Речник на българския език/Том 1/421-440
където бяха първенците на Пелевун, като че искаше да говори само на тях. Ст. Сивриев, ПВ, 185.
АРТИ`КУЛ м. Отделен вид търговска стока за продажба със собствен номер или буквено обозначение в търговската номенклатура. На различни места, дори и по стълбите, са наредени витрини, където са изложени артикулите, които се продават наблизо, с означение на цените. Г. Белев, КР, 23. Засега Нагел ми даде шише с готово мастило и съответния химически проявител, като ме предупреди да ги разходвам пестеливо, тъй като били дефицитен артикул. Ц. Драгойчева, ПД, 169. Българското розово масло е ценен артикул за нашата търговия. △ Кожарски артикули. Книжарски артикули.
— От лат. articulus ’част; става’ през рус. артикул.
АРТИКУЛАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Фон. Който е свързан с артикулация; учленителен. Артикулационни изменения на звуковете.
◇ Артикулационен апарат. Езикозн. Съвкупност от говорните органи на човека, които учленяват звуковете. Артикулационна база. Езикозн. Система от положенията и движенията на говорните органи, характерна за тези, които говорят даден език.
АРТИКУЛА`ЦИЯ ж. Само ед. Фон. Движение и позиция на говорните органи при образуване звуковете на речта; учленение, произнасяне.
— От лат. articulatio през рус. артикуляция.
АРТИКУЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Фон. Извършвам артикулация; учленявам. артикулирам се страд.
— От лат. articulo ’разделям; членоразделям’.
АРТИКУЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Езикозн. Отгл. същ. от артикулирам и от артикулирам се.
АРТИ`КЪЛ, мн. -кли, след числ. -къла, м. 1. Грам. Граматически елемент (служебна дума или афикс), който служи за изразяване на определеност или неопределеност на имената; член.
2. Юрид. Член от закон.
— От лат. articulus ’частица, член’.
АРТИЛЕ`Р м. Остар. Артилерист. От много време артилерите и французските инженери превзели бяха тая част от пристанището. ЦВ, 1856, бр. 262, 20.
— От ит. artigliere.
АРТИЛЕРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от артилерия и от артилерист. Артилерийската стрелба бе така гъста и мощна, че се сливаше в един единствен грохот. П. Вежинов, BP, 107. Настъпва по едно време затишие. Артилерийският огън се премества някъде настрана. Й. Йовков, Разк. I, 89. Една дълга артилерийска колона лъкатуши покрай реката. А. Каралийчев, НЗ, 675. Артилерийско обстрелване. Артилерийски залп. Артилерийска престрелка. Артилерийски полк. Артилерийски казарми. Артилерийска школа. Артилерийски кон. Артилерийска кола. Артилерийска далекомерна тръба. Артилерийски склад.
◇ Артилерийски бронз. Спец. Сплав от 90% мед и 10% калай, която се употребява за направа на оръдия.
АРТИЛЕРИ`СТ, м. Войник или офицер, който служи в артилерията*. Оръдия бяха поставени на позиция и артилеристите ги замаскирваха с шубраци и клоне. Й. Йовков, Разк. II, 111. Снарядите все още падаха рядко, защото артилеристите още се прицелваха. П. Вежинов, BP, 32.
АРТИЛЕРИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от артилерист.
АРТИЛЕ`РИЯ ж. 1. Род войска, въоръжена с едрокалибрени огнестрелни оръжия и задача да нанася с тях поражения на противника, за да осигурява действията на другите родове войска. Предната й част [на Съветската армия] — конница, артилерия и танкове — са наближили вече устието на Дунава. П. Михайлов, МП, 129. При откриването на Учредителното събрание младата българска армия бе достигнала вече да брои: 21 пеши дружини, 8 батареи артилерия, 4 конни сотни, една сапьорна строева рота и една рота обсадна артилерия. С. Радев, ССБ I, 32. Артилерията се опитваше да им прегради пътя. П. Бобев, К, 90. Артилерията усили своя шрапнелов огън към това крило, с явно намерение да спре това настъпление. Нататък отлетя и кавалерията. Ц. Церковски, Съч. III, 133.
2. Събир. Със съгл. опред. Съвкупност от еднородни такива оръжия (с различни конструкции и калибри) и принадлежностите им, предназначени за определени бойни задачи, уточнени от определението. Тука за пръв път се появиха немски самолети, но противосамолетната артилерия не ги остави да наближат. П. Вежинов, ЗЧР, 53. Само на няколко километра, два или три, се намират войнишки застави с противовъздушна артилерия. К. Ламбрев, СП, 123. Зенитната артилерия събаряше бомбардировачи, горяха градове, ехтяха детонации, загиваха обезумели от ужас жени и деца. Д. Димов, Т, 365. Брегова артилерия. Дългобойна артилерия. Полева артилерия.
3. Само ед. Военна наука, която изучава различните видове огнестрелни оръжия и начините за използуването им в боя.
◇ Тежка артилерия. 1. Воен. Остар. Вид полева артилерия до първата половина на XX в., въоръжена с далекобойни едрокалибрени оръдия (гаубици, оръдия, мортири). Сега чуваше [Стоян], че градът бил още по-уреден, със здрави укрепления и тежка артилерия. Д. Яръмов, БП, 203. 2. Прен. Най-авторитетни и неоспорими аргументи, до които се прибягва след изчерпване на собствените доказателства. 3. Ирон. Човек, който трудно се наканва или приема да отиде някъде или да свърши нещо.
— От фр. artillerie през рус. артилерия.
АРТИ`САМ. Вж. артисвам.
АРТИ`СВАМ, -аш, несв.; арти`сам, -аш, и арти`ша, -еш, мин. св. арти`сах, св., непрех. Простонар. 1. Оставам в повече, в излишък. — Не ни стигна хляба. — Не стигна. .. Е, да бяхте се родили богаташки деца, тогава щеше и да ви артиса. .. Ст. Чилингиров, ХНН, 202. Най-чистата земя покрай река Скъта също била тяхна — стигала и артисвала за унуци и преунуци. О. Василев, ЖБ, 8. Кога земе Панчо от чорбаджия си пари, и да му артише нящо, той го не дава на невястата. Т. Влайков, Съч. II, 145. Много голяма ще да е била тази поляна, та побираше децата от цялата махала. Там играехме челик .. Мегдан голям, има място да гониш челика и да артише. Н.* Хайтов, ШГ, 29. Ази му рекох либе ле, / либе ле, да не харосаш, / .. Голяма хляба да месиш / на искри да го опечеш / да ядеш да ти артише. Нар. пес., СбВСт, 687. Доде не артиса, не стига. Погов, П. Р. Славейков, БП I, 145. // Рядко. Оставам за доизработване, след като е изработена известна част, известно количество. Из пътя той си премислюваше, дали ще свършат кукуруза копачките, или ще да артише нещо. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 34.
2. Ирон. Оставам, не успявам да замина, да тръгна или да изляза, отида някъде. — Зарад тях само артисахме във влака. В разправията не чухме звънеца. Г. Белев, ПЕМ, 115. — Коя? — попита дебелият. — Оная, дето щеше да артише на Плевенската гара. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 7. Всички заминаха на екскурзия, а аз артисах заради една позната, която пристигна.
АРТИ`СВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от артисвам.
АРТИ`СТ м. 1. Лице, обикн. със специална школовка, което изпълнява пред публика роля в театрално представление, в опера, филм или участвува в концертна или циркова програма; актьор. Първокласен артист [Христо Ганчев] от Народния театър, умрял като войник при Чаталджа. Ив. Вазов, Съч. V, 57. Първи дебют му е бил даден в ролята на Фауст, .., която партия е изпълнил блестящо и му дава името на талантлив оперен артист. К, 1926, бр. 75, 1. — А аз мислех, че сте артист. — А! И артист е той, Станчо! — извика подпоручикът. — Артист е той .. Колкото представления станат, не могат без него. Й. Йовков, ВАХ, 48. Филмов артист. Цирков артист. Естраден артист.
Прен. Като сказ. опред. За човек, който умее да се преструва, да се владее, да не издава чувствата си. В гласа на Сами звучеше пълна искреност, очите му също гледаха открито и чисто и Евгени се разколеба в подозрението си. „Невъзможно е пък да е такъв съвършен артист“ — помисли си за него. Д. Ангелов, ЖС, 198-199. Може би у него това да е само външно. В същност и той страда, но е артист, умее да скрива чувствата си. А. Мандаджиев, ОШ, 82.
2. Книж. Човек, който работи, твори в областта на изкуството. Нека видим в квартета му [на Бетховен] в до диез-минор големия артист, който принася в жертва пред олтара на божественото изкуство своите страдания! В. Йонова и др., Б (превод), 182. В сичките гениални произведения прозаикът, поетът, артистът, който желай да произведе какво-годе творение, .. трябва да изнамери или да избере предмет. Т. Шишков, ТС (превод), 165. // Разш. Като сказ. опред. Разг. Човек, който върши, прави нещо с голямо умение. Той е артист в работата си.
3. Разг. Човек с вроден усет и вкус към красивото или с вродена склонност към изкуството. „Може би е прав“ — каза си тя. — „Та той е артист. Семейството ще го спъва. Трябва му свобода.“ М. Грубешлиева, ПП, 82-83. Той е артист по душа. △* Дете артист.
— Фр. artiste.
АРТИСТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Артистичност. На бенефиса си балетистът демонстрира .. майсторство и артистизъм. СТ, 2000, бр. 2, 8.
АРТИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до артист и е свързан с неговата работа; артистически. През 1946 година Сарафов бе чествуван за неговата петдесетгодишна артистична дейност. На юбилейното представление той игра Фамусов. Ст. Грудев, ББ, 104. Градината изпълниха ръкопляскания и възторжени викове. Те постепенно стихнаха .. Музикалните и артистични номера бяха свършили. Д. Спространов, С, 50. Несъмнено влияние върху културните интереси на Друмев оказват и полските, и унгарските емигранти от революцията — 1848 г., които внасят нов културен подем в града с разнообразните си артистични прояви. Лит. X кл, 118. Лина още от момиче обичаше артистичния свят. На нейните вечери идваха известният скулптор Джони Георгиев, .., оперната певица Надя Минева. М. Грубешлиева, ПП, 223. Когато през късните есенни дни на 1907 година завесата на Народния театър в София се вдига за първата премиера на Вазовата „Към пропаст“, на неговата сцена искри едно чудно артистично съзвездие — Атанас Кирчев, Христо Ганчев, Сава Огнянов, Султана Николова, Теодорина Стойчева. НК, 1958, бр. 47, 6. Артистична традиция. Артистична програма. Артистични вечери. Артистичен колектив. Артистични среди.
2. Който е присъщ, свойствен на артист; артистически. Сред многобройните [естрадни] певци безспорно има талантливи хора — надарени с гласови и артистични качества. НК, 1958, бр. 39, 3. С голяма артистична вещина Стаматов представя своя герой в сложната броеница от препятствия, от крушенията на неговите надежди. НК, 1958, бр. 7, 2. Тя [поемата] прилича на голяма, още незавършена картина, в която са струпани много хрумвания — .., но в отделни образи, .. личи едно артистично виждане. . Цв. Ангелов, ЛФ, 1956, бр. 48, 2. Тъмнорусата му коса, пусната да расте, се подаваше под шапката и му придаваше малко артистичен вид. Ем. Станев, ИК II, 157. — Моля, господин поручик! — И той посочи с широк, артистичен жест креслото. — Това място е ваше. Г. Караславов, ОХ IV, 213. Облечен скромно, но все пак, главно в яката и връзката — нещо оригинално*, артистично. Й. Йовков, М, 155. Артистичен талант. Артистичен темперамент. Артистична поза. Артистична дарба. Артистични способности.
3. Изкусен, майсторски, виртуозен. Следното изпълнение бе наистина артистично. След четвърт час почти целият ресторант пееше заедно с българите. П. Вежинов, НС, 151.
4. Който е с вроден усет, вродена склонност към изкуството. Той според мен е най-добрият ни режисьор в тоя момент, най-артистичен, с най-тънко сценично и театрално чувство, с чувство за стил и за мярка и с фантазия. Сп. Казанджиев, СбАСЕП, 523. Сърбите са, както е известно, артистичен народ, надарени са със силно въображение и с поетическа чувствителност. С. Радев, X, 1909, кн.* 4, 11. // За душа — който се отличава със своята чувствителност, изтънченост и усет към красивото, към изкуството. В тия занаятия той намираше душевно успокоение, почивка, заедно с насладата, която изпитваше неговата артистична душа в тоя град, разположен сред една вълшебна природа. Ив. Вазов, ВБ, XII. Ваклев не спираше с анекдоти и смешки да развеселява гостите .., да блести с находчивостта и игривостта на мисълта си, с острието на хумора и финеса на артистичната си душа. Ст. Даскалов, ЕС, 170. Но макар чертите на лицето му да бяха някак по-строги, .., от кротките му сини очи се излъчваше мекото сияние на една тихо страдаща, артистична душа. Ив. Петров, НЛ, 227.
АРТИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Артистичен (в 1 и 2 знач.). Артистически състав. Артистически талант. Артистическо дарование. Артистически вкус.
АРТИСТИ`ЧЕСКИ. Остар. Нареч. от прил. артистически; артистично. Дрехата му [на склона] прилича на пъстра и яркоцветна мантия или на сопотски китеник, изтъкан на зелено поле с кафяви, .. тъмно-морави шарки, артистически съчетани, та пленяват окото с поразителна красота. Ив. Вазов, Съч. XVII, 18. — Какво кафе ще правим, вода няма — обади се артистически престорен Иваницовия син. Ал. Константинов, БГ, 28.
АРТИСТИ`ЧНО Нареч. 1. Като артист, подобно на артист, както е свойствено на артист; артистически. И след като в залата настъпи гробна тишина, той се отдръпна артистично, .., пое дълбоко дъх и с мощен гръден глас, .., подхвана цикъла „Изповеди“. Г. Караславов, Избр. съч. II, 49. — Какво може да се говори с тия хора? — Той разтваря артистично ръце встрани. Л. Александрова, ИЕЩ, 337. — Мога ли да седна до вас? Пърл трепва изненадано. Момичето с русите коси, артистично прибрани във висока небрежна опашка, я гледа дружелюбно, присвило сините си очи. Бр. Йосифова, БЧМ,* 157.
2. Майсторски, изкусно. Урежда се изложба на художествени бродерийни, керамични и други произведения, артистично изработени на ръка. △ Шарките и цветовете на килима са артистично съчетани.
АРТИСТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Качество на артист, актьор или творец в областта на изкуството. И започва тя да възпява своето дете, като имитира детски глас и детско държане с поразителна артистичност. Д. Немиров, Д, 12. Прави впечатление използуването на дървения материал — по него обикновено е играла изкусната ръка на резбар с много изобретателност и артистичност. Г. Белев, КР, 110.
2. Художествена, естетическа страна, художествени качества, голямо майсторство на произведение на изкуството или на изпълнение на произведение на изкуството. В изкуството на артиста на пръв план изпъкват духовното и емоционалното, .. И това е най-сигурният белег за голямата артистичност и одухотвореност на изпълнението. ВН, I960, бр. 2699, 1.
АРТИ`СТКА ж. Жена артист (в 1 знач.). — А* ти каква ще станеш, като пораснеш? Артистка ли? — Че аз и сега съм си артистка. Имам карта за сътрудник. Ще играя в детските пиеси. П. Незнакомов, МА, 80-81.
АРТИ`ША Вж. артисвам.
АРТИШО`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Ангинар; ангинария.Приготвил салата с аспержи, артишок и печени домати. ДТ, 1999, бр. 353, 32.
— От араб. през фр. artichaut, нем. Artischoke или рус. артишок.
А`РТОС, мн. няма, м. Църк. Осветен при литургия хляб, който се поднася на трапезата на големи празници в манастирите.
— Гр. ἄρτος ’хляб’.АРТРИ`Т м. Мед. 1. Само ед. Възпалително заболяване на става, което се проявява с болки, зачервяване, подуване, деформация на ставата.
2. Със съгл. и несъгл опред. Отделна разновидност на това заболяване. Ревматичен артрит. Деформиращи артрити.
— От гр. ἄρϑρον ’става’.
А`РТКЛУБ м. Клуб, зала, където се уреждат изложби или други художествени прояви. В артклуба е подредена изложба от живописни платна.
АРТМЕ`НИДЖМЪНТ, мн. няма, м. Нов. Мениджмънт в областта на изкуството и културата. В момента тя учи тв журналистика и артмениджмънт. СТ, 2000, бр. 26, 6.
АРТМЕ`НИДЖЪР м. Нов. Лице, което се занимава с артмениджмънт. В него [журито] имаше продуценти от Холивуд, филмови директори, артмениджъри. ДТ, 1998, бр. 293, 16.
АРТРО`ЗА ж. Мед. Хронично невъзпалително заболяване на ставите вследствие на изменение в тъканите им, настъпващи в напреднала възраст.
АРТРО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Мед. Който се отнася до артроза. В същата става има артрозни изменения. Ц. Михов и др., КП, 135.
АРТРОПАТИ`Я ж. Мед. Заболявания на ставите. Освен вазомоторните симптоми наблюдават се по-често и психични смущения, както и по-тежки телесни промени като напр. силно изразена атрофия на половите органи, артропатия и пр. И. Щъркалев, УГ, 24.
— От гр. ἄρδρον ’става’ + παθος ’страдание, болест’.
А`РТЪК нареч. Простонар. 1. Най-после, най-сетне, тъкмо. „Сега артък си в ръцете ми вече!“ Й. Йовков, Ж, 1945, 37. Скоро направиха и сватбата .. Сега вече артък и Тинка ще се замомува. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 193. Артък сега работата е наред.
2. Обикн. като вмет. дума. При подчертаване на фат, който не буди съмнение; наистина, действително. — Яяя, ти ли си, бе Тотьо! И Ангел с тебе… Е, вие напоследък, артък, не мойте да се разделите. .. П. Незнакомов, БЧ, 146. — Разбираш ги, артък, тия работи, Дочо! Т. Влайков, Съч. III, 107. И брилянти ни подари човека, и цигарета, и пръстени, .. Е, артък, и туй ако не е благоволение. .. Ал. Константинов, Съч. I, 212. — Не ставам, артък, и царят да дойде, не ставам! … Ц. Церковски, Съч. III, 238. — Артък, много ти е весела и пъргава невястата, како Венковице! — ще я пофали гостенката. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 207.
— Тур. artık ’вече, най-после’.
АРТЪ`К неизм. прил. Простонар. 1. Който е в повече, отколкото е необходимо; излишен. Артък масрафе да нема. А това, дето го прави сега, е артък нящо, то е безредно, то е разсипия. Т. Влайков, Съч. 1, 1925, 246. От цяла Тракия, от милион хора, само той ли се намери артък човек, да няма за него там място. З. Стоянов, ЗБВ III, 149. Там ходят хора, които искат слава .., или ходят ония, които имат артък пари, за да хранят гръцките калугере. Хр. Данов, Лет., 1869, 150.
2. Като същ. артък м. Излишък. Добре барем, че по хората има артък, та дават и нам. Т. Влайков, БСК II, 178.
— Тур. artık ’остатък’.
АРТЪРДИ`САМ. Вж. артърдисвам.
АРТЪРДИ`СВАМ, -аш, несв.; артърди`сам, -аш, и артърди`ша*, -еш, мин. св. артърди`сах, св., прех. Остар. и диал. Спестявам; артърдосвам. Знаеш ли, че аз мога и да ти помогна, ..; па най-сетне мога да направя и да ти артърдисам градската плата. Кр. Пишурка, К, 121-122. артърдисвам се, артърдисам се, артърдиша се страд.
— От тур. artırmak ’увеличавам’.
АРТЪРДИ`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от артърдисвам и от артърдисвам се; спестяване, артърдосване.
АРТЪРДИ`ША. Вж. артърдисвам.
АРТЪРДО`САМ. Вж. артърдосвам.
АРТЪРДО`СВАМ, -аш, несв.; артърдо`сам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Спестявам; артърдисвам. Да мисли от работа да изкара и да артърдоса нящо — това не бе възможно. Т. Влайков, Съч. II, 238. артърдосвам се, артърдосам се страд. Като поработва човек кое занаята, кое друго нещо, се` ще се изкара и артърдоса да се натъкми от малко-малко и всичко друго, що трябва из къщи. Т. Влайков, БСК II, 178.
АРТЪРДО`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от артърдосвам и от артърдосвам се; спестяване, артърдисване.
А`РУМЪНИН, мн. а`румъни, м. Лице от народност, близка до румънската, която населява централната част на Балканския полуостров, предимно Македония — Охридско, Битолско, Гърция — северно от Янина и Албания — около Берат; цинцарин, куцовлах.
— От рум. aromin.
А`РУМЪНКА ж. Жена от арумънска народност; цинцарка.
А`РУМЪНСКИ, -а, -о, -и. 1. Прил. от арумънин.
2. Като същ. арумънски м. Език, който се говори от арумъните, родствен с румънския, водещ началото си от балканолатинския език.
А`РФА ж. Музикален инструмент във форма на удължена триъгълна рамка, снабдена с резонатор и 47 отвесно опънати струни, на които се свири чрез дърпане на струните с пръсти. Понякога се залавяше със старата арфа на майка си. Тя се бе учила да свири с най-голямо усърдие Д. Талев, С II, 265. Веднъж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци, / на кон, в ръката с арфа, бе старца белобради, / а бодър подир него вървеше момка млади. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37.
◇ Еолова арфа. Муз. Музикален инструмент, на мода в Германия през Романтизма — дървена рамка с обтегнати на нея струни, които се привеждат в трептене чрез въздушна струя и произвеждат нежни, хармонични звуци (по названието на арфата на древногръцкия бог на ветровете Еол).
— От нем. Harfe.
АРФАНИ`СТ, м. Остар. Арфист.
АРФАНИ`СТКА ж. Остар. Арфистка.
А`РФЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от арфа.
АРФИ`СТ м. Музикант, който свири на арфа.
АРФИ`СТКА ж. Жена арфист.
А`РФОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от арфа. Под арфов звън се тя [красавицата] понася плавно, / из въздуха, като че леко плува. Ем. Попдимитров, СР, 86.
◇ Арфови инструменти. Муз. Група струнни инструменти, към които спадат арфата, китарата, мандолината, цитрата и под., на които се свири с дърпане на струните с пръсти или с перце.
А`РХ, а`рхът, а`рха, мн. а`рхове, след числ. а`рха, м. Остар. Печатна ко`ла. Историята на българския народ вече свършувам; .. Ще съдържа повече от 20 арха, с една карта. Ч, 1875, кн.* 6, 267-268.
— От лат. arcus ’арка, свод’.
АРХАИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Архаизиране. Архаизация на обичаите. Архаизация на езика.
АРХАИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Придавам старинни черти на нещо. Някои писатели съзнателно архаизират езика си, за да му придадат старинен колорит. архаизирам се страд.
АРХАИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Загубвам съвременния си характер, като придобивам архаични, старинни черти. Така е и с киното, формите и изразните средства с течение на времето ще се архаизират, но правдата — никога! РД, 1961, бр. 57, 2.
АРХАИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от архаизирам и от архаизирам се.
АРХАИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. 1. Книж. Нещо отживяло, неприсъщо на съвременната действителност; отживелица. Кочияшът е облечен във фрак и с цилиндър на главата — архаизъм. Г. Велев, KBА, 293.
2. Езикозн. Старинна дума, граматическа форма или старинен обрат на речта в съвременен език.
— От фр. archaisme през рус. архаизм.
АРХА`ИКА ж. Книж. 1. Старинни, древни особености.
2. Предмети от древността; старини.
АРХА`ИКУМ, мн. няма, м. Геол. Архайска ера, азойска ера.
АРХАИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Архаичен.
АРХАИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Архаичен.
АРХАИСТИ`ЧНО. Нареч. от архаистичен.
АРХАИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е свързан с ранния период от културното развитие на човечеството; архаически, старинен, древен. Архаичните танци, под звуковете на първобитни „музикални“ мотиви .., са първият творчески изблик на чувството за показ. Р, 1927, бр. 240-241, 3. Помпейската статуя не може да се припише на аргоската школа. Нейната глава, с елегантно фризирани коси, в които личи още архаичната склонност към силно стилизиране, .., има чисто антически характер. Р, 1927, бр. 236, 2.
2. Който притежава белези, характерни за твърде отдалечена от съвременността епоха; старинен. Обстоятелството, че Любословието е писано на един език, който със своите своеобразни архаични форми се хвърля днес толкова силно в очите на читателя, .., е една от главните причини, защо толкова малцина са се интересували у нас за него. Ив. Шишманов, СБНУ XI, 685. Архаичен език. Архаичен стил. Архаична дума. Архаичен израз. // Който е излязъл от употреба; остарял, отживял, старомоден.
3. Геол. Който е свързан с архайската ера. На югозапад се издига архаичният рид на низката планина Верила. П. Делирадев, В, 20. Рила е съставена от първобитни камъни (архаична група). Ив. Вазов, Съч. XV, 58.
— От гр. ὰρχαῖος ’първоначален, старинен, древен’.
АРХАИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Архаичен.
АРХАИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на архаичен.
АРХА`Й, мн. няма, м. Геол. Архайска ера. Горната част на архая е била обособена като отделна ера — алгонк или протерозой. Гр. Николаев и др., ОГ, 164.
АРХА`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. в съчет. Архайска ера. Геол. Най-старата ера в историята на земята, през която няма следи от живи организми; азойска ера, архаикум.
