Речник на българския език/Том 1/341-360

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

◇ Звуков анализ. Физ. Определяне на трептенията, от които е съставен един звук. Математически анализ. Мат. Диференциално и интегрално смятане. Спектрален анализ. физ. Изследване състава на светлинните тела според техния спектър. Изучаването състава на кометата става с помощта на спектралния анализ. ПН, 1934, кн. 2, 23.

— От гр. ἀνάλυσις ’разчленяване, разлагане’.

АНА`ЛИЗА ж. Остар. Анализ. От майка си, .. , аз съм наследил моята способност към анализа и спокойно преценяване на фактите. Б. Шивачев, Съч. I, 107. Според сухата качествена анализа, която е правил проф. Златарски, тукашният турмалин съдържа, освен алуминен силикат с борна киселина, още и железен протоксит, магнезия, натрий, слаба доза от литий. П. Делирадев, В, 60. Когато химичното разлагане служи като метод за установяване състава на телата, то носи името химична анализа. Хим. VII кл, 36. Мострите са мои, аз съм отделял по две шепи за мостра, а по една съм сипвал за анализа. П. Спасов, ХлХ, 80. После ходихме пак да подаваме заявление за изключително право на дирене нафт и пак, разбира се, вносен лист, такси за скица и тем подобни .. Трети път ходихме в София за анализа и се уверихме, че то било скъпо нещо. Чудомир, Избр. пр, 256. Тия [първите исторически трудове на Дринов] трудове, .. ; с анализата на историческите паметници и съвременните факти, .. , — те добиват голямо значение за изяснение на българското минало и за насърчение на борците за духовна и политическа еманципация. М. Арнаудов, БКД, 66-67.

АНАЛИЗА`ТОР м. 1. Спец. Общо название на различни уреди за извършване на анализ на вещества, явления и пр. Анализатор за изследване съдържанието на кислородна вода. Анализатор на хлора и сероводорода.

2. Биол. Сложна анатомо-физиологична система у човека и животните, която е специализирана да възприема определен вид дразнене и да осигурява съответна защитна реакция на целия организъм към този вид дразнене. Павлов установи, че мозъчната кора има способност чрез анализаторите — сетивата и техните центрове, да диференцира и отразява вярно външните дразнения. РД, 1950, бр.* 244, 2. Всеки анализатор се състои от три части: сетивен орган, центростремителни нерви и съответни мозъчни участъци. Псих. X кл, 32. Двигателният анализатор е този нервен апарат, чрез който ние усещаме собствените си движения. НТМ, 1962, кн. 4, 13. Ски-спортът развива двигателния апарат и зрителния анализатор. ПЗ, 1981, кн. 31.

3. Лице, което се занимава с извършване, осъществяване на анализ (във 2 и 3 знач.). Сега пак започнаха да разбират [селяните] от хектолитрово тегло, да внимават добре при тегленето, да се взират в пръстите на анализаторите и да не позволяват да се пускат пръст, камъчета и сламки в мострите. П. Спасов, ХлХ, 74. Според анализатори на банката, дори и таксите да се намалят, те ще продължат да пречат на развитието на пазара. 24 часа, 1999, бр. 95, 7. Стоян Загорчинов тук се е превърнал повече в анализатор на живописта, отколкото в белетрист, който се стреми да види какви са извивките на тази необикновена любов в душата на майстора. Е. Карамфилов, Б III, 238. Анализатор на качеството на брашното.

4. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Човек, склонен към анализ, който умее да анализира всичко, което го окръжава, чужди и свои преживявания и постъпки; аналитик. Борис Шивачев е известен у нас още и със своя роман „Изобретателят“, с който той затвърди името си на тънък анализатор на човешката душа. Н. Йовчев, БШ, 5. Докато Морис Декобра е човекът на декорите и външните ефекти, то Бласко Ибанес, .., си остава голям художник и анализатор на човешката душа. Б. Шивачев, Съч. I, 127-128.

АНАЛИЗА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Който има способност да анализира, който умее да си служи с анализ. Политическият очерк предполага, че неговият автор ще обладава политическа и културна ерудиция, остър анализаторски ум. С., 1952, кн.* 3, 187.

АНАЛИЗА`ТОРСКИ. Нареч. от прил. анализаторски.

АНАЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Изследвам по пътя на разлагане, разчленяване на цялото на неговите съставни части; правя анализ, разбор. Тази редколегия, .., е обсъждала всеки предстоящ брой и анализирала всеки излязъл брой. Така вестникът отговарял на всички актуални въпроси, случки и събития, планово, организирано. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 118. Особено майсторство проявява критикът, когато анализира постъпките на героите в светлината на авторовите обяснения и описания. Ив. Богданов, СП, 157. Той често спираше, .., анализираше близките и по-далечните събития и извличаше от тях необходимите поуки. Сл. Трънски, Н, 107. По професия той бе лекар и в това дъждовно пролетно утро анализираше живота си със същата суровост, с която някога поставяше диагнози в парижката болница „Сен Лазер“. Д. Димов, ОД, 82.

2. Спец. Определям състава и свойствата на някакво вещество, като го разлагам на съставните му части. Анализирам проби от различни храни. Анализирам вино. Анализирам почва;* анализирам се страд. Аптекарят взе стъклото в ръка, също го помириса и вдигна рамена .. — Така не може да се познае, господине… Трябва да се анализира… М. Грубешлиева, ПП, 87.

АНАЛИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от анализирам и от анализирам се; анализ. Анализиране на фактите. Анализиране на кръвта.

АНАЛИЗИ`РВАМ, -аш, несв., прех. Простонар. Анализирам. „Аз реших — съобщава авторът в една своя статия от 1943 г. — да дам картината на изобразяваното време с такава пълнота, че читателят да види ясно както причините, които пораждат пугачовското движение, така и защо Пугачов бе победен и сложи своята глава на пъна“. И затова той анализирва Пугачовското въстание от всички страни, показва го в различните етапи на неговото развитие. С, 1952, кн.* 9, 190. анализирвам се страд.

АНАЛИЗИ`РВАНЕ, мн. -ия, ср. Простонар. Отгл. същ. от анализирвам и от анализирвам се; анализиране.

АНАЛИЗУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Анализирам. Г-н Ст. Л. Костов е талантлив драматически писател, с наблюдателност и вродена способност да анализува обществените прояви на нашия живот и да ги превъплотява в художествена форма. К, 1926, бр.* 95, 2. анализувам се страд.

АНАЛИЗУ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от анализувам и от анализувам се; анализиране.

АНАЛИ`СТ м. Книж. Летописец, хроникьор.

АНАЛИТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Езикозн. Типологично свойство на езика да предава отношенията между частите на изречението, обикн. падежи на имената с помощта на служебни думи или съответен словоред, а не с граматични форми на думите. Противоп. синтетизъм.

АНАЛИТИ`К, мн. -ци, м. 1. Специалист в лаборатория, институт и др., чиято длъжност е да извършва анализи във връзка с научноизследователска работа или друг вид дейност. Структурният анализ, практикуван по този начин [чрез пресяване], е твърде прост, но има доста недостатъци. Ако аналитикът няма опит, мъчно се получават сходни резултати. П. Боянов, П, 244. Всеки аналитик от лабораторията изследва по няколко проби на ден. △ В Института за химически синтези има аналитици с дълъг опит в контролно-аналитичния процес.

2. Човек, склонен към анализ, който умее да анализира всичко, което го окръжава, чужди и свои преживявания и постъпки; анализатор. За мнозина от тях [професори и учени] бе важно да се покажат не само с изключителните знания на специалиста и с дълбочината на аналитика, но и с тънкия усет на естета, на стилиста, на безукорния познавач на езика. М. Кремен, РЯ, 579. Критическите работи на Б. Ангелов .. се отличават и с голямата си смелост .. За него е характерен и превесът на рационалния над емоционалния елемент. Той се обляга повече на ума, отколкото на чувството, затова като всички аналитици, понякога губи връзка с творческата атмосфера, в която живее авторът. Ив. Богданов, СП, 57-58.

АНАЛИТИ`КО-СИНТЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. При който се прилага едновременно анализ и синтез като взаимно свързани страни в процес на цялостно опознаване на нещата. Аналитико-синтетичен метод.

АНАЛИТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е основан на анализ, при който се прилага анализ; аналитически. Противоп. синтетичен. Тя [Искра Панова] е автор на една блестяща книга — „Майстори на разказа“ за Вазов, Елин Пелин и Йовков, която открива нова страница в тълкуването на българската проза чрез модерна аналитична методология. Бл. Димитрова, ОтОт, 22. Аналитичен метод. Аналитичен доклад. Аналитична статия.

2. Присъщ, свойствен на човек, който умее да анализира; аналитически. Писмата следваха монотонно в сух, търговски стил. Но опитният аналитичен ум на секретаря отгатваше бързо значението им. Д.* Димов, Т, 122. В тази студия, освен ерудицията си на литератор, Минчев е показал и своя блестящ аналитичен дар на критик. Ив. Богданов, СП, 168-169. Аналитична способност. Аналитична мисъл.

◇ Аналитична геометрия. 1. Само ед. Дял от математиката, който изучава свойствата на геометричните фигури (точка, линия и повърхност) с помощта на алгебрата и математическия анализ, като се използуват координатните системи. // Тази наука като учебен предмет. Часовете по аналитична геометрия са увеличени. 2. Разг. Учебник по този предмет. — Услужи ми с твоята аналитична геометрия. Аналитична химия. 1. Само ед. Дял от химията, в който се изучават методите за определяне състава на веществата или техните смеси. // Тази наука като учебен предмет във висше учебно заведение. Взех си изпита по аналитична химия. △ Часовете по аналитична химия са сутрин. 2. Разг. Учебник по този предмет. На чина бяха забравени няколко тетрадки и една аналитична химия. Аналитични везни. Спец. Прецизни лабораторни везни, с които може да се тегли с точност до ±0,0001 г. Аналитични езици. Езикозн. Езици, при които отношенията между частите на изречението се предават не с граматичните форми на думите, а с помощта на служебни думи или съответен словоред. Противоп. синтетични езици.

— Гр. ἀναλυτικός ’обяснителен’.

АНАЛИТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Аналитичен. Тая драма [„Власть тьмы“], написана със свойствения на Толстоя талант и с аналитическия похват на Достоевски, повдигна шум в печата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 139.

АНАЛИТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. аналитически; аналитично.

АНАЛИТИ`ЧКА ж. Жена аналитик.

АНАЛИТИ`ЧНО. Нареч. от аналитичен; аналитически. Резултатите от изследванията на физичните явления могат да се изразят по три начина: таблично, аналитично и графично. Ст. Христов и др., РЛУ, 19.

АНАЛИТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от аналитичен.

АНАЛО`Г, мн. -зи, м. Книж. Нещо подобно или сходно на друг предмет или явление; подобие, съответствие. Съществува възможност за получаване на маргарин със специални диетични качества, който вече няма да има природен аналог. Д. Димитров, ОХТ, II, 160.

— От гр. ἀνάλογος ’съответствуващ’.

АНАЛОГИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Рядко. Правя аналогия, сравнение с нещо; сравнявам, съпоставям. Отричайки вливането на средиземноморската вода в Черно море, Улиот и Илгаз аналогизират химизма на Черно море с тоя на Каспийско, т.е. солеността на Черно море се дължала само на изпарението. Пр, 1953, кн.* 1, 39. аналогизирам се страд.

АНАЛОГИЗИ`РАНЕ ср. Книж. Рядко. Отгл. същ. от аналогизирам и от аналогизирам се.

АНАЛОГИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. Филос. Съждение, заключение, извадено по аналогия.

АНАЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Сходен, подобен; аналогически. Докато след февруари (1800 г.) съюзниците на Пазвантоглу действували из района Търново — Шумен, ръката на отцепника се усещала и в други аналогични действия, но западно от Видин — из Белградския пашалък. В. Мутафчиева, KB, 211. В 1819 год. германският химик Мичерлих открил, че съединения, които имат аналогичен химичен състав, кристализират в еднакви кристални форми. Хим. VII кл, 1950, 23. Еквивалентността на изразите на съждителното смятане (а също и на съжденията) е аналогична на тъждествеността на алгебричните изрази и равносилността на уравненията. Матем., 1967, кн. 2, 10. Аналогично решение. Аналогични условия. Аналогичен процес. Аналогична форма. Аналогичен извод.

АНАЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нежел. Аналогичен.

АНАЛОГИ`ЧЕСКИ. Нежел. Нареч. от прил. аналогически; аналогично.

АНАЛОГИ`ЧНО. Нареч. от аналогичен; аналогически. Аналогично на лъчевата скорост при една звезда се определя и понятието лъчева скорост на една галактика. ВН, 1959, бр.* 2411, 4.

АНАЛОГИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от аналогичен.

