Речник на българския език/Том 1/641-660

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

БЕЗПОРЯ`ДЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. При който няма ред, който става без ред; безреден, разбъркан, хаотичен. Движението е безпорядъчно, ту се засилва и ротата тъй се разтяга, че ония, които са назад, трябва да тичат, ту пък неочаквано спира и всички се струпат на куп. Й. Йовков, ДП, 1915, кн. 1, 324. Започна се безпорядъчна стрелба. Без да виждат неприятеля, партизаните стреляха наслука и пълзешком отстъпваха. М. Марчевски, ГБ, 207.

2. Остар. За човек — който не обича да поддържа ред; неподреден. Преди мене, живял в стаята друг един кавказец, от Грузия, твърде безпорядъчен человек.* Ив. Вазов, Съч. XVI, 173.

— От рус. беспорядочный. — Други (остар.) форми: безпоря`дочен, безпоре`дъчен.

БЕЗПОРЯ`ДЪЧНО. Книж. Нареч. от безпорядъчен; без ред, безредно, разбъркано, хаотично. Ето, намираме се на пчелина лятно време .. Десетки и стотици хиляди пчели на различна височина, безпорядъчно, но в едно направление летят във въздуха. Б. Бижев, СП, 36-37. Полицаите и войниците разхвърляха всички сандъци, бъркаха из джобовете на сгънатите дрехи, надникваха в гърнетата, .. В безпорядъчно разхвърлената стая влезе старшията. X. Русев, ПС, 74-75.

— Други (остар.) форми: безпоря`дочно, безпоре`дъчно.

БЕЗПОРЯ`ДЪЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безпорядъчен.

— Други (остар.) форми: безпоря`дочност, безпоре`дъчност.

БЕЗПОСО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не следва определена посока. Коридорите и палубата бързо се изпълниха със суматоха — безпосочни стъпки, блъскане, псувни и викове. Е. Кузманов, ЧДБ, 84. Мислите, които излъчваше, бяха безпосочни и далеч от предмета. Той [главният] се съсредоточи едва в последния миг. А. Наковски, БС, 96. Безпосочно движение.

БЕЗПО`ЧВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За растения — който се отглежда, който става без наличието на почва. Въпросът за безпочвеното отглеждане на растения е много важен у нас, особено в областта на оранжерийното зеленчукопроизводство. ВН, 1961, бр. 2997, 4. Безпочвени култури.

2. Който не се опира на някаква основа, аргументи, доказателства; необоснован, неоснователен. Всички възвишени мисли, които извираха у него там, в Охрид, сега му изглеждаха смешни, наивни, безпочвени. Й. Вълчев, СКН, 464. Безпочвена критика. Безпочвени твърдения.

3. Рядко. Който не е свързан с никаква социална среда, който е откъснат, изолиран от обществото. И стига до тоя мироглед не като деен социолог, .., а като бленуващ поет, като безпочвен индивидуалист. М. Кремен, РЯ, 296. Безпочвен интелигент.

— От рус. беспочвенный.

БЕЗПО`ЧВЕНИК, мн. -ци, м. Рядко. Книж. Човек, който не е свързан с никаква социална среда, откъснат, изолиран от обществото. Изтръгнато из недрата на народа, .., това емигрантство представлява от себе си само една тълпа безпочвеници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 215.

БЕЗПО`ЧВЕНО нареч. Книж. 1. Необосновано, неаргументирано. Не може да се критикува така безпочвено.

2. Рядко. Без връзка с действителността; откъснато, изолирано. Голямото правдиво изкуство не може да се измисля и съчинява безпочвено. Ст. Грудев, АБ, 158.

БЕЗПОЧИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. 1. Който няма почивка, отдих, който се труди без почивка. За това по-добре да не мисли! — Сега и Полша е разпръснала чедата си навред, бездомни и безпочивни. Ст. Дичев, ЗС I, 452.

2. Който се извършва без почивка, без прекъсване; непрекъснат, неспирен. Потери, засади, безпочивни кървави сражения. Ст. Дичев, ЗС II, 29. О, скоро, скоро мир ще надделее там, / и разпилений дух спокойствие ще обземе — / на безпочивен труд тогаз ще се отдам! К. Христов, Избр. ст, 95.

БЕЗПОЧИ`ВНО. Рядко. Нареч. от безпочивен.

БЕЗПОЩА`ДА ж. Индив. Безпощадност, жестокост. Разлистяй лесове, дъбрави, / о край на буйствен праотец! / .. / Откърмяй дух на безпощади, / духът на ангел и на лъв! Т. Траянов, ББ, 39.

БЕЗПОЩА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не проявява милост, снизхождение, който не е способен да пощади; безмилостен, безжалостен, жесток. Всъщност, бай Стамен обичаше този човек — неукротим, неуморим, дързък и безпощаден, когато потрябва. Т. Монов, СН, 51. В боя човек е безпощаден, но не жесток. В. Андреев, ПР, 198. — Споменът за този човек ме прави почти безпощадна към глупостта, малодушието и подлостта у хората. Д. Димов, ЖСМ, 55. Кат гонено стадо от някой звяр гладен, / разпръснати ей ги навсякъде веч, — / тиранин беснеещ, кръвник безпощаден / върху им издигна за всякога меч. П. К. Яворов, Съч. I, 58.

2. При който няма, не се проявява милост, пощада; безмилостен, безжалостен, жесток. Почна се нов бой, убийствен и безпощаден. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Безпощадната експлоатация и насилията върху селското население се увеличават. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Безпощадна борба. Безпощадна критика.

БЕЗПОЩА`ДНО нареч. 1. Без пощада, без милост; безмилостно, безжалостно, жестоко. Тя вече започна да се съди за смущението, което я връхлетя при тази толкова неочаквана среща. Тя се съдеше, и се съдеше безпощадно и до болка. Г. Караславов, ОХ IV, 19. Защото би ни безпощадно / живота с тежките си лапи / направо по устата гладни, / затуй езика ни е грапав. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 46.

2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, извънредно много, изключително. Безпощадно взискателен към себе си, той зорко бдеше за постъпките на другите. НА, 1959, бр. 3439, 2. Безпощадно суров.

БЕЗПОЩА`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безпощаден; жестокост. Левият неприятелски фланг също беше отблъснат от храбърците на капитан Боян Младенов, който го преследваше със същата безпощадност долу, къде върбовия гъсталак. Ц. Церковски, Съч. III, 133. Злите графски кучета бяха притискали безпомощните животни [сърни и елени] до изкуствените клопки и тогава убийците ги бяха застрелвали със студена безпощадност. П. Вежинов, ЗЧР, 58.

БЕЗПРА`ВДА ж. Остар. Неправда, несправедливост. Де да си помисли каква голяма безправда е, да отиде да бие един народ, който в нищо не е докачил европейците. П. Кисимов, OA II (превод), 21.

БЕЗПРА`ВЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Несправедлив, неправ. И съветуваха Кортеса да не слуша и ся предаде във властта на един такъв съмнителен и безправеден съдия. П. Кисимов, OA II (превод), 23. Колко са безправедни хората, като съдят само по външностите. Др. Цанков, ТМ (превод), 139.

БЕЗПРА`ВЕДНО. Остар. Нареч. от безправеден; несправедливо, неправо. Съдбата са извършвала безправедно. Законът наказвал виновника ако е българин, а ако е турчин — за лице го позапирвал и го пущал. НБ, 1876, бр. 31, 120.

БЕЗПРА`ВЕДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Несправедливост. И спартанците скоро изгубили могъществото си .. Причина за тоя преврат било безправедността на спартанците. ВИ, 36.

БЕЗПРА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който няма права, лишен от права. — Ред няма в държавата — добави Сава. — Издадоха се фермани уж да се спасят християните и да заживеят човешки, а пък ние сме си пак безправна рая. Селяните пищят кански от аги и бейове. Д. Марчевски, ДВ, 98. Жестоко се отнасяха началниците и една част от войниците от тая рота с местното розовско население. На него те гледаха като на безправни роби, които бяха длъжни да вършат всичко, каквото им заповядат. К. Ламбрев, СП, 373.

2. При който няма права. На не по-малка експлоатация са подложени и чираците, чието безправно положение е добре известно. Ив. Унджиев, ВЛ, 24.

БЕЗПРА`ВИЕ, мн. -ия, ср, 1. Само ед. Отсъствие на политически или граждански права; безправност. Ангарията, проклетата ангария оставаше, а с нея оставаха и мъката, и теглото, и страшното безправие. А. Христофоров, А, 300. Тютюневите господари живееха в малки дворци, .., — а работниците тънеха в безправие, немотия и болести. Д. Димов, Т, 291. Колонизаторите се отнасят най-жестоко с местното население и го държат в пълно безправие. НА, 1958, бр. 3185, 4.

2. Само ед. Отсъствие на законност; беззаконие, безправност. Селските бунтове по десятъка, потушени с кръв, .., увеличаващото се данъчно бреме, безправието, кървавата баня на народа в Русе създаваха покруса. Ив. Богданов, СП, 17. Враг на всякакво безправие и насилие, учител Трайко, естествено, беше враждебно настроен и към царствуващето насилническо управление. Т. Влайков, Съч. III, 148.

3. Рядко. Проява на беззаконие; произвол. Капитан Мамарчев заявил на султана, че докато траят безправията, ще продължават и въстанията. Хр. Бръзицов, НЦ, 7.

БЕЗПРА`ВНО. Рядко. Нареч. от безправен; без права.

БЕЗПРА`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Безправие (в 1 и 2 знач.). На свобода окови налагат, / на правдини безправност възлагат. П. Р. Славейков, Н, 1883, кн. 8-9, 924.

БЕЗПРА`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Рядко. 1. Който е без прах. И когато човек се изкачи нагоре, отдъхва си не само защото е излязъл на светлина и е поел чист, безпрашен въздух, но и защото неусетно в сърцето му запламтява гордост. X. Русев, РД, 1950, бр. 332, 2.

2. При който не се вдига прах. Метачна машина за безпрашно метене.

БЕЗПРЕДЕ`Л, мн. няма, м. Поет. Пространство, чиито предели, граници не се виждат; безкрай, безкрайност. Едва тук [на върха] Момчил приседна. Погледът му се ширна в синкавия безпредел. О. Василев, ЗЗ,* 29. И мощни си криле ударил, / възлитна гневният орел, / като в легенда стара, стара, / към безпредел, към безпредел. Н. Хрелков, ДД, 163. Лети луна в уплаха / над пропасти враждебни, / .. / над зъбери вълшебни, / потъва в безпредела. Т. Траянов, ББ, 29.

БЕЗПРЕДЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който няма начало и край, който няма предели, граници; безкраен, безграничен, безконечен. Материята, материалният свят е безпределен по пространство. От всяка точка на вселената може да се върви със скоростта на светлината по всички посоки, да се върви вечно и винаги ще се срещат все нови и нови космически тела. Ив. Яков и др., ОК, 24. А небото что е? Това безпределно пространство, гдето глядаме отгоре над земята. Г. Икономов, КЗ*, 2.

2. Който е толкова голям, просторен, че не може да се обхване с поглед; безкраен, безграничен, безконечен. А ето го сега — пътува по безпределната далечина! Минават по приморския път от Варна, сред китните лозя. П. Славянски, ПЗ, 245. Безпределна шир.

3. Прен. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно голям, силен, изключителен; безкраен, безграничен, безмерен. Той усещаше как сърцето му сякаш се облива от топли радостни сълзи, как безпределната радост разпъва гърдите му. П. Вежинов, ЗЧР, 181. Кипи животът, .., всеки се мъчи да извърши по едно чудо, и всичко това е само за великата, безпределна любов. Д. Немиров, Д, 107. И благодарността ни ще бъде безпределна, когато видим намерението ви обърнато на дело. У, 1871, кн. 23, 358.

БЕЗПРЕДЕ`ЛИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие на предели, отсъствие на начало и на край; безпределност. Въпреки всички насилия .. човекът притежава безпределието на нравствената устойчивост. В. Стефанов и др., Лит. XI кл, 1996, 248. Безпределие на мечтите.

БЕЗПРЕДЕ`ЛНО нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, много силно, изключително; безгранично, безкрайно, безмерно. Хоп-хоп, корабният идиот, бе безпределно послушен, безпределно безотговорен, изключително добър и изключително лош. Е. Кузманов, ЧДБ, 82. Хоризонти отбулват такива далечни / вцепенено сърдити лица! И така / безпределно безмълвни стоят! К. Христов, С, 1939, 118. Тя ще го чака .. И той ще я обича още по-силно, ще я обича безпределно, ще я обича така, както никой досега не е обичал. Г. Караславов, ОХ IV, 599.

БЕЗПРЕДЕ`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж, Рядко. Отвл. същ. от безпределен (в 1 знач.); безкрай, безграничност. Приличаш ти на безпределността: / на вcи страни небе. К. Христов, ХЗ, 1939, 49.

БЕЗПРЕДМЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е без смисъл, за който няма разумно основание, оправдание; безсмислен, ненужен, излишен. Разменените между девойката и хазаина думи сякаш му досаждаха, дразнеха го и побърза да прекрати разговора им — виждаше му се безпредметен и ненужен. Д. Спространов, С, 10. Шишко съзна, че другарите му се бяха оттеглили и защитата на могилата ставаше безпредметна. Д. Димов, Т, 619. Българите са оставиха от намерението си. Пропагандата на „унията“ стана безпредметна. Ч, 1875, кн. 10, 460.