2. Който е свързан с тази ера. Първоначално към архайската група са се отнасяли скали, дебелината на които достигала до около 30 км. Гр. Николаев и др., ОГ, 164.
АРХА`НГЕЛ м. 1. В християнската религия — главен, пръв ангел. Образите на четирите архангела изглеждаше, че пазят вратите за вътре: Михаил, с бляскав огнен меч, и сребърен шлем, Гавраил, с белия крин на благовестта, Рафаил, .., и Уриил. Ст. Загорчинов, ЛСС, 51. И в тая чудна предвечерна тишина те долавяха сякаш и летенето на архангела, който пренася горе на небето душите на божите праведници. Т. Влайков, Съч. II, 304.
2. Прен. Разг. Ирон. Стражар, полицай. Дойдоха след малко двама архангели от полицията и го отведоха. Т. Харманджиев, KB, 38. Аз се потаих под завивката, но през една дупчица на палтото, с което се завих, видях как двама агенти и един мустакат архангел нахълтаха в стаята. Хр. Радевски, Избр. пр., кн.* III, 8. Насядахме на първите пейки, а зад нас — архангелите (полицаите) с натъкнати ножове. К. Митев, ПБ, 336.
— От гр. ἀρχάγγελος. — Друга (простонар.) форма: араха`нгел.
АРХА`НГЕЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архангел.
— Друга (простонар.) форма: араха`нгелов.
АРХА`НГЕЛОВДЕН, мн. няма, м. Църковен празник в чест на архангел Михаил, честван на 8 ноември.
— Друга (простонар.) форма: Араха`нгеловден.
АРХА`НГЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архангел.
— Друга (простонар.) форма: араха`нгелски.
АРХЕО-. Първа съставна част на сложни думи със значение ’древен’, напр.: археология, археоптерикс.
— От гр. ἀρχαῖος ’древен’.
АРХЕОГРА`Ф м. Специалист по археография.
АРХЕОГРА`ФИЯ, мн. няма, ж. Помощна историческа дисциплина, която се занимава с методите за публикуване на архивни материали.
АРХЕОЛО`Г, мн. -зи, м. Учен, специалист по археология. Археолозите правят разкопки, откриват и почистват веществените паметници, определят от кое време и от кои народи са останали. Ист. V кл, 1980, 5. — От милицията ли сте? — Не. Археолог. Нали знаеш, от тия, дето проучват старините: крепости, паметници, потънали старовремски кораби, котви. .. Тези, които изучават миналото. П. Бобев, ГЮМ, 87. Голямата пещера е от малкото природни обекти, които представляват интерес не само за спелеолози и туристи, но и за археолозите. Е, 1979, бр. 20.
АРХЕОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно*, мн. -чни, прил. Археологически.
АРХЕОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от археолог и от археология. Тук [на могилата] са правени големи археологически разкопки и са намерени много археологически материали, които ни запознават с културата на първобитното общество. Ст. Михайлов, БС, 261. Панагюрското съкровище се намира в Археологическия музей в София. △ Археологически институт. Археологическа експедиция.
АРХЕОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Дял от историческата наука, който въз основа на достигналите до нас древни паметници на материалната култура изучава историческото минало на човечеството. Класическа археология. Средновековна археология. // Този дял от историческата наука като учебна дисциплина, специалност, изучавана във висше учебно заведение. Следвам археология.
— От гр. ἀρχαιλογία.
АРХЕОЛО`ЖКА ж. Жена археолог.
АРХЕОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Археологически. Археоложка експедиция. Археоложки конгрес.
АРХЕОПТЕ`РИКС м. Палеонт. Изкопаема птица от юрския период, на големина колкото врана, съчетаваща белези на влечуго и птица. Палеонтологията ни учи, че птиците са произлезли от влечугите и че първите птици-влечуги, например археоптериксът, са имали вече пера за хвъркане, но в устата са имали още зъби, те постепенно са изчезнали по-късно и са били заместени от човката. ПН, 1935, кн. 8-9, 114.
— От гр. ἀρχαῖος ’древен’ + πτέρυξ ’крило’.
АРХЕТИ`П м. 1. Филос. Във философията на късната античност (Филон Александрийски) — първичен образ, идея. Бих пожелала на всички деца да имат такъв сладкодумен Вергилий [учителят] — да ги въведе в тайнствения свят на народното въображение*, а може би и по-дълбоко, .. при древните символи и „архитипове“ както сега се казва за по-научна убедителност. Бл. Димитрова, ОтО, 14.
2. Филос. В аналитичната философия на К. Юнг — вродени психични структури, образи (мотиви), съставящи съдържанието на т.нар. „колективно безсъзнателно“, които са в основата на общочовешката символика, залегнала в митовете, вярванията, съновиденията, художествените произведения.
3. Литер. Най-старият текст на значим писмен паметник, от който произхождат останалите известни негови текстове (преписи).
4. Езикозн. Изходна езикова форма, реконструирана въз основа на по-късни видоизменени прояви закономерности на звуковите изменения в родствени езици. Езиковата форма на издавания текст — архетип представлява правописна .. реконструкция според нормите на най-старите паметници от съответната епоха. БЕз, 1999-2000, кн. 1, 93.
— От гр. ἀρχή ’начало’ + τύπος ’образ’.А`РХИ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Най-висока степен на признака, означен във втората част на думата; свръх, напр.: архинаивен, архимодерен, архискептик.
2. Старшинство при църковно или светско звание; пръв, напр.: архиерей, архипастир, архидук.
— Гр. ἀρχι ’начален, пръв’.
АРХИБОГАТА`Ш м. Книж. Най-голям, преголям богаташ; свръхбогаташ. Някога дори архибогаташите-купци едва са били допущани при приеми в тоя дворец; тях са въвеждали в една външна зала. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 51.
АРХИБОГАТА`ШКА ж. Книж. Най-голяма, преголяма богаташка; свръхбогаташка. Но, нали когато човек се уплаши, търси да се огради от вината на други и е готов понякога да се откаже от всекиго — да се откаже и от милата си братовчедка, от архибогаташката. А. Страшимиров, Съч. V. 311.
АРХИБЪ`ЛГАРИН, мн. архибъ`лгари, м. Книж. Истински, същински, чист българин. Моите герои са българи, архибългари, дебелоглави българи. Ив. Вазов, Съч. IX, 203.
АРХИБЪ`ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Истински български, чисто български. Това са прочутите пещери на града Пещера, комуто са дали името си. Любопитно е, че това архибългарско название е дало възможност на гърци и турци да го преиначат. Ив. Вазов, Съч. XVI, 114.
АРХИ`В м. 1. Сбор, сбирка от стари документи, писма, снимки и други материали, свързани с дейността на учреждение или на отделно лице (общественик, учен, писател и др.); архива. В двореца се пази един от най-интересните архиви за историята на Балканите; в него има и много документи за търговските връзки на дубровчани с българите в турско време. Л. Мелнишки, ПП, 152. — А защо в архивите на съответното министерство .. се намериха Фарлиеви писма от Лондон? В. Геновска, СГ, 97. Много можем да научим за миналото на Родопите, ако се разровят Ориенталският архив при Народната библиотека, Държавният архив при МВР и делата на вакъфските имоти при Министерството на външните работи. НК, 1958, бр. 34, 2. Архив на Г. С. Раковски.
2. Учреждение или служба в учреждение, в което се съхраняват, систематизират и обработват такива материали. На източния хълм се намира монументалният архив на Гете, в който е сбрано всичко, що е писано и говорено за Гете на всички езици. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 37. И българите, и сръбете са имали сношения с Карла, .. За тези сношения свидетелствува един документ в Анжуйските регистри, които се намират в Главний Неаполитански архив. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 30. Работи в Ориенталския архив при Народната библиотека. // Място, където се помещава такава служба или такова учреждение. Това богаташко блато ми докара на ума една историйка, която се бе разиграла преди десетина годни в един пловдивски хамам, който днес е превърнат в архив. Ив. Вазов, Съч. XVI, 88. Работя в архива на Народната* библиотека до 17 часа.
3. Печатно издание на такива документи, материали или на изследвания върху тях. Стопански архив. Архив за поселищни проучвания.
— От лат. archivum през рус. архив и нем. Archiv.
АРХИ`ВА ж. Архив (в 1 и 2 знач.). В центъра на селото, високо над къщите, се извиваха огнени езици. В двора на общинското управление гореше архивата на голямата централна община. К. Ламбрев, СП, 132. Танагров побърза да приключи работата си. Раздаде свидетелствата, предаде училищната архива и книжа на кмета. Ив. Карановски, Разк.* I, 159. В архивата на писателя сигурно ще се намерят мои писма до него. СбАСЕП, 430. — Виж там, в архивата, какво стана Кикиридков. Щеше да изпраща един опис с документи. Д. Калфов, Избр. разк.,* 132. — Къде си работил? — В Дирекцията на печата, господин поручик… На каква служба? — Регистратор в архивата… П. Вежинов, BP, 241. В. Кънчева познавам от 10 години насам .. В частната му архива се съхраняват, .., стотина негови писма от всички краища на Македония, гдето неговият крак бе стъпил, ценни за някогашната политико-национална история на моята родна земя. Бъл., 1902, бр. 453, 2. Общинска архива. Училищна архива. Партийна архива.
◇ Влизам / вляза (минавам / мина, отивам / отида) в архивата. Разг. Изгубвам значението си, отживявам времето си. Българският дипломат не трябва да се отчайва, когато политиката му фалира и сам той отиде в архивата. Хр.* Смирненски, Съч. III, 93. Входяща архива. Канц. 1. Писма и документи, които постъпват в дадено учреждение. 2. Служба, която се занимава с регистриране на писма и документи, постъпващи в дадено учреждение. Изваждам / извадя (измъквам / измъкна) от архивата. Разг. 1. Възвръщам към живот нещо изоставено. 2. Възлагам работа на някого, който дотогава е бил забравен. Изходяща архива. Канц. 1. Писма, документи, които излизат от дадено учреждение. 2. Служба, която се занимава с писмата, документите, излизащи от дадено учреждение.
— От лат. archivum.
АРХИВА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Служител, който завежда архивата на учреждение. И тъй, седи си архиварят в канцеларията на общинската архива. Св. Минков, РТК, 191. Може смело да се каже, че писарите, архиварите, деловодителите, експедиторите от всички отделения се носеха с едно особено уважение към Кикиридков. Д. Калфов, Избр. разк., 133. Душко Добродушков, архивар при окръжното управление, като занесе веднъж на подпис някои книжа в дома на господин управителя, намери го, че яде заедно с жена си и децата си тиква. Елин Пелин, Съч. I, 200.
АРХИВА`РКА ж. Жена архивар. Архиварката остави настрана заявлението, което й подаваше един селянин, взе големия куп неразпечатани писма и бързо ги отнесе на началника. Ст. Марков, ДБ, 313. Голяма част от техническия персонал — машинописки, архиварки и пр., бяха започнали навреме работата си. РД, 1950, бр. 82, 2.
АРХИВА`РИУС м. Остар. Книж. Архивар. Ето на основание на какви изчисления законът беше извършил това злодейство въз един български гражданин: три години служба в качеството на писец, две години служба в качеството на архивариус. Ив. Вазов, Съч. IX, 40.
— Рус. архивариус.
АРХИВА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архивар. — Сам разсъди. Какво ли не е измислил човекът? .. — И даже архиварската служба е измислил гениалният човек. Ем. Манов, ДСР, 50. Палтото му бе изтъркано, връзката мазна и усукана, на ръцете си имаше омачкани архиварски ръкавели. П. Вежинов, ДБ, 203.
АРХИВА`РСТВО, мн. няма, ср. Длъжност, занятие на архивар.
АРХИВА`РЧЕ, мн. -та, ср. Пренебр. Умал. от архивар. Как можеше да не се презират тия архиварчета и дребни чиновници с омазнени палтенца, .., които всяка съботна вечер се напиваха и ревяха пред кръчмите на мегдана. Ем. Станев, ИК I, 372.
АРХИВА`РЩИНА, мн. няма, ж. Рядко. Пренебр. Бюрократично, формалистично отношение към работата, която трябва да се извърши. Мудност, архиварщина, рачешки темпове — ето кое характеризира придвижването на този немаловажен за столичани въпрос. РД, 1950, бр. 199, 3.
АРХИ`ВЕН1, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който спада към архив (в 1 знач.) и е негова съставна част. Но нали такава популярна история, за да отговаря на назначението си и не пръска заблуди, предполага научно проверени факти и архивни проучвания като тия на Дринов, които разбиват легендите и суеверията. М. Арнаудов, БКД, 167. Архивни материали. Архивни документи. Архивни ръкописи. Архивен фонд.
2. Който е свързан с архивистика. Мнозина дори не знаят, че такъв институт съществува. Тук се пазят филмови ленти с огромна архивна стойност — живи снимки на по-далечни и по-близки исторически събития. РД, 1960, бр. 181, 2.
