Речник на българския език/Том 1/581-600
4. За земя, почва — който дава малко плодове, който не е достатъчно плодороден. Противоп. богат. Бедна земя, оскъдна, гола. Безплодни хълмове, обрасли с ниска трева. Л. Стоянов, X, 75. Бедна почва.
5. Прен. Който няма големи възможности или ценни качества, който не се отличава с голямо разнообразие, широта; ограничен. Противоп. богат. Никаква друга мисъл като че нямаше в тоя беден и болен ум. Й. Йовков, Разк. II, 71. Когато започна войната със съюзниците, старецът се слиса и бедният му мозък отказа да побере това. Г. Караславов, СИ, 258. И кой беше седнал да казва, че българският език бил беден? Ив. Вазов, Съч. IX, 114. Беден дух. Бедна мисъл. Бедни познания. Беден речник.
6. Обикн. членувано — който буди съжаление; нещастен, клет, злочест. Бедният Балкан [кучето]! Той изглеждаше неузнаваем сега: отслабнал, измъчен, с угаснали и влажни очи. Й. Йовков, Разк. I, 112-113. Те влизаха в стаята и предпазливо и полека, като при умираещ, .. — Бедната Елка, хубавата невестица, на какво е заприличала! Елин Пелин, Съч. III, 73. Бедният Захари! Дали подозират близките му, майка му, сестрите, братята му, че той няма да се върне вече при тях? Л. Стоянов, X, 62. Бедната му стопанка едва ли го виждаше на петях години веднаж. З. Стоянов, ЗБВ I, 45. Кажи ми, кажи, бедний народе, / кой та в таз рабска люлка люлее? Хр. Ботев, Съч. 1929, 11.
7. Като същ. а) Беден човек; бедняк, сиромах. Противоп. богаташ. Добре е всички да ви храним, но като няма толкова пари!… Затова сме избрали крайно бедните. Ст. Даскалов, БП, 104. Той бе владика, истина, ама се гордееше със сана си и само големците считаше за хора, а сиромасите, бедните, хич и не поглеждаше. Елин Пелин, Съч. I, 34-35. На шестия клас принадлежали многобройните бедни, що имали малко или съвсем нямали нищо. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 272. б) Само членувано. Нещастен човек, който буди съчувствие, съжаление; нещастник, нещастница. Защо се занимавам с тебе, когато тя, бедната, може би в тоя момент бере душа. Г. Караславов, ОХ, 249. бедно ср. Събир. Бедни хора, бедняци. Детинска, невинна от сърце веселия обладава сичките: и старо и младо, и бедно и богато. Ил. Блъсков, ДБ, 78.
◇ Беден духом. Човек с ограничени духовни интереси и възможности.
Беден като църковна мишка. Разг. Много, извънредно беден. Цоко ходеше по чуждите села, лъжеше момите, че е богаташ, а той — беден като църковна мишка. Н. Кирилов, ПД, 83.
Бедно и богато. Разг. Множество хора с различно материално състояние; всички.
БЕДЕ`Н м. Диал. Крепостна стена, зид. Си отиде тога дури дома, / та си пойде на свой вити порти, / не чекаше майка да извикнит, / преко беден со коня прескочи. Нар. пес., СбБрМ, 84.
— От араб. през тур. beden.
БЕДЕ`НЕ ср. Отгл. същ. от бедя1 и от бедя се.
БЕДЖЕРДИ`САМ. Вж. беджердисвам.
БЕДЖЕРДИ`СВАМ, -аш, несв.; беджерди`сам, -аш, св. и беджерди`ша, -еш, мин. св. беджерди`сах, св., прех. Диал. Сполучвам, успявам да направя нещо. Не ще можеш да го беджердисаш. П. Р. Славейков, РО (превод), табл. 2.
БЕДЖЕРДИ`СВАМ СЕ, несв.; беджерди`сам се, св. непрех. Диал. Справям се, нареждам се, успявам. И кой ти е казал тебе, че Господ ся меси в световните работи, тука на тоз свят кой както ся беджердиса. П. Р. Славейков, ЦП, ч. III, 87.
— От тур. beğermec.
БЕДЖЕРДИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от беджердисвам и от беджердисвам се.
БЕДЖЕРДИ`ША. Вж. беджердисвам.
БЕДНЕ`Я, -е`еш, мин. св. (рядко) бедня`х, несв., непрех. Рядко. Ставам все по-беден; обеднявам. Противоп. богатея. Я вижте в наше село кои са богати? Живко Турчина, Кърколовци, Кьосовци и още няколко фамилии около тях. И колкото те трупат, толкова вие беднеете! П. Здравков, НД, 154. У нас пустеят поприща просторни / за волен труд, земята ни беднее / от мишци и енергии упорни. Ив. Вазов, Съч. III, 137.
БЕ`ДНИК, зват. бе`дниче, мн. -ци, м. Диал. Мъж, който набеждава, клевети някого; клеветник. О, проклетий бедниче, как можеш да речеш онова, що не е? П. Тодоров, МГ (превод), 17.
БЕ`ДНИЦА ж. Диал. Жена, която набеждава, клевети някого; клеветница. Света Неделя продума: / „Мари Калино, беднице, / .. защо си закла, Калино, / вашето конче хранено, / .. та ти набеди зълва си?“ Нар. пес., СбНУ ХХУП, 181.
БЕ`ДНИЧКО. Нареч. от бедничък; не богато. Противоп. богатичко. Бедничко, но спретнато накичената стаичка на Тотка .. пропущаше през прозореца си един златен сноп слънчеви лъчи. Ив. Вазов, Съч. XI, 134.
БЕ`ДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от беден (в 1-6 знач.). Противоп. богатичък. Ти знаеш и Цвета, годеницата му, момичето на Гълъб Кацарски. Бедничко е, но и ние не сме богати. Д. Ангелов, ЖС, 152. Като влязоха отново вътре, те послушаха музика от евтиното радио, а после Ирина се прибра в стаичката си — ослепително чиста и бедничка. Д. Димов, Т, 12. Слънцето е веч насред самото небе, то едва промича сега тънките си зари, право навръх главите на уморените ни пътници. Беднички! Те не погледват нагоре да видят, че вече пладне заминува. Ил. Блъсков, ИС, 105.
БЕ`ДНО нареч. 1. В бедност, като беден човек; сиромашки. Противоп. богато. Те разполагаха само с две тесни кушетки, на които спяха последователно, .. Живееха скромно, почти бедно и спестяваха всичките си пари. Ал. Бабек, МЕ, 168. // С малко, с недостатъчни материални средства; сиромашки. Противоп. богато. Той беше възстар човек, .. , облечен вехто и бедно. Ив. Вазов, Съч. XI, 79-80.
2. Не колкото трябва, колкото е необходимо; недостатъчно, оскъдно. Противоп. богато. Стаицата, малка и бедно постлана, .., служеше за гостна. Ив. Вазов, Съч. IX, 90. Григор стои на улицата и като че дебне някоя жертва, пристъпва и се взира в бедно осветената улица. Ал. Константинов, Съч. I, 279.
3. Прен. Без духовен живот, с малко, с недостатъчни интереси; ограничено. Народ, който си познае битието и сможе да се изкаже в литературата си, има богат и пълен живот, а без това той живее сляпо, бедно. Н. Бончев, Съч. I, 150.
БЕДНОРИ`Я, мн. няма, ж. Събир. Простонар. Най-бедният слой от населението; беднота, сиромашия, беднотия. Ванко беше някакъв дребен чиновник в околийското управление и живееше в началото на чикмака. С една дума — нито при беднорията в чикмака, нито на главната улица при по-заможните. П. Здравков, НД, 60. Довлякъл още по-големи тефтери. Емнал беднорията. Двама стражари заизкарвали де що намерят добиче по оборите. Кр. Григоров, Р, 54.
БЕ`ДНОСТ, -тта`, мн, няма, ж. 1. Липса на достатъчно материални средства, необходими за съществувание; немотия, оскъдица, беднота, беднотия, сиромашия. Противоп. богатство. Аз посетих по-после тия приоблачни жилища. Каква бедност и окаянство в тях! Хората живеят в непосредствено съседство със скотовете. Ив. Вазов, Съч. XVII, 47. Паднал съм в такава бедност, чтото, освен че съм останал гол и бос, но ся нуждая даже и за насущния си хляб. Хр. Ботев, Съч. 1929, 380. Млада беше тя, живяла бе все в бедност и би искала да има хубав свой дом. Д. Талев, И, 315. Мъчеше ме мисълта за дрехите ми, моите вехти износени дрехи. Чудно — струва ми се, че пръв път през това утро се пробуди у мене мисълта за бедността ми. Г. Райчев, Избр. съч. II, 113. Истинска бедност лъха от цялото му облекло: бяла риза, .., кърпена на много места; джемадан, сиви потури, червен пояс — всичко вето, оръфано, кърпено. Й. Йовков, Б, 161.
2. Обикн. с опред. или предл. на, откъм. Ограниченост в количеството на нещо, недостатъчност от нещо. Противоп. богатство. С малкото количество на планктона е свързана сравнителната бедност на морето откъм риба. Д. Богданов, ТА, 12. В общата оценка за състоянието на съвременната ни драма М. Андонов изтъкна на първо място нейната тематична бедност. Той правилно подчерта, че нашата нова драма още не е успяла да обхване и отрази задоволително разнообразието на нашия живот. С, 1951, кн. 11, 160. Бедност на растителността. // Липса на интереси, познания и под.; ограниченост. Големанов на Н. Попов е страшен и жалък едновременно. Жалък поради своята умствена бедност и парадоксалните си амбиции, но страшен, твърде страшен с паричното си могъщество. НК, 1958, бр. 44, 6.
3. Прен. Обикн. с предл. на. Липса на разнообразие във формата и съдържанието на нещо (изразено със съществителното след предлога); еднообразие, неизразителност. Противоп. богатство. Посетителят в театъра не бива да чува не само употребата на едни и същи думи, свидетелство за бедност на езика, а и думи с менливи ударения. Н. Лилиев, Съч. III, 118. Наистина, няколко къщи и кошари са кацнали в далечината като кръпки към бедността на пейзажа. Л. Стоянов, X, 35.
◇ По бедност. Остар. Безплатно (поради липса на средства, защото е беден, без средства). — Нямам нито петак. Работа няма никъде. Мъжът ми е на фронта, помощта не дават! .. — Ето ти рецептата. Иди отвъд в общинската аптека да вземеш по бедност праховете. П. Здравков, НД, 82-83.
Свидетелство за бедност. Документ за лошо материално положение, издаван в миналото у нас, който е служел за освобождаване от данъци, държавни такси и пр. Баща му нямаше пари да го издържа, а понеже все пак вземаше някаква заплата, не би могъл да извади и свидетелство за бедност, за да не плаща учебни такси. П. Спасов, ХлХ, 83-84.
БЕДНОТА`, мн. няма, ж. Книж. 1. Бедност. По лицето му бе изписана горчива усмивка. Дядо се смееше на себе си, смееше се на ралото, на кравите, на едрата ръжена слама — .., на цялата ни беднота. Кр. Григоров, ОНУ, 47. Между своите не свой, / аз живея в беднота… П. Р. Славейков, Избр. пр I, 174.
2. Събир. Бедният слой от населението; беднория, беднотия, сиромашия. Строго лъщели белите колосани яки на окръжните съветници, трептели сърмените одежди на поповете, отзад плътно се притискала шаячната тълпа на еснафите и градската беднота… Н. Тихолов, ДКД, 130. Редом с котленската беднота в града възниква и чорбаджийството. Й. Радичков и др., ГСП, 147.БЕДНОТИ`Я, мн. няма, ж. Разг. 1. Липса на достатъчно материални средства, необходими за съществувание; бедност, беднота, сиромашия. Къде е здравият смисъл тук: да напуснеш един сит охолен живот, за да делиш с мене беднотията? М. Грубешлиева, ПП, 81. От грижи не можем да мислим за друго, освен за хляб, а от беднотия не можем да подарим нищо, освен сълзите си. Ст. Чилингиров, ХНН, 167.
2. Събир. Най-бедният слой от населението; беднория, беднота, сиромашия. То се знае, че най-напред ще се вредят чорбаджиите и по-заможните селяни, а беднотията ще чака ред най-накрая. В. Геновска, СГ, 315. Хлябът стана десет пъти по-скъп. Беднотията да му мисли. А. Каралийчев, НЧ, 37. Живеехме всички в Старата махала, там, където нагъсто, без градини, сред прахоляк и мръсотия бяха наредени къщичките на градската беднотия. П. Незнакомов, МА, 103-104.
БЕДНЯ`К, мн. -ци, м. Човек с много ограничени, с недостатъчни материални средства; беден човек, сиромах. Противоп. богаташ. Знаеше се само, че е кръгъл бедняк и че има само една-единствена риза. Д. Добревски, БКН, 123. Като всички циркови артисти по онова време, Васил беше бедняк. Заплатата, която получаваше, едва стигаше за него и за животните му. Ив. Планински, БС, 32. Това бяха къщурките на последните бедняци и бездомници в града; просяци, хамали, събирачи на всевъзможни вехтории по градските бунища, преносвачи на въглища по къщите. Д. Ангелов, ЖС, 15. Сега сме двехилядната година, провежда се Европейско първенство по футбол. Два милиарда бедняци гледат на телевизорите си как играят техните любими милионери. Г. Данаилов, ДС, 278.
БЕДНЯ`ЧКА ж. Жена с крайно ограничени, с недостатъчни материални средства; бедна жена, сиромахкиня. Противоп. богаташка. В четата другата жена беше едно момиче. То [Росето] беше най-бедното в селото. Нея [Тодора] не я смятаха за нещо повече от тая беднячка. К. Петканов, БД, 73. Ала, вий нямате, видно е, жалост към тая беднячка, / дето ви прага прекрачва и да ви служи желае. Ас. Разцветников, Избр. пр (превод), 136.
