Речник на българския език/Том 1/361-380
на рани, против повръщане и пр.
АНЕСТЕЗИОЛО`Г, мн. -зи, м. Мед. Лекар-специалист по обезболяване на отделни органи или на цялото тяло чрез прилагане на упойващи средства.
АНЕСТЕЗИОЛО`ГИЯ ж. Мед. Наука, занимаваща се с въпросите на обезболяването, наркозата и локалната анестезия.
АНЕСТЕЗИОЛО`ЖКА ж. Жена анестезиолог. Веднага започнахме да подаваме ръчно кислород на оперираните, обясни деурната анестезиоложка. 24 часа, 1999, бр. 286, 6.
АНЕСТЕЗИ`РАМ, -аш, несв. и се., прех. Мед. Упойвам с цел да унищожа, премахна чувствителността към външни дразнения, особено към болка; обезболявам. анестезирам се страд. Трябва да се анестезира добре, за да не боли никак. Й. Йовков (превод), З, 1937, бр. 5473, 2.
АНЕСТЕЗИ`РАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от анестезирам и от анестезирам се.
АНЕСТЕЗИ`СТ м. Мед. Рядко. Анестезиолог. Операторите и техните помощници довършваха миенето на ръцете, а Маринчо вече лежеше на операционната маса сякаш без дъх, .. Специалистът-анестезист стоеше до главата му и се занимаваше със сложната апаратура. Н. Стефанова, ОС, 38.
АНЕСТЕ`ЗИЯ* ж. Мед. 1. Загубване или намаляване на чувствителността към външни дразнения, особено към болка.
2. Обезболяване на органи или на цялото тяло през време на операции чрез различни видове упойки.
— От гр. ἀναισυησία* ’безчувственост’.
АНЕСТЕТИ`К, мн. -ци, м. Мед. Лекарствено средство за анестезия. Тоя алкалоид е най-силният локален анестетик: в слаби разтвори, при подкожна инжекция или при намазване на лигавиците, той прави безчувствено мястото. ПН, 1935, кн. 8-9, 122.
АНЕСТЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Мед. Прил от анестезия. Анестетични средства. Анестетично действие.
— От гр. ἀναίσυηος ’безчувствен, безболезнен’.
АНЖАМБМА`Н м. Литер. Пренасяне на дума или част от фраза от един стих в началото на следващия, при което в края на стиха се получава пауза, несъвпадаща с паузите в синтактичния строеж на изречението; прескок.
— Фр. enjambement.
АНИЗОТРО`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Спец. Прил. от анизотропия. Основната разлика между кристалните и аморфните тела се състои в това, че кристалните тела нямат еднакви физични свойства в различните направления и затова се наричат анизотропни тела. Физ. IX кл, 1958, 59.
АНИЗОТРО`ПИЯ ж. 1. Физ. Зависимост на физическите свойства на веществата (механични, топлинни, електрически, магнитни, оптични) от посоката.
2. Бот. Свойство на различните органи на едно и също растение да приемат различно положение при еднакво въздействие на фактори от външната среда.
— От гр. ᾰνισος ’нееднакъв’ + τρόπος ’посока, свойство’.
АНИЛИ`Н, мн. няма, м. Хим. Безцветна течност, която се получава чрез химична преработка на бензол и се използва за приготвяне на багрила, лекарства, пластмаси и др.
— От араб. през фр. aniline.
АНИЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съдържа анилин. Анилинова сол.
2. При който се употребява анилин. Анилинова машина. Анилинов печат.
◇ Анилинови бои. 1. Бои, получени от анилин и производните му. 2. Разш. Остар. Органични синтетични бои изобщо.
АНИМА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Биол. Който се отнася до животните; животински.
— От лат. animal ’животно’.
АНИМАЛИ`СТ м. Художник или скулптор, който изобразява животни.
АНИМАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Биол. Съвкупност от отличителните признаци на животинското тяло.
2. Изк. Изобразяване на животни в живописта и скулптурата. Нашата илюстрация не е научно-познавателна, а тълкуваща психическото състояние и характера на българина. Това не е и анимализъм. Ал. Гетман и др., СБ, 110.
3. Литер. Описване, изобразяване на животни в произведения на художествената литература.
— От фр. animalisme.
АНИМА`ТО нареч. Муз. Живо, въодушевено.
— Ит. animato.
АНИМА`ТОР м. Художник, който се занимава с анимация. Най-големият наш аниматор с над 80 филма и световно признание навършва 70 [години]. ВЖ, 1999, бр. 25, 1. Тодор Динов кани Димитър Томов да създадат тогавашната катедра „Анимация“ към ВИТИЗ. Техни студенти са световно признати аниматори. СТ, 1999, бр. 48, 8.
АНИМАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до анимация. Най-големият подарък за малчуганите ще е билет за „Тарзан“ — новия анимационен хит на „Дисни“. Нов., 1999, бр. 254, 9.
◇ Анимационен филм Рисуван филм, създаден чрез анимация (във 2 знач.); мултипликационен филм. Миналата година [композиторът] спечели .. наградата на Киноцентъра за анимационния филм „Синдбад“. ВЖ, 1999, бр. 43, 5. Естествено няма да мине без традиционните неща за всяка сутрешна програма — гимнастика, анимационни филми за деца, .., много музика. СТ, 1999, бр. 47, 13.
АНИМА`ЦИЯ ж. 1. Само ед. Изк. Вид киноизкуство за създаване на рисувани филми. Занимавам се професионално с анимация.
2. Изк. Начин за създаване на рисувани филми чрез заснемане на серии от рисунки, представящи последователни фази в движението* на изобразяваните фигури; мултипликация.
3. Филм, създаден по този начин; анимационен филм, мултипликационен филм. Организаторите [на празника] ще забавляват децата с анимация и фолклор. 24 часа, 1999, бр. 327, 6. Децата обичат да гледат анимация.
— От лат. animatio, -onis ’съживяване’.
АНИМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Характерна за първобитните народи вяра в съществуването на дух, душа у всеки предмет; одухотворяване на силите и явленията на природата. Немногобройните племена, които живеят в планинските области, са запазили своите първобитни религиозни вярвания: анимизъм, култ към прадедите и различни духове и т.н. Б. Петков, К, 34. Той [първобитният човек] знаел сигурно само едно: че има нечисти сили, че има зли духове, които се стараят всякак да напакостят на човека. Тъй първобитните народи достигат до оная фаза от своето религиозно развитие, която се нарича анимизъм, т.е. почитане на духове. Д. Маджаров, БР, 1931, кн.* 6, 201.
— От фр. animisme.
АНИМИ`СТ м. Последовател на анимизма. Мюсюлманите там [в Гвинея] са малцинство. Останалите — анимисти. .. Вярвали в дървета, скали и потоци. В. Мутафчиева, БС, 106.
— Фр. animiste.
АНИМИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от анимизъм; анимистически. Най-стари пословици и поговорки, ще трябва да смятаме ония, които носят явни следи на първобитен, анимистичен и митически мироглед. Б. Ангелов, ДС, 74.
АНИМИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Анимистичен. Твърде стари са вероятно гатанките, в които намираме образи, що показват следи на първобитен, анимистически и митически мироглед. Б. Ангелов, ЛС, 79.
АНИМОТЕРА`ПИЯ ж. Лечение, при което се използва благоприятното въздействие на животни.
— От лат. animal ’животно’ + therapia ’лечение’.
АНИО`Н м. Физ. Отрицателно натоварен йон, който в електрическо поле се движи към положителния електрод — анода. Йоните с положителни електрически пълнежи отиват на катода и затова носят името катиони, а тези с отрицателни пълнежи — на анода, отдето иде и названието им аниони. Хим. VII кл, 1950, 54.
— От гр. ἀνά ’нагоре’ + ίών ’идващ’.
АНИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Физ. Прил. от анион.
АНИОНИ`ТИ мн., ед. (рядко) аниони`т м. Физ. Твърди, неразтворими във вода и органични разтворители природни или изкуствени материали, които притежават способността да обменят своите отрицателни йони. Ако йонитът съдържа подвижни годни за обменяне положителни йони (катиони), той се нарича катионит, а ако подвижните йони са отрицателно натоварени (аниони), той се нарича анионит. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 8.
АНИХИЛА`ЦИЯ ж. Физ. Процес, при който веществени частици се превръщат в полеви частици. След откриване на антивеществото стана известен процесът анихилация, при който е възможно пълното превръщане на веществото в енергия при взаимодействието му с антивещество. ПЗ, 1981, кн. 10, 16.
— От лат. nihil ’нищо’.
АНИХИЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Физ. За елементарна частица — изчезвам, превръщам се при среща с античастица в друга частица. При докосване на частица до античастица и двете изчезват (анихилират — взаимно се унищожават) и веществото им изцяло се превръща в енергия. К, 1965, кн.* З, 10.
АНИХИЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Физ. Отгл. същ. от анихилирам.
А`НКЕРПЛАСТ м. Апт. Лейкопласт с прикрепена ивица марля с дезинфекционно средство за бърза асептична превръзка на недълбоки открити рани. Видях по ръцете си кръв .. Разтворихме аптечката и направихме каквото трябва. Тоест: почистване на раната с кислородна вода .. и превръзка с парченце анкерпласт. Д. Цончев, КП, 86.
— От нем. Anker ’котва’ + Plastir.
АНКЕ`ТА ж. 1. Обществено или административно организирано разследване на някакъв въпрос или на нечия простъпка чрез разпит на лица и посещаване на местата, свързани с разследвания обект. Народното събрание може да прави анкети и проучвания чрез особени комисии по всички въпроси. Конст., 10. — Ще направя анкета и ще видим кой е развалил тракторите. А. Гуляшки, МТС, 88. Станимир беше вече решил да направи изложение до директора и иска анкета. Нека да кажат кой е недобросъвестният — касиерът или дописникът… Т. Монов, СН, 111. Ако почне анкета, Станкулов сигурно ще открие виновника. М. Марчевски, П, 248.
2. Събиране на сведения с помощта на предварително съставен въпросник с цел да се получи информация или да се направи проверка на известни твърдения по даден въпрос. Тъй като за различните книги читателите изказаха най-различни мнения, хрумна ми да направя една малка анкета. Г. Караславов, СбАСЕП, 239. С редица откъслечни проучвания и анкети от началото на века до края на 30-те години се разкрива бедност в храненето. Л. Петров и др., БНК, 6. Когато проф. Шишманов през 1910 година провежда една от знаменитите си анкети, които оставиха богат материал за историята и психологията на българското творчество, когато той разпитва Драган Цанков една година преди смъртта му, той също не е знаел нищо за това събитие, а Драган Цанков, .., предпочел да замълчи .. И така, оказа се сега, че Драган Цанков, .., беше приел сам католическата вяра. Т. Жечев, БВ, 109-110.
— От фр. enquête.
АНКЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до анкета, свързан с анкета. Анкетната комисия за разследването на кражбите след преврата тъкмо сега преглеждаше сметките на Народната банка от онова време. В. Геновска, СГ, 256. Иван Добровски. Този труд, печатан в сп. Български преглед, .., е изграден „по лични спомени и съобщения“. Той е показателен за една твърде характерна склонност на Шишманов, — да използува анкетния метод. Ив. Шишманов, Избр. съч I, 445. Анкетен лист. Анкетен материал. Анкетна карта.
АНКЕТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя анкета; разследвам, проучвам. — А колкото до намека на другаря секретар, че тук има някакъв саботаж, то аз мога да кажа, че… такова нещо не съм забелязал и че то… трябва да се докаже .. — Назначавам комисия да анкетира случая: председател — главният инженер, членове — инженер Братоев и архитект Пантелеев! Ив. Мартинов, М, 32. Окръжните пенсионни отдели ще анкетират трудовите злополуки. ВН, 1952, бр.* 167, 1. анкетирам се страд.
АНКЕТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от анкетирам и от анкетирам се. Предприето бе анкетиране сред работниците.
