Речник на българския език/Том 2/241-260

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

висота са се намирали хората, съвременници на тия могили. П. Делирадев, БГХ, 31. Благодарение на Тенев театърът се издига на нужната художествена висота и той има най-големи заслуги към театралното дело в Русе. К, 1926, бр. 75, 2. Вазов издига българската поема на висота, на която стояха поетите в новата европейска литература. Пл, 1969, кн. 23, 45. Шафарик е влюбен в миналото на славянските народи… Славяните според него носят в душата си голяма нравствена висота и миролюбие. А. Каралийчев, ПГ, 185.

4. Остар. Височина (в 1 знач.). В дрезгавината на нощта Аароновата къща личеше по висотата си и по белите зидове. Ив. Вазов, Съч. XIII, 158. Хубава е наша България, .. Какви плодовити поля има тя, какви богати долини, какви чудни по висота планини, какви гъсти гори! Хр. Максимов, СбЗР, 7.

5. Остар. Геом. Височина (в 4 знач.). Отвесна чръта, спустена от връха въз основанието, ся нарича висота на конуса. В. Груев, НПГ, 44.

◇ На висота<та си>, съм (стоя, намирам се и др.). Книж. На необходимото равнище в развитие, положение (съм, стоя, намирам се и др.). Будевска не претворяваше, а играеше себе си. И тогава тя бе на висота. Ст. Грудев, АБ, 166.

От висотата на нещо. От съответното, от определеното (обикн. високо) равнище, което заема някой в служебно отношение, в обществото и пр. От висотата на своето класово положение той милостиво ми се усмихваше, готвеше се да ми протегне ръка. А. Гуляшки, ЗР, 138. Подпредседателят Цийрхут напразно се опитваше да напомни на оратора да бъде сдържан и да не оскърбява правителството от висотата на парламентарната трибуна. В. Геновска, ПЮФ, 41.

ВИСОТОМЕ`Р м. Спец. Общо название на инструменти и уреди, които служат за измерване на височината на точки от земната повърхност, на дървета, на полета на летателни апарати и пр.; високомер, алтиметър. Той [пилотът] има чувството .., че самолетът прави остър завой… Но безпогрешните уреди пред него му откриват с точни стрелки и радиосигнали верните посоки. А обладаният от страх няма пред себе си никакъв уред, нито висотомер, нито радар, за да му посочи самозаблудите. Бл. Димитрова, ПКС, 309. Хоризонтът се преобръща, иглата на висотомера лудо играе по циферблата. П, 1991, бр. 9, 9.

ВИСОЧА`ЙШИ, -а, -е и (остар.) -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до владетел или владетелка (цар, царица, император, крал и под.) или изхожда от тях. Някога в Лувър са живеели само кралят и кралицата .. В голямата зала на двореца всяка неделя и четвъртък височайшите особи устройвали балове. Ив. Мирски, ПДЗ, 81. Ти вършеше само парадни постъпки, откупваше предмети от благотворителния базар под височайшия патронаж на царицата. Д. Димов, Т, 645. Хубава е била гората, но не била селска, а на арменеца Манук бея, който я имал даром от султана, затова, че пратил в харема на височайшата му особа дъщеря си Елидзе. Н. Хайтов, ПЩ, 14-15. Височайша заповед. Височайши указ.

2. Остар. Най-голям, най-велик. Капитан Гартрос му оказа височайше доверие, каквото само един човек може да окаже на друг, и това доверие беше за него священо. БЗ, 1891, бр. 316, 2. Доста високи изобразения са намерват и у светските писатели, .. От сичките светски писатели към последните тези иде Омир, височайшият живописец в сичките свои описания. Т. Шишков, ТС (превод), 114.

— От рус. высочайший.

ВИСО`ЧЕСТВО, мн. -а, ср. Обикн. в съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейно, техни. Титла за лица от царски или кралски род. Телохранителят пред вратата на княжеската спалня застана мирно пред Загорски, но предупредително забеляза: — Негово височество си легна. В. Геновска, СГ, 355. Трябва членовете на комисията непременно да идат в Искрец и да се запознаят с оригинала .. Па още по-хубаво ще бъде, ако и техни царски височества се наканят да идат. Ал. Константинов, Съч. I, 234.

ВИСОЧИНА` ж. 1. Дължината на нещо или на някого от долу до горе в отвесна посока. Траяновата колона, най-хубавата, която съществува в света, е най-добре запазеният паметник в Рим. Поставена на четвъртит мраморен пиедестал, тя се издига на 22 метра височина. К. Величков, ПССъч. III, 41. Ширината пък на вала е около 20 крачки, а височината на насипа тук-там наближава два метра. П. Делирадев, БГХ, 73. Още докато се редяха по височина, за ръце едно до друго, Зекие и Шукра полека приближиха. Л. Александрова, ИЕЩ, 224. — Да, Стамен, твоят брат! — разказваше с равен убедителен тон гостът. — Ами! — Ами… дето забягна в Русия… Ти беше още дете тогава, ей такова на`! — и показа с разтреперана ръка към пода, за да определи височината. П. Михайлов, МП, 10. И тъй телата ся измерват по три посоки: по дължина, широчина и височина. И. Гюзелев, КЕГ, 2. Това дърво [бананът] достига височина до 6-7 аршина и е без клонове. Лет., 1871, 108. // Разстояние в отвесна посока от земната повърхност или от някаква точка нагоре до някъде, до определено място. Тия стени навсякъде имат изкъртена мазилката си на един човешки ръст височина. Ив. Вазов, Съч. XVI, 105. Не беше плет, а крепост: най-напред, на една височина, колкото човешки бой, плетът беше изплетен от здрави делиормански пръти, тъй гъсто, че и пръста си дори не можеш провря. Й. Йовков, ВАХ, 119. Те живееха на партерния етаж, височината не беше голяма и на нея вече няколко пъти й [на Юлия] се беше случвало да скача през прозореца, като стъпи най-напред на циментовия цокъл и оттам на тротоара. П. Вежинов, СО, 136. // Разстояние над морското равнище, на което се намира определена местност или точка от земната повърхност. Най-високата средна планинска височина у нас, .., има Рила — 1470 м. П. Делирадев, В, 22-23. Ний сме на една височина, двойно по-голяма от тая на скалистите стени. Ал. Константинов, Съч. I, 103. От морския бряг до полата на планината разстоянието е около 4000 крака над морското равнище. ИЗ, 1874-1881, 1882, 102-103. // В съчет. с предл. на. Ниво, равнище. Най-после ето ни под самия прозорец. Той бе на височината на главите ни и през мокрите стъкла се виждаха само силуетите на Балкански, майка му и снаха му. Сл. Трънски, Н, 162. Той виждаше венеца, виждаше и част от самата икона. Лицето му беше на една височина с нея. Й. Йовков, Ж 1945, 179. Ръцете да са леко свити в лактите и изнесени встрани на височина на раменния пояс, ..; придвижването да става с плъзгаща стъпка, без никакъв подскок. Б. Такев и др., Б, 9.

2. Обширно свободно въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; висина. Сякаш тая плътоядна птица очакваше да й приготвят кървавия обяд, па тогава да се спусне от своите сини височини. Ив. Вазов, Съч. XXII, 157. Само няколко облачета, със златорумени краища към запад, се усмихваха още на слънцето от своята ефирна височина. Ив. Вазов, Съч. XXII, 88. Дълбоко мълчание царува във въздушните височини, ветрове спират своето духание. Т. Шишков, ТС,(превод), 115.

3. Планинско възвишение; хълм, рид. Слънцето бързо вече падаше далеко зад височините на Люлин. Д. Калфов, С, 37. След малко достигнахме до една височина, називаема Лисец, час и половина далеч от селото. З. Стоянов, ЗБВ II, 155. Слънцето се подаде над планината червено, огнено, и освети с безбройните си огнени лъчи най-напред височините, а после и низините с всичката им майска великолепна премяна. Ц. Гинчев, ГК, 251. Убиваха хората, а къщите им обраха и запалиха .. Този беше пламъкът, който пловдивчаните оная вечер виждаха да се издигаше на Родопските височини. Г. Бенев, БК (превод), 58. // Издигната, неравна част от земната повърхност. Теренът на града не е равен, има доста височини. Г. Белев, КР, 85. Адамов беше откъснат от тоя живот: цял ден той си стоеше на височината на брега и гледаше морето. Й. Йовков, Разк. II, 17-18. Той поднови поканата си за разходка .., тя се опомни чак когато видя, че поемат височината към редута. Г. Райчев, ЗК, 165-166.

4. Геом. Най-големият от перпендикулярите, спуснати от върха на фигурата към нейната основа. Перпендикулярът, спуснат от коя да е точка на една от страните на успоредника към срещуположната й страна .., се нарича височина на успоредника. Планим. VIII кл, 10. // Дължината на този перпендикуляр. Дадени са височина h и основа a в равнобедрен триъгълник.

5. Спец. Качество на звук или тон, който се определя от броя на звуковите трептения в единица време. Височината на тона се определя, като се сравнява даденият тон с друг, чиято честота е позната. Физ. X кл, 1951, 26. Ние чуваме [при обикновени условия] не просто звукове с различна височина, сила и тембър, а глас на човек, шум на дъжд. Псих. X кл, 44. Имената на тоновете до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до, .., се използуват в музиката от преди около хиляда години. Същите тонове, подредени по височина, образуват тоновата стълбица или гамата до мажор. Пеене V кл, 4.

6. Обикн. мн. Муз. Високите тонове в дадена мелодия. Малкото овчарче духна засрамено в свирката .. Наистина то не свиреше лошо, само тук-таме бъркаше в извивките, някъде не можеше да улучи ония височини, които искаше да вземе, но все пак за обикновените слушатели това беше задоволително майсторство. Г. Караславов, Избр. съч. V, 339-340. // Обикн. със съгл. опред. Високите тонове, които един певец взима с оглед на възможностите на гласа си. Този певец притежава звучен лиричен тенор, добре изравнен и със здрави височини. △ Певицата е в отлична форма. Изявите й разкриват ценните качества на нейния цветист в мощните му височини глас.

7. Прен. Само ед. Остар. Висота (в 3 знач.) „Мерилото“ — казва един лански вестник — „чрез което са познава степента на общето просвещение у всякой един народ, не е височината на науките, що са преподават в гимназиите училищата му [sic!], но просто е числото на читателите.“ У, 1870, бр. 1, 50. Отсега нататък, ако ся не оправим, ако си не повдигнем священството на оная височина, на която прилича да стои, то никой няма да ни е крив. КН, 1873, кн. 4, 60.

◇ Командна височина. Воен. 1. Най-високото място в дадена околност със стратегическо значение. 2. Високо място за наблюдение, където се настанява командването на войскова част.

Набирам височина. Авиац. За летателен апарат — постепенно се издигам нависоко. Скоро самолетът набира височина и аз залепих нос до кръглото прозорче* — занимание, което не оставих до края на пътуването. П. Вежинов, ДМ, 83.

Надморска (абсолютна) височина. Спец. Височина на определена точка от физическата земна повърхност по отношение на морското равнище. Рила, поради голямата надморска височина и ледникови форми, е известна с многобройните си снежни преспи. М. Гловня и др., Р, 27.

> От височината на нещо. Остар. Книж. От висотата на нещо. Дядо Нистор, от височината на своето председателско място пазеше олимпийско мълчание. Ив. Вазов, Съч. VII, 103. Всяка дама беше спокойна за себе си и от височината на своето превъзходство хвърляше насмешливи и презрителни погледи наляво-надясно. Й. Йовков, ПК, 46.

ВИСОЧИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Спец. Който е свързан с определена височина. Всички посетители на Рила при изкачване на планината са забелязали характерното разпределение на нейната растителност на височинни пояси, което е явно отражение на климатичните промени. М. Гловня и др., Р, 31-32. Задачата на вертикалното планиране е да даде данни на строителството .. за височинното разположение на всички съоръжения и сгради. К. Груев, ПГ I, 296. Издигналият се над екватора въздух се разива встрани на север и юг като височинни потоци, след което се спуска към земната повърхност в субтропичните ширини. Д. Богданов, ТА, 37.

2. Авиац. Който се извършва на много голяма височина. Учените от всички страни започнали да търсят способи за осигуряване безопасността на аеронавтите при височинни полети. Р. Радулов, ИГ, 15 // Който е предназначен да се използва на много голяма височина. За осигуряване на безопасен полет при случайно разхерметизиране на кабината и напускане на летателния апарат на голяма височина, летците и космонавтите се обличат в специални височинни костюми или във височинни скафандри. НТМ, 1962, кн. 4, 24. // Който е предизвикан от много голяма височина. Вследствие ниското налягане на околната атмосфера летците започват да чувствуват болки в ставите, стомаха, зъбите и пр. — настъпва така наречената височинна или кесонна болест. Р. Радулов, ИГ, 85.

ВИСОЧИНКА` ж. Умал. от височина (в 3 знач.); малък хълм, малък рид. Наистина, селцето е малко, но е проснато на височинка, та кал никога не може да се види там. Д. Немиров, КБМ, 111 .Докато кравите пасат из шубрака по бреговете .., пастирите са все около тях — седят на сянка на някоя височинка, за да могат да ги виждат. Ил. Волен, МДС, 212. Малка пенлива рекичка се извиваше в подножието на височинката между два скалисти голи бряга. Ст. Загорчинов, ДП, 368. От малката наглед височинка се откриваше прекрасна панорама. Кр. Кръстев, К, 106.

ВИСО`ЧКО. Разг. Нареч. от височък; високичко. Слънцето вече е височко и припича. Й. Йовков, АМГ, 158. При строежа издига къщата малко по-височко. Т. Влайков, Пр I, 104. В замрялата нощна тишина аз долавям и някои по-височко изказвани думи от шепота на нейната молитва… Т. Влайков, Пр I, 84.

