Речник на българския език/Том 1/321-340

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

или съобщително самостоятелно изречение, което съдържа възражение срещу твърдението в предходното изречение; но, обаче. — Ти колко имаш да взимаш от мене? Една крина .. — Ама не е тъй. Комшиите друго наредиха. Й. Йовков, Ж, 1945, 25. — Стой бре,* човек, къде ще идеш? — Па, ете,* у пъклото, — отговори старецът .. — Ама ти си писан за в рая. .. Елин Пелин, Съч. I, 32. — Свърти се в къщи, разбойнико, свърши някоя работа, та и мойто сърце да се напълни като на майка. Ама взема ли ти от дума! Г. Караславов, Избр. Съч. II, 453.

II. За съпоставяне. Свързва две изречения, за да се изтъкне известна разлика, несходство; но, ала, обаче. Маджарите, .. не ми са твърде по сърце, ама, виж, маджарките — против тях нямам нищо. Ал. Константинов, БГ, 3. — За какиното ти дете не знам, може така да му е било писано, — подхвана строго баба Кита Ортавълчанова, — ама на наш Михалча помогна, махна му треската като с ръка. Г. Караславов, СИ, 18.

III. За присъединяване. Присъединява изречения, с които се изяснява, уточнява или допълва казаното в предходното изречение*; но, ала. — Отпреде на самата дупка пази смок .. — Ама това не е жив смок. Той е направен. Елин Пелин, Съч. II, 80. „Писа ми едно време, писа, па престана. За консул се учеше, ама жив ли е, умрял ли е, не зная.“ Ал. Константинов, Съч. I, 285. Райка в това време бе влязла в градинката да полива, па бе запяла безгрижно една кръшна и весела песен. Ама тъй сладко и милно пееше, че дядо Славчо, .., се просълзи. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 10-11.

— От араб. през тур. ama.

А`МА`1 частица. Разг. За усилване. В началото на възклицателни изречения: 1. При изразяване на недоволство, раздразнение, яд, възмущение; ей че, бре1, брей1. — Чулът много топли. — Ама лапацало, а! — помисли съдията и се обърна строго: — Карай, карай, говедо! Елин Пелин, Съч. I, 46-47. — Ти защо ме лъжеш бе, магаре? Живея, казва, на един час път оттука. .. Ама работа, а! И. Петров, MB, 212. • В съчет.: ама а, ама де, ама ха, ама че, ама че а, ама па (диал.). Оно, .., нали е добиче, зер може някой да го научи да иде да пасе чужда нива, ама де… М. Георгиев, Избр. разк., 202. — Що й кандисваш на тая чорбаджийка да се караш, ма! .. — смъмра Тошо жена си, .. — Аз не толко, че ми е дотрябвало да взема ум от тях, .., като какво ще кажат пък те .. — Ама па намери кой! Те да им е живи да ни изядат. Ст. Даскалов, БМ, 22. — Вятърът ти вее тебе, момче, покрай ушите. Три декара и половина за три хиляди! Ти луд ли си или какво? .. Ама, хаа! Това е имот бе, Тричко, не са трици. Ст. Даскалов, МЧ, 34. — Гледай ти! Подвеждали сме хората! Ама че приказки! А. Гуляшки, МТС, 87. — Бате Димитре — рече малкият, — гледай какво са ми дали: едно копче наместо пара. Ама че хора! А. Каралийчев, TP, 180.

2. При изразяване на възхищение, задоволство или при изразяване на учудване, изненада, смайване. Ради: Добро утро! Белгун: Ама утро ли е, бай Ради? Свежо чисто! Н. Каралиева, ДП, 6. „По едно време усетих, кай, нещо тежко, нещо студено, ей тук, на гърдите си. Като отворих очите си: зъмя!“. Оттогаз момичето не го бива. Ей го, изсъхна като вейка. Гръдта го боли .. — Ама работа, ама работа! — чудеше се Моканина. Й. Йовков, ВАХ, 112-113. • В съчет. ама че, ама па (диал.). Геньо излизаше от час на час изпод ниския покрив, взираше се радостно в небето, синьо и изцъклено, и потриваше ръце. — Ама че ден, ама че чудо — мърмореше си той. Г. Караславов, СИ, 71. Поп Антония чупна един залък от крайщника, топна с него среда, хапна го и засмука: — Ох, благина!… Ама па благо! Т. Харманджиев, КЕД, 63. — Ха, да ни е честито, Райчо .. Бре, ама па и машина… Ще срива синорите, та дим ще се дига… Кр. Григоров, Н, 135.

АМАДИ`НА ж. В съчет.: Зеброва амадина. Тъпоклюна пойна птица от семейство великолепни чинки (Estrildidae) с оранжево-червена конусовидна човка и пепелявосив гръб, която произхожда от Австралия и Индонезия и се отглежда и като декоративна. Taenopygia guttata. Сега се развъждат зеброви амадини с различно оцветяване и рисунък на перата. В. Помаков, ПДП (превод), 147. Храната за .. амадини, амаранти е предимно зърнена — чумиза и просо. Вл. Помаков, ПДП (превод), 39.

— От лат. amadina.

АМАЗО`НКА ж. 1. Мит. В гръцката митология — жена от войнствено племе, живяло в Мала Азия и на брега на Азовско море, състоящо се само от жени, които прекарвали живота си във войни и физически упражнения.

2. Жена ездачка, облечена със специален костюм за дамско седло. Из страничните пътеки слизат от Булонската гора елегантни ездачи и амазонки. К. Константинов, ПЗ, 185. — Прелестна амазонка — забележи Стремски, като гледаше Алма, че с голяма сръчност се държеше на коня при катеренето му по една върлина. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 144.

— От гр. ἀμαζόνες ’които нямат гърди’ през рус. амазонка.

АМАЗО`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от амазонка. Младата девица, с една смела грация, носи амазонски костюм от синьо кадифе. БД, 1909, бр. 3, 3.

АМАЗО`НСТВО, мн. няма, ср. Битие, начин на живот, съществуване на амазонка (в 1 знач.). Повечето учени .. смятат, че амазонството е безспорна историческа реалност и намират обяснението му в учението за матриархата. К, 1968, кн. 5, 24.

АМАЙЛИ`Я ж. Диал. 1. Муска, амулет. Едни имат аймалии со много светци, зогравдисани [изографисани] и от Света Гора донесени. Нар. прик., СбНУ XV, 78.

2. Като прил., неизм. Който е накичен с муска, амулет. Дай ми, Боже, чело амайлия, / дай ми, Боже, коси до пояси. Нар. пес., СбНУ XI, 15.

— От араб. през тур. hamail.

АМАЛГА`МА ж. Хим. Сплав от живак и друг метал. Калаена амалгама. Сребърна амалгама. Амалгама на златото.

2. Прен. Съчетание, смесица от разнородни неща. Ж. мисли очевидно, че литературният език трябва да представя един вид амалгама от всички български наречия. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 440. Испания е родината на Антонио Мачадо — сложна амалгама от минало, настояще и бъдеще, която отразява с неповторимия си блясък съдбата на един народ. В. Йосифов, Избр. тв. I, 181.

— От фр. amalgame.

АМАЛГАМА`ТОР м. 1. Техн. Уред, който се употребява при амалгамация чрез електрически ток.

АМАЛГАМА`ЦИЯ ж. 1. Техн. Начин за извличане на благородни метали от ситно смляна руда или от рудни пясъци, като се използва свойството на някои метали да образуват с живака амалгама.

2. Техн. Покриване с амалгама. Амалгамация на огледала.

3. Хим. Получаване на амалгама чрез разтваряне на някои метали с живак.

АМАЛГА`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Хим. Прил. от амалгама. Амалгамна сплав.

АМАЛГАМИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Хим. Получавам амалгама, като разтварям метал в живак.

2. Покривам със слой от амалгама. Амалгамирам огледала.

3. Хим. Добивам злато или сребро от руда чрез съединяване на някои метали с живак;* амалгамирам се страд.

АМАЛГАМИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Хим. Отгл. същ от амалгамирам и от амалгамирам се. Амалгамиране на огледала.

АМАЛГАМИРО`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Амалгамирам. Но ако цинкът е нечист, то слабата сярна киселина действува на него твърде скоро и го разяда за няколко часа; за да ся избегне това, амалгамироват цинкът, т.е. покриват го с живак. И. Гюзелев, Ф, 381-382.

АМАЛГАМИРО`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Амалгамиране.

АМАЛИ`Я ж. Остар. и диал. Амайлия; муска. Достоверно е вече известно, че не само простите солдате, но и щаб-офицерите са подвържени на тие сеуверия и носят амалии. Знан., 1875, бр.* 6, 87.

АМА`Н междум. Простонар. 1. За израз на досада, отегчение. Стоян дотича запъхтян, уплашен. Като видя, че невестата му е жива и здрава, че нищо не се бе случило, той въздъхна: — Уф! Аман вече. .. Измъчиха ме. Д. Талев, ЖС, 75. Момчето искаше да ни развежда низ други отделения. Аман! Не ща ти касапниците. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.* V, 55. „Аман, боже, зла свекърва, /зла свекърва кавгаджийка, /кавгаджийка, махнаджийка, / кога пера, препира го. Нар. пес., СбВСт, 473.

2. За израз на настойчива молба за помощ, милост, пощада при мъка, отчаяние, безпокойство. — Аман, дядо хаджия, недей прави сега така! — Ако съм продумал нящо повече, аз бях малко пиян. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 152. Султана закърши пръсти още от вратата, щом видя врачката: — Аман, ханъм! Спаси ми детето, кръвта не спира, изтече. .. Д.* Талев, ЖС, 410. Щом слазох и Петър ме среща: „Аман, бай Павле, тук да стоиш, да не си ходиш. Ей сега минаха ония. И Иванчо беше.“ Й. Йовков, ВАХ, 144. • В съчет.: аман заман. „Вай Гьорге, аман заман теб те искаме за кум.“ П. Незнакомов, БЧ, 138. Пари той не можеше да намери отникъде .. Ходил при Каракунев, не го огряло и дойде при мене, аман заман! Зло ли му сторих, че го извадих от батака? Ем. Станев, ИК II, 94.

3. Като частица. Нар. поет. Припев в народни песни без определено значение; ох леле. — Дай, Яно, да те целуна, / дай, Яно, да те прегърна, / дай, Яно да те цалуна, ох аман. Нар. пес., СбНУ XLVI, 168. Тамо горе под яорот / извор вода извираше / студена, аман студена. Нар. пес., СбБрМ, 458. Разлюляла се Йорданка, / сряд море на два каика, / ох аман, аман. Нар. пес., СбНУ XLVI, 96. Карала се е Мариа, / гюл аман, аман, / със нейна стара свекърва. Нар. пес., СбНУ XLIV, 213.