АНАЛО`ГИЯ ж. 1. Подобие, сходство между предмети и явления вследствие на еднакви признаци. Прибегнете към алегорията и баснята, търсете алюзия за сегашното в миналото, аналогия на онова, което е било, с това, което е днес. Г. Бакалов, Избр. пр, 441. Широките познания му [на Ив. Шишманов] позволяват да постави тълкуването на националните явления на една по-широка основа, да потърси връзки и аналогии у съседни и по-далечни народи. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 13. При известно насилие над истината, при известна свобода в аналогиите кърджалийството убедително би могло да бъде представено за една от селските войни в Европа. В. Мутафчиева, KB, 36. • С предл. по. Цялата глава трета на повестта, в която се разказва за срещата на Ганчо Косерката с мливарите на бейската воденица и която може по аналогия да насочи мисълта на читателя към подобни „срещи“ от Тургеневите „Записки на ловеца“, е написана, за да се изтъкнат предимствата на главния герой. Г. Константинов, ПР, 112-113. Вместо да се изучават всички членове от един хомоложен ред, достатъчно е да се изучат един-два най-важни представители от реда, за да се съди по аналогия за всички членове от него. Хим. VII кл, 1950, 98.

2. Разг. Обикн. в съчет. справя, направя. Съпоставяне, сравнение. Не прави такива аналогии. △ Правя аналогия.

3. Филос. Умозаключение, при което от сходството на два предмета или две явления по едни признаци се стига до извод за сходството им по други признаци. Вперил поглед пред себе си, Евгени се чувствуваше смазан от неговата здрава логика, от това стройно свързване и обяснение на нещата. И все пак това бяха не факти, не доказателства, а логически изводи, аналогии и съпоставки. Д. Ангелов, ЖС, 512.

4. Езикозн. Сближаване на дадена граматическа форма или дума в звуково отношение с друга форма или дума въз основа на асоциативни връзки помежду им (напр.: под влияние на формите „печеш“, „пече“ и „печем“, „печете“ в разговорната реч са възникнали форми „печа“ и „печат“).

— Гр. ἀναλογία.

АНАЛО`ГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. При който има непрекъснати, плавноизменящи се сигнали. Противоп. цифров, дигитален. Както е известно, електронните сметачни машини се разделят на два основни вида: аналогови (моделиращи) и цифрови (с дискретно действие). НТМ, 1962, кн.* 4, 1. С помощта на аналогова машина центърът подпомогна пущането на научноизследователския атомен реактор, като беше предварително моделирано неговото действие. РД, 1961, бр. 286, 4. Аналогова телефонна система.

АНАЛО`Й, -о`ят, -о`я, мн. -о`и, м. Църк. Висока и тясна масичка с наклонена повърхност, върху която се слагат икони или богослужебни книги, от които се чете при служба или около която се извършват църковни обреди. Един калугер четеше безспирно евангелието, поставено върху абаносов въртящ се аналой. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. В тишината се чуваха само тържествените песнопения на свещениците, бодро се обаждаха псалтовете откъм двата аналоя, тихо, но звучно подрънкваше кадилницата в ръката на дякона. Д. Талев, ПК, 51. „Исайя, ликуй!…“ — запяха тържествено свещениците и се зафана обикалянето на младоженците около венчалния аналой. Ив. Вазов, Съч. X, 35. „В средата на залата за заседанията стояха два аналоя, обърнати към пейките на депутатите. На единия аналой лежаха кръстът и евангелието, на другия клетвата, .. Владиката се приближи до първия аналой и със знакове показа на княза да иде на другия.“ С. Радев, ССБ I, 162. // Разш. Издигната площадка или маса на открито, при която се извършват църковни обреди. Още отрано войници построиха аналой в северната част на площада, поставиха картечници по ъглите и ги съединиха с дълги ленти за украса. А.* Михайлов, ДШ, 34.

— От гр. ἀναλογεῖον ’място за поставяне’.

АНАЛФАБЕ`Т м. Книж. Неграмотен човек. Днес Дурбарите са превърнати в тържища, където нагли аналфабети предлагат на чужденеца фалшиви сувенири. В. Мутафчиева, БС, 48.

— От гр. ὰναλφάβητος.

АНАМНЕ`ЗА ж. Мед. Описание на миналия живот на болен и на историята на болестта му, съставено от лекар по сведения от болния и близките му, за да се насочи правилно лекуването. Марков изведнъж се почувствува сам, несигурен, безпомощен. Досега за него болните хора бяха „казуси“, с подробна анамнеза, с всички необходими изследвания. РД, 1961, бр.* 57, 2.

◇ Снемам анамнеза. Мед. Правя описание на заболяването на болен и на други данни, свързани с него.

— От гр. ἀνάμνησις ’припомняне’.

АНАМНЕСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Мед. Прил от анамнеза. Анамнестични данни.

АНАМНЕСТИ`ЧНО. Мед. Нареч. от анамнестичен.

АНАМОРФИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Геол. Съвкупност от процеси на преобразуване на земните маси в най-дълбоката зона на земната кора, протичащи при много висока температура и силно налягане.

— От гр. ἀναμόρφωσις ’преобразуване’.

АНАНА`С м. 1. Тревисто тропическо растение с продълговати месести листа и едри, сочни, ръбести безсеменни плодове със златистожълт цвят, сладко-кисел вкус и приятен аромат. Bromelia ananas. Тук [в Мадагаскар] има и зрели банани, напомнящи праскови, плодове манго, широколистен ананас и червен ориз. ВН, 1958, бр. 2257, 4. По склоновете се сплитаха ниски, силно прошарени храсти, а долу под пътя растяха ананаси и банани. ВН, 1961, бр. 2914, 4. Флората на тропика се представя от бананите .., ананаса. ПЗ, 1981, кн. 10, 29.

2. Плодът на това растение. В средата на кръглата маса в приемната, .., бяха поставени две големи фруктиери, препълнени с чудните плодове на виетнамската земя: жълтозелени топчести портокали, разрязани златисти ананаси, кехлибарени банани, райски ябълки. Ал. Гетман, ВС, 35. Изобщо в Занзибар има много вкусни плодове: космати кокосови орехи, жълтозеленикави банани, мандарини, златисти ананаси, едри като човешка глава. М. Марчевски, ТС, 53.

— От перуан. през исп. ananas.

АНАНА`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до ананас. Ананасови листа. Ананасово влакно.

2. Който е приготвен от плода на ананас. Ананасов сок. Ананасов сироп. Ананасов компот.

◇ Ананасова ягода. Сорт ягода, която има силна миризма на ананас, получена от кръстосването на чилийска и виргинска ягода.

АНАНДРИ`Я ж. Книж. Липса на мъжество, на смелост; страхливост.

— Гр. ἀνανδρία.

АНАПЕ`СТ, мн. няма, м. Литер. 1. В силаботоническото стихосложение — трисрична ритмическа стъпка, в която първите две срички са неударени, а третата — ударена (‿‿ —), „Надошли` / от дале`чния свя`т“.

2. В метрическото стихосложение на античната поезия — трисрична стъпка, в която първите две срички са кратки, а третата — дълга (‿‿—).

— От гр. ἀνάπαιστος ’обърнат назад’.

АНАПЕСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. Който е изграден със стихотворна стъпка анапест; анапестически. Анапестичен стих.

АНАПЕСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Анапестичен.

АНАРХИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Полит. Обществено-политическо течение, което отрича всяка държавна власт и проповядва абсолютна свобода на личността. Знаехме, че на Каляшки вече са подхвърлени книжки с анархистическо съдържание, но виждахме, че анархизмът съвсем не го привлича. П. Илиев, ЛВ, 24. Атеист и антимилитарист, аз бях на две крачки от анархизма. Б. Шивачев, Съч. I, 109.

2. Разг. Отричане, непризнаване на власт, ред и дисциплина; безвластие, своеволие. Никой — .. — не може да се сдобие с никаква свобода, ако няма компетентност ..* Другото е анархизъм, разюзданост, съпътствувани винаги от бездарие и нахалство. Ал. Гетман и др., СБ, 139.

— От фр. anarchisme през рус. анархизм.

АНАРХИ`СТ м. 1. Привърженик на анархизма (в 1 знач.). Кольо Рачиков предпочиташе анархистите (понеже беше върл индивидуалист, той смяташе себе си необвързан с никого), но и те не го задоволяваха напълно поради „наивността, тероризма и лекомислието си“. Ем. Станев, ИК I, 100. „България, каза той [князът], е станала свърталище на нихилистите и най-опасните емигранти; държавните работи се решават от руските анархисти.“ С. Радев, ССБ I, 257. В гимназията ни нямаше спокойни, равнодушни ученици. Иначе имаше всякакви: комунисти, анархисти, толстоисти. Мл. Исаев, Н, 55.

2. Разг. Лице, което не се подчинява на власт, ред, дисциплина; своеволник. — Кой ви разреши да влизате в комина? .. — Анархисти! Тип-топ е всичко! Видях!… — добави след това с променен, топъл глас и цялото му лице грейна в усмивка. Т. Монов, СН, 73.

— От фр. anarchiste през рус. анархист.

АНАРХИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до анархизъм или до анархист, или е свързан с анархизъм или с анархист; анархистически, анархичен. На Базелския конгрес анархистичната опозиция се явява под ръководството на Михаил Бакунин. Ист. X кл, 113. Анархистични възгледи. Анархистична пропаганда. Анархистичен уклон. Анархистична литература.

2. Който не признава ред и дисциплина; неорганизиран; анархистически. — Ако искаш, ела с мене в двореца и аз ще ти покажа купища заявления, прошения, петиции — всичко живо моли княза да отърве страната от тая анархистична сган, червеното либералско правителство. В. Геновска, СГ, 114. При разглеждане влиянието, упражнено от Маяковски върху творчеството на Ламар, би трябвало да се посочи по-задълбочено израстването на нашия поет от стихиен, анархистичен бунтар към идейно избистрен прогресивен поет. С, 1951, кн. 1, 176. Той е анархистична натура.

3. Присъщ на човек, който не признава ред и дисциплина; анархичен. У тия първобитни души има анархистични инстинкти, ..* В тая безпросветна и тъмна маса слепият егоизъм господствува над всички чувства и всяка нова сила, всяко ограничение, отдето и да иде, ги озлобява и гнети. Й. Йовков, Разк. III, 176. Ето един човек, който не би тръгнал след Стамболова, който бе видял цялата анархистична непоследователност на принципите на либералските идеолози. В. Геновска, СГ, 427. У него има анархистичен дух.

4. При който съществува безредие, неорганизираност; анархистически, анархичен*. Пък и американците като че ли не са майстори на готвенето и практикуват един анархистичен начин на ядене. Най-напред пият горещо кафе със сладолед. Обедът почва с пъпеш, после супа, различно приготвена риба, плодов сок от портокали или домати, следва варено месо, гарнирано с едър грах, зеле, фасул или царевица. Г. Белев, KBА, 192-194. Индустриалното производство и търговията са на анархистични начала. Тук не съществува никакво планово стопанство. Фабрика до фабрика, дюкян до дюкян. Г. Белев, КВА, 233.

АНАРХИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Анархистичен; анархичен. Нелегалните задигнали над два милиона лева, които щели да бъдат употребени за купуване на печатница и за издаване на анархистическа книжнина. Ем. Станев, ИК I, 135. Днешните министри, най-характерният от които г. Петков, е прямият виновник за извършеното беззаконие, имат една чисто анархистическа аргументация. Пряп., 1903, бр. 21, 1. Анархистическа пропаганда. Анархистическо списание. Анархистически разбирания. Анархистически прояви. Анархистическо поведение.

АНАРХИСТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. анархистически; анархистично.

АНАРХИСТИ`ЧНО. Нареч. от прил. анархистичен; анархистически. Някога индустрията се развиваше анархистично.

АНАРХИ`СТКА ж. Жена анархист.

АНАРХИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от анархист; анархистичен, анархичен. Анархистка банда. Анархистка група. Анархистка проява. Анархистки лозунги.

АНАРХИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. В който съществува анархия, безредие; анархически. Българското правителство е обнародвало един меморандум, в който посочва на едва ли не анархичното положение, което владее във въстаническите области. Пряп., 1903, бр. 29, 4. Анархично управление.

2. Анархистичен, анархистически, анархически. Анархични групи. Анархична пропаганда.

АНАРХИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нежел. Анархичен. Екзархът бе в полза на преврата, .. Той питаеше голяма антипатия към демагогическите похвати на либералите и към оня анархически дух, който той предполагаше в тяхното управление. С. Радев, ССБ I, 288. [Българският княз] вече бил схванал истинския характер на тайния комитет, който комитет бил вече изгубил правото да се счита патриотически и който се е изродил в една анархическа пропаганда. Пряп., 1903, бр. 88, 1. Това миролюбиво настроение у султана, когато по-голяма част от европейските му владения се намират в едно анархическо положение, .., дало е материал за увеличаване на кипящата омраза у някои турци против самия султан. Пряп., 1903, бр. 77, 1.

