Речник на българския език/Том 1/381-400

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

от чужбина стоки. Около Сантос няма природни красоти .. Но значението на Сантос е в неговите докове и антрепозити. Б. Шивачев, ПЮА, 45.

2. Такса за пазене на такива вносни стоки.

— От фр. entreposer ’поставям стока в склад’.

АНТРЕПОЗИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Остар. Прил. от антрепозит. Антрепозитен склад.

АНТРЕПРЕНЬО`Р м. Книж. Собственик на частен театър, цирк и други подобни заведения. — Подписвайте — предложи антрепренъорът, подавайки ми лист хартия. И с ръка „трепереща от щастие“ аз подписах моя пръв театрален контракт. К, 1927, бр. 113, 2.

— Фр. entrepreneur ’предприемач’.

АНТРЕФИЛЕ`, мн. -та, ср. Остар. Кратка статия във вестник или в списание като отговор или коментар, често без подпис. — Аз крайно съжалявам, че някои хора злоупотребили с вестника ми и са напечатили без мое знание това антрефиле. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 125. Доста разсмяхте моите приятели с антрефилето, в което подкачате моята адвокатска практика. Ал. Константинов, Съч. I, 28. За славянофилството и Страшимиров написа в съперника на „Камбана“ няколко статии и антрефилета. М. Кремен, РЯ, 227.

— Фр. entrefilet.

АНТРОПО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до човека, напр.: антропогенеза, антропология, антропоморфизъм и др.

— Гр. ἀνθρωπο-.

АНТРОПОГЕ`Н, мн. няма, м. Геол. Съвременният период от геологичната история на Земята, в началото на който се появява човекът; кватернер, четвъртичен период.

— От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + γένος ’род’.

АНТРОПОГЕНЕ`ЗА ж. Антропол. 1. Процесът на възникване и еволюционно развитие на човека. Антропогенезата е процес на възникване на човека от човекоподобните маймуни и развитието му до съвременно ниво. Биол. IX кл, 1981, 40.

2. Дял от антропологията, който изучава произхода на човека.

АНТРОПОГЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който е свързан с човека, който произхожда от човека. Влиянието на човека върху живата природа нарасна особено много в последните десетилетия. Това дава основание да се говори и за антропогенни фактори на средата. Биол. IX кл, 1981, 47. Ландшафтът бива естествен и антропогенен, т.е. променен от човека. СЗн, 1982, бр. 62, 3.

АНТРОПОИ`ДИ мн., ед. (рядко) антропои`д, м. Антроп. Човекоподобни маймуни. Там, в една каменна кариера в Таунгс, били открити части от скелет на антропоид, който не приличал нито на човек, нито на маймуна. Б.* Ангелов, ЗМ, 35.

— От гр. ἀνϑρωποειδής ’човекоподобен’.

АНТРОПОЛО`Г, мн. -зи, след числ. -га, м. Учен, специалист по антропология.

АНТРОПОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от антрополог и от антропология; антропологически, антроположки. Пълното биологично преустройство на популациите, .., става въз основа на антропологичните проучвания на намерените скелети. ПЗ, 1981, кн. 10, 5. Но поетът не проектира личността чрез нейните антропологични белези, а я проучва творчески в обществената обстановка, свързва плюсовете и минусите на духа с актуалните повели на времето. Ив. Спасов, БС, 158. Антропологични изследвания. Антропологични особености. Антропологичен тип.

АНТРОПОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антропологичен. Антропологически музей. Антропологически данни. Антропологическо изучаване на българите.

АНТРОПОЛОГИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. антропологически.

АНТРОПОЛО`ГИЯ ж. 1. Наука за произхода, физическата еволюция и културното и социално развитие на човека. Антропологията изучава човека като същество, качествено различно от животните. ПЗ, 1981, кн. 10, 5.

2. Хуманитаристика.

— От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + -логия.

АНТРОПОЛО`ЖКА ж. Жена антрополог.

АНТРОПОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антропологичен. Антроположкото влияние на Витоша още не е проучено. П. Делирадев, В, 286. Антроположки проучвания.

АНТРОПОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Антроп. Прил. от антропометрия; антропометрически. Антропометрична стандартизация. Антропометрични измервания.

◇ Антропометрично бюро. Спец. Държавно учреждение за измерване на отделните части на човешкото тяло с научна цел (определяне стандарти за облекло, обувки, мебели и др., а така също и за идентификация на личността в криминалистиката).

АНТРОПОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антроп. Антропометричен.

АНТРОПОМЕ`ТРИЯ ж. Антроп. Дял от антропологията, който се занимава с измерване на човешкото тяло и на неговите части с цел да се установят възрастови, професионални, полови, расови и други особености на физическия строеж.

АНТРОПОМЕ`ТЪР, мн. -метри, след числ. -тра, м. Антроп. Инструмент за измерване на човешкото тяло.

АНТРОПОМО`РФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Книж. Който е с образ на човек. Докато линеарният орнамент [в облеклото] е не твърде сложен — фигуралният е твърде многообразен. Той може да бъде по-общо геометричен, растителен, животински (зооморфен), човешки (антропоморфен) или фигура на предмет от неодушевената природа, на културно произведение. Б. Божиков и др., ИО, 5.

АНТРОПОМОРФИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Форма на мислене, характерно за първобитния човек, при което на природни сили и явления, на животни и растения се придава човешки образ или им се приписват човешки качества (разум, чувства и говор и др.).

2. Рел. Характерно за повечето религии представяне на бога или боговете в човешки образ.

— От фр. anthropomorphisme.

АНТРОПОМОРФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Рел. Антропоморфически.

АНТРОПОМОРФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Филос. Рел. Прил. от антропоморфизъм; антропоморфичен.

АНТРОПОНИ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни прил. Езикозн. Който се отнася до антропонимия. Антропонимни проучвания. Антропонимен речник.

АНТРОПОНИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Езикозн. Прил. от антропонимия; антропонимен.

АНТРОПОНИ`МИЯ ж. Езикозн. 1. Събир. Съвкупността от всички лични и фамилни имена на хората от една област или един народ.

2. Дял от ономастиката, който изучава собствените имена на хората.

— От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + ŏνομα ’име’.

АНТРОПОПИ`ТЕК, мн. -ци, м. Антроп. Предполагаем предшественик на човека, преходна форма между човекоподобната маймуна и човека.

— От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + πίϑηκος ’маймуна’.

АНТРОПОСО`ФИЯ, мн. няма, ж. Филос. Мистична доктрина, разновидност на теософията, основана в 1913 г. от Р. Щайнер, съдържаща езотерични тълкувания на различните области от знанието и методика за развитие на „тайните способности“ на човека и духовното му господство над природата.

— От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + σοϕία ’мъдрост’.

АНТРОПОТЕИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Обоготворяване на човека.

АНТРОПОФА`Г, мн. -ги, м. Книж. Човек людоед, канибал.

АНТРОПОФА`ГИЯ ж. Книж. Човекоядство, людоедство.

АНТРОПОФО`БИЯ ж. Книж. Болезнен, натрапчив страх от общуване с хората; страх от човека.

АНТРОПОЦЕНТРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. 1. Религиозно схващане, според което човек е център на вселената и цел на миросътворението. Антропоцентризмът, .., е свързан с геоцентризма — с учението, че Земята е център на Вселената, че тя е неподвижно тяло, около което се въртели всички небесни тела, както погрешно учи религията. НТМ, 1961, кн.* 11, 29.

2. Разш. Прояви в мисленето, отделянето на понятията, пренасянето на значенията и др., в които се изхожда от гледна точка на човека като център, мерило за нещата.

АНТУРА`Ж м. Книж. Събир. Приближени лица на високопоставена особа, които я придружават или съставят постоянното й обкръжение. Компанията се състоеше от синове и дъщери на известни семейства в града, .., към нея принадлежаха: .. , белогвардейският княз Левишчев с още двама руснаци от антуража му и Ягодов. Ем. Станев, ИК I, 230. Това можем да получим от един цар и от неговия антураж: князе, графове и барони! Ст. Дичев, ЗС II, 314. Някога в Лувър са живели само кралят и кралицата. В двореца обаче е имало около 10 хиляди души антураж. Ив. Мирски, ПДЗ, 81. Против либералите се водеше през това време от антуража на княза една глуха, но много изкусна борба. С. Радев, ССБ I, 202.

— Фр. entourage.

АНУЛА`ЦИЯ ж. Юрид. Обявяване на договор, закон и др. за недействителни.

— От лат. annullo ’унищожавам’.

АНУЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Отменям, обявявам нещо за недействително; унищожавам. Беше наел шлеповете през пролетта — за цяла година. Но още в късна есен анулира договорите и ги върна на собствениците им. П. Спасов, XX, 176. — Анулирах брака си чрез „Държавен вестник“.Д. Димов, ЖСМ, 42. анулирам се страд. След един час чакане приеха апарата със следната забележка: .. Да се анулира таксата .. като неправилно взета. ВН, 1958, бр. 2201, 4.

— От лат. annullo ’унищожавам’.

АНУЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от анулирам и от анулирам се.

АНУНЦИА`ТОР м. Книж. Папски пратеник, който донася известия в папската канцелария за политически или църковни събития.

— Лат. annuntiator ’известител’.

АНУ`НЦИЯ ж. Книж. Известие, известяване.

— От лат. annuntiatio.

А`НУС м. Анат. Задният краен отвор на дебелото черво у човека и у животните.

— Лат. anus.

А`НУСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Анат. Прил. от анус.

АНФА`С нареч. Книж. С лице към наблюдателя. След десетдневни разпити последва поредното фотографиране в профил и анфас, отпечатъци от пръстите — всичко извършено така, както заслужава всеки враг на държавата. Мл. Исаев, Н, 164. Една от телевизионните камери предава изображението на пилота .. в анфас, а другата — в профил. РД, 1961, бр. 116, 3. Портретът му е в анфас. Обърни се анфас.

— От фр. en face ’в лице’.

АНФИЛА`ДА ж. 1. Архит. Редица от стаи, врати, арки и др., разположени в права линия, в които се минава от една в друга. Очевидно е, че парадната външност на дворците с тяхната монументална орнаментика и скулптура, както и анфиладите в италианските „палецо“ водят своята пространствена композиция от композицията на храмовете, термите и базиликите. А. Дамянов, ЖС, 15.

2. Остар. Воен. Стрелба надлъж по неприятелската линия и по укрепления.

— От фр. enfilade ’низ’.

АНФИЛА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Архит. Воен. Прил. от анфилада. Анфиладен огън. Анфиладна стрелба.

АНХИДРИ`ДИ мн., ед. (рядко) анхидри`д, м. Хим. Химични вещества, производни от органични и неорганични киселини, образувани при тяхната дехидратация.

АНХИДРИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Обезводнявам; дехидратирам. анхидрирам се страд.

АНХИДРИ`Т м. Минер. Бял до безцветен минерал, безводен калциев сулфат, използуван за производство на цимент, в строителството, химическата индустрия, земеделието, медицината и др.

— От гр. ἄν ’без’ + ὕδωρ ’вода’.

АНХИДРИ`ТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Безводен, анхидричен. В архайската ера се установяват два периода — безводен (анхидритен) и океански. Гр. Николаев и др., ОГ, 164.

АНХИДРИ`ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от анхидрит; анхидритов. Анхидритен цимент.

АНХИДРИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от анхидрит; анхидритен2. Много от разтворените химични вещества, внасяни в моретата и океаните от реките, могат да се утаяват по химичен начин. Така се образуват каменосолните залежи, гипсовите и анхидритовите залежи и др. Г. Георгиев, П, 20.

АНХИДРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Безводен, анхидритен1. През първата половина на архайската ера температурата на земната кора е била толкова висока, че не е позволила кондензирането на водните пари. Ето защо първият период от тази ера се нарича безводен или анхидричен. Ст. Бошев и др., ГГ, 118.

А`НЦУГ, мн. -зи, след числ. -га, м. Вид спортно облекло от две части от дебело трико или друг плат. Той преметна горнището на анцуга си на раменете и тръгна бавно след треньора. А. Мандаджиев, ОШ, 71. От всички страни бързаха момичета и момчета. Едни бяха обути в голфове, други в гащета. Момичетата — в къси роклички, плетени блузки или анцуг, с пъстри кърпи на главите и раници на раменете. П. Стъпов, ГОВ, 111.

— Нем. Anzug ’облекло’.

АНЧА`Р м. Рядко. Голямо тропическо отровно дърво. Antiaris toxicaria. Застанали сме в сянката на едно дърво — неимоверно голямо и високо .. Това е всеобщо известното отровно дърво анчар — упа, както го наричат индонезийците. В. Атанасова, ДБ, 41. На сипей — разгорена жар, / посред пустиня безпределна, / стои на стража горд анчар, / загърнат в красота безцелна. К. Христов, ПХ, 11.

