Речник на българския език/Том 1/561-580

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

м., батевата ж., батевото ср., батевите мн.

Разг. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж или по-млада жена. — Олеле, мамо! .. Отиде ми кошничката! — ревна с пълен глас момиченцето. — Не плачи, батевото! Бате ти Лазар ей сега ще я извади! К. Петканов, ОБ, 66. батеви мн. Разг. Домът и семейството на бате. — Щях да забравя — тази вечер ще отидем у батеви на гости. К. Петканов, БД, 38. „У батеви останала е майка; / ще трябва да се иде, че навън / я чуй каква е хала разбесняла.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95. А когато батеви отиваха на кино, .., махахме чергата и танцувахме. Д. Кисьов, Щ, 24.

БА`ТЕНКА м. Пренебр. Фамилиарно обръщение обикн. към по-възрастен мъж. Седем месеца и девет дена съм управлявал най-голямото село в околията, батенка! Ама кмет и половина бях, не като сегашните. Чудомир, Избр. пр, 266. — Каквото да ме правите, нищо не знам .. — Знаеш и всичко ще си кажеш, батенка… М. Грубешлиева, ПИУ, 272.

— Рус. батенька.

БА`ТЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов. от бате (в 1 знач.). Сашко беше застанал до леглото на болния. — Бате, виж ме, батенце. С червена връзка съм! Бате Васил отвори очи, едигна се изтежко и се подпря на лакът. Л. Галина, Л, 65.

БАТЕ`РИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни. Прил. от батерия. Спомних си, че вуйчото на Ирена .. имаше батерийно радио, за да слуша предупредителните тревоги и когато електричеството спре. П. Славински, ПЩ, 144. Пазачът потъна в шумака. Светна с батерийно фенерче. Цв. Ангелов, ЧД, 83. Батериен радиоприемник. Батерийна фабрика. Батерийни елементи.

БАТЕ`РИЙКА ж. Умал. от батерия (в 3 знач.). Започна истинската приказка за Аладин и вълшебната лампа. Вълшебна лампа наистина нямаше, имаше електрическа батерийка, която хвърляше сноп светлина. Н. Стефанова, ОС, 194. На двата прашни прозорци пък бяха натрупани в безредие дребни работи, .., електрически батерийки, части от грамофони. Елин Пелин, ЯБЛ, 11.

БАТЕ`РИЯ1, мн. -ии, ж. 1. Физ. Верига от галванически елементи за получаване на ток. Една вечер, .., той седеше в празната читалня пред радиоапарата с поизтощени вече батерии и слушаше предаванията на радио Москва. Ст. Марков, ДБ, 15. Акумулаторна батерия. Транзисторна батерия.

2. Техн. Съединение на няколко еднотипни апарата, съоръжения, устройства в единна система за ефективно съвместно действие. Коксуването се състои в загряване на раздробени въглища до 1000°- 1100° в отсъствие на въздух. Този процес се извършва в огнеупорни батерии, които се състоят от камери за коксуване. В. Цокова, ВС, 42. В лабораторията му, след малък ремонт, се появи нова чешмяна батерия за топла и студена вода. Бр. Мормареви, ХК, 39. Потерята прави опит да атакува. Навързва и хвърля батерии от бомби. З.* Сребров, Избр. разк., 104.

3. Разг. Джобно електрическо фенерче.

— От фр. batterie.

БАТЕ`РИЯ2 ж. Муз. Групата на ударните инструменти в оркестър, в която влизат тимпани, барабани, чинели, там-там, гонг, ксилофон, камбани и др.

— От фр. batterie ’уред за удряне’ през ит. batteria.

БАТИМЕ`ТРИЯ ж. Хидрогеол. Дял от практическата хидрогеология, който се занимава с измерване на морските и океанските дълбочини.

— От гр. βαθύς ’дълбок’ + μετρέω* ’измервам’.

БАТИМЕ`ТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. Хидрогеол. Уред за измерване на морските и океанските дълбочини.

— От гр. βαθύς ’дълбок’ + μετρέω* ’метър’.

БАТИНА`Я ж. Диал. 1. Батева жена.

2. Кума, кумица.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БАТИ`САМ. Вж. батисвам.

БАТИ`СВАМ, -аш, несв.; бати`сам, -аш и бати`ша, -еш, мин. св. бати`сах*, св. Диал. 1. Непрех. Затъвам, потъвам. Да се разигра църното море, / ничком да удари тежка гемия, / да батисат девет товари, / и ти най-после да батисаш. Ст. Младенов, БТР I, 110.

2. Непрех. Пропадам, изгубвам се. Батисват ми пари. Ст. Младенов, БТР I, 110.

3. Прех. Унищожавам, опропастявам. — Един язовец .. изпояде кукурузищата на цяла община. Вярно, че и ние бая кукуруз батисахме, ама и язовеца батисахме! Ти, Араламби, я помниш тази хайка. Й. Радичков, С, 65. батисвам се, батисам се страд. от батисвам в 3 знач.

БАТИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от батисвам и от батисвам се.

БАТИСКА`Ф м. Спец. Самоходен подводен апарат, предназначен за изучаване на морските дълбочини. Прочутият изследовател на големите морски дълбочини Огюст Пикар достигна .. със своя батискаф .. една дълбочина от 3150 метра. ВН, бр. 2997, 4.

— От гр. βαθύς ’дълбок’ + σκάφος ’лодка’.

БАТИ`СТА ж. Вид фино тънко платно от памук или лен. Кърпичка от батиста. // Къс, кърпичка от такова платно. Толкова възторг не съм видял, казваше Иванов, като обърсваше с бялата батиста по лицето си мокрите следи от чорбаджиевото лобзание. Ив. Вазов, Съч. VI, 213.

— От фр. batiste.

БАТИ`СТЕН, -а, -о, мн. -и. прил. Който е направен от батиста; батистов. Червински си представяше блестящите полилеи в санктпетербургските салони, шумящите батистени рокли на младите жени. Й. Радичков и др., ГСП, 99-100. Стаята .. издаваше вкуса и характера на обитателката й. Малка работна маса с бледожълта батистена покривка, снежнобяло легло, светло-полирана етажерка за книги. Ем. Манов, ДСР, 16.

БАТИ`СТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Батистен. Когато се обърна, в дясното му око блестеше сълза. Извади голяма батистова кърпа, избърса внимателно дясното си око. М. Вълев, ПСС, 17.

БАТИСФЕ`РА ж. Мор. Дълбоководна стоманена сферична камера, снабдена с апаратура за подводни изследвания, която се спуска от морски съд с помощта на въже. Американският изследовател .. се спуснал с .. батисфера на дълбочина над 900 м под морското равнище. ПН, 1935, кн. 5-6, 78.

— От гр. βαϑύς ’дълбок’ + лат. sphaira ’сфера’.

БАТИ`ША. Вж. батисвам.

БА`ТКАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Казвам, говоря нещо, като се мъча да го изкажа правилно и точно, но не ми се удава или не смея. Аз я знаех, че е другоземка, англичанка, и едвам баткаше български преди шест месеца. Ив. Вазов, Съч. IX, 173.

2. Говоря предпазливо за нещо, което не зная със сигурност (Н. Геров, РБЯ). баткам се страд.

БА`ТКАНЕ, мн, -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от баткам и от баткам се.

БА`ТКО, -то, мн. -овци, м. Бате. Тя се досещаше какво става в душата на брат й .. „Ах, батко, тя се е подиграла с чувствата ти, мигар заслужава да я обичаш?“ — мислеше си горчиво Сийка. Ем. Станев, ИК 1, 211-212. Но в същото време дочу незабравимо познатия глас на батко си: — Яничке, мила .. Тя се хвърли върху брат си и започна да го целува буйно. А. Страшимиров, ЕД, 25. Това мъничко хлапенце често ходеше със своите батковци по къра и те не само че не го гонеха, но често го викаха да им завръща овцете. М. Марчевски, ГБ, 269. Няколко второкласници се опитаха да се хванат при „батковците“, но скоро бяха принудени да се пуснат, тъй като не можеха да устоят на тяхната лудешка игра. П. Проданов, С, 118. — Ще помогнем, / батко Гьоне! / — Браво, браво, бе ятак! / — Камънаци, / буренаци / ще помъкнем като с танк! А. Босев, СЦС, 38.

БА`ТКОВ, -а, -о, мн, -и, прил. 1. Батев. Върни батковата книга. Батковите думи бяха прави.

2. Като същ. батковият м., батковата ж., батковото ср. Батевият, батевата, батевото, батевите. Защо плачеш, батковото? баткови мн. Домът и семейството на батко. Отиваме у баткови.

БАТЛА`Н м. Диал. Пеликан. Озован / там до Войводата, Стоимен Детелина / Поибренец уста като батлан раззина, / но Влад от Попинци изви ръка в замах / и ги запуши*. П. П. Славейков, Съч. III, 74,

— Тур. batlan.

БАТО`ЗА ж. Диал. Вършачка без двигателната машина. — Та Мито бакалина ме кани да купим заедно с него вършачка. .. батоза. Ил. Волен, НС, 74. Локомобилът влече батозата. Б. Шивачев, ПЮА, 120. — Павле, вършачката! — извърна се към него Сашко и хукна към пътната врата .. Те вече бяха на улицата, дето около трактора и батозата бяха се струпали всички съседи. Г. Караславов. Избр. съч. VIII, 294.

— От фр. batteuse през рум. batoză.

БАТОМЕ`ТЬР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Уред, с който се вземат наносни и водни проби от различни дълбочини в море, река, езеро и пр. Със специални автоматични, затварящи се на нужната дълбочина метални съдове — батометри — се вземаха проби вода. Д. Богданов, ТА, 61.

— От гр. βαϑύς ’дълбок’ + μετρόν ’метър’.

БАТУ`Т м. Спорт. 1. Широка хоризонтално опъната еластична мрежа за изпълняване на акробатични номера и гимнастически упражнения или за предпазване на акробати при изпълнение на опасни номера във въздуха. Акробатическите скокове с различна сложност на батут, на висящи лостове и други изискват и създават добра ориентация в пространството. Е. Жечев, Б, 200.

2. Спорт. Вид спорт, който включва различни упражнения (скокове, салто и др.), изпълнявани върху такава мрежа. Играя батут.

— От ит. battuta ’удар’ през фр. batoude и рус. батут.

— Друга (остар.) форма: бату`д.

БАТЪРДИ`САМ. Вж. батърдисвам.

БАТЪРДИ`СВАМ, -аш, несв.; батърди`сам, -аш и батърди`ша, -еш, мин. св. батърди`сах, св., прех. Диал. Разорявам, опустошавам, унищожавам. Нямало нито Христос, нито Мохамед да се обади, .., първият да защити своите последователи, .., а вторият да вразуми верните си поклонници, да им предскаже, .., че тие ще батърдисат Батак, но и Батак ще удари крак на ятаганската държава! З. Стоянов, ЗБВ III, 341. батърдисвам се, батърдисам се, батърдиша се страд.

— От тур. batırmak ’потопявам, опропастявам’.

БАТЪРДИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от батърдисвам и от батърдисвам се; разоряване, опустошаване, унищожаване.

БАТЪРДИ`ША. Вж. батърдисвам.

БА`ТЬО, -то, вин. -я, мн. -вци, м. Диал. Бате, батко. Борчо тръгна на училище, мяташе по лъките скъсания буквар, останал от батьовците му, и сричаше. Н. Тихолов, ДКД, 39. Една нощ, .., коледарите дойдоха у тях на разсъмване с пресипнали гласове. Майка й и баща й бяха позаспали, а батьо й ходеше вече с коледарите. И. Петров, НЛ, 172. Трета дружина повежда той — стар батьо е на всички. П. Тодоров, И I, 120. — От тебе се крия, батьо Милине. Не допущах, че по това време у нас ще има чужд човек. X. Русев, ПС, 57. — Ваньо, ти да не свърши вършитбата? — обърна се Пейо, .. — Не съм. Днеска правихме четиресе на батя. Г. Караславов, Тат., 38. Юстана Станка сираче, без мила майка, без баща, / .. / че я отгледа батьо й. / .. / Кога са скара с батьо си, буля й нищо не знае. Нар. пес., СбНУ XXVII, 185. Ковладила ма булката, / ковладила ма на батя. Нар. пес., СбВСт, 731.

БА`ТЬОВ -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на батьо, който се отнася до батьо или е свързан с батьо; батев, батков. Нонка взе батьовото си момченце, издигна го над главата си и го залюля. И. Петров, НЛ, 9. „Булне ле, драга, батьова, / че защо не си ти моя, / .. “/ „Нали съм ваша драгинко!“ / „Наша си, буле, наша си, / ала си, буле, батьова.“ Нар. пес., СбВСт, 416. — Не знаеш ли, ти си горски човек, дядо Тодоре, де се навърта батьовата дружина — въздъхна Янкул и зачака отговор. Ив. Гайдаров, ДЧ, 96. Искам прилично, като черковен човек да бъда погребан .. И новите ми панталони да обуете, че ми са широчки, и оная риза да ми облечете, дето ме дариха на батьовата ти сватба. Чудомир, Избр. пр, 272.

2. Като същ. Обикн. членувано, батьов(ия) м., батьовата ж., батьовото ср., батьовите мн. Разг. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра, или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. — Кой ще пожъне моя дял? .. Гурко се опря на вилата. — Ти, батьовата, нямаш дял. А. Каралийчев, СР, 93. Йордан: Ти не бери грижа за моята глава. Моята глава не е толкова скъпа. Петър: Прощавай, батьовото! Не ти — ние знаем колко ни струва твоята глава! Г. Караславов, Избр. съч. X, 183. батьови мн. Домът и семейството на батьо; батеви, баткови. — Дохожда ли някой от батьови? Я буля, я децата .. Мъчно ми е, че изиграх на времето батя, че оставих децата му да гладуват. Й. Йовков, ЖС, 143-147.

◇ Батьова булчица. Диал. Невестулка (Н. Геров, РБЯ).

БА`У, (удължено) ба`у-у-у и (удвоено) ба`у-ба`у междум. 1. За наподобяване лай на куче. Едно момче тича по широкия път, .. Един стар пес с провлечена рунтава опашка се задава отсреща, .. Малкият човек дори спря за миг, .. и извика: — Хей, куче, бау-бау! А. Каралийчев, TP, 40-41.

