Речник на българския език/Том 2/101-120
Много умувам; нерешителен съм.
Мисля като мисир през велики пости. Разг. Много съм угрижен, обезпокоен; тревожа се от нещо.
ВЕЛИКА`Н м. 1. Митическо човекоподобно същество с огромен ръст и свръхчовешка сила; гигант, исполин, титан. В една дълбока пещера великанът беше спал цели петстотин години. А. Каралийчев, СбХ, 97. — Първо от морето се задава един великан. Ама знаеш ли колко е голям? Като се изправи, ча-ак до небето стига! П. Славински, МСК, 64. И подир туй длъжен е още да избие войската на великаните, които ще израстат от зъбите драконски. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 65.
2. Необикновено висок, едър човек; гигант, исполин. — Що, що рече? Още тая нощ ли? — завикаха недоволно с дрезгави и груби гласове останалите, .. Ала най-вече викаше един великан с червеникава брада. Ст. Загорчинов, ДП, 32. Последни дойдоха и двамата вуйчовци на Найда, двама великани, от които човек може да се уплаши, но те бяха усмихнати великани и стана още по-хубаво. Д. Бегунов, ГВВ, 11.
3. Прен. Нещо грамадно по размери. От двете страни на реката издигат се огромни усамотени канари, мрачни великани, които пазят теснината. Ив. Вазов, Съч. XV, 7. Влезте вие в павилиона на Калифорния, че там вижте, какво е лук, .., що е зеле и домати .. Ами картофи, краставици — великани в сравнение с нашите. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 50. Тук-там самотно се издигат гигантски дървета, .. В своята слънчева чистота, тия великани дървета не спират растежа си, а се издигат все по-нагоре. Св. Минков, ДА, 83. И веч / едва се мяркат очертани / на тъмно-модър небосклон / замислените великани / на чутния Атон. П. К. Яворов, Съч. I, 61.
4. Прен. Човек с изключително ценни духовни качества и значение в някаква област, оказал голямо и благотворно влияние върху живота на обществото; гигант, титан. В епохата на черковната и политическа борба има личности, заобиколени с ореола на светци, .. Някакви великани, които се издигат над безименното множество. Й. Йовков, Разк. III, 97. Българският народ е откърмил много свои великани .. А Христо Ботев се надига над всички като символ на гениално прозрение в далечните бъднини на своя народ. ТНУ, 1926, 2. Тук някъде преди век и половина може би са се разхождали четиримата великани на немската литература: Гьоте, Шилер, Хердер и Виланд… Г. Караславов, Избр. съч. III, 335. Ние минахме през залите, където са изложени картини, рисувани от великаните на Ренесанса .. Видяхме много оригинали от Рафаел, Рубенс, .., Микеланджело. А. Каралийчев, С, 127. Народът живее с най-трайните си и ценни качества в подвизите на своите духовни представители — на великаните, що се издигат от неговата среда. Б. Пенев, БР, 1931, кн. 6, 199.
ВЕЛИКА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от великан; гигантски, исполински. После той се попридръпна, ниското столче изскърца под великанското му тяло, пооглади Никитич дългите си мустаки, пое издълбоко въздух с притворени очи и запя изтихо, през нос. Д. Талев, ПК, 399. Ние продължихме да вървим по обраслите с редки, но великански ели, рътове на бърдото. Ив. Вазов, Съч. XVI, 85. Една великанска позлатена ризница висеше над огнището, на което, окачен на почернялата верига, имаше котел, годен да побере цяло заклано теле. Ст. Загорчинов, ЛСС, 22.
ВЕЛИКА`Ш м. Истор. Болярин. Като прочетете животоописание на взаимните отношения между българ. управителе в Източна България и между сърбските великаши в Западна България, вие твърде лесно ще си обясните как можаха турците в толкова малко време да покорят такива широки и важни откъм стратегическа страна области. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 223-224. Тия търновски великаши носеха гордия вид на хора, навикнали от половина век насам да правят и да трошат царе. Ив. Вазов, Съч. XIV, 9. До когато ся луташе с войнишки живот, нямаше време да пригледа и научи колко е непостоянно нещо благоволението на великашите и колко променителен е дворский вятър. П. Кисимов, ОА II (превод), 181.
— От схр. velikaš ’големец’.
ВЕЛИ`КДЕН м. 1. Християнският празник Възкресение Христово. Чохените шалваре Хаджи Генчо облича само на Великден, на Коледа, на Богоявление и на голяма Задушница. Л. Каравелов, Съч. II, 7. На 3 април — Великден 1860 година, един от първите вождове на българския народ, владиката Иларион Макариополски, обяви в Цариград независимостта на българската църква. Д. Талев, ПК, 24. А подобно пътуване, като ученик, аз правех често, правех го всяка година, кога се прибирах в село за Великден. Т. Влайков, Съч. I, 28-29. Всеки ден не е Великден. Погов. Чуждото се взима и на Великден. Погов.
2. Диал. С числ. Година от живота на човека. Но на каква сте възраст? / — .. / .. — Та то се вика / на сто великдена. К. Христов, ЧБ, 82. Във същност дрът не е: от твоя татко млад / по-стар е, може, с пет великдена той. К. Христов, ЧБ, 29. Чичо Дуро беше прекарал четиридесет великдена. Ст. Младенов, БТР, 276.
◇ Великден да не завариш. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Да умреш скоро.
В събота пред Великден. Разг. Ирон. В последния момент, когато няма достатъчно време да се свърши нещо.
До конски Великден. Разг. Много дълго време; постоянно. Дружината ни оредя с една трета, а не можем да помръднем напред нито крачка .. Така и щяхме да си седим ние на позицията до конски Великден… П. Вежинов, ЗЧР, 26. — Може и друго да е станало — заговори Жельо, .. — Нещо такова, след което има да чакаме до конски Великден. Н. Антонов, ВОМ, 167-168.
И на нашата улица ще дойде Великден Разг.; До ще Великден. Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука.
Кога<то> дойде конски<я> Великден. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане, няма да се осъществи).
Конски Великден. Разг. Тодоровден, когато се устройват надбягвания с коне.
На конски<я> Великден. Разг. Никога. — А на тебе, бай Петко, върнаха ли сивия кон, дето го реквизираха миналата есен? Не са ли? — Не са ами! Ще го върнат на конския Великден! Хайдуци! К. Калчев, ЖП, 473.
Обичам (тача, драг ми е, мил ми е) като леща на (по) Великден. Разг. Ирон. Никак не обичам, никак не ми е мил.
Родил съм се на Великден. Разг. Много ми върви, много съм щастлив.
С един пантоф правя Великден. Диал. Старая се да постигна, да свърша нещо значително, без да съм подготвен за това, както трябва.
ВЕЛИ`КДЕНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Великден. По поляните край пътя и под сенчестите дървета още се виждаха ситни червени черупки от великденски яйца. Елин Пелин, Съч. II, 90. Срещу големите празници всякога ни ушиваха по нещо ново. И като че и сега аз чувствувам особения дъх на нова басма, който чувствувах тогава, когато ми обличаха великденската премяна. Й. Йовков, Разк. II, 63. Следобед на поляната край града, дето всяка година ставаше великденското хоро, писнаха гайди, задумкаха тъпани. Излезе там целият град. Д. Талев, ПК, 57. Отведи ме у селото, / у селото на орото, / .. / да заиграм ситно оро, / да запоя лепа песен, / лепа песен великденска. Нар. пес., СбНУ XLV, 354. Великденска ваканция. Великденски козунак.
ВЕЛИ`КДЕНСКИ. Нареч. от прил. великденски. Но най-много подскачаха и вихрено политаха в една част на хорото, където сред едри буйни мъжаги, пийнали по великденски, се бе хванало младо стражарче. Т. Харманджиев, Р, 54. Пременила се великденски.
ВЕЛИ`КДЕНЧЕ, мн. -та, ср. Наименование на няколко вида горски пролетни цветя със сини, розови, бели и др. цветчета, които цъфтят около Великден. Veronica, Lamium, Pulmonaria и др. В ливадите започва да цъфти медночервената, рехава власатка, .., синеят се великденчета. Ем. Станев, ЯГ, 81. Край оградата, стоплени на припека, бяха поникнали новите треви — .. и онова ранно цвете с къдрави листа и рубинени цветчета — великденчето, — което бе привлякло възбудените ята на пчелите. Г. Мишев, ЕП, 74.
ВЕЛИКО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Във висока степен; много-, напр.: великогласен, великогласно, великомилостив, великотърпелив и др.
2. Обикн. в сложни думи с втора част народностно име. Който е свързан с националистична насока в политиката, напр.: великобългарски, великогръцки, великосръбски, великодържавен и др.
3. В производни от сложни географски названия или народностни имена, напр.: великобритански, великотърновски, великорусин, великоруски, великоморавец, великоморавски и др.
ВЕЛИ`КО. Индив. Нареч. от велик. Където спреш очи — на радост свята /велико се развяват знамената. К. Христов, ЧБ, 64. А медните камбани се люлеят: / за празник, днес роден, те стройно пеят, / .. / .. Те обаждат, / че във душите е един възторг роден / като велико пламналия ден. К. Христов, ЧБ, 200.
ВЕЛИКОБРИТА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Великобритания. Великобритански колонии.
ВЕЛИКОБЪ`ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с националистична българска политика. Крайнодесните организираха великобългарски митинг. △ Великобългарска пропаганда. Великобългарски шовинизъм.
ВЕЛИКОГЛА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който е с много силен глас; гръмогласен.
ВЕЛИКОГЛА`СНО. Книж. Нареч. от великогласен; гръмогласно. Издигна си очите към небето, благодари Бога, че послушва сякога молбите му, и извика великогласно: „Лазаре, доди вън.“ Н. Михайловски, ССИ (превод), 152-153.
ВЕЛИКОГРЪ`ЦКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с националистична гръцка политика. Великогръцки шовинизъм.
ВЕЛИКОДУ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се отличава с великодушие, който проявява великодушие. Цар Асен е юнак, благороден и великодушен — това го знае целият свят. В. Друмев, И, 19. — Нема` аз ще оставя такъв великодушен човек и, както го казваш, добър патриот, да пропадне за мене? Ив. Вазов, Съч. XXII, 47. Тя познаваше добре Людмила, знаеше нейния неустановен, но великодушен и нежен характер. Ем. Манов, ДСР, 84. България се нуждае от предани родолюбци и великодушни умове, за да излекува тежките си рани от войните. Ем. Станев, ИК I и II, 253.
2. Който се дължи на великодушие. Великодушното му пламваме на изпита, предизвикано от низостта на Стефчов, в един миг затвори устата на клеветата и му откри всички врати и сърца. Ив. Вазов, Съч. XXII, 74. Великодушното предложение на председателя на секцията го трогна и развълнува, но той се колебаеше. Разбираше, че Павел правеше жертва заради него. П. Льочев, ПБП, 50. Великодушна постъпка. Великодушен жест.
ВЕЛИКОДУ`ШИЕ, мн. няма, ср. Нравствено качество, което се изразява във възвишеност на чувствата, човечност, снизходителност и готовност да се жертват личните интереси заради другите или проява на това качество. Тя съзна, че той лъжеше от великодушие, от човечност, от желание да не я унижи. Д. Димов, Т, 677. Безсъницата го поизмори, .., та по лицето му се появи благородство и изтънченост, .., и в душата му имаше сега повече великодушие и любов към хората. А. Дончев, СВС, 118. Докторът проявява великодушие и човечност. Той спасява от смърт своя враг, виждайки в негово лице преди всичко човек, който може би ще прогледне за истината. Н. Каралиева, Б, 103. Той бе поискал милост за Славка, като бе посочил на хана ползата от това великодушие. Ив. Вазов, Съч. XIV, 143. Колко благодарен беше той на тези грейнали очи, които го гледаха приятелски! .. Защо другарите му показаха цялото великодушие, което може да се изтръгне от сърцето? Цв. Ангелов, ЧД, 89.
ВЕЛИКОДУ`ШНО. Нареч. от великодушен (в 1 знач.). Накрая тя отправяше покана към Динко да й се обади, когато дойде в София, и уверяваше великодушно, че не желае да бъде забравена от роднините на баща си. Д. Димов, Т, 392. — Ела утре, че дано я уредим някак — разреши великодушно въпроса Иванов. Ст. Марков, ДБ, 230.
ВЕЛИКОДЪРЖА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е свойствен на идеята за велика държава. Великодържавни шовинистични течения на Балканите. Великодържавен шовинизъм.
ВЕЛИКОЛЕ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който е необикновено красив; прекрасен, разкошен. Много великолепен беше по`-високият втори акропол на столицата — Царевец. Ив. Вазов, Съч. XIV, 34. Че това е колата на Вълчан Дуков, познаваше се още по конете. Черни като смола, охранени и буйни, .., това бяха великолепни животни. Й. Йовков, Ж 1920, 24. Вървеше по пътечката, .., и се опитваше да задържи в главата си впечатлението от великолепната гледка, разкрила се пред нея. Ив. Мартинов, ДТ, 267. Извън града беше издигната голяма бесилка. Около нея стояха войници и хиляден народ. Царят и царицата седяха на великолепен трон срещу съдиите и целия придворен съвет. Св. Минков, СП (превод),
2. Прен. Който се отличава с много ценните си качества. Полята и нивите вричаха великолепни жътви. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 87. Косерката ора цял ден, защото преди един ден беше валяло дъжд и имаше великолепна влага, а добрите орачи ценят такава влага, както ингилизите — времето. Ц. Гинчев, ГК, 323. Там [в градската библиотека] беше библиотекар един великолепен момък — Панайот, тънък, .., безкрайно добър, услужлив, любезен и търпелив. К. Константинов, ППГ, 49. Това е хор от три дръвчета и песен само от три нотки, но каква хубава песен, каква великолепна хармония! Д. Немиров, Др, 113.