◇ Архивно дело. Архивистика; архивознание.
АРХИ`ВЕН2 -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е свързан с, отнася се до архива (в 1 знач.). При предаването на книжните отпадъци между старите архивни книжа и списания са били намерени и много ценни документи. ОФ, 1950, бр. 1847, 2. Бургаският държавен архив заяви неотдавна, че не е готов да даде справки на стопаните. Причината: няма сграда за съхраняване на няколко милиона архивни единици. 168 часа, 1991, бр. 19, 5. Архивни писма. Архивни дела. Архивен шкаф. Архивен номер. Архивно помещение.
АРХИВИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Канц. Завеждам, вписвам в архив нещо (документ, писмо, снимка и др. материали) в архив.
2. Информ. Компресирам компютърна информация, обикн. при запис за съхранение.
АРХИВИ`РАНЕ ср. Канц. Информ. Отгл. същ. от архивирам u от архивирам се.
АРХИВИ`СТ м. Специалист по архивистика.
АРХИВИ`СТИКА, мн. няма, ж. Помощна на историята дисциплина, която се занимава с проучване на материалите, събрани в архив; архивознание, архивно дело.
АРХИВИ`СТКА ж. Специалистка по архивистика.
АРХИВИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архивист и от архивистика.
АРХИВОЗНА`НИЕ, мн. няма, ср. Архивистика; архивно дело.
АРХИВОХРАНИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Сграда или помещение за съхраняване на архиви. Трудовете на Ст. Дж. Шоу се характеризират с особено богатство на документацията — както западноевропейска, така и османска, — черпена от основните дипломатически архивохранилища на Стария свят. В. Мутафчиева, KB, 13.
АРХИДУ`К, мн. архиду`кове, м. 1. Титла, давана от 1453 г. на принцовете от австрийското императорско семейство; ерцхерцог.
2. Мъж с такава титла.
АРХИДУКЕ`СА ж. 1. Титла, давана от 1453 г. на принцесите от австрийското императорско семейство; ерцхерцогиня.
2. Жена с такава титла.
АРХИДЯ`ВОЛ м. Рядко. Пръв дявол. // Прен. Разг. Пренебр. Много голям хитрец, дявол. За една минута около гърците са събрале около петдесет души юнаци .. „Предайте ся без съпротивление, ако искате да умрете покойно, викал княз Георги и махал с саблята си. А ти, отче архидяволе, помоли са богу да опрости греховете ти и да та изпроводи в ад.“ Л. Каравелов, Съч. V, 163-164.
АРХИДЯ`КОН м. Църк. 1. Почетна титла на първия дякон в манастира; протодякон.
2. Духовно лице с такава титла; пръв дякон. Архидяконът застана пред олтарските двери и зачете пеешком молитвата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 10. Първият калугерин е бил архидяконът на градският епископ; а другият — архимандритът на манастирът. Л. Каравелов, Съч. V, 71.
— От гр. ἀρχιδιάκονος.
АРХИДЯ`КОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Архидяконски.
АРХИДЯ`КОНСКИ, -а, -о, мн. -и. Църк. Прил. от архидякон; архидяконов.
АРХИДЯ`КОНСТВО, мн. няма, ср. Църк. 1. Сан на архидякон.
2. Служба, дейност на архидякон.
АРХИЕПИ`СКОП м. Църк. 1. Сан на висше духовно лице в християнската църква, което управлява архиепископия.
2. Духовно лице с такъв сан. В 1673 Парчевич, възползуван от поражението на турците, .., с писмо от молдавския господар и софийския архиепископ, отново отива в Полша, Венеция и Рим за подкрепа. Б. Пенев, НБВ, 34. Кирил, .., се покалугерил в Рим, където заболял и умрял на 14. II. 869 г., Методи, .., се върнал в Моравия и в 870 г. станал панонски архиепископ. Цв. Кристанов, Пр, 1952, кн. 5, 85. Духовенството притежавало огромни богатства. От тия богатства обаче се ползували само висшите духовни лица — архиепископи, епископи, абати. Ист. X кл, 11.
— От гр. ἀρχιεπίσκοπος.
АРХИЕПИСКОПИ`Я ж. Църк. 1. Църковна област, състояща се от няколко епископства, управлявана от архиепископ; архиепископство. В тези земи пред 1203 г., при Йоана I, българската Патриаршия (която тогава се наричаше йоще архиепископия) имаше тези епископии. Р. Каролев, УБЧИ, 51.
2. Сграда, която е седалище на архиепископ; архиепископство.
— От гр. ἀρχιεπισκοπία.
АРХИЕПИ`СКОПСКИ, а, -о, мн. -и, прил. Църк. Който е свързан с архиепископ. Ние утвърждаваме благоговейнейший инок Йоан да бъде архиепископ на България и да изпълнява архиепископските длъжности. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 17. Архиепископски чин. Архиепископски сан.
АРХИЕПИ`СКОПСТВО, мн. -а ср. Църк. 1. Само ед. Сан на архиепископ.
2. Само ед. Служба, дейност на архиепископ.
3. Рядко. Архиепископия. На същото време направиха и две архиепископства у Блъгария. М, 1857, 115.
АРХИЕПИ`СКОПСТВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Управлявам архиепископия.
АРХИЕПИ`СКОПСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от архиепископствам.
АРХИЕПИ`СКОПСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Архиепискоствам. Види се Агатон е архиепископствувал в тази област, но не са знае в какво отношение са е намервал към главният български архиепископ, който са считал глава на българската черква. Р. Каролев, УБЧИ, 31.
АРХИЕПИ`СКОПСТВУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от архиепископствовам; архиепископстване.
АРХИЕРЕ`ЕВ, -а, -о, мн. -и. Църк. Прил. от архиерей.
АРХИЕРЕ`Й, -е`ят, -е`я, мн. -е`и, м. Църк. 1. Висше духовно лице в православната църква (епископ, архиепископ, митрополит, екзарх, патриарх).
2. Духовно лице с такъв сан. В самия ден на празника имало литургия, откупена специално за еснафа; бивала извършвана от архиерей — владиката (ако имало в града), придружен с няколко свещеника. Ив. Хаджийски, БДНН II, 46-47. Борис свика събор в Търново против богомилите. Събора се отвори на 11 февруария 1210 год. На този събор присъствуваха много архиереи, священици, калугери, .. и много народ и сам царят. Р. Каролев, УБЧИ, 109.
— От гр. ἀρχιερεύς.
АРХИЕРЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до архиерей, който е свързан с архиерей. През архиерейската молитва и тропота на мнозинството отнякъде долетя уплашен вик. Ем. Станев, ИК I, 412. В понеделник на 27 того е храмовият празник на църквата „Св. Седмочисленици“. По този случай ще се отслужи архиерейска служба. БД, 1909, бр. 12, 3. Архиерейски одежди. Архиерейски трон. Архиерейска митра. Архиерейско звание. Архиерейски сан. Архиерейска длъжност.
2. Който е съставен от архиереи. Архиерейски събор.
АРХИЕРЕ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Църк. 1. Служба, дейност на архиерей.
2. Сан на архиерей. Патриарх Софроний, .., предложи следующето решение на тази точка: Архиереите да са избират за членове на синодът, наред по правото на архиерейството им, независимо от народността на епархиите им. Р. Каролев, УБЧИ, 165.
АРХИЛЪЖЕ`Ц, мн. -жци`, м. Рядко. Книж. Свръхлъжец, най-голям, преголям лъжец. — Ти знаеш с каква сила нападам лъжата. Нападам себе си, защото аз съм архилъжец. К. Петканов, В, 161.
АРХИМА`ЙСТОР м. Рядко. Книж. Свръхмайстор, най-голям, преголям майстор. Моля архимайстора Миша да бъде добър да ми поправи очилата. Ив. Вазов, ПЕМ, 58.
АРХИМАНДРИ`Т м. Църк. 1. В православната църква — сан на монах по положение между йеромонах и епископ (обикн. игумен на мъжки манастир, ректор на духовна семинария и др.). През 1859 г. пловдиският владика дошъл в Карлово, за да ръкоположи йеромонаха хаджи Василий в архимандрит. Н. Ферманджиев, РХ, 97.
2. Монах с такъв сан. За да укрепи положението си пред Чоки, той, .., се яви при него по тържествен начин, придружен от сонм епископи, архимандрити и дякони, и му засвидетелствува своята преданост. Ив. Вазов, Съч. XIV, 145. Тогава по повелението на императорът Батаци и цариградският патриарх Германа се събраха и митрополитите, епископите, архиереите, архимандритите и игумените от цяла Гръцка империя. Р. Каролев, УБЧИ, 44.
— От гр. ἀρχιμανδρίτης.
АРХИМАНДРИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от архимандрит. Подир изричната заповед архимандритова, свещеникът не смея повече да се бави в София. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 64.
АРХИМАНДРИ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архимандрит. Архимандритски чин. Архимандритска длъжност.
АРХИМАНДРИ`ТСТВО, мн. няма, ср. 1. Служба, дейност на архимандрит.
2. Сан на архимандрит.
АРХИМЕ`ДОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Архимед (бележит древногръцки учен — физик и математик). Геният на Архимед се е проявил блестящо и при създаването на най-различни съоръжения и машини. По време на едно свое посещение в Александрия той създал безконечния винт, който носи неговото име — Архимедов винт. Матем., 1967, кн. 2, 5. Архимедов закон.
АРХИМИЛИОНЕ`Р м. Книж. Притежател на богатство, което възлиза на много милиони.
АРХИПАСТИ`Р м. Остар. Църк. 1. Почетно звание на духовно лице с висок сан в християнската църква (патриарх, епископ, митрополит).
2. Лице с такова звание. Сара (Приближава патриарха): Светейши архипастирю, благослови ме. Ив. Вазов, Съч. XX, 183. Когато в Цариград българското население изпровождаше в гроба Търновският митрополит Иларион и когато нашите вестникаре въздигаха до небеса заслугите на тоя архипастир, до нас достигна жалостивата вест, че на 27 майя в София са поминал и ловчанският епископ Дионисий. Хр. Ботев, Съч., 1929, 232.
АРХИПАСТИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, Остар. Църк. Прил. от архипастир. Те не са трудяха за просвещението на паството си с евангелското слово, а обръщаха високото си архипастирско служение в чорбаджилък. Р. Каролев, УБЧИ, 152.
АРХИПЕЛА`Г, мн. -зи, след числ. -га, м. Група от много острови, разположени на близко разстояние един от друг, разглеждани обикн. като едно цяло. Индонезия е архипелаг с повече от 10 000 обитавани и необитавани острова. В. Атанасова, ДБ, 5. Филипините представляват един огромен архипелаг от големи и малки острови, островчета и рифове. Това островно съзвездие има 7 083 острова. Хр. Тилев, Ф, 8. Галапагос е архипелаг, който спада .. към семействата от острови. Той се намира навътре в Тихия океан. Н. Боев, Г, 14. Почти никой от най-богатите хора на България, .., не бе скитал от остров на остров из гръцкия архипелаг. Д. Димов, Т, 197. Вулкански архипелаг. Коралов архипелаг.
АРХИПЕЛА`ГСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архипелаг; архипелажки. Архипелагски острови.
АРХИПЕЛА`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Архипелагски.
АРХИПОДЛЕ`Ц*, мн. -и, м. Рядко. Свръхподлец, най-голям, преголям подлец. Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет! Ал. Константинов, Съч. I, 205. Берое сви пестници и пристъпи към адвоката. — Архиподлец! Ей сега ще ти сваля маската! К. Петканов, В, 111.
АРХИРЕАКЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Свръхреакционен. Архиреакционна клика. Архиреакционен вестник.
АРХИСТРАТЕ`Г, мн. -зи, м. Боен. Лице, което заема основно място в ръководството и насоката на развитие на нещо, главен стратег на нещо. Радко Димитриев, архистратег на революцията, даваше команди от своя хотел. С. Радев, ССБ II, 420.
АРХИТЕ`КТ м. Специалист по архитектура. Св. Петър е най-величественият паметник, издигнат от Възраждането, .., великата църква оставя незаличимо впечатление в ония, които са имали щастието да я видят, .. Построяването се е продължило сто и двадесет години .. То е било .. ръководено последователно от тринадесет архитекти. К. Величков, ПССъч. III, 70-73. В Прага ние видяхме и първия паметник на съветския воин във Варшава — колективно дело на съветски и полски скулптори и архитекти. Н. Фурнаджиев, МП, 74. Двамина архитекти: Антемиус от Трал и Изидор от Милет, ръководеха строежа [на „Света София“.] А. Каралийчев, С, 43.
— От гр. ἀρχιτέκτων ’главен строител’ през лат. architectus и нем. Architekt.
АРХИТЕ`КТЕН,* -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който е свързан с архитект; архитектски. Архитектно решение.
