Речник на българския език/Том 1/481-500

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

бабер. Леля седеше на завет зад портата в широкия калдъръмен двор и белеше мамули, дребни като баберки. Н. Тихолов, ДКД, 51. На жаравата често пращяха баберки, в котлето къкреха отбрани зелени мамули. Ил. Волен, БХ, 127.

2. Недозрял дребен, некачествен, изостанал след редовната беритба плод; паберка, бабер. Джупунката, неидвала на колибата цяла година, си намери сто работи: трябвало да вароса стаите, да дообере баберките, имало неодообрани лози. Ем. Станев, ИК II, 89.

БАБЕРКУ`ВАМ, -аш. несв., непрех. Диал. Бера, събирам баберки; паберкувам. [Пастирчетата] се втурваха по стръмните кайраци нагоре, за да баберкуват. К. Колев, ТЕ, 76. // Разш. Събирам, купувам некачествена стока, останала след добрата. Месечката беше прекупвач, но по-скоро вършеше не търговия, а баберкуваше подир истинските търговци — купуваше туй, което останеше: някой слаб добитък, някоя повредена кожа. Й. Йовков, ВАХ, 68.

БАБЕРКУ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от баберкувам; паберкуване.

БАБЕ`ТИНА ж. Рядко. Пренебр. 1. Баба (във 2 знач.), старица, бабичка; бабишкел, бабушкера.

2. Прен. Ирон. Безхарактерен, безволев, мекушав мъж; баба1.

БА`БЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Свойствен, присъщ на баба1 (във 2, 8 и 9 знач.). От две недели то се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баянета. Ив. Вазов, Съч. XI, 7. Една вечер болките започнаха и той повика лелята на жена си и една стара съседка, опитна в бабешките работи, зла, амбициозна и ревнива. Г. Караславов, Избр. съч. II, 207. След него с притиснати към гърдите ръце, с бяла дантелена бабешка шапка върху оределите си коси Възкреса Чардаклиеаа се влачеше и хълцаше. Д. Кисьов, Щ, 442.

◇ Бабешки приказки. Разг. Празни, глупави думи. Хайредин Арап ага се изправи — не искаше да слуша повече такива бабешки приказки. Д. Талев. ПК, 128.

БА`БЕШКИ. Понякога в съчет. с предл. по. Нареч. от прил. бабешки; като баба1 (във 2, 8 и 9 знач.). В кръчмите и кафенетата, .., под влянието на наркотическите и спиртливи питиета, .., ще постоянствуваш да въздишаш бабешки, да скверниш хубава България. Ал. Константинов, Съч. 1, 94. Тя [Мита] по бабешки схвана възторга на детето. Почне ли да приказва за такива отвлечени неща — загубено е. П. Спасов, ХлХ, 70.

БА`БИН1 -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи, който е на баба1 (в 1, 2, 4 и 6 знач.). Една старица, забрадена с алена момия, с кротки мокри очи, държеше кръщелничето на ръце. Голото дете риташе и посягаше с ръчица да хване единия край на бабината си забрадка. А. Каралийчев, ПГ, 126. В къщи Гунка положи детето на бабиния креват. Г. Райчев, ЗК, 234. От три вратни се влизаше в бабината Тонкина къща. Ив. Вазов, Съч. VI, 68.

2. Който е свързан с баба1 (в 1, 2, 4 и 6 знач.). Веднъж на дядо му домъчняло много от бабините думи. Елин Пелин, СбХ, 29. Дядо Иван, лишен сега от къща, деца и имот, седеше при бабин Радин гроб. Ил. Блъсков, ИС, 27. Най-после той си помисли, че може да го е стигнала бабината клетва, или може сърдитата баба да му е направила някоя магия да му се видят всичките моми грозни. Нар. прик., Христом. KM II, 176.

3. Като същ. бабин<ият> м., бабина<та> ж., бабино<то> ср., бабини<те> мн. Разг.* Галено обръщение на баба1 (обикн. в 1, 2, 4 и 6 знач.) към дете или млад човек; баби. — Сине Ристее! .. Лошо те соних, бабин! Лошо — со чалма. Хр. Смирненски, Съч. II, 158. — Спи, бабината, спи, че турците ще дойдат да те грабнат, — казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII*, 13. — Ставай, Златко, ставай, бабиното! Ако чакаш слънцето да изгрее, та да тръгнеш на път, има доста да почакаш. Л. Галина, Л, 67. С учудване ни посрещна и баба Лена. Тя се спусна към девойките, погали ги и не можа да си сдържи сълзите .. — Златни, бабини, и те заедно с мъжете тръгнали. Сл. Трънски, Н, 174. бабини мн. Разг. Домът и семейството на баба1 (в 1 и 6 знач.). После застана до дъщерята и даде последните си нареждания: да нахрани добре прасето, да опере на реката чергите, да отиде до бабини си и да прибере оттам голямата тава. П. Спасов, ХлХ, 41. — Вчера та, зетко, майка учеше, / кога идеш, зетко, у бабини ти, / ниско да гледаш, бисер да нижеш. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 28.

◇ Бабина вода. Диал. Светена вода, с която се окъпва новороденото дете. Друго какво? Ха, сети се — доби му се дете, .. Ама нали и за него са потрошени поне сто гроша: за баба било, за кръщене било, за бабина вода — отиват парите. Ц. Церковски, Съч. III*, 228. Бабина душица. Диал. Мащерка. Сеното мирише на бабина душица и на цветя. Д. Габе, Н, 70. Бобът мирише на мащерка, или както й казваха, „бабина душица“, защото билката ухаеше тънко, бе тънка като душата на стара жена, която отлита към небето, без някой да я усети. Вл. Свинтила, СЗЗ, 321-322. Бабини гниди. Диал. Растение овчарска торбичка. Бабини зъби. Диал. Едногодишно растение със стелещо се стъбло, покрито с власинки, с бели цветове и с ръбести плодове с шипчета, което вирее по полета и орници. Седем години Кирчо вървя с баща си подир свинете. Краката му бяха винаги наранени от къпините и трънаците. Бабините зъби се набиваха в петите му. А. Каралийчев, ПД, 167.

Бабино просо. Диал. Снеговалеж от замръзнали зрънца; суграшица. Подухна вятър със на парцали сняг, / размеси бабино просо, и сръчен, лек, / той развъртя се. К. Христов, ЧБ, 318.

Бабино ушенце. Диал. Керино ухо. — Да знаеш какви бабини ушенца и теменуги има пролетно време! Ем. Коралов, ДП, 108.

> Баба си знае бабината. Разг. Употребява се за човек, който не се вслушва в чужди мнения или съвети, а върши това, което си е наумил.

Бабината ти (трънкина, гарушина). Разг. Грубо. При отговор за израз на несъгласие, за да се подчертае, че някой говори празни приказки, глупости. — Това ли ви е яденето? — А че какво — .. — Качамак лошо ли е? — Бабината ти! — отвърна кисело Червени и с въздишка си припомни белите погачи в Тополовската чета. П. Вежинов, НС, 186. Той разправяше на Анастаса, че в Молдовата едно време той пак видял такава една сватба и че в Америка благородните хора тъй се женили. — Бабината ти трънкина! — измърмори Хамамджиолу. Ив. Вазов, Съч. XXV, 41.

Бабини деветини. Разг.;

Бабини дивотини. Остар. Празни приказки, измислици. - Приятелю Гено, .., — без докачение, ама ще река, че туй е, .., бабини деветини. Отде ще ти познае едно птиче какво ще се случи. Й. Йовков, ВАХ, 12. — Това е приказка, бе хлапе! — Бабини деветини… измислици! Елин Пелин, Съч. I, 8. На деца не дават да погляднат месячината, защото щяла да ги изпие. Такива и други глупави работи и бабини дивотини за месячината вярват мнозина простаци. Й. Груев, Лет., 1872, 117.

Варим круши за бабини души. Диал. Занимаваме се с празни работи.

Ям си бабината. Разг. Грубо. Проявявам враждебно отношение към някого; заяждам се. — Ти хем не яж трици, че стига ей сега само да смигна на бея. — Хаско, — извика друг циганин, — за момчето няма какво да си ядеш бабината: аз го видях кога си дойде от нива, а огънят беше избухнал, когато си разпрягаше воловете. Ц. Гинчев, ГК, 297.

БА`БИН2 -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Само в съчет.: Бабино дете. Плацента, последък; баба2, бабица2, бабиното.

2. Като същ. бабиното ср. Плацента, последък, бабино дете, баба2, бабица2.

БА`БИНДЕН м. Народен празник (8 януари по нов стил), на който с гощавки, подаръци и др. се оказва почит на бабите и акушерките, бабували при раждане, а обикн. и на млади майки. На Бабинден, както му е адета, събраха се роднини и комшие у стринини Венковичини, и деверете окъпаха младата невяста на реката. Т. Влайков, Съч. I, 210. // Ден на родилната помощ, на който се оказва почит на медицинските дейци — гинеколози и акушерки.

БАБИ`Т, мн. няма, м. Техн. Сплав от калай, цинк или олово и антимон, мед и др. метали, с която се заливат черупките на някои триещи се лагери.

— От собств.

БАБИ`ТОВ, -а — о, мн. -и. Техн. Прил. от бабит. Бабитови лагери.

БА`БИЦА1 ж. Диал. Бабичка (в 1 и 2 знач.). От друга страна стари набожни бабици влизат у църковните врата да се попрекръстят. Ч, 1875, кн. 13, 613. А циганки ю говора: / — Бабице, стара майчице, / ние имаме омраза / да си омразиш Петкана / със свойго сина Стояна. Нар. пес., СбНУ XLIII, 279.

БА`БИЦА2 ж. Диал. 1. Плацента, последък; баба2, бабино дете, бабиното.

2. Стомах на преживно животно.

БА`БИЦИ1 мн. Диал. Сбръчкано място на човешката кожа.

БА`БИЦИ2 мн. Диал. Стомашна болест с кисело уригване, придружена и с колики; бабник2. За чудене е наистина как ся менява млякото, кога душа силно ся .. смъти, напр. от сръдня, от скръб .. Ако ся бъде набозало детето с такъво мляко, то има да го слетят .., повръщание, бабици, .. и пр. Й. Груев (превод), КН 7, 60.

БА`БИЦИ3 мн. Диал. Вид детска игра по начертани успоредни и пресечени линии; баба1, бабка2.

БАБИЧА`САМ1 Вж. бабичасвам1.

БАБИЧА`САМ2 Вж. бабичасвам2.

БАБИЧА`СВАМ1, -аш, несв.; бабичасам1, -аш, св., непрех. Диал. За човешка кожа — набръчквам се, сбръчквам се; сбабичасвам се, сбабвам се. Бабичасаха ми ръцете от пране. Н. Геров, РБЯ I, 19.

БАБИЧА`СВАМ2, -аш, несв.; бабичасам2, -аш, св., непрех. Диал. Разболявам се от болестта бабици2.

БАБИЧА`СВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от бабичасвам1; сбръчкване, сбабичасване, сбабване.

БАБИЧА`СВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ, от бабичасвам2.

БА`БИЧКА ж. 1. Умал. от баба1 (в 1 знач.); бабе1, бабка. — Да знаеш само колко е добра моята мила бабичка! Тя е майка на баща ми. Д. Талев, ГЧ, 102. — Бабо, не ме оставяй, — изпищя Тотка, — Баабо, бабичко моя, не ме оставяй! Елин Пелин, Съч. II, 171. — Бабичко, много сме гладни, ба! — с нажален глас пееше Кунето. — Я зяпни да видя! А. Каралийчев, ПС, I, 5.

2. Стара жена; баба, старица, бабка, бабе1. В близкото село Карасулар една бабичка столетница на смъртния си час помолила своите близки: — Доведете ми едно българско войниче — да си го видя. А. Каралийчев, ПГ, 171. Само бабички, недъгави и стари, дремеха в дрипите си по пътните сенки. Елин Пелин, Съч. III, 46. Стрина Радовица по години не е дотам стара, ала по изглед е цяла бабичка: лицето й е покрито с бръчки, косата й май побеляла. Т. Влайков, Съч. II, 146. На една страна край плетищака насядали стари жени, бабички. Ил. Блъсков, ДБ, 69. Бабо ле, стара бабичко, / син ти йе, бабо, затворен /* във Солун града голяма, / във солунските зандане, Нар. пес., СбНУ XLVI, 86.

3. Прен. Пренебр. Безхарактерен, безволев, мекушав мъж; баба. Бъди само мъж, а не бабичка, защото ако захванеш да пъшкаш и да ревеш, то ща да та оставя. Л. Каравелов, Съч. II, 123.

4. Разг. Съпруга, жена на стар човек; баба. Дядо Мирьо живееше доста самотно с бабичката си — дребна женица, родила и отгледала три дъщери и двама сина. Ем. Станев, ЯГ, 6. Петровият стар баща салт се усмихваше под мустак. Додражаваше му на горкия, като си въображаваше, че всичко това, що приказва бабичката му, скоро ще се сбъдне. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 5, 14.

5. Простонар. Опитна жена, която помага на родилка при раждане; акушерка, баба. В белия си ръченик го е повивала младата ратайкиня Парашкева Димитрова, за която не се беше намерила нито една селска бабичка — да й помогне при раждането. А. Каралийчев, НЧ, 137.

6. Остар. Жена, която лекува с билки и баяния; врачка, баячка, баба. Атанас ми разправи, че първото му дете чезнело от някаква непозната болест, която ни бабички, ни ходжи не могли да премахнат. Ив. Вазов, Съч. XVI, 21. Заредиха се пак лекари и бабички. Пак шишета, шишенца, прахове и билки. Д. Калфов, Избр. разк., 157.