ВЕЛИКОЛЕ`ПИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Необикновена красота; блясък, разкош. След дъждовете и мъглите, .., пекна късно есенно слънце и гората засия с всичкото си великолепие на есенните си багри. Д. Ангелов, ЖС, 185. Сутрин се вижда очарователният и пълният с младост изгрев на зората, през деня — великолепието на ведрия слънчев ден. Ив. Карановски, Разк. I, 54. Тоя град беше преди всичко град на лукса, на богатството и великолепието. Й. Йовков, Разк. III, 178. А след полунощ софийските улици имат всичкото великолепие на някаква старинна легенда. Хр. Смирненски, Съч. III, 129. Обърнат на запад, със своята красота и великолепие тронният чертог говореше повече от всичко за Симеона, за неговия дръзновен ум. М. Смилова, ДСВ, 197.
2. Само мн. Необикновено красиви неща (произведения на изкуството или красиви места в природата); красоти. И у едните, и у другите същото съзнание за великото значение на Рим — столица на вселената — ги е карало с еднаква ревност да го наричат център на всичките чудеса, на всичките великолепия. К. Величков, ПССъч. III, 11.
ВЕЛИКОЛЕ`ПНО нареч. Много добре, отлично, прекрасно, чудесно. — Ще стоите тук, докато свършим работата, .., ще я свършим, великолепно ще я свършим. Й. Йовков, ПГ, 36. Татко великолепно играеше ролята на жертва и се правеше, че не забелязва прическата на мама. Ст. Христозова, ДТСВ, 62.
ВЕЛИКОЛЕ`ПНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на великолепен.
ВЕЛИКОМИЛОСТИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който проявява голяма милост или състрадание и обич към другите. • Ирон. А хазайката му, великомилостивата мадам Тодорка, беше му отпуснала почти без пари хигиенично жилище в зимника си. Хр. Смирненски, Съч. III, 94.
ВЕЛИКОМОРА`ВЕЦ, мн. -вци, м. Гражданин на Великоморавското княжество, съществувало през IX-X в., обединяващо Моравия, Чехия, Словакия и земите по горното течение на р. Елба и р. Одра. Тя [Тиса] отделяше българската държава от страната на великоморавците. А. Гуляшки, ЗВ, 73. След година и половина великоморавците разбиха немците и поискаха от папата да освободи Методия. ВН, 1958, бр. 2108, 4.
ВЕЛИКОМОРА`ВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Великоморавия. Великоморавският княз Ростислав.
ВЕЛИКОМЪЧЕНИ`К, мн. -ци, м. Църк. Епитет, даван от православната църква на последователите на християнското учение, изтърпели големи мъчения за принадлежността си към християнството. Те са тъй отчаяни, а понякога и гладни, че приличат на великомъченици. Б. Шивачев, ПЮА, 165. Великомъченик Георги Победоносец.
— Друга (остар.) форма: великому`ченик.
ВЕЛИКОМЪЧЕНИ`ЦА ж. Църк. Жена великомъченик. Тъй бледна той не бе я виждал, тя беше буквално като икона, образ на великомъченица. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 395. Има у нас, в Русия, такива особени жени; те цял живот непрекъснато се борят с нуждата, без надежда за победа, без жалби, с мъжеството на великомъченици понасят ударите на съдбата. К, 1927, бр. 110, 2. Великомъченица Параскева.
— Друга (остар.) форма: великому`ченица.
ВЕЛИКОПО`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Църк. Който е свързан с великите пости. Ето ме в една махала на село Ильово, .. За да не ме виждат децата, хазяите ги бяха махнали негде. Хазяинът ореше наблизо, а хазяйката отиде на гробищата, понеже денят бе великопостна задушница. П. К. Яворов, ХК, 40. • Обр. Из сиромашката и тъжна стаица, .., с мършаво, с великопостна бледност лице, .., разхождаше се угрижено редакторът на списанието. Ив. Вазов, Съч. IX, 85.
ВЕЛИКОРУМЪ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с националистична румънска политика.
ВЕЛИКОРУ`С м. Остар. Великорусин.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941.
ВЕЛИКОРУ`СИН, мн. великору`си, м. Остар. Книж. Лице от най-многочисления източнославянски народ, който говори руски език; русин. От източните славени са русите — с техните подразделения (великоруси, малоруси и белоруси). Т. Шишков, ИБН, 29.
ВЕЛИКОРУ`СКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Остар. Книж. Прил. от великорусин.
2. Който е свързан с националистична руска политика. Великоруски шовинизъм.
ВЕЛИКОСВЕ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свойствен на хората от висшето общество. Семейните неприятности, великосветските интриги, .. — всичко това засеня като облак ясния му дух. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 85. Защо, .., да не поиска място в неговата банка и отървал се от нищетата на селото, да заживее малко по-великосветски живот? Ст. Чилингиров, РК, 133. Съвсем други са обширните, наредени по модата от онова време салони на великосветските дами. М. Кремен, РЯ, 430.
ВЕЛИКОСРЪ`БСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с националистична сръбска политика.
ВЕЛИКОТЪ`РНОВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Велико Търново (град в Северна България, в централната част на Стара планина, столица на II българско царство). Великотърновска крепост.
ВЕЛИКОТЪРПЕЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е способен да изтърпява големи несгоди или да търпи дълго време. Вий виждате: съзнание слабо грее / ощ тоз великотърпелив народ! — / вий виждате, че още той не смее / дори да вярва в по-добър живот. К. Христов, ВС, 31.
ВЕЛИЧА` СЕ, -и`ш се, мин. св. -и`х се, несв., непрех. Диал. Големея се, гордея се, надувам се. Велича се с хубави дрехи. Н. Геров, РБЯ I, 118.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЛИЧА`В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Величествен. Той гледаше широката Вълтава, .., гледаше древния Вишеград, .., от величавите зидове, кули и храмове на който вееше романтизмът на средните векове. Ив. Вазов, Съч. XII, 174. И сега, когато Любенов и майор Пенков говореха за величавата планина, той участвуваше в разговора точно тъй, като да я виждаше пред себе си. Д. Немиров, ДР, 115. Първанов спокойно слушаше тия величави планове и — познаваше се — вярваше в тях, като да бяха разказани от началник-щаба на главната квартира. М. Кремен, Б, 68. Делеклюз се изправя велик и самин / над обляната в кръв барикада. / Среброкос, величав, цял обгърнат в лъчи, / той изправя челото си гневно. Хр. Смирненски, Съч. I, 67.
ВЕЛИЧА`ВО. Книж. Нареч. от величав; величествено. След като прочете писмото, годеницата остана целия следобед до прозореца, от който се виждаше Дунава. Реката величаво влечеше водите си — тежки, бавни, широки. Т. Харманджиев, Р, 173. А на балкона той изправен величаво / стои — той, погледи в когото се отвред / тъй впиха. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 253.
ВЕЛИЧА`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на величав; величественост. Виждал бях го аз него, нашето школо, само отдалеч .. Сега, когато се изправи пред очите ми във всичката своя величавост, .., аз съм поразен от смайване! Т. Влайков, ПР I, 143. Планинското гърло, .., по величавост на намусените стени, .., цепеше дълбоко навътре планината, като изненадваше на всяка минута погледа с нови картини. Ив. Вазов, Съч. XVII, 68. Минаха под римската триумфална арка. Тя, макар и изръфана от времето, беше запазила своята величавост и антична красота. Д. Спространов, ОП, 203.
ВЕЛИЧА`ЕНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от величая и от величая се.
ВЕЛИЧА`ЙШИ, -а,* -е и -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е извънредно голям; преголям. Тръпки от ужас бяха ме побили при мисълта, че въстанието, наместо ония светли резултати, които чакахме от него, ще се разреши може би само с едно величайше бедствие. К. Величков, ПССъч. I, 12. И защо бяхте тъй жестоки към нас, та не ни осветлихте навреме, ами ни оставихте в невежество да се обявим едва ли не против величайшето начинание. Ал. Константинов, Съч. I, 143.
ВЕЛИЧА`Я, -а`еш, мин. св. -а`х, несв., прех. Книж. Провъзгласявам нещо за изключително, грандиозно, велико или някого за изключителен, велик и го възхвалявам. Описват се събития небивали, но ни едно, което официалната история величае. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 28. Ако той величае веднъж чудната продуктивност на гения, то ще рече, че тя се изчерпва само със стихотворения или драми, с чиста литература и с изкуство. М. Арнаудов, Г, 83. Щом като баща ми е казал веднъж, че харесва музиката на това диваче, вие сте започнали да го величаете. Г. Караславов, Избр. съч. V, 270. Негова беше планината, .. Негова беше и долината, защото обичаха го хората, закрилник го величаеха и само турци и чорбаджии скърцаха със зъби, щом се споменеше името му. П. Спасов, ГЛ, 26. величая се страд. и възвр.
ВЕЛИ`ЧЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който с внушителния си вид, с грандиозността си, предизвиква удивление и преклонение; величав, грандиозен. Дълго време още пред очите им неотразимо се мержелееше величествената фигура на отца Йеротея. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 61. Враца има красива околност. Особено впечатление прави от южна страна проломът в балкана, притиснат от двете страни с величествени синкави скали. Ал. Константинов, Съч. I, 223. Едра и хубава става гората от двете страни на шосето, .., все по-величествена е гледката наоколо. Ем. Станев, ЯГ, 102. Ще видя пристъпа величествен на роба, / ще чуя гневен гръм да потресе заспалите стъгди и понесе / на длъж и шир червената прокоба / на угнетения човешки род. Хр. Смирненски, Съч. I, 102.
2. За идея, творение и под. — който има изключителни качества, достойнства, значим е за много хора със своята широта, всеобхватност, всеобемност, перспективност; грандиозен, величав. До тъкменото книжовно или научно дружество не се стигна, понеже под напора на събитията Раковски намисля през лятото на 1861 г. да замине за Европа като български народен пълномощник пред европейските сили, а малко по-късно, .., той .. е зает вече с величествения си „План за освобождението на България“ и е организирал Българската легия в Белград. М. Арнаудов, БКД, 47.
ВЕЛИ`ЧЕСТВЕНО. Нареч. от величествен; величаво, грандиозно. Сутринта слънцето беше пак изгряло величествено. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 72. Старецът сякаш беше се преобразил: изглеждаше по-едър, внушителен, и величествено спокоен. Й. Йовков, Разк. I, 107. Еленът тръгваше на паша — самотен и величествено бавен. Ем. Станев, ПЕГ, 20. Пред цариградските стени величествено / стои велики Симеон. Л. Каравелов, Съч. I, 24. — Запомни добре — със съдбовен жест го предупреди Тапата и величествено го погледна в очите. — Това е необходимо за кораба. Е. Кузманов, ЧДБ, 40.
ВЕЛИ`ЧЕСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на величествен; величавост. Великолепието на храма Св. София .., величествеността и простотата на сичката служба поразили пратените тъй, щото когато ся върнали у тях си, приказали Владимиру .., че в храмовете на немците не видели такава хубост. Д. Душанов, ИПХЧ, 164. Върхът блесна пред очите ни в цялата си величественост.
ВЕЛИ`ЧЕСТВО, мн. -а, ср. Обикн. в съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейно, техни. Титла на монарх или изобщо на царски и кралски особи. Негова светлост, великият съветник, чака повеленията на ваше величество. В. Друмев, И, 37. — Здраве и дълъг живот благопожелавам на светлата царица! .. Ида от страна на негово величество, за да поговоря с тебе за важен един въпрос. Ив. Вазов, Съч. XIII, 118. — Ваше величество! — каза той. — Не вярвайте това, което пишат в книгите! Всичко туй е измислица, черна магия! Св. Минков, СЦ (превод), 4. Нейно величество. Техни величества.
ВЕЛИ`ЧИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Качество на велик, което внушава преклонение и дълбоко чувство на уважение. Величието на духът на Левски е в неговата възвишена простота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 369. Ти си оная благословена земя [България], която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие. Л. Каравелов, Съч. II, 28. Дай боже всекиму да изпита такива блажени чувствувания, каквито аз изпитвах, като наближавахме Ниагарския водопад, а още повече — когато блесна с всичкото си величие пред очите ми това чудо на природата! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 54. Нощта беше тъмна. Горите забучаха. Сблъскаха се зловещи бързи светкавици без гръм. За миг се разкриха старопланинските върхове в страхотно величие. А. Каралийчев, С, 13.
2. Обикн. Ирон. Издигнат в обществото човек. В полукръглия мавзолей дълбоко под земята мраморът се е втвърдил над саркофазите с чертите на лицата и формите на тялото на погребаните тук величия. Няколко династии са наредени една до друга във вечния мир. Н. Инджов, ПП, 125. „… Доктор… Може ли пък да излезе някое величие, някой силен на деня, дявол да го вземе“ — мина през ума на Гугучков и раменете му изведнъж се отпуснаха надолу. Д. Калфов, Избр. разк., 17. Освен тези добре познати на тебе величия в пределите на България, над яслите на демократическия клуб изгря нова звезда. Хр. Смирненски, Съч. III, 56. Той [Бешков] беше типичен рожденец на селската покрайнина, когато хванеше народната свирка или тъпана, и роден европеец, когато с вълшебната си писалка изписваше безлични величия. Ал. Гетман и др., СБ, 303. — Ето, има една поверителна записка за вас от бившия ви помощник Нейчо Нейчев във връзка с онова неприятно срутване и във връзка с колата, която някакво местно величие ви е подарило, а нашият министър вече две години не й дава ход. А. Гуляшки, ДМС, 277.
