Речник на българския език/Том 1/761-780
че той подпря дряновицата на коляното си, напъна се и я прекърши на две. Запъхтян и доволен, бишна двете парчета в шумака. Н. Тихолов, ДКД, 110-111. Ако не бе тая слабост и тежката тъпа болка в гърдите — би изтичал на двора: ще подложи длани под покривния улей, с премръзнали пръсти ще прецеди водата, ще задържи песъчинките и ще ги бишне нагоре. О. Василев, Т, 192-193. Елка се спусна с писък и прегърна мъжа си .. Той бишна жена си настрана. Елин* Пелин, Съч. III, 59. бишвам се, бишна се страд.
БИ`ШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бишвам и от бишвам се.
БИ`ШКА1 ж. Диал. Свиня. Сега вървим по малко равнище, обиколено с гора, с изровена и разхвърлена трева. — Я бишките какво са пак сториле!… — сочат конярите. К. Константинов, ПЗ, 62. — А защо отиде там татко? — На лов! — извика момченцето. — Да убие една голя-ааама дива бишка! Д. Цончев, ЧС, 115.
Прен. Руг. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого; свиня. — Затваряй! Кой ти е позволил! Селендур! .. Върви си на село, там ти е мястото, върви да ореш, да копаеш! Ти, бишка, торлак, затваряй дюкяна! Д. Талев, ЖС, 113.
БИ`ШКА2 ж. Диал. Татул; биволче2.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БИ`ШКАМ, -аш, несв., прех. Диал. С лек, бърз тласък отмествам, отхвърлям, отмятам, тласкам нещо или някого. — Къде ми бишкаш калпако? Нар. прик., СбНУ XIV, 190. бишкам се страд.
БИ`ШКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бишкам и от бишкам се.
БИШКО`ТА, обикн. мн., ж. Вид продълговата шуплеста бисквита. А жените, .. Подготвят уютна работна площадка на „кръжочниците“ и дори щедро ги угощават с бишкоти, сандвичи или кафе. Сп. Йончев, РБ, 21. Торта от бишкоти.
— От ит. biscotto през рум. bişcot, bişcotä.
БИ`ШНА. Вж. бишвам.
БИ`Я, би`еш, мин. св. бих*, прич. мин. страд. бит*, несв. 1. Прех. Нанасям удари на човек или животно с цел да причиня болка. Полицаите .. заобиколиха един малък студент със смешно дълго палто и почнаха да го бият немилостиво с бичовете си по главата. Д. Димов, Т, 179. Много пъти той вдигаше ръка да бие, но старецът го спираше с трептящ глас. Елин Пелин, Съч. III, 29. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. Воденичарят и други — излезли кой с тояги, кой с дърво и се спуснали да бият вълкът. Нар. прик., Христом. ВВ I, 30.
2. Прех. и непрех. Обикн. с предл. по, о и в. Удрям, блъскам нещо, някого или върху, по нещо. Разтревожените коне неспокойно се въртяха и биеха с крак земята. Й. Йовков, Разк. II, 216. Нане Вуте завъртя брадвата и почна силно да бие и чука по хралупатия дънер. Елин Пелин, Съч. IV, 244. Изправила се със лице към стената на килията, тя биеше с малките си юмруци по студените камъни. Д. Ангелов, ЖС, 383. Двете момичета .. почнаха да бият челата си о коравия под. Елин Пелин, ЯБЛ, 124. • За вятър, дъжд, вода и др. Вятърът се усилва бие го в гърба, развява ямурлука му. Й. Йовков, ЖС, 57. Тегне небето под схлупени хижи, / вятър в прозорците съска и бий. Хр. Смирненски, ДБД, 42. Тя беше тъй слисана и смутена, че не отговори на никого от ония, които я поздравиха, нито усещаше, че дъждът, който биеше вече полегато .., й мокреше цялата дясна страна на рамото. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 33. Кипящата вода се умори да бие камъните, отстъпи омаломощена. А. Каралийчев, НЗ, 143. // Кова, изчуквам. Като лека перушина, / седем оки преброени, / чук извива юначина, / бий метала разкалени. П. К. Яворов, Съч. I, 7. От тъмно до тъмно бие той всеки ден бакъра, ето и сега, на стари години. Д. Талев, ПК, 98. Бий желязото, докато е горещо. Погов. // Прен. За светлина — грея право нанякъде, върху нещо. Нито хапливите мухи, .., нито жежките лъчи, които бият в лицето му, нарушават дълбочината на тоя юнашки сън. Ив. Вазов, Съч. X, 37. Слънцето биеше в очите им и весело трептеше по металните плочи на ризниците и по шлемовете. Ст. Загорчинов, ДП, 438.
3. Прех. Удрям звънец, камбана, барабан и под., за да произведа звук. Някой биеше още камбаната, непрекъснато и лудо, като за пожар. Й. Йовков, Разк. I, 227. И всяка неделя там старец пречестни / клепалото биел, за служба, в зори. Ив. Вазов, Съч. III, 135. Тодораки биеше даарето, а трима-четирима от гостите пееха. Д. Немиров, Б, 114. Един бие тъпана, друг събира парсата. Погов.
4. Непрех. Понякога с предл. за, на. За звънец, камбана, часовник и под. — издавам звук, обикн. чрез равномерни удари на отмерени интервали. Камбаната биеше непрекъснато и нейният меден глас на вълни, на върни се носеше над селото. Елин Пелин, Съч. III, 89. Клепалото продължаваше да бие и братята все още се молеха през иконите с избодени очи. Й. Йовков, СЛ, 44. Качваме се в един от вагоните .. Тогава бие последният звънец. Св. Минков, ДА, 6. Когато би клепало за вечерня, Султана видя, че тя бе угаснала — догоряла бе докрай свещицата на живота й. Д. Талев, ЖС, 411. Габарската камбана слушаме. На умряло бие. Чудомир, Избр. пр 21.* // За часовник — издавам звън, като отмервам определено време. Но часът е четири и четвърт, а той [часовникът] сега бие четири. Й. Йовков, ПГ, 11. Запрелият часовник на стената внезапно започна да бие. Елин Пелин, Съч. IV, 23. Чуй! Осем бие градският сахат. П. П. Славейков, ОБ, 63. • Безл. За определен час — бивам отмерен със звън от часовник. Един часа би. △ Бие четири часа.
5. Прех. Спорт. Ритам или хвърлям топка с цел да изпълня дузпа, наказателен удар и др. Заиграха на голове, като единият ставаше вратар, а другият му биеше „дузпи“ и си брояха ударите. Б. Болгар, Б, 231. Бия сервиз във волейбол.
6. Непрех. За сърце, кръвоносни съдове, кръв и пр. — туптя, пулсирам. Дъхът му се спираше и старешкото му сърце биеше страшно от умора. Елин Пелин, Съч. III, 79. Само моето сърце / чувах как тревожно бие. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 122. — Како, много се уплаших! Сърцето ми още бие, ще се пръсне. К. Петканов, MЗK, 160. Кръвта биеше в слепите му очи. Й. Йовков, Ж, 1945, 182. Портупеят държеше ръцете си на кръста и вената на челото му лудо биеше. Д. Добревски, БКН, 59. • Обр. Тъжно ми е. И да има / гърди — гърди си да притисна, / сърце, що с моето съгласно / да бий и чезне! П. К. Яворов, Съч. I, 51-52. Бан Балдьо беше един от ония малко останали боляри по онова време, в гърдите на които още биеха горещи български сърца. Ив. Вазов, Съч. XIV, 48.
7. Непрех. Разг. С обстоятелства за начин на действието. За огнестрелно оръжие — стрелям. Щях да му пратя една сръбска пушка… Много надалеч бият, но не мерят добре. Ив. Вазов, Съч. VI, 127. Навежда се и поглежда пистолета в ръката на Иван. „Валтер“. Седем на шейсет и пет. Добър е. Бие точно. Г. Караславов, Избр. съч. X, 203. Топовните гърмежи се чуваха все по-близо откъм Дряново. — Близко бият Дряновските тъпанари! — казваше някой. Й. Йовков, Разк. I, 212. Артилерията все бие нейде зад нас. Л. Стоянов, X, 13. — Тука ще изкопаеме два реда окопи и топовете ще сложиме, та ще да биеме чак до Бегово и Раздел. Д. Талев, И, 488. Врагът беше разбрал, че е улучил целта, и биеше безпощадно. Всеки пет секунди удряше снаряд — няколко метра встрани ту зад нас, ту пред нас. Г. Райчев, Избр. съч. I, 62.
8. Прех. Разг. Обстрелвам някого или нещо с огнестрелно оръжие; стрелям. — Но, ако ни бият с топове? — попита Недкович. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 45.
9. Прех. Разг. Убивам с огнестрелно оръжие, обикн. дивеч при лов. Миналата седмица бях ходил пеш да бия патици къде Горубляне. Ив. Вазов, Съч. XII, 49. И зиме, и лете той биеше зайците така лесно, така набързо, сякаш ги имаше вързани или затворени от по-рано в кафез. Д. Калфов, Избр. разк., 284. Тук беше идвал той с другари да бие орли по високите скали. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 185. Да бяха огън елмази / твоите черни очици.. / мена бих сторил мило за драго / пушка бойлия, / .. / турци да бия. П. К. Яворов, Съч. I, 63.
10. Прех. Разг. За град — падам върху нещо и го повреждам с ударите си. — Стока ли ще ти станат вече ония лозя?… Град да ги бие, малко ще им бъде. Ц. Церковски, Съч. III, 37. // Непрех. За град, градушка — вали, пада град. — А оназ година, знаеш, град би… Че до тебе дойдох и те търсих у вас… Ти, рекох, се` ще имаш. Ц. Церковски, Съч. III, 234. Божие бе наказание — / засуха бе и градушка би. Н. Ракитин, Ст. II, 95.
11. Прех. Преработвам мляко, като го удрям, разбивам в бутало, за да получа масло; бутам. Старицата, която сега бие масло в буталката, е закърпила грижливо торбите за житното зърно. А. Каралийчев, ПД, 69. Гюла на врата стоеше, / прясно си млеко бийеше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 23.
12. Прех. Разг. Побеждавам, надвивам (при борба, война, състезания, спортни игри, избори и под.). Най-много приказваха и спореха за това, дали Германия ще надвие Русия и ако я нападне, ще може ли да я бие. Г. Караславов, Тат., 188. — Напоследък все ме биеше на шах, проклетникът! А. Гуляшки, СВ, 41. Вяра вяра не бие. Погов. Н. Геров, РБЯ I, 198. „Левски“ би „Славия“ с 1 на 0. △ В изборите ги бихме. Вий победихте погрешките на поданиците си .., но още сте роб на гнева си; той ви е най-последният неприятел, когото трябва да биете. Кр. Пишурка, МК (превод), 103.
13. Прех. Разг. С предл. по. Превъзхождам някого в някакво отношение, в областта, означена от съществителното. — Ти се пукаше от яд, че аз имах по-добри бележки от тебе и особено те биех по математика. Г. Караславов, Избр. съч. X, 122. Нарзанов не искаше потомство. — С големи не се разбираме, камо ли с малки. И без нас България бие другите народи по тази плодовитост. Г. Стаматов, Разк. II, 92. Бие го по успех.
14. Прен. Непрех. Разг. В съчет. с накъде (къде). Загатвам за нещо, правя намек за нещо. Някои от студентите почаха да се сещат накъде бие Бай Ганьо и чакаха от минута на минута да си открие картите. Ал. Константинов, БГ, 49. Те още не казваха нищо определено, но Кръстевица разбираше накъде бият приказките им. Г. Караславов, ОХ I, 11. Вика ме да ми каже подробности и да си поговорим… разбираш, къде бие… и заедно да отидем у Ангелови. Ст. Л. Костов, Г, 35.
15. Прен. Непрех. Разг. С предл. върху и на и същ. за чувство. Въздействам върху някакво чувство, опитвам се да събудя някакво чувство (означено от съществителното). А за да възбуди по-жив интерес и по-силно чувство у простодушните слушатели, той хитро взе да бие и на тяхното махленско честолюбие. Т. Влайков, Съч. III, 90. Отивахме да бием на едно чувство, което чакаше само една искра, за да пламне. К. Величков, ПССъч. I, 114.
16. Непрех. Разг. С предл. на и същ. обикн. за цвят. Приближавам се по цвят, изглед до някакъв друг цвят, изглед. Гената беше облечен с нов керемиден, ярък костюм, който биеше малко на червено. К. Калчев, ЖП, 547. Този плат бие на избеляло. △ Костюмът бие на вехто.
17. Непрех. Остар. С предл. на. Клоня. Работата бие не на добро. Н. Геров, РБЯ I, 43. Аз съм напълно убеден, че съставителят на какъв и да е учебник не трябва да бие на оригиналност. Р. Каролев, УБЧИ, III.
18. Прех. Остар. Обикн. за съвест — предизвиквам чувство на разкаяние; мъча, безпокоя, гриза, боря. Аз гледах замислено в лицето на тоз полски „патриот“, когото съвестта не биеше от таквоз разбиране на длъжността. Св. Миларов, СЦТ, 55.
19. Прех. Диал. Развличам, разбивам вълна, памук и др.