БАБИШКЕ`Л м. Разг. Пренебр. Бабушкера; бабишкера, бабушкерник. Стара, прегърбена бабичка, .. Малко е глуха, очилата е и има перде или на лявото око, или на дясното .. Пристигна влака, .. Почнах да зяпам по прозорците.* Тук бабишкел, там бабишкел, та чак на най-крайния вагон на прозореца, гледам, проточила шия и се пули една очиларка. Чудомир, Избр. пр, 187-188.

— Други форми: бабишке`р, бабушке`р.

БАБИШКЕ`ЛА ж. Диал. 1. Пренебр. Бабушкера; бабишкелник, бабишкелница.

2. Дете, което прилича на баба, на стара жена (Н. Геров, РБЯ).

БАБИШКЕ`ЛНИК, мн. -ци, м. Диал. Пренебр. Бабушкера; бабушкела, бабишкелник, бабушкерник.

БАБИШКЕ`ЛНИЦА ж. Диал. Пренебр. Бабушкерница.

— Друга форма: бабушке`рница.

БАБИШКЕ`Р м. Разг. Пренебр. Бабушкера; бабишкера, бабушкерник. Тя не бе отронила блага дума и на свекърва си, баба Вела. Нито веднъж не бе й казала „мамо“, а все някак избикаляше: — старата, бабишкера, скубисвекървата. Кр. Григоров, Н, 164.

— Други форми: бабишке`л, бабушке`р.

БАБИШКЕ`РА ж. Разг. Пренебр. Бабушкера; бабушкер, бабишкер, бабишкел, бабушкерник. Домна криеше най-старателно своята самоличност от леля Марийка. Не искаше покрай връзките на бабишкерата с болногледачката Крася Григорова целият „Родилен център“ да узнае, че е изоставена любовница. Б. Болгар, Б, 72.

БАБИ`ЩЕ, мн, -а, ср. Разг. Грубо. Увел. от баба1 (във 2 знач.). Взех й куфара, който сякаш беше препълнен с конски подкови. .. Гърнето, да кажем, ще го понося, ще го понося, ще го тупна в земята и ще кажа, че съм го изтървал случайно, но с това куфарище и това дърто бабище, как се стига пеш до Лозенец? Чудомир, Избр. пр, 188. Тебе дома не те найдох; / ток те найдох насред село, / дека водиш до три танца; / първи танец се` моминя, / .. Треки танец се` бабища. Нар. пес., СбБрМ, 404.

БА`БКА1, зват. ба`бке и ба`бко, ж. Умал. от баба1 (в 1 и 2 знач.); бабе1, бабичка. — Бабо, дай ни я питката, бабо! — замоли се Ваньо. — Бабке, молим ти се, дай ни я! — изправи се пред нея сестричето му. А. Каралийчев, ПС I, 5. —* И ти заприказва като бабичка, Найдо.* —* Бабичка ли? Пази боже! Само на бабките дано не заприличам. А. Каменова, ХГ, 21. На летището кацнаха още два английски самолета, от които излязоха десетки пъстро облечени жени. За наше учудване това бяха петдесетина стари бабки, които едва пазеха равновесие върху високите си токове. Ив. Мирски, ЦДЗ, 7. И целува Ружа млада / ръка костелива; / прегръща я, хортува й: / — Бабко, да си жива! Ц. Церковски, Съч. 269. Бабка юначе думаше: / „Я върви саме на сватба.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 203.

БА`БКА2 ж. 1. Старинна дребна сребърна монета. Чудо вещи старовремски / има той събрани, / дири бабки и антики, / ходи по имане. Ив. Вазов, Съч. IV, 84-85. Мари, залибила й бяла Рада, / залибила й младо турче, / .. Малко го е полибила, / млого го е измамила, / .. та ми й зела двеста-триста, / двеста-триста бели бабки / и петстотин бели гроша. Нар. пес., СбНУ XLVI, 164.

2. Такава монета или друг дребен предмет (малко морско охлювче и др.), носени едно време за украса, за предпазване от уроки или за щастие. Нека по Неврокопски пазари моми се труфят с бабки и менгуши! П. Тодоров, Събр. пр II, 139. А изотзад под краят на чумбера са спускаше косата й, оплетена на дребни косички, .., в средната косичка на черно конче висеше бяла бабка, Ил. Блъсков, ЗК, 70. Булка Стояну думаше: / — „Я ми са назад повърни, / не съм си аз забравила / сто влашки бабки на гердан.“ Нар. пес., СбВСт, 440. Батъови бабки шерени, / мойте са пък по-шерени. / Байови къщи високи, / мойте са пък по-високи. Нар. пес., СбВСт, 417.

3. Обикн. мн. Диал. Игра с камъчета върху специално начертана фигура; баба1, бабици2. // Отделно камъче, с което се играе на тази игра.

◇ Изпил съм си и бабката от Бъдни вечер; останало ми само от Бъдни вечер бабката. Диал. Станал съм последен бедняк, пропилял съм всичко от пиянство.

БА`БКА3 ж, Диал. Малка дупка; ямичка, трапче. Стигнале до една бабка .. Забързи се лисицата уж да прескочи, она падне у бабката. Нар. прик., СбНУ XLI, 441.

БА`БКА4 ж. Диал. Кокиче. Напролет, когато Милка виеше китки от бабки и зюмбюл, за да закити сватовете, той проследи годеника й на нивата. К. Петканов, ОБ, 112.

2. Растение вълча ябълка.

БА`БКИН, -а, -о, мн, -и, прил. 1. Който е свързан с бабка1.

2. Галено обръщение на баба към дете или млад човек; бабин.

БА`БНИК1, мн, -ци, след числ. -ка, м. Диал. Вид колбас от свински бял дроб и други дреболии; кървавица.

БА`БНИК2, мн. -ци, м. Диал. Болест бабици2.

БАБУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Разг. 1. Помагам при раждане; акуширам, израждам2. Златка бе извикала старата жена, която бе бабувала, да помогне с нещо на майка й. К. Петканов, ДЧ, 345. Тя ходеше да врачува, да бабува, да сватосва или пък си стоеше по цял ден в къщи и сушеше някакви билки за уроки, за треска, за порязано, за уплаха. Кл. Цачев, ГЗ, 33. Черната крава, Лазаринка де, знаеш, стелна беше, та й бабувахме досега… Па и ветеринарният се случи днес да отсъствува, че щяхме да опуснем телето… Но… напук на дявола и на душмани — излезе едно теле, ама красота ти казвам. Кр. Григоров, Н, 89. Патладжана нае големия Танчо. Той бе наистина голям, .. Бабата, която го бабувала, едвам го измъкнала, а майка му починала на минутата, като че била родила теле. И. Петров, ПР, 36.

2. Простонар. Бая, врачувам (Ст. Младенов, БТР).

3. Простонар. За стара жена, баба — живея, изживявам годините си (Ст. Младенов, БТР), бабувам се страд. от бабувам в 1 знач.

БАБУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бабувам и от бабувам се; акуширане, израждане2. За също такъв позор се считаше у народа ни вземането от бабите или лечителите пари за бабуване и лечение. Ив. Хаджийски, БДНН I, 36. — Честито син, Въкриле! — поздрави го Кръстевица, .. щастлива и доволна от благополучния завършек на своето бабуване. Г. Караславов, ОХ IV, 76.

БАБУИ`Н м. Маймуна от семейството на павианите, обитаваща гористи местности в Централна и Източна Африка. „Беше бабуин, рядко красив екземпляр. Стрелях и, ранен в шията, той се пързулна по дънера.“ СТ, 2000, бр. 1, 27.

— Фр. babouin.

БАБУ`НА ж. Диал. Издадина, изпъкналост. Дружината мъже, водени от заревото, май започнаха да се препъват. Близките светлини тъй им вземаха очите, че вече не различаваха бабуните и валозите по пътя си. В. Мутафчиева, ЛСВ П, 9. Тракторът пердашеше напред, .. и се насочи към крайната къща на Пейна .. За щастие в последния момент тракторът се отби от една бабуна и не закачи къщата. Д. Цончев, ЛВ, 52.

БАБУ`НКА ж. Диал. Умал. от бабуна. Смях избухваше, .., когато шейната се обърнеше на завоя или при подскачане от някоя бабунка. Ст. Даскалов, СЛ, 479. Замълчаха, като че ли траповете и бабунките по пътя, подрипването на каруцата, скъсаха думата им. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 395.

БАБУ`НЯК, мн, -ци, м. Диал. Пренебр. Бабушкера; бабишкела, бабишкелник, бабишкелница. Този бабуняк едвам се влачи. СбНУ XIV, 189.

БАБУНЯ`САМ. Вж. бабунясвам.

БАБУНЯ`СВАМ, -аш, несв.; бабуня`сам, -аш, св., непрех. Диал. Подпухвам, подувам се, отичам.

БАБУНЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бабунясвам.

БА`БУШКА мн. -и и -е, ж. Диал. Бабичка. Отдолу идат сеймени, леле, / .. Хайдушка глава носяха, леле, / .. Никой си глава не позна, леле, / най-подир доде бабушка, леле, / щом си главата видяла, леле, / викнала й, та заплакала, леле. Нар. пес., СбНУ XXVI, 58. Дошле девоке и с цвеке, / и млади момчетие. / По ни иду старе бабушке / да вию венци на реку. Нар. пес., СбНУ XLI, 419.

БАБУШКЕ`Р м. Разг. Пренебр. Бабушкера; бабишкела, бабушкерник. Той изпъди майка си от къщи още преди пет години .. чува се, че я прибрал отново .. Само че и досега бабушкерът се препитава, като мие стълбите на военната кооперация срещу нас. К. Грозев, ЕГ, 5-6.

— Други форми: бабишке`р, бабишке`л.

БАБУШКЕ`РА ж. Разг. Пренебр. Баба (във 2 знач.); бабушкер, бабушкерник. И ето, минали години, пътувал той с влака, и току една грозна тлъста бабушкера му се обажда. Тъй и тъй, не ме ли познавате, аз съм, каже, еди-коя си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 88. Тази Меляхат ханъм е равна на аллаха по прокобите си; .. Само по спомени може да се определи, че е надхвърлила стоте — познават я бабушкери от всички краища на града. Хр. Бръзицов, НЦ, 40.

— Други форми: бабишке`ра, бабишке`ла (диал.).

БАБУШКЕ`РНИК, мн, -ци, след числ. -ка, м. Разг. Пренебр. Бабушкера; бабушкер, бабишкера. Бабата цъфтеше. Похапваше у квартирантите, свикна и с кафенце всяка вечер .. Но когато останаха сами, Райна засъска: — Видиш ли какъв бабушкерник! Готви се с орлите да живее. Сп. Йончев, СбСт, 151.

— Друга (диал.) форма: бабишке`лник.

БАБУШКЕ`РНИЦА ж. Диал. Пренебр. Бабушкера; бабишкела, бабишкелник.

— Друга форма: бабишке`лница.

БА`БЧЕ, зват. ба`бче и (диал.) ба`бчо, мн. -та, ср. Умал. от баба (в 1 и 2 знач.). Стоян на мама думаше: / „Помага ти бог, бабчо льо!“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 203.

БА`БЯ, -иш, мин. св. ба`би`х, несв. Диал. 1. Непрех.и прех. Бабувам (в 1 знач.).

2. Прех. Бавя2. Нагони го татък долу / по долища, .., дето баби деца бабят, / дето булки ризи перат, / дето моми платна белят. Нар. пес. СбНУ, ХIII*, 7. бабя се страд.

◇ Не учи баба как се дете баби. Диал. Употребява се, когато по-опитен се поучава от по-малко опитен.

БА`БЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Лешояд. Явиха се бабяци, по-големи от щъркели. Д. Яръмов, БП, 133.

БАВА`РЕЦ, мн. -рци, м. Мъж, който е роден или живее в Бавария (област в Германия).

БАВА`РКА ж. Жена, която е родена или живее в Бавария. „Боже мой — помисли си дебелата баварка, — и децата са започнали вече да се бунтуват против нашия фюрер.“ В. Геновска, ПЮФ, 137.

БАВА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до баварец и до Бавария. Методи, .., се върнал в Моравия и в 870 г. станал Панонски архиепископ. Той прекарал след това 2 и половина години в един баварски затвор. Пр, 1952, кн. 5, 85. Баварски танц. Баварска народна песен.

2. Като същ. баварски м. Диалект на немския език, който се говори в Бавария. „Йоо! Оуптбааноо!“ — каза той по баварски и ме свали на първата спирка. М. Кремен, РЯ*, 78.

БАВА`Ч м. Рядко. Мъж, който бави, гледа, занимава дете. Дядо Еким се прояви като най-голям бавач. По цели часове той все току трополеше и се въртеше около кошчето, в което бяха поставили бебето. К. Калчев, СТ, 44. — Отишла на хорото, пък аз останах да стоя при детето. Бавач станах. П. Тодоров, Събр. пр II, 175.

БАВА`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бавач и до бавачка. Едва напоследък, когато се откри място в седмичния детски дом при фабриката, Кольо се спаси от баваческата неволя. К. Калчев, СТ, 86.

БАВА`ЧКА ж. Жена, специално наета да бави, да гледа, да занимава дете. Тогава тук [при кукления театър], изведнаж всичко се преобразява, .. Цяла армия деца изпълва скамейките и столовете. Майки с ръкоделие, бавачки с бели шапчици, баби и дядовци .., влизат в оградения правоъгълник и настаняват малките зацвъртели човечета. К. Константинов, ПЗ, 185-186. Той мина и през оня град, дето живееше неговата бавачка — тя го носеше на ръце, когато той беше съвсем мъничък, и го обичаше много. Св. Минков, СЦ (превод), 18. Свито в ъгъла на кочията, русото девойче ронеше едри сълзи, а пък неговата бавачка бършеше бузите му и думаше: — Не плачи, пиленце, не плачи.* А. Каралийчев, ПГ, 89.