2. Вик за плашене, обикн. при игра. На няколко крачки пред себе си той съгледа хралупато дърво. Отиде при него и погледна в хралупата. — Бау! — изплаши го Златка, която се беше скрила вътре. К. Петканов, П, 15.

3. Като същ. Само удвоено бау-бау. ср. Дет. Куче. Виж там едно бау-бау.*

БАУ`КАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Бауча.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.

БАУ`КАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от баукам; баучене.

БАУ`ЧА, -еш и -иш, мин. св. бау`ках и бау`чих, несв., непрех. Разг. За куче — издавам звук бау, лая, вия силно и ожесточено; баукам. И зловещо баучаха татък далеч / стръвни песове грозно и диво. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 88. Претъркули се звяр ранен, / в пещера скри се тъмна / .. / ловец пред вход пещерен бди, / баучи хрътка стара. К. Христов, Кр, 34. Кучето лае, бауче и вие. П. Р. Славейков, ПЧ, 12. • Обр. Баучел лудият вятър. Дърветата плачели. А. Каралийчев, ПС I, 9.

БАУ`ЧЕНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от бауча; баукане.

БА`Ф и (удвоено) баф-баф междум. Разг. 1. За наподобяване откъслечен и не много силен лай на куче. Ония ми ти кучета: „баф-баф“, пък ние с карадалиете пищоле: „па-а-а-т“, * „па-а-ат“, та гората снисахме от викот. Н. Хайтов, ШГ, 112.

2. В сказ. функция. Бафвам (в 1 знач.). Тебе хапало ли те е куче, дето мълчешката се пуща. Друго лае, пищи, зъби се, ама като му махнеш само, и побегне, та не можеш с куршум да го стигнеш, а това изненадано — баф, и те събори на земята. Ст. Даскалов. БМ, 37.

БА`ФВАМ, -аш, несв.; ба`фна, -еш, мин. св. ба`фнах, св., непрех. Разг. 1. Излайвам изведнъж, внезапно. Навремени бафне куче и гласът му замре в нощната тишина. Кр. Григоров, ОНУ, 96. Кучето лениво бафна еднаж-дваж и замлъкна под стряхата. X. Русев, ПЗ, 139.

2. Прен. За оръдие — внезапно, краткотрайно изгърмявам веднъж. Назад към колибата пламна кърваво зарево — бафна оръдие. След миг в гората тресна тежък гърмеж. З. Сребров, Избр. разк., 120. Скоро почнаха да срещат първите ластовички на сражението — .. една съветска батарея от най-тежък калибър, разположила оръдията си близо до шосето .. — Ако бафне, ще ти хвръкне шапката — подхвърли един боец. П. Вежинов, BP, 116.

БА`ФКАМ, -аш, несв. непрех. Разг. За куче — лая откъслечно и не много силно. Притискаше о себе си любимото животно, целуваше косматата му глава, галеше го — и едновременно с това му се караше, удряше го да не скимти и бафка. П. Славински, ПЗ, 178.

БА`ФКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от бафкам. Чуваше се само неспокойното бафкане на кучето. П. Славински, ПЗ*, 77.

БА`ФНА. Вж. бафвам.

БАХ междум. 1. Диал. За израз на внезапно досещане за нещо. Изведнаж мама скача и се затичва към радиото. — Бах, мари чеда, забравих! Колкото остарявам, по-забравана ставам — и тя пуска радиото. В. Чертовенски, ГО,* 24.

2. В сказ. функция. Разг. Бухвам, удрям; бам, прас. И ето — мечката успяла да освободи едната си лапа и пляс — право в лицето на Вълкана .. Разгневил се той. Сетил се за ножа, измъкнал го и бах — право в сърцето. Ив. Мартинов, ПМ, 15.

БАХА`И мн., ед (рядко) баха`й м. Рел. Последователи на бахайството. Организирана от Духовния съвет на бахаите в България, инициативата бе посветена на световната мирна среща на религиозните и духовни лидери. ВЖ, 2000, бр. 36, 10.

— От перс. собств.

БАХА`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рел. Който се отнася до бахаи и до бахайство. Основното послание на бахайската вяра е за единство на всички световни религии. ВЖ, 2000, бр. 36, 10. Бахайска вяра.

БАХА`ЙСТВО, мн. няма, ср. Рел. Синкретично религиозно учение, възникнало през XIX век като ислямска ерес, което проповядва единство между всички религии, раси и народности. Бахайството не е под възбрана у нас. ДТ, 1998, бр. 87, 23.

БАХА`Р, мн. няма, м. 1. Тропическо растение с ароматичен зърнест плод. Eugenia imenta.

2. Плодът на това растение — ароматични тъмносиви зърна, които се употребяват за подправка на ястия. В тия кутийки има и сушени крушки, ..; освен тях сякакви меризливи треви и плодове: чубрица, сминдух, канела, кимион, бахар, чер пипер. Л. Каравелов, Съч. II, 12. Всеки имаше какво да занесе, за да бъде трапезата по-разнообразна и по-богата: .. Хаджибричката — тенджера лозови сърми, кълцано месо с бахар, кимион и чер пипер. Ст. Чилингиров, ПЖ, 186.

— От араб. през тур. bahar.

БАХТ, ба`хтът, ба`хта, мн. няма, м. Остар. и диал. Късмет, щастие. Един козаревчанин, .., се придружи при момчетата и взе да играе и да скача с малките долноореховчанчета, но подир малко кавалите млъкнаха и козаревчанинът не си доигра. — Ий, холам, за моя бахт се свърши свирнята Ц. Гинчев, ГК, 95. Работи ми бахтът. Ст. Младенов, БТР I, 110.

◇ Днес бахт, заран тахт. Диал. Казва се за човек, който не пести и когато има пари, харчи, без да мисли за утрешния ден.

Я бахт, я тахт. Диал. Или сполука, щастие, или беда, гибел. — Той, чоджум, рече един по-стар, нощем ще мине, както е минувал толкова пъти, и то — дето не се надява никой. .. — Дотогава аллах-керим, рече трети — я тахт, я бахт. .. Ц. Гинчев, ГК, 357.

— От перс. през тур. baht.

БАХУ`КАМ, -аш, несв, непрех. Диал. Ба-уча, баукам. Влязохме в селото само четирма, но докато стигнем на определеното място, съпровождахме са от други двайсетина другари, които се мятаха през плетищата и бахукаха отчаяно. Аз говоря за кучетата. З. Стоянов, ЗБВ I, 300.

БА`ХУР м. 1. Диал. Дебелото черво на животно.

2. Вид кървавица — нарязани говежди и свински вътрешности, подправени с чубрица и кромид лук и натъпкани в свински дебели черва, които се варят. Из близките заведения .. вече бяха приготвени за продан топъл бахур и бурета с червен пелин. К. Константинов, ППГ, 67.

БАХУ`Р м. Диал. Объл, с тънка шийка калаен съд за ракия; павур.

БАХУ`РЧЕ мн. -та. ср. Диал. Умал. от бахур; малък бахур, павурче.

БАХЧА` ж. 1. Остар. и диал. Овощна, зеленчукова или цветна градина. Дадохме им зеленчук от бахчата. Й. Йовков, Разк. II, 24. Под дядо Тасевата къща се простираше бахчата им. Какви ли не дръвчета имаше в нея: и круши, и стамболки, и кюстендилски сливи, и петровки ябълки, и череши. Кр. Григоров, Н, 210. Тогава той им каза: — .., да ви преведа през бахчата, да ми видите гюла, шадрафана, пчелите, овошките и цветята. Ц. Гинчев, ГК, 195. Стоян из бахча ходеше / пипер, патладжан береше. Нар. пес., СбВСт, 741.

2. Етногр. Клонче от дърво, накитено с плодове и панделки, което се носи или забучва на хляб при сватбарски обреди, като символ на плодородие. Буките бяха с кървавочервени листи, .., а дивачките круши бяха накичени като сватбарска бахча. К. Григоров, ТГ, 34. Кумът е нанизал през деня стъбло от бор с ябълки, пуканици, телове, на ябълките вощени свещи, .., което се дума бахча. Ст. Младенов, БТР I, 110.

◇ Ще поливаш / ще полееш бахчата. Диал. Шег. Ще се напикаваш (казва се обикновено на деца, когато пият много вода).

— От перс. през тур. bahçe ’градина’.

БАХЧЕВА`Н м. Диал. Бахчеванин.

— От тур. bahçıvan. — Друга форма: бахчова`н.

БАХЧЕВАНДЖИ`ЙКА ж. Остар. и диал. 1. Жена бахчеванджия.

2. Жена на бахчеванджия.

— Друга (диал.) форма: бахчованджи`йка.

БАХЧЕВАНДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. и диал. Човек, който има или работи зеленчукова градина; градинар, бахчеванин. Сега бригадир пък е Кольо Сивриев. И той се опъваше отначало. „Аз, казва, съм бахчеванджия бе, другари. Какво ти разбирам от крави“. П. Незнакомов, СНП, 32-33. Ганчо Косерката е не само по природа буден, предприемчив, но той има интересна, сложна трудова биография: ходил е бахчеванджия, кираджия, видял е свят, много знае, опитен е, смел е. Г. Константинов, ПР, 112.

◇ На бахчеванджия седнал краставици да продава. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой дава съвети за нещо на по-опитен от него, който не се нуждае от поучаване.

— Друга (диал.) форма: бахчованджи`я.

БАХЧЕВАНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е свързан с бахчеванджия и бахчеванджийство; градинарски.

— Друга (диал.) форма: бахчованджи`йски.

БАХЧЕВАНДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Поминък на бахчеванджия; градинарство.

— Друга (диал.) форма: бахчованджи`йство.

БАХЧЕВАНДЖИЛЪ`К, мн. няма, м. Диал. Бахчеванджийство; бахчеванлък, бахчеванство. „На вас, офицерите, .. остава да се съгласите и свалите това Регентство, с което ще спасите България от окончателното й пропадвание ..; иначе България ще пропадне, а вие ще скитате навеки в чужбина и ще се занимавате с бахчеванджилък.“ С. Радев, ССБ II, 584.

БАХЧЕВА`НИН, мн. бахчева`ни, м. Диал. Бахчеванджия.

— Друга форма: бахчова`нин.

БАХЧЕВА`НКА ж. Диал. 1. Жена бахчеванин.

2. Жена на бахчеванин.

— Друга форма: бахчова`нка.

БАХЧЕВАНЛЪ`К, мн. няма, м. Диал. Бахчеванджийство; градинарство.

— От тур. bahçvanlık. — Друга форма: бахчованлъ`к.

БАХЧЕВА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е свързан с бахчеванин и бахчеванство; градинарски.

— Друга форма: бахчова`нски.

БАХЧЕВА`НСТВО, мн. няма, ср. Диал. Бахчеванджийство.

— Друга форма: бахчова`нство.

БАХЧИ`ЙКА ж. Диал. Умал. от бахчия; градинка. И бахчийките никой не помни кога са заградени. Всеки си имаше в тях дял — разкрач-два, за нужда — за адет. Ц. Церковски, Съч. III, 63.

БАХЧИ`Я ж. Диал. Бахча. Сега пред него простряха целия имот на баща й, .., с двете бахчии и воденицата. Елин Пелин, Съч. III, 133. В бахчия щъ ги [войниците] проодя / овошка да си наберат. Нар. пес., СбНУ XXVI, 31.

БАЦ междум. 1. За наподобяване на отсечен, рязък звук при целувка.

2. В сказ. функция. Разг. Целувам. Мюзевирите си въобразиха, че като почнат да цитират дълги цитати от Беджегота и пр., то хората хемен ни едно, ни две, току ще захвърлят всичко настрана и бац Иванчов в одраскания сурат. Обаче скоро се убедиха, че и оттук нищо. С, 1888, бр. 210, 2.

БА`ЦАМ -аш, несв., прех. Диал. Целувам; бакам. А Бояна умна и разумна / два зетеи во образ и баци / в образ и баци, и дар си дарва. Нар. пес., СбБрМ, 465.

— Друга форма: ба`кам.

БА`ЦАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бацам; целуване.

БА`ЦВАМ, -аш, несв.; ба`цна -еш, мин. св. ба`цнах, св., прех. Диал. Бацам, целувам веднъж; баквам. Внезапно: фррр! — и ето че самичка / на рамото му кацна / една любезна птичка / и по уста го бацна. Д. Подвързачов, Б, 57. бацвам се, бацна се страд. и взаим.

БА`ЦВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бацвам и от бацвам се; бакване, целуване.

БАЦИ`Л м. Биол. Спорообразуващ пръчковиден микроорганизъм, някои от видовете на който са причинители на заразни болести. Туберкулозни бацили. Тифусни бацили. Картофен бацил. • Обр. Той [унгарския писател] е един от най-плодовитите писатели. Заразен от бацила на скитничеството, той често напуща отечеството си. Б. Шивачев, Съч. I, 80. Когато се надига от тежката болест, причинена от бацила на мистиката, Яворов решава да превърне философския си дневник в пиеса. М. Кремен, РЯ, 282.

— От лат. bacillum ’пръчица’.

БАЦИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Биол. Прил. от бацил; бацилов. Бацилна инфекция.

БАЦИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Бацилен.

БАЦИЛОНОСИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек или животно, който носи в себе си болестотворни бацили и може да стане източник на зараза, без самият той да е болен.

БАЦИЛОНОСИ`ТЕЛКА ж. Жена бацилоносител.

БА`ЦНА. Вж. бацвам.

БАЧ1, ба`чът, ба`ча, мн. ба`чове, м. Истор. През османското иго и известно време след Освобождението у нас — такса, събирана при продажба на стоките в селищата или при изнасянето им за продан в други селища; баждарина. — После се помъчи да се настани служител в някоя митница, .., па най-после стана благодарен и да го турят на бариерата, да наглежда за бана. Ив. Вазов, Съч. XI, 93-94. Хвани ми товара, земи си бача. Погов.,* П. Р. Славейков, БП II 193.

— Перс. през тур. baç.

БАЧ2, ба`чът, ба`ча, мн. ба`чове, м. Диал. 1. Овчар, който обработва в бачия1 млякото на масло, сирене и др.; сиренар.

2. Човек, който има овце на бачия1 (Т. Панчев, РБЯд).