АРХИТЕ`КТКА ж. Жена архитект.
АРХИТЕ`КТОН м. Остар. Книж. 1. Архитект; архитектор. Плановете са изработени от г-на Карла Хазенауер, един виенски архитектон. Лет., 1874, 280. Но знаеше ся, че когато ся отворило кафенето, най-напред имало една зала, а че подире я подразделил на три отделения един архитектон италианец. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 40.
2. Майстор-зидар. А защо не отъмнахте тази хижица? — рече цар Яко, като думаше на офицерите и на архитектоните (дулгерите). Кр. Пишурка, МК (побълг.), 352.
— Гр. ἀρχιτέκτων ’главен строител’.
АРХИТЕКТО`НИКА, мн. няма, ж. 1. Архит. Хармонично съчетание на структурните елементи и композиционните похвати при сграда, ансамбъл от сгради и др. в едно единно цяло.
2. Разш. Изк. Художествена съразмерност в строежа, композицията на произведение на изкуството (в музиката, литературата, живописта, киното и пр.). Централната пиеса в програмата на концерта беше осмата симфония на Шостакович. По съдържание, архитектоника и размери тя е едно монументално произведение. НК, 1958, бр.* 3, 3. Неговата реч [на Талев] е плавна, ритмична, .. Това е характерно особено за „Железният светилник“, .., където архитектониката на фразата е на места идеална. ВН, 1955, бр. 184, 4. // Строеж, структуриране на частите на художествено произведение.
3. Геол. Тектоника.
— От гр. ἀρχιτεκτονική (τέχνη) ’строително изкуство’.
АРХИТЕКТОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Архит. Който е свързан с архитектониката на сграда или друго архитектурно произведение; архитектонически. Архитектонично съчетание на композиционните елементи в една сграда.
2. Разш. Изк. Който е свързан с архитектониката на литературно, музикално или друго произведение на изкуството; архитектонически. Хайдн ни е показал многостранния облик и вътрешната архитектонична стойност на своя тематичен материал. К, 1926, бр. 85, 4. Без да изостави нищо, той [Верешчагин] работи широко. Не забравя нито барелефите в архитектоничните фонове, нито пъстротите по костюмите. Худ., 1909, кн. 7, 15. Пиесата е изградена по красив архитектоничен план.
3. Геол. Който е свързан с тектониката.
АРХИТЕКТОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Архитектоничен. Няколко гробници, които са оцелели и до днес, като гробницата на Цецилия Метела на Via Appia, гробниците на Августа и на Адриана в града съперничат по големината си и архитектоническата си хубост с най-великолепните храмове. К. Величков, ПССъч. III, 53.
АРХИТЕКТОНИ`ЧЕСКИ. Спец. Нареч. от прил. архитектонически; архитектонично.
АРХИТЕКТОНИ`ЧНО. Спец. Нареч. от архитектоничен; архитектонически. Петата симфония е тематично и архитектонично напълно издържано построена. БНТ, 1941, бр. 223, 1.
АРХИТЕ`КТОР м. Остар. Книж. Архитект, строител; архитектон. Битолските българе са биле неговите [на Рилския манастир] архитекторе, а разложките и самоковските — неговите живописци. СбС, 177. Още отдалече Андрей видя къщата, че не прилича на другите. Видеше се, че е градена от някой италиански архитектор от тънки хубави тули [тухли] на два ката. Н. Бончев, ТБ (превод), 51.
— Рус. архитектор.
АРХИТЕ`КТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прил. от архитектор; архитектски. Той ся зарече да почне дето и да било, само да работи, и затова ся нагърби на една най-дебела и най-несгодна от архитекторските работи: да събаря сгради. Й. Груев, СП (превод), 192.
— От рус. архитекторский.
АРХИТЕ`КТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архитект. Архитектски план. Архитектски скици. Архитектско бюро.
АРХИТЕКТУ`РА, мн. няма, ж. 1. Творческа дейност, своеобразно съчетание от изкуство, техника и наука, която има за обект проектирането, изграждането и художественото оформяне на сгради, комплекси от сгради, паркове, населени места и под.; строително изкуство. От изкуствата архитектурата е достигнала най-висока степен на развитие у римляните. К. Величков, ПССъч. III, 18. // Това изкуство като учебна дисциплина, специалност, която се изучава във висше училище. — Защо? Аз пък живо се интересувам от въпросите на строителството. Просто от професионална гледна точка. — Аха! Студентка, нали? — Мама вече ви каза. Трета година архитектура. П. Незнакомов, ТС, 23. Следвам архитектура.
2. Съвкупност от признаци, които характеризират това изкуство през определена епоха или на определено място; стил. Внушителен паметник на старата западнобългарска архитектура е белосаната двукатна къща в края на улицата. НК, 1958, бр. 51, 6. Англичани, французи, немци, .. и други по-малки народи имат свои павилиони — всякой един в оригинален архитектурен стил, в духа на националната архитектура. Ал. Божинов, СбАСЕП, 171. Рашид бей имаше два сарая, единият беше стар, по старата търновска архитектура. Ц. Гинчев, ГК, 29. Готическа архитектура. Египетска архитектура. Антична архитектура. // Отличителни особености, характер, стил на сграда или на съвкупност от сгради. Оригиналното е, че всичките къщи в една уличка са съвършено еднакви по величина и архитектура. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 67. В центъра е паметникът-църква Сююркирко. По външна архитектура тази църква твърде много прилича на Исакиевския събор в Ленинград. Кр. Белев, З, 12. Елена-Гура е голям град с мощна индустрия, .., с интересна архитектура и прекрасен планински пейзаж на юг. Н. Фурнаджиев, МП, 85. Архитектурата на тези храмове [в Тива] и палати е проста, но величествена и твърде самобитна. Н. Михайловски и др., ОИ, 26.
◇ Вътрешна архитектура. Спец. Дял от архитектурата, който се занимава с вътрешното художествено оформяне и обзавеждане на сгради с различно предназначение.
— Лат. architectura.
АРХИТЕКТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е свързан с архитектурата и творческите процеси, характерни за нея. В плана на строежа му [на палата, в пъстротата на украсите му не бе господствувала никаква архитектурна идея, нямаше никакво съгласие и логичност. Ив. Вазов, Съч. XIV, 35. През робството в Търново засяда уста Кольо Фичето. Тук процъфтява неговата архитектурна дарба. Ст. Станчев, HP, 126. Архитектурен стил. Архитектурно творчество. Архитектурни образци. Архитектурен паметник. Архитектурен ансамбъл. Архитектурни елементи.
2. Който е свързан с отличителните особености на произведение на архитектурата, с неговия стил. Целият дом представляваше странна грамада свързани постройки от непознати архитектурни форми. О. Василев, Т, 92. По краищата на града, особено покрай булевардите и парковете, има доста чисти улици, с прекрасни къщи, .. — те са много изящни в архитектурно отношение. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 53.
3. Който е свързан с дейност на архитект, с работа в областта на архитектурата. — Допуснали сте грешка в проектирането на колоната в десния ъгъл, .. на крайния дом на булеварда .. — Има сигнал от архитектурното бюро на градския съвет. Н. Каралиева, Н, 57. Архитектурен отдел.
АРХИТЕКТУ`РНО нареч. В архитектурно отношение, във връзка с архитектура (във 2 знач.). Новите постройки архитектурно са оформени просто и красиво. Н. Фурнаджиев, МП, 42.
АРХИТРА`В м. Архит. Най-долната част на антаблемана, която лежи върху капителите на колоните.
— От фр. architrave.
АРХИТРА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Архит. Прил. от архитрав.
АРХОНДА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Църк. Монах, който посреща и настанява манастирските гости.
— От гр. ἀρχοντάρης — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРХОНДА`РАДЖИЯ, -ият, мн. -ии, м. Остар. Църк. Архондар. По пътеводителя за Рилския манастир аз разбирам, че ни завождат при архондараджият. Калугерът, който носи тая громка титла, има за мисия да приема и настанява гостите манастирски. Ив. Вазов, Съч. XV, 19.
АРХО`НТ м. Истор. 1. Висше длъжностно лице в старогръцките градове-държави. И още нея вечер, / под стража, пред съвета на мъжете повлякоха повинната хетера / .. / Пред погледа й мяркаха се там / архонтите. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 40-41. С тази цел [за да състави закони] Солон бил избран за архонт. Н. Михайловски и др., ОИ, 158.
2. Във Византия и средновековна България — управник, феодал. Тук пътуваха и роботърговците, обикновено пратеници на знатните архонти — някои от господарите им вървяха с войската, други си стояха в Константинопол. А. Дончев, СВС, 620. — А ти? — попита с очи Иванко петия. — Аз съм дошел да се оплача. Мене ме постави архонтът при моста на Етъра — срещу Самоводене, да сбирам броднина. Твоите хора не плащат. Твоите хора трябва да бъдат наказани. А. Каралийчев, ПГ, 98.
3. Във Византия и средновековна България — висш военачалник. — А! Севастократор, архонт на непобедимите легиони, а сега роб у българския цар, ..! Какъв срам! В. Друмев, И, 13.
— От гр. ἄρχων, ἄρχοντος ’началник’.
АРХО`НТСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от архонт.
АРХО`НТСТВО, мн. няма, ср. Истор. Звание, длъжност или чин на архонт.
АРШИ`Н м. Остар., сега простонар. 1. Стара мярка за дължина, равна у нас на 68 см в строителството или 75,8 см. за платове. Употребимите досега мерки в България са: 1 аршин търговски (терзийски) = 68 сантиметри, .. 1 лакът = 650 милиметри. К. Кърджиев, А, 174. Малката търговия са занимава с продажба на стоките по аршин, ока и шиник. Знан., 1875, бр. 1, 12.
2. Дървена или металическа линия с такава дължина, която се използува за мерене. Той се спря пред една абаджийница, .., примамиха го да влезе в шивачницата и за малко не го накараха да легне, за да му вземат мярка с дървения аршин за едни потури и джамадан от червена чоха. Д. Талев, ЖС, 24. Мереше с железния аршин, режеше, сгъваше отрязаното и хвърляше големите черни гологани в чекмеджето. Ст. Чилингиров, ПЖ, 155-156. Извади аршина от пояса си и почна да размерва зидарията. П. Константинов, ПИГ, 154. А бре Илия-гидия, / що си пофален терзия, / можеш ли фустан да кроиш: / без ножица да го разрежеш, / без аршин да го премериш, / без игла да го юшиеш? Нар. пес., СбНУ XLVI, 76.
3. Обикн. с числ. — линеен размер на предмет или разстояние, измерени с такава мярка. В първите дни на есента Мехмед Чиллията, .. дигна тежка сватба .. От Цариград донесъл четиридесет аршина кадифе със сърма извезано. К. Петканов, X, 5. По това време градското турско управление реши и разхвърли между преспанци нов данък, събра доста пари и дигна сред чаршията кула от камък и дърво четиридесет и осем аршина висока. Д. Талев, ЖС, 119. Много имане не ми трябва; трябва ми три аршина дълга и един широка земя и нищо повече… Ц. Гинчев, ГК, 278. Мъглата тясно обхващаше парахода. По-далече от двайсет аршина не се виждаше. Ив. Вазов, Съч. XVI, 120. В някои си места, като напр. в Каратопракът у нас [в Пловдивско] пластът на черноземът има дълбочина около един аршин и повече. Ступ., 1875, бр. 9-10, 75. Дай ни Йелке от платното; / ние тебе от виното; / аршин платно — ока вино? Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 27.
◇ Аршин дълга, два широка. Разг. Подигр. Ниска и дебела жена. Меря с аршин гроба на някого. Разг. Дебна някого, за да го убия. Но немецът е воювал дълго и се е изхитрил. Знае той, че зад някой от тия там храстчета или къртичини се спотайва непременно нашият брат и му мери с аршин гроба. П. Вежинов, BP, 98. Меря (измервам/измеря) с един <и същ> аршин; меря със същия аршин нещо или някого с нещо друго или някой друг. Разг. Преценявам, разглеждам по един и същ начин различни неща или хора. Тая голяма разноликост в нашия живот не позволява да измервате обществените явления с един и същ аршин. Д. Немиров, Д №9, 76. Меря с двоен аршин; меря с два аршина. Разг. Преценявам по различен начин еднаква проява на различни хора. Но и тук мери` с познатите два аршина. Онова, което Климент е написал за църквата, не бива да се премълчава. То ще прибави нова слава към Охридската архиепископия. Н. Драгова, КО, 155. Меря с друг аршин нещо. Разг. Преценявам различно, по друг начин едно и също нещо. До вчера одобряваше всичко, която правех, а сега си загуби ума по оная фуста и започна да мърмориш и с друг аршин да мериш постъпките ми. Меря със свой (своя личен) аршин. Разг. Разглеждам нещата от свое гледище, едностранчиво, субективно. Ще рече, както навред, така и тук буржоазната класа мери нещата със свой аршин. Г. Кирков, Избр. пр. I, 65. Пита се коя държава, ако тя имаше агресивни намерения, би си позволила доброволно да се откаже от своите права върху военните бази, .., някои западни политици, които са свикнали всичко да мерят със свой аршин, не могат да разберат това. ОФ, 1958, бр. 4215, 3. Меря с чужд аршин. Разг. Не изхождам от свои собствени схващания при преценката си. Пускам (пущам) пусна език от аршин повече. Разг. Много приказвам.
