Речник на българския език/Том 1/461-480
А`УТО, мн. няма, ср. Остар. Автомобил. — Ах, Максл, казваше тя, едва не просълзена — Максл, представи си — ауто, дача при някое езеро… Г. Райчев, Избр. съч. II, 178.
— Нем. Auto.
АУТОБА`Н м. Автомагистрала; автострада, аутострада, магистрала. — След няколко години, драги, ние [българите] ще имаме аутобани, там не можеш да караш със седемдесет километра в час. К. Калчев, СР, 138. Стълбът с пътеуказателния надпис „Молве“ по аутобана от Загреб за Любляна остана забит в съзнанието ми. В. Йосифов, Избр. тв. I, 184. Едно момиче със букет от нарциси / пътуваше до мене във метрото. / Дълбоко нейде / под небостъргачите / и под гъмжащите аутобани. Ал. Шурбанов, TP, 36.
— Нем. Autobhan. — Друга форма: автоба`н.
АУТОДАФЕ`, мн. -та, ср. 1. Истор. Публично изгаряне на еретици или на техни произведения по присъда на Инквизицията през Средновековието, главно в Испания и Португалия. Поздрав ти провождам, Шпанио прекрасна, / тъмна кат легенда, кат вакханка страстна, / люлка на светото аутодафе. Ив. Вазов, Съч. I, 160. • Обр. С коси заснежени младежкия спомен / отдай на аутодафе / и бавно на малкия спиртник поломен / свари си горчиво кафе. Хр. Смирненски, Съч. I, 7.
2. Разш. Публично изгаряне, унищожаване на произведения* на прогресивната наука, литература и изкуство. Фанариотски аутодафета.
— Португ. auto da fe ’акт на вярата’ през нем. Autodafe или фр. autodafé.
АУТОПСИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя аутопсия. — За мене случаят остава все пак неизяснен .. В интерес на истината е да изискате консулт от поне трима души лекари, които да аутопсират трупа. Д. Ангелов, ЖС, 286. аутопсирам се страд.
АУТОПСИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от аутопсирам и от аутопсирам се.
АУТОПСИ`Я ж. Разрязване и изследване на трупове на мъртви хора или животни, за да се установят причините за смъртта. Съставиха акт, отнесоха тялото в болницата и аутопсията показа, че нашият любим Горан се е отровил. Ал. Константинов, Съч. I, 307. — Чума по овцете няма. Струва ми се, че тука има пръст врагът! Ама нека ветеринарният да дойде, да направи аутопсия на умрелите. Ст. Даскалов, СЛ, 195.
— От гр. αὐτοψία.
А`УТСАЙДЕР м. 1. Спорт. Спортист или спортен отбор, който заема последно място в някакво състезание, класиране. „А защо тогава .. не ме взе да наблюдавам състезанията в чужбина? .. И не фигурираха ли във вашата група и аутсайдери?“ Съвр., 1980, кн. 1, 23. Нашият тим се наложи с 3:1 над смятания за аутсайдер отбор на Латвия. 24 часа, 2000, бр. 4, 31.
2. Прен. Разг. Лице, което е претърпяло неуспех в личния си живот или се е провалило в работата си и е загубило всякакъв престиж и влияние в обществения живот или в професионалната си среда. Автомафията предлага „работа“ на социални аутсайдери .. Безработни младежи .. влизат в капаните й, за да преживяват някак. Д, 1999, бр. 53, 8. Главният герой [във филма] е социален аутсайдер, криминален тип с провалена участ. ДТ, 1999, бр. 333, 7. // Човек, на когото не върви, който не може да постигне нищо в никаква област. — Ти си аутсайдер и в любовта, и в живота. Бл. Димитрова, Лав., 220. Разобличеният в корупция държавник е политически аутсайдер.
3. Иконом. Предприятие или компания, които не влизат в състава на монополно обединение, но са принудени да се подчиняват на пазарните условия, диктувани от едрите монополи.
— Англ. autsider ’намиращ се отвън или надалече’.
АУТОСТРА`ДА ж. Автомагистрала; автострада, аутобан, магистрала. Камиони, червени автобуси, модерни леки коли с аеродинамична форма и жълти таксита от градския транспорт в надпревара свистят по двете посоки на асфалтовата аутострада. Ив. Мирски, ЦДЗ, 160.
АУТОТИ`ПИЯж. Печат. Автотипия.
АФ междум. Рядко. В сказ. функция: налапвам, нагълтвам. И като дойде [сомът] съвсем близо до рибките, отвори голямата си уста и „аф!“ — налапа ги и двете наведнъж. Д. Калфов, КР, 9.
АФА`ЗИЯ ж. Мед. Разстройство на речта, при което вследствие на поражения в главния мозък се изгубва способността да се използват думите и изреченията като средство за изразяване на мисълта. Пълна афазия.
— От гр. ἀφασία.
АФГА`НЕЦ, мн. -нци, м. Афганистанец.
АФГА`НКА м. Афганистанка.
АФГА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Афганистански. Афгански военен конфликт.
АФГАНИСТА`НЕЦ, мн. нци, м. Мъж от основното население на Афганистан (държава в Югозападна Азия); афганец.
АФГАНИСТА`НКА ж. Жена от основното население на Афганистан; афганка.
АФГАНИСТА`НСКИ, -а, -о, мн. -и Прил. от Афганистан и от афганистанец; афгански. Афганистански народ. Афганистанска граница. Афганистански език.
АФЕБРИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мед. Който няма повишена телесна температура. Болните дълго време остават афебрилни и с непроменен външен вид. М. Василев и др., ВБ, 56. Ревматични грануломи са установени в лявото ухо на много болни, които са били афебрилни. Л. Томов и др., ВМ, 83.
А`ФЕДЕРСЪН. Като междум. Простонар. За израз на извинение; прощавай, извинявай. — Афедерсън, приятели сме .., две деца ти е родила, а зъбите й станали като моите. На` — и той грозно оголи венците си. Б. Несторов, АР, 133.
— От тур. affedersin. — Друга форма: афеде`рсин.
АФЕ`КТ м. Книж. Пристъп на силна нервна възбуда, при която човек не може да контролира постъпките си. Страшимиров не можеше без хора .., които да поучава. Най-често той биваше като в афект — негодуваше от някаква неправда, от извършена мерзост, от свои лични неприятности. К. Константинов, ППГ, 144. Беше премного развълнуван. Инерцията на афекта го влачеше неудържимо. Д. Димов, ОД, 307. Със счупена ръка да тичаш по снежни, хлъзгави стръмнини — това е възможно само при афект, когато вътрешното равновесие е нарушено, за да можеш да пазиш външното равновесие. Бл. Димитрова, Лав., 290. Намирам се в състояние на афект. △ Изпадам в афект.
— От лат. affectus през рус. аффект или нем. Affekt.
АФЕКТА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Силна емоционална възбуда, която се проявява в неестествено оживен говор, в жестове, поведение. Недялка говореше бързо, припряно, с особена афектация, която Никола още не бе виждал у нея. В. Геновска, СГ, 332. Тия думи полковникът произнесе спокойно, с равен, безстрастен тон и без никаква външна афектация. К. Георгиев, ВБ, 115. Динков се мръщи, патетичните диалози и афектации го дразнят. Др. Асенов, ТКНП, 179. // Превзетост, съзнателно търсена неестественост в реч или поведение. Тя [Будевска] играе без афектация, с човешки затрогваща простота, която не изключва благородството. Н. Лилиев, Съч. III, 374-375.
— От лат. affectatio ’преструване’ през рус. аффектация или фр. affectation.
АФЕ`КТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който е причинен от афект; афективен. Афектно състояние. Афектно избухване.
АФЕКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Рядко. Който лесно се афектира; афектен. Афективен човек.
2. Който е причинен от афект, дължи се на афект. Афективно състояние. Афективно избухване.
АФЕКТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Предизвиквам афект у някого.
АФЕКТИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Изпадам в афект; разгневявам се. — Стотонен кран, .. Това е безумие — афектираше се Мермеров и очилата му заплашително святкаха. Д. Кисьов, Щ, 315. — Благодатна е нашата страна, но тия гламави политици не си разбират от работата. Използувай бе! — афектира се старият. — Използувай военното положение и стой настрана. Д. Кисьов, Щ, 32. — О-о, що за език! — афектира се от непокорството му Ваня. Тарас, ТМ, 34.
АФЕКТИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от афектирам като прил. Книж. 1. Който е в състояние на афект. Те обичаха младия поручик, но го намираха твърде странен, афектиран и дребнав. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 381. Красимир играеше с него [Светльо] на шах. Имаше много зяпачи и Светлъо, афектиран, сякаш повече се интересуваше от впечатлението, което прави .., докато изведнъж обяви мат. Н. Стефанова, ПД, 18.
2. Който се дължи на афект. По високия афектиран тон на гласа му тя разбра, че, както винаги, в късните часове на нощта той бе много пиян. Д.* Димов, Т, 473. Афектирано състояние.
АФЕКТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от афектирам и от афектирам се.
АФЕКТИ`РАНО нареч. Книж. Възбудено, развълнувано. — Бедният, добрият Дон Кихот си намерил .. Санчо Панса! — Не, не! — афектирано я прекъсна репортерът. Н. Стефанова, ОС, 215.
АФЕ`ЛИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Астрон. Най-отдалечената от Слънцето точка в орбитата на планета, комета или друго движещо се около него тяло. Противоп. перихелий. Земята се намира в афелия си около 4 юли.
— От гр. ἀπό ’далече от’ + ἥλιος ’слънце’.
АФЕ`РА ж. 1. Нечестна, непочтена или престъпна сделка, деяние от политически, търговски или друг характер с широк скандален отзвук в обществото; далавера. Там [в статията] се изреждаха познати на обществото афери, нечисти сделки, вулгарни кражби, разобличаваха се деянията на министри, които изкористват властта за лични облаги. М. Кремен, РЯ, 500. В това се криеше и цялата тайна на неговите търговски успехи — той вмъкваше в своите афери хора, близки до правителството, и особено хора, близки до двореца. Г. Караславов, Т, 9. Брат му пък водеше някакво дело за наследство в Чехия и според злите езици се бе позабъркал в тъмни афери около доставката на оръжия. Д. Димов, Т, 334. Нечиста афера. Банкнотна афера. Валутна афера.
2. Съмнителни отношения, прояви в социалния или личния живот, които предизвикват публичен коментар. Ако продължаваш да демонстрираш любовните си афери пред хората и пред мене, ще заведа дело за развод. М. Грубешлиева, ПП, 225. Скандална афера. Заплетена афера.
— От фр. affaire ’работа, дело’ през рус. афера.
АФЕ`РАДЖИЯ -ията, мн. -ии, м. Разг. Неодобр. Човек, който се занимава с афери. Сред търговския свят бил прочут с алчността си и с реноме на голям афераджия предприемачът Адженов. П. Мирчев, К, 192. — Вторият [часовникар] е един долен афераджия, дъщеря му непрестанно се мъкне с чужденци, снабдява ги с редки часовници. Й. Попов, ПЧ, 20.
АФЕРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Рядко. Книж. Занимаване с афери. Прокурорът иска строго наказание без снизхождение за запазване престижа на военните съдилища и да престане аферизмът. БД, 1909, бр. 22, 1.
— От фр. affairisme.
А`ФЕРИМ междум. Простонар. За израз на одобрение, похвала, възторг; браво, отлично. — Аферим, аферим, Павлович, халал ти младост и юнашка плешка, — отблагодари ми бай Стоймир. Н. Попфилипов, РЛ, 44. — Аферим! — усмихна се той с тънките си устни и поглади с ръка посивелия си подстриган мустак. — Левент момък отгледал тоя Панайот, брей! А. Гуляшки, Л, 292. По-добре да турим: „мръсния кръволок“ — казва Гуньо. — Хъ, видя ли сега! Аферим! — одобрява бай Ганьо. Ал. Константинов, БГ, 100. — Или мислиш, че министърът му ще го потупа по рамото и ще му каже: — Аферим! Продължавай!… Ив. Вазов, Съч. X, 61. Сватовете си отидоха. Баща й влезе при нея засмян до уши и я похвали. — Три хиляди лева ми дава, аферим! Н. Каралиева, Н, 82.
◇ Казвам / кажа (река) аферим някому. Разг. Похвалвам някого за нещо, което е извършил. Ще го направя аз Махмуда един доктор в новата болница, та да рекат аферим на баща му, дето е изучил такъв син! Н. Нинов, ЕШО, 86. Мама се е навела над коритото и пере .. Влезе хазайката и се развика: — Стига ги бели, .. кръст не остана у тебе .. Осъмваш над коритото, никой аферим няма да ти каже. Н. Каралиева, ЯЧ, 47.
— От перс. през тур. aferim, aferin.
АФЕРИ`СТ м. Човек, който се занимава* с афери. — Още не съм станал кмет и бърза да ме направи аферист, гадът му с гад! — кипеше от негодувание Черешара. П. Славински, ПЗ, 100. Със същата сила на изобличението разкрива Стаматов домашната атмосфера на финансиста и едрия търговец аферист и в разказа „Нарзанови“. Г. Цанев, СИБЛ, 252. Политически аферист.
— Фр. affairiste.
АФЕРИ`СТКА ж. Жена аферист.
АФИЕ`, мн. -та, ср. Рядко. Остар. Таен полицай, агент, детектив. Малкият очилат човек декламираше. Но беше строго вторачен в новия си познайник. Не е ли той афие? А. Страшимиров, Съч. V, 345.
— От араб. през тур. hafiye.
АФИ`КС м. Грам. Морфологичен (словообразуващ или формообразуващ) елемент, който придава допълнително значение към основното значение на корена. Представките и наставките са афикси.
— От лат. affixus през рус. аффикс.
АФИКСА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. Който се отнася до афикс. Афиксално словообразуване. Афиксална морфема.