20. Прех. Остар. и диал. Убивам, погубвам. Саул ся допита до Бога, за да знае дали трябваше да бие филистимяните. Кр. Пишурка, МК (превод), 376. У Софиа църна чума бийе, / на ден бийе двесте и дваесе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 286. Бог да бийе тица [птица] кукувица, / що закука три’ни [дни] пред Благовец, / та измами Делчина войвода. Нар. пес., СбНУ XLVI, 31. бия се I. Страд. от бия в 1, 2, 3, 5, 8-13, 19 и 20 знач. Когато престане да вали, в такъв сняг зайците оставят пресни дири и се бият много лесно. Д. Димов, Т, 102. По стар обичай тия камбани се биеха само на Успение и на Великден. Елин Пелин, Съч. IV, 45. II. Възвр. от бия във 2 знач. Когато го хванали войниците, той взел да се бие по главата с юмруци. Й. Йовков, ЧКГ, 249. Циганинът .., се луташе .., биеше се в главата с две ръце и, като охкаше, често повтаряше „Девла!… Ц. Гинчев, ГК, 305. III. Взаим. от бия в 1 знач. — Човек не е дърво я, виж децата ми .., па и те се карат и бият и всяка вечер ставай кадия. Ив. Вазов, Съч. VII, 29. Само кръвните врази се биеха на живот и смърт в тревата и не виждаха нищо наоколо. Елин Пелин, Съч. II, 137. Валеше сняг… От зданието на Ректората излезе тълпа от студенти, които веднага започнаха да се бият с топки. Д. Димов, Т, 139. бие се безл. от бия в 4, 7 и 17 знач.
БИ`Я СЕ несв., непрех. 1. Удрям се, блъскам се о нещо или се мятам на разни страни. Една муха се бие по стъклото на широкия прозорец! П. К. Яворов, Съч. I, 137. Едър и охранен бивол се изпречва на пътя му .., очите му гледат тъпо и страшно, опашката се гърчи и бие по хълбоците му като змия. Й. Йовков, Ж, 1945, 200. Морето се вълнуваше, бучеше. Грамадни вълни се биеха в брега и се пръскаха на прах. Елин Пелин, ПР, 32.
2. Водя бой, сражение; сражавам се. Три дни веч се бият, но помощ не иде. Ив. Вазов, Съч. I, 203-204. Българската младеж взе най-дейно участие в съпротивителното движение. Тя се би с безпримерен героизъм в Отечествената война. Г. Караславов, ПМ, 9. • Нар.-поет. Бой се бия. Бояна турци думаше: „Ой ми ви вази сердари! / Не додох да ям / и да пия, / но додох бой да са бия.“ Нар. пес., Христом., ВВ II, 122.
3. Прен. Диал. Мъча се, трудя се пряко сили; блъскам се, трепя се. Сахат заръждавял, протъркан и разстроен / напусто масторът се с него само бий, напусто чарк по чарк грижовно той го трий / и маже. П. П. Славейков, Мис., 1901, кн. 2, 98. Жали дедо Цено, жали, би се, трепа се, па най-после и он преви врат — кандиса. М. Георгиев, Избр. разк., 49.
4. Остар. Книж. За сърце — бия, тупам. — Знам, но не мога да разумея защо сърцето ми тъй често ся бий и като че предчуствува нещо!… В. Друмев, НФ, 86. Петровото сърце затупа и ся биеше по-силно и по-силно. Ил. Блъсков, ИС, 84.
◇ Бия инжекция. Разг. Слагам инжекция. Биха ми инжекция против тетанус.
Бия телеграма. Разг.; Бия телеграф. Остар. Пращам телеграма; телеграфирам. — Разреших на директора да отиде до града и там да уреди, ако може, работата си — телеграми ли ще бие, какво ще прави, не зная. Й. Йовков, ВАХ, 44. — Бия аз веднага телеграф в Пеща, за да ми дойдат по-скоро нужните материали. Ив. Вазов, Съч. X, 7.
Огън, бий! Воен. Команда за започване на стрелба. „Огън, бий!“ Светна. Чуха се гърмежи. К. Митев, ПБ, 318.
> Бие дванадесетият (дванайсетият) час. Книж. Настава решителният, най-важният момент. Веч бий дванайсетият кобен час / и ще сразим престъпната ви власт! Хр. Смирненски,* Съч. I, 63.
Бий гъзенце, да не бият гъзище. Разг. Грубо. Казва се като съвет децата да се поучават и наказват, докато са малки, за да не получат по-лоши уроци в живота като големи.
Бия барабан(а) (камбаната). Разг. 1. Разгласявам нещо с барабан. Общинският разсилен биеше барабана пред всеки ъгъл и на всеки кръстопът, като произнасяше сериозно и с висок глас. К. Ламбрев, СП, 292. 2. Разгласявам, раздрънквам някаква вест, информация. — Ти не казваш, че ще се жениш. — Ех, няма да бия барабан. 3. Книж. Отправям зов за тревога, апелирам да се обърне внимание на нещо важно за обществото. Медиите много пъти бият камбаната, а други трябва да действат и да оправят нещата.
Бия водата да изкарам (да пусне) масло. Диал. Мъча се, трепя се с невъзможни неща.
Бия дузпата на някого. Разг. 1. Отблъсквам някого, с когото съм общувал, прекъсвам отношения с него. 2. Отстранявам, махам някого от работа.Бия крак. Разг. Марширувам със стегната, отсечена стъпка. Цял преобразен, .. върви Люцкан и тъй юнашки бие крак по калдъръма, че Митьо Караколев .., не може да се въздържа да не го погледне изпод око и да не се усмихне. Й. Йовков, ПК, 79-80.
Бия метани. Диал. Кланям се в знак на уважение, роболепие или на разкаяние за греховете си.
Бия на (в) очи. Разг. Правя впечатление, налагам се на вниманието. Хората бяха по-чисти, улиците по-спретнати, мизерията не биеше така на очи. П. Вежинов, ДВ, 255. Както той сам .., така и кафенето му биеше в очи със своята оригиналност и чудат вид. Ив. Вазов, Съч. IV, 153.
Бия облог. Диал. Обзалагам се с някого. „Бързай, бяла Недо, облог с тебе бия, — / не те ли спреваря, давам, душо блага, / пръстен на ръката, нанизи на шия.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 165.
Бия отбой. 1. Воен. Давам сигнал за отстъпление на войска.
2. Книж. Отказвам се от изпълнението на нещо или от някакво твърдение, решение. Голяма е вината и на директора, и на техническото ръководство, които биха отбой пред трудния, но все пак изпълним план. РД, 1950, бр. 305,* 2.
Бия път. Разг. Изминавам дълъг изморителен път. Цели пет дни биха път из стръмни пътеки, из дебели снегове. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 2, 202.
Бия се в гърдите. Разг. 1. Хваля се, перча се, приписвам си заслуги. При това Христо не обича да се изтъква, да се хвали, .., да се бие в гърдите. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 399-400. 2. Вайкам се или се кая. — Агалар… Ние няма защо да се бием в гърдите като грешници. Имаме само една грешка: изпуснахме юздата на раята. Д. Талев, ПК, 291.
Бия се с ум; с ум се бия. Диал. Чудя се как да постъпя. Сговор чинят, с ум се бият / що да сторят, да направят. П. Р. Славейков, Ден., 1875, кн. 4, 5.
Бия си ангелите. Разг. 1. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Нека дипломатите си бият ангелите. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 41. 2. Съжалявам много за нещо, случило се по моя вина; горчиво се кая, разкайвам се за нещо.
Бия си главата (ума). Разг. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Чудното бе, че Соколов — най-смелият — не бе с тях във файтона .. „Защо той липсува? Какво се е случило?“ Над тия въпроси биех главата си. Н. Попфилипов, РЛ, 115.
Бия си главата с два камъка (с камъни); бия се в главата. Разг. Съжалявам много за нещо, случило се по моя вина; горчиво се кая, разкайвам се за нещо. Вземи два камъка, та си бий главата да ти дойде умът. Н. Геров, РБЯ I, 43. — Трай, душо, черней, кожо! — казваш и мълчиш. Не може инак, натирват те, иди сетне, та си бий главата с два камъка, пък стария занаят да почна — не мога. Г. Караславов, Избр. съч. I, 82.
Бия си на (о`) главата) нещо, някого; ще си бия на (о`) главата нещо, някого. Разг. 1. Чудя се какво да правя с някого, нещо, което ми е ненужно, излишно или не го искам (при изразяване на недоволство). — Ако искаш тези мебели, вземай ги, бий си ги о` главата. 2. Пренебр. Да прави (правиш) с нещо, някого, каквото ще (щеш). — Ти ми кажи какво да правя с тухларната и с чифлика. Ако държавата не ги вземе скоро, намислил съм да ги прехвърля на софийския си вуйчо, да си бие той главата с тях. Ем. Манов, ДСР, 58.
Бия си шега. Разг. Шегувам се, подигравам се. Метна камик Марко, добър юнак, / проговори дете седмогодче: / „Фала тебе, чичо непознати, / дал го меташ ил шега си биеш, / шега биеш, чичо, със менека?“ Нар. пес., СбНУ XLI, 9.
Бия тревога. 1. Воен. Давам сигнал за опасност или за неприятелско нападение. 2. Книж. Обръщам внимание, че има някакви нередности, за да се вземат мерки. Иван Минков — секретар на околийския народен съвет — бие тревога пред председателите на съветите от селата. Предсеитбената оран е изостанала заплашително. А. Каралийчев, ПД, 15.
Бия тъмнилото (тъмнина<та>). Диал. Изминавам изморителен, труден път нощем. — Не бия тъмнилото от добро. Загубих си добичето. Цяла вечер се бъхтя и не мога да го намеря. А. Каралийчев, СР, 36. Залудо, либе, залудо, / залудо биеш темнина, / залудо газиш калове — / язе та не ща, та не ща. Нар. пес., СбНУ XLIV, 350.
Град го бил. Разг. Подигр. За човек с неугледна, лоша външност; смачкан, неспретнат.
Кой те бие по главата; никой не те бие по главата. Рагз. Грубо. Никой не те е принудил, не те е накарал насила. — Не виждам вече, синко, не чувам, чедо, и за нищо не ме бива. — Като не те бива — мисля си — кой те е бил по главата да пътуваш? Чудомир, Избр. пр, 188. Не те биха по главата да идеш да казваш. П. Р. Славейков, БП I, 313.
Пара<та> ме бие. Разг. Получавам много пари. И ти, уж работата си не гледаш, а все наконтен, все избръснат и пара те бие, и къщата ти наредена… Г. Караславов, СИ, 8.
С топ да ме бият. Разг. Употребява се, за да се изрази категоричен отказ да се направи нещо; в никакъв случай. — С топ да ме бият, не ще мръдна оттука. П. Тодоров, Събр. пр II, 292.
Сърцето ми бие за някого, нещо. Книж. Привързан съм към някого (нещо), обичам го. Ако моето сърце забие за някого, то ще бъде за човек, чието сърце бие за България. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 29.
БИЯ`Ч м. 1. Човек, който бие някого за наказание. Съблеченият по риза войник взе една от тоягите и започна да го удря с все сила по задника, по кръста, по гърба. Кузо пищеше и плачеше като дете, но все по-тихо, докато млъкна съвсем. Биячът престана да удря. Д. Талев, И, 354-355*. // Човек, който има склонност да бие, да нанася побой. По едно време назначиха кмет в нашето село един пропаднал адвокат от града. Един пияница, зъл, бияч… Взе да трепе народа… За всяко нещо — бой! П. Велков, СДН, 363.
2. Яко, силно животно (бик, овен, козел и под.), което при борба надвива другите. Саве Кокарешков пък, .., се наежи спрямо присмехулника заради по-малкия си братовчед, а също и поради закачката на Борко за коча — виторогия овен, който беше добър водач на стадото и още по-добър бияч с други овни, та малките му стопани се гордееха с него. М. Марчевски, ГБ, 11.
3. Разг. Топче за игра, с което се бие, удря. Попето дръпна настрана Симо и му пъхна едно пъстроцветно лимонадено топче в ръката. — Вземи го! Чуден бияч е! Ем. Коралов, ДП, 58.
БИЯ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. В който или с който се бие, разбърква нещо. Биячен казан. Биячни перки.
БИЯ`ЧКА ж. Автоматична бъркалка за разбиване на яйца.
БЛАГ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отличава със спокоен нрав и има склонност към обич, състрадание, отстъпчивост и под.; добър, кротък. Тяхната злоба се изливаше върху главите на децата и най-много върху тихата, нежната, блага и мечтателна Елка. Елин Пелин, Съч. III, 15-16. Какъв благ, какъв мъдър човек беше едно време свекър й — мислеше си тя. Й. Йовков, ЖС, 134. Много съм благодарен, кога прощавам другите и кога съм благ и смирен. П. Берон, БРП, 73. // Присъщ на добър, кротък човек. За нея този момък беше кротък и добър, той й харесваше с умните си приказки, с благия си характер. Г. Караславов, ОХ I, 425. Ала наред с това какво милозливо сърце има леля ти Гена и каква чиста и блага душа! Т. Влайков, Съч. II, 39.
2. Който изразява доброта; мил, добродушен. По неговото кръгло и благо лице тия житейски несгоди изписаха дълбоки бръчки. Елин Пелин, Съч. III, 25. Не издържа Митко този поглед, така твърд и същевременно така благ, и наведе глава. X. Русев, ПС, 58. Да те пресрещне старата на прага / и, сложил чело на безсилно рамо, / да чезнеш в нейната усмивка блага / и дълго да повтаряш „мамо, мамо“. Д. Дебелянов, С,* 1936, 68. Той отпусна ръката си, обърна се към другарите си и проговори с един мек, прочувствен и благ гласец. Елин Пелин, Съч. I, 204.
3. В който има нещо приятно, успокоително, добро; добър. Ето край пътя множеството, излязло да посрещне хората, които му носеха благата вест на свободата. Л. Стоянов, Б, 106. Благи надежди и похвални намерения! Но да видиме до каква степен тие постигат своята цел. Хр. Ботев, Съч. 1929, 138. Блага реч железни врата отваря. Послов. // Остар. Миролюбив, благоразположен. Пашата, за да покаже на дело своето благо намерение, изпратил войници между башибозушкия стан, на които строго забранил да не гърмят вече. З. Стоянов, ЗБВ III, 300. Други уверяваха, че това благо поведение към немирната рая в града му е било нашъпнато от самото му началство. Ив. Вазов, Съч. X, 116.
