Речник на българския език/Том 1/681-700

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

гладни гърла / беят изтръгвал и хлеба. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 95. Беят е бей и без пари, а магарето — магаре, ако ще има пари и с товари. Послов., Н. Геров, РБЯ I, 38. Телеграфчия, .. запенен са изправя пред меджлиса .. Телеграфчия притуря, .., не и Черняева са хванал от турците: .. На тази комедия беевете изплескват ухилно ръце. СПл, 1876, бр. 25, 99.

3. Богат човек или благородник в страна с мохамеданска вяра. Една бяла яхта влиза в малкия порт. На мачтата се вее знаме с полумесец и звезда. Някой скучаещ бей пристига от Алжир или Египет. К. Константинов, ПЗ, 103-104.

◇ Живея като бей. Разг.; Живея бей гиби. Остар. Живея охолно, богато, в разкош. „Защо ще работите на тия изедници, да живеят като бейове! Да не сте им аргати!“ — насъскваше тя жени и мъже. Ст. Даскалов, СЛ, 130.

— Тур. bey.

БЕЙЗАДЕ`, мн. -та, ср. 1. Титла на бейски или княжески син. Регентът продължи: — Помня, разбира се, и сина на княз Богориди, бейзаде Николаки! Него впрочем много пъти след това съм срещал. Ст. Дичев, ЗC I, 280.

2. Османски благородник. Цял рояк от баши и бейзадета, / .. — вседневно / обират царската хазна злочеста. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 178. — Работи човека като вол, спечели, и сега, .. гледай го, сякаш че е стамболско бейзаде! И има право да се гордее човека!* Д. Немиров, Б, 130.

— От перс. през тур. beyzade.

БЕ`ЙЗБОЛ, мн. няма, м. Спорт. Национална спортна игра в САЩ, която се играе върху специално ромбовидно игрище от два отбора с по 9 играча с дървена бухалка и твърда топка. После спортисти играеха бейзбол, като удряха малки топки с дървени бухалки. Б. Трайков, ВО, 68.

— Англ. baseball.

БЕ`ЙЗБОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до бейзбол. Бейзболен мач. Бейзболен съдия. Бейзболна топка.

БЕ`ЙЗБОЛИСТ м. Играч на бейзбол. Добър бейзболист.

БЕ`ЙКА1 ж. Рядко. Жена или дъщеря на бей; беица, беевица. — На, тази къща тук, ти вече знаеш, е турска, бейска къща , .. Та съседи бяхме с тия бейове, сине. А много богати бяха те и само четирки хора вкъщи: старата бейка, двете й дъщери и един син. А. Страшимиров, А, 99. Един арнаутин, сиромах човек, се оженил за бейската щерка. То къде може сиромах да се ожени за бейка. Г. Божинов ОФ, 1958, бр. 4314, 2.

БЕ`ЙКА2 ж. Дет. Овца, агне. По ливадите пасяха овци. Детето ги видя и радостно посочи с пръстче: „Мамо, я виж бейки!“

БЕЙЛЕ`РБЕГ, мн. -ове, м. Истор. Бейлербей; беглербег, беглербей. — Ето писмо от бейлербега на Румели до каймакамина на нахията Просойна — рече писарят. — Аз съм — каза Сюлейман ага. А. Дончев, BP, 32. Кримски татари бяха, .. Те държаха в шах московците и поляците, а султанът държеше тях с войските си в Кафа и Тана, водени от бейлербег. А. Дончев, BP, 241.

— Тур. beylerbeg.

БЕЙЛЕ`РБЕЙ, -е`ят, -е`я, мн. -йове и (остар.) -е`еве, м. Истор. Управител на голяма военноадминистративна област в Османската империя, крупен феодал; главен бей; беглербей, беглербег, бейлербег. Румелийският бейлербей разбра, че не ще може със сила да превземе крепостта. Д. Линков, ЗБ, 55. Областите са управляваха от бееве, паши, бейлербееве, които събираха данъка и свикваха под санджака си войски. С. Бобчев, СОИ (превод), 83. Много полунезависими бейове .. и бейлербейове във време на война не само че са давали султану войници, ами и сами са ходили на бой. СбНУ VI, 381.

— Тур. beylerbey. — Друга (остар.) форма: бале`рбей.

БЕЙЛЕРБЕ`ЙСТВО, мн. -а, ср. Истор. Голяма военно-административна област в Османската империя, управлявана от бейлербей. Новият бейлербей нямал достъп дори до центъра на бейлербейството си. В. Мутафчиева, KB, 145. Румелийско бейлербейство.

БЕЙЛИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. В мюсюлмански страни — област, провинция, управлявана от бей; бейство, бейлък. Той [Тунис] съставя един бейлик, управляван от местни главатари, които припознават върховната власт на Високата порта. С. Бобчев, ПОС (превод), 260.

2. Истор. Бейско имение. Не помина Белилина, / не помина през селото, / лю помина през бейлико, / бейлик бише полно турци. Нар. пес., НПМБ, 73.

3. Само ед. Власт, положение, живот на бей; бейство, бейлък. Ще оставиш всичко в ръцете ми и ще си гледаш бейлика в Одрин. Тук ще идваш да си почиваш и да се радваш на богатството си. К. Петканов, ЗлЗ, 33.

4. Истор. Само ед. В Османската империя — безплатна работа, вършена на бей; ангария, беглик. Работи като на бейлик. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 38.

5. Истор. В Османската империя — данък десятък върху овци и кози, събиран първоначално в натура, а по-късно и в пари, който е съществувал у нас известно време и след Освобождението; беглик.

— Тур. beylik.

БЕЙЛИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с бейлик; беглишки, бегликчийски. Татък наблизо бяха бейлишките хармани, напречени с плетища. Ил. Блъсков, ПБ I, 75.

БЕЙЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Истор. Бейлик (в 1 и 3 знач.). Турската държава се постарала да организира полит[ически] и административно и тези племена, като създала осем самостоятелни юрушки бейлъци. Оджаклъкът (седалището) на бейлъка на юруците от Софийската област бил в гр. Ихтиман. П. Делирадев, В, 303. И да бе му казал някой: „Върни се, Toмо, в конаците на Али паша, тясна е за тебе Мароня“ — не би се върнал, че сети той сладостта на истинския бейлък, разпрострел се над земя и хора, навели глави пред неговата власт. Ст. Сивриев, ПВ, 162-163.

БЕ`ЙОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на бей. Той седна на мекото шелте на миндеря, донесено също от бейовата къща. Ив. Вазов, Съч. XII, 120.

БЕ`ЙОВИЦА ж. Беица.

— Други форми: бе`говица, бе`евица.

БЕ`ЙОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бейски. Освен нескончаемите ангарии за обработвание господарските земи; .. — при тия тегоби са се притурили още и насилията .., причинявани на населението от цели чети бабаити, бейовски синове .., които са ходили по селата: яли, пили и безчестили. СбНУ П, 81.

БЕ`ЙСИК, мн. няма, м. Информ. Широко разпространен и лесен за овладяване програмен език от високо ниво.

— Англ. BASIC (съкр. от Beginners’ All-purpose Symbolic Instruction Code).

БЕ`ЙСКИ, -a, -o, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на бей; бейов. — На`, тази къща тук, ти вече знаеш, е турска, бейска къща .. Та съседи бехме с тия бейове, сине. А. Страшимиров, А, 99. През последните пет години те бяха успели да купят бейската земя и да й станат собственици. К. Петканов, ЗлЗ, 137.

2. Който се отнася до бей, до дете на бей, на османски благородник. Минал гръцката школа в Котел и гръцката бейска академия в Букурещ, Берон се задържа известно време в Брашов. М. Арнаудов, БКД, 10.

3. Който е присъщ, свойствен на бей; богат, охолен. Да се закупи десятъкът на цяла околия — .. — това не беше мъчно за човек с неговите връзки. .. и да спечели пари, които ще му позволят да заживее бейски живот. Л. Стоянов, Б, 25.

БЕ`ЙСКИ нареч. Както подобава, както е свойствено на бей. — Готви се, дъще, за сватбата. Много пари ми дава Халим! Девойката захапа устни. .. — Не го искам! Не го обичам!. .. — Парите ми трябват, ще те дам! — бейски заповяда той. Н. Каралиева, Н, 83. Тоя [конят] беше бейски оседлан с рядко украшение под врата на гърдите. А. Страшимиров, ЕД, 48. Живея бейски.

БЕ`ЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Област, провинция, управлявана от бей; бейлик.

2. Само ед. Власт, положение на бей; бейлик. — От българското старо бейство му е останало това богатство — рече Демирдишлията, като си припомни как са потурчили насила баща му — той твърде не го е спечелил. .. Ц. Гинчев, ГК, 152.

БЕ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от бей; млад бей. Тряба да ви кажа, че майката на султанът обича твърде много младите мустакати бейчета. Хр. Ботев, Съч. 1929, 300. Хабер запраща Халил бейчето / на Минка, дудум, на Минка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 107.

2. Дете на бей. Смути се младият момък, уплаши се и се извърна към малкия бейски син: — Бейче! Бейче, спри кучетата! Бейче, ага, моля ти се! Д. Талев, ЖС, 9. За малкото бейче занесоха една паница попара с преснак от биволско мляко. Ц. Гинчев, ГК, 252.

БЕК, бе`кът, бе`ка, мн. бе`кове, след числ. бе`ка, м. Спорт. Във футболен отбор — краен защитник. Досега той беше играл само като ляв бек.

— Англ. back.

БЕКА`Р м. Муз. 1. Знак, който се поставя пред нота, за да унищожи действието на предходен диез или бемол.

2. Като прил., неизм. Който е без бемол или диез, който не е понижен или повишен. До бекар. Си бекар.

— Фр. béесаrrе.

БЕКА`С м. Едра колкото гълъб прелетна птица от семейство дъждосвирци с пъстри пера, дълга светлокафява права човка и вкусно месо, която живее в гористи и блатисти местности. Scolopax. Йордан Радичков го нямаше. Били с Дико Фучеджиев и Атанас Стоянов в землището между Мусачево и Равно поле — имало голям пасаж от блатни бекаси. Д. Цончев, ЛВ, 107-108.

◇ Горски бекас. Вид бекас. Горският бекас (Scolopax rustiqola, L) е рядка птица. СбНУ XXXII, 66.

— Фр. bécarre.

БЕКА`СА ж. Само в съчет.: Морска бекаса. Риба с продълговато цилиндрично тяло и вкусно месо, която живее в Черно море и е обект на промишления риболов; зарган. Belone belone euxini.

БЕКАСИ`НА ж. Малка прелетна блатна птица от семейство дъждосвирци с пъстри пера, дълга права човка и вкусно месо. Scolopax gallinago. Най-различни блатни птици летят над равнината .. Тук-там се дигна бекасина, изкряка остро. Ем. Станев, ЯГ, 70. Ято бекасини, подплашени, шумно излетяха из блатните тръстики. Някой от младежите стреля по тях, но не улучи. Ст. Дичев, ЗС I, 455.

◇ Голяма бекасина. Дубла.

— От фр. bécassine.

БЕ`КИ, (разш.) бе`ким и (съкр.) бек, частица. Простонар. Белки. — Та беки зарад мене си дошъл сега тука? Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 246. Да направя това добро, .. Клетнико! Какъв беше!. .. Беки и Бог се умилостиви и поживи детето. Ив. Вазов, Съч. XI, 8. — Ама беки и Тончо остава при тебе! — опули се Турлачката с големите си немигащи като на змия зелени очи. Ст. Даскалов, СЛ, 146. — Де да бях пиян, когато Щоф се хвалеше пред карбитния склад! Барем щях да имам повече кураж и беки го треснех с бургията. X. Русев, ПЗ, 141. Бек да го утепа? СбНУ VIII, 240.

◇ Беки го е майка ми родила, че да го мисля. Диал. Ирон. Не ми е много близък някой, за да се тревожа за него.

БЕКИ`Л м. Спец. Устройство за подпиране на задната част на самолет при кацане.

— От фр. béquille.

БЕКЛЕМЕ`, мн. -та, ср. Остар. 1. Сграда за стражата на граница или на важен път; караулница, стражница. На по-важните планински проходи, освен караулниците, турските беклемета, са строени и спасителни домове, т. е. планински ханчета. П. Делирадев, В, 273. — Гледайте, беклемето гори! — извика някой. Вдясно от пътя на висока могила гореше турският полицейски пост. Л. Стоянов, Б, 105.

2. Стража на граница или на важен път.

— Тур. bekleme.

БЕКО`Н, мн. няма, м. Слабо осолено пушено свинско месо от гърдите със сланината.

— От англ. bacon.

БЕКО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от бекон. Беконен тип свиня.

БЕКРИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Диал. Бекрия. Наска Танасе думаше: / „ .. Мене ме мама не дава, / като на тебе винопиец, / като на тебе бекриец.“ Нар. пес., СбВСт, 723.

БЕКРИ`ЙКА ж. Диал. Жена бекрия. Лелки ли, мила, лелки ли, / .. нито съм болна лежала, / нито съм болен гледала, / на съм на зло налетяла, / на зла свекърва бекрийка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 222.

БЕКРИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. и ж. Диал. Пияница, бекриец. В работен ден да купуваш и да пием ракия, трябва да си или чорбаджия, или бекрия. К. Петканов, СВ, 80. Тя ме иска, аз по нея / мир не зная, луд лудея; / аз от стара майка крия, / тя от татко зъл бекрия. П. К. Яворов, Съч. I, 36. Велин баща долива, / руса си Вела не дава, / Вела за Бальо да иде, / че са йе Бальо, бре, прочул, / че си йе пуста бекрия; / на вино пие каймака, / я на ракия — първака. Нар. пес., СбНУ XXV, 33. Митар ли, Митар Митар делия! / Тая пияна, пияна бекрия! Нар. пес., НПМБ, 103.

