Речник на българския език/Том 1/621-640
БЕЗМА`СЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е без масло, който не съдържа масло или съдържа малко масло. Безмаслено сирене. Безмаслен крем.
БЕЗМА`ТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който е останал без майка. Тя колкото галила своите деца, толкова мъчила безматерното Благойче: така било имято на сирачето. Ан. Н. Хаджоглу, ББ, 77.
БЕЗМАШИ`НЕН, -нна, -нно, мн, -нни, прил. Спец. Който се извършва без помощта на машини. Безмашинно превръщане на топлинната енергия в електрическа. Безмашинни термоелектрически преобразователи.
БЕЗМЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който не съдържа метала мед. Безмедни препарати.
БЕЗМЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. 1. Който е много голям по размер, площ и трудно може да се измери; неизмерим. Долини, падини, залесени хълмове постепенно се възвишаваха и изчезваха в безмерните предели на Алпите. Ал. Бабек, МЕ, 31. Не! / Далеч като другари верни / два комбайна в блокове безмерни / жънат и вършеят упорито / и чували пълнят с тежко жито. Л. Станчев, ВД, 16. Гледах хали как ся върло борят, / как ся гонят рой облаци черни, и надварят в пространства безмерни. Н, 1883, кн. 8-9, 923. И тържествено обещал на Ахмедовий син единствената си дъщеря за жена и безмерните си богатства в наследство. Ст. Ботьов, К (превод), 23.
2. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно голям, силен; изключителен, безкраен, безграничен, безпределен. И помисли, че силата му е безмерна, а волята му — закон за всички. Й. Йовков, СЛ, 126. Откъм Прищина прииждат цели тълпи пленници и бежанци .. От помръкналите им очи лъха такова безмерно отчаяние, че гърдите ти внезапно се изпълват със сълзи. В. Карагьозов, Избр. пр, 114. Безмерна радост. Безмерна тъга. Безмерна обич.
3. Остар. Който е извън мярката голям по количество или степен; прекомерен, прекален. Причините на бунтът биле безмерните даноци, които турците насила събирале. Хр. Ботев, Съч. 1929, 237. На 20 того железничарите обявиха стачка. Въодушевлението, с което те подеха борбата, .., показа колко силно е било недоволството им от безмерната експлоатация, на която са подложени. Г. Георгиев, Избр. пр, 383. Безмерното грижене и треперане над децата много пъти ги похабява. У, 1871, кн. 17, 268.
БЕЗМЕ`РНО нареч. Книж. 1. Извънредно много, в много висока степен; неизмеримо, изключително, безкрайно, безгранично, безпределно. И в тази минута аз се чувствувах тъй малък тъй жалък, тъй безмерно нещастен, че бях готов да заридая от мъка. Г. Райчев, Избр. съч. II, 21. Коя тъмна сила, кой мрачен жребий бяха направили Борис тъй безмерно алчен и жаден за власт? Д. Димов, Т, 634. Случило ся тогава, че първийт министър на царството, .., бил человек славолюбив и безмерно жесток. ИЗ 1874-1881, 1882, 60.
2. Остар. Извън мярката; прекомерно, прекалено. Ала откак й се втлъпи в ума мисълта за своя къща, тя зафана вече безмерно да пести — дори повече отколкото трябва. Т. Влайков, Съч. II, 104. Сам е той вече, сам с една майка. Какво може? И сеща Петър, че се пука на кръст земята под краката му, че главата му се пука и натяга, като кога е пил безмерно много вино. Ц. Церковски, Съч. III, 110.
БЕЗМЕ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безмерен. Пази златния път на умереността както в радостите, тъй и в скърбите. Отбягвай всяка безмерност в чувствата си. Ал. Кръстевич, ВПЖ, 142.
БЕЗМЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. За храна — който не е приготвен с месо. Безмесни ястия. // При който не се употребява месо; вегетариански. Безмесна храна. Безмесна кухня.
2. През който не се яде месо; постен. Безмесни дни.
БЕЗМЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Неуместен. Едно дете, по невинност, казало няколко безместни, но прави думи… та какво от това? Ив. Вазов, Съч. XXII, 72. Знанието помага на человеческото благополучие, като освобождава человеците от много безместни трудове и разноски. И. Тонджаров, Лет., 1872, 160.
БЕЗМЕ`СТНО. Остар. Нареч. от безместен; неуместно. Французкийт цар, Карл V, наименован мъдрийт, беше много даровит в говорение, но, в същото време, много се въздържаше да не говори безместно. ИЗ 1877, 1881, 254.
БЕЗМЕ`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Неуместност.
БЕЗМЕТЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Книж. Който не е смущаван, тревожен от нищо; спокоен, безбурен. Дните протичаха гладко за него, спокойни и безметежни. А. Христофоров, А, 92. Край занемелите бакърджийници и сарачници няколко деца играеха на джелик. Кондарев се спря, поразен от безметежната тишина наоколо. Ем. Станев, ИК II, 237. Безметежен живот.
— От рус. безмятежний.
БЕЗМЕТЕ`ЖНО. Книж. Нареч. от безметежен; спокойно, безбурно. Над тая къща ангелът на благополучието е разперил тихите си крила и я пази от зло. Изглежда, че животът в нея ще върви безметежно до дълбоката старост на нейните стопани. Ем. Станев, ИК III и IV, 286. Но не било писано да пристигна безметежно до спокойното място! А. Гуляшки, ЗР, 202.
БЕЗМЕТЕ`ЖНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие на тревога, смут; спокойствие. Морето беше равно и просторно като равнина. И въпреки цялата безметежност на пейзажа някаква необяснима тревога обхвана мургавия младеж. С. Чернишев, ВМ, 26. Че в тоя мир от тишина и нежност / безветрие и ведра безметежност, / не чува се тръба на бран и бой. Хр. Ясенов, Събр. пр, 79.
БЕЗМИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Безмилостен. И майките безсилни / паднаха мъртви, ах, / под удари безмилни / дечицата безкрилни / издъхнаха от страх. Ив. Вазов,* Съч. I, 10.
БЕЗМИ`ЛНО. Остар. Нареч. от безмилен; безмилостно. Всички излязоха хайдути не да грабят и убиват било кого било, .., а да .. отмъстят на тези, що тъй безмилно глобяха бедния народ. Хр. Ботев, Съч. 1929, 52.
БЕЗМИ`ЛОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не проявява милост, не се смилява; безжалостен, жесток, безчовечен, безпощаден. Той ставаше жесток и безмилостен към всеки паднал и беззащитен човек. Й. Йовков, Ж, 244. С болка на душата Паисий споменува насилията, що търпят неговите еднородци от страна на безмилостните гръцки владици. Б. Пенев, НБВ, 57. За пръв път сълзи овлажняват очите на безмилостните Еринии, дори тях, безсърдечните, затрогва с песента си Орфей. Бл. Димитрова, ОтО, 8.
2. При който не се проявява милост, който се върши без милост; безжалостен, жесток, безпощаден, безчовечен. Но когато порасне човек и се срещне с грижите, страданията и безчестията на хората, той настръхва и започва непрекъсната борба с тях. И то жестока, безмилостна борба, борба до край, до смърт. П. Михайлов, МП, 32. Веднага бе взето решение хулиганът да бъде жестоко наказан… всички чувствуваха, че наказанието ще бъде безмилостно. П. Вежинов, СО, 72. Безмилостна експлоатация. Безмилостни закони.
БЕЗМИ`ЛОСТНО. Нареч. от безмилостен (във 2 знач.); без милост, без състрадание; безжалостно, безпощадно, безчовечно, жестоко. Гърбуна се втурна към нея, събори я на пода и започна безмилостно да бие с юмруци. Д. Немиров, Д № 9, 86. Стачката трябваше да се смаже незабавно, безмилостно. Д. Димов, Т, 253. Единият от стражарите, .. се спусна върху малките, откачи бича от бедрото си и почна безмилостно да ги шиба по главите и лицата. Потекоха кърви. Ив. Хаджимарчев, ОК, 23.
БЕЗМИ`ЛОСТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безмилостен; безпощадност, жестокост. Борбата в своята ожесточена безмилостност не се доверява на гол ентусиазъм и на възрожденската добронамереност. Ив. Спасов, БС, 120.
БЕЗМИ`СЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който не мисли, не разсъждава, няма мисъл. Безмислени мозъци са драскотили каквото им кефне и не по-малко безмислените вестникари са печатали тия „плодове на родния гений“. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 7. Народ такъв, за друго недостоен / освен за мъки, нужди и тегла, / неучен род, безмислен раб, спящ воин, / що чака той за тези си дела? Ч, 1873, кн. 4, 386.
БЕЗМИ`СЛЕНО нареч. Рядко. Без мисъл, без разсъдък. Лицето й е бледно и повенало, очите й гледат темно и безмислено. Л. Каравелов, Съч. VII, 78.
БЕЗМИ`СЛИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отсъствие на мисъл, на ум, на разсъдък. Ако не го укриваше нощният мрак, любопитното око би прочело по чертите на лицето му умора до безмислие, до тъпост. А. Страшимиров, Съч. I, 363.
БЕЗМИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За който или при който не се взема мито. Едрите индустриални предприятия били освободени от някои данъци и получавали право на безмитен внос и евтин превоз. Ист. VII кл, 105.
2. За място — където стоките не се обмитяват. Безмитна зона.
БЕЗМИ`ТНО. Рядко. Нареч. от безмитен; без да се взема мито. Някои стоки се пропускат безмитно.
БЕЗМЛЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. За млечни жлези, гръд — който е без мляко, който няма мляко. Детето ревеше, ..; това крехко същество чувствуваше само едно нещо: нетърпимия глад, дразнен повече от безмлечната гръд на майката. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 16. Баба Доке донесе детето. Милка го сложи на възглавницата, извърна се на лява страна и му подложи безмлечна ненка. К. Петканов, ОБ, 236.
БЕЗМЛЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безмлечен.
БЕЗМО`ЗЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. В който няма мозък, мозъчно вещество. Безмозъчна кост.
2. Прен. Който няма ум, разсъдък, който не мисли, когато действа. Лудата навлизаше в последния стадий на болестта си. Приличаше на рефлексен препарат, на безмозъчно същество, което реагираше на всичко с блажено и безсмислено хилене. Д. Димов, Т, 336-337. Не пущат ги да престъпят нито през прагът на екзархията. Каква е причината? Кой е крив? — Аз сякога мога да отговоря на тия два въпроса, че сме криви ние сами и нашето честито безглаво и безмозъчно правителство. С, 1872, бр. 46, 367.
БЕЗМОТО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За машина — който се движи без мотор. Безмоторен самолет. Безмоторен комбайн. Безмоторни превозни средства.
2. Който се отнася до управление на летателни устройства без мотори — планер, делтапланер и др. Безмоторно летене. Безмоторни летци.
БЕЗМОТО`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Самолет, който лети без мотор, като използува възходящото въздушно течение; планер. През лятото на 1913 г. в Плевен Лазаров построява своя първи самолет безмоторник. Р. Радулов, ИГ, 60. Един бял безмоторник се показва над хълма, планира, момчето му маха с ръка, безмоторникът си поклаща крилата, съвсем леко почти като птица, и също безшумен.* Й. Радичков, ГП, 70.
2. Спорт. Спортист, който упражнява спортната дисциплина безмоторно летене; планерист.
БЕЗМОТО`РНИЦА ж. Лодка, която се движи без мотор. Там [на изложбата] има показани най-различни състезателни пушки, модели на самолети, на безмоторници. ВН, 1960, бр. 2690, 2.
БЕЗМОТО`РНО. Рядко. Нареч. от безмоторен; без мотор. Този самолет лети безмоторно.
БЕЗМУ`ЖЕСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Страхливост. Противоп. мъжество, храброст. И като искаше да представи прегрешаванието си по-умерено, отговаряше си сам на себе си за собствената си безмужественост: „Тъй било писано и орисано“ — думаше. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 45.
БЕЗМУСТАКА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е без мустаци или който още няма мустаци; безвъс. Тук [в казиното] се събираха всичките безмустакати учителчета. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 16, 4.
БЕЗМЪ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Диал. 1. За жена — която няма мъж, съпруг (Н. Геров, РБЯ). Безмъжна жена.
2. За семейство, дом, къща — който е останал без мъж, без мъже (обикн. когато мъжът отсъства за дълго от къщи.)
БЕЗМЪ`ЛВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който не проговаря, не промълвя нито дума, обикн. при някакво душевно вълнение, преживяване; ням, безгласен. Евлоги стоя някое време безмълвен, притихнал, боеше се да си поеме дъх. А. Гуляшки, Л, 425. Мита беше останала на мястото си безмълвна и потресена от щастие. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 1, 133-134. Лицето й гореше, очите й искряха от гняв. Тя седеше безмълвна срещу него, а в сърцето й се блъскаха думи, думи. Бр. Йосифова, БЧМ, 238. Безмълвен, ням, с очи в тъмата впити, / аз слушам със наведена глава. К. Величков, ПССъч. II, 15. • Обр. Небето разстилаше над градината тъмносинята си коприна, извезана със звезди, които трепкаха далечни и безмълвни. Д. Спространов, С, 49. А на юг величествено се издига планината, безмълвна и строга, притаила в тъмните си дебри хиляди легенди и поверия. Ал. Бабек, МЕ, 19-20. // Който вече не може да проговори, да промълви нищо. По същия път върнаха Ценка. Сега той беше вече безмълвен, успокоен, със склопени очи. А. Каралийчев, НЗ, 20. Чен лежи сега безмълвен / там пред вражия окоп. / Кой над него ще заплаче? / Кой ще му направи гроб? Ив. Радоев, КХЛ, 33.
