Речник на българския език/Том 1/721-740

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

оризари. .. Те работят бетер от фараонови роби, заприличали са на мощи! Хр. Бръзицов, НЦ, 165. Иван Татаров изкара насред двора си една бъчва и почна да й набива обръчите, .. Бъчвата гърми бетер оръдие. Й. Радичков, ББ, 60. „Ти, Юле, имаш страшен усет за новото по магазините!“ И Юлето тича като разпрана … връща се натоварена бетер Дядо Мраз. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 19. б) По-лошо, по-зле. Ний, .., бяхме направили една наредба за церквите .., и мислихме да я предложим на Н. П. ..; но… той не даваше внимание на такива неща, .. И тъй сичкото остана по-бетер. ЦВ, 1859, бр. 460, 1.

— От перс. през тур. beter.

БЕТО`Н, мн. няма, м. 1. Строителен материал, който се получава при втвърдяване на смес от добавъчни материали (пясък, чакъл, сгурия и др.), свързващо вещество (цимент, битум, катран, глина и др.) и вода в определена пропорция. Влизаме в* двора на крепостта. Едноетажните казармени помещения са от бетон. Ал. Гетман, ВС, 172. Бетонът да не изстине, / бетонът да не замръзне / замръзвахме ние! / Три нощи и четири дена / с ръце замразени, / с души размразени, / пълзяха зидари нагоре. Д. Дамянов, ПОС, 39.

2. Прен. Спорт. Във футбола — тактически похват, при който защитници, полузащитници и нападатели образуват плътен обръч пред наказателното поле или в него, като не подбират средствата за отбиване на топката.

◇ Лек бетон. Спец. Вид бетон, получен от леки добавъчни материали, който има малко обемно тегло и слаба топлопроводност и се използува за топлинна изолация и др. Ниското обемно тегло, достатъчната якост и ниска топлопроводност на леките бетони ги прави особено пригодни за жилищното строителство. РД, 1959, бр. 300.

Тежък бетон. Спец. Вид бетон с голямо обемно тегло, здравина и плътност, който се получава чрез прибавяне на барит, железни парчета и стърготини и под. към добавъчните материали. Тежкият бетон е получил наименованието си от голямото си относително тегло. НТМ, 1961, кн. 10, 13.

> Бетон съм. Жарг. Отлично подготвен съм, неуязвим съм (в някакво отношение). За изпита по алгебра* съм бетон.

— Фр. béton.

БЕТО`Н-АРМЕ`, мн. няма, м. 1. Техн. Железобетон. Вие поставяте основите, един вид… Ако поставите бетон-арме, върху бетон-арме ще се гради по-нататък. Г. Караславов, Избр. съч. II, 97.

2. Прен. При игра на покер — най-силната комбинация на карти — два аса и два попа, които единият от играчите е получил в даден момент от играта.

Прен. За човек с много силни позиции, отлична подготовка за нещо и под.

— Фр. béton armé.

БЕТОНА`Ж, мн. няма, м. Остар. Бетониране. Варта на много места се достави, а отсетне поради прекратявание на бетонажа остана неупотребена. Пряп., 1903, бр. 73, 4.

БЕТОНА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се отнася до бетонаж. Макар че бе декември, бетонарките тракаха отчетливо, ритмично размахваха стрели крановете, една след друга се сменяваха бетонажните бригади. ВН, 1953, бр. 285, 2.

БЕТОНА`РКА ж. Техн. Машина за правене на бетон; бетонобъркачка. Бетонарките тракаха отчетливо, ритмично размахваха стрели крановете. ВН, 1953, бр. 285, 2. Серийно производство на 250-литрови бетонарки.

БЕТОНДЖИ`ЙКА ж. Жена бетонджия. В Димитровград работят хиляди жени. От обикновени строителки те се превърнаха в крановички, от бетонджийки — в инженерки. Н. Стефанова, РП, 154.

БЕТОНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бетонджия. Бетонджийска бригада.

БЕТОНДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Строителен работник, специалист по приготвяне и изливане на бетон. Бетонджиите разстилаха бетона с лопатите си върху кофража. Ив. Мартинов, М, 15. Ичо замина за Смолян, както обикновено с първа класа, в много скъп костюм. Сума пари вадят там тия бетонджии. Д. Цончев, ЛВ, 101.

БЕТО`НЕН, -а, -о, мн. -и и -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е направен от бетон; бетонов. Колата се бе вмъкнала в нещо като гараж. Помещението бе студено и мрачно, с голи бетонени стени, потъмнели от постоянна влага. Б. Райнов, ДВ, 204. Тя за миг си представи как кипва искряща като слънце вода в дългия подземен канал, обкован в бетонна броня. Т. Монов, СН, 259. Ще строим завод, огромен завод, / със яки бетонни стени! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 47. Бетонна плоча. Бетонна писта. Бетонен разтвор. Бетонна смес.

2. Който е свързан с правене на бетон или изработване на изделия от бетон; бетонов. Бетонен завод. Бетонна база. Бетонен възел. Бетонно желязо. Бетонна стомана.

БЕТОНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Настилам, покривам с бетон. Цяла нощ, потънал до колене в бетона, той бетонираше. ВН, 1960, бр. 2858, 4. Строителите на Пасарелския тунел водиха сурова борба с природата, за да бетонират най-слабия участък — шахта „Буков дол“. ОФ, 1956, бр. 3561, 1. бетонирам се страд.

БЕТОНИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Жарг. Заемам твърдо някакво място, положение. Първи на върха в класацията се бетонира отборът на Мадрид.

БЕТОНИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прич. мин. страд. от бетонирам като прил. За шосе, улица — бетонен (в 1 знач.). Колата се носеше от бетонираното шосе за Будапеща леко и безшумно като водно конче. П. Вежинов, BP, 40. Бетонираните пътища са най-здрави.

БЕТОНИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от бетонирам и от бетонирам се. Бетониране на шосе.

БЕТОНИ`Т м. Техн. Бетонен блок, изкуствено направен камък с различна големина и форма, който се използува в рудниците като материал за укрепване.

— Фр. bétonite.

БЕТОНИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Техн. Бетонитов. Бетонитна стена. Бетонитна преграда.

БЕТОНИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който е направен от бетонит; бетонитен. Бетонитова зидария. Бетонитова стена.

БЕТОНОБО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни, прил. Воен. С който се разбива бетон. Бетонобойна бомба.

БЕТОНОБЪРКА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който служи за бъркане на бетон. Бетонобъркачни машини.

БЕТОНОБЪРКА`ЧКА ж. Техн. Машина за приготвяне на бетон чрез автоматично размесване на съставните му части; бетонарка. Бетонобъркачката тракаше равномерно, поглъщаше в ненаситното си гърло изсипаните купчини ситни камъни, пясък и цимент, мелеше сместа със стоманените си челюсти и я превръщаше в гъста циментова каша, която изплюваше в огромната желязна кофа. Ив. Мартинов, М, 15.

БЕТО`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Бетонен. Бетонов завод. Бетонова стена. Бетонов канал. Бетонова стомана. Бетонов център.

БЕТОНОВО`З м. Специален автомобил за превозване на бетон.

БЕТОНОЗАВО`Д м. Завод, участък за производство на бетон (обикновено към голям строителен обект).

БЕТОНОРАЗБИВА`Ч м. Техн. Уред за разбиване на бетонни настилки, стени и др.

БЕТОНОРАЗБИВА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който служи за разбиване на бетон. Бетоноразбивачна машина.

БЕ`ЧВИ мн., ед. (рядко) бе`чва, ж. Диал. 1. Само мн. Прави бозови или бели мъжки гащи с къси широки крачоли, които покриват коленете. Вехто беше облеклото му — бели дебърски бечви с черни гайтани, джамадан и късо гунче — но беше здраво, закърпено, чисто. Д. Талев, И, 250. Бечвите са с широки крачоли ..; обшити са с черни гайтани и имат по един-два чифта джобове; те са от бял шаяк. СбНУ XXX, 13.

2. Потури; чешири, бечвища.

3. Дебели чорапи от аба без ходила, дълги до коленете; доколенници, калци (Н. Геров, РБЯ).

БЕ`ЧВИЩА мн. Диал. Бечви (в 1 знач.). Сите момчиня [носят] шалвари, моето (х)аро бечвища. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 143.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БЕ`ЧКА ж. Диал. Акация; бечко дърво. Бечките до чумените гробища бяха навели сочни гранки, прилепили бяха листицата си и спяха над дебела постеля — над своите тъмни сенки. А. Страшимиров, А, 29.

БЕ`ЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до град Беч (старо име на Виена). Султана се поприбра, попристегна се с по-ново, с по-здраво, превърза се с нова бечка шамия с ресни. Д. Талев, ЖС, 331.

◇ Бечко дърво. Диал. Акация; бечка.

БЕ`ЧКО. Само в съчет.: Сечко Бечко, мн. -овци, м. Разг. Вид едър бръмбар от рода сечковци с много дълги антени (пипала, щипци), който издава църкащ звук; голям сечко. Ceranbyx cerdo. Кората на дънера му била на дълбоки бразди една педя. В тях едрият черен и корав сечко-бечко се разполагал на почивка и обезпокои ли го някое насекомо, той протягал острите си щипци, готов да среже като с трион животинчето. Н. Каралиева, ЗБ, 9. Когато стотината сечко-бечковци си точели щипците, вдигал се такъв шум, че кротките калинки замирали в пукнатините на кората и се престрували на умрели. Н. Каралиева, ЗБ, 9.

БЕШАМЕ`Л, мн. няма, м. Само в съчет.: Сос бешамел. Готв. Бял сос, приготвен от мляко, яйца и брашно за заливане на различни ястия. Отделно се приготвя рядък сос бешамел, към който се прибавя пюрето от гъбите и сосът, в който са задушени филетата. Н. Сотиров, СК, 400.

— Фр. béchamel от собств.

БЕ`ШЕНСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Бяс, беснота. Като презря Саул Божиите заповеди, доде на него дух лукав и често падаше в бешенство. К. Михайловски, ССИ (превод), 53-54. Цяр за бешенство.

— Рус. бешенство.

БЕШИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Детска дървена люлка с форма на корито, окачена на стойки; колебка. Одаята, която е и родната стая на Тодор Л. Каблешков, е постлана с интересен плъстен килим, върху който са поставени голям старинен мангал за отопление и бешик. П. Теофилов, К, 78.

— Тур. beşik.

БЕШЛИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Истор. Стара турска сребърна монета от пет гроша; петак. Петко развърза връвта и изсипа парите върху масата. Търколиха се жълти лири и едри сребърни бешлици — тридесет-четиридесет парчета. П. Стъпов, ЖСН, 134. Навсякъде, гдето погледът попадне, все ще се види нещо, което е тъй много потребно, за което хората събират пари и ги кътат бешлик по бешлик. Д. Немиров, Б, 5. „Хайдуци, братя да ми сте, / земете дукат жълтици, / земете чувал с бешлици, / сал мене жив оставете.“ Нар. пес., СбВСтТ, 982.

— Тур. beşlik. — Друга форма: бешлъ`к.

БЕШЛИ`ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бешлик; петаче.

БЕШЛИ`ЧКА ж. Диал. Умал. от бешлик; бешличе. Хой те тебя, Халил ага, / я давай ми желтичките, / желтичките, бешличките. Нар. пес.,* СбНУ XXVI, 129.

БЕШМЕ`Т м. Книж. Връхна казашка дреха до колената, плътно прилепнала в гърдите и в талията. Предвождаше ги [казашките ескадрони] „Орелът“, тъй се славеше атаманът на тия казаци. Висок, строен, пъргав — същински джигит. Като че и сега е пред очите ми. С оня висок, бял с алено дъно казашки калпак, цял накръстосан с ширити бешмет, леко прехвърлени на гърба. П. Росен, ВПШ, 49.

— Рус. бешмет.

БЕЮ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. 1. Живея охолно като бей; добрувам.

2. Имам положение, власт на бей, управлявам като бей. Ум царува, ум беюва, ум патки пасе. Послов., Н. Геров, РБЯ I, 40.

БЕЮ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от беювам.

БЕЯ`Н неизм. Само в съчет.: Изкарвам на беян. Остар. Изобличавам.

— От араб. през тур. beyan ’обясняване, разясняване’.