АНАРХИ`ЧЕСКИ. Нежел. Нареч. от прил. анархически; анархично.

АНАРХИ`ЧНО. Нареч. от анархичен; анархически.

АНА`РХИЯ, мн. няма, ж. 1. Отсъствие на организирана държавна власт, законност и задължителни норми на поведение; безвластие. — Вие претендирате да станете депутат, вие желаете да управлявате и уреждате България, а проповядвате анархия… Ив. Вазов, Съч. XXIV, 214. Въпреки злините, на които била щедра, феодалната анархия от края на XVIII и началото на XIX в. изиграла и обективно прогресивна роля за националното самоосъзнаване на българите. В. Мутафчиева, KB, 357.

2. Разг. Нарушаване на установения ред и дисциплина; безредие, хаос, разпуснатост. — Корупция и повсеместно разхищение царува в това ведомство! Това не е управление, това е хаос! Анархия! Чудомир, Избр. пр, 31. Гибелното влияние на Византия, .., беше внесло в разслабената от вечни войни и вътрешни раздори държава и религиозната си анархия. Ив.* Вазов, Съч. XIII, 130. Ужасното дело трая три часа. Сетне настъпи пълна анархия. Тълпата обикаляше улиците, сеейки ужас по пътя. С. Радев, ССБ II, 359.

3. Отсъствие на планова организация; стихийност, безплановост, хаотичност. Анархия в стопанския живот.

— Гр. ἀναρχία.

АНАРХОКОМУНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Идеология, оформила се през епохата на империализма, която проповядва незабавното унищожение на държавата и издига лозунга за изравняване на класите.

АНАРХОКОМУНИ`СТ м. Привърженик на анархокомунизма. Немалка част от българските анархокомунисти са хора от низините, смазани от тежък труд.

АНАРХОКОМУНИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от анархокомунизъм и от анархокомунист. Анархокомунистическа група действувала в Копривщенския балкан.

АНАРХОКОМУНИ`СТКА ж. Привърженичка на анархокомунизма.

АНАРХОЛИБЕРА`Л м. Полит. Привърженик на интелигентско-индивидуалистическо течение в Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), което оспорва организационните принципи на социалдемокрацията, проповядвайки идеи за анархизъм и либерализъм. Общоделците се отличиха с това именно, че заедно с анархолибералите станаха най-ревностни служители на буржоазията в стремлението й да отклонява работниците от социалдемокрацията. Г. Георгиев, Избр. пр, 430.

AHАРХОСИНДИКАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Течение в международното профсъюзно движение, което се намира под влиянието на идеите на анархизма.

АНАРХОСИНДИКАЛИ`СТ м. Полит. Привърженик на анархосиндикализма.

АНАРХОСИНДИКАЛИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Полит. Който се отнася до анархосиндикализъм и до анархосиндикалист. Анархосиндикалистка група. Анархосиндикалистки възгледи.

АНАСО`Н, мн. няма, м. 1. Едногодишно културно растение от семейство сенникоцветни, отглеждано в по-топлите райони на страната, от семената на което се получава етерично масло. Pimpinella anisum.

2. Семената на това растение, които се употребяват в медицината, в парфюмерията и сапунената промишленост, за приготвяне на мастика, ракия и др. — Бях му ходил на гости, да опитвам новата му ракия… ама знае да й туря на карар анасона… Ив. Вазов, Съч. XXII, 64. Киро започна да налита и на търговия. Събираше анасон, пашкули, вълна, прекупуваше за своя сметка памук. Г. Караславов, ОХ I, 20. Той [доктор Нанков] се носеше по градски, .., но лекуваше по старому с хинин и аспирин; слагаше вендузи, мажеше с йод, налагаше със синап. В редки случаи* предписваше сладко сиропче с анасон. А. Гуляшки, ДМС, 36.

— От гр. ἀνασόνι през тур. anason.

АНАСОНЛИ`ЙКА ж. Разг. Ракия, в която има анасон, която е подправена с анасон. Те и оттатък правят добра ракия, анасонлийка, ама като нашата чиста сливова нийде няма! — мисли си бай Трифон. Н. Тихолов, ДКД, 99. Аз вдигнах чашата и глътнах наведнъж проклетата анасонлийка. А. Гуляшки, ЗР, 146. Компанията грейна бързо, развесели се и Карата. Надигаше чашите една след друга от двойно преварената анасонлийка. П. Ангелов, Ж, 80.

АНАСОНЛИ`Я неизм. прил. Разг. За ракия — в която има анасон, която е подправена с анасон; анасонов. Тука му е мястото да забележа, че нашата анасонлия ракия е близка роднина на абсента. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 335. При това любезничат [преоблечените хайдути] и скритом уж им дават да смукнат от станимашката анасонлия мастика. Н. Хайтов, Хд, 124.

— От тур. anasonlı.

АНАСО`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до растението анасон. Анасонови ниви. Анасонови насаждения.

2. Който е получен от семената на анасона. Камен каза на Боряна да донесе шишенцето със сладък анасонов сироп, отброи няколко капки в една лъжица с вода и сам я тикна в устата на болния. К. Лабрев, СП, 140. Анасоново масло. Анасонова есенция.

3. Който е приготвен със семената на анасона, който съдържа анасон. Анасоново хлебче.

АНАСТОМО`ЗА ж. 1. Анат. Естествено съединяване, сливане на кръвоносни или лимфни съдове, на млечни канали, на нерви или мускулни влакна помежду им. Тук [в червата] има доста обширни анастомози .., затова при запушване на малки съдове не се получава некроза. Б. Кърджиев, ОПА, 178.

2. Мед. Свързване на телесни кухини (черва, стомах, хранопровод, бронхи), кръвоносни съдове или други канали по хирургичен път за определени цели на организма.

3. Бот. Естествено свързване на най-тънките проводящи канали по периферията на лист на растение.

— От гр. ἀναστόμωσις ’отвор’.

АНАСТРО`ФА ж. Литер. 1. Стилна фигура, при която се размества установеният ред в изречението, без да се променя смисълът; инверсия.

2. Стилен похват, при който последната дума или думи от изречение или стих се повтарят в началото на следващото изречение или стих.

— От гр. ἀναστροφή ’обръщане’.

АНАТАРДИ`САМ Вж. анатардисвам.

АНАТАРДИ`СВАМ, -аш, несв.; анатарди`сам, -аш, св., прех. Остар. Обикн. със същ. мерам. 1. Убеждавам до втръсване. На нас [даскалите] цяло село ни заповядва. И пак да останеше със селяните да се разправям, аз лесно ще им дам да разумеят, ами какъв мерам да анатардисваш на оногоз, който от мерам не иска да разбира. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 31.

2. Угаждам, задоволявам, анатардисвам се страд. — Ами мене питате ли вие, — отговаряше сепнато хаджи Вълко — главата ми се е надула като крина, на толкоз хора мерам да се анатардисва, то лесно ли е? ..: боба недоврял, .., виното било водно. Ил.* Блъсков, ПБ I, 9.

— От тур. inandırmak ’убеждавам’.

АНАТАРДИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл.* същ. от анатардисвам и от анатардисвам се.

АНА`ТЕМА ж. 1. Църк. Отлъчване от църква чрез проклятие. Още Константин Велики беше забранил на ромейските базилевси да се сродяват с други народи. Аарон си спомняше словата на Константина Багрянородни, .. — „ако пък някой се осмели това да стори, нека се смята за чужд на християнското общество и да се предава на анатема като нарушител на отческите постановления и царските закони. А. Дончев, СВС, 95.

2. Проклятие. Най-много нервиран беше попът. Той сновеше като бесен из селото, .. и сипеше не само анатеми срещу комунистите, но сякаш забравил сана си, псуваше наляво и надясно. Кр. Григоров, Р, 60. В българските черкви дълго време са се казвали анатеми за цареубийца Иванка. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 17. — Анатема на тия мръсни бесове, дето погубват невинните души! Ив. Вазов, Съч. XIII, 106. // Във възклиц. изреч., самост. Проклет да е, проклет да бъде. Пред него се изправи отец Сергей. Той не можеше да се сдържа и сипеше проклятия: — Анатема! Гръм небесен да порази този искариот, дето ни е издал! Г. Дръндаров, ВЗ, 57. Като видя похитителя си, попът трепна и го прокле тихичко: — Анатема, изчадие адово! Г. Караславов, Избр. съч. II, 228. • Остар. В съчет. с крат. лич. местоим. във вин. Анатема те дяволе (при заклинание). П. Р. Славейков, БП I, 31. — Анатема те — казва владиката. Л. Каравелов, Съч. I, 37. Анатема го (прилагат кога поменат дяволът). П. Р. Славейков, БП I, 31.

— Гр. ἀνάθεμα* ’проклятие’.

АНАТЕМИ`САМ. Вж. анатемисвам.

АНАТЕМИ`СВАМ, -аш, несв.; анатеми`сам, -аш, св., прех. Остар. Анатемосвам. анатемисвам се, анатемисам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

АНАТЕМИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от анатемисвам и от анатемисвам се; анатемосване.

АНАТЕ`МНИК, мн. -ци, м. 1. Старин. Човек, който е прокълнат.

2. Само зват. Ругателно обръщение към мъж; проклетнико. — Стоиле, анатемнико, не така, не така, — викаше той на предишния морав от залисия и горещина царски слуга, който де с ръце, де с нож се мъчеше да разкъса сърнето. Ст. Загорчинов, ДП, 372.

АНАТЕМО`САМ. Вж. анатемосвам.

АНАТЕМО`СВАМ, -аш, несв.; анатемо`сам, -аш, св., прех. 1. Църк. Отлъчвам някого от църквата чрез проклятие, налагам анатема; афоресвам. Омразата срещу фанариотите беше много нараснала и народът не можеше да търпи повече, но наместникът заплашваше: — Как можете вие така! Владиката ще ви анатемоса, патриката ще ви прокълне! Д. Талев, ЖС, 294. Сетне обявих война на врачките и калугерите. Те се наежиха срещу мене .. А калугерите ме анатемосаха. А. Каралийчев, НЗ, 124. — Знам те аз, антихрист такъв! И без това не идваш на черква. Ще те анатемосам, така да знаеш! Кр.* Григоров, Р, 204.

2. Разг. Проклинам, кълна. Майка им, врачката Милкана, .. съседи й засявали нивята на изполица, а тя врачувала из цяло село — .., олово пържила, с челюстни кости анатемосвала, боб хвърляла. А. Страшимиров, ЕД, 122. Пръв благослови дядо Станой, като анатемоса хитлеристите и враговете на народа, отпи глътка от жълтата кехлибарена ракия и пусна бъклицата да реди всички. Кр. Григоров, ОНУ, 152. Едни се смееха, други ругаеха, трети ме анатемосваха като мизантроп и осквернител на отечеството. Ем. Манов, ПУ, 208. анатемосвам се, анатемосам се страд. Тук, пък и в околните села, е възкресен старият обичай — да се анатемосват, да се проклинат ония хора, които са извършили престъпление. П. Велков, СДН, 16.

— Друга (остар.) форма: анатеми`свам.

АНАТЕМО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от анатемосвам и от анатемосвам се. Гласът на съвестта, на самоосъждането даваше поболявания, свършващи с лудост, самоубийство или смърт. На това почиваше и „анатемосването“, .., възпято така хубаво от Вазов и неговата „Грамада“. Ив. Хаджийски, БДНН I, 66. Той мълчеше и само четеше молитви, като объркваше благодарствените с молитви от литургиите за анатемосване на еретици. Д. Добревски, БИ, 15.

— Друга (остар.) форма: анатеми`сване.

АНАТОКСИ`Н м. Мед. Ваксина, получена чрез обезвредяване на токсин, която се използва като профилактично и лечебно средство срещу токсични заболявания. Анатоксин за имунизация срещу дифтерия. Тетаничен анатоксин.

— От гр.

АНАТО`М м. Учен, специалист по анатомия.

АНАТОМИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Спец. Режа труп с научна цел.

2. Прен. Книж. Изследвам подробно, анализирам детайлно, анатомизирам се страд.

АНАТОМИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от анатомизирам и от анатомизирам се.

АНАТОМИ`К, мн. -ци, м. Остар. Книж. Анатом. Никой анатомик до днес още не е испитано да нейде ни един таков белег, който совершенно да различава человеческите племена едно от друго. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 118.

АНАТОМИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Анатомизирам. анатомирам се страд.

АНАТОМИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от анатомирам и от анатомирам се; анатомизиране.

АНАТОМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до анатомия; анатомически. Проф. Ст. Консулов всяко лято прекарва по витошките височини и прави ценни проучвания върху анатомичния строеж на водната и сухоземна фауна. П. Делирадев, В, 13. Многобройните и разнообразни процеси, които се извършват в листата, са поставили своя отпечатък и върху тяхната форма и анатомично устройство. Хр. Дилов и др., РВ, 16. Анатомични експонати. Анатомичен институт. Анатомичен атлас. Анатомична рисунка.

АНАТОМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Анатомичен. Контурите [в стенописите] на лицата и на телата, гънките на дрехите и анатомическите подробности, доколкото художникът изобщо се е занимавал с тях, са предадени само с една линия, с едно движение на ръката. Ст. Михайлов, БС, 183. По стените бяха накачени анатомически карти. Ив. Вазов, ЗП, 27.

АНАТОМИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. анатомически; анатомично. Рисунката е анатомически точна. △ Фигурата е построена анатомически добре.

АНАТОМИ`ЧНО. Нареч. от анатомичен; анатомически.

АНАТО`МИЯ ж. 1. Само ед. Наука за външната форма и вътрешния строеж на организмите. // Тази наука като учебен предмет. Часовете по анатомия са в края на седмицата. △ Днес имам два часа по анатомия.

2. Разг. Учебник по този предмет. Не можах да си купя анатомия. △ Под чина бяха забравени две анатомии.

3. Само ед. Строеж, устройство на отделен орган или система на живия организъм. Няма ни един от многобройните образи в Страшния съд, който да не изумява по смелостта и съвършенството на рисунъка и по знанието на анатомията и перспективата. К. Величков, ПССъч. III, 158. Анатомия на костната система. Анатомия на мускулите. Анатомия на сърцето. Анатомия на бъбрека. Анатомия на ухото. Анатомия на окото. Анатомия на листата. Анатомия на растителните тъкани.

◇ Анатомия на растенията. Дял от ботаниката, в който се изучава вътрешното устройство на органите и тъканите на растенията. Динамична анатомия. Физиол. Анатомия, която се занимава с промените в тялото и неговите органи при извършване на различни движения. Патологична анатомия. Мед. Анатомия, която се занимава с причините на болестите, с тяхното развитие и със структурните промени, до които болестите довеждат организма. Пластична (художествена) анатомия. Изк. Анатомия, която изучава външните форми и релефа на отделните части на човешкото тяло при покой и движение и служи за целите на изобразителното изкуство. Топографска анатомия. Физиол. Анатомия, която изучава отделните части и области на човешкото тяло като сбор от органи и други съставки и техните естествени взаимоотношения.

— От гр. ἀνατομή ’изрязване’.

АНАТОМО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който има отношение към или връзка с анатомията на някакъв организъм, напр.: анатомо топографски, анатомофизиологичен, анатомофункционален.

АНА`ФОРА ж. 1. Литер. Повторение на еднакви думи, синтактични построения или звукове в началото на съседни стихове, строфи или на отделни фрази и периоди в художествената проза, напр.: Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат буки вековни. Хр. Ботев.

2. Църк. Църковен благослове`н хляб по време на богослужение, който се раздава на вярващите след службата; нафора, просфора.

— Гр. ἀναφορά ’изнасяне, издигане’.

АНАФОРЕ`ЗА ж. Спец. Движение на йони в разтвор към анода под влияние на преминаващ през него галваничен ток.

— От гр. ἀναφορέω ’изнасям’.

АНАФОРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Литер. Който се отнася до анафора (в 1 знач.).

2. Езикозн. Който насочва към нещо или някого, вече споменати преди това.

◇ Анафорично местоимение. Езикозн. Третоличното местоимение (той, тя, то, те), което насочва към вече споменато лице.

АНАФРОДИЗИА`К м. Мед. Лекарствено средство за потискане на половата възбудимост. Противоп. афродизиак.

АНАФРОДИ`ЗИЯ ж., Книж. Липса на полово влечение у мъж към жена.

— От гр. ἀν- ’не-, без-’ + гр. собств. Άφροδίτη през фр. anaphrodisie или нем. Anaphrodisie.

АНАХРОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. 1. Погрешно отнасяне на факт или събитие от една епоха към друга; хронологично несъответствие. Тия деца-юнаци [Секула детенце и др.] обаче, въведени в кръга на Крали Марка, са един анахронизъм: те са живели 40-50 години по-късно, те са хора от XV в. Б. Ангелов, ЛС, 59. Образът на отец Иван обаче е анахронизъм; той не е възможен за времето на действието, а е пренесен от много по-късното време на възраждането. ЛФ, 1956, бр.* 3, 3.

2. Остаряло, несъответстващо на условията на съвременността явление, схващане, мнение и др.; отживелица. Филмът се върти безшумно, .. Пред съвременните постижения на тонфилмовото изкуство тоя ням филм изглежда като възкресен анахронизъм. Св. Минков, ДА, 38-39. — Вие продължавате да бъдете сантиментален, но сега вече искрено… Вие сте средновековен човек, феодален анахронизъм, попаднал случайно между ориенталски шмекери и търговци на тютюн. Д. Димов, Т, 462. Но оттогава и досега човечеството е преминало цели 19 века и в продължение на това време християнството е изгубило своята чистота и е станало анахронизъм, религията е изгубила своя смисъл и е заприличала на орех без ядка. Хр. Ботев, Съч., 1929, 189. // Остаряла дума или израз. В лириката, епоса и драмата изоставяме непрестанно и необяснимо редица слова и изрази, които нашият писател счита за анахронизми. С. Северняк, ИРЕ, 263.

— От фр. anachronisme през рус. анахронизм.

АНАХРОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е погрешно отнесен към друго време; анахронически. През това време всички влияния, .. навлизаха бурно — едни, закъснели вече, други — подранили, .. И странно беше да виждаш тия влияния на различните школи в литературата и в изобразителните изкуства, които идеха едновременно, но бяха анахронични. К. Константинов, ППГ, 164.

2. Който не съответства на съвременността; остарял, отживял, анахронически. Директорът познаваше добре своя другар, .., и не се учудваше на мненията му, които изглеждаха малко анахронични и странни — за съжаление. Д. Фучеджиев, Р, 319. — Стиховете му [на Байрона] са хубави… — обажда се Чинков, .. — Анахронични… Комисаря се съгласява: — Анахронични… — И тупва с юмрук по бюрото пред себе си. — Една слабост, от която ще го излекуват събитията… Ако, разбира се, остане верен на призванието си. Др. Асенов, ТКНП, 59.

АНАХРОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Анахроничен.

АНБЛО`К нареч. Книж. Общо, изцяло, вкупом. — Мога да ви бъда от полза — тузовете познавам до девето коляно, така да се рече — буржоазията анблок! Само искайте сведения, искайте съвети и наставления. Др. Асенов, ТК, 312.

— Фр. en bloc.

АНГАЖИМЕ`НТ м. 1. Поето задължение за извършване на нещо, за изпълняване на някакво обещание. — Можело е и по телефона да се обадите, но нищо. Утре в осем имате ли някакъв ангажимент? — Съвсем не, господин полковник. На Ваше разположение съм. В. Нешков, Н, 139. — И може би сте чули, че ние сега чакаме датския принц Георги, препоръчан ни за крал от Англия .. — Споменавам го, господине, за да разберете поне отчасти нашите, тъй да се изразя, ангажименти. Ст. Дичев, ЗС I, 183. // Стесн. Поето задължение (гласно или негласно) към жена или мъж за трайно обвързване, обикн. с брак. Той [Чакъра] беше от старото поколение с пуритански характер и любовта без ангажименти му се струваше подлост, с която някои безсъвестни типове използваха глупостта на жените. Д. Димов, Т, 22. — Доколкото зная, вие нямате ангажимент към мъж. Д. Кисьов, Щ, 279.

2. Поето задължение по договор. — Харно, елате утре. Първата седмица по 40 лева надница без ангажимент. Ако видим, че работите добре, ще ви оставим за по-дълго и ще определим колко ще ви се плаща. Г. Караславов, Избр. съч. II, 218. Тя [Ана Тодорова] беше гостувала вече в голямата опера на Париж, имаше ангажименти за други страни. К. Константинов, ППГ, 219. Ангажимент за гастроли. // Времетраене на такова задължение. Ангажиментът изтече.

— От фр. engagement.

АНГАЖИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Наемам някого за извършване на някаква работа. Георгиев очевидно при изпращане на 50 австрийски жълтици е имал наум да ангажира Стоянов за редактор на проектирания вестник „Отечество“. М. Арнаудов, БКД, 68. Те .. висяха с часове пред складовете, като се надяваха, че ако фирмата почнеше да работи, щяха да бъдат ангажирани първи. Д. Димов, Т, 246. Ангажирам работници за строеж. △ Ангажираха го за декориране на постановка. △ Ангажираха го да дирижира оркестъра в операта.

2. Правя някой да поеме задължението да изпълни определена задача, да застане зад някакво становище и под., обвързвам някого с нещо. Според нашата практика, щом някой ни види — трябва или да го задържим при нас, или да го ангажираме с нещо. Сл. Трънски, Н, 278. — Коалицията ще бъде сключена тайно и тя няма да ангажира правителството, а само вашия комитет. Ст.* Дичев, ЗС I, 410. Може би ще трябва да намерим по-подходящи форми, за да ангажираме емоционално хората — да докоснем техните чувства. ПЗ, 1981, кн. 10, 36. — Искам да не ангажирате баща ми с разни назначения и повишения, .. и да го излагате и злепоставяте. Б. Балабанов, Избр. п I, 207.

3. Заемам времето, силите на някого или нещо, правя някой или нещо да бъде зает с нещо. Дени: Сутринта не пожелахте кафе. Този път, надявам се, няма да откажете .. Каляшки: — Стига да не смятате, че това ви ангажира. Дени: Ни най-малко. Б. Балабанов, Избр. п II, 38. Тази вършачка .. може да овършее на ден до 5000 снопа, работа, ако се върши по първобитния начин на вършенето, би трябвало да ангажира 80 коня и 80 души около тях. БД, 1909, бр. 26, 1. // Привличам някого или нещо в помощ на някаква дейност. Чоплеше [бай Недялко] нещо по двора и мислеше кои хора да ангажира в съпротивата. Сл.* Трънски, Н, 94. Яростната борба траеше вече няколко месеца. Той беше ангажирал всичко в нея. Ив. Вазов, Съч. VIII, 108. — За да имаме един ръководен център и ние, както и за да ангажираме по-широк кръг влиятелни лица измежду нашите хора, струва ми се, не ще е зле да съставим също така един таен комитет като вашия… Ст. Дичев, ЗС I, 409. За по-сигурен успех тоя синдикат [за контрабанда] е ангажирал за своята работа актриси и милионерки, защото за американските митничари тия дами са най-малко съмнителни. БД, 1909, бр. 26, 2.

4. Запълвам, обхващам нещо обикн. изцяло, заемам с нещо. — Който смята да се самоубива, не ангажира мисълта си с такива дреболии като подаръци и прочее. Може наистина да е паднала случайно. М. Грубешлиева, ПИУ, 98. Това ангажира времето ми. △ Ангажирам вниманието. △ Тази работа ангажира съзнанието му.

5. Поставям като залог, гаранция; залагам. Ангажирам авторитета си с това обещание.

6. Предварително заемам, запазвам или наемам нещо. — Минете по-нататък, господа, това купе е ангажирано, — рече кондукторът. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 35. През лятото Берое беше ангажирал стая в Банкя и искаше да изненада старите. Д. Кисьов, Щ, 439. Очаквали ни отдавна, .. Ангажирали ни дори билети за тази вечер в Московския художествен театър за „Мъртви души“. Н. Фурнаджиев, МП, 9. — Все не се сещаш да ангажираш по-рано места… Я виж хората как са се наредили! — и тя кимаше завистливо към първата редица. Г. Караславов, Избр. съч. II, 33. // Книж. Предварително поканвам дама за танц. — На котильона ще играя… Видиш ли оная госпожица с небесната рокля? Нея съм ангажирал. Ив.{попр|Преместване на точката на правилното място.}} Вазов, Съч. XI, 200. ангажирам се страд. Той [Гирс] се съгласи, щото на херцеговинците да се окаже съдействие, но тайно, .., без да се ангажира отговорността на руското правителство. С. Радев, ССБ I, 335.

АНГАЖИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Поемам задължение за нещо, заемам се с нещо, обвързвам се с нещо. Страшимиров, .., се ангажира да пише разкази и очерци с набелязаното обществено направление. СбАСЕП*, 59. — Е, довиждане! — рече той изведнъж. Не посмя с нищо да се ангажира. Не каза дори: „Ще се видим пак“. Б. Болгар, Б, 94.

— От фр. engager през нем. angagieren.

АНГАЖИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ангажирам като прил. 1. Зает с някаква работа. Днес съм много ангажиран. Вечно ангажирана домакиня.

2. Обикн. за текст, песен — който има социално съдържание, социално значим. Сетните надживели крушението на своята идея хипита днес откровено просят по непредвидими точки на широкия свят. Те изпълняват в съпровод на разсъхнала се под открито небе китара псалми или други ангажирани песни. В. Мутафчиева, БС, 156.

АНГАЖИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от ангажирам и от ангажирам се.