БАВЕ`Ж м. Рядко. Бавене, мотаене, маене. Трябваше да се решава, време за бавеж и протакане нямаше. Г. Караславов, ОХ II, 262. Сякаш не стигна бавежа из гората, водачите поискаха да ни преведат по-далеко от широкия път — и ни тласнаха из някакви мочури и храсталаци, отдето едвам излязохме след час и повече въртене на едно място. П. Яворов, ХК, 147. Тя се притесни повече и повече от бавежа на Трайчев и, за да се позалише, отиде у булка Стаменковица да й обади. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 87-88.

БА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се извършва, става с малка скорост, с малка бързина. Противоп. бърз. Шумът от неговите бавни, тежки отмерени стъпки се носеше тайнствено и глухо. Елин Пелин, Съч. III, 65. Старши камериерът, .., донесе кафе и Сираков започна да отпива на бавни глътки. Н. Антонов, ВОМ, 163. Той смъкна кърпата от врата на мъжа с пенснето, изтърси я и отново я затъкна в яката му. Движенията му бяха бавни, мудни, сякаш искаше да спечели време, за да обмисли какво да прави. Д. Спространов, С, 17-18. Дошло ред и на царя да танцува. Той трябвало да улови за ръка тъща си .. и да обиколи с нея два пъти в бавен танц чертога. Н. Райнов, КЧ, 55. Мина се няколко време и ударите на тарабуката и песента започнаха отново. Пак провлечена и бавна мелодия отначало. Й. Йовков, Разк. II, 15. Бавен ход. Бавна разходка. Музикална пиеса в бавно темпо. // Който се движи с малка скорост, бързина. Противоп. бърз. През зеления килим на долината лъщи и лъкатуши Искърът, .., за да просече и Дунавската равнина и да се влее в Дунава, бавен, мътен, многоводен. Ив. Вазов, Съч. XVII, 14. Бавно превозно средство. // Прен. За време — който изглежда, че минава, протича с малка скорост, бързина. Колко са бавни, тежки и безплодно изгубени часовете без близост! Елин Пелин, Съч. V, 69.

2. Който се извършва, протича или въздейства в относително дълъг период от време. Противоп. бърз. Хитов не осъзнава необходимостта от бавна и продължителна подготовка на борбата. Ив. Унджиев, ВЛ, 207. „И не се знае дали, ако ти бе извършил втора стремителна атака с бомби и отрядът се оттеглеше навреме, нямаше да паднат по-малко хора, отколкото сега, отколкото при бавната атака и разтакането, към което прибягна ти.“ Д. Димов, Т, 618. Получаването на оцет по посочения биохимичен път се извършва по два метода: бавен (френски) метод и бърз (немски) метод. Хим. X кл, 1965, 69. Подложени на жестоки мъчения, едни бяха веднага избити, други бяха оставени да умират от бавна смърт. Такава участ имаха тримата братя Боневи. Г. Караиванов, П, 33. Бавна отрова.

3. Който действа, реагира без бързина, живост, енергия; муден. Противоп. бърз. Златан беше известен между офицерите като простичък, бавен, макар и усърден войник. П. Вежинов, BP, 60-61. Тя се отпусна още повече напоследък, .., и беше бавна във всяка своя работа, дори и в говора си провлачаше всяка дума. Д. Талев, ПК, 103. Тоя Хаджи Атанасий, друг път тъй проточен и бавен в пеенето си, сега му се виждаше ужасно бърз. Ив. Вазов, Съч. ХХII*, 149-150. Бъди бърз да слушаш, а бавен да отговаряш. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 62. Бавна мисъл.

◇ Бавен пулс. Пулс, който е под 70 удара в минута.

БА`ВЕНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от бавя1 и от бавя се. — Но да вървим, защото господарят заповяда, където те намерим, незабавно да те заведем при него. .. Хайде по-скоро, няма време за бавене. Г. Караславов, Избр. съч. V, 240. Аз съм доктор, отивам при един болен, една минута бавене може да му ускори смъртта. Лат., 1885, кн. 9,5.

БА`ВЕНЕ2 мн. няма, ср. Отгл. същ. от бавя2 и от бавя се. Бавене на дете.

БА`ВНИЧКО нареч. Умал. от бавно. — Анчето е все над книгите. Училище, кръжоци… Добре се учи, но по-бавничко. В. Бончева, АП, 135. „Ти пак удържа, но вече ще умреш, защото си стар и немощен, защото умът ти работи малко бавно. .. Да, умът ти работи бавничко и не може да схване като Динковия много неща наведнъж.“ Д. Димов, Т, 618. А хорото, започнало изпърво по-бавничко, полека-лека се засилва, засилва. Т. Влайков, Пр I, 268. • Удвоено бавничко-бавничко. За усилване. Те си вършат работата повечето сами. Грешка не са направили, но я карат бавничко-бавничко. Д. Ангелов, ЖС, 138.

БА`ВНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от бавен. Това темпо е малко бавничко, за да свършим навреме. △ Дъщеря ми е малко бавничка.

БА`ВНО нареч. 1. С малка скорост, бързина при движение, действие, дейност, процес. Противоп. бързо. Методи Ников бавно вървеше по широкия булевард. М. Грубешлиева, ПП, 199. Дълъг път предстоеше на рибаря, но той бавно размахваше греблата, уморен и тъжен. Д. Талев, СК, 43. Серафим малко работеше, бавно пипаше, но не обичаше да стои празен. Й. Йовков. ЖС, 13. Жарта в лагерното огнище тлееше бавно. Цв. Ангелов, ЧД, 232. Войникът, без да усили хода на коня си, отвърна бавно, като че ли предъвкваше думите си под своите дебели въси, прилични на къдели. Ст. Загорчинов, ДП, 296.

2. През относително по-дълго време, в по-продължителен срок. Противоп. бързо. Тъкмо на ония времена се раждаше нова България. Външните признаци бяха очевидни, но преломът в душите ставаше бавно, невидимо и тихо. А. Каралийчев, ПГ, 203. Раните заздравявали бавно, кървели продължително. ЛФ, 1958, бр. 2, 4. И гроздът бавно златен сок налива. Е. Попдимитров, СР, 24. • Удвоено бавно-бавно. За усилване. Всяка сутрин баща ми отиваше на работа. Той вървеше бавно-бавно и пушеше замислен. Д. Калфов, СбХ, 73. — Всякакви чудеса са бивали по света в давно време, може и това да е станало — намеси се един тих, старичък болярин със сълзливи миши очи, като бавно-бавно предъвкваше хапките си. Ст. Загорчинов, ДП, 373.

◇ Бавно загрявам; бавно щракам. Жарг. Трудно разбирам, не разбирам.

БАВНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който се движи с малка скорост, бързина, напр.: бавновъртящ се, бавнотечащ и др.

2. Който се извършва, става в продължителен срок от време, напр.: бавнодействащ, бавнорастящ и др.

БА`ВНООБОРОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. За уред или машина — който извършва малко на брой обороти за единица време. Бавнооборотна помпа.

БА`ВНООБОРОТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Качество на уред или машина да извършват малко обороти за единица време. Бавнооборотност на водно колело.

БА`ВНОПОДВИЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се придвижва бавно, който извършва бавни движения. Противоп. бързоподвижен. Бавноподвижни насекоми.

БА`ВНОПОДВИЖНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на бавноподвижен. Противоп. бързоподвижност.

БА`ВНОРАЗВИВАЩ СЕ, -а се, -о се, мн. -и се, прил. 1. Обикн. в съчет. с дете. Който изостава в умственото си развитие поради неблагоприятни социално-битови условия или поради органически поражения на централната нервна система.

2. Който се развива бавно, изостава в развитието си в сравнение с други. Бавноразвиващи се страни.

БА`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на бавен; мудност. Противоп. бързина. Ирина даваше нервни сигнали с клаксона, ядосана от бавността, с която навалицата отваряше път на колата. Д. Димов, Т, 623. Тежка умора личеше в движенията им, в бавността на жестовете. Н. Антонов, ВОМ, 68. Какъв странен и хубав град! Някакво великолепно съчетание на екзотика, на ориенталска бавност, с бързия трескав ритъм на милионните западни градове. К. Константинов, ПЗ, 104. Мъжкият глас добави тежко: „Амин!“. После пак започна с първата тържествена бавност: — Теофило, ти поверяваш живота си на мене. .. Не ще ли съжаляваш? Ст. Загорчинов, ЛСС, 66.

БАВНОХО`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Бавноходен. Над друми мъртва падала роса, / по чела пълзели сенки бавноходи. С въже завършил ханът земен рай. В. Марковски, ПЗ, 135. Бавнохода бутална машина.

БАВНОХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се движи, върви бавно. Противоп. бързоходен. Днес огромните, бавноходни и несигурни при кацането дирижабли са напълно изместени от самолетите. Р. Радулов, ИГ, 20. Бавноходните впрегатни коли пречат на движението на моторните коли, увеличават техните транспортни разходи и опасностите от катастрофи. Л. Манчев, П I, 36.

2. Спец. За машина, уред — чийто ход, чиито движения са бавни; бавноходов. Бавноходен двигател. Бавноходен стан. Бавноходна турбина.

БАВНОХО`ДНОСТ, -тта`, мн, няма, ж. Качество на бавноходен. Противоп. бързоходност.

БАВНОХО`ДОВ, -а, -о, мн, -и, прил. Спец. За машина, уред — бавноходен (във 2 знач.). Бавноходов двигател.

БА`ВЯ1 -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя някой или нещо да остане някъде за по-дълго време, отколкото е необходимо; задържам, забавям1. Трябваше поне да си вземе куфарчето и да се обади на Боби и на леля Джуди, .. Но мъжът навярно бързаше по някаква важна работа, та Бенко не посмя да го бави. Ал. Бабек, МЕ, 91. В последния съботен ден на всеки месец бабата слизала от вилата си в града с файтон, спирала пред Тамариния дом (..) и пращала файтонджията да повика Тамара. Тя трябвало непременно да бъде готова и да чака, защото бабичката не търпяла да я бавят! П. Славински, МСК, 13. — Ще ме накара да стоя вън през първото действие [на операта], ама кисело ще му излезе. — .. Милка стана, ..: — Хайде, поне аз да не те бавя… М. Грубешлиева, ПП, 220.

2. Правя нещо да не става бързо, преча за по-бързото извършване на нещо; забавям1. — Бях при Боян — … — И той ми се накара хубаво, задето бавя заминаването си. Ем. Манов, ДСР, 17. Оставете ме да отнеса мисълта, че вие бихте умряли за мене, но преживейте ме и нека да не бавим повече, аз вашето спасение, вие моето вече взето решение. Й. Йовков, (превод) З, бр. 5492, XIX. Необходимостта да се правят непрекъснати справки бави много написването на книгата.

3. Намалявам скоростта на движението на някого или на нещо; забавям1. По-голямата част от народа придружи колата, като вървеше зад нея, защото Осман нарочно бавеше вървежа на конете, за да бъде по-дълготрайно и величаво шествието. Ив. Вазов, Съч. XII, 139. Започна да мрачи. / .. А там далеч, цял хоризонт покрили, / червени облаци все греят на захо`д.* / И пролетната нощ като че бави ход / и нещо чака. П. П. Славейков, Събр. съч. III*, 185.

4. Не извършвам нещо навреме; протакам, отлагам, забавям2. Заинатил се Каба Иван: не ще да ожени момичето си и не ще! .. Отмяна нямаше още Каба Иван, затова бавеше работата. Чудомир, Избр. пр, 25. Стоил гледа полето и бави отговора си. Й. Йовков, Разк. I, 66. — Бях при Боян — .. — И той ми се накара хубаво, задето бавя заминаването си. Ем. Манов, ДСР, 17. — Кажи на Шишко да приготвят носилка от клони за него [командира]… И да не бави много сигнала с ракетата. Д. Димов, Т, 607. бавя се страд.

БА`ВЯ СЕ несв., непрех. 1. Не идвам в определеното време; закъснявам. Индже, чакаше да излезе Пауна, а тя се бавеше. Й. Йовков, СЛ, 127. Понеже сестра й се бавеше да дойде, тя отиде при един от прозорците и надникна вътре. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 47. Часът беше пет, а пощата още се бавеше. Ем. Станев, ИК I, 11.

2. Не пристъпвам веднага, навреме към извършването, изпълнението на нещо; мая се, протакам. — Разбра ли? Ще оженим вече Панайотка, няма* да се бавим. Д. Немиров, Б, 68. Ако бяха хванали Васил, защо се бавеха да го срещнат и с него? Не, не, Васил е избягал. М. Грубешлиева, ПИУ, 280. Бавеха се търговци, джелепи и бегликчии, излежаваха се под сенките, протягаха се, ходеха замаяни като слънчасали и току поглеждаха подир Женда. Й. Йовков, СЛ, 106. Той, без да се бави, седнал да учи всичко, что ся знаяло дотогава за топлината. Й. Груев, СП (превод), 26.

3. Оставам, престоявам някъде известно време; застоявам се. Той мина в другата стая, бави се там доста дълго време и току се появи на вратата. Й. Йовков, СЛ, 183. Човекът влезе в кооперацията, бави се вътре около половин нас и излезе с празна чанта. П. Вежинов, СО, 112. Тук тренът се бави тридесят минути, които ми са сториха, че са по-дълги и от часовете. З. Стоянов, ЗБВ I, 285. В Пловдив дубровнишките кервани са престоявали повече от седмица, докато в други градове — сръбски и турски — са се бавели най-много по 3-4 дни. Б. Пенев, НБВ, 17.

БА`ВЯ2, -иш, мин, св. -их, несв., прех. Занимавам, гледам (дете). Василена, .., ту говореше галено на детето си, ту му пееше, за да го бави. Й. Йовков, АМГ, 224. С радост и умиление Станка бавеше сина си — къпеше го във вода, стоплена на слънцето, .., повиваше го умело и удобно. Г. Караславов, ОХ II, 418. Проклет бил човек вуйка ми! / Проклет е, майко, — казвам ти — / не ща при него да седя, копилето му да бавя. Хр. Ботев, Съч., 1929, 33. На висок чардак да стоиш, жълти жълтици да нижеш, / и мъжко дете да бавиш. Г. Софиянец, П, 86. бавя се страд.