— От перс. през тур. arșın.
АРЪ`Ш м. Диал. Процеп на кола. Баща му го повика. Седнаха върху аръша на колата, разпрегната до кладенеца. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 156. Когато отвори очи, уплашените коне пръхтяха до краката му — тежестта на пълната каруца беше откъснала аръша и те, за чудо, бяха останали на пътя. Ив. Гайдаров, ДЧ, 27.
— Тур. аrıș.
АС, а`сът, а`са*, мн. а`сове, след числ. а`са, м. 1. Най-силната карта за игра от всеки един от 4-те цвята с един знак в средата; асо, бирлик, туз. Хвърлям ас. Имам 4 аса.
2. Прен. Разг. Голям специалист, първенец обикн. в областта на спорта. Ето един от асовете на съветския отбор [по свободна борба] — Владимир Синявски. ВН, 1958, бр. 2126, 2. Тук [на състезание] са без изключение всички асове както в алпийските дисциплини, така и бяганията и скоковете. НС, 1958, бр. 5, 1. Гостите бяха двама: .. — някакъв шеф в рибното стопанство — и един ас от първа програма на телевизията, специалист по въпросите на престъплението. Съвр., 1980, кн. 1, 3.
В бело`та е ас, / на изпита — пас. Ив. Тренев и др., ВН, 1960, бр. 2739, 4.
3. Воен. Опитен летец-изтребител, изтъкнат в бойни действия. Познавах един бивш летец, ас от Първата световна война, бивш харамия. О, 1978, кн. 6, 25.
— Фр. as.
АСАМБЛЕ`Я ж. 1. Полит. Представително общо събрание на международна организация; конгрес. Външни министри .. представляват страните си в 54-тата сесия на Генералната асамблея на ООН. СТ, 1999, бр. 49, 10. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
2. Разш. Събир. Събиране на много лица за опознаване или за участие в културни или спортни прояви. Реално и внушително осъществяване в Индия на високохуманните идеали и принципи .. — така може да се окачестви откритата днес в Делхи национална детска асамблея. Тр., 1981, бр. 264, 4. Фондация „Духовно огледало“, възродила детските асамблеи, провеждани преди 10 ноември 1989 г., е приета за член на Международния съвет за детска литература на ЮНЕСКО. ДТ, 1999, бр. 333, 4.
АСАНСЬО`Р м. Подемно съоръжение с кабина или платформа, задвижвано обикн. от електродвигател, което се използва за вертикално (отвесно) изкачване и спускане на хора и товари във високите сгради, шахти и под.; подемник. Асансьорът работеше и тя се изкачи с него на втория етаж. Д. Димов, Т, 673. Изкачването и слизането на хората в небостъргача става с бързи асансьори. Л. Мелнишки, ПП, 122. Асансьорът ни свали на двеста метра дълбочина под земята. Н. Фурнаджиев, МП, 76.
— Фр. ascenseur.
АСАНСЬО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от асансьор. Асансьорна кабина. Асансьорна платформа. Асансьорна макара. Асансьорна врата. Асансьорна фабрика. Асансьорен цех.
АСАНСЬО`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от асансьор.
АСЕДЖИ`Я, -ята, мн. -и`и, м. Остар. Обесник, враг, неприятел. Бог ги убил комшии аседжии, / що пойдоха во Будима града / му казаха на краля от Будима. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 86.
— От тур. askı ’палач, джелатин’.
АСЕИЗМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Обикн. в съчет.: Асеизмична област. Геол. Област, в която не стават земетресения.
АСЕИЗМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Асеизмичен.
АСЕКСУА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Биол. Който няма полови признаци, пол; безполов.
2. Книж. Който е безсилен, слаб полово, който няма полово влечение.
— От лат. asexualis през фр. asexuel.
АСЕКСУА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Биол. Отсъствие на полови признаци; безполовост.
2. Отсъствие на полово влечение; полово безсилие, полова слабост.
АСЕ`ПТИКА, мн. няма, ж. Мед. Предотвратяване заразяването на рана чрез обеззаразяване с физически средства и методи (изваряване, пара, измиване и др.) на всички предмети, които са в съприкосновение с нея.
— От гр. ἀ- ’не’ + σηπτικός ’който предизвиква гниене’.
АСЕПТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Мед. Прил. от асептика. Асептична превръзка.
АСЕПТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Асептичен.
АСЕПТИ`ЧНО. Мед. Нареч. от асептичен. Операцията е извършена асептично.
АСЕПТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Мед. Отсъствие на микроорганизми в нещата, които са в съприкосновение с рана, поради унищожаването им с физически средства (измиване, изваряване, пара, дезинфекция с йодова тинктура и под.).
АСИГНА`ТИ мн., ед. (рядко) асигна`т, м. Истор. Книжни парични знаци, пуснати в обръщение* във Франция по време на революцията от 1789 г.; асигнации.
— От фр. assignats.
АСИГНА`ЦИИ мн., ед. (рядко) асигна`ция, ж. Финанс. Книжни парични знаци, пуснати в обръщение във Франция по време на революцията от 1879 г. и в царска Русия от 1789 до 1843 г. Понеже църковните земи [във Франция през 1791 г.] не могли веднага да се продадат, а държавата се нуждаела от пари, то тия земи послужили като гаранция на пуснатите в обръщение книжни пари — „асигнация“. Ист. X кл, 19. Ив. Денкоглу учреждава при Московския университет една стипендия за вечни времена, с която да се издържат млади българчета, предимно от неговия роден край. За тая цел той влага в университетското ковчежничество 15 000 рубли асигнации. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 207.
— От фр. assignation.
АСИГНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Финанс. Отпускам, отделям определени парични средства за някакъв разход, асигнирам се страд.
АСИГНИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Финанс. Отгл. същ. от асигнирам и от асигнирам се.
АСИГНУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Асигнирам. Веднага бяха асигнувани суми за отпечатването на доклада в отделна книга. Г. Караславов, Избр. съч. II, 341. Какви суми е асигнувало Правителството и за какви военни предмети, ние това не знаем, па това и не е важно за нас. Пряп., 1903, бр. 19, 1. асигнувам се страд. С един рескрипт до Соболева князът заповяда на Министерския съвет да състави немедлено указ, чрез който да се асигнува сумата, необходима за поддържането на драгуните. С. Радев, ССБ I, 359.
АСИГНУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от асигнувам и от асигнувам се.
АСИМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. В който няма симетрия; несиметричен, несъразмерен; асиметрически, несиметричен. Противоп. симетричен. Да надзърнем новия, работнически Ленинград .. Прозорците на четириетажните здания са поставени в асиметрична художествена подреда. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 25. Очевидно .. е, че моделите на Карден .., асиметрични поли, при които единият крак се оголва до корена на бедрото, а другият се облича до коляното .. могат да бъдат сложени само от безумносмелите 18-годишни. ЖД, 1967, кн. 6, 23. Напречният профил на планината показва рязко асиметрични склонове и долини. Ст. Петров, П, 15.
2. Несъразмерен, нехармоничен. Асиметрично лице.
АСИМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Асиметричен.
АСИМЕТРИ`ЧНО. Нареч. от асиметричен; несиметрично, несъразмерно. Полата се закопчава асиметрично.
АСИМЕТРИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на асиметричен.
АСИМЕ`ТРИЯ, мн. няма, ж. Отсъствие или нарушение на симетрията или хармонията, съразмерното разположение на частите на едно тяло, един предмет, обект; несиметричност, несъразмерност. Противоп. симетрия.
— От гр. ἀσυμμετρία.
АСИМИЛА`ТИ мн., ед. (рядко) асимила`т, м. Бот. Органически вещества, които се образуват в растенията като краен продукт на фотосинтезата и се използуват за храна на всички клетки. В повечето растения скорбялата е 30-50% от всички получени вещества .. Съставът и съотношението на асимилатите се мени в зависимост от условията, при които се извършва фотосинтезата. Биол. X кл, 16.
АСИМИЛАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Спец. Прил. от асимилати и от асимилация (в 1 знач.). Асимилативен процес.
АСИМИЛА`ТОР м. Полит. Завоевател, който провежда политика на асимилация по отношение на покорен народ. Факт е също така, че в някои среди от нашия народ, .., българският език бе изместен от гръцкия, макар, разбира се, нашите орачи и копачи да запазиха своя роден език, който не можа да бъде асимилиран нито от жестоките турски асимилатори, нито от гръцките фанариоти. Т. Павлов, МИБ, 44.
АСИМИЛА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Полит. Прил. от асимилатор. Паисий зове на борба срещу гръцките асимилаторски стремежи, за запазване на народността. Лит. X кл, 94-95. Асимилаторска политика. Асимилаторски гнет.
АСИМИЛА`ТОРСКИ. Полит. Нареч. от прил. асимилаторски. Действа асимилаторски.
АСИМИЛАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Биол. Който се отнася до процеса усвояване на органични вещества, асимилация (в 1 знач.). Като сочен и узрял есенен* плод, заграбил от соковете на земята, минал през сложните асимилационни* процеси в живота на стеблото, плодът се отронва и пада съвсем неочаквано в момента на своята* най-пълна зрелост. Т, 1954, кн. 5, 12.
2. Полит. Който се отнася до асимилация (във 2 знач.), политическо претопяване. С нескритата си съпротива срещу асимилационната гръцка пропаганда този буден и упорит българин си спечели силната омраза на гръцките владици. Г. Дръндаров, ВЗ, 20. Траките са били подложени на асимилационни процеси след завладяването на земите им от римляните, които разрушили етническата им самобитност и устойчивост. Л. Петров и др., БКН, 11.
3. Езикозн. Който се отнася до звуково уподобяване, асимилация (в 3 знач.) Ако в средисловието на думата има повече от две съседни шумови съгласни, различни по звучност, те също се уподобяват, като последната съгласна от групата има асимилационно въздействие върху всички: .. ’гроздче’ [гростче]. АГ I, 206. Асимилационна способност на организмите. Асимилационен орган. Асимилационна промяна на съгласен звук.
АСИМИЛАЦИО`ННО нареч. Спец. По начин да се осъществи асимилация. В тези случаи съгласните [в, в’] .. действат асимилационно, така както и останалите шумови съгласни. АГ I, 209.
АСИМИЛА`ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Биол. Присъщ на живите организми процес, при който растенията образуват органични съединения от неорганични, а повечето от останалите живи организми усвояват готови органични вещества, необходими за изграждането на тъканите им и за развитието и съществуването им.
2. Полит. Претопяване, поглъщане на една народност от друга или на един език от друг (обикн. на по-малобройната или на зависимата, покорената народност). Наред с дискриминацията на християните турската феодална власт се домогвала и до асимилация на българския народ. За тази цел били предприети на няколко пъти масови помохамеданчвания на българското население. Ист. X и XI кл, 103-104.
3. Езикозн. Уподобяване на един шумов съгласен звук със съседния звук в една и съща дума както по отношение на учленяването му, така и в акустично отношение, напр. преминаване на „з“ в „с“ под влияние на „к“ в изкуство. Противоп. дисимилация. Асимилацията по звучност е жив звуков закон в съвременния български език. △ Частична асимилация.
4. Минер. Вид магматичен процес, при който магмата стопява и приема в състава си веществото на съседните й скали.
5. Прен. Книж. Пълно усвояване на познания, идеи, схващания.
◇ Прогресивна асимилация. Езикозн. Уподобяване на шумов съгласен звук на обратния по звучност съгласен под влияние на предходен звук с обратна звучност. Случаи на прогресивна асимилация [в българския език], когато уподобяването се извършва под влияние на предходната съгласна, се откриват най-често със съгласните [в, в’] в позиция след беззвучните съгласни [т, с, х]: свой [сфой] .., свеж [сфеш]. АГ I, 206. Регресивна асимилация. Езикозн. Уподобяване на шумов съгласен звук на обратния по звучност съгласен под влияние на следващ звук с обратна звучност или в края на думата. Редуването [на звучни и беззвучни съгласни] гласни]., е свързано с обеззвучаването на звучните съгласни в края на думата и с регресивната асимилация по звучност между две шумови съгласни. АГ I, 204-205.
— От лат. assimilatio ’уподобяване’ през фр. assimilation и нем. Assimilation.