БЕЗПРЕДМЕ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безпредметен.

БЕЗПРЕКОСЛО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който става без възражение; безропотен. Стълпени в гъсти редици по родове, села и задруги, смоляните мълчаливо, с безпрекословно подчинение пред волята на старейшините, чакаха знака за тръгване. А. Дончев, СВС, 794. Искаме от тях [войниците] безпрекословно подчинение, а се обръщаме към организацията само когато трябва да проведем някоя акция или да накажем* някого. К. Кръстев, К, 206. Безпрекословно изпълнение на наредбите.

2. Който не търпи възражение; категоричен. Кандидатите са много. Но тях грижливата майка е изучила и преценила основно и с безпрекословното си категорично мнение за всеки един ги представя на дъщеря си като неподходящи, малоценни или нежелани. М. Кремен, РЯ, 319. Той беше привикнал и на бащината си безпрекословна власт. Т. Влайков, Съч. II, 93. И говорът й бе пъргав, настойчив, безпрекословен. Бл. Димитрова, ОтО, 21.

3. Остар. Който изпълнява всичко без възражение, без да се противопоставя; безропотен, покорен. Победителят и победенийт строго са различаваха един от друг: първийт трябаше да бъде самопроизволен господар, а последнийт — безпрекословен слуга! Т. Шишков, ИБН, 298-299.

БЕЗПРЕКОСЛО`ВНО. Книж. Нареч. от безпрекословен (в 1 знач.); без възражение, без да се противоречи. В армията по-нисшият чин се подчинява безпрекословно на по-висшия. А. Гуляшки, ЗР, 215. Секи син е дължен да са повинява безпрекословно на баща си, на дяда си и на секи по-стар родственик. Знан., 1875, бр. 18, 276.

БЕЗПРЕКОСЛО`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безпрекословен (в 1 знач.). Когато ги поставяха в патрул или друга охрана, те изпълняваха поставената им задача с изключителна точност и безпрекословност. Ж. Колев и др., ЧБП, 103.

БЕЗПРЕПЯ`ТСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който става без пречки, без препятствия. За безпрепятственото провеждане на мобилизацията спомагаше масовата евакуация. От София бягаше цялото гражданство. Сл. Трънски, Н, 525.

— От рус. беспрепятственный.

БЕЗПРЕПЯ`ТСТВЕНО. Книж. Нареч. от безпрепятствен; без пречки, без спънки. А зиме, .. тя [температурата] спада и до минус 50°. Това се дължи на студения северен въздух, който нахлува безпрепятствено дотук. Б. Балевски, СП, 9. Те нощем нападнали на пограничния град Амфея; стража нямало в него — те влезли в Амфея безпрепятствено. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 166.

БЕЗПРЕРИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Непрестанен, непрекъснат; безпрестаен, безпрестанен. И мисли си тя: — „Моя дял е тука / / Тук са съдбините ми .. Докогато / ми е уречено да съществувам, / рол скромна имам тук да изпълнявам, / и, в безпреривния въртеж световен, / на поста си ще бъда, неуклонна!“ Ст. Михайловски, Мис., кн. 6, 173. Тая безпреривна война с саксите принела Карлу много усилия. Г. Йошев, КВИ (превод), 165.

— От рус. беспреривний.

БЕЗПРЕСТА`ЕН, -а`йна, -а`йно, мн. -а`йни, прил. Остар. Книж. Непрестанен, непрекъснат; безпреривен, безпрестанен. Безпрестайните войни по онова време много тяжко падаха Ришару, както и на другите французски фабриканти. Й. Груев, СП (превод), 206. От многото претоварване разумът ослабява, както и безпрестайната силна светлина вредяше очите. Лет., 1874, 89.

БЕЗПРЕСТА`ЙНО. Остар. Книж. Нареч. от безпрестаен; непрестанно, непрекъснато. Никога да не тръпите да остаят децата .. без работа. Безпрестайно ги залисвайте с всякакво работение наспротив възрастта им. А. Начев, Лет., 1872, 153.

БЕЗПРЕСТА`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от безпрестаен; непрестанност, непрекъснатост.

БЕЗПРЕСТА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Непрестанен; безпреривен, безпрестаен. От най-старото, от легендарно време, .., тоя планински край е бил театър на безпрестанни международни сблъсквания. Ив. Вазов, Съч. XVI, 43. Но страдания на таз клетница от ден на ден ся увеличаваха. Здравие й ся мало по мало разваляше от безпрестанни трудове. С. Радулов, ГМП (превод), 31.

БЕЗПРЕСТА`ННО. Остар. Книж. Нареч. от безпрестанен; непрестанно, безпрестайно. Около пладне облаците наченаха да са сгъстяват, .. Молнии падаха безпрестанно. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 74. „До дълбока старост безпрестанно да са учим.“ Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 164.

БЕЗПРЕТЕНЦИО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Рядко. Непретенциозен. Та и да не беше твърде красиво подстригването, девойките заявяваха, че не ще претендират. Такива безпретенциозни бяха и старците, и младежите в село, които някога подстригвах и бръснех всяка неделя. Сл. Трънски, Н, 171. Скромни в оценката на своя талант, те [някои писатели] са снизходителни, добродушни, безпретенциозни и благосклонни към човека. Б. Ангелов, ЛС, 231.

БЕЗПРЕТЕНЦИО`ЗНО. Рядко. Нареч. от безпретенциозен; непретенциозно.

БЕЗПРЕТЕНЦИО`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безпретенциозен; непретенциозност.

БЕЗПРЕЦЕДЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който е без прецедент, който няма друг подобен на себе си случай; небивал. Успехът на филма „Хан Аспарух“ сред нашата публика е наистина безпрецедентен. Тр, 1981, бр. 264, 3. Безпрецедентен случай. Безпрецедентно събитие.

БЕЗПРЕЦЕДЕ`НТНО. Книж. Нареч. от безпрецедентен.

БЕЗПРЕЦЕДЕ`НТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безпрецедентен. В съобщението се подчертава огромната важност и безпрецедентност на обсъждания случай.

БЕЗПРИЗО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За дете или юноша — който живее на улицата, без дом, без родителска грижа и надзор. Особено тежка е картината [в Истанбул] с безпризорните деца .., те образуват разни банди — .. — избират си главатари и колективно правят кражби и „се борят за хляб“. Ив. Мирски, ПДЗ, 143. Останал сирак, той [Силва Порту] бе отрасъл по крайбрежието между безпризорните момчета. Гр. Угаров, ПСЗ, 8. Интернат за безпризорни деца.

2. Като същ. безпризорни, обикн. мн. Деца или юноши, които нямат дом, които са без родителска грижа и надзор. Безпризорните лесно тръгват по наклонени пътища, увличат се от примера на възрастните. ВН, 1958, бр. 2014, 2.

— От рус. беспризорный.

БЕЗПРИЗО`РНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безпризорно дете, безпризорен юноша. Неволно си спомням за някогашните пусти улици на Москва, за затворените магазини, за сламения хляб, за безпризорниците. Кр. Кюлявков, СПП, 77-78. В ония години по прашните улици на Ташкент скитал един сирак, безпризорникът* Шукур. ВН, 1961, бр. 3003, 2.

БЕЗПРИ`МЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е толкова голям, толкова значителен, че няма друг подобен на себе си, не може да се сравни с друг; изключителен, несравним. Българската младеж .. се би с безпримерен героизъм в Отечествената война. Г. Караславов, ПМ, 9. Когато разформираха българските баталиони и момчетата се сбогуваха, генерал Черняев им рече: — Помнете, момчета, че не е далеч денят, в който ще бъдете призвани да спасявате отечеството си! Вярвам, че и там ще проявите същото безпримерно себеотрицание. Д. Габе, МГ, 151. Кървава битка ся започна на 15 януарий и трая три дена; войските и на двете страни показаха едно безпримерно юначество и постоянство. Лет. 1872, 173. Но жителите на Кале упорствуваха [на обсадата] с безпримерна доблест и великодушие. П. Р. Славейков, ПИ, 24. Безпримерно мъжество. Безпримерна смелост.

БЕЗПРИ`МЕРНО нареч. За означаване много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, извънредно много, изключително. Сержант Шуб бил безпримерно храбър боец. П. Вежинов, НС, 148. Радвах са безпримерно и са гордеях, че съм са сподобил да са приема в него [революционния комитет]. З. Стоянов, ЗБВ I, 126.

БЕЗПРИ`МЕРНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безпримерен.

БЕЗПРИ`НЦИПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който не се ръководи от никакви* принципи, не следва никакви принципи; непоследователен. Възможно ли е пък, щото Балтов наистина да намира така естествено, правилно и даже почтено поведението на тоя необясним, безцветен и безпринципен човек! Ив. Вазов, Съч. XI, 204.

2. Който не почива на никакви принципи. Аз не съм имал достатъчно правилно разбиране на другарската обич, .. Тая любов е несъвместима с нашето леко, благодушно, безпринципно отношение към делата на другаря! О. Василев, Л, П, 80. Безпринципна критика.

БЕЗПРИ`НЦИПНО. Нареч. от безпринципен. Действа безпринципно. Постъпва безпринципно.

БЕЗПРИ`НЦИПНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие на принципност. Баснословното изменение на мненията у нас ние го обясняваме с безпринципността у хората. Д. Благоев, ЛКС, 86. Отцепникът [Пазвантоглу] .. залагал върху класовия конфликт в Европа, .. Тук той проявявал пълна безпринципност. В. Мутафчиева, KB, 178.

БЕЗПРИСТРА`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не проявява пристрастие, не се ръководи от предубеждения; обективен, неангажиран, справедлив. Най-после аз ща да ви помоля, да кажете на вашият дописник да бъде по-безпристрастен и да ви доставя по-верни сведения. С, 1872, бр. 39, 312. Безпристрастният историк е дължен да не помещава в своята история такива мнения, които още не са потвърдени с факти и които не са разгледани критически. Знан., 1875, бр. 7, 111. Безпристрастен зрител.

2. Който не съдържа, не изразява пристрастие. Нямаше съмнение, че думите му бяха безпристрастни, а това, че ги казваше в лицата на Димитър Общи и на Кънчев, им придаваше още по-голяма сила. Ст. Дичев, ЗС II, 463. Немислимо е да търсят читателите от нас — съвременниците, строга обективност и хладнокръвие .. Безпристрастна история на един народ може да напише само незаинтересования чужденец. З. Стоянов, ЗБВ I, 10.

БЕЗПРИСТРА`СТИЕ, мн. няма, ср. Обективно, непредубедено, справедливо отношение; безпристрастност, обективност. Да запазиш свобода на духа си и безпристрастие при изучаване на една проблема е единственото поведение, достойно за човека. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 9. Безпристрастието го изисква обаче да забележа, че и измежду тия свирепи хора са намираха человеколюбиви души. З. Стоянов, ЗБВ III, 5. Ние изискваме .., от историкът и от изследователят безпристрастие, строга критика и здрави съждения за това или за онова събитие. Знан., 1875, бр. 15, 240.

БЕЗПРИСТРА`СТНО. Нареч. от безпристрастен; без пристрастие, без предубеждение, обективно. — Вашите букурещки кореспонденти добре вършат, дето ви известяват за емиграцията, господин Геров. Но редно е да пишат безпристрастно и вярно. Ст. Дичев, ЗС II, 496. Стига да обладава някой обикновен здрав ум, да съди безпристрастно и без предубеждение, той би могъл твърде ясно да види и вярно да предскаже какво има да произлезе. П. Р. Славейкав, ПХС, 20.

БЕЗПРИСТРА`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безпристрастен; безпристрастие, обективност. Той смятал за вредна отживелица съдийската безпристрастност и открито разкривал страстните си обществени позиции. О. Василев, ЖБ, 235. Онова, което най-много ни са аресва, то е безпристрастността и примерната обективност, с която са отличава навсякаде автора. Ч, 1875, бр. 8, 377.

БЕЗПРИЧИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. За който няма причина, няма основание; необоснован, неоснователен. Душата му се пълни с безпричинна радост и той, .. готов е да запее. Й. Йовков, ПК, 153. Надяваше се, че като тръгне на работа, доброто разположение на духа й ще се върне и двамата ще се смеят на нейните безпричинни сръдни. Ем. Манов, ДСР, 316. Безпричинни отсъствия.

БЕЗПРИЧИ`ННО. Нареч. от безпричинен; без причина, необосновано, неоснователно. От цялото му същество лъха жизнерадост и безгрижие и, .., той изглежда безпричинно щастлив и весел. Й. Йовков, Разк. I, 64. — По характер той е… сприхав. .. много рязък, ругае безпричинно хората… мята се от една крайност в друга. Г. Караславов, ОХ IV, 467. Той криеше очите си от нея и .. безпричинно местеше предметите по писалището. А. Наковски, МПП, 84.

БЕЗПРИЧИ`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безпричинен; необоснованост, неоснователност.

БЕЗПРИЮ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който няма подслон, свой дом и семейство; бездомен. Двете изплашени жени бяха попаднали в страшната клоака на живота. Толкова бездомни, безприютни деца! Г. Райчев, ЗК, 232. Ще остана в някой инвалиден дом. Сигурно! Ще остана там като недъгав и безприютен, без семейство. П. Славински, ПЩ, 343.