— От мал.

АНШЛУ`С м. Истор. Политика на насилствено присъединяване на Австрия от Германия след Първата световна война, завършила с превземането на Австрия от Германия през март 1938 г.

— Нем. Anschluss ’присъединение’.

АНШОА`, мн. няма, ж. Дребна морска риба с вкусно месо, поднасяна обикновено като деликатес. — Келнер, порция черен хайвер, .. — Още една! — допълни басът и постави в устата си огромна хапка с половин аншоа отгоре. П. Незнакомов, БЧ, 133.

— Фр. anchois.

АНЮИТЕ`Т м. Банк. Периодична парична вноска за погасяване на част от заем заедно със съответната предварително изчислена лихва.

— От фр. annuité или нем. Annuität.

АНЮИТЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Банк. Прил. от анюитет.

АО`РИСТ, мн. няма, м. Езикозн. Темпорална глаголна форма в индоевропейските езици, с която се означава действие, извършено преди момента на говоренето; минало свършено време.

— От гр. ἀόριστος ’неограничен, неопределен с граници’ през рус. аорист.

АО`РИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Езикозн. Прил. от аорист. Аористно окончание. Аористна форма на глагола.

АО`РТА ж. Анат. Главна артерия на големия кръг на кръвообращението у човека, бозайниците и птиците, която със своите разклонения снабдява с артериална кръв всички органи и части на тялото. Дясното крило на белия ми дроб беше пробито близо до аортата, а куршумът лежеше под кожата на гърба. Сл. Трънски, Н, 698.

— От гр. ἀορτή ’жила’.

АО`РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Анат. Прил. от аорта. Аортна клапа.

АПА`ГОГА ж. Лог. Извод, построен върху невъзможността на противното положение.

— От гр. ἀπαγωγή ’отвеждане’.

АПАГОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Лог. Основан върху невъзможността на противното; апагогически.

◇ Апагогично доказателство. Метод, използван от формалната логика за косвено доказване на известно положение чрез опровергаване на противоположното и изключване на трета възможност.

АПАГОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Лог. Апагогичен.

АПАНДИСИ`Т м. Разг. Апендицит.

— Фр. appendicite.

АПА`П м. 1. Простонар. Другар, приятел. Аго Шабан вади шишето, .. и ми го подава. — Хайде, апап, сгрей се още малко, да запомниш и споменуваш Шабан Ахмедов Манника от Девин… Н. Хайтов, ШГ, 89. — Но как може Лили да измисля такива гадни неща! Дай писмото, аз познавам почерка на Лили. — А може, някой от нейните „апапи“ да го е написал. Тя не е толкова глупава! Ст. Даскалов, СЛ, 366.

2. Неодобр. Бабаит.

— От араб. през тур. ahbap. Друга форма: ахпа`п.

АПА`ПИН, мн. апа`пи, м. Простонар. Апап. — Хайде — викам на невестата, — хайде сега, чоджум, да вървиш с нас да те направим на ей тоя апапин жена. Н. Хайтов, ДР, 10.

— Друга форма: ахпа`пин.

АПАРА`Т м. 1. Сложен полуавтоматизиран уред, съставен от по-прости механизми с общо действие за извършване на някаква работа. И изведнъж фотографът се спуща към апарата си, мушва главата си под черната завеска на матовото стъкло и нагласява обектива на фокус. Св. Минков, РТК, 138. Летецът насочи апарата срещу течението на реката. А. Каралийчев, НЗ, 65. Телефонен апарат. Шмиргелов апарат. Телевизионен апарат. Слухов апарат. Прожекционен апарат. Рентгенов апарат. Морзов апарат. Кислороден апарат. Радарен апарат.

2. Със съгл. или несъгл. опред.* Група органи в организъм, които изпълняват обща функция. По-късно не по-малко значение придобива развитието на човешкия гласов апарат, способен да произвежда членоразделни звукове. Псих. X кл, 1951, 24. Тя [физиологическата акустика] изучава най-сложните процеси, които обуславят възприемането на различни звукове от слуховия апарат на човека. ВН, 1961, бр. 2961, 4. Устният апарат на насекомите е твърде сложен и се отличава с голямо разнообразие в устройството си при различните групи. М. Йосифов, НСН, 30. И наистина всички изследователи са съгласни, че раковата дегенерация се дължи на дълбоки и непоправими изменения, които настъпват в хромозомния апарат на живата клетка при облъчване. Вл. Андреев, АЕ, 52. Двигателен апарат.

3. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Съвкупност от учреждения или служби, натоварени да извършват партийна или държавна управленска дейност. Адрианополският поход [на Симеон] ускори решението му да направи значителни промени и в държавния апарат — от съвета на великите боляри до управителите и на най-малките комитати. А. Гуляшки, ЗВ, 415. // Съвкупност от служители и сътрудници на такива учреждения. Станаха ланските съкращения в апарата на управлението и аз трябваше отново да се върна в провинцията. Н.* Хайтов, ПП, 64. Партиен апарат. Апаратът на Държавна сигурност.

4. Спец. Материали, пособия, методи, с които се подпомага научно или друго изследване. Библиографски апарат. Справочен апарат.

— От лат. apparatus ’приготвен, снабден’ през нем. Apparat.

АПАРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. 1. Прил. от апарат (в 1 знач.) Жените дълго гледаха дървеното станционно здание, часовника, помпата, слушаха някакви отмерени удари от апаратната стая и се споглеждаха. Г. Караславов, Тат., 183. Апаратно къдрене. Апаратно багрене.

2. Като същ. апара`тна ж. Помещение, в което се работи с апарат обикн. с телеграф, (в 1 знач.). Влакът дълго пухтя през пожълтелите необрани царевици и спря на Долно Церовене. От апаратната изскочи дежурният чиновник с червена лента на ръка. А. Каралийчев, НЧ, 110. Аз бях някога телеграфист .. Апаратната заемаше две стаи, съединени с врата в средната стена. Г. Райчев, Избр. съч. I, 12-18.

АПАРАТОСТРОЕ`НЕ, мн. няма, ср. Произвеждане на апарати; апаратуростроене.

АПАРАТУ`РА ж. Събир. Книж. Система от апарати за извършване на определена работа. Докато врагът се усети, неговите двадесет и седем наемници били обезоръжени, телефонната линия прекъсната, апаратурата в пощенската станция разрушена. Сл. Трънски, Н, 458. // Оборудване с апарати на лаборатория*, командно, производствено и под. помещения. Институтът разполага с голям брой сътрудници и персонал от всякакви медицински специалисти, богати лаборатории, най-модерни апаратури. Г. Белев, КР, 69. Радиограмофонна апаратура.

АПАРАТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Книж. Прил. от апаратура. Апаратурна фабрика. Апаратурен завод. Апаратурен цех. Апаратурно производство.

АПАРАТУРОСТРОЕ`НЕ ср. Апаратостроене.

АПАРА`ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от апарат; малък обикн. фото апарат (в 1 знач.). Носеше със себе си апаратчето, но не направи нито една снимка. Н. Стефанова, ОС, 137. Тихо е, чува се само щракането на фотографическите апаратчета или краткото ручене на киноснимачите. П. Вежинов, ДМ, 6.

АПАРА`ТЧИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. В някои производства — лице, което работи с апарат или апаратура. След час апаратчикът от борда на „Звезда“ приемаше по радиото и предаваше по двете полушария на земята: „Тук „Звезда“… Маточкин Шар… 73° и 35’* северна ширина…“ Ст. Волев, МС, 77.

2. Радиотелеграфист.

3. Партиен или държавен функционер по време на комунистическото управление в някои страни след Втората световна война до 1989 г. Постепенно, при това с помощта на общественото мнение, успял [Дубчек] да отстрани старата гвардия апаратчици и начело дошли нови хора. Г. Данаилов, ДС, 205.

— Рус. аппаратчик.

АПАРТАМЕ`НТ м. Самостоятелно жилищно помещение в голяма сграда, което се състои от няколко стаи и съответни сервизни помещения. Възпитателите и учителите живееха в същото здание, където имаха свои апартаменти в страничните крила. Д. Габе, МТ, 97. Двустаен апартамент*. Апартамент с обширен хол.

— От фр. appartement.

АПАРТАМЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от апартамент. Апартаментна площ.

АПАРТАМЕ`НТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от апартамент. — А пък аз, понеже се занимавам сега с комисионерство и имам връзки с разни предприемачи, ще гледам да ви намеря някое тъй по-износно апартаментче. Две стаи и кухня ще ви бъдат предостатъчни… Св. Минков, РТК, 104.

АПА`РТЕЙД, мн. няма, м. Полит. Политика на расово обособяване и дискриминация на черното и цветнокожото население от държавата на ЮАР (през 1948-1999 г.), осъществявана в интерес на бялото малцинство. Мирът днес е широко понятие, .., той е борба за пълна политическа и икономическа независимост, .., за премахване на расизма, апартейда и неофашизма. О, 1977, кн. 10, 2.

— Англ. apartheid.

АПАСИОНА`ТО нареч. Муз. Страстно, въодушевено.

— Ит. appassionato.

АПАТИ`Т м. Минер. Минерал, калциев сулфат, безцветен до бял с различни оттенъци, призматичен или плочест, използуван главно за добиване на фосфорни торове. Освен кварц, витошките пясъци съдържат части и от други, тежко разедливи минерали, като магнетит, злато, апатит и пр. П. Делирадев, В, 52.

— От гр. ἀπάτη ’измама, хитрост’.

АПАТИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от апатит. Апатитови мини.

АПАТИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от апатит. Апатитов концентрат.

АПАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Обхванат от апатия; безразличен, равнодушен, безчувствен, безучастен. И друг път аз съм срещал стария труженик, срещал съм го сам, .., апатичен към всичко наоколо. Й. Йовков, Разк. III, 96. Лишното многословие: дълго продължаващите разговори все между едни и същи, най-често само две, лица; обилните и дълги монолози ..; прекалено сплетената и постоянно усложняваща се драматична интрига; най-после — тъй отдалечената и малко известна нам историческа действителност, върху която е построена трагедията — правят зрителя апатичен и хладен. Р, 1926, бр. 213, 3.

2. Който изразява или в който има апатия, апатически. Калинов, среден мъж, с пълно мургаво лице, .., с уморен и почти апатичен поглед, — беше виден чиновник в едно министерство. Т. Влайков, Мис., 1889, кн.* 1, 3. Огнянов се разхождаше живо из стаята, .., без да обръща внимание на апатичното и заспало лице на псалта. Ив. Вазов, Съч. XXII, 125.

— От гр. ἀπαϑής ’спокоен, безчувствен’ през рус. aпaтичный.

АПАТИ`ЧЕСКИ, -a, -о, мн. -и, прил. Книж. Нежел. Апатичен (във 2 знач.). Чудно е, наистина, че нашите братия македонци не са дошле още до апатическо отчаяние при такъв мизерен живот, а все пак работят явно и тайно за своето освобождение изпод турското иго. Хр. Ботев, Съч., 1929, 240.

АПАТИ`ЧНО. Книж. Нареч. от апатичен; с безразличие, равнодушно, безучастно. Илия е уморен, но някак апатично спокоен, седнал е и гризе сухар. Й. Йовков, Разк. I, 72. Печатарят излезе на дървения кей, .. По това време там нямаше никой освен граничния войник, който се бе облегнал на една камара сандъци и гледаше апатично към залива. П. Вежинов, ДБ, 36.

АПАТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от апатичен. Това също дете е наредено да ни прислужва. Много пъргаво, много послушно, но то вече носи на лицето си бледата маска на манастирската повехналост и апатичност. Ив. Вазов, Съч. XV, 28. Успокоена от апатичността на Светла, тя едва ли щеше остро да реагира на нейната атака. А. Мандаджиев, ОШ, 46.

АПА`ТИЯ, мн. няма, ж. 1. Спец. Болестно състояние на пълно безразличие към неща, събития, близки хора и пълно отсъствие на желания, интереси, причинено обикновено от органическо заболяване на мозъка, а понякога и от тежка преумора. Той страда от апатия, нищо не го интересува. Г. Стаматов, Разк. I, 94. Мъката може да действува на човека угнетително, потискащо, да води до унила апатия и бездействие. Псих. Х кл, 71.

2. Разш. Книж. Отсъствие на интерес, желание за нещо; безразличие, равнодушие, безучастност. Било работен ден, .., село Царцово изпращало денят с обикновена апатия. З. Стоянов, ЗБВ I, 280. Стефан не бе видял тия хора нито веднъж да отпаднат духом, да се разкайват или да покажат апатия към идеята, за която се бореха. Д. Димов, Т, 320.

— От гр. ἀπάϑεια през рус. апатия и фр. apathie.