БИ1 частица. 1. В съчет. с някои прости съюзи, въпрос, или относ. местоим. — за образуване на: а) Сложни съюзи: Да не би да; за да не би да; да не би (диал.); да не би че (остар.); да би да (остар.); за да би (остар.); за да не би че (остар.). За причина и цел. Майка й тогава сама ще я подкани да стане, да не би да я чакат там, да не би да се е прибрал Колчо или свекър й. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 209. Богатите госпожи приготвяха премените си, а сиромахкините продаваха на пазара преждата си и тозчас си купуваха билет, за да не би парите да идат за сол или сапун. Ив. Вазов, Съч. XXII, 100. Себе си всякога за сиромах като мисли, трепери да не би някое нежелателно обстоятелство го докара в сиромашия. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 76. Но пази ся да не паднеш в погрешката на сребролюбието; защото мнозина слаби хора, изоплашени да не би че ся умали имотът им, изпадват в несвободата, и за да трупат само пари, отричат ся и от самите нужни на себе си и на другите. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 133. Аз ви казвам само, че вие тряба да са приготвювате, да би на времето си и вие да принесете полза на хората. Д. Блъсков, У (превод), 1871, бр. 18, 283. Римляните, за да би победили съвършено картагеняните, имали нужда от флота. Й. Груев, КВИ (превод), 1858, 41. Назовавай всяко едно прегрешение .., за да не би че направиш чрез кротостта и чрез страшливата си милост слабия още по-слаб, дързостливия злодеец още по-дързостлив. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 163. Ако да би (остар.); ако би <да> (остар.); ако би че (остар.). За условие; ако. Ако да би са съединили сичките демонски сили, то и тия не би били в състояние да принудат седем милиона българи да се откажат от своето православие и народност. С, 1872, бр. 34, 269. Ако би някои от учениците да не внимаваше в урока, учителят му събираше вниманието с едно звънче. Т. Икономов, ЧПГ, 50. Ще има буря — ..; ако би да почне фуртуна, трябва веднага да тръгнем. Ботьов, К (превод), 47. Отчаяхме се дали ще можем да вървим напред, и додоха ни на умът ужасните последствия, които ще ни сполетят, ако би че ни хванат. Св. Миларов,* СЦТ, 210. Ако би на бой загина, / като ти сърце прощава, / просто да ти е от мене. П. Р. Славейков, Ч, 1873. бр. 11. 1036. Ако ще би <и да>; ако би ще <и> да (остар.); макар би ще (остар.). За отстъпване; макар. Нъ ако би да е никакъв человек, тогава не му се пада никаква почет, ако ще би да е и от най-горен род. Т. Икономов, ЧПГ, 49. Твоя дума на две тука няма да стане, ако ще ли наопаки да се обърне света. П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 363. Зададе ли са от някъде какъвто и да е голак, турчин / ако ще би и турски циганин / тряба да го посрещнеш и да му пригодиш. НБ, 1876, бр. 50, 196. Бейчето е бейче, ако би ще без парица; а магарето е магаре, ако би ще и в жълтица. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 110. Всичките недвижими имоти, които се намирват в Княжеството, макар би ще принадлежали и на чужденци, се намират под действието на българските закони. ПОУ, 12. б) Сложни неопределителни местоимения; който би да (остар.); какъв да би (остар.). Император Юстин 2-й, .., постави за градоначалник в Цариград едного съдника, .., даде му всяка власт да наказува престъпниците*, от които би чин или степен да бъдат. П. Р. Славейков, ПИ, 5.

2. Остар. За образуване на сложните форми за усл. накл. Аз би жертвувала зарад тебе всичко: аз би дала животът си и би те направила най-честит на светът. В. Друмев, И, 10. Ако обстоятелствата не би били сгодни, такава случайност не би се явила. П. П. Славейков, Събр. съч, IV, 130. „Ние би те, брале, оженили, / ама нема прилика за тебе.“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 323.

◇ Да би сложна частица. Диал. Дано. Ей, Йоване, белигражданине! / Обърни се, Бели град изгоре. / „Нека гори, да би да изгори; / у него съм три годин робувал“. Нар. пес., СбНУ II, 70.

Да не би да сложна частица. Във въпрос, изречение — за изразяване на предположение, възможност. Накъде сте се наканили с такава бързина? Да не би вече да сте тръгнали за България? Ив. Вазов, Съч. XII, 85. Да не би да дириш някого? Елин Пелин, Съч. II, 90.

Може би сложна частица. За изразяване на допускане, предположение, възможност; възможно (е), вероятно (е). — А може би имате и близки да издържате, майка, може би? Й. Йовков, ВАХ, 50. — Как попаднахте в Замбаково? — Друг път ще ви разкажа. .. Тя иска да прочете мисълта му. — Може би и той е преживял някоя история, — предполага тя. Ив. Карановски, Разк. I, 66. Превържете Чен добре, / раната е чак от вчера, / може би ще забере! Ив. Радоев, КХЛ, 27.

БИ2 Вж. съм.

БИ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: дву-, напр.: билабилен, биметал, бисулфон и др.

— От лат. bis ’двоен’, ’дву’.

БИА`НДРИЯ ж. Книж. Двубрачие на жена; двумъжество.

— От лат. bis ’двоен’ + гр. ἀνδήρ, ανδρός* ’мъж’.

БИАТЛО`Н, мн. няма, м. Спорт. Вид надбягване със ски, по време на което спортистът се състезава и по стрелба, като стреля неколкократно по определени цели. В биатлона първите три места заеха съветските спортисти.

— От лат. bis ’двоен’ + гр. ᾰυλον ’състезание’.

БИАТЛОНИ`СТ м. Спорт. Лице, което спортува биатлон.

БИАТЛОНИ`СТКА ж. Спорт. Жена биатлонист. Наша биатлонистка спечели преследването на 10 км за жени. 24 часа, 1999, бр. 327, 38.

БИАТЛО`НКА ж. Разг. Пушка, използвана в състезания по биатлон.

БИ`БА ж. Диал. 1. Патица; маница, плувка, юрдечка. Бибите на черказци са много красива природа, може да се каже дори, че те стоят наравно с прочутата пекинска патица. Й. Радичков, ЧП, 43.

2. Гъска (Ст. Младенов, БТР).

3.* Пуйка (Ст. Младенов, БТР); мисирка1, миска, миса3, фитка, курка, куйка.

БИ`БЕ`1, мн. -та, ср. Диал. 1. Умал. от биба.

2. Малкото на биба. Изпърво те [гъските] не ми се подчиняваха, протягаха шии и съскаха. А когато речех да посегна към някое от бибетата, те се спускаха с разтворени клюнове застрашително към дънцето на потурките ми. Ст. Даскалов, БП, 52.

3. Диал. Перуника (Вл. Георгиев и др., БЕР).

БИБЕ`2 мн. -та, ср. Диал. Снопче от няколко, обикновено пет, ръкойки. Десет бибета правят един сноп. Т. Панчев, РБЯд, 23.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БИ`БЕЛ м. Диал. Пуяк. Баба Минчовица .. бе зела да се надува .. като бибел. Т. Влайков, Съч. II, 30.

БИБЕЛО`, мн. -та, ср. Рядко. Книж. Малък декоративен предмет, който се поставя на камина, етажерка и др. за украса. Пианото не е превърнато на лавица за излишни бибелота, а жив инструмент, на който се свири често, и то само сериозна музика. М. Кремен, РЯ, 430. Ето високата каменна звънарня с часовника, който и днес върви правилно, изработени от тукашен майстор; ето малките чукчета и дръжки по портите — истински художествени бибелота. К. Константинов, ПЗ, 55.

— Фр. bibelot.

БИБЕЛО`ТА ж. Остар. Книж. Бибело. Тогава те се обърнаха насам и погледите им паднаха на тяхната затоплена стая, .., със свилените кресла, скъпи ковьори, бибелотите, статуйките. Ив. Вазов, Съч. VII, 118.

БИ`БЕ`НЦЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бибе1 (във 2 знач.); патенце, гъсенце, пуйченце. — Виждате ли го, майко, стария мъдрец; за човека разсъждава. А мустаките му не се виждат под носа. Пух на бибенце. Д. Талев, И, 45.

БИ`БЕР м. Остар. 1. Кожа от бобър.

2. Плат, който имитира кожа от бобър.

— Нем. Biber.

БИ`БЕРЕН, -а, -о, мн. -и и -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Който е направен от бибер. Прав зад гърба й стои Идриз, нейният съпруг. Стегнат в градски костюм и тъмнокафяв биберен калпак. ОФ, 1958, бр. 4267, 2. Една пълна възрастна стринка в биберено джубе, пребрадила се със зелен вълнен шал, рече насмешливо. Ем. Манов, ДСР, 453. Отзад, на гърба й, играеха двете руси плитки, дебели колкото ръката ми, и се гънеха върху кадифеното биберно палто, като че ли бяха живи. К. Калчев,* ПИЖ, 99.

БИБЕРО`Н м. 1. Каучукова цицка за хранене или залъгване на кърмачета. Мъжът се задължаваше да люлее бебето и да го залъгва с биберона по два часа всяка вечер. Св. Минков, Избр. пр, 57. При хранене с биберон дупчицата на биберона не бива да бъде много широка, за да не се задавя детето. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 121. Той обичаше всички теленца в стопанството. Но когато дойдеше ред да ги поят с мляко, току напъхваше най-напред биберона в устата на малката Марица. Кр. Григоров, ОНУ, 167. 2. Специално шише, на което се поставя такава цицка за хранене на кърмачета. Майката изцеди набързо .. един портокал, наля сока в биберона и даде на бебето да суче. Г. Белев, КВА, 2287.

— Фр. biberon.

БИБЕРО`НЧЕ, мн. -та ср. Умал. от биберон; малък биберон.

БИ-БИ и би-би-би. междум. Диал. Вик за мамене на патици.

БИБЛЕИ`ЗЪМ, -змът, -зма мн. -зми, м. Литер. 1. Дума, име, афоризъм или епизод от Библията, вмъкнати в литературна или разговорна реч. Този писател употребява библеизми.

2. Само ед. Литературно направление, което се характеризира с разработване на теми и сюжети из Библията или в библейски стил.

БИБЛE`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от Библията или е свързан с Библията. Но тоя път пред мене не беше вече образът на скърбящата Магдалина, а живата фигура на библейската Суламит, която премъдрият Соломон срещнал на лозето. Ив. Карановски, Разк. I, 79. От горещия пясък на пустинята се зададоха войниците на македонския цар и се втурнаха към стените на библейския град Вавилон. А. Каралийчев, TP, 77.* И кат някой древен библейски пророк, .. / той фърли очи си, разтреперан, блед, / към хаоса тъмний, към звездния свет. Ив. Вазов, Съч. I, 188. Библейски разказ. Библейски сюжет.

2. Който е свойствен, присъщ на Библията. Никой не е станал пророк в своята родина. Испанските писатели от авангарда разбират много добре тази библейска мъдрост. Б. Шивачев, Съч. I, 118. И в книгите на полския народ и полското пилигримство, написани във възторжена библейска проза, той проповядва на своите съотечественици да вярват, че Бог ще направи чудо, за да спаси предания нему народ. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 104. Библейска истина.

◇ Библейска възраст. Дълбока старост, пределна за човека възраст (около 100 г.). След това тя се отдръпна „ни лук яла, ни лук мирисала“, предоставяйки щедро на стеклите се от вси страни граждани да изпълнят своя дълг на хора, закърмени от рождение с почит към библейската възраст [на столетника]. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 25.

БИБЛЕ`ЙСКИ. Нареч. от прил. библейски; както в Библията. Библейски бедно и библейски просто беше това детство. К. Колев, ТЕ, 76. Библейски мъдър.

БИБЛИО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: книга, свързан с книги, напр.: библиофил, библиомания, библиология и др.

— От гр. βιβλίον ’книга’.

БИБЛИОГРА`Ф м. Специалист по библиография (в 1 и 3 знач.). Всеки библиограф трябва да се специализира в определена област на книжната продукция и да я следи не само по заглавия, но и по същество. НК, 1958, бр. 4, 2. Институт за подготовка на библиографи.

— Т. Коджов, Речник I, 1890.

БИБЛИОГРАФИ`РАМ, -аш, несв. и се., прех. Съставям библиография. Не е останала книга, вестник или друг документ, които да не са минали под тези очила. Но той не само библиографира историята на града и читалището, но почти знае всичко и наизуст. Ст. Станчев,* HP, 122. библиографирам се страд.

БИБЛИОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Библиографски. Библиографичен преглед. Библиографични данни.

◇ Библиографична рядкост. Рядко. Библиографска рядкост. Тъкмо в годината, когато Григорович посети българската колония в Москва на път за Балканите, Бусилин бе напечатал своя „Български буквар“, .. Тоя буквар, сега библиографична рядкост, се отличава със своя фонетичен правопис. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 209.

БИБЛИОГРАФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Библиографски. Библиографически показалец.

◇ Библиографическа рядкост. Остар. Книж. Библиографска рядкост.

— От рус. библиографический.

БИБЛИОГРА`ФИЯ, мн. -ии, ж. 1. Научно изработен опис, каталог на книги и други издания, систематизирани по някакъв признак, в който се посочват сведения за съдържанието и външното им оформление; книгопис. Основни помагала за изучаване па българската книжнина, .., са описите и библиографията. Б. Ангелов, ЛС, 173. // Отдел в списание, вестник и под. с кратки бележки за новоизлезли печатни издания.

2. Списък на литература по даден въпрос или на трудовете на някого. В първата своя работа въз основа на оригинални извори [Ст. Минчев] осветлява живота и литературната дейност на един от пионерите на българската белетристика — Васил Друмев, като прави преглед на книжовното му дело и на дотогавашната библиография върху живота и творчеството му. Ив. Богданов, СП, 168. Библиография на съчиненията на Ив. Вазов. Библиография по лексикология.

3. Само ед. Наука за систематизация и критическо описание на печатни издания и ръкописи в указатели, каталози, книги и др. Още едно дело на академик Балан заслужава специално отбелязване — огромният том „Български книгопис за 100 години“.../. Тоя труд обхваща нашата печатна продукция за сто години, 1806-1905, и представя изключителен по значение влог в българската библиография, на която академик Балан е един от създателите. П. Динеков, С, 1954, кн. 11, 170.

— Т. Коджов, Речник I, 1890.

БИБЛИОГРА`ФКА ж. Жена библиограф.

БИБЛИОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до библиограф и до библиография; библиографичен. Библиографски справки. Библиографски бюлетин. Библиографски преглед. Библиографски институт. Библиографски интерес.

◇ Библиографска рядкост. Книга, издание, което отдавна е изчерпано и трудно се намира. Речникът на Н. Геров е библиографска рядкост.

