Речник на българския език/Том 1/661-680
Избр. пр III (превод), 13. Но человеците са толко отяготени от безсрамството ти [на мухата], чтото направиха наръчно сечиво, мухоловките, за да тя пъдят от къщите си. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 67-68.
БЕЗСРЕ`БЪРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Ритор. Ирон. Който няма пари; безпаричен. Безсребърен друмник, с измачкана раница, / седя в този сънен локал. Хр. Смирненски, Съч. II, 189.
— Друга (остар.) форма: безсре`брен.
БЕЗСРЕ`БЪРНИК, мн. -ци, м. 1. Църк. Християнски светец, който е лекувал, без да взема пари, даром. Безсребърници са онези св. Божии угодници, които са изцерявали болестите на ближните си без заплата. З. Петров и др., ЧБ (превод), 258.
2. Прен. Рядко. Човек, който не е алчен за пари, за парична отплата.
3. Ритор. Ирон. Човек, който няма пари. А пък в това време честният и вечният безсребърник Коста Арсениев е бил предмет на най-грозни гонения и преследвания. Ал. Константинов, Съч. I, 30.
— Друга (остар.) форма: безсре`бреник.
БЕЗСРЕ`БЪРНИЦА ж. Рядко. 1. Жена, която не е алчна за пари, за парична отплата.
2. Ритор. Ирон. Жена, която няма пари.
— Друга (остар.) форма*: безсре`бреница.
БЕЗСРО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който няма определен срок, не е ограничен по време. Безсрочна ваканция. Безсрочна полица. Безсрочен отпуск. Безсрочен кредит. Безсрочен влог.
БЕЗСРО`ЧНО нареч. Без определен срок. Безсрочно използвана земя.
БЕЗСРО`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безсрочен.
БЕЗСТИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Безсрамен. Той биде предаден, и от един поп! .. / Тоз човек безстиден със ниско чело, / пратен на земята не се знай защо. Ив. Вазов, Съч. I, 172. Някои днешни недорасли дописници, .., пълнят някои от сегашните български вестници с безстидни хули и псувни. К. Шапкарев, МЖБМ, 23.
— От рус. бесстыдный.
БЕЗСТИ`ДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Безсрамник. Случи ся да ся науча за злочестината на една мома, обезчестена от безстидника някого си Исидора Христодактила. П. Р. Славейков, ЦП II, 155.
БЕЗСТИ`ДНИЦА ж. Остар. Книж. Безсрамница.
БЕЗСТИ`ДНО нареч. Остар. Книж. Безсрамно. Несмислен в разсъжденията, безстидно дързнува да осъжда заслугите на другите. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 82. — Не ли ся срамуваш, кажи ми, да достигнеш до такъв разврат, .., да разпиляваш тъй безстидно имотецът? М. Балабанов, С (побълг.), 60.
БЕЗСТИ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Безсрамие, безсрамност; безстидство. — Гняв, безстидност и голям срам е ако земе да владее жената над мъжа си. У, 1871, бр. 16, 255.
БЕЗСТИ`ДСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безсрамие, безсрамност; безстидност. Но този злонравник до таквоз безстидство бе пристигнал, щото го тегли на съд, за да му плати обещаната заплата. П. Р. Славейков, ПИ, 9. — Царице! Робите ти плачат пред вратите на града — и разказват твоите страшни нощи на позор и безстидство! Н. Райнов, ВДБ, 89.
БЕЗСТИ`ЛИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие на определен стил, на характерни черти или на характерен метод на работа в областта на изкуството или в друга творческа дейност.
БЕЗСТОПА`НСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма стопанин, който не е собственост, притежание па някого. Настанихме се в една палатка, безстопанствена, както ни казаха, дето спяха безплатно неколцина туристи като нас, в двора на горското училище. К. Константинов, ППГ, 191. Някой се обади, че преди малко в конака докарали два безстопанствени коня, единия бял. П. Стъпов, ЖСН, 297.
2. Който не се стопанисва добре, който не се поддържа в добро състояние. В завод „Христо Смирненски“ има около 30 тона разни безстопанствени машини, негодни вече за работа. ВН, 1960, бр. 2607, 2. Безстопанствено имущество.* / / Който показва недобро стопанисване. Безстопанствено отношение към обществената собственост.
БЕЗСТОПА`НСТВЕНО нареч. Без да се стопанисва добре. Блокът е използван безстопанствено и има нужда от значителен ремонт.
БЕЗСТОПА`НСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Юрид. Престъпление на длъжностно лице, което нарушава икономически или юридически законови изисквания, в резултат на което причинява значителни вреди, обикн. за да извлече изгода за себе си. — Ето ви, другари, кръгло петте хиляди лева .. от привидните ми кражби.. Те не са мои, а на обществото, .. — За тази престъпна* безстопанственост никаква милост — направо на прокурора ще ви дам! Г. Краев, СКТ, 27.
БЕЗСТРА`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не проявява или не изпитва страст, силно влечение, силно чувство; студен, хладен, равнодушен. Хладнокръвният, дори безстрастен доктор Шулц пристъпи към своя пациент с някаква странна смесица от страх и почит. Ст. Дичев, ЗС I, 614. Пред мъжа, за когато [княгинята] забрави Христа, не се усещаше у себе си. Нетърпелива някога да го види, сега беше уморена и почти безстрастна. Ст. Загорчинов, ЛСС, 96.
2. Който няма или не проявява никакво чувство или отношение към някого, нещо; равнодушен, безразличен, безучастен, индиферентен. — При царя, всички при царя — зашепна отец Герасим ниско над ухото на Теодосия, който все стоеше на коня, мълчалив и безстрастен. Ст. Загорчинов, ДП, 242. Опознавайки света, човек не е хладен и безстрастен наблюдател. Той .. изпитва едно или друго отношение. Псих. X кл, 6. • Обр. Само слънцето и морето сияеха все така тихо, спокойно и ослепително, оставайки безстрастни към тревогите на хората. Д. Димов, Т, 364. На безстрастното време в неспира / гасне мълком живот неживян. Д. Дебелянов, С, 1936, 47.
3. Който изразява отсъствие на чувство или на някакъв интерес към нещо; студен, равнодушен, безразличен, безучастен. Войникът само махна с глава, не се усмихна, не се учуди, лицето му си остана безстрастно, както по-рано. Й. Йовков, ЧКГ, 288. Лилов продължаваше изложението си със спокоен, равен и безстрастен глас. Ст. Марков, ДБ,
БЕЗСТРА`СТИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Равнодушно, безучастно отношение към нещо; безразличие, безучастие, безчувственост, индиферентност, равнодушие. Тресях се от негодуване, като виждах тия диваци, които ни гледаха с животинско безстрастие. К. Величков, ППСъч. I, 35. Понякога той изпитваше мрачно доволство от своето безстрастие пред най-ужасни драми. Д. Димов, ОД, 43.
БЕЗСТРА`СТНО нареч. Книж. Без проява на някакво чувство, отношение или интерес; безразлично, равнодушно, безучастно, индиферентно. Мария прие забележката безстрастно, с мъдрото примирение на човек, който разбираше неизбежния ход на събитията. Д. Димов, Т, 40. А в това време господинът наведе глава и полека произнесе — сега вече съвсем спокойно и безстрастно: — И аз обичам този писател. Г. Райчев, Избр. съч. II, 8. — Балерина от операта! Гледай какви крачка има! Ванко безстрастно гледаше снимката. М. Грубешлиева, ПИУ, 76.
БЕЗСТРА`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безстрастен; безстрастие, равнодушие. Тука свършва света, твоя свят от безумни надежди / .. / Тука бурите спят. Само мир и безстрастност край тебе. А. Разцветников, Ст, 193.
БЕЗСТРА`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който не изпитва страх, който не се страхува; смел, храбър. Противоп. страхлив, малодушен. Бурята бе много страшна, .. Гемиджията бе опитен и безстрашен, насочи гемията по дирите на вятъра и на петия ден ние се видяхме изхвърлени на брега. К. Петканов, П, 32-33. Димитър е и храбър, смел и безстрашен .. Той е вечният доброволец за всяка опасна служба. Й. Йовков, Разк. I, 12.
2. Който показва, изразява отсъствие на страх; смел, храбър. Като слаб и отдалечен глас звучаха в ушите му, в самата му памет, смелите думи, които каза пред съда и пред чуждите консули, всички безстрашни думи, които бе казал на Лазара Глаушев и сам на себе си за своето решение да умре и да не се плаши от смъртта. Д. Талев, ПК, 734. Разобличителното и безстрашно поведение на големия революционер спечели симпатиите на целия прогресивен и демократичен свят. ОФ, 1949, бр. 1491, 1. Безстрашна постъпка.
БЕЗСТРА`ШИЕ, мн. няма, ср. Отсъствие на страх; смелост, храброст. Противоп. страхливост, малодушие. Силата и безстрашието му, проявени тъй неочаквано срещу разбеснелите коне, бяха пленили въображението на тия малки герои. Й. Йовков, Ж, 1945, 229. — Ти с твоето мъжество и безстрашие спаси и мене. Елин Пелин, ЯБ, 148. Но авлигите не се плашеха. Те я нападнаха с такава енергия и безстрашие, че кукувицата се видя принудена да бяга, сподирена от крясъците им. Ем. Станев, ЯГ, 90.
БЕЗСТРА`ШЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Безстрашен, смел. Дяконът беше безстрашлив до явно рискуване на живота си. Ив. Вазов, Съч. VI, 72. — Босната и Костаки като зачесаха оня хубостник, началника, само бъзе и коприва го направиха. Безстрашливи хора, брей! Ст. Чилингиров, ПЖ, 151.
— Друга (остар. книж.) форма: безстра`хлив.
БЕЗСТРА`ШЛИВО нареч. Остар. Безстрашно. Но случва се смел пътник, та тоя страшен връх / наима се да гони, .. / Той тича нанагоре, безстрашливо, напреко, / целта му го повдига и волята крепи. Ив. Вазов, Съч. II, 36.
БЕЗСТРА`ШЛИВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Безстрашие. Разказваха се анекдоти за неговата безстрашливост и смелост при най-трудни обстоятелства. Ив. Вазов, Съч. XII, 165.
БЕЗСТРА`ШНО нареч. Без страх; смело, храбро. Противоп. страхливо, малодушно. Но каква горда красота, какво възвишено достойнство има всеки човек, който спокойно и безстрашно отива срещу самата смърт! Й. Йовков, Разк. II, 138. През време на процеса той се държа твърдо и безстрашно. Г. Караславов, Т, 103. Той не беше виждал горски зверове, затуй безстрашно се приближи до тях. А. Каралийчев, TP, 22.
БЕЗСТРА`ШНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безстрашен; безстрашие.
БЕЗСТРУКТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Агрон. За почва — които образува плътна, слята маса, в който няма структурни агрегати (твърди зърна, неразмиващи се във вода). Тревните смески превръщат безструктурната почва, която представлява от себе си разпратена маса, в структурна зърнеста маса, ОФ, 1950, бр. 1826, 2.
БЕЗСТЪ`БЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който няма стъбло; безстъблов.
◇ Безстъблена тинтява. Многогодишно тревисто растение с късо стъбло и единични сини цветове, което вирее по високите места в планините. Gentiana acaulis.
БЕЗСТЪ`БЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Безстъблен.
◇ Безстъблов клин. Многогодишно тревисто растение от семейство бобови с покрити с власинки листа, което вирее по сухи тревисти и слънчеви склонове. Astragalus excapus.
БЕЗСЪ`ВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма съвест, не проявява нравствена отговорност и мярка в делата си. Случи се така, че безсъвестни ръководители посегнаха на оскъдния им залък — злоупотребиха и откраднаха. С. Северняк, ОНК, 165. Дон Бартоломео .. реквизираше всичко за армията си, а безсъвестните търговци продаваха брашното и зехтина на баснословни цени. Д. Димов, ОД, 226.
2. Който се върши без съвест, нравствена отговорност и мярка; недобросъвестен, безотговорен. Безсъвестна критика. Безсъвестно поведение. Безсъвестна постъпка. Безсъвестни лъжи.
3. Който не проявява съвест, съзнание в работата си; недобросъвестен. Разхвърляната канцелария, прахта, списъците — това можеше да се тълкува по два начина: тоя човек е или безсъвестен тип, или просто некадърен за офицер. П. Вежинов, BP, 166. //Който е извършен без съзнание за отговорност; недобросъвестен. Безсъвестна работа.
— Друга (остар. книж.) форма: безсо`вестен.
БЕЗСЪ`ВЕСТНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безсъвестен, нечестен човек. — Хванали един ученик в кражба. Крадел електрическите крушки по класните стаи, моля ти се. Какво да го правиш такъв един безсъвестник? Б. Болгар, Б, 132. Непримиримий му враг в яростта си обещаваше цена за главата на Кортеса с намерение да възбуди някой безсъвестник от человеците му, за да го убие. П. Кисимов, OA II (превод), 125.
БЕЗСЪ`ВЕСТНИЦА ж. Рядко. Безсъвестна жена.
БЕЗСЪ`ВЕСТНО нареч. 1. Без проява на съвест, на нравствена отговорност. — Това заптие лъже безсъвестно! — извика той. Ив. Вазов, Съч. XXII, 39. В едно отношение постъпиха само тие безсъвестно, че отпосле захванаха да донасят калпав барут. З. Стоянов, ЗБВ I, 390.