4. Остар. и диал. За въздух, слънце, време и др. — лек, топъл, приятен. Небето е синьо и въздухът — благ. Ив. Вазов, Съч. I, 93. Полето безшумно ще се попече на благото пролетно слънце. Елин Пелин, Съч. I, 37. — И там е времето тъй влажно, / но климатът все пак / е благ. Д. Подвързачов, Б, 16. Благ ветрец полъхна — и сянка широка / поле изгоряло покри. К. Христов, Мис. 1899, кн. 4, 376. Лете можеш го [детето] остави още съвсем голо .., за да го облее цяло благийт и чист въздух. Хр. Данов, Лет., 1869, 99-100*.
5. Остар. За заразна болест — който не се проявява в остра форма; лек. От голяма сипаница много души умират .. Другите сипаници: червенката, кожужката и лещеницата са по-благи. Лет., 1974, 83.
6. Остар. За сапун и под. — който не е лют, остър, не люти. Сапунът при къпание [на детето] е вредителен; дори и най-благийт е лют за оная нежна кожица. Хр. Данов, Лет., 1869, 97.
БЛАГ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Сладък на вкус. Сега е минутата, в която можем да видим как портокалевото дърво отваря пъпките и листата си, .., и как пчелата дохожда и кацва върху най-пресния и най-добрия цвят, за да смучи благия нектаров сок! (превод) Ч, 1875, бр. 11, 501. Мерудо, Мерудо, ай златна Мерудо / .. знаиш, моме, знаиш, паметуваш, / кога ми ти носех дребното овоще, / лещи и миндали и благи яболки. Нар. пес., СбБрМ, 409. // Приятен на вкус, вкусен. Ти си остани, Милицо господжо, та уготви сладки, благи манджи. Нар. пес., СбНУ XLIV, 102.
2. Като същ. благо, мн. няма, ср. а) Нещо блажно за ядене; благина. На Великден, овчарите говеят на първият ден, .., защото, който ядял благо тоя ден, много червеи щяло да има по овцете. З. Стоянов, ЗБВ I, 24. Сговорна дружина и в петък благо яде. Погов. б) Времето, през което се яде блажно. А за някой много голям празник, като е благо, разбира се, тато ще купи и малко месо. Т. Влайков,* Пр I, 66. Че дойдете, кога щете, / догде й още благо. Ц. Гинчев, ДТ, 36. В петък яде леща, в благо мерджемек. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 44. в) Нещо сладко; Нетърпелив момък избърза, обади се: — Ядат ми се варени царевици! Яна изсипа пълна престилка кочани в полите на момите и продума: — Запалете огъня, големият казан е тук, пък и бате Димитър донесе захар от града. — На тоя и солта му е много. От благо ще го заболи коремът! — подхвърли черноока девойка. К. Петканов, X, 225. Един скорец опитваше сладки ли са зърната, ала старицата не го отпъди: спорна е годината, има да похапнат благо и децата, и птичките. Л. Галина, Л, 67.
◇ Блага папрат. Диал. Сладка папрат.
Блага ракия. Подсладена топла ракия, с която се е черпело в миналото у младоженците в понеделник след сватбата, ако невестата излезе девствена.
Благ мехлем. Диал. Мехлем за рани, приготвен от дъвка, жълт восък, вазелин и слънчогледово масло. Той [лекарят] отвори четвъртитата си кутия и се залови да промива с куршумена вода и да маже с благ мехлем възпалените рани. Ст. Дичев, ЗС II, 733.
Да ти е благо. Диал. Пожелание към някого, когато пие нещо; да ти е сладко (Н. Геров, РБЯ).
> Благ ден. Диал. Ден, в който се блажи; блажен ден. — Ами ти сега ядеш ли блажно през велики пости? — Чунким за в благ ден има да ям, али през великите пости. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 31.
Благ като мехлем на рана. 1. Ирон. За човек — зъл, лош. 2. Диал. За реч — успокоителен, добър.
БЛАГА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал., сега поет. 1. Честит, щастлив; благатен. Сега съм у дома. По часове, благат, / край бистрата река, при звучната й песен, /мечтая ил чета. Ив. Вазов, Съч. II, 180. Колко здравец по гората, / .. / толкоз здраве у палати — / живот — почит — дни благати! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 117. Златна пшеница си жънат, / .. / да пълнят тежки хамбари, / да хранят млади и стари, / .. / да бъдат всички благати, / весели, сити, богати. Ем. Попдимитров, ПМ, 63. Она на снаха говоре: / „Честита, како, благата, коя е с толко сватове.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 232.
2. Остар. Който разполага с блага (във 2 знач.); имотен, заможен, богат. Само просвещените народи са благати и честити. Ступ., 1875, бр. 6, 41.
БЛАГА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. 1. Честит, щастлив, благат. И черното съмнение / из моя дух изчезна: / усетих се благатен, — / в сърце ми радост влезна. Ив. Вазов, БМ I, 84. Аз съм роден в село, .. Обичам и сега неговия спокоен живот и благатната му суета около добитъка, нивите полето. Н. Попфилипов, РЛ, 72.
2. За дума, обръщение и под. — добър, мек; благ1. Той много обичаше и драго му беше да му каже някой бачо Иване, ама от чираците той никога не можеше да чуе благатна дума. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 40-41.
БЛАГА`ТИЧЕК и БЛАГА`ТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Остар. и диал. Умал. от благат. Старецът ся усмихна млъчешком, като да казваше: право аз броя това място за весело и правда имам да ся мисля за благатичек, като ся наслаждавам с благополучие. Лет., 1871, 148.
БЛАГА`ТКО. Остар. и диал. Нареч. от благатък; приятно, с наслада, блажено. Бай Ангел седна на струпаните край огъня хвойни, дигна да попече табаните си и примижа благатко срещу пламъка. Н. Хайтов, ПП, 85. Ангелина го не чуваше вече — тя се беше благатко унесла; той си прилепи бузата о нейната и я притегляше, сключил ръце през плещите й. А. Страшимиров, ЕД, 35. Пролет, пролет иде! / .. Иде тя към нази, / гостенката драга, — / сещам я по тази / топлиница блага, / що така благатко / из въздух се лее. Ив. Вазов, Съч. III, 208-209.
БЛАГА`ТКОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благатък. Блаженство, удоволствие, наслада; благатност. Марийка Симеонова .. седеше на стол в гостната у тях с шев в ръка и ту се унисаше в тиха благаткост, ту с лека сянка на тъжно съчувствие поглеждаше през прозореца. А. Страшимиров, Съч. I, 200.
БЛАГА`ТНО. Остар. и диал. Нареч. от благатен; честито, блажено. Срещна го Бойка, посрещна, / весела вече засмяна, / и му благатно подума. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 11, 1035.
БЛАГА`ТНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Книж. 1. Само ед. Блаженство, удоволствие, наслада; благаткост. „Щом го видиш да тръгне, извести ми, ако мя обичаш. Ще ся намеря пред нозете ти и ти няма да ми откажеш онази превисша благатност, на която любовница предана удостоява избранийт на сърцето си.“ П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 100.
2. Рядко. Приятен външен вид, очарование, хубост. Цветове на полето, .. чрез кое вълшебство малко земя и няколко капки вода произвеждат очарователните ви благатности? П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 6, 82.
3. Обикн. мн. Рядко. Удоволствия, блага. Ний не сме съгласни с онези, които казуват, че жената не трябва да бъде учена и че не й трябва учение, за да добива повече благатности и приятности. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 5.
БЛАГА`ТО. Остар. и диал., сега поет. Нареч. от благат; щастливо, честито.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник,…, 1951.
БЛАГА`ТОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благат; щастие, блаженство. Имаше дни през туй лято, когато Балашев при Димка мечтаеше с благатост за някакъв чуден живот, какъвто те ще заживеят на село. А. Страшимиров, К, 42.
БЛАГА`ТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Остар. и диал. Благат. Сал двамина в тъмнината / в тоя път усамотен! / Те за тая нощ благатка / бяха мислили цял ден. Елин Пелин, Съч. V, 131. Познах вълненья, мъки сладки, / блажени трепети узнах, / изпитах часове благатки. Ив. Вазов, Съч. III, 78. Бащи и майки! Никога не заборавяйте, че само доброто възпитание може да поведе чловека кам добродетел и да го направи честит и благатък. А. Начев, (превод) Лет., 1872, 152. Благатко агне две майки бозае. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 43.
БЛАГИНА`1 ж. 1. Само ед. Качество на благ, вкусен, сладък; благост, сладост, удоволствие. Като че кой знае каква благина има в тоя проклет тютюн, та току смуче цигарата. Кр. Григоров, ТГ, 88. Поп Антония чупна един залък от краищника, топна с него в напоената среда, хапна го и засмука: — Ох, благина! Т. Харманджиев, КЕД, 63.
2. Качество или проява на благ, добър; добрина. — Аз го помна още оня, с козята брада, изпитахме благината на сина му с клюнестия нос, а малкото отде го знаеш какво вълче ще се извъди… Кр. Григоров, ТГ, 84. Хората треба да ся трудят да придобият един радостлив характер, .., и да мислят благините на будущият живот. С. Доброплодни, З (превод), 29.
3. Полза, облага, която се получава от някого или от нещо добро. — Много високи добиви дава [житото]. А пък има осил и не се изтърсва от вятъра .. Така че сбрани са две благини — долепи тя двете си длани, — защо да ги не използуваме?! Ст. Даскалов, СЛ, 266. Напразни са и увещанията на хаджи Йеронима, че това е беда, а не грях, че той не бива да бърза с калугерството, .. Ангел държи на своето: „Видях благината на белия свят, искам сега да вляза в черния.“ Н. Хайтов, ШГ, 150.
БЛАГИНА`2 ж. Диал. Само ед. Нещо блажно за ядене (масло, мляко, сирене, сланина и др.). Миналата година овцете им бяха на една мандра. Той бе шилегар. На Петровден, когато делиха благината, бяха дошли всички малсайбии. П. Росен, ВПШ, 157. А старците и кадъните чоплеха с мотики бедната земя по баирищата и също като българите разчитаха най-вече на козите за малко благина в празнични дни. А. Христофоров, А, 112.
БЛАГИНКА`1 ж. Умал. от благина1. Агрономът ти каже: — Блока на Рашка могила с това и това ще го сеем… Градината така и така ще я преорем… И колкото повече труд, толкова повече благинка… Кр. Григоров, Н, 68. Кое, знаеш, покметувах, .., кое в тричленка постоях и позакачих туй-онуй, вкусих от обществената благинка, благодарим. Г. Караславов, Избр. съч. II, 160.
БЛАГИНКА`2 ж. Умал. от благина2. Едничко добиче [свинята] му е; пък ей и Коледа иде — не могат децата без благинка, не могат. Половината за тях, другото ще продаде, та ще се посвърне и с парици. Ц. Церковски, Съч. III, 271-272*. В торбите с учебниците (..) поставяхме комат домашен хляб и благинка, обикновено сланинка, пастърма или луканка. П. Делирадев, СбА-СЕП, 150.
БЛА`ГИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от благ. — Ха, ха, ха! Опасности. Отде намери тая благичка думица? .. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 77.
БЛАГНЕ`Я, -е`еш, мин. св. (рядко) благня`х, прич. мин. св. деят. благня`л, -а, -о, мн. благне`ли, несв., непрех. Диал. За хранителни продукти — имам благ, сладък вкус; сладня.
БЛА`ГО, мн. -а`, ср. 1. Само ед. Нещо ценно, положително, добро в нравствено отношение; добро, благополучие, щастие. На тоя площад всяка пролет, .., стават шумни народни тържества и помен за борците, загинали за благото на родния край. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 11. Ходиле са от град в град, .., теглили са неудобства… и сичко това не за себе, но за общо благо. Ил. Блъсков, ДБ, 85. Човешкият живот е най-голямо благо, но още по-голямо благо, неоценимо благо е свободата на един народ. Д. Талев, И, 64.
2. Обикн. мн. Всяко нещо, което задоволява нуждите на човека. Аз искам да живея на Дунав. Тамо ще бъде средата на земята ми, защото там ся стичат сичките блага. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 131. Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове. Ив. Вазов, Съч. II, 5. На земните блага всевечни сме творци, / а нужда ни души до хладната си гръд. Хр. Смирненски. Съч. I, 100. Материални блага. Духовни блага.
3. Само ед. Събир. Диал. Богатство, имане. Цяла година работи той като кърт с жена си и много благо влезе в къщата му. Хр. Пелитев, ХО, 61. Гори византийска земя и враже благо грабят поганците. А дойдат ли до нас, ще им покажем кой кум и кой сват. Ст. Загорчинов, ДП, 376. Они са му млого засакали: / засакаше три товари благо, / засакаше чисто сухо злато. Нар. пес., СбНУ XLIV, 42. Па ги майкя у печалбу прати: / .. / Отидоше они, печалише, / .., / спечелише десет товара благо. Нар. пес., СбНУ XI, 30. Имам много благо. Н. Геров, РБЯ I, 44.
БЛА`ГО нареч. 1. С доброта, с кротост; кротко, меко, мило. Тя бе стройна и напета мома, .., с големи жални очи, които гледаха мило и благо. Елин Пелин, Съч. III, 17. — Не бе, пиле, .. Аз съм твоя жена .. — казваше му благо и умолително тя, като съзираше с безпокойство раздразнени ноти в гласа му. Ив. Вазов, Съч. IX, 83. И старецът пръв стана, наклони леко главата си и му се усмихна благо и приветливо. Теодоси се приближи и целуна десницата му. Ст. Загорчинов, ДП, 228. Един след друг излизат извътре разни чиновници и всякой опитва по свой начин — кой благо, кой със заплашвания — да убеди навалицата да се разотиде. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 83-84. Момините сватове, .., са излезли пред къщи да причакат зет и сватове. Здрависали се тихо и благо и някак натъжено. Р. Росен, ВПШ, 162.