2. Като същ. безприютни. мн. Самотни хора без подслон; бездомници, бездомни. — Какво е това място? — попита Бенко. — Дом за безприютни. Ал. Бабек, МЕ, 122.

— От рус. бесприютный.

БЕЗПРИЮ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безприютен. Влагата и студът се промъкваха през тежките шинели, .., и това засилваше чувството на безприютност. К. Константинов, ППГ, 327. Под стряхата са се сгушили врабци, бездомни, сиротни — кой ли е мислил, че тази тяхна безприютност е орисана за бъдни дни и за мене? К, 1927, бр. 102, 3.

БЕЗПРОБЛЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който става, постига се без проблеми и затруднения. Никой не смееше да предполага, че англичаните ще вземат толкова лека и безпроблемна победа в първата [футболна] среща в Глазгоу. СТ, 1999, бр. 47, 29. Безпроблемно придвижване по магистралата.

БЕЗПРОБЛЕ`МНО. Нареч. от безпроблемен; без проблеми и затруднения. „На концерта децата безпроблемно, с отлично обработените си гласове, изпълняваха всичко — от български фолклор до оперни творби.“ СТ, 2000, бр. 1, 8. Понякога със съседи играя по цяла неделя на табла или карти, дегустираме едно-друго, живеем си весело и безпроблемно. Диал., 1989, бр. 47, 9.

БЕЗПРО`ГРАМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Рядко. Книж. Който става, който се извършва без определена програма.

БЕЗПРОСВЕ`ТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. 1. В който няма никаква светлина; съвсем тъмен. Слепеца няма слънцето да види. / Во безпросветна нощ залутан, само / живее той. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 55. Сънувах те и тая нощ, о мила, / .. / Пробудих се и в мрака безпросветен / заплаках аз — и роних сълзи до зори. П. К. Яворов, Съч. I, 22. • Обр. Заредуваха се дните / дните още и нощите / в безпросветна тъмнина. П. К. Яворов, Мис., 1900, кн. 1, 12.

2. Прен. В който няма или който не вдъхва надежда за нещо по-добро; мрачен, тежък. После настанаха за него пак еднообразни, безпросветни дни. Ив. Вазов, Съч. X, 99. • Обр. Авторът, увлечен от духа на своето безпросветно време, заговаря за „мъчениците на правото, които се борят срещу варварството“, за „великото дело, що се върши всеки ден“. Н. Лилиев, Съч. III, 258.

БЕЗПРОСВЕ`ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Непросветен, неук, необразован. В тая безпросветна и тъмна маса слепият егоизъм господствува над всички чувства и всяка нова сила, всяко ограничение, .., ги озлобява и гнети. Й. Йовков, Разк. III, 176.

БЕЗПРОСВЕ`ТИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие на просвета, на образование, липса на образованост; безпросветност. Неговото [на коментатора] безпросветие доби наплюнчено-словесен вид върху изкривената му от злоба уста. З, 1992, бр. 19, 2.

БЕЗПРОСВЕ`ТНО. Книж. Нареч. от безпросветен1 (във 2 знач.); тежко, мрачно. Аз се казвам Якуб, бях аз ратай от детство, / .. / Не получих в живота грабежно наследство / и живях безпросветно на труда във нощта. Н. Хрелков, ДД, 93.

БЕЗПРОСВЕ`ТНОСТ,* -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие на просвета, на образование; безпросветие. Зората събуди чувствата му [на Грашев] за другата страна на този прелестен свят, с невежеството, .., с цялата безпросветност на колибарския живот. Д. Фучеджиев, Р, 303.

БЕЗПЪ`ТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Рядко. Който е без път, през който няма прокаран път. Поръчал съм аз всичко да заграбят, а вие знаете, че стадата мъчно се свличат по тези безпътни места. О. Василев, 33, 81. Гъсеничните ходови съоръжения се употребяват при машини, които трябва да се движат по безпътни и неравни терени. Д. Христов, СПМ, 35. Тъй скитник закъснял в гората по безпътни / превали лута се в дълбокий нощен мрак. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 66.

2. Остар. Безизходен, объркан. Най-сетне тия скопци докараха царството до едно много бедно и безпътно состояние. Г. Кръстевич, ИБ, 291.

БЕЗПЪ`ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е в противоречие с общоприетия морал, в който отсъства нравственост; безнравствен, неморален. Защото баща му, след като беше пропил Хаджи Пешовото имане със своя разпуснат и безпътен живот, загинал нейде от пиянство. Т. Влайков, Съч. III, 81. Страхуваше се да не би станал и той като синовете на близоседите им, които, .. обичаха да са упиват и правеха много безпътни работи. У, 1871, бр. 6, 87. Той след малко время ослепя и биде убит от своите си, които много бяха го намразили за безпътните му дела. Д. Войников, КБИ, 68.

2. Който нарушава общоприетите нравствени норми, морал и води разпуснат живот; безнравствен, неморален, покварен. — Помислете, тате, ако го пуснете [сина си] няколко време да се помъчи, не ще ли той да се превърне и да се изправи? Или в това училище на теглото, ще да си остане се безпътен. Н. Бончев, Р (превод), 8. Той е свенлив, тъжен, от време на време проявява затаения безскрупулен и безпътен човек, но бърже се съвзема и става пак покорен, добър. Д. Немиров, В, 70. Безпътна жена.

3. Остар. Неприличен, непристоен. Миналото лято Орфей и Дика поиха няколко пъти стадата си на Големия извор, но там те видяха люде, .., които бяха изгубили свестта си и лудуваха, приказваха безпътни приказки и от нищо не се страхуваха, нито се срамуваха. Г. Караславов, Избр. съч. V, 229. Що ги е чужди еня, — път минават, / безпътни думи думат: „Бъчеваря / завърза пъп за бъчвата!“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 159. И да се прозяваш, кога седиш пред някой си, .., много безпътна е работа. Р. Попович, X, 121.

БЕЗПЪ`ТИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Отсъствие на правилна насока обикн. в обществено-политическите и нравствените схващания или в областта на изкуството или науката; безпътица. Маяковски е излязъл на попрището на музикално-творческата дейност през тежките години на реакцията и на идейното безпътие, което обхвана руската интелигенция след поражението на революцията от 1905 г. Т, 1941, бр. 212, 4.

2. Рядко. Отсъствие на нравственост, на морален начин на живот. Седем смъртни гряха ни назваха мъдреците — седем пътя на човешкото безпътие. Н. Райнов, БЛ, 180.

БЕЗПЪ`ТИЦА, мн. няма, ж. 1. Рядко. Липса на определен, очертан път за ходене, за движение. Трябваше да се гони посоката на север, да се дири път в тази пълна безпътица. Л. Стоянова, Б, 145.

2. Обикн. с предл. в. Състояние на обърканост, на безизходност поради отсъствие на правилна насока в нещо (идейно-политически или естетически схващания, начин на действие и пр.). Той мислеше за борбата, .. и смъртта тоя път му се струваше страшна .. защото народното дело беше в безпътица и нямаше кой да го поеме.* Ст. Дичев, ЗС I, 375. Много от младите хора бяха в безпътица. Те се заловиха да изучават опакото на живота, да дирят човека на дъното. Ив. Богданов, СП, 191. — Аз пък се питам, какво щеше да стане с нас, ако нямаше социализъм и работническо движение? Как щяхме да излезем от безпътицата на метерлинковци, уайдовци и кнутхамсуновци. Окопите ни научиха какво трябва да правим и къде са корените на злото — каза Иван. Ем. Станев, ИК I—II,* 51.

3. Отсъствие на правилна насока обикн. в обществено-политическите и нравствените схващания или в областта на изкуството или науката; безпътие. Много византийски управници, най-вече патриарх Фотий, смятаха, че безпътицата ще погуби България. Й. Вълчев, СКН, 542. „Сега ти плачеш от слабост за моралната безпътица на своя живот, за разрухата на своя свят.“ Д. Димов, Т, 646. Други пък стихотворения, .. са хладни, умозрителни, маниерни и най-важното погрешно насочени. Без да бъдат съкровен израз на тежката жизнена драма на поета, те са свидетелство за една идейна безпътица. П. Данчев, ЛФ, 1958, бр. 5, 2.

БЕЗПЪ`ТНО. Нареч. от безпътен (в 1 знач.); безнравствено, неморално, разпуснато. Не живее добре правоверният народ и няма кой да му помогне. Падна той и пада по-надолу. Живее безпътно, забрави истинската вяра и своя закон, забрави дедите си. Д. Талев, ПК, 290.

БЕЗПЪ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. 1. Рядко, Безпътица (в 3 знач.). Има читатели-пияници .. За този род читатели е все едно кой е авторът на книгата, какви са идеите му и дали изобщо има някакви цялостни идеи или сам се лута в лишена от всякакви принципи безпътност. О. Василев, ЖБ, 268-269.

2. Остар. Неприлична, непристойна постъпка; безпътство. Духовенството не ся възпротиви на влизанието на тези чужденци в святинята им, но с условие да не направят никоя безпътност. П. Кисимов, OA II* (превод), 96.

БЕЗПЪ`ТСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Неморален, безнравствен начин на живот. — О, да можехте да се свестите и да паднеше булото от пред очите ви! Но вашето търпение крепи неговото [на сина] безпътство и вашата слабост му дава право. Н. Бончев, Р (превод), 8.

2. Постъпка, действие, несъвместими с общоприетия морал; неморална, безнравствена постъпка. — А спомняш ли си онази нощ? — Коя нощ? — В Чам кория — .. когато скъса телефонния шнур, за да не бъдеш издаден и си позволи безпътството да побъбриш няколко часа с една жена от враждебния свят. Д. Димов, Т, 690. По недели се луташе на лов или по безпътства, а по недели прекарваше затворнишки. А. Страшимиров, Съч. I, 82.

БЕЗРАБО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма работа, за да изкарва прехраната си. Той, безработен младеж, тя — първа година учителка. Беше отишъл в нейния град да търси работа. М. Марчевски, П, 226. Вапцаров не каза нищо за работата си във фабриката, не спомена за опасността да го изхвърлят навън, да остане безработен. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 311. Службата му бе добре платена и той неволно потръпваше от мисълта, че би могъл да бъде един от многото безработни младежи с образование, които скитаха от кантора на кантора да търсят работа. П. Спасов, ХлХ, 11-12. Разходката .. преобразява тъжните и наскърбените характери, тя .. е помощ на безработните людие и им докарва залъгванеа. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 20.

2. Който стои, без да върши нещо, обикн. защото не иска да работи. Кирил беше артилерист от първото кърмово оръдие .. Безработен никой не можеше да го види — ту търка оръдието, ту кърпи нещо на униформата си, ту я глади. Д. Добревски, БКН, 83. „По градът ни върлеят няколко тайфи безработни чапкъне.“* С, 1872, бр. 47, 37.

3. През който няма работа, не се работи. За тях [артистите], нямаше безработен сезон. Ив. Планински, БС, 16.

4. Като същ. безработен м., безработна ж., безработни мн. Човек, който няма работа, за да си изкарва прехраната, да се препитава. — Ами тези, които търсят и не могат да си намерят работа? Знаеш ли колко безработни има? — продължи спора си Васил зачервен. М. Грубешлиева, ГТИУ, 40. И все пак — още към обяд към гробищата почнаха да се стичат хора. Най-напред безработните, тия, които бяха изгонени от фабриките и предприятията поради кризата. П. Спасов, ХлХ, 296.

БЕЗРАБО`ТИЦА, мн. няма, ж. Обществено-икономическо явление за страни с пазарно стопанство, което се изразява в невъзможност на част от хората в активна възраст да намерят работа. Старецът ходеше често на лов, да изкара някой и друг лев, тъй като по онова време имаше голяма безработица. Ем. Станев, ЯГ, 32. Имаше нещо пронизващо и тъжно .., в тия нерадостни квартали с полуселско и работническо население, което се изхранваше главно от надници в складовете. Но сега тия складове бяхa* почти затворени и нищетата на безработицата го притискаше жестоко. Д. Димов, Т, 208.

БЕЗРАБО`ТНИК, мн. -ци, м. Остар. Човек, който не е на служба, на работа; безработен човек. Тряба производството да се разшири до степен, че да погълне резервната армия от безработници. Борба, 1919, кн. 2, 55.

БЕЗРА`ДОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не чувства, не изпитва радост. Тъжна беше Домна, по-право безрадостна. Погледът й беше ленив, безмълвен. Дъждът, който* се сипеше навън, я изпълваше със самота. Б. Болгар, Б, 92. Планините оживели, птичките запели, .. и лицата на хилядите мъже просияли от радост и вяра. Само безрадостният дервиш Кърджи Бин Олан останал навъсен и се скрил в бездните на своята пустинна пещера. А. Страшимиров, А, 199.

2. В който няма радост, лишен от радост; нерадостен, безотраден. Златка стана от мястото си, обхвана с две ръце главата си, извърна се и блъсна челото си в стената — Мамо, стига вече, ще се махна от тая безрадостна къща! К. Петканов, ДЧ, 211. Не трая дълго радостта ми — татко отново започна да пие и пак се затвори в себе си… Отново се заредиха безрадостни дни. Сп. Кралевски, ВО,* 33. Така заедно с нея той мислено оплака себе си, своя дълъг и безрадостен живот, своите пропаднали надежди. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 434.

