Речник на българския език/Том 1/601-620
3. Като същ. безгръбначни мн., ед. безгръбначно ср. Зоол. Низши животни (едноклетъчни, червеи, мекотели, насекоми и др.), които нямат скелет — гръбначен стълб или подобна на него вътрешна опора. Какви животни са? Днес тези страшни представители на безгръбначните са много добре изучени. К, 1963, кн. 1, 36.
◇ Безгръбначно животно. Човек, лишен от твърдост на характера, от чувство за достойнство, склонен бързо, лесно да отстъпва и да угодничи и раболепничи, да се унижава. Но пада ти се! .. Никой, никой не ти е крив! Ти си едно безгръбначно животно — влечуго си ти! Цял живот като маймуна да те разиграва една жена! И това било мъж! Д. Калфов, Избр. разк., 368.
БЕЗГРЪБНА`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на безгръбначен (във 2 знач.); липса на твърдост, устойчивост на характера, склонност към раболепие.
БЕЗДА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който няма дарба, способност да твори. Противоп. даровит, талантлив. И Каравелов, и Ботев са еднакво нехладнокръвни, пристрастни, жестоки срещу бездарните писачи. Г. Константинов, ПР, 90. Мнозина от тях бяха бездарни, разглезени синове на богаташи, по чудо завършили университет. М. Кремен, РЯ, 311.
2. За творба — който е лишен от художествени качества, поради липса на дарба за създаването му. Противоп. талантлив. Още десетина песни отпадат. Всички те са сиви, измъчени, без капка емоционалност, подражателни и направо бездарни. П. Незнакомов, БЧ, 83. Тук [в къщата] имаше и бездарни картини от местни художници, и пъстри вази. Д. Димов, Т, 45. Бездарни стихове.
БЕЗДА`РИЕ, мн. -ия, ср. Бездарност.
БЕЗДА`РНИК, мн. -ци, м. Човек, който няма дарба, който е неспособен за творческа дейност. Противоп. талант. Покрай едного, който дава високо изкуство, трябва по необходимост [в театъра] да гледат и бездарниците. Ст. Грудев, АБ, 189. — Да назначиш чиновник свой роднина — иди-доди, но да направиш някой бездарник министър, само защото ти е роднина? Ст. Л. Костов, Г, 31.
БЕЗДА`РНИЦА ж. Жена, която няма дарба, която не е способна за творческа дейност.
БЕЗДА`РНО. Нареч. от бездарен; без дарба, неталантливо. Спомних си нескопосната му фигура на сцената, как бездарно издекламирваше няколко фигурантски фрази, облечен в шутовски лакейски костюми. Г. Райчев, Избр. съч. II, 137. Написала е някаква повест. И не съвсем бездарно. Д. Димов, ЖСМ, 77.
БЕЗДА`РНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Отсъствие, липса на дарба. Противоп. дарба, талант, заложби. Аз бих ви оставил ръкописа си, но желая да чуя от вашия жив глас мнението ви за моята дарба или бездарност. Ив. Вазов, Съч. IX, 66. В тресавището на крайния модернизъм може да загине и един истински талант, и .. никъде бездарността не може да се покрие така хитро, както в мъглявините на тия модернистични лутания. Д. Талев, ЛФ, 1958, бр. 16, 4.
2. Рядко. Книж. Бездарник. Противоп. талант. Да гарантираш несменяемост на разни бездарности и некадърности, които са настанени на служба само защото .. са от „нашите“, като ги предпочетеш пред способните, образованите и подготвените български синове, това е повече от престъпление. Пряп., 1903, бр. 5, 2.
БЕЗДЕ`ЕН, -е`йна, -е`йно, мн. -е`йни, прил. 1. Който не проявява дейност, не върши нищо. А Дойчинов не бе от вчера околийски секретар, нито пък от ония бездейни функционери, които административно съществуват. Ст. Даскалов, СЛ, 531. Той не можеше да стои бездеен. Гората и планината го влечеха. Д. Кисьов, Щ, 161. // Който не прави или не е в състояние да направи никакво движение, който стои неподвижно. Още един изпитващ поглед и великанът взе да се съблича мълчаливо .. След малко Наско погледна към него — той не беше още готов. Беше се навел над обувките, но ръцете му висяха бездейни — двоумеше се. А. Мандаджиев, ОШ, 59. Когато Тонев отвори очи, вече се смрачаваше. Треската бе преминала, но усещаше тялото си все тъй бездейно, обезсилено от болестта и глада. П. Бобев, К, 12.
2. Който не е свързан с някаква дейност, при който не се проявява дейност. Част от работниците трябва да се хвърлят в улична борба, останалите — да заемат складовете .. Който вижда друг изход от сегашното бездейно състояние в тютюневия сектор, нека го каже. Д. Димов, Т, 230.
БЕЗДЕ`ЙНО нареч. Без работа, без дейност. В това време в града ни пристигна валяк на път за Тетевен .. Валякът стоя бездейно в града ни 4-5 дена и след това беше откаран за Тетевен. РД, 1950, бр. 351, 3.
БЕЗДЕ`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отсъствие на дейност, на работа; бездействие. Пороци или психически разстройства се появяват най-често там, където има условия за продължителна бездейност.
БЕЗДЕ`ЙСТВАМ и БЕЗДЕ`ЙСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Стоя без да работя, не проявявам дейност; стоя в бездействие. Много фирми през тази година не посмяха да закупят никак тютюн, бездействуваха или закриваха клоновете си. Д. Димов, Т, 198. Акцията е на прага, остават десетина дни, а ние бездействуваме и още не сме изпълнили нашия дълг пред гражданството. Ем. Станев, ИК I, 478. А когато нямаше кърска работа, ръцете й никога не бездействуваха. Кр. Григоров, Р, 77. // За машини, превозни средства и под. — стоя в покой, не се движа, не работя. Вагоните бездействуваха пред складовете през нощта. РД, 1950, бр. 177, 1. Тракторите са повредени и бездействат.
БЕЗДЕ`ЙСТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от бездействам; бездействуване.
БЕЗДЕ`ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Остар. Книж. Който не върши нищо. Простите башибозуци така също стояха бездействени до главата ми и стискаха чирените на своите ятагани. З. Стоянов, ЗБВ III, 17.
2. Остар. Книж. Безучастен, пасивен. Така как може един християнин да е бездействен, когато гледа хиляди свои братия изложени на вечно погубление? ИЗ, 1877, 414*.
3. Остар. Книж. При който не се върши нищо, незапълнен с нищо. Богатите спят, сурмасите пият — бездействено състояние. П. Р. Славейков, БП I, 48.
4. Рядко. Който не оказва въздействие. „От сцената — .. — не бива да се чуват бездушни, безчувствени думи. Там не са потребни безидейни, както и бездействени думи. На сцената словото трябва да буди — у артиста, у неговия партньор, а чрез тях и у зрителя — всевъзможни чувствувания, желания мисли.“ Н. Лилиев, Съч. III, 322.
БЕЗДЕ`ЙСТВЕНО нареч. Остар. Книж. Без работа; без действие. Той са нестърпя да стои така бездействено и да чака нощта. Поиска позволение от дружината да го остави да заобиколи из ближните български села. З. Стоянов, ЗБВ I, 191. // Пасивно, безучастно. Той осъждаше правителството си, защото то занима Мексико, .., но той също го осъждаше, защото то стоеше бездействено против Италия и Германия. ИЗ, 1877, 371.
БЕЗДЕ`ЙСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от бездействен; бездейност, бездействие. На четвъртия ден от завръщането си той се прибра в метоха. Още на прага тука го посрещнаха старите навици: да ходи безшумно като сянка, .. Всичко това сега го правеше неловък, .., плашеше го дори със своята повторимост и с бездействеността си. Ст. Дичев, ЗС I, 259-260.
БЕЗДЕ`ЙСТВИЕ, мн. няма, ср. 1. Отсъствие, липса на действие, дейност, работа. Трудолюбието на Кънчева беше пословично. През целия си живот той не знаеше нито една минута, останал сам в къщи, прекарана в бездействие. Бълг., 1902, бр. 454, 2. Тази вечер трябва да говорим само за това: кой каква работа да поеме, за да знаем кой за какво е отговорен и за да не може никой да се оправдава с бездействието на другия. X. Русев, ПС, 84. Някаква непреодолима тъга беше изпълнила сърцето му, беше накарала гласът му да замлъкне и заставила ръцете му да висят отпуснати в бездействие. Ал. Бабек, МЕ, 40. Стоя в бездействие.
2. Отсъствие на инициатива или разпоредителност, проява на незагриженост за изпълнението на някакво дело; пасивност. Бъркотията и безредието се засилваха .. В очите на хората просветваха гневни искри, по лицата им се четеше възмущение от бездействието на партийния комитет. Ем. Станев, ИК I, 71.
БЕЗДЕ`ЙСТВУВАМ. Вж. бездействам.
БЕЗДЕ`ЙСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от бездействувам; бездействане.
БЕЗДЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. 1. Който не работи, не е зает с работа. Това не му пречи да бъде оригинално и по своему красиво градче, където ще намериш всичко: .., хубави магазини и фалирали търговци, трудолюбиви хора и безделни клюкарки. Ст. Марков, ДБ, 414. Момичето наближаваше вече дома си, когато до нея тръгна висок мъж и я изгледа продължително. Беше свикнала с тия погледи на безделни мъже. М. Грубешлиева, ПП, 135. Не можете видя вече по улиците на града празничен ден купища-купища безделни деца да играят буйни игри. У, 1871, бр. 8, 114.
2. Който не е запълнен с работа. Безделен живот. Безделни часове.
БЕЗДЕ`ЛИЕ, мн. няма, ср. Незаетост с работа, прекарване без работа, без занятие; безделица, лентяйство. Нас, турците, безделието ще ни погуби, дембеллъкът .. Секи от нас иска да бъде ага, да рахатува. Срамува се да работи. Д. Талев, ПК, 299. Аз трябваше да работя, сам да изкарвам прехраната си. Безделието е по-лошо и от най-тежката болест. М. Марчевски, ОТ, 18. Празността, безделието, казва един мъдрец, са майка на сякакви злини. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 13.
БЕЗДЕ`ЛИЦА, мн. няма, ж. Рядко. Безделие. 3apeдиха се дни на безделица и на почивка. Й. Йовков, Ж, 1945, 64. Денят мина в безделица и в тревога. Ст. Чилингиров, ХНН, 66.
БЕЗДЕ`ЛНИК, мн. -ци, м. Човек, който не работи, не желае да работи и води празен живот; лентяй. Беше му син и трябваше да работи нещо, неприлично беше такъв мъж да стои със скръстени ръце, да ходи из града като безделник. Д. Талев, ЖС, 227. Без да упражнявам още каква и да е професия, аз съвсем не съм пък и някакъв безделник. Д. Калфов, Избр. разк., 320. Трудът и мъката ни правят и по-добри, и по-милостиви, затова и доброта, и милосърдие по-често ся намира у работни хора, а не у готовановци и безделници. Лет., 1873, 241.
БЕЗДЕ`ЛНИЦА ж. Жена, която не работи, не желае да работи и води празен живот; лентяйка, безделничка.
БЕЗДЕ`ЛНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Прекарвам в безделие времето си, водя празен живот; лентяйствам. Противоп. работя. Какво прави баща ти?… — Нищо — отвърна Кирил и му стана изведнъж мъчно, като си помисли, че това не е празен отговор, а означаваше, че баща му се занимаваше само с едно: да безделничи, да пие. Т. Харманджиев, KB, 169. Отпадащите от училището юноши и младежи .. не трябва да се оставят да скитат и да безделничат. ВН, 1958, бр. 2057, 2.
БЕЗДЕ`ЛНИЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от безделнича; лентяйстване.
БЕЗДЕ`ЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свойствен на безделник; безделнишки, лентяйски. Безделнически начин на живот.
БЕЗДЕ`ЛНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Живот без работа, без полезна дейност; безделничене, лентяйство. Целият му живот мина в безделничество.
БЕЗДЕ`ЛНИЧКА ж. Безделница. Пенсионерите и безделничките в кафенетата въздишаха възмутено („Докъде се стигна, с ватенки да се ходи в образцовите столични заведения“). Ст, 1963, бр. 925, 3.
БЕЗДЕ`ЛНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свойствен на безделник; безделнически, лентяйски.
2. Който се състои от безделници. А под снопите жътварите / ще привеждат морен стан, / за да пълнят пак хамбарите / на безделнишката сган. Хр. Смирненски, Съч. II, 108.
БЕЗДЕ`ЛНО. Рядко. Нареч. от безделен. Живее безделно.
БЕЗДЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който няма, не е имал или не може да има свои, рождени деца. Първите години след женитбата си те нямаха деца. Минаха пет, минаха десет и петнадесет — те бяха вече бездетни. Д. Калфов, Избр. разк., 280. Тя беше бездетна. На времето осиновила Свилена, отгледали я със стареца. Кр. Григоров, Р, 42. — Някои бездетни хора да го вземат, да го приберат. Добро е, умно е детето. Елин Пелин, Съч. II, 168. Бездетна жена. Бездетно семейство.
БЕЗДЕ`ТИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Бездетство. Водеха деца, момци, момичета, старци. Пръскаха ги с вода против трески и маларии, .., против малокръвие и бездетие. Г. Караславов,* СИ, 38.