— От араб. през тур. bekri.

БЕКТА`Ш м. Истор. 1. Влиятелен таен мюсюлмански монашески орден в Османската империя, отричащ войната и убийствата, привърженици на който съществуват и до днес в някои балкански страни (напр. Албания). Одринлиева не търсеше да знае — не питаше — какво готвят Орцеви? Защото така трябва: никой не бива да знае! И в такъв смисъл нейните срещи е бекташа бяха ценни: Гарвановци трябваше да се приспиват и да не предугадят часа. А. Страшимиров, Съч. V, 393.

2. Привърженик или член на този орден; дервиш. Фи, колко безсрамен беше старият бекташ: християнски смирен уж, а — сводник. А. Страшимиров, Съч. V, 393.

— От тур. bektaşi.

БЕКТА`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от бекташ.

БЕКЧИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Жена на бекчия.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЕКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от бекчия. Бекчийска колиба.

БЕКЧИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от бекчия; млад бекчия. Не пита Стана селяне, / селяне, селски кметове, / на [най] пита Стана бекчийче, / бекчийче, младо пъдарче: / къде да дене имане. Нар. пес., СбНУ XLIV, 184.

БЕКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. 1. Полски пазач; пъдар. Тия пък ще да са нещо като кърските колиби на бекчиете, дето лятно време вардят кукурузята. Т. Влайков, Пр I, 179. Грозда отиде [на грозде], не дойде. / Па тя си влезла, в гроздано, / .. / Та си настъпи бекчия. / Па той е фатил за ръка / и си я въвел в одая. Нар. пес., СбВСт, 175.

2. Нощен пазач в селище. — Ама я чувай: огънят, който подпалихме, отива напред. Я чувай: бекчиите викат! Действително пожарът напредваше, повън ся чуваше голям ек и врява. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 69.

— От тур. bekçi.

БЕКЯ`Р м. Разг. Неженен мъж; ерген. Криво да седим, право да си приказваме, времето, в което живеем, се е обърнало с главата надолу и човек май трудничко свързва двата края. Хайде, за бекярите, както ида е, — все ще се намери едно парче хляб и една завивка. Но за семейните въпросът е малко по-сложен. Св. Минков, РТК, 98-99. Бекяр по пътя ходеше / и се на Бога молеше: / — „Я дай ми, Боже, създай ми, / момиче на път да срещна.“ Нар. пес., СбВСтТ, 564. Мен ми мама казала / с бекяр дума да немам, / нежели вода да давам! Нар. пес., СбНУ XLVI, 221. // Разш. Мъж, който живее сам, без семейството си. Ганчо (..): — Все някак ще я наредим. Вилата е на два етажа. Цял палат. Всеки етаж по четири стаи. Близо до града. Най-малко двадесет бекяра можем да бутнем вътре. В. Нешков, П, 172.

— От араб. през тур. bekâr.

БЕКЯ`РИН, мн. бекя`ри, м. Разг. Бекяр. — Тука [в тъмницата] ще си изгнием за нищо и никакво — .. — Хайде аз съм бекярин, ама ти, бай Будине, и ти, Божиле. … Божил само изпъшкваше и опираше гръб о каменния зид. Нямаше и година, откак се бе оженил. Ст. Дичев, ЗС I, 318. Море, нека те враг носи. .. пуста оса, що си се навъртела, като стар бекярин край моминско хоро! В. Георгиев, Избр. разк., 284. — Изжениа са, мър мила мамо, мойте йъкрани, / съл аз останах — ерген бекярин. Нар. пес., СбНУ XXV, 102.

БЕКЯ`РКА ж. Разг. Неженена жена. После щеше да натовари кушетката в една каручка, на кушетката — Валентина, и хайде в общежитието, при бекярките, при кака Мара. .. К. Калчев, СТ, 46.

БЕКЯРЛЪ`К, мн. няма, м. Простонар. Бекярство; ергенлък. — Да ви кажа: и тъй го мислих, и инак, токо го реших. — Пословицата казва: „Или рано са наяж, или рано са ожени.“ — Стига толкоз бекярлък. Д. Войников, КЦ, 55.

— Тур. bekârlık.

БЕКЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е на бекяр, който е свързан с бекяр; ергенски. Вместо да си нареди живота, цял ден тича по събрания, по заседания, .., а вечер, като се върне в малката си бекярска стаичка, нито печката му запалена, нито вечерята му сложена — нищо! М. Марчевски, П, 109. От сития обед, .., бях, тъй да се каже, понатежал за сън. Оставаше ми да се обтегна в стаята върху бекярското легло на Данила. Н. Попфилипов, РЛ, 136. Цялото огромно българско население в столицата [в Цариград] било мъжко, ергенско, бекярско. Имало само няколко семейства. Т. Жечев, БВ, 8. Бекярска квартира. Бекярско общежитие.

2. Присъщ, свойствен на бекяр; ергенски. В дома на Антон Страшимиров можеше да се отиде по всяко време. Семейството, което нямаше деца, живееше почти на бекярски начала. К. Константинов, ППГ, 143. Леле боже, чужбина безкрайна, / ябана незнайна; / леле гурбетчийство мило, / бекярско теглило! Ц. Церковски, Съч. I, 154.

БЕКЯ`РСКИ нареч. Разг. Както бекяр, по бекярски начин; ергенски. — Няма да я карам все бекярски — намислил съм тук в месец-два булка да си доведа. А. Гуляшки, ЗР, 199-200.

БЕКЯ`РСТВАМ и БЕКЯ`РСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Бекяр съм, живея като бекяр; ергенувам. Младен ще се ожени, няма все да бекярствува. Г. Крумов, Т, 25.

БЕКЯ`РСТВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от бекярствам; бекярствувам.

БЕКЯ`РСТВО, мн. няма, ср. Разг. Положение, състояние, живот на бекяр. Дотегна му бекярството.

БЕКЯ`РСТВУВАМ. Вж. бекярствам.

БЕКЯ`РСТВУВАНЕ мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от бекярствувам; бекярстване.

БЕКЯ`РЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от бекяр; млад бекяр, ергенче. Тръгнала мома за вода / със две стомни шарени. / .. / А след нея бекярче: / „Постой, моме, почакай, / водица да са напия, / сърцето да си разлада!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 221.

БЕКЯ`РЩИНА, мн. няма, ж. Диал. Бекярство, бекярлък. Веке ми се сдодеало / от товаа бекярщина, / само легни, само стани, / со ръцеве во пазуи. Нар. пес., СбБрМ, 397.

БЕЛ1, бе`лът, бе`ла и бе`лят, бе`ля, мн. бе`лове и бе`льове, м. Диал. Рибица, филе. Че може ли, бе Спиридоне, в такова топло време тлъсто месо, а? .. Взех си от беля. Мазничко е, колкото да облажи гювеча. Ст. Чилингиров, ХНН, 12. Бел пастърма.

— Тур. bel ’хълбок, филе’.

БЕЛ2, бе`лът, бе`ла*, мн. бе`лове, след числ. бе`ла, м. Диал. Права желязна лопата за копаене на земя; лизгар. Бързо дойде до гроба на погребания преди осем дена богат търговец и започна да го разкопава с бел, който бе скрит под плаща, (превод), ВН, 1964, бр. 3857, 4. Моята неугледност се подсилва и от ръцете ми — това сякаш не са ръце, а ковани лопати, същински белове. А. Гуляшки, ЗР, 45.

— Тур. bel.

БЕЛ3, бе`лът, бе`ла, мн. няма, след числ. бе`ла, м. Физ. Единица за измерване силата на звука.

— Англ. от собств.

БЕЛА` ж. Диал. Беля`. — Една момичка имам болна .. Сполай на Бога — прехранваме се. Само да не беше ни се случила таз бела. Й. Йовков, ВАХ, 110-111. Една бела не е бела. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 166. Една бела води друга. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 166. Малко ум, много пари, голяма бела. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 263.

БЕЛАДЖИ`ЙКА ж. Диал. Жена, момиче, които правят пакости, бели. Голяма беладжийка си.

БЕЛАДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Мъж, който прави пакости, бели. Голям беладжия, пак счупи чаша от сервиза.

БЕЛАДО`НА ж. Книж. 1. Отровно многогодишно тревисто растение с яйцевидни листа и единични виолетови или жълти цветове, с лъскави черни или жълти зърнести плодове, което се използува в медицината и козметиката; старо биле, лудо биле. Atropa belladonna. Пътят се виеше сред тях [дърветата], прашен, с упаднали коловози; от двете му страни цъфтяха лайка, жълт и червен кантарион, беладона. Г. Марковски, СК, 168. Интересно е, че тревопасните животни са малко чувствителни спрямо беладоната: един заяк може да се храни с листата й, без да бъде засегнат от отровата. ПН, 1934, кн. 1, 16.

2. Вещество с успокояващи и др. свойства, извличано от това растение, използвано във фармацията. Да се избягват лекарствата, които съдържат беладона (атропин), както и антидепресаторите — медикаменти за повишаване на психичния тонус у нервно болни. Отеч., 1980, кн. 5, 42.

— От ит. belladonna.

БЕЛАЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Простонар. 1. Който прави пакости, бели; пакостли`в. — Моите герои много мърдат, много се движат и все нещо правят, палави са, а щом са палави, значи и белалии. Може ли едно щураво дете да не направи беля? З, 1992, бр. 19, 8. — Ще ги залъгваме, какво ще ги правиш, белалии хлапета. Ал. Константинов, БГ, 137.

2. Който създава, носи неприятности, грижи. Трябва тоя избор да се разтури. Това му е лека на тая белалия работа! Т. Влайков, Съч. III, 273. — Какво караш? — попита той, като видя, че в каруцата нещо шава. — А бе купих тая пущина от къшлата. Прасна е. Белалия работа — рече селянинът. Ем. Станев, ИК III-IV, 333. Вино имам, вино белалия, / булче търся, булче севдалия. М. Минева, МП, 10.

— От тур. belâlı. Друга форма: беляли`я.

БЕЛА`НА ж. Диал. Крава или овца, която се отличава от другите и носи звънец, клопатар, за да води стадото. Говедар викна провикна: / Ела ми, ела, белано,* / та ми говеда изведи / из тъмни гъсти лъгове. Нар. пес., СбНУ XVIII, 144.

БЕЛА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Белач2. На рекица до девет беларе! / Проговори Тодор Подморавец: / „Хвала вазе, до девет беларе! / Ако сте си платно обелили, / драга душа на дарба дарили.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 80.

БЕЛАРУ`СИН, мн. белару`си, м. Човек от основното население на Беларус (република в състава на ОНД — Обединение на независими държави — и на бившия СССР); белорусин.

БЕЛАРУ`СКА ж. Жена от основното население на Беларус; беларуска. Съпругата му е беларуска, от Минск.

БЕЛАРУ`СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до беларусин и до Беларус; белоруски. Беларуски език.

2. Като същ. беларуски м. Беларуски език. Белоруският е източен славянски език.

БЕЛА`Ч1 м. Човек, който бели обвивката на някакво растение или плод, обикн. на царевица. Високите царевични купове се намаляват полека-лека и купчините на обелените жълти мамули растат безспирно. Зад белачите остават вълма беленица, която от най-малкото докосване, от най-незначителното помръдване прошумолява топло и приятно. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 337.

БЕЛА`Ч2 м. Човек, който избелва платна; белар.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник… 1951.

БЕЛА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е предназначен за обелване кората, люспите, обвивката на някакво растение или плод. При машинното избелване бадемите се прекарват през специална белачна машина между два въртящи се гумени валци, които отделят люспите. А. Генадиев и др., ТЗ, 112.

БЕЛА`ЧКА1 ж. Жена, която бели обвивката на някакво растение или плод, обикн. на царевица. Белачки белят царевица.

БЕЛА`ЧКА2 ж. Жена, която избелва платна. И по крайбрежната зеленина / белачки сушат свилени платна. Н. Ракитин, Ст II, 99.

БЕЛАЧКА3 ж. Уред за белене2 на плодове или зеленчуци. Тя [съпругата] умело си служи и даже ремонтира миксери, белачки, мелачки… Хр. Домозетов, OP, 111.

БЕЛВЕДЕ`РЕ, мн. няма, ср. Архит. Самостоятелна лека постройка или пристройка към къща във вид на тераса за почивка, откъдето се открива хубав изглед.

— Ит. belvedere.

БЕ`ЛВИЦА1 ж. Диал. 1. Сладководна бяла риба; беловица.

2. Риба пъстърва. На другия ден Гюзел Киро довлече от езерото до горе пълен чун се` едри белвици. Д. Талев, СК, 48. Мамеше погледа печено агне или зачервената кожица на прасенце сукалче, .., или чудната охридска белвица, и всичко това се заливаше с руйно вино. Д. Спространов, ОП, 140.

БЕ`ЛВИЦА2 ж. Диал. 1. Сорт бяла череша; белевка, беленка2, белица2.

2. Сорт слива с беложълтеникави едри кръгли плодове; беленка2, бельовка.

3. Сорт ябълки със светла кора (Ст. Младенов, БТР).

— Други форми: бе`левица, бе`ловица.

БЕ`ЛГИ мн. Истор. Група келтско-германски племена, живели през II в. пр. н. е. в областта на Долен Рейн, от които води името си Белгия.

БЕЛГИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. 1. Мъж от основното население на Белгия.

2. Само мн. Жителите на Белгия.

БЕЛГИ`ЙКА1 ж. Жена от основното население на Белгия.

БЕЛГИ`ЙКА2 ж. Вид пушка, употребявана през XIX в. в Османската империя. Черкезите, .., биле въоръжени с легките винчестери, ..; а башибозуците с шнайдари и белгийки. З. Стоянов, ЗБВ III, 283. Събра отделните думи и получения сбор раздели на цена, която струваше една белгийка пушка. Ст. Дичев, ЗС I, 379.

БЕЛГИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Белгия и до белгиец. Белгийско знаме. Белгийска войска. Белгийски крал.

БЕЛГИ`Я ж. 1. Спец. В зидарството — права черта, която се отбелязва с връв, натопена в постна боя. Удрям белгия. Н. Геров, РБЯ I, 38.

2. Диал. Връв, линия за чертаене; белегия.

— От тур. belgi ’знак, белег’.

БЕ`ЛГРАДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Белград (столица на Югославия и Сърбия). Една заран дойде при мене един из белградските сватове, .. рече ми твърде многозначително: — Дошъл е из Френско един наш българин, който знае много науки. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 58. Белградски народен театър. Белградска филхармония.

БЕ`ЛГРАДЧАНИН, мн. бе`лградчани, м. Човек, който е роден или живее в Белград. Минаха тържествено през Белград, посрещнати и изпратени с овации, със знамена и песни от признателните белградчани. Ив. Мартинов, СНУ, 127.

БЕ`ЛГРАДЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Белград.

БЕ`ЛЕВИЦА ж. Диал. Белевка, белвица2, белица2, беленка2. И си вземаме кошници череши .. Мама обича белевиците, те зреят рано. Н. Каралиева, ЯЧ, 76.

БЕ`ЛЕВКА ж. Диал. Сорт бяла череша; белевица, белвица2, белица2, беленка2. — Нали за мене са донесени тия череши, Цонеолу? — За тебе, Хюсеин ага ..; шестнайсе дървета имаме на Мочора, на старото лозе, и какви не щеш: червени, едри, дребни, вишнулки, хръскавици, белевки и тези — те най-подире зреят. Ц. Гинчев, ГК, 84.

БЕ`ЛЕГ, мн. -зи и (остар.) -ги и -ци, след числ. -га, м. 1. Следа, диря, причинена от натиска на един предмет върху друг, обикн. върху човешко тяло; отпечатък. Личеше, че току-що го е свалил [пръстена] от ръката си: на пръста му още стоеше вглъбнатия белег. Г. Райчев, Избр. съч. II, 189. // Следа от удар, порязване, зарасла рана и под. Както е казано, те са готови да продадат всичко мило за паница леща. — Ако имат нещо мило! — рече един от хъшовете, на чиято дясна буза личеше дълъг белег от нож. Ст. Дичев, ЗС I, 452. Раната заздравяла още навреме, но белегът останал и сочеше колко едно бакърено дваесетаче, а кожата беше забръчкана като от сипаница. М. Георгиев, Избр. разк., 156. Видя само, че на едната му буза имаше голяма червена резка, белег от скорошна рана. Й. Йовков, Разк. I, 176. // Следа от някакво въздействие — изгаряне, изцапване и др. Прогизналите от пот дрехи хвърля върху клоните на черешата, след което навлича някаква лилава отпусната роба, с белег на ютия на подгъва. Й. Попов, ИЖП, 28. Още ся съглядват в продължението на небото много белеци възбелизняви, които наричат тъмляви звезди. Ив. Богоров, КГ, 44.

2. Естествен или изкуствен знак, който служи за разпознаване на някого или нещо; знак, нишан. Те си приличаха като две капки вода, … и за да ги различават със сигурност, потърсиха някакъв белег. По-възрастното близначе имаше пъпчица на врата и това беше едничкото нещо, по което можеха да ги разпознават. Г. Караславов, Избр. съч. II, 208. — А знаеш ли, че го няма бялото агне с черния белег па челото. А. Каралийчев, НЗ, 18. Тогава, по повелението на цар Александра, тях ги наказаха: удариха им по един белег на лицата с горещо желязо и ги изпъдиха от пределите на българското царство. Р. Каролев, УБЧИ, 112. Най-знаменито божество за египтяните бил Апис, бик с някакви шарени белеги по кожата. Й. Груев, КВИ (превод), 4.

3. Характерна черта, особеност, по която може да се познае някакво лице, предмет, факт, проява; признак. — Труд, ред и постоянство, това са трите основни белега, по които се познава културният човек. М. Грубешлиева, ПИУ, 15. Рокерите се делят на няколко категории. Основният .. белег е мотоциклетът, който притежават. Диал., 1990, бр. 7, 13. От поколение на поколение индивидите с полезни при определени условия наследствени белези се запазват и дават потомство. Биол. IX, 1981, 18. — Нищо ново не идва на света без трудности и съпротива. Но за събитията, които са белег на епохата, трябва да се съди по мащабите, не по злобата на клеветниците. Б. Балабанов, Избр. пр, 60. Едно весело душевно разположение, едно весело чувство са белези на едно здраво тяло и на една здрава душа. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 124. Отличителен белег. // Указание, че някакво действие ще настъпи; признак, знак. Ето слънце пак огрява и сред зеленината на високите жита — .. — светват тук-таме жълтеникави петна: сигурен белег, че жътва иде. Й. Йовков, ВАХ, 179. — Ще има лятна буря — обърна се развълнувано тя към двамата мъже .. — Няма никакви белези — намеси се Максим и погледна напрегнато баща си. С. Чернишев, ВМ, 16. Щом ся събудих днес, подадоха ми писмо от стареца ..; но нито дума не пише за интересите ми. Лош белег! П. Р. Славейков, ДБ (превод), 14-15.

4. Предмет или знак, поставен за означение на нещо по предварителна уговорка. Те чакаха, докато да се стъмни съвсем, след като избраха скривалище за лодката си .. Бутнаха лодката в един шаваров гъстак, от който лесно се излизаше на брега. После сложиха сигурен белег и тръгнаха за града. Г. Караславов, Избр. съч. V, 345. При топографския знак имаше купчина от плочи (белег, какъвто издигат планинските овчари на всеки рид). Ив. Вазов, Съч., XV, 82. С чудновати резки и черти всяка сутрин Самуил дълбаеше върху тояга, що има да върши през деня. Някои знаци бяха древните езически славянски резки, .., а други белези си беше измислил сам Самуил и те му говореха на свой таен език, що само той разбираше. А. Дончев, СВС, 147.

5. Диал. При някои народни обичаи (гадаене преди Богоявление и др.) — предмет, чрез който се разпознава притежателят му. — Дай белег, Тинке, хайде, че почваме! Бялото менче е пълно с китки и белези. Само Харитина няма китка. — Че няма какво да дам. Нямам гривна, нямам пръстен. А. Каменова, ХГ, 178. Жребието е все такова признаване на свръхчовешка, божеска намеса в уреждането на известни препирни и свади, както са били .. ходенето по огън, ваденето белег из котел с вряла вода. СбНУ XXXIII, XCI.

6. Остар. Условен жест, мимика или звуков сигнал за подкана или съобщение за някакво действие; знак, сигнал. Една сутрина, .., пожела ми добрутро със махането на кърпата си. Отговорих му със същия белег. Др. Цанков, ТМ (превод), 23. Тогаз дадох последните си наставления на моите човеци; между другото, поръчах им, да ма чакат в една трапчинка от скала, да стоят будни и да ожидат, готови да тръгнат на първия ми белег. Ч, 1875, бр. 5, 235-236.

7. Остар. Предмет, знак, чрез който се разпознава, уточнява личността на някого или негова проява. Народният съд е признавал доказателствената сила на рабошите, както и на други подобни „веществени доказателства“, или белези за доказване. СбНУ XXXIII, СХХХ. Обелиск .. — тясна остра пирамида, направена от един камик, за белег на големи лица и славни работи. Т. Хрулев, КРЧР, 15. Ето защо на такива .. се взема още при заварването им белег (торба, нещо от колата, някои инструменти) или се иска там на мястото да заплати причинената повреда. СбНУ XXXIII, 8. // Изображение или предмет, чрез който се познава принадлежност или длъжност, сан на дадено лице; знак, отличие. Дойдоха при Бориса царедворци и му донесоха порфира, златен венец царски, .. — Царят е милостив, казаха те Борису, позна твоето достойнство, и ти връща царските белези. Е. Мутева, РБЦ (превод), 188. Тъй, в Пловдив поповете доскоро носяха на калимевките си белегът (нишан), който с време султан Баязида бил дал на сичките попове от тази епархия. Т. Шишков, ИБН, 312.

8. Остар. Изображение с условно значение; знак. За да ся покаже, че няколко числа трябва да ся съберат, поставя ся помежду тях белег +, който ся нарича плюс. Хр. Данов, ТПЧ, 18. Тая разлика [в дължината на годината] произлазя, отгдето точката на равноденствието дохожда малко преди Земята, излязла от белег Е, да ся завръне в истий белег. Ив. Богоров, КГ, 36. // Препинателен знак. В края на йедно предложение, което показова заповед, часто ся туря възклицателний белег. Д. Манчев, БЕ I, 89. Кога две предложения ся намират рядом, йедно след друго, тогава ся отделят с някой белег за правописание. Др. Манчев, БЕ I, 43.

9. Остар. Езикозн. Звук без глас, звучене — съгласен или който не се изговаря, каквито са Ъ и Ь в някои позиции в думата. Съгласните букви могат да се наричат без име, а само белег. ПСп, 1871, кн. 4, 120. Отгласните букви ъ и ь*, кога са на края на йедна дума, наричат ся и безгласни или просто белези. Д. Манчев, БЕ I, 6. Когато йедна дума ся свръшова на съгласна буква, трябова всякога да ся туря след нея твърд или мяк белег, споряд изричането на крайната съгласна. Д. Манчев, БЕ I, 6.

◇ Тури си белег на ухото. Разг. 1. Поучи се, вземи си поука от някаква преживяна неприятност и внимавай тя да не се повтори.

2. Помни и знай, че ще ти върна, ще ти отмъстя.

— Първобълг.

БЕЛЕ`ГИЯ ж. Диал. 1. Белгия (във 2 знач.).

2. Обикн. мн. Белезници. Бог да бие .. яничаре, / вързали са Марко добър юнак, / вързаа го и оковаа го: / на ръце му двои белегии, / а на нодзе трои букаи. Нар. пес., СбНУ XLIII, 88.

— Други форми: белези`я, белендзи`я.

БЕЛЕДИЕ`, мн. -та, ср. Остар. 1. В Османската империя — градско общинско управление. Само чул на моста в града глашатая да вика, че беледието е обещавало два бешлика за главата на всеки комита. А. Страшимиров, УШ, 35. Чорбаджиите по-късно, при вилаетската реформа, са били лицата, които попадали по избор в беледието (градски съвет). СбНУ XXXIII, 26.

2. Сграда, в която се е помещавало това градско общинско управление. От беледието излезе рано още телялинът Юсуф, мина през чаршията, по пустите още улици. Д. Талев, ПК, 731.

— От араб. през тур. belediye.

БЕЛЕДИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Остар. и диал. Градски, граждански. Сум изкинал шест постели, / шест постели басмалии, / .. три душека беледии. Нар. пес., СбБрМ, 379.

— От араб. през тур. beledi.

БЕЛЕ`ЕНЕ, мн. -няма, ср. Отгл. същ. от белея и от белея се.

БЕЛЕ`ЖА, -иш, мин. св. беля`зах и (диал.) беле`жи`х, прич. мин. страд. беля`зан и (остар. и диал.) беле`жен, несв., прех. 1. Поставям знак, белег на нещо (предмет, животно и др.), за да се отличава или запомня; означавам, маркирам. Когато въглищата бяха добре скълцани, Велко оваля в тях влажната връв. Сетне те и тримата със стрико Даме започнаха да бележат издяланите трупи. Д. Талев, И, 325. — Слушай, бай Христо — .. — на` ти от нашите бюлетини една .. — Ще ми я бележиш, а? Ей ти на` бюлетинката! — И я скъса пред очите му. Г. Караславов, Избр. съч. II, 330. От ергелето докарал две жребчета с тънки снаги и с опашки до земята. Белязал с къна по челата два едри бивола. Всичко това и още много други подаръци Чиллията е приготвил за победителите борци и ездачи. К. Петканов, X, 5. Хайде да я пуснем [лисичката], както направихме лятос със заяка — настоявах аз, ..* — А че да я пуснем пък — съгласи се старецът. — Да я пуснем, ама поне да я бележим. Ем. Станев, ЯГ, 44-45. — То се не знае още кой повече грехове има, болярино, — отвърна Нистор малко зачервен. — Как ли храниш и гледаш отроците си и с червено желязо ги бележиш, когато бягат от добрините ти! Ял съм ви попарата. Ст. Загорчинов, ДП, 67. • Обр. Чумата бе минала по тия места едва преди няколко месеца, .., а когато иде за общо наказание — бележи всички редом със смъртния модро-червен знак. Д. Талев, ЖС, 22. // Поставям знаци, белези върху нещо, за да ми послужат при извършване на някаква работа или за водене на сметки и под.; отбелязвам. Вълко, кехаята на Хаджи Драгана, сипеше жито като злато и бележеше с ножа си по рабошите. Й. Йовков, СЛ, 173. Беляза той по-късно със сапунчето по обърнатия разкроен плат бели следи, повдига предницата, .., опъва яката. .. З. Сребров, Избр. разк., 139. // Придавам на нещо някакви характерни черти, особености, отделям от другите. Горе на баира се виждаше къщата на Албена, .. Страшното убийство, което беше станало в* нея, като че с нещо беше я белязало и отвън и, докато другите къщи бяха измазани и светеха от чистота, .., къщата на Албена беше напусната, зацапана и разкъртена. Й. Йовков, ВАХ, 128. Разбра> [Мелвин], че красотата няма нищо общо с женското щастие. Би могла цял живот да не го разбере, но Господ я беше белязал. С. Севан, РР, 54.

