Речник на българския език/Том 2/261-280

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

ВИШНЯ`К, мн. -ци, м. Диал. Вишнак. Белите къщици надничат изпомежду сливаците, орешаците, крушаците и вишняците. П. Хитов, МП, 150.

ВИШНЯ`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който отглежда или продава вишни. Пропея ми сиви петел, / сиви петел Цариграда: .. / кюстендилци — ябълкаре, /.. суводолци — вишняре. Нар. пес., СбНУ XLIII, 557.

ВИШНЯ`РКА ж. Диал. Жена, която отглежда или продава вишни.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВИШНЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от вишняр.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВИ`ШОМ нареч. Нар.-поет. Обикн. в съчет. с извиша. Нависоко, нагоре; вишно, вишем, више. Па дойдете на Спасовден, / на Спасовден на соборо, /.. Замаглете, запрашете, / мома Йова извишете, / вишом небо под облаци. Нар. пес., СбАИ I, 284. Па я фанах за десната рака, / извиших я вишом, коко мене, / ударих я от цръната земня, / та се пукна земня девет педи, / та пропадна моя стара макя. Нар. пес., СбНУ XLI, 351. Вдигнаа мъгли, праове, / .. та грабнаа мома Йова. / Вишом Йова извишиа, / водиа я на планина, / на планина, на равнина, / кот самовилцко езаро. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 49.

ВИ`ШЪК, мн. -ци, м. Остар. Това, което е в повече от определеното (обикн. за сума); горница. В една община училищният настоятел, който и в селото връти люлека, (..) казал на учителя .., че може подействува да му ся повиши заплатата с 2000 гр., ала ако даде от тоя вишък половината нему! Лет., 1871, 244.

ВИЩЕ`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вищя; цвилене, виск, вискане.

ВИЩЯ, -и`ш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. вищя`л, -а, -о, мн. вище`ли, несв., непрех. Диал. За кон — цвиля; вискам. Стани, сине, стани Веселине, / све йолдаше у лова ойдоа, / кон ти вищи за бела белия. Нар. пес., СбНУ XLIII, 287.

ВИЮ`Н м. Диал. Сладководна блатна риба, кафявожълтеникава на цвят, която достига дължина до 18-25 см.; змиорче.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВИ`Я1, ви`еш, мин. св. вих, прич. мин. страд. вит, несв., прех. 1. Правя нещо да добие форма на дъга или на кръг, като приближавам или допирам краищата му; извивам1. Вия дъги за бъчва. Ст. Младенов, БТР I, 311. Вия обръч.

2. Събирам заедно две или повече нишки, върви и под., като ги суча, усуквам. Жътварите виеха въжета и връзваха сноповете. И. Волен, МДС, 237. Стоян си вино пиеше / у тая ледна механа, / руси мустаци виеше / и се на Бога молеше. Нар. пес., СбНУ XLIV, 162.

3. Кръстосвам и свързвам стъбла на цветя, сламки и под.; извивам1, плета. Набра игличина и седна върху топлата земя да вие венец. Елин Пелин, Съч. II, 48. Днеска, щом чу, че доде там, отиде в градината, та пробира цветя, ви китка, кити се, реди се. Т. Влайков, Съч. II, 17-18. Нашият двор достига до брега; цял ден слушам чирикането на врабците, които вият там гнезда, а нощем — песента на славеите. Г. Райчев, Избр. съч. I, 162. Там в градината Росица, / плахата ми гълъбица, / восък бледа сред шумака, / вие китка, мене чака. П. К. Яворов, Съч. I, 37. Вила мома шарен венец — / ден го вила, два китила, / на глава го угодила. Нар. пес., СбНУ XLVI, 220.

4. Въртя нещо около самото него или около друго нещо, като му придавам кълбовидна или цилиндрична форма; завивам2, навивам. Дотам се пътуваше с файтон или с ония тежки, старомодни, но удобни ланда, .. возени от три коня и с файтонджия, който .. пъхаше камшика под мишница и почваше да вие цигара. К. Константинов, ППГ, 19. Големият двор на тая джелепска къща беше пълен с жени, които лееха куршуми и виеха книжни фишеци. З. Стоянов, ЗБВ II, 55-66. Вия прежда на кълбо. △ Вия сарми.

5. Въртя, водя хоро или танц кръгово, като дъга или с извивки; извивам1. Същата вечер даскал Генчо повика ратаите от селото и ги нахрани и напои да запомнят сватбата му .. Продъниха къщата от игри, че и на двора и на хармана виха хорото. К. Калчев, ПИЖ, 108. До другия край на стената младежи и девойки виеха хоро и се провикваха. М. Грубешлиева, ГР, 139. Замък там било отколе, / чуден, бляскав и голям, / сума рицари и дами / нощем вили танци там. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 58.

6. Непрех. За река, път, пътека и др. — правя завои; вия се, кривулича, извивам1, извивам се. Пътят виеше през безкрайната снежна пустиня. Елин Пелин, Съч. III, 85. Отби се по една горска пътека и се насочи към кошарите .. Гората не го оставяше да се замисли. Пътеката виеше, дъбовете го шибаха, а камъните го препъваха. К. Петканов, П, 8. И вървиме, път неравно / вие през гората млада. Ц. Церковски, Съч. II, 248.

7. Огъвам, превивам, кърша тялото, ръцете си и др. на една и друга страна. Гледах я как се движеше плавно в широката стая, как виеше ръцете си и ту се усмихваше, ту сенки преминаваха по гладкото й възрозово лице. Кр. Григоров, ОУ, 39. Арма се измъкна из ракитака, белосана, с пафти. Поведе ме — вие и превива кръст. Ем. Станев, А, 121. Тънка Яна по поляна / снага вие; — / конче кара на спревара / луд гидия. Ц. Церковски, Съч. I, 202. вия се. Страд. от вия в 1, 2, 3, 4, 5 и 7 знач. — Ама как тъй бе, Иванчо — запита Велковата майка, която предеше край огнището, — като в толкоз къщи пушки се крият, фишеци се вият, как тъй турците нищо не подушват? Д. Марчевски, ДВ, 126. Вие й тогиз кажете: / че там дарове не дават / и там се китки не вият, / ами заръча Стояна, / восчена свещ да му пратиш / и една китка шарена. Нар. пес., СбНУ XLVI, 95. От дебело дърво обръч не се вие. П. Р. Славейков, БП II, 20.

ВИ`Я СЕ несв., непрех. 1. С предл. около. Увивам се, обвивам се около нещо. То бе дърво на познанието. Но змия се виеше на седем пръстена около него, та не даваше никому да яде. Н. Райнов, БЛ, 28-29. Най-сетне те стигнаха в топлите страни. Там слънцето светеше много по-силно, небето беше два пъти по-високо, а около рововете и плетовете се виеха хубави лози. Св. Минков, СЦ (превод), 75. — Твоя гроздов сок с наслада / виждам, сестро, всеки пие, / и се радвам, че снага ти / окол моя ствол се вие! Чичо Стоян, ЧК, 126. Даскал Къньо са люто кълне: / „Аз ако съм ти гердан обзел / да са вия окол твойта, / около твойта бяла шийка / като твоя алтън гердан.“ Нар. пес., СбГЯ, 188. // За растение — простирам се, проточвам се с много извивки или съм силно разклонен. В пещерата се виеха сребърни мъхове. А. Разцветников, С, 89. Над уличката, която лъкатуши нагоре, се вият асми, висят гроздове. А. Каралийчев, С, 182. Стройна се Калина вие над брега усамотени. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123. Сега над гробовете братски / се вие къдрава трева, / и слънцето със топли ласки / целува тръпните нивя. Хр. Радевски, П, 11.

2. За дим, па`ра или под. — издигам се нагоре с извивки, на кръгове или на кълба; извивам се. От комина се виеше син дим, който бавно се стелеше във вечерния здрач. С. Кралевски, ВО, 114. Сини кръгове от дим се огъват и вият около главата му. Й. Йовков, СР, 17. Вкусното парченце тиква пак се мерна пред очите му — хубаво, топло, сладко и над него се вие тънка изкусителна пара. Елин Пелин, Съч. I, 201. Един голям облак прах се виеше над тоя човешки поток и се движеше заедно с него. Ив. Вазов, Съч. XXV, 133.

3. За път, река и др. — правя завои, кривулича, лъкатуша; вия, извивам1, извивам се. Пътят се вие през хълмистата равнина. Н. Стефанова, РП, 41. Вляво се виеше шосето и се спускаше към дола. Г. Белев, ПЕМ, 108. Посред поле пустинно прашен друм се вие. К. Христов, Кр, 16. Тръгнаха по пътеката, .. Тя се виеше между храсти и папрат. X. Русев, ПЗ, 187. Реката се вие между скалите, между тесните лъки, между върбалаците. Ил. Волен, МДС, 210. В салончето нагоре се виеше дървена стълба. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 2.

4. За хоро или колона, редица, върволица и под. от хора — въртя се в кръг, като дъга или се движа зигзагообразно, с извивки; извивам се. На голямото хорище, край реката, хорото се виеше на три пояса. К. Петканов, П, 62. Тоя ден след обяд на ливадата на Света гора се виеше голямо хоро под ручилото на гайдата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 23. Колоната се виеше и виеше .. Струваше ми се, че са минали сто, двеста километра. С. Северняк, ВСД, 158. Така те представляваха жива верига от хора, която се виеше по завоите, спускаше се по нанадолнищата. Ем. Коралов, ДП, 116. Залавят се и водачките ни за ръце и почват отново да се дърпат. Напъват се те, теглят изопнатите си като въжета ръце, теглят се зад тях и редиците и вият се ту насам, ту нататък. Т. Влайков, Пр I, 57.

5. Описвам кръгове като летя; кръжа. Един сокол се виеше високо и дебнеше яребиците да се покажат на открито. Ем. Станев, ПГВ, 14. Над тебе лети щърк. Бавно, спокойно и празнично той се вие над селото. Елин Пелин, Съч. II, 7-8. Чайките се виеха над парахода, играеха и правеха лупинги. Г. Белев, КВА, 343. Юрталана седеше до леглото, пущаше големи кълба дим, за да пропъди комарите, които се виеха и свиреха над главата му. Г. Караславов, С, 161. Като малка черна точка аеропланът се виеше високо. Й. Йовков, Разк. II, 25-26.

6. Огъвам се на една и друга страна; извивам се, превивам се, кърша се. Гледах я как посяга ту за туx, ту за онуй, как снагата й се огъва и вие. Й. Йовков, ЖС, 155. Тошка переше гърбом, плещите й се огъваха, кръстът й се виеше красиво, ръцете й пипаха чевръсто. Г. Караславов, Тат., 244. От извора идеше ти, .. Снагата ти се виеше под кобилицата, но стъпваше ти като лека кошута. Р. Стоянов, М, 52. // Извивам се в различни посоки, обикн. от болка. Момчето се вие, охка, плаче. Т. Влайков, Пр I, 219.

7. За коса — падам, спускам се, завита на къдри, на кичури; извивам се. Под вехтия му и проскубан калпак над ушите се виеха тежки и черни кичури коса. Елин Пелин, Съч. II, 73. Пред него беше тя: съвсем млада, с път през средата на черната коса, която се виеше край ушите в малки къдрички. Ст. Дичев, ЗС I, 492. Русите й къдрици се виеха върху откритото чело, а големите й сини очи гледаха замечтано над безкрайната равнина. Ал. Бабек, МЕ, 10. Главица, покрита с темноруса, като коприна коса, която са вила по плещите му. Л. Каравелов, Съч. II, 63.

◇ Вие ми се над (на) главата. Разг. Заплашва ме някаква неприятност, предстои ми нещо неприятно. Андрешко избягва, за да иде да предупреди своя съсед за бедата, която му се вие над главата. Б. Ангелов, ЛС, 265. Той беше честит, че не знаеше какво се вие на главата му. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 844.

Вие ми се свят (главата). Разг.; Вие ми се свяст. Диал. 1. Губя равновесие и ми е лошо. Вечеринката беше в разгара си и Костадин усети, че от играта и сгорещения въздух започва да му се вие свят. Ем. Станев, ИК I и II, 235. Лицето му [на Борис] стана бледно, виеше му се свят и често повръщаше, облян в студена пот. Това бяха признаци на остро отравяне с никотин у начинающите. Д. Димов, Т, 19. На мене не ми се даваше никаква работа не само защото нямаше какво да се работи, но и защото аз не бях в състояние да извърша почти нищо; постоянно ми се виеше свят. Ст. Чилингиров, ХНН, 266. 2. Имам много работа, неприятности и под., объркан съм и се чудя какво да предприема.

Вия се като змия. Разг. 1. За път, река и др. — с много и обикн. остри извивки, завои съм. Той [Искърът] се гърчи, вие се като змия около канарите на историческия Урвич. Ив. Вазов, Съч. XVII, 32. 2. За човек, обикн. жена — извивам, движа тялото си много гъвкаво, грациозно (при танц и др.).

ВИ`Я2, ви`еш, мин. св. вих, несв., непрех. 1. За куче, вълк и някои други животни — издавам вой. Хрътката дойде до воденицата, спря се, подуши вратата и взе да обикаля из треволяка, като виеше жаловито. Ив. Вазов, Съч. XXII, 97. Кучето тревожно виеше и се дърпаше от синджира си. И. Петров, НЛ, 170. В такова време вълците ходят на глутници и нападат всичко живо. Ех, как страшно вият те! Ем. Станев, ПГВ, 118. Около Йемен днес е пустиня, по чиито напечени от безпощадното слънце безжизнени пясъци скитат номади, вият пустинни чакали. Д. Славчев и др., БМ, 117. Гарвана граче грозно, зловещо, / псета и вълци вият в полето. Хр. Ботев, Съч., 1929, 37.