ВЕЛИЧИНА` ж. 1. Мат. Физ. Общо название на количествено отношение между математически или физически обекти, напр. дължина, лице, обем, маса, тегло, време и др. По принцип ние считаме, че можем да измерим всяка физическа величина с каквато си искаме точност, стига само да разполагаме с необходимата за това фина апаратура. Л. Митрани и др., ЗМ, 5. То [човечеството] прониква в света на малките величини — в света на атома, в микрокосмоса. И. Спасова, ЧК (превод), 210. Променлива величина. Равни величини. Релативна величина. Неизменяема величина.
2. Разг. Размер, големина. Малката му хубава, аристократическа глава, бе несъразмерна с величината на снагата му. Ив. Вазов, Съч. XIV, 8. По-нататък стоят: свредли различна величина, канелки за бъчви и за каци. Л. Каравелов, Съч. II, 14. Плешката на лявото му рамо [на дядо Кольо] има белег от посечено, на величина колко един гущер. М. Георгиев, Избр. разк., 156. Салонът е просторен, с гладки стени, по които са нарисувани грамадни по размер картини, изобразяващи някогашния американски бит: ..; най-после в естествена величина портрета на Вашингтон. Г. Белев, КВА, 70. Погледнеш и едновременно виждаш стотини параходи от всевъзможна величина и конструкция, порят наляво и надясно водите на триединия град. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 37. Дръвото, на което ся ражда кахве, .. е на различна величина, а обикновено достига от 12-15 фута длъжина. БКн, 1859, кн. 1, ч. II, 338. Тие [цветовете на чаевия храст] имат бял цвят, биват шестоперни, появляват са през есента, по своята форма и величина приличат на шипки, но миришат слабо. Знан., 1875, бр. 13, 204.
3. С предл. от и съгл. опред. Значимост по отношение на духовни качества, заслуги към обществото или дела в дадена област. Главната роля Кориолан се изпълнява от големия ни артист Сава Огнянов .. Неговата игра в Кориолан, .., за лишен път ни показва, че ние имаме един артист от европейска величина. БР, 1931, кн. 7, 255. Неговата [на Б. Шивачев] остра, критична мисъл, широката му ерудиция и будното му социално чувство го сочат като писател и публицист от голяма величина. Н. Йовчев, БШ, 6-7. Писателското дело на Каравелов, толкова значително по своята величина и влиянието си върху духовете на съвременниците му, има не по-малко значение върху развитието на българския книжовен език. Б. Ангелов, ЛС, 215. Малцина са българските писатели от величината на Й. Йовков, които са били през целия си живот толкова близо до народа, както е бил той. С. Северняк, ОНК, 200.
4. Прен. Обикн. със съгл. опред. Лице, изтъкнато в обществото със своите заслуги в духовната област. Младият адвокат Баръмов, .., не можеше да си спомни такъв поет. Венецов! .. А сигурно е някаква литературна величина, щом от София е тръгнал по сказки и четения. Г. Караславов, Избр. съч. II, 45. — Не се смятам за никаква звезда, за никаква величина. М. Радев, СР, 124. Памятникът на известния музикант Малер във Виена ще бъде открит през време на Бетховеновите тържества. По тоя случай е издаден позив към културния свят, подписан от първите европейски музикални величини. К, 1026, бр. 99, 3.
◇ Звездна величина. Астрон. Мярка, която характеризира силата, степента на светлина и блясък на звездите.
Неизвестна величина. 1. Мат. Величина, чиято количествена стойност не е изразена с число и трябва да бъде изчислена при решаването на числен израз, уравнение или функция. 2. Книж. Казва се за нещо, за което няма достатъчно сведения, знания, поради което не може и да се правят предположения. Аз също съм реален политик, няма да боравя с неизвестни величини. В политиката, .., има едно златно правило: най-често надвива този, който пръв удря. Ем. Манов, ДСР, 157.
ВЕЛМО`ЖА, -та, м. Истор. Болярин, който е участвал от IX до XIV в. в държавното управление на България. Той на здраво вече мисли за царската корона: търси вече верни приятели и предани другари между велможите. В. Друмев, И, 14. От вестите, които имаше, великият войвода очакваше, че тоя бунт ще се превърне във вътрешна война между Василия и дигналите се открито срещу него велможи. Д. Талев, С II, 94. Велможата излезе. Ханът се обърна към посланиците. Ив. Вазов, Съч. XIV, 97.
ВЕЛМО`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Истор. Прил. от велможа. Не е чудно самият цар да ги прочете [стиховете], да разбере кому и защо съм ги писал. Ще науча баща ми и всички велможни синове, които и без това ме гледаха като бяла врана. Ем. Станев, А, 26.
ВЕЛМО`ЖЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от велможа. Внешна слава, .., велможеско великолепие, но бедност и нагота в общото людство, ето, в кратце, блестящий, но тесен круг, в който ся е ограничавала въобще деятелността както на нашите праотци .., така и на другите, .., народи. Ч, 1871, бр. 11, 325.
ВЕ`ЛНЕ нареч. Диал. Много, твърде; велно. Имаш сина, среброглава, / среброглава, златнокоса, / дай го, дай го, дай го бане, / цар да бъде, бан да бъде. / — Имам, имам, .., / але ми е велне младо, / велне младо, та глупаво, / не че може войска реди. Нар. пес., СбАИ, 94.
ВЕ`ЛНО нареч. Диал. Много, твърде; велне. Баневица отговаря: / — Хей фала ви, харамлии, / .. / ни ме млада погубете, / ни ме млада заробете! / Нал айдете да ви водим, / да ви водим бану двори, / бане ми йе велно младо, / велно младо та глупаво, / голем че ви дар дарити. Нар. пес., СбНУ XLIII, 508.
ВЕЛОБО`Л м. Спорт. Колобол.
— От вело (сипед) + англ. ball ’топка’.
ВЕЛОСИПЕ`Д м. Превозно средство с две, а понякога и с три колела, което се язди и се привежда в движение с крака; колело. Ян Бибиян се качи на велосипеда и с всички сили замина за града. Елин Пелин, ЯБЛ, 22. Изведнъж велосипедът, който беше изправен до стената, лекичко се хлъзна напред и едното му гумено колело застъпи дългата опашка на подлеца. Ив. Остриков, ОП, 44. Двамата ухилени до уши махнаха с ръка и натиснаха педалите на велосипедите. П. Спасов, ХлХ, 55.
— Фр. vélocipède.
ВЕЛОСИПЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до велосипед. Златан вече знаеше, че другарят му има в София велосипедна работилница, която сега бе оставил на наемния си работник. П. Вежинов, ВР, 79-80. Велосипедна гума.
ВЕЛОСИПЕДИ`СТ м. Лице, което кара велосипед; колоездач. Мина четвърт час и нищо особено не се случи. Отвреме-навреме някой случаен минувач прекосяваше улицата, някой велосипедист подрънкваше разсеяно със звънчето си и отново наставаше тишина. П. Вежинов, СО, 98. През войната и веднага след нея интересът към велосипеда се засили .. Велосипедисти имаше тогава повече от сега. П. Мирчев, СЗ, 36. И велосипедистите даже стъпват тежко на педалите, когато пред тях се изправя стръмнината пред площада на Невски. П. Вежинов, ДВ, 113. За един час по булевард „Руски“ преминаха само трима велосипедисти .. Така се очертаха двата проблема — за качеството и количеството на произвежданите у нас велосипеди и за необходимите привилегировани пространства за велосипедистите. О, 1977, кн. 10, 16.
ВЕЛОСИПЕДИ`СТКА ж. Жена велосипедист.
ВЕЛОСИПЕ`ДЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от велосипед; малък велосипед. Момченцето беше смазало нос до витрината и жадно гледаше велосипедчето с три колела. М. Грубешлиева, ПИУ, 226.
2. Играчка, която представлява малък велосипед. На една от скамейките в посипаните с пясък алеи стояха забравени детски играчки: малко дървено велосипедче и тенекиена кофичка с лопатка. Д. Димов, Т, 311.
ВЕ`ЛПАПЕ неизм., ср. Мек вълнообразен картон, който се употребява за опаковка; гофриран картон. Постигнатото през последните години при изработването на различни видове хартия, картони, велпапе, транспортни и потребителски опаковки е значително.
— Нем. Wellpappe ’хартия на вълни’.
ВЕ`ЛТЪР, -ът, -а, мн. няма, м. Вид пресована текстилна тъкан, предназначена за облицоване на стени или за подова настилка. След двадесетина минути влязохме във фоайето, обзаведено с вкус: мокет на пода, стените — облицовани с велтър и дървена ламперия, мека мебел, телевизор, вестници върху масичките. Е, 1979, бр. 20, 2.
ВЕЛУ`Р м. 1. Вид памучен или вълнен плат с гъст мъх от едната страна. Текстилната фабрика „Георги Димитров“ е изложила 56 десена в 87 разцветки и 20 едноцветни кадифета и велури. ВН, 1959, бр. 2234, 1.
2. Специално обработена кожа с мъх откъм лицевата страна; шведска кожа. Сако от велур.
— Фр. velours.
ВЕЛУ`РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от велур. Високата му велурена шапка с широки поли, хубаво изпънати по края с тел бе украсена с бяло щраусово перо. В. Геновска, СГ, 7. Той се вслуша в лекото скърцане на велурените си обуща. Ем. Станев, ИК III и IV, 352. Рожи беше облечена с бледосиво астраганено палто, шапка и маншон от същата кожа и сиви велурени ботушки. П. Славянски, ПЩ, 294.
ВЕ`ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. 1. Диал. Говоря, казвам; велям. — Руже, като се освободи Македония, тоя аскер ще се махне оттук. — И татко вели така. Д. Талев, И, 300-301. Търпение, търпение, той не слушал що му велела жената му. Нар. прик., СбНУ XIV, 112. Татко му му велеше: / „Море синко, маленък! / Още си ми маленък, / не ти требит девойка“. Нар. пес., СбБрМ, 490. • Нар.-поет. вели-говори или вели-отговори. Насреща са му три моми. / Първа му вели-говори: / „Вземи ме мене, Иване“. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 30. Кючюк Стефан вели, говори: / — Уйчо ле, Хаджи Димитър, / елате ми глава отрежете, / турски ме раци не дайте! Нар. пес., СбНУ XLIII, 448. На кукувица си вели, / вели-отговори: / — Кукувице мъри, / .. / Не виде ли, мъри, / нейде мое майка. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 52.
2. Остар. и диал. Заповядвам, повелявам; велям. После няколко дена умряла вдовицата, която боляринът, като погребал, как що вели дълг християнски, зел Стоянчето дома си. А. Хаджоглу, ББ, 89. — Дохождат, господин капетан, дохождат двама люге, страшни, захващат да ме удрят в главата и велят: писувай — и аз писувам .. Й. Йовков, Разк. II, 85. веля се страд.
ВЕЛЯ` частица. Диал. Дори, даже; биля. Я му сборувам за негово добро, а он веля ме не чуе. Т. Панчев, РБЯд, 49.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЕ`ЛЯМ, -яш, несв., прех. и непрех. Диал. Веля.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВЕ`НА, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. Вехна. — Сбогом, Герчо! — Сбогом, момичета! — На` ти здравец, да си здрав! — На ти невен, да не венеш! Елин Пелин, Съч. V, 97. Духа есен, жално стене, / всичко млъква, чезне, вене. Ив. Вазов, Съч. V, 107. Третя пролет стана как съм на чужбина, / булче чака война, майка чака сина… / Аз на ум ги имам, те на сърце мене: / с мисли ум се бие, в скърби сърце вене. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 76. Она Невену говори: / „Вени, не вени, невене, / ка венеш тизе у мене, / така да вене млад Стоян“. Нар. пес., СбНУ XLIV, 267.
ВЕ`НА ж. Анат. Кръвоносен съд, по който кръвта се движи от периферията на тялото към сърцето. Лицето на генералния директор почервеня от внезапна ярост, което му се случваше много рядко, и вените на слепите му очи се издуха. Д. Димов, Т, 261. Изпъкналата вена, която разделяше на две високото чело от носа до правата черна коса, се свиваше и от лицето изчезваше строгостта и упоритият заповеднически вид. Д. Добревски, БКН, 8. Кажи ми, Родино, за тях и за мене / не е ли еднакъв света? / Нали и в мойте, и в техните вени / еднакво е топла кръвта? Д. Дамянов, ПОС, 51.
◇ Разширени вени. Обикн. мн. Разг. Варици. Страдаше [Параскева Паскалева] от гръдна жаба и разширени вени. В. Пламенов, ПА, 29.
— Лат. vena през рус. вена.
ВЕНГЕ`РА ж. Остар. Домашна забава с музика и танци. Утре бал ще има — / други ден — венгера. Ив. Вазов, БМ II, 126.
— От пол. węgierka ’танц’, през рус. венгерка.
ВЕНДЕ`ТА ж. Книж. Кръвно отмъщение, обичай на островите Сардиния и Корсика до началото на XX в.
— Ит. vendetta.
ВЕ`НДИ мн. Истор. Венеди; венети, винди.
ВЕ`НДСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от венди.