3. Човек, който бачува, който взема мляко от бачия1, според количеството на овцете, които има там. Днеска Петко е бач, оти нему е редът да бачва. Т. Панчев, РБЯд, 16.

— Унг. bács.

БА`ЧВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Бачувам.

БА`ЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бачвам.

БАЧИ`ЙКА ж. Диал. Умал. от бачия1; малка бачия.

БАЧИ`ЙНИЦА ж. Диал. Баждарница. Селяни от околните села идеха на пазар .., те се занизаха в дълга върволица, краят на която се губеше далеч зад бачийницата. Ст. Чилингиров, ПЖ, 7-8.

БАЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е свързан с бачия1 (в 1 знач.); мандраджийски. Бачийски псета.

БАЧИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Бачия1 (в 1 знач.); мандра. Така не може повече, стига с тая немотия! Велко ще развъди голямо стадо кози и овци, ще направи някъде в планината бачило. Д. Талев, И, 312. Се собрале, се набрале / деветина овчариня / на Стояновото търло, / Стояновото бачило, / да си ядат, да си пият. Нар. пес., СбБрМ, 324. С една овца бачило не бива. Погов.

БАЧИ`Я1 ж. Диал. 1. Оградено място в поле или планина, кошара, където доят овци и правят масло и сирене; мандра. Остави си лудо-младо / на бачия рудо стадо, — / яхна коня, слезе в село. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 108. Аз отидох вечерта в бачията, улових едного от овчерете и попитах го какво е търсил при него турчинът. П. Хитов, МП, 81. Еднаж един циганин ошел на бачия и там му дали млеко и сирене да се наяде колко му душа искала. Нар. прик., СбНУ XLV, 390. Свил се като куче на бачия. Погов. Зло куче бачия държи. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 191.

2. Дойни овце, оставени за мляко.

◇ Дотук кучка на бачия. Диал. Казва се, когато някой се зарича да не прави занапред нещо.

Нима е това бачия? Диал. Казва се за човек, който яде много.

Това не е бачия. Разг. Няма изобилие, за да се пилее, пръска (употребява се като упрек).

БАЧИ`Я2, -и`ята, мн. -и`и, м. Истор. През османското иго и известно време след Освобождението — служебно лице, което е събирало налог бач1; баждар.

◇ Бягахме от бачия, налетяхме на гюмрукчия. Остар. и диал. Налитам от лошо на по-лошо.

БАЧИЯ`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Овчар в бачия1.

БАЧИЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е свързан с бачияр; бачийски, мандраджийски.

БА`ЧКАМ, -аш, несв., прех. Жарг. 1. Работя. — Ще му кажа — промълви най-сетне. — Той бачка, а вие. .. Всичко ще му кажа! Г. Крумов, Т, 86.

2. Нагаждам незабелязано карти при игра.

— Вер. от срб. бачати ’хвърлям’.

БА`ЧКАНЕ ср. Жарг. Отгл. същ. от бачкам.

БАЧКА`ТОР м. Жарг. Пренебр. 1. Работник. — С другите инженери не може да се говори. Повечето са същите селяни като нас, .. ама се надуват .. Демек, аз съм нещо, а пък вие, бачкаторите, не сте хора. К. Топалов, СТ, 149. Борето .., види се, .. не изпитваше естественото притеснение на новака сред изпечените бачкатори, какъвто бе Асенчо и повечето от момчетата в цеха. Р. Михайлов, ПН, 156.

2. Човек, който работи прекалено усилено, усърдно.

БА`ЧКО, -то, мн. -вци, м. Диал. Бачо, бате. Той слязъл в долнята земя — и видял три девойки, като плачат, .. — „Ех, рекъл юнакът, хайде да ви изнеса и вас на горнята земя, бачко ви ще ви изнесе да видите горнята земя“. Нар. прик., Христом. KM II, 183. Бае ле Иване, / не гледай момата / .. вечер на седенки / най я гледай, бачко, / на голяма нива. Нар. пес., СбВСт, 423. — Момиче, бяло дяволо, / не гледай долу-нагоре, / но гледай бачко в очите, / че бачко ще та изпише / на тази бела хартийка с букурещко мастило. Нар. пес., СбНУ XLVI, 188

БА`ЧКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бачов. Наша си, булне, наша си, ала си, булне, бачкова. Нар. пес., П. Р. Славейков, БП I, 298.

БА`ЧО, -то, вин. (диал.) -а, мн. -вци, м. Разг. Бате. — Како Калино, не плачи! Проклетниците си отидоха. Всичко ще мине, ще се забрави. Дано бог запази от душмани бачо Филча! К. Петканов, X, 187. Той много обичаше и драго му беше да му каже някой бачо Иване, ама от чираците той никога не можеше да чуе благатна дума. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 40-41. Хора дойдоха, тебе търсят, казала стопанката на бача Ивана. З. Стоянов, ЗБВ I, 28. Яз си венчецо / тебе не давам. Бачо ми го й / с косата косил. / Батко ми го й / с кола довезъл. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 43-44.

БА`ЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е на бачо, който се отнася до бачо или е свързан с бачо. — Я хапни, хапни, драгинко, / я хапни да си поедем / от мойте гозби хубави, / по бачова ти заръка. Ц. Церковски, Съч. II, 197. „Ваша съм, ваша, драгинко!“. „Наша си, буле, наша си, / ала си, буле, бачова!“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 62.

2. Като същ. Обикн. членувано бачов(ия) м., бачовата ж., бачовото ср., бачовите мн. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра, или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. — Я, Марине, стани ти, разкажи ни, да чуем всички, кой и как освободи България от византийско робство. Хайде бачовото! И. Волен, РК, 47. бачови мн. Домът и семейството на бачо. Утре ще ходим у бачови на гости.

БАЧУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Държа, имам бачия1; бачвам.

2. Взимам мляко като бач според количеството на овцете, които имам в бачия1.

БАЧУ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бачувам; бачване.

БАШ, ба`шът, ба`ша, мн. ба`шове, м. Диал. Предна част, нос на лодка или кораб. Този пък там на баша, Андрей, .., много знае, добре* обяснява морските работи, .., сигурно ще стане корабостроител. С. Чернишев, ВМ, 6.

— Тур. bаş ’глава’.

БАШ неизм. прил. Простонар. 1. Главен, пръв, над всички други. На отбор дружина баш байрактар ставам: из пусто горе планинско байрака да ви нося. П. Тодоров, Събр. пр II, 207. Владиката Панарет се яви при него. — Искам лично ти, баш папаз — каза му Азис паша, — да идеш утре в Перущица и да склониш селяните да сложат оръжие. Г. Караиванов, П, 29. В голямата одая бяха баш сватбарите. В единия ъгъл свиреха свирджиите, а на най-лично място седеше старокята и старокинята. П. Здравков, НД, 166. Дойдоха и баш чорбаджиите от селото, насядаха около кмета и старшията, поръчаха още вино и в кръчмата стана много весело. М. Марчевски, MП, 141. Заплатата на калфа от трети хак е 600 гроша: а баш калфата или оня, който е опекъл вече занаята, .., получава около 1000 гроша. З. Стоянов, ЗБВ I, 65-66. Петрано, либе Петрано / .. извади китка ключове / отключи пъстри сандъци / извади най-баш премяна. Нар. пес., СбНУ XXVI, 63. Баш кавалджия. Баш войвода. Баш комита.

2. Като същ. баш2, ба`шът, ба`ша, мн. баши`, м. Предводител, главатар. Насъбрал петнадесетина бабаити от с. Памукчи, дал им по една секира в ръцете, турил им за баш Цвятко Ангелов и ги пратил да вземат мяра на каваците в училищната овощна градина. Ст, 1960, бр. 727, 3. Башът на сувариите — Бичо Байманоолу, среща каракачаните току пред конака на Хюсеина. Н. Хайтов, ШГ, 156.

— Тур. bаş ’главен’.

БАШ нареч. Простонар. Тъкмо, точно. Сега е баш сезонът на коситбата. К. Калчев, ЖП, 133. На третия ден след Илинден тате ми каза: — Ще дойдеш в дюкяна да ми помогнеш! — Их, пък и ти, Божине, сега ли баш намери? Детето се стягаше да ходи на сливи — се обади мама. Г. Белев, ПЕМ, 45. — За онова нещастие момичето не е виновно. А вие стоите и гледате сеир. — Не е баш така — възрази Димо. Ем. Манов, ДСР, 214—215. Ние го баш и не познаваме добре: ни откъде е, ни чий е! М. Георгиев, Избр. разк., 176. Лелина Сали, лелина / .. Накачи тежко нанизи, / колкото туриш на шия, / баш толкоз тури във пазва. Нар. пес., СбВСт, 395.

БАШИ`БАЛИ, мн. -и`и, м. 1. Сорт едролистен тютюн от ориенталски тип. Догодина няма да засяваме горната нива с овес .. Само тютюн. Ако наторим добре и вземем добър разсад — басми, не ща башибалии, може да изкараме сто и двайсет, сто и трийсет килограма от декар. В. Бончева, АП, 19.

2. Начин на нареждане листата на тютюна при първичната му обработка.

— От тур. başı bağlı ’вързана глава’.

БАШИ`БОЗУК, мн. -ци, м. 1. Само ед. Събир. Истор. Нередовна турска войска през XVIII и XIX в., недисциплинирана и отличаваща се със свирепостта си и с религиозния си фанатизъм. Още преди да почне войната, през града мина дива турска и арнаутска орда със зелен байрак .. Бошибозукът вилнееше, разби порти, ограби дюкяни. Д. Талев, ЖС, 182. И все пак войската на пашата и башибозукът се боеха още да влязат в манастира и очакваха отпор. Зл. Чолакова, БК, 13. Това шосе пресичаше селото на две, сега то гъмжеше от коли, от хора, от редовна войска и от башибозук. Г. Караславов, Избр. съч. X, 18.

2. Истор. Войник от такава войска. От тие башибозуци, които са свирепи, фанатици, главорези, плячкаджии и пр., но не подли и хитри, аз можах да са науча много работи. З. Стоянов. ЗБВ III, 28. Това беше само част от ордата, състояща от няколкостотин души башибозуци. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 190. В месец време всяка къща в Топола плати данък на насилниците и крадците. Ще идат на воденица в Лефеджия, през нощта ще нахълтат във воденицата въоръжени башибозуци и ще задигнат всичко, що им попадне в ръцете. К. Петканов, X, 92-93. В това село хванахме един арапин и един башибозук, които по показанията на самите турци биле изколили много невинни българи. ВЦ, 1888, кн. 20, 26-27.

3. Прен. Само ед. Събир. Неодобр. Хора, които вършат беззакония, безчинстват, грабят. Но Пантелей вече идеше, .. — Какъв е тоя башибозук бе, какви са тия кърджалии? — обърна се той към старшията — кой ви позволи да насилвате вратата на къщата ми? А. Гуляшки, МТС, 331. И старецът беше решил да влезе в двора и пред всички полицаи и детективи да се скара на началството, че безпокоят хората и не им дават да си гледат работата. — Какво става тук? — взираше се дядо Тома в разхвърляния на улицата багаж. — Какъв е този башибозук? Г. Караславов, Избр. съч. V, 200. // Прен. Човек, който върши беззакония, безчинства, граби. — Щял да дойде някоя нощ. Да си нагласел жълтиците. Ако не му дадеш половината — щял да те дере с кремък. Башибозук! А. Каралийчев, ПГ, 56.

— От тур. başıbozuk.

БАШИБОЗУКЛЪ`К, мн. -ци, м. Остар. Башибозущина. И подир всички тия башибозуклъци и натиски над свободния избирател, провикват се без всяко стеснение и срам, че изборите биле извършени свободно. С, 1894, бр. 1486, 4.

БАШИБОЗУ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до башибозук (в 1 и 2 знач.). В манастира св. Никола, старо грамадно здание, .. опозорено и уничтожено от немилостива башибозушка ръка в Априлското въстание — освен игуменът, отец Кирил, имаше още двама калугери. З. Стоянов,* ЗБВ I, 369. Същевременно той [пашата] отпрати башибозушките главатари с поръчения да подновят боя. Г. Караиванов, П, 45. Башибозушка орда. Башибозушки ятаган.

2. Присъщ, характерен за башибозук (в 1 знач.). Както бе решено в Оборище, селяните изоставиха селата на башибозушкия произвол и се преселваха в Копривщица, за да дирят там сигурна защита. П. Стъпов, ЖСН, 265.

3. Прен. Който е свойствен на човек (или на група хора), който върши (които вършат) беззакония, безчинства; свиреп, жесток. — Знам, че съм виновен, другарю комисар, .., че отгледах такъв син .. Дори на човек не прилича, душата му черна, башибозушка. П. Вежинов, ВП, 102.

БАШИБОЗУ`ЩИНА ж. Разг. 1. Държане, постъпки, свойствени на башибозук или на башибрзуци.

2. Прен. Проява на беззаконие, своеволие, безчинство. Това правителство остави турците назад в произволи и башибозущина! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 212. — Искате да премахнете чистите и честните борци, които ще бранят правата на народа. За да вършите по-лесно башибозущините си! В. Геновска, СГ, 540.

-БАШИ`Я и съкр. (при обръщение) -баши`. Втора съставна част на сложни съществителни от турски произход със значение: глава, водач, началник, напр.: ахчибашия, билюкбашия, керванбашия.

— От тур. baş ’глава’.

БАШКА` неизм. прил. Простонар. Отделен, сам за себе си, друг. И най-сетне къде остана „светостта на договорите“. — С този въпрос ти .. вече злоупотребяваш: договорите са башка работа, а светостта си е отделно нещо. Хр. Ясенов, Събр. пр, 134. Секо село башка адет. Погов. Башка сметка.

— Тур. başka.