◇ Рекъл (казал, викнал) съм аман от някого или нещо. Разг. Съвсем ми е дотегнал някой или нещо и не мога повече да го понасям. — Аман съм рекъл от патенти и от даване! — завърши с някаква злъчност бае Цено. Т. Влайков, Съч. III, 7. Аман са турци викнали / аман от тези гяури / аман от тоз дели Марко. / Ката ден Марко ни кара / зорлън сланина да ядем. Нар. пес., СбНУ XXVI, 145. Падам / падна на аман. Простонар. Горещо се помолвам някому; примолвам се. При турците беше лошо, наистина, но като паднеш на аман, .., намираш милост и прошка. Ив. Вазов, Съч. VII, 92.

— От араб. през тур. aman ’милост, закрила’.

АМАНЕ`Т м. Простонар. 1. Вещ, пратена по някого като дар за уречено лице. Една вечер току се вмъкна в стаята ми, изтърси пред мене риза, вълнени чорапи, кенарена кърпа .. — Това е от нея, от Славка е. Аманет ти праща. Кр. Григоров, Р, 235. Дуна не бързаше, разглеждаше пръснатите карти с равнодушните си очи .. От черноока жена ще вземеш пари, ей го тука аманета .. „Каква е таз черноока жена, откъде накъде? Какво е това писмо, тоз аманет?“ Ем. Станев, ИК I, 190. — Чичо Недьо, много ти здраве от Славча и, за да повярваш, че от него ида, даде ми тоя аманет да ти го донеса. Ив. Вазов, Съч. VII, 71.

2. Нещо дадено някому да го пази, да го съхранява. Станка вече мислеше да похарчи и пендара — едничкото, което беше им останало* от годежа. Но й беше съвестно, струваше й се, че ако изгуби и този аманет, Вакрил ще се сърди. Г. Караславов, ОХ II, 522. На куче не оставят аманет сирен мях. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 287.

3. Залог, оставен с някаква уговорка. — Божичко, какво беше едно време — та годежници, та аманети, та пазарлъци. .. А сега — дошъл бащата, сам самичък да си реди работата, приказва като сват. .. Г. Караславов, Избр. съч. I, 336.

— От араб. през тур. emanet.

АМАРА`НТ м. Едногодишно тревисто растение от семейство щирови с дребни, събрани в гъсти съцветия тъмночервени цветове, разпространено в страните с топъл климат, което в древността е било символ на безсмъртие. Amarantus.

— От гр. ἀμάραντος ’неувяхващ’.

АМАРИ`ЛИС м. Декоративно луковично растение от семейство лилиецветни с големи бели или розово-червени цветове на безлистно плътно стъбло, произхождащо от Южна Африка. Amaryllis belladonna.

— Гр. ἀμαριλλίς.

АМАТЬО`Р м. 1. Книж. Лице, което се занимава с нещо като любител, а не като професионалист.

2. Спортист, който се състезава в определен вид спорт, без да е професионален спортист. Всеки спорт има своите „аматьори“ и „професионалисти“. Б. Шивачев, ПЮА, 94. Боксьори аматьори. Тенисисти аматьори.

— Фр. amateur.

АМАТЬО`РКА ж. Книж. Жена аматьор.

АМАТЬО`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от аматьор; любителски. 14-годишният Куински получава първия си хонорар — 7 долара. Това заплащане слага край на аматьорския му статус. Диал., 1990, бр. 6, 14. Аматьорски баскетбол. Аматьорски отбори. Аматьорски спорт.

АМАТЬО`РСТВО, мн. няма, ср. Книж. Занимаване с нещо като любител, а не като професионалист; любителство.

АМАТЬО`РЩИНА*, мн. няма, ж. Книж. : Аматьорство, любителство.

АМБАЛА`Ж, мн. няма, м. 1. Опаковка на стоки за по-удобно транспортиране и продаване. Полагат се грижи за по-добър амбалаж на стоките. △ Направиха добре амбалажа на стъклата за прозорци. △ Стъклен амбалаж.

2. Събир. Материали (хартия, платно, дъски и др.) за опаковка. Фабрика за амбалаж.

— Фр. emballage ’опакована стока, вързоп’.

АМБАЛА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е предназначен или служи за амбалаж, за пакетиране. Амбалажен картон. Амбалажни сандъци. Амбалажна стъклария.

2. Който е предназначен за изработване на материали за амбалаж. Амбалажна промишленост. Амбалажна фабрика. Амбалажен отдел. Амбалажен цех.

АМБАЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Рядко. Опаковам стока;* амбалирам се страд.

АМБАЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от амбалирам и от амбалирам се; опаковане.

АМБАРКАДЕ`Р м. Мор. 1. Място за товарене на кораб.

2. Място за качване на пътници на превозно средство.

— Фр. embarcadere.

АМБАРКАДИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Мор. Качвам, товаря нещо в кораб.

— От фр. embarcadere.

АМБАРКИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Книж. Приемам пътници на кораб.

АМБАРКИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Приемане на пътници на кораб.

АМБАРКИ`РВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Амбаркирам. Капитаните или патроните на корабите не трябва да амбаркирват от странство за Ромъния лица, неснабдени с редовно издадени [паспорти] от местните чужди респективни власти. С, 1888, бр.* 206, 1.

АМБАРКИ`РВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Амбаркиране. Заповедите на Кралевското правителство не предвиждат никаква виза, извършвана от ромънски консули, и неговите инструкции се отнасят по-специално до амбаркирванието за ромънските пристанища лица, идящи от чужди страни, находящи се по десния бряг на Дунава. С, 1888, бр.* 206, 1.

АМБАСА`ДА ж. Остар. 1. Посолство, легация.

2. Сграда, в която се помещава дипломатическо представителство на чужда държава.

— От фр. ambassade.

АМБАСАДЬО`Р м. Остар. Посланик, пълномощен министър. Преди няколко време се извести, че британския амбасадор е налягал пред Султана с една програма от реформи. Пряп., 1903, бр. 79, 2.

— Фр. ambassadeur.

АМБАСАДЬО`РСКИ, -ска, -ско, мн. -ски. Остар. Прил. от амбасадьор.

АМБИВАЛЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Двойнствен, двузначен, противоречив. И тримата [писатели] сякаш са се наговорили да „фотографират“ това, което е без някакъв дори намек за „романтична игра“, за амбивалентно отношение. АБВ, 1989, бр. 27, 4.

— Фр. ambivalent.

АМБИВАЛЕ`НТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Книж. Двойственост, двузначност, противоречивост. — Интересно е, че .. се оформят в него [младежа] като доминанти не идеите сами по себе си, не и емоциите, а една своеобразна амбивалентност идея — чувство. Л. Дилов, МСПА, 45.

2. Псих. Състояние, при което у някого се проявяват едновременно противоположни, взаимно изключващи се чувства или мисли за нещо, някого.

— От лат. ambo ’двама’ + valens, -ntis ’имащ сила’ през нем. Ambivalenz.

АМБИЛО`ГИЯ ж. Езикозн. Двусмислица, която е резултат от особено подреждане на думите, напр.: Пет корита и Петко рита на чешмата.

— От лат. ambo ’две’ + гр. λόγος ’дума, реч’.

АМБИ`ЦИЙКА ж. Умал. ирон. от амбиция. Заради бълхата на своите дребнави амбицийки, искат да изгорят юргана на народното добруване, на щастливото бъдеще. Г. Караславов, ПМ, 26.

АМБИЦИО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има, който е изпълнен с амбиция; честолюбив, самолюбив. Всички чакаха напрегнато и с нетърпение втория удар. Те виждаха, че момчето е много амбициозно, но предполагаха, че първият куршум е ударил там случайно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 353. Той изглеждаше само амбициозен, премного амбициозен и уверен в качествата си, за да понася заповеди или да бъде дребен чиновник във фирмата, за какъвто го издаваше износеният костюм и търпеливото чакане. Д. Димов, Т, 51. А Христофор искаше да напредва, той беше амбициозен. Б. Болгар, Б, 91.

— Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.

АМБИЦИО`ЗНО. Нареч. от амбициозен; честолюбиво, самолюбиво. Бразилците играеха крайно амбициозно, на моменти дори остро и грубо, положиха всички възможни усилия, за да ни надиграят. П.* Вежинов, ДМ, 72.

АМБИЦИО`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на амбициозен човек. Тази нейна амбициозност се замени от грижите към малкия Чавдар. Тук, върху него, се пренесе цялото й същество. Ст. Даскалов, СЛ, 223. Проявявам амбициозност.

АМБИЦИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Предизвиквам у някого амбиция. Амбицирам го да се яви на изпит и да го вземе с отличен успех;* амбицирам се страд.

АМБИЦИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Обхваща ме амбиция. Видор се е амбицирал, непременно иска да разстреля Ирена, само защото ми е роднина. П. Славински, ПЩ, 331. — Другарят Вълнаров ходи чак в секретариата на ЦК! .. Той е много честолюбив и амбициозен, а пък сега, понеже е прав, се е страшно амбицирал! Ст. Даскалов, СЛ, 364.

АМБИЦИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от амбицирам и от амбицирам се.

АМБИ`ЦИЯ ж. 1. Силно желание, стремеж към постигане на нещо. Работа в станцията почти нямаше, пък и колкото имаше, раздавачът я вършеше сам с готовност и с някаква скрита амбиция. Й. Йовков, ПК, 108. Тези творци дават пример за работа на всички други младежи, които имат едно основно и много ценно качество — благородната амбиция да не останат назад. Г. Караславов, ПМ, 82. Джупунката бе подтиквала някога мъжа си към смели сделки, .., беше пестила и живяла със стисната душа, за да забогатеят един ден. Постепенно тая амбиция се превърна от мечта в определен план. Ем. Станев*, ИК I, 240-241. Имам амбицията да се подготвя добре за изпита. △ Нямам амбиции за нищо. △ Той върши всичко с амбиция.

2. Силно изострено честолюбие; самолюбие, гордост. Беше дошло най-после време някогашният прост и кален селянин да заживее с амбициите и славолюбието на някакъв малък завоевател. Кр. Велков, СБ, 43. Развихрената у него амбиция заедно с ужаса, че популярността на Раковски може да го унищожи, че ще иде всичко на халос, ако не се вземат бързи мерки, го караше да не залага вече само на румънците; .. Касабов потърси други пътища на действие. Ст. Дичев, ЗС I, 432. Те искат сметка. Сметка за хилядите млади момци, хвърлени в устата на чудовището, за децата на народа, избити за угодата на луди управници, за амбицията на една анормална коронована глава. .. Л. Стоянов, X, 166. Той постъпи така само от амбиция. △ Болни амбиции. Дребни амбиции.

— От лат. ambitio през фр. ambition.

АМБОЛЯ`САМ. Вж. амболясвам.

АМБОЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; амболя`сам, -аш, св., прех. 1. Диал. Присаждам, ашладисвам; болясвам.

2. Остар. Ваксинирам; болясвам. амболясвам се, амболясам се страд.

— От гр. (ἀ) μπολιάξω ’присаждам; ваксинирам’.

АМБОЛЯ`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от амболясвам.

