Речник на българския език/Том 1/521-540

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

място на Маргаритка. Оттук се вижда всичко на сцената. П. Незнакомов, МА, 78. Тълпи се публиката сред салона, / младежи ръкопляскат от балкона. Ем. Попдимитров, СР, 91. Втори балкон. // Разг. Място в такъв етаж. — Какви места обичате, моля, — пита касиерът. — Резерва ли, балкон ли, някоя ложа ли? Чудомир, Избр. пр, 81.

3. Издаден срещу олтара етаж в църква, където пее хорът. В празник [тя] посещаваше катедралата. Там, освен певците от аналоя, от балкона пееше многогласен хор — така звучно, сякаш я понасяше върху крилата на мелодията към небето. В. Геновска, СГ, 169.

— От ит. balcone през тур. balcon или гр. μπαλκόνι.

— Цариградски вестник, 1857 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български…, ГСУ, 1960. 180).

БАЛКО`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до балкон. Балконска врата. Балконски парапети.

БАЛКО`НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от балкон (в 1 знач.); малък балкон. Алеята свърши пред едно доста голямо ново здание с малки балкончета от всички страни. М. Марчевски, П, 135. Файтонът мина край Марно поле и навлезе в главната улица. От плочниците и балкончетата поздравяваха доктора — често трябваше да сваля сламеницата. Ем. Станев, ТЦ, 104. На горния кат имаше три стаи и малко непокрито балконче с парапет от букови дъски. И. Петров, НЛ, 93.

БАЛ-МАСКЕ`, мн. няма, ср. Бал, в който участниците носят маски; маскен бал.

— От фр. bal masqué.

БАЛМУ`Ш, мн. няма, м. Диал. Каша от прясно сирене и брашно; бял мъж. Двама селяни дойдоха с две цедилки прясно сирене за балмуш. Ц. Гинчев, ГК, 245.

— От тур. bulamaç ’брашнена каша за деца’. Друга форма: белму`ш.

БА`ЛНЕО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: свързан с минерални бани, напр.: балнеолечебница, балнеосанаториум, балнеокурорт и др.

— От лат. balneum ’баня’.

БАЛНЕОГРА`Ф м. Специалист по балнеография.

БАЛНЕОГРА`ФИЯ, мн. няма, ж. Дял от балнеологията, който се занимава с описанието на банските и калолечебните курорти и находища.

БАЛНЕОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от балнеограф и от балнеография.

БАЛНЕОКЛИМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до едновременното използуване на бански и климатични лечебни фактори; балнеоклиматически. Балнеоклиматичен курорт.

БАЛНЕОКЛИМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Балнеоклиматичен. Балнеоклиматическо лечение.

БАЛНЕОКУРО`РТ м. Курортно селище, курорт с лечебни минерални води; балнеологичен курорт.

БАЛНЕОКУРО`РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до балнеокурорт. Балнеокурортно лечение. Балнеокурортна поликлиника.

БАЛНЕОЛЕЧЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до лекуване с минерални води; балнеотерапевтичен, балнеоложки. На първо място минералните води намират приложение в балнеолечебното и курортното дело. Н. Ненков и др., БС, 39. Балнеолечебен курорт.

БАЛНЕОЛЕЧЕ`БНИЦА ж. Специализирана болница, в която се извършва лекуване чрез балнеологични и физиотерапевтични методи; балнеологична лечебница. В балнеологичния комплекс са обзаведени курортна поликлиника с физиотерапевтично отделение, балнеолечебница и баня. М. Гловня и др., Р, 135.

БАЛНЕОЛЕЧЕ`НИЕ ср. Лечение с минерални води; балнеотерапия. — Та той [Беловски] на никого нищо не отказва. Рецепта, болничен лист, отпуска, балнеолечение, курортно лечение. М. Радев, СР, 83.

БАЛНЕОЛО`Г, мн. -зи, м. Лекар, специалист по балнеология.

БАЛНЕОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до балнеология; балнеологически. Стотици хиляди трудещи се намират всяка година пълноценна почивка, укрепват и възстановяват своето здраве в красивите и удобни балнеологични, планински, морски и калолечебни курорти. ВН, 1959, бр. 2399, 2. Балнеологична лечебница. Балнеологична сграда.

БАЛНЕОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Балнеологичен. Балнеологически курорт.

БАЛНЕОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Дял от медицината, в който се изучават свойствата на минералните води и лечебната кал, както и приложението им при лекуване.

БАЛНЕОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от. балнеолог и от балнеология; балнеолечебен, балнеотерапевтичен. София, като столица на нашата Република и благодарение на своето разположение и природни богатства, и в бъдеще ще се развива като главен политически, .., балнеоложки и курортен обект от национално и международно значение. ВН, 1959, бр. 3045, 2. Източно от Берковица е новият град Вършец, който се развива като единственият голям балнеоложки център в Северна България. Геогр. X кл, 188.

БАЛНЕОСАНАТО`РИУМ м. Лечебно заведение, в което се използуват за лечебни цели главно естествените минерални води. Известно е, че нашата страна е богата с топли извори, .. Около много от тях са построени прекрасни* балнеосанаториуми, почивни станции и плажове с минерална вода. Н. Ненков и др., БС, 3.

БАЛНЕОТЕРАПЕВТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до балнеотерапия; балнеолечебен, балнеоложки. Балнеотерапевтични* средства. Балнеотерапевтични методи.

БАЛНЕОТЕРА`ПИЯ ж. 1. Дял от балнеологията, в който се изучава лечебното действие на минералните води и на лечебната кал.

2. Лечение с минерални води и лечебна кал; балнеолечение.

БАЛНЕОТЕ`ХНИКА ж. Клон от санитарната техника, в който се прилагат мероприятия и съоръжения за запазването и най-целесъобразното използване на минералните води и лечебната кал.

БА`ЛНО нареч. Диал. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. и лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва тъга, че някой е в потиснато настроение. Что ти е, Мито, най-жално, / най-жално, Мито, най-бално. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 23.

БА`ЛО, мн. -а`, ср. Диал. Дебел тепан домашен вълнен плат за дрехи — аба, шаяк. В широката бусарска стая брат ми разкрои на една дълга маса саите от черно домашно бало. Кр. Григоров, ОНУ, 115. Облекло правено* от платно, от бало, от сукно, от всякаква тъкан и от кожи. Д. Манчов,* БЕ II, 19. // Само мн. Различни видове от този плат. Тая шарена тълпа нахлу в абаджийската чаршия, .. и сякаш потъна безследно в човешкото гъмжило сред петдесетте дюкяна от двете страни на широката улица, скрити на тъмно зад високите навеси, гдето лежаха на сушина денкове с вълна и всякакви сукна — аби от дебели бала. А. Христофоров, А, 116.

БАЛО`Н м. 1. Летателен уред, който се състои от леко сферично или крушовидно тяло от непропусклива материя, напълнено с по-лек от въздуха газ, и от кош, предназначен за въздухоплавателите и за товар. Бай Пенчо е аеронавт, живее в Канада и си вади препитанието, като се издига с балон. Ал. Константинов, БПр, кн. 3, 30. Тогава един ловец каза, че ще отиде да си вземе пушката, ще го надупчи на решето, ще му излезе въздухът и съвсем мирно и тихо ще си падне над къщите. .. Учителят каза, че това вече съвсем ще стане, защото балонът е пълен с хелий. Й. Радичков, ГП, 95. Руският военен балон при своето издигане вчера претърпя тежки повреди. Между другото обвивката на балона се пукна. Ранени няма. БД, 1909, бр. 13, 3.

2. Детска играчка от еластична обикн. цветна материя (каучук, пластмаса), която при надуване получава сферична или цилиндрична форма; балонче. — Татко — извика детето, като дотича развълнувано при нас, — На онова момче му купиха балон! Б. Райнов,* ЧЪ, 121. Надувам балон.

3. Подобен еластичен надуваем предмет за отчитане на количеството алкохол в кръвта, предимно на шофьори.

4. Техн. Стъклен или метален съд с кълбовидна или цилиндрична форма и различно предназначение. Тя [лампата на Лодигин] представлява стъклен балон, пълен с въздух, в който са припоени два дебели медни проводника, съединени с въглена пръчица. Физ. VIII кл, 1965, 71. Разливането и затварянето на сиропа става в предварително почистени, измити и загрети стъклени балони с вместимост 25 л или в бутилки с различна вместимост. М. Киров, ТК, 67.

◇ Вдигам / вдигна на балон някого. Разг. Подигравам се, присмивам се на някого. — В Търново, казват, имало десет хиляди от оранжевата гвардия. Младият се засмя. — Само това ни остава — да ни напердашат. Комунистите ще ни дигнат на балон. Как ни се смееха! Ем. Станев, ИК 1, 486.

— Фр. ballon.

БАЛО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от балон. Балонна тъкан.

◇ Балонна гума. Пневматична автомобилна гума с по-широк профил и ниско налягане (от 1 до 5 см2) която осигурява по-спокоен и мек ход.

БАЛО`НЗАЙДЕ, мн. няма, м. Остар. 1. Непромокаем плат за шлифери.

2. Шлифер.

— Нем. Ballonseide.

БАЛО`НЧЕ, мн. -та, ср. Балон (във 2 знач.). От близкия ъгъл се зададе уличен продавач, който държеше с ръка балончета, навързани на конец. Вл. Полянов, ПП, 76. На деца и на възрастни раздадоха играчки, балончета и шарени мукавени шапки. Ал. Бабек, МЕ, 68.

БАЛООБРАЗУ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който участва при образуване, определяне на бал2 (в 1 знач.), на общата, цифрова оценка от успеха на изпитните предмети при конкурс и под. Балообразуващи предмети са български език и математика.

БАЛО`САМ. Вж. балосвам.

БАЛО`СВАМ, -аш, несв., бало`сам, -аш, св., прех. Диал. Преча на някого в работата му, като отвличам вниманието му с нещо; залисвам, забаламосвам. балосвам се страд.

БАЛО`СВАМ СЕ несв.; бало`сам се св., непрех. Не се занимавам с това, което трябва, залисвам се, разсейвам се с нещо; балтавя се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БАЛО`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от балосвам и от балосвам се; залисване, забаламосване.

БАЛО`Т м. Остар. Малка бала; топ. Голямата търговия купува и продава само по цели кантаре, балоти, парчета и пр. Знан., 1875, бр. 1, 12.

— От фр. ballot.

БАЛОТА`Ж м. Полит. Повторно гласуване за определен ограничен брой лица, когато при избор никой от предишните* кандидати не е получил необходимия брой гласове, за да бъде избран; балотиране.

— Фр. ballotage.

БАЛОТА`ЖЕН -жна, -жно, мн. -жни. Полит. Прил. от балотаж. Балотажна система.

БАЛОТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Полит. 1. Правя балотаж.

2. Остар. Гласувам, балотирам се страд.

— От фр. balloter.

БАЛОТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Полит. Рядко. Отгл. същ. от балотирам и от балотирам се; балотаж.

БАЛОТИРО`ВКА ж. Остар. Книж. Балотаж; балотиране. Между туй изборите наближаваха. Те бяха определени за 14 юни; на 21 юни трябваше да стане балотировка според тогавашния закон. С. Радев, ССБ I, 285. Консерваторите са сполучили в 38 градове, либералите в 9. Има пет балотировки. С, 1894, бр. 1474, 1.

— От фр. balloter през рус. баллотировка.

БАЛСА`М м. 1. Гъст ароматен сок — сложна смес от растителна смола и етерни масла, който се отделя от някои растения и намира приложение в парфюмерийната, медицинската и химическата промишленост. А върху жъртвеника Властелинът на Пръстена кадеше сива амбра, .. и балсам. Н. Райнов, БЛ, 46. По източните склонове на Скалистите планини е разпространен така нареченият балсамов бор, от чиято кора се отделя прозрачен лечебен сок — балсам. Л. Мелнишки, К, 28.

2. Вид лекарство за успокояване на болки, приготвяно от такъв сок. Рани кървави юнашки / с роса мия, с балсам връзвам. Ив. Вазов, Съч. IV, 116. От сутрин до вечер седеше и Кутрио, сам в своя дюкян на другия край на улицата, с дълъг чибук в ръката си, между безброй кутии, стъкла и книжни кесии, пълни с миризливи прахове, треви, мехлеми и балсами. Д. Талев, СК, 15.

3. Прен. Нещо (думи, действия), което успокоява някого, облекчава мрачното, песимистично душевно състояние на някого. Знаех, че словата ми разраняват вечната жувеница в душата, която ти лекуваше с балсама на вярата, както и аз я бях лекувал със самооблъщения и съчинителства. Ем. Станев, А, 222-223. Думи мои, прави думи, / думи нажалени, / .. / Не сте вие балсам сладък / за мен, за душа ми. Ц. Церковски, Съч. I, 147. Идеш да дадеш утеха / на разбитите сърца, / .. / С дума блага на уста, / балсам да лейш навред. Ив. Вазов, Съч. I, 62.

◇ Падам / падна като балсам <на душата (сърцето)>. Успокоявам някого, облекчавам, лекувам душевните му мъки.

— От финик. през гр. μπάλσαμον или ит. balsamo. Друга (остар.) форма: балза`м.

