Речник на българския език/Том 1/961-980

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

укрепление, тридесетина на брой, .. се щураха насам-нататък. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 125. Сто двадесет души те бяха на брой. / И паднаха всички при първия бой! П. П. Славейков, Съч. IV, 15.

Няма брой. Не може да се изброи, безброен, безчислен е. Хубава мома род няма, дълбока вода брод няма, често камъне брой няма. П. Р. Славейков, БП II, 198. Поговорките му нямаха край, епиграмите му нямаха брой! Ив. Вазов, Съч. VI, 165.

Под брой. След изброяване, като се преброи. Всички къщи са еднакво големи, .., и керемидите им са поставени една по една, под брой. Д. Калфов, ПЮН, 113.

БРО`ЙКА ж. Отделна единица от общ брой еднородни единици. Новоизлязлата хубава книга се е похарчила в петстотин бройки всред шест милионното население на България. О. Василев, ЖБ, 38. Сега най-малкият тираж на отделна книга е 30 000, повечето книги излизат в 75 000 и 150 000 бройки. Н. Фурнаджиев, МП, 32. Едно е да пасеш пет-шест или десетина бравчета, друго е да се бялнат пред очите ти сто и тридесет, колкото са в едно кооперативно стадо. Трябва всяко да остане живо, да е бройка. Кр. Григоров, ПЧ, 63. Без бюджет няма да ви оставим на мира. Най-малко 40 щатни бройки — певци, оркестър и администрация. П. Незнакомов, СМ, 17.

◇ За една бройка. Разг. За малко, едва. За една бройка щях да изпусна влака.

БРО`ЙКАМ,* -аш, несв., прех. Жарг. 1. Следя, наблюдавам някого. Младежите на пейката бройкаха разсеяно минувачите.

2. Ухажвам, преследвам някого. Брат ми все бройка момичета по дискотеките. бройкам се страд. и взаим.

БРО`ЙКАНЕ ср. Жарг. Отгл. същ. от бройкам и от бройкам се.

БРО`ЙЛЕР м. Нов. Пиле, отглеждано при специални условия за бързо угояване, подходящо само за готвене.

◇ Приличаме си като бройлери. Разг. Извънредно много си приличаме. Сега нашите хора това чакат — дай им гости да посрещат, .. В затънтените села е скучничко, дните си приличат като бройлери. Г. Краев, СК, 21.

— От англ. broiler.

БРО`ЙЛЕРЕН*, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до бройлер; бройлеров. Бройлерно производство.

БРО`ЙЛЕРОВ*, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на бройлер. Бройлерово месо.

2. Който се отнася до бройлер; бройлерен. Понякога една меланхолична лисица може да преживее в клетка с бройлерова кокошка, без намерение да я яде. В. Йосифов, Избр. пр I, 226.

БРОЙНИ`ЦА ж. Остар. и диал. Броеница. Всички тие люде, .., които се надваряха под портиците на църквите да си купат бройници, кръстчета, иконки, .. носяха на лицата си изражение на люде честити. К. Величков, ПССъч. III, 5-6. Употребява ся [кехлибарът] за чубуци, .., за бройници и за други украшения. Д. Мутева, ЕИ, 137.

БРОКА`Р м. Остар. Брокат (в 1 знач.). — Иди у модния магазин на мадам У. Там, видях аз чудесен един .. брокар, чудо, прелест!… Безподобно нещо. Ив. Вазов, Съч. VII, 119.

— Фр. brocart.

БРОКА`Т м. 1. Плътен, тежък копринен плат с втъкани или извезани златни или сребърни нишки. Хенеси, .., представляваше славна картина на изисканост и великолепие; чорапите му бяха копринени, панталоните — от чар атлаз, жилетката — от брокат, изтъкан със сребърни и златни нишки. Г. Белев, КВА, 201-204. В Тараса гостувахме на един истински милиардер .. По стените гоблени, леглата покрити с брокат. А. Каралийчев, С, 87-88.

2. Само ед. Събир. Дрехи, облекло от такъв плат. Родината му се струваше пъстър и глупав панаир, комична сцена, върху която жестикулираха и говореха с надутия патос на Гангора побъркани от гордост благородници, облечени в брокат и дантели архиепископи. Д. Димов, ОД, 13.

3. Обикн. мн. Ситни металически стърготини със сребрист или златист цвят за украса на предмети. Виолета млъкна и се загледа в една витрина за коледни играчки и блестящите брокати заиграха в очите й. Д. Кисьов*, Щ, 395.

— От ит. broccato.

БРОКА`ТЕН, -а, -о, мн.* -и, и (рядко) -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от брокат. Брокатената завеса пречеше светлината да проникне в предното отделение и да издаде бункера на врага. П. Вежинов, НС, 142. Брокатена рокля.

◇ Брокатно мастило. Печат. Печатарско мастило, приготвено със смляна слюда.

Брокатен печатл Печат. Печат с брокатно мастило.

БРО`КЕР м. Иконом. Посредник при сделки на фондовата или стоковата борса или на пазара на недвижими имоти, който защитава интересите на една от страните по сделката срещу комисиона. Нормалната комисиона, която взимат посредниците от клиентите си, е до 2%, поясниха брокерите. 24 часа, 1998, бр. 138, 13. За всеки нает брокер агенциите ще внасят .. по 1 250 лв. ДТ, 1999, бр. 334, 6.

— Англ. broker.

БРО`КЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до брокер. Разбрах, че е почнал да се занимава с банково дело. Сега развива брокерска дейност. ЖТ, 1998, бр. 24, 6. БНБ регламентира и лицензира доста брокерски къщи. Д, 1993, бр. 306, 4.

БРОМ, бро`мът, бро`ма, мн. няма, м. 1. Хим. Химически елемент B — тежка тъмночервена течност с остра задушлива миризма. Бромът е единственият течен металоид. Хим. VII кл, 1965, 70.

2. Разг. Бромово съединение, използвано като успокояващо и сънотворно лекарство. Нямаме нужда да ходим по далечни страни, да дирим бром за нервите си и ясност за мислите си…* Ив. Вазов, Съч. XV, 100. — Нищо ли не вземахте за сън? — Вземах. Бром и още нещо. Ем. Манов, БГ, 112. — Сега ще ви ударя инжекция с бром, ще се успокоите, ще заспите… Кл. Цачев, СШ, 143.

— От гр. βρῶμος ’зловоние’.

БРО`МАЦЕТОН, мн. няма, м. Хим. Безцветна леснолетлива течност с остра миризма, едно от най-силните сълзотворни бойни отровни вещества.

БРО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Хим. Прил. от бром; бромов. В цилиндър с бромни пари се налива малко вода .. Бромът се разтваря във водата и се получава бромна вода. Хим. VII кл. 1965, 93. Бромни съединения. Бромна киселина.

БРОМИ`Д м. Хим. Сол на бромоводородната киселина. Натриев бромид. Калиев бромид. Сребърен бромид. Радиев бромид.

БРО`МОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от бром; бромен. Произвеждат се бромова, нормална и други видове хартия върху най-различни подложки. ВН, 1960, бр. 2644,* 1. Бромова вода.

◇ Бромови соли. Хим. Съединения на брома, използувани като лекарства за успокояване на възбудена нервна система; бромиди.

Бромово пиянство. Апт. Мед. Остро отравяне с бромови съединения, проявяващо се със силно главоболие, виене на свят и изгубване на равновесие.

БРОМОВОДОРО`Д, мн. няма, м. Хим. Безцветен газ, съединение на брома с водорода.

БРОМОВОДОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Хим. Прил. от бромоводород. Бромоводородни съединения.

◇ Бромоводородна киселина. Хим. Воден разтвор на бромоводорода.

БРОМУРА`Л, мн. няма, м. Апт. Съединение на брома, което се използва като сънотворно и успокояващо лекарство. Стаята на хазяина, .. беше отрупана с най-различни неща… Върху масата до леглото — няколко полицейски романа, .. електрическо фенерче, туба бромурал. К. Константинов, СЧЗ, 157-158.

БРОНЕАВТОМОБИ`Л м. Воен. Брониран боен автомобил, предназначен за разузнаване, охрана и свръзка; бронемашина.

БРОНЕБО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни, прил. Воен. За снаряд, огнестрелно оръжие — който може да пробива броня. Тя е бронирана / здраво в гърдите / и бронебойни патрони / за нея / няма открити! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 17. Бронебоен снаряд. Бронебойна бомба. Бронебойно оръжие.

— От рус. бронебойный.

БРОНЕВА`К, мн. -ци, м. Боец, който служи или е служил в бронирана войскова част. Златан се обърна неохотно — срещу него стоеше леко разкрачен и с поизмачкана цигара на края на устните тънък, спретнат броневак. П. Вежинов, BP, 68. И седят в тях [камионите] броневаци / в битки обгорели, / бавно свалят им калпаци / старци посивели. Т. Харманджиев, П, 108.

БРОНЕВА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до броневак. Червеникав петел, кацнал на един крак върху зелената дръжка на водната помпа, поглеждаше сякаш с неодобрение броневашкия безпорядък. П. Вежинов, BP, 67.

БРОНЕВИ`, -а, -о, мн. -и, прил. Воен. 1. Който е покрит с броня; брониран, броненосен. Бронева машина.

2. Който може да пробива броня. Великанът [танк] идва срещу тебе и дори много не бърза, ти му праскаш броневите патрони, бронеизтребителите го шарят със снаряди, .. Не върви. Едва по-късно му открихме леснината. П. Вежинов, BP, 100-101.

— От рус. броневой.

БРОНЕЖИЛЕ`ТКА ж. Специална жилетка, непробиваема от куршуми, предназначена за предпазване на тялото от раняване при стрелба. Полицаи с бронежилетки блокирали веднага околните кръстовища. ДТ, 1997, бр. 342, 8. Направен от специални стъкловлакна, манекенът трудно би могъл да бъде различен от останалите стражи — същата бронежилетка, кобур, униформа. СТ, 1999, бр. 48, 5.

— От рус. бронежилет.

БРОНЕИЗТРЕБИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Оръдие, което се използува срещу бронирана бойна техника (танкове, бронирани кораби, бронетранспортьори и под.); противотанково оръдие. Вдясно бяха докарани бронеизтребители и още след първите изстрели се чу тържествуващо „ура“. един от бункерите бе престанал да бълва огън. П. Вежинов, НС, 40.

2. Боец, който обслужва такова оръдие. Около нас бронеизтребители, минометчици и картечари се смесиха с редиците на пехотата, като биеха ожесточено, в самозабрава по отстъпващите немци. П. Славински, ЛЩ, 442. Къщите им бяха претъпкани с войници, защото освен бронеизтребителите в селото квартируваше и един от полковете на оставената в резерв дивизия. П. Вежинов, BP, 64.

3. Лек, подвижен боен самолет, предназначен да унищожава бронирана бойна техника, жива сила и др. военни обекти.

БРОНЕИЗТРЕБИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до бронеизтребител. Но той бе също доволен, че служеше в това бронеизтребително отделение, което никога нямаше да бъде вкарано в акция срещу партизаните. Д. Димов, Т, 436. Няколко картечници стреляха неуморно по къщата, бронеизтребителното оръдие дупчеше безжалостно розовото й лице. П. Вежинов, НС, 98.

БРОНЕМАШИ`НА м. Воен. Брониран автомобил; бронеавтомобил. Главният склад за бензин и масла, който снабдявал самолетите и бронемашините в Северен Виетнам, се намирал в покрайнините на града. Ал. Гетман, ВС, 118.

— От рус. бронемашина.

БРОНЕНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който е покрит с броня; брониран, броневи. Броненосен кръстосвач.

БРОНЕНО`СЕЦ1, мн. -сци, след числ. -сеца, м. Военен кораб с мощно артилерийско въоръжение и солидна бронева защита. Екипажът беше строен на носовата палуба с лице към броненосците на бившия руски царски флот. Д. Добревски, БКН, 37. През май 1905 г. избухнало въстание в черноморската флота, на броненосеца „Потемкин“. Ист. X кл, 152.

БРОНЕНО`СЕЦ2, мн. -сци, след числ. -сеца, м. 1. Едър бозайник с тяло, покрито с броня от костно-рогови пластинки, разделена на няколко подвижни пояса, който живее в пустините на Южна и Средна Америка.

2. Само мн. Зоол. Семейство бозайници от разред непълнозъби с дължина на тялото до 150 см, които се хранят с насекоми и безгръбначни, улавяни заради вкусното месо и ценната кожа. Dasypodidae.

БРОНЕТА`НКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Воен. Който се отнася до бронирана бойна техника (танкове, бронетранспортьори и др.). Мощностите на ремонтните ни заводи за самолети, кораби и бронетанкови машини са по-големи от нуждите ни. С, 1998, бр. 2172, 5. Бронетанкова дивизия. Бронетанково въоръжение.

— От рус. бронетанковый.

БРОНЕТРАНСПОРТЬО`Р м. Воен. Боен брониран автомобил, гъсеничен, полугъсеничен или на колела, предназначен да превозва пехота на бойното поле. В сражението участваха танкове и бронетранспортьори.

БРО`НЗ, бро`нзът, бро`нза, мн. няма, м. 1. Сплав от мед и друг метал (обикн. калай, олово и др.). Пред моста, стъпили върху две колони, стояха на стража два лъва, лети от бронз. А. Каралийчев, В, 110. Нарочно пусна слух, че е поръчал да излеят от бронз два масивни свещника, които в празничен ден да светят от двете страни на царските двери. К. Петканов, БД, 215. Като излязоха навън, тримата приятели веднага сравниха двата ключа. Те бяха, разбира се, съвсем еднакви, само че вторият не бе направен от желязо, а от бронз. П. Вежинов, СО, 42.

2. Прах от такава сплав или друг метал, или боя от този прах, която придава метален вид на предметите. Огледалото беше с дървена рамка, боядисана с бронз. △ Пакетчета бронз. Бял бронз. Златен бронз.

— От ит. bronzo през фр. bronze.