А`МБРА ж. Благовонно, прилично на восък вещество със сив цвят, което се изхвърля от кашалотите, употребявано в парфюмерията. И наоколо се носи тръпката на хиляди живели тук живота .. Ето — тук, на оня кей, са чакали, .., да се появат в пределната черта на Адриатика тримачтовите галери, натоварени с плячка из знайни и незнайни страни: абанос и тигрови кожи, .., маргарит и амбра. К. Константинов, ПЗ, 140. А пък на жъртвеника димеше бял сантал, камфора, амбра и алое. Н. Райнов, БЛ, 44.

2. Парфюмерийна есенция от това вещество. Внезапно музиката пресекна, танците свършиха и в смълчалия се за миг просторен салон се понесе на вълни замайващ мирис на амбра. Ст. Дичев, ЗС I, 24.

— От араб. през фр. ambre.

АМБРАЗУ`РА ж. 1. Воен. Отвор в стена на укрепление или прикритие в корпуса на танк, самолет, кораб и др. за стрелба с оръдие, картечница и под. Ясно се виждаше и укреплението на Иджас: блещяха четирите пояса на телените мрежи, зад тях кривулеше линията на окопите с тъмните очи на амбразурите. Й. Йовков, Разк. II, 73. Аз се покатерих по оръдието, проврях се през амбразурата и застанах прав. Г. Райчев, Избр. съч. I, 62. Насреща пълзи немецът. Не иде пеша — скрил се е в танка и гледа през амбразурата. П. Вежинов, BP, 98.

2. Архит. Отвор в стена за прозорец или врата, който обикн. се разширява във вътрешността на зданието. Лондонският мост, .., беше дотолко слабо сравнително осветен, щото ние с Филарета едва можахме да забележим в амбразурите на моста налягалите по камените человекоподобни същества. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.* V, 75.

— От фр. embrasure.

АМБРАЗУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от амбразура.

АМБРЕА`Ж м. Техн. Механизъм, който позволява да се придвижи машина, като свързва ходовата част с двигателя й; съединител. Като се ослуша за последен път в бумтенето на мотора и така с опитно ухо определи неговата изправност, Джек натисна амбреажа. Д. Димов, ОД, 86. Амбреаж на мотор. Амбреаж на автомобил.

— Фр. embrayage.

АМБРЕА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Техн. Прил. от амбреаж. — Резервно жило имаш ли? Амбреажно жило. — Не. — Дай малко тел и едни клещи. Д. Цончев, ЛВ, 29.

АМБРО`ЗИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Книж. Рядко. Амброзия. Спечеленият с упорен честен труд хляб, ще кажеш ти, е по-сладък от амброзий. Ал. Константинов, Съч. I, 209. До забрава / от тялото Кипридино да пий / амброзий животворен! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 38-39.

АМБРО`ЗИЕН, -зийна, -зийно, мн. -зийни. Прил. от амброзия и от амброзий. Амброзийно питие.

АМБРО`ЗИЯ1 ж. Мит. В гръцката митология — храна на боговете, която ги правела вечно млади и красиви. Медът тогава са получавали във вид на някаква каша, ..; а сегашният мед, из сегашните кошери, е амброзията, която са яли някога боговете — чист, прозрачен, ароматен, обилен. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 84-85. Но слънцето ги [черешите] наливаше с червен сок, сладък като нектар, ароматен като амброзия. Кр. Григоров, ПЧ, 127.

— Гр. ἀμβροσία. — Друга (остар.) форма: амвро`зия.

— Н. Михайловски и др. Очерки от световната история (превод), 1865.

АМБРО`ЗИЯ2 ж. Бот. Род едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни, произхождащи от Америка, с дребни зеленикави цветове и бели власинки по цялото стъбло, някои от които са плевели по културните растения. Ambrosia.

АМБУЛА`НТ м. Остар. Пътуващ търговец.

— От фр. ambulant. — Н. Михайловски и др. Очерки от световната история (превод), 1865.

АМБУЛА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се движи от място на място, за да упражнява търговията или професията си. Вън, пред портите, стоеше евреинът Арон — амбулантен търговец на манифактурни стоки — той държеше коня си, натоварен с двата грамадни сандъка на подвижния му магазин. Г. Райчев, Избр. съч. I, 123. Единият беше Филката, другият — амбулантният манифактурист Хахамику, който пътуваше със стоката си на гръб от село на село. Д. Немиров, Д № 9, 55.

2. Който се извършва не в определено, закрито помещение, а на различни места. Амбулантна търговия.

— От лат. ambulans, -ntis ’разхождащ се, пътуващ’ през нем. Ambulant.

АМБУЛА`НТИН, мн. амбула`нти, м. Остар. Амбулант. Тук богаташът даваше ум на сиромаха, който имаше нужда от хляб; амбулантинът-вестникар разсъждаваше с непризнатия поет. Ив. Вазов, Съч. VII, 165.

АМБУЛА`НТНО. Нареч. от амбулантен. Най-големият му син помагаше в работилничката с намерение да поеме занаята на баща си, .., а най-малкият — още дете — се учеше самостоятелно в първите стъпки на търговията, като продаваше амбулантно безопасни игли. Д. Димов, Т, 73.

АМБУЛА`НЦА ж. Остар. Подвижна военна болница, в която се лекуват ранени и заболели. Тя беше току-що пристигнала като сестра милосердна при амбуланцата на швейцарския червен кръст. Ив. Вазов, Съч. XI, 179.

— От фр. ambulance през рум. ambulanță*.

АМБУЛА`НЦИЯ ж. Остар. Амбуланца.

— В. Стара планина, 1876.

АМБУЛАТО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е свързан с амбулатория. Амбулаторен персонал.

2. Лечение, при което болните се лекуват като сами` отиват в лечебно заведение, а не лежат, не са настанени в болницата. Амбулаторен преглед. Амбулаторно лечение. Амбулаторна здравна книжка.

АМБУЛАТО`РИЯ ж. Здравно заведение, самостоятелно или в състава на болница, за обслужване на приходящи или лежащи болни по домовете им. Близо до Филиповата кръчма беше амбулаторията на фелдшера — ниска бяла къщичка, .. С часове вече там чакаха болни, дошли да се прегледат. Й. Йовков, ЖС, 202. На другия ден в амбулаторията на доктора влезе Азлалийката. Г. Караславов, СИ, 41. Мирише на йодоформ, старомодно лекарство, което влизаше още в инвентара на полковите амбулатории и което партизаните бяха навярно пленили от някоя разбита войскова или жандармерийска част. Д. Димов, Т, 597.

— От лат. ambulatorius ’подвижен’ през рус. амбулатория и фр. ambulatoire.

АМБУЛАТО`РНО. Нареч. от амбулаторен (във 2 знач.). Лекувам се амбулаторно.

АМВО`Н м. Църк. Издигнато място в черква, откъдето се произнасят молитви и се чете Евангелието. Иванчо преди години четеше дамаскини и житиета от амвона. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27. Младият поп Дочо държа огнено слово от амвона на черквата. Й. Йовков, Ж, 1945, 66. Всички видяха на прикрепения като лястовичо гнездо на стената амвон, че се изправи величествената фигура на дядо поп. Елин Пелин, Съч. I, 70. Наместникът обяви от амвона решението на общината и христолюбивите преспанци започнаха да носят в общинската канцелария даровете си за новата църква. Д. Талев, ЖС, 127.

— От гр. ᾰμβων.

АМВО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от амвон. Амвонна стълба. Амвонно слово.

АМЕ`БА ж. Най-простото едноклетъчно животно, което е микроскопично по размери и няма постоянна форма. Микроскопът откри пред мене един вълшебен свят със свой живот, .. Капчицата е амеба, която се движи между нишки от спирогира. Б. Ангелов, ЗМ, 5.

— От гр. ἀμοιβή ’изменение’.

АМЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни. Прил. от амеба.

АМЕНОРЕ`Я ж. Мед. Липса на менструация у полово зряла жена.

— От гр. ἀ ’без’ + μην, μηνός ’месец’* + ρέω ’тека’.

АМЕ`Р м. Рядко. Вид ликьор, приготвен от горчиви кори, корени, треви. Какво ще пийш: вермут, амер? / — Амер. Д. Дебелянов, Ст 1946, 162.

— Фр. amer.

АМЕРИКА`Н м. Вид фабрично памучно грубо платно, което се употребява за чаршафи, подплата и пр. По онова време, поради внасянето на американа, производството на широките памучни платна, .., било започнало да запада. Т. Влайков, Пр I, 101. Жените се обличаха еднакво .. Бельото им дълго съхнеше на въжетата, за да може да се поизбели жълтият американ. М. Грубешлиева, ПП, 33. Нонка издействува от стопанството американ и уши за двамата престилки. И. Петров, НЛ, 55. Иззад познатото перде от евтин американ се мярна русата глава на Клавдия. Д. Добревски, БКН, 119.

— От собств. — Захарий Княжески, Практическо ръководство за шелководство (превод), 1860.

АМЕРИКА`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от американ. Тя [жената] переше бельото на хотела. През несвикналите й на груба работа ръце всяка седмица преминаваха двайсетина американени* чаршафи. М. Грубешлиева, ПП, 171.

АМЕРИКА`НЕЦ, мн. -нци, м. 1. Мъж от някой от народите, населяващи Северна и Южна Америка.

2. Мъж от населението на Съединените американски щати. Ние влязохме свободно в Белия дом — резиденцията на президентите .. Влязохме в залата, там се яви пред нас един млад американец, покани ни да разгледаме салоните, в които се допуща публиката. Ал. Константинов, БПр, 57. Един от учителите на младата генерация европейски писатели, американеца Торо, заявява, че той не би говорил сам за себе си, ако би имало други хора да познава тъй, както себе си познава. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 31. Пред мен излиза един висок американец. Ив. Вазов, Съч. XVII, 177.

АМЕРИКАНИЗА`ЦИЯ ж. Придобиване на американски вид, дух с възприемане на черти от американския начин на живот. Американизация на Европа.

АМЕРИКАНИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Придавам на някого или на нещо американски вид, дух, черти. Очите му бяха черни, засенчени с дебели вежди. В бръснатото му лице и ниско остригана коса нямаше нищо турско. Работническият комбинезон го беше американизирал. Г. Белев, KBА, 135. американизирам се страд.

АМЕРИКАНИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Получавам американски вид, дух, черти. За наше щастие стопанинът на тази пивница беше немец, не успял още да се американизира. Ал.* Константинов, БПр, 1893, кн. III, 46. Голяма част от тях [жените], .., са се американизирали и в тях най-малко могат да се намерят чертите на истинската французойка. ЖД, 1969, кн. 11, 14.

АМЕРИКАНИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от американизирам като прил. Който е придобил американски вид, дух, черти. Чуваха се нерядко американизирани български имена, например: Стиф вместо Стефан, Ник вместо Никола. Г. Белев, KBА, 114. Американизирани вестници. Американизиран европеец.

АМЕРИКАНИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от американизирам и от американизирам се. Американизиране на европейска страна.

АМЕРИКАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. 1. Само ед. Свойство, особеност на американския начин на действие или живот.