2. Който мълчи, не възразява, не роптае. Турчинът беше всевластен господар, а той — селянинът, .., беше презрян гяур, безмълвен роб, който трябваше във всичко да му се покорява. Д. Талев, ЖС, 25. Няколко дни след началото на въстанието в Унгария започнаха да изключват студенти .. Тогава решихме, че нещо трябва да се направи. Стига толкова! Стига сме били безмълвни, безропотни, с преклонени глави. Г. Данаилов, ДС, 119.
3. Който не е изразен или не е съпроводен с думи, слова или глас; безгласен. Строполи се върху стола и с безмълвно отчаяние почна да хапе и да драще ръцете си, докато върху тях се появиха кървави ивици. Д. Димов, ОД, 275. Чувствувам мъката от моята прикрита, безмълвна любов. Кр. Велков, СБ, 97. Колко време продължи това безмълвно пълзене, Васил не можа да прецени. Ст. Дичев, ЗС, 173. Безмълвен плач. Безмълвна скръб. Безмълвна благодарност.
4. В който не се чува шум, говор, няма признаци на живот; глух, тих. Люляково остана празно, безмълвно и глухо. Но полето с непоженатите ниви беше пак хубаво, както всякога. Й. Йовков, Разк. I, 126. След малко и колата на дядо Стоян кривна в един разграден запустял двор, .., обрасъл със сливак, глогини и шипки. Къщата беше безмълвна и неприветлива. П. Здравков, НД, 122-123. Около тях се простираше безмълвно и пусто снежно поле. Д. Димов, Т, 169. Безмълвна нощ е обвила / со тъмния си плащ света. П. П. Славейков, СЩ, 1921, 45.
— Друга (остар. книж.) форма: безмо`лвен.
БЕЗМЪ`ЛВИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Отсъствие на говор; мълчание. Горчиво безмълвие смени страха на всички — и никой не промълви дума. Н. Райнов, ВДБ, 163. Бледи и потъмнели, те се загледаха пак както при тръгването си от къщи и очите им в нямо безмълвие, като че си казаха нещо. Ц. Церковски,* Съч. III, 162. Милиционерът, който бе прекарал часове в безмълвие на поста .., сега намери слушател. Г. Крумов, Т, 91.
2. Отсъствие на шум, на звук; пълна тишина, безмълвност. В лесът владееше тишина и безмълвие дълбоко. Ив. Вазов, Съч. XXTV, 24. Тежко и уморително безмълвие цареше в запаления въздух .. Ни пъдпъдък се обаждаше, ни чучулига пееше над главата ми. Елин Пелин, Съч. I, 17.
3. У еретиците-исихасти — състояние на пълно мълчание, при което са смятали, че се постига общение с бога; безмълвничество. — Бог е мир, който се намира на другата страна на шума и суетата. Истинският разговор с Бога е безмълвието. Що е гласът ни пред неговото мълчание? Ст. Загорчинов, ДП, 289-290.
— Друга (остар. книж.) форма: безмо`лвие.
БЕЗМЪ`ЛВНИК, мн. -ци, м. Рядко. Книж. Еретик-исихаст, който прекарва живота си в безмълвие (в 3 знач.). Безмълвникът, водейки съзерцателен живот, мисли, че се приближава до бога само оня, който от своите подобни се отдалечава. Ст. Загорчинов, ДП, 228.
БЕЗМЪ`ЛВНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който се отнася до безмълвник. — Наистина велико нещастие е за нас, живущите безмълвническо житие, да търпим от ония безбожни хусари тегла и татба. Ст. Загорчинов, ДП, 231.
БЕЗМЪ`ЛВНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Книж. У еретиците-исихасти — безмълвие (в 3 знач.). — Първата степен — издигна гласа си Григорий Синаит и палецът на дясната му ръка отпусна няколко зърна от броеницата, която той непрестанно прехвърляше върху скута си — е алфа на безмълвничеството. Ст. Загорчинов, ДП, 289-290.
БЕЗМЪ`ЛВНО нареч. Книж. 1. Без говор, без глас; мълчаливо, безгласно. Жените работеха в полето покорно и безмълвно. Й. Йовков, Разк. I, 123. Тя плачеше безмълвно, тихо, със стиснати устни. Д. Димов, Т, 264. • Обр. Усамотените тук-там из градините брести и овошки стоеха безмълвно, с отпуснати листа. Елин Пелин, Съч. I, 17. Отдавна премина и лято, и пролет, / безмълвно пристъпя навъсена зима. В. Карагьозов, Избр. пр, 52.
2. С гл. съм в 3 л. ед. Означава, че някъде има спокойствие, тишина; безшумно, тихо. Лагерът беше притихнал. В планината беше спокойно и безмълвно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 348. Наокол е шумно. Но в тази ограда / е глухо, безмълвно, всегдашен е сън. Ив. Вазов, Съч. I, 7.
БЕЗМЪ`ЛВНОСТ, -тта`, мн. няма, ср. Книж. Отвл. същ. от безмълвен; пълно мълчание, пълна тишина, безмълвие. Беше краят на юни. Нощта, топла, тиха и светла — една от ония балкански нощи, пълна с мистична безмълвност. Ив. Карановски, Разк. I, 161.
БЕЗМЪ`ЛВСТВАМ и БЕЗМЪ`ЛВСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Книж. 1. Не проговарям, не промълвявам нито дума.
2. Не смея да възразявам, да роптая. Селото безмълвствуваше под властната сянка на своя строг заповедник. Т. Влайков, Съч. III, 148.
3. За еретик-исихаст — стоя в безмълвие, в съзерцание. — Истинският разговор с Бога е безмълвието .. И да се пее е ненужно, и псалмопението не винаги е добро. Който се труди, нека пее, ти, като безмълвствуваш, по` е прилично да твориш умна молитва. Ст. Загорчинов, ДП, 218-219.
БЕЗМЪ`ЛВСТВАНЕ ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от безмълвствам; безмълвствуване.
БЕЗМЪ`ЛВСТВУВАМ. Вж. безмълвствам.
БЕЗМЪ`ЛВСТВУВАНЕ ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от безмълвствувам.
БЕЗНАДЕ`ЖДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не вдъхва надежда за успешен изход, за успешно осъществяване. Евгени разбра, че всеки опит за бягство или съпротива е безсмислен и безнадежден. Д. Ангелов, ЖС, 504. — Но бих желал да говоря още веднъж по телефона с Кавала. — Безнадеждна работа — домакинът изцеди последните капки ракия от стъклото в чашата си. Д. Димов, Т, 551. Безнадеждна любов. Безнадеждна война. // За който няма изгледи, че ще се поправи, който е без изгледи за подобрение. Подполковник Каменов .. мислеше за болната си дъщеря. Положението й тази сутрин беше безнадеждно. С бащиното си сърце той почувствува, че нейните дни са преброени, че трябва да се разделя с нея. К. Кръстев, К, 238-239. Кротките и послушни раи, .., сега си въобразяват, че империята е безнадежден болник и могат да я смажат с един удар? М. Стъпов, ЖСН, 218.
2. Който изразява липса на надежда, че може да се постигне или да се възвърне нещо. Чух плач. Сподавен, глух и безнадежден плач. Елин Пелин, ЧР, 61. Но измежду всички тия дебнещи очи имаше един поглед, умолителен и безнадежден, който отначало още някак привлече моето внимание. Д. Калфов, ПЮН, 135. Безнадеждна скръб.
3. Поет. Който е изгубил всякаква надежда за нещо; отчаян. А ти — забрави ли ме, / ослепя ли от плакане, / онемя ли от чакане, — / или живота ти виси на косъм, / и чакаш края — безнадеждна и безстрастна? Е. Багряна, ЗМ, 71. Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила. Д. Дебелянов, Ст, 1946, 88. Макар безнадеждна, макар безгранично далечна, / у мене утеха ти дириш, о клета жена. Д. Бояджиев, Ст, 18.4. В съчет. със същ. за качество (обикн. отрицателно) — който е в най-висока степен някакъв (такъв, какъвто е означено от съществителното); голям, изключителен, непоправим. Разумните доводи на Пиронев всякога са му досаждали и, тъй като сега нямаше настроение да спори с него, защото го смяташе за безнадежден формалист, той .. се съгласи сухо, привидно. Г. Караславов, ОХ IV, 291. Тии били така тъпи и неразбрани момчета, чтото учителят им не могъл да ги тръпи, а и на двамата дал път из училището навън, като на безнадеждни глупавци. Й. Груев, СП (превод), 287. Безнадежден пияница. Безнадежден комарджия. Безнадежден оптимист.
БЕЗНАДЕ`ЖДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безнадеждност. В еднообразни, въртещи се около едни и същи теми разговори, в четене на стари закъснели вестници, в надежди и безнадеждие минаваше дългият юлски ден. М. Кремен, Б, 162. В тия свирепи, потънали в безнадеждие и ужас дни загина многобройна и ценна комунистическа интелигенция. Д. Казасов, ВП, 349.
БЕЗНАДЕ`ЖДНО нареч. 1. Без надежда, че нещо може да се промени, да се поправи или подобри. Пожарът беше заловил две съседни къщи .. Голямата къща беше безнадеждно изгубена. Ив. Вазов, Съч. XXV, 108. Изведнъж мракът се сгъсти пред очите му. Той все не можеше да измисли нещо, положението ставаше безнадеждно. Д. Спространов, С, 31. Безнадеждно болен.
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, прекалено, съвсем. Димитър не изговаря, а сякаш плачливо пропява тия думи, .., и жълтото му като пергамент лице с безбройните си бръчки веднага става безразлично и безнадеждно глупаво. Й. Йовков, Разк. I, 12-13. Тогава се опитваше да сложи в ред бъркотията на душата си. Виждаше, че животът й е станал безнадеждно мрачен и заплетен. М. Грубешлиева, ПИУ, 168. Из селото вече не се чуваше глъч; сякаш едни бяха го отколе опразнили, а други, останалите — измрели, така безнадеждно пусто и изоставено му се стори то. П. Михайлов, ПЗ, 186. Стефан беше безнадежно влюбен във физиката. Айнщайн и най-вече Нилс Бор бяха негови кумири. Г. Данаилов, ДС, 202.
БЕЗНАДЕ`ЖДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. 1. Невъзможност да се промени, да се оправи нещо; безизходност. После затвори очи и сякаш в съзнание за безнадеждността на своето положение, казва едва чуто: — Слушай, направи ми една услуга… Л. Стоянов, X, 106. — Трима, трима само срещу шестдесет души вероломци!… И сега загинвам* тука в безнадеждност. Ив. Вазов, Съч. XX, 89.
2. Състояние, чувство на безнадежден (в 3 знач.); отчаяние. Страшна безнадеждност, мъка, страдание се изписаха по лицето му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 20. Стана затворена, самостоятелна и нервна. В душата* й се промъкна чувство на меланхолия и безнадеждност. И. Петров, MB, 13. Нямаше вече никакво съмнение, че над цялата страна е надвиснало голямо и тъмно бедствие, .., по-безмилостно и жестоко от глад и чума. Униние и безнадеждност обзе всички. Й. Йовков, Разк. I, 123.
БЕЗНАДЗО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който е оставен без надзор, без контрол; над който няма надзор. - Макаренковско училище? .. - промълви Домна… - Пансион за безнадзорни, морално застрашени деца и малолетни престъпници - обясни началникът. Б. Болгар, Б, 290. Останал от малък без баща, тато прекарва детинството си в сиромашия и в безнадзорно скитане. Т. Влайков, Пр I, 87.
БЕЗНАКА`ЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За който не е получено наказание, който е оставен без наказание, отплата, възмездие. Множество беззакония остават безнаказани и управителите вече нямат страх ни от Бога, ни от дяволът. С, 1872, бр. 31, 244. Безнаказано престъпление.
2. Който минава, остава без лоши последствия, от който няма лоши отражения. Прекалената употреба на алкохол никога не остава безнаказана.
БЕЗНАКА`ЗАНО нареч. Книж. 1. Без наказание, без отплата. Най-безнаказано се вмъкваше в хорските домове, лозя и градини и задигаше каквото му попадне. Ст. Даскалов, СЛ, 81. Оттам тез ми ти грабители минуваха свободно Дунава и безнаказано разоряваха българските земи. Т. Шишков, ИБН, 197.
2. Без лоши последствия, отражения. Той не съвсем безнаказано излизаше от всички тия безбройни веселби, на които беше канен и неканен гост. Харчеше пари, здравето му се разнебитваше. Й. Йовков, Ж, 86. Така лесно и безнаказано не се продава бащин и майчин имот. К. Петканов, ДЧ, 434.
БЕЗНАКА`ЗАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безнаказан. Радоил беше сега тайно в Търново. Той се шири` свободно подир Смилецовото избягване и се ползуваше с пълна безнаказаност. Ив. Вазов, Съч. XIV, 142. Турското правителство не само не е предупредило, а е насърчило свирепствата, доказателство за което служи безнаказаността, с която продължават да се ползуват и досега виновниците. К. Величков, Събр. Съч. VIII, 290.
БЕЗНАЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Обикн. в съчет.: Безналично плащане. Банк. Плащане, при което превод на парични суми се извършва по банков път; безкасово плащане. Безналични акции. Финанс. Акции и други ценни книжа, регистрирани чрез електронна техника в банка депозитар, чиято собственост може да се промени без контакт между продавач и купувач.
БЕЗНАПО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който става, който се движи без налягане, без напор; при който действа само атмосферното налягане. Безнапорни течения. Безнапорно движение. Безнапорни води.
БЕЗНАСИ`ЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който става без насилие; ненасилствен. Но тези славени не могли да дочакат да са свърши туй развитие с правилен, безнасилствен начин. Т. Шишков, ИБН, 91.
БЕЗНАЧА`ЛЕН1 -лна, -лно, мн. -лни, прил. Поет. Който няма начало. Загадъчен и безначален / владял в хаос непрозрим. Н. Ракитин, Ст II, 23. Но в тая тежка нощ, / безкрайна, безначална, / полята са безлюдни. Н. Лилиев, Ст., 133. В лице смъртта погледнах: .. / И безначално — няма / край нигде отбелязан стремлението нейно / из пътя на безкрая. П. К. Яворов, Съч. I, 88.
БЕЗНАЧА`ЛЕН2,-лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е без власт, без управа, без ред; анархистичен. Всичката страна беше в едно безначално състояние; въоръжени дружини кръстосваха на всяка посока и обираха и убиваха всякого, когото можеха да хванат. ИЗ, 1877, 1881, 401.
БЕЗНАЧА`ЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Анархия. После Баязидовата смърт чудно безначалие, страшна неразбория и междуособна война са вгнездиха в Османската държава. С. Бобчев, СОИ, 44-45. // Отсъствие на ред; безредие. В безредие и безначалие хората вървят уморени и възбудени като пияни. Л. Стоянов, X, 130. О, ратници смели, о, войнство несметно, / стой в свойте планински гнезда! / Не! — Влачат се те в безначале заветно, / а дебне ги върла беда. К. Христов, Избр. ст, 61.
БЕЗНАЧА`ЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е свързан с безначалие, безначалство.
БЕЗНАЧА`ЛСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Анархия; безначалие. Всякой искал да бъде цар и от това в цяла България тогаз владеяло анархия (безначалство). Пч, 1871, кн. V, 73.
БЕЗНО`Г, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. за влечуго — който по природа е без нозе, крака; безкрак. Тялото им [на червеите] е длъгнесто, безного, гладко или набърчено, понякога са покрити с влакна. Д. Мутев, ЕИ, 79.
2. Който е останал без нозе или е със сакати нозе, крака; безкрак. Видях безногия летец-герой / на филм — и образът му в мен остана. Ел. Багряна, ПЗ, 61. По пътя от градината, във свойто / безделие неволно побледнели, / се връщаха петима инвалиди, / безноги върху своите колички. Ат. Далчев, Ст, 106.
БЕЗНО`С, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е без нос.
БЕЗНРА`ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безнравственост. След това той [цар Крум] издаде оня знаменит фанатически закон, който от една страна показва каква анархия и безнравие е било завладяло в България по времето на гореописаната вътрешна криза. Св. Миларов, Н, 1882, кн. II, 123.
БЕЗНРА`ВСТВЕН, -а, -о, мн. -и. прил. 1. Който нарушава общоприетите нравствени норми, морал; неморален, покварен, безпътен. Свободата на народа и неговите права безмилостно се тъпчат от една глутница безнравствени властолюбци, жадни за мъст и богатство. Т. Влайков, Съч. III, 57. Той чел слово в черковата и казал, че за да са не развратим .., то ние не тряба да влазяме в семейни сношения с чужденците, а особено с такива безнравствени личности. Хр. Ботев, Съч. 1929, 276.
2. Който противоречи на общоприетите правила за нравственост, в който отсъства нравственост; неморален, безпътен. Всяко занятие / освен, разбира се, престъпните, безнравствените и антирелигиозните, / е почетно. Ал. Константинов, БПр, кн. V, 69. Изпълнението на това законно придобито право той ще трябва да откупи с цената на своите убеждения и на своята съвест. А туй, несъмнено, ще бъде нящо безнравствено, нящо подло. Т. Влайков, Съч. III, 292. Безнравствена постъпка. Безнравствен живот.
— Друга (остар. книж.) форма: безнъра`вствен.
БЕЗНРА`ВСТВЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Безнравствен. От безнравственен .. момък той създал добродетелен челяк. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 151.
БЕЗНРА`ВСТВЕНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безнравствен човек. От такива безнравственици аз не мога да се не гнуся! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 310.
БЕЗНРА`ВСТВЕНИЦА ж. Рядко. Безнравствена жена.
БЕЗНРА`ВСТВЕНО. Нареч. от безнравствен (във 2 знач.); неморално, безпътно. Постъпва безнравствено. Живее безнравствено.
БЕЗНРА`ВСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Нарушение на общоприетите норми за нравственост; отсъствие на добри нрави, на морал. Гибелното влияние на Византия, отразило се тъй силно с интригите си и политическата си безнравственост върху българския двор и политическия живот на България, беше внесло .. и религиозната си анархия. Ив. Вазов, Съч. XIII, 130. А какво са върши у нас? Превождат са глупости, пишат са бездарни поезии, .., проповядва са безнравственост и пр. СбПер. п II, 172.
БЕЗОБЗИ`РНО нареч. Остар. Книж. Безогледно. Намерил хора, които да му ходят по водата безобзирно, подструва ги да дойдат да ся повеят в София. П. Р. Славейков, ПХС, 13.
БЕЗОБИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не е в състояние да нанесе обида, да засегне някого; незлобив. Тия хора са добри, наивни и безобидни. Щом заговорят — усмихват се сърдечно и весело, като деца. Й. Йовков, Разк. II, 7. Кротък и безобиден, Куша никога не отговаряше на закачките. Ст. Чилингиров, ПЖ, 25.
2. Който не съдържа обида и не причинява огорчение; незлобив. Думите идеха сами една подир друга .. , винаги придружени от лек, безобиден смях. Ст. Чилингиров, ПЖ, 102. Другарите му знаеха отдавна слабостта му към броеницата и си устройваха с него безобидни шеги. Г. Райчев, В., 29. От някаква съвсем безобидна дума, казана от мъжа ми, на която при други обстоятелства не бих обърнала внимание — избухнах в силен плач. Т. Масалитинова, Т, 58. Стихчетата му бяха наистина чудати, но от политическо гледище бяха съвсем безобидни. Г. Данаилов, ДС, 204. Безобиден намек.
3. Който не нанася, не причинява вреда, не е опасен; безвреден, безопасен. Това проклето животно, въпреки природата на хрътките, въобще тъпи и безобидни, беше твърде паметозлобиво. Ив. Вазов, Съч. XXII, 158. В тропиците домашните гущери са нещо като домашните котки — хората не ги преследват, защото безобидните животинки ги избавят от не съвсем безобидните насекоми. П. Вежинов, ДМ, 85. Няма нищо по-просто, по-безобидно от този цяр, който не възбужда никакво подсърдюване, никаква болежка. У, 1870, бр. 1, 61. Това лекарство може да се взима по-дълго време, то е съвсем безобидно.
БЕЗОБИ`ДНО нареч. Без да се причинява или изпитва обида; незлобиво. — Хо*, Панко! Казвай какви новини е донесъл свети Аврам. Думата им беше за Ерусалем Захаров, когото безобидно наричаха така заради дългата му бяла брада. Д. Ангелов, ЖС, 71. Зад очилата очите му се смееха безобидно и закачливо. Бр. Йосифова, БЧМ, 37. В началото Боляра се смееше безобидно на шегата й, но по-късно неусетно започна да се дразни. Т. Монов, СН, 158. Той безобидно изслуша това натякване и с весело-шеговит тон й отвърна. Т. Влайков, Съч. III, 321.
БЕЗОБИ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безобиден. Колко добросъвестност, честност и безобидност има в спокойния й поглед! Ив. Вазов, Съч. XI, 125. Но това бе цивилна кола. Мичкин разпозна веднага нейната безобидност по лимоненожълтите фарове. Д. Димов, Т, 585.
БЕЗО`БЛАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За небе, пространство или площ под него — по който няма облаци, който не е покрит с облаци; ясен. Тоя ден небето беше безоблачно и лятното слънце жареше безмилостно. К. Петканов, ДЧ, 350. Безоблачната снеговита Витоша, .., забиваше настръхнала и измръзнала своите скалисти чуки в зимното небе. Ив. Вазов, Съч. XII, 47. Над сънния Люлин, прибулен / с воала на здрач тъмносин, / безоблачен залез запали / сред своите тайнствени зали / пожар от злато и рубин. Хр. Смирненски, Съч. I, 41.
2. За ден, нощ и под. — през който няма облаци. Беше ясна, безоблачна нощ и над черните шарове на смоквите и над високите тополи грееха звезди. Й. Йовков, Разк. II, 59. Ноемврийската утрин бе светла и безоблачна. В. Геновска, СГ, 45.
3. Прен. Поет. Който не е помрачен от нищо; честит. Никога вече при нея не ще се върне чистата, безоблачна радост на юношеските години. Ем. Манов, ДСР, 84. Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи, / вий — развихрени предтечи на безоблачните дни! Хр. Смирненски, Съч. I, 80. Безоблачно щастие.
БЕЗО`БЛАЧНО. Поет. Нареч. от безоблачен. Като майка подай ми ти вярна ръка, / поведи ме в безоблачно ясната заран / аз те виждам: ти гордо вървиш през века, / моя родна, окъпана в слънце Българийо! Мл. Исаев, О, 14. Зноен ден, / ден безоблачно тих, / предвещаваше утрото ранно. Л. Стефанова, СКО, 35. Аз я следвах и се мъчех да говоря също тъй леко като нея и да изглеждам също тъй отпуснат и безоблачно спокоен, макар че това никога не бе ми било толкова трудно, както сега. Б. Райнов, ДВ, 55.
БЕЗО`БЛАЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безоблачен.
БЕЗО`БРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Остар. Който е без определен образ, лик, който е неопределен. Химера наричат мечта безо`бразна и която не може да се сбъде. Т. Шишков, ТС (превод), 74.
2. Рядко. За литер. творба — който е лишен от художествени, поетични образи. Стихът на тези песни е безо`бразен, а от картинност в тях няма и помен. П. П. Славейков,* Събр. съч. VII, 120.
БЕЗОБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който има много грозен външен вид. Осакатеното стъбло се усука и изви в грозна гърбица, която всеки ден ставаше все по-безобразна. П. Бобев, ГЕ,* 8. Под това тъмно, грапаво и безобразно лице се таеше душа още по-грозна. Ил. Блъсков, ДБ, 23.
2. Разг. Който вдъхва неодобрение, отвращение поради много лошите си качества; възмутителен. После той си спомни безобразното й поведение на острова и гордостта го накара да замълчи. Д. Димов, Т, 555. Съзнавах, че постъпката му е безобразна, че той е отвратителен скъперник, егоист. Ал. Константинов, БГ, 79. Постановката на драмата е безобразна. △ Класното му е безобразно. △ Безобразна храна. Безобразна лъжа. Безобразно държане. Безобразен език. // Много неприятен, досаден, отегчителен. Аз преговарях тия думи, за да ги запомня и да отблъсна някак другите безобразни мисли, които наваляха на мене. П. Р. Славейков, БП I, V. Тази сутрин той се събуди и без това в противно разположение на духа: видя лош и безобразен сън. Л. Стоянов, П, 342-343.
БЕЗОБРА`ЗИЕ, мн. -ия, ср. 1. Крайно неприлична, нередна или непочтена проява, постъпка, която предизвиква силно неодобрение, възмущение. — Имах в отделението двама дангалаци, .. Първата седмица беше просто ужас — ритат се под чина, щипят се, с карфици се бодат — какви ли не безобразия измисляха. .. П. Вежинов, КС, 69. — Другите учреждения не ме интересуват! — извика възбудено той. — Там могат да се вършат всякакви безобразия. Да му мислят ония, които заобикалят законите! Св. Минков, Избр. пр, 261. Вечер, преди да легнем, аз ставах да са прекръстя, .., а тие са смеяха и правяха отзади ми различни безобразия. З. Стоянов, ЗБВ I, 64-65.
2. Само ед. Разг. Самостоятелно или във възклицателни изречения — за изразяване на силно неодобрение, възмущение от нещо, която се окачествява като крайно нередно, възмутително, неприлично. — От вчера вагоните стоят натикани в третия коловоз, а виновни няма. Безобразие! М. Марчевски, П, 224. — Как? И вие търпите тоя въпрос неразрешен от четири месеца? Ето ти тебе безобразие. Бюрокрация! Н. Каралиева, Н, 90. Бакърджиев го изгледа остро, .. и посочи с ръка моряците, които пак се заобръщаха към брега: — Спасов, какво е това безобразие? Д. Добревски, БКН, 36.
3. Само мн. Разг. Крайно неприлични, груби и обидни думи, приказки, обикн. казани на някого или по адрес на някого. — Като си бил в Европа, па си пробил дупка в морето. — Вие говорите безобразия! Ив. Вазов,* Съч. XIX, 24. — Пък и друго, госпожа, ще ви обърна внимание от доброжелателство. Гледам, че хубавото Миче — пуши… — Как смеете да говорите вие такива безобразия по адрес на нашето Миче? Елин Пелин, Съч. IV, 215-216.