ВЕНДУ`ЗА ж. Употребявана при простуда специална стъклена чаша, която вследствие разредения в нея въздух прилепва плътно върху тялото и причинява загряване, привличайки кръв към повърхността на кожата. Старият Синап се залежа повече, отколкото очакваха, и стана тежест на целия дом. Дълбока, мъчителна кашлица го разтърсваше. Не помогнаха нито пресните овнешки кожи, нито вендузите. Г. Караславов, СИ, 267.
— От ит. ventosa през гр. βεντοῠξα. — Практическа медицина (прев.), 1845 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 233).
ВЕНДУ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Прил. от вендуза.
ВЕНЕ`ДИ мн. Истор. Най-старото общо название на славянските племена, населявали земите западно от Висла и крайбрежието на Балтийско море; венди, винди, венети.
ВЕНЕДИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Венециански. На всяка косица, дето се свършваше плитката, беше завързано с червен копринен конец, пресукан със златен, и на ключа висеше по една бадемлия венедишка жълтичка. Ц. Гинчев, ГК, 20. Намери ми, моля та, ако мож и други огледала, даже венедишки, които да имат таквоз съвършенство. Ч, 1875, бр. 1,44.
— От гр. βενετικός през тур. venedik. — Друга (остар.) форма: вене`тички.
ВЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Остар. Прил. от вена; венозен. До тия мехурчета у белий дроб пристига из сърцето венната кръв, а из дихателната тръба приходи въздух. Й. Груев, Лет., 1869, 89.
ВЕНЕ`РА, мн. няма, ж. 1. Най-ярко светещото небесно тяло след Слънцето и Луната, втора по отдалеченост от Слънцето планета (след Меркурий) и най-близка до Земята.
2. Римско название на гръцката богиня на любовта Афродита.
— От лат. Venus, -eris през рус. Венера.
ВЕНЕРИА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с планетата Венера. При едно завъртване на Венера около Слънцето, тя се завъртва около 24 пъти около оста си, т.е. една „венерианска“ година се състои от 24 венериански денонощия. ВН, 1961, бр. 3048, 4.
ВЕНЕРИ`К, мн. -ци, м. Човек, болен от венерическа болест.
ВЕНЕ`РИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с богинята Венера. Венерин храм.
◇ Венерин косъм. Бот. Декоративно вечнозелено растение с дребни полукръгли перестоназъбени листенца, разположени на дълга тънка дръжка, използвани в народната медицина като лекарство против кашлица. Adiantum capillus veneris.
ВЕНЕРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Венерически.
ВЕНЕРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет. Венерическа болест. Мед. Общо название на трите болести (сифилис, гонорея и мек шанкър), които се предават предимно по полов път. Градоначалникът нарежда: никоя певачка, келнерка или служителка в кафене да не получава право да упражнява занаята си, ако не представи медицинско удостоверение, че не страда от венерически болести. К. Странджев, ЖБ, 89.
ВЕНЕРОЛО`Г, мн. -зи, м. Мед. Лекар, специалист по венерология.
ВЕНЕРОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Мед. Дял от медицината, който изследва симптомите на венерическите болести и методите за тяхното лечение.
— От лат. Venus, -cris ’Венера, богиня на любовта’ + -логия.
ВЕНЕ`ТИ мн. Истор. Венеди; венди, винди.
ВЕНЕ`Ц, мн. -нци, след числ. -неца, м. 1. Изплетен кръг или дъга от цветя и клонки, който се носи на главата за украса или се поставя на гроб, паметна плоча и др. Магдалина безгрижно пасла бащините си кози по тия планински поляни, брала горските цветя, правила венци и китки и пяла. Елин Пелин, Съч. I, 105. Трогателни, но къси и прости са тия следсмъртни обреди на бойното поле. Няма речи, няма некролози, венци. Й. Йовков, Разк. II, 146. Прекрасни венци окичваха вратите, прозорците и катедрата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 67. Плетете венци и китки / да кичим глави и пушки! / И тогаз с венец и китка / ти, майко, ела при мене. Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Вило моме зелен венец, / пол го вило полгодина, / цял го вило за година, / си го кладе на главица. Нар. пес., СбБрМ, 472. Полагам венец. • Обр. Над широкото поле, заградено с венец от сини далечни планини, трептеше адска марана`. Елин Пелин, Съч. I, 17.
2. Обикн. мн. Корона, която се слага върху главата на всеки от младоженците при венчален обред. — И девер нямате, и венци нямате, и черква няма! Каква венчавка тука? — каза троснато попът, посъвзел се вече. Ив. Вазов, Съч. XIV, 52. — Дядо попе, ще река, ти си ни венчавал, кръстник, ти ни си държал венците… и ще им разправя всичко, всичко, от игла до конец… Й. Йовков, А, 84. Чорбаджийските щерки й завиждаха и я мразеха, че им отне най-желания ергенин, а старите чорбаджийки кривяха устни, мръщеха се недоволни: невестата, още щом се върна от църквата — свали сватбения венец от главата си, а сега, вместо да стои права до стената там, .. — седна и тя наред с гостенките. Д. Талев, ПК, 420-421. — Снощи си ма калесали / .., / булка да венчая, мамо, / мойто първо либе. / .. / — Като венци слагаш, Герге, / люто да въздъхнеш, / като венци дигаш, Герге, / люто да я кълнеш. Нар. пес., СбНУ XLIII, 549.
3. Само ед. Обикн. със съгл. опред. Украшение за глава във вид на корона или металически кръг, което се слага тържествено при коронация или при присвояване на високо звание. — Той може да завиди на силата ти, да те предаде. Той може да се продаде на тия ромеи, заради които ти му даваш царски венец. А. Дончев, СВС, 193. И разчу се между боляри и духовници, че царят ще снеме венец и ще отстъпи престол на брата си. Н. Райнов, КЦ, 22. — Тяхната благословия и свещеническият венец, който те ще ми дадат, за мене ще бъде проклятие и синджир на носа. Д. Талев, ЖС, 230. Императорският венец на Симеона сочил на българските господари към цариградския престол; а царската титла на Петра, който бил припознат фактически от Византия, са преобразили на празен звук. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 13.
4. Изработено от сребро или злато украшение или изписано сияние, ореол около главата на светец в икона. Изтриваха с кърпа иконите и златните и сребърни венци по тях. Ив. Вазов, Съч. XIII, 99. Та той й някаква икона подарил. И златен венец. Й. Йовков, Ж 1945, 153. Небето се отвори и дядо господ, голям, много голям, се спусна към земята, със златен венец на главата. Елин Пелин, Съч. II, 41. Няма светец без венец; / няма дявол без рога. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 229.
5. Прен. Обикн. с несъгл. опред. Успешен завършек на значително и трудно дело. Последваха щастливи години, пълни с любов, щастие и богатство, а двете деца — .. — бяха венецът на всичко. М. Марчевски, П, 108. Разбира се, аз нямах нищо против това, дори щях да се радвам, ако Дашев разкриеше нещо ново за богомилите .. Това щеше да бъде венецът на живота му. М. Марчевски, ТС, 128. // Най-хубавото и най-ценното, с което се завършва редицата от еднородни неща. Поетът ни е запазил тая хубава Рила планина с нейните столетни девствени гори. Тая Рила планина, която е венец на българските планини. Ив. Вазов, Съч. XV, 18. Землеописанието трябваше да се издаде, за да се подготви още по-добре читающата публика да разбира това, което Фотинов мислеше да постави във венеца на своето дело „Любословието“. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 674.
6. Прен. Награда, слава, прослава. Писмото на Иречек бе ми изпратено от Виена през време на Балканската война .. Ще го публикувам тук в пълния му текст не толкова за високата оценка, която дава на моя труд — макар тя да ми иде от такава личност като венец, — колкото за да знае българската общественост благопожеланията на Иречек към българския народ. С. Радев, ССБ II, 654. Нека други се радват на литературен успех: животът може и без венци да се живее. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 398. Борбата ни свещена и велика / венци на родината ни спечели. Ив. Вазов, Съч. V, 14. Напред, о напред за народното благо! / Напред, о вий славни борци! — / По-скоро вий давайте мило за драго: / Триумф вас ви чака, венци! К. Христов, ВС, 67.
7. Анат. Месестата обвивка на челюстта при корените на зъбите. Ухилен, озъбен, с изскочили навън месести венци, той се обърна почти несъзнателно назад към трибуната. Д. Калфов, Избр. разк., 317. — Щом е на петнайсет години, няма да е лоша! — засмя се Емин ага тъй, че острите му зъби се показаха чак до венците. Ст. Дичев, ЗС II, 286. Нахвърляше се [кучето] върху всеки минувач и яростно лаеше, като наместо зъби показваше посинелите си венци. Й. Йовков, Разк. I, 18. Венецът на горната челюст се е подул.
8. Метеор. Светъл кръг около слънцето или около луната; корона. Към слоестите облаци от горния слой се отнасят перестослоестите облаци във вид на тънка, почти прозрачна покривка. Тези облаци често предизвикват особени оптически явления в атмосферата — хало или венец — светли кръгове около слънцето и луната. П. Мирков, А (превод), 48.
9. Геол. Земни или растителни образувания, разположени в редица като стена в подножието на възвишение. От него [градището] се вижда венец от скали, а под тях седловина, наречена Урвич. Ст. Михайлов, БС, 158. Най-интересното място в Калугерица се намира горе високо под самия венец на скалите в местността Кирика. Ст. Михайлов, БС, 20. На редица места се срещат причудливи скални венци и многобройни пещери. Отеч., 1978, кн. 6, 19. Варовиците и варовитите пясъчници формират повърхността и красивия венец на Франгенското плато. ПЗ, 1981, кн. 10, 20.
10. Техн. Зъбчато колело на велосипед, мотор и др. М. Д. продължи да печели преднина, показвайки отличен стил в ездата, но пред с. Драганово той получи повреда във венеца на задното колело и бе принуден да движи през цялото време краката си. РД, 1950, бр. 260, 3.
11. Диал. Сплит от лук, царевица, чушки и др.; везаница1. Виждаше се купчинка картофи, венец от едри глави лук — това бяха продуктите за цяла седмица. М. Марчевски, МП, 7. Цели коли кръмно цвекло, венци лук, а с картофи напълниха малкото хамбарче, дето слагаха прибраното жито за семе. Кр. Григоров, Н, 114. А я виж венците, венците царевица, дето сме закачили… Като загорски класове станаха… Кр. Григоров, Н, 53.
12. Диал. Изпъкнал и нашарен кръг около устието на съд. Щом взе да се показва врелец и взе да избива ключ, Ганчо възви веригата с ръка и не оставяше на чорбата да прехвърли венеца на бакрача. Ц. Гинчев, IК, 69. Недялко му подаде галошите и мрените и той ги изсипа в котела изцяло, който го напълни до под венеца. Ц. Гинчев, ГК, 69.
13. Остар. Бот. Венче (в 3 знач.). Типичната форма на цветовете [на летния хризантем] е бяла с жълт венец извътре. Гр., 1909, бр. 9, 139.
◇ Лавров венец. 1. Венец, който се дава за награда или в знак на прослава. Паметника на поета Виргилий е поставен вече в Мантуа. Поета е изобразен като че ли чете стихове. На главата си има лавров венец. К, 1926, бр. 74, 2. 2. Прен. Ритор. Слава, прослава. Тогава Столетов, наший генерал, / ревна гороломно: „Млади опълченци, / венчайте България с лаврови венци! / На вашата сила царят повери / прохода, войната и себе дори!“ Ив. Вазов, Съч. I, 204.
На венец. Във форма на кръг или дъга. Косатник е сплетената коса, пусната на една, три или осем плитки, или пък завита на кок или на венец върху цялата глава. Й. Вълчев, РЗ, 112. Настане нощ, огньовете опасват хълмовете на венец, / и чак в зори един след друг изгасват, / и на изток руменец. Т. Харманджиев, П, 58.
Русалски венец. Етногр. Венец или китка цветя, свързани с традиционните народни вярвания и обичаи през русалската неделя, която започва в понеделник на Свети дух.
Трънен венец. Книж. Мъка, страдание, изтезаване (от евангелската легенда за венеца от тръни, който бил поставен на главата на Христос, преди да бъде разпънат). Оказа се, че това не е някаква леконравна бонвиванка, .., а е една дълбоко трагична натура, понесла кръста и трънения венец на голямата любов. М. Кремен, РЯ, 469.> Като венец <на всичко>. Разг. Употребява се като израз на възмущение към последното неприятно нещо от поредица неблагоприятни и неприятни случки. И като венец на всичко това този господин има доблестта да говори за разбирателство между народите .., в смисъл най-после народите да разберат, че с бизнесмените на САЩ шега не бива. Ст, 1970, бр. 1252, 1. Като венец на мерзостите си към него взе, че му задигна и тлъста сума и повече не се весна.
Под венец, невяста. Диал. Току-що омъжена (невяста). Прекараа три синджире робе: / пръви синджир под китка девойки, / втори синджир под венец невести, / трети синджир под мустак юнаци. Нар. пес., СбНУ XLIV, 32.
ВЕНЕЦИА`НИН, мн. венециа`ни, м. Остар. Венецианец. Той [Константин XI] едвам можел да извади до 7000 ратници. Само едни генуезци и венециани му пратили на помощ няколко галери. Т. Шишков, ИБН, 287. И сетне влезе в служба при свой един роднина мореплавател, та обикаляше по морето да се бие понякога с венецианите, понякога с турците. П. Кисимов, ОА I (превод), 3.