2. За предмет, знак — давам възможност да се разбере къде се намира нещо или къде, кога е станало или става нещо; указвам, посочвам. По срещните върбаци, които бележеха коритото на Искъра, висеше скреж. Елин Пелин, Съч. II, 192. Само вековните брястове бележеха пътя, по който някога беше текъл животът между двата големи града. А. Дончев, СВС, 7. На средата на поляната се намира Светия гроб. Един камък, увит в бръшлян, бележи това място и под него една лехичка. Елин Пелин, Съч. IV, 83. Слънцето бележело малки обяд, когато дружината станала стопанин на Милин камък. З. Стоянов, ХБ, 354.

3. Записвам накратко, отбелязвам, вземам си бележка. Глъчката между селяните стана по-голяма, но Токмакчията продължаваше да крачи все тъй самоуверено и широко, а наблизо подир него вървяха съдиите и един от тях нещо бележеше на книга. Й. Йовков, ПК, 170-171. Матеев изваждаше от папката си всевъзможни закончета, изрезки, изписани листа, бележеше, подчертаваше със специалните си моливи. Д. Калфов, Избр. разк., 361. Шмугаха се насам-натам и единият държи шарено колче, а другият се гърбути, премигва с едното око и нещо бележи на книжка. Чудомир, Избр. пр, 35-36.

4. Казвам, съобщавам нещо по някакъв въпрос; отбелязвам. Обаче, бележи Паисий, гръцките историци нищо не казват за пораженията на своя народ, за да го не осрамят пред очите на другите. Б. Пенев, НБВ, 52. Други историци .. съгласно с Венелина бележат, че много време преди смъртта си Борис предал короната на по-големия си син Владимира. Т. Шишков, ИБН, 154. Разумява ся, че за анасон нищо не ся е свършило по селата, като не ми бележите нещо досега. АНГ I, 108.

5. Прен. Показвам, соча, представлявам някакъв особен, отличителен момент в развоя на нещо. Редица майстори на съветското оперно и балетно изкуство работиха у нас. Техните постановки бележат връхни точки в творческите успехи на Софийската народна опера. ВН, 1958, бр. 2126, 4. Годината 1844 бележи началото на западането и нещастията на Иван Кунчев. Ив. Унджиев, ВЛ, 36. // Достигам, завоювам, постигам нещо (успех, възход, напредък и под.). Обстоятелствата заставят карловци да търсят своя поминък в занаятите и търговията и градът бележи голям разцвет и широко разнообразие на творческите инициативи в тая област. Ив. Унджиев, ВЛ, 21. Нашето физкултурно движение .., с всеки изминат ден, въпреки редица трудности и слабости, бележи нови успехи. ОФ, 1950, бр. 1764,* 3.

6. Предопределям нещо или някого за някаква работа, дейност. Бог ме е белязал за голяма работа — най-първата е да се отървем от татарите.* Ст. Загорчинов, Избр. пр, III, 241.

7. Диал. Избирам, харесвам някого или нещо. Бележило е лудо-младо / във село моме синьооко, / ..; / а на пазар самур-калпак / бележил е добър юнак. К. Христов, Кр, 57.

8. Диал. В съчет. с отриц. не и с лич. местоим. в дат. Укорявам, упреквам, забелязвам. — Стойко и Боян сигур ще поспят по-късно, че едва на съмване са се върнали .. — Младини, сестро! Аз не им бележа. Ив. Кирилов, Съч. II, 52. 9. Диал. Имам пред вид; запомням. И не стига туй, ами и с хайдутите шушу-мюшю. .. Хе! Той мисли, че няма да го разберат. Знаем ние и бележим. Д. Немиров, Б, 105.

10. Диал. С предл. на. Показвам, посочвам, че нещо ще стане, ще настъпи. — Вържи коня, че ела да се постоплиш. Не виждаш ли, че времето на сняг бележи? К. Петканов, БД, 8. бележа се страд. бележи се безл. Бежанците дойдоха тъкмо на Предой, на големия празник, когато се бележи на рабошите, чии овци колко мляко са дали и всеки очаква да получи за ока мляко през тоя ден ведро мляко до подзиме. А. Дончев, BP, 74. бележа си възвр. от бележа в 1, 3 и 9 знач. Бележа си задачите, за да не ги забравя.

БЕЛЕ`ЖА СЕ несв., непрех. Обикн. в 3 л. ед. и мн. Долавям се, проявявам се, налице съм. Деветнадесетият век беше време, когато се бележи силно стопанско замогване сред българите. Д. Яръмов, БП, 115.

◇ Господ го белязал. Разг. За човек — който има някакъв физически недостатък и обикновено се проявява като зъл, лош. — Сакато, пък зло! .. — Белязал го Господ. От белязан челяк да бягаш. Й. Йовков, СЛ, 136.

БЕЛЕ`ЖЕН1 -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бележа като прил. Остар. и диал. Белязан. Нарушители на установения ред биваха все измежду бележените хора, все от бившите размирници. Т. Влайков, Съч. III, 118. Бележена овца.

БЕЛЕ`ЖЕН2, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Само в съчет.: Бележна книга (книжка)*. Остар. Бележник, тефтер, в който се записва, отбелязва нещо.

БЕЛЕ`ЖЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от бележа и от бележа се.

БЕЛЕЖИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който се отличава с делата си в дадена област; виден, изтъкнат, именит, прочут. Нека цялата страна знае своите бележити синове и дъщери, бележити със своя самоотвержен труд. ОП, 10. Намерението му [на Паисий] е да покаже на българите, че те могат да се гордеят не само с политическата си история, .., но и със своите бележити книжовници и просветители. Б. Пенев, НБВ, 55. С по-голяма политическа заостреност воюва за просветното и национално възраждане и друг бележит карловец — Ботьо Петков. Ив. Унджиев, ВЛ, 29. Бележит композитор. Бележит учен.

2. Който изпъква, отличава се със своите качества и достойнства; забележителен. Велика награда се пада / на подвига твой бележит. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 96. Не можем да не отбележим на това място и бележитото изпълнение на Васил Кирков в ролята на Фердинанд. Ст. Грудев, АБ, 55. Църквата там [в Бояна] притежавала десетина цели ръкописа и още толкова откъслеци, между които бележитото Боянско евангелие — палимпсест от XII-XIII в. Б. Ангелов, ЛС, 152.

3. Диал. Който има някакъв белег, отличава се по нещо. Доби ми се дете бележито, с месечина на челото. Н. Геров, РБЯ I, 99. „Расти, пиле, расти да порастиш! / Ке те пущам мойте рамни дворе, / да и видиш дали и познааш?“. .. / Сами ми се дворе бележити, / среде дворе имам бела чешма, / до чешмата една бела лоза. Нар. пес., СбБрМ, 346.

БЕЛЕЖИ`ТО нареч. Рядко. Забележително. Българската писана реч прозвуча тъй бележито, че сродници я посрещнаха сърдечно и превърнаха в свой собствен глашатай, а несродници й завидяха на внезапната смелост и сила. Р, 1926, бр. 219, 1.

БЕЛЕЖИ`ТОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Книж. 1. Обикн. мн. Интересна част на селище (паметници, музеи и под.) или на друг някакъв обект; забележителност. Цитаделата, зоологическата градина, музея. .. Исках да ги посетя в един ден. Според сведенията, които притежавах, това били най-големите бележитости на Кайро. Стр. Кринчев, СбЗР, 367.

2. Само ед. Качество, с което нещо се отличава, изпъква; особеност, забележителност. Тая църква няма някаква бележитост в градежа си. Ст. Младенов, БТР I, 136.

3. Прочут, известен човек; знаменитост. Той е голяма бележитост.

БЕЛЕ`ЖКА ж. 1. Листче, върху което е записано кратко съобщение; записка. Г-жа Масларска вади от чантата си малки бележки, прочита ги и ги нарежда настрана. Й. Йовков, М, 120. Полковникът почна да прибира багажа си; написа бележка до частта да му изпратят ординареца и започна да се облича. Л. Стоянов, X, 107. Девойката живо се наведе да пише и след миг му подаде бележката. ЛФ, 1957, бр. 29, 1.

2. Кратка записка, обикн. от длъжностно лице, или неголям документ, издаден от учреждение, служба и под., с които се удостоверява, разрешава или нарежда нещо. Данчо предаде бележка на Тасе — да го оправдае пред властта. Да се разбере, че партизаните действително са нападнали патрула, че са го обезвредили и са взели агнетата за свои нужди. Кр. Григоров, ТГ, 51. В склада е помощникът, но той не ни дава хляб без бележка от домакина. Л. Стоянов, X, 122. Извинителна бележка. Касова бележка. Отчислителна бележка. Чекова бележка. Повиквателна бележка. Мобилизационна бележка. Служебна бележка.

3. Обикн. мн. Сбито писмено изложение на факти, данни, впечатления, спомени или мисли. Иванов остана в канцеларията сам и без много усилия успя да отключи чекмеджето, където инспекторът държеше бележките си по ревизията. Ст. Марков, ДБ, 225. После извадя от долапа друга някоя книга — по литература или философия. Почита и от нея и направя си бележки в тетрадката, .. Т. Влайков, Съч. III, 46. Изпитът й по вътрешни болести я хвърляше в ужас .. И тя седеше над учебника с пламнала глава. Бе го минала три пъти, водейки си подробни бележки, страниците бяха нашарени със син и червен молив. Ем. Манов, ДСР, 385. — А вие — обърна се Шлосера към него — бележки ли ще водите? — Рекох да си запиша нещо — виновно обясни Петканов. К. Калчев, ЖП, 213. Куклев беше забравил обещанието си. Обърнах се втори път към него. За да не забрави, той си взе бележка в тефтерчето. ОФ, 1950, бр. 1924, 2. Държа си бележки. Стенографски бележки.

4. Обикн. мн. Малка статия или литературна творба, в която се излагат спомени, впечатления, мисли и преценки. За всякой поет съм предпоставил, .., кратка характеристика, Това не са, ... шаблонни бележки, а главно лични впечатления. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 5. Базовото подвизаване на журналистическо поприще се насочвало повече към фейлетони и литературни бележки. ОФ, 1950, бр. 811, 4. Последното си пътуване предприемчивият и впечатлителен Алеко обезсмърти с пътните си бележки „До Чикаго и назад“. П. Делирадев, В, 3. В нашето Периодическо списание се появи бележка, която изобщо одобрява статиите на читалището. Н. Бончев, Съч. I, 105. Биографични бележки. Критични бележки. Редакционна бележка. Летописни бележки.

5. Обикн. мн. Кратък допълнителен или разяснителен текст към издадена книга, статия и под. Преди пет години, когато печаташе първото издание на „Хъшове“, авторът бе турнал накрая следната бележка: „Авторът се счита длъжен да каже две пояснителни думи за тая книга.“ Ив. Вазов, Съч. XVIII, 5. Те [отделните издания на разни византийски писатели] имат тези предимства .., че уредниците им ги придружават със специални изследвания, коментарии и бележки, които улесняват твърде много разбирането на писателите и творенията им. Б. Ангелов, ЛС, 184. На български разказите [на Н. Тихонов] са преведени твърде сполучливо от Г. Константинов .. Изданието би било още по-добро, ако беше дадено с обяснителни бележки или с дата кога са писани отделните разкази, за да бъде ориентиран нашият читател. Ив. Попиванов, С, 1952, кн. 11, 191.

6. Накратко изказано устно мнение по някакъв факт или въпрос; забележка. Келнерът ми донесе кафето, направи още някаква бележка за студа и се прибра. Б. Райнов, ЧЪ, 5. До обед те лежаха на градския плаж, шегуваха се, подхвърляха критични бележки за минаващите край тях летовници.* Ем. Манов, БГ, 87.

7. Укор за направена грешка или за проявена слабост; забележка. Да не се страхуваше от бележките и мъмренията на свекървата, тя знаеше как да си гледа къщата и как да си реди работата. Но само като си помислеше за нея, свита и намусена, объркваше се. Г. Караславов, Тат., 231-232. — Чини ми се, че много ги изгалвате, — рече той, .. Той пръв път си позволи тая скромна бележка на приятеля си. Ив. Вазов, Съч. IX, 51. Учеше я на всичко Ния и колко внимателна беше тя винаги, но селското девойче усещаше с болка и най-малката бележка. Д. Талев, И, 380. Строга бележка. Правя бележка.

8. Оценка на успех или поведение в учебно заведение. Като че ли държеше изпит и с втренчени погледи в очите на професора си искаше да узнае, преди да му е писана бележка, какво впечатление правят знанията му. Ст. Чилингиров, РК, 40. — Знайте, че любимата ми бележка е „добър“. С „отличен“ се гордеят само зубрачите. Тонич, СбСт, 301. Извади от вътрешния джоб на сакото си тефтерчето, в което пишеше бележките на учениците. „Няма да ме бие, но ще ми извърти двойка по литература, ..“ — настръхнаха косите на Асенча. Г. Русафов, ИТБД, 242. Развалям си бележката. △ Поправям си бележките. △ Слаба бележка.

9. Остар. Знак, който се поставя, за да се разпознае нещо или да се запомни; белег. Той отдялва резчица след резчица, тук-таме кръстенце, тук-таме звездичка. .. На Кондо е вече разправяно какво значат тия бележки. Д. Немиров, Б, 118. И пак назад да се върнеш, по бележки път ке найдеш. Ст. Младенов, БТР I, 136.

10. Остар. Особеност, по която може да се определи, познае нещо; признак, белег. Да имат длъги нокти и кръвено тяло почитат го [китайците] бележка за богатство и ум. Ив. Богоев, ВГД (превод), 245. Златото има същите бележки, които са свойствени обще на метала. Й. Груев, КЛ (превод), 43.