АФИКСА`ЛНО. Грам. Нареч. от афиксален; чрез, с афикс. Производни думи като писалка, писмо, писател, писателски, преписвам, дописвам са образувани афиксално.
АФИКСА`ЦИЯ ж. Грам. Присъединяване на афикси към корена или основата на думите, при което се образуват нови думи. Думите ученик, учител, училище, учебник, учебен, науча, доуча, изуча са образуване чрез афиксация.
— От фр. affixation или англ. affixation.
АФИНИТЕ`Т м. 1. Хим. Способност на химически елементи, съединения и радикали да реагират химически помежду си. Афинитетът е толкова по-голям, колкото* по-противоположни са свойствата на реагиращите вещества. △ Металите имат афинитет към кислорода. △ Съществува афинитет между метала калий и хлора.
2. Мед. Склонност на известен бацил или токсин да напада определен орган на човешкото тяло.
3. Прен. Книж. Вътрешно сходство, душевна близост. По едно странно съвпадение или по един тайнствен афинитет на душите и бай Атанас в това също време мислеше за Рила. Ив.* Вазов, Съч. XVI, 21. Някакъв душевен афинитет свързва бащата и дъщерята. Никой не може да бъде такъв добър секретар като нея. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 424. А мисълта за някаква близост с жена, която не почива на .. на духовен афинитет, самата тази мисъл ми е противна. Д.* Ангелов, ЖС, 125.
4. Прен. Книж. Склонност, предразположене към някого или нещо. Дълго време след нашето запознаване Вапцаров се въздържаше да споделя творческите си планове в областта на поезията. Проучваше .. творчеството на ония поети, към които имаше афинитет, на първо място Яворов. Мл. Исаев, Н, 310. Жените изобщо имат афинитет* към външния блясък, чудноватото, особеното, изобщо — към всякакъв вид чудатости, мъглявини и имагинерни величини. А. Гуляшки, Л, 250.
— От лат. affinitas, —atis ’сродство’ през нем. Affinität.
АФИНИТЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който се отнася до афинитет. Афинитетни сили.
АФИО`Н м. 1. Градински мак. „Хубава стока ми даде бог, но .. тоз проклет афион ще да се плеви и копай.“ М. Кънчев, В, 18. — Ще ида днеска да видя афиона дали не е станал за резане. Д. Талев, ПК, 104. Мама трябва да си почине, а не остава време. Ту афиона и тютюна, ту лозето и нивата, после жетва, ниженето на тютюн, после градината. В.* Бончева, АП, 9.
2. Втвърден сок от макови главички, действащ упойващо, от който се произвежда опиум. До тях [таблите с тютюн] се продава на калъпи афион — лъщи от тлъстина и мирише отдалеко-отдалеко, сякаш опива. Д. Талев, ПК, 309. Засети са с мак около 600 хектари, от които се получава главно зърно за масло и много афион. ПН, 1933, кн. 7, 110. — Ей, афион! Язък Хюсеин ага, че не пиеш, ей такова нещо продължава на чиляка живота петдесет години повече. Ц. Гинчев, ГК, 74. Първият от тях плачеше, че ще загине млад-зелен; а вторият, щом прочели присъдата, нагълтал голяма доза афион. З. Стоянов, ЗБВ III, 199.
— От гр. ὅπιον ’опиум’ през араб. и тур. afyon.
АФИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от афион. Ходи той, както всяка година, по Прилепско, Тиквешко и Велешко, започнаха преди него да пристигат товари — пълни сандъци с гъст, лепкав афионен катран. Д. Талев, ЖС, 276. Афионни пари.
АФИО`НЕЦ, мн. няма, м. Умал. от афион. Очите му светеха, като на котка: трябва да беше глътнал афионец. А. Страшимиров, А, 619.
АФИОНЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Остар. 1. Който употребява афион. Първият комита .. аз бях в Троян, а в такъв случай, секи се интересуваше да види своя душманин; ни един правоверен не би се отказал от да не изпуши своя чибук в негово присъствие .. А в малкият Троян събратията на наша скромност, бяха скъпи по онова време и за най-афионлията ага. З. Стоянов, ЗБВ III, 8.
2. Който е замаян от пушене или дъвчене на афион. Нашите необразовани аги и нашите още по-афионлие мозъци имат много по-силно въображение. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 11, 43.
3. Като същ. афионли`я, -и`ята, мн. -и`и, м. Човек, който употребява афион. Както и да е, но нито босфорският дембелин, нито неговите идиоти мислят за това нещо сериозно. Единственият въпрос, който някак си по-живо занимава афионлиете, е въпросът за престолонаследието. Хр. Ботев, Съч., 1929, 268. Сега ходят из улиците като афионлии. Ал. Константинов, БГ, 114.
— От тур. afyonlu.
АФИО`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от афион. За около месец време изпрати няколко кервана с афионов катран и семе. Д. Талев, ЖС, 461. Афионови листа. Афионови насаждения.
АФИ`Ф неизм. прил. Простонар. 1. Слаб, неустойчив. Това въже е афиф.
2. Несериозен, лекомислен. Афиф човек. Афиф работа.
3. Напразен. Купих си фрак с колосан нагръдник и права яка, но всички приготовления излязоха афиф… Г. Караславов, Избр. съч. II, 295.
— От араб. през тур. hafif.
АФИ`Ш м. 1. Печатна обява за разгласяване на театрални представления, филми, концерти, събрания, сказки и пр. Скитах тук-там по градинките до вечерта, зяпах по витрините, взирах се в големите афиши, дорде се стъмни и трябваше да поема с друг влак към Дунава. Кр. Григоров, ОНУ, 126. Стените бяха налепени с изрезки от вестници и списания, .. Между тях подаваше дългия си нос палячо с пробито око, изрязан от цирков афиш. П. Проданов, С, 6. Отвънка беше шум / и светеха реклами. / В афиша / пишеше: / „Една човешка драма“. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 49. Театрален афиш. Афиш за конкурс. // Обявление, плакат с рекламен характер. И като се заглеждаше за миг .. към стената, отдето.. му се усмихваше едно женско лице от рекламния афиш на някаква бирена фабрика, Боянов излизаше навън с още по-пораснало отчаяние. Й. Йовков, ПК, 107. Дори из улиците на Париж се появяваха грамадни афиши, които възхваляваха лечебния въздух, редките удоволствия. Й. Йовков, Разк. III, 178.
2. Плакат с агитационно съдържание. На изборния ден се дигнал сам .. да разлепя афиши и карикатури. Г. Караславов, Избр. съч. I, 129. Младежите издигнаха арка на шосето с надпис: „Добре дошли, скъпи бойци!“, разлепиха афиши из село. Кр. Григоров, ОНУ, 149. По стените и тарабите в целия град .. бяха залепени големи афиши, в които се апелираше към железничари и телеграфопощенци .., към всички трудови хора да се дигнат на всенароден протест. Г. Караславов, ОХ III, 379.
— Фр. affiche.
АФИ`ША ж. Остар. Афиш. Приближихме и взехме да четем афишата. Там беше програмата на музикалната вечеринка. Ив. Вазов, Съч. XI, 61. Една рекламна афиша на жетварките „Мак-Кормик“ беше закована там още от времето на дядо Добри. Й. Йовков, Ж, 1945, 165.
— Рус. афиша. — С. Радулов, Галерея из Монтионовски премии (превод), 1875.
АФИША`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Лице, което лепи афиши. Това огорчаваше малчуганите и те завиждаха на афишарите, които се бяха снабдили с малка стълба и с нея лепяха нощем афишите високо по богаташките къщи, за да не могат да ги късат. П. Здравков, НД, 49.
АФИ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни. Прил. от афиш. До афишния стълб група опърпани бедняци коментират манифеста по случай сключването на мира. Л. Стоянов, X, 163. Афишна хартия. Афишна пъстрота.
◇ Афишна буква. Печат. Дървена или метална едра буква, която се употребява главно при печатането на афиши.
АФИШИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Рядко. Обявявам нещо с афиш; съобщавам, разгласявам. Концертът беше афиширан и разгласен по всички възможни начини на съвременното организаторско изкуство. Г. Узунов, СБХС, 108. Парижкият му помощник помисли малко и навъсен каза: да не афишираме много. Може би балът няма да се състои в салон „Генуа“. Хр. Смирненски, Съч. III, 182.
2. Прен. Проявявам, показвам, изтъквам. Във Варна митрополит Симеон, който бе афиширал своите симпатии за преврата, биде поруган от своето паство. С. Радев, ССБ II, 271. Може би и тя имаше своите приключения, но никога не ги афишираше. Д. Димов, Т, 56. афиширам се страд. — Да не искаш да си окача черна лента или да си пусна брада? Това не бих сторил даже при смъртта на най-близкия ми човек. Истинската скръб не се афишира! М. Кремен, РЯ, 451.
АФИШИ`РАМ СЕ, несв. и св., непрех. Книж. Самоизтъквам се, старая се да се натрапя на вниманието на околните. Волов също има голям дял в агитацията [на въстанието], но по-затворен по характер, скромен и погълнат от работата си, нямаше време да се афишира, оставаше някак в сянка пред по-буйния и неукротим Бенковски. Л. Стоянов, Б, 57.
— От фр. afficher.
АФИШИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от афиширам и от афиширам се.
АФИ`ШЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от афиш. В тия афишчета се казваше всичко хубаво за международния език. Говореше се за конкретната полза от него, за лесната му граматика. П. Велков, СДН, 83.
АФОРЕ`САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от афоресам като прил. 1. Църк. Който е отлъчен от църквата. Афоресан поп.
2. Прен. Остар. Който е прокълнат, заклеймен. „Мехмед ага, виж, за бога, този афоресан български миллет иска с дървени топове да съсипе великата османска държава.“ К. Странджев, ЖБ, 17. Афоресани хора.
АФОРЕ`СВАМ, -аш, несв.; афоре`сам, -аш, св., прех. 1. Църк. Отлъчвам, изключвам от църквата. Като видял, че Симеон не рачи да направи мир, патриархът най-сетне му казал в писмата си, че ако не ще да направи мир, ще го изключи (афореса). Др. Цанков, КБИ, 52.
2. Прен. Остар. Проклинам, заклеймявам. Никифор скочи с огромния си търбух. — Хей, дебелоглавци! Ще ви анатемосам, ще ви афоресам! Цв. Минков, МЗ 125. Някои представители на тогавашната интелигенция бяха афоресали това „театро“ [на Ибиш ага] като школа на лош вкус. В. Богданов, СП, 29. афоресвам се, афоресам се страд. Сетне Андрейчин се опита и да теоретизира в полза на модернизма .. Обяви се поход срещу старото, афореса се цялата дотогавашна литература. Ив. Богданов, СП, 23. В 1520 издаде една була, чрез която Лютер ся застрашаваше да ся афореса, ако той не ся покае в разстояние на 100 деня. ИЗ 1874-1881, 11.
— От гр. ἀφορίζω ’отстранявам’.
АФОРЕ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от афоресвам и от афоресвам се. Читателите .. бяха объркани от декадентските веяния, от проповедите за „значителното“ в изкуството, от афоресването на реализма. М. Кремен, РЯ, 240. Дописката пишеше за афоресването на Динката. Цв. Минков, ВЗ, 144.
АФОРЕСИ`Я ж. Остар. и диал. Афоресване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
АФОРЕ`СНИК, мн. -ци, м. Рядко. 1. Човек, който е отлъчен от църквата.
2. Прен. Човек, който е изключен, отхвърлен от дадена среда.
3. Прен. Простонар. Проклетник, калпазанин. Цанко наш каза веднъж, че да му даде едната [от момите] да я ухапе за гушата, ще й хариже памидовото лозе на Малтепе, затуй го пернах с ръжена тогава… афоресникът. Ив. Вазов, Съч. XXII, 176-177.
АФОРЕ`СНИЦА ж. Рядко. Жена афоресник.
АФОРИЗМО`, мн. -а`, ср. Рядко. Остар. Отлъчване, изключване от църквата*; афоресване. Сконфузи се [Никифор] и за да заглади неприятното впечатление, закани се отново на попа: — Афоризмо ще ти извадя, така да знаеш, храненик на лоши нрави и пороци!… Цв. Минков, МЗ, 33.
— От гр. ἀφορισμός.
АФОРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Книж. Кратко изречение, изразяващо житейска мъдрост; сентенция. Той беше възрастен човек, имаше голяма житейска опитност и аз обичах да слушам афоризмите му. Й. Йовков, Разк. II, 44-45. Има дълбока правда в известния афоризъм на Иля Еренбург за Бешков — „Злият добряк“. Е. Каранфилов, Б III, 110. В това той само потвърждава известния афоризъм на Уайлда: образованите противоречат на другите, мъдрите — на себе си. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 122. Саркастичен афоризъм. Весел афоризъм. Афоризми за жената. Народни афоризми. Философски афоризми.
— От гр. ἀφορισμός ’отлъчване, ограничаване’ през фр. aphorisme.
АФОРИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е наситен с мъдрост и е изразен стегнато, кратко; афористически. Афористичен стил. Афористичен стих. Афористична реч.
2. Който си служи с афоризми. У Нитче, мисля аз, имаме не воля, а необходимост да бъде афористичен. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 33.
АФОРИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Афористичен (в 1 знач.). Той има .. една стилна индивидуалност, рязка в своите проявления .. и наложителна със своята афористична мъдрост. С. Радев, X, 1906, кн. 4-5, 20.
АФОРИСТИ`ЧНО. Книж. Рядко. Нареч. от афористичен. Говори афористично.
АФРАЗИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Мала Азия, Югозападна Азия и Северна Африка като едно цяло. Афразийски езици. Афразийски народи.