БИБЛИОЛО`Г, мн. -зи, м. Специалист по библиология.

БИБЛИОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Наука за книгата като обществено и културно явление, за нейната история, издаване, описание, съхранение, разпространение и др.; книгознание.

БИБЛИОЛО`ЖКА ж. Жена библиолог.

БИБЛИОМА`Н м. Любител и събирач на книги, обикн. редки, ценни издания; библиофил. Колкото и да е забързан днешният библиоман (или нека го кажем любител на книги) към прочути заглавия и автори, окото му ще спре на една току-що появила се поредица. Отеч., 1978, кн. 6, 40.

— Т. Коджов, Речник I, 1890.

БИБЛИОМА`НИЯ, мн. няма, ж. Страст към събиране на книги, обикн. редки и ценни издания; библиофилство.

— Т. Коджов, Речник I, 1890.

БИБЛИОМА`НКА ж. Жена библиоман.

БИБЛИОМА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свойствен за библиоман; библиофилски. Библиоманска страст. Библиомански наклонности.

БИБЛИОМА`НСТВО, мн. няма ср. Библиомания; библиофилство.

БИБЛИОТЕ`КА ж. 1. Сбирка от книги, списания, вестници, ръкописи, предназначени за обществено или лично ползуане. Библиотеката на Рилския манастир имала голям брой ръкописи, но голяма част от тях са изчезнали, а други са пръснати из разни обществени библиотеки. Б. Ангелов, ЛС, 150. Тясната му опушена стая бе буквално напълнена с вестници и журнали анархически, .. Библиотеката му растеше всеки ден. Ив. Вазов, Съч. XI, 153. Минко обичаше да чете. Той взимаше от училищната библиотека разни интересни книги и ги прочиташе внимателно. Елин Пелин, ПР, 69. Във всяко място, град или село има общи или частни книгохранилници (библиотеки). Нап., 1873, кн. 2, 40. Съществува библиотека от патенти, узаконяващи богат фонд от научно-технически решения. Домашна библиотека.

2. Учреждение, в което се събират, подреждат и опазват книги, периодични издания, ценни ръкописи и др. за обществено ползуване. Много е важно през дните, които са почивни, да се осигури културен отдих на работниците и служителите, .. За тази цел се организират забави, .. откриват се читалища, библиотеки. Мор. пр VIII кл, 84. Народна библиотека. Градска библиотека. Читалищна библиотека.

3. Сградата, в която се помещава това учреждение. Библиотеката се състои от просторна, добре мобилирана с малки масички читалня и внушително книгохранилище. Г. Белев, КР, 47. Късно следобед Бенко се намери пред градската библиотека, .., голяма хубава постройка. Ал. Бабек, МЕ, 166. // Стая, помещение, в което се съхраняват книги. Влиза в библиотеката си и снема от полиците, както му попадне под ръка, куп стихотворни сбирки, разкази и драми. К. Христов, ПП I, 11. Работният му кабинет е и библиотека.

4. Шкаф или етажерка за книги. До постланата с бял чаршаф кушетка имаше висока библиотека, пълна с медицински книги и наръчници. М. Грубешлиева, ПИУ, 301. Тя ги заведе в стаята, дето един от долапите ми служеше за библиотека. К. Величков, ППСъч. I, 19.

5. Поредица от тематично обединени книги, издавани като нещо цялостно. Библиотека за деца. Библиотека за ученика. Библиотека за войника. Историческа библиотека. Научно-популярна библиотека.

— От гр. βιβιοϑήκη. — Ан. Кипиловски, Кратко начертание…, 1836.

БИБЛИОТЕКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Лице със специална подготовка, което обработва, подрежда и раздава книгите в библиотека. Държавният полувисш библиотекарски институт подготвя библиотекари и библиографи за научните и масови библиотеки.

БИБЛИОТЕКА`РКА ж. Жена библиотекар. Много преди да започна да пиша, .., аз обичах страшно много да чета и библиотекарката от училищната библиотека прикрепяше с кламер картон след картон. Ст. Стратиев, ПП, 10.

БИБЛИОТЕКА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от библиотекар. Библиотекарски курсове. Библиотекарска професия.

БИБЛИОТЕКА`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Специалност на библиотекар. Завършил е библиотекарство.

2. Занятие на библиотекар. — Капитанова е в училището, подир малко ще дойде. Да знаете колко е доволна от библиотекарството. .. и тя, като мене, много обича литературата. Ст. Л. Костов, М, 113.

БИБЛИОТЕКОЗНА`НИЕ, мн. няма, ср. Наука за формите и методите за организация на библиотечното дело.

БИБЛИОТЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от библиотека. Библиотечен фонд. Библиотечно дело. Библиотечни работници. Библиотечен шкаф.

◇ Библиотечен плъх. Разг. Ирон. За човек, който постоянно чете, рови се в библиотеки.

БИБЛИОТЕ`ЧКА ж. Умал. от библиотека (в 1, 4 и 5 знач.); малка библиотека. Шопов ги води` и в читалището на българските студенти — бедна, гола стаичка, .., с една оскъдна библиотечка и няколко стари български вестници на масата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 160. Спря се и при малката библиотечка, книгите на която бяха прочетени отдавна до една от децата. Г. Русафов, ИТБ, 174.

БИБЛИОФИ`Л м. Лице, което обича и цени книгите и събира интересни издания; библиоман. Той ходеше по антикварите и книжарниците… Това не беше треската на библиофил. Той трябваше да събере всичко онова от чешката литература, в което е изразен родният бунт срещу поробителите. В. Геновска, ПЮФ, 82. Казват, че Камен Ковачев ми бил библиофил, / т. е. за книги човекът ламтял, / книги обичал и книги четял. Цв. Ангелов, HП, 97.

— Т. Коджов, Речник I, 1890.

БИБЛИОФИ`ЛИЯ, мн. няма, ж. Библиофилство.

БИБЛИОФИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от библиофил; библиомански. Тръгва нова библиофилска поредица. Шекспировите 154 сонета излязоха в нова книга. Сега, 1999, бр. 67, 15. Библиофилска страст. Библиофилско издание.

БИБЛИОФИ`ЛСТВО, мн. няма, ср. Любов към книгите и тяхното събиране; библиомания.

БИ`БЛИЯ ж. Само ед. 1. Сборник от книгите на Свещеното писание, което съдържа догмите и митовете на еврейската и на християнската религия (Стария и Новия завет). Стените, свода, оглъбленията на прозорците, корнизите цели са напъстрени с фрески, преставляющи свещени сцени из Библията. Ив. Вазов, Съч. XV, 26-27. // Ед. и мн. Отделен екземпляр от тази книга. Някога на това място е имало буренясало игрище, после някакво заведение с духова музика, католически колеж, .. Тук са се разхождали бледолики кюрета с библии под мишницата. С. Северняк, ОНК, 63.

2. Прен. Правило, закон, към който някой се придържа. Сега от кулите на небостъргачите днешните банкери, като хищни птици, търсят световна плячка. Тяхната библия съдържа само един текст: „Граби, граби и пак граби!“ Г. Белев, КВА, 87. Да помним, че животът на героя / е нова библия и нов закон, / че подвигът в сърцата на безброя / самин изгражда вечния си трон! Т. Траянов, П, 42.

— От гр. βιβλίον ’книга’.

БИВА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Място с леки постройки или палатки извън селище за нощуване или летуване на туристи, летовници и др.; лагер, стан. Когато излезе на пясъка, излетниците уреждаха своите биваци. Едни разпъваха шатри от чаршафи, други търсеха сянката на храстите, които отделяха високия бряг от плажа. Ем. Манов, БГ, 73. Тогава до езерото нямаше хижа както сега. Спяхме на открито по високите планини. И сега се заехме да си направим бивак. Събрахме сух клек за огъня и настлахме зелени клони за легла. Ламар, ПР, 50. Установили се на бивак край Скопие, започнал тежкият пленнически живот. Г. Караславов, ОХ II, 481. // Място за временно установяване на войски вън от населен пункт в походни палатки или на открито. Бивакът на войниците, който доскоро гъмжеше като кошер пчели, отдавна беше утихнал… Й. Йовков, Разк. III, 14. Множеството потегли* за село, дето Бенковски заедно с щаба си остана в училището, а четата под водителството на Крайчо Самоходов се спря на бивак на другия край, на пътя за Златица. Л. Стоянов, Б, 107.

— От фр. bivouac през рус. бивак. — Други (остар.) форми: бивоа`к, бивуа`к.

БИВАКУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Нощувам, летувам, прекарвам на бивак.

БИВАКУ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от бивакувам. Те трябваше в места, където няма хижи, да се погрижат за бивакуване на групата. ОФ, 1961, бр. 5140, 3. От миналия сезон дивото бивакуване в парка е забранено. Е, 1981, бр. 1085, 2.

БИ`ВАЛИЦА ж. Рядко. Нещо, което е бивало, случвало се е. Противоп. небивалица. Времето между два анекдота хората са запълвали с консервирана храна — пестил от мисли, сушени и накиснати в саламура бивалици и небивалици, и поддържани така, са доживявали раждането на нов анекдот. М. Иванов, А, 7.

БИ`ВАМ, -аш, несв., непрех. I. Като самост. сказуемо. 1. С обстоят. поясн. за място и време. Намирам се, присъствам (изразява обичайно, продължително или повтарящо се действие). Когато биваше в къщи, той все гледаше да се надвеси над люлката. Д. Талев, ЖС, 96. А в село, като не съм бивал, вика се, от дете, сичко ми се чини много хубаво, сичко ме мами и привлича. Т. Влайков, Съч. II, 50. Като се научаваха, че е бивал в затвора, уреждаха набързо сметките си с него и го пращаха да си върви. Й. Йовков, ЖС, 34. Колкото мълчалив и потаен бе Теодосий, толкова бъбрив беше неговият спътник .. А като разбра от полудумите на Теодосия, че той е от престолния град и дълго не е бивал там, съвсем отвори устата си. Ст. Загорчинов, ДП, 232-233. Бивал съм на различни празници. Видях, когато Червената армия ни донесе свободата. Превод, РД, бр. 242, 2. Където и да биваше Рангел из полето, от пазар да се връщаше, щом отвореше пътната портичка — веднага го лъхаше познатата, близка миризма. Кр. Григоров, Н, 62.

2. Обикн. в 3 л. ед. и мн. Разг. Съществувам, има (няма) ме. — А нема вие нямате бъклица!… — Имаме… Нема бива къща без бъклица? Нашата е малка. Л. Каравелов, Съч. II, 8. Без едене, без пиене сладки приказки не биват. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 38. Юнак без рана не бива. Послов. Стадо без мърша не бива. Послов.

3. Обикн. в 3 л. Случвам се, ставам; има (няма) ме. Такава сватба дотогава не бе бивала, па и оттогава не е ставала. Т. Влайков, Съч. I, 45. Рада излезе на чардака пак, като че нищо не бивало. Ив. Вазов, Съч. XXII, 155. С една лястовица пролет не бива, лято не става. Послов. Насила хубост не бива. Послов.

II. Като глагол-връзка в съставно именно и глаголно сказуемо. Обикновено, винаги или понякога съм някакъв. От няколко време насам нощите биваха дъждовни, но дните ясни. Й. Йовков, Разк. II, 192. Когато работеше, той биваше сериозен, важен и като че нищо по-значително не съществуваше за него, освен преписката, която се намираше пред него. Д. Немиров, Д № 9, 16. — Слушай, бъди малко търпелив. Не бивай като тогава. Ив. Кирилов, Ж, 52. Веществата биват твърди, течни и въздухообразни или газове. Хим. VII кл., 1950, 14. Русия! Колко ни плени / туй име свято, родно мило! / То в мрака бива нам светило, / надежда — в нашите злини. Ив. Вазов, Съч. I, 69. Дорде йе мома при майка, / тя бива бяла-червена / като червена ябулка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 159.

III. Като спомаг. глаг. За образуване на сложни страд. форми за сег. (обикн. сег. истор.) и мин. неопр. Сега посетителите на София още от първия миг биват покорени от хубостта на тоя голям съвременен град. Л. Мелнишки, ПП, 10. По нейно настояване момчето най-после бива отвързано… Т. Влайков, Пр I, 17. Той бива пуснат на свобода с уверението, че ако узнае къде се крие Левски, властта ще му изплати дълговете. Ив. Унджиев, ВЛ, 128. Някои нетърпеливо ходеха назад-напред и фърляха завистливи погледи към ония щастливци, които биваха извиквани от разсилния и влизаха през средната врата. Ив. Вазов, Съч. IX, 101.

БИ`ВА несв. безл. Разг. 1. Става, случва се (обикн. много пъти, периодично). Стоиш всред хармана, потънал до колене в разстланото житище, въртиш камшика и пред теб препускат двете охранени кончета на чича Друми .. Така бива на вършитба. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 26. Бивало е да го видят отстрана, че приказва нещо сам на себе си. Елин Пелин, Съч. III, 26. Все още обаче — когато бива дума за XVII — XVIII в. — историографията ни говори за „промени“ в османската феодална система. В. Мутафчиева, КВ, 17.