БАШКА` нареч. 1. Отделно, не заедно или общо с другите, с другото. — Даде време и засеях навреме — около двеста крини само едно жито съм посеял, а ечемик и друга черна храна — башка. Ц. Гинчев, ГК, 236. Всеки да си вземе хляба на ръцете. Башка (отделно) да си работи; сам си умен, сам си знае работата. Ив. Хаджийски, БДНН П, 9. Смениха управата на стопанството, дойде един домовит председател, .. и миналата година раздаде по две кила жито и пет лева и половина надница, башка дребните работи. Н. Тихолов, ДКД, 16. Снимат са пашкулите, и като им са очисти мъхът отгоре, избират са мъжки и женски по башка. З. Княжески, ПРШ (превод), 75-76. Разлистни се, горо / .. да направим хоро, / хоро на момите / башка на момците. Нар. пес., СбВСт, 262. // Отделено настрана, не смесено с друго нещо. А леля Гена изваждаше из кошницата зеленчуците, дето ги беше надонел бае Марин, и нареждаше секо по башка. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 37. Зел царят едно кило пшеница, едно кило ръж, едно кило ечемик, царевица, просо, овес и ги размесил всичките наедно и рекъл на момчето: ти си дошел за мома и ний ще ти я дадем, ама имаме адет да ти дадем това, та тая нощ да разлъчиш всичко башка по башка. Нар. прик., Христом. ВВ I, 32.

2. Не както другите, особено, другояче. Върти дядо Ицо глава, чуди се, ожалва бае Крачуна, хем го жали, хем го теши. И Цоло Дубаджията жали бае Крачуна. и он го теши, ама го теши по-башка. Заръча на бае Крачуна, една чаша ракия, та да се позагрее, да се посъвземе. М. Георгиев, Избр. разк., 248. Всеки си е башка луд. Погов.

— Тур. başka.

БАШКАЛЪ`К. мн. -ци, м. Диал. Отделена част, дял от имот, стока и др. — Ами нали трябва да се приготви по-напред башкалък, та като доведе невяста, да си живеят отделно и да си наредат свой дом и къща. Т. Влайков, Съч. II, 257.

— Ог тур. başkalık ’различие, особеност’.

БАШКИ`РЕЦ, мн. -рци, м. Мъж от основното население на Башкирия, република в източната част на европейската територия на Руската федерация. Далече е Башкирия от нас, / башкирци нямах досега познати. Е. Багряна, ПЗ, 83.

БАШКИ`РКА ж. Жена от основното население на Башкирия.

БАШКУ`ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. 1. Отделям се, живея отделно.

2. Не живея в сговор с другите; деля се. А пак сега като се ожени и Мито, неговата годеница каквато е очевадница и скубисвекърва, за един месец ще ги смрази и раздели. Тя и Цонковата е отворена и малко се са мъчи и башкува, ама тая е ептен друга. Т. Влайков, Д, 1891, кн. 3, 122.

БАШЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Едновремешна шаячна качулка с два дълги края за премятане около врата; гугла. Отвън влиза огромна, накачулена с дрехи фигура. Коларят. Кожухче, чорапени ръкавици, калпак с башлък, оскрежени мустаци. К. Константинов, ПЗ, 8.

2. Само мн. Предна лицева част на обувки. Помня, когато баба даваше обувките си да им слагат башлъци.

3. Само мн. Разноцветни шарки по края на тъкан (Н. Геров, РБЯ).

4. Остар. Разширена горна част на колона, стълб, обикн. с орнаменти: капител. Най-внушително е въздействието на просторния открит чардак и кьошка, чиито колонки, башлъци и вратите за помещенията са грижливо декоративно украсени. П. Теофилов, К, 53.

— Тур. başlik ’качулка’. — Друга форма: башли`к.

БАШЛЪКЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Остар. За стълб — който е с башлък (в 4 знач.). Рашид бей имаше два сарая, единът беше стар, .., с голям трапузан на дъбови башлъклии стълбове. Ц. Гинчев, ГК, 29.

— От тур. başlıklı.

БА`ШНЯ ж. Остар. Книж. Кула. После им ошло на памят да направят огромна и висока башня, която да достига облаците. Г. Йошев, КВИ, 9. Рим е направен на река Тибър. Около него има ячка стена с башни и с крепост. Т. Икономов, ЧПГ, 39.

— Рус. башня.

БАЩА`, -та, мн. -и, м. 1. Мъж по отношение на децата си; родител, татко. Синът на дядо Мехмед наскоро се скара с баща си и напусна къщата. Елин Пелин, Съч. I, 223. Що ма си майко продала / на чуждо село аргатин: / .. Да имам баща войвода / над толкозмина дружина. / .. А аз при вуйча да седя, / при тоз сюрмашки изедник! Хр. Ботев, Съч. 1929, 33. Остана Радка сираче, / без майка Радка, без баща. Нар. пес., СбНУ XLIV, 249. Един баща тегли на девет сина гаалето, девет сина не могат да гледат на един баща гаалето. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 163. По бащата се познава сина, а по майката дъщерята. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 52. Какъвто бащата, такъв и синът. Погов. Лесно е на готови деца баща да бъдеш. Послов. // Мъж, който има дете, деца. И страшно ми е да повярвам, но виждах, че и Живко е мъж, че и той е баща като всички други. Й. Йовков, Разк. II, 86. Той е солиден възрастен човек, почтен баща на семейство. Г. Райчев, Избр. съч. II, 14. Може би е вече баща. И какво ли е детето? Дано е момче. Г. Караславов, СИ, 235.

2. Само мн. Предишните поколения; деди, предходници, предшественици. Шотландецът говори еще онзи язик, който са говорели бащите и дедите му преди две хил. години. С. Бобчев, ПОС (превод), 184.

3. Прен. Покровител, закрилник. Голямото му влияние между тях [другарите] ги примирява и обединява. В много случаи Стоил е и баща, и по-стар брат, и началник, и съдия. Й. Йовков, Разк. I, 13. — Али Мустафа, ние като верни чада на нашия общ баща Падишаха — вечна му слава! — идем да изпълним решението си, взето от негово име. Ст. Чилингиров, ХНН, 162. Той е истинский цар, когато е приятел, или по-добре да кажем, баща на народа. А. Начев, ПЖЧ (превод), 6.

4. Прен. Книж. Родоначалник, създател, основател на клон в науката, на течение в изкуството и др. Той [Караваджо] мож да се нарече баща на реалистическата школа. К. Величков, ПССъч. III, 211. — Аз, дето се казва, съм бащата на туй дружество, аз го основах. Й. Йовков, М, 126. Циолковски е бащата на астронавтиката. // Първоизточник, начало на нещо. Мързелът е баща на злото. Послов. Безделието е баща на всички пороци. Послов.

5. Биол. Мъжко животно, което се кръстосва с женско животно от същия вид, от същата или от друга порода за подобрение на поколението.

◇ Голям баща. Диал. 1. Дядо. — Какво ти е, дядо? — попитало едно внуче големий си баща. — Зле ме въртят зъбите, чедо. Лат., 1885, кн. 9, 26. 2. Свекър. — Ех, мъжо, — отговаряше кротко Еленка, — ти донине ми беше мъж, пък посега ще ми си и наместо голям баща (свекър). Ил. Блъсков, ПБ, 89.

Духовен баща. Книж. Лице, което е оказало влияние върху някого за формирането на неговите възгледи, идеи, мироглед. Негови [на руския дух] духовни бащи са Тургенев, Достоевски, Толстой — апостолите на обществената съвест. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 89.

Небесен баща. Остар. Книж. Бог. Стар баща. Диал. На сватба — стар, близък човек, който следи да бъдат задоволени сватбарите.

> Баща му го правил на воденица. Разг. За човек, който много приказва, бърбори.

Баща си и майка си, искам. Разг. Прекалено скъпо, прекомерно висока цена за нещо (искам). — Не те ли е срам бе — захвана да го съди един пазарянин, — малко ли пари ти даде човекът, баща си и майка си ли искаш за един бивол! А. Каралийчев, ТР, 195.

Не питам ни баща си. Разг. Не слушам никого, не се подчинявам на никого.

От баща на син. От поколение на поколение.

От стар баща чедо. Разг. Много хитър, опитен, обигран човек.

Прехлупил съм и на баща си носилото. Диал. Извършил съм крайно непочтени дела, проявил съм се като много непрокопсан човек.

Ти <за> баща, ти <за> майка. Разг. Употребява се при настоятелна молба към някого за помощ или подкрепа. Бре тук, бре там — отива най-сетне Богдан при чорбаджията. — Аман, чорбаджи, ти баща, ти майка, дай ми 2000 гроша, ете и аз имам 500, та да купя турската нива, що е до моята. Хр. Максимов, СбЗР, 21. — Ти за майка, ти за баща, бабо Марто, моля ти се да ме отървеш. П. Тодоров, Събр. пр II, 303.

У баща му врата няма; у баща си врати видял ли си. Разг. Неодобр. Употребява се, когато някой влиза някъде, без да затваря вратата.

БАЩЕ`ЛКО, -то, мн. -вци, м. Диал. Бащичко. — Цяло е на тебе! — Ами? Я го виж, бащелко същ! — Устните, нослето, твои са. — А брадичката, челцето? Огледай се и ще се увериш! Б. Болгар, Б, 92. Но Красин наистина много приличаше на баща си. Росица го полагаше по гръб на леглото, .., заканваше му се: „Ей, бащелко такъв! Ей, юначе на мама!“ В. Андреев, ПР, 59.

БА`ЩИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на баща, който принадлежи на баща (в 1 знач.). Пръв се надигна от мястото си Михаил Асен и полека се доближи до баща си .. Ала той нищо не продума, наведе се и целуна бащината десница. Ст. Загорчинов, ДП, 380. — Вземи и децата със себе си. Бащиният им двор е широк, нека си играят из него!…* К. Петканов, ЗлЗ, кн. 2, 268. Да се завърнеш в бащината къща, / когато вечерта смирено гасне / и тихи пазви тиха нощ разгръща / да приласкае скръбни и нещастни. Д. Дебелянов, С, 1936, 68. — Стамбул е, аго, за мене / тука дето съм родена, / а най-хубави сараи / там онзи мойт бащин дом. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 940. Два са брата поскараа, / за чичина ливадица, / за бащина добра коня, / за дедина остра сабля. Нар. пес., СбНУ III, 15. // Който е останал от баща, наследен от баща. Тежки бащини дългове плащам. Елин Пелин, Съч. I, 86. След неговата смърт синовете му не се разделиха, всички останаха в старата къща, на бащиния си имот. К. Петканов, X, 27. Бащино ли съм пропил имане, / тебе ли покрих с дълбоки рани, / та мойта младост, мале, зелена / съхне и вехне люто язвена? Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. Много йе мъчно и тежко / мома в зандане да лежи / за бащини си борчове. Нар. пес., СбНУ XLVI, 87. Бащино наследство.

2. Който е свързан с баща, който се отнася до баща. Често, много често ме разпитваха хората кой съм, отде съм, кои са баща ми и майка ми и бащиното ми име кое е. Ст. Загорчинов, ДП, 221. И Тинка като дете беше такава ячка и височка. Те, всички от бащиния й род, са канари хора. А. Гуляшки, ЗР, 47. Спомних си, че в Бяла черква е най-добрият бащин ми приятел. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 91. И все пак аз нося моя романтичен и бунтовен дух от Странджа планина. От прадедите си по бащина линия. Б. Шивачев, Съч. I, 106. Двама братя воеводи, / двамата ми верни сина: / Скарале са кой да води / бащината си дружина. Хр. Ботев, Съч. 1929, 21. С чужд хляб бащин помен не прави. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 142.

3. Който е направен, изказан, който идва от страна на бащата по отношение на децата му. — Ти трябва да помислиш за младата си жена, да се погрижиш за дечицата си… Те са още толкова мънички, на тях им трябва бащина подкрепа… Г. Караславов, Избр. съч. VI, 315. Тя знаеше, бащина воля не се прекърша и туй, което рече веднъж дядо Добри, на две не става. П. Тодоров, И I, 100. — Аз знам, че бащината любов всичко извинява и търпи. Ив. Вазов, Съч. IX, 51. Стори й се, когато мина покрай нея, че старият човек някак насърчително й се усмихна. Като бащина ласка беше тази усмивка. А. Гуляшки, МТС, 212. Бащина благословия сина крепи. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 37. Бащина клетва сина закопава. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 37. Бащина поука, синова сполука. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 37. Бащини съвети.

4. Който е свързан с деди и прадеди, с предишните поколения; роден, отечествен. Свобода в гори и поля прогърмя! / И в бащина свидна и свята земя / въстанал е вече гнетений народ! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15. Бъди ми здрава, отеческа земльо! .. Какъв сладък ветрец вее от бащините планини! Н. Бончев, Р (превод), 75. Ще ли дойдеш да ни отбраниш, или не ти ся драги ни бащина ти земя, ни род? Е. Мутева, РБК (превод), 130. Бащина вяра. Бащин език.

5. Като същ. бащино<то> ср. Разг. Имот, наследство от бащата. — Аз и по-рано ти казах, че един ден, когато се зажениш, ще подириш своето, но ще бъде късно. Манол ще ти подхвърли нещо, колкото да се каже, че ти е дал бащиното. Ем. Станев, ИК I, 206. Сега братята му се сдобрили, .., — дори заръки-поръки от всички по другите загорци-керванджии: да се върне Бойко, искали да го видят и да си земе пая от бащино. П. Тодоров, И I, 106-107. Ако ям, бащино си ям, ако пия, бащино си пия. Ил. Блъсков, ПБ, 90. бащини мн. Диал. а) Домът и семейството на бащата. — Но къде мислиш да е избягала? .. — Търси в Търново, търси у бащини й. Ив. Вазов, Съч. XIII, 142. Хайдути думат Тодорке: „Мор, стой, Тодорке, почакай, / дорде слънцето заседне, / да ни в селото заведеш, в селото у чичови си, / че сетне у бащини си.“ Нар. пес., СбГЯ, 31. б) Роднини откъм бащина страна или работници при бащата на някого. Ния не сме, Дойне ле, чужди хора, / ния най сме, Дойне ле, се` бащини, / се` бащини, Дойне ле, се` ювчери, / се` ювчери, Дойне ле, се` говдари. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 20. ◇ Бащина правдина. Диал. Бащиния (в 4 знач.); венчанина, бащина, бащнина.

Бащина форма. Биол. При хибридизация — индивидът, носител на мъжките полови белези.

Бащино огнище; бащина стряха. Роден дом. — Е, синко, дойде ли си а… Сети се за бащиното си огнище! Елин Пелин, Съч. III, 31. Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забравя / туй, що, глупци, вий не знайте / позор ли е или слава! / Да забравя край свой роден, / бащина си мила стряха. Хр. Ботев, Съч. 1929, 14.

