Речник на българския език/Том 1/901-920

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

към надмощие. Невидими и ловки партийни функционери сновяха из тютюневите центрове и подготвяха борбата на гладните за повече хляб. Д. Димов, Т, 224. И между протестиращата дъщеря и неотстъпчивата майка се започна подмолна борба за надмощие. М. Кремен, РЯ, 486. Против либералите се водеше през това време от антуража на княза една глуха, но много изкусна борба. С. Радев, ССБ I, 202. Той обмисля плана за една сериозна и системна изборна борба. Т. Влайков, Съч. III, 245. И така църковната борба подир 15 години се свърши с победа. Г. Бенев, БК (превод), 31. Парламентарни борби. // Сблъскване на схващания, мнения на различни лица. „Кого обича Негина — Мелузов или Великатов“. Борбата на мненията по този въпрос продължава и до днес. Т, 1955, кн. 11, 43. Науката не може да преуспява без борба на научни идеи.

4. Сблъскване на противоречиви чувства, мисли, стремежи у някого и вътрешно усилие да се даде превес на някои от тях. Изпърво той пъдеше тия мисли .. Обезсилената съвест се бореше с тях и тая борба обременяваше с мъка Еньо и той пъшкаше под нейната тежест. Елин Пелин, Съч. III, 152. У мен ставаше борба. Аз наистина мразех Стефанов, желаех му нещастието, но не така, не от моята ръка. Й. Демирев, ОС, 99. По откритото му лице се четеше силна вътрешна борба. Ив. Вазов, Съч. XXII, 39.

5. Усилена дейност за унищожение на нещо вредно, опасно или за постигане на някакви цели, идеали, съпроводена с преодоляване на големи трудности или на съпротива. Говорих им, че трябва да водят борба за повишение на надниците, борба за човешки права, за свобода, за равенство… Ал. Спасов, С, 30. Хилядолетният низ от годините е изпълнен с непрекъснати борби на човека за подчинение на природата и овладяване на нейните стихии. К, 1963, кн. 9, 22. Между последните личи името на един санитарен подполковник, .., за когото казваха, че проявил чудна енергия в борбата с холерата. Л. Стоянов, X, 104. Не може да се увеличат добивите, ако не се води борба с болестите и вредителите по културите.

6. Обикн. в спорта — надпреварване за първенство, за надмощие между две или повече лица, отбори и под. Един „мач“ траел часове, правилата били непълни, неясни .. Почти всичко било позволено в борбата за топката. П. Стефанов, Ф, 8. След оспорвана борба на финала пристигна група от десет колоездачи с еднакво време. ВН, 1955,* бр. 191,* 3. В отборното класиране борбата се води много горещо между отборите на България, Полша и Англия с разлика от 2-3 минути помежду им. ВН, 1959, бр. 2516, 3.

7. Спорт. Вид спортна дисциплина, представляваща състезание на двама души по определени правила, в което всеки се стреми чрез сила и ловкост да повали другия и да притисне плещите му към земята. Междувременно гимнастическите упражнения продължаваха. Пред Народния войвода едно след друго бяха изпълнени борба, теглене на въже от две противни групи. Ст. Дичев, ЗС I, 216. Двамина полуголи пехливани, намазани със зехтин, заплескаха ръце и почнаха борба пред Халил бея и пред неговия син Османа. А. Каралийчев, ПГ, 120. Отляво и отдясно усърдни говорители коментираха трите борби, на трите тепиха. Л. Стефанова, ВМД, 115.

◇ Борба за съществуване. Биол. Според Дарвиновото учение — съвкупност от сложни взаимодействия между организмите и околната среда, вследствие на които остават жизнеспособни най-приспособените към условията организми, а останалите загиват. Всички появили се на свят организми не могат да намерят храна и необходимите им условия за живот. Вследствие на това в природата се извършва непрекъсната борба за съществуване на организмите и голяма част от тях загиват. Биол. X кл. 110.

Борба с бикове. В Испания, Португалия и Латинска Америка — традиционен национален спектакъл, на който обучени пеши и конни състезатели се борят с бикове на специална арена, прилагайки различни хватки, установени от векове; бикоборство, корида.

Канадска борба. Спорт. Състезание за надмощие на мускулите на ръцете, при което двама състезатели се хващат за дланите с опрени на маса лакти и всеки се стреми да свали ръката на другия. Канадска борба не сме опитвали, единият му бицепс е голям колкото всичките ми мускули по ръцете. В. Робов, ПВ, 120.

Класическа борба. Спорт. Спортна борба, при която състезателите са задължени да се борят само с ръце, а им е забранено да си помагат с крака и да хващат противника по-ниско от пояса. Републиканско състезание по класическа борба.

Свободна борба. Спорт. Спортна борба, при която на състезателите са позволени хватки с ръце и крака върху цялото тяло. Владее успешно почти целия технически арсенал на свободната борба. НС, 1971, бр. 99, 4.

БОРБАДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Диал. 1. Борец (в 3 знач.); пехливанин. Та ми се прочу, Продане, / по съта земя околия; / .. / на борение борбаджия. Нар. пес., СбБрМ, 11.

2. Побойник. Кога сватбата зафанем, / калесвай, зетко роднини / .. / Сал си, синко, не калесвай / сестрините си синове, / че те са, синко, пийенци, / пийенци и кавгаджии, / кавгаджии, борбаджии. Нар. пес. СбНУ XXVI, 40.

— Друга форма: борбоджи`я.

БОРБАЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Диал. Който обича да се бори, да се бие с някого, да си мери силите в борба. У кавга са млого кавгалии, .. / у борба са млого борбалии. Нар. пес., СбНУ XLIV, 46.

БОРБЕ`Ж м. Диал. Борба, борене. Де да е Радил да дойде, / да дойде Радил на борбеж, / с мечката да ся побори. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 63.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БО`РБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има сили, възможности за борба, който умее да се бори и полага усилия да победи; боеспособен. Този, който иска просто така, от утре да стане смел и борбен, той завинаги ще си остане плах. Диал., 1990, бр. 6, 5. Отборът е един здрав, борбен и сплотен колектив, съставен от изпитани футболисти. ВН, 1963, бр. 3681, 3. Борбен противник.

2. Който съдържа, изразява стремеж, желание за борба; боек, борчески. Съборът във Венеция е възпроизведен с научна добросъвестност, .. Патосът на Константин се възкресява още по-напрегнат, още по-борбен. Н. Драгова, КО, 62.

БО`РБЕНО. Нареч. от борбен (във 2 знач.); бойко. Отборът игра през целия мач борбено и с желание. ВН, 1955, бр. 200, 3.

БО`РБЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на борбен. Струва ми се, че точно сега, когато виелицата бие балкана, всеки от тези хора, тръгнал с гърди срещу стихията, носи непокорената борбеност на хайдутите, бродили по тия места. В. Ченков, ЗХ, 106. Искам на всяка цена да подчертая и борбеността, високият спортен дух, стръвта и умението на българските борци. НС, 1971, бр. 99, 4.

БОРБИ`ЦА ж. Умал. от борба; дребна, незначителна борба. В дребни залиси, борбици / живота изморявам мой. Ив. Вазов, БМ II, 31.

БОРБИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Място на открито за състезания по борба; борище. Сега пък да ви кажа какво беше Голямата каба. „Каба“ ще рече поляна. Много голяма ще да е била тази поляна, та побираше децата от цялата махала .. В нашето балканско село тая каба беше единственото равно място, знаменито игрище и борбище. Н. Хайтов, ШГ, 29.

БО`РВАМ, -аш, несв.; бо`рна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Рядко. Боря някого малко, за кратко време; поборвам.

БО`РВАМ СЕ несв.; бо`рна се св., непрех. Рядко. Боря се с някого малко, краткотрайно; поборвам се.

БО`РВЕРГ, мн. -зи, след числ. -га, м. Спец. Машина за разширяване, разстъргване на цилиндрични отвори в машинни части.

— Нем. Bohrwerk.

БОРВЕРГИ`СТ м. Спец. Работник, който работи на борверг.

БОРГА`ТА ж. Рядко. Книж. Предградие на италиански град. Рим има скрити рани — така наречените боргати. Това са квартали, в които живеят повече от 150 000 души. ВН, 1960, бр. 2664, 4.

— Ит. borgata.

БО`РГИС м. Печат. 1. Само ед. Мярка за височина на печатарска буква от девет пункта; буржоа2. Ножовете са приспособени да обрязват редовете по френската типографска система на Дидо, съгласно която: .. 9 пункта (боргис) са равни на 3,384 мм. Г. Върбанов и др., НТ, 169.

2. Печатарска буква, която има такава височина; буржоа2.

— От ит. borghese ’градски, граждански’ през нем. Borgis.

БОРД1, бо`рдът, бо`рда, мн. бо`рдове, след числ. бо`рда, м. 1. Мор. Горен край на странична стена на плавателен съд и самата странична стена. Няма да потънем, викаха от лодката и почнаха да събират мрежата. Мрежата натежа и през бордовете почна да плиска вода. Й. Радичков, НД, 124. Капитанът хвърли през борда ръждясалата олющена котва и мауната спря на известно разстояние от брега. Е. Манов, БГ, 72. През цялото време в пристанището стоят един до друг, борд до борд, кораби от различни страни — от Англия, Япония, СЩ, Норвегия, Дания, Италия. Д. Богданов, ТА, 80.

2. Открита част, горен под на кораб; палуба. Една сутрин страшен шум ме събуди .. Маряци* тичаха по борда и викаха нещо. Ст. Загорчинов, ЛСС, 70.

3. Разш. Само ед., членувано и в съчет. с предл. на, от. Корпус, територия на плавателно или въздухоплавателно средство. До самия кей на пристанището чакаха три големи моторни лодки, които щяха да ги отнесат на борда на презокеански параход. Ал. Бабек, МЕ, 44. От борда на самолет, който се приближава към Исландия, още отдалеч може да се видят блестящите ледници по високите вулкански масиви. Св. Кюпрюбашиев,* И, 5. Апаратурата, монтирана на борда на междупланетната станция, работи нормално. РД, 1961, бр. 44, 1. Въздушно-реактивните двигатели се подхранват от гориво, което се носи на борда на самолета. Матем., кн. 1, 2.

◇ Зад борда1. Извън плавателното или въздухоплавателното средство във водата — във въздуха. Внимание! Човек зад борда! Зад (отвъд) борда. Книж. Самост. или с предл. на. Извън нещо, вън от средите или хода, развитието на нещо. През всичките тези години той [Кусев] нито за ден не е бил отвъд борда на голямото време. К. Странджев, ЖБ, 11-12. Даже се обадих и в „Личен състав“ на Министерството на горите да питам къде биха ме назначили, ако подам заявление за връщане в моето старо ведомство, от което един административен катаклизъм беше ме изхвърлил, .., зад борда. Н. Хайтов, П, 82.

Приставам / пристана на борд. Мор. Спирам обикн. в пристанище; приставам. Паниката му се усили още повече, когато коритото.. дойде съвсем близо, за да пристане на борд. С. Чернишев, ВМ, 151.

— От нем. Bord. — Друга (остар.) форма: борт (рус.).

БОРД2, -ът, -а, мн. бо`рдове, след числ. бо`рда, м. 1. Управителен орган на банка, предприятие, организация и др., съставен от директори, ръководители на отделни клонове и други членове; управителен съвет. Депутатите и министрите не участвуват в директорски бордове, а на зам.-министрите е позволено да участват само в един борд. Сега, 1998, бр. 98, 1.

2. Разг. Заседание на този управителен орган. Утре ще се проведе борд на директорите на предприятието.

◇ Валутен борд. Финанс. Система от финансови правила в икономиката, характеризиращи се с рестриктивна емисионна политика, строг валутен режим и евентуално прикрепване на националната валута към определена чужда; паричен съвет. Държавата е в система на валутен борд. ДТ, 1998, бр. 175, 10. Румъния, може .. да въведе валутен борд заради проблемите в икономиката си. 24 часа, 1998, бр. 201, 13.

— Англ. board ’управление, съвет’.

БОРДЕ`Й, -е`ят, -е`я, мн. -е`и, след числ. -е`я, м. 1. Колиба, изградена от пръст, която е наполовина в земята; коптор. Почти всички бордеи пордимски тогава, както и на другите села в Плевенско, са били пръстени хижи, наполовина заровени в земята. Ив. Вазов, Съч. XVII, 157. Тая къщица е коптор (бордей), стените й голи, студ не влязва вътре, но зловонна влажност никога не ся отмахва от тамо. П. Р. Славейков, СК, 65.

2. Малка, схлупена, нехигиенична сграда или нехигиенично помещение. Нерадостен беше животът в тия бордеи, лишени от въздух и светлина. Д. Димов, Т, 223. От двете страни на улицата се наредиха полусъборени вехти бордеи. А. Каралийчев, ТР, 173. Тук народът е някога в тъмни бордеи живял, / и деца рахитични невръстни от глад са умирали. Ел. Багряна, С, 1952, кн. 2. 7. Далеч от родина, в край чужди събрани, / изпити и бледи, в порутен бордей, / те пият, а тънат сърцата им в рани. П. К. Яворов, Съч. I, 58.

3. Диал. Изба, зимник (Н. Геров, РБЯ).

— От ит. bordello през рум. bordei ’схлупена къщурка’.

БОРДЕ`Л м. Остар. Бордей. Замлъкнали, занемели, / пойни птички гласовити — / спят селяни из бордели, / едни гладни, други сити. Ц. Церковски, Съч. II, 74. Слезли до последното стъпало на порока, всички тия жени по вратите и прозорците на схлупените бордели са оживели сякаш из картините на Фелисен Ропс. Св. Минков, ДА, 73.