АСИМИЛИ`РАМ, -аш, несв. и св. 1. Непрех. и прех. Биол. За организъм — извършвам асимилация (в 1 знач.). Иглолистните растения, както и другите вечнозелени дървета и храсти не асимилират през зимата, дори и в топлите дни. ПН, 1932, кн. 4, 64. Водната леща не потъва, нито се мокри от дъжд или при вълнение. Водата винаги се стича от нея. По този начин растението има възможност винаги да диша и асимилира правилно. В. Бешовски и др., ЕП, 29.
2. Прех. Полит. Извършвам асимилация над народ. След като тюркските българи били асимилирани от славянското мнозинство, .., изплувало и се наложило като общо национално име за всички славянски племена, .., името „българин“. Б. Ангелов, ЛС, 148. Голяма част от славяните останали в днешна Унгария и Румъния. С течение на времето те били асимилирани от унгарците и румъните, като оставили значителни следи в техния език. Ист., X-XI кл., 1965, 19.
3. Прех. Книж. Усвоявам напълно познания, идеи, схващания. Нашият народ е имал нужда от едно по-широко образование, .. — нужна е била една просветна дейност, която да го подготви, за да асимилира чуждата култура. СбАСЕП, 9. Самоук като повечето дейци от Възраждането, Стамболов имаше наистина необикновена дарба да асимилира чуждите знания. С. Радев, ССБ I, 1973, 455. асимилирам се страд. Нитритите и нитратите .. се асимилират от зелените растения.
АСИМИЛИ`РАМ СЕ несв., непрех. 1. Полит. Изчезвам като самостоятелна народност. Днес, след разрушението на тия му илюзии, той изгуби и тези демократически основания и се асимилира с другите буржоазни партии. Д. Благоев, ЛС, 105.
2. Езикозн. За шумов съгласен звук — преминавам в друг съгласен звук под влияние на обратен по звучност звук или на мястото си в думата. Шумовите съгласни в края на представки се асимилират — напр. в думите „отглеждам“ [одглеждам], подчиня [потчиня] и под.
— От лат. assimilo ’уподобявам’ през фр. assimiler и нем. assimilieren.
АСИМИЛИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от асимилирам и от асимилирам се. Асимилиране на азота. Асимилиране на съгласни.
АСИМФОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Несъзвучен, неблагозвучен.
АСИМФОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Асимфоничен.
АСИМФО`НИЯ, мн. няма, ж. Спец. Отсъствие на съзвучие; неблагозвучие.
— От гр. ἀσυμφωνία ’незвучност, несъгласие*’.
АСИНДЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. Който не е свързан със съюз; безсъюзен.
АСИНДЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Асиндетичен.
АСИНДЕТО`Н м. Литер. Стилна фигура, при която се избягва употребата на съюзи с цел да се направи речта по-жива, по-въздействаща.
— От гр. ἀσύνδετον ’безсъюзие’.
АСИНХРО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Неедновременен, несинхронен. Противоп. синхронен, едновременен. Скоростта на ротора е винаги по-малка от тая на въртящото поле. Електромоторите, устроени на този принцип, се наричат асинхронни поради това, че роторът закъснява във въртенето си спрямо полето, т.е. полето и роторът не са синхронни. Физ. XI кл, 21. Асинхронно пускане на двигателя.
АСИНХРО`НИЯ, мн. няма, ж. Книж. Несъвпадане по време; неедновременност.
АСИНХРО`ННО. Книж. Нареч. от асинхронен; неедновременно.
АСИРИ`ЕЦ*, мн. -и`йци, м. 1. Истор. Жител на древната робовладелска държава Асирия в северозападната част на Месопотамия, която е просъществувала от края на третото хилядолетие до края на VII в. преди н.е. Асирийци и вавилонци използували черен туш за веждите и миглите. О, 1977, кн. 11, 44.
2. Мъж от народност, която живее в Ирак, Иран, Турция и някои други съседни страни. В Ирак живеят десетки хиляди асирийци и халдейци. Б.* Темков, И, 6.
АСИРИ`ЙКА ж. 1. Истор. Жителка на древната робовладелска държава Асирия. Асирийките използували за лакиране .. на лицето си специални козметични състави. О, 1977, кн. 11, 44.
2. Жена от народност, която живее в Ирак, Иран, Турция и някои други съседни страни.
АСИРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от асириец и от Асирия. Асирийски владетели.
АСИРЯ`НИ, мн., ед. (рядко) асиря`нин м. Остар. Книж. Асирийци. Стари народи, за които приказува старата история били: китайци, .., мидяни, асиряни. Г. Йошев, КВИ (превод), 21.
— От рус. ассиряне. — Р. Попович, Христоматия, 1837.
АСИРОВАВИЛО`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Асирия и Вавилония (древни държави в Мала Азия). Асировавилонска култура. Асировавилонски паметници.
АСИСТЕ`НТ м. 1. Във висше учебно заведение — длъжност на специалист-научен работник, помощник на професор в научната, лабораторната и преподавателската работа. Редовен асистент. Хоноруван асистент. Главен асистент.
2. Лице, което заема такава длъжност. Професор Бауер, .., искаше да го направи свой асистент и да го задържи при себе си. Д. Ангелов, ЖС, 171.
3. Специалист по съответната специалност, който помага на лекар при операция, на режисьор, диригент и др. п. — Ха-ха-ха! — смее се от сърце докторът .. Той се обръща към сестрите и асистента. Л. Стоянов, X, 149. Най-напред вървеше военен лекар в бяла престилка, .. Асистентите носеха чанти и една лека носилка. Й. Радичков, ГП, 41. — Бае Божине, твоето момче е свободно, я ми го прати в амбулаторията да се навърта около мене .. — Добре, бе докторе, .. — Браво! Ето че и аз като всички знаменитости се сдобих с асистент! — ме посрещна весело докторът. Г. Белев, ПЕМ, 78. Асистент на диригента при операта.
◇ Асистент на знамето. Във войската или в училището — офицер или ученик, който придружава знамето при тържествени случаи. Но той [Ради] беше асистент на знамето, а това го задължаваше да си отваря очите. Ст. Мокрев, ЗИ, 254.
— От лат. assistens, —ntis ’присъствуващ, помагащ’ през нем. Assistent.
АСИСТЕ`НТКА ж. Жена асистент. Професор Орлов .. седеше приведен над микроскопа си .. Асистентката Ана Флорова — негова племенница и първа помощница — също така следеше своя микроскоп*. Ст. Волев, МС, 5.
АСИСТЕ`НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с асистент и с неговата работа. — Аз също бях кандидат за асистентското място… Ем. Манов, БГ, 164. Асистентска длъжност. Асистентска стая.
АСИСТЕ`НТСТВО, мн. няма, ср. Длъжност или работа на асистент. През време на своето асистентство той е работил при един виден професор.
АСИСТИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Извършвам работа като асистент. — Колега, — рече му [д-р Милев], — днес аз ще оперирам, а вие само ще ми асистирате. Д. Ангелов, ЖС, 39. В школата асистира Анни Сигл, солистка от Нюрнбергската опера. Т, 1941, бр. 223, 3. Асистирам при изпит.
2. Разш. Помагам на някого при извършване на нещо. Отнесоха ранения четник в амбулаторията. Асистраше ми както винаги дядо Щилян, .. — Дядо Щиляне, острижи го! П. Вежинов, ЗНН, 171. Езерото е само на петдесет крачки от хижата и тъкмо затова предпочитам да го заобиколя малко и да мина отсреща. Там няма кой да ми асистира и да ми плаши рибата. Д. Калфов, ИТШ, 139.
◇ Асистирам знаме. Остар. Във войската или в училище — придружавам знамето при тържествени случаи. Ето че в рамките на черковната врата израснаха яките, едри гимназисти Боро Струнджев и Боро Масленков — с нови козирки на фуражките и с бели ръкавици — асистираха гимназиалното знаме, носено от великана Ваньо Кочов. Й. Вълчев, РЗ, 121.
— От лат. assisto ’присъствувам, помагам’ през нем. assistieren.
АСИСТИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от асистирам.
АСИ`Я, ед., неизм., мн. -ии, прил. Диал. 1. Непокорен, непослушен, размирен (Н. Геров, РБЯд).
2. Като същ. аси`я, -и`ята, -и`ят, мн. -и`и, м. Бунтовник, размирник. — Тъй като не му даваме верим — данък, — та ни клевети. И пашата отговори: — Нали и вие сте кауре, защо не давате? Ето че сте асии — бунтовници. А. Дончев, BP, 78.
— От араб. през тур. asi.
АСКАНИ`Т, мн. няма, м. Минер. Вид глина, разновидност на бентонита, която се употребява като обезцветяващо средство в някои промишлени отрасли. Някои пясъци и глини (бентонит, асканит .. и др.) имат свойство да поглъщат .. различни вещества, които придават неприятен вкус на водата и я правят негодна за пиене. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 3.
— От груз. собств.
АСКАРИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от аскарида.
АСКАРИ`ДИ мн., ед. (рядко) аскари`да, ж. Вид глисти, кръгли червеи с дължина до 40 см, които живеят като паразити в червата на човека и гръбначните животни.
— От гр. ἀσκαρίς, —ίδος.
АСКАРИДО`ЗА ж. Мед. Заболяване у човека и домашните животни, причинено от аскариди. У нас чувствително е намалена аскаридозата у населението. △ Аскаридоза у свинете.
АСКЕ`Р м. Остар., сега простонар. 1. Само ед. Събир. Войска. Караулите .. помислили от най-напред, че тая многобройна чета не е друго нищо, освен турски аскер. З. Стоянов, ЗБВ II, 52-53. — Руският аскер е много силен — .. — Като мине по улиците някой полк, земята трепери. Д. Талев, ПК, 207. Изпратил е царо султан Мурад, / изпратил е турска силна войска, / .. / Що йе било шума по гората, / толко било аскер по земята. Нар. пес., СбНУ XLIII, 128-129. Редовен аскер.
2. Войник. По планинския път маршируват аскери в сини униформи, с червени фесове на главите си. П. Стъпов, ГВ, 152. — Двайсет и три години аскер служа. К. Константинов, ПЗ, 21. — Хамид си дошъл! — пусна се дума из селото. — Хамид аскерът. Б. Несторов, СР, 129.
3. Само ед. Рядко. Войниклък; аскерлик. Кой като мене, кой като мене, / девет години ходих / по аскер, по сефер. З. Стоянов, ЗБВ III, 150.
— От араб. през тур. asker.
АСКЕРЛИ`К мн. няма, м. Остар., сега простонар. Военна служба; войниклък. — Пусто останало и българско царство и пр., — нареждаше поменатата жена, на която бяха убили мъжа пред няколко часа. — На аскерликът е туй сега не му е добро, — говоряха помежду си събравшите се селяни. З. Стоянов, ЗБВ II, 84-85.
— Тур. askerlik. Друга форма: аскерлъ`к.
АСКЕРЛИ`Я, -и`ята, и -и`ят, мн. -и`и, м. Остар. Войник, аскер. Дойде си в отпуск за Великден едничкият войник от селцето .. — Де аскерлият, да го видя? Ив. Вазов, Съч. X, 100. По кривите селски улички и пътеки ходеха натоварени с покъщнина аскерлии. Д. Талев, И, 586.
АСКЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар., сега простонар. Прил. от аскер (в 1 и 2 знач.); войнишки, войскови`. Пред мене не съществуваше нищо друго, освен синята аскерска униформа и червения фес, в който се целех, щом се покажеха негде. П. К. Яворов, Съч. II, 156.
АСКЕ`Т м. 1. Последовател на аскетизма (в 1 знач.); отшелник, пустинник, постник. У Симеон като че ли имаше от фанатизма на александрийските аскети, една опасна възбуденост, която плашеше дори него, волнодумеца. А. Гуляшки, ЗВ, 105.
2. Прен. Човек, извънредно въздържан по отношение на удоволствията на живота, който има суров начин на живот. По природа той не беше нито развратник, нито аскет и затова момичетата се хлъзгаха по повърхността на живота му, без да оставят възторзи или печал. Д. Димов, Т, 17.
— От гр. άσκητής ’който се упражнява в нещо, специалист’ през рус. аскет.
АСКЕТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Религиозно учение и практика у християните, браманистите и будистите за постигане на нравствено съвършенство и приближаване до божеството чрез отричане от земните блага и телесно изтощаване чрез строго постене, отшелничество; аскетика. Богомилите бяха кротки и смирени, имаха бледни и печални лица, изнурено тяло от чрезмерен пост, малко разговаряха и никога не се смеяха .. Тези качества на богомилите, .., отричането на външната суета и разкош, техният суров аскетизъм, който беше в тях искрено фанатическо увлечение, имаше голямо влияние. Р. Каролев, УБЧ, 1119.
2. Прен. Прекалено въздържане, отказване от земните блага; суров начин на живот. Когато човек свикне с кучешкия аскетизъм на бездомника, тогава и хартията топли също тъй добре, както пухеният юрган. Св. Минков, ДА, 111.
