Речник на българския език/Том 1/921-940

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

— типично добруджанско точено .. Тавата беше вързана в чиста бяла бохча. СбАСЕП, 323. Тя уви питката в тънка бохча, поизтрита, но изпрана и чиста. Й. Радичков, ВН, 131.

3. Диал. Покривка за маса. На прозореца, пред кафеза, бяха наредени консервени кутии с цветя. Под прозореца — маса, покрита с домоткана бохча на малки бяло-сини квадратчета. Б. Несторов, АР, 53. Обедът готов. Минуват в обедната стая и сядат около трапезата .. — Ах, пардон, извинете, оцапах ви бохчата… Ал. Константинов, БГ, 45. Те отиваха да опитват дали питието е достатъчно изстинало и може ли вече да се седне турски около постланата за софра бохча. Ст. Чилингиров, ПЖ, 184.

4. Диал. Дар, вързан и изпратен във вързоп. Я викнете свекъра ми / да ме видат, да ги видим, / да им дадем по две бохчи, / да даруям млади Димка, млади Димка / и йоная свекърва ми. Нар. пес., СбНУ X, 42.

5. Остар и диал. Кърпа за глава; забрадка. Халамин вижда да иде към него една великолепна госпожа, забрадена с една твърде скъпоценна бохча. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 140.

◇ Бохча тютюн (съкр. бохча). Вид висококачествен дребнолист тютюн. Началникът посрещна Илийка по-приветливо, по-любезно. Когато останаха сами, той даже му даде табакерата си с едър бохча тютюн. Ст. Чилингиров, ПЖ, 65. Догде се продължаваше циганското ядене, гласене и разговора им с Мустафа, беевите гости се рахатяха в стаите си, пушеха най-хубавата търновска бохча и в някоя стая се чуваха наргелетата да бърборят. Ц. Гинчев, ГК, 233.

— Тур. bohça.

БОХЧАЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Дар, вързан в бохча, който се дава при годеж, сватба или кръщавка. — Линичке, не ги ли виждаш, прости хорица… Дари ги само по една възглавница .. Защо ще хабиш копринените бохчалъци. М. Грубешлиева, ПП, 230. Дарове съм натъкала — / .. / пъстри кърпи за сватбари, / тънки ризи за роднини, / бохчалъци за най-близки. Ел. Багряна, ВС, 32.

2. Бохча (във 2 и 3 знач.). Една вечер приготвихме малко багаж, наслагахме го в два бохчалъка и на сутринта тръгнах пеш през турско усое за гара Земен. Кр. Григоров, ОНУ, 120. Надойдат сватове от съседните села и устроят обща трапеза. Разпрострат бохчалъците, нарязват погачите, почерпят се с джанкова или сливова ракийка и почват да ядат. Кр. Григоров, ТГ, 9.

— Тур. bohçalık.

БОХЧИ`ЦА ж. Умал. от бохча (в 1, 2 и 3 знач.); бохчичка. Една неделя тя си облече новата рокля, прибра си нещата в бохчица, приближи до него и издума: — Ще си ида. И. Гешев, ВТ, 82. Дошъл кондукторът и казал на жените да си прибират бохчиците и торбиците… О. Василев, ЖБ, 328. — Откъде е това? — попита той, като свали каскета си и огледа масата с разгънатата на нея бохчица.* П. Славински, ПЗ, 158.

БОХЧИ`ЧКА ж. Умал. от бохча (в 1, 2 и 3 знач.); бохчица. — А как дойде Тошка? Дойде гола като тояга, с една фустанела на гърба си и с една бохчичка в ръката. Г. Караславов, Тат., 45. Наслагахме багажа в шарена бохчичка, а баницата прерязахме на две големи парчета, .. сложихме ги в дървено куфарче като войнишките и тръгнах на път. Кр. Григоров, ОНУ, 125.

БОЦ междум. 1. Възклицание, което придружава бодването с пръст при игра с малко дете. Въкрил дигна показалеца си. — Боц! — насочи го той към гърдичките му [на детето], .. — Боц! Г. Караславов, ОХ III, 415. Детето се заслуша, присви устнички и ха да заплаче! Директорът скочи и се наведе над него. — Гу, гу, гу! — потърка го с косматия си пръст по брадичката той и му се усмихна. — Боц, боц, боц, ревльо! Кл. Цачев, В, 33. Дай боц!

2. В сказ. функция. Разг. Боцвам, боцна. А жените с два пръста държат вилиците и току — боц, набодат някаква троха и бавно-бавно я поднасят към наплесканите с червило устни. Д. Кисьов, Щ, 25.

БО`ЦА ж. Диал. 1. Стъклен съд за вино и ракия. Когато превърза натъртеното с лука, той пак погледна към поли`цата. Нямаше лъжа, нямаше измама… Там се чернееха седем боци ракия. Хр. Пелитев, ХО, 66. Там, при слабата светлост от звездите, закусихме печено агнешко месо и пихме добро червено вино от голямата боца бинлик. Св. Миларов, СЦТ, 230.

2. Ведро за мляко; бота.

3. Прен. Дебела жена.

— От ит. bozza през гр. μηότσα ’дамаджана, ведро’.

БО`ЦАМ, -аш, несв., прех. Диал. Бода.

БО`ЦВАМ, -аш, несв.; бо`цна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бо`цнат, св., прех. Бодвам. Електрическата игла я боцваше и като свърделче изваждаше косъмче по косъмче от лицето й. Ст. Даскалов, ЕС, 324. боцвам се, боцна се страд. и възвр.

БО`ЦВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от боцвам и от боцвам се; бодване. Не усетих болката от боцването на иглата. Кл. Цачев, СШ, 143.

БО`ЦКА1 ж. Диал. Бозка, цицка. Боцки на свиня.

— От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник, 1971.

БО`ЦКА2 ж. Диал. 1. Заострена метална или дървена част на остен. При снощния им разговор той [Стоян] каза на жена си: — Ти си като камшик зад гърба ми. Остен с дълга боцка, и само ме ръгаш в хълбоците. Д. Талев, ЖС, 107-108.

2. Бодил. Ето я Таса селската .. Тя се набелила, начервила, направила се на маймуна, но затова пък косата й е фризирана .., прилича като да е овча опашка, налепена с чичок или боцки. Ст. Даскалов, СД, 295-296.

БО`ЦКАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Бода леко с нещо островърхо или с грапавата си повърхност. Дясната му ръка, върху която беше лежал, тръпнеше, .. сякаш я боцкаха с невидими карфички. Цв. Ангелов, ЧД, 47. Осилът започна веднага да ни боцка по кожата като с игли. Сл. Трънски, Н, 289. Подът на тази изба беше прашен и мръсен, под босите му крака шумоляха разни хартии, празни тютюневи кутии, боцкаха го [Ленко] парчета от керемиди, буци пръст, дребни тресчици. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 331. Когато дойде някое от внучетата му .., стрико Даме го гъделичка и боцка с мустаките си под гушката. Д. Талев, И, 225. Вълнената блуза много боцка. боцкам се страд., възвр. и взаим.

БО`ЦКАНЕ мн. -ия, ср. Отгл. същ. от боцкам и от боцкам се; бодване.

БО`ЦМАН м. Мор. Лице от младшия команден състав на кораб с чин старшина, който е непосредствен началник и инструктор на моряците и се грижи за реда и чистотата на кораба. Той се качи на палубата и видя боцмана Вельо Измирски, с омазнена работни дрехи от док. Н. Антонов, ВОМ, 8. Без боцманите Васко де Гама не би открил Америка. П. Льочев, ПБП, 12. Помощник-капитанът Божков бяга като от акула, когато види ракия, а Слави Василев — машинният боцман, доста й се радва. Б. Трайков, ВО, 14.

— От хол. bootsman през рус. боцман.

БО`ЦМАНСКИ, -а, -о, мн. -и. Мор. Прил. от боцман. На малък подиум в дъното .. стоеше оркестърът: .. виола, роял и диригент в боцманска куртка, пристегнала като усмирителна риза двойното му шкембе. Д. Добревски, БКН, 161.

БО`ЦМАНСТВО, мн. няма, ср. Мор. Служба на боцман. Алтаров въпреки боцманството, което го освобождаваше от друга работа, мъкнеше стоманените въжета за маневрения катер. Н. Антонов, ВОМ, 54.

БО`ЦНА. Вж. боцвам.

БО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Диал. Страничен. Влезе една млада и хубавица госпожа из бочната врата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 196. Филович му се видеше малко студен… Той предполагаше други бочни причини, чужди на техните лични отношения. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 110.

БО`ЧКА ж. Диал. Бъчва, каца. И им сакат по бочка ракия, / и им сакат по две бочки вино. Нар. пес., СбБрМ, 126.

БО`ЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Клинообразна изрезка от плат, която се поставя между предницата и гърба на дрехата.

2. Хълбок.

— От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник 1971.

БОЧНИ`ЦА ж. Диал.. Бочник.

— От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник 1971.

БОШАНДИ`САМ*. Вж. бошандисвам.

БОШАНДИ`СВАМ, -аш, несв.; бошанди`сам, -аш, св., прех. Диал. Изпразвам оръжие; изстрелвам. Но тия лошави ожидания поотлекнаха, когато дядо Добри се научи от циганите у Геран, че Алиш и Джевдет си бошандисали пушките и единът се убил, а другият си убил коня. Ц. Гинчев, ГК, 332-333. бошандисвам се, бошандисам се страд.

БО`ШЛАФ, мн. няма, м. Простонар. Празни приказки. Каквито и да са гаранции от европейските велики държави, дадени помежду им, са нищо повече освен така казано бошлаф. С. Радев, ССБ II, 260. Байганьовщината все още е манталитет за мнозина у нас .. За тях и сега девизът на бай Ганьо е висша премъдрост: „Кесийката, кесийката! Идеали — бошлаф! А. Свиленов, Съвр., 1975, кн. 2, 184.

— От перс. през тур. bos laf.

БОШНА`К, мн. -ци, м. 1. Лице от основното население на Босна; босненец. В тия непроходими гори са скитат цели дружини хайдуци; тук ще намериш и българе, и сърбе, и бошнаци, *и арнауте христиене. Л. Каравелов, Съч. II, 153. Босна нямаше католическа семинария, дори до 1857 г. младите бошнаци бяха принудени да отиват да се учат в Италия. Ч,* 1875, бр. 1, 20. Борбата на братята херцеговци и бошнаци трябваше да пламне в средата на нашите емигранти. З. Стоянов, ХБ, 218. Снощи си, мамо, замръкнах / долу в долнята махала, / .., че там съм, мамо, заварил / до трима турци бошнаци. Нар. пес., СбНУ XXVII, 295.

2. Диал. Юнак, храбрец. Киро на Иванча думаше: / „Събирай, Иванчо, събирай / се` отбор млади юнаци, / се` като тебе бошнаци!“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 109. Провикна се царя от дивана: / „Че няма ли юнак над юнака, / юнак над юнака, бошнак над бошнака…“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 88.

БОШНАКИ`НЯ ж. Диал. Босненка; бошначка. Пофали са, пофали са / мома бошнакиня: / ходила съм дор девет години / със кьор Осман. Нар. пес., СбНУ XXVI, 82. Харесал съм мома бошнакиня, / с една коса три откоса кара. Нар. пес., СбНУ XLIV, 475.

БОШНА`ЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете на бошнак. Осман вдигна глава, изгледа я така, както не бе се случвало от дълги години, откакто беше дете в Кирза и бошначетата го гонеха из игрите си с присмех и закачки. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 622.

2. Млад бошнак. Тие 15 българчета писаха на своите приятели в България да дойдат в Белград и скоро се събраха около 200 души. Между тях се намираха и няколко бошначета, херцеговчета и черногорчета. П. Хитов, МП, 91. Оздол иде бошначе юначе… Нар. пес., СбНУ XLIV, 78.

БОШНА`ЧКА ж. Жена от основното население на Босна; босненка. Матевски поглежда в подножието на Небеттепе .. приказни хърватки и бошначки танцуват по християнските домове на тепето. К. Странджев, ЖБ, 52. Момченца думат бошначке: / бошначке, босняшка майко, / нали ни питаш да кажем, правичката да ти обадим. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 90.

БОШНА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Босненски. Ходяли от село на село, / .. / До енно село опрели, / до енно село — бошнашко. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 90. Тръгнали ми са, тръгнали, / бошнашки, леле, сеймени / хубава мома да търсят. Нар. пес., СбНУ XXVII, 72.

БОЮНДРУ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Ярем. Я юдай ми, мале, / .. твойте вити гримни, / да направа, мале, / .. / сребърян боюндрук, / ялтънени жегли. Нар. пес., СбНУ XLVII, 132.

2. Дърво, за което се връзват краката на добитъка, когато го подковават.

— Тур. boyundruk.

БОЯ`1 ж. 1. Вещество за оцветяване; багрило. Върху една мраморна плоца бяха разтрити разноцветни бои. Й. Йовков, Ж, 1945, 137. — Бабо, решил съм да те нарисувам .. От утре започвам. С пастелни бои. К. Калчев, ПИЖ, 168. Стените бяха нашарени с блажна боя, едва засъхнала. Ст. Дичев, ЗС II, 365. На стената има две оригинални картини с маслени бои. Кр. Белев, З, 42. Стара дъска боя не хваща. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 131. Анилинови бои. Акварелна боя. Безирова боя. Боя за коса. Боя за обуща. Боя за яйца. Боя за рисуване. Водни бои. Кутия боя. Пакетче боя. Туба боя.