— От ит. bordello.

БО`РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Бордов. От Земята бе подадена команда за спускане на кораба-спътник. Бордната радиоапаратура, преобразувала тази команда в сигнали, които били изпратени към органите за управление. Р. Радулов, ИГ, 143. Борден механик. Бордно табло. Бордни уреди.

БО`РДИНЖЕНЕР м. Инженер със специална подготовка, който обслужва техниката на въздухоплавателно средство и влиза в състава на неговия екипаж; бордов инженер.

БОРДЕРО`, мн. -а`, ср. 1. Банк. Банков документ, с който се потвърждава получаването или изплащането на парични суми и въз основа на който се извършват счетоводни операции.

2. Спец. Опис на пари, документи, ценни книжа, стоки и др.

— Фр. bordereau.

БОРДИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Готв. Обвивам птица с тънки парчета сланина или шунка, за да добие сочност и аромат, когато се пече или задушава, бордирам се страд.

— От фр. border ’ограждам’.

БОРДИ`РАНЕ ср. Готв. Отгл. същ. от бордирам и от бордирам се. Бордиране на пиле.

БО`РДМЕХАНИК, мн. -ци, м. Механик от екипажа на голям многомоторен самолет; бордов механик.

БОРДО`, мн. (рядко) -а`, ср. Вид червено вино, което в началото се е произвеждало в околностите на Бордо, град във Франция. В същия миг двама якобинци дебнешком изнасяха от другата врачка на буфета стъкла с шампанско и бордо. Ив. Вазов, Съч. XI, 167. Вино, бордо, .., можеш да пиеш, колкото пожелаеш. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55. Ще ви дам една дамаджанка червено винце за домашна употреба, та да разберете какво е нашенско производство — туй шампански, малаги, борда, .. и не знам какви си други прочути вина са нищо пред моето собствено производство! Г. Караславов, Избр. съч. II, 173.

— Фр. bordeaux.

БОРДО` неизм. прил. 1. За цвят, багра — който е тъмночервен като цвета на вино бордо. Както в операта, тъй и в църквата креслата бяха от чисто кадифе, цвят бордо. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 62.

2. Като същ. бордо, мн. няма, ср. а) Тъмночервен цвят като цвета на вино бордо. Аз смятам, че този модел е много хубав, и ви съветвам на него да се спрете — казваше Христина, като сочеше едно губерче в бордо, извътре с виолетови фигури. Костадин веднага се съгласи. Ем. Станев, ИК I, 96. б) Тъмночервена боя за оцветяване на прежда и др. Бордо В се употребява за багрене на вълна и естествена коприна. То намира приложение и при производството на .. багрила и лакове. Н. Недев и др., ХБ, 39.

БО`РДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до борд1; борден. Вълнението беше силно и на дъсчената пътека между надстройките и бордовите перила стояха само четирима или петима пътници. Ем. Манов, БГ, 23. — Бойна тревога*! — извикаха матросите артилеристи и завъртяха двете бордови оръдия срещу турския кораб. А. Каралийчев, TP, 165. Бордов дневник. Бордова апаратура. Бордов персонал. Бордов инженер. Бордов механик. Бордов радист.

БОРДОЛЕ`ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бордолезов разтвор. Спец. Разтвор от син камък, вар и вода в определено съотношение, с който се пръскат лозя, овошки, зеленчуци и др. култури за предпазване от болести. За да предпазим доматите от различни заболявания, мани и други, ние ги пръскаме два пъти с бордолезов разтвор. ОП, 271.

— От фр. bordelais, -aise.

БО`РДРАДИСТ м. Радист на самолет, вертолет и под.; бордов радист.

БОРДЮ`Р м. 1. Редица, ивица от дялани камъни или бетонни блокове, която ограничава тротоар, басейн, алея и под. Долу до бордюра на срещния тротоар бе спрял мотоциклет с кош. Д. Калфов, Избр. разк., 190. И се спря задъхан пред ниските каменни бордюри на градинското езеро. Т. Генов, Избр. пр, 98. Тясната ивица вода между корабите и бордюра на пристанището бе мътнозелена, покрита с дългоцветни маслени петна. Ем. Манов, БГ, 20.

2. Ивица, орнамент в края на тъкан, рисунка и под., обикн. за украса. Бордюр на килим. Бордюр на одеяло.

3. Ивица от ниски растения, трева или цветя по края на леха, градинска площ. Лехата бе оградена с бордюр от чимшир.

— Фр. bordure.

БОРДЮ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от бордюр. Той [Петър] се вмъкна между тях, изкачи се върху един бордюрен камък. П. Спасов, ХлХ, 280. Навред из площада лежаха открай време едри, още не съвсем оформени бордюрни камъни. А. Христофоров, О, 11.

БОРДЮ`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бордюр; малък бордюр.

БОРЕА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Обикн. в съчет.: Бореален климат. Геогр. Климат, който е характерен за умерените ширини на северното полукълбо. Бореална област. Биол. Област в световния океан между арктическата и тропическата, която има специфична температура на водата, флора и фауна. Бореално време. Геол. Един от етапите в развитието на Земята след ледниковия период, през който климатът в началото е сух и прохладен, а по-късно топъл. През бореално време или началото на неолита настъпва първото следледниково захладняване на климата. Пр, 1954, кн. 1, 72.

— От фр. bогéal от гр. βορέας ’север, северно’.

БОРЕ`Й, -е`ят, -е`я, мн. (рядко) -е`и, м. Книж. У древните гърци — северен вятър.

— От гр. βορέας.

БО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до химическия елемент бор; боров. Добри резултати се получават и с борното торене на захарното цвекло. Осн. сел. стоп. VIII кл, 41. Борна киселина. Борен окис. Борен карбид. Борно съединение. Борни торове.

БО`РЕНЕ ср. Отгл. същ. от боря и от боря се. Той нарочно бил дошъл в Одеса, за да се бори с Давида, и неколко вечери преди това е присъствувал в цирка, за да изучи добре силите му .. в боренето. Ив. Вазов, Съч. VI, 142. Той пада на легло, .. и след тридневно борене со смъртта .. изпуска .. дух. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 165.

БО`РЕНИЦА ж. Разг. Детска игра — борба. Момчетата обичаха да играят на бореница.

БО`РЕР м. Мед. 1. Малък стоманен свредел, използуван в зъболечението; борче.

2. Стоманен свредел за пробиване на кости при операции.

— Нем. Bohrer ’свредел’.

БОРЕ`Ц, мн. -рци`*, м. 1. Човек, който се бори с оръжие или по друг начин отдава силите си за осъществяване на някакви идеи, за постигане на някаква цел. Планините бяха пълни с мъже, въоръжени с всякакво оръжие, .., а всеки ден и всяка нощ прииждаха все нови борци от градовете и селата. Д. Талев, И, 501. Тук намират убежище и старите хайдути, калени борци от походите из Балкана. Ив. Унджиев, ВЛ, 67. Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба, / .. / Борци, венец ви свих от песен жива. Ив. Вазов,* Съч. II, 169. Заслугата на Раковски са състои в това, че той обобщи и разпространи тая идея и из числото на нашите народни хайдути създаде няколко души народни предводители и пламенни борци за свободата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 199. Главен борец за народната йерархия [в църквата] бил пламенний архимандрит Неофит Бозвели от Котел. Г. Бенев, БК (превод), 19. Борец за мир. Борец против расизма.

2. Рядко. Участник в сбиване с противник. Пъшкането на борците [двата елена] се засили, от устата им капеше пяна. Ем. Станев, ЯГ, 110.

3. Спортист или любител, който се занимава с борба (като спортна дисциплина). Двама борци, голи до кръстовете, напинат своите жилави мишци във всевъзможни ловки и трудни движения, каквито им налага на всеки миг изискването на пехливанското изкуство. Ив. Вазов, Съч. XVI, 52. Пъстро множество беше образувало голям кръг в близката ливада и възбудено следеше словилите се борци. Други няколко двойки борци се разхождаха встрани от заборилите се и бледни, развълнувани чакаха своя ред. К. Петканов, ОБ, 183. Ако си борец, изниско се бори. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 23. На срещата за европейско първенство българските борци се класираха на първо място.

4. Нов. Разг. Лице с мощна* физика, обикн. от средата на бивши спортисти, което се занимава с охранителска дейност или бизнес (понякога във връзка с престъпна групировка) и има добри доходи. Навалицата охранители започва да разбутва танцуващите [в дискотеката]. Това означава само едно — дошли са я борци, я политици. 24 часа, 1998, бр. 206, 18. // Разш. Бързо забогатял, обикн. по неправомерен начин човек с високо самочувствие.

5. Обикн. ед. Великденско яйце, което е останало здраво при чукане с други яйца; борак. — Ура! Моето излезе борец! — извика малкото момче, което държеше в ръка розово яйце с жълто патенце. Св. Минков, ПК, 19.

◇ Активен борец <против фашизма> <и капитализма>. В периода на 50-те — 80-те г. на XX в. — звание, присъждано на участник в политическите борби на комунистическата партия преди 9. IX. 1944., свързано и с ползване на редица привилегии. Можеше .. да се пенсионира предсрочно, защото беше активен борец против фашизма. А. Гуляшки, ДМС, 27. На един от митингите на СДС беше издигнат призивът „Да не създаваме нови „активни борци“!“ Приемаме го. Дем., 1990, бр. 48, 2.

БО`РЕЦ, мн. няма, м. Диал. Глухарче.

БОРИ`Д м. Хим. Съединение на химическия елемент бор с метал. Натриев борид. Манганов борид. Железен борид.

БО`РИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Рядко. Борен. Бориев хлорид. Бориев йодид.

БОРИ`КА ж. Диал. 1. Бял бор; борина2. Но отвреме-навреме полъхваше вятър, кестените зашумяваха, в насрещния двор двете тъмнозелени борики поклащаха върховете си. Й. Йовков, Разк. I, 175. Вятърът носеше странното и зловещо име Дърволом .. Само стройните и жилави борики не се страхуваха от него. Н. Хайтов, ПГ, 5. Вечно зелени борики / остри върше залюляха. К. Христов, ПХ, 33.

2. Бор1. Сняг затрупал, що се вика, / до връх елха и борика… Ем. Попдимитров, ПМ, 68. Израсле ми са два бора / у моя мала градина. / Бор на борика говори: / — „Расти ми, расти, борике“. Нар. пес., СбВСтТ, 159. Бяла борика. Черна борика.

◇ Конска борика. Полски хвощ; катърка3. Equisetum arvense.

БОРИКА`Ш м. Събир. Диал. Много борови, борикови дървета, гъсто израсли на едно място; борова гора, борикова гора, боринак. Бях си избрал една звезда, защото сам човек в планина е много сам .. Бученето на борикаша се отдръпваше, изоставяше ме, а моята звезда започна да позвънва. Ст. Сивриев, ЗСБ, 151. „Борикаш“ е борова гора и не каква да е, а гъста (такова е диалектното значение на думата), следователно една дума заменя три — „гъста борова гора“. Н. Хайтов, П, 59.

БОРИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до борика. Видя Орелът още как въздушното ято на дебелоклюните птици прелетя над върха и кацна на бориковите клони*, как започна разкълването на зрелите шишарки. Н. Хайтов, ПГ, 28. Борикова гора. Бориково дърво.

БОРИ`КОВИЦА ж. Диал. Кучешка гъба.

БОРИМЕ`ЧКА, -та, мн. -и, м. Разг. Много едър и силен човек; здравеняк. Този, който върви отляво до мене, е някакъв боримечка. Така ми изглежда в големия шофьорски кожух. В. Ченков, ЗХ, 104.

БОРИ`МКА ж. Диал. Борова дъска. Либе ми далеч отиде / в зелена гора борова / да дяла дъски боримки, / да прави нови хаири: / на турци пъстри джамии, / на християните черкови. Н. Геров, РБЯ I, 64.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БО`РИНА1 ж. 1. Смолиста треска, отцепена от борово дърво, която се използува за подпалване на огън, за осветление и др. Цене ле, Цене байова, / .., / запали китка борина, / в темница да ти не влизам. Нар. пес., СбВСтТ, 992. // Само ед. Събир. Много такива трески, събрани на едно място. Само едно местенце имало свободно за минаване — край реката. Една тясна и крива пътека, .. По нея минавали керваните с борина и кожи за полето и обратно — с жито… Н. Хайтов, ПП, 80. Кой би се покатерил сега нагоре към преградата от пламъци? Кой би минал по стълбите, които горяха като товар от борина? П. Вежинов, ДВ, 104. Стоя Диляна, почака, / .. / Три кола борина изгорила, / да доде Стефан, няма го. Нар. пес., СбВСт, 443. Сноп борина.

2. Прът, цепеница от бор, използвани като факел. Енчо и баща му носеха две големи запалени борини. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 303. Един четник вървеше напред и осветляваше пътя с една факла от борина, а след него водеха осъдения. Ив. Вазов, ЖИ, 112. И войниците продължиха своя път в тъмнината, като се ловяха един за друг, подвикваха си, да не се загубят, водени от мъждивата светлина на запалените борини. Д. Талев, С II, 177-178. Надзърна през прозорците и видя, че някой вече духа в пепелта на огнището и палеше борина. Й. Вълчев, СКН, 76. „Мануше, душе, милото! / Кой беше снощи при тебе?“ / „О, море лудо, да младо! / Борина немах да светна, / темница беше не видох.“ Нар. пес., СбБрМ, 439.

— Друга (диал.) форма: бо`рна.