2. Диал. Приятно, сладко. На заранта се събуди рано, заприказва как е благо спала тая нощ. Ст. Даскалов, СД, 201. И Румена е легнала, / та си е благо заспала. Нар. пес., СбНУ XLIV, 231.
3. Диал. С крат. лич. местоим. в дат. ми, ти, му и пр. Блазе. Благо му на душата. Н. Геров, РБЯ I, 44.
БЛА`ГО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Добър, положителен, напр.: благоразумен, благопожелание, благодеяние, благоденствие и др.
2. Добре, положително, напр.: благовъзпитан, благоразположен и др.
3. Благо (в 1 знач.), напр.: благотворителен, благотворен и др.
4. Хубаво, приятно*, напр.: благовонен, благозвучен, благоухая и др.
5. Добър, мил, кротък, напр.: благонравен, благодушен и др.
БЛАГОВЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Остар., сега разг., ирон. За съпруг или съпруга — който е силно привързан и верен на другия. Мъдреха се няколко закръглени, .. евреи с благоверните си съпруги. Д. Спространов, С, 281. Благоверният съпруг отключи входната врата и с крадливи стъпки измина няколкото стъпала до вестибюла. Г. Райчев, ЗК, 9. Той имаше жена благоверна, / милостива и благоговейна. К. Огнянович, ЖА, 17.
2. Остар. Книж. Който е верен привърженик на християнската църква. Сара веч е Теодора / християнка благоверна. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 88. • Епитет на български цар или царица. Българският цар Александър се е наричал: „В Христа Бога благоверний цар и самодържец всем българом и гръком.“ НБ, 1876, бр. 12, 47. „Цар, царица“, прошумя после в главата му вихър с бледи лица като искри, гонени от вятър, .. „Кои са те и какви са?“ — издигна се глас в него. „Христолюбиви и благоверни самодръжци на всички българи, от Бога поставени над българския народ.“ Ст. Загорчинов, ДП, 251.
3. Като същ. благоверен м., благоверна ж. Разг. Ирон. Съпруг, съпруга. Той излезе на разходка със своята благоверна. △ Ще чакам благоверната да си дойде. △ Да чуем какво ще каже благоверният.
БЛАГОВЕ`РИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благоверност.
БЛАГОВЕ`РНО. Остар. Книж. Нареч. от благоверен.
БЛАГОВЕ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл.същ. от благоверен.
БЛАГОВЕ`СТ, -тта`, ж. Старин. Благовестие. Образите на четирите архангели изглеждаше, че пазят вратите за вътре: Михаил, с бляскав огнен меч и сребърен шлем, Гавраил, с белия крин на благовестта, Рафаил,…, и Уриил. Ст. Загорчинов, ЛСС, 57. Загрижен Саваот глава поклати / и благовест в небето възвести. К. Христов, ПП II, 63. Помоли баща си да идат наедно у Бельови и, на днешния ден Благовещение, дано земат някоя благовест. И Цонев баща отдавна желаеше да се засвати с Веля. Ил. Блъсков, TCP, 9-10. — Поникнал е [овесът], ти казвам. Два пръста е, ама поникнал, лъжа няма. Ще черпиш ли за тая благовест? Н. Хайтов, ПЗ, 72.
БЛАГОВЕ`СТВАМ и БЛАГОВЕ`СТВУВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. Книж. Благовестявам. Йоан Кръстител, .., доде в околността на Йордан, .., и благовествуваше, че ожидаемий от толкози векове Месия стигна най-сетне, че са намерва помежду израилтяните. Н. Михайловски, ССИ (превод), 109. И тъй като се облякох в бронята на вярата и в всеоружието на духа на божественото слово, благовествувах при всеки случай на народа словесата на божията правда. ПСп, 1876, кн. 11-12, 13. благовествам се, благовествувам се страд.
БЛАГОВЕ`СТВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благовествам и от благовествам се; благовествуване, благовестене, благовестяване.
БЛАГОВЕСТВОВА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Благовестие. На стола ще са полага [клетвата]: от дясна страна кръст, а от лява святото благовествование (Евангелие). З. Стоянов, ЗБВ I, 81.
БЛАГОВЕ`СТВУВАМ. Вж. благовествам.
БЛАГОВЕ`СТВУВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благовествувам и от благовествувам се; благовестене, благовестяване, благовестване.
БЛАГОВЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който носи добра блага вест. • Обр. Мъгли, които плъзнете / в душа ми кат в провала, / .. / Дъгата благовестната / там веч се не явява. Ив. Вазов, Съч. III, 25.
БЛАГОВЕСТЕ`НЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Донасяне на добро известие, известяване за нещо добро; благовестване, благовествуване.
БЛАГОВЕ`СТЕЦ, мн. -тци, м. Инд. Човек, който носи добра, блага вест; благовестник, благовестител. В дясна ръка с китка вита, / гости идат на честито: / тежки порти отворете, / благовестци приемете! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99-100.
БЛАГОВЕ`СТИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Рел. Вест, предадена на Дева Мария от архангел Гавриил, че ще роди син божи; благовест. Тогава е света Дева оставила храмът и преминала в Назарет, в Йосифовът дом, и наскоро след това тука е добила благовестие, че от нея ще ся роди изкупителят. З. Петров и др., ЧБ (превод), 231. А по глъбнатините [на църквата], надвесени над дъбовите столове за миряни, блестяха мраморни изваяния; гълъби, които носят в уста благовестието в образ на дълга изписана лента. Н. Райнов, КЦ, 48.
2. Разш. Добро, радостно известие; благовест. Низ — по село скупом ходят / китни млади коледари, — / сиромаси и боляри / с благовестье да споходят / и наспроти празник честни / да им пеят драги песни. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99. Сега в Липец и Змиево, в Бориково, Бачибук, Вълчан и Кошница, навсякъде с нетърпение очакват да зазвъни Лишковият звънец — оригиналното благовестие, че е пристигнала смолянската кинотройка. Н. Хайтов, ПП, 134. Евангелието на Исуса Христа наистина е славното благовестие на блаженаго Бога, защото то открива духа святаго. ИЗ, 1877, 1881, 346.
БЛАГОВЕСТИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Благовестник (в 1 знач.). За княз Бенеамина издълба Зноб потир от оникс, .., а по него всече молитвата за осветяване на виното. Долу пък, около подставката, с цветна глеч са изписани знаците на четиритях благовестители. Н. Райнов, КЦ, 96. Ангел благовестител.
БЛАГОВЕ`СТНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. 1. В християнската религия — ангел, който носи добра, блага вест; благовестител. На утрення износи ся евангелието за целувание. Евангелието изображава Исуса Христа, священик — ангел благовестник, а народът, който целува — мироносиците и апостолите. З. Петров и др., ЧБ (превод), 81.
2. Разш. Човек, който носи добра, блага вест. Борит, велик благовестник на мира, докле работяше за прехраната си като прост ковач, научи осъмнадесят стари язика и двадесят и два нови европейски наречия. Й. Груев, СП (превод), 92.
БЛАГОВЕ`СТНИЦА ж. Остар. Книж. Жена, която носи добра вест. • Разш. Святославу беше твърде мъчено да живее без война, а особито в такова време, кога священата птица щрък и други сладкопойни птици и лястовици благовестници преселят ся откъм райските страни, за да развеселят Скитската земя. Ел. Мутева, РБЦ (превод),* 33-34.
БЛАГОВЕСТЯ`. Вж. благовестявам.
БЛАГОВЕСТЯ`ВАМ, -аш, несв.; благовестя`, мин. св. -и`х, св. и несв., прех. Остар. Книж. 1. Рел. Според християнската религия — нося блага вест, известявам за раждането на Исус Христос или раждането на свето лице. След шест месеца, откакто благовести ангел Гаврил на Захарин за бъдещето раждане на сина му, .., Бог проводи същия ангел в Назарет при Дева Мария. Н. Михайловски, ССИ (превод), 103.
2. Разш. Съобщавам, известявам нещо хубаво, радостно; благовествам, благовествувам. Явил му ся св. Великомученик Димитрий и му казал: „Помена Бог дом и род царей българских и поела мя с заповед да благовестиш възобновлението на българското царство и да миропомажеш на царство Асеня.“. Д. Войников, КБЦ, 129-130. благовестявам се, благовестя се страд. И днес е [старобългарският език] църковен език на доста славянски племена. На него най-първо ся благовестила евангелската истина на прадедите ни и на други някои славянски племена. Ив. Момчилов, ПСЕ, VI.
БЛАГОВЕСТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благовестявам и от благовестявам се.
БЛА`ГОВЕЦ, мн. няма, ж. Разг. Благовещение. Мина Благовец, Лазарица, Цветница. Все хубави празници, весели, пролетни. Д. Талев, ЖС, 414. Наближи пролетта. Грижите на овчарите по зазимяването на добитъка стават по-големи: .. Пък и колко други залиси .. Заговелки, Благовец, Мартеници. П. Росен, ВПШ, 155.
БЛАГОВЕЩЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Християнски празник — 25 март (деня, в който архангел-вестител съобщил на Дева Мария, че ще роди син божи). Премина зимата и настана пролет. Беше Благовещение. П. Хитов, МП, 43.
БЛАГОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. За човек — който има приятен, хубав вид; миловиден. Еленчанки, благовидни, умилни, в женствеността имат дарби обилни. П. Р. Славейков, Сл, 75. Тъй като аз имах най-благовидната и все още детска физиономия и единствен от групата бях обут в сандали, на мене възложиха да вляза в сладкарницата. П. Незнакомов, МА, 93. Благовидното лице на Тенев потъмня, устните му се свиха. Ст. Марков, ДБ, 143.
2. Обикн. за отказ, причина, предлог и под. — който е подходящ, убедителен за случая, като често прикрива някакви други подбуди или истинската причина; приемлив. Извиняваше се с разни причини, които Цонка намираше благовидни. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 101. Станах, за да оставя чашката от изпитото кафе, и така намерих благовиден повод да се отскубна от бъбривата баронеса. П. Славински, ПЩ, 62. На два пъти му писах да ми изпрати парите по бай Николчо Сирков… Все благовидни откази! Ст. Дичев, ЗС I, 631. И доброволно заявих, че ще остана в Пирина още малко време, додето се намери някой благовиден предлог за връщането ми. П. К. Яворов, Съч. II, 189. Единствен хаджи Гюро отклони поканата под благовидния предлог, че се чувствува неразположен. А. Христофоров, А, 77.
БЛАГОВИ`ДНО. Книж. Нареч. от благовиден.
БЛАГОВИ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от благовиден; приемливост. Той прие драговолно поканата на Марка Иванов и Мича Бейзадето и се хвана учител, за да има повече благовидност стоенето му там. Ив. Вазов, Съч. XXII, 74. „Ще отида утре към реката да узная от Арма повече за новото учение.“ Тъй се подлъгвах, защото горд е човекът и с благовидност покрива страстите си… Ем. Станев, А, 121.
БЛАГОВО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е свързан с проява на добра воля, доброжелателство, благоразположение, отзивчивост. Първите професори в университетите, както и в другите училища, не са са плашили от правителството, а от благоволна контрибуция на техните слишатели. Д. Войников, У, 1870, бр. 13, 194. Научили го бяха да държи едно достолепие, но нравът му бе усладителен, благоволен и без притезания. Н. Михайловски, ПА (превод), I, 35.
БЛАГОВОЛЕ`НЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благоволя2.
БЛАГОВОЛЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Проява на добра воля, на разположение, доброжелателство към някого (обикн. на по-високостоящ към по-нискостоящ); благосклонност, благоразположение. Той прие направеното му предложение не като милост, не като някакво особено благоволение, а като нещо напълно заслужено. Т. Влайков, Съч. III, 96. От сиромашия той живееше в постоянен страх — боеше се от големците, от агите и чорбаджиите да не загуби благоволението им, боеше се да не загуби службата си. Д. Талев, И, 78. Хитрият старец знаеше, че да се спечели благоволението на съпруга, първо трябва да се спечели за съюзник жената. Д. Кисьов, Щ, 417.
БЛАГОВОЛИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който изразява благоволение, благосклонност към някого; благосклонен. Александър прие Владислава с благоволителна усмивка. Ив. Вазов, Съч. XIII, 187. В отговор на татовия учтив и смирен поздрав .. дядо Хаджия все ще му каже сега и по някоя благоволителна дума. Т. Влайков, Пр I, 96. А виж, днес не ги е страх, куражлии да ги вземе дяволът! Стискат му ръката, приемат с благодарност и смирение благоволителните му усмивки… Ал. Константинов, Съч. I, 133.
БЛАГОВОЛИ`ТЕЛНО. Книж. Нареч. от благоволителен; благосклонно. — Как си със здравето, даскале? — питаше благоволително чорбаджията. Ив. Вазов, Съч. VIII, 61.
БЛАГОВОЛИТЕ`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Благоволение. Едни от по-големите момчета се ползуват с особена благоволителност. Те лежат не около стената, а по седалата на чиновете. Т. Влайков, Пр I, 156.
БЛАГОВО`ЛНО. Остар. Книж. Нареч. от благоволен; благоволително, благосклонно. Ако и да искаше да си почине с учениците си, пак не ся отрече от ония, които дойдоха при него, но благоволно ги прие. КТЕМ, 285. Ние се ласкаем, мили еднородци, с една сладка надежда: че сме си постигнали поне донейде предположената и предназначената си цел и че вие благоволно ще приемнете той ни труд. В. Берон, ЕИ VIII.