2. Езикозн. Лексикална или фонетична* особеност, свойствена на английския език в САЩ.

АМЕРИКАНИ`СТ м. Специалист по американистика.

АМЕРИКАНИ`СТИКА, мн. няма, ж. Съвкупност от дисциплини, които се занимават с изучаването на американския английски език, на американската литература и култура. Катедра по англицистика и американистика.

АМЕРИКА`НКА1 ж. 1. Жена от някой от народите, населяващи Северна и Южна Америка.

2. Жена от населението на Съединените американски щати. Една американка-ученичка се сприятелява с нашата българка. Ал. Константинов, БГ, 16. Майка ми е американка, но баща ми е българин. Неговата страна е родина на Спартак, родина на богомилството, това кътче на земята, където блесна първата искра на хуманизма. П. Бобев, К, 64. Минаваха и богато облечени англичанки и американки, които идваха в банката да осребрят чековете си. Д. Спространов, С, 13.

АМЕРИКА`НКА2 ж. 1. Печат. Вид печатарска машина за малки печатни произведения, при която натискът се извършва от плоча. Позивите се печатаха на американка.

2. Техн. Специален апарат за промиване на златоносен пясък.

АМЕРИКА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от американец и от Америка. И когато се говори за американска култура, трябва да се има пред вид, че именно емигрантите стоят на челно място. Тук е Айнщайн, тук е Томас Ман, тук е Стоковски. Г. Белев, КВА, 249. Американско знаме. Американски градове. Американски колеж. Американски вестник. Американски темп на живот. Американски филми. // За училище — в който се изучава английски език и се изучават дисциплини*, свързани с живота в Съединените американски щати. Цели две години те живяха заедно в малката дървена колиба край реката. През това време Бенка завърши американската прогимназия, можеше свободно да чете, да разговаря и да пише на английски език. Ал. Бабек, МЕ, 25. Американски колеж.

2. Като същ. американско ср. Америка.

◇ Американска лоза. Вид лоза, устойчива на филоксерата, използувана в нашето лозарство като подложка на всички лози. Американски ножици. Овощарски ножици, на които резецът се движи с теглена спирална пружина. Американско наддаване. Наддаване при лотария, при което за един предмет всеки от участниците прибавя по някаква сума.

АМЕРИКА`НСКИ нареч. Обикн. в съчет.: По американски. По начин, типичен, присъщ за американците. На станцията пристигнахме съвсем по американски — едва една минута преди тръгването на трена. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 53. Хаджи Смион .. , носеше шаячни възкъсички панталони до колене .., и сиво шаячево сетре, на което дясната половина на гърба имаше възчерен цвят, а лявата — по-белезняв, .. — По модата в Америка, американски, — казваше той. Ив. Вазов, Съч. VIII, 15-16. Вечерята беше, за разлика от други подобни вечери, приятна и интересна. Сервираха по американски — чиниите поставяха върху миниатюрни салфетки, а навсякъде наоколо блестеше полираната махагонова повърхност на масата. Б. Йосифова, БЧМ, 106.

АМЕРИКА`НЧЕ1, мн. -та, ср. 1. Дете на американец.

2. Разг. Млад американец. Метне се, да речем, някое американче на аероплана, за два дни обиколи всичките земни кълбета и си кацне пак у дома. Чудомир, Избр. пр, 156.

АМЕРИКА`НЧЕ2, мн. -та, ср. Разг. Стъклено, пъстро топче за игра.

АМЕТИ`СТ м. Минер. Разновидност на минерала кварц — полускъпоценен камък с виолетов или синьовиолетов цвят, който се употребява за бижутерии изделия и др. Говореха за скъпоценни камъни: .., аметист лекувал от пиянство оня, който го носи. М. Грубешлиева, ПП, 15. Тя [княгиня София] бе навършила седемнадесет години и за първи път надяваше новото си великолепно облекло от пъстра коприна, в което бяха вшити дванадесет едри аметисти. Ст. Загорчинов, ЛСС, 59. Аметист в големи и красиви кристали се намира често по Витоша. П. Делирадев, В, 59.

— От гр. ἀμέθυστος ’трезвен’.

АМЕТИ`СТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от аметист. Аметистов пръстен.

АМИ`1 Съюз. Разг. I. За противопоставяне. 1. Свързва части на изречението или прости изречения, които се противопоставят едно на друго и обикн. изразяват изключващи се възможности (обикн. с отрицание в първото изречение или пред първата част); а. — Не съм луда, ами съм народна българка! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 23. Не скитай като слуга, ами ела да бъдеш господар тука. Елин Пелин, Съч. III, 43. На хорото той няма да лудува и да беснее като другите .. И няма да скача лудешката като някои, ами ще играе полекичка, кротичко. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 22. — Какво ти е на ухото? — Знам ли! — намръщи се войникът .. — Хубаво е — .. — да го намажеш с някакъв мехлем. .. В аптеката има такъв един .. благ мехлем .. Мехлем има, ами пари няма! — каза войникът. П. Вежинов, ДБ, 37. Умът не е в брадата, ами в главата. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 187. Лозе не ще молитва, ами мотика. Послов. П. Р. Славейков, БП I, 257. Не питай старо, ами патило. Послов.

2. Свързва прости изречения, второто от които съдържа факт или довод, противен на очакваното; а, но. И сложила в люлката пеленачето си .. , когато сърна помине, тя да го накърми. Не минала сърна, ами минал Караманол, хайдутинът. А. Дончев, BP, 18-19. Найчо не отиде да обади на дяда си, .., ами се върна назад в тъмнината да найде агнето и да зарадва майчицата му. А. Каралийчев, ПС I, 117. — Боже, защо не ме вразуми, ами ме остави да вляза в грях срещу моята най-близка! Елин Пелин, Съч. III, 141. — Сакато, пък зло! .. Не се е родило тъй, ами паднало отвисоко, кога било малко. Й. Йовков, СЛ, 136.

3. Обикн. в началото на реплика свързва самостоятелни изречения, когато съдържанието на второто (което е въпросително или възклицателно) се противопоставя на казаното в предходното изречение — при възражение или реторичен въпрос; а, но. — Пено, Пено, ела малко де, .. — Ами малкото? — рече Пена, като спря да дъвче симида. Елин Пелин, Съч. I, 183. — Те дирят бунтовници и българи. — Ами аз какъв съм? Ив. Вазов, СбНУ I, 77. — Има от тебе по-големи, а че пак не смеят да помислят за царкинята; ами ти? В. Друмев, И, 12. С развълнуван глас Самуил обяви, че войската трябва да тръгне на север срещу ромеите. Тогава се разнесоха дружни викове. — Ами плячката? А. Дончев, СВС, 630.

II. За съпоставяне. 1. Свързва части на изречението или прости изречения в едно сложно, когато се посочва разлика, несходство между изразяваните чрез тях факти, положения, действия или състояния; а. — Ти си мъж и твоята работа е лесна. Стига да речеш куку, .., и десет ще ти откукат, ами ние — ние, женската страна дето сме! Елин Пелин, Съч. II, 23. Нашата е лесна, ами ония, дето минаха отдолу начело с Антон, те как ще я оправят?… Л. Стоянов, X, 138. — Аз не ти говоря за манастир, ами за черква. Ив. Вазов, Съч. XII.

2. В реплика, монолог или полупряка реч свързва самостойно изречение при съпоставяне с казаното в него при изразяване на предположение, опасение и др. за наличие на факт, който е различен от посочения в предходното изречение; а. — Защо е чорбаджия? — Хайде де? Защото има пари. — Ами ако да нямаше той пари, то нема` щеше да бягаш? Хр. Ботев, Съч., 1929, 56. — Постове трябваше да си поставите, може ли така? .. Ами ако бях шпионин, а? Г. Караславов, Избр. съч. I, 211. — Мария, много обича Иванка. Ами ако тя зарад него пожертвува татка си, — тогава какво ще правя аз? В. Друмев, И, 15. Храни ли се толкова народ с педя земя? Ами ако настане суша и летните храни не станат? К. Петканов, СВ, 17.

III. За присъединяване. 1. Присъединява изречение, с което се прибавят нови мисли, които не произтичат от предишните и означават преход към друг предмет на мисълта, към нова тема на разговор. — Е, Бойчо, хареса ли ти се нашата тлъка? .. — Ами записува ли песните? Ив. Вазов, Съч. XXII, 183. — Бре, тя ме е излъгала! .. — Ами парите ми? Стоте лева? Елин Пелин, Съч. II, 95. — Ти остави туй, Василке, ами, .. , дай ми да си хапна. Й. Йовков, ВАХ, 67. Вратнята у роднините на Стефо Церски беше затворена. Борис погледна през ниската ограда в двора и не се решаваше да прескочи. Ами ако дебне отвътре войводата? Д. Талев, И, 125.

2. Присъединява обикн. въпросително изречение в реплики или монолог, когато се цели уточняване на нещо казано или мислено преди; а. Майка и`: Да излезе тейко ти из хапуса, ще го накарам да ти купи друга [рокля], още по-хубава. Мариолка: Ами кой е затворил татя, та го не пуща толкова време? Хр. Ботев, Съч., 1929, 73. — Да, Тодорка е млада, Тодорка е хубавица. Ами. .. ами, какво ще стане тогава с мене? В. Друмев, И, 10. Ния изнесе вън тенекиения съд с газта и пак се върна. — Е що, невесто — посрещна я Стоян, — сега с това ще си светим, а? Ами къде се намира тая миризлива* водица за ламбата, има ли некъде чешмичка да си наливаме? Д. Талев, ПК, 22.

3. Присъединява изречение, което представя следствие от предходното изречение; затова. Една жена, като се мъчила да види небето отворено, нямала време да излезе вън, ами провряла главата си през прозореца и сварила да повика „дай ми да имам голяма глава“. П. Р. Славейков, БП II, 54.

IV. В конструкции: 1. Между повторени имена, глаголи или наречия и след отриц. не* свързва еднакви части или изречения при посочване на висока степен в проявата на нещо. Нягул: И аз казвах — тоз човек е опасен. Гаврил: Опасен не, ами опасен. Й. Йовков, А, 119. — Мъчно е така, Стоилко, .. — Мъчно не, ами мъчно. Елин Пелин, Съч. II, 21. — Вариклечко не, ами вариклечко, — пошушваше чорбаджи Петраки и пак приглашаше. Ив.* Вазов, Съч. VIII, 3. Лъже не, ами лъже.

2. След глагол в бъдеще време и отриц. не свързва фразеологизмите <и> хоро ще играя, оттатък ще мина с предходното изречение при категорично потвърждение за осъществяване на действието* в него. „Да имаш да взимаш, приятелю“ — си помисли Зойка, кипнала от яд. — „Ще дадеш не, ами хоро ще ми играеш!“ Д. Немиров, Д №9, 141. — Ще ги съдим не, ами оттатък ще минем .. И на децата си ще оставим да ги съдят! Й. Йовков, ВАХ, 69.