АФРЕ`СКА ж. Остар. Фреска. Няколко полуизтрити византийски афрески и няколко гроба е всичко, което има за виждане в катакомбите. К. Величков, ПССъч. III, 63. Поток лучи афрески позлати, / икони и резби чудесни. К. Христов, В, 48.
— От ит. affresco.
АФРИКА`АНС, мн. няма, м. Език на африканерите.
— От хол. през англ. africaans.
АФРИКАНЕ`РИ мн., ед. (рядко) африкане`р м. Потомци на европейските, предимно на холандските колонизатори на Южна Африка (ЮАР); бури.
— Англ. Africaner.
АФРИКА`НЕЦ, мн. -нци, м. 1. Мъж от някой от народите, населяващи Африка. Африканците отхвърлят колониалното робство.
2. Прен. Остар. Дивак. Македонски: Туркофили! Варвари! Срам на европейския народ! .. Бръчков: Злодейци! Безсрамници! Африканци! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 89.
АФРИКА`НКА ж. Жена от някои от народите, населяващи Африка.
АФРИКА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с Африка, който се отнася до Африка. Струваше ми се, че духа топъл вятър, от тия сухи ветрове, дето идат от африканските пустини. Ем. Станев, ЯГ, 109. Пътниците се спущат по подвижния мост и стъпват на африканска земя. Св. Минков, ДА, 21. От гъсто посадените алеи радостно ни кимаха с главички цветята. Те като че ни викаха към себе си и ни обещаваха сладка почивка всред задухата на горещия африкански ден. Стр. Кринчев, СбЗР, 350-351. Занесох на Бешков един албум, посветен на африканската скулптура. Ал. Гетман и др., СБ, 367. Африканска колония. Африкански лъв. Африкански слон. Африкански племена.
2. Прен. За горещина — голяма, непоносима. — Африканска жега, — каза конникът, като спря за минута. Ив. Вазов, Съч. X, 138.
◇ Африкански езици. Езиците, които се говорят от коренното население на Африка.
АФРИКА`Т ж. Фон. Съгласен звук, който при учленение среща преграда по пътя на въздушната струя, а след нейното преодоляване се образува тесен проход, о стените на който се трие излизащият въздух; преградно-проходна съгласна. Съгласните Ц и Ч са африкати.
— От англ. affricate или нем. Affricata.
АФРИКАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Фон. За съгласен звук — който се изговаря със силно търкане на въздушната струя; преградно-проходен. Африкативни съгласни.
АФРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Остар. Африкански. Захарта става от едни трасти (камуши), които растат по восточната Индия и по някои афрически острове и по Америка. П. Берон, БРП, 92.
АФРОДИЗИА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Мед. Лекарствено средство за повишаване на половата възбудимост и потентността. Противоп. анафродизиак. Отново за афродизиаците. Те са средство за възбуждане и повишаване на половия нагон. Леч., 1999, бр. 5, 6. Виаграта не усилва половата* възбуда като известните афродизиаци от рода на испанската муха. 24 часа, 1999, бр. 1, 40.
— От гр. ἀφροδίσιος ’който е на Афродита; любовен’.
АФРОДИ`ЗИЯ ж. Мед. Болезнено силно полово влечение, полова страст.
— От гр. ἀφροδίσιος ’който е на Афродита; любовен’.
АФРО`НТ, мн. няма, м. Рядко. Книж. Пренебрежително отношение, свързано с обида, оскърбление. След всеки такъв афронт още по-силно се раздразнуваше неговото накърнено честолюбие. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 238. Отнасям се до моите братя българе и им прося помощта, за да отмъстя на един престорен враг, .. който е имал голямата смелост да нанесе такъв афронт на фамилията ни. Д. Войников, КЦ, 59.
— От фр. affront.
АФРОНТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Рядко. Книж. 1. Държа се пренебрежително към някого на публично място, оскърбявам някого на публично място.
2. Пренебрегвам нещо, не се съобразявам с нещо. — Помислете, госпожо, вие имате един благороден и горещо любящ съпруг, той афронтира общественото мнение — разбирате ли, какво значи това за човек като Гойчева, да афронтира общественото мнение? Ив. Вазов, Н, 95. афронтирам се страд.
— От фр. affronter.
АФРОНТИ`РАНЕ ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от афронтирам и от афронтирам се.
А`ФТИ мн., ед. (рядко) а`фта ж. Мед. Малки повърхностни и силно болезнени язвички с жълто-бял цвят, оградени от червенини, които се появяват по лигавицата на устата. Засягат се [при синдрома на Райтер] също кожата и лигавиците — появяват се афти в устата. ВЖ, 1999, бр. 49, 8.
— Гр. ᾰφδα.
АФУ`З, мн. няма, м. Болгар; афузали. Особено щастливи бяха лозята .. Цялата половина край шосето бе царство на афуза. К. Константинов, СЧЗ, 148. Пък утре вечер заповядайте у дома: хем да видиш моя афуз какво вино прави. О, 1978, кн. 6, 14.
АФУ`ЗАЛИ, мн. няма, м. Болгар; афузали.
— Вер. от тур. собств.
АФЪ`ЗКА ж. Диал. 1. Вид сливово дърво с едри закръглени плодове (бели, червени или жълти). Той погледна наклонената слива-афъзка .. и въздъхна. Д. Кисьов, Щ, 252.
2. Плод от такова дърво. Въведе се оползотворяването на дивите плодове (киселици, шипки, ..), розовия цвят, афъзките и др. ВН, 1953, бр. 286, 2. Червена афъзка. Жълта афъзка.
— Вер. от тур. собств.
АХ междум. 1. За израз на радост и възторг. — Наистина, удивително красиво! — рече той и нагази в нивата сред маковете. — Ах! Ах! — газеше на всички страни момичето и трупаше накъсаните цветове под лявата си мишница. Г.* Караславов, Избр. съч. II, 139. — Ах, шик! — извика възторжено модистката в другата стая. Ив.* Вазов, Съч. IX, 8. — Ах, колко много обичам морето! К.* Петканов, В, 241. — Ах, Станке, да видиш какво стана! .. — Какво има? — .. — Ще се годя. Елин Пелин, Съч. III, 124. Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони / погледи са приковани със надежда и любов. Хр.* Смирненски, Съч. I, 79.
2. За израз на душевна или физическа болка, страдание, мъка; ох. — Ах! — изпъшка докторът и изпусна револвера. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. — Ах, царкиньо! Аз наистина съм злочеста. В. Друмев, И, 6. Ах, не проблясвайте в моя затвор / жалби далечни и спомени лишни. Д. Дебелянов, С, 1936, 69. Зловещо дрънкат тежките окови .. / Ах, докога ли тоя път ще трай! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 22. Ах, как ме боли главата!
3. За израз на съчувствие или съжаление към някого. — Ах, бедни мой Странджа, по` бих желал да те видя всред Стара планина! Ив. Вазов, Съч. VI, 23. — Мари Албено, мари дъще, — проплака женски* глас, — какво направи, Албено! — Ах, Албено, Албено! Й. Йовков, ВАХ, 133.
4. За израз на досада, възмущение, закана. — Анке! Ах, каква се ровиш в праха! Погледни си рокличката! Станала е на нищо. Б. Болгар, Б, 130. Черешара не издържа — скочи от стола и кресна: — Мръсник! Ах, гадове! — дигна той с две ръце коравата папка с преписките и я стовари върху главата на Гелгели. П. Славински, ПЗ, 99. — Г-це, — викаше й тогава Палазов, — имаме един шарен кон. Можем да ви го дадем! — и той посочваше с очи фелдшера. — Ах ти, ах ти! — смееше се тя. Й. Йовков, ВАХ, 56. — Какво ме интересува мелничарят: стар човек… — Значи, ако беше млад, би те интересувал? Ах, ти… М. Грубешлиева, ПИУ, 153.
5. За израз на изненада, учудване, несъгласие, недоверие. — Добро утро, господин Василев! — Ах, здравей! — отвърна изненадан учителят. Кр. Велков, СБ, 136-137. — Откраднати ми са всичките дрехи. — Ах! — извика Бръчков. Ив. Вазов, Съч. VI, 51. — Обичам ви много… — Ах! — извика жената и се дръпна навътре. Й. Йовков, ПГ, 235. Ангелиева: Ах, не… вий се шегувате. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 342-343.
6. За израз на уплаха. — Язе съм, я! — обади се мъжът й и тя запипа в тъмнината към него. — Ах, боже, как се уплаших! Ст. Даскалов, БМ, 23.
7. За израз на молба, извинение. — Ах, пардон, извинете, оцапах ви бохчата. Ал. Константинов, БГ, 45. След няколко време той пак дойде в себе си и каза: „Ах, простете ма, простете, добри хора!“ Л. Каравелов, Съч. II, 150.
8. За израз на желание, копнеж. Ах, тез песни и таз усмивка / кой глас ще ми викне — запее?! Хр. Ботев, Съч., 1929, 9. „Ах, ще ида / любимото си кътче аз да видя!“ К. Христов, ЧБ, 49. Докле е младост, всичко е шега; / не хвърля сянка на сърце тъга: / дори тъгата извор е на радост — / докле е младост, ах, докле е младост! П. П. Славейков, Събр. съч. II, 79.
9. За израз на досещане; а. — Малко трудно в тия времена. — Защо? Германецът погледна Костов малко насмешливо. — Ах, да!… — сети се експертът. Д. Димов, Т, 515. — Ах, да! Тая вечер се научих, че Мартинов се отровил. Ив. Вазов, Съч. XII, 37. — А ти всичко ли ми казваш? .. — Всичко — измънка той под нос. — Всичко?! А за това? — пръстът на майка му посочи стъклената тръбичка на термометъра, .. — Ах, да. Едно момче ми го даде. П. Проданов, С, 90.
10. Като същ. Ахане, възклицаване. — И песните им слушай, няма вече ах и ох, ами все пушки и саби звънтят. Ив. Вазов, Съч. XXII, 113. — Пият запотени студена вода, после се излягат като биволи на земята. И утре ще има ах и ох! Болести, отсъствия от училище и мамини сълзи. А. Гуляшки, Л, 397. Бях решил даже да се оженя, защото се влюбих. И каква любов? Игра. Прелестна игра, без ах, без ох. Елин Пелин, Съч. IV, 130.
АХА`1 и А-ХА` частица. Разг. 1. При отговор — за означаване на потвърждение; да. — Нали отивате до Ропотамо? — попита Филип. — Аха — каза капитанът, без да вдигне глава. Ем. Манов, БГ, 72. — Манило! — извика Бенко. — Ти ли си? — Аха! — последва къс отговор. Ал. Бабек, МЕ, 236. — Е, какво, ти да не си решила да спиш тука при кравите? .. — Аха! Ст. Даскалов, СЛ, 57. — Тошко, ти ли си, бе? — зачуди се Атанас Щерев на високия и едър млад овчар, .. — А-ха, аз съм — завъртя глава Голям Борован. Д. Ангелов, ЖС, 152.
2. За означаване, че действието, означено след частицата, почти настъпва; насмалко, а а-а. Още от вратата жена ми разправя цялата случка и устните е треперят — аха-аха да заплаче. Св. Минков, РТК, 193. — Щом ме погледне някой, струва ми се, че знае и — а-ха, ще му кажа сама… Й. Йовков, А, 115. Щом чу хазяйката, че е ерген, широка усмивка се разля на устните й, и аха да заподскача като същинско дете. Кр. Григоров, Н, 179. Ще изпише например петел, а той сякаш е жив, а-ха да изккурига и да запляска с криле. А.* Гуляшки, ЗР, 54.
АХА`2, А-ХА` и (удължено) аха`-а и аха`-а-а междум. 1. За израз на досещане; ах, а. — Какво имах друго да ти кажа? Аха, сетих се: ще ми купиш едно щъкалце с елбасанско дървено масълце. А. Каралийчев, ПГ, 117-118. Върху шията на младежа зееше рана от куршум и на две крачки от него се търкаляше кутия с бензин. А-ха, ето откъде идеше миризмата на бензин!… Д. Димов, Т, 538. — Я! Какво чисто влакно! Но защо е узрял само този стрък? Аха, нещо го е яло, все едно че го е окършило. П. Бобев, ГЕ, 84.
2. За израз на изненада, учудване; а. Аз бях скрила цветята зад гърба си, открих ги и му поднесох китката. — Аха, хризантеми! — учуди се искрено той. Г. Райчев, Избр. съч. I, 178. Мечо се навря вътре. Слуша — някой хърка в тъмнината. Гледа — нещо се сивее. Една глава в мрака се белее. — Аха, че това е вуйчо Язо! Ем. Станев, ГЧ, 12. Погледнах още… а-ха-а-а! — виж, каква била работата! — Кита се фанала и тя на хорото и играе до леля ти Гена. Т. Влайков, Съч. II, 12. Издига с две ръце куртката, гледа дупките по нея и брои с глас: „Една, две, три… Аха! И тука!… Шест, седем…“ Й. Йовков, Разк. I, 22.
3. За израз на закана; а. На пътната врата стоеше майка ми със сърдито лице и пръчка в ръка. — Аха — каза тя, като ме видя, — ето те и тебе най-после! П. Незнакомов, МА, 117. — Аха… вашата майка! — извика той на турски. — Сега ще видите вие! Д. Талев, И, 448. — Аха — закани му се с глава попадията: — Сега тъй, а? Като дойде най-напред учителката, не я искахте. Д. Талев, ПК, 248.
4. За израз на присмех, подигравка. — А-ха! Почна да издаваш глас! — изскимтяха в злобен смях палачите. — Вода! — замоли Ванко отпаднало. М. Грубешлиева, ПИУ, 272. — Как ще стане ли? — скочи Бенков. — Аз ще занеса тия пари в Цариград! Ще ида в Цариград, пък ще видим какво ще стане. — Аха — смигна Аврам Немтур, та всички да го видят, — ще отидеш ти, демек… Д. Талев, ЖС, 139-140.