2. Без проява на съзнание и отговорност; недобросъвестно. Работи безсъвестно.
БЕЗСЪ`ВЕСТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безсъвестен. Грях и голяма безсъвестност ще бъде, .., ако ние откажем високите, важните услуги на нашите едновременни, преди войната, учители. Ил. Блъсков, КУ, 14-15.
БЕЗСЪДЪРЖА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е лишен от сериозно съдържание, от дълбочина, оригиналност; повърхностен, празен, безсмислен, блудкав. Младият писател не може да търпи вече безсъдържателния хумор. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 93. Разговорът ни ставаше натегнат, блюдкав и безсъдържателен. З. Стоянов, ЗБВ I, 319. Безсъдържателни фрази. Безсъдържателна реч.
БЕЗСЪДЪРЖА`ТЕЛНО. Нареч. от безсъдържателен; повърхностно, празно, безсмислено. Думите му звучаха безсъдържателно.
БЕЗСЪДЪРЖА`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие, липса на сериозно съдържание, на дълбочина. Изказването му се отличава със своята безсъдържателност.
БЕЗСЪ`ЗНАНИЕ, мн. няма, ср. Обикн. с предл: в. Състояние, в което човек изгубва способност да усеща, да мисли, да чувствува; несвяст. Детето бе изпаднало в безсъзнание. Сега то лежеше съвсем неподвижно. Д. Димов, Т, 636. Когато се върнахме с мама вкъщи, заварихме татко легнал на пода, в безсъзнание от високата температура. П. Славински, МСК, 55. Биха ги до безсъзнание пред общинския дом с тояги и приклади. Кр. Велков, СБ, 141.
БЕЗСЪЗНА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който не се управлява от съзнанието, от волята; несъзнателен, неволен. Имаше в мислите й нещо съвсем ново — страшно и сладко — толкова смътно — замъгляваше се в хаоса на безсъзнателно благоговение. Г. Стаматов, Разк. II, 126. В природата съществува някакъв си сляп инстинкт, някакво си безсъзнателно стремление да бъде разположено сичко така, щото да се харесва на* човеците, Л. Каравелов, Съч. II, 27-28.
БЕЗСЪЗНА`ТЕЛНО нареч. Книж. 1. Без участие, контрол на съзнанието, на волята; несъзнателно, неволно, инстинктивно. Когато спи, человек изгубва самосъзнанието си, ..; каквито телесни или умствени действия и да прави, те стават безсъзнателно. ИЗ, 1877, 1881, 176. После това мъченикът Петлешков бил турен от солдатите между два огньове, .. Ако безсъзнателно, чрез неволно движение, сочел, че той иска да са отстрани от убийственият пек на огънят, царския щик на солдатина са забивал в месата му. З. Стоянов, ЗБВ III, 305-306.
2. Без мислене, без разсъждаване, без осъзнаване на извършеното действие; несъзнателно, машинално. Най-после той остава без сила и се покорява. Вдига покрова на престола, взима проклетото шише и почти безсъзнателно го вдига с двете си ръце, трепери и пие, пие, пие. Елин Пелин, Съч. I, 68. Запали безсъзнателно цигара и поръча още един меланж. М. Грубешлиева, ПИУ, 191. А безкръвните му уста обаждаха автоматично и безсъзнателно с ленив и уморен глас за хиляден път съдържанието на картините. Ив. Вазов, Съч. IX, 122.
3. Без ясна оценка, преценка на извършваните постъпки; неосъзнато. Най-голямата част от българското общество по дух и стремления принадлежи към буржоазията и, макар и безсъзнателно, поддържа принципите на буржоазията. Д. Благоев, ЛКС, 102-103. Народът, като принял християнството, безсъзнателно смесвал новата вяра с езическите поверия. СбС, 104.
БЕЗСЪЗНА`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. 1. Отсъствие на съзнание, на способност да се мисли, да се контролират постъпките. В цялата му физиономия се отражаваше само едно смущение, смайване, някаква безсъзнателност, нищо друго. Ив. Вазов, Съч. VIII, 129.
2. Остар. Безсъзнание, несъзнание, несвяст. В дюгенът на Даскалът намерихме само един селенин, пиян до безсъзнателност. З. Стоянов, ЗБВ II, 153.
БЕЗСЪ`ЛЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Рядко. Книж. Който става без сълзи, без плач. Безсълзно ридание. Безсълзна раздяла.
БЕЗСЪ`ЛЗНО нареч. Рядко. Книж. Без сълзи, без плач. Изплака безсълзно мъката си.
БЕЗСЪМНЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който не предизвиква съмнение; несъмнен, безспорен. Ако имаше тука някаква тайна извън неговите безсъмнени държавнически способности, то тя сигурно се криеше в праволинейността, с която умееше да преследва своята цел. Ст. Дичев, ЗС I, 20.
БЕЗСЪМНЕ`НО нареч. Обикн. като вмет. дума или с гл. съм, изглежда и др. в 3 л. ед. ч. За означаване на пълна увереност в достоверността на съобщавания факт; без съмнение, несъмнено, безспорно, очевидно. Не се виждаше нищо! А безсъмнено там имаше някой. Изправен, стои и чака. П. Михайлов, МП, 8. — Безсъмнено едно е най-важното: всеки от нас да съзнае своите задължения към отечеството, .. и да дава мило за драго, та да се постигне общата цел. Ст. Дичев,* ЗС I, 153. Много наши драматурзи сега трябва сериозно да се учат от големия майстор на българската комедия, какъвто е безсъмнено Стефан Лазаров Костов. Т, 1954, кн. 4, 18.
БЕЗСЪМНЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безсъмнен; безспорност, очевидност.
БЕЗСЪ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. За нощ, вечер — който е прекаран без сън. Съсипана от трите безсънни нощи, Лина легна да спи. М. Грубешлиева, ПП, 214. Навярно мъките, нечовешките страдания, изпитанията и дългите безсънни вечери, прекарани в труд и бдения, са го направили горд, независим и предпазлив. П. Михайлов, МП, 18. Безсънни часове.
2. Поет. Който не спи, който стои буден. Дочула сякаш стъпките й, стана / от своя шев безсънната жена / и през стъклото като прикована / впи поглед в уличната празнина. Бл. Димитрова, Л, 181. Останала самичка през нощта, / безсънна и загрижена в тъмата, / на масичката нощна тя свещта / запали. Ем. Попдимитров, СР, 39. Не ми е утеха да знам, че и ти си безсънна.* / Не радост си вече за мене, а страшен кошмар. Д. Бояджиев, С, 18. • Обр. И в мъртвата вода на мъртвите фонтани / оглеждат своя сън безсънни дървеса. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 91.
БЕЗСЪ`НИЕ, мн. няма, ср. Липса на сън, разстройство на нормалния сън, обикн. поради нервно напрежение или неприятности; безсъница. Той се връщаше дома уморен: уморен от напрежението, от безсънието, глада, пътя, несигурността; уморен от разочарованието.* Ст. Дичев, ЗС I, 259. Майката се събуждаше и от най-малкия шум, отваряше очи и дълго гледаше в тъмното .. И се измъчи в тежко безсъние цяла нощ. М. Кремен, СС, 65. — Човек винаги има неприятности — отвърна неопределено той. — Понякога ме хваща безсъние. Ем. Манов, БГ, 112. Страдам от безсъние.
БЕЗСЪ`НИЦА ж. Безсъние. Тоя, последният, бе неврастеник — страдаше от безсъница и цяла нощ, кукнал пред огъня, .., пушеше, кашляше. Д. Калфов, ПЮН, 17. Безсъници все по-често отегчаваха нощите й, а когато призори изпадаше в тревожна дремка, стрескаше се в кошмарни бленувания. Ст. Загорчинов, ЛСС, 103. Как съм прекарал тая нощ, не искам и да си спомням. Кошмарна безсъница, .., мъчителни размисли. В. Андреев, ПР, 24.
БЕЗСЪ`ННО нареч. Рядко. Без сън, в будно състояние. Кратката лятна нощ я минах почти безсънно. Ив. Вазов, Съч. XII, 3. Безсънно цяла нощ пробдях, / безсънен ме зората свари. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 82.
БЕЗСЪ`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Състояние на безсънен, безсъние.
БЕЗСЪРДЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не проявява съчувствие, отзивчивост, милост; бездушен, безчувствен, коравосърдечен. Тогаз баба Въла, .., намразваше като смъртен враг снаха си, тази безсърдечщ чужда жена, която беше отнела сина й. Й. Йовков, ЖС, 117. Тъй суров и хладен, рекъл би някой, че в отношенията си към нас тато е безсърдечен и безчувствен. Т. Влайков, ПР 1, 76.
2. Който изразява безчувственост, коравосърдечие. Неговият глас беше сух, омразен, безсърдечен и циничен. Елин Пелин, Съч. II, 117. Но тя говореше за бъдещето си с такава голяма радост и с такъв безсърдечен егоизъм! Това го обиди и огорчи. Той се надпяваше да види повече привързаност в нея. Й. Йовков, Ж, 1920, 135. Безсърдечни думи.
БЕЗСЪРДЕ`ЧИЕ, мн. няма, ср. Бездушно, безчувствено или безсърдечно, коравосърдечно отношение; бездушие, безчувствие, безчувственост, коравосърдечие. Тя се усети силна да се бори с предубежденията на обществото, немилостиво към ония, що падат жертва на неговия егоизъм и безсърдечие. Ив. Вазов*, Съч. XXVII, 125. В погледа му се чете безсърдечие.
БЕЗСЪРДЕ`ЧНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безсърдечен човек. — Аз щях да се потрудя, при всичкото ми презрение към него, да го пипна и да му почета урок на този безсърдечник. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 111. Дядо Форьо не можеше да разбере упоритостта му. Кипеше от омраза. Гледай ти! Иска да измрат хората от глад! .. Ах, безсърдечнико! Ненаситнико! Вл. Полянов, ПП, 125.
БЕЗСЪРДЕ`ЧНО. Нареч. от безсърдечен (в 1 знач.); бездушно, безчувствено, коравосърдечно. — Не каляйте така безсърдечно, господине, тия нещастни жертви. Ив. Вазов, Съч. VI, 86.
БЕЗСЪРДЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Проява или качество на безсърдечен; бездушност, безчувственост, коравосърдечност. Изгубих съзнание и едва на другия ден се свестих. А около мене — няма жива душа. Стана ми много мъчно от тая харамийска безсърдечност. П. Росен, ВПШ, 111.
БЕЗСЪЮ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Грам. Свързан в синтактично цяло без помощта на съюз, при който се осъществява свързване без помощта на съюз. Безсъюзни сложни съчинени изречения. Безсъюзно подчинение.
БЕЗСЪЮ`ЗИЕ, мн. няма, ср. Грам. Свързване в синтактично цяло на думи или изречения без помощта на съюз.
БЕЗСЪЮ`ЗНО нареч. Грам. Без помощта на съюз. Еднаквите приложения могат да се нареждат и безсъюзно: „всичко: души, сърца, умове…“ Л. Андрейчин и др., БГ, 254.
БЕЗСЮЖЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Литер. За литературно произведение — който е без сюжет или само с отделни сюжетни елементи. Преизвестно е, децата не обичат описателните, безсюжетните, статичните книги. Ран Босилек, ЛФ, 1958, бр. 16, 2.
БЕЗТА`КТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Нетактичен. Сетих се, че на вратата ми са звънили по всяко време — много сме безтактни и си звъним по всяко време! Ст. Сивриев, ЗСБ, 189. Бедният Груев се видя в чудо и биде принуден с писмо до Славейкова да осъди безтактния си хвалител и да каже, че той е съвсем чужд на дописката. Ив. Вазов, БП, 23.
БЕЗТА`КТНО нареч. Рядко. Нетактично. Постъпва безтактно.
БЕЗТА`КТНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безтактен; нетактичност. — Хайде, хайде, нямам време — и стражаринът го тласна за рамото така, че Илийко заора по земята. Разбрал безтактността си, той се наведе и го повдигна, като заотърсва пепела от дрехите му. Ст. Чилингиров, ПЖ, 61. Стремежът към светлото и хубавото не е угаснал в нея. Затова тя иска да опази чувството на момчето от грубите пръсти на еснафската безтактност. ФН, 1972, кн. 7, 7.
БЕЗТАЛА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който няма талант; бездарен. Посредствен художник е най-окаяното нещо: то е три пъти по-долу от безталантния занаятчия. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 29.
БЕЗТАЛА`НТНО нареч. Рядко. Без проява на талант; бездарно.
БЕЗТАЛА`НТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Липса на талант; бездарност. Противоп. даровитост, талантливост. Но тоя ненавреме подзет въпрос .. показа твърде нагледно, .., безталантността на младата генерация поети. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 29-30.
БЕЗТЕГЛО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Физ. При който не се проявява действието на теглото на едно тяло, поради това, че действащата върху тялото сила на гравитацията се уравновесява от друга сила, действаща във всяка негова точка. Безтегловно състояние.
БЕЗТЕГЛО`ВНОСТ, -тта`, мн. няма ж. Физ. Състояние, при което не се проявява действието на теглото на едно тяло, поради това, че действащата върху това тяло сила на гравитацията се уравновесява от друга сила, действаща във всяка негова точка. Космонавтите много по-лесно и бързо могат да привикват към състоянието на безтегловност. Е, 1981, бр. 19, 4.
БЕЗТЕЛЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който няма тяло; безплътен, невеществен. Противоп. материален, веществен. Ней се струваше, че тя е нещо безтелесно, превърнала се в дим и сянка. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 145. Богомилите си представляваха бога същество невидимо и безтелесно, само учаха, че бог е человекообразен. Р. Каролев, УБЧИ, 113.
БЕЗТЛЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Нетленен.
БЕ`ЗТРАГА ж. Диал. Неизвестност, неизвестно място. Некуде далече, извън земюту, у безтрага, расла една голема ябука. Нар. прик., СбНУ XLIX, 360.
◇ В (у) безтрага, отивам, намирам се и др. Диал. Много далече, в неизвестно далечно място (отивам, намирам се и др.) (Н. Геров, РБЯ).
Иди <в> безтрага; безтрага да хванеш. Диал. Грубо. Махай се, върви, където щеш (Н. Геров, РБЯ).
БЕЗТРЕ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. По който няма трева. Безтревни площи.
◇ Безтревно хранене. Зоотехн. Хранене на добитък без сочен, зелен фураж.
БЕЗТРЕВО`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Който не е смущаван от тревоги; спокоен, необезпокояван. Той живееше в своята тиха, безтревожна, спокойна атмосфера. Ив. Вазов, Съч. IX, 60.
БЕЗТРЕВО`ЖНО. Рядко. Нареч. от безтревожен; спокойно, необезпокоявано.
БЕЗТРЕ`ПЕТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не е обхванат от трепет, от силно вълнение. Море, не ме замайват твойте бури, / .. / безтрепетен пред тебе аз стоя. К. Христов, В, 7.
2. Който не изразява трепет, вълнение. Всички тези качества Сарафов изрази чрез гласа си — тих, спокоен, безтрепетен, но твърд и с голяма вътрешна сила. Ст. Грудев, ББ, 97. Те вървяха бавно, затропали с тояжки, хванати един за друг .. И техните безтрепетни лица на скопци угасяха светлината, убиваха последната радост, разсипваха в пепел живота. К. Константинов, ПЗ, 192.
БЕЗТРЕ`ПЕТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. За светлина, пламък — който не трепти, не мига. Този чужд град, смътно обикнат, / .., / дето вечер фенерите никнат, / с бледожълти, безтрепетни пламъци. Е. Багряна, ВС, 16.
БЕЗТРЕ`ПЕТНО1. Книж. Нареч. от безтрепетен1; без трепет, без вълнение, без страх. А наоколо вилнееше страшната и безмилостна смърт. Не тая смърт, която очите безтрепетно посрещат в битките. Й. Йовков, ПК, 92. Децата безтрепетно приближаваха до него да гледат кехлибарения му цигарник в устата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 69.
БЕЗТРЕ`ПЕТНО2. Книж. Нареч. от безтрепетен2; без трептене, без трепкане, мигане. Ради все се боеше да гледа нагоре в съвсем черното лунно небе. Там, .., безтрепетно грееха хиляди звезди. Г. Томалевски, АН, 208.
БЕЗУ`КОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който не може да бъде укорен, порицан за поведението си, действията си, тъй като прави нещо точно както трябва; безупречен, изряден. В личния си живот Т. Г. Влайков беше безукорен, делата му — чисти и безкористни. А. Каралийчев, С, 245. Той все още е големият поет, безукорният човек и неопетненият общественик. М. Кремен, РЯ, 499.
2. Който се отнася до човек с такива качества. Вий знаяхте, о синове смели, / що е чест и безукорно име. Ив. Вазов, Съч. I, 137. Безукорна честност.
3. Който не предизвиква, не заслужава никакъв укор поради това, че в него няма грешки, осъдителни прояви; безупречен, неопетнен. Безукорно минало. Безукорно поведение. Безукорна служба. // Който е без недостатъци; безупречен, отличен. Безукорен стих. Безукорен превод.
БЕЗУКОРИ`ЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Безукорен. Той изтъкна вярната служба и безукоризнената честност на покойника. Хр. Смирненски, Съч. III, 142. По-подир ний ще видим, че .., Франклин добива известността на безукоризнен человек. С. Бобчев, ЖФ (превод), 33.
— От рус. безукоризненный.
БЕЗУКОРИ`ЗНЕНО нареч. Остар. Книж. Безукорно. Ту хорото заприличваше на безукоризнено правилен полукръг, ту се завие около себе си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 80. Солон узаконил, .. за съдници да са избират само тези архонти, които безукоризнено са изпълнили своята длъжност. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 160.
БЕЗУКОРИ`ЗНЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Безукорност. Морал значи вярност докрай, преданост, безукоризненост, дисциплина. Св, 1927, бр. 6, 2.
БЕЗУ`КОРНО нареч. 1. Без да предизвиква, да заслужава укор, без грешки; безупречно. Момчето се държеше безукорно, със сдържано достойнство. Д. Талев, С 11, 23. Петканов изпълняваше задачата си безукорно. К. Калчев, ЖП, 368.
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, изключително. Всичко беше на място, всичко безукорно чисто. Ст. Чилингиров, РК, 61. Леглата са безукорно бели. Л. Стоянов, X, 113.
БЕЗУ`КОРНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество, проява на безукорен; безупречност. Надявам се, че със същата безукорност ще служите и при моя заместник. X. Русев, ПС, 108.
БЕЗУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който няма разсъдък, лишен от разсъдък, ум; луд, ненормален, побъркан. И внезапно сред огъня майка си виждаш / как безумна върви в пустошта. В. Георгиев, ПП, 62. Старецът викаше като безумен, като че ли искаше да го чуе цялото село, и не се знаеше докъде можеше да стигне той. Д. Талев, И, 443. Едни добиха гърчене, ..; други си изгубиха памятта и душевните способности, станаха безумни. С. Радулов, НД (превод), 22.
2. Който изразява, показва отсъствие на разсъдък, ум. Неговият поглед, див и безумен, се спря на Елена. Ст. Загорчинов, ДП, 181. Надвесеният над него Горан се изправи и се огледа наоколо. Приличаше на лунатик, .. Лицето му беше безумно. А. Дончев, BP, 271. Болните разтвориха широко безумните си очи, сякаш от това зависеше да разберат какво става около тях. Н. Каралиева, Н, 29.
3. Който не се ръководи от здравия разум в действията си, постъпките си; безразсъден, неразумен. — Никой не може да ни спре, ние ще минем на всяка цена / — .. — Добре, тогава минете, щом сте толкова безумни. Войници, готови за стрелба! К. Петканов, В, 176. Роб бях тогаз — вериги влачах, / та за една твоя усмивка / безумен аз света презирах / и чувства си в калта увирах! Хр. Ботев, Съч. 1929, 8. — Стамбул е, аго, за мене / тука, дето съм родена, / .. — Младо, безумно момиче! / Ти още нищо не знаеш. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941.
4. Който показва липса на здрав разум, разумност; неразумен, необмислен, безразсъден. Има курорти .. където могат да бъдат задоволени и най-безумните пожелания на богаташите, където, за да чуят някоя знаменита певица, харчат хиляди долари. Г. Белев, КВА, 248. Той се качи на зида, .., и се убеди, че тоя план е неосъществим и безумен. Ив. Вазов, Съч. XI, 133. Свърши се онази — безумната, унищожителната, трижпроклетата… война. З. Сребров, Избр. разк., 247. Безумно решение. Безумна политика.
5. Обикн. за чувства — който се проявява в много голяма, крайна степен; много силен, изключителен. Висок и снажен селянин, пиян от тая безумна радост, говореше нещо към нас. Й. Йовков, Разк. II, 118-119. Тя рязко се извърна и го погледна с очи, пълни с безумна омраза. М. Грубешлиева, ПП, 302. Постигна ги тях смърт — / зарад безумна страст любовна. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 48.*
6. Остар. Който е с ограничени умствени способности; глупав. Противоп. умен. Кажат, че по-умните хора имат по-много мозък, а по-безумните по-малко. П. Берон, БРП, 124. Наистина, думаше им [на мореплавателите], прости и безумни хора сте били, за да ви е страх от ничтожните тези работи. П. Кисимов, OA I (превод) 35. По-добре умен душманин, а не безумен приятел. Погов. // Който изразява, показва глупост, ограниченост; глупав. На безумни и безсолни комплименти такъв отговор приличаше. М. Балабанов, С (побълг.), 104. С такива, безумни и безсмислени чудеса е препълнена историята на дуклянский презвитер. ПСп, 1876, кн. 11-12, 114.
7. Като същ. Човек, който е лишен от разсъдък, ум; ненормален, побъркан, луд човек. Да посетим лудницата. При свестните не можах да намеря Диогеновия „човек“ — да го потърсим между безумните. Ив. Вазов, Съч. X, 51. И може би един само той разбра трагичния и пророчески смисъл, който добиваха тия думи в устата на безумния. Й. Йовков, ПК, 65.
БЕЗУМЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Неуместен. Нека ни бъде позволено само да са обърнем към изтеклата година и да са попитаме как я преминахме. Това не е безуместна работа. Ч, 1875, бр. 1, 5. Трябва всякога да правя каквото е прилично и да страня от това, което е безуместно и това ся казва длъжност. Пч, 1871, кн. 2, 29.
БЕЗУМЕ`СТНО нареч. Остар. Книж. Неуместно. Тези, които безуместно ся тъжат и дигат съдба противу други, те да биват наказвани. П. Р. Славейков, ПИ, 21.
БЕЗУ`МЕЦ, мн. -мци, м. 1. Безумен, луд, ненормален човек. На Теодосия, кой знае защо, дойде на ум запустялата воденица и оня безумец, когото видя там ..: същото космато лице, същия тъмен полудив поглед. Ст. Загорчинов, ДП, 387.
2. Безразсъден, неразумен човек. Свистяха камъчета и стоманени парчета .. Приведен, с шмайзер в ръка, той тръгна. — Безумец — каза някой. Д. Кисьов, Щ, 283. Безумци! Всяка капка кръв пред вас / ще бликне нови хиляди борци! Хр. Смирненски, Съч. I, 63.
БЕЗУ`МИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Състояние на безумен, ненормален, луд; лудост, ненормалност. Той привикна към нещастието на брата си, не се плашеше от неговия вид и от неговия страшен, вторачен, мълчалив поглед .. — Братко, Господ се отвръща от мене, но ти, в безумието, си по-близо до него. Елин Пелин, Съч. III, 172-173.
2. Само ед. Състояние на неразумен или на обхванат от някаква силна страст, желание; безразсъдност, безумство. Димитър е и храбър, смел и безстрашен до някакво апатично и тъпо безумие. Той е вечният доброволец за всяка опасна служба. Й. Йовков, Разк. I, 12. Тогава ловната страст запалва истинско безумие в душите ни. Страшни пламъци горят в очите ни, ръцете ни треперят. Ем. Станев, ЯГ, 66.
3. Проява, постъпка на неразумен човек; безумство, безразсъдство, безразсъдност. — Ще му отворя вратите на Търново и ще му се предам. — Но това е безумие! Ив. Вазов, Съч. XXI, 61. Апостолов искаше да възрази, че не желае да служи на полицията, но сега това беше безумие, сега го заплашваше затвор. X. Русев, ПЗ, 159.
БЕЗУ`МКА ж. Рядко. Безразсъдна, неразумна жена. — Безумка! Как си посмяла а дойдеш тук в този късен час!
БЕЗУ`МНИК, мн. -ци, м. Остар. Безумец. — Борислав е пред мене безумник, но не престъпник.* Ив. Вазов, Съч. XX, 53. Димонак, като видя едного безумника, че се големей със дрехите си, пристъпи при него и му рече, като го улови за дрехата: това пред малко время го носяше овцата и пак овца бяше. П. Берон, БРП, 46.
БЕЗУ`МНИЦА ж. Остар. 1. Безумна, малоумна, луда жена.
2. Безразсъдна, неразумна жена; безумка. — Вижте какво билетче е изпуснала оная безумница, като е бързала — и той посочи на едно писъмце въз големия албум на масата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 71.
БЕЗУ`МНО нареч. 1. Без проява на разсъдък, ум; ненормално. Ръцете и челюстта му трепереха, а очите му блуждаеха трескаво и безумно. Й. Йовков, Разк. II, 13. Йовка се изправяше бледа, с широко отворени очи, .., изкрещяваше безумно: — Мамо! Мамо! Елин Пелин, Съч. III, 24.
2. Без проява на здрав разум; безразсъдно, неразумно. Енергията на жизнерадостния нехайник, пръскана тъй безумно едно време, бива насочвана сега от укрепналото съзнание към определена цел. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 145-146. — Не, това не са бандити!… Това са хора, които ще разрушат до основи нашия свят, .. защото живяхме безумно. Д. Димов, Т, 593.
3. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; много, извънредно много, изключително; безразсъдно. Спирал е в близката кръчма, безумно се е напивал, и с острието на шпагата си е писал името й върху тъмните окадени стени. Елин Пелин, Съч. V, 41. Живееха двама млади хора, които се обичаха безумно. Св. Минков, Избр. пр, 56. Безумно смел.
БЕЗУ`МНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Рядко. Качество или проява на безумен; безумие, безумство. — Откраднах лика Ви, за да го пратя на мама, .. Тя ми повърна образа Ви, ето с кои думи: „ .. Аз ще прегърна с радост моята първа мила снаха…“ — Вижте какви безумности си позволих да мечтая… Ив. Вазов, Съч. XII, 87. Он ги чуеше, че хортуват, но все, что изговаряха, бе само безумност. БКн, 1859, април, кн. 1, 226. Безумност на похода в снежната виелица.