ВЕНЕЦИА`НЕЦ, мн. -нци, м. 1. Истор. Жител на средновековния град-република Венеция, който се намирал в североизточната част на днешна Италия. Преди осем столетия една нощ, .., под клоните на хилядолетника прекара венецианецът Марко Поло, пътешественикът, който първи разказа на европейците за великата китайска земя и нейния народ. А. Каралийчев, ТР, 84. Вие сте търгували и с венецианци и генуезци. Д. Спространов, С, 130.
2. Лице, което е родено или живее в днешния град Венеция.
— Ит. от собств.
ВЕНЕЦИА`НКА ж. 1. Истор. Жителка на средновековния град-република Венеция. Най-хубавите благородни венецианки са считали за чест да му [на Тициано] служат за модели. К. Величков, ПССъч. III, 216. А долу са минавали една след друга черните гондоли, / и често се подигал крайчеца на златотканите реси, / и не една ръка лилейна блясвала заголена, / и не една венецианка — със златистоогнени коси / прекрасна — мамела към приказната нощ загадъчния лорд, / изгнаника, разочарования Чайлд Харолд. Е. Багряна, ЗМ, 53.
2. Жена, която е родена или живее в днешния град Венеция.
ВЕНЕЦИА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. 1. Истор. Който се отнася до средновековния град-република Венеция. Три от най-големите и великолепни дворци, венециански, фарнезки и дворецът на канцеларията са построени с камъни, мермери и стълпове, извлечени от Колизея. К. Величков, ПССъч. III, 10. Венецианска школа в живописта. Венецианска школа в музиката.
2. Който се отнася до днешния град Венеция. Останалото отрано без майка момче почти не мислело за училище и всичките си знания придобивало от венецианските площади, кейове, мостове и черкви. К, 1963, кн. 1, 42.
3. Който е направен от специално стъкло, получено предимно чрез надуване, чието прочуто производство е започнало още от края на XIII в. във Венеция. Той бавно и внимателно напълни с червен шербет една тумбеста венецианска чаша и я подаде на бея. Д. Мантов, ХК, 85. Венецианското огледало, сякаш направено от синкав лед, лимонът, трите врати, килимът, стенният часовник и висящата лампа — всичко беше все същото. Ем. Станев, ИК III, 176. Венециански полилей.
◇ Венецианска вечер. Вечерно карнавално увеселение край езеро, река, море. Вечерта в морската градина бе уредена венецианска вечер.
Венецианска мозайка. Монолитна подова настилка от циментов разтвор и мозаечни камъни с форма на неправилни триъгълници или многоъгълници. В долния етаж на сградата, .. е обзаведена оригинална закусвалня. Подът й е застлан с венецианска мозайка, около стените са поставени тапицирани корабни пейки. ВН, 1963, бр. 3735, 2.
Венециански прозорец. Голям прозорец от три части, средната от които е обикновен прозорец, а страничните са полупрозорци.
ВЕНЕЦУЕ`ЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Лице, което по произход е от основното население на Венецуела (държава в Южна Америка). Той е венецуелец, но живее в родината на жена си Бразилия.
2. Гражданин, поданик на Венецуела.
ВЕНЕЦУЕ`ЛКА ж. 1. Жена, която по произход е от основното население на Венецуела.
2. Гражданка, поданичка на Венецуела.
ВЕНЕЦУЕ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Венецуела и до венецуелец. Латинска Америка е заредена с революция от самия страшен и жесток живот на народите в този континент. Искрата за възпламеняване е в умовете и сърцата на венецуелските и боливийски селяни .., на чилийските и бразилски миньори. В. Йосифов, Избр. тв I, 190. Венецуелската парична единица се нарича боливар.
ВЕНЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Бот. Който се отнася до оцветените листчета, съставящи венчето на растение. Венечни листчета.
ВЕ`НЗЕЛ м. Знак, който е съставен от художествено преплетени начални букви на име, название и пр.; монограм. Един ден преди да тръгне, Дончо й донесе златен пръстен, на който бе изработен вензела им. Ив. Вазов, Съч. VIII, 99. Капитанът сега е знаменитост, кралицата му подари сабя с вензел. Н. Антонов, ВОМ, 119. Кадир ефенди се настани зад бюрото и посегна към златната си табакера с вензела на султана. Д. Спространов, С, 121. На другия ден Матей Матов получи сребърна табакера с вензел и корона над буквата Ф. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 381.
— От пол. węzel ’възел’ през рус. вензель.
ВЕ`НЗЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от вензел. Вензелно име.
ВЕ`НИЧКА ж. Умал. от вена. Една веничка на сляпото око бележеше ускореното биене на сърцето. Но какво имаше тук за вълнуване? П. Вежинов, НС, 138. Нито една веничка не трепваше на лицето на Васил. М. Грубешлиева, ПИУ, 110.
ВЕ`НО`, мн. няма, ср. Остар. 1. Откуп или дар, който младоженец дава на родителите на невястата; венчанина, прид. Първият девер Боян подаде обеци от тежко злато, .. Докато девойките настояваха за още откуп, Велислава се питаше какво ли вено е отделил Боян за нея. Б. Смилова, ДСВ, 137. Предлежеше [предстоеше] да оженя едната от сестрите си, която искаше един момък, но с условие да земе и едно малко вено. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 8.
2. Зестра. Просякът погледна парите продължително и нещо заигра в скулите му, сякаш си преглъщаше слюнките. — Не ща, не ми трябват — и той [дядо Кузман] ги бутна с ръка. И да е на купец някой — на болярин изедник, просто да ти е, а то, я скътани пари, я невестино вено. Ст. Загорчинов, ДП, 477. Константий ся бе жално оплакал на Атила, и му ся бе топло помолил да го не остави тъй обезчестен, но да удължи Теодосий, или пак нея жена да му даде, .., или друга някоя, която би му принесла едно богато вено. Г. Кръстевич, ИБ, 339.
◇ Момино вено`. Диал. Откуп или черпня, която младоженец-другоселец дава на ергените от селото на невястата.
ВЕНО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който е на вена, свързан е с вена. Керанов .. с принудена леност на лицето, наситено с венозна кръв, седеше в предното дворче върху един пън пред куп кленови храсти и пресяваше с решето житни смески. Д. Вълев, Ж, 106. Газираната Софийска минерална вода, според проф. Грьодел, възбужда апетита, увеличава диурезата, .., спомага за венозния отлив. БНТ, 1941, бр. 215-216, 6. В кръжока по болнична хирургия е конструиран пневмограф и е модифициран апарат за измерване на венозното налягане. ВН, 1960, бр. 2675, 1.
2. Който се отнася до вена. Тя прави най-добре венозни инжекции. М. Радев, СР, 42.
ВЕНО`ЗНО. Нареч. от венозен. — Няколко души от техните прекараха ден-два в лазарета. Слагаха им венозно гликоза и ги оправиха. С. Северняк, П, 193. Инжекцията трябва да се постави венозно.
ВЕНО`К, мн. -нци, м. Диал. Венец. Де минало / едно лудо младо, / де минало, / мирно не минало: Земало е / моми шарен венок. Нар. пес., СбНУ XLIV, 371.
ВЕНТИ`Л м. 1. Техн. Приспособление към тръбопровод, което затваря и отваря или само притваря някакъв отвор и по този начин регулира притока или оттока на вода, пара, газ и пр.
2. Техн. Стесн. Приспособление към вътрешна гума на автомобил, велосипед и др., което позволява да се вкарва в нея въздух, но не пуска въздухът да излиза обратно. — Можех да демонтирам гумата и аз! — мънка по едно време. — Ти? — Че защо не! Или вентилът изпуща, или пък вътрешната е спукана! Тарас, СГ, 27.
3. Муз. Род клапани в духовите инструменти за изменение височината на звука.
— Нем. Ventil.
ВЕНТИЛА`ТОР м. 1. Апарат, уред с въртящи се перки, който служи за смяна на въздуха чрез образуване на въздушно течение, обикн. в закрито помещение. Помещението представляваше вестибюл с няколко бюра за по-дребните чиновници. На тавана му се въртяха бавно крилата на голям електрически вентилатор, който раздвижваше въздуха, но не докарваше никаква прохлада. Д. Димов, Т, 453. Въпреки всички удобства, въпреки мекото легло с лек балдахин, който се поклаща от освежителното подухване на вентилатора, кабината на всеки пътник е малка затворническа килия. Св. Минков, ДА, 12. Горещо и влажно. Задъхваме се от горещина, сякаш чаршафите ни са подгизнали от вода. Вентилаторите шушнат монотонно и облъхват с въздушната си струя ту едното, ту другото легло, но напразно. П. Бобев, К, 58.
2. Рядко. Отвор на покрив или на стена, който служи за проветряване; отдушник. Стаята нямаше никакъв прозорец. Осветляваше се с електричество, а се проветряваше чрез малък вентилатор със замрежена дупка. Г. Белев, КВА, 303.
— От лат. ventilator ’отвевач при вършитба’ през нем. Ventilator.
ВЕНТИЛА`ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от вентилатор. Вентилаторно устройство. Вентилаторно помещение. Вентилаторна уредба. Вентилаторна перка. Вентилаторна сушилня.
ВЕНТИЛА`ТОРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вентилатор. Без палто, по бяла риза със запретнати ръкави, той движеше пред лицето си малкото вентилаторче, сякаш се пръскаше с пулверизатор. Г. Белев, КВА, 86.
ВЕНТИЛАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от вентилация. Из първия забой се кълбеше сиво-жълт дим, из тръбите фучеше въздух, задушливата мъгла сякаш бягаше от него и повлечена от течението, бавно се източваше през вентилационната шахта. X. Русев, ПЗ, 148. Вентилационна система. Вентилационна инсталация. Вентилационна тръба. Вентилационни уреди.
ВЕНТИЛА`ЦИЯ ж. 1. Проветряване на закрито помещение. Това стана в големия салон, в средата на чийто таван зееше четвъртита дупка за вентилация. Г. Краев, Ч, 169. Ще се задушат и хората, ако няма силна вентилация. К, 1963, кн. 2, 13. Вентилацията в забоя бе лоша; горе имаше силен вентилатор и белите ламаринени тръби слизаха чак до забоя, но разстоянието беше толкова голямо, че въздушният лъх едва се усещаше. ЛФ, 1958, бр. 35, 1.
2. Система от уреди за обменяне на въздуха в затворени помещения, минни галерии и др. — Ще вземем и проби от въздуха на тунела. Резултатите от газовия анализ ще ми дадат възможност да настоявам аргументирано за срочния ремонт на вентилацията. Й. Гешев, ВТ, 118. Въпреки сравнително добрата вентилация, която е монтирана в тунела, от гъстия прах едвам се диша. РД, 1950, бр. 244, 2.
— От лат. ventilatio.
ВЕНТИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Техн. Прил. от вентил. Следователно лампата притежава така нареченото вентилно свойство, т.е. пропуска ток само в една посока, и то когато анодът е зареден положително. Й. Венков и др., К, 206. Увеличените от атмосферната електрическа деятелност напрежения на електрическите системи биват намалени чрез специални съоръжения — главно вентилни отводи. НТМ, 1961, кн. 10, 27.
ВЕНТИЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Проветрявам нещо с вентилатор, вентилирам се страд.
ВЕНТИЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вентилирам и от вентилирам се. Институтът се е занимал и с проблемата за вентилирането на шосейните и железопътните тунели. ВН, 1958, бр. 2081, 4.
ВЕНТРА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мед. Коремен.
— От лат. ventralis.
ВЕНТРОЛО`Г, мн. -зи, м. Спец. Лице, което умее да говори като не движи или едва забележимо движи устните си и създава впечатление, че гласът му се възпроизвежда и излиза от стомаха, а не от гласово-говорния апарат; гастрилог.
— От лат. venter ’стомах’ + logui ’говоря’.
ВЕНУ`ЛА ж. Анат. Венозен кръвоносен съд, образуван от няколко артериални капиляра, които са преминали във венозни капиляри; малка вена. Артериалните капиляри, .., преминават във венозни капиляри със същия строеж, които от своя страна, обединявайки се, образуват така наречените венули. Ал. Гюровски, АЧ, 287.
ВЕНЦЕБО`Л, мн. няма, м. Болки на венците в устата.
ВЕНЦЕВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има формата на венец. Под източно влияние се тъкали великолепни копринени платове. Те били изпъстрени с цветни мотиви в кръгли венцевидни форми. Д. Велев, К, 14.
ВЕНЦЕНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който има венец или корона. Венценосният му син Срацимир не признава брата Шишмана за наследник, нито дори баща си, иска власт над цялата страна. Ем. Станев, А, 114. Венценосен цар.
ВЕНЦЕНО`СЕЦ, мн. -сци, м. Книж. 1. Коронована личност, цар. При източната вратня венценосците [царят и царицата] минаха между два реда просяци, забръмчали с благословии. Ив. Вазов, Съч. XIV, 12.
2. Лице, увенчано със слава и признание заради заслугите си към обществото. Един носител на трънен венец между венценосците, един апостол между апостолите, един светец между светците… Христо Ботйов. П. К. Яворов, Съч. III, 235. Новата читаеща публика обаче не го [Дим. Бояджиев] познава. Ето днес й се поднасят изгубените бисери на неговата префинена поезия и нейните отзвуци ще бъдат дълготрайни и неговото име трябва да бъде записано редом с имената на всички наши венценосци в литературата. Елин Пелин, ЕСМИ (Д. Бояджиев, С), 5.
ВЕНЦЕСЛА`ВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Книж. Изказвам хвалебствени слова за някого; възхвалявам.
ВЕНЦЕХВАЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Пресилена възхвала. За невиността на Яворов вече пишеха словоохотливо хора, които мълчаха, когато всички — .. — го смятаха за убиец. Но те бяха му простили, а и венцехваленията за един покойник се леят много лесно! М. Кремен, РЯ, 26. Венцехваленията и лигавенията пред царя нямаха нито край, нито мярка. Д. Казасов, ПВ, 588.
2. Хвалебствена тържествена песен, обикн. към древно божество; дитирамб. Старите гърци са пеели венцехваления за бога Дионис.
ВЕНЦЕХВА`ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Книж. Хваля прекалено, пресилено някого или нещо, обикн. без да има достойнства за хвалене. И това съвсем не значи, че венцехваля тази книга .. — аз дълбоко уважавам пишещия, който не се изтегля зад събитията, а ври заедно с тях. Б. Болгар, ОП, 7. венцехваля се страд.
ВЕ`НЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който е с формата на венец. Венцова структура. Венцови дървета.
ВЕНЧА`ВАМ, -аш, несв.; венча`я, -а`еш и венче`я, -е`еш, мин. св. венча`х, св., прех. 1. Извършвам църковен обред при сключване на брак. — Тогава иди при попа да ви помири. Той ви е венчал, той да ви съди. Елин Пелин, Съч. II, 150. — Ето свещеникът ще дойде за Гергьовден. Друг път кой знай кога ще дойде. Нека ви венчае на Гергьовден. Д. Талев, И, 305.
2. Кумувам. Чичо Бинбел се готвеше да венчава по Великден учителя за учителката. А. Страшимиров, К, 66. „Венчай куме, ама не въздишай.“ Л. Каравелов, Съч. II, 104. — Гледал съм на някоя сватба, кога Антица е венчавала: булката и младоженецът стоят пред вратата. Й. Йовков, ЧКГ, 112.
3. Короновам за цар. И наистина, напразно хористите на това учение, .., посягаха да уловят наследника на Мохамеда за ухото, да го доведат в Търново и да го венчеят за престола на Шишмановците. Хр. Ботев, Съч., 1929, 139-140. — Считай се вече за законен български цар. През коледните празници ще те венчая тържествено с короната на храма Св. Димитрий. Смилец-васалът умря. Ив. Вазов, Съч. XIV, 20.
4. Остар. Увенчавам. Христо Ботев ни е оставил като поет двадесет стихотворения. И най-великите поети обаче биха имали причина да му завидят за славата, с която го венчават тия стихотворения. К. Величков, ПССъч. VIII, 93. „Млади опълченци, / венчайте България с лаврови венци!“ Ив. Вазов, Съч. I, 204. венчавам се, венчая се и венчея се страд.
ВЕНЧА`ВАМ СЕ несв.; венча`я се и венче`я се св., непрех. Встъпвам в църковен брак. — Според мене, да оставят тая Милка свободна; защо да я насилват непременно да се венчава? — каза Кондов. Ив. Вазов, Съч. XXII, 135. — Да се изпълнят шест месеца, че да се венчаем и да се приберем като хората. Й. Йовков, ЖС, 40. През зимата Елка Божурова написа на майка си писмо, с което й съобщава, че се венчава за Милко Лютичев. Ив. Карановски, Разк., 67.
ВЕНЧА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от венчавам и от венчавам се. Планът му по-рано беше да иде у тях най-напред, да събуди майка си и да я помоли да благослови бъдещата си снаха, а оттам да повика поп Дима, .., и да иде в черква с булката си за венчаване. Ив. Вазов, Съч. XXV, 38-39. Запалиха свещите на полилея и под него се изправиха булката и младоженецът. Започна се венчаването. Й. Йовков, СЛ, 176. Кумът седеше на най-личното място .. и често-често дигаше чашата с вино: — Хайде, добре сте ми дошли! И да даде господ всекиму да доживее такива радости и да дочака венчаването на всички свои кръщелници… Г. Караславов, С, 101.
ВЕНЧА`ВКА ж. Църковен обред при сключване на брак. Сватбата трябваше да стане със сватовете, с кумовете, според обичая, каквато е била на времето и венчавката на баща му. Ем. Станев, ИК I и II, 158. Ала все пак в навечерието на самата сватба Беба и Буби вземат молив и бяла хартия и за стотен път правят сметка за хората, които трябва да бъдат поканени без друго на сватбарска трапеза след венчавката. Св. Минков, РТК, 124.
ВЕНЧА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с венчавка. Попът запрелистя требникът, за да намери молитвата за венчалния обред. Ив. Вазов, Съч. XIV, 52. За хубостта на младоженката не се говореше — хубостта й се виждаше, но по венчалното й облекло ахнаха всички жени; все в коприна, сърма и скъпи кожи. Д. Талев, ЖС, 467. Момичето облякло бялата копринена рокля. Майката извадила от скрина венчално було. Сл. Македонски, ЕЗС, 207. Аз чакам в бялата венчална дреха / да дойдеш ти — сънуван и обичан. Е. Багряна, ВС, 42. Тежат ми венчалните думи, / венчалният пръстен тежи. Н. Лилиев, С, 1932, 80.
2. Като същ. венчално ср. Разг. Свидетелство, което се издава от църковните власти за сключен брак. — Дай си бележника! — Какъв бележник? — не разбра доброволецът. — Ученическият. — Бе то, ако е за него бележник, аз още си го пазя, .. В сандъка съм го скътал, при кръщелните и венчалното. Ама не го взех. Ем. Робов, Ст, 1965, бр. 1006, 1.
ВЕНЧА`ЛНИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Венчилка (в 1 знач.), венчалница.
2. Младоженец.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЕНЧА`ЛНИЦА ж. Диал. 1. Венчалник (в 1 знач.). Като доде булка Сарафка, / че ми поиска ризата, / ризата венчалницата. Нар. пес., СбВСт, 543.
2. Младоженка (Ст. Младенов, БТР).
ВЕНЧА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Венчален. „Снао Елено, Елено, / оми се да та оплета / у деведесе редове, / па си са бело премени, / се у венчалска премена ..“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 208. Па я увели, увели / у нихни ладни зевници. / Саблече руфо венчалско, / облече руфо юначко. Нар. пес., СбНУ XLIV, 98.
ВЕ`НЧАМ, -аш, несв. и св., прех. Диал. Венчавам. А Йоване, домакине! / .., / ми те канят кум да бидеш, / кум да бидеш девет села / и да кърщаш и да венчаш. Нар. пес., СбБрМ, 377-378. — Бре фала ние, седмина брайкя! / Да не губиме момче сърбинче, / .. / да го водиме на наши двори, / да го водиме, да го венчаме, / да го венчаме за сестра Янка, /защо йе Янки много прилика. Нар. пес., СбНУ XLIII, 325. венчам се страд.
ВЕ`НЧАМ СЕ несв. и св., непрех. Диал. Венчавам се. Како дошел дено да се венчат, комшията пракя абер на попо: „Како знаеш, попе, да дойдеш, оти ете денеска ке се венчам.“ Нар. пес., СбНУ XI, 108. — Жетваре, мои радници, / поручайте си пладнина, / и ние че идеме със Стана / у село църква голема, / та двама да се венчаме! Нар. пес., СбНУ XLIII, 364.
ВЕНЧА`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от венчая като прил. 1. Който е встъпил в църковен брак. Венчаната двойка излезе от църквата.
2. Като същ. венчани<те> мн. Лица, встъпили в църковен брак. Малко да съм по-висока, / цели свет би изгорила, / .. / венчаните развенчала. Нар. пес., СбВСтТ, 493.
ВЕ`НЧАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Венчавка, венчаване. Дошле годежаре и поискале златната мома .. И когато да додат да я земат за венчане, майката зела златната мома, та я залупила под коритото, а другата натруфила за невяста. Нар. прик., СбНУ III, 187. Ка погледна Марко .. карая три синджире робе: / един синджир се млади девойки, / .. / у девойки мома заплетена, / заплетена мома за венчане. Нар. пес., СбНУ XLIII, 9. Сакали се Ирин и Иринка / сакали се, па се и взели. / Па тръгнали цръкви на венчане. Нар. пес., СбНУ XLIV, 206. Снощи Иве майкя венчавала / на венчане писмо достигнало: / „Ютро рано Иве да отива, / да отива премладо войниче.“ Нар. пес., СбНУ XLIII, 312.
ВЕНЧА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Венчавка. — Едвам можа да вземе и дотъкми от няколко места две хиляди наполеона, които донесе и ги начете на масата на годеника .. Ето от кои причини се забави днес венчанието. Ив. Вазов, Съч. X, 34. Пред самото венчание свещеникът изпитва сърцата на младоженеца и невястата да покажат пред цялата черква и да обявят как доброволно желаят взаимно да ся съюзят. З. Петров и др., ЧБ (превод), 148. След венчанието по обикновений религиозен ред в черквата, извождат младоженците и .. с песни и гайди отиват за дома на момъка. Ст. Шишков, ЖБ, 62. След като се армосат, прихождат по-близо до олтаря пред престола и се захваща венчанието по църковния ред. СбНУ VIII, 57.
ВЕНЧА`НИНА ж. В едновремешния народен бит — откуп, който младоженецът дава на родителите на невястата; прид, бащина правдина, бащиния. Посакай му скъпа венчанина, венчанина / три бели градое; / посакай му три руди планине, / три планине со се руди овци, / с руди овци, со млади овчари. Нар. пес., СбБрМ, 179.
ВЕНЧА`НИЦА ж. Диал. 1. Венчална дреха; венчалник, венчалница, венчилка, венчилник, венчилница. Каля найде мъжена; / на бунище седеше, / венчаница кинеше, / мъжу гащи кърпеше, / мъжко дете леляше. Нар. пес., СбБрМ, 487.
2. Венчавка; венчилка (Ст. Младенов, БТР).
ВЕНЧА`Я. Вж. венчавам.
ВЕНЧЕ`, мн. -та, ср. 1. Умал. от венец (в 1 знач.). Пътеката ги изведе на широка слънчева поляна с висока трева и едри маргарити. Щом ги видяха, момичетата се втурнаха да берат букети, да плетат венчета, а момчетата опитаха ножчетата си в крехките лескови пръчки. П. Проданов, С, 128. Йоня пристъпва с венче от маргаритки на челото. Г. Караславов, ОХ IV, 602. В миг из незнайно над него се свиха / рой самодиви и танец извиха — / танец повожда най-предня от дружки, / Гюрга на чело с венче теменужки. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 170. Прескочи Руска в градинка / да бере цвете сякакво; извила венче размесно. Нар. пес., СбГЯ, 148.
2. Булчински накит от изкуствени бели цветя. Мургавото й лице изразяваше гордост и достойнство, сладка топлина струеше от тъмните й очи. Сватбеното венче подчертаваше нейната моминска непорочност. Ем. Станев, ИК III, 36.
3. Бот. Част от цвят на растение, съставена от обагрени листенца. В цвета различаваме чашка, състояща се от пет зелени чашелистчета, венче, образувано от 5 бели венчелистчета, много тичинки и един разположен в средата плодник. Бтн V и VI кл (превод), 69. Зарасличето принадлежи към семейството на грапаволистните растения .. Цветовете са морави или бели, с тръбесто-звънчовидно, отвън кадифено-мъхнато венче. Пр, 1952, кн. 5, 81.
ВЕНЧЕЛИ`СТЧЕ, мн. -та, ср. Бот. Отделно листче от венчето на цвят на растение. Цветовете [на домата] са събрани на групи. Всеки цвят се състои от по шест зелени чашелистчета и шест жълти венчелистчета. Бтн VI кл, 13. Цветовете [на сливата] са сравнително дребни .. Чашката е конусовидна, .. Венчелистчетата имат клиновидна форма. П. Маринов, ССБ, 97. Тичинките на люцерната обикновено са затворени между плътно притиснатите венчелистчета. ОФ, 1950, бр. 1769, 2.
ВЕНЧЕ`Ц, мн. няма, м. Диал. Умал. от венец (в 1 знач.); венче. Синя вода / венчец роси, / зелен росен — / руси коси, / ред ги редят, / ред заплитат. Ц. Церковски, Съч. II, 62-63. На дървото мома Вангелина, / на глава й венчец от калинка. Нар. пес., СбНУ XV, 17.
ВЕНЧЕ`Я. Вж. венчавам.
ВЕНЧИ`ЛКА ж. Диал. 1. Венчална дреха; венчаница, венчалница, венчалник, венчилник, венчилница. Тя му приготвила щото искал. И той зел, та го накитил в сандъчето, .., накитил там и един кат нови дрехи — венчилките си. Т. Влайков, Съч. II, 32-33. Па са с венчилки премени. Набрала китка от цвете, / .., / па си при Стоян отиде. Нар. пес., СбНУ XLVI, 148.
2. Венчавка; венчаница. Ако венчилката ще се извършва в къща, сварят кафе на всичките сватбари. Нар. прик., СбНУ VII, 45.
ВЕНЧИ`ЛНИК, мн. -ци, м. Диал. Венчилка (в 1 знач.); венчилница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕНЧИ`ЛНИЦА ж. Диал. Венчилник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕНЧИ`ЛО, мн. -а`, ср. 1. Само ед. Разг. Венчавка. Стойчо, .., нетърпеливо държеше за юларите млади впрегнати юнци и гледаше крадешком от старите булката си Янка, нагиздена като за венчило. Елин Пелин, Съч. I, 38. Гореспоменатият Генчо Ст. Лафчиев по време на венчилото и след венчилото е отказал да целуне ръка на местния свещеник и е заявил, че е безбожник. К. Калчев, ПИЖ, 109. Мар невесто, добро мило, / дваж ли щеш момува? / Мар нали се до венчило / луда налудува? К. Христов, КР, 59. Я се вслушай, мамо, я послушай, / вече пеят дружки за венчило. М. Минева, МП, 7. Младо радо до венчило, а охоло до вречило. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 270.