V. В съчет. с други съюзи или с частици: а) За подсилване на значението му: ами и, ами то. — Булка намерил, ами и за сватба приказва! — смеят се девойките. Ив. Карановски, Разк. I, 35. — Сериозно ти казвам, че страшни комедии стават в туй Събрание; ти лошо правиш, че не го посещаваш. Да е да се плаща нещо за вход, разбирам да не идваш, ами то без пари бе, брате, бадева. Ал. Константинов, Съч. I, 134. — Стотини бутилки шампански и други европейски вина дотътриха. Пък то да ми са вина като хората — хайде де, ами то крушена чорба. Ал. Константинов, Съч. I, 223. б) В съчет. със съюза и обикн. при предходно изречение с не само: не само… ами и — за добавяне и подчертаване на нови мисли и понятия, които разширяват съдържанието на предходното изречение. В 4-ти участък тринайсет месеца цели не чух не музика, ами и уличния шум не чух, ами и човешки глас. Ив. Вазов, Съч. IX, 169. Куриерът му оставяше не само вестниците, ами и цялата поща, ако общината биваше затворена. Ст. Даскалов, БМ, 36. Всекиму е не само позволено, ами и дълг да помъдрува. П. Росен, ВПШ, 24. — Ти, значи, ме не само окраде, ами и излъга? Ще те науча аз! Н. Райнов, КЧ, 47.

АМИ`2 частица. Разг. 1. За потвърждение; да, именно, разбира се. „Легнах си, .. И съм заспала. По едно време усетих, .., нещо тежко, нещо студено, ей тук на гърдите си. Като отворих очите си: зъмя!“ — Бре!— Ами, зъмя. Навила се и легнала на гърдите й. Й. Йовков, ВАХ, 112. — Значи ти си съгласен да се кандидатираш за общински съветник през предстоящите избори? — Съгласен съм, ами, защо да не съм съгласен. Г. Караславов, С, 179. — Кой те научи, сладко дете, да ми казваш така „мила мамо“? — Учителката — рече важно малкото девойче. — Учителката!… — Учителката, ами! — повтори девойчето и клатеше глава на всяка дума. Д. Талев, ПК, 241-242. — Ти ли си? — Аз съм, ами! Не виждаш ли? П. Вежинов, НС, 268. „Абе, най-сетне, българи сме, ще се пригледаме. От тогози къс хляб, от оногози сиренце — ще помине човек. Ами!“ Ал. Константинов, БГ, 26. — Колко е мръсен [глухонемият]! — отвърна се веднъж малката снаха. — Мръсен е ами! — кипна Азлалийката. — Ти гледаш мъжа си, мъжът ти гледа тебе и децата си, а той, сиромашкият, служи на Бога — кой да го опере и постегне? Г. Караславов, СИ, 45.

2. При реплики самостоятелно или в началото на изречението за изразяване на възражение. а) При отричане на нещо; не, как не, съвсем не. — Казал на Божура, че щял да се върне и да я вземе. — Ами, ще се върне той, когато се върне и баща ми от оня свят. Й. Йовков, СЛ, 70. — Казват, че епидемия някаква се явила! — поде плахо, със затаен дъх Ралчо. Беляшки отметна мокрите си коси, изпухтя и го погледна с едното си око, в което като че ли бялото преобладаваше: — Ами! Епидемия! Ст. Даскалов, СЛ, 210. — А баща ми замина в Пловдив — ще показва своята машина .. — Инженер ли е? — Ами, инженер! Самоук-рационализатор… Направи машина за чукане на лен… Н. Стефанова, РП, 66. б) При изразяване на съмнение, неувереност; надали, едва ли, не ми се вярва. — Баба каза, че щом крещи кукумявка над къщи, някой умрял. — Ами! — Ти все не вярваш! Нека кресне над вас, та да видиш тогава! Д. Габе, Н, 24. Баба Дешка: Прижуря… Баба Станка: Ама да завали ли? .. Ами, ще завали… Ц. Церковски, ТЗ, 138. в) При несъгласие, отказ или при изтъкване на факти, противоречащи на действителността. — От известно време взеха и за къщата да ме коткат да я припиша на Вики. — Ако си луд, припиши я! — сряза го Филип. — А, ще я припиша! Луд съм аз! Да ме изхвърлят на пътя .. Ами! К. Качлев, СТ, 62. — Има ли тука и други гости? — Нямам никого. — Ами ханджият! Ив. Вазов, Съч. XII, 78. • Повторено ами, ами — за усилване на категорично възражение, съмнение, несъгласие. — Аз ми идеше да ти кажа да го изгониш, ама, де да зная, може пък… — Ами, ами! — каза Нонка, .. — Много ми е потрябвал. И. Петров, НЛ, 244-245. — Във всекиго се вглеждайте, .., от всякого на нещо добро ще се научите… — Ами, ами! — възрази нетърпеливо внукът й. Д. Бозаков, ДС, 45. — Какво ти предлага? Пази се, той има нюх. — Ами, ами, има… Ах, нищо, мъчи се да хитрува. Ем. Станев, ИК II, 19.

3. Самостоятелно или в съчет. със съюзи че, то. В реплика, последвана от пауза, при изразяване на известно въздържание, страх, колебание в отговора. — Кажете ми — прекъсна той [Левски] майора, — решението да ме пратят в Цариград откога е взето? .. — Ами. .. отдавна! — отговори твърде доверително инак сдържаният майор. Ст. Дичев, ЗС II, 808-809.

4. За усилване на реплики. При подчертаване, наблягане върху някакъв факт или при подчертаване на потвърждение, съгласие за нещо и пр.; че. — На коя Илчовица? — попита леля му Дела. Тя не бе чувала това име. — Ами Илчовица, дето е тук в улицата — обясни Цанка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 182. — Искреността е слабост, а не добродетел. — Тъй ли? — Ами да. Ем. Манов, БГ, 154. Баба Дона: Пратим те на пазар да купиш овнешко месо, а ти купиш шаран и казваш, че и то било месо… Стоянка: Ами прости сме, госпожо. Ив. Вазов, Съч. XIX, 5. Най-добре да намери някой друг, някой врял и кипял в неволята и с него наедно да реши… „Някой! И аз се чудя кой да бъде! Ами Стефан, разбира се!“ Ст. Дичев, ЗС I, 386. — Костадине, не искаш ли да поработиш с майсторите, като захванат? Ще има тука работа цело лето и добра надница. Ще кажа аз на майстор Дуко. — Ами да поработи, защо не — отговори Траяна вместо мъжа си. — Като седи, още повеке се поболява. Д. Талев, ПК, 469.

◇ Ами сега сложна частица. За израз на двоумение, безизходност, отчаяние; какво да правя, какво ще стане. На едно място Иван спря: пътят се разделяше. — Ами сега? — каза той. — Из кой път да уловим? Й. Йовков, ПГ, 19. — Слушайте сега, портупеят ми нареди да ви предам, че капитан Стотелов е продал крайцера с екипажа заедно на англичаните .. И вие ще се биете срещу руснаците, а в България може и да не се върнем. Някой извика: — Ами сега! — и в помещението стана тихо. Д. Добревски, БКН, 171. — Бре, какво направих аз! Ами сега? Ще ми вземат имотите и ще ме изхвърлят на пътя гол-голеничък. Д. Немиров, Б, 44. Ами че и (съкр. простонар.) амче сложна частица. 1. В реплика при изразяване на известно въздържание, страх, колебание в отговора. — Ти знаеш ли къде си бил досега? — Ами че зная! — стеснително и неуверено отговори Димо. К. Петканов, МЗК, 126. — Ами че… г-н докторе! — обади се една от жените. — Ами да беше ни прегледал, г-н докторе. Й. Йовков, ЖС, 204. — Тука ли са Георги Петров Смилашев и Райо Колев Тенишев? .. Старият общински чиновник пребледня., и заекна: — Амче… тука са… нашенци са… Г. Караславов, Избр. съч. I, 394. — Гласовете им как са? — Амче… те съвсем бяха занемели. Отначало викаха, но им запушиха устата с парцали. .. Г. Караславов, Избр. съч. II, 237. 2. В реплика при уточняване, посочване. — Кои кучета? — Ами че стражарите — наивно отговаря тя. — Така ги наричаме, синко. Те не са по-добри от кучетата… Г. Белев, КР, 12. 3. За усилване в реплика при наблягане на някакъв факт, на желание, подкана и под.; а, че. — Ами че ти влизаш ли ми в положението бе, господинчо? — избухва бащата. — Питаш ли ме ти мен как се червя аз пред бакалина и какво разправям на хлебаря? Св. Минков, РТК, 169. Един щастлив баща е открил своя син в бригадата, гледа с безкрайно умиление неговото загоряло лице, .. и дума наивно: — А че като е било за тук, амче да е казал, че кой ще да го спре… Г. Караславов, ПМ, 63. — Снощи Динчо дохожда, ти си се затворила горе, плетеш. Не слезе да го видиш. — Глава ме болеше. — Ами че слез де. Не мога цял ден сама да шетам. А. Каменова, ХГ, 35. Ами че как. Разг. и (съкр. простонар.) амче как сложна частица. За категорично потвърждаване на нещо; не е възможно другояче; че, а. — Значи, така… — замислено продума тати и мълком направи своето заключение. — Така, ами че как… Ст. Чилингиров, ХНН, 180.

АМИА`К, мн. няма, м. Остар. Хим. Амоняк. Напр. при 10° Целзий и при 760 милиметра налягане водата поглъща от азота обем, равен на 25 хилядни от обема й, .., а от амиака — 450 свои обема. И. Гюзелев, РФ, 125.

— Рус. аммиак.

АМИА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Остар. Хим. Прил. от амиак; амонячен. Стипцата бива .., натрова и амиачна наспротив основанието, което влиза у нея. С.* Веженов, X (прев.), 49.

АМИ`ГДАЛ м. Остар. Бадем; мигдал. Те послушаха, и на другия ден Аароновата тояга беше ся разцветнала и родила амигдали. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 252.

— От гр. ἀμύγδαλος.

АМИГДАЛИ`Н, мн. няма, м. Хим. Гликозид, сложно органично съединение, което се съдържа в плода на горчивите бадеми и в ядките на костилковите плодове и се употребява в медицината и др.

АМИГДА`ЛОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от амигдал.

АМИ`Д м. Хим. Съединение, което се получава чрез заместване на водородни атоми в амоняка или в първични и вторични амини с киселинни радикали.

— От гр.

АМИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който има в състава си амид. Амидна група.

АМИДО`Л, мн. няма, м. Хим. Бяло кристално вещество, лесно разтворимо във вода, а трудно в спирт и етер, което се употребява като проявител във фотографията.

— От гр. + лат.

АМИДО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който има в състава си амидол. Амидолова паста.

АМИДОФЕ`Н м. Апт. 1. Само ед. Лекарство, използвано за спадане на висока температура и др.; пирамидон.

2. Отделна таблетка от това лекарство.

— От гр.

АМИЛ-. Първа съставна част на сложни химически термини, която показва, че в състава на съединенията има скорбяла, напр.: амилопектин и др.