БЕЗРА`ДОСТНО нареч. 1. Без изпитване на радост; мрачно. Наблюдавах го безрадостно и враждебно. Й. Йовков, Разк. III, 197. — Което е право — такава стрелба за пръв път виждам… — Гъсто жарят, господин капитан, — съгласи се безрадостно един от подавачите. — Ще изкормят хълмчето. П. Вежинов, BP, 133.

2. С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. ч. Означава, че някъде няма радост или че някой не изпитва радост. От ден на ден немотията по`* ги притискаше, ставаше по-тежко, по-лошо, по-безрадостно. Г. Караславов, СИ, 262.

БЕЗРА`ДОСТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безрадостен. В главата му нахлуха спомени, един от друг по-ужасни, свързани помежду си като верига, които разкриваха пред него всичката безрадостност на живота му. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 390-391.

БЕЗРАЗБО`РА, мн. няма, ж. Само в съчет.: В безразбора. Рядко. Без ред, безредно, в безреда. — Ура! — викнаха ведно хъшовете. — Ура! И понеже все пак тука нямаше ни строй, ни ред, а и виното бе надмогнало стеснението им, те се впуснаха към него в безразбора. — Народний войводо, заповядай тука! — Ето стол, седни при нас, Народний войводо! Ст. Дичев, ЗС I, 448.

БЕЗРАЗБО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се извършва, става без ред, в който няма ред, система: безреден. Редките, безразборни изстрели откъм поста продължаваха, но партизаните не се смущаваха от това. М. Марчевски, ГБ, 240. Бичът му почна да нанася безразборни яростни удари върху стачниците .. Тълпата нададе глухи, болезнени викове. Д. Димов, Т, 295.

БЕЗРАЗБО`РНО нареч. Без ред, без система, както попадне; безредно, безсистемно. Селото Горно Ровинище е малко и грозно полско селце с ниски, олупени къщурки, .., разхвърляни безразборно из разграбените и боклучиви дворища. Елин Пелин, Съч. I, 16. Около един месец пехотната дружина лениво пълзя из планините, хвърляше от време на време напосоки из деретата някоя и друга мина, стреляше безразборно и халосно. П. Вежинов, ЗНН, 169. Хората, които стовариха хляба, започнаха да го раздават безразборно. Оживени и развеселени, бойците поемаха самуните. Г. Караславов, ОХ IV, 144-145. Четях безразборно — ту стихотворения и разкази, ту очерци и повести, ту пиеси и романи. Г. Русафов, ИТБД, 161.

БЕЗРАЗБО`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безразборен; безредност, безсистемност.

БЕЗРАЗБО`РЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Безразборен. В периодически списания с научно-публицистически характер, .., търпимостта не може по никой начин да се взима за оправдание на едно безразборчиво литературно сътрудничество. Д. Благоев, ЛКС, 72. Императорът Константин Копроним беше преселил .. павликяне отсам в Тракия — .. тие сектари не закъсняха да се възползуват от случаят на безразборчивото кръщаване на съседните българе. Н, 1882, кн. 1, 228.

БЕЗРАЗЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не проявява интерес към нещо или отношение към нещо; равнодушен, безучастен. Защо бяха тези истории? Не се запитвах, нито пък ме интересуваше смисълът на тия клетви. И все пак не бях безразличен. При всички случаи аз бях на страната на Филчо. К. Калчев, ПИЖ, 65. Само Кирковчето не зарадва известието от Женеда — той остана безразличен, в очите му се четеше недоверие. Д. Спространов, С, 22. С израз на печал по лицето, .. но външно спокоен и дори безразличен, той даде обикновените разпореждания на стражарите. Г. Караславов, ОХ IV, 202.

2. Който не изразява интерес към нещо или отношение към нещо; равнодушен, безучастен. Той дойде при нас, поздрави се с дяда Гена, поздрави и мене, но погледът му беше безразличен, чужд. Й. Йовков, ВАХ, 103. Очите му пак се отвориха — студени, замрежени и безразлични към всичко, което не бе във връзка с боя. Д. Димов, Т, 599. Щом го видях, аз станах на крака и побързах да си дам безразличен вид. Ст. Чилингиров, ХНН, 167.

3. Обикн. като сказ. опред. в съчет. с предл. към. Който не изпитва някакво чувство (обикн. обич, привързаност и др.). Тя знаеше, че той продължаваше да я обича — .. — но не беше ли тя безразлична към него? Ив. Мартинов, ДТ, 274. Фон Гайер се усмихна разсеяно, сякаш одобряваше снизходително постъпката на Ирина, но оставаше безразличен към нея. Д. Димов, Т, 514. // В съчет. с лич. местоим. в дат. Към когото не се изпитва чувство на привързаност, любов и под. от лицето, означено чрез лич. местоим. — Значи, аз съм ти безразлична. Когато един мъж обича, той ревнува. М. Грубешлиева, ПП, 236. Моето постоянно място тук, в Централ, е на червеното плюшено канапе до четвъртия стълб, близо до бюфета. В началото това място ми беше безразлично, но сега като че ли съм се сраснал с него. Д. Калфов, Избр. разк., 321. Разбира се, парите не са ми безразлични. К. Калчев, ДНГ, 11.

◇ Безразлично равновесие. Физ. Равновесие, при което центърът на тежестта съвпада с центъра на окачването.

БЕЗРАЗЛИ`ЧИЕ, мн. няма, ср. Отсъствие на интерес или на някакво чувство, безразлично, равнодушно отношение към нещо или към някого; равнодушие, безучастие. Отчайващо беше безразличието й към всичко наоколо, не се интересуваше от нищо, като че ли не беше от тоя свят. Д. Талев, ЖС, 405. Младен посрещна тая вест с пълно безразличие, дори не запита тежко или леко е болно детето. К. Петканов, БД, 163. Очите му са угаснали, цялото му същество издава пълно безразличие към живота. Л. Стоянов, X, 58. Гледайки го с престорено безразличие, аз трепетно чаках страшния миг, когато ще бъде открита измамата. М. Кремен, РЯ, 62.

БЕЗРАЗЛИ`ЧНО нареч. 1. С безразличие, без проява на някакво отношение; равнодушно, безучастно. И няколко дни пролежа на легло; страданията понасяше с голямо търпение, отнасяйки се съвсем безразлично към живота и смъртта. Ив. Въжарова, ИН (превод), 125. Захари свиваше рамене, поглеждаше я безразлично и започваше да мисли за Радка. Ст. Марков, ДБ, 285. Колкото по` наближаваше фермата, толкова по-неприятно го обземаше съмнение, че Нонка ще го посрещне хладно и безразлично. И. Петров, НЛ, 29.

2. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. ч. и лич. местоим. в дат. Означава, че за някого е без значение нещо, при какви обстоятелства е или ще бъде нещо или какво ще му се случи; все едно. Той заслиза по стълбите, блъсна пътната врата и тръгна по улицата. Беше му безразлично накъде отива. П. Проданов, С, 112. По-гордите селяни разговаряха ниско и то така, сякаш им беше безразлично, дали ще имат още земя или не. К. Петканов, СВ, 210. — Пеперудке — каза пчелата, — .. Можеш ли ми каза, къде се намираме? — За мене е безразлично — каза пеперудата. — Аз нямам постоянно местожителство. Аз хвърча свободно навсякъде и никога не се интересувам къде се намирам. Елин Пелин, ПР, 23.

3. В съчет. с въпр. местоим. и нареч. или при въпр. частица дали. За подчертаване, че не се взимат под внимание дадени обстоятелства, че не се прави някакъв подбор; все едно, независимо. Величков се отнасяше с еднаква любов и великодушие към всички, безразлично на кой лагер принадлежаха. К. Величков, ПССъч. I, XVI. Дребната, но пъргава жена на Младен, която наистина се носеше добре, безразлично дали е делник или празник, се скри като невестулка между високите зидове. Ст. Даскалов, БМ, 38. Все някой трябва да отиде там, безразлично кой. △ Искаше да замине, безразлично къде. △ Трябва да се видим с тях непременно, безразлично кога. △ Безразлично как, но ще го заставя да дойде.

БЕЗРАЗЛИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безразличен.

БЕЗРАЗСА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който става, който се извършва без разсад; безразсадов. За късно производство може да се приложи безразсадно отглеждане на доматите. Осн. сел. стоп. VIII кл, 84.

2. Който е получен без разсад; безразсадов. Безразсадни домати.

БЕЗРАЗСА`ДОВ, -а, -о мн. -и, прил. Безразсаден. Безразсадови домати.

БЕЗРАЗСЪ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не влага разсъдък, разум в действията, постъпките си; неразумен. И щом започнеше да губи, ставаше безразсъден, сякаш не виждаше къде шиба с топчето. Т. Харманджиев, КЕД, 17. Защото Каменов, .., бе любител на чашката, която го правеше не само красноречив, но и буен, а когато префърлеше повечко, ставаше дори и безразсъден. Т. Влайков, Съч. III, 57. // Който не се ръководи от здравия разум, от някакви задръжки в действията си; безумен, неразумен. Той е безразсъден човек, не мисли докъде ще го доведе нехайството му. △ Те не бяха толкова безразсъдни, че да се съгласят веднага.

2. При който не се проявява разум, благоразумие, в който не се влага разум; неразумен, необмислен, безумен. След като куриерът се отдалечи по пътеката с пакетчето, аз дълго обмислях безразсъдната постъпка на Илийчо — избягал по халат и разнасял позиви из къщите. П. Михайлов, МП, 118. Безразсъдни думи раждат много пъти прения и вражди, често и между приятели. С. Радулов, НД (превод), 104. Безразсъдна смелост. Безразсъдна политика.

— Друга (остар. книж.) форма: безразсу`ден.

БЕЗРАЗСЪ`ДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Безразсъдство. — Безразсъдие! Ако имаш на сърце колкото едно просено зърно чувство от целомъдрие, приближи до мене, за да та науча как да обичаш живота. У, 1871, бр. 10, 157.

БЕЗРАЗСЪ`ДНО нареч. 1. Без разсъдък, без да се разсъждава; необмислено. — Искаме да се бием! — викаха те .. Раковски сложи ръка върху рамото на Македонски, .. — Братя! Защото работата е на живот и смърт, затова не можем да започнем току-тъй… безразсъдно. Ст. Дичев, ЗС I, 168. Планината стенеше от взривовете и ехото повтаряше гърма, сякаш отправяше проклятия към тия, които унищожаваха най-безразсъдно дивите обитатели на горите и пъргавите пъстърви. Ем. Станев, ПЕГ, 6. „Баща ми е орал, сеял и жънал, без да знае книга“ — казва Петко, .. Мнозина говорят тъй безразсъдно, .. ще дойде един ден, в който да се уверят, че не ще могат да преминат без учение тъй, както са преминали техните бащи и деди. Ступ., 1875, бр. 6, 42. // Без достатъчно здрав разум, задръжки, обмисляне; неразумно. — За нелегалния венчавката е опасно нещо, но семейството ви е налице. Обичате го, зная, а най-безразсъдно искахте да го захвърлите на улицата. X. Русев, ПЗ, 158. Тръгнах към дома й — знаях, че е безразсъдно, ала — тръгнах. Г. Райчев, Избр. съч. II, 141. Постъпваш безразсъдно като купуваш тази кола.

2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, до краен предел; изключително, безумно. Анастаси бе слушал, че през войната Калинков бил безразсъдно храбър офицер и изумителен стрелец. Нито веднаж набелязаната жертва не беше се спасявала от куршумите му. Ем. Станев, ИК I-II, 154. Виждам, че понякога те [младежите] са така безразсъдно смели, че полицията може безпогрешно да ги открие и до един да ги „окошарят“. П. Михайлов, МП, 7.

БЕЗРАЗСЪ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на безразсъден; безразсъдство, безумие. — Със своето безумие да излизаш срещу стръвници .. ти си поставил на опасност .. живота на ранената другарка. Не е ли ясна безразсъдността на твоята постъпка? Ив. Ааджимарчев, ОК, 462-463. Началникът израсна изведнъж пред очите им [на първенците на града] като човек деен и, главно, смел до безразсъдност. Да отиде сам в джамията и то нощем! Ст. Чилингиров, ПЖ, 109.

— Друга (остар. книж.) форма: безрасу`дност.

БЕЗРАЗСЪ`ДСТВО, мн. (рядко) -а, ср. 1. Само ед. Качество на безразсъден; безразсъдност, безумие. — Вие сте честен човек и няма да постъпите нечестно .. — Но ако безразсъдството надделее, ако виното на страстта размъти съзнанието и потикне най-практичната съобразителност към лудост? Тогава? Ст. Чилингиров, РК, 183. И казал на гражданите реч, в която укорявал силно безразсъдството и малодушието им. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 164.

2. Проява на безразсъден; безразсъдна, неразумна постъпка. — Искаме да се бием! — викаха те [легистите] .. — Не — каза той [Раковски]. — Аз не мога да допусна такова безразсъдство. Ст. Дичев, ЗС I, 68. Безразсъдство беше сега, толкова късно през нощта, да се тръгва за планината.

БЕЗРАКЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет.: Безракетна зона. Зона, в която няма ракетно оръжие.

БЕЗРА`МЕНИК, мн.* -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мъжка селска горна дреха без ръкави или с къси ръкави; безрамник. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БЕЗРА`МНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Безраменик. Чиновникът видя пред себе си един белобрад старец, .., в окъсан безрамник и с чешири, овити с връв. Ив. Вазов, Съч. X, 98-99.

БЕЗРЕАКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който става без реактив, без участието на реактив. Безреактивен метод. Безреактивно съпротивление.

БЕЗРЕ`Д, мн. няма, м. Само в съчет.: В безред. Рядко. В безредие, безредно, в безреда, в безразбора. В горния десен ъгъл на коридора са струпани в безред мебели — гардероб, завеси от прозорци с корнизи, малка гарнитура мека мебел. Д. Немиров, В, 67.

БЕЗРЕ`ДА, мн. няма, ж. Само в съчет.: В безреда. Рядко. Поет. В безредие, в безпорядък; безредно, в безред, в безразбора. Подир подредените едни зад други девойки и момци вървяха в безреда мъже и жени. Б. Несторов, АР, 144. А по пристанището лежаха в безреда пръснати стоки, смъкнати преди малко от корабите. Н. Райнов, КЦ, 138. Тя [реката] се вие край самото шосе. И толкова е прозрачна, че се виждат белите й камъни, натъркаляни в безреда по дъното, като пръснати броеници. Кр. Кюлявков, СПП, 8.

БЕЗРЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е без ред, неподреден; разбъркан. Ирина стигна до площада пред Народното събрание, но когато го пресичаше, видя отново по булеварда гъста, безредна тълпа от студенти, която идеше от Двореца и пееше Интернационала. Д. Димов, Т, 180. На големи и безредни чети излязвали от днешна Влахия, Молдава и Бесарабия славенски поколения. Т. Шишков, ИБН, 89.

2. Който се извършва, става без ред, в който няма ред, система, последователност; безразборен, безсистемен. И всред тази непрекъсната, безредна и паническа стрелба долетяха отново глухи тътнежи на бомби. Д. Димов, Т, 605. От площада затрещяха изстрели, безреден конски тропот заглуши виковете. Ем. Станев, ИК III-IV, 405. Мислите ни се давят в мъгла, те са разкъсани, безредни. Л. Стоянов, X, 77.

3. Рядко. Който не спазва някакъв ред, система в нещо. Но сега времената и работите ся промениха и веке рядко ся намират пари .. Безредните хора ги харчат токо-речи по-скоро, отколкото ся печелят. Ч, 1875, бр. 4, 146.

4. Обикн. като сказ. опред. при гл. съм. Рядко. Който не е както трябва, който нарушава приличието; нереден. Артък масрафе да нема. А това, дето го прави сега, е артък нящо, то е безредно, то е разсипия. Т. Влайков, Съч. I, 246. Когато сърцето ни е добро, чисто и свободно от безредните и неприлични желания, тогаз чловек е благополучен. А. Кръстевич, У, 1871, бр. 15, 237.

БЕЗРЕ`ДИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отсъствие*, липса на ред; безпорядък, безредица. Колкото повече той настояваше за ред, толкова по-голямо безредие настъпваше, .. Нито четката за дрехи, нито копчетата за яка, нито ножичките за подстригване — нищо, нищо не беше на мястото си. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 343. В четвърти отряд настана страшно безредие. — Защо ми обуваш панталоните? — дърпа своя съсед Ванчето. — Няма ми чорапите-е-е-е!* — вика колкото му глас държи Петко. Цв. Ангелов, ЧД, 107.

2. Обикн. мн. Рядко. Размирици, безредици. С тия свои вътрешни безредия ромейското царство сега е в голяма слабост и толкова по-добре за нас. Д. Талев, С II, 162-163.

◇ В безредие. Безредно, безразборно. В ъглите на стаята и на една ниска масичка, дори на рогозката .. бяха наслагани в безредие резбарски сечива. Д. Талев, ЖС, 255. Хванати [децата] по две за ръчиците, наредени в нестройни редици, .., озъртат се и щом чуят свирка на автомобил — пръскат се в безредие, като пилета, над които се е спуснала хищна птица. А. Каралийчев, С, 291.

БЕЗРЕ`ДИЦА ж. 1. Само ед. Рядко. Отсъствие на ред; безредие, безпорядък. В голяма уплаха, безредица те са се връщали към крепостта. Й. Йовков, Разк. II, 199. В прустчето владееше голяма безредица. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 136.

2. Обикн. мн. Вълнения във вътрешния живот на страната; безредия, размирици. През време на изборите бяха избухнали кървави безредици в София и Дупница. В. Геновска, СГ, 511. Заповядваше .. денонощно дежурство на чиновниците при телефона, за да бъде повикана полицията, а в случай на нужда и войската, ако настъпеха безредици и работниците започнеха да нападат складовете. Д. Димов, Т, 256.

◇ В безредица. Без ред, безредно, безразборно, хаотично; в безредие, в безпорядък. По челото й и по бузите й, в една пленителна безредица, падаха свилени кичури от кестенява коса. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 33. В безредица забързаха подир него [петела] и кокошките, като се криеха от Катя между цветята. Ст. Чилингиров, РК, 6.

БЕЗРЕ`ДНИК, мн.* -ци, м. Рядко. Човек, който няма ред, не поддържа ред в работата или вещите си.

БЕЗРЕ`ДНИЦА ж. Рядко. Жена, която няма ред, не поддържа ред в работата или вещите си. Тя не чисти, не подрежда, една безредница е.

БЕЗРЕ`ДНО нареч. 1. Без ред, порядък; разбъркано, безпорядъчно, хаотично. Под масата лежаха нахвърляни безредно куп празни бутилки. П. Бобев, К, 21. Тя спря под клоните на едно китно дърво и тихо освободи малката си ръка, за да оправи кичурите черни къдрици, безредно паднали по бялото й чело. Ц. Церковски, Съч. III, 47. Цар-полководецът спартанский бил съсечен, .., а останалите спартанци отстъпили безредно и после търсили спасение с бяг. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 226.

2. Без ред, без система, както попадне; безразборно, безсистемно. Емил и Мирко също бяха открили огън срещу приближаващите се полицаи и изведнъж от двете страни на къщата затрещяха безредно картечници и пушки. Д. Ангелов, ЖС, 491. Тя четеше всичко безредно и страстно, поглъщайки отровните страници, които й разкриваха чужди, недостъпни светове. Д. Димов, Т, 9.

БЕЗРЕ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безреден. Скъпите лихви, .., както и безредността и кражбите от страната на чиновниците .. ни изясняват защо Турция е принудена да търси секи ден нови заеми. Т. Икономов, С, 1872, бр. 42, 335.

БЕЗРЕЗЕ`РВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се прави без каквито и да било уговорки, задръжки. Тъкмо напротив, да, в противовес на господина Раковски аз съм оня, който държи за пълно и безрезервно сътрудничество с благородния румънски народ! Ст. Дичев, ЗС I, 408. Безрезервна подкрепа.

2. Който не прави уговорки, който приема нещо без уговорки, без колебание. Никой не се реши да се обяви за безрезервен привърженик на американските бази. ОФ, 1958, бр. 2491, 4.

БЕЗРЕЗЕ`РВНО. Нареч. от безрезервен; без уговорки, без колебание. В политехниката той беше намерил спокоен кът, където сичко онова, което казваше, се възприемаше безрезервно и за студентите беше закон. Д. Кисьов, Щ, 310. — Приемайки безрезервно това задължение, .., аз поемам моя дял в борбата срещу всеки противник, който дръзне да нападне съюзника ми. Д. Добревски, БКН, 45.

БЕЗРЕЗУЛТА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който не довежда* до необходимия, очаквания резултат, успех; безуспешен, безполезен, безплоден, напразен. Най-напред се зае с работата комисарят. Около половин час той пъшка над възела, чопли го търпеливо с нокти, .., но всичките му усилия останаха напразни .. Безрезултатни останаха усилията и на Червени. П. Вежинов, НС, 204. Полицията не можа да залови разпространителите на позивите, .. Пред бюрото му стояха мълчаливо двама от най-доверените му цивилни полицаи, които бяха току-що докладвали за безрезултатните си издирвания. Д. Ангелов, ЖС, 52-53.

БЕЗРЕЗУЛТА`ТНО. Нареч. от безрезултатен; безуспешно, напразно. Мама на няколко пъти се опитва да я прекъсне, но безрезултатно. А. Михайлов, ДШ, 20. Но дългия го нямаше никакъв. Търсиха го под дърво и камък, .., биха баща му до смърт, но безрезултатно. Кр. Велков, СБ, 142.

БЕЗРЕЗУЛТА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие на резултат, успех от нещо; безуспешност, безполезност, безплодие, безплодност.

БЕЗРЕ`ЛСОВ, -а, -о, мн. -и, прил, 1. Който не се движи или не се извършва по релси. Безрелсови вагонетки. Безрелсови транспортни средства. Безрелсов транспорт.

2. Който не е с релси, по който няма движение върху релси. Безрелсови пътища.

БЕЗРЕФЛЕ`КТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който няма рефлектор. Безрефлекторна камера.

БЕЗРИ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. В който или през който няма, не се въди риба. Разговарят изключително само за риба и географската карта на България се превръща в „рибни и безрибни реки“. Н. Стефанова, РП, 153. Но когато вечер ние, другите въдичари, се прибирахме на гарата, .., той се увираше под носовете ни — винаги ухилен, винаги с препълнена кошница, дори и в най-безрибното време. Д. Калфов, КР, 11.

БЕЗРО`Г, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за рогат добитък — който е без рога; шут. Тежко на безрогата коза, кога с вълка се бори. Погов. Безрога крава. Безрог вол.

БЕЗРО`ДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Рядко. Неплодороден, безплоден. Отляво се простира песъчлива безродна необработена почва; ни ниви, ни ливади. Ив. Вазов, ИСМ, 3. Ридовете наоколо — голи безродни, с изсечена гора — бяха прошарени тук-там с някоя жалка нивица. К. Константинов, ППГ, 351. Ще окача нямата си аз лира / там в безводни и ронливи долини / на безродни и бодливи глогини. П. Р. Славейков, Ч, 1870, бр. 1, 28.

2. Диал. Бездетен. Кула гради безродна невеста, / кула гради на друм, на раздруме, / на раздруме, на пусто разкръсте. Нар. пес., СбНУ XLIV, 131.

БЕЗРО`ДЕН2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж . 1. Който е без род, без роднини. Дядо Моно отдавна не е между живите, а неговият единствен работник Тодор Гюбрето, дребничкият безроден и бездомен мъж, .., бе загинал заедно с другите ятаци от селото. Ем. Манов, ДСР, 484.

2. Безотечествен. Той се стремеше към родината си, .. той не беше такъв безроден скитник, какъвто искат да го представят някои биографи. И. Спасова, ЧК (превод), 23. — Ти коя си? Дъщеря на светлия влашки воевода Иванка Бесараба. Не можеш да се боиш от съперници, каквато е тая безродна жидовка. Ив. Вазов, Съч. XIII, 104. Подвластните на Византия народи лесно губеха народността си и ставаха безродни ромеи. М. Дринов, ППБН, 41.

БЕЗРО`ДИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Неплодородие, безплодие. Вдигнеш ли брадва на дърво, без да си посадил ново, не чакай милост от небето и плод от земята! Страшна е тогава мъстта на гората. Суша е името на тази мъст, безлюдност, безродие, пустош. Ст. Станчев, ПЯС, 111. Ти всичко ми не пишеш, майко скъпа, / че болката е тъй дълбока, тъпа, / но аз те виждам просната на слога / как хълцаш по очи и молиш Бога / да се смили, молбите да послуша / и да запре безродие и суша. Ив. Бурин, ПТ, 49.

БЕЗРО`ДНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безотечественик. Безродник е Калокир; не му е — добро да струва на ромейци! Знам го: престолът на Бизанс го дразни. Той сам разбира, че в Бизанс може всеки другоземец да стане базилевс, ..: знае го добре лукавият патриций! Н. Райнов, КЦ, 123.

БЕЗРО`ПОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не роптае, не възразява, а изпълнява всичко покорно; покорен. Това [кадъните] бяха истински мълчаливи, безропотни робини. К. Константинов, ППГ, 23. Един разкапан от разврат тиранин иска да стъпи на гърба на цял народ, да го обърне на свой сляп и безропотен роб! Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 30. Няколко дни след началото на въстанието в Унгария започнаха да изключват студенти .. Тогава решихме, че нещо трябва да се направи. Стига толкова! Стига сме били безмълвни, безропотни, с преклонени глави. Г. Данаилов, ДС, 119.

2. При осъществяването на който няма ропот, който се извършва без ропот. Цели два месеца прекарахме в казармата, затворени, откъснати от света. От тъмно до тъмно ни внушаваха само едно — безропотно изпълнение на всяка заповед… П. Бобев, К, 30. Тя не отговори. Гледаше мрачно и втренчено пред себе си, Сълзите й се попиваха от горчива мъка, от тихо и безропотно примирение. Д. Димов, Т, 27. Безропотен труд. Безропотно търпение.

БЕЗРО`ПОТНО. Нареч. от безропотен; без роптане, покорно. Не търпели безропотно хората, а се борили. Н. Хайтов, ШТ, 51. До известно време войникът мълчеше и безропотно понасяше ударите. И изведнъж .. извика остро и диво. Д. Ангелов, ЖС, 228. Дядото е господарят на къщата: .., дава момчетата или момичетата си да шетат и да работят и те са длъжни да му се подчиняват безропотно. Н, 1883, кн. 1, 30.

