги разперени криле, което лети ниско над водите и се храни с ларви на комари, дребни рибки и др. Odonata. Цветни водни кончета с прозирни паяжинни крила се виеха в кръгове по гладката повърхност на вировете. Ем. Коралов, ДП, 59.

Водно лютиче. Водно растение от семейство лютикови със закръглени нарязани плаващи листа, което живее в езера, блата и бавнотечащи води. Ranunculus aquatilis. Така много растения обитават сладки и солени води или заблатени и мочурливи места, например водната лилия, водното лютиче. Хр. Дилов и др., РВ, 26.

Водно магаренце. Вид ракообразно животно със сплеснато гръбно-коремно тяло, подобно на мокрицата. Asellus aquaticus. Жилището е готово и паякът застава при отвора на звънеца да дебне плячката си — водни магаренца, ларви на комари. ВН, 1959, бр. 2506, 4.

Водно стъкло. Спец. Безцветна или леко оцветена в зелено или жълто стъкловидна маса, която се състои от алкални силикати и се използва в различни области на промишлеността. Идеята да се използува водното стъкло като строителен материал е възникнала преди няколко години, когато свличането на пластовете под основите на Одеската опера е било спряно чрез впръскване на водно стъкло. ВН, 1958, бр. 2075, 4. До преди около 35-40 години за кинопрожекцията се използуваха само обикновени кинококсове .. Обикновено са снабдени със сърцевина, приготвена от сажди, смесени с водно стъкло. Й. Венов и др., К, 192.

ВО`ДЕН2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Уводен. Нашите пишещи братя, мнящи се за поети, .., сякаш превеждаха в стихове водните статии на „Народни права“. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 2, 16.

— От рус. вводный.

ВО`ДЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от водя и от водя се. От радост той бе предложил днес на Митка да го почерпи, .. — с едно водене на цирка, като плати входа от скромната си економийка. Ив. Вазов, Съч. XXV, 105. По това време се увеличиха и трудностите по воденето на войната. Нашата армия воюваше далеч от границите ни. Много усилия бяха необходими за нейното снабдяване. А. Станоев, П, 41. Водене на дневник.

ВОДЕНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Воднист. Бива и така, щото при вътрешните кръвотечения кръвта са не съсирва, а става воденикава. Знан. 1875, бр. 8, 120.

ВОДЕНИ`КАВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. 1. Отвл. същ. от воденикав.

2. Рядка течност. Стениците на стомаха пущат из себе си такава воденикавост, която има свойство да преварява храната. Знан., 1875, бр. 14, 216.

ВОДЕНИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Воднист. Стеблото [на кактуса] е зелено, месесто, напоено с воденист сок. ВН, 1958, бр. 2069, 4. Госпожица Дитрих бе дълго, подобно на върлина същество, с воденисти очи и загоряло от ски лице. Д. Димов, Т, 96.

ВОДЕНИ`ЦА ж. 1. Мелница, чийто механизъм за смилане на зърнени храни се задвижва от силата на падаща вода. Уплаши го това онемяване на водениците, чиито* тежки, доскоро бръмчащи камъни не можеха вече да стрият на брашно сухото житно зърно. Елин Пелин, Съч. I, 166. Едната грижа бе за мелницата — как да отклони брата си от намерението му да преправят тяхната стара воденица в парна мелница. Ем. Станев, ИК I и II, 11. След вършитбата отидохме заедно с него на воденица. Цяла нощ мляхме брашно. К. Калчев, ПИЖ, 173. Запустяла воденица. Суха / вадата край нея не ручи. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 49.

2. Разш. Остар. Всякакъв вид мелница. — И ти ела, .., на тебе пък ще дам воденицата да стоиш в нея — Манолаки имаше една вятърница, тя отсетне се събори. Й. Йовков, ЧКГ, 34. Ние зърнахме отдалеч голяма воденица на вятър, за която ни казаха, че ще ни бъде като белег за селото Карфакьой. Св. Миларов, СЦТ, 228. В 10-ото столетие са начнали да работят по рудниците и са изнамерили тепавиците; след това се появили музикалните ноти, ветрените воденици и стенните часовници. Лет., 1874, 145. Хубава воденица сякакво мели. П. Р. Славейков, БП II, 198. Парна воденица.

3. Остар. Воденичка (във 2 знач.). Какво нямаше тук. Ръчни медни воденици за кафе, джезвета, филджани. Й. Йовков, Разк. II, 195.

4. Стомах на птица; воденичка. От устата [на гълъба] храната минава през хранопровода, който се разширява в гуша и отива в двуделен стомах — жлезист и мускулест (воденица). Зоол. VII кл, 100. Децата се скараха за воденицата в пилешката супа.

5. Диал. Кравайче, което има особена форма и се меси на Бъдни вечер (Н. Геров, РБЯ).

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/341-360&oldid=11010“.