2. Само ед. Нар.-поет. В съчет. с първо, мое, твое и под. Съпруг или съпруга. Снощи при булче полегнах, / дясна си ръка преметнах, / .. / Милица първо венчило. Ц. Церковски, Съч. II, 219. Първо ми либе Никола / първо венчило той ще е. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941.
3. Само ед. Диал. Брак1. (Далеко някъде — над горския ръб, еква песен, ..:) Провали — да се проседне, / който венчило измисли, / венчило — черно чернило, / та нази млади почерни. Ц. Церковски, ТЗ, 184. — Либе Марийо, Марийо, / .. / Три пъти си са женила / женила и венчавала — / кое венчило й най-добро: / първото или второто, / дали със мене третьото? Нар. пес., СбНУ XLVI, 228. Венчилото е чернило, ергенството — пашалък. Послов.
4. Диал. Семейство. — Като ни взеха земята, събрахме се наедно да живеем. Има къщи, в които живеят четири-пет венчила. А. Каралийчев, С, 61.
5. Обикн. мн. Диал. Корона, която се слага върху главата на всеки един от младоженците при венчален обред; венец. — Нима не си спомняш какво направи миналата година Минчовият син? Щом му свалиха венчилото от главата, и сърцето му се отвърна от булката, започна да я пъди. К. Петканов, X, 47. На Радка й се прииска да я накитят и с лиляк, .. таман тука, на`, над челото при главата, таман на това място, дето е носила венчилото. М. Георгиев, Избр. разк., 70. Когато взели да целуват венчилата, зълвата рекла: „Чакайте и аз да целувам ръка и да видя булката.“ Христом. КМ II, 171. Не било суро еленче / сас тия вити рогове, / на било млад младоженя / сас тия златни венчила. / Редома реди трапези, редома ръка цалива. Нар. пес., СбНУ XLIV, 389.
◇ Минавам / мина (отивам / отида, влизам / вляза) под венчило. Разг. Оженвам се. Утре тя ще мине под венчило с един мъж, на когото гледаше като на голям, силен и добър батьо, .. Засега тя му беше само благодарна, задето я поиска и задето прие да се ожени за нея. Г. Караславов, ОХ I, 427. Тя, наистина, че скоро влезе под второ венчило с вдовеца от Ракитино. Ил. Волен, БХ, 145. Не отивай, моме църнооко, / рано под венчило. К. Христов, Кр, 43.
ВЕПИ`Р м. Диал. Вампир; вепирин, вампирин. — Аз са боя от злите езици толкова, колкото и от вепирите. Л. Каравелов, Съч. II, 116.
ВЕПИ`РИН м. Диал. Вампир; вампирин, вепир. Очите му са подпухнале и почервенеле от лой и от ракия като у някой вепирин. Л. Каравелов, Съч. II, 55. — Защо не земеш сега да му платиш борча, бе вепирино, ами копаеш парите в земята? Вариклечко! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 156.
ВЕПИ`РКА ж. Диал. Вампирка. Свекър й беше селски изедник, свекърва й стара вепирка. Ст. Младенов, БТР I, 280.
ВЕПИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Вампирски.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕПИРЯ`САМ. Вж. вепирясвам.
ВЕПИРЯ`СВАМ, -аш, несв.; вепиря`сам, -аш, св., непрех. Диал. Вампирясвам.
ВЕПИРЯ`СВАМ СЕ несв.; вепиря`сам се св., непрех. Диал. Вампирясвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕПИРЯ`СВАНЕ ср. Диал. Вампирясване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕ`ПЪР, мн. -при, м. 1. Книж. Мъжка дива свиня; глиган. Иноци тичаха да видят хванатия лов — някой елен с изплезен език, изцъклил очи, сърна или вепър. Ем. Станев, А, 61. — По една асоциация на идеи винаги си спомням вълците и веприте, които биехме в горите на вътрешна Бразилия. Ив. Вазов, Съч. X, 138. „Млад бях тогава, отче, — .. По непреходни балкани с акрани скитах да бия мечки, вълци, вепри и лисици.“ Н. Райнов, КЦ, 100.
2. Диал. Угоена мъжка свиня; шопар (Н. Геров, РБЯ).
ВЕ`ПЪРСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. и диал. Прил. от вепър.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕРА`НДА ж. Покрита тераса, обикн. остъклена. Облече се, пи си кафето и излезе на високата веранда пред къщата. Ал. Константинов, БГ, 120. Някои от къщите бяха с островърхи покриви, с гръмоотводи, с дървени веранди, боядисани със зелена боя и обрасли с бръшлян. Ем. Станев, ИК I и II, 103. Неизразимо блаженство имаше за него в тоя миг, когато погледът му обгърнеше двукатната каменна сграда с остъклена веранда и дялани колони. Ст. Дичев, ЗС II, 526. Душеше я мъка; тя излезе отпред на стъклената веранда, върна се и заслиза надолу по стълбите. Г. Райчев, Избр. съч. II, 169.
— От инд. през нем. Veranda или фр. véranda.
ВЕРА`НДИЧКА ж. Умал. от веранда. В гората около двореца има пръснати малки къщички от стаи и верандичка. Г. Белев, КР, 102.
ВЕРБА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Книж. Словесен. Образността не бива да е само вербална, външна .. писателят не бива да е фокусник на фразата, да смайва читателя с екстравагантни сравнения и съчетания на думи [цитат от Й. Йовков]. Г. Константинов, СбАСЕП, 457.
2. Езикозн. Глаголен. Вербалният стил е по-спонтанен, неформален, личностен, а номиналният — по-монотонен, в по-голяма степен неличностен и по-формален. БЕ, 1999-2000, кн. 2, 41. Вербален израз. Вербална фраза. Вербална основа.
◇ Вербална нота. Дипл. Писмено съобщение без подпис на дипломатически представител, равнозначна на устна декларация.
— От лат. nerbalis вер. през фр. verbal.
ВЕРБЛЮ`Д м. Остар. Камила. Там, дето живеят верблюди — в Сахара или зад дългата Китайска стена, — земята е превърната в пясък. Никой не знае кога и откъде ще се появи верблюдът. Й. Радичков, ЧП, 10.
— Рус. верблюд.
ВЕРБО`ВКА ж. Книж. Вербуване. Вербовката на нови агенти на разузнаването продължи.
— Рус. вербовка.
ВЕРБО`ВЧИК, мн. -ци, м. Книж. Лице, което вербува, привлича хора като участници в някаква организация или дейност, обикн. тайна, нелегална; вербувач. Те [секти, психогрупи, граждански инициативи и др.] .. имат нужда от приток на хора, от нови вербовчици, събирачи на пари, купувачи на тяхната лавина от брошури, имат нужда от членска маса. П, 1991, бр. 6, 10.
— От рус. вербовщик.
ВЕРБУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Книж. Привличам лице за участие в някаква дейност, организация и под., обикн. тайна, нелегална. Преди войната бъдещият баща на Милка Иван Куличев .. идвал в района Млечен път да вербува в ремса млади селяни и занаятчии. Д. Вълев, Ж, 37. Преди десетина дни идва председателят на обединението, което вербува работници за Коми — сериозен и строг мъж. Ст. Поптонев, НСС, 216. вербувам се страд.
— От нем. werben през рус. вербовать.
ВЕРБУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от вербувам и от вербувам се.
ВЕРБУВА`Ч м. Рядко. Вербовчик. От току-що цитираното окръжно се вижда, че известният вербувач на человекоубийци, и то в качеството му на т.-пазарджишки окр. управител, .., този престъпен тип в съдружие със старите си подведомствени кметове .., въпреки окръжното на Министерството, са отсекли с десетки хиляди траверси за компанията на източните железници от чепинските гори. Пряп., 1903, бр. 8, 4.
ВЕРВЕ`РИЦА ж. Диал. 1. Катерица; веверица.
2. Вид малка жълта птичка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЕРГИДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. В Османската империя — чиновник, който събирал данъка вергия.
ВЕРГИ`Я1 ж. В Османската империя — данък върху сграда. Ала най-главната му работа е да събира вергията, да събира царския данък. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 100. Бае Митар не беше записан в никой еснаф, нямаше никакъв занаят, но всичко знаеше. Никаква вергия не плащаше, но никой не му я искаше. М. Георгиев, Избр. разк., 94. Бейовете и пашите отреждат вергията. М. Марчевски, П, 51.
— От тур. vergi.
ВЕРГИ`Я2 ж. Диал. Природен дар; дарование, дарба, талант.
— От тур. vergi. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕРЕ`В м. 1. В съчет. На верев. Косо, по диагонал. Султанът още не бе отворил уста от удивление, а четецът поизви листа и прочете това, което беше писано на верев: „Веднага, бързо изпратете отговора си!“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 537. Хотелиерът се промъкна като влечуго нагоре към стената, намести се малко на верев и наскоро след това заспа. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 186. • Обр. Той преглътна с усилие дюлевия резен, .., погледна на верев сестра си и отвърна съвършено просто и непринудено. Г. Караславов, ОХ I, 269. // При кроене на плат — не по нишката; косо, по диагонал. При раирани и карирани тъкани джобът може да се скрои напряко на плата или на верев. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 80. Според този модел кройките се поставят в две посоки; при друг случай обаче те могат да бъдат и в три посоки — освен по дължина и ширина, и на верев. Т. Кръстев и др., ТГДО, 6.
2. Остар. Хипотенуза. Правоъгълен тр-к [триъгълник] е, който има един ъгъл прав, .., страната, что е срещу правий ъгъл, наричащ верев (хипотенуза). В. Груев, НПГ, 12.
— Тур. verev.
ВЕРЕ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е на верев. Втората тропоска се минава леко наклонена, веревна. Т. Кръстев и др., ТГДО, 146. На поли и на манта от нищещи се тъкани .. подгъвът може да се почисти с веревно бие. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 91.
ВЕРЕ`ВНО. Рядко. Нареч. от веревен. Полата може да се скрои веревно.
ВЕРЕ`М м. Остар. и диал. Туберкулоза. Белиница и знай всякога колай / ще найде на дошлий какво и как да каже, / и рани на душа и по снага намаже, / со сладки приказки и подсладен мехлем; — / цереше всякакви неволи и верем. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 186.
— От араб. през тур. verem.
ВЕРЕМЛИ`Я, ед. неизм., мн. -ии, прил. Диал. Който е болен от туберкулоза; туберкулозен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕРЕМЯ`САМ. Вж. веремясвам.
ВЕРЕМЯ`СВАМ, -аш, несв.; веремя`сам, -аш, св., непрех. Диал. Заболявам от туберкулоза.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от H. Геров, 1908.
ВЕРЕМЯ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от веремясвам.
ВЕ`РЕН, вя`рна, вя`рно, мн. ве`рни, прил. 1. Който проявява постоянство в отношението, в чувствата си към някого или към нещо; предан. Свърталището на Косана бяха дълбоките усои и високите поляни по билото на планината, където всички овчари бяха негови верни побратими. Й. Йовков, СЛ, 49-50. Той вече не можеше да се покаже пред заптиетата и търсеше с поглед някой верен човек, комуто да поръча да обади Огнянову опасността. Ив. Вазов, Съч. XXII, 146. — Апостолите, както и представителите, да се закълнат, че ше бъдат верни на своето отечество. Л. Стоянов, Б, 76. Един бе Чавдар войвода — / един на баща и майка, / един на вярна дружина. Хр. Ботев, Съч., 1929, 32. Той наздраво вече мисли за царската корона: търси вече верни приятели и предани другари между велможите. В. Друмев, И, 14. // Който е присъщ на човек, постоянен в отношенията, в чувствата си към някого или към нещо. Както мнозина скромни, некрасиви и нищожни на вид хора, които твърде често не можем да оценим от пръв поглед, Гужук носеше храбро и вярно сърце. Ем. Станев, ЯГ. Вярното сърце на девойката му дава сила в работата. Л. Александрова, ИЕЩ, 295. // Поет. За любов, дружба и под. — който свидетелства за привързаност, преданост. Видях два прегърнати бука в гората, / .. / О буки, казах им, вий тъй сте прекрасни: /.. / Завидна е вашта любов безконечна, / .. / Какво я направи тъй вярна и вечна? Ив. Вазов, Съч. II, 180. Къде си, вярна ти любов народна? Къде блестиш ти, искра любородна? СбДЧ, 183.