БЕДНЯ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на бедняк; сиромашки. Противоп. богаташки, богатски. Там [в реката] шляпаха босоноги бедняшки деца, уж диреха риба в камънаците. СбАСЕП, 77. Още същата вечер, .., дърводелецът обиколи няколко бедняшки къщи. Ем. Коралов, ДП, 163. Тъй бе с бедняшката челяд: / теглиш теглото от млад. Ас. Босев, МД, 10. Бедняшко семейство.
2. Който е характерен за бита на бедняк, който е свързан с бита на бедняк; сиромашки. Противоп. богаташки, богатски. Евгени обхвана бедняшката наредба с един поглед: маса, няколко прости стола, готварска печка, която гореше, и две дървени легла. Д. Ангелов, ЖС, 481. Сандо расте в мизерия и изпитва отрано тежестите и горчилката на бедняшкия живот. С, 1952, кн. 2, 176. Встрани се е свила схлупената стара къщичка, като че иска да потъне, да се скрие, да не напомня за бедняшкото минало. РД, 1950, бр. 223, 2. Бедняшка покъщнина.
3. Който се състои от бедняци; сиромашки. Но трудовата, бедняшката маса на пролетарския квартал, сред която живеел Смирненски .., оказвала силно въздействие върху него. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 52. Бедняшкият слой от народа. // Който е населен с бедни хора, с бедняци, сиромаси. Противоп. богаташки. Матьо се услуша, после стана и се спусна надолу, пресече шосето и навлезе в бедняшкия квартал, в който живееше Майстор Томан. Д. Ангелов, ЖС, 116. Във въображението на Марин полека израстваше големият град с широките булеварди в центъра и с мрака на далечната бедняшка периферия. Кр. Велков, СБ, 119.
БЕДНЯ`ШКИ. Нареч. от прил. бедняшки; като бедняк, сиромашки. Противоп. богаташки, богатски. Ако единият можеше да бъде оприличен на феодал, другият не надминаваше ръста на среден чифликчия. Но докато феодалът живееше бедняшки в своя жълт кирпичен правоъгълник, чифликчията се беше обзавел комфортно в модерно изграден каменен дом. А. Гуляшки, МТС, 62.
БЕДОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Който е изпълнен с беди, с нещастия. Живота бедовит / не засени со страх духът му упорит. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 70.
БЕДОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който носи, докарва беди, нещастия. Мълвата обикаляше, полицията душеше уловки и над главата му висеше, като бедоносен облак, заканата на скандала и съда. Ив. Вазов, Съч. XXV, 207.
БЕ`ДРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с бедро, който е част от бедро. Обут бе в едни одрипани беневреци, които едва достигаха бедрените кости, нещо на една длан по-ниско от кръста. М. Георгиев, Избр. разк., 154. Бедрена става. Бедрен мускул.
БЕ`ДРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с големи, едри бедра. Бедрестата млада жена, .., явно се притесняваше и поглеждаше недоволно към духовниците. А. Христофоров, А, 86.
БЕДРО`, мн. -а, ср. 1. Горната част на крака — между таза и коляното; кълка, бут. Понякога тя ставаше да вземе нещо .. — в ниската малка стая тя се изправяше като строен стълб — високи бедра, тънък кръст.* Й. Йовков, АМГ, 78-79. Вместо копия или лъкове, те носеха къси двуостри брадви и дълги мечове, които хлопаха на бедрата им. Ст. Загорчинов, ДП, 110. Сърната и малкото се показаха между буките отсреща и влязоха в слънчевата картина, .. Багрите заиграха и по тях: кафявочервеникавото лъскаво тяло с бялото по корема и светлоръждивата ивица на бедрата. В. Андреев, ПР, 147. Не е лудо като други / от селото, — / тамбура му яворова / на бедрото. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 15. Стройни бедра. Дълги бедра.
2. Геом. Страна на равнобедрен триъгълник.
3. Геом. Всяка една от неуспоредните страни на трапец. Ако бедрата на един трапец са равни, той се нарича равнобедрен. Планим. VIII кл, 20.
4. Геол. Страна на антиклинална или синклинална гънка на земни пластове.
БЕ`ДСТВАМ и БЕ`ДСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. 1. Живея в лишения, в немотия; мизерствам. И Станка вярваше, че той бедствува, че той няма хляб, че се моли за подслон. Г. Караславов, ОХ I, 377. Разказваше ни как е бедствувал като студент и чрез преписване чужди лекции и даване домашни уроци едвам се е поддържал да не умре от глад. Ив. Вазов, Съч. VIII, 140. Този, над когото е тегнало проклятието на вечен скитник и дома, и по чужбина, който гладен е влизал в тъмниците — излизал оттам, за да бедствува и гладува пак. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 184. „Песните ти са чужди / за българина; те са подигравка днес! / Народът бедствува/ О пей за чърни нужди!“ К. Христов, Кр, 69.
2. Остар. Търпя, понасям нещастия, беди. Колко повече бедствува злощастний человек, кой придаден без да ще на черната съдба, коя непрестанно го плеска ту от едната страна, ту от другата, отчаян пада и са оставя в грозните й ръце, омаян той вече не знае нито де ходи, нито де е и що прави. Ил. Блъсков, ЗК, 194. В тоя период [802-861 г.] от българската история глядаме да ся съединяват тиските и дунавските българе и да стават един силен народ, който по-отнапред бедствуваше от могущественото оръжие на франките и византийците. Д. Войников, КБИ, 53.
3. Остар. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Излагам се на опасност, беда, застрашава ме нещо неприятно или опасно; рискувам. Всеки пътник или гост бърза да влезе в оградата на манастира навреме, инак бедствува да нощува отвън. Ив. Вазов, Съч. XV, 43. — Като криеш един заточен, бедствуваш да бъдеш заточен и ти, и роднините ти. Н. Михайловски, ПА (превод), 123-124. Мравията ожедняла и допълзяла до един извор да пие вода, но дръпната от бързея бедствувала да ся удави. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 42. Тий като губят времето, за което им ся плаща, бедствуват да си загубят службата. Ч, 1875, кн. 4, 151.
— От рус. бедствовать.
БЕ`ДСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от бедствам; бедствуване.
БЕ`ДСТВЕН, -а, -о, мн.* -и, прил. 1. Изпълнен с бедствия, трудности, рискове. Нямаше никакъв признак на враг. Ала абсурдно бе да се мисли, че немците не са съобщили по безжичния си предавател за бедственото положение, в което се намираха. Д. Димов, Т, 593-594. Велико щастие ми даваш в края / на бедствения мой живот. К. Христов, В, 43.
2. Остар. Който носи, причинява беда, нещастие. След пет месеца разгоря се бедствената война между Прусия и Австрия Н. Бончев, Р (превод), 38. На пълнокръвните колкото са полезни хладките и речните бани, толкози са бедствени за тях многото топли и многото студени бани. С. Доброплодни, З (превод), 31.
3. Остар. Който се намира в нещастие; нещастен, злополучен. Там съвсем нямаше свобода на съвестта; церковните власти тъпчаха человеческите права, и Испания достигна да бъде най-бедствената и най-унижената държава в Европа. ИЗ, 1874-1881, 58.
БЕ`ДСТВЕНО нареч. Остар. Злополучно, опасно. И тъй един ден .., ударили го с нож и го бедствено наранили. Г. Кръстевич, ИБ, 107.
БЕ`ДСТВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Голяма беда, която засяга много хора; напаст. При пожар, при бедствие, цялото село тичаше да помага. Ив. Хаджийски, БДНН I, 49. Но веднаж настъпило бедствие — силно земетресение и наводнение унищожили Атлантида за един ден и една нощ. М. Марчевски, ОТ, 130. Бедствията на Балканский полуостров не се прекратиха и след преминаването на готите. Други многочислени разноплеменни дружини налегнаха откъм Дунава на Възточната Римска империя и продължаваха да я разоряват. М. Дринов, ППБН, 15. Природни бедствия.
2. Остар. Нещастие, злополучие, беда; бедство. Небесний отче, недей ма оставя да загина от студ в тоя тъмен лес… Избави ме от това бедствие. П. Бобеков, БВК (побълг.), 4. Завчас няколко жандарми отидоха на поменатото място като на място на бедствието: наистина тялото на англичанина са намери в един трап. Ч, 1875, кн. 3, 143.
БЕ`ДСТВО, мн. -а, ср. Остар. Бедствие. Помъкват се един по друг дните на бедства и на работа за пари. От гладна смърт и унизителен живот — .. — го избави една обща подписка за помощи и една пенсия. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 97. Тя [завистта] показва една притворна жажда за равенството на хората, за олекчението на безчетните бедства на чловечеството. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 107.
БЕ`ДСТВУВАМ. Вж. бедствам.
БЕ`ДСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от бедствувам; бедстване.
БЕДУИ`Н м. Арабин от скитническо племе, което живее в пустините на Арабия и Северна Африка. Около оазисите и полупустинните места на египетска Сахара живеят много араби-чергари, наречени бедуини. Ив. Мирски, ПДЗ, 193.
— От араб. през рус. бедуин. — Ив. Богоев, Всеобща география за децата, 1843.
БЕДУИ`НКА ж. Жена бедуин. Джемалефенди, .., и една стара, сгърчена, черна бабичка, бедуинка, стояха там. Ив. Вазов, Съч. VII, 185.
БЕДУИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бедуин. Между негрите твърде често са раждат бели деца и наопаки. В едно арабско (бедуинско) семейство са родиле две черни деца. Знан., 1875, бр. 1, 5.
2. Характерен за бедуин, като у бедуин. Зара усмихнато се обърна назад. Мургавото ѝ бедуинско лице имаше чертите на одалиска. Д. Димов, Т, 39.
БЕДЯ`1, -и`ш, мин. св. беди`х, несв., прех. Набедявам някого в нещо, несправедливо го обвинявам в нещо. — А бре думат, че сме краднали коне — промълви между мустаците си старият циганин. — Ами вярно ли е? Или само ви бедят? Т. Харманджиев, Р, 57. — Че като съм бил с него, аз ли му взех парите? Кой казва туй? .. Ако бедят Ройдя за туй нещо, .. аз не вярвам. Й. Йовков, ЖС, 140-141. — Ще отговаряш пред закона, ако даваш неверни сведения .. — Заран заминавам за фронта, но дойдох да ти кажа, че нямаш право да ме бедиш тъй. В. Нешков, Н, 7. Враговете му го бедели, че персите го подкупили да дигне обсадата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 144. бедя` се страд., възвр. и взаим. Ама аз ще ви науча, крещи тя, как се беди невинен човек! В. Обретенов, С, 200. Бедят ме, мамо, хората — бедиш се, дъще, сама си. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 59. Компанията и селяните взаимно се бедят сега в немилостиво сечене на планината. Ив. Вазов, Съч. XVI, 13.
БЕДЯ`2, -и`ш, мин. св. беди`х, несв., прех. Диал. Убеждавам, увещавам някого да направи нещо; придумвам (Н. Геров, РБЯ).
БЕДЯ` СЕ несв., непрех. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Струва ми се, мисля си, втълпявам си нещо. А стрина Крема плахо ѝ думаше: — .. Нали помниш, на могилките шума сечехме. Когато да заболея. .. Бедех се, че ме боли гръб уж от махането, пък то не било. Ил. Волен, ДД, 71.
БЕ`Е междум. За наподобяване блеене на овца или агне.
БЕ`ЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на бей, или от бей; бейов, бегов, бейски. Иде онбашият и ми разправя, че те изпратили нощеска в К., задето сам тръгваше с беево писмо. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 59.
БЕ`Ж неизм. прил. Разг. Бежов. Чорапи беж.
— Фр. beige.
БЕЖ пов. неизм. от бягам като междум. Разг. Понякога в съчет. с да ме няма. 1. За изразяване на енергична подкана някой да бяга, да се маха от някъде поради опасност, за да свърши нещо и др. Смилил се Ежко, рекъл й [на Лиса]: — Като дойде пъдарят, престори се на мъртва. Той ще те поудари, ще те поритне, па ще те захвърли настрана. Тогава беж — да те няма! Ран Босилек, Р, 72. — Илийко, аз знам колко зор видях докато го придумам да те пусне [началникът]. Закачи сахата, па духни на краката си и — беж. Ст. Чилингиров, ПЖ, 69. Беж да ви няма оттук!
2. За изразяване на заповед някой да отиде бързо някъде; марш. Капитанът го згледа мрачно, налапа папироса, потърси кибрит и като не намери, махна на войника: — Беж!… Една кутия кибрит! Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. Ти си полудял. / Или се гавриш с мене! Беж от тука! Ст. Михайловски, БСб, 1894, кн. 1, 10.
3. В сказ. функция. Бягам (в 1, 4 и 5 знач.); побягвам, хуквам. Той беж, те след него и едва с разпрано рамо убягва в селцето. СбПер. п II, 24. А като подала Василица свещта и погледнали, какво да видят: мечка! Беж в къщи, заключат се и викат: „мечка!“ Й. Йовков, ВАХ, 72. Свих си опашката, плюх си на петите и беж да ме няма! К. Петканов, ОБ, 160. — Господин кмете, такъва и такъва кобила, такъв самар, такъв чул? .. — Прибраха ги вашенци .. И аз, беж към дома. Н. Попфилипов, РЛ, 42. — Това се случва и с най-големите храбреци. Видят някое хубаво момиче, като мене например, подвият опашка и — беж! Да не ги изяде! А. Гуляшки, Л, 231. Тате се обръща към Ленчето и мене: — Вземете си дрехите. Вървете да спите у леля ви Башева .. И ние с Ленчето беж да ни няма. В. Бончева, АП, 106.
