Речник на българския език/Том 1/781-800

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

поведение, възпитание; благовъзпитан, добронравен. Без науката остава человек глупав, а само с возпитанието и наставлението става разумен, благонравен и человечен. К. Кесаров, ЧНУ, 56. Който .. навикнува на добри обичаи и на добри дела, той ся казува цивилизован .. и благонравен. П. Р. Славейков, ПЧ, 26.

2. Който е предназначен да учи, да възпитава на добър, нравствен начин на живот. Благонравни поучения.

БЛАГОНРА`ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Добро, морално поведение, държание; благоприличие, добронравие. От предишното смирение, душевна чистота и благонравие на божи служител у него нищо не беше останало. Й. Йовков, Ж, 1945, 58. Заизважда, едно по едно, сички писма и книжа… Нетърпението ми бе голямо, още повече, че благонравието го изискваше да се не вгледвам в надписите на тия писма и книжа. Ил. Блъсков, ДБ, 28.

БЛАГОНРА`ВНО. Остар. Книж. Нареч. от благонравен. Децата й бяха чисто облечени, мъдро и благонравно възпитани, празна дума не излязваше от устата им. Ступ., 1875, бр. 5, 39.

БЛАГООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Книж. 1. Който е привлекателен, приятен, приличен на вид. Човекът, .., беше висок, благообразен старец с дълга сребърно-бяла брада и кротък поглед. Д. Ангелов, ЖС, 27. По благообразното му лице се разстилаше добродушна усмивка и прошарената му рошава брада му придаваше суровата прилика с някой библейски пророк. Д. Спространов, ОП, 370-371. Сам боляринът се беше пременил и натъкмил, .. Брадата и косата си беше причесал, та изглеждаше по-благообразен и укротен. А. Дончев, СВС, 583.

2. Който е внимателен, приветлив в обноските си, в държанието си с другите. Хранете са въздържано, кротко и смирено, бъдете благообразни в отговорите си, във вървежа си и в самото сядане. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 79.

БЛАГООБРА`ЗИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Добър, приятен външен вид. // Разш. Наличие на положителни качества, добър вид; издържаност. Наший новоблъгарский [език] .. сега е постепенно достигнал до немалко обогащение и благообразие. Ч., 1870, бр. 4, 101.

2. Добро, приветливо държание, добри обноски. В нравите, в благообразието и неблагообразието ся показва благородната и неблагородната душа. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 162.

БЛАГООБРА`ЗНО. Остар. Книж. Нареч. от благообразен (във 2 знач.); внимателно, благовидно. Българете не преставаха да изразяват благообразно на вселенската патриархия своето незадоволение от злоупотребенията и поведението на гръцките архиереи по епархиите. ПСп, 1876, кн. 11-12, 12.

БЛАГООБРА`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Добър, приятен външен вид, изглед; благовидност. Всичките тези гиганти по снага, но пигмеи по ум, безсъзнателно служаха като оръдия на Дика Йовев, който чрез тях се стараеше да даде една видима благообразност на партията. Бълг., 1902, бр. 449, 2.

БЛАГОПОЖЕЛА`ВАМ, -аш, несв/, благопожела`я, -а`еш, мин. св. -а`х, св., прех. Остар. Книж. Пожелавам някому добро. — Здраве и дълъг живот благопожелавам на светлата царица! — каза Раксин със своя старчески гърлест глас. Ив. Вазов, Съч. XIII, 118. благопожелавам се, благопожелая се страд.

БЛАГОПОЖЕЛА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благопожелавам и от благопожелавам се.

БЛАГОПОЖЕЛА`НИЯ мн., ед. (рядко) благопожела`ние, ср. Книж. Пожелания за нещо добро, за щастие, успех. — Добра сполука! — Таз година с булка, до година — с люлка. И веселите благопожелания нямаха край. Ив. Вазов*, Съч. XIV, 52. „На добър час! На добър час!“ — чувах след себе си благопожелания. М. Кремен, Б, 82. — Аз… аз от сърце им пожелавам щастие и моля Всевишния да им го даде. За тяхно здраве! Звън от чукане на чаши и шумни благопожелания. Ст. Дичев, ЗС I, 309.

БЛАГОПОЖЕЛА`Я. Вж. благопожелавам.

БЛАГОПОКО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който се покорява, приема нещо с почит, доброволно, смирено. Всяко дете трябва да е… благопокорно, благочестиво, истинолюбиво. П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 2, 32.

БЛАГОПОКО`РСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Смирено подчинение, покорство, прието с желание, ненасилствено. Не ща мога вече да ви дам позволение да идете само в двора и от тамо в градината…; зачтото не ща мога вече да бъда уверен во вашето благопокорство. С. Радулов, НД (превод), 60-61.

БЛАГОПОЛУ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е свързан с успех, със сполука; успешен, сполучлив. „Аз съм сигурен, че това лудешко мое предприятие ще се увенчае с успех и че скоро вие, жителите на Земята, ще получите първото известие за моето благополучно пристигане там.“ Елин Пелин, ЯБЛ, 42. Откак беше се върнал от Пловдив, Иван беше станал много наперен. Дните, прекарани в участъка, срещите с разни арестанти, благополучното завършване на следствието, всичко това му вдъхна кураж и гордост. Г. Караславов, Тат., 187. И така, този капитанин [Колумб] отплува, .. и после маловременно плувание към западна страна, изгуби всяка надежда за благополучното извършване на това смело предприятие. П. Кисимов, OA I (превод), 11.

2. Остар. За човек — щастлив, преуспял. Аз бях просто щастлив, не само че го виждах, но и че го виждах благополучен в живота. Ив. Вазов, Съч. IX, 17. Живей по-благоразумно на младост, за да бъдеш по-благополучен на старост. П. Р. Славейков, РО (превод), 3. Най-първата грижа на родителите е да отхранят децата си здрави и читави, да ся трудят сякак, за да ги направят честити и благополучни. У, 1870, бр. 1, 5.

БЛАГОПОЛУ`ЧИЕ, мн. няма, ср. 1. Щастлив, спокоен живот без материални затруднения и неприятности, добро материално състояние; благоденствие. Кочо беше във всяко нещо редовен човек. В работата му, в целия му живот имаше един най-важен подтик: благополучието на децата му, на жена му, на дома му. Д. Талев, ПК, 102. Кожата на лицето му издаваше успокоена мъжка сила и здраве на човек, който се храни добре и живее в благополучие. Ем. Станев, ИК III, 92. Трудолюбивий стопанин, .., трябва с трудолюбието си да донесе благополучие в къщата. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 47.

2. Остар. Щастие. Вярвайте, .., че няма благополучие по-голямо от сознанието на направените добри работи. С. Радулов, НД (превод), 5.

БЛАГОПОЛУ`ЧНО нареч. 1. Успешно, без пречки или усложнения. Стъпи на страшния мост и премина благополучно на другата страна. Ив. Вазов, Съч. VI, 65. Изпитът се свърши благополучно преди няколко деня. Елин Пелин, Съч. II, 111. Все пак, макар и по тъмно, стигнах благополучно в селото. Катърът ме заведе право в двора на чичо Дончо. Г. Белев, ПЕМ, 77. — Раната не е опасна .. ще я превържа с благ мехлем и всичко ще се свърши благополучно. К. Петканов, ДЧ, 353.

2. Остар. Щастливо. Той ся ожени за Милка и поживя с нея благополучно за много години. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 155. Те живяха твърде благополучно в този остров. П. Р. Славейков, ИМ, 24. Това семейство живееше благополучно, без грижи, без печал. С. Радулов, ГМП (превод), 214.

БЛАГОПОЛУ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Благополучие.

БЛАГОПОТРЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Полезен. Макар и да е изпълнил [Светослав] спрямо баща си напълно синовните си длъжности, .., обаче не е считал за благопотребно да го украси отново с отнетата му за себе си диадема. Ив. Вазов, Съч. XIV, 205. Тая книга е съставена за различни благопотребни прошения, .., или е събрано онова, що нема там, из различни черковни книги. З. Петров и др., ЧБ (превод), 37.

БЛАГОПОЧИТА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Дълбока, смирена почит, уважение. Ние да се погрижим за разстроената наша църква, да укрепим разклатеното благочестие, да издигнем падналото благопочитание. В. Геновска, СГ, 57.

БЛАГОПРИЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е съобразен с изискванията за добро държание в дадена среда, с изискванията за вежливост, учтивост. Бележките за стихотворението на г-н Данева губят важността си, като са направени по един не толкоз благоприличен начин. Ч,* 1875, бр. 3, 129. Благоприличен тон. Благоприлично поведение. Благоприлично държание.

2. Остар. Който има добър, приличен външен вид, съобразен с изискванията на дадена среда. — Тачев, коя е оная благоприлична госпожа, облечена цяла в черно? Ив. Вазов, Съч. X, 83. Твърде благоприличен, откакто си беше облякъл прана риза и нов елек, Иван чакаше търпеливо. Й. Йовков, ПГ, 55.

БЛАГОПРИЛИ`ЧИЕ, мн. няма, ср. Книж. Начин на държание или на обличане, съобразен с изискванията на добрите нрави в дадена среда. Той подигна края на горнята си устна, уж да се усмихне за благоприличие, ала като фърли в същия миг плах поглед към госпожата, .. веднага сбра устни. Т. Влайков, Съч. II, 168. Разговорът явно преминаваше границите на благоприличието. Професорът искаше да го клъвне и да го унижи пред всички. Ем. Станев, ИК I-II, 273. По-простите затворници висяха над главата ми прави, но не земаха участие, пазяха благоприличие пред по-старите и авторитетните. З. Стоянов, ЗБВ III, 75.

БЛАГОПРИЛИ`ЧНО. Книж. Нареч. от благоприличен. От първата врата, на която позвънихме, излезе стар човек .. — Търсим квартира — казахме ние и сведохме благоприлично очи. П. Незнакомов, ХР, 43-44.

БЛАГОПРИСТО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни, прил. Остар. Книж. Благоприличен. Жената беше дребничка и благопристойна — след всяко отпиване от чашата внимателно изтриваше устните си с везана кърпичка. Ем. Манов, БГ, 89-90. Откъде знаеше старият какви са отношенията му с Антония и подозира ли неговите намерения? Допуща ги и ги одобрява! Значи и той не разчита на успех по благопристоен път. Ем. Станев, ИК III, 17. Учителский събор реши, че трябва да има един общ надзирател за всичките училища по цялата епархия и неговата длъжност да състои в това: .. там, дето намери недостатък в нещо, да дава приличните съвети и наставления с един благопристоен начин. Лет., 1876, 17. Погледна внимателно лицето на пътника. Нямаше вид на комита. Имаше благопристойно лице, прилични дрехи. В. Геновска, СГ, 258.

БЛАГОПРИСТО`ЙНО. Остар. Книж. Нареч. от благопристоен; благоприлично. Боян много се боеше, че тя ще каже някоя неуместна дума или ще се впусне в спомени, но нищо такова не се случи. Пирева през цялото време се държа чинно и благопристойно. Ем. Манов, ДСР, 188.

БЛАГОПРИСТО`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Благоприличие. Една калугерка, с вид съвършено евангелский и с чудна благопристойност, излезе на двора и я попита: — Какво искате? П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 43. Всички, които ся намират в публичното заведение на съдилището, са длъжни строго да пазят правилата на благопристойността, редът и тишината. ВП, 13.

БЛАГОПРИЯ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който съдейства за успеха, за развитието и доброто състояние на нещо; удобен, сгоден. Не след дълго се яви един нов, извънредно благоприятен случай, с нетърпение очакван от Доча, при който можа той още по-високо да се издигне в очите на началника и още по-здраво да затвърди своето положение. Т. Влайков, Съч. III, 121. Там пък, където работата е била по-немарлива и нескопосна ръка е засявала, нивата беше по-слаба, изникнала на гнезда и обхваната от плевел. Все пак дъждът и благоприятното време заличаваха много от тия недостатъци. Й. Йовков, Ж, 1945, 208. А трябваше да се бърза с въоръжението, защото благоприятни моменти, каквито бяха Арменското и Критското въстания и Гръцко-турската война, не можеха да се повтарят вечно. П. К. Яворов, Съч. II,* 203. Когато се прибрах в София, по благоприятно стечение на обстоятелствата станахме съкварталци [с Иван Спасов]. В. Пернишки, РД, 34. Въздухът обаче е твърде здрав и благоприятен за здравето; тук не е рядко да срещнете старци стогодишни. С. Бобчев, ПОС (превод), 174.

2. Който изразява съгласие, одобрение или дава положителна характеристика, оценка за някого или нещо; положителен, одобрителен. Обадиха се още няколко гласове благоприятни за Стефчова. Ив. Вазов, Съч. XXII, 141. Сега ще им покаже той кой е капитан Стотелов .. Володя ще съумее да го [Стотелов] представи в благоприятна светлина пред адмирал-командуващия… Д. Добревски, БКН, 150-151. Благоприятен отзив. Благоприятен отговор.