БОРИ`НА2 ж. Диал. Бял бор; борика. Седнал ми е овчар / в гора под борини, / да си брои овчар / дене и години. Ц. Церковски, Съч. I, 233. Избрала й Рубинка, избрала избрала / й дърво борина / на Дамянча люлка направи, / че го във люлчица остави. Нар. пес., СбНУ XXVI, 85.

БОРИНА`К, мн. -ци, м. Събир. Много борини2, гъсто израсли на едно място; борикаш.

БОРИНА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който продава борина. На чешмата идваха заморени косачи, .. Идваха боринари, катранджии и контрабандисти. Н. Хайтов, ШГ, 185.

БОРИНА`РИН, мн. борина`ри, м. Остар., сега простонар. Боринар. Помня много пъте той казваше: „Аз когато стана боринарин, месчината сред пладне изгрява и борината ми не струва пари — това е мойта работна рачешка.“ Ил. Блъсков, ЗК, 125.

БОРИНА`РКА ж. Жена боринар.

БОРИНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от боринар. Боринарски занаят. Боринарски пазар.

БО`РИНКА1 ж. Умал. от борина1. При един от плетищата се спря, понадигна се на пръсти и огледа двора. Светеше някъде в дъното, от боринката, която държеше Цеко, излязъл да нагледа добитъка в обора. П. Михайлов, ПЗ, 143. Сега малко боринка да имаше… А, ето! (Вади под печката някаква боринка и я цепи.) Н. Хайтов, ПЗ, 74. С нея [с кобилката] за дръвца одехме, / та се с дедото греехме, / с нея боринка карахме. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 295.

БО`РИНКА2 ж. Диал. Умал. от борина2. Дето са вода повива, / дето са пяна събира, / там са израсли два бора, / .. / зелен бор, тънка боринка. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 142. Момчето копат пред църква, / момата копат зад църква. / На момче садат зелен бор, / на момичето — боринка. Нар. пес., СбВСтТ, 54.

БО`РИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до борина1. Жената запали на огнището боринова главня и измъкна от една малка проста дървена ракла панталоните и ризата. Г. Караславов, Избр. съч. V, 346.

БОРИТАРКА`Н м. Истор. 1. Титла на началник на военно-административна област в славянобългарската държава. На великия болярин Георги Сурсувул, когото [Симеон] назначи за управител на Белградската област, даде званието „боритаркан на Белград“. А. Гуляшки, ЗВ, 421.

2. Лице, което има такава титла. Пред ханската шатра пристигнаха кавханът и боритарканът, облечени във военните си дрехи. Д. Линков, ЗБ, 10. На граничната крепост в Белград бежанците биват посрещнати от българския боритаркан, военния наместник на княз Борис. Н. Драгова, КО, 68.

— Първобълг.

БОРИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Борец (в 3 знач.). Драго им беше да гледат, като ся бореха человеци, които наричаха борители и които за пари ся разкъсваха понякогаж на късове. Кр. Пишурка, МК (превод), 171.

БОРИ`ЧКА ж. Умал. от борика; малка борика. Гребете от дерето вода и поливайте тия борчета, що посадиха учениците пролетта ..; преварят ли боричките да запушат гърлото на пороя, дето ни е помъкнал — кале сме. Н. Хайтов, ПП, 21.

БОРИ`ЧКАМ, -аш, несв., прех. Рядко. Боря някого леко, обикн. на игра, на шега. Бащата весело боричка малкия си син. боричкам се страд. от боричкам.

БОРИ`ЧКАМ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. с предл. с. Боря се с някого леко, без голямо напрежение или несериозно, на игра. А в коридора Любчо се боричкаше с Розка. Д. Калфов, Избр. разк., 360. — Волчетата си бяха добре. И пасеха, и вода пиха. А този, Комура, се боричкаше с другите. Той много се боричка, Комура. Току си чатка рогите с тоз, с онзи. Й. Йовков, АМГ, 194-195. Възползувани от закъснението на учителката си, децата бяха се нахвърлили едно върху друго и се боричкаха. Ст. Чилингиров, РК, 196. Той чул джавкането на трите паленца, които се боричкали помежду си, отдадени на весела и безгрижна игра… Ем. Станев, ЯГ, 78. До лани тя му правеше колца, / на чергата боричкаше се с него, / ехтеше до тавана вик и смях. Бл. Димитрова, Л, 10.

2. Обикн. с предл. с. Като се вкопчвам в някого, в нещо, правя усилия да го надвия; боря се. Той видя на светлината на месечината, че другарят му отчаяно се боричкаше с десетина души. Ив. Вазов, Съч. XIV, 76. Докторът си беше пехливан по рождение, щеше да се боричка с някого и за нещо до самата си смърт. Ем. Манов, БГ, 17. Овчарят се боричка с въртопа: тук крак се мерне, там ръка усилено се повдига, за нищо не може да се хване. П. Тодоров, И I, 12. // Само мн. Като се вкопчваме един в друг, всеки от нас прави физически усилия да надвие другия. Як звяр, не се надвива лесно. Сума време се боричкали. Й. Йовков, АМГ, 89. Те се боричкаха и премятаха, дращеха се с нокти, хапеха месата си и отронваха откъслечни думи. Г. Райчев, Избр. съч. II, 43.

3. За чувства, желания, мисли и под. — намирам се в противоречие, в конфликт. В неспокойната му скъперническа душа се боричкаха страхове и надежди за обсебване на докторовата къща. Г. Караславов, ОХ III, 175. В душата на Васил Вишов се боричкаха — .. — тихата скръб на миналото и мощната горда радост по бъдещето. Ил. Волен, МДС, 131.

4. Разг. Действам активно, като полагам усилия, за да постигна нещо за своя изгода. Наистина положението ни би било много отчайващо, ако тия групи и партии се боричкаха само за власт. В. Нешков, Н, 316. Откак свят светува, хората все се боричкат помежду си — и все за кокала.* Ем. Манов, ДСР, 51.

БОРИ`ЧКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от боричкам и от боричкам се. Той с любопитство следеше боричкането на ситите, с розови бузички деца, които цепеха въздуха със звънливите си смехове. Ив. Вазов, Съч. XXII, 12. Хванаха ръката му, извиха я и след кратко боричкане камата падна. Сп. Кралевски, ВО, 112. Котерийни боричкания.

БОРИ`ЧКАНИЦА ж. Разг. Боричкане; бореница. Като циклон се развихри в няколко секунди една страшна тупаница и боричканица. Д. Калфов, Избр. разк., 129.

БОРИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Борбище. Пъстро множество беше образувало голям кръг в близката ливада и възбудено следеше словилите се борци .. Възбуждението мина всяка граница, когато на борището изскочи едър, снажен грък с кожени гащи. К. Петканов, ОБ, 183.

БО`РКА ж. Разг. Рудничарска бормашина. — Ааа, тука съм! Ти ли ме викаш, Павле? — Аз, я. Дай ми борката! — Ето, вземи я — и той му подаде бормашината, с която досега бе пробивал дупки. Ив. Мартинов, М, 92.

— От нем. bohren ’пробивам’.

БО`РКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Рудничар, който работи с борка. Подкопната машина бавно пропълзява край смолестата стена и с хобота си подравя въглищния* пласт, а след нея боркаджиите пробиват дълбоки дупки, зареждат взрив и бомбардират. РД, 1950, бр. 208, 2.

БО`РКАРБИД, мн. няма, м. Хим. Много твърдо вещество, съединение на бор с въглерод, използувано при рязане и обработка на метали.

БО`РКАРБИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който е направен от боркарбид. Боркарбидна шайба.

БОРКИ`НЯ ж. Жена, която се бори, отдава силите си за осъществяване на някаква идея, идеал. Слязоха предпазливо във вилата на кака Донка Станчева, уволнена народна учителка, боркиня и мъжествена жена. А. Каралийчев, НЗ, 84. В президиума се отделя от всички със своята оригинална фигура, .. Еужени Котон, една от най-пламенните боркини против войната. Г. Караславов, Избр. съч. III, 381.

БО`РМАШИНА ж. Машина за пробиване на дупки в метал, дърво камък и под. чрез въртене на режещ инструмент. Огромни бормашини къртят скалите. И успяват да влязат на дълбочина от няколко етажа. Г. Белев, КВА, 148. С въртеливо пробиване се пробиват въглища, меки и средно твърди скали. То се извършва с електрически и пневматични .. бормашини. Хр. Марков и др., ТБ, 99.

— От нем. Bohrmaschine.

БО`РМАШИНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от бормашина. Бормашинна обработка.

БО`РМАШИНИСТ м. Работник, който работи с бормашина. Машинистът и бормашинистът очистват едната галерия, двамата копачи-товарачи работят в предварително очистената галерия.

БО`РМАШИНИСТКА ж. Жена бормашинист.

БО`РНА. Вж. борвам.

БОРНЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Борнео, остров в Малайския архипелаг. Борнейско население. Борнейска растителност.

БОРНЕО`Л, мн. няма, м. Хим. Органично съединение, което се съдържа в камфоровото, розовото, лавандуловото масло и др. и се използува при производството на камфор и в парфюмерията.

— От собств.

БОРНИ`Т, мн. няма, м. Минер. Медна руда с червеникавокафяв цвят и метален блясък, от която* се получава мед.

— От нем. собств.

БО`РНИЦА ж. Диал. Борина1 (във 2 знач.). — Либе, Калино, Калино, / стани ми оген наклади/ и борница ми запали. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 105. Стана си Велин деверчо, / запали фенер борница / и отиде, та я доведе. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 147.

◇ Тража си късмета с борница. Диал. Усилено си търся щастието.

Ще изгася (изгасих) борницата на някого. Разг. Ще убия (убих) някого. Емнаха се въз мене троицата аргаташи, а мюфтията седи на чардака, па гледа сеир .. „Слизай, мюфти Али, че сега ти изгасих борницата!“ Тогава чак омекна. Н. Хайтов, ПП, 99.

БО`РОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от дървото бор1. Радомир разрови жаравата и рой искри лумнаха във весел хоровод към комина. Нахвърли борови цепенеци, замириса на смола и огнището оживя. М. Смилова, ДСВ, 97. Ходихме с учениците за борови клонки и украсявахме всички къщи със зеленина. Л. Александрова, ИЕЩ, 307. Отдавна не бях напущал душния град и тази вечер исках да подишам на простор пресен боров въздух. Г. Райчев, Избр. съч. II, 218. Борови шишарки. Борова смола. Боров мед.

2. Който се състои от борове. Аз се намирам в един от най-живописните кътове на Швейцария. Зелени паши, борови гори, планински пенести потоци, чист въздух, размесен с живителния аромат на боровете. Ив. Вазов, ПЕМ, 84.

3. Който е направен, изработен или получен от дървесината на бор. На брега, до самата вода, имаше малка горска къщурка, направена от борови греди. Ал. Бабек, МЕ, 20. Борови дъски.

4. Като същ. борови мн. Бот. Род иглолистни растения, към който се отнасят бор, ела и др. Pinaceae. Елата принадлежи към рода борови.

◇ Боров катран. Спец. Гъста тъмнооцветена и трудноподвижна течност, която се получава при дестилация на боров терпентин, дървесина и др. и се използува като суровина в химическата промишленост. Приготви благ мехлем от пчелен восък, сакъз, боров катран и зехтин, изми хубаво раната и я превърза. К. Петканов, ДЧ, 354.

Боров терпентин. Спец. Безцветна или жълтеникава маслообразна течност със специфична миризма, която се получава чрез екстракция или дестилация на дървесина на бор и се използва като разтворител на лакове и бои, в каучуковата промишленост, медицината и др.; терпентиново масло. Ще се проучат възможностите за увеличаване производството на технически боров терпентин от борини. РД, 1950, бр. 87, 2.

БО`РОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Борен. Борово съединение. Боров окис. Борова вода. Боров вазелин. Боров карбид.

БО`РОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Диал. Боров1. Вила се лоза винена / около бочва боровна. Нар. пес., СбНУ VII, 70.

БО`РОВИНА ж. Рядко. 1. Млад бор. Речният бряг засеняха млади, хубави боровини с яснозелени листа, с червени чушки на върховете; но как са мили и кокетни тия дървета, назначени да станат исполински борове, като другите! Ив. Вазов, Съч. XV, 102.

2. Боров аромат. Пламъкът на огнището разиграваше сенки по ниския, надвесен гредоред на тавана .. Лъхаше на боровина. Бл. Димитрова, ПКС, 224-225.

БОРОВИНА`К, мн. -ци, м. Събир. Много боровинки, гъсто израсли на едно място. Не предполагах, че съм толкова лакома. Аз само се местех от един боровинак на друг и пасях като коза, докато Венцеслав пълнеше кутията си мълчаливо и делово. Ем. Манов, МПЛ, 264.

БОРОВИ`НКА1 ж. 1. Високопланинско храстовидно растение с вечнозелени или окапващи листа и дребни топчести синкаво-черни или червени плодове, употребявани за ядене и в медицината. Vaccinium myrtillus. Най-отгоре е Вежен; той увенчава плешивото било на Балкана, обрасло с клек и боровинки. Н. Тихолов, ДКД, 63. По двата бряга сред заоблените налепени с мъх камънаци, пълзяха боровинки, отрупани с рояци червени цветчета. П. Бобев, ГЕ, 6. Червена боровинка. Черна боровинка.

2. Обикн. мн. Плодът на това растение. Хапид прекара в път, в криене, докато се добра в своите Родопи. Одрипавя, омършавя — хранеше се с коренчета и боровинки. Б. Несторов, СР, 129. Дребните боровинки се размазват в ръцете на Момчил като мастило. З. Сребров, МСП, 64. Добро затягащо средство при разслабен стомах .. са и черните боровинки, които през лятото са жадно консумиран горски плод. А. Бойчинов, ПХ, 46. Конфитюр от боровинки.