5. В съчет. с иха — подвикване при хоро, ръченица. Всички крака размотаха, / кръшно хорце свиха в час. / .. — И-ха, а-ха! Вред ехти. СбХ, 20.
АХА`ЕЦ, мн. -а`йци, м. Остар. Ахеец; ахеянин. Пей за гнева на Ахила, сина Пелеев, богиньо, / гибелний гняв, що докара мъки безброй на ахайци. А. Разцветников, Избр. пр (превод), 9.
АХА`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от ахаец; ахейски. Още дори и заплашваш да вземеш ти мойта награда, / що я за много труд дадоха мен синовете ахайски. А. Разцветников, Избр. пр (превод), 12.
А`ХАМ, -аш, несв. и св., непрех. Разг. Ахкам. Сичките ораторствуваха, секи даваше команди и своето мнение, ахаше и охаше, псуваше и благославяше, при сичко че помежду ни нямаше червени фесове. З. Стоянов, ЗБВ II, 25. Убил човек сред пътя / .. Тук някой аха, тамо друг се кръсти — / та как можа тъй ножа да завре! К. Христов, Избр. ст, 155.
АХА`МИН, мн. аха`ми, м. Остар. Хахамин; равин. — Госпожица, колкото и жената на ахамина, издума ниско Иванова първа. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 79. Аз ще ида турчен да стана / или ахамин в Селаник. Л. Каравелов, Съч. I, 30.
А`ХАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от ахам. Изведнъж почувствувах, че това всъщност е най-поносимият разговор между нас двамата в тоя миг. Всички ахания: „Каква хубава нощ! Какъв чист сняг!“ .. биха опетнили бялото настроение. Бл. Димитрова, ПКС, 124. Па защо ли много думи, горещи цалувки, ахания и охания там, гдето говори самото сърце, чистата душа и нефалшивите чувства? З. Стоянов, ЗБВ III, 98. На другия ден „Н. П.“ се изпълваха с удивителни и въпросителни, с ахания и охания, с оплаквания на България и нейната съдба и много други дивотии. С, 1888, бр. 210, 2.
АХА`Т м. Минер. Разноцветен минерален агрегат от кварц и малко опал, който се използува като полускъпоценен камък за украса и в техниката (за призми за везни и др.). А Четвъртитият храм бе сграден върху пъстър ахат. Н. Райнов, БЛ, 45. Пашата хвърли небрежно покрития със сняг шинел върху дивана, приближи край горещия мангал и запали посипаното с ахати наргиле. Д. Линков, ЗБ, 137. От тази сделка Куртев удари голяма печалба, защото продаде два златни пръстени с чисти диаманти, сребърни пръстени с два големи ахата и цяла колекция от истински перли. Й. Демирев и др., ОС, 41.
— От гр. ἀχάτας през нем. Achat. — Друга (остар.) форма: ага`т рус.
АХА`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от ахат или е украсен с ахат. Намериха го [младия воин] замислен, облегнат о един ахатов стълб в перистила на празничната горница. Н. Райнов, ВДБ, 160. Ахатов камък. Ахатов пръстен. Ахатови обеци. Ахатово наргиле.
2. Прен. Който има цвят и блясък на ахат. Зад него [мискета] бе тамянката: тя е „русо“ грозде — прозрачни, ахатови зърна, в които се вижда семката. К. Константинов, СЧЗ, 149. Киро Доганов не се опита да я ухажва, а се устреми към нея с безогледна мъжка любов, която гореше в черните му ахатови очи. И. Петров, MB, 13-14.
А`ХВАМ, -аш, несв.; а`хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изведнъж издавам възклицание „ах“ поради възторг, учудване, болка, съжаление, недоволство и др. Хората гледаха [богатствата на султана] със затаен дъх. Не беше ли това омайният свят на „Хиляда и една нощ“? Тези, които животът още не беше смачкал, ахваха очаровани. Ст. Дичев, ЗС I, 14. Редакторите от ежедневния печат ахват от почуда, събират се веднага на заседание. Г. Бицин, РД, 1950, бр. 282, 2. Бързаците .. ахваха като за жив човек, когато комбайнът хлътнеше в някоя трапчинка и огромният му корпус се клатушнеше. Ст. Даскалов, СД, 590. Все по-дълбоко Бекир забиваше кирката, ахваше при всеки удар, дупката се уголемяваше и му се струваше, че не земята, а сърцето си дълбае. Б. Несторов, СР, 189.
А`ХВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ахвам. Над поляната мина като трепет безмълвно ахване — партизаните гледаха смаяни от изненада и не знаеха какво да предприемат. П. Вежинов, НС, 200.
АХЕ`ЕЦ, мн. -е`йци, м. Лице от древногръцко племе, което е водило война с Троя; ахеянин. В Лакония живеели ахейци. Те имали своя писменост и създали високоразвита култура. Ист. V кл, 107. При това доряните, като господствующий народ, притеснявали покорените свои ахейци. Г. Йошев, КВИ (превод), 60.
— Друга (остар.) форма: аха`ец.
АХЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ахеец. Тук е расла Ифигения, клетата царска дъщеря, пожертвувана на боговете за успешното пристигане на ахейските кораби до Илион. К. Константинов, ПЗ, 209.
— Друга (остар.) форма: аха`йски.
АХЕ`ЯНИН, мн. ахе`яни, м. Остар. Книж. Ахеец; ахаец. Тий два народа [елините и пеласгите], като ся смесили, начнали да ся именуват гърци и разделили ся на четири поколения: доряне, еоляне, йоняне и ахеяне. Г. Йошев, КВИ (превод), 53.
АХИЛЕ`СОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Ахилес (Ахил) (един от главните герои в Омировата „Илиада“). Ахилесова сила. Ахилесов гняв. Ахилесова хубост.
◇ Ахилесова пета. Книж. Най-слабото и уязвимо място, слабост на някого или нещо (от древногръцкия мит за Ахил, който бил уязвим само в едната си пета, тъй като майка му, богинята Тетида, го държала за нея, когато го потопила в свещената река Стикс с цел да го направи безсмъртен). Изглежда, капитанът бе засегнал ахилесовата пета на Желязков. Д. Вълев, З, 163. Кой ще поеме политическото ръководство на контрапреврата. Тук беше ахилесовата пета на преврата в София, тя можеше да провали и акцията в Пловдив. В. Геновска, СГ, 479-480. Той държи за оборота на вагоните. Това е ахилесовата пета на гарата. М. Марченски, П, 161. Ахилесово сухожилие. Анат. Сухожилие в задната част на пищяла от коляното до петата.
— От гр. собств.
А`ХКАМ, -аш, несв., непрех. 1. Многократно възклицавам „ах“ поради възторг, учудване, болка, съжаление, страдание и др.; ахам. А селяните, които се чувствуваха сега съвсем дребнички при Доча, изгледаха го с една благоговейна почит и само ахкаха от учудване. Т. Влайков, Съч. III, 128. Фитов поръча да вземе двата опозиционни вестника. Той беше свикнал да ги разгръща, да ахка от удоволствие* при ругатните срещу отечественофронтовската власт. Г. Караславов, Избр. съч. X, 126. Гъркът и жена му слушаха потресени. Жената ахкаше от ужас, а мъжът се разхождаше, пъшкаше глухо. Д. Димов, Т, 629. — Какво разбираш ти с женския си ум, бе женице! Ти само знаеш да охкаш и да ахкаш. И. Петров, НЛ, 140. • Обр. Беше се появил вятър. Течеше между върбака, ахкаше в каменното гърло на моста. Г. Стоев, Зав., 102.
2. С предл. по. Желая силно нещо или някого. Тоя човек с русата си брадичка, с шеговития си тон и важната си тържествена походка й харесваше. Той й харесваше и защото много сестри и кърмачки ахкаха по него. Б. Болгар, Б, 123.А`ХКАМ СЕ несв., непрех. Рядко. Вайкам се; съжалявам. Настръхнах, като видях какви груби печатни грешки имало — аз чак сега добих отпечатаните коли. Но късно да се ахкаме вече. Ив. Вазов, НПис., 44.
А`ХКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ахкам и от ахкам се; ахане. — Стига сте викали като цигани! — .. — Таз работа с охкане и ахкане няма да стане. И. Петров, НЛ, 193. Нашият народ е безкрайно търпелив. Без охкания и ахкания той понася тежките изпитания и несполуки. П. Славински, ПЗ, 292.
АХМАДИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Член на основана през 1889 г. в Пакистан ислямска секта, която почита като пророк наред с Мохамед и основателя на сектата Ахмад. Мисията на ахмадийците е да ислямизират Европа. ДТ, 1998, бр. 229, 18.
— От араб. собств.
АХМАДИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ахмадиец. С голяма гордост [родителите] карат 8-годишната си дъщеричка да каже ахмадийска молитва на арабски език. ДТ, 1998, бр. 229, 18.
АХМА`К, мн. -ци, м. Простонар. Грубо. 1. Глупак; будала, бунак. — Ай тъй вижда — в очите му го лъжат, той сякаш сам се прави на ахмак, вярва на цял свят. П. Тодоров, Събр. пр II, 338. — Ахмак! — извикал дядо Либен и потреперал от яд, като листо. Л. Каравелов, Съч. II, 52. — За ахмак ли ме смяташе, за какво ли, не знам, но и аз не му затраях. Кр. Григоров, Р, 57. Започвах да се чувствувам истински ахмак, дето се улових на въдицата. В. Мутафчиева, СД, 389. Преструва се на ахмак.
2. Като прил., ед. неизм., мн. неизм и -ци. Глупав. Догде има ахмак свят, Бай ти Гано изпуска ли келепира? Ал. Константинов, БГ, 61. Ахмак хора сте вие. △ Ахмак жена. Ахмак момче.
— От араб. през тур. ahmak.
АХМАКЛЪ`К, мн. -ци, м. Простонар. Грубо. Глупост. Глумешката шапка на фейлетониста, която те нататрузват на главата си, е знак на истински ахмаклък, а не маска на преднамерена престореност. П. П. Славейков, Събр, съч. VI (1), 155. Прочут с ахмаклъка си.
— Тур. ahmaklık.
АХМА`ЧКА ж. Простонар. Грубо. Жена ахмак; глупачка.
АХМА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Грубо. Глупашки, глупав. Както и да е, но священикът, пак от ахмашка точка зрение, показал са, че е удивлен за това момче. З. Стоянов, ЗБВ III, 111. Кръстьо работеше с ръце и с нозе и скоро до него се издигна трети „комита“: .. — струпа буци, метна над тях кебето си и даде на турците* ахмашки прицел. А. Страшимиров, А, 247. Ахмашки приказки. Ахмашки работи.
АХМА`ШКИ. Простонар.Грубо. Нареч. от прил. ахмашки; глупаво, ахмашката. И никога не съм се виждал толкова босичък по важните въпроси на живота. Те са много, но главни са тези: да не гледаш ахмашки през вестниците и литературата на силите, които движат развитието и историята. Ем. Станев, ИК I, 510.
АХМА`ШКАТА нареч. Простонар. Грубо. Ахмашки. Хитрият полицаин .., като видял, че блещят ножове, нарекъл се, че ще си пали цигарата, и бутнал вратата съвсем ахмашката. З. Стоянов, ХБ, 85-86. — Мари Лисо / хитроумна, / .. / не постъпвай / ахмашката, / прибери си / опашката. СбХ, 15.
А`ХНА. Вж. ахвам.
АХПА`П м. Диал. Другар, приятел; апап. В интереса ви е .. да се баращисате, вие сте бееве, граждани, комшии и сте донегде си и ахпапи. С този карез вие давате лошав пример на цялата бейска махала. Ц. *Гинчев, ГК, 156. Щом позамърчи, ето ти го със своите ахпапи, които бе изгалатил и развратил като себе си, ще се вмъкнат в кръчмата. Ил. Блъсков, СК, 21.
АХРОИ`Т м. Минер. Безцветен минерал, разновидност на турмалина. Безцветен турмалин — ахроит .. Среща се рядко в природата. ПН, 1934, кн.4, 61.
— От гр.
АХРОМАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Опт. Свойство на оптически стъкла да пречупват светлинните лъчи, без да ги разлагат на съставните им цветове.
— От гр. ἀ 'не' + χρῶμα 'цвят' през фр. achromatisme.
АХРОМАТИ`Н м. Биол. Слабо оцветяващо се вещество в ядрото на животинските и растителните клетки.
АХРОМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Опт. Който пропуща светлината, без да я разлага на съставните й цветове; ахроматически. Ахроматична леща.
2. Спец. За цвят — бял, черен или сив: неоцветен; ахроматически. Всички цветове се разделят на две големи групи: ахроматични и хроматични. Към ахроматичните цветове се отнасят белият, черният и всички сиви цветове. Псих. X кл, 33. Ахроматични пигменти.
АХРОМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Ахроматичен.
АХРЯ`НИН, мн. ахря`ни, м. Диал. Среднородопски българомохамеданин. — Не даваха да променят вярата си, защото помаците — тъй викат другите на българите-мохамедани, а те самите се наричат ахряне, — защото ахрянете остават настрана и от българи, и от турци. А. Дончев, BP, 70. А от по-старите Аджем бе чувал, че събирали някога ахряните да колят християните и да палят селата им… Б. Несторов, СР, 185. И по облеклото мъчно можеш да познаеш кой е местен човек, кой пришелец. Само старите ахряне и турци личат. П. Велков, СДН, 295. Свива се като ахрянин. Погов., П. P. *Славейков, БП II, 107.
— Вер. от гр. собств. — Друга форма: ахре`нин.
АХРЯ`НКА ж. Диал. Среднородопска българомохамеданка.
— Друга форма: ахре`нка.