БРО`НЗА ж. Остар. Бронз (в 1 знач.). Огнището сякога е първото украшение на стаята. То бива покрито с бронза. Т. Икономов, ЧПГ, 93. Друга колосална статуя на Атина Промахос ( .. ), била изляна от Фидия от бронза. Н. Михайловски, РВИ (превод), 134.

— Рус. бронза.

БРОНЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Покривам нещо с бронзова боя. Бронзирам шишарки за елхата. бронзирам се страд.

БРОНЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бронзирам като прил. Който има покритие от бронзова боя. В коридора на нашата редакция има огромен гипсов бронзиран бюст. Диал., 1990, бр. 28, 3.

БРОНЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от бронзирам и от бронзирам се.

БРО`НЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от бронз (в 1 знач.). Това беше една аристократическа приемна с тежка луксозност. Орехови мебели, ..; японски вази, .. статуи бронзови — поставени пред големи огледала. Ив. Вазов, Съч. XXV, 170. През 1896 на бореца поет дигнаха величествен бронзов паметник, сред Артаня — на големия площад на свободата. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 11. По тежките двукрили врати от кедрово дърво висяха лъскави бронзови халки и чукчета. М. Марчевски, ОТ, 28. Бронзов медал.

2. Който е покрит или направен с боя от бронз. Салонът беше боядисан с още прясна, резедава боя с бронзови тапети. Ем. Станев, ИК III-IV, 395.

3. Който е с цвят, близък до цвета на бронза, който наподобява цвета, понякога и златистия блясък на бронз; златисто-кафяв. Спомнете си: тъмната, смачкана фуражка, .. После това загоряло бронзово лице. Й. Йовков, Разк. III, 88. По тъмнозелените глави на мъжките [патици] светлината прелива бронзови отблясъци. Ем. Станев, ЯГ, 66. Под копитата извива прах на облачета сиви / и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт. Хр. Смирненски, Съч. I, 79.

◇ Бронзова болест. Мед. Заболяване на надбъбречните жлези, най-често на туберкулозна основа, което външно се проявява с бронзово оцветяване на кожата.

Бронзова епоха (ера); бронзов век. Истор. Ранен период от историята на човечеството, през който оръдията на труда и оръжията са били изработвани от мед и бронз. А моят народ /работи, / умира, / както в дълбоката / бронзова ера. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 77.

Бронзова манатарка. Бронзовка.

Бронзово мастило. Печат. Печатарско мастило с бронзов цвят и блясък.

БРО`НЗОВКА ж. Ядивна горска гъба с тъмнобронзова гугла, която расте в дъбови гори; бронзова манатарка. Boletus aereus. Гуглестите гъби растат главно в горите. Такива са познатите на всички маматарка, бронзовка ( .. ), брезова маматарка, лютива млечница и мн. др. Бтн V и VI кл (превод), 169.

БРО`НЗОВО нареч. 1. С бронзова боя. Къде е мечтаният край на щастието, земята на поезията, .. А може би той е там, в тоя малък странен град, чието литографно изображение в стара, бронзово боядисана рамка от години виси на стената в стаята ми. Елин Пелин, Съч. V, 38.

2. С цвят и блясък на бронз. От яката нагоре кожата на врата и на лицето се отделяше бронзово почерняла. М. Кремен, Б, 64. Козината на гърба й [на сърната] бронзово бляскаше. Ем. Станев, ИК I-II, 466.

БРО`НЗОВО-. Първа съставна част на сложни думи,* която показва, че цветът, означен с втората част на сложната дума, има бронзова отсянка, напр.: бронзовочервен, бронзовожълт, бронзовокафяв и др.

БРО`НЗОВОСТ, -тта` мн. няма, ж. Бот. Вирусна болест, чийто причинител напада различни видове културни и диви растения.

БРОНЗОЛЕЯ`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Работник, който излива бронз.

БРОНЗОЛЕЯ`РНА ж. Работилница или цех в завод, където се излива бронз; бронзолеярница.

БРОНЗОЛЕЯ`РНИЦА ж. Бронзолеярна. Слизах чак долу, зад Източната гара, до хартиените складове на Ке дьо Валми, и по-натам, до бронзолеярниците при Репюблик, .. но работа нямаше. Б. Райнов, ДВ, 157.

БРОНИ`РАМ, -аш, несв. и св. прех. Покривам, обвивам обикн. оръжие, бойно средство с броня, с метална обвивка за защита от оръдеен изстрел. Значи, забелязахме ние, че ако случайно танкът се обърне на ребро и го улучим — подпалва се като всички други. Немските инженери от много ум взели, че го бронирали здраво само на предницата. П. Вежинов, BP, 101. • Обр. И този крясък стана сплав, / с която / бронирахме живота си така, / че сложиш ли му / прът във колелата — / ще счупиш своята ръка. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 21. бронирам се страд.

БРОНИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бронирам като прил. 1. Който е покрит с тежка металическа броня и обикн. снабден с оръдия, картечници. Зад дърветата се показа огромното туловище на брониран влекач — тежка стоманена конструкция, която звънтеше грозно с веригите си и бълваше огън. П. Вежинов, BP, 17. Брониран автомобил. Брониран влак. Брониран кораб.

2. Който е въоръжен с бойни машини и оръдия, покрити с тежка металическа броня. Бронираните войскови роти, които напираха откъм Беледие хан, проникнаха през прохода. А. Каралийчев, НЧ, 114. Бронирани войски. Брониран полк. Бронирана дивизия. Бронирани колони.

БРОНИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от бронирам и от бронирам се.

БРОНТОЗА`ВЪР, -ът, -а, мн. -ври, след числ. -въра, м. Палеонт. Изкопаемо сухоземно влечуго от групата на динозаврите, с дълга шия и опашка, достигащо 20-25 м дължина, което е живяло през мезозойската ера. Високите обсадни машини, които стърчаха около сивата каменна стена, като грамадни допотопни бронтозаври бълваха камъни срещу защитниците. Д. Линков, ЗБ, 23.

— От гр. βροντή ’гръм’ + σαῦρος ’гущер’.

БРОНТОТЕ`Р м. Палеонт. Изкопаемо сухоземно влечуго от групата на динозаврите, достигащо 25-27 м дължина, със значително по-дълги задни крайници, живяло през мезозойската ера.

— От гр. βροντή ’гръм’ + φηρίον ’чудовище’.

БРО`НХИ мн., ед. (рядко) бронх м. Анат. Тръбовидни образувания на дихателната система у висшите гръбначни животни и у човека, които служат за отвеждане на въздуха до алвеолите на белите дробове.

— От гр. βρόγχος ’трахея’ през нем. Bronche, Bronchie.

БРОНХИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от бронхи. Бронхиална артерия. Бронхиални жлези.

◇ Бронхиална астма. Мед. Заболяване, което се характеризира с периодически пристъпи на задух, имащи различна сила и продължителност.

Бронхиално дърво. Анат. Многократното разклонение на бронхите, непосредствено свързано с белодробните алвеоли.

БРОНХИО`Л м. Анат. Всяко едно от крайните разклонения на бронхите, което завършва с белодробна торбичка.

БРОНХИ`Т м. Мед. Възпаление на бронхиалната лигавица. Няколко болести ме преследват още от ранно детство. Дори сега моят крехък организъм е постоянно свърталище на седем-осем вида бронхити и кашлици. Тонич, ББК, 72. Страдам от хроничен бронхит.

БРОНХИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от бронхит. Бронхитна кашлица.

БРОНХОАДЕНИ`Т, мн. няма, м. Мед. Възпаление на бронхиалните жлези.

— От гр. βρόγχος + ὰδήν ’жлеза’.

БРОНХОПНЕВМО`НИЯ ж. Мед. Остро възпаление на бронхите и другите съставни части на белия дроб, причинено най-често от пневмококи, по-рядко от други бактерии и от вируси; пневмония. Ще се простуди детето. А при шарка и простуда се получава усложнение — бронхопневмония. Б. Несторов, АР, 243. Вирусна бронхопневмония.

— От гр. βρόγχος + πνεύμων ’бял дроб’.

БРОНХОСКОПИ`Я ж. Мед. Метод за изследване на трахеята и бронхите чрез директен оглед на вътрешността им с помощта на специален ендоскоп.

— От гр. βρόγχος ’трахея’ + σκοπέω ’гледам’.

БРО`НЯ ж. 1. В древността или в Средновековието — облекло от метални халки, плочки или от гьон, предназначено за защита на тялото от удари с хладно оръжие (копие, меч, стрела и др.) по време на бой. Теодосий достигна близо до отворената врата и комай в същото време оттам излязоха няколко снажни войника с островърх шлем, широк ошийник и люспеста броня. Ст. Загорчинов, ДП, 253. И стар войвода по име Властимир разклати броня от медни пулове, разтърси десница, па каза .. Н. Райнов, ВДБ, 16. Той сложи ръка върху позлатения нагръдник на бронята си и продължи: — Нека ме съди Бог, но аз говоря за доброто на всички, които говорят нашия български език. Д. Талев, С II, 150. В десницата си той стискаше окованото в желязо копие, а от двете му страни оръженосците държаха бронята и шлема му. А. Дончев, СВС, 788.

2. Предпазна дебела метална обвивка на бойни машини (танкове, военни кораби, влакове, автомобили и др.). Задимяха параходи и желязната им броня зловещо залъщя на слънцето. Й. Йовков, Разк. II, 88. Златан, .. бе съобразил бързо, че няма да намери по-добра защита срещу съскащите куршуми на изтребителя от защитната броня на оръдието. П. Вежинов, BP, 87. Снарядът изтрещя върху стоманената броня, танкът се завъртя и откърти хълбока си. П. Вежинов, BP, 144. // Продълговата метална част, поставена водоравно отпред и отзад на автомобилна кола за предпазване* от удар. Орляк деца се спуснаха подир прашната опашка на колата. Едно дори успя с подскок да се качи на бронята и да се крепи чак докрай селото. Ст. Даскалов, СЛ, 138.

3. Анат. Защитна костна или люспеста дебела обвивка у някои земноводни бозайници. Дарвин успял да открие в Аржентина изчезнали животински видове, .. В Бая Бланка например намерил сибирски вкаменелости, .., в утайките на пампасите — костна броня на исполинско животно от рода на броненосеца и др. Л. Георгиев, А, 12. А то [животното] спада към рода люспеници, които са единствените бозайници, чиито тела са покрити с люспеста броня, каквато* имат влечугите. К, 1963, кн. 3, 7.

4. Техн. В електротехниката или в машиностроенето — пластмасова, каучукова, метална или друга обвивка на кабели, уреди или електрически инструменти, използвана като средство за защита на този, който работи с тях, или за защита на самите предмети от вредни външни влияния.

— Рус. от нем. Brünne.

БРО`УНИНГ м. Вид автоматичен пистолет. Старшията закопча грижливо куртката си, провери внимателно черния броунинг, сложи в пълнителя двата липсващи патрона, напълни цевта и .. го пъхна вместо в кобура — в джоба на куртката. П. Вежинов, ВН, 29.

— Англ. от собств.

БРОШ, бро`шът, бро`ша, мн. бро`шове, след числ. бро`ша, м. 1. Многогодишно пълзящо тревисто растение с червени ягодовидни плодове, виреещо в Южна България, което в миналото е било култивирано заради добиваната от него червена боя. Rubia tinctorum. Rubia tinctorum се казва брош. Среща се из цяла България, но главно на юг и изток. ПН, 1934, кн. 3, 48.

2. Червена боя, добивана от това растение.

— Други (диал.) форми: брощ, брожд.

БРОШИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Сгъвам, комплектувам, шия и обрязвам от три страни отпечатани ко`ли на книги или листове на тетрадка, преди да бъдат свързани с корицата, броширам се страд. Потоци от [списанията] „Билд“ или „Билд ам зонтаг“ текат от машините в огромната зала. Непипнати от човешка ръка, те се печатат, сгъват подрязват, брошират .. и пакетират. В. Йосифов, Избр. тв I, 242.

— От фр. brocher ’подшивам ко`ли’.

БРОШИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от броширам и от броширам се.

БРОШИРО`ВКА ж. Броширане.

БРО`ШКА ж. Женско украшение, обикн. от метал, с карфица за прикрепване върху дреха. На гърдите й проблясваше златна брошка с пъстри камъни. Д. Талев, ПК, 855. На затворената й бяла рокля блестеше някаква брошка и преливаше в пъстри лъчи. М. Грубешлиева, ПИУ, 181. Носеше удобна сива рокля от тънка шотландска вълна и единствения й накит бе старинна брошка, която хвърляше нежни розови отблясъци от червените рубини. Бр. Йосифова БЧМ, 17.

— От фр. broche ’игла’ през рус. брошка.

БРОШУ`РА ж. Малка, подшита, неподвързана книга, посветена на актуални въпроси с временен характер (обикн. с полемично или агитационно съдържание). Първенецът извади из дрехата подправени тескерета, революционни брошури и комитетски писма от Сопот и от другаде. Ив. Вазов, Съч. X, 118. На масата, .., Кондарев преглеждаше реферата, който щеше да чете днес в партийния клуб. До ръкописа лежеше брошурата на Преображенски „Анархизъм и комунизъм“. Ем. Станев, ИК I-II, 43. Ето, от тези книги се е учил той, .. Повечето бяха брошури, но имаше и няколко доста дебелички книги. Г. Караславов, Тат., 201.

— От фр. brochure.

БРОШУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от брошура. Брошурна литература.

БРОШУ`РКА ж. Умал. от брошура; малка брошура. Все книги му са в ръцете, от тия, от бунтовническите: .., и различни брошурки с революционно съдържание. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 33. Това писмо до Фотинова биде препечатано, .. от Априлова с някои добавки в особена брошурка под наслов „Мисли за сегашното българско училище“. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 700.