БЛАГОПРИЯ`ТНО. Нареч. от благоприятен; добре, в положителен смисъл, в полза на някого или на нещо. Телчаров каза, че това дело ще може да бъде решено благоприятно. Т. Влайков, Съч. III, 180. Секретарят изтълкува благоприятно неговото мълчание и продължи настойчиво: — Нещо повече. Вие искате от нас волонтири. Това добре. Но защо само волонтири. Ст. Дичев, ЗС I, 410. Местните инспектори на труда дадоха да се разбере, че въпросът за тонгата ще се реши благоприятно. Д. Димов, Т., 259. Когато ледниковият период завършил, климатът станал по-топъл, .. В растителния и животинския свят станали промени. Всичко това се отразило благоприятно върху живота на хората. Ист. VII кл, 4.

БЛАГОПРИЯ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от благоприятен. — Молят войводата да заповяда. Това първо известие, изненадващо поради своята благоприятност — .. — хвърли четата в луда радост. Л. Стоянов, Б.,* 90.

БЛАГОПРИЯ`ТСТВАМ и БЛАГОПРИЯ`ТСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. и (остар.) прех. Книж. 1. Подпомагам, улеснявам успешното извършване, развитие на нещо; съдействам, помагам. Сърбите се възраждат по-рано от нас, защото условията са благоприятствували за това. Б. Пенев, НБВ, 20. Алеутете убиват морските животни много по-лесно, .., защото им благоприятствува и самата природа. Знан., 1875, бр. 17, 26З. Времято било есе хубаво.. Коломб ся радвал, дето му благоприятствувало времято, но спътниците му нямали неговийт ум и неговото мъжество, затова начнали да роптаят. Лет., 1873, 124. Аз все повече се убеждавах, че самата съдба благоприятствува моето решение и ме тика в пътя на приключенията… Стр. Кринчев, СбЗР, 343.

2. Остар. Оказвам се добър, полезен за някого или за нещо. Но тъй като пасбищата на тие села [балкански] не благоприятствуват на стадата, .. то, от старо време още, тие са си намерили леснината, где именно трябва да отвеждат стадата си. З. Стоянов, ЗБВ I, 21. В онова време атмосферата била такава, каквато не би благоприятствувала за человеците, но тази атмосфера била крайно полезна за дръвесата и растенията. ИЗ 1874-1881, 1882, 210.

БЛАГОПРИЯ`ТСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от благоприятствам; благоприятствуване.

БЛАГОПРИЯ`ТСТВУВАМ. Вж. благоприятствам.

БЛАГОПРИЯ`ТСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от благоприятствувам.

БЛАГОРАЗПОЛА`ГАМ, -аш, несв.; благоразполо`жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Правя някой да бъде добре разположен, добре настроен; предразполагам. Дружество от стари ученици на местното училище .., са си наложили свята длъжност да .. принасят лептата си за умственото развитие на съотечествениците си. Колко приятна трябва да им е тая грижа и с какви сладки ученически възпоминания трябва да ги благоразполага. Ч, 1871, бр. 15, 459.

БЛАГОРАЗПОЛО`ЖА. Вж. благоразпола`гам.

БЛАГОРАЗПОЛО`ЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е добре настроен към някого или нещо, готов да съдейства на някого или нещо; благосклонен. Само Райна, .., се досеща, но мълчи. Яворов долавя това и е доволен; в нейно лице той има един благоразположен съмишленик. М. Кремен, РЯ, 103. Той е бил принуден да си оздрави колкото било възможно приятелството на главатарите на повече или по-малко благоразположените към него племена. ИЗ 1877, 1881, 406.

2. Който изразява добро отношение към някого или нещо или добро разположение, настроение на духа. Гостът възтежко сяда на възглавницата, като хвърля благоразположен поглед към домашните. Т. Влайков, Пр I, 97. — Нали ще отиде [телеграмата] още тая вечер? — запита младежът .. Чиновникът откъсна квитанцията и му я подаде. Сега се виждаше цялото му лице — усмихнато и благоразположено. — Не се безпокойте! .. Аз лично ще я предам!… П. Вежинов, ДБ, 40.

3. Който се намира в добро настроение на духа. Сякога весел и благоразположен, който идеше при него, не можеше да не бъде и той весел. Ил. Блъсков, КУ, 6. Къде полунощ гостите се сбогуваха и си излязоха весели и благоразположени. Ив. Вазов, Съч. XII, 46.

БЛАГОРАЗПОЛОЖЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Проява на добро чувство, на доброжелателно отношение към някого; благосклонност. — Увери Теодора в моето благоразположение, и занапред .., тя може да остане пак в царството ми, като се радва на почет и доволство. Ив. Вазов, Съч. XIII, 116. Михов, облекчен, остави слушалката и излезе на улицата. Благоразположението на генерала, който се оказа така внимателен към него, му върна доброто настроение. X. Русев, ПС, 244. Той се чувствуваше горд, че е спечелил благоразположението на своето началство. Т. Влайков, Съч. III, 114.

2. Остар. Добро, хубаво, разположение, настроение. Бетховен тогава съвсем не е имал „вид, на усамотен и тъжно затворен в себе си човек, ..; напротив, целият му вид дишаше необикновено благоразположение“. В. Йонова и др., Б (превод), 56.

БЛАГОРАЗПОЛО`ЖЕНО нареч. Книж. 1. Благосклонно. Бай Марко я [паницата] поднасяше на децата, като казваше благоразположено: — Пийте бре, маскари! Ив. Базов, Съч. XXII, 9. Защото монасите не мя приеха благоразположено, възседнах мулето и подир един час весело пътувание стигнахме в М. Ивер. Ч,* 1871, бр. 10, 310.

2. Остар. С добро настроение. — Хубаво си се наредил, Младене, — каза той с дружеско задоволство, като седна на посоченото място някак важно и благоразположено. Т. Влайков, Съч. III, 277.

БЛАГОРАЗПОЛО`ЖЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от благоразположен. И после, не помня, не съм видял аз да прояви той към мама не само някакви по-сърдечни чувства, .., но чужди са за него и отношенията на една по-естествена благоразположеност. Т. Влайков, Пр I, 72. Със задоволство и с някаква особена благоразположеност посряща той своите многобройни посетители. Т. Влайков, Съч. III, 171.

БЛАГОРАЗСЪ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Който добре обмисля, разсъждава; разсъдителен, благоразсъдлив.

— Друга форма: благоразсу`ден.

БЛАГОРАЗСЪДЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който умее добре да разсъждава; разсъдлив, благоразсъден.

БЛАГОРА3СЪДЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество или проява на благоразсъдлив.

БЛАГОРАЗСЪ`ДНО. Нареч. от благоразсъден. Остар. Книж. — Нека си мисли всеки така, както намира за благоразсъдно. Сл. Боянов, СК, 200.

БЛАГОРАЗСЪ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество или проява на благоразсъден.

БЛАГОРАЗСЪ`ДЯ. Вж. благоразсъждам.

БЛАГОРАЗСЪ`ЖДАМ, -аш, несв.; благоразсъ`дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Остар. Книж. Размислям и преценявам, решавам за нещо как ще бъде най-добре; преценявам. — Познавам законите и основанието, но още по-добре познавам, че вие се мамите страшно. Бранков не е человекът, когото дирите .. Там началството нека благоразсъди. Ив. Вазов, Съч. VI, 79. Чух веднъж по радиото едно конферансие на полски да разправя за някакъв цирк и спомена „темпераментни кобйети“ [жени] и аз благоразсъдих, че това ще е нумер с езда. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 13.* Останалите [книжки] ще се раздадат на оние села, на които благоразсъди училищното попечителство в Казанлък. Знан., 1875, бр. 12, 192. Заради фамилията на пок. [ойния] уйка ми Никола, разпоряждайте ся както благоразсъждате. разсъждате. АНГ I, 147. благоразсъждам се, благоразсъдя се страд. Срокът за явявание пред съдът, според както ся благоразсъди от председателят, може да ся скрати до седем дни. ВП, 21.

БЛАГОРАЗСЪ`ЖДАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благоразсъждам и от благоразсъждам се.

БЛАГОРАЗТВО`РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. За въздух, климат и под. — който е мек, здравословен, добър; благотворен. Навярно София тогава би имала по-благоразтворен климат, освободена от тая стена, що й препречва лъха на по-топлите южни ветрове. Ив. Вазов, Съч. XVII, 4. Воздухо в монастирското място ( .. ) е благоразтворен и чист, .., защото е заобиколено от всякъде с високите гори. Н. Рилски, ОМР, 3-4.

БЛАГОРАЗУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който проявява благоразумие. Попът вдигна брадвата да откове капака, но мъжката ръка на учителя го спря: — Бъди благоразумен, дядо попе! — Благоразумен ли? Елин Пелин, Съч. I, 77. Турският чауш, възрастен и благоразумен човек, кротко казал на нашите да не се приближават толкова, че има много турски войници, които не разбират значението на червения кръст и ще стрелят върху тях. Й. Йовков, Разк. II, 186. Благоразумний човек никога не ще търси у жената само една хубост. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 6.

2. Който изразява, показва благоразумие. Евреинът, .., беше са разпоредил да намери място на кашкавала. Като знаеше, че от тая негова благоразумна мярка няма да стане твърде добре на агите, той ги посрещна още отдалеч. З. Стоянов, ЗБВ III, 214-215. Стана й мъчно за Бързоходко, струваше й се, че няма да го види вече. Тя си спомни благоразумните му съвети, как беше я молил да потърпи за храна до сутринта, как беше настоявал да не тръгва из гората сама, преди да се е раззорило… Ем. Станев, ПГВ, 59.

БЛАГОРАЗУ`МИЕ, мн. няма, ср. Обмисленост, разсъдливост в действия и постъпки, при което се избягват крайни и опасни стъпки, създаване на конфликти и неприятности; благоразумност. Намекът за миналото му [на кръчмаря] го накара да почервенее от гняв, но благоразумието пред избухливия нрав на Спасуна го посъветва да мълчи. Д. Димов, Т, 267. Па не бе и време още да тръгнем, защото .. в Дядово благоразумието го изискваше да вляза нощно време. З. Стоянов, ЗБВ I, 308. Едно разумно съмнение е понякога благоразумие; едно прекалено съмнение не е никога благоразумие. Др. Цанков, ТМ (превод), 231.

БЛАГОРАЗУ`МНО. Нареч. от благоразумен. — Назад! .. — извика старшията, — Пръскайте се! .. Срещу него се спусна Спасуна, но другарите й успяха благоразумно да я задържат. Д. Димов, Т, 282. Побойниците бяха се изпокрили .. Другите благоразумно си отидоха в квартирите. Ем. Станев, ИК I и II, 111. Постъпвам благоразумно.

БЛАГОРАЗУ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от благоразумен; благоразумие.

БЛАГОРЕЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който умее да говори, да разказва хубаво и увлекателно; сладкодумен, красноречив. Той [Фотинов] не забравя да напомни при всеки удобен случай, че желанието му не е да бъде преди всичко благоречив и красноречив, а да принесе нещо за просвещението на народа си. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 687. А пък Атрид беше в ярост [от думите на Ахил]. Но стана в народа там Нестор, / той, сладко думецът .., благоречив, ясногласен. А. Разцветников, Избр. пр. III (превод), 14.

БЛАГОРЕЧИ`ВО. Остар. Книж. Нареч. от благоречив; сладкодумно, красноречиво.

БЛАГОРЕЧИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на благоречив; красноречивост.

БЛАГОРЕ`ЧИЕ ср. Остар. Книж. Красноречие.

БЛАГОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който притежава високи нравствени качества, добродетели и се ръководи в действията си от високонравствени принципи, като човеколюбие, липса на егоизъм, склонност към себеотдаване и под. Ако е благороден и родолюбив старец, както го представяш, той ще ти прости. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 54. Един благороден чужденец, .., научил случайно за съдбата на безпомощника поет и неговата изоставеност от всички, прибира го и се е грижил за него до последния му час. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 129. И този благороден човек напълно оправда надеждите, радостите, доверието на своите съграждане. Ил. Блъсков, КУ, 17.

2. Който е свойствен, присъщ на човек с такива качества. Господа, Бръчков е пристигнал снощи от Турцията, защото неговото благородно сърце не може да търпи повече тиранията на нашите петвековни неприятели. Ив. Вазов, Съч. VI, 18. Сега те познавам и оценявам аз най-добре. Ти имаш благородна душа. В. Друмев, И, 35. Любомир разправи за характера на Евгений — прекрасен и благороден! П. Спасов, ХлХ, 338.

3. Който е свързан с високонравствени подбуди, в който има или се влага възвишен стремеж за извършване или постигане, осъществяване на нещо полезно, добро. Старата, .. смяташе, че учителската професия е най-благородната професия — за нея учителството стоеше над всички други служби и чинове. Г. Караславов, ОХ IV, 262-263. Руските войници отивали да се бият с голямо въодушевление, защото съзнавали, че вършат едно благородно дело — освобождението на братския български народ. Ист. VII кл, 84. Внезапно чу консула да казва: — Борбата за свобода е благородно нещо! Ала е нужно търпение. Ст. Дичев, ЗС I, 327. — И вие сте един от тия борци? — попита момата. — Лаская се да мисля. — О, колко е хубав животът, когато има такава благородна цел! Ив. Вазов, Съч. XII, 195. Благородни чувства. Благородни пориви. Благородни мисли. // В съчет. с някои отвл. същ. за чувства, прояви — който се определя от високонравствени принципи и виждания, обикн. при сблъсък с низки, безнравствени или недостойни явления. Той видя, че тука се разиграва потресна драма на силни душевни борби; благородно възмущение от една страна, възвишена самоотверженост, от друга. Ив. Вазов, Съч. X, 31. От Карлово за Пловдив той [Левски] спокойно язди редом с потерята на Хаджи Исмаил.. И ведно със смелостта, в сърцето му цъфти благородно презрение и спокойствие. Хр. Смирненски, Съч. III, 180. Тъмници, заточение, биене и всякакви мъки бяха турени в действие против гражданите, които имаха благородна дързост да се изказват явно против унията. М. Дринов, ПСП, 1873, кн. 7-8, 39. Благородна завист.