> Бащина и майчина. Диал. Мома или жена, чиито родители са живи.

Бащин и майчин. Разг. Чист, чистокръвен. Тия пари ще служат за разноски на човека — един бащин и майчин беломорски грък — името не обаждам — който ще тръгне за Цариград с мисията .. да убие султана. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 20.

Бащин и майчин <син>. 1. Разг. Силен физически и безстрашен, смел, решителен човек, юначага. Как не се намери един майчин и бащин да го добие, ами го оставят да се шири тоз душеядец мръсен! Д. Немиров, Б, 141. И за нея ще прати Господ някой бащин и майчин син да ни отърве. Ив. Вазов, Съч. XXI, 11. 2. Разг. Пренебр. Синковец, нехранимайко.

БА`ЩИНА ж. Остар. и диал. Бащиния (в 1, 2 и 4 знач.). Няма да ни измами такъв човек, .. Власт и земя той не дири, за да увеличи бащината си, а щади бедните и измъчени хора. Ст. Загорчинов, ДП, 408. Далеч от мила бащина, / от драго първо либе, / на тази чуждата земя / разтуха ми не иде. П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 62. Тежко на къща, дето няма господар, и на бащина, дето няма пъдар. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 161.

БАЩИНИ`Я, мн. няма, ж. 1. Разг. Имот, имане, който е на баща или е останал от баща; наследство. Тя ще се разбере с брат си на село, ще продаде частта си или може да му остави имота, дето й е бащиния, а той да я подпомогне, за да си струпат със Салчо къщица тук някъде близо до фабриката. Б. Болгар, Б, 63-64. И се завърна в бащин дом да изпълни бащина повеля. И пак му дойдоха на ум таткови думи: „Да не ти е простено бащинията ни да пръснеш!“ Ив. Кирилов, Съч. II, 13. „Иди си гледай работата, аз ще отменя заповедта.“ Така му каза нощес началникът, а сега го гледаше начумерен, сякаш Иван беше изял и пропил бащинията му. М. Марчевски, П, 234. — Брей, опустошиха имотеца на човека! — пъшкаха те. — Секат, изедниците, като че ли им е бащиния! К. Калчев, ЖП, 223.

2. Разг. Родна земя, отечество. — Донесъл съм им, каже, армагани от далечни земи, че за тях съм мислил кога съм тръгвал за бащинията си. Р. Стоянов, М, 13-14. Ала аз, след като дълго съм скитал из Балкана, че чак до Атонските гори, много добре знам какво нещо е нашата бащиния… И знам, че тъй хубава е бащинията, както е хубав и сладък нашият, материнският език. Д. Немиров, Б, 51. По-лесно беше да се биеш, да затъваш в калта, да возиш ранени и да знаеш, че бащинията си браниш. А там, край Пирот, се застояха. В. Геновска, СГ, 429. Мястото, дето са ся родили и живеят всички съотечественици, казува ся отечество, бащиния, татковина. П. Р. Славейков, ПЧ, 35.

3. Истор. През XIII и XIV в. у нас — стопанство на феодално зависим, но незакрепостен селянин.

4. Диал. Откуп, който дава момък на момините родители при годеж; венчанина, бащина, бащнина (Н. Геров, РБЯ).

БА`ЩИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е присъщ, свойствен на баща, който се отличава с доброжелателност, загриженост. Старецът всякога срещаше Павел с бащинска радост и милостивост. Елин Пелин, Съч. III, 19. Стана му близка и мила. Искаше му се да иде при нея и да й каже бащински думи, но се въздържа. К. Петканов, СВ, 186. — Вие сте уморени, трябва да си починете! — каза той топло, с бащински тон. — Моята кола ще ви заведе по домовете. П. Вежинов, СО, 166. Той го настани в първокласното купе на влака за София и още веднъж му напомни бащинските си съвети. — Пази се, синко, пази се! Ст. Марков, ДБ, 463. Седнахме да вечеряме с неговата прекрасна дъщеря Евдоксия, която, .., и Хюсни паша със съща бащинска нежност обичаше. Св. Миларов, СЦТ, 56. Бащински грижи. Бащинско чувство. Бащинска обич. Бащинска прегръдка.

2. Диал. Който е на баща; бащин. Излела е малка мома, / Коладе ле, / бащински коне нареди, / на бел Дунав да ги пови. Нар. пес., СбНУ XI, 6.

БА`ЩИНСКИ. Нареч. от прил. бащински; като баща. Той я хвана през кръста, и като я подкрепяше нежно, каза бащински: — Хайде, чедо! Елин Пелин, Съч. III, 82. Само свекърът се отнасяше с нея топло и бащински. И. Петров, НЛ, 117. Кольо пристигна една сутрин от село, с малко денкче на рамо .. Вълко го посрещна бащински, настани го в дома и го запозна с младежите. Ем. Станев, ПЕГ, 116.

БА`ЩИНСТВО, мн. няма, ср. Кръвно родство между баща и детето му, положение на баща. При това нищо не ти гарантира, че Домна Илиева няма да заведе дело за установяване на бащинството и да спечели… Б. Болгар, Б, 90. Ако детето е родено преди да са изтекли 180 дни от сключване на брака, съпругът може да оспори бащинството. ОФ, 1948, 1507, 3.

БАЩИ`ЦА м. 1. Разг. Интимно обръщение, обикн. при молба към мъж, от когото се очаква покровителство, помощ. — До суровата земя ти се кланям, бащице! Ст. Загорчинов, ДП, 329. Изведнъж Тихо приближи устните си до ухото на митрополита: — Знаеш ли, бащице, защо съм дошел при тебе тази нощ? Дошел съм да ми кажеш къде са заровени златиците на цар Ивана! А. Кралийчев, В, 152-153.

2. Остар. и диал. Умал. галъов. от баща; бащичко. Тук майка се разделя със син, жена с мъж, сестра с брат, деца дребни с бащица. Л. Стоянов, Б, 29. Откакто съм ся родила, / все тъй съм расла, порасла / кога по нива, по лозе / на стар бащица на помощ, / кога пък вкъщи да шетам / на мила майка отмяна. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 938-939. Не видиш ли мойто село, / не видиш ли стар бащица, / не видиш ли мила майка, / мили братец и сестрица? Л. Каравелов, Съч. I, 64. — Татице, мили бащице, / пиши ме, тате, пиши ме, / да идем с млади войници. Нар. пес., СбНУ XLIII, 310.

БА`ЩИЧКА м. и ж. Диал. Бащичко (в 1 знач.). — Синчето ти не сваля очи от куршумите. — Бащичка! — обади се Добра. Филчо погали детето по бузата и отговори: — Защо ми е чедо, ако не ми прилича? К. Петканов, X, 213. Койчев извади лев и го подаде на бабата. — Ела сега да видиш какъв юнак ти е донесла баба Дона. Съща бащичка! .. Бабата въведе Койчев в неговата стая и преви кръст над едно кълбо от дрехи, из което се показваше малко детско личице. Ц. Церковски, Съч. III, 127.

БА`ЩИ`ЧКО, членувано (рядко) -то, мн. (рядко) -вци, м. Разг. 1. Дете или възрастен син (дъщеря), които по външност или характер приличат извънредно много на баща си; бащичка. — Бащичко? И баща ти беше такъв като дете .. Същите очи, същото криво носле! .. изпъшка тежко тя. Ст. Даскалов, ПЯ, 96. Стойко се пазареше дълго, скъпеше се за стотинката и гледаше да откъсне колкото се може повече. — Бащичко! — гледаха го хората като се караше с надничарите. — Този синковец ще удари и Юрталана. Г. Караславов, С, 128. И двете [децата] бяха одрали кожата на баща си: същият едър кокал, дълги лица и спокойни светли очи, които излъчваха някакво сияние. Същински бащичковци! Д. Димов, Т, 267.

2. Рядко. Умал. гальов. от баща; бащица. — Че аз грижа за моя бащичко, за моя татко. Й. Йовков, ЖС, 195.

БАЩНИНА`, мн. няма ж. Диал. Бащиния (в 1, 2 и 4 знач.); бащина. Удалечен от бащнина, / от мило първо либе, / на тази чуждата страна. / И радост к мен не иде. П. Р. Славейков, П, 9. Да вардим бащнина, доде ни са напука гърбът като на жабата във гьолът. П. Р. Славейков, БП I, 110. Имам ли язе бащнина. / бащнина и дедовнина — / я нива, чиче, я ливада, / д’ида, чиче, да ора? СбНУ VIII, 90.

БА`Я, -а`еш мин. св. ба`ях, несв., непрех. Шепна тайнствени заклинателни думи и изрази, за да излекувам болен или да се премахне някакво зло. Впрочем тука и нямат обичай да се обръщат към доктора: ходят при турски ходжи и при поп Лака да им чете и бае. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 136. — Трън се навря в ръката му .. ръката се поду като самун. Момичето пищи, в огън се мята. И баба ти Рада идва да му бае и поп Петко му чете, не би! Д. Марчевски, ДВ, 10. Знаеше и тетива да ти стегне, и против мишки и змии да бае, и от изгорено и ухапано да цери с билки и зайча мас. Ст. Загорчинов, ДП, 71. Изпроваждат го [болния] u при някоя баба, .., която му бае за сладки и медени. Ступ., 1875, бр. 5, 35-36. бае се безл., бая си възвр.

БА`Я СИ несв., непрех. 1. Ходя да ме лекуват с баяне.

2. Пренебр. Говоря нещо, обикн. на което не се обръща внимание; дрънкам си. — Де се е чуло и видяло овчар с цар да говори, бе! Баеш си, байно, на вятъра — грубо издума той и плю върху огъня. Ст. Загорчинов, ДП, 63. — Куно, — рече той, като клекна до нея. — Да оженим вече Панайотка. .. — Като си баеш, кой ли те слуша! Д. Немиров, Б, 68.

◇ Бай си, бабо, за бълхи. Разг. Употребява се, когато някой говори излишни приказки напразно. — Виновни сме всички!… Трябваше да се внимава. .. — Бай си бабо, за бълхи. Когато колата се прекатури, пътища много. Й. Йовков, ПГ, 115-116.

Бай ми, бабо, да ме не срещне мечка. Разг. Употребява се при изказване на пожелание да не се случи нещо неприятно, лошо.

Бая на главата някому. Разг. Мърморя някому за нещо, укорявам някого или дотягам някому със съвети, напомняния, излишни приказки. — Тотке, много бъбриш, досадна си! Мене ми е мъчно за Дойчина, а ти си седнала да ми баеш на главата! К. Петканов, ЗлЗ*, кн.* I, 102.

Бая си за главата; бая си за (на) бълхи<те>. Разг. Недоволен съм от нещо и говоря, приказвам на себе си. — Кой е луд Рашко? — Бая си за главата. Сам си приказвам празни приказки. К. Петканов, ЗлЗ, ч. 1, 87. — Че дип ако видя зора, и сама ще я дам, не искам да препреча на момичето на късметя. Донкината майка си баяше за бълхи, а умните жени отстрана се подсмиваха. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 14, 23.

Тъй (това) знае баба, тъй (това) (си) бае. Разг. Казва се за човек, който прави нещо, както умее, макар че то не е особено добро, качествено направено.

БАЯ` неизм. прил. Простонар. Доста голям, не малък. Вече си е бая момченце. Ученик в прогимназията, и то в града. К. Григоров, ПЧ, 29. Преди година, той е бил бая търговец, носял е сукнени калци, сукнена салтамарка. ВЦ, 1888, кн. 20, 31.

2. Като нареч. Доста, твърде много. — Такова хубаво вино не съм пила. И Ноно го хареса. Той, ужким, ми се хвалеше, че е въздържател, ама бая си пийна. Елин Пелин, Съч. IV, 272. — Брей, не можах да те позная, Променил си се… — И вие бая сте се променили! Ст. Даскалов, ЕС, 280. — Ако заповядаш, може да изпладнуваме под дървото. Слънчицето бая взе да пече! А. Гуляшки, СВ, 187. Придигна буцата — бая тежичка беше — имаше какво да лижат кравиците, па и за тях си вкъщи. О. Василев, ЖБ, 88.

— От тур. bayağı ’доста’. — Друга (диал.) форма: бая`т.

БАЯ` междум. Простонар. За израз на пренебрежително, нехайно отношение към нещо; какво от това. — Те за мене се карат. Бая! Като не ме искат пък, мога да си ида! Й. Йовков, Б, 66.

— От тур. bayağı ’доста’.

БАЯДЕ`РКА ж. 1. Индийска танцувачка при религиозни обреди. А като земеме живота на баядерките, посвятените деви в индийските храмове, видиме единство с живота на нашите самодиви. Г. Раковски, БС I, 155.

2. Остар. Танцьорка в локал.

— От португ. bailadeira ’танцувачка’ през рус. баядерка.

БАЯЛДИ`САМ. Вж. баялдисвам.

БАЯЛДИ`СВАМ, -аш, несв.; баялди`сам, -аш, св., непрех. Простонар. Припадам, примирам, прималява ми. С нож убивали мечките, а с камшик — вълците; гони го, гони, дорде баялдиса, че като го стигне, с камшика му избие очите и го дере. Ц. Гинчев, ГК, 364. — Защо войската е в зимна униформа в тая жега бе? Ще баялдисат момчетата от задуха! — попита султанът. Чичо Том, ВН, 1965, бр. 4305, 4.

— От тур. bayılmak. — Друга форма: баилди`свам, баилди`сам.

БАЯЛДИ`СВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от баялдисвам; припадане, примиране. Умря Младенчо! .. Не питайте за плачовете и вайкането по него, не питайте за скубането коса и баялдисването над неговия нов гроб. Т. Влайков, РП I, 40. Можем да избавим от смъртта оногова, който ся намира в примиране или баялдисване. Тая част на целителството трябва всеки от нас да я познава. С. Доброплодни, З (превод), 22.

БАЯ`Н м. Руски национален музикален инструмент — голяма хармоника със сложна система на клавиатурата .. Един след друг се появиха четирма баянисти с тъмни костюми и черни, лъскави баяни. При всяко извиване на ръката те блестяха ослепително. ВН, 1955, бр. 199,4.

— От рус. собств.