БЕЗУ`МСТВАМ и БЕЗУ`МСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. 1. Проявявам безумство, лудост, ненормалност. — Знаеш ли какво говориш?… Ядът е побъркал умът ти. Безумствуваш. К. Величков, Н, 1884 кн. 10, 840.
2. Върша нещо безразсъдно. — Бъди спокойна и не безумствувай за оня разбойник. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 112.
БЕЗУ`МСТВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от безумствам; безумствуване.
БЕЗУ`МСТВО, мн. -а, ср. Безумие (във 2 и 3 знач.); безумност. Тогава се реши на едно смело до безумство предприятие. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 136. Какви ли не жертви е правило и прави това неспокойно човечество за своята отбрана! И дали някога ще престанат тия му безумства! П. Росен, ВПШ, 121. Той ся предаде в сичките безумства, които му дохождаха на ум. К. Пишурка, МК (побълг.), 15.
БЕЗУ`МСТВУВАМ. Вж. безумствам.
БЕЗУ`МСТВУВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от безумствувам; безумстване.
БЕЗУ`МЩИНА ж. Диал. Безумие; безумство.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЕЗУМЯ`. Вж. безумявам.
БЕЗУМЯ`ВАМ, -аш, несв.; безумя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Подлудявам, влудявам. Безумният безуми и другите, а умният ги вразумява. Н. Геров, РБЯ I, 36. безумявам се, безумя се страд.
БЕЗУМЯ`ВАМ СЕ несв.; безумя` се св., непрех. Остар. Ставам безумен, загубвам разсъдъка си; полудявам. О майко, майко, остаряла майко! / Остарила се, безумила се! А. Дювернуа, СБЯ I, 75.
БЕЗУ`ПРЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не може да бъде упрекнат, порицан за поведението си или действията си, защото в тях няма грешки, всичко е както трябва; безукорен. Безупречната отмерена Мария, … се беше превърнала в окаяна човешка развалина. Д. Димов, Т, 188. // Който се отнася до човек с такива качества. Безупречна репутация.
2. Който не предизвиква, не заслужава упрек, тъй като в него няма грешки, осъдителни прояви; безукорен, изряден. Съдията на срещата подчертано заяви, че дисциплината на нашите състезатели на терена била безупречна. Ив. Мирски, ПДЗ, 27. За такъв строеж административните служби трябва да функционират с безупречна точност. X. Русев, ПЗ, 66. // Който е без недостатъци; безукорен, отличен. Костюмът му — безупречен по кройка и материя — му стоеше отлично. П. Вежинов, ВП, 50. — Умен младеж! .. — каза той сухо. — С големи възможности и безупречни познания в работата. Д. Димов, Т, 88.
— От рус. безупречный.БЕЗУ`ПРЕЧНО нареч. Без да предизвиква, да заслужава упрек, без недостатък; безукорно, изрядно. Обиколиха всички телефонни постове .. Мрежата на свързочниците действуваше безупречно. П. Вежинов, ЗЧР, 66. Аз се държа безупречно навсякъде. Д. Димов, ЖСМ, 58.
БЕЗУ`ПРЕЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безупречен; безукорност, изрядност.
БЕЗУСЛО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който не е свързан с никакви условия. Това възвание настоява за безусловна забрана на атомното оръжие. РД, 1950, бр. 224, 4. Безусловна амнистия. Безусловна капитулация.
2. Абсолютен, пълен, неоспорим. То [правителството] приемаше на работа стачниците по свой избор, като ги караше да подписват декларации за безусловно покорство и безропотно изпълнение на служебните задължения. Г. Карвславов, ОХ III, 553. Безусловен закон.
◇ Безусловни рефлекси. Физиол. Вродени рефлекси — сравнително постоянни и еднообразни реакции на организма на въздействията на външната и вътрешната среда, осъществявани посредством централната и периферната нервна система.
БЕЗУСЛО`ВНО нареч. 1. Без каквото и да е възражение. Сичките наши предложения, които ние казахме на новият си благодетел .., са приеха безусловно. З. Стоянов, ЗБВ II, 264.
2. Абсолютно, напълно. Така че на лирическия поет не е нужно това, което е безусловно необходимо за епическия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 348. Безусловно се забранява убиването на което и да било животно преди да порасне и да се размножи. О. Василев, ДГ, 25.
3. Книж. Като вмет. дума. За подчертаване на факт, който не буди никакво съмнение; наистина, без съмнение, неоспоримо. Равнището на материалната култура на Балканите, безусловно, не е така високо, както в другите европейски страни.
БЕЗУСЛО`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие, липса на условие, което да ограничава. Всичко става в най-висока степен неволно, но като че ли в буря на свободно чувство, на безусловност, на мощ, на божественост. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 15.
БЕЗУСПЕ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който е извършен без успех и не довежда до очаквания резултат; неуспешен, несполучлив, безрезултатен, безполезен, безплоден. Опитите на географа да влезе в преговори с туземците, .., излязоха безуспешни. Гр. Угаров, ПСЗ, 310. След безуспешните войни с Русия турците са обсаждали Виена в 1683, но били отблъснати и разбити от полския крал Ян Собески. Б. Пенев, НБВ, 34. Безуспешен опит. Безуспешно лутане. Безуспешна обсада. Безуспешна операция. Безуспешен труд. Безуспешна контраатака. Безуспешна акция.
БЕЗУСПЕ`ШНО. Нареч. от безуспешен; неуспешно, несполучливо, безрезултатно, безполезно, безплодно. Водачът .., разправя постоянно — той силно желае да завърже с мене продължителен разговор, но безуспешно: аз му отговарям с къси: да и не. Ив. Вазов, Съч. XVI, 12. Нечии очи безуспешно се опитваха да го разгледат през процепите на вратата. Ст. Дичев, ЗС I, 506.
БЕЗУСПЕ`ШНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие на успех, на очакван резултат; безрезултатност, безполезност, безплодност.
БЕЗУТЕ`ХА ж. Поет. Състояние, при което няма утеха, неутешимост. Аз сядам в лодката на безутехата .. Мой попътен вятър е забравата на всяка земна безотрада. К, 1926, бр. 98, 2.
БЕЗУТЕ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който не може да се утеши, не намира утеха; неутешим. Ония, които го познаваха отблизо, ще останат задълго безутешни за загубата на един изключителен човек и другар. С. Северняк, ОНК, 207. Господи, и мене прибери, / защо ти съм сама на тая земя грешна? / Сопруга плачуща и майка безутешна. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 170.
2. Който съдържа или изразява дълбока скръб, дълбоко отчаяние. В работен и светъл ден погребаха средния син на дядо Никола Манолов .. Баба Николица .. с отмалял, засъхнал глас зареди, безутешни думи. К. Петканов, ОБ, 109. Безутешен плач. // Който е изпълнен с дълбока скръб, тъга, дълбоко отчаяние, безнадеждност. Той не споделяше безутешните си мисли с никого, дори и с Нонка. И. Петров, НЛ, 155. Кат бреме хвърлил черната умора, / що безутешни дни ти завещаха, / ти с плахи стъпки ще събудиш в двора / пред гостенин очакван радост плаха. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 68.
3. За мъка, скръб, тъга и под. — за който няма утешение; много силен, много дълбок. В село завърлува невярна болест — .. Отчаяние и безутешна скръб се възцари в сърцата. Елин Пелин, Съч. I, 71-72. Черни, коремести облаци висяха над угарите като тежка, безутешна тъга. И. Петров, НЛ, 262.
БЕЗУТЕ`ШИЕ, мн. няма, ср. Липса на утеха; безутешност, неутешимост. Думите му, напълнени с безутешие и смут, го давеха. Ал. Гетман и др., СБ, 252.
БЕЗУТЕ`ШНО нареч. Без утеха, успокоение; неутешимо. Двете жени неволно се прегърнаха, плакаха безутешно една срещу друга, опрели образ до образ. Ст. Чилингиров, ПЖ, 84.
БЕЗУТЕ`ШНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Състояние на безутешен; неутешимост. Любов безнадеждно убита, озлобление, безутешност, .. — всичко беше в тия сълзи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 180. А звук самотен / от песен непозната / залутан блъска се и като плач / во безутешност глъхне. К. Христов, С, 1939, 108.
БЕЗУ`Х, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рядко. Който е без едно ухо или без уши. Безуха свиня.
2. За съд — който е без уши, без дръжки, или с отчупено ухо, дръжка. Долу, в подножието на хълма, имаше кладенец и всяка вечер жените от градището слизаха за вода, която носеха с безухи делви, прикрепени на рамо. Ст. Загорчинов, ЛСС, 105.
БЕЗУХА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. 1. Рядко. Който не ухае, който няма аромат.
2. Остар. Който е без миризма, няма никаква миризма. Кислородът е тяло въздушно, безцветно, невкусно и безуханно. Ч., 1870, кн. 3, 86.
БЕЗУЧА`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Обикн. в съчет. с предл. към. Който не проявява интерес или някакво чувство, отношение към нещо; равнодушен, безразличен, индиферентен. До този ден старецът беше живял глух и безучастен към световните събития. Г. Райчев, В, 31. Смирненски, който беше син на такова бедно бежанско семейство, .., не можеше да остане безучастен към тежките грижи на сиромашката маса. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 52. Внезапно се умълчаваше, безучастен към разговорите, замислен. В. Андреев, ПР, 165.
2. Който не изразява интерес или някакво чувство, отношение към нещо; равнодушен, безразличен. Но очите на Смилеца бяха лишени от живот — с лениви, уморени погледи, безучастни и разсеяни. Ив. Вазов, Съч. XIV, 8. Той имаше плешива глава с продълговато безучастно лице. Д. Димов, Т, 160. Той гледаше с безучастен и студен израз — това бяха за него познати сцени. Л. Стоянов, Б, 118.
БЕЗУЧА`СТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие на интерес или някакво чувство, отношение към нещо, безразлично, равнодушно отношение; равнодушие, безразличие. Димчо гледаше с презрително безучастие. Той беше цял-целеничък в лапите на врага и всяко хитруване му изглеждаше безплодно и глупаво. Г. Караславов, Избр. съч. I, 136. Стана му мъчно, че приятелят му се отнесе с безучастие към неговата радост. • Обр. Сивото небе и полето със замърсен сняг лъхат враждебно безучастие. К. Константинов, ПНП, 15.
БЕЗУЧА`СТНО нареч. Без проява на интерес или на някакво отношение към нещо; равнодушно, безразлично. Раковски слушаше думите им безучастно и мислеше за своите грижи. Ст. Дичев, ЗС I, 402. Пред него [погребалното шествие] върви шишкав поп и пее провлечено, монотонно и безучастно с дрезгавия си глас. Елин Пелин, Съч. V, 54. • Обр. Високо горе безучастно трептяха звездите по тъмното небе. Д. Талев, ЖС, 16.
БЕЗУЧА`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на безучастен; безразличие, безразличност, равнодушност. Той се заплете във вдъхновените си мисли и спря. Смущаваше го това мълчание, което граничеше с безучастност. Ст. Дичев, ЗС I, 93.
БЕЗФА`БУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Литер. За литературно произведение — който няма фабула, няма последователно изложение на събития или произшествия. Безфабулен роман.
БЕЗФО`РМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма определена форма, ясни, определени очертания. Димът се издигаше на безформени сиви кълба с виолетови дъна, изтласквани от дългия език на оранжевия пламък. X. Русев, ПС, 209. Главните видове облаци са: .. / дъждовни облаци — нисколежащи, безформени облаци с тъмен цвят. Физ. X кл, 1951, 91-92. Някога тази част на града беше голо поле с дълбоки и безформени ями, изкопани за направата на кирпич. Г. Караславов, Избр. съч. X, 67. Агентът с подпухналото лице се наведе над главата му, но видя само безформена маса от съсирена кръв. Д. Димов, Т, 271.
2. Който няма или е изгубил първоначалната си, обичайна форма, очертания. Той сложи меката си и безформена шапка на един гвоздей до оджака на клуба. Кр. Велков, СБ, 132. Лицето й беше повехнало, стройната й някога снага сега беше доста безформена и приличаше на бухнало тесто. М. Марчевски, П, 95.
БЕЗФО`РМЕНО нареч. Рядко. Смътно, неясно, неопределено. Вечер надлъж по кея пламват огньовете на моряшките барове .. Няколко парахода тъмнеят безформено и поскърцват. К. Константинов, ПЗ, 151.
БЕЗФО`РМЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на безформен. Помпата [на фон Герике] направила възможно да се изучава газообразното състояние на веществото, което изглеждало тайнствено със своята неосезаемост и безформеност. Ив. Въжарова, ИН (превод), 107.
БЕЗХАБЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Нов. Разг. Който проявява безотговорност, незаинтересованост по отношение на нещо важно, съществено. Безхаберни началници вземат решения вместо специалистите. 24 часа, 1998, бр. 53, 23.
БЕЗХАБЕ`РИЕ, мн. няма, ср. Нов. Разг. Качество или проява на безхаберен; безотговорност, незаинтересованост. — Всекидневно ни се случва да се сблъскваме с проблемите на бюрокрацията, корупцията, безхаберието на хора, от които зависим. ДТ, 1999, бр. 264, 12.