2. Издавам силен, проточен вик, обикн. от болка, мъка и под. Михаил Кукул се бореше с яростно отчаяние, викаше, виеше проточено, стенеше, дърпаше се и се превиваше, но не се оставяше болките да го надвият. Д. Талев, С II, 79. Тя виеше с все сили: — Спасиха го-о-о! Разкажете, добри хора, как го спасихте от въжето-о-о! Н. Каралиева, Н, 67. Не се провикваха вече а просто ревяха и виеха като луди. Й. Йовков, Ж 1945, 17. // Плача силно с проточен ту по-висок, ту по-нисък глас. Жената млъкна и заплака. Серафим я слущаше как хълца и как вие като пребита. Й. Йовков, ЖС, 12. Няколко мъже спуснаха сандъка в скования от студ черен гроб, .. Майката на Панчо виеше отчаяно и се мяташе, съсипана от скръб. П. Здравков, НД, 151. Тоя ден привечер Недьо умря .. Дойдоха роднини-плакачки и дълго и проточено виха до среднощ над ковчега. В. Геновска, СГ, 518. Като мухи сме мрели есен, / жените вили по задушници. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 45.

3. За вятър, буря — издавам проточен ту по-силен, ту по-слаб шум. Влажен есенен вятър виеше лудо навън, фучеше из клоните на старата круша и с шум бръскаше по прозорците мъртви пожълтели листа. Елин Пелин, Съч. I, 53. Силен сняг валеше и вятърът виеше и клатеше цялата къща. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 927. Мразна зимна вечер. Върла хала вие. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 50. Нощ. Фъртуна зимна, / грозно вий навън. Ив. Вазов, Съч. V, 49. И бурята вие, реве, отминава, / подобно на войнство, което отстъпва / и бяга, разбито, далеко в безкрая. А. Разцветников, С, 140.

4. За сирена, мотор и др. — издавам продължителен ту по-висок, ту по-нисък звук. Беше осем часа. Сирените на фабриките покрай града виеха протяжно. Д. Добревски, БКН, 52. Сирената продължаваше да вие зловещо, улицата скоро опустя. М. Грубешлиева, ПИУ, 244. „Хър-хър, хър-р-р“ — просто вие моторът, но колата не мръдва. Тарас, СГ, 89.

ВИЯ`ВИЦА ж. Диал. Виелица. А снежната виявица страшно виеше. Ив. Вазов, Съч. VI, 131. През топлите нощи овцете спяха под открито небе. Но при дъжд, при зимните виявици те се струпваха под стряхата и дочакваха утрото будни. Г. Райчев, В, 12.

— Друга форма: вея`вица.

ВИЯ`ВИЦА ж. Диал. Обреден плач на жени-оплаквачки при погребения, характеризиращ се с напевни и бавни речитативи. Най-сетне старецът склопваше очи, изпратен от цялото село с подходящи плачове („виявици“), които рисуваха неговата кратка лична история и изразяваха неговото отношение към живота и обществото, т. е. какво губеше той със смъртта. Ив. Хаджийски, БДНН I, 111-112. Кога минат някои другоселци край гробищата, все ще чуят виявица, все ще видят да се копае нов гроб. Кр. Григоров, ТГ, 54.

ВКАМЕНЕ`ЛОСТИ мн., ед. (рядко) вкамене`лост ж. Геол. Запазени в утаечните скали растителни и животински останки или следи от жизнената дейност на организмите, които са живели в минали геологични епохи. Сред потайните й [земни] дълбочини геолозите са открили погребани останки на хиляди някогашни видове растения и животни, които наричаме „фосили“ или вкаменелости. П. Мандев, СПВ, 14. В предисторическото време, както показват намерените вкаменелости, той [слонът] е бил много разпространен в Съединените щати. Н, 1905, бр. 15, 117.

ВКАМЕНЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкаменя се като прил. 1. Който се е превърнал в камък. // За растения, животни от минали геологични епохи — който се е запазил в утаечните скали. На някои места хората изкопават понякога от земята грамадни кости или зъби. Другаде, в песъчливите, глинестите или варовитите скали могат да се намерят вкаменени миди, морски таралежи. Д. Божков, ПЖ, 10. В някои земи се намират вкаменени дръва. Н. Геров, ИФ, 26. // Който е станал твърд като камък. Като гледаш грамадните стени, здравината, с която са работени, .., вкаменения хоросан, с който са споени големите тухли, не можеш разбра, как е било възможно всичко това да се събори и опустоши до такава степен. К. Величков, ПССъч. III, 56. Рано падна първият сняг. И се задържа върху вкаменената от студ земя. Г. Манов, КД, 96.

2. Прен. Който е добил неподвижен, застинал вид, подобен на камък; вцепенен. Сам той запази неподвижната си поза на дивана, по-строг и по-вкаменен, подобно на ония беловласи сенатори на Рим, които готите бяха взели за каменни статуи. Й. Йовков, Разк. III, 152. През всичкото време тя [майката] стоя вкаменена над пресния гроб. Ст. Даскалов, ЕС, 156. Пистолетът изгърмя и Орце като покосен се струполи на пода — .. Войниците отдолу гледаха учудени и вкаменени. Д. Спространов, С, 360. Господинът ме гледаше мълчаливо, с вкаменено лице. Г. Райчев, Избр. съч. II, 236. Аз мисля само за вашето спасение, а вие ми казвате такива страшни думи, щото съм принудена да стоя вкаменена и само да ги слушам. К. Величков и др., ЛБ (превод), 73.

ВКАМЕНЕ`НИЕ ср. Остар. Книж. Вкаменяване.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВКАМЕНЕ`Я. Вж. вкаменявам2.

ВКАМЕНЯ`. Вж. вкаменявам1.

ВКАМЕНЯ`ВАМ1, -аш, несв.; вкаменя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Правя нещо да стане камък, превръщам в камък. Тя била тъй хубава, че от ревност боговете я омагьосали и косите й се превърнали в змии, а погледът й вкаменявал. Г. Готев, ПШ, 96.

2. Прен. Правя, ставам причина някой да добие неподвижен, застинал вид, подобно на камък; вцепенявам. Ужас я вкаменяваше… Боже, какво да се прави! Ив. Вазов, Съч. XXII, 153. В това време се случи нещо, което вкамени гледачите. Стоян удари на Христо плесница. К. Петканов, СВ, 75. И тоя тропот на копита, който се отдалечава, а сякаш бие все по-гръмко и по-гръмко, вкаменява хората, сковава устата им, отнема дъха им. А. Дончев, СВС, 789. вкаменявам се, вкаменя се страд.

ВКАМЕНЯ`ВАМ СЕ несв.; вкаменя` се св., непрех. 1. Ставам на камък, превръщам се в камък; вкаменявам2. Но щом ковчегът с мъртвия вавилонски владетел опря до земята, изведнъж се вкамени. Превърнаха се на камък и седемте камили с имането на гърбовете. А. Каралийчев, ТР, 79. Зевс сипел над него дъжд от огнени мълнии, догдето го омаломощил, после го надвил с хитрост и Атлант се вкаменил, приведен под огромната тежест на небесния свод. Н. Стефанова, РП, 88. // За растения и животни от минали геологични епохи — запазвам се в утаечните скали или оставям следи от жизнената си дейност. Затрупани постепенно от пясък, глина или други утайки, те [зъбите, костите] с течение на времето се вкаменявали, а растителните части .. в много случаи се овъглявали. Д. Божков, ПЖ, 11. // Ставам твърд като камък; вкаменявам2. Каква беше зима! Земята се вкаменила, та не може и гроб да се изкопае. А. Страшимиров, А, 641.

2. Прен. Добивам неподвижен, застинал вид, подобно на камък; вцепенявам се; вкаменявам2. Турците плениха Елица и баща ти. Помислих, че ще умре. Че както стои пред мене, тъй ще се вцепени и вкамени, и ще падне като камък на поляната. А. Дончев, ВР, 196. Изненадана, изплашена до ужас, тя се вкамени на мястото си. Д. Талев, ЖС, 254. Като видя, че след общинските пъдари нахлуха в двора й двама полицаи, тя се вкамени на прага. Ст. Даскалов, БМ, 41.

ВКАМЕНЯ`ВАМ2, -аш, несв.; вкамене`я, -е`еш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. вкаменя`л, -а, -о, мн. вкамене`ли, св., непрех. Вкаменявам се.

ВКАМЕНЯ`ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от вкаменявам1* и от вкаменявам се. Тя беше изплашена от преобразяването на Елка — от вкаменяването на лицето й, от злия пламък в очите, от острия хрип на гласа, преобразяван макар за секунди. Ст. Цанев, МБ, 217. Вкаменяване на почвата.

ВКАМЕНЯ`ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от вкаменявам2.

ВКА`РАМ. Вж. вкарвам и вкарувам.

ВКА`РВАМ, -аш, несв.; вка`рам, -аш, св., прех. 1. Правя нещо да се вмести в друго; вмъквам. Няма никак да му бъде лесно, когато непознатият зъболекар го натисне здраво върху стола и вкара в кухината на зъба му противното свърделче. П. Вежинов, СО, 98. Ето на бай Марин: мъчи се да вкара каиша в токата, но не върви. Л. Стоянов, X, 9. Мито Пецов юнашки се метна. Слугата бързо му обърна дясното стреме, за да вкара в него стъпалото си. Т. Харманджиев, КЕД, 56. Звуковите вълни вкарват безболезнено препарата през пластовете на кожата в мускулните влакна. К, 1963, кн. 7, 36. Вкарай ключът в тази дупка. Дъсченото изображение ще ся отвори като една врата. К. Величков и др., ЛБ (превод), 48.

2. Правя нещо да влезе някъде, като го придвижвам, карам. И един ден портата широко се отваря и чичо Пано .. вкарва в двора своята голяма кола, впрегната с едри биволи. Т. Влайков, Пр I, 115-116. Той влезе в градината, като вкара и колелото си. Й. Йовков, ПГ, 222. Станчо бутна конете и вкара каруцата насреща през отворената вратня на къщата си. А. Каралийчев, ПГ, 145.

3. Като водя някого, заставям го да влезе някъде; въвеждам. Влизат двамата синове на Вълчана и вкарват Рали, гологлав, с извити назад ръце, здраво държан от тях. Й. Йовков, Б, 136. Учител Никола ще отвори едната и другата вратичка, ще вкара престъпника вътре, па ще го заключи и ще го остави да седи в тъмницата до вечерта. Т. Влайков, Пр I, 229-231. Салонът, в който беше ме вкарал арапинът, .. — на секи от прозорците му имаше по няколко души натрупани. З. Стоянов, ЗБВ III, 228. // Заставям домашни животни (овце и др.) да влязат някъде. В това време ладиярът вкарваше конете в ладията. Влязоха и заптиетата. Ив. Вазов, Съч. XI, 6. Ведена посрещна овцете и ги вкара в двора. Ст. Марков, ДБ, 500. Господ дава, ала в кошара не вкарва. Погов.

4. Правя някой да постъпи за временно пребиваване някъде (в затвор, арест, болница и под.). Вкараха го за 3 години в затвора. △ Вкараха я за месец в болница.

5. Прен. Привличам или заставям някого да участва в нещо; въвличам. Неговите усилия да я вкара в движението, политическите му внушения и опитите да я откъсне от средата й засилваха недоволството й. Ем. Станев, ИК I и II, 165.

6. Прен. Разг. С връзки успявам да направя някой да постъпи на работа, в учебно заведение и др. — Всъщност… Кой знае… За собствения син мъчно се ходатайства… А наглася ли се аз веднъж, лесно. Веднага ще вкарам и тебе… М. Грубешлиева, ГР, 106. Вкараха го в университета.

7. С предл. в и в съчет. със същ. действие, употреба, експлоатация и под. Правя нещо да започне да действа, да работи, да бъде използвано. Вкараха в употреба нови помощни програми за текстообработка.

8. С предл. в и в съчет. със същ. беда, беля, грях и под. Ставам причина някой да бъде подложен на нещо или да извърши нещо, изразено със съществителното. — Те просто трябва да се разделят. — Разбира се — разпери ръце Боян. — Този човек ще го вкара в някаква беда! Ти трябва да бдиш. М. Грубешлиева, ПИУ, 142. — Кои са тия хора? Не им е чиста работата… Ще ни вкарат в някоя беля. Л. Стоянов, X, 132. — Чичо, от мене един съвет: нито прави тъжба да вкарваш селото в разноски нахалост. Ив. Вазов, НП, 27. А и дяволът си няма работа: лесно вкарва той човека в грях и в зло. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 239. — Защо вкарваш и мене в грях, бе човече! — наежи се старши стражарят. — Ще пукнеш като гнида, бре, я си виж силиците! Тю-ю-ю! Инати се. И за какво? Я кажи едно име и — ходи си гледай работата. Г. Караславов, ОХ IV, 573. вкарвам се, вкарам се страд. Сега, обаче, .. подлежащите на тъмнично затваряне се вкарват в друг един затвор, по-малко безчеловечен. Ив. Вазов, Съч. XV, 75-76. Това е нещо като покрита линейка, от предната част на която влиза парата, а от задната е вратата, отдето се вкарват вещите за дезинфекция. Л. Стоянов, X, 138-139.

◇ Вкарвам / вкарам бръмбари в главата на някого. Разг. Внушавам неразумни или безсмислени идеи, мисли на някого. — Много си загубен! Готов си да се хванеш за всяка щура идея и приятелите ти лесно ти вкарват бръмбари в главата.

Вкарвам / вкарам в гроба някого. Разг. Ставам причина за смъртта на някого, като го измъчвам с делата и постъпките си; уморявам някого. Той ще я погуби, ще я вкара без време в гроба. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 374.

Вкарвам / вкарам в капана <с двата крака> някого; вкарвам / вкарам в клопка<та>, (примка<та>) някого. Разг. Поставям някого в положение да се издаде или да бъде разкрит и да пострада. Тия телеграми ме вкарват с двата крака в капана. Ал. Константинов, Съч. I, 156. Когато [Обретенови] ги навързали вече, предателят Пенчо се приближил и им казал: — Не можахте да изгорите вътре, кучета проклети! Цели три деня ме оставихте от работа, догдето ви вкарам в примката. З. Стоянов, ЗБВ III, 144. — Разбира се, ще спечеля омразата на целия еснаф, работата през празничните дни и подигравките на Гиня, който си потрива ръцете и дума: Добре ги вкарах в клопката… Ст. Чилингиров, ХНН, 185.