БА`ВЯ СЕ непрех. Остар. Занимавам се с нещо. Когато са [децата] събрани вкупом, а нямат игралки, с които да се бавят, тии се препират, карат се. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 190-191. Хранели се [богомилите] с растения, риби, не пиели вино, бавели се дома си с четене библията или своите фантастически измислици. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 246.

БАГАБО`НТ м. Простонар. Вагабонтин, вагабонт. — Я да отидем ний до тая банка, да я видим тя народна ли е или на чорбаджиите! — Изедници! — До един са багабонти! П. Спасов, ХлХ, 101.

БАГАБО`НТИН, мн. багабо`нти, м. Простонар. Вагабонтин, вагабонт. Николачко е багабонтин… експлоататор … крадец! Й. Йовков, ОЧ*, 13.

БАГА`Ж м. 1. Вещи, които се носят при пътуване в куфар, чанта, вързоп и под. Слугата записва двама пътници. След записването им пиколото ги завежда в стаите им, носейки техния багаж. Д. Немиров, В, 55. — Ех, нищо, сам ще си занеса багажа. Бързай сега да не изпуснем локомотива! Хр. Смирненски, Съч. III, 17. Те носеха на гръб целия си багаж, защото, кой знае, възможно беше оттук да се упътят направо за България. Ст. Дичев, ЗС I*, 166. // Вещи, покъщина, обикн. предназначени за пренасяне. Друга кола, натоварена с багаж, стоеше пред хана, готова да тръгне. Й. Йовков, ВАХ, 64. Тя успя да напъха в два куфара и денк бельото .., а продаде почти на безценица целия си багаж, за да има пари поне за първия месец. М. Грубешлиева, ПП, 180.

2. Прен. Книж. Запас от натрупани знания и умение по въпросите на науката, изкуството, техниката и др. Той знаеше, че Байрон е живял лудешки, че Дюма не е заличавал нищо, .. С такъв отличен багаж в главата и само с едно раздразнено щеславие вместо талант, Гороломов се впущаше в писателското поприще. Ив. Вазов, Съч. XI, 143. Когато е работил с актьори-майстори, Станиславски им е давал готови виждания .. И макар този процес да е много сложен — думата е за натрупания огромен багаж от мисли, представи, образи, .. — много по-труден става той при работа с млад, неопитен актьор. Н. Лилиев, Съч. 111, 316. Научен багаж. Идеен багаж.

◇ Вдигам си дигам си / вдигна си (дигна си) багажа. Разг. Напускам, отивам си. Дали бяха го уволнили, или сам беше си дигнал багажа, не ми стана ясно. Г. Караславов, Избр. съч. ГУ, 319.

Стъклен багаж. Разг. Шег. Жена, малки деца, които придружават някого при пътуване. — Къде е стъкленият багаж? — спрях го аз. — Ето го! — и той ми показа една жена до него с хубава пола и още по-хубави очи. М. Топалов, ВН, 1959, бр. 2515, 4.

Събирам / събера (стягам / стегна) <си> багажа. Разг. 1. Приготвям се да замина или да напусна някое място. — А бе, аз цяла година треперя в службата, сега и в почивната станция ли да бера страх две седмици! Ще си стягам багажа, това тук е беззаконие. Й. Попов, БНО, 115. 2. Махам се, отивам си, напускам някое място. В душата си тя завиждаше на Васева, че скоро ще си събере багажа .. Да би могла и тя да каже на мъжа си — София! Но не беше възможно. Б. Несторов, СР, 207.

— Фр. bagage.

БАГА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който се отнася до багаж. Откъм ъгъла се зададе багажна кола, натоварена с хубав орехов гардероб. М. Грубешлиева, ПП, 33. Между многото случайни посетители на това заведение се е мяркал често един странен човек на средна възраст, .. и с безброй багажни марки върху пътническата му чанта. Св. Минков, ДА, 27. Багажно отделение. Багажна квитанция. Багажен вагон.

2. Като същ. багажна ж. Помещение в железопътна гара, аерогара, автомобилна станция и под., където се съхранява временно багажът на пътниците.

БАГА`ЖЕЦ, мн. няма, м. Умал. от багаж. Горана беше се облякъл, беше свил багажеца си в малка бохчичка и се канеше да тръгва. В. Ченков, ПС, 70. — Сега ще си приберем багажеца и всички на Димитровград. Там ни отпуснаха жилище, ново, ставаме жители на новия град. Ст. Даскалов, СД, 481.

БАГА`ЖНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Място, част от площта на купето в превозно средство за поставяне на багаж. — На три смени идват само роднините от града, за да пълнят багажниците на колите си. Р. Белчев и др., КБС, 60. Автомобилът е с две врати. Багажникът се намира отпред, а отзад е разположен четиритактовият му мотор с въздушно охлаждане. К, 1963, кн. 4, 22. От другия край на вагона се зададе млад мъж в полуградско облекло, .. Спря до късата скамейка в отделението, дето бяха децата, сложи едно вързопче в багажника и седна мълчаливо. К. Константинов, Избр. разк., 62.

2. Приспособление, обикн. скара, мрежа, отзад или на покрива в превозно средство, където се поставя багаж. Намести куфарчето върху багажника на велосипеда и пое към станцията. А. Гуляшки, СВ, 201. Завързвам масата на багажника на лека кола.

БАГАИ`Н м. Истор. 1. Прабългарска титла на пълководец, началник на неголям военен отред.

2. Лице с такава титла. В това време дойде багаин от тарканската стража и покани управителите да влязат в чертога. — Негова светлост тарканът на Средец! Й. Вълчев, СКН, 54.

— От тюрк. bağayn.

БАГАИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до багаин. — Добета прие багатурска целувка, а после и багаинска гривна. Пое цялата средецка пехота в ръцете си. Й. Вълчев, СКН, 152.

БАГАТЕ`ЛА ж. 1. Остар. Дребна незначителна вещ, дреболия. Едно момче обичало да се почерпи / с това и онова: / с пари, / с батерийно фенерче / и дребни сечива / .. / и с разни багатели, / които се въртели/ в кутийка от халва. Цв. Ангелов, СГ, 32.

2. Муз. Неголяма музикална пиеса, предимно за пиано.

◇ Събирам си / събера си багателите. Остар. Махам се, отивам си, напускам някое място.

— Ит. bagattella. — Цариградски вестник, 30. IV. 1860.

БАГАТЕ`РИИ мн., ед. (рядко) багате`рия, ж. Простонар. Неща, работи. — А бе, колко съм ги ловил аз! — хвалеше се ниският полицай. — Ако бях чакал негова милост да си оправи багатериите, сбогом, прощавай! Така ли е, мой човек? А. Мандаджиев, ОШ, 51.

◇ Вдигам си / вдигна си багатериите. Жарг., обикн. пренебр. Махам се отнякъде, отивам си, напускам някое място.

— От ит. bagattella.

БАГАТУ`Р м. Истор. 1. Прабългарска благородническа титла. — Умрях, братя! — стенеше управителят на Перник багатур Коца, ударен със страничен размах на ромейски меч. Й. Вълчев, СКН, 168.

2. Лице с такава титла. — Ти какво мислиш по този въпрос, багатуре, редно ли е да идем на гости у Ангелария с празни ръце? А. Гуляшки, ЗВ, 347.

БАГАТУ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до багатур. Двамата посланици пътуваха за Цариград в две кочии, съпровождани от блестяща багатурска охрана. Й. Вълчев, СКН, 279. Багатурско звание.

БАГДАДКИ`НЯ ж. Само в съчет.: Пушка багдадкиня. Нар.-поет. Вид дълга пушка. Макар немам силен селях / .. тънка сабя дамаскиня, / дълга пушка багдадкиня, / но сам съм си добър юнак / и си имам дрянов кривак. Нар. пес., СбВСт, 154.

БАГДА`ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Багдад (столица на Ирак и някогашна столица на едноименен халифат). Подобно на някогашните багдадски халифи, те напущаха дворците и пътуваха между народите си. Й. Йовков, Разк. III*, 168. Той беше опасан с багдадски шал, шит на цветя и на звезди. Ц. Гинчев, ГК, 376.

БА`ГЕР м. Самоходна машина за копаене, прехвърляне, насипване или товарене на земни, насипни и дребноскални материали. Големият багер, .. , започна изкопите. Никула стоеше права срещу него и с възхищение наблюдаваше как дългите му стоманени зъби се впиват в земята, разкъсват я и пълнят железния кош. Н. Каралиева, Н, 161. Най-голямо находище за добив на лигнит е „Марбас-изток“, където експлоатацията на въглищата се извършва на открито с мощни багери. Геогр. X кл., 85. Многокошовите багери са самоходни земекопни машини, които копаят и отстраняват пръстта във вид на непрекъснат поток. Д. Христов, СПМ, 149. Роторен багер.

— Нем. Bagger.

БА`ГЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от багер; багеров. Багерно изкопаване на въглища. Багерна помпена станция.

БАГЕРИ`СТ м. Работник специалист, който управлява багер. Вчера следобед багеристът Велчо Давидков спусна дългата стрела на мощния електрически багер и загреба първите количества земна маса. НА, 1959, бр. 3439, 1.

БАГЕРИ`СТКА ж. Работничка специалистка, която управлява багер.

БА`ГЕРОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от багер; багерен. Багерови части.

БАГЕ`Т м. Багета. Не е необходимо да разказваме за хилядите сполучили и несполучили иманяри, тръгнали да търсят късмета си само с помощта на чудотворна пръчка багет. Отеч., 1978, кн. 3, 37.

БАГЕ`ТА ж. 1. Спец. Дървена летвичка с украса и позлата за рамки на картини и корнизи.

2. Спец. Тесен орнамент (бродерия, плетеница и др.) по дължината на нещо. Багета на дамски чорапогащник.

3. Спец. Специална пръчка от лоза, леска за търсене на подпочвени води, руди и др.

4. Спец. Вид дълъг тънък френски хляб. Обикновеният хляб, ако се постави в камерата веднага след покупката в прясно състояние, може да се запази до шест месеца .. Луксозният хляб — френски, багета и др., трябва да се консумира до един месец. ВЖ, 1999, бр. 42, 12.

5. Архит. Вид декоративен корниз с изпъкнал профил.

6. Муз. Палка с топка накрая за биене на тимпани и барабани.

7. Муз. Диригентска палка.

— От фр. baguette.

БАГЛАМА`1 ж. Диал. Панта на врата или прозорец. Полежа [Въла], що полежа, мета се насам, мета се натам, па току стана дебнешком, хвана вратата, подигна я, та да не скърца багламата, отвори, излезе и пак я подигна. М. Георгиев, Избр. разк., 74. Харачар Петка затвори / вов тези мазе дълбоки; / Петко врата изкърти, / вратата с багламите. Нар. пес., ПСп, 1885, кн. ХIII, 142.

— Тур. bağlama.

БАГЛАМА`2 ж. Диал. Малка тамбура с три струни. Що имаше едно гърче, / ни се мирит, ни се токмит, / току шетат кроз Владово; со баглама не свируват / и со уста не пеюват. Нар. пес., СбБрМ, 327.

— Тур. bağlama. — Друга форма: байлама`.

БА`ГНЕНЕ, мн. -ия ср. Диал. Отгл. същ. от багня се.

БА`ГНЯ СЕ, -иш се, мин. св. ба`гних се, несв., непрех. Диал. Агня се. Багнят ли се агнетата и зимата е вече нащрек. Но, случва се, изстине, че и дръвчетата измръзват. М. Яворски, ХСП, 32. Една вечер Вълко каза: — Сърните скоро ще започнат да се багнят. Трябва да следим няколко, за да хванем едно сърне. Ем. Станев, ПЕГ, 87.

БА`ГРА ж. Книж. 1. Обикн. мн. Цвят, окраска. Листата на липите и дивите кестени пъстрееха с различни багри — от ясножълто до мораво. Д. Ангелов, ЖС, 172. Мастиленосинята вода постепенно просветля, избистри се и багрите й се запреливаха от светлосиньо до светлозелено. О. Бояджиев, П, 42. Беше се съмнало вече. На изток небето пламтеше в червени багри. М. Марчевски, ОТ, 490. Къде беше видял Енравота това нежно червено, ..? И до тях зеленото, златното, жълтото, тъй съчетани и размесени, че всяка багра добиваше двойна сила. А. Дончев, СВС, 208.

2. Вещество, което служи за оцветяване, боядисване или за рисуване; багрило, боя. Помпейците са употребявали земни багри, охри и .. черна, с които може да се живописва много добре. Изк., 1950, кн. 3, 214. И като спряха [шлеповете], почнаха да пренасят по каменния бряг сребърни съсъди, дълги прътове калай, тежки торби сол и багри за плат и кожа. Н. Райнов, КЦ, 96. На една стена висеше образа в златно кръжило на Ивана Асеня II, зписан с маслени багри от немайсторска ръка. Ив. Вазов, Съч. XIV, 18.

3. Прен. Обикн. мн. Изразителни, изразни средства, които придават яркост, живост на речта или музиката; колорит. Думите говорят не само със своето значение, а и с всички гласни и съгласни, с всички свои багри, в които чувствуваме бита, местността, епохата. Н. Лилиев, Съч. III, 109-110. Любомир разправи на Алфред Коен всичко за Евгений и за неговия баща. Разправи го, като засилваше багрите, като украсяваше разказа си с възгласи за нещастието, за характера на Евгений. П. Спасов, ХлХ, 338.

БАГРЕВИНА` ж. Рядко. Книж. Руменина. Но Младенов си стоеше тих и спокоен, само по челото му едва видимо играеше нервна багревина. Д. Немиров, Д №9 , 108.