БЕЗХАРА`КТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е със слаб характер, който лесно се поддава на чуждо влияние; слабохарактерен, мекушав. Той не знаеше добре какво ще прави с тая низка личност, с тоя цинично продажен адвокат и безхарактерен човек. Ив. Вазов, Съч. XXV, 107. Не може образован народ да държи прости и безхарактерни хора в общонародни служби. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 44.
БЕЗХАРА`КТЕРНО нареч. Без проява на твърд характер; слабохарактерно. Постъпва безхарактерно.
БЕЗХАРА`КТЕРНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безхарактерен. — Деца мои, никога не съм се съмнявал, че ще отворите този плик не след двадесет, а най-много след две години. По безхарактерност вие си приличате един на друг така, както си приличат тези пет тиквени семки. Й. Попов, БНО, 102. Пътят на сина е противоречив, .. Да, той е променлив и противоречив като вихър .. Мнозина, .., смятат това за безхарактерност; защото са на мнение, .., че и вихърът тряба да е като тях, .. , все един и същ и постоянен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 121.
БЕЗХИ`ТРОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не си служи с хитрост, не се стреми да измами, да надхитри другиго; непресторен, неподправен, чистосърдечен. Като всички безхитростни и искрени хора и Кузо не умееше да прикрива истинските си чувства. Л. Станев, ПХ, 115. Той беше набит, почти пълен, .., голям добряк, весел, безхитростен и работлив за трима. И. Петров, НЛ, 13. // В който няма хитрост; чистосърдечен. Но като всички затворени хора, когато се случеше някой да спечели доверието й, тя разтваряше пред него цялата си безхитростна душа. Г. Райчев, ЗК, 33.
2. Обикн. за произведение на изкуството — създаден без големи претенции и сложност; неподправен, прост, искрен. Това не беше песен, а въздишка на цял народ, .. В това просто, грубо, безхитростно творение .. беше изляна душата на една погибающа империя. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 150.
БЕЗХИ`ТРОСТНО нареч. Рядко. Без хитрост, без прикритост; непресторено, неподправено, чистосърдечно, искрено. Просто и безхитростно тя вля в редовете на това писмо своя пламенен копнеж. Г. Караславов, ОХ I, 458. Когато адвокатът .. с патос брани интересите и правото на своя клиент, този последният безхитростно, откровено разказва истината. Б. Ангелов, ЛС, 267.
БЕЗХИ`ТРОСТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на безхитростен; чистосърдечие, непрестореност, искреност. Има нещо детинско в безхитростността и наивността на тези герои, нещо „чаплиновско“. Л. Тенев, Съвр., 1975, кн. 2, 165. На друга колона е славният надпис в памет иа клокотнишката победа, .. Аз прочитам .. царевата мисъл, изразена с величавата простота, безхитростност и смирение на ония времена на вяра и благочестие. Ив. Вазов, Съч. XVII, 168.
БЕЗХЛЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. За плод на житно растение — който е останал без хранително съдържание. От припламналите класове на безкрайните нивя се ронеше като дъжд изцибрено и безхлебно зърно. Елин Пелин, Съч. I, 74. Безхлебен клас.
2. За време — през който няма хляб, няма достатъчно хляб. Те мушеха из плевниците с дълги железни шишове, .., слухтяха да открият нещо за през тежките безхлебни зими и пролетни дни. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 108-109. Настъпи оскъдица, въведоха се „безхлебни дни“, започнаха вълненията на гладуващите. В. Коларов, ПХ, 141.
3. Индив. Който не носи, който няма хляб. Завърнал се в къщи — безхлебен, / пиян пак — бащата ругай. Хр. Смирненски, Съч. I, 56.
БЕЗХЛЕ`БИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Липса на хляб, на храна. Дори и през тези години на неимоверни трудности, на безхлебие и безпаричие, той винаги бил весел, жизнерадостен, закачлив и усмихнат. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 57.
БЕЗХЛОРОФИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Бот. За растение — който няма, не съдържа хлорофил. Гъбите са безхлорофилни растителни организми. Лог. IX кл, 62.
БЕЗЦА`РСТВИЕ, мн. няма, ср. 1. Рядко. Време, през което една монархическа държава няма владетел; междуцарствие, безвластие.
2. Прен. Разг. Време, през което някакво предприятие, учреждение и др. е останало без ръководство; междуцарствие, безвластие.
БЕЗЦВЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е без цвят, който не е оцветен, обагрен. Тя [сабята] беше дълга, тежка и крива, със златна ножница и дръжка, украсена с голям безцветен елмаз. Ст. Дичев, ЗС I, 10. Намиращата се в клетката протоплазма е прозрачна, безцветна гъста течност. Бтн. V и VI кл (превод), 12.
2. Който е без определен цвят, който е загубил цвета си; избелял. Бледа, слаба, облечена в някакви безцветни дрипи, жената бе легнала възнак. Д. Ангелов, ЖС, 15. Отсам-оттатък се наредили ниски дървени дюкянчета, боядисани уж с разни шарила — слънцето ожулило шарилата и вапцало навред с една безцветна сивина. П. Тодоров, И II, 12.
3. Прен. Поет. Който с нищо не е забележителен, не прави впечатление, който е лишен от ярък, индивидуален облик; безинтересен, непривлекателен. Тя си знаеше, че беше безцветна, сива като дъждовно утро, и у никого нямаше да предизвика бурна страст. Д. Димов, Т, 64. Съседката й по легло, една олизана, доста безцветна малка женица, не се сдържа и я попита: — Твоят ли беше? Б. Болгар, Б, 94. // Еднообразен, безинтересен, скучен. — Но стори ми се, че вчера моят ден си отиде съвсем празен, съвсем безцветен… Д. Калфов, Избр. разк., 51. Комков летеше из улиците… Колко е щастлив сега! — Той живееше страстно и бурно: кога е бивало подобно нещо с него? Никога през монотонния му, скучен и безцветен живот… М. Кремен, СС, 83-84. Дълго време тоя град е бил неизвестен, безцветен и тъмен. Й. Йовков, Разк. 111, 186. // За език, стил и под. — неизразителен сух, еднообразен, отегчителен. Такива, каквито са обаче, написани без знание на сценическото изкуство, на един език беден и безцветен, пиесите на Войникова са имали силно възпитателно значение. К. Величков, ПССъч. VIII, 130. Безцветен стил.
БЕЗЦВЕ`ТНО нареч. Поет. Отегчително, сухо, безинтересно, скучно. Думите бяха изгубили всякакво значение и аз разправях монотонно и безцветно. Хр. Смирненски, Съч. III, 225. Много пъти денят минаваше безцветно — неинтересен, еднообразен, досаден — нямаше нищо ново. М. Кремен, Б, 159.
БЕЗЦВЕ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на безцветен. Лицето му, .., запазваше пак своето противно изражение на душевна сухота, безцветност и коравина. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 21. Този шаблонен начин на виждане, генерализирането на събитията по линията на най-общото докладно предаване неизбежно води до поетическа безцветност, до безжизненост. П. Братоев, С, 1951, кн. 11, 171.
БЕЗЦЕЗУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Литер. За стих — който няма цезура на определено и постоянно място. Безцезурни стихове.
БЕЗЦЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се извършва без определена цел, без определено намерение. И все тъй със смях я [работата] претупваше набързо, за да му остане повече време за плуване, за ритане топка, за безцелно шляене из гората, за четене на романи. П. Бобев, К, 72. Мъгла, дъжд и вятър — както и вчера, и пак безцелно ходене из урви и долове, без път и без посока. Л. Стоянов, Б, 141.
2. Който няма определена цел, който не е осмислен; безсмислен. Война! / А безброя от гладни? / Война! / А безцелната смърт? H. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 112. Ах, моя труд бе труд безцелен, / и блян безплоден — моят блян! Д. Дебелянов, Ст, 1936, 71.
БЕЗЦЕ`ЛИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Безцелност. И въобще поемата на Раздяла е поема на жизнерадостта — пълна противоположност на песента на отчаянието и безцелието на живота. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 155.
БЕЗЦЕ`ЛНО нареч. 1. Без определена цел, без определено намерение. Той тръгна безцелно край пристройките, като кипеше от гняв. Ем. Станев, ИК I-II, 30. В смущението си тя не знаеше какво да прави и ту безцелно местеше вазата, ту с разтреперани пръсти опипваше лицето си. Ст. Марков, ДБ, 122.
2. Безсмислено, безполезно. Без да си губите времето безцелно, учете се. Ив. Вазов, Съч. IX, 70. Пропилял младостта си безцелно.
БЕЗЦЕ`ЛНОСТ, -тта`, мн, няма, ж. Отсъствие, липса на цел, смисъл; безмисленост. Великсин отрано позна разочарованията и безцелността на живота си. Ив. Вазов, Съч. XI, 107. Тук [в хола] той усещаше цялата пустота на своя дом, самотата, всичката безцелност на скъпите мебели, страшната тишина на многото стаи. А. Гуляшки, Л, 50.
БЕЗЦЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Безценен. Те [райските врата] бяха направени от злато и безцен камък и светеха като ясно слънце. Елин Пелин, Съч. I, 32. О, син-разсипник, прахосал жалко / в безумни оргии безцен имот! Ив. Вазов, Съч. III, 45. — Кацарида! Ти си безцен момък; казах ти го много пъти; предаността ти към мене ми е позната. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 137.
◇ Безцен камък. Разг. За много добър или ценен човек (съпруг, син, приятел и др.).
БЕЗЦЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, в обръщение за м. р. ед. ч. безце`нни, прил. 1. Който има голяма стойност, много скъп; скъпоценен. Като слезе от притвора, царят се обърна, .. и наложи на главата си своя позлатен и украсен с безценни камъни шлем. Ст. Загорчинов, ДП, 367. На ръце й вити златни гривни, / а на пръсте пръстени безценни. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 920. Над Анка майка плачеше, / плачеше и обричаше: / „Безценни гривни яз имам, / на манастир ги харизвам, / само си Анка йостави, / йеднинка Анка у майка!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 42.
2. Който има много голямо, неоценимо значение; неизмеримо ценен, неоценим. По-рано той си имал добро конче, дребно наистина, но живо, бяло като лебед и бързо като сърна. Но това безценно животно станало жертва на лакомията си. Й. Йовков, Разк. I, 238. В оркестъра .. Куинси .. натрупва безценен опит. Диал., 1990, бр. 6, 14. Скъпи, безценни са старините за секи един народ. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 13, б. с. Намерих и такива оригинали, които да притежават на ръцете си безценни документи по народните ни работи. „Не ги даваме“ — отговаряха тие. З. Стоянов, ЗБВ, I, 9. На теб, Българийо свещена, / покланям песни си сега. / На твойте рани, кръв безценна, / на твойта жалост и тъга. Ив. Вазов, Съч. I, 31. Безценна услуга.
3. Прен. Който има, притежава много положителни качества. А знаете ли какъв безценен човек съсипаха? Като си помисля как затриха бай Лале, та чак кръв ми капе на сърцето. П. Велков, СДН, 384. Безценен характер. // Прен. Обикн. при обръщение — мил, безкрайно скъп. Ти, безценни друже, с беззаветната си преданост към мене ще обичаш така и оная, която ще стане моя жена и твоя господарка. Н. Попфилипов, РЛ, 84. Откъсна се от моите ръце, / .. / и полетя с момчетата на път / ти, рожбо моя, сине мой безценен. Е. Багряна, ПЗ, 8.
БЕЗЦЕ`НЗУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. 1. За думи, изрази и под. — нецензурен, неприличен. Безцензурни думи. Безцензурен анекдот.
2. Който говори неприлични неща. Г-н редакторе, калният Ви живот, лекото Ви поведение, … — не Ви дават възможност да виждате по-далече от носа си, а камо ли да се занимавате с критики, които не са достояние за Вашите безцензурни уста. Ив. Вазов, СНЖ, 45.
БЕЗЦЕ`НИЦА, мн. няма, ж. 1. Обикн. в съчет.: На безценица. На много ниска цена, която не съответствува на стойността на предмета. Тая воденица Джупуните бяха купили на безценица. На времето Костадин не искаше да купуват този излишен имот, но брат му настоя, полакомен от евтината цена. Ем. Станев, ИК I-II, 16. Той бе добре оценил къщата и не искаше да я даде на безценица. Но купувачите бяха непреклонни. Все по-малко и по-малко пари му предлагаха. А. Михайлов, ДШ, 82. Малко преди Освобождението турското правителство продало на безценица порутения и напълно стихнал от врява безистен на софийския търговец Фархи. П. Мирчев, К, 57. // При много ниско заплащане на труда. Зимно време, през най-студените и гладни дни, той коткаше циганите, даваше им дръвца и брашънце и ги обвързваше, за да му отработват на безценица през лятото. Г. Караславов, ОХ I, 76.
2. Остар. Много ниска цена, ниско заплащане за нещо. Участниците в събранието бяха все възрастни хора — селяни, на които тежеха правителствените наредби, .., възмущаваше ги безценицата на продуктите, за които работеха денонощно — житото, царевицата, слънчогледа, цвеклото. Сл. Трънски, Н, 119. Тия печатници скоро били затворени, защото при безценицата на труда в онова време печатните книги стрували по-скъпо от ръкописните. Б. Ангелов, ДС, 142.
БЕЗЦЕ`ННОСТ, -тта`, мн, -и, ж. 1. Само ед. Рядко. Отвл. същ. от безценен.
2. Обикн. мн. Остар. Скъпа вещ, скъпоценност; ценност. У заловените се намериха безценности в пари, накити и покъщнина. Ст. Младенов, БТР 1, 133.