◇ До безобразие. До крайна степен, извънредно много, съвсем (за някакво отрицателно качество или проява). Едни панталони вети, .., и вместо гетите едни чизми солдатски, тежки и разкривени до безобразие. Ив. Вазов, Съч. VI, 36.
БЕЗОБРА`ЗНИК, мн. -ци, м. Разг. Човек, който върши безобразия, държи се крайно неприлично, възмутително. — Да, този безобразник — и тя посочи към Кънча, .. — позволи си да ми говори дързости, да ме оскърби. Т. Влайков, Мис., 384.
БЕЗОБРА`ЗНИЦА ж. Разг. Жена, която върши безобразия, държи се крайно неприлично, възмутително.
БЕЗОБРА`ЗНИЧА, -иш, мин. св, -их, несв., непрех. Върша безобразия, държа се крайно неприлично, възмутително. Там, където хулигани се опитват да безобразничат, гражданите поотделно или с обединени усилия трябва да обуздават нарушителите на обществения ред. ВН, 1958, бр. 2014, 2.
БЕЗОБРА`ЗНИЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от безобразнича.
БЕЗОБРА`ЗНО нареч. 1. По много грозен, крайно неприятен начин. Лицето беше безобразно изкривено с печат на ужас и страдания. Ив. Вазов, Съч. XXV, 106. Какви са тия кучета? .. На стада вървят те, обикалят в кръг, като затворени между планинските вериги, и лаят проглушително и безобразно. Ив. Хаджимарчев,* ОК, 88.
2. Много лошо и крайно неприлично, възмутително. Държи се безобразно. Постъпва безобразно.
3. За означаване на много висока степен в проявата на някакво обикн. отрицателно качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, прекалено, страшно, ужасно. Сички присъствующи, .., зяпаха в устата на страшният разказвач, който лъжеше безобразно. З. Стоянов, ЗБВ I, 178. Из храстите се измъкна някакво грозно изгърбено животно, ни вълк, ни лъв, ни камила, с хищна муцуна и безобразно къси задни лапи. П. Бобев, ГЕ, 63. Той е безобразно тъп. △ Тя е безобразно дебела. △ Лицемери безобразно.
БЕЗО`БРАЗНО. Нареч. от безобразен.
БЕЗО`БРАЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие на художествени, поетически образи.
БЕЗОБРА`ЗНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на безобразен. Бяла брада, .. се спускаше от едно червеникаво, изприщено и сипаничаво лице, без никакво особено изражение, но крайно оттласквателно по своята физическа безобразност. Ив. Вазов, Съч. XI, 105.
2. Рядко. Безобразна постъпка; безобразие. Бре, че като зина оня ми ти човек! Като отвори една уста: „Как, вика, могат да се допускат такива безобразности.“ Б. Обретенов, С, 99.
БЕЗОГЛЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не се съобразява с нищо, не държи сметка за лошите последствия от действията си, обикн. за да постигне нещо, от което ще има облага, изгода; безскрупулен. Манол подушваше печалбите отдалеч и колкото повече богатееха, толкоз по-самоуверен и по-безогледен ставаше. Ем. Станев, ИК I, 25. Серафим е започнал като баща си, но скоро се почувствувал като жребец всред широко поле и развял грива. Ставал все по-дързък и безогледен. Д. Талев, ЖС, 56.
2. Който се извършва, без да се държи сметка за средствата и без оглед на това, кой ще бъде засегнат. Обръщаха, трошеха, къртеха дъските на пода, да не би и под него да е заровено нещо… Е, такова бясно и безогледно търсене не бях запомнила. П. Михайлов, МП, 50. Безогледен терор. Безогледни арести.
БЕЗОГЛЕ`ДНО нареч. 1. Без да се държи сметка за нещо; без съобразяване с нещо. В съзнанието му изплува печалната участ, в която бяха изпаднали семействата на другари, загинали вече в борбата. Нима и той трябваше да се хвърли сляпо и безогледно като тях? Д. Димов, Т, 263. Защо, защо тогава се избиват така немилостиво, безогледно и зверски хората? И никога ли няма да поумнеят и станат по-добри? П. Михайлов, ПЗ, 25.
2. Без оглед на средствата за постигане на нещо. Така бяха расли двамата братя, така бяха живели, че рано още познаха людете и живота им. В сърцата им се разгоря алчност, станаха себелюбиви и безогледно използуваха за себе си човешката доверчивост и всички човешки слабости. Д. Талев, ПК, 27.
БЕЗОГЛЕ`ДНОСТ, -тта`, ж. Книж. Качество или проява на безогледен. Всичкото е да бъдеш силен, силен не чрез знания, не чрез умение, не чрез морал и благородство, а чрез безогледност. Ст. Чилингиров, РК, 179. В тази атака [с бомби] имаше някаква свирепа безогледност, която довеждаше до разбиването на противника, но струваше скъпо. Д. Димов, Т, 589.
БЕЗО`К, -а, -о мн. -и, прил. Който е лишен от очи; сляп. — И кога съзря Самуил страшната редица безоки войни, .. — кога му съобщиха еднооките водачи, че пред взора на техния войвода е станало това: — той си закри очите със слаба, суха ръка — извика нещо страшно — килна се назад — и грохна като труп. Н. Райнов, ВДБ, 191. • Обр. Човекът погледнал зората, / в която / се къпела с блясък звезда, / и мислел за своята / тежка, / човешка, / жестока, безока съдба. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 39.
БЕЗОЛО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. В съчет.: Безоловен бензин. Вид рафиниран бензин, който не съдържа оловни производни и не замърсява околната среда. Комбинатът ще премине към производството на безоловен бензин. 24 часа, 2000, бр. 18, 7.
БЕЗОПА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който не е свързан с опасност или който запазва от опасност, беда. Докато е с малките си, майката се грижи за тях. Ако ги заплашва някаква опасност, мечката ги пренася в устата си на безопасно място. П. Петков, СП, 59. Левски търси съдействие за по-лесно и по-безопасно преминаване в Турция. Ив. Унджиев, ВЛ, 116. Той пресрещаше войниците, .., водеше ги по най-безопасните пътеки, избираше им позиции. Й. Йовков, Разк. I, 234.
2. Който не представлява опасност, не е опасен, който не нанася, не причинява вреда, не е вреден за някого или нещо; безвреден. — Няма защо да закачаме хора, които са безопасни. Опасните хора, това са комунистите. Най-дейните трябва да бъдат задържани. Г. Караславов, ОХ IV, 216. Тоя куп стоеше на моста на Княжевската река и я гледаше. Тя, .., шумеше с дебелите си мътни талази, но спаднала вече и безопасна за жилищата на ючбунарци. Ив. Вазов, Съч. IX, 133.
3. Остар. Който не е изложен на опасност; защитен, сигурен. Юнаците почиваха под дебелите сенки с шешенета в ръка. Тук на това място тие бяха твърде безопасни, защото немислимо беше да проникне в тая планина турчинът; по тая причина, тие не са бяха погрижили даже да си поставят стража. З. Стоянов, ЗБВ II, 102. Иван Асен III не считал себе си безопасен в Търново и тайно побегнал в Цариград, като изпразнил предварително съкровището. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 55.
◇ Безопасна игла (съкр. разг. безопасна ж.). Вид игла, единият край на която е силно извит, така че тя изглежда от две успоредни части, при което острият връх се подпъхва в специално разширение и се закопчава, за да не боде.
БЕЗОПА`СНО нареч. 1. Без да има опасност; извън опасност, сигурно. Откак колата преминаха безопасно през реката и тръгнаха из песъка нагоре по равнището, чичо Стайко пак поизостана малко и закуца наред с мене отстрана на колата. Т. Влайков, Съч. II, 83. Мацко изпита другаря си към кое пристанище можаха да са управят и оттам безопасно да преминат в Цариград. П. Р. Славейков, ЦП, V, 53.
2. С гл. съм, изглеждам в 3 л. ед. ч., вижда ми се и др. Означава, че някъде няма опасност. Той се оглежда внимателно, за да намери по-удобен път или пък за да следи отгде е по-безопасно. Й. Йовков, Разк. I, 92. Аз потеглих за с. Бойково, придружен от Григор Аргиров, .. Ние хванахме през гората направо, че е по-безопасно и по-близо. З. Стоянов, ЗБВ I, 312.
БЕЗОПА`СНОСТ, -тта`, мн. няма. ж.
1. Качество на безопасен, отсъствие на опасност. Те плаваха още дълго време — толкова дълго, че Орфей започна да се чуди в какво именно се състои безопасността на това открито море! Г. Караславов, Избр. съч. V, 324.
2. Състояние, при което някого или нещо не заплашва опасност. Тука, настанени в пещерата с прикрит и замаскиран вход, наистина бяхме в пълна безопасност. П. Михайлов, МП, 115. — Тя често идваше, но когато лекарите й казаха, че животът ви е в безопасност, изчезна. Д. Кисьов, Щ, 286. Прокопий разправя как Юстиниан, за да обезпечи безопасността на посетителите, заповядал да се укрепят с яки стени [минералните извори* Лъджите]. П. Росен, ВПШ, 31.
◇ Обществена безопасност. Истор. В периода 1907-1925 г. — отдел на полицията с инспектори и тайни агенти, който е имал за задача да запази обществения ред и сигурност в страната.
БЕЗОПАША`Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За животно — който по природа няма опашка. Безопашати земноводни.
2. За животно — който е останал без опашка.
3. Като същ. безопашати мн. Зоол. Земноводни, които във възрастно състояние остават без опашка.
БЕЗОРЪ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. За тяло, предмет — който не принадлежи към растителния или животинския свят; неорганичен. Противоп. оръден. Безоръдните тела нямат оръдия за живот и не ся местят от само себе си, а растат само чрез налепяване и налагане, тии ся наричат минерали. Д. Мутев, ЕИ, 5-6. Всички естествени тела ся делят на оръдни или органически и на безоръдни или неорганически. Органически са животните и растенията. Неорганически са камънете. НКАФ (превод), 2.
БЕЗОРЪ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни и (остар.) -а, -о, мн. -и, прил. Който е без оръжие; невъоръжен. Турците убиваха безоръжни пътници. Ив. Вазов, Съч. XXII, 114. Вие се уплашихте от меча на Шиишана, та налетяхте на безоръжни старци и безкръвни младежи… Като зверове се фърлихте на тях. Н. Райнов, КЦ, 62. Отварят им вратата и с радостни победни викове нахълтаха данайците в безоръжния град. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 92.
— Друга (остар. книж.) форма: безору`жен (рус.).
БЕЗОРЪ`ЖНО нареч. Остар. Без оръжие. И така, Търново се предаваше безоръжно на благоволението на Чоки. Ив. Вазов, Съч. XIV, 139.
БЕЗОСИ`ЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Бот. За житни растения — който е без осил. Безосилеста пшеница. Безосилести класове.
БЕЗОСНОВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Кииж. Неоснователен. Безоснователни слухове. Безоснователно обвинение. Безоснователна надежда. Безоснователно твърдение.
БЕЗОСНОВА`ТЕЛНО нареч. Книж. Неоснователно.
БЕЗОСНОВА`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма. ж. Рядко. Книж. Неоснователност. Не е вече нужно, мислим, да се запираме повече на тоя разказ .. и даваме неговата безоснователност. ПСп, 1876, кн. XI и ХII, 114.
БЕЗОСНО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Безоснователен, неоснователен. Слух се разнесе пак за местене оттука. Но тоя път това не бе една съвсем безосновна новина, разгласена от мними телефонисти. Д. Калфов, ГПОН, 30. Слуха, че Фотинов ще издава някакъв вестник, срещаме и в едно писмо от 1850 година, из Ловеч, .. Тоя слух, .., не бил безосновен. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 749.
БЕЗОСНО`ВНО нареч. Остар. Книж. Безоснователно, неоснователно. И той си помисли, че ако наистина Светослав би сторил това, което мълвата безосновно му приписваше, и би удържал първия случаен успех над Чоки, той, Смилец, би бил изгубен. Ив. Вазов, Съч. XIV, 72. Тии еленски битописатели также са писали безосновно и многажди пристрастно. Г. Раковски, П I, V-VI.
БЕЗОСНО`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Безоснователност, неоснователност. Разпръснаха думи, че той на младите си години бил е противонароден .. Лъжевността обаче на таквите хулители и безосновността на техните коварни измислици доказва се явно първо от горепоменатите безбройни негови [на Димитър Миладинов] ученици. К. Шапкарев, МЖБМ, 14.
БЕЗОТВЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не отговаря, не откликва; ням. На неми загадки, свинкси безответни, / предлагаше твойте въпроси заветни. Ив. Вазов, Съч. I, 195. Рожби на зла чест, ний жъдно се ровим, / дирим все злато, все дирим без свяст; / а безответен на нашите скърби, / бързо живота минава край нас. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 169. „Погинаха в цариградските тъмници братия Миладинови и .. може би отровени: това четох днес в „Дунавский лебед“. Останах как статуя недвижен и безответен, но сърцето ми кълнеше гърцкото духовенство. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 369.
2. Който остава без отговор, без ответ; на който не се отговаря. Ще викна най-добрия лекар и ще спася детето си! Да знаеш как са се разширили очичките му, каква мъка и безответен въпрос се спотайва в тях. О. Василев, ЖБ, 244. Тя бе миг и шега мимолетна, / седмоцветна небесна дъга, / но умря кат мечта безответна / в непросветна и тиха тъга. Хр. Смирненски, Съч. II, 124. Ах, и аз държа у мене / много спомени, мечти, / .. Та кому да ги излея? / .. На нощта ли! Безоветни / щом са моите слова… Ив. Вазов, БМ I, 92. Безответна любов.