АМИ`Л, мн. няма, м. Хим. 1. Органичен едновалентен въглеводороден радикал, съдържащ пет въглеродни атома; амилов радикал.

2. Безцветна въглеводородна течност с парлив вкус и етерен мирис.

— От гр. ᾰμυλον ’скорбяла’.

АМИЛА`ЗА ж. Биол. Фермент, който извършва хидролитното разкъсване на нишестето и гликогена и ги превръща в декстрини и малтоза. Медът съдържа още свободна мравчена киселина, млечна и ябълчна киселина, минерални вещества (особено фосфати), ензими, (каталаза, амилаза, пероксидаза, редуктаза), желязо и най-после витамините В и С. ПН, 1934, кн. 4, 60.

АМИЛАЛКОХО`Л м. Хим. Амилов алкохол.

АМИЛАЦЕТА`Т, мн. няма, м. Хим. Безцветна течност, по-лека от водата и неразтворима в нея, с миризма на гнили круши, използвана за плодови есенции, като разтворител на мазнини, смоли, целулоид и др.; амилов ацетат.

АМИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа амил.

◇ Амилов алкохол. Хим. Безцветна течност с характерна миризма, която се получава от патоките и се употребява за добиване на амилацетат, на естери и лакове. Амилов ацетат. Хим. Амилацетат. Амилов радикал. Хим. Амил.

АМИЛО`ЗА, мн. няма, ж. Хим. Съставна част на скорбялата, която образува вътрешната част на скорбялните зърна и е лесно разтворима във вода.

АМИЛОИ`Д, мн. няма, м. 1. Хим. Продукт, който се получава при действие върху целулозата с концентрирана сярна киселина.

2. Мед. Белтъчно вещество, което се явява в тъканите на черния дроб, далака и други органи на човека и животните вследствие на нарушения на обмяната на веществата (при рак, туберкулоза, инфекциозни заболявания и други подобни процеси).

3. Бот. Вещество, което се отлага в растенията като запасен хранителен продукт.

АМИЛОИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Спец. Прил. от амилоид. Амилоиден продукт. Амилоиден тумор. Амилоидна нефроза.

АМИЛОИДО`ЗА, мн. няма, ж. Мед. Разстройство на белтъчната обмяна на веществата в организма със системно дифузно отлагане на амилоид обикновено в черния дроб, далака и бъбреците.

АМИЛОПЕКТИ`Н, мн. няма, м. Хим. Въглехидратна съставна част на нишестеното зърно.

АМИ`Н междум. 1. Заключителен възглас в молитви, проповеди и под. за изразяване на потвърждение за нещо; истина е, така е. — А с що е силен дух человечески? — попита Тедосий. — С добротата, с кротката безмълвна доброта, която Исус Христос всади в сърцето человеческо за веки веков. Това ще е моето оръжие и моето слово. Амин! Ст. Загорчинов, ДП, 390. И мен ми е мерак / по-скоро да река: „Амин, Христос възкресе!“ П. П. Славейков, Събр. съч. III, 67. Салт амин не е молба. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 103. Амин сандък не пълни. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 31.

2. За пожелание нещо да се сбъдне, да стане (при благословия, пожелание); така да бъде, да стане. — Радост и щастие на всички! Амин! Й. Йовков, Разк. I, 202. — Деца, на добър ви час и добри печалби! — Амин! Чул те господ! К. Петканов, СВ, 11. Амин, дай боже!

3. Като същ. Край, завършек. Дорде дохождале до черковните врата, то утреннята дохождала до своя „амин“. Л. Каравелов, Съч. VII, 71. Вир студен / из дънер престарял приветно татък блика, / а там премъдрили се вече три бинлика / със нашенски нектар — като сълза пелин, / утеха в мъката, на радостта амин. К. Христов, Избр. ст, 229. От амина до амина. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 15.

◇ До амина. На вечни времена, всякога, до края на съществуването на света, през вековете. Тъй е от памтивека, тъй ще бъде до амина. П. Стъпов, ЖСН, 183. Най-подире календарът бае: / да помине кой както желае, / днес и утре до век до амина! / Ей дружина, весела година! П. Р. Славейков, НМК, 75. — Идваше Нова Година. До година, до амина! Г. Величков, НУ, 15. „Жива и здрава Нова година, / тази година и догодина, / до година до амина.“

— Евр. през гр. ᾰμην.

АМИ`Н м. Диал. Момент, време. Они, като видели, дека че им откара гьоло, .. фанали да си шушукат там по гяволски, като да го утепат. Арно, ама баш у тоя амин пошли воловето да пият вода на гьоло. Нар. прик., СбНУ XLV, 380-381.

◇ Намери ме на (у) амин <а>. Диал. Свари ме, улучи ме в добро разположение и се възползва от това.

АМИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Хим. Който се отнася до аминокиселините.

АМИ`НИ мн., ед. (рядко) ами`н м. Хим. Производни на амоняка, намиращи широко приложение като изходен продукт за синтетични багрила и др. Мастни амини. Ароматни амини.

АМИ`НО-. Хим. Първа съставна част на сложни термини, която показва, че в състава на съединенията има амоняк, аминогрупа, напр.: аминобензол, аминокиселина.

АМИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа в състава си аминогрупа.

АМИНОГРУ`ПА ж. Хим. Групата NH2, която се съдържа във всички първични амини. Йонообменните групи на катионите могат да бъдат най-разнообразни, а именно сулфогрупи — .., карбоксилни — фосфатни — .. и др., а при анионите — аминогрупи. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 11.

АМИНОКИСЕЛИНА` ж. Хим. Органична киселина, която съдържа в молекулата си аминогрупа, заема централно място в азотния обмен на живите организми и представлява източник за образуването на необходимите за жизнената дейност вещества — белтъци, ферменти, хормони и др. Строещите камъни на белтъчините са така наречените аминокиселини, които, двайсет на брой в своите комбинации, могат да дадат за централно ядро на белтъчините над хиляда квадрилиона различни свързвания. ПН, 1934, кн. 2, 22.

АМИНОКИСЕЛИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Хим. Който има в състава си аминокиселина. Аминокиселинен състав на зърнените храни.

АМИТО`ЗА, мн. няма, ж. Биол. Просто деление на клетъчното ядро.

— От гр. ἀ ’без’ + μίτος ’нишка’.

АМИТО`ЗИС, мн. няма, м. Биол. Амитоза.

А`МКАМ, -аш, несв., прех. Детск. Гальов. Ям; папкам. — Хайде ела, детето ми, да амкаш. амкам се страд.

А`МКАНЕ, мн. -ия, ср. Детск. Гальов.* Отгл. същ. от амкам и от амкам се; ядене, папкане.

АМНЕ`ЗИЯ ж. Мед. Загубване на паметта за определено време при органическо заболяване на главния мозък и след нараняване или контузия (травма) на черепа, кома, патологичен афект и др. — Такива случаи са чести в практиката ни. Частична амнезия се казва загубване на паметта за определени неща. Л. Дилов, МСП, 157. Само че ние отбягвахме да мислим за него, защото тогава напрежението около Главния рязко се повишаваше и силовото поле заплашваше мислите ни от невъзвратимо разпадане, наричано от земните жители амнезия. А. Наковски, БС, 97. Органична амнезия. Психогенна амнезия.

— От гр. ἀ ’без’ + μνη ̄στις ’спомен, памет’.

АМНЕСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който е присъщ на амнезията. Амнестични признаци.

АМНИО`Н м. Биол. Вътрешният слой на зародишната ципа у висшите гръбначни — бозайници, влечуги, птици.

— Гр. ᾰμνιον.

АМНИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Който се отнася до зародиш с амнион.

АМНИО`ТИ само мн. Зоол. Висши гръбначни животни (влечуги, бозайници), приспособени към развитие на суша, у които през ранните стадии на развитие се образуват особени зародишни обвивки (в това число и амнион).

— От гр. άμνιώτης.

АМНИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който се отнася до амниоти.

АМНИСТИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Който се отнася до амнистия. — Аз трябва да обезпеча вашата амнистионна операция с нелегалните. Имате ли свои хора в отряда? Д. Вълев, З, 211.

АМНИСТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Прилагам амнистия към някого, давам амнистия. Осъдиха го на смърт, но не можаха да го обесят — правителството на Стамболийски навреме амнистира всички осъдени фронтоваци, които бяха взели участие във владайския бой. А. Гуляшки, Л, 6. Осъдени да излежат затвор в Никополската крепост, те [еничарските вождове] били внезапно и без пояснения амнистирани. В. Мутафчиева, KB, 105. — Да, Стамо Козаров … Познавате ли го? — Бегло … Още ли е в затвора? — Очакваме да го амнистират до края на годината … Впрочем поради лошите условия неотдавна се е парализирал. Др. Асенов, ТКНП, 279-280. Или тази комисия [разследваща турските престъпления] ще има за своя цел по-скоро да амнистира в една или друга степен виновността на турските власти? К. Странджев, ЖБ, 26. амнистирам се страд.

АМНИСТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от амнистирам и от амнистирам се. Българското правителство, .., действуваше с похвална енергия — и Високата порта биде принудена да обещае амнистирането на бежанците и освобождението на затворниците. П. К. Яворов, Съч. II, 202.

АМНИ`СТИЯ ж. Законодателен акт, чрез който се заличава престъпният характер на определен вид деяния или лицата, извършили определени престъпления, се освобождават от наказателна отговорност или от последиците на осъждането. Пазвантоглу получил без усилие своята трета поред амнистия. В. Мутафчиева, KB, 103. Властта, объркана от неочаквания изборен резултат, освободила задържаните „поради амнистия“. К. Странджев, ЖБ, 126. — Ние трябва да обявим стачката под лозунгите за хляб, за политически права и за амнистия на другарите, които гният в затворите. Д. Димов, Т, 235. В сила на дадената амнистия, повечето избягали колибари се завърнаха в родните си места и уж минуват сега за мирни хорица. Ив. Вазов, Съч. XVI, 70. Политическа амнистия. Пълна амнистия.

◇ Данъчна амнистия. Спец. Освобождаване от определена категория данъчни или други финансови задължения по силата на специален закон.

— Гр. ἀμνηστία ’забрава, опрощаване’.

А`МО нареч. Диал. 1. Тук. Войвода близо приближи амо / искаше да принесе утеха. Г. С. Раковски, ГП, 136.

2. Нататък, насетне. От тогава амо. От сега амо. От тога амо. Н. Геров, РБЯ I, 9.

AMO`K, мн. няма, м. Мед. Остра психоза, вследствие на продължителна употреба на опиум или поради силен афект — ревност, гняв, омраза и пр., при което болният се проявява като невменяем. Цял се промени. Усещаше върху си кръстосан огън от любопитство, съучастничество, предизвикателство, .. При тая интерференция на настроенията, при тоя групов амок той бе готов да се поддаде на опасната игра. Бл. Димитрова, ПКС, 216.

— Мал. през англ. amok.