БРОЯ`, -ои`ш, мин. св. -ои`х, несв. 1. Непрех. Назовавам числата в последователен ред. — Всичко! — рекла пчеличката. — Всичко ще бъде готово, додето преброиш до десет! И се загубила, а стрелецът почнал да брои: — Едно, две, три. А. Каралийчев, ТР, 131. Тя [Николина] беше истинско селско момиче, .. На училище ходи до трето отделение. Знаеше да записва името си, да брои и да срича от читанката. Г. Райчев, ЗК, 32-33. Тази нощ подполковникът Благой Каменов почти не спа. Въртя се в леглото, брои на ум, но щом задремеше за миг, кошмарите отново се явяваха пред очите му. Кр. Кръстев, К, 14. Той вече разпознаваше някои букви и знаеше да брои наред от едно до сто. Ил. Волен, НС, 62. Закука кукувицата… Шибил започна да брои, за да види колко години ще живее. Й. Йовков, СЛ, 10. Той брои на пръсти и изрежда още някои имена. Й. Йовков, Разк. II, 10.

2. Прех. Определям броя, количеството на отделните неща в една съвкупност. Но се` равно, и тъй благодарим, каза Македонски, и захвана да брои жълтиците. Ив. Вазов, Съч. VI, 83. Той се пазареше дълго с него, .. сърдеше се и след като получеше парите, броеше ги с треперящи ръце три-четири пъти. Елин Пелин, Съч. III, 69. Изминаха се седем месеца от смъртта на Минча. Старата лежеше и ги броеше на пръсти. Останаха още пет. Ще се изминат и те, ще се стопят, без да ги усетят. Ще му направят година. Г. Караславов, Тат., 240. Машината е чудо, и сее го, и го заравя, реди го все еднакво тъй, като че брои зърната с ръка. Й. Йовков, Ж, 1945, 107. Наля си [Лина] валериан, без да брои капките, и седна като премазана накрая на леглото. М. Грубешлиева,* ПП, 305.

3. Прех. и непрех. Имам, обхващам в себе си някакъв брой, количество от отделни неща или съм някакъв брой; наброявам. Търново брои към двадесет и четири хиляди жители. Й. Радичков и др., ГСП, 133. На времето, преди опожаряването през Априлското въстание от 1876 година, Перущица броеше около четиристотин къщи с около три-четири хиляди жители. Г. Караиванов, П, 5. От Ловеч излязоха с трийсетина души охрана; по пътя ги посрещнаха още; сега конвоят броеше вече двеста души. Ст. Дичев, ЗС II, 727. Половината овце бяха на Сюлейман ага, другите — на селяните. А колко овце брояха юрушките стада, които идеха след тях — .. — никой не знаеше. А. Дончев, BP, 20. Нашият отряд брои осемдесет и пет бойци — това е цяла рота, която струва колкото цял вражески полк. М. Марчевски, МП, 185. Населението на Съединените щати се увеличавало необикновено бързо. В края на XVIII в. то е броело около 3 1/2 милиона души. Ист. X кл, 108.

4. Прех. Давам пари в брой, плащам в брой. Градът да брои тоз час хилядо лири на Тосун бея. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 195. — До две недели ако ми не броиш таман петстотин грошовци, ще си похоратим, колко ти чини къщата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 151. Върна се при Дойчина, .. преброи десет жълтици и му ги подаде. — Останалите ще ти ги броя в къщи. К. Петканов, ЗЛЗ, 27. — Е, колко струва едно дворно място? — Амче… различно… 150, 180, 200 до 250 лева квадратен метър… — И ти си броил толкова пари за това място? Г. Караславов, Избр. съч. II, 274. // В съчет. със съществителни, които означават парична сума — давам в брой това, което е означено от съществителното. Купувачът и продавачът си подадоха ръце и откъснаха пазарлъка.. Еньо брои капаро. Елин Пелин, Съч. III, 131. Броих му вече предплата, няма отказване. △ Вече му броих аванса за книгата. △ Най-сетне ми брои остатъка.

5. Разг. Прех. и с др. същ. обикн. с предл. за. Приемам, мисля някого или нещо за някакъв или за някакво; считам, смятам. „Един млад и жизнен народ със славна история, който брои за свои прадеди Крумовци, Симеоновци, Самуиловци, Асеновци, е достоен за по-човешки живот.“ Ив. Вазов, Съч. XVIII, 60. Ала стрина Венковица, .., така добре бе поставила своя дом и своята челяд, щото отвън хората броеха стринини Венковичини между заможните люде. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170. Омер бе отраснал в охолство, .. Затова броеше всяка несполука — .. — за някаква грешка на ориста, за нещо нередно и нетрайно. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 214. Бори се за земя, за селища,седем къщи на синове и внуци направи — по закон и до сега всичко е негово, а брои за свое само местенцето върху постланите потоници под коша. О. Василев, ЖБ, 324. Хората право броят желязото като най-полезен метал и го турят на първо място. С. Веженов, X (превод), 52.

6. Прех. Обикн. с отриц. не. Имам предвид; държа сметка за нещо; смятам. Струва ми се, че самите моряци не помнят и не броят тия успехи и че всеки един от тях, веднъж постигнат, като че изчезва в паметта им. Й. Йовков, Разк. III, 116. И до днес на български не е излязла друга литературна история на Възраждането, като не броим записките на Б. Пенев, които покрай ценните материали — съдържат и редица недостатъци като всяка недовършена и недообработена книга. Ив. Богданов, СП, 63.

7. Прех. Със следв. местоим. всеки. Водя много точна сметка за нещо (обикн. за пари, когато не достигат, или за време, когато проявявам нетърпение). Нима щеше да си остане все същия беден занаятчия, който брои всеки лев и постоянно мисли как да посрещне утрешния ден? Ем. Станев, ИК III-IV, 112. Султана броеше и преброяваше всяка аспра, която трябваше да похарчи. Д. Талев, ЖС, 62. Броеше всяка минута до завръщането му от фронта.

8. Прех. Остар. Определям продължителността (дължината) на нещо от даден момент или от дадена точка; измервам, меря. Смок е засмукал живот народен, / смучат го наши и чужди гости! / А бедният роб търпи, и ние, / без срам, без укор броиме време, / от как е в хомот нашата шия, / от как окови влачи народа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 11. Различни народи начинат от различни епохи да броят годините. Й. Груев, КВИ (превод), II. // Пресмятам. На Изток смятат (броят) времето другояче, а не както на Запад в Европа. З. Петров и др., ЧБ (превод), 83. Има двояки години, по които различни народи броят и мерят времето. Й. Груев, Лет., 1868, 1.

9. Прех. Съществувам определено време от даден момент. Българският революционен комитет броеше вече пет години от своето съществувание. З. Стоянов, ЗБВ I, 163. Когато израилскийт народ потегли от Египет, Китайското царство броеше седемстотин години от своето основание. ИЗ, 1874-1881, 1882, 66.

10. Прех. Жарг. Внимателно наблюдавам и проучвам някого; бройкам. Какво ме броиш? броя се I. Страд. от броя във 2-10 знач. Водата [в реката] е тъй бистра, че камъчетата се броят на дъното. К. Петканов, СВ, 69. — А туй, туй, — каза Пищялов и замърда два пръста, както се броят пари. Й. Йовков, ПГ, 272. О, дните и нощите сред бедата / най-трудно се броят! М. Петканова, ЦТ, 63. На 1887 г. в Каменица вече се брояха до 150 ученика. Ив. Вазов, Съч. XVI, 48. Освен тях за велики боляри се брояха князете на смоляните и драговичите. А. Дончев, СВС, 138. Избитите зъби и счупеното коляно на дяда Коля бяха едни от по-видните му телесни недостатъци, наистина изкуствено спечелени, но се се броят за кусури. М. Георгиев, Избр. разк., 155. II. Възвр. от броя в 1 и 5 знач. Брой се и ти, та да станем четирима. △ Имаше голямо мнение за себе си и сам се броеше за голям поет.

◇ Броим се на пръсти<те на едната ръка>. Разг. Малко сме на брой, в малко количество сме. И тука, както във всеки град, старите ергени се брояха на пръсти. Д. Калфов, Избр. разк., 62. — Какво да ти кажа, братле, .. Там все пак е по-друго — имате интелигенция, работници… А ние тука се броим на пръсти. К. Калчев, ЖП, 72.

Броя броеницата си. Разг. Премятам зърната на броеницата. Тоя достоен за уважение и почитание човек почти сякога, когато отива в кръчмата, държи ръцете си отзад и брои една твърде дълга кехлибарена, без кръст, броеница. Л. Каравелов, Съч. VII, 46.

Броя броениците. Диал. Не работя, безделнича и гладувам.

Броя дните на някого. Разг. С нетърпение очаквам смъртта на някого.

Броя залците (хапките) някому. Разг. 1. Гледам някого, като яде. Нали знаеш, че когато спя или ям, не искам да ме гледат. Не ща да ми броят залците. Г. Караиванов, ЮМ, 50. 2. Свиди ми се и правя сметка на това, което яде някой, което се харчи за някого.

Броя звездите. Разг. 1. Държа се надменно, затова ходя с вдигната глава. Кормите им са празни, краката им се гръчат от студ, а главите им броят звездите. Ето какви са вашите кокони. Знан., 1875, бр. 6, 93. 2. Мръзна, като стоя на открито и на студено. Ако много знаеш, ще броиш звездите. △ Цяла нощ броихме звездите в тази късна есенна нощ в гората.

Броят ми се ребрата (кокалите). Разг. Много съм слаб физически. Бях ваш ученик в учителския институт — разбира се, не можете да си спомните, тогава аз бях кльощав, ребрата ми се брояха като на умрял кон, а сега съм, както виждате, доста понапълнял. Г. Караславов, Избр. съч. II, 171.

Пилците (пилетата) се броят наесен. Употребява се, когато трябва да се подчертае, че резултатът се вижда в края на работата. — Трябваше да работя и с тях, и у дома. Нищо не губех. А сега — пак в отрядния съвет. Но нека ме викат. Нека ми се карат! „Пилетата се броят наесен.“ Когато им занеса парната машина, ще ахнат. П. Проданов, С, 42.

БРОЯ`НКА ж. Диал. Игра бро`еница.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БРОЯ`Ч*1 м. 1. Броец. 20-стотинковите монети от обществените телефонни апарати се преброяваха досега ръчно. С тази работа бяха ангажирани специални броячи. ВН, 1961, бр. 2970, 1.

2. Жарг. Човек, който следи какво правят другите и доносничи за тях. Той е един брояч! Пази се от него!

БРОЯ`Ч2 м. Техн. Уред, който се прикрепва към различни инсталации, машини, електрически и др. устройства, за да отчита броя на въртенията обикновено на лостове, на дискове или броя на електрически, биологически и др. импулси.

БРОЯ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до броене, обикн. до машина за броене; броителен. Апаратът е снабден с броячен механизъм, който отчита броя на отмерените дози. ВН, 1961, бр. 2979, 4.

БРОЯ`ЧКА ж. Жена, на която е възложено да брои нещо.

БРРР междум. 1. Звук, който човек издава при неприятно усещане на студ. И тук студ, както и вън. Бррр… студ та се пука. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 65. Ръжените стръкчета зъзнеха от студ. — Бррр! Няма ли да завали снегът, та да ни завие? П. Бобев, ГЕ, 73. Този поглед ме ужаси. Бррр!… Зъбите ми тракат. П. Велков, СДН, 89.

2. За израз на недоволство, на несъгласие.

БРРРН междум. За наподобяване на бръмчене на пчела, оса, муха и др. Ззззз…зът… брррн!…* залита пак осата над главата на кака Въла и не я оставя на мира. М. Георгиев, Избр. разк., 284.

БРУ`ДЕРШАФТ м. Само в съчет.: Пия брудершафт. Книж. Пия наздравица с някого с кръстосани лакти в знак на побратимяване.

— Нем. Bruderschaft ’побратимяване’.

БРУ`КА ж. Диал. 1. Пъпка, струпей, пришка.

2. Шишарка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БРУ`ЛВАМ, -аш*, несв.; бру`лна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Бруля изведнъж или за кратко време. Когато и майка им притихна в леглото, те [децата] станаха безшумно, наметнаха дрешките и излязоха навън. Брулна ги леденият вятър. А. Каралийчев, ПС III, 51. Вятърът силно брулна горещото му лице. Ст. Дичев, ЗС I, 172.

2. Бруля малко количество. Брулнах няколко дюли за компот. брулвам се, брулна се страд. брулвам си, брулна си възвр. от брулвам във 2 знач. — Бабо, ябълки ми се ядат! — Иди, сине в градината и си брулни! Г. Белев, ПЕМ, 33.

БРУ`ЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от брулвам и от брулвам се.

БРУ`ЛНА. Вж. брулвам.

БРУ`ЛЯ, -иш, мин. св. бру`ли`х, несв., прех. 1. Удрям с прът, камък и под., за да сваля плодове от дърво. Той си спомни детинските години, когато е брулил чуждите орехи и плахо, с разтупано сърце, поглеждал наоколо да не се появи пъдаря… Ив. Вазов, Съч. XXV, 25. Вчера сърненци и бистричани щяха да се избият… Играят ония ми ти сопи, .. като че брулят круши. Й. Йовков, ВАХ, 66. — А какво бях на твоите години аз? Хъшлак! Брулех овошките по хорските градини, замерях с ластик врабците. Цв. Ангелов, ЧД, 138.

2. Обикновено за вятър, въздушна струя — удрям, бия силно, шибам. Оня дунавски вятър така брулеше, та пукаше и камъните. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 78. Студеният горняк брулеше лицата ни и ние бързахме да стигнем Антимовския хан и да се постоплим. Й. Йовков, ВАХ, 24. Три дни и три нощи валя дъжд, вятър брули, сняг прехвърква. Чудомир, Избр. пр, 262. • Обр. И нека те [народе] бурите брулят и в шемет оплитат, / от тях ще излезеш ти още по-твърд и изпитан. Е. Багряна, ЗМ, 14. бруля се страд. бруля си възвр. от бруля в 1 знач.

◇ Пращам / пратя да брули круши (с ушите си) някого. Диал. Изпъждам, отпращам без нищо някого, след като съм го наругал или подиграл. Тури му самар<а> и <па> го пусни да брули круши. Диал. Изпъди го.