◇ Паметна бележка. Дипл. Кратко изложение на факти, действия и др., отправено от едно правителство към друго за напомняне на нещо, обръщане внимание или уточняване на взаимните отношения. Вчера печатът публикува паметната бележка на съветското правителство до правителството на Германската федерална република, .. Бележката поставя в ясна перспектива отношенията между СССР и ГФР. ОФ, 1958, бр. 4397,* 4. Това предложение на турското правителство е било изразено в паметна бележка, връчена днес на посланиците на Англия и Гърция в Анкара. НА, 1964, бр. 4740, 4.

> Вземам (взимам) си / взема си* <добра, хубава> бележка; вземам (взимам, земам) / взема бележка. Остар.; Земам (зимам) си / зема си бележка. Простонар. Обикн. с предл. от. 1. Съобразявам се с изказано мнение, с направена критика. Но все пак за нарушение на дисциплината Петканов бе мъмрен. Той си взе бележка, направи си самокритика и продължи партийната си работа. К. Калчев, ЖП, 368. Още от първите пет минути пролича, че главният инженер си е взел добра бележка. Д. Кисьов, Щ, 341. Портата заявява, че зема бележка от уверенията на силите [великите] досежно запазването суверенитетните права на султана и правата на мохамеданите. БД, 1909, бр. 1, 3.

2. Запомням, вземам под внимание, предвид нещо. Ние Ви поздравяваме и заявяваме, че си вземаме добра бележка от Вашето патриотично държане. К. Ламбрев, СП, 194. Ботев също взима бележка от издадените текстове и прави пропаганда в защита на проекта, предложен от Стоянов, като го разяснява на исмаилчани, в чиято среда се намира. М. Арнаудов, БКД, 107. Държа бележка. Остар. Книж. Вземам предвид нещо, вземам си бележка. Тряба да държим бележка от уверението на върховните руски генерали, че нищо друго освен времето бърка на сичко. НБ, 1877, 261.

БЕЛЕЖКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Неодобр. Ученик, за когото високите бележки са се превърнали в самоцел. В класа няма бележкари, всички учат с интерес.

БЕЛЕЖКА`РСТВО, мн. няма, ср. Неодобр. Самоцелен стремеж към високи бележки без оглед на действителните знания. Бележкарството е отрицателно явление в училищата.

БЕЛЕ`ЖНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Книжка, тефтерче за водене на различен вид бележки. Иванов обеща това с готовност, и за да ги увери, че няма да забрави, записа в бележника си името на селото им. Ив. Вазов, Съч. XII, 119. Председателят Раденко носеше със себе си малък джобен бележник — негов неразделен спътник, който винаги му напомняше кое е извършено, кое не е извършено, кога трябва да се извърши и от кого. Б. Обретенов, С, 88. Филип почука пак по масата, но келнерът озадачено прелистваше бележника си и не се обърна. Ем. Манов, БГ, 94. Най-неочаквано за нея преподавателят по география, самият директор, прегледа бележника си и каза: — Да излезе най-напред Снежа. Л. Галина, Л, 29.

2. Специално оформена книжка, в която се вписват оценки за успеха и поведението на ученик. Първата работа на новия доброволен инструктор беше да поиска седмичните бележници* с успеха на учениците. В. Райков, ПВ, 78. Рашко много искаше да ухапе другаря си с някоя остра дума, но не намери какво да отговори, защото пред очите му се мярна бележникът с тройката по български език. П. Стъпов, ГОВ, 40.

БЕЛЕ`ЖНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бележник (в 1 знач.); малък бележник. Увлечени в шеги, пионерите заобиколиха камиона и продължиха. Само Дянко, който бе изостанал, се спря, извади от джоба си малко бележниче, подложи коляно, записа нещо и хукна да догони останалите. П. Проданов, С, 13.

БЕЛЕ`ЖЧИЦА ж. Умал. от бележка (в 1, 2, 4, 5, 6, 7 и 9 знач.); малка бележка. Един следобед Герган получи кратка бележчица от голямото помещение, където се намираха старите му другари. К. Калчев, ЖП, 294. От нямане какво да прави, Алеков бъркаше по джебовете си, разгъваше и пак скриваше всевъзможни листчета и бележчици и най-сетне почна да си подсвирква тихичко с уста някаква мелодийка. Д. Калфов, Избр. разк., 251. Г. Шак твърде нарядко пише и съвсем дребни бележчици за разни наши доморасли „списуватели“ или „поборници на стиха“ като г. Н. Начева. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 355.

БЕЛЕЗИ`ЦИ мн., ед. (рядко) белези`к м. Белезници. Жак усещаше болезнено, но и неясно, като през сън, че хората, които се бяха вкопчали в него, извиват ръцете му и обхващат китките му в студените гривни на белезиците. Б. Райнов, ДВ, 197. Полицаите измъкнали Сандо от леглото, скопчали му ръцете с белезици и го подкарали към мотоциклета. Сл. Трънски, Н, 250.

— От тур. bilezik.

БЕЛЕЗНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има цвят, подобен на бял; възбял. Тя прекара няколко минути на границата между съня и будното състояние, загледана в белезникавата светлина на разсъмването, която се процеждаше от изток. Д. Димов, Т, 427. Орачи браздяха нивите. След тях се издигаше белезникава пара. М. Яворски, ПОББ, 67-68.

БЕЛЕЗНИ`КАВО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: който има доста светъл основен цвят, приближаващ се към бял, напр.: белезникавосив, белезникавосинкав, белезникавокафяв.

БЕЛЕЗНИ`КАВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на белезникав.

БЕЛЕЗНИНА` ж. Остар. Белота. През туй лято лицето й се проясни, заруменя, доби млечна белезнина, очите й станаха светли, тя цяла възмомя. А. Страшимиров, К, 14-15. Към родний милий край умът лети, / де редом по полето сняг блести / и искри от белезнина пилее. К. Величков, ПС Съч. II, 122.

БЕЛЕЗНИ`ЦИ мн., ед. (рядко) белезни`к, м. Две железни гривни, съединени с верижка, с които се оковават ръцете на арестуван или затворник; белезици. Кожухът се свлича върху коленете на Ювиги хан, като открива впримчените му в белезници сухи, плоски китки. Др. Асенов, ТКНП, 286. След това заключиха ръцете му [на Асенчо] в белезници и го хвърлиха в мазето. М. Марчевски, ГБ, 266. Па ще да те фане, / назад ръце връже, / на ръце ще сложи / бели белезници. Нар. пес., СбНУ XLVI, 80.

БЕЛЕКЧЕ`, мн. -та, ср. Диал. Белезник; белче.

— От тур. bilek ’китка на ръка’.

БЕЛЕМНИ`ТИ мн., ед. (рядко) белемни`т, м. Палеонт. Група измрели морски мекотели от класа на главоногите, родствени на съвременните калмари и сепии, но за разлика от тях притежаващи вътрешна черупка. Belemnitida. Твърде голямо развитие през триаса достигнали амонитите. Появили се и първите двухрилни главоноги, наречени белемнити. Те приличали по устройството си на днешната сепия. Имали особен скелет — твърда вътрешна плочица, която накрая била заострена като шип. Геол. IX кл, 156.

-— От гр. βέλεμνον ’стрела’.

БЕ`ЛЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от беля1 като прил. Който е станал бял след избелване; избелен. Белено платно.

БЕ`ЛЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от беля2 като прил. Който е очистен от външната си обвивка; обелен. Купи и един буркан белени домати. △ Белена царевица.

БЕ`ЛЕНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от беля1; избелване. Белене на платно. Белене на вълна.

БЕ`ЛЕНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от беля2. — Мъртвите изобщо не представляват интерес — заяви Луис непочтително, като свърши беленето на един портокал и го подаде на Фани. Д. Димов, ОД, 67. Белене на царевица.

БЕ`ЛЕНИЦА ж. Диал. 1. Външна обвивка на царевичен плод, която се бели; шума, беловина1. Стражарчето се дръпна десетина разкрача настрана и започна да тъпче с ботуша си една захвърлена беленица от мамул, като се правеше, че нито чува, нито разбира какво* си дрънка старецът. Г. Караславов, Избр. съч. V, 202.

2. Събир. Множество обвивки от царевичен плод като едно цяло; шума, царевичак, беловина1. Когато Йордан се завърна, най-напред видя шарената торба в антрето .. Замириса му на вършитба, на беленица, на препечен сусам. Г. Караславов, СИ, 294.

БЕ`ЛЕНИЧКА ж. Диал. Умал. от беленица (в 1 знач.). Дядо Георги му направи малко дървено шило, завърза му го с една усукана беленичка за средния пръст на дясната ръка и му показа как да пори върховете на мамулите, за да ги бели лесно и спорно. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 336.

БЕЛЕНИ`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Само в съчет.: Бял-беленичък. Разг. Съвсем бял.

БЕЛЕ`НКА1 ж. Диал. Белянка1; белилка2, белило2. Продаде говеда [момчето] за двеста, / купи си гайда за десет, / .. / да свири зорна и вечер: / вечер ми по седенките, / .. / пладне ми по беленките. Нар. пес., СбНУ VI, 82.

БЕ`ЛЕ`НКА2 ж. Диал. Белянка2; белилка3. Тоя мирис ме опиваше и ми напомняше беленка, на която пеят и се подкачат моми и ергени, а до тях кълколи пълен котел с варени млечници. Кр. Григоров, Р, 63-64.

БЕ`ЛЕНКА3 ж. Диал. 1. Сорт бяла череша; белвица, белевка, белица2.

2. Сорт слива с беложълтеникави едри кръгли плодове; белвица2, бельовка.

3. Сорт круши със светложълт цвят; бельовица. Съветският учен професор Дунин цели две лета обхожда склоновете, където зреят круши водници, плескуници, беленки, .., сини тузлушки сливи, .. и тръносливки. А. Каралийчев, ПД, 80.

БЕ`ЛЕТАЖ м. Книж. Първи етаж на къща над партера. — Ние — надвика всички Горанов, — аз, тоест наемателят, и хазайката сме два свята .. Светът на таваните и светът на белетажите. О. Василев, ЖБ, 115. Продавам тристаен белетаж.

— От фр. belétage.

БЕЛЕТРИ`СТ м. Писател, автор на художествена проза (разкази, повести, романи и др.); романист, прозаик. Той [Вазов] е и белетрист, който изобразява действителността чрез по-широките картини на повестта и романа. Лит. X кл, 195-196. Белетристът еднакво добре може да използува и разказа, и повестта, и романа в зависимост от жизнения материал и поставената задача. М. Наимович, С, 1951, кн. 9, 170.

— От рус. беллетрист или нем. Belletrist.

БЕЛЕТРИЗА`ЦИЯ ж. Литер. Представяне на факти от съвременна или минала действителност в белетристична форма, в съчетание с художествена измислица. Болшинството очерци в този том са ярки по форма и съдържание, но съществуват и такива, в които има прекалена белетризация или суха документалност. Пл, 1969, кн. 6, 80.

БЕЛЕТРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Литер. Представям факти от съвременна или минала действителност в белетристична форма, като ги съчетавам с художествена измислица, белетризирам се страд. белетризира се безл. Баба Мара от Княжево е дадена съвсем от натура, без никакъв опит да се белетризира, да се извайва украсен духовен образ. Е. Огнянова, НШ, 6.

БЕЛЕТРИЗИ`РАНЕ ср. Литер. Отгл. същ. от белетризирам и от белетризирам се; белетризация.

БЕЛЕТРИ`СТИКА ж. Художествена литература, написана в проза: разкази, новели, повести, романи и др. Каравелов постави ония здрави, широки, богати основи на художествената ни проза, върху които буйно израсна и се разви белетристиката ни още в първите следосвобожденски години.* Г. Караславов, С, 1954, кн. 3, 125. Знайно е, че сръбската белетристика е твърде богата, и в реферата на г. П. Поповича, .. вие сте видели, че сръбските разказвачи и новелисти са безброй. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 137.

— От фр. belles-lettres през рус. беллетристика.

БЕЛЕТРИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до белетристика и до белетрист; белетристически. Моят приятел започна да обмисля сюжета — първото необходимо условие за всяка белетристична творба. Св. Минков, Избр. пр, 33. Той не се е учил на белетристично майсторство, но щом мисълта му затрогне сърдечните струни на народната душа, под перото му се нижат думи, сякаш песен, които радват нашето българско сърце. Ив. Богданов, СП, 110. Подир белетристичния отдел на „Мисъл“ идат статиите на г. Кръстева за Светослав Миларова и за Великите хора. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 252. В древните времена [гърци и римляни] додоха до една висока степен в образованието си и оставиха богата за онова време литература: философска, исторична и белетристична. Н. Бончев, Съч. I, 72. Белетристична зрелост. Белетристични форми.

БЕЛЕТРИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Белетристичен. Той ми поиска мнението и за неговите белетристически и поетически работи. Ив. Вазов, Съч. VII, 169. Повестите и разказите на Любена Каравелова съставляват най-важната и ценната част от наследството, което ни е оставил. Те имат, .., историческо значение, като първи по рода си белетристически произведения на български. К. Величков, ПССъч. VIII, 44-45.

БЕЛЕТРИСТИ`ЧНО нареч. 1. В белетристична форма, в проза. Моята книга не е биография .. Тя е само един скромен опит да изобрази белетристично ония блестящи черти от неговия характер — .., — които направиха от малкия печатарски работник голям човек и му донесоха световна слава. А. Каралийчев, НЧ, 5.

2. Както е присъщо на белетристиката. В своите срещи с писателите, за които говори, той [Христо Миндов] е събрал интересни наблюдения, запомнил е реплики, уловил е положения, които правят разказа му автентичен и в същото време жив, белетристично обагрен. Н. Дончев, ВН, 1953, бр. 292, 4.

БЕЛЕТРИСТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Черти, особености, свойствени на белетристиката; повествувателност. В сценария на „Хайдушка клетва“ белетристичността, повествователността не е заменена с разнообразните изобразително-изразни средства на киното. Ст. Стоименов, ЛФ, 1958, бр. 4, 3.

БЕЛЕТРИ`СТКА ж. Жена белетрист; романистка, прозаичка.

БЕЛЕ`Ц, мн. белци`, м. Остар. 1. Светско лице; мирянин. Едно време, .., ний са учахме да четем на пинакиди, .. Наставниците ни са биле някой стар поп или някой нужен белец. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 1. В това настоятелство князът ще бъде председател .., а членове щат са троица владики и четворица белци. АНГ I, 227.

2. Православен духовник, който се числи не към калугерите, а към бялото духовенство; свещеник. Тук са един белец и един мирянин. Ст. Младенов, БТР I, 136.

БЕЛЕ`Я, -е`еш, мин. св. (рядко) беля`х, прич. мин. св. деят. (рядко) беля`л, -а, -о, мн. беле`ли, несв., непрех. 1. За коса — постепенно ставам бял, побелявам. От горестни мисли и душевни тревоги косата му взе да капе и белее, което не остана незабелязано от приятелите му. М. Топалов, РД, 1960, бр. 126, 2.

2. Ставам с бяла коса; побелявам. Колкото повече минуват годините, .. толкова повече са подновяват и подмладяват в мене сладките впечатления, .. на тоя ми селски драг и до гроба мил живот. Уви! Те са подновяват, .., но аз старея и белея! МС, 1883, кн. 4, 21.

3. Ставам постепенно все по-светъл, с по-светъл основен цвят; избледнявам, избелявам. Минаваше нощта, белееше небето. М. Петканова, ЦТ, 10. Вехне стълбеца, / вехне, белее, — / зрее класеца, / зрее, жълтее. Ц. Церковски, Съч. II, 34.

4. Поет. Белея се. Тук-там из планинските пазви белеят преспи сняг. К. Константинов, ПЗ, 30. От високото, дето шосето се огъваше върху баира, се спускаше каруца, и забрадките на жените белееха върху синьото небе. А. Наковски, МПП, 95. И градът не е черен. Градът с нови сгради белее. Л. Даскалова, СТ, 32. Сърцето ми отрудено сега болей, / докрай разбрало нявгашната си вина. / И в моята коса белей / на ранна есен първата слана. П. Пенев, Худ. С I, 332.

БЕЛЕ`Я СЕ несв., непрех. 1. Изпъквам, откроявам се с белия си цвят; белея. Люлее се морето на зрелите жита, трепти въздухът, белеят се като бели птици забрадките на жетварките. Й. Йовков, СЛ, 144. Короните на брезите, осветени от лампата, се белееха, като не ли бяха покрити със сняг. К. Калчев, ДНГ, 109-110. Вятърът ревеше, като бесен; снегът са белееше. П. Хитов, МП, 40.

2. Забелязвам се, отделям се сред други потъмни предмети или на по-тъмен фон. Притъмнели, леко очертани се белеят в есенната вечер само току-що разкопаните древни развалини. А. Каралийчев, С, 279. На врата му [на хъша] се белееше стара рана. Ст. Дичев, ЗС I, 536.

◇ Белея се като тиган на месечина. Разг. Ирон. 1. Доста черен, тъмен съм; тъмнея се. 2. Много светя, лъщя.

БЕЛИЗНА` ж. Рядко. Белота. Лицето й [на Елка] се беше изчистило от загарата на горещините и под матовата белизна на прозрачната й кожа, .., личеха мрежите на тънки сини жилки. Г. Райчев, Избр. съч. I, 105. Ето го Анго, спи, свит като куче. Брадата му се очертава величествено върху белизната на платнището; тя придава спокойствие на фараонската му физиономия. М. Кремен, Б, 32.

— Рус. белизна.

БЕЛИЗНЯ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Белезникав. Пред него се протакаше белизнявата чърта на шосето. Ив. Вазов, Съч. VI, 68. На небето, сега белизняво, беше останала само една звезда. Ст. Чилингиров, ПЖ, 118.

БЕЛИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който служи за избелване. Белилна машина. Белилни препарати.

◇ Белилна вар. Хлорна вар. За отделните домакинства това [обеззаразяване на водата] най-удобно става с .. концентрирана белилна вар. ПН, 1932, кн. 3, 41.

Белилна пръст. Спец. Вид светлосива, кафеникава до черна глина, която се използува като адсорбент при рафиниране, при избелване на минерални и растителни масла, във винарството и др. Маслото се обезцветява, като се смеси и разбърка с белилна .. пръст, която има способност да поглъща багрилните вещества. П. Даскалов и др., ТК, 184.

БЕЛИ`ЛКА1, мн. няма, ж. Диал. 1. Бяла глина, с която се измазват стени на къщи и огради; белопръстица. Сумракът вече беше изравнил двора с пепелявото, мазано с белилка дуварче. В. Ченков, ПС, 11. А тии [къщите] ся състоят: от една стая .. съзидана .. или от камък, .., или от плет, замазан отвън и отвътре с жълта пръст или бяла като вар, коя наричат белилка, или белопръстица.* Г. Раковски, П I, 31.

2. Белило1 (във 2 знач.) (Н. Геров, РБЯ).

БЕЛИ`ЛКА2 ж. Диал. Белянка1; белило2, беленка1. По-надолу, .., тя [водата] се събира в теснинка, бързо пълзи по излъсканата белилка и с устрем се спуща от петметровата отвесна скала. Ст. Марков, ДБ, 344. Нещо на Илия кефнало / да мине през белилките, / дек моми платна белеха. Нар. пес., СбВСтТ, 975.

БЕЛИ`ЛКА3 ж. Диал. Белянка2; беленка2. Я иди, сине, на седенкята, / на седенкята, на белилката, / да видиш, сине, твоето либе. Нар. пес., СбНУ XLIV, 299.

БЕЛИ`ЛО1, мн. -а, ср. 1. Само ед. Бяла минерална боя с различен състав, употребявана в живописта, печатарството, техниката и др. По-лесно се печата и по-издържливо на външни влияния, но по-прозрачно (..) е цинковото белило (цинквайс). Ил. Рашков, ПТ, 114. Оловно белило. Титаново белило.

2. Помада, използвана в миналото за придаване бял цвят на кожата на лицето. Отпуснатото й меснато лице сега бе с бръчки, незакрити вече от белилото. Ив. Вазов, Съч. XIV, 126. Ке купиме белило, / ке набелим лицето. Нар. пес., СбНУ XLV, 357. Хубостта ви е калпава, лицата ви са вапцани, зъбите ви са люлеят от белилото. Л. Каравелов, Съч. VII, 58. Събрали се, .., / сите моми и момчета. / .., / да купуват драм белило, / драм белило, драм червило. Нар. пес., СбВСтТ, 56.

БЕЛИ`ЛО2, мн. -а, ср. Диал. Белянка1; белилка2, беленка1. Че влезе в нови юъри [яхъри], / извади конче ранено, / .. / Като го Богдан възседна, / .. / на белилата пристигна, / Момите платна белеа, / булките ризи перяа. Нар. пес., СбНУ XXV, 108. Стоян иде од оране, / а Калина — од белило. СбНУ XLIX, 230. — Не можа да стана. / Везден съм белила / по бело белило, / ръцете ме болат / от пуста буалка. СбВСтТ, 662.

БЕЛИ`ЛЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от белило1 (във 2 знач.); малко количество белило1. Вчера съм било на пазар, / много съм нещо донесло: / на бело лице белилце, / .. / на бело гърло герданче. Нар. пес., СбВСтТ, 232. Къ' одиме на пазарот, / ки ти купам билилце, / билилце и цървилце. Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 45.

БЕЛИ`НА, мн. няма, ж. Разтвор на хлорно съединение, с който се избелват памучни, ленени и др. тъкани. Избелвам пране с белина. △ Купувам от новата марка белина.

БЕЛИНА` ж. 1. Само ед. Бял цвят; белота. Лицето й, добило мраморна белина, едвам се различаваше от пуховата възглавница, дето бе потънала главата й. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 100. Ярката белина на снега заслепява и реже очите. Й. Йовков, Разк. I, 195. Ужасно зрелище, и в мечтанията на изплашените испанци още по-ужасно! Защото им ся струваше, че помежду жертвоприносимите пленници разпознават по белината на кожата другарите си. П. Кисимов, OA II (превод), 1б5.

2. Диал. Бялата част на окото; белтък2. Той беше рус, .., със синьопепеляви очи, с жълта белина, което придаваше особена студенина и злина на погледа му. Г. Райчев, Избр. съч. I, 166. Черните и широките негови вежди виселе над потъналите му очи, на които белините имале жълти жилици. Л. Каравелов, Съч. V, 23.

3. Диал. Белтък на яйце.

4. Диал. Сланина. Закусихме още със сирене, чушки, белина (сланина), домати, чесън. А. Каралийчев, С, 22.

◇ Белина говежда; белина ситна. Агрон. Винен сорт бяло грозде.

БЕ`ЛИНКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Умал. гальов. от бял; беличък, белки. Що си толкози беалинка, беалинка?* [момата] СГ, 1894, кн. 1, 555.

БЕЛИ`САМ. Вж. белисвам.

БЕЛИ`САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от белисам като прил. Диал. Белосан. Често вниманието им отвличаха новоприходящите богомолци и белисани богомолки. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. Че като отпуснала онези къдреци над челото си, то за гражданка червисана, белисана кокона да я не дадеш. Ил. Блъсков, ДБ, 69. Белисана къща.

БЕЛИ`СВАМ, -аш, несв.; бели`сам, -аш, св., прех. Диал. Белосвам (в 1 и 2 знач.). белисвам се, белисам се страд. и възвр. — Албено, с какво се белисваш, та си толкоз бяла? Й. Йовков, А, 43. Марийке, мила мамина, / рекох ти, пак ша ти река, / да не са белисваш, чървисваш, / да не туряш турско белило. Нар. пес., СбНУ XXVII, 228.

БЕЛИ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от белисвам и от белисвам се; белосване.

БЕЛИ`ЦА1 ж. Диал. 1. Бяла овца. Овца белица, бяла рудица. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 96.

2. Речна риба; блескач. Във вировете с тинести дъна кленът имаше един много близък родственик, белицата, малко по-вретеновидна от него, с бели перки и с една костена семка в челната част на главата. Д. Фучеджиев, Р, 280.

БЕЛИ`ЦА2 ж. Диал. 1. Сорт бяла череша; белавица, белвица2, белевка, беленка3.

2. Сорт пшеница, бяла пшеница; белия. От разните видове на пшеницата най-добри ся броят загария, белица и червенка. Д. Мутев, ЕИ, 102.

БЕЛИ`ЦА3 ж. Остар. Сребърна пара`. Я няма много да пия: / за една бяла белица, / за една желта желтица. Нар. пес., СбНУ XLVII, 115.

БЕЛИ`ЦА4 ж. Разг. Умал. от беля; малка беля. Срещу Нова година козичката си стояла на топло в обора и си мислела каква белица да стори. Г. Краев, Ч, 206.

◇ Нямала си баба белица, че си купила козица. Разг. Употребява се, когато някой придобие, купи нещо или се заеме с нещо, без което би могъл да мине и което му струва големи грижи и неприятности.

БЕЛИ`ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Малко бяло куче.

БЕЛИ`ЧКА1 ж. Диал. Умал. от белица1. Една овца дава едно блеене, един писък! Он заминал казана да види, защо блее беличка? Нар. прик., СбНУ XLI, 437.

БЕЛИ`ЧКА2 ж. Умал. от беля; малка беля, белица.

БЕ`ЛИЧКО Рядко. Нареч. от беличък. Мене е майка учила / утрина рано да стана, / беличко да се измия. Нар. пес., СбВСт, 198.

БЕ`ЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. 1. Умал. от бял. Тогава почти едновременно неколцина души видяха в далечините едва забележимо беличко петънце. П. Вежинов, ДБ, 246. Имаше си баба прасенце. То беше беличко, хубавичко, с завита опашчица, с тънко гласенце. Елин Пелин, ПР, 97. Колчовица, напротив, нямаше нищо от майка си: кръглолика, беличка. Ив. Вазов, Съч. IX, 17.

2. Като същ. беличко, мн. няма, ср. а) Бяло петно върху нещо. Из сънените пазви на храсталаците ги приветствува мъничко птиче, с жълтко под гушката и беличко по бузите: „Чвр. .. чвр. ..“. Ст. Даскалов, СД, 240. Едното му око имаше беличко вътре и го правеше кривоглед. Й. Йовков, ВАХ, 201. б) Обикн. членувано. Бялата част на окото; бялото. Капелата му правяше сянка над цялото лице, тъй щото другия можеше само беличкото в очите му да вижда. Лет., 1875, 151.

БЕЛИША`К, мн. няма, м. Диал. Средно висока, рядка, жилава трева с белезникав цвят, която расте по каменисти поляни; белошак. Лятно време по това бърдо растеше и изгаряше бързо само белишак, който и добитъкът не пасеше. Ст. Даскалов, СД, 569. Навеждаше се и откъсваше стръкче висока суха трева, която по нашия край наричаме белишак. С. Северняк, ИРЕ, 206.

БЕЛИ`Я, мн. няма, ж. Диал. 1. Сорт пшеница; бяла пшеница, белица2. И продай пушка бойлия / и тая сабля френгия, / та купи брези биволе, / да ореш църно оране, / да сееш бела белия. Нар. пес., СбНУ XLIII, 414-415.

2. Като прил., неизм. Обикн. за брашно — който е получен от такава пшеница. Замесила Рада тесто за пресни погачи .. Хем погачи от белията брашно, през тънкото сито пресяно! М. Георгиев, Избр. разк., 80.