3. Остар. Безропотен, покорен. Геранските българи, селяни, му станаха безответни роби: той биеше всекиго, когото щеше и дето щеше. Ц. Гинчев, ГК, 37. Щом Николчо са появил на бял свят, то Нено ся свил на две дъги пред своята властолюбива жена и станал неин безответен роб и всепокорнейши слуга. Л. Каравелов, Съч. VII, 18.
БЕЗОТВЕ`ТНО нареч. Книж. 1. Без отговор, без ответ, без отзвук. Над Перущица бе надвиснала грозна тишина. Всеки звук замираше глухо, безответно, както бавно се разсейваше из въздуха димът от запалените села в южните пазви на Средна гора. Г. Караиванов, П, 24. Да знаеш, че мисли за тебе момиче / във дом от лози и от сливи закрит! / Когато дори безответно обича, / човек е доволен, и горд, и честит. Т. Харманджиев, П, 46.
2. Остар. Безропотно, покорно. И тая маса влачи търпеливо и безответно своето тежко съществувание, без да се интересува да знае нашите прогреси. Ив. Вазов, Съч. VIII, 165.
БЕЗОТВЕ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безответен.
БЕЗОТГОВО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който няма съзнание за отговорност за това, което върши. Хоп-хоп, корабният идиот бе безпределно послушен, безпределно безотговорен. Е. Кузманов, ЧДБ, 82. Светът бе свършен. Новите поколения идваха слаби, .. лекомислени и безотговорни. Д. Цончев, ЛВ, 28.
2. Който става, върши се без чувство, съзнание за отговорност. — А ето — .. — лесно им е на тях — за чиновниците става думата. Дойде четири часа и излизат. Безотговорна работа. В. Цонев, Ст, 250. Безотговорно отношение към служебните задължения. Безотговорна постъпка. Безотговорни приказки.
БЕЗОТГОВО`РНО нареч. Без съзнание за отговорност. — Простете, ако ви обидих — .. — но това, което ви говоря, за мене е най-голяма истина. Аз не съм гимназист, за да си позволя да говоря безотговорно, каквото ми дойде на езика. Д. Ангелов, ЖС, 243. Но да кажат открито и честно пред всички, а не на четири очи, където може да се говори всичко, да се клевети безотговорно, да се изопачават фактите. Ст. Марков, ДБ, 332.
БЕЗОТГОВО`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие на отговорност, липса на съзнание за отговорност за дадени действия, постъпки. През времето на тогавашния председател е имало хаос и безотговорност. Инспекторът се чудеше как досегашните ревизии са отминавали всичките му поразии. Ст. Даскалов, СЛ, 451. Лошо е, когато съвестта отсъствува. Тогава говорим за безотговорност, за безсъвестност. Мор. Пр VIII кл, 22.
БЕЗОТЕ`ЧЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е напуснал отечеството си, който се е откъснал от родината си и не поддържа връзки с нея; безроден. Не заслужава, мамо, спомен, / който е в светът живял / безотечествен, бездомен. П. Р. Славейков, Лет., 1875, 157.
2. Който няма чувство за отечество, за родина; безроден.
БЕЗОТЕ`ЧЕСТВЕНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който е напуснал отечеството си, който се е откъснал от родината си и няма връзки с нея.
2. Човек, който няма чувство за отечество, не е свързан с отечество. Борис Морев се готви да напусне, по-скоро да избяга .. Писателят го демаскира като безотечественик, капиталист, готов на всякаква сделка. С, 1952, кн. 3, 179.
БЕЗОТЕ`ЧЕСТВЕНИЦА ж. Жена безотечественик.
БЕЗОТЕ`ЧЕСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Липса на отношение, на чувство към отечеството, родината. Но макар че преди това, а дори и после, тая младеж често бе обвинявана* в безотечественост, ни едно петно не замърси нейното име през тия тежки години. К. Константинов, ППГ, 244.
БЕЗОТЗИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Безответен. „Любите друг друга!“ Суетен позив! Ушите го възприемат, .., но сърцата остаят безотзивни, закоравели в жестокост и егоизъм. Ив. Вазов, Съч. XII, 150.
БЕЗОТЗИ`ВНО нареч. Остар. Книж. Безответно. Пресипнали гласове, .., писъци женски изскачаха от чупените редове на бежанците и шумът на тие смесени вопли на безнадеждност се разнасяше и умираше безотзивно в пространството на пущинака. Ив. Вазов, Съч. XXV, 6.
БЕЗОТЗИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Безответност.
БЕЗОТКА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. За работа на уред, механизъм — който се извършва ритмично и добре, без да прекъсва, без да спира вследствие повреда.
— От рус. безотказный.
БЕЗОТКА`ЗНО. Спец. Нареч. от безотказен. От тези наглед дребни неща зависи сигурната работа на машината, дали тя ще работи безотказно или ще изисква постоянно да се притяга, регулира и поправя. НТМ, 1961, кн. 4, 14. Петнадесет години вече моторчето работеше „безотказно“. П. Славински, ПЗ, 142.
БЕЗОТКА`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Отсъствие на прекъсване, на спиране в действието на механизъм вследствие повреда. Отделните елементи на уредбата трябва да бъдат взаимно свързани така, че да бъде осигурена безаварийността и безотказността на работата на отворите на яза или язовирната стена. Ил. Илиев, ВТС, 13.
БЕЗОТЛАГА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Неотложен, спешен. Около тия цербери при училищните врати постоянно се трупаха ученици със знаменателни притисвания, показвайки, че имат безотлагателна нужда да излезат. Ив. Вазов, Съч. X, 152-153.
2. Незабавен. За животът е необходимо, щото обмените на материите или хранението на нашето тяло да върви, без да са запира, защото ако са прекратят тие обмени, то настава безотлагателна смърт. Знан., 1875, бр. 18, 281.
— От рус. безотлагательный.
БЕЗОТЛАГА`ТЕЛНО нареч. Остар. Книж. Без отлагане; незабавно, веднага. Имало необикновено важни работи да ни се съобщат по въстанието, което ще избухне тая пролет. И това е нужно безотлагателно. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 55. Постановеното от съдът определение ся явява на оногова, който ся е тъжил, и безотлагателно ся изпълнява. ВП, 104. Банките ще събират кредитите безотлагателно чрез продажба и на нивите. Д, 1998, бр. 109, 3.
БЕЗОТМЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Който не се отменява, който не може да бъде заменен с друг. Сенатът, който не знаял как по-раболепно да приемне Цезаря, назначил го диктатор и император безотменен. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 346.
БЕЗОТПА`ДЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. За производствен процес с материали — който се извършва, без да има отпадъци. Безотпадъчно кроене. Безотпадъчна технология. Безотпадъчно производство.
БЕЗОТРА`ДА ж. Поет. Безотрадност, нерадост. Аз сядам в лодката на безутехата .. Мой попътен вятър е забравата на всяка земна безотрада. К, 1926, бр. 98, 2.
БЕЗОТРА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. В който няма радост, надежда, отрада; безрадостен, нерадостен, безутешен, мрачен, тъжен. Каква безотрадна действителност! Когато човек се загледа в дълбокото, душата му се натъжава, а умът започва да се съмнява в нравствените идеали, в Бога и в смисъла на живота. Ем. Станев, ИК I, 339. Над мене ще се стъмни, / че морна нощ ще спусне разгърнато крило / и мисли безотрадни, мъчителни и тъмни, / отново ще набръчкат набръчкано чело. Хр. Ясенов, Събр. пр, 21. Душата им за бури пак е жадна! / А тихото море лъщей пред тях / и им тъга навява безотрадна… К. Христов, ПВ, 20.
— От рус. безотрадный.
БЕЗОТРА`ДНО. Поет. Нареч. от безотраден; безрадостно, нерадостно, безутешно, тъжно. Лъхат пустош безпределните кафяви ридове и в тоя предвечерен час шумът на мотора звучи откъснато и безотрадно с една злокобна отчетливост. К. Константинов, ПЗ, 44. И лутаха се неговите мисли, / тъй както в мракът нощний листовете / се лутаха без цел и безотрадно. П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 9 и 10, 577.
БЕЗОТРА`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безотраден; безутешност, нерадост, тъга. В „Безсъници“ откривах песимиста от „Стихотворения“. сирачеството в „Лист обрулен“, безотрадността в „Есенни мотивиобезверението в „Чудак“ и „Нощ“ бяха преминали тук изцяло. М. Кремен, РЯ, 524.
БЕЗОТТО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. 1. За езеро, река — който не се оттича, не се влива някъде. В области със сух климат реките обикновено не достигат до океана, т.е., са безотточни. Ст. Бошев и др., ГГ, 191. В Монголия има много езера, повечето от тях безотточни. Л. Мелнишки, ПП, 62.
2. За местност, област и под. — от който не изтичат реки, които да се вливат в море или океан. Безотточна местност. Безотточна равнина. Безотточни области.
БЕЗОТЧЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн, -тни, прил. 1. Канц. За който не се дава или не се изисква отчет, сметка. Безотчетни пари. Безотчетен фонд.
2. Остар. Книж. Който не може да се обясни, причините на който са неясни; необясним. По някакъв усет природен и безотчетен, той разбра, .., че тая мома е действително българка. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12. Чети психологията и ще видиш, че любовта е най-безотчетното чувство. Никой не знае .. как дохожда тя и как си отива. Ст. Чилингиров, РК, 192-193. Вече двайсет години откакто го познавам, аз хранех една безотчетна симпатия към тоя безизкуствен поет и детински наивен човек. М. Кремен, РЯ, 499.
БЕЗОТЧЕ`ТНО нареч. 1. Канц. Без да се иска или дава отчет. На тоя комитет се отпуснаха безотчетно десет милиона лева за изучаване, командировки, заседания, пътни, дневни и прочие. Елин Пелин, Съч. IV, 235.
2. Остар. Книж. Без да може да се обясни; необяснимо. Человек с пластическо въображение особено живо приема впечатленията от предмети видни, ..; в него има способност някак безотчетно, инстинктивно да открива стройността в състава им и художествено да ги съединява с други картини. Т. Шишков, ТС (превод), 75-76.
БЕЗОТЧЕ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безотчетен.
БЕЗО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Поет. Безочлив. Козелът се изправи в своя непознат / бюрократичен ръст. И почна / ту да разнася разните сплетни, / ту неудобните му да петни, / ту с похотливост най-безочна / да гони младите жени. Хр. Радевски, Б, 51.
БЕЗО`ЧИЕ, мн. няма, ср. Голямо нахалство и безсрамие; безочливост, наглост, безсрамие. — Кому говориш ти, бе! Кога ти е отнемал Найден купувачите? Та такова пък безочие не се е виждало в нашия еснаф, откакто се помня човек. Р. Стоянов, М, 37.
БЕЗО`ЧЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се държи прекалено нахално и дръзко, безсрамно, който проявява безочие; нагъл, безсрамен. Сега за благодарности нямаме време, защото имаме друга работа. — Нямате друга работа! Никой от нас няма да мръдне оттука — чу ли? А пък щом си такъв безочлив, аз и на такива мога да дойда дохак! Д. Немиров, В, 53. — Ако продължаваш да демонстрираш любовните си афери пред хората и пред мене, ще заведа дело за развод. Не намираш ли, че си станала доста безочлива? М. Грубешлиева, ПП, 225. Има от тях [просяците] и срамежливи и мълчеливи; но има и дебелооки и безочливи. Ил. Блъсков, ПБ, кн. III, 88.
2. В който има или който изразява безочие, безсрамие; нагъл, безсрамен. Той не знаеше кое повече го дразни — дали наглото безочливо лице на Личев или пък сърдечността на другия. П. Вежинов, BP, 198. Учител Трайко остана огорчен и силно възмутен от това безочливо държане на Младена. Т. Влайков, Съч. III, 188.
БЕЗО`ЧЛИВЕЦ, мн, -вци, м. Рядко. Безочлив човек; безочник. По пътя минава ръждивият орангутан. Фъфли нещо през жълтеникавите си зъби, извива право към нас и се хваща за бутилката. — Тя е на другаря — предупреди го просто Юлиус. Безочливецът я остави при мене и си тръгна. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 23.
БЕЗО`ЧЛИВО. Нареч. от безочлив; нагло, безсрамно. — Ти лъжеш, безочливо лъжеш, защото аз добре видях и чух как се раздели ти с тоя племенник. Д. Калфов, Избр. разк., 349. — Идете си! — извика гневно Орфей. — Не ми е студено!… Не ми трябва вашата дреха. — Ние ще вървим настрана и с нищо няма да ти пречим — отвърна безочливо снажният мъж. Г. Караславов, Избр. съч. V, 291.
БЕЗО`ЧЛИВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безочлив; безочие. Младен слушаше и се ядосваше на безочливостта на хората, които отрупват околните си със скука, без да им става нещо на съвестта. Д. Немиров, Д, 8. На света има много таквизи людие, на които се струва, че имат големи способности, но на дело те нямат ни разум, ни поведение, а само безочливост. Т. Икономов, ЧПГ, 89.