2. Разг. Цвят, багра. Есента беше нашарила планината с ярки бои — жълти, кафяви, а на някои места като че по гората беше потекла кръв. И. Волен, РК, 16. Цъклено и синьо небе стоеше над голямата гора, изпъстрена вече с всички нюанси на желти и червени бои. Й. Йовков, Разк. I, 236. На морето всеки час боите / се менят, преливат безконечни. Н. Ракитин, Ст II, 29. // Цвят на кожата, обикн. на лицето у човека. Изведнъж тя изгуби боята си и се спря два разкрача от брега; тя не смееше вече да пристъпи, нито можеше да се одържи. Ив. Вазов, Съч. VIII, 93. Комисарите са спогледаха един други, като да бяха виновати в нещо. Тие мълчаха, лицата им вземаха различни виражения и бои. З. Стоянов, ЗБВ II, 10-11. Ако не по чертите, то поне по боята ми прилича. М. Кремен, РЯ, 85.

3. Прен. Разг. Партийна принадлежност, политически убеждения. Социалист е той и в костите, ами се прикриваше. А сега, като го избраха, той си показа истинската боя. Т. Влайков, Съч. III, 282. Между обществото той се представи: първо, с това, че стана почетен председател .. второ, че състави и укрепи политическата партия от боята, която той представляваше. М. Георгиев, Избр. разк., 192. Слав се скиташе из неговите села като апостол .. и някои се усмихваха под мустак на нелеката му участ, той очевидно сам си я търсеше. Хората от неговата боя станаха големци. Д. Фучеджиев, Р, 81.

4. Прен. Обикн. мн. с прил. Изобразителни средства. Той с най-черни бои рисуваше всичките тиранства, беззакония и престъпни дела на падналия президент и на неговия режим. Т. Влайков, Мис.,* 1895, кн. 2, 148. Авторът е дал в сгъстени бои типичните черти на немския филистер. С, 1950, кн. 6, 164. Дали ще мога думи да намеря, / да ви опиша с гиздави бои / каква другарска, весела вечеря / във наша чест колхозът устрои? Н. Марангозов, ЯВ, 99.

◇ Във всяка боя влизам. 1. Разг. Меня си политическите позиции, партийната принадлежност. 2. Диал. Меня си работата.

Пускам (пущам) си / пусна си боята. Разг. Изчервявам се, обикн. от смущение, стеснение.

С вятър се боя не прави. Разг. Ирон.

С пръдня боя не става. Разг. Грубо. Казва се, когато някой иска да прави нещо с извънредно малко средства.

— Тур. boya.

БОЯ`2 ж. Диал. 1. Вид лоза — червен винен сорт, чието грозде е с дребни сочни зърна с дебела ципа. В обработваните правителствени земи сеят разновидни растения, т. е. жито, ечемик, ориз, бои и пр. ДЗОИ II, (превод), 10.

2. Зърника, зърнастец.

— Тур. bоуа.

БОЯДЖИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. Рядко. 1. Бояджийски.

2. Като същ. бояджийна ж. Бояджийска работилница; бояджийница. — Другарят Дено от бояджийната — представи го Иван Филипов, един от членовете на комитета. Ем. Манов, ДСР, 134.

БОЯДЖИ`ЙКА ж. 1. Жена бояджия.

2. Съпруга на бояджия.

БОЯДЖИ`ЙНИЦА ж. Работилница за боядисване на прежди, платове, дрехи и др. Ако в Сопот и да няма много сапунджийници, то има бояджийници. Л. Каравелов, Съч. VII, 34. Това е смърт за абаджийския занаят, дядо попе. — Само за него ли? — подметна Левски. — А гайтанджиите, брате, Пъшков? А стопаните на даракчийниците? Тепавиците, бояджийниците? Ст. Дичев, ЗС I, 346.

БОЯДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бояджия. Копривщенският псалт Никита Вапцалката се занимава в делник с бояджийско изкуство. Л. Каравелав, Съч. III, 2. Тук са бояджийските кюпове на баща му, тук е стаичката с чекръка на майка му. Н. Стефанова, РП, 77-78. Ако трябваше да се съди по изцапаните му с вар дрехи, младежът беше зидарски или бояджийски работник. Д. Ангелов, ЖС, 11. Там .. тревата растеше по-висока и по-гъста и на купчини като пръснати от бояджийска четка се жълтееха жълтурчета. Ем. Коралов, ДП, 5. Бояджийски цех. Бояджийска бригада.

БОЯДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Занятие на бояджия. Иван Кунчев се занимава с бояджийство и е добър майстор в занаята си. Ив. Унджиев, ВЛ, 34. — Конете ти, бай Лазаре, още нощес са боядисани. Не знаеш ли, че конекрадците отбират и от бояджийство. Т. Харманджиев, Р, 178. Строително бояджийство.

БОЯДЖИЛЪ`К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Бояджийство. Ей че ни беше омръзнал този бояджилък! Докато всички съседски деца играеха през лятната ваканция, та дим се вдигаше, ние търчахме след баща ми с кофите и четките и мацахме гарите по новите железопътни линии. В. Цонев, ЕВ, 40. „А до сега къде си бил?…“. / … бояджилък съм работил… / .. отчасти — търговия…“ Хр. Радевски, Б, 26. Калоферското читалище покрай другите си грижи .. за просвещението, отлъчило е да поддържа в някое техническо училище един млад, който да изучи бояджилъка добре. Лет., 1871, 240.

— От тур. boyacılık.

БОЯДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Човек, който боядисва текстилни материали, постройки, помещения и др. В залата на казаните бояджиите работят полуголи сред облаци от изпарения. Вл. Поляков, ПП, 88. В уличката, между две големи сгради на фабриката, ние влизаме в едно голямо помещение, в което работят дърводелци и бояджии. Н. Фурнаджиев, МП, 107. Поминуам, наминуам / и за Грозда опитуам / къде седит калеш Грозда бояджия / да ми вапцат два байрака. Нар. пес., СбБрМ, 445.

— От тур. boyacı.

БОЯДИ`САМ. Вж. боядисвам.

БОЯДИ`СВАМ, -аш, несв.; бояди`сам, -аш, и (диал.) бояди`ша, -еш, мин. св. бояди`сах, св., прех. Придавам определен цвят на нещо с боя; оцветявам, обагрям. Кака Вела боядисвала прежди за шарена черга. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 215. Проснеше ли свое халище на земята, все едно, че постилаше цветна поляна. Сама предеше вълната, сама я боядисваше — с разни треви, кори, листа, корени. А. Дончев, BP, 157. На петнадесетия ден учениците измазаха и външните стени на училището, а прозорците и оградата боядисаха със синя боя. Ст. Дичев, ЗС I, 359. Те навярно бяха боядисвали лачените ботуши, които .. лъщяха като огледала на слънцето. Ст. Чилингиров, ХНН, 229. Тороманова беше боядисала русата си довчера коса в най-обикновен кестеняв цвят. П. Вежинов, СО, 92. Цяла неделя подканяхме мама и тя цяла неделя ни обещава, че ще ни направи козунаци и ще боядиса яйца, щом остане свободна. Ст. Чилингиров, СБД, 50. боядисвам се, боядисам се и* боядиша се страд. и възвр. Някога съществуваше обичай да се боядисват яйца за Великден и да се чукат с тях млади и стари за здраве. Св. Минков, ПК, 18. Тъй днес вий знаете, че е на мода нашите госпожи и госпожици да са боядисват тъй добре, щото за това има и особити думи. Ч, 1875, бр. 10, 445.

БОЯДИ`СВАМ СЕ несв.; бояди`сам се св., непрех. 1. Обикн. за тъкан, материя — мога да придобия друг цвят, поддавам се на въздействието на бои, багрила, оцветяващи вещества. С новата боя преждата се боядисва много добре. △ Косата ми този път не се боядиса равномерно.

2. Прен. Променям партийната си принадлежност или убежденията си с користна цел. — Покрит въглен? — ще махне Салчо. — И в училище си беше такъв. Уж едър, бабаджанка, а мушморок. Ето ти го, побърза да се боядиса! Той, дето си клатеше краката, се писа комунист, а аз, фабричният работник открай време, съм никакъв… Б. Болгар, Б, 60.

БОЯДИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от боядисвам и боядисвам се. — Ти не се ядосвай, че ще изпоцапам… Нали знаеш, две боядисвания са равни на един пожар! Тонич, ГМ, 62. Там .. има само един апартамент… В него живее чичо Трифон, работник е, най-добрият специалист по боядисване на прежди… П. Вежинов, СО, 114.

БОЯДИ`ША. Вж. боядисвам.

БОЯЗЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е плах, несмел; страхлив. Често съм изпитвал, че на планините въобще човек е по-предприемчив, по-силен и по-малко боязлив. Ив. Вазов, Съч. XVI, 20. И той остана да се върти около пристанището сам, боязлив и наплашен, гледаше с подозрение всеки войник. П. Спасов, ХлХ, 423. Калугерките плават към Южна Америка, дето ще изчезнат навярно зад стените на друг манастир, все тъй боязливи като прилепи, които бягат от яркото пъстроцветие на живия живот. Св. Минков, ДА, 40.

2. Който изразява нерешителност, плахост. Към вратата се приближиха нечии стъпки и се чу боязлив и уплашен глас: — Добромире, ей, Добромире! Ст. Загорчинов, ДП, 478. В тихия, малко боязлив тон на Любенова той почувствува, че го е хванал добре. Д. Немиров, ДР,* 89. Момичето го загледа с боязлив поглед. М. Грубешлиева, ПИУ, 87.

БОЯЗЛИ`ВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Страхливец. И на такъв боязливец и треперушко са възложили непосилно дело. Б. Обретенов, С, 32.

БОЯЗЛИ`ВИЧКО. Нареч. от боязливичък. Детето пристъпи напред боязливичко.

БОЯЗЛИ`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от боязлив. Боязливичко момиченце.

БОЯЗЛИ`ВКА ж. Рядко. Страхливка.

БОЯЗЛИ`ВО нареч. С боязън; плахо, несмело, страхливо. Веднъж само дойде да приказва с нея, боязливо, плахо, но веднага избяга. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 49. Селянката и детето пристъпиха боязливо в широката и светла кухня. Г. Райчев, ЗК, 137. Дошлият влезе боязливо, почти на пръсти. Ст. Дичев, ЗС I, 493. Децата гледаха елхата омагьосани. Протягаха боязливо ръчици към чудното дърво, докосваха предметите и пак ги дърпаха като опарени. А. Каралийчев, НЗ, 121. Обикнах го за шегите, които пускаше от време на време по адрес на жена си, макар и тайничко и доста боязливо. К. Калчев, ДНГ, 101.

БОЯЗЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от боязлив. Той се чувствуваше стеснен в присъствието на тоя граф, изпитваше някакво чувство на боязливост пред тоя титулован благородник. Ив. Вазов, Съч. XII, 187. Кондо не отвърна, а гледаше Димитра с дивата боязливост на победено животно. Д. Немиров, Б, 136. Боязливостта требува да бъде обичайт на жените: тя им заздравява добродетелта. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 16.

БOЯ`ЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е плах, несмел, страхлив. И отиде во своя си шатра. / Там Талтивий чакаше боязнен. Гр. Пърличев, Ч, бр. 12, 376.

БОЯ`ЗЪН, мн. няма, ж. Книж. Плахост, страх. Всеки е изпитвал онова ново чувство на усамотеност, на боязън и на учудване, когато пръв път е влязъл в една столетна гора. Ив. Вазов, Съч. XV, 46. Грижа и боязън за утрешния ден бърчеха челата на братята. Ст. Загорчинов, ДП, 205. Правят ми път, по-скоро от боязън, отколкото от уважение. Л. Стоянов, X, 153. Понякога с боязън се питаше: нима може лицето на човека да бъде само непроницаема маска, зад която се крие друго? Ем. Манов, ДСР, 377. Големите му светли очи се устремиха с боязън към лицето на учителката. В. Геновска, СГ, 252. — Надежди възторжни и тайна боязън / отново вълнуват безсънно сърце. П. К. Яворов, Съч. I, 148.

БОЯЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Диал. 1. Който е боядисан, обагрен. Боялия прежда. Боялия платове.

2. Който пуска боя, който може да боядисва. Не пери белите дрехи с цветните, щото са боялия. Боялия грозде.

3. Прен. За човек — който има по-тъмен цвят на кожата на лицето; мургав. Противоп. бял, светъл. „Маро, — викаха й — твоята прабаба е имала шушу-мушу с Муса Кесаджия, затова си такава боялия…“ Б. Болгар, Б, 62. Черният погледна през рамото си и му се понрави виновната усмивка на момъка, който беше също такъв боялия като него и още носеше на главата си войнишка фуражка без кокарда. А. Каралийчев, НЧ, 31.

— От тур. boyalı.

БОЯ`НКА ж. Диал. Тревисто растение, най-често с жълти и по-рядко с бели или червени гроздовидни съцветия и шушулковидни плодове.

БОЯ`НЧАНИН, мн. боя`нчани, м. Лице, което е родено или живее в Бояна, курортен район на София; боянчанец.

БОЯ`НЧАНЕЦ, мн. -нци, м. Боянчанин. Някои наши учени откриват в боянчанеца един особен антроположки тип, но тези особености никой не отдава на влиянието на Витоша. П. Делирадев, В, 286.

БОЯ`НЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Бояна.

БОЯ`РИН, мн. боя`ри, м. Остар. Книж. Болярин. Във време на феодалната система кралете нямаха никаква сила, защото всякой боярин беше господар на земите си. Й. Груев, УЗ, 95. В Молдавия има три вида благородни. Най-първите се казват бояри .., ала всички са станали такива в по-ново време. СбНУ VI, 166.

— От рус. боярин.

БОЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Болярски. Силни и задушевни ръкопляскания поздравиха появяването на Славянски, облечен в богати староруски боярски одежди. Ив. Вазов, Съч. XI, 66. Старите боярски семейства [в Молдовия] са вече изчезнали. СбНУ VI, 166.