БЕЖА`, -и`ш, мин. св. бежа`х, несв., непрех. Остар. Бягам. Време лети, време бежи / векове са крилати. Ступ., 1875, бр. 5, 35. Кога са лозе реже, той из трънака бежи, а кога са грозде бере и той с кошница. Погов., П. Р. Славейков, СКНГ, 37.
БЕЖАНЕ`Ц, мн. -нци`, м. Човек, който е напуснал родината или местожителството си поради война, размирици или природни бедствия. Въстаници и бежанци от панагюрското въстание, .., се стичаха сега в Букурещ. Ив. Вазов, Съч. VI, 96. Освен местните жители, в порутените дъсчени къщи живееха свряни и хиляди бежанци от полето, дето сега, сред техните села и имоти, вседневно гърмеше опустошителна война. Г. Райчев, Избр. съч. II, 37. Има тук някои приятели, бежанци от Русия, доскоро имаше и от Сърбия. В. Геновска, СГ, 240. Дочу се по едно ереме, че срещу нас иде голяма турска войска .. Започнаха да се изкачват нагоре към нас най-напред бежанци от тракийските села и градове, хиляди уплашени люде, с добитък и покъщнина. Д. Талев, ПК, 688-689.
БЕЖАНКА` ж. Жена, която е напуснала родината си или местожителството си поради война, размирици или природни бедствия. На постата бяха наредени трите му снахи и пет бежанки от Тракия. Г. Караславов, СИ, 185. Притиснала дете до страдна гръд, / тя, бежанка, три нощи веч се лута / сред жертвите на ножа и барута. В. Карагьозов, Избр. пр, 85.
БЕЖА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бежанова майка не плаче, а Стоянова; Бежанова майка бяло носи, а Стоянова — черно. Разг. Остава жив този, който с бягство търси спасение от опасност.
БЕЖАНСКИ`, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с бежанец. Роден в 1898 г. в българско семейство в Кукуш, Смирненски преживява още като дете страданията, донесени на балканските народи от изтребителната война между тях .. Той изпитва на крехките си плещи тежестта на бежанския живот в София. НК, 1958, бр. 39, 1.
2. Който се състои от бежанци. Те забелязаха, че колите бяха натоварени с покъщнина, .. От този бежански керван лъхна тревога. Нима сръбските войски бяха наближили столицата? Нима всичко беше загубено, та да се бяга? В. Геновска, СГ, 370-371. Гръцки полицейски .. отреди започнали да нападат македонските села, .. Към Кукуш и към другите градове на север се проточват бежански колони. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 38. Бежански семейства.
БЕЖАНСТВО`, мн. няма, ср. Рядко. Масово напущане на родина или местожителство поради война, размирици или природни бедствия. Неразделно свързани с тия превратности били преселванията, заточенията и бежанството извън границите на България. Б. Ангелов, ЛС, 150.
БЕЖАНЧЕ`, мн. -та, ср. Умал. от бежанец; млад бежанец (момък или девойка). Неразделен другар на Златко Чучев бе Григор Григоров — Гришата .. С тях понякога дружеше и Тошо Тошев — Тошата, бежанче от Беломорска Тракия. Г. Караславов, ОХ IV, 240. Инко слезе. И когато потеглиха подир кервана за далечната земя, три пъти се обръща бежанчето към къщата с щъркеловото гнездо и от очите му капеха елмази. А. Каралийчев, ПС I, 133.
БЕЖЕШКА`ТА нареч. Разг. Бежешком. Седластон бежешката се качи при тях и подир разпалени някакви препирни, .. сполучи да ги задържи. Ив. Вазов, Съч. IX, 23.
БЕЖЕШКИ`М нареч. Диал. Бежешком, бежешката.
БЕЖЕШКО`М нареч. С бягане, с тичане; бежешката. Тичайки с всички сили, той извади парабела си и започна да стреля .. Мина край някакъв електрически трансформатор, бежешком прегази малката рекичка Бедечка и стигна до железопътната линия. Д. Ангелов, ЖС, 497. Скоро хусарите се наредиха. Двама души прибягнаха откъм пътя и бежешком се хвърлиха на конете. Ст. Загорчинов, ДП, 153. Някъде под него палавият вятър донесе до слуха му откъснат човешки говор. Ванко въздъхна .. и бежешком се спусна натам. Кр. Велков, СБ, 55.
БЕ`ЖКО. В съчет.: Ежко-бежко. Детск. Гальов. Обикн. в детските приказки — таралеж. Събудила се е къртицата, ежко-бежко е напуснал дупката си в корените на дъба. Ем. Станев, ЯГ, 81.
БЕЖЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. За река, поток и под. — който тече бързо, не се задържа. Възседнахме мулетата, закривихме под полите на „Амбарица“ и слязохме в един дол, из който шумеше безпокойно бежлива речица. Ив. Вазов, Съч. XVII, 117. Бежлив поток.
2. Бегъл. Заминуваше по двора .., без да се обърне и фърли поне един бежлив поглед към нашето отделение. Ив. Вазов, Съч. VIII, 139.
БЕЖЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Качество на бежлив (във 2 знач.); беглост. Той я [жената] беше видял от вагонния прозорец няколко пъти за кратки мигове, но тия мигове бяха доста да се запечати образът й, при всичката си неясност и вежливост, дълбоко в душата му. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 11.
БЕ`ЖОВ, -а, -о, мн, -и, прил. 1. Който има цвят между светлокафяв и кремав, тъмножълт с кафяв примес; беж. Сега той обгърна с поглед стаята и видя седнал в ъгъла, до високия рафт с книгите, непознат човек в бежово пардесю. А. Гуляшки, Л, 165. Бричът и винтягата му бяха бежови, а пуловерът — светлозелен. Г. Белев, КВА, 216. Бежови чорапи. Бежов костюм. Бежова риза. Бежова рокля.
2. Като същ. бежово ср. а) Бежов цвят; беж. Стаята е мебелирана в бежово. Не обичам бежово, б) Бежово облекло. И двамата бяха в бежово — той с костюм, тя с бежова рокля.
— От фр. beige.БЕЗ предл. 1. За посочване, че нещо липсва, не съществува, че някой е лишен от нещо. Противоп. с. — Кой съм аз? Едно подхвърлено дете, без род и роднини, взето от улицата. В. Друмев, И, l2. Сираче остана без майка, без баща. Елин Пелин, Съч. II, 168. Страх го съвзе, като влезе в двора и като видя натъркаляни хора под стряхата, дето лежаха няколко болни без покрив, без хлебец. Ил. Блъсков, ИС, 48. Останах без пари. // За посочване, че някой не е снабден с нещо. Никога тя не остава вкъщи без зехтин, без ориз, без пипер. Т. Влайков. Съч. I, 1925, 169. Работата започна още първия ден и повечето от децата бяха без учебници, без тетрадки, без плочи и калеми. Д. Талев, И, 195. Войникът беше зачервен и смутен, конят без седло и цял в пяна. Й. Йовков, Разк. II, 130-131. Хотелджията бързо се измъкна из ръцете на Бръчкова и из стаята й, бледен, без шапка, уплашен тичаше. Ив. Вазов, Съч. VI, 38. Дигам си очите: един широкоплещ, черноок, чернокос, и даже чернокож господин .., с бяла (по нашенски бяла) риза, без вратовръзка. Ал. Константинов, БГ, 11. Къща без комин. Тази зима семейството му остана без въглища. △ Поднесоха печеното без гарнитура. //За посочване, че част от нещо липсва. То беше завършило трети клас и още си носеше фуражката без козирка, сякаш искаше да покаже, че му е мъчно за учението. Ст. Даскалов, БМ, 8. Облечена в лека лятна рокля без ръкави, .. тя подрязваше розите при алеята на входа. П. Спасов, ХлХ, 18. Той ме заведе на горния кат и ми посочи една гола, прашна стая, с два прозореца без стъкла. Ив. Вазов, Съч. XVI, 7. Зданието беше просторно и голямо, но повечето му стаи бяха оставени недоправени и без таван. Й. Йовков, Разк. II, 29. Книгата е без заглавна страница. △ Той е без крак. △ Палто без яка. Обувки без токове.
2. За посочване отсъствие на някакво качество, признак. Водата е без цвят и без миризма. △ Дете без възпитание. Човек без характер.
3. За посочване на отсъствие на някакво оръдие или средство при осъществяване, извършване на някакво действие. Противоп. с. Показва листче някакво и кима, / лукаво гледа ме, преде мустак: / „Без очила не мога — прочети ми .. Т. Харманджиев, П, 12. „А бре Илия-гидия, / що си пофален терзия, / можеш ли фустан да кроиш: / без ножица да го разрежеш, / без аршин да го премериш, / без игла да го ушиеш?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 76. Секи ден пиян доождаш — / .. / ракия пиеш без чаша, / за да не ти са напраша. Нар. пес., СбНУ XLVI, 115. Шия без напръстник.
4. За означаване, че нещо се извършва, става при отсъствието на известни условия, обстоятелства. Противоп. с. Той беше осъден без съд, без формалности, без свидетелски показания и протоколи. Ив. Вазов, Съч. IX, 184. На минутата още селото било предадено на огън от четирите краища, а после се захванал вече сечът без разлика на пол и на възраст. З. Стоянов, ЗБВ II, 151. Без мъка няма наука. Погов. Отсъствува без причина. △ Изчезна без следа. △ Работи без отдих. △ Лъже без срам. △ Мъча се без полза. △ Пише без грешка. △ Говори без прекъсване. △ Това стана без твоето знание. △ Певицата пя без акомпанимент на пиано. △ Дойдоха всички без изключение.
5. За означаване, че някой отсъства от някъде, не взима участие в нещо или не съпътства някого, нещо. Противоп. с. Ако някои из коприщенските чорбаджие дава зефет .., то без хаджи Генча са не може, — хаджи Генчо тряба да е на челото. Л. Каравелов, Съч. II, 7. Бойка бе магьосала сърцето му, и то не можеше да живее без нея. Елин Пелин, Съч. I, 94. „Любе Лиляно, Лиляно, / къде си, либе, да додеш? — / Орото грозно без тебе, / момите питат за тебе!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 251. Ще свършим работата и без тебе. △ Не тръгвай на път без другар. △ Те не могат един без друг.
6. Обикн. пред числит. бройни — за означаване недостиг до определена граница или количество в размер, посочен от числителното. Противоп. и. Стефан погледна часовника си. Наближаваше осем без четвърт. Д. Димов, Т, 269. — Колко лири трябват още? — каза Огнянов. — Без малко двесте лири. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 46. А Йован си му говори: „Брайно Стояне, Стояне, / .. / Саде съм ишел, обишел, / без един града сто града.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 16. Три килограма без сто грама. △ Метър без 5 сантиметра. △ Часът е два без пет (минути).
7. С числит. бройни. При аритметичното действие изваждане — за посочване, че означеното число се изважда; минус. Десет без три е равно на седем (10 – 3 = 7).
◇ Без време. Разг. 1. Преждевременно. Кръстевица беше се съсухрила, беше посърнала и застаряла без време. Г. Караславов, ОХ I, 426. 2. В неудобно време, не навреме. Без време гост от турчин по-лош. Погов. Без друго. Книж. Несъмнено, непременно. Ще ти пиша чрез твоя учител Вардарски. Иди при него след петнайсет дни и ако дотогава няма писмо от мене, отивай през два-три дни, докато се получи. Аз ще пиша без друго. Д. Талев, ПК, 503-504.
Без малко. За посочване, че действието е пред непосредно осъществяване, но не се е осъществило; малко остана да, насмалко, едва. Зави му се свят и без малко не се струполи на земята. Ст. Загорчинов, ДП, 141.
Без мяра (мярка). Прекалено много, прекомерно. Сякаш виното, което се лееше без мяра, изми враждите и спомена за нанесените рани. Ст. Загорчинов, ДП, 29. Али Пехливан се настърви. Като мечка стръвница обикаляше села и колиби, грабеше без мярка, биеше де кого срещнеше. К. Петканов, X, 188.
Без оглед на (към). Книж. Независимо от. Партизаните не нападат случайно, без оглед на военните операции по бойните фронтове, а координирано. К. Ламбрев, СП, 205.
Без портфейл. Книж. За министър — който не ръководи министерство. Председателят и подпредседателите на Министерския съвет могат да възглавяват някое министерство, .., или пък да бъдат без портфейл. Конст., 14.
Без съмнение. Несъмнено, положително, сигурно. Вие, без съмнение, сте съгласни с мене.
Без числа. Остар. Книж. Безчислено, безброй. Взема цар греческий без числа злато и сребро. Хр. Павлович, Ц, 41.
И без това (туй). Независимо от това. В това време Ефрем старшият, който и без това беше ядосан .., се спусна към Живка възмутен. Й. Йовков, Разк. II, 84.
> Без да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за начин при означаване отсъствие на някакво действие. С наведена глава, без да погледне наоколо, той се носеше като вихрушка. Елин Пелин, Съч. I, 176. Без да има защо, само от яд, бодна коня си с шиповете. Ст. Загорчинов, ДП, 259.
БЕЗ-. Именна представка, за образуване на съществителни и прилагателни имена със значение: отсъствие на нещо, лишение от нещо, напр.: безвластие, безапетитие, безсъзнание, безпаметство, безръкавник, безверен, бездарен и др.
БЕЗАВАРИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. При който няма, не става авария. Безаварийна работа. Безавариен транспорт. Безаварийни полети. Безаварийно изпълнение на плана.
БЕЗАВАРИ`ЙНО. Нареч. от безавариен; без авария. Командирите .. са длъжни настойчиво да изискват от всеки участник .. правилно и безаварийно да използува техниката. НА, 1963, бр. 4617, 1. Безаварийно пътуване.