4. Който отразява душевна красота, изисканост и възвишеност. От дясната му страна вървеше една нисичка напета девойка, дълголика, със сключени вежди и отлична от другите търновки по благородните си черти. Ив. Вазов, Съч. XIV, 5. Той [Ботев] беше висок, .., челото му широко, благородно. Ив. Вазов, Съч. VII, 166. На едно кресло е седнала Будевска. Всички, които не я познават от нейната младост, ненаситно гледат благородната осанка, белите коси, пречистената красота на одухотвореното й лице. Ст. Грудев, ББ, 70. Той прибави „ефенди“ — господине, защото чувствуваше някакво неволно уважение към тоя странен човек [Бачо Киро], който имаше благороден вид. Зл. Чолакова, БК, 90. Благородно лице. Благороден профил.

5. Разг. За цвят, тон и под. — който се отличава с изящество и мекота. Благороден цвят. Благородни тонове. Благороден десен.

6. Който има аристократически произход. По една сиромашка улица, .., ние възлязохме към джамията „Кахрие“, построена от благородната българска княгиня Мария Дука, дъщеря на Иван Владиславовия син Траян. А. Каралийчев, С, 35. Тя се бе учила да свири с най-голямо усърдие, особено след като каза еднаж старата дойка, че всяка благородна дама трябва да умее да свири на арфа. Д. Талев, С, 265. Аз съм от благороден, бохемски род, и след ранната смърт на баща ми, аз станах господар на един голям имот. Н. Бончев, Р (превод), 73.

7. Като същ. благоро`ден, мн. -дни, м. Остар. Благородник. Той повика благородните около себе си във Виена, даде им големи служби, нишани и подароци. Г. Драганов, Лет., 1873, 141. Бащата на госпожа де Севинье, благороден от голяма фамилия в Шароле, .., беше син на Кристофа де Рабютен, барон Шанталский. В. Горанов, ЖГС (превод), 26.

◇ Благороден елен. Вид елен със стройно тяло, тънки дълги крака и грациозни движения, който може да тича с голяма бързина. Cervus elaphus.

Благороден корал. Червен корал, който се среща в Средиземно море и други топли морета и се използва за украса, за направа на накити и под. Corallium rubrum.

Благородни газове. Хим. Химически елементи от нулевата група на периодичната система (хелий, неон, аргон, криптон, ксенон и радон), които при обикновени условия са газове и имат висока химическа инертност; инертни газове, редки газове.

Благородни метали. Хим. Метали (като злато, сребно, платина, паладий, иридий и др.), които не се съединяват направо с кислорода и са устойчиви на повечето киселини.

Благородно гниене. Спец. Зреене на хранителни продукти (сирене, кашкавал, херинги, маслини и под.), за да добият вкусови качества.

БЛАГОРО`ДИЕ, (рядко) мн. -ия и (диал.) -та, ср. 1. В съчет. с притеж. местоим.: ваше обикн. при обръщение негово, нейно, тяхно — титла на определена категория военни лица или чиновници, употребявана у нас през XIX в. и началото на XX в. Пратих на негово благородие, господина, .., 200 отомански лири за пет момчета българчета да следуват учението си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 59. Наляво зееше преизподнята на мъката, в която рогатите и опашатите царьове на темнината учеха ум и разум различни величества, светейшества, благородиета и преподобиета. Хр. Ботев, Съч. 1929, 81. Аз ида с особено послание от царя, за да ся науча каква услуга може той да ви направи, .. „Благодаря на Ваше благородие“, отговорил Г. Марвел. ИЗ 1874-1881, 1882, 195.

2. Остар. Само ед. Благородство. Димокрита попитаха: на що стои благородието; а той отвеща: добитъшкото на телесната сила, а человеческото на добрите нрави. П. Берон, БРП, 50,* 102. Истинското благородие състои ся в добродетелта, и не в множеството на прародителите (прадедите). А. Гранитски, Пр (превод), 12.

БЛАГОРО`ДНИК, мн. -ци, м. Лице от аристократически или дворянски произход. В нощните клубове прахоса с щедростта на всеки идалго малкото наследство, което получи от баща си, почтения, но не много богат благородник дон Порфирио Родригес де Ередиа от къщата на маркизите Роканегра. Д. Димов, ОД, 11. Изглеждаше ми чудно и невъзможно, че някога съм бил френски благородник с гръмка титла. А. Дончев, BP, 38. Най-първо с парахода от Виена пристигна някакъв княз. — Да — казваше хер Шенкел на жена си, — .., истински благородник! Ст. Дичев, ЗС I, 149. Посрещнал ги достолепен, красиво побелял възрастен мъж, видът му бил на благородник, на изтънчен мислител. Г. Данаилов, ДС, 200.

БЛАГОРО`ДНИЦА ж. Жена от аристократически или дворянски произход.

БЛАГОРО`ДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до благородник. Когато Рубенс отива там .., той има вече благородническа титла и е секретар на Тайния съвет на испанска Нидерландия (т. е. на Фландрия). Хр. Ковачевски, СК, 25. Благородническо съсловие.

БЛАГОРО`ДНИШКИ*, -а, -о, мн. -и, прил. Благороднически. Негласно се подразбираше, че благороднишките жени не се занимават само с везба върху кадифе. В. Мутафчиева, СД, 281.

БЛАГОРО`ДНО. Нареч. от благороден. Виждаш ли как благородно е постъпил учителят ти — подарил ти е марките, когато на него най-много му трябват, само за да те зарадва. А той можеше да ги продаде и с парите да поправи къщичката си… П. Славински, МСК, 35. Всички се стараехме, надпреваряхме се благородно, усърдно, дружески. Цв. Ангелов, ЧД, 231. Някои по навик поздравяваха още отдалече благородно облечения конник, който летеше из Плиска като същински вятър. Й. Вълчев, СКН, 79. Тя [къпещата се] е изписана преливно и замъглено по реноаровски, но аз я виждам още по-замъглена, само като смътно розово петно върху благородно сивия фон на тапетите. Б. Райнов, ГН, 167. След малко пристигна друг лекар, висок, красив, благородно побелял. Г. Данаилов, ДС, 225.

БЛАГОРО`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Благородство (в 1 знач.). Тя прие Хубавенка с почтителна благородност. И. Адженов, ВК (превод), 61.

БЛАГОРО`ДСТВО, мн. няма, ср. 1. Качество или проява на благороден (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Христо бе запазил с тая черта в характера си, .., душевната чистота и благородство на добре възпитан младеж. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 32. С всяка своя постъпка и дума, със сериозността, принципността и благородството си той отдавна бе станал пример за целия ни род. Л. Станев, ПХ, 16. Но туй, което всички виждаха у Цветана, беше тая непринудена грация, това тънко благородство и достойнство, което идеше от цялото й същество. Й. Йовков, ПК, 37. Благородството на душата му беше ся прочуло по цяло Българско. Ел. Мутева, БРЦ (превод), 121.

2. Събир. Остар. Съсловието на благородниците. Църквата е всякога пълна. Които искат да бъдат по-близо до оратора, трябва да идат поне един час по-рано. Всичките класи на обществото са представени, първо място държи благородството. Хубавите римски патрицийки са между най-ревностните слушателки на Падре Агостино. К. Величков, ПС Съч. III, 225. Представителите на духовенството и на благородството принудени бидоха да стъпят в тоя народний събор. ВИ, 176.

3. Остар. Положение, статут, титла на благородник. Наскоро след идванието си Мария, за да спечели благоволението на тогоз силен болярин, беше надумала Петра да му даде титла на благородство и да го нарече комит. П. Р. Славейков, ПИ, 80. На другий ден Дон Хенри му подари лист за благородство и диплома за корабленачалник. Й. Груев, (превод) Бкн, 1859, кн. 1, 95.

БЛАГОРОДЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Остар. Правя нещо да стане по-възвишено, по-съвършено; облагородявам. Ми можем въздига` достойнството на труда и да го благородим с благородни мисли, които еднакво привличат и от горня и от долня ръка хора. Й. Груев, СП (превод), 256.

БЛАГОСКЛО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е с добро отношение, добре настроен към някого или към нещо; благоразположен. Главатарите на нашата босонога команда, .., винаги благосклонни към мене, тоя ден се оказаха особено немилостиви. Ст. Чилингиров, СБД, 59. Пазителят на музея съобщи на гостите, че турските султани са били много благосклонни към манастира, те са му подарили един везан ковьор. А. Каралийчев, С, 277.Към хубави прищевки / сам Зевс е благосклонен. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 35. Великият везирин е твърде благосклонен към дяда Антима. С, 1872, бр. 42, 336. // Който изразява добро разположение, добро отношение, симпатия към някого. Със всеки един благосклонен поглед, с всяка една сладка дума той ми поробваше сърцето. В. Друмев, И, 7. Тя се обръща бавно и аз виждам лицето й продълговато, сухо и матово, с мека, благосклонна усмивка. Л. Стоянов, X, 41.

2. Който изразява одобрение; одобрителен. Преди шест години печатах на английски, .., антология от български народни песни — .. — за която в Англия има безброй твърде благосклонни отзиви. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 5. Към тия похвални отзиви на Фотиновите по-видни съотечественици трябва да прибавим тук благосклонната оценка на един от най-личните слависти, Срезневский, който получавал Любословието и бил много доволен от него. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 736-737.

БЛАГОСКЛО`ННО. Нареч. от благосклонен; с доброжелателство, с благоразположение, със симпатия, одобрително. Тончо, за когото коприщенските свахи говореха така благосклонно, .., бил селски терзия. Л. Каравелов, Съч. II, 84. — Учен, пък никак не е горделив — забеляза благосклонно Кръстевица. — Държи се, като че ли си е наш, селянин. Г. Караславов, ОХ I, 93. — Искате ли да го видите? Германецът кимна благосклонно с глава и тръгна след Костов, който го заведе в стаята на Аликс. Д. Димов, Т, 514. Този бог [Еол] благосклонно приел Одисея и му подарил мех, в който били затворени ветровете. Н. Михайловски и др. ОИ (превод), 98.

БЛАГОСКЛО`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Доброжелателно отношение, чувство на добро разположение към някого; благоразположение. Чардашевски й подава приветливо ръка и я кани да седне. Той я слуша с благосклонност и внимание. Ив. Вазов, Съч. IX, 156. В единадесет той имаше среща с братовчедката на жена си,…, която той отдавна ухажваше и която чак напоследък му бе отвърнала с благосклонност. Ст. Дичев, ЗС II, 312.

БЛАГОСЛА`ВЯМ, -яш, несв.; благословя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Изказвам добри пожелания за щастие и благополучие, успех. — Господ да го поживи това Мангалче! — благославяше старата. — Пак човек излезе… А то инак една думица само да беше продумал и щяхте да си идете за правата правдина.. Г. Караславов, Тат., 185. На тръгвание сичките турци затворници станаха на крака да са простят с мене, като ма благославяха да ми помогне Бог да се отърва по-скоро. З. Стоянов, ЗБВ III, 157. По-старите роднини го благославяха с думите: — Да си жив и здрав! Б. Несторов, АР, 17. — Мамо, дай да ти целуна ръка за сбогом. Благослови ме! К. Петканов, ЗлЗ, 20.

2. Рел. Обикн. за духовно лице — произнасям молитвени слова за благополучие, успех, които придружавам с кръстен знак. Монахът вдигна отново десницата си, благослови града. Ст. Загорчинов, ДП, 239. Окървавен поведоха Георги Кратовчето към площада* пред древната черква „Света София“. Когато минаваха край черковната врата, отвътре изскочи отец Пейо с кръст в ръце и благослови мъченика. А. Каралийчев, ПГ, 113. — Дядо, ти си най-старият овчар между нас. Кажи молитвата и благослови стрижбата! К. Петканов, ЗлЗ, 237.

3. Само несв. Разг. Изказвам гореща благодарност, изразявам голяма признателност, славя някого за направено добро, оказана помощ и др. Няма човек, който ги познава, да не ги хвали и благославя, и всякой говори за тях само добро. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 521. Племенника си той записа в някакво търговско училище и го настани на пансион, .., момчето много плака .. Чичо му го докосна едва-едва с пръсти, уж да го погали ..: — Един ден ти ще ме благославяш, че те доведох тука. Д. Талев, ПК, 303. // Изпитвам голямо задоволство, много доволен съм от някакви обстоятелства, които се оказват благоприятни за мене. Той изпълзя, като благославяше в себе си тъмнината. А. Гуляшки, СВ, 333. — Започвам да благославям този дъжд. Ако не валеше, нямаше да тръгна с този чадър и нямаше да вървим сега заедно. Б. Йосифова, БЧМ, 50.