БА`ЯНЕ, мн. -ия и (разг.) -та, ср. 1. Отгл. същ. от бая; баилка. Баянията, с които са неразделно свързани съответни магически действия, произхождат от онзи първобитен митически мироглед, който схваща болестите, от които човек страда, като проявления на зъл дух, вселил се у него. В. Ангелов, ЛС, 81. От две недели то се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баянета. Ив. Вазов, Съч. XI, 7.

2. Обикн. мн. Тайнствени заклинателни думи, изрази, с които се бае; баилка. — Стойте, братя й сестри, почакайте слово да ви кажа — обърна се след това той към богомолците, които напираха към него, — виждам как идвате един по един като при знахар кому лек да дам, кому баяния да бая. Ст. Загорчинов, ДП, 454. Тая книга, .., съдържа народни песни, пословици, гатанки, баяния, приказки, обичаи и пр. Н. Бончев, Съч. I, 131.

БАЯНИ`СТ м. Музикант, който свири на баян.

БА`ЯНКА ж. Диал. Баилка (в 1 знач.), баяне.

БАЯ`РКА ж. Диал. Баячка; баятелка. — Най-бръзливата жена… Работеше като за три… И златно сърце — не беше лошотница! Само дето ходеше по баярки. Хр. Бръзицов, НЦ, 272.

БАЯ`Т, -а, -о, мн. -и и (остар.), неизм. прил. Простонар. За тестени произведения, обикн. за хляб — непресен, престоял, твърд. Очите на продавача бяха впити в кандилите: той поглъщаше парите им, без да може да захапе поне един от тях. Това право имаше, когато те ставаха „баят“, заприличали на парчета размита и отсетне закоравяла хума. Ст. Чилингиров, ПЖ, 122. Тия кифли са баяти. △ Питата е баята. △ Баят хляб.

— Тур. bayat.

БАЯ`ТЕЛКА ж. Диал. Баячка; баярка. Викайте Стефана баятелка да побае със бело перо, с десна ръка. Нар. прик., СбНУ XLI, 453.

БАЯ`Ч м. Мъж, който се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. Врачки и баячи, .. лекуваха и оправяха счупените кости, както знаеха, и моряха с невежеството си хората. П. Здравков, НД, 139. Бил той посърнал, безпомощен бил, / чезнел от болка незнайна — / всуе биляри му билки варили, / всуе баячи му баяли. Ас. Разцветников, Ст, 165.

БАЯ`ЧКА ж. Жена, която се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. Тя искаше да вика попа да й чете, или баячка да й побае. Елин Пелин, Съч. III, 127. — Май ще трябва баба Стамена баячката да ти гаси въглища за страх. Поизплаши се ти. Т. Харманджиев, Р, 66.

БДЕ`НЕ ср. Отгл. същ. от бдя.

БДЕ`НИЕ, мн, -ия, ср. 1. Прекарване нощта без сън; бодърстване. Садък залиня от недоспиване, отслабна .. Най-после се умори и нощните бдения му омръзнаха. X. Русев, ПЗ, 225-226. Навярно мъките, нечовешките страдания, изпитанията и дългите безсънни вечери, прекарани в труд и бдения, са го направили горд, независим и предпазлив. П. Михайлов, МП, 18. Те [безработните] плъзнаха навсякъде като скакалци, обикаляха улиците, .., а вечер тия, които нямаха домове, се трупаха по площадите, из парковете, под мостовете и прекарваха нощите в мълчаливо бдение. Ал. Бабек, МЕ, 242.

2. Бдене (във 2 и 3 знач.). Заредиха се дни и нощи на напрегнато бдение. Бащата и майката мислеха само сега за детето си. К. Кръстев, К, 186. Покачих се на широк многоклонест дрян и се наврях в средата му като в кош. Седя и бдя. Едно бдение, което и задаша, и хваща за гърлото. П. Росен, ВПШ, 106-107. Поведението обаче на учителя и неговото бдение над учениците и над училището ся показаха твърде доволни на Габровската община. П. Р. Славейков,* ГУ, 31.

3. Църк. Черковна служба, която се извършва обикн. в събота вечер. Не бивало да гледаме повече светеца, .., ами да сме разбудели монасите да ударят клепалото и да отслужат нощно бдение. Ем. Станев, А, 54. Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит, / със поглед умислен, в бъдещето впит, / който много бденья, утринни пропусна, / но пачето перо нивга не изпусна. Ив. Вазов, Съч. I, 190. // Бодърствуване, съпроводено с молитва. Тя [калугерката] поправи фитила на кандилото и наля от една стъкленица елей .. После тя се приготви отново да продължи молитвеното бдение. Ст. Загорчинов, ДП, 160.

БДИ`НЦИ мн., ед. (рядко) бди`нец м. Истор. Войници от Видинския (Бдинския) полк през Балканската и Първата световна война. Щом чу, че ще мине през София Бдинския полк, Стайно тържествено бе обещал да почерпи войниците .. Кой носеше китка цвете, кой хляб или плодове. Всички искаха да зарадват бдинци, които в ускорен марш бързаха към турската граница. В. Геновска, СГ, 334.

БДИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Индив. Лице, което бди над нещо, пази нещо. Баща му биде грабнат една нощ от полицейски вълци — бдители на обществения ред — и отведен на заточение. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 6.

БДИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който следи внимателно, зорко за нещо. Двамата скитници внимателно запълзяха надолу към шосето. Сами, почти без оръжие, те трябваше да бъдат двойно по-бдителни от когато и да било друг път. П. Вежинов, НС, 253-254. — Не бива да забравяме, че от нашия прозорец се вижда южната ни граница. Трябва да бъдем бдителни. М. Марчевски, ТС, 39. Бдителният ловец, укрил се в гората, следи ранения звяр на поляната и дебне всяко негово движение. А. Дончев, СВС, 760.

БДИ`ТЕЛНО. Нареч. от бдителен; зорко, внимателно. Конят ситнеше по калната улица и поглеждаше сърдито с бялото на очите си минувачите. На гърба му поручик Манев държеше бдително юздите. П. Вежинов, BP, 229.

БДИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Неотслабващо напрегнато внимание, обикн. с цел да се избегне някаква опасност или да не се допусне нещо нередно, някакво вредителство. Тук остана да пази бай Стоян с няколко души другари .. Техните строги, мълчаливи фигури, .. стърчаха денонощно наоколо с такава вярност и бдителност, че птичка не можеше да мине незабелязано. Елин Пелин, Съч. II, 153-154. Дебнеше зад плета от десетина минути, защото много хора бяха надошли в къщата на Станоя .. Не се събираха те за добро и мюдюринът щеше да го похвали за бдителността му. А. Христофоров, А, 44. Няколко месеца те се укривали в крайселските ниви, а през деня, когато бдителността на неприятеля била по-слаба, влизали в селото. Ал. Гетман, ВС, 124.

БДЯ, бдиш, мин. св. бдях, прич. мин. деят. бдял, -а, -о, мн. бде`ли, несв., непрех. 1. Стоя буден, не спя поради някаква грижа, безпокойство или в очакване на нещо. Селото спеше. Хората си отдъхваха след дневния труд. Само Ленковата майка бдеше и го чакаше, той знаеше това. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 331-332. Цяла нощ в дома на Иван Левков очакваха партизаните. Ружка заспа, но майката, бащата и Янко останаха будни в тъмната стая и като си шепнеха тихо, цяла нощ бдяха. Ем. Коралов, ДП, 44. // С предл. над. Стоя буден, не спя, защото се грижа за някого, който е болен, опериран и под.; бодърствувам. Около болницата става тъмно, настъпва* нощ. Лекарите се прибират, разотиват се и сестрите. Само дежурната бди над ранения. И. Бурин, НП, 35.

2. Стоя нащрек, следя с напрегнато внимание за нещо. Нас ни пратиха в дружината, която остаяше още в Хасково, назначена да бди върху южната ни граница. Ив. Вазов, Съч. XIII, 5. На няколко места по височините около селото и на пътя за града, .., пламтяха през цялата нощ огньове — бдяха там на стража група въстаници. Д. Талев, И, 516. Притихна лагерът, .. Дълбоко спят / другарите. Бди само часовоя… В. Георгиев, ПП, 71.

3. С предл. над, за. Полагам грижи, следя внимателно за състоянието на някого или нещо. — Иванко Басараб ме изпрати тука да служа на царицата, да бдя над нея. Ив. Вазов, Съч. XX, 124. Минка Хаджиева напусна учителството и стана незаменима помощница и съветница на своя племенник .. Ако не бе тя да бди над Ралевите дела, стопанството не би се така разраснало. О. Василев, Т, 9. Жената, докато е еще малко момиче, има свята длъжност да ся учи, да работи, да ся занимава непрестанно; .., а когато стане майка да бди с ревност над възпитанието на децата си. П. Р. Славейков, Р, 7. Той [епископът] е трябало да бди за редът и благоустойството във всичката област. ПСп, 1873, кн. 7-8, 51. бди се безл. Да се варди и бди да не би да са смесят холерически материи с водата, която е за пиене. Знан., 1875, бр. 5, 70.

БЕ частица Разг. 1. При обръщение или самостоятелно. За изразяване на близост, фамилиарност, благоразположение. — Какво има? Какво се карате? — .. — За мерата, бе дядо Герге. Гледаме кой колко добитък има. Й. Йовков, ПГ, 33. — Я да видим вашия юнак .. — пристъпи към леглото на болното момче докторът. — Ти учиш ли се, бе момко? Г. Караславов, СИ, 26. Наблизо се чуха тихи стъпки — .. — Хей, кой там? —* скочиха двамина от грънчарите. — Аз съм, бе, аз съм. .. — Тукашен съм. А. Каралийчев, СР, 35. Като ма питаш, мамо бе, да кажа, да та не лъжа. Нар. пес., СбНУ XLVI, 141. • В съчет. а бе. За усилване на обръщението. — А бе, Стойчо, я попитай, дали знае влашки. Ал. Константинов, БГ, 13. —А бе, видя ли кадрото на Тарилйома? Ив. Вазов, Съч. VIII, 64.

2. Обикн. при обръщение или самостоятелно. За усилване с отсянка на фамилиарност; а) При потвърждаване, съгласие, одобрение. — Да бе, Друме — присъединиха се и други .. — Ако Сърбия се разбере с Турция, тогава ние накъде? Ст. Дичев, ЗС I, 233. — Аз ще седна до нашия доктор... — Бива, бе жена! Сядай, където искаш. Д. Ангелов, ЖС, 27. — Вярно бе, може ли сватба без песен? — подема друг. Св. Минков, РТК, 147. — Ще черпя бе, ще черпя! — обръщаше се той към хората, които бяха се насъбрали около него. Елин Пелин, ПР, 92. — Бе добре, че се намери този човек. Да има кой да работи. Й. Йовков, ЖС, 38. • В съчет. а бе. А бе то човек ако вземе много да му мисли — така е. Елин Пелин, Съч. I, 215. А бе, то ще надвият англичаните кога да е, не ще питане. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 115. б) При желание, подкана, увещание, заповед. — Искам да походя, бе дядо, — настоя плачливо Монката. Елин Пелин, Съч. II, 35. — Бе чакайте и другия, — каза Боримечката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 194. — Стой бе, господин началник, думам, грешка, думам, е станало, наш човек е. Г. Караславов, Избр. съч. I, 192. Че трайте си, бе хора,* гледайте си сиромашийката. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 52. Отведнъж като съгледа човек сред добитъка, току извика: — Ей, махни се оттам, бе! Ст. Даскалов, БМ, 266. — Ела по-близо, бре, проклетнико! Гледай го какъв е… Бе пристъпи! Й. Йовков, ЖС, 218-219. в) При задоволство, възхищение и др. — Браво, бе Соколов, бабанка си! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 10. — Бе брате, що едни ниви станали, да им се ненагледаш. Й. Йовков, ВАХ, 196. г) При учудване, изненада, недоумение и др. — Па много си израсъл, бе сине! Какъв мъжага си станал! Д. Ангелов, ЖС, 151. — Бе, от толкова близко и ни един куршум да го не удари, — извика друг един. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 151. — Бре,че голямо нещо що… У, то цяла мечка бе! Й. Йовков, ВАХ, 126. — Който го е съчинил — ум бе, ум ти казвам… Г. Караславов, СИ, 59. — Но какво ще правите с мене, бе хора, какво искате? — тревожно запита старецът. X. Русев, ПС, 34. • В съчет. а бе. д) При възражение, неодобрение, укор, закана. — Че как тъй ще пуснеш лисица, бе сине? Тя е вредна твар. Ем. Станев, ЯГ, 44. — Бе, той бяга от хората като заек, а ти — плашел жените! — смъмри го кротко Геньо. Г. Караславов, СИ, 23. — Бе вий твърде хладнокръвно гледате на тази грозна смърт. В. Друмев, НФ, 105. — Няма ли вече закони в тая страна бе, джанъм. А. Гуляшки, МТС, 331. „Бе аз ще ви дам да разберете, ама да са здрави предни зъби!“ Й. Йовков, ВАХ, 199. • В съчет. а бе. Не бивало, кай, да се пие, .. А бе човече, който пий, пий с парите си, какво ще му се бъркаш в работата? Й. Йовков, А, 22. — А бе, защо ме избрахте? Изберете някой по-млад човек… Ив. Вазов, СбНУ II, 34.

3. Като съотносителен съюз (повторен към всяка част или към всяко изречение бе … бе). За свързване на еднакви части на изречение или на прости изречения* в едно сложно (към всяка част или към всяко изречение) — за усилване на недоумение, изненада и др. от многото действия, факти при изреждане на предмети, последователно извършвани действия или противоположни възможности; бре… бре, и… и, ту… ту, а… а. — Бе дружество основахме, бе реч държахме, бе не знам какво. Й. Йовков, М, 115. Бе туй било, бе онуй било, доде да се разбере, ето че заповед доди в селото. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 14, 43. Бе двор, бе къща, всичко се почисти и подреди. △ Бе да дойда, бе да не дойда, най-сетне реших и тръгнах. • В съчет. а бе.

БЕАТИФИКА`ЦИЯ ж. Църк. В католическата практика — тържествено посмъртно провъзгласяване на някого за блажен. Тази беатификация беше трета поред за тазгодишната зима в Буда. Д. Добревски, БИ, 157.