БРУС, бру`сът, бру`са, мн. бру`сове, след числ. бру`са, м. 1. Изгладен къс зърнест камък за точене на ножове, коси, брадви и др.; точило, гладило. Той приготви косата си, прекара няколко пъти бруса по нея и, .., хвърли още един поглед на цялата нива. Й. Йовков, Ж, 1945, 259. Изправен на слога, той извади бруса и бързо наточи изклепаната коса. Т. Влайков, Съч. III, 11. Конярите развеждаха уморените разседлани коне, ..; а готвачите и хлебарите тракаха посребрените и позлатени съдини и остреха ножове о каменни брусове. Ст. Загорчинов, ДП, 121.

2. Диал. Четвъртит, длъгнест къс, парче от нещо, обикн. сланина. Отгоре край сахана, стоеше порядъчен брус бяло, мазно сирене, отмекнало от топлината и парата на баницата. Н. Попфилипов, БД, 63. Отрежи му един брус сланина. △ Брус сапун.

3. Диал. Греда.

◇ Бял брус. Диал. Изрив по тялото на малки деца.

БРУ`СВАМ, -аш, несв.; бру`сна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Брулвам. брусвам се, брусна се страд. брусвам си възвр. Бруснах си круши.

БРУ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от брусвам и от брусвам се; брулване.

БРУ`СЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бруся и от бруся се.

БРУСИ`СТ м. Спортист — плувец, който плува бруст. Различията в тренировката на съветския плувец и нашите брусисти се оказаха огромни. НС, 1958, бр. 138, 2.

БРУ`СНА. Вж. брусвам.

БРУСНИ`ЦА1 ж. Диал. Дребна шарка; морбили. Детето прекара брусница.

БРУСНИ`ЦА2 ж. Диал. 1. Боровинка с червени плодове.

2. Обикн. мн. Плодът на това растение; червена боровинка.

БРУСТ, бру`стът, бру`ста, мн. няма, м. Спорт. Стил на плуване по гърди, при които ръцете едновременно се изнасят напред и след това се прибират към тялото с кръгови движения. Лека-полека той се научи да плува бруст, но брустът е бавен стил, с него и при най-добро желание не може да се отиде далеч. П. Незнакомов, СНП, 222.

— От нем. Brustschwimmen ’плуване бруст’.

БРУ`СТВЕР м. Воен. 1. Земен насип пред окоп за защита на бойците и за опиране на пушките при стрелба. Един снаряд експлодира пред самия бруствер на окопа и ги [войниците] зарина с пръст и корени. В. Нешков, Н, 147. От своя страна ние се залепваме до бруствера и продължаваме стрелбата. Л. Стоянов, X, 13. Той се движеше по окопите и ходовете винаги наведен, никога не стърчеше над бруствера. П. Вежинов, НС, 44.

2. Бронирана стена на военен кораб за защита основите на комин, на бойна кула и др.

— Нем. Brustwehr през рус. бруствер.

БРУ`СТВЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Воен. Прил. от бруствер.

БРУ`СЯ, -иш, мин. св. бру`си`х, несв., прех. Диал. Бруля (в 1 знач.). Брусят орехите. бруся се страд. бруся си възвр.

БРУТА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който проявява безогледна грубост, насилничество. Аз виждах, колко е нещастен / човекът, беден от мечти, / и колко става по-прекрасен, / когато блян го навести, — / и бранех от света брутален / това, с което го дарях. Т. Траянов, П, 118. Брутален човек.

2. Който се характеризира с безогледна грубост, насилничество. В бруталното нападение срещу Египет ние виждахме едва ли не началото на големия пожар. П. Вежинов, ДМ, 26. Нима не познаваше неумението на тоя човек да крие чувствата си, неговата студенина, съвсем брутална, неприкрита от никакво възпитание, Ем. Станев, ИК III-IV, 295.

— От фр. brutal.

БРУТА`ЛНО. Книж. Нареч. от брутален; грубо. Това момче [Холбърн] говори грубо, с хулигански фрази, държи се брутално, но тъкмо така прикрива своята извънредно изострена чувствителност. Е. Каранфилов, Б III, 157.

БРУТА`ЛНОСТ, -тта`, мн. -ти, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на брутален; грубост, насилие. Борис Казански седна безцеремонно .. и със своята бруталност веднага завладя цялата маса. Д. Ангелов, ЖС, 226.

2. Брутална, груба постъпка. На власт беше едно от най-реакционните правителства — кабинетът на Димитър Петков с пълния стамболовистки аксесоар на произволи, бруталности, цинизъм и гешефти. К. Константинов, ППГ, 93.

БРУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от бруто. Брутно месечно възнаграждение. Брутен доход.

◇ Брутна химическа формула. Хим. Формула, която показва само качествения и количествения състав на съединенията.

БРУ`ТО нареч. 1. Търг. Заедно с опаковката; заедно с дарата (за стока, която се тегли). Противоп. нето. Кафето струва бруто 8 лева килограма.

2. Финанс. Без да се приспадат удръжките (за сума). Във ведомостта заплатите се изчисляват бруто.

◇ Бруто за нето. Разг. Без да се приспада дарата. — Бруто за нето… Какво е най-сетне това от вас! Ами всеки ден аз дигам по толкова чували! Всеки по кило. Къде отива това? .. — Дигай и бягай, ти казвам! И пак скандал за това пусто „бруто за нето“. Д. Калфов, ПЮН, 12-13.

— Ит. brutto през нем. или рус. (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици, ГСУ, 1960, 249). — Ив. Богоров, Френско-български речник, 1860 г.

БРУЦЕЛО`ЗА ж. Мед. Заразна болест по добитъка, която се предава и на човека чрез месото или млякото на заразените животни и се проявява в периодични пристъпи от трескаво състояние с повишена температура, главоболие, болки в мускулите, увреждане на ставите черния дроб, далака и др.; малтийска треска.

— От англ. собств.

БРУЦЕЛО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Мед. Прил. от бруцелоза. Работниците в бруцелозните овцевъдни стопанства трябва да се подлагат ежегодно на ваксинация против бруцелоза. НТМ, 1961, кн. 9, 26.

БРЪБЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бъбрив. Да ви пази господ от бръблива жена, от козя краста и от костеливи орехи. Погов., Ст. Младенов, БТР, 214.

БРЪВ, бръвта`, мн. бръ`ви, ж. Диал. Греда или дърво, поставено за мост над поток или река. Трябва да заобиколя през моста. — Защо не минете по бръвта? Ив. Кирилов, Ж, 18. Над потока ще видиш, бурята е капичнала тук-там дебело дърво. Ти мини по една от тези бръви и върви направо. П. Тодоров, Събр. пр II, 307.

◇ Сбърквам се / сбъркам се като куче на бръв. Диал. Извънредно много се изплашвам и не мога да намеря изход от неблагоприятното положение, в което съм изпаднал.

БРЪВНО`, мн. -а`, ср. Диал. Отсечено и одялано дърво за строеж; греда.

БРЪ`КВАМ, -аш, несв.; бръ`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Мушвам, пъхвам ръка или друг предмет някъде, обикновено за да намеря или извадя нещо. Той бръкна в пазвата си и извади смачканото писмо на Рада, което отвори. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 164. Отвреме-навреме то бръкваше в джоба на панталона си, изваждаше жълтеникава кутия от боя за обувки, отваряше я и оглеждаше стръвта. Сп. Кралевски, ВО, 92-93. — Най-напред, Мецано, уста ще разтвориш. С клещите ще бръкна. Зъбите ти остри навън ще измъкна. Ран Босилек, Р, 62. Едно от момичетата бръкна с ръка в кофата и плисна върху Кънча. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 10. Той [овчарят] бръкна с желязната гега и измъкна едно от малките. Но вълчето пропълзя назад. Г. Райчев, В,* 9. А такава тъмнина — в окото ти да бръкне човек, няма да го видиш. М. Марчевски, ТС, 56-57. • Обр. Тоя човек бръкна грубо в тайните на душата й, но той идеше като спасител. Елин Пелин, Съч. III, 129.

БРЪ`КВАМ СЕ несв.; бръ`кна се св., непрех. Разг. 1. Мушвам, пъхвам ръка в джоб, за да извадя нещо. Петко се бръкна за кесията: — Затова пък парите, .., откъдето и да ги гледаш, все са пари. Ст. Сивриев, ПВ, 100.

2. Давам пари, плащам обикн. неохотно, без желание. — Бръкнахме се — този пара пусне, онзи пара пусне — купихме прасе от Цоло Белмустаков. Г. Марковски, СК, 15-16. Въвеждат се едни направо канибалски данъци .. Населението пак ще се бръкне, за да нахрани нашето гордо машиностроене. 168 часа, 1991, бр. 19, 2.

3. Диал. Влизам бързо някъде, мушвам се някъде. Излязох сравнително бързо и веднага се бръкнах в пивницата. Имам позволение, няма защо да бързам. Г. Краев, AЗ, 8. Бръкна се в зимника, опъна една паница вино, наля ракия от билника и като разтвори човката на петела, почерпи и него десетина лъжички преди ядене за здраве, аперитив и благополучие… Г. Краев, Ч, 36.

◇ Бръквам / бръкна в душата на някого. Разг. Предразполагам някого към себе си, като силно го разчувствам; трогвам, спечелвам. — По нашите села наоколо по-добър агитатор от тебе няма .. Ти знаеш хала на народа. С две приказки можеш да му бръкнеш в душата. .. В. Геновска, СГ, 228.

Бръквам / бръкна в здравето (мозъка) на някого. Жарг. Създавам много голяма неприятност, предизвиквам душевно страдание и под. на някого.

Бръквам / бръкна в касата (хазната). Разг. Открадвам обществени пари.

Бръквам / бръкна в кесията (джоба) на някого. Разг. Принудително вземам пари от някого за нещо, принуждавам някого да даде пари или да заплати за нещо. Да, това е прекрасно, но подло и отвратително, когато съзнаваш, че други работят вместо тебе, че единственото ни задължение е да прочетеш няколко лекции в седмицата пред бъдещи кюрета и монаси, които от своя страна ще убеждават хиляди верующи в безсмъртието на душата и глупостите на задгробния живот, за да бръкнат .. в кесиите им. Д. Димов, ОД, 262.

Бръквам / бръкна в кесията (джоба) си и бръквам се / бръкна се в кесията (джоба) <си>. Разг. Плащам, давам пари за нещо, обикн. неохотно, против желанието си. — А той там бръкна ли и в своята кесия? .. — Бръкна в кесията си и дедо владика. И това искам да кажа, че с раздаденото не ще се помогне много на пострадалите, но те всички го приеха с голяма радост. Д. Талев, ГЧ, 375-376. Националната буржоазия трябваше „да се бръкне в кесията“. Б. Темков, И, 36. „Я, казвам, братлета, се бръкнете в джобовете! Всеки да даде колкото може!“ П. Незнакомов, БЧ, 24.

Бръквам / бръкна в очите на някого. Разг. Посочвам на някого нещо много неприятно за него, доказвам му, че не е бил прав за нещо.

Бръквам / бръкна с пръст в раната. Разг. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място.

Бръквам / бръкна с ръчичка. Разг. Открадвам.

В окото ти да бръкне някой — няма да го видиш. Разг. Употребява се, за да се изтъкне, че някъде е много тъмно и нищо не се вижда.

БРЪ`КВАНЕ ср. Отгл. същ. от бръквам и от бръквам се.

БРЪ`КНА. Вж. бръквам.

БРЪМ междум. За наподобяване бръмченето на пчела, муха и др. — Бръм! — изви се пчелата / и му жилна ръката. В. Паспалеева, МСС, 8. Комарите танцуваха, а майските бръмбари бръмчаха: — Бръм, бръм! Св. Минков, СЦ (превод), 18.

БРЪМБАЗЪ`К, -ът, -а,* мн. -зъ`ци, след числ. -ка, м. Разг. 1. Малък бръмбар. Бръмбазъкът минал и запитал: — Защо плачеш, Зайче-подскоканче? — Остави се! .. Звяр се вмъкнал в моята колибка .. — Аз ще го изпъдя! .. Впуснал се Бръмбарко .. щипнал Козля по краката. Ран Босилек, Р, 51.

2. Прен. Дребна, понякога непотребна вещ; дреболия.

3. Малък на ръст, дребен човек.

4. Муз. Миниатюрен металически музикален инструмент с прикрепено към него стоманено езиче, на който се свири, като се захапва със зъби езичето и привежда в трептене с палец.

БРЪМБАЗЪ`ЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Малък на ръст, дребен човек.

БРЪ`МБАР м.* 1. Общо название на твърдокрили насекоми. Coleoptera. Из топлия въздух летяха бръмбари. Й. Йовков, ПК, 135. Отнякъде шумно долетя едър, черен бръмбар, мушна се дръзко между белите китки, после пак отхвъркна, завъртя се над най-високите клонки на сливата и пак изчезна. Д. Талев, СК, 18. Кацна бръмбар на трънка / и захвана да бръмка. Елин Пелин, ПБ, 135. Ако би сяка муха мед брала, бръмбарът би набрал най-много. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 6.

2. Прен. Разг. Миниатюрно техническо устройство за подслушване на разговори, използвано като разузнавателно средство.

◇ Бръмбар корояд. Вредно твърдокрило насекомо, което гризе кората на дърветата. Ips typographus.

Бръмбар носорог. Твърдокрило насекомо с рогче на главата. Oryctes nasicornis.

Бръмбар плувец. Вредно хищно твърдокрило насекомо, което може дълго време да живее под водата. Dytiscus marginalis.

Бръмбар рогач. Вредно твърдокрило насекомо с две рогчета на главата. Lucanus cervus.

Житен бръмбар. Вредно твърдокрило насекомо, което напада цветовете и млечните зърна на житните растения. Anisoplia austriaca.

Колорадски бръмбар. Вредно твърдокрило насекомо, което напада кореноплодните растения, особено картофите. Leptinotarsa aecemlineata.