АНКЕТЬО`Р м. Лице, което прави анкета. — Смятам в интереса на истината да натоваря двама анкетъори да установят вашата грешка и размера й! Н. Каралиева, Н, 57. При анонимното анкетиране не е възможно да се водят записи в момента на разговорите и следователно анкетьорът трябва да възстановява по памет капризите на един диалог. Ив. Сарандев, ЕС, 8. Всички граждани трябва да дадат пълното си съдействие на анкетьорите, за да се направи една бърза, вярна, истинска и безпристрастна анкета. К. Странджев, ЖБ, 135.
— Фр. enquêteur.
АНКЛА`В м. 1. Геогр. Полит. Държава или част от държава, чиято територия обикн. е без излаз на море и е обградена изцяло от територията на друга държава. Макао е разположен в устието на Перлената река .. През 1997 г. анклавът е бил посетен от над 7 милиона души. 24 часа, 1999, бр. 350, 44.
2. Разш. Място, район, област, заобиколени от различна по състав, признаци, основни белези среда. Християнски анклав в Косово.
3. Геол. Парче минерал в еднороден скален къс.
— Фр. enclave.
А`НКЪР м. 1. Техн. Част от часовников механизъм, която свързва махалото със системата зъбни колелца, движещи стрелките, като регулира движението им.
2. Техн. Архит. Скоба за закрепване на две машинни части или два строителни елемента, която по форма напомня котва.
— От гр. ἄvkνρα през лат. ancora, нем. Anker. — Друга форма: а`нкер.
А`НКЪРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Техн. Прил. от анкър. Анкърни тръби. Анкърни болтове.
— Друга форма: а`нкерен.
АНО`Д м. Физ. 1. Електрод в различни електрически уреди, който се съединява с положителния полюс на източника на тока.
2. Положителен полюс на електрически елементи и акумулатори. Положителните натриеви йони се отправят към отрицателния полюс — катода, .., а отрицателните хлорни йони се отправят към положителния полюс — анода, и носят името аниони. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 7.
— От гр. ᾰνοδος ’път нагоре’.
АНО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Физ. Прил. от анод. Анодна батерия. Анодна мед. Анодна пещ. Аноден процес. Анодно напрежение. Аноден ток.
АНОМА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. В който има аномалия; неправилен, нереден. — При охлаждане от 100° С до 4° С обемът й [на водата] се намалява, а при охлаждане от 4° С до 0° С се увеличава. Това свойство на водата се нарича аномално разширение. Физ. X кл, 1965, 31. Аномална проява. Аномални течности.
— От гр. ἀνώμαλος ’неравен’.
АНОМА`ЛИЯ ж. Книж. 1. Отклонение от закономерността при някакво явление, отклонение от общото правило, от нормата. Водата от 0° до 4°, вместо да се разширява, се свива. Затова казваме, че в разширението на водата има аномалия. Физика II, X кл, 1951, 46. Още от най-ранна възраст съм запомнил разговорите за някаква аномалия, която буквално подлудява магнитната стрелка на компаса. О, 1977, кн. 11, 16. Гравитацонни аномалии. Магнитни аномалии.
2. Нещо, което противоречи на изискванията на здравия разум, на логиката; нередност. — Ето, ние се занимаваме с най-почтената човешка дейност, с мирен труд, а ония изроди — с убийства, с разрушения, с възвръщане на варварството. Как е възможна такава аномалия в нашия век? X. Русев, ПЗ, 128.
— Гр. ἀνωμαλία ’неравност’. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869.
АНОМИНА`ЦИЯ ж. Литер. Стилен обрат, при който се употребяват думи, близки по звучене, но различни по значение; парономазия.
— От фр. annomination или нем. Annomination през рус. анноминация.
АНОНИ`М м. Рядко. 1. Автор, който скрива името си под свое произведение.
2. Произведение, което няма подпис и не се знае авторът му.
— От гр. ἀνώνυμος ’безименен’.
АНОНИ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. За съчинение, писмо и под. — който не е подписан от автора, който е без името на автора. Не отговарям по принцип на анонимни бележки и по тази причина отминавам с презрение писаното за мен от в-к „Свободна реч“. Ст. Гендов, К, 1926, бр.* 98, 3. Неотдавна съвсем случайно ми попадна анонимната писмена изповед на един, както изглежда, твърде отговорен работник по снабдителната част. П. Незнакомов, СНП, 7. Обаче тая мярка [забавянето на производството] предизвика негодуванието на очакващите първия офицерски чин и някой измежду тях написва едно анонимно псувателно писмо до министра. П. К. Яворов, Съч. II, 181.
2. За автор на писмо, произведение и под. — неизвестен по име, неподписал името си. Когато преди четирийсет и две години се появяват на свят за пръв път, .., „Богомилски легенди“ (1912), никой не помисля да присъедини техния анонимен автор към съществуващите тогава литературни школи и групи. Н. Лилиев, Съч. III, 59. Те — художникът и писателят — ни показаха със сила и убедителност как и защо още преди толкова векове неизвестният анонимен художник от Бояна съумява да събере в малката прихлупена черквица всичката светлина на деня. Е. Каранфилов, Б III, 189. Ала никакви* аргументи нямаше да бъдат оправдани, ако не получех в тенекеджийницата на Комитета пакет с нелегални материали почти по същото време на срещата. Те щяха да чакат анонимния си получател, скрити под тенекията върху тезгяха на тенекеджията. К. Георгиев, ВБ, 42.
◇ Анонимен конкурс. Конкурс, при който имената на участниците в него не са известни на журито (комисията) в момента, когато се преценяват постиженията на състезаващите се.
АНОНИ`МКА ж. Разг. Неодобр. Анонимно, неподписано от автора писмо, сведение, донос. Матей искаше да му кресне: .., но си спомни за ония анонимни сигнали, които получаваше и които уличаваха Калудов в същите тия грехове .. Вече се канеше да му каже деликатно за тия анонимки, а ето че събитията го изпревариха. К. Колев, М, 109. — Зная го това писмо — .. Но то няма стойност. — Защо да няма? — .. — Искане на гражданство! — На анонимките не отдаваме значение. Р. Михайлов, ПН, 168.
АНОНИ`МКАДЖИЯ, мн. -ии, м. Разг. Неодобр. Писач на анонимни писма, сведения. И колко доброжелатели ще се завъртят покрай него? Не всички от тях пишат анонимки и го причакват пред входа на дома му. Винаги е мислил, че анонимкаджиите са по-малко от другите. Ст. Поптонев, НСС, 227.
АНОНИ`МНО нареч. Без да се посочи името на автора. Той [Ст. Руневски] публикува анонимно много смели и прогресивни статии. Ив. Богданов, СП, 268. Първата книжка на „Периодическо списание“ съдържа и две студии от перото на Васил Друмев, излезли анонимно. М. Арнаудов, БКД, 216.
АНОНИ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на анонимен. Има писатели шумни, устремени към почестите .. този, който се стреми да шуми, .., трудно създава значителни и трайни дела. Понеже дири бърза слава и успех, той не съумява да завоюва трайна слава и успех, които са свързани с напрежение, анонимност и упорит бавен труд. Е. Каранфилов, Б III, 246. Беше чел криминални романи и знаеше, че анонимността е основа на безопасността. Ст, 1966, бр. 1076, 2. Който не е изпадал под ударите на тая анонимност, на тия враждебни шушнения, той не знае, що значи и колко остро е ограничението от тях. Р, 1926, бр. 205, 1.
АНО`НС м. 1. При игра на карти, обикн. бридж — обявяване на цвета, силата и разпределението на картите.
2. Кратко съобщение, обява за нещо предстоящо.
3. Разш. Предложение. — Имаше ли приятелки? [момичето] .. — В последно време — ни една. При настойчиви анонси от ляво и дясно за подновяване: какво като майка й е затворничка? А. Мандаджиев, ЧЛНП, 63.
— Фр. annonce.
АНОНСИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Нов. Правя анонс. СДС анонсира публично промяната в съдийската квота при второто четене на закона. Кап., 1998, бр. 50, 8.
А`НОРАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Къса спортна горна дреха от непромокаем плат. Мъглата ставаше все по-гъста и Николайчо реши да обходи върха. Той имаше вярно чувство за посоката, пък и компасът бе в джоба на анорака му. А. Христофоров, П, 9. Веднага се явете и получете ски, клинове, скиорски обуща, анораци, шейни и кожени палта. Ст, 1970, бр. 1267, 3.
— Нем. Anorak.
АНОРЕКСИ`К, мн. -ци, м. Човек, който страда от анорексия. Анорексиците отказват да се хранят. ВЖ, 2000, бр. 6, 9.
АНОРЕКСИ`ЧКА ж. Жена, която страда от анорексия. Анорексичките са много активни физически, те използват всяка възможност, за да стопят някоя и друга калория. ВЖ, 1999, бр. 46, 9.
АНОРЕ`КСИЯ ж. Мед. Болестно състояние, проявяващо се с пълна загуба на апетит и отказ от приемане на храна, което се дължи на нарушение в дейността на храносмилателния център в главния мозък. Под понятието анорексия се разбира пълна загуба на апетит, дори отвращение от храна. ДЛ, 1999, бр. 4, 6. [Билката] има свойството да потиска апетита, но без да причинява анорексия. Леч., 1999, бр. 22, 5. Анорексията е заболяване, при което болната отказва да приема храна. ВЖ, 1999, бр. 46, 9.
— От гр. ἀν- ’не-, без-’ + όρέξη ’апетит’.
АНОРМА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Книж. Който се отклонява от общоустановените норми, правила, ред; ненормален. Срещу военната диктатура на Груева, произхождаща от насилие, Стамболов издигаше диктатурата на закона. Без съмнение конституцията не бе предвидяла анормалния случай, който представляваше сега княжеството. С. Радев, ССБ II, 79. — Но ти забравяш, приятелю, че днес прекарваме едно преходно, едно анормално време. Т. Влайков, Съч. III, 55.
2. Мед. Нередовен, неправилен. // Нездрав (особено в умствено отношение); ненормален. Те искат сметка. Сметка за хилядите млади момци, .., за децата на народа, избити за угодата на луди управници, за амбицията на една анормална коронована глава. Л. Стоянов, X, 166.
АНОРМА`ЛНО. Книж. Нареч. от анормален.
АНОРМА`ЛНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на анормален; ненормалност. На много места не съществува начало на каквато и да е библиотека .. А това е една анормалност във вървежа на читалището. Р, 1927, бр.* 248-249, 3.
2. Нередно, нарушаващо установения ред действие, постъпка. На новия министър на правосъдието се налага длъжност да премахне абсолютно тия анормалности, допуснати от неговите предшественици. Пряп., 1903, бр.* 8, 3.
АНОРТИ`Т м. Минер. Минерал от групата на фелдшпатите, който кристализира и образува призматични, плочести кристали и неправилни зърна със сив или розовосив цвят.
— От гр. ᾰνορυος ’крив’.
АНОТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Излагам накратко съдържанието на книга или статия, обикн. с преценка. В новия брой на списанието е анотирана последната книга на немския учен. анотирам се страд.
— От фр. annoter.
АНОРТИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от анортит. Анортитово вещество.
АНОТА`ЦИЯ ж. 1. Кратко изложение, характеристика на съдържанието на книга, статия и др.; резюме. Бюлетините съдържат анотации (кратки резюмета) на статии, публикувани в чуждестранни списания. ВН, 1958, бр.* 2281, 4.
2. Обособена част от библиографско описание, в която сбито се дават някакви сведения или критични бележки за библиографираните съчинения. Библиография с анотации.
— От лат. annotatio ’бележка’.
АНСА`МБЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ансамбъл. Певческите изяви в операта са солови и ансамблови. Пеене VII кл, 1982, 30. Начинът на застрояването [на сградата] зависи още и от ансамбловото застрояване на целия микрорайон. А. Дамянов, ЖС, 47. Ансамблова игра. Ансамблови номера. Ансамблова музика. Ансамблово музициране.