БОРОВИ`НКА2 ж. Гъбата виолетка2.

БО`РОВКА ж. Диал. 1. Боровинка1 със синкавочерни плодове, черна боровинка.

2. Обикн. мн. Плодът на това растение.

БОРСИЛИКА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от борсиликати. Борсиликатен минерал. Борсиликатно стъкло.

БОРСИЛИКА`ТИ обикн. мн. Хим. Комплексни силикати на борната киселина, в състава на които влизат борен окис, силициев двуокис и редица метални окиси, употребявани в стъкларската промишленост.

БО`РСА ж. 1. Учреждение за търсене и предлагане на големи количества ценности, стоки, за сключване на големи финансови и търговски сделки. На борсата знаеха много добре какво значи, ако той реши да закупи или продаде някакви акции. Т. Генов, Избр. пр, 103. Парижкият живот му хареса, той реши да остане за известно време във Франция и търгуваше на парижката борса с брашно и фуражи. П. Спасов, ХлХ, 16. Стокова борса. Парична борса.

2. Пазар, тържище на стоки в големи количества. Сега сме в Росарио… Голяма борса на зърнени храни. Б. Шивачев, ПЮА, 134. На път за Ротердам посетихме борсата на цветята. △ Зеленчукова борса.

◇ Борса на труда; трудова борса. Учреждение, което посредничи при наемането на работници и в което се регистрират безработните.

Играя на борсата. Участвам в покупко-продажбите на борсата с цел да спечеля. Ето, аз имам спестени от войната малко пари. Ще играя на борсата, ще спечеля, после ще си купя акции и ще търгувам, докато забогатея. Г. Белев, КВА, 238.

Черна борса. Незаконна търговия с различни стоки на много по-високи цени от установените. Още щом поприпече, децата излязоха боси. Обущата и цървулите бързо се късаха, а нямаше с какво да ги заменят. Можеше да се купи само на черна борса, но откъде толкова пари? Г. Караславов, Избр. съч. V, 176. В Париж се ширеше черната борса. На високи цени човек можеше да намери храна, която с нищо да не отстъпва от предвоенната. Г. Белев, КВА, 32. През време на последната война двамата бяха съдружници в едно търговско предприятие, което се занимаваше главно с черна борса на копринени и други тъкани. Ст. Марков, ДБ, 273.

— Ит. borsa.

БО`РСАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Неодобр. Човек, който търгува на борса или незаконно, и трупа големи печалби. — Ценович е човек търговец и борсаджия! Все сметки прави и парите си гледа!* Ст. Дичев, ЗС II, 579. — Глупачка си ти с твоя тлъст борсаджия! Коремът му е натъпкан с банкноти! Т. Генов, Избр. съч., 68.

БОРСАЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Борсалинова шапка. Остар. Мъжка мека шапка от фин филц с голяма леко наведена периферия. Преобладаваха, както винаги, някогашните дами и господа от доброто общество — дамите, забрадени с шарени кърпи, а господата, нахлупили на главите си извехтели борсалинови шапки. Св. Минков, Избр. пр, 488-489.

— От ит. собств.

БО`РСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до борса. — Няма зала. Тук е борсата, .. Тук стават борсовите сделки. П. Спасов, ХлХ, 342. — За всеки случай ето ви моя адрес .. — Баща ми е борсов посредник в Ню Йорк, но аз убивам скуката си, като уреждам понякога любителски състезания по бокс. Ал. Бабек, МЕ, 43. Борсови спекулации. Борсов магнат. Борсов бюлетин.

◇ Борсова цена. Цена на някаква стока или ценни книжа, която се котира в определен момент на дадена борса.

БОРСУ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Язовец. И тогава зад купа с жито видях — .. едно сиво, живо нещо, като куче… Една ли, две ли минути съм го гледал, без да разбера какво е, докато познах, че е борсук, язовец. Н. Хайтов, ДР, 51. Но той [Косан] знаеше, че манастирът е напуснат, и само преди няколко деня, когато беше минал през него, борсуци и диви котки бяха се разбягали отпреде му. Й. Йовков, СЛ, 51. Прен. Презр. За мрачен, необщителен човек. Милюха ще му върне парите после, борсукът му с борсук ниедин! В. Пламенов, ПА, 116.

— От тур. porsuk. Друга форма: бърсу`к.

БОРСУ`КОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от борсук.

БОРСУ`ЧИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Борсушки. Борсуча кожа. Борсуча дупка.

БОРСУ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на борсук. Борсушка кожа. Борсушка яма.

2. Присъщ, свойствен на борсук; борсучи. Борсушка миризма.

БОРТ, бо`ртът, бо`рта, мн. бо`ртове, след числ. бо`рта, м. Остар. Борд. Докато се мъчехме да определим от къде идат, на борта на парахода се показаха и развиха бели кълба дим. Й. Йовков, Разк. II, 26. По някой път на хоризонта се покаже кораб, .. всички се спущат в каютите за биноклите си и, като увиснат на борта, гледат, гледат, като че кой знае какво зрелище. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 35.

— Рус. борт.

БО`РТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Бордов.

БОРУ`НА ж. Диал. Брана. Тук върволица волове — .. — бавно и тежко влачат плуг, там само чифт коне почти препускат с боруната. Й. Йовков, Ж, 1945, 77.

БО`РЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Борцова зала. Спорт. Зала, съоръжена за състезания по спортна борба* и някои други близки дисциплини. Група младежи бързат към борцовата зала на физкултурната палата. ВН, 1964, бр. 3884, 3.

БОРЧ, бо`рчът, бо`рча, мн. бо`рчове, след числ. бо`рча, м. 1. Простонар. Паричен дълг. А пък борчове, борчове. На земеделската банка всички имаме да даваме и едва събираме за лихвите. П. Спасов, ХлХ, 61. Дядо Койчо имал борчове, та на имота му турнале ръка, и за челядта му остана само къщата и по някоя и друга нива и ливада. Т. Влайков, Съч. II, 219. Вчера проводил у дома момчето си — .., да му платя борча си. Имах да му давам десетина гроша от вино. П. Тодоров, Събр. пр II, 333-334. Един беден злочест става роб по няколко различни начини: или като падне на бой в ръцете на победителя, или като не може да изплати борча си на един заемодавец. С. Бобчев, ПОС (превод), 267. „Стар плет изгнива, стар борч — никога“ — казва пословицата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 97. Борч неплатен, грях непростен. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 53. Правя борч. △ Потънал съм в борчове.

2. Остар. Морално задължение; дълг. Предавам момчето си Ивана на школата да се учи три години, .., и в тия три години имам борч да го пращам секи ден в школата, когато е отворена. П. Р. Славейков, ГУ, 30. Плащането на добро с добро е борч на секиго, ама за злото плаща с добро сал честният челяк. П. Р. Славейков, БП II, 51.

— Тур. borç.

БОРЧА`САМ. Вж. борчасвам.

БОРЧА`СВАМ, -аш, несв.; борча`сам, -аш, св., непрех. Диал. Задлъжнявам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОРЧА`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от борчасвам.

БО`РЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от бор1; малък бор. Сред широкия двор, .., се издигаше .. кичест бор — единственият бор в цялата околия. Той бе донесен като малко борче от светите рилски гори и посаден тук в незапомнени времена от прадедите на Гераците. Елин Пелин, Съч. III, 9-10. Изглежда, че тук са се развили упорити боеве, защото боровата гора е унищожена. Дърветата са били покосени и изсъхнали. Но на тяхно място са посадени нови мънички борчета. Г. Караславов, Избр. съч. III, 148. Високият склон зад гарата също беше залесен с пъстра и приятна за окото зеленина — борчета, лещак и хвойнови храсти. М. Марчевски, П, 187. Гребете от дерето вода и поливайте тия борчета, що посадиха учениците пролетта. Н. Хайтов, ПП, 21.

БО`РЧЕ2, мн. -та, ср. Борер (в 1 знач.).

БОРЧЕ`, мн. -та, ср. 1. Диал. Умал. от борец. Кам ви всички ония борчета деца, които по училищата зимат първите дарила? Й. Груев, СП (превод), 286.

2. Нов. Обикн. ирон. Борец (в 4 знач.).

БО`РЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се бори или проявява готовност за борба за осъществяване на някаква идея, идеал. Малко бяха тогава турците, които познаваха напредничава и борческа Европа, които познаваха културата й, чиито умове бяха озарени от чистия блясък на напредничавите идеи. Д. Талев, И, 76. Сирашка скръб във песни не изплаква, / защото той е борчески поет. Бл. Димитрова, Л, 34. Борчески народ. // Който е присъщ на борец (в 1-3 знач.) или на борба. Историческите народни песни имат огромно възпитателно значение. През вековете на тежкото турско робство те са крепили борческия дух на народа, волята му за борба и победа. Христом. VI кл, 25. Първоначално християнството било религия на потиснатите, но то нямало борчески характер. Ист. V кл, 1980, 246.

2. Който изразява или в който е отразен стремеж към борба, който призовава, подбужда към борба; борбен. Когато влязох в килията, Нено стана от постелята и игривите му очи, .., тутакси запламтяха и заиграха. В тях се забелязваше и радост, и борческа страст, и надежда. Сл. Трънски, Н, 10. Борчески лозунг. Борческа поезия. Борчески песни. Борчески стихове.

3. Който се отнася до борец (в 1-3 знач.) или до борба за осъществяване на някаква идея, идеал. По-нататък бригадирецът разказва борческата биография на своя паднал другар и патрон. Г. Караславов, ПМ, 72. За пръв път Раковски подчинява борческите усилия на народа на цялостен революционно-стратегически план. Ив. Унджиев, ВЛ, 50. Той е тъй кипял в борбата, / и така е много патил, / че да почне да говори — / цяла борческа история! Ас. Босев, ДО, 95.

4. Който се отнася до борец (в 4 знач.). Борческа фирма. // Нов. Който е присъщ на борец (в 4 знач.). Борческо самочувствие.

БО`РЧЕСКИ. Нареч. от прил. борчески. Литературната история изучава и антиреалистичните, реакционните и упадъчни течения — но ги изучава критично, борчески — като течения, с които се е борила в своето развитие прогресивната литература. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 156. Изхождаме от наличността на критиката, от нейните значителни достижения, .. — за да се стремим да я тласнем напред, да я направим борчески бдителна. Г. Бакалов, Избр. пр. 508-509.

БО`РЧЕСТВО, мн. няма, ср. Качество или проява на борчески (в 1 знач.). Вярно е, че тази морална изтънченост и духовна деликатност не е борчество. Лилиев сякаш стои настрана от големите обществени движения и борби, от революционната вълна. Е. Каранфилов, Б III, 148.

БО`РЧЕЦ, мн. няма, м. Рядко. Простонар. Умал. от борч.

БОРЧЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. 1. Простонар. Обикн. с гл. съм. Който дължи някому пари; длъжен. — Защо сте се толкова изплашили? — каза Иван на Богдана, като разглеждаше призовката. — Само вие ли сте борчлии на Стоила? Цялото село има да му дава. Хр. Максимов, СбЗР, 32. — Борчлия ми е, юзбаши ефенди! — пискливо проплака евреинът. — Тамам пет хиляди гроша ми дължи. А. Христофоров, А, 306. След смъртта му Трифон прегледал сметките сам и, разбира се, изкарал Тихо борчлия. Н. Ферманджиев, РХ, 263. Едно време во еден град се сторила голема скъпия. Тамо живел еден сиромах и борчлия чоек. Нар. прик., СбНУКШ, 175.

2. Остар. Който е задължен за нещо; длъжен. Тая нива по-напред, .. беше селска ливада и селото остаяше да коси сеното й само един човек. А пък тоя човек беше борчлия да пази и да чисти тоя кладенец. Ив. Вазов, Съч. XVI, 84.

3. Като същ. борчлия м. а) Простонар. Човек който има паричен дълг; длъжник. Цял живот парите бяха най-голямата грижа на Софрония, цял живот бе работил като вол и щеше да умре борчлия. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 357. — Зло, братко, зло! Сиромаси сме! Борчлии сме! Лихвари и адвокати ще ни задушат! Няма кой да ни помогне! Хр. Максимов, СбЗР, 7. В неделя било сватбата / в понделник на ракията, / а че са събрали прибрали, / бащините му длъжници, / дядовите му борчлии / борчове да им приплаща. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 66. Борчлията ни сладко яде, ни сладко пие. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 53. б) Диал. Човек, който е дал някому пари на заем. Задлъжнел е левен Дуко / по софийските дукяне, / .. / Издойдоа борчлиите / да си сакат борчовето. Нар. пес., СбНУ XI, 25. Цокат сватбата изкара, / него джандарин откара. / Аз скъсах гердан жълтици / да не лежи той в тъмници. / Докат си дома да дойде, / пет души борчлие найдохме. Нар. пес., СбНУ XLVI, 84.

— От тур. borçlu.

БОРЧЛЯ`САМ. Вж. борчлясвам.

БОРЧЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; борчля`сам, -аш, св., непрех. Простонар. Задлъжнявам парично.

БОРЧЛЯ`СВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от борчлясвам.

БОРШ, бо`ршът, бо`рша, мн. (рядко) бо`ршове, след числ. бо`рша, м. Само ед. Постна или месна супа със зеле, цвекло, картофи и други зеленчуци и подправки. Чух само края на онова, което говореше Максим: как някои са намерили войнишка походна кухня, девойката им сипала цяла тенджера борш. П. Славински, ПЩ, 251. // Ед. и мн. Отелна порция от тази супа. Всеки ден в три часа Кукушкин отиваше в просторната гостилница на „Невския проспект“ и си поръчваше борш, телешко печено и компот от кайсии. М. Марчевски, П, 97. Изядох два борша.