БЛАГОВОЛЯ`1. Вж. благоволявам.
БЛАГОВОЛЯ`2, -и`ш, мин. св. -и`х, несв. и св., непрех. Остар. Книж. Проявявам благоразположение, благосклонност към някого, нещо. И чуха от небето глас, който казваше: „Този е син мой възлюблений, в когото благоволих, него слушайте.“ Н. Михайловски, ССИ, (превод), 134. — Говори, болярино Синисий — рязко се обади логотетът, сякаш не благоволеше към появилия се болярин. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 436. Тая императрица особено благоволеше към гръцката народност, от която имаше много преселници в Русия. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 52. На царя пратил известие, че „ако благоволи на интересите на тивейците, ще му бъде всякога приятел и без никаква награда“. П. Р. Славейков, ПИ, 78.
БЛАГОВОЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; благоволя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., непрех. Книж. 1. Остар., сега ирон. Със следв. изреч. със съюз да. Проявявам готовност да направя, да извърша нещо, обикн. като израз на добра воля или (днес) на снизхождение към някого. Познавам един известен писател, славен и уважаван от самия себе си. Веднъж той благоволи да седне на нашата маса в кафенето. Направи ни снизхождение приятелско. Елин Пелин, Съч. IV, 171. — Трябва да живея. Това благоволява да ми изпрати моят баща, с него се препитавам. К. Кюлюмов, ПШ, 11. — Ето я и нашата родна дъщеря! Благоволила най-после да се прибере при родителите си. Тарас, СГ, 38. [Игуменът] благоволи да храни един месец в времято на ваканцията както нашите възпитаници, тъй и от вънкашните ученици — девойки, на число десят. Ч, 1871, бр. 12, 371.
2. Остар. За вежливо отбелязване на любезно действие на високопоставена личност. — Негово величество султанът благоволи да разреши на своите поданици от българска народност да образуват свои, български полкове в състава на нашата славянска войска. Ст. Дичев, ЗС I, 61. — В неделя вечер, на 27 того, Н. Ц. Височество е благоволил да покани на вечеря в двореца около 80 души народни представители. С, 1888, бр. 224, 4. • Като вежлива покана към някого да извърши нещо; заповядайте. — Утре благоволете да дойдете пак при мене, за да ви дам нужните наставления. Ив. Вазов, Съч. IX, 116. Благоволете да се отзовете на нашата покана да участвувате в предстоящите тържества. — Царю, престолът на Асеневци чака новия повелител на България. — Благоволи, господарю (сочи към престола). Ив. Вазов, Съч. XXI, 96.
БЛАГОВОЛЯ`ВАНЕ, ср. Книж. Отгл. същ. от благоволявам.
БЛАГОВО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който издава приятен дъх; ароматен, благоуханен. Не след малко пред очите ни ся представи една малка полянка, постлана с мека зелена трева и с разни благовонни цветя. В. Друмев, НФ, 26. Майката прикади трапезата и облаци от благовонен дим заплуваха из трапезарията. Ив. Вазов, Съч. XII, 54. На гробищата люляка цъфти, / и вечерния гален майски лъх / довява чак до мене от далеч / омайния й благовонен дъх. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 165. Показаха му някои благовонни масла и той ги уверяваше, че и такива неща изобилно ся намирали в нея земя. П. Кисимов, OA (превод) I, 135. Благовонни билки.
БЛАГОВО`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Приятна миризма, дъх; благоухание, аромат. Един прекрасен букет с пресни цветя, чиито тънки благовония умирисваха въздуха. Ив. Вазов, Съч. XII, 179.
2. Обикн. мн. Остар. Ароматични вещества, ароматични масла. Когато узна, че той страда от своите рани, изпрати му няколко пъти по Томаиса лековити билки и благовония. Ст. Загорчинов, ЛСС, 102. Тии снели Исусовото тяло от кръста, помазали го с благовония, обвили го с плената и го погребли в Йосифовата градина при Голгота. Д. Манчев, НН (превод), 118. В храма на Бяла са намервал златият идол на този бог и олтарите, на които горели драгоценни благовония и са приносяли жертви. Н. Михайловски, РВИ (превод), 15.
3. Остар. Разтвор от ароматични вещества; парфюм, одеколон. Едно одеколоново стъкълце на господаря, .., биде напълнено с водица, разлопчиха го и се попръскаха с благовонието. Ив. Вазов, Съч. IX, 210. Живеял като светский гиздавец, прекрасно са обличал, винаги бил облян със разни благовония, обичал обществото на госпожите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 337.
БЛАГОВО`ННО. Книж. Нареч. от благовонен; ароматно, благоуханно.
БЛАГОВО`ННОСТ, -тта`, ж. Книж. Отгл. същ. от благовонен; аромат, благоухание.
БЛАГОВРЕ`МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Който се извършва в удобно време, навреме; навременен, своевременен.
БЛАГОВРЕ`МЕННО. Остар. Книж. Нареч. от благовременен; навреме, своевременно. Тук на този събор Палеолог намери за най-благо временно да предложи решението и на този въпрос. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 35. Безобразните изкривления, .., са развиват в повечето случаи от това, че децата се държат лошаво, а родителите и наставниците не обръщат благовременно внимание на това дело. Знан., 1875, бр. 20-21*, 314.
БЛАГОВРЕ`МИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Подходящо, удобно време за извършване на нещо; удобен случай. Сега нашите в Букурещ са решили, че е благовремие да се изпрати чета в Сърбия. Ив. Вазов, Съч. VI, 56. Трябва да намерите благовремие и за пеяние; нека всички, даже и най-малките, да участвуват в песните. ИЗ, 1877, 1881, 440.
БЛАГОВЪЗПИ`ТАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има добро възпитание; добре възпитан. Той беше спретнат и чист в градското си облекло, .. — стараеше се да се държи като благовъзпитан гражданин, доколкото бе могъл да се научи. Д. Талев, И, 624. Новият съжител беше, според думите на приятеля ми, човек действително тих, приличен и благовъзпитан. Г. Райчев, Избр. съч. II, 5.
БЛАГОВЪЗПИТА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Добро възпитание. Чини ми се, че .. ще забележа нескриваема студенина по лицата, въпреки всичката вежливост и внимание, които тактът и благовъзпитанието на светски хора биха ми показали. Ив. Вазов, ПЕМ, 7.
БЛАГОВЪЗПИ`ТАНО. Книж. Нареч. от благовъзпитан. Държа се благовъзпитано.
БЛАГОВЪЗПИ`ТАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от благовъзпитан; добро възпитание. Чрез разговорите, поведението, оценките за околните, висшите петербургски кръгове се очертават като носители на егоизъм, лицемерие, повърхностна култура, зле прикрити под външна изтънченост и благовъзпитаност. Лит. X кл, 13.
БЛАГОГЛА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. 1. Който е с хубав, звучен глас, приятен за слушане; сладкогласен. Утрента рано зех октоиха си и прибягнах при п. Стефана, другий учител не по-добър от Апотолета, но по-представителен и по-благогласен певец. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 349.
2. Благозвучен. Читалище, име красно, / име носиш благогласно. Ч, 1870, бр. 2, 54.БЛАГОГЛА`СИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благозвучност. Окончаването някои съществителни мъжки с „а“ вместо с „ът“ става за благогласие. Но нека останат, както ти си ги направил. Ив. Вазов, НПис., 143.
БЛАГОГЛА`СНО. Остар. Книж. Нареч. от благогласен; сладкогласно, благозвучно. Така в стиховете забележихме, че нашите певци вървят напред и малко или много пеят понякога доста благогласно. Н. Бончев, Съч. I, 112. Ако детето всякога бъде изричало буквите ясно и благогласно, то можем да бъдем уверени, че язикът му е добре. КН, 1873, кн. 5, 20.
БЛАГОГОВЕ`ЕН, -е`йна, -е`йно, мн. -е`йни, прил. Книж. 1. За чувство, изживяване и под. — който е израз, проява на благоговение. Ние стояхме в благоговеен захлас. Ив. Вазов, Съч. XV, 140. В гласа му звучеше и благоговейна гордост, и голяма скръб. Й. Йовков, Разк. I, 223. Бенковски, който все още се чувствуваше помощник на Волова, изпитваше към него благоговейно чувство, смесено с любопитство. Л. Стоянов, Б, 38. // За поглед, очи, лице и под. — който изразява благоговение. Стара една жена посрещна гостенинът си, нагости го и мълчаливо гледаше на старческото благоговейно лице. Ил. Блъсков, ЗК, 136. С още по-голям възторг ний .. обръщаме поглед благоговеен към неразривно свързаната със словото народна музика, която откриваме, че съвсем не е монотонна. К, 1926, бр. 85, 2. Всички сили и способности немеят пред туй подавляюще величие [на Ниагарския водопад] и всичко се съсредоточава в зрението, в нямото благоговейно съзерцание. Ал. Константинов, Съч. I, 101.
2. Остар. Обикн. за духовно лице — който е изпълнен с благоговение към бога; благочестив. Священикът, добър и благоговеен духовник, побърза да изпълни длъжността си. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 66.
БЛАГОГОВЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от благоговея.
БЛАГОГОВЕ`ЙНО. Книж. Нареч. от благоговеен; с благоговение. В време на богослужението Бенковски беше навел глава с кръстосани ръце пред иконата Божа матер и от минута на минута са кръстеше твърде благоговейно. З. Стоянов, ЗБВ II, 123. Изправяше ли се пред сеитбите, високи, гъсти, .., тоя сваляше калпака си .. Тъй благоговейно и смирено той не би стоял в черква и на най-големия празник. Й. Йовков, Ж, 1945, 192. Наближаваме Козлодуй. Ботев и неговата чета целунаха благоговейно като майчина длан този бряг и тръгнаха да се бият срещу турците, да освобождават България… Н. Стефанова, РП, 14.
БЛАГОГОВЕ`ЙНСТВО, мн. -а, ср. Църк. Обикн. в съчет. с притеж. местоим. негово, ваше и т.н. Титулуване на свещеник за израз на почит, обикн. при обръщение или когато се говори за него. Нетърпеливият поп Груйо Бански, .., сновеше надолу-нагоре. Както си мислеше той и както въобще са очакваше, неговото благоговейнство щеше да застъпа мястото на архиерей в предстоящето тържество. З. Стоянов, ЗБВ II, 58. — Ей, ваше благоговейнство! Тръгнал сте да развявате това расо като един дон Кихот, за една халосница! Ив. Вазов, Съч. XXI, 143.
БЛАГОГОВЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Дълбока почит, преклонение, уважение. Никой не дръзваше да се мери с него и затова чувството към него беше само благоговение. Д. Немиров, Б, 20. Всеки си донесе торбата с хляба, ястието и бъклицата и се наредиха прави около сложената трапеза с благоговение, като на Бъдни вечер срещу Суроваки. Ц. Гинчев, ГК, 70. Навеждаше се [Еньо], взимаше пръст, .., миришеше я и я пускаше с благоговение. Елин Пелин, Съч. III, 97.
БЛАГОГОВЕ`Я, -е`еш, мин. св. благоговя`х, несв., непрех. Книж. Изпитвам благоговение. Батак, славния и злочестия Батак! Благоговея пред твоето величие, ще благоговее и историята! З. Стоянов, ЗБВ III, 307. Прекланям се пред тия, които умряха — пред свещеното бесило на Левски, пред подвига на Ботев, благоговея пред светлите образи на Бенковски и Каблешков. Д. Спространов, ОП, 207. — Лалка я не питат, пък тя благоговее пред волята на баща си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 125. Той я [нивата] гледа, той се радва и благоговее. Малко думи има той за това, но едничкият поглед само, който хвърля, е милувка, песен и молитва. Й. Йовков, Ж, 1920, 126. Пред пещерата с палещи от гняв очи стоял аскетът. А народът благоговеял и мълком ликувал пред него. А. Страшимиров, А, 199.
БЛАГОДА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Като сказ. опред. Който изпитва чувство на благодарност, признателност към някого. — Аз съм ти благодарен за всичко, що вършиш за мене, откак съм болен — каза той бавно. Ст. Дичев, ЗС I, 618. — Имаше нещо, което ме крепеше. Това бяха хубавите ония думи, които ми казахте тогава .. Колко ви съм благодарна! Елин Пелин, Съч. II, 177. А що е това болгарин? Народ дошъл от Волга — велика река, народ от Бога произлезъл .. Благодарен съм на Бога, че ме создал болгарин и се гордея пред всички с името си болгарско. Д. Талев, ПК, 52-53. — Помогни ми да избягам, цял живот ще ти бъда благодарна — тихо каза Бояна. М. Марчевски, П, 47.
2. За поглед, очи, думи и др. — който изразява или с който се изразява благодарност. Майките въздъхнаха и пратиха благодарни погледи на чужденеца. Ив. Вазов, Съч. XXII, 70. — Слушайте, Заре — .. Вие сте много добър човек — оставете ме… ще си помисля… На другия ден написа дълго писмо на майка си. Получи радостен отговор, с благодарни сълзи за жертвата. След няколко дена стана годежът. Г. Стаматов, Разк. II, 76. Нанку се искаше да погледне госпожата и нящо да й каже, някоя благодарна дума, задето накара бае му Цака да земе сега да пише. Т. Влайков, Съч. II, 53. Той знае добре словото си. Писал го е наум през цялата година, но докато започне, ще помълчи и ще погледа с благодарни очи другарите си. С. Северняк, ОНК, 151.