4. Разг. Ирон. Ругая някого, псувам някого. Аз, Стайно, ни дякон, ни поп съм псувал досега, но днес, боже прости ми, благослових един владика. В. Геновска, СГ, 52. — Да ти побелеят очите като варена риба! — благословя бай Коста и придружава благословията си с една псувня. Хр. Смирненски, Съч. III, 76. благославям се, благословя се страд.

БЛАГОСЛА`ВЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от благославям и от благославям се.

БЛАГОСЛАВЯ`Ч м. Диал. Лице, което благославя; благословник. Подир това благославячът взема паницата с житото и с думите: „Айде пченица да узнемо Колко зърна, толку стога (купни), с кутли берекет Господ да даде!“ Ив. Хаджийски, БДНН I, 40.

БЛАГОСЛО`В м. Поет. Благословия (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Пазех аз там по цели дни маяка, гледах по часове морето — .. — Гледам и искам да забравя, а в ума ми все тая мисъл: тръгнах без майчина милувка, без бащин благослов. Ив. Кирилов, Ж, 53. И когато стигнат до онова място от благослова: Сурва, сурва година, / пълна кесия на шия!… — стопаните ще отпуснат в широка усмивка лица. С. Северняк, ОНК, 153. И тиха душата се свежда, / и шепне смирен благослов. Н. Лилиев, Ст, 52. Думата ми е за Радомир .. — За него съм ви свикал. Няма го баща му да се радва на тоя ден… С Божията милост и наша, мой и на царицата благослов е решил да се задоми. М. Смилова, ДСВ, 71.

БЛАГОСЛОВЕ`Н, -а, -о мн. -и, прил. 1. Който е осветен чрез молитви; светен. Бездетни и челядници идат да се кланят с молитва на Светия гроб и да умият лицата си с благословена вода. Елин Пелин, Съч. IV, 83. Благословено вино, проклето пиянство. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 43.

2. Прен. Който носи изобилие от всякакви блага. Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие. Л. Каравелов, Съч. II, 28. — Както щете, господа, но нашата България е благословена страна. Пийте и вижте, какъв еликсир се ражда. Елин Пелин, Съч. IV, 128. Зелена многозавойна долина, прорязвана от Мътница и Бистрица, .., весел, благословен, плодовият кът, богат с топли минерални извори. Ив. Вазов, Съч. XVII, 66.

3. Прен. Който е достоен за благодарност и възхвала. Благословено нящо е труда на земледелеца! Т. Влайков, Съч. III, 325. Манастирът е високо в планината, граден и изписан от благословена човешка ръка, която е искала да въплъти в дърво, камък и багра нашата вяра. Д. Талев, ЖС, 176. Благословена и свещена е войната, / единствено кога окови тя троши! К. Христов, ЧБ, 119.

БЛАГОСЛОВЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Благословия (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Някои вече отдалеч получавали, обливайки се със сълзи, неговите последни благословения. Ив. Вазов, РИ, 52. „Иди прочее…“ Аз ти позволявам да идеш дето щеш и моето благословение нека бъде с тебе. В. Друмев, НФ, 19. Екзархът ще да служи на 11 майя и без благословението на патриархът. С, 1872, бр. 46, 366. Старият резбар попипа с дългите си сухи пръсти пъпките на дървените цветя и житните класове и като се отдръпна, тихо каза: — Това не е занаят… Това е Божие благословение… П. Константинов, ПИГ, 189-190.

БЛАГОСЛОВИ`Я ж. 1. Пожелание, обикн. обредно, за щастие, благополучие, за успех. Златан приближи снаха си Тодора, подаде й жълтица и изрече благословия: — Плодете се като зърното! К. Петканов, БД, 74. Игнажден ( .. ) и Суроваки бяха двата празника на благословиите, в които и до днес децата ( .. ) ходят, за да изсипят с думи и песни всичките благословии и благопожелания, които могат да бъдат казани. Ив. Хаджийски, БДНН I, 51. Евгени .. хвърли в скутите й няколко лева. Циганката му избърбори ред благословии за дълъг живот, работна булка и много деца. Д. Ангелов, ЖС, 20. Селото ги [ловците] изпратило с благословии като на война. Бл. Димитрова, ОтО, 16.

2. Рел. Молитвени слова за благополучие и успех, придружени с кръстен знак. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой, как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. М. Георгиев, Избр. разк., 87. Той се вгледа в това множество, което го очакваше, и вдигна за благословия пръсти. Някои се кръстеха. Зл. Чолакова, БК, 122.

3. Пълно съгласие и разрешение за нещо, придружени обикн. с пожелание за благополучие, дадени от близък или почитан човек някому при важен случай в живота му. — Яна искам и ще я взема! Дядо Костадин го пресече: — Когато един син избира жена, първо пита баща си и майка си. Без тяхната благословия нищо не става. К. Петканов, СВ, 148. Но радостта ми ще бъде пълна, ако се омъжа за тебе с благословията на тия, което са ме родили. Д. Талев, И, 305. Направиха икрама на майстор Дима, според както му е реда, и той даде благословия и упътване на Колча, да може оттук нататък самичек да си работи занаята. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 173. Бащина благословия сина крепи. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 37. Бащина благословия къща зиде. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 37.

4. Разг. Ирон. Груба, обидна дума; ругатня, псувня. Той бягаше след него, като отправяше по адрес на най-близките му роднини разни закани и благословии. Т. Данаилов, СбСт, 1957, 225. Вахмистерът скочи ожилен, хвърли свиреп поглед върху бай Христа и процеди една дълбока руска благословия. Ст. Чилингиров, ХНН, 27.

5. Остар. Благодат, щастие. Народът почна да гледа на труда не като на мъка, а като на благословия. Елин Пелин, Съч. IV, 97-98. Колкото повече наука и познания ся распрострат .., толкова повече ще ни подобрее .., защото тогава и трудът ни ще спори и от работата ни ще има благословия. Й. Груев, Лет., 1873, 224.

БЛАГОСЛО`ВКА ж. Диал. Благословия (в 1 знач.). Този богат господар, .., като желаеше да нарекат и благословят рожбата му с най-добрите наричвания и благословки и да налучат каква ще бъде, кога порасте, проводи слугите си да свикат отвред колкото вещи врачове и врачки имаше. Ил. Блъсков, РК, 3-4.

БЛАГОСЛО`ВНИК, мн. -ци, м. Диал. Коледар, който изказва благословии; благославяч. Между коледниците има избрани: стананик, благословник, котка и магаре. СбНУ VIII, 8.

БЛАГОСЛО`ВНО нареч. Остар. Книж. Разумно, уместно. Пращам Ви няколко стихотворения за „Библиотека св. Климент“ и за „Пер. списание“ (ако намерите Вие за благословно да му дадете някое от тях). Ив. Вазов, НПис., 94. Вместо да захванем българската история от 485 лято, .., разсъдихме за благословно да я захванем стотина години йоще по-напред. Г. Кръстевич, ИБ, XVIII.

БЛАГОСЛОВНЯ` ж. Диал. Благословия.

— От Н. Геров, Речник на българский язик, 1895.

БЛАГОСЛОВЯ`. Вж. благославям и благословявам.

БЛАГОСЛОВЯ`ВАМ, -аш, несв. (остар.); благословя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Благославям; благословям. Е, кръстника са вече надигва; той става и сяда сред двора — времето е среднощ — насреща му са изправят срамежливо младоженците и той ги праща — прощава и благословява с чудни и дивни наричания. Ил. Блъсков, ПБ, 54. благословявам се, благословя се страд.

БЛАГОСЛОВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от благословявам и от благословявам се; благославяне, благословяне. У богомилите било е нещо и като тайнство причащения. Това е било само благословяване и преломяване на хлябът. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 103.

БЛАГОСЛО`ВЯМ, -яш, несв., прех. Остар. Книж. Благославям; благословявам. Коладниците влизат вкъщи и Стананика захваща: Славете Бога дружина и благословяйте: Жива и здрава година, таз година и догодина, и до амина. Ил. Блъсков, С, 11. А отец Павел със светлийт кръст благословял българската войска. Ст. Ботьов, К (превод), 212. благословям се страд.

БЛАГОСЛО`ВЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благословям и от благословям се; благославяне, благословяване.

БЛА`ГОСТ1, -тта`, (остар.) мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество или проява на благ, кротък човек; доброта, кротост. Изобщо по наследство Алеко притежаваше най-вече черти от характера на бащата, макар че и майчината благост и нега да бяха му тъй също дълбоко присадени. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 116. Той [Гоце Делчев] расте под своеобразната строгост на баща си и под прекалената благост на майка си. П. К. Яворов, Съч. II, 170. Велик по силата на меча си, Асен е още по-велик по благост на сърцето. Ив. Вазов, Съч. XX, 10. Момчил се сепва. Гласът на баща му. Светещ от благост глас. Още озарява слуха му. Нито струнка на укор в него. Бл. Димитрова, Лав., 213.

2. Само ед. Рядко. Приятно чувство, наслада. — Виж, тачат го! — радваше се старецът и сърцето му се изпълваше с благост. Г. Караславов, СИ, 260. А животът на човека трябва да се живее чисто, защото той е най-голямата благост, дадена на земята. П. Константинов, ПИГ, 26. Къде се скиташ там из небесата — / попитала ехидната орела… ( .. ) В безвестните онез пространства, птицо смела, / каква намерваш тайна благост? Ст. Михайловски, Съч. I, 302.

3. Обикн. мн. Остар. Добри дела, добрини. Благостите ти, приятелский ти начин и разпалената ти ревност, .., ще спечелят любовта на ония, что засега с равнодушие тя гледат. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 119. И с отворена ръка ни насища с синките свои благости. Ил. Блъсков, ДБ, 39.

БЛА`ГОСТ2 ж. Диал. Качество на вкусен или сладък; сладост. — Там във всяка гостилница, момчета, тази чорба я правят така, че пръстите си да изядеш от благост, докато я сърбаш. Г. Русафов, ИТБД, 124. Извор щастие познава — / жадник стан кога превие / и от него се напие, / и му благостта познава. П. П. Славейков, ОБ, 90.

БЛА`ГОСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Рядко. Който изразява доброта; благ, мил, добродушен. Лицето на отца Григория си остана все такова спокойно и малко загрижено, а благостната усмивка не се махваше от устните му. Ст. Загорчинов, ДП, 220-221.

БЛА`ГОСТНО. Рядко. Нареч. от благостен; добродушно, добросърдечно. — Отче свети, .. Позволи ми да те запитам. — Питай, питай, чедо, — отвърна отец Григорий и за първи път се усмихна кротко и благостно. Ст. Загорчинов, ДП,* 219.

БЛАГОСЪ`ВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Остар. Книж. Добросъвестен, старателен.

БЛАГОСЪ`ВЕСТНО. Рядко. Остар. Книж. Нареч. от благосъвестен; добросъвестно, старателно. Смеяха се и подиграните и с необикновено самоотвержение гълтаха ведно с кафето си и горчивият пелин на сарказмите, с които домакинът черпеше благосъвестно своите гости. Ив. Вазов, Съч. VI, 161.

БЛАГОСЪРДЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Добросърдечен.

БЛАГОСЪРДЕ`ЧИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Добросърдечие, добросърдечност.

БЛАГОСЪРДЕ`ЧНО. Остар. Книж. Нареч. от благосърдечен; добросърдечно.

БЛАГОСЪРДЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благосърдечен; добросърдечност.

БЛАГОСЪСТОЯ`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Добро материално състояние, положение; богатство. През кълбестия дим той гледаше отслабналото лице на Раковски, извехтялото му палто с протрито кадифе на яката, всичките ония белези на преминалото, мимолетно или пропиляно благосъстояние. Ст. Дичев, ЗС I, 400. Китката й [на Кристало] беше украсена с гривна от масивно злато — белег на благосъстояние и достойнство. Д. Димов, Т, 488. Погрижете се да подигнете благосъстоянието на нашия толкова обеднял град. Т. Влайков, Съч. III, 33. Земеделието било главен поминък на жителите у старий Египет и извор на тяхното благосъстояние. ВИ, 3.

БЛАГОСЪСТОЯ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който има добро материално положение; богат. Българите са твърде благосъстоятелни, и турците, .., поминуват с работа край тях. П. К. Яворов, Съч. II, 172.

БЛАГОСЪСТОЯ`ТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от благосъстоятелен.

БЛАГОСЪСТОЯ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Благосъстояние.

БЛАГОТА` ж. Диал. 1. Само ед. Благост, доброта. Всичко сега при багрите на ярката утринна светлина изглеждаше хубаво, ново. И Петър го гледаше с ненаситно око; .. в сърцето му се будеше отдавна несещан трепет и някаква благота го погали и се разля по цялата му снага… Ц. Церковски, Съч. III, 102-103.

2. Добро дело, добрина, благо (Н. Геров, РБЯ).