ВИСО`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. 1. Умал. от висок (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.); сравнително висок, високичък. Рада Госпожина, .. беше височко, стройно и хубаво момиче. Ив. Вазов, СбНУ I, 49. Стана, жена му, е малко по-височка от него, но сгушена в плещите. Кр. Григоров, ТГ, 10. Балкончето да е с парапети, прозорците да са по-широчки и височки, за да влиза вътре повече слънце. Кр. Григоров, ПЧ, 63. Дворът му беше в долната махала, на височко място, отдето се откриваше широка гледка. Ст. Марков, ДБ, 78. Казиното бе построено на височка естествена тераса край морето. П. Вежинов, ДБ, 31. — Колко ще ти трябват? — Ами че… Към пет хиляди гроша, дядо Хаджи .. — Добре! — Но веднага вдигна пръст и предупредително каза: — Ама лихвата е височка, да знаеш. В. Геновска, СГ, 33. Израснал е зелен явор / на Станини равни двори, / дур тъничък, дур височък. Нар. пес., СбНУ XLVI, 201.

2. Като същ. височко<то> ср. Обикн. членувано. Разг. Сравнително високо място. Седнал в храстите на височкото, откъдето като на длан се виждаше целият двор на Сиракови, ходжата се пулеше без сън цяла нощ. Х. Русев, ПЗ, 282. Село Приморско (старото Кюприя) лежи на височко край Черно море, над укротените му вълни. Ст. Станчев, ПЯС, 102.

ВИСТ, ви`стът, ви`ста, мн. няма, м. 1. Вид игра на карти, подобна на бридж, която се играе между четирима души, двама срещу двама, с 52 карти.

2. Като междум. При някои игри на карти — възглас за означаване на участие в играта срещу отговорния играч.

— Англ. whist.

ВИ`СТРЕЛ м. Остар. Книж. Изстрел. Не е ли по-практично и по-целесъобразно да го причакаш на тъмно и да му светиш маслото с един вистрел? Елин Пелин, Съч. IV, 184. Всички се вслушват във вистрелите и мълчаливо се поглеждат. Й. Йовков, ДП, 1915, кн. IV, 325. Момините скали трепнаха още веднаж и отпратиха ека на вистрела надолу из пролома към с. Цинга. Зл. Чолакова, БК, 12.

— От рус. выстрел.

ВИСТУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. При някои игри на карти — участвам, играя срещу отговорния играч.

— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.

ВИСУ`ЛИЦА ж. Рядко. Висулка. Тогава са висели ледени висулици / и пели пролетни капчуци. Н. Хрелков, ДД, 244.

ВИСУ`ЛКА ж. 1. Дребен предмет, който виси, прикачен или пришит към друг (обикн. като украшение). На широкото му [на царя] красиво лице .. вървеше много добре златната корона, .. с две бисерни висулки отстрани. Ст. Загорчинов, ДП, 253. Той беше облечен в бяло хъшовско облекло, .., напъстрено с традиционните висулки, шарила и гайтани по гърба, гърдите и коленете. Ив. Вазов, Съч. XXII, 90. Старият китайски часовник с висулки и седефен циферблат, .., звънко запя. Гр. Угаров, ПСЗ, 46. Девойките бяха окачили големи мънистени гердани и всякакви висулки по ушите. Н. Стефанова, РП, 113. Запретна се майстор Манаси и до вечерта кесията беше готова — с ресни и висулки, да й се ненагледаш! Г. Райчев, СбХ, 41.

2. Обикн. мн. Вледенени капки от капчук на стряха и др. във вид на пръчица; шушулка. Щом висулките по стрехите почнаха да се топят, а припеците замирисваха на мокър сняг .., дните ставаха по-дълги. К. Константинов, ППГ, 52. В помещението беше студено, по илюминаторите се бяха проточили ледени висулки. Д. Добревски, БКН, 169. Клончетата на дърветата тежаха от сняг, ледените висулки искряха. П. Вежинов, НС, 164. По брадясалото му лице, по мустаците и веждите висяха малки ледени висулки. П. Здравков, НД, 148.

3. Обикн. мн. Лов. Кожени каишки, предназначени за закачване на ловджийски патронташ, с които се завързват за главите убитите птици. Кучката се завтече, взе пъдпъдъка в уста и като .. махна радостно опашка, донесе го на стареца. — Окачи го на висулката — рече той. Ем. Станев, ЯГ, 27. Особено често по-дълговрати са птиците, които са стояли дълго време окачени на ловджийските висулки и имат разтегната шийна кожа и мускули. Ц. Пешев и др., ФБ, 107.

ВИСУ`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от висулка; висулчица.

ВИСУ`ЛЧИЦА ж. Умал. от висулка; висулче.

ВИСШ*, -а, -е, мн. -и, прил. 1. Който е достигнал много висока степен на развитие; най-горен, най-краен. Няма по-съвършена и по-висша действителност от изкуството, защото тя е едновременно и реална, и осмислена действителност, такава, каквато в природата не съществува. П. Вежинов, СП, 46. Векът на Перикла е известен в историята като век на висшия разцвет на гръцката образованост. Н. Михайловски, РВИ (превод), 126. Висша нервна дейност. Висши животни. Висши растения./i> // Най-голям, най-важен по степен или сила; върховен. — Разбират ли те висшите интереси на страната? Т. Влайков, Съч. III, 60. — Ние стареем, а животът отново и отново ни среща… Така е! Има някакъв висш закон; някакво начало, което чрез спомените съхранява радостта, че си живял… Ст. Дичев, ЗС I, 279. Българският народ е изобразен от Паисия като надарен с висша справедливост. Той е съдия на своите господари. Б. Пенев, НБВ, 51. — Не се касае до вашите… сметки — Саваков искаше да каже „до личните ви сметки“, но се въздържа, — а до висши държавни интереси. Д. Ангелов, ЖС, 119. Сега навред героят бе почитан, / .. / За всички кръгове бе висша чест / в средата своя да го имат днес. Ем. Попдимитров, СР, 75.

2. В системата на образованието — който представя най-високата степен, който следва след средната. Те [новите богаташи] наемаха заклети експерт-счетоводители, .., държаха частни секретари с висше образование, защото не можеха да съчинят обикновено търговско писмо от три реда. Г. Караславов, Т, 3-4. Едва оформило своята физиономия, едва стъпило на крак, в 1894 г. българското Висше училище предявява своята воля за самостоятелност. П. Дертлиев, ДП, 312. Един мъж с оголяло теме, учител по физика, ме потупа по рамото и попита: — Ти да не си завършил висше училище по математика? Кр. Григоров, ОНУ, 123. — Студентите! — провикнаха се напред. Методи се спусна да види носителите на най-висшата ни наука. Г. Караславов, Избр. съч. II, 379. Висш медицински институт. Висш педагогически институт. Висше учебно заведение.

3. който заема най-главно място в социалната или административната йерархия; главен, ръководещ. Семейството принадлежеше към висшето дрезденско общество. Ал. Константинов, БГ, 17. Наистина в деня на боя в душите става нещо странно. Като че престава да има висши и нисши чинове, като че всички са равни пред неизвестното, пред смъртта. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 422. Бяха надошле представители от цяла Русия, от страна на официалния свят, висшето духовенство и интелигенцията. Ив. Вазов, Съч. XI, 61. Две сини очи пронизаха Кукушкин: това беше следователят във военна униформа, с два ромба на червената яка на куртката, които показваха, че той е от висшия военен състав. М. Марчевски, П, 122.

◇ Висша математика. Математика, която прилага най-сложни методи на изследване и прави най-широки обобщения.

Висш офицер. Офицер с чин от полковник нагоре.

Висш пилотаж1. Авиац. Специални умения за управление на военен или спортен самолет, чрез които се изпълняват сложни фигури и опасни маневри.

> Висш пилотаж2. Разг. 1. Умение на човек да бъде гъвкав в поведението си, да лавира в конфликтна или критична ситуация. Започна от нулата, но вече е в най-престижните среди, защото владее висшия пилотаж. 2. Висок професионализъм. Юбилярят за пореден път демонстрира висш пилотаж в актьорското си превъплъщение.

Във (до) висша степен. Книж. Извънредно много, до крайност. — Аз не съм пиян, господин ротмистър! Аз съм оскърбен. До висша степен!… Ем. Станев, ИК III, 247. Това, що наричаме здрав разум и проницателен ум, у Кънчева бяха развити във висша степен. Бълг., 1902*, бр. 454, 2.

— От рус. высший.

ВИСШЕСТОЯ`Щ и ВИШЕСТОЯ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който стои по-високо в административната йерархия. Висшестоящ орган. Висшестояща инстанция. Висшестояща институция. Висшестояща организация.

2. Като същ. висшестоящ<ият, -ия> и вишестоящият, -ия> м., висшестоящи<те> и вишестоящи<те> мн. Лице, което заема по-високо място в административната йерархия. — Поисках подробна автобиография, за да се запознаят с тебе висшестоящете. Те единодушно се съгласиха ти да заемеш длъжността на Димов. Сл. Македонски, ЕЗС, 162.

—От рус. вышестоящий.

ВИСШИ`СТ м. Лице, завършило висше учебно заведение, университет и пр. Завърших най-напред Философския факултет и като висшист можех вече да запиша без конкуренция каквото си искам. П. Вежинов, ЗНН, 14.

ВИСШИ`СТКА ж. Жена висшист.

ВИСЯ`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. висял, -а, -о, мн. висели, несв., непрех. 1. Окачен съм на нещо, без да имам опора отдолу. Една опушена и полуразбита лампа висеше на потона и осветляваше вътрешността. Ив. Вазов, Съч. VI, 5. До синора под трънливата круша виси пъстра люлка. Елин Пелин, Съч. I, 155. В отворен гардероб — в безредие висят: рокли, блузи, пелерини. Г. Стаматов, Разк. I, 88. На всеки мост на реката имаше бесилки. Висяха там обесени трима селяни и един в комитско облекло. Д. Талев, И, 605. На лявото му ухо висеше някаква медна халка. Ст. Загорчинов, ДП, 266. Всяка крушка за опашката си виси. Погов. Всяка коза за свой крак виси. Погов. Вися на лоста. △ Вися на паралелката. // За плод и под. — държа се на нещо без опора отдолу. Из шумата на овошките се жълтееха дюли и къснозрейни круши, от лозницата висяха едри гроздове. X. Русев, ПЗ, 65. По градинските дървеса наоколо примамливо виси .. всякакъв плод. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 185. // За части на човешко или животинско тяло — отпуснат съм, сведен съм надолу. Дебелата му долна устна висеше лениво със залепена на нея мокра угарка. Б. Априлов, СбСт, 195. Юрталана го [момчето] хвана за мишницата и го дръпна грубо: — Ставай! Но ръката на момчето беше отпусната, дланта висеше като претрошена. Г. Караславов, С, 40. Той [кучето Балкан] беше уморен, из разкритите му уста висеше влажният му език. Й. Йовков, Разк. I, 113. // За коси и под. — падам, спускам се надолу. Години минаха, откакто не съм галила онзи бял къдрец, що виси над челото ти. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 152. Руменее се лицето й [на Женда] сред жегата, очите й се тъмнеят .., висят отзад дългите й плитки. Й. Йовков, СЛ, 105. Мокрите му мустаци висяха надолу.

2. Отпуснат съм, надвесен съм над нещо, като имам опора отдолу. Реката шумяла весело между зелените брегове и отражала и зелените върби, които виселе над водата, и кичестия лещак. Л. Каравелов, Съч. II, 91. Той висеше над пропастта — при падането краката му се заклещиха в корените на едно дърво.

3. Прикачен съм към отвесна повърхност. Изведнъж зърна четвъртитото бяло петно на стената — там, дето дълги години бе висял виенският часовник. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Прегледа пищовите, които висяха на стената в кобурите си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 84. Той [Варенов] идеше откъм морето и както се виждаше, наблюдавал е нещо, защото на гърдите му висеше открит бинокъл. Й. Йовков, Разк. I, 63. Между това на жилетката му висеше вече медалъончето с гравираната оригинална мисъл: „От първото спечелено дело“. Д. Калфов, Избр. разк., 361.

4. За облак, мъгла, дим и др. — стоя неподвижно в пространството, обикн. ниско над земята. Над планината все още висят сиви къдрави облаци. Т. Влайков, Съч. III, 326. Гъста сива мъгла от дима виси над бойното поле. Ив. Вазов, Съч. VI, 121. Сняг се белее по планините, / ниско там нейде висят мъглите. Елин Пелин, ПБ, 89. Отвред е сключено небето, / вред черни облаци висят. К. Христов, ВС, 26. • Обр. Месечината продължаваше да виси над нас още по-лъчезарна от преди, но вече немощна и далечна. Ем. Станев, ЯГ, 25. Беше ясна нощ, звездите висяха студени и далечни. П. Стъпов, ЖСН, 87.

5. Прен. За беда, опасност, нещастие и др. — предстоя, заплашвам да се случа в най-близко време. В мрака се откроява само едно личице — моят син, моето слънчево дете, над което виси някаква ужасна, съдбоносна заплаха. Н. Стефанова, ОС, 11. — Дойдох, Ламбо, да ти благодаря, загдето спаси сина ми .., че злата орис, която виси над семейството ми, е победена, и победителят си ти. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 109-110. И шепне тя: „Исусе, чуй ме! / Детенцето ми ти спаси! / На таз земя сме всички братя, / а гладна смърт над нас виси.“ Хр. Смирненски, Съч. I, 154. Опасността, която висеше над православната вяра в България, беше предотвратена от учениците на Св. Методия, а най-много от учениците на Св. Климента Охридски. Р. Каролев, УБЧИ, 96.