3. Като сказ. опред. Който е доволен от нещо; задоволен. Онбашията прибърза да се удовлетвори от такава лека развръзка и си излезе благодарен, че избегна неприятни случайности. Ив. Вазов, Съч. XXII, 30. — Аз бих била много по-благодарна да съм си с прост сукманец, .., ама да съм си в село. Т. Влайков, Съч. II, 53. Когато бях овчарин / и овцете пасях, / бях много благодарен, / макар и сиромах. Ив. Вазов, Съч. XVII, 19. • С пред. на. — Много ви здраве от баща ви и от батя ви Христя… Видях ги в лазарета, .. старият е ударен по-лошо, ама и на това да сте благодарни… Нека е ръката, да не е главата… Г. Караславов, Избр. съч. I, 358. Бъди благодарен на каквото имаш, и ти си честит. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 62. • Остар. С предл. от. Башибозушкият стан не бил благодарен от миролюбивото поведение на Хасан паша. З. Стоянов, ЗБВ III, 302. Надявам се, г-да посетителите ще останат твърде благодарни от заведението ми, което при другите преимущества, намира се на най-централното и видно място в града. БЗ, 1891, бр. 316,* 4.
4. Обикн. за работа, тема и под. — който дава възможност за достигане до добър резултат; благодатен, плодоносен. Темата беше благодарна и всеки изказа охотно мнението си върху това събитие. Ив. Вазов, Съч. XIII, 18. На сцената на тоя интимен домашен театър се явяват още много лица — които искат на всяка цена да вземат участие в играта, па макар и в недотам благодарни роли. Св. Минков, РТК, 174. // Който дава възможност за постигане на някаква цел, замисъл. И Клоуна се шегуваше с Даскала — той бе толкова благодарен обект, че го изкушаваше, — но .. не можеше да бъде сигурен в неговото чувство за хумор. Е. Кузманов, ЧДБ, 60.
БЛАГОДАРЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Благодарност, признателност за нещо. — Аз напускам вече Преспа и моля да ми се позволи да кажа няколко думи като за сбогом и за благодарение. Д. Талев, ПК, 491. Радоил с благодарение прие сабята. Ст. Младенов, БТР I, 156. Нека най-после ни бъде дозволено да отправим най-теплите си благодарения и към ония учени единородци, които, .., ни спомагат. Ч, 1871, бр. 7, 194. Когато стъпи на американската земя, той написа последните думи в своя дневник: „Хиляди благодарения Богу за всичките му милости.“ С. Бобчев, ЖФ (превод), 159. Благодарение Богу! Здрави сме досега! Н. Геров, РБЯ I, 45. • Обикн. с предл. с. Вежлива форма за изказване на благодарност, удоволствие. — Найден Маркович, вие ще пиете ли едно пиво? — .. — С благодарение, Аполон Петрович. Ив. Вазов,* Съч. XXIV, 54. — Де сте ся установили? — Тука насреща в гостилницата. — Кога е тъй, имам благодарение да попия с таквиз почетни господа като вас. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 175.
2. Само ед. Чувство на задоволеност; задоволство. В къщята с любопитство приказваха кой коя роля е взел и с благодарение узнаваха, че Огнянов ще бъде графът. Ив. Вазов, Съч. XXII, 100. В един ден, случи се, селский старейшина да събира тлъка; .. Селски млади, едно от уважение към стареца, друго да са посъберат по причина моми и момци да си правят веселба, да се повидят, стекоха се с голямо благодарение току-речи половината село. Ил. Блъсков, ЗК, 109.
3. Само ед. Удоволствие, наслада. Всичките слушаха с пълно внимание, ако не и с пълна вяра, увлекателния разказ на Дамянча, като сърбаха с голямо благодарение кафето си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 53.
◇ Благодарение на сложен предл. Книж. При посочване на положителен принос или роля на някого или нещо; по причина на, заради, поради. Следующий град, в който се установих, бе Берковец. Тук, благодарение на препоръки от Враца, аз лесно и скоро се услових за учител. П. Р. Славейков, БП I, 27. Обедът у Иречека, благодарение на бай Ганя, излезе доста оживен. Ал. Константинов, БГ, 47.
БЛАГОДАРИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Благодарствен. Неговий [на Влади] приятен глас ся раздаде сред нощната тишина. Той пееше благодарителна песен на Исуса Христа, съчинена от татка му. В. Друмев, НФ, 19. Иванов, в отговор на тая знаменита реч, каза, криво-ляво, няколко благодарителни думи на турски. Ив. Вазов, Съч. XII, 138. Кардинал Лъв, като извърши възложеното на него от папата дело в Търново, върна се назад в Рим с благодарителни писма и дарове от цар Йоана. Р. Каролев, УБЧИ, 41.
БЛАГОДА`РНО. Нареч. от благодарен; с благодарност, благодарствено. Тодорка (гледа благодарно на Мария): Колко си добра, царкиньо! Ти искаш да ме утешиш и успокоиш. В. Друмев, И, 7. — Момичето само` не може да извърши всичко… И детето е на нея, и старите, и кухнята… Слугинята го изгледа благодарно. М. Грубешлиева, ПП, 241.
БЛАГОДА`РНОСТ, -тта`, ж. 1. Само ед. Чувство на уважение към някого или нещо, на признание на заслугата му за сторено добро, помощ или за добре извършено нещо; признателност. Какво получихме [от Ботев], та благодарността ни към него стана толкова огромна? Ал. Гетман и др., СБ, 11. Бай Ганьо, в благодарност за вкусния, а главно сития обед, иска да почерпи стопанина с една цигара тютюн. Ал. Константинов, БГ, 47. Аз гледам човека с израз на безкрайна благодарност и се усмихвам. Л. Стоянов, X, 56. В целия град от Жана по-красиво момиче нямаше. С благодарност ще отстъпя перото си на оня, който се наеме да я опише. К. Георгиев, ВНП, 5. Подлагаше лицето си на дъжда, .. и, уж от благодарност към благодатната влага, .. се провикваше: — Ех, Боже, що блага ченица ке стане! Й. Йовков, Разк. I, 212.
2. Думи или друга проява, изказани за уважение, признателност към някого. „Сполай ти Боже! Хубав спор и берекет си ни дал“. Това беше и благодарността, и молитвата му! Й. Йовков, Ж, 1945, 192. Той изпя някаква черковна песен, .., и прати благодарност на Бога по една чучулига. Елин Пелин, Съч. II, 84. — Татко! — рече Велико .. Благодари на Владя, .. — Тук не е място нито за радване, нито за благодарност, — каза Влади. В. Друмев, НФ, 91. Поправих, каквото можах, и домакинята, сипейки благодарности, се сети да сипе и един вносен коняк. Й. Попов, ББ, 17. Дентолор [лекарството] притежава стотини благодарности от местни и чуждестранни лекари, зъболекари и частни лица, .. Благодарностите са печатани в отделна брошура. БД, 1909, бр. 1, 4. • Обикн. мн. Със съгл. опред. Вежлива форма за изразяване на признателност. Хиляди благодарности за интереса ви към мене. Ив. Вазов, ПЕМ, 11. Сърдечни благодарности.
3. Остар. Удоволствие, радост. Благодарността й да прегърне един час по-напред брата си, .. не можеше да разнесе съвсем страха й! Й. Ненов, ЧГ (превод), 33. Гледката на едно такова сполучване негово докара му не малка благодарност. Ст. Младенов, БТР I, 147.
БЛАГОДА`РСКО, мн. няма, ср. Простонар. Благодарност, признателност. Да речеш да ме назначиш на служба, голямо благодарско ще имаш от мене. Б. Обретенов, С,* 94. — Ама недей се сърди, господин началник! — уплаши се стрина Благунка. — Аз… така, от благодарско… ту мигар не знам, че това си е ваш… дълг. Ил. Волен, ДД, 47. // Фамилиарна форма за изразяване на благодарност; благодаря. — По кого? — По капитан Ливски… — Намерил по кого да прати! — изруга басът. — Нищо, кажи му благодарско… П. Вежинов, НС, 266. — Много благодарско, че сте приглеждали булката. В. Андреев, ПР, 63. Благодарско, че ми се обадихте, / сега пътят ми би ще по-лек. Н. Марангозов, НПС, 81.
БЛАГОДА`РСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който изразява или е израз на благодарност. Той само целуна с благоговейна признателност десницата му, и благодарствени сълзи пророниха очите му. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 59. Вардарски се придръпна назад, .., дигна ръка: — .. Забравете днес, мили братя, земните си грижи, отдайте се на радост и празнично веселие и пейте благодарствени славословия към нашите славяноболгарски апостоли свети Кирил и Методий!… Д. Талев, ПК, 54. Започнаха декламациите и песните на децата. С какъв трепет слушаха родителите! Какви благодарствени погледи отправяха към мене, младото учителче, както ме наричаха някои селяни. Кр. Григоров, ОНУ, 147. Благодарствена литургия. Благодарствен адрес.
БЛАГОДА`РСТВЕНО. Нареч. от благодарствен; с благодарност, благодарно. Той седна на кабриолета, кимна ми благодарствено и кончето го понесе по нанадолнището*. Ст. Даскалов, БП, 65. Цял ден и цяла нощ старата стена, охка, моли се. Чак на другия ден сутринта огънят й попремина, очите й се ококориха. „Ох! — въздъхна тя облекчено и благодарствено. — Сполай ти, Божичко, имало още животец!“ Г. Караславов, Тат., 238.
БЛАГОДАРЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв. 1. Непрех. и (остар.) прех. Изказвам някому благодарност, признателност. — Много ти благодаря, Ванко! Ти излезе истински кавалер. Не ме издаде. М. Грубешлиева, ПИУ, 28. Тя се разбърза, .. и сложи богата трапеза на своя мил гост. Велин не знаеше как да благодари. Елин Пелин, Съч. I, 58. Много ми е драго — отдавна исках да ви срещна и да ви благодаря за добрината, която навремето ми направихте. Г. Караславов, Избр, съч. II, 171. Петканов сияеше от радост. Отиде при Илка да й благодари за оказаната помощ. К. Калчев, ЖП, 272. Когато се завърна в града, първата му грижа беше да иде да благодари Марка Иванов и Мича Бейзадето. Ив. Вазов, Съч XXIII, 8. Благодариме та, стари Хаджи Генчо, за твоите пилета и мисирчета. Л. Каравелов, Съч. II, 21. Ние благодарим оние наши братя, които благоволиха да поздравят чрез нас тукашното българско общество. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 16, 60.
2. Непрех. Изпитвам чувство на благодарност, признателност към някого; благодарен съм някому. Дядо Силвестър, Балабан и други подбудени от родолюбие, подир смъртта си завещаха доста значително количество от иманието си за българският народ, на които цяло потомство има да благодари на всички времена. С, 1872, бр. 41, б. с. Този човек ми спаси живота и аз винаги ще му благодаря за това.
3. Непрех. Само в 1 л. ед. и мн. За изразяване на благодарност: а) при отправена покана, предложение и под. — в знак на учтиво съгласие или на отказ; мерси. — Господин прокурор, заповядайте на нашата маса .. — Благодарим, с удоволствие — весело каза Захариев и се поклони на Златеви. X. Русев, ПС, 114. — Къде да обядваме? — Долу, в ресторанта. — Благодаря, не ми се яде! Ал. Константинов, БГ, 7. — Ама ти къде? Почакай, ще те водя във ваше село с каруцата. — А, благодаря. Тази нощ няма да си ходя в село. Г. Райчев, ЗК, 238. б) при изказано поздравление, комплимент, знак на внимание, направена услуга и под.; мерси. — Честито, честито, бае Стояни, .. — Благодарим, братя. Елин Пелин, Съч. I, 185. — Добър ден, добър ден!… Извинете, че ви безпокоя… Как сте?… Приятно ми е… Ний сме добре, благодаря… Ст. Л. Костов, Г, 34-35. — Как си със здравето, даскале? — Най-добре, благодарим. Ив. Вазов, Съч. VIII, 61.
4. Непрех. Ирон. Обикн. с предл. от или с нареч. покорно, много. За изразяване на несъгласие, отхвърляне на нещо; мерси. Не давам вече никому никакви обяснения. Благодарим от хорското съчувствие. К. Кюлюмов,* ПШ, 70. Да взема да ви описвам впечатленията си от Париж! Покорно благодаря. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 72.
5. Прех. Остар. Задоволявам, радвам някого. Но всички тези почести, отстъпвания на земи и богати дарове .. не го благодаряха като гледаше големите злини, които правяше Юстиниян в Цариград за отмъщение на тези, които бяха го изгонили. П. Р. Славейков, ПИ, 62-63. Владимир .. обичал да преминува времято си повече с увеселителни дружества: техните ласкателства го благодаряха много по-добре от тяжките уроци. Д. Войников, КБИ, 83. Освен това, една оплескана риза е най-гнуснавото нещо, а напротив, една бяла и прана риза благодари окото да я гледа. Ив. Богоров, Сл, 20. Всичко ми е омръзнало и нищо не ме благодари. Н. Геров, РБЯ I, 45.
6. Прех. Остар. Давам някому възнаграждение за нещо. — Стигат ли ти сто жълтици? — Не, искам двесте… — Имаш ги. Тука са! .. — Ами за другарите ми? — рече Глистра .. — И тях ще ги благодаря. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 54-55. За тая работа го благодарих петдесят (с петдесет) гроша. Н. Геров, РБЯ I, 45.
7. Като същ. ср. Разг. Благодарност, признателност; мерси. Всички услуги се заплащат. За „благодаря“ не работим. благодари се безл. Единствено на Стоянов .. има да се благодари за добрите надежди, които дружеството буди. М. Арнаудов, БКД, 139. Би трябвало да се благодари, че на заседанието присъствуват представители от повече общини.
БЛАГОДАРЯ` СЕ несв., непрех. 1. Разг. Радвам се, доволен съм от нещо, от изхода на нещо, дори ако това не е точно каквото искам. Те се благодареха, че юничето им оцеля, та не се случи нящо и с него. Т. Влайков, Съч. II, 115. Да се благодарим и на това, което получаваме. — Ти се благодари, че поне изкара, а не те скъсаха. △ Благодаря се, че на времето успях да купя този апартамент.