— От рус. и укр. борщ.

БО`РЯ, -иш, мин. св. бо`рих, несв., прех. 1. Рядко. Нападам някого с ръце, като го блъскам и се опитвам да го преметна, съборя или да го предизвикам да се съпротивлява. Овчарите наскачаха на крака изплашени, но като видяха Клинката, нахвърлиха се върху му и започнаха да го борят. К. Петканов, ЗлЗ, 186. Двете деца веднага скочиха, хвърлиха се с радостен писък насреща му и започнаха да го борят. Д. Ангелов, ЖС, 132. • Нар.-поет. Борба боря. Борба ще та бори [пехливане] / едно анадолче. / Ще ти прати цара / триста душ гавази. Нар. пес., СбВСтТ, 940.

2. Прен. За чувство, мисъл и под. — мъча, тревожа, безпокоя някого, предизвиквам разкаяние за нещо. Онова чувство на угризение, което от по-рано още бе зело да мъчи стрина Венковица, сега .. зафана още по-силно да я бори и измъчва. Т. Влайков, Съч. I, 310. Най-напред ти дадох да спечелиш, .., па после в пет минути ти се издължих и взех и твоите десет наполеона. И до днес ме бори съвестта за тая моя магария. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 75. Бореха го тежки мисли. Измъчваше го съвестта за безполезността на дадените жертви. Л. Стоянов, Б,157.

3. Рядко. Добивам надмощие, побеждавам някого. Всичките ни неприятели са ни борили с това, че не сме узрели за свободата. Хр. Бръзицов, НЦ, 219.

4. Диал. Чукам великденско яйце в друго, за да видя кое ще излезе борец (в 5 знач.). Децата й преждевременно чукаха червените яйца, дълбаеха дървени черупки с яйцевидна форма, залепваха ги с туткал и се готвеха да ги борят с яйцата на махленските деца. Сл. Трънски, Н, 131.

5. Непрех. Остар. и диал. Полагам усилия да преодолея големи трудности, страдания, за да постигна нещо, да превъзмогна нещо; боря се. Истина е, че ние занаятчиите бориме, колкото можеме, ама с две ръце човек може ли да надделее! С две ръце требе да изхраниш градеца с хляб. Й. Радичков, ББ, 72. Силните работни моми не смятат, че помежду им може и да има по-слаби .. От сички слаби беше най-повече слабичка Стоянка: тя усещаше, че не може, усещаше, че силите й я оставят, но, за да не й се присмеят, тя бореше. Ил. Блъсков, ЗК, 110. боря се страд. от боря в 1, 3 и 4 знач. Ела, Али, ела, нани / ела да си видиш / как се булче бори, Менко, / по шарени черги. Нар. пес., СбВСтТ, 1057.

БО`РЯ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. с предл. с. Като се вкопчваме един в друг с някого, всеки прави физически усилия да надвие другия; влизаме в борба с някого. На едно място се бореха разголени до пояса мъжаги с лъснати от мас снаги всред кръг от зяпнали селяни. Ст. Загорчинов, ДП, 342. Врява, писък, глъч от развилнели деца, които се борят и се бият. Ив. Вазов, Съч. IX, 49. Врабци чуруликат и се борят в клоните и белият цвят се рони над улицата като сняг. Й. Йовков, Разк. I, 164. На младини се славел като пехливан, борил се по съборите, тръшвал на земята не един противник. Кр. Григоров, ОНУ, 134. Рипна Гино от добрата коня / .. и със Марко силен бой зафащат. / .. / Отрошиа сабли до оклопе, / фанаа се кръстом да се борат. Нар. пес., СбНУ XLIV, 3. • Нар.-поет. Борба се борим. „Я погубих чръна арапина. / Ако има юнак спроти мене — / да излезне борба да се борим!“ Нар. пес., СбНУ XIV, 55. // Съпротивлявам се с физически усилия срещу нападение на някого, вкопчваме се с някого. Нахвърлиха се върху нея и тримата турци. Тя се бореше с всички сили — дращеше с нокти, късаше със зъби. Д. Талев, И, 574.

2. С предл. с, против, срещу. Стремя се да унищожа някого, нещо, който ми е враг, който е вреден, опасен, който пречи. Вдъхни всекиму, о Боже, / любов жива за свобода, / да се бори кой как може / с душманите на народа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 19. — Тотке, пък и такива хора като мене трябват. Кой ще се бори с вълци и мечки? К. Петканов, ЗлЗ, 235. Точно в новогодишната нощ .. в незапомнен пожар пламва Астарджийският хан и българите цяла нощ се борят със стихията, за да спасят града от изпепеляване. К. Странджев, ЖБ, 66. Ревността му да се бори със злото и да наказва недостойните се усили. Елин Пелин, Съч. IV, 32-33. // Обикн. с предл. с. Сражавам се, бия се. Принуден да се бори едновременно с татарите и с гърците, които нападат България, той се вижда изместен от Ивана Асеня IV. Ив. Вазов, Съч. XIV, 14. Няколко хиляди руси бяха изтласкани в една тясна уличка и се бореха юнашки. Е. Мутева, РБЦ (превод),* 149.

3. Обикн. с предл. с, против, срещу. Стремя се с мирни средства (думи, действия) да преодолея съпротивата на някого, да добия надмощие над някого. Доротей беше ми обещал, че ще ме държи и запази от гоненията на Неофита, и той действително доста се бори с търновския митрополит. П. Р. Славейков, БП II, VII. Еньо купуваше една голяма нива в най-хубавото място на селското землище .. На пазарлъка имаше много селяни .. Продавачът дълго се бори. Той имаше нужда от пари. Елин Пелин, Съч. III, 130. Тези две партии се борят, като се мъчат да се изтикат една друга от властта. Т. Г. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 152.

4. Прен. За чувства, желания, мисли — намирам се в противоречие, в конфликт. У нея се` още се преплитаха и бореха ония две чувства — радост и мъка — които се породиха в душата й. Т. Влайков, Съч. I, 1925,* 298. Лицето му менеше цвета си от бяло на румено, сякаш и в душата му се бореха две мисли. Ст. Загорчинов, ДП, 380. В Петровото сърце се бореха любов и ненавист към нейната омайваща и коварна хубост. Ив. Петров, НЛ, 165. И дълго в душата му се бореха клетвата и прошката. Елин Пелин, Съч III, 21.

5. Обикн. с предл. с. Действам активно, като полагам усилия да преодолея някакви трудности, страдания, да добия надмощие над нещо, обикн. посочено в текста. Сега той имаше само земя, широка и корава земя, с която трябваше да се бори. Труд и нищо друго. Елин Пелин, Съч. III, 69. В работилницата влезе Блаже Рилков ..; млад човек беше, свенлив, имаше три дребни деца и по цял ден се бореше с планината — вадеше камък, печеше и вар. Д. Талев, И, 489. Филип се учи добре. Бори се с науката и я надвива. С. Северняк, ИРЕ, 23. С трънак и плевел се бори`, / весден ори, ори, ори… П. К. Яворов, Съч. I, 40. Разказваше как упорито е работил горе, високо на комина, как се борил с ветровете и бурите и как победил. Сп. Кралевски, ВО, 141. Боря се с обстоятелствата. △ Пиша и се боря с думите, които не идват.

6. Обикн. с предл. за. Действам активно с различни средства, като полагам усилия да постигна, получа, запазя, защитя нещо. Господине! — каза студено и гордо Раковски и стана прав. — Народ, който се бори за свободата си, е достоен за възхищение. Ст. Дичев, ЗС I, 227. Борихме се за своя църква, за свой език и училище, отделихме се от Фенер, ама още немаме нищо в ръцете си, турците още нищо не са ни дали и признали. Д. Талев, ПК, 150. За тия свои убеждения аз съм се борил при три режима на падналия тиранин. Т.* Влайков, Съч. III,* 73-74. Преминах през / гнет и тегло — / навред, където се борят / за хлеб. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946,* 76. Ний се борим за народна свобода / и за независимост на таз светиня, що България нарича се в света. В. Марковски, ПЗ, 363. △ Боря се за човешки права. Боря се за правда.

7. С предл. с. Мъча се, стремя се да преодолея някакво свое чувство, желание и др. Вардарски не забелязваше какво яде .. Бореше се с желанието си да я погледне още веднъж и се гневеше на себе си поради това непреодолимо желание. Д. Талев, ПК, 84-85. Мария се бореше с едно нелепо и глупаво подозрение, което се въртеше около нея… Тя се мъчеше да го пропъди, но не можеше. Д. Димов, Т, 119. Аз съм предател, клетво-престъпник, изрод… Дълго време младийт момък се борил с съвестта си. Ст. Ботьов, К (превод), 14.

8. Обикн. с предл. с, срещу, за. Състезавам се с някого при спорт или в някаква работа. Ето, вижда се кой ще победи… Къде ти може да се бори бай Илия с тия младежи? Това не прилича на някогашна оран… Да си почнал от сутринта и да се е зачерняло цяло море пред тебе… Кр. Григоров, Н, 21. Двата отбора се бореха за първото място. △ На състезанията по баскетбол българският отбор се бореше срещу румънския.

◇ Бори ме сън (дрямка). Разг. Изпитвам силно желание да заспя; спи ми се. Клепките на Пепи леко се притваряха. Бореше го вече сънят и зарад това му отговаряше несвързано. В. Нешков, Н, 75.

Боря се със смъртта; боря се с душа. Разг. В предсмъртни мъки съм; агонизирам. Нешев знаеше, че Борис се бореше със смъртта, но знаеше също, че го лекува опитен човек. Д. Талев, И, 291. А къде ли сам се той потайва? / Божичко! Притъпкан на земята, / тежко диша и с душа се бори… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 167.

Боря се със себе си. Старая се да преодолея, победя някакво свое чувство, желание или слабост. Аз се борих със себе си, но не успях, то стана против волята ми. Й. Йовков, ЧКГ, 196.

БОРЯ`К, мн. -ци, м. Остар. Човек, който участва в състезание по борба, по борене; борец, пехливанин. Гимнастиката, .., е била на голяма почест през юнашките времена… Мложество… боряци, които са имали една чудовищна сила, са напълнили ветий свят с юначествата си. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 30.

БОРЯ`ШКИ, -а, -о, мн.* -и. Остар. Прил. от боряк. Три вида гимнастика са разпознава у старите гърци: тяло упражнителна, …; боряшка гимнастика, .., която ставаше повече за забавление на публиката .. и воена гимнастика. Д. Войников, У, 1871, бр. 10, 147.

БОС, -а, -о, мн. -и прил. 1. Който е с голи крака, без обувки и чорапи; необут. Ян Бибиян не търпеше никакви обуща. Той обичаше да ходи бос. Елин Пелин, ЯБ, 6. Като впиваше нокти до самата мазилка и дращеше с боси крака, овчарчето се покатери нанагоре и стигна стрехата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 96. Камен прекоси бос росния плац и се мушна под палатката си. Цв. Ангелов, ЧД, 152. — Мислиш, толкова ли е останала България без жито? — подхвърли друг войник, който ходеше бос, по липса на ботуши. Л. Стоянов, X, 233. // Който няма или чорапи, или обувки на краката си. — Какви крака има нашият хубостник, не знам. Днес му дадеш нови чорапи, утре ги събуе скъсани, .. — Пък нека носи бос обувките, мари. Ст. Чилингиров, ХНН, 71. За моя изненада, чичо сам беше бос, с увити в парцали крака, .. Нямаше за него си чизми, та камо ли за мене… Кр. Григоров, Н, 201-202. Беше облечен в износени и отеснели дрехи, грубите му закърпени обувки бяха обути направо на бос крак. П. Вежинов, ДБ, 26. Радка по двори ходеше / боса по бели чорапи. Нар. пес., СбВСт, 416.

2. Прен. Разг. Който няма познания, не е подготвен или не е добре осведомен в някаква област (наука, литература, музика и др.). Само е бос, сиромахът, в литературата. Ив. Вазов, Съч. XIX, 60. Казал меко учтивият кос: / „В тебе има амбиция, знаеш, / но по музика, братко, си бос / и от учене ти се нуждаеш!“ Хр. Радевски, Б, 28. Знае всичко той наред, / но задай му ти въпрос — / виждаш го изплашен, блед, / че в науката е бос… Л. Станчев, ВД, 124.

3. За добитък — който е неподкован. Налбантина, дето е на нашата улица, го гледам, че от зори започва да подковава добитъка. Народ се трупа на опашка, добитъкът не може да върви бос и да кара кирия. Й. Радичков, ББ, 72.

4. Диал. Обикн. за нива — който не е подготвен за сеитба. И за такива ниви, които са боси и запустени, па няма и тор, добре е да ся оставят .. на угар божем докогато орачът ся сдобие с повече тор. Лет., 1874, 263.

◇ Боса команда. Шег. Сбирщина от младежи или момчета, които скитат без работа. Някаква боса команда се спряла на улицата и вдига невъобразим шум.

Гол (и) бос (бос и гол). Разг. Много беден. Далеч от родина, и боси, и голи, / в край чужди събрани, в порутен бордей, /те пият. П. К. Яворов, Съч. I, 59. А той беден, гол, бос, лишен от имотът, / за да е полезен дал си бе животът! Ив. Вазов, Съч. I, 171.