БОЯ`РСТВО, мн. няма, ср. Събир. Остар. Книж. Болярство. Висшата класа съставляват богатите купци, които захващат мястото на изчезналото боярство. Ив. Вазов, Съч. XVI, 142.

БОЯ`РЩИНА ж. Истор. По време на феодализма — безплатен труд на българските селяни в земите на болярите; ангария.

БОЯ` СЕ, бо`иш се, мин. св. боя`х се, прич. мин. св. деят. бо`ял се, -а се, -о се, мн. бо`ели се, несв., непрех. Обикн. с предл. от, за или със следв. изр. със съюз че или да. Изпитвам страх, страхувам се, опасявам се. — Няма вълци, господин съдия, не бойте се, — рече каруцарят с такъв тон, че почтеният чиновник се озърна плахо наоколо. Елин Пелин, Съч. I, 46. Млад беше тогава Индже, .. не се боеше от смъртта. Й. Йовков, СЛ, 126. Той се боеше, че ще умре, преди да разбере какво е нещо „българското“. Ив. Вазов, Съч. X, 97. Напразно, майко, се боиш, / че скитане ме изхаби, — / че ти си вече, може би, / от син забравена остала. П. К. Яворов, Съч. I, 99. Тъжно ми й, дядо, жално ми й, / ала засвири — не бой са. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31. Мокър от дъжд са не бои. Погов. Боя се за здравето си. △ Боя се за живота си. • Разг. С местоим. в дат. или със същ. и предл. на. Лют беше той, не се засмиваше, но пазеше момчетата си. Те му се бояха и го слушаха. Д. Талев, И, 250. Затворът като да беше някакво тяхно царство, в което всички трябваше да им се боят и покланят. К. Величков, ПССъч. I, 148. Аз са никому не боя — / ни на моми, ни ергени, / ни на царюви синове, / ни на везиреки унуки. Нар. пес., СбНУ XLVI, 195-196.

◇ Боя се като (както) дявол<а> от тамян. Разг. Извънредно много се боя.

БРАБИ`НЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Диал. Мравка; брабиняк, бробиняк, мрава, мравей, мравя, мравунка, мравучка, мравяк. На богатия и брабинците (мравките) принасят. СбНУ XXV, 26.

— Друга форма: броби`нец.

БРАБИ`НЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мравка; брабинец, бробиняк, мрава, мравей, мравя, мравунка, мравучка, мравяк.

БРАБО`НКА ж. Диал. Барабонка. Докторът гръмна, но видя, че дивечът избяга нататък здрав и читав, незасегнат от брабонките. Ив. Вазов, Съч. XII, 18.

БРАВ1, бра`вът, бра`ва, мн. бра`ви, след числ. бра`ва, м. Диал. Брава1. Авел принесол жертва най-първийот брав. СбКШ, 6. Заклал един брав и го изсекол на череци. Нар. прик., СбНУ XIV, 118.

БРАВ2, бравта` мн. бра`ви, ж. и (остар.) брав, бравъ`т, бра`ва, мн. бра`вове, след числ. бра`ва м. Диал. Брава2. Частните къщи у Помпея горе-доле си приличат; .. Вратата ся заключвали или с бравове, или с лостове, а имало и дръвени и железни ключалки. Лет., 1874, 124.

БРА`ВА1 ж. Диал. Единица, едно животно от стадо дребен добитък, обикн. овца; глава. Влязоха при овцете, заделиха десетина брави и ги подкараха към гората. К. Петканов, ЗлЗ, 188. Той скиташе по планините и колибите, пазареше се с пастирите и вземаше по няколко брави овци и кози, които препродаваше на търговците. Й. Радичков, ББ, 172. Ех, да ми се дигнат ония мъгли и прахове от чардите ни — с триста брави и деветдесет сиви говеда. З. Сребров, Избр. разк., 131. И разказва председателя, че овчарите настригали по 4 кг вълна от брава. С. Северняк, ОНК, 152. А богат е Ценин баща, / богат и имотен: / брави има две хиляди / и коне петстотин. Ив. Вазов, Съч. IV, 7.

БРА`ВА2 ж. Приспособление за заключване на врата, шкаф, чекмедже и др.; ключалка. Дълго звънях пред една лъскава врата с пиринчена брава. К. Калчев, ДНГ, 126. — Бравата е секретна и само два ключа има за нея. X. Русев,* ПЗ, 220. Когато след дълги перипетии и премеждия пристигнахме в Търново, първата ми работа беше да отворя куфара с ръкописа. Но за голяма моя изненада се оказа, че ключето не влиза в бравата. М. Марчевски, ОТ, 522.

— Вер. от тур. brava или гр. μπράβα.

БРА`ВА междум. Простонар. Браво; бравос. — Брава на туй момче, на Бориса. Напредна, богат човек стана. Й. Йовков, ОЧ, 133. — Брава, г-н Ралев! Прекрасно: личи вещата ръка. В кой университет сте свършили? О. Василев, Т, 201.

БРАВИ`РАМ, -аш, несв. и св. Остар. Книж. 1. Прех. Пренебрегвам. И влюбените не криеха чувствата си, те бравираха общественото мнение и не избираха мястото за своите срещи. Ив. Вазов,* Н, 76.

2. Непрех. Показвам се смел. А онази Аника Беровска е авантюристка. Няма съмнение, за Солун тя беше тогава нов човек. Бравираше с мисъл и фраза. А. Страшимиров,* Съч. V, 156-157. бравирам се страд. от бравирам в 1 знач.

— От нем. bravieren или фр. braver.

БРАВИ`СИМО междум. За израз на възхищение, на одобрение в най-висока степен. — Браво, брависимо, маестро — провикна се Владо. Д. Спространов, С, 168. — Браво! Брависимо! — не стихваха ръкоплясканията. Ст. Даскалов, ЕС, 147.

— Ит. bravissimo.

БРА`ВИ`ЧКА ж. Умал. от брава2. Чекмедже със секретна бравичка.

БРА`ВО и (удължено) бра`во-о-о междум. 1. За израз на одобрение, възхищение. Настъпваха последните мигове на живота. И тогава Шишко съзна, че партията му казваше: „Браво, старче, ти удържа!…“ Д. Димов, Т,* 617. — Ами ти, младо войниче? Отиваш си в частта! Браво, браво. Тъй е, трябва да се пази България. Г. Караславов, Избр. съч. II, 57. — А! Браво! Виното е чудесно. Елин Пелин, Съч. IV, 127. Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: „Браво, човек!“ Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 40.

2. Ирон. За израз на недоволство, неодобрение, упрек. — Одеве ми каза, че си имал работа, а сега се разхождаш. Браво, браво! Й. Йовков, ЧКГ, 18. — Браво! — извика позеленял от яд баща ми, като ме гледаше с такова презрение, сякаш виждаше разбойник. — Значи ти си палач, ха? Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 107.

— Ит. bravo. — И. Андреев—Богоров, Кратка география, 1851. — Други (простонар.) форми: бра`ва, бра`вос.

БРА`ВОС междум. Простонар. Браво; брава. — Ново пардесю си купил .. Бравос, бе! Я гледай! За колко го купи? Н. Антонов, ВОМ, 87. И, като лапне едно парче [бай Филчо Бездокачението], оближе се и добави: .. Такъв кебап съм ял едно време в Кишиньов, когато ни обличаха да тръгнем доброволци. Чудесна работа! .. Бравос! Сега и по едно винце да има отгоре, да го полее човек — тука ли си, Пенке ле! Чудомир, Избр. пр, 85. — Бравос! — извика Атанас. — Това магаре струва сто и двайсет гроша. Д. Талев, СК, 110.

БРАВУ`РА, мн. няма, ж. 1. Рядко. Храброст, юначество.

2. Муз. Театр. Произведение с големи технически трудности, което изисква голямо изкуство за отличното му изпълнение.

— Ит. bravura.

БРАВУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Муз. За виртуозни произведения — който е блестящ, ефектен. Аташето дига капака на старото махагонено пиано .., Пепи сяда на кръглото столче и, като взема няколко бравурни акорди, обръща се към своя импресарио и му пришепва поверително намерението си. Св. Минков, РТК, 149. Бравурна музика. Бравурен марш. Бравурна пиеса. Бравурно изпълнение.

БРАВУ`РНО. Муз. Нареч. от бравурен; блестящо, ефектно.

БРАВУ`РНОСТ, -тта`, ж. Муз. Приповдигнато, блестящо, ефектно изпълнение на технически трудни, виртуозни пиеси, отделни пасажи и под.

БРАВЧЕ`, мн. -та`, ср. Умал. от брав2. Едно е да пасеш пет-шест или десетина бравчета, друго е да се белнат пред очите ти сто и четиридесет, колкото са в едно кооперативно стадо. Кр. Григоров, ПЧ, 63.

БРА`ГА ж. Книлс. Домашно пиво, което руските селяни приготвят от слад и хмел. Кога Светослав свърши клятвата, поднесоха му здравица чаша с брага.* Е. Мутева, РБЦ (превод), 32.

— Рус. брага.

БРАДА` ж. 1. Предната издадена част на долната челюст у човека. Дълго той слуша студения вой на фъртуната, свил коленете си до брадата, под прохладното одеяло… Ив. Вазов, Съч. XI, 54. Христо хвана Яна под брадата за гушата и я погледна в очите. К. Петканов, X, 97. Митруш се беше изтегнал до борда и подпрял брадата си с длан, пушеше мълчалив и тъжен. Д. Добревски, БКН, 57.

2. Косми, които растат по долната част на лицето на мъжа. Докато миеше ръцете си, от огледалото на мивката го гледаше едно уморено, разстроено лице, по чиито страни блестяха възрусите косъмчета на наболата брада. Ем. Манов, ДСР, 451. Той бръснеше и мустаците, и брадата си, но тъй като невинаги намираше бръснар, те бяха наболи. Й. Йовков, ВАХ, 46. Внезапно иззад масата се повдигна едно мъничко, хило човече, с детинско, но старо и сбръчкано лице, по което нямаше никаква следа от брада и мустаци. Елин Пелин, Съч. I, 18. Рядка брада. Гъста брада. Остра брада. // Тези косми, оставени да растат, понякога оформени по определен начин. След него слезе друг човек, по-нисък, но и по-пълен от първия, с дълги мустаци и заострена по модата брада. Т. Влайков, Съч. III, 15. Дългата му бяла брада почетно падаше на гърдите му. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 57. Дядо Матей .. с почерняло измъчено лице, с брада на светец .., свали вилата от рамо и почна да трие очите си. Елин Пелин, Съч. III, 32. Още като дойде Райко Вардарски в Преспа, още от първия ден целият град обърна очи към него. Беше непознат човек, а правеше впечатление и с горделивата си походка, и с широката си буйна брада. Д. Талев, ПК, 74. Поп са не избира по брадата, ами по главата. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 67. Пускам брада.

3. Дълги косми или месеста част под долната челюст на животно или под клюна на птица. В това време дявола сътворил козата и, като идел при Господа, оседлал пръча, комуто направил юзда от праз: от тогава до сега козите имат бради. Й. Йовков, СЛ, 95. Върви рунтав козел с голяма брада, рогове си мотае, брада си търси. Д. Манчов, БЕ II, 34. И петелът има брада. Погов. Брада на пръч.

4. Разг. Съвкупност от тънки влакна, с които някои растения смучат хранителни сокове от почвата; влакна на корен. — Знай той, рече Ганчо и каза да му донесат зеления лук и меродията. „Белете сега и му режете само брадите, че ми го давайте.“ Ц. Гинчев, ГК, 64-65. Всякой корен пуща влакна (брада) и през тях ся храни. Д. Мутев, ЕИ, 84.

5. Диал. Много влакна, които покриват върха на зелен царевичен кочан. В първия миг ние бяхме готови да се заогъваме от смях, защото поразително приличаше на бостанско плашило — с тънките крака, силно разкрачени — и с чорлавите руси коси, сякаш, направени от царевична брада. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 31.

◇ Богова брада (съкр. диал. брада). Етногр. 1. Непожънати класове в нива, сплетени в плитка и вързани с червен конец, които в края на жътвата се носят вкъщи и се оставят до иконата (в 1 знач.); жетварска (пшенична) брава. И като дожънваха ниви, оставят по няколко от най-добрите класове, .. оплитат ги като косичник и свързват ги с червен конец .. Това наричат тоже богова брада. Г. С. Раковски, П I, 76. Подир малко се върна и поднесе на мъжа си брадата — последните житни класове от нивата в Мързяновия дол, вързани с червен конец. А. Каралийчев, СР, 98. Всички бързаха, разтревожени, че жътвата им тази година окъсня. Някои староселци вече отрязаха брадите, а блоковете на „Нова Мизия“ още не бяха преполовени. Ст. Марков, ДБ, 254. 2. Хубава, с много плод лоза, която при гроздобер се оставя необрана за плодородие. Селци, когато доберат гроздие, оставят накрай лозие една най-добра и плодоувенчана лоза необрана, която наричат богова брада. Г. С. Раковски, П I, 76.

Двойна брада. Увиснала заоблена гънка под предната издадена част на долната челюст; гуша. Жената беше поостаряла, понапълняла, очертаваше й се двойна брада.

Жетварска (пшенична) брада (съкр. диал. брада). Етногр. Непожънати класове на нива, сплетени в плитка и вързани с червен конец, които в* края на жетвата се носят в къщи и се оставят до иконата; богова брада. По-настрана се редяха няколко избелели щампи и между тях една жетварска брада, изплетена от класове. Й. Йовков, Ж, 1945, 165. Дебелите дъбови греди по тавана, на които бе окачена миналогодишната пшенична брада, гледаха отгоре като неми зрители, от векове безмълвни и равнодушни към всичко. Ем. Станев, ИК III, 245.

Козя брада. Тревисто растение с едно или повече стъбла, с цветове, събрани в гроздове, и плод тристенно орехче; кози киселец. Rumex acetosella. Бяха измръзнали само листата на .. козята брада. Пр. 1952, кн. 6, 70-71.