Вкарвам / вкарам в миша дупка (кози рог) някого. Разг.; Вкарвам / вкарам в кучи (кучешки) гъз някого. Простонар. Грубо. 1. Отмъщавам си на някого, наказвам някого, като го поставям в затруднено, безизходно положение и го правя безсилен или безвреден. — Ще го вкарам в миша дупка! Ще го изселя от тука биле! Да познае той кой е Гаврил Даскала! Т. Влайков, Съч. II, 137. Младен с нетърпение чакаше новия избор и готвеше се за сериозна борба… Прангата ли? Ще го вкара той него в кози рог. Т. Влайков, Съч. III, 243. 2. Нахоквам жестоко някого.

Вкарвам / вкарам в правия (път) някого; вкарвам в пътя някого. Разг. Въздействам, повлиявам на някого да се поправи, да се отучи от лошите си навици, да стане почтен; вразумявам, поправям. Повечето от тези криминални затворници не бяха престъпници и крадци „по душа“. Те просто бяха „изтървани“. А нямаше кой да им подаде ръка, за да ги вкара в пътя. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 176. — Пешкин момче е даскалът! — думаха старите войняговци, от чийто поглед не избягваше нищо. — Вкара той нашите калпазани в правия! Ст. Дичев, ЗС I, 359. Чалъм ще ми продава той с тия голтаци!… Ще ти дам аз тебе да разбереш! Или ще те вкарам в правия път, или… Т. Влайков, Съч. III, 253.

Вкарвам / вкарам вълка в кошарата; вкарвам / вкарам дявола в къщата си. Разг. Поради необмислените си действия, постъпки, си причинявам някаква щета, пакост, напакостявам на себе си или на тези, които са около мене. — Аз съм си виновен, Мито — .. — сам вкарах вълка в кошарата. Г. Белев, ПЕМ, 54. — Оплаквала се е на майка си, затова ще да я е натирил! .. — Вземе ли една булка да реве на майка си за щяло и нещяло, тя вече е вкарала дявола в къщата си. Г. Караславов, С, 89.

ВКА`РВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вкарвам и от вкарвам се. Циолковски е писал за ракета, снабдена с течен кислород и водород като гориво .., за необходимостта от вкарване на гориво в двигателя чрез впръскване. Матем., 1965, кн. 1, 3-4. Току-що излязоха скороходците, събранието узна за Драгиното вкарване в черквата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 136.

ВКА`РУВАМ, -аш, несв. (остар.); вка`рам, -аш, св., прех. Вкарвам. Много смъртни случаи са ставали от това, гдето някои не са вкарували в тялото си вода, доколкото е требувало. Лет., 1873, 86-87. вкарувам се, вкарвам се страд.

ВКА`ЧА`. Вж. вкачвам.

ВКА`ЧВАМ, -аш, несв.; вкача`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Качвам някого или нещо някъде, на по-високо място; покачвам. Откоа ке му я опашеше царо сабята на некого, ке го вкачеше на бинекташо [камък]. СбНУ XXIX, 192. вкачвам се, вкача се страд.

ВКА`ЧВАМ СЕ несв.; вкача` се св., непрех. Диал. Качвам се върху, на нещо; изкачвам се, покачвам се. Отърча дома и я зеде керка му царот, та я качи на кон и той се вкачи. СбНУ XI, 144. Белолика девойка .. / .. / висок чардак градеше. / Па се вкачи на чардак, / гледа доле, па горе. Нар. пес., СбВСтТ, 80. Та отиде [Янка] във гора зелена / и се вкачи във дърво високо, / па закука като кукувица. Нар. пес., СбВСтТ, 686. Я вкачи се в одаята, / та подай ми тамбурата, / яз да свирам, / ти да играш. Нар. пес., СбБрМ, 457.

ВКА`ЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вкачвам се; качване, изкачване, покачване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВКЕКАВЯ`. Вж. вкекавявам.

ВКЕКАВЯ`ВАМ, -аш, несв.; вкекавя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Простонар. Правя някого да стане кекав. вкекавявам се, вкекавя се страд.

ВКЕКАВЯ`ВАМ СЕ несв.; вкекавя` се св., непрех. Простонар. Ставам кекав.

ВКЕКАВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Простонар. Отгл. същ. от вкекавявам и от вкекавявам се.

ВКЕ`ПСАМ. Вж. вкепсвам.

ВКЕ`ПСВАМ, -аш, несв.; вке`псам, -аш, се .. прех. Диал. Докопвам, пипвам. Оскърбеният селенин наместо да иди в черква, да си припали свещици и да остави десят пари на пангаря, той, за да не го вкепса там епитропът, и му иска пари .., той си отива право на механата. Ил. Блъсков, ЗК, 56. вкепсвам се, вкепсам се страд.

ВКЕ`ПСВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вкепсвам и от вкепсвам се.

ВКИ`СВАМ, -аш, несв.; вки`сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вки`снат, св. 1. Прех. Рядко. Правя нещо да добие кисел вкус, да ферментира и да се разложи. Лошо измитата бъчва вкисва виното.

2. Непрех. За храна, питие и под. — вкисвам се, прокисвам се. След подквасването то [млякото] се охлажда и се пази на студено, за да не вкисва. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 132. Дигам очи. Слънцето е над главите ни. Обед е. Няма какво, трябва да се яде. Имаме от снощи коприва с ориз. Дали не е вкиснала от жегата? В. Бончева, АП, 21. Яденето вкисна.

3. Прен. Непрех. Разг. Вкисвам се (в 3 знач.). Той сякаш тепърва се събуди, тласна брата си и се втурна към Боня;… Но взря се в бае Петра, позна го, вкисна сякаш и се ококори като стар петел. А. Страшимиров, ЕД, 198. вкисвам се, вкисна се. Страд. от вкисвам в 1 знач.

ВКИ`СВАМ СЕ несв.; вкисна се св., непрех. 1. За храна, питие и под. — придобивам кисел вкус, като ферментирам и се разлагам; прокисвам, вкисвам. Смееха му се, че., виното му, докато го продадеше, се вкисваше. Й. Йовков, ЖС, 118. В един гюм докарваха бозата от Дряново ( .. ) и докато я докарат, тя съвсем се вкисваше. К. Калчев, ПИЖ, 177. Па кога седнеше да си пие кафето, нито думица казваше за божовни работи, ами все туй — .. за по-ланското му вино, че се вкиснало. Ив. Вазов, Съч. VIII, 62. Колкото повече сирище има у маслото, толкова повече се вкисва. Ако искаме да са не вкисва маслото, трябва съвършено да отстраним сирището от него. Ступ., 1875, бр. 7-8, 62.

2. За бъчва и под. — получавам дъх на кисело поради ферментирането и разлагането на нещо. Бъчва, като се изпразни от виното, ако не ся измие тутакси от кала, ся вкисва. Н. Геров, РБЯ 1,132.

3. Прен. Разг. Развалям си настроението, ставам сърдит, навъсен; вкисвам. На комисарството му е омръзнало от циганите, ама кога изчезнат за по-дълго време, чиновниците се вкисват, щото няма кого да вземат на подбив… Й. Радичков, ББ, 68. — Кажете! Защо сте се вкиснали? Да не би пък… помежду вас нещо? А, Донке? О. Василев, Л, 34. Вкиснал се, като че му е длъжен сият свят. П. Р. Славейков, БП I, 72.

ВКИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вкисвам и от вкисвам се. Основната промяна в млякото при стоене е вкисването. П. Даскалов и др., ТК, 171. Развалянето на месото, вкисването на млякото, втасването на зелето, .. — всичко това се предизвиква от различни бактерии. Бтн V и VI кл (превод), 161.

ВКИСЕЛЕ`Я. Вж. вкиселявам2.

ВКИСЕЛЯ`. Вж. вкиселявам1.

ВКИСЕЛЯ`ВАМ1, -аш, несв.; вкиселя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Правя нещо да стане кисело, да прокисне; вкисвам. вкиселявам се, вкиселя се страд.

ВКИСЕЛЯ`ВАМ СЕ несв.; вкиселя` се св непрех. Диал. Ставам кисел; вкисвам се, прокисвам, вкиселявам2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВКИСЕЛЯ`ВАМ2, -аш, несв.; вкиселе`я, -е`еш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. вкиселя`л, -а, -о, мн. вкиселе`ли, св., непрех. Диал. Вкиселявам се, вкисвам се, прокисвам.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВКИСЕЛЯ`ВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от вкиселявам1 и от вкиселявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВКИСЕЛЯ`ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вкиселявам2; вкисване, прокисване.

ВКИ`СНА. Вж. вкисвам и вкиснувам.

ВКИ`СНАЛ, -а, -о, мн. -и. 1. Прич. мин. св. деят. от вкисна като прил. За храна, питие и под. — който е развален, с кисел вкус вследствие ферментация; вкиснат. Докато чаках Васил, изпих комай два литра вкиснала боза, едва-едва подсладена със захарин. А. Гуляшки, ЗР, 84.

2. Като същ. вкиснало ср. Нещо развалено, с лош, кисел вкус и дъх; вкиснато. Ний бяхме селяни, които / миришеха на лук и вкиснало. Н. Вапцаров, Избр. ст 1951, 44.

ВКИ`СНАЛОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от вкиснал.

ВКИ`СНАТ, -а ,-о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкисна като прил. Разг. 1. За храна, питие и под. — който е развален, с кисел вкус вследствие ферментация; вкиснал. Стоян се нахрани в механата с градски хляб и с фасул, останал от миналия пазарен ден, полян с оцет, та да не се познава, че е вкиснат. Д. Талев, ЖС, 30. Ядох вкиснати кебапчета в почти всички крайградски ресторант-градини. П. Незнакомов, СНП, 164. Кръчмите издаваха противен дъх на вкиснато вино и ракия. Д. Димов, Т, 29.

2. Прен. Разг. Който е в лошо настроение, сърдит, навъсен. Станка бе недоволна от новата работа на Въкрил не само защото той се връщаше разнищен от умора, но и защото все беше вкиснат, нервен, ядосан. Г. Караславов, ОХ IV, 7. // За лице, поглед и под. — който изразява лошо настроение. Стоян Раков и тоя петък се връщаше от пазаря с вкиснато лице. Ив. Вазов, Съч. IX, 11.

3. Като същ. вкиснато ср. Нещо развалено, с лош, кисел вкус и дъх; вкиснало. Види се, че бай Ганьо имаше действителна нужда от баня, отдалечко дъхтеше на вкиснато. Ал. Константинов, БГ, 12. Миризма на застояло и вкиснато удари носа му. Д. Кисьов, Щ, 441.

ВКИ`СНУВАМ, -аш, несв. (остар.); вки`сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вки`снат, св., прех. и непрех. Вкисвам. вкиснувам се, вкисна се страд.

ВКИ`СНУВАМ СЕ несв. (остар.); вки`сна се св., непрех. Вкисвам се. Изобщо днес правят бира от жито или от ечемик, да е кълнил по-отпред и опечен малко, сетне й добавят цвета от трева хамей, да стане горчива и да са не вкиснува. Ив. Богоров, СЛ, 6.

ВКИ`СНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вкиснувам и от вкиснувам се; вкисване. Окис и закис (употребени от Гюзелев) не са български, нито са разбират. Затова ний имаме възкиснуване, вкиснуване, прокиснуване, прокиша и прекиснуване. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 12.

ВКЛЕ`ЙВАМ, -аш, несв. (рядко); вкле`я, -е`еш, мин. св. вкле`ях, св., прех. Вклеявам. вклейвам се, вклея се страд.

ВКЛЕ`ЙВАМ СЕ несв. (рядко); вкле`я се св., непрех. Вклеявам се.

ВКЛЕ`ЙВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вклейвам и от вклейвам се; вклеяване.

ВКЛЕ`ЩВАМ, -аш, несв.; вкле`щя`, вкле`щи`ш, мин. св. вкле`щи`х, св., прех. Стягам здраво нещо като с клещи; заклещвам, приклещвам. Щом го наближи на две крачки, Вандо Мачока се хвърли на гърба му и вклещи с дългите си крака кръста му над сами хълбоците. Т. Харманджиев, КВ, 611. вклещвам се, вклещя се страд.

ВКЛЕ`ЩВАМ СЕ несв.; вкле`щя` се св., непрех. Попадам в много тясно място, без да мога да се помръдна, преместя, като стегнат с клещи; заклещвам се, приклещвам се. Една нощ в жестока буря някакъв рибарски траулер се вклещил между две скали. Н. Антонов, ВОМ, 115.

ВКЛЕ`ЩВАНЕ ср. Отгл. същ. от вклещвам и от вклещвам се; заклещване, приклещване.

ВКЛЕ`ЩЯ`. Вж. вклещвам и вклещям.

ВКЛЕ`ЩЯМ, -яш, несв. (остар.); вкле`щя`, вкле`щи`ш, мин. св. вклещи`х, св., прех. Вклещвам. вклещям се, вклещя се страд.

ВКЛЕ`ЩЯМ СЕ несв. (остар.); вкле`щя` се св., непрех. Вклещвам се.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…*, 1951.

ВКЛЕ`ЩЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вклещям и от вклещям се; вклещване.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…*, 1951.

ВКЛЕ`Я. Вж. вклейвам и вклеявам.

ВКЛЕЯ`ВАМ, -аш, несв.; вкле`я, -е`еш, мин. св. вкле`ях, св., прех. Правя нещо на клей; вклейвам. вклеявам се, вклея се страд.

ВКЛЕЯ`ВАМ СЕ несв.; вкле`я се св., непрех. Превръщам се в клей; вклейвам се. Смазката се вклеява.

ВКЛЕЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вклеявам и от вклеявам се; вклейване. Вклеяването на смазката настъпи много бързо.

ВКЛИНЯ`. Вж. вклинявам.

ВКЛИ`НЯ. Вж. вклиням.

ВКЛИНЯ`ВАМ, -аш, несв.; вкли`ня, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Вмъквам нещо като клин; вклиням. Шивачът вклини парче плат в роклята. вклинявам се, вклиня се страд.

ВКЛИ`НЯВАМ СЕ несв.; вкли`ня се св., непрех. Вмъквам се някъде като клин; вклиням се. Островите, които лежат по` на север, ако и да са до канадския бряг, принадлежат на САЩ, тъй като територията на щат Аляска тук се е вклинила далеч на юг. Л. Мелнишки, К, 8.

ВКЛИНЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вклинявам и от вклинявам се; вклиняне.

ВКЛИ`НЯМ, -яш, несв.; вкли`ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вклинявам. вклиням се, вклиня се страд.