БЕЗЦЕ`НТРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. При който обработваната вещ не се прикрепя към център, а лежи свободно на специално приспособление. Безцентров начин на шлифоване. Безцентрова шлифовка. Безцентрова шлайфмашина.
БЕЗЦЕРЕМО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който не се съобразява с приетите правила за вежливост и приличие; дързък, нахален. Тълпи работнички се изсипват от вагоните, весели, шумни, безцеремонни, повличат пътниците и ги изблъскват на малкия площад зад гарата. К. Константинов, ПЗ, 219. Йоргов си представяше този нов богаташ като обикновен селендурин, .., непохватен в най-обикновените обноски, но страшно обигран и безцеремонен в смелите нечисти сделки. Г. Караславов, Т, 5. Майката на Виктор оставя лопатата и метлата и приближава да получи нашарения с марки и печати плик .. Безцеремонна и припряна, майката на Виктор разпечатва плика и бърка вътре с възлестите си, ревматични пръсти. Др. Асенов, ТКНП, 211.
2. Който е израз, проява на незачитане на нормите за вежливост и приличие; дързък, нахален. — Ще ми дадеш ли грозде? — попита той. — Вземи си! — каза тя троснато. Безцеремонният начин, по който й заговори, я разгневи. Баща му имаше същия навик — да се обръща към ученичките с обидна пренебрежителност, говорейки им на „ти“. Д. Димов, Т, 6. В следващата секунда тя [Ирина] съзна насмешливо, че този мъж й харесваше с широките си плещи, със стройното си тяло, с безцеремонното си и дръзко държане. Д. Димов, Т, 403. Безцеремонно обръщение. Безцеремонно отношение.
БЕЗЦЕРЕМО`ННО нареч. По безцеремонен начин, без стеснение; дръзко, нахално. Борис Казански седна безцеремонно при тях и със своята бруталност веднага завладя цялата маса. Д. Ангелов, ЖС, 226. Като разтика безцеремонно стоящите пред него хора, Хатипов излезе напред. Ем. Станев, ИК I-II, 411. И тя си тръгна с вирната брадичка, като най-безцеремонно хлопна вратата след себе си. Н. Каралиева, Н, 94-95. Вечерта, преди да тръгнем, той съобщи своето решение. Безцеремонно, с тон, който не търпи възражение. И. Попов, ЖП, 43.
БЕЗЦЕРЕМО`ННОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на безцеремонен. Жените заговориха с пълна уста, всички се отпуснаха и предишната официалност взе да отстъпва на провинциалната безцеремонност. Ем. Станев, ИК I-II, 270. Ала тя не съзнаваше, че онова, което я дразнеше повече, бяха дрехите и говорът на селските й роднини, отколкото скъперничеството и добродушната им безцеремонност. Д. Димов, Т, 95. На следващата гара се качиха цял взвод войници .. Нахълтаха и в моето купе и с груба безцеремонност започнаха да настаняват амуницията си по седалките. И. Петров, ОЗап., 86-87.
2. Проява, постъпка на безцеремонен. Той се сърдеше на безцеремонността на своя другар, който бе се ползувал от труда му, без с думица да помене за него. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66. За инжекциите изпращат непознати стажанти .. Те .. обикновено тромаво забиват иглата в бутчето. .. Борчо реве като заклан — той е обиден от тази безцеремонност, от подлата, неочаквана атака. Н. Стефанова, ОС, 24. По-късно понятията се промениха и по модния днешен израз нашето тогавашно самочувствие се нарича „комплекс на малоценност*“ — за да бъдат извинявани по тоя начин новите просташки безцеремонности и маниачества. К. Константинов, ППГ, 127-128.
БЕЗЦЕ`РЕН, -ця`рна, -ця`рно, мн. -це`рни, прил. Нар.-поет. За болест и под. — неизлечим, неизцерим. Разболя ми се й млад Стоян / от тежка болест безцярна. / Че легна Стоян, че боля / цяли ми девет години. Нар. пес., СбВСт, 142. И вий, о сънища, слезнете / от ваште пещери в гората, / чукнете всякое сърце / с магесната си тънка пръчица / и дайте му в сияние да види / безцерните си рани — изцерени. А. Разцветников, Ст, 182.
БЕЗЧА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. и диал. Бездетен. Безчадни (ялови) жени я [имилата] пият да добият уж чада. Г. С. Раковски, БС I, 150. Стари и безчадни хора случва се да подарят някому имота си с условие да ги гледа на старост до смъртта им. СбНУКШ ч. III, 257.
БЕЗЧА`ДЕЦ, мн. -дци, м. Остар. Човек, който няма деца, бездетен човек; бездетник, безчадник.
БЕЗЧА`ДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Бездетност, безплодност. Като сажалели за това, гдето са били безчадни, те сърдечно ся молили Богу да развърже тяхното неплодство и да отмахне от тях онова поношение, на което са ги подхвърляли за безчадието им. З. Петров и др., ЧБ (превод), 227.
БЕЗЧА`ДКА ж. Остар. и диал. Бездетна жена. Хубава Добро, болярко, / болярко, Добро, безчадко! Нар. пес., СбБрМ, 113.
БЕЗЧА`ДНИК, мн. -ци, м. Диал. Безчадец. — Някой безчадник, например, зима си едно роднинско или чуждо дете, та го отхранва. СбНУКШ ч. III, 239.
— Други форми: безче`дник, безчъ`дник.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Безчовечен. Каква полза да възсъздаваме в живи образи средновековните безчеловечни свирепости? Ив. Вазов, Съч. XVI, 111. Наследниците на славния Османов трон, .. гледали са с крайно прискърбие на нетърпимите злодейства на безчеловечните яничери. В. Друмев, НФ, V-VI. В „Работнически вестник“ са изнесени досега маса факти за безчеловечното отношение на държавата към хилядите нейни работници по железниците, арсеналите и др. Г. Георгиев, Избр. пр, 221.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Безчовечен.
2. Рядко. Който не е характерен, типичен за човек. И понеже има хайдушко лице и безчеловеческа брада, което е доказателство, че той е сумнителен човек; .. решавам: „Иван Аспазиевич Дормидолски, .., да биде обесен!“ Ив. Вазов, Съч. VII, 53.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. безчеловечески; безчовечно, безмилостно, жестоко. Как да ся обхождам с владиката, .. той зачна безчеловечески да ся обхожда с мене. АНГ I, 703. Видяха нашите читатели с кой начин ся обнесе турското правителство, т.е. най-варварски и безчеловечески към българский народ. ДЗ, 1868, бр. 51, 191.
БЕЗЧЕЛОВЕЧЕ`СТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Безчовечие. Гласът на человечеството до скончание мира непрестанно ще да вика и ще да възвестява до последний род скверното безчеловечество, което християните употребиха върху незлобивите, угнетени и немощни американци! П. Кисимов, OA I (превод), 91.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Безчовечие, безчовечност; безчеловечност, безчеловещина. Най-после, като не можа вече да търпи безчеловечията му, остави Цариград, разсърден на Юстиниана за неговите жестокости. П. Р. Славейков, ПИ, 63. Съгласно общото решение на водителите на въстанието „ние дигнахме оръжие против тиранията и безчеловечието, ние ратуваме в името на свободата и человещината“. Пряп., 1903, бр. 28, 1.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Жесток, безмилостен човек. Като пристигна и известиха на Бобадила. — „Вържете го!“ — извика безчеловечникът, без да го пусне отпреде му да излезе. П. Кисимов, OA I (превод), 123. В разградската каза пътували четирма османпазарлъклийци — прости человеци, пешци, с едно магаренце да им носи товарчинката, в едно дере ги нападат безчеловечници, които закалат най-перво бедното животно, и после четирмата пътници по един, по един, над трупа магарешки ги изкалват. СбПер. п II, 25.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧНО нареч. Остар. Книж. Безчовечно. Пишат ни от Оряхово, че тамкашните събиратели на данокът така безчеловечно постъпвале с беззащитната рая, щото техните зверства ни са показват като невероятни. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 6, 24. В Джумая са мъчили за никакви работи християни, .., драли са ги и били са ги безчеловечно! БД, 1857, бр. 11, 41.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Книж. Безчовечност, безчовечие; безчеловечие. Тези хора не могат ся цери тука, защото нямаме болници .. Да ги оставим в някой запустял град, това ще ся почте за безчеловечност. А. Шопов, СКП (превод), 7.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЩИНА ж. Остар. Книж. Безчовечност, безчовещина; безчеловечие, безчеловечност. Тука Василий показал най-голяма безчеловещина към заробените, защото на 15 000 души от тях немилостиво избожда очите. Т. Шишков, ИБН, 178.
БЕЗЧЕ`ЛЮСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. 1. Който няма челюсти.
2. Като същ. безчелюстни мн. Зоол. Полуизчезнал вид гръбначни животни без истински челюсти, чифтни крайници и гръбначен стълб, представители на който обитават солените и сладките води и се използуват за храна. Agnatha.
БЕЗЧЕ`ЛЯДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. Който няма деца; бездетен. Безчелядно семейство.
БЕЗЧЕ`РЕПНИ мн. Зоол. Подтип низши гръбначни животни без череп, разпространени в моретата. Acrania. Животните от тип гръбначни се групират на два подтипа: безчерепни — ланцетник, и черепни с шест класа: риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници*. Зоол. VII кл, 151.
БЕЗЧЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, в обръщение за м. р. ед. ч. безче`стни, прил. 1. Който постъпва нечестно, непочтено, в противоречие с моралните норми; нечестен, неморален. Ти си един безчестен человек! Ти пръскаш подлости за една девица. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 62. О, мой боже, правий боже! / .. / Не ти, боже, на лъжците, / на безчестните тиране, / .. / А ти, боже, на разумът, / .. / Вдъхни секиму, о, боже! / Любов жива за свобода. Хр. Ботев, Съч. 1929, 18-19. Неподвижен в прибежището си, паякът гледаше с учудвание една трудолюбива пчела. .. Защо прочее са занимаваш толкози прилежно? — попита я той. .. — Мълчи там, безчестний злодейо! — извика пчелата с негодувание. — Нямаш срам, че само със смъртта на другите живееш. У, 1871, бр. 12, 188.
2. Който противоречи на изискванията за чест; непочтен, нечестен, неморален. Той не допускаше у себе си и помисъла, че може да вземе участие в такова безчестно наддаване, че може да си продаде съвестта. Т. Влайков, Съч. III, 291. Князът отговори, че „той няма предпочитание нито към лица, нито към политически партии, .., но не може да се деморализира народът чрез безчестни средства при партизанските агитации“. С. Радев, ССБ I, 432. Малко едно полъгване в лош, развратен, безчестен живот, отиде ти поврага и младост, и бъдъщност. Ил. Блъсков, ДБ, 38. // Който лишава от чест, опозорява; позорен, срамен. И кат си представих дългото чернило, / и нашто безчестно и скотско теглило, / .., / игото отвътре и срамът отвън, / .., / и кат си помислих и като гледах / сичко туй — плаках! Ив. Вазов, Съч. I, 95-96. Страхливостта са считала най-голям порок и най-безчестно са считало побягването от бойното поле. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 154. Безчестна смърт.
3. Остар. Който е лишен от чест; опозорен. — Сотире! Бог ма наказа според престъпленията ми. Умирам безчестна, посрамена. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 134. С една дума, и този великий мъж в края на пълний си с трудове и беди живот ся намери, както и Колумб по-напред, изгонен, безчестен. П. Кисимов, OA II (превод), 181.
БЕЗЧЕСТЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от безчестя и от безчестя се.
БЕЗЧЕ`СТИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Качество на безчестен. Трябваше да се повери напълно на тоя човек и да се остави на неговата честност или безчестие. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 145. — Ти ли, Таки Брашнаров, ще обвиняваш в безсрамие и безчестие една невинна жена! Д. Талев, ПК, 222.
2. Недостойна, непочтена, безчестна постъпка или проява. — Аз се стремя да постъпвам при всички случаи като порядъчен човек. Срещу родината си никога не бих отишъл — .. Аз принадлежа към тая общност, която се нарича български народ, и следователно би било безчестие да й изменя. Ем. Манов, ДСР, 253. — Имай пред вид, че не съм дошъл да ти търся сметка за всички безчестия и мръсотии, които си причинил иа староселската беднота, защото те са безброй. Ст. Марков, ДБ, 478.
3. Само ед. Оскърбление, потъпкване на чест; позор. — Аз разбирам, че ние* се готвим само да се браним от башибозуци, додето видим какво става около нас .. — Срам и безчестие ще бъде за Бяла черква да се забави един миг!… Всичкият народ ще въстане в един ден, и Турция взе-даде / — каза бай Мичо разпалено. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 76. Но срещат са и такива натури, които са хвъргат в обятията на другиго и великодушните мъже биват принудени да носят воловски рогове и да скриват своето безчестие. Л. Каравелов, Съч. VIII, 50. // Стесн. Поругание на моминска или женска чест. И храмът ехтеше от моми, невести, / кат падаха в кръве или във безчесте! Ив. Вазов, Съч. I, 181.