БЕЗАВАРИ`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие на авария, на аварии. В машинното отделение трябва да се осигури безаварийност.
БЕЗАДРЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. За въпрос, реплика и под. — който не е отправен към конкретно лице*, конкретен адресат. Безадресна забележка. Безадресно обвинение.
БЕЗАДРЕ`СНО. Нареч. от безадресен. — Да затворя ли прозореца? — каза тя безадресно. И сама не се чу. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 5. Боне наля, напсува на „му“ безадресно. Д. Цончев, М, 26.
БЕЗАЗО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който не съдържа азот. У някои растения се намират .. азотни вещества, както и у животните се намират някои безазотни вещества. В. Берон, ЕИ, 16. Безазотни съединения. Безазотна храна.
БЕЗАКЦИ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. За който не се плаща акциз. Безакцизна захар.
БЕЗАЛКА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който не е алкален, който не съдържа силна основа. Стъкло с високи изолационни свойства е безалкалното стъкло. Н. Николов, М, 303.
БЕЗАЛКОХО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не съдържа алкохол. Безалкохолно вино. Безалкохолни напитки. Безалкохолни продукти.
БЕЗАМБАЛА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който е без амбалаж, при който не се използува амбалаж. Безамбалажно извозване на стоки.
БЕЗАПЕЛАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Безапелационен (във 2 знач.). Безапелативна цензура.
БЕЗАПЕЛАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Юрид. Който не подлежи на обжалване; окончателен. Вселенската черковна власт има право на върховна, окончателна, безапелационна присъда. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 73. Безапелационна резолюция.
2. Който не допуска възражение, съмнение; категоричен. С него [Г. П. Стаматов] не можеше да се спори: той беше винаги категоричен и безапелационен. К. Константинов, ППГ, 321. Количеството цигарени кутии трябваше да се предава всеки работен ден. Това условие на управата беше безапелационно. М. Кюркчиев, ВВ, 34. Безапелационно нареждане. Безапелационен глас.
БЕЗАПЕЛАЦИО`ННО нареч. 1. Юрид. Без право на обжалване; окончателно. — Аз няма да апелирам делото пред съдебните инстанции! Нашето дело ще бъде решено безапелационно от народа в неговия последен съдебен щурм над времето, над буржоазията, над стария свят. Д. Добревски, БКН, 271.
2. Решително, категорично. По отношение на историографа д-р Д. Т. Страшимиров, който на млади години е имал необикновено големи аспирации като белетрист .. Минчев се е изказал съвсем определено и безапелационно. Ив. Богданов, СП, 162. В целия български печат Ботев един-единствен определено, решително и безапелационно застана към страната на Комуната в своя безсмъртен за българската литература „Смешен плач“. Г. Бакалов, Избр. пр, 95-96.
БЕЗАПЕТИ`ТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие, липса на апетит. Обикновено при заболяване се явява безапетитие.
БЕЗА`ТОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Нов. В който не се изпробва и прилага атомно оръжие. Безатомна зона.
БЕЗБАНДЕРО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. За стоки — който е без бандерол, без обвивка, за който държавата не е взела акциз. — Какви контрабанди? — заинтересува се Василев. — Ами че, безбандеролните цигари. Параходът е пълен с цигари. П. Спасов, ХлХ, 319-320.
БЕЗБЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Безопасен, сигурен. Аз си мислех, че съдбата на това семейство е съдбата на хиляди други семейства тракийски, които до днес не могат да си найдат безбедно пристанище. Ив. Вазов, Съч. IX, 47.
БЕЗБЕ`ДНО нареч. Остар. 1. Без беда; безопасно. Един арменец, приятел, му помогна да избегне из тоя отстранен град и да достигне безбедно Смирна. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 21. А напролет, за да имат войските римски леснотия да минуват през Дунава скоро, безбедно .. — направил над тази река здрав голям камен мост. Г. Кръстевич, ИБ, 79. Но за да живее някой спокойно и безбедно трябва да живее правилно. У, 1871, бр. 9, 129.
2. Без лишения, добре материално. Успях да му издействувам една службица, от скромната заплата на която би могъл да преживее безбедно с фамилията си. Ив. Вазов, НР, 59. Катя добре знаеше, че и с половината от уговорената сума би могло да се следва безбедно. Ст. Чилингиров, РК, 257.
БЕЗБЕ`ДСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който не е изложен на беди, бедствия, злополуки. Никой от них [уните] не оре, нито сее и в къща или в колиба никога не седят без някоя голяма нужда, защо не ся имат за безопасни и безбедствени под покрив. БКн, 1859, март, кн. 1, 143. Всяко дело / народно — частно дело е на някой / искател на безбедствено и бързо / забогатяване! Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3 и 4, 178.
БЕЗБЕ`ДСТВЕНО. Остар. Нареч. от безбедствен; без беди, без злополуки; безпрепятствено. Морето беше ли много смущено? Който знае добре да плува, преминува безбедствено. ВУХБ (превод), 29. Честит е, думам, защото само чрез такава безпорочна младост ще може, .., да встъпи смело, безбедствено в житейското поприще. Ил. Блъсков, ДБ I, 38.
БЕ`ЗБЕЛИ` нареч. Диал. Без друго, несъмнено. Аз ви оправдавам… Друг някой, безбели, е бил / тоз, който е рогача там свалил / във забранено от закона време. Д. Подвързачов, Б, 38.
— Тур. besbelli.
БЕЗБО`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който не вярва, който отрича съществуването на бог. Богобоязливите потомци на Сита, сина Адамова, много время не ся сближавали с безбожните потомци Каинови. Г. Йошев, КВИ (превод), 6.
2. Който постъпва безсъвестно, нечестно; безсъвестен, нечестен. Македонски се затюхка и заохка; хвана да псува безбожните крадци. Ив. Вазов, Съч. VI, 52. Толкова по-силно вярваше, че той [Гюлчето] е роден да се бори със злото на тоя свят. А злото беше въплътено в стария сребролюбив кмет, .. и в безбожния лихвар Кендибаш. Ц. Церковски, Съч. III, 227. Богатство, стока и др., когато са в ръцете на сурови и безбожни грабители, могат да заслепят чловека. У, 1871, бр. 9, 135-136. // Който е характерен за човек, който постъпва безсъвестно, нечестно. Ачигьозлията момче скъсало тефтерите и пренесло чуждата стока в своята къща .. Сички знаеха отпосле подробно как е станала работата, но никой не казваше на крадецът в очите, .., че той е извършил безбожно дело, .., не било прилично да се говори така. З. Стоянов, ЗБВ I, 69-70. Побързах да се обърна към Вас, господин Министре, за да Ви предупредя и помоля да не бързате с това безбожно и несправедливо уволнение. Ст. Грудев, АБ, 203. — Но, представи си, аз трябва да окрам благодетеля си, който ме обича като син; .. Тури се на мое място и ще разбереш, колко тая кражба е безбожна… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 54.
3. Разг. За означаване много висока степен в проявата на качеството, изразено със същ., към което се отнася; изключително голям, извънредно голям. Дорина*. За вас той е светец, но вярвайте ми вие: / безбожен лицемер под маската се крие. А. Разцветников, Избр. пр (превод), 156. Безбожен лъжец. // Разг. За сума, пари — прекалено голям, неумерен. Даваше пари с безбожна лихва, даваше една крина жито за две и за десет. Й. Йовков, Ж, 1945, 198. Голяма част от донесената му в Чикаго стока стои още в митницата. Няма средства да я изтегли — искат му безбожно мито. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 44-45. Безбожен наем. Безбожна цена.
БЕЗБО`ЖЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Безбожие (в 1 знач!). Почит към всичко, що е священо, в тях е заместена с сляпо безбожество, незачитание към стари, към закон. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 67.
БЕЗБО`ЖИЕ ср. 1. Отричане съществуването на бог, богове, неверие в бога; атеизъм, безверие. А вън от това има и чисто расови причини, които тласкат испанеца към крайности .. Краен идеализъм, краен материализъм и крайно безбожие, което стига до богохулство. Б. Шивачев, Съч. I, 26.
2. Остар. Престъпно, безсъвестно деяние, престъпна постъпка. И така Светослав повеле, и низвергоха патриарха от една гора висока, и убиха го немилостивно. И това безбожие като видоха болгарете, изпъдиха го от царството. Хр. Павлович, Ц, 54.БЕЗБО`ЖНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който отрича съществуването на бог, не вярва в бога; атеист, безверник. Никога не беше стъпял в църквата и още преди войните имаше славата на антихрист и безбожник. Г. Караславов, СИ, 209. Виждаш ли ги — рече мама на татко, — и да се кръстят вече забравиха, .. Хляб сядат да ядат, безбожниците!… Д. Бозаков, ДС, 29.
2. Човек, който върши престъпни, нечестни дела; безсъвестен, безчестен човек. Погледнете тука! Погледнете! Законите на природата са осмеяни, ..: син баща си е убил, .., да няма в сърцата ви ни мисъл за убийство или грабеж, догде дрехите си не накървавите в алената кръв на тоя безбожник. Н. Бончев, Р (превод), 100-101. По осемнайсе пари? Я го гледай ти него, безбожника недни! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 122.
БЕЗБО`ЖНИЦА ж. 1. Жена, която отрича съществуването на бог, не вярва в съществуването на бог; атеистка, безверница. Е, на Господа може от време на време да му се помолиш, колкото да не се разсърди, а после пак си гледай работата. Глава не боли от един поклон… Така горе-долу разсъждаваше баба. И аз не мога да кажа, че тя беше лицемерна или безбожница. К. Калчев, ПИЖ, 37.
2. Жена, която върши престъпни, нечестни дела; безсъвестна, безчестна жена.
БЕЗБО`ЖНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Рядко. Книж. Върша престъпни, непочтени неща, постъпвам като безбожник.
БЕЗБО`ЖНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ, свойствен за безбожник. Върху могилката, още прясна и неизравнена, вместо кръст бе побита червена петолъчна звезда .. Гробът на стария Радионов — Добруджанеца, беше първият безбожнически гроб в селото и хората се извървяха да го гледат. Ем. Манов, ДСР, 202. Той е уверен, че сушата е пратена от бога, задето Отечественият фронт е взел властта и задето е обявил такива страшни антихристки закони. И най-страшен, най-безбожнически от всички тези закони дядо Иван смята закона за земята. Г. Караславов, Избр. съч. II, 432.
БЕЗБО`ЖНИЧЕСКИ. Рядко. Нареч. от прил. безбожнически; безбожно. Ограби ме безбожнически. △ Там е безбожнически скъпо.
БЕЗБО`ЖНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Безбожие. През една друга подобна нощ на семейните диалози аз заявих на баща си, че вече не вярвам в бога… Не знам дали го слисах с това открито изявено в нощния мрак безбожничество. Т. Генов, ДОД, 21.
БЕЗБО`ЖНО нареч. 1. Безсъвестно, непочтено; безбожнически. Как ли преминува животът си един чловек, който мисли и работи непочтено и безбожно? У, 1871, бр. 9, 136.
2. Разг. За означаване много висока степен в проявата на някакво действие или качество; без мярка, прекалено много, извънредно много. Знайте, че тука има доктори знаменити, но има и такива, на които трябват много пари, богати жертви, които да скубят безбожно. Ив. Вазов, Съч. XI, 119. Тютюноработниците са преди всичко жени и момичета .. Това са най-окаяните, най-безбожно експлоатираните работници у нас. Д. Димов, Т, 80. Как безобразно и безбожно ни е мъчило, съсипвало и унижавало гръко-фенерското духовенство, — известно е вече на цял свят. Т. Шишков, ИБН, 304. Безбожно скъп плат. △ Безбожно ограбване на авторите.
БЕЗБО`ЖНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Проява на безбожен; безбожие.
БЕЗБОЛЕ`ЗНЕН, -а, -о, мн, -и, прил. 1. Който не е придружен с физическа болка, който не причинява болка. Безболезнена операция. Безболезнено вадене на зъби. Безболезнено раждане.
2. Прен. Който не е съпроводен със затруднения, който протича леко, без трудности и усложнения. Предсрочните избори спомогнаха да се извърши безболезнена смяна на правителството.
3. Остар. Който не боледува, не е болен; здрав. Ако ви е тялото здраво и безболезнено, а душата ви болна и немощна, то ще бъдете твърде злочестни человеци. С. Радулов, НД (превод), 24.
БЕЗБОЛЕ`ЗНЕНО нареч 1. Без физическа болка. Звуковите вълни вкарват безболезнено препарата през пластовете на кожата в мускулните влакна. К, 1963, кн. 7, 36. Извадиха му зъба безболезнено.
2. Прен. Без усложнения, неприятности, сътресения; леко. Нека Лазар стои по-настрана от започналата борба, нека да мине тя и свърши по-тихо, по-безболезнено за всички и нека остане по-голямата горчилка за нея самата, за Ния. Д. Талев, ПК, 109. Боян пак си спомни за Катя. И пак остана доволен от себе си, че така безболезнено се раздели с нея. М. Грубешлиева, ПИУ, 212. Искаше ми се час по-скоро да хвръкна, да ги [партизаните] достигна и видя. И това ми съкровено желание леко и безболезнено се изпълни. П. Михайлов, МП, 60.
БЕЗБОЛЕ`ЗНЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Отсъствие на физическа болка. Японски лекари са изобретили едно упоително средство, което предизвиква бързо една траеща само две минути безболезненост. ВН, 1961, бр. 2955, 4.
2. Прен. Отсъствие на трудности, неприятности, усложнения.
3. Остар. Отсъствие на болести.
БЕЗБОЯ`ЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Безстрашен, смел, неустрашим.