2. Обикн. с отриц. не или във въпрос, изречение. (Не) Може, (не) възможно е, (не) трябва. Хайде сега пък ти легни и се посгрей! .. Не, не бива! — възрази строго другарят ми. — Ти не забравяй, че сме на война! Трябва да си отваряме очите и през най-мразовитата нощ. Ив. Мартинов, ПМ, 127. Заплаче ли дете, нали майка му трябва да му даде да бозае. Не, не бивало всякога да му се дава да бозае. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 271. Зелена трева и сено бива да ся дава на кон само кога не работи, а почива.* Лет., 1874, 275. Ще дойдеш, бяла българко, ще дойдеш с мене на Стамбул, / ще дойдеш друго не бива. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 336. „На мен ми й лика прилика / .. / булиното ми сестриче, батьовото ми балдъзче.“ / Мама му дума Стоене: „Бива ли, синко, става ли, два брата, два баджанака.“ Нар. пес., СбВСт, 667. С огън и вода шега не бива. Послов. // Обикн. в положителна форма при отговор, с който се изразява съгласие — може, възможно е, добре е, става. — Къде ще искаш да спиш? Тук при мене или на мидерчето в кухнята? — И при тебе бива — рече Матьо, като огледа широчината на кревата. Д. Ангелов, ЖС, 93. Вие трябва да кажете някоя дума на митинга — обърна се към него Илков. — Бива! — кимна той и завъртя глава. Г. Караславов, ОХ III, 384. • Удвоено (за усилване). — Дядовът Киренчев бордей не бива ли? .. — Бива, бива, отговориха почти всичките събрани. СбНУ XVIII, 553.

3. Удвоено бива, бива пред изречение за противопоставяне със съюзите ама, но. Изразява силно възмущение от високата степен, в която се проявява фактът, изказан в изречението за противопоставяне. Да им се не видят децата и намярата. Биба, бива, Пешо, ама, то раждало, раждало, че не помислило. Пет хайдутина ми доведе и пак е в положение. Чудомир, Избр. пр, 205. Бившите им компании, които бяха зарязали напълно, ги гледаха подигравателно — то бива море, бива слънце, бива пясък и естрада, ама пък тия наистина го прекаляват. В. Пламенов, ПА, 72. — Обичта ти към мен напоследък не знае граници! То бива обич, бива, ама чак толкова. .. Й. Попов, БНО, 80.

◇ Бивал и не бивал. Разг. Който невинаги е достоверен, истински; всевъзможен, какъв ли не. Данаил знаеше колко много му е драго, че има хора в града, които го тачат и го търсят, и му разправяше бивали и небивали неща. С. Северняк, ИРЕ, 26.

Бивало и небивало. Разг. Нещо, което не е съвсем достоверно, реално.

Какво бива Разг. Във въпрос, при който отговор не се очаква, понеже е известен — нищо не струва, нищо не пречи, нищо не представлява. С дявола сме добре, какво бива и на Господа малко тамян да покадим — за зор заман. Ал. Константинов, БГ, 45. Аз .., за да не ходя до градът, давам един грош повече и си свършвам работата, какво бива от един грош. Дун., 1866, бр. 117, 1.

БИ`ВА МЕ несв., непрех. Разг. 1. В състояние съм да извърша нещо, защото имам необходимите качества, възможности за това; годен съм, способен съм, струвам. — Ти си способен хлапак! — каза той. — Бива те, няма що. П. Вежинов, ЗЧР, 80. — Ами синът? — Той е вече голям, .. — Какъв иска да става ? — Инженер. Бива го в учението. Н. Стефанова, РП, 40. — Ти не можеш да храниш жена. Не те бива за нищо. Д. Талев, СК, 110. Не го биваше вече старото училище. Изживяло си беше века. Елин Пелин, ПР, 66. // С частица с и (за усилване). Понякога ирон. Притежавам (не притежавам) положителни качества; съм (не съм) добър, годен, хубав. Всяка сутрин аз ставам рано, оглеждам небето и казвам: — И днес времето си го бива. К. Калчев, ПИЖ, 140. — Хубавичко момиче, бива си го! — и господинът лукаво намигна на Рилски. К. Петканов, В, 241. — Пък и нашето адвокатче си го бива! Без него нищо нямаше да постигнем!… К. Калчев, ПИЖ, 90.

2. С отриц. не. Не съм в добро положение, в тежко положение съм, зле съм. — Ала, нека ти кажа бате, че хич не ни бива. Ние сме здравата осиромашали. Д. Немиров,* Б, 59. — Слушай, Ноне, не ни бива таз година, храните бяха слаби, цена няма. Не можем да отворим очите си от борчове. Й. Йовков, ЧКГ, 231.

3. С отриц. не. Здравословно или психически не се чувствувам добре, неразположен съм, болен или без настроение съм. — Детето ми е болно. Не го бива, надви го болестта. Й. Йовков, А, 71, — Простинал ли е, не знам, нещо не го бива, та е полегнал. Кр. Григоров, Н, 29. — Трети ден не е ял. .. Днеска хич не го бива. Ст. Дичев, ЗС I, 604. — Тоя Косан не го бива днес. Искам да река, че е добър соколджия, но сега ума му е другаде. Й. Йовков, СЛ, 35.

БИВА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от бивак. В един само миг изникват безбройни биваци .. Но звездите на небето не са толкоз много, колкото са светналите* точки на бивачните огньове. Й. Йовков, ПК, 91. Бивачни съоръжения.

— От рус. бивачный. Друга (остар.) форма: бивоа`чен от рус.

БИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Само в съчет.: Бивни зъби. Книж. Бивни. Направи ми впечатление, че слоновете нямаха бивни зъби. Амал ми обясни, че те са отсечени и продадени. Ек. Мечкова, СМ, 60. През Неогена достигат широко развитие хоботните бозайници, какъвто е бил например мастодонът. Резците му били удължени до 1,5 м, наречени бивни зъби, и му служели като орган за отбрана. Геол. IX кл, 168.

БИ`ВНИ мн., ед. (рядко) би`вен м. Книж. У някои бозайници (слон, мамут, морж, глиган и др.) — един или два силно развити резеца или кучешки зъби, които стърчат от устата и служат за нападение и защита. Когато слонът връхлетял върху него, Екли успял да сграбчи бивните му и да ги насочи тъй че те се забили в земята. К, 1963, кн. 3, 6. И започнале да са бият, момък със саблята, а глиган със страшните си бивни, които биле като две сабли. Нар. прик., СбНУ LVI, 39.

— Рус. бивни.

БИ`ВНИЦИ мн., ед. (рядко) би`вник, след числ. -ка, м. Бивни. Мастодонът .. също е бродил из нашите земи. Напоследък се намериха от него добре запазени долни челюсти, бивници и бедра. ПН, 1935, кн. 8-9, 123.

БИ`ВОЛ м. Едро рогато тревопасно животно с черна кожа, което се отглежда за мляко, месо и др. и се използува за впрягане. Bos bubalus. Едри биволи влачат ралата и след тях вървят орачи, и те черни като тях. Й. Йовков, Разк. II, 7. Един кротък бивол лежеше край водата и си преживяше. Г. Караславов, СбХ, 128. Из тръстиката, под приведените върби, се разхождаше важно фламинго, а татък към завоя плуваха диви биволи, подали само муцуните и дебелите си рога. П. Бобев, ГЕ, 59-60. Та [малка мома] изтъка бито платно, / па го простре на вратника. / Мина бивол, почеса се. Нар. пес., СбВСтТ, 18. // Мъжкото животно от този вид. Имаме и бивол, и биволица в къщи.

◇ Гледам като бивол. Разг. Неодобр. Втренчено, тъпо гледам.

Търпя като бивол. Разг. Много, извънредно много търпя.

На бивола окото все в просото. Разг. Употребява се за човек, който често и в неподходящи моменти показва определена своя слабост към нещо.

Правя от мухата бивол. Разг. Отдавам прекалено голямо значение на нещо, преувеличавам го.

БИВОЛА`Р1, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който отглежда или пасе биволи. От незапомнено време Раловци — .. — бяха биволари. Много семейства от селото след войните смениха биволите с говеда като по-леки за гледане, .. — но Раловци си останаха биволари. Ил. Волен, МДС, 149. — Никола, любе, Никола, / я не ти станах биулар, / биулето ти да паса! Нар. пес., СбНУ X, 28.

БИВОЛА`Р2, -ят, -я, мн. няма, м. Диал. Вид едър фасул.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БИВОЛА`РКА ж. Жена биволар. На купчинка камъни недалеч от кравефермата са седнали телнарката и биволарката. ВН, 1961, бр. 2978, 4.

БИВОЛА`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Постройка за биволи.

БИВОЛА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от биволар. Биволарски път. Биволарски вир.

БИВОЛА`РСТВО, мн. няма, ср. Развъждане и отглеждане на биволи.

БИВОЛА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от биволар. Когато наливах вода на чешмата, нам отде се взе пусто биволарче, подкарало биволи да пои. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 66.

БИ`ВОЛИЦА ж. Женската на бивол. Биволицата протегна влажната си муцуна към Нена, погледна я зачудено с големите си очи и продължи да се чеше. Елин Пелин, Съч. II, 147. Пристигнал си беше и дядо Еленко, който бе изостанал назад, да понапасе биволиците. Ил. Волен, НС, 31. Биволицата е черна, ама й е по-бяло и по-сладко млякото. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 41. Сухата биволица по-добро малаче отхраня. Погов., П. Р. Славейков, БП П, 136.

◇ Биволицата е черна, а бяло мляко дава. Разг. За човек, който е беден или има друг недостатък, но е добър, полезен.

На чужда биволица в зеле, бия някого. Диал. Жестоко (бия).

БИ`ВОЛИЧКА ж. Умал. от биволица. — Да ми каже председателят .. защо остави кукурузяка, та изгни на поляната, а го не даде на назе, кооператорите, да си нахраним биволичките, да ни дават млекце. Ст. Даскалов, СД, 523.

БИ`ВОЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Биволски. Офицерите са бият между себе си със сабли, .. Сражающите са покриват телата си с плъст, която от своя страна са покрива с биволова кожа. Знан., 1875, бр. 7, 112.

БИВОЛОВЪ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Сел.-стоп. Който е свързан с отглеждане на биволи или е предназначен за отглеждане на биволи. Биволовъдна ферма. Биволовъдна секция.

БИВОЛОВЪ`ДСТВО, мн. няма, ср. Сел. стоп. 1. Клон от животновъдството, който се занимава с развъждането и отглеждането на биволи.

2. Дял от животновъдната наука, който разработва въпросите за развъждане, отглеждане и хранене на биволите.

БИВОЛОФЕ`РМА ж. Рядко. Ферма, където се отглеждат и развъждат биволи.

БИ`ВОЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бивол; биволов. Манастирският ратай седи пред своята килия, седнал на припек, бос. Краката му черни като биволска кожа. А. Каралийчев, ПГ, 11. На изгнилите колове стърчеха счупени грънци, биволски рога, волски черепи. К. Петканов, СВ, 38. Между салкъмите се зададоха биволски коли, натоварени с греди. Ст. Дичев, ЗС I, 480. Биволско мляко.

◇ Биволски език. Диал. Волски език.

Биволско око. Градинско цвете — астра. Жълтите лулички и бялото биволско око цъфнаха в градината. Н. Каралиева, ЯЧ, 43.

Биволско просо. Диал. Диво тревисто растение, което расте във влажни, блатисти места, канавки и под. и се използува като фураж.

> Биволско търпение. Разг. Извънредно голямо търпение. — Мене знаеш да плашиш, а пък търпиш да цапат с кал челядта ти. Ето докъде я докара ти с твойто биволско търпение. К. Петканов, ДЧ, 374.

БИ`ВОЛСКИ. Нареч. от прил. биволски. Обикн. в съчет.: По биволски. Като бивол, подобно на бивол. Стражарят не го чу, но само извърна по биволски бялото на очите си и изчезна. Г. Караславов, ОХ IV, 244.*

БИ`ВОЛЧЕ1, мн. -та, ср. 1. Умал. от бивол; малък бивол.

2. Малкото на биволица; малаче. Биволчето се откъсна от вимето и от муцунката му се отрони капка мляко. Л. Михайлова, Ж, 49.

БИ`ВОЛЧЕ2 мн. -та, ср. Диал. 1. Татул; бишка2 (Ст. Младенов, БТР).

2. Обикн. мн. Вид едър фасул. Ала има и два вида особен фасул, ..; единият много* едър, биволчета му казват, другият ситничък и топчест като грах. Т. Влайков, Пр I, 228.

БИВШ, -а, -о и (остар.) -е, мн. -и, прил. 1. Който е бил, съществувал, функционирал в миналото; предишен, някогашен. От тази сиенитна разновидност са изработени красивите колони пред входа на бившата Софийска класическа гимназия, днес Медицински факултет. П. Делирадев, В, 45. Екипажът беше строен на носовата палуба с лице към броненосците на бившия руски царски флот. Д. Добревски, БКН, 37. // В съчет. с имена за лица и др. — който е бил в миналото такъв, какъвто посочва значението на съответното съществително. — Таз е бивша учителка, а таз е сегашната ми другарка. Ив. Вазов, Съч. XXI, 115. Иван Селският с всички е добър, с всички е приятел. С всички партии, с всички кметове бивши и настоящи, с попа, с чорбаджията. Елин Пелин, Съч. IV, 262. Бившата ми колежка се опитва да се усмихне, но устните й са опънати. Нищо не излиза освен завистлива физиономия. Р. Балабанов, ТБК, 28. Дори бившата ми жена, която ме изостави преди десет години .. , и тя смяташе, че ще погубя здравето си, ако не се оправя. К. Калчев, ДНГ, 5. Грънчарската работилница от 1874 г. е бивша собственост на Кольо Драголов. Ив. Коларов, Е, 17. Бивш занаятчия.