БЕЗРО`ПОТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безропотен. В един ъгъл чакат търпеливо да бъдат извикани от съда: ..; една булка, .., дребничка, с простодушно, детско-симпатично лице, въз което лежи печата на безропотност. Ив. Вазов, БП, 75.

БЕЗРЪ`К, -а, -о, мн, -и, прил. Който е без една ръка или без ръце. Еднооки или едноноги, безръки, окраставели, вампирясали от мръсотия просяци най-добре използуват благоволението, което раздава празничното сърце. Хр. Бръзицов, НЦ, 40. Към нея скоро се присъедини един безрък младеж. П. Вежинов, ДМ, 97.

БЕЗРЪКА`В, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Безръкавен. Той попристегна безръкавото си кожухче, намести краката си яко, .., и уравновеси тежината на копието. О. Василев, 33, 40. Безръкаво елече.

БЕЗРЪКА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. За дреха — който е без ръкави. Той беше облечен, .., с бели памучни гащи, .., с червен пояс, .. и с един безръкавен елек, незапетлян отпред. Ц. Гинчев, ГК, 44. Влезе строен млад човек по безръкавна мрежеста фланелка. Бл. Димитрова, ПКС, 26. Безръкавен сукман.

БЕЗРЪКА`ВКА ж. Диал. Женска селска горна дреха без ръкави.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЕЗРЪКА`ВНИК, Мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мъжка селска горна дреха без ръкави. На гърдите си имаше сърмен джамадан (безръкавник), а под него — от гълъбово сукно антерия. Ц. Гинчев, ГК, 146. Бала, .., дават на тъпавици да им ги овалят, и .. шият си дъждобрани, потури, беневреци, .., безръкавници, .. и други. Г. С. Раковски, П I, 86.

БЕЗРЪКА`ВЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Безръкавка.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БЕЗСВЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Безсрамен. — Имай ги [купоните] от мене — рече, — алтън жена си ти. И я гледаше със своя влажен, безсвенен поглед. Б. Болгар, Б, 26. Попръжни и всякакви таквиз безсвенни ръкомахания, това бе всичко, що учах в къщи и по пътищата. П. Р. Славейков, ЦП II* (превод), 222.

БЕЗСВЕ`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безсвенен. Надзираваше ги [жените] един възрастен евреин, който им посочваше и работното място. Но те и тук пренасяха своя въздух на празнота и безсвенност. Б. Болгар, Б, 112.

БЕЗСВЕ`СТЕН, безсвя`стна, безсвя`стно, мн. безсве`стни, прил. Остар. 1. За думи, говор — несвестен, неразбран. Всред потока неразбрани, безумни и безсвестни приказки и виканета, .., само една .., ясна и дълбоко потресаеща фраза аз можах да чуя. Ив. Вазов, Съч. VII, 186.

2. Безсъвестен. Ни една зарица от сянка не са кадърни да нанесат безсвестните критици върху многозаслужившите горепоменати личности, Ч, 1875, бр. 5, 194.

БЕЗСВЕ`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от безсвестен.

БЕЗСВЯ`СТ, обикн. нечленувано, мн. няма, ж. Рядко. Безразсъдност. Види се, за сръбския читаещ свят всичко, що е написано в стихове, е поезия, ..; инак не може да се разбере онази негова безсвяст да прославява Змая, не само като поет, но комахай и като пръв сръбски поет. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 121.

БЕЗСВЯ`СТНО. Остар. Нареч. от безсвестен. Греши по-тежко кой на себе бясно / .. насиле стори, или пък бесвястно / стопи, разсипе имот и блага. К. Величков, Ад (превод), 104.

БЕЗСЕ`МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. За плод — който няма семена, семки. Безсеменен плод. Безсеменна диня. Безсеменно грозде.

2. Който се отнася до плод без семена, без семки. В естествени условия неблагоприятното време в периода на цъфтежа често нанася сериозни вреди на цветовете .. Много опити, предприети с цел да се стимулира безсеменното развитие на плодовете, в такива случаи завършват неуспешно. Д. Георгиев и др., ХР, 27.

БЕЗСЕ`НЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За място — който изцяло е осветен от слънцето, по който няма сянка. Голите и безсенчести полета в подножието на хълма се покриха с колиби. Ст. Загорчинов, ЛСС, 32. Тука се простира плодородна, напоявана с води и безсенчеста равнина. Г. Бенев, БК (превод), 45.

2. За дърво, гора — през който проникват слънчеви лъчи, който не прави, не дава сянка. В горичките беше ясно, навред се прозираше между нарядко щръкналите, още голи и безсенчести дървета. Т. Харманджиев, KB, 317.

БЕЗСИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е без физически сили; немощен, отпаднал, слаб. Противоп. силен. — Невясто! — извика дядо Маргалак и седна безсилен на земята. Елин Пелин, Съч. III, 80. Зани тежко изпъшка и безсилен се отпусна на миндерчето. Трескавите му очи срещнаха погледа на Бачо Киро. — Ами сега какво ще стане, учителю? Д. Марчевски, ДВ, 75. И той продължаваше .. да псува, да ръмжи и се озъбва, докато се повали безсилен, свит на топка, до стената. П. Михайлов, ПЗ, 72. // Със съюз да. Който няма физически сили, за да направи нещо, свързано с напрягане на тялото. — Гяур! — изхриптя умиращият, безсилен да се надигне от земята. Ст. Дичев, ЗС I, 175. Той се изправя и сяда на кревата, но след това веднага се тръшва върху възглавницата, безсилен да стои прав. Л. Стоянов, X, 70.

2. Който няма възможност, не е в състояние да се справи с нещо или да му противостои; безпомощен. — Минчев е безсилен да се справи с трудностите, които, естествено, изникват всеки ден. Нужна е веща ръка, а той е непохватен. X. Русев, ПЗ, 65. И той се биеше с мислите си, не знаеше какво да предприеме, безсилен като пред някоя мъчна задача. Й. Йовков, ПК, 11. Съзнанието, че е безсилен да докаже истината, още по-дълбоко измъчваше Станкул. Ст. Марков, ДБ, 331. • Обр. Последните лъчи на слънцето, безсилни и меки, падаха неусетно около проточените сенки на предметите и се топяха бързо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 270.

3. Който изразява отсъствие на сили или невъзможност да се направи, да се предприеме нещо. Той се усмихва иронично, но усмивката му е безсилна и жалка. Л. Стоянов, X, 102. Отваряше бавно вратата на стаята, дето плачеше болната, и питаше от прага с глас убит и безсилен: — Какво ти е, невясто? Елин Пелин, Съч. III, 71-72. И като събра всичкия си кураж, зайчето се изкачи нагоре и надникна. Да, насреща имаше дупка и от дупката излизаха жални и безсилни степания. СбХ, 129. // Прен. За гняв, злоба и под. — който е породен от невъзможност да се причини нещо, да се отвърне, да се отмъсти за нещо. Гърдите на ханджията свиреха остро, но той нищо не отвърна. Погледа една минутка Кротцето с презрение, с безсилна ярост и се отправи към дома си. Д. Талев, И, 445. Гораница разбра, че старецът говореше тъй от мъка и безсилен гняв, само за утеха, и нищо не отвърна, Ив. Гайдаров, ДЧ, 63.

4. Прен. За думи, изразни средства и под. — който не е в състояние да предаде, да опише нещо. Геройската смърт довърши един хубав живот. Думите са безсилни да изкажат за него похвала, каквато му се пада. К. Величков, ПССъч. I, 93. — Ниагара е пред мен! .. Беден е човешкият речник, за да опише видяното, слаба и безсилна е художническата четка, за да нарисува изобилието от багри. Г. Белев, КВА, 118. Не, сяка реч е безсилна, за да изрази яда дето тогази ме хвана. Др. Цанков, ТМ, 35-36.

БЕЗСИ`ЛИЕ, мн. няма, ср. 1. Състояние на телесна немощ, на слабост, липса на физически сили. Противоп. сила, мощ. От безсилие обляга се на възглавницата, но пак отваря очи и се поизправя. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 83. И замижа тя, ръцете й отпаднаха, ледено безсилие се разля по грохналата й снага. А. Страшимиров, А, 52. [Димо] затъва в камъните до пояс и от безсилие дъхът му спира… К. Петканов, МЗК, 103. Сънно безсилие обхвана мозъка му. Д. Немиров, Др, 103.

2. Липса на душевна сила, енергия или способност да се направи нещо. Противоп. сила. Той знаеше колко силно е негодуванието на хората против реквизицията и чувствуваше своето безсилие да се противопостави срещу народната воля. Сл. Трънски, Н, 199. Тя не искаше да се оплаква на Кочо от децата му, .., но сама не можеше да се справи с тях и страдаше от своето безсилие. Д. Талев, ПК, 459. Призивът на бащината сянка за отмъщение и нравственото безсилие на Хамлет смазват неговия дух. Ив. Димов, АИДЖ, 139. Душата ти ако ся намира в безсилие, повикай приятеля си: сладкийт приятелский глас е най-безопасний цяр за скръбта. Ат. Начев, ПЖЧ (превод), 3-4. // Липса на материални възможности, власт, или средства, начини да се предприеме, осъществи нещо. Ревност и обида замъчиха учителя и в безсилието си той не знаеше какво да прави. Елин Пелин, Съч. I, 141. Смирненски сполучливо загатва за драмата на неосъзнатия работник, който страда в своето безсилие. Лит. XI кл, 176. — Едно само нещо мразя на тоя свят: старостта! .. И знам, че я мразя от безсилие, .. — защото нищо не мога срещу нея! .. К. Константинов, СЧЗ, 175.

БЕЗСИ`ЛНО нареч. Без сила; немощно, безпомощно. Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Монка. Той е скопчил сухите си ръце около шията му и безсилно се е отпуснал. Елин Пелин, Съч. II, 34. И пак отпущаше безсилно глава върху възглавницата, вдаден в мисли. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. Последните пламъци на догорелите вече главни трепкаха над огъня бързо и безсилно, току да угаснат. Елин Пелин, Съч. I, 11.

БЕЗСИ`НОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който няма синор. Нямаше вече отделни нивици — имаше една единствена нива… Тук, в тази безсинорна нива, бяха потънали и неговите парченца земя. Ст. Марков, ДБ, 507. Десетки хиляди едри прави кръстци и гъсти редици са покрили безсинорния кър. С. Северняк, ОНК, 120.

БЕЗСИСТЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който се извършва, става без определена система, ред; несистемен, хаотичен. Безсистемни проверки. Безсистемно възпитание. Безсистемно строителство. Безсистемна експлоатация на горите. Безсистемно четене. // Който няма определен ред, организация, система; несистемен, хаотичен. Безсистемен текст. Безсистемна библиотека. Безсистемно съчинение.

БЕЗСИСТЕ`МНО нареч. Без определена система, без определен ред; несистемно, безредно, безразборно, хаотично. Фоторепортерът слушаше отдавна забравените подробности от историята, която бе учил разхвърляно и безсистемно, и му се струваше, че за първи път ги чува.* Н. Стефанова, ОС, 151. И библиотеката, на която, изглежда, много се радват, е твърде оскъдна с книги, изпращани безсистемно, навярно изостанали, ненужни, неподходящи. Г. Белев, КР, 60. Четеше безсистемно ту стихове, ту пиеси или научно-популярна литература.

БЕЗСИСТЕ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие на определена система, ред. Безсистемност в образованието. Безсистемност в производството.

БЕЗСКЕ`ЛЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. За постройка, сграда — който няма скелет, опорна конструкция, крепяща другите части. При съчетаването на отделни конструктивни елементи в обща конструкция на една сграда са възможни различни решения: 1. Безскелетни зидани сгради, при които стените са изпълнени само от зидария и са носещи. Ив. Бончев, ЗК, 55. Безскелетна едропанелна постройка.

БЕЗСКРУ`ПУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който няма скрупули; безогледен. — Колкото повече мисля за Мери, толкова повече се убеждавам, че тая жена е безскрупулна кариеристка. Знаете ли, че настоява да я лансирам в литературните среди?… Д. Димов, ЖСМ, 77. Те били знаели какъв алчен човек е той, знаели го колко е безскрупулен — вълк, хищник! Никога вече никакви споразумения с него! П. Спасов, ХлХ, 438.

2. Който става, се извършва по безогледен, безсъвестен начин. Той беше само едно морално нищожество, безплодна и дребна душа, оскъден интелект, способен само към безскрупулни търговски операции. Д. Димов, Т, 316. В съприкосновение с еропейщината у него с особена сила и израз изпъква низката ориенталска хитрина, .., безскрупулното ползуване от чужд труд и собственост. Б. Ангелов, ЛС, 241. Безскрупулна пропаганда. Безскрупулно ограбване.

БЕЗСКРУ`ПУЛНО нареч. Без проява, наличие на скрупули; безогледно. Те [възгледите] не нарушаваха душевното му спокойствие .., напротив, помагаха му да преследва още по-непоколебимо и безскрупулно целите си. Ем. Станев, ИК I и II, 353. Лъже безскрупулно.

БЕЗСКРУ`ПУЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безскрупулен. Алчен търговец, който съзнава всичката безскрупулност на сделките си, всяко утро се отбива в черквата „Св. Никола“. А. Гуляшки, Л, 57. Той се възмущаваше от* безскрупулността на мнозина политици и общественици, които, .., използуваха партиите само за своите лични цели. СбЦГМГ, 138.