2. Остар. Задоволявам се с нещо. — Тя да се благодари дето я взимаш .. — Думах му да си вземе селянка, но нали не ме слуша. Елин Пелин, Съч. II, 116. Който ся благодари на това, что е веднаж наумил, той много назад остая от другите. Й. Груев, Лет., 1873, 221. Но Благодумов не се благодареше на тоя повърхностен успех. Ив. Вазов, Съч. XXTV, 211. В предишни времена дъщерите не зимаха дял от бащиния си имот, кога той има синове, но се благодаряха с това, каквото баща им дадяше на живот с своите ръце. С. Бобчев, Н,* 1884, кн. 5-6, 494. Кога излазяше на война, не ся благодареше само да плени, но разоряваше и опустошаваше. Г. Кръстевич, ИБ, 273.
3. Остар. Изпитвам радостно, приятно чувство от нещо; радвам се от нещо. Който е просветен и образован, .. нему е охолно около врата и той са благодари от живота, който прекарва тук на земята. Ступ., 1875, бр. 5, 34. Не зная на другите участвуващи и присъствуващи там как подействува, но колкото за мене, с гордост го изповядвам, — благодарих са, считам се и досега за щастлив, че съм бил честит да присъствувам там. З. Стоянов, ЗБВ II, 110. Вечерта же майка ми, като желаеше да им причини забавление, направи нещо извънредно. Колко за меня, щях да ся имам счастлива, ако можех да отбягна това, защото не ся благодаря от такъв вид забавленията. X. Пашов, и др., ЦП, 91.
БЛАГОДА`Т, -тта`, мн. няма, ж. 1. Изобилие от блага, получени от природата; плодородие. Отечество любезно, как хубаво си ти! Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? / .. / Горите ти са пълни с хармония и хлад, / долините с трендафил, гърдите с благодат. Ив. Вазов, Съч. II, 5. Загарката вече грееше узряла по цялото поле, отсам-оттатък по пътя привеждаха овошките клони, счекнати от плод, и спокойно ожидание лежеше навред, сякаш майката земя едвам удържа благодатта над хлебородните си бразди. П. Тодоров, И I, 95-96. Лозите почиваха като живи същества, иззад долните пожълтели листа надничаха узрелите гроздове, налени с меда на есенната благодат. Г. Караславов, Тат., 130. Още зрееха доматите и краставиците и млечните царевици, застигнати от сините сливи и водните присади. Нямаше свършване земната благодат, макар че не беше кой знае каква плодородна годината. К. Калчев, СТ, 219. И нивята изкласили / се люлеят и шумят, / земеделеца здрависват, / обещават благодат. Елин Пелин, ПБ, 47.
2. В християнските представи — нещо добро, някакво благо, което е дадено някому от Бога; дар, милост, благословия от Бога. На` ви мойта книга — тя е вам завет / .. Тя е откровене, Божа благодат — / младий прави мъдър, а стария — млад. Ив. Вазов, Съч. I, 190. Никой прочее да не мисли, че като не може да иде на Божий гроб, той е лишен от Божията благодат… Ако не може на Свята Гора, ето му Рилский манастир, и тамо равни дарования Божии. Н. Рилски, ОМР, 6. Нима е тегло на жетва и вършитба? Трудът — макар и черен, макар и денонощен, е благодат от Бога. А. Страшимиров, ЕД, 202.
3. Нещо, което има много добро, благотворно или много приятно въздействие върху някого. Лятно време, в най-голямата жега…, се появяваше прохладен ветрец, .. Тоя вятър беше истинска благодат през работното време и за хора, и за добитък. Й. Йовков, ЧКГ, 110. Селската тишина, която я гнетеше убийствено до преди малко, сега се стори на Катя истинска благодат. Ст. Чилингиров, РК, 53. Една клонка от някакво пълзящо растение се виеше над скалата… Сутринта той облиза листенцата, по които беше паднала роса. Каква благодат беше тая нощна влага. Ем. Коралов, ДП, 141. Тишина и благодат царуваше в тоя омаен вечерен час на морния ден. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 62.
4. Остар. Придобивка, полза от нещо. От овцете има голяма благодат. Н. Геров, РБЯ I, 45.
БЛАГОДА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който дава изобилие от блага, който носи благодат, плодородие; плодороден, плодоносен. Народът ще надникне в богатите недра на нашата земя, ще преоре и прекопае дълбоко плодоносната благодатна почва. Г. Караславов, ПМ, 32. Зарадва ги той [Бог] с благодатни майски дъждове и не иска да им отнеме лелеяната в душа надежда за плодовита жътва. Елин Пелин, Съч. I, 160-161. Запираше се на някой мегдан и, като поглеждаше към облачното небе, подлагаше лицето си на дъжда, но даваше ухо и на топовните гърмежи и, уж от благодарност към благодатната влага, високо се провикваше: — Иде! Иде! Ех Боже, що блага ченица [пшеница] ке стане! Й. Йовков, Разк. I, 212.
2. Прен. Който въздейства много добре, благотворно или много приятно върху някого или нещо; благотворен, животворен. Петър и Нонка излизаха рано сутрин и се връщаха чак по залез слънце със загорели лица и донасяха вкъщи радостната умора на благодатния труд. И. Петров, НЛ, 223. Темната вечер са приближала към земята: а най-благодатна, най-отрадна и най-приспивающа тишина, царствувала на небето и на земята. Л. Каравелов, Съч. II, 114. Никакво кандилце не внесоха, останахме потопени в пълна мрачина и нито можехме да мислим за онова благодатно забвение на всички неволи което, .., докарва сънят. К. Величков, ПС Съч. I, 33. Нощта наваляше с прохлада благодатна, / сияйна майска нощ вълшебна, ароматна! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 62.
3. От който има придобивка, полза, облага; ползотворен, плодотворен. Благодатното влияние на руската литература и култура у нас би било хиляди пъти по-благодатно, ако бихме се ползували от тях както трябва. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 112. По-късно в разговора взеха участие всички — обща радост ги вълнуваше. Времето се избистряше и работата щеше да бъде благодатна. К. Петканов, Избр. съч., 54-55.
4. Рел. Който е свързан с Божия благодат; благословен. Даскал Стефан, чувствуваше Божията ръка и знаеше, че тя е щедра и благодатна. Д. Немиров, Б, 207.
◇ Благодатна дева. Рел. Св. Богородица.
БЛАГОДА`ТНО. Нареч. от благодатен. Аз я чувствувам [утринната тишина] как прониква благодатно в мене, заедно със свежестта и животворний лъх на утренния въздух. Ив. Вазов, Съч. XII, 4. Изоставил джелепчийството, Севастаки Мицов започна житарство. С него се занимаваше от тридесет години и благодатно го съчетаваше с лихварството. Т. Харманджиев, Р,* 46. Познавате ли тези крайнини, / които аз загубих безвъзвратно, / и радостта на пролетните дни, / и слънцето, що свети благодатно? Н. Вапцаров, Избр.* ст. 1951, 149.
БЛАГОДЕ`НСТВАМ и БЛАГОДЕ`НСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Живея в благоденствие; добрувам. Оставаха им две неща да изберат, за да не умрат от глад. Или да се втурнат с оръжие в България .., или да крадат. Но Тотьо вече почиваше на лаврите си. Панайот благоденствуваше в Сърбия, а Хаджи Димитър отдавна беше умрял на Бузлуджа. Ив. Вазов, Съч. VI, 10. Той [Ботев] не желае нашият народ да благоденствува за сметка на други народи и да ги потиска. Лит. X кл. 149. Днешните български учители, .. трябва да споменуват имената на тия свои предшественици, на тия сеятели на тези семена, на които от плодовете днес вкусват и благоденствуват. Ил. Блъсков, ДБ, 8. Почитай баща си и майка си, за да бъдеш жив за много време и да благоденствуваш на земята. Пч, 1871, н. 1, 13.
БЛАГОДЕ`НСТВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от благоденствам; благоденствуване.
БЛАГОДЕ`НСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който живее в благоденствие, в материално благополучие, има добро положение и др., за да се чувства задоволен; благополучен. Ний имаме много приятели, .. Някои от тях са твърде отдалечени от нас .. Четвърти, които ни са ся показвали за приятели, когато сме били благоденствени, стават равнодушни към нас, когато паднем в някое злощастие. ИЗ, 1877, 1881, 195-196.
2. Който е изпълнен с благоденствие, благополучие; честит. Дай му Господи, благоденствено житие. Ст. Младенов, БТР I, 157.
БЛАГОДЕ`НСТВИЕ, мн. няма, ср. Живот, състояние, при които някой има или някъде са налице добри материални условия, задоволеност, липсват материални затруднения и неприятности; благополучие, благосъстояние. Новото време прави живота от ден на ден по-тежък и затова идиличната простота на миналото и някогашното благоденствие изглеждат още по-хубави и по-свидни. Й. Йовков, Разк. II, 29. Аз ще трябва да съчетая малките си сили със силите на татя, за да намаля две чужди плащани ръце и да увелича семейното благоденствие с един сомун хляб. Ст. Чилингиров, ХНН, 9. — Проблемът търпи развитие — .. Етапа на глада вече минахме, сега хората са нахранени и облечени, време е да мислим за опасностите от благоденствието. Р. Михайлов, ПН, 79.
БЛАГОДЕ`НСТВУВАМ. Вж. благоденствам.
БЛАГОДЕ`НСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от благоденствувам; благоденстване.
БЛАГОДЕ`ТЕЛ, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. Лице, което прави или е направил на някого благодеяния. Консулът, .., продължаваше да го поддържа до последният ден на курса и сетне .. препоръча му да се завърне в отечеството си. Белокровский не послуша съвета и още няколко пъти поиска пари от своя благодетел. Ал. Константинов, Съч. 1, 284. Когато турците раниле и Стоимена, то Ильо го вземал при себе си, излечил го и направил го пак байряктарин; но Стоимен оставил изново благодетелят си и бил разбиен от турците още веднъж. П. Хитов, МП, 130.
БЛАГОДЕ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Който прави благодеяния. Той и сега им помагаше, като играеше успешно на книги и просеше по някой франк от благодетелни българи. Ив. Вазов, Съч. VI, 92. Човек открива .. в лицето на Амфитрита благодетелната дама, която хвърляше на негрите в пристаницето на Дакар цели франкове. Св. Минков, ДА, 45.
2. Които въздейства много добре, благотворно върху някого или нещо; благотворен, благодатен. Вера мислеше също, че тя [майка й] бе лишена и от майчински чувства, от нежност, покровителство, .. — поне тя самата не бе изпитала ни едно от тия благодетелни качества. Л. Стоянов, П, 404. Като дава почивка на нервите, тая горска местност дава с благодетелния си смолист дъх сила на разслабените организми. Ив. Вазов, Съч. XV, 122. Трябва да се допусне, че има да станат големи реформи; .., че се вземат мерки за някои безспорно благодетелни реформи. Ал. Константинов, Съч. I, 60. Благодетелен сън. Благодетелни сълзи. Благодетелно влияние.
БЛАГОДЕ`ТЕЛКА ж. Жена благодетел. Аз съм дете на улицата; моята майка, или по-право моята благодетелка, ме е намерила рано една сутрин на стъпалата на църквата .. занесла ме у дома си. Б. Шивачев, ПЮА, 196-197. Тя [императрицата] .. установи тая безценна търпеливост [на вероизповеданията] .. и тъй тя заслужи да я наричат майка на отечеството и ще бъде наречена и благодетелка на човешкия род, ако постоянствува в това си предприятие. И. Адженов, ВК (превод), 78.
БЛАГОДЕ`ТЕЛНИЦА ж. Остар. Книж. Благодетелка. Агнеса му рана отрила и с кръпа обвила, .. Кога си тръгнала Агнеса към дома, то куче не ся отделяло от нея и .. ся прилепило до благодетелница си. С. Радулов, ГМП (превод), 126.
БЛАГОДЕ`ТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от благодетелен; благотворно, благоприятно. Силното търкане скоро го свести, па и на тях сами подействува благодетелно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 203. Възпитанието на жената трябва да бъде толкози по-съвършено, колкото по-много от него чакат, за да може то .. да проявява благодетелно своето голямо влияние връх детето и мъжът. Лет., 1871, 189.
БЛАГОДЕ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благодетелен; благодетелство. Но малко по малко синките граждани познали благодетелността на новите учреждения. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 159.
БЛАГОДЕ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от благодетел. Благодетелско дело. Благодетелска постъпка.
БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВАМ и БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Постъпвам като благодетел, правя добро, благодеяния. Тъй също и другите другари на Горазда и Климента просвещаваха и благодетелствуваха на народът в другите градища и области на широкото българско царство. Р. Каролев, УБЧИ, 20. Сичкия си живот преминаха до старост в страх Божий и в правда, .. затуй са стараяха сякога с богатството си да купуват притежания, да благодетелствуват на бедните. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 110-111. Неприятеля си повече чрез великодушието си трябва да побеждаваш, като му помагаш и благодетелствуваш, гдето вземе нужда от помощ и благодеяние. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 93.
БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благодетелствам; благодетелствуване.
БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Качество или проява на благодетелен човек. Те са почтени, искрени, умерени и благодетелни; ни един еуропейски народ не заминува тяхното благодетелство и человеколюбие. Е. Васкидович, ПП (превод), 60. Тя не е родена принцеса; но тя има толко благодетелства, щото е вредна да бъде царица. Кр. Пишурка, МК,* 322.
БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВУВАМ. Вж. благодетелствам.
БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВУВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благодетелствувам; благодетелстване.