БЛАГОТВО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който има добро действие, оказва добро въздействие; благодатен. Аз исках нарочно да ида на лов пак къде Горни Богров, за да навестя стареца и да се уверя лично, че блудният му син се е завърнал към дълга си и към честния и благотворен труд на селянина. Ив. Вазов, Съч. XI, 25. — Пий, Кремено, малко е горчивка тая вода, но тя е благотворна. Ив. Вазов, Съч. XXI, 68. От земята тук, ний усещаме благотворната му [на слънцето] светлина. С. Бобчев, ПОС (превод), 3. // Който донася голяма полза, много добри резултати; ползотворен, плодотворен, благоприятен. Разтворили се широко вратите на България за християнската култура .. Това влияние било благотворно за България, защото византийската империя била наследник на богата антична култура. Ист. VII кл, 20. И своите нови идеи за образование и възпитание аз прилагам безпрепятствено и нашироко. И те дават благотворни резултати, които се признават и одобряват от всички. Т. Влайков, Съч. III, 51.

2. Остар. Благотворителен. В града се виждат много библиотеки, благотворни заведения. С. Бобчев, ПОС (превод), 94.

БЛАГОТВОРЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Благодеяние (в 1 знач.). За да бъдат неговите благотворения совършено пълни, тойзи великодушний гражданин лишал себе в най-нужни потребности: хранил ся почти с едни овощия. С. Радулов, ГМП (превод), XXIX. Тялото ся сохранява с храна, а душата с благотворения. А. Гранитски, ПР (превод), 17.

БЛАГОТВОРИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който се занимава с благотворителност. Как се не намери един богат човек, истински благотворител, който да направи едно .. дарение! Ас. Златаров, ПН, 1934, кн. 1, 2.

2. Човек, който е извършил някакво добро дело или който върши благодеяния; благодетел. Блазе на такива деятели, които съдействуват за пробужданието на народните нравствени сили .. Тези деятели стават едни от най-големите благотворители не само на отделни народи, но и на цялото човечество. ПСп, 1876, кн. 11-12, 3-4. Като изобретател на барута той не може да се мери с благотворителите на чловечеството. Лет., 1872, 253.

БЛАГОТВОРИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с благотворителност. По Коледа дадохме едно любителско представление в училището с благотворителна цел. Ив. Вазов, Съч. XXI, 102. Един ден при него дойде госпожица Симова — .. — и го помоли да вземе с нея участие в благотворителната вечеринка на женското дружество. Д. Немиров, Д № 9, 63. Благотворително дружество. Благотворителен концерт.

2. Който върши добри дела, прави благодеяния; благодеятелен. От един такъв естествен чучур ся възползувал някой си благотворителен чиляк и направил чушма с една каменна чучурка, която течеше в каменно корито. Ц. Гинчев, ДТ, 18. Тя бе кротка, благотворителна, .., милостиво приглядвала сиромаси и злочастни. С. Радулов, ГМП (превод), 30.

БЛАГОТВОРИ`ТЕЛКА ж. 1. Жена, която се занимава с благотворителност.

2. Жена, която е извършила някакво добро дело или върши благодеяния; благодетелка.

БЛАГОТВОРИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Социална дейност, свързана с предоставяне на материална и парична помощ на нуждаещи се хора, извършване на дарителство и др. добри дела. Евлоги и Христо [Георгиеви], са известни по-късно с голямата си благотворителност и със значителната си политическа активност. Н. Ферманджиев, РХ, 180-181. Солоновът баща осиромашал от своето человеколюбие и благотворителност. Н. Михайловски и др., ОС (превод), 156. Да покажем на последний пример от неистощима й благотворителност: цели пят годин наряд тя даваше всяка неделя по четири оки хляб бедному вдовцу Тасену, кому били на ръце пят дячица. С. Радулов, ГМП (превод), 24.

БЛАГОТВОРИ`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Дейност на благотворител.

БЛАГОТВО`РНО. Нареч. от благотворен (в 1 знач.); благоприятно, ползотворно, плодотворно. Просторът, чистият въздух и слънцето действували особено благотворно на децата. Ст. Грудев, ББ, 13. Това бе, .., една голяма радост за майка ми и за всички домашни, и тя подейстува благотворно и над мене. К. Величков, ПССъч. I, 26. Съкрушаващите удари, които със своите книги Гогол нанася на феодално-крепостническата държава, действуват най-благотворно и върху политическото възпитание на българския народ. Н. Лилиев, Съч. III, 184-185. Присъствието на варът в гъстата или в набиената почва действува благотворно, а в роховитата вредително. Знан., 1875, бр. 14, 218.

БЛАГОТВО`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. 1.Благотворно, благоприятно въздействие. Йов живял в Аравия..: цял изток го почитал зарад неговата благотворност, зарад неговата правдина. Т. Икономов, ЧПГ, 52.

2. Остар. Добри дела, постижения; благодетелност, добротворство. Многовековният опит и светлината на науката ни е научила да ценим всичката благотворност за человеческият напредък и благосъстояние от истинската свобода на съвестта, да отделяме религията от знанието. ПСп, 1876, кн. 11 и 12, 51.

БЛАГОТНИ`К, мн. -ци, след, числ. -ка, м. Диал. Неголяма кожена торба за носене на път сирене и друго блажно ядене.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЛАГОУГО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Богоугоден, угоден. — Защо Кайн уби по-младаго своего брата? — От завист, защото не можеше да терпи да са по-благоугодни Богу Авеловите жертви от неговите. А. Никопит, УД (превод), 32. Преди две-три недели ся помина в Москва Хаджиоглу .. и остави за училището в Русчук 20 000 сребр. рубли. На това благоугодно дело го нагоди г. Денкоглу. АНГ I, 202.

БЛАГОУГО`ДНО нареч. Остар. Книж. Богоугодно. Поздравлявам Ви със светлото Христово Възкресение и Ви желая да го посрещнете и празнувате още много пъти весело и благоугодно. АНГ I, 338.

БЛАГОУСМОТРЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Обикн. в съчет.: На благоусмотрение <то> на някого. Остар. Книж. На разпореждането, решението на някого. Другите два кандидата, разумява се, остаят пак на благоусмотрението на карнобатското бюро, но аз дадох мнение второто лице да бъде Г. Коларов. Ив. Вазов, НПис., 185. — Г-н Стоянов, — заговорих аз тихо, когато последния беше усмирил вече хората си и сядаше усмихнат на чувала: — Г. Стоянов, аз съм ваш пленник и на ваше благоусмотрение. П. К. Яворов, ХК, 80. По мое (твое, негово и т.н.) благоусмотрение*. По мое (твое, негово и т.н.) мнение, решение, желание. „Съвършените“ яли, пили, ходяли на войска, зимали си жени под условие, че ще биват „добри“, „честни“ и се разженвали по свое благоусмотрение. Н, 1882, кн. 3, 246.

БЛАГОУСТРО`ЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За селище, град, квартал и др. — който е съобразен с изискванията на благоустройството; добре уреден. Къщата беше в източната, благоустроената част на градчето, където живееше българското население. X. Русев, ПЗ, 62. Всяко семейство има добре благоустроен дом с електричество и радио. РД, 1950, бр. 132, 2.

2. Остар. Който е с добро вътрешно устройство; добре организиран. У тях [германците] нямало още благоустроени държави; всякой баща бил господар на домородието си и на робето си. ВИ, 65.

БЛАГОУСТРОЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Добра уредба, устройство, добро подреждане на нещо. Смъртта на този .. благодетел [Априлов] .. не отне ни най-малко от неговата [на Н. Палаузов] ревност и старание за благоустроението и успехът на габровското училище. П. Р. Славейков, ГУ, 34. Сегашните наши училища си имат настойници, .. Такива домоведи, .., трябва да имат попечение за външното благоустроение на средните училища. Н. Бончев, Съч. I, 103.

БЛАГОУСТРО`ЙВАМ, -аш, несв.; благоустроя`, -ои`ш, мин. св. -ои`х, св., прех. Рядко. Благоустроявам. благоустройвам се, благоустроя се страд.

БЛАГОУСТРО`ЙВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от благоустройвам и от благоустройвам се; благоустрояване.

БЛАГОУСТРО`ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с благоустройството. По силата на една благородна благоустройствена традиция те [градинските площи] заемат подобаващо място и в новите комплекси на града. Н. Хайтов, П, 20. Във Видин се провежда широка благоустройствена работа. През лятото на миналата година бе планиран централният площад на града. ОФ, 1948, бр. 1484, 5. Утвърден е благоустройственият план на града.

БЛАГОУСТРО`ЙСТВО, мн. няма, ср. 1. Съвкупност от дейности за създаване на добри културно-битови, санитарно-хигиенни, производствени и други условия чрез построяване на сгради, улици, пътища и пр. За благоустройството в околията са шосирани главните улици и площади, а другите са поправени.

2. Остар. Уредба, подредба на нещо. Той [Рилският манастир] е един совершено подобен на царските и патриаршеските святогорски монастири .. чудим от всех .. за всичкото внутренно благоустройсто, похваляем за внешното негово благолепие. Н. Рилски, ОМР, II.

БЛАГОУСТРОЯ`. Вж. благоустроявам и благоустройвам.

БЛАГОУСТРОЯ`ВАМ, -аш, несв.; благоустроя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Провеждам благоустройствени дейности; благоустройвам. Мидхат пристъпи към цяла редица преобразования .., благоустрои града, разшири пристанището и привлече капиталите на множество австрийски и френски търговски фирми. Ст. Дичев, ЗС I, 390. благоустроявам се, благоустроя се страд. Беше отишъл на печалба в София — градът се благоустрояваше, строяха се много нови къщи. Д. Спространов, С, 159.

БЛАГОУСТРОЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от благоустроявам и от благоустроявам се; благоустройване. Започна се благоустрояването на града.

БЛАГОУТРО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Милосърден, благодушен, благороден. Свят целий види, .., как Ваше Величество наш благоутробний цар с сичкото си усердие към синките си поданици равно, милостиво и отеческо призрение показува. Е. Васкидович, П (превод), 15. // Който изразява добросърдечие, милосърдие. Адвокатът го фиксира изпитателно, зениците му .. са тежки и сурови, пълна противоположност на благоутробния му вид. Др. Асенов, ТКНП, 279.

БЛАГОУТРО`БИЕ, мн. -я, ср. Книж. 1. Ирон. Добре охранена утроба, корем; търбух. Бай Таки, кръстосал ръце връх благоутробието си, сумтеше тежко с увиснала глава и полуотворени очи. Ал. Константинов, Съч. I, 304. Нима на буржоазията не е тежко — малко ли й тежат големите благоутробия и пълните джобове? Хр. Смирненски, Съч. III, 166. Да вози ракия, .., а като през Настрадинходжов плет да се наслаждава само от ароматът й, това Миховото благоутробие никак не можеше да смеле. Ил. Блъсков, СК, 41.

2. Остар. Добросърдечност, милосърдие, благоразположение. Защищавах вероизповеданието на един народ, който сякогаш имал надежда на благоутробието на Цариградската церква и показал велико търпение — с увереност, че неговите молби ще се удовлетворят. Ил. Макариополски, ПСп, 1876, кн. 11-12, 19.

БЛАГОУТРО`БНО нареч. Остар. Книж. Добросърдечно, милосърдно, благодушно. Молим му ся .. да призира на нашите слабости и грехове и благоутробно да прощава волните и неволни наши съгрешения. Хр. Данов, ППК (превод), 106.

БЛАГОУХА`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от благоухая.

БЛАГОУХА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който има, издава приятен дъх; ароматен, благовонен. Видях в полето теменужка, / самотна и благоуханна. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 128. Харесваше бялата й като мляко кожа, русите й коси, чудеше се на тая чиста, благоуханна плът. Й. Йовков, СЛ, 61. Листата на кафяното дръвце са гладки, длъгнясти и сякога зелени; цвета му е бял, на китки и благоуханен. Т. Икономов, ЧПГ, 90. Благоуханни горски цветя.

2. Който е изпълнен с приятен дъх, с аромат. Полъхнаха на вълни от разлюлелите се цветя всякакви благоухания. Ния вдишваше с разтворени ноздри свежия, благоуханен въздух. Д. Талев, ПК, 350. В такава една благоуханна, пролетна, чудесна утрин бе влязъл той [Левски] в тяхната градина. Ст. Дичев, ЗС I, 597. Ние често сме наблюдавали от кривините на този път Розовата долина. Тя беше цветуща и благоуханна. А. Каралийчев, С, 239.

БЛАГОУХА`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Приятен на миризма, дъх; благовоние, аромат. Край мириса на балканското сено усети благоуханието на липов цвят. Липата беше в двора на къщурката. Ем. Станев, ИК III, 253. По небето летяха гълъби, реката шумеше напевно и въздухът беше наситен с благоухания на свежа трева. Д. Димов, Т,* 49. Водата шуртеше между разперилите се листа и стръкове, .., полъхнаха на вълни от разлюлелите се цветя всякакви благоухания. Д. Талев, ПК, 350. При самите поли на планината са насадени големи пространства с трендафил, който разпръска неизказано благоухание. Л. Каравелов, Съч. II, 152.

2. Само мн. Ароматични вещества, масла; благовония. Между безкрайните метри от хасени волани бяха подредени муски с благоухания. С. Севан, РР I, 55. „Младий гърко, ..; ти ще стигнеш скоро в този честит остров, .. Там ти ще запалиш благоуханията на жертвениците ми: там аз ще та потопя в една река от наслаждения.“ Н. Михайловски, ПТ, 60.

БЛАГОУХА`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на благоуханен; благоухание, аромат.