6. Разг. Стоя някъде, без да върша работа; кисна. — Нека той виси по кръчмите, нека не си гледа работата, че .. съвсем ще я закъсате! Й. Йовков, ВАХ, 199-200. — И това ми било мома! Къщата се е превърнала на обор. Знае да виси по плетищата, а пък не знае къща да реди. К. Петканов, МЗК, 109. Привечер .. ние децата нетърпеливо се подканяхме: — Хайде при Вучо да гледаме как съдията яде кебапчета! .. ние всяка надвечер висяхме пред кафенето. Г. Белев, ПЕМ, 58.

7. Разг. Прекарвам продължително някъде, обикн. в безполезно чакане. Три дни стана как вися тук и един кривач брашно не мога да си смеля. Й. Йовков, А, 8. Те правеха това всеки ден и висяха с часове пред складовете, като се надяваха, че ако фирмата почнеше да работи, щяха да бъдат ангажирани първи. Д. Димов, Т, 246. — На всяка крачка — инвалид, по вратите на обществените учреждения висят вдовици и стари майки. К. Петканов, В, 162. И Новко, който по това време беше войник .., го арестуваха в частта му; Лазо вися по вратите на Славонски, гони го по улиците, плака му и успя да освободи сина си. Ил. Волен, МДС, 137.

8. Разг. Обикн. с предл. над. Упорито залягам за нещо, дълго време работя над нещо. — Само да знайш, даскале, какви дрехи ще ти ушия… — не се въздържа и се похвали той, .. — Ако ще и две недели да вися над них! Д. Талев, ПК, 73-74. Цели месеци висяха над ръкописа, докато го завършат.

◇ Виси ми на главата. Разг. Имам да извърша нещо, предстои ми да извърша някаква работа.

Виси ми над главата. Заплашва ме, застрашава ме нещо (обикн. беда, нещастие, опасност). Това нощно грабване и отвличане, в разгара на една революция, беше сериозно нещо и над Стремскевата глава висеше неизвестна беда. Ив. Вазов, Съч. XXV, 224-225. С мъка трая… / Но не дошъл съм най-виновний да ругая, / а за да го предупредя, / че над главата му виси беда / и по-ужасна. К. Христов, ЧБ, 305.

Виси ми на езика (устата). Разг. 1. Зная нещо, но не мога в момента да се сетя и да го кажа; малко остава напълно да си припомня нещо, което искам да кажа. — Плантатор бе, плантатор! .. Да го вземе дявол! Цял ден мисля на какво приличам и не мога да се сетя. Пуста дума виси ми на езика, ама де де. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 426. 2. Искам да задам някакъв въпрос, но не ми е удобно да го кажа по някакви причини. Виждам все, че ти виси един въпрос на устата .. Аз ще ти отговоря с няколко думи на твърде законното любопитство. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 151.

Вися във въздуха. 1. Намирам се в неблагоприятно и неустановено положение или в безизходица. След войната, когато излишните офицери бяха изхвърлени от армията, всички успяха да се настанят на разни тлъсти места, само той остана да виси във въздуха. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 461-462. 2. Не съм подкрепен с доказателства, дела, нямам реална основа. Талев е създал съвсем свой, автономен художествен свят, създал е една поетична история на Илинденското въстание, .. Но тези измислени истории не висят във въздуха, а пресъздават една реална действителност. ВН, 1953, бр. 286, 4.

Вися като кон на (пред) празни ясли (празна ясла). Разг. 1. Очаквам, обикн. напразно, да получа нещо за ядене. Ще я [телешката глава] опечем зашита в шкембе да се повеселим. Стига сме висели като коне на празна ясла. Г. Краев, Ст, 1965, бр. 1008, 1. 2. Стоя, без да върша нещо и без да зная какво да правя. Кой знае в кой дворцов кът се е скрил и ни е оставил тук да висим като коне пред празни ясли. Д. Казасов, ВП, 282.

Вися на (над) главата някому. Разг. 1. Додявам на някого с продължителното си присъствие в очакване на нещо от него или като наблюдавам отблизо работата му. Ще се вдигнат от село, ще отидат там, в града, и ще заживеят спокойно. Ще работят, ще вадят сухи пари и никой няма да им виси на главата, както тук. И. Петров, МВ, 186-187. Шофьорът остана да я [гумата] прави, а на мене каза: — Ти недей вися над главата ми! Върви полека-лека. Н. Хайтов, ШГ, 87. 2. Зорко бдя над заниманията на някого, като го ръководя и контролирам. Пък не стига това, ами Гануш виси над главата му и когато няма кръжок: учи го да чете и пише. Д. Ангелов, ЖС, 248.

Вися на клечка. Остар. Не съм зачитан, занемарен съм. Това е откъслек от една статия в „Преврат“, по повод манифестациите против главореза Стефа .. „Какви сте вие граждани, които оставяте правата ви да висят на клечка?“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 19.

Вися на косъм (конец). Разг.; Вися на влакно. Диал. Намирам се в много опасно положение, изложен съм на смъртна опасност или унищожение. Той чувствуваше в ужас, че животът на Огнянова виси на косъм. Ив. Вазов, Съч. XXII, 149. Троянчани и до днес говорят .. за комитаджийските времена, .., когато съдбата на тяхното село висеше на конец. З. Стоянов, ЗБВ II, 385. Старшията почувствува гняв. Той съзна, че сега кариерата и службата му висяха на косъм. Д. Димов, Т, 284. Животът на влакно / виси ли и не знай човек де да се дене, / тук дойдеш и намериш облекчение. К. Христов, ЧБ, 111.

Вися на ръцете на някого; вися на нечии ръце. Разг. Получавам прехраната си наготово от някого, бивам издържан от някого, без да се трудя или да давам нещо в замяна. И тя [Парашкева], като гледаше в земята, тихо и с прекъсване му разправи живота си. Как майка й натяквала: „Ожени се, та ожени се, в години си, докога ще висиш на ръцете ми?“ А. Гуляшки, Л, 90.

Вися на чужда врата. Разг. Прехранвам се, препитавам се, като работя в дома на чужди хора. Страдаше, че най-голямото й момче яде чужд хляб и виси на чужда врата. К. Петканов, П, 18.

ВИ`СЯ`, ви`си`ш, мин. св. ви`ся`х, прич. мин. св. деят. ви`ся`л, -а ,-о, мн. ви`се`ли, несв., непрех. Остар. С предл. от. Завися, в зависимост съм от някого или нещо. Какви ще бъдат бъдещите времена и бъдещите человеци, то виси от человеците, что живеят днес. Ал. Кръсгевич, ВПЖ (превод), 14. Кралят [в Полша] нямал ни войска .., нито власт и във всичко висял от надутите благородни (шляхти). ВИ, 115-116. Употребението на куршума за куршумени топчета виси от неговата тежест. С. Веженов, X (превод), 59. Големината на ъгъла виси само от наведението на страните помежду им. В. Груев, НПГ, 8.

ВИ`СЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. Издигам високо; виша, извисявам. И скоро нагоре по Трапето — към манастирчето, дето беше висил до този страшен ден векове наред тъмните си вечнозелени клони любимият гигант — хукна в надпревара мало и голямо. Всеки бързаше да стигне първи до поваления великан [бора]. Г, Русафов, ИТБД, 20-21. вися се страд.

ВИ`СЯ СЕ несв., непрех. Остар. 1. Издигам се високо; виша се, извисявам се. При един полусрутен зид видя куп камъние, под които ся висеше череша в пълен цвят. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 58.

2. За глас, звук — чувам се високо, силно, над другите звуци. Виковете на тълпата го [окръжния управител] удариха отдалеч със своята отвратителна ярост. Над всички гласове се висеше един гърлест и силен глас, който дереше въздуха. Ст. Чилингиров, ПЖ, 180.

ВИСЯ`Щ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от вися като прил. Който виси окачен или опрян на нещо. В горния пруст у хаджи Андрея седяха около дългата трапеза под белия глобус на висящата лампа. В. Геновска, СТ, 24. Един чиновник ми поиска тескерето и, додето той го преглеждаше внимателно под жумящия висящ фенер, двама войници .. тършуваха из джобовете ми. Ив. Вазов, Съч. VII, 154.

◇ Висяща железница. Спец. Транспортно средство, с вагони, подобно на влак, което се движи по една релса, поставена на земята или окачена на надземни съоръжения.

Висящ мост. Архит. Мост без междинни подпори, закрепен само за двата бряга с помощта на стоманени вериги или въжета. От двата бряга на Дунава са прехвърлени няколко моста. Между тях един верижен и висящ мост. Кр. Белев, З, 88.

Висящо дело. Юрид. Процес, който не е завършил с влязъл в сила и неподлежащ на обжалване съдебен акт.

> Висящ въпрос. Книж. Въпрос, който стои неразрешен. В самата Турция режимът не бе успял да уреди ни един от висящите за разрешение въпроси — политически, стопански, финансови. К. Константинов, ППГ, 225.

ВИТ, ви`та, ви`то, мн. ви`ти и (нар.-поет.) ви`ти, ви`та, ви`то, мн. ви`ти. Прич. мин. страд. от вия като прил. Нар.-поет. 1. Обикн. за вежди — който е като дъга, полукръг; извит. Хубостта на Цветанка нямаше изказ. Бяла, румена, черни очи, вити вежди, алени устни, тънка снага, дълги коси, да гледаш, да се ненагледаш. К. Величков, ПССъч. I, 155. Чертите на лицето й бяха спокойни. Тъмните коси бяха прибрани по градски на кок отзад на главата, а под витите вежди гледаха с равен, малко твърд поглед две големи черни очи. Д. Спространов, С, 89.

2. Който е във вид на свод. Новата църква беше за чудо и за приказ .., нагиздена както в най-стари времена, с вити прозорци и сводове, с три врати. Д. Талев, ЖС, 222. Поминувам, заминувам: / рамни двори оградения / нови порти, вити порти / обковани, зарезени. К. Христов, СК, 26. Рано ранила Маноилица, / та им донела топла обеда, / ка я е видел Маноил мастор, / .. / порони сълзи до църна земня. / Зема търслига, отмери сенкя, / зазиди сенкя в вити мостове. Нар. пес., СбНУ XIV, 34.

3. Който е усукан, засукан, преплетен. Златар имало някога .. в Средец .. Ковал той и сребърни мингишки като кокичета .., и вити гривни като змии гъвкави. Ст. Станчев, ПЯС, 42. И ходят те — лудите млади — що ходят и пак край Минкини равни двори, край вити плетища. Ц. Церковски, Съч. III, 84. Ето и оградата от вито ковано желязо. Ем. Манов, ДСР, 25. Той видя тоя висок, мургав момък, с вити черни мустачки, хубавец, с горд и необуздан нрав. Харесваше му и таеше особена обич към него. Д. Спространов, С, 36. Спи езерото: белостволи буки / над него свождат вити гранки, / и в тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сянки. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 34. Набери го [смина] донеси го, / да го вием вити китки, / да се китят вакли моми. Нар. пес., СбНУ X, 28. Орач оре равно поле, / .. / весден оре, бога моли, / да се роди чисто жито, / .. / да го месат, бре, невести, / да го месат вити колак. Нар. пес., СбНУ XLI, 413.

4. Който е извит като спирала; спираловиден. Той мина край нея и бавно заизкачва стъпалата на старото вито стълбище. А. Христофоров, А, 323. Камбанарията беше отвън, висока каменна кула с часовник, спрял от незапомнени времена, със стръмни вита стълба отвътре. Ст. Цанев, МБ, 95. В далечината връз синята дрезгавина открояваха мраморните си снаги джамии, а над тях се издигаха витите им минарета. Д. Спространов, С, 218.

5. За път, река и др. — който е с много завои, извивки. Между къщите и плетищата се провират стръмни вити пътища. П. Тодоров, Събр. пр II, 39. Левент юнак яха черен кон. Оръжието му блещи — кръстосва пътеките из гората. Той бърза по вита пътека. К. Петканов, X, 190. Па си [Марко] зема брату руса глава / и я тури коню у зобница, / та си тръгна по вити друмове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 21.

6. Прен. Обикн. за снага — който е тънък, гъвкав, строен. — Не бъхти се, не кърши се, девойко, / сини очи — у мен да се впиват, / вита снага — о мен да се вие. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 168. Вратата подир третото почукване се отвориха и ние влязохме. Мъждивата светлина от фенера ми откри вита женска снага, с разпиляна по раменете дълга коса. Св. Миларов, СЦТ, 29. Затрепера вита ела, / във елака, в грамадака / и без слънце и без ветър. Нар. пес., С6НУ XLIV, 462.

◇ Вита баница. Готв. Баница, на която корите се завиват на руло. Старата жена отново се появи на вратата. В ръцете си държеше голяма тепсия. — Я седнете да похапнете малко вита баница. ВН, 1960, бр. 2740, 4.

Вита глава. Диал. Опърничав, неразбран човек; инат човек. Так’ Цветан станал опак и своенравен, или като що ся нарича по български, вита глава. А. Хаджоглу, ББ, 72.

Вита мебел. Мебел, направена от извити елементи.

Вито хоро. Нар.-поет. Голямо хоро с много и разнообразни извивки. Плясват ръце и залавят / хоро вито, — / извиха се, изтъпкаха / златно жито… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 15.

ВИТА`ЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от витая.

ВИТА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който се отнася до живота, съществен за живота, за жизнените явления; жизнен. Витален процес. Витална реакция. Витален режим.

2. Който е изпълнен с жизненост, бодрост, енергия. Малко по-късно бяха вече годините преди първата руска революция, с повишен социален усет, време на Яворовите „Стихотворения“ и на дълбоко виталната, дръзка поезия на Кирил Христов. К. Константинов, ППГ, 32. Напрегнат, раздвижен и витален, образът на Каралийчев не може да се побере в строгите рамки на обикновената композиция. Лит. IX кл, 209. Витален тип.