АНГАЖИ`РАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Състояние на ангажиран, зает, обвързан. Кметът беше човек на живота, но и човек на делото. Положителната му черта бе, че странеше и се плашеше от всякаква ангажираност. Е. Кузманов, ЧДБ, 30. Кака Пешка притежаваше първично, народно чувство за обществена ангажираност; не жалеше труд и време, за да изпълни задълженията си както трябва. Р. Михайлов, ПН, 70.

АНГАЖИ`РВАМ, -аш, несв., прех. Простонар.* Ангажирам. Ръководните другари в околиите губят сума време за заседания и съвещания, .. Те ангажирват в тези заседания и съвещания също така и местните ръководители. РД, 1958, бр. 335, 3. Тези неща [контрабандата] бивали ангажирвани от синдиката и след получаването на предметите високопоставените контрабандистки получавали своите проценти. БД, 1909, бр. 26, 2. Музикална Виена веднага оценява таланта на Пикавери, държ. опера го ангажирва и днес той е любимецът на виенчани. Р, 1927, бр. 238, 3. ангажирвам се страд. Последната вечер, когато настъпи моят срок да напусна хотела, тъй като той беше твърде реномиран и стаите се ангажирваха предварително със седмици, аз се прибрах и си легнах много рано. Г. Белев, KBА, 95.

АНГАЖИ`РВАМ СЕ несв., непрех. Простонар. Ангажирам се. Той не смееше да се ангажирва преди да обмисли добре предложението им.

АНГАЖИ`РВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от ангажирвам и от ангажирвам се; ангажиране. Говореха бавно, без особено ангажирване, отначало се разправяха за прането, за казаните на готвача, и постепенно, като се отдалечаваха от въпросите на ежедневието, внезапно и за двамата докоснаха онова, което всъщност вълнуваше всекиго поотделно. Д. Добревски, БИ, 27.

АНГАРИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни. Истор. Прил. от ангария. Изграждането й [на крепостта] станало с ангариен труд от околното българско население. Ст. Михайлов, БС, 146. Те бяха до един платени работници и съдбата на ангарийните въглищари и дървари не ги трогваше особено много. А. Христофоров, А, 74.

АНГАРИ`Я ж. 1. Истор. Първоначална форма на феодална рента, при която зависимият селянин работи през част от годината в имението на феодала безплатно и със собствени оръдия на труда. Богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар, и силно въставаха против ангарията. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89-90. // През турското робство — принудителен, безвъзмезден труд на зависимото селячество. Та че на Петковден дойде ферман от царя да се съберат българите и да станат рая, да дават харач и вергия, да ходят на ангария. Ив. Вазов, Съч. XVI, 46. Ески-Арап идеше в заставата всякога с някоя малка молба — да измоли добитъка си от ангария или да му се позволи да си насече малко дърва от гората край границата. Й. Йовков, Разк. II, 9. Изпълнявал е [нашият народ] разни ангарии [в турско време] и други нетърпими натурални повинности, а сега се е отпуснал до такава степен, щото хазната брои борчовете му с десетина милиона? С. Радев, ССБ I, 227. Освен събиранията в пари, в натура имало естествено и ангария — по строежа на споменатите фортове и наводнени ровове, както и на големия понтон над Дунава. В. Мутафчиева, KB, 76.

2. Като нареч. Безплатно и по принуждение. Из Солун се оплакват .., че правителството карало българското население да работи ангария новите пътища. Хр. Ботев, Съч. 1929, 338. Всъщност, камъните и гредите беха докарани от селяните ангария, а пък в земеделческата каса беха внесени само хиляда лева. Т. Влайков, Съч. III, 142. Селяните бяха заставени да пренасят ангария всички материали, а който откажеше, веднага го арестуваха. Г. Караславов, СИ, 189.

— От гр. ἀγγαρεία ’служба на куриер’ през тур. angarya.

АНГАРУ`ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Истор. Работя ангария. Крепостните въглищари и рудари на спахии и бегове са робували и ангарували по нейните [на Витоша] долове и сипеи. П. Делирадев, В, 14.

2. Разш. Разг. Работя при нищожно заплащане. Кожа и кости беше станал човекът .. Ангарувал само за една кора хляб в една мина край морето, във вода до коляно. Б. Несторов, СР, 6.

А`НГЕЛ, зват. -е и (остар.) -о, м. 1. В религиозните представи — свръхестествено безплътно същество, божи вестител, изобразявано като крилат юноша. — Струваше ми се, че цялата земя се люлее в тия звукове и ангели пеят навън. Й. Йовков, Разк. II, 62-63. Като чу ангелът камбаните за Рождество, спусна се от небето и право в Цепилово. Елин Пелин, Съч. IV, 179. — С устата на кир Грета говори ангел, когото ни праща сам Господ, за да ни вразуми и усмири. Д. Талев, ЖС, 296. „Нека те не плаши, дете, / никаква злокобна мощ: / божи ангели на стража / бдят над тебе ден и нощ.“ П. П. Славейков, Събр. съч. V, 55. Ангел на смъртта.

2. Прен. Много добър, кротък или много хубав човек. — Аз съм бил недостоен за любовта на един ангел… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 218. — И ангели да са, пак ще почнат да роптаят. Много е лоша храната, другарю поручик. П. Вежинов, BP, 184. Мястото беше райско, защото там живееше ангел — мома, украсена със сичките хубости на зелената младост. Н. Бончев, Р (превод), 73. // Гальов. Разг. Нежно назоваване или обръщение към любимо лице. И плача пак, но сладки са сълзите, / пролени за минутите честити, / прекарани със теб, о ангел мой. К. Христов, ПВ, 51. — Да, никога няма да се делим, пиле: .. — Никога, никога, ангело. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 96-97.

◇ Ангел небесен. Обикн. Ирон. Много добър, много кротък, незлоблив човек.

Бия (блъскам, бъхтя) си ангелите (ангела). Разг. 1. Влагам прекомерно старание и труд в някаква непосилна работа. — Който смята да прави халва и катран, нека си бие ангелите из Доспата — отвръщаха недоволните. Л. Стоянов, Б, 136. — Хе-е-е, учил съм ги [момчетата]. Как съм си бъхтал ангела от всекиго челяк да изкарам, хаджи. П. Тодоров, Събр. пр. II, 339. — Ние си блъскаме ангелите с това пиано, а кой ще свири на него? — Има кой! — отвърнах загадъчно. Бл. Димитрова, ПКС, 283. 2. Мъча се да намеря изход от някакво трудно положение, мъча се да разбера, да разреша нещо. Аз тъкмо си биех ангелите и се чудех как да отговоря на мама. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 107. Той си блъскаше ангелите с въпроса какво поведение да държи. Ив. Вазов, Съч. XXV, 150. — Бъхтя си ангелите над таз зацапана хартийка, дето нищо не й се отбира — отвърна Малеев. Ст. Марков, ДБ, 9. — Нали е учен, иска да ни надхитри — .. — Каза няколко думи и след това иди си блъскай ангелите да ги разбереш. Д. Кисьов, Щ, 195. 3. Съжалявам много, разкайвам се за нещо, станало по моя вина. Изкарвам си / изкарам си ангелите. Разг. Силно се изплашвам. Слаб ми е ангелът. Разг. За мъж — имам слабост към жените, лесно се увличам по жени. Иванов: Ах, Ирина! Чудо момиче!… Планински кристал. Квачков: Нали? Иванов: Усещам, нещо ме гъделичка вече в сърцето… знаеш, ангелът ми е много слаб. Ст. Л. Костов*, М, 48. — Слаб му е ангелът на Моколо по тънката част. С. Северняк, ИРЕ, 136.

— От гр. άγγελος; ’вестител’.

АНГЕЛО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: като ангел, ангелски, напр.: ангелолик, ангелообразен, ангеловиден, ангелоподобен и под.

АНГЕЛОГЛА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който има хубав глас. Непрежалили свидната загуба на ангелогласната вълшебница, ние скърбим и за немарата към нейното божествено изкуство. БНТ, 1940, бр.* 202, 2. Макар и приключил твърде рано своята плодна сценическа дейност, тоя ангелогласен Баян на българското племе остави дълбоки и трайни следи в живота на младата ни оперна култура. Ил. Арнаудов, БНТ, 1941, бр.* 209, 1.

АНГЕЛО`САМ СЕ. Вж. ангелосвам се.

АНГЕЛО`СВАМ СЕ, -аш се, несв.; ангело`сам се, -аш се, св., непрех. Остар и диал. 1. Ставам ангел (Ст. Младенов, БТР).

2. Прен. Агонизирам, умирам. Не видиш ли, че се е ангелосал? Отива си вече! Ст. Младенов, БТР I, 76.

А`НГЕЛ-ПАЗИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. а`нгели-пази`тели, м. Рядко. Ангел-хранител. Той се грижеше и за Елка, и за господаря си, .., с нежността на ангел-пазител. Елин Пелин, Съч. III, 72.

А`НГЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи или е присъщ на ангел, който е свързан с ангел (в 1 знач.). Прохладен лъх от ангелско крило, / о ангел, о дете, / зефирен лъх от ангелско крило / сред зной облъхва моето чело. П. К. Яворов, Съч. I, 116. Защо сърцето няма свой собствен език? Защо не е ангелска арфа да излее в небесни химни радостта си?… Ив. Вазов, Съч. XX, 16. — А що дириш в небесата? / — Покой подир бедите на земята. / И аз да вляза в ангелския хор / и да ме милва Божий кротък взор. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 127. Аз влюбен съм във бляска на росата — / по-чиста и от ангелски сълзи. К. Христов, ВС, 1898, кн.* 1, 64.

2. Прен. Който е присъщ на ангел (във 2 знач.). — С него ти живот ще живееш. И на хубост хубаво, и душа ангелска има. И. Петров, НЛ, 61. Аз го погледнах с благоговение, защото неговото ангелско лице, неговий кротък поглед, в който блещеше небесна благодат — караха мя неволно да благоговея пред него. В. Друмев, НФ, 28. Като нищо да не е било, то обви тънката си ръка около шията на по-младия си брат и с ангелски израз на хубавото си личице, с меден глас попита: — Бате Лазе, ти нали ще станеш апостол? Д. Талев, ЖС, 196.

А`НГЕЛ-ХРАНИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. а`нгели-храни`тели, м. 1. Църк. Ангел, който според народни вярвания съпровожда човека от раждането му и го пази, предпазва; ангел-пазител. Застанахме около него като ангели-хранители и зачакахме. Н. Каралиева, Н, 33. Тогава готвачката се спусна като ангел-хранител върху него, покри го с щедрото си тяло и с женска самонадеяност разпери ръце за защита. Е. Кузманов, ЧДБ, 73-74.

2. Прен. Книж. Човек, който се грижи за някого, бди над него, предпазва го от нещастия, беди; ангел-пазител. Ти си била досега мой ангел-хранител, мое божество, мой идол, комуто съм се кланял. Ив. Вазов, ПЕМ, 133-134. — Моят живот без вас е немислим, вие сте моят ангел-хранител. П. Спасов, ХлХ, 150.

А`НГЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от ангел; малък ангел, дете ангел. Той [Монката] няма да спи, той ще чака да види как измежду тия хубави звездици ще се появи дядо Господ с малкото ангелче и как ще се спуснат на земята. Елин Пелин, Съч. II, 40. Когато тия рози разцъфтяваха и дворът сякаш се изпълваше с малки бели ангелчета, отец Никодим слизаше между тях. Елин Пелин, Съч. IV, 60. // Гальов. Нежно назоваване или обръщение към любим човек, дете. — Пожертвувала се е, за да спаси милите си рожби, тия невинни ангелчета. Ив. Вазов, Съч. XIII, 26. — Мълчи, бебенцето ми, нанкай, ангелчето ми, нани-и-и-на`. Д. Калфов, Избр. разк., 11.

АНГИ`НА1 ж. Мед. Остро инфекциозно заболяване, причинено най-често от простуда, при което се възпалява лигавицата на гърлото и най-вече сливиците; гърлобол. Операцията била предизвикана от остра гнойна ангина. Н. Ферманджиев, РХ, 219. Важен въпрос е упоритото и навременно лекуване на ангините, като болните сливици се отстраняват, преди да е настъпил ревматизмът. РД, 1960, бр.* 284, 2.

— Лат. angina.

АНГИ`НА2 ж. Гъсто тъкан памучен плат, който се употребява за изработване на възглавници, кукли и пр. Покривът [на палатката] е направен от светлосиня ангина, а страните и подът от син док. НТМ, 1961, кн.* 4, 13.

— От кит. собств.

АНГИНА`Р м. Вид зеленчук от семейство сложноцветни с право дебело стъбло, с широки листа и с месест вдлъбнат плодник, разпространен в Западна Европа и южните райони на Русия. Софрата не се поддавала на описание: и въртящ се .. кебап, .., кавърма, .. ангинари в баня от .. зехтин, тюрлю-гювеч. Хр. Бръзицов, НЦ, 302. Италианска гарнитура .. Състои се от дъна на ангинари, нарязани на четвъртинки и приготвени по италиански. Н. Сотиров, СК, 121.