АМО`НИЕВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от амоний. Голяма част от пшеницата и ечемика получиха допълнителна доза амониева селитра в началото на вретененето. СЗ, 1982, бр. 62, 1. Амониеви соли. Амониев карбонат. Амониев сулфат.

АМО`НИЙ, мн. няма, м. Хим. Неорганичен радикал NH4, влизащ в състава на амониевите съединения, в които играе ролята на едновалентен метал.

— От лат. amonium.

АМОНИ`ТИ1 обикн. мн. Геол. Вкаменелости на голяма група мекотели от главоногите, появили се през втория период на палеозойската ера и изчезнали в края на мезозоя. В края на кредния период измират господствуващите в средната ера главоноги — амонити и белемнити, многобройните грамадни и разнообразни влечуги, като дават място на съвършено нови типове, които се приближават все повече към днешните. ПН, 1935, кн. 8-9, 122.

АМОНИ`ТИ2 мн., ед. (рядко) амони`т м. Хим. Взривни смеси на амониевата селитра, които се употребяват в мините.

АМОНИ`ТОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който е съставен от амонити1 или съдържа амонити1.

АМОНИ`ТОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който е съставен от амонити2 или съдържа амонити2.

АМОНИФИКА`ЦИЯ ж. Хим. Съвкупност от микробиологични процеси в почвата, при които органично свързаният азот се превръща в амоняк или в амониеви соли. [Аеробните бактерии] участвуват в процеса амонификация, разлагане на сложни азотосъдържащи органични вещества, при което се отделя амоняк. П. Боянов, П, 61.

— От фр. ammoniflcation през рус. аммонификация.

АМОНЯ`К, мн. няма, м. 1. Хим. Безцветен лек газ с остра миризма, който при определена температура се втечнява или втвърдява и се използва за получаване на азотна киселина, азотни торове, в хладилното дело и др.

2. Апт. Воден разтвор на амоняка.

— От гр. άμμωνιακόν ’смола’ през фр. ammoniac.

АМОНЯКА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Само в съчет.: Амонякални препарати. Хим. Съединения на амоняка, използвани в медицината.

АМОНЯ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Хим. Прил. от амоняк. Амонячни соли. Амонячна селитра. Амонячна сода. Амонячен спирт. Амонячна вода. Амонячни компресори. Амонячни хладилни агрегати. Амонячна ферментация.

АМОРА`ЛА ж. Сорт вишна със светлочервен плод и безцветен сок.

— Ит. amoralla.

АМОРА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Неморален, безнравствен. Всичко, каквото беше постигнал, можеше да се извърши от всеки аморален хитрец, ако разполагаше със средствата, които му беше дала Мария. Д. Димов, Т, 316. Той смяташе живота за нещо аморално и обичаше да казва: „Животът и светът са аморални, иначе не би имало нужда от морал.“ Ем. Станев, ИК I, 352. Аморално поведение. Аморална постъпка.

АМОРАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Отричане на нравствените норми и оправдаване на безнравствените постъпки, издигане на безнравствеността в принцип на обществено поведение.

2. Разш. Отсъствие на нравственост в поведението на някого; аморалност, безнравственост.

— От фр. amoralisme.

АМОРА`ЛНО. Нареч. от аморален; неморално, безнравствено. Държи се аморално.

АМОРА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие на морал, на нравственост; безнравственост. Още в поемата „Катерина“ Шевченко противопоставя своята нещастна, но морално чиста героиня на аморалността на господарите. ОФ, 1961, бр. 5141, 4.

АМОРТИЗА`ТОР м. Техн. Приспособление за намаляване силата на ударите при движение на транспортни машини — на автомобил по неравен път, на самолет при кацане и др.

— Лат. amortisator.

АМОРТИЗАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от амортизация. Амортизационен срок. Амортизационен капитал. Амортизационен фонд. Амортизационни разноски. Амортизационно отчисление.

АМОРТИЗА`ЦИЯ ж. 1. Изхабяване, износване на нещо (машина, съоръжение и под.), поради продължителна или активна употреба. При сложните уреди амортизацията настъпва по-бързо.

2. Иконом. Постепенно намаляване стойността на машини, сгради и други стопански имущества чрез периодично отчисляване на определена сума, отговаряща на стойността на износването. Амортизация на машината.

3. Финанс. Постепенно погасяване на дългосрочен заем с периодични вноски.

4. Техн. Постепенно намаляване на силата на ударите между частите на транспортни машини чрез амортизатор.

— От нем. Amortisation.

АМОРТИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Изхабявам нещо (машина, съоръжение и под.), поради продължителна или активна употреба. Дългогодишната работа амортизира машините.

2. Иконом. Погасявам стойността на машини, сгради и под. чрез периодично отчисляване на определени суми, съответстващи на стойността на износването им.

3. Финанс. Погасявам дълг, заем.

4. Техн. Смекчавам силата на удари и тласъци в машини чрез амортизатор. амортизирам се страд.

АМОРТИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. За машина, съоръжение и под. — изхабявам се, поради продължителна или активна употреба. Машините ни се амортизираха бързо. • Обр. От студа и вятъра, от друсането по машините механизаторите май че по-бързичко се амортизират и някои от тях трябва навреме да бъдат трудоустроявани. Ст. Поптонев, ОБЛ, 322.

АМОРТИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от амортизирам и от амортизирам се. Амортизиране на машините.

АМОРТИСЬО`Р* м. Техн. Амортизатор. — Колата била готова, приспособили с един случаен шофьор амортисьор от Москвич и можело да тръгвате. Д. Цончев, ЛВ, 87. Вентилаторът с електродвигателя трябва да се монтира на специални амортисьори и върху подходящ фундамент. Й. Вучев и др., О, 147.

— Фр. amortisseur.

АМО`РФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. 1. Книж. Който няма определена форма; безформен. Течностите са подвижни и безформени (аморфни), освен когато са в малко количество. Н. Николов, М, 24. По какво се различава човешкото тяло от снега? Има форма. Само формата го разграничава от аморфния сняг. Бл. Димитрова, Лав., 280. Аморфна маса.

2. Прен. Книж. Който няма определен облик, който е безличен. Рапортите на нейните агенти от България й [на английската дипломация] рисуваха вместо една аморфна и рабска маса, .., един жизнеспособен, бодър народ. С. Радев, ССБ I, 197. Поляризацията на обществените сили, .., превърнала аморфните, хаотични и нецеленасочени действия на разнородните социални елементи в борба, която следвала и правилата на една гражданска война. В. Мутафчиева, KB, 163.

3. Хим. Минер. Който има твърдо агрегатно състояние, характеризиращо се с липса на кристален строеж и на определена температура на топене. Аморфни са стъклото, различните смоли и восъци, желетата и др.

4. Езикозн. За език — който няма склонение и спрежение, който е без морфология. Аморфни езици са китайският и японският. Аморфна езикова система.

◇ Аморфен въглерод. Хим. Въглерод във вид на множество малки безразборно срастнали графитови кристалчета, който се съдържа в саждите, кокса, дървените и животинските въглища. Аморфният въглерод се получава по изкуствен начин. Познати са много негови разновидности. Най-чист аморфен въглерод са саждите. Хим. VIII кл, 1958, 104.

— От гр. ᾰμορφος ’безформен’.

АМОРФИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Аморфност.

АМО`РФНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от аморфен; аморфизъм. Аморфност на веществата. Аморфност на език.

АМОРТИФИКА`ЦИЯ ж. 1. Финанс. Обявяване на загубени ценни книжа, документи и под. за невалидни.

2. Юрид. Унищожаване на права.

— От лат. amortificatio през рус. амортификация.

А`МПЕ мн. няма, м. Простонар. Глупав, прост, наивен човек.

◇ Правя се на ампе. Простонар. Давам вид, че не знам, не разбирам нещо. — Да не сте паднали от небето, а? Знаете ли вие какво е станало в България, или не знаете? .. — Знам. — А защо тогава се правите на ампе? Г. Караславов, ОХ IV, 205-206. Оня [чужденец] върти глава: — Но, но! Тоалет, тоалет! Загрявам аз, че иска да ни пробута тоалети и дамско бельо, ама се правим на ампе. Тарас, ТМ, 48.

АМПЕЛОГРА`Ф м. Агрон. Специалист по ампелография.

АМПЕЛОГРА`ФИЯ, мн. няма, ж. Агрон. Наука за видовете и сортовете лози. Обща ампелография. Частна ампелография.

— От гр. ᾰμπελος ’лоза’ + γράφω ’пиша’.

АМПЕЛОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и. Агрон. Прил. от ампелография и от ампелограф. Ампелографска литература.

АМПЕЛОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Агрон. Наука за лозите; лозарство.

— От гр. ᾰμπελος ’лоза’ + λόγος ’наука’.

АМПЕЛОМЕ`ТРИЯ ж. Агрон. Определяне сорта на гроздето по големината на листата на лозата.

— От гр. ᾰμπελος ’лоза’ + μέτρον ’измервам’.

А`МПЕР м. Физ. Единица мярка, с която се измерва силата на електрическия ток.

— Фр. от собств.

АМПЕРА`Ж м. Физ. Силата на електрическия ток, изразена в ампери.

— Фр. ampérage.

АМПЕРМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред, с който се измерва силата на електрическия ток.

АМПЕРСЕКУ`НДА ж. Физ. Единица мярка за количество електричество; кулон.

АМПЕРЧА`С, мн. -ове`, след числ. -а, м. Физ. Единица мярка за количество електричество, което протича през напречното сечение на проводник за един час при ток един ампер, равна на 3600 кулона.

АМПИ`Р, мн. няма, м. Изк. Художествен стил в архитектурата и приложните изкуства и занаяти (мебели, златарски произведения, книгопечатане и др.), създаден във Франция по време на Империята (началото на XIX в.). Насреща, зад познатата позлатена писмена маса в стил ампир, върху която беше разгъната една единствена подвързана в зелена кожа папка, седеше Михайло. Ст. Дичев, ЗС I, 225. Какво не крие този древен мир / из уличките свои и площади! / Тук храм готически пред теб извади, / отвъд дворци в барок и во ампир. К. Христов, В, 100.

— От фр. empire ’империя’.

АМПЛИТУ`ДА ж. 1. Физ. Най-голямото отклонение на една периодически изменяща се величина от нейната средна стойност. // Размах, размер на отклонението на едно тяло от някакъв център, от спокойно положение. Той започна да кашля на пресекулки .. По челото му изби пот. Почувства как цялото му тяло се разтреперва с все по-едри амплитуди. Л. Канов, ЧК, 39. Амплитуда на махалото.

2. Прен. Размах, диапазон. Не може да е загадка за нас амплитудата в необичайните сякаш превъплъщения, защото Димитър Методиев е ярък социален, .., граждански поет. Ив. Спасов, БС, 29. От пълно прехласване до пълно отричане — в тази амплитуда се движат мненията на привържениците и отрицателите на хевиметъла. Диал., 1990, бр. 7, 13.

3. Воен. Разстоянието между точката на изстрела и точката на падането на изстреляното тяло.

4. Астрон. Разликата между минималния и максималния блясък на една променлива звезда, изразена в звездни величини.