БАЛСА`МА* ж. Остар. Балсам. — Юнак без рана не бива, — извика Мустафа, .. заля раната с балсама, привърза я и всички се върнаха към шейната. Ц. Гинчев, ГК, 193. Стъкленца главучести с балсама — павунови пера из калоферския женски метох и безчислено множество дреболийки, нищожности и разни разности се мяркаха по тия прашни полици и свидетелствуваха за великото търпение и настойчивост на хаджи Ахила! Ив. Вазов, Съч. VI, 155.

◇ Падам / падна като балсама <на душата (сърцето)>. Успокоявам някого, облекчавам, лекувам духовните му мъки. Думите й падаха на сърцето ми като балсама. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 839.

БАЛСАМА`ЦИЯ ж. Рядко. Балсамиране.

БАЛСА`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Балсамов (в 1 и 3 знач.); балсамичен. Балсамен аромат. Балсамни вещества.

2. Прен. Който въздейства като балсам. Ех, рано съдбата сложи си секвестъра / на моята млада душа, / но черната мъка теша / с вино и балсамния химн на оркестъра. Хр. Смирненски, Съч. II, 189.

БАЛСАМИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Запазвам мъртво тяло от разлагане с помощта на специални вещества и по специален начин. Погрижи се за пренасянето на трупа в София и нареди да го балсамират, за да се запази до пристигането на Борис и госпожа Спиридонова от чужбина. Д. Димов, Т, 399. Когато се върнах, баща ми бе издъхнал .. Тялото бе балсамирано и поставено в специален цинков ковчег. Ц. Гинчев, СбЦГМГ, 9. балсамирам се страд.

— Друга (остар.) форма: балзами`рам.

БАЛСАМИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от балсамирам като прил. За мъртво тяло — запазен от разлагане с помощта на специални вещества и по специален начин. Почти целия ден аз преминах в грамадния музей между хилядите статуи на човеци и богове, ковчези и мумии, балсамирани животни и птици. Стр. Кринчев, СбЗР, 373. Египтяните ся старали още да съхранят умрелите тела от изгниване с балсамиране, .. Такива балсамирани тела (мумии), съхранявали ся в катакомбите невредими цели тисящелетия. Г. Йошев, КВИ (превод), 32.

— Друга (остар.) форма: балзами`ран.

БАЛСАМИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от балсамирам и от балсамирам се. </noinclude>Древните народи в Египет употребявали нефтената смола при балсамирането на египетските владетели — фараоните. П. Мандев, СПВ, 50.

— Друга (остар.) форма: балзами`ране.

БАЛСАМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Балсамен, балсамов. Узрелите плодчета [на хвойната] са големи колкото грахови зърна, не са сочни и притежават особена, остра балсамична миризма. А. Бойчинов, ПХ, 22.

БАЛСА`МОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до балсам; балсамен. От Понтеведра до Валенция, от Сан Себастиян до Кадикс тя виждаше само манастири, катедрали и полихромни статуи на Христос, Богородицата и на безброй светие — трагични идоли с кървави рани по тялото, с балсамови сълзи в очите. Д. Димов, ОД, 150. Балсамов аромат.

2. От който се добива или приготвя балсам. По източните склонове на Скалистите планини е разпространен така нареченият балсамов бор, от чиято кора се отделя прозрачен лечебен сок — балсам. Л. Мелнишки, К, 28. От употребата на тези ароматни смолести вещества от растителен произход и главно на смолата от балсамовото дърво произлиза и името на самия начин на това запазване на трупа — балсамирането. ВН, 1959, бр. 2399, 4.

3. Който съдържа балсам или е приготвен с балсам; балсамен. Балсамова смола. Балсамов терпентин.

БАЛСАМО`САМ. Вж. балсамосвам.

БАЛСАМО`САН, -а, -о, мн. -и. Остар. Прич. мин. страд. от балсамосам като прил. Балсамиран. Само на две места в Библията ся споменува за балсамосани человеци — за Якова и за Йосифа. ИЗ, 1877, 425.

БАЛСАМО`СВАМ, -аш, несв.; балсамо`сам, -аш, св., прех. Остар. Балсамирам. А за да запазят умрялото тяло, каквото да си прибере изпосле душата, египтянете го балсамосвали, т.е. изваждали вътрешността на тялото, па го мазали и пушили с миризливи масла и треви. ВИ, 4-5. Тялото Йоакимово го балсамосаха. И най-после клетникът баща ся убеди да отдаде узаконеното на мрътвия си син. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 77. балсамосвам се, балсамосам се страд.

БАЛСАМО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от балсамосвам и от балсамосвам се; балсамосвание.

БАЛСАМО`СВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Балсамиране; балсамосване. Моите медицински колеги .. искаха незабавно да се захванат с опити, за да изследват свойствата на направеното балсамосвание, но аз се възпротивих. ССГ (превод), 19-20.

БА`ЛСАРА ж. Диал. Микроскопична паразитна гъбичка по листата на лозата; лозова плесен. Друга болест, от която най-често страдат нашите лозя е: маната — ба`лсара. Хр. Даалиев, ТИ А, 10.

— От тур. balsıra. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БАЛСАРИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За лоза — който е нападнат от паразитната гъбичка балсара.

БА`ЛСУДЖУК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Вид сладкиш, приготвен от сгъстена гроздова мъст, нишесте и орехови ядки под форма на суджук; мъстеница. На ръката ми са нанизани четири гевречета, а пред мен, в една жълта книга, се мъдри цял балсуджук, пълен с орехови ядки. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 15. Те [кадъните] се гушеха една в друга, ядяха с каносани пръсти балсуджук и се смееха. Ст. Сивриев, ПВ, 148.

— От тур. bal-sucuğu.

БА`ЛТА1 ж. Диал. Мочурливо, блатисто място обикн. обрасло с гора и храсти. Тукашните селяни бяха повечето бабадашки българи, пришълци откъм балтите и езерата на Дунава. Й. Йовков, Ж, 1945, 11. Потърсени били други обяснения за произхода на долината, която е част от голямата крайбрежна балта, проточена от село Ветрен до Силистра. В. Бешовски и др., ЕП,

БА`ЛТА2 ж. Диал. Брадва, секира, балтия.

— Тур. balta. — Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БАЛТА`ВЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от балтавя се; балтаене.

БАЛТА`ВЯ СЕ, -иш се, мин. се. -их се, несв., непрех. Разг. Балтая се. Йоня отдъхна. Ах, какъв товар се свлече от плещите й! Тази вечер не трябваше да се балтави, тази вечер нямаха време да се бавят! Г. Караславов, ОХ IV, 530.

БАЛТАДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. 1. Истор. Войник от стражата на султанския харем, въоръжен с копие, чийто връх наподобява брадва. Пред средната врата — .. — бостанджиите, които вървяха подире им, ги предадоха на балтаджиите, а при третата пък балтаджиите — на белите евнуси. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 63.

2. Диал. Брадвар, секач. Докара балтаджии, бичкиджии, а че ги раздели на две: едните сториха бичкия в дерето, а пък другите се шумнаха в гората да секат дебели дървета за дъски. Н. Хайтов, ДР, 72. Па си вика чести царо / триста души балтаджии, / да отсечат честа гора, / честа гора Богданова. Нар. пес., СбНУ XI, 37.

— От тур. baltacı.

БАЛТА`ЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от балтая се; балтавене. Мразя балтаенето. Още ли не си готова за тръгване?

БАЛТАЛЪ`К, мн. -ци, м. Остар. и диал. Обществена гора, отстъпена от държавата на градска или селска община за вечно общо ползване от жителите й. Вълнистите поли и разклонения на Стара планина са покрити в по-голямата си част с гъсти зелени бранища, или балталъци, както ги наричат в Берковско. Ив. Вазов, Съч. VII, 54. Като стопанско наследство от стария род се запазиха общите селски имоти: гори, мери и балталъци. Ив. Хаджийски. БДНН I, 32.

— Тур. baltalık.

БАЛТА`Я СЕ, -а`еш се, мин. св. -а`х се, несв., непрех. Разг. Залисвам се, отклонявам се от това, което трябва да върша; балтавя се, мотая се. — Защо се балтаеш толкова време? Тръгвай вече, че ще закъснееш!

— От рус. болта`ться. — Друга форма: бълта`я се.

БАЛТИ`ЙКА ж. Диал. Умал. от балтия; малка балтия. Колкото много звънци се чуваха от ливадите, .., толкова брадви бляскаха зад вратата — топори, цепеници, балтийки. Ст. Даскалов, ЕС, 176.

БАЛТИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Балтийско море (морето, образувано от дълбоко врязаната в Северна и Средна Европа част от Атлантическия океан) и до страните, разположени около това море. За неговата колекция от балтийски кехлибар Екатерина II заплатила със .. сто руски гренадири. Хр. Ковачевски, СК, 123. Балтийски флот. Балтийски държави.

◇ Балтийски езици. Клон от индоевропейското езиково семейство*, към който се отнасят езиците литовски, латвийски (или летонски) и отмрелият към края на XVII в. старопруски.

Балтийски славяни. Група западнославянски племена, които през ранното Средновековие са населявали южното крайбрежие на Балтийско море; поморяни.

БАЛТИ`Я ж, Диал. Брадва, секира. Тия, които носеха балтии, се покатериха по високите, окастрени дъбове в долния край на сечището и размахаха брадвичките. Н. Тихолов, ДКД, 83. — Ще станеш снаха на Юсуф кехая, да си го знаеш, .. — И друго да знаеш, .., — при когото речеш да избягаш, ще го фрасна с балтията! Няма да го оставя да живее с тебе! Б. Несторов, СР, 125. Клисурци и панагюрци / нарамили ми балтии, / отишли в гора зелена, / изсекли диви череши. Ив. Вазов, Съч. XXV, 20. Заканил са е Никола, / момини порти да цапи, / .. / юбзе си остра балтие / в събота срещу неделе, / отиде порти да цапи. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 10.

◇ Заиграва / заиграе голямата балтия; заиграва / заиграе балтията. Диал. Започва голяма разправа с жестокости, насилия. — Ти си кабахатлия, каурин проклети! — .. — Ама нека да заиграе балтията, тогава я ще ти режа кратуната. Н. Хайтов, ПП, 115. — Не си узрял още, Спире! — .. Ти пълниш вече петия десетак, .., а не знаеш, че като заиграе голямата балтия, не те пита куко ли си, пипе ли си! Н. Антонов, ВОМ, 167.

— От тур. balta.

БАЛТО`Н м. 1. Дълга мъжка връхна зимна дреха; палто. Той беше гологлав, с разрошена дълга коса, с разкопчан балтон, с възбудено, зачервено лице. Д. Талев, ГЧ, 286. Януарската вечер беше студена и снежна, .. Редките минувачи ситняха по тесните пъртини с вдигнати яки на балтоните, подхлъзваха се, балансираха като по въже. Ем. Манов, ДСР, 290. Беше в края на януари. Над Добруджа светна същинско пролетно слънце! Хората хвърлиха кожусите и балтоните си, а децата припнаха с луда радост навън. Ст. Станчев. ПЯС, 90.

2. Вид дебел вълнен плат за такава дреха. Научните сътрудници работиха за подобряване качеството на вълнените платове .., примесени с .. целволе, а също така за подобряване качеството на чисто вълнените платове палмерстон и двоен балтон. ВН, 1958, бр. 2225, 2.

— От фр. paletot.

БАЛТО`НСКИ* -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до балтон. Балтонски плат. Балтонска кройка.

БАЛТО`НЧЕ, мн, -та, ср. Умал. от балтон. След ден-два този човек донесе две ризки, дълги вълнени панталонки, палтенце и балтонче. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 337. Навън го посрещна непроницаем мрак и ситен пронизващ дъжд. Момчето потръпна неприятно, присви се в парцаливото си балтонче и забърза към дома. П. Здравков, НД, 108.

БАЛУ`Р м. Многогодишно тревисто растение от сем. житни с високо от 1 до 2 м изправено стъбло и коренище с дължина до 1 м, вид труден за изкореняване плевел. Sorghum halepensis. — Сто декара ягоди, другари — вдигна ръка Петко Йотов, — са сто тона плод, .. Но ягоди! А не балур. От балура, колкото и да е гъстък и дебел на корен, никой още не е взел пари!… С. Северняк, ОНК, 160. Два пъти баба Йордана запрята престилката си за да отнесе на магарето от едрия балур. Г. Мишев, ЕП, 189. Жени с мотика и мазолеста ръка / повалят на балура гъстата войска. А. Муратов, ЖП, 13.

БАЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Жарг. Пренебр. Глупав, наивен човек; баламурник. „Даваме я [валутата] на по-ниска цена, за да изкарат и те нещо. Оттук те вече я продават на балъци.“ Диал., 1990, бр. 28, 7.

2. Остар. Риба.

— Тур. balık ’риба’.

БАЛЪКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от балъкчия; рибарски. Страшна беше арапина / .. / уста има малко млого /малко млого три корита, / три корита балъкчийски. Нар. пес., СбНУ XXVI, 144.

БАЛЪКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. и диал. Рибар. Както си стояха на мегдана, забелязаха, че вече не е пуст. Бяха дотърчали някакви турци — фукари, гемиджии навярно, балъкчии. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 409. — Ти си ни балъкчията, за довечера искам от тебе една конска торба риба. Ц. Гинчев, ГК, 53. Иванчо тежък търговец, / той си на дори [двори] седеше, / на девят педи миндери, / и Стойчо балъкчияна — / печано ягне ядяха. Нар. пес., СбНУ XLVII, 161.

— От тур. balıkçı.

БА`ЛЬО, -то, дат. (остар.) -ю, мн. -вци, м. Диал. Гальов. Баща, татко; тейко. Бальо й в село чорбаджия. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 103.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БА`ЛЬОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Гальов. Прил. от бальо; татков, тейков. Тодорке мари бальова, да кажеш мари балю си. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 104.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БАЛЬО`Р м. Работник, специалист по приготвяне на бали, свързване на бали от различни материали. Бальор на хартиени и мукавени отпадъци. Бальори на тютюн.

— Фр. balleur.

БАЛЮСТРА`ДА ж. Архит. Декоративна и предпазна невисока ограда на стълбище, балкон, тераса, мост и др., направена от отвесни стълбчета, свързани с хоризонтална греда, опора от различен материал. Пълзяща теменужена черта / обхваща пак бароковите сгради / и бавно се изкачва вечерта / по стълбището с бели балюстради. В. Петров, ТЗ, 39. Понякога из запустелите дворчета със заленясали каменни алеи и зад балюстрадите на балконите ще се мръдне превита фигура с островърха бяла брадица. С. Северняк, ИРЕ, 115.

— От фр. balustrade.

БАЛЮ`СТЪР, -ът, -а, мн. -стри, м. Архит. Декоративно оформена малка подпора или стълб, обикн. с извит силует и кръгло сечение, като част от балюстрада.

— От ит. balaustro през фр. balustre.

БАМ междум. 1. За наподобяване на звук от гърмеж, на трясък от сблъскване или на шум от удар върху нещо; бум. Значи шест души смачкани — здраве им кажи! Като се фрасне камионът в трамвая — бам! — и готово! Я. Антов, Ст. 1966, бр. 1039, 2.

2. Разг. В сказ. функция, а) Удрям силно, изведнъж някого, нещо; бум, прас, тряс. Той вдигна книгата и — бам по главата момчето. б) Влизам внезапно и стремително някъде; бухвам се. Те ще останат с пръст в устата, защото той, Сашо, е много по-умен и находчив от тях. И в решителния момент — бам при капитан първи ранг Рачев — така и така, дайте хора да пипнем контрабандистите! С. Чернишев, ВМ, 133.

БА`МБАДЕВА нареч. Диал. Съвсем евтино, почти без заплащане. Купих тези обувки бамбадева.

◇ За бамбадева <е>. Диал. Няма никаква полза, напразно е. Ако така ще управлявате като нашите тука, тая си е за бамбадева! Ще има много да чакате за социализъм. Ст. Даскалов, ЕС, 50.

— От тур. bambadyava.

БАМБА`К, мн. няма, м. Диал. Растение памук; бамбакер.

— От гр. βαμβάκι, μπαμπάι. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: баба`к.

БАМБАКЕ`Р, мн. няма, м. Диал. Растение памук; бамбак.

— От гр. βαμβακερόξ. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БАМБАКЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Диал. Памучен; бабакерен. Заспала ми назли Гана / во неделя на утрина / на постели бамбакерни. Нар. пес., СбБрМ, 432.

БА`МБА-ЛУ`МБА междум. Припев в някои народни песни (наподобяващ ритъма на ударен инструмент). Аз забравих да се женя, / драм, бамба-лумба, драм, / дор ма чичо не подкани. Нар. пес., СбНУ XLVI, 279.

БАМ-БАМ и бам-бам-бам* междум. За наподобяване звук от камбана, от ударен инструмент или изстрел. Скакалец в нощта / бие барабан: / — Тра-та-та / — Бам-бам-бам! Ем. Попдимитров, ПМ, 46.

БА`МБАШКА 1. Неизм. прил. Разг. Съвсем особен, необикновен. — Знаеш, преди години, когато рекох да те взема, всички ме раздумваха. Бамбашка си била, книги си четяла, .. Какво не. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 220. — Е, сега. Сега е съвсем друго. Сега сте ми като синове. Даже от синовете комата ще взема — на вас ще го дам. Вашата работа е бамбашка. Тя е народна. Сл. Трънски, Н, 419. — С него не се разбрахме, видя ми се отвлечен човек, завеян от бамбашка идеи. .. Аз не мога да търпя фантазии вън от практиката, тоест вън от чергата на народа. Ем. Станев, ИК III* и IV, 384.

2. Нареч. Разг. По съвсем особен, необикновен начин; необикновено. Аз гледам каруцата, тя също изписана като моята, ама бамбашка. Друга ръка е пипала, друг й е на нея майсторът. Й. Радичков, ББ, 30. — Тая сутрин на пазарището станала една гюрултия. .. — С Минев ли? — Не баш с него, а с месарина. Малко бамбашка излязло. Ем. Манов, ДСР, 40.

— Тур. bambaçka.

БАМБИ`НА ж. Жарг. Момиче с ефектна външност, обикн. с по-свободно държание; мацка, маце. За тях [мъжете] беше интересно да видят кой е дошъл, откъде е дошъл, .. И, разбира се, — има ли интересни бамбини, както се изрази единият от кинорежисьорите. Г. Узунов, HP, 4. Васил: Тя е чудесна бамбина, но вдигне ли слушалката — мрежата се блокира автоматично! Др. Асенов, И, 32. Тачи, уважава той жените. / Ето вчера даже без причина / съкрати един добър служител, / за да назначи една бамбина. Г. Свежин, ВН, 1961, бр. 2964, 4.

— Ит. bambina.

БАМБУ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Тропическо и субтропическо растение от рода на тръстиката, чието стъбло с височина до 25-30 м се използва за изработване на мебели, бастуни, въдици и др. Bambusa arundinacea. Освен кокосовата палма и банана, които са типични и най-разпространени в Ява, твърде много се среща и бамбукът. В. Атанасова, ДБ, 20. Друго много полезно растение в Индия е бамбукът. Той расте на групи като храст. Бамбуковите дървета достигат височина до 15 м и дебелина до 1 м в диаметър. Ек. Мечкова, СМ, 36. Изведнаж през разлюлените бамбуци изскочи носорогът, сърдит, нацупен, кисел — по обичая си. П. Бобев, ГЕ, 62.

2. Само ед. Дървен материал от това растение. Всичко беше издържано в китайски стил: балдахините, .., масички от китайски бамбук с крака във вид на драконови лапи. Д. Добревски, БКН, 46. Предните стени на колибите бяха изплетени от бамбукови пръти. От бамбук бяха и вратите. М. Марчевски, ОТ, 47. А Монката получи от граничарите награда: една чудесна въдичарска пръчка от бамбук с макара и прозрачен невидим конец. А. Каралийчев, СбХ, 108.

— От мал. през рус. бамбук.

БАМБУ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бамбук. Бамбуковото стъбло е кухо, но вътрешността му е разделена на части от плътни прешлени. Ек. Мечкова, СМ, 36. Надолу до бамбуковите гъстаци по реката, по-нагоре до върха на баира и зад него, и наляво, и надясно беше настръхнала черна оран. М. Вълчев, ПСС, 51. Бамбукова гора. Бамбукови култури.

2. Който е направен от бамбук. Далеко-далеко върху брега на Южното китайско море в сиромашка бамбукова колиба живеела една майка, която имала петима синове. А. Каралийчев, TP, 197. Когато на третия ден, облечен в пролетния си жакет и с бамбуковото бастунче в ръка, Раковски се яви в Министерството* на външните дела, Гарашанин едва ли не извика от изненада. Ст. Дичев, ЗС I, 248. Бамбукова гарнитура за тераса. Бамбукова дъсчица.

БА`МТЕЛ м. Остар. Малка остра брадичка от косми под долната устна. — Това не е малко нещо, .. — каза един дебел нисък, чернокож, с тъничък чер бамтел под долнята устна българин. Ив. Вазов, Съч. VI, 84.

— От тур. bamteli.

БА`МЯ ж. 1. Вид зеленчук от семейство слезови с длановидни, леко нарязани листа и плод месеста шушулка, пълна със зърна. Hibiskus eskulentus. В зеленчуковата му градина винаги можеш да намериш и бамя.

2. Плодовете на този зеленчук, от които се приготвя ястие, туршия и под. — Че защо да не си направя собственоръчно един гювеч със зарзават? — рекох си. — Хем така, както го прави жената — със сините му патладжани, с чушките му, бамята, доматките, зеления фасулец, картофките и лютите чушлета? Н. Широв-Тарас, СГ, 81.

3. Ястие или туршия, приготвени от плодовете на това растение. — Мастиката му не е добра на Георгя, па и мезето калпаво; не земе да направи краставички, ами дава кисела бамя! А. Константинов, БГ, 111. Обичам бамя с телешко месо.

— От тур. bamya, bamye. — Други (диал.) форми: ба`мия, ба`мня.

БАН1 ба`нът, ба`на, мн. ба`нове, м. 1. Истор. Титла на управител на област в някои балкански страни през Средновековието. От дясно и ляво на Смилеца седнаха: севастократор Радослав, бан Балдьо, първи достойник в царството, старец влиятелен и богат. Ив. Вазов, Съч. XIV, 39. Средецкият войвода бан Янука препускаше на кон из града, край крепостните стени и залостените врати. Д. Линков, ЗБ, 54.

2. Истор. Лице с такава титла. В други южнославянски земи, в Босна и в Далмация, богомилството пустило такива яки корени, щото на неговата страна са биле семействата на бановете и на кральовете. СбС, 68. Петър яде, Петър пийе / със кральове, със баньове, / със сестра си, със Марика. Нар. пес., СбНУ XLVI, 71.

3. Титла на управител на област в Югославия (1929-1941). // Лице с такава титла. Бан на Хърватско.

4. Остар. и диал. Лице с добро материално положение. Дане, бане, джелепине! Дан ми, бан ми вино пие со селяне, со кметове. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 104.

— От първобълг.

БАН2, ба`нът, ба`на, мн. ба`нове, след числ. ба`на, м. 1. Дребна румънска монета, равна на 1/100 от лея. Те сега се хранеха само с по едно хлебче за десет бана на два дни. Ив. Вазов, Съч. VI, 41.

2. Остар. Много дребна монета; стотинка.

◇ Пукнат (счупен, спукан) бан. Остар. 1. В съчет. с без, нямам или друг глагол с отриц. Никакви средства, нищо (нямам). — Знаеш, не яло от три дена — и няма счупен бан в джеба. Ив. Вазов, Съч. VI, 39. — Проклетникът проклети! Не дава счупен бан. Ив. Вазов, Съч. VI, 14. 2. В съчет. с не струвам (не чиня). Нищо (не струвам). Неговата статия не струва пукнат бан. Червен бан не се губи; червен бан губи ли се. Остар. Ирон. Употребява се за подчертаване, че незначителното, не особено ценното не пропада, не загива. — Не се тревожи, ще си дойде твоето пале. Червен бан не се губи — грубичко ме утешаваха ловците. Ем. Станев, К, 29-30.

— Рум. ban.

БАНА`ЛЕН, -лна -лно, мн. -лни, прил. Съвсем обикновен, безинтересен, лишен от изразителност поради честата си употреба; изтъркан, изтрит, тривиален. Той усети, не шегата му е банална и дори неуместна, че смехът му звучи напрегнато и неубедително, и се изчерви. Ем. Манов, ДСР, 56. Той е в състояние да те разплаче с най-обикновени фрази. Какво може да бъде по-банално от думите: „кисело зеле със свинско месо“. Ал. Константинов, Съч. I, 133. Банална история. Банална мелодия. Банален сюжет. Банално сравнение.

— От фр. banal.

БАНАЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя нещо да стане банално. Той достига до шаблон, и то по отношение на собствените си оригинални по начало образи, които той банализира от честото им употребяване. М. Наимович, С, 1951, кн. 9, 170. За тях [гаучосите] писателите пишат сантиментални поеми и романи, а художниците банализират упорито легендарния им бит в безброй картини. Св. Минков, ДА, 87-88. банализирам се страд.

БАНАЛИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Ставам банален. За любовта не се говори постоянно. Така тя се банализира. М. Грубешлиева, ПИУ, 242.

БАНАЛИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от банализирам и от банализирам се.

БАНАЛИЗИ`РВАМ, -аш, несв., прех. Простонар. Банализирам. И ето ги всички [лирици], изразходили тъй безславно „творческата“ си мощ, преживят — знаете ли тая дума? — и се лигавят или пък банализирват онова, което народът в своята простота и непосредственост е създал и накитил с толкова неуведаеми прелести. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 277. банализирвам се страд.

БАНАЛИЗИ`РВАМ СЕ несв., непрех. Простонар. Банализирам се.

БАНА`ЛНО. Нареч. от банален; съвсем обикновено, безинтересно; тривиално, изтъркано, изтрито. — Виждате ли? — Виждам двойка; млади хора.. — .. — Не, не двойка, пред нас е великата илюзия, вечната илюзия, която хората така банално зоват любов. Г. Райчев, Избр. съч. II, 220. — И така — да бъда с вас е толкова приятно, че бих желал… нали това искахте да кажете? — Да, бих желал да бъде вечно .. — Ах, колко банално! Ще умра от смях! — хълцаше Маргит и чак махаше с ръка от удоволствие. П. Спасов, ХлХ, 150.