БА`ГРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. Който се отнася до багра, цвят, боя; багров, цветови. Особеност на родопското тъкано изкуство е и неговото многообразие .. И най-малката махала в Родопите има своята традиционна багрена легитимация в торбите и престилките. Н. Хайтов, ШГ, 109. В отделни ранни пейзажи се прокрадват по-сурови тонове, които нарушават багрената хармония. ОФ, 1958, бр. 4244, 3. Посетителят на изложбата отново остава очарован от багрената обвивка в картините на Майстора, от силно наситените колоритни гами, които понякога стигат до първичната сила на баграта. НК, 1963, бр. 19, 6.

2. Рядко. Пурпурночервен, пурпурен; багров. Багрено чергило, украсено с едри, извезани със златна сърма лъвове, се диплеше като шатър над цялата колесница. Ст. Загорчинов, ДП, 234. Иван Табаков рисува с еднакво умение, с подчертано лирично чувство морското крайбрежие, багрените залези. ВН, 1958, бр. 2131, 4.

БА`ГРЕН м. Диал. Акация. Под багрените на кафене „Централ“ заговорихме с шабленските старци за някогашния народен бунт срещу десетъка на Радославов. А. Каралийчев, НЗ, 206. Кога за пръв път срещнах погледа ти — стори ми се: виждам през цъфналия багрен синьото небе над роден край. Ив. Кирилов, Съч. П, 178.

— Друга форма: ба`грем.

БА`ГРЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от багря и от багря се; боядисване. Багренето представлява съвкупност от физични и химични процеси, при които текстилните материали променят своя цвят. Н. Недев и др., ХБ, 5.

БАГРЕНИ`ЦА ж. Истор. Дълго наметало от скъп пурпурночервен плат, носено от българските или византийските царе през Средновековието като символ на власт. Блещи въз Ивайла царска багреница. Ив. Вазов, Съч. XXVIII*, 49. Багреницата, която обличаше снажното му [на царя] възпълно тяло, беше осеяна с бисери. Ст. Загорчинов, ДП, 253. И Симеон раздра царската си багреница и обля с горещи сълзи изстиналата ръка. Ив. Вазов, Разк. XIII, 40. Пурпурната златовезана багреница се спущаше на дипли, на дипли от раменете му. Й. Вълчев, СКН, 424.

БА`ГРЕНО нареч. Рядко. По отношение на багрите, на цветовете. Преобладават вписани един в друг многоъгълници и окръжности, които майсторът-мозаист сполучливо е разработил багрено. ВН, 1960, бр. 2707, 4.

БАГРЕНОНО`СЕЦ, -мн. -сци, м. Истор. Епитет на член от управляващия владетелски род във Византия и средновековна България.

БАГРЕНОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Истор. Епитет на лице, което по рождение принадлежи към управляващия владетелски род във Византия и средновековна България. — Царица Неда е майка на багренородния българска цар, комуто аз служа. Ст. Загорчинов, ДП, 93.

— Друга (остар. книж.) форма: багряноро`ден.

БАГРЕ`Ц, мн. няма м. Рядко. 1. Яркочервена багра, цвят. Слънцето бе заседнало зад сините далечни планини на запад. Там се губеше вече последният кървав багрец и полека-лека се открояваше във вечерната дрезгавина. Елин Пелин, Съч. 1, 80. По бледото му, почти безкръвно лице кръвта беше почнала отново да струи и го покри със слаб багрец. Д. Спространов, ОП, 211.

2. Багрило. — С багрец от миск, .. и сажди ги [жените] учех да шарят вежди, .., за да раздухват в жилите на мъжа безумие на гибелна страст. Н. Райнов, КЦ, 114.

БАГРИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до багрене, до боядисване. Според запазените исторически и археологически сведения химията е била силно развита в древния Египет, където тя е служела изключително за практичии цели .., кожарство, пивоварство, багрилна техника и пр. Хим. X кл, 1950, 3. Багрилен процес. Багрилен цех.

2. За вещество — който оцветява, багри. Багрилните вещества придават типичната окраска на плодовете и зеленчуците и подобряват техния външен вид.* П. Даскалов и др., ТК, 23. Естествените ахати са белезникави или синкави, но могат да бъдат лесно изкуствено оцветени чрез потопяване и обработване в различни багрилни разтвори. Геол. IX кл, 99.

БАГРИ`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. В миналото — човек, който се занимава с багрене, боядисване на тъкани; бояджия. Кунчо, дядото на Левски, бил по професия багрилец на гайтани. Н. Ферманджиев, РХ, 90.

БАГРИ`ЛКА ж. 1. Багрило, боя. Стените му бяха боядисани с виненочервена багрилка. Н. Райнов, БЛ,* 46.

2. Цвят, окраска. По сергиите цъфваха шарени шамии, мамеше окото тежко черно и тъмновинено, с цвета на алена кръв кадифе и копринени платове с пъстри багрилки. Д. Спространов, ОП, 39.

БАГРИ`ЛО, мн. -а`, ср. Вещество, което оцветява, багри; боя. Пурпурът, ализаринът и индигото са най-често употребяваните природни багрила за оцветяване на различни тъкани. Хим. XI кл., 1965, 3. Аз не видях друго, освен дебелашки литографии, нацапани небрежно и неумело с багрило. Ив. Вазов, Съч. IX, 127. И после се сви [Петър Осоговец] в едно ъгълче на студената работилница, разтри с пръст в глинена паничка кафяво багрило, наля малко вода, .., па сложи на плоча пергамента и почна да пише. Н. Райнов, КЦ, 124.

БА`ГРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до багра, цвят; багрен. Една изложба, която буди радост със звучните багрови съчетания, които имат прелестта на песни .. Силата на Пенчо Балкански като художник е колоритът. Той употребява всички цветове. НК, 1958, бр. 8, 6. Танев не е нито портретист, нито художник на фигуралната композиция. Досега човешката фигура е имала чисто багрово или композиционно значение в картините му. НК, 1958, бр. 35, 6.

2. Рядко. Пурпурночервен, пурпурен; багрен. От окопа се издигна ракета .. Върху гъсто напластените кълба на мъглата, .., заиграха багрови блясъци. Й. Йовков, Разк. I, 192. Дванадесетгодишният му син спеше на кревата зад майка си. Лицето му бе багрово, а по челото се стичаха ситни капчици пот. Ив. Хаджимарчев, ОК, 389.

БА`ГРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Придавам цвят на текстилни и др. материали посредством боя, багрила; боядисвам, оцветявам. Везеше и багреше лен и вълна, редеше людете си и вред около себе си пръскаше радост и смях. М. Смилова, ДСВ, 140. Погледнете „болгарката“ как багри престилките и торбите, вижте какво изящество и естетическа мярка проявява тя при изработването на сукманите. Н. Хайтов, ШГ, 16. Вътрешността на живото ядро изглежда еднородна. Когато багрим клетките, ядрата поемат повече багрилка, отколкото протоплазмата. Бтн. VI кл, 16. От незапомнени времена .. претопявали металите в земледелчески оръдия, в оръжия и различни предмети за украшения, готвили, прели, тъкали и багрили. Лет., 1874, 141. // За течност — придавам багра, цвят (обикн. червен) на нещо; оцветявам. Из носа на чужденеца швирна кръв, зацапа мустаците и ръцете му и почна да багри бялата му риза. Елин Пелин, Съч. II, 96. Песента секна, ударена от пушечния залп .. Кръвта струеше, разливаше се на големи локви, багреше снега. В. Геновска, СГ, 537.

2. Прен. За светлина, лъчи и под. — осветявайки нещо, изменям цвета му, като му придавам цвят, обикн. червен или сроден с червения. Преваля денят и полегатите лъчи багрят гребените на вълните с топъл оранжев цеят. С. Северняк, ОНК, 81. И на тримата лицата им светнаха. А възчервеното сияние на жаравата ги багреше с кървава дрезгавина. Д. Спространов, С, 239. багря се страд. Кожите с ръждивожълт цвят се багрят в кафяви тонове за имитация на собола, а сивите — в черно за имитация на черната лисица. Я. Басан и др., ТПК, 33.

БА`ГРЯ СЕ несв., непрех. Придобивам, получавам някаква багра, цвят. Над затвора се издигаха „Сините камъни“ .. През деня те меняха цветовете си като морето: багреха се в мораво, светлосиньо, розово или пламтяха като планински пожар — високо в небето. Ем. Манов, ПЯ, 176. Есен преди листопада листата се багрят във всички нюанси на жълтия и червения цвят. Ст. Драганов, ФБР, 34.

БА`ГЪНЦЕ, мн, -а, ср. В съчет.: Агънце багънце. Обикн. в детските приказки — гальовно название на малко, хубаво агне. Той приклекна до тях [агънцата], замилва ги едно по едно. — Вря, бря! Агънца багънца, гълъбчета байови! Н. Нинов, ЕШО, 106. За утре трябват седем шилета. Нали ще празнуваме годишнината на кооперацията. Агънца багънца ще ядем. А. Каралийчев, НЗ, 179.

БА`ГЪР, -ът, -а, мн. -гри, м. Рядко. 1. Багра. Бледият керемиден багър на небето от далечните пожари оцветяваше розово снежинките като при залез. П. Славински, ПЩ, 116.

2. Багреница (Ст. Младенов, БТР).

БА`ГЪР, -гра, -гро, мн. -гри, прил. Старин. Поет. Яркочервен, пурпурен; багрен, багров. И Петър Осоговец разсеяно погледна корабите, клатещи се като гиздави сребропери лебеди в багрите отражения на водата. Н. Райнов, КЦ, 96.

БАДАНА`, мн. няма, ж. 1. Разтвор от вар, каолин или хума, с който се измазват стените. При сухото фреско най-често за основа служат стари, добре изсъхнали мазилки. Те трябва да бъдат подготвени чрез вода или варна бадана, сапунена вода и пр. ВН, 1961, бр. 2937, 4.

2. Мазилка с такъв разтвор.

— От араб. през тур. badana.

БАДАНА`РКА ж. Спец. Бояджийска четка за измазване на стени. Веднага Саша намери голямата баданарка, с която баща й варосваше стените. Ст. Марков, ДБ, 174.

БАДАНО`САМ. Вж. баданосвам.

БАДАНО`СВАМ, -аш, несв/, баданосам, -аш, св., прех. Спец. Измазвам стена, обикн. с разтвор от вар, каолин или хума. До есента стегнаха всичко, отвън измазаха с бяло, вътре баданосаха стените със светлосиня боя и се нанесоха [в къщата]. Н. Тихолов, ДКД, 45. баданосвам се, баданосам се страд.

БАДАНО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от баданосвам и от баданосвам се. Баданосването на църкви със стенописи, които имат историческо значение, бе станало система, която заплашваше с пълното изчезване на много интересни стари паметници. РД, 1950, бр. 343, 2.

БАДЕВА` нареч. Простонар. 1. Даром, без заплащане. Сериозно ти казвам, че страшни комедии стават в туй Събрание; ти лошо правиш, че не го посещаваш. Да е да се плаща нещо за вход, разбирам да не идваш; ами то без пари, бе брате, бадева. Ал. Константинов, Съч. I, 134. Новите стопани искаха жълтици за същите ония имоти, които през Руско-турската война бяха заграбили бадева. А. Каралийчев, НЗ, 217. Ние не приемаме, щото вие да се трудите за нас даром (бадева). Лат., 1885, кн. 9, 7. // Разш. Почти без заплащане, срещу малко заплащане, на безценица. — В боаза имаме една воденица, .. Решил съм да я продам, .. Ще я дам евтино, дето се казва, бадева. Ем. Станев, ИК I, 195.

2. Обикн. в съчет. с предл. за, на. Напразно, напусто, без полза. — Да не съм си изяла ума, че да гласувам за онзи хайдутин, дето зимъс го изгонихме с пръта и дето е писал трудодни на приятелите си за бадева? Ст. Марков, ДБ, 295. А тия тук, дето хокаха, бадева си тропаха зъбите. А. Гуляшки, ЗР, 393. Бадева оди, бадева не седи. Погов., СбНУ ХХУ, 41.

— От перс. през тур. badi hava. Други форми: бадиева`, бадява`, бадихава`, бадехава`, бедава`.

БАДЕВАДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Простонар. Лице, което иска да получи всичко бадева, даром или на безценица.

— Друга (диал.) форма: бадяваджи`я.

БАДЕ`М1 м. 1. Южно овощно дърво от семейство розоцветни с бели, рядко розови, ароматни цветове и продълговати плодове-ядки в твърда черупка; миндал. Amygdalus communis. По течението на Тополница, Луда Яна и Кричимската река бадемите бяха цъфнали. Л. Стоянов, Б, 49. Бадемите и сливите ронеха вече своите цветове и постилаха хубави розови и бели губери в сянката, под своите клони. Д. Калфов, ПЮН, 22. Прасковите и бадемите кършат плодни клони. А. Каралийчев, С, 81. Изникнало бадем дърво, / бадем дърво високо. Нар. пес., СбНУ X, 34.

2. Плодът или ядки от плода на това дърво. Слугите отново заразнасяха подноси. Сега поднасяха тахан халва и длъгнести филдишени блюдца, пълни със захаросани орехи, бадеми и фъстъци. А. Христофоров, А, 260. Между ястията, върху самия месал, бяха изсипани цели купчини лешници, сушено грозде и бадеми. Ст. Загорчинов, ДП, 126.

3. Мотив от народна шевица. Как са ги [кенетата] шили тогава? Харитина помни, баба й е разказвала. Надвесена над газеничето, .., тя е низала „паре“ по „паре“, „бадем“ след „бадем“, докато извие едни широки „кочии“. Хиляда бода за пара. А. Каменова, ХГ, 182.

— От перс. през тур. badem.

БАДЕ`М2 м. Диал. 1. Голям дървен съд, който се употребява за ферментация на вино; голяма бъчва, бадън. Пак ширата закипя в бадема. Л. Стефанова, СКО, 39.