5. Метеор. Разликата между най-голямата и най-малката стойност на даден метеорологически елемент за определен интервал от време.

— От лат. amplitudo ’големина, обширност’.

АМПЛИТУ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Физ. Прил. от амплитуда. Амплитудна модулация. Амплитудни вектори. Амплитудна стойност.

АМПЛИФИКА`ЦИЯ ж. Литер. Стилистически похват в литературно произведение или в ораторска реч — натрупване на определения, сравнения и пр. с почти еднакво значение, за да се усили въздействието върху читателя или слушателя.

— От лат. amplificatio ’увеличаване’.

АМПЛОА`, мн. (рядко) -оа`, ср. 1. Театр. Кръг от роли с определен характер, които подхождат на артистичните качества на един актьор. Професорът от „Вуйчо Ваньо“ на Чехов, Подкальосин от „Женитба“ на Гогол — това са само няколко превъплъщения от богатото амплоа на Христо Ганчев. К. Константинов, ППГ, 145. Добрият режисьор създава добрите артисти и то само в един случай, ако работи в известни роли над тях, според амплоата им. К, 1925, бр. 60, 1. Не е в амплоато си. △ Комичните роли не са неговото амплоа. △ Тясно амплоа.

2. Разш. Кръг, поле на действие, интереси, сюжети обикн. на човек на изкуството. Преди всичко трябва да имаме пред вид, че Антон Маринович има зад гърба си сериозен творчески път, работил е разножанрови филми, показал е много качества на режисьор. Трудно е да се характеризира неговото амплоа. НК, 1958, бр. 7, 2. А да извъртам композиции аз никак не умеех, да докарвам прилика в портретите, не беше мое амплоа. Р. Ралин, ВМ, 4. // Разш. Възможности за изява, изпълнение. Ек. Апостолова е певица за изключително колоратурно амплоа. БНТ, 1940, бр.* 203, 2.

— Фр. emploi.

АМПУ`ЛА ж. 1. Апт. Херметически запоено островърхо стъкълце с лекарство за инжекции. Ампули с витамин С. Ампула с кардиазол.

2. Анат. Мехуровидно разширение на тръбообразен орган в организма.

— Лат. ampulla ’малък стъклен съд, шишенце’.

АМПУЛА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Анат. Прил.* от ампула (във 2 знач.).

АМПУ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от ампула (в 1 знач.). Този завод [в Сливен] не работи с пълен капацитет, тъй като няма необходимите 207 тона ампулни стъкла. Ст, 1964, бр. 938, 1. Ампулен цех.

АМПУ`ЛКА ж. Умал. от ампула.

АМПУТА`ЦИЯ ж. Цялостно или частично хирургическо отстраняване на болна част от тяло, предимно крак или ръка.

— От лат. amputatio ’отрязване’.

АМПУТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя ампутация. Шивачът ходеше само на един крак. Другият беше ампутиран и като го гледах как трудно се придвижва, ставаше ми тъжно и някак си тягостно. Сл. Трънски, Н, 115. Наложи се да ампутират крака му. ампутирам се страд.

АМПУТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ампутирам и от ампутирам се.

АМУ`ДЖА, мн. -джи и -джала`р, м. Диал. 1. Братовчед (Т. Панчев, РБЯд).

2. Чичо, байо. Реката е доста голяма и не се минава къде да е, а на добрите бродове не е край да няма пусия .. „Не е кабил да няма пусия, ама нашите амуджи са добри хора… „ П. Росен, ВПШ, 106. — Както виждам, амуджалар, — казваше водачът, — вие никак не приличате на лоши хора, като че за наше добро сте тръгнали. Л. Стоянов, Б, 150. — Вярно, рейсът не е лек, даже напротив. Това не са ти амуджите. Кой знае какви капризни бабички ще ти се тръснат. Сл. Чернишев, ЛО, 74.

— От араб. през тур. amuca.

АМУ`ДЖОВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Приятел. Хитра лисица беше [Ибрахим]. Съберат ли се сред пазара няколко амуджовци на разговор или няколко селяни българи, токо видеш отневидело изпъкнал пред тях и биля почул нещо от техния разговор. Ил. Блъсков, СК, 11.

АМУЛЕ`Т м. Малък предмет или знак, който се носи от суеверни хора като магическо средство за предпазване от болести и нещастие; талисман, муска. При разкопките намерихме костен амулет във форма на бумеранг и гривна, изработена от черупката на средиземноморската мида спондилус. Е, 1979, бр. 20, 3. Приближаваш се до него [моряка] и се вглеждаш в голите му ръце. Те носят неизбежната татуировка, рисувана с барут под кожата — тия груби фигурки-амулети, които пазят може би по един спомен от Сантос, от Сингапур или от Хавайските острови. Св. Минков, ДА, 18.

— От араб. през фр. amulette.

АМУНИЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от амуниция. Амуниционен склад.

АМУНИ`ЦИЯ ж. Събир. Воен. 1. Съвкупност от вещи в екипировката на военно лице (без дрехите и оръжието), като напр. раница, ремъци за препасване на оръжие, паласка и др.; снаряжение. Бойците се зададоха с песен. Уморени, опрашени, почти с последни сили. Сгърбени под тежестта на своята походна боева амуниция, те едва се мъкнеха. Но пееха. В. Геновска, СГ, 334. Подпоручик Симеонов ме успокои — той щял да уреди един камион да отиде до Пловдив с амуниции и стари шинели за отчитане. Др. Асенов, ТКНП, 275.

2. Предмети за впрягане или яздене на кон, като седла, мундщуци, юзди и под. През двора минаваха войници, подвикваха си един на друг, подрънкваха с бакърените баки, мъкнеха хамути и конска амуниция. П. Вежинов, BP, 66. Конят продължаваше да се спъва равномерно по черния път, .. Между тропота се чуваше как подскърцва старата конска амуниция. Й. Радичков, ВН, 143.

— От лат. ad ’до’ + munitio ’укрепяване’.

АМУНИ`ЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Помещение към конюшня, в което се държи конската амуниция. — Докараните лица ги въвеждаха в една от конюшните на Втори и Трети ескадрон. Оттам поединично ги водеха в амуничника. Н. Христозов, ПД, 63.

АМУ`Р м. Книж. 1. Само ед. Бог на любовта у древните римляни, изобразяван като крилато голо момче, обикновено с лък и стрели или с рога на щастието в ръка. В ъгъла, на малка масичка, стоеше иконостас, а над съпружеското легло висеше картина, изобразяваща Амур и Психея. Д. Димов, Т, 197.

2. Изображението на бога на любовта. Навред по свода и по стените изпъплюват нежните и засмени амури. Те са виновниците и героите на любовната драма, която се разиграва. К. Величков, ПССъч. III, 197.

— От лат. amor през фр. amour. — Друга (остар.) форма: амо`р.

АМУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Книж. Прил. от амур.

АМУ`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от амур (във 2 знач.); рисуван или скулптурен малък амур. Огледало с амурчета и златни цветя тя беше виждала само във филмите. Д. Кисьов, Щ, 139. Едни от тия картички изобразяваха влюбени двойки с букети в ръцете и с хитро амурче в някой от ъглите. Св. Минков, Избр. пр, 66. Хайлайфната баба почти насила и с вродено кокетство го беше задържала да го почерпи с изветрял ликьор, налят в съмнително чиста и с оръбени кристални стени чаша с тумбесто амурче. И. Велчев, КЕЛ I, 7.

АМФЕТАМИ`Н м. Хим. Химическо вещество от групата на амините, което действа като стимулатор на централната нервна система и се използва като лекарство и като наркотик. Амфетамините .. не успокояват, а стимулират, възбуждат човешката психика. Н. Тонкин, НЗЛ, 26. Амфетаминът възвръща бързо съзнанието, но е опасен за живота, понеже води до развитие на хипертонични кризи. М. Василев и др., ВБ, 599. Амфетаминът е наркотик и подлежи на контрол. ДТ, 1998, бр. 18, 3.

— От гр.

АМФИ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Двустранност, двоякост, напр.: амфибия.

2. Околовръст, в обкръжение, в полукръг, напр.: амфитеатър.

— Гр. ἀμφί ’от две страни, наоколо, около’.

АМФИБИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е свойствен на амфибия. Амфибиален начин на живот.

АМФИБИОЛО`Г, мн. -зи, м. Учен, специалист по амфибиология.

АМФИБИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Зоол. Прил. от амфибиолог и от амфибиология; амфибиологически.

АМФИБИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Зоол. Амфибиологичен.

АМФИБИОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Зоол. Наука за земноводните животни.

— От гр. ἀμφίβιος ’земноводен’ + λόγος ’наука’.

АМФИ`БИЯ ж. 1. Зоол. Земноводно животно, чиито личинки дишат с хриле, а възрастните животни с дробове (напр. жабата, дъждовникът и др.).

2. Бот. Земноводно растение, което вирее във вода, но може да вирее и на суша.

3. Спец. Самоходна машина, която е пригодена да се движи по суша и по вода или по въздух. Автомобил-амфибия. Самолет-амфибия. Танк-амфибия. Велосипед-амфибия.

— От гр. ἀμφί ’на две страни’ + βίος ’живот’.

АМФИБО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Минер. Който е от амфибол, който съдържа амфибол. Амфиболни кристали. Амфиболен сиенит.

АМФИБО`Л м. Минер. Различно обагрен, най-често черен, кафяв или тъмнозелен силикатен минерал с призматични до игловидни форми, разпространен главно в магматични и метаморфни скали.

— От гр. ἀμφίβολος* ’двусмислен’.

АМФИБОЛИ`Т м. Геол. Скала с тъмнозелен или зеленикавочервен цвят, с масивна или шистозна структура, образувана главно от минералите амфибол и плагиоклаз.

АМФИБОЛИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Геол. Прил. от амфиболит.

АМФИБОЛИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който е от амфиболит, който съдържа амфиболит.

АМФИБОЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Литер. Двузначен, двусмислен.

2. Мед. Който се отнася до непостоянна температура, до колебливо състояние на организма при болест, треска.

— От гр. ἀμφίβολος ’неясен, съмнителен, двусмислен’.

АМФИБО`ЛИЯ ж. Литер. Двусмисленост, която произлиза или от влагането на различен смисъл в едни и същи думи, или от подреждането на думите в изречението, напр.: Неговата коса е остра. Да се обеси не да се помилва.

— Гр. ἀμφιβολία* ’двусмислица’.

АМФИБО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който съдържа амфибол. Амфиболови шисти.

АМФИБРА`Х м. Остар. Литер. Амфибрахий.

АМФИБРА`ХИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Литер. Трисрична ритмическа стъпка в силаботоническото стихосложение с ударение на средна сричка / ‿ — ‿ /, напр.: Изгна`ници кле`ти, отло`мка нищо`жна, / от ви`наги хра`бър наро`д мъчени`к. П. К. Яворов, Съч. I, 58.

— От гр. ἀμφίβραχυς ’кратък от двете страни’.