БЕЗБОЯ`ЗНЕНО нареч. Остар. Книж. Безстрашно; смело, неустрашимо. Тие тръгнале безбоязнено към селото, защото нямало вече от какво да са боят. З. Стоянов, ЗБВ III, 334. Макар и да отиваше на явна смърт, .. покойний Д. Миладинов никак не беше уплашен и стреснат, а с спокойна душа, безбоязнено и с весело сърце, като на сватба, отиваше си, яздещ на коня, като сват. К. Шапкарев, МЖБМ, 28-29.
БЕЗБОЯ`ЗНЕНОСТ, -тта`, мн.* няма, ж. Остар. Книж. Качество на безбоязнен; безстрашие, смелост, неустрашимост. Той изстъпваше тука в ролята си на най-стар, от когото чакат другите ум и пример, и своята безбоязненост той внушаваше на всички. К. Величков, ПССъч. I, 118.
БЕЗБРА`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Който няма брада, който е с гладко лице, необрасло с брада; голобрад. Лицето му бе съвсем друго. То беше бледо, добре гледано лице на щабен офицер, малко отпуснато и порочно, почти безбрадо, с тънки червени устни. П. Вежинов, НС, 108. Сух, слаб като върлина, с редки мустаци и почти безбрадо лице, той беше изпоженил дъщерите си. Кр. Григоров, ТГ, 23.
БЕЗБРА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Безбрад. Уните имали малки очи, .., били безбрадни и цветом тела жълти или смугли. Г. Кръстевич, ИБ, 9.
БЕЗБРА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. 1. Който не е встъпил в брак; неженен, неомъжен. Българките по селата юначни / не остават дълго время безбрачни. П. Р. Славейков, Сл, 79.
2. Който протича без брак. Ако и да приемем, че и брачнийт живот си има своите скърби, но неоспоримо е, че безбрачнийт не заключава в себе си нищо приятно и утешително. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 98.
БЕЗБРА`ЧИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Състояние на безбрачен, на човек, невстъпил в брак. Не ще преувеличим, ако кажем, че дълговремянното му безбрачие не е било друго нещо, освен чиста цел, за да може свободно да слугува на училището и общината. П. Р. Славейков, ГУ, 54.
БЕЗБРЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Поет. 1. Който няма изобщо или видими граници, предели; безкраен, безграничен, необятен. Над нас небето е тъй синьо и чисто. Тъй синьо и чисто, както може да бъде само над безбрежните води на океана. Б. Шивачев, ПЮА, 33. Аз пък възлязох, .., на самото било. Оттам на юг се разкрива и губи в хоризонта широка, безбрежна равнина. Г. Райчев, Избр. съч. I, 160. На Тракия сред звучните нивя, / безбрежни, златокласи, / душата безметежна се унася, / и аз вървя. Н. Лилиев, Ст, 13. Космосът е безбрежен.
2. Рядко. Който няма начало и край; безкраен. Няма как, твърде къс е човешкият живот, за да вместиш в него всичко, което става из широкия свят, в течение на безбрежното време. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 561. // Който трае много дълго, който изглежда без край. Ден безбрежен и лъчист / грейна в сънните гори / и в нерадост озари / всеки клон и всеки лист. Хр. Ясенов, Събр. пр, 25.
3. Прен. Обикн. за чувства — много голям, дълбок, безграничен. Сега тя изпитваше безбрежна печал, но същевременно и някакво примирение. Д. Димов, Т, 602. Ти ще спиш, навестена от блясъци, / моя нежна, безбрежна любов. Н. Лилиев, Ст, 47.
БЕЗБРЕ`ЖИЕ, мн. -ия, ср. Поет. Безбрежност (в 1 знач.). Погледът му разсеяно пробягна над обширните лозя, .. и се загуби в безбрежието на нивите. О. Василев, Т, 16. И пак един, поглеждам към небето: / безбрежие, и сенки, и лъчи. Хр. Ясенов, Събр. пр, 36.
БЕЗБРЕ`ЖНО нареч. Поет. Без край, без предел. В тишината — безбрежно понесен — / буен вихър оглася града / и отеква с моторната песен / буреносния темп на труда. Мл. Исаев. П, 16.
БЕЗБРЕ`ЖНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Поет. 1. Качество на безбрежен; безкрайност. Но ти ела, дете. / Ела свидетелствувай, — в мрачна безнадежност. / Как чезна за доброто, как му вярвам аз; / .. / Свидетелствувай още лудата безбрежност / на моята любов. П. К. Яворов, Съч. I, 130. И то ще ни повърне Филипините / .., / и синята безбрежност на морето, / където вятъра на тропика се чувства. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 34. И езеро да бъда — та в мен да се оглежда / лазурната безбрежност на ведри небеса. Хр. Ясенов, Събр. пр, 33.
2. Пространство, чиито граници, предели не се виждат; безкрайност, безграничност, необятност. Откъм добруджанския бряг долитаха бели чайки .., с писък докосваха водата и чезнеха в синята безбрежност. А. Каралийчев, НЧ, 76. И ето: утрото е свежо, / блестят грамади розов цвят, / във млечно-синята безбрежност / ята от гълъби летят. А. Разцветников, Ст, 17.
3. Прен. Рядко. Обикновено за чувства — безкрайност, безграничност, сила. Но ти ела, дете. / Ела свидетелствувай, — в мрачна безнадежност / как чезна за доброто, как му вярвам аз; / .. / свидетелствувай още лудата безбрежност / на моята любов… П. К. Яворов, Съч. I, 130.
БЕЗБРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За река и под. — която няма брод и не може да се премине. Като че пред някоя голяма стена да му се е спрял животът, пред някоя голяма безбродна река, като че да се е спрял и сам той и не може крачка напред вече да направи. Ц. Церковски, Съч. III*, 103. 2. Поет. Който не може да се изброди, на който не може да се стигне краят; безкраен. Да, вятърът, ден и нощ що връшка из балкани, / из пущинаци, из безбродни океани, / и носи легкий прах на сълзи и тегла / и радости безброй връх своите крила… К. Христов, Избр. стих, 234. Кръстосаха се [съдбите ни] само — и с прободени / души и мисли, и в кръвта с една отрова — / завърнахме се в корабите — и в безброден, / самотен, неизвестен път се впуснахме отново. Е. Багряна, СЧ, 54.
БЕЗБРОДЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. За река и под. — безброден (в 1 знач.). Подухнал ми тих бел ветър, / та разнишал Бело море, / та откарал три гемии / на зло место безбродливо. Нар. пес., СбНУ XLIII, 491.
БЕЗБРО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни, прил. Който няма брой, не може да се изброи, който е в голямо количество; неизброим, безчислен, безчетен. Далеч на изток, .., виждаха се големи и черни маси от хора .. На друго място една безбройна тълпа, като черен мравуняк, бягаше, разпръсната из желтите стърнища. Й. Йовков, Разк. I, 142. Ето ти и слънцето се подаде над планината — червено, огнено и освети с безбройните си огнени лъчи най-напред височините, а после и низините. Ц. Гинчев, ГК, 251. Стихията морно почива, / в отсенки безбройни безкрайната шир се прелива. Д. Бояджиев, С, 21. Цяла нощ земята и морето бяха осветени като ден от безбройни огневе. Д. Попов, СбРС (превод), 33. Йотка [откак] се, Йелке, с теб юзехме, / даде ни Господ сдобихме, / имане, либе, безкрайно, / и пари, либе, безбройни. Нар. пес., СбНУ XIV, 47. Безбройно множество.
БЕЗБРО`Й неопред. колич. нареч. В съчет. със същ. за нещо, което може да се брои и измерва по количество. Много голямо количество от нещо, извънредно много на брой. Върху селото падаxa сега безброй шрапнели и гранати. Й. Йовков, Разк. II, 155. Голяма беше гората и по клоните на старите дървета чуруликаха безброй пойни птички. Св. Минков, ПК, 26. По тия ридища и долища накъм полето имаше безброй пътеки и проходи, та можеше да се мине навсякъде с кон леко и бързо. Д. Талев, И, 537. На небето блещукаха с тънък и остър блеск безброй звезди. Н. Бончев, ТБ (превод), 42.
БЕЗБРО`Й, -о`ят, -о`я, мн. няма, м. Поет. Безбройно множество (обикн. хора). Сутрин тръгвам. / Фабричният път / го задръства / с рубашки / безброят. Н. Вапцаров, Избр. ст, 78. И как мъчително те дирех сред безброя / по гмежни пътища, по глъчните стъгди. П. К. Яворов, Съч. I, 168. Възпявахме те, наше бъдеще, в поеми, / а вече те догонваме, мечтано време! / .. / Израстват из средата на безброя / в заводи и полета новите герои. Мл. Исаев, ЗМ, 30.
БЕЗБРО`ЙНО. Нареч. от безброен; извънредно много; безброй.
БЕЗБРО`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Безбройно, безчислено количество; безчисленост. Ние изскубнахме от природата по-много тайни в разстояние на сто години, отколкото човешкият род не беше открил в безбройността на вековете. А. Адженов, ВК (превод), 94.
БЕЗБУ`КВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Неграмотен, неук; безкнижен. „Сега или след няколко часа хиляди българи .. ще решат своето участие в борбата. Макар и безбуквени, прости, те без колебание ще намерят мястото си в новите събития.“ В. Мутафчиева, ЛСВ II, 270.
2. Като същ. Неграмотен, неук човек. В по-малка възраст, като ся учат млади в тая [писмената] наука, която .. е полезна и на безбуквените, и на мудрите, преминуват с ред в други, по-мъчни. С. Доброплодни, П, VI-VII.
БЕЗБУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. През който няма буря, несмущаван от буря. А имаше нещо ужасно в тези брегове, което нарушаваше тихата радост на слънчевия и безбурен ден. Б. Шивачев, ПЮА, 235.
2. В който няма буря, несмущаван от буря. Ти [морето] биваше безбурно, светло, бисерно — когато / .. / очи отварях — и те гледах без да стана, / като картина, в правоъгълника на прозореца ми прикована. Е. Багряна, ЗМ, 58.
3. Прен. Поет. Който протича без тревоги, тихо, спокойно; спокоен, безметежен. По широкия манастирски двор, .., мирно и тихо си тече безбурният живот на братята. Елин Пелин, Съч. I, 189. Точно такъв герой му трябваше — силен, храбър, самоотвержен; мъж, който не се бои от никакви жертви заради любовта си, не се ръководи от дребнави еснафски съображения за спокойствие и безбурно щастие. Л. Дилов, ПБД, 192-193. Върнете ми безбурната любов, / върнете ми желанията прежни. Н. Лилиев, Ст, 93.
БЕЗБУ`РНО нареч. 1. Без бури. Ей дружина! Честита година! / Чест дал Господ кому както знае, / .. на плувците безбурно да плуват. П. Р. Славейков, НМК, 73-74.
2. Прен. Поет. Тихо, спокойно, безметежно. Хората си живееха мирно, безбурно. Те си гледаха работата — в канцелариите, в дюкяните, в работилниците, във фабриките… М. Кремен, РЯ, 527. В съня си те виждат, о сладка измама, / че стигат честити честита страна, / где всички живеят безбурно, где няма война. Н. Лилиев, Ст, 55.
БЕЗБУ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безбурен.
БЕЗВАЛЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. През който няма валежи. Безвалежен период. Безвалежно време. Безвалежно лято.
БЕЗВЕ`ЖД, -а, -о, мн. -и, прил. Който е без вежди или със слабо забележими вежди. По кръглото му, русо, безвеждо лице пробягваха нервни тръпчици. Г. Караславов, ОХ IV, 186. Стева нищо не отвърна. Само захапа по-силно влажния край на цигарата и смръщи безвеждото си чело. Ст. Дичев, ЗС I, 566.
БЕЗВЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. 1. Който не вярва в съществуването на бог; безбожен. Тогава нека не са сърдим на народа, дето той са явява безверен и не показва почет не само към черковата, но и към нейното учение. СбПер. п 1, 114.
2. Който е от друга, чужда религия, вяра, който няма истинска вяра (от гледна точка на лицето, което говори); неверен. — Откогато с баща си и майка си и всички мои роднини попаднах в плен у безверния род агарянски, разбрах, Теодосие, колко лошо живеем помежду си ние християните. Ст. Загорчинов, ДП, 222. За нашето отечество и слава, / за нашата свобода и държава, / да си пролеем вси кръвта, / да си добием волността / от нашите тирани / безверни мюсюлмани. Д. Чинтулов, СбДЧ, 183.
3. Който не е верен някому; неверен. Той [честният човек] не ся подкупува, а оставя на бездушни и безверни хора да ся продават комуто щат. Й. Груев, СП (превод), 315.
БЕЗВЕ`РЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Безверник.
БЕЗВЕ`РИЕ, мн. няма, ср. 1. Рядко. С предл. в. Отсъствие на упование, на вяра в някого, в нещо; неверие. Тази зрелост ме изненадваше, но съвсем не ме очароваше. Това бе зрелост на откровения цинизъм и на онуй безверие в хората, което някои наричат трезвост. Б. Райнов, ДВ, 54. Характерно за символизма е безверието в силите на човека, дълбокият песимизъм, абстрактността. Лит. XI кл, 6.
2. Остар. Отсъствие на вяра в бога; безбожие. Потопът на безверието залива света. .. Ето исихасти, ето адамовци… Умопомрачение, безумие, зараза на заблуждение обфаща духовете, и ние сме безсилни. Ив. Вазов, Съч. XIII, 124-125. Още преди Освобождението в средите на интелигенцията и намиращите се под нейно влияние млади занаятчии и търговци съществуваше и безверие, но външните форми на религиозно благочестие, .., бяха спазвани от всички, дори и от явни неверници. Ив. Хаджийски, БДНН II, 178. Идете в Париж, разгледайте неговия живот, .. вие ще да видите яростен материализъм, съвършено безверие, безразсъден атеизъм. Знан., 1875, бр. 16, 250-251.