Майски бръмбар. Вредно за широколистните гори твърдокрило насекомо, обикн. с червено тяло, което се появява през месец май. Melolontha melolontha.

Рапичен бръмбар. Вредно твърдокрило насекомо, което напада рапичната култура. Entomoscelis adonidis.

> Бръмбари бръмчат в главата ми; Имам бръмбари в главата си. Разг. Лекомислен, несериозен съм.

Влиза ми / влезе ми бръмбар в главата. Разг.; Влиза ми / влезе ми бръмбар в чутурата. Разг.; Пренебр. Втълпявам си някаква безполезна, неразумна мисъл или идея, която ме занимава, безпокои непрестанно.

Избивам / избия тоя бръмбар от главата на някого. Разг. Накарвам някого да се откаже от някакъв план, желание, проект, идея, която не одобрявам и която той е намислил да изпълни.

БРЪ`МБАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бръмбар. Притихналата върху рамката вонещица помръдна, разпери в миг криле и с истински бръмбарски устрем се гмурна в свободната бездна. О. Василев, ЖБ, 164.

БРЪ`МБАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бръмбар; малък бръмбар. Когато отвориха, намериха усойницата умряла, един зелен гущер и цяла шепа дървесни бръмбарчета. Л. Михайлова, Ж, 29. Като същи бръмбарчета, бързи, лакомци, патетата се нахвърлиха на триците. Й. Йовков, АМГ, 161.

БРЪ`МВАМ, -аш, несв.; бръ`мна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изведнъж започвам да бръмча за кратко време, издавам звук „бръм“. избръмчавам. Потънал в мисли, неусетно Пеньо — горският, стига до Раков вир, .. Една голяма зелена муха само се завъртва около главата му, но като съглежда пушката до дървото, бръмва и се изгубва из усойната… Чудомир, Избр. пр, 7. Един стършел бръмне над главите ни като стрела. К. Константинов, СЧЗ, 156. Бръмна мотор. Дончо съзря в далечината автомобил, който идваше насреща. Г. Иванов, ВН, 1953, бр. 297, 4. Екна изстрел. И още в същия миг над главите на двамата пътници бръмна тежък, едър куршум. Д. Талев, ПК, 392. Басово бръмна китара. „Выхожу один я на дорогу“…, — фалшиво запя тенор. Ем. Станев, ИК I-II, 19. Изневиделица бръмнала първата стрела и пронизала главата. Ламята цялата потреперала. Каралийчев, ТР, 129.

БРЪ`МВА МИ несв.; бръ`мне ми св., непрех. Разг. Изведнъж се появява в главата ми някаква натрапчива мисъл, която ме тревожи, или идея, която искам да осъществя. По едно време като му бръмна [на кмета]: паметник, та паметник! Признателност, кай, трябва, почит и уважение към тия, гдето си проляха кръвта за отечеството! Чудомир, Избр. пр, 129.

◇ Бръмбари са бръмнали в главата ми. Разг. Имам, появяват ми се някакви натрапчиви мисли. Това моята сестра ли е! Момиче, ще те оставя да си трошиш главата — .., щом такива бръмбари са бръмнали в нея. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 42.

Муха да бръмне, ще се чуе. Разг. Много е тихо. Дончо свърши. Но в арабаджийницата беше тихо — муха да бръмнеше, щеше да се чуе. Всички мълчаха, като че ли слушаха отгласа на чудния му сладък глас. Г. Караславов, СИ, 124.

Не давам муха да бръмне. Разг. Не позволявам да се предизвиква ни най-малък шум. Фотев: Много хлопаш! Зафирка: Ти пък не даваш муха да бръмне! Ив. Вазов, Съч. XIX, 85.

БРЪ`МВАНЕ св. Отгл. същ. от бръмвам.

БРЪМКА`ЛО, мн. -а, ср. 1. Народен музикален инструмент от извито желязо, чиито краища са съединени с опънат тел, за да се дрънка на него.

2. Детска играчка за дрънкане.

3. Прен. Разг. Досаден бъбрив човек. А това бръмкало, Рачко, беше способен по най-невинен начин да напакости. Ив. Вазов, Съч. XXII, 174.

БРЪ`МКАМ, -аш, несв., непрех. Слабо, тихо бръмча. Жътва, жътва. Знойно слънце грее, / класовете лек ветрец люлее. / Те ли шушнат тъй, или пчелите / бръмкат в слънчогледовите пити? Л. Станчев, ВД, 16. Звездите се люлеят отгоре, моторът бръмка равномерно и гладко като часовник. Н. Тихолов, ДКД, 44. Вретеното бръмкало сладкопойно в леките й пръсти, приспивало малките. Ст. Станчев, НД, 131.

БРЪ`МКАНЕ ср. Отгл. същ. от бръмкам. В ковачницата два чука звънтяха в надпревара и звънтежът им с сливаше с песента на щурците, бръмкането на пчелите и глъхнеше в лозята. О. Василев, Т, 8.

БРЪ`МНА. Вж. бръмвам и бръмнувам.

БРЪ`МНУВАМ, -аш, несв. (остар.); бръ`мна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Бръмвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БРЪ`МНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от бръмнувам; бръмване.

БРЪМТЕ`Ж, мн. няма, м. Рядко. Бръмчене. Нищо не се чува из махленските дворища освен сънливо тракане на станове и бръмтеж на масури. К. Константинов, Избр. разк., 11. Бавен / подзела ход далеч, дружина шумна сви / в долът, .. — като пчели, кога им матката изхвръкне / из старата тръвна и роя се помъкне / подире й — от клон на клона прехвърчи, / и пълни въздуха с бръмтежа си, бучи / и как и де да се намести дири сгода. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 227.

БРЪМЧА`, -и`ш, мин. св. -а`х, несв., непрех. За насекомо (бръмбар, пчела, муха и под.) — като летя, издавам, произвеждам с крилете си трептящ, еднообразен звук. Комарите танцуваха, а майските бръмбари бръмчаха: — Бръм, бръм! Св. Минков, СЦ (превод), 18. Някаква едра муха, влязла кой знае откъде, досадно, непрекъснато бръмчеше с твърдите си крила из въздуха. П. Михайлов, ПЗ, 109. В гората падаха с глух шум желъди и шишарки, по междите на малките нивици зрееха закъснели диви круши и около тях бръмчаха залутани зли оси. Д. Талев, И, 608. По земята около масите бяха разхвърляни динени кори и семки, около които бръмчаха рояци мухи. Й. Йовков, ПГ, 84. По отрупаните с цвят сливаци бръмчеха пчели. Елин Пелин, Съч. II, 82. // За машина, уред и под. — издавам еднообразен шум при бързо движение (въртене, летене и под.). Някъде бръмчеше глухо самолет. Д. Димов, Т, 693. От сутрин до късна вечер се чуваха припрените викове на работниците, които разтоварваха вагоните, бръмчаха камиони, пищяха локомотиви. М. Марчевски, П, 163. Нощта беше непрогледно тъмна, тиха, пустинна — само звездите блестяха по черното небе и само моторът тихичко и приятно бръмчеше. П. Вежинов, ДБ, 94. Тихо поскръцва чекръка, бръмчи и пее вретеното. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 208. Вихър бий телеграфните стълбове, / и студените жици бръмчат. / Във гласа им, във стона им скърбите / на душата народна звучат. Хр. Радевски, П, 14. // За множество, тълпа — произвеждам еднообразен, несилен шум от говор, движение. Цяла маса граждани и селяни мирно и тихо бръмчаха в двора и прилежащата улица. Ал. Константинов, БГ, 124. Тя се върна в училището, децата бръмчаха наведени над плочите и читанките си, както ги бе оставила. Д. Талев, И, 423. Около елегантния тезгях бръмчаха мъже и жени и като в модерните кръчми на столицата закусваха и пиеха прави. Г. Караславов, Т, 12. • Обр. Хем му се спеше, хем в главата му бръмчаха рояци мисли, кроежи, предположения. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 233. Главата й бръмчеше от рояци мисли, шумливи и бесни. Ив. Вазов, Съч. IX, 155.

◇ Бръмбари ми бръмчат в главата. Разг. Глупав, лекомислен съм. Не е някой празноглав ритнитопка, като тия хлапаци от Борово, дето не пропущат мач и се интересуват само от футболни, волейболни и не знам какви си отбори, а в главите им бръмчат бръмбари. М. Марчевски, П, 219.

Муха ми бръмчи в главата. Разг. Имам, втълпил съм си някаква мисъл, която непрестанно ме тревожи.

Ушите ми бръмчат. Разг. Имам шум в ушите.

БРЪМЧЕ`НЕ ср. Отгл. същ. от бръмча. Настъпи мълчание. Бръмченето на пчелите сякаш се усили. В белите цветове на акацията, .., неспирно трептеше жужукането на насекомите. Ем. Станев, ИК I-II, 89. А че моментът беше труден и даже опасен, личеше по нервното бръмчене на телефоните. Д. Димов, ОД, 302. В един и половина часа на улицата се чу бръмчене на лека кола. П. Вежинов, НС, 119.

БРЪМЧИ`ЛО, мн. -а, ср. 1. Детска играчка, която при движение бръмчи. Тогава в небето над върховете на тополите се извисяват хвърчила — и големи, и малки, с бръмчила и без бръмчила. Т. Харманджиев, КЕД, 88.

2. Разг. Пренебр. Машина, която при движението си произвежда еднообразен шум, бръмчене. — Ако склониш — казвай навреме, докато не сме прехвърлили трактора на долния край. — Прехвърлете го, момчета, по-скоро го махнете туй проклето бръмчило, дето ми проглуши ушите. А. Каралийчев, СР, 53.

3. Ручило на гайда.

БРЪН междум. Рядко. Бръм. А пчелата покрай ушите му: „брън!“ брън!“.

БРЪ`НВАМ, -аш, несв..; бръ`нна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Бръмвам. Мисля да почна тия дни да кося моите ливади .., такава хубавина по полето — да не можеш да й се нагледаш… като ти цъфнали ония цветя, като бръннали ония пчели, като се размирисали ония билки — рай… Ц. Гинчев, ГК, 236. Засвирили зурли, гърмнали тъпани, бръннали гайди и цигулки и с голяма веселба ги [царският син и момата] завели в царските дворове. Нар. прик., Христом. KM II, 179.

БРЪ`НВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от брънвам; бръмване.

БРЪ`НКА ж. 1. Метално колелце, обикновено като част от верига; халка. Мечката, със забита в носа желязна брънка, у която е закачена веригата й, се гурка във водата, глади с предна лапа муцуната си и ту извръща очи към децата, ту към мечкаря, приседнал на брега. П. Тодоров, И I, 29. Окът се заби, но нали отпред има две брънки, където прекарват каишите, тия брънки назад се припречват и окът не може да се извади. Й. Йовков, ПГ, 226-227.

2. Прен. Съставна част от някаква последователна редица от събития, мисли и др. И да вървят по дяволите! Да правят, каквото искат, стига във веригата на техните дела да изчезне оная брънка, в която той неволно се бе замесил. П.* Вежинов, ДБ, 52. Борбата между капитализма и работническата класа у нас ще трае още дълго… Сегашната стачка е само една брънка от тази борба и ние не трябва да прахосваме безполезно хората си… Д. Димов, Т, 235. А съдържанието на една поема — не е ли една брънка от душевните преживявания на поета? К, 1926, бр. 96, 1.

3. Диал. Бримка (в 1 знач.). То пуста женска работа, спори ли? Брънка по брънка плети чорап, жичка по жичка надявай платно, .., че къща гледай и прокопсай. Ил. Блъсков, БП II, 90.

◇ Държи ли ти брънката. Диал. Имаш ли кураж; смееш ли.

БРЪ`НКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Бръмкам. Дал и тебе, мила бабо, / зла налегна грижа? / ил те дрямка надделява, / вретено кат брънка? К. Христов (превод), Мис., 1899, кн. 5, 482.

БРЪ`НКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от брънкам; бръмкане.

БРЪ`ННА. Вж. брънвам.

БРЪНЧА`, -и`ш, мин. св. -а`х, несв., непрех. Диал. Бръмча. Комарете брънчале наляво и надясно. Л. Каравелов,* Съч. VII, 25.

БРЪНЧЕ`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от брънча; бръмчене.

БРЪ`НЧИЦА ж. Умал. от брънка; малка брънка. — Бял ден, знаеш ли какво е? — питаше ме тя, като клатеше така заканително машата, че желязната й брънчица тихо позвънтяваше. — Един едничък бял ден не съм видяла. О. Василев, ЖБ, 49-50.

БРЪ`СВАМ, -аш, несв.; бръ`сна -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бръ`снат, св. 1. Прех. и непрех. Забърсвам, изчиствам набързо, небрежно с парцал, четка и под. замърсена повърхност. — Я не се карайте, ами се наредете да обядваме, .. Хаджи, я бръсни малко масата, че е заприличала на купище от твоите вонещи цигари!… Ив. Вазов, Съч. XVIII, 11. Андроница дигва паралията; после невястата бръсва два-три пъти с метлата и всички насядат из къщи. П. Тодоров, Събр. пр II, 241. Преди да тръгне [тате], мама го изгледа още веднъж, оправи гръдника на ризата му и бръсна два-три пъти с четка по раменете му. Ст. Чилингиров, ХНН, 219.

2. Прех. Удрям, шибвам нещо леко, изведнъж с провлечено движение. Биволът метна опаш, та ме бръсна по образа: от това е тоя нишан! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 66. Върхарите й [на тополата] свирнаха, стигнаха до къщурката на Стойчо Босия, бръснаха прозореца и строшиха стъклата. А. Каралийчев, НЗ, 60.

3. Прех. Первам, бутвам леко нещо, та се плъзга по някаква повърхност. Осман бръсна портмонето и жълтиците се изсипаха на тревата. Ив. Вазов, Съч. XII, 112. „Плашат врабците!“ — бръсна той вестника, но тутакси го дигна и отново се зачете. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 150-151. бръсвам се, бръсна се страд.