БЕЗДЕ`ТКА ж. Омъжена жена, която няма свои деца, не е раждала или не може да роди; бездеткиня. — Караджов деца има ли? — Жена му е бездетка, все по плажове ходи да се цери. Т. Монов, СН, 11. Па я стая дванаесе годин какво сам се млада оженила, девет годин ка бездетка одих, па си родих свойе мъжко дете. Нар. пес., СбНУ XLIII, 426.
БЕЗДЕ`ТКИН м. Диал. Бездетник.
БЕЗДЕТКИ`НЯ ж. Разг. Бездетка; бездетница. Ей дружина! Честита година! / Чест дал Господ кому както знае, .. бездеткини с рожба затруднили / и непразни, леко породили. П. Р. Славейков, НМК, 73-75. Майка му беше много време бездеткиня, но ангел Божий, като й са еви, прорече й, че ще роди син. Н. Михайловски, ССИ (превод), 46.
БЕЗДЕ`ТНИК, мн. -ци, м. Женен мъж, който няма свои деца. — Бай Първане, — викна председателят, — ти си от Сойките. Кажи на тоз поп има ли вашият поп Димитър синове? — Няма — отвърна секретарят, — нашият поп е бездетник. А. Каралийчев, СбХ, 108. Болярски беше обикнал Дойна — така го беше обикнал, както обикват бездетници угодливите млади хора. И той упорито искаше да направи Дойна зет на батя си. А. Страшимиров, ЕД, 135.
БЕЗДЕ`ТНИЦА ж. Простонар. Бездетка; бездеткиня. Да се събират, отбират / момите безлюбниците, / булките бездетниците. Нар. пес., СбВСт, 293.
БЕЗДЕ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Бездетство.
БЕЗДЕ`ТСТВО, мн. няма, ср. Неспособност да се имат свои, рождени деца; нямане на свои деца; бездетност. Да му се похвали, да му каже, че тя не е прокълната от природата. А това е най-голямата гордост на жената, както е най-голямото проклятие нейното бездетство. Ст. Чилингиров, РК, 253. Без сумнение, гласът на природата, .. ни казва, че бездетството ни нема добри последствия. П. Р. Славейков,* ПВЖ (превод), 100
БЕЗДЕФЕ`КТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. За промишлени стоки — който е без дефект. Бездефектни тъкани.
БЕЗДЕЯ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Бездеен. Той знаеше, че пръснатата мълва, с която обясняваше изчезването на двамата ловци, беше намерила почва и отстранила всяко подозрение. Кой го пробуди сега у бездеятелния началник на полицията? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 143.
БЕЗДЕЯ`ТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от бездеятелен; бездейно. Не останале за дълго време башибозуците така хладнокръвно, така бездеятелно. З. Стоянов, ЗБВ III, 346.
БЕЗДЕЯ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Бездейност. Нейната безплодна земя, която изисква големи трудове и изобилен пот, не е допуснала човеците да потънат в сънливата азиатска бездеятелност. Л. Каравелов, Съч. II, 25.
БЕЗДИ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Спец. Който гори без дим. Бездимен барут. Бездимно гориво. // Който при горене не изпуска дим. Бездимна печка.
БЕЗДИ`МНО. Спец. Нареч. от бездимен; без дим. Моторите работят бездимно и се реализират икономии на гориво. ВН, 1952, бр. 162, 3.
БЕЗДИ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Спец. Отвл. същ. от бездимен.
БЕЗДИХА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Книж. Който не диша, не е жив; безжизнен, мъртъв. Той се обърна почуден и видя боеца паднал по гръб. Парче от снаряд бе раздробило лицето му — лежеше спокоен и бездиханен. П. Вежинов, BP, 20. Тя му показала бездиханния труп и го заклевала да отмъсти за смъртта на тестя си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 271. Какво е смърт? — Да легнеш неподвижна, бездиханна, / да нямаш мисли, чувства, кръв. .. Да си предмет! Л. Даскалова, СТ, 7.
2. Рядко. Поет. Който е затаил дишането, дъха си; занемял. И ние мълчахме, гледахме бездиханни неговите високи лачени ботуши. П. Вежинов, ДБ, 189.
БЕЗДИХА`ННО нареч. Поет. Със затаено дишане, без дишане. Внезапен вик, — светкавица изви / над сам главите им; — и се събуди / учителят от сън. — Виж, бездиханно, / като че ли заслуша се за миг / стихията. К. Христов, ПХ, 62-63.
БЕЗДИ`ХНО нареч. Индив. Поет. Бездиханно. Моята любов ти днес уби. / И горко ти, жена. Бездихно занемяла, / ти стоиш и гледаш. П. К. Яворов, Съч. I, 103.
БЕ`ЗДНА ж. 1. Много дълбока, като че без дъно пропаст. Преди още да седнем, ние надникнахме над тая бездна и не видяхме друго, освен белеещата се преспа, чийто край се не виждаше в дълбочината. Н. Попфилипов, РЛ, 45. Отведнаж пред тях всичко изчезна и се появи висок мост, който се простираше над една страшна бездна. Елин Пелин, ЯБ, 143. Мишката допълзя до крайния ръб на скалата и надникна в дълбоката бездна. О. Василев, ДГ, 8. Тезей, без да има нито най-малко подозрение, стоял безпечно и гледал надалеч, и тогаз Ликомед го блъснал в бездната. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 60. • Обр. Нищо вече не ги свързваше… Дори външността им издаваше бездната, която разделяше душите им. Д. Димов, Т, 221.
2. Поет. Неизмеримо, безкрайно пространство в дълбочина; глъбина. И тогава изведнъж се показа морето — огромен, тих и син простор, бездна от вода и небе. Д. Димов, Т, 443. Вилнеят вълните и лекия кораб / премятат над бездните тъмни. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 181. Тука езерото няма прибрежие и на две стъпки от брегът дълбочината е бездна. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 97.
3. Прен. Книж. С предл. от. Много голямо количество от нещо (обикн. за преживявания, чувства и под.). Ти, и само ти си в състояние да проникнеш в душата ми и да видиш тая бездна от страдания, които разкъсват гърдите ми. Ал. Константинов, Съч. I, 63. Някой приближи до тях [осъдените на смърт], заговори, па се взре в тая бездна от жалби безмерни, от вопли безмълвни, която се разкрива пред него. К. Величков, ПССъч. I, 81.
БЕ`ЗДНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Поет. Който е много дълбок, който е като бездна. Пороен дъжд ли ме настигаше сред безднени клисури, буря ли поваляше до мене вековни дървеса, .. — вред и всякога душата намираше своето окриляне, чувствата — своя изблик. А. Страшимиров, УШ, 16.
БЕЗДО`БЛЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който не е доблестен, не проявява доблест.
БЕЗДО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който няма дом, подслон; безприютен. Тук-там в сенките на големите порти спяха, свили колене и облегнати на стените, бездомни старци и дрипави жени, със забити в ръкавите лица. К. Константинов, ПЗ, 176. Тежко на скитника бездомен! / Той никога не си е у дома, / другарите си сменя, няма спомен / и сам не знае де е родната земя. М. Петканова, КС, 13. Кукувицата е бездомна ленивка, гнездо не вие, яйцата си носи в чужди гнезда. Д. Манчев, БЕ II, 111. Бездомно куче.
2. Рядко. Който няма собствен дом, жилище. Пренасях се трети път, защото бездомните жители на българската столица се преместят постоянно от една къща на друга и са в своя род вечни номади. Ив. Вазов, Съч. VIII, 128.
3. Като същ. Бездомник. Какво ни е събрало в този град, / удавен в блясък, пълен със бездомни? Мл. Исаев, ЯД, 84. Не съм довел голаци да грабят вашето имание, .., нити бездомни — да живеят в вашите къщи. Е. Мутева,* РБЦ (превод), 94.
БЕЗДО`МНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който няма дом, подслон. И луташе се до съмване около града. А на съзоряване минаваше през глухото тържище, дето спят по камъните бездомници — и там раздаваше на нищите злато. Н. Райнов, КЦ, 32. Пред метрото се бе наредила опашката на бездомниците, които търпеливо чакаха да се приютят за сън по стъпалата на станцията. П. Бобев, К, 64. В приюта за нощуване на бездомници холандецът води продължителен разговор с две тайнствени лица. А. Каралийчев, НЧ, 142.
2. Рядко. Човек без собствен дом. Мястото е общинско. Настанен съм, значи, като бездомник. Г. Караславов, Избр. съч. II, 274.
БЕЗДО`МНИЦА ж. Жена, която няма дом, подслон. Бездомницата притихна. Какво да прави, де да се скрие? Скоро ще изгрее слънцето, а тя още ще се скита на открито, немила-недрага. П. Бобев, ГЕ, 95.
БЕЗДО`МНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бездомник. Стихотворението „Арменци“ е написано през 1900 год. Конкретен повод за написването е бездомническата участ на арменските емигранти, прокудени от родината си след 1896 год. от турските тирани. Лит. X кл, 295. Вестниците съобщиха, че софийската община решила да разтури всички бездомнически къщурки в София. Г. Караславов, Избр. съч. II, 276.
БЕЗДО`МНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Отсъствие, липса на дом, на подслон. По лицата си те носят отпечатъка на мизерията и… бездомничеството на цял един живот. Д. Калфов, ПЮН, 132.
БЕЗДО`МНО. Рядко. Поет. Нареч. от бездомен. • Обр. Бездомно броди тя [мечтата], / родена в бездомността на мойте дни. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 45.
БЕЗДО`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от бездомен; безприютност. • Обр. Бездомно броди тя [мечтата], / родена в бездомността на мойте дни. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 45.
БЕЗДОМО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Диал. Който е без дом, без подслон; бездомен. Бездомовен като овчер. П. Р. Славейков, БП I, 38.
БЕЗДО`ХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. Който не е доходен, който не носи доходи. Бездоходна професия.
БЕЗДО`ХОДНОСТ, -тта`, мн. няма, ср. Рядко. Отвл. същ. от бездоходен.
БЕЗДРУ`ГО нареч. Като вмет. дума 1. За подчертаване, че нещо съществува, е или се осъществява безусловно, непременно, без никакво съмнение; несъмнено, разбира се, непременно. Ще ти пиша чрез твоя учител Вардарски. Иди при него след петнайсет дни и ако дотогава няма писмо от мене, отивай през два-три дни, докато се получи. Аз ще пиша бездруго. Д. Талев, ПК, 503-504. Това бездруго е сложно изречение. △ Той бездруго закъсняваше вече.
2. За подчертаване, че нещо съществува или става независимо от някого или от обстоятелствата, че има някакво фактическо положение, което не може да се промени; тъй или инак, и така, и така, във всеки случай. Инспектор Димитров престана да слуша, той и бездруго нищо не разбираше от думите. Д. Шумналиев, ПЛ, 18. — И бездруго ми се щеше да отскоча до доктора Владо. Нещо със стомаха не съм в ред. К. Странджев, ЖБ, 5. Бе използвал влиянието си пред общинарите да дадат на Митата срещу нищожен наем опразнената еврейска къща, която и бездруго след изселването не се знаеше точно кому принадлежи. Р. Сугарев, СС, 93.
БЕЗДУХО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който се отличава с отсъствие, липса на духовност. Бездуховно време.
2. Като същ. бездуховното ср. Отсъствие, липса на духовност; бездуховност. „Минути на мълчание“ ни карат да вярваме във високия смисъл на поезията. Дори когато нейната борба с пошлото и бездуховното, .. ни се струва почти обречена. В. Попов, КЖ, 20.
БЕЗДУХО`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. 1. Качество или проява на бездуховен.
2. Отсъствие, липса на духовност. Четиридесет години българинът тайно се кръстеше и плахо поглеждаше към небето, очаквайки всеки миг бруталната намеса на нетърпимостта, на грубиянството, на бездуховността. Дем., 1990, бр. 46-47, 1.
БЕЗДУ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Книж. Който не проявява признаци на живот; безжизнен, мъртъв. — И като прекършен от буря клон тя се поваля над бездушния вече труп… Т. Влайков, Пр I, 40. Една жена вика: „Чуйте! срам!“ и пушна / към войската царска и падна бездушна, / и гърмът разклати смаений народ! Ив. Вазов, Съч. I, 179. Барикади срутени, бездушни тела, / пустота и кошмар безпощаден. Хр. Смирненски, Съч. I, 71.
2. Рядко. За предмети — неодушевен. Още след първите няколко удара стана нещо с него — питото му се отпусна и като че ли тоягата падаше върху бездушна вещ. Д. Талев, И, 356. Вещите или бездушните неща не ся хранят. Й. Груев, Лет., 1869, 86.
3. Който не проявява или не е способен да прояви съчувствие, отзивчивост; безсърдечен, безчувствен. Противоп. чувствителен, отзивчив, сърдечен. Не мога да удържа възмущението си, когато слушам такива бездушни хора. Малко ли бяха страданията на момчетата? Поне сега — малко повече великодушие! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 89. — Ще се зарека веднъж завинаги да не ходя и да не споделям с никого. — Гледай сега, ти и мене обиждаш, бай Симеоне. Кои са тези бездушни същества, към които ме причисляваш? Н. Стефанова, ОС, 135. Не става ли и той студен, бездушен администратор като много други, които говорят за грижи към човека, а пет пари не дават за него? М. Марчевски, П, 224.