АНСА`МБЛОВО нареч. 1. За изпълнение на някакво произведение на изкуството — колективно, заедно като ансамбъл. Честичко, след всеки по-голям успех, той ги водеше в тихите кръчмици, дето поливаха успеха му и след това изпълняваха ансамблово мелодии. ВН, 1960, бр.* 2642, 2. Програмата завърши с танца „родригец“, изпълняван ансамблово. РД, 1949, бр.* 124, 2.
2. За архитектурни творби, сгради — под формата на ансамбъл (в 4 знач.). Четириетажната сграда ще бъде издигната в местността Разсадника .. Тя ще бъде свързана ансамблово със съществуващата постройка. ВН, 1961, бр. 3067, 2.
АНСА`МБЛОВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от ансамблов. Преди всичко оркестърът звучи изравнено, пълнозвучно и меко. Очевиден е стремежът към уеднаквено звукоизвличане и ансамбловост. ВН, 1962, бр.* 3286, 4.
АНСА`МБЪЛ, мн. -бли, след числ. -бъла, м. 1. Само ед. Художествена съгласуваност, стройност при съвместното изпълнение от всички участници в един състав (драматичен, музикален, балетен и др.). Основният закон на ансамбъла е: аз да играя за партньора си — и чрез него — за публиката. Л. Даниел, Т, 1954, кн.* 4, 6. За разлика от няколкото давани напоследък пиеси, тук актьорите постигнаха задоволяващ ансамбъл. К. Атанасов, Т, 1954, кн. 2, 64. Тогава за какъв неуспех говорим? — неуспехът на цялото, произтичащ от там, че не се е постигнало онова единение на частите в стройно и завършено цяло, наречено ансамбъл. Р, 1926, бр. 213, 4. // Спорт. Съгласуваност, единство, задружност в изпълнението при спортен колектив. Бързата [баскетболна] игра допада добре на нашите състезатели. Но иска се още повече издръжливост, .., както и по-добър ансамбъл. ВН, 1958, бр. 1998, 3.
2. Колектив, съставен от хор, оркестър, танцова група и под., за изнасяне на концертно-естрадни програми, в които отделните състави изпълняват самостоятелни и съвместни номера. Постиженията на ансамбъла са несъмнени. Той популяризира художествено пресъздадената народна песен и танц. ЛФ, 1958, бр.* 44, 1. Ансамбълът при поделението — първенец в Южна България, изнесе програма от народни хора и физкултурни номера. РД, 1949, бр.* 124, 4. Ансамбъл за песни и танци. // Стесн. Еднороден по състав колектив от артисти, музиканти и др., които изнасят програма. Балетен ансамбъл. Инструментален ансамбъл. Народен ансамбъл. Камерен ансамбъл. Танцов ансамбъл.
3. Муз. Камерно произведение или завършена част от по-голямо музикално произведение, предназначена за неголям състав от изпълнители — инструменталисти или вокалисти. Важна роля в оперите играят вокалните ансамбли — дуети, терцети. Пеене VII кл, 31. Умението да предаде оперната творба не като наниз от отделни, свързани помежду си оперни номера: ария, ансамбли, речитативи, оркестрови епизоди, а като единно, монолитно, симфонично изградено музикално произведение, е едно от най-ценните качества на Акулов. ОФ, 1950, бр.* 1738, 4. Изпълняваха тая вечер прочути ансамбли из опери.
4. Архит. Хармонично единство на пространствена композиция от здания, инженерни съоръжения (мостове, крайбрежни улици и др.), монументална живопис, скулптурни и зелени насаждения. В Копривщица са запазени голям брой стари къщи .. Запазени са цели ансамбли и улици. Ст. Михайлов, БС, 166. Интересен архитектурен ансамбъл представляват и петте Хаджидимитрови къщи, строени през 1820-1833 година. НК, 1958, бр. 25, 3. С голямо майсторство е възпроизведен ансамбълът — валевица, тепавица и караджейка, който също се привежда в действие от водна струя. ВН, 1958, бр. 2982, 4.
5. Комбинация от рокля и пола заедно с манто, жакет понякога в хармонични тонове от един и същ плат. Когато в късните следобедни часове яркото слънце е на заник, вие имате нужда от лека връхна дреха. Предлагаме ви два ансамбъла: десенирана рокля с едноцветно манто и едноцветна рокля с десениран жакет. Л, 1965, бр. 2, 3. — Как ти се виждам в този ансамбъл? — Стои ти като чужд. Отслабнала си много. Б. Балабанов, Избр. п I, 162.
— От фр. ensemble.
АНТАБЛЕМА`Н м. Архит. 1. В античната архитектура — най-горната част на храма, която лежи върху колоните и се състои от три части (архитрав, фриз и корниз).
2. Изобщо основна конструктивна (носеща) част на сграда. Колоните носят антаблемана и дъгите на нишите. М. Бичев, АНВ, 84.
— Фр. entablement.
АНТАГОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. (рядко) -зми, м. 1. Книж. Непримиримо противоречие, остра борба на враждебни сили, тенденции. В Букурещ по почин на Раковски е било основано в 1861 г. българско читалище, но то не преуспявало отначало поради антагонизма между старите и младите негови членове. М. Арнаудов, БКД, 74. Антагонизмът между християни и мюсюлмани, характерен за цялото османско владичество над Балканите, узаконената дискриминация на поробените и законната пък тяхна кръвна ненавист срещу поробителя — всичко това за две-три десетилетия загубило непримиримата си острота. В. Мутафчиева, KB, 351-352. Разпадането на тоталитарните режими в Източна Европа и СССР бе последвано от съживяването на дълго потискани, но все още силни междуетнически антагонизми. 168 часа, 1991, бр. 19, 14. Сливенци и ямболци се намирали в постоянен антагонизъм — от завист ли, от съперничество ли, кой знае от що. Ал. Константинов, БГ, 35.
2. Биол. Жизнена несъвместимост между някои микроорганизми, поставени в съприкосновение или съжителство.
— От гр. ἀνταγωνίζομαι ’боря се против’ през фр. antagonisme и рус. антагонизм.
АНТАГОНИ`СТИ мн., ед. (рядко) антагони`ст м. 1. Книж. Класи, намиращи се в непримирима борба.
2. Книж. Лица — противници в даден спор или застъпващи диаметрално противоположни възгледи. Реформите в Русия от началото на шестдесетте години на миналия век, премахването на крепостното право, подемът на прогресивните възгледи, .., широко разпространеното убеждение, че само модернизацията на Русия по европейски образец е спасение за нея, създават от Леонтиев ярък антагонист на цялото това мощно течение в обществения живот, от което в началото е бил заразен дори новият руски император. Т. Жечев, БВ, 151.
3. Биол. Анат. Органи или вещества с разположение, функции и взаимодействия, противоположили едно на друго. Мускулните антагонисти при своето съкращение довеждат до напълно противоположни ефекти. Така например двуглавият мускул на мишницата сгъва предмишницата, а триглавият мускул я разгъва. Ал. Гюровски, АЧ, 156. Тъй като водата и въздухът заемат едни и същи пори в почвата, те са антагонисти — с увеличаване на водата в почвата се намалява количеството въздух и обратно. П. Боянов, П, 282. Витамин С например засилва витамин А и В1, а други си пречат и противодействуват (антагонисти). НТМ, 1961, кн.* 4, 26. Зъби антагонисти.
— От гр. ἀνταγωνιστής ’противник’ през фр. antagoniste и рус. антагонист.*
АНТАГОНИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Книж. Прил. от антагонизъм и от антагонист; антагонистически. Антагонистични противоречия. Антагонистични прояви. Антагонистично действие.
АНТАГОНИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Антагонистичен. Антагонистически класи.
АНТАРКТИ`К, мн. -ци, м. Нов. Участник в научна експедиция в Антарктика. Българските антарктици, които готвят седмата си експедиция до Южния полюс, трескаво търсят застраховател. ДТ, 1998, бр. 260, 3.
— От собств.
АНТАРКТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Антарктически. Антарктичен вятър. Антарктична почва. Антарктичен институт.
АНТАРКТИЧЕ`СКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Антарктика (южна полярна област на земното кълбо); антарктичен. Антарктически архипелаг. Антарктически материк. Антарктически въздух. Антарктическо село. Антарктически институт. Антарктическа експедиция.
— От гр. ἀταρκτικός.
АНТЕДАТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Поставям по-стара дата от същинската. антедатирам се страд.
— От нем. antedatieren.
АНТЕДАТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от антедатирам и от антедатирам се.
АНТЕ`НА ж. 1. Устройство, обикн. проводник или система от проводници, което служи за излъчване или приемане на радиовълни. Виждахме в далечината остри готически покриви на катедрали и до тях модерни сгради с мощни радиопредавателни антени на покрива. П. Вежинов, ДМ, 29. По покривите като мачти на параходи бяха обтегнати стрелите на телевизионните антени. Б.* Йосифова, БЧМ, 8. Предавателна антена. Феритна антена. Магнитна антена.
2. Обикн. мн. Зоол. Придатъци, пипалца разположени на главата на членестоногите, изпълняващи обикн. ролята на орган за ориентиране, осезание и обоняние. В слънчеви и топли дни край някой къпинов храст ще забележите ципокрило, чиито антени нервно опипват сухото къпиново клонче, върху което е кацнало. М. Йосифов, НСН, 39.
— Лат. antenna ’напречна мачта, рей’.
АНТЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от антена. Антенна модулация. Антенни съоръжения.
АНТЕ`НКА ж. Умал. от антена.
АНТЕРИ`ДИЙ м. Бот. Мъжки полов орган у споровите растения.
— От гр. ἀνυηρός ’цветущ, силен’.
АНТЕРИ`ЙКА ж. Умал. от антерия. Той [Бай Ганьо], опитен човек, носеше си и лятно време антерийка под френските дрехи. Ал. Константинов, БГ, 7.
АНТЕРИ`Я ж. Горна мъжка или женска дреха с ръкави, част от българската народна носия, ушита от тънка тъкан, подплатена с памук и обшита с тегели, дълга до коленете или до кръста, със странично закопчаване; аладжа. Сред двора, .., пристъпваше величествен старец, .., в дълга морава антерия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 43. Момчетата носеха окърпени потурки, червени пояси и къси антерии. Кр. Григоров, ОНУ, 141. В сандъците си тя пазеше и други дрехи, от дядо й, от баща й, копринени антерии и копринени пояси. Д. Талев, ЖС, 69. Овчият му калпак бе нахлузен до веждите, пъстрата торба висеше до колецете. От антерията му се подаваха висулки дреб. И. Петров, MB, 181.
◇ Още ходи с антерия. Диал. Още е дете.
— От араб. през тур. anteri, enteri.
АНТЕЦЕДЕ`НТ м. 1. Книж. Нещо (обикн. случка, събитие, факт и др.), което предхожда друго нещо.
2. Езикозн. Езикова единица, към която е отнесена следходната езикова единица. Друг съществен принос на К. Илиева е, че тя за първи път в нашето езикознание изследва структурата на антеценедтите и кореферентите с лични, показателни и притежателни местоимения, като определя основните типове синтактични структури на антецедентите и кореферентните комплекси с относителни, показателни и притежателни местоимения. БЕз, 1999-2000, кн. 1, 104.
— От лат. anteccdens, -entis ’предходен’.
АНТИ-. Първа съставна част на сложни съществителни или прилагателни със значение: против, противо-, напр.: антисемит, антимилитарист, антирелигиозен, антидемократичен и др.
— Гр. ἀντί ’срещу, против’.
А`НТИ само мн. Истор. Източнославянска група племена, населявали областите между р. Днестър и Днепър през времето от IV-VII в., проникнали на Балканския полуостров през V в. Той [деспот Евтихий] заприказва за войните си: в Армения се борил с перси, а по Дунава с анти и българи помнеха неговата десница. Ст. Загорчнов, ЛСС, 25. Славенете са били известни на гръкоримските писатели под име славене, анти и винди. М. Дринов, ППБН, 18-19.
АНТИАМЕРИКА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Насочен против политиката на САЩ. Антиамериканска демонстрация. Антиамерикански настроения.
АНТИАНЕМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се използува, който действува против анемия. Антианемичен витамин. Антианемично средство.
АНТИА`ТОМ м. Физ. Атом, градивна частица на антиматерията, ядрото на който е съставено от антипротони и антинеутрони, а обвивката — от антиелектрони. Какво е това антиматерия? .. Това е материя, изградена от антиатоми, съставени от своя страна от античастици. ПЗ, 1981, кн. 10, 16.
АНТИБАКТЕРИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е свързан с унищожението на бактериите, служещ за унищожението им. Антибактериално вещество. Антибактериално действие.
АНТИБАКТЕРИА`ЛНО. Спец. Нареч. от антибактериален. Сапуните действуват антибактериално.
АНТИБЕ`БЕ, мн. няма, ср. Нов. Противозачатъчно средство, обикн. във форма на таблетки или инжекции. Тютюнопушенето крие много по-голяма опасност за жените в детеродна възраст, отколкото хапчето антибебе. ВЖ, 1999, бр. 40, 8. В момента текат клинични опити с новото антибебе. 24 часа, 2000, бр. 8, 27.
АНТИБИО`ЗА ж. Биол. Потискане и унищожаване на микроорганизми под влиянието на определени биогенни продукти. Антибиозата е друга форма на отрицателни отношения между видовете. Тя се изразява в отделяне от микроорганизмите на вещества, които действуват потискащо върху други по-висши организми. Биол. IX кл, 1981, 52.
— От гр. ἀντί ’срещу, против’ + βίος ’живот’.
АНТИБИОТЕРА`ПИЯ ж. Мед. Лечение с прилагане на антибиотици.
АНТИБИОТИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Отделен представител на група вещества от биологичен произход, които имат способността да спират растежа на определени видове микроби или да ги убиват и поради това се използват за лечение на различни инфекциозни заболявания. По-известните антибиотици са: пеницилин, стрептомицин, ампицилин и др.
— От гр. ἀντί ’против’ + βίος ’живот’.
АНТИБИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от антибиотик. Антибиотично свойство. Антибиотични вещества.
АНТИБИОТИ`ЧНО. Нареч. от антибиотичен.
АНТИБОЛШЕВИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебен на политиката на болшевишката партия в СССР. Атиболшевишки курс. Атиболшевишка кампания.
АНТИБЪ`ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебен на интересите на българския народ. Антибългарска пропаганда. Антибългарска литература.
АНТИВЕЩЕСТВО`, мн. -а`, ср. Физ. Вещество, построено от античастици, при което атомните ядра се състоят от антипротони и антинеутрони, а мястото на електроните в техните обвивки е заето от позитрони; антиматерия. Единството на веществото (което, .., е материално) с антивеществото (доказано, че съществува и също е материално) ни дава чрез процеса анихилация енергия — също материална. ПЗ, 1981, кн. 10, 16.
АНТИВИ`РУС м. Мед. 1. Вещество в клетките на микробите, което се отделя при разрушаването им.
2. Бактериен препарат за лечение и профилактика на някои инфекциозни болести.
АНТИВИ`РУСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Мед. Който се отнася до антивирус. Антивирусни средства.
2. Информ. Който е предназначен за откриване и унищожаване на компютърни вируси. Антивирусна програма. Антивирусна защита.
АНТИВОЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Насочен против войната. Антивоенно движение. Антивоенна манифестация. Антивоенно настроение.
АНТИГА`З, мн. -ове, м. Хим. Вещество, което се използва за унищожаване действието на отровен или задушлив газ.
АНТИГЕ`Н м. Биол. Вещество от животински, растителен, бактериален или вирусен произход, което при попадането му в организма на човек или на животно предизвиква образуването на антитела.
— От гр. ἀντί ’против’ + γένος ’раждане’.
АНТИГЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Биол. Прил. от антиген. Антигенни свойства.
АНТИГРИПА`Л, мн. няма, м. Комбиниран препарат за предпазване и лечение на грип, простудни заболявания, трескави състояния и др.
— От гр. + фр.АНТИДАКТИ`Л м. Литер. Анапест.
АНТИДЕМОКРАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е против демокрацията; антидемократически. Антидемократична организация. Антидемократична идеология.
АНТИДЕМОКРАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антидемократичен. Антидемократически режим.
АНТИДЕПРЕСА`НТ м. Апт. Лекарствено средство против депресия при някои психически разстройства. Към естествените антидепресанти, които до известна степен спомагат за снемане на нервното напрежение, още древните лечители са отнасяли крушата, бананите. ДЛ, 1999, бр. 4, 6.
— От гр. ἀντί ’против’ + лат. deprimo, depressi ’потискам’.
АНТИДЕПРЕСА`ТОР м. Апт. Антидепресант. Да се избягват лекарствата, които съдържат беладона .., както и антидепресаторите — медикаменти за повишаване на психическия тонус у нервно болни. Отеч., 1980, кн. 5, 42.
АНТИДЕТОНА`ТОР м. Техн. Вещество, което се разтваря в гориво при двигатели с вътрешно горене за предотвратяване на детонация в цилиндрите им.
АНТИДИАЛЕКТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който противоречи на законите на диалектиката. Антидиалектическо разсъждение.
АНТИДИНАСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е против властта на една династия или против монархията изобщо. Планът на генералите бил да поставят княза между руската диктатура и една антидинастическа опозиция, изкуствено усилена. С. Радев, ССБ I, 369. Най-явно и яростно се водяше проповедта от Пловдив, .., гдето почна да се издава и антидинастическият вестник „Съединение“. С, 1894, бр. 1474, 2.
АНТИДОГМАТИ`ЧЕН, -чна, чно, мн. -чни, прил. Който е против догмите и догматизма. Когато говорим за поезията на Г. Джагаров, бих искал да добавя един важен щрих — това е антидогматичният порив на поета. Н. Петев, КЖ, 31. Бешков [Илия] е една антидогматична фигура. Е. Каранфилов, Б III, 108.
АНТИДО`ПИНГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е насочен срещу употребата на допинг от спортисти. Антидопингов контрол.
АНТИДО`Т м. Мед. Лекарствено средство, което има способността да обезврежда попаднали в организма отрови и да предотвратява или отстранява предизвиканите от тях токсични ефекти; противоотрова. При нападение с бойни отровни вещества ефикасна първа медицинска помощ се оказва с употребата на антидоти. Н. Иванов, ГО, 110. [Атропинът] напоследък се прилага с успех като антидот. М. Василев и др., ВБ, 597.
— От гр. δοτος ’давано срещу’.
АНТИДЪРЖА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е против интересите на държавата. Антидържавни прояви. Антидържавен заговор.
АНТИДЪРЖА`ВНО. Нареч. от прил. антидържавен.
АНТИЕВРЕ`ЙСКИ,-а, -о*, мн. -и, прил. Който е насочен срещу евреите; антисемитски. Антиеврейските закони вече бяха излезли и Сами бе останал майстор само благодарение на това, че бе много добър работник. М. Гръбчева, ВИН, 143.
АНТИЕВРОПЕИ`ЗЪМ, -змът, -зма*, мн. няма, м. Книж. Отношение на отхвърляне, отричане на Европейския съюз или на присъединяването към тези принципи; съюз на някои страни извън него. Патриотизмът не е антиевропеизъм. ДТ, 1997, бр. 218, 14.
АНТИЕЛЕКТРО`Н м. Физ. Елементарна частица с положителен заряд, античастица на електрона. Всеки антиатом е съставен от* антипротони, антиелектрони .. и антинеутрони. ПЗ, 1981, кн. 10, 16.
АНТИЕСТЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който противоречи * на чувството за красивото, естетичното; антиестетически. Антиестетична украса.
АНТИЕСТЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антиестетичен. Антиестетически теории. Антиестетическо впечатление.
АНТИИЗКУ`СТВО, мн. няма, ср. Спец. Съвременно авангардно изкуство, което отрича, отхвърля естетическите норми на традиционните художествени произведения и създава необичайни, различни по вид и материали творби с претенции за изкуство. *В Берн беше открита международна изложба на антиизкуството. Сред най-интересните експонати безспорно е един чувал с фасул, който е обозначен в каталога като „скулптура“. Ст, 1970, бр. 1267, 4.
АНТИИМПЕРИАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Обществено движение, насочено против империализма.
АНТИИМПЕРИАЛИ`СТ м. Лице, което се бори против империализма; привърженик на антиимпериализма.
АНТИИМПЕРИАЛИСТИ`ЧЕН, чна, -чно, мн. -чни, прил. Антиимпериалистически.
АНТИИМПЕРИАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Насочен срещу империализма; антиимпериалистичен. Антиимпериалистическо движение. Антиимпериалистическа борба. Антиимпериалистически фронт.
АНТИИНТЕЛЕКТУАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Книж. Отхвърляне на интелектуализма, на интелектуалното начало в художественото творчество. По въпроса за природата на художественото творчество Рейдер разграничава следните основни направления: интелектуализъм, .., антиинтелектуализъм. Ал. Лилов, К, 19.
2. Филос. В идеалистическата философия — отричане на възможността за опознаване на истината чрез разума.
АНТИИНФЕКЦИО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който действа против инфекции. Антиинфекциозно средство.
АНТИИСТОРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. За метод, за начин на постъпване — който противоречи на принципите на историзма. Антиисторически метод.
АНТИИСТОРИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. антиисторически. Проблемите са представени без естествената им логика и антиисторически.
АНТИ`КА1 ж. 1. Старинен, обикн. ценен предмет (украшение, оръжие, статуя, монета и др.). Едно чернооко тракийско момиче мина по улицата, .. На заплетената му коса се клатушкаше сребърна антика, увиснала на червен конец. А. Каралийчев, TP, 150. — Стар виенски часовник, истинска антика — каза той, като остави четвъртитата кутия на тезгяха. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1.
2. Ценна вещ, ценност, рядкост. Какъвто и да е дядо Недко, но той е човек с дарба и картината му трябва да се запази само като антика. Й. Йовков, Ж, 1920, 32. Антика е това, казваше, с пари се не купува. Ст. Младенов, БТР I, 78. // Стесн. Остар. Скъпоценен камък. На китката бил везан златен пърстен с червена антика и около двайсет златни монети. Л. Каравелов, Съч. II, 99. Продадох днеска на 19 февруарий 1853 лето един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Молла-Юсуф Чипаризика за 191 гроша. М. Георгиев, Избр. разк., 103.
3. Разг. Ирон. Нещо, излязло от мода, остаряло. — Какво представление ще давате? — .. — „Геновева“. — Отде избрахте тая антика? Ив. Вазов, Съч. XXII, 88.
— От лат. antiquus ’стар, древен’, ит. antica през гр. ἀντίκα или тур. antica — Цариградски вестник, 22. X. 1849 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 223 с.).
АНТИ`КА2 ж. Обигран, хитър човек. — Да ви кажа ли защо сте дошли? .. — За имането на баба Дончевица. Не ме смятайте за толкова глупав, ами зъмнете и мене за съдружник .. Пък и познавам тъдява всяка бразда и всяко камъче. — Гледай го ти каква е антика — рече по-високият. А. Каралийчев, НЗ, 182. Жоржу е човек от деветнайсети век. Български опортюнист, с всекиго добър, всекиму приятен, всякога доволен. С една реч, твърде умен и прелестен човек! .. — Как му е името на тоя Жоржу, да го помня? — попита Аврамов… Ти все Жоржу му викаше… Как е същото име на тая антика чиновник. Ив. Вазов, Съч. XI, 204.
— В-к „Гайда“, 5. X. 1863 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 223 с.).
АНТИ`КАДЖИЯ, -та, мн. -ии, м. Диал. Лице, което събира и продава старинни вещи.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник… 1951.
АНТИКАНЦЕРОГЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Мед. Който притежава способността да унищожава канцерогените.
АНТИКАНЦЕРОГЕ`ННО. Нареч. от антиканцерогенен. Той [интерферонът] се синтезира в човешката клетка като защитна реакция срещу действието на някои вируси. При това действува и антиканцерогенно. УД, 1983, бр. 48, 8.
АНТИКАПИТАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е насочен против икономическата и политическата система на капитализма. Антикапиталистически движения.
АНТИКАТО`Д м. Физ. Масивен къс от тежък метал в края на разположения срещу катода електрод в рентгенова тръба, в който се удрят катодните лъчи и излизат във вид на рентгенови лъчи.
АНТИКАТОЛИЦИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Обществено движение, насочено против католицизма.
АНТИ`КВА, мн. няма, ж. Печат. Един от най-старите печатарски видове латински шрифт, при който очертанията на буквите са уплътнени и надебелени, вертикалните им черти в края заострени, а кръглите букви елипсовидно заоблени.
— От лат. antiqua ’старо писмо’.
АНТИКВА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Търговец на старинни предмети (картини, книги, оръжия, мебели и др.). — Аз съм антиквар. Стари неща купувам и ги продавам. А. Каралийчев, TP, 127. — Преди месец Евлоги ми подари една книжка. Намерил я при някакъв антиквар. Пушкин, избрани стихове в оригинал! А. Гуляшки, Л, 225.
2. Рядко. Любител-събирач на старинни предмети на изкуството или на стари книги.
— От ит. antiquario (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, 1762-1860, 223.). — Български книжици, 1858.
АНТИКВА`РЕН*, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от антиквар; антикварски. Антикварна книжарница. Антикварен магазин. Антикварна рядкост.
АНТИКВАРИА`Т м. 1. Магазин за стари и редки книги; антикварна книжарница. //Антикварен магазин за различни стари ценни вещи.
2. Само ед. Търговия с редки и ценни стари предмети, предимно книги, картини, домашни съдове, монети и др.
— От лат. antiquarius през нем. Antiquariat.
АНТИКВА`РИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Рядко. Антиквариат.
АНТИКВА`РНИЦА ж. Антикварна книжарница. Още при първия разпит книжарят разказа всичко, което знаеше, но то не беше много. Един непознат човек донасял често в антикварницата книги, в чиято подплата били скрити шифровани сведения. П. Вежинов, СО, 169.
АНТИКВА`РНО нареч. Чрез антиквар, в антикварен магазин. Руските книжарници продаваха антикварно издания на руските класици. К. Константинов, ППГ, 353.
АНТИКВА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Антикварен. Антикварски магазин.
АНТИКЛЕРИКА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се бори против привилегиите на духовенството и на църквата. Предан към своята национална църква, българинът не е показвал никога голяма любов към своето духовенство. Правителството можеше да вземе най-антиклерикалните мерки, без да се появи някакъв сериозен протест в страната. С. Радев, ССБ, 232.
АНТИКЛЕРИКАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Църковно-политическо движение, което се бори против привилегиите на църквата и духовенството, но не и срещу самата религия.
АНТИКЛИНА`ЛА ж. Геол. Сводообразно извита, изпъкнала нагоре скална гънка, в чиято ядка се намират по-старите скални слоеве. Противоп. синклинала. В сегашното си състояние тази част на Балкана [западната] представлява сравнително младо планинско образувание, .. Главните структурни форми — антиклинали и синклинали — се образуват към края на средния еоцен. О, 1987, кн. 3, 19. Изучаванията през последно време показват, че Рабишката могила (висока 461 м) представлява най-северната част на Белоградчишката антиклинала, изградена от различни по състав пластове. М. Тошков, и др., НР II, 128.
— От гр. ἀντί ’против’ + κλίνω ’наклонявам, навеждам’.
АНТИКЛИНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Геол. Прил. от антиклинала. Противоп. антиклинален. Антиклинални гънки.
АНТИКОЛОНИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Насочен срещу колониалната политика на империалистическите държави; антиколониалистически. Антиколониална революция. Антиколониална борба. Антиколониална лига. Антиколониална политика.
АНТИКОЛОНИАЛИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Антиколониален. Антиколониалистична политика.
АНТИКОЛОНИАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антиколониален.
АНТИКОМУНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Идеология и политика, насочена против икономическата и политическата система на комунизма, пропагандираща пазарна икономика и многопартийна парламентарна демокрация.
АНТИКОМУНИ`СТ, м. Последовател на антикомунизма.
АНТИКОМУНИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антикомунист и от антикомунизъм. Противоп. прокомунистически. Антикомунистическа пропаганда. Антикомунистически пакт.
АНТИКОНСТИТУЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е насочен против конституцията, който е в разрез с конституцията. Опозицията прогласи окръжното за антиконституционно и заяви, че няма да държи никаква сметка за него. С. Радев, ССБ I, 463. Антиконституционни настроения. Антиконституционен блок.
АНТИКОНСТИТУЦИО`ННО. Нареч. от антиконституционен. Действа антиконституционно.
АНТИКОРОЗИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. Техн. Който действува против корозията (при металите и сплавите). Антикорозийна паста.
АНТИКОРОЗИ`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Техн. Устойчивост срещу корозията. Антикорозийност на тръбите.
АНТИКОРОЗИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Техн. Който не позволява да се прояви корозията (при метали и сплавите). Антикорозионни средства. Антикорозионни облицовки.
АНТИКРИ`ЗИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който е насочен към преодоляването на обществена, икономическа и др. криза. В промишленото министерство беше обсъдена антикризисната програма за металургичния комбинат в присъствието на приватизационните консултанти. ДТ, 1998, бр. 289, 4.
АНТИЛЕ`НИНЕЦ, мн. -нци, м. Противник на ленинизма.
АНТИЛЕ`НИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е против ленинизма. Антиленински позиции. Антиленинска опозиция.
АНТИЛОГАРИТМУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Мат. Извършвам действие, обратно на логаритмуването, при което по даден логаритъм на едно число намирам самото число. Противоп. логаритмувам. антилогаритмувам се страд.
АНТИЛОГАРИТМУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Мат. Отгл. същ. от антилогаритмувам и от антилогаритмувам се. Противоп. логаритмуване.
АНТИЛОГАРИ`ТЪМ, мн. -тми, след числ. -тъма, м. Мат. Числото, което се получава, когато основата на логаритмичната система се повдигне на степен, равна на неговия логаритъм. Антилогаритмите на членовете на една аритметична прогресия, взети при една и съща основа, образуват геометрична прогресия. Алг. X кл, 1965, 108.
АНТИЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Нелогичен, алогичен; антилогически.
АНТИЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антилогичен, алогичен. Антилогически извод.
АНТИЛО`ПА ж. Чифтокопитен преживен бозайник от семейство кухороги, представител на група многобройни, разнообразни по външен вид и размер животни, обитаващи главно Африка, по-рядко Азия и отчасти Америка и Европа. Antilope cervicapra. Той приличаше на нубийски лъв, който е подушил в оазиса стадо антилопи и се готви за последния решителен скок. П. Незнакомов, СНП, 34. Навред в природата насилието е средство за просъществуване .. Лъвове пречупват гръбнака на антилопите и без никакво угризение ги разкъсват. Г. Данаилов, 190.
— От фр. antilope.
АНТИЛО`ПСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антилопа. Антилопски рог.
АНТИМАРКСИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Идеология и политика, насочена против марксизма.
АНТИМАРКСИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антимарксически.
АНТИМАРКСИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебен на марксизма; антимарксистки. Антимарксическа теория. Антимарксическо схващане.
АНТИМАТЕРИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Физ. Който се отнася до антиматерия. Материя плюс антиматерия равно на енергия, която е материална. Но по същата логика ние можем да я наречем и антиматериална. Но едновременно материална и антиматериална е противоречие. ПЗ, 1981, кн. 10, 16.
АНТИМАТЕРИАЛИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Антиматериалистически; идеалистически. Антиматериалистичен мироглед.
АНТИМАТЕРИАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който противоречи на принципите на материализма; антиматериалистичен, идеалистически. Антиматериалистически идейни течения. Антиматериалистическа идеология.
АНТИМАТЕ`РИЯ ж. Физ. Антивещество. И ако структура от античастици наричаме антиматерия, то какво ще се получи на практика? ПЗ, 1981, кн. 10, 16.
АНТИМАФИО`Т м. Нов. Служител в специализирано полицейско звено за борба с организираната престъпност, с мафията. Трябваше [офицерът] да докаже пред антимафиотите как се е сдобил с чисто новия си автомобил*. С, 1999, бр. 2492, 2. При акцията антимафиотите обискирали жилището. ДТ, 1998, бр. 172, 1.
АНТИМАФИО`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нов. Който се отнася до антимафиот. Едва [прокурорката] не стана жертва на покушение в Сицилия, докато отиваше по .. антимафиотски дела при също безжалостния съдия Джовани Фалконе. СТ, 1999, бр. 39, 10.
АНТИМА`ФИЯ ж. Нов. Организация за борба срещу организираната престъпност, срещу мафията. Стенограмата с репликите на шефовете на контраразузнаването, антимафията .. и граничната полиция не разобличава въпросните влиятелни държавни служители в произвол. ДТ, 2000, бр. 256, 9.
АНТИМИЛИТАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Идеологическо и обществено-политическо движение срещу милитаризма.
АНТИМИЛИТАРИ`СТ м. Последовател на антимилитаризма. По-късно гладният и печален вид на толкова сръбски и румънски пленници ме накара да стана антимилитарист. Б. Шивачев, Съч. I, 109.
АНТИМИЛИТАРИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Враждебен на милитаризма; антимилитаристически. Антимилитаристични тенденции. Антимилитаристична пропаганда.
АНТИМИЛИТАРИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антимилитаристичен. Антимилитаристическа позиция.
АНТИМО`Н, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Sb — сивобял, крехък и лъскав метал със значителна електропроводимост и топлопроводимост, който се употребява за приготвяне на сплави, а също и на полупроводници.
— От лат. antimonium.
АНТИМОНАРХИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Антимонархически; републикански.
АНТИМОНАРХИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебен на монархизма; антимонархичен, републикански. Антимонархически елементи.
АНТИМОНА`ТИ мн., ед. (рядко) антимона`т, м. Хим. Соли на антимоновата киселина.
АНТИМОНИ`Т м. Минер. Минерал с оловносив цвят и силен метален блясък, основен източник за добиване на антимон.
АНТИМО`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антимон. Антимонови съединения. Антимонова киселина. Антимонов оксид.
АНТИМОНОПОЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е насочен против монополизма. Антимонополистическа политика.
АНТИМОРА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който противоречи на моралните норми; противоморален, противонравствен.
АНТИНАРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Насочен срещу интересите на народа; враждебен на народа. Антинародна политика. Антинароден режим. Антинародна дейност.
АНТИНАУ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който противоречи на научните теории; ненаучен. Противоп. научен. Антинаучно обяснение. Антинаучна литература.
АНТИНАУ`ЧНО. Нареч. от антинаучен. Противоп. научно.
АНТИНАУ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Несъответствие с научните теории; ненаучност. Посочих антинаучността на доказателствата му.
АНТИНАЦИОНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Враждебен на интересите на нацията. Антинационална политика.
АНТИНАЦИОНАЛИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Антинационалистически.
АНТИНАЦИОНАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебен на национализма; антинационалистичен. Антинационалистически настроения.
АНТИНАЦИОНАЛИСТИ`ЧНО. Нареч. от антинационалистичен.
АНТИНАЦИ`СТ м. Противник на националсоциализма.
АНТИНАЦИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антинацист. Антинацистки лозунги.
АНТИНЕУТРО`Н м. Физ. Неутрална елементарна частица, която е античастица на неутрона. Всеки антиатом е съставен ат антипротони .., антиелектрони .. и антинеутрони. ПЗ, 1981, кн. 10, 16.
АНТИНЕУТРИ`НО, мн. няма, ср. Физ. Неутрална елементарна частица с нулева маса — античастица на неутриното. Температурата започнала да се понижава и са се създали условия за протичане на еднопосочнви ядрени реакции .. Протон с позитрон дават неутрон и антиннеутрино. Вселена 69, 162.