БРЪСВА`НЕ ср. Отгл. същ. от бръсвам и от бръсвам се.

БРЪСКА`ЛКА ж. Простонар. Метла от вършини. Аз и досега слушам крехкият глас на българското момиченце, което мете двора си с бръскалката, и пее си своята народна песенчица. Л. Каравелов, Съч. II, 29. Майка й е вече навън, мете навалялия сняг. Дългата черна бръскалка драще като врабчови крачка белия сняг. А. Каменова, ХГ, 188. Оставаше само в двора му да влезе, да се развърти с някаква огромна бръскалка и за един миг да измете всичко. Ст. Марков, ДБ, 490.

БРЪСКА`ЛЧИЦА ж. Простонар. Умал. от бръскалка; малка бръскалка.

БРЪ`СКАМ, -аш, несв. 1. Непрех. и прех. Мета набързо и небрежно. Един разгърден старец бръскаше с дълга метла по двора. Ст. Даскалов, ПЯ, 106. Някакво ниско непознато момче с мрачен поглед, голяма глава и закърпени панталони на коленете бръскаше между столовете с метла. П. Стъпов, ЧОТ, 128. // Прех. Подхващам с метла, замитам (смет). „Къща без жена — огън да я гори“ — мърмореше той и бръскаше с метлата боклука под креватите. Д. Кисьов, Щ, 49.

2. Прех. и непрех. За вятър, дъжд и под. — удрям, шибам, бия. Нали уж тъмна нощ беше, нали уж вятър и дъжд ни бръскаха в очите, — а пък излизаме из бараката, и какво да видим? — Като грейнала оная ми ти месечина. Ал. Константинов,* Съч. I, 256. И ето стоим ние в късната есенна вечер на варненския кей, бръска ни студен дъждец и охлажда съвсем настроението ни. П. Вежинов, ДМ, 3. Снежен прах на облаци се носеше из въздуха и бръскаше в очите ни. К. Калчев, УЧС, 21. // Прех. Като удрям, шибам, мятам, пръскам, разпилявам нещо. Влажен есенен вятър виеше лудо навън, фучеше из клоните на старата круша и с шум бръскаше по прозорците мъртво пожълтелите листа. Елин Пелин, Съч. I, 53. Зимният вятър, който духа откъм морето, почна да бръска сняг. Побеля Тракийската равнина. А. Каралийчев, ПД, 128. Суровият северен вятър ги [листата] обрули с варварска жестокост и като нашественик се втурна из полето и селските дворища .., бръскаше снега от високите места и пълнеше долчините. И. Петров, НЛ, 6. // Удрям леко, перкам. Изгората недна, хем приказва дяволито с него, дразни го, хем бръска с юнашката си ръка неговата в тъмнината… Ив. Вазов, Съч. ХIII, 15.

3. Прех. Диал. За дръндар — разбивам вълна или памук (Н. Геров, РБЯ). Бръска вълна.

4. Прех. Диал. Плещя, бръщолевя, дрънкам (Н. Геров, РБЯ). Бръска ни зрели, ни врели. H. Геров, РБЯ I, 75. бръскам се страд.

БРЪ`СКАНЕ ср. Отгл. същ. от бръскам и от бръскам се.

БРЪСКА`Ч м. Диал. Дръндар.

БРЪ`СНА1. Вж. бръсвам и бръснувам.

БРЪ`СНА2, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бръснат, несв. 1. Прех. и непрех. С бръснач и под. премахвам, чистя косми гладко, до кожа от глава, лице или тяло. Ръката на чирака затрепера, бръсначът се затресе в нея, .. Бедното момче познаваше, че бръсне Левски. Ив. Вазов, Съч. XII, 157. Той сапунисва петнадесет минути лицето на задремалия от наслада франт и го бръсне с елегантен размах. Св. Минков, ДА, 92. Тежко на глава, въз която се учат аджамиите да бръснат. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 161. // В съчет. с мустаци, брада. Имам навик, обичай да не си оставям мустаци (брада). Той бръснеше и мустаците, и брадата си. Й. Йовков, ВАХ, 46.

2. Непрех. За студен вятър — бруля, духам силно. На софрата бащата започна да разказва: задухал е един вятър откъм Балкана, реже и бръсне. Нощес ще вие фъртуната. А. Каралийчев, ПС III, 50. На площадчето вятърът бръснеше, обаче в глухата уличка беше завет. Ем. Станев, ИК III-IV, 117-118. Острият ноемврийски вятър бръснеше по земята и си играеше с русите му кичури като със суха трева на запустяла нива. Д. Ангелов, ЖС, 501.

3. Прех. Прен. С отриц. не или във въпр. изр. Зачитам, признавам, ценя, уважавам. Като се почне от ефрейтора, та се свърши с генерала, всеки те подмяташе и никой не те бръснеше за човек. Г. Караславов, Избр.* съч. II, 456. — Поп Николай е в катрана, дядо .. — Ами нали беше, божем, поп — свещеник! — Се` едно… Тук не бръснат никого — всекиму според делата му. Елин Пелин, Съч. I, 34. — Кмета, кой го бръсне кмета! А`ко е кмет, да си седи там в канцеларията. Й. Йовков, А, 22. — За Бориса, кайш… Че на Бориса пее ли му още петелът там бе? Че кой го бръсне например за нещо? К. Калчев, СТ, 256. бръсна се I. Страд. от бръсна в 1 и 3 знач. Всякога се бръсна от един и същ бръснар. II. Възвр. от бръсна в 1 знач. Той се готвеше да се бръсне, беше загърнат с бяла авлия и гъста сапунка покриваше цялото му лице. Й. Йовков, Разк. II, 56. Зърнах Максим, седнал до масата, насапунисан — бръснеше се. П. Славински, ПЩ, 387. Бръсна се в един и същи салон.

◇ Кой те пита, бръсне ли се владиката. Разг. Пренебр. Защо се месиш в работи, които не те засягат?

Не бръсна за слива (лула тютюн) някого. Разг. Пренебр. Не уважавам, не зачитам никак някого. — Възпитание нямат тия хора, господа! — .. — Ще кажат: „Виж каква се е подгордяла и главозамаяла! Писахме й, а тя не ни бръсне и за лула тютюн!“ Ст. Даскалов, СЛ, 368.

Ниско бръсна. Разг. Пренебр. Говоря рязко, много остро. Станкулов го смъмри: — Остър език имаш, ниско бръснеш. М. Марчевски, П, 229.

БРЪСНА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, чийто занаят е да бръсне, да стриже и да подстригва. Иван Джакът, бръснарят, беше обръснал вече няколко турски глави. Ив. Вазов, Съч. VII, 36. Той бръснеше и мустаците и брадата си, но тъй като не винаги намираше бръснар, те бяха наболи. Й. Йовков, ВАХ, 46. Една сутрин при него влезе бръснар. Омота на врата му мръсен чаршаф и започна да го стриже. Кл. Цачев, ГЗ, 134.

БРЪСНА`РИН, мн. бръсна`ри, м. Остар., сега простонар. Бръснар. Бръснаринът Агоп, който не разбираше добре тънкостите на българския език и сам говореше твърде развалено, се засмя. Ст. Чилингиров, ХНН, 14.

БРЪСНА`РКА ж. Жена бръснар.

БРЪСНАРЛЪ`К, мн. няма, м. Простонар. Бръснарство. Човек не е обръснал, та кърви да не потекат от него! .. Та и бръснарлъкът му беше такъв, искам да кажа, затова и него заряза. Чудомир, Избр. пр, 18-19.

БРЪСНА`РНИЦА ж. Заведение, в което се бръсне, стриже и подстригва. Те отиваха в града и първата им работа, .., щеше да бъде да оставят брадите си в някоя бръснарница. Й. Йовков, ЧКГ, 155. Той имаше вид на човек, излязъл преди пет минути от някоя бръснарница, защото пудрата още се виждаше по прясно избръснатото му лице. Ем. Станев, ИК I-II, 85-86.

БРЪСНА`РНИЧКА ж. Умал. от бръснарница; малка бръснарница. Влезе в една бръснарничка с току-що подлят под и се обръсна. Ем. Станев, ВТВ, 21.

БРЪСНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бръснар. Вътре, от двете страни на дългия тесен салон, бяха наредени десетина бръснарски стола. Ал. Бабек, МЕ, 157. До ъгъла лъщи повиснал на тел бръснарски леген, а на прозорчето под него се мъдри буркан с пиявици и саксийка босилек. К. Константинов, ПЗ, 84. На друг ъгъл бръснарски чирак премита бръснарския дюкян. П. Здравков, НД, 14. — Ще се откажеш от бръснарския си навик да дрънкаш на клиентите врели-некипели, докато ги бръснеш или фризираш. Св. Минков, РТК, 179. Бръснарски салон.

БРЪСНА`РСТВО, мн. няма, ср. Занаят на бръснар. Препитавам се с бръснарство. // Работа, умение на бръснар. Свирнята на баща си не можа да научи и бръснарството му беше никакво, ама пиенето му — чиста работа! Чудомир, Избр. пр, 18.

БРЪСНА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бръснар; млад бръснар. — Нали ти си Тачо бръснарчето от село Остра могила? Чудомир, Избр. пр, 189.

БРЪ`СНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бръсна2 и от бръсна се като прил. Който е обръснат, без косми, гладък. — Прегледах, .. — отговори заптието, като си обриса с кърпа изпотения бръснат врат. Ив. Вазов, Съч. XII, 155. Едно бръснато момче се спусна да ми съблича палтото. Ал. Константинов, БГ, 61. Там на прозореца се яви младежкото бръснато лице на Радков, с гъста закъдрена коса. Й. Йовков, ПГ, 246. Червената му чалма беше паднала и неговата бръсната глава с малък перчем на темето лъщеше на слънцето. Ст. Загорчинов, ДП, 305.

◇ Кой те пита бръснат ли е владиката (кадията). Разг. Пренебр. Защо се месиш в работи, които не те засягат?

БРЪСНА`Ч м. Специален остър нож или уред за бръснене. После той се разположи да се бръсне. Извади бръсначи, каиши, сапуни, пудри, кремове, шише с кьолнска вода. Поиска топла вода. Д. Талев, ПК, 602. На подложката бяха наредени разни бръснарски принадлежности — машинки за стригане, ножици, бръсначи, бурканчета с пудра и помада. Д. Спространов, С, 13. Лицата им, корави и здрави, бяха покрити с пръв мъх косми, непокътнат още от бръснач. Н. Бончев, ТБ (превод), 3.

◇ Акъл — море, ум — бръснач. Разг. За много умен, схватлив, досетлив човек.

На такава глава — такъв бръснач. Разг. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост. — Да ти покажа Вазов как пак ме е маскарил в една статия .. Обаче аз пък после ще ти прочета какъв отговор съм му написал. На такваз глава — такъв бръснач. Г. Данаилов, ДС, 201.

Умът ми реже (сече) като бръснач. Разг. Много бързо, лесно схващам, много съм умен и съобразителен. Димо го защитаваше от нападките. — Къде е малък Колето — викаше той. — Умът му сече като бръснач. Каквото чуе — попива. Какво инженерче ще стане от него! Л. Галина, Л, 59. Евреинът млъкна, за да почине. Другарите му, които го слушаха превърнати в слух, се раздвижиха. — Златна уста имаш, Максиме!… — рече Спасуна. — Умът ти реже като бръснач. Д. Димов, Т, 235.

БРЪ`СНЕНЕ ср. Отгл. същ. от бръсна2 и от бръсна се. Бръснарят от Буенос Аайрес владее знанията си с оная тънкост, която му отнема цял час време за едно бръснене. Св. Минков, ДА, 92. Ножче за бръснене.

◇ На такваз глава — таквоз бръснене. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост.

БРЪ`СНЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от бръсна2 като прил. Обикн. в съчет.: Бръснещ полет. Воен. Хоризонтален полет на самолет или група самолети, извършван с голяма скорост на съвършено малка височина (обикн. за внезапно нападение на противника). От север изскочи един изтребител и с бръснещ полет премина над гемията, като я обсипа с дъжд от куршуми. С. Чернишев,* ВМ, 179.

БРЪСНИ`Ч м. Диал. Бръснач. — Ти дръж брадвата, шепнеше един глас и като ти кажа: „удри!“ с острото удри право в главата; тя е остра като бръснич, но гледай верно. Ц. Гинчев, ГК, 286.

◇ Обръсвам / обръсна без бръснич някого. Диал. Излъгвам, измамвам някого, като му продавам нещо прекалено скъпо.

БРЪ`СНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); бръ`сна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Бръсвам. бръснувам се страд.

БРЪ`СНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от бръснувам и бръснувам се; бръсване.

БРЪ`СТ, бръ`стът, бръ`ста, мн. бръ`сти, м. и бръст, бръстта`, мн. бръ`сти, ж. Събир. Диал. Сурови клони заедно с листата, които се използуват за храна на добитък обикновено през зимата; бръстина, листник.

БРЪ`СТЕНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от бръстя1 и от бръстя се.

БРЪ`СТЕНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от бръстя2 и от бръстя се.

БРЪ`СТИ`НА ж. Диал. Бръст. — Още днеска подкарвай козите. Ала гледай добре да ги храниш. Да им сечеш бръстина в гората! Ран Босилек, Р, 91. Топела се гората за пасища и ниви, пържели я за въглища, кършели я за листе и бръстина, та одрипавяла, сиромашката. Н. Хайтов, ПП, 16.

БРЪСТУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Диал. За коза — ям листа от дървета, ям бръст. — Манке, ти ни позабрави, откак стана овчарка — рече кака Деша, която се бе качила чак на връхните клони на съседната череша и като коза бръстуваше дългите и тънки дръжки с близнаците плодове. Кр. Григоров, ПЧ, 128. бръстувам се страд.

БРЪСТУ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бръстувам и от бръстувам се.

БРЪ`СТЯ1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Сека бръст за храна на добитъка.

2. Храня добитък с бръст. Стойку лю, синку, Стойку лю, / хубаво паси овцет’ъ, — / хубаво бръсти козит’ъ. Нар. пес., СбНУ XXVII, 262.