БАНА`ЛНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на банален. Защо Зоя не иска да види какво е той, Кольо Рачика, защо не може да разбере от писмата му „действителния живот“, а не смешната баналност на всекидневието? Ем. Станев, ИК I и II, 103. „До Чикаго и назад“ е един от най-прекрасните пътеписи в нашата литература. Написан с голямо вдъхновение и творчески размах, той е лишен от всякаква баналност и шаблон. Лит. X кл, 236.

2. Проява на банален. Той е, .., поет и художественото му чувство верно го предваря от баналности. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 179.

3. Банална, изтъркана мисъл, израз и под. — Сега виждам, че сте красива жена и. .. — Не ви прилича да говорите баналности. Ем. Манов, БГ, 150. Разбира се, той [Гаро] беше срещал съучениците си случайно. Тупаха се по раменете при тези срещи, говореха си баналности. Ч. Шинов, ОТ, 52.

БАНА`Н м. 1. Многогодишно тропическо растение с високо стебло (до 15 м), с огромни листа (до 4 м) и възжълти продълговати ароматични плодове с дебела обвивка и вкус, подобен на пъпеш. Musa paradisiaca. Тя [авлигата] е прелетяла от африканския юг, където сред палми и банани, сред слънце и зной е прекарала есента и зимата. Ем. Станев, ЯГ, 88. — Ами я кажи, спомняш ли си за банана с големите триметрови листа и нависналите гроздове с плодове? П. Бобев, ЗП, 74.

2. Плодът на това растение. Само изобилието от банани и портокали по магазините и ресторантите загатва, че някъде наблизо оттук грее тропическото слънце. Св. Минков, ДА, 85-86. Други лодки са препълнени само с екзотични плодове — банани, фурми, смокини. П. Вежинов, ДМ, 11.

— От афр. през фр. banane и португ. banana.

БАНА`НА ж. Остар. Банан. Индустан особено характеризуват: хлебното растение, което се нарича банана, и слонът. Лет., 1871, 108. Единични растения, ..; такива са: палмите, бананата (..) — растения, които дават повече тропически характер на градината. Г, 1906, бр. 3, 47.

— Португ. banana.

БАНА`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Бананов. Тази сутрин [Жандира] ме дочака, скрита зад оградата на бананената градина. М. Вълев, ПСС, 31.

БАНА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до банан. Високи кокосови палми, .., бананови и хлебни дървета хвърляха на площада гъсти сенки. М. Марчевски, ОТ, 47. В долините на Джебел растат отлични плодове, боб, памук, има много цитрусови и бананови горички. П. Цолов, Й, 11. Тонев се притули под един бананов лист, същински чадър, и уплашен се загледа навън. Ето и дъждовете! Може би щяха да траят седмици, месеци. П. Бобев, К, 14. Бананова плантация. Бананово вино. Бананова есенция. Бананова промишленост.

2. Който има цвят на банан — бледожълт. Бананова тапицерия.

3. Като същ. бананово ср. Цвят като на банан. Банановото е по-приятно от жълтото.

◇ Зимна бананова. Късен зимен сорт ябълка.

БАНА`РКА ж. Диал. Сорт джанка, използуван в консервната индустрия за приготвяне на компоти.

БАНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до банарка. От джанката се срещат обаче културни и много родовити сортове (афъзки, банарски джанки, зехтинки и др.), отглеждани в някои райони на страната. П. Маринов, ССБ, 10.

БАНА`ТСКИ, -а, -о, мн, -и, прил. Който се отнася до Банат (област в Югоизточна Европа, разположена между Трансилванските Алпи и реките Муреш, Тиса и Дунав, в която през XVII-XVIII в. се заселват много българи). И без да чака покана, той седна при нас, като подаде картичката си. Оказа се. че е банатски сърбин, Неделкович. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 46. Банатски говор. Банатска носия.

◇ Банатски българи. Български изселници от Никополско, преминали в Банат през XVIII в., където основали селища и запазили и до днес родния си език.

БАНА`ТЧАНИН, мн. бана`тчани, м. Мъж, който е роден или живее в Банат. — Всеки човек си има слабости. Ние, банатчаните, сме по конете. Кр. Григоров. РД, 1950. бр. 143, 2.

БАНА`ТЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Банат. Завърналите се в родината банатчанки се отличават с живописната си носия.

БА`НДА1 ж. 1. Въоръжена група, която извършва нападения, грабежи, убийства; шайка. Повече от четири и половина века из поробените български земи се разпореждат паши, спахии и бейове, а свирепи разбойнически банди вилнеят по села и пътища. Г. Дръндаров, ВЗ, 5. — Хасковската банда е обрала над триста души. Ем. Станев, ИК I и II, 32. Гангстерска банда.

2. Разш. Пренебр. Група хора, свързани по служебното си или обществено положение, които грубо нарушават законите и морала заради личните си интереси. — Немците са зле, .. Тайната им полиция се е превърнала в банда от изнудвачи, които гледат да си осигурят чужда валута за бягство в Южна Америка. Д. Димов, Т, 531.

БА`НДА2 ж. 1. Остар. Група музиканти с духови инструменти. — Като заправим сватбата, ще вземем музика от града. Да загърми оная банда, та полето да се цепи. Й. Йовков, ЧКГ, 229. В ъгъла банда цигани свиреха заглушително с дрезгавите си инструменти. Ив. Вазов, Съч. ГК, 80.

2. Нов. Нежел. Вокално-инструментален състав, изпълняващ джаз, рок и попмузика. „Металика“ са страхотна банда.

— Ит. banda.

БА`НДАДЖИЯ, -ията, мн. -ии. м. Остар. Човек, който участва в банда2 (в 1 знач.); музикант, свирач, свирджия. Бандаджиите, без да прекъсват, смениха бавното родопско хоро с бързо-бързо тракийско. Б. Несторов, АР, 131. Гъдулките отколе се бяха изгубили. Вместо тях от Еленския балкан слязоха циганите бандаджии. Те бяха самоуки музиканти и без тях не ставаше веселба. А. Каралийчев, С, 186.

БАНДА`Ж м. 1. Мед. Специална, обикн. еластична превръзка за поддържане някои части от тялото в нормално положение. Бандажи за стягане на херния.

2. Техн. Пояс от защитни или изолационни материали, който опасва машинни части или конструкции, за да им придаде здравина, устойчивост или да ги предпазва от износване. При въртене с повишена скорост се изпитват издържливостта на роторните бандажи и качеството на механичното сглобяване на машината. К. Карчев и др., ЕЛ, 81.

3. Техн. Стоманена шина на колелата на влак, която ги предпазва от износване. След няколко дена му предстоеше далечно пътуване — министърът го беше командировал в полския град Катовице, където трябваше да приеме голяма доставка на бандажи и релси за железниците. А. Гуляшки, Л, 48-49.

4. Техн. Плътна автомобилна гума на някои тежки товарни коли. Камион с гумени бандажи.

— Фр. bandage.

БАНДА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се отнася до бандаж. Едно грамадно червено купе се извисявало над дебела рамка — шаси, което се возело върху четири грамадни колела, облечени в бандажни гуми. НТМ, 1962, кн. 3, 12. Бандажна тел. Бандажен струг.

БАНДАЖИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Техн. Поставям бандаж (във 2 знач.) на тръби, проводници и под., за да се предпазят от повреждане или износване, бандажирам се страд. Цилиндърът се изолирва с корк, .. и след него се бандажира с платно, покрива се с ламарина. Р. Ранков и др., М, 64.

БАНДАЖИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Техн. Прич. мин. страд. от бандажирам като прил. Снабден с бандаж, заздравен, предпазен с бандаж. Бандажиран цилиндър. Бандажиран тръбопровод.

БАНДАЖИ`РАНЕ ср. Техн. Отгл. същ. от бандажирам и от бандажирам се. Машина за бандажиране. Бандажиране на ротор.

БАНДАЖИ`СТ м. 1. Производител или търговец на медицински бандажи.

2. Работник, специалист по изработване и поставяне на бандажи на машина.

БАНДЕ`РА ж. 1. Остар. Знаме. Зад градините, .. стояха руските кораби, а зад тръсниците развяваха ся гръцки бандери. Е. Мутева, РБЦ (превод), 174.

2. Техн. Вертикална дървена или метална греда на скеле, шахта и под. Външните скели се правят от вертикални греди, наречени бандери, хоризонтални греди и талпи. Вл. Брънеков и др., СД, 121. Застанал на савака край бандерата, той приема огромната кофа бетонен разтвор. В. Бойчева, ВН, 1958, бр. 2082,* 4.

3. Диал. Триангулачна пирамида. Триангулачните знаци, наричани от народа бандери, дето стърчат по могилите, крият в основите си също осови камъни. Й. Радичков, ББ, 78.

— От ит. bandiera. — Цариградски вестник, 1851 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ. 1959. с. 224).

БАНДЕРО`Л м. 1. Книжна лента, залепена върху някои предмети за удостоверяване, че е платен съответният акциз. Дигат ти цигарите, които малко преди това на българската граница си купил без бандерол. Кр. Белев, 3, 100.

2. Книжна обвивка, обикн. във вид на широка лента, на изпратен по пощата пакет с печатни произведения, малки предмети и др., която удостоверява, че е заплатена съответната пощенска такса.

3. Пощенска пратка, увита в такава лента.

— От ит. banderuola през фр. banderole.

БАНДЕРО`ЛА ж. Остар. Бандерол. Книгите бяха все социалистически, .., вестниците — социалистически; един от тях, в бандерола, Невенка зачудена видя, че беше надписан. Ив. Вазов, Съч. XXV, 152.

— От ит. banderuola.

БАНДЕРО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до бандерол. Бандеролна пратка. Бандеролно отделение. Бандеролно право.

БА`НДЖО, мн. няма, ср. Подобен на малка китара струнен музикален инструмент, който се употребява в джазовите оркестри и понякога за акомпанимент при пеене. Черните музиканти поемат отново саксофона и банджото и прелистят ноти. К. Константинов, ПЗ, 169. Бернар ме учеше да свиря на банджо. Д. Димов, ЖСМ, 18.

— От англ. banjo.

БАНДИ`Т м. 1. Член на разбойническа банда1; разбойник. Големи купове от хора седяха под сенките на „Пасео дел Прадо“ и на площада „Кановас“, разговаряха, пушеха, ядяха банани или четяха тъжни повести за севилски циганки и бандити от Сиера Невада. Д. Димов, ОД, 21.

2. Криминален престъпник. Бандитите бяха с „Макаров“, пушка-помпа 12-и калибър и ножове. Тр, 1999, 32. Изведнъж усетил човек зад гърба си. Когато се обърнал да го види, забелязал маскиран бандит да замахва с дълъг предмет, за да го удари. Тр, 2000, бр. 327, 40.

3. Разш. Пренебр. Човек с нисък морал; разбойник.

— Нем. Bandit.

БАНДИТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Действия, прояви на бандит; бандитство, разбойничество, престъпност.

БАНДИ`ТСТВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Действам, проявявам се като бандит. Министерството на земеделието да престане да покровителства .. фирми, които бандитстват в селското стопанство. 168 часа, 1993, бр. 34, 5.

БАНДИ`ТСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от бандитствам.

БАНДИ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бандит; разбойнически, престъпнически. Бандитски филми.

БАНДИ`ТСКИ. Нареч. от прил. бандитски; разбойнически, престъпнически.

БАНДИ`ТСТВО, мн. няма, ср. Действия, прояви на бандит; бандитизъм, разбойничество, престъпност. Корупцията, разбойничеството, рушветчилъкът, садизмът, бандитството се развиват и разрастват бързо с развитието на военните действия по всички фронтове. Г. Караславов, Избр. съч. III, 175.

БАНДУ`РА ж. Украински многострунен щипков музикален инструмент със заоблен недълбок корпус и широк гриф. Оркестърът, съставен предимно от бандури — всички видове групи, — няма самостоятелна роля, каквато имат обикновено оркестрите в ансамблите. Г. Бояджиев, НК, 1958, бр. 45, 1.

— От гр. πανδοῦρα ’триструнна цитра’ през рус. бандура.

БАНДУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от бандура. Бандурни акорди.

БАНДУРИ`СТ м. Музикант, който свири на бандура. Концертът на Държавната заслужила капела бандуристи на Украинската ССР под ръководството на прекрасния диригент А. З. Минковски бе истинско музикално тържество. Г. Бояджиев, НК, 1958, бр. 45, L

БАНДУРИ`СТКА ж. Музикантка, която свири на бандура.

БАНДЮ`ГА, -та, мн. -и, м. Жарг. Бандит, престъпник.

БА`НЕВИЦА ж. Диал. Жена на бан1; бани`ца. Рано рани баневица / да донесе бану вода. Нар. пес., СбНУ LXIII, 507.

— Друга форма: ба`новица.

БАНЕ`ЛА ж. Плоска, метална или пластмасова лесно огъваща се пръчица за попълване и подсилване на някои части от облеклото. Корсет с банели.

— От фр. baleine.