БЛАГОУХА`Я, -а`еш, несв., мин. св. -а`х, непрех. Издавам приятен дъх, благоухание. В края на май и началото на юни, когато благоухаят розите, Карловската котловина оставя наистина чаровно впечатление. Л. Мелнишки, ПП, 17. Край стените се редяха сандъци, .., а по полиците на едната стена имаше ковчежета — от прост бор, който прясно благоухаеше на смола. А. Дончев, СВС, 104. Премрежени са небесата сини, / лети звезда отронена в захлас, / благоухаят дремнали градини, / задъхан глъхне сребротъмен час. П. К. Яворов, Съч. I, 163. • Обр. Цяла нощ бе валяло и по небето летяха дъждовни облаци, но в топлия въздух, в буйната зеленина, в дъха на мокра пръст и цветя благоухаеше пролетта. Д. Димов, Т, 177. Настъпилата лунна нощ благоухаеше на здравец и букова шума. Л. Стоянов, Б, 189.

БЛАГОЧЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Благочестив. Не остави той светът на мира. / Други хули, — бе посрамен сам! / „Хорска чест подигна той на смях, / хорска чест и благочестна вяра.“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 226.

БЛАГОЧЕСТИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който живее, който постъпва според изискванията на християнския морал. Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне на синовете си религиозно чувство. Ив. Вазов, Съч. XXII, 11. И решиха благочестивите монаси в полунощ да отслужат бдение и молитви над момъка и да закачат осветен кръст на шията му. Елин Пелин, Съч. IV,* 85-86. Преподобний отец Йоан Рилский ( .. ), като ся родил в Софийската епархия, .., от родители благочестиви и болгаре родом, возпитал ся от них благочестиво. Н. Рилски, ОМР, 10.

2. Присъщ на човек, който живее според изискванията на християнския морал. Цар Петър, .., добил благочестивото желание да посети св. Ивана и да приеме благословията му. Ив. Вазов, Съч. XV, 37. Благочестиви мисли. Благочестиви дела.

3. Който е свързан с почит към Бога, с добри християнски нрави. — Нужна ни е нова църква! .. Не беше много трудно да се въодушевят старите общинари от такова едно благочестиво предприятие. Д. Талев, ЖС, 126-127.

БЛАГОЧЕСТИ`ВО. Книж. Нареч от благочестив; набожно. Теодор Хрисилий седна от другата й страна, благочестиво сплете сухите си бели ръце и като че ли искаше само да успокои сестра си. Д. Талев, С II, 8. Може ле някой да ся надее да живее благочестиво без да бъде гонен? КТЕМ, 55. Преподобний отец Йоан Рилский ( .. ), като ся родил в Софийската епархия, .., от родители благочестиви и болгаре родом, возпитал ся от них благочестиво. Н. Рилски, ОМР, 10.

БЛАГОЧЕСТИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от благочестив.

БЛАГОЧЕ`СТИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Поведение, което отговаря на изискванията на християнския морал; религиозност, набожност. Но нека Бог те награди за твоето благочестие и християнско смирение. Ив. Вазов, Съч. XX, 26. Тя също ходеше често в църква, но с голямо смирение. Никому не натрапваше, не показваше своето благочестие. Д. Талев, С II, 263-264. Тези качества на богомилите, тяхното притворно благочестие, отричанието на външната суета и разкош, техният суров аскетизъм, .., имаше голямо влияние на простият народ. Р. Каролев, УБЧИ, 119.

2. Остар. Зачитане на някого; уважение, почит. Ни мисъл радостна за син любезни, / ни благочестие към стар баща, / ни обич към жена, която чезне, / оставена в горчива самота, / не победиха жаждата у мен, / да видя свят, народи, доблестта, / пороците им, тяхното живене. К. Величков, Ад (превод), 217. То [отечеството] има нещо материнско в себе си, което ни вдъхнува чувство съответно със синовно благочестие. Пч, 1871, кн. 4, 52.

БЛАГОЧЕ`СТНО. Остар. Книж. Нареч. от благочестен; благочестиво. Какво най-после на той свят живее благочестно, богоугодно и человекоугодно, и потом на будущий вечно царствува. Сб Пер. п, 1927, 28.

БЛАГОЧИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. 1. Който е с добро, смирено, почтително държание; благовъзпитан, благопристоен. Празнична глъчка се носи из улиците .. Из църквата бавно излизат благочинни семейства, с върбови клонки в ръце, .. Днес е Връбница, тихият празник на пролетта. К. Константинов, ПЗ, 11-12. Който е благоразумен и благочинен .., успява во всяко дело, което би предприел. А. Гранитски, ПР, 10.

2. Който е израз, проява на почтителност, смирение, на добро възпитание; благоприличен. В неделни дни баща му .., отвеждаше цялото семейство на черква .. Незабравими дни, които бяха научили Костов на благочинно държане в обществото. Д. Димов, Т, 544. Редовни посетители [в заведението] бяха двама-трима някогашни градски нотабили, .. разговорите бяха благочинни и тихи. К. Константинов, ППГ, 46.

БЛАГОЧИ`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Добро, почтително, смирено държание; добро възпитание, благоприличие; благочинство. Не ти се сърди Станка, болярко. Ръката да й подадеш, ще я целуне .. Станка отбира и от чест, и от благочиние. Ст. Загорчинов, ДП, 1949, 127. До тука Георги още нищо не бе видял необикновено или възмутително, благочинието на „верующите“ беше пълно. Ив. Вазов, Съч. XIII, 150. След молитвата, като изпеем: „Амин“, надзирателят .. ще извика: — Идете си с благочиние! — подир което вече по ред почваме да излизаме из стаята. Т. Влайков, Пр I, 214-215.

2. Дисциплина, ред в нещо. Не тряба да правя каквото ми дойде на ум или каквото ми ся ище; но каквото ми поръчва длъжността ми, и това ся казва благочиние. Пч, 1871, кн. III, 41. Законите приносят на света благочиние, а благочинието — благополучие. С. Радулов, НД, 81.

БЛАГОЧИ`ННО. Остар. Книж. Нареч. от благочинен. Всяка вечер, преди да си легне, и заран, след като се съмне, тато благочинно ще се изправи пред куностаса и дълго ще се кръсти. Т. Влайков, Пр I, 83. Учениците си отиваха у дома благочинно наредени из улицата на синджир, дълъг половин километър. Ив. Вазов, Съч. X, 157.

БЛАГОЧИ`НСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благоприличие, благочиние. Благочинство ако имаш, / знай, че почест тога зимаш. Г. Софиянец, П, 82.

БЛАГОЧУВСТВИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е чувствителен към доброто; състрадателен, милосърден. Благочувствителната душа е най-голямото богатство. А. Кръстевич, ВПЖ, (превод), 27.

БЛАГОЩА`СТИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благополучие, щастие. Може ли той да се противи на моето благощастие? Но той би желал злото на дъщеря си, нейната смърт, понеже аз ще му кажа, че не можа да живея без любовта ти! К. Величков, НС, 26. Небесният отец толкова обича чадата си, когато им докарва скръб, колкото когато им докарва радост .. Те са му тъй скъпи, когато унищожава надеждите им, както когато той ги възвишава и ги увенчава с благощастие. ИЗ 1874-1881, 185.

БЛАГУ`ВАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Живея щастливо, честито, в материално благополучие; добрувам. Бае Крачун и стрина Тота мислеха, че по сега вече те ще само да благуват на тоя свят! Па и какво да не мислят така, когато и Младен излезе от харен по-харен, па и Кета улучи с късмета си, а и зет им, Мирчо, — един беше Мирчо в бакалския еснаф! М. Георгиев, Избр. разк., 232-233. Зимата учи хората на труд. Защото онзи може да благува зиме, който лете не се прозявал под хладни сенки. Ив. Кирилов, Съч. II, 206. • Нар.-поет. С благ благувам. С враг врагувам — мяра според мяра, / с благ благувам — вяра зарад вяра. П. К. Яворов, Съч. I, 62.

БЛАГУ`ВАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Ям блажно през пости; блажа1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЛАГУ`ВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от благувам1; добруване. И бае Крачун се излъга: и той мислеше, че Господ му отмерил с по-дълъг аршин късмета. Мислеше, че неговото благуване отсега натам ще почне. М. Георгиев, Избр. разк., 233.

БЛАГУ`ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от благувам2; блажене1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЛАГУ`Н м. Диал. Вид дъб, който има сладникав сок под кората; сладун.

БЛАГУ`НА ж. Диал. Сладка едра круша; присад. А па да хапнеш от нашенските круши синявци или благуни, та да помниш, че си ял нещо сладко, нещо и на сън несънувано. Кр. Григоров, ТГ, 16.

БЛАГУ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от благун. Гората беше почерняла. Само тук-там по клоните на някой благунов дъб все още стояха накъдрени кафяво-червеникави листа. Кр. Григоров, ТГ, 41. Симо подръпваше диреците и накованите по тях пречки, а бай Илия премигваше с очи, усмихваше се под мустак и казваше: — Бая си заякнал, като те гледам, но това са благунови дървета… Май ще ти се опрат… Кр. Григоров, Н,* 7.

БЛА`ЖА1, -и`ш, мин. св. бла`жи`х, несв. 1. Непрех. Ям блажно обикн. през пости. Противоп. постя. Иванчо Йотата беше бъбрица, сплетник, дръзновен и блажеше през коледни пости. Ив. Вазов, Съч. VIII, 28. Инспекторът прочете пред всички писмото на Синода, в което се казваше, че съм блажил през постите и не съм се причестявал, та трябва да бъда наказан и за това… Ал. Спасов, С, 34. Криво съм учел децата, .., учел съм хората да не постят и съм блажел през велики пости. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 30-31.

2. Прех. Диал. Доставям, давам някаква блажна храна; облажвам. Домашните животни: крави, кози, гъски и кокошки им блажат и веселят къщата. Ст. Младенов, БТР I,* 164. Стрина Мариница донесе една порязаница хляб, .. Подаде му я. — Хлебец ли? .. Ами сиренце една бучка, ако щеш? — Има две години не съм си блажил душицата. А. Каралийчев, ЛС, 55-56.

3. Непрех. Диал. За храна — имам приятен, сладък вкус. — Не обичам аз варено месо. Пфу — ни слади, ни блажи: него го дай на маджарите и на немците — по вкуса им е. Б. Обретенов, С, 13. блажа се страд. от блажа1 във 2 знач.

БЛАЖА` СЕ несв., непрех. Диал. 1. Ям, имам блажна храна; облажвам се. Надяваше се, клетата, че ще и сама` тя с детето да се блажи` като хората, па ще може да отдялва и за продан масълце или сиренце. Т. Влайков, Съч. II, 114. Гои оная луда трева овцете, бием ние млякото, а с маслото чорбаджията се блажи. Ст. Станчев, ПЯС, 87.

2. Прен. Ползувам се от някакви блага. Особено се блажеше Прангата от училищните и черковни приходи. Т. Влайков, Съч. III, 143. Много смешно е кога четем как ся блъскали едно време и всичко опитвали, за да найдат филисофски камик, с който ся правило злато, и как хитри лъжци умели да ся блажат от тая обща глупост, та майсторски обирали готовото злато из пазухите на лакомите. Лет., 1874, 168.

3. Диал. Изцапвам се с нещо блажно; облажвам се.

БЛАЖА`2, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. 1. Мисля някого за блаже`н, честит или казвам някому, че е блаже`н, честит; облажавам1, облазявам. Плод от родна вейка се откърши — / свой живот и своя чест да върши, / и в това, което го очаква, / майка го блажи — а не оплаква! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 91-92.

2. Благославям при пиене (Н. Геров, РБЯ).

БЛА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. За храна, ястие — който е от животински произход или съдържа продукти от животински произход (месо, мас, мляко, яйца, масло и др.). Противоп. постен. На селския площад димяха редица огньове, наслагани бяха там казани и котли, клокочеше в тях блажна гозба за цялото село и най-напред за бойците, които бяха излезли да бранят Дебрица и целия Железник. Д. Талев, И, 522. А в други дни мама мазваше зелника с лъжичка масло .. Още отвън, .., ще разбереш, че се пече блажен зелник. Кр. Григоров, ОНУ, 124. Качамакът е ядене за гости. При това той бива блажен (полен с масло) и обикновено постен (само вода, брашно и сол). Ив. Хаджийски, БДНН I, 130. Тук не липсуваха нито препечените кокошки, нито „каймаклията“* баница, .. аз обявих на любопитните аги, че желая да ям с тях заедно от блажните ястия. З. Стоянов, ЗБВ I, 159. През пости не се яде месо, сирене, масло, мляко, яйца, защото са блажна храна.

2. Който съдържа мазнина обикн. в голямо количество; мазен. Цанко се приведе .. и взе омазаната с блажна помия препълнена кофа. О. Василев, ЖБ, 96. Днес яденето е много блажно — от мазнина не може да се яде. △ Блажна баница.

3. По който има мазнина, изцапан с мазнина; омазнен. Луга е пепеливата оная вода, с която мият блажните съдове. П. Р. Славейков,* БП I, 13. Облизва се като куче блажен сахан. Погов., Н. Геров, РБЯ, 46. Ръцете ми са блажни от баницата.

4. За време — през което се яде храна от животински произход. А кога отговеем за Коледа, мама в блажни дни ще ми сложи при хляба сиренце. Т. Влайков, Пр I, 226.