БЕ`ЛКА1 ж. Обикн. мн. Пъстроцветни нашивки върху полите на сукманите в някои народни носии. При нея [старозагорската носия] имаме черен безръкавест сукман, украсен до 50 см по полите с нашити отвесно разноцветни сукнени ивици .. Тези разноцветни нашивки се наричат „белки“. Т. Димитрова и др., ИО, 110. Станкините дрехи били съвсем другояче, т.е. вълнен сукманец, напъстрен по полите с червеножълти и от сякакъв цвят подшити белки. Ил. Блъсков, ИС, 78.

БЕ`ЛКА2 и БЯ`ЛКА, мн. бе`лки, ж. Малко горско хищно животно от семейство златки с ценна кафява кожа. Sciurus vulgaris. Той [Андон] се източи висок и слаб, с втренчен поглед на белка. Често суровото, рано възмъжало лице се обливаше с пот. Д. Вълев, Ж, 62. Той ходеше на лов с брадва и търнокоп. На зайци не налиташе, но за язовци, за лисици и за белки умираше. Елин Пелин, Съч. II, 101.

БЕЛКА`НТО, мн. няма, ср. Муз. Традиционен италиански стил на пеене, който се отличава с лекота и красота на звученето, с плавност на мелодическата линия и с изискана фразировка. Вестникът изтъква, че неговото пеене действа еднакво силно и в сърдечното лирично белканто, и в драматичните преживявания. ВН, 1963, бр. 3680, 4.

— От ит. bel canto ’хубаво пеене’.

БЕЛКА`НТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Муз. Присъщ, свойствен на белканто. Белкантово изпълнение.

БЕ`ЛКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Беличък; белинки. Салихо, любе Салихо, / какво ми найде механа [махна`], / сакава [такава] тенка височка, / със лице белка черночра. Нар. пес. СбНУ XXXIX, 41. Некак йе [Йосинка] белка черночка, / с нарошенине золуфе. Нар. пес., СбВСт, 200.

БЕ`ЛКИ и (разш.) БЕ`ЛКИМ частица. Простонар. 1. За изразяване на предположение, допускане; вероятно, може би, като че ли, негли. — Зимас много ся мачиха да направят и мене зло и белким и в темница да ма хварлят. АНГ I, 15. Какво ще стане със скритите из село момчета? От тях белки само Тошовият и Кътьовият синове ще се потулят, а другите… Д. Марчевски, ДВ, 204. Ама чакай, коя ли ще да е тяхната порта? .. Спирам се при първата отдясно. Тя е, белким. Т. Влайков, Пр I, 325.

2. За изразяване на пожелание за осъществяване на нещо; дано. — Ха дано всичко свърши добре — въздъхна Чудото. — Белки имаме късмет! П. Вежинов, BP, 109. Повика ме в Галац и ми рече: „Стига ти толкоз учение, Сава. Ха сега върни се в наше Дряново да учиш децата. Научи ги да обичат родната земя и отечеството си. Белки пък те доживеят да го видят свободно от турско тиранство! Д. Марчевски, ДВ, 81. И в края на краищата реши — да иде до канцеларията на кооператива, белким пък случи там някого. Г. Караславов, Избр. съч. X, 89.

3. Във въпр. изреч. За изразяване на учудване, изненада, съмнение, недоверие; нима, мигар. — Време е да почнем — каза тя. — Камъните ще сваляме в дола. — Ама белким ще работим? — учуди се Къньо. А. Гуляшки, СВ, 322. Тя — моята свърши… / Ще висна обесен. / Но белким се свършва / със мен? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 39. Дечка: Моя дружке Еленке! Защо са са събрали тука нашите бащи, майки, роднини. .. Еленка: Хъ! Защо? Белки не знаеш. У, 1871, бр. 5, 73.

— От тур. belki, belkide. Други форми: бе`ки, бе`ким, болаки`, болаки`м.

БЕЛ-ЛАНКАСТЕ`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Педаг. Бел-ланкастерски. Фотиновото училище… е било уредено по бел-ланкастеровата метода. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 633.

БЕЛ-ЛАНКАСТЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бел-ланкастерски метод. Педаг. Форма на обучение в началното училище, създадена от шотландеца А. Бел и англичанина Д. Ланкастер, прилагана у нас преди Освобождението, при която по-силните ученици подготвят по-слабите и новите под ръководството на учителя; взаимоучителен, алилодидактически.

БЕЛЛЕМЕ`, мн. -та, ср. Диал. Плъстено покривало, което се поставя под седлото на кон или друг добитък при яздене, за да попива потта му; потник. Селянинът измъкна беллемето изпод седлото. З. Сребров, Избр. разк., 29.

— Тур. belleme.

БЕЛЛИ` нареч. Диал. Явно, очевидно, известно. — Как ти се види раната? Мене ми се уплаши окото… — Има още парчета от строшения кокал, като извади всичко, ще стане белли… Ц. Гинчев, ГК, 275. „Бати Недялко — казал Тодор войвода, — не ще много разговор, белли я, гладни сме, ще ни гостиш.“ М. Кънчев, В, 39.

— Тур. belli. Друга форма: белли`я.

БЕЛМО`, мн. -а`, ср. Рядко. Книж. Перде на окото; катаракта. — Хей, Твърдко, Деляне, елате тука! — обърна се към двамата хусари. — Вие бяхте ли, когато хванахме оня болярин, Севаста, с белмо на окото и дето го мъчихме в кулата му? Ст. Загорчинов, ДП, 83.

— От рус. бельмо.

БЕ`ЛО- 1. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който има бял цвят, напр.: белобрад, белокос, белоглав, белоног, белопенен, белобуз.

2. Който принадлежи към военно или политическо обединение, враждебно на съветската власт, напр.: белогвардеец, белоемигрант, белополяк.

БЕЛОБО`К, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За домашно животно — който има бели слабини; белобочък. Кравици се изтелили / се кравици белобоки. Нар. пес., СбНУ III, 23. Баща му го гони / по белобоките овци, / по дълбоките долини. Нар. пес., СбНУ XLIV, 433.

БЕЛОБО`ЦКА ж. Диал. Домашно животно с бели слабини. Кравици се изтелили / се кравици белобоцки. Нар. пес., СбНУ I, 3. — Излез, излез, чорбаджио, / добър си ти хабер нося / от твоите сиви кози. / .. / Изкозили се пърчове, / .. / а козици белобоцки. Нар. пес., СбВСтТ, 24.

БЕЛОБО`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Белобок. — Изляз, изляз, чорбаджио, / .. / да си видиш своя милост, / .. / се овновце виторожки / .. / и кравици белобочки. Нар. пес., СбВСтТ, 23.

БЕЛОБРА`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бяла брада. А настрана, под сянката на кръстати буки, седят белобради войводи. Й. Йовков, СЛ, 145. Приказката обикновено свършваше с това, че белобрадият дядо Мраз донасял подаръци на децата. Кр. Григоров, ОНУ, 94. В предсмъртен стон старикът белобрад, / оплискан в кръв, повдига се едвам. Хр. Смирненски, Съч. I, 66. Белобрада глава.

БЕЛОБРА`ДИ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Белобрад. Веднъж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци, / на кон, в ръката с арфа, бе старца белобради, / а бодър подир него вървеше момка млади. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. Ка настиже покре ниньо село, / там си виде старъц белобради. Нар. пес., СбНУ XLIX, 141.

БЕЛОБРАДА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Белобрад. До малките кошари седял белобрадат циганин, с чибук в ръката. З. Стоянов, ЗБВ I, 30. Като стигнах по-наблизо, видях един белобрадат старец. М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 5, 215.

БЕЛОБРА`ДЕЦ, мн. -дци, м. Рядко. Човек с бяла брада. Сите се редом редия, / — никой си бор не префърли / .. / Наел се йе стари старец, / стари старец, белобрадец. Нар. пес., СбНУ VII, 30.

БЕЛОВА` ж. Написан на чисто в окончателен вариант ръкопис на заявление, писмо, произведение и др. под. Противоп. чернова, черновка. Предавам беловата за преписване на машина.

◇ На белова, преписвам. На чисто, без поправки и задрасквания (преписвам).

— От рус. беловой.

БЕЛОВАРО`САН, -а, -о, мн. -и, прил. Измазан с вар; варосан. В дъното светна малка къщица, изскочила сякаш из някаква забравена приказка — с беловаросани стени, с тревясал покрив, с лястовичи гнезда под широката стряха и с алени гергини пред входа. Св. Минков, Избр. пр, 72. Оттук се виждаха… беловаросаните къщи на Долната и Горна Чокмановски махали. Н. Хайтов, ПП, 128.

БЕЛОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Белезникав, възбял. Но денят угасва, над долината са повдига беловата пара, под нейната мегка пелена реката блести. Знан., 1875, бр. 5, 75. Изведнаж на горизонтът се показало беловато облаче, зачула са отдалечена гръмотевица, блеснала два или три пъти молния, Л. Каравелов, Съч. VIII, 107.

БЕЛОВЕ`ЖД, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бели или светлоруси вежди. Стоян Генчев щракна копчето и затвори радиото. После се обърна със закачлив тон към беловеждия старец. Д. Ангелов, ЖС, 135. Колчо ергенчето, беловеждо момче, още неотслужил войниклъка си, помаха с ръце над трапезата. Н. Кирилов, ПД, 11.

БЕЛОВЕ`ЖДИ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Беловежд. А дворците-мрамор — вижте! / .., /в трона седнал старец славен, / беловежди, белобради… Ем. Попдимитров, ПМ, 68.

БЕЛОВИ`, -а`, -о`, мн. -и`, прил. Рядко. Който служи за преписване на ръкопис на чисто. Белова хартия.

— Рус. беловой.

БЕЛО`ВИНА1 ж. 1. Външната, обикн. светла част на дървесината. В някои видове дървета различаваме външна, по-светла на цвят част на дървесината, наречена беловина, и вътрешна по-голяма, наречена ядро .. В растящите дървета беловината служи за предаване на хранителните сокове и за натрупване на резервни хранителни вещества. В. Брънеков и др., СД, 215.

2. Диал. Външна обвивка на царевичен плод, която се бели; беленица, шума.

3. Събир. Диал. Множество обвивки от царевичен плод като едно цяло; шума, царевичак, беленица. Я да видим! — обади се по едно време момченцето и припълзя през беловината до купчината на белените мамули. Ил. Волен, БХ, 127.

БЕЛО`ВИНА2 ж. Диал. Бяло грозде. Бяло грозде беловина / и червена дреновина.* Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 97.

БЕЛО`ВИНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до беловина1 (в 1 знач.). Беловинна дървесина. Беловинни дървета. Беловинна гнилота.

БЕ`ЛОВИЦА ж. Диал. Белвица1. Отначало Сашко не разбра, че това, което скача, е риба. И той се тъкмеше да пита пак Гого и Павлето, когато току пред него във въздуха се преметна едра и светла беловица. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 251.

БЕЛОВЛА`С, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. поет. Който е с бяла, побеляла коса; белокос. Той беше дребен, беловлас старец, с малко сухо, восъчноцветно лице на аскет, цяло наборчено от годините, и с рядка бяла брадица. Ив. Вазов, Съч. XIV, 10. Той беше беловлас, но много красив снажен старик, с още румени бузи, бели засукани мустаци и дълги бакембарди. Ив. Планински, БС, 16. • Обр. Денят беше слънчев, морето — спокойно. Делфините, които следваха парахода, се боричкаха весело в пенестата следа. Излезли на палубата, пътниците се любуваха на беловласите вълни, които се гонеха около ни. Ив. Планински, БС, 59.

БЕЛОГВАРДЕ`ЕЦ, мн. -е`йци, м. Истор. 1. Участник в контрареволюционната бяла гвардия, която е действувала против съветската власт след октомврийската социалистическа революция в Русия (1917 г.). На 2/15 ноември след 6-дневни боеве белогвардейците бяха разбити и в Москва се утвърди съветска власт. Ист. IX и X кл, 95.

2. Член на контрареволюционна антисъветска военна организация; контрареволюционер.

— Рус. белогвардеец.

БЕЛОГВАРДЕ`ЙКА ж. Истор. Жена белогвардеец.

БЕЛОГВАРДЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до белогвардеец. Майка му е от белогвардейски произход. Др. Асенов, ТК, 269. Белогвардейски генерал. Белогвардейско правителство.

БЕЛОГВАРДЕ`ЙЩИНА, мн. няма, ж. Събир. Всички белогвардейци като едно цяло. Ние воювахме против белогвардейщината 4 години. ВН, 1960, бр. 2839, 1.

БЕЛОГЛА`В, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. 1. Който има бяла или светлоруса коса. Пред моста беше се настанила дрипава, белоглава бабичка. А. Каралийчев, ПС III, 169. След нея, за полата на сукманя й, се държеше седемгодишното й синче, белоглаво като шиле, и скимтеше за локум. Н. Попфилипов, РЛ, 154.

2. За животно — който е с бял или светъл косъм, кожа и под. на главата. Белоглав кон. Белоглава змия.

◇ Белоглав лешояд (орел). Вид голям орел с гола глава и шия, с пухкава бяла перушина зад врата и около врата; гологлав лешояд. Тогава и двамата [муфлоните] се качиха на скалата едновременно и едновременно се спуснаха един срещу друг, решени да приключат смъртния двубой под плясъка на белоглавите орли, които кръжеха над главите им. Н. Хайтов, ПГ, 53.

БЕЛОГЛА`ВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Човек с побеляла коса. Аз не обичам оние стари белоглавци, които говорят, че Петко е дължен да слуша Павла, че Михал тряба да живее така също, както някога си е живял Васил, и че Драган е обязан да играе по свирката на Стояна. Л. Каравелов, Съч. IV, 229.

БЕЛОГО`РКА ж. Нар.-поет. Епитет на самодива. Дочула го вила-белогорка. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 97.