БА`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Бански (в 1 знач.). Измениха си пътя за банята и жените. Натоварили децата си с големи бохчи, те малко искаха да знаят, че банените тасове убиват гърбовете им. Ст. Чилингиров, ПЖ, 151.

БА`НЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Прислужник в баня. Архитектонът .. мисляше, че, като направи банята, щеше да получи освобождението си за награда; но бе излъган в надеждите си, ..: защо Негиш го направи свой банец и горки архитектон ся видя принуден да слугува на Негиша и на человеците му, кога ся къпяха. Г. Кръстевич, ИБ, 316.

БА`НИНА ж. Диал. Банство. Покани си Марко това срамно госте, / седем краля от седем крайнини, / девет бана от девет банини. Нар. пес., СбНУ, LXIII, 110.

БА`НИЦА1 ж. Печено тестено изделие от намазани с мазнина, поставени една върху друга или навити, точени кори, с плънка обикн. от сирене и яйца, месо, праз, зеле, спанак и др.; млин. — Калина е запретнала ръкави и точи баница. К. Петканов, X, 119. Невестите надонесоха баници с късметчета — дрянови пъпки и сребърни парици, вързани с червени кончета. А. Каралийчев, НЗ, 121. От ръженото брашно мама месеше хляб, а пшениченото пазехме за зелник или пък за баница. Кр. Григоров, ОНУ 124. — Таком бога, дилбер Ангелино, / .. / ти да станеш ютре по-рано, / да омесиш две бели погачи, / да разсукаш две тънки баници. Нар. пес., СбНУ XLIII, 84. Наложена баница. Вита баница. Гърчена баница. Млечна баница.

Прен. Разг. Неодобр. За разкъсана книга, тефтер и под. Попът мълчаливо сложи сякаш новата книжка пред него и овчарят заопипва гладката й кора — .. — Чудо книжка станало! — .. — Каква баница ти я донесох, пък ти каква я направи. Жив да си! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 258.

БА`НИЦА2 ж. Диал. Умал. от баня; малка домашна баня. В къщната баня — баница — се къпят всяка неделя. СбНУ XXI, 29.

БА`НИЦА ж. Диал. Баневица. Една ми е за цара царица, / друга ми е за краля кралица, / трекя ми е за бана баница. Нар. пес., СбНУ XXI, 54.

БАНИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който приготвя или продава баници, банички. По улицата викаше баничарят, от хлебарницата миришеше на топъл хляб. К. Калчев, ЖП, 220. По кея се зададе баничар; той умело крепеше на главата си широка черна тава, а в ръка носеше високо столче. Вървеше и подвикваше. Ст. Дичев, ЗС II, 85.

БАНИЧА`РКА ж. Жена, която прави или продава баници, банички.

БАНИЧА`РНИЦА ж. Заведение, в което се приготвят и продават баници.

БАНИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до баничар или до производство и продажба на баници. В баничарския цех [на завода за закуски] беше чисто и приветливо. ВН, 1959, бр. 2552, 2.

БАНИЧА`РСТВО, мн. няма, ср. Производство или продажба на баници.

БА`НИЧКА ж. 1. Само ед. Умал. от баница. — Уж щяха да ги пускат — оплака се бай Коце, — а на Борето, сина ми де, не позволиха да му дам малко баничка — майка му я беше направила. Г. Караславов, Избр. съч. II, 263. — То да не мислиш, че кой знае какво му провождам — една фланела и една калчищница, малко баничка съм му източила. В. Нешков, Н, 7-8.

2. Вид тестено изделие, неголямо, обикн. продълговато или триъгълно парче баница, което се приготвя или се продава предимно за закуска. Край вратата продаваха всевъзможни лакомства: шербети, банички със зачервена корица, .. , милинки и какво ли не още. Зл. Чолакова, БК, 126. Дори и сега, като минаваше покрай пекарницата, .., спря се и купи няколко топли банички със сирене и спанак. К. Калчев, ЖП, 190. Тя реши да направи банички — такива, каквито му печеше през зимата, когато го изпращаше на училище. Цв. Ангелов, ЧД, 18.

БАНИШО`РЕЦ, мн. -рци, м. Разг. Човек, който живее в софийския квартал Банишора. Тук [в Борисовата градина] идваха за разходки и игри и ючбунарци, и банишорци. П. Мирчев, К, 88.

БАНК, ба`нкът, ба`нка, мн. ба`нкове, м. Остар. Банка1. Навсъде ся съставиха компании на паеве с големи капитали за всякакви тръговски предприятия, за мореплавание, за железни пътища, за устройство на банкове. СбПер.п I, 68. В Болград са намират две вакантни места: едното е за помощник на секретаря в комитета на централното училище, а другото е за помощник на контабила в колониалния банк. С, 1872, бр. 44, 350.

— Фр. banque през рус. банк. — Цариградски вестник, 31. Ш. 1851 (вж. Л. Банков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 224-225).

БА`НКА1 ж. 1. Икономическа институция, възникнала на основата на стоково-паричните отношения, която осъществява концентрация и натрупване на паричните средства, предоставя кредити, пуска в обръщение определен вид пари, издава ценни книжа и извършва операции с тях и др. Банките заедно с енергетиката и въздухоплаването са може би най-компютризираните структури в България. Б, 1999, бр. 47, 6. Опасността през първите дни на 2000 г. компютрите в някои банки да блокират не е измислена. Б, 1999, бр. 47, 6. — Дойде бирникът в къщи и описа всичко. Аз чак тогава се стреснах, .., разтичах се насам-натам, по банки, по роднини, .., събрах пари. Елин Пелин, Съч. IV, 210. Някои пресмятаха спестяванията му на стотици хиляди лева, внесени и в управляваната от него банка, и в други банки. Ст. Чилингиров, РК, 22. Българска народна банка.

2. Здание, в което се помещава такава институция. Отивам в банката. △ Ще се срещнем пред банката. △ Банката е солидна и красива сграда.

3. Само ед. В някои хазартни игри — сумата, с която лицето, ръководещо играта в даден момент, отговаря срещу сумите, заложени от другите играчи. Държа банката.

4. Само ед. Самото лице, което ръководи такава хазартна игра. Онзи, който става касиерин, сиреч банка, която плаща на онези, що печелят, и съблича онези, които губят, взема в ръце едно тесте книги за игра. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 41.

5. Здравно заведение или отдел в такова заведение, където се събират, обработват или съхраняват за бъдеща употреба биологични продукти (кръв, майчина кърма, сперма и под.). Създали се към големите болници специални „тъканни банки“, в които се замразявали и запазвали за дълго време такива тъкани. С. Славчев, ЖББ, 20. Кръвна банка. Банка за сперма.

6. Информ. Съвкупност, масив от данни, събирани и съхранявани на едно място. Информационна банка.

— Ит. banca, banco ’пейка’ през гр., а по-късно и през тур. banka. — Цариградски вестник, 14. III.* 1853 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 224-225).

БА`НКА2 ж. 1. Обикн. мн. Специални чинове за сядане в заседателна зала, аудитория и под. От банките на правителствените депутати се надигнаха недоволни гласове, които се опитваха да апострофират оратора. В. Геновска, ПЮФ, 42. Ако конгресната зала не е озвучена така добре, и най-гласовитият оратор не би бил чут от слушателите в крайните редици — там дето свършват банките на журналистите и гостите. Г. Караславов, Избр. съч. III, 374. Единствен познат в огромната тържествена аудитория. Аз бях свита на последната банка, а той на трибуната и много проникновен. В. Панайотов, НЧ, 106.

2. Остар. Скамейка. Кафенетата, на брой 1200, са едни стаи просто постлани с рогозки, с банки наоколо. С. Бобчев, ПОС (превод), 253.

— Ит. banca, banco.

БА`НКА3 ж. 1. Геол. Подводна релефна форма над морското или океанското дъно; възвишение, образувано от пясък, скални късове, корали и под. Годишният улов на риба възлиза на 900 000 т, .. Половината от улова се пада на приатлантическия район, особено на нюфъндлъндските „банки“ (плитчини). Л. Мелнишки, К, 117-118. В „кораловите градини“, както и над водорасловите банки с литотамний (варовикови водорасли), морската вода буквално гъмжи от най-различни видове риби. Хр. Тилев, Ф, 56.

2. Палеонт. Натрупване върху морското или океанското дъно на сраснали една в друга раковини от различни видове миди. Към вредните мекотели се отнасят и онези хищни охлюви, които нападат стридните банки и им нанасят щети. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 57.

3. Множество риби, които се движат заедно; стадо, ято, пасаж. Те [рибоядите] извличат изгода от опустошенията, които правят делфините и морските лъвове в някоя рибна банка, и пр. Н. Боев, Г, 78-79.

— От нем. Bank през рус. банка.

БА`НКА4 ж. Спец. 1. Цилиндричен, стъклен вид къса бутилка за запазване, загряване, болнично преливане на течности и др. Пренасянето на водораслите става в банки, широки епруветки .. или други стъкла с широк отвор. М. Воденичаров и др., ЕБ, 12. Храната се витаминизира по следния начин: необходимата доза от витамини* в зависимост от концентрацията на активно вещество се налива в стъклена банка заедно с разбит в малко вода калциев карбонат или костено брашно. Б. Банков и др., ВВ, 146. Банка с гликоза.

2. Количеството течност в такъв съд. Преляха ми три банки кръв. Сменям банка кръв на болен.

— От нем. Bank през пол. bańka.

БАНКЕ`Р м. 1. Собственик на банка или лице, което притежава значителен дял от капитала на една банка. Имаше някакъв съюз от много богати хора, от търговци, индустриалци и банкери, който беше подчинил правителството, полицията, войската, който решаваше и направляваше всичко. Д. Димов, Т, 291. Формално Вашингтон е мястото, където се намира председателството, министерствата и заседава Конгресът, но фактически страната се управлява от банкерите на Уол стрийт. Г. Белев, КВА, 81. Тук идваха две бивши придворни дами, .., банкери, фабриканти. М. Грубешлиева, ПП, 222. // Разш. Лице, което управлява банка или е в нейното ръководство. Те [банките] не могат да вземат решение да отпуснат кредит на дадена компания само на базата на настоящите й резултати .. Банкерите се интересуват и от нейната история през последните две-три години. Б, 1999, бр. 47, 7.

2. Остар. Лице, което се занимава с пари и парични въпроси; сараф. Банкерите (сарафите), които са намерват от древно време при Османското правителство, .., управляват ся от особени устави. ДЗОИ I (превод), 208.

— От фр. banquier. — Други (остар.) форми: банкие`р, банки`р.

БАНКЕ`РИН, мн. банке`ри, м. Остар. Банкер. Сетне, когато проумях силата и значението на парите, често се виждах ту банкерин, който с лека ръка раздава щедри заеми на сиромасите, ту финансист. А. Гуляшки, ЗР, 147. Грубият някогашен пепелник влезе в света, заглади козината си. Лихваринът стана банкерин, някогашният кошничар се трансформира в магазинер. Г. Бакалов, Избр. пр, 325. Това, което се купува от производителя, ще се купува на ниски цени, а това, което ще му продава фабрикантът, големият търговец, банкеринът, то ще му се продава на високи цени. Г. Караславов. ОХ IV, 349.

— Друга форма: банкие`рин.

БАНКЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и*, прил. Който се отнася до банкер. Банкерска кантора. Банкерска къща. Банкерски капитал. Банкерски кръгове.

— Други (остар.) форми: банкие`рски, банки`рски.

БАНКЕ`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Занятие на банкер.

2. Остар. Събир. Банкерско съсловие.

— Друга (остар.) форма: банкие`рство.

БАНКЕ`Т1 м. Тържествен обяд или вечеря, обикн. в чест на някого или на някое събитие. Отиваме в хотел „Комодоре“, където славянският комитет даваше банкет в чест на делегатите. Държаха се тостове и речи. Г. Белов, КВА, 65. Тя знаеше също, че изборът задължаваше Костов да похарчи най-много половин милион за угощения и банкети в скъпите хотели на Гармиш. Д. Димов, Т, 86. А на банкета, с който първият български вестникарски събор се закри, той бе предмет на сърдечни овации. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 57.

— От ит. banchetto през рус. банкет или нем. Bancett. — В-к Македония, 1. II. 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, 180).

БАНКЕ`Т2 м. Спец. 1. Земна ивица от двете страни на пътната настилка, предназначена да я укрепва странично и да бъде резерв за нейното разширение. Бурята ме завари още в първите километри .. Върху предното стъкло се заизливаха такива потоци вода, че се принудих да спра. Отбих внимателно колата на червеникавия банкет и угасих мотора. П. Вежинов, СП, 6.

2. Нисък земен насип от двете страни на железопътната линия между баластровата настилка и отводнителната канавка.

3. Фигура от тухли, наредени обикн. по десет в ред една върху друга за по-лесното им броене. Поляната около стопанския двор се заля с тухли. Едни, .., съхнеха на слънце, .., а други, вече събрани на банкети, бяха готови за изпичане в копторите. Ст. Марков, ДБ, 347-348.

— От ит. banchetto през рус. банкет.

БАНКЕ`ТЕН1. -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от банкет1. Банкетна зала. Банкетна маса. Банкетни речи.

БАНКЕ`ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от банкет2. Банкетна настилка.