АСКЕТИ`К, мн. -ци, м. Остар. Аскет. Аскетикът е побягнал в пустинята не да бъде полезен на своето общество, .. а да спаси своята собствена душа. Знан., 1875, бр. 1, 11. Той [Неофит Рилски] е величавият тип на строгите вдъхновени и екзалтирани аскетици на първото християнство. Ив. Вазов, Съч. XV, 30.
АСКЕ`ТИКА ж. Рядко. Аскетизъм (в 1 знач.).
АСКЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до аскетизъм; аскетически, отшелнически. Аскетичен живот.
2. Който е присъщ на аскет. В аскетичната пламенност на очите, в хлътналите бузи .. прозираше саможертвата на човека, който се беше отрекъл от себе си. Д. Димов, Т, 221. // Който е много слаб, изтощен от постоянен пост или гладуване. Аскетично тяло.
АСКЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нежел. Аскетичен. От спартански, животът ни се превърна на аскетически. Ив. Вазов, Съч. VII, 176.
АСКЕТИ`ЧЕСКИ. Нежел. Нареч. от прил. аскетически; аскетично. Живее аскетически.
АСКЕТИ`ЧНО. Нареч. от аскетичен; като аскет, аскетически. Тя видя същата фигура, същото лице, .., същата пламенна красота и аскетично свити устни. Д. Димов, ОД, 119. Живее аскетично.
АСКЕ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на аскет; аскетичен, аскетически. Аскетски живот.
АСКЕ`ТСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Живот на аскет; аскетизъм.
АСКЕТУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Живея като аскет.
— Друга (остар.) форма: ашкиту`вам.
АСКИТИ`ЙНИЦА ж. Диал. Постница.
— Друга (остар.) форма: ашкити`иница.
АСКИТИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Диал. Аскет (в 1 знач.); постник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга (остар.) форма: ашкити`я.
АСКЛЕПИА`Д м. Книж. В древна Гърция — жрец на Асклепий, който е бил и лекар. Към храмовете са откривани болници, където първите лекари са жреци, известни под името асклепиади. А. Гюровски, АЧ, 11.
— От гр. ’Ασκλεπιάδης; ’потомък на Асклепий, бог на медицината’.
АСКОРБИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Аскорбинова киселина. Хим. Органично вещество във вид на безцветен кристален прах с кисел вкус, което лесно се разтваря във вода и се разрушава от кислорода във въздуха, необходимо при обмяната на веществата в организма; витамин С.
АСКОФЕ`Н м. Фарм. Комбинирано лекарство от аспирин, кофеин и фенацетин във вид на бели таблетки, употребявано против простудни заболявания за понижаване на температурата и за спиране на болки.
АСЛА`Н м. Остар., сега простонар. Лъв. — В София имаше един мост с четири големи аслани от желязо. Стоят ли още асланите? — Стоят. Дядо Петко се успокои, като разбра, че лъвовете са на мястото си. А. Каралийчев, НЗ, 212. Подир една минута видя, че иде един лев (аслан) към тази пещера. Кр. Пишурка, МК (превод), 170. — Хората от едно правят сто, от мравката аслан! Ив. Вазов, Съч. ХХП, 134. По-добре жива мишка, а не умрял аслан. П. Р. Славейков, БП II, 58.
◇ Правя от мравката аслан. Диал. Силно преувеличавам нещо, без да е необходимо, без нужда.
— Тур. aslan. — Друга (остар и диал.) форма: арсла`н.
АСЛА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега простонар. Който е на аслан; лъвски. Асланова кожа.
— Друга (остар. и диал.) форма: арсла`нов.
АСЛА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар.* сега простонар. Прил. от аслан; лъвски. Изви кривака, свали го бърже / с ръка юнашка, със сила асланска. Ив. Вазов, БМ II, 97.
— Друга (остар. и диал.) форма: арсла`нски.
АСЛА`НЧЕ, мн. -та, ср. Остар., сега простонар. Малкото на аслан; лъвче.
— Друга (остар. и диал.) форма: арсла`нче.
АСЛЪ` нареч. Простонар. Като вмет. дума. Наистина, всъщност. — Ако им трябват душите ни — да ги вземат! То, аслъ`, само една душа дето е останала у нас! А. Гуляшки, СВ, 258. Всички мислят, че съм освободен от съда поради недоказаност и това аслъ` си е така… Ем. Станев, ИК I, 347. — Ти аслъ` все такива сънища сънуваш, дето няма да ги бъде! И. Петров, НЛ, 20.
— От араб. през тур. asıl, aslı ’основание, същност; преди всичко, главно’. Други (диал.) форми: арсла`, асли`.
АСМА` ж. 1. Висока, дълга и разклонена, обикн. дворна лоза, издигната на дървено или железно скеле; лозница. На двора под асмата, под черните гроздове, играеше голямо хоро. Й. Йовков, СЛ, 173. В дворчето на тая къща има .. красива асма от пътните врата чак до стълбите. Д. Немиров, Д, 124. // Само ед. Събир. Лоза, която израства като дълго стебло. В гората има много дива асма, диво лозе — влече се по дърветата като повет. Й. Йовков, ПГ, 50. По чардаците кротко се вият асми. Н. Тихолов, ДКД, 123.
2. Висока подпора, скеля за лоза. Минахме покрай лозя, дигнати целите на асми. Н. Тихолов, ДКД, 214. Лозата по телената асма се бе разшумила и засенчила площадката. Т. Харманджиев, Р, 71. По асмите резекията почерня. Н. Каралиева, Н, 136.
— Тур. asma.
АСМАЛИ`Я, ед., неизм., мн. -и`и, прил. Диал. Който е с асма (във 2 знач.). Дойна дори мете, / дори като поле, / бахча асмалия, / къщя чердаклия. Нар. пес., СбГЯ, 195.
АСМАЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Лозница, асма (в 1 знач.). Къщите тук бяха на два ката, с градинки отпред. Почти пред всяка имаше асмалък или беседка. П. Здравков, НД, 66. Кирчо сред дора седеше, / на дора под асмалъци. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 43.
АСМЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прил. от асма (в 1 знач.). Къде бе виждал Петко асмения чардак на улицата и желязната порта, отгоре с изострени като копия железа?… Ст. Сивриев, ПВ, 84.
АСМИ`ЦА ж. Умал. от асма; асмичка.
АСМИ`ЧКА ж. Умал. от асма; асмица. Няма никога да обходи двора, .., да прегледа кошерите, да подреже асмичките. Г. Караславов, Избр. съч. I, 95.
А`СО, мн. -а`, ср. Ас; бирлик, туз. Попът седеше в кухнята и гледаше как попадията нарежда картите. Пак пика асо му се падаше. Ст. Дичев, ЗС II, 680. При чистенето на картите беше изхвърлил купа поп и Насьо х. Грозданов можеше да го бе само с каре от аса. Д. Ангелов, ЖС, 31. — Бате Фанчо тегли две карти. Ами сега?… Нали знаеш какъв рефлекс вадя на покера. И аз тегля две карти. Имах пики рига, вале, десятка, получих асо и дама. А той, .., си получава четвърта осмица. Първа заигравам аз — десет чипа. П. Вежинов, НБК, 136.
— Ит. asso през гр. ἄσο (вж. В. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български…, ГСУ, 1960, с. 178–179)*. — Ив. Богоров, Френско-български* речник, 1869.
АСО`, мн. -а`, ср. Спорт. При фехтовка — сполучливо нападение; докосване с рапирата на противниковия състезател.
— От фр. assaut ’нападение’.
АСОМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Книж. Безплътен, безтелесен.
АСОНА`НС м. Литер. 1. Съзвучие, повторение на еднакви гласни звукове в един или няколко стиха, напр.: Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен; /гора зашуми, вятър повее, / — Балканът пее хайдушка песен. Хр. Ботев.
2. Непълна рима, основана само върху еднакви ударени гласни звукове, напр.: сега` — смъртта`.
— Фр. assonance.
АСОНА`НЦИЯ ж. Литер. Рядко. Асонанс. Тя [пословицата] се запазва през вековете в паметта на народа поради онази завършена, строга форма, която симетричната постройка, ритъмът, асонанцията, алитерацията и асоциацията на поетичните образи й дават. Б. Ангелов, ЛС, 74.
АСОРТИ` прил. неизм. 1. Книж. Със следв. предл. с. Обикн. за облекло — който е добре подбран в съответствие с нещо; подходящ. Шапката й е асорти с костюма.
2. Търг. За различни видове от една и съща стока — подбран с оглед на разнообразен асортимент. Бонбони асорти.
— Фр. assorti.
АСОРТИМЕ`НТ м. Обикн. ед. Съвкупност от различни видове и качества стоки в търговско предприятие или на изделия в производствено предприятие. Асортиментът на вещите и стоките, които се продават тук, обхваща всички видове производства на египетското занаятчийство от всички времена и епохи на египетската история. Ив. Мирски, ПДЗ, 199. Богат асортимент. Разнообразен асортимент. Беден асортимент. Ограничен асортимент. // Съвкупност от различни видове и качества от една и съща стока или едни и същи изделия. От утре всеки дружинен лекар от групата ни ще разполага с асортимент от най-модерни лекарства… Д. Димов, Т, 683. Централният универмаг е огромна сграда с няколко етажа .. От всеки вид стока можеш да избираш, сред многообразен асортимент. Н. Фурнаджиев, МП, 40. На витрините са изложени нови асортименти тъкани, обувки и метални и порцеланови изделия.
— От фр. assortiment.
АСОРТИМЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от асортимент. Успех за нашата търговия са новосъздадените асортиментни кантори, които улесняват управителите на магазините при набавянето на нови стоки. ВН, 1960, бр. 2675, 1. Асортиментен кабинет. Асортиментна база. Асортиментна програма.
АСОЦИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който страни от обществения живот; саможив, себичен. Асоциален човек.
2. Който нарушава правата или уврежда интересите на обществото. И всъщност дали наред с героите — положителни образци, не се възпроизвеждат и асоциални герои, нагли „суперменчета“. Хр. Домозетов, ОР, 122. Асоциален тип.
3. Който е в разрез с интересите на обществото. Асоциални прояви.
АСОЦИА`ЛНО. Нареч. от асоциален. Постъпвам асоциално.
АСОЦИА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Проява и качество на асоциален човек. Асоциалност на младежи.
АСОЦИАТИ`ВЕН, -вна*, -вно, мн. -вни. Псих. Прил. от асоциация (в 1 знач.). Много по-сложен беше пътят, по който стигнах до поезията на Борис Пастернак. Неговата лирика от 20-те години, .., в значителния си дял е изключително усложнена с трудна за разгадаване асоциативна образност, наниз от лирически ребуси. Мл. Исаев, Н, 248. Асоциативна връзка. Асоциативен процес.
◇ Асоциативна психология. Псих. Насока в психологията, според която асоциацията е основа на психическата дейност.
АСОЦИАТИ`ВНО. Псих. Нареч. от асоцативен. Възникването на някои представи става чисто асоциативно.
АСОЦИАТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Изк. Литер. Свойство на художествената творба да поражда определени асоциации в човешкото съзнание в процеса на естетическото възприемане. Една монументална творба задължително трябва да бъде конкретна и лаконична; плакатът със своята графика или информация, независимо чрез хипербола или асоциативност, също трябва да действува лаконично. Отеч., 1978, кн. 2, 33.
АСОЦИАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Асоциативен. Истински сън наричаме почивката на висшите асоциационни центрове в мозъка, следователно истински спят само животните с висши умствени прояви като човека, бозайниците, птиците. ПН, 1934, кн. 1, 15.
АСОЦИА`ЦИЯ ж. 1. Псих. Връзка между представи, мисли, чувства, при която появата на едни от тях извиква други, свързани с тях по място, време, прилика, контраст и пр. Представите не стоят изолирани в съзнанието ни, а се свързват и образуват асоциации. Псих. XI кл, 53. — Вижте само какъв хубав цвят. — Да — каза тя .. — Имам такава фланела,.. Той наля вино в чашите, малко неприятно изненадан от нейните асоциации. Ем. Манов, БГ, 150. Асоциация по сходство. Асоциация по съседство. Причинно-следствена асоциация.
2. Спец. Група, съединение от еднородни неща. Звездна асоциация. Скална асоциация. Микробна асоциация. Растителна асоциация. Асоциация на минерали.
3. Книж. Сдружение, дружество на лица с еднаква област на дейност или еднакви интереси и* цели. Международна работническа асоциация. Асоциация на юристите-демократи. Асоциация на учените.
— От лат. associatio ’съединение’ през рус. асоциация и нем. Assoziation.
АСОЦИИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Псих. Свързвам по асоциация (в 1 знач.). Поетът асоциира преданията с природата, одухотворява я, там търси закрила и утеха. Ив. Спасов, БС, 38. асоциирам се страд.
АСОЦИИ`РАМ СЕ, несв., прех. 1. Псих. За представи, мисъл, чувство — свързвам се. Тази случайна дума конюшни се асоциира с