3. Непрех. За коза — ям бръст, ям зелена шума. — Булъо Марийо, Марийо, / сиви съм козици пасла / в зелена гора да бръстят, / зелена трева да пасат. Нар. пес., СбВСт, 317. бръстя се страд. Зиме овци, кози и говеда се бръстят. Ст. Младенов, БТР I, 218.

БРЪ`СТЯ2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Мета, чистя с бръскалка. Караколювеца бързо затисна думите й: — Щяла била да тръгва… ей я Меиловата къща. Или искаш снега да ти бръстя? М. Яворски, ХСП, 8. бръстя се страд.

БРЪТВА`Ч м. Рядко. Човек, който брътви, говори глупости; дърдорко, бъбрица, плямпало. На високоучените нищи духом брътвани той подхвърля сегиз-тогиз по някой кокал, някоя песен. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 140. Първи влизаше Владимир Попов или Далайлама — както го наричаха другарите му… Да, такъв беше Далайлама. Той беше и празен брътвач на кухи анекдоти, и в пълния смисъл на думата талантлив и солиден адвокат. Д. Немиров, Д №9, 117.

БРЪТВЕ`Ж м. 1. Само ед. Говорене на безмислени, празни неща; брътвене, бръщолевене, дърдорене. — Тебе като че те ядоса брътвежа на тая калугерица за Мария? Ив. Вазов, Съч. XXI, 35. — Господине, по-хубав от тоя костюм няма да намерите в целия град… Карл не обърна внимание на брътвежа му. Ив. Планински, БС, 21.

2. Обикн. мн. Празни, глупави разговори, приказки; брътвения, бръщолевения.Седнахме на балкона и прекарахме около два часа в глупави брътвежи. К. Калчев, ДНГ, 154. Пашон не даде ухо на тия брътвежи — малко ли глупости може да изтърсва един пияница, какъвто си е Скокльо. Б. Обретенов, С, 190.

БРЪ`ТВЕНЕ, мн. -ия, ср. Разг. 1. Отгл. същ. от брътвя и от брътвя се; брътвеж, бръщолевене. Час не е за брътвене безцелно — / народа е готов и чака само знак! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 36.

2. Обикн. мн. Празни, глупави приказки, думи; брътвежи, бръщолевения. Госпожа Хаджи Ровоама слушаше всички тия брътвения и се подсмиваше под мустак. Ив. Вазов, Съч. XXII, 63.

БРЪТВИ`ЛО, мн. -а`, ср. Индив. Брътвеж (във 2 знач.). — Пфю! — на врага извика тя [маймуната], / глупец е тоз, говедо, / кой слуша хорски брътвила, / и тоз, и онзи — „очила“ — / и азе по ума им се поведох. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 286.

БРЪ`ТВЯ, -иш, мин. св. бръ`тви`х, несв., прех. и непрех. Разг. 1. Говоря нещо неясно, неразбрано; бръщолевя. Чичо Митуш и Петър си тръгнаха и те към дома, а след тях, като все брътвеше нещо и се смееше с гърлестия си смях, тръгна и Аго. Й. Йовков, АМГ, 16.

2. Пренебр. Говоря празни приказки, глупости; бръщолевя, дрънкам, бърборя. — Аз, като съвестта ми е чиста, малко искам да знам, какво ще брътвят наоколо ми глупаците. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 41. Иска й се да й се присмее, да я подиграе поне зарад глупостите, които брътви. Й. Йовков, ПГ, 216. — Я слушай, моме, много си малка, а езикът ти мярка няма. Да не брътвиш много, че хората и за истина могат да го вземат. Ем. Коралов, ДП, 158. брътвя се страд. Брътвят се някакви неразбрани фрази. брътви се безл. от брътвя във 2 знач. Само в театъра, на сцената, често се говори, брътви — или още по-лошо — декламира, без да се знае защо, макар и там да се иска всяка дума да бъде оправдана. Н. Лилиев, Съч. III, 323.

БРЪ`ЦНА1. Вж. бръцнувам1.

БРЪ`ЦНА2. Вж. бръцнувам2.

БРЪ`ЦНУВАМ1, -аш, несв.; бръ`цна1, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Опасвам, изпасвам, хапвам малко, крадешком. Ставаше от среднощ и дорде другите пуснат добитъка и го изкарат на паша, Манчовите крави бяха опасли слоговете, бяха бръцнали и по малко от чуждото жито. Кр. Григоров, И, 32.

БРЪ`ЦНУВАМ2, -аш, несв.; бръ`цна2, -еш, мин. св., -ах, св., непрех. Диал. Бликвам изведнъж; бризвам. Али знаеш, ал паметвиш, / кога падна, кога бухна / от скалата, по скалата? / Кърв ти бръцна от главата. Нар. пес., СбНУ XI, 19.

БРЪ`ЦНУВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ, от бръцнувам1.

БРЪ`ЦНУВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от бръцнувам2; бризване.

БРЪ`ЧИЦА ж. Умал. от бръчка; малка, тънка бръчка. Малките бръчици около очите и устата й са готови винаги да ме озарят с блага усмивка. Т. Влайков, ПР I, 58. Тя ставаше все по-бледа, прозрачна и тънка. Кожата й беше добила болезнен, жълтеникав оттенък, а под очите й тъмнееха сенки и бръчици. Д. Димов, Т, 146. Наистина през цялата сутрин не бе подухнал никакъв вятър, нито най-малката бръчица не се бе появила по гладкото море. П. Вежинов, ДБ, 104.

БРЪ`ЧКА ж. 1. Гънка, рязка по кожата на лицето или тялото. По неговото кръгло и благо лице тия житейски несгоди изписаха дълбоки бръчки. Елин Пелин, Съч. III, 25. Настъпи напрегната и безмълвна тишина. Старецът гледаше Балкан, мълчеше, дълбоки бръчки браздяха челото му. Й. Йовков, Разк. I, 114-115. Майката бе висока и слаба, преждевременно състарена, с леко посивели коси и ситни бръчки около очите. Д. Димов, Т, 69. 2. Разш. Рядко. Нагънато място на плат, водна повърхност и др. Ами ти .. какво така. — И Захарина показа с глава дрехите й. — Мен… Остави ме ти мен! Поизмачкали се. Нищо ми няма. — И стрина Крема се приведе да изправи с длан бръчките по фустата си. Ил. Волен, ДД, 82. Шапката му беше килната малко настрана, а двойните бръчки на панталона, .., показваха, че той наистина се е въртял цяла нощ над него, без да мигне. Д. Калфов, Избр. разк., 210. Не безкрайни редове бели гребени се движат вече бързо на север, изпреварвайки кораба, а се чувства съвсем слабо неориентирано вълнение, което често се сменя с леки бръчки или с пълно затишие. Д. Богданов, ТА, 32.

БРЪ`ЧКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Обикн. за лице — който е покрит с бръчки; набръчкан. Те влизаха в стаята и предпазливо и полека, .., сядаха .. на земята при нея, подпираха бръчкави лица на коленете си. Елин Пелин, Съч. III, 73.

2. За водна повърхност и под. — който е леко нагънат, който е на бразди, на малки вълни. Морето на изток, широко, равно, светло се синее с бръчкавата си повърхност и се дели от небето чрез една права сребриста черта в кръгозора. Ив. Вазов, Съч. XVII, 189.

БРЪ`ЧКАВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на бръчкав.

БРЪ`ЧКАМ, -аш, несв., прех. 1. Правя на бръчки, сгърчвам (чело, лице и под.); бърча. Филев вече не можеше да прикрива възмущението си — въртеше се на стола, бръчкаше високо чело. Б. Несторов, АР, 153.

2. За вятър и под. — образувам малки вълни, бразди по водна повърхност; бърча. Равнината се простира околовръст еднообразна и пуста. Само локвите из нея лъщят и вятърът бръчка водата. Ем. Станев, ЯГ, 65. бръчкам се страд.

БРЪ`ЧКАМ СЕ несв., непрех. 1. За кожа на лице — ставам на бръчки; бърча се.

2. За гладка повърхност — ставам на гънки, бръчки, леко се нагъвам; бърча се. — Ако може, господин подофицер, едни други гамаши. Виждаш ли тези какви са широки — бръчкат се като бабешка фустанела. П. Вежинов, BP, 69. То [Малкото езеро] бе по-чисто и водата му се бръчкаше на сребристи люспи. Ст. Даскалов, ЕС, 176.

БРЪ`ЧКАНЕ ср. Отгл. същ. от бръчкам и от бръчкам се; бърчене.

БРЪ`ЧКУЛ м. Диал. Бръчка. Долу, по утъпканата пътека, .., смело вървеше дядо Кънчо .. Сухото му и закосмяло лице, покрито с бръчкули и пот, изразяваше сила и смелост. Ц. Церковски, Съч. III, 13.

БРЪ`ЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Набрана задна престилка от женска носия; пещимал.

2. Сукман с надиплена пола. Преди още много и много години, когато османлиите почернили българските села, те забранили на жените и момиченцата да носят пъстри и алени дрехи и ги облекли в черни бръчници и черни елечета и забрадки. Н. Каралиева, ЗБ, 9.

БРЪ`ШЛЯН м. Вечнозелено пълзящо растение с широки, тъмнозелени длановидни и лъскави листа, използувано като декоративен храст. Hedera helix. Къщичката .., беше станала неузнаваема тази пролет. По всичките й стени, дори и над прозорците, се виеше гъст тъмнозелен бръшлян. К. Калчев, ЖП, 370. В дъното се издигаше червената снага на черквата от печени тухли, .., обрасли с бръшлян. Д. Спространов, ОП, 77. Бръшлянът, покарал свежи зелени листа, пак пълзеше нагоре по тежките каменни зидове. А. Христофоров, А, 24. Берете цветя в градина, / късайте бръшлян и здравец, / плетете венци и китки / да кичим глави и пушки! Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Ден и нощ бръшлян посяга / към тополина снага, / вейки гъвкави протяга / с умолителна тъга. П. К. Яворов, Съч. I, 13.

— Други (диал.) форми: бре`шнел, бръ`шнел, бръ`члян.

БРЪШЛЯ`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от бръшлян; бръшлянов. Бръшлянен венец.

2. Индив. Поет. Който е с цвета на бръшлян. Аз исках в тъмните бръшлянени очи / усмивка слънчева да пратя. Хр. Смирненски, Съч. I, 118.

БРЪШЛЯ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от бръшлян. В двора на преспанската чаршийска джамия имаше мраморен водоскок, а край него бе построена широка дървена беседка, цяла обвита в зелени бръшлянови клонки. Д. Талев, ПК, 124. Дечицата поднесоха на знаменосците венци бръшлянови. А. Каралийчев, ПГ, 162.

БРЪЩОЛЕ`ВЕНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от бръщолевя и от бръщолевя се; брътвеж, брътвене. От градината идеше благоухание на узрели праскови, свирене на щурци и несвързаното бръщолевене на Мария, която болничната сестра беше извела от стаята й. Д. Димов, Т, 336.

2. Обикн. мн. Празни, безсмислени думи, приказки; брътвежи, брътвения. Дори Цветана, която по-рано и не доизслушваше бръщолевенията на смахнатия поет, започна да се замисля върху думите му. Й. Йовков, ПК, 41.

БРЪЩОЛЕ`ВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Разг. 1. Говоря неразбрано, неясно; дърдоря, брътвя. Еньо вдигна глава и почна да бръщолеви несвързано. Елин Пелин, Съч. III, 149. Детето вече се опитваше да говори, бръщолевеше отделни думички. Ст. Марков, ДБ, 201.

2. Пренебр. Говоря глупости, празни неща; плещя, дрънкам, брътвя. Той прилича на млада маймуна, която се плези всекиму и която безспирно бръщолеви глупости. Б. Шивачев, ПЮА, 85. — Ти, Хаджи, си бръщолевиш, каквото ти дойде на ума! Л. Каравелов, Съч. II, 50. Недей бръщолеви неврели, ни кипели. П. Р. Славейков, БП I, 301. бръщолевя се страд. Срамота е да се сърдим на един любезен чужденец, който, .., за да не ни обиди, повтаря само онова, което по нас се бръщолеви. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 356. Какво ли не се бръщолевеше за нея. бръщолеви се безл. от бръщолевя във 2 знач.

БРЮ`КСЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и*. Прил. от Брюксел (столица на Белгия). Брюкселска конференция. Брюкселско споразумение.

◇ Брюкселска дантела. Дантела, създадена през XVI в. в Белгия и Холандия, която се работи с много фини конци и се плете със специална техника. През осветените прозорци на партера се виждаха пердета от брюкселска дантела и мебели от акажу. Д. Димов, Т, 659.

Брюкселско зеле. Сорт зеле със средно високо стъбло, с много малки като едър орех зелки, които растат по стъблото. — Най-напред ще поръчаме по един изстуден грейпфрут от Флорида; .., ростбиф с пюре от картофи, млади аспержи и брюкселско зеле. Ал. Бабек, МЕ, 120.

БРЮМЕ`Р м. Истор. Вторият месец от френския революционен календар (въведен през 1793 г.), който обхваща времето от 22 октомври до 21 ноември.

— Фр. brumaire.

БРЮНЕ`Т м. Мъж с черна коса и тъмни очи. Симеонов бе пълна противоположност на Ахчийски. Висок, строен, брюнет, с големи тъмни очи. Й. Демирев и др., ОС, 21.

— От фр. brunet.

БРЮНЕ`ТКА ж. Жена с черна коса и тъмни очи. Жената на Миладинов, една симпатична брюнетка с млечнобяло лице и тъмни вежди като у мъжа си, упрекваше Гергин и Лена, че досега не са се отзовали на техните покани. Ем. Манов, ДСР, 317. — Италия е страна на веселието, на синьото море и мургавите прекрасни брюнетки! Жените в Италия са неповторими! Н. Каралиева, Н, 55.