2. Като същ. бивш, обикн. мн. бивши м. Лице, което е имало високо обществено положение в миналото поради богатството или властта си. Ние всички, .., с кучетата и котките сме от сегашната партия. Чешмите ги правиха бившите. Елин Пелин, Съч. IV, 108.

— Рус. бывший.

БИ`ВШИ, -а, -о и (остар.) -е, мн. -и, прил. Остар. Бивш. При звънарницата той видя приятеля си Тачева, бивши журналист, сега адвокат. Ив. Вазов, Съч. X, 60. Като бивши учител, той сякога споделяше лошото положение на новите учители. Ил. Блъсков, КУ, 6.

БИ`ГА ж. Техн. Кран, монтиран на кораб, за разтоварване на стоки в пристанище или далеч от брега; плаващ кран. Бига за разтоварване на тежък товар.

— От фр. bigue.

БИГА`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Книж. Прил. от бигамия; двубрачен.

БИГА`МИЯ, мн. -ии, ж. Книж. Двубрачие, двуженство. Полигамиите и бигамиите, които по-късно са се практикували, са изгубили вече своя първоначален характер. СбНУ IV, 175.

— От лат. bis ’двоен, два пъти’ + гр. γάμος ’брак’.

БИГБЕ`НД м. Муз. Голям джазов оркестър, съставен обикн. от 5 саксофона, 4 тромпета, 4 тромбона, пиано, китара, контрабас, духова и струнна група.

— Англ. big band. — Друга (рядка) форма: бигба`нд.

БИ`ГОР м. Шуплеста варовита скала с бял или сиворъждив цвят, образувана от втвърдяване утайката на падаща или подпочвена вода; варовит туф. Лазурни езерца при пещерки от бигор отражават тихо есенното небе. Ив. Вазов, Съч. XVII, 155. На един такъв площад се издигаше и къщата на първожреца Кубер, ръководителя на ханското учулище. Тя беше построена от светъл бигор. Й. Вълчев, СКН, 247.

— Неизв. — Друга (диал.) форма: бибо`р.

БИ`ГО`Р нареч. Диал. Обикн. с прил. солен, лют и др. Извънредно, много. Гозбата е солена бигор. △ Яденето е бигор люто.

— Неизв.

БИ`ГОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е от скалата бигор. Бигорен остров. Бигорни образувания. Бигорна облицовка.

БИГОРЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Бигорен. Новата църква беше за чудо и за приказ. С розов бигорлив камък беше градена и с препечени тухли. Д. Талев, ЖС, 222.

2. Който съдържа бигор; варовит. Бигорлива вода.

БИ`ГОРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Бигорен. Бигорова скала.

БИГУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Техн. Правя вдлъбнати ивици с тъп нож върху някакъв мек материал (картон, ламарина), за да се прегъва на това място, без да се пречупва. Тая мека лъскава бяла ламарина се работеше лесно. Пройчо си подсвирваше, като кроеше и бигуваше дъната, страните, дръжките. Б. Болгар, Б, 187.

— От нем. biegen ’прегъвам, извивам’. Друга форма: биго`вам.

БИ`ДА. Вж. съм.

БИДЕ`, мн. -та, ср. Специална порцеланова ваничка, чиния за интимно измиване, която се монтира в баня или тоалетна.

— Фр. bidet.

БИ`ДЕРМАЙЕР м. Изк. Направление в декоративното изкуство на Централна Европа в периода от 1820 до 1840 г., което поставя акцент върху непретенциозния буржоазен комфорт със създаване на семпли мебели с подходящи пропорции.

— Нем. от собств.

БИДО`Н м. Металически или пластмасов съд с малък отвор за съхраняване и пренасяне на течности, най-често за нафта, газ, бензин и др. Бидоните са пълни с газ. △ Бидон за бензин. Бидон за нафта. Бидон за прясно мляко.

— Фр. bidon.

БИДО`НВИЛ м. 1. Убежище, жилище от подръчни материали (бидони, картони и др.), където се настаняват много бедни хора, обикн. в краен квартал на голям град (в някои страни). На фона на блестящи булеварди и приказни дворци на феодално-буржоазната върхушка са струпани жалките колиби — бидонвили на емигрантите. А, 1978, кн. 37, 75. В града [Рио де Жанейро] има толкова много зеленина, че дори струпаните от кашони и ръждиви тенекии бидонвили на бедняците изглеждат живописни под сенките на цъфналите олеандри. СТ, 1999, бр. 50, 11.

2. Квартал, място с такива жилища. Богатска щерка да се ожени за момче от бидонвилите — брррр, ужас! ДТ, 1999, бр. 336, 18.

— Фр. bidonville.

БИДО`НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бидон; малък бидон. Бидонче за петрол.

БИЕ`, мн. -та, ср. Ивица от плат, конци и др., направена за украса в краищата на дреха, покривка, завеса и под. Жакетът е гарниран с биета. △ Ревери с бие по края.

— От фр. biais ’наклонена, напречна линия’.

БИЕ`ЛА ж. Техн. Машинна част с различна форма и размер в двигатели с вътрешно горене, парни машини, компресори и др., която предава или трансформира някакво движение; мотовилка, шатун.

— От фр. bielle.

БИЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Техн. Прил. от биела. Биелни болтове. Биелен лагер.

БИ`ЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от бия като прил. Обикн. в съчет.: Биено сирене. Бито сирене. Сложиха трапезата. Децата насядаха и стръвно залапаха черния хляб с чесън и биено сирене. Хр. Максимов, СбЗР, 28.

БИЕНА`ЛЕ, мн. -та. ср. Книж. Международна изложба-конкурс, преглед, фестивал и под., които се устройват през всеки две години. Биенале на старото изкуство във Венеция. △ Биенале на графиката в Краков.

— Ит. bienalle ’двугодишен’.

БИ`ЕНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от бия и от бия се. Дохожда и даскалът. И пак караница, теглене на уши, биене по ръцете. Т. Влайков, Пр I, 152. Въздухът продължаваше да ехти от биенето на камбаната и клепалата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 4. Пленникът усети как сърцето му леко ускори биенето си. П. Вежинов, НС, 106, Тая гора, .., беше завардена и служеше за охолно свърталище, .., на тъдявашните мечки, биенето на които било запретено. Ив. Вазов, Съч. XVII. 93. — Смей се ти, Дяконе! Момците искат да се бият! .. — Ти как мислиш? От биене до въстание колко разлика има? — рече Левски. Ст. Дичев, ЗС I, 583. Биене на мляко.

2. Физ. Периодично усилване или отслабване на електромагнитни, светлинни, звукови вълни и др., наблюдавано при взаимодействието на две вълни с близки честоти.

3. Техн. Изхвърляне на силна струя въздух или вода от специален пистолет, с което се пробиват дупки за взрив в рудник. Водно биене. Въздушно биене.

БИ`ЕНИЦА1 ж. Диал. Игра на бой, на биене. Да играем иа биеница, а не на криеница. Т. Панчев, РБЯд, 23.

БИ`ЕНИЦА2 ж. Диал. Буца масло, получено чрез биене в бутало. Жена му Доца ни напълни раниците с топъл хляб, даде ни голяма биеница прясно краве масло и ябълков мармалад. Сл. Трънски, Н, 218. Поднасяше му шепа сливи да си сложи в джобовете. макар да бе му напълнила торбата с плодове, с биеница прясно масло, с бучка сирене, с опържено петле. Кр. Григоров, ТГ, 40.

БИЕШКА`ТА нареч. Рядко. Биешком.

БИЕШКО`М нареч. Рядко. С биене, с бой; биешката.

БИЖЕРМЕ` неизм. Диал. О`правен, способен човек. — Е, видиш ли, чорбаджийските синове са магарета, да ги яздат такива като Джупуните. Ашколсун бижерме! Ем. Станев, ИК III, 85.

— От тур. becermek ’успешно извършвам’.

БИЖУ`, мн. -та, ср. 1. Скъпоценен накит, украшение. През последните години тя бе натрупала свое собствено богатство от бижута, швейцарски франкове, долари и гулдени. Д. Димов, Т, 476. // Разш. Украшение, накит (без особена стойност). Вера дойде пред огледалото и се зае с косата си, а Марина извади отнякъде* из тъмното на гардероба малка кожена кутийка, пълна с евтини бижута. Д. Бегунов, ЧД, 63. Прен. Разг. За нещо много хубаво, изящно, добре изработено. А секретарката му .. впрочем е истинско трудово бижу, образец на добросъвестност и експедитивност във всяко едно отношение. В. Сотиров, ЛНП, 28. Я гледайте какво апартаментче! Ми то бижу! А, Мерче, бижу, нали така. Ч. Шинов, ПВ, 126. Колата му е цяло бижу. △ Тази малка църква е истинско бижу.

2. Само ед. Събир. Множество накити като едно цяло; бижутерия. И ей — сноват по всички магазини, — / от Лувър и Прентан, и Лафайет / бижу, манта, жарсета и коприна — / валят, валят пакетите безчет. Ем. Попдимитров, СР, 122. Тя има много бижу.

— Фр. bijou.

БИЖУТЕ`Р м. Лице, което изработва скъпоценности или търгува със скъпоценности; златар. Наоколо са магазинчетата на обущари и бакърджии, на резбари върху пиринч и слонова кост, на златари и бижутери. Т. Кюранов, АП, 12.

— От фр. bijoutier.

БИЖУТЕ`РЕН, -рна -рно, мн. -рни, прил. Бижутериен, бижутерски. Бижутерен магазин.

БИЖУТЕРИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни. Прил. от бижутерия; бижутерен, бижутерски. Между дългата поредица „модни къщи“, „текстил“ и „конфекция“ витрините на бижутерийните магазини се открояват вечер с ярките пламъци на златните накити и брилянти. Ив. Мирски, ПДЗ, 76. Бижутерийни изделия.

БИЖУТЕРИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Бижутерия (в 1 знач.). Занимавам се с бижутерийство.

БИЖУТЕ`РИЯ ж. 1. Производство на бижута или търговия с бижута. Употребяваните в бижутерията драгоценни камъни* се шлифоват, като им се придава подходяща изкуствена форма, и след това се полират — само в такова състояние те проявяват в най-висока степен ценните си качества (блясък, цвят и пр.). Геол. IX кл, 110. Ние сме свикнали да гледаме на среброто като на благороден метал, който няма съществено техническо приложение и се използува предимно в бижутерията. Й. Малиновски, ХФ, 4.

2. Само ед. Събир. Скъпоценни накити; бижу. — Я вижте. Вие, струва ми се, разбирате от бижутерия. Юри Александрович извади от джоба си една червена кутийка, .. отвори я и ми показа един дамски златен пръстен, с хубав, доста едричък брилянт. Д. Калфов, Избр. разк., 298. Златна бижутерия. Сребърна бижутерия.

— От фр. bijouterie.

БИЖУТЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бижутерия и от бижутер; бижутерен, бижутериен. Бижутерски украшения. Бижутерски занаят.

БИЗ-БИЗЕ` нареч. Разг. Като съвсем близки хора, като между свои; свойски, фамилиарно. — Не са намираш, слава богу, пред някой издайник. Синца сме от една черга. Аз нарочно за това съм дошел да са поразговорим и утешим братски, биз-бизе. З. Стоянов, ЗБВ III, 36. Силвуплето започна разпалено да разправя кой е този Мандажиев и каква дружба вадел той с някои от съдружниците на искърското предприятие, а с бай Жельо били съвсем на „ти“, биз-бизе, като че ли са другарували от детинство. К. Калчев, СТ, 250.

— Тур. biz-bize ’между нас, помежду ни’.

БИ`ЗНЕС м. Промишлена, търговска или друга дейност като източник на печалба. Когато ме съкратиха като домакин на градския духов оркестър .., аз не уних .., като начало съобразих да започна бизнес с реставрация на билети за градския транспорт. З. Петров, ЗС, 12. „Бизнесът си има свои закони, които трябва да се спазват. .. Тук приятели няма.“ Диал., 1990, бр. 28, 7. Като ученик .. Куинси започва да навлиза в света на музикалния бизнес. Диал., 1990, бр. 6, 14. — Ще дадете обява, че търсите еди-кого си, .. Но не забравяйте, че вестникарството у нас е доходен бизнес само благодарение на рекламите. Ал. Бабек, МЕ, 226.

— Англ. business.

БИ`ЗНЕС-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с бизнес или се отнася до бизнес, напр.: бизнеспрограма, бизнесцентър и др.

БИ`ЗНЕСМЕН м. Човек, който се занимава с бизнес, който има бизнес. — Ние индустриалците, сме хора дисциплинирани — .., а ония, .., гледат само пари да лапат, същински бизнесмени. Д. Кисьов, Щ, 310. Харизанов взел да подпитва за японски бизнесмени и търсел връзки с японски фирми за внос на дъбове-джуджета. Й. Попов, БНО, 137. Ичо може да не е никакъв харпунджия, но е роден бизнесмен. На обед намери едно хлапе. От него срещу сламената ми шапка получи много хубаво цигаре. Д. Цончев, ЛВ, 66.

— Англ. businessman.

БИ`ЗНЕСМЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бизнесмен. Бизнесменска фамилия.

БИЗНЕСМЕ`НСКИ. Обикн. с предл. по. Нареч. от прил. бизнесменски. Като бизнесмен, по начин, присъщ за бизнесмен. Защо не беше баналната началническа история, историята на всеки порядъчен бизнесмен, който спи със секретарката си .., а накрая се оженва за нея и по бизнесменски е щастлив с нейното триединство на довереница, съдружница и любовница? Л. Дилов, ПМ, 21.