БЕЗСЛА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е изпълнен с недостойни, унизителни, неприятни факти. Старият инвалид се вълнуваше при възпоминанието на тия подвизи и героически нападения. Било че настоящето му се вижда тежко и безславно, било че чувствуваше охтиката в гърдите си. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Гледам ли на мощен дъб възправен, / аз си мисля: с гордия си дял, / преживя ще моя век безславен, / както други той е преживял. П. Р. Славейков (превод), Мис., 1899, кн. 5, 481.

2. Който е съвсем неуспешен и предизвиква унижение, а не слава. Не, владетелят няма да прости това. Той сигурно беснееше вече от този безславен поход, от това невиждано поражение. Г. Караславов, Избр. съч. V, 372. Историята ни дава примери за въстания, еднакво нещастни и свети, но не така трагически безславни. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 169. // Който е без резултат, без полза; неуспешен, унизителен. Ключът не се превърташе. Дявол го взел какво означава това? .. Не пропадаше ли по най-глупав и безславен начин цялата работа? П. Вежинов, СО, 130. Тюлев се дразнеше от безславното и безрезултатно завършване на съпротивителната акция. Г. Караславов, ОХ IV, 192.

БЕЗСЛА`ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. 1. Отсъствие на слава; безславност. Противоп. слава. Някой си инок, .. запитал другаря си ..: що е по-добро и полезно да желае човек — слава или безславие? У, 1871, бр. 18, 286.

2. Унизително, позорно положение. — Никога български цар и български патриарх не бяха слезнали тъй долу в безславието. Ив. Вазов, Съч. XIV, 19. Който са сбира с лоши и развратни хора и сам си става такъв или поне докарва върху си голямо укорение за тяхното безславие. У, 1871, бр. 14, 219.

БЕЗСЛА`ВНО нареч. 1. Без полза, смисъл; безполезно, безсмислено. Тя се намираше пред прага на неврастенията .. А после щеше да рухне изведнъж тихо, безславно, незабелязано. Д. Димов, Т, 698. Ама то само един чист българин, българин-емигрант по влашките хъшовски кръчми, би могъл тъй дълбоко да милее за безславно загиналия си въстаник-брат! А. Страшимиров, УШ, 37.

2. Остар. Унизително, позорно. Пълзях пред всек кумир и власт, / навождах си врата безславно. Ив. Вазов, Съч. I, 163. Те събрали последните си сили, за да не погинат поне безславно. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 316.

БЕЗСЛА`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безславен; безславие.

БЕЗСЛЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Рядко. Който не оставя следа, след който няма следа, диря. Ранните лястовички се стреляха из въздуха, гонеха се с прочудливи и безследни зигзаги и се къпеха в невидимите вълни. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 186. Слънцето чертаеше безследната си диря. О. Василев, ЖБ, 286.

2. При който не остават, няма никакви следи, сведения, вести. — Ами какво да правя? — Времето само ще ти подскаже .. — Той се огледа и сниши гласа си: — Зачестиха безследните изчезвания... В Дебелец измъкнали трима и по-рано петима… К. Калчев, ПИЖ, 22.

БЕЗСЛЕ`ДНО нареч. 1. Без да остава следа, без диря. Повъртя се [облачето], повъртя като съгледвач по високото, па се стопи ненадейно и безследно. О. Василев, УП, 15. Погледай на небето как бледнеят / светливите звездици при зори, / как бързо и безследно те гаснеят / пред огнените слънчеви зари. К. Христов, ПВ, 12. Тия думи влизаха в сърцето на Лепо като чудодейно лекарство и мъката му чезнеше безследно. Елин Пелин, Съч. I, 92.

2. Без никаква следа, без вест. Симеон, водачът на стачниците в града, е изчезнал безследно… Изчезнали са и други работници… Д. Димов, Т, 306.

БЕЗСЛОВЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. 1. Който няма способност да говори. Той купи и за второто петаче половин самун и го раздели с безсловесния си другар [кучето]. Д. Талев, ЖС, 20. Неволно са поколебават понятията му за человеческото превъзходство над безсловесните зверове. З. Стоянов, ЗБВ III, 342. / / Който не може, не умее да говори. Подържах го [бебето] пред лицето си и запитах, кой знае защо, това безсловесно същество: — Как се казваш? То мълчеше. К. Калчев, ДНГ, 175.

2. Прен. Остар. Безропотен. Наведените глави на някогашните си другари, покорно понесли на плещите си тежкото съществуване на безсловесни плебеи, .. — му подсказа, че не е сгрешил, като се е върнал между тях. К. Велков, СБ, 47.

3. Като същ. безсловесните мн. Остар. Животните. Пророкът казва: .. ползувайте се от тях [животните] , .. докато ви служат на драго сърце, и ги освобождавайте, когато са уморени; и давайте на безсловесните достатъчно вода и храна. Ст. Дичев, ЗС I, 270. А тя [лисицата] й рекла: — О, маймуно, ти като имаш таквози безумие, как ще бъдеш цар на безсловесните? П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 16.

БЕЗСЛОВЕ`СИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Безсловесност. Той [поетът] я [свободата] търси сред сенките на обезличените хора, събужда гласа й в тяхното принудено безсловесие, пресъздава я от собствените си мечти. Бл. Димитрова, ОтО, 9.

БЕЗСЛОВЕ`СНО нареч. Книж. Безмълвно, мълчаливо. Старецът все тъй безшумно и безсловесно се движеше из килията, все тъй тихичко попъшкваше нощем. П. Вежинов, ЗНН, 57.

БЕЗСЛОВЕ`СНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безсловесен; безсловесие.

БЕЗСЛЪ`НЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. 1. За време — през който не грее слънце; мрачен, облачен. Денят беше студен и безслънчев. Ем. Станев, ПЕГ, 14. Потоци плиснати от хора / по всички улици струят, / над тях в безслънчеви простори / мъглите сиви се кълбят. Мл. Исаев, П, 20.

2. Който не се огрява от слънцето; мрачен. Тъмната и безслънчева стая, засенчена от високия стобор на чича, заживя. Ст. Чилингиров, ХНН, 3.

БЕЗСМЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Който е без смяна, сменяване. Най-здравите и издръжливите на морската болест застанаха на безсменна вахта и съзнавайки голямата си отговорност, с всички сили се бореха за хода и курса на кораба. НА, 1958, бр. 3186, 2.

БЕЗСМЕ`ННО. Рядко. Нареч. от безсменен. Ние вървим мълчаливи, замаяни, забравили себе си, в тия пъклени предели. Ние сме само за час-два тука. А тука — това е винаги, безсменно и безкрай, всеки ден, всяка нощ. К. Константинов, ПЗ, 125.

БЕЗСМЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Несметен, безчислен. Но знатните никак не били разположени да отстъпят нито най-малка част от своя безсметен имот. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 321.

БЕЗСМИ`СЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма смисъл, няма логично съдържание; несмислен. — Дочко, аз имам печатница! — И тутакси изважда свързаните с канап букви. Нацапва ги с химически молив и ги натисва върху бял лист. Получава се някаква безсмислена дума: — „фелерот“. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 125. Маргаритка е прегърнала мъничкото сиво теленце, разчесва пухкавата му козина с моя нов гребен и му говори нещо безсмислено, но много нежно и ласкаво. П. Незнакомов, МА, 9.

2. За поглед, усмивка и под. — който не изразява нищо определено (мисъл или чувство). Болеше я главата от напрежение. Разходи се из градината, спря се, втренчи безсмислен поглед в аленото небе на запад, където слънцето се беше скрило. П. Стъпов, ЖСН, 201. Глави мъжки и женски от няколко прозореца гледат с една тъпа, странна, безсмислена усмивка. Ив. Вазов, Съч. X, 51. // Който показва отсъствие на здрав разум, разсъдък. Седнал край мама, аз с любопитство гледам чудноватата усмивка по Влъчовото лице и слушам несвързаните му думи, често пресичани от безсмислен смях. Т. Влайков, Пр I, 187.

3. Който е лишен от сериозност, сериозно съдържание, дълбочина; повърхностен, празен, безсъдържателен. Цял ред безсмислени тостове се посипаха един след други. Ал. Константинов, Съч. I, 267. Всеки от тримата имаше достатъчно много болка в гърдите, за да води един безсмислен разговор само за приличие. Кр. Кръстев, К, 147. // Който няма сериозна цел, смисъл, който не е осмислен; празен, безцелен, безсъдържателен. Остави тоз безсмислен, глупав живот. Й. Йовков, ЧКГ, 312. Учебните часове минаваха в непоносима тегота. Те се сториха на Катя необикновено дълги и като никога безсмислени. Ст. Чилингиров, РК, 34.

4. За който няма разумно основание, оправдание; безполезен, безпредметен, излишен, ненужен. — О жалка участ, да умираш като червей от безсмислена, мръсна, подла смърт! Л. Стоянов, X, 39. — Сам ли ги печаташ? — попита той, като погледна към купчинката отпечатани позиви. — Не, помагат ми птиците небесни — отговори му Сами хапливо, раздразнен от безсмисления въпрос. Д. Ангелов, ЖС, 112. Последният проявяваше безсмислено скъперничество във всичките си предприятия и едва ли би се разпуснал да издържа такава скъпа агентка. Д. Димов, ОД, 29. Безсмислен страх. Безсмислена борба.

БЕЗСМИ`СЛЕНО нареч. 1. Без да има логика, без свързана и ясна мисъл. Говореше несвързано и почти безсмислено. Й. Йовков,* Разк. II, 13. И Кънчо трепере, слухти, гледа плахо-плахо, .. и още по-глупаво и безсмислено отговаря на запитванията. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 324, 231. Бирникът заотстъпва заднишком, като мънкаше безсмислено: — Аз… такова, .. арестуваха ме… М. Марчевски, МП, 147.

2. Без израз, проява на здрав разум или на ясна съсредоточена мисъл; като ненормален. — Излизай вън, ще запалим къщата — изкомандува старшията. — Как — къщата, защо? — ужасена запита жената, безсмислено се огледа, изтича до децата и се притисна до тях. X. Русев, ПС, 148. Изпитата ракия съвсем замъгли съзнанието му. Той гледаше безсмислено. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Дук Алуизий, възрастен, уморен, отегчен човек, .., разсеяно шареше с поглед из стаята и безсмислено се усмихваше. Й. Вълчев, СКН, 88-89.

3. Без да е необходимо, нужно, без да има защо; ненужно, безпредметно. Илия се смути, започна да мачка безцелно и безсмислено ръба на куртката си и измънка нещо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 357. А снегът все тъй обилно продължаваше да се сипе от тъмното небе. Около огъня той се превръщаше на роса, квасеше хората, те зъзнеха и безсмислено се суетяха наоколо. X. Русев, ПЗ, 183. // Без основание, оправдание; безполезно, безцелно, напразно. Хиляди и хиляди наши братя лежат там .. безсмислено избити. Л. Стоянов, X, 167. Не си губи времето безсмислено.

БЕЗСМИ`СЛЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безсмислен (в 1, 3 и 4 знач.); безсмислие. Всички чакаха Костадин сам да разбере безсмислеността на своето увлечение. Ем. Станев, ИК I—II, 431-432. На нейно място [умората] оставаше неприятното чувство на празнота, на безсмисленост и горчивина… В. Геновска, СГ, 105. Безсмисленост на израз.

БЕЗСМИ`СЛИЕ, мн. няма, ср. 1. Отсъствие на смисъл, на логично съдържание; безсмисленост. Има две такива едновремешни български песни .., но езика и безсмислието на текста им ги издават — те са твърде обикновена мистификация. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 21. — Сам пишете в дневника си, че безсмислието не било свойствено на човешкия ум. Ем. Станев, ИК III, 128.

2. Отсъствие, липса на смисъл, на здрав разум, логика, основание за нещо; безсмисленост, нелогичност. Тогава в ума му се зароди едно решение. Едно от онези безумни, нелепи решения, на които ние съзнаваме всичкото безсмислие и все пак знаем, че те са един наш предопределен, неизбежен жребий. Г. Райчев, Избр. съч. II, 28-29. Мими (решително) .. Неделя на обед се разписвам .. Васил. Надявам се, че схващаш не само безсмислието, но и невъзвратимостта на подобен акт? Др. Асенов, И, 68-69. Пирамидата, била тя на Джосер, Хефрен или Хеопс, е велико нещо. Велико по своите гигантски размери и по своето безсмислие. С. Северняк, ОНК, 250. Може да ви се види чудно, но има моменти, когато дори хора като мен виждат безсмислието на това, което вършат. Й. Демирев и др., ОС, 108.

3. Отсъствие, липса на сериозно съдържание, цел, на смисъл в нещо; празнота, безсъдържателност, безцелност. Всичко това, меките, чисти легла, топлата храна .., разговорите и развлеченията с моите съседи, скоро ми дотегна и безсмислието на такъв живот почна да ме мъчи. Стр. Кринчев, СбЗР, 355. Дори и самият живот бе компромис — всички знаеха, че ще умрат, но никой не се самоубиваше заради безсмислието на съществуването. А. Наковски, МПП, 142.