БЕЗЧЕ`СТНИК, мн. -ци, м. Нечестен, непочтен човек. — Тодор ме обиди! Нарече ме безчестник, а аз безчестник не съм! Може да имам хиляди други грехове, но чак до безчестие не съм стигнал. Ст. Марков, ДБ, 307. — Нас [карикатуристите] са ни убеждавали, че политиката е лъжа, безчестие, корист и измама. Такава са я направили лъжците, безчестниците, .., за да я имат само те в ръцете си. Ал. Гетман и др., СБ, 160. — Господине Министре, ако бе ви Бог дал дъщеря, и тази ви дъщеря, когато би стигнала в цветът на възрастът си, да дойдеше безчестник някой да я излъсти и след това да я остави, що бихте направили? П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 154.
БЕЗЧЕ`СТНИЦА ж. Нечестна, безнравствена жена.
БЕЗЧЕ`СТНО нареч. 1. По нечестен, непочтен начин; нечестно. — С Ана ли искал да се раздели? — .. „Възможно ли е Боян да е постъпил така безчестно и с това момиче!“ М. Грубешлиева, ПИУ, 93. По-добре честно да умреш, а не безчестно да живееш. П. Р. Славейков, БП II, 60.
2. С гл. съм, вижда ми се, изглежда и др. в 3 л. ед. Означава, че нещо става по безчестен начин, че има безчестна същност. — Нима е безчестно да искам да ми станеш законна жена? Д. Димов, ЖСМ, 85.
БЕЗЧЕ`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безчестен; нечестност, непочтеност. Той можеше да го счита способен на всяка друга слабост, но не и за безчестност. Ив. Вазов, Съч. XXTV, 102. Обвиняваше едни в безхарактерност, а други в безчестност, сипяше хули върху всичко честно. С, 1888, бр. 210, 2.
БЕЗЧЕСТЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, прич. мин. несв. деят. безчестя`л, -а, -о, мн. безчесте`ли, несв., прех. 1. Лишавам от чест; позоря. — Нека Бог да убие секи един българин, който би дозволил на турските поганци да безчестят христовият храм и да са подиграват с народността ни! — рекъл Цено. Л. Каравелов, Съч. IV, 161. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен! Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. Недей безчести святото имя на приятеля, не давай го човеку, който или никак няма, или има твърде малки добродетели. У, 1871, бр. 14, 218.
2. Отнемам честта на мома, жена; изнасилвам. Раята робуваше, а спахиите събираха плода на* земята, безчестяха жените, отнемаха мъжките им рожби. М. Марчевски, П, 21. Но от едно време насам тие захванаха не само да убиват хора, но и да безчестят булки и жени и да убиват девствената невинност на младите моми. Хр. Ботев, Съч. 1929, 235. безчестя се страд. Българският хайдутин знае, че неговото занятие е честно; а ако е така, то това занятие не тряба да са безчести с никакви безчестни дела. П. Хитов, МП, 28. Къщите ни, дюкянете ни, имането ни и добитъкът ни са палят и отнимат; жените ни и дъщерите ни са безчестят. Л. Каравелов, Съч. IV, 67.
БЕЗЧЕ`Т нареч. Книж. В съчет. със същ. за нещо, което може да се брои, измерва по количество. Много голямо количество от нещо, извънредно много на брой; безброй. Безчет звезди се стичат в небесата. Д. Дебелянов, С, 1936, 43. Милионите й са безчет. Собственичка е на няколко фабрики, заводи и на шест от най-големите вестници в Щатите. Ал. Бабек, МЕ, 59. По-нататък ще видиш млад персианец, че удря огромна тамбура с безчет жици, която се казва „саз“. Св. Миларов, СЦТ, 125. Саксии до саксии — по прозори, / по маси, вред е майка ми безчет / натрупала. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 136.
БЕЗЧЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който не може да се изброи; безброен, безчислен, неизброим. Ето в общи чърти как прекарахме един ден в града на най-крайните противоположности: в града на хладния егоизъм и модния алтруизъм, на безчетните богатства и на отчаяната бедност. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 79. Мъкотия, разочарования люти, угризения на съвестта, болеж за безчетните жертви нахалост, .. — всичко беше в тия сълзи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 180. И конниците вървяха — и безчетните пълчища на* Аспаруха покриваха дългата прашна лента на задушния друм. Н. Райнов, ВДБ, 18. Самси и Никифор, синките му големци и безчетната му войска погинаха там от ножа на българите. М, 1857, 79.
БЕЗЧИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. 1. Който има лошо, осъдително държание и морал; безпътен, неморален, непочтен. Безчинни жени да не стъпят в къщата ти, защо тия са самий дявол. П. Радов, КТБР, 85. Султан Махмуд II / .. / като строши силата на независимите паши и като изтреби безчинните орди яничари, захвана да съсредоточава и да преустроява държавата си. Г. Бенев, БК (превод), 17. // Който нарушава реда; палав, немирен, безреден. Понякога както надзирателят, така и някой от прегледниците, като извикват имената на един или друг провинен ученик, ще добавят: — Два пъти!, или: — Три пъти!, или: — Десет пъти! — което ще каже, че тия деца са били невнимателни, безчинни, или непослушни два, три и повече пъти. Т. Влайков, Пр I, 217.
2. Който не е в съответствие с реда и правилата за благоприличие; неприличен, непристоен. Помня как даскалът водеше пръста ми по пясъка на чина, .., как блъскаше по чина пръчката си, за да спре безчинното шумене на децата. Ив. Вазов, Съч. X, 152. Две неща са безчинни — да молчиш, когда тряба да говориш, и да приказваш когда тряба да молчиш. А. Гранитски, ПР (превод), 43.
БЕЗЧИ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Безчинство. Побягнал от тъмницата и преди три дни беше един от първите подвижници в кървавите безчиния на Галата. П. Р. Славейков, ЦП III* (превод), 81. Повън безчинията му са умножаваха. Кой кого бил или му разпукал главата, кой пробол някого си на Башбунар? — се` Пенчо. Ил. Блъсков, ПБ I, 29. Тая набожност обаче никак не пречи на котленските овчери да крадат, да продават умрели овце на татарите и да правят други разни безчиния. З. Стоянов, ЗБВ I, 27. След бащината си смърт дойде в себе си, разкая ся за безчинията на младостта си и начена да живее живот целомъдрен. П. Р. Славейков, СК, 40.
БЕЗЧИ`ННИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. 1. Човек, който върши безчинства. Те не се различаваха от влашките развратници и безчинници. Дори в черква те показваха своите безобразия. Ил. Блъсков, ДБ, 13.
2. Човек, който нарушава реда, приличието; немирник, палавник. Идват след това пред учителя един по един прегледниците, що надзирават децата, кога си отиват на редици от училището, и всеки от тях прочита списъка па така наричаните безчинници. Т. Влайков, Пр I, 216. Внезапно някой се хвърли във водата и пръските й умокриха цигарето му. Той се разсърди, гледа зачуден към безчинника и търси с поглед около себе си някой стражарин. Ив. Вазов, БП, 71-72.
БЕЗЧИ`ННИЦА ж. Остар. Книж. Жена безчинник.
БЕЗЧИ`ННО. Остар. Книж. Нареч. от безчинен. Недей скача лудешки и не играй безчинно и невнимателно. П. Р. Славейков, ПЧ, 35. Детенце малко с поглед лазурен, / .., / Смей се, пей, викай, играй безчинно, / дор не си йоще на път в морето. Ив. Вазов, Съч. I, 127. Напусто ся мъчеше Кортес да удържи безчинно разбягалата си войска и да я тури в редове. П. Кисимов, OA II (превод), 164.
БЕЗЧИ`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от безчинен. Пешците бяха остали много назад и, за да ги стигнат, принудиха ся почти тичешком да прибързат, .., така що дойдоха совсем умалели и откапали от труд и ся представиха пред неприятелите без никакъв ред и с голяма безчинност и размешеност. Г. Кръстевич, ИБ, 139.
БЕЗЧИ`НСТВАМ и БЕЗЧИ`НСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Върша безчинства. Колкото по-често из селата ставаха обири и убийства, толкова по-люта омраза закипяваше в гърдите за отмъщение. Ето на`, убиха Мемиша .. Сега заптии ще плъзнат по селата, ще разпитват, ще ядат и пият, ще безчинствуват. .. Д. Марчевски, ДВ, 76. Случваше се и друго: ако дойде турски или арнаутски зулумджия и безчинствува в селския дом — стопанинът или неговият син дига секирата и му разцепва главата на две. Д. Талев, И, 259.
БЕЗЧИ`НСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от безчинствам; безчинствуване.
БЕЗЧИ`НСТВО, мн. -а, ср. Книж. Грубо нарушение на установените обществени норми, непристойно деяние; безчиние. Всеки перущенец — мъж, жена, тръпнеше само при мисълта за свирепите башибозуци. Техните злодейства, грабежи и безчинства бяха неброими и непоносими. Г. Караиванов, П, 6. Тези дружини [от кърджалии] извършвали многодневни набези над съседни и по-отдалечени райони, а подир безчинствата си, натоварени с плячка, се завръщали по местата, от които произхождали. В. Мутафчиева, KB, 106. // Лошо, неприлично държание, лоша неприлична постъпка; безпътство. За него бяха много по-важни престъпленията на „Никотиана“ срещу народа, .. Но едновременно с тях той се бе осведомил неволно и за миналото на Ирина, за продажността й, за подлостите й, за любовниците, оргиите и безчинствата й. Д. Димов, Т, 672. Щом влезе в мрежата ти един човек, ти трябва тънко и хитро да хващаш, та да го уловиш! .., Ти го въвличаш в компании, дето играят на карти и други игри, .., заплиташ го в бойове и други безчинства. Н. Бончев, Р (превод), 46-47.
БЕЗЧИ`НСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от безчинствувам; безчинстване.
БЕЗЧИ`СЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се изброи; безброен, безчетен, неизброим. Често от някоя височина погледът му обфаща обширен кръгозор, напълнен от безчислени долини и рътлини дори до небосклона. Ив. Вазов, Съч. XII, 113. Из своя вечен път тържествено-спокойно / безчислени звезди вървят в движене стройно. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 62. Безчислените стада мериноси, които са разпръснати по долините, дават добра вълна. Ив. Богоев, ВГД (превод), 211. Безчислено множество.
БЕЗЧИ`СЛЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Безбройност, многочисленост. Това не беше обикновеното небе с две-три хиляди звезди, а огромен свят от милиарди светила .. Поразително бе не толкова тяхното разнообразие, колкото тяхната безчисленост. Ст. Волев, МС, 24.
БЕЗЧОВЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не проявява милост; жесток, безмилостен. Какво правеше тоя безчовечен фанариотин? — .. като правителствен агентин, той глобеше, обираше и съблачаше оние бедни хорица, които, .., са принуждаваха да са явят пред неговите жадни очи. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 1, 3. Но щом припомня онзи страшни проклети ден, то аз ставам лют, безчовечен и режа, когото завърна. Л. Каравелов, Съч. II, 154.
2. Който е лишен от човечност, в който няма човечност, милост; безмилостен, жесток. Безчовечната експлоатация на робите и тяхното* безправно положение ги карали да се отнасят враждебно към своите господари и нехайно към оръдията на труда. Ист. V кл, 153. Не, срещу тая хладнокръвна, преднамерена и безчовечна бомбардировка не можеше да се предприеме нищо. Ст. Дичев, ЗС I, 190. Атомната бомба е най-безчовечно от всички видове оръжия за агресия.
БЕЗЧОВЕ`ЧИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Качество на безчовечен; безчовечност, жестокост. Това бяха руски евреи, станали жертва на тия ужасни по своето безчовечие и див фанатизъм погроми, към които тъмните сили на руската земя бяха подтикнали невежествените, заслепени тълпи. Стр. Кринчев, СбЗР, 354. — Медалът има винаги две страни. — За вас — само една. И вие живеете под неотразимото въздействие на нейното безчовечие. Б. Балабанов, Избр. п II, 47.
2. Проява, постъпка на безчовечен; жестокост. „Проклети сине!. .. Пукни!“ и го изпсува на майка, па си излезе, без да го прегледа .. Това беше по-голямо безчовечие и от стражарското! Ив. Вазов, Съч. IX, 171. Черкезете не са побегнале, а са пуснати нарочно от самия каймакамин, за да наплашат със своите безчовечия раята. Хр. Ботев, Съч. 1929, 295.
БЕЗЧОВЕ`ЧНО нареч. 1. По безчовечен начин; безмилостно, жестоко. Тази привързаност [към детето] не можеше да не трогне съседките. Особено при упоритата мълва, че инженерката е зла жена и се отнася безчовечно със сестра си. Г. Райчев, Избр. съч. II, 204.
2. За проява на някакво качество — в много висока степен; извънредно, изключително. Каква полза са принесле и могат да принесат на народа ни голите думи: наука, знание, образование и просвещение при онова диво угнетение и при онзи безчовечно варварски деспотизъм. Хр. Ботев, Съч. 1929, 172. Тя остана така замислена, с разтуптяно сърце, заслушана в думите, които не разбираше .. Слънце започна да стопля безлюдната равнина, тъгата в песента не й се видя вече тъй безчовечно дива. Ст. Загорчинов, ЛСС, 27.
3. С гл. съм, виждам се, изглеждам в 3 л. ед. означава че нещо има безчовечна същност. Безчовечно е да даваш на деца наркотици.
БЕЗЧОВЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на безчовечен; безчовечие, жестокост. Да упрекваш непрестанно хората за пороците им е особен вид безчовечност. Д. Димов, ЖСМ, 89. При такава постройка на пиесата обаче изпъква на преден план темата за безчовечността, садизма, продажността на българските управници. ЛФ, 1958, бр. 48, 2.