БИ`ЗНЕСДА`МА ж. Нов. Жена, която се занимава с бизнес. Ще им кумуват близки приятели — ветеринарен лекар и бизнесдама. НТ, 1999, бр. 53, 3. Бизнесдамата е шефка на бутика на моделиера [Клайн] в България. ДТ, 1998, бр. 20, 2.

БИЗНЕСКЛА`СА ж. Луксозна класа2 в самолет. Купила самолетен билет .., но вместо бизнескласа, платила за икономическа. Нов., 1999, бр. 256, 10.

БИ`ЗНЕСКОНТА`КТ м. Взаимоотношение, връзка с цел осъществяване на съвместен бизнес. Желанието е .. да се улеснят бизнесконтактите на редица чужди фирми с български партньори. Диал., 1990, бр. 6, 9. Клубът съществува от 1996 г. и основната му дейност е посредническа . „Не можем с вълшебна пръчка да решим проблемите на всички, които ни търсят, но се опитваме да .. посредничим в осъществяването на бизнесконтакти.“ СТ, 1999, бр. 44, 2.

БИЗНЕСПЛА`Н м. Нов. План за развиване на бизнес, който набелязва целите на предвижданата дейност и начините за тяхното постигане. Новосъздадените малки фирми, след одобрение на бизнесплана им, получават нисколихвен кредит. 24 часа, 1999, бр. 327, 8.

БИ`ЗНЕСПРОЕ`КТ м. Проект за развиване на бизнес. Квотата на успешните инициативи [в африканските страни] е само 61 на сто от бизнеспроекта. Д, 1994, бр. 5, 8.

БИ`ЗНЕССРЕДИ` мн. Среди, социални групи, свързани с бизнеса. Подкрепата [за инициативата] на българските високопоставени политици, бизнессреди и фондации е също необходима. ВЖ, 1999, бр. 50, 9. Имам познанства в бизнессредите.

БИ`ЗНЕСШПИОНА`Ж ж. Шпионаж, който се отнася до бизнеса. Частната детективска агенция .. смята, че агентите .. са сред най-досадните в бизнесшпионажа. З, 1992, бр. 19, 11.

БИЗО`Н м. Див северноамерикански бик, който се отличава с гърбав врат и силно развита предна част на тялото, покрита с дълга, мека козина. Bizonus. В степите изобилствуват къртиците, .., прерийни вълци. Някога тук са се въдели на огромни стада бизоните. Л. Мелнишки, К, 31.

— Лат. bison.

БИЗО`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бизон. Бизонова кожа. Бизоново стадо.

БИЗО`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бизон. Бизонско месо.

БИЙТ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до движението на битниците, напр.: бийтгенерация, бийтпоколение, бийткултура и др.

— Англ. beat ’удрям’.

БИ`ЙТПОКОЛЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Американски интелектуалци и млади американци, повлияни от идейната им платформа, които през 50-те години на XX век оформят движението на битниците. Той [Н. Касиди] е бил .. почти митическата връзка между бийтпоколението и новата ера. Лик, 1991, бр. 7-8, 7.

БИ`ЙТЪЛС м. Всеки един от четиримата изпълнители от широко известната английска рокгрупа „Бийтълс“, основана в края на 50-те години на XX век в Ливърпул. Всяка песен на бийтълсите е символ. СТ, 1999, бр. 52, 23.

— От англ. собств.

БИК, бикъ`т, бика`, мн. би`кове и (диал.) би`ци, след числ. би`ка, м. Нескопено мъжко говедо или бивол. По-нататък, на зелена паша, стадо от говеда, дето весело се гонят яки сити бикове и черни биволи повдигат муцуната си към небето и душат. Ив. Вазов, Съч. XVII, 126. Ганчовски си спомняше, че когато беше малък, често му се случваше да сънува такива страшни сънища. Гони го например говеждият бик — едър и страшен, с къси, но остри рога, с изблещени кръвясали очи. Г. Караславов, Тат., 159. Пази се от ат — отзад, от бик — отпред, а от калугер — отвред. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 42. По-добре да си бик, че бит, а не вол, че впрегнат. Погов. Два бика в една чарда не живеят. Погов. Биволски бик.

◇ Воден бик. Блатна птица от семейството на чаплите, която се храни с риба.

Мускусен бик. Едро двукопитно животно, разпространено в някои северни страни, което прилича на овен, с гъста и дълга тъмнокафява* вълна и остри рога.

> Гледам (поглеждам / погледна) като <разярен> бик. Разг. Сърдито, свирепо гледам (поглеждам). Когато Нягул му говореше нещо отгоре, Куцар се разтреперваше, мърмореше нещо и го гледаше изкриво, като бик. Й. Йовков, ВАХ, 130. А като чу молбата му, той го погледна като разярен бик и изръмжа. В. Геновска, СГ, 526.*

Наклал съм се като бик. Разг. Много съм затлъстял, угоил съм се.

Силен (здрав, як) като бик. Разг. Много, извънредно силен. Топал-Хасан, силен като бик, отчаяно се съпротивляваше на двамата си противници. Ив. Вазов, Съч. XXII, 23. Кметът беше як като бик. Запретна ръкави развъртя се и завчас гътна тополата. А. Каралийчев, НЗ, 60.

Теле ми роди и бикът. Разг. Много съм забогатял.

Търся юнето под бика. Диал. Проявявам излишна придирчивост.

Улавям / уловя (хващам / хвана, връзвам / вържа) бика за рогата. Разг. Справям се с някакво положение, овладявам положението, като се насочвам към най-важното. — И какво мислите да правите с това писмо? — попита Ирина. — Ще го пратите там? — Не, Любо ще го занесе лично. Така се вършат тия работи. Знам аз. Искаш ли резултат — хвани бика за рогата. П. Спасов, ХлХ, 198. То са именно чети, които са се впуснали в едно въстание. .. Те мислят, че едничкият способ да се получи коренна промяна е да се улови бикът за рогата; и те именно вършат това по свой собствен начин. Пряп., 1903, бр. 30, 2.

БИКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Бикогледач. Мъжът й на Таса беше селски бикар и си живееше долу… в скотовъдния обор. Ст. Даскалов, СД, 296. Трябва да пратим / него .. бикаря, / той към реката / бика ще кара. Ас. Босев, СЦС, 14.

БИКАРБОНА`Т м. Хим. Сол на въглената киселина, в която единият водород е заместен с метал. Калциев бикарбонат. Оловен бикарбонат. Амониев бикарбонат.

◇ Сода бикарбонат. Натриев бикарбонат — бяло праховидно вещество с приложение в готварството за бухване, в медицината и др. Агнето бе ядено в атмосфера на строга секретност. Блажев преяде, почувствува киселини в стомаха и пи сода бикарбонат. Й. Попов, СЛ, 113.

БИКАРБОНА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от бикарбонат. Бикарбонатен разтвор. Бикарбонатен цех.

БИКА`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Обор за бикове; бикарница. После бикът се изправи и кротко поведен от яките ръце, тръгна към бикарника. Г. Алексиев, ДЦ, 70. Стопанският двор на кооперацията беше накрай село, неограден още. Там беше бикарникът на общината и сега край него бяха построили една дълга сграда, нещо като навес за инвентара и добитъка. Ст. Даскалов, БМ, 265.

БИКА`РНИЦА ж. Бикарник. Дядо Габьо отви юлара от рогата й, кротко я потупа по врата, погали я па хълбока и я поведе. Като се отдалечиха от бикарницата, Вранка наново замуча, драскаше с копита, дърпаше се. М. Яворски, ХСП, 74.

БИКВАДРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Мат. В който променливата величина (или неизвестното) участвува като събираемо от нулева, втора и четвърта степен. Биквадратно уравнение. Биквадратна функция.

БИ`КВАМ, -аш, несв.; би`кна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Повалям, катурвам; бичвам. Бикна кринчето. △ Биквам стомната. биквам се, бикна се страд. и взаим.

БИ`КВАМ СЕ несв.; би`кна се св., непрех. Диал. Падам, катурвам се; бичвам се. — Дете ни умря, — момиче за хубост, отгледано вече, в трето отделение* беше, бикна се, за една неделя отиде. Т. Влайков, Съч. II,* 184-185. — Каране, какво правиш? — извика гневно Пресиян. Поетът се бикна, изтърва чувалчето. Й. Вълчев, СКН, 203. Бикна се, та умря.

БИ`КВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от биквам и от биквам се; падане, катурване, бичване.

БИКИ`НИ само мн. Диал. 1. Дамски бански костюм с плитки гащета и сутиен без презрамки. Когато подреди всичко отново и спокойно в главата си, излезе, че дъщеря му не е искала да се покаже с друг бански освен с бикини. С. Северняк, ИРЕ, 254.

2. Плитки дамски кюлоти, пликчета.

— От собств.

БИКЛЕ`, мн. -та, ср. Диал. Биче. Тук крава, там крава, та в Лъката. Завари я при Узунските говеда да я гони едно бикле. Ил. Волен, БХ, 31.

БИКМЕ`, мн. -та, ср. Диал. Шнур от вълна или коприна за украса на чехли, терлици, дрехи в народна носия. Баба Тонка веднага поръча на абаджи Марко да ушие елека. — Ще го изпипаш от хубаво сукно .. Ще му зашиеш и сърмени бикмета и гайтани. Г. Караиванов, ЮМ, 95. Облечена винаги в чист шаячеч сукман, по ръкавите на който се мъдреха разноцветни гайтани, а над тях се изтягаше като лента червеникаво ширитче. От ширитчето се издигат извезани от жълтеникаво бикме малки фигурки с тънки шийки — същински човечета. Кр. Григоров, ОНУ, 178.

— От тур. bükmek ’усуквам, вия’.

БИ`КНА. Вж. биквам.

БИКОБО`РЕЦ, мн. -рци, м. Участник, състезател в борба с бикове; тореадор. Като го видя — разкрачен, наклонил главата си към лявото рамо, със стиснати юмруци на хълбоците и очи, потънали в лой, той разбра, че ще го свърши бързо, но първом трябва да размаха пред лицето му червения плащ, както правят на арената испанските бикоборци. А. Каралийчев, НЧ, 145.

БИКОБО`РСКИ, -а,* -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бикоборец и до бикоборство. По „Сан Херонимо“ и „Пасео дел Прадо“ звънтяха трамваи, претъпкани с чиновници, които отиваха на работа, след като бяха разисквали .. всички злободневни политически, бикоборски и спортни въпроси. Д. Димов, ОД, 16. Бикоборска сръчност.

БИКОБО`РСТВО, мн. няма, ср. В Испания, Португалия и Латинска Америка — традиционен национален спектакъл, на който обучени пеши и конни състезатели се борят с бикове на специална арена, прилагайки различни хватки, установени от векове; корида. // Борба с бик като отделен номер в цирка. След жокейката излязоха някакви начервени палячовци с мукавени носове. И техните смехории бяха известни на по-голяма част от публиката, та затова всички с нетърпение очакваха новото. Пък новото за тази вечер беше бикоборството. Г. Караславов, Избр. съч. II, 34.

БИ`КОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бик; бичи. Издава [птицата] един силен звук, .. този звук може да се подоби на биково мучение. СбНУ II, 218. Така, приведен над трапезата, полугол, с биков врат и с вълча охота, славянинът имаше вид, че започва всеки миг и не свършва никога, като животно, което преживя. Ст. Загорчинов, ЛСС, 158. Бикови рога. Бикова глава.

БИКОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Разг. Неодобр. Твърдоглав, бикоглав. — Верно е, загинаха [ябълките], ама требеше да загинат отдавна, още кога биковити началници заповедаха да ги насадиме тука. Е. Огнянова, НШ, 219. Неколцина от нашите учени са тъй биковити в книжовните си мисли, щото не зимат никак от дума. Ив. Богоров, КП, 6.

2. Диал. Който трудно се огъва, пречупва; твърд, як. Чичо Малин пък, като се затопли времето, се хвана у градинския плет, .. Той се напрягаше да преплете един дебел и биковит прът, но прътът не се поддаваше. Ил. Волен, ДД, 5. Биковит кочан.

БИКОГЛА`В, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. За човек — който е прекалено упорит и непокорен; твърдоглав, инатлив. Сега той гледаше със завидно око на всички, що оряха и копаеха по градините си, и още повече се въсеше на баща си, който със своята старческа упоритост стана причина да се отдели от своите ниви и градини, от своето родно село. Как би работил той, ако тоя бикоглав старец го оставеше да си нареди всичко по ниви и дома, както той знаеше. Ц. Церковски, Разк. III, 125. Напразно бяха молбите и съветите Светославови да не дразни Чоки: бикоглавият воевода продължаваше изтреблението на неприятелите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 159. Аз знам, че вие ме обичате като роден син, че ми желаете доброто, но аз винаги съм си бил бикоглав, затова има да патя. Сл. Македонски, ЕЗС, 135.

БИКОГЛА`ВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Разг. Неодобр. Бикоглав човек. Поговорил той с него като човек, като брат и страшният, сприхав и непокорен бикоглавец вдигнал бялото знаме — признал си греха. А. Гуляшки, ЗР, 297.

БИКОГЛА`ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на бик; бикоглав. Мильо го наричаше презрително „комита“ и, покрай него, не можеше да гледа и Младена, наследил с юначеството и бикоглавския характер на баща си. Ив. Вазов, Съч. VII, 125.