— От гр. ἀγγινάρι.

АНГИНА`РИЯ ж. Ангинар; артишок.

АНГИ`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от плат ангина2. После дребната черноока жена стана да ни посрещне, въведе ни в училището, показа ни занималнята, дето .. по прозорците имаше бели ангинени завески и по стените — саксии с пълзящи растения. Н. Тихолов, ДКД, 229.

АНГИО-. Мед. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до кръвоносен съд, напр. ангионевроза, ангиоскопия и др.

АНГИОГРА`ФИЯ ж. Мед. Рентгенова снимка на кръвоносен съд, след вкарване на контрастно вещество в него. — При нас идват [пациенти] .., да им направим ангиография. Тя е инвазивен метод, при който се вкарва игла в артерията .. Това е рентгенография на кръвоносните съдове. Леч., 1999, бр. 20, 3. При ангиография .. се установява разширение само на основната част на белодробната артерия. Л. Томов и др., ВМ, 83.

— Гр. ἀγγεῖον ’съд’ + γράφω ’пиша’.

АНГИОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ангиография. Ангиографско изследване.

АНГИОЛО`ГИЯ ж. Мед. Дял от анатомията, който се занимава с изучаване на кръвоносните и лимфните съдове в човешкото тяло.

— Гр. ἀγγεῖον ’съд’ + λόγος ’учение’.

АНГИОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Който се отнася до ангиология.

АНГИОСТЕНО`ЗА ж. Мед. Стесняване на артериите.

АНГЛЕ`ЗИН, мн. англе`зи, м. Остар. Англичанин; англиец. Питайте могъщите англези, .. — те всички едногласно щат ви отговорят, че са длъжни на книгата, и то само на своята народна книга са длъжни за това, щото днес са и могат всичко. Лет., 1871, 159. Някое куче, което англезин купил от ирландец, не на`чало да яде никак в петък. П. Р. Славейков, СК, 75.

— От фр. anglais. — Друга форма: ингили`зин.

АНГЛЕЗИ`Т, мн. няма, м. Минер. Минерал с бял или сив цвят — кристален оловен сулфат, който се образува при окислението на галенита и се използва за добив на олово. Галенитът .. в повърхностни условия преминава последователно в англезит и церусит. Б. Ангелов, ЗМ, 8. Еднакви са кристалните форми на аналогичните по състав минерали барит .. и англезит. К. Манолов, ВХ II, 84.

— От англ. собств. Anglesey през фр. anglesite.

АНГЛЕ`ЗСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от англезин; английски, англешки. По-после в някои от англезските фабрики .. работниците, за да ся предпазят от вредителното влияние на фосфора, захванали да носят окачено на гърдите си по едно стъкло. Ч, 1870, кн. 3, 93.

— Други форми: ингле`зки, ингили`зки.

АНГЛЕ`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. 1. Прил. от англезин; английски, англезски.

2. Като същ. англешки м. Английски език. Както видиме, че млозина от посланиците и чиновниците на Високата порта, .., знаят доста добре и францушки, италиански и англешки. П. Р. Славейков, СТИ (превод), 5.

А`НГЛИ мн. Истор. Германски племена, които заедно със саксите и др. през V-VI в. заселват Британия и впоследствие са един от компонентите на англосаксонската народност.

АНГЛИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Остар. Англичанин; англезин. От европейските страни Англия изкарва най-много мед; .. На нейната тясна земя са се събрали сичките полезни метали, като почнеш от каменните въглища, .., до куршума, с който англиеца надвива неприятелите си. Т. Икономов, ЧПГ, 123. Чиновниците, французи и английци, ще действуват по заповедта на двамината главни команданти. ЦВ, 1855, бр.* 255, 2.

АНГЛИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.1. Който е свързан с Англия и англичаните. А през това време руското и английско посолство са се застъпили за застъпника на българите. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 87. През 1821 г. оттук [гр. Разград] минал английският пътешественик Уалш. Ст. Михайлов, БС, 84. Според обичаите на английския парламентаризъм, .., князът трябваше да възложи мисията за съставянето на кабинета върху признатия шеф на болшинството. С. Радев, ССБ I, 443. Ана с гордост и превъзходство, които я бяха оставили стара мома, изтъкваше английското си потекло. В. Геновска, СГ, 128. Английски парламент. Английско общество. Английска колония. Английска армия. Английска зона. Английски квартал. Английска демокрация. Английска поезия.

2. Който е свойствен, присъщ на англичаните или типичен за техния бит. Английска черта. Английска точност. Английска сдържаност.

3. Който се произвежда или отглежда в Англия. Сред навалицата вървели председателят на съвета Маджурина с шарен каскет и със смях в лицето; ..; старчето Оклов с кораво бомбе и в костюма от английски плат на райета. Д. Вълев, Ж, 67. Английско сукно.

4. Като същ. английски м. а) Английски език. — Нима човек би могъл да каже, че ти си американец или англичанин само затова защото говориш донякъде английски? Ал.* Бабек, МЕ, 136. Той знаеше старогръцки, латински и френски, английски и руски, и което беше много съществено, знаеше добре български език. Г. Данаилов, ДС, 203. б) Разг. Учебен предмет, в който се изучава езикът и литературата на англичаните. В часа по английски тази година в горните класове се изучаваше творчеството на Шекспир.

◇ Английска болест. Рахит. Болестта рахит е известна отдавна. За пръв път е описана подробно от англичанина Глисон в 1650 год.; нарича се още и английска болест. ПН, 1934, кн. 3, 39. Липса на калциеви соли дава рахитизъм (английска болест). Хим. IX кл, 1950, 130. Английска бродерия. Спец. Вид бродерия с малки кръгли или продълговати дупки. Английска сол. Магнезиев сулфат — безцветно или бяло кристално вещество със солено-горчив вкус, което се употребява в медицината като разслабително средство, в текстилната индустрия и др. Английски валс. Вид бавен валс. Разбрал, че се е спасил от глобата, и бай Михал прихна след него, след туй пусна грамофона с един английски валс, прегърна жена си и започнаха да танцуват танго. Чудомир, Избр. пр, 224. Английски костюм. Гладък втален дамски или мъжки еднореден костюм с висок ревер. Английският й костюм, красиво подчертаващ високата й поприведена фигура, плътно оформяваше нейния малък бюст. М. Кремен, РЯ, 316. Английски рог. Муз. Дървен духов музикален инструмент, с по-нисък тон от обоя, с мека и приглушена звучност; алтов обой. Английски парк. Парк, направен по такъв начин, че да наподобява естествен природен пейзаж. Английски чистокръвен кон. Чистокръвна порода кон за езда, получена от кръстосване на чистокръвни арабски с местни английски коне, селекционирани в течение на векове.

АНГЛИ`ЙСКИ нареч. Обикн. в съчет.: По английски. По начин, присъщ на англичаните. Тренът взема едно разстояние от 60 километра за пет часа. Пет часа, господа! И туй е — по английски. Ал. Константинов, Съч. I, 72. Сега вече втори път се ръкувахме, след представлението, по английски. Ив. Вазов, Съч. XVII, 48.

◇ Измъквам се / измъкна се по английски. Отивам си, без да се сбогувам, незабелязано, обикн. за да избягна някакво задължение. Той беше гост на една редакция, снощи му дадохме вечеря, .., но когато стана дума за изпращане, всички се измъкнаха по английски. ВН, 1961, бр. 2994, 4.

АНГЛИКА`НЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от англиканско вероизповедание, принадлежащ към англиканската църква. Тази вяра не припознаваше нито чърковни предания, .., нито епископска йерархия, нито най-подир духовното първенство на краля на англиканците. С. Бобчев, ЖФ (превод), 6.

АНГЛИКАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма*, мн. няма, м. Рел. Система и догми на англиканската църква и религия.

— От англ. Anglicanism.

АНГЛИКА`НКА ж. Жена от англиканско вероизповедание, принадлежаща към англиканската църква.

АНГЛИКА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рел. Който се отнася до господствуващата в Англия разновидност на протестантската религия. Основоположникът на руското славянофилство Алексей Хомяков се стремеше да привлече английския богослов Палмер към православието и се надяваше с това да повлияе на цялата англиканска църква. Т. Жечев. БВ, 107. В цял свят няма страна, дето да има повече вери, отколкото в Индия. Юдейската, .., лютеранската, англиканската и други много са срещат там наред при двете индийски вероизповедания. С. Бобчев, ПОС (превод), 231. Англиканска секта. Англикански протестантизъм.

2. Рядко. Остар. Английски; англичански, англезски, англешки, ингилизки, инглизки. — Амчи то не е басма ки, паяжина .. — Ти само мардата ни даваш. — Марда ли, — обаждаше се той. — англиканска стока, французойска. Ст. Чилингиров, ПЖ, 156.

◇ Англиканска църква. Една от протестантските църкви, запазила епископалния строй на католицизма, която е възникнала през XVI в. по времето на Реформацията и се е установила като държавна църква в Англия и като самостоятелна църква в САЩ, Канада, Австралия и други страни.

АНГЛИЦИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Езикозн. Дума, израз или синтактична конструкция, заимствана от английски език в друг език.

— От фр. anglicisme.

АНГЛИЦИ`СТ м. Специалист по англицистика.

АНГЛИЦИ`СТИКА, мн. няма, ж. Съвкупност от дисциплини, които се занимават с изучаването на английски език, английска литература и култура; английска филология.

АНГЛИЦИ`СТКА ж. Жена англицист.

АНГЛИЧА`НИН, мн. англича`ни, м. Лице от основното население на Англия. Преди шест години печатах на английски, с помощта на един англичанин-поет, Хенри Берлайн, антология от български народни песни. — „Сянката на Балкана“. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 5. — Кольо е точен като англичанин. Й. Йовков, ПГ, 247. В пътуване ние българите приличаме малко на англичаните: отбягваме сприказване с лица непознати. Ив. Вазов, СНЖ, 48. Противно на тях българските играчи бяха заели местата си и неспокойно чакаха сигнала на съдията. Да играеш срещу англичани никак не е малко! Ив. Мартинов, БК, 63.

АНГЛИЧА`НКА ж. Жена от основното население на Англия.

АНГЛИЧА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Английски. В англичанската палата на общините / .. / всякога е имало доста много такива людие, които могат да бъдат като углядни примери за трудолюбивий дух на британский народ. Й. Груев, СП (превод), 13-14. Днешнето население токо-речи 40 милиона, .., повечето от англичанско, а другите от френско, германско и испанско потекло. С. Бобчев, ПОС (превод), 285.

АНГЛО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до Англия и англичаните; английски, напр.: англофоб, англомания, англофилство, англоезичен.

А`НГЛО-АМЕРИКА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до англо-американците. Англо-американски войски. Англо-американски петролни магнати. Англо-американски блок.

А`НГЛО-АМЕРИКА`НЦИ мн. Англичани и американци, обединени в политическа сила или военна общност. Заминала е делегация, която ще иска от англо-американците сепаративен мир. Д. Димов, Т, 524. — Още неделя-две и това му е. Англо-американците ги [германските войници] натискат във Франция, а братушките идат, идат! Не се предавай, потрай малко. X. Русев, ПС, 170.

АНГЛОМА`Н м. Лице, което се възхищава от всичко английско (обичаи, мода, изкуство и др.), което е пристрастно към всичко английско.

АНГЛОМА`НИЯ ж. Възхищение от всичко английско, пристрастно отношение към всичко английско.

АНГЛОМА`НКА ж. Жена англоман.

АНГЛОСА`КСИ мн. Истор. 1. Общо название на германските племена (англи, сакси, юти и фризи), които завоювали през V-VI в. келтска Британия; англосаксонци.

2. Лица от народността, образувана през VII-X в. от тези племена и остатъците от местното келтско население; англосаксонци.

АНГЛОСА`КСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от англосакси; англосаксонски. Наслед Фултона твърде сгодно ще му бъде мястото да прикажем и за знаменитий Стефенсона, .., и то повече, зачтото и двамината тия деятели от една и съща англосакска кръв, .., прославиха ся с прилични и еднакво чудни изобретения. Й. Груев, СП (превод), 46.

АНГЛОСАКСО`НКА ж. Жена от народ, говорещ английски език.

АНГЛОСАКСО`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до англосаксонците (във 2 знач.), до англосаксите. Англосаксите покорили под своя власт цяла Британия и основали в нея англосаксонски царства. Й. Груев, КВИ (превод), 62. Пред него [парламента] е тъй нареченият Westminster Hall, остатък от древния дворец на англосаксонските царе, постройката на който е начената в XI столетие. БПр, 1893, кн.* 5, 77.

2. Който се отнася до народите, говорещи английски език. Той беше от англосаксонски произход и много се надуваше с инженерската си титла. Г. Белев, КВА, 326-327. Англосаксонски държави.