АХТАПО`Д м. Простонар. Октопод. — В една капка само от тая вода .. се виждат да бъкат милиарди микроби .. Други като ахтаподи с дълги пипала и на върха на тия пипала — куки, остри като въдици. Й. Йовков, М, 33-34. Всеки имаше какво да занесе, за да бъде трапезата по-разнообразна и по-богата: Босната .. (ядки) ..: Мощето — няколко ахтапода .., накиснати във вино и печени на пепел. Ст. Чилингиров, ПЖ, 186. Докато влезем в града гьонът на едина Икономов пантоф се отпра съвсем, а на моите носовете зяпнаха, като на ахтапод устата. З. Стоянов, ЗБВ I, 221.
— Други форми: ахтопо`д* и охтопо`д*.
АХТА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Търговец на дребни стоки за домашни потреби; ахтарин, ахтарджия. През 1842 година Фотинов преседял няколко дена и в Търново. Ние не знаем подробно какво е вършил и проповядвал той там, но от едно писмо с дата 13 октомври, подписано от някой си Стефан Пеньович, ахтар, се вижда, че ще е говорил и заради някаква обща полза. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 670. Та си станала майкя му, / накръст чаршия удари, / редом ахтаре попита, / та тражи биле омразно / да си омрази Петкана / са свойго сина Стояна. Нар. пес., СбНУ XLIII, 279.
— От араб. през тур. aktar, attar.
АХТАРДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и Остар. и диал. Прил. от ахтарджия.
АХТАРДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. и диал. Ахтар; ахтарин. Другите членове на теферича бяха повечето изнежени бейски синове, някои търговци, ахтарджии .. и най-после слугите за авджийските кучета и соколи. Ц. Гинчев, ГК, 145.
— От тур. aktarcı.
АХТА`РИН, мн., ахта`ри, м. Остар. и диал. Ахтар; ахтарджия. Сянка на униние помрачаваше челата и на българи, и на турци, заживели отколе като побратими в схлупените си къщурки от долния до горния край на селцето, гдето и бунарите бяха общи, и ко`зите стада смесени, и ахтаринът един за всички. А. Христофоров, А, 112. Те [туркините] излизаха само до лозето или отиваха понякога до праматарските дюкяни за басма или до дядо Данаил ахтарина за къна`. К. Константинов, ППГ, 23.
АХТА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до ахтар. Аз наистина не знаех на кое повече да се радвам: на града отсам реката ли .. или на оня чудесен мост с покрив, .., с малки, като клетки, одайчета-дюкяни от двете му страни, дето се продаваха вечни календари, мъниста и ахтарски стоки. К. Константинов, ППГ, 300-301. Ахтарска чаршия.
АХТА`РСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Занятие на ахтар.
А`-ХУ междум. Разг. За наподобяване на звук, издаван при кашлица. Но изведнъж нещо захриптя в широките гърди на заспалия, наду го внезапна кашлица. Размърда се той, избухна: — А-ху! А-ху! Д. Талев, И, 27.
А`ХУ-И`ХУ междум. 1. Подвикване при игра, танец.
2. Като същ. Веселие, веселба, развлечение. Младите ходят повече за аху-иху, а не за работа. Т. Панчев, РБЯд, 8.
— Друга форма: а`хо—и`хо.
АХЧА`К, мн. няма, м. Диал. Сгъстено чрез изваряване овче мляко; овченик. И всякога зимно време покрай другото едене тя ще извади се` и по един сахан гъстък и мазен ахчак и по една паница хубава туршия от жълти теменки-круши [тамянки]. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 164.
— От тур. aş ’ястие’.
АХЧИБАШИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, зват. ахчи`баши, м. Остар. и диал. Главен готвач. — Аз защо казах, че ти си ахчибашия, а пък сега видях, че си бил и фурнаджибашия! Ц. Гинчев, ГК, 64. — Без селям влязохте, ченгенелер! — им извика ахчията Мустафа. — Вахтън хаир олсун — отговориха циганите, — сбъркахме, ахчибаши, залисахме се у беевете и агаларите... — и взеха да си говорят цигански. Ц. Гинчев, ГК, 231.
— От тур. aşçi ’готвач’ + bаş ’глава’.
АХЧИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Готвачка. Някои от ахчийките вече са захванали да кълцат пресол и да режат лук. Т. Влайков, Пр I, 232. Той мръдна вежда и страхотно повиши тон: — Ще си промениш ли табихета? — Полусмела, полуплаха, тя троснато отвърна: — Намери си ахчийка! Д. Немиров, Д № 9, 45. Тогай замина Неделчо, / та отиде Стояново село, / виде Стояновите дворове, / девет му слуги по двор сдея, / а десетата му е ахчийка. Нар. пес., СбНУ XLIII, 319.
АХЧИ`ЙНИЦА ж. Остар. и диал. 1. Готварница. Отишъл в ахчийницата, дето готвиле за царската сватба. Нар. прик., СбНУ XIV, 135.
2. Гостилница. Като всеки сам човек, обядвах навън из разни ахчийници. В. Мутафчиева, СД, 389. Преди малко Казмата се отби в ахчийницата на Стоян Лисицата да изпие чаша ракия. Г. Караиванов, ЮМ, 69. На един от ъглите [на пазара] имаше голяма джамия .., няколко ахчийници, кафенета .. К. Константинов, ППГ, 13. Разтичаха се преспанци да отварят странноприемници по къщите си, други отваряха набързо по улиците, по дворищата ахчийници и мекичарници. Д. Талев, ПК, 305.
АХЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до ахчия. Ахчийски оджаци.
АХЧИЛЪ`К, мн. няма, м. Остар. и диал. Занятие на готвач.
— От перс. през тур. ahçılık.
АХЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. 1. Остар. и диал. Готвач. Главихме се в една кръчма: Димитър да пече хляб, а аз да бъда ахчия. П. Хитов, МП, 63. А Хаджи Генчо, като някой ахчия по турските конаци, с лъжицата в ръка ходи около котлето и кряска на баба Хаджийка. Л. Каравелов, Съч. II, 21.
2. Съдържател на ахчийница; гостилничар. Батлиан очел [отишъл] у оня град при ахчията. Наранил го ахчията без пари и му дал озгоре сто лири. Нар. прик., СбНУ XLIV, 494.
— От перс. през тур. ahçı.
АЦЕТА`ЗА ж. Хим. Ензим, изработен от оцетно-киселинни бактерии, който ускорява превръщането на етиловия алкохол в оцетна киселина.
— От лат.
АЦЕТА`Л м. Хим. Органично съединение, получено при взаимодействие на алдехид със спирт в присъствието на киселина като катализатор.
— От лат.
АЦЕТА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от ацетат. Ацетатни влакна. Ацетатна целулоза.
◇ Ацетатна коприна. Вид изкуствено влакно от ацетилцелулоза.
АЦЕТА`ТИ обикн. мн., ед. ацета`т м. Хим. 1. Соли на оцетната киселина, представляващи кристални вещества, обикновено добре разтворими във вода, които се използуват в промишлеността.
2. Естери на алкохоли и феноли с оцетната киселина, представляващи безцветни течности с характерна миризма, които се използват като разтворители и за приготвяне на есенции. Калциев ацетат. Алуминиев ацетат. Натриев ацетат.
— От лат.
АЦЕТИЗА`Л, мн. няма, м. Аспирин.
— От лат.
АЦЕТИ`Л, мн. няма, м. Хим. Органичен едновалентен радикал СН2СО, който се получава при обезводняване на оцетна киселина.
АЦЕТИЛЕ`Н, мн. няма, м. Хим. Безцветен, леснозапалим отровен газ, съставен от въглерод и водород, който се употребява за осветление, в металургията, в химическата промишленост и при заваряване на метали. В химическата промишленост ацетиленът е важна суровина за получаване на оцетна киселина, спирт, каучук и др. Хим. VIII кл, 1965, 74.
— От лат. acetum ’оцет’ + фр. éthyle ’гора; дърво’ през нем. Azetylen.
АЦЕТИЛЕ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. 1. Който е свързан с горене на ацетилен. Под навеса на спасителния дом пламва ацетиленова лампа и тъмнината наоколо става по-гъста. К. Константинов, НЗХ, 70. Ацетиленов пламък. Ацетиленова светлина. Ацетиленова горелка.
2. Който е предназначен за добиване на ацетилен. Ацетиленов генератор.
АЦЕТИЛЦЕЛУЛО`ЗА, мн. няма, ж. Хим. Естер на целулозата с оцетната киселина, който се използва в производството на ацетатна коприна, лакове, пластмаси и др.
АЦЕТИЛЦЕЛУЛО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Хим. Прил. от ацетилцелулоза. Ацетилцелулозни влакна. Ацетилцелулозни лакове.
АЦЕТО`Л м. Хим. Безцветна течност с приятна миризма, която има кисела реакция и се получава чрез дестилация или под действието на някои бактерии.
— От лат.
АЦЕТО`Н, мн. няма, м. Органично съединение — безцветна, лесноподвижна течност със специфична миризма, която се използва като разтворител на смоли, лакове и други органични съединения.
— От лат. acetum ’оцет’ през нем. Azeton.
АЦЕТО`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съдържа ацетон. Ацетоново лепило.
2. Който е характерен за ацетона. Ацетонова миризма.
АЦИДО`ЗА ж. Мед. Нарушение на киселинно-основното равновесие на организма, повишена киселинност, причинена от недостатъчното окисление на органичните киселини и тяхното забавено отделяне при диабет, гладуване и др. Тежкият диабет .. се съпровожда обикновено с ацидоза. М. Василев и др., ВБ, 558. В организма се натрупват кисели продукти на обмяната .. и детето лесно изпада в ацидоза. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 96-97.
— От лат. acidosis.
АЦИКЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който протича или се развива нециклично. При подбора на средствата за физическа подготовка е необходимо да се съобразяваме с ацикличния характер на действията на боксьора. Е. Жечев, Б, 175.
◇ Ациклични съединения. Хим. Органични съединения, в молекулите на които отсъстват цикли и всички въглеродни атоми са свързани помежду си в отворени вериги.
АЦТЕ`КИ мн., ед. (рядко) ацте`к м. Най-голямата народност в Мексико, клон от монголоидната раса, със свое пиктографско писмо и висока цивилизация (унищожена от испанските завоеватели през XVI в.). Мрачни, изразителни и жестоки изглеждат боговете на ацтеките. ВН, 1961, бр. 3060, 4.Той [художникът К. Цонев] ще се възхищава от .. традициите на древното изкуство на маите и ацтеките. Е. Каранфилов, Б III, 196.
— От собств.
АЦТЕ`КСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ацтек. Ацтекски език. Ацтекски паметници.
АЧИГЬО`З неизм. прил. Простонар. Буден, нестеснителен, отворен, отракан. — Отначало, другари съдии, те ми се представиха като брат и сестра — говореше Виктория, — но след това ние ги разбрахме и ги изгонихме .. — Гледай я ти, каква ачигьоз жена! К. Калчев, СТ, 233. — Ех, добра е инак, каже, ами е много ачигьоз. Па е, да ти кажа, и малко шаврива. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 46. Още от младите си години той бил чалъшкан човек, или ачигьоз, както се изразяват людете от търговския лагер. З. Стоянов, ЗБВ I, 69. Наш Пенчо .., хитър, ачигьоз, щото и дявола не може го излъга. Ил. Блъсков, ПБ I, 11. Ачигьоз дете.
— Тур. açıkgöz ’с отворени очи’.
АЧИГЬОЗЛЪ`К, мн. -ци, м. Простонар. 1. Само ед. Качество на буден, нестеснителен, отворен човек. Върви той с такава ревност, като че отива на бесилката; колкото души го срещнат по пътя, с изключение на децата и момите, на всички е длъжен да целуне ръка, съгласно с инструкциите, дадени от майка му; защото това било почит и „ачигьозлък“. Ив. Хаджийски, БДНН II, 129.
2. Обикн. мн. Постъпки, прояви на човек, който е ачигьоз.
— От тур. açıkgözlük.
АЧИ`К неизм. прил. Простонар. 1. Ясен, открит. — Какво ти се струва бе — прекъсна ме старецът. — Тя съвсем ачик работа… Оставили книжарницата, това огнище на просветата, в ръцете на една невежа… П. Незнакомов, СНП, 49. Открита душа носеше той — всичко бе ачик в него — и какво мисли, и колко пие. Ц. Лачева, СА, 13. — Словата ачик, ама не разбирам дотам какво казва. Ив. Вазов, МЧ, 23.
2. Като нареч. Ясно, открито. Дедо Дичо .. пристъпи към вратата, отвори я и у мрачината не вижда, ама чува .. ачик чува, че некой стене, пъшка! М. Георгиев, Избр. разк., 77. — Как? Истината? .. / Тя никога ачик се не говори! Д. Подвързвачов, Б, 119.
◇ На (в) ачика (ачик). 1. На открито място. — По-сръчно пипайте, хей, не се помайвайте! Вашите надници вървят, а моите деца спят на ачика в градината… С. Северняк, ОНК, 134. Черкезите, скрити зад дебелите брястове, викат: хвърлете си оръжието, слизайте от конете .. По едно време главатарят им излезе на ачик, хвърли пушката и викна баръш — примирие. П. Росен, ВПШ, 43.
2. В (на) открито море. А момчетата ще се справят и без стария капитан. Не за пръв път отиват сами в „ачика“. Я какви са здрави и силни. Истински моряци! С. Чернишев, ВМ, 6.
— От тур. açık.
АЧИКЛЪ`К, мн. -ци, м. Диал. Открито място, простор. — Къде среднощ приплиска дъждът. Хвана ме тамам у най-лошо место, на един ачиклък; нито дърво има къде да се подслониш! М.* Георгиев, Избр. разк., 213. Вечерно време елените излизат по ачиклъка. Особено когато е месечина. П. Росен, ВПШ, 95.
— От тур. acıklık.