ВКЛИ`НЯМ СЕ несв.; вкли`ня се св., непрех. Вклинявам се. • Обр. Дългите и ръбести пръти някак се вклиняха в дланта му, голяма и обла като набъбнал самун. Ст. Марков, ДБ, 90.

ВКЛИ`НЯНЕ ср. Отгл. същ. от вклиням и от вклиням се; вклиняване.

ВКЛИСАВЯ`. Вж. вклисавявам.

ВКЛИСАВЯ`ВАМ, -аш, несв.; вклисавя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Правя нещо тестено да стане клисаво. вклисавявам се, вклисавя се страд.

ВКЛИСАВЯ`ВАМ СЕ несв.; вклисавя` се св., непрех. За нещо тестено — ставам клисав. Хлябът се е вклисавил.

ВКЛИСАВЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вклисавявам и от вклисавявам се.

ВКЛЮ`ЧА. Вж. включвам.

ВКЛЮЧА`Я нареч. Остар. Книж. Включително. Онеправданий учителю! Ела, да си подадеме братска ръка и дружно да се заловиме за обща работа: свестявание на тая маса, на сметка на която живеят всички съсловия, включая и учителското. Н, 1895, бр. 13-14, 103-104.

— Рус. включая.

ВКЛЮ`ЧВАМ, -аш, несв.; вклю`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Вмъквам, прибавям нещо в състава на друго нещо; причислявам, присъединявам. — Трябва да взема най-новите данни и да ги включа в месечния отчет. М. Марчевски, ТС, 66. — В продажната цена не включваме амортизационните отчисления. X. Русев, ПЗ, 193. Турлачката мразеше Ралчо, защото той взе част от земята им, най-яката, и я включи в блоковете на стопанството. Ст. Даскалов, СЛ, 129. // Вмъквам някого в състава на нещо, някъде. — Готов съм да те включа в списъка на издържаните от мен младежи в чужбина. Д. Спространов, С, 83.

2. Приемам някого да участва в обща, колективна дейност. После се обърна към възрастния затворник. — Още ли не си го включил в политическата просвета? К. Калчев, ЖП, 284. — Исках да ти кажа, че сме те включили в нашия самодеен кръжок. Затова дойдох. А. Гуляшки, СВ, 235. Не го включваха в никаква обществена работа, държаха го от всичко настрана. П. Славински, ПЗ, 184.

3. Имам в границите, обема, размера си или добавям, присъединявам към тях; обемам, обхващам. Целият чифлик беше ограден с каменна стена, която включваше всички постройки — вън оставаха само овчите саи, двата кладенци и саплъците. Й. Йовков, ЧКГ, 74. Кой ще осветли образа и ще оцени делото на д-р Симеон Табаков, ..? Или — мълчаливия, затворен в себе си наш учител Захари Киров, .., както и живия още бивш народен учител Атанас Николов, истински свидетел на една епоха, която включва три четвърти столетие. К. Константинов, ППГ, 71-72.

4. Съединявам, свързвам за пускане в действие електрически уред, машина, механизъм и др. Росица включи котлона, сложи тигана и зашета пъргаво из кухнята. Кр. Кръстев, К, 146. Рашко измъкна от джоба си шнур и включи акумулатора. П. Стъпов, ГВ, 60. Редиците [коли] най-сетне се размърдаха. Шофьорът включи и потегли почти едновременно с колите пред автобуса. Б. Райнов, ЧЪ, 28. Герчо включва на скорост, отпуска амбриажа, но колата не тръгва. Тарас, СГ, 89.

5. Жарг. Започвам да разбирам, да възприемам нещо; схващам, загрявам. Остави го! Той бавно включва. включвам се, включа се. I. Страд. от включвам. В репертоара на „Дубровнишките летни игри“, които са известни и в чужбина, се включват музикални и драматически произведения. Т, 1955, кн. 11, 36. В тая дълга поредица от най-различни занаяти ще трябва да се включат и златарството, .., стъкларството. Ив. Унджиев, ВЛ, 14. II. Възвр. от включвам в 1 знач. Направи списъка и се включи в него.

ВКЛЮ`ЧВАМ СЕ несв.; включа се св., непрех. 1. Вземам участие в обща, колективна дейност. Той чевръсто подаде на едного чук, на другиго някаква тръба, подаваше каквото му поискат и неусетно се включи в работата. X. Русев, ПЗ, 95. Кирил намери начин да се уволни от армията .. и да поиска да се включи в съпротивата. Ст. Марков, ДБ, 229. // Присъединявам се, причислявам се. В този разговор отново се включи и поетът. Л. Дилов, ПБД, 161. Бяхме се включили в една безкрайна редица автомобили, която се движеше по широк булевард към тоя площад. Ив. Мирски, ПДЗ, 79.

2. Придобивам право да ми бъде построен дом чрез колективно строителство срещу предоставени средства. Когато се включих за строеж на жилище, той дойде за пръв път в София и поиска веднага да го заведа на постройката. И. Петров, ПР, 66.

ВКЛЮ`ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от включвам и от включвам се. Твърде общи и недостатъчно сигурни са сведенията за включването на Горна Оряховица в комитетската мрежа. Ив. Унджиев, ВЛ, 169. При включване на лампата при подходящо електрическо напрежение през нея протича ток, който предизвиква ултравиолетово светене на живачни пари. ВН, 1958, бр. 2275, 4. Бодната електрическа централа „Каменица“ .. може да работи .. чрез автоматично включване, изключване и регулиране. Пр, 1953, кн. 1, 42. Включването на скоростите става с крачен педал от лявата страна на двигателя [на мотоциклета]. ВН, 1959, бр. 2545, 2.

ВКЛЮЧВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Приспособление за включване и изключване на уред, апарат и под. в електрическата мрежа.

ВКЛЮЧВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който се отнася до включвател и до включване. Включвателно устройство.

ВКЛЮЧЕ`НИЯ само мн. Минер. Агрегати от един минерал, включени в кристалите или в агрегатите на друг минерал. В реалните кристали пространствената решетка е нарушена, има примеси, включения и следователно с тях не могат да се правят изследвания на еднородността на кристалите. Г. Георгиев, МП, 20-21.

— Рус. включение.

ВКЛЮЧИ`ТЕЛНО нареч. Като се включи и последното споменато нещо; като се смята и, заедно със. Верен на своето убеждение, той доказваше там, че българският език като пряк потомък на санскритския .. е в основата на всички европейски езици, включително и на елинския. Ст. Дичев, ЗС I, 374. Двоица спяха облегнати на преградата; останалите — включително и девиците — бяха сложили едно до друго .. главите си на една голяма пухова възглавница. Ив. Вазов, Съч. XXV, 159. Всички електромагнитни вълни, включително и светлината, се разпространяват в етера с еднаква скорост. В. Харалампиев, ПСС, 37. Турците поддържат, че тука [в Клисура] българите убиле 14 мюсюлмане, включително .. няколко цигане. НБ, 1876, бр. 33, 128. Срокът за подаване на документите е до 10 т. м. включително.

— Рус. включительно.

ВКОВА`. Вж. вковавам.

ВКОВА`ВАМ, -аш, несв.; вкова`, -е`ш, мин. св. -а`х, св., прех. 1. С коване закрепвам нещо вътре в друго нещо. — Зноб направи светилник от кристал .., а по кръжилата всече китки от цветя и вкова скъпи камъни. Н. Райнов, КЦ, 96.

2. Прен. В съчет. с очи, поглед. Насочвам неподвижно в една точка (погледа, очите си); приковавам. Краличът, изтръпнал, вкова очи в сянката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 29. — Я иди го [Хрелю] виж, пак там ли е? Мама се възпротиви с висок глас, като вкова строг поглед върху татя. Ст. Чилингиров, ХНН, 112.

3. За студ — правя нещо да замръзне, да се вледени; сковавам, вцепенявам. Студът все повече изсмукваше влагата и вковаваше земята. К. Петканов, МЗК, 112. // Прен. Правя, ставам причина някой да загуби подвижността си или непринудеността си; вдървявам, сковавам. — Две години боледувах — в трети клас бях… От тогаз се загнезди в кръвта ми някакво мислено пронизване на всичко — било което чувствувам в себе си, било което виждам навън. И туй ме е сякаш вковало. А. Страшимиров, К, 34. вковавам се, вкова се страд.

ВКОВА`ВАМ СЕ несв.; вкова` се св., непрех. Ставам неподвижен (от студ, страх и под.); вцепенявам се, вдървявам се, сковавам се. Бурята блъскаше с такава стръв и сила, че с мъка се държах на краката си, .. Цялото ми тяло се вкова от студ. П. Делирадев, В, 266. Батемберг се вкова от ужас. Можеше да попадне в плен. В. Геновска, СГ, 392.

ВКОВА`ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вковавам и от вковавам се.

ВКОКАЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкокаля като прил. Разг. Който е станал твърд като кокал. Вижда старецът една чешма, спира се, мокри си вкокалените опинци. Ал. Константинов, Съч. I, 285. По вкокалената от пекове земя зеят пукнатини като черни рани. Ил. Волен, ДД, 66.

ВКОКАЛЯ`. Вж. вкокалявам.

ВКОКАЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; вкокаля`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Правя нещо да стане твърдо като кокал; вдървявам, вкокалявам се, вкокаля се страд.

ВКОКАЛЯ`ВАМ СЕ несв.; вкокаля` се св., непрех. Рядко. Ставам твърд като кокал; вдървявам се. • Обр. Зимата на 1858 година била необикновена за Цариград — цял месец се стелел сняг непрекъснато .. Хората се вкокалявали от студ. Хр. Бръзицов, НЦ, 89.

ВКОКАЛЯ`ВАНЕ, мн. няма. ср. Рядко. Отгл. същ. от вкокалявам и от вкокалявам се.

ВКОКАЛЯ`САМ. Вж. вкокалясвам.

ВКОКАЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; вкокаля`сам, -аш, св., прех. Диал. Вкокалявам. вкокалясвам се, вкокалясам се страд.

ВКОКАЛЯ`СВАМ СЕ несв.; вкокаля`сам се св., непрех. Диал. Вкокалявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВКОКАЛЯ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вкокалясвам и от вкокалясвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВКОПА`ВАМ, -аш, несв.; вкопа`я. -а`еш, мин. св. вкопах, св., прех. 1. Заравям нещо (обикн. не изцяло, а част от него) в изкопано, издълбано място. Това гюме в същност представляваше голяма, дъбова каца, със здрави дъги, която вкопахме дълбоко в земята, край една хубава локва. Ем. Станев, ЯГ, 64. Половината от долния кат [на мелницата] беше вкопана в земята и само отпред каменният зид се виждаше цял. Д. Марчевски, ДВ, 150. Семейството му живееше отзад в една полуразрушена постройка, килната настрани и вкопана три педи в земята. П. Михайлов, МП, 34. Крачките му стихнаха пред стената на малка, вкопана в склона над Янтра къща. М. Яворски, ХСП, 328.

2. С копане издълбавам нещо в друго. От също тъй широки каменни стъпала, които бяха вкопани в скалистия бряг на острова, започваше улица, постлана с едри камъни. Д. Талев, С II, 38. вкопавам се, вкопая се страд.

ВКОПА`ВАМ СЕ несв.; вкопая се св., непрех. Заравям се, вдълбавам се, обикн. в земята. — Аз не им признавам труда по тая сонда и да не съм видял сметка за трудодни, че няма да я призная — пощръкля Гануш, като видя как сондата се вкопа в земята. Ст. Даскалов, ЗС, 146.

ВКОПА`ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вкопавам и от вкопавам се. При разпръснатото посяване заравянето става чрез вкопаване на семената в пръстта. Г, 1905, бр. 5, 72.

ВКОПА`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкопая като прил. 1. Рядко. Който е построен, изграден, поставен в издълбано в земята или в друго нещо място. Едно дървено, люлеещо се мостче ме прехвърли отвъд реката и стръмната пътека по склона ме поведе с вкопаните си стъпала нагоре към сградата на управлението. ВН, 1963, бр. 3681, 2.

2. Който е силно вдълбан, хлътнал, издълбан. Стори й се, че го вижда да се връща от оня свят — тъй бледен на тъмната врата на затвора. Такъв бе синкав, с вкопани очи и костите на лицето му личаха. Зл. Чолакова, БК, 111. Тая случка Пеньо ми разправи, когато го запитах от какво е вкопаният синкав белег над веждите му. Ив. Бурин, НП, 38.

◇ Стоя (оставам / остана, спирам / спра) като вкопан. Диал. Стоя без да мърдам, неподвижен, обикн. поради силен страх, голяма изненада. Трябваше да направя нещо — да викам, да помогна на Михаил, но стоях като вкопана. Нямах сили да отворя уста. Ем. Манов, МПЛ, 99. Преди някой да стане, вратата се отвори и пред нас застана средна пора човек, .. Като ме виде край огнището, в облекло нетукашно и с оръжие на кръста, новодошлият остана като вкопан на мястото си. П. К. Яворов, ХК, 46. Животните започват да пръхтят, цели в пот треперят, дърпат се назад и спират като вкопани. Бл. Димитрова, ОтОт, 15. Стоичко се извърна, и остана / като вкопан: разбра той изведнъж / че Гюргя го в харна примка хвана. К. Христов, Избр. ст, 309.

ВКОПА`Я. Вж. вкопавам.

ВКО`ПЧА. Вж. вкопчвам.