5. Като същ. блажно ср. а) Ястие с месо или друга храна от животински произход; блажна храна. Тия християни се гнусят от блажно и ядоха бурени като костенурки. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 176. Има едно „Олио“ — .. — жените го грабят като халва. С него готвят и блажно, и постно. Й. Йовков, М, 52. Сговорна дружина и в петък блажно яде. Погов. б) Диал. Времето, през което се яде храна от животински произход. Не знам кога е пост, / кога ще бъде блажно. Ив. Вазов, Съч. III, 107.

◇ Блажна боя. Вид боя за боядисване на дървени, железни и други предмети, приготвена с безир. Боядисах прозорците и пода с блажна боя.

БЛАЖЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който изпитва блаженство; много щастие, честит. Детето им расте здраво и хубаво .., а Стоян все дебнеше да го вземе в ръцете си, да го държи блажен на коляното си, до гърдите си. Д. Талев, ЖС, 102. Блажен на пир поканений от Фрина! / Но дваж блажен е който преживее / на пиршеството днешно радостта! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 35. Когато тиха скръб по майчина милувка / сърце ми навести, аз мисля си: блажен, / чието чело пази спомена свещен .. на майчина милувка. К. Христов, Кр., 8.

2. Който е изпълнен или е свързан с много приятно чувство, удовлетворение, блаженство. Дружината запя бунтовен марш и последва поп Груя, който стъпи най-напред в Оборище с кръста в ръка… Блажени минути! З. Стоянов, ЗБВ I, 403. И пренесла се [Лила] в онзи блажен сън, с който заспиват само невинните ангелчета. Л. Каравелов, Съч. II, 68. В сивите му очи подскачаха отражения от пламъка, сухото му мечтателно лице е озарено от блажени мисли. Той разправяше с охота за баснословното богатство, скрито в земята. Елин Пелин, Съч. V, 21. Едно блажено изражение се появи по бледното лице на Попчето. Ив. Вазов, Съч VI, 54. Блажена усмивка.

3. Епитет, даван на светии или на лица с висок сан — свят, пречист. — Братя! провикна ся комис към народът, .., в скръбни руби требваше да ся облечем заради блажения цар Петър, който загина от ръка на брата му Ивана. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 50. Някога пък, като отвори дума пред гостенката за човешките слабости и прегрешения и за дяволите, които ни съблазняват, мама ще вземе да разправя за митарствата, през които преминала душата на блажена Теодора, дорде стигне до рая. Т. Влайков, Пр. I, 178.

4. Като същ. блажените обикн. мн. Блажени, щастливи хора. Разправя сетне и за битките на цар Александрия със страшните лъвове на цар Поро Индийски, .., и как влизал цар Александрия в някакви си пещери, и как отишъл после в острова на блажените. Т. Влайков, Съч. II, 214.

◇ Блажени вярващите; блажени <са> верующите. Книж. Ирон. Употребява се в реплики, за да се подчертае, че някой наивно е повярвал нещо, което е всъщност невярно или неизпълнимо.

БЛА`ЖЕ`НЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от бла`жа`1. Завчера девер ми видял Райка Думбито, че яде сирене. Посред богородични пости яде сирене! .. — Их, то да е само блаженето! — намеси се и една друга баба. Ц. Церковски, Съч. III, 37.

БЛАЖЕ`НЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от блажа`2.

БЛАЖЕ`НИЙ, -ая, -ое, мн. -ии, прил. Остар. Блажен (обикн. в 3 знач.). И всякой чрез това, что е направил, или ще да ся венчае, или ще да ся осъди, както казва блажений Павел. П. Р. Славейков, СК, 14. Според друго едно предание ( .. ), в времето на цар Асеня, в Търново имало български патриарх на име блажений святител Йоан. Т. Шишков, ИБН, 202.

БЛАЖЕ`НО. Нареч. от блажен; с блаженство, със задоволство; щастливо. Филип се изтегна на пясъка, блажено притвори очи: някъде наблизо все така подрънкваше китара. Ем. Манов, БГ, 47. — Ще накарам сестрата да ми източи баница, .. — и Лазар се облизва блажено. Л. Стоянов, X, 120.

БЛАЖЕНОПОЧИ`ВШ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Старин. За висш духовник или за лице от знатен произход — умрял, починал, покоен. Когато аз, братя мои и чеда, изброих в Крит пред блаженопочившия Арсения тия три добродетели на монашеското житие, той се само усмихна. Ст. Загорчинов, ДП, 290. — Ходи ли, чедо мое, да почетеш паметта на блаженопочившия во Христа болярин Мостич? — запита отец Ангел. М. Смилова, ДСВ, 67. Едно от първите места в редът на тези наши народни труженици заема и блаженопочившият Иларион Търновски. ПСп, 1875, кн. 11-12, 6.

БЛАЖЕ`НСТВАМ и БЛАЖЕ`НСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Изпитвам блаженство. Колко свежест и чистота! Сякаш тая балканска природа вчера е създадена от Твореца. А тя е такава от хиляди и хиляди години. И тя е създадена за човека, той да й се радва и да блаженствува в нея. Ив. Вазов, Съч. XVII, 47. Може би е нескромно, може би звучи като хвалба, но аз видях невиждани красоти, плисках се с животворна вода, блаженствувах сред неокосени ливади. Н. Стефанова, РП, 160. // Живея щастливо, охолно; добрувам. Зафърли младия и прегърна стария… Презре оногова, с когото можеше да блаженствуваш, и взе оногова… Ив. Вазов, Съч. XX, 121.

БЛАЖЕ`НСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от блаженствам; блаженствуване.

БЛАЖЕ`НСТВО, мн. -а, ср. 1. Обикн. в ед. Безгранично щастие, пълно задоволство, удовлетворение, наслада. Нейната радост ясно личи по грейналото й лице и по нейните светнале големи очи, които изпод дългите клепки излъчват зари от блаженство и щастие. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 199. Болките бяха стихнали, но не беше дошла след тях оная сладка радост, която прозвучала в първия плач на рожбата, която изпълва с блаженство умореното сърце. Д. Талев, СК, 122. Очите на всекиго гледат нагоре и нанапред, към успех и сполука, към радост и блаженство. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 3. Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, .., упоение от живота. Н. Райнов, БЛ, 144.

2. Църк. Обикн. в съчет. с притеж. местоим. ваш, негов. Титла на висше духовно лице, на екзарх и др. И Негово Блаженство Екзарха, и българските общини във вилаетите протестираха, настояваха и доказваха, че българските училища, подобно на гръцките, поддържат се от самия народ. Б., 1902, бр. 466, 2. Негово Блаженство Екзарх Йосиф

БЛАЖЕ`НСТВУВАМ. Вж. блаженствам.

БЛАЖЕ`НСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от блаженствувам; блаженстване.

БЛАЖИНА` ж. Диал. Блажнина.

БЛАЖИНКА` ж. Диал. Умал. от блажина; блажнинка. И много ще се зарадва, като намери такава голяма мръвка в боба. Откакто се е запостило, не е лизвал блажинка. Т. Харманджиев, КЕД, 47.

БЛАЖНИНА` ж. Разг. Нещо блажно за ядене; блажина.

БЛАЖНИНКА` ж. Разг. Умал. от блажнина; блажинка. — Мико, виж там, мами, в долапчето има три яйца… и изтърчи до бабини си да вземеш малко масчица, те имат. — Тя погледна мъжа си така, като че искаше да се оправдае. — Ох, то, ние, каквото сме се обрали откъм блажнинката… Г. Караславов, ОХ II, 31.

БЛА`ЖНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. 1. Умал. от блажен. Обичам да ям блажничко ядене.

2. Като същ. бла`жничко ср. Разг. Ястие с месо или друга храна от животински произход; блажно. Дойде Коледа. Разквичаха се прасенца. Всеки се готви да се облажи, както трябва. Дояде се и на баба блажничко. Ех, няма що, ще се облажи и тя със своето прасенце. Елин Пелин,* ПР, 97. — Ех, болярино, — въздъхна от все сърце Драгота и се засмя широко — да си бяхме седели в стана край Димотик, друго можеше да бъде. И вино, и хляб, па и блажничко — колко щеш! Ст. Загорчинов, ДП, 296.

БЛА`ЖНО 1. Нареч. от блажен; мазно. С булката, кога видим първите листенца или малки лястовичета се измътили, радваме се… Тогава жената сготви по-блажно, като на празник. М. Яворски, ХСП, 99.

2. Рядко. С блажна боя. Нова, непозната за него обстановка! Дори и в големите белградски къщи, .., нямаше и помен от такава тържествена наредба: блажно изрисувани с плетеници и шарки стени, златисти кадифени завеси. Ст. Дичев, ЗС I, 325. Боядиса блажно.

БЛАЖНОТИ`Я, мн. -и`и, ж. Разг. 1. Извънредно блажно ядене.

2. Петно, леке от блажно ядене върху дреха. Униформата го изопна, заспа отгоре му и никой не съзря солени „миди“ под ръцете или блажнотия върху брича. Р. Сугарев, СС, 36.

БЛАЖНОТИ`И мн. Диал. Дните от Коледа до Сирница, през които се яде блажно.

БЛАЗЕ` нареч. Обикн. с крат. лич. местоим. в дат. ми, ти, му и пр. Като възклицание за облажаване, за завиждане на посочения чрез местоимението за нещо хубаво, което има, получава, което е сторил и под. — Юнакът тегло не търпи — / ала съм думал и думам / блазе му, който умее, / за чест и воля да мъсти. Хр. Ботев, Съч. I, 1929, 31-32. — Големец е, дядо, големец е. Блазе ти, че имаш такъв син. Ал. Константинов, Съч. I, 287. — Блазе ви, Иване! — .. — завиждам ви! Я в какви места живеете, каква красота, какъв въздух. Й. Йовков, ПГ, 16. Блазе на глухия, че два пъти чува. Н. Геров, РБЯ I, 47. • Остар. и диал. С възвр. местоим. си. А пак умните и пръгавите искат да знаят за всичко и щото не знаят питат та го учат, и докле не разберат добре, не мирясват. Блазе си на тия умни хора! Лет., 1872, 95. Блазе си на оня народ и на оная земя, дето има много такива мъже, които от долни ся издвигнали до най-високи места в обществото. Й. Груев, СП (превод), 13.

— Други (диал.) форми: бладзе`, блазя`.

БЛАЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Преситен от охолство, богатство; презадоволен. Той беше мрачен и блазиран красавец с мургава кожа .. и тъмни маслинови очи. Д. Димов, Т, 327. Пъстра, тиха тълпа се разхожда из алеите около казиното. Космополитна тълпа, блазирана, равнодушна към всичко, дошла само за рулетката. К. Константинов, ПЗ, 102. Комедия тая пиеса е наречена по ефемизъм, а то е най-чистокръвно и мило булевардно фарсче, написано с цел да разсмива блазираните булевардни шетачи. Ив. Вазов, СНЖ, 8-9.

— От фр. blaser ’пресищам’.

БЛА`ЗНЕНЕ ср. Отгл. същ. от блазня.

БЛА`ЗНЯ, -иш, мин. св. бла`зних, несв., прех. 1. За нещо — изглеждам много привлекателен на някого и силно го привличам, притеглям; съблазнявам, привличам. Как да е, завърших гимназия и реших да постъпя в Медицинския факултет. Знаете, много ме блазнеше лекарската професия. Г. Караславов, Избр. съч. X, 117. В студена и ветровита нощ нищо тъй не блазни и не привлича както светлият прозорец на някое човешко жилище. Й. Йовков, Разк. II, 46. Жена му Райна беше с петнадесет години по-млада от него .. Съгласи се на този брак, защото я блазнеше общественото положение на Цеков. В. Нешков, Н, 269. Но мене ме блазнеше мирисът на ябълки, който се носеше откъм градината. Г. Белев, ПЕМ, 33. Блазнеше го мисълта да посети далечни страни.

2. Предизвиквам съблазън; съблазнявам. Тя беше мъничко и хубаво селско зверче, свободна и шеговита, ала не много срамежлива. Тя усещаше, че има силата да блазни, затова беше закачлива и лекомислена. Елин Пелин, Съч. I, 89. Имаше нещо раздразнително и сладко парливо в погледа и усмивката на тая жена, която привличаше, която блазнеше, която магьосваше. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 56.

3. Остар. Лъжа, мамя някого обикновено с някаква надежда; изкушавам. И рекохме си: .. ако им запушим пътя, който ги блазне, че ще ги заведе до осъществление на великата им идея, ний навярно ще ги повалим долу. Ч,* 1871, кн. 13, 392. Не знаеш ли, че сатира злъчлива / на туй време докарва зло ( .. ) или умът ти тъй та блазни, / че има кой да т’оцени. П. Р. Славейков, НМК, 79. блазня се страд.

БЛА`ЗНЯ СЕ несв., непрех. 1. Съблазнявам се. Други седнали по-встрани, занадничаха към подносите през главите на събеседниците си, ала жените сякаш не се блазнеха от печените мръвки. А. Христофоров, А, 258.