АЧМА` неизм. прил. Остар. и диал. Отворен. А що беше стара егуменка, / он си гледа на ачма пенджера — / оти нема кральо да ни дойде. Нар. пес., СбНУ XI, 27.
— От тур. açma ’отваряне’.
АЧМАЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Остар. и диал. 1. Обикн. в съчет.: Ачмалия аба. Аба, на която ръкавите са прорязани на раменете и могат да не се обличат, а да се провисват отзад. А в другите времена той е като делия: зелени шалваре .., зелена ачмалия аба, голям червен фес и пр. Л. Каравелов, Съч. II, 31. Провисил ръкавете на чохена ачмалия аба, опасал един голям шарен поес ..; — като се премени и накити така, па излезе на хорото, всички се захласнат в него. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 34.
2. Като същ. ачмалията ж. Ачмалия аба. Като нахлупи малко на едно ухо оня пискюллия фес, провиси ръкавите на ачмалията, навие един голям червен поес .., па излезе на хорото. Т. Влайков, РП I, 10.
— От тур. açmalı.
АЧХАРМА`Н м. Диал. Харман, на който се вършее преждевременно, по-рано от редовната вършитба поради неотложната нужда от храна. Вършачката сдъвка последния сноп от ачхармана на един стопанин, изплю последното зърно, въздъхна уморено и спря. ОФ, 1950, бр. 1835, 4.
— Тур. аç ’гладен’ + harman ’харман’.
АША` ж. Диал. Плат, който покрива седлото и част от задницата на кон. След три недели аз се намерих вече в Едирне, седях с напърстекът в ръка и с въдицата под колено в един от абаджийските дюкяне и шиех .. чубуклуци, терлици и прости аши от старите аби. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 22. Ти ми напомнюваш мойт син! .. Приеми от мене в дар неговий бял кон .. Тури белег на неговата аша, покривката на седлото, щото тойзи дар да ти не причини нещастие. Ст. Ботьов, К (превод), 30.
— От тур. haşa. — Друга форма: хаша`.
А`ШЕВИЯ ж. Диал. Ашево.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
А`ШЕВО, мн. -а, ср. Диал. Кухня, готварница; ашевия. Двете жени взеха от ашевото захлупени един върху друг сахани, бохчата с две големи пити хляб и излязоха. М.* Яворски, ХСП, 8.
— От тур. aşevi.
АШИ`К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. 1. Малка кост от коляното на заден крак на агне или овца, използвана за детска игра. Запасяването с нови ашици се засилваше по Великден. П. Мирчев, СЗ, 72. Аз пък — то се знае — за ашиците чакам. Това са кокалчетата от коленото на агнето. Г. Марковски, СК, 109.
2. Вид детска игра с такива кокалчета, обикн. боядисани разноцветно. Сръчен и ловък като котка .., той съумяваше при всяка игра, ако не спечели, поне да не изгуби. Така биваше с него и на свинкя .. и на ашици. П. Здравков, НД, 20. По улицата играеха деца .. По-големите .. играеха на ашици и се караха ожесточено помежду си. Д. Димов, Т, 30. До ушите му долитаха припрените гласове на неговия другар Тачо Орлето и едно непознато момче, което Орлето бе довел да играят на ашици. П. Проданов, С, 10.
— От араб. през тур. aşık.
АШИ`К2, мн. -ци, м. Простонар. 1. Любовник. Кога от сон стана ашик Митре, търгна сабя дипленица. Ст. Младенов, БТР I, 91.
2. Певец на любовни песни. Понасяше се чудно маане, сякаш някой майстор ашик бе отпуснал глас. Д. Немиров, Б, 146-147. Но ето че каноните .. секнаха изведнъж и съвсем неочаквано се разнесе песента на ашика. Д. Калфов, Избр. разк., 86. „Абул Хасан чудесни песни пей! / .. / Едно е само — липсува им чувство!“ / Сви рамене ашик Абул Хасан. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 60.
3. Диал. Като прил. неизм. Влюбен, залюбен. Подуна ветар, Стано, /подуна ветар, / де гиди, ашик Стано ле, моме, / по Вардарско поле. Нар. пес., СбНУ XI, 60. Егиди, море, тугин юначе, / като си било ашик за мене, / камо ти врано конче по тебе, / камо ти, лудо, сърма премени? К. Христов, СК, 75.
◇ Ставам / стана (сторвам се / сторя се) ашик. Диал. Влюбвам се, залюбвам. Ракито, тенка селвийо! / Що ашик станах за тебе, / дур да си стана сос тебе. Ст. Младенов, БТР I, 91-92.
— От араб. през тур. âşık.
АШИКЕРЕ` нареч. Диал. Явно, открито, очевидно; ачик. Пуста Въла шеговита; хем приказва, хем се смее!… Ама другите етърви хич не се радват на тоя Лилов мерак… Виждаше се ашикере, че им не е по сърце. М. Георгиев, Избр. разк., 58. — С този въпрос ти ашикере вече злоупотребяваш: договорите са башка работа. Хр. Ясенов, Събр. пр, 134. Ашикере сакаш да ме лажиш, мори никаквице. Нар. прик., СбНУ XV, 88.
— От перс. през тур. aşikâre.
АШКИТИ`ЙНИЦА ж. Остар. Постница; аскитийница.
АШКИТИ`Я м. Остар. Аскития. — Ако ти е омръзнало, чадо, светът, съветувам тя да станеш ашкития. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 79. Го зел в раце ашкетията детето и го преколнал до три пати детето, да прогоори и да кажит, кой му йет татко. Нар. прик., СбНУ XV, 98.
АШКИТУ`ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Остар. Аскетувам. — Имотът ми, рекох, о честний старче, желал бих да ся разположеше за сиромасите, преди да тръгна да търся място, дето да ашкитувам. П. Р. Славейков, ЦП III (превод) 79-80.
А`ШКОЛСУН междум. Разг. Браво, отлично. „Бреей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Не можахме да го излъжем. Ашколсун! Браво!“ Ал. Константинов, БГ, 50. — Я излез! Излез да видиш хубав кон! .. Туй се казва кон! Брава, Помпадур! Ашколсун, Помпадур! Й. Йовков, ЖС, 47-49. — Ашколсун на тебе, докторе, разбираш от вино! П. Вежинов, ЗВН, 72.
— От тур. aşkolsun ’да бъде любов’. — Друга форма: а`шкоолсун.
АШЛАДИ`САМ. Вж. ашладисвам.
АШЛАДИ`СВАМ, -аш, несв/, ашлади`сам, -аш и (диал.) ашлади`ша, -еш, мин. св. ашлади`сах, св., прех. 1. Разг. Облагородявам дърво или друго растение (лоза, роза и др.) чрез присаждане; присаждам. Изкопаят дупки, посадят дръвчета и напролет викнат Спасе Бусара да ги ашладиса. А той бе майстор овощар. Кр. Григоров, ТГ, 5. През първите дни на великите пости .. Павел Блажения тръгна из града да чисти гъсеници и да ашладисва. Елин Пелин, Съч. IV, 70. Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави след себе си добър спомен, та да не го забравят никога. М. Георгиев, Избр. разк., 99.
2. Остар. Ваксинирам. Не отлагай да присадиш (ашладисаш) детето от големата сипаница. Ст. Младенов, БТР I, 92. ашладисвам се, ашладисам се, ашладиша се страд. Овошките се ашладисват напролет.
АШЛАДИ`СВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от ашладисвам и от ашладисвам се. Било съобщено, че всеки, който желае да подобри овощарството си, може да получи калеми за ашладисване от дворцовата градина. О, 1977, кн. 10, 30.
АШЛАДИ`ША. Вж. ашладисвам.
АШЛАМА` ж. Диал. 1. Облагородено чрез присаждане дърво или друго растение.— Братаница ще засадим с пармени и тетовки, а Заешката рътлина с праскови — ашлама. А. Каралийчев, НЗ, 36.
2. Клонче за присад; калем (Ст. Младенов, РЧД, 1932).
— Тур. аşlаmа.АШУРЕ`, мн. -та, ср. Желиран сладък десерт от сварено жито заедно с отварата, смесено с орехи, стафиди и канела. Софрата не се поддавала на описание .. Следвали бюреци с месо, сирене, спанак, риба .., ашуре .. Какви ли не халви, локуми, шекери и шербети… Хр. Бръзицов, НЦ, 302. Под влияние на турската национална кухня се появяват .. тежките сладки десерти, като малеби .., кадаиф, ашуре. Л. Петров и* др., БНК, 23-24.
— От араб. през тур. aşure.
А`ЮЛ междум. Диал. Айол. Калинка, булка хубава, / търси си, аюл, късметя / из тъзи равна Добруджа. Нар. пес., СбВСт, 762.
АЯ`ЗМА ж. Диал. Аязмо. Много рано сутринта той се изкачи по яра, който е над аязмата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 186. Па и как да не гърмиш и викаш, когато гуляите не ставаха в опушени апартаменти .., в умирисани на кухня ресторанти, а на зелената трева край долапите, аязмите, кайнаците и адите. Ив. Хаджийски, БДНН II, 75.
АЯ`ЗМО, мн. -а, ср. 1. Извор при манастир или църква, смятан от вярващите за свещен, а водата му — за лечебна. Беззащитната жена от страх и мъка загубила ума си .. Караиван я натоварил на муле и я закарал в Кукленския манастир „Свети Врачове“, за да се лекува там на аязмото. Н. Хайтов, ШГ, 117. — Това е аязмото — отвърна баба Гана. — Ще ви заведа сетне да се умиете за здраве. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 237. Хората .. слизаха и към аязмото, плискаха със светена вода очите си за здраве и пускаха в извора пари за Бог. Г. Алексиев, РН, 71.
2. Разш. Местност, където има такъв извор. И ги покани да заповядат в един кръчмарски салаш, построен пред параклиса на света Петка, или аязмото, както обикновено го наричаха всички. Г. Караславов, ОХ I, 169.
— От гр. ἀγίασμα — Други (диал.) форми: агиа`зма, ая`зма, я`зма.
АЯ`КТЕРИ, мн. няма, м. Остар. и диал. Възнаграждение, плащано на човек, който пътува от едно място (селище и под.) до друго, за да върши чужда работа; пътнина. — Моята плата, ти я знаеш: колкото дена стоя, по три гроша на ден и да хранят мене и коня; за аяктери от Търново дотука — пет гроша. Ц. Гинчев, ГК, 277-278.
— Тур. ayakteri.
АЯ`Н м. Истор. Аянин. А във Видин ако вдигне глава някой аян, свършено е — може да се отцепи, да направи съюз със султановите душмани. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 208. Очевидно разгорелият се конфликт .. довел до ненадейното, тайно убийство на ловешкия аян. В. Мутафчиева, KB, 130.
АЯ`НИН, мн. ая`ни, м. 1. Във феодална Турция — знатен гражданин, първенец.
2. Истор. Изборно лице във феодална Турция, което изпълнява функциите на управител на град и околностите му. Веднъж сам аянинът на Филибе дойде да ръководи потерята, но се върна с празни ръце и с превързана глава. М. Марчевски, П, 34. Ако пострадалият търговец или занаятчия се оплаче на аянина, той ще му изкаже лукаво съчувствие, ще му вземе рушвет, но нищо друго няма да направи. Г. Дръндаров, ВЗ, 28. Аянинът, който познавал добре Тихо, в края на краищата го освободил от затвора. Н. Ферманджиев, РХ, 262.
— От араб. през тур. âyan.
АЯНЛЪ`К, мн. няма, м. Диал. Аянство. Копривщица е страдала и при турските вътрешни разпри за аянлък. Т. Панчев, РБЯд, 9.
АЯ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от аянин. Не си минувай надолу, / надолу още нагоре, / покрай аянски конаци. А. Дювернуа, СБЯ, 42.
АЯ`НСТВО, мн. -а, ср. Истор. Звание, положение на аянин. // Разш. Господаруване. Ергенлък било пашалък, / моминство било аянство. Ст. Младенов, БТР I, 92.
АЯТОЛА`Х, мн. -си, м. Рел. 1. Висше духовно звание при мюсюлманите шиити. Аятолах Али Хаменеи благодари на аллаха за триумфа. ДТ, 1998, бр. 166, 26.
2. Лице с такова звание.
— От араб. през перс.Б
Б, мн, няма, ср, 1. Втората буква в съвременната българска азбука, с която се означава съгласната б (самостоятелно изговаряна „бъ“), в старобългарските азбуки наричана БУКИ. Печатно б. Ръкописно б. Главно Б. // Като съставна част на буквени съкращения, изговаряна „бе“. БНБ [бе-не-бе].
2. Фон. Билабиална експлозивна звучна съгласна. Меко б. Твърдо б.
3. Като числ. поредно: а) За означаване на втория от поредица еднакви предмети, неща (изговаряно „бе“). Вход Б. Параграф б, точка б.
б) За означаване на втория от поредица еднакви предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. Стр. 108б. №13б.
БА частица. Диал. 1. При отговор — за израз на възражение; ами, а. - Да се оженя,- .. — ама момите не ме искат, — Ба, ще те искат. Й. Йовков, СЛ, 9. — Ще излезете вие лошите, разбираш ли? — Ба, познават ни нас хората и отдалеч шапка ни свалят! — заявява самодоволно свекървата. Св. Минков, РТК, 171. — Ех, и ти, Ильо, от шега не разбираш!- Ба, разбирам, но ти... по-добре не се шегувай! Ив. Мартинов, ДТ, 12. Стилян: То туй мина. Забравихме го и ний, и тя. Дойновица: Ба, тя не го е забравила. П. Тодоров, Събр. пр II, 169. — Хвърли ми там вън на сундурмата една дрипа, та да си полегна и почина. — Ба, не бива, .., ти ще си легнеш на моя одър. Ил. Блъсков, ДБ, 31. • Удвоено ба, ба. За усилване на възражението. — Плачете за едно време, виждам аз. — Никой не плаче, а говорим за ред и справедливост. — Ба, ба, искате да се върнат пак чифликчиите. И. Петров, НЛ, 152. — Отпусни го малко, бе караш, да са поразходи и той като сяко младо. — Ба, ба, дръж го ти тъй, че ще видиш, че та е зарязал и хукнал нанякъде си. Ил. Блъсков, ПБ I, 22.