2. Голям дървен съд, в който се съхранява ракия; каца, каче. Дуда е най-убава мома у село. Нема кръст, нема половина — от врата до доле равна като бадем за ракия. Елин Пелин, Съч. V, 104.

БАДЕ`МЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Бадемов, бадемовиден. С големи бадемени очи. Н. Геров, РБЯд, 12.

БАДЕМЛИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бадемлък. „Вие бягайте, аз ще остана — вика — / ще легна татък в бадемлика, / па щото Бог даде.“ К. Христов, ЧБ, 18-20.

— Тур. bademlik.

БАДЕМЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. 1. Простонар. Направен, приготвен с бадеми. Триста съм гроша разнесъл, / да ти армаган купувам, / ..: / шекери се бадемлии. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 85. Бадемлия мастика.

2. Прен. Простонар. Който има формата на плода бадем. Очите й бяха черни като две зърна череши, .., бадемлии — продълговати, с опашки. Ц. Гинчев, ГК, 20.

3. Прен. Диал. За плат — скъп, хубав (Ст. Младенов, БТР). Заспала ми назли Яна / во неделя на утрина / на постели бамбакерни, / .., / под йоргани бадемлии. Нар. пес., СбБрМ, 432.

— От тур. bademli.

БАДЕМЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Простонар. Овощна градина, засадена с бадемови дървета. Есента бе настъпила и след августовската жега, в която всичко побеляваше, керичилерските варовици си възвръщаха ръждивите петна. И бадемлъците на Коюнкьой светеха измити от първите дъждове. Ст. Сивриев, ЗСБ, 207.

БАДЕ`МОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до дървото бадем и до неговия плод. Слънцето, .., хвърляше вече по-дълги сенки, които едва личеха под рехавите бадемови дървета. Ст. Загорчинов, ДП, 433. Подкара коня край плета, посегна, улови бадемово клонче и си откъсна няколко цветчета. К. Петканов, ЗлЗ, кн. II, 214. Склонът беше осеян с лозя и бадемови горички. А. Гуляшки, ЗВ, 318. Бадемови ядки.

2. Който се получава от ядките на бадема. Бадемово масло. Бадемово мляко. Бадемови трици.

3. Прен. Който има форма на плода бадем; бадемовиден, бадемен. И с тъмните бадемови очи / тя гледа мълчаливо своите братя. Бл. Димитрова, Л, 306.

БАДЕМОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на плода бадем; бадемов, бадемен. Той имаше загоряло, почти шоколаденотъмно лице с изпъкнали скули и полегати бадемовидни очи. Д. Димов, Т, 680. Тя беше малка дребна женичка, с почти детинско лице, .. Имаше мургава кожа и бадемовидни сиви очи. М. Грубешлиева, ПП, 89.

БАДЕ`МЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бадем1 (в 1 и 2 знач.); малък бадем. В градинката до оградата разперваха клони две дръвчета. Бадемчето, което едва достигаше до раменете на Мирча, се беше наклонило напред над оградата и с мъка гледаше корията. К. Петканов, ОБ, 72. Той погледна наклонената слива-афъзка, от която жена му правеше чудесно сладко, като във всяко едно зърно втъкваше бадемче. Д. Кисьов*, Щ, 252.

БАДЖ, ба`джът, ба`джа, мн. баджове, м. Нов. Картичка с име, понякога и със снимка на този, който я носи, прикрепвана към ревера на служители, посетители в някакво ведомство, участници в конференция, конгрес, изложба и др. за улесняване на контакта с тях. С нови карти и специални баджове са снабдени проверяващите [в градския транспорт]. 24 часа, 1998, бр. 312, 3.

— Англ. badge.

БАДЖА` ж. Остар. и диал. 1. Комин, отвор над огнище за излизане на дима. Стопанинът й [на къщата] се мъчи да пригоди каменната й маза на зимна стая. Но той е объркан от липсата на „баджа“ в долния етаж, което го прави почти необитаем. З. Сребров, Избр. разк., 202. Самовила говореше: .. / Ако те страх да не побегна, затворите мари врати /.. / така оро да поигра / .. / Колко оро заиграла, / излетала низ баджата. Нар. пес., СоБрМ, 2. В една широка, полутъмна стая, която наричаха хашево, беше накладен буен огън. Пламъците се виеха към почернялата баджа и стигаха чак до отвора на комина. К. Калчев, ПИЖ, 128.

2. Огнище под такъв комин. Матусале, викаше на едно человеческо кълбо, състояще се от едни гащи и една шапка .. което седеше безгласно се` в кътчето до баджата. Ив. Вазов, Съч. VI, 162.

3. Прозорче на покрив; табакера, капандура. Само една дупка има на мястото на калето, що му служи като баджа, за виделина да му одело внатре. Нар. прик., СбНУ XV, 115. И му я дадоха Гюргя Самовила. / И си я отнесе Димо в град Битоля, / и си я отнесе во своята кукя; / и той си затвори баджи и мазгалки; / и той си я държа токмо три години. Нар. пес., СбБрМ, 3.

— От тур. baca ’кюнец, тръба за печка’.

БАДЖА`К, мн, -ци, след числ, -ка, м. 1. Простонар. Бедро.

2. Диал. Долната част на панталони, потури или други гащи; крачол. Ще си духне силен вятър, / ще развие буен огън, / ще напрашиш на момите, / на момите атлазите, / на момците баджаците. Нар. пес., СбВСт, 629.

3. Диал. Въ`лна по хълбоците на овца. Проговори Ян кехая: / — Фала тебе, вакло ягне, / какво беше твоя майкя? / А ягне му отговаря: / — Моя майкя лична беше, / лична беше, та обична, / роговци ю позлатени, / баджаци ю дур до земи. Нар. пес., СбНУ XLIII, 514.

— От тур. bacak ’крак’.

БАДЖАКЛИ`Я1 ед. неизм., мн. -и`и, прил. Простонар. Който е с дебели баджаци.

— От тур. bacakli ’дългокрак’.

БАДЖАКЛИ`Я2, мн. -и`и, ж. Диал. Стара златна монета със стойност около 60 гроша. Мойто лице, мари, продадено, / продадено мари, заложено, / за алтъни, мари, баджаклии, / за грошове, мари, кръстовати. Нар. пес., СбГЯ, 157.

БАДЖАНА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Всеки един от съпрузите на сестри по отношение на другия; съпруг на балдъзата, свояк. Беше дошла на гости у дома балдъза ми от Силистра. Тя беше млада и хубава мома и Йордан се плени от нея, та искаше да ми стане баджанак. СбАСЕП, 308-309. Де са я чуло, видяло, .. / две сестри — до две етърви, / два брата — два баджанака / като кметските синове. Нар. пес., СбВСт, 428.

— Тур. bacanak.

БАДЖАНА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до баджанак.

БА`ДМИНТОН, мн. няма, м. Вид спортна игра, при която двама или четирима играчи с леки ракети прехвърлят малка топка с пера за стабилизиране на полета й над опъната мрежа, разделяща на две игралното поле. Стоянов записа ценна победа на олимпийския турнир по бадминтон. ДТ, 2000, бр. 257, 27. Състезание по бадминтон. Играя бадминтон.

— Англ. badminton от собств.

БАДМИНТОНИ`СТ м. Спорт. Спортист, който играе бадминтон.

БАДЪ`Н м. Диал. 1. Голяма бъчва; бадем2. А виното, доживяло до честити румени старини в дъбовия бадън години на тъмно и хлад в зимника, .., щеше след малко да разлее своята благодат с добротата на старец, който си припомня немирни младенчески радости. Т. Харманджиев, КВ, 357.

2. Прен. Едър и много пълен човек. Колчав си йе бадън, не може са помести от местото си. Нар. прик., СбНУ XIV, 189.

— Друга форма: бадъ`м.

БА`Е, обикн. нечленувано, вин. (остар. и диал.) -я, мн. -вци, м. Диал. 1. По-стар брат; бате, батко, байко, байно, байо, байчо, банко, батьо. Бае му, който също така обичаше да чрътае, подсети Джемса да преписва (копирува) от литографии. Джемс послуша брата си. Й. Груев, СП (превод), 120. Майкя на Босул продума: / „Синко ле, синко Босуле, / върни се синко, не оди, / бая си да не засрамваш, / дружина да му не грозиш? Нар. пес., СбНУ XXV, 26.

2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, байко, байно, байо, байчо, банко, батьо. Опълченската рота, в която служеше бае Стоян Гащникът, вървеше по дирите на настъпващите войски. Елин Пелин, Съч. II, 153. Иго: Като е план, защо продадохте яловиците на събора, та ги не оставихте да запушим плана… ами сега мериносите? Власи (раздразнен, с омраза): Защото, бае, трябваха пари. Н. Хайтов, ПЗ, 70. — Що чиниш, Донке? — .. — Нищо, бае Ненко. Добре съм. Т. Влайков, ПСп, 46. — Ех, да го знаете вий, какъв беше той, бае ви Ивана, на времето. Ех, че пък хубавец беше. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 44.

БА`ЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на бае, който се отнася до бае; батев, батков, байков, байнов, байов, байчов, банков, батьов. Джошуа сираче на 11 годин, захвана да работи у баевата си грънчарница. Й. Груев, СП (превод), 76.

2. Като същ. баев<ият> м баев<ата> ж., баево<то> ср., баеви<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра, или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. Ти, баевото, къде си тръгнало толкова рано? баеви мн. Домът и семейството на бае.

БАЕГИ`1 нареч. Диал. Доста, твърде много; бая2. Кога почнале жените да му носат понада, чунки беше залежал богатиот от треската баеги време, коя жена от коя по-сладко и по-благо се мачела да напраит и да му донесит. Нар. прик., СбНУ XTV, 104. Той бил баеги голям.

— От тур. bayaği.

БАЕГИ`2 частица. Диал. Уж, белким. Лъгал я баеги ще я вземе. Ст. Младенов, БТР I, 98.

БА`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от бая. Баенето е използвано често в миналото като средство за лечение от неуките хора от народа.

БАЕ`Р м. Диал. Наниз от стари пари, с който млади булки си кичат главата.

— Вер. от тур. bayır ’височина’. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БАЖДА`Р, -ят, -я, мн. -и. Истор. През турското робство и известно време след Освобождението — служебно лице, което е събирало налога баждарина; бачия.

— От тур. baçdar.

БАЖДА`РИНА ж. Истор. През турското робство и известно време след Освобождението — такса, събирана при продажба на стоките в селищата или при изнасянето им за продан в други селища, вид мито; бач.

БАЖДА`РНИЦА ж. Истор. През турското робство и известно време след Освобождението — място или помещение, където се плаща баждарина. — Ти срещна ли се с него?… — Намерих го, .. казах му и с Банчо уговорих да впрегне талигата и да чака накрай града при чешмата, срещу баждарницата. Т. Харманджиев, KB, 38. Било късно, дъжд валяло, .., а няма кой да придружи момата да премине през тежките баждарници на полицията, на паспортното писалище и агенцията на параходите. З. Стоянов, ХБ, 36.

БАЖДА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от баждар. Царя я мери със баждарски кантар, / главата излязла седемдесе оки. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 89.

БА`ЗА ж. 1. Само ед. Съвкупност от условия или ръководни принципи като главна предпоставка за създаването на нещо; основа. На каква база правиш такива изводи? △ Теоретична база.

2. Само ед. Иконом. Филос. Според диалектическия материализъм — съвкупност от исторически обусловените производителни сили и производствени отношения, които съставят икономическата структура на обществото.

3. Материали, материални блага или съоръжения като необходим източник за съществуването на нещо или за някаква дейност, свързана с производство, снабдяване и др. Растениевъдството — това е нашата продоволствена база. То осигурява най-важните потребности за нашето съществуване — потребностите от храна. Бтн. V и VI кл (превод), 48. От грубите фуражи те [сламата и плявата] имат най-голямо значение за изхранването на селскостопанските животни и за укрепването на фуражната база. Осн. сел. стоп. VIII кл, 99. Не се прави голямо стопанство преди да се осигури техническата му база. А. Гуляшки, МТС, 113. Нефтът и зимният газ са главна топлинно-енергетична база. △ Индустриална база.

4. Обикн. със съгл. опред. Основно специализирано предприятие, което обслужва даден отрасъл от промишлеността или стопанството. Ремонтна база. Авторемонтна база. Машинно-тракторна база.

5. Обикн. със съгл. опред. Специално обзаведено място или сграда за обслужване на участници в различни културно-просветни, спортни и др. занимания или за творческа дейност. Хубава е Витоша.. Сред живописните кътчета тук се строят туристически бази, нови хижи, ресторанти, хотели и вили за почиващи и туристи. Л. Мелнишки, ПП, 11-12. Днес Варна е нашият най-голям морски курорт .. Изградиха се курортните бази „Дружба“ и „Златните пясъци“, които по своята големина, архитектура и красота носят славата на родината ни далеч зад пределите й. Геогр. VII кл, 91-92. В Панчарево ще се изгради национална водна база за състезания и тренировки по гребане и плуване. ВН, 1955, бр. 199, 1. Съюзът на художниците разполага с бази в Созопол, Пловдив, Копривщица и дp. △ Гимнастическа база. Спортна база. Физкултурна база.

6. Определено място, помещение за приемане, запазване и по-нататъшно разпределение на стоки, продукти и под. Харалан разположи бригадата си в южния край на кооперативния блок. Той нареди на трактористите да измият фургона, установи подходяща база за горивото и сам обиколи от граница до граница цялото място, което трябваше да се преоре. А. Гуляшки, СВ, 278. Необходимо е страната да бъде покрита с богата мрежа от търговски бази, магазини, лавки. РД, 1950, бр. ІІІ, 2.