2. С предл. на и следв. обикн. отвл. съществително. Който е последователен и твърд в отстояване на нещо (разбирания, възгледи, традиции и др.) или в проявите на характера си. Ролан Доржеле е романист, който остава верен на традицията в най-добрия смисъл на думата. Н. Лилиев, Съч. III, 268. Нашите съждения за стихотворенията на Л. Каравелов ще се видят на мнозина твърде строги. Ние сме искали да бъдем верни на художествената истина. К. Величков, ПССъч. VIII, 41. — Много го обичам. Той е така верен и предан на делото и за нищо друго не мисли. Д. Ангелов, ЖС, 140. Бил съм либерал, истински либерал и сега си оставам такъв. Оставам верен на своите убеждения. Т. Влайков, Съч. III, 71. Полковник Филипов, верен на своя търпелив и твърд характер, нито за миг не се отчая, нито за миг не се сломи у него вярата в сполучливия край на делото. П. Вежинов, СО, 169. Свикнал да заповядва, той [П. Хитов] остава верен на себе си и не желае да се подчини на повелята на новото време. Ив. Унджиев, ВЛ, 207. // Който твърдо устоява на нещо обещано (дума, клетва и под.). — Да останем верни на думата си, що дадохме на Раксина. Ив. Вазов, Съч. XX, 181. На клетвата си той [поп Ангел] беше останал верен. К. Величков, ПССъч. I, 116. Верен на обещанието си. // Нар.-поет. За дума, клетва и под. — който остава непроменен, който бива (или ще бъде) изпълнен. Хъшовете се разотидоха, като си дадоха предварително вярна дума да държат всичко тайно от чорбаджиите. Ив. Вазов, Съч. VI, 61. Мурад бей му прощаваше. И в знак, че думата му е вярна, кърсердаринът му пращеше божигробски броеници от кехлибар. Й. Йовков, СЛ, 12. Аз съм ся клела, заклела / и клетвата ми вярна е. / Първо ми либе Никола / първо венчило той ще е. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941.
3. Който съответства на истината, на действителността; истински. Конкурентите от Анверс получиха верни сведения: — той никога не можа да се издигне много и нито веднъж не направи голям удар. Сделките му бяха ограничени и страхливи. П. Спасов, ХлХ, 14. Честното сърце на Златаров не му е позволило да преиначава, ръководило го е чувството му за отговорност пред бъдещето: да даде верен образ на оня, който ще бъде превърнат някога в легенда. М. Кремен, РЯ, 28. — Защо да не идем? И близо е! .. Това вече не беше вярно. Брестовете бяха много по-далече от грамадата. Елин Пелин, Съч. III, 93. — Ти много духовито завърши картината, но я направи зловеща .. — Това не пречи да бъде тя вярна. Ив. Вазов, Съч. X, 55. // Който не буди съмнение, който заслужава доверие; надежден, сигурен. Когато вече вестникът беше турен под печат, научихме се от верен източник, че още 80 души бунтовници излезли в Троянския балкан. Хр. Ботев, Съч., 1929, 420. — Отде научи това? .. — От вярно място, джанъм. Ив. Вазов, Съч. XXII, 112.
4. В съчет. с изстрел, удар и под. При който не е възможно отклонение, грешка; безпогрешен, точен. И Соня и Тоска отговаряха с верен изстрел и продължаваха да пълзят по снега, по леда, по скалите. К. Ламбрев, СП, 97. Очите му и слухът му бяха нащрек не ще ли изфръкне отнякъде пъдпъдък или заек, за да го свали с верния удар на оръжието си. Ив. Вазов, Съч. XII, 18. Слезни там и с удари верни / разбивай, разлюшквай, руши, / разкъртвай тез пластове черни, / тез робски души. Хр. Смирненски, Съч. I, 142. // В съчет. с око, ръка и под. Който не допуска отклонение; безпогрешен, точен. Той основно изучи и устройството на леката картечница, .., доби и много вярно око. Двамата със Сирма се очертаваха като най-добрите „картечари“. Д. Ангелов, ЖС, 380. Неведнъж бе пълзял така към околните села, но тогава беше друго, .., тогава беше сигурен в себе си, .., във вярната си ръка. П. Вежинов, НС, 242. — Прочут си ти със верен поглед. Хайде, / сега от теб, стрелецо, се изисква / изкуството си чудно да покажеш. Д. Стоевски, ВТ (превод), 116. // За часовник, кантар и под. — който работи, който измерва точно. Нона не беше запомнила тоя часовник да е бил някога верен, но той я подсети да погледне своя. Й. Йовков, ЧКГ, 298. Верен кантар.
5. Който не съдържа грешка; правилен. Надникна в тетрадката му. Видя верните решения на задачките — нещо необикновено за Любен! Г. Русафов, ИТБД, 218-219. Името на тая планина повечето пишат и изговарят Мусалла, мнозина — Мусаллах, .. Но едвам сега, подир нарочна справка, аз видях, че първата форма на името е вярната. Ив. Вазов, Съч. XV, 148. Тъждество наричаме равенство, което е вярно за всички допустими значения на числата в него, означени с букви. Алг. VII кл, 66. Верен тон.
6. Който не води към грешки при възприемането или оценката на действителността. Със своя тънък и верен женски усет Станка долови неговото вълнение и си поотдъхна. Г. Караславов, ОХ I, 62. Като че от сърцето ми се откъсна последната надежда, .., и в ума ми ясно и студено изпъква пълно и вярно съзнание за положението ми. К. Величков, ПССъч. I, 21. Във всеки случай жените имат по-верен усет за дълбоките преживявания. Др. Асенов, СВ, 123. Моите предугаждания излязоха верни. Тати изложи на мама всичко, което бе промислил мълчаливо. Ст. Чилингиров, ХНН, 145. — Чичо Филип в поезията е профан, но за повестите има много верен усет. Ив. Вазов, Съч. XIX, 66.
7. Като същ. верни мн. Църк. а) Християни. б) Последователи на някаква религия (от гледна точка на тези, които я изповядват); правоверни. Тачеха го [Петър Осоговеца] избрани и верни, защото надалек скиташе да проповядва божественото учение на господа Исуса и на апостолите. Н. Райнов, КЦ, 93.
◇ Верен като куче. Разг. Който е много предан на някого, готов е да направи всичко за него, да бъде до него във всякаква ситуация. На Рахни, който го хранеше, той гледаше като на баща и беше му верен като куче. Й. Йовков, ВАХ, 123.
Вярно куче на някого. Разг. Пренебр. Човек, който е крайно предан и привързан към някого и изпълнява всичките му заповеди. Васил Бабаноглу беше мухтарин на Сопот, вярно куче на турските управници. М. Марчевски, П, 23. Гледа те като бик и е вярно куче на Кралича. Ив. Вазов, Съч. XXII, 128.
Като вярно псе (куче). Разг. Много, изключително предано, привързано. През всичкото време като вярно псе той стои отстрана и я гледа в очите. П. Тодоров, Събр. пр II, 297. Борислав е предан като вярно псе на Асеня. Ив. Вазов, Съч. XX, 32.
Верен до гроб, съм (оставам) на някого. Разг. Изключително предан, много привързан към някого (съм). — Да идем при кир Манолис, там ще можем още по-добре да разговаряме! — Това е друго, нему аз съм верен до гроб! — съгласи се Бори и стана. Й. Вълчев, СКН, 14.
ВЕРЕНДЖИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Диал. Човек, който пие или взима нещо, без да плаща, на вересия; веренджия. — Не ща го, не ща го, / че си е Йован бекриец, / бекриец и веренджиец. Нар. пес., СбНУ XIV, 49. Че то се случи пустото момче, / пусти бекриец и веренджиец, / та й изпило двесте дюшека. Нар. пес., СбНУ XIV, 59.
ВЕРЕНДЖИ`Я, -та, мн. -и`и, м. Диал. Веренджиец. Че ми си, Рачо, бекрия, / бекрия и веренджия — / сичко за вино залагаш, / за вино и за ракия. Нар. пес., СбНУ XLVI, 222.
ВЕРЕ`НЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от веря и от веря се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕРЕСИ`Я ж. Разг. 1. Покупка или продажба на стока на кредит, на доверие, без заплащане. Селяните слушаха, гледаха празните ракиени чаши пред себе си — нямаха пари, за да си поръчат още по една, а кръчмарят бе спрял вересиите. П. Спасов, ХлХ, 442. — Няма пари. Уших за събора някой и друг сукман, но си ги взеха хората вересия. Кр. Григоров, ОНУ, 75. — От готови пари вересия не прави. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 20. Вересия — празна кесия. Погов. Вересия — гола шия. Погов.
2. Обикн. мн. Сума, която се дължи или има да се взема за продадена или купена на кредит, на доверие стока. Хората ни посрещаха като гости. Слагаха ни ядене, баща ми сръбваше по някоя чаша сливовица, правехме сметка и си тръгвахме. На един тефтер той записваше вересиите. Кр. Григоров, ОНУ, 21. — Евтим обядва, плати си снощната вересия на гостилничаря и се върна в редакцията. О. Бояджиев, П, 107. Ако Осман речеше от днес, та до смъртта си да не помръдне пръст, дори да не изброи алтъните си, да не прегледа бащините си вересии, имаше какво да яде и пилее. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 453. И когато обикаляше из селата да събира вересии, и когато работеше по къра, и когато стоеше в дюкяните, Христина не излизаше от ума му. Ем. Станев, ИК I и II, 11. Като пресметнах според главната книга стоките и вересиите на дюкеня си, излязоха за осем хиляди гроша. С. Попов и др., ТБП, 42.
◇ На вересия. Разг. 1. В съчет. с вземам, давам и под. Без да плащам (без да ми се заплаща) веднага в брой (вземам, давам); на кредит, на вяра, на доверие. През ваканцията му помагах, ала работата намаляваше. Пък и хората не плащаха. Вземаха си дрехите на вересия. Кр. Григоров, ОНУ, 25. Понеже хората в Търновската махала нямат по всяко време пари на ръка, Даулов дава стока на вересия. Д. Бозаков, ДС, 59. Който дава на вересия, ще си остане без сермия. Н. Геров, РБЯ I, 118. 2. В съчет. с говоря, приказвам, пиша и под. Без да се съобразявам с фактите, без сериозни основания, без да се интересувам вярно ли е или не нещо (говоря, пиша). Трябва така да направите, че той да претърпи неуспех именно тука, в текезесето. — Че ние пишем и за това! — Пишете вие всичко на вересия! Ст. Даскалов, СЛ, 202.
На юнашка вересия. Разг. Без да плащам (без да ми се заплаща) нещо и без да имам намерение да го платя. Тия ядовити стрели, тия остри нападки и закани се поемаха от неговите копои, които на юнашка вересия пиеха в механата му. Т. Влайков, Съч. III, 247.
— От тур. veresi ’купуване на кредит’.
ВЕРИ`ГА ж. 1. Скачени една за друга метални, обикн. железни, брънки; синджир. Като я зърна, той [мечкарят] закачи веригата на мечката у дирека пред дюгеня, .., посрещна я и забравиха се и двамата. П. Тодоров, И I, 30-31. Виждаше се носът на парахода с веригата на котвата, а над него сивото небе. В. Геновска, СГ, 258. След дълги колебания [вълкът] легна по корем и пропълзя до убитото животно. Захапа заека и го потегли. Веригата, с която беше превързан капанът, издрънча. Ем. Станев, ПЕГ, 10. // Брънки от тоя вид с куки в двата края за окачване на съд (обикн. котел) над огъня в огнище. Кольо се разшета. Напълни черното бакраче с вода, закачи го на веригата, стъкна огъня. Ст. Марков, ДБ, 374. Приседнем с баба край огнището, вглеждаме се как припламват сухите върхари, как пламъкът, .., ближе черното котле, окачено на веригите. Кр. Григоров, ОНУ, 94. // Брънки от тоя вид с кукички за прикачване към автомобилна гума за по-леко и сигурно преминаване по хлъзгав терен. Дечев се страхуваше да се не натрупат големи преспи. Страхуваше се и шофьорът, затова беше сложил вериги на задните колела. X. Русев, ПЗ, 124.
2. Обикн. мн. Окови. — Събор, побратиме, а знаеш ли що е то? Ще ни изловят, във вериги ще ни оковат. Ст. Загорчинов, ДП, 360. — А Мохамед е дал на своите следовници една вяра, която лекомислено прощава греховете на блудници и разбойници, .. Тия думи жегнаха съдията.. — Сложете вериги на ръцете му и го хвърлете в тъмницата. А. Каралийчев, ПГ, 110. Но щастлива звезда му е гряла в тези патила, — помогнала му е да се избави веднъж дори от бесилото, към което е бил воден с вериги на ръце. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 10. Дано болест те налегне, / болест, дъще, живеница, / и Дойчин да не убегне / от верига, от темница. Хр. Ботев, Съч., 1929, 25. • Обр. Животът се променя, .., скоро ще дойде и денят, в който и българката ще стане свободен човек, свободен от всякакви вериги и предразсъдъци. Д. Талев, ПК, 201. Илинденското и Преображенското въстание завършили с неуспех поради това, че силите на въстаналото население се оказали недостатъчни, за да строшат веригите на турското владичество. Ист. X и XI кл, 239.
3. Разш. Скачени, наредени или разположени на една линия, близо един до друг еднородни предмети; редица. Сега сред реката никнат тук-там и отминават малки островчета, потънали в тръстика и замрели под слънцето. Срещат се нови вериги шлепове. К. Константинов, Избр. разк., 171. На хоризонта плуваше верига от миноносци — миниатюрната българска флота. Д. Димов, Т, 352. Най-сетне гъските разперват крила, вдигат се в дълга, сбита верига и бързо се понасят по посока на върбите. Ем. Станев, ЯГ, 60. Цяла верцга кучета бяха се наредили там и лаеха. Й. Йовков, ПГ, 159. Показа се широк завой с мост на реката, откриха се далечните сини вериги на балкана, огрени от слънце. Ем. Станев, ИК I и II, 15. Планинска верига. // Прен. Обикн. с предл. от и в съчет. с отвл. същ. Последователност от еднородни, еднакви явления. Идеше му да се спусне подир Катя, .. колко много е виновен той пред нея. Как за един свой миг крадена наслада е докарал верига от натрапливи страдания за тая жена. Ст. Чилингиров, РК, 273-274. — Той си е наредил