БИКОГЛА`ВСТВО ср. Качество или проява на бикоглав; бикоглавщина, упоритост, твърдоглавие, инат. Препирнята изведнъж се прекрати и Хаджи Смион си излезе из кафенето, учуден от бикоглавството на Алтъпармака, който, без да е видял нещо, приказва. Ив. Вазов, Съч. VIII, 16.

БИКОГЛА`ВЩИНА ж. Разг. Бикоглавство.

БИКОГЛЕДА`Ч м. Човек, назначен да се грижи за биковете в едно стопанство или селище. Разсилният не се намери, за да бие барабана, и тогава общинският бикогледач бай Кръстьо, като бивш военен барабанчик, пое върху себе си глашатайството. Н. Хайтов, ШГ, 280.

БИ`КЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бик; биче.

БИЛ, -а`, -о`, мн. -и`. Прич. мин. св. деят. от съм като съюз. Бил…* бил, бил…* или, бил… и. Остар. Било`. Па и всеки — бил прост или зналец, бедняк или имотник — даваше — кому колкото стигне ръка — за обители и църкви. Н. Райнов, ВДБ, 61. Било едното, било другото дете навестяваше болната си майка. △ Била едната, била другата снаха помагаше на свекървата в домакинството.

БИЛАБИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Езикозн. За говорен звук — който се образува при сближаването или съединяването на двете устни; двуустнен. Билабиален звук. Билабиално в. Билабиални гласни.

— От лат. bilabialis.

БИЛА`НЦ м. Остар. Баланс. В края на всеки месец ще се прави месечна равносметка, називаема биланц. С. Попов и др., ТБП, 13. Тъжителят поиска да ся разгледа тъжбата му отсъствено и да ся издаде решение, като същевременно показа един биланц на сметките. Дун., 1876, бр. 1051, 2.

— От ит. bilancio през нем. Bilanz. — Диплография, 1850 г. (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, с. 227), — Други форми: биля`нц, била`нс, била`нцо.

БИЛАТЕРА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който има две симетрични, еднакви страни; двустранен. Билатерален строеж на организма на гръбначните животни.

◇ Билатерална съгласна. Езикозн. Съгласна, която се образува при преминаване на издишната струя от двете страни на езика.

— От лат. bilateralis ’двустранен’.

БИЛАТЕРАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Спец. Система за организация на международната търговия, изискваща всяка страна задължително да балансира своя внос и износ поотделно с всяка държава, участничка в международния обмен.

2. Биол. Билатералност.

БИЛАТЕРА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж.Спец. Строеж на организма във форма на две симетрично разположени еднакви половини; двустранност.

БИ`ЛБОРД, мн. -ове, м. Нов. Голямо рекламно табло, обикн. край път или върху фасада на сграда. Дори уж законните рекламни табла се оказват пиратски. Понеже собствениците на билбордове .. нехаят за продължаването на договорите си. Дем., 1997, бр. 219, 11. Обичам природата и не съм виждал никога някой билборд да й придаде повече красота. Кап., 1998-1999, бр. 50, 79. Крайпътен билборд.

— Англ. billboard.

БИЛГИ`Я ж. Диал. Брус за точене на ножове, бръсначи и други дребни сечива; гладило, гладич, гладилка.

— От тур. bileği. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. Друга форма: билеги`я.

БИ`ЛЕ1 мн. -та, ср. Разг. Билка. Най-добре ще е да свари татула и да го даде, па каквото, такова. Ако не може скришом, ще й го даде направо и ще й каже, че е някое много лековито биле. Г. Караславов, Тат., 205. Вървеше под клоните на стари буки и стари дъбове, .., и в нападалата шума виждаше или черните зърна на отровното биле, или червените шипки на чудновати гъби. Й. Йовков, СЛ, 23. Гъсти гори от бук, клен и явор — още тъмни — се свличат над пътя. От тях иде хлад и мирис на прясна шума и горско биле. З. Сребров, МСП, 60. Хайде ма, либе, заведи, / заведи при мойта майка рождяна, / рождяна, че тя йе, либе, баснарка, / баснарка и знайе биле сякакво, / сякакво, та ще мен да излекува, / излекува!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 128. // В народните поверия — растение с магическо действие. Магесница беше й дала да налива скритом във виното на мъжа си водата от някакво „разделно биле“, сварено в необжежено гърне. Ив. Вазов, Съч. XIII, 110. — Тебе биле делянка да ти дадат да пиеш, .. — та Елет да отделиш от сърцето си. Ст. Загорчинов, ДП, 358. Стоянова майчица, / Петкани върла душманка, / къде ходила, питала, / да найде биле омразно, / омразно, та па отделно: / да си омрази Петкана, / омрази, та па отдели / от неин сина Стояна. Нар. пес., Христом. ВВ II, 221. Омайно биле. Любовно биле.

◇ Котешко биле. Дилянка, валериана. А колко се смяха децата, когато дядо Кутьо им разправи как* лудеят котките, като надушат коренчетата на дилянката, от която правят валериан. Затова наричат дилянката котешко биле или мача трева. Л. Галина, Л, 129.

Старо (лудо) биле. Беладона. В клетъчния сок на тютюна, старото биле, татула и на други растения има отровни вещества.

БИ`ЛЕ2, мн. -та, ср. Диал. Малко стъклено топче. Игра на билета.

— От фр. bille.

БИЛЕ` и (разш.) биле`м частица. Простонар. Дори, даже; биля. — Майка ми и баща ми ме сгодиха едно време за тебе, когато аз бях в Анадол и нито името ти знаех биле. Ив. Вазов, МЧ, 43. Измени са инак, ала силата й си остана и сякаш че са удвои биле. Т. Влайков Псп, 1890, кн. 34, 31. Търгна [момчето] и от той град и отиде во други. Влезе во един ан [хан] и се наруча убоо за едната пара, билем се напи и .. сто драм вино. Нар. прик., СбНУ XIX, 78.

БИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Геогр. Който се отнася до било на планина. Удоволствие се изпитва, когато се наблюдава от билните части на Витоша нейният мъгляв пръстен. П. Делирадев, В, 260. Под влияние на външните земни сили планината се рушила и постепенно билните й части се заравнили. Геогр. VII, кл. 71.

БИЛЕ`РИН, мн. биле`ри, м. Диал. Билкар; билярин. По онова време имаше някой си дядо Начо, габровчанин, билерин, който идеше всяка събота в Търново да продава билките си на сергия пред Дряновския хан. П. Р. Славейков, БП I, VI. Във пътят викат билери, / пурдаат [продават] билки сякакви. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 7.

БИЛЕ`РКА ж. Диал. Билкарка; билярка. Сутрин рано станал, / че си цървулите стегнал / и през селото тръгнал / .. / да търси билки омразни, / омразни билки разделни, / че си намери билери, билери още билерки. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 130. Ще идем у мила майка, / тя ще ма, либе, излекува, / там има жени билерки, / та знаят билки сякакви. Нар. пес., СбНУ XIV, 10.

БИЛЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Билкарски; билярски. В дома на дядо Нойка имаше няколко царства. Едното беше царството на даскал Стефана, който не виждаше нищо повече от своето училище и от билерската си работа… Той работеше през целия ден, а вечер вареше билки и лековитата вода изливаше в стомнички и ибричета, които му носеха болните. Д. Немиров, Б, 160.

БИЛЕ`Т м. 1. Листче, картонче и под., което срещу заплащане дава право на вход, на пътуване или да се ползва, получи нещо. След обяд той отиде при касата на театъра, за да си купи билет. Ив. Вазов, Съч. XII, 189. Имахме билети за кино, а беше още рано. М. Грубешлиева, ПП, 112. Гледам на гарата пристигна трен. Затичвам се аз, вадя билет обратно за София. Елин Пелин, Съч. IV, 231. Две весели шаферки съобщиха, че ще въведат нов обряд, .. Едната носеше кочан билети от Държавната лотария, а другата широка медна табла. Ив. Остриков, СБ, 20. △ Бланков билет. Входен билет. Билет за мач. Трамваен билет. Обиколен билет. Пътнически билет. Перонен билет.

2. Документ, с който се удостоверява някакво право; удостоверение, разрешително. Нямах и не можах да получа билет за лов, понеже бях твърде малък. Ем. Станев, ЯГ, 5. — Хич може ли да продадеш добитъка без билет .. Казвам му: аз ти броих парите, защо ми не даде билет. А. Каменова, ХГ, 80. Виждаш ли е -е -ей там онова хлапе с въдицата? — А — а… — Що не идеш да му прибереш рибата, щом няма билет! Д. Калфов, КР, 16. Аз си взех позволителен билет от г. прокурора и се упътих към Черната джамия, да посетя господина, Петка Каравелова. Ал. Константинов, Съч. I, 20. Строителен билет. Ловен билет. Риболовен билет.

3. Документ, с който се удостоверява някакво социално положение на дадено лице или принадлежност към някаква обществена организация. Партиен билет. Комсомолски билет. Уволнителен билет.

4. Листче с въпроси, задачи, тема при изпит. Любомир Борисов изтегли билета с въпросите. Той трябва да говори за Русия през края на XIX век. РД, 1950, бр. 172. Устните зрелостни изпити ще се провеждат по билети, изработени от преподавателите въз основа на въпросници.

5. Остар. Записка, бележка, кратко известие за нещо, оформено по различен начин. Понеже момичето в тази минута беше в къщата на германския консул, той писа един билет, за да я доведат завчас в джамията. Хр. Ботев, Съч. 1929, 247. Па си спомних, че и билет известителен получих от г-н Ц. за повторния му брак. Ив. Вазов, Съч. IX, 174. Получих от нея печатан билет, с който ме уведомяваше, че в Мичиганския щат .. тя се венчала. Ал. Константинов, Бпр, кн. 5, 71.

6. Остар. Документ, който дава право на жителство или настаняване някъде. На последньото си идвание, заптието отишло при кмета или старейшината на селото и му поиска един билет за жилище при Пека. НБ, 1877, бр. 64, 251. При зачислението в студенти .. срещнах затруднение по причина, че изгубих по пътя билет на жителство. АНГ I, 604. // Открит лист, разрешително, което дава право на пребиваване в чужда страна. В оная събота, полицията улови, .. четворица души и запря ги, защото немаха билет за пребивание в Цариград. ЦВ, 1857, бр. 323, 117.

7. Остар. Бюлетина за гласуване. Според числото на избирателите в санджака, мютесарифа печата избирателни билети. НБ, 1877, бр. 60, 235. След гласоподаванието мютесарифа пречита гласовете .. Ако би в урната да се намерят билети с други имена, то такива не са смятат. НБ, 1877, бр. 60, 235.

8. Остар. Банков паричен документ за внесена сума срещу лихвен процент, който може да продава, осребрява; вид акция2. Моля Ви да турите при тоя пакет 180 руб. от парите от банковите билети, что Ви пратих на 9 април да ся продадат. АНГ I, 81. Като дойде шестдесетгодишният срок процентите на сичките билети тогава ще станат голема сума. ЗВЕ, 13. Процентите на капитала по билетат 1842 година .. получават ги сека година. ЗВЕ, 6.

◇ Жълт билет. Книж. Документ на жълт лист, издаван в някои страни като вид разрешително на проститутки.

— От фр. billet през рус. билет. — Заветът на Василия Евстатиева, сина Априлова, 1849.

БИЛЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от билет. Билетно гише. Билетна служба. Билетен център.

БИЛЕТОПРОДАВА`Ч м. Лице, което продава билети. Билетопродавачът с предоволен глас попита поради каква причина децата бяха изпуснали влака. П. Стъпов, ГОВ, 124.

БИЛЕТОПРОДАВА`ЧКА ж. Жена билетопродавач.

БИЛЕ`ТЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от билет (в 1, 4 и 5 знач.). Кондукторите в трена събираха пари от неснабдените с билети .. Поне по едно билетче с печат да бяха давали срещу събираните пари. Ал. Константинов, Съч. I, 70. По* някаква чудна асоциация Петър се чувствуваше като на изпит. Той е застанал пред комисията и трябва да си избере билетче с въпросите. Б. Райнов, ПВ, 97. Дойде ред за устния по математика… Момчетата изтеглиха билетчетата, затракаха на двете табли. Кр. Григоров, ОНУ, 122. Аз не съм никак компетентен по животнознанието, но кой знае защо, много обичам да посещавам зоологическата градина… Отивам обикновено след обед. Купувам си билетче и влизам. Хр. Радевски, Избр. пр III, 111. — Да я предупредя с едно билетче, с няколко думи, че съм тука. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 76.

2. Листче с предсказания за бъдещето, което специално обучени папагали, морски свинчета, бели мишки или др. предлагат за забава по събори, панаири. — Никой не знае какво ще му донесе сляпата неделя — каза тя, .. — В такъв случай не ни остава нищо, освен да си извадим билетче от някой папагал и да вярваме в предопределението на съдбата. Ем. Станев, ИК I-II, 88. Ще ги видиш около латернаджиите с папагали, които вадят билетчета с късмет. Й. Йовков, Разк. III, 198.

БИЛИА`РД м. Остар. Книж. Квадрилион.

— От лат. bis ’два пъти’ + фр. milliard ’милиард’.

БИЛИДЪ`ВЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Специално оформена къдрица на челото. Дамите показаха нови модели рокли. Фризурите на някои от тях бяха с кръгли билидъвчета над челата и накитени със скъпи диадеми. Ив. Мирски, ПДЗ, 187. Над челото й падаха няколко грижливо направени „билидъвчета“, веждите — дебели, изтеглени назад — придаваха монголовиден овал на очите й. Й. Демирев и др. ОС, 31-32.