БЕЗЧОВЕ`ЩИНА ж. Рядко. Безчовечие, безчовечност. Там знаеше се веч каква е рат повел / Хафъз паша — познат изпраксан кръвопия, / .. / .. Скъп на човешка реч, / на безчовещини тъй щедър! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 192.
БЕЗЧУ`ВСТВЕН, -а, -о, мн.-и прил. 1. Който не може или не притежава способност да чувства, да усеща обикн. защото не е жив. Когато се опомни, върху коленете му лежеше топлият, безчувствен труп. Г. Райчев, Избр. съч. II, 30. — Когато лекуват болен зъб — каза той, — най-напред опитват: жив ли е нервът му, реагира ли той на хирургическата игла. Ако нервът е безчувствен — вземат клещите и зъбът изхвръква навън. .. А болката е признак на живот! А. Гуляшки, СВ, 218. И си мислех, че сега може би вече горе денят е настъпил и мнозина, в името на вечната човешка любов, копаят към сърцето на безчувствената земя, където загинаха вече стотици. П. Михайлов, ПЗ, 78. Ти лежиш безчувствена и бледна, както казват, ти береш душа. М. Недялков, Л, 39.
2. За човек или част от тялото — който не може да усеща, чувства поради студ, умора и под.; вдървен, вцепенен. Крум Стефанов тръшна от рамо свързаните на денк черджета, .., седна на камъните до потока и натопи в студената вода прашните си, безчувствени крака. X. Русев, ПЗ, 5. Времето течеше бавно. Най-напред ми измръзнаха краката, а после сковаващият студ пропълзя по цялото ми тяло. Най-безчувствени станаха коленете. Сл. Трънски, Н, 92.
3. Който не е способен да възприема със сетивата си, който е изгубил чувствителността си поради силно душевно вълнение. Та нали, когато въведоха Фучик в тая килия, Рудолф седеше отъпял, безчувствен, почти жив мъртвец. В. Геновска, ПЮФ, 145. На Христина трябваше време да се опомни и примири с мисълта, че Костадин е мъртъв — той, който беше толкова жизнен и здрав, .. — Как може, как може? И тогава се свличаше върху възглавниците и лежеше неподвижна, безчувствена, загледана в една точка. .. Ем. Станев, ИК III-IV, 509. // Изпаднал в безсъзнание. Мигом му притъмня, наоколо стълбовете се завъртяха и той се повали безчувствен на очите си. П. Тодоров, И II, 29. Опи не издържа повече: стъклата се плъзнаха из ръцете й, пакетите се разпиляха и тя грохна безчувствена на пода. Г. Райчев, Избр. съч. II, 96.
4. Обикн. с предл. към, за и (остар.) с на. Който не проявява чувствителност, отзивчивост (към нещо); равнодушен, бездушен, безсърдечен. Не бях толкова безчувствен към музиката, разбирах ритъма й. Кр. Григоров, Р, 48. Остана безчувствен и на двете остри мушкания с лакът в хълбока. П. Льочев, ПБП, 17. Колко пъти дигна и свали ръката си, тя и сама не знаеше. Тя удряше с гняв и с отчаяние, удряше и по бузите, и по главата, и по задницата, удряше, глуха и безчувствена за писъците му. Г. Караславов, Тат., 207. Ще я убие [сърната] като нищо, как не се сети по-рано? Нали е ловец, безчувствен е той. В. Андреев, ПР, 152. Ако е безчувствена [годеницата] на человеколюбието и е далеч от милостта и правдата, .., тогаз бягай далеч от нея. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 102.
БЕЗЧУ`ВСТВЕНО. Нареч. от безчувствен. Той лежеше безчувствено на пода и гърдите му дишаха тежко. Трябва да съм го ударил зле. Св. Минков, Избр. пр, 459. Тъй, както беше прострян в неподвижно положение, .. — с хлътнали очи, безчувствено вторачени някъде си, .., той приличаше на мъртвец. Ив. Вазов, Съч. IX, 118. — Всяка болка си има цяра, — рече сухо и безчувствено Павел, комуто дотегнаха бащините думи. Елин Пелин, Съч. III, 39.
БЕЗЧУ`ВСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Състояние на неспособност да се възприема със сетивата; безчувствие, безжизненост, вцепененост. Борис Глаушев се събуди рано, .. Спал бе добре тая нощ, дълбоко, без сънища. В пълна забрава, в пълна безчувственост. Д. Талев, ГЧ, 223.
2. Студено, безразлично отношение към някого или нещо; равнодушие, бсзчувствие, бездушност, бсзсърдечност. Той [Борис] бе готов да избухне и да я наругае, както заслужаваше, но веднага си представи нейната ледена безчувственост през нощта, когато щяха да почнат кошмарите му и когато имаше най-голяма нужда от нея. Д. Димов, Т, 437. Той бе имал ясна концепция за живота, .. — и тя бе в пълно противоречие с жалката картина на действителността, с егоизма, .., безчувствеността, грубото безсърдечие и апатия на неговите съвременници. Л. Стоянов, ТНУ, 1926, 3. Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно, / в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно / на привичен покой. П. К. Яворов, Съч. I, 31.
БЕЗЧУ`ВСТВИЕ, мн. няма, ср. Безчувственост. Като вълни, които прииждат и се полюшват безшумно, .., в очите му навлизаше светлина, а заедно с нея звуци досягаха слуха му и той сещаше, че се изтръгва от някакво черно безчувствие. Ст. Дичев, ЗС I, 614. И ние сме человеци, сърцето ни е человеческо, слабо и любещо. И тъй е по-добре. Да паднеш в окаменено безчувствие е, както да си мъртъв. Ст. Загорчинов, ДП, 228. Ние се клатим в колата, .. без никаква мисъл и ясно съзнание за това, което става с нас, с пълно безчувствие за себе си и за своята съдба. Л. Стоянов, Х, 34.
БЕЗША`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Безцветен. От тях [скъпоценните камъни] най-известни са: гранат, ..; топаз, безшарен с жълта вода. Д. Мутев, ЕИ, 124. Безшарен газ.
БЕЗША`РИЕ, мн. няма, ср. Остар. Безцветност.
БЕЗША`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Безцветност.
БЕЗШЕ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който става без шев или друг механичен начин на съединяване. Наред с безшевното, с помощта на полимери, съединяването на живи тъкани и изнамирането на такива шевови полимерни материали, които напълно ще се разтварят в тъканите, съкращавайки срока за зарастване на раните и намалявайки опасността от зарази. НА, 1963, бр. 4719, 3.
◇ Безшевна тръба. Спец. Тръба, която не е направена чрез свиване и заваряване или слепяне краищата на материала. Безшевните тръби са изцяло валцовани без надлъжен заваръчен шев. Й. Вучев и др., О, 90. Присаждат се нови съдове от живи тъкани на човек, а също заменят се мъртвите съдове с безшевни тръбички — протези от синтетични материали. РД, 1960, бр. 165, 3.
— От рус. бесшовный.
БЕЗШУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. При който не се чува шум, звук, който не издава шум, звук; тих, беззвучен. После с безшумни стъпки се приближи към леглото, дето спеше то, оправи завивките и все така тихо си излезе. Сп. Кралевски, ВО, 48. Подухна лек, безшумен ветрец. Г. Караславов, Избр. съч. I, 412. Спи градът в безшумните тъми. Д. Дебелянов, С, 1936, 66. Безшумна походка. Безшумен мотор. Безшумна трамвайна мотриса.
2. Прен. Който се върши скромно, незабележимо, без да се говори много за него. Един популярен курс по земледелие и скотовъдство беше уреден в Люляково от дружеството. Това също беше плод на безшумната, но усърдна работа на поп Доча. Й. Йовков, Ж, 1945, 109. Повечето от младите строители на моста извършиха тъкмо такива безшумни подвизи, които не отминават като евтиното чудо за три дни. С. Северняк, ОНК, 55. Безшумен героизъм.
БЕЗШУ`МНО нареч. 1. Без да се вдига шум или да се издава звук; тихо, беззвучно. Той вървеше така безшумно, че и кучетата не можеха да го усетят. К. Ламбрев, СП, 28. Над пътниците безшумно прелетя някаква птица. Елин Пелин, Съч. 1, 216. Завалява сняг. Гъста бяла мрежа се спуща от тъмното небе, обгръща селото, едрите парцали падат безшумно, монотонно, но някак весело и игриво. Й. Йовков, Разк. I, 196.
2. Прен. Скромно, незабележимо. Хераклит Галилеев живееше съвсем усамотено в една таванска стаичка, .. Така безшумно и далеч от действителността живееше тоя човек, когато един ден вестниците съобщиха, че Рокфелеровата фондация го удостоява с шестмесечна командировка в Америка. Св. Минков, Избр. пр, 67-68. И той фърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, подвиг многолетен, / .., / погълнал безшумно полвина живот. Ив. Вазов, Съч. I, 188.
БЕЗШУ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на безшумен. Безшумност на стъпките. Безшумност на подвига.
БЕЗЩА`СТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Остар. Книж. Нещастен. Отоманската власт / .. / не ще нейните покорни и послушни люди да са ненаучени, лениви и безщастни. СбПер. п I, 22.
БЕЗЩА`СТНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Нещастник. Още оставям иа Фикета Копелиов на дворът 25 ударения с коляно и с един добър ремик .. за много .. злини, които ми е направил: и това желая да стане по-скоро, защо той е безщастник. ВУХБ (превод), 83.
БЕЗЮ`ЗДЕН, -здна, -здно, мн. -здни, прил. Остар. и диал. 1. За кон — който е без юзда. Дедо Дичо .., обърна глава към Лило, па подбра: — .. Ти не знаеш ли, че ако жената я не стегне мъжка ръка, а она е по-лоша и от безюзден кон? М. Георгиев, Избр. разк., 64.
2. Прен. Който е много буен, необуздан в постъпките и действията си; разюздан. Той бил разпален, страстен, весел и безюзден в удоволствията си. Ст. Ботьов, К (превод), 10.
БЕЗЯ`ДРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Безядрена зона. Район, в който няма ядрено оръжие. Участниците в митинга се изказаха за превръщането на района на Средиземно море е безядрена и безракетна зона. ВН, 1963, бр. 3680, 3.
БЕИ`М. Вж. бей.
БЕИ`ЦА ж. Жена на бей; бейовица. Това бяха старата беица — майката на Селим бея, една от жените му и сестра му Лейла. Д. Талев, И, 190. Офицерите й се любуваха, тя занимаваше дружината със своя смешен и изкълчен български език, странен в устата на една турска беица. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 149.
БЕЙ междум. Разг. 1. За израз на почуда, изненада; я гледай, виж ти, брей. — Я! Това е Белчо, .., — викна радостно развълнуван бае Стоян. — Позна, бей, позна ме. Елин Пелин, Съч. II, 157. — Бей! Пак съм бил силен, бе! Й. Йовков, ПГ, 185.
2. За израз на възмущение, тревога, вайкане; брей. Сякаш Свиленка бе предугадила, че житото от вършачката не бе прибрано .. — Бей — рече си тя, — тия хора ще ни разсипят. Може ли така, на открито, да нощува жито. Кр. Григоров, И, 56. Моят другар българин, започна да псува, .. — На тоя свят няма управа, бей. З. Стоянов, ЗБВ III, 210-211.
3. Като частица. При обръщение към едно или няколко лица, обикн. мъже, като към близки; бе, бре. — Бей, чорбаджии, дайте ми една кофа житце да си смелям или хлеб с купон. .. да ми мрат децата от глад. Ст. Даскалов, БМ, 6. — Е, какво струвате, да видим, — захвана дядо Добри, — какво приказвате, здраво-живо ли сте, нехайте ли, аз са затъжих за вас бей, от онази неделя насам не сме са виждали. Ил. Блъсков, ЗК, 20.
БЕЙ, бе`ят, бе`я, мн. бе`йове и (остар.) бе`еве, бе`йовци, след числ. бе`я, самост. в обръщение беи`м, м. 1. В Османската империя — титла на феодален владетел или на лице от благороден произход с висш военен чин и висок чиновнически пост; бег. На края на селото се издигаше господарската къща, двукатната кула на Махмуд бей. Д. Талев, ЖС, 8. — Тамам аз се готвех да те повикам, ще ни дойдат гости — Хадър бей със сина си, кадията, мюфтията, шахът. Ц. Гинчев, ГК, 130. Брат им Иван ся оженил за едно момиче, което Джамал бей (началника на Шумненските яничери) искал да го потурчи. В. Друмев, НФ, 21. Везирите носят титлата паша, които са от другите степени, ефенди, а които са от благородни фамилии, носят титлата бей. ДЗОИ I (превод), 59. И той [беят] сложи две шепи на уста и викна: — Хей, Юсеин, Мустафа, Али Чауш. .. Чуете ли? Отдалече се обадиха гласове: — Евет, беим! Чуваме! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 205. — На Хадър бея, Михалбеевия внук, син му? — Хъ, хъ. — Че ти отде го знаеш, беим? Ц. Гинчев, ГК, 22.
2. В Османската империя — едър феодален владетел, натоварен с военно-административни функции; бег. Нашите полски села са повекето чифлигарски. Земята е на аги и бейове, селяните я работят на изполица, но агата им дава колкото намери за добре. Малцина от них имат своя земица. Д. Талев, И, 58-59. Поръчаха си обуща и двамата бейовци. Д. Немиров, Б, 78. И от селяшките