АПА`ХИ мн. Северноамериканско индианско племе, обитавало югозападната част на днешните САЩ и Северно Мексико, което водело номадски начин на живот и се препитавало основно с лов.

— От англ. Apaches. — Друга форма: апа`чи.

А`ПАЧИК прил., неизм. Простонар. Съвсем отворен. — Подигна ли вратника да го залостиш или го остави да зее апачик? П. Тодоров, Събр. пр. II, 254.

— От тур. apaçık.

АПА`Ш м. Разг. Крадец, джебчия. По-нататък две очи изпод сянката на един каскет плахо наблюдават минувачите .. Без друго това са очите на апаш. Б. Шивачев, ПЮА, 65. Снощи към полунощ към мене се приближиха две момчета, огледаха се внимателно и бръкнаха в джобовете си. Помислих, че са апаши. Г. Караславов, избр. съч. II, 381. — Напуснах столицата, не стига, че ви гълтам пепеляка, ами и с убийци и с апаши ще се разправям всеки ден… Не бесилки — куршум, куршум заслужавате вие!… Кл. Цачев, ГЗ, 129.

— Фр. apache.

АПА`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от апаш. При това този вестник даваше такива интересни работи — любовни истории, апашки похождения, щастливи и нещастни случаи. Г.* Караславов, Избр. съч. II, 196. Апашки вид. Апашки навици.

АПА`ШКИ. Разг. Нареч. от прил. апашки.

АПА`ШКА. ж. Разг. Жена апаш; крадла.

АПАШКИ`НЯ ж. Остар. Апашка. Такива кражби стават най-често в женското отделение, дето върлува една банда от много изкусни апашкини. Ст. Младенов, БТР I, 79-80.

АПАШЛЪ`К, мн. няма, м. Простонар. Кражба, джебчийство, апащина. Сега вече истината спокойно преливаше в лъжа, лъжата в истина, кражбата в благотворителност, апашлъкът в геройство, убийството в нравствено благо. Ив. Хаджийски, БДЕ, II, 109.

АПА`ЩИНА, мн. няма, ж. Простонар. Апашлък.

А`ПЕКС м. Астрон. Точка от небесната сфера, по посока на която се движат Слънцето и Земята.

— Лат. apex ’връх’.

АПЕ`Л м. Книж. Обръщение към обществеността за подкрепа, помощ или съдействие; позив, зов, повик. Кои събития предизвикаха необходимостта от един апел към народа? Ал. Константинов, Съч. I, 191. Припомняйки последните идеологически конфронтации във въоръжените сили, вестникът посочва, че този апел към* единство на началника на оперативното командуване на континента, .., придобива особено значение. РД, 1975, бр. 252, 6. Озовавам се на апела за помощ.

— Фр. appel.

АПЕЛА`НТ м. Юрид. Апелатор.

— От лат. appelans, -ntis през фр. appelant.

АПЕЛАТИ`В м. Езикозн. Съществително нарицателно име.

— От лат. appelativus.

АПЕЛИТАВИЗА`ЦИЯ ж. Езикозн. Преминаване на съществително собствено име в нарицателно със значение на понятие или термин, напр. бермуди.

АПЕЛАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Юрид. В съчет.: Апелативна жалба. Обжалване на съдебно решение или присъда в апелативния съд. Апелативен съд. Втора, по-висша съдебна инстанция в съдопроизводството, която проверява правилността на присъдите и решенията, определени от първоинстанционния съд. И несъвзет още от сполетелите го загуби, той биде изненадан и с отчисление от съдийството си при Софийския апелативен съд. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 132.

АПЕЛА`ТОР м. Юрид. Лице, което подава апелативна жалба; апелант. В завчерашното съдебно заседание адвоката д-р М.* Молдовански, повереник на апелатора по гражд. дело №795/901 год., твърде основателно повдигна отвод против Варусиядис в смисъл, че той не може да съди, тъй като не знае българския език. Пряп, 1903, бр. 8, 3.

— Лат. appellator.

АПЕЛАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Юрид. Апелативен. Апелационен съд. Апелационна жалба.

АПЕЛА`ЦИЯ ж. Юрид. 1. Обжалване на решение или присъда на съд от първа инстанция пред апелативния съд или пред друга по-висока съдебна инстанция, която отново разглежда делото и го решава по същество. След продължителна борба в съдебните инстанции и след цял ред апелации Върховният федерален съд на САЩ издаде постановление, с което, .., разрешава на Уйлям Фостър, .., да отиде на лечение в Съветския съюз и в Чехословакия. ВН, 1960, бр. 2901, 3.

2. Разг. Апелативен съд. — Да ви запозная с господин Патева, новия председател на апелацията, завчера пристигнал. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 92. Алеко биде отново назначен съдия при Софийската апелация. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 136.

— От лат. appellatio, вер. през фр. appelation или рус. апелляция.

АПЕЛИ`РАМ, -аш, несв. и св. 1. Непрех. Книж. Обръщам се с молба към някого за помощ, съдействие; призовавам. Ще тръгнем към разни посоки, за да покажем, че не са познаваме, така щото, ако пострада някой от нас, то сам да си изплаща греховете, както види за по-добро, без да апелира към другарят си. З. Стоянов, ЗБВ I, 285. Речта му беше дръзка, почти заплашителна. Тя апелираше към някаква неясна справедливост, която можеше да разреши всичко, ако господарите и работниците станеха патриоти. Д. Димов, Т, 217. Председателят прочете имената ни, след което държа кратко слово. Той апелира да бъдем „откровени“, да си признаем грешката, за да може съдът да определи кой какво заслужава. Ем. Манов, ПЯ, 36. Вие напълно бихте пленили сърцето, към което апелирате, ако, разбира се, друг преди вас не е сторил това. К. Калчев, СТ, 217. Не протестирам, защото няма кой да ме чуе, а апелирам към работниците за масово навлизане в автономните синдикати, които единствено сочат пътя на нашето освобождение. Раб., 1934, бр.* 2, 4. // Обръщам се към съда с молба за решение на някакъв проблем. „Ето един владетел, който се е отдал на всички интриги, който изпълнява капризите на една сбирщина амбициозни хора, които разполагат с живота на честните граждани и чиито жертви нямат поне възможност да апелират към правосъдието.“ С. Радев, ССБ 1, 414.

2. Прех. Юрид. Обжалвам присъда или решение в по-горна съдебна инстанция. При разглеждане на делото полицата и протеста изчезнаха, следствие на което мир. съдия ме осъди на 15 лева разноски. Публикувах това и апелирах делото при Плев. окр. съд. БД, 1909, бр.* 6, 1. апелирам се страд. от апелирам във 2 знач.

— От лат. appello ’призовавам’.

АПЕЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от апелирам и от апелирам се.

АПЕ`НДИКС м. Анат. Чревообразен израстък от дъното на сляпото черво, много по-тънък от него и дълъг от 2 до 15 см.

— Лат. appendix ’придатък’.

АПЕНДИСИ`Т м. Разг. Апендицит; апандисит.

АПЕНДИЦИ`Т м. Мед. Възпаление на апендикса. Остър апендицит. Хроничен апендицит.

— От лат. appendix, -cis през рус. аппендицит.

АПЕ`ПСИЯ ж. Мед. Лошо смилане на храната в стомаха.

— Гр. ἀπεπψία.

АПЕПТИ`ЧЕСКИ, -a, -о, мн. -и, прил. Мед. Трудносмилаем, несмилаем.

— От гр. ἀπεπτος.

А`ПЕРИОДИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Непериодичен; апериодически. Апериодични вълни.

А`ПЕРИОДИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Апериодичен.

А`ПЕРИОДИЧЕСКИ. Нареч. от прил. апериодически. Процесът се извършва апериодически.

АПЕРИТИ`В м. 1. Спиртно питие, което се пие преди ядене за възбуждане на апетит. Жителите му са принудени да пият дъждовна вода. А онези от тях, на които не им харесва тази безвкусна течност, стават решителни привърженици на бирата, ликьорите и на разните аперитиви. Б. Шивачев, ПЮА, 152. Седнаха около софрата. Кишо отвори бутилка дюбоне, доста калпав аперитив, както Сашо немилостиво отбеляза. П. Вежинов, НБК, 229. По терасите на кафенетата местните жители пият своя аперитив. К. Константинов, ПЗ, 99. Вземам аперитив.

2. Заведение, в което се продават спиртни напитки и закуски. И тримата приятели се чувствуват гладни. Точно по това време те редовно се събираха в аперитива „Пъдпъдък“. Елин Пелин, Съч. IV, 154. Ирина и Бимби обядваха набързо в аперитив „Хъшове“. Д. Димов, Т, 100. Тогава той се обличаше и докаран като принц, .., се разхождаше наперен по шумния булевард, отбиваше се в някой аперитив или сладкарница. Д.* Калфов, Избр. разк., 91.

— Фр. aperitif.

АПЕРИТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Прил. от аперитив.

АПЕРЦЕПТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Псих. Който е свързан с аперцепция или се отнася до аперцепция. Волята именно е оная душевна мощ, която създава аперцептивните съединения и всички нови комбинации от представления, възприети от нашето съзнание и съхранени в паметта. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 182.

АПЕРЦЕ`ПЦИЯ ж. Псих. Зависимост на възприятието от миналия опит, знанията, интересите и мирогледа, както и от психическото състояние на човека в момента на възприемането.

— От лат. apperceptio ’разбиране, възприемане’ през рус. апперцепция.

АПЕРЦИПИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Псих. Възприемам, усвоявам нещо въз основа на придобития от по-рано личен опит.

АПЕТИ`Т м. 1. Само ед. Желание за ядене. Извади половин пита кашкавал, отряза си едно деликатно късче, отряза и един огромен резен хляб и почна да мляска с един чудесен апетит. Ал. Константинов, БГ, 5. Войникът не чака да го канят втори път и почна да яде и ядеше с голям апетит. Й. Йовков, Разк. I, 208. Когато случайно гювечът не лютеше — това чувствувах от миризмата му, — възбуден от тази миризма, която с чувство на глад и повишен апетит изпълваше цялото ми същество, .., аз бързо топвах залък, или тайно, със съответна прикриваща бързина, налапвах парче месо. Ив. Хаджийски, БДЕ II, 13. — Ех, каква вечеря ударихме снощи! — въздъхна Мишка. — Не знам дали ще ме разберете, ама като си помисля за изяденото — отново ми се прияжда, отваря ми се апетита, честна дума! А. Гуляшки, МТС, 294. Апетитът ни се изостри още повече, когато в плевнята нахлу приятната миризма на запръжката. Сл. Трънски, Н, 211. След свършването на концертната част, старият вълчи апетит обхваща отново гостите и те се нахвърлят върху закуските на трапезата. Св. Минков, РТК, 152-153.

2. Прен. Обикн. мн. Силно желание, стремеж за използуване или присвояване на нещо. Експлоататорските апетити на крупния финансов и индустриален капитал не могат да се задоволят при едно управление, което се мъчи да проведе някакви социални реформи. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 114. След смъртта на Иван Александър апетитите на отделните феодали се засилили още повече. Ст. Михайлов, БС, 134. Нима тая партия, която насърчава грабежите по всички посоки, която пръска десетки милиони от държавната хазна и си служи с всички средства да задоволява вълчите апетити на своите партизани, може да милее за съдбата на работника? Г. Георгиев, Избр. пр, 232.

— От лат. appetitus ’желание, стремеж’ през фр. appetit.

АПЕТИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който възбужда апетита. Бай Ганьо сияй; той е сега в сферата си; хем пече рибата и духа и подсмърква, раздразнен от апетитния дим, хем командува със свободната си и омазана от обръщането на рибата ръка да слагат трапезата. А. Константинов, БГ, 63. Някои от случайните и любопитни посетители на кръчмата отказаха да седнат на трапезата, .., но някои гладни и алчни, не утраяха на апетитния мирис на капамата и се присламчиха на празните столове до трапезата. Г. Караславов, ОХ II, 111. Апетитната миризма на печено месо изпълваше въздуха. Гр. Угаров, ПСЗ, 513. Апетитен обяд.

2. За жена — съблазнителна. — Какво впечатление ти направи госпожицата, харесва ли ти? Много е апетитна. К. Петканов, В, 241. Но преди да ви опиша добрите и лошавите качества на тая още доволно апетитна госпожа, аз трябва да се върна (така правят всичките романисти) назад и да ви разкажа за нея някои и други исторически подробности. Л. Каравелов, Съч. VII, 7.

АПЕТИ`ТНО. Нареч. от апетитен (в 1 знач.); с апетит, възбуждайки апетит. — Много на хубаво мирише. От кокошка е, нали? — и офицерът апетитно засърба от таса. Т. Влайков, Съч. III, 26. Клиентите се смеят и апетитно захапват вкусния симид. Ив. Коларов, Е, 36. Съдията мълчеше и апетитно дъвчеше вкусните кебапчета. Г. Белев, ПЕМ, 58. Мирише апетитно.