— От лат. beatus ’честит, блажен’ + facio ’правя’ през фр. beatification.

БЕ`БЕ, мн. -та, ср. Малко дете, непроходило още; пеленаче. Притвори очи и се пренесе за минута вкъщи: бебето навярно спи с шарената дрънкалка в ръчица! М. Грубешлиева, ПП, 14. Младежи и девойки се разхождаха из липовите алеи на булеварда, млади майки бутаха пред себе си колички с бебета. Д. Ангелов, ЖС, 49. Тя хитро го погледна и му намигна: — Какво, ще си имате ли скоро бебе, Косьо? Гледам… И. Волен, ДД, 122. Мама братчето повива / и на мене се засмива: / — А когато беше бебе, / тъй съм милвала и тебе. СбХ, 152.

Прен. За незрял човек, който е възрастен, но се държи като малко дете.

— От англ. baby през фр. bébé.

БЕ`БЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов. от бебе; бебче. — Мълчи, бебенцето ми, нанкай, ангелчето ми, нани-и-и-на, нани-и-и-на. Д. Калфов, Избр. разк., 11.

БЕ`БЕР м. Диал. Бобър.

◇ Изтягам се (облягам се) като бебер. Нищо не правя; бездействам, мързелувам. Защо едни са раждат да са мъчат, да проливат кръвав пот и да търпят сякакви неволи, а други да надуват чубуците си, да са изтягат като бебере и да не мислят за нищо? Л. Каравелов, Съч. V, 190.

БЕ`БЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на бебе, който се отнася до бебе. Кой знае защо изведнаж и със страшна сила ни се прииска и в нашата спалня да се залюлее люлка, да се чуе сладко бебешко гугукане, смях. П. Незнакомов, СМ, 18. Квартирантката стои при мене и плете розово бебешко палтенце. В. Бончева, АП, 102. Лъхва ме характерният млечен мирис на бебешките дрешки. По мраморния бордюр на разгоряната камина бяха прострени пеленки. П. Славянски, ПЩ, 37. Бебешка шапчица. Бебешко бельо. Бебешка конфекция. Бебешки сапун.

БЕБЕШО`Р м. Разг. обикн. ирон. Бебе от мъжки пол.

БЕБЕШО`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. гальов. от бебешор.

БЕ`БКО, -то, мн. -вци, м. Гальов. 1. Обръщение към бебе или малко дете; бебчо. Защо плачеш, бебко?

2. Бебе; бебчо. — Бебко цяла сутрин е гукал като гълъбче! — възхищаваше се майката. М. Грубешлиева, ПП, 99.

БЕ`БЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бебе; бебенце. От училище щом дойде / бебчето ще бави, / че да може нещо друго / майка й да прави. Чичо Стоян, ЧК, 76.

БЕ`БЧО, -то, мн. -вци, м. Рядко. Бебко. Че и бебчо / из колцата / се повлича / като всички, / сам напъва / се да става / и размахва / вън ръчички. Чичо Стоян, ЧК, 14.

БЕГ, бе`гът, бе`га, мн. бе`гове, м. Истор. 1. В Османската империя — титла на феодален владетел или на лице от благороден произход с висш военен чин и висок чиновнически пост; бей.

2. В Османската империя — едър феодален владетел, натоварен с военноадминистративни функции; бей. Филибелийският паша и татарпазарджишкият бег казали, че ще простят зулумлуците на харамиите, ако се върнат по селата си и заживеят мирно. М. Марчевски, П, 24. И не само за хайдути и за обирници беше страшен Индже. Аени [аяни], спахии и бегове, всички ония, които имаха власт и владееха земята, .. не притискаха тъй много раята. Й. Йовков, СЛ, 143. Ако на криво, не смеем от Бога: ако на право, не смеем от бега. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 16.

— Typ.beğ.

БЕГА`ВИЦА ж. Диал. Стомашно-чревно разстройство. Около третият ден трескавият бълва зеленикави злъчки, той може да е затегнат или да има бегавица. И. Богоров, СЛ, 34.

БЕГА`Ч м. 1. Човек, който може да бяга бързо, изкусен в бяг. Едно от момчетата — Миркрил — твърде се харесваше на Орфея .. То беше невиждан бегач, ловък и опитен лодкар, изумителен плувец и прекрасен рибар. Г. Караславов, Избр. съч. V, 327.

2. Спорт. Спортист, който участва в бягане на дълги или къси разстояния, или в колоездачни или скиорски надбягвания. — Готови! Изстрелът на сигналния пистолет отхвърли в един миг бегачите напред. Цв. Ангелов, ЧД, 197. Бегачите изнемогваха, пукаха гуми, слизаха от колелетата си и вървяха пеша по цели километри. НС, 1958, бр. 10, 1. Бегач на дълго разстояние.

3. Породист кон, който може да бяга много бързо и се използва при надбягвания. Конете и конните надбягвания им влизат в кръвта. Заразяват я. И тях ги тресе винаги, когато видят „чистокръвен бегач“. Б. Шивачев, ПЮА, 97.

4. Велосипед за надбягване. В село ли ще ходиш? Нима пеш? Хубава работа. Да се трепеш и да си късаш обувките, когато с колело е тъй леко, бързо и практично. Удоволствие е просто да пътуваш с моите бегачи „Свифт“ и „Лабор“. Чудомир, Избр. пр, 78.

5. Остар. Беглец. Тук, на тая граница, тия постове ги поставяха по ония места, гдето най-често минаваха контрабандисти и бегачи. Й. Йовков, ЧКГ, 242. Зел с себе си Медея и малкия й брат Абсирта и тайно отплавал. На заранта цар Аст видял, че го измамили, и са погнал с потера подир бегачите. Н. Михайловски и др. ОИ (превод), 65-66. Кортес не допусна на войните си да гонят бегачите американци. П. Кисимов, OA II (превод), 30.

◇ Житен бегач. Вредно твърдокрило насекомо, което се храни с класовете на житните растения.

БЕГА`ЧКА ж. Спорт. Спортистка, която участва в бягане на дълги или къси разстояния или в скиорски надбягвания. Тази година нашите скиори-алпийци се спускат по пистите в Италия, Швейцария и Австрия, а ето че на Витоша днес ще имат нова тренировка бегачите и бегачките. ВН, 1960, бр. 2606, 3.

БЕГЕМО`Т м. Остар. Хипопотам. В гъстите лещаци на Борнео, Суматра и Ява въдят ся слонове, носороги ..; в реките има бегемоти и крокодили. Ив. Богоров, ВГД, 342. По-голямата част от по-главните млекопитающи са животни, като например слонът, носорогът, бегемотът (речни кон), кравата, кобилата и пр. Знан., 1875. бр. 9, 134.

— Рус. бегемот.

БЕГЕМО`ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от бегемот. Бегемотска кожа.

БЕГЕНДИ`САМ. Вж. бегендисвам.

БЕГЕНДИ`СВАМ, -аш, несв.; бегенди`сам, -аш и бегенди`ша, -еш, мин св. бегенди`сах, св., прех. Диал. Харесвам, одобрявам; бендисвам. — Кой ще ми даде карабината си? — Другарю младши лейтенант, с Трифоновата! — обади се ефрейтор Диневски и смигна на другарите си. — Не си бегендисва карабината, все накриво биела. Б. Несторов, СР, 101. Двори мете Видела девойкя, .. / Видел я йе Марко добър юнак, / видел я йе, бегендисал я йе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 91. бегендисвам се, бегендисам се, бегендиша се страд. и възвр.

— От тур. beğenmek. — Други форми: беенди`свам, беенди`сам, беенди`ша.

БЕГЕНДИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бегендисвам и от бегендисвам се; бендисване.

БЕГЕНДИ`ША. Вж. бегендисвам.

БЕГЛЕ`РБЕГ, мн. -ове, м. Истор. Бейлербег; беглербей. Бейтула бей гневно захапа чубука си, когато чу отговора на Калофер. Тоя проклет гяур, тоя неверник се осмелява да го обижда, него, всесилния пазарджишки бей, който не се подчинява дори на румелийския беглербег, а направо на великия везир Мехмед Соколович. М. Марчевски, П, 34.

БЕГЛЕ`РБЕЙ, -еят, -ея, мн. -ове, м. Истор. Бейлербей; беглербег. Главни градове в Азиатска Турция. В Анатолия: Трапезунд .., Кутайя, главен град напред на Анатолия и място, в което живее беглербейт, комуто под властта били сичките други паши на Азиатските провинции. Ив. Богоров, ВГД (превод), 271-272.

БЕГЛЕРБЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от беглербей; бейлербейски. Тоя салон колкото за разкошните си мобили беше достоен да завземе едно от първите места в султановия „беглербейски“ палат. Св. Миларов, СЦТ, 65-66.

БЕГЛЕ`Ц, мн. бегълци` и (рядко) беглеци`, м. 1. Човек, който е избягал отнякъде, който тайно е напуснал мястото, където обикн. е бил заставен да бъде. Рубен беше издебнал пияните стражари .. и беше избягал. Цяла нощ полицейски хайки търсеха из къщите, блокираха цели квартали, но от беглеца нямаше нито следа. Е. Коралов, ДП, 8. Настанал смут и мнозина четници хукнали да бягат назад. Петко войвода, .., със силен глас и насочен винчестер спрял бегълците. Н. Стефанова, РП, 136. На някои места вятърът бе навял дълбоки преспи, бегълците затъваха до пояс, едва пъплеха. Жандармеристите им пресичаха пътя, настигаха ги, отново ги обграждаха. П. Вежинов, НС, 163. // Войник, който е избягал от поста или частта си; дезертьор. Напразно се опитваше да ги задържи и върне. Броят на бегълците се увеличаваше и той беше загубил всякаква надежда за отбрана. В далечината .. се появиха първите немски щурмови отделения от автоматчици. Ив. Мартинов, ДТ, 99. Димо не си ли е дошъл още? — Че как ще си дойде, нали е войник? — изправи се Димовица. — Сега кой е войник, кой е беглец, не може да се познае. К. Петканов, МЗК, 250.

2. Бежанец. В залата за музика най-често идват двама млади хора, мъж и жена, беглеци от Германия. Св. Минков, ДА, 37. Преди българите при Термопилите пристигнаха първите бегълци от Южна Тесалия, почти всички ромейски земевладелци, изплашени от вестите за българското нападение. А. Дончев, СВС, 623.

БЕГЛИ`К, мн. няма, м. Истор. 1. В Османската империя — данък десятък върху овци и кози, събиран първоначално в натура, а по-късно и в пари, който е съществувал у нас известно време и след Освобождението. На 20 Априлий вечерта имало в селото им трима-четирма души турци, дошле да събират бегликът и данокът в селото. З. Стоянов, ЗБВ II, 44. Беглик за овцете, десятък, .. за лен, за гръсти. За мерите, дето пасе добитъкът, .. — за всичко трябва да плащаш. М. Марчевски, П, 51. Бе ги притиснал бирникът да платят данъците и акциза, беглика и глобите, пъдарщината и водното право за поливане на градините. Кр. Григоров, ТГ, 20.

2. У нас през османското иго — безплатна работа, вършена на бег; ангария.

3. Като нареч. Диал. Даром, безплатно. Ако си, олан, найдете, чиляшка глава в сламата, / .. сичко ми беглик земете: / кащата с покащнината. Нар. пес., СбНУ XIV, 62.

◇ На калето беглик одил. Диал. За човек — много стар, остарял.

— Typ. beğlık.

БЕГЛИКЧИ`ЙКА ж. Жена на бегликчия.

БЕГЛИКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бегликчия. Декоративната украса на тая бегликчийска къща се състои от стенописи и от резби в двете вътрешни сгради. П. Теофилов, К, 53. Бегликчийски коне.

БЕГЛИКЧИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Истор. Занятие, поминък на бегликчия; закупуване и събиране на данъка беглик. Къщата е строена за копривщенеца Ненчо Ослеков, който се е занимавал отначало с бегликчийство, а по-късно с търгуване на абаджийски стоки. П. Теофилов, К, 64.

БЕГЛИКЧИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бегликчия; млад бегликчия.

БЕГЛИКЧИЛЪ`К, мн. няма м. Истор. Бегликчийство. Жителите му остават повечето на странство в Цариград и на други места, като са занимават с абаджилък; а отколе с бегликчилък. С. Бобчев, ПОС (превод), 68.

БЕГЛИКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Истор. Човек, който е събирал или е закупувал данъка беглик за хазната на Османската империя. После се чу, че в каазата са дошли хората на бегликчията султановия данък да събират. П. Спасов, ГЛЗЗ, 14. Всред копривщенските чорбаджии най-богати били бегликчиите. Те събирали десятъка от стадата по цяла Европейска Турция. Бегликчиите наемали по няколкостотин саиджии, панти и овчари за помагачи при събирането на данъка. П. Теофилов, К, 20.

— От тур. beğlikçl. — Друга (диал.) форма: бегледжи`я.

БЕГЛИ`ЦИ, мн., ед. (рядко) бегли`ца, ж. Диал. Овце, които са били вземани за данъка беглик. „Вала тебе, Ян кеайо, / тука върва и браници / и браници и беглици / я не знаем, койе стадо / койе стадо твойе беше.“ Нар. пес., СбНУ III, 21.

БЕГЛИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с беглик (в 1 и 2 знач.). Имала й мама имала / имала й двама синове / .. че ги на кяра прооди / .. беглишко стадо да пасат. Нар. пес., СбНУ XXVI, 80.

2. Който е свързан с данъците, които се събират за хазната на султана. Подир жетва Геранският бей прочете снопето и след една неделя се складоха на беглишкия харман край селото десет големи купни и три кладни с жито. Ц. Гинчев, ГК, 302. Закъсня това лято събирането на десятъка .. Никой нямаше право да превозва и да вършее, докато не се вземе и овършее десятъка и не се насипе житото в беглишкия хамбар. В. Геновска, СГ, 315.

3. Разг. Безстопанствен. — Тук не е беглишки чаир да си пасете конете! — вика им той. Й. Йовков, СЛ, 106. Беглишко пасище. Беглишка ливада.