ВКО`ПЧВАМ. -аш, несв.; вко`пча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. В съчет. с ръце, пръсти и обикн. др. същ. с предл. в. Хващам здраво с ръце или пръсти нещо или някого, като го държа и притискам силно. Старата вкопчи сухи пръсти в перилата и увисна на тях като прилеп. Д. Калфов, Избр. разк., 396. Капетан се отмести да му стори път, но Васил го спря и вкопчи ръка в рамото му. Ст. Дичев, ЗС I, 498. Самолетът скръцна, разтърси тяло и се втурна лудо по пистата, .. Настъпи моментът на откъсването от земята. Инстинктивно вкопчих ръце в рамките на стола. Нямаше връщане. Г. Белев, КВА, 13. А Лиляна се залепи за решетката, вкопчи отчаяна пръстите си в тела. А. Гуляшки, Л, 524. Върху голото тяло на животното, .., вкопчило ръце в гривата му, яздеше в пълен галоп момче на 14-15 години. З. Сребров, Избр. разк., 49. И викнах на въжарите здраво да стискат, а пък аз пуснах краката си да плуват във водата, та като мине покрай мене кацата, да я вкопча с краката. Н. Хайтов, ДР, 172. // Обикн. за ръце, пръсти — хващам здраво нещо или някого и го притискам силно. Камен се подвоуми за миг, отвори бързо вратата и излезе на двора. Усети веднага удар по рамото. Две силни ръце го вкопчиха, други две извиха неговите и след къса борба ги свързаха на кръста му. М. Грубешлиева, ПП, 66. • Обр. Само Тошка не разбираше още добре защо свекървата и Иван я гледаха така накриво. Работата я беше вкопчила, никъде не можеше да отскочи, с никого не можеше да се види. Г. Караславов, Тат., 74. Гроздан се стъписа, помъчи се да изреве и да повика за помощ, но уплахата го вкопчи за гърлото и го задуши. Г. Караславов, ОХ II, 136. вкопчвам се, вкопча се страд.

ВКО`ПЧВАМ СЕ несв.; вко`пча се св., непрех. С предл. в. Хващам се, залавям се за нещо или за някого, като се притискам силно в него. Детенцето, вкопчило се в полата на майката, пищеше пронизително. М. Грубешлиева, ПИУ, 30. Над него изсъска мина и той се вкопчи в земята примижал и с полуотворени уста. Чу се трясък. П. Вежинов, НС, 38. И почна се борба страшна, яростна и бясна, двамата мъже се вкопчваха един в други, ставаха и падаха, събаряха всичко около себе си. Й. Йовков, СЛ, 54. Стражарът я теглеше пиянски за ръката, крещеше й, но не можеше да я откъсне, така се беше вкопчила тя в мъртвия. Ем. Коралов, ДП, 96.

ВКО`ПЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вкопчвам и от вкопчвам се. На една подложка-тезгях [в дюкянчето] беше прикрепено колело с лък .. Там имаше приспособление за вкопчване на ореховите трупчета и дряновите пръчки, според избора на майстора, който изработваше от тях малки угледни цигарета и чибуци. Д. Спространов, С, 64.

ВКОРАВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкоравя като прил. Който е станал корав, твърд; втвърден. Най-после ешелоните потеглиха .. По вкоравената земя тропаха мощно колелетата на артилерийските полкове. П. Вежинов, ЗЧР, 23. Надигна се и дядо Стоян .. И той започна да намъква големите си вкоравени и безформени опинци. П. Здравков, НД, 231. — Недей така, .. казваше Махмуд, хванал нейната вкоравена ръка, когато виждаше да преглъща сълзите си. Н. Нинов, ЕШО, 86.

ВКОРАВЯ`. Вж. вкоравявам.

ВКОРАВЯ`ВАМ, -аш, несв.; вкоравя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Правя нещо да стане кораво, твърдо; втвърдявам. Силният януарски студ вкорави земята.

2. Прен. Правя някого да стане бездушен, безжалостен, безчувствен. Искаше да поеме въздух, да извика, да разкрие помислите си и на колене да спре злото и омразата, които вкоравяваха сърцата на тези люде. М. Смилова, ДСВ, 105-106. — Знаят бедните, че богатството вкоравява душите. О. Василев, Т, 153. вкоравявам се, вкоравя се страд.

ВКОРАВЯ`ВАМ СЕ несв.; вкоравя` се св., непрех. 1. Ставам корав, твърд; втвърдявам се. — Защо ти дращят ръцете? — попита Иванчо и се дръпна малко изплашен. — Защото се боря със земята, та ми се вкоравила кожата, мое момче. Елин Пелин, ПР, 100. Ботушите на бойците се вкоравиха и замръзнаха, заприличаха на ледени буци. П. Вежинов, ЗЧР, 50. Снегът се бе вкоравил, блестейки матово в мрака. Н. Антонов, ВОМ, 40.

2. Прен. Рядко. Ставам бездушен, безжалостен, безчувствен. Но като я погледна скришом няколко пъти, той усети как се изцедиха от сърцето му, вкоравило се отведнаж, как се изцедиха капки милост към нея — пожали я той и сега, че бе я родил такъв човек като Немтур. Д. Талев, ПК, 111.

ВКОРАВЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вкоравявам и от вкоравявам се.

ВКОРЕНЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкореня се като прил. За чувства, навици и под. — който е проникнал дълбоко в съзнанието; затвърден, внедрен. Тия пришълци .. се чувствуваха неудобно в новата атмосфера, .. Въпреки шлифовката обаче в тях всякога личеше вкоренената недодяланост. М. Кремен, РЯ, 313. Омар .. от тези Еминови думи почувствува жалост ..; но вкоренената ненавист към гяурите взе връх и той каза злобно. В. Друмев, НФ, 53.

ВКОРЕНЕ`НИЕ ср. Остар. Книж. Вкореняване. Да продължиме разглежданието на доводите, които провожда Шафарик .. за „ранното вкоренение мохамеданството“. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 61. Следствието на такава една политика бяха вкоренението помежду им на взаимна недоверчивост. СбДЧ, 222.

ВКОРЕНИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Сел.-стоп. Място, където се вкореняват части от многогодишни растения, годни при благоприятни условия да дадат самостоятелно растение. Той ще походи из селото, ще мине покрай строежите на новите обори, .., покрай сушилните за тютюн и новите вкоренилища за лозови пръчки. С. Северняк, ОНК, 159.

ВКОРЕНЯ`. Вж. вкоренявам.

ВКОРЕНЯ`ВАМ, -аш, несв.; вкореня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Закопавам част от развито възрастно растение — корен, стъбло или листа в определен сезон и подходяща почва, за да израсте ново растение. Вкоренявам лозови пръчки. Вкоренявам рози.

2. Прен. Правя нещо да проникне дълбоко в съзнанието, в чувствата и др. и да се затвърди; внедрявам. Хуманитарната атмосфера на епохата, книгите .. бяха вкоренили в душите ни отвращение към грубата сила и бяха направили от нас противници на всяко кръвопролитие. К. Константинов, ППГ, 244. Двамата основоположници са използували всички случаи, за да въведат един нов ред, една нова дисциплина, за да вкоренят в съзнанието на артистите, един нов манталитет. Г. Караславов, Избр. съч. III, 392. Никой са не старае да вкорени в децата си още от малолетството им свещена любов към истината. Знан., 1875, бр. 6, 90. вкоренявам се, вкореня се страд.

ВКОРЕНЯ`ВАМ СЕ несв.; вкореня` се св., непрех. 1. За растение — пускам корени. При дъжд водните капки се просмукваха надолу през разрохканата почва. Тогава зърното набъбваше и набъбваше, докато един ден спука кожестата си дрешка, вкорени се и проточи нагоре острото си листенце. П. Бобев, ГЕ, 101. Пълзящите стъбла на ягодата, малината, дивата лоза се вкореняват, където възлите на стъблото се допират до почвата. ОБиол. X кл, 63.

2. Прен. С предл. в, у. Прониквам дълбоко в съзнанието, в чувствата и др.; затвърдявам се, внедрявам се. Идеите на Парижката комуна обаче се вкорениха бързо в сърцата на милионите. Ив. Мирски, ПДЗ, 100. И в моята крехка детска душа отрано се вкорени убеждението, че България .. е най-хубавата земя в света. Ив. Вазов, ВМ, 18. В по-голямата си част каракачаните водят чергарски живот, но напоследък у тях все повече се вкоренява желанието за заседнал живот. Й. Радичков и др., ГСП, 152. Всички добрини, посеяни в майчиното сърце, ся отражават в детето и ся вкореняват у него. Н. Начов, Лет., 1873, 100.

ВКОРЕНЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вкоренявам и от вкоренявам се. Наред с температурата и влажността голямо значение за ускоряване на вкореняването имат и някои допълнителни фактори. Д. Георгиев и др., ХР, 14.

ВКОРЯ`САМ СЕ. Вж. вкорясвам се.

ВКОРЯ`СВАМ СЕ, -аш се, несв.; вкоря`сам се, -аш се, св., непрех. Рядко. Ставам твърд като кора. — И ботушите ми са се вкорясали… Я дай малко масчица да ги намажа! К. Калчев, ЖП, 7.

ВКОСТЕНЕ`Я. Вж. вкостенявам1.

ВКОСТЕНЯ`. Вж. вкостенявам2.

ВКОСТЕНЯ`ВАМ1, -аш, несв.; вкостеня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Вкостявам (в 1 знач.). вкостенявам се, вкостеня се страд.

ВКОСТЕНЯ`ВАМ СЕ несв.; вкостеня` се св., непрех. Рядко. Вкостявам се, вкостенявам2.

ВКОСТЕНЯ`ВАМ2, -аш, несв.; вкостене`я, -е`еш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. вкостеня`л, -а, -о, мн. вкостене`ли, св., непрех. Вкостенявам се, вкостявам се. Новороденото шимпанзе започва самостоятелно да се движи на пет-шестмесечна възраст. Скелетът по-бързо вкостенява, зъбите също изпреварват развитието на тези у човека. Г. Марков, ЧМ, 24.

ВКОСТЕНЯ`ВАНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от вкостенявам1 и от вкостенявам се; вкостяване.

ВКОСТЕНЯ`ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от вкостенявам2.

ВКОСТЕНЯ`Л, -а, -о, мн. вкостене`ли. Прич. мин. св. деят. от вкостенея като прил. Който не се развива, не се променя; изостанал, закостенял. Гергин си мислеше колко трудно ще бъде да се разклати установеният от памтивека бит, да се разчупят вкостенелите форми на този живот… Ем. Манов, ДСР, 300-301. —Доскоро целият български народ живееше, както бе живел от векове под чуждо иго, живееше вкостенел живот, прост, еднообразен живот. Д. Талев, ПК, 199. Сега се оказа, че тя е една обикновена бабичка с вкостенели старомодни привички. П. Славински, ПЩ, 59.

ВКОСТЯ`. Вж. вкостявам.

ВКОСТЯ`ВАМ, -аш, несв.; вкостя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св. 1. Прех. Ставам причина, правя нещо да стане на кост; вкостенявам1. Катаклизми са вкостили растенията и така учените възстановяват флората на Земята отпреди милиони години.

2. Само несв., непрех. Мед. Вкостявам се. Между челната и теменната кост се намира пространство, покрито с плътна еластична мембрана — голяма фонтанела .. Тя постепенно намалява поради вкостяване на ръбовете, а самата мембрана фиброзира и по-късно вкостява. К. Рашков и др., ДБ, 36. вкостявам се, вкостя се страд.

ВКОСТЯ`ВАМ СЕ несв.; вкостя` се св., непрех. Мед. Ставам на кост. У стари хора хрущялите на ларинкса и на трахеята се вкостяват. В. Кърджиев, ОПА, 343.

ВКОСТЯ`ВАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от вкостявам и от вкостявам се. Обикновено шевовете между различните кости на черепа срастват към 2-3 месечна възраст, а пълното вкостяване настъпва към 3-4 години. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 78.

ВКОТЛЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вкотля` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, непрех. Остар. и диал. Вкотлясвам се. Медните съдове често ги покриват с един тънък слой калай, което ся нарича калайдисване, защото некалайдисан съд често ся вкотлява, та ако ся остави в него ястие, става отровно и вредно за здравето и може да отрови чловека. Д. Мутев, ЕИ, 133.

ВКОТЛЯ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вкотлявам се; вкотлясване.

ВКОТЛЯ`САМ. Вж. вкотлясвам.

ВКОТЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; вкотля`сам, -аш, св., прех. Диал. За недобре калайдисан меден съд — правя ястие да се окисли, да стане отровно.

ВКОТЛЯ`СВАМ СЕ несв.; вкотля`сам се св., непрех. Диал. 1. За ястие — като стоя в недобре калайдисан съд, ставам отровен, окислявам се; вкотлявам се.

2. За меден съд — ставам негоден за готвене и престояване на ядене, защото го окислявам; вкотлявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВКОТЛЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вкотлясвам и от вкотлясвам се; вкотляване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВКОТЛЯ` СЕ. Вж. вкотлявам се.

ВКОЧАНЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкочаня като прил. Който е твърд като кочан, обикн. от студ; вцепенен, вдървен, скован, вкочанял, вкочанясал. Мъжете с мъка се изправиха на вкочанени нозе, не се и отупаха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 175. Измръзнали и настръхнали от студа, войниците тропаха с подкованите си ботуши по вкочанената земя. П. Вежинов, ЗЧР, 34.

ВКОЧАНЕ`Я. Вж. вкочанявам1.

ВКОЧАНЯ`. Вж. вкочанявам2.

ВКОЧАНЯ`ВАМ1, -аш, несв.; вкочане`я, -е`еш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. вкочаня`л, -а, -о, мн. вкочане`ли, св., непрех. Вкочанявам се, вкочанясвам, вкочанясвам се. Макс и Стефан съзнаха веднага, че ръцете на момчето трябва да бяха вкочанели от студ. Д. Димов, Т, 174. Всичко живо беше се спотаило в земятр, помъртвяла и вкочаняла сама от студ. Й. Йовков, Разк. I, 190.

ВКОЧАНЯ`ВАМ2, -аш, несв.; вкочаня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Правя нещо (обикн. част от човешкото тяло) да стане твърдо като кочан, да загуби подвижността и чувствителността си; сковавам, вцепенявам, вдървявам, вкочанясвам. Студът се усилваше и вкочаняваше членовете му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 168. Там [в гърдите] се обади болката и мина в лявото рамо, вкочани ръката му до лакътя… Н. Антонов, ВОМ, 150. Яростният вятър препускал от върха, вкочанявал ръцете, заглушавал стрелбата. Ст. Станчев, ПЯС, 20. Дошла зимата. Посипала гората със скреж, смразила реките, вкочанила земята. Елин Пелин, ПР, 210. От север се спуснаха зли ветрове, пометоха равнината и вкочаниха клоните на самотните крайпътни дървета. С. Северняк, ОНК, 8. вкочанявам се, вкочаня се страд.