АНГЛОСАКСО`НЦИ мн., ед. (рядко) англосаксо`нец м. 1. Общо название на говорещите английски език народи във Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южноафриканската република.

2. Рядко. Остар. Англосакси. Но римлянете, .. са се грижиле твърде малко за тая колония, и британците са биле принудени да се подчинат на англосаксонците. СбС, 13.

АНГЛОФИ`Л м. Привърженик и поклонник на английската нация, политика и култура. Известно беше, че той [Кумундурос] е ревностен англофил и като такъв би трябвало да одобрява въстанието, на което по силата на политическите противоречия английският външен министър лорд Ръсел даваше, макар и привидна, дипломатическа подкрепа. Ст. Дичев, ЗС I, 301. Христов, известен като англофил още отпреди, наскоро бе влязъл в политическия кръг „Звено“ — една отечественофронтовска групировка. Ем. Манов, ДСР, 10.

АНГЛОФИ`ЛКА ж. Жена англофил.

АНГЛОФИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от англофил. Англофилска политика.

АНГЛОФИ`ЛСКИ. Нареч. от прил. англофилски; като англофил. Зара наведе над фон Гайер бедуинската си глава и почна да му разправя поверително най-новите слухове между англофилски настроените обитатели на вилите. Д. Димов, Т, 354.

АНГЛОФИ`ЛСТВО, мн. няма, ср. Силна привързаност към всичко английско, преклонение пред английската нация, политика, култура и пр.

АНГЛОФО`Б м. Лице, което ненавижда английската нация и култура, противник на английската политика.

АНГЛОФО`БКА ж. Жена англофоб.

АНГЛОФО`БСТВО, мн. няма, ср. Омраза към всичко английско, към английската нация, политика, култура и пр.

АНГЛОФО`БСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до англофоб или до англофобство. Англофобска политика.

АНГО`ЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Лице, което по произход е от основното население на Ангола, държава в Югозападна Африка. В групата ни има двама анголци.

2. Гражданин, поданик на Ангола.

АНГО`ЛКА ж. 1. Жена, която по произход е от основното население на Ангола.

2. Гражданка, поданичка на Ангола.

АНГО`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с Ангола и анголците. Конгоанското правителство е признало анголско правителство в изгнание, начело с Роберто Холден. НД, 1963, бр. 163, 3.

2. Който по произход е анголец или е поданик на Ангола. Анголски гражданин. Анголски селяни.

3. Който се отглежда или произвежда в Ангола. Анголско кафе.

АНГО`РСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от Ангора (град в Мала Азия, днес — Анкара, столица на Турция). • Като определение в сложни термини — название на особена порода питомни животни, които се отличават с мек и дълъг косъм. Ангорската коза .. се развъжда заради нейната мека, дълга, извита и с копринен блясък козина. Кр. Генджев и др., Ж, 78. В поредицата на изброяване на породите зайци и техните качества стигнахме до най-интересния — ангорския заек .. Повечето от учените смятат, че името се определя не от произхода, а поради това, че вълната му прилича на тази на ангорската коза. Г. Ралчев, ДМЖ, 59. Ангорска котка.

2. За прежда, вълна — който е направен от косъма на такава коза или такъв заек. Скандалът започнал с традиционния въпрос на Милка, жена му, кой свестен човек се прибира по никое време. Нейният инквизиторски поглед открил по предницата на сакото му и по ръкавите многобройни влакна от ангорска вълна. Й. Попов, СЛ, 169. Ангорска прежда.

— От собств.

АНГО`РА ж. 1. Прежда от ангорска вълна. Шапките от мохер или ангора са актуални, леки и топли за носене. ВЖ, 1999, бр. 49, 15.

2. Тъкан, плетиво от тази прежда. Обичам да нося ангора.

— От собств.

АНГРЕНА`Ж м. Техн. Система от зъбни колела, които предават движение едно на друго.

— Фр. engrenage ’зъбно колело’.

АНГРЕНА`ЖЕН, -жна, -жно,* мн. -жни, прил. Техн. Който се отнася до ангренаж. Чрез ангренажно предаване с дървени зъбчати колела и с три пъти по-малък дебит на водата [във воденицата с долапи] се смила същото количество брашно, както при караджейката. Ив. Коларов, Е, 13. Ангренажна връзка. Ангренажен ремък.

АНГРО` нареч. Разг. При търгуване — на големи количества, на едро. — А ти, чорбаджи, къде си тръгнал? .. — Аз ли бе, ефенди? Стока купувам във Влашко и я продавам в Турско — ангро! Ст. Дичев, ЗС I, 576.

◇ На ангро, приказвам (плещя и под.). Преувеличено и не съвсем обмислено (приказвам). — Аз не лъжех дядото, не му говорех на ангро, когато се възхищавах от родния му Бабаески. Ат. Мандаджиев, БЦР, 60. — Досьо — каза Илия, като сви грозно надвисналите над очите си като пармаклъци вежди, — ти започна много на ангро да плещиш! А. Гуляшки, МТС, 117.

— Фр. en gros ’на едро’.

АНГРОСИ`СТ м. Търговец на едро. Той беше син на дребен търговец от Пловдив, който цял живот се мъчи да стане ангросист. А. Гуляшки, Л, 126. — От тебе зависи дали утре ще бъдеш ангросист или амбулантен търговец… Д. Кисьов, Щ, 420. Не беше по-добро положението и в търговията .., магазините не купуваха абсолютно нищо от складовете на ангросистите и предпочитаха да не попълват щоковете си, докато трае кризата. П. Спасов, ХлХ, 164.

А`НГСТРЬОМ м. Физ. Единица мярка за дължина, равна на десетмилиардна част от метъра, която се употребява главно в оптиката, в спектроскопията, в атомната и в молекулната физика. Атомите и молекулите са извънредно малки частици. Техните размери са 10 000 пъти по-малки от 0,001 от мм .. Така например 0,001 част от мм се нарича микрон (μ); 0,001 част от микрона се нарича милимикрон (mµ)*; 0,1 част от милимикрона се нарича ангстрьом.* Е. Киркова, ЕМ, 9.

— Швед. от собств.

АНГЪ`Т м. Диал. Ангъч; ангътка. След малко Джевдет и другарят му прегазиха Янтра срещу долнооряховския път и се придружиха с другите си другари, .., от които един носеше цял вързоп живи птици от страната на седлото си: два ангътя, пет пъдпъдъчки. Ц. Гинчев, ГК, 224. Пъдпъдъците не кацат по дърветата, скалната яребица / .. / обаче, както и някои видове патици кацат по дърветата (особено жълт ангът, мраморна патица). ВН, 1960, бр. 2654, 4.

— Тур. angıt.

АНГЪ`ТКА ж. Диал. Ангът, ангъч.

— От Т.* Панчев, Допълнение на българския речник от Н.* Геров, 1908.

АНГЪ`Ч м. Обикн. в съчет.: Бял ангъч. Вид дива патица с красива пъстра окраска на перата с преобладаващ бял цвят, която обитава крайбрежията на моретата и солените вътрешни езера и се използва за добиване на мек висококачествен пух; бял килифар, пъстър килифар. Tadorna tadorna. Червен ангъч. Вид дива патица с преобладаваща ръждива окраска на перата в различни нюанси, която обитава всякакви води на най-различна надморска височина, а у нас край Дунав е отглеждана по-рано като домашна птица; червен килифар, ръждив килифар, казарка. Casarca ferruginea. — Вярно, че преди години по ехото гнездяха червени килифари… тъй се наричат тия птици. Някои им викат казарки или червени ангъчи. П. Славински, МСК, 89.

АНДАЛУЗИ`Т м. Минер. Твърд минерал, алуминиев силикат, с червен, кафяв, розов или сив цвят, употребяван за киселинноустойчиви керамични изделия. — От исп. собств.

АНДАЛУЗИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от андалузит. Андалузитово находище.

АНДАЛУ`ЗКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Андалузия, автономна област в Южна Испания. Андалузко вино. Андалузки романс. Андалузки градини.

АНДА`НТЕ нареч. Муз. 1. За темпо — умерено, бавно.

2. Като същ. анданте, мн. (рядко) -и, ср. Музикална пиеса или част от музикално произведение в такова темпо. При туй тук [в „Бал с маски“. Верди скъсва за пръв път с баналните похвати, с които той охотно си служи до тогаз: резките алегрови фрази след сантименталното анданте в неговите арии. К, 1926, бр. 92, 1. Оркестърът му не беше достатъчно стегнат и уверен, .. Към андантите се окуражи и фортисимото бе уверено. К, 1925, бр. 59, 2.

— Ит. andante.

АНДАНТИ`НО нареч. Муз. 1. За темпо — малко по-бързо от анданте.

2. Като същ. ср. Музикална пиеса или част от музикално произведение в такова темпо.

— Ит. andantino.

АНДА`РТ м. Истор. Гръцки въстаник, бунтовник, четник. Гръцките злодеяния в Македония бяха извикали свирепи инстинкти .. Тя имала някакъв сродник в Македония, убит от андартите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 18. Каляската вече наближаваше конака на Садредин бей, предшествувана и следвана от по двама конни гавази в живописни фустанели на гръцки андарти. А. Христофоров, А, 158.

◇ Червени андарти. Партизани от движението ЕЛАС (Гръцка народоосвободителна армия) през време на Втората световна война. — В планинския масив на острова се е появил голям отряд от червени андарти — каза той. Д. Димов, Т, 510. Бели андарти. Партизани с националшовинистически уклон в Гърция през време на Втората световна война. — Белите андарти не правят нищо на търговци, които пътуват по работа. Д. Димов, Т, 523.

— От гр. ὰντάρτης.

АНДА`РТОВ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от андарт.

АНДЕЗИ`Т м. Минер. Масивна вулканична скала с тъмносив, тъмнозелен или сивкавочерен цвят, която е изградена от плагиоклаз и силикатни минерали и се употребява като строителен и киселинноустойчив материал. Той [Лазаров] не вае от мрамор, а предпочита айтоски андезит. Св. Босилков, ЛФ, 1956, бр.* 2, 3.

— От собств.

АНДЕЗИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от андезит. Тази настилка [в манастирската църква] е била от разноцветни мраморни плочки, тухли и андезитни камъни, образуващи разни геометрични форми. Ст. Михайлов, БС, 67. Скалният състав на Средногорието е един от най-разнообразните. Като започнем от старите метаморфни скали (гнайс и пр.), придружени от гранити и свършим с най-младите от терциера и дилувиума. Особено голяма важност между тях играят пясъчниците, мергелите и туфовете от горната креда, придружени с многобройни еруптивни (андезитни) маси. ПН, 1935, кн. 8-9, 115. Андезитна магма.

АНДЕЗИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от андезит. Андезитов цимент. Андезитов чакъл. Андезитов грис. Андезитово брашно. Андезитови туфи.

А`НДЖАК частица. Простонар. За уточнение и подчертаване на нещо; именно, точно, тъкмо. Да бе имал зрение, той би фръкнал като орел, да погледа какво има по новия свят. — Анджак сега ми трябваха очите! — мислеше си той [дядо Йоцо] горчиво. Ив. Вазов, Съч. X, 96. — Ех и ти! — сгълча я Иваница. — Как можа да ги измислиш такива! Кънъо е сиромах човек, а ТКЗС-то е анджак за сиромаси направено! А. Гуляшки, СВ, 300. — Хубаво, слънце, анджак за работа. Л. Стоянов, X, 73. Защо съм печелил? Анджак за днешния ден, да помни секи и да приказва кога съм сватба правил, кога съм сина женил. Ил. Блъсков, ПБ , 49.

— Тур. ancak ’само, при това, едва’.

АНДРО-. Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с мъж, с мъжкия пол, напр.: андромания, андрофобия.

— От гр. ἀνήρ, ἀνδρός ’мъж’.

АНДРОГЕ`Н м. Биол. Вещество, което има биологично действие на мъжки полов хормон и обикн. се използва като лекарство; мъжки полов хормон. Семенникът от раждането до пълното угасване на половите функции у мъжа отделя андрогени. А. Гюровски, АЧ, 313. Хормони, вземани орално или инжектирани, имат като странично действие поява на акне. С това са известни андрогените, литият. Леч., 1999, бр. 49, 5.

— От гр. ἀνήρ, ἀνδρός ’мъж’ + ένος ’род’.

АНДРОГЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Който се отнася до андроген. Под въздействието на мъжките полови хормони, наречени още андрогенни хормони, в организма на мъжките животни и на мъжа протичат съответни изменения — появяват се вторичните им полови белези. Б. Койчев, Б, 99.

АНДРОГИ`Н м. Книж. Човек или животно с признаци на двата пола; хермафродит.

— От гр. ἀνδρόγυνος*.

АНДРОИ`Д м. В научната фантастика — робот с хуманоиден вид, създаден от биологичен материал изкуствено. 2019-а година. Чрез генно инженерство са създадени андроиди, използвани за колонизация на други планети. ВЖ, 1999, бр. 47, 19. На далечната планета Маркус през XXI век. Зъл тиранин .. е поробил група андроиди. 24 часа, 1998, бр. 191, 15.