— От лат. vitalis.

ВИТАЛИ`ЗЪМ, -и`змът, -и`зма, мн. няма, м. Филос. Учение в биологията, което обяснява жизнените процеси със съществуването в живите същества на особен нематериален фактор, наречен „жизнена сила“,„жизнен порив“ и др. Идеализмът в биологията се проявява като анимизъм (учение за „душата“) или по-често като витализъм (учение за „жизнената сила“). З. Тодорова и др., Обиол. X кл, 5.

— От фр. vitalisme.

ВИТАЛИ`СТ м. Философ. Привърженик на витализма. — Там е работата, че за човека младостта не е чисто биологично понятие. Искам да кажа, че не е право пропорционално на състоянието на човешките органи, дори на тяхната съвкупност. Аз не съм виталист, разбира се, но струва ми се, че доста лекомислено изхвърлихме тая дума от човешкия речник. П. Вежинов, БГ, 163.

ВИТАЛИ`СТКА ж. Философ. Привърженичка на витализма.

ВИТАЛИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Който се отнася до витализъм и до виталист. Виталистична теория.

ВИТА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от витален. В драмите си той пръв разкри оная ирационална виталност на природата и силата на личната воля, от която се вдъхновяваха първите юноши на новата епоха. БР, 1931, кн. 6, 187. От тия няколко разказа .. лъхаше някаква предвечна горест, която се сгъстяваше до безнадеждност, но в която все пак трептеше приглушеният пулс на непобедима виталност. К. Константинов, П, 57.

ВИ`ТАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Нар.-поет. Вия се, извивам се. Не витай се, не кърши се, / Йованке, Йовано, / като змия низ тревата, / море моме момино. Нар. пес., Ив. Вазов, Съч. XXV, 122.

ВИТАМИ`Н м. 1. Биол. Органично съединение, биологично активно в твърде малки количества, необходимо за цялостното използване на приетата храна и за правилната обмяна на веществата в организма. Витамините са допълнителни вещества с много голямо значение за живота и правилното развитие на организма .. Първоизточници на витамините са растенията. Анат. VIII кл, 44. Витамините са вещества, които, приети дори в минимални количества, имат огромно значение за регулирането на всички жизнени процеси в организма. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 98. Храната трябва да бъде богата на витамини В1 C и A, които се съдържат най-вече в пресните плодове. ВН, 1958, бр. 1998, 4.

2. Апт. Изкуствено получен по химичен път препарат, който съдържа такова вещество. Цели два месеца лекарят навестяваше болния .. Но една вечер той напразно чака да го вземат. Беше обещал да отнесе две туби с витамини. М. Грубешлиева, ПП, 164-166. Нареждам донесените лекарства на скрина — витамини, сиропи, хапчета. П. Незнакомов, МА, 8.

— Нем. Vitamin.

ВИТАМИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Апт. Който се отнася до витамини. През последното десетилетие на нашия век навлязоха широко в лечението на много заболявания много витаминни препарати. Н. Тонкин, НЗЛ, 5. Витамините повишават защитните сили на организма и затова трябва да ядем повече храни с витаминно съдържание. Витаминен състав. Витаминна храна.

ВИТАМИНИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Обогатявам нещо (обикн. хранителни продукти) с витамини, витаминизирам се страд. Бонбоните с пълнеж и карамелът се витаминизират най-често, като се пълнят с витаминозен пълнеж: плодов мармелад, пюре от шипки, хвойнов концентрат и други. А. Генадиев и др., ТЗ, 154.

ВИТАМИНИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от витаминизирам като прил. Който е обогатен с витамини. Витаминизиран шоколад. Витаминизиран крем за лице.

ВИТАМИНИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от витаминизирам и от витаминизирам се. Най-подходящи бонбони за витаминизиране са карамелажните, лакта и фондан. А. Генадиев и др., ТЗ, 154. Витаминизиране на хранителни продукти.

ВИТАМИ`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на витаминен. Богата ви-таминност.

ВИТАМИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от витамин. Микробът на Оробински увеличава във фуражите съдържанието на млечната киселина и витаминовите стимулатори на растежа. ОФ, 1961, бр. 5140, 4.

ВИТАМИНО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който е богат на витамини. Витаминозна храна. Витаминозни плодове.

ВИТАМИНО`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от витаминозен. Храна със запазена витаминозност.

ВИТАМИНОЛО`Г, мн. -зи, м. Учен, специалист по витаминология.

ВИТАМИНОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Наука за витамините, дял от науката за храненето и обмяната на веществата.

ВИТАМИНОТЕРА`ПИЯ, мн. няма, ж. Мед. Поемане на витамини с лечебна цел при заболявания, дължащи се на витаминна недостатъчност. Тези петна по кожата се лекуват с витаминотерапия.

ВИТА`Я, -а`еш, мин. св. вита`х, несв., непрех. Поет. 1. За безплътен образ и под. — невидимо, тайнствено се намирам някъде, нося се, рея се някъде. И винаги, когато мисля, аз чувствувам да витае над мене духът на майка ми. П. К. Яворов, Съч. III, 289. Героичните сенки пък на Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Шибил и др. още витаят из гъстите студени букаци и сините напечени чукари. Ил. Волен, РК, 32. Над тях витае образът на измъчената и поробена родина. Ив. Унджиев, ВЛ, 114. Из бодливите храсталаци тихо се провираха патрулите, дебнеха и се взираха в светлата повърхност на голямата река, тая зловеща черта, която никой не смееше да премине и върху която вечно витаеше смъртта. Й. Йовков, Разк. II, 59.

2. За чувство, настроение и под. — долавям се, усещам се някъде. Избърса потното си чело. Вълнение задавяше гърлото му; някаква несигурност витаеше край него, някакъв страх, че е пренебрегнат, изоставен. Ст. Дичев, ЗС I, 420. Топлина и слънчеви лъчи обгръщаха града, преснота и радост витаеше над него. Д. Немиров, Б, 24. Над мене ужасът витае / на непромълвени слова. Н. Лилиев, С 1932, 36. Витае някаква неотстранима / тревога тая нощ в дома смълчан. Бл. Димитрова, Л, 14.

◇ Витая в (по) облаците. Книж. 1. Нямам реална представа за действителността; неправилно виждам обстановката, нещата; фантазирам. Само понякога на Аароновото лице се появяваше тоя израз: на проклетия, упоритост и непреклонност, .. Тогава той й приличаше на Самуила, когото тя ненавиждаше, та изпита същата ненавист и към мъжа си — късоглед глупак, а се мисли за мъдрец и витае по облаците. А. Дончев, СВС, 108. 2. Непрактичен съм, не умея да се справям с битови въпроси.

ВИ`ТЕГ, мн. -зи, м. Нар.-поет. Витяз.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Други форми: ви`тек и (остар. книж., сега ритор.) ви`тез.

ВИ`ТЕЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж., сега ритор. Витяжки. Аз обадих му тогази, / .. / че делата му витежки / и децата в люлка знаят, / че на стъпките му тежки / дирите им вечно траят / по балкани и скалаци. Ив. Вазов, Съч. IV, 148. Гръците ся прославили още от самото начало със своите витежки дела. Г. Йошев, КВИ (превод), 56.

ВИТЕЖКИ`НЯ ж. Нар.-поет. Героиня.

— От А. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка…, 1885.

ВИ`ТЕЗ м. Остар. Книж. сега ритор. Витяз. Старите германци били язичници и обожавали природната сила и своите витези. Г. Йошев, КВИ (превод), 141.

— Други (нар.—поет.) форми: ви`тег и ви`тек.

ВИ`ТЕЗ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За кон — буен, породист. Батул не довърши, а протегна ръка и хвана коня на Райка за поводите .. — Витез кон имаш. Отде го взе? Ст. Загорчинов, ДП, 42. Той ковеше витеза кобила / с яки плочи от кара грошове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 11.

ВИ`ТЕК, мн. -ци, м. Нар.-поет. Витяз. Вино пие юнак Димитер, / .. / вино пие и се фали: / — Я съм юнак над юнаци, / и съм витек на витеци! Нар. пес., СбНУ X, 10.

— Други форми: ви`тег и (остар. книж., сега ритор.) ви`тез.

ВИ`ТЕЛ, -ът, -а и -ят, -я, мн. -тли, м. Диал. 1. Късо обло дърво, което се употребява при връзване на снопи. Павел улови баща си, измъкна из пояса му вителя, с който вързват снопи, и си тръгна. Елин Пелин, Съч. I, 25. Докато нагласят каруцата, докато напълнят с вода бъкела и приберат паламарките, витела и сърповете, разсъмна. Ем. Станев, ИК III, 195. Жетварки, на постат прекършили снага, / чевръсто сърпове повели са в ръка, / а спретнат драгоман вий с вителя вързопи. П. П. Славейков, Избр. съч. III, 13-14.

2. Уред за усукване или пресукване на нишки за прежда, въже и др. Стига връцка вителът да предеш цял ден сукаре, че ще загубиш фцете! БД I, 72. // Късо дръвце, около 20 см, с кукичка, което служи за сукане на върви, особено козиняви.

3. Уред за чистене на памук от семките в шушулката. Ке земат шишарки, ке изтребат букак, ке извият на вител, ке изпредат. Т. Панчев, РБЯд, 53.

4. Чекрък, с който се вади вода от кладенец и др. Сянката в дъното се раздвижи и подпирайки се с ръце за стените, се качи в кофата. Почнах да въртя витела, а въжето се навиваше, навиваше. И. Радичков, ПЦ, 26.

5. Воденичен камък. Она [воденицата] е с два витела и доволствува всичката потреба манастирска, като меле непрестанно. Н. Рилски, ОМР, 53.

6. Дървен райбер или кука на прозорец и др. (Вл. Георгиев и др., БЕР).

7. Винт (Ст. Младенов, БТР).

8. Водовъртеж, въртоп. Овчарот .. си имал два кавала, та погрешка му паднале во езерото и му се удаиле во витело, що се виел во езерото. Нар. прик., СбНУ XIV, 118.

◇ На ви`тел. Диал. В кръг, на колело. Ето ги втурнаха се теленцата, играят на вител, ближат се едно друго и политат към циментовите корита, за да се напият от сребристата вода. Кр. Григоров, И, 103. Вихром летят самодиви чевръсти. / Ред слъкатушат, на вител завърнат, / свият, извият в замах се разгърнат. П. П. Славейков, Събр. Съч. I, 170.

ВИТИЕВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. За думи, изрази и под. — който се отличава с пищност, претрупаност, липса на естественост. Като търсеше най-витиеватите изрази, Касаветов разказа за гуляя в Ляговата кръчмарница. Г. Караславов, ОХ II, 216. Изданието носело пищно и витиевато .. посвещение на „най-светлия и най-превъзходен сеньор, сеньор Козимо де Медичи.“ Хр. Ковачевски, СК, 89. — Какъв вятър ви отвя насам към Меропа? — изведнъж запита Момчил, комуто .. омръзнаха поклоните и витиеватите думи на византийците. Ст. Загорчинов, ДП, 351. Тези причини на патриархията са съвършено безосновни и безсилни и изложени с едно витиевато велеречие. Н. Михайловски, ОВ (превод), 28-29.

— От рус. витиеватый.

ВИТИЕВА`ТО. Книж. Нареч. от витиеват. Министърът завърши последните си думи с размах, витиевато, с патос, но никой не му изръкопляска, както очакваше той. Г. Краев, ОХ II, 543.

ВИТИЕВА`ТОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от витиеват. Гражданският патос на Лермонтова се отлива във великолепни елегии, просмукани със стихиен сатиризъм и оформени в бляскава и съдържателна витиеватост. БНТ, 1941, бр. 218, 2.

ВИ`ТИЗЧИЙКА ж. Разг. Жена витиз-чия. Стамат от втория състав .., бил отвлечен от витизчийки в някаква крайградска вила. Г. Друмев, УКР, 22.

ВИ`ТИЗЧИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който се отнася до витизчия. Съставът на участниците в шоуто е изцяло витизчийски.

2. Прен. Който е свързан с преструвки, с игране на някаква роля в живота. — Стига си се правил на обиден и нещастен и въобще спри с витизчийските номера.

ВИ`ТИЗЧИЯ, -и`ята, мн. -и`и, м. Разг. Човек, който учи или е учил във ВИТИЗ (Висш институт за театрално изкуство). Когато с проекта [за студентско предаване] се заемат витизчиите, се ражда концепцията за „Ку-ку“. 24 часа, 2000, бр. 314, 21. В постановката участваха актьори от Народния театър и двама витизчии.

ВИТИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Свойствен, присъщ на вития, характерен за вития. Като богослов, той владееше витийския дар и си служеше с цитати от светото писание. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 103. Агитациите в кръчмите, кафенетата и в кооперацията не даваха добър резултат .. Пък и споровете избиваха в дребнави разправии и поп Иван нямаше възможност да разгърне своите витийски дарби. Г. Караславов, Избр. съч. II, 6. До братските могили на редута / държа [героят] речта си пламенна, прочута. / И тоя плам витийски не изстина. Ем. Попдимитров, СР, 47. Витийско изкуство.

ВИТИ`ЙСТВАМ и ВИТИ`ЙСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Говоря (обикн. пред много слушатели) със стил, присъщ на вития; ораторствам. — По -добре да стоим под турски ятаган още петстотин години, отколкото да приемем това пълномощно, което ни връзва ръцете и ни прави прости оръдия във време на въстанието — витийствуваше Иван Соколов. Л. Стоянов*, Б, 73. Старият оратор на народните събрания обичаше да го слушат като витийствува, днес безжалостни викове побъркаха на желанието му. Н. Михайловски, ПА (превод), 6.