ВКОЧАНЯ`ВАМ СЕ несв.; вкочаня` се св., непрех. Обикн. за част от човешкото тяло — ставам твърд като кочан, загубвам подвижността и чувствителността си обикн. от студ; сковавам се, вцепенявам се, вдървявам се, вкочанявам1, вкочанясвам, вкочанясвам се. Потръпна от хладината, която изведнъж обгърна цялото й тяло, усети как пръстите й започнаха да се вкочаняват. В. Геновска, СГ, 164. Ръцете му се бяха вкочанили и той често ги духаше, за да ги постопли. Ст. Марков, ДБ, 22. Беше притиснат от тежки буци лед .. Пръстите му премръзнаха, коленете му се вкочаниха. Ламар, ПР, 37-38. Задуха такъв леден вятър, че измокрените ни дрехи изведнъж затракаха като дъски .. Добре че разстоянието не беше голямо, иначе наистина щяхме да се вкочаним. К. Константинов, Избр. разк., 54.

— Друга (диал.) форма: вкоченя`вам.

ВКОЧАНЯ`ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от вкочанявам1; вкочанясване.

— Друга (диал.) форма: вкоченя`ване.

ВКОЧАНЯ`ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от вкочанявам2 и от вкочанявам се.

— Друга (диал.) форма: вкоченя`ване.

ВКОЧАНЯ`Л, -а, -о, мн. вкочанели. Прич. мин. св. деят. от вкочанея като прил. Който е твърд като кочан, обикн. от студ; вцепенен, скован, вдървен, вкочанен, вкочанясал. Той направи усилие да свие вкочанялата си ръка в юмрук, но не можа и само я повдигна във въздуха. Д. Димов, Т, 175.

ВКОЧАНЯ`САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от вкочанясам като прил. Който е твърд като кочан, обикн. от студ; вцепенен, скован, вкочанен, вдървен, вкочанял. Павел газеше наведен, .. Студената вода причиняваше на посинелите му и вкочанясали крака силни болки. Д. Димов, Т, 420. Воловете изстинаха и сами се насочиха към селото, като повлякоха и ралото. Тя [Велика] го настигна, с вкочанясали пръсти окачи ралицата на хомота. К. Петканов, МЗК, 113. Самичка срещу вятъра се втурна / една фиданка тънка сред снега. / Къде ще иде в тая зима бурна / да сгрее вкочанясала снага? Бл. Димитрова, Л, 191.

ВКОЧАНЯ`САМ. Вж. вкочанясвам.

ВКОЧАНЯ`СВАМ, -аш, несв.; вкочанясам, -аш, се. 1. Прех. Вкочанявам2. Мразовит вятър духаше нощя от балкана и вкочанясваше бранителите във влажните им окопи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 121. Леденият дъх на бурята вкочанясваше членовете и замразяваше кръвта в жилите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 202.

2. Непрех. Вкочанявам се, вкочанясвам се, вкочанявам1. — Мерси, мерси… аз ще пия един коняк: вкочанясах. Ив. Вазов, Съч. XI, 186. Вкочаняса от студ, но само стискаше сабята, готов да се прободе с нея, ако бъде открит. Д. Марчевски, ДВ, 196. Опита се да приседне, но кръстът му бе вкочанясал, та раменете му отново прилепнаха о камъка. О. Василев, 33, 96.

ВКОЧАНЯ`СВАМ СЕ несв.; вкочанясам се св., непрех. Вкочанявам се, вкочанясвам, вкочанявам1. Той стоя неподвижно на снега десетина минути и почувствува как бавно замръзва, как изпотеното от пълзенето тяло почва да се вкочанясва. П. Вежинов, ЗЧР, 100. Край вагоните минаваха железничари и аз не смеех да се помръдна вътре. Краката ми изтръпнаха, вече се вкочанясвах. Сп. Кралевски, ВО, 52. — Стига толкова приказки, да вървим. Сам ще те разтъркам с масло, вкочанясал си се целият! Й. Вълчев, СКН, 77. Не усетихме как ни бяха замръзнали краката и как целите се бяхме вкочанясали, та трябваше да изпием ведро чай в столовата. Й. Радичков, НД, 112.

— Друга (диал.) форма: вкоченя`свам.

ВКОЧАНЯ`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от вкочанясвам и от вкочанясвам се; вкочаняване1. Возехме се на лодка по блатото до вкочанясване от студ. А. Страшимиров, УШ, 5.

— Друга (диал.) форма: вкоченя`сване.

ВКРАДЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който изразява преднамерена любезност, обусловена от стремеж да се спечели доверието и доброто разположение на някого. — Е, прощавайте! — повтори старият хусарин, но се поспря и с друг глас, вкрадчив и смирен, пошепна: — Жаден съм. Ст. Загорчинов, ДП, 40. Той вече зе да занимава не само разума, но и самолюбието на тези, към които са обръщаше и употребяваше в разговор с тях скромните и вкрадчиви форми, каквито са тези: „Мене ми са струва, че“, „аз мисля“ .. и други. С. Бобчев, ЖФ (превод), 49.

— От рус. вкрадчивый.

ВКРАДЧИ`ВО. Остар. Книж. Нареч. от вкрадчив. Меридор (вкрадчиво): Царю… царю… но той не чува, сякаш… / Царю, дойдох да ти обадя нещо… Г. Райчев, ЕЦ, 46.

ВКРА`ТКО нареч. Остар. Накратко; вкратце. — От какво умря? — Вдовицата му [на Марко] разказа вкратко историята за убиванието на баща й. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 75. Подир това авторът разказва вкратко историята на българското царство покрай Дунава. Ч, 1875, бр. 7, 319.

ВКРА`ТЦЕ нареч. Остар. Накратко; вкратко. Методична и точна по навик, тя в едно тефтерче .. бележеше датите и съдържанието вкратце на писмата си, а получените писма съхраняваше грижливо. Ив. Вазов, ВМ, 14. Внешна слава, междуособни прения и раздори, .., ето вкратце блестящий, но тесен круг, в който ся е ограничавала въобще деятелността, както на нашите праотци .., така и на другите .. народи. Ч, 1871, бр. 11, 325. От това и са се породили много криви учения за произхождането на наший народ, .. Ние намираме за нужно да разгледаме вкратце по-главните от тези учения. М. Дринов, ППБН, 81.

ВКРЕМЕНЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вкременя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Рядко. Ставам твърд като кремък. Религиозният фанатизъм прилича на оня хоросан, който се среща по старовремските постройки, който се е вкременил през столетията и който се руши и разлага бавно от времето и условията. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 161.

ВКРЕМЕНЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вкременявам се.

ВКРЕМЕНЯ` СЕ. Вж. вкременявам се.

ВКУП* нареч. Остар. Вкупом; вкупе. Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко само на трапезата виждаше народа си вкуп и тогава допълняше възпитанието му по доста своеобразен начин. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10. На децата е драго да ся събират с дружина; тям тегли сръце да бъдат вкуп. Й. Груев (превод), КН 7, 118.

ВКУ`ПЕ нареч. Остар. 1. Заедно, съвместно с някого. Преди две години при нас в Русчук изгониха учителите без всяка причина, по волята и каприза на еди-кого си чорбаджия, който налягаше вкупе с послушни нему съчорбаджии да намести един старовремски учител, негов роднина и приятел. Н. Бончев, Съч. I, 88.

2. Вкупом; вкуп. А за ужина [русалиите] влязват в някоя по-широка къща всите вкупе. К. Шапкарев, Р, 16.

ВКУ`ПНО нареч. Диал. Вкупом. — Всички, който биваха екзекутирани вкупно от разярените войници, умираха с хладнокръвие. С. Северняк, ИРЕ, 304.

ВКУ`ПОМ нареч. 1. Всички наедно, заедно. Няколко девойки, които бързаха вкупом, се изсмяха кръшно. Г. Караславов, ОХ III, 443. На светлото вървяха вкупом, но като стигнаха тъмните улици, се изгубиха един по един. Й. Радичков, СР, 169. Движеха се [моряците] всички вкупом, заедно влизаха в магазините, заедно се хранеха в ресторантите. П. Спасов, ХлХ, 362. Кавалът поутихна, а дружките й [на Нуринка] игриво и вкупом подеха песента. X. Русев, ПЗ, 137. Язовецът е нощно животно и прекарва по-голямата част от живота си в жилището, .. Възрастните излизат поединично от дупката си, а малките — вкупом. П. Петков, СП, 18-19. // Всички на едно място, накуп. Вълците разбираха опасността и ставаха все по-нетърпеливи. Те ту се събираха вкупом, допирайки муцуни, сякаш се съветваха какво да правят, ту се пръскаха на разни страни. Ив. Мартинов, ПМ, 19. В дъното на коридора стояха вкупом няколко брадясали мъже с вързопчета под мишница. Ем. Манов, ПЯ, 7. Тия, които бяха на конете, стояха горе-долу вкупом, по трима в редица. Ст. Загорчинов, ДП, 338.

2. Всичко заедно. Да бъдеш човечен не ще рече да си само добър, мъдър, .., състрадателен или справедлив — трябва да притежаваш всички тия нравствени добродетели вкупом. Ив. Димов, АИДЖ, 94. Поет и разбойник под съща премяна, / мисъл и желязо, лира и тръба: / всичко ти бе вкупом за една борба. Ив. Вазов, Съч. I, 196.

ВКУ`ПЧА СЕ. Вж. вкупчвам се.

ВКУ`ПЧВАМ СЕ, -а се, несв.; вку`пча се, -и се, мин. св. вку`пчи се, св., непрех. Само мн. и З л. ед. Събираме се накуп, струпваме се на едно място. След малко партизаните тревожно се вкупчиха около му. М. Яворски, ХСП, 352. Животните, забелязали убитата биволица, рязко извиха и полетяха към нея, вкупчиха се и след миг я дигнаха върху рогата си. Гр. Угаров, ПСЗ, 418.

ВКУС, вкусъ`т, вкуса`, мн. вку`сове, м. 1. Само ед. Физиол. Едно от петте сетива у човека и животните, чрез което се различават качества (сладко, горчиво, кисело, солено и техните комбинации) на вещества, обикн. на храна, питиета. Както във въздуха, така и във водата са необходими и обоняние, и осезание, и вкус. Впрочем тук веднага трябва да конкретизираме, че във водата обонянието и вкусът са едно и също нещо. Ц. Цанев и др., ЧП, 52. Езикът е орган на вкуса.

2. Само ед. Със съгл. опред. Усещане за сладко, горчиво, кисело, солено и под., което възниква при допир на някакво вещество до специални сетивни органи у човека и животните. Сиренето беше бито, ронеше се като вар, но соленият вкус разкара горчивината на просеника. А. Гуляшки, СВ, 138. Долната му [на Борис] устна се пукна и тънка, ясна струйка кръв потече по брадата му. Той я облиза и познатият блудкаво-солен вкус мина като тръпка по сухия му език. Г. Караславов, Т, 113. Излезе на широкия слог, .., отчупи няколко от храстите и задъвка върховете им. Тръпчивият вкус скова челюстите му. Кл. Цачев, ГЗ, 107. Водата беше студена и имаше малко възкиселичък щиплив вкус. Елин Пелин, ЯБЛ, 77. В устата си усети горчив вкус, ръцете й неусетно изстинаха. М. Грубешлиева, ПИУ, 171.

3. Обикн. ед. Свойство на храна или друго вещество да предизвиква определено усещане от тоя вид. Плодовете се сортират по вид, качество, големина, сорт, зрелост, цвят, вкус и пр. М. Гаврилова и др., ТПХI и И, 59. Франсоа е барман в първокласния бар на „Флорида“... В неговата весела аптека са наредени безброй бутилки с пъстри етикети:.. ром, джин, една парфюмирана дузина ликьори с най-различни имена, цветове и вкусове. Св. Минков, ДА, 11. В клетъчния сок са разтворени захар и киселини, затуй той има сладък или кисел вкус. Бтн V и VI кл (превод), 12. Неразтворимите соли са без вкус. Вкусът на разтворимите соли зависи от метала, който съдържат. Хим. IX кл, 1950, 128. // Качество, свойство на храна или питие да предизвиква усещане, което доставя удоволствие. Сготвеното приличаше на мътна вода и нямаше никакъв вкус. К. Митев, ПБ, 413. Гостиха ме с някакво задушено без всякакъв вкус.

4. Предпочитание към определен тип усещания от тоя вид. При определяне на менюто в предприятията за обществено хранене трябва да се държи сметка за вкуса на потребителите, техните национални традиции и бюджетните им възможности. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 235. — Въпрос на вкус е, но в такова време топлият кренвирш е по-приятен от шунката — продължава да говори момъкът. Б. Райнов, ДВ, 134.

5. Прен. Обикн. с предл. към. Природна наклонност, влечение, предпочитание към нещо. Никой повече от него [Д. Войников] не е съдействувал за развитието на вкуса към драматическите представления. К. Величков, ПССъч. VIII, 126. Как, защо се случи това, никога не можа да си обясни. Той нямаше вкус за подобни приключения. К. Константинов, СЧЗ, 125. Росита е писал дребни песни, .. Дивни и прости песни, достъпни за читатели с най-обикновени вкусове. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 99. Този интерес [към физическите упражнения] у Левски се диктува не от вкуса към спортуване, а от съзнанието за голямата необходимост от физически упражнения при подготовката на революционните дейци. Ив. Унджиев, ВЛ, 65. Пенчо Славейков, с неговия изострен вкус към народното творчество и към личната поезия, .., сам подписва неизвестния „П. Кр.“ от провинцията с поетичния и звучен псевдоним „Яворов“. ЛФ, 1958, бр. 2, 2.

6. Прен. Само ед. Развито чувство, усет към красивото, изящното, повишена способност за естетическо възприятие и оценка. Показаните в музея образци от тези домашни произведения на женското изкуство говорят за умение, вкус и голямо художествено майсторство. Н. Хайтов, ШГ, 107. Лошият вкус на госпожа Спиридонова беше претъпкал вътрешността й [на къщата] с банални и скъпи мебели, купени от чужбина. Д. Димов, Т, 45. В облеклото му имаше нещо старомодно, което показваше, че или му липсва вкус да се облича изискано, или че не желае да се набива на погледа с външността си. Д. Немиров, Д № 9, 14-15. —Мислех я за ниска, пълна .., дори грозна! А сега виждам, че Ванко имал вкус… Поздравлявам те! М. Грубешлиева, ПИУ, 139. Изработен с вкус. Подреден с вкус. Ушит с вкус.