БАНКЕ`ТЕЦ мн. няма, м. Умал. от банкет1. Тия млади хора бяха много мили; те даже ми дадоха един скромен банкетец, в който ми изказаха най-добри чувства. Ив. Вазов, БП, 62.

БАНКИЕ`Р м. Остар. Банкер, банкир. Тий [арменците] имат доста добра книжнина и имат банкиери, които врътят големи капитали. Й. Груев, Лет., 1869, 70. Тоя стол по италиански ся казва банка, и от това останало да ся казва банка и самата търговия, която ся прави с разменяване златни и сребръни пари, а пак който връти такъва тръговия да ся нарича банкиер (сараф). Лет., 1874,* 208.

— От фр. banquier.

БАНКИЕ`РИН, мн. банкие`ри, м. Остар. Банкиер. Като ся превзе градът, забравил си [Константий] обещанието и занесъл чашите на Рим, .. и ги заложил някоему тамо банкиерину Силвану за няколико жълтици що си от него заемнал до определено время. Г. Кръстевич, ИБ, 314.

— Календар за лято 1855, 26 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 225.)

БАНКИЕ`РСКИ, -а -о, мн. -и, прил. Остар. Банкерски.

БАНКИЕ`РСТВО, мн. няма, ср. Остар. Банкерство.

БА`НКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Банков. Който приима банкини банкноти дава с това на банката кредит. Лет., 1874, 213.

БАНКИ`Р м. Остар. Банкер; банкиер. „Турция трябва да плати лихва най-малко петдесет на сто. Банкирите са пресметнале, че нищо не губят.“ С, 1872, бр. 32, 256. Някой си иска да преведе 20 000 гроша от Цариград в Лондон на английска монета, та ся отнесъл банкиру (сарафину), който ся съгласил да му изпълни тая заповед за 1 1/2 % от всичката сума. Хр. Данов, ТПЧ, 272.

— Нем. Bankier през рус. банкир.

БАНКИ`РАНЕ ср. Финанс. Извършване на банкова дейност. Основната дейност на „Демирбанк-България“ ще бъде инвестиционно посредничество и управление на инвестиционни портфейли, търговско банкиране. ДТ, 1999, бр. 69, 8.

БАНКИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Осmap. Банкерски. В кое време са са появиле азартните игри, безпаричните банки, .., фалшивите бюджети, банкирските чудеса и пр.? — В времето на монархиите. Знан., 1875, бр. 18, 284.

БАНКНО`ТА ж. Книжен кредитен, паричен* знак с определена стойност, издаден от емисионна банка, който служи като платежно средство и като средство за оборот. Костадин извади голям кожен портфейл, показа сметките, които бе уредил на отиване и сложи куп банкноти на масата. Ем. Станев, ИК I и II, 27. Парите сякаш го пареха през подплатата, трябваше да похарчи поне една банкнота. П. Вежинов, НБК, 52. — Ти игра ли? — Но да, играхме на покер. Виж колко спечелих! — Анет разтвори малката си чантичка и показа снопче банкноти. Д. Ангелов, ЖС, 263. Началникът замълча, бръкна в джоба си и ми подаде една столевова банкнота. Сп. Кралевски, ВО, 59.

— Англ. bank-note през нем. Banknote. — Друга (остар.) форма: банконо`та.

БАНКНОТОБРОЯ`Ч м. Банк. Устройство за автоматично броене на банкноти; банкнотоброячна машина.

БАНКНОТОБРОЯ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. В съчет. Банкнотоброячна машина. Банк. Банкнотоброяч. „Рони“ предлага банкнотоброячни машини 9 модела. 24 часа, 1999, бр. 351, III.

БАНКНО`ТЕН -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от банкнота. Банкнотна хартия.

БА`НКО1, -то, род. -и* вин. банка, дат. банке, мн. -вци, м. Диал. 1. По-стар брат; бае, байо, байко, байно, батко, бате, батьо, байчо. Борянка дума банке си: / „Байно ле, бате Стоене, / не мога, бате, да дойда, / страх ме е, бате, да тръгна, / че я съм тежка, неволна, / на пътя ще си добия.“ Нар. пес., СбВСт, 112.

2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бае, бай, байо, байко, байно, бате, батко, батьо, байчо. Момиче, .. , / не гледай долу, ни горе, / най гледай банка в очите; / банко ще да те изпише / на турска бяла хартия / с едринополско мастило. П. П. Славейков, КНП, 118.

3. Само в род. банка*. Обикн. при собствено име — галено обръщение на по-голям брат към по-малка сестра или на по-възрастен мъж към близка позната; байковата, батьовата, байновата. Попей Радо банка, / на голяма нива / да не рече нива/ вдовица ме жени. Нар. пес., СбВСт, 336.

БА`НКО2, мн. -а, ср. Рядко. Обущарска работна масичка. Когато минава край дюкяна на Тани Дудура, .. бай Косьо вдига ръка и вика: Урал-ла, братовчед! Тани Дудура вдига глава от банкото (обущарската масичка), на свой ред размахва ръка и отвръща: — Урал-ла, братовчед! В. Чертовенски, ГО, 53-54.

— От ит. banco ’пейка’.

БА`НКО3, мн. няма, ср. Остар. Финанс. Цена или курс,* по който банката изкупува или продава ценни книжа.

— Ит. banco ’пейка’.

БА`НКОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до банка1. — Когато в 1921 година стачкуваха банковите чиновници, аз бях без работа. В. Геновска, ПЮФ, 51. —* Директорът ще иска разрешение от централното управление на банката и ще ви изпрати на ревизия банковия инспектор. Ст. Марков, ДБ, 144. Банков капитал. Банков чек. Банкови експерти. Банкови класации. Банкови книжа. Банкова операция. Банков контрол. Банков клон. Банково учреждение. Банкови монополи.

БА`НКОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на банко1, който се отнася до банко1; батев, батьов, байов, баев, байков, байнов, батков, байчов.

2. Като същ. Обикн. членувано, банковия<т> м. банковата ж., банковото ср., мн. банковите. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, по-млад мъж, по-млада жена. Иван Раде дума: / „Сестрице ле, Радо, / .. , / попей банковата.“ Нар. пес., СбНУ ХХХVIII,* 46. Йенчо на Недка думаше: / „Недке ле, мила банкова, / стига ми от тук минава.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 284. банкови мн. Домът и семейството на банко.

БАНКОМА`Т м. Банк. Компютризирано устройство за теглене на пари в брой от банкови сметки с помощта на специални карти с магнитен запис на лични и банкови данни. На Нова година ще работят нормално телефоните, мобифоните, банкоматите. ДТ, 1999, бр. 313, 12.

БАНКОМА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Банк. Който се отнася до банкомат. Банкоматно обслужване. Банкоматна система.

БАНКОНО`ТА ж. Остар. Банкнота. Парите можете да дадете г. Стояну Божковичу или да ни ги изпроводите право по пощата. Изпроводете австрийски или пруски банконоти. С, 1872,* бр. 32, 256.

— Ит. banconota.

БАНКРО`Т м. Остар. Книж. Банкрут. Из литературата, из науката, идеологията, из армията и човещината той излезе банкрот. Животът му оставяше една врата отворена: политиката. Ив. Вазов, Съч. XI, 184.

— Нем. Bankrott през рус. банкрот.

БАНКРО`ТИН, мн. банкро`ти, м. Остар. Книж. Банкрутин, банкрут. В революции .. такива явления са естествени. .. Те изваждат на видело и на живот всичките птици на нощта, всичката нравствена паплач скрита из купищата и дрипите на обществото; банкротинът в човещината се подсланя под някое благородно знаме. Ив. Вазов, Съч. XI, 162.

БАНКРОТИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Остар. Книж. Банкрутирам. Аз бях търговец и спечелвах много нещо, но нямах спокойствие нито йедна минута. Сякога ся боех да не банкротирам (изпадна). Кр. Пишурка, МК, 230.

БАНКРОТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от банкротирам; банкрутиране.

БАНКРО`ТСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Банкрутство. Несполучни търговски предприятия, неожидано банкротство в мало время го разорили. С. Радулов, ГМП (превод), 30. Но пет години не се изтекоха и тя [народната партия] достигна своето банкротство. Бълг., 1902, бр. 447, 1.

БАНКРУ`Т м. 1. Изпадане в платежна неспособност, в несъстоятелност; фалит. Кайзерът има всички качества, за да изгуби престола си и провали държавата си. Най-малко го е грижа за благото на поданиците и всичкото му внимание е насочено към все по-нови и нови развлечения, макар финансите да са напълно разстроени. Мефистофел си предлага услугите да го спаси от банкрут. М. Арнаудов, Г, 70. Тия разпореждания на правителството довели до банкрут много дребни предприятия. △ Предприятието е пред банкрут.

2. Прен. Катастрофа, крах обикн. в политическия или обществения живот. Политически банкрут. Идеен банкрут.

3. Остар. Длъжник, който не може да изплати дълга си; банкрутин, Мюхлюзин — банкрут, пропаднал търговец. Т. Влайков, Съч. I, 11.

— Фр. banqueroutte. — Друга (остар. книж.) форма: банкро`т.

БАНКРУ`ТИН, мн. банкру`ти, м. Остар. Книж. Банкрут (в 3 знач.). Освен кредиторите на банкрутина [Турция].. никой други не повярва във възможността да роди върбата грозде и Турция да произведе нещо човеческо. Хр. Ботев, Съч. 1929, 245.

— Друга форма: банкро`тин.

БАНКРУТИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. 1. Изпадам в платежна неспособност, в несъстоятелност; фалирам.

2. Прен. Претърпявам пълен неуспех, крах в нещо; провалям се, пропадам. — Народът ли? Ех — въздъхна Славейков, — силно нещо е любовта народна. Познавам я аз. Но князът загуби това безценно богатство. Банкрутира и нищо не му остана от него. В. Геновска, СГ, 188.

— Друга (остар. книж.) форма: банкроти`рам.

БАНКРУТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от банкрутирам; фалиране.

— Друга (остар.) форма: банкроти`ране.

БАНКРУ`ТСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Банкрут, фалит. След като целият заем бъде упражнен, още няколко милиона лева висящ дълг остават неизплатени и в същото време държавата остава пак в онова положение, което я докара до прага на банкрутството. Г. Георгиев, Избр. пр, 70, Злочестините могат да докарат една държава до банкрутство. НБ, 1877, бр. 63, 246.

— Друга форма: банкро`тство.

БАНО`САМ. Вж. баносвам.

БАНО`СВАМ, -аш, несв.; бано`сам, -аш, св., прех. Диал. Баньосвам. баносвам се, баносам се страд. и възвр.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БАНО`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от баносвам и от баносвам се; баньосване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до баня, който е свързан с баня. — Че кога го е загубил? — Преди два месеца, като ходи на баня. Къде не го търси, целия бански персонал на крак дигна тогава, но пуловерът не се намери. Тарас, СГ, 122. Едни от най-старите, установени със сигурност бански съоръжения на минерални извори се отнасят към бронзовия век. Н, Ненков и др., БС, 4. Банско лечение. Банска вода.

2. Който е предназначен за плаж. Ние първи слязохме долу в ресторанта, .. После взехме банските си принадлежности и се запътихме към плажа. И. Петров, ПС, 116. Бански гащета.

3. Като същ. ба`нски м. Бански костюм. Печеше се [Катя] на двора в своя черен бански, който вечер Манол виждаше обесен на тела. Л. Петков, ГЦ, 60. Още щом стъпиха на плажа, Галерата събра погледите с татуираните си гърди. Жена му се сви в грозния си бански. Л. Михайлова, Г, 30.

◇ Бански костюм. Специално леко женско облекло, състоящо се от сутиен и пликчета поотделно или съшити в едно цяло, за къпане на открито и слънчеви бани, за плаж. — Цял ден правя слънчеви бани — засмя се Нона. — С бански костюм ходя из градината, из двора. Разбира се, че ще почернея. Й. Йовков, ЧКГ, 227.

БА`НСТВО, мн. -а, ср. Истор. 1. Само ед. Достойнство, власт на бан1.

2. Област, владяна от бан1. — Ще му дадем Видинската област! — Можем да му отстъпим и софийското банство. Ив. Вазов, Съч. XIII, 136. Снощи се дете родило, / отзарана на майкя продума: / — Къпи ме мале, мажи ме, / големо да ти порастем, / на царо царство че земем, / на бано банство че земем! Нар. пес., СбНУ LXIII, 342.

БАНТ, ба`нтът, ба`нта, мн. ба`нтове, м. Книж. 1. Хоризонтално поставена лента, обикн. с изрязани като лястовича опашка краища, като прибавка към лентата на носен на гърдите орден. Той [поручикът] имаше на гърдите си четири кръста за храброст. Един войнишки сребърен кръст, същия с бант, един златен и най-после офицерския кръст за храброст. .. Две малки момичета, .., гледаха в сините ленти, усмихваха се и очите им горяха. Й. Йовков, Разк. III, 130-131.

2. Лентовидно украшение обикн. от скъп плат. Едноцветните расови коне .. с дългите сини наметала, украсени с вензели и със сърмени бантове на зигзаг, стъпваха грациозно и нервно. М. Кремен, РЯ, 66.