БЛАГОДЕЯ`НИЕ, мн. -ия. ср. 1. Голяма материална помощ или услуга, която се оказва някому безкористно; голямо добро, направено на някого от другиго. Той беше вложил у разни частни лица суми за поддържане учащи се юноши с условие, че по никой начин няма да разгласяват настоящия виновник на тия благодеяния. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 62. „Истинското благодеяние се върши скрито. Когато едната ръка дава нещо, другата не трябва да знае.“ Й. Йовков, Ж, 1945, 258. Влечеше го родното място, смяташе мелницата, която щеше да издигне, като голямо благодеяние за своите съселяни. Л. Стоянов, П,* 445.
2. Остар. Възнаграждение, заплата. В онова време сръбското правителство .. се отзовало на Николовото прошение, като му определило благодеяние на месец по три талера. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 256.
БЛАГОДУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Книж. Сладкодумен. Оно и друга дарба му е отделил Господ: дал му коса руса, копринена, очи сини като мъниста и златна уста, от гъдулката му по-благодумна. Две думи ти рече, две годин ти слади. Елин Пелин, Съч. V, 95. Децата се разшаваха. Едва сега Пальо успя да се промуши до благодумния старец, намести се до него. Ст. Даскалов, ПЯ, 64. Минаването по тези места обещаваше много, още повече — с такъв благодумен съпроводник като бай Ангел Пакета, който се съгласи да ме изпрати чак до Лясково. Н. Хайтов, ПП, 91.
БЛАГОДУ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който има добър, отстъпчив, благ характер; добродушен, добросърдечен. — С добро сърце бе и тя, — продължи Личо. — И една тиха бе, една благодушна, една приказлива. Т. Влайков, Съч. II, 203. — Хайде, бре Петко, да си ходим, щом ни пъдят! Не съм примряла за кръщенето им, нито за веселбата! И тя повлече навън благодушния си съпруг. Г. Райчев, ЗК, 113. Тя му се сърдеше по цели седмици, кълнеше го на ум и съжаляваше, че не е случила на по-благодушен човек. И. Петров, MB, 116.
2. Който изразява доброта, благост. Той беше и псалт. Гласовит млад човек, с добра, благодушна физиономия, с вечна усмивка на нея. Ив. Вазов, Съч. X, 164. Когато се смееше, това инак грозно лице, ставаше благодушно и дори хубаво. Й. Йовков, ЧКГ, 13. А с усмивка благодушна / гледат старци отстрана / и лулите им светулкат / в околната тъмнина. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 73.
БЛАГОДУ`ШЕСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Живея в спокойствие, безгрижно. Беят, и той беше позачул за такова мърдане на раите, но той го считаше твърде несериозна и детинска работа и благодушествуваше, както всички турски власти тогава. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 26. Антон Страшимиров не остана да учителствува и благодушествува във Видин, а още на следната година, .., бе преместен в Казанлък. СбАСЕП, 34.
БЛАГОДУ`ШЕСТВУВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благодушествувам.
БЛАГОДУ`ШИЕ, мн. няма, ср. Качество и проява на благодушен човек; добродушие, добросърдечие, доброта. Ако избухнеше, Ралчо лесно би го хванал. Но с тая блага реч и с това едва ли не християнско благодушие Петко беше неуязвим. Ст. Даскалов, СЛ, 121. Вълчан даваше заповеди, нареждания .. Той вършеше това весело и с такова голямо благодушие, че намираше време да подхвърли и някоя шега на жените. Й. Йовков, Ж, 1945, 127. Възпитанието съвършено преродява человека: то му подава благодушие, то го снабдява с най-приятний и най-добрий характер. Лет., 1873, 98.
БЛАГОДУ`ШНО. Нареч. от благодушен; добродушно, добросърдечно. Майката се усмихна благодушно и погледна дъщеря си. Ив. Вазов, Съч. XII, 185. — Бае Стойно бе, твоите волове пак са пощръклели и са направили пакост, — ще каже Младен благодушно. Т. Влайков, Съч. III, 172. Бай Стоян ме потупа благодушно по рамото. Л. Стоянов, X,* 17.
БЛАГОДУ`ШНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от благодушен; благодушие. При своя дълг един войник не бива / да претвори възмездието в срам, / тъй както не е лишна благодушност / да взема дял в съда на строгостта. Сл. Красински, БН, 20.
БЛАГОЕВГРА`ДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Благоевград, град в Югозападна България.
БЛАГОЕВГРА`ДЧАНИН, мн. благоевгра`дчани, м. Човек, който е роден или живее в Благоевград.
БЛАГОЕВГРА`ДЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Благоевград.
БЛАГО`ЕВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до дейността на Димитър Благоев — Дядото (1856-1924 г.) — общественик и политик, основател на социалдемократическата партия в България. Излизането от еснафството означаваше за тоя [българския] народ, за неговата работническа класа и интелигенция, закаляване на духа на благоевската партия. Р. Ликова, ВК, 5. Благоевски традиции.
БЛАГОЖЕЛА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Доброжелателство. От старина полаганието на ръката било е знак за благожелание, милост и благословение. З. Петров и др., ЧБ (превод), 123.
БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Доброжелател.
БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Доброжелателен. — Царицата ни възложи радостното послание да ти поднесем в дар и като знак на нейното благожелателно приятелство ключовете на Търново и властта над царството. Ив. Вазов, Съч. XXI, 81. Благожелателни погледи изпращат девойката, додето се изгуби в мегданското множество с майка си. Ив. Вазов, Съч. XI, 77.
БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛКА ж. Остар. Книж. Доброжелателка.
БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от благожелателен; доброжелателно.
БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отвл. същ. от благожелателен; доброжелателство.
БЛАГОЗВУ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който звучи приятно, приятен за слуха. Дъщерята беше заковала погледа си в малкия музикант .. Как се движеха тези дълги, тънки, пъргави пръсти, та бликаха такива удивително благозвучни напеви? Г. Караславов, Избр. съч. V, 275. И аз, като противник на замяната на едни букви, т.е. звукове, с други, изхождам .. от възгледа, че езикът трябва да бъде благозвучен. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 140.
БЛАГОЗВУ`ЧИЕ, (рядко) мн. -ия, ср. Приятна съгласуваност на звукове, приятно звучене. Колкото по-богат е регистърът на звуковете в един език, .., толкова повече и благозвучие се явява. П. П. Славейков, Събр. съч, VI (2), 133. Отнякъде долитаха сладки, мили, упоителни звуци .. Той .. не можеше да повярва, че в тези глухи пущинаци могат да се чуят такива неземни, нечувани благозвучия. Г. Караславов, Избр, съч. V, 237. Благозвучието на поетичното слово се крие в равномерното съчетание на съгласни и гласни. Н. Лилиев, Т. 1954, кн. 3, 7.
БЛАГОЗВУ`ЧНО. Нареч. от благозвучен. Само най-добрите учени и публицисти пишат не само умно, точно, дълбоко, а — и просто, и хубаво, и благозвучно. Н. Лилиев, Съч. III, 304-305.
БЛАГОЗВУ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от благозвучен. Академик Балан се бори за благозвучността и чистотата на българския литературен* език, воюва против изкуственото му откъсване от основата на живия народен език. П. Динеков, С, 1954, кн. 11. 169.
БЛАГОИЗВОЛЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благоволение.
БЛАГОИЗВОЛЯ`. Вж. благоизволявам.
БЛАГОИЗВОЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; благоизволя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Със следв.* изр. със съюз да. Благоволявам. Една лоша вълшебница мя беше осъдила да остана под този образ дотогава, докогато една хубава девойка благоизволи да мя земе, и беше ми забранила да показвам моя человеческий образ. Кр. Пишурка, МК (превод), 58. „Госпожа, ще ли благоизволите да видите вавилонската княгиня?“ И. Адженов, ВК (превод), 60.
БЛАГОЛЕ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Остар. Книж. Хубав, красив, прекрасен. Добила свобода [черквата] и захванала е да става по-благолепна и украсена, за което ся е престолът облякъл във великолепна .. материя. З.* Петров и др., ЧБ (превод), 16.
БЛАГОЛЕ`ПИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Великолепие, красота, хубост. Кесар Хрел обновил съвсем манастира, .. Приведен в благолепие по този начин, манастирът зафанал да напредва и цъфти. Ив. Вазов, Съч. XV, 24. Училищните стени вън и вътре бяха украсени с надписи, мъдри изречения, такива, каквито изписваха по тях времена за украшение и благолепие и по стените на градските училища. Ил. Блъсков, КУ, 22. И зовяха го [чужденеца] зидар на нов живот, казваха, че .. дълго живял в пустиня, .., презрял благолепие на пъстри празници, за да възлюби строго съзерцание. Н. Райнов, КЦ, 119-120.
БЛАГОЛЕ`ПНО нареч. Остар. Книж. 1. Красиво, хубаво. Имаше много домове сделани, .. от дъски обдълбани и благолепно сочетани. Г. Кръстевич, ИБ I, 326-327.
2. Почтително. А в пътят кога срещнем стар человек, трябва .. да му струваме път и да го поздравяваме благолепно и согласно с възрастта му. П. Р. Славейков, Пч. 1871, кн. 5, 77.
БЛАГОЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е с благо, добро лице.
БЛАГОЛЮ`БЕЦ, мн. -бци, м. Остар. Книж. Човек, който обича доброто.
БЛАГОЛЮБИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. На който е присъща склонност към добри дела. „Като се научих за благолюбивия нрав на твоята душа, пише цар Петър на рилския пустинник, .., твърде много възжелах да видя твое преподобие.“ Ив. Вазов, Съч. XV, 38.
БЛАГОЛЮ`БИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Любов към доброто.
БЛАГОМИРИЗЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Благоуханен.
БЛАГОМИ`СЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Доброжелателство; благожелание. Аз же убо както знаеш, отначало сохранявам началното благомислие и твердаго залога верху всичте си ученици. Н. Хилендарец, СПП, 38.
БЛАГОНАДЕ`ЖДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който заслужава доверие, на когото може да се разчита. Двама счетоводители, мъж и жена, заминават за две години в Иркутск. Искат да поверят имуществото си на благонадежден човек. Кр. Кюлявков, СПП, 78.
2. Който заслужава политическо доверие, който е привърженик на съществуващата власт. Рекоха преди няколко години, че ще направят кооперация и я направиха. Колко разкарвания — кои са хората, дето я образуват, честни ли са, благонадеждни ли са, .., докато най-после им разрешиха. Ст. Даскалов, БМ, 29. Не им се позволява от страна на правителството никаква работа и пр., че не биле благонадеждни. З. Стоянов, ЗБВ I, 154. Повиканият избирател, ако е благонадежден, връчва бюлетината си, сгъната о четири, на председатествуващия на секцията. Ал. Константинов, Съч. I, 55.
3. Остар. Книж. Който вдъхва вяра за добро, успешно развитие; надежден. С способностите си той съвършено придобил любовта на синките учители. Сякой от тях говорил с похвала за този благонадежден момък. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 256.
4. Остар. Книж. Който е благоприятен или удобен за нещо. Из Франция пристигат такива известия, които са твърде благонадеждни за французката република. Камерата е отворена и левичарите съставляват вишегласието. С, 1872, бр. 46, 364. Два миса с остри канари спущаха са тук [в залива] в морето и образуваха благонадеждно пристанище за корабите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 112.
БЛАГОНАДЕ`ЖДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на благонадежден. Между другите доказателства за нашите славянски чувства и благонадеждност, г. Соболев представил даже и моята скоропечатана сбирка „Тъгите на България“, Ив. Вазов, Съч. VII, 177. От всички страни той се бе погрижил да осигури своята гражданска благонадеждност, но все пак изненадите не бяха изключени. К. Калчев, ЖП, 383.
БЛАГОНАКЛО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Благосклонен. Бъдете пред него [Фазли паша] съвсем свободен и искренен с уверение, че той може само благонаклонен да ви бъде. Св. Миларов, СЦТ, 59.
БЛАГОНАКЛО`ННО нареч. Остар. Книж. Благосклонно. В онова време сръбското правителство .. се отзовало благонаклонно на Николовото прошение, като му определило благодеяние на месец по три талера. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 256.
БЛАГОНАКЛО`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Благосклонност. Тия въпроси желаем колкото е възможно по-скоро да се решат. Който ги реши най-добре, ще добие уверение за нашата особена благонаклонност. Хр. Ботев, Съч. 1929, 76. Пръвната благонаклонност на графинята към тебе преобръща ся постепенно на силна любов. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 66.
БЛАГОНАМЕ`РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който има добри намерения, помисли; добронамерен, почтен. Благонамерен и доброжелателен в душата, той [Абдул Меджид] продължи да въвожда онези преобразования, които беше поченал баща му. С. Бобчев, СОИ (превод), 179. В книжевните известия вие казвахте, че вашите чорбаджие затвориле училището и не дозволиле на вашето благонамерено книжевно дружество да са събере в него. С, 1872, бр. 47, 377.
2. Който е израз на добри намерения, добри помисли; добронамерен. От страна на Росил такваз една мисъл може да е благонамерена, може да бъде и искрена. П. Р. Славейков, ПХС, 29.
3. Който се придържа към политиката на управляващата власт; благонадежден. Царят .. доказва, че социализмът е обхванал вече империята, и призовава благонамерените граждане на бой против партията на разрушението. Хр. Ботев, Зн. 1875, бр. 16, 61.
— От рус. благонамеренный.
БЛАГОНАМЕ`РЕНО. Остар. Книж. Нареч. от благонамерен; с добри помисли, с добро чувство. — Като ви гледам с тия кучи крака [пушките] — каза той благонамерено — и мене ме хваща страх, момчета. Не е ли по-добре да ги оставите и днес, па после пак си ги приберете. Л. Стоянов, Б, 179.
БЛАГОНАМЕРЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благонамерен.
БЛАГОНРА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. 1. Който е с добро, морално