БЕЛОГРАДЧИ`ЧАНИН, мн. белоградчи`чани, м. Човек, който е роден или живее в Белоградчик (град в Северозападна България). Пътувах с двама белоградчичани до Враца.

БЕЛОГРАДЧИ`ЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Белоградчик.

БЕЛОГРАДЧИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Белоградчик. Пътниците казваха, че сме вече в белоградчишката клисура, но и керемидка не се показваше от града. Ст. Станчев, HP, 8. Тоя арнаутин са беше заселил в Камена-Рикса в времето на белоградчишката буна. П. Хитов, МП, 59. Белоградчишки скали.

БЕЛОГРА`ЖДАНИН, мн. белогра`ждани, м. Остар. и диал. 1. Белградчанин. Снощи вечеряха у нас г. Степан Веркович, белогражданин, археолог, и г. Димитър Стайков. АНГ I, 394.

2. Жител на селище с име Бели град, Белоградец и под. Ой, Йоване, белогражданине, / я върни се, Белиград изгоре. / — Нека гори, нека пуст да стане: / у нега съм три годин робувал. Нар. пес., СбВСтТ, 687. Дина е платно белила / по тая река Бистрица. / Издолу идат винари, / винари, белограждани. Нар. пес., СбВСт, 256.

БЕЛОГРИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. поет. Който има бяла грива; белогривест. Белогрив кон. • Обр. Познавате ли онзи хубав бряг, / където спират волни, белогриви, / вълните луди своя вихрен бяг? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 149. Дърволомът е вятърът, който връхлита гората буреносно. .. Той .., излива водопади по скалите на Персенк и пълни доловете с мътни, белогриви талази. Н. Хайтов, ПП, 89-90.

БЕЛОГРИ`ВЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Белогрив. Дойде зимата и си отиде. Най-сетне пристигна пролетта в златна колесница, теглена от топлите южни ветрове, същински препускащи белогривести жребци. П. Бобев, ЗП, 55. Между тях [кокошките], горд като султан, пристъпя белогривестият петел. Й. Йовков, АМГ, 200. • Обр. Бе въздухът със ведрина пропит. / .. / А Витошкият хребет белогривест / по-близък, по-висок е отпреди. Бл. Димитрова, Л, 15.

БЕЛОГРЪ`Д, -гъ`рда, -гъ`рдо, мн. -гъ`рди, прил. Обикн. за птица, за животно — който има бяла кожа, косми, перушина на гърдите. Сън сънувах, .., сън сънувах, .. / че станахме, … два гълъба, / два гълъба, .., белогърди, / белогърди, .., сивокрили.* Нар. пес., СбГЯ, 233-234. Яснооките белогърди жаби, .., сега царуваха в своето отечество — блатата. Ц. Гинчев, ГК, 248.

БЕЛОГУ`ШКА ж. 1. Птица с бяла шия. Гъски белогушки, / гъски лебедушки, / що сте закрякали, / що сте заврякали? Чичо Стоян, ЧК, 28.

2. Жена с бяла шия.

БЕЛОГЪ`ЗКА ж. Дребна прелетна пойна птица от семейство дроздове с бели пера в основата на опашката; каменарче. Oenanthe oenanthe. Захванале да чуруликат белогъзките, захванале да крещят щурците. Л. Каравелов, Съч. П, 124. Из ливадите ходехме за пъдпъдъци, а в местността „Гръмовец“ за птички — белогъзки, които хващахме между камъните. СбАСЕП, 284.

БЕЛОГЪ`РЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Който е с бяло гърло. Намери рако / жаба кекерица, / жаба мекушава, / жаба белогърла. Нар. пес., СбНУ XXV, 6. Белогърла мома.

БЕЛОДЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За хайдутин, крадец, разбойник и под. — който върши явни, дръзки кражби, злодейства; пладнешки. Той беше белоденски арамия и от никого не се боеше. Т. Панчев, РБЯд, 20. Белоденски хайдук.

БЕЛОДРЕ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който се отнася до белодрешко. Белодрешна носия.

БЕЛОДРЕ`ШКО, -то, мн. -вци, м. Рядко. Белодрешковец. И макар .. от рисунката на Ангелушев да продължава да се тюхка белодрешкото с проскубаното кожухче — то на полето край старата и паметна река Дунав вече диша и свети първото сърце на Първа атомна! С. Северняк, ИРЕ, 324.

БЕЛОДРЕ`ШКОВЕЦ, мн. -вци, м. Прозвище на жител от Западна България, където народната мъжка носия е от бял домашен вълнен плат; белодрешко. Противоп. чернодрешковец. Но по едно време между нас се яви белодрешковец — селянче от Врачанско, същинско шопче. А. Страшимиров, УШ, 5. Целите бели, .., те [конниците] напето седяха на черните си рунтави кончета .. Хрумна му да се пошегува с тия наивни белодрешковци. Т. Харманджиев, КЕД, 148.

БЕЛОДРЕ`ШНИК, мн. -ци, м. Диал. Белодрешковец, белодрешко. По ония времена в Кутловица се откри първият педагогически курс, ръководен от училищния инспектор Шопов — белодрешник с червен пояс и дивит в пояса. А. Каралийчев, ПГ, 198.

БЕЛОДРО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до белите дробове. Белодробна тъкан. Белодробни мехурчета. Белодробно дишане. Белодробен въздух. Белодробна артерия. Белодробна инфекция. Белодробна туберкулоза. Белодробен рак.

БЕЛОЕМИГРА`НТ м. Белогвардеец, емигрирал от Русия в друга страна. Стискаше [човекът] под мишница жалката си амбулантна стока .. Това беше някакъв кой знае как запратен от съдбата белоемигрант. Б. Райнов, ТП, 85-86.

БЕЛОЕМИГРА`НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до белоемигрант и до белоемиграция. Белоемигрантска общност. Белоемигрантско семейство.

БЕЛОЕМИГРА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Събир. Белогвардейци, емигрирали от Русия в други страни.

БЕЛОЗЕ`М м. Вид почва със светъл, белезникав цвят; бяла пръст. Противоп. чернозем.

БЕЛОЗЪ`РНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бели зърна. При свободно опрашване на белозърнеста царевица, .. се получават хибриди с бял цвят на зърното. НТМ, 1961, кн. 3, 17.

БЕЛОКА`МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Обикн. поет. 1. Който е направен от бял камък. Къпе се в светлината на електричеството нощем селището долу на шосето, а какво порасна то голямо с хубавите си белокаменни къщи! Вл. Полянов, БВП, 27. Белокаменна чешма. Белокаменна крепост.

2. За селище — който има сгради от бял камък. Ще ида аз в ония белокаменни градове, където има вековни книгохранилища и много мъдри глави, защото душата ми е зажъдняла за голяма наука. А. Каралийчев, TP, 186. Спрял за сетня почивка, Радомир гледаше крепостите и кулите на белокаменния Преслав. М. Смилова, ДСВ, 192. Великата историческа епопея, на която прологът беше царевата реч в белокаменната Москва, се завършваше тоя ден в столицата на българските царе. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 178.

БЕЛОКАМЕНИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Направен от бяла каменина. Белокоменинови изделия.

БЕЛОКА`П, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който носи бяла капа. Белокап селянин, • Обр. Белокапи комини философски пушат и мислите им се кълбят към зимното небе… Н. Стефанова, РП, 86.

БЕЛОКЛА`С, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бели класове. И бос, и кривнал шапката от слама, / що дядо ти от Попово донесе, / да свириш ти и по-щастлив да няма / от теб сред белокласите овеси. Н. Зидаров, НС, 30. Белокласа пшеница. Белокласи растения.

БЕЛОКЛА`СИЦА ж. Диал. Сорт пшеница — твърда пшеница с бели класове.

БЕЛОКО`Ж, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с бяла кожа. Белокожа жена.

2. За дърво — който има светла кора; белокор. Слънцето грее хубаво от изясненото небе, но ние сме под сянката* на зелената заслона на вековните белокожи букове. Ив. Вазов, Съч. XV, 17. Белокожа липа. Белокож ствол.

3. Като същ. Човек от бялата раса. Населението на ЮАР е около 15 милиона души. От тях африканците (тъмнокожите) са около 10 милиона, преселници от Европа (белокожи) са повече от 3 милиона. Е. Нейков, ЮАР, 4.

БЕЛОКО`Р, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За дърво — който* има светла, сребристобяла кора; белокож. Високите прави белокори стволове имаха вида на мраморни колони. Ив. Вазов, Съч. XV, 47. От тънките клонки на белокорите брези провисваха и падаха бисерни капки дъжд. Д. Ангелов, ЖС, 172. Белокор дънер.

2. За гора и под. — който се състои от дървета със светла кора. И слънцето само отгоре / безшумно струи светлина / сред тая гора белокора. Мл. Исаев, ЯД, 57.

БЕЛОКОРЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който има бяла кожа на корема.

◇ Белокоремен тюлен. Тюлен с тъмнокафяви гръб и страни и с нечисто бели корем, крайници и предна част на главата, най-едрият черноморски бозайник, който живее по нашето крайбрежие около нос Калиакра.

БЕЛОКОРЕ`МЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бяла кожа или бели пера по корема; белокоремен. Сега се развъждат зеброви амадини с различно оцветяване и рисунък на перата: бели, сребристи, белокоремести. Вл. Помаков, ПДП (превод), 147.

БЕЛОКО`РЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Белокор. Белокорест бук.

БЕЛОКО`С, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бяла, побеляла коса; беловлас. Неочаквано пред нас се спират няколко конници, всички белокоси старци. Й. Йовков, Разк. II, 208-209. — Как се случи пък, че и ние да сме тука! — викаше малка и пъргава белокоса женица с пъстър шал върху раменете. С. Северняк, ИРЕ, 186. Белокоса глава.

БЕЛОКРА`К, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за добитък — който е с бели крака или с бели петна по краката; белоног. Породата на тяхната си биволица, Брязка, беше завъдена от Гърмодолците отдавна. Добичетата от нея биваха брези .. — а понякога бяха и белокраки. Ил. Волен, МДС, 88.

БЕЛОКРИ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има бели крила. Белокрилите чайки с неподвижни крила летяха над нас и диво крещяха. Ив. Вазов, БП, 164. И той гледаше с часове как белокрилите щъркели се вдигат от мочурливите ливади и се реят в бездънната висина над тия хълмове, докато се превърнат в дребни, неразличими точки. Ив. Венков, ХКН, 80. • Обр. Навръх небето малко облаче се мярка, / кат в океан безбрежен белокрила варка. К. Христов, Кр, 17.

БЕЛОЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бяло лице. — Минаваше ми на ум, че си се задомил, ала не знаех невестата ти каква е: руса и белолика ли е, или черноока — мургава. Р. Стоянов, М, 21. А хубавец беше Василак. Черноок, с къдрава коса, белолик, с тънки мустачки, снажен като млада мура, с плещи като канара. Ст. Станчев, ПЯС, 62. Мома спретната, хубавелка, черноока, белолика, нагиздена влезе в къщи. Ил. Блъсков, ПБ II, 35-36. Ти си бяла, белолика, / бяло лале и аглика. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 246. Сред село хоро играе, / се белолики българки / и чернооки циганки. Нар. пес., СбВСтТ, 1022.

— Друга (рядка) форма: белоли`ц.

БЕЛОМЛЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Поет. Който е бял като мляко, много бял. — По малайския календар аз съм роден под знака на комара. Ето защо, ако ме разкарате от главата си, то непременно ще кацна на прекрасно заобленото Ви беломлечно рамо. Й. Попов, БНО, 97.

БЕЛОМО`РЕЦ1, мн. -рци, м. Човек, който е роден или живее в областта, разположена край Бяло (Егейско) море; беломорчанин. Но беломорци не били свикнали в робство да живеят. Намерили те за по-добре да станат съседи на дивите зверове, отколкото роби в собствената си земя. О. Василев, 33, 30. Боже мили, избави ни / от турските добротворци; / избави ни така също / от просяци беломорци. Л. Каравелов, Съч. I, 87. Дошле са хора за нея, / загорци хора далечни, / загорци, та беломорци, / далеко ще я заведат. Нар. пес., СбНУ XXXI, 224.

БЕЛОМО`РЕЦ2, мн. няма, м. Топъл вятър откъм Бяло море; южняк, долняк, лодос, бял вятър. Но подухна топлият беломорец, разчупи ледената обвивка и от глухите планински долини изхвръкнаха момчетата с радост. Ст. Даскалов, СД, 221. Потреперват крехките листа, / галени от топъл беломорец. Бл. Димитрова, Л, 273.

БЕЛОМО`РКА ж. Жена, която е родена или живее в областта, разположена край Бяло (Егейско) море; беломорчанка. Мома беломорка.

БЕЛОМО`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Бяло море или до Беломорието. Тамо вдън горите атонски високи, .. / де се чува само ревът беломорски, / .. , / един монах тъмен, непознат и бледен, / пред лампа жумеща пишеше наведен. Ив. Вазов, Съч. I, 187-188. После изведнаж се досещам — шумеше Места! Много пъти отпосле аз имах случай да слушам тоя чуден шум и да се уверя, че това беше една от най-прелестните тайни на тия беломорски нощи. Й. Йовков, Разк. II, 77. Рано през пролетта духна топлият беломорски вятър, та запретна бялата риза на планината към заоблените рамене. Н. Хайтов, ПП, 33. Беломорски басейн. Беломорски вина. Беломорски зехтин.

2. Който е роден или живее в Беломорието или който се намира там. Тия пари ще служат за разноски на човека — един бащин и майчин беломорски грък — името не обаждам — който ще тръгне за Цариград с мисията /.. / да убие султана. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 20. Беломорски манастир.

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/681-700&oldid=2610“.