— От гр. ἀνήρ, ἀνδρός ’мъж’ през фр. android.

АНДРОЛО`Г, мн. -зи, м. Лекар, специалист по андрология. Андролози .. са разработили нов метод за лечение на мъжки стерилитет. Леч., 1999, бр. 8, 1.

АНДРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до андрология. Анрологичен кабинет. Андрологично изследване.

АНДРОЛО`ГИЯ ж. Мед. Дял от урологията, който изучава заболяванията на пикочната система и половите органи у мъжа.

АНДРОМА`НИЯ ж. Мед. Ненаситна страст у жена към мъжкия пол.

АНДРОМЕ`ДА, мн. няма, ж. Астрон. Съзвездие на северната небесна полусфера, в което се намира една от най-близките до Земята галактики, видима с просто око.

— Гр. от собств.

АНДРОФА`Г, мн. -зи, м. Книж. Човекоядец, людоед.

АНДРОФА`ГИЯ ж. Книж. Човекоядство, людоедство.

АНДРОФО`Б м. Книж. Човек, който мрази мъжете, обикн. жена; мъжемразец.

АНДРОФО`БИЯ ж. Книж. Омраза към мъжете; мъжемразство.

АНЕВРИ`ЗМА ж. Мед. Локално торбовидно разширение на голям или среден кръвоносен съд, предизвикано от аномалии в развитието или от патологични изменения, което може да се спука и да причини кръвоизлив. Обилно, смъртоносно кръвотечение от белите дробове се среща при спукване на аортна аневризма. М. Василев и др., ВБ, 50. В самата аорта се образуват много често тромби, ако се явят условия за забавяне на кръвния ток, а това става при разширението й /аневризма на аортата/. Б. Кърджиев, ОПА, 127.

— От гр. ἀνευρισμός ’разширение’.

АНЕКДО`Т м. 1. Литер. Кратък разказ за любопитно произшествие из живота на бележита личност. Вред отдето е минувал, слепият песнопоец и артист Колчо трябва да е оставил някаква приказка или анекдот за моя герой. Ив. Вазов, Съч. VI, 145. Пише той главно разкази, фейлетони, а понякога и анекдоти. К. Кюлявков, ОЛ, 11. Колкото за последния [Йосиф II] твърде ще си имат мястото анекдотите за него, от които ученикът ще се научи да обича и уважава челяка в императора. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 14-15. Джумайци, .., чирпанци и други що анекдоти приказват за него [поп Сава], една от друга по-умни и гениални. З. Стоянов, ХБ, 304.

2. Забавен, къс устен разказ с остроумен завършек; виц. И все пак много от това, което разправяше, приличаше на анекдоти. На вицове, които се разправят в интимна компания при чаша вино и хубави цигари. Б. Шивачев, ПЮА, 80. Те [артистите] седят в живописни пози по масите, спорят, разказват театрални анекдоти и критикуват разпалено постановките, режисьорите. П. Незнакомов, СНП, 172. Беше весел, забавляваше войниците с анекдоти, присмиваше се на другите и на себе си. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 421. Шеговитостта, анекдотите на габровеца не са нищо друго освен присмех над собственото сметкаджийство. Ив. Коларов, Е, 47.

3. Рядко. Измислена случка; измислица, небивалица. Но туй е, братко, анекдот: не е било ни в град, ни в село. Д. Подвързвачов, Б, 90. Това не е анекдот, а късче от онази действителност, която без малко е щяла да увлече и Алека в своите подмоли… П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 124. Дядото на Матей Матов беше поп — той бе слушал за него такива забавни и невероятни анекдоти, че най-сетне свикна да вижда в това съсловие нещо адско и богопротивно. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 468-469.

— От гр. ἀνέκδοτος ’неиздаден, непубликуван’. — П. Р. Славейков, Примери исторически, 1868.

АНЕКДО`ТА ж. Остар. Анекдот (в 1 и 2 знач.). И ще захване да разказва някоя анекдота из неговия живот, като не пропуща и най-малкото му движение. З. Стоянов, ЗБВ I, 31. Някои си разказници ся обещават на слишателите си да им прикажат някоя смешна анекдота. Д. Попов, СбРС (превод), 7.

— От фр. anecdote.

АНЕКДОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е във вид на анекдот или е подобен на анекдот, който има забавен, смешен характер на анекдот; анекдотически. Бях намислил да дебна и си запиша някой анекдотичен случай на забравяне, но постепенно с аклиматизирането аз сам забравих за това… Ал. Гетман, ВС, 139. После стана известна следната анекдотична случка, поради която и назовах заглавието на тия нескопосни редове — анекдот. Нека я разкажа. Сл. Васев, СбАСЕП, 136. „Печена тиква“ е един анекдотичен разказ. Б. Ангелов, ЛС, 267.

2. Който се отнася до анекдот; анекдотически. И от един повече нечистоплътен анекдотичен херой, напокон Бай Ганьо се изпречва пред нас във всичкото величие на обществен мазник. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 149.

АНЕКДОТИ`ЧНО. Нареч. от анекдотичен. „В някаква страна — неизвестно коя, през някакво време — неизвестно кога, живял един хирург ..“ Така анекдотично би могъл да започне разказът за филма. ЛФ, 1958, бр.* 4, 1.

АНЕКДОТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от анекдотичен. Макар да намира някои слабости в първите работи на Елин Пелин (анекдотичност, липса на широка концепция, незадълбоченост, дребни теми), Минчев приветствува появата на големия художник на бита и вярно посочва неговите основни творчески отлики. Ив. Богданов, СП, 163. Най-сетне Хр. Станчев дава тласък на нашата битопис, която в творбите на най-добрите й представители все още изобилствува с повърхностна гротеско-забавна анекдотичност и формалистични уклони. Изк., 1950, кн. 3, 191.

АНЕ`КС м. 1. Юрид. Приложение към договор, представляващо неразделна част от него. Колективният трудов договор и анекс към договора .. не позволяват масови уволнения. ДТ, 1999, бр. 302, 6. И БСП подкрепи текста, даващ пълномощия на българското правителство .. да сключва анекси към споразумението. Дем., 2001, бр. 8, 1.

2. Разш. Книж. Приложение, притурка, добавка към нещо.

— От лат. annexus ’пришит’ през фр. annex.

АНЕКСИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Полит. Правя, извършвам, прилагам анексия. В 1910 г. Япония окончателно анексирала Корея. Почнала се усилена японизация и експлоатация на страната. Ист. X кл, 145. В същата година САЩ анексирали Хавайските острови и редица други малки острови в Тихия океан. Ист. X кл, 140. Стар славянски град, .., началото му се губеше в мъглявината на средните векове и макар че бе завладян с насилие и войни от чуждоземци, .., макар че през последните години е бил анексиран от Австрия, а после присъединен към Третия райх, той [Марибор] е част от територията на Югославия и за това убедително говори романтичното му име. Ив. Мартинов, БК, 57. анексирам се страд.

АНЕКСИ`РАНЕ ср. Полит. Отгл. същ. от анексирам и от анексирам се. Едно ново усилие да се присъедини островът към Гърция критяните, подпомогнати от последната, направиха през време на анексирането на Босна и Херцеговина от Австрия. БД, 1909, бр. 19, 3.

АНЕ`КСИЯ ж. Полит. Присъединяване обикн. насила или според договор на територията или на част от територията на една държава към друга; завземане. Въпреки всичко Виена си оставаше важен кръстопътен център за движението на българските кадри от и за България и това щеше да продължи чак до анексията на Австрия през тридесет и осма година. Ив. Винаров, Пл, 1969, кн.* 5, 75. Йемен не склонил глава пред завоевателя и не признал анексията на Аден, а само отложил окончателното разрешаване на въпроса. П. Цолов, Й, 22.

— От лат. annexio ’пришиване, присъединяване’.

АНЕМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който страда от анемия; малокръвен. Гостът беше придружен от своя частен секретар, дълголик, анемичен младеж с тънки ръце. Д. Добревски, БКН, 45. Анемично дете.

2. Присъщ на болен от анемия. Той гледаше съчувствено бледното анемично лице на Мария с пепеляво руса, опъната зад ушите коса, с безкръвни устни и лишени от блясък очи. Д. Димов, Т, 87. По-скоро аз бях за нея [майката] жалко същество (анемично, прегърбено, с издължени ръце и тънки като вретена крака), дете, заради което изпитваше срам. А. Гуляшки, ДМС, 160. • Обр. Улицата, .., бе права и почти безлюдна по това време. Наоколо нямаше сгради, а ливади с анемични градски салкъми, които някога някакъв съветник в общината бе засадил. Д. Дублев, ПП, 60.

3. Прен. Книж. Слаб, безжизнен, бездеен. „Огнище“, „Листопад“ и още много други списания от столицата и провинцията водят един анемичен живот. Б. Шивачев, Съч. I, 104. Добришкият панаир не е от ония анемични сборища, които само традицията и любопитството още поддържат по други места. Й. Йовков, Разк. III, 155. Той [скандалът] дойде тъкмо навреме, за да съживи вялата и анемична опозиция на консерваторите. С нова енергия те почнаха своите обвинения. С. Радев, ССБ I, 242.

АНЕМИ`ЧНО нареч. Книж. Безжизнено, слабо. Военната музика в големия танцувален салон, която дотогава свиреше някак анемично, мина към по-живо темпо. Д. Ангелов, ЖС, 222. Ноемврийското слънце анемично изплува на хоризонта. М. Грубешлиева, ПИУ, 18.

АНЕМИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на анемичен. Това лице поразяваше със своята анемичност и с тънката си чиста кожа, .. Колкото и да се стараеше Борис да се усмихва мило и приятно, .., болезнената бледност на лицето му се налагаше над всичко. Ем. Станев, ИК I, 250. Не, тия звукове, тая нега — ще ми се да кажа: анемичност — я няма у нас. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 143. И за списание „Читалище“, .., Друмев се произнася сега напълно откровено, порицавайки случайния характер на популярно-научните му приноси и анемичността на поезията му. М. Арнаудов, БКД, 222.

АНЕ`МИЯ ж. Мед. Болестно състояние, което се характеризира с намаляване на количеството на кръвта в организма и понякога изменение на качествения й състав; малокръвие. Първичните анемии се дължат на заболяване на кръвотворните органи, главно костния мозък, а при вторичните — кръвотворният апарат е здрав, като малокръвието се дължи на загуба или разрушаване на червените кръвни телца. ПН, 1935, кн. 8-9, 129. При някои болести се наблюдава увеличение в съдържанието на някои метали, напр. на мангана при диабета, на калция, желязото и натрия при злокачествената анемия, на цинка при рака. ПН, 1934, кн. 4, 62.

— От гр. ἀναιμία.

АНЕМО-. Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до вятър, до въздушно течение, напр.: анемобарометър, анемограф, анемометрия.

— От гр. ᾰνεμος ’вятър’.

АНЕМОГРА`Ф м. Метеор. Уред за непрекъснато автоматично записване на силата и посоката на вятъра. На върха Мусала са инсталирани следните метеорологични инструменти: .. дъждомер, ветромер и анемограф. ПН, 1932, кн. 2, 30.

АНЕМОГРА`ФИЯ ж. Метеор. Наука за измерване и отбелязване на скоростта и посоката на вятъра.

АНЕМОМЕ`ТРИЯ ж. Метеор. Дял от практическата метеорология, който се занимава с измерване на величините, които характеризират вятъра. В съвременната експериментална хидро- и аеромеханика здраво се утвърди лазерната методика за измерване, която получи название лазерна анемометрия. РД, 1978, 334, 4.

АНЕМОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Метеор. Уред за измерване на скоростта на вятъра и въздушните потоци. Количественото измерване на въздуха се извършва с помощта на така наречените анемометри. Хр. Марков и др., ТБ, 132. Анемометрите измерват скоростта на движение на въздуха във въздухопроводите. Й. Вучев и др., О, 197.

АНЕМО`НА м. Вид многогодишно тревисто растение от семейство лютикови, с жълти, бели или розови цветове, което расте в горите и по поляните или се отглежда като декоративно растение; съсънка. Anemonae Pulsatilla. Но мъхово-лишейната тундра лете е покрита с мъх и лишеи .., изпъстрена е с цветя (полярен мак, анемони). Л. Мелнишки, К, 29.

— От гр. ἀνεμώνη.

АНЕРО`ИД м. Физ. Вид барометър без живак, при който измерването на атмосферното налягане става чрез предизвикваните от налягането деформации на херметична метална кутийка с разреден въздух.

— От гр. ἀ ’не, без’ + νέρος ’влажен’ + εῖδος ’вид’.

АНЕСТЕЗИ`Н м. Апт. Лекарствен препарат — бял кристален прах, неразтворим във вода, който се употребява за обезболяване

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/341-360&oldid=2593“.