> Брада царска, глава воденичарска. Разг. Ирон. За човек с хубава външност, но с малко ум.

Всяка коза си има и брада. Употребява се при подчертаване, че всеки си има лично мнение.

Има брада. Разг. Ирон. Обикн. за виц, анекдот и под. — известен отдавна на всички; стар.

На такава (такваз) брада — такъв бръснач. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че всеки получава според заслуженото. — Уволниха ме — изпъшка Иван .. — Пада ти се! — извика Спаска разярена. — На такваз брада — такъв бръснач! М. Марчевски, П, 214.

Не ща кехая без брада. Разг. Не желая жена ми да ме съди, кори.

Окачил се като репей за брада. Разг. Грубо. За човек, който е много нахален.

По брадата има, а в главата няма. Разг. Пренебр. За глупав, тъп човек.

Пусната (оставена) му е брада. Разг. Ирон. Употребява се за много нахален човек.

Само брадата му го знае. Разг. Употребява се за нещо тайно, с никого несподелено.

Хващам / хвана бога (господа) за брадата. Разг. Ирон. Въобразявам си, че съм постигнал нещо много важно и трудно. Вие, журналистите, поработихте много добре. Но не се главозамайвайте, за да не се получи след похвалата, че вече сте хванали господа за брадата. ВН,* 1959, бр. 2562, 3.

БРАДА`ВИЦА ж. Плътен израстък по кожата на човек или животно с големина обикновено на лещено зърно, понякога обрасло с косми. Най-зла от всички вкъщи беше Божаница .. с дълго кокалесто грубо лице, посяно с едри месести брадавици. Елин Пелин, Съч. III, 23. На една от стените висеше портретът на хазяина. Той имаше големи мустаци и брадавица на челото. Вл. Полянов, ПП, 43. Очите на баба Гана святкаха .. Някаква брадавица с дълги бели косми я правеше още по-свирепа и по-мъжествена. Г. Караславов, Избр. съч. II, 133. Всички казват, че се е метнала на майка си. Тя също е слаба, висока, суха като върба, нервна, със сини очи и една брадавица близо до носа. К. Калчев, ПИЖ, 55.

БРАДА`ВИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е с брадавици, по който има брадавици; брадавичен. — Стой! Пукнах те. Марин се закова и машинално повдигна брадавичавите си космати ръце. Д. Добревски, БКН, 143.

БРАДА`ВИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е от брадавица или е във вид на брадавица. В резултат на продължителната работа при толкова тежки условия, върху кожата на коминочистачите се появили огнища от загрубяла, ожулена и напукана кожа, а по-късно и брадавични израстъци, които постепенно преминавали в рак. НТМ, 1962, кн. 3,* 8.

2. Брадавичав. Госпожа Калинова .. погледна мъжа си някак изниско и като че накриво, па в същото време мръдна пак презрително и иронично с брадавичния край на горната си устна. Т. Влайков, Съч. II, 169.

◇ Брадавично цвете. Диал. Змийско мляко, кукувиче мляко (Т. Панчев, РБЯд).

БРАДА`ВИЧКА ж. 1. Умал. от брадавица. И госпожата, както бе наведена над шева си, мръдна с крайчеца на горната си устна, над която стърчеше малката космата брадавичка. Т. Влайков. Съч. II, 167. Лена .., едра мома, много мургава, с хубаво, но поизсъхнало лице и с една брадавичка между носа и скулата, която й придаваше донякъде суров израз, присядаше върху нара до Гергин и обхващаше с ръце коленете си. Ем. Манов, ДСР, 62.

2. Анат. Обикн. мн. Малки образувания по лигавицата на горната повърхност на езика, в които се групират вкусовите клетки.

3. Бот. Обикн. мн. Пъпковидни образувания по листата на някои растения или по кората на дърветата.

БРАДА`Т, -а, -о, мн.* -и, прил. 1. За човек — който има брада (във 2 знач.). Показаха се трима брадати юнака, въоръжени с криви турски саби и с кинжали в пояса. Ив. Вазов, Съч. XIV, 50. Друг едър и брадат селянин седеше на пейката до тезгяха .. и дремеше. Й. Йовков, ВАХ, 32. Пробудихме се на Дон. По утъпканите крайбрежни пътечки направо от дворовете и градините слизат брадати казаци, по стар навик плискат лицата си с вода направо от реката. А. Каралийчев, С, 143-144. Старите хайдути обикновено наричат дяда Цоня „брадатият войвода“. П. Хитов, МП, 109.

2. За животно или за птица — който има дълги косми под долната челюст или месеста част под клюна. Наизправили се сред двора ония ми ти дърти грозни цигане .. и като зяпнале, та отворили разпенените си уста, заревали, запели, щото попукват сърцето дори и на гърлестия брадат мисир. Ил. Блъсков, ПБ, 50-51. Брадат козел.

◇ Брадат корен. Бот. Корен, съставен от многобройни тънки влакна; влакнест корен. Двата бряга на дола се издигаха стръмно, изровени от водата. От глинестата им земя се подаваха тук-там брадати корени. Ем. Станев, ПГВ, 94.

Брадат лешояд (орел). Рядка граблива птица, която се храни с мърша и се среща у нас в Стара планина, Рила и Пирин. Gypäetus barbatus. Брадатият лешояд е гордостта на нашите планини. Той е най-големият орел в Европа. П. Делирадев, В, 181. Птичият свят в Рила е разнообразен. Над високите рилски върхове прелитат: брадатият лешояд, черният орел, соколът, ястребът. М. Гловня и др., Р, 34.

Брадат лишей. Вид лишей с форма на храстче, който се развива главно по клоните на смърчовите дървета. Usnea longissima.

> Брадата лъжа`. Разг. Голяма лъжа.

Лъ`жа като брадат циганин. Разг. Грубо. Много лъжа. — А аз ща да ти кажа, Хаджи, че ти лъжеш като брадат циганин! Л. Каравелов, Съч. II, 49.

БРА`ДВА ж. Желязно сечиво с дървена дръжка за сечене на дърва; секира. Петър отсече големия бор .. Това свето дърво, обожавано от прадедите, рухна под брадвата на внуците и дълго лежа в калта. Елин Пелин,* Съч. III, 86. Селото се превърна на същински ад. Чуваха се удари на брадви, които разбиваха врати, приклади блъскаха в прозорцище, .. пронизително пищяха жени и деца. Й. Йовков, Разк. I, 127. Прислужникът цепеше в задния двор дърва и ударите на брадвата му отекваха глухо в мразовития въздух. Д. Димов, Т, 155. Наоколо димеше пресен тор и се чернееше дръвник със забита брадва. Ем. Станев, К, 43. От брадва рана кога да е зараства, а от язик никога. П. Р. Славейков, БП II, 17. Един гледа сватба, друг — брадва. Послов.

◇ Всеки иска да наточи брадвата си. Разг. Всеки бърза да се вреди.

Не ми сече брадвата на едно (място). Диал. Непостоянен, непоследователен съм в постъпките си или в мнението си, не устоявам на дадена дума.

Къде бие брадвата му, разбирам (ясно ми е). Разг. Какви са намеренията, помислите на някого (разбирам, ясно ми е).

Удари ми брадвата на камък. Разг. Оставам излъган в очакванията си, в надеждите си; не сполучвам, не успявам.

БРАДВА`Р -ят, -я мн. -и, м. 1. Занаятчия, който прави и точи брадви. Железарите бяха подредени в три категории — ковачи, .. ножари и брадвари. Д. Казасов, ВП, 39. Пенчо беше гражданин — брадвар, стар приятел на Батана. Ил. Блъсков, СК, 53.

2. Секач. Всичко по-дебело в тая гора беше минало под ножа на брадварите и тя се беше превърнала в редина от тънки, млади дървета. Н. Хайтов, ШГ, 190.

БРАДВА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до брадвар. На много търговци по панаирите стоките остават, но брадварските стоки — никога. Ил. Блъсков, СК, 53.

БРАДВА`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие, поминък на брадвар. Показан е най-старият и най-голям на времето занаят — ковачеството, включващо ножарство, брадварство .. и кантарджийство. ВН, 1958, бр. 20824, 4.

БРАДВЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от брадва; брадвичка. Дървен одър, постлан с козяк, лампа, .. и брадви, брадви! Над двайсет брадви и брадвета! Ст. Даскалов, ЕС, 176. И нашият слуша… слуша отгоре, / па току — фъррр! — брадвето, та в дола. Сл. Красински, БН, 56.

БРА`ДВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до брадва. Стоя Момчил при чужди`нците, докато укрепна ръката му, и заживя самичък като вълк единак — ловец и волен човек, майстор на брадвения удар, безпогрешен стрелец и ненадминат следотърсач. О. Василев, 33, 22. Ударите на клепалото са приятни за ухото, но не тъй приятно кънти брадвено острие. А. Христофоров, О, 152.

БРА`ДВИЦА ж. Умал. от брадва; малка брадва, брадвичка. На опасът ми .., вместо сабя и нож висяха един трион и една брадвица. П. Р. Славейков, РО (превод), 90. „Дружина, верна, сговорна, / земете тези брадвици — / след мене братя, вървете, / млади младици сечете / и ги към мене давайте. Нар. пес., СбНУ XLVI, 21.

БРА`ДВИЧКА ж. Умал. от брадва; малка брадва, брадвица. — Купи ли си брадва? — Купих си една брадвичка и една мотичка. Обръснаха ме. Много е поскъпнало желязото, защото леят топове. А. Каралийчев, ПГ, 145. Тия, които носеха балтии, се покатериха по високите, окастрени дъбове в долния края на сечището и размахаха брадвичките. Н. Тихолов, ДКД, 83.

БРАДВИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от брадва; голяма брадва.

БРАДЕ`Л м. Диал. 1. Голяма гъста брада; брадище.

2. Човек с голяма или рунтава брада; брадестил.

— Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БРАДЕ`ЛЧЕ ср. Диал. Умал. гальов. от брадел (в 1 знач.); брадичка, брадица. От утрента до вечерта / седа в кавенето / и милвам си браделчето. Л. Каравелов, Съч. I, 81.

БРАДЕ`НЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от брадя1.

БРАДЕ`НЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от брадя2 и от брадя се; забраждане.

БРАДЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. гальов. от брада; брадленце. На отводчето стоеше един млад, височък и хубавец офицерин, рус, с малки мустачки хубавце возсукани и закривенки нагоре и с едвам букнало браденце. Т. Влайков, БСК III, 269.

БРАДЕСТИ`Л м. Диал. Човек с голяма брада; брадат човек, брадел.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БРАДИ`КА, мн. няма, ж. Диал. Много и тънки влакна, с които някои растения смучат хранителни сокове от почвата; брада.

БРАДИКАРДИ`Я ж. Мед. Забавена сърдечна дейност (под 60 удара в минута).

— От гр. βραδύς ’бавен’ + καρδία ’сърце’.

БРАДИПНЕ`Я ж. Мед. Забавено дишане у човека поради болестни процеси.

— От гр. βραδύς ’бавен’ + πνέω ’дишам’.

БРАДИ`ЦА ж. Умал. от брада; малка брада, брадичка. В кръчмата, до джамлъка към улицата, седеше посърнал Стоичко Данкин — дребен и свит селянин с бледо сипаничево лице, рядка руса брадица. Д. Димов, Т, 159. Имаше някога едно джудже с дълга бяла брадица и с алена шапчица. Св. Минков, ПК, 13. В това положение стоят [лозовите пръчки] няколко дни и ги поливат веднъж-дваж с хладка вода да са затоплят и да изкарат брадици или корени. Г. С. Раковски, П I, 72. Конят се опитваше да захапе един мамул с почерняла брадица и сърдито тракаше с юздата. Ем. Станев, ИК III, 57. Ако няма мозък в младица, не го търси в бяла брадица. Погов.,* Н. Геров, РБЯ I, 67. Не било в младица, ами в бяла брадица. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 67.

БРАДИ`ЦИ само мн. Двата разделени края на процепа на колата, които остават зад оста и нейната възглавничка (А. Дювернуа, СБЯ).

— От А. Дювернуа, Словарь болгарского языка…, 1885.

БРАДИ`ЧКА ж. Умал. от брада; малка брада, брадица. С изкривено от отчаяние лице тя седна на леглото и немощно подпря брадичка в дланите на ръцете си. Д. Димов, ОД, 38. Веднага след него изскочи и фелдшерът Петров. Облечен в бяла риза, с щръкнали мустаци и остра брадичка. Й. Йовков, ЖС, 204. Дяконът, момче младо с живо лице, с черни умни очи и с девствена още брадичка, посрещна приятелски Кралича. Ив. Вазов, Съч. XXII, 27.

◇ Двойна брадичка. Увиснала заоблена неголяма гънка под предната издадена част на долната челюст на човек; гушка. Беше понапълняла и имаше вече двойна брадичка.

БРАДИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от брада; голяма брада. И като виждаха любопитните от шубраците край гората толкова близо аскера, .., виждаха опожарените къщи, мнозина от тях не устояваха дълго и се връщаха бързо при своите объркани, ужасени: — Леле, майчице, колко са страшни, с ей такива брадища… и ножове такива дълги… грабят… Д. Талев, И, 589.

БРАДЛЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от брада; брадичка, брадица. Човекът с брадлето .., беше кмет в този градец. Т. Влайков, БСК III, 270. Ръцете ми бяха везани с дебели синджире, а брадлето ми подскачаше като кречетало на воденица. Хр. Ботев, Съч. 1929, 83.

БРАДЛЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. гальов. от брадле; браденце.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БРАДОРО`Г, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За козел, коза и под. — който има брада и рога.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БРАДЯ`1, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., непрех. Диал. За растение — пускам брада, коренчета.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БРАДЯ`2, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. Забраждам. Някой .. се промъкнал и в двора и гледа, как стринка Ирина с просълзени очи гласи Петранка, бради й нова кърпа, нов нагръдник и готви я да среща и тя, горка, мъж с нова булка — нейна заместница. Ц. Церковски, Съч. III, 119. брадя се страд. и възвр.

БРАДЯ`САЛ, -а,* -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от брадясам като прил. Който е необръснат. На прага стоеше възрастен мъж с износени дрехи и брадясало лице. И. Петров, ЛСГ, 67. По платформите на шлеповете, без навес, .., бяха наредени санитарни носилки и на тях, обвити с мръсни кървави бинтове, лежаха брадясали и измършавели ранени немци. П. Незнакомов, МА, 106.

БРАДЯ`САМ. Вж. брадясвам.

БРАДЯ`СВАМ, -аш, несв.; брадя`сам, -аш, св., непрех. Обраствам с брада, с косми по долната част на лицето. Борината освети сега добре лицето на Нистора. То бе подпухнало и страшно брадясало, а очите му — подбити и подсинени. Ст. Загорчинов, ДП, 465. Без да искам, пипам брадата си, .. и виждам че съм брадясал. К. Калчев,* ДНГ, 173. Клети сиромаси са и двамата. Дрехите им — окъсани, увиснали, и както са брадясали и неостригани и двамата от Коледа насам, отдалече ще ги помислиш за кукери. Чудомир, Избр. пр, I*.

БРАДЯ`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от брадясвам.

БРАЗДА` ж. 1. Ров, обикн. дълъг, но плитък, изоран в почвата с рало, плуг, трактор или изкопан за засяване на зърно, за напояване и др. По оголените черни късове между житата, разсъблекли се по ризи орачи пореха дълги бразди. X. Русев, ПС, 60. Палешникът цепи ровката земя и след ралото остава дълбока бразда. Т. Влайков, Съч. III, 324. Ех, мой дедо, тежко време! / Ралото са едвам влачи / и след него сееш семе, / пот от чело, град от очи! / Кажи, дедо, защо плачеш / над тез дълги бразди черни. Хр. Ботев, Съч. 1929, 20. Морен орачът из нивата сееше, / сееше в ровки бразди. Ив. Вазов, Съч. III, 172. Тракторът долу оре и отмята / рохкави, сочни бразди. Ив. Бурин, ПТ, 19. Малка девойка бразда копаше / бразда копаше, вода вадеше, / да си повадит ран бел босилек. Нар. пес., СбНУ I, 279. // Дълъг, плитко изоран ров, който служи за граница между две области или държави. Заставата е над село Змейово .. Граничната бразда минава по близките височини на по-малко от един час крив път. Б. Несторов, СР, 42.

2. Дълбока бръчка върху човешкото лице. — Не бива, не бива — повтори бързо боляринът, ала дълбоките бразди все стояха на челото му. Ст. Загорчинов, ДП, 366. // Рязка върху нещо. Когато пластинката трепти, острието на иглата чертае спирална бразда върху диска. Физ. X кл, 1951, 32. Кристалите на пирита най-често имат кубична* форма или формата на петоъгълни стени, които често пъти са покрити с успоредни бразди. Геол. IX, 114.

3. Струя, струйка от сълзи, кръв и др.; браздулица. Николина плачеше, .., от очите й бликаха потоци сълзи, стичаха се на бразди по лицето, загрозяваха го. Г. Райчев, ЗК, 79. Кратуната се пукна и разляното вино обагри пода на трема с дълга червена бразда, подобна на пролята кръв. Ст. Загорчинов, ДП, 79. Сълзите й затекоха обилно и правеха бразди по засъхналата кръв на лицето й. Елин Пелин, Съч. II, 150.

4. Продълговата като ивица следа върху някаква повърхност. Шлеповете отминават. След тях по гладката повърхност остава дълга бразда, после всичко изчезва. Н. Стефанова, РП, 14. Вита потърси с очи мястото, където се намираше пещерата и веднага се спусна надолу, оставяйки зад себе си дълбока, кривулеста бразда в снега. Ем. Станев, ПЕГ, 81. Ножиците на фризьора някак .. несигурно затракаха над главата му .. Вратът му все повече и повече се откриваше, но не равномерно, а като че ли машинката и ножиците нарочно оставяха видими бразди от оголената кожа и тъмни ивици коса. Ал. Бабек, МЕ, 157. • Обр. Тя беше се запознавала и с други младежи, но по-дълбока бразда в душата й не беше остаяла. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 37.

— Други (диал.) форми: бразна`, брезда`, брезна`.

БРАЗДА`Ч м. Сел.-стоп. Приспособление към трактор за прокарване на бразди. Пиперът може да се засажда и на площ, предварително набраздена с браздачи към тракторите ДТ-14 или самоходно шаси ДВСШ-16. КС, 1961, бр. 101, 3.

БРАЗДА`ЧКА ж. Сел.-стоп. Земеделска машина, която разбива буците по изорана нива и прави пръстта рохкава. Сега той искал да опита вместо трета копан да мине с браздачка по гнездата, за да стане пръстта още по-пръхкава. Ст. Станчев, HP, 168.

БРАЗДЕ`НЕ ср. Отгл. същ. от браздя и от браздя се. Всички процеси, които поглъщат много труд, като дълбока оран, култивиране, .., браздене, торене с култиватор, .., се извършват само с машини. ВН, 1962,* бр. 3278, 2.

◇ Браздене на яйцето. Биол. Начален стадий от ембрионалното развитие на яйцеклетката у многоклетъчните животни и човека, когато се формират трите пласта, от които се развиват всички тъкани и органи.

БРАЗДИ`ЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Сел.-стоп. Специална част на сеялката, чрез която сеитбата се извършва на нормална дълбочина и на прави редове.

БРАЗДИ`ЦА ж. Умал. от бразда; малка бразда, браздичка. Едва сега пионерите забелязаха, че косите на вожда са посивели, а под очите му се диплеха тънките браздици на бръчките. Цв. Ангелов, ЧД, 244.

— Друга (диал.) форма: брезни`ца.

БРАЗДИ`ЧКА ж. Умал. от бразда; браздица. След засяването заровете браздичките и ги покрийте със сухи клончета, та птиците да не ги разровят и изкълват семената. Ив. Димитров, ОП, 16. След тях [редосеялките] оставаха прави и успоредни браздички, пълни с добре заринати, грижливо прикътани семена. Ст. Марков, ДБ, 511. Слънцето палеше плещите му, по лунестото му лице се стичаха браздички пот. Ем. Станев, ИК, I-II, 103.

БРА`ЗДОВ, -а`, -о`, мн. -и`, прил. Сел.-стоп. Който има форма на бразда. Браздово напояване. Браздово торене. Браздова сеитба.

БРАЗДОВО`. Сел.-стоп. Нареч. от браздов; на бразди. Някои пък [ръководители] .., предлагат да се правят бразди и в тях да се поставя торът браздово. РД, 1958, бр. 337, 2.

БРАЗДОМЕ`Р м. Сел.-стоп. Уред за определяне дълбочината на браздата при оран с плуг.

БРАЗДУ`ЛИЦА ж. 1. Струйка от пот, кръв и др., която се стича по тялото на човек или животно; бразда. Дядо Захари мълчаливо и с усилие върви по кривата пътека, .. и браздулици пот една след друга шарят лицето му. Елин Пелин, Съч. II, 38. Краката й бяха надраскани от храсти и трънаци, по прасците и надолу се сцеждаха браздулици алена кръв. К. Григоров, ПЧ, 119.

2. Индив. Продълговата, обикн. кървава следа от удар с жилава пръчка, камшик и под. по тялото на човек. Едновременно той показваше подутите китки на ръцете си, разголваше гърба, където личеха кървави браздулици от бич. Ст. Загорчинов, ЛСС, 123. По гърба на момъка от ключиците до самия кръст личеха широки червени браздулици от бич. Ст. Загорчинов, ДП, 85.

БРАЗДУ`ЛКА ж. Диал. Браздулица (в 1 знач.). Ризата на гърба му беше потъмняла, браздулки пот се показваха изпод вехтата сламеница. Ем. Станев, ИК III, 165.

БРАЗДУЛЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв. непрех. Диал. За пот, кръв и др. — стичам се на браздулици. Свиден се намръщи, нарами котлите и излезе. Когато се завърна, по лицето му браздулеше пот. Ил. Волен, БХ, 139.

БРАЗДУЛЯ` СЕ несв., непрех. Браздуля.

БРАЗДЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. 1. Правя, прокарвам бразди с рало, плуг и под. Орачи браздяха нивите. След тях се издигаше белезникава пара. М. Яворски, ПОББ, 67-68. Трите рала вървяха едно след друго, браздяха надълбоко меката земя и заравяха хвърленото зърно. К. Петканов, ЗлЗ, 146.

2. За бръчки — прорязвам кожата, врязвам се дълбоко в кожата. Дълбоки бръчки браздяха челото му. Й. Йовков, Разк. I, 115. Ала две години по-късно, когато той излезе на свобода, не се върна на село и стрина Никулица, която бе ходила да го види, разказваше на съседките си, че косите му над ушите били съвсем побелели и бръчки браздели младото му лице. Д. Гулев, НК, 1958, бр. 4, 4.

3. При движение прорязвам водно, въздушно пространство, като обикновено оставям следа във вид на дълга ивица. Корабите им браздяха морята и стигаха до най-отдалечените градове на стария свят. А. Каралийчев, ТР, 151. Синият залив продължаваше да бъде тих. Една немска торпедна лодка браздеше огледалната му повърхност, оставяйки зад себе си дълга ивица от млечно-бяла пяна. Д. Димов, Т,* 463. Светкавици браздели небосклона. Гр. Угаров, ПСЗ, 77. Лекокрили птички браздяха лазура, други цвърчаха по дръвчетата, като разклащаха напъпилите клончета. Б. Несторов, СР, 178.

4. За вятър — правя леки вълни по водната повърхност. През пътната врата, .., се виждаше блесналият на слънцето Дунав. Духаше вятър, който браздеше водата. Г. Караиванов, ЮМ, 180. браздя се страд. Той не иска да плаче, но лицето му се бразди от мъчно сподавен плач. Вл. Полянов, ПП, 174.

— Друга (диал.) форма: брезня`.

БРАЗИ`Л м. Южноамериканско тропическо дърво, от което се изработват скъпи мебели, различни изделия или се получава червена боя. Първоначално тя [Бразилия] била наричана „папагалска земя“, защото първите пътешественици, които я открили, носели от там папагали. Много скоро обаче си пробило път новото название, което идвало от червеното дърво бразил. К,* 1963, кн. 2, 3.

— От португ. през фр. bresil.

БРАЗИ`ЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Мъж от основното население на Бразилия или роден в Бразилия.

2. Гражданин, поданик на Бразилия.

БРАЗИЛИ`Н м. Хим. Червено багрилно вещество, което се получава от бразил.

БРАЗИ`ЛКА ж. 1. Жена от основното население на Бразилия или родена в Бразилия.

2. Гражданка, поданичка на Бразилия.

БРАЗИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Бразилия и до бразилец. Такова е тропическото слънце над бразилското крайбрежие. Неговите магнезиеви лъчи не шарят водата с багри, а падат отвесно отгоре й. Св. Минков, ДА, 48. Бразилско кафе.

БРАИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Браила, град в Румъния. Аз ще да ида в Браила заедно с тебе; а ако браилската полиция посмее да та закачи, то ща да направа такава комедия, която ще да са разчуе по сичкият свят. П. Хитов, МП, 67. Браилско периодическо списание.

БРАИ`ЛЧАНИН, мн. браи`лчани, м. 1. Мъж, който е роден или живее в Браила.

2. Българин, който е живял през епохата на Възраждането в този град. И ща да дам на браилчане керемиди да изградят паметник на своите поети и писатели. Хр. Ботев, Съч. 1929, 92.

БРАИ`ЛЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Браила.

БРА`ЙКО, мн. няма, м. Диал. Само като обръщение. Братко, брайно. Фала тебе, мой побратим верен, / я че легнем мало да си поспим, / и ти, брайко, верно да ме чуваш. Нар. пес., СбНУ XLIII, 130.

БРА`ЙНО, мн. -овци, м. Диал. 1. Брат. Заженила майкя син, / че калеса сичка рода — / .. / Заборави да калеше, / да калеше по-стар брайно. Нар. пес., СбНУ XLIV, 236. Сношка си дойде, Бойдане, / Бойдане глава донесе, / Бойдане глава челяшта, / мойту му брайну главата! Нар. пес., СбНУ XXXVI, 74.

2. Обръщение към девер; братко, бате. Снахата наричаше деверите си по възраст от най-големия надолу така, брайно, драгинко, убавенкьо. Ив. Хаджийски, БДНН I, 154. А баба Стана ще отвърне: „Е, па ти знаеш, брайно, ти си мъжка страна у къщи, най-стар, на какво ти решиш, оно ще е и харно.“ М. Георгиев, Избр. разк., 44.

3. Интимно, приятелско или иронично обръщение към мъж; брате, братко. Болград, мой брайно, прави такава пастърма, която са топи в устата ти като овчо масло. Л. Каравелов, Съч. VII, 47. Ти, мой брайно, пиши на Пеева и тук-таме по Влашко. Хр. Ботев, Съч. 1929, 393. Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет! Ал. Константинов, Съч. I, 205. — Като поживееш тук, ще разбереш! — озъби се Пантелей! — Аз, брайновци, съм потрошил петстотин гроша, за да си изкопая кладенец. А. Гуляшки, СВ, 14.