АПИКА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Фон. За звук — който се произнася с участието на върха на езика.

— От лат. apex ’връх’.

А`ПИС, мн. няма, м. Мит. Свещен бик у древните египтяни*, почитан като земно въплъщение на бога Пта, който бил бог на творческата сила и закрилник на занаятите и изкуствата.

— Егип. от собств.

АПЛИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книж. Осветително тяло, закрепено на стена. Запалваха се всички крушки на полилея, всички аплици, всички нощни лампички. Когато влизах в стаята, тя ми заприличваше на коледна елха. Г. Величков, НУ, 131. Целият ансамбъл сполучливо се допълва с едно оригинално осветително тяло — аплик с направлявана светлина, която да подчертава отделните съставки на композицията. НТМ, 1962, кн. 1, 28.

— Фр. applique.

АПЛИКА`ТА ж. Мат. Третата координата на една точка в координатна система в пространството, отбелязвана обикн. със знака Z. Абсцисата, ординатата и апликатата на точка А се наричат нейни координати. Дескр. геом. XI кл, 81. „Височината“, на която се намира точката, .., представлява нейната трета координата — координатата Z или апликата. Д. Факиров, ТА, 24-25.

АПЛИКАТУ`РА ж. Муз. 1. Разположение на пръстите при свирене на музикален инструмент; пръстовка.

2. Означение с арабски цифри върху нотите реда на пръстите при свирене с музикален инструмент.

— От лат. applico ’плътно допирам, прилагам’ и ит. applicatura.

АПЛИКАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Книж. Прил. от апликация. Апликационна техника при рентгентовата терапия на кожните болести.

АПЛИКА`ЦИЯ ж. 1. Фигури от един вид материя, поставени като украса върху друг вид материя. Роклята се налага със семплата си кройка и украса от биета, тегели, инкрустации, апликации, в съчетание с общия тон. ЖД, 1967, кн.* 7, 23. Закачалката представлява система от апликации върху стена, облицована с изкуствена кожа или пластмасова тъкан. НТМ, 1962, кн.* 1, 28. Мелвин се увличаше само когато правеха покупки .. Обикновено Васкен я чакаше е някое близко кафене, а тя се захласваше по час-два в атлазите, поръбени с фини конци, в апликациите от брюкселска дантела. С. Севан, РР, 55. Правя апликация. △ Рокля с апликации. // Изк. Художествено изображение, получено чрез прикрепване на фигури, орнаменти от един материал и цвят върху друг.

2. Прибавка, притурка.

3. Мед. Физиотерапевтични процедури, при които върху болно място се поставят някакви затоплени лечебни материали. При лечение във физиотерапията все по-масово се прилагат апликациите от лечебна кал и парафин. ВН, 1959, бр. 2516, 2.

— От лат. applicatio ’присъединяване’ през фр. application.

АПЛИКИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Правя апликация; аплицирам. апликирам се страд.

АПЛИКИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от апликирам и от апликирам се; аплициране. Понякога вместо бои се употребяват тъкани с цвят, който се различава от цвета на подвързията. Този начин на работа се нарича апликиране. Г. Върбанов и др., НТ, 81.

АПЛИ`Т м. Геол. Дребнозърнеста жилна магмена скала с бял, възрозов или зеленикав цвят, съставена предимно от кварц и алкални фелдшпати, която се използува при производството на порцелан.

— От гр. ἀπλόος ’прост, еднороден’.

АПЛИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Геол. Прил. от аплит. Аплитна скала.

АПЛИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Геол. Прил. от аплит. Аплитов гранит.

АПЛИЦИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Апликирам. аплицирам се страд.

АПЛИЦИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от аплицирам и от аплицирам се; апликиране.

АПЛОДИ`РАМ -аш, несв. и св., прех. и непрех. Книж. Давам израз на одобрение и на възхищение чрез ръкопляскане. Кратката, неловка целувка по бузите между двамата мъже се стори на сътрапезниците толкова сърдечна и искрена, че те пак станаха и дълго аплодираха. X. Русев, ПС, 107. Публиката лудо аплодираше любимия артист, показал така широко и цялостно разноликия си талант. Ст. Грудев, ББ, 102. аплодирам се страд.

— От лат. applaudo ’ръкопляскам’ през фр. applaudir.

АПЛОДИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от аплодирам и от аплодирам се.

АПЛОДИСМЕ`НТИ, мн., ед. (рядко) аплодисме`нт, м. Книж. Израз на одобрение и на възхищение чрез ръкопляскане. Номерата бързо се редяха един след други. И всеки път бурята на аплодисментите ставаше по-силна и по-неудържима. Й. Йовков, Разк. I, 181. Диригентът с дълбок поклон поблагодари за аплодисментите. Хр. Смирненски, Съч. III, 184. Публиката, стиснала зъби, търпеше. Само един неорганизиран интелигент се плесна по челото с думите: „Кой ме караше да идвам!“ Поетът схвана този шум като аплодисмент и излезе на бис. В. Петров, СбСт, 103.

— От фр. applaudissement.

АПЛО`МБ, мн. няма, м. Книж. Подчертана самоувереност в говора, в държанието на някого. — Че госпожата е българка — .. — Съвършена българка: не само по езика, но и по душа, и по чувство, — отговорих аз с апломб. Ив. Вазов, Съч. IX, 173. // Приповдигнато, самоуверено и високопарно (за случая) говорене, държание. — Там се говореше и срещу трона на Негово Височество, и срещу предишните ви републикански възгледи, господине… Редове, написани с апломб, сякаш остават в историята! Г. Стоев, Зав., 148. Тук наистина няма Омирова Елена, но затова пък има жив образ, жив затова, че, без паспортни означения и без хлапашки апломб, е предадено впечатлението от образа на плаха невяста, която скъпи очите си и не ги издига от земя. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 270.

— Фр. aplomb.

АПОГА`МИЯ ж. 1. Биол. Безполово размножаване; апомиксис.

2. Биол. Размножаване без оплождане, при което ембрионът се развива от една вегетативна клетка. Противоп. партеногенезис.

— От гр. ἀπό ’отделно, далече от’ + γάμος ’брак’.

АПОГЕ`Й, -е`ят, -е`я, мн. няма, м. 1. Астрон. Най-отдалечената от Земята точка от орбитата на Луната или от орбитата на изкуствен спътник. Според получените предварителни данни началният период на обиколката на кораба-спътник по орбитата се равнява на 88,6 минути, височините на перигея и апогея на орбитата* възлизат приблизително на 187,3 и 265 км съответно. ВН, 1960, бр.* 2881, 1.

2. Прен. Книж. Най-високата точка в развоя на нещо; най-голям разцвет, подем. Болен, грохнал, изправен пред разрухата на своя свят, генералният директор на „Никотиана“ се надигаше с последни сили и нанасяше удар като през апогея на своята мощ. Д. Димов, Т, 530. Когато пиршеството навлязло в апогея си, Калоян, .., наредил да доведат най-скъпия трофей, .., — пленения латински император. Д. Линков, ЗЗБ, 38. Той е в апогея на своята слава.

— От гр. ἀπόγειον ’отдалеченост от земята’.

АПОГЕ`Я ж. Остар. Апогей. Бил после съдебен пристав, полицейски пристав, околийски началник. Тая служба била в апогеята на неговото възвишение по обществената стълба, защото след това му тръгнало назад. Ив. Вазов, Съч. X, 146. Великата венецианска живопис, прославена и доведена до върха на своята апогея от Тициано, Веронезе и Тинторето, беше е пълен упадък, когато се роди Каналето. К. Величков, ПССъч. III, 202.

АПОДО`ЗА ж. Грам. Аподозис.

АПОДО`ЗИС м. Грам. 1. Главното изречение в условен период, което обикн. стои след условното; аподоза. Периода треба да има повишение (протазис) и понижение (аподозис) и треба първо да стои повишението, а после понижението. С. Доброплодни, П, 20.

2. Втора част на сложно съставно изречение; аподоза.

— Гр. ἀπόδοσις.

АПОЗИТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Грам. Който се отнася до апозиция; апозиционен. Апозитивен обрат. Апозитивни отношения. Апозитивно сказуемо.

АПОЗИЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Грам. Апозитивен. Апозиционна връзка.

АПОЗИ`ЦИЯ ж. Грам. Приложение. Напр.: чемшир-порти, ангел-хранител, майка-героиня.

— От лат. appositio ’прибавяне, прилагане’.

АПОКАЛИ`ПСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Книж. Прил. от апокалипсис. На миналите дни, тъй дивни, повестта / невидима ръка изтри из паметта, / и повест кървава написа там отново — /на нови времена апокалипсно слово. П. П. Славейков, КП III, 6.

АПОКАЛИ`ПСИС, мн. няма, м. Църк. 1. Последната книга на Новия завет „Откровение на Св. Йоан Богослов“, едно от най-ранните произведения на християнската литература, достигнало до нас, което съдържа пророчество за края на света. Иде ви просто да не вярвате на очите си, като ги подигнете ненадейно и видите над голямата централна арка в мозайка във византийски стил образите на Исуса и на апостолите св. Павел и св. Петър, заобиколени с двадесет и четирима старци от апокалипсиса. К. Величков, ПССъч. III, 140-141.

2. Разш. Книга, която съдържа религиозни предсказания и пророчества, разпространена в първите векове на н. е. и по-рано.

— От гр. ἀποκαλύψις ’откриване, откровение’.

АПОКАЛИ`ПТИКА ж. Събир. Книж. Общо название на съчиненията от първите векове преди и след н. е., в които се описва идването на спасител (месия), краят на света и наказанието на потисниците.

— От гр. ἀποκαλύπτω ’откривам’.

АПОКАЛИПТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Църк. Който е свързан с апокалипсис; апокалиптически.

2. Прен. Книж. Който всява страх, ужас; апокалиптически. Но те се плъзгат, летят с невероятна бързина, растат и вземат размерите на грамадни апокалиптични птици. Й. Йовков, Разк. II, 89. Фани забеляза с ужас, че лицето на Ередиа бе окървавено, и кръвта заедно с всичко останало й напомни двете апокалиптични картини на Гоя в Прадо. Д. Димов, ОД, 195.

АПОКАЛИПТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Апокалиптичен. Но революцията стоеше отпреде му, настръхнала и огнена като апокалиптически звяр. Ив.* Вазов, Съч. ХХIII, 93.

АПОКО`ПА ж. Езикозн. Изпускане на неударен гласен звук в края на думите.

— От гр. ἀπόκοπή ’отсичане, отрязване’.

АПОКОПИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Езикозн. Изпускам един или няколко звука в края на думите.

АПОКРИ`Ф м. 1. Литер. Тайно разпространявано средновековно книжовно произведение с религиозно-легендарно съдържание, което било отречено и преследвано от официалната църква. Историческите съдби на старата българска книжнина в Русия и Сърбия, .., научно са представени в следните няколко по-важни съчинения:.. „История древней русской литературы“ .., в която е изложено напълно съдържанието на повечето апокрифи и стари повести. Б. Ангелов, ЛС, 166-167. Жития апокрифи.

2. Прен. Книж. Недостоверно, подправено съчинение, което минава за оригинално.

— От гр. ἀπόκρϑφος ’скрит, таен’.

АПОКРИ`ФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. 1. Литер. Който е свързан с апокриф (в 1 знач.). Апокрифни книги. Апокрифна литература.

2. Прен. Книж. Неистински, подправен, недостоверен, лъжлив. Когато Кънъо за първи път видя тая апокрифна живопис, тъй много се ядоса, че искаше още на часа да я зацапа с вар. Й. Йовков, Ж, 1920, 31-32. Апокрифно издание.

АПОКРИФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Апокрифен. Един млад и дрипав поп четеше пред тях в една стара книга*, .., легендите на богомилската ерес. Домочадието слушаше, .., тия странни апокрифически сказания. Ив. Вазов, Съч. XIV, 92.

АПОКРИ`ФНО. 1. Книж. Нареч. от апокрифен.

2. Разг. За разпространение на книга, текст — тайно (като апокриф) поради цензура, опасност от преследване на разпространителя. Разпространяваше се апокрифно „Доктор Живаго“ на Б. Пастернак.

АПОЛИТИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Аполитичен. Хевиметалистите не са чак толкова аполитизирани и деангажирани. Диал., 1990, бр. 7, 13.

АПОЛИТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Аполитичност. Но докато Чехов нямал тесни връзки с работническата класа .. и с труд превъзмогвал своя дребнобуржоазен аполитизъм, Горки бил вече тясно свързан с най-последователните марксисти. Г. Караславов, Избр. съч. III, 394. Филмът „Тревога“ разобличаваше аполитизма и показваше, че няма трети път — или с народа, или против него. НК, 1958, бр. 13, 1.

АПОЛИТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Безразличен към политическите въпроси и безучастен в политическия живот. Той по това време е почти аполитичен — враждебно настроен към буржоазните* и дребнобуржоазните партии, ала и неприобщен идейно към демократичните и революционните движения. Г. Константинов, ПР, 210. Налегне ли го оскъдицата, той изведнъж се преобразяваше в аполитичен човек, с еднакво презрение говореше за всички видове социални системи. А.* Гуляшки, Л, 350.

АПОЛИТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отличава с аполитичност.

АПОЛИТИ`ЧНО. Нареч. от аполитичен. Изказа се съвсем аполитично. △ Държи се аполитично.

АПОЛИТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на аполитичен. Главният герой инженер Васил Братоев произхожда от бедно учителско семейство. Мартинов е подчертал ярко неговата аполитичност на човек стоящ далеч от политиката. С, 1951, кн.* 4, 176.

АПОЛО`Г, мн., -зи, м. Литер. Кратък разказ, обикновено в стихове, с нравоучителна идея, построен върху алегоричното изобразяване на животни или на растения; басня. Българската народна приказка се представя от следните няколко вида: приказки за приключения, басни (аполози). Б. Ангелов, ЛС, 68.

— От гр. ἀπόλογος ’разказ’.

АПОЛОГЕ`Т м. Книж. 1. Раннохристиянски писател, теолог и философ, който горещо защищава основите на християнството. Апологетите Ориген и Тертулиан страстно са отхвърляли обвиненията срещу християните и се стремели да докажат предимствата на християнската вяра пред езичеството. // Специалист по апологетика.

2. Прен. Страстен привърженик на някаква идея, учение и под., чиято правота се стреми да докаже с всички средства. Маската заличава границите между отделните класи. Така поне говорят апологетите на карнавала. Б. Шивачев, ПЮА, 82.

— От гр. ἀπολογητής ’защитник’.

АПОЛОГЕ`ТИКА ж. 1. Богословска дисциплина, която се занимава със защита и утвърждаване на християнската религия. Началото на християнската апологетика се поставя в произведенята на Тертулиан, Ориген и др. ранни християнски писатели.

2. Прен. Книж. Безрезервна защита на някакво учение, което достига до предвзето, прекалено и неубедително възхваляване.

АПОЛОГЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от апологетика; апологетически. Апологетичното отношение към дадена идея винаги замъглява достойнствата й и води до изкривяването й.

АПОЛОГЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Апологетичен.

АПОЛО`ГИЯ ж. 1. Книж. Страстна реч или патетично писмено произведение, което защищава или възхвалява видна личност, дадено учение или идея. Кириловото обширно житие предава доста подробно и в пряка реч полемиката и апологията на писмеността на роден език, която Кирил приема и прави във Венеция срещу т.нар.* „триезичници“, т.е.* срещу онези, които изтъквали, че писменост и богослужение са допустими само на три езика. Ем. Георгиев, Пл, 1969, кн.* 5, 58. Апология на Сократ.

2. Книж. Произведение на апологет.

3. Прен. Страстна защита или възхвала на някого или нещо. Като изяде локума си, той [аптекарят] продължи апологията на творческия труд. Д. Димов, Т, 289. В границите на тъй наречената европейска цивилизация, освен френски, английски и немски съществуват и други големи езици. Аз ще ги назова: испанският и руският .. Няма, обаче, да се спра, за да направя сега апология на тези два езика. Б. Шивачев, Съч. I, 44. „Червените ескадрони“ са такава възторжена тяхна апология, тъй искрена, свежа, дълбока, че й предричаме добър успех, ако се преведеше на езика на тия ескадрони. Г. Бакалов, Избр. пр, 360.

— От гр. ἀπολογία ’защита’.

АПОЛО`Н, мн. няма, м. 1. Мит. Гръцки бог на слънцето, изкуствата и красотата, забележителен* с хубостта си.

2. Разг. Красавец; аполоновец. Възбуждаха ме само бедрата на машинописката. Но тя възпяваше някакъв аполон с горящи като факли очи. Така и не го видях. Мисля, че този красавец съществува само в мечтите й. Сл. Македонски, ЕЗС, 15.

— Собств.

АПОЛО`НОВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Разг. Аполон (във 2 знач.). — Откак се помня, всички момичета са се отнасяли към мене като към посредник между тях и всевъзможните аполоновци, с които се любят. Др. Асенов, И, 12.

АПОМИКСИ`С м. Биол. Безполово размножаване при организмите, при които се развива зародиш без оплождане с два вида: апогамия и партеногенеза.

— От гр. ἀπο ’без’ + μῖξις ’съвъкупление’.

АПОМИ`КТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Биол. Прил. от апомиксис. Апомиктно размножение.

АПОМОРФИ`Н, мн. няма, м. Апт. Бял, кристален, отровен прах, разтворим във вода, алкалоид на морфина, който предизвиква повръщане и се използва в медицината при отравяния и лечение на алкохолици.

АПОПЛЕКСИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Апоплектичен. Кметът д-р Прикс умря днес после пладне от апоплексическиудар. С, 1894, бр. 1391, 1.

АПОПЛЕ`КСИЯ ж. Мед. Кръвоизлив в мозъка, често придружен с парализа на тялото или на отделна негова част; инсулт, удар. Той умря от апоплексия след няколко месеца. Ив. Вазов, Съч. X, 161. Той беше проповедник и един ден на амвона му падна апоплексия, която не го умори, остави го обаче до гроба разслабен. С. Радулов, НД, 133.

— От гр. ἀποπληξία ’вцепеняване’.

АПОПЛЕКТИ`К, мн. -ци, м. Мед. Лице, което е парализирано от апоплексия или е предразположено към апоплексия.

— От гр. ἀπόπληκτος ’поразен от удар’.

АПОПЛЕКТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Мед. Който е свързан с апоплексия; апоплектически. Апоплектичен удар.

2. Който е предразположен към апоплексия обикн. поради затлъстяване, високо кръвно налягане и под. До мен стои пълничък господин с два хляба под мишница и с извехтяла адвокатска чанта в другата ръка. Апоплектичен тип. Всеки миг може да получи удар и да се строполи на земята. Св. Минков, Избр. пр, 465. Генералът, с мургаво-червено апоплектично лице, бръсната глава и светъл спортен костюм, играеше табла с директора на „Родопски тютюн“. Д. Димов, Т, 19.

АПОПЛЕКТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Апоплектичен. Лицето му, от червено станало синьо, изражаваше ужасни душевни страдания, то добиваше апоплектически вид. Ив. Вазов, Съч. XXV, 202.

АПОПЛЕКТИ`ЧКА ж. Мед. Жена апоплектик.

АПОПЛЕКТИ`ЧНО. Нареч. от апоплектичен. Кръв нахлу в лицето на Пасков и почервенелите му бузи затрепераха апоплектично. Д. Вълев, З, 159. — Страхувате ли се? Началникът на гарнизона почервенява гъсто, апоплектично, но пита спокойно: — От какво да ме е страх? Др. Асенов, ТКНП, 148.

АПОПЛЕКТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Мед. Отвл. същ. от апоплектичен. Когато видях неговия слисан и смутен поглед, .., неговите посинели до апоплектичност бузи, аз си помислих, че той няма да преживее тия извънчовешки нравствени сътресения. Ив. Вазов, Съч. XVII, 151-152.

АПОРИ`Я ж. Филос. В старогръцката философия — неразрешим или трудно разрешим логически проблем поради възникване на противоречие, наличие на аргумент против очевидното, общоприетото.

— От гр. ἀπορία ’безизходност, затруднение’.

АПО`РТ1 м. Финанс. Вноска от движими или недвижими* имоти и като дялово участие от страна на съдружник в едно предприятие.

— От фр. apport.

АПО`РТ2 междум. Рядко. Възглас за отправяне на заповед „донеси!“ към дресирано куче.

— Фр. apporte.

АПО`РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Търг. Който се отнася до апорт1. Апортно участие.

АПОРТЬО`Р м. Финанс. Лице, което участва в учредяването на предприятие с част от капитала не в пари, а в имущество.

АПОСТЕРИО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Филос. Който е получен въз основа на опита. Противоп. априорен. Апостериорен извод.

АПОСТЕРИО`РИ нареч. Книж. Въз основа на опита, на познаване на фактите. Противоп. априори.

— От лат. a posteriori ’от следващото’.

АПОСТЕРИО`РНО. Книж. Нареч. от апостериорен. Тома Аквински смятал, че съществуването на Бога не може да се доказва научно. Бог могъл да се докаже само апостериорно: въз основа на съществуването на света като творение на Бога! НТМ, 1961, кн.* 11, 28.

АПО`СТОЛ м. 1. Според евангелието — всеки един от дванадесетте ученици на Христос, които Той избира да разпространяват Неговото учение (Евангелието) по света. Летописите и посланията на апостолите, особено на апостола Павла, са пълни със сведения за свирепствуващия и общия разврат. К. Величков, ПССъч. III, 24. Вместо писмата прочете една „История на католическата черква“, от която научи много полезни неща за апостолите, за светиите. Д. Димов, ОД, 117.

2. Прен. Книж. Самоотвержен борец за някакво учение или идея, проповедник на някакво учение или идея. После 1868 г. апостолите, като Левски или като Ангела Кънчов, в късо време покриха България с цяла мрежа революционни комитети. Хр. Ботев, Съч., 1929, 204. Каблешков, една от най-симпатичните и оригинални личности измежду рояка апостоли, които приготвиха априлското движение на 1876 год., беше 26-годишен момък. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 38. В Буенос Айрес има паметници не само на генерали, но и на цивилни люде — някакви странни апостоли на демокрацията. Св. Минков, ДА, 87. Народът нарече Левски апостол на свободата.

3. Само ед. Като собств. име. Църк. Богослужебната книга, която съдържа „Деянията на апостолите“ и техните „Послания“. Наустницата, Псалтирът и Апостолът, даже и Светчето, Хаджи Генчо знаеше наизуст. Л.* Каравелов, Съч. II, 3. В празничен ден той пееше в черква и четеше Апостола. Й. Йовков, Ж, 1945, 23. Спомняше си измъчените лица на учениците си, които пишеха с пръсти на пясък и за две-три и четири години едвам научаваха да четат Светчето и Апостола. Д. Талев, ПК, 246.

— От гр. ἀπόστολος ’пратеник, посланик’.

АПОСТОЛА`Т м. Книж. Апостолство.

— От лат. apostolatus.

АПОСТОЛИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който принадлежи на или е свързан с католическата църква, с папския престол. Апостолическа църква. Апостолически събор. Апостолически делегат.

АПО`СТОЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от апостол.

АПО`СТОЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с апостол (в 1 знач.). Апостолски послания. Апостолско предание.

2. Който е свързан с подвизи, със самоотвержен труд в името на високоблагородна цел. На погребението на Каравелов в Русе присъствували представители на всички славянски народи и всички изразили дълбока почит и признателност към писателя и бореца, рано, .., сразен от невярна болест, придобита в непосилния, мъченически апостолски живот. Г. Константинов, ПР, 81. Сарафов разказва: „Без никакви материални средства поехме апостолското си дело. Кирчев взе от дома си две килимчета, аз два чифта пердета в бохчичка, .. и с този трогателно беден реквизит ние започнахме работата си. Ст. Грудев, ББ, 102.

АПО`СТОЛСКИ. 1. Нареч. от прил. апостолски.

2. Прен. Остар. Пеш, пешком. Натоварихме партушините и припасите на тая кола, а ние направихме каквото би сторил всеки честен човек на наше място: тръгнахме апостолски. Ив.* Вазов, Съч. XV, 113.

АПО`СТОЛСТВАМ и АПО`СТОЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Работя като апостол сред народа обикн. за организиране на революционна борба. Той всичко вземаше присърце и не му оставаше много време с работата му в училището, със секретарството му, .. Но идваше често при Бориса Глаушев от жажда да апостолствува и от нужда на ума си да бъде непрестанно в напрежение. Д.* Талев, И, 298.

АПО`СТОЛСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от апостолствам; апостолствуване. АПО`СТОЛСТВО, мн. няма, ср. Дейност на апостол (в 1 и 2 знач.). — Та ти даскаллък ли захвана, Кралич? — Официално — даскаллък; тайно — стария занаят. — Апостолство? — Да, революция… Ив. Вазов, Съч. XXII, 91. Преспанци не му се сърдеха, макар да бе груб в своята сприхавост и гневливост. То се виждаше, че неговата гневливост идваше от преголямото му усърдие и пристрастие в апостолството му сред народа. Д. Талев, ПК, 146. Апостолството на Петър и Павел е било съпроводено с редица мъчения. △ Апостолството на братята Кирил и Методий.