4. Който е свойствен на човек, неспособен да прояви съчувствие. От цялата му личност лъхаше романтиката на минали феодални времена, бездушната коравина на прусак и спокойствието на работлив германец. Д. Димов, Т, 152. Бездушно отношение.
5. Който е лишен от живо чувство към нещо, неспособен да изживее, да почувствува нещо; сух. Представете си какво ще бъде, ако се превърнем само в бездушни разпоредители и изпълнители, а не в творци!… Ст. Даскалов, СЛ, 309. Бездушен актьор. // Който не изразява живо чувство, преживяване. Всички артисти играят в някаква изпъната, колосана тържественост — с неузнаваеми, чужди гласове, с бездушен смях, с крясъци, в които няма чувство и които празно ечат в тавана на сцената… М. Кремен, РЯ, 552. Бездушно изпълнение. Бездушна игра.*
БЕЗДУ`ШИЕ, мн. няма. ср. Отсъствие, липса на отзивчивост, съчувствие; безсърдечие, безчувствие. Противоп. отзивчивост, чувствителност, сърдечност. Ухапа ме по сърцето безразличието на моите братя, леденото им бездушие, това незачитане, сякаш не им бях брат. А. Гуляшки, ДМС, 170. Гуатимозин и съветникът му ся туриха завчас на мъки. Праведно ся вцепенявате, чада мои, при чуванието на таквози зверско бездушие. П. Кисимов, OA II (превод), 173.
БЕЗДУ`ШНИК, мн. -ци, м. Рядко. Остар. Човек, който проявява бездушие, неотзивчивост, не съчувства никому. Спомни си той тоя дълъг ред имена: Каишев, Григоров, .., този бездушник Панчорков, и кръвнишкия Вангела. Ив. Вазов, Съч. X, 86. Така също ся уредили и дружества, които займат на членовете си пари с легка лихва, та така сиромаси намират пари, за да си видят нуждата, без да си дават потта на бездушник лихвар. Й. Груев, Лет., 3875, 229.
БЕЗДУ`ШНО нареч. 1. С безразличие, без вживяване; безучастно, безразлично, сухо. Нямам право да го направя, преди да призная вината си, че съм пропуснал нещо голямо, нещо велико. Че съм съобщавал за това голямо и велико на хората сухо и бездушно. С. Северняк, ОНК, 156. Децата ни мрат / в задушната смрад / със жадни за слънце очи, / а ние бездушно превиваме врат / и мълчим, позорно мълчим! Н. Й. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 47. Играеше на сцената бездушно. Рецитира бездушно.
2. Безжалостно, безсърдечно. Заптиетата влизаха и излизаха от разните стаи, едни вкарваха, други изкарваха, .. бездушно ги мушкаха и блъскаха. К. Величков, ПССъч. 1, 7.
БЕЗДУ`ШНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Проява или качество на бездушен (в 3-5 знач.). — Ти .. не гледаш с канцеларска бездушност на професията си. А. Гуляшки, МТС, 9.
БЕЗДЪ`ЖДИЕ, мн. няма, ср. Книж. Липса на дъжд, обикн. за продължителен период от време; суша, засуха. Човекът е такъв: в море копней за суша, / в бездъждие — за град, а в потопен дъжд за суша. Ив. Вазов, Съч. III, 228. Ако беше имало в Добруджа гора, нейните жители по-малко щяха да търпят от безводие и бездъждие. Т. Икономов, ЧПГ, 37.*
БЕЗДЪЖДО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. 1. През който не вали дъжд. Аз посетих устето отвъд Александровския мост, .. и миналата неделя, издебнал един безветрен и бездъждовен ден на тая навъсена есен. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 18. Бездъждовна пролет.
2. В който рядко или почти никак не вали дъжд. За четири студентски години под кишавото небе на Фландрия той се научи да носи чадър, а за повече от четири десетилетия в своето бездъждовно отечесто не можа да се отучи… Г. Караславов, Избр. съч., 65. Понякога в сухите бездъждовни острови .. се получават доста дебели землести (рядко плътни), сиви, жълти или кафяви наслоявания. Геол. IX кл, 46.
БЕЗДЪ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Рядко. Който е без дъно. Дъщерите на Даная се изскубват от напразните усилия да пълнят своя бездънен съд. Бл. Димитрова, ОтО, 8. Бездънна делва.
2. Който е много дълбок, на който не може да се види дъното. Просто не можеше да се нагледа на високите планински върхове, които се губеха нагоре в ясното небе, или на бездънните пропасти, по чието дъно боботеха буйни балкански потоци. М. Марчевски, ТС, 11. И всичко друго е както било от памтивека: морето е все тъй хубаво широко, бездънно. А. Страшимиров, ЕД, 101.
3. Поет. Безкраен, необятен. Всеки миг затъвахме все повече в това, странно царство на безбройни мълчаливи дървеса, .. Беше гора без начало и край, бездънна гора. К. Константинов, ППГ, 350. По-нататък вече всякакви по-определени очертания липсваха и всичко се сливаше в една мъглява дрезгавина, тайнствена и бездънна, над която се разстилаше небето. Й. Йовков, Разк. I, 180. Синеят планинските върхове / в бездънния утрен простор. Д. Методиев, ШТ, 87.
4. Прен. Книж. Обикн. за чувства, преживявания и под. — много голям, изключително голям, силен; безкраен, безпределен. Прегръщаше класовете и от бездънна милост ронеше сълзи върху запечената угар. К. Петканов, МЗК, 156. Към болния Викенти се обърна / и чак сега лицето му обзърна: / съсухрено и с хлътнали очи, / загледани безмълвно към стената, / и в тях бездънна тиха скръб личи. Ем. Попдимитров, СР, 160. Бездънна глупост.
5. Разг. Ирон. Който побира, поглъща голямо количество, като че е без дъно. Спомни си как сам бе ходил от врата на врата, за да пълни бездънните манастирски дисаги. Ст. Дичев, ЗС I, 384. Те гледаха само собствения си бездънен стомах и не се интересуваха от другите. Св. Минков, Избр. пр, 490. И тръгваше от село на село да събира за бог да прости. ..; а в същност .. сиромашката лепта изчезвала в бездънните джобове на отче Софроневото расо. З. Стоянов, ЗБВ I, 373. Бездънно гърло.
БЕЗДЪ`ННО нареч. Книж. За означаване много висока степен в проявата на някакво качество (изразено с думата, към която се отнася); извънредно, изключително, безкрайно. Виждам моя град на тоя ден [деня на свободата] / целия в развалини и песни .. / тук мома със здравец на гръдта, / там момци със тежки автомати .. / А над всичко — широта безмерна / и бездънно сини небеса. Бл. Димитрова, Л, 300-301. Звезда към земята полита / от свода бездънно дълбок. Д. Дебелянов, С, 1936,* 39.
БЕЗДЪ`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на бездънен. Спокойно в своите необятни ширини и загадъчно в своята ясна бездънност се разстилаше небето на краткия зимен ден. П. К. Яворов, ХК, 15. На фона на белоцветен облак лежи като увиснало във въздуха цялото село. Точно като отразено в светлата бездънност на дълбока бистра вода. Ив. Карановски, Разк. I, 123.
БЕЗЖА`ЛОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма жалост, милост, който е лишен от състрадание; безмилостен, безпощаден, жесток. Безжалостни Стоене, ти не си човек.! Л. Каравелов, Съч. II, 154. Ловджийските народи, които се намират постоянно в тесни сношения с дивите животни и които малко по малко привикват да проливат невинна кръв, след време стават сурови, безжалостни и кръвожадни. Знан., 1875, бр. 15, 230.
2. Който изразява, съдържа жестокост, безсърдечие. Намазваха лицето на ученика с мастило и го излагаха на безжалостните и злоради присмивки на децата. Ив. Вазов, Съч. X, 153. Смъртта и мойто сетньо щасте в безжалостний си гняв отвлече. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 64.
3. При който няма, не се проявява милост, пощада; безмилостен, безпощаден, жесток. Безжалостни закони.
БЕЗЖА`ЛОСТНО. Нареч. от безжалостен; без жалост, без състрадание; безмилостно, безпощадно, жестоко. Дръпна се от ръцете му и побягна, но се подхлъзна и падна на паркета по очи. Казански го настигна и започна да го рита безжалостно. Д. Ангелов, ЖС, 228. Той грабва хризантемата, хвърля я на земята и безжалостно започва да я тъпче с ботушите си. Й. Йовков, ПК, 88. Понеже не знаеше как да излее яростта си, Костадин безжалостно препусна уморения кон и влезе в града разстроен и угнетен. Ем. Станев, ИК I, 20.
БЕЗЖЕ`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Неженен. Гръцките и римски ратници бяха женени и те победиха всички народи. Тези съображения са доволно силни, за да накарат началствата да насърчават женитбите, .., да ги размножават, като почитат женените мъже и като презират и не почитат безженените. Ч, 1875, кн. 4, 165.
БЕЗЖЕ`НСТВО, мн. няма, ср. Остар. Състояние на безженен, на неженен. Тая заповед [седма] забранява прелюбодейни грях, а напротив, препоръча съпружеска любов ..; а за ония, что можат да живеят в девствено безженство — чистота и целомъдрие. Хр. Данов, ППК (превод), 88.
БЕЗЖИ`ЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е лишен от живот; мъртъв, бездиханен, бездушен. Силни гърмежи, .., пясък и отломъци посипват стрехите на къщите .. Един войник — .. — лежи на лицето си, прострял ръце, неподвижен, безжизнен. .. Й. Йовков, Разк. II*, 89. Ефрейторът безжизнен се струполи на земята. Д. Кисьов, Щ, 68. Лежеха безжизнени чужди и свои — / земя не достигна да бъдат зарити! Мл. Исаев, ПЗВ, 15. Безжизнен труп. • Обр. Мрачни редове чардаци, глухи и безжизнени, заграждаха отвръст двора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 27. // В който не се забелязва живот; който е на мъртвец, свързан с мъртвец. Той се отпусна на леглото. Дъхът замря, и на безжизненото му лице остана дълбоко отпечатано блаженство. Д. Немиров, В, 227. Тя бе забила остър нож в сърцето си, и безжизнената й ръка го държеше още там. Елин Пелин, Съч. I, 133. Очите му гледаха с безжизнен, стъклен блясък, очи, които нямаха вече израз, а само отразяваха светлината на фенерчето. Д. Димов, ОД, 274.
2. В който не се чувствува, забелязва жизненост, енергия; безчувствен, апатичен. Вълнение слабо оживи безжизненото й лице. Ив. Вазов, СбНУ II, 91. Отвори ми прегърбен старец с избелял вълнен халат и очила с тънка златна рамка .. Очите му, хлътнали дълбоко, бяха уморени и безжизнени. О. Бояджиев, П, 119.
3. Прен. Лишен от чувство, от темперамент; сух, неизразителен. — Мисля, че знам грешките си. Мене ме учиха да рисувам всичко плоско. А като походих по света, видях, че художниците са постигали дълбочина. Не зная как. А без нея всичко остава плоско, безжизнено. В. Геновска, СГ, 133. Той ни четеше бързо, .. — по един безжизнен, отегчителен начин. Ив. Вазов, Съч. X, 161.
4. Рядко. В който няма живи същества, живот. Без кислород няма живот, следователно от 200 метра надолу до самото дъно (2245 м) черноморските води са безжизнени, мъртви. Пр, 1953, кн. 1, 36.
5. Остар. Неодушевен. От потомците Хамови някои ся кланяли на животни, а други на безжизнени нечта (това е фетишизъм). Г. Йошев, КВИ (превод), 13.
БЕЗЖИ`ЗНЕНО нареч. 1. Без прояви на живот. Дали пък не го уби? Той се наведе и го извади навън — момчето все така безжизнено лежеше на ръцете му. П. Вежинов, ДБ, 81. Наблизо, .., лежи болен дядо Сава. Бялата му чорлава глава безжизнено се покои върху златен сноп. Елин Пелин, Съч. I, 155.
2. Без жизненост, без чувство; безчувствено, неизразително. Той се обърна и погледна тъста си. Под нахлупения до ушите каскет очите на бъчваря гледаха тъпо и безжизнено. Ем. Станев, ИК III и IV, 407. Изкупление бе съдбата на фон Гайер, който чакаше наказанието си с безжизнено равнодушни очи. Д. Димов, Т, 596.
БЕЗЖИ`ЗНЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Отсъствие на живот, на признаци на живот. В сянката на нещо голямо, прилично на греда или плоча, лежеше човек .. Белите му нозе се проточваха дълги и с оная безжизненост, която имат мъртъвците. А. Мандаджиев, ОШ, 41.
2. Отсъствие на жизненост, енергия; безчувственост, апатичност. Лицето на дервиша, сухо избраздено с бръчки, и жълто, .., добиваше още по-мъртвешки вид със своята ледена безжизненост. Ив. Вазов, Съч. XII, 117.
3. Отсъствие на жизненост, на изразителност. Този шаблонен начин на виждане, генерализирането на събитията по линията на най-общото докладно предаване неизбежно води до поетическа безцветност, до безжизненост. П. Братоев, С, 1951, кн. 11, 171.
БЕЗЖИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. 1. Който няма жици проводници, който предава или приема сигнали без жици, обикн. с помощта на електромагнитни вълни. Безжичен телеграф. Безжичен телефон.
2. Който се извършва без жици, без проводници. Безжична радиофикация. Безжични съобщения. Безжична връзка.
◇ Безжичен телеграф. Разг. Ирон. Сплетни, клюки, интриги.
БЕЗЗАБА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Незабавен. Дор слизах в тия темни глъбини / пред мен човек яви се. / И с глас извиках в таз опасност явна: / „Дай ми помощ беззабавна.“ К. Величков, Ад (превод), 6.
БЕЗЗАБА`ВНО. Остар. Нареч. от беззабавен; незабавно. Скруг величествено слезе с конторский стол, а писарът беззабавно духна свещта, и си тури шапката на главата. БКн, 1859, март, кн. 1, 169.
БЕЗЗАБО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Безгрижен. Там [в манастира] са готвят най-изисканите гозби и там са спи най-сладък и най-беззаботен сън. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 8, 31.
— От рус. беззаботный.
БЕЗЗАВЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. В който няма лична изгода, сметка, на който е присъща всеотдайност; всеотдаен, самоотвержен. Той обичаше безмерно тази стара, злочеста жена: най-малък син, той беше порасъл под грижите и ласките па нейната беззаветна любов. Г. Райчев, Избр. съч. II, 41. И той го бе обикнал, тоя кротък даскал, в чиито гърди гореше толкова пламък на беззаветна преданост към другите. Зл. Чолакова, БК, 137. Той обичаше това момче с беззаветната обич на по-голям брат. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. Беззаветна служба на народа.
2. Който е готов на жертви, който действува, без да се ръководи от сметка, корист; самоотвержен, всеотдаен. В лицето на Раковски опознава идеалния образец на беззаветен народен деец. Ив. Унджиев, ВЛ, 57. Изкуството се отплаща жестоко на всички, които гледат несериозно и шеговито на него. То не признава покровители и господари, а дарява щедро само беззаветните си роби. О. Василев, ЖБ, 207.
БЕЗЗАВЕ`ТНО. Книж. Нареч. от беззаветен; всеотдайно, самоотвержено. Отдаден беззаветно на народното дело и на служене на своите убеждения за него, Ботев трябвало съзнателно да жертвува своя талант. Ив. Хаджов, Борба, 1919, кн. 1, 12. Кажи им ти, татко им затворен / в килията е в черни железа, / защото беззаветно се е борил / за мир и правда по света. Кр. Белев, ПЗБ, 18. Юнаците се сражаваха с неподражаема храброст. Техните позиции се обагриха с най-благородната кръв — кръвта на беззаветно смелите. Д. Линков, ЗБ, 101.
БЕЗЗАВЕ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на беззаветен; всеотдайност, самоотверженост. Притиснати отвръст от пет, коварни врага, / те пак показаха, как българинът мре / со беззаветността на мъченик. К. Христов, ПП, II, 84.
БЕЗЗАКО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Незаконен. Злий този человек ся надеяше да оздрави с такава неправда придобитата си власт със средства беззаконни и безпътни. П. Кисимов, OA I (превод), 128. О, беззаконни богатства, где ме доведохте! По-добре би било за мене, ако баща ми беше ме оставил сиромах и просяк, защо сега не щех да достигна в такъв плачовен случай. ВУХБ (превод), 61.
БЕЗЗАКО`НИЕ, мн. -ия и (остар.) -ии, ср. 1. Само ед. Отсъствие, липса на законност. — Първото мое задължение е да предпазя народа и страната от разложителната отрова на нихилизма, на беззаконието, на непокорството. В. Геновска, СГ, 13.
2. Проява, която е нарушение на закона; произвол. — Чудно ми е как, при толкова обвинения .., не са те нападнали за едно истинско беззаконие .. — Законът изрично забранява на държавен чиновник да изпълнява адвокатска професия. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 157. Живка впи .. очи в пристава, .. — Господин пристав, защо ни биете? Това е беззаконие! П. Здравков, НД, 97-98. Един младеж, .., говореше пламенно, като осъждаше произволите и беззаконията на властта и често възклицаваше: „Долу тиранския режим!“ Т. Влайков, Съч. III, 58. Цели томове би трябало да са напишат, за да са разкажат сичките беззакония, които стават в управлението и по съдилищата, в последните няколко години. С, 1872, бр. 31, 244. А на децата, както и на простите хора, извади им из сърцето Бога, направи ги да имат страха от грях, и остави ги. Те могат да направят и най-страшните злини и беззаконии. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 3-4, 22.
3. Остар. Нарушение на християнския морал; прегрешение, грях. Че защо, пречиста мати Божия, за какви грехове, за какви тежки беззакония, ме гониш без милост? Н. Бончев, ТБ (превод), 55. Тогази от бедствията като са свести, поиска смирено от Бога прошка за беззаконията си и я получи. Н. Михайловски, ССИ (превод), 82.
БЕЗЗАКО`ННИК, мн. -ци, м. Остар. Човек, който върши беззакония. Този чорбаджия беше още страшен безбожник… Пиянец, .., беззаконник, безчестник. Ил. Блъсков, СК, 4. Колко много има да живеят на света хулители, беззаконници, вълшебници, напълнени с всичките пороци! П. Р. Славейков, СК, 16.
БЕЗЗАКО`ННО нареч. Остар. Незаконно. Селяните от село Сврачево са повдигнали граждански иск против вас, че владеете неправилно и беззаконно една воденица, която по-преди е била притежание на селото. М. Георгиев, Избр. разк., 198. Предмет на тези техни съвещания и разисквания бил и тогаз все пак* въпросът за придобиванието на черковните ни правдини, потъпкани беззаконно от Цариградската патриархия. Лет., 1876, 37.
БЕЗЗАКО`ННОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. 1. Само ед. Качество на беззаконен.
2. Проява, постъпка, която нарушава закона; беззаконие. Най-после нашата черква се увери, че има работа не с светите християнски начала, а с достоосъдително честолюбие, беззаконни домогвания и нехристиянска упоритост и беззаконност. ПСп, 1876, кн. 11-12, 72.
БЕЗЗАКО`НСТВАМ и БЕЗЗАКО`НСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Върша беззакония, произволи; нарушавам закона. — Ние водим законна борба, възрази писарят. — Добре, подчини се тогаз на полицията. — Но тя беззаконствува! А. Страшимиров, К, 48.
БЕЗЗАКО`НСТВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от беззаконствам; беззаконствуване.
БЕЗЗАКО`НСТВО, мн. -а, ср. Остар. Беззаконие. Настанало е турско царство, / турско царство и българско беззаконство: син бащица не послушва, / а снашица свекървица. Нар. пес., СбВСт, 58.
БЕЗЗАКО`НСТВУВАМ. Вж. беззаконствам.
БЕЗЗАКО`НСТВУВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от беззаконствувам; беззаконстване.
БЕЗЗА`ХАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Който не е подсладен със захар. Беззахарен мармелад.
БЕЗЗАЩИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който не може да се защити, няма защита. Уплахата на турците от московците бе голяма и в тоя си страх те ставаха по-жестоки към беззащитните християни. К. Петканов, П, 73. Певеца обичаше Даскала, защото той бе напълно беззащитен. Е. Кузманов, ЧДБ, 59.
БЕЗЗАЩИ`ТНО. Рядко. Нареч. от беззащитен; без защита.
БЕЗЗАЩИ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от беззащитен. Тези акции [на кърджалиите] само усилвали у населението чувство на беззащитност, а у размирниците — на безнаказаност. В. Мутафчиева, КВ, 119.
БЕЗЗВЕ`ЗДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За небе и под. — по който няма, не се виждат звезди (поради облачност). Плещи развил, Балкана се тъмней, / изпречен пред беззвездний небосклон. П. П. Славейков, ЕП, 1917, 143. Нощта бе тъмна и ветровита, небето беззвездно. Ив. Хаджимарчев, ОК, 234.
2. През който не греят, не се виждат звезди. Навън се беше спуснала тъмна беззвездна нощ. Ст. Чилингиров,* ПЖ, 113.
БЕЗЗВЕ`ЗДИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие на видими звезди по небето. Напред се чуваха гласове и в тъмнината смътно се различаваха, .., необикновено едрите силуети на движещи се хора. Над главите им тегнеше небето, мрачно и зловещо в своето сляпо беззвездие. Л. Дилов, ПБД, 85.
БЕЗЗВУ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Беззвуково оръжие. Воен. Оръжие, изстрелът на което не е придружен със звук.
БЕЗЗВУ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. При който не се чува никакъв звук, шум или глас; безшумен, безгласен. Въздухът все повече се насища с електричество и привечер над южния хоризонт пламват беззвучни светкавици. Д. Богданов, ТА, 32. Сарафов със стъпките на пантера, меки и беззвучни, се промъкваше напред. Ст. Грудев, ББ, 87.
2. За глас, плач и под. — който е лишен от звучност; тих, глух, слаб. — Има ли някой вкъщи, Биляно? Да не би войникът ти да е дошъл? — Да, тетко… Гласът на Биляна беше тих, беззвучен — какво ще стане сега? Д. Талев, С II, 43. Стиснах устни, едва удържащ сълзите си, а до мене сестра Йошико разправяше с тих, беззвучен плач. П. Бобев, К, 65. Беззвучен смях.
◇ Беззвучна съгласна. Езикозн. Съгласна, която се учленява, без да се приведат в трептение гласилките, и се състои само от характеристичен шум.
БЕЗЗВУ`ЧИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отсъствие на звук, шум. Сега едва доловимо се чува тих шум, някакво леко пърхане на криле… И това шумолене, тоя единствен звук е по-страшен от беззвучието. К. Константинов, ПЗ, 87.
БЕЗЗВУ`ЧНО нареч. 1. Без шум, без звук или глас; безшумно, безгласно. По асфалтираните шосета беззвучно се плъзгат луксозни коли и изчезват зад позлатените решетки на летни дворци. К. Константинов, ПЗ, 152. Седеше беззвучно на прага на колата, зад него лежаха два чувала с царевично брашно. Д. Фучеджиев, Р, 148.
2. С много глух, слаб глас; глухо, сподавено. Елена си зарови лицето в покрова и беззвучно зарида. Ст. Загорчинов, ДП, 166. — Не — каза тя беззвучно. — Аз ще остана тука. В. Геновска, СГ, 28. — Избягал ли е [Хилвулд]? Няма ли го в града? .. Княгинята затвори очите си. „Защо?“ — попита беззвучно. Ст. Загорчинов, ЛСС, 107.
БЕЗЗВУ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на беззвучен.
БЕЗЗЕ`МЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който няма собствена земя за обработване, не притежава земя или има съвсем малко. Селската реформа [в царска Русия] от 1861 г. дала силен тласък на индустрията, .. Много освободени безземлени и малоземлени селяни напуснали селото и отивали в града да търсят работа. Ист. X кл, 107. Вие не ми навирайте в очите руския мужик. Той от памтивека си е такъв, безземлен. Не е свикнал свое да работи. А. Гуляшки, МТС, 200.
— От рус. безземельный. — Друга (рядка) форма: беззе`мен.
БЕЗЗЛО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който не изпитва и не проявява злоба; незлобив. Здрав, безгрижен, беззлобен, с постоянна усмивка на устните, той беше наивен като дете и готов на всяка минута да пламне от ентусиазъм. К. Величков, ПССъч. I, 82.
2. Който не изразява злоба, в който няма злоба; незлоблив. За пръв път Кирков забеляза върху мургавото му сухо лице щастлива, беззлобна усмивка. П. Бобев, К, 114. Беззлобен смях. Беззлобен поглед.
БЕЗЗЛО`БИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отсъствие, липса на злоба; беззлобност, незлобивост.
БЕЗЗЛО`БНО. Нареч. от беззлобен; без злоба, незлобливо. Другите се смееха весело, беззлобно, но това обиди чувствителното момче. С. Чернишев, ВМ, 1962, 37. От всяка тъмна мисъл се отричам, / край всеки враг беззлобно ще отмина. Е. Багряна, ВС, 10.
БЕЗЗЛО`БНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на беззлобен; беззлобие, незлобивост.
БЕЗЗРА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Поет. 1. Лишен от зрение; сляп. В косите й възпламваха оникси, / като в беззрачните очи на мрачна птица. Н. Лилиев, Зв, 1914, кн. 2-3, 89.
2. Прен. През който погледът не може да проникне, лишен от светлина; непрогледен. Кръгозорът се е стеснил, и от Антиб до Вилфрант виене, като похлупак, едно беззрачно небе от сгъстена влага. К. Константинов, ПЗ, 131. Безкрайна нощ — беззрачен ден / и в тмата чувам окол мен / потайни стъпки. Ц. Церковски, Съч. I, 249.
БЕЗЗРА`ЧНО. Рядко. Поет. Нареч. от беззрачен.
БЕЗЗЪ`Б, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма зъби или е останал без зъби. Вратата на стаята ми полека се отвори. Влязоха, една по една, две беззъби, грозни баби. Елин Пелин, Съч. V, 56. Детенцето трепна цяло, .. и току се усмихна с беззъбата си уста. Д. Талев, ЖС, 95.
2. Прен. Книж. Лишен от острота, рязкост, неспособен да уязви, да засегне. Беззъба критика. Беззъба злоба. Беззъби проповеди.