БЕ`ГЛО нареч. 1. Набързо, за кратко време, едва забележимо. Спас бегло прокара поглед по матросите. Д. Добревски, БКН, 9. В първия миг момчето се обърка. Озърна се, погледна бегло изпод вежди девойката, наведе глава. Цв. Ангелов. ЧД, 14. — Другарю Диневски, какво? — попита младши лейтенантът и бегло се усмихна. Б. Несторов, СР, 202. Райко ме поздрави бегло и продължи разговора. С. Северняк, ОНК, 51. // За миг, мигновено. Още когато го видя за пръв път, той й хареса и тя си помисли бегло, че с него сигурно ще й бъде приятно. К. Кръстев, К, 156.

2. Не много подробно; повърхностно Докторът прекъсна речта си, разтвори един от тях [вестниците] и ги преглеждаше бегло. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 156. В природата той вижда само онова, което остро се хвърля в очи и може да се предаде в слово най-бегло, най с едри черти. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 95. Въпросите в доклада са засегнати бегло. // Недостатъчно, малко. Година преди това аз бях дохождал вече в София и познавах бегло града. К. Константинов, ППГ, 84. Всъщност ние се познавахме доста бегло и да бяхме се сблъскали в Париж, едва ли бихме разменили повече от една-две незначителни фрази в смисъл „какво ново“ и „как вървят работите“. Б. Райнов, ДВ, 8.

БЕ`ГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на бег, който се отнася до бег; беговски, бейов, бейовски, бейски. Дружина стигна, пристигна / до беговата кория. Ц. Церковски, Съч. II, 180. Ой, Фидано, Гюлфидано, / майка кара Гюлфидана / да не оди нощно време / на чешмите беговите / да залива студна вода. Нар. пес., СбНУ XVIII, 79.

БЕГОВИ`, -а`, -о`, мн. -и`, прил. Спорт. 1. Който се отнася до бягане (във 2 знач.). Бегова дисциплина. Бегово разстояние. Бегови тренировки.

2. Който е предназначен за състезания по бягане. Бегови обувки. Бегови ски.

— От рус. беговой.

БЕ`ГОВИЦА ж. Жена на бег; беица, беевица. На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето, .., продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, .., един низ от 17 върви маргарит. М. Георгиев, Избр. разк.,

БЕ`ГОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бегов; бейовски, бейски. Беговски слуги. Беговски имоти.

БЕГО`М нареч. С бягане, с тичане; тичешком, тичешката. Хатипов .. сам хукна .. От пазара до околийското управление нямаше и двеста метра, Хатипов ги премина бегом, тропайки с ботушите си. Ем. Станев, ИК I, 249. Детето се спусна бегом към дъскорезницата. К. Велков, СБ, 104.

◇ Бегом марш (съкр. бегом). Команда за бягане. — Внимание, другари! — извика той. — С движение по един от двата фланга да се стигне до оградата пред нас… Бегом марш! Ив. Мартинов, ДТ, 182.

БЕ`ГОМ нареч. Диал. Набързо, бегло. На извора я запитва, / на хорото следва, / а тя нищо не отвръща, / бегом го погледва. Ив. Вазов, Съч. IV, 10. А Добрян си не мълча, ами я закачи бегом. — Ивке, — рече й — разбираш ли, защо баща ти прави това? Елин Пелин, Съч. I, 127.

БЕГО`НИЯ ж. Декоративно, обикн. саксийно растение със сърцевидни, асиметрични, пъстро обагрени листа и с дребни бели, червени или оранжеви цветове. Begonia. На масичката до прозореца се надуваше с красотата си едра бегония с тъмночервени атлазени листа, изпъстрени със сребристи петна. П. Бобев, ЗП, 69.

— От фр. собст.

БЕГОТНЯ`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Бягане, тичане. Зунка, като помисли, че я гонят, за да я бият, вече се втурна на истински бяг. Зунка напред, татко подир нея .. викове, закани, но тя стана неуловима .. Аз и мама седнахме в колата и с голямо неспокойствие следяхме беготнята. Д. Немиров, КБМ, 112-113. Но тук изеднаж се дигна голяма беготня на улицата и бае Минъо влезе при нас с някаква крива усмивка на уста: — Май че му се вижда вече края — каза той. — Майор Узунов избягал с другарите си на лодка по Дунава. А. Страшимиров, А, 321.

БЕ`ГЪЛ1, -гла, -гло, мн. -гли, прил. 1. Който се появява за много кратко време; едва забележим, едва доловим. Тя хвърли бегъл поглед към нас и зашепна нещо на ухото на Сарандовица. Й. Йовков, ВАХ, 15. — Всеки има това чувство! — отвърна непознатият и отново някаква бегла усмивка мина през устните му. П. Вежинов, ДБ, 282. Неговата страст да улови най-беглите нюанси на природата е била тъй голяма, че той е излизал на полето с десетина платна и от като пукне зората, дорде падне здрач на всеки час, той е минавал от една картина на друга, за да изрази всяка промяна в небето отделно. Худ., 1909, кн. 3, 14-15. // Който се извършва за много кратко време, набързо. От малкото си бегли срещи с него тя го бе преценила като спокоен и честен човек. М. Грубешлиева, ПП, 146.

2. Който е станал или е направен набързо, повърхностно без задълбочаване или подробности. Той е държал наистина дневник, но при оная натрупана и усилена работа, която е имал да върши по своята мисия, едва ли е можал да внесе в него къси, бегли и отривисти бележки. К. Величков, ПССъч. VIII, 274. Беглият анализ, който е направил за Ботевата поезия, не потвърдява това негово мнение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 218. Тази статийка е един бегъл поглед върху старата и нова българска книжнина. СбПер. п, 78. Бегъл преглед върху последните политически събития. Бегло описание. Бегли скици.

БЕ`ГЪЛ2 -гла, -гло, мн. -гли, прил. Старин. Рядко. Който е избягал от място на заточение, от крепостничество. — Не бегли отроци, не хусари, а орли и соколи ще поведа срещу молите и велики боляри. Ст. Загорчинов, ДП, 328-329.

— От рус. беглый.

БЕГЪЛКА` ж. Рядко. Жена беглец. Засвяткват преследвачите с фенери / като с очи на вълци кръвожадни. / След бегълките няколко потери / и хайката отвред ще ги нападне. Бл. Димитрова, Л, 140.

БЕДА` ж. 1. Нещастие, злополучие, злочестина. Но Тертера очакваха други, по-големи беди. На следующата година татарският хан Ногай нахлу в България с десетхилядна орда татарски конници и немилостиво опустошаваше областите й. Ив. Вазов, Съч. XIV, 58. Най-голямата беда, която можеше посем сега да ни постигне, беше да прекараме няколко години тука или на заточение. К. Величков, ПССъч. I, 149. Същият мъжки глас по-меко отвърна отблизо: — Беда, княгиньо! Села и гори запалени от славяни, които идат към Сердика. Ст. Загорчинов, ЛСС, 117. — За доброто, което ми стори, вземи тая върбова свирчица. Изпаднеш ли в беда, свирни с нея и аз ще ти се притека на помощ, където и да съм. Ив. Планински, БС, 78. Беда сполетяла семейството, грабеж и смърт. Д. Талев, ЖС, 55. Парите от беда, беда раждат. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 44. Беда беда ражда. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 59.

2. Тегло, неволя. Народните беди са чужди на болярите. Попитай народа. Ив. Вазов, Съч. XIV, 68. Нищо ново не се случи в село, нищо необикновено. Се` същите беди, се` същите тъги и радости. Елин Пелин, Съч. I, 37. И рекъл бях: аз няма веч да плача / за тежките на тоз народ беди! П. Р. Славейков, 1873, кн. 4, 386. И съм думал: О Боже мой!… Защо други не по-добродетелни от мене, .., са честити, а мен си оставил да страдам толкова беди? П. Кисимов, OA (превод), ч. I, 118.

3. Нещо лошо; неприятност, пакост. — Но ти и нам ще докараш беда, Ивайло, ако Годеслав узнае, че сме те прибрали. Ив. Вазов, Съч. XXI, 49. Като слизаха по стълбите, огърлицата й се скъса, .. Но бедата не спря дотук. М. Грубешлиева, ПП, 13. При това голямо производство можеш ли да спазваш добър процент на метал? — Там е бедата, че производството не е увеличено, а процентът спада. X. Русев, ПЗ, 31-32. Копривата расла, коза я опасла. / Ах, беда голяма! / Що ще каже мама? СбХ, 44.

4. Диал. Вина, обвинение върху някого. // Наказание, което се заплаща — за някаква вина, по някакво обвинение. Сичко живо за беда дадохме / па не може беда да платиме. Нар. пес., СбНУ XLIII, 297. • Нар-поет. беда бедя. Стояна беда бедили, Доне, / Стояна беда бедили, / ведили и укривили, / .. /, че го в темница фърлиха. Нар. пес., СбГЯ, 51.

◇ Не е беда. Не е страшно; не е опасно. — Докторът каза да лежа неподвижно, сърцето не било в ред. — Не трябваше да ставаш — .. Щях да дойда по-късно. — Нищо, за толкова не е беда. Ем. Манов, ДСР, 458.

Туна беда. Диал. Беда от нищо, без да има вина.

БЕДАДЖИ`Я, -и`ята, мн, -и`и, м. Диал. Клеветник, злосторник. Ой рако, рако, / рако осмокрако, / рако бедаджийо; / рако кавгаджийо, / като си дошъл / за моята щерка, / камо ти зурли, / зурли и тупане? Нар. пес., СбНУ XXV, 7.

БЕДЕВИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Диал. 1. За кон или кобила — който е от породиста, арабска порода; арабски. Имаха и двамата по един юрюк — бедевия кон, които на много турски сватби бяха надпрепусквали много коне .., но двата юрюци коня не бяха се надварвали още. Ц. Гинчев, ГК, 256.

2. Като същ. м. и ж. Кон или кобила от арабска порода. Телкиджията и Таушан .. имаха арабски бедевии — на едина бяла, а на другия — черна, дълги и сухи като хрътки. Ц. Гинчев, ГК, 148-149. Из горнооряховския път, .., се зададе един конник на един бял кон — бедевия, който идеше към Геран. Ц. Гинчев, ГК, 380.

— От тур. bedevi ’бедуински’.

БЕ`ДЕКЕР м. Книж. Пътеводител, справочник за пътешественици и екскурзианти с описание на маршрути, местности и т.н. При ъгъла млада англичанка усърдно рисува с акварел колонадата. На две крачки баща й пуши лулата си и прелистя бедекера. К. Константинов, ПЗ, 139.

— Нем. от собств.

БЕДЕ`Л, мн. няма, м. Истор. През османското иго — данък, плащан от християни вместо военна повинност. От раята са захванале да вземат бедел даже и от пеленачетата, и нам ни разказват за някакво си равенство. Хр. Ботев, Съч. 1929, 321. Данък, какво ще ся рече? Данък или дан е общото по нас вергия, харач, по-преди и сега бедел. П. Кисимов, OA (превод), ч. I, 94.

— Араб. през тур. bedel ’откуп’.

БЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който няма достатъчно материални средства, имот и живее в лишения и недоимък. Противоп. богат. Той е благороден и светец, защото има милост за бедния народ .. Каквото има, дели с гладните и голите. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 12-13. Баща й беше беден и освен воденицата, която държеше под наем, нямаше нищо друго. Елин Пелин, Съч. I, 89. Той беше съвсем беден, нямаше пари за учебници и вечер, когато другите почиваха или учеха, работеше в някакъв ресторант като келнер. Д. Димов, Т, 93. Панко беше крайно беден селянин. Няколкото парчета нивици, които имаше, бяха песъчливи и неплодородни. Д. Ангелов, ЖС, 73. Бедни хора. Бедно семейство. // За държава, град, село и под. или предприятие, стопанство — който има слабо развита икономика, малки доходи и не е добре уреден, обзаведен или благоустроен. Противоп. богат. Само тук-таме, в най-бедните и полуизгорени села, виждаха дрипави селяци. Й. Йовков, СЛ, 139. По-нататък в писмото майка й се вайкаше за тях си там, продължаваше в бедния дом същият живот в непрестанни грижи и неволи. Д. Талев, И, 627. Беден квартал. Бедна околия. Бедно изостанало градче. Бедно стопанство.

2. Който се състои от неща в недостатъчно, в ограничено количество и обикн. с малка стойност, за малко пари; оскъден. Противоп. богат. Духовитият тоя турчин добре ще е знаял бедната, твърде бедната тогава екипировка на нашата армия. Й. Йовков, Разк. II, 122. Инвентарът на заведението беше беден. В събота винаги не достигаха столове. Д. Кисьов, Щ, 197. Раздигна стрина Радовица своята малка и бедна трапеза и седна след това пак над чекръка. Т. Влайков, Съч. II, 156. Бедно меню. Бедна вечеря. Бедна закуска. Бедна библиотека. Бедна реколта.

3. Понякога с предл. на, откъм. В който няма достатъчно количество от нещо, обикн. някакви ценни съставни части. Противоп. богат. Та и животното царство тука [в Гренландия] е твърде бедно и произвежда само бели мечки, .., лисици и някакви си зайци. С. С. Бобчев, ПОС (превод), 281. Новият начин е особено практичен при извличане на желязо от бедни руди, както и в страни, където няма условия за построяването на високи пещи. ВН, 1959, бр. 2495.*

4. Купуваше гергьовско сирене, най-бедно откъм масло, което стоеше твърдо като камък. Ив. Хаджийски, БДНН II, 23. Колкото мястото е по-сухо, толкова и тиквите биват по-сладки, .., а колкото мястото е по-влажно, толкова и тиквите биват по-едри, но затова пък по-бедни на захар. Г, 1906, бр. 9, 137. Полярната зона обхваща Централния полярен басейн [Арктика], покрит през цялата година с лед, беден на живот поради ниската температура на водата. Д. Богданов, ТА, 29. Още тогава на мене ми стана ясно колко беден откъм външни събития е бил животът на Христо Смирненски. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 136. // За растителност, коса и под. — който е израсъл в недостатъчно количество; оскъден. Противоп. богат. От двете страни на широкото шосе с плитки канавки се издигаха полегато невисоки хълмове, обрасли рядко с бедна растителност. Й. Радичков и др., ГСП, 135. Последен дойде волнонаемният учител Продумков — небръснат, с мръсна риза, с бедна, рижа косица на кръглата си глава. П. Вежинов, НС, 173.

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/561-580&oldid=2604“.