БЕЗО`ЧНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безочлив човек; безочливец. — Закача ме, пари ми подхвърля… Мога ли да търпя? Каква съм аз, да търпя на тоя безочник? Елин Пелин, Съч. I, 158. Па еще най-напокон ся и явиха такива неразбрани безочници, които ся помъчиха да отнемат Дженеру славата за изобретението на присяжданието. Й. Груев, СП (превод), 96.
БЕЗО`ЧНО нареч. Рядко. Безочливо.
БЕЗО`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безочен; безочливост.
БЕЗПА`КОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който не причинява пакост.
БЕЗПА`КОСТНО. Рядко. Нареч. от безпакостен.
БЕЗПА`МЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е лишен от памет, който нищо не помни. Раните му са оздравели, но повече не може да му се помогне. Ще си остане глух, ням и безпаметен. Елин Пелин, Съч. III, 170,
2. Който е в безсъзнание, който нищо не съзнава. Грижните съседки / около нея шетаха, а тя / безпаметна се мяташе в леглото, / нашъпнувайки с устни загорели / несвесни думи и на подкървени / очи со поглед неподвижно вгледан. П. П. Славейков, Съч. I, 161.
3. Който е престанал да се контролира, да се владее и не знае какво върши в момента; обезумял. Стан го настигна с един скок, хвърли се върху му и заудря безпаметен с въжето. Г. Райчев, Избр. съч. I, 146. Смаяна, умилена, безпаметна, тя тръгна с несигурни крачки по алеята край реката. Ем. Манов,* ДСР, 392.
4. При който не се проявява разум, разсъдък или съзнание. Боляринът усети, че в гърдите му се надига черната вълна на безпаметен гняв и ярост, която го беше заливала и давила толкова пъти от оная страшна нощ. А. Дончев, СВС, 592. През 1833 година в Търново се появи чума. Мало и голямо изпадна в безпаметен ужас. Г. Дръндров, ВЗ, 20.
БЕЗПА`МЕТНО нареч. Книж. 1. Без участие на съзнание, разсъдък, без да се мисли, без да се разбира, като в лудост. След дълго лутане и катерене се добрахме до голите склонове на една височина. На горния й край се мяркаха залутани войници, безпаметно хукнали надолу, търсещи закрила в задните склонове и в горите. М. Кремен, Б, 118. Лицето на момичето беше станало восъчно, очите й шареха безпаметно по разтичалите се из стаята мъже. Д. Ангелов,
ЖС, 487. Той продължаваше да притиска лицето си към гърдите й и безпаметно да шепне: — Само ти си ми останала в тоя живот. В. Геновска, СГ, 472-473.
2. Без участие на ум, разум; безумно. Дни и месеци без вести ще се губиш / и ще се върнеш пак в студена люта зима / да се кълнеш, че все така безпаметно ме любиш. Ел. Багряна, ЗМ, 76. Но пак безпаметно зова / и в шеметна забрава гасна / по две замислени очи. Н. Лилиев, Ст, 82.
БЕЗПА`МЕТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Състояние на безпаметен; безпаметство. Прехласната в миналото, в някаква безпаметност Джупунката шепнеше: „Коста, сине, мили сине, моли бога за греха на баща си, който ти изкупи. Моли се и за мене, грешната.“ Ем. Станев, ИК III и IV, 513. Едва се задържам върху дъските. И щом коленичих върху тях, паднах без да мисля. Сетне тази безпаметност почна да се разсейва и пропълзях от другата страна на витела, върху твърдата земя. Й. Радичков, ПЦ, 31.
БЕЗПА`МЕТСТВО, мн. няма, ср. Книж. Безпаметност. — Уу, и тебе познавам! — махна старецът с ръка, като че ли искаше да пропъди своето безпаметство. — Знам те, знам те! Г. Караславов, Избр. съч. I, 402. Аз снемах от стената заложен от някого кожен бич и биях до безпаметство кучето: по гърба, по очите, по мръсното лице. Г. Райчев, Избр. съч. II, 192.
БЕЗПАРДО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Груб, безочлив, арогантен, безцеремонен. Сега е трудно да се повярва, че той [Богориди] би приел някаква по-решителна линия в събора .. Но безспорно е, че в негово присъствие Каратеодори не би бил толкова безпардонен в речта си. Т. Жечев, БВ, 45. Възпитанието му беше твърде крехка обвивка, за да се скрие зад него, една тънка коприна, която лесно се пробождаше и раздираше от безпардонни изрази. И. Велчев, КЕЛ I, 67. В Бургас започват щафетна гладна стачка в знак на протест срещу безпардонното отношение на депутата. ДТ, 1998, бр. 51, 2.
БЕЗПАРДО`ННО нареч. Книж. Грубо, безочливо, арогантно, безцеремонно. • Обр. Те .. се държаха за суеверията, защото смятаха, че посредством това ще задържат по-дълго време старите времена при себе си и ще отдалечат идването на новото време, което безпардонно нахлуваше в котловината. Й. Радичков, ВН, 73.
БЕЗПАРДО`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на безпардонен; грубост, безочливост, арогантност, безцеремонност.*
БЕЗПАРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който няма пари, който е без пари. — Пиле, дай някой лев назаем! — казваха вечно безпаричните тенори и Пилев бръкваше с готовност в задния джоб на панталона, където винаги носеше някоя скътана именно за такива цели стотарка. Л. Дилов, ПБД, 7.
БЕЗПАРИ`ЧИЕ, мн. няма, ср. Нямане, липса, недостиг на пари. Тя признаваше, че нямаше пари, но оставаше арогантна, горда, неуязвима в безпаричието и в падението на порока си. Д. Димов, ОД, 37.
БЕЗПАРИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Безпаричие.
БЕЗПАРТИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. 1. Който не принадлежи към никаква политическа партия. „Не членувам в никаква политическа партия. Безпартиен съм.“ К. Калчев, ЖП, 206. Безпартийни маси.
2. Като същ. безпартиен (безпартийният) м., безпартийна<та> ж., безпартийни<те> мн. Лице, което не принадлежи към никаква политическа партия. Противоп. партиец, партийка. От всичко 2075 бригадирци в Хаинбоаз, девойки са 191. От тях 183 са ремсистки, две земсистки, две социалистки, четири — безпартийни. Г. Караславов, ПМ, 40. Бай Драган бил готов на всякакви жертви само да запази Ванюша. Нему, безпартийния, била поверена важна партийна задача. Ж. Колев и др., ЧБП, 19.
БЕЗПЕ`ПЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. За горивен материал — при чието горене не остава пепел. Безпепелно топливо. Безпепелен кокс.
БЕЗПЕ`Р, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За птица — който е без пера. И колкато за пчелите, те ся надеяха за мед, безперите орлета ся надеяха за слънце, .., нивята очакваха лятото. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 100.
БЕЗПЕРСПЕКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който няма изгледи за по-добро бъдеще, за благоприятен развой, в който няма перспектива. Противоп. перспективен. Много преди Нютон Кавалиери правел рефлектори, но считал, че те са безперспективни. М. Калинков, ГГ, 116. — Ако искаш да ти кажа още — че не ми се живее и в моята безперспективна страна. Д. Кисьов, Щ, 58. Христофоров делеше хората около нac на перспективни и безперспективни. Й. Попов, ИЖП, 42.
БЕЗПЕРСПЕКТИ`ВНО. Книж. Нареч. от безперспективен. Но как безперспективно авторът е разпилял хубавите качества на този комунист? Той дори не се е замислял върху съдбата на своя герой. С, 1955, кн. 2, 179.
БЕЗПЕРСПЕКТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безперспективен. Противоп. перспективност. Пустотата на нашия живот, неговата безсмисленост и безперспективност водеше до мрачни мисли. М. Гръбчева, ВИН, 31.
БЕЗПЕЧА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е без печал, без тъга, без грижи; безгрижен. Веселий и понякогаш умислений Велико напяваше с твърде жален глас една стара юнашка песен. А безпечалний Стоян играяше с кучетата си. В. Друмев, НФ, 12. Който е достигнал това състояние, е преминал вече в третата степен, де царува блаженство неизчерпаемо, живот безпечален и безсмъртен, тишина и мир, от нищо непомрачавани. Ст. Загорчинов, ДП, 291.
БЕЗПЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж., сега поет. Безгрижен. Епоха на мечти несвестни, / на златни сънища крилати, / дни юношески, дни благати — / .. / Минахте в вечността далечна, / и с вас цветята, красотите, / и радостите, и мечтите, / на моята душа безпечна. Ив. Вазов, Съч. I, 132. Обуздавай своите нечестни страсти, ограничувай своите желания, .. Това ся сдобива, доде сте млади и безпечни, доде мирски работи не са отяготили вашите чисти души. А. Хаджоглу, ББ, 113-114.
— От рус. беспечный.
БЕЗПЕ`ЧНО. Остар. Книж., сега поет. Нареч. от безпечен; безгрижно. Ний си бъбряхме безпечно / зарад бъднина благата / и блаженство безконечно. Ив. Вазов, Съч. IV, 130. Тезей, без да има нито най-малко подозрение, стоял безпечно и гледал надалеч, и тогаз Ликомед го блъснал в бездната. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 60.
БЕЗПЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от безпечен; безгрижност. За добрите забави и остроумните и сърдечни шеги допринасяха: простотата на живота, безпечността на утрешния ден, човещината и сърдечността в отношенията. Ив. Хаджийски, БДНН II, 145. Народът от туй еще роптял на царя си и на придворните му, които били упоени от византийската нега и безпечност. Т. Шишков, ИБН, 222.
БЕЗПИЛО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се движи, лети без пилот, без управление от пилот. Към безпилотните средства за нападение спадат самолетните снаряди и балистичните ракети. Н. Иванов и др., ГО, 5. Безпилотен летателен апарат.
БЕЗПИ`СМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който не знае да чете и пише, не познава писменост; неграмотен. На турските къшли въобще, гдето безписменият ага не са интересува от нищо и сичко остава на добросъвестността на своя кехая, овчерите прекарват с по-малко разноски, отколкото по котленските къшли. З. Стоянов, ЗБВ I, 23.
БЕЗПЛА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е без определен план, който се извършва без план. Безпланово стопанство. Безпланово строителство.
БЕЗПЛА`НОВО. Нареч. от безпланов. Не са преодолени недостатъците в организацията на работата. Бригадите често се местят стихийно и безпланово от един обект на друг. ВН, 1960, бр. 2854, 2.
БЕЗПЛА`НОВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие на определен план. Безплановост в производството. Безплановост в строителството.
БЕЗПЛАТЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Безплатен.
БЕЗПЛАТЕ`ЖНО. Остар. Безплатно. Калфи у нас наричат по-опитните и по-напредналите в занаята ученици, които зимат и плата, а чираци — първоначалните, които работят безплатежно, само за да учат занаята. К. Шапкарев, Р, 30.
БЕЗПЛА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не се заплаща, който е без пари. Станкул дълго обмисля плана за предстоящата агитмасова работа, .., и реши че тя трябва да се открие с едно безплатно представление. Ст. Марков, ДБ, 164. Основното образование у нас е задължително и безплатно. △ Безплатна медицинска помощ. Безплатно пътуване. Безплатен билет. Безплатно лечение. Безплатни курсове.
2. За който не се заплаща, не се получават пари. Длъжността чаушин била платена, а длъжността на останалите членове от съвета, като почетна, била безплатна. Ив. Хаджийски, БДНН II, 47.
БЕЗПЛА`ТНО. Нареч. от безплатен; без заплащане. Той бе надхвърлил осемдесетте години и отдавна се беше пенсионирал, но когато започна войната, сам отишел да работи безплатно в болницата. П. Славянски, МСК, 51. Не се съмнявах — учителката знаеше как живеем с татко. И ето, тя ми предложи да се храня безплатно в ученическата трапезария. С. Кралевски, ВО, 49. Същата вечер още са разпорядих да раздам дрехите си по разни лица, съвсем безплатно. З. Стоянов, ЗБВ I, 172.
БЕЗПЛО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не дава плод, рожба; ялов. Минали седем години, телето пораснало, станало крава, но тя излязла безплодна. А. Каралийчев, МО, 3. Безплодните дървета растат диви по горите и край реките. П. Р. Славейков, ПЧ, 7. // За човек — който не може да роди, да създаде деца; ялов, стерилен. Тя не можеше да има деца. Тя беше станала вече безплодна като камък. Д. Димов, Т, 497.
2. За земя, местност — неплодороден. — Но тия селяни не чувствуват ли, че само като секат, а не посаждат, ще направим земята си на безплодна пустиня? Ив. Вазов, Съч. VI, 206. Там [по Арнаутлука] земята е суха и безплодна, планина и камък, та като се случи лошо време, людете се боят да не останат и без залък хляб. Д. Талев, ЖС, 323.
3. Прен. Който не създава, не дава нищо полезно, ценно. В характера на тези хора няма нищо необикновено, нищо изключително. Те не са нито безплодни мечтатели, нито празни фантазьори. Р. Караславов, С, 1954, кн. 3, 120. Той беше само едно морално нищожество, безплодна и дребна душа, оскъден интелект, способен само към безскрупулни търговски операции. Д. Димов, Т, 316.
4. Прен. Който не довежда до необходимия, очаквания резултат, успех; безрезултатен, безуспешен, безполезен, напразен. Лицето му изведнъж засия като на човек, който след дълги и безплодни лутаници най-сетне неочаквано е открил онова, което му е било нужно Ст. Марков, ДБ, 180. Многолетните старания да научат и тая дива жена да говори останале безплодни. Знан., 1875, бр. 10, 148. Безплодни усилия. Безплодни заседания.