БРАК1, бра`кът, бра`ка, мн. бра`кове, след числ. бра`ка, м. 1. Официално, узаконено чрез формален акт съжителство (икономическо, социално и биологическо) на мъж и жена. Бракът и семейството са под закрилата на държавата. Конст., 24. Мисля, че най-добрият отговор от моя страна ще бъде да дам рапорт, с който да поискам да ми се разреши да встъпя в брак. Й. Йовков, ЧКГ, 253. — Че ти възнамеряваш ли да се ожениш за Христина? Как ще погледнат мама и бате на такъв брак? — възкликна Райна. — Както щат. Ем. Станев, I-II, 40. Граждански брак. Църковен брак. Неравен брак. Смесен брак. Сключвам брак. Разтрогвам брак.

2. Сватба. Ние на брак те канихме, / да ми ядеш, да ми пиеш. Нар. пес., СбБрМ, 24.

◇ Незаконен (свободен) брак. Съвмесно съжителство между мъж и жена, неоформено по законен път.

БРАК2, бра`кът, бра`ка, мн. няма, м. 1. В производството — продукция, която не отговаря на определения стандарт; недоброкачествена продукция. Големи количества нагрята асфалтова смес .. трябваше да се изхвърли като брак.

2. Бракуване. Комисията препоръча предвидените за брак машини да се ремонтират.

— Нем. Brack ’лоша стока’.

БРАКМА` ж. Простонар. Нещо много износено, остаряло (обикн. машина, механизъм и др.), което не може да се използува повече. Димов не се въздържа да отбележи, че който дойде тук, най-първо бърза да се обзаведе с кола, та дори тая кола да е последната бракма. Б. Райнов, ГН, 58. — Веднъж, като бяхме в Одеса, пристигна една гръцка бракма. Ама едно ръждясало корито, само търси по-дълбоко място, за да потъне. Б. Трайков, ВО, 23.

— От тур. bırakma.

БРА`КМА ж. Диал. Овца, която е родила мъртво агне; брактисала овца.

— От тур. bırakmak ’изоставям’. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БРАКОНИЕ`Р м. Човек, който върши бракониерство, който се занимава с бракониерство. Бракониерите от околните махали и села избиваха във всяко време на годината дивеча и ловяха пъстървата със всички законни и незаконни средства. Ем. Станев, ПЕГ, 5. Край един от вировете бе нагазил във водата възрастен мъж, гол до пояса, .. — Бракониер — отвърна железничарят в сините работни дрехи. — Ще хване, ама и някоя глоба може да се заплете в серкмето му. Ем. Манов, ДСР, 345.

— От фр. braconier.

БРАКОНИЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бракониер. Ловът се разви още по-силно и благодарение на организираното и бракониерско избиване на дивеча нашата планина е почти обезлюдена. П. Делирадев, В, 229.

БРАКОНИЕ`РСТВО, мн. няма, ср. Незаконен лов или риболов в забранено време, в забранени места или извършван по непозволен начин. — Ловът, знаеш, Дилко, е забранен по нашия край. Ако такова нещо има, то е нарушение и е бракониерство! — отсича той. Т. Ганчев, РД, 1965, бр. 133, 2. И от бракониерство разбира [Атанас], и закона за лова знае наизуст. Курсовете е минал, пък аз не съм запознат с тия работи. Ем. Станев, ПЕГ, 8.

БРАКОНИЕ`РСТВАМ и БРАКОНИЕ`РСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Върша бракониерство. Как не е маломерна [рибата]! Не виждам ли? — Не виждаш! .. — Я! Не стига, че бракониерствува, ами още иска и много да знае. Д. Калфов, КР, 85-86.

БРАКОНИЕ`РСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от бракониерствам; бракониерствуване.

БРАКОНИЕ`РСТВУВАМ. Вж. бракониерствам.

БРАКОНИЕ`РСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от бракониерствувам; бракониерстване.

БРАКОРАЗВО`Д м. Книж. Прекратяване, разтрогване на брак по съдебен ред; развод. Интересно е, че в едни щати бракоразводите стават много лесно, а в други по-мъчно. А този въпрос много интересува днешните американци и затова някои щати са направили от него обект на търговия. Г. Белев, КВА, 162. Подавам молба за бракоразвод.

БРАКОРАЗВО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от бракоразвод. Много неща свърши Генади по организирането и подготвянето на бракоразводния процес. К. Калчев, СТ, 224. — Получи се — сложи той листчето пред себе си — тая призовка за бракоразводно дело. Б. Болгар, Б, 124.

БРАКОСЪЧЕТА`ВАМ, -аш, несв.; бракосъчета`я, -а`еш, мин. св. -а`х, св., прех., Книж. Извършвам бракосъчетание,* бракосъчетавам се, бракосъчетая се страд.

БРАКОСЪЧЕТА`ВАМ СЕ несв.; бракосъчета`я се св., сред. Встъпвам в брак. Бях се запознал с едно девойче: .. Та когато се готвехме да се бракосъчетаем, взе че се обяви Отечествената война. В. Чертовенски, НИ, 59.

БРАКОСЪЧЕТА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бракосъчетавам и от бракосъчетавам се; бракосъчетание.

БРАКОСЪЧЕТА`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Сключване на брак по установен граждански ред или чрез църковен обред. След два дена стана, скромно, бракосъчетанието на Светослав с Фрасина в черквата „Св. 40 мъченици“. Ив. Вазов, Съч. XIV, 64. Нашите герои стоят смирено върху шареното черковно килимче и приемат с благоговение светото тайнство на бракосъчетанието. Св. Минков, РТК, 127. Бракосъчетанието се извършва публично в общинския народен съвет, в присъствието на двама свидетели.

БРАКОСЪЧЕТА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който се отнася до бракосъчетание. Бракосъчетателните свръзки на литовския княжески дом с домовете на руските князе само могли да пробият първия път на християнството там в XIII-ия век. Д. Душанов, ИПЧ, 166. Бракосъчетателна зала.

БРАКОСЪЧЕТА`Я. Вж. бракосъчетавам.

БРАКТИ`САМ Вж. брактисвам.

БРАКТИ`СВАМ, -аш, несв.; бракти`сам, -аш, св., прех. Диал. За овца — раждам мъртво агне; изплавям се.

БРАКТИ`СВАМ СЕ несв.; бракти`сам се св., непрех. Брактисвам.

— От тур. bırakmak ’изоставям’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БРАКТИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от брактисвам и от брактисвам се; изплавяне.

БРАКУ`ВАМ1, -аш, несв., прех. Определям нещо като некачествено, негодно за употреба. Ето, .., онзи предприемач .. На кой господ не се е кланял той, само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки? Ал. Константинов, Съч. I, 120. Наистина, конят си имаше някои недостатъци, инак нямаше и да го бракуваут: беше сляп с едното око и накуцваше. Й. Йовков, Разк. I, 239. бракувам се страд. Той си спомни и за тръбопровода, който заради тази [белгийската] ламарина се забави и част от него се бракува. Д. Кисьов, Щ, 409.

БРАКУ`ВАМ2, -аш, несв. и св., прех. Разг. Бракосъчетавам, женя. бракувам се страд.

БРАКУ`ВАМ СЕ* несв., непрех. Разг. Бракосъчетавам се, женя се.

БРАКУ`ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бракувам1 и от бракувам се. На много места има машини за бракуване, които дълго време лежат като отпадъци по дворовете на предприятията.

БРАКУ`ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бракувам2 и от бракувам се.

БРАКУВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до бракуване. Гумите, които не могат да бъдат възстановени, се бракуват. Бракуването на автомобилните гуми става от специално назначена комисия, която съставя бракувателен протокол. В. Вълев, Е А, 219.

БРАКУВА`Ч м. Длъжностно лице, което определя кои материали, предмети и др. са негодни за употреба. Към същата категория [съсредоточена работа] се отнася и работата на бракувача, на телефонистката и др. Псих. X кл. 87.

БРА`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Изплетена от пръти преграда на воденична вада или на улей, която спира твърдите предмети, носени от течението на водата.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БРАМА`Н м. Брамин.

— Друга (остар.) форма: брахма`н.

БРАМАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Религия на ранното робовладелско общество в Индия, оформила се през първото хилядолетие пр. н. е., която носи името си от главното божество Брама; брамизъм. В различните периоди в Индонезия са се разпространили няколко религии: будизмът, браманизмът, мохамеданството. РД, 1961, бр. 318, 2.

— От инд. brahman ’дух’. — Друга (остар.) форма: брахмани`зъм.

БРАМА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до браман и браманизъм; брамински. Погребалната церемония се извършваше спокойно и делово от свещениците. Близките на покойните съвсем нямаха покъртен и тъжен вид, защото според браманската вяра човешката душа може да се прероди като човек, животно или растение. Е. Мечкова, СМ, 29.

— Друга (остар.) форма: брахма`нски.

БРАМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Браманизъм. И в будизма, както в християнството, се наброяват доста направления и секти — брамизъм, ламизъм и др. Ал. Гетман, ВС, 44.

БРАМИ`Н м. Представител на една от висшите касти (жреческата) у индусите браминисти. Жерците са носиле име брамини, т. е. служители на бога Брама. Който е бил роден от брамини, той не е можел да бъде нищо друго освен брамин. Знан., 1875, бр. 9, 132. Главни касти са четири: първа каста е от брамини или духовници, втора каста е от воини, третя каста от земледелци, четвърта каста работници. Ив. Богоров, ВГД (превод), 252.

— Друга (остар.) форма: брахми`н.

БРАМИНИ`СТ м. Лице, което изповядва браманизма. Браминистите вярват, че има три бога (създател — Брама, пазител — Вишна, и съсипател — Сива). К. Смирнов, З, 70.

БРАМИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до брамин и до браманизъм. Браминските свещени книги говорат, че духовенството е направено от главата на Брама. Знан., 1875, бр. 9, 132.

БРАН1, бранта`, мн. няма, ж. Старин. Война, битка, бой, борба. А люта бе бранта. И двете войски се срещнаха с такова настървение, че се смесиха веднага. Н. Райнов, ВДБ, 63. Четете да знайте, / що в стари години, по тез земи славни вършили деди ни, / как със много кралства имали са бран / и от царе силни земали са дан. Ив. Вазов, Съч. I, 189. Вървим под тежките крила / на буреносна, мощна бран / и върху хиляди чела / чер жътвен кръст е начъртан. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 79. През дима на злокобните черни руини, / през гърма на жестоката бран — / над света като пролетна буря ще мине / мълнекрил, ведролик великан. Хр. Смирненски, Съч. I, 105. Била е нечувана бран / и време на страшна свирепост — / и в някакъв ден предвещан / е паднала старата крепост. Хр. Ясенов, Събр. пр.,* 27.

БРАН2, бра`нът, бра`на, мн. бра`нове, след числ. бра`на, м. Остар. и диал. Вълна. Тая нощ той по-силно чуваше неистовите гласове — те долитаха с воя на вятъра, с плисъка на брановете, които се блъскаха в брега. Д. Спространов, ОП, 389. Тунджа мята бранове въз бродът, раздрана от камъни и ракитак, хвърля се във вирът и оттам повлича пак водите си надолу. П. Тодоров, И I, 7. Морето припряло брегът песъчливий / со бранове кротки го гали. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 182. Черна река, що тъй с бранове мътни / пееше гръмовно из тъмни усои? Ив. Вазов, Съч. V, 134.

БРА`НА ж. Земеделско оръдие, с което се разбиват буците пръст на изорани или засети площи. — Това е пак на дружеството; тук се пазят разните машини, с които сега работим земята: плугове, сеялки, косачки, брани, веялки и др. Хр. Максимов, ЗР, 51. Нали снощи се разбрахме. Ти ще си с браната .., ще гледаш да не остане нито зрънце незарито. Кр. Григоров, Н, 55-56. Из нивата пълзи трактор, повлякъл тежките брани. П. Бобев, ЗП, 91.

БРАНДСПО`ЙТ м. Спец. 1. Металически завършек на пожарогасителен маркуч за насочване на водна струя.

2. Ръчна пожарогасителна помпа.

— От хол. brandspuit.

БРАНЕ`, мн. -та, ср. Отгл. същ. от бера; беритба. — А брей, а да оберем боба — .. — Сега не е за бране на боб! Не може да се влезне в местата. Ст. Даскалов, ЕС, 190. Бране на плодове. Бране на тютюн. Бране на билки.

БРА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Старин. Прил. от бран1. А над стария град се разстилаше тишина, сякаш той оживяваше и от здрача почваха да излизат чутовни юнаци, които нашепваха за минали славни, бранни времена. Д. Спространов, ОП, 30-31. Там роден съм! Там деди ми / днес почиват под земля, / там гърмяло тяхно име / в мир и в бранните поля. Ив. Вазов, Съч. I, 28. И вееха победни знамена, / звънеше меч, ехтяха песни бранни, под траура на черни знамена! С. Румянцев, С, 98. И низ мрака на старината ни се чуват бранни викове. Н. Райнов, БЛ, 10.

БРА`НЕНЕ ср. Отгл. същ. от браня и от браня се; отбрана, защита. Те са били прости, невежествени, но упорити в бранене своето, юначни и войнствени. Ив. Вазов, Съч. XVII, 173.

БРАНЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от браня` и от браня се; брануване, браносване.

БРАНИ`ЛО, мн. -а, ср. Остар. Защитно средство. Мургото негово [на светулката] тяло е отгоре плоско, отдолу издуто, и състои всичко и всичко от единадесет колелца,… Под горнето колелце като под бранило се крие главицата му с черни въсички, с големи чърни очички. Д. Манчев, БЕ II, 92. Якостта и неусетливостта на душата са най-доброто бранило, що може някои да опре на лошавините. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 16.

БРАНИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Книж. Защитник, пазител. Силата на Арап ага беше в ножа му и в пищовите му, той беше безстрашен, яростен бранител на турския агалък. Д. Талев, ПК, 125. Цалувам ви, юнаци, по челата, / покрити с прах и лаврови венци, / бранители на родината свята… Ив. Вазов, Съч. V, 74.