БЕЗВЕ`РКА ж. Остар. Безверница.
БЕЗВЕ`РНИК, мн. -ци, м. 1. Рядко. Човек, който не вярва на никого или в нищо. Нито македонското освободително дело, нито писателската слава, нито животът, в който той се бе възвърнал, го привличаха и радваха: останал си бе предишният безверник, страдалецът от „Нощ“. М. Кремен, РЯ, 526. Безверник обади се тоже: / — Живота? Един празен шум е! Ив. Вазов, Съч. XXVI, 142.
2. Остар. Човек, който не вярва в съществуването на бог; безбожник, атеист. Всред селото ни сега се издига хубава бяла черква, с кубе и камбана, но двете хиляди селяци, .., се делят на две: на безверници и на езичници. О. Василев, ЖБ, 15. Безверниците често ся хвалят, че не вярват ученията на библията и че и без тях те са честити. ИЗ*, 1877, 181.
3. Остар. Човек от друга, чужда религия, вяра, човек без истинска вяра (от гледна точка на лицето, което говори); неверник. Синове на някогашни най-благочестиви паши и бейове — забравили и рода, и Пророка — по цели нощи с безверници ядат и пият. П. Тодоров, И II, 29. — От обителта дойдоха тая сутрин избягали иноци, агарянци нападнали отново братята — с развълнуван глас изрече думите си Теодосий .. — Войводата каза самата истина, царю, — подвзе тихо Теодосий. — Тракия е пламнала от четири страни от тия безверници. Ст. Загорчинов, ДП, 382. Тия жени [туркините] бяха много нежни към децата си и към нас, малките безверници, и винаги ни черпеха с ошав и айран. К. Константинов, ППГ, 23.
БЕЗВЕ`РНИЦА ж. Жена безверник.
БЕЗВЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. За който не се знае нищо; незнаен, неизвестен. Сред просторните нивя, градини и гори, над пропилените безвестни вече гробове и пепелища из кървавото минало, все по` се оживяваха сега подновяваните градовце и села. А. Страшимиров, Съч. I, 251. Но спят те в хладен сън / безвестни и бездомни. Ив. Вазов, Съч. I, 105. // Който не е познат, известен; неизвестен, непознат. О знам, че мойте нови песни / ще отлетят безследно; знам, / че, отзив слаб на час голям, / те ще заглъхнат пак безвестни. Ив. Вазов, Съч. V, 79.
БЕЗВЕ`СТНО нареч. Рядко. Без вест, без да се знае къде и как. Но кой знай дали скръб за мъртвия, оплакан, / им дните по-коси, или за живий син, / опора останал в живота им един — / и сам той запилян безвестно на чужбина… П. П. Славейков, Събр. съч. III, 121. Лежа в тревата и тихичко шъпна ти името — / десета година откак си безвестно заминала. А. Разцветников, Ст, 108.
БЕЗВЕ`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безвестен; неизвестност. Какво ще стане — безразлично нам е! / Безвестност черна на врата ни тропа… Ив. Вазов, Съч. III, 167.
БЕЗВЕ`ТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. През който не духа вятър; тих. Времето беше тихо, безветрено. Само шумът на мътната река тревожно отекваше в дефилето. Б. Несторов, АР, 40. Августовският ден беше безветрен и горещ. Ем. Станев, ИК I, 423. Спокойно, безветрено утро, сякаш откраднало покоя на нощта. А. Христофоров, А, 51.
2. В който не духа вятър. И тя често обикаляше двора и търсеше онова безветрено кътче, където тютюневите семенца, скрити под рогозките, ще покълнат още през февруари. Н. Каралиева, Н, 149. В тоя ранен час Владайскота дефиле е прохладно и безветрено. Л. Стоянов, X, 144.
БЕЗВЕ`ТРЕНО нареч. С гл. съм в З л. ед. Означава, че някъде не духа вятър. Тук е винаги безветрено, рядко падат мъгли и когато навали сняг, той не се задържа за дълго. Б. Несторов, СР, 49.
БЕЗВЕ`ТРИЕ, мн. няма, ср. Книж. Състояние на атмосферата, при което няма вятър; затишие. Най-сетне призори [бурята] утихна. Настъпи безветрие, но разгневеният океан все още ръмжеше сърдито. Гр. Угаров, ПСЗ, 662. Купищата пепел от пожарището, останали неразвени поради пълното безветрие, се вдигнаха нагоре от нагорещения въздух и скоро съвсем затъмниха полесражението. А. Дончев, СВС, 642. След едно малко безветрие, .., духнал попътен вятър, платната ся надули и корабите тръгнали към запад. Лет., 1873, 123.
БЕЗВИ`ЗОВ, -а, -о, мн, -и, прил. Който се извършва без виза, при който не се изисква виза. — На кого трябва да дам паспорта за визата? — На никого — .. — В България сега има безвизов режим. Б. Райнов, НН, 356. Безвизова зона.
БЕЗВИ`НЕН, -нна, -нно, мн, -нни, прил. Остар. Книж. Невинен. Ако ти е драго, че си възбудил в сръцето на една злосчастна и безвинна мома любов, която не може да даде друг плод освен скръб и срам, то е най-греховно самохвалство. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 92.
БЕЗВИ`ННО. Остар. Книж. Нареч. от безвинен; без вина. Мене ма боли сърцето, Сократе, че ти умираш безвинно. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 200.
БЕЗВКУ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. За храна, питие — който няма хубав, приятен вкус; блудкав. Месото пристига замразено. Също е и с рибата, птиците, яйцата. Оттам и безвкусните гозби. Просто не изпитваш никакво удоволствие от яденето. Г. Белев, КВА, 192. Хлябът беше черен, безвкусен. Г. Караславов, Избр. съч. V, 175. Месото на тия морски зверове е много тлъсто и на едение безвкусно. П. Кисимов, OA I (превод), 145.
2. Прен. Който не отговаря на естетическите изисквания; при който няма проява на естетически вкус. Пречеше му една празна керамична ваза с безвкусни резедави шарки на оранжев фон. Той я взе и я пъхна под бюрото. Ем. Манов, ДСР, 337. В него [паметника] имаше нещо безвкусно, парвенюшко, което караше хората да се усмихват. Д. Димов, Т, 651. Безвкусна обстановка. Безвкусно облекло. Безвкусна шега.
БЕЗВКУ`СИЕ, мн. няма, ср. Рядко. 1. За храна, питие — отсъствие, липса на приятен вкус. Поради всички известни и неизвестни причини за безвкусието на ханджийското вино от него остана за Вандо Мачока повече, отколкото му се полагаше в други такива случаи. Т. Харманджиев, KB, З6О.
2. Прен. Отсъствие, липса на естетически вкус. Противоп. вкус. Тая статуя, която отдалече прилича на гигантски кръст и се вижда от всички краища на Рио, е образец на безвкусие и бездарност. Св. Минков, ДА, 70. От старите паметници поколенията се учат, възхищават им се и черпят самочувствие в борбата с безвкусието. Ал. Гетман, ВС, 44.
БЕЗВКУ`СИЦА ж. 1. Само ед. Проява на безвкусие (във 2 знач.), на липса на естетически вкус. Противоп. вкус. Такова изящество, вкус и простота има само в източната поезия. То трябва да се култивира у нашите пирографи, .. Техните произведения с малки изключения дразнят с примитивизма и безвкусицата си. НК, 1958, бр. 39, 3. Когато една вечер пътувах с такси по Бродуей .., мене ми се стори, че се намирам в някакъв тунел от електрически светлини — .. студени, изморяващи и отблъскващи поради претрупаността си и пъстрата безвкусица. Г. Белев, КВА, 142.
2. Произведение на изкуството, в което няма проява на естетически вкус. Вазов беше голям поет и значителен художник .., поради което той никога не изненадва с някаква безвкусица. С. Казанджиев, СбАСЕП, 520.
БЕЗВКУ`СНО нареч. 1. Без приятен, хубав вкус. Противоп. вкусно. Бързо се наситих на безвкусно сготвената, според мен, американска храна и затова започнах да посещавам различни други ресторанти. Г. Белев, КВА, 176.
2. Без естетически вкус. Облечен безвкусно. Безвкусно обзаведен апартамент.
БЕЗВЛА`С, -а, -о, мн, -и, прил. Рядко. Книж. 1. Който няма коса, косми на главата; плешив, безкос. До безвласия старец Ескулап шъпнеше нещо Маркомир. Н. Райнов, ВДБ, 91.
2. Рядко. За лице — по който няма косми, брада; безбрад. Единият от тях [конниците], с набръчкано и безвласо лице на скопец .., замаха ръце към момчето. Ст. Загорчинов, ДП, 335.БЕЗВЛА`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. 1. Който няма власт над някого или нещо. Ние сме хилядите, царю, безвестните и безвластните, ти — един над нас по божие повеление поставен. Ст. Загорчинов, ДП, 494. Някой пей за волята безвластна, / пей за любовта безумно сластна, / ах, за мойта младост някой пей. Н. Ракитин, Ст II, 112.
2. За управление — при който няма държавна власт; анархистичен. В изтеклите 2 годишнини на „Работник“ ние, .. подчертахме своя неотклоним стремеж към постигането на нашата конкретна цел: създаването на едно мощно и пропито с безвластнически дух работническо синдикално движение в България, което да поеме върху себе си двойната задача: .. да извърши експроприацията на буржоазията и да изгради новия обществен строй — безвластния социализъм или (което е все едно) анархистическия комунизъм. Раб., 1932, бр. 31, 1. Трябва да се осъществи идеала на федерацията на автономните работнически синдикати, т.е. безвластния комунизъм. PC, 1933, бр. 2, 1.
3. Безстопанствен. Безвластни имоти.
БЕЗВЛА`СТИЕ, мн. няма, ср. Отсъствие на организирана държавна власт; анархия, безцарствие. И сега, щом се разбра, че богомилите разнищват цялото царство, на Сурсубула накипя — и той отиде при царя, та му разправи .. И пред очите на царя изпъкна страшен призрак: призракът на безвластието — и кръв виждаха очите му зад този призрак. НГ Райнов, КЦ, 58. Там той страстно спореше с учителите комунисти, като им доказваше предимствата на безвластието. А. Гуляшки, Л, 8.
БЕЗВЛА`СТНИК, мн. -ци, м. Рядко. Привърженик на безвластие; анархист. — Ние, безвластниците, отричаме управлението на човек от човека, не само експлоатацията. Ако бъде премахната всяка власт, комунизмът ще дойде сам по себе си. Ем. Станев, ИК I, 73.
БЕЗВЛА`СТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Свързан с безвластие или безвластник; анархистичен. Наистина в града имаше доста силно безвластническо настроение, особено сред младежите (Анастаси го смяташе за своя заслуга), .. Пак по негов почин миналата зима бе хвърлена бомба в двора на полицейския пристав Пармаков. Ем. Станев, ИК I, 136. От Ловеч имам интересни спомени: една ученическа стачка, основаването на една босохода команда и един безвластнически кръжок. Б. Шивачев, Съч. I, 110.
БЕЗВЛА`СТНО. Нареч. от безвластен.
БЕЗВЛА`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безвластен; анархия.
БЕЗВО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който няма достатъчно вода, беден на вода. На всекиго от тях се беше случвало да попада в безводно място и да стои дълго време без вода през летните горещини. Ст. Загорчинов, ДП, 72-73. В такива мъчителни дни, когато жестокото африканско слънце безмилостно пече над безводните равнини, покрити с изсъхнала висока трева и с редки дървета, си спомнях за нашите студени кладенчета. М. Марчевски, ТС, 118-119. През цяло пусто безводно Влашко по цял ден преминувахме без вода. Ил. Блъсков, Китка (превод), 1887, кн. 5, 8. Безводна пустиня. Безводен край. // Останал без вода, пресъхнал. Една безименна и безводна река, .., простира през сред селото широко каменливо речище и прави картината още по-грозна и по-печална. Елин Пелин, Съч. I, 16. В двора имаше няколко полуизсъхнали маслинови дръвчета, тъжни и посивели от слънчевия пек, една безводна чешма с каменно корито. Д. Димов, Т, 524.
2. Хим. Който не съдържа вода, от който е отделена всичката вода. Безводният калциев хлорид е силно хигроскопично вещество, поради което намира широка употреба като изсушител. Хим. VII кл, 1950, 48. Безводна сода. Безводна киселина.
БЕЗВО`ДИЕ, мн. няма, ср. Липса или недостиг на вода. Безводна Добруджа страда от дълги сушави лета. Добитък и люде трябва понякога да търпят голяма неволя от безводието. Ст. Грудев, ББ, 37. Безводието суши нивите, изсушава без време обилния плод. Н.* Каралиева, Н, 178. Ако беше имало в Добруджа гора, нейните жители по-малко щяха да търпят от безводие и бездъждие. Т. Икономов, ЧПГ, 37.
БЕЗВО`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество или състояние на безводен; безводие.
БЕЗВО`ЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Безволен. Професорът наистина вършеше всичко, каквото го накарат, но сам не проявяваше никакви инициативи, имаше вид на отпуснат, безволев човек. П. Славински, ПЩ, 98.
БЕЗВО`ЛЕВО нареч. Без наличие на воля; безволно. Горан Сендов .. едва сега разбираше сладката печал на тая нега .. и безволево се отдаваше на наслаждението. К. Колев, ТЕ, 96.