2. Лъжа се, мамя се обикновено с надежда за нещо; самозалъгвам се. Откакто седна на императорския стол, той беше в непрестанна борба с тях [приближените си] и не се блазнеше да ги спечели с милостите си, а искаше да ги държи в страх и покорство. Д. Талев, С II, 94. Към възбунтуваните села не можеше да се види друго нищо, както и по първия ден, освен гъсти облаци от дим, .. Ние имахме смелостта да са блазниме, че сички тие пожари са произведени от немилостивата ръка на нашите решителни бунтовници. Какво заблуждение. З. Стоянов, ЗБВ II, 108-109. И не ще той за щерка му / Камен да се блазни, / хорски думи го ядосват / и слухове разни. Ив. Вазов, Съч. IV, 8.

◇ Блазни ме Панчо. Диал. Иска ми се да направя някакво зло.

БЛАЗО`САМ. Вж. блазосвам.

БЛАЗО`СВАМ, -аш, несв.; блазо`сам, -аш, св., прех. Диал. Казвам някому „блазе ти“. облажавам1, облазявам. За овчар като станеше дума някога, се говореха какви ли не сладки и медени .. Искаше им се всякак да лъжат ратаите, да ги блазосват, че по-добре да им пасат овцете. Ст. Станчев, HP, 173. блазосвам се, блазосам се страд.

БЛАЗО`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от блазосвам и от блазосвам се.

БЛАМ, бла`мът, бла`ма, мн. няма, м. Полит. Лишаване от доверие, сваляне от ръководен пост чрез гласуване. Създалото се против него [Стоянов] настроение .. би могло да се разрази в блам от годишното събрание. М. Арнаудов, БКД, 163. Правителство претърпя блам. // Проваляне. „С дявола ортак ще стана, но ще му платя!“ — заканваше се той. И когато тъкмеше* да му устрои блам, властта беше смъкната с преврат. Г. Караславов, С,* 145.

— Фр. blâme.

БЛАМИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех.

1. Полит. Свалям някого от власт, от ръководен пост чрез гласуване. След разпускане на Първото обикновено народно събрание, което бламира консервативния кабинет на Т. Бурмов, князът натоварил Климент да състави нов кабинет. Г. Константинов, ПР,* 56. Буйните народоволци се втурнаха низ селата да бламират кметове, да разтурят общински съвети. П. Росен, СбАСЕП, 27.

2. Разш. Книж. Провалям. И ти да си на негово [главния редактор] място и тебе ще те втресе. То не е шега работа. На другия ден оная паплач от сътрудници, на които статиите и дописките са били хвърлени в коша, като го подхваща — бре, апострофи, бре, освирквания, бре, викове: долу! — докато го бламирали, без да може да си прочете отчета. Чудомир, Избр. пр, 284. бламирам се страд. Бламира се един кмет, когато е управлявал и когато е извършил нящо лошо. Т. Влайков, Съч. III, 282.

БЛАМИ`РАМ СЕ непрех. Книж. Излагам се, провалям се с някаква своя постъпка, дейност.

БЛАМИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от бламирам и от бламирам се. Учкомът бе внушил на ремсовия актив да подготви бламирането и свалянето на назначените от учителския съвет ръководители. А. Гуляшки, Л, 377.

БЛАМЬО`Р м. Книж. Човек, който бламира някого.

БЛАНА`1 ж. Диал. 1. Голяма буца пръст в разорана нива. Стигнаха блока, където оряха трактористите. Гороцветчани зяпнаха в машините, в лемежите, които обръщаха бланите и разораваха прави и дълбоки бразди. Кр. Григоров, ТГ, 117. Отвреме-навреме духаше резлив, хаплив ветрец, който отвяваше сухия снежен прашец и го лепеше върху една от страните на по-едрите блани в разораните ниви. Г. Караславов, ОХ I, 285.

2. Правоъгълна буца пръст, извадена с тревата; чим, бус (Т. Панчев, РБЯд).

3. Буца сушен тор, размесен със слама, който се използува на някои места за горене, за топливо (Н. Геров, РБЯ).

БЛАНА`2 ж. Диал. Блудкавина, гадене.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БЛА`НА ж. Диал. Изработена кожа с вълната й за подплата.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник .., 1951.

БЛА`НАВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Тих, кротък, мирен. Той беше към петдесетгодишен мъж, висок, снажен, малко бавен в походката и бланав в приказките. Кр. Григоров,* ПЧ, 66. Тя е люта, аз бланава, щем поминем. Н. Геров, РБЯ I, 47.

БЛА`НАВ2 -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Блудкав, безвкусен.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЛА`НКА ж. 1. Лист хартия с някои печатни данни или указания, предназначен за писане или за попълване. — Повиквателно ли? .. — Да, разпишете се. Госпожица Дитрих тикна пред него бланката с печата на легацията, която бе препратила писмото. Д. Димов, Т,* 455.

2. Лист хартия за кореспондения с означени в горния край име и адрес на учреждението, заведението, от което произхожда. На следния ден писарката донесе писмото, написано вече с машина на бланка. Св. Минков, Избр. пр, 258. Пощенският раздавач,…, донесе една заран писмо — написано на красива бланка, с печат. А. Гуляшки, Л., 63.

— От фр. blanc ’бял’.

БЛА`НКОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бланка. Знаех, че в такива случаи мислите и грижите за близките не са добър съветник. И поради това съвсем спокойно седнах да пиша показанията си на бланковия лист, който началникът тикна в ръцете ми. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 153.

◇ Бланкова полица. Банк. Полица, на която се попълва само името на лицето, което я издава, а другият текст е напечатан.

Бланкова продажба. Търг. Продажба, без да са налице стоките.

Бланков билет. Билет за пътуване, попълнен на ръка в специален формуляр, на който се означават крайните станции и цената. На групите ще се издават общи бланкови билети срещу представяне на карта за членуване в БТС и срещу маршрутен лист. НС, 1958, бр. 5, 1.

Бланков кредит. Банк. Личен кредит, при който отговаря само длъжникът с неговото имущество; кредит без поръчителство на трети лица.

БЛАНКО`САМ. Вж. бланкосвам.

БЛАНКО`СВАМ, -аш, несв.; бланко`сам, -аш, св., прех. Диал. Боядисвам кола, каруца с черна боя или с катран. Ламби излезе от работилницата със забравен молив над ухото, повъртя се около колесарката на Злати Дебелия, която беше свършил, бланкосал и изкарал под сайвана. Ил. Волен, МДС, 73. бланкосвам се, бланкосам се страд.

БЛАНШИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Готв. Поставям плодове, зеленчуци и др. хранителни продукти в гореща вода за кратко време преди готвене или замразяване; попарвам. Отделените по-големи листа от зелката трябва да бланширате във вряща вода. ВЖ, 1999-2000, бр. 51-52, 15. бланширам се страд.

— От фр. blanchir.

БЛАНШИ`РАНЕ ср. Готв. Отгл. същ. от бланширам и от бланширам се; по-парване. Поставянето на хранителните продукти в кипяща вода за кратко време се нарича бланширане. Л. Петров и др., БНК, 47.

БЛАСТЕ`МА ж. Биол. Част от жива тъкан, способна да образува нови тъкани, обикн. върху ранева повърхност на отрязан или наранен орган.

— Гр. βλάστημα.

БЛА`СТЕР м. 1. В научната фантастика — оръжие, което изстрелва ядрен, лазерен или др. разрушителен заряд. За да превземат станцията, астронавтите разчитат само на своите лазерни бластери. СТ, 1999, бр. 52, 5.

2. Детска играчка, представляваща такова оръжие. Разнообразни пушкала с дизайн от бъдещето заливат пазара за детски играчки .. Може да се намери .. цялата гама световни марки пукащи и пиукащи револвери, бластери. Д, 1993, бр. 306, 5.

— Англ. blaster.

БЛАСТО`МА ж. Мед. Оток, подутина.

— От гр. βαστός ’израстък’.

БЛАТ м. Тестена кора за основа на торти. Разрежете изстиналия блат на две. Намажете мажете едната част с .. малините и отгоре похлупете с другата част. ВЖ, 1999-2000, бр. 51-52, 19.

— Нем. Blatt.

БЛАТА`Р м. Прелетна граблива птица от семейство соколи, която обитава по блата, мочурища, ливади, степи и др. Circus.

БЛА`ТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е свързан с блато, свойствен, присъщ на блато; блатист. За миг счупи поглед и се загледа в сивата блатна вода. К. Петканов, ОБ, 137. Блатни изпарения. Блатни миризми.

2. Който вирее или живее край блатата. Стигнах до бреговете на блатото, сред чудния шум на блатната тръстика посрещнах залеза на слънцето. Ив. Карановски, Разк. I, 91. Откъм езерото идваха дълги плавни вълни, които плискаха водата чак до тесните канавки, пробити между блатната трева. Ст. Загорчинов, ДП, 413. Но когато слънцето изчезнеше напълно, от тъмните сенки на тръстиките излитаха блатни птици. Д. Димов, Т,* 318. Ловът бе в стихията си и вървеше отлично. Лисици, .., блатен дивеч, па и няколко диви свини паднаха убити. Н. Попфилипов, РЛ, 66.

3. Който е покрит с блата; блатист, блатлив. Долу откъм блатните места на талази долита жабешки хор. Ст. Марков, ДБ, 266. Надясно се губеха едва доловимите очертания на Атон, а наляво — блатните равнини на Саръшабан, мочурите на Места, потънали в омара, и тъмните петна от зеленината на Керамоти. Д. Димов, Т, 443. Блатна местност.

◇ Блатен газ. Хим. Безцветен газ с неприятна миризма, съдържащ главно метан и образуващ се в дъното на блатата при разлагане на растителни отпадъци.

Блатна треска. Малария.

Блатно кокиче. Растение от семейство кокичеви с повече цветове, събрани в съцветие, което расте по влажни, мочурливи и заблатени места у нас и се използва за произвеждане на лекарството нивалин. Leucojum aestivum. Очарователни са и перуниките по брега на азмаците и реката, блатното кокиче в отделни находища. ПЗ, 1981, кн. 10, 20.

БЛА`ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет.: Блатна песен. Песен за крадци и престъпници с провокационно, нецензурно съдържание. Тия приятели наоколо ще играят бридж, ще слушат блатни песни или ще пият глупавата си водка. К. Топалов, СТ, 21.

— От рус. блатной.

БЛАТИ`СТ,* -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е покрит с блата; блатлив. Под краката му като на длан, разстилаше се Ючбунар, затънал до колене в ниската си блатиста равнина. Ив. Вазов, Съч. X, 43. Левият бряг [На Дунава] е нисък, блатист — селата са някъде с километри навътре. П. Спасов, ХлХ, 301. Отсрещният бряг личеше по-ясно, но водата ставаше по-гъста. Райчо разбра, че мястото е блатисто. Д. Габе, МГ, 38. Там в доловете, над ливадите и над блатистите места, захванала да се спуща прозрачна мъгла. Л. Каравелов, Съч. II, 114.

2. Рядко. Който е на блато или е свойствен, присъщ на блато; блатен1. Да остане тук! Всред блатото! Всред тая студена зелена блатиста вода, края на която не се виждаше! Елин Пелин, Съч. I, 51. Предпочитай да пиеш движимата вода, сиреч вода, която тече и най-вече планинска, а не блатистиста и недвижима. П. Р. Славейков, ПЧ, 63.

БЛА`ТИЩЕ ср. Диал. Блатисто място.

— От Н. Геров, Речник на блъгарски язик, 1895.

БЛАТИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от блато. За да се пресушат блатищата във Видин и да се заздрави теренът, нужно е да се прекарат .. повече от 550 хиляди кубически метра пръст. БД, 1909, бр. 21, 3.

БЛАТЛИ`В,* -а, -о, мн. -и, прил. Който е покрит с блата; блатист. Севлиевско поле е била дъно на някогашно малко езеро, .. И сега още в неговите най-ниски части при началото на големия пролом се намират малки блатливи места. П. Делирадев, БГХ, 65. Около нас бреговете се протакаха ниски и блатливи. Б. Шивачев, ПЮА, 137.

БЛА`ТНИК, м. Блатняк; блатниче.

— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БЛАТНИ`ЧЕ ср. Блатняк; блатник.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БЛАТНЯ`К, мн. -ци, м. Многогодишно блатно тревисто растение от семейство лютикови с тъмнозелени листа и жълти цветове, което съдържа отровни вещества и се употребява в медицината; блатник, блатниче. Caltha palustris.

— От Н. Геров, Речник на българския язик, 1895.

БЛА`ТО, мн. блата`, ср. 1. Място със застояла вода, обикн. обрасло с водни растения. Нощната тишина се изпълни с безспирната песен на щурците и с челичения настойчив вряк на жабите от крайселското блато. Елин Пелин, Съч. I, 98. Настъпиха най-горещите дни на лятото, тръстиката пожелтя, водата на блатата стана тъмносиня, по-синя и от небето. Й. Йовков, Разк. II, 87. Бригадирка ходих миналото лято. Нали пресушихме голямото блато. Сл. Ангелов, ХЛ, 6. Не хвърляй в блато камък, да те не опръска. Послов., Ст. Младенов, БТР, 165. Всяка жаба да си знае блатото. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 299.

2. Прен. Кръг от лица или обстановка, среда, където се шири безнравственост, порочност, корупция и под. • Обр. Страшна напаст

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/781-800&oldid=2615“.