АПО`СТОЛСТВУВАМ. Вж. апостолствам.

АПО`СТОЛСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от апостолствувам; апостолствам.

АПОСТРО`Ф м. 1. Грам. Надреден знак във вид на запетая, с който се означава изпусната буква или се предава на български, френски и др. правопис, напр.: наш’та, Жана д’Арк.

2. Прен. Обикн. мн. Книж. Остра дума или забележка, с която предизвикателно се прекъсва говорещо лице. Генков се престори, че не чу апострофа, и продължи да излага марксическите възгледи за ролята на личността. Ем. Станев, ИК I, 68. На другия ден оная паплач от сътрудници, на които статиите и дописките са били хвърлени в коша, като го подхваща — бре, апострофи, бре, освирквания, бре, викове: долу! — докато го бламирали, без да може да си прочете отчета. Чудомир, Избр. пр, 284. — Аз виждам хала ви! .. — уверяваше той, насърчен донякъде от това, че работниците отвръщаха на думите му само със смях и подигравки, но без гневни апострофи. Д. Димов, Т, 281.

— От гр. ἀπόστροφος ’обърнат настрани или назад’.

АПОСТРО`ФА ж. 1. Литер. Стилна фигура — неочаквано обръщение на говорещия към отсъстващи лица или към неодушевен предмет като към одушевен, напр. „покойници“ в: Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба (Ив. Вазов); „пролет“ в — Пролет моя, моя бяла пролет .. / Нека видя първия ти полет, / дал живот на мъртвите площади (Н. Вапцаров). 2. Прен. Обикн. мн. Книж. Апостроф (във 2 знач.).

— От гр. ἀποστροφή ’отклонение’.

АПОСТРОФИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Предизвикателно прекъсвам речта, говоренето на някого с остра дума или забележка. — Не повтаряй, Кольо, всичко е ясно — обади се някой между кожарските работници. — Не е ясно! — отвърна гласчето .. Чу се смях и гимназистът се скри между другарите си. Хората се развеселиха. Кондарев помоли да не апострофират. Ем. Станев, ИК I, 66. — Ти обичаш да се надсмиваш и да апострофираш, когато друг говори. Д. Кисьов, Щ, 344. Слушателите често апострофираха докладчика. апострофирам се страд.

АПОСТРОФИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от апострофирам и от апострофирам се.

АПОТЕ`КА ж. Остар. Аптека. Когато изстине, парата ся обръща пак на вода и такава вода ся нарича дестилирана .. и ся употребява само в апотеките. С. Веженов, Хим. (превод), 19. В апотеките (спицариите) тоя газ, смесен с вода, се нарича нишадърен спирт. Знан., 1875, бр.* 2, 24.

АПОТЕ`МА ж. Мат. 1. Дължината на перпендикуляра, спуснат от центъра на правилен многоъгълник към която и да е от неговите страни.

2. Височината на триъгълника, който представлява една от стените на правилна пирамида.

3. Височината на трапеца, който е една от стените на правилна пресечена пирамида.

— От гр. ἀποϑη̆μα.

АПОТЕО`З м. 1. Истор. В античността — религиозен обред на обожествяване, причисляване на смъртни или на предмети към боговете. Мислил съм си за ония антични апотеози, когато хората излизаха срещу изгряващото слънце, славословяха и пеяха химни. Й. Йовков, Ж, 1920, 138.

2. Прен. Книж. Тържествена прослава на лица, събития или на предмети. Тази книга [„Моето пътуване по Стара планина“], .., сама е един възторжен апотеоз на хайдутството. Б. Ангелов, ЛС, 122. „Хаджи Димитър“ е апотеоз на един народ с велика душа, който от смъртта се възправя за живот. Г. Джагаров, ЛФ, 1956, бр.* 1, 1.

3. Театр. Заключителна масова сцена в театрално представление с тържествен характер.

— От гр. ἀποϑέωοις ’обожествяване’.

АПОТЕО`ЗА ж. Остар. Апотеоз. Представленето се свърши с величествена апотеоза, с възнесението на Маргарита в небесата. Ив. Вазов, Съч. XII, 191.

АПОТЕО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който се отнася до апотеоз (във 2 знач.). Едни от най-ярките особености в поезията на Д. Методиев са воюващият устрем, апотеозната гордост, .., неукротимата жажда за нравствено и за обществено съвършенство. Ив. Спасов, БС, 26.

АПОХРОМА`Т м. Физ. Най-съвършен обектив за микроскоп, фотографически или астрономически апарат, при който е отстранена сферичната и хроматичната аберация за три цвята от спектъра.

АПОХРОМА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Физ. Прил. от апохромат.

— От гр. ἀποχρω̄ματος ’безцветен’.

АПОЦЕ`НТЪР, мн. -трове, м. Астрон. Точка от орбитата на небесно тяло или изкуствен спътник, въртящ се около друго небесно тяло, максимално отдалечена от това тяло. След спускането в орбита „Луна — 10“ имаше следните параметри: височините на перицентъра и апоцентъра бяха равни на 2089 и 2752 километра.

— От гр. ἀπό ’далече’ + лат. centrum.

АПРЕ`СКИ мн., ед. (рядко) апре`ска, ж. Вид добре подплатени ботуши за сняг с дебела равна подметка. Гащеризоните навлизат в ски модата .. Особено елегантно е съчетанието им тон в тон с апреските. ВЖ, 2000, бр. 1, 15.

— Фр. aprles-ski.

АПРЕ`Т м. Спец. Препарат, който се използува при заключителната обработка на плат под формата на разтвори, емулсии или суспензии; апретура.

— От фр.* appret ’подготовка’.

АПРЕТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Обработвам плат със специални разтвори, емулсии и суспензии, за да получи красив вид, добър гланц, плътност и др. апретирам се страд.

АПРЕТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от апретирам и от апретирам се. Апретиране на платове.

АПРЕТУ`РА ж. Спец. 1. Окончателна обработка на тъкан, кожа, хартия, прежда и др., за да получат определени качества; апретиране. Мокра апретура. Суха апретура.

2. Лъскавина на тъкан, кожа, хартия, прежда и др., която се получава при такава обработка.

3. Вещество за такава обработка; апрет.

4. Разг. Отдел в текстилното производство за апретиране на платове. Работниците от апретурата реализираха големи икономии.

— От нем. Appretur.

АПРЕТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Спец. Прил. от апретура. Апретурна преработка на платовете. Апретурно отделение. Апретурен цех.

АПРЕТУРИ`СТ м. Спец. Специалист, който се занимава с апретиране на плат, кожа, прежда и др.

АПРИ`Л, мн. няма, м. Четвъртият месец от календарната година. На това място, .., се събират на игри и любовни срещи отбрани хвъркати песнопойци от съседната гора, всеки ден, като почнеш от април, та чак до края на август. Елин Пелин, Съч. II, 128. Слънчев сноп от прозореца влиза, / цветен сняг е земята покрил / като с брачна, дантелена риза — / дойде пак неусетно април. Е. Багряна, ВС, 27. Сечко сече, март дере, април кожи продава. П. Р. Славейков, БП II, 153.

— От лат. aprilis.

АПРИ`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Участник в Априлското въстание от 20 април 1876 г. В първите години на следосвобожденската епоха той [Захари Стоянов] има съзнанието, че продължава великите традиции на Каравелов и Ботев, на Левски и Бенковски, на апостолите априлци и на хилядите жертви от пепелищата на Средногорието и Батак. В. Йосифов, Избр. тв I, 175.

АПРИ`ЛИЙ, мн. няма, м. Остар. Април. От сичко това читателят ще бъде в състояние да разбере, като каква деятелност е кипела в Панагюрище още в първите числа на месец априлий. З. Стоянов, ЗБВ I, 349. Априлий (Цветен) има 30 дни. Денят има 13 часа, а нощта 11 часа. Лет., 1869, 20. Един петъчен ден, през месец Априлий истата година, времето беше твърде хубаво и прятно, а Бюлбюла пожела да се разходи след пладне по Босфорът. Св. Миларов, СЦТ, 88.

АПРИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от април. Беше син и топъл априлски ден. Резедава светлина, онази, сякаш избухваща от някаква бомба, пролетна жизненост .., беше обхванала баирите около селото. Ч. Шинов, БС, 17. Сред блеенето на овчите стада, сред звъна на хлопатарите и песента на птиците идват чудните априлски вечери. Ем. Станев, ЯГ, 80. В такъв априлски светъл ден / бездънен извор е небето. Сл. Красински, ЗО, 65.

◇ Априлска лъжа. Разг. Безобидна лъжа, която по обичай се пуска на първия ден на месец април. Априлски пленум. Полит. Пленум на българската комунистическа партия през 1956 г., характеризиращ се с приключване на сталинския период и преминаване към социализъм. При нас отдавна беше минал прословутият априлски пленум и освен че кремълският покойник [Сталин] бе обявен за виновник за всичките злини, войни, немотия и трагедии, .., друго нищо особено не се случи. Г. Данаилов, ДС, 206. Априлско въстание. Истор. Въстанието на българския народ, избухнало на 20 април 1876 г. за смъкване на турското робство и извоюване на национална независимост. В една друга книга — „В темница“, .., Величков ни поверява в една увлекателна форма и със същата чиста и възвишена реч, .., своите лични страдания и патила, след разгрома на Априлското въстание. Ив. Вазов, ВБ, XV.

АПРИО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Филос. Който предхожда сетивния опит и не е изведен от фактите. Противоп. апостериорен. Противното мнение скоро ще бъде изложено научно и тогава нашите читатели ще могат да закръглят своите възгледи по този интересен въпрос, тъй като априорното отричане на витошките ледници никого вече не може да задоволи. П. Делирадев, В, 37-38. Априорно твърдение.

АПРИО`РИ нареч. Филос. Независимо от сетивния опит, преди запознаване с фактите. Противоп. апостериори. Не трябва да се твърди априори.

— От лат. a priori ’от по-рано’.

АПРИОРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Идеалистическо учение, според което съществува познание, предхождащо сетивния опит, изначално присъщо на съзнанието.

АПРИО`РНО. Книж. Нареч. от априорен. Ние щяхме да се поумълчаваме*, както беше казал Ганьо Балкански. Ние сякаш притежавахме априорно познание „дека това нема да го бъде“ [чехословашките събития през 1968 г.].* Г. Данаилов, ДС, 206-207. △ Не бива да се съди за нещата априорно.

АПРИО`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на априорен. Априорност на заключенията.

АПРОБА`ЦИЯ ж. 1. Книж. Официално изказано одобрение на нещо, направено въз основа на проверка, изпитание. Апробация на учебни програми. △ Апробация на дисертация от научно звено.

2. Агрон. Контрол чрез преглед и одобряване на посеви и насаждения от земеделски култури, отглеждани за семена, семена за посев и посадъчен материал. При апробацията следва да се одобряват само напълно здрави посеви.

— От лат. approbatio.

АПРОБИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Одобрявам, потвърждавам официално. Апробирам научен труд.

2. Допускам до практика агроном, лекар и др.

3. Определям висококачествени семена за посев. апробирам се страд.

АПРОБИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от апробирам и от апробирам се.

АПРОКСИМАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Приблизителен.

АПРОКСИМА`ЦИЯ ж. Мат. Приблизително изразяване на математически величини, числа, функции и др. чрез други по-прости или по-известни.

— От лат. approximatio ’приближаване’.

АПРОКСИМИ`РАМ, -аш, несв. св., прех. Мат. Изразявам приблизително математически величини чрез други по-прости или по-известни. апроксимирам се страд.

АПРОКСИМИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Мат. Отгл. същ. от апроксимирам и от апроксимирам се.

АПРОПО` нареч. Книж. Само като вмет. дума. Между другото, във връзка с това. — Така и така тоя трудов ден си го провалил, ела да се видим за малко. Ще уредя въпроса със шефа ти. Апропо, и той е при мене, така че ще го уредим на място. Л. Дилов, МСП, 175.

— Фр. a propos.

АПРОПРИА`ЦИЯ ж. Книж. Присвояване, обсебване на нещо. Апроприация на частната собственост.

— От лат. appropriatio.

АПРОПРИИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Присвоявам, обсебвам нещо. апроприирам се страд.

АПРОПРИИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от апроприирам и от апроприирам се.

АПРО`Ш м. 1. Печат. Разстоянието между буквите, между думите при печатарски набор.

2. Само мн. Остар. Воен. Зигзагообразни ровове, предназначени да улеснят атакуването и превземането на укрепление.

— Фр. approche.

АПСАНА` ж. Остар. Затвор; хапсана. Оставихме колите и тръгнахме с чичо да търсим апсаната — затвора. П. Росен, ВПШ, 170. По-добре е в апсаната / въшките да въда, / отколкото при Махмуда / шпонин да бъда. Л. Каравелов, Съч. I, 55.