Ритам с бос крак (срещу) ръжен (трън). Разг. Опълчвам се срещу много по-силен противник, срещу властващ. Начело с дядо Никола от Силистра те се надигнали и хванали Балкана. Срещу ръжен обаче не се рита с бос крак — бунтът бил потушен и в Търново пристигнал Моамер паша да разследва станалото. Хр. Бръзицов, НЦ, 71-72.

Ходя бос из лука. Разг. Върша нередни, непозволени неща.

Ще взема (вземах / взех), (няма да взема) на босия цървулите (опинците). Разг. Ирон. Нищо няма да взема, да получа. Бай Петър седеше на пейката пред къщата си под младата топола. Ние го отминахме, защото знаехме, че не можем да вземем на босия цървулите. А. Каралийчев, СР, 14. — Говоря за частната собственост, разбра ли? Теб ти е все едно, защото на босия цървулите няма да вземат! М. Грубешлиева, ПИУ, 233.

Ще хвана (хванах) (ще намеря) на босия цървулите. Разг. Ирон. Не ще мога (не можах) да заловя, да открия или да намеря някого, нещо. Някъде встрани са минали ония поганци. Ще хванат сега на босия цървулите. Д. Мантов, ХК, 16. — Ха, … Само ти разбираш… Ние пасем трева… Че какво пък?… Нека ги намерят [пушките]… Ами! Ще намерят!… На босия цървулите … — Тъй се намира то! К. Калчев, ПИЖ, 23.

БОС, бо`сът, бо`са, мн. бо`сове, след числ. бо`са, м. Книж. Обикн. в западни страни — ръководител на предприятие, началник или ръководен деец на партия, профсъюз; шеф. Босовете могат да разчитат на пълна подкрепа само от страна на ръководството на три цатски организации. Т. Кюранов, АП, 146. Виждат се гъсти попадения от бомби. Очевидно американските босове са мерили и железопътната линия, и шосето, но много рядко са ги улучвали. Г. Караславов, Избр. съч. III, 23. Профсъюзен бос.

— Англ. boss.

БОСА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бедняк. Николчо е имал голямо сходство с родителите си, .. които са презирале голтаците и босаците. Л. Каравелов, Съч. VII, 24. — Богдане, наши войводо, / Босул е босак и голтак, / Босул е страхлив, мурдарин; / Босула да си не вземаш. Ц. Церковски, Съч. II, 178.

БО`САК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бозка; босица. Турят на върх майчинийт му босак малко вълничка разредена, та през нея да схване босакът. А това, за да бидело детето кротко като ягне. СбКШ, 32.

БО`САНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Остар. Бошнак, босненец. Правителството е захванало своите операции от Босна… Не мислете, че ще да са мине много време, когато и назе ще да сполети такава съща участ, каквато ще да сполети и босанците. Хр. Ботев, Съч. 1929, 289-290. Готови сме да кажеме секиму, че сме славяне, че сме българе, че сме със сърбите, с босанците, с черногорците. С, 1872, бр. 40, 317.

БО`САНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Босненски. — Числото на войската така също се увеличава сяка минута. Днеска очакваме още две сръбски и четири босански чети, из които сяка една са състои от хилядо души. Л. Каравелов, Съч. V, 96-100.

БО`САТА нареч. Простонар. С боси крака; босо, босичката. Не ходи босата по камъните, ще се удариш.

БОСЕНИ`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Само в съчет.: Бос-босеничък. Разг. Съвсем бос. — Язека одех боса по снего — разправяла ми е тя. — Боса-босеничка! Сл. Македонски, ЕЗС, 25.

БОСЕШКА`ТА нареч. Простонар. Босешком, босо; босичката, босата.

БОСЕШКО`М нареч. Разг. С боси крака, без чорапи и обувки; босо.

БОСИ`Л м. Поет. Босилек. Осъмваше утром горката им майка / и вечер замръкваше тамо, / .. / Гробове им черни реди и полива, / обкича с босил и върбина. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50.

БОСИ`ЛЕК мн. няма, м. 1. Ароматно градинско растение с дребни листа и ситни бели цветове, което се използва за добиване на етерични масла, в народната медицина, като кулинарна подправка и при някои народни обичаи и християнски обреди. Ocimum basillicum. Във въздуха се понесе силният дъх на босилека. Й. Йовков, ВАХ, 51-52. Пред меден светилник стои Преспа наведена: лежи на коленете й среброковано блюдо с босилек и вода. Н. Райнов, ВДБ, 182. Море Доне, китка китиш / на глава си русокоса, / дай ми, душо, стрък босилек / ляво-дясно да го носа. К. Христов, СК, 6. Малка мома вода вади, / вода вади низ герена / да полива росно цвете, / росно цвете ран босилек. Нар. пес., СбНУ, XLVI, 235. Един братец имам, / боле да го немам, / че ме мен не пуща / на бунар да ида, / либе да си видим, / китка да му дадем, / китка ран босилек. СбВСтТ, 656. Пред иконата бяха сложени стръкове сух босилек. Дребен босилек. Миризлив босилек.

2. Бот. Род едногодишни тревисти, храстовидни и полухрастови растения от сем. устоцветни, който обхваща около 150 вида, разпространени главно в тропическия и субтропическия пояс. Ocimum. В България е разпространен само един вид от рода босилек.

◇ Конски босилек. Диал. Салвия.

Овчарски босилек. Диал. Мащерка; бабина душица, мащерица, матерка2, материка, матор2, горска чубрица. В краката ми бълбука вода, мирише на джоджен и на овчарски босилек. Б. Райнов, ЧЪ, 168. С една коса три откоса кара: / пръви откос трева детелина, / втори откос ружа шестореда, / трети откос овчарски босилек. Нар. пес., СбНУ, XLIV, 412.

Самодивски босилек. Диал. Росопас.

— Други (диал.) форми: боси`лик, боси`ляк, боси`льок.

БОСИ`ЛЕКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Босилков; босилчов. Увили едно просто диво цветище в китка босилекова. Д. Манчов, БЕ II, 47.

БОСИ`ЛКО м. Нар.-поет. Босилек. Босилко йе / лете три месеца, / а я [здравецът] съм си / и зиме, и лете. СбВСтТ, 744. Провикна се здравко от камика / .. / Що не дойдат моми да ме берат / или са се` босилко пристале. СбВСтТ, 43.

БОСИ`ЛКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до босилек. Пръстите стиснаха босилкови китки, ранни димитровчета. Д. Ангелов, ЖС, 707. Вкараха разтревожения гост в чистата, светла, напоена с босилков дъх стаичка на учителя. Д. Немиров, Б, 89. Извикаха ме на цареви ливади сено да кося. Бяха се събрали косачи от целия свят да се надпреварват. Една вечер в хладината закосихме босилкова ливада. К. Петканов, СВ, 108. Босилков стрък. • Нар.-поет. Постоянен епитет обикн. в народни песни за нещо хубаво, красиво. У Недини слънце грее, / .. / То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда, / с черни очи еленови, / с дълги клепки босилкови. Христом. ВВ II, 212. Орач ми оре в полето / полските рамни рудини, / .. / два му волове ангели, / стратурково му ралото, / босилкови му жеглите! П. П. Славейков, КНП, 86. Още му Господ даде криво ралце и босилкова копралка, че разора, че разкопа дълга — дълга нивица. Ил. Блъсков, С, 18.

БОСИЛКО`ВИНА, мн. няма, ж. Диал. Мирис на босилек.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БОСИ`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от босилек. Зададе се тевен облак, / по облако ситна роса, / по росата едър градок, / по градоко матен порой, / у порое две стръчлета, / две стръчлета босилчета. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 76.

БОСИ`ЛЧЕЦ, мн. няма, м. Умал. от босилек. — Молим ти се, батко Иване, — замоли момата за китката си, като хвана ергена за пояса и си кършеше стройната снага; — дай ми босилчеца, молим ти се! А. Страшимиров, ЕД, 119. В моята малка градинка / доста е мене що имам: / всякакви ружи шарени, / .. / дребен босилчец черночък, / син кремък, жълта латинка. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 939. Белолика девокя / бел босилчец сеяла. Нар. пес., СбНУ XLIV, 424.

БОСИ`ЛЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Босилков; босилеков. Доди, либе, / довечера на пенджора; / доде не сме вечерале, / .. / и портите заключале / със корене босилчови, / със две сламки овесени. Нар. пес., СбНУ XXV, 14.

БОСИ`ЦА ж. Диал. Бозка; босак.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БО`СИЧКАТА нареч. Простонар. Босешком; босата, босешката, босешком.

БО`СИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от бос (в 1, 2 и 3 знач.). След окъпването едно селянче момиче ни донесе кафето в стаята. Босичко, русокосо, със сухичко лице, което има правилни и нежни черти. Ив. Вазов, Съч. XV, 116. Работниците облякоха много полкове .., но за тях нямаше дрехи. Дечицата им ходеха дрипави и босички, зъбите им тракаха от студ. А. Каралийчев, НЗ, 117-118. Вечер си конче / Момчил ковеше, / сутрин му конче босичко. Нар. пес., СбНУ XVI, 13. Той е доста босичък в специалността си.

БО`СНЕНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от основното население на Босна, държава в северозападната част на Балканския полуостров; бошнак. Хората са радостни .., защото са сигурни, че керваните им ще стигнат Босна. Босненци идват сами да си платят. Вл. Свинтила, СЗЗ, 8.

БОСНЕНИ`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Само в съчет.: Бос-босненичък. Остар. и диал. Съвсем бос. Тя ходила и скитала, дето завърнела, напъте боса-босненичка, а понякогаш полугола. У, 1870, бр. 2, 19. По нас не обуват дори и тънки калеври, ами боси-босненички ходят много жени, деца, дори и мъжие по калните и студени улици през пролетно время. Лет., 1873, 82.

БО`СНЕНКА ж. Жена от основното население на Босна; бошначка.

БО`СНЕНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Босна. Босненската столица е Сараево.

БО`СО нареч. Обикн. в съчет.: На босо. 1. Без чорапи, на бос крак. Момчето беше на около шестнайсет години, по риза, разгърдено, с гумени цървули на босо. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 279. Разкрачил дългите си крака, обути на босо в юфтени обуща, той бе смъкнал каскета ниско срещу слънцето. Ем. Станев, ИК III-IV, 460.

2. Без чорапи и без обувки. Дядо се тюхка: — Като да може да му пратиме едни свински цървули, ама нема как да се прати! Лете босо ще се изкара, ама как ще зазимят!… Й. Радичков, ББ, 115-116.

БОСОКРА`К, -а, -о, мн. -и, прил. Босоног. Само Петьо тичаше радостен из стърнищата. Босокрак, гологлав, разгърден, той се вреше във високата, прегоряла трева. Г. Караславов, Тат., 14. — Дай му коня, бе! — завикаха момците на едно босокрако конярче. Ем. Коралов, MB, 9. Пред порутената циганска колиба гореше огън. Весело скачаха пламъците, съскаха суровите върбови клони, босокраките циганчета се гонеха и пищяха наоколо. Ив. Венков, ХКН, 33.

БОСОНО`Г,* -а, -о, мн. -и, прил. Който е с боси нозе; необут, босокрак. Дребни босоноги деца се изсипваха на пътя, разпиляваха се като птички. Б. Несторов, СР, 212. Шестнадесетгодишната Иглика, босонога и по ръкави, вървеше бавно между стадото. Елин Пелин,* Съч. II, 43. Босоного младо момиче пробягна през улицата, поздрави плахо и бърже потъна в мрака на съседния двор. Кр. Велков, СБ, 31. Босоноги дечурлига. Босоного циганче.

БОСОТА`, мн. няма, ж. Рядко. 1. Отвл. същ. от бос (в 1 знач.); босотия.

2. Прен. Неосведоменост, невежество. Всичката му босота и бездарност е изложена красноречиво… Ив. Вазов, Съч. XIX, 74. Ето где се изисква най-голямото изкуство: да умееш не само да скриеш своята умствена босота, но и да се покажеш образован… Ал. Константинов, Съч. I, 311.

БОСОТИ`Я ж. Разг. Босота (в 1 знач.). В цялата армия — босотия и голотия! Борба 1919, кн. I, 28.

БОСТА`Н м. 1. Място, засадено с дини и пъпеши. Бостанът се тъмнееше, дините се чернееха като човешки глави. Й. Йовков, ЧКГ, 36. В градината видях смешно плашило .. То беше сред бостан от дини и пъпеши. Ив. Карановски, Разк. I, 84. От бостаните се връщаха млади жени, нарамили дини и пъпеши в бремета. А. Каралийчев,* ПГ, 150. Я ютидаах / .. на бостаня, / .. я потърсих / .. росна диня. Нар. пес., СбНУ XLVII, 143.

2. Събир. Диал. Дините и пъпешите, които растат на това място. Те пуснаха колята, хем воловете си да напасат и те да си наберат бостан да ядат. М. Кънчев, В, 59. Си три моми харни / .. / золум ми чинили / на Корчанско поле; бостан изкинали. СбБрМ, 430.

3. Диал. Зеленчукова градина. Райка, щом сложи стомната в пруста и медника на водника, бързо подкладе огъня .., па грабна малката кошница, с която берат от бостана зеленчук, и излезе. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 139. Плевя бостан. △ Поя бостан. Лехи на бостан.

◇ Бостан-коркусу. Простонар. Пренебр. Много грозен мъж или много грозна жена. Свършиха ли се хубвите моми, та си взел това бостан-коркусу!

Гледа ме като че ли съм обрал на баща му бостана. Разг. Гледа ме с яд, намръщено, накриво. Яхнал на коня след мене, гледа ме, като че съм обрал на баща му … бостана. Кр. Велков, СБ, 75.