2. При отговор — за означаване на потвърждение, съгласие; да, разбира се. — Агнешки кожи рекох да посъбера… Не знам ки, има ли, няма ли? — Ба, има! — отвърна Беловенски. К. Калчев, ЖП, 124-125. — Знаете, понякога ни нападат разни разбойници и ни отвличат стадата... — Ба, има и лоши хора — съгласи се тутакси Кир. Г. Караславов, Избр. съч. V, 339.
3. При обръщение или само като обръщение — за усилване: а) При подчертаване на близки отношения; бе. — Ей, майсторе, тука ли си, ба? Ковачът, млад, едър жилест селянин, се показа .., с препасана мешин-престилка и чук в ръка. Ц. Церковски, Съч. III, 226. — Бале, как става росата, ба? — запита един ден малкий Кольо баба си. У, 1870, бр. 4, 59. Но младежът не чу похвалите на другарите си, а се надигна и вторачи очи в Раковски. — Аз нали ти казах, че ша мина, ба! На, минах! — упорито повтаряше той, докато Народният войвода го чу и му махна с ръка за поздрав. Ст. Дичев, ЗС 1, 218. б) При възражение, неодобрение, укор; бе. — Мама боядиса хиляда яйца. Ей толкова на` — колкото Илчова баир. — Посмали, Манго, посмали. Че колкото Илчова баир не може ги изяде целият град, ба. Ст. Чилингиров, СБД, 52. в) При потвърждение, съгласие. — Ти познаваш ли си началника? — Познавам го, ба — тоя до тебе! И. Вълчев, СКН, 145. г) При пожелание, покана, увещание. — С какво можем да ви послужим? — попита той стеснения си гост. — Ба, гледайте си работата, господин Братемойев, аз така наминах .. — каза Кардашев. Ив. Вазов, Съч. X, 22. В това време откъм пътната врата долетя глас като бурия: — Дядо Божине-е! Закъсняхме, ба! Д. Ангелов, ЖС, 79. — Казвах, казвах, вече бактисах. — Ба, кажи, кажи, изрече той с голямо любопитство. Ил. Блъсков, ИС, 46. д) При израз на задоволство, възхищение. — Щяло да дойде това, дето само свети… По тия дупки да дойде [електричеството]… Натиснеш щракалото — и светне! Хубаво, ба! Г. Несторов, СР, 190.
БА` и (удължено) ба`а междум. Диал. За израз на учудване, изненада; а, брей. Тогава Дочоолу ме видя, че стоя в ковачницата, и много се зачуди, че не ме е забелязал преди това .. — Ба! — рече той. — Ти пък отде изникна? К. Калчев, ПИЖ, 143. Тука се изпречил и заеца .. „Ба, ами ти с дългите си крака, викат му отстрана, отде ни си дошъл?“ Т. Икономов, ЧПГ, 21. — Е, що бела? — Джонко ми е в затвор, бате. — Баа! Не думай? Ама не харесваше ми той мене! А. Страшимиров, ЕД, 147.
БААЗИ` нареч. Остар. и диал. Обикн. удвоено баази-баази. От време на време, сегиз-тогиз. Понякага земва кавала, гледа го, гледа, .. — и току рече: „Я на`, на` посвири ти, да те послушам“ и аз му посвирвам баази-баази. Ц. Гинчев, ГК, 49.
— От араб. през тур. bazi.
БА`БА1 зват. ба`бо, дат. ба`би, ж. 1. Майката на един от родителите по отношение на техните деца. Момите и ергените тичаха от хоро на хоро, скачаха, закачаха се и се смееха. Баби, майки и лели гледаха отстрани и се любуваха на децата си, напети, млади и пъргави. Г. Караславов, СИ, 76. Султана помнеше само дядо си, ..; познаваше майка си и всичките си баби и прабаби, познаваше живота им, макар само по спомени. Д. Талев ЖС, 60-61. Знаеха те [българите] от разказите на бащите и майките си, от дедите и бабите си, че такива кървави времена са бивали, и вярваха, че пак могат да се повторят. Ц. Гинчев, ГК, 15. Тъмни нощи се пробуди / мило внуче сокo`лово; / баба му се чу дом чуди / как да го приспи изново. П. П. Славейков, Събр. съч. 1, 102.
2. Стара жена; бабичка, бабка, старица. Вратата на стаята ми полека се отвори. Влязоха, една по една, две беззъби, грозни баби, а след тях младо, хубаво момиче с венец от увехнали полски цветя. Елин Пелин, Съч. У, 56. — Твое ли е това дете? — попита Евгени, .. — Вай! Що думаш, бащице! — възнегодува старата циганка, — Та аз съм дърта стогодишна баба!… Внуче ми е. Д. Ангелов, ЖС, 20. Сега .. ние ви каним да посетите една чудна страна. Страна, която вие, драги млади читатели, непременно ще имате възможност да видите, но… когато станете 60-70-годишни дядовци и баби. К, 1963, кн. 1, 1. И старата баба, що едвам се люшка, / носеше куршуми във свойта пола. Ив. Вазов, Съч. 1, 178. // В съчет. с женско собствено или фамилно име — за интимно, свойско назоваване на стара жена, старица или при обръщение към нея. Почтената старица, майката, баба Цвета, беше украсила трапезата с тия чудеса. Ив. Вазов, Съч. ХП, 53. Ето я баба Панчовица, една от комшийките, с които тя много си живуваше. Т. Влайков, Съч. 1, 217. — Оттатъе Саридере, в една впадина има кладенче, викат му Самодивското кладенче. Ти го знайш, бабо Глаушице. Д. Талев, ПК, 175. // С форма баби — галено обръщение на баба (в 1 и 2 знач.) към внуче, към дете или към по-млад човек; бабиният, бабината, бабиното, бабините. — Ела, ела, баби, да ти разкажа една приказка — ме покани веднага тя. Г. Белев, ПЕМ, 33. — Цанко, ела, баби, да ме заведеш до стаята ми. Уморих се. В. Геновска, СГ, 182. — Милчо, я иди, баби, за хляба на фурната — пращаше го майка ми. Н. Каралиева, Н, 14. — Не съм ти аз тебе за дружинка, баби. Т. Влайков, Съч. 1, 129.
3. Прен. Пренебр. Безхарактерен, безволев, мекушав мъж; бабичка. — Ти искаш да кажеш, че тук са идвали Момчилови съгледвачи? Та що? — .. Колцина сме ние, едва стотина души, .. — Страхливци! — завика той. — Баби! Пияници! Ст. Загорчинов, ДП, 423. — Щом един мъж обича една жена и щом не е баба, в края на краищата жената ще го обикне, стига да се увери, че е сериозен. Ем. Станев, ИК, 1, 40. Той изля своя яд на събравшите са в дома на дядо Никола мустакати юнаци, които наричаше страхливи баби, малодушни, нерешителни и пр. З. Стоянов, ЗБВ I, 203.
4. Разг. Съпруга, жена на възрастен, стар човек; бабичка. Щом влезе в рая, дядо Матейко се сети за бабата си, която бе оставила греховната земя много време преди него. Елин Пелин, Съч. I, 33. — Е, бабо, казвай сега, какво да пишем? — обърна се вуйчо Божко към жена си. Ил. Волен, БХ, 13-14. Едно време живял някой дядо, / живял дядо с своя стара баба. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 917.
5. В съчет. с попадия, хаджийка и под. — за почтително назоваване на жена, съпруга на поп, хаджия и под. Ивка и баба попадия шетаха около огъня. Елин Пелин, Съч. I, 129. Неговите шалваре, които е изткала баба хаджийка в млади години със своите собствени ръце, са изткани из червена, бяла, синя и черна вълна. Л. Каравелов, Съч. П, 6.
6. Разг. Тъща. При тях се приближи тъща му — майката на покойната Божана .. — Дечица без баща пo` могат, а без майка .. — рече да го утеши баба му. Елин Пелин, Съч. II, 18. Андроница: Да ти каже невястата, че днес от срам в земята потъна пред майка си за тебе.. Никола: Я таз добра! Аз съм срамил Боряна пред баба! П. Тодоров, Събр. пр II, 236. — Стани, Яно, стани пръвно любе, / надойдоа твои мили бракя, / надойдоа мои мили шури, / доведоа твоя мила макя, / доведоа моя мила баба. Нар. пес., СбНУ XLV, 367.
7. Епитет на олицетворени като стара жена природни сили. Баба Марта / се накичи / със минзухар / и кокиче. Елин Пелин, ПБ, 26. Цял ден ходил, бродил дядо Мраз в блатата — върнал ми се късно горе в небесата. Но не тропнал още, кален, по килима, ето че излязла гневна баба Зима: — Де си газил цял ден, бре дъртако недни, та човек не смее и да те погледне? А. Разцветников, ОНН, 20. Баба месячинка не прилича на земята, па и не ходи като слънцето и каквато ся види, тя е и по-близо до нас. Й. Груев, Лет., 1872, 104. // Епитет на животни с име в женски род. Огреяло мечо слънце на меча поляна. / Извлече са баба Меца — / некъпана, непрана. Елин Пелин, ПБ, 22. — Бабо жабо — изчурулика скорецът. — Отлиташ ли зиме на юг? П. Бобев, ГЕ, 35. Миналата нощ той [Чик] похлопа на вратата ми .. — Бабо мравке — викна, — отвори ми! А. Каралийчев, ПС I, 165.
8. Разг. Опитна жена, която помага на родилка при раждане; акушерка. Ния изпрати Костадиница да повика бабата, с която мислеше да* роди; те бяха само две-три такива баби в цяла Преспа. Д. Талев, ПК, 781. Тогава реши да постъпи в акушерското училище в София със спестените пари от платката си .. Танно и Танчовица най-напред се зачудиха, като чуха намерението на Тотка да става „баба“. Ив. Вазов, Съч. XI, 129. Бабата, която му отрязала пъпа, е и до днес още жива. Л. Каравелов, Съч. VII, 16.
9. Остар. Жена, която лекува с билки и баяния; врачка, баячка. Изпроваждат го [болния] при някоя баба, прочута вещица, която му бае за сладки и медени. Ступ., 1875, бр. 5, 35-36. Ако докторът е честен човек, .. ако му не приписва чудни, сложни и сладкогорчиви лекове, то болният го оставя и обърща са към бабите, .., към врачките, .., които .. отправят го колкото са може по-скоро в гроба, Знан., 1875, бр. 22-23, 358.
10. Диал. Игра с камъчета, боб и др. по начертана на земята, пода и под. фигура от успоредни и пресечени линии; бабици2, бабка2 (Ст. Младенов, БТР).
◇ Баба е майка ти. Разг. Употребява се като сърдит отговор от жена, когато някой й каже „бабо“. Баба си знае бабината. Разг. Употребява се за човек, който не се вслушва в чужди мнения или съвети и прави това, което е решил. Баба ти мома ли е? Жарг. Ирон. Казва се на някого, който се опитва да хитрува, да шмекерува, за да се покаже, че хитрините му се разбират. Баба шарка. Разг. Остра заразна детска болест, съпроводена с обриви по кожата и лигавиците; шарка. И лицето му стана така мило, така светло, така щастливо, щото ти се чинеше, че на миг се изгубиха грапелите на носа му, които му беше дала добродушната баба шарка. Ив. Вазов, Съч. УП, 31. Едно си <баба> знае, едно си бае. Разг. За човек, който упорито не се вслушва в забележки или съвети и прави това, което си е наумил. И баба знае <така>. Разг. По такъв начин, така всеки може да го направи, с това всеки може да се справи. Ще ми разправяш как да ора! .. Да си приказваме открито, това не мога да го приема. Виж, друго е, ако можеш да ми кажеш как да живея добре, без да работя.* А то с работа и баба знае. Г. Караславов, Избр. съч. 11, 160. Много баби, хилаво (килаво) дете. Разг. Употребява се за нещо, което е завършило несполучливо поради намесата на мнозина. От дядо (дяда) и от баба. Разг. От старо време. У другите българе небосклонът не е твърде* обширен, и това, щото тие знаят, знаят го в еднакъв смисъл, който е останал у тях от дяда и от баба. Л. Каравелов, Съч. П, 1. Сляпа баба. Игра, при която едно дете с вързани очи гони другите деца, докато хване някое от тях и познае кое е то. През целия радостен, чист, безгрижен ден пяха, лудуваха на полянката, играха на „сляпа баба“, на „пръстенче“. П. Михайлов, ПЗ, 111. Тепърва баба на (за) дърва. Диал. Ирон. Употребява се, за да се подчертае, че вече е неуместно и смешно да се направи нещо. Трай (търпи), бабо, за хубост. Разг. 1. Употребява се, когато някой напразно чака нещо, което няма да стане. 2. Употребява се, когато някой понася твърдо някаква неприятност с оглед да бъде задоволен в очакванията си. Ама търпи баба за хубост. .. Търпим и ний жежки-жежки туристи, зер малодушие ще покажем, ако оставим на един мартенски дъждец да угаси пламенното ни ламтение към природните красоти на България. Ал. Константинов, Съч. I, 255.
БА`БА2 ж. Диал. Плацента; последък; бабино дете, бабица2, бабиното.
БА`БА3 ж. Диал. Бабе3, бабек, старец. А „бабата“, както наричаха напълнения с дреболии и подправки свински стомах, оставяха да стои на студено чак до Бабинден. Ст. Даскалов, СЛ, 442. Странни са за нас имената добруджанска триеница, .., баба, старец, а това са една от друга по-интересни български гозби и консерви. С. Чолакова, Пог., 1967, бр. 42, 2.