ВИТИ`ЙСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от витийствам; витийствуване.

ВИТИ`ЙСТВО, мн. -а, ср. Книж. Изкуство на вития; красноречие. Паисий чупи традицията на книжния, скован, безличен стил, на шаблона и фалша на византийското витийство и заговорва просто, искрено и естествено, с непринудена и дълбоко изживяна емоционалност. Лит. X кл, 94. Откъде идеше силата на Паисиевите и поп Стойкови слова ..? Не само витийство на перото беше то — .. — друго се криеше тук… Великата тайна на страстта. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 609. Ораторство или красноречие, инак витийство, е изкуство да говорим тъй, щото да убеждаваме другите в правотата на предлагаемата мисъл. Т. Шишков, ТС (превод), 156.

ВИТИ`ЙСТВУВАМ. Вж. витийствам.

ВИТИ`ЙСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от витийствувам; витийстване.

ВИТИЛИ`ГО, мн. няма, ср. Мед. Кожно заболяване, при което изчезва пигментът в отделни участъци на кожата и се появяват бели петна с различна големина и форма. Една от евентуалните причини за витилигото са нарушенията в дейността на жлезите с вътрешна секреция.

— От лат. vitiligo ’лишей’.

ВИ`ТИЦА ж. Диал. 1. Кичур завита коса; къдрица, лимба, витка. Светна мома като ясно слънце, / редици й от злато плетени, / витици й от сребро виени. Н. Геров, РБЯ I, 128.

2. Тънка плитка, плетенка на женска коса; витка. Румена по двор ходеше, / витици й се лъщеа / от тия бели грошове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 231. —Либе, Петкано, Петкано, / оми се и оплети се / у тънки-дребни витици. Нар. пес., СбНУ XLIII, 306. Върни се, Ягне, върни се, либе, / да ми помогнеш низ дрен да слезна, / да ми откачиш русата коса, / да ми отвържеш тънки витици. Нар. пес., СбНУ XIV, 31.

ВИ`ТИЧКА ж. Диал. Умал. от витица.

ВИТИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Книж. Отличаващ се с красноречие човек; оратор. Още тогава се предвиждаше бляскавото политическо поприще на тоя вдъхновен вития. Той беше повече в опозиция на правителството. СбЦГМГ, 200. Нямам думи и всички думи на всички витии не са достатъчни словесно да изографисат нейния лик, както стоеше в почуда пред мене. П. Спасов, ГЛЗЗ, 73. Двамата древни прочути витии, Демостен и Цицерон, много ся различавали един от друг по впечатленията, които те правели върху умовете на слушателите си. ИЗ 1877, 1881, 180.

ВИ`ТКА ж. 1. Кичур завита коса; къдрица, лимба, витица. Една витка от къдравите му коси бе паднала върху високото му хубаво чело. Д. Спространов, ОП, 293.

2. Тънка плитка, плетенка на женска коса; витица. Мама Драганка плетеше, / .. / на всяка витка жълтичка. Нар. пес., СбВСт, 395.

3. Част от тъкачен стан, която служи за превъртане на кросното. Тогава кака, мама и байко започват с все сила да теглят и изопинат абата, чичо Глигор с усилие взема да върти витката, а тато разтяга и изглажда плата по самото кросно, което полека се навива. Т. Влайков, Пр I, 115.

4. Завити на масур листа тютюн (Ст. Младенов, БТР).

5. Дървена заключалка на прозорец (Вл. Георгиев и др., БЕР).

6. Крайщник от млин, зелник, тиквеник и др. (Т. Панчев, РБЯд).

7. Сарма; гагалка (Н. Геров, РБЯ).

ВИ`ТКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Вия, извивам, въртя. Главникот бърго виткат танецот секако, надесно, налево. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 239. виткам се страд.

ВИ`ТКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Вия се, извивам се, въртя се. И ватила да се виткат и да си клава рацете во лажичката .. Щъркот я гледат и како да я пожалал. — Що нещо, лисо, се виткаш? Нар. прик., СбНУ XIV, 126. Терай по патот, що да може, ама ти се виткаш от пустио самар, що ти лежи на плешките. Нар. прик., СбНУ XIV, 123-124. Ак сум нашло сърма колан, / да се виткам како него / на твоята половина. Нар. пес., СбБрМ, 374.

ВИ`ТКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от виткам и от виткам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВИТЛЕЕ`МСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Витлеем (град в Палестина, в който, според християнската религия, се е родил Христос). Горящата огнена точка е някъде по-високо над земята, дългият все повече и повече разширочаващ се сноп от лъчи пада полегато надолу и цялата гледка тъй напомня увисналата, едра витлеемска звезда в таблата на старите иконописци. Й. Йовков, Разк. II, 190.

ВИ`ТЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Изработен във вид на витло.

— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.

ВИТЛО`, мн. -а, ср. 1. Техн. Приспособление от въртящ се вал с перки в параход, самолет и др., което се привежда във въртене и създава теглителна сила с помощта на двигател. Параходът се плъзга по водата, а водата шуми във витлата на машините. Св. Минков, ДА, 16. Лодката зави край фара и се отклони още малко на запад .. Водата се биеше в носа, витлото ги тласкаше напред сред водовъртеж от пяна. П. Вежинов, ДБ, 56. Моторът на самолета оглушително бръмчи. Тревата под него поляга под напора на силната въздушна струя, образувана от самолетното витло. ВН, 1955, бр. 191, 1. И ето най-сетне се чу бръмченето на хеликоптера. Той летеше ниско над върбите .. Тълпата разшири кръга и преди още да бе спряло въртенето на витлото, от желязната кабина скочиха трима човека. Й. Радичков, ГП, 41.

2. Диал. Воденично колело с перки. Тоя извор е дотолкова голям, щото свободно може да кара с три витла воденица. П. Хитов, МП, 147-148. Койе че се лудо найме, / да загради воденица, / воденица с девет витла, / той че либи тънка Янка. Нар. пес., СбНУ III, 19.

3. Остар. Винт, бурма. Когато се затваряше, не се познаваше, че има там дупка, защото дъската .. имаше вид като да е закована ..; а за да не се мърда, когато стъпаха отгоре й, беше закрепена с железни витла, изкусно прикрити. Ив. Вазов, Съч. VI, 69.

◇ На витло. Като спирала, спираловидно, витлово, витлообразно. Той [соколът] гледаше само към една точка и се спускаше на витло все по-ниско на по-малки и по-малки кръгове. Ст. Загорчинов, ДП, 118. Единът с накрехната шапка, завити на витло мустачки, трябва да е дяволит някой. П. Тодоров, И II, 37.

ВИ`ТЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до витло (в 1 знач.). Витловият двигател на самолета създава теглеща сила, като изхвърля назад маса въздух. Матем., 1965, кн. 1, 2. Витлово движение.

2. Който се движи с помощта на витло (в 1 знач.). На бордното табло дори на най-обикновения учебно-тренировъчен витлов самолет има десетки прибори. НТМ, 1966, кн. 211-212, 92. Витлото намира приложение и във витловия крик. Физ. IX кл, 116.

ВИТЛОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е във вид на витло, спирала; витлообразен, спираловиден. А долу [в църквата], дето витловидната стълба завършваше в широка площадка, начеваше продълговата подземна горница, осветена от жълт пламък на вощеници. Н. Райнов, КЦ, 50. Висока бяла колона, издялана на едри витловидни гънки .. свети в зеления фон на гората със спокойна бяла светлина. З. Сребров, Избр. разк., 70.

ВИ`ТЛОВО нареч. Като витло, като спирала; спираловидно, на витло, витлообразно. Сега лампите се правят изключително от волфрамова жица, навита витлово, за намаляване топлинното излъчване. Физ. X кл, 1958, 122.

ВИТЛОМОТО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се движи с помощта на мотор и витло. Витломоторен самолет.

ВИТЛООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има форма на витло, спирала; витловиден, спираловиден. Извътре кулата се състои от няколко прегради — най-горната е черковка, до която води каменна витлообразна стълба, изградена в стената. Ив. Вазов, Съч. XV, 75.

ВИТЛООБРА`ЗНО. Нареч. от витлообразен; като спирала, спираловидно, на витло, витлово. Стълбите, които водеха към тоя кат, се извиваха витлообразно и капризно и излизаха на едно тясно коридорче. Ив. Вазов, Съч. VI, 148. Каруцата бавно, с подскачане премина моста и когато заизкачва пътя, прокаран витлообразно по билото, .., храсталакът отдясно замърда. П. Михайлов, ПЗ, 127-128. За да се получи по-силно магнитно поле, се използува изолиран проводник, навит витлообразно върху макара, наречен намотка. Физ. VIII кл, 1965, 86.

ВИ`ТЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Завивам или отвивам витло, винт.

2. Правя нарез на витло, винт. витля се страд.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВИ`ТЛЯ СЕ, -иш се, несв., непрех. Диал. За дим и под. — вия се, извивам се нагоре.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941.

ВИ`ТО нареч. Разг. С извивки, извито. Караджов вървеше пред нея по пътечката между боровете, която се спускаше стръмно и вито надолу към канцелариите на обекта и района. Т. Монов, СН, 70. Стой, почакай, / славей, не запявай / кръшна песен / вито не извивай. Ц. Церковски, Съч. II, 250.

ВИТОВЕ`ЖД, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Който е с вити вежди. Сопотненки, тънкокръсти, височки, / белолики, витовежди, черноочки. П. Р. Славейков, Сл, 70-71. Прелагаха го [либето] долните моми, / .. / леподумите, милогледите, / милогледите, витовеждите, / витовеждите, длъгокосите. Нар. пес., СбНУ XLIV, 285.

ВИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Витово хоро. Остар. Мед. Заболяване на централната нервна система, което се характеризира с гърчове на лицето или крайниците; хорея.

ВИТОГРИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Нар.-поет. За кон — който е с вита, къдрава грива. Конете са изкончили / все конченца витогривни. Нар. пес., СбВСт, 293.

ВИТОГРИ`ВКА ж. Нар.-поет. Епитет на кобила с вита, къдрава грива. Добри гласи ти носиме, / от оздоле Овчо поле: кобилки билки ти се изждребили / се кобилки витогривки. Нар. пес., СбНУ III, 23.

ВИТОРО`Г, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. 1. За овен, козел и др. — който е с вити, извити рога. Виторог овен поведе стадото през полянките. К. Петканов, ЗлЗ, 20. Подир тях [полковете] се нижат обози, впрегнати с едри и тежки биволи, те вървят мудно и тежко, .. и на виторогите чела стои същата корава и упорита воля. Й. Йовков, Разк. III, 136. Всяка утрин, щом зазвънява наковалнята в Ивановата осаждена ковачница, Калина минувала с виторогото си стадо край широко отворената врата. Ив. Планински, БС, 75. — Хей, вий овни витороги / и овчици тънконоги! / По-скоро се напасете, / по-бързо се наситете! Елин Пелин, ПБ, 119. Че фана Ненчо да оздравя / .. / пушка на нишан да фърля, / да бий орли и гарвани / .. / и витороги рогачи. Нар. пес., СбНУ XXVI, 97.

2. Епитет на месеца, когато е в новолуние. Виторогият месечко, като някой стар драгоманин, поведе своите жетварки — звездите — и потъна в синеоките простори… БР, кн. 8, 306. Наваля нов сняг и сега небето се е изяснило като гледжосана паница с нарисувани по нея звезди и един виторог месец, също като тоя, който се е наклонил до самия комин на съседната къща. К. Калчев, ПИЖ, 5.

ВИТОРО`ЖЕЦ, мн. -жци, м. Нар.-поет. Епитет на овен, козел и др. с вити, извити рога. Овците са иззимеле, / по-убаве изягнили: / се овчици златовлънки, / се овновци виторожци! Нар. пес., СбНУ XLIV, 428. Овци ти се изягнили, /се овчици ваклошатки, / и овновци виторожци. Нар. пес., СбНУ I, 3.

ВИТОРО`ЖКА ж. 1. Нар.-поет. Епитет на коза, овца и др. с вити, извити рога. Кози ти се изкозили, / се козици виторожки / и пърчевци ярчорожци. Нар. пес., СбНУ I, 3.

2. Само ед. Епитет на месечината, когато е в новолуние. Месечинко, виторожко злата, / тая нощ недей се ти вестява. К. Христов, Т, 10. Месечинко, виторожко, / като светиш нависоко, / не гледаш ли надалеко, / не видиш ли нашироко? Л. Каравелов, Съч. I, 64.

ВИТОРО`ЖКО м. Нар.-поет. Епитет на месеца, когато е в новолуние. Нека тая нощ на сън я видя пак, / но да ми е румена и весела: / на чело й блеснала зорницата, / на гърди й — виторожко месечко. А. Разцветников, С, 93.

ВИ`ТОШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Витоша, който е свързан с Витоша (планина в западната част на България южно от София). Аз минах край пеликаните, край лебедите, край витошките орли. Ив. Вазов, Съч. XC, 124. Първите крачки на българските туристи са направени по витошките подножия. П. Делирадев, В, 6. Това е споменът за беден праг, / за тъмна стаица, където свети / надникнал витошкият връх със сняг / и майчината сребърна коса… Бл. Димитрова, Л, 232-233. Витошката вода е много хубава за пиене. △ Витошка хижа.

◇ Витошко лале. Бот. Планинско цвете с жълти цветове, които приличат на божур. Frolirus europeus.

ВИТРА`Ж м. Изк. Орнаментална или сюжетна композиция на прозорец, врата или във вид на самостоятелно пано, направена обикн. от късчета цветно стъкло. Готическата архитектура освобождава стената от нейните тектонични функции и тя остава само да ограничи затвореното пространство .. Така възникват готическите витражи. За фреската повече няма място в стените на храма и тя се пренася върху прозорците. Хр. Ковачевски, СК, 35.