2. Спорт. Играч от защитната линия при игра на футбол, баскетбол и под. Шведските футболисти превъзхождаха физически. Техните бранители бяха високи и силни.

БРАНИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Отбранителен. Войводите са длъжни: а) .., б) да избират и определят бранителни точки и да направат нужните фортофикациални планове за укреплението им. З. Стоянов, ЗБВ I, 121. Чехско, Моравия, Унгария и Хърватско ся пресъединиха с австрийските княжества, не със сила, но доброволно, само за да си уголемят бранителната сила. Г. Драганов, Лет., 1873, 139.

БРАНИ`ТЕЛКА ж. Книж. Жена бранител.

БРАНИ`ЦА ж. Диал. В миналото — закупено стадо овци или черда говеда, които се угояват за клане или се препродават за клане; бранище, суват, сюрия. За това има други хора — браничари, които ходят от село в село, та берат овце, говеда и набират цяла Граница (сюрия), па ги карат в Цариград Й. Груев, Лет., 1873, 185.

БРАНИ`ЦКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от браница. Домазлъшка, а не браницка вълна. Т. Панчев, РБЯд, 32.

БРАНИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. В миналото — човек, който събира овце или говеда да ги угои за клане или да ги продаде за клане; джелепин. Има други хора — браничари, които ходят от село в село, та берат овце, говеда и набират цяла браница, па ги карат в Цариград. Й. Груев, Лет., 1873, 185.

БРАНИЧА`РКА ж. Диал. Жена на браничар.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БРАНИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, Диал. Прил. от браничар; джелепски.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БРАНИЧА`РСТВО, мн. няма, ср. Диал. В миналото — търгуване с овце или говеда; джелепство.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.

БРА`НИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. и диал. Гора, от която е забранено да се сече. Реката до днес нито веднъж не беше прииждала, защото еловият лес над селото пие водата на планината и спира снега. Лесът е бранище, заповедна гора и в него не бива да се чува глас на брадва. А. Дончев, BP, 52. Подир два часа мъчен вървеж из урвести и диви места, той се докопа до първото бранище. Ив. Вазов, Съч. XXII, 157. — Ами що ще правите с бащините на болярите, хусари? Ще изсечете ли бранищата им. Ст. Загорчинов, ДП, 327.

БРАНИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Браница; суват, сюрия.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БРА`ННИК, мн. -ци, м. 1. Старин. Воин, войник. Той [цар Симеон] помнеше ромейското упорство — и в паметта му плачеха за мъст избитите вожди и бранници. Н. Райнов, ВДБ, 68. Млад воин се мярна* между зъберите и приведе стан. Върху шлема му се плъзна огнено сияние и след миг над кулата лумна пламък. Бранникът беше притурил съчки на огнището. М. Смилова, ДСВ, 55. Стъпките им отекнаха в каменните стени и сводестия купол — стори им се, че това е отек от стъпките на цар Самуила, на неговите войници и бранници. Д. Спространов, ОП, 188.

2. Член на младежка националистическа военизирана организация със същото име, съществувала у нас в периода 1941-1944 г. Тя уплашено погледна първо офицера, после тънкия рус бранник с изгладена нова униформа, който я прострелваше със злобно посвитите си очи. М. Грубешлиева, ПИУ, 224.

БРА`ННИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бранник (във 2 знач.). Беше [Оличка] опряла велосипеда до стената, местеше се от крак на крак и кокетираше с момчето, облечено в нова бранническа униформа. П. Грубешлиева, ПП, 147.

БРА`ННИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Участие в младежката организация „Бранник“. Сега е почнал да рови и против Асенчо. Пък ти знаеш, аз съм ти казвал за това бранничество. Детето с мое знание се записа. Ст. Даскалов, СЛ, 261.

БРА`ННИЧКА ж. Членка на младежката организация „Бранник“. Пред кмета, .., и отец Спиридонов, .., стояха две високи браннички. Д. Вълев, З, 13.

БРАНО`САМ. Вж. браносвам.

БРАНО`СВАМ, -аш, несв.; брано`сам, -аш, св., прех. Бранувам, браня, браносвам се, браносам се страд.

БРАНО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от браносвам и от браносвам се; бранене, брануване.

БРАНТИ`Я ж. 1. Диал. Запуснато изоставено лозе или друг имот. Лозе брантия. Бостан брантия.

2. Остар. Стара грозна мома или жена. Това бяха кадъни по сяка вероятност, защото само глас са чуваше, а хора са не виждаха, с изключение на някои стари брантии, които нямаше защо да са вардят. З. Стоянов, ЗБВ III, 69.

3. Разг. Пренебр. Развратна жена; развратница.

— От тур. bırakmak ’изоставям’. — Друга (простонар.) форма: брамти`я.

БРАНУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Обработвам с брана изорани или засети площи; браносвам, браня`. Сега е пролет .. Тук трактор засява пролетни култури, там друг бранува, навред машини, машини. Ст. Станчев, ПЯС, 93. Мястото за памука бранувахме през пролетта. ОП, 295. бранувам се страд.

БРАНУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бранувам и от бранувам се. Обикновено явление при есенната обработка у нас е почвата да се оре на буци, да не се разпада на ситни зърна. Ето защо се предвижда след есенната оран да се извърши брануване. Пр, 1952, кн. 5, 53. Слушайте, в цялата околия вече привършват брануването, а вие не сте започнали! А. Гуляшки, ЗР, 270. Предсеитбено брануване.

БРАНУВА`Ч м. Селскостопански работник, който извършва брануване. — Другари, сеитбата е като мобилизация при война .. Трябва да се радваме, че нашите редици растат. Хей го и Цоко, бранувачът ни, миналата година не беше в нашите редове… Кооператорите се увеличават… Кр. Григоров, Н, 56.

БРАНШ, бра`ншът, бра`нша, мн. бра`ншове, след числ. бра`нша м. Клон от занаят, от производство или от търговия. Но в краен случай ако за домакин не стане, тъй като аз имах известни провинения в този бранш, то имайте ме предвид за някое друго място… К. Калчев, СТ, 246. Знаеше много езици, владееше похватите за търговия във всяка страна, но никога не смени своя бранш. Винаги търгуваше със зърнени храни. П. Спасов, ХлХ, 334. — С какво се занимаваш сега? — С нищо. — Как с нищо? .. — Ей така!… Изучавам тютюневия бранш. Д. Димов, Т, 16.

— Фр. branche.

БРА`НШОВ, -а, -о, мн. -и, Прил. от бранш. Браншово обединение. Браншов отдел.

БРА`НЯ, -иш, мин. св. -и`х, несв., прех. 1. Отбивам нападения на неприятел; защищавам, отбранявам. Сто хиляди мъже, които бяха излезли да бранят родния си край, лежат мъртви в долината. А. Каралийчев, ПГ, 83. Господин подпоручик, ще браните ли позицията, или ще се изтеглите? П. Вежинов, BP, 140. О, Шипка! Три деня младите дружини / как прохода бранят. Горските долини / трепетно повтарят на боя ревът. Ив. Вазов, Съч. I, 203. // Боря се в защита на нещо в обществения живот; отстоявам. — Искате да премахнете чистите и честните борци, които ще бранят правата на народа. За да вършите по-лесно башибозущините си! В. Геновска, СГ, 540. Браня мира. Браня свободата.

2. Пазя, предпазвам някого или нещо от някаква опасност или от нещо лошо; защищавам. Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Й. Йовков, ВАХ, 109. А дойде ли някой като гост на планинците — па бил той не българският цар, ами и базилевсът на ромеите, — то те ще го приемат, гостят и изпратят, и ще го бранят като брат. А. Дончев, СВС 60. Козарят Танчо слезе в града да иска от управлението пушка, за да си брани стоката. Двата вълка нападаха козите му. Ем. Станев, ЯГ, 73. // Защищавам някого или нещо от нападки, обвинения, хули; застъпвам се. — Идете си, джанъм. Тая жена уби ли някого? Християни не сте ли? Нямате ли милост? — Дядо, попе, не я брани, ами и ти се засрами. Ив. Вазов, Съч. XXI, 134. — Нали си зел нея да браниш, а пък мен да кориш? .. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 275. — Невесто Милкано, иди си. Ние сме тука и твоята чест и честта на еснафа да браним. Р. Стоянов, М, 35.

3. За предмет — служа като защита на някого или на нещо. Те предпочетоха да легнат и да подремнат, като хвърлиха кърпи въз лицата си, да ги бранят от слънцето. Ив. Вазов, Съч. XV, 97. Други бяха и хората — едри снажни, тромави… През лявото им рамо всякога висеше преметната широка връхна дреха. Напролет и лете тя ги бранеше от дъждовете, а есен и зиме — от вихрите и снежните бури. Г. Райчев, В, 3-4. Хората, които имаше под командата си Тодор, Трипани, държаха върха на хълма. Те са бяха оградили с окоп, който ги бранеше от сяко нападение. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 139. Широкият гръб на старопланинския връх Вежен брани Копривщица от студените северни ветрове. П. Теофилов, К, 10.

4. Пазя, не допускам нещо да бъде изменено или да се изгуби, да изчезне. Старата Джупунка понякога мърмореше против нововъведенията в търговията и бранеше установения от мъжа й ред. Ем. Станев, ИК I-II, 26. Хората се гледаха овълчени — едни ръмжеха, защото войната беше ги оголила, .., а други бяха забогатели и бяха готови със зъби и нокти да бранят онова, което бяха награбили в тила. Г. Караславов, Т, 61. От време на време се връщаха в селото хора, особено войници, виждали други наредби и обичаи, но скоро или се смиряваха, или си тръгваха по пътя, защото планинците ревниво бранеха дядовските закони. А. Дончев, СВС, 64.

5. Непрех. и прех. Остар. и диал. Забранявам, преча на някого да извърши нещо. — Е-е-е, Махмуд… Хубава работа… — развикал се той, както му е табиетът — че оти браниш на детето да се учи бре? Н. Хайтов, ПП, 151. Майка й не се сърдеше, нито бранеше на детето си да си минава времето с мене. Св. Миларов, СЦТ, 111. — Аз та виждам, ти,* дъще, ще си идеш, Господ с тебе, иди си, кой та брани. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 47.

6. Диал. Подгонвам, отпъждам. Вечер си додеше Пенчо пиян, облещи зачервените си очи, поогледа се из дюгеня, и той като секи господар, изтърси няколко псувни на слугите си, задето не браниле мухите. Ил. Блъсков, ПБ, 113-114. Секи брани от очите си мухите. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 149. Брани кокошките да не кълвят житото. браня се I. Страд. от браня. Нашите интереси се бранеха тогава от един голям столичен адвокат. II. Възвр. от браня в 1 и 2 знач. Той се бранеше отчаяно, риташе с крака да се откопчи от коравите пръсти на Гатьо, но Гатьо беше по-силен и го държеше здраво на земята. К. Калчев, СТ, 271-272. Там, в сянката, лаят на двете глутници кучета се събра и се превърна във въртоп от ревове, ръмжене и квичене. Еленът се бранеше. А. Дончев, BP, 139. Той излезе на двора, взе една тояга да се брани от кучетата и тръгна към Пинтезови. И. Петров, НЛ, 140.

БРАНЯ`, -и`ш, мин. св. -их, несв., прех. Бранувам; браносвам. От сутрин до вечер бяха на нивата. Цял ден браниха. браня се страд.

БРАНЯ` ж. Събир. Диал. Много хора заедно; дружина, група. Тръгнали една браня моми да ходят по село от къща в къща на Лазар. Н. Геров, РБЯ I, 68-69.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БРАНЯ`ВАМ, -аш, несв. прех. Диал. Бранувам; браносвам, браня.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БРАНЯ`ВИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Прикрито място, от което може да се стреля незабелязано; прикритие, пусия.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БРАСЛЕ`Т м. Остар. Книж. Гривна. Откритите плещи благоухаят, / блестят браслети, бисери сияят. Ем. Попдимитров, СР, 42.

— От фр. bracelet през рус. браслет.

БРАСЛЕ`ТКА ж. Остар. Гривна; браслет. Тая сутрин Влопеску купи една браслетка, а Рув — ръчен златен часовник. Пл, 1933, бр. 1446, 2.

БРАТ, бра`тът, бра`та, зват. бра`те, бра`тко, мн. бра`тя, (диал.) бра`те, бра`кя, бра`йкя и (остар.) бра`тия, след числ. бра`та, м. 1. Син по отношение на другите деца на едни и същи родители или на един от тях. Еньо се усмихва на себе си. Брат му Иван стои смирено и скромно в тълпата с простодушен поглед. Елин Пелин, Съч. III, 94. Ако ти кажат, че азе / паднал съм с куршум пронизан, / и тогаз, майко, не плачи, .. Но иди, майко, у дома / и с сърце всичко разкажи / на мойте братя невръстни, / да помнят и те да знаят, /че и те брат са имале, / но брат им падна, загина / за туй, че клетник не трая / пред турци глава да скланя, / сюрмашко тегло да гледа! Хр. Ботев, Съч. 1929, 6. Неделя бе днеска, през горня неделя / Петкана девойка жениха… И дома се върнаха весели братя / от сестрина сватба в Загоре. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50. То сякаш приказка добре позната / смълчани слушаме за кой ли път: / как дали солунските двама братя / на вси славяни книга да четат. Бл. Димитрова, Л, 23. — Фала тебе, Радиче юначе! / Хаде иди у ладни механи, / попи вино с брайкя и с дружина. Нар. пес., СбНУ XLIII, 354. Ако ми е брат, не ми е ортак на кесията. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 15. За брата до море, за либе през море. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 177. Брат брата не храни, тежко му, който го няма. Послов.