7. Воен. Място, територия, където са съсредоточени военни сили, съоръжения, запаси за водене на бойни операции. Островът е нужен на Япония. Той ще бъде превърнат във военна морска база. М. Марчевски, ОТ, 436. Един катер с размерен пукот се връщаше в базата си и сякаш в тъмнината се движеха само зелена и червена светлинка. Ем. Манов, БГ, 92.

8. Спец. Най-долната част на колона, мебел и др.; основа, цокъл. На всички мебели през Ренесанса се придават особено художествени форми, .. В детайлите им широко се срещат лъвски лапи, овчи глави, .., а също така всевъзможни архитектурни форми — профилни фризове, .., бази и канелури. Д. Лалев и др., НМБ, 118-119. Сред развалините се виждаха отломки от капители, бази на йонийски колони, каменни блокове и др.

9. Геодез. Точно измерена с помощта на специални прибори дължина на права линия от повърхността на дадена местност, която се взема за основа в тригонометричните изчисления при топографски снимки.

◇ На (върху) базата на. Книж. Като се изхожда от; въз основа на. Само когато паднат митническите бариери, .., само тогава ще имаме една истинска Европа. Една Европа, федерирана на базата на равенството, братството и свободата и населена с истински европейци. Б. Шивачев, Съч. I, 21.

— От гр. βάσις ’стъпка, опора’.

БАЗА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мед. Разположен ниско, в основата; основен. Базална артерия. Базален слой на кожата.

— От лат. basalis.

БАЗА`ЛТ м. Геол. Много разпространена плътна или дребнозърнеста скала от вулканичен произход със сивочер до черен цвят, която се използува в строителството, за пътни настилки и др. Тук-таме всред заливчето стърчеха скали от базалт, заобиколени с пяна от разбити вълни. Д. Димов, Т, 504.

— От лат. basaltes ’вид тъмен и твърд етиопски мрамор’.

БАЗАЛТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Базалтов. Остров Стафа е един от Гебридските, на когото ся нахожда .. пещера, която ся нарича Фингалова, и е от базалтически колони. Ив. Богоров, ВГД (превод), 118.

БАЗА`ЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който се отнася до базалт. Изригвания на базалтови лави стават през няколко години, като продължителността на ерупциите е от няколко дни до няколко месеца. Хр. Тилев, В, 43. Базалтова скала. Базалтови плочи. Базалтов цимент. Базалтова облицовка.

БАЗАНИ`Т м. Геол. Черна скала от вулканичен произход, разновидност на черния яспис, употребявана в бижутерията за разграничаване на златото от медта.

— Фр. basanite.

БАЗА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Покрит пазар, покрито тържище с отделни магазини или щандове. Сега в София има много базари.

2. Разпродажба на стоки, обикн. по някакъв случай. „Ти вършеше само парадни постъпки, откупваше предмети от благотворителния базар под височайшия патронаж на царицата.“ Д. Димов, Т, 645. Урежда се базар на детската книга.

— Перс. bazar през нем. Basar или фр. bazar.

БАЗА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от базар. Предвидено е базарните разпродажби да бъдат значително разширени и посетителите да могат да си купуват на достъпни цени хранителни продукти и индустриални стоки от местен и чуждестранен произход. РД, 1950, бр. 195, 3.

БАЗЕ`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Базедова болест. Мед. Заболяване, причинено от ненормално повишената функция на щитовидната жлеза, което води до тежки смущения в обмяната на веществата и до отравяне на организма.

— От нем. собств.

БАЗИ`ДИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Базидиеви гъби. Бот. Клас висши гъби, чиито спори се образуват върху базидии.

БАЗИ`ДИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Бот. Бухалковиден израстък, върху който се образуват спорите на някои видове гъби.

— От лат. basidium.

БАЗИ`КАМ, -аш, несв., прех. Разг. Бърникам или чопля нещо с пръст. // Разш. Поправям, човъркам нещо. базикам се страд.

БАЗИ`КАМ СЕ несв., непрех. Разг. Закачам се, шегувам се с някого или нещо.

— От тур. baziklamak.

БАЗИ`КАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от базикам и от базикам се.

БАЗИ`КВАМ, -аш, несв.; бази`кна, -еш, мин. св, бази`кнах, прич. мин. страд. бази`кнат, св., прех. Разг. Базикам веднъж, за кратко, базиквам се, базикна се страд.

БАЗИ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от базиквам и от базиквам се.

БАЗИ`КНА. Вж. базиквам.

БАЗИЛЕ`ВС м. Истор. Василевс. Еднички ромеи не зачитаха царя на българите: че само един цар на земята имало, — бизантинският базилевс. Н. Райнов, ВДБ, 58. Нека знае, че Момчил е и севаст, и дукс, и болярин, па и цар, и базилевс в гората. Ст. Загорчинов, ДП, 83.

— Гр. βασιλεύς.

БАЗИ`ЛИКА ж. 1. Архит. Антична римска постройка в правоъгълна форма, завършваща с апсида и разделена отвътре на части от два или повече реда колони, която е служела обикн. за седалище на съд, на търговска борса или за различни видове обществена дейност. Когато народът е тичал през деня да се развлича лениво по базиликите, портиците и форумите, богатите са се срещали по баните. К. Величков, ПССъч. III, 57.

2. Християнска църква без куполи, която се състои от абсида и нечетен брой части, наречени кораби, отделени помежду си с колони. Мнозина ще считат, че заслужава да изминеш Пътя, стига да се насладиш на Света София. Юстиниан не би могъл да постави по-подходящ, по-внушителен акцент в края му от тази ненадмината базилика. В. Мутафчиева, ИКМ, 51. Обиколи откъм безлюдния североизточен край, .., покачи се върху стените на сринатия дворец на Асеновци и Шишмановци, .., после свърна към върха и се притули между дебелите зидове на патриаршеската базилика Възнесение Христово. Д. Рачев, СС, 215. Недалеч от южната крепостна стена се откри и цялостно бе разкопана една голяма трикорабна базилика с една полукръгла апсида. ВН, 1958, бр. 2240, 4.

— От гр. βασιλική (οίκία) ’царски (дом)’, лат. basilika през нем. Basilika.

БАЗИЛИКИ` мн. Истор. Сборници, съдържащи кодифицираното византийско право през IX и X в., в основата на което лежи законодателството на Юстиниан.

— От гр. βασιλικός ’царски’.

БАЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Поставям нещо върху някаква основа, свързвам нещо с дадено изходно начало; основавам, обосновавам. Аз правя позив към благородството, към доблестта на господина Крушкова — да ни каже искрено своето убеждение; а молба на Народното Събрание — да го повярва и базира решението си на неговото изявление. Ив. Вазов, Съч. X, 78. На какво базираш твърдението си?

БАЗИ`РАМ СЕ несв., непрех. Книж. С предл. на, върху. Имам за основа, причина, за изходно начало нещо, изхождам от нещо; основавам се, обосновавам се. Естествените различия между езерата и реките се базират на първо място на скоростта на течението. Б. Русев, ЖНР, 12. Известно е, че рибарството, пчеларството, дивечовъдството и множество други отрасли от народното стопанство, за да могат правилно да се развиват, трябва да се базират върху познание из областта на зоологическата наука. Пр, 1952, кн. 5, 103. В отличие от човешките имена, които се дават по подражание и без никакво отношение към индивидуалните качества на отрочето, напротив, имената на географските дялове,.., се базират предимно върху* качествата на тези дялове. П. Делирадев, В, 75. На какво се базираш, като си убеден, че си прав?

БАЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от базирам и от базирам се.

БАЗИРГЯ`Н м. Остар. и диал. Базиргянин. Баснята е измислена / от Миха базиргян. Л. Каравелов, Съч. I, 109. Лежи намусено в гроблето / наш Петър Кучкин-базиргян. Хр. Ботев, Съч., 1929, 39.

— Тур. bazirgian. Други (диал.) форми: баздригя`н, базирге`н.

БАЗИРГЯ`НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Базиргянин. Среща идат Янови йортаци, / Янови йортаци, тежки базиргянци. Нар. пес., СбНУ XIV, 72.

БАЗИРГЯ`НИН, мн. базиргя`ни, м. Остар. и диал. Търговец. Воловата чанта, с която той са представляваше, че е тежък базиргянин, пристигнал от Цариград, са скъса, тупна на земята. З. Стоянов, ЗБВ I, 287. Най-напред бе бозаджия, /.. / и най-после чорбаджия, / тежък базиргянин. Л. Каравелов, Съч. I, 57. Книга пише паша Селетински, / че я праща до Яно базиргянин. Нар. пес., СбНУ XIV, 72.

— Друга (диал) форма: базирге`нин.

БАЗИРГЯ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от базиргянин; търговски. Ние възлагаме надежда на по-младите наши сили, у които умът е чист от тайните на базиргянските тефтери, у които има енергия и жажда за живот и благороден труд. Пряп., 1903, бр. 71, 3.

БАЗИРГЯ`НСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Занятие, работа на базиргянин; търговия. Прочул се идет Андо Базиргян, I Андо Базиргян, от базиргянство. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 12.

БАЗИРГЯ`НЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от базиргян; млад базиргянин, млад търговец. Бойо ле, Бойо Бояно! / Дали си чула разбрала, / що йе дошло едно младо /едно младо базиргянче, .., / да продава чиста стока, / на децата чиста свила. Нар. пес., СбБрМ, 412.

— Друга (диал.) форма: баздригя`нче, базирге`нче.

БА`ЗИС м. Рядко. База (във 2 и 3 знач.). Крумовото законодателство дало законна санкция на съществуващия вече процес на феодализация и едновременно с това тласнало напред неговото развитие. Феодалният базис получил своята надстройка, която го утвърждавала и разширявала. Ист. X и XI кл, 39.

— Гр. βάσις.

БА`ЗИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Който се отнася до база и до базис. Обществено явление от базисен характер. Базисно предприятие. Базисни складове.

БА`ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до база (в 3, 4, 5, 6, 7 и 8 знач.). Още в процеса на обучението бъдещите кадри ще се свържат и запознаят с работниците от базовото предприятие, .., ще допълнят и разширят техническите си и технологически познания. НТМ, 1961, кн. 12, 7. Алпинистите се преместиха на нови базови лагери и днес от призори отново са по отвесните скали. ВН, 1960, бр. 2769, 3.

БАЗУ`КА ж. Воен. Ръчен противотанков реактивен гранатомет, въведен на въоръжение след Втората световна война в армията на САЩ и някои страни от НАТО. Стрелям с базука.

— Англ. bazooka.

БАИ`ЛКА ж. Остар. и диал. 1. Заклинание, при баене, при което се изричат тайнствени думи, изрази; баене, баянка. Свекърът от болест фуква се, та си заравя главата в снегът. Снахата, без да се сеща какво е зло сторила, помислила, че свекър й прави нещо магия, или си бае някоя баилка. П. Р. Славейков, БП I, 44. Нашите вестници и периодически списания са длъжни да дадат големи, просторни места за всички събрани обичаи, .., баилки, вярвания, .. и пр. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 40.

2. Баене (в 1 знач.). Болна легна, / здрава се [Здравка] не вдигна… / Не помогна / билка, ни баилка. Ц. Церковски, Съч. II, 255.

3. Само мн. Пренебр. Думи, казани без полза, напусто. Бабини баилки — дядови маилки. Погов., Д. Манчев, БЕ II, 119.

БАИ`Р, мн. -и и (диал.) -ища, м. Разг. Не много високо земно възвишение; хълм, рид. Ние прехвърлихме баира, отдето се виждаха техните колиби и се спуснахме по каменистата пътека надолу. Елин Пелин, Съч. 11, 760.Селото е в дола, но наоколо са все баири. Й. Йовков, ЖС, 150. Баирите са отделени един от друг с усойни клисури, дето бучаха планински рекички. К. Константинов, ППГ, 14-15. Козарят се спусна по стръмните баири към селото. К. Ламбрев, СП, 54. Като излезеш от селото по баирищата, се лозя, лозя. Т. Влайков, Съч. I, 149.

◇ Аз го карам по чаира, а то бяга по баира. Разг. За човек, на когото се предлага нещо по-добро, по-хубаво или по-лесно, а той се отказва от него, като предпочита по-лошото, по трудното.

Билки диря по баири. Разг. Ходя, скитам се без работа; безделнича.

Краставите магарета през девет баира се подушват (помирисват). Разг. За хора с еднакви недостатъци, които се събират, обединяват и поддържат.

Защо (що) ми трябва на баир лозе; не ми трябва на баир лозе. Разг. Няма защо да си създавам затруднения, да се хващам с несигурна, главоболна работа. Възмечтал веднъж отново за простор — нямах вече никакъв покой .. Имаше минути, когато ми се струваше, че е вече твърде късно да се връщам в горите: „Що ти трябва на баир лозе?“ — съветваше ме един благоразумен глас. Н. Хайтов, ПП, 66.

Сляпо кога прогледне, през девет баира вижда. Разг. За човек, който при най-малък успех се самозабравя.

— От тур. bayır.

БАИ`РЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг.

1. За място, пространство — осеян с баири; хълмист. Стигнахме дотам за десет деня, на камили; все през безводни, пусти, камънливи, баирести места. Ив. Вазов, Съч. VIII, 180.

2. Рядко. За път — който минава през баири, който е неравен и стръмен. Той стоеше разтреперан като кираджийски кон, който едва е изкарал тежък товар въз баирест път. Хр. Радевски, Избр. пр III, 210.

БАИ`РЕЦ, мн. няма, м. Разг. Умал. от баир; малък баир, баирче. — Ей тези пущини от коленете надолу не държат вече… на, колко е баирец, ама не мога вече ни да слеза, ни да се изкача из него. Ц. Гинчев, ГК, 42.

БАИ`РИЩЕ, мн. -а, ср. Разг. Увел. от баир; голям баир, висок хълм. Камионът се друсаше все в полите на планината, пресичаше баирища и долчинки. Г. Караславов, Съч. I, 399.