— Фр. vitrage ’остъкляване’.

ВИТРИ`НА ж. 1. Място в магазин откъм улицата, заградено със стъкло, където се излагат разни стоки. Витрините на богатите магазини бяха ярко осветени. П. Стъпов, ЧОТ, 122. Магазините са големи и светли — с широки спокойни витрини, които не крещят, понеже са спечелили доверието на купувачите. Н. Ферманджиев, МП, 37. — А като гледам какви хубави платове има по-витрините, очите ми остават… М. Марчевски, П, 150. В една цветарска витрина видя куп кошници с хризантеми — много хризантеми — бели, розови, червени… М. Грубешлиева, ПИУ, 251. • Обр. Пред мен е един „Юбилеен алманах“ .. По своето предназначение той е една своеобразна витрина за развитието на България. С. Северняк, ИРЕ, 318. Франция също се оформя като лидер в европейската ядрена енергетика. Там се говори за закриване на последните ТЕЦ с въглища и мазут. Това даде повод на френския министър по опазване на околната среда .. да заяви, че Франция със своите АЕЦ ще бъде екологичната витрина на Европа. Дем., 1990, бр. 46-47, 7.

2. Шкаф със стъклени стени, в който се излагат обикн. ценни, редки предмети. Ателието беше голямо и добре обзаведено .. По-навътре имаше дълги стъклени витрини с изложени в тях различни скъпи бижута. Г. Белев, КВА, 290. Най-напред посетителят на музея се спира пред витрините на нелегалната преса. Г. Караславов, Избр. съч. III, 253.

3. Остъклена част на шкаф, бюфет, в която се поставят сервизи, художествено изработени предмети и др. Стъпваше [слугинчето] на пръсти по меките килими, предпазливо изтриваше праха от стъклените витрини и лъскавите бюфети. М. Марчевски, МП, 7. Лили иска .. долапче със стъклена витрина. В. Бончева, АП, 112.

— От фр. vitrine.

ВИТРИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от витрина. Вацлав ходеше като болен по познатите улички, гледаше със затаен дъх черните влажни паметници .., големите витринни стъкла на празните кафенета .. и му се струваше, че ги вижда за пръв път. П. Вежинов, ДБ, 141.

ВИТРИ`НКА ж. Умал. от витрина. Най-забележителните майстори бяха куюмджиите. Те лееха и ковяха от злато и сребро чудни по форма украшения. Затова малките им витринки привличаха винаги много любопитни. П. Здравков, НД, 15. Когато чистех с кърпата витринката, натиснал съм по-силно и стъклото неочаквано се строши. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 105-106. В широкия, претрупан с кресла, масички, етажерки и витринки хол имаше вече десетина гости. П. Незнакомов, СбСт, 111. Сбирката непрекъснато расте .., всеки минерал изисква вече етикет .. Но „най-ценното“ остава в стъклена витринка. Тук има минерали от Витоша, Люлин, Стара планина, Родопите. Б. Ангелов, ЗМ, 6.

ВИТРИО`Л, мн. няма, м. Остар. Хим. 1. Сярна киселина. Заканва се да лисне витриол / в лицето й. Безумна! К. Христов, ИБ, 68. В който двор няма кладенец, трябва да са носи чиста вода извън и винаги да са налива във водата по малко витриол ( .. ), за да бъде водата малко възкиселичка. Ступ., 1875, бр. 7-8, 59.

2. Сулфат на двувалентен метал. Цинковият сулфат .. е известен като бял витриол. Употребява се в медицината и бояджийството. Хим. IX кл, 1950, 63.

— Фр. vitriol.

ВИТРИО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Хим. Прил. от витриол. Употребява ся [витриолът] за правене на мастило, за витриолово масло .. за лекарства. Д. Мутев, ЕИ, 127.

ВИ`ТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Остар. Който се вие, огъва; гъвкав. Фридрих порасна, здрав, витък, разпален за наука. Ч, 1871, бр. 23, 719. Да се опишат и допълнят подробно и вярно следнии предмети .. Народни български телесни упражнения (старовременна гимнастика) и детински игри с изговорки им, както: на цар господар или на роби .., на витка тояга (джирит). Г. Раковски, П I, 23.

ВИТЯ`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж., сега ритор. Геройски. За това негово витяжко дело проводи му ся орден св. Ани. Г. Раковски, ГП, 233.

— Друга форма: вите`жки.

ВИТЯ`З м. Остар. Книж., сега ритор. Храбър воин, голям юнак, герой, храбрец. Очакваха се сега най-славните бурски герои. Едно опиянение обземаше публиката, ръцете .. трептяха от нетърпеливост да отдадат чест на благородните витязи, чието име изпълняше света с ека си. Ив. Вазов, Съч. X, 111. И тъй от памтивека до днес Дунав е все наш спътник и побратим .. През него хвърлят брод синеоките славянски витязи, подир тях минават и смуглите момци на Аспарух. Ст. Станчев, ПЯС, 76. В тази равнина, недалече от турската кула, е станала битката — мястото, дето бе паднал руският доброволец витяз. МС, 1883, кн. 4, 13.

— Рус. витязь. — Други форми: ви`тез и (нар.-поет) ви`тег, ви`тек.

ВИТЯ`ЗОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж., сега ритор. Прил. от витяз.

ВИ`ФАДЖИЙКА ж. Разг. Жена вифаджия. Те двамата са интересна двойка — тя е вифаджийка с доста яко телосложение, а той е слаб и крехък.

ВИ`ФАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до вифаджия.

ВИ`ФАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който учи или е учил във ВИФ (Висш институт за физическа култура). Нашият треньор е вифаджия — май е завършил по едно и също време с теб.

ВИ`ХРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който се проявява с голяма сила, като стихия; стихиен. Вият се облаци черни, / вихрена бура се кани. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 14. Нека вихрен вятър броди / вдън горите стари. Хр. Радевски, ВН, 27.

2. Който е бърз като вихър; буен. В утрен час из прашний полски път / вихрен кон размята буйна грива. Д. Дебелянов, С 1936, 5.

3. Който се осъществява много бързо, стремително, шеметно; буен. И сега по ярко осветения двор се почнаха пак вихрените ръченици от починалите си селяни и селянки. Ив. Вазов, Съч. XIII, 166. Тя свенливо / пристъпи, спре се, и полетя в миг, / неочаквано, подзела вихрен танец, / под ритма на йоническия химн… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 34. Всичко изчезва във вихрения въртеж на снежните роища. Ем. Станев, ПЕГ, 27. Познавате ли онзи хубав бряг, / където спират волни, белогриви, / вълните луди своя вихрен бяг? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 149.

4. Който е необуздан, страстен, пламенен; буен. Каква духовна сила, какви чувства и страсти се криеха в тази вихрена натура, която само като проговореше, вселяваше в нас чувство на подчинение и възторг. БНТ, 1941, бр. 217, 3. Поривист и вихрен в политическия си живот, Величков беше мил и благ в частния. Ив. Вазов, ВБ, IX. // Обикн. за чувства — който не може да бъде овладян, удържан; много буен, стремителен, силен. Толкова много вино и тъй вихрено веселие хъшовете отдавна не бяха виждали. Ст. Дичев, ЗС I, 542. Най-хубавите приказки в световната литература са фантастичните. Някъде тая фантастика е буйна, бляскава .., с безброй отблясъци, които се разгарят един от друг, изгасват, за да припламнат отново във вихрена и весела радост. Е. Каранфилов, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Внезапно .. той, тласнат от полуда на вихрена страст, с огнени очи, поиска да я обхване и да изгори с жежка целувка врата й. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 29. С твойте сълзи лъчисти / гасне вихрена скръб. Н. Лилиев, С 1932, 12.

ВИ`ХРЕНЕ ср. Отгл. същ. от вихря се.

ВИ`ХРЕНО. Поет. Нареч. от вихрен. Следват нови, все по-силни и по-силни пориви на вятъра, които вихрено понасят откъснати листа от хлебното дърво. Л. Мелнишки, Кам., 7. Откъм Средец се задаваше купчина конници, които препускаха безумно вихрено. Й. Вълчев, СКН, 393. Китан се провикна ..: — Не се пускайте — и още по-бодро и вихрено поведе хорото. Д. Спространов, ОП, 123. Събитията вихрено и стихийно сменяха и чувствата ни. Т. Генов, ДОД, 14. Не времето, що вихрено лети / и граби младост, блянове, мечти, / а свобода ми не достига само! Ем. Попдимитров, СР, 169.

ВИ`ХРЕНО СТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от вихрен. — Мене ми харесва позата — каза поласкан капитанът. — Има, знаете, изражение… мм… вихреност и… тъй нататък. Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. Започва страшният процес на рефеодализацията в Италия .. Замират огнените песни на народа по панаирите, спира вихреността на карнавалните танци по площадите. Т, 1954, кн. 5, 30.

ВИ`ХРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който има качества на вихър, като вихър. Скоро и тях [пътниците] ги замрежи фъртуната, която се понесе на бурни, вихрести, снежни облаци насам. Ив. Вазов, Съч. XXII, 202.

ВИХРЕ`Я СЕ, -е`еш се, мин. св. (рядко) вихря`х се, несв., непрех. Нар.-поет. Развявам се силно, буйно. Че аз обичам, Гюло ле, / га вида юнак обесен, / ризата да са белейе, / перчема да са вихрейе. Нар. пес., СбНУ XLVI, 23.

ВИ`ХРЯ СЕ, -иш се, мин. св. ви`хри`х се, несв., непрех. Разг. 1. За явление, обикн. отрицателно — проявявам се с голяма сила. В министерството се вихри корупция. △ Из страната се вихри спекула. // За забавление — протичам буйно. Той [изборният купон] се вихреше в Американския културен център. 24 часа, 2000, бр. 305, 2.

2. Правя нещо буйно или енергично. Цяла нощ се вихриха на купона. △ Днес цял ден се вихрих в кухнята и всичко блесна.

ВИ`ХРИ, ви`хра, ви`хро, мн. ви`хри, прил. Нар.-поет. Вихрен. Вихро хоро / завъртели [самодивите], / вихри песни / заехтели. Ц. Церковски, Съч. II, 62. В глава / ни миг остава вихра мисъл, / в душата хаос и тревога. П. К. Яворов, Съч. I, 50. Свила са й вихра вихрушка, / .. / дигнала й сено навиляк. Нар. пес., СбВСт, 409. Кога са от сън събудих, / няма никой при меня: / студен камък до меня / и вихрите вятрове. Нар. пес., СбНУ LXXVIII, 22-23.

ВИХРОБО`ЕЦ, мн. -о`йци, след числ. -о`еца, м. Нар.-поет. Епитет на кон, който е много бърз и силен и който надвива и на вихрите.

— Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВИХРОБО`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Нар.-поет. Умал. гальов. от вихробоец. Па си на конче думаше: / „Конче ле, вихробойче ле! / Ако си турчин достигнеш, / Калинка да си зема, / главата ще ти посребра“. Нар. пес., СбБрМ, 156.

ВИ`ХРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Вихрово движение. Физ. Движение на течност или газ, при което техните частици се преместват не само постъпателно, но и се въртят около някаква мигновена ос. Вихрова линия. Физ. Крива линия, която определя оста на въртене на частиците на дадена течност.

ВИХРО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Индив. Който е устремен като вихър. Виждам ви оттук вихровни / как в ехтежа на борбата / фъркате с „ура“ гръмовни / към смъртта под знамената! Ив. Вазов, Съч. V, 7. Фърча с ума, фърча с духа, / като във сън вихровен, / да посетя пак оня кът / коварен и чаровен. Ив. Вазов, Съч. IV, 61. • Обр. Опитал се бе да пише, за да блесне над тълпата и да залише вихровното си отчаяние. Ив. Вазов, Съч. XIII, 34.

ВИХРОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. 1. Стремителен като вихър.

2. През който има вихър. Вихровит ден.

ВИХРОВИ`ТО. Рядко. Нареч. от вихровит.

ВИХРОГО`Н м. Нар.-поет. Епитет на кон, който е много бърз и буен като вихър; вихрогонец. Направило детето каквото му рекла главата, .., яхнало на кон вихрогон, а от двете му страни вървят лев и тигрица. К. Величков, ПССъч. VIII, 258. — Д-и-и, коньо вихрогоньо, шиник зоб в обори тебе чака тази вечер! П. Тодоров, Събр. пр II, 122. Кон като него няма втори / нито в царските обори; / .. / а на ход е този кон / бързоход и вихрогон. К. Величков, ПССъч. VIII, 257. Пофалил се Бранко юнак / пред си моми и невести / и пред млади момчетия: / „Имам коня вихрогоня — / вихри гони, вихри стига, / такми ще са с ясно слънце!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 87.

ВИХРОГО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Нар.-поет. За кон — който е много бърз и буен. Само да му кажеха, беше готов да препусне на вихрогонния жребец из Подунавието, за да възвести на народа, че е дошло време да се събаря тиранията. Д. Динков, ЗБ, 28. А вече в Каменград / на вихрогонен кон летеше Делибана. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 200.

ВИХРОГО`НЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Нар.-поет. Епитет на кон, който е много бърз и буен, като вихър; вихрогон. Тук ся описва сватба Змея с Радка. Змея ходил на бой и като ся възвърнал, дошъл със сватове, кои яздили на вихрогонци (бързи като вихър) коние. Г. Раковски, БС, 156.

ВИХРОГО`НЧЕ, мн. -та, ср, Нар.-поет. Умал. от вихрогон. Дий, дий, конче вихрогонче, / дий, дий, конче от балонче! Чичо Стоян, ЧК, 9.