БА`БА4 ж. Диал. Вид пеликан, обикновено бял със синкав оттенък по гърба, крилата и опашката; къдроглав пеликан. Високо над езерото в синевата плавно се вият грамадните „баби“ (пеликани) и образуват някакъв бял, подвижен венец, фантастично увиснал във въздуха.* К. Тулешков, НЗ, 59.
БАБА`, мн. няма, м. Диал. Обръщение към баща, татко (у мюсюлмани); бабайко, бабан. Коста беше накрай гроба; но в това време, когато прекараха примката на шията му .., — Али ( .. ), падна на колена пред татка си и извика с нажален глас: „Баба`! Подари тогози гяурина на мене!“ В. Друмев, НФ, 60. — Баба`, аз искам да заколя тоя комита, говореше то и са увиваше покрай своя честит родител. З.* Стоянов, ЗБВ III, 23. Когато си дойдох вечерта, то чух следующето: „Ти, баба`, нямаш ни чест, ни почтение. Я кажи ми ти: защо водиш приятелство с българите? Л. Каравелов и др., ЗК, 177.
— Тур. baba.
БАБАДЖА`Н м. Разг. Едър, здрав, силен мъж; здравеняк, юначага, бабаджанка1, бабаджанко, бабанка1, бабанко. Двуметровият бабаджан пристъпил мълчешком, хванал протосингела за брадата и без да каже ни думица — повел го навън от черквата, Н. Хайтов, ПП, 129.
— Тур. babacan ’юнак, смелчага’.
БАБАДЖА`НКА1 м. и ж. Разг. Едър, здрав, силен мъж; здравеняк, юначага, бабаджан, бабаджанко, бабанка1, бабанко. Те [читателите] си представят положителния герой такъв един, бабаджанка и червендалест като ябълка. З.* Петров, СбСт, 346.
БАБАДЖА`НКА2 ж. Разг. Едра, здрава, силна жена, здравенячка; бабанка2. До Ресмие седи бабаджанка с червени бузи, които сякаш ще се пукнат от свежест. М. Белчева, ОФ, 1958, бр. 4267, 2.
БАБАДЖА`НКО, -то, мн. -вци, м. Разг. Бабаджан, бабаджанка1, бабанка1, бабанко.
БАБАИ`Т м. Разг. 1. Едър, силен мъж, който умее да се бори; мъжага, юначага. Шеговит е тоя Мильо*, и голям познавач на планините. Трябва да си представите бабаит, едър, с дебели яки ръце и силни мускули — той би повалил бик! Ив. Вазов, Съч. XVII, 97. Често е правил борби с турски бабаити в Копаня. Ст. Младенов, БТР I, 94. // Разш. Храбър, мъжествен, силен мъж; юнак, юначага. Мехмед паша приличаше на някой бабаит от персийска приказка — дързък, безстрашен и непобедим. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 460.
2. Пренебр. Мъж, който демонстрира смелост, готов да предизвиква и участва в спречквания, сбивания и под. — Видиш ли тез бабаити. Само да им смигна — каза кантарджията, като се обърна към госпожа Зоя. Ем. Станев, ТЦ, 114.
3. Като прил., ед. неизм., мн. -и. Храбър, мъжествен. После два дни, .., върнаха са в градът и казаха, че употребиле сякой начин, но не могле да го уловят, защото той бил много бабаит хайдутин. Хр. Ботев, Съч., 1929, 307. Някои по-бабаити от търновските турци, .., взеха* да ходят обръжени с пищови, ками и ятагани по улиците, Ц. Гинчев, ГК, 14.
— От оур. babayiğit.
БАБАИ`ТИН, мн. бабаи`ти, м. Простонар. Бабаит. — Слушай, момче, започна наставнически Тодораки, — Бабаитин си и си силен момък! Добре! Защо не седиш при баща си, па да запретнеш ръкави до рамене… Какъвто си мурафетлия, на ден по две кебета ще изкарваш. Д. Немиров, Б, 139. Никола минаваше за бабаитин, .., вършеше глупости, които се разправяха като анекдоти из града. Ем. Станев, ИК I, 242. Лесно е да кажеш: скитал еди кой си три години. Ама това не ти е хаджилък с палмови клони, песнопеене и шиш-кебап; това не ти е шетня на млад бабаитин, тръгнал да стряска народа и да граби едри търговци. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 79.
БАБАИ`ТКА ж. Разг. Едра, силна жена. — Все пак определенията „тиха, кротка женица“ нищо не говорят. .. Понякога тия „тихи, кротки женици“ носят скрити страшни заряди, такива, каквито нямат и най-страшните бабаитки. Н. Стефанова, ПД, 41.
БАБАИТЛЪ`К, мн. -ци, м. Разг. Бабаитство. — Като си толкова ербап, защо не идеш на фронта, там да си покажеш бабаитлъка. П. Здравкова*, НД, 76. — Ако е до бабаитлъци, аз ще ви туря всичките вас, героите, в джебчето на куртката си — усмихна се презрително Христофоров. А. Гуляшки, Л, 411.
◇ Продавам бабаитлък (бабаитлъци). Разг. Перча се с храбростта си, върша неразумни, рисковани постъпки, за да се покажа храбър. — Хем гледайте да се позакътате там някъде! — съветваше тя Кръстя и Слава. — Не се навирайте много в куршумите, не продавайте бабаитлъци, .. Хайде, на добър час. Г. Караславов, ОХ I, 355.
— От тур. babayipitlik.
БАБАИ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от бабаит (в 1 и 2 знач.). — Че коя Маркова да посвирим, Хюсеин ага? Марковите песни са много, проговори Косерката. — Посвирете, дето са се били с Муса-Кесаджия — тамам двама отбрани юнаци, ..; аз отколе не съм я чувал — бабаитска песен е тя. Ц. Гинчев, ГК, 93. Обърна се отново към вратата и излезе вън с бабаитската си походка. Д. Талев, ПК, 131. Долу, по главната улица, обитаваха господа с ланцове по жилетките, .. Но и тук сред корсетите на жените, .., лачените ботуши и тюлените завеси надничаше балканската смесица от европейски и местни предмети и се потайваха бабаитско самочувствие и нечистоплътност. Ем. Станев, ТЦ, 82. Пиенето озверяваше сърцето му и разпаляше бабаитска кръв у него. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 189.
БАБАИ`ТСКИ. Разг. Нареч. от прил. бабаитски. Висок младеж с лукава усмивка на лицето бабаитски кършеше плещите си и като си пробиваше път към някакъв свободен стол, отбиваше протестите на седналите. Ем. Станев, ИК I, 60. Тук беше и упоритият старец от Чамджас, .., Мито Шатараята, .., и неговият помощник Христо Чакъра, бабаитски изпъчил гърди, сякаш в целия санджак няма по-як мъж от него. А. Христофоров, А, 163. Хвана го [пияния] под мишниците, бабаитски го вдигна и го потири към вратата. В. Геновска, СГ, 18.
БАБАИ`ТСТВО, мн. -а, ср. Разг. Качество или проява на бабаит; бабаитлък. Когато говореше, много ръкомахаше и по лицето му блещукаше искрата на юношеско безстрашие, на прекален героизъм или прекалено презрение. В известни минути това момчешко бабаитство му приличаше. Д. Немиров, Б, 137-138. Не е нужно бабаитство, а умение.
БАБА`ЙКО, -то, мн. -вци, м. Диал. Татко; баба`, бабан. — Скоро, деца, ще имате хляб. Бабайко и батьо ще ви донесат. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 198. — Лели питаш, лудо младо, / дома съм си, сама не съм, / при мене йе стар бабайко. Нар. пес., СбНУ XI, 16.
— От тур. baba ’баща’.
БАБАКЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Бамбакерен. Оскуба си мома Ангелина, / оскуба си коси заковани, / откъсна си поли от земята, / та си спусна платно бабакерно, / да изтегли Момчил добър юнак. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 46.
БАБАЛЪ`К, мн, -ци, м. Разг. Тъст. — Че туй, общината, да не ти е останала наследство от деди и прадеди! Зетят-писар, бабалъкът — пазвантин. Назначи и твоите сополанчета тогава, та да знаем кой ни управлява! Ст. Чилингиров, ПЖ, 94. Бе взел „мираза“ си от бабалъка, та го имаха за имотен. Кр. Григоров, ТГ, 48.
— Тур. babalık.
БАБА`М частица. Простонар. 1. За подчертаване, усилване; точно, именно. — Хубаво нещо е туй водата, а? — Бабам водицата, мене тя ме крепи — рече Пано. А. Каралийчев, ПГ, 137. — А сега всички ми завиждат. И има защо. Тъй стана тя, сестро, интереса бабам. Тъй наша Генка от кандидат-студентка стана младоженка. Хвърлихме, дето вика наш Пеньо*, „дюшеш“. Б. Николов, ВН, 1955, бр. 183, 4. Бабам законът. Съдът ще оправи и двете ви. — Колкото тебе що те оправи — подхвърли някой и се понесе смях. Кр. Григоров, ПЧ, 108.
2. Като междум. За израз на задоволство, възхищение. Търговска майка, бабам! Не ще приказки! От род е човека. Чудомир, Избр. пр, 229. Той зяпна и отвори срещу учителката черни, кръгли очи, дигна бабаитски ръка към засуканите си тънки мустаки и викна безсрамно: — Ох, бабам! Д. Талев, ПК, 190.
— От тур. babam ’татко мой’.
БАБА`Н м. Диал. Татко; баба`, бабайко. Свекре ле, ти мой бабане, / ко [какво] съм писмо получила — / двечера ж’додат айдути. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 121.
— От тур. babam ’татко мой’.
БАБА`НКА1 м. и ж. Разг. Силен, здрав, юначен мъж; мъжага, юначага, бабанко; бабаджан, бабаджанка, бабаджанко. А мъжът, един силен такъв, бабанка един, ме прегърна през кръста и — право в участъка. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 178. — Бабанка си ти! Не те ли знам каква хала беше през войната. Й. Йовков, Б, 117.
БАБА`НКА2 ж. Разг. Силна, здрава, юначна жена; бабаджанка2. — Гледай го какъв е мухльо*, пък и той посегнал. — Ама и тя бабанка, хубаво го наредила. К. Калчев, СТ, 232.
БАБА`НКО, -то, мн. -вци, м. Разг. Силен, здрав, юначен мъж; мъжага, юначага, бабанка1, бабаджан, бабаджанка1, бабаджанко. — Хайде да речем, мъже има там, такива бабанковци като Вандо ще я надзирават и укротяват. Ама Гана си е Гана, проста жена! Ст. Даскалов, СЛ, 60. Аз изхвръкнах от файтона и паднах право в ръцете на бабанкото, който ме занесе на ръце до бъчвите. Ст. Стратиев, СВМ, 83.
БА`БАРИ само мн. Диал. Младежи, преоблечени в чудновати смешни дрехи и с маскирани лица, които участват в обредни игри срещу Нова година и на Йордановден.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1953.
БАБА`-ХАКЪ`, мн. няма, м. Диал. Обикн. у мохамеданите - откуп, който младоженецът давал на бащата на невестата преди сватбата. Дълго и горещо спореха сватовете с бащата в другата одая. Еляме долавяше пазарлъка за баба`-хакъ` и ушите й горяха, .., мъка стискаше бялата й гуша. Баща й я продаваше! Н. Каралиева, Н, 82. Един момък от Пиперково задирял някоя мома от Бяла. На момата баща й я не давал на този момък, защото не можал да му даде за обуща (баба` хакъ`) толкоз, колкото искал той. П. Р. Славейков, БП I, ХП.
— От тур. baba hakkı ’бащино право’.
БАБА`ЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Здрав, силен, снажен, юначен.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БАБА` ЧКО1 -то, мн. -вци. м. Диал. Бабанко, бабанка1. — Я-я-я-я! Какъв бабачко ще ми стане! — Тази дума за него означаваше едър, левент, силен, юначен. Т. Харманджиев, Р, 31.
БАБА`ЧКО2 -то, мн, -вци, м. Диал. Татко; бабайко. Тетьо льо*, ти стар бабачко, / малко ма нещо, почакай / поясо да си разпаша. Нар. пес. СбНУ XXVI, 100.
БАБЕ`1, мн. -та, ср. Разг. Умал. от баба1 (във 2 знач.); бабка, бабичка. След като излезе обявата във вестника, при мене дойде едно сухо, симпатично бабе на около седемдесет години. М. Топалов, ВН, 1962, бр. 3282, 4.
БАБЕ`2 мн. -та, ср. Диал. Малко гърне, гърненце обикн. за вода или ракия. Дядо Кънчо се изви към нея. — Я слушай… утре да не забравяш за ракия… Ето там бабето, вземи го и утре ми го донеси пълно. Ц. Церковски, Съч. III*, 8. Зема едно бабе, .. с което цери, налива в него вода и го оставя два-три пръста празно.* Нар. прик., СбНУ VIII*, 144.
БАБЕ`3, мн. -та, ср. 1. Само ед. Вид колбас от накълцано на ситно месо и дреболии от свинска глава, сварени обикн. в свински стомах; бабек. Дробовете на прасето ставаха на кървавица, варената глава на бабе`. Ив. Хаджийски, БДНН II, 21.
2. Диал. Самият животински стомах за приготвяне на такъв колбас.
БА`БЕК, мн. няма, м. Бабе`3. Свареният и добре отцеден фасул се смесва с нарязания на тънки ивички лук, ситно нарязания бабек. Л. Петров и др., БНК, 156.
БА`БЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ.*. от бабя и от бабя се.
БА`БЕР м. Диал. Баберка.
БА`БЕРКА ж. Обикн. мн. Диал. 1. Недорасъл царевичен кочан с редки зърна; паберка,