◇ На вкус. Според вкуса. Киселото мляко, .., се отцежда в продължение на няколко часа, след което се разбива с дървена лъжица заедно с растителното масло и сол на вкус. Л. Петров и др., БНК, 147.

Не ми е по вкуса. Не ми се харесва, не ми се нрави. Князът не го обичаше твърде, не бяха по вкуса му хората, които се плашеха от войната като от чума. А. Гуляшки, ЗВ, 127. Спрямо Охсун прояви милосърдие, каквото не му беше по вкуса, решил беше да го извади от съвета и да го изпрати за управител на някакъв най-незначителен град, но склони пред горещото застъпничество на баща си. А. Гуляшки, ЗВ, 416.

Нямам вкус към, за нещо. Разг. Не обичам, не ми е приятно нещо или някаква дейност. Нямаше вкус към разширени заседания. Предпочиташе да работи делово, с малко хора. П. Илиев, ЛВ, 93.

ВКУ`СВАМ, -аш, несв.; вку`ся, -иш, мин. св. -их, св. и (рядко) вку`сна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. 1. Хапвам или пийвам малко. Блъсне баницата и не вкусва повече от нея. Чудомир, Избр. пр, 199. Поднесли им лотос да ядат. И като вкусили от плода, сладък като мед, моите спътници не помислили вече за връщане. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 146. Дядо Божил остана на трапезата през всичкото време .. Някои от гозбите той никак не опитваше, от други вкусваше само с върха на лъжицата. Д. Ангелов, ЖС, 191. Босилко улови ръката й, здрависа се и похвали виното. Тя шеговито му се усмихна. — Още не си го вкусил, а пък го хвалиш! К. Петканов, ОБ, 11. // Само несв. Ям, пия от някаква храна или питие, обикн. за пръв път. Той не бе вкусвал сърнешко месо, но Стамен неволно го подсети и сега му се привиждаше горящ хайдушки кебап на шиш. В. Андреев, ПР, 152. Той пак мислеше за това дърво и за червените плодове, които никога не беше вкусвал. Д. Кисьов, Щ, 298. Лазар, който още като дете бе ходил да се учи в Охрид и бе вкусвал всякакви гозби, .., сякаш не забелязваше какво му слагаха да яде. Д. Талев, ПК, 15. Всички .. се нахвърлиха лакомо на сладкото жито и кифличките. Децата бяха прегладнели и отдавна не бяха вкусвали такива сладки неща. П. Здравков, НД, 88. // Само несв., прех. С отриц. не. Не обичам да ям, не ям нещо; не лизвам. В стаята имаше едно момиче, което не вкусваше мляко. Н. Каралиева, Н, 5. От уважение към стария княз, който отдавна не вкусваше блажно, менюто беше избрано само от постни ястия. А. Гуляшки, ЗВ, 92.

2. Стесн. Хапвам или пийвам малко от нещо с цел да го опитам. — Искам да те помоля за нещо, майко… Накарай Исмет да вкуси яденето преди нас. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 623. Естествено членовете на журито не пият, а само вкусват и помирисват виното и по това го оценяват. ВН, 1958, бр. 2009, 4. След 15 минути толстоевите кюфтета пристигат. Старецът вкусва, после прави горчива физиономия и оставя вилицата. Хр. Радевски, Избр. пр III, 132.

3. Прен. Изживявам, изпитвам обикн. за пръв път някакво чувство, вълнение, преживяване. Гана дълго се любува на новия комбайн и усещаше, че като поглади с ръка тази лъскава машина и вдъхна мириса на прясната й боя, в нея прониква още по-силно това, от което тя за пръв път вкусваше — новия задружен живот. Ст. Даскалов, СЛ, 173. Изчезва сякаш под тази гъста водна завеса всяка опасност на нелегалния живот… Влизам в друг, свой свят, вкусвам от свежата глътка на свободата. З. Сребров, Избр. разк., 34. Трите цигари с мъка се запалиха. Те сладняха, пускаха гъст, бял дим, от който веднага идеше кашлица, .. Ала Борьо продължаваше да опитва, .. Ето, значи това е то — забраненото, достъпно само за големите! Сега и той го вкусва! К. Константинов, СЧЗ, 82-83. Смили се, славей, и между стените, / де вкусвах щастието що бега, / нек екнат песни ядни, жаловити, / кат клетвите на моята тъга. К. Величков, ПССъч. II, 109. вкусвам се, вкуся се страд.

ВКУ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вкусвам и от вкусвам се. С едно вкусване добрият дегустатор определя качеството на виното.

ВКУ`СВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Вкус (в 1 знач.). Гледанието, чуението, вкусванието, обонянието (подушванието) и осязанието (пипанието) ся казуват пет чувства. П. Р. Славейков, ПЧ, 49.

ВКУ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който има приятен, доставящ удоволствие вкус. Противоп. безвкусен. Той готви най-вкусните ястия, каквито с такива скромни продукти, може да приготви най-големият майстор на кулинарното изкуство. Г. Караславов, ПМ, 53. Бай Ганьо с благодарност за вкусния, а главно сития обяд, иска да почерпи стопанина с една цигара тютюн и как да се случи тютюна му в дисагите. Ал. Константинов, БГ, 47. На мегданя, .., имаше стар излак, водата на който наистина бе по-вкусна от водата на чешмата. Елин Пелин, Съч. I, 71. И както е чистичко и хубавко наредено, с оние тънки порязаничета, с оная вкусна гозбица, — така сладко ти се стори сичко, дето не можеш да се наядеш. Т. Влайков, Съч. II, 210.

2. Остар. Вкусов. Вкусът е чувство, което прави да усещаме вкусовете на телата, .. това усещане ся съобщава на мозъка по вкусната нерва. НКАФ (превод), 107.

ВКУ`СНА. Вж. вкусвам.

ВКУ`СНИЧКО. Нареч. от вкусничък.

ВКУ`СНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. от вкусен (в 1 знач.). Хората бяха облечени лошо, нямаше храна, малцина от селото можеха да сготвят нещо по-вкусничко. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 137. — И добитъкът не се засища вече от паша, а иска в яслите да има нещо по-вкусничко. Ст. Даскалов, ЕС, 117.

ВКУ`СНО нареч. 1. Обикн. при гл. готвя, приготвям и под. — по такъв начин, че приготвеното е с приятен, доставящ удоволствие вкус. Хубаво беше наготвила и тя — не дип много, ала вкусно. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 250. Нурие разпалваше с борина малката печка и слагаше да ври гърнето с чорба. Вкусно умее тя да готви, дори баница може да разточи, макар че едва сваля големия котел от водника. Л. Галина, Л, 85-86.

2. С апетит, като изпитвам удоволствие от вкуса на храната. Докато Ана дъвчеше и вкусно примляскваше, в пристъп на разкаяние Влахов мислеше, че е несправедлив към нея. А. Наковски, БС, 143. Иван Серафимов пиеше вкусно и набождаше господарски месото. В. Пламенов, ПА, 68. Как другарят може да допусне, / че не ти достига нещо днес? / Имаш хубав дом, обядваш вкусно, / край мъжа и теб отдават чест… Д. Методиев, ШТ, 76. Наядох се вкусно.

3. Остар. С усет към красивото; с вкус. Пред тях минуваше цял калейдоскоп от парижки типове, ..; паплачи от малки, вкусно облечени жени. Ив. Вазов, Съч. XXV, 162. Въведоха ме в една вкусно наредена стая, от която се гледаха чудесните градини на стария сарай. Св. Миларов, СЦТ, 194.

ВКУСНОТИ`Я ж. Разг. Много вкусно ядене. — Как се нарича тая вкуснотия с пилешкото, която беше направила вчера? △ Масата била отрупана с всякакви вкуснотии — плодова торта, еклери, меденки, малки банички, ореховки и какво ли не още.

ВКУ`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вкус (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Отчупвам на Карамфила парченце шоколад. След първото вкусово усещане очите й се разширяват, добиват израз на божествено наслаждение. Н. Стефанова, ОС, 23. Мислело се е, че нийде другаде не може да вирее чай, който да притежава тънки вкусови достойнства и аромат, както в Китай. Л. Мелнишки, ПП, 36. Вкусовите качества на полуфабрикатите от смляно месо се подобряват чрез прибавяне на подправки, яйца, тлъстини и др. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 83. Когато шимпанзето живее в зоологически градини, то проявява някои човешки вкусови предпочитания и започва да усвоява човешки маниери при хранене. Г. Марков, ЧМ, 22. Вкусово възприятие. Вкусов нерв. Вкусови органи.

◇ Вкусови вещества. Спец. Растителни или синтетични вещества (оцет, червен пипер, чер пипер, чубрица, канела и др.), които се използват в готварството като прибавка към ястия за придаване на приятен вкус; подправки.

ВКУ`СОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Рядко. Който е свързан с вкусовщина. Това не е някакво субективно, вкусовско предпочитание [оценката на Яворовото творчество], а градация въз основа на най-проверения, най-обективния критерий — общественото значение и роля на изкуството. ЛФ, 1958, бр. 2, 1.

ВКУ`СОВЩИНА ж. Книж. Субективно неправилно разбиране и оценяване на естетическите ценности. Споровете, разискванията по проблемите на литературата, .., когато са свободни от бремето на .., естетщината и вкусовщината, .., могат да допринесат твърде много за придвижване напред на нашето общо литературно развитие. ЛФ, 1956, бр. 2, 2. За късите разкази на редица наши писатели, .., пишат къси рецензийки техни колеги. Тези рецензийки се отличават с много пристрастия, с много забележки, с доста вкусовщина. ЛФ, 1958, бр. 13, 2.

— Рус. вкусовщина.

ВКУ`СЯ. Вж. вкусвам и вкусям.

ВКУ`СЯ. Вж. вкусявам и вкушавам.

ВКУСЯ`ВАМ, -аш, несв.; вкуся`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. и непрех. Остар. Вкусвам. Хриз ги [бедрата на жертвите] тогава изгаря, с черно ги вино полива, / а покрай него момците със петозъбци стояха. / Щом изгоряха бедрата, те [данайците] дробинето вкусяват. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 19. И когато в края на 40-те години Славейков вкусява от пленителната руска поезия, .. той е открил окончателно и самия себе си, и пътищата на новата българска поезия. ЛН, 1927, бр. 11, 1. вкусявам се, вкуся се страд. Часовете бягат честити и бързи; сладко и страстно тогаз се вкусява удоволствието. Ч, 1875, бр. 4, 172.

— Друга форма: вкуша`вам.

ВКУ`СЯМ, -яш, несв. (остар.); вку`ся, -иш, мин. св. вку`си`х, св., прех. и непрех. Вкусвам. Кой може да го увери, че вечно ще вкуся от хубостите на видимия мир? Д. Немиров, Др, 33. вкусям се, вкуся се страд.

ВКУША`ВАМ, -аш, несв.; вкуся`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. и непрех. Остар. Вкусвам. Ти почна да роптаеш против тая власт, — аз те натиках в участъка и когато, по милост, ти хвърлях една кора хляб, аз на блестяща трапеза, .., вкушавах неведомо за теб наслаждение. Ал. Константинов, Съч. I, 209. Доста дълго време седях под увисналите клони на един габър и упоен вкушавах това мрачно наслаждение от тишина и ужас… Ив. Вазов, Съч. XVII, 130. Нема` на простия и сиромаха не трябваше да даваме да вкуси и той барем малко от онези душевни наслаждения, от които постоянно вкушавате вие — чиновници, офицери и богаташи? Т. Влайков, БСК III, 276. Когато езичникът е излизал от храма, усещал е сърцето си разширено, освежено. Християнинът излиза смазан от’църквата, сърцето препълнено със страхове, които му запрещават да вкушава от наслажденията на живота. К. Величков, ПССъч. III, 44. вкушавам се, вкуся се страд. Красотата и поезията на тоя зимен пейзаж само се чувствуваха, разбираха, вкушаваха, както красотата на една мисъл. Ив. Вазов, Съч. VIII, 161. — Друга форма: вкуся`вам.

ВКЪ`ЩИ нареч. В моя (своя) дом, в собственото си жилище или при семейството си; у дома. Като се прибираше вкъщи след погребението, Варадин забеляза, че вратата на мазата е отворена. Ст. Цанев, МБ, 380. И от училище — в Димитровград! — Един ден баща ми дойде да ме потърси, защото не пишех писма до вкъщи… Като разбра къде съм, и се зарадва. Отиде си горд. С. Северняк, П, 359. Няма да си бъда вкъщи. ∆ Вкъщи е много студено.

ВЛА`ГА, мн. (остар.) -и, ж. 1. Само ед. Водни частици по повърхността на някакво тяло (почва, стени и др.) или проникнали между частиците на това тяло; мокрота. Скоро пред тях се изпречи голяма скала, покрита с мъх и влага. Елин Пелин, ЯБ, 137. Не беше за сядане на влажната пръст. Влагата се чувствуваше особено ноще, и аз нямах ни какво да си постеля, ни с какво да се завия. К. Величков, ПССъч. I, 62. Косерката ора цял ден, защото преди един ден беше валяло дъжд и имаше великолепна влага, а добрите орачи ценят такава влага. Ц. Гинчев, ГК, 323. Сутринта той [Янко] облиза листенцата, по които беше паднала роса. Каква благодат беше тая нощна влага!… Ем. Коралов, ДП, 141. // Гъсти водни па`ри, изпарения във въздуха; мокрота. От морето лъхаше задух и топла влага като от парен котел. Д. Димов, Т, 446. Гъста непрогледна мъгла пълнеше улиците. Ръмеше… Студената влага проникваше навсякъде и Стоян вървеше свит. Елин Пелин, Съч. II, 164. Небето беше още светло, но долу беше тъмно, откъм полето лъхаше влага и мирис на трева. Й. Йовков, АМГ, 106. Откъм Дунава лъхна топъл августовски вятър, напоен с влага. М. Грубешлиева, ПП, 181. // Разш. Книж. Течност. Конете нагазиха във водата и започнаха жадно да цедят влагата през зъбите си. Ст. Загорчинов, ДП, 57. Донесоха им бутилката, изхвърлиха с гръм запушалката и шипящата влага се запени в кристалните бокали. Ал. Константинов, Съч. I, 291. Италианецът отвори шишето [ракия] и бавно, .., напълни чашките. Той взе една, .., порадва се на бистрата като сълза влага и рече: — А наздраве! Д. Спространов, С, 168. Пристъпват мирно двоен ред жреци / и пътя ръсят со свещенна влага. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 117.