АНТИНО`МИЯ ж. Филос. Противоречие между две взаимно изключващи се положения, които еднакво убедително могат да се докажат по логичен път.
— От гр. ἀντίνομία ’противоречие’.
АНТИОБЩЕ`СТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Насочен против интересите на обществото, вреден за обществото. Антиобществени прояви. Антиобществени инстинкти. Антиобществени течения.
АНТИОБЩЕ`СТВЕНО. Нареч. от антиобществен.
АНТИОКСИДА`НТ м. Спец. Природно или синтетично вещество, което притежава свойството да забавя разпадането на хранителните вещества и окислението на някои органични съединения. Антиоксидантите предотвратяват пораженията върху клетките от свободните радикали. Леч., 1999, бр. 5, 6. Особени надежди [за подмладяване] се възлагат на природните антиоксиданти, каквито са витамините А, С и Е. ПЗ, 1981, кн. 10, 8.
— От гр. ἀντί ’срещу, против’ + ψύς ’кисел’ през фр. antioxydant.
АНТИОКСИДА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до антиоксидант. Редица храни съдържат съставки с антиоксидантно действие. З, 1999, бр. 6, 4.
АНТИПА`ПА м. Църк. Истор. Личност, обявена за папа от светски или църковни кръгове, но непризнати от официалната католическа църква през различни периоди от средновековието.
АНТИПАРЛАМЕНТАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. 1. Опозиция на парламентарното управление.
2. Течение в анархо-синдикалното работническо движение за борба против парламента и за неучастие в парламентарни избори.
АНТИПАРЛАМЕНТАРИ`СТ Полит. Привърженик на антипарламентаризма.
АНТИПАРЛАМЕНТАРИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Полит. Прил. от антипарламентарист.
АНТИПАРТИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. Враждебен на идейните и организационни принципи на собствената партия или на принципите и методите на тоталитарно властваща партия; противопартиен. Антипартийна група. Антипартийна организация. Антипартиен блок. Антипартиен възглед. Антипартийна пропаганда.
АНТИПАРТИ`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на антипартиен.
АНТИПАСА`ТИ мн., ед. (рядко) антипаса`т, м. Геогр. Постоянни западни въздушни течения в средните и горните слоеве на тропосферата с посока от екватора към субтропиците, противоположна на посоката на пасатите.
АНТИПАСА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Геогр. Прил. от антипасат. Антипасатни ветрове.
АНТИПАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който предизвиква антипатия, който отблъсква; неприятен, противен. Противоп. симпатичен. Някакво изражение на самодоволство, на дръзка самоувереност, почти на наглост, придаваха на тая красива физиономия нещо антипатично. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 6. Той обиколи с поглед трапезарията, при което очите му се спряха подозрително и враждебно върху един дребничък червенокос работник с антипатично лице. Д. Димов, ОД, 100.
АНТИПАТИ`ЧНО. Нареч. от антипатичен.
АНТИПА`ТИЯ ж. Чувство на спонтанна, необусловена от разума неприязън към някого или нещо. Противоп. симпатия. Даже такива неща, като национални и племенни симпатии и антипатии, му служеха само да извлича лична полза. Ал. Константинов, БГ, 51. Той съди за всичко само по чувство, водено от минутни импулси на симпатия или антипатия. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 185. Не е ли още по-явно, че тук са играли клюки, демагогия, лични симпатии и антипатии? Г. Георгиев, Избр. пр, 307.
— От гр. ἀντιπάυεια. - П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869.
АНТИПАТРИО`Т м. Човек, който изпитва антипатриотични чувства.
АНТИПАТРИОТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Чувство, противоположно на патриотизма, на любовта към отечеството и към народа.
АНТИПАТРИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Враждебен на патриотизма, несъвместим с патриотизма. Буря от негодувание предизвика в целия гръцки печат не толкова самия митинг, колкото неговата резолюция, която характеризират като антипатриотична, предателска спрямо народните идеали. Пряп., 1903, бр. 31, 4. Антипатриотична постъпка. Антипатриотични действия.
АНТИПАТРИОТИ`ЧНО. Нареч. от антипатриотичен.
АНТИПИРЕТИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Апт. Лекарствено средство, което има свойства, понижаващи температурата. Лекарят предписва необходимите медикаменти — аналгетици, антипиретици, витамини. ВЖ, 1999, бр. 43, 8. При висока температура [на детето] се дават антипиретици. Род., 1999, X, 16.
— От гр. ἀντι ’срещу, против’ + πυρετός ’треска’.
АНТИПИРИ`Н м. Апт. Кристален бял прах, лесно разтворим във вода, със свойство да понижава високата температура и да намалява болките и др.
— Лат. от фр.
АНТИПО`Д м. 1. Лице, напълно противоположно по външни черти, характер и възгледи на друго лице. Той [Георги] бе нисък на ръст и с много високо чело, общителен и оптимист, .. С две думи, бе мой антипод, а между антиподите, .., нерядко възниква симпатия. Б. Райнов, ТП, 38. В една литература, гдето наистина се е ширела безнаказано всяка жалка посредственост, строгото отрицание се е явявало необходим антипод. М. Арнаудов, БКД, 229. Именно с тая своя жизнена пълнокръвност, с цялата своя емоционална атмосфера Севда се явява идеен и нравствен антипод на Юрталана. Лит. XI кл., 263. Ние бяхме тихи мечтатели — безпоривни, безстрастни — и напразно се мъчехме да живеем с Яворовите мрачни настроения. Бяхме негови антиподи. М. Кремен, РЯ, 70.
2. Нещо, противоположно по свойствата или качествата си на друго нещо. Модернизира се всеки ден [гр. Кордова]. И все пак си остава антипод на Буенос Айрес. Кордова е аржентинската традиция. Б. Шивачев, ПЮА, 134.
3. Само мн. Геогр. Хора, растения, животни, които се срещат в две диаметрално противоположни точки на земното кълбо. Между римските географи заслужава внимание Помпоний Мела, който работил в първата половина на първи век. Той съставил първата латинска география, .. Мела приема идеята за кълбовидната форма на земята и дели света на пет пояса. Северният умерен пояс е обитаваният, а южният, .. е населен от антиподи (хора, които живеят от другата страна на света)! А. Бешков и др., ИГ, 22. Известно е, че едно от възраженията против кълбовидността на земята през средните векове е било отричането на възможността да съществуват антиподи, т.е. хора, които* са от другата страна на земната сфера. ВН, 1958, бр. 2275, 4.
4. Бот. Една от долните клетки в зародишната торбичка на покритосеменните растения, противоположна по място на онзи край, където се намира яйцеклетката.
— От гр. ἀντίπους, -ποδος.
АНТИПО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е напълно противоположен на друг, негов антипод (в 1 знач.). Двата лагера в българската освободителна борба така и трябваше да имат двама дълбоко различни, антиподни мемоаристи. Т. Жечев, БВ, 348.
АНТИПРАВИ`ТЕЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Насочен срещу политиката на дадено правителство. Антиправителствен заговор. Антиправителствена демонстрация. Антиправителствен лозунг.
АНТИРАДА`Р м. Техн. Контролно устройство, което се инсталира в автомобил и сигнализира за наличието на радарен контрол върху автомобилното движение. Антирадарите струват до 370 лв. Кеш, 1993, бр. 23, 3.
АНТИРАДА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. Който се отнася до антирадар. Антирадарна система.
АНТИПРОТО`Н м. Физ. Античастица на протона — отрицателно заредена елементарна частица с маса, равна на масата на протона. Всеки антиатом е съставен от антипротони (носят отрицателен заряд), антиелектрони .. и антинеутрони. ПЗ, 1981, кн. 10, 16.
АНТИРА`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с лечение на раковите заболявания или с предотвратяването им; противораков. Антираково отделение. Антираково вещество.
АНТИРАСИ`СТ м. Противник на расизма.
АНТИРАСИ`СТКА ж. Противничка на расизма.
АНТИРАСИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебен на расизма. Той цитира един неустойчив в антирасистките си убеждения американски политик, ..: „Едно е да се бориш против расизма и съвсем друго е да омъжиш дъщеря си за негър“. Хр. Домозетов, ОР, 100. Антирасистки позиции.
АНТИРАХИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Антирахитичен.
АНТИРАХИ`ТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който действува против рахита; антирахитен. Антирахитичен витамин.
АНТИРЕАКЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Враждебен на реакционни схващания, реакционна политика и под. Антиреакционен седмичник.
АНТИРЕАКЦИО`ННО. Нареч. от антиреакционен.
АНТИРЕАЛИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не е съобразен с реалните, с действителните условия; антиреалистически. Антиреалистичен подход при решаване на обществените въпроси.
2. Литер. Изк. Който е свързан с антиреализма; антиреалистически. Антиреалистични литературни школи.
АНТИРЕАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антиреалистичен. Антиреалистически тенденции.
АНТИРЕВМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който лекува ревматизъм. Антиревматично лекарство. Антиревматичен диспансер.
АНТИРЕВОЛЮЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Враждебен на революционните схващания и движения. Антиреволюционно гледище.
АНТИРЕВОЛЮЦИОНЕ`Р м. Противник на революционните* движения.
АНТИРЕВОЛЮЦИО`ННО. Нареч. от антиреволюционен.
АНТИРЕЛИГИО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Насочен против религията. Останах аз и двамата с моя другар се заехме да проведем една антирелигиозна пропаганда между жените. К. Видински, НСП, 12. Антирелигиозно възпитание. Антирелигиозна литература.
АНТИРЕЛИГИО`ЗНО. Нареч. от антирелигиозен.
АНТИРЕЛИГИО`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на антирелигиозен.
АНТИРЕПУБЛИКА`НЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Противник на републиканско управление; монархист.
АНТИРЕПУБЛИКА`НСКИ, -а, о, мн. -и, прил. Враждебен на републиканско управление; монархистки. Антирепубликанско движение.
АНТИРЕФОРМА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е насочен против реформаторските схващания и движения или против конкретни реформи. Антиреформаторска позиция.
АНТИРОМА`Н м. Литер. Голямо прозаическо произведение в оформило се през 50-те години на XX в. модернистично течение във френската литература, за което е характерно пълно отричане на принципите на романа в неговата класическа форма и отказ от разгръщане на сюжетна линия и изграждане на цялостни характери. Жан-Пол Сартр ще каже, че нейните [на Натали Сарот] антиромани се четат като най-увлекателен детектив. Диал., 1990, бр. 7, 12.
АНТИРОМАНИ`СТ м. Литер. Писател, автор на антиромани. Не всички са съгласни с откровеността например на антироманиста Клод Симон, с която той пропагандира философска основа на една литература, която приема света за непознаваем. В. Йосифов, Избр. тв. I, 158.
АНТИСЕМИ`Т м. Привърженик на антисемитизма. Преди два месеца една група антисемити, която редовно устройваше засади на евреите, му беше избила предните зъби. Д. Димов, Т, 75.
АНТИСЕМИТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Нетърпимост към евреите на религиозна и расова основа, изразяваща се в омраза и враждебно отношение към тях. Поколения наред в Русия антисемитизмът е насилничил и не е разрешавал на жидите никаква друга професия, освен да бъдат музиканти и бижутери. Г. Данилов, ДС, 211.
АНТИСЕМИ`ТКА ж. Првърженица на антисемитизма.
АНТИСЕМИ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антисемит и от антисемитизъм. Антисемитски прояви. Антисемитска организация. Антисемитска пропаганда.
АНТИСЕПТИ`К, мн. -ци, м. 1. Химическо вещество, което спира развоя на микроорганизмите или ги умъртвява и се употребява главно в медицината и др.
2. Техн. Вещество, което предпазва строителен материал от загниване.
АНТИСЕ`ПТИКА мн. няма, ж. Мед. 1. Използване на химични средства и методи за унищожаване на болестотворни микроорганизми при лечение на рани, подготовка за операции, дезинфекция и др.
2. Събир. Съвкупност от антисептичните вещества, средства.
АНТИСЕПТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който предпазва от загниване или от загнояване, възпаление. Антисептични средства. Антисептични вещества.
АНТИСЕПТИ`ЧНО. Нареч. от антисептичен. Риванолът действа антисептично.
АНТИСЕПТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Мед. Отвл. същ. от антисептичен.
АНТИСКЛЕРО`Л м. Апт. Препарат на таблетки за лекуване на артериосклерозата.
— От гр.
АНТИСКОРБУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Противоскорбутен. Лимоновият сок и зеленчуците в естествен вид са много добро антискорбутно средство.
АНТИСЛАВЯ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебно настроен към славянството. Антиславянска политика.
АНТИСОЦИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се съобразява само със собствените си интереси и с постъпките си вреди на общите интереси, на обществото. — Вие сте интригант!… Вие сте разрушителен… антисоциален тип!… Д. Димов, Т, 128. Одеве при мен седна синът на адвоката Христакиев да ме кандърдисва да се запиша в партията им .. Мене ме няма там, с празни работи не се занимавам. — Ти си антисоциален. Егоистите като теб нямат обществени интереси. Ем. Станев, ИК I, 38.
2. Който е против интересите на обществото, във вреда на обществото; противообществен. Антисоциална политика. Антисоциална реформа. Антисоциални прояви на бандити.
АНТИСОЦИАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебно настроен към принципите на социализма. Антисоциалистическа политика.
АНТИСОЦИА`ЛНО. Нареч. от антисоциален. Той се държи антисоциално.
АНТИСОЦИА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от антисоциален.
АНТИСТАТИ`К. мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Вещество или препарат, който има свойството да понижава статичното електричество на изкуствени материали, тъкани или изделия.
— От гр. ἀντί ’срещу, против’ + στατός ’стоящ’.
АНТИСТАТИ`ЧЕН, -чна, -чно*, мн. -чни, прил. Който предотвратява образуването на статично електричество или премахва натрупаното статично електричество върху някаква повърхност. Не се препоръчва лъскане на гърба на филма със сухо парцалче или с антистатична кърпичка. П. Бърнев, П (превод), 119. Антистатично действие. Антистатичен препарат.
АНТИСТРЕ`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е насочен към предотвратяване или премахване на стрес. Антистресова терапия.
АНТИСТРО`ФА ж. Литер. Част от текста на хора в античната трагедия, имаща еднакъв метрически строеж с предшествуващата я строфа, на която служи като отпев, отговор.
— От гр. ἀντιστροφή ’връщане назад’.
АНТИСЪВЕТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Остар. Омраза, враждебно отношение към Съветския съюз и към неговия политически строй. Антисъветизмът и ненавистта .. на маоистите.. държат вратите на китайската столица широко отворени за съмишленици и последователи. М. Миланов, ТМП, 136.
— От рус. антисоветизм.
АНТИСЪВЕ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебен на съветската власт, насочен срещу нея; противосъветски. Антисъветски лозунги. Антисъветска политика. Антисъветска литература. Антисъветска пропаганда.
АНТИТЕ`ЗА ж. 1. Противоположност, противопоставяне.
2. Филос. Съждение, противопоставено на тезата. // Филос. В идеалистическата диалектика на Хегел — втората степен от трите степени на триадата (теза — антитеза — синтеза).
3. Литер. Стилен похват, при който се съпоставят рязко противоположни образи или понятия за усилване на впечатлението, напр.: Тук мъдрец замислен, там луда глава. Ив. Вазов; Ний двама с тебе ще горим: / красиви в мрачна грозота, / и грозни в сияйна красота. П. К. Яворов.
— От гр. ἀντίϑεσις ’противопоставяне’.
АНТИТЕ`ЗИС м. Книж. Антитеза.
АНТИТОКСИ`НИ, мн., ед. (рядко) антитокси`н, м. Мед. Специфични противотела, които се образуват в организма на човека или животните под въздействието на токсини (отрови) и имат свойството да обезвреждат тези токсини.
АНТИТОКСИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който съдържа антитоксини. Антитоксичен серум.
АНТИТОКСИ`ЧНО. Нареч. от антитоксичен. Витамин C действува .. антитоксично, .., като повишава местния и общ имунитет. К. Рашков и др., ДБ, 55.
АНТИТОКСИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от антитоксичен.
АНТИТУБЕРКУЛО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Противотуберкулозен.
АНТИТЯ`ЛО, мн. -тела`, ср. Мед. Вещество от белтъчен произход, което се образува в организма при вкарването в него на антигени и от специфичното взаимодействие* с тях се превръща в основен имунен фактор при повторно нахлули антигени и неутрализира вредното им въздействие; противотяло. Нима е толкова трудно да се досети човек защо повечето от противовирусните ваксини са неефикасни .. За да се получи някаква реакция, освен всичко друго трябва да се появи и дразнителят, чиито антитела са сходни на вируса. П. Вежинов, НБК, 314. В кръвния серум се намират противомикробни средства — антитела.
АНТИФАШИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Идеология и политика, насочени против фашизма.
АНТИФАШИ`СТ м. Лице, което се бори против фашизма. За него бях чувала само, че бил храбър антифашист, че някога тайно приютявал нелегални и лекувал ранени партизани в клиниката си. Н. Стефанова, ОС, 35.
АНТИФАШИ`СТКА ж. Жена антифашист. Досещахме се, че Искра [Панова] върши и тайни работи .. Някак от само себе си се разбираше, че е антифашистка, и то не само на „гола идея“. Бл. Димитрова, ОтО, 21. Всяко ядро носи името на някой загинал антифашист или антифашистка. Г. Караславов, ПМ, 70.
АНТИФАШИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антифашист и от антифашизъм. Антифашистка борба. Антифашистки фронт. Антифашистка младеж.
АНТИФЕОДА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е насочен срещу феодализма, който е против феодализма. Антифеодална революция. Антифеодална борба. Антифеодални въстания.
АНТИФРИ`З м. Спец. Вещество, което, прибавено към друга течност, понижава точката й на замръзване.
2. Техн. Течност, воден разтвор на такива вещества, която се прибавя към водата в охладителната система на автомобила при температура под 0°.
— От англ. antifreeze.
АНТИХИТЛЕРИ`СТ м. Участник в борбата против хитлеризма, противник на хитлеризма. Милиони антихитлеристи бяха хвърлени в концентрационните лагери.
АНТИХИТЛЕРИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антихитлерист. Антихитлеристка коалиция.
АНТИХЛО`Р мн. няма, м. Спец. Вещество, което поглъща хлора и се използува главно при избелване на тъкани, за отстраняване на остатъците от хлора при хлориране на води.
АНТИХРЕ`ЗА ж. Юрид. Остар. Договор, според който кредиторът получава право да прибира доходи от имот на длъжника си, като ги приспада от дълга и лихвите.
— От гр. ἀντί ’срещу, против’ + χρήσις* ’ползване’.
АНТИХРИ`СТ м. 1. Църк. Според християнското учение — противник на Христос, който искал да го обори и замести, и който щял да се появи преди Второто пришествие, за да изпълни земята с престъпления и безчинства и накрая да бъде победен от Христос; дявол, сатана. „И преди да настане пришествието господне, ще дойде из бездните на небесата антихрист.“ Ив. Вазов, Съч. XIV, 92. — Тъй, юначе, — повиши глас богомолецът, — знамението се изпълва. По земята иде Антихрист* и край ще настъпи, и предел за Цариград, а по християнските земи ще бъде плен и пожар. Ст. Загорчинов, ДП, 468.
2. Разш. Противник изобщо на Христовото учение; безбожник, нечестивец. Никога [Гроздан] не беше стъпял в църквата и още преди войните имаше славата на антихрист и безбожник. Г. Караславов, СИ, 209. Поп Мешинко подскочи като ранено животно, брадата му потрепера: — Знам те аз, антихрист такъв! И без това не идваш на черква. Ще те анатемосам. Кр. Григоров, Р, 204.
3. Прен. Руг. Зъл, коварен и безсъвестен човек; дявол. — Тоя антихрист лъже, — извика той гневно. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 139. С оная театралност, на която той беше способен, показа юмрука си и се закани: „Антихрст! Йуда! Аз ще те науча тебе!“ Й. Йовков, Ж, 1920, 35. — Боже, запази живота на тоя проклетник, подкрепи силите на този дявол антихрист! Д. Немиров, В, 69.
— От гр. ἀντίχριστος.
АНТИХРИ`СТИН, мн. антихри`сти, м. Простонар. Антихрист. Когато прочетоха дописката и на дяда Коля Духалото, старецът мигна удивен: .. — Брех, докъде я докара, антихристинът му проклет! .. Цяло село иска да налапа проклетникът му! Г. Караславов, СИ, 206-207.
АНТИХРИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антихрист. — Тъй и тъй, рече, антихристката хидра родоотстъпническа е пленила кротките души християнски от крайнините столични, та вие, като пастири Божии, трябва да поведете свещена борба за спасение на овците заблудени. Г. Караславов, Избр. съч. II, 298.
АНТИХРИ`СТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Антихристки. Били зазиждани [хората] живи между четири празни стени, такова безчеловечно наказание вообще ся употребляло в средните векове от Папските инквизитори. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 151.
АНТИХУДО`ЖЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е лишен от художественост. Антихудожествена пиеса.
АНТИХУДО`ЖЕСТВЕНО. Книж. Нареч. от антихудожествен.
АНТИХУДО`ЖЕСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от антихудожествен.
АНТИХУМА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който е лишен от човечност; жесток. Антихуманна постъпка. Антихуманни идеи.
АНТИХУМАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Липса на човечност, на милосърдие, на уважение към човешкото достойнство.
АНТИХУМАНИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Антихуманен. Антихуманистична идеология.
АНТИХУМА`ННО. Книж. Нареч. от антихуманен. — Да славиш смъртта, да бягаш от живота, да търсиш щастие в заблудите .. — сега такъв род писания звучат антихуманно, няма красота в тях. А. Гуляшки, Л, 70.
АНТИХУМА`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на антихуманен. — Аз лично ще ви кажа, господине, че съм решил никога през живота си да не опрощавам не само престъпленията, но и всяка антихуманност. Д. Вълев, З, 174.
АНТИЦИКЛО`Н м. Метеор. Област в тропосферата с високо атмосферно налягане и движение на въздушните маси от континента към океана, при което преобладава сравнително тихо време с малка облачност (през лятото горещо, а през зимата ясно и студено). — Циклонът е обширна област, в центъра на която налягането е най-ниско, а антициклонът, обратно, е обширна област, в центъра на която налягането е най-високо — търпеливо обясняват синоптиците. В. Робов, ПСВ, 49. През тази есен, .. България, заедно с цяла Югоизточна Европа се е намирала под влиянието на един, така наречен, антициклон (област на високо атмосферно налягане), който през този сезон е доста постоянен. ПН, 1932, кн. 2, 31.
АНТИЦИКЛОНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Метеор. Който се отнася до антициклон, за действие, наличие на антициклон; антициклоничен. Деактивирането на приземния въздух е най-слабо в случаи на антициклонално време и в случаи на температурни инверсии. Л. Манолов, РА, 51. Циклоналният тип време е променливо .. Антициклоналното време, обратно, е по-просто, по-еднообразно, по-слънчево и тихо, без наличие на типични фронтове. О, 1979, бр. 25, 4.
АНТИЦИКЛОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Метеор. Прил. от антициклон. Антициклонично кръгово движение.
АНТИЦИПА`ЦИЯ ж. 1. Предугаждане на събития, явления.
2. Преждевременно настъпване на някакво действие, събитие или явление.
3. Спец. Познание, дошло по логически път, което предхожда опита или наблюдението. „Аз написах моя „Гьоц фон Берлихинген“, каза той [Гьоте], когато бях млад човек на двайсет и две години, и след десет години бях удивен от правдата на моето изображение. Нещо подобно нито бях преживял, нито бях видял, така че знанието си за разнообразните човешки състояния аз трябва да съм добил чрез антиципация.“ М. Арнаудов, Г, 130-131.