3. Остар. Възел на вратовръзка. Носи права, демодирана яка, силно изрязана отпред, тъй че в отвора й стърчи адамовата ябълка на шията, връзка — извехтяла, също тъй отдавна излязла от мода, с грамаден бант, в който, обаче, не липсва някаква чудновата металическа карфица. Й. Йовков, М, 155.

— От нем. Band ’лента, ивица’.

БА`НТУ, мн. няма, м. 1. Събир. Група народности, които съставят основното население на Южна и Централна Африка и се отделят в обособено езиково семейство. Негрите се отнасят към т.нар. група банту, които населяват почти цялата южна половина на континента Африка. Б. Петровски и др., ЮР, 58. Западна тропическа Африка, населена предимно от народа банту, също се слави със своето самобитно изкуство. ВН, 1959, бр. 2559, 4.

2. Отделно лице от това население. През 1928 г. един от прогресивните дейци на Африканския национален конгрес — Д. Гуменде, посети Съветския съюз. Това беше първият банту, който посети СССР. Б. Петровски и др., ЮР, 84.

3. Събир. Езикозн. Група сродни езици, говорени от това население. Банту езици.

— Афр. bantu.

БА`НЦИГ, мн. -ги, м. Техн. 1. Дърворежеща машина, със стоманена безконечна лента, за праволинейно, дъгово или криволинейно рязане на дървен материал, употребявана в дървопреработвателната и мебелната промишленост. За амбалажното производство се използуват много от общите дървообработващи машини, като гатери, банциги, циркуляри, фрези, .. и др. В. Цветков и др., МТД, 23.

2. Подобна машина, употребявана за разкрояване в кожарската и обущарската промишленост и в конфекцията за облекло; банцигмашина. Въведе се кроене на платовете с банциг, което значително подобрява качеството при тази манипулация и увеличава производителността на труда с 25 на сто. ВН, 1962, бр. 3247, 2.

— От нем. Bandsäge*.

БАНЦИГА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Човек, който работи на банциг.

БА`НЦИГМАШИНА ж. Техн. Банциг (във 2 знач.). По-нататъшното разкрояване на скатания текстил на отделни детайли става на банцигмашина (лентова машина). П. Цветков и др., ТОП, 151.

БА`НЦИГОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от банциг. Взема се разрязаната на отделни ивици тъкан и без да се повдига от масата, се придвижва към банциговата лента. П. Цветков и др., ТОП, 169.

БА`НЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бан2; много дребна монета, стотинка. Че иди Стрътиле, че иди / .. / дремна просия ти проси/ .. / секи ще банче да фърли. Нар. пес., СбНУ XXVI, 21.

БАНЬО`САМ. Вж. баньосвам.

БАНЬО`СВАМ, -аш, несв.; баньо`сам, -аш, св., прех. Диал. Къпя. баньосвам се, баньосам се страд. и възвр. Каквото и да сготви жената, все на нафта ми мирише, нагълтахме се с машинно масло. Казвам на жената, че се баньосваме на топлата вода след работа, ама тя пак обръща гръб: „Миришеш, вика.“ Ст. Даскалов, ЗС, 337.

— Друга форма: бано`свам.

БАНЬО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от баньосвам и от баньосвам се.

— Друга форма: бано`сване.

БА`НЯ ж. 1. Помещение в жилище, предназначено за къпане. До спалнята беше тоалетната и банята, цялата облицована с фаянсови плочки. Порцелановата вана можеше през цялото денонощие да се пълни с топла и студена вода. Г. Белев, КВА, 72. — Вие навярно искате да се изкъпете? — попита старата негърка, като отвори тясната вратичка на банята, където имаше само душ. Ал. Бабек, МЕ, 83. Той влезе в тясната домашна баня, прилична на килер, дето светеше лампа и дигаше пара голям котел топла вода. Ем. Станев, ИК I и II, 98.

2. Обществена сграда с душове, вани, басейн и др., предназначена за къпане. Когато да минем дола, зад който е селото, видяхме сред него една стара каменна сграда, уединена. То беше банята. Ив. Вазов, Съч. XV, 116. На пътя между Колизея и Via Appia са Константиновият триумфален арк и баните Каракалла. К. Величков, ПССъч. III, 54. Отивам на баня.

3. Обикн. мн. Специално обзаведено място с басейни с минерална вода, помещение за хигиена, процедури и под. край минерални извори, използвано за къпане с лечебна цел и за отдих. Мама замина на баните с най-малкия ни брат, за да се лекува. А. Михайлов, ДШ, 39. В края на чаршията „Булеварда“ се превръщаше в шосе, .., което водеше към минералните бани и железопътната станция. К. Константинов, ППГ, 19. — Ний да работим, ний да се бием на фронта, ний да плащаме, .. А онез, дето имат по на десет ката къщи, тях никой ги не закача. — Те само по бани и по курорти ходят — каза Йови. Й. Йовков, ЧКГ, 46. Казаха ми, че в малоазийския град Бурса имало топли минерални бани. Много щели да ми помогнат и щели да ме дигнат на крака. А. Каралийчев, НЗ, 165. „Овча купел“ е една от най-добрите минерални бани в страната. Водите й са силно радиоактивни и лекуват успешно всички видове ревматични заболявания. ОФ, 1950, бр. 1822, 2.

4. Само ед. Измиване на тялото; къпане. Изкъпа се, преоблече се. Добре му стана след банята на открито. Т. Харманджиев, Р, 61. Види се, че бай Ганьо имаше действителна нужда от баня, отдалечко дъхтеше на вкиснато. Ал. Константинов, БГ, 12. Те си имат определени часове за работа, за почивка, за четене на вестници и разходка. Дните им за кино, баня и подстригване — също така са строго отмерени. О. Василев, ЖБ, 136.

5. Потапяне на тялото в минерална вода, лечебна кал или други вещества с лечебна цел. В болницата кракът на жената бе гипсиран, а след свалянето на гипса, .., тя бе изписана с указания за системно лечение чрез бани и масажи. Д. Ангелов, ЖС, 16. Правя бани. △ Кални бани. Морски бани. Парафинова баня.

6. Обикн. в мн. със съгл. опред. Излагане тялото на слънце, въздух и под. или къпането му обикн. в море с цел закаляване, придобиване на загар и под. — Цял ден правя слънчеви бани — засмя се Нона. — С бански костюм ходя из градината, из двора. Разбира се, че ще почернея. Й. Йовков, ЧКГ, 227. Въздушните, слънчевите и водните бани освежават и ободряват човека, .., закаляват нервната система и целия организъм. Анат. VIII кл, 162.

7. Със съгл. опред. Спец. Вода, пясък, разтворени соли или метали, масло или друга подходяща среда, непосредствено загрети в специален съд, в който се потопяват метални изделия и др., за да се нагреят постепенно и до точно определена температура*, за да станат по-устойчиви, да получат някакво покритие или с други технически цели. При изотермичното закаляване нажеженият предмет се потапя в оловна баня при 600° или 400°, държи се определено .. време и после се охлажда в масло или вода. Н. Николов, М, 199. Електролитна баня. Хромираща баня. // Потопяване на метални изделия и др. в такава среда.

8. Фотогр. Специален разтвор за промиване и фиксиране на фотографски негативи и позитиви. // Самото промиване и фиксиране на фотографски негативи и позитиви в такъв разтвор.

◇ Водна баня. Съд с вода, в който се потапя друг съд с някакво вещество или хранителен продукт, за да се свари постепенно, косвено чрез загряване на водата. Късче натрий, поставено в епруветка с петрол, потопена във водна баня, се стапя, преди да заври водата. Хим. VIII кл, 1965, 82. Крем карамелът се пече във водна баня.

> Кървава баня. Кръвопролитие. Оставам / остана на голите (студените) бани. Разг. Измамен съм, излъган съм в очакванията, надеждите си. Да отиде при капитан Рачев? Какво ще излезе от това? Нищо. Други ще пипнат бандитите, а той ще остане на голите бани. Друго е сам да проявиш героизъм, да нагласиш нещата така, че в решителния момент хем ти да си героят, хем ония да паднат в клопката. С. Чернишев, ВМ, 142. Стоя на сухите бани. Разг. Оставам невъзнаграден, не получавам нищо. Тоя път той отказа рязко, обаче кумецът помисли, че е срамота да взема рушвети, пък кръстникът да стои на сухите бани. Ем. Станев, ИК III и IV, 349.

БА`НЯДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който работи в баня (в 1 знач.). Госпожа Зоя .. предварително се уговори с баняджията да обърне табелката наопаки до осем часа — знак, че банята не работи. Тъй постъпваше тя във всички случаи, когато момичетата трябваше да се окъпят. Ем. Станев, ТЦ, 11. Абу-Сир .. отишъл при султана и му казал: — Аз ида от чужда страна и по занаят съм баняджия. В твоя прекрасен град няма нито един хамам, а хамамът е най-великото благо на света. Св. Минков, ПШ, 164. Йордан Инджето сядаше пред банята, пушеше цигара след цигара .. — Добро утро, бай Йордане — спря Яким при дървото, под което седеше баняджията. Ст. Мокрев, ЗИ, 241-242.

БА`НЯМ, -яш, несв., прех. Диал. Къпя. — Айде, Тио, с нас да идеш / .. / да ни люляш мажки [мъжки] деца, / да ги люляш, да ги баняш. Нар. пес., СбНУ, VII, 27. Кога ме макя раждала / .. / у пресно ме млеко баняла. Нар. пес., СбНУ VII, 27, баням се страд. и възвр. На Ивановден всеки се „баня“, за да бъде цялата година здрав като дрян, весел като здравец, прав като кукуряк. Ив. Хаджийски, БДНН I, 142.

БА`НЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от баням и от баням се.

БАОБА`Б м. Огромно по размери тропическо дърво с бели цветове и едри плодове, употребявани за храна, от кората на което се добиват влакна за груби тъкани. Adansionia digitata. В саваните на Африка расте баобабът, един от гигантите на растителния свят .. — живее 4-5000 години. Ст. Драганов, ФБР, 28. Баобабът достига до 25 метра височина и има необикновено дебело стъбло и големи клони. Геогр. V кл. 67-68.

— Афр.

БАПТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Учение на християнска секта (появила се през XVII в. в Англия и разпространила се в САЩ), според което кръщението трябва да се извършва на по-голяма възраст, за да се възприема съзнателно.

— От гр. βαπτισμός ’кръщение’.

БАПТИ`СТ м. Привърженик на баптизма.

БАПТИСТЕ`РИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. 1. Изолирано или включено в църковна сграда специално помещение за кръщаване, характерно за раннохристиянските и средновековните църкви у нас и за католическите църкви. Той [град Сандански] е продължавал да съществува и през ранната византийска епоха, както показват християнските находки в града от онова време като баптистерии, църкви и старохристиянски надгробни надписи. ВН, 1960, бр. 2713, 4.

2. Купел, съд за кръщение.

— От гр. βαπτιστήριον.

БАПТИ`СТКА ж. Привърженичка на баптизма.

БАПТИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до баптист и до баптизъм.

БАР. Вж. баре.

БАР1, ба`рът, ба`ра, мн. ба`рове, след числ. ба`ра, м. 1. Специално пригоден висок тезгях, плот около рафтовете с напитки и бармана обикн. в ресторант, нощно заведение и под., на която посетителите консумират напитки, закуски и др. на крак или седнали върху високи столчета. По продължение на цялата дълга стена се простираше бар, при който, седнали на високи въртящи се столчета, млади мъже и жени пиеха кафе и хрускаха тънки резенчета препечен хляб, намазани с масло. Ал. Бабек, МЕ, 152. Заведението беше малко, слабо осветено. Освен Ивон по масичките имаше само трима души и други двама пиеха на бара и високо разговаряха със съдържателя. П. Спасов, ХлХ 35. // Масичка, обикн. на колелца, с която се поднасят напитки и закуски. Все тъй отегчен от мисълта за Кршиванек, Борис влезе в някакъв старомоден, но много изискан салон… По креслата, около малък подвижен бар на колелца, седяха десетина мъже, които Борис познаваше много добре. Д. Димов, Т, 132.

2. Част от салон в заведение, хотел и др., където обикн. има такъв плот и се сервират напитки. Отидох в бара на новия хотел. С. Северняк, ВСД, 43. Параходът представляваше един огромен плаващ хотел, с бръснарници и фризьорни, маникюристи и всичко необходимо при едно почти десетдневно пътуване. .. Само барът не беше още открит. Алкохолът се получаваше на черна борса от прислужниците на каютите. Г. Белев, КВА, 323.

3. Питейно заведение; пивница, кръчма. И пътникът изчезва в чудесната неизвестност, .., слиза в непознати градове и хотели, .., потъва в хладния покой на старинни църкви или пие коняк из пристанищните барове. Св. Минков, ДА, 6. Бих влязла вечерта в моряшки бар на кея, / де въздухът е гъст и син от сънища и дим, / де виещата се от страст хармоника зове и пее, / и бляска през стъклото фар неуловим. Ел. Багряна, ЗМ, 63.