2. Прен. Само ед. Капчици сълзи, пот или под. Нещо му припари на очите и той издигна дясната си ръка и отри с длан влагата, която се търкаляше на капки из тези очи. М. Георгиев, Избр. разк., 198. Лъсват във влага и очите на старата — смее се и тя. Й. Йовков, СЛ, 82. И пак заигра руменина по младата й шия, по цялото й лице, дори влага изби по челото й. Д. Талев, ПК, 333. Ленко се взираше в сбръчканите й бузи, които напоследък бяха побледнели, гледаше влагата в кахърните й очи и сърцето му се свиваше. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 203. И тая пъстрина необозрима / събуди в нея жажда да избяга / там, дето само сиви сенки има / и неми стъпки, и в очите влага. Бл. Димитрова, Л, 125-126.

3. Остар. Течна съставка на човешкия организъм (кръв, лимфа и др.) или в отделен негов орган. Гнилостта преминува в лигите и с них наедно ся уноси в желудока, оттамо постъпя во всичките влаги на тялото ни. С. Радулов, НД (превод), 21. Това полезно оръдие [окото] има образ, приличен на кълбо, .. Това .. кълбо е пълно с разни вещества, наречени влаги. НКАФ (превод), 114.

◇ Капилярна влага. Спец. Влагата, която се съдържа в порите на различните видове материали. Най-болният въпрос при апретирането на всички платове е въпросът за сушенето. Предназначението на този процес е да освободи влакнестия материал само от вътрешната капилярна влага, а не и от хигроскопичната. ВН, 1960, бр. 2619, 2.

> Държи ми влага. Разг. 1. Чувствам се добре, задоволен съм от нещо за дълго време. Вместо да си поживея, и тъй да си поживея, че да ми държи влага през цялата служба, предпочел съм предварителния арест. А. Мандаджиев, БЦР, 70. 2. Помня нещо неприятно, лошо и то ми служи дълго време за назидание, поука. — Кунчо пак яде боя… — И бой какъв, ще му държи влага дор е жив. Ив. Вазов, Съч. XI, 100. — А пък сега така ще ги нажуля, та да им държи влага за много време. Т. Влайков, Съч. III, 210.

Пада / падне влага. Диал. Вали ситен, необилен дъжд. Нема` да падне влага. Н. Геров, РБЯ I, 132.

ВЛАГА`ЛИЩЕ1, мн. -а, ср. Остар. 1. Специално помещение, което служи за поставяне и съхраняване на стоки, вещи и др.; склад, магазия. В тях [двете махали] беше и търговският център на столицата, и дюкяните, и влагалищата на дубровнишките търговци. Ив. Вазов, Съч. XIV, 33. Който умишлено, т. е. със злобно намерение, подпали и събори държавни здания, складове и влагалища на разни припаси, наказва ся със смърт. Ф. Перец и др., НЗ, 21. Също и който е зел под наем къща за обитаване, може да я употреби и за влагалище на вещи. ДЗОИ III (превод), 104.

2. Специален предмет (сандък, кутия, калъф, ножница и под.), който служи за поставяне и съхраняване на вещи. И зачтото кедрът, според горчевината си, има противонагнивана свойщина, правяха от него влагалища и ракли, за да пазят по-важните записки. П. Р. Славейков, Ск, 50. Ако жедостта за богатство го [Симеон] е накарала да направи толкози запустения, той [Роман] склонявал бил да му отвори държавните съкровища, .., стига само да тури сабята во влагалището. Т. Шишков, ИБН, 164.

ВЛАГА`ЛИЩЕ2, мн. -а, ср. 1. Анат. Съединително-тъканен слой, който обвива някои органи у човека и животните. Сухожилно влагалище. Влагалище на нервно влакно.

2. Анат. Най-долната част, външният изход на женските вътрешни полови органи у човека и животните с вътрешно оплождане. Влагалището се намира по оста на малкия таз. Разположено е между правото черво и пикочния мехур. Ал. Гюровски, АЧ, 254.

3. Бот. Долната разширена част на листна дръжка или на листна петура при някои растения (напр. житните), която обхваща стъблото или образува лъжливо стъбло. Листните влагалища [на банана] се обгръщат едно друго и образуват лъжливо стъбло, което може да достигне 10 м височина. Ст. Драганов, ФБР, 28. Околоцветникът [на лалето] е шестолистен. Луковицата е обвита с няколко пласта кожести кафяви влагалища. Ехо, 1981, бр. 24, 3.

ВЛАГА`ЛИЩЕН1, -щна, щно, мн. -щни. Остар. Прил. от влагалище1.

ВЛАГА`ЛИЩЕН2, -щна, -щно, мн. -щни. Анат. Бот. Прил. от влагалище2. Влагалищно преддверие.

ВЛА`ГАМ, -аш, несв.; вло`жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. 1. Рядко. Поставям, слагам едно нещо в друго; пъхам. Двадесет и няколко конници — по четирима-петима около всяка талига. Препускаха бясно и не влагаха сабите в ножниците. Й. Вълчев, СКН, 571. —Аз влагах в пергаментните му свитъци [на княз Бенеамина] пера от паун и гранки от лавър, защото се гордеех със зноя на любовта си към него. Н. Райнов, ВДБ, 100. Видя той например, че стопанката се готвеше да вложи в кипящата вода една прясна риба и въстана с всичката си енергия. Ал. Константинов, БГ, 62. • Обр. Аллах дарил е моята мечта — / дарил я е с косите на нощта. / Той вложил е във нейните очички / сиянето на ясните звездички. К. Христов, Избр. ст, 185.

2. Внасям в банка или употребявам за някакво мероприятие (пари, средства, капитали). — Докторе, какво мислиш да правиш сега с парите си, сиреч сумртд е голяма, къде мислиш да я вложиш? Й. Йовков, М, 50. Главната част от вложените капитали за построяването на тоя [американскияу хотел принадлежала на Турската спестовна каса. Ив. Мирски, ПДЗ, 141. В края на XIX в. богатите класи в Англия влагали своите капитали главно в банките и по-малко в индустрията. Ист. X кл, 132.

3. Обикн. в съчет. със същ. знание, умение или труд, сила, усилие, усърдие. Прилагам знание (умение и под.) или полагам, употребявам труд (усилие и под.) при извършване на някаква работа, дейност. Онова, което аз изпървом съм възприемал от тях [руските художници на словото] инстинктивно — .., аз го влагам съзнателно за основа на своите творения. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 36. Запасният капитан влагаше мъчителни усилия да държи бодро и стегнато пълната си фигура. Ем. Станев, ИК I и II, 254. Забелязъл съм, че когато човек не знае една работа, той се залавя с голямо усърдие с нея и влага излишно старание. Й. Радичков, НД, 28. Бозов вложи цялото си изкуство на следовател, който с обещания, заплахи и насилия умееше да постига целта си. К. Георгиев, ВБ, 49. Нашият колектив вложи много доброволен труд за благоустрояване на околните площи. // Прен. В съчет. със същ. душа, сърце, ум и под. и обикн. с прил. цял. Посвещавам, отдавам на нещо много (или всичката си) енергия, вдъхновение. Тя работеше добре в училището. По навик и без да влага в работата си цялата си душа, както преди, но децата не забелязваха това. Д. Талев, И, 622. И даваше не само труда на чудесните си ръце, но влагаше и ума, и сърцето. И работата излизаше хубава. С. Северняк, ОНК, 35. Какво остава от тия безкрайни или бързи часове, в които човек влага без остатък цялата си същност, когато всичко изгаря в часове на наслада или отчаяние? К. Константинов, СЧЗ, 121. Под звуците на барабани те [пигмеите] танцуват екзалтирано до късно през нощта, като влагат цялото си същество в танца. ВН, 1960, бр. 2707, 4.

4. В съчет. със същ., означаващи чувства. Проявявам някакво чувство при извършването на нещо. Виждаше се, че момчето влага много любов в работата си. Сп. Кралевски, ВО, 23. Председателят на съда — .. — водеше процеса справедливо. Той прочете молбите и на двете страни, без да влага пристрастие; запита страните желаят ли да се помирят. К. Калчев, СТ, 228. Той бе говорил тъй разпалено и във всяка дума бе влагал толкова чувство, толкова страст — .. — че когато свърши .., с изненада видя безразличието по лицата на двамата си събеседници. Ст. Дичев, ЗС I, 399-400.

5. В съчет. със същ. смисъл, подигравка, поука и др. Придавам, давам или внасям, вмъквам някакъв смисъл, поука и под. обикн. на или в нещо казано, написано или на някаква постъпка. Той просто искаше да се подиграе с виновника за всички свои страдания в казармата, без да влага някакъв по-дълбок смисъл в постъпката си. Св. Минков, Избр. пр, 28. Той [Костов] улови на свой ред барона под ръка и му каза приятелски, с вид на човек, който не влага никаква подигравка в думите си. Д. Димов, Т, 216. Пешо започна разказа — отначало малко неловко, но после сам се зарази от интереса, с който го слушаха, започна неусетно да влага повече тайнственост в случката, отколкото тя в същност имаше. П. Вежинов, СО, 63. Вий предполагате, че басня пиша / и влагам в нея тук поука висша! / Не съм помислял даже! Ем. Попдимитров, СР, 135. влагам се, вложа се страд. Написаха особени билетчета от едно до тридесет и шест; тези билетчета се вложиха в една шапка и който успя, грабна от шапката по един номер. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 71. Във всичко, във всяка работа трябва да се влага сърце. Ив. Димов, АИДЖ, 158. — Въпросът е там, че никоя банка не държи парите си в касите. Парите се влагат в акции, в търговия, в предприятия. Й. Йовков, ОЧ, 81.

◇ Влагам в устата на някого нещо (някакви думи, фрази, мисли и под.). Книж. 1. Карам някого да изказва едни или други чужди думи, фрази, мисли и под. Геновска изкуствено влага в устата на героите изкуствени изрази и думи. С, 1951, кн. 5, 178. Скоро, много скоро тя разбра, че други влагаше тия смели и страстни изповеоц в устата на простодушния продавач. Й. Йовков, ПК, 41. 2. Приписвам на някого едни или други думи, фрази, мисли и под. Княз Фердинанд не винаги е постъпвал като конституционен господар. Това първият министър трябваше да знае и да не влага в устата на княза фрази, които противоречат на действителността. Г. Кирков, Избр. пр I, 78.

ВЛА`ГАНЕ ср. Отгл. същ. от влагам и от влагам се. Всъщност каква беше моята критика! Не се изказах против роднинството, .., нито за неефективното влагане на средствата, което, .., ощетяваше по-ниските заплати. Д. Дублев, ПП, 56. Примерът с разпространението на някои книги, написани съвсем непопулярно и предназначени за по-избрани читатели, показва нагледно какво е могло да се постигне тук при влагане на повече ревност от автори или от редактори и издатели. М. Арнаудов, БКД, 41-42. В ресторантите е въведена строга отчетност при влагането на продуктите. ВН, 1952, бр. 167, 2.

ВЛА`ГИЦА ж. Умал. от влага. — Мисля утре мисиреца си да прекопая. Станал за копан, .. Пък сега и влагица хубава има, та санким… Ст. Марков, ДБ, 151.

ВЛАГОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Много влажен. Небето, бистро и влаговито, в упоение се е надвесило над дъхащата земя, сякаш да я разбуди с целувка от утринна дрямка. Ив. Кирилов, Съч. II, 50.

ВЛАГОЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Агрон. За почва — който лесно поглъща влага. За памуковото сеитбообращение трябва да се определят участъци с дълбоки, проветриви, топли, богати на хранителни вещества и влагоемни почви. М. Мичев и др., З, 103.

ВЛАГОЕ`МКОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Агрон. Влагозадържане, влагоемност.

ВЛАГОЕ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Агрон. Влагозадържане, влагоемкост. Най-важният резултат от химическото изветряне е образуването на глината, която придава на изветрелите скали ново свойство — влагоемност .. Благодарение на него почвите задържат необходимата за виреенето на растенията вода. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 7. Капилярна влагоемност. Хигроскопическа влагоемност.

ВЛАГОЗАДЪ`РЖАНЕ, мн. няма, ср. Агрон. Способност на почвата да попива и запазва в порите си траен запас от влага; влагоемност, влагоемкост. Влагозадържането има голямо значение за правилното развитие на селскостопанските растения.

ВЛАГОЗАПАСЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Агрон. Влагозареждане. При такава голяма нужда от влага за есенниците и за други култури кооперативните стопанства в окръга не вземат мерки и за влагозапасяване. РД, 1961, бр. 286, 1.

ВЛАГОЛЮБИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. За растение — който вирее на влага, който обича влага. Зеленчуковите култури са влаголюбиви. М. Мичев и др., З, 100. Влаголюбиво растение.

ВЛАГОМЕ`Р м. Техн. Уред за определяне влажността на въздух, почва, дървесина и др.

ВЛАГОНЕПРОНИЦА`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не пропуска влага. Влагонепроницаема тъкан.

ВЛАГОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Спец. Който съдържа влага или служи като източник на влага. Влагоносна среда.

ВЛАГОПОГЛЪЩА`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Свойство на някои вещества да поглъщат влага, да се просмукват с влага; влагопромокаемост.

ВЛАГОПРОВО`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Свойство на някои вещества да пропускат влага. В резултат на добрата влагопроводност на някои материали сушенето се ускорява 20-25 пъти. Д. Лалев и др., НМП, 68.

ВЛАГОПРОМОКА`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Влагопоглъщаемост. От съществено значение е обвивната хартия [за бонбоните] да има ниска влага и ниска влагопромокаемост. А. Генадиев и др., ТЗ, 69.

ВЛАГОСЪДЪРЖА`НИЕ ср. Спец. Количеството влага, съдържащо се в 1 м3 или 1 кг сухо вещество.

ВЛАГОУСТОЙЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не се променя, не се разрушава

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/261-280&oldid=11006“.