4. Юрид. Използване на някакво право, преди да е настъпил срокът му.
— От лат. anticipatio.
АНТИЦИПИ`РАМ, -аш, и св., прех. Спец. Предварително установявам нещо по логически път, без да имам достатъчно факти или като нямам никакви факти. антиципирам се страд.
— От фр. anticiper.
АНТИЦИПИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от антиципирам и от антиципирам се.
АНТИЧАСТИ`ЦИ мн., ед. (рядко) античасти`ца, ж. Физ. Общо название на някои елементарни частици, чиито маса и спин са равни на масата и спина на дадена елементарна частица, а електрическият им заряд, магнитен момент и др. подобни характеристики са равни по големина и противоположни по знак на нейните. Това [антиматерията] е материя, изградена от антиатоми, съставени от своя страна от античастици. ПЗ, 1981, кн. 10, 16.
АНТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до старогръцката или старата римска култура, обществен живот и др.; старогръцки или римски. Хиподромът приличаше тогава на музей. Там имаше антични статуи, донесени от древна Елада и от някогашния Рим. А. Каралийчев, В, 129. Това бяха антични жертвеници с гръцки надписи, посветени от гражданите на римския Никопол (при Росица) на олимпийския Зевс, на богините Хера, Атина и др. Ив. Вазов, Съч. XIV, 31. Антична трагедия. Античен мир. Античен театър. Антична поезия. Антична туника.
2. Който напомня по вид, форма неща, обекти от Стара Гърция или Рим или пък по съвършенство и красота — произведенията на изобразителното старогръцко и староримско изкуство; класически. Тури си широкополата със щраусово перо шапка, която стоеше тъй добре на античната й малка глава. Ив. Вазов, Н, 11-12. Райна беше очарователна ..; пак това антично изящество в чертите и профила на миловидното й лице. Ив. Вазов, Съч. VIII, 118. Колко прекрасно щеше да отива роклята от бледожълта коприна на това антично гръцко лице. Д. Димов, Т, 490.
3. Старинен, древен. Мислил съм си за ония антични апотеози, когато хората излизаха срещу изгряващото слънце, славословеха и пееха химни. Й. Йовков, Ж, 1920, 138. Защото в Балкана има един спомен, / има едно име, що вечно живей, / и в нашта история, кат легенда грей, / едно име ново, голямо, антично, / .., що отговор дава и смива срамът, / и на клеветата строшава зъбът. Ив. Вазов, Съч. I, 203.
4. Като същ. античното ср. Всичко характерно за живота и културата на Стара Гърция и Рим, за античността. Но в напредналите страни по-силните личности отрано се сепнаха и с голяма енергия съживиха отново интереса към античното в нашия свят, който бе захванал да съхне и да пустее. Ал. Балабанов, Р, 1927, бр.* 236, 1.
— От лат. antiquus ’стар, древен’.
АНТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Класическата (старогръцка и римска) древност с нейната история и култура. Тази влюбеност в античността обаче е ставала често причина да си съставим идеализиран образ за нея. Г. Михайлов, Т, 1955, кн.* 11, 8.
2. Изящност и красота, присъщи на произведенията на изобразителното изкуство на старите гърци и римляни. Античност на профила.
АНТИЧОВЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Античовешки; антихуманен. Античовечни действия.
АНТИЧОВЕ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е лишен от човечност; античовечен, жесток, антихуманен. Античовешки режим. Античовешка природа.
АНТИША`МБЪР, мн. -бри, след числ. -бъра, м. Архит. Преддверие, антре. Вляво и вдясно от вестибюла помещенията са петоъгълни; в лявото от тях се развива главната стълба, докато дясното служи за антишамбър. М. Бичев, АНВ, 266. Дворецът прилича на крепост; дворът е пълен с гвардейци ..; разкошните антишамбри са изпълнени с куртизани. БД, 1909, бр. 3, 2.
— Фр. antichambre.
АНТИЮРИДИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е в пълно несъгласие с правните норми. Антиюридическа природа.
АНТО`ДА ж. Литер. Лирическа песен, която се изпълнява от втория полухор на античната гръцка комедия.
— От гр. ἀντωδή.
АНТОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от антология. Част от тези „малки шедьоври“ събира и издава [Ив. Ст. Андрейчин] в антологичния сборник „Цветя от всички полета“. Ив. Богданов, СП, 202. Тези дни се върнах към „Моите песни“ и правих една равносметка, сравнявайки я с антологичната книга на Джагаров. З. Тасев, КЖ, 39-40.
АНТОЛО`ГИЯ ж. Литер. Сборник от избрани литературни произведения от различни автори или от избрани произведения на един автор. Който не го [Йовков] познаваше, едва ли щеше да заподозре, че тоя плах човек с поглед на елен е автор на „Старопланински легенди“, .., че той е написал „По жицата“ — разказ, който би красил антологиите в литератури, много по-богати от нашата. Н. Лилиев, СбАСЕП, 428. Антология на българската поезия. Антология „Септември 1923“. Антология на любовната лирика.
— От гр. ἀνθολογία ’събиране на цветове, сборник от малки стихотворения’.
АНТОНИ`М м. Езикозн. Дума, противоположна по значение на друга дума, напр.: обичам — мразя, близък — далечен, добър — лош, висок — нисък, долу — горе.
— От гр. ἀντί ’против’ + ὄνομα ’име, название’.
АНТОНИ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Езикозн. Прил. от антоним; антонимичен. Тези думи са свързани в антонимни отношения. Антонимен речник.
АНТОНИ`МИКА, мн. няма, ж. Езикозн. 1. Антонимия. // Съвкупност от антонимите в езика.
2. Дял от лексикологията, който изучава антонимите.
АНТОНИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Антонимен.
АНТОНИ`МИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. Семантична противопоставеност, противоположност на думи или фразеологични единици.
АНТО`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Антонов огън. Остар. Гангрена. „Еще един ден ако са бе минал, ти щеше да останеш без крак! Веке има и белези от антонов огън.“ ИГ (превод), 111.
АНТОНОМА`ЗИЯ, мн. няма, ж. Литер. 1. Заменяне името на лице с дума, която в преносен смисъл означава качеството, присъщо на даденото лице, напр.: нечестивият вм. дяволът.
2. Метафорична употреба на собствено име за означаване на лице, имащо качествата на известния в литературата, историята и др. носител на това име, напр.: Тартюф вм. лицемер, Отело вм. ревнивец, Прометей вм. богоборец.
3. Стилна фигура, която описателно означава известно лице, напр.: Създателят на Девета симфония вм. Бетховен; Творецът на „Война и мир“ вм. Лев Толстой; Победителят при Аустерлиц или Победеният при Ватерлоо вм. Наполеон.
— Гр. ἀντονομασία ’преименуване’.
АНТРАКНО`ЗА ж. Бот. Болест на някои растения (тикви, лен, лоза, бобови растения и др.), която образува особени петна по листата им. Антракноза по бостаните. Антракноза по краставиците.
— От гр. ᾰνϑραξ, -ακος ’въглен’ + νόσος, ’болест’.
АНТРАКО`ЗА ж. Мед. Белодробно заболяване поради продължително дишане на въздух, наситен с въглищен прах.
— От гр. ᾰνθραξ ’въглен’.
А`НТРАКС м. Мед. Заразна болест у животните и човека, причинявана от бацил, който образува спори, запазващи се живи до 300 и повече години; синя пъпка, въглен. Синята пъпка (въглен, антракс) е болест, която засяга всички видове домашни животни. НТМ, 1961, кн.* 9, 25. Ваксинирани са против антракс говедата и овцете във всички застрашени райони. РД, 1950, бр.* 171, 2.
— От гр. ᾰνϑραξ, -ακος ’въглен, жар’.
А`НТРАКСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Мед. Прил. от антракс. В някои случаи заразяването може да стане и през устата — ако се яде недобре изварено месо от заболели животни или чрез дишане на въздух, който съдържа антраксни спори. НТМ, 1961, кн.* 9, 26.
АНТРА`КТ м. Време между действия на театрално представление, между части на концерт, бал и др.; пауза. Чу я [Маша] как в последния антракт / критикуваше навън с познати / постановката на трети акт… Ел. Багряна, ПЗ, 92. Танците спряха. Настъпи малък антракт пред полунощ, щеше да се почне лотарията. Ал. Константинов, Съч. I, 291. — То правилник си има — започне ли представлението, закъснелите изчакват антракта! В. Пламенов, ПА, 12. Антрактът между първо и второ действие беше 10 минути.
— Фр. entracte през рус. антракт.
АНТРАЦЕ`Н мн. няма, м. Хим. Органично съединение, получавано от каменовъгления катран, което представя безцветни кристали с виолетова флуоресценция. Колко лесно е да се озовеш в света на кристалите, да опознаеш острите иглички на гипса .. и плоските многоъгълни кристалчета на антрацена. Д.* Лазаров, ОЛЕП, 25-26.
— От фр. anthracène.
АНТРАЦЕ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от антрацен. Антраценово масло.
АНТРАЦИ`Т, мн.* няма*, м. Вид висококачествени каменни въглища с най-висока степен на овъгляване с бляскав сивочерен цвят с жълтеникава отсянка и металически блясък, които имат голяма калоричност. Каменните въглища са известни още под названието изкопаеми горива. Според количеството на въглерода и въз основа на физични и химични белези те се делят на кафяви каменни въглища, черни каменни въглища и антрацит. Геол. IX кл, 47.
АНТРАЦИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от антрацит. Група миньори минаха край дома и весело поздравиха, бързайки към своите мини, където копаеха антрацитните, лъскави като смола въглища. Ем. Станев, ПЕГ, 125. В Берковската, Белоградчишката и Софийската част на Стара планина има антрацитни залежи. Й. Радичков и др., ГСП, 10.
АНТРАША`, мн. няма, ж. Хореограф. В класическия балет — лек скок нагоре, при което танцьорът удря краката си един о друг бързо няколко пъти.
— От фр. entrechat.
АНТРЕ`1, мн. -та, ср. 1. Входно жилищно помещение, което служи за изолиране на другите помещения от шум, студ, и др.; преддверие. Симеон отвори вратата и драсна в тъмното антре клечка кибрит. Д. Димов, Т, 227. Отвън къщичката беше невзрачна, но още от антрето пламваше огненочервената пътека върху стълбата, боядисана с бяла боя, имитираща мрамор. В. Геновска, СГ, 55. Пиралкови живееха в зелената къща. От вратата се влизаше в полутъмно антре със закачалка и пукнато мътно огледало. А. Наковски, МПП, 45.
2. Остар. Готв. Първо ядене, поднесено в началото на обяд или вечеря, за възбуждане на апетита; предястие, ордьовър. За антре ни поднесоха черен хайвер, риба, зелена салата, майонеза и др.
3. Театр. Кратка комична или сатирична разговорна сценка или пантомима преди представлението в цирк. Клоунът Альоша .. развлича публиката със своите остроумни и добре изпълнени шеги, репризи и антре. ОФ, 1958, бр. 4397, 3.
— От фр. entrée ’влизане; вход’.
АНТРЕ`2 неизм. Остар. За изразяване на подкана, разрешение да се влезе някъде; влез, влезте. Току-що докторът му подаде праха, на вратата се почука. — Антре`! — извика докторът. Кандов влезе. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 11-12.
— От фр. entrer ’влизам’.
АНТРЕКО`Т м. Готв. Говеждо месо, отрязано между две ребра, обикн. за печене.
— Фр. entrecote през рус. антрекот.
АНТРЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от антре (в 1 знач.); малко антре. Кондарев разбра, че домакинът го кани да влезе. Той мина през двора и по едно антренце се озова в стаята. Ем. Станев, ИК I, 48. Това беше най-източната от четирите наредени една до друга стаи и в нея се влизаше през малко антренце, направо от дворчето. Ст. Марков, ДБ, 121.
АНТРЕПОЗИ`Т м. Остар. 1. Склад при митница, пристанище, гара и др. за пристигнали