4. Нощно увеселително заведение с кабаретна програма. Той виждаше бъдещето си като на филмова лента: далечни пристанища с палмови алеи, шумни барове с голи жени, звън на чаши с джин и уиски. М. Марчевски, П, 138. Бар „Бордо“ е едно от ония съмнителни заведения, които, изглежда, са неизбежна украса на всеки пристанищен град. Св. Минков, ДА,* 25. — Чакай!… — рече Бимби. — Ще идем в бара. — Какъв бар? — Горе има великолепен бар, отворен през цялата нощ… Д. Димов, Т, 113.

◇ Млечен бар. Заведение, в което се поднасят леки закуски и различни безалкохолни напитки като млечни коктейли, сиропи и др.

— Англ. bar.

БАР2, ба`рът, ба`ра, мн. ба`рове, след числ. ба`ра, м. Физ. Единица в абсолютната мерна система за измерване на атмосферното налягане, равна на налягането, предизвикано от сила 1 милион дини върху площ 1 см2 или на 1,02 атмосфери.

— От гр. βάρος ’тежест’.

БА`РА ж. Разг. 1. Малка рекичка; вада, поток. Из всички долове течаха мътни бари. Й. Йовков, СЛ, 115. Една планинска бара, която минава край София, беше също преляла и преобърнала тая по-ниска част от улицата на мътно, жълто блато. Ив. Вазов, Съч. IX, 132. — Че защо е запрепускал такъв? .. — Препуска. .. да прибира берекета. .., че я виж какво е забучала барата. Н. Хайтов, ПП, 94. — Я хайде, хайде, хубава Куне, / да те заведем на наше село, / .. / две бари течат, две чарди пият. Нар. пес., СбВСт, 626.

2. Нечиста, обикн. застояла вода; локва. Голямо село, но дрипаво. Състои се само от една улица; тя е постлана с лош калдъръм и окаляна с бари. Ив. Вазов, Съч. XV, 6. Тряба да са изсушат блатищата, барите и мочурливите места, та като пресъхнат тези извори на злото, ще престанат да са размножават миризмите. Ступ., 1875,* бр. 7-8,52.

БАРА`БА, -та, мн. -и, м. 1. Разг. Безделник, нехранимайко. Ходихме да събираме жито на разтоварището, но там налетяхме на едни разгърдени бараби — щяха да ни счупят главите с камъни. А. Гуляшки, ЗР, 52. Радваш се, че съм зачел името ти, нали? И си мислиш, че съм кръстил сина ни на твое име от благодарност, дето се застъпи, когато бях й пуснал края, когато бях бараба. В. Ченков, ПС, 82. Мина някакъв дявол край масата ни, явно шокиран от неравностойния си външен вид, намигна ми бързо, приятелски (поздравяваше ме за мадамата — мене, толкоз явния бараба) и в този миг аз бях страшно щастлив! Д. Цончев, ЧС, 19. // Волен, непокорен, независим от социални норми човек. Пак ли заплашваш? Забравяш, че парада командувам аз! — Левак! Аз съм бараба бе! Морска душа! Сам съм си господар! С. Чернишев, ВМ, 137.

2. Остар. Работник, който троши камъни за настилка на шосета.

— Ит. barabba ’мошеник, лъжец’.

БАРАБА`Н м. 1. Ударен музикален инструмент без определена тонова височина, който представлява дървен или метален цилиндър с основи от опъната кожа, където се удря с две дървени палки или филцов ударник в зависимост от големината му. Димо, общинският слуга, слизаше по стълбите на общината и весело потропваше с палката по барабана. Й. Стоянов, ПД, 34. „Музиката не може да се опише — саксофон и три тъпана, един голям барабан и отстрани — две малки“. П. Ангелов, Ж, 122.

2. Техн. Машинна част с форма на кух цилиндър (рядко конус или многостен), въртяща се около оста си при работа, която има различна функция според вида на машината. Петко включва единия електромотор, барабанът се завъртява и теленото въже тежко и бързо се спуща. С другата ръка той управлява огромната стрелка на крана. Л. Галина, Л, 38. Вършачката в хармана на Сенебирлията беше спряла — .. Все тъй ядосан, Сенебирлията седна срещу барабана и започна да подава, като бясно тъпчеше ръкойките и все още викаше към работниците. Й. Йовков, ВАХ, 146-147. Облегнат на барабана на веялката, Кабака гледаше към изгрева. Г. Караславов,* Избр. съч. I, 184. След като се напълни бункерът, цялата порция се изпразва в сушилния барабан, а бункерът започва да се пълни отново. Д. Христов, СПМ, 462. По такъв начин всички материали, съставляващи шахтата, се наслояват на лентата и се отнасят в апарат за смесване — въртящ се смесителен барабан. Ц. Цветков, М, 110.

3. Архит. Цилиндрична или многоъгълна част, върху която лежи куполът. Когато гледаме църквата отвън, най-силно впечатление ни прави нейният строен барабан, украсен с тесни и високи плоски ниши и прозорчета, засводени с полукръгли арки. Ст. Михайлов, БС, 125. Погледнат от вътрешността на църквата, куполът стъпва на барабан, оформен като колонада. М. Бичев, АНВ, 26.

4. Въртяща се цилиндрична част на револвер, в която се поставят патроните за изстрелване. Едничкото богатство, което се намираше в пояса му, беше един малък револвер с два-три патрона в барабана. Г. Караславов, Избр. съч. II, 400. — Огън — изкомандува малкият бранник Бакиров и изпаднал в детински жесток патос заизпразва барабана със звънко ечене на оси в летен ден, сякаш си играеше на война. Д. Вълев, З, 200.

◇ Бия (удрям, ударя) барабан<а>. Разг. Давам гласност на нещо; разгласявам. — А бе не съм му казал! .., ама той, изглежда, се досети. — Леле, Тончо, какъв си човек, та биеш барабан! Ст. Даскалов, СЛ, 217. — Другарю командир, изглежда се готвите за нападение на Брезово?… — Кой е ударил барабана? — отвърна Камен изненадан. — Така дочух. К. Ламбрев, СП, 171.

<Като> на барабан. Разг. Припряно, набързо, без да може да се обмисли. Нареждане за въстание — припряно, като на барабан, и — отменяне в последния момент! Недомислие ли бе това, недоразумение ли или просто предателство? Г. Караславов, ОХ IV, 548. Ще докара стоката, ще обяви разпродажба на барабан и за два дни ще й прибере парата. Т. Харманджиев, КЕД, 53.

— От тат. през рус. барабан.

БАРАБАНДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. 1. В миналото — общински служител, който разгласявал на публични места разпорежданията на властите, като призовавал слушателите с биене на барабан; глашатай, барабанчик. Барабанджията завърши четенето и навалицата взе да се разотива. Т. Харманджиев, КЕД, 175.

2. Разг. Барабанчик (в 1 знач.); барабанист.

3. Разг. Работник, който обслужва барабан (като част от машина или механизъм); барабанист. Намерихме си, .. един барабанджия за вършачката, .., премята, .., снопите като нищо. Й. Йовков,* ЧКГ, 203.

БАРАБА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до барабан (в 1 знач.). Чу се барабанен удар. На сцената беше излязъл палячо, който биеше барабанче. Ст Станчев, ВН, 1953, бр. 307, 4. На стройни редици, / под звук барабанен с напевна команда / вървяха те. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 204. Барабанна палка.

2. Който се отнася до барабан (във 2 знач.). Въртяща се барабанна пещ. Барабанна сеялка.

◇ Барабанен огън. Воен. Съсредоточена, бърза стрелба от артилерийски системи.

БАРАБАНЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от барабаня. Барабаненето се засилва, превръща се в хипнотичен пулс, съпроводен с песни, долетели сякаш от далечното минало. П, 1991, бр. 1, 8.

БАРАБАНИ`СТ м. 1. Музикант в оркестър, който изпълнява партията за барабан. Има свободни места в оркестъра. Обявен е конкурс за цигулари, флейтист и барабанист.

2. Барабанчик (в 1 знач.). През площада минаваха пионери с червени връзки на гърдите. Пред тях вървеше дванадесетгодишно момче, което биеше малък барабан .. Малкият барабанист погледна Кукушкин с премрежени очи. М. Марчевски, П, 104.

3. Барабанджия.

БАРАБАНЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Разг. 1. За револвер — снабден с барабан (в 4 знач.). Мнозина имаха само револвери — разни марки и разни калибри, барабанлии и автоматични. Г. Караславов, ОХ III, 462. А Гануш има само револвер, голям, барабанлия, с четири патрона. Д. Ангелов, ЖС, 139.

2. Като същ. барабанли`я, мн. -и`и, м. Разг. Револвер с барабан (в 4 знач.). Най-страшното му оръжие обаче беше дванадесетмилиметровият черногорски барабанлия, който гърмеше като берданова пушка — с трясък и ритане. Сл. Трънски, Н, 205. И търсеха се в зимници, в тавани / пищов ръждив от стари времена / и кримки, .. / И ти над някой вехт барабанлия, / почти негоден вече за борба — / език прехапал и източил шия / на край града се учиш на стрелба. Бл. Димитрова, Л, 162.

БАРАБАНОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. за механизъм — който има форма на барабан (във 2 знач.).

БАРАБА`НЧЕ, -та, ср. Умал. от барабан (в 1 знач.); малък барабан. Чу се барабанен удар. Па сцената беше излязъл палячо, който биеше барабанче. Ст. Станчев, ВН, 1953, бр. 307, 4.

БАРАБА`НЧИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Във войската, във военна или ученическа музика — лице, което отмерва такта с барабан; барабанист. Начело маршируваше полковата музика, съставена от барабанчика и тръбача. Ст. Дичев, ЗС I, 133. Той е съвсем младо момче, от последния набор, беше барабанчик на ротата, но още в първото сражение никой не видя как си изгуби барабана. Й. Йовков, Разк. I, 10. Най-напред вървеше председателят на дружината Васил, подир него пристъпяха барабанчикът, знаменосецът и тръбачът, а на пет крачки по-назад Камен водеше своя отряд. Цв. Ангелов, ЧД, 120.

2. Барабанджия (в 1 знач.); глашатай. По-надолу заби градският барабанчик и колкото хора имаше на улицата, насъбраха се около него. Й. Йовков, ЧКГ, 303. Градският глашатай — барабанчикът Беньо — вече няколко пъти беше обявил за този търг. Ст. Чилингиров, ХНН, 151.

— От рус. барабанщик.

БАРАБАНЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., непрех. 1. Удрям, чукам многократно по нещо обикн. с пръсти, като наподобявам биене на барабан. Широкото му чело неведнъж се надипли в дълги равни бръчки, а пръстите на дясната му ръка припряно барабаняха по масата. А. Христофров, А, 264. Чернев седна на стола си, облегна се и като не знаеше как да се успокои, започна да барабани нервно с пръстите си по масата. К. Калчев, ЖП, 32.

2. За дъжд, градушка и под. — удрям, чукам с отсечен, рязък еднообразен звук. Папазов гледаше през прозореца как вятърът блъска и огъва клоните на стария орех, слушаше как дъждът барабани по стъклата. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 3, 3. Навън валеше. Тих пролетен дъждец барабанеше по ламаринения покрив. П. Проданов, С, 5. Градушката барабанеше по главите, по гърбовете на децата. Откъм оградата се юрна порой. Кр. Григоров, ОНУ, 174. Влакът летеше в тъмната нощ, а суграшицата барабанеше по заледения прозорец на купето. Н. Хайтов, ПП, 61.

3. Рядко. Бия барабан, удрям по барабан. Когато Митьо Караметака затумка големия общински барабан, орляк дечурлига, като помамени пилета, тръгнаха към него. Додето набитият нисък Караметак барабанеше, мегданът почерня от дребен свят. А. Каралийчев, ПГ, 133.

4. Рядко. За барабан — издавам равномерни резки, отсечени звукове при удряне; бия. Барабанчето барабани. / Барабанчикът сбира звената. Цв. Ангелов, НП, 46.

— От рус. барабанить.

БАРАБА`Р нареч. Остар., сега простонар. Заедно, наедно, общо. За стареца целият род на кехаята беше хайдушки. През турско — барабар с бейовете, през българско — с големците. Б. Несторов, СР, 130. — Чорбаджи, .. вика те каймакам ефенди в конака. Ей сега ще дойдеш, с мене барабар. Д. Талев, ПК, 284. По едно време помощник-командирът нагази в реката барабар с коня. П. Вежинов, ЗЧР, 28. Много пари ще ти дам. С тях утре ще можеш да си купиш не бивол, а два коня, с каруцата барабар. А. Каралийчев, ТР, 192.

◇ Барабар Петко с мъжете. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой се заема да извърши нещо наред с другите или се мери с другите, без това да е по силите му. Дядо Чунчев ме зърна и ме извика при тях .. Прочее, барабар Петко с мъжете, седях и аз с тях и главно седях с Константин Величков. СбЦГМГ, 281.

Правя (направям / направя) със земята барабар някого. Разг. Напълно унищожавам, съсипвам някого.

— От перс. през тур. beraber. — Друга (диал.) форма: барабе`р.

БАРАБАРЕ`НЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от барабаря и от барабаря се; равняване, сравняване.

БАРАБАРЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. Събирам заедно, поставям наравно; сравнявам, барабаря се страд.

БАРАБАРЯ` СЕ несв., непрех. Диал. Равнявам се, сравнявам се, меря се с някого или нещо. Та една е, пуста Рада, у селото! Зер

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/521-540&oldid=2602“.