ВИХРОКРИ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е стремителен, буен, неудържим като вихър. С въздишки огнени и кратки / застена ми сърцето болно, / .. / За младости, за вихрокрили / юнаци от смъртта приспани. Ив. Вазов, Съч. V, 104. Молете се на царя / .. / На вихрокрила колесница, / когато отлети и своя щедър дар, с последен / взор назад, / той лихо разпилее, — небокитен дар — разискрен звездопад. П. К. Яворов, Съч. I, 152. Във росена / росни деви, / вихрокрили / самодиви. / Вихро хоро / завъртели, / вихри песни / заехтели. Ц. Церковски, Съч. II, 62.

ВИ`ХРОМ нареч. Поет. Бързо и стремително като вихър. Нощем излизаше неукротим вятър и с бесен вой се бореше с мрака из пустите селски улички, свиреше и играеше вихром по мегдана. Елин Пелин, Съч. III, 76. Подир един миг от гората изскочиха двамина запъхтени ловци с лъкове и стрелници и вихром се понесоха по стъпките на кошутата. А. Каралийчев, В, 108. Нищо на Гюрга овчар не отвърна; /песен жаловна на танец завърна — / спретнато трепкат и кършат се пръсти, / вихром летят самодиви чевръсти. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 170. А зимната буря им сякаш приглася, / .. / и вихром подема, издига, разнася / бунтовната песен широко в света. П. К. Яворов, Съч. I, 59.

ВИХРОХО`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. 1. За кон — който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихроходен. Аз със сватбата не тръгвам, / доде ми, тетьо, не дадеш / кончето вихроходото. Нар. пес., СбНУ XXVII, 154.

2. Като същ. Епитет на кон, който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихроходец.

ВИХРОХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Нар.-поет. За кон —* който се движи бързо като вихър; вихроход.

ВИХРОХО`ДЕЦ, мн. -дци, след числ. -деца, м. Нар.-поет. Епитет на кон, който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихроход.

ВИХРОХО`ДЧЕ, мн. -та, ср. Нар.-поет. Умал. от вихроход (във 2 знач.). Че са чуди и са мае, / кое конче да оседлай, / да оседлай, да възседне: / дали конче вихроходче, / .. / или конче газобарче. Нар. пес., СбНУ X, 13. Да възседне бързо конче, / бързо конче вихроходче, / скоро ша иди и ша доди. Нар. пес., СбНУ XXVI, 11.

ВИХРУ`ШКА ж. 1. Бързо и силно кръгово движение на вятъра, което повдига стълбовидно прах и леки предмети. Изви се вихрушка и повдигна прах от едина край на кервана до другия. Й. Йовков, СЛ, 107. Внезапна вихрушка дига облаци прах, клоните на брястовете се разклащат, заскърцват, зашумяват надълго. К. Константинов, СЧЗ, 18. И двамата замълчаха. Внезапно се изви вихрушка, обрули няколко листа, завъртя ги и ги изсипа върху тях. М. Грубешлиева, ПИУ, 44. Кога ся срещнат два противни ветра или ся ударят на ребро, сир. на страна, тогава ся завиват, та става вихрушка. Лет., 1871, 96. // Малък стълб от прах и леки предмети, носени от такова движение на вятъра. Няколко вихрушки във вид на прашни, високи стълбове се задаваха по шосето и идеха насреща. Ив. Вазов, Съч. X, 50. След обед, студен ветрец върти по шосето леки вихрушки от прах, парчета хартия и опадали листа. К. Константинов, СЧЗ, 98.

2. Много силен и бърз вятър; вихър. Стремителна и бясна вихрушка се носеше по полето, коне и хора се виждаха като силуети в мъгла. Й. Йовков, Разк. I, 149. Дъждът с оглушителен плясък шибаше паважа. Вихрушката блъскаше младото момиче, което с мрежа в ръка прескачаше локвите. М. Грубешлиева, ПП, 38. Изви се виелица и снежна вихрушка опаса полето в гъста, непрогледна мрежа. А. Гуляшки, МТС, 323.

ВИ`ХРЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Разг. 1. За буря, виелица, стихия и под. — проявявам се с голяма сила, буйно; вилнея. Люта зима беше миналата година, а и дълга — вихри се 3 месеца. △ Бурята се вихри цял ден.

2. Прен. За явление, обикн. отрицателно — проявявам се с голяма сила. В министерството се вихри корупция.

3. Прен. Върша нещо с устрем, напористо, енергично и е невъзможно да бъда спрян, обуздан. — Остави` я това лято тя да се разпорежда в туристическия комплекс. Амбициозна е, иде й отръки, ще се вихри и ще го разработи. △ Цяла нощ се вихриха на купона. △ Днес цял ден се вихрих в кухнята и всичко блесна. // За забавление — протичам буйно. Той [изборният купон] се вихреше в Американския културен център. 24 часа, 2000, бр. 305, 2.

ВИ`ХЪР, мн. ви`хри и (рядко) ви`хрове, м. 1. Много силен и бърз вятър; вихрушка. Отначало снегът се вкорави, после студът го разсипа на дребен прашец — нощните вихри го вдигаха на бели облаци. П. Вежинов, ЗЧР, 85. Върху поста налете бесен вихър на бурята, .. цялото здание се разлюля и разклати. Й. Йовков, Разк. II, 49. А времето застудяваше, завиха вихри, започна да прехвръква сняг. Идеше зимата, гладна и страшна. Г. Караславов, Избр. съч. V, 370. Зимата пее свойта зла песен, / вихрове гонят тръне в полето. Хр. Ботев, Съч., 1929, 37. Тогаз се вихри вдигнаха / и ти овчарче грабнаха, / самичък Петко остана. Христом. КМ II, 37.

2. Прен. Обикн. с несъгл. опред. Върховен, най-напрегнат, най-бурен момент на нещо; разгар. Тинка се унесе во вихъра на хорото. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 253. Той пак си представи вихъра на битките, развяното знаме и свежия лъх на планинските чукари. Ст. Дичев, ЗС I, 240. Из бесний вихър на борбите днешни / свещени знамена се дигат. Ив. Вазов, Съч. III, 79. Двойките танцуваха унесено във вихъра на валса.

3. Физ. Флуидно образуване, което възниква вследствие вискозността на флуида и се характеризира с въртеливо движение на включената в него маса.

◇ Вихри го гонят. Диал. 1. За човек, който много бърза и нищо не върши. 2. За човек, който говори каквото му дойде на ума. 3. За човек, който не знае къде се намира и как е (Н. Геров, РБЯ).

ВИЦ, ви`цът, ви`ца, мн. ви`цове, след числ. ви`ца, м. 1. Забавен, къс устен разказ с остроумен завършек; анекдот. В седмица по два-три пъти се събираха у тях или той ходеше у приятели на бридж или покер, гдето научаваше последните вицове за властта. В. Нешков, Н, 356. Казваше по някой виц на баща си, за да го развлече, и уморена отиваше да спи. М. Грубешлиева, ПП, 249-250. Любопитствувам да узная откъде се взе тая духовитост у него, за да ме забавлява през цялата вечер с най-пикантни вицове. Св. Минков, Избр. пр, 132.

2. Прен. Закачлив, забавен, интересен тон, елемент, линия в устно или писмено повествувание; закачка. Знае много неща, обича и умее да говори и все пак разказва досадно. Липсва вицът.

— Нем. Witz.

ВИ`ЦАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който много обича да разказва или да слуша вицове.

ВИЦЕ- Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: помощник или заместник, обикн. на висше длъжностно лице, напр.: вицепрезидент, вицепремиер и др.

— Лат. vice ’вместо’.

ВИЦЕАДМИРА`Л м. 1. Чин на висш офицер във военната флота между контраадмирал и адмирал. Преди няколко дена 12-годишният син на Абдул Азиса са възведе на чин вицеадмирал във флотата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 261.

2. Лице, което има такъв чин. Тя успя да постигне мечтата си да се омъжи за морски офицер и взе вицеадмирал.

ВИЦЕГУБЕРНА`ТОР м. Заместник, пръв помощник на губернатор. В България Каравелов пристигна заедно с руската войска в 1878 година и благодарение на обширните свои връзки с Русия скоро получи място на вицегубернатор във Видин. Пряп., 1903, бр. 89, 3. В санджаците са поставени военни руски губернатори, а до тях са придружени граждански български вицегубернатори. Г. Бенев, БК (превод), 84.

ВИЦЕГУБЕРНА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от вицегубернатор. Места вицегубернаторски завземат познатите български родолюбци, в Свищов — Балабанов, в Търново — Цанков. Г. Бенев, БК (превод), 84.

ВИЦЕКА`НЦЛЕР м. Заместник на канцлер. Пред брат Каурсен казах, че негово светейшество е уточнявал с мен утрешния церемониал, вицеканцлерът премълча. В. Мутафчиева, СД, 219.

ВИЦЕКО`НСУЛ м. Заместник на консул или ръководител на консулско учреждение в пункт с второстепенно значение. Събранието се откри на 19 октомври .. Дошли бяха неофициално само някои вицеконсули, пристигнал бе един член на английския парламент като частен посетител. В. Геновска, СГ, 514. Назначен за руски вицеконсул през 1857 г., той се отдал на широка народополезна дейност. Няма апостол, с когото Найден Геров да не се е познавал, комуто да не е бил с нещо полезен. П. Теофилов, К, 50.

ВИЦЕКО`НСУЛСТВО, мн. -а, ср. 1. Учреждение, начело на което стои вицеконсул. Там [в стаята на Хасан Чауш] бяха отредили помещение .. на г. Наботкова, тогава учител в пловдивската семинария. За тая почит той беше задължен на покровителството, под което беше го приело руското вицеконсулство в Пловдив. К. Величков, ПССъч. I, 69.

2. Сграда, в която се помещава такова учреждение.

3. Длъжност на вицеконсул.

ВИЦЕКРА`Л, -ят, -я, мн. вицекрале`, м. Истор. В монархическите страни, които са владеели колонии (Англия, Испания и др.) — заместник на крал, който управлява държава, провинция или колония. Индия била подчинена непосредствено на английския крал и неговото правителство. Тя била управлявана от генералгубернатор, носещ титлата вицекрал на Индия. Ист. VIII кл, 103-104.

ВИЦЕПРЕЗИДЕ`НТ м. 1. Заместник на президент в някои държави. В съвещанието са взели участие вицепрезидентът на САЩ и държавният секретар.

2. Заместник на президент на фирма, организация и под.

ВИЦЕПРЕЗИДЕ`НТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от вицепрезидент. Вицепрезидентски пост.

ВИЦЕПРЕМИЕ`Р м. Заместник на премиер. Вицепремиерът откри в София симпозиум на Европейската лига на институтите по изкуства. 24 часа, 1998, бр. 135, 2. Високият гост бе посрещнат от вицепремиера и от председателя на Народното събрание.

ВИЦЕПРЕМИЕ`РСКИ, -а,-о, мн. -и, прил. Който се отнася до вицепремиер. Вицепремиерска инициатива.

ВИ`ЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до виц. Най-често хумористичното настроение в разказите се търси по линията на вицовата ситуация, шаржираното изобразяване на героите. З. Чолаков, С, 1972, кн. 11, 193.

ВИШ, -а, -е и -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Висок; вишен. — Фала вие, куме и старойкьо, / я идете на вита планина, / донесете леда девет педа, / да туриме моми у пазуха, / ега би се мома събудила. Нар. пес., СбНУ XLIII, 322. Ете иде арватска девокя, / де си лети под вишето небо, / запрела се на шарена чешма, — не позна си Маркоте юнака! Нар. пес., СбНУ X, 83.

ВИШ, -ът, -а, мн. ви`шове, м. Диал. 1. Вид тънко и високо вишнево дърво. Седнах под сянката на един виш в Курубаглар в меката тревица. Ив. Вазов, Съч. XI, 86. Додето ти стига окото, гледаш бляскаво зелени ливади .., гюлови градини .., пресни поляни и всичко това, прошарено с купове горици от кестени, орехи вишове. Ив. Вазов, Съч. XVII, 132.

2. Плодът на това дърво. Марините очи — черни вишове. Вл. Георгиев и др., БЕР I,

ВИША`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Нар.-поет. 1. Вдигам високо, издигам, извишавам; ви`ся. В далечината две тъмнозелени тополи вишеха тънък стан към небето. Д. Ангелов, ЖС, 322. Личеше, че са били съборени много стари къщи. На тяхно място пак нова черква вишеше дори дванадесет кубета. Й. Вълчев, СКН, ЗЗ6. Накрай полето .. / виши колони непреклонни успокоената Гора. Д. Дебелянов, С 1946, 91. • Обикн. вис виша. Тамо изникнало древо дафиново, / корен е фатило Кара-Влашка земя, / вис ми е вишило до вишнего бога. Нар. пес., СбНУ XXIX, 112.

2. В съчет. с глас. Говоря или пея високо. Подкарал муле с дренки или с кърски круши, той вишеше глас и предлагаше своята свежа и евтина стока. Ст. Чилингиров, ПЖ, 27. — Цървулят ги храни — срещу цървуля викат — вишеше глас един селянин и предизвикателно поглеждаше към Манол. Ем. Станев, ИК I и II, 487. — Тази сволоч днес управлява Тракия — вишеше гневно глас Муткуров, — преследва честните хора по-свирепо от турците. В. Геновска, СГ, 299.

ВИША` СЕ несв., непрех. Нар.-поет. Издигам се високо; извишавам се, ви`ся се. От двете страни на клисурата се вишеха стръмни ридове, покрити с високи смърчи. Ст. Станчев, НР, 95. Дворците са окръжени с висока, недостъпна, червеникава зъбчата стена, над която се вишат зелени островърхи кули. А. Каралийчев, С, 115. Вишат се високите стройни тополи. / По крехките листи блести младостта. Хр. Радевски, ВНД, 63. В гранитните пазви — безметежен мир — / виши се гордо древен манастир. Ем. Попдимитров, СР, 144.