БЕЗПЛО`ДИЕ, мн. няма, ср. 1. Неспособност да се създаде потомство; яловост, стерилност. От някое време и доста често, когато мислеше тя за своя живот, за своето безплодие и сърцето й я болеше от непрестанната й мъка и копнеж за рожба, нейната мисъл против волята й се отклоняваше, отдалечаваше се от Лазара. Д. Талев, ПК, 279.
2. Неплодородие. Пласт ситен пясък покриваше като с килим плодоносната по-преди земя, осъдена сега на безплодие и яловост. Ив. Вазов, НО, 17. Йосиф обиколи сичките места на Египет и в разстояние на седемгодишното плодородие събра много храна. Настана после седемгодишното безплодие и по сичката земя беше глад. Н. Михайловски, ССИ (превод), 25.
3. Прен. Липса на значително творчество в областта на изкуството, науката, културата; безплодност. След един период на разцвет и изобилие в творчеството като естествена реакция настъпва безплодие и упадък. Б. Ангелов, ЛС, 243. Българинът, като творец, не може да се ограничи в рамките на традицията. В противен случай той би се осъдил на вегетиране и безплодие. Б. Шивачев, Съч. I, 56.
4. Рядко. Безрезултатност, безуспешност, безполезност; безплодност. То [работничеството] вижда безплодието на всичкия досегашен общоделски шум; то се разочарова, негодува и търси изход. Г. Георгиев, Избр. пр, 473.
БЕЗПЛО`ДНО. Нареч. от безплоден (в 3 и 4 знач.); безрезултатно, без полза, напразно. Ян Бибиян беше си отпочинал. Но безплодно прекараните тука дни го измъчваха. Елин Пелин, ЯБЛ, 97. О, нека поживея / за тебе, майко, .. / и за нея, / в дълбока жал, макар безплодно / живот останал да премина. П. К. Яворов, Съч. I, 55. Който си е прекарал младостта безплодно в веселби и роскош, нему стои да го пожали чловек колкото едно лудо момче. Й. Груев, СП (превод), 266.
БЕЗПЛО`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безплоден; безплодие. Повтаряха се образите, избледняваха боите .. И това .. доведе .. — до творческа безплодност. П. Зарев, С, 1951, кн. 1, 163. В гората не личаха никакви следи. .. — Назад, към полянката — заповяда най-после старшията, убеден в безплодността на своето претърсване. X. Русев, ПС, 150.
БЕЗПЛО`ДСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Безплодие (в 1 знач.). Зърна от аметист им [на ромейките] продавах — да ги носят в муска на гръдта си, та да се лечат от безплодство. Н. Райнов, КЦ, 113.
БЕЗПЛЪ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма плът; безтелесен. Втори път, откато е излязъл от града, го обзема това странно чувство: струва му се, че става лек, безплътен, превръща се на дух и пълни това широко небе. Й. Йовков, ПГ, 54. А когато стигнах вече горе на върха, стори ми се, че ставам безплътен и се нося към небето. Г. Белев, ПЕМ, 51. Тихо като безплътна сянка девойката се олюля и смирено се отпусна до момъка. Б. Несторов, СР, 29.
2. Невеществен, нематериален. Умореното есенно слънце даваше някаква прозирност на нещата и ги правеше безплътни. К. Константинов, ППГ, 299. През замъгления й поглед Балканът трептеше безплътен и лек като облак. Й. Стоянов, ПС, 11. В безплътната синева на небето, едва видим, се чертаеше острият ъгъл на ято жерави, запътени към юг. Ст. Загорчинов, ЛСС, 106.
БЕЗПЛЪ`ТНО. Нареч. от безплътен. Но ето: носи се засмена тя / в безплътно лек балет, / и в тайнствена мъгла върти се сцената, / и тя, и аз, и целий свет. Хр. Смирненски, Съч. II, 178.
БЕЗПЛЪ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безплътен. Тя от сутрина до вечер, .., раздаваше с полузатворени очи едва уловими небесни усмивки на тия, които отдалеч се любуваха на изнеженото й до безплътност лице. Ал. Константинов, БПр I, 34.
БЕЗПОВРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Безвъзвратен.
БЕЗПОВРА`ТНО нареч. Остар. Книж. Безвъзвратно. Аз виждах, че човекът е загинал, безповратно загинал. Ив. Вазов, Съч. X, 149.
БЕЗПОВРА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Безвъзвратност.
БЕЗПОГРЕ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който не греши, не допуска грешки; непогрешим, безгрешен. Каравелов изобразява и своите положителни герои с всичките им човешки слабости, .. И най-смелите, и най-героичните от тях изживяват и страх, и колебание, те не са безпогрешни в своите действия и планове. Г. Караславов, С, 1954, кн. 3, 120.
2. В който няма грешки; точен, верен. Снарядът удари с безпогрешна точност, частите на картечницата се разлетяха във въздуха. П. Вежинов, BP, 141. Безпогрешен удар. Безпогрешен усет.
3. В съчет. с изстрел, удар и под. При който не е възможно отклонение, грешка; верен, точен. Всеки нов удар можеше да бъде безпогрешен. Й. Йовков, Разк. I, 82. // В съчет. с око. Който не допуска отклонение; верен, точен. Той има безпогрешно око и ще улучи.
4. Рядко. Който не е извършил грях, не е съгрешил; безгрешен, непогрешим, праведен. Римският папа е догматично прогласен безпогрешен. Ст. Младенов, БТР I, 127.
БЕЗПОГРЕ`ШНО нареч. Без грешка, без да се сбърка; съвсем вярно, правилно, точно, безгрешно. Рядко някой от войниците може безпогрешно да изговори това странно и многосложно име. Й. Йовков, Разк. I, 5. Свежата му селска памет запомняше безпогрешно всеки, с когото бе разговарял веднъж. Д. Димов, Т, 243. Офицерите се удивляват, когато го [Левски] виждат, че стреля безпогрешно във всяка посочена цел. Ив. Унджиев, ВЛ, 87. Пише безпогрешно.
БЕЗПОГРЕ`ШНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие на грешки, недопускане на грешки; непогрешимост. Уверен в своята безпогрешност, той бавно и методично изпълваше голям бял лист хартия със своя закръглен почерк. Н. Каралиева, Н, 62.
БЕЗПОДЛО`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Само в съчет.: Безподложно изречение. Грам. Едносъставно изречение, в което няма граматически подлог.
БЕЗПОДО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който няма подобен на себе си; единствен, несравним. Незабравимия Серапион от Черепишкия манастир .. имал една калимявка, подобна на хармоника. Балабановата шапка обаче беше безподобна. Преобразена до крайни предели, тя не можеше да бъде сравнена с нищо на света. А. Каралийчев, С, 80.
2. Който притежава в най-голяма степен някакво качество, обикн. отрицателно; изключителен, извънредно голям. — Аз ще му ударя един юмрук в муцуната! Лъжец безподобен! Г. Угаров, ПСЗ, 34. Безподобно нахалство. Безподобна глупост. Безподобен хитрец.
БЕЗПОДО`БНО нареч. За означаване на много висока степен на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, изключително, несравнимо. От обида заплака .. Може би заради цялата тази безподобно унизителна случка с крадената капия! Ч. Шинов, ПВ, 115. Безподобно глупав. Безподобно палав. Безподобно нахален.
БЕЗПОДПО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който е направен без подпори. Над кубоподобната сграда стои съвсем леко безподпорен покрив, издут като платно на парашут. ВН, 1961, бр. 3106, 4. Безподпорен кофраж.
БЕЗПОКО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни, прил. 1. Който изпитва вълнение, безпокойство, тревога; неспокоен, тревожен, развълнуван. След първите весели думи той ме загледа безпокоен и попита. — Какво ти е? Защо си такъв потъмнял, Поливанов? Г. Райчев, Избр. съч. II, 134. Еньо ходеше мрачен и безпокоен из кръчмата. Елин Пелин, Съч. III, 135. Весел и спокоен чловек може да връши повече работа / .., / нежели един угрижен и безпокоен чловек. НКАФ (превод), 31.
2. Който изразява тревога, вълнение, безпокойство; неспокоен, тревожен. Господин Фратьо хвърли безпокоен поглед към черквата и видя, действително, че трите й изхода заптиета вардеха. Ив. Вазов, Съч. XXII, 146. Не преминаха нито два деня, а при мене довтасаха Паскал и Бойчо из Калояново. Лицата им бяха уплашени, бледни и безпокойни. П. Хитов, МП, 43.
3. Който е изпълнен с безпокойство, тревога; неспокоен, тревожен. От тая мисъл косата му бърже побеляваше и сънят му стана безпокоен. Елин Пелин, Съч. III, 14. Безпокойни дни настъпиха и за нас. Откъм юг, откъм морето, .., задимяха параходи и желязната им броня зловещо залъщя на слънцето. Й. Йовков, Разк. II, 88. В края на септември и особено в началото на октомври в ума й все по-често се явяваха безпокойни мисли и страхове. Г. Райчев, ЗК, 79.
4. Остар. Който няма покой, спокойствие; неспокоен. Неделята е за нас най-тягостен ден в седмицата; тогава децата са по-безпокойни и по-немирни от друг път. ИЗ 1877, 438. Баща му, .., е бил безпокоен скитник, .. спрял в Артаня с намерение там да си остане, женил се за някава си открадната робиня .. и бозна къде изчезнал пак безследно. П. П. Славейков., Събр. съч. IV, 9.
БЕЗПОКОЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от безпокоя и от безпокоя се.
БЕЗПОКОИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Обезпокоителен, тревожен. Още като бил в Пловдив той чул твърде безпокоителна мълва относително дякона Василя Левски. Ив. Вазов, Съч. XII, 166. Куршумите на военните им пушки свиряха над главите ни и падаха чак в селото. Безпокоителни женски гласове са чуха от селото, които още повече подействуваха на нашите въстаници. З. Стоянов, ЗБВ II, 78. Понякога ми се чуваха някои безпокоителни и неприятни слухове по управлението на княжеството ни. Ил. Блъсков, КУ, 66.
БЕЗПОКО`ЙНИК, мн. -ци, м. Индив. Човек с неспокоен дух, който няма покой и винаги търси, стреми се към нещо ново. Синът, .., е същият темперамент — същият безпокойник — също изчезнал, но не тъй безследно. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 10.
БЕЗПОКО`ЙНО нареч. 1. С безпокойство, с вълнение; разтревожено, тревожно, обезпокоено. Бях разсеяна, отговарях му едвам. Той забеляза промяната и дори безпокойно запита какво ми е днес. Г. Райчев, Избр. съч. I, 194. Той влезе някак безпокойно, очакван с нетърпение от всички, сне шапка, изтри очилата си и каза престорено равнодушно. Л. Стоянов, П, 455. — Как може човек да се измени така в няколко деня? — прибави тя, като ме гледаше безпокойно. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 844.
2. Остар. Без покой, спокойствие; неспокойно. Странджата спи безпокойно. И когато не кашли, той бълнува. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 82.
3. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. ч. Означава, че някъде няма покой, спокойствие; неспокойно. Вий знаете колко е безпокойно нощно време при пълен вагон. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 21.
БЕЗПОКО`ЙСТВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Тревожно чувство, вълнение, загриженост за някого или нещо; безпокойство, тревога. Радостта на селяните се губеше в грижите и безпокойствието около прибирането на тоя обилен плод. Й. Йовков, Ж, 68. Обхваща ги тогава и тях едно безпокойствие, една загриженост. Т. Влайков, ПР, I, 91.
2. Обикн. мн. Нещо, което вълнува, тревожи, създава грижи, главоболия; безпокойство, тревога. Но безпокойствията бързо се разпръснаха. Макар и по-късничко, Сефалиев дойде на работа все тъй горд и юначен, макар и мълчалив. Д. Немиров, Д № 9, 50.
3. Нарушение на покоя някому, създаване на грижи, тревоги, неприятности за някого; безпокойство. Родителите на Буби остават да спят у гостоприемните си сватове .. Старият учител се извинява за безпокойствието. Св. Минков, РТК, 163.
4. Състояние без покой, без спокойствие, нямане мира; неспокойствие. Глухи пъшкания и въздишки се разнасяха нощя из окопите, в които никой не можеше да мигне от студ и безпокойствие. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 121-122*. Хората, у които не било безпокойствие и скърб на сърцето, спале покойно! Л. Каравелов, Съч. II, 117.
БЕЗПОКО`ЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Тревожно чувство, вълнение, загриженост за някого или нещо; безпокойствие, тревога. Старата се разтревожи не на шега и по мършавото й лице се изписа страшно безпокойство. Ем. Станев, ИК I, 204. Никога хората не дигаха тъй често очите си към небето, .., с безпокойство следяха всеки тъмен облак. Й. Йовков, Ж, 240. Страхът, дето го имах, за да не го изгубя, причиняваше ми едно неизказано безпокойство. Др. Цанков, ТМ (превод), 166.
2. Обикн. мн. Нещо, което вълнува, тревожи, създава грижи, главоболия; безпокойствие, тревога. Всеки ден донасяше нови безпокойства и войната като че нямаше да има край. Й. Йовков, Разк. I, 47. Неизчислимите безпокойства през земния му живот сякаш още движеха тъмните му очи. Елин Пелин, Съч. IV, 13. Участта на момичето я върна към живота, към грижите му и към безпокойствата. Г. Райчев, ЗК, 189.