2. Сънародник, съотечественик или близък по произход. — Послушайте ме, бедни българи, — каза той: ние — прости и учени — всички сме все братя. А. Страшимиров, К, 55. Викна с пълен глас и цялата църква притаи дъх: — Народе болгарски… Дойдох аз от чуждо место между вас, но ние сички сме болгари, братя рождени. Д. Талев, ПК, 52. Споменът за отец Матей Преображенски ще остане да сияе в сърцата на българите, .. Защото отец Матей не живееше за себе си, а за своите многострадални братя и сестри българи. Д. Марчевски, ДВ, 96. Четете, о братя, да ви се не смеят, / и вам чужденците да не се гордеят… Ив. Вазов, Съч. I, 190. И свършил службата, .. поп Матей … издигна кръста / .. / и почна: „Братя! Ний мислехме, че спре / живота зарад нас, а ето че изгре / той. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 157. Дойдете, славяне, сплотете се, братя, / в този мирния храм, в тези чисти обятия. Ал. Константинов, Съч. I, 293. // Разш. Всеки от народите, близки по произход или приятелски настроени помежду си. За братята руси те [българските книги] били напълно разбираеми и затова предпочитани пред гръцките книги. Ст. Михайловски, БС, 71. Художниците, които бяха отишли в Прага .. са във възторг от .. приема, който са намерили между братята чехи. Р, 1926, бр. 213, 1. Руският и българският народ са народи — братя. Техните езици са много близки.

3. Всяко от лицата, много близки по чувства, разбирания, идеи, дела, социален произход и под. А Бойчо и Муратлийски бяха вече братя по оръжие и по идеали. Ив. Вазов, Съч. XXII, 91. Чак сега ми позволиха да дойда при тебе, но и то с условие, да та попитам нещо, а после да им го кажа. Но ти са не бой от мене: никой път аз няма да изгоря душата на брата си. З. Стоянов, ЗБВ III, 36. Моля, не забравяйте никога, че сме хора от един и същи занаят, че сме братя Ст. Чилингиров, ХНН, 157. По чувства сме братя ний с тебе / и мисли еднакви ний таим. Хр. Ботев, Съч. 1929, 10.

4. Обикн. ед. Разг. Интимно, приятелско обръщение към мъж. — Та затуй съм дошел — каза по-смело и с облекчение селянинът: — рекох да те попитам, може да си я виждал, .. — Не съм, братко, не съм. Й. Йовков, ВАХ, 114-115. — Слушайте сега: ето ние с Андрея Венков ще отворим женско училище в Преспа, нашият дюкян ще го издържа. Така ли е, брате Андрея? Андрея Бенков кимна мълчаливо. Д. Талев, ПК, 232-233. Аз му рекох: — Ангеле, братко, кой дявал ни докара в тоя град? .. К. Петканов, В, 170. Да видиш ти какво момиче, брат, / като жребица от разплодник. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 50.

5. Калугер по отношение на другите калугери. Хубава пъстърва има в реката и хубаво винце в избата ви — светите братя не държат нищо лошо. Ив. Вазов, Съч. XX, 61. След малко дойде отец Никифор, по него отец Максим, .., събраха се всичките братя от манастира. Елин Пелин, Съч. I, 192-193. Народността е бивала обикновена тема в споровете на светогорските братя. Б. Пенев, НБВ, 47.

6. Само мн. Диал. Стъбла, стволове, израсли от един корен. В сиромашкия двор .. беше израснала чудна върба. Още от земята тя се разклоняваше на пет здрави и еднакво дебели братя. Елин Пелин, Съч. II, 97. Те [двойнолинейните хибриди] развиват мощна коренова система и високо стъбло, пускат много странични братя. ВН, 1960, бр. 2665, 2.

◇ Доведен (приведен) брат. Син от предишния брак на майката по отношение на заварените деца от бащата.

Заварен брат. Син на бащата от предишния му брак по отношение на доведените деца от майката.

Природен брат. Син от новия брак на бащата и майката по отношение на заварените и доведените деца.

Пишещ<и> брат<я>. Ирон. Писатели. В групата бяха и Гьончо Белев, .., Г. Михайлов, .. Доста често към тия познати вече фигури се принаждаха нови, млади хора от провинцията и от София, почитатели или пишещи братя. К. Константинов, ППГ, 157-158.

БРАТА`Н м. Диал. По-голям брат.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БРА`ТА`НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Братов син; племенник, братеник. Момчил не се оживи, сякаш не чу и не разбра това, което неговият братанец му каза. Ст. Загорчинов, ДП, 92. — Велин… забравила си ме… братовият ти син, де… на Геро… Сутринта Кирилица стана рано с грижата да се отличи пред милия си братанец, когото цели години не беше виждала. Елин Пелин, Съч. I, 54-60. Тя влезе подире им — искаше да разговори братанеца си, първи ден е било горкото всред чужди хора и може да му се е сторило и нагорно. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 490. Селска „рода“ се състои от стопан, стопанка .., чичовци, стрини, братанци, братаници, вуйковци, вуйни, .. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127.

БРА`ТА`НИЦА ж. Диал. Братова дъщеря; племенница. — Ами Мария? Нима тя остана да живее на село? Найден питаше по-малко за братаницата си, повече за своето спокойствие. Не му се щеше да свързват с името му тая непокорница, която избяга от дома на баща си. В. Геновска, СГ, 16-17.

БРА`ТЕ, мн. -та, ср. Диал. Братче. Втората пушка, що ми пукнала, / тога ми падна твоето брате. Нар. пес., Ст. Младенов БТР I, 205.

БРАТЕ`НЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от братя1; братяване, братимене2, братясване. Торът падаше точно до семената — това облагодетелствуваше силното развитие на кореновата система и допринасяше за укрепването, братенето и доброто презимуване на растението. ВН, 1959, бр. 2522, 2.

БРАТЕ`НЕ2 ср. Нар.-поет. Отгл. същ. от братя2 и от братя се.

БРАТЕ`НЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от братя се; побратимяване, братимене1.

БРА`ТЕНИК, мн. -ци, м. Диал. Братанец. Велин… забравила си ме… братовият ти син, де… на Геро… Кирилица гледаше своя братеник, слушаше думите му, .., и недоумяваше. Елин Пелин, Съч. I, 54-56.

БРА`ТЕЦ, мн. (рядко) -тци, м. 1. Умал. гальов. от брат; братленце, братченце. Един бе Чавдар войвода — / един на баща и майка, / един на вярна дружина! .. / Мънечак майка остави, / глупав от татка отдели, / без сестра, Чавдар без братец, / ни нийде някой роднина. Хр. Ботев, Съч. 1929, 32. Не видиш ли мойто село, / не видиш ли стар бащица, / не видиш ли мила майка, / мили братец и сестрица? Л. Каравелов, Съч. I, 64. Нямам братец, ни сестрица — братец да ме хвали, / а сестра да жали… П. К. Яворов, Съч. I, 62. Чуй ме ти, Пирин планино, / .. В тоя свят нямам никого. — / Ти баща, Пирин, ти майка, / ти сестра, Пирин, ти братец. Ел. Багряна, ВС, 29. Здравейте мои братци и другари / .. / при вас дойдох в нощта обезквартирен. Д. Дебелянов, Ст, 1946, 19.

2. Диал. Девер, обикн. по-млад от съпруга; драгинко (Л. Андрейчин и др., БТР).

БРА`ТИМ м. Диал. 1. Побратим. Ей, гиди бели братими, / ал е далеко селото? Нар. пес., СбБрМ, 348.

2. При сватба — момъкът, който води невястата до черква; девер. Братимите — голям и малък — биват най-ближни момкови роднини, стига да не бъдат ни вдовци, ни второженци. Ст. Младенов, БТР I, 205.

БРАТИМЕ`НЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от братимя1 и от братимя се; побратимяване, братимяване.

БРАТИМЕ`НЕ2 ср. Отгл. същ. от братимя2; братене1, братяване, братясване.

БРА`ТИМИЦА ж. Диал. 1. Жена или другарка на братим.

2. При сватба — калинка (сестра или посестрима на девер). В Охрид само малкият братим може да бъде и ерген, ала и в такъв случай той трябва да има за другарка ближна някоя своя роднина (сестра, снаха или майка), която да върши службата на братимица. Ст. Младенов, БТР I, 205.

БРАТИ`МКА ж. Диал. Издънка, младочка на стар корен.

БРА`ТИМСКИ, -а, -о, мн. -и, Диал. Прил. от братим; побратимски.

БРА`ТИМСТВО, мн. -а, ср. Диал. Побратимство, братство. Още на третия ден Паун дойде пак в кръчмата и сам поиска от Марка да се помирят! А когато пийна, той стана и предложи на момчето побратимяване .. — Притрябвало му е братимството му! Г. Райчев, ЗК, 236-Z37. Отдалеч ги [хайдутите] мома братимила, / вси приели братимството, / Милош хайдук братимство не прие. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 205.

БРАТИМЯ`1 -и`ш, мин. св. -и`х, несв. 1. Прех. Правя двама души побратими помежду си; побратимявам; братимявам. Отдалеч ги [хайдутите] мома братимила, / отблизо им ръка целивала. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 205.

2. Непрех. Рядко. Братимя се. Вълкан Гошана, старий / съратник и другар, от давни още дни / с Младена братимил, делил и добрини / и зло със него вред, където ги съдбата подгоня. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 3, 169. братимя се страд. от братимя в 1 знач.

БРАТИМЯ` СЕ несв., непрех. Ставам побратим с някого; побратимявам се; братимявам се, братимя. До късно свири гайдарят, до късно се братимиха хайдутите с народа, ля се вино, песни се пяха. П. Спасов, ГЛЗЗ, 21. — Що си навел глава, Войхна .. — Сякаш не ти е по сърце побратимяването. Ти братими ли се? Ст. Загорчинов, ДП, 331. — Много ти треба господине, да се братимиш с вълк и да хващаш мечка за кръстница! .. С тези думи бае Гето ме остави без никакви по-нататъшни обяснения… М. Георгиев, Избр. разк., 174.

БРАТИМЯ`2, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., непрех. За растение — пускам от едно семе или от един корен няколко стъбла или стръка; братя1, братявам, братясвам. Ръжта братими.

БРАТИМЯ`ВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Братимя1; побратимявам. братимявам се страд.

БРАТИМЯ`ВАМ СЕ несв., непрех. Братимя се, побратимявам се.

БРАТИМЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от братимявам и от братимявам се; братимене1; побратимяване; братимене1.

БРА`ТИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Братов. А Яничар Драгана питаше: / „Що има на братина глава.“ / Брат ми има от сабя белег, / че е посечен на люта войска.“ Нар. пес., СбБрМ, 125.

БРАТИ`Н, зват. -о, м. Диал..Брат (в 1 и 4 знач.). — Хей, братино, ха добър ви ден и хайрлия работа — извика Царчето. — Както виждаш, и тука те намерих. К. Григоров, ТГ, 69. Той свали карабината от рамото, зареди я и махна с ръка нагоре към скалите. — Давай, братино! Н. Хайтов, ПП, 24. Братино ми дойде.

БРАТИ`ЧЕВЦИ мн. Истор. Славянско племе от българската група, населявало земите между реките Тимок и Морава.

БРАТЛЕ`, мн. -та, ср. 1. Умал. от брат (в 1 знач.); малък брат, братче. — Зарад тебе ми е драго, мойто братле. Каква хубава булчица ни доведе ти! Й. Йовков, Б, 73. Вървим си ние с братлето по булеварда, потънали всеки в своите грижи. Чудомир, Избр. пр, 56.

2. Разг. Гальов. или ирон. Интимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братче, братленце. — Е, казвай сега, братле, какво има там по вас в голямото село? К. Калчев, ЖП, 71. — Хей, другарчета, къде сте хукнали? — запита той [капитанът] високо и весело. — Натам, братлета, няма немци, .. Немците са зад гърба ви. П. Вежинов, ЗЧР, 150.

БРАТЛЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. 1. Умал. гальов. от братле (в 1 знач.); братченце, братец. Пет козленца, / пет братленца! / Всички дружно си помагат, / никога от труд не бягат! В. Паспалеева, МСС, 7.

2. Разг. Гальов. или ирон. Интимно обръщение към близък човек или приятел, другар; братле, братче. Какво ме гледате така бе, братленца! Радвайте се. Т. Влайков, Съч. III, 148. — Забравих, Кириле, забравих, братленцето ми! Щукнало ми е из ума и хич не се досетих да дода. Ст. Марков, ДБ, 26.

БРА`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на брата, който се отнася до брат (в 1 знач.). Притисна страна до братовата си ръка и се загледа в светлата вратичка на печката. К. Петканов, В, 116. Стрина Радовица съгледа Цанка, братовото си момче. Т. Влайков, Съч. II, 148. В къщи той завари цялото си братово семейство — дошла бе Мировица да го посрещне с всичките си деца. Д. Талев, ПК, 113. Когато погледна пак от поляната, той видя, че братовите му волове пасяха по синура около нивата. Елин Пелин, Съч. III, 157. В неделя след обед им дойде на гости Иван. Отдавна, много отдавна не беше стъпял той в братовата си къща, освен на помени и погребения. Г. Караславов, С., 243. Според нейните понятия бе недостойно сестра да доверява братовите си чувства. Нима Костадин не можеше сам да стори това? Ем. Станев, ИК I-II, 165-166.

2. Като същ. братови мн. Домът и семейството на брата. Докторът видя, че отсреща се зададе Поделковата женена сестра, която бе видяла, че излиза от братови й. Ив. Вазов, Съч. IX, 78.

БРА`ТОВИЦА ж. Диал. Братова жена; снаха. Щом си дойде, толкоз му беше приказката — да попита за братовица си. Й. Йовков, ЖС, 145.

БРА`ТОВЧЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Братовчедче. — „Йордане, комшо, Йордане, / ..

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/921-940&oldid=2622“.