Обрах бостана. Диал. Изхарчих парите си.

Обрах си зелен бостана. Диал. 1. Предварително, без време изхарчих парите си. 2. Развалих си сам работата.

— От пер. през тур. bostan.

БОСТАНДЖИБАШИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Истор. 1. Във феодална Турция — началнически чин в охраната на султанския дворец. Сигур нещо се е отличил .., ама за две години нещо стана бостанджибашия. И пак се върна — с цяла рота бостанджии е сега. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 322.

2. Лице с такъв чин. Навъдиха се разбойници-анадолци и бостанджибашията тръгна да ги удари. Д. Яръмов, БП, 60.

— От тур. bostanci başi.

БОСТАНДЖИ`ЙКА ж. 1. Жена бостанджия (в 1, 2 и 3 знач.).

2. Съпруга на бостанджия (в 1, 2 и 3 знач.).

БОСТАНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бостан и до бостанджия. На стотина метра вдясно пасяха два спънати коня. По-нагоре тъмнееше бостанджийска колиба. Ем. Станев, ИК III-IV, 381. — Богат човек, чифликчия. Купил си бостанджийски чин и току-виж, отиде в Стамбул. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 322.

◇ Бостанджийско плашило. Рядко. Бостанско плашило. А пък сред тях [зеленчуците] бе главище извило дрипавото бостанджийско плашило. Хр. Радевски, СбХ, 123.

БОСТАНДЖИ`ЙСТВО*, мн. няма, ср. Занятие, поминък на бостанджия (в 1, 2 и 3 знач.).

БОСТАНДЖИЛЪ`К, мн. няма, м. Простонар. Бостанджийство. Ала при нас в бостанджилъка / е други усталъка / и друга мъка. Хр. Радевски, Б, 26.

— От тур. bostancılık.

БОСТАНДЖ`ИЯ, -и`ята, мн. -и`и, м. 1. Човек, който притежава или обработва бостан. Тези крайненци, хора чифчии .., копачи и бостанджии, когато се напиват, не обичат изпращането с латерни, а с тъпан и зурни. Н. Хайтов, А, 62. — Че ти възнамеряваш ли да се ожениш за Христина? Как ще погледнат мама и бате на такъв брак? — възкликна Райна. — Както щат. Бостанджията иска дъжд, а керемидчията слънце. Тъй и нашата работа. Ем. Станев, ИК I-II, 40.

2. Диал. Пазач на бостан; пъдар (Ст. Младенов, БТР).

3. Диал. Градинар. Влязохме в зданието на хортикултурата. Ние не сме нито ботаници, нито бостанджии и нямаше защо много да се спираме в този отдел, а само минахме от единия му край до другия, като се обръщахме наляво и надясно да изглеждаме растенията, които бяха доставени от всичките части на света. Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. 4, 51.

4. Истор. Във феодална Турция — войник в охраната при султанския дворец. Юсуф ага отдавна подпираше хладните камъни на първия дворцов зид, а чужденецът все още не идваше. По някое време се сети — бостанджиите нямаше да пуснат оногова, докато везирите не излязат от Топкапу. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 60. Вярната султанова войска, канонерите и бостанджиите (това име носеше царската войска), захванаха синките тесни пътища на Иподром. Д. Попов, СбРС (превод), 37. Минали са три синджира, / три синджира черни роби; / караха ги върли турци, / върли турци бостанджии. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 99.

— От тур. bostancı.

БОСТА`НИЩЕ ср. Диал. Място, където е имало бостан или което е предназначено за бостан. Ето какво добро ще направи той — Златан чорбаджи, ще отстъпи нивата за бостанище. К. Петканов, БД, 53.

БОСТА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бостан (в 1, 2 и 3 знач.). Веднъж пак, то се случи през лятото, се отбихме на сушина в една бостанска колиба. Кл. Цачев, СШ, 136.

◇ Бостанско плашило. 1. Човешка фигура, направена от дрипи, която се поставя в бостан, градина или лозе, за да плаши птиците, които налитат на плодовете. Първият ден той застана сред нивата и тъй дрипав, прегърбен и съсухрен, с дълга тояга в ръка, приличаше на бостанско плашило. Д. Несторов, Б, 116. В първия миг ние бяхме готови да се заогъваме от смях, защото поразително приличаше на бостанско плашило — с тънките крака, силно разкрачени — и с чорлавите руси коси, сякаш направени от царевична брада. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 31.

2. Разг. Пренебр. Много грозен мъж или много грозна жена. — Най-голямата хубавица по цяла Северна България. Мен гледай, за нея не питай. Маджар искаше да каже „Ама ти не си много хубав, ако е като тебе, трябва да е някое бостанско плашило“, но предпочете да замълчи. В. Нешков, Н, 167.

БОСТА`НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бостан (в 1 и 3 знач.). — Из тая врачка се влиза в бостанчето ни. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 143. В ближните зелени бостанчета не се мярваше вече жива душа. Ц. Церковски, Съч. III, 27. Рекичката се губеше зад някакво бостанче, оградено с чер, трънлив плет. Ем. Станев, ВТВ, 68. Зеленчукови бостанчета.

БО`СТО`Н, мн. няма, м. 1. Игра на карти от началото на XIX в., която се играе от четири души с 52 карти. И скритом [гостите] татък в другия салон / играят бридж, и покер, и бостон. Ем. Попдимитров, СР, 56.

2. Американски салонен танц, разновидност на бавния валс.

3. Печат. Малка печатарска машина, която работи, като се движи с крак.

— Англ. от собств.

БО`СФОРСКИ,* -а, -о, мн. -и. Прил. от Босфор — проток, който свързва Черно море с Мраморно море. Мило дете, знам, че ти ме мислиш при прекрасните босфорски брегове. Ив. Вазов, Съч. XII, 72.

БОСЯ`К, мн. -ци, м. В дореволюционна Русия — човек из средата на декласираните градски и селски слоеве; скитник, бездомник. Суровият живот в царска Русия определил за Пешков други „университети“: казанските свърталища на босяците, революционните кръжоци на потиснатите хора. Лит. XI кл, 120. Написал е много и големи книги все из живота на босяците и работниците. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 74. // Разш. Декласиран човек; бедняк, лумпен-пролетарий. — Повечето от тия Василовци, с които ти дружиш — това са лумпенизирани босяци, хора, изпортени от кръчмите. А. Гуляшки, ЗР, 88.

— От рус. босяк.

БОСЯ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Босяшки. Босячески романтизъм.

БОСЯ`ЧЕСТВО, мн. няма, ср. Събир. Всички босяци като едно цяло. Характерно е, че Любен отминува с равнодушие отворените за него врата на московското военно училище и се хвърля в шумотевицата на писателствующето босячество. П. К. Яворов, Съч. III, 239. Книга за руското босячество.

БОСЯ`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от босяк; босячески. В Одеса Ботев се свързва с пролетаризираните слоеве и с босяшката беднота. Лит. X кл. 141. — Ти не разбираш сладостта да ядеш на открито, свил се някъде като бездомник .., като скитник .. — каза Мишо Денчев. — Разбирам те .. сигурно наскоро пак си чел босяшките разкази на Горки. Т. Харманджиев, KB, 225. Свободолюбивите босяшки настроения на Генади му допадаха. К. Калчев, СТ, 223. Босяшки живот.

БОТ, бо`тът, бо`та, мн. бо`тове, след числ. бо`та, м. Мор. Неголям плавателен съд с весла, ветроходен или моторен с различно предназначение. Бот за превозване. Десантен бот. Лоцмански бот. Спасителен бот. Риболовен бот.

— От хол. boot.

БО`ТА ж. Диал. Дървен четвъртит съд, ведро за кисело мляко; боца.

— От ит. botta през рум. botă. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БОТАНИЗИ`РАМ, -аш, несв, и св., непрех. Книж. Издирвам и събирам растения, за да бъдат изучени; ботанизувам.

— От фр. botaniser.

БОТАНИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от ботанизирам; ботанизуване.

БОТАНИЗУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Ботанизирам. Географически Мусала с горните чалове принадлежи към Родопите. В това се е уверил и покойният професор Ст. Георгиев, който е ботанизувал по тия висове около един месец. Ив. Вазов, Съч. XV, 148.

БОТАНИЗУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от ботанизувам; ботанизиране.

БОТАНИ`К, мн. -ци, м. Учен, специалист по ботаника. Той беше ботаник и често ходеше из нашите планини да търси редки растения. М. Марчевски, ТС, 6. Тоя град [Упсала] е прочут с панаирите си и с университета си, в когото е бил професор прочутий ботаник Линей. Ив. Богоров, ВГД (превод), 125.

БОТА`НИКА ж. 1. Само ед. Наука за растенията. Ботаниката ни запознава с външното и вътрешно устройство на растенията и с процесите, които се извършват в тях. Бтн. VI кл. 4. // Тази наука като учебен предмет. Мишокът се втурна презглава към скривалището си. Но момчето дори не го забеляза, замислено как да извърши опита, за който им говори учителят по ботаника. П. Бобев, ГЕ, 42. Ученикът получи добра бележка по ботаника. Час по ботаника.

2. Разг. Учебник по този предмет. Той печата своята ботаника за горните класове с илюстрации, в Белград. СбЦГМГ, 79. В класа само няколко деца имаха ботаники.

— От гр. βοτανυκή.*

БОТАНИ`СТ м. Остар. Ботаник. Ботанистът намира своите съкровища в уединеното непретъпкано ъгълче на земята или между сплетените вейки и трънки. Ч, 1871, бр. 16, 493.

БОТАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Ботанически.

БОТАНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ботаника; ботаничен. Алпийските пасища имат много добър ботанически състав на тревната растителност. Кр. Генджев и др. Ж, 31. Ботанически институт. Ботанически музей. Ботаническа сбирка.

◇ Ботаническа география. Спец. Клон от биогеографията, който изучава вида на растителната покривка по земната повърхнина и закономерностите на нейното разпределение.

Ботаническа градина. Институт за отглеждане на местни и чуждоземни растения (на открито или в оранжерии) с учебна, научна или научно-популяризаторска цел. Истинска забележителност на Клуж е неговата ботаническа градина. Създадена отначало като скромна градина за лечебни растения, .. днес тя се е разпростряла върху 110 декара. Г. Белев, КР, 35. Ботаническа градина на Българската академия на науките.

БОТАНИ`ЧКА ж. Жена ботаник.

БОТАНОГРА`ФИЯ ж. Описание на растенията.

— От гр. βοτάνη ’растение’ + γράφω ’описвам’.

БОТЕВГРА`ДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Ботевград, град в Западна България. На тавана на Ивановата къща имаше донесена кой знае кога една шарена ботевградска хурка. М. Гръбчева, ВИН, 204. Ботевградски говор. Ботевградски жители.

БОТЕВГРА`ДЧАНИН, мн. ботвгра`дчани, м. Лице, което е родено или живее в Ботевград. Ботевградчани постигнаха трудна спортна победа.

БОТЕВГРА`ДЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Ботевград.

БОТЕВИ`СТ м. Ботевовед.

БОТЕВИ`СТИКА, мн. няма, ж. Научна дисциплина, която се занимава с изследване на живота, делото и творчеството на Христо Ботев. Тема на специална статия би било да се изследва приносът на Благоев в ботевистиката. Г. Цанев, СИБЛ, 367.

БОТЕВОВЕ`Д м. Книж. Специалист, който изследва творчеството на Хр. Ботев; ботевист.

БОТЕВОВЕДЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Ботевознание.

БОТЕВОЗНА`НИЕ, мн. няма, ср. Изучаване творчеството на Хр. Ботев като отдел в литературознанието; ботевоведение. Ботевознанието у нас постигна големи успехи.

БО`ТЕВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ, свойствен на Ботев. Смирненски .. е приемник на ботевски традиции. Г. Цанев, СИБЛ, 42. Ботевска омраза. Ботевско родолюбив. Ботевски дух.

БО`ТЕВСКИ. Нареч. от прил. ботевски. Обикн. в съчет.: По ботевски. По същия начин като Ботев. Вапцаров срещна по ботевски смъртта! Мл. Исаев, ЗМ, 30.

БО`ТИ мн., ед. (рядко) бо`та ж. Вид мъжки или дамски обувки, високи до глезена; ботинки, ботини. Тя затропа шумно по пода с подкованите си боти по посока на бюфета. Съвременник, 1980, кн. 1, 8. Поръча си и .. дълги французки боти от европейски светлокафяв хром. Д. Калфов, Избр. разк., 198. Той носеше с елегантност костюм от сиво кадифе, малко изтъркано .., високи боти. БД, 1909, бр. 6, 2. Боти от велур. Боти от каракул.

— От фр. botte ’ботуш’ през рус. боты.

БОТИ`НИ мн., ед. (рядко) боти`на ж. Ботинки; боти. Капелата й висеше настрана на главата .., косата разхвърляна, ботините й потънали в кал. Ив. Вазов, Съч. XXV, 129. Вехти ботини. Черни ботини.

БОТИ`НКИ мн., ед. (рядко) боти`нка ж. Вид дамски или детски обуща, високи до глезена; боти, ботини. Сега, най-напред, на Стоянка да купя ботинки с ластици, да се радва… Ив. Вазов, Съч. XIX, 27. Детски ботинки. Чортови ботинки.

— От фр. bottine през рус. ботинки.

БО`ТИЧКИ мн., ед. (рядко) бо`тичка ж. Умал. от боти.

БО`ТОРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Дива циклама; ботур.

— Друга форма: бу`турче.