БИЛИ`НА ж. Литер. Старинна руска епическа народна песен с героично, битово или фантастично съдържание. Освобождението! Песен и легенда, билина и предание… Едва ли има друга легенда на света с толкова много лични имена — Скобелев и Гурко, Калитин и Лавровски. С. Северняк, ИРЕ, 313.

— От рус. былина.

БИЛИНГВИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Използване на два езика от население обикн. в среда, където е малцинство със свой отделен майчин език; двуезичие.

— От лат. bilinguis ’двуезичен’.

БИЛИНГВИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до билингвизъм; двуезичен.

БИЛИНЕ`НЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от билиня и от билиня се; билинясване, бильосване.

БИЛИНО`ТЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Пренебр. Отгл. същ. от билинотя и от билинотя се; лъготене, баламосване.

БИЛИНО`ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Пренебр. Билиня; лъготя, баламосвам. Те не се усещат, че ги билинотят. СбНУ XIV, 207. билинотя се страд.

БИЛИНЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. Омайвам, омагьосвам някого с билки; бильосвам, билинясвам. // Разш. Лъжа, мамя, билинотя. Колко него да билини света има ли друг човек! СбНУ XIV, 207. Къде е ходил той да билини света от най-напред, не го знайме. Г, 1863, бр. 10, 78. билиня се страд.

БИЛИНЯ`САМ. Вж. билинясвам.

БИЛИНЯ`СВАМ, -аш, несв.; билиня`сам, -аш, св., прех. Диал. Билиня; бильосвам. Дано си отидеха по-скоро — стига са билинясвали децата, за им земат парите. СбНУ XIV, 207. билинясвам се, билинясам се страд.

БИЛИНЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от билинясвам и от билинясвам се; билинене, бильосване.

БИЛИО`Н м. Число, равно на хиляда милиона; милиард. Хиляда единици образуват една хиляда, хиляда хиляди — милион, хиляда милиона — билион (милиард), и т.н. К. Кърджиев, А, 5.

— Фр. billion.

БИЛИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. 1. Прил. от билион; милиарден.

2. Като същ. билионна ж. Мат. В съставно числ. Като знаменател на дроб — една част от нещо, разделено на билион равни части. Една билионна. Седем билионни.

БИЛИРУБИ`Н, мн. няма, м. Физиол. Жлъчен пигмент с червеникаво-жълт цвят, междинен продукт от разграждането на хемоглобина в черния дроб. При разрушаването на еритроцитите се освобождава хемоглобин, който постепенно се разгражда и се превръща в билирубин. М. Василев и др., ВБ, 403. Жълтеницата се дължи на увеличението на билирубина в кръвта, който се отлага в тъканите на различните органи и в кожата. Л. Митов, ВБ, 31.

— От лат. bilis ’жлъчка’ + ruber ’червен’.

БИ`ЛКА ж. 1. Лековито растение. Слагаше върху раната на зайчето лековита билка и то хукваше отново из гората. Св. Минков, ПК, 14. Тя разбираше от всяка болка и знаеше всяка билка коя за какво е. М. Георгиев, Избр. разк., 160. На туй поле чаролейно / знам му билките, тревите, / що лекуват чудодейно / и телата, и душите. Ив. Вазов, Съч. IV, 115. И самодиви в бяла премяна, / .. / Тихо нагазят трева зелена/и при юнакът дойдат, та седнат. / Една му с билки раната върже, / друга го пръсне с вода студена. Хр. Ботев, Съч. 1929, 17. Съветите на лекаря и няколкото билки, които ми даде, като ме научи сам как да ги употребя, повърнаха ми здравето. Лет., 1871, 151. За сяка болка Господ дал и билка. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 185. // Диво растение, което според народните вярвания оказва някакво психологическо въздействие (влияе за любов или омраза и др.). Да е сабрала, Стоене, [майка ти] / омразни билки, корене. Нар. пес., СбНУ XXXI, 162. „Нея га турчин залиби, / залиби и ша ги земе, / знаеш ли билки ръзделки?“ Нар. пес., СбНУ XXV, 102.

2. Изобщо диво миризливо растение, трева. Хубави билки растат през май, затуй му викат тревен месец, и скоро трябва да се качи горе, на самодивското сборище, преди да се е вдигнала росата, да накъса най-редките и чудновати треви. А. Дончев, СВС, 121. Летните селски нощи, напоени с лекия дъх на полски билки, ме люлееха в сладък сън до гърдите на майката природа. Елин Пелин, Съч. II, 55. Кога напоила цветята, изплевила им поникнатите наоколо всякакви други билки, от които инак биха заглъхнали ревнивите цветя. Т. Влайков, Псп, кн. 28-30, 488.

◇ Кокоша билка. Диал. Пачина, кокошинка2.

Коча билка. Многогодишно тревисто растение от сем. Устноцветни, разпространено по каменливи места, с дребни цветчета. Nepeta.

> Билки диря по баири. Диал. Ирон. Скитам без работа; безделнича.

Не съм билка за мирисане. Диал. Пренебр. Не съм добър, свестен човек.

БИЛКА`Р, -ят, -я, мн. билка`ри, м. Човек, който събира и продава лековити билки или лекува с тях; билкосъбирач. Сама береше билки от долината, ала си имаше и помагачи билкари, които диреха билки по гори и планини, а после ги разнасяха по селата. А. Дончев, BP, 157. Само че този богат и силен владетел бил болен .. Всички прочути знахари и билкари от неговите безкрайни земи ходили в столицата му да го лекуват, но никой с нищо не му помогна. Г. Караславов, Избр. съч. V, 231.

БИЛКА`РИН, мн. билка`ри, м. Простонар. Билкар.

БИЛКА`РКА ж. Жена билкар.

БИЛКА`РНИЦА ж. Магазин, в който се продават билки; билкарски магазин. Вървях по пътя и раздразнено си мислех за нея [робинята] .. Но после се отбих в билкарницата да купя сушена жълта гъба .. и странното поведение на старата робиня изчезна от паметта ми. Ст. Дичев, Р, 105-106.

БИЛКА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с билкар и с билки. — Коньо — извика майка му, — иди до магазин „Билка“ да купиш чай за Руменчо. Момчето се облече и излезе. Билкарският магазин беше през две улици. Л. Галина, Л, 129-130. Билкарско дружество. Билкарско занятие.

БИЛКА`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие на билкар.

БИ`ЛКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от билки. Трепти спокойно ливадният въздух, гъст от билкови миризми и лек от чистота. Т. Харманджиев, KB, 640. Билков чай. Билково питие.

БИЛКОЛЕЧЕ`НИЕ*, мн. няма, ср. Лекуване с билки. В нашето народно билколечение се използуват цветните кошнички и облистените връхни клончета на обикновения магарешки трън. Е, 1981, бр. 1067, 3. В билколечението има много научно обясними факти. НК, 1958, бр. 13, 3. Прилагам билколечение.

БИЛКОЛЕЧИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който лекува с билки. С годините дойде не триумфът, а болест някаква и деспот Звоница легна на постеля. Дойдоха целители и билколечители от четирите посоки на света, но не намериха лек за болестта. Й. Попов, БНО, 68-69.

БИЛКОСЪБИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Организирано събиране на полезни билки. Акция за билкосъбиране.

БИЛКОСЪБИРА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с билкосъбиране. Сред населението в някои краища на нашата страна се създаде хубавата традиция да се берат билки. Билкосъбирателната ни оргазинация е разпростряла своята дейност в цялата страна. ВН, 1961, бр. 3010, 2. Билкосъбирателен пункт.

БИЛКОСЪБИРА`Ч м. Рядко. Събирач на билки; билкар.

БИЛНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бинлик. — Вземам шишето, билника или бъчвата и ги изпивам до дъно. Ст. Чилингиров, ХНН, 120. Тонка Обретенова опекла един шаран и една топла пита, напълнила няколко шишета с ракия и един билник с вино и потеглила за Гюргево. Н. Ферманджиев, РХ, 266.

БИ`ЛО, мн. -а`, ср. 1. Най-високата, вододелна част на хълм или на планина, от двете страни на която започва надолнище; гребен. Планината разкриваше от двете им страни безкрайната си върволица от върхове, урви, сипеи и гори, а изостреният гръб на билото, по което вървяха, беше издигнат в самото небе. Й. Йовков, СЛ, 185-186. След обед Асен, .., стегна каруцата, .. и пое за Буковец. Скоро колата се изряза върху билото на хълма и превали оттатък. К. Константинов, СЧЗ, 145. Керванът отново потегли. Сега пътеката минаваше по билото на планината. М. Марчевски, ОТ, 268. Те седяха на хълма и гледаха насреща как планините се измъкват постепенно, .., за да се издигнат до голите и буреносни била на своите върхове. Й. Радичков, ПЦ, 7.

2. Спец. Най-висока* част на покрив. Нали тогава доде голямата вода и стигна до билото на къщата. А. Каралийчев, СР, 61. Във тъмницата два брата, / .. / Стоян и Иван двамата, / Стоян е долу на дъно, / Иван е горе на било. Нар. пес., СбВСт, 379. Та лежа Стоян, та седе / до девет дълги години; / кат наступи десета година, / и тъвница от било прокапа. Нар. пес., СбНУ XLIX, 169.

3. Греда, която се поставя на най-високата част на покрива.

4. Диал. Греда. Две упорити козлета еднъж се срещнали на едно тясно било, турено за мост на една река. Христом. ВВ I, 57.

5. Остар. Мачта. Смерчът е много опасно нещо за човека. Той на море за един миг може, ако му изпадне насреща кораб, да му събере платната, да му строши всичките била. К. Смирнов, З, 48.

БИЛО` съюз. I. Разделителен. Било… било, било… или. Свързва части на изречението или прости изречения при изброяване на възможности, които взаимно се изключват (към всяка от изброяваните части на изречението или към всяко изречение); или… или. Настане ли кърска работа, стрина Венковица запир не знае: било с работници ще се разправя, било пък сама ще иде на кукуруза. Т. Влайков, РП I, 168. Било че ме взеха за турчин, било че селянката със своя плач им привлече вниманието, те отминаха бърже и препуснаха пак. Ив. Вазов, Съч. VII, 139. Властите, било че се смилили най-сетне над него, било че изгубили надежда да постигнат целта си, решили да го оставят на мира. К. Величков, ПССъч. I, 60. Първата пушка, която ще да пукне на нейните граници [на Турция] било на север или на юг .., ще да бъде начало на оная знаменита катастрофа, която ще да очисти Балканският полуостров от старото и гнило гюбре. Хр. Ботев, Съч. 1929, 157.

II. Съединителен. Свързва еднакви части на изречението при изброяване, редуване на отделни възможности (обикн. към всяка от изброяваните части); и… и, или… или. Там заварихме мнозина селяни, които прибираха още едно друго, било добитъка, било покъщнина. З. Стоянов, ЗБВ II, 98. — Пък разноските си вървят, не питат. Къща нали е — гълта като ламя. Газ било, сол било — всичко трябва. Г. Караславов, Избр. съч. I, 90. Запретява се да се влияе на избирателите с подкуп било, с пари, с дарове или други имотни облаги, а инак агитацията е съвсем свободна, стига само да се ограничава с едно морално влияние. Ал. Константинов, Съч. I, 182.

III. В съчет. с въпрос, и относ. местоимения — за образуване на неопределителни местоимения: както и да било, какъвто и да било, кой<то> <и да> било, когато и да било и под. Земаме от това причина да помолим нашите дописници да пазят, да на не вкарват в таквизи беди да бъдем несправедливи, ама било към кого да бъде, към българин, или към гърк. Г, 1863, бр. 6, 43.

БИ`ЛЧИЦА ж. Умал. от билка. А след обед край стобора стояха млади и стари посърнали хора и чакаха билчица от добрия даскал Стефан. Той работеше през целия ден, а вечер вареше билки. Д. Немиров, Б, 160.

БИЛЬО`САМ. Вж. бильосвам.

БИЛЬО`СВАМ, -аш, несв.; бильо`сам, -аш, св., прех. Диал. Билиня; билинясвам. „Ей, девойко, не толко убаа, / да що ми си сърце умилила! / Ели си ми магия сторила? / Ели си ми коня бильосала?“ Нар. пес., СбБрМ, 509. бильосвам се, бильосам се страд.

БИЛЬО`СВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бильосвам и от бильосвам се; билинене, билинясване.

БИЛЮ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Истор. У нас през османското владичество — рота във войската на феодална Турция. Един билюк сеймени, под командата на юзбашия, подкараха заложницата по прашния път край Марица. М. Марчевски, П, 48. Всякой пешачний пълк състои от по 3 табора, които ся подразделяват на 8 билюка и заключават по 500 душ. Всякой коннический пълк състои от 6 билюка, съставени от по 120 душ. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 96.

2. Чета, дружина, събрана безразборно с някаква обща цел (борба, плячкосване и др.).

3. Остар., сега простонар. Тълпа, множество; голям брой. В двора у тях билюк деца играят на пиличка. Т. Влайков, ПР I, 185. И реши Мехмед Соколович да погуби Кантакузин. Клеветеше го пред султана, насъска против него цял билюк паши и бейове. М. Марчевски, П, 37. Най-после, ако и да са са разболяле няколко ученици от ангината, то зер съм виноват за това аз? В Болград и в неговите окресности умряха от гореказаната болест един билюк деца. С, 1872, бр. 39, 312.

4. Диал. Стадо, чарда. Два дни след тях стигна и един билюк говеда. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 40. Агънце дума Стоене: / .. /

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/721-740&oldid=2612“.