БЕЗВО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който има слаба воля, който не е способен да вземе някакво решение или да устои на нещо; безволев, нерешителен, слабохарактерен. Той усещаше как се обърква, как се връща назад и безволен мисли за неща, които искаше да забрави, да не помни… Г. Райчев, Избр. съч. I, 101. Безволен, бездеен, вървеше като насън след сянката на сина си. Д. Кисьов, Щ, 257. // Който е неспособен да направи усилие, да извърши някакво движение; отпуснат. Да я сложи ли на прозореца на слънце — да я съживи? Ала и там птицата продължи да лежи все тъй безволна и омърлушена. П. Бобев, ГЕ, 114. И те не знаеха какво да сторят, с отпуснати, безволни ръце и нозе, които нямаха сила да се преместят по покрития с куршуми калдъръм на двора. Зл. Чолакова, БК, 18.
БЕЗВО`ЛИЕ, мн. няма, ср. Отсъствие, липса на воля. Безволие, умора и мързел сковаваха тялото на Кабака. Г. Караславов, Избр. съч. I, 184. Обхванало го беше някакво безволие, неприсъщо на неговия характер. И. Петров, НЛ, 35.
БЕЗВО`ЛНИК, мн. -ци, м. Рядко. Човек, който не проявява воля, който е със слаба воля. Мъчно може да се схване дали имаме работа с психологията на някой конфликт между една страст, .., и инстинкт за свобода, или пък имаме работа с обикновената история на един безволник, който не може да се разправи с вънкашните пречки в живота. Б. Ангелов, ЛС, 252.
БЕЗВО`ЛНО. Нареч. от безволен. Воспир се остави безволно да го вмъкнат в гъсталака. Ив. Хаджимарчев, ОК, 350. Двамата лекари стояха мълчаливо край бюрото, фелдшерът, с безволно отпуснати ръце, се беше изправил край масата и тъпо гледаше ранения. Ем. Станев, ИК I, 292.
БЕЗВО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. 1. Който е без благоухание. Повехнала розо, / .. / как капят листата ти; / как капят печално, / безвонни и бледни. Ив. Вазов, БМ 1,95.
2. Който е без дъх, без миризма изобщо (Ст. Младенов, БТР).
БЕЗВРЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който не може, не е в състояние да причини вреда, не е опасен; безопасен, безобиден. Те се трупаха при него [кучето], караха се, кой да бъде по-близо и да го води с ръка, и това тъй недостъпно и зло някога животно, сега изглеждаше кротко, безвредно и трогателно добро. Й. Йовков, Разк. I, 119-120. Едри смокове живееха в хралупите на дърветата и в каменните грамади, страхливи и безвредни като гущери. Ст. Загорчинов, ЛСС, 29. Един навик може да ся вижда от началото съвсем безвреден, но по-после може да стане пагубен. ИЗ, 1874-1881, 56. Безвредно лекарство.
БЕЗВРЕ`ДНО нареч. Остар. Книж. Без вреда, невредимо. И действително, г. Страшимиров в критиката си се явява същински кърджалия и всичко, що му се изпречи, натъква го на своя нож, — безвредно, защото ножът му е кутуп. П. П. Славейков, Съч. VI (2), 271-272. Тези малки вапорчета [торпедните], ако не сполучат да съсипят корабът, те побягват надире, и въобще избягват безвредно. ИЗ, 1877, 238.
БЕЗВРЕ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на безвреден; безопасност, безобидност. В тях [вестниците] често се печатаха двусмислени статии за безвредността, но и за опасното влияние, за невинността, но и за проклятието на кометата. М. Кремен, РЯ, 208.
БЕЗВРЕ`МЕНЕН, -нна, -ино, мн. -нни, прил. Рядко. Който става или се върши не когато му е времето; ненавременен, преждевременен. Той обърна вниманието ни върху пеянето на петлите, а това безвременно пеяне значело, че ще има дъжд. Ив. Вазов, Съч. XV, 120. Българската литература изгуби тоя майстор и има защо да оплаква неговата безвременна загуба. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 251. Разбивали се корабите в скалите остри и високи, / и смърт безвременна е тука намерил не един моряк — / под виковете нечовешки, от урагана по-жестоки. Е. Багряна, ВС, 73.
БЕЗВРЕ`МЕННИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Есенен минзухар; кърпикожух.
БЕЗВРЕ`МЕННО. Рядко. Нареч. от безвременен; не навреме, преждевременно. Тя с ужас даже разбра, че и за тая причина баща й я тегли от училището безвременно, без да е свършила пълния гимназиален курс. Ив. Вазов, Съч. XXV, 29. Французкият ученик, а особено онзи, който живее в самата школа, е печален, тъжен .. и безвременно развит. Знан., 1875, бр. 2, 26.
БЕЗВРЕ`МЕННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безвременен; преждевременност.
БЕЗВРЕ`МИЕ, мн. няма, ср. Рядко. 1. Период от време, през който няма стремежи, идеали и няма видимо развитие, прогрес. На „исторически момент“ сме жъртва — /в упадъчно безвремие живеем, / а за прогрес и вяра ний копнеем. Ем. Попдимитров, СР, 125. Това е интелигенция, родена на кръстопът и закърмена с отровата на безвремието. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 27.
2. Усещане, че времето е спряло, не тече. Очите безмислено се взираха в летящата светла лента на асфалта, ушите претръпваха от грохота на мотора и тримата изпадаха в някаква облекчителна хипноза, в някакво безвремие, сякаш бързината ги освобождаваше от всичко натрупано в тях и от самите тях. Б. Райнов, ЧЪ, 106.
БЕЗВЪЗВРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не може да се върне, изгубен завинаги; невъзвратим. С мълчанието си те подчертаха дълбоката си скръб и привързаността си към тоя, за когото тя бе дошла, но — уви! — не можеше да намери сред тях .. Тя разбра това и, понеже не желаеше да им напомня за безвъзвратното минало, седна и се опита да вземе участие в забавленията им. Ив. Мартинов, ДТ, 266.
2. Който не може да се отмени, промени; неотменим, неотвратим, категоричен. Той трябваше да й каже кое именно бе го заставило сега да иска развод, и то развод вече безвъзвратен, истински развод. Д. Калфов, Избр. разк., 348. Безвъзвратно решение.
БЕЗВЪЗВРА`ТНО. Нареч. от безвъзвратен. Сега вече всичко остана безвъзвратно назад; Стефан чувствуваше, че никога няма да се върне предишният му живот. Ст. Дичев, ЗС I, 388. И моето детство литна безвъзвратно, и сегашните ми сънища не са онези! Хр. Максимов, СбЗР, 48. Димо беше прекрачил неусетно и вече безвъзвратно от слънчевата морава на юношеството в пропастта на житейските изпитания и омъдряването. Г. Манов, КД, 54. Повече аз не чух. Но думите бяха произнесени безвъзвратно тежко и уверено — като че огнен гръм падна по средата на тая малка бедна стая. П. Михайлов, ПЗ, 7.
БЕЗВЪЗВРА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безвъзвратен; невъзвратимост. Във вцепенения му мозък със съзнанието за безвъзвратността на станалото и с ужаса на новото убийство, до което тъй неочаквано стигна, бе заседнала гордата и дива мисъл, че ето сега той е вече нелегален. Ем. Станев, ИК I, 421-422.
БЕЗВЪЗДУ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. В който няма въздух, лишен от въздух. Човекът и животните не могат да живеят в безвъздушна среда даже и няколко минути. М. Беляков, А (превод), 3. Звуковите вълни най-често достигат до нас чрез въздуха. В безвъздушно пространство звукът не може да се разпространява. Физ. VIII кл, 1965, 5. // За затворено пространство — от което е изтеглен въздухът. Живачният термометър се състои от тънка стъклена тръбичка, еднакво широка навсякъде, която в единия си край има разширение — резервоар, изпълнен с живак .. Над живака в тръбата остава безвъздушно пространство. Физ. VII кл, 45.
БЕЗВЪЗМЕ`ЗДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който става или се получава без заплащане, без възнаграждение. Той бе решил да отпразнува по най-тържествен начин сватбата си с дъщерята на унгарския крал и да наложи нови извънредни данъци и безвъзмездно събиране на добитък от българското население. Д. Линков, ЗБ, 27. В характера му отначало не липсваше известно чувство за безвъзмездна обществена дейност. На младини той беше участвувал като четник в лявото крило на македонското революционно движение. Д. Димов, Т, 136. Безвъзмездна помощ. Безвъзмезден труд.
◇ Безвъзмезден данък. Юрид. Държавен еднократен данък върху имоти, получени от наследство, върху дарения и под.
БЕЗВЪЗМЕ`ЗДНО. Нареч. от безвъзмезден; без възнаграждение. И, винаги пъргав и внимателен, той ще свърши безвъзмездно работа за неколцина. Ст. Чилингиров, ХНН, 41.
БЕЗВЪЗМЕ`ЗДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безвъзмезден.
БЕЗВЪ`ЛНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За животно, кожа, който няма вълна, не е покрит с вълна. Има и овца, кръстосана с домашно куче. Тя не дава мляко и е безвълнеста като чакал.* Тонич, ББК, 195.
БЕЗВЪ`С, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е без мустаци; безмустакат. // На който няма мустаци. Стоянов и кожабашията — едър българин с безвъсо керемидено лице — излязоха на сайванта, сподирени от четници и селяни. П. К. Яворов, ХК, 65.
БЕЗГЛА`В, -а, -о, мн, -и, прил. Рядко. 1. Който е останал без глава; обезглавен. Ножът изсвистя в утринния въздух и главата на Георги отхвръкна на три разкрача. През вече безглавото тяло мина тръпка. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 410.
2. Прен. Ирон. Който не е умен, няма достатъчно ум. Нам са нужни не високоучени мъже, не буквоеди, не безглави ритори, .., а честни граждане, умни и разсъдителни работници. Знан., 1875. бр. 1, 7.
БЕЗГЛАГО`ЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. За изречение, израз — в който няма и не се подразбира глагол. Безглаголно изречение. Безглаголен израз.
БЕЗГЛАГО`ЛЕН2 -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който не говори, не произнася ни дума; безмълвен, безгласен, мълчалив. И там, пред вечното смирение / на безглаголните светци, / пророци с висше поведение / и мечоносни мъдреци, / ще спомниш някое деяние / от живата си летопис, / и на дълбоко разкаяние / ще прозвучи езикът чист. Т. Траянов, Съч. III*, 153. // Който не се придружава с говор, с думи. Народа въстана — .. / хора на черния труд / с безглаголно търпение — / не гении / таланти .. / А / селяци / работници. Гео Милев, С, 29-30.
БЕЗГЛА`С, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Поет. Безгласен. Близките му [на мъртвия] не виеха и не оплакваха, не издаваха звук. И пред този безглас ужас .. Първан си спомняше погребенията в Конаре като някакъв спокоен, тих празник. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 99. Хлебарчето, блед юноша, разнася / поръчките й нужни като хляб. / Приемат го със слисаност безгласа. / Кой би посмял да е страхлив и слаб / пред младия смелчак? Бл. Димитрова, Л, 219.
БЕЗГЛА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който става без да се чува глас, звук, или шум; беззвучен. Снагата му се затресе от безгласен плач. К. Петканов, ОБ, 153. Двете мъжки тела се сборичкаха и паднаха на земята, преплетени в безгласна, кървава борба. Г. Райчев, Избр. съч. I, 152.
2. Който не говори, не казва нищо; безмълвен, мълчалив. При другото, и красноречивият и пламенен език на Каблешкова омайваше душите на членовете, които от два часа насам безгласни и зяпнали го слушаха. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 38. Отец Изидор седи прегърбен и безгласен. Колата меко се търкаля. Ц. Лачева, СА, 50. После пак го водиха пред изпитовачите .., и трите пътя остана ням и безгласен на всичките им питания. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 22. Тука мълкна старец Теофил, а децата със слъзи на очите останаха и они от сожаление безгласни. С. Радулов, НД (превод), 111. • Обр. Околните чардаци стояха безгласни. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 56.
3. Поет. Който не е изразен с думи; безмълвен. Скръбен си поете… в твойта душа страстна / виждам, ври, клокочи море скръб безгласна. Ив. Вазов, Съч. III, 40. Аз знам, че в пламнали вълни ще гина, / душата ти ще диря плачущ, може би, / в боязън и в копнение безгласно, / и в теб ще найда вечната чужбина… Д. Бояджиев, Ст, 28.
4. Прен. Който не изразява своето мнение, мисли, схващане, а безропотно се подчинява. Кадрови офицер, Антон Стоянов бе свикнал да борави с безгласна, безволева, безпрекословно подчинена войнишка маса. Г. Караславов, ОХ IV, 517. И иска всякога да ги държи в своите ръце като безгласни роби. Т. Влайков, Съч. III, 100. И тя е била млада невеста, безправна, доведена като втора жена, гледала чужди деца, мъчила се, .. Страдала е като всички тукашни жени и е била безгласна. Б. Несторов, АР, 210.
◇ Безгласна буква1. Остар. Буква, която не се произнася в края на думите — ъ, ь.
Безгласен пистолет; безгласна пушка. Пистолет или пушка, които стрелят без шум.
> Безгласна буква2. Разг. Пренебр. Човек, чието мнение не се признава, не се зачита от никого. — Аз съм безгласна буква, ама ако питаш мене, ей на такива като нея трябва да се дават ордени. Ст. Даскалов, СЛ, 425.
БЕЗГЛА`СНО нареч. 1. Без глас, без шум; беззвучно, безшумно. Всеки ден трябваше да чупи волята си, .. Тогава тя се скриваше в килията, плачеше безгласно или пък стоеше така, уморена, мълчалива. Ст. Дичев, ЗС, 598. Мина още един човек, все тихо и безгласно, и той се изгуби. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 174. Смениха караула пред вратата на стаята му. Смяната стана съвършено безгласно. Г. Караславов, ОХ IV, 598.
2. Без да говори; безмълвно, мълчаливо. Очите им се срещнаха. „Но как така?“ — попита я той безгласно. Ст. Дичев, ЗС I, 616. Наставникът млъкна и събранието на младите му слушатели стоеше безгласно и неподвижно за много време. П. Кисимов, OA I (превод), 172.