3. Нарушение на покоя някому, създаване на грижи, неприятности, тревоги за някого; безпокойствие. — Не ме задържайте. Защо още да ви додявам и да ви права безпокойства. Т. Влайков, Съч. II, 180. Те принасят в жертва на подвигът си всичките си сили, .. Хули, гонения, безпокойства и даже самата смърт те посрещат с готовност. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 4. Извинете за безпокойството. △ Не искам да създавам безпокойство на близките си.
БЕЗПОКОЯ`, -ои`ш, мин. св. -ои`х, несв., прех. 1. Нарушавам покоя, прекъсвам спокойствието или заниманията, работата на някого; преча, обезпокоявам. Той заръча да не го безпокоят, отпусна се на одъра, .., и дълго седя — като пътник, който си отпочива от дълъг път. А. Гуляшки, Л, 6. Но войводата не спеше. От някое време той често седеше тук по цели часове със затворени очи. Тогава никой, .., не смееше да го безпокои. М. Марчевски, П, 10. — Пожелахме да се срещнем с него, с вас, но виждам, че вие сте заети много с работа и не желаем да ви безпокоим. Ал. Константинов, БПр, кн. 5, 78.
2. Създавам, предизвиквам тревога, вълнение у някого; тревожа. Безпокоеше ме една мисъл: не знаехме нищо за положението на боя. Й. Йовков, Разк. II, 134. Без да издаде тревогата си, Раковски гледаше ту княза, ту англичанина .. Присъствието на сър Хенри го изненадваше и безпокоеше. Ст. Дичев, ЗС, 226. — Като какви грозни мисли могат да безпокоят Иванка?… Какво му гризе сърцето, че не му дава мира и когато седне да се повесели? В. Друмев, И, 29.
3. Предизвиквам, причинявам физическо неприятно дразнене (сърбеж, болка и под.). Воловете ги пасяла нощем, за да не ги безпокоят мухите. Й. Йовков, АМГ, 98. Може би на това лошо време се дължи заболяването пак на гърлото от три дена насам. Дано тук ми премине, че ако продължава да ме безпокои ще ми отрови сичкото удоволствие в тая разкошна местност. Ив. Вазов, ПЕМ, 90. Щом зачервеното се обърне на ранички, тогива праха повече вреди, защото той се набира в наранените места и захваща повече да дращи, сърби и безпокои детето. Лил., 1884, кн. 7, 24. безпокоя се страд.
БЕЗПОКОЯ` СЕ несв., непрех. 1. Изпитвам тревожно чувство, безпокойство обикн. за някого, за нещо; тревожа се, вълнувам се. Вие се безпокоите за сина си и за дъщеря си — как ще намерят работа. Й. Йовков, ОЧ, 50. Вече писах на нашите, че съм добре, да не се безпокоят. Л. Стоянов, X, 161. — Не зная папаз ефенди, какво ще да ни дойде на главите?… Едни казват, московец ще да дойде, други — сърбин, ..; а сиромашта са безпокои не на шега. З. Стоянов, ЗБВ I, 364.
2. Създавам си грижи, неприятности; нарушавам спокойствието си. — Тези неща тука може да ви пречат — заявява той, като показа с очи на дисагите. — О, никак не. Моля, не се безпокойте — отговаря Иречек. А. Константинов, БГ, 43. — А, за мене нищо, не се безпокойте. Вижте по-добре войниците. Л. Стоянов, X, 92. — Седнете на столът до масата ми, .. — Моля, недейте се безпокои, аз стоявам и прав. Лил., 1884, кн. 7, 35.
БЕЗПОКОЯ`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Безпокоя. После четиредесятолетно странствование в пустинята евреите усвоили Ханаан и заселили ся там. Тогава язическите народи начнали да нападат на тях и безпокоявали ги близо до 350 год. Г. Йошев, КВИ, 40.
БЕЗПО`КРИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. За сграда — който няма покрив. Призори ние почивахме вече, кацнали на висотата с гол връх и лесисти рамене, .. Там, между безпокривните голи стени на параклиса „Св. Костадин“, бе обсъдено положението. П. К. Яворов, ХК, 138.
БЕЗПОЛЕ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който не принася полза, не е способен да направи нещо полезно. Не, разбрах, че това момче не беше вече Стоичко, но съвсем друг човек, безполезен и развален. Ив. Вазов, Съч. XI, 25. А вече пред мен е жестоката старост, ..; / когато ще видиш назад, че си бил безполезен, / напред — че те чака бездънната бездна. М. Петканова, Стих., 111.
2. От който няма полза; ненужен, излишен, безсмислен, безцелен. Понякога донасяше в къщата купени отнякъде съвсем безполезни и негодни вещи. Г. Райчев, Избр. съч. I, 140. И лекарят слезе в градината да прочете вестниците, след като направи на болната само една съвсем безполезна инжекция с кардиозол. Д. Димов, Т, 397. Ако ли сега си губите времято в безполезни игри и в мръзел, вие има да теглите много и щете ся каете, но без полза, за злото, което сами сте си навлекли. Лет., 1871, 231.
3. Който не довежда до необходимия, очаквания резултат, успех; безрезултатен, безуспешен, безплоден, напразен. Скитането из гората в началото се струваше на Морозов съвсем безполезно. К. Ламбрев, СП, 26. Като минаха двайсетина дни в безполезно преследване, каймакаминът и миралаят от града изпратиха още едно отделение аскер и потерите станаха три, а Гьоре Павлев стана още по-бърз, по-неуморим. Д. Талев, И, 274. Безполезна съпротива. Безполезен труд.
БЕЗПОЛЕ`ЗНО нареч. Без полза; ненужно, безсмислено, излишно, безцелно, напразно. — Работата по складовете е .. някак си .. неподходяща за двама ви… Тя ви изхабява безполезно. Д. Димов, Т, 245. Матьо сметна за безполезно да спори с Емил и замълча, но в душата му заседна тревожно чувство. Д. Ангелов, ЖС, 485. По-напред да кажем няколко уводни думи не ще бъде безполезно. С. Бобчев, ПОС (превод), 153. Много часове беше пропилял безполезно.
БЕЗПОЛЕ`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на безполезен. Той се отпуща внезапно — сякаш разбрал дълбоко безполезността на всяко усилие. Неговият дял е вече завършен. С потъмняло от скръб лице Лиляна прибира оръжието на убития младеж. З. Сребров, Избр. разк., 83. Откакто се убеди в пълната безполезност на ваксината, върху която работеше от близо десет години, нищо не му бе по-противно от лабораторията с нейните шишенца, етикети и клетки. А. Мандаджиев, ОШ, 85. Безполезност на такова съществувание. Безполезност на усилия.
БЕЗПО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Лишен от пол, без полови признаци. Те [гъсениците] не са в точния смисъл на думата безполови, но са лишени съвсем от полово чувство. П. Вежинов, СП, 78. Мъжете като че ли са станали безполови. Преди мъж като те погледне, и чувствуваш, че е мъж. Хр. Домозетов, ОР, 18.
◇ Безполово размножаване. Биол. Размножаване на най-низши организми, при което зародишът се образува направо от майчината тъкан при отсъствие на полов процес. При безполовото размножаване новият организъм произхожда от един майчин организъм и затова притежава само неговата наследственост. О Биол. X кл, 61.
БЕЗПО`ЛОВО. Биол. Нареч. от безполов. Известно време дъщерните хидри остават свързани с тялото на майката и получават храна от нея, а после се откъсват, закрепват се наблизо и заживяват самостоятелно. Така хидрата се размножава безполово — чрез пъпкуване. Зоол. VII кл, 16.
БЕЗПО`ЛОВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Биол. Отвл. същ. от безполов.
БЕЗПО`МОЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който не е в състояние сам да си помогне, който не може да се справи сам с нещо или да му се противопостави; безсилен. Въстаниците на Разполе се бяха изпокрили в окопа, .. Сега страхът у всички беше голям — всички се чувствуваха безпомощни срещу страшната сила на снарядите, срещу невидимия враг. Д. Талев, И, 561. Жена е, безпомощна е, но няма да се остави да я тъпчат. С все сили ще се брани, ще работи. К. Петканов, X, 100. Вълко се почувствува безпомощен. Не знаеше какво да предприеме.* Ем. Станев, ПЕГ, 31. — Ах, боже, какво да сторя, за да си запазя чедото? — кърши ръце безпомощната жена. А. Каралийчев, ПГ, 110-111.
2. Който няма физически сили, не е в състояние да направи нещо сам, без чужда помощ; безсилен, слаб, немощен. Те вървят много бавно, .. някак странно изкривени, колебливи и безпомощни — по-скopo призраци, отколкото хора. Й. Йовков, Разк. I, 80. Слаб и безпомощен, той се възхищаваше от нейната сила. Тя го дигна еднаж на ръце като дете, за да сложи под него нова постилка. Д. Талев, И, 294. Каквато си беше слабичка, с малко и бледо личице, с тънко вратле и дълги ръце, тя изглеждаше съвсем безпомощна. И на мнозина се струваше, че първият полъх на ветреца би я повалил на земята. Цв. Ангелов, ЧД, 177.
3. Който изразява безсилие. И той чу мъчителни и безпомощни въздишки. Върху окървавени носилки и платнища, върху шума и сено лежаха десетина ранени. К. Петканов, МЗК, 100. В тоя миг очите ни се срещнаха и аз трепнах вътрешно — така безпомощен и изплашен бе неговият поглед, така изпълнен с някаква непонятна молба. П. Вежинов, ЗНН, 36. Не можах да скрия гордостта си и още на портата заплаках като момиче, с безпомощни сълзи. Елин Пелин, Съч. II, 123.
БЕЗПО`МОЩНИК, мн. -ци, м. Рядко. Лице, което е в безпомощно състояние. Един благороден чужденец, .. научил случайно за съдбата на безпомощника поет и неговата изоставеност от всички, .. се е грижил за него до последния му час. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 129.
БЕЗПО`МОЩНО нареч.1. Без възможност да си помогне, да се справи с нещо. Русото момиче се наведе над рибките, които подскачаха безпомощно на брега и се валяха в пясъка като в брашно. А. Мандаджиев, ОШ, 34. Една кокошка се помъчи да прехвъркне от крушата до навесчето, .. Тя падна в дълбокия сняг .. и започна да пърпа безпомощно с криле. Г. Караславов, Тат., 225. Велко, македонецът, стои над болния и се озърта безпомощно. О. Василев, ЖБ, 388. Елка плачеше безпомощно около Йовка, която бе припаднала. Елин Пелин, Съч. III, 60.
2. Без физически или духовни сили; немощно, безсилно. От умора или от слабост, но той беше отпуснал безпомощно глава. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 301. Той вървеше бавно по разкаляната улица. Каскетът му беше кривнат, ръцете му безпомощно висяха. Сп. Кралевски, ВО, 30.
БЕЗПО`МОЩНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Състояние на безпомощен. Убиват хора, не които сами се бият, а хора, които стоят неподвижни и пасивни до безпомощност, .., със скръстени ръце почти. Й. Йовков, Разк. II, 153. Побойникът хриптеше, мъчеше се да хапе, но Пешо го удари още няколко пъти и той внезапно утихна. Луничавото му лице сега изразяваше само страх и безпомощност.* П. Вежинов, СО, 74. Сега ти плачеш от слабост за моралната безпътица на своя живот, .. И това са жалки сълзи на безпомощност, които не могат да променят нищо. Д. Димов, Т, 646.
БЕЗПО`РОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Непорочен. Той е презрял и условните приличия, .., и бляскави надежди за един безпорочен живот. Ив. Вазов, Съч. X, 31. Далеч от сякакви пороци, той е запазил и тялото си здраво, читаво, .., защото само чрез такава безпорочна младост ще може, .., да встъпи смело, безбедствено в житейското поприще. Ил. Блъсков, ДБ, 38.
БЕЗПОРО`ЧНО. Остар. Нареч. от безпорочен; непорочно. Един път Сократ учтиво поздравил единаго груба человека, който не щял да му отговори .. От тука ся види, как ся е трудил Сократ да побеждава себе и да живее безпорочно. Г. Йошев, КВИ (превод), 77.
БЕЗПОРО`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Непорочност.
БЕЗПОРЯ`ДЪК, мн. -ци, м. Книж. 1. Само ед. Отсъствие на ред; безредие, безредица. В стаята му цареше безпорядък.
2. Обикн. мн. Остар. Безредици. После смъртта на Юлия Кесаря, в Рим ся наново начнали безпорядъци. Г. Йошев, КВИ (превод), 125. За да се потуши безпорядъка, който взел всичката форма на сериозна буна, турнали в действие многочислени отделения от пехотата и кавалерията. БЗ, 1891, бр. 316, 1.
◇ В безпорядък. Без ред, порядък, безредно, разбъркано, хаотично; в безредица, в безразбора. Едвам си намерих място. Всред стаята в безпорядък стояха маси и столове, отрупани с дрехи, кутии, бастуни. М. Кремен, СС, 88. Кабака не знаеше какво да каже, как да му отговори — сякаш в мозъка му беше се отворила яма, в която мислите падаха главоломно и в безпорядък. Г. Караславов, Избр. съч. I, 184.
— От рус. беспорядок. — Други (остар.) форми: безпоря`док, безпоре`дък.