— От араб. през тур. hapisane. — Друга (диал.) форма: апцана`.

АПСАНДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. Служител, пазач в затвор. Ка ойдоше дълбоко зандане, / тамо има вода до колена, / тамо има шавар до рамена, .. Тамо са си Марка намерили. / Па говору църни апсанджии. Нар. пес, СбНУ XLIII, 45.

АПСИ`ДА ж. 1. Архит. Полукръгла, по-рядко правоъгълна или многоъгълна засводена ниша в стена на постройка.

2. Архит. Полуцилиндрична или многостенна изпъкнала част на постройка, засводена с четвъртит купол.

3. Архит. В култовите сгради част от олтара в източния край на църквата или място за хора (певците) край северната и южната стена пред олтара.

4. Само мн. Астрон. Крайните точки на голямата ос от елипсата на небесно тяло.

— От гр. ἀψίς -ῖδος ’кръг, свод’ през фр. abside. — Друга (диал.) форма: абси`да.

АПТЕ`КА ж. 1. Заведение, в което се продават готови или приготвени по лекарска рецепта лекарства, а също превързочни материали, предмети за обслужване на болни и под. — Аз като отидох в аптеката да купя лековете за Петка, зех и тоя, дето бе го написал докторът за вашето детенце. Т. Влайков, Съч. II, 64. В аптеката на лечебницата имаше много ценни и редки за партизаните лекарства: спирт от 95 градуса, кислородна вода, йод, железни капки, мехлеми за рана, марля, бинтове, хинин, аспирин и т.н. К. Ламбрев, СП, 131-132.

2. Комплект от най-необходимите лекарства за даване на първа помощ; аптечка. В тези пунктове са организирани читални с библиотеки и подвижни аптеки. △ Домашна аптека.

— От гр. ἀποϑήκη ’склад’ през рус. аптека. — Друга (остар) форма: апоте`ка.

АПТЕКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице със специална фармацевтична подготовка, което работи в аптека; фармацевт. Аптекарят, като приготвяше лекарствата, често поглеждаше тоя селянин. Й. Йовков, ЖС, 60.

2. Притежател на аптека със специална фармацевтична подготовка.

АПТЕКА`РКА ж. Жена аптекар. Иззад тресавището вървяха доктор Василев и дъщерята на Иван Касабов, която, както се хвалеше баща й, скоро щяла да свърши за аптекарка. Г. Караславов, СИ, 69.

АПТЕКА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до аптекар. Аптекарски стъкла. Аптекарски помощник. Аптекарски материали. Аптекарски работник. Аптекарски везни.

2. Който се отнася до аптека.

◇ Аптекарска доза. Разг. Извънредно малко. Оля сипваше мъничко, слагаше на вилицата аптекарски дози и едвам отваряше устни. Г. Стаматов, Разк. I, 70. Меря с аптекарски везни. Разг. 1. Меря извънредно точно. 2. Проявявам излишна педантичност, дребнавост в нещо.

АПТЕКА`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Наука за действието на лекарствата върху организма и за начина на приготвянето и употребата им; фармация. — Вие имате диплома на отличник — запишете медицина или зъболекарство. Или най-малко — аптекарство. А. Гуляшки, МТС, 19. Следвам аптекарство.

2. Занятие на аптекар (в 1 знач.) Григор остана в Пазарджик като аптекар, и ако се не лъжа, и досега е там, само че е зарязал аптекарството. К. Величков, ПССъч. I, 25.

АПТЕ`РИКС м. Зоол. 1. Киви1. Apterix australis.

2. Като прил. Безкрил.

— От гр. άπόκοπή ’безкрил’ през фр. aptlerix.

АПТЕРОЛО`ГИЯ ж. Зоол. Дял от зоологията, който изучава безкрилите птици.

— От гр. ἄπτερος ’безкрил’ + λόγος ’наука’.

АПТЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от аптека. Нашето население в огромното си болшинство, рядко и в изключителни случаи прибягва до медицинската и аптечната помощ. Пряп., 1903, бр. 82, 1. Аптечен пункт. Аптечно предприятие. Аптечен склад.

АПТЕ`ЧКА ж. 1. Умал. от аптека.

2. Комплект от най-необходимите лекарства за даване на първа помощ; аптека. — Изглеждаш ми много оклюмал. Какво те мъчи? — Поизстинал съм — излъга Янко. — Вземи аспирин. В аптечката има една тубичка — предложи Вълко, като го погледна недоверчиво. Ем. Станев, ПЕГ, 89. — Недей така, не викай, нищо ти няма, момче! — успокояваше го Гарибалдов и вече бъркаше в раницата си за походната аптечка. Д. Калфов, Избр. разк., 201. Аптечка в лека кола.

АР, а`рът, а`ра, мн. а`рове, след числ. а`ра, м. Единица мярка за повърхнина, равна на 100 кв. метра. А той, човекът, .. и сега си има прасе и крава, и девет ара десертно лозе. Чудомир, Избр. пр, 215.

— От лат. area ’празно място, площ, площад’ през фр. are.

АРА`Б м. Простонар. Арабин. Ние бяхме прекрачили входа на градината .. Пред нас се мяркаше мургавото и строго лице на араба-вратар. Ст. Кринчев, СбЗР, 351.

АРАБА` ж. Остар. Товарна дървена кола.

— Тур. araba.

АРАБАДЖИ`ЙКА ж. Остар. 1. Жена арабаджия.

2. Жена на арабаджия.

АРАБАДЖИ`ЙНИЦА ж. Остар. Работилница на арабаджия. — Пъргаво момче е той. Още щом умря баща му, веднага разчисти арабаджийницата и я направи клуб… Г. Караславов, СИ, 177.

АРАБАДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от арабаджия. По численост арабаджийският и кираджийски еснаф бил след еснафа на абаджиите. Арабаджиите впрягали едри и силни волове, а кираджиите пътували с охранени здрави коне. П. Теофилов, К, 19.

АРАБАДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. Занаят на арабаджия; коларство.

АРАБАДЖИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от арабаджия; млад арабаджия. На сбора в Кара-Насуф „ излезе онуй, арабаджийчето, Петрето. Й. Йовков, ПГ, 183.

АРАБАДЖИЛЪ`К, мн. няма, м. Остар. Арабаджийство, коларство. Виждаше как други човеци, които много години са биле като него ратае, си са натъкмиле най-после кола и волове и зафанали са самички вече да си работят арабаджилък. Т. Влайков, Съч. II, 10.

— От тур. arabacılık.

АРАБАДЖИ`Я, -та, мн. -и`и, м. Остар. 1. В миналото — човек, чийто занаят е да превозва стоки с кола, араба; колар, кираджия, превозвач. През лятото в горещите следобедни часове тук си почиваха на сянка по рогозки и сламени столчета десетина хамали и арабаджии, сърбаха кафе в турски филджани. К. Константинов, ППГ, 13-14.

2. В миналото — занаятчия, който прави и продава коли, каруци; колар. Преобразяваше се всичко — и хората, и градът ..; арабаджии и столари, които по бели дрехи сновяха като призраци из прашните работилници, изпълнени с оглушителния шум на триони и стругове. Й. Йовков, ПГ, 44.

— От тур. arabacı.

АРАБЕ`СКА ж. 1. Изк. Орнаментален мотив в живописта*, ръкописната украса, златарството, дърворезбата и др. във вид на преплетени геометрично и художествено стилизирани стебла, листа, геометрични фигури със символично значение, включващи понякога текстове с арабско писмо. Самата черква е също образец на ексцентричност. Отвън тя е прилична на турска мечет и цяла е изписана с разноцветни арабески. Ив. Вазов, Съч. XVI, 134. А всеки дом е тъй оригинален и красив! .. Толкова различни стилове .. От чудните арабески на мавританския стил до тежките линии на скандинавската къща. Б. Шивачев, ПЮА, 163. Асировавилоняните използували в своята декорация с голямо съвършенство и арабеската. Д. Велев, К, 10.

2. Литер. Малко литературно произведение, миниатюра с изискана форма.

3. Муз. Неголяма инструментална музикална творба с орнаментален характер, украси.

4. Балет. Една от основните пози на класическия танц с издигнат и изпънат назад крак, с видоизменения при промяна на положението на опорния крак, ръцете, главата, тялото.

— От фр. arabesque.

АРАБИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Езикозн. Дума или обрат, заети от арабски език в друг език.

— От фр. arabisme.

АРАБИ`ЙКА ж. Жарг. Жена арабия. Тя е голяма арабийка.

АРАБИ`ЙСКИ1, -а, -о, мн. -и. Жарг. Прил. от араби`я. — Таман в дъжда. Жива душа нема. Киша и нощ, какво по-арабийско? Б. Болгар, Б, 345.

АРАБИ`ЙСКИ2, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от Арабия (Арабския полуостров); арабски. За люлка на Мохамедовата вяра са почитат арабийските пустини. С. Бобчев, СОИ, 4. Арабийский климат, ако и да е толкоз горещ, е невреден. С. Бобчев, ПОС (превод), 236-237.

— Друга форма: арави`йски.

АРА`БИН, мн., ара`би м. Мъж от някой от семитските народи, населяващи част от страните на Предна или Югозападна Азия, Северозападна и Северна Африка, които говорят диалекти (сирийски, иракски, египетски и др.) на един общ език. „Елате до един — и вижте обезглавен от наемници гордия стратег, победителя на Малта и Венеция, който разсипа арабите и заплаши българите с робство!“ Н. Райнов, ВДБ, 134. Съпругът й е арабин.

— От гр. Ἄραψ, -αβος.

АРАБИ`СТ м. Специалист по арабистика.

АРАБИ`СТИКА, мн. няма, ж. Съвкупност от дисциплини, които се занимават с изучаването на арабския език, арабската писменост, история и култура.

АРАБИ`СТКА ж. Специалистка по арабистика.

АРАБИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. и ж. Жарг. Човек, който проявява отзивчивост, разбиране, добро отношение към околните, който не е особено* придирчив и строг; добряк. Затуй в комсомолското дружество си избрахме ръководство, но все момчета, и то арабии. Не да ни разпъват душата. Не да ни търсят под вола теле. Ст. Йончев, Ст, 1966, бр. 1041, 1. — Имах късмет да попадна в четата на Ламята. Сега ние водим хорото. Ламята е голям арабия. Увлича ни. Бием целия отред. А. Каралийчев, СР, 79. Веднъж-дваж след светване на лампите се оказа, че в салона има учители. Учениците тутакси се изпокриха под столовете .. Учителите си излязоха уж нищо не видели, а учениците веднага ги обявиха за най-големите „арабии“ и добряци на света. ВН, 1964, бр. 3875, 4.

— От араб. през тур. harabi ’разтурен’.

АРА`БКА ж. Жена от някой от семитските народи, населяващи част от страните на Предна, Югозападна Азия или Северозападна и Северна Африка, които говорят диалекти (сирийски, иракски, египетски и др.) на един общ език. Пред уличните врата стояха двама стражари, а на двора гъста тълпа мъже, жени, деца, най-много туркини, а имаше там и гъркини, и българки, и ерменки, и арабки, и пр. Св. Миларов, СЦТ, 6.

АРАБКИ`НЯ ж. Простонар. Арабка. Често се мяркат групи арабкини, завити в черно и с огромни стомни на главите. Ст. Кринчев, СбЗР, 381.

АРА`БСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Прил. от арабин (араб) и Арабия. Начесто се издигат кичести палмови гори, между които едва тъмнеят бедните колиби на арабските селяни. Ст. Кринчев, СбЗР, 364. Хаче е арабски градец всред пустинята до една гола планина. Ив. Вазов, Съч. VII, 180. Но Шекиб бей сякаш не бързаше да го заговори. Прелистваше книжата, вглеждаше се тук-там в ситното арабско писмо. А. Христофоров, А, 264. Наблизу до Мадрид са намира великолепний дворец Ескуриал и манастир на св. Лаврентия, .. Тука е гробницата на испанските кралеве; богата библиотека с арабски ръкописи. Й. Груев, З, 90. Арабска азбука. Арабска литература. Арабски приказки. Арабска архитектура. Арабски стил. Арабско облекло.

2. Като същ. арабски м. Арабски език. Тръгваме по една от близките улици и разпитваме различни хора къде живеят русите. Питаме на всички езици — арабски, руски, френски, — но никъде не ни разбират. Ст. Кринчев, СбЗР, 348.