БАИ`РЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от баир; малък баир, баирец, хълмче. Песента идваше иззад близкото баирче, закрито от рядка дъбова гора. Сл. Трънски, Н, 281. Над нас Стара планина спуща едни полегати баирчета, покрити с богати нивя. Т. Влайков, Съч. II, 4.

БАИ`РЧИНА ж. Диал. Малък баир; баирец, баирче. Там бяха жътварите. Прикриваше ги заоблена баирчина и само забрадките и сламените им шапки се виждаха, сякаш над житата се виеше ято бели птици. Ив. Венков, ХКН, 35.

БАИ`РЧИНКА ж. Диал. Умал. от баирчина, малък баир; баирче, баирец. Конете едвам лазеха из баирчинката, зад която трябваше да се намира селото. Елин Пелин, Съч. I, 47. Той препускаше равно, без да намалява ход по баирчинките и без да засилва по нанадолнището. М. Грубешлиева, ГР, 147. Щом наближиш край селото, а ти ще се спуснеш из баирчинката.. и ще опреш на Солаковата чешма. М. Георгиев, Избр. разк., 41. Това село лежеше на брегът на една река.. която разделяше Щенфелд на две части; но почти сичките къщя бяха разположени на десният бряг на реката, на стръмнината на една баирчинка. Ступ., 1875, бр. 9-10, 69.

БАЙ, мн. няма, м. Разг. Съкр. от байо. В съчет. с мъжко собствено или фамилно име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бате, батко, бае, байко, байно, байо, байчо, банко, батьо. Водачът ми, бай Васил,.., ме прекарваше ту край кошари, ту през прелестни ливади. Ив. Вазов, Съч. XVII, 29. Отдясно е високият войник с руси увиснали мустаци, приятелят на бай Марин. Л. Стоянов, X, 14. — Какво има, бе бай Доверчинов, какво се вълнуваш. Елин Пелин, Съч. IV, 135. — Не е тъй, бай Вълчане, — намеси се той и,.., явно беше, че едва задържаше яда си. Й. Йовков, Ж, 1945, 25. — Само слабите и порочни хора стават роби на парите си — отсече бай Хаджиставрев. Д. Спространов, С, 77.

◇ Бай Ганьо. Разг. Пренебр. Прост, недодялан, хитър и недоверчив човек; дебелак, простак, ганьо (по името на героя от едноименното произведение на Ал. Константинов — тип на еснаф-спекулант).

БАЙГА`НЬОВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Човек, който се отличава с качества, присъщи на Бай Ганьо, или постъпва като Бай Ганьо; ганьовец.

БАЙГА`НЬОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Присъщ на Бай Ганьо; просташки, дебелашки, еснафски, ганьовски. Страхът за личните ми вещи, вечният байганьовски страх, лека-полека намаляваше. Ал. Гетман, ВС, 337. Байганьовска постъпка.

БАЙГА`НЬОВСКИ. Разг. Пренебр. Нареч. от прил. байганьовски; просташки, еснафски, дебелашки, ганьовски. Постъпва байганьовски.

БАЙГА`НЬОВЩИНА ж. Разг. Пренебр. 1. Само ед. Качество или съвкупност от качества на човек от типа на Бай Ганьо; дебелащина, еснафщина, простащина, ганьовщина. Челебията носи в мирогледа си, в структурата си .. — байганьовщината. Т, 1954, кн. 10, 39. Байганьовщината се развихри и в последните години на преход към пазарна икономика.

2. Байганьовска проява, постъпка; дебелащина, еснафщина, простащина. Много неща са ставали и стават у нас, но, поне досега не се е кощунствувало с имена на благородни писатели, — а ето че се почва и тая мръсна байганьовщина. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 336.

БАЙГЪ`Н нареч. Диал. В съчет.: Става ми / стане ми байгън. Разг. 1. От нещо. Прилошава ми при ядене на нещо много сладко или много мазно. Байгън ми стана от баклавата.

2. От някого или от нещо. Извънредно много ми омръзва, дотяга някой или нещо. Питам го аз как са новините, а па той вика: „Стана ми вече байгън от победи,! Все победи, победи, победи.“ О. Василев, ЖБ, 402. Байгън ми е. Разг. Лошо ми е от нещо сладко или мазно, което съм ял.

— Тур. baygın.

БАЙДА`РКА ж. 1. Бързоходна открита лодка от опъната върху дървен скелет обикн. тюленова кожа за един или двама гребци, която се използува на Камчатка и Алеутските острови.

2. Спорт. Състезателна лодка със закрита палуба, която има отвор в средата за един или двама гребци; русалка.

— Рус. байдарка.

БА`ЙКА1 ж. Диал. Гладък валчест камък. У реката и на брегот покрай река има много байки. СбНУ VII, 455.

БА`ЙКА2 ж. Диал. Баилка. Като прошепна трети път своята байка, баба Митра удари с яйцето коня в челото. М. Георгиев, Избр. разк., 160.

БА`ЙКО, -то, мн. -вци, м. Диал. 1. По-стар брат; бате, батко, бае, байно, байо, байчо, банко, батьо. Брат ми, аз му казвам байко, като много по-възрастен от мене, не можеше, то се знае, да споделя моя детински живот. Т. Влайков, Пр I, 135. Баба Милена, .., дотичваше и го кореше: — Я го гледай пък байко! Какви са му приказките пък на него! Недей така, че е и срамота, и грехота! .. Дядо Еленко, загледан в сестра си, утихваше. Ил. Волен, МДС, 83. Тодорка Дамян продума: / „Как да те, байко, не зная, / нали сме брат и сестрица.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 27.

2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, бае, байно, байо, байчо, банко, батьо. — Ама аз му казах, че байко си е дома и че чете вестник, — обади се наивно слугинята, изправена при вратата. Т. Влайков, Съч. II, 165-166. Момчето извръщаше изплашеното си лице от Анадолеца, .. — Не съм аз, бе байко, не съм… Никому нищо не съм направил. Ц. Лачева, СА, 14. Той се сети, че момичето беше слугинче у Каблешкови .. — Защо плачеш, бе момиче? То отговори, че байко й Тодор излязъл снощи, като дошъл учителят Найден и го взел, и че от снощи не са се връщали и никой не знае де са. Л. Стоянов, Б, 47-48.

БА`ЙКОВ, -а, -о, мн. -и, прил, Диал. 1. Който е на байко, който се отнася до байко; батев, батков, баев, байнов, байов, байчов, банков, батьов. И почнах вече и аз да суча хубави цеви като байковите. Т. Влайков, Пр I, 166.

2. Като същ. байков<ият> м., байкова<та> ж., байково<то> ср. байкови<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. байкови мн. Домът и семейството на байко. Па и байкови й нали са в двора, па и ти се` ще я нагледваш и раздумваш. Т. Влайков, Съч. II, 281. Грабнах манарата и се промъкнах до байкови Кръстови. П. Здравков, НД, 151.

БАЙКУ`Ш м. Диал. 1. Кукумявка.

2. Бухал.

— Тур. baykus.

БАЙЛАМА` ж. Диал. Баглама2. Уплашеното кудкудякане на птиците се смесваше с дивия и гърлен говор на татарите, .. Над всичката тая глъч се разнасяше еднообразното дрънкане на струнните байлами и тумканета на тъпаните. Ст. Загорчинов, ДП, 108-109. Васил на хоро ходеше, / със байламата свиреше. Нар. пес., СбВСт, 513. — Я ми подай, Донке ле, / байламата, / байламата, либе ле, / от стената! / Да засвира, Донке ле, / да запея. Нар. пес., СбНУ XLVI, 250.

БА`ЙНО, обикн. нечленувано, зват. (гальов.) ба`йне, мн. -вци, м. Диал. 1. По-стар брат; бате, батко, бае, байко, байо, байчо, банко, батьо. Янка байни дума: / Байне, брат Иване, / .. / глава ли та боли, / треска ли та тресе!“ Нар. пес., СбВСт, 6. Стояновата сестрица, / а тя булни си думаше: / „Булне ле, Стоенице ле, / къв [какъв] ми са мари, глас зачу, / като на байна Стояна.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 35. Майка ни чуждо предеше, / а ти си, байне, одеше / селски говеда да пасеш. Нар. пес., СбНУ, XLVI, 28. Като го видя Петкана, / че му ръката цалуна, / и на Лазаря продума: / Байне ле, батьо Лазаре! Нар. пес., Христом. ВВ II, 219.

2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, бае, байко, байо, байчо, банко, батьо. Личев се оскърби и удари стария си приятел по рамото: — Не бери гайле… Байно ти още не е за изхвърляне! ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Това, дето този байно Иван не беше като другите обикновени хора или като другите казанджии да се кара, .., види се и то да действуваше някак на мене, та и аз за това го още обичах. П. Р. Славейков, Избр. пр, 46. — Добра среща, байно! — Дал бог добро, господине, — отговори селянинът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 184. — Откъде си ти, байно? — .. — От Кутрахци. Г. Велев, ПЕМ, 85. — Чакай, байно! — спря конете старшията. — Викал ли ви е някой? В. Геновска, СГ, 130. • Ирон. При изразяване на снизходително отношение или престорено уважение. — Аз да ти кажа правичката, байно: пет пари не давам за дружеството! Хр. Смирненски, Съч. III, 70. Вие, байновци, следвате да броите още вашите работници със стотини, .., а ние отдавна време ги имаме готови с хиляди. З.* Стоянов, ЗБВ I, 384.

БА`ЙНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на байно, който се отнася до байно; батев, батков, баев, байков, байов, байчов, банков, батьов.

2. Като същ. ба`йнов<ият> м., ба`йнова<та> ж., ба`йново<то> ср., ба`йнови<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, по-млад мъж, по-млада жена. Байно Радки дума: / „Попей, Радке, попей, / попей байновата.“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 60. Овчар си агне попита: / — Агънце мило, байново, / защо ми жално проблея? Ем. Попдимитров, ПМ, 35. Стоян на Рада думаше: / „Радо лъо, мила байнова, / що метеш, Радо, и плачеш?“ Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 74. • Ирон. Обръщение при изразяване на снизходително отношение или престорено уважение. — Какъв овчар си ми ти! — засегна се Джонката, .. — Трябва будуване, байнов, ако искаш пълен хамбар. Н. Нинов, ЕШО, 105. Не те бръснат, байновото, не дават кокал, ако не си завъртиш опашката! Г. Караславов, Избр. съч. II, 156.

◇ Байнова булчица. Диал. Невестулка.

БА`ЙНОВИЦА ж. Диал. Жена на по-стар брат по отношение на по-младите му братя, сестри и снахи; буля.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БА`ЙНОВИЧКА ж. Диал. Невестулка; байновка, байнова булчица. • Обр. Байновичка е той за тях — невестулка, .. Виждал ли си мишки, кога ги нагази невестулка? .. До Исмаилова дупка ще ги гони той тях [турците], рече старецът. Ц. Гинчев*, ГК, 311.

БА`ЙНОВКА ж. Диал. Невестулка; байновичка, байнова булчица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БА`ЙО, -то, мн. -вци и (рядко) -ве, м. Диал. 1. По-стар брат; бате, батко, бае, байко, байно, байчо, банко, батьо. — И баща ти тръгваше все на този ден. Отивахме да го изпратим до Плачливите камъни. И теб съм водила. Ти беше малка тогава, не помниш. Но байовете ти бяха големи момчета. А. Каменова, ХГ, 54-55. — Целивай, лудо, не прашай — / не мой нишан ми остая, / да го не види снаха ми, / оти ке каже на бая. К. Христов, СК, 42. Па на майкя отговара [малка мома]: / „Леле варе, мала мале, / думай тату, думай байо / да ма млада не оженат.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 243.

2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, бае, байко, байно, байчо, банко, батьо. Една част от дружината се обърна към мене със следующите думи: „Недей ни оставя, байо Панайоте, барем до наесен“. П. Хитов, МП, 61. Тряба да забележа тука, че Хаджи Генчо сякога нарича дяда Либена „байо.“ Л. Каравелов, Съч. II, 32. — Как се казваш, байо? — мъча се да го заговоря. Л. Стоянов, X, 58. Неколцина души дойдоха към тях. Като ги приближиха, пътниците видяха селяните в пълно въоръжение: .. — Накъде пътувате, байовци? — попита единият, като надникна в колата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 185.

◇ Зайо байо. В детските приказки — гальовно название на заек. Подскочи зайо байо и побягна в храсталака.

БА`ЙОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на байо, който се отнася до байо; батев, батков, баев, байков, байнов, байчов, банков, батьов. Неновите думи паднале на байовата Петрова глава като студен сняг. Л. Каравелов, Съч. VII, 65.

2. Като същ. ба`йов<ият> м., ба`йова<та> ж., ба`йово<то> ср., ба`йови<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. — Не се срамувай, байовата, излез, — казваше друг. Ив. Вазов, Съч. XXII, 139. Попей ми, Радке, байова, / попей ми, либе хубаво. Ц. Церковски, Съч. II, 94. — Хубава е и занаятчийската работа, байовото. Почтено нещо е. Т. Влайков, Съч. I, 290. — Ела да те почерпим, бай Любене — каза лукаво Дамян. — Нашите ми пратиха пастърмица .. —Добре, байовите. .. ще хапнем. Цв. Ангелов, ЧД, 195. байови мн. Домът и семейството на байо. Гледам, баба ти Минчовица пак. Ходила била доле у байови си Груйови. Т. Влайков, Съч. II, 18.

БА`ЙОВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. По-възрастен човек от народа (обикн. като интимно или пренебр. назоваване). — Тоя байовец е наш, един вид като наша милост служи по железниците. Ем. Станев, ЯГ, 94. Настоявахме да намали от цената, но байовецът не отстъпи.

БАЙОНЕ`Т 1. м. Хладно оръжие с остър връх, което се поставя на някои бойни

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/481-500&oldid=2600“.