БЕЗСМИ`СЛИЦА ж. 1. Нелогична, без ясен смисъл и съдържание дума или израз. Едно време, .., Демел беше оракул за мнозина, за които в безсмислицата се крие нещо тайнствено, а ясната мисъл е банална. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 112. И колкото повече говореше, толкова повече му се струваше — макар мислите да му изглеждаха външно правилни и ясни, — че говори безсмислици и не това, което трябва. А. Дончев, СВС, 52. Днес толкова много безсмислици чух. Нищо не разбрах от словоборството ви. К. Петканов, В, 24. // Нещо, което няма сериозно, смислено съдържание. Филмът се върти безшумно, .. като някаква рекордна безсмислица, съчетала в себе си наивната сантименталност на сценариото, глупостта на режисьора и безподобния шарж на артистите. Св. Минков, ДА, 38-39.

2. Нещо, което противоречи на здравия разум, което е нелогично, неразумно, неправилно; глупост, абсурд. Цялата наша борба би загубила своя смисъл, ако .. вземат властта пак тия, които докараха моя народ до катастрофа, .. Би било безсмислица тия заслепени политици да застанат отново начело на моята страна. В. Геновска, ПЮФ, 144.

3. Нещо, чието извършване или съществуване няма смисъл, цел, оправдание, основание. — Все по-често идвам до извода, че целият живот е една голяма безсмислица и че едва ли си струва да се живее. М. Грубешлиева, ПИУ, 128. От казармата — вкъщи: и тук, и там — неприятности, и тук, и там — никакъв смисъл, работиш, трудиш се за някаква безсмислица. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 458.

БЕЗСМЪ`РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Според религиозните представи — който никога не умира, който живее, съществува вечно. Носеше се мълва, че който хапне от златните ябълки, ще стане безсмъртен. А. Каралийчев, TP, 69. Такава сила искал да получи оня магьосник. Той правил големи услуги на тогавашния Велик Дявол — .. — с надежда, че оня ще го направи безсмъртен. Н. Райнов, КЧ, 8. // Който никога не изчезва, който остава, пребъдва във вековете; вечен. Красотата е безсмъртна △ Безсмъртна идея. Безсмъртна мисъл.

2. Ритор. Който е оставил вечен спомен в съзнанието на поколенията; незабравим. Защото, който умре за народа, той е безсмъртен! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 102. // Който се помни, познава или използва много след смъртта на този, който го е извършил или създал. Защото там нейде, на върх планината, / .. / Издига се някой див, чутовен връх, / покрит с бели кости и със кървав мъх, / на безсмъртен подвиг паметник огромен. Ив. Вазов, Съч. I, 203. През първите години на излизането му [списание „Мисъл“] се поместват .. някои глави от безсмъртното произведение на Алеко Константинов „Бай Ганьо“. Лит. XI кл, 7. Безсмъртни дела. Безсмъртно име. Безсмъртни песни.

3. Като същ. безсмъртни мн. Митол. Боговете на древна Гърция и на древния Рим. А пък когато настана дванайсетий ден оттогава, / всички безсмъртни се върнаха дружно, с Кронида начело, / пак на Олимп. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 20.

— Друга (остар.) форма: безсме`ртен.

БЕЗСМЪ`РТИЕ, мн. няма, ср. 1. Според религиозните представи — вечен живот; безсмъртност. — В тая пещера живее бялата кукувица, благословена от Господа с безсмъртие. Ще рече — да не умира во веки веков. Елин Пелин, Съч. II, 80. Един от неговите [на царя] големци, .., обещал му безсмъртие, като му приготвил една чаша с билки, които като изпие, никога да не умира. МС, 1883, кн. 4, 29. // Пребъдване във вековете, вечно съществуване. Ще дойде ден, и той не е далеч, / вселената когато ще да знай / една богиня само — Хубостта! / В живота на безсмъртие начало, / и в мъртвото емблема на живот. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 37.

2. Ритор. Вечен спомен, вечно съществуване в съзнанието на поколенията; безсмъртност. Народната признателност го увенча със славата на безсмъртието и той [Левски] заживя завинаги в съзнанието на поколенията. Ив. Унджиев, ВЛ, 356. Най-сладка смърт е / смърт за свобода; / Тя е безсмъртие — / живот в народа! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 179-180. Ботев ли с бунтовните си песни / към безсмъртие на бой зове? Мл. Исаев, ЯД, 44.

— Друга (остар.) форма: безсме`ртие.

БЕЗСМЪ`РТНИЧЕ, мн. -та, ср. Диво полско и планинско едногодишно сухо цвете от семейство сложноцветни с бледорозови, лилави цветове и сребристи листа и стебло. Xeranthemum. Край пътя сред повехналите лайкучки нацъфтя синята жлъчка, а прегорялото пасище заруменя от розовите безсмъртничета. П. Бобев, ГЕ, 103-104.

БЕЗСМЪ`РТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безсмъртен; безсмъртие. Защото Хаджи Ахил е един беден бръснар, .., който е чел само сънотълкователя, Мартин Задека и Библията, не записва това, което ражда главата му, и не чувствува силно желание за безсмъртност при сичкото си убеждение, че е голям човек. Ив. Вазов, Съч. VI, 145. Делото на Тенисона е от по-висока природа. Нему се пада безсмъртност. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 172.

БЕЗСНЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Книж. 1. През който не вали сняг. Безснежна зима. Безснежен сезон.

2. По който няма сняг. Безснежни върхове.

БЕЗСНЕ`ЖИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие на валежи от сняг.

БЕЗСО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. В който няма никак или няма достатъчно сол. Седнаха на масата, .. От време на време Петър се сърдеше, че яденето е безсолно или че хлябът е много сух. И. Петров, НЛ, 127. Безсолен хляб.

2. Прен. Разг. Който не е духовит, в който няма остроумие. Не всички се изсмяха на безсолната закачка, но никой не се сети да защити доктор Филев. Б. Несторов, АР, 79. Па и хвалбите му са сухи и ласкателствата му безсолни. М. Балабанов, С (побълг.), 68. Безсолни думи. Безсолна шега.

БЕЗСО`ЛНАТА нареч. Разг. Без сол. Продаваме по някое яйце, колкото за сол, а когато кокошките се стиснат, караме я безсолната. Г. Караславов, Избр. съч. II, 185.

БЕЗСО`ЛНО. Нареч. от безсолен. Тя готви безсолно. △ Опита се да се пошегува, но излезе някак си безсолно.

БЕЗСО`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество на безсолен.

БЕЗСО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Книж. В който няма никак или има малко сок. Отпаднал стоеше царят, — сух като стрък безсочна билка — и се взираше с мъртъв поглед в ъгъла, дето седеше Боян. Н. Райнов, КЦ, 34. Безсочен плод.

БЕЗСО`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество на безсочен.

БЕЗСПИ`Р нареч. Безспирно. Стрелбата пак започна — .., кулата сякаш цяла се разтърси — куршумите безспир чукаха по стените й. Д. Талев, И, 128. Аго беше много весел, приказваше безспир и разсмиваше всички с глупостите си. Й. Йовков, АМГ, 20.

БЕЗСПИ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не спира, не престава; неспирен, непрекъснат, непрестанен. Безспирен вой, стихийна буна! / Несмълкно зимната фъртуна / прозорците ми блъска с бяс. П. К. Яворов, Мис., 1899, кн. 5, 504. Задуха вятър, буря заиграе, / с стихийте то [дървото] в безспирна е борба. К. Величков, ПССъч. II, 135.

БЕЗСПИ`РНО нареч. Без спиране, без прекъсване; непрекъснато, непрестанно, безспир. По широкия тротоар пред мене безспирно тече буен поток от люде. Д. Талев, СК, 151. Знаехме само едно: че трябва да се бърза, да се върви напред безспирно. Й. Йовков, Разк. II, 137. Смрачава се, безспирно дъжд ръми. М. Петканова, С, 45.

БЕЗСПИ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество на безспирен.

БЕЗСПО`РЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не предизвиква спор, съмнение; несъмнен, очевиден, безсъмнен. Защо тогава се сили толкова да обори безспорната правота на неговите разбирания?… Т. Влайков, Съч. III, 34. — Все пак — казах аз, — Гюзелев е виновен. Това е доказано по безспорен начин. К. Калчев, ДНГ, 62. Безспорна истина. Безспорен факт. Безспорен успех. Безспорен талант.

— От рус. бесспорный.

БЕЗСПО`РЕН2 -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Който не спори, не става бърже; неспорен.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЕЗСПО`РНО1 нареч. Обикн. като вмет. дума или в съчет. с гл. съм, изглежда и др. в 3 л. ед. ч. За означаване на пълна увереност в достоверността на съобщавания факт; без съмнение, несъмнено, очевидно, безсъмнено. В дъното на залива те виждат висока бяла кула, забита като гигантска свещ в крайморските канари. Това е фар безспорно, не е никак трудно да се отгатне. П. Вежинов, ДМ, 5. Ботев, безспорно, е бил надарен с голям поетически талант. Т. Влайков, ТНУ, 1926, 1. Но това, с което Буенос безспорно трябва да се гордее, това е неговата преса. Б. Шивачев, ПЮА, 90. Безспорно е, че се правеше всичко за изграждане на високо самочувствие у бъдещите офицери. П. Илиев, ЛВ, 37.

БЕЗСПО`РНО2 Диал. Нареч. от безспорен2; неспорно.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЕЗСПО`РНОСТ1, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на безспорен1; несъмненост, очевидност. Настоятелно му се искаше да вземе и той думата и .. да изложи и да подчертае безспорността на своето схващане. Т. Влайков, Съч. III, 39.

БЕЗСПО`РНОСТ2, -тта`, мн. няма, ж. Диал. Неспорност, неспорене.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЕЗСРА`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който няма чувство за срам, който не се срамува; безочлив, нагъл. А тя, като че на инат, още по-лошава и по-безсрамна става. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 50. Тези младежи по всичко си приличаха: и по косите, и по облеклото, и по приказките. Бяха дръзки, нахални и безсрамни. Сп. Кралевски, ВО, 57. Безсрамен лъжец.

2. Който показва, изразява липса на срам; безочлив. Кьосето държеше главата си леко привдигната и гледаше с широко отворени очи. Погледът му беше особен — открит, любопитен, безсрамен. А. Дончев, BP, 32. Безсрамна усмивка. Безсрамен отговор.

3. За действие, постъпка и др. — който нарушава нравствените норми, който се върши без срам. Сакатият се дръпна учуден и закуцука към насрещния край на килията. Там някакъв глас високо и похотливо разправяше безсрамни истории. Ст. Дичев, ЗС II, 599. Безсрамна експлоатация. Безсрамна лъжа.

БЕЗСРА`МИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отсъствие, липса на срам, на чувство за приличие; безочливост, наглост. Сега имате безсрамието да говорите, след като сте окрали държавата… Д. Кисьов, Щ, 338. Той ходеше из търновските улици съвсем гол, .. В такава адамовска голота той проповядваше на народа безсрамието и разюздаността на страстите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 130.

2. Разг. Обикн. мн. Безсрамни, неморални действия, постъпки. За един миг тя се разколеба. Струваше й се низко, недостойно, просташко да тръгне по дирите на мъжа си и да открива безсрамията му, но всичко трябваше да свърши още сега. Ст. Даскалов, СЛ, 184. И така, вместо да бъдат арестувани [виновниците] и хвърлени в затвора, продължават да вършат безсрамия и клеветят всеки честен човек, който се е опитвал да ги критикува. ВН, 1959, бр. 2571, 1.

БЕЗСРА`МЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Безсрамен. При тая безсрамлива дързост на циганката, Василица позеленя и се спусна въз нея с намерение да я удуши. Ив. Вазов, Съч. IX, 81. Ако ли някога са прочита нещо явно пред много человеци, много безочливо и безсрамливо дело е преди да та попитат, да казваш каков ум имаш за него. Р. Попович, X, 138.

БЕЗСРА`МНИК, мн. -ци, м. Човек, който няма чувство за срам и нарушава правилата за прилично и морално държане. — Излъга ти вчера, долни човече, наклевети моята жена пред толкова люде, пред целия град, .., безсрамнико! Не си се срещал ти с жена ми у Ташка Утката. Д. Талев, ПК, 229. — Гунке, аз съм женен .. — Какъв лъжец! Да се гавриш толкова време с мене! Безсрамник! Г. Райчев, ЗК, 180-181.

БЕЗСРА`МНИЦА ж. Жена, която няма чувство за срам и нарушава правилата за прилично и морално държане. И тя с едно силно дръпване разкъса си дрехата отпред и в полумрака се бялнаха валчести млади гърди. — Закрий се, безсрамнице! Ив. Вазов, Съч. XIII, 107. — Дръжте сега Иваница, та да ни помни, докато е жива. Бой на безсрамницата! .. — Заголете я и с пералката я наложете по голо, та да разбере, кога е мърсувала с турци! .. К. Петканов, ЗлЗ, 247-248.

БЕЗСРА`МНО. Нареч. от безсрамен; без чувство за срам. Изведнъж от орехите зад нас се чу неприятно кикотене. Някой се изсмя безсрамно.* Ем. Станев, ЯГ, 26. Анет, която схвана нейната ревност и завист, се засмя от задоволство и я погледна безсрамно право в очите. Д. Ангелов, ЖС, 218.

БЕЗСРА`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество или проява на безсрамен. „Горко, човече, облечен в безсрамност, с душа себелюбна.“ А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 12.

БЕЗСРА`МСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Безсрамие. Що си дошла ти, о щерко на щитоносеца Зевса, / не ли да видиш безсрамството на Агамемнон Атреев? А. Разцветников,

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/641-660&oldid=2608“.