◇ Арабска гума. Безцветна, с жълтеникав или кафяв цвят растителна смола, отделяна от някои видове африкански и южноазиатски акации, която се използва за производство на лепила, мастила, акварелни бои, в текстилната промишленост, в медицината и др.; гуми арабикум. Арабски език. Език от южната група на семитските езици, говорен с диалектни разновидности (иракски, египетски, сирийски и др.). Арабски кон. Кон за езда, отличаващ се с хармонично телосложение и голяма издръжливост (една от най-добрите породи коне, създадени в Арабия). Арабски цифри. Общоприетите днес писмени знакове (1, 2, 3 и пр.), заети от арабите в средните векове. Прерипнал е арабското. Диал. Прекарал тежкото, трудното.

АРАВИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Остар. Арабин; аравитянин. С трепет умните камили / клякат. Ураган жесток! / Аравийците унили / молят се къде въсток. Ив. Вазов, Съч. IV, 179.

— От гр. ἀράβιος.

АРАВИ`ЙКА ж. Остар. Арабка; аравитянка.

АРАВИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Арабски; аравитянски, аравски. Той благополучно преминал аравийската песечива пустиня, която запазва Египет от северна страна. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 131. В Азия живели: Индийците юговъсточно от река Инд .. Арабите — на юг от вавилоняните до Аравийския залив. Г. Йошев, КВИ, 10.

АРАВИТЯ`НИН, мн. аравитя`ни, м. Остар. Арабин; аравиец. От потомците Хамови произлезли арабите или аравитяните и египтяните. Г. Йошев, КВИ, 10.

АРАВИТЯ`НКА ж. Остар. Арабка; аравийка.

АРАВИТЯ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Арабски; аравийски, аравски.

АРА`ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Арабски; аравийски, аравитянски. Хафъз паша /.. / Чудовище родено / далеч в арабските пустини и кърмено / с отровни залци на тропическия пек. / Хиена в облекло и облик на човек. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 92.

АРАГОНИ`Т мн. няма, м. Минер. Безцветен или бял с жълтеникав, синкав или зеленикав оттенък призматичен до иглест минерал, разновидност на природния калциев карбонат. Калциевият карбонат (СаСО3) е разпространен много в природата. Среща се като минералите калцит и арагонит и като скалите варовик, мрамор, креда и др. Хим. IX кл, 67.

— От исп. собств.

АРАГОНИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от арагонит. Арагонитна пещера.

АРАГОНИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който е от арагонит. Арагонитови кристали.

АРА`К, мн. няма, м. Книж. Силно алкохолно питие със светложълт цвят, добивано от ферментирала и дестилирана смес на меласа от захарна тръстика с ориз. Старите гърци познават една оризена каша, от която са правили алкохолно питие, наречено арак, познато още на древните индийци. Пр, 1953, кн. 2, 82.

— От араб.

АРАКЧЕ`ЕВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Полит. и книж. Присъщ, свойствен на аракчеевщината. Аракчеевски режим.

АРАКЧЕ`ЕВЩИНА, мн. няма, ж. 1. Полит. Режим на груб, полицейски деспотизъм, самоволна военщина и насилие над народа в Русия през първата четвърт на XIX в. (по името на Аракчеев, министър по време на царуването на Александър I).

2. Прен. Книж. Самоволно, безогледно, деспотично господство на група хора в някоя област на обществения живот.

АРАЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Пролука, процеп; зирка, разтрога. Лягахме на голия под из бараките, в които леденият морски вятър си духаше свободно из аралъците. С, 1954, кн.* 3, 89. И през аралъците на вратата светнала приближающа се светлина. Ст. Ботьов, К (превод), 32.

— Тур. aralık. Друга (остар.) форма: арала`к.

АРАНЖИМЕ`НТ м. Муз. 1. Преработка на музикално произведение за изпълнение от определен състав инструменти или гласове, различен от този, за който е написано първоначално.

— От фр. arrangement ’подреждане’.

АРАНЖИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Муз. Правя аранжимент, аранжировка на музикално произведение.

2. Подреждам витрина, изложба, сцена, цветя и др., като спазвам определени изисквания и целесъобразност. Казаха, че градчето има нужда от голям магазин. Събориха всички малки магазинчета и построиха нов .. И започнаха да аранжират витрините. С. Трайков, М, 5. Аранжирам букет. аранжирам се страд.

— От фр. arranger ’привеждам в ред’.

АРАНЖИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Муз. Отгл. същ. от аранжирам и от аранжирам се. Фокин, балетмайстора умееше да докара във възторг критическия Париж чрез гениалното и твърде луксозно аранжиране на сцената и вълшебството на музиката. Р, 1927, бр. 244, 4.

АРАНЖИРО`ВКА ж. Муз. Аранжимент.

2. Само ед. Учебен предмет в музикално или друго учебно заведение, където се изучава умението да се аранжира музика, сцена, помещение и др. Приетите кандидати ще изучават и елементарна теория на музиката, хармония, аранжировка и др. ВН, 1960, бр. 2605, 4.

— Рус.

АРАНЖО`Р м. Спец. Специалист, който подрежда витрини, изложби, цветя.

— От фр. arrangeur.

АРА`П м. Простонар. Арапин (в 1 и 3 знач.). И падна Делибит / .., / когато го халоса / с кондака чер арап в главата къдрокоса — / и свит превърна се и грохна той пребит. Ив. Вазов, БМ II, 94.

— Тур. arap.

АРА`ПИН, мн. ара`пи, м. Простонар. 1. Човек, който принадлежи към черната раса; чернокож, негър. Отдолу дива сган налита. Къдрокоси / арапин най-напред, феллаха до феллах / след него. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 241. Знаеш ли, ей там при вашата порта, у тъмната улица, че ноще излязва един чер арапин с ей такива очи. Ц. Гинчев, ГК, 201. Коко пее [славеят] дори дума: / „майка сина не роди ли, / сестра брата не чува ли? /Да ме найде у горица, / да утрепе црън арапин.“ Нар. пес., Христом. ВВ II, 224. Бог да убие тез арапи / тез арапи, тез манафци / колят, мъчат българина. Нар. пес., СбНУ XXVI, 143. По-лесно е да почерниш себе си, а не да умиеш арапина. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 63. За арапите дяволът е бял. Послов.

2. Остар. Арабин. На гора Тавор беше намерил на мястото на вранестия си кон, купен от един арапин за 3000 гр., вързано едно сляпо бедуинско магаре. Ив. Вазов, Съч. VI, 173. Най-перви народи в тая част на земята са: турци, арапи, .., татари и кинези. Ем. Васкидович, ПП (превод), 47. На йедин арапин му постанала камилата всред песъчливата пустиня, дето няма жива душа. Др. Минчев, БЕ I, 124.

3. Рядко. Арабски кон. Не е ли тъй? — рече той арабски, като са обърна към коня и го помилва с ръка; ти си добър арапин и нема да стоиш инак. Н. Михайловски, ПА (превод), 86.

◇ Хванал арапина. Диал. Напил се много. Черен като арапин. Много черен. Когато фонтанът стихна, сондьорите поседнаха да си починат. Те много се смяха един на друг, защото бяха станали от нефта черни като арапи. П. Славински, МСК, 98.

АРАПИ`НА м. и ж. Нар.-поет. Арапин (в 1 знач.). Страшна беше арапина / страшна хала халетина / глава има малко млого / малко млого три казана. Нар. пес., СбНУ XXVI, 144. Че си зярна тамо долу / тамо долу в равно поле / триста грозни арапини. Нар. пес., СбНУ XXVI, 149. Надодоха страшни турци / страшни турци анадолци / със тях идат черни грозни / черни грозни арапини. Нар. пес., СбНУ XXIX, 143. Никой ми се юнак не наймало, / да го фатат Марка Кралевике; / наймала се църна арапина, / да го фатат Марка Кралевике, / али Марко живо да донесит, / али Марка, али Маркоа глаа. Нар. пес., СбБрМ, 181. Не виде ги чрън арапина. Нар. пес., СбНУ XLIV, 54.

АРАПИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Арапски. Стрехите му [на Марковия сарай] обнизани / се с глави арапински. Нар. пес., СбНУ XXVI, 151. И им велит Секула Детенце: „Ти се моля, вуйко, да ме зеиш, .. Да шетаме земя арапинска“. Нар. пес., СбБрМ, 203. Дай ми, Боже, на момата здраве — / да а вода у арапска земня, / да направа арапинско рухо, / да а дам на брата за сина! Нар. пес., СбНУ, XLIV, 395.

АРА`ПКА ж. 1. Простонар. Жена, която принадлежи към черната раса; чернокожа, негърка, арапкиня. Разигра се Марко Кралевичи, / .. и си дигна тежка топузина, / та почука арапу на порти. / Не го дочу Църна арапина, / на го дочу арапка анъма. Нар. пес., СбНУ XLIII, 30. Па са пили три дни и три ночи: / Марко пие вино тригодишно, / а арапка — вино шербетлиа. Нар. пес., СбНУ XLIV, 7. Не виде ги чрън арапина, / не ги виде арапка девойкя. Нар. пес., СбНУ XLIV, 54.

2. Диал. Царевица (Н.* Геров, РБЯ).

АРАПКИ`НЯ ж. 1. Простонар. Арапка; негърка, чернокожа. Тук имаше и еврейки, и плахи арменки, и пъргави черни арапкини, всяка в отличителните одежди на своя народ. А. Христофоров, А, 197-198.

2. Диал. Царевица (Н. Геров, РБЯ).

АРА`ПОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на арапин (в 1 знач.). Рита коню Дойчин болен юнак, / та отиде арапови двори, / погубил йе арапово любе / и погуби арапово дете. Нар. пес., СбНУ XLIII, 212.

АРА`ПСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. 1. Прил. от арап и от арапин (в 1 знач.); негърски. Да, той беше се хвалил един път в Донювото кафене, че бил съсякъл във време на турското бягство един арапски паша. Ив. Вазов, Съч. VII, 44. Проговори укя дели Марко: .. / отиди си у арапска града, / та утепай цръна арапина, / ега би ти жалби уминали. Нар. пес., СбНУ XLIV, 49. Фала тебе, арапски юначе, / ако можеш Марко да ми фанеш, / я ти давам до три азни пари. Нар. пес., СбНУ XLIII, 32. Пойде Марко на прошет да иде, / .. Та се шетна низ поле широко, / .. , та си ойде у Арапска земя, / та си замина низ арапското село, / та си ойде у арапското поле. Нар. пес., СбНУ XLIII, 22. Арапски устни. Арапска коса.

2. Като същ. арапски м. Говор на арапи, на негри. Я не мога арапка да бида, / я не мога арапски да думам, / я не мога арапски да поя! Нар. пес., СбНУ XLV, 376.

◇ Арапска ръка (смоква); арапски език. Диал. Смокиня. Арапско просо. Диал. Ливадна трева със сплескани сърцевидни класове на тънки стебла; треперушка, сълзица.

АРА`ПЧЕ, мн. -та, ср. Простонар. Умал. от арап; негърче. Мойте птички, мойте птички, / мойте птички верни / сега с песенки веселят / арапчета черни. Елин Пелин, ПБ, 66. Черно арапче помери, / в клето я сърце удари / със два куршума телени. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 98.

АРАТЛИ`К, мн. -ци, м. Диал. Аретлик. — Аратлик, ти харни думи каза. Ив. Вазов, Съч. XXII, 208. — Повтори, аратлик, какво думат из Френско и Дедеагачко за мене. Ст. Сивриев, ПВ, 25. — Пропука нещо, аратлик, светна се и току се издъни дувара на Хаджиасановата плевня. Н. Хайтов, ПП, 133.

АРАХНОЛО`ГИЯ ж. Зоол. Дял от зоологията, който изучава паяците и паякообразните.

— От гр. ἀράχνη ’паяк’ + λογός ’наука’.

АРБАЛЕ`Т м. Боен. Средновековно оръжие, употребявано в западноевропейските страни, което се състои от стоманен лък, прикрепен на дървена дръжка, със специално устройство за опъване на тетивата и жлебове за насочване на стрелите. Царят отишъл в своята оръжейна, взел арбалета си и стрелял. Но от тетивата излетяла само една стрела. Ал. Гетман, ВС, 55.

— Фр. arbalète.

АРБАЛЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който се отнася до арбалет. Тараните тръгват, започват да блъскат стената, а майсторите на арбалетна стрелба стоят малко по-далече и се премерват в защитниците между зъберите. Д. Добревски, БИ, 255.

АРБАНА`С м. Остар. Арбанасец, арбанасин. Напусто обаче някой би търсил сред налягалите край пътя войници да различи планинец, арбанас или влах. А. Дончев, СВС, 760.

— От гр. ἀρβανός.

АРБАНА`СЕЦ, мн. -сци, м. Остар. Албанец, арнаутин; арбанас, арбанасин, арбанасчанин. И тъй турците са по-много на брой от гърците и арбанасците. С. Бобчев, ПОС (превод), 42.

АРБАНА`СИН, мн. арбана`си, м. Остар. Арбанасец, арбанас, арбанасчанин. Казано

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/381-400&oldid=2595“.