ВИ`ШВАМ, -аш, несв.; ви`шна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Виша изведнъж.

ВИ`ШВАМ СЕ несв.; ви`шна се св., непрех. Диал. Виша се изведнъж. След желъда се вишва тънко дъбе. Сл. Красински, БН, 60.

ВИ`ШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вишвам и от вишвам се.

ВИ`ШЕ нареч. 1. Диал. Високо, горе; вишем, вишом, вишно. — Фала тебе, Мусо Кеседжио, / я те тражим више по небеси, / а тизе си по тесни сокаци. Нар. пес., СбНУ XLIII, 51. Коня му [на дете Голомешче] е Илия кюплия — / девет пъти у бой улазило, / право гледа леко боздугана, / па се дига више нанагоре. Нар. пес., СбНУ XLIV, 25. Коня върза [арапинът] в дълга конушница, / па се вкачи више на дивани. Нар. пес., СбБрМ, 148.

2. Остар. и диал. Повече, по-много. Тия [термитите] малки животинки градят на глъбока денова сгради, високи више от една нога. Й. Груев, Лет., 1873, 170. Биха се же три дни, и паднаха от греци и от турци више от 200 000 души человеци мертви. Хр. Павлович, Ц, 68. Турче дава триста и триесе. / Колко брои, више надброуие. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 37.

3. Остар. Книж. По-горе, по-преди, в предишен пасаж от текста или речта. То само списанието, повест, история и учение може да научи человека и да го настави да познае и да разумее сичкото, що више рекохом. СбПер. п I, 17. Висигетският княз беше тогаз Атанарик, с когото ся више запознахме. Г. Кръстевич, НБ, 111.

ВИШЕГЛА`СИЕ, мн. няма, ср. Книж. Надмощие при гласуване, мнозинство от гласовете. Ставаше ясно, че в комитета всички членове, както и президентът, ще имат равни права и при гласуване ще се решава по вишегласие. Ст. Дичев, ЗС I, 195. Когато са свършало обсъждането на въпроса, събранието го решавало чрез вишегласие с подигането на ръката. Н. Михайловски, РВН, 1873, 89.

ВИ`ШЕМ нареч. Диал. Нависоко, нагоре, горе, високо; више, вишом, вишно. Срещнала ги змия трооглава — / една глава влачи по църната земя, / друга глава да глътне юнак на коньо, / трекя глава вишем по небеси носи. Нар. пес., СбНУ XLIII, 250. Не сети се Войнка девойкя, / на си приде близо при Маркоте / и погледна вишем у небеси, / да му каже коя дзвезда сака. Нар. пес., СбНУ XLIII, 87.

ВИ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Нар.-поет. Висок; виш. Щом белите му коне изкарали царската кочия на хълма пред селото, насреща му префучало едно колело .. То се търкулнало .. и се извило към вишното небе като пламтяща птица. А. Каралийчев, ТР, 134. Имал Момчил хубаво либе — Момчилица. Обличал я и в скъпи коприни, обшити със сърмени нишки, на златен гергеф шиела и от вишни чардаци гледала към върховете на Разбой планина. З. Сребров, МСП, 70. Пролетта приготвя среща, / празник, чудеса! / Синя арка тя издига / в вишни небеса. Елин Пелин, ПБ, 18. Не ми бяга срамлива девойка, / не ми бяга през поле широко, / пряко ниви и трева зелена, / .. а си бяга по вишни поляни, / пряко мъгли и синя морава. А. Разцветников, ЩТ, 14. Що е вреден твойот милни син, / да засака моята милна щерка! / Ако е вреден .., / вода да донесе от вишна планина, / в града Солуна. Нар. пес., СбБрМ, 484. Изникнало едно дърво, / едно дърво дафиново, / колко лично, толко вишно. Нар. пес., СбБрМ, 410.

ВИШЕРЕ`ЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Гореказан. Тия книги .. стояха много години да гният из мазите в Букурещ .. Тия обстоятелства помогнаха още повече за овехтяванието на вишеречените книги. СбПер. п I, 60. Онова обаче, което знаем и което виждаме, то е, че тия старания и тия жертви за разпространението на елинската наука по вишеречените места [в Турция и Македония] не са голи само слова, но дело. СбПер. п II, 148.

ВИШЕСТОЯ`Щ. Вж. висшестоящ.

ВИШИНА` ж. Диал. и поет. 1. Висина. Спокойно и величаво държи Амбарица главата си в небесните вишини. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 9. Из вишините на голата планина се просмичаше вече гъста вечерна мъгла и обхващаше разпилените къщи на прострения по полите град. А. Страшимиров, Съч. I, 65. Она веле и говоре: / „Море лудо, лудо младо! / .., толко ходи горе долу / по планини, по вишини / .., нел не найде негде цвете, / да набереш, да донесеш?“ Нар. пес., СбБрМ, 414.

2. Височина (в 1 знач.). Тя се спре — наоколо още по-глухо, извърна глава, без малко щу не падна на гръб — вишината на стените с око се не стига. П. Тодоров, И I, 44. Израсло ми дърво дафиново / насреде небо, насреде земя: / и со вишина небо втасало, / а со ширина земя покрило. Христом. ВВ II, 215.

ВИШИНЕ`, мн. няма, ср. Диал. и поет. Висине. Няколко време Черни връх се руменее още облян от последните лъчи, после побледнява, потъмнява, навъсва се, сиротен и див, в потъмнялото вишине. Ив. Вазов, Съч. XVI, 3-4. Над върха срещу селото, в синьото вишине, се виеше орел. Ил. Волен, РК, 16. Той [соколът] се спусна низ вишине, / па си кацна низ дълбине, / низ дълбине цар Костадин, / цар Костадин десно рамце. Нар. пес., СбВСт, 58.

ВИ`ШНА и ВИ`ШНЯ ж. 1. Овощно дърво от семейство розоцветни, подобно на череша, което ражда не много едри, кръгли, сочни, тъмночервени плодове с възкисел вкус; вишня. Prunus cerasus. Вишни, круши, сливи и други овощия надвисваха над плетищата и над зидовете обременените си с плодове клонове. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 44. Вишната и зарзалата стояха с отпуснати зажълтяващи листа, тъжно умислени за идващата есен. П. Бобев, ГЕ, 84. Цъфтят сливовите дървета, вишните и дивите круши. Ем. Станев, ЯГ, 80. Повървя малко и стигна до млада, с кичести клони вишня, която растеше близо до дерето. Ст. Марков, ДБ, 185. Помниш ли, помниш ли тихия двор, / тихия дом в белоцветните вишни? Д. Дебелянов, С 1946, 86. Вишнята превила през дувари клони — / помниш ли над нази как цветенца рони? П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 78. Отде я зачу, бре Драгне, / Драгне ми върел хайдутин, / той при Иринка отиде / и на Иринка думаше: / „Я слез, Иринке, от вишна, / да не съсичам вишната“. Нар. пес., СбГЯ, 92. Степна вишна.

2. Плодът на това дърво. Тоя ден Костадин се връщаше от лозята. През високото турско седло висеха нови дисаги, издути от две кошници с вишни. Ем. Станев, ИК I и II, 5. Докторът дига чашата, заглежда се в рубиненочервената вишна на дъното и казва на събеседника си. Св. Минков, ДА, 41. По ребрата на могилите са разстилат напъстрените с плодоносни дървета лозя. Черешите и вишните са червенееха вече помежду зелените листове. МС, 1883, кн. 4, 12. — Виж, какъв хубав тъмночервен цвят имат крилата му, като кожичката на узряла вишня. Елин Пелин, Съч. II, 131. Иринкин братец думаше: / „Я пусни, мамо, Иринка, / двама на лозе да идем, / вишни, череши да берем.“ Нар. пес., СбГЯ, 92. Компот от вишни. Сладко от вишни.

ВИШНА`К, мн. -ци, м. Събир. Много вишневи дървета, гъсто израснали на едно място.

ВИШНА`П1 м. 1. Овощно дърво — хибрид между вишна и череша, което ражда едри сочни плодове, подобни на вишна. Prunus chamaecerasus.

2. Плодът на това дърво.

ВИШНА`П2 м. Разг. 1. Сироп от вишни.

2. Вишновка.

— Тур. vişnab ’сок от вишни’.

ВИ`ШНЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на вишна или от вишна; вишнов. И прохладният въздух се пълнеше през отворените врати с мирис на вишнев цвят. Н. Райнов, КЦ, 48. Вишневи листа. Вишнева костилка. Вишнев сорт.

2. Който ражда вишни; вишнов. Пред къщата се кипреше градинка с клонато вишнево дърво. К. Петканов, ДЧ, 68. Млади вишневи дръвчета, вече пооголели и опрашени, хвърляха сенките си по меката трева, където имаше грубо сглобена пейка. Ем. Станев, ИК I и II, 393.

3. Който е засаден с вишни; вишнов. Вишнева градина.

4. Който е получен, приготвен от плода на вишна; вишнов. Снахата донесе кафе и чинийка с вишнево сладко. Ем. Станев, ИК I и II, 195. Вишнев сироп. Вишнева есенция. Бутилка вишнев сок.

5. Който има тъмночервен цвят като плод на вишна; вишнен, вишнов. Влязохме в малката гостна и седнахме на вишневите плюшени столове. П. Незнакомов, БЧ, 112. Беше в спретната пола от светлосин плат и вишнева блуза на бели точици, с къси ръкави. Ст. Марков, ДБ, 259.

ВИШНЕВОЧЕРВЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който има тъмночервен цвят като плод на вишна; вишненочервен. Сега тя лежеше съвършено изтощена, почти в безсъзнание върху вишневочервения килим, докато разните части на облеклото й се търкаляха навсякъде по стаята. Д. Димов, ОД, 52. Той обхождаше с поглед всичките тия софи с безброй разноцветни възглавници .., когато от голямата стъклена врата на верандата влезе някаква жена, облечена във вишневочервено кадифе. Ст. Дичев, ЗС I, 286.

ВИ`ШНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който има тъмночервен цвят като плод на вишна; вишнев, вишнов. Кръглото й здраво лице се усмихваше хитро, а вишневият вълнен баръш и вишнената дифтинена блуза светеха на нея. Н. Каралиева, Н, 188. Тя знаеше, че синиите ще трябват горе — за мъжете, затова заповяда да се прострат шарени трапезници на пода .., да се наредят наоколо сукнените вишнени възглавници и да приготвят пешкири и всичко, що трябва на трапезата. Ц. Гинчев, ГК, 175.

ВИШНЕНОЧЕРВЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Вишневочервен. Вишненочервеният покров се гънеше на едри корави вълни върху скутовете на двете жени. Ст. Загорчинов, ДП, 166. Виждам рошави глави край мен / и развян из уличките тесни / вехт пуловер вишненочервен вместо знаме… Бл. Димитрова, Л, 300.

ВИ`ШНИ, само м., мн. няма, прил. Остар. и диал. 1. Епитет на Бога — който стои над всичко в света; всевишен. — Ангелино! Ангелино мари! — пресипнала и замаяна викаше бедната жена сред мрака .. — Ох, .. какво аз сторих, вишни Господи! А. Страшимиров, ЕД, 178. Че светата правда, изказана смело, / че ръката братска, без гордост, без вик / подадена скришно на някой клетник, / са много по-мили на Господа вишни / от всичките химни и тропари лишни. Ив. Вазов, Съч. I, 169. Разсърди са вишни Господ, / вишни Господ и ангели, / че си зеха бре царството, / бре царството, везирството, / че го зеха от българина, / дадоха го на турчина. Нар. пес., СбНУ XXVI, 143. Боже ле, вишни Господи, / Боже ле, отърви ма. Нар. пес., СбНУ XXVII, 147.

2. Като същ. вишният м. Всевишният, Бог. — Нека вишният изпълни всичките твои желания. Ив. Вазов, Съч. XX, 41. Не всякой тук е посветен, / на вишния во мисълта. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 159.

ВИ`ШНИЦА ж. Диал. Вишнево дърво. Българи си правят и грозденица. Отбират обично бяло гроздие и като го наредят в делви или каци, турят измежду хрянови корени или от вишница листи, и заливат го с варена мъст. Г. С. Раковски, П I,76.

ВИ`ШНИЧКА ж. Умал. от вишна. Вишничка йе род родила — / йот рожба са поломила. Нар. пес., СбНУ XLVI, 260.

ВИ`ШНО нареч. Нар.-поет. Нависоко, нагоре; вишом, вишем, више. „Море моме мила, яз тебе ке зевам. / .., па да ми се чиниш горска яребица, / гяска ке се стора сокол да те лова, / та да си летниме ние оба токмо, / ние оба токмо, вишно, да високо“. Нар. пес., СбБрМ, 438-439. Се сторихме два голъба, / летнахме вишно, високо. Нар. пес., СбБрМ, 386.

ВИ`ШНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Вишнев. Владайската река умножила водите си от нощния проливен дъжд, с шум и грохот навлизаше в равното поле, готова да потопи избуялите зеленчукови градини, малиновите храсти, вишновите горички. А. Каралийчев, НЧ, 17. Домакините извадиха качетата за туршиите и из село замириса на попарен вишнов лист. Н. Каралиева, Н, 136.

ВИШНО`ВКА ж. Подсладено спиртно питие, в което са киснали вишни; вишнап2. Погледът му трескаво обиколи стаята. На масата синкава чиния с курабии, мелница за кафе, кафеник с дълга дръжка, чаши и вишновка в кристално шише. Ем. Станев, ИК I и II, 119. Там, под старата клонеста смокиня, .. той изпиваше една-две чашки вишновка. К. Консгантинов, Избр. разк., 20.

ВИ`ШНЯ. Вж. вишна.

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/241-260&oldid=11005“.