БРЯГ, брегъ`т, брега`, мн. брегове`, след числ. бря`га, м. 1. Тясна гранична ивица земя край река, море, езеро и др. Мина от единия бряг на реката на другия и тръгна нагоре. Й. Йовков, СЛ, 68. Морето игриво менеше цвета си от хоризонта към брега. Д. Добревски, БКН, 5. Марица тихо подплиснуваше тъмните си води между сънливите брегове и разправяше невнятни приказки на нощта. Елин Пелин, Съч. I, 14. И кораба се носи леко / с попътни тихи ветрове, / и чезнете в мъгли далеко / вий, родни брегове. П. К. Яворов, Съч. I, 60. Къдрав, лих поток се пени, / блъска се от бряг на бряг. П. К. Яворов, Съч. I, 13.

2. Стръмна и висока страна на дол, ров и др.; стръмнина, урва. След минута той нагази храсталака в дъното на дола, чиито брегове бяха каменливи. Ив. Вазов, Съч. XIII, 174. Преминахме с мъка някакъв дълбок дол със стръмни и хлъзгави брегове. Й. Йовков, Разк. II, 134. Високите брегове на дола бяха като стени между него и селото и само небето се виждаше над главата му. Д. Талев, ЖС, 10. Слязоха в дола, който пресичаше лозята. Бреговете му бяха обрасли с шипки и трънаци, а дъното му беше сухо и постлано със ситен пясък. К. Петканов, ОБ, 88.

3. Само ед. Земя, суша, разположена край морето (в противоположност на морето). Командата получи разрешение да слезе на брега в първия градски отпуск от пристигането на „Надежда“ в Севастопол. Д. Добревски, БКН, 69. Острото оръжие светна като спасение, като бряг пред очите на моряк, изправен върху палубата на продънен кораб. А. Каралийчев, ЛС, 20. Когато се качи във влака, стори му се, че е стигнал спасителния бряг, и тежко се отпусна на скамейката. М. Грубешлиева, ПИУ, 242.

4. Прен. Поет. Страна, край. Щом излезе с дружината си на големия път по посока към Обител, Самуил Мокри се почувствува понесен от могъща вълна, откъснат сякаш от родния бряг. Д. Талев, С II, 116. Разстлала се е ясна шир / и в нея странникът недраг / след много бури най-подир / намира своя роден бряг. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 80. Роден в нощта сред лесове безкрайни, / от кой ли бряг те любовта зове, / ти, облак, пътнико към вечни тайни, / към сини пропасти и светове? А. Разцветников, Ст, 14.

5. Прен. Поет. Предел, граница. Дор нашта мисъл тича надалеч / и няма бряг на нашето мечтание, / поети може и да няма веч — / поезията вечно ще остане. Ив. Вазов, Съч. III, 6. И златните ниви / люлеят назрели / без бряг класове. Н. Лилиев, Ст, 1932. 16.

◇ Бия се (блъскам се, бъхтя се) като <мътна> вода о (в) бряг. Разг. Трудя се, работя пряко силите си, но без особен резултат. — Малко ли години се наказвам аз и се бия като вода о бряг. Ив. Вазов, Съч. IX, 55. — Комунистите, щом сте за сиромашта, да видим сега пак ще ни оставите ли да се блъскаме като мътна вода в бряг. П. Славински, ПЗ, 82.

БРЯ`ГОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бряг; брегови.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БРЯ`З, -а, -о, мн. бре`зи, прил. За бивол — който е с бяло петно на челото и опашката. По едно време съгледа, че брязата биволица се е спряла и яде нещо; и като притична до нея, разбра, че бе сгодила мамул. Ил. Волен, РК, 41. — Ратае, млади ратае, / прегайте брези биволе, / теглете доле под село, / под село росно ливаде! Нар. пес., СбНУ XLIII, 366. Бряза опашка.

БРЯ`ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Брезов. Аарон направи Радомир стотник, а той вдигна хоругва на белия брязов прът от стеблото на брезата край извора, .., и на хоругвата изписа едно голямо М. А. Дончев, СВС, 565. Брезова кора.

БРЯ`СТ, бря`стът, бря`ста, мн. бря`стове, след числ. бря`ста, м. 1. Широколистно, високо клонесто дърво с черна грапава кора и с назъбени листа. Ulmus campestris. Между белите стени на къщите с черни, угаснали прозорци, издигаха се двата тъмни бряста. Й. Йовков, ВАХ, 138. Слънцето захождаше, когато Богдан спря под клоните на вековен бряст. К. Петканов, X, 165. Спряха се под клоните на един черен бряст, където отвисоко можеше да се види цялото изпъстрено сборище, сградите, камбанарията. П. Михайлов, ПЗ, 94. Само вековните брястове бележеха пътя, по който някога беше текъл животът между двата големи града. А. Дончев, СВС, 7.

2. Само ед. Дървен материал от такова дърво. Коларите правят нови каруци с главини от осен и бряст, наплати от бук, дъбови спици и чамови сандъци. А. Каралийчев, НЗ, 202.

БРЯ`СТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до дървото бряст. Челникът на четата напусна брястовата сянка. К. Петканов, ЗлЗ, 132.

2. Който се състои от брястове. В края на селото, на високия морски бряг зеленее брястова горица. П. Славински, МСК, 100.

3. Който е направен, изработен от дървесината на дървото бряст. Въстаниците не закъсняли да си приготвят и дървени топове от черешово и брястово дърво не един-два, но цели осемнадесят парчета с разни калибри. З. Стоянов, ЗБВ III, 297. Брястов портал.

БРЯХ междум. Простонар. Брех; бре2, брей2. — Брях, майчице! — тюхна се бабата. — Лисица ли ги издуши, орлите ли ги [патетата] отнесоха по „Червеница“. О. Василев, УП, 37. Чаплека с растяща тревога наблюдаваше затворените тънки устни на лицето му — .. „Мъчен човек, брях“ — рече си той. Ц. Лачева, СА, 13.

БУ`БА1 ж. Гъсеница на копринената пеперуда, която се храни с черничеви листа и свива пашкули, и се отглежда за добиване на коприна. — Днес цялото село храни буби. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 84. Някога, една година баща й беше се заел да отгледва копринени буби. Г. Райчев, ЗК, 92. — Какво правиш тук? — Буби храним. Той ни посочи стаите, които бяха пълни с едри гъсеници. Ив. Карановски, Разк. I, 78. Мама шума бери, шума черничава, шума черничава, буби да нарани, / буби да нарани, пашкули да свият. Нар. пес., СбНУ XLVI, 150.

БУ`БА2 ж. Дет. 1. Всякакъв вид насекомо; буболечка. Буба лази, лази, лази, / търси място где да влезе.

2. Въображаемо демонично същество, с което плашат децата. Мълчи, че ще чуе бубата, та ще те грабне да те изяде. Ст. Младенов, БТР I, 220. Ще те дам на бубата! Ст. Младенов, БТР I, 220. Иди си, иди си, бубо: нашите деца не плачат. Ст. Младенов, БТР I, 20.

БУ`БАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Памук; бубакер. Литри бубак е изпрела. Ст. Младенов, БТР I, 220.

— От гр. μπαμπάκι — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: буба`йк.

БУБАКЕ`Р м. Диал. Памук; бубак.

БУБАКЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Памучен. Отговори Момчил юнак: /— Иди, сестро, ав земника, / та отвори мой сандъка, / извади ми това платно, / това платно бубакерно, та го фърли през дувара, / да се фате за платното. Нар. пес., СбНУ X, 89.

БУБА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който се занимава с отглеждане на буби1. Отон става, накършва черничеви клони, завива ги на сноп с един повет и ги слага на гръб, както е виждал да вършат това станимашките бубари. Н. Хайтов, ШГ, 132.

БУБА`РКА ж. Жена, която се занимава с отглеждане на буби. Малката бубарка ги храни тъй още една седмица. Ама какво хранене — цели камари черничева шума! П. Бобев, ГЕ, 139.

БУБА`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Специално помещение за отглеждане на буби1. В последно време бяха открити още три образцови бубарника.

БУБА`РНИЦА ж. Бубарник. — Ела да ти дам тавата и да видиш бубарницата ми .. Тая година бубите са по-добре от лани. Г. Караиванов, ЮМ, 49.

БУБА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бубар. Останалите девет души тръгнаха подир главатаря към опитната бубарска станция, гдето се отглеждаха копринените буби. О. Василев, УП, 30.

БУБА`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Отрасъл на селското стопанство, който има за обект отглеждането на гъсеницата на копринената пеперуда за получаване копринен пашкул.

2. Раздел от животновъдната наука, който разработва въпроси, свързани с отглеждането на копринената буба.

БУ`БЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от буба1. Тукашните пашкули съперничели на южнобългарските по своето качество и не случайно чак от Италия и Франция са идвали търговци, за да купуват бубено семе за своите страни. НМ, 1958, бр. 90, 2.

БУ`БИКОПФ, мн. няма, м. Книж. Вид дамска прическа, при която косата се подстригва отзад и встрани късо като на момче. Аз каквото сторя, тя ми прави контра ..: аз си пуснах дълга коса, която се изви над яката ми, тя се острига бубикопф. Г. Краев, A3, 7-8.

— Нем. Bubikopf.

БУ`БИЦА ж. Диал. Буба1. Гледаме си там нивиците и лозята, храним бубици, търговийка правим, сбираме двата края… Ив. Вазов, Съч. XIX, 12.

БУ`БИЧКА ж. Умал. от буба1; малка буба1. Лани тяхната майка, копринената пеперуда, снесе петстотин яйчица. Ние ги прибрахме и тази пролет от тях се излюпиха тези бубички. П. Бобев, ГЕ, 139.

БУБОВЪ`ДНА ж. Специална сграда за отглеждане на буби1 за коприна.

БУБОГЛЕДА`Ч м. Книж. Мъж, който се занимава с отглеждане на буби за коприна в стопанство; бубар. Вечер, като се върнеха от работата по къра, и в празнични дни Русин и Тинка се спущаха да помагат на бубогледачите. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 155.

БУБОГЛЕДА`ЧКА ж. Книж. Жена бубогледач.

БУБОЛЕ`ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от буболечка; буболечица.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БУБОЛЕ`ЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от буболече. И всичко оживява от неговото [на слънцето] величествено погледване над планината, ..: и житните класове, .., и всички пиленца и буболеченца. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 50.

БУБОЛЕ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от буболечка. Но пустата й човешка душа! .. В нея липсваше развитото нашенско съзнание, затова пък всичките й буболечески инстинкти я теглеха към пролетните полета. О. Василев, ЖБ, 162.

БУБОЛЕ`ЧИЦА ж. Умал. от буболечка; малка буболечка. По листенцата й [на черешата] се бяха настанили някакви черни безкрили буболечици, забиваха острите си хоботчета в нежната тъкан и изсмукваха соковете й. П. Бобев, ЗП, 15. Треви, цветя, буболечици, всичко е живо и говори на свой език. Д. Немиров, Б, 123. Сядаме върху мекия троскот, буболечици пъплят по него. Й. Радичков, ББ, 178.

БУБОЛЕ`ЧКА ж. 1. Дребно, обикн. твърдокрило пълзящо насекомо. Една калинка! .. Малката кротка буболечка, червена, с черни капчици, .., пълзеше по ръкава на Ганка. Й. Йовков, ПГ, 217. Един зелен скакалец стърже двата си дълги крака и ни гледа право в очите, а по земята лазят буболечки и бръмбари. Д. Габе, Н, 41. — Не виждаш ли цвекловите хоботници? Чак тогава петелът забеляза някакви сиви буболечки, които гризяха крехките цвеклови листенца. П. Бобев, ГЕ, 20.

2. Прен. Малък, дребен, незначителен или кротък човек. От прозорчето ти пък видях едно мъничко момченце, такова слабоватичко, с тънки ръчички, .. Какво дребничко, буболечка!… Л. Александрова, ИЕЩ, 298. — Знаеш, аз говоря с този… Лазар Ковача, а той ме гледа така .., като че иска да каже: „От такава буболечка съвет не вземам.“ Знаеш ли какво мъжище е? Два метра в плещите. Д. Ангелов, ЖС, 138.

БУБО`Н м. Мед. Възпаление на лимфатичните жлези (предимно в слабините) при кожни, венерически заболявания, при чума и др.

— Гр. βονβών ’слабина’.

БУБО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Мед. Прил. от бубон. Бубонна чума.

БУБОХРА`НЕНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отрасъл от селското стопанство, който има за обект отглеждането на буби; бубарство. Широко развитие получи бубохраненето. Ежегодно в републиката се получават над 500 тона пашкули. РД, 1950, бр. 296, 2.

БУБОХРАНИ`ЛИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Книж. Помещение за отглеждане на буби. За да можем да изпълним 138-то постановление .., са необходими бубохранилища, каквито засега нямаме. ОП, 320.

БУБОХРАНИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Книж. Мъж, който храни, отглежда буби. Добиването на повече пашкули е важна задача за всички — .. бубохранители. ОФ, 1950, бр. 1724, 2.

БУБОХРАНИ`ТЕЛКА ж. Рядко. Книж. Жена, която храни, отглежда буби.

БУГА` м. Диал. Бик. И да знаеш, че всяко имане си има таласъма — може да се яви като куче, като маймуна, като буга. Й. Йовков, ЖС, 94.

— От тур. boğa.

БУ`ГАРИ мн., ед. бу`гарин м. Диал. Българи. Извън абаджийското съсловие в Цариград постепенно се създали и други съсловия: панагюрци, котленци, карнобатци, врачани, самоковци — станали месари или джелепи, .. Едни се наричат бугари, други — болгари, трети — блъгари, па имало и… българи. Хр. Бръзицов, НЦ, 24.

БУ`ГАРКА ж. Диал. Българка. Велико, дулбер бугарко, / Велико, една на мама! / Да знаеш, мило, да знаеш / како йе жалба за младост! Нар. пес., СбБрМ, 401.

БУ`ГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Български. Мошне ми се мили бугарски моми, / весден ми жниет на жесконо сънце. П. П. Славейков, КНП, 116.

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/961-980&oldid=2624“.