БЕЗИДЕ`ЕН, -е`йна, -е`йно, мн. -е`йни, прил. 1. Рядко. Който е без политическа идеология. Свободният политически живот може да даде рождение на талантливи държавници или на шумящи и безидейни демагози. Ив. Вазов,* Съч. XIII, 50.
2. За художествено произведение — в който няма определена, явна идейност, идеен творчески замисъл. Безидейна поезия. Безидейна пиеса. Безидейно произведение.
БЕЗИДЕ`ЙНО. Нареч. от безидеен.
БЕЗИДЕ`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безидеен. Вместо театралната безидейност, в произведението трябва да има основна идея, която да се разкрива от актьорите. А. Иванова, Т, 1954, кн. 5, 31.
БЕЗИЗВЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Неизвестен, незнаен. — Не, той трябва да се уедини — безизвестен! .. И си представи тайнствен живот някъде в затънтено село, между непознати, съвсем непознати хора, откъснат, изчезнал безследно за всички — за целия друг свят… А. Страшимиров, А, 112.
БЕЗИЗВЕ`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Неизвестност. — Рече мойта булка да стане кандидат за магазинерка и — безизвестност. Никой ти не казва ще я назначат ли, не щат ли… Т. Монов, СН, 152.
БЕЗИЗКУ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Книж. Безизкуствен; естествен, непресторен, искрен. Аз ги помня трепетните устни, / и словата мили, безизкусни. Ив. Вазов, Съч. III, 193. Спомените, написани искрено, с прост, безизкусен език, са неоценим източник за опознаване живота и характера на актрисата. Ст. Грудев, АБ, 185.
БЕЗИЗКУ`СНО Рядко. Книж. Нареч. от безизкусен; безизкуствено; естествено, непресторено, искрено.
БЕЗИЗКУ`СТВЕН, -а,* -о, мн. -и, прил. Книж. Непресторен, искрен, естествен; безизкусен. И домакините, и гостите вдигнаха чашите за наздравица. И простите, безизкуствени слова при тези тостове излизаха направо от сърцата. Г. Караславов, Избр. съч. III, 112. Вече двайсет години откакто го познавам, аз хранех една безотчетна симпатия към тоя безизкуствен поет и детински наивен човек. М. Кремен, РЯ, 499. Неговото безизкуствено добродушие и вечна разсеяност я предразполагаха винаги. Д. Димов, ОД, 254.
БЕЗИЗКУ`СТВЕНО Книж. Нареч. от безизкуствен; непресторено, искрено, естествено, безизкусно. Безизкуствено и образно, както у всички умотворения на народа, от обикновените думи иде епичният лъх на битки и трудни походи. Й. Йовков, Разк. III, 145-146.
БЕЗИЗКУ`СТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безизкуствен; непрестореност, естественост. В своите разкази, в които представя моменти от Балканската война, Йовков разкрива със завладяваща правдивост, със завидна простота и безизкуственост как спокойно, без афектация, без страсти народът изпълнява своя дълг. Г. Константинов, ПР, 211. Тоя нисичък, мъничък, кротичък софийски кореняк, много обикновен наистина, но шопски проницателен и тактичен, я привлича със своята безизкуственост. М. Кремен, РЯ, 338.
БЕЗИ`ЗРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Обикн. за лице, поглед, глас и под. — който няма никакъв израз, който не изразява нищо. По-рано лицето на Садък, .., когато работеше, оставаше безизразно като камъка, който дълбаеше. Сега обаче Рустем, .., виждаше как понякога по лицето на Садък пробягва нещо — дори не усмивка, някаква светла тръпка, която идваше от дълбоко. П. Константинов, ПИГ, 179. Немецът вдигна към пленника безизразните си очи и за пръв път през тая вечер в тях блясна проницателност. П. Вежинов, BP, 28. — Мама ще остане с мене — рече той с безизразен, глух глас. А. Дончев, СВС, 599. Безизразен поглед. • Обр. След продължителен полет над безмълвния и безизразен пясъчен океан на Сахара, .., гвинейската земя изведнъж поразява с ярката си, свежа зеленина. Д. Филипов, Г, 3.
БЕЗИ`ЗРАЗНО. Нареч. от безизразен; без никакъв израз. Портите, обковани с големи черни пирони, бяха затворени. Пред тях стоеше едно заптие и безизразно гледаше към върбите, между които шумяха бистрите води на Тополка. П. Стъпов, ЖСН, 223. Рангел със задъхване разправи как е протекла акцията и Янакиев безизразно го слушаше. Д. Кисьов, Щ, 89.
БЕЗИ`ЗРАЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на безизразен. Пръв от всички се окопити Иван Филипов, .. Окаменялото му лице по своята напрегната безизразност и спокойствие съперничеше с лицето на фабриканта. Ем. Манов, ДСР, 468.
БЕЗИЗХО`Д, мн. няма, м. Рядко. Безизходица. Вие ще се каете, но късно и когато се намерите в безизход. Ив. Вазов, Съч. XXV, 156.
БЕЗИЗХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За който няма възможност да се намери изход, разрешение. — Вие сте заградени отвсякъде с войски, .., — положението ви е безизходно. З.* Сребров, Избр. разк., 81. Каквото и да правеше, където и да работеше, децата му все си оставаха дрипави и полугладни. И всред тази отчайваща, безизходна селска немотия синът му Стоимен беше изплувал сам. Д. Димов, Т, 387. Видял съм народът си във времена много по-тежки и в положение по-безизходно и отчаяно, но не съм ся отчайвал. П. Р. Славейков, ПХС, 20.
2. За мъчително чувство, състояние — който е много силен и не може да премине, да изчезне, да бъде преодолян; непреодолим. Така беше си седял онази вечер пред вратата на котленската черква, потънал в безизходна мъка: напусто е било всичко, напусто. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 598. В душата му бе мрачно, безизходна тъга го оплете и обезсили. Г. Караславов, ОХ IV, 93. Хитлеристите се биеха докрай, .., отчаяни и обезверени, но страшни в това свое черно, безизходно отчаяние. П. Вежинов, НС, 103. Добромир се превърна отново в човек, разбра къде е и защо ще умре тук. Той смири ужаса си, надви безизходната си болка, приготви се за дългите дни на страдания, които го чакаха. А. Дончев, СВС, 701. 3. Рядко. Който няма изход, излаз, от който е невъзможно да се излезе. Но мястото, дето стоеше, беше безизходно — и големи канари пълнеха кръгозора. Н. Райдов, БЛ, 82. Той изпърво хлипаше, но после даде воля на стихията, която го изпълваше, и зави като ранен звяр, паднал в безизходна пропаст. Елин Пелин, Съч. III, 172. Къщата* ни беше в една безизходна улица, и за да узнаем що става, трябваше да отърчим в една съседна къща на главна улица. К. Величков, ПССъч. I, 132.
БЕЗИЗХО`ДИЦА, мн. няма, ж. Състояние, положение без възможност или изгледи за благоприятен изход; безизходно положение. Окован в ограничеността на режими, обвързаности, безизходица, той [поетът] пребивава с въображението си в безграничното. Бл. Димитрова, ОтО, 11. С целия този поток от думи Костадин Нанашки търсеше изход от безизходицата, в която попадна с убийството на Жельо Василев. П. Славински, ПЗ, 72. Струваше му се дори, че изпада в някаква безизходица; че всички малки събития през тази сутрин стават против волята му и по свой начин предопределят неговото бъдеще. Ем. Манов, ДСР, 68. Намирам се в безизходица.
БЕЗИЗХО`ДНО нареч. 1. В съчет. с гл. съм, ставам, изглежда в 3 л. ед. ч. Означава, че никъде не може да се намери изход. Над тях трептяха зеездите, под тях светлините на града, отразени в реката — беше красиво и тъжно, глухо и безизходно. П. Вежинов, ДБ, 138.
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; напълно, съвсем. Един безизходно пропаднал човек често свършва с един куршум в черепа си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 83. Мъждука там на печката в дима / една душа безизходно сама. К. Христов, В, 34.
БЕЗИЗХО`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безизходен; безизходица. Настанала беше тежка сиромашия и той се готвеше да продаде малкия си имотец в Чернигов, последнята му надежда, след която идеше пълна безизходност. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 52. Нужно беше да се намери път от безизходността, трябваше и в поражението да се потърси някаква полза за народното дело. Ст. Дичев, ЗС I, 498.
БЕЗИ`МЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Безименен. Каменните реки и езера са обикновено безимени. Наричат ги предимно „грамадака“, „каменната стръмнина“ и пр. П. Делирадев, В, 87. Спомнете, дечица, завет обещан / за дълг и за подвиг в неравната бран, / завета на нежно любящ ви баща, / загинал безимен и смел, и корав. Кр. Белев, ПЗБ, 56. Безимен гроб. Безимен е мъртвеца — / на наший бряг изхвърли го морето. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 258.
БЕЗИ`МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който няма име, не е наречен с някакво име. По заобиколни пътища, по криви безименни сокаци, .., легистите се упътиха към Варош. Ст. Дичев, ЗС I, 169. Една безименна и безводна река, .., простира през сред селото широко каменливо речище и прави картината още по-грозна и по-печална. Елин Пелин, Съч. I, 16. То е още ново, то няма още име. Селените са молят, да отидем наедно во селото им и да го „кръстим“… Поканата са прие, и ний тръгнахме, за да отидем в безименното село. МС, 1883, кн. 4, 16.
2. Който не е подписан с някакво име, чийто автор е неизвестен; анонимен. „Четеш ли вестниците? Впрочем едва ли би се сетил, защото дописките от фронта бяха безименни, а фейлетоните подписвам с псевдонима „Щик“. Ем. Манов, ДСР, 100. Честните хора си не крият имената и не пишат безименни писма, а излазят пред светът явно и доказват му кое е правото. С, 1872, бр. 45, 361.
3. Чието име не се знае, останало е неизвестно; неизвестен. Колко пестеливо, дълбоко поетично народният безименен творец е изразил в простата мелодия .. скръбта .. по падналия юнак! Ст. Грудев, ББ, 30. — Ако някога хаджи Христо и много други именити и безименни българи, черногорци и сърби се притекоха в помощ на гърците, дошло е време днес българите да се нуждаят от помощта на гърци, сърби, черногорци. Ст. Дичев, ЗС I, 289. Безименни герои. // На който не е поставено име, обикн. поради това, че е неизвестно. На малката поляна, .., се тъмнееха няколко дървени кръста… Безименни както безбройните юнаци, паднали в дебрите на Балкана. В. Геновска, СГ, 298. Там, дето гробове безименни три реда / чернееха, и тях Мъдрителя изгледа. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 171.
4. Прен. Книж. Обикн. за мъчително чувство, състояние — който трудно може да се определи, назове, опише; неясен, смътен. Чувствуваше само, че в нещо не е прав и не е прав именно пред себе си, и един безименен страх притискаше сърцето му. Ем. Манов, ДСР, 60. Момичето продължаваше да седи в същото положение: неподвижно, с безкръвни устни и само в страшно разширените му очи се четеше безименен ужас. Д. Ангелов, ЖС, 491. Настроението на Желя го беше овладяло напълно. Впрочем, той често изпадаше в една безименна мъка, която го тровеше и гнетеше. Ст. Чилингиров, ПЖ, 80.
◇ Безименен пръст. Пръстът на ръката, който се намира между средния и малкия пръст. Тя държеше цигарата между средния и безименния пръст, малко превзето, от страх да не се опари. Ем. Станев, ИК II, 24.
БЕЗИ`МЕННИК, мн. -ци, м. Рядко. Мъж, който няма име, чието име не е известно.
БЕЗИ`МЕННИЦА ж. Рядко. Жена, която няма име, чието име не е известно. Аз бих желал да беше изплетен от мене тоя благоуханен венец от лъчезарни цветя, за да го сложа като царствен дар върху главата на безименницата, която обичам. П. К. Яворов, Съч. III, 247.
БЕЗИ`МЕННО нареч. Рядко. 1. Без име, без обръщение с име. — То се знае, че и мама от своя страна не може и не смее да му спомене името и винаги, кога трябва нещо да му каже, обръща се към него също безименно. Т. Влайков, Пр, 72.
2. Без посочване на име; анонимно. Според това моление на съчинителят й ми я [статията] поместихме така безименно. БКн, 1859, кн. 1, 227.
БЕЗИ`МЕННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безименен. Народните поети, певци и разказвачи предават устно своите творения, които се поемат от близката среда и се ширят извън нея по-нататък без тяхното участие, затова като автори те се губят в безименността на народа. Б. Ангелов, ЛС, 28-29.
БЕЗИ`МКА ж. Диал. Дъщеря, която е родена последна след много деца (и още не е кръстена). Бре девет черки руменки. / .. / що немах мъжко детенце, / .. / Осем са били кръщани, девета черка безимка. Нар. пес, СбНУ XLIV, 191. А Банко баш Балабанът, / .. / Той има девет дъщери, / десета й Димка безимка — / девет е годин бозала, / на десетата — отбита. Нар. пес., СбНУ XLVI, 137.
БЕЗИМО`ТЕН, -тна, -тно, мн, -тни, прил. 1. Който няма, не притежава недвижим имот, обикн. земя. Излишъкът земя от кулаците и чифликчиите се вземаше, за да се разпредели между безимотните и малоимотни селяни. Ем. Манов, ДСР, 321. Изселиха се цели околии турци и изпразнените земи се заеха от безимотни наши колибари. А. Страшимиров, ЕД, 6.
2. Като същ. безимотният м., безимотната ж., безимотни<те> мн. Лице, което няма, не притежава имот, земя. Жена си започна да гледа накриво, като враг. Ако не беше се оженил за нея, безимотната, той Демир, и досега щеше да се емчи по ведровските улици като свободен, безгрижен млад човек. А. Гуляшки, МТС, 181. — Щом се възстановява конституцията, защо трябва да се изменя тя „относно народното представителство“*. Някои шушукаха, че с това щели да бъдат лишени от право на гласуване всички малоимотни и безимотни. В. Геновска, СГ, 211.
БЕЗИМО`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Състояние на безимотен; липса на собствен имот. Концентрацията на собствеността, от една страна, безимотността и малоимотността от друга, обуславяли арендните отношения. Арендата заемала 50-70% от реколтата. Г. Костов и др. К, 129-130.
БЕЗИНИЦИАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. Книж. Който не проявява инициатива; неинициативен. Безинициативен ръководител.
БЕЗИНИЦИАТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма. ж. Рядко. Книж. Отсъствие, липса на инициатива; неинициативност.
БЕЗИНТЕРЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който не буди, не предизвиква интерес; неинтересен, еднообразен, скучен. Когато седна до масата, Младенов реши да му разкаже случката с убийците. Това не е безинтересно за един адвокат. Д. Немиров, Д № 9, 115. Безинтересен роман. Безинтересна история.
2. Остар. който не е обусловен от корист, не е свързан с изгода, с корист, с интерес. Онези, които нямат понятие за тези смели и юначни пътници, може да си мислят, че те отиват тамо бо [бог] зна за какви диаманти, .. Но не такваз е целта на великите пътешественици в Средна Африка. Тази цел е благородна, висока, безинтересна, общечеловеческа. Те струват толкоз трудове само и само да са запознаят с Средна Африка. Ч, 1875, кн. 5, 195.
БЕЗИНТЕРЕ`СНО нареч. Неинтересно, еднообразно, скучно. Разказва безинтересно. Преподава безинтересно.
БЕЗИНТЕРЕ`СНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безинтересен. Но аз, при пълно съзнание на безинтересността на такова едно предприятие в настоящата минута, мисля, че литературата (изящната) у нас е твърде много изоставена, .. и по желание да сторя нещо добро, .., аз днес имах куража да пусна, .., това беззащитно произведение. Ив. Вазов, ПМЧ, 92.
БЕЗИ`Р м. Преработено растително масло, обикн. ленено, което се употребява за приготвяне на блажни бои, маслени лакове и др. Ние само гледаме тетин в ръцете. Той я [етажерката] попритегна още тук-таме, закова гайките отзад и мина с четка кафявия безир. В. Бончева, АП, 118.
— От араб. през тур. bezir.
БЕЗИ`РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който съдържа безир; безиров. Безирена боя.
БЕЗИ`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Безирен. Безирова боя.
БЕЗИРО`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Намазвам с безир дървени мебели; безиросвам. безировам се страд.
БЕЗИРО`ВАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от безировам и от безировам се; безиросване.
БЕЗИРО`СВАМ, -аш, несв. и св., прех. Разг. Намазвам с безир дървени мебели, плоскости и под. Безиросах стола. Безиросвам ламперия. безиросвам се страд.
БЕЗИРО`СВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от безиросвам и от безиросвам се.
БЕЗИ`СКРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. При който не се получават искри, който не дава искри. Безискрови инструменти*. Безискрови електрически изпразвания. Безискрова работа.
БЕЗИСТЕ`Н, мн. -и, след числ. -а, м. Голямо, обикн. сводесто здание с вътрешни търговски магазини. Дойчин ги поведе към Султан Мурадовия безистен, за да видят препълнените с най-скъпа стока триста дукяна. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 1, 160*. Така и улиците на Преспа се събираха към чаршията и се сплитаха там в гъста мрежа от сокаци, ъгли и няколко стари, мрачни безистени. Д. Талев, ЖС, 24.
— От перс. през тур. bezesten. — Друга (остар.) форма: безесте`н.
БЕЗИСТЕНДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. Търговец, който има магазин в безистен. Па се свали църниот арапин / па се свали во Стамбол чаршия, / право тегли на безистенджии, / тамо кроит рубо калугерско. Нар. пес., СбБрМ, 208.
— От тур. bezestencı.
БЕЗИСТЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от безистен. Безистенски магазин.
БЕЗКА`МЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. За апарати, уреди и под. — който няма камери. Безкамерни водотръбни котли.
БЕЗКА`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. При който не се плащат пари в брой. Безкасов начин на плащане. Безкасова операция.
◇ Безкасово плащане. Банк. Плащане, което се осъществява, без да се използуват налични пари, чрез прехвърляне на сумата от банковата сметка на длъжника в банковата сметка на кредитора; безналично плащане.
БЕЗКА`СОВО нареч. Без налични пари; по банков път. Имате възможност .. да плащате безкасово стоки и услуги. 24 часа, 1999, бр. 286, 26.
БЕЗКВАРТИ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. прил. Рядко. Който се нуждае от квартира, който няма квартира. В това широко помещение с два прозореца спят двама от нашите .. Всички сме .. безквартирни. К. Калчев, ДНГ, 14.
БЕЗКВА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. За тестени изделия — който е приготвен без квас. Безквасен хляб. Безквасна пита.
БЕЗКВА`СНО. Нареч. от безквасен. Безквасно омесен хляб.
БЕЗКИСЛОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. 1. Който не съдържа кислород. Безкислородна течност. Безкислородна атмосфера. Безкислородна среда.
2. Който става без наличие на кислород. За късо време растителните клетки могат да живеят за сметка на безкислородното — анаеробното дишане. Т. Дарджонов, МПЖ, 27.
БЕЗКЛА`С, -а, -о, мн. -и, прил. За житно растение — който не е завързал клас, не е изкласил. Безкласи стръкове.
БЕЗКЛА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Безклас.
БЕЗКЛА`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се дели на класи, при който няма класи. Безкласово общество. Безкласов обществен строй.
БЕЗКЛЕ`ТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който е без клетки. Безклетъчна маса. Безклетъчно основно вещество.
БЕЗКНИ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. 1. Който не знае да чете и пише; неграмотен. Селенина, като безкнижен, ще не ще, тряба да са повери на учения си съдружник, който само пише и драще, уж се прави сметка. Ил. Блъсков, ПБ, 24. Не можете си въобрази каква ревност показаха възрастни, даже безкнижни человеци, за да се учат. У, 1871, бр. 8, 114. По едно време Кондьо беше са разгорящил, .., да са учи на книга. Той беше безкнижен. Аз му показвах на Рибният буквар. З. Стоянов, ЗБВ I, 49.
2. Който няма книжнина; непросветен. И тук той вижда, че най-мощното средство, за да се продигне един народ умствено, нравствено и материално, това са училищата и учението, .., с които даже народи послешни и народи безкнижни са сполучили да се продигнат и прочуят. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 661.
— Сп. Любословие, 1842.
БЕЗКНИ`ЖИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие, липса на книжнина, на писменост. Един от последните .. каменни прабългарски надписи на гръцки език свидетелствува не за друго, а за покръстването на българския народ. Тъй намереният в някогашната Кутмичевица документ на българското безкнижие предизвестява всъщност изгрева на новата ера в съдбата на славянството. С. Северняк, ИРЕ, 271.
БЕЗКНИ`ЖНИК, мн. -ци, м. Остар. Неграмотен човек.
БЕЗКНИ`ЖНИЦА ж. Остар. Неграмотна жена.
БЕЗКНИ`ЖНО. Остар. Нареч. от безкнижен. Миндов пише просто, безкнижно. И. Дончев, ВН, 1953, бр. 292, 4.
БЕЗКНИ`ЖНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Неграмотност. Боли ме за юнашкий ти език: / в безкнижност скоро той ще подивей! К. Христов, ППож., 59.
БЕЗКНИЖО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Който е неук, необразован. Аз съветвам бъдащите любители на българските нови движения, когато събират сведения, да предпочитат простите и безкнижовни хора, които са най-верните и добросъвестни източници. З. Стоянов, ЗБВ I, 9.
БЕЗКОЗИ`РКА` ж. Рядко. Фуражка без козирка; моряшка барета. Вятърът развеял панделката на безкозирката му, самият той, засмян, хубав — по-голям моряк от баща си! С. Северняк, ОНК, 58. Лискин сне безкозирката, поправи косата си. Д. Добревски, БКН, 138.
— Рус. безкозырка.
БЕЗКОМПРЕ`СОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. За уред, машина и под. — който действа без компресор. Безкомпресорни двигатели. Безкомпресорен дизелмотор.
БЕЗКОМПРО`МИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който не прави компромиси. Тя беше бойка, темпераментна и безкомпромисна в борбата с мракобесието. Ив. Димов, АИДЖ, 97.
2. При който няма компромиси, който става без компромиси. Безкомпромисна борба. Безкомпромисно решение. Безкомпромисна критика.
БЕЗКОМПРО`МИСНО. Нареч. от безкомпромисен. Пред хората и пред новите властници се държеше като мъченик, невинно пострадал от съборената власт, и като герой, който търпеливо и безкомпромисно е издържал всички изпитания. Г. Караславов, ОХ IV, 250. Постъпва безкомпромисно.
БЕЗКОМПРО`МИСНОСТ, -тта`, мн, няма, ж. Липса, отсъствие на компромис. Безкомпромисността както с врагове, така и с приятели е негова характерна черта. Р. Ликова, ВК, 9.
БЕЗКОНЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е много дълъг или много просторен и не може да се обхване с поглед; безкраен, безпределен, безграничен, нескончаем. Бели, безконечни пътища, които се точат в една безлюдна равна земя. А. Каралийчев, ПГ, 170. Какви гори високи, столетни и безконечни покриват плещите и билата на бърдата, що заобикалят Богдан! Ив. Вазов, Съч. XVII, 96. От зори / прииждат облаци, редица безконечна. Д. Габе, ЗП, 81. В средната част на северна Америка са простират безконечни ливаде или пасбища, и по тях са разхождат цели стада биволе, елене, антилопи и други животни. Знан., 1875, бр. 15, 229.
2. Който трае, продължава много време, извънредно продължителен; безкраен, нескончаем. И в това царство кръваво, грешно, / царство на подлост, разврат и сълзи, / царство на скърби — зло безконечно, / кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своят священи конец, .. / ще викнем ние: „Хляб или свинец!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 27. Човешкия живот / ще бъде един безконечен възход / — Нагоре! Нагоре! Гео Милев, С, 47.
3. Който се повтаря, става много пъти; безброен, безкраен, нескончаем. Къде обяд слезнахме в самия дол, па възлезохме чрез безконечни криволи на висока обширна поляна. Ив. Вазов, Съч. XVII,* 88. Митруш рушеше всичко, което фелдфебелите години подред внушаваха с помощта на юмруците и на безконечните наказания. Д. Добревски, БКН, 65. Най-сетне край на непрекъснатото лутане, край на безконечните експедиции и служба на ненаситни минни компании. П. Бобев, К, 9.
4 Остар. Който няма край, който съществува или продължава винаги; безкраен. П. Как ще наречем онова, което няма конец? О. Безконечно. Т. Икономов, ЧПГ, 147. Тогава священиците с свещи в ръцете, .., в името на цялата черкова умоляват Христа да упокои с святиите душата на рабът си там, гдето няма нито болести, нито грижи (печали), нито воздихание, но гдето е безконечен живот. З. Петров и др., ЧБ (превод), 170. Тя [земята] прави един круг безконечен около слънцето. Е. Васкидович, ПП, 10.
◇ Безконечен винт. Мех. Винт с резки, които се захващат със зъбчато колело за предаване движението при въртене.
Безконечно въже. Спец. Приспособление за механизирано изтегляне на тежести.
— От цсл.
БЕЗКОНЕ`ЧНО нареч. Книж. 1. Извънредно продължително, много дълго; безкрайно, нескончаемо. Започнах да говоря за изкуството. Тема, върху която наистина може да се говори безконечно. Б. Шивачев, ПЮА, 190. Гълъби и пауни се разхождат из тая градина, славеите пеят от зори до зори,… всичките сладкогласни и разношарени птици се надпяват и пеят и денем и нощем, и зиме и лете — пеят вечно, вечно и безконечно! Ц. Гинчев, ГК, 170.
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, много изключително, безкрайно. Нощта беше ми се видяла безконечно дълга. К. Величков, ПССъч. I, 19. И представям си, че аз съм безконечно щастлив и живота ми идеално хубав. Т. Влайков, Д, 1890, кн. 11, 494. Нещо безконечно скръбно и сладостно светна в погледа й. Ив. Вазов, Съч. VIII, 118.
БЕЗКОНЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безконечен; безкрайност. На един малък завой, към изток, където се откри необятната безконечност на равнината, високо в небесните пространства той видя вълшебната картина на познато село. Ив. Карановски, Разк. I, 128. Просторът и бледите звезди събуждаха в душата й [на Варвара] чувство за безконечност. Д. Димов, Т, 575. Свири музиката и вълните на валса се носят из залата като вълшебна приказка,… И на всички е радостно, че живеят в тая минута, и на всички се иска щастието да се продължи до безконечност. М. Кремен, СС, 80.
БЕЗКОНТА`КТЕН, -тна, -тно, мн, -тни, прил. Спец. Който работи или който се извършва без помощта на контакт. Безконтактни телефонни централи. Безконтактно включване.
БЕЗКОНТРО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е без контрол, без ограничения и стига до крайни вредни прояви, размери. Филип посочи нататък и каза: — Ето демагогията, която наелектризирва масите и ги хвърля към безконтролни деяния. В. Геновска, СГ, 35. Безконтролна постъпка. Безконтролни действия.
2. Който действа без контрол, върху когото не се упражнява контрол. Освен чл. 17 Великото народно събрание изменило още няколко други члена на Търновската конституция, с което още повече засилило властта на Фердинанд. Така той станал безконтролен разпоредител със съдбата на българския народ. Ист. X и XI кл, 245.
БЕЗКОНТРО`ЛНО. Нареч. от безконтролен; без надзор. В миналото горите са се изсичали безконтролно. Бтн. VI кл, 124. Децата не трябва да играят безконтролно по улиците.
БЕЗКОНТРО`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отсъствие на контрол, на надзор.
БЕЗКОНФЛИ`КТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Обикн. в художествената литература — който не съдържа конфликт, в който няма конфликти. Безконфликтна пиеса. Безконфликтно изображение на действителността. Безконфликтен роман.
2. Който не влиза в конфликт с никого. Безконфликтна личност.
БЕЗКОНФЛИ`КТНО. Книж. Нареч. от безконфликтен.
БЕЗКОНФЛИ`КТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безконфликтен. Елин Пелин изказваше мисли, които ясно говореха, че той беше против схематизма, беше чужд на безконфликтността в изкуството. А. Босев, АСЕП, 268. Безконфликтност в литературата.
БЕЗКО`РЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. За растение — който няма корен.
БЕЗКО`РИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не проявява корист, който не търси облаги, полза за себе си. Тоя безкористен и идеално честен деятел, .., беше останал сетен сиромах. Ив. Вазов, ВБ, XVIII. Той бил толкоз безкористен и неподкупен, щото не увеличил ни с една драхма имуществото, що наследил от баща си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 208.
2. Който не е свързан с корист, който не съдържа корист. На неговото чисто, безкористно увлечение тя отговори с хладната безсърдечна сметка на обикновена практична жена. Й. Йовков, Ж, 1945, 212. Главното нещо е обичта към народа. Тя е трайна, безкористна. X. Русев,* ЛЗ, 83. Безкористна помощ.
БЕЗКОРИ`СТИЕ, мн, няма, ср. Книж. Отсъствие на корист, на лична облага. Неговото безкористие, неговото видимо нежелание да са ползува от нашите милости показват, че той има благородна душа. Хр. Ботев, КК (превод), 49. Никой го [Каблешков] не надминува по силата и безкористието на чувствата, които внесе в революционното дело. К. Величков, ПССъч. I, 94.
БЕЗКО`РИСТНО. Нареч. от безкористен; без корист, без изгода. Обществена задача — това значи безкористно да служиш на духовното и материалното благо на народа си. Да, безкористно, тоест да жертвуваш от себе си в името на един по-висш обществен идеал. Д. Немиров, Д № 9, 75. Данните изпратих в дирекцията. — Служат ли си с тях? — Не зная. За мене беше важно личното удовлетворение — това, че безкористно, без да желая слава или възнаграждение, ги принасям в полза на родината. Н. Стефанова, ОС, 148.
БЕЗКО`РИСТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безкористен. — Всичките ония гладници, които крещят и се споменуват: — „народът“ на ума си казват: — „джобът“ .. — Вие отричате всяка безкористност у нас! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 140-141. Все по-рядко бях склонен да вярвам в чистотата и безкористността на хората, дори когато не ги познавах лично. Л. Станев, ПХ, 27.
БЕЗКО`С, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е без коса; плешив, безвлас.
БЕЗКО`СМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е без косми; неокосмен, безкосмест. А после обхвана с поглед красивото му тяло с дълги крака и с кафява атлазено гладка, почти безкосмена кожа. Д.* Димов, Т, 499. Младежът протегна съвсем гола, безкосмена ръка. П. Вежинов*, BP, 246.
БЕЗКО`СМЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Безкосмен. Корфонозов бе по панталон, гол до кръста, и Кондарев остана неприятно изненадан от бялата, безкосместа и женствена гръд на приятеля си. Ем. Станев, ИК I, 219.
БЕЗКО`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Безкостен.
2. Като същ. Диал. безкостото ср. Език2. Безкостото кости троши. Послов.
БЕЗКО`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е без кости, който няма кости; безкост.
БЕЗКОФЕИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не съдържа кофеин. Чаят е безкофеинов и с ниско таниново съдържание. Леч., 1999, бр. 47, 4. Безкофеинова напитка. // За кафе — от който е извлечен кофеинът. Предпочитам безкофеиново кафе.
БЕЗКРА`ЕН, -а`йна, -а`йно, мн. -а`йни, прил. 1. Който няма начало и край, който няма граници; безпределен, безграничен, безконечен. Времето и пространството са безкрайни.
2. Който е много дълъг или просторен и не може да се обхване с поглед; безконечен, безпределен, безграничен, нескончаем. А пред тях [конниците] се протягаше безкраен прашен друм. Н. Райнов, ВДБ, 18. По бялото шосе, надолу из баиря към воденицата, слизаше безкрайна върволица коля, покрити с бели брезенти. Й. Йовков, Разк. I, 239. Безкрайното тракийско поле потъна в мрака. Елин Пелин, Съч. I, 7. А трябва да знаеш, че някога бях цар на Скития. Владеех безкрайни земи. А. Каралийчев, МО, 18. Отечество любезно, как хубаво си ти! / Как чудно се синее небето ти безкрайно! Ив. Вазов, Съч. II, 5.
3. Който трае, продължава много време, извънредно продължителен; безконечен. Нощта се стори на стареца безкрайна, сякаш никога нямаше да се съмне. Й. Йовков, Разк. I, 128. Часовете минаваха. Той смени неподвижното стоене с безкрайно ходене от единия до другия край на стаичката. Ст. Дичев, ЗС I, 355. Защо все си спомням за безкрайния, монотонен учебен ден като за някакво истинско съществувание, каквото вече никога няма да имам? Дали това е .. тъгата по отминалата младост? Бл. Димитрова, ОтО, 19. Огнянов кое слуша, кое не това безкрайно дърдорене на булката. Ив. Вазов, Съч. ХХII*, 177. Започват безкрайни преговори за нещо. Л. Стоянов, X, 94. Безкраен разговор. Безкрайни спорове.
4. Който се повтаря, става много пъти; безброен, безконечен, нескончаем. Детето тичаше по полето, .. и му задаваше безкрайни и често изненадващи въпроси. Ил. Волен, МДС, 128. Неговите безкрайни доводи, че цената, която даде, е добра, нямаха край. Елин Пелин, Съч. III, 131.
5. Прен. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно силен, изключителен; безграничен, безпределен, безмерен. А в душите на всички [възрожденци] гори едно-единствено чувство, искрено, силно и свето, ..: безкрайната обич към родната страна. Й. Йовков, Разк. III,* 98. — А ти защо си такъв? Какво те е сполетяло? — И аз не знам — каза той с безкрайна умора и безразличие. — Нещо е счупено в живота ми. В. Геновска, СГ, 156. Радостта и чуденето на родителите му били безкрайни, защото те го мисляли отколе умрял. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 123.
6. Остар. Който е в много голямо количество; огромен, неизброим. Старецът страшно забогатял. Имане у него безкрайно. Ил. Блъсков,* TCP, 26. Върху куршуменият й покрив [на черквата] едно безкрайно число диви гълъби си играеха. Др. Цанков, ТМ (превод), 79.
7. Спец. За множество, формула и под. — който има отворен обхват и може да се допълва с нови членове; неограничен. Противоп. краен. Към известните пътни знаци периодично се прибавят нови. Така те образуват едно безкрайно множество.
◇ Безкрайна десетична дроб. Мат. Десетична дроб, на която нито един от знаците не е последен.
БЕЗКРА`Й нареч. Извънредно продължително, много дълго; безкрайно, безконечно. И се така безкрай ще се въртим в омагьосания кръг на злото. П. Михайлов, ПЗ, 123. Погребението е било нещо нечувано — знамена на разни дружества безчет, речи безброй, викове безкрай. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 20. В селото се настаниха един войнишки и един цивилен отред, ..; страшни, .., готови да запалят селото от четирите му страни и да се опиват от кръв и побоища безкрай. Кр. Велков, СБ, 141.
БЕЗКРА`Й, -а`ят, -а`я, мн. няма, м. Поет. Безкрайно пространство; безкрайност, безпредел. Погледът съзерцава лазурния безкрай и неповторимата игра на вълните. П. Коларов, РП, 3. Там, дето в безкрая чезнеше равнината .., върху чистото небе се издигаше една кръгла луна. Г. Караславов, Избр. съч. X, 92. И човешкият живот на тази мъничка, невзрачна, запокитена в безкрая планета не може да има някакъв смисъл. Г. Данаилов, ДС, 218. Мисля, загледан далече / в синия ведър безкрай. А. Разцветников, Ст, 42.
БЕЗКРА`ЙНО нареч. 1. Извънредно продължително, много дълго; без край, безконечно, нескончаемо. Значи, тъй ще бъде занапред: няма умиралка, няма отърваване от никакво страдание — ще се мъчи, ще се мъчи, вечно ще се мъчи — безкрайно, чак догде се свърши светът, а може би и след това. Н. Райнов, КЧ, 79. Експертът погледна госта си нетърпеливо и въпросително. Услугите на „Никотиана“ не можеха да продължават безкрайно. Д. Димов, Т, 201.
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; много силно, извънредно много, изключително; безгранично, безпределно, безмерно. — Госпожице Еммо, обичам ви безкрайно! Ив. Вазов, Съч. XII, 86. Като те гледам, аз мисля за странни далечни земи, .., за пътища бели, които отвеждат далеко в степта, / безкрайно далеко! Чак дето се свършва земята. Ем. Попдимитров, К, 63. Слънцето захожда зад една широка река. Небето е пламнало в безкрайно пъстри цветове. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 10. По неговото мъничко лице всякога играеше една чиста, нехайна усмивка, която го правеше безкрайно обичлив. Елин Пелин, Съч. III, 16. В нашия град имахме един много честен и безкрайно добър човек. Ил. Блъсков, КУ, 6. Безкрайно доволен. Безкрайно щастлив.
БЕЗКРА`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Филос. Отсъствие на начало и край във времето и пространството и неизчерпаемост на съставните елементи на материалния свят. Безкрайност на пространството.
2. Качество на безкраен (във 2, 3, 5 и 6 знач.); безграничност, безпределност. Но скръбта и ужасът ще бъдат тогава пълни, когато узнаем всичката безкрайност на тая дълга агония на няколкостотин беззащитни мъже, жени и деца. Ив. Вазов, Съч. XVI, 105. Говореше й за теорията на вероятностите, за крайността и безкрайността на вселената, за неограничените възможности на математическия анализ. А. Гуляшки, Л, 54-55. Аристотел не признава самодвижението на материята като резултат от противоречивата същност на нещата. Той не разбира безкрайността на движението, а вярва в един първичен тласък. Б. Илиева, КХСН, 13.
3. Безкраен простор; безкрай. Неговата [на небето] тъмна дълбока безкрайност бе обсипана с милиарди звезди, малки и големи, които блещяха разноцветно. Елин Пелин, ЯБЛ, 121.
4. Мат. Символите +∞ и –∞, с които се допълва множеството на реалните числа.
◇ До безкрайност. Многократно, постоянно; вечно. Те й задаваха въпроси, на които тя наистина не можеше да отговори — Защо избяга мъжът ти? — .. — От вас научавам, че е избягал — .. — Защо не ни каза, че ще избяга? — Той нищо не ми е казвал. И така до безкрайност. Д. Кисьов, Щ, 228.
БЕЗКРА`К, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е останал без крака или който е без крака; безног. Безръки, безкраки и слепи хора се срещат на всяка крачка из цяла Германия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 329.
БЕЗКРИ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. За птици, насекоми — който е без крила или е останал без крила. Вятърът не можеше да проникне долу, но от върховете непрестанно падаха сухи гранки, листа и някоя малка безкрила птичка, която умираше, преди да достигне земята. Ст. Загорчинов, ЛСС, 17. По листенцата й [на черешката] се бяха настанили някакви черни безкрили буболечици, забиваха острите си хоботчета в нежната тъкан и изсмукваха соковете й. П. Бобев, ЗП, 15.
БЕЗКРИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Безкрил. Случило ся да духне силен вятър и да ся запали гнездото му [на орела]; орленцата като че били еще безкрилни, опърлили ся и паднали на земята. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 6.
БЕЗКРИТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не проявява критичност. Безкритичен човек. Безкритичен ум.
2. При който няма критичност. Безкритично отношение.
БЕЗКРИТИ`ЧНО. Нареч. от безкритичен. Приема нещата безкритично.
БЕЗКРИТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие, липса на критичност. Шовинизъм предполага безкритичност. Сляпа вяра. Б. Шивачев, Съч. I, 76. Безкритичност към грешките си. Безкритичност към поведението на своите деца.
БЕЗКРЪ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който няма достатъчно количество кръв, който е много светъл, без обичайния си розов здрав цвят, поради анемия, болест или силно преживяване; блед. Лицето му беше неподвижно и безкръвно, като бяла маска, устните — пепелявосиви. Г. Райчев, Избр. съч. II, 221. Той гледаше съчувствено бледното анемично лице на Мария .., с безкръвни устни и лишени от блясък очи. Д. Димов, Т, 87. Маня лежеше кротко, положила върху чаршафа костеливите си безкръвни ръце. X. Русев, ПЗ, 305. • Обр. Всичко се струпа наведнъж. А след това се заредиха тихи дни, еднообразни, безкръвни. А. Каменова, ХГ, 44. Отвори си ушите, поете! / И очите си ти отвори! / Стига тези безкръвни куплети! / Стига* тези словесни игри! Хр. Радевски, П, 46.
2. Който се извършва, без да се загуби или пролее кръв. На два метра от тежката кадифена завеса, на тавана, има желязна рамка .. Това е бесилката. Тук са извършвани безкръвните екзекуции. Г. Караславов, Избр. съч. III, 218. Безкръвна операция.
3. Който се извършва, става, без да умрат хора, без жертви. — Не, не! — извика Ян Бибиян бързо. — Ние не трябва да убиваме. Нашата победа ще бъде безкръвна. Ще гърмим нагоре във въздуха. Елин Пелин, ЯБЛ, 104. В казармата беше извършен безкръвен бунт. Войниците просто бяха сменили началниците, но запазили дисциплината. Д. Димов, Т, 638. Безкръвна революция.
БЕЗКРЪ`ВИЕ, мн. няма, ж. Рядко. Отсъствие, липса на достатъчно кръв или червени кръвни телца.
БЕЗКРЪ`ВНО нареч. Без жертви. Революцията за съединението се извърши леко, тихо, бързо, безкръвно. Ив. Вазов, Съч. XXV, 233.
БЕЗКРЪ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безкръвен.
БЕЗКРЪ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. За гроб — който е без кръст. Колко много подвизи, колко свето мъченичество и колко безкръстни гробове на всяка пътека и на всяка чука на тоя Пирин! Й. Йовков, Разк. III, 78. Узнайте къде ще бъда заровен… ще ме заровят без опело и без плач на близки, в някоя безкръстна яма! П. Славински, ПЩ, 343.
БЕЗКУЛТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Некултурен. — Търновската конституция, такава, каквато е била създадена тук преди четири години, за мене е неприложима в тая изостанала и безкултурна страна. В. Геновска, СГ, 224.
БЕЗКУЛТУ`РИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие, липса на култура; некултурност. Време на безкултурие. △ Безкултурието му е очевидно.
БЕЗКУЛТУ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Некултурност; безкултурие. Вред по света, такава свобода — .. — се добива с борба и жъртви: ние я имаме, тъй да се рече, даром! Че не се ползуваме от тоя дар, това е наша лична вина; вина и на общата ни безкултурност. П. П. Славейков,* Събр. съч. VI (2), 90.
БЕЗКЪСМЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който няма късмет, щастие. — Коджа момляче се извъди вече. Дано имаш късмет. Дано не си безкъсметна като батко си и като мене. Кр. Григоров, ТГ, 59. Момчето не е прилика — / .., / ръцете — до рамената, / нозете — до колената! / Чича на Стана говори: / „Стано ле, Стано хубава, / защо си толко хубава, / като си ти безкъсметна!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 232.
БЕЗКЪ`ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Рядко. Който е без къща, без дом; бездомен. Между гражданете честните търговци така също не намериле ни обич, ни съчувствие; неврокопчене гледале на тях като на безкъщни пришелци, които не трябва да имат ни с жените им, ни с тях самите нищо общо. Л. Каравелов, Съч. VIII, 13.
БЕЗКЪ`ЩНИК, мн. -ци, м. Диал. Човек, който няма къща, дом, семейство; бездомник. — Кажи ми кого си ти избрал, мое чедо… — А на`, Недялка, моят брат и приятел!… — Недялка, извиках аз, кой няма ни рода, ни роднина, ни кол, ни двор, ни къща, ни покъщнина; който е от дете хайдутин, скитница, кеседжия и безкъщник. Л. Каравелов, Съч. IV, 89.
БЕЗКЪ`ЩНИЦА ж. Диал. Жена, която няма къща, дом; бездомница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЕЗЛЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. По който няма гора, дървета. Северният и южен склонове бяха стръмни и съвършено безлесни, с разпръснати по тях грамади от камъни. Д. Ангелов, ЖС, 604. Проходът се стеснява, околните възвишения стават по-стръмни, безлесните чела се заменят с гъсти букови гори. Й. Радичков и др., ГСП, 136. — Ей ги насреща, .., са все такива ниви — махна аго Рамадан с ръка към „Старите посеки“ и „Сърпово“, където се виждаха сиви, безлесни земи, осеяни с камънак и редки хвойнови храсти. Н. Хайтов, ПП, 102.
БЕЗЛЕ`СИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие, липса на гори. Хубаво, но това поле няма гори! .. Това безлесие характеризира не само Софийското поле, то загрозява цяла България. Ив. Вазов, БП, 104-105. Знайте, че когато говорим за безлесие на степите, то засяга последната страница от геоложката история — следледниковото време. Преди по степите .. растели великолепни тропични и субтропични гори. Б. Балевски, СП, 27.
БЕЗЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Безличен (в 1 и 2 знач). Ако някой погледнеше отстрана еничарската паплач и поискаше да запомни едно от хилядите лица, щеше да е лицето на тоя човек. Така сякаш само се изрязваше и отделяше всред безликата паплач. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 145. Той желаеше страстно да се изповяда пред себе си, .. И пред душата му, гладна за самоизтезание, се мяркаха само дребни, безлики грехове. Н. Райнов, КЦ, 66. С безпомощен безлик език / от изрази до втръсване износени / ругае стиховете нескопосани / разсърденият наш критик. Хр. Радевски, Избр. пр, Ц, 267-268.
БЕЗЛИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Безлистен (в 1 знач.). Вървя, а като призраци край мене / стърчат безлисти дървеса. Мл. Исаев, П, 5. На клонче безлисто / мъничка-мънисто, / люлее се птичка / самичка, горкичка. Елин Пелин, БП, 85,
БЕЗЛИ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е с окапали, опадали листа; гол, оголен, безлист. Замяркаха се по-често гъсти .. лесове от брези и белокожи липи и между тях кичести големи села, обрасли в дървета, сега голи и безлистни. Ив. Вазов, Съч. XVI, 130. Салкъмите още си стояха тъй, както през зимата, с черни безлистни клоне. Й. Йовков, ПГ, 131. О, аз видях как окапват листята / и как трептят безлистни лозите. Ем. Попдимитров, К, 62.
2. Рядко. По който няма листа, който е без листа. Хвощ, има безлистно коленясто стъбло, което има на връха един клас с семенни зрънца. Д. Мутев, ЕИ, 93.
БЕЗЛИ`ХВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. При който не се плаща лихва. Безлихвен заем. Безлихвен кредит.
БЕЗЛИ`ХВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безлихвен.
БЕЗЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За човек — който не изпъква всред другите по способност, ум, характер, който е лишен от индивидуалност; невзрачен, незабележим. Какво е Иван Сърмов? Безлично човече. Подмазва се пред Станкулов. М. Марчевски, П, 266. Вие имате една хубава галерия от портрети на обикновени хора, на загубени и бихме рекли безлични хора. Д. Калфов, ПЮН, 5. // За голямо множество от хора — при който всички отделни индивиди си приличат и се сливат; безлик. Предметите и лицата се мяркаха пред очите му и тутакси чезнеха, слети в сива, безлична маса, която не проникваше до паметта му. Г. Райчев, Избр. съч. I, 86. Светът е във тебе и мен / и в тази тълпа, / която наричат безлична. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 55. Бяла Черква беше неузнаваема и по обществото си, състояще от млади хора и крайчане — сбирщина безлична и несимпатична — поне на пръв поглед. Ив. Вазов, Съч. XXV, 7.
2. За предмет, проява — който не изпъква с ярки, отличителни белези; безлик. Днес всичко там е вече друго и в тия нови претенциозни и безлични постройки аз не мога да позная лицето на моя град. К. Константинов, ППГ, 12. Найден бе запазил смътен спомен от копривщенските къщи, беше се наситил на безличните и жалки софийски къщички. В. Геновска, СГ, 127. Оригиналността се превръща в оригиналничене, в кокетиране с фразата, в самоцел. Тъкмо затова неговият [на Пеячев] език е и безличен, неиндивидуализиран. Всички герои говорят по един маниер. ЛФ, 1958, бр. 48, 2.
3. Който не е насочен към точно определена личност. Безлично критикуване.
4. Грам. При който не може да бъде посочен определен вършител на действието. Безличен глагол. Безлично изречение.
БЕЗЛИ`ЧИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Само ед. Отсъствие на индивидуалност, на индивидуални черти; без личност. Макс забеляза как маската на безличие и нищожество върху лицето на непознатия се смъкна веднага. Промяната стана мигновено и бе поразителна. Д. Димов, Т, 229.
2. Безличен човек. Ала неговият честен ум не може да повярва, че прекрасната за него София може да го замени — да предпочете някого от безличията на това пусто общество. Ив. Димов, АИДЖ, 131.
БЕЗЛИ`ЧНО. Нареч. от безличен. Пише безлично. Глаголът в това изречение е употребен безлично.
БЕЗЛИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на безличен.
БЕЗЛУ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. През който няма лунна светлина, не свети луна. Нощта бе безлунна, облачна и почти непрогледно тъмна. П. Вежинов, НС, 141. Над притихналото село бързо и неусетно припадаше дълбока, безлунна вечер. Г. Караславов, Избр. съч. VII, 175.
2. За небе — на който не свети луна. Небето беше безлунно и тъмнината плътно притискаше високите зидове. Ст. Дичев, ЗС I, 414. Замряла земята под снега, заглъхнала нощта, трептят само звездите по безлунното небо. А. Страшимиров, А, 224.
БЕЗЛУ`НИЕ, мн. няма, ср. Период, през който няма, не се вижда луна. Само при безлуние е страшно: тогава мъждеещите тук-там сокашки фенери напомнят гробищни кандила. Хр. Бръзицов, НЦ, 16. Наистина те бяха пресметнали безлунието, преди да тръгнат. П. Вежинов, ДБ, 212.
БЕЗЛЮ`БНИЦА ж. Диал. Мома, която няма либе. Да се събират, отбират / момите безлюбниците, / булките бездетниците. СбВСт, 293.
БЕЗЛЮ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. В който не живеят люде, хора или който е слабо населен; необитаем, ненаселен, пуст. Островът тъй е безлюден. Прилича на мъртъв. Б. Шивачев, ПЮА, 39. Но тоя град беше безлюден. Никъде се не мяркаше жива душа и входовете на подземните жилища се чернееха като тъмни дупки. Елин Пелин, ЯБЛ, 101. Пред тях стоеше безлюдно, полуизгоряло и полуразрушено село. Й. Йовков, Разк. I, 5.
2. В който в определен момент, период няма никак люде, хора или има малко хора. Дворът беше безлюден. Станкул се огледа насам-нататък, не видя човек. Ст. Марков, ДБ, 66. Нямаше птици, полетата бяха безлюдни и пусти, без стада и без орачи. Й. Йовков, Разк. I, 47. Кърът беше пуст, пътищата — безлюдни; само сегиз-тогиз по някой синор се мернеше жена с мотика. К. Константиноз, ППГ, 299.
БЕЗЛЮ`ДИЕ, мн. няма, ср. Книж. Безлюдност. Нощният мрак и безлюдие помогнаха на бежанците* да напуснат селото. Ив. Вазов, Съч. XII, 144. Но кой беше той, аз не съобразих веднага, защото странните произшествия през деня, вечерната тишина и безлюдието на улиците ме заставиха да схващам нещата не чрез сетивните си органи, а чрез вътрешните си чувства. С. Чилингиров, ХНН, 114. А в селото е глухота, мъртвило. / Да би останал в хладна механа, / безлюдието би те задушило — / по-душно от самата мараня. Бл. Димитрова, Л, 63.
БЕЗЛЮ`ДНО нареч. С гл. съм в 3 л. ед. ч. Означава, че някъде няма люде, хора; пусто, празно. Безлюдно и пусто беше навред. Й. Йовков, ЧКГ, 274. Но около нас бе така тихо* и безлюдно, сякаш по някакво чудо на земята бяхме останали живи само ние. П. Вежинов, ЗНН, 126.
БЕЗЛЮ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие, липса на люде, на хора; безлюдие. Пълна тишина и безлюдност владееха в тоя затънтен планински кът. Ив. Вазов, Съч. XIII, 149. Тъмнокестеняви къдрави кичури на лъскави преливи закриваха лицето на момичето — едничкото същество в тая горска безлюдност. Т. Харманджиев, КЗ, 42.