БЕЗГЛА`СНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безгласен.
БЕЗГО`Р, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Остар. В който няма гора, който е без гора. Оние народи, които населяват безгори пустини .., са дължни да насадят из земята си дървета. Знан., 1875, бр. 7, 105.
БЕЗГО`РИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Остар. Отсъствие, липса на гори. Ако мокротата и суровият климат зависят от пространните гори, то сушата зависи от безгорието. Знан., 1875,* бр. 7, 105.
БЕЗГРАМО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. 1. Който не знае да чете и пише; неграмотен. Дори до женитбата си тя е била безграмотна — в Сопот нямало още девическо училище. Ив. Вазов, ВМ, 8. Питал го той где си са учил, без да знае, че сиромах Кочо бе безграмотен, други му четеше, а той учеше ролята си наизуст. З. Стоянов, ЗБВ I, 269.
2. Който е с много правописни и граматически грешки; неграмотен. Имаше нещо трагично в това безграмотно, несвързано писмо. Ив. Вазов, Съч. X, 149.
3. Който няма елементарни познания в дадена област; невеж, неграмотен. Безграмотен политически.
БЕЗГРАМО`ТНО. Остар. Нареч. от безграмотен (във 2 и 3 знач.); неграмотно. Молим нашите учени да бъдат снизходителни и да ни прощават, ако някак пишем по-просто или, както що казват някои си, безграмотно. У, 1870, бр. 1, 5. Но от материала на сборника му ний виждаме, че г. Чолаков никак не разбира важността и значението на народното умотворство, защото, ако отистина отбирваше, той не щеше да има в сборника си тъй безграмотно събран, нареден и издаден материала. Н. Бончев, Съч. I, 134.
БЕЗГРАМО`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Качество или проява на безграмотен; неграмотност. Те са тъй убоги тия преводи, .. И добре са сторили преводачите им, че са скрили имената си, защото за своята безграмотност те скоро би се озовали да другаруват с името на знаменития Семков. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 188-189.
БЕЗГРАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е много просторен и не може да се обхване с поглед; безкраен, безпределен, безконечен. Дълбоко вдъхвах планинския сутринен въздух и благославях небето — ясно, чисто и безгранично, проснало се над мене южно небе. П. Михайлов, ПЗ, 190. Аз погледнах назад. Дунавът блестеше посред една безгранична, .., зелена, цветуща долина. МС, 1883, кн. 4, 12. Безгранична шир. Безгранични простори. • Като същ. безграничното ср. Окован в ограничеността на режими, обвързаности, безизходица, той [поетът] пребивава с въображението си в безграничното. Бл. Димитрова, ОО, 11.
2. Прен. Обикн. за чувства, качества — който се проявява в много висока степен; извънредно силен, необикновен, изключителен; безкраен, безпределен, безмерен. Техният гняв беше тъй безграничен, че те [славяните] изопачаваха думите, които знаеха, и бъркаха византийската реч до неузнаваемост. Ст. Загорчинов, ЛСС, 148. — Тъжна, непроницаема беше нощта .. Но в душите ни блестеше светла безгранична радост, радостта на хора, които след дълго отсъствие се връщат в родината си. П. Михайлов, МП, 20. Безгранична преданост.* Безгранично доверие. Безгранична доброта. Безгранична смелост.
БЕЗГРАНИ`ЧНО нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие (изразено с думата, към която се отнася); извънредно много, много силно, изключително; безкрайно, безпределно, безмерно. Това бедно сърце, изжъдняло за нежна милувка и съчувствие, залюби Огнянова пламенно, чисто и безгранично. Ив. Вазов, Съч. XXII, 75. Левски е навсякъде, безгранично смел, .., работи за народа и не желае никаква отплата освен свободата на родината. ВН, 1958, бр. 2023, 1. Безгранично предан. Безгранично добър. Безгранично щастлив.
БЕЗГРАНИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безграничен. При това, трябва тук песен съответствена с мястото, песен, в която да се чувствуват вълни, морски шум, .., безграничност… Ив. Вазов, Съч. XXVI, 125.
БЕЗГРЕ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Книж. 1. Който няма грехове, не е извършил постъпки, осъждани от черквата и религиозно-нравствения морал; праведен, непогрешим, безпогрешен. — Не ме разбираш, отче! Грешен съм, много съм грешен! — Всички сме грешни. Безгрешен човек няма на земята. К. Петканов, ОБ, 117. Едно време Господ ходял по земята помежду хората, затова, защото тогива сичките люде били невинни, простодушни, безгрешни. Ил. Блъсков, TCP, 18. Клони към заник моя ден безкраен .. / и мисля все за теб, със вопъл таен: / „И аз съм чист! Като дете безгрешен!“* Д. Бояджиев, Ст, 26. // Който не съдържа нищо лошо, покварено; чист, невинен. Безгрешна любов.
2. Който не допуска грешки, не постъпва неправилно, не се провинява; безпогрешен, непогрешим. И той, засрамен, се приближи до учителя си да му иска прошка. А даскал Киро сложи ръката си на главата му и рече кротко: — Та кой е безгрешен, чедо мое! Зл. Чолакова, БК, 37. Как може човек с ума си да вярва, че е безгрешен, че смогва да предвиди всичко, че нещата послушно ще следват сложните му замисли? В. Мутафчиева, ЛСВ 1, 454.
БЕЗГРЕ`ШИЕ, мн, няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие на грехове. Вашите романи по-малко ще накарат грешниците да станат християни, отколкото да напомнят на християните, че на земята има и друго нещо, освен безгрешието на небето. К. Константинов, ППГ, 211.
БЕЗГРЕ`ШНО нареч. Книж. 1. Без грехове, праведно. Той живее безгрешно като праведник.
2. Без грешка; безпогрешно, правилно. Когато произнесех името й да разкаже урока, Василка се изправяше, потрепваше с мигли, прокашляше се и започваше да реди дума по дума, така сладко и безгрешно, че ми се искаше да я слушам до края на часа. Кр. Григоров, ОНУ, 142. А могат ли родителите и возпитателите да ни кажат, че тие са возпитали своите деца честно и безгрешно и че ни веднаж през живота си не им са показале лошав пример? Знан., 1875, бр. 9, 140.
БЕЗГРЕ`ШНОСТ, -тта`, мн. няма. ж. Книж. Качество или проява на безгрешен. Тая наука [на Хуса] била против безгрешността и светската власт на папите. Й. Груев, КВИ (превод), 102.
БЕЗГРИ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който няма грижи, не се грижи за нищо. Вие ме гледате в компанията весел, безгрижен, щастлив, и никой от вас не знаеше, че аз дълбоко страдам. Елин Пелин, Съч. IV, 209. От него лъхаше здравата жизнерадост на млад и безгрижен човек. Й. Йовков, Разк. II, 72. Двете дружки, седнале на моравката край кладенеца, приказваха си весели и безгрижни за това, за онова. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15-16. — Иванко, когото аз намерих весел и безгрижен, начена да ходи дълбоко умислен и нажален. В. Друмев, И, 7. // Който се отнася леко към житейските трудности, който не проявява загриженост за нещо; лекомислен. Тоя Таско беше беден човек, баща на най-многобройна челяд, но безгрижен и весел като птичка. Й. Йовков, Разк. I, 207. Тъй блейше вчера подир овчарът, / когато тоз цар, безгрижен, глупав, / както и сички царьове земни, / поведе стадо с кривакът хубав / и с умни псета министри верни. Хр. Ботев, Съч. 1929, 28. Щом заспа той, и безгрижните му другари тозчас направиха същото, сякой като остави ввереното си дело. П. Кисимов, OA I (превод), 54. Тя не можеше да разбере защо мъжът й е толкова спокоен и безгрижен в това опасно време. ИЗ, 1874-1881, 180.
2. Който изразява отсъствие на грижи, неприятности, тревоги. Неговото тазутришно весело и безгрижно настроение се смени с нерадостни и сериозни размисли. Ив. Карановски, Разк. I, 121. Но изведнаж той се сепва, .. усмихва се, лицето му прояснява и добива пак предишното си весело и безгрижно изражение. Й. Йовков, Разк. I, 67. Седя и гледам през прозореца: деца / играят вън; — сега е утрината тяхна / и пролет грее на безгрижните лица. П. К. Яворов, Съч. I, 150. Безгрижен смях. Безгрижен сън.
3. При който няма грижи, загриженост за нещо, който протича без грижи. Там живеят циганите. Денем и нощем бият тъпани и даарета, свирят с гайди и зурли, живеят безгрижен и леконравен живот. А. Каралийчев, ПГ, 196. В този дом той бе живял толкова години!… Щастливи години на безгрижно детство! М. Марчевски, П, 106. Спомни скромна, безгрижна, пълна с бленове младост. Г. Стаматов, Разк. I, 78.
БЕЗГРИ`ЖИЕ, мн. няма, ср. 1. Леко, безгрижно отношение към трудностите в живота; отсъствие на грижи. От цялото му същество лъха жизнерадост и безгрижие и, .., той изглежда безпричинно щастлив и весел. Й. Йовков, Разк. I, 64. Добра се засмя без причина, ей тъй, от безгрижие. К. Петканов, СВ, 180. Българинът, живеещ изключително в непосредствените интереси на семейния живот, знае радост само на младост, в дните на безгрижието. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 35. Тъй и грижите се свършили и те заживели заедно сред радост и безгрижие. А. Разцветников, Сн (превод), 32.
2. Липса на загриженост, отговорност към нещо; незаинтересованост, равнодушие. По-после започна той да изказва своето неодобрение за безгрижието на общината и спрямо други селски работи. Т. Влайков, Съч. III, 86. Вече няколко другари, .., измежду нас получиха двойки за срока .. Какво обаче е направила секцията, за да им помогне, .. Нищо. По този въпрос съществува пълно безгрижие. П. Льочев, ПБП, 19-20.
БЕЗГРИ`ЖНИК, мн. -ци, м. Рядко. Човек, който не проявява грижа, загриженост за нищо. Човек със силни страсти и слаба воля, безгрижник и лекомисленик, той на времето си като банков касиер за две денонощия бе проиграл на комар сума, за която му се полагаше няколко години затвор. Т. Харманджиев, KB, 45. Млад Енкула безгрижникот / нема грижа, ни кахъра, / ни за дома, ни за къща. Нар. пес., СбНУКШ, ч. I, д. III, 95.
БЕЗГРИ`ЖНИЦА ж. Рядко. Жена, която не проявява грижа, загриженост за нищо.
БЕЗГРИ`ЖНО нареч. 1. Без грижи, без тревоги, без вълнения. Той, Димитър и Илир, прекарваха все пак безгрижно и леко. Й. Йовков, Разк. I, 47. Весело и безгрижно се заредиха за Тинка и месниците. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 210. И трепетно внимава на приказката чудна / за минало детинство, за дните невъзвратни / на младите надежди и сънищата златни, / и вярата наивна, .. кога тече живота / безгрижно и щастливо под бащин покрив мили. П. К. Яворов, Съч. I, 17. Къде си, палава, нехайна дъще, / безгрижно да пилееш свойте дни? Бл. Димитрова, Л, 52. Почитай баща си, който заради тебе е преминал много нощи без сън и с грижи, кога ти си спял сладко и безгрижно. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 190.
2. Без загриженост, без опасение и страх. Близо зад нас идеше тиха и сподавена глъчка. Това бяха другите две роти на нашата дружина, останали в поддръжка. А някъде по-назад, може би съвсем безгрижно почиваха свободните дружини на полка. Й. Йовков, Разк. II, 167. Аз ще примиря всичките животни в гората. И тогава ще настъпи онова време, за което моите братя не са и мечтали… Да си ходят без страх из гората, да си гризят безгрижно младите дръвчета, да си играят с малките вълчета и с хитрите лисичета…“ Г. Караславов, СбХ, 130.
3. Лекомислено. Тя отиде съвсем безгрижно на тая среща и едва когато видя Беглишки и мазната му физиономия, помисли за мъжа си. К. Калчев, СТ, 212.
БЕЗГРИ`ЖНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безгрижен; безгрижие. Тя гълчеше живо, весело, смеейки се с детинска безгрижност. Ив. Вазов, Съч. XII, 193. Ала в същото време той забележи и това, че напредната му безгрижност зе да го оставя, че заедно с женитбата му се родиха грижи и безпокойства, каквито по-напред той не познаваше. Т. Влайков, Съч. II, 95. С каква лекота и нехайна безгрижност, излизаше друг път той от семейството си, а сега не му се напускаше тоя дом. Ст. Даскалов, СЛ, 236.
БЕЗГРО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Рядко. Поет. Който е останал непогребан, без гроб. Нещастнико, побратиме, / остави тука кости. / .. / безгробен леш прострял си се, / над теб се вий орлица… Ив. Вазов, Съч. II, 157. И няма за юнак кой да заплаче .. / Не беше останала / нито една душа безгробния юнак / с въздъх да спомене. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 246.
БЕЗГРЪБНА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Зоол. За група животни — който няма скелет (гръбначен стълб или подобна на него вътрешна опора). В тях [моретата] се срещали някои водорасли, а така също червеи, мекотели и други безгръбначни животни. Д. Божков, ПЖ, 34.
2. Прен. Който е лишен от твърдост на характера и от чувство за достойнство, който е склонен лесно, бързо да отстъпва, да угодничи и раболепничи, да се унижава. На Станкулов му трябват безгръбначни лакеи, а не хора с чест и достойнство. М. Марчевски, П, 266. Продажни журналисти, .., безгръбначни поети и душеприказчици веднага се струпаха в краката му. Г. Караславов, Избр. съч. II, 394.