БОТРА`К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Общо название на едри бурени като магарешки бодил, репей, лопуш и др. Еднаж две мулета, покрай една ливада, / трънлив пасяха бурен .. — О, каква услада! — провикна се едното .. — „Как е вкусен тоз ботрак!“ Ст. Михайловски, БСб, 365.

БОТРА`К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Чвор, чеп на дърво, дъска.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОТРА`ЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Остар. и диал. Обикн. за дървен материал — който е с ботраци, чворове, чепове (Н. Геров, РБЯ).

2. За нишка — който е с грапавини, неравен. Трябва добре да се обгледуват пашкулите да не остава нищо в тях, защо всичко, що остане, не може да се изчисти после, а от това и преждата не става равна, но ботрачеста* и черновата. З. Княжески, ПРШ (превод), 107.

БОТУЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Мед. Тежко отравяне, причинено от развалени хранителни продукти (колбаси, риба и др. п.).

— От лат. botulus ’колбас’ през рус. ботулизм.

БОТУЛИ`Н м. Спец. Отрова, която се образува в развалени месни консерви.

— От лат. botulinus.

БОТУЛИ`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Ботулинов. Ботулинен бацил.

БОТУЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, Спец. Прил. от ботулин; ботулинен. Ботулинова отрова. Ботулинов токсин.

БО`ТУР* м. Диал. 1. Дънер, пън. Изкорениха тръните и ботурите и засадиха първите кооперативни лозя. Н. Тихолов, ДКД, 148.

2. Стъбло на житно растение (Ст. Младенов, БТР).

БОТУРА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бял трън; ботрак.

БО`ТУРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от ботур. Върнах се при колибата, седнах на едно ботурче пред вратата, запалих лулата и примъкнах секирчето до коленете си. Ст. Даскалов, БП, 46.

◇ Пролетно ботурче. Многогодишно тревисто растение от семейство игликови с грудковидно коренище и розови цветове, което вирее по сенчести места из гори и храсталаци; циклама. Cyclamen coum.

БОТУ`Ш м. 1. Висока обикн. кожена обувка до коляното. Бай Ганьо беше облечен в бозави шаячни дрехи, с нечистени, запрашени ботуши, врата му завързан с една голяма траурна кърпа. Ал. Константинов, БГ, 19. Измръзнали и настръхнали от студа, войниците тропаха с подкованите си ботуши по вкоченената земя. П. Вежинов, ЗЧР, 34. Татарите, кога се пазаряха, искаха и по един чифт ботуши. Й. Йовков, АМГ, 133. Разсърди са Марко Кралявичин, / че си бръкна във левия ботуш. / Извади си потайното нохче, / че си ръгна Муса Кесиджия. Нар. пес., СбНУ XXVI, 76. Гумени ботуши. Детски ботуши. Дамски ботуши. Войнишки ботуши. Юфтени ботуши.

2. Прен. Само ед. С прил. или предл. под и следв. несъгл. опред. Насилническа власт, гнет, тирания. Сиромашията тежи върху народа колкото и турският ботуш и фенерските тъмнини. Д. Талев, ПК, 152. — Под железния ботуш на хитлеризма и войната загинаха милиони хора. Б. Балабанов, Избр. п II, 47. Цели столетия чешкият и словашкият народ са пъшкали под ботуша на дивия немски милитаризъм. Г. Караславов, Избр. съч. III, 239.

3. Сел.-стоп. Част на редосеялка, на разсадопосадъчна машина или тракторен култиватор, с помощта на която семената се заравят в почвата, засажда се разсад или се тори. Дискови ботуши. Лемежни ботуши. Сеещи ботуши.

Къде (де) го стиска ботуша. Обикн. във 2 и 3 л. след главно изр. Разг. Какво тревожи, притеснява някого. — Зная аз, къде ги стиска ботуша тия там, службашите около изпъдения даскал, ама няма да ги огрее! А. Страшимиров, А, 597.

— Рум. botuș ’вид детска обувка’.

БОТУША`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изработва ботуши. В ранно утро градът вече кипеше ..; на едно място замириса на лудже от сапун; другаде кожухари и ботушари топяха във водоемници кожи. Й. Вълчев, СКН, 79.

БОТУША`РИН, мн. ботуша`ри, м. Остар., сега простонар. Ботушар. Много лошо ще бъде, казва баснописецът, ако би ботушаринът да стане мливар, — а мливарят ботушарин. Т. Икономов, ЧПГ, 55.

БОТУША`РНИЦА ж. Работилница за ботуши. В нашата улица има много болти и бакалници; има и пещи, шиварници, ботушарници и други. Д. Манчов, БЕ II, 56.

БОТУША`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ботушар. Ботушарският еснаф заедно с калфите и малките чираци вместо обувки за продан изработваха чанти, цървули, паласки. Л. Стоянов, Б, 62. Ботушарска бригада. Ботушарски калъп.

БОТУША`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие на ботушар. Щеше му са понякога да поработи занаятът си ботушарство, но едва можеше да умери с шилото и да позакърпи нещо ветичко. Ил. Блъсков, ЗК, 14.

БОТУ`ШЕН, -а, -о, мн. -и, и -шна, -шно, мн. -шни. Рядко. Прил. от ботуш. Ала идва нова тревога, как да се справи с този бял ботушен отпечатък, с това бяло петно на панталона? А. Станоев, П, 148.

БОТУ`ШКА ж. Обикн. мн. Умал. от ботуш (в 1 и 3 знач.). Руско момиче в ботушки, униформа и кепе направляваше движението при кръстопътя. Д. Димов, Т, 658. Дядо Пейо се обърна .. и забеляза момичето, което беше изуло ботушката и поправяше нещо токичката. Г. Караславов, Избр. съч. II, 289. Помогна й да обуе ботушките си .., държеше й палтото, за да се облече. Ив. Остриков, С, 1972, кн. 9, 155. Ботушките ронеха семето и то на равномерни редове се заравяше в земята… Кр. Григоров, ТГ, 118. Дамски ботушки. Детски ботушки.

БОТУ`ШЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от ботуш (в 1 и 3 знач.).

БОТУ`ШЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Цвете кученце.

БОТФО`РТИ мн., ед. (рядко) ботфо`рт м. Книж. Вид ботуши, отпред по-високи от коляното, с изрязана подколянна част, употребявани в миналото в някои европейски армии, предимно в кавалерията. Голос си притури още нещо, като еполети, и високи лъскави ботфорти. Ив. Вазов, Съч. XXII, 101. Беше висок, едър и рус, в груби солдатски дрехи, с ботфорти, покрити с кал — така, както ги носят истинските солдати. С. Славчев, БФ, 279.

— От фр. bottes ’ботуши’ + fortes ’здрави, големи’ през рус. ботфортм.

БО`УЛИНГ, мн. няма, м. 1. Вид спортна и развлекателна игра, разновидност на кегелбана, при която целта е с най-малко удари чрез търкаляне на тежка топка по специална дървена пътека да бъдат съборени наредените в края на пътеката дървени фигури (кегли). Състезание по боулинг.

2. Специално съоръжение за автоматично нареждане на кеглите в зала за такава игра.

3. Зала за такава игра. В хотела има боулинг.

— Англ. bowling.

БОХЕ`М м. Човек, обикновено на изкуството, който води весел, безгрижен живот; бохема1. — Аз съм бохем, свободна душа… Не го разбирайте в лошия смисъл на думата. Свикнал съм да не спя по цели нощи — убедено рече младият. Н. Стефанова, ОС, 123. Той [Карел] единствен между другарите беше малко нещо гуляйджия, малко нещо женкар, малко нещо бохем — весел, разсеян и небрежен. П. Вежинов, ДБ, 142. Миларов бе тоже една твърде любопитна личност: даровит поет .. Инак — безобиден бохем: той носеше широки панталони като артистите в Запад. С. Радев, ССБ I, 342.

— Фр. bohème.

БОХЕ`МА1, -та, мн. -и, м. Рядко. Бохем. А бе все ще се мре. Барем си поживях малко. Аз съм човек авантюра, бохема. Дай ми ти на мене широки морета, океани… С. Чернишев, ВМ, 153. Ще живея като всеки безприютен бохема, / който мечтае да напише гениална поема. Ел. Багряна, ЗМ, 75.

— От рус. богема.

БОХЕ`МА2, мн. няма, ж. Събир. Част от интелигенцията (обикн. поети, писатели, артисти, художници, музиканти и др.), която живее весело, безгрижно. Там [Арменското кафене] е свърталището на литературната бохема на едновремешна София. Към тази крайно интересна среда принадлежат: писатели, художници .., музиканти. Ив. Богданов, СП, 31. Той [Рачо Самсарът] беше съвсем негоден за каквато и да било работа. Някакъв откършлек от безгрижната и весела бохема на големите градове, случайно отвеян и попаднал тука [в града]. Й. Йовков, ПК, 31. Минахме през модните заведения на Монпарнас, дето космополитната публика се приобщава с една съмнителна бохема. К. Константинов, ПЗ, 175.

— От фр. bohème.

БОХЕ`МЕЦ1, мн. -мци, м. Остар. Бохем. Такова отвращение е съвсем естествено… у един* свенлив бохемец, чието гордо самолюбие биваше накърнявано от всяко подлагане ръка. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 138.

БОХЕ`МЕЦ2, мн. -мци, м. Остар. Чех. Бохемците са славе`ни, както нас. С. Бобчев, ПОС (превод), 159. Особено унгарците и бохемците не са стоели никога мирни. С. Бобчев, ПОС (превод), 155.

БОХЕМИ`СТ м. Специалист по бохемистика.

БОХЕМИ`СТИКА ж. Съвкупност от дисциплини, които се занимават с изучаването на чешкия език, чешката литература и култура; чешка филология.

БОХЕМИ`СТКА ж. Специалистка по бохемистика.

БОХЕ`МКА1 ж. Жена бохем.

БОХЕ`МКА2 ж. Остар. Чехкиня.

БОХЕ`МСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бохем1. А Росица намери най-сетне време да гуляе до насита със своята бохемска компания. Кр. Кръстев, К, 116. Всичко това бе станало достояние на писателските и бохемски среди. М. Кремен. РЯ, 339. // Който е присъщ на бохем. Макар и четиридесет годишен, Далайлама си избираше всякога млади приятели. Сам с младежки капризи, още запазил някогашни бохемски маниери, той избягваше да се събира с улегнали и тръгнали в пътя си хора. Д. Немиров, Д № 9, 115. Бохемски живот. Бохемски гуляй.

БОХЕ`МСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. 1. Който се отнася до Бохемия (територията, на която се създава чешката държава). Войниците бяха въоръжени само с дъли мечове и мечици ..; носеха яки плетени ризници от бохемски тел, островърхи шлемове също от бохемско желязо, .., обути бяха с високи подковани обуща. Д. Талев, С II, 220. Бохемски планини.

2. Който се отнася до Бохемия (Чехия) в състава на Австрийската империя (от 1526 до 1918). Всичко най-скъпо и най-рядко и най-красиво .. трябвало да краси пространните стаи на харемлъка. Тъкани от Дамаск и Багдад, коприна от Лион, Милано, .., съвърски и бохемски кристални изделия. Хр. Бръзицов, НЦ, 136.

БОХЕ`МСКИ. Нареч. от прил. бохемски1; безгрижно, весело. Твърде малко време беше потребно на Висарион Висарионов, за да разбере каква изгодна сделка .. беше сключил той. Трийсет и толкова хиляди лева за две години .., възможност да преживее студентските си години малко бохемски. Ст. Чилингиров, РК, 191. Младежът заживял безгрижно, бохемски.

БОХЕ`МСТВО, мн. няма, ср. Проява на бохем. Неговото свободомислие, презрението му към еснафския морал, към официализма, дори своеобразното му бохемство, са също така прояви на напредничав дух. Ив. Богданов, СП, 246.

БОХЕ`МСТВАМ и БОХЕ`МСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Водя живот на бохем. — В Италия за четири години не взех нито един изпит. Там можеш да следваш цял живот и само да бохемствуваш. Н. Каралиева, H, 55.

БОХЕ`МСТВУВАМ. Вж. бохемствам.

БОХЕ`МСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бохемствам; бохемствуване. От бохемстване не можа да завърши университета.

БОХЕ`МСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бохемствувам; бохемстване.

БО`ХЛЬО, мн. няма, м. Съзвучен епитет към охльо в детска песничка. Охльо, бохльо, покажи си рогата. Ст. Младенов, БТР I, 198.

БО`ХЛЮВ м. Съзвучен епитет към охлюв в детска песничка. Охлюв-бохлюв.

БОХЧА` ж. 1. Разг. Вързоп с дрехи или с други вещи. Гавриката слагаше всичко в една голяма ленена покривка за маса .., направи бохча, като върза на кръст два по два четирите ъгли на покривката, и я понесе навън. П. Славински, ПЗ, 210. Баща му и майка му вече се суетяха и скатаваха багажа в бохчи и денкове. П. Здравков, НД, 23. Пред една тясна желязна вратичка отвън дълго стоят и дълго чакат под вятъра и дъжда близките на затворниците с кошници и бохчи в ръце. Д. Бозаков, ДС, 11.

2. Разг. Четвъртито парче плат за връзване на дрехи или други вещи във вързоп. Панко се прибра в къщи по тъмно с малък вързоп от тъкана цветна бохча. Д. Ангелов, ЖС, 73. В лесковия храст отсреща се бялна някакъв дебел вързоп. Той приклекна до него. Развърза го с разтреперани пръсти. Върху широката бохча се разстлаха чифт бели гуменки, почти новички. Цв. Ангелов, ЧД, 67. Спас пристигна с голяма тава кавърма

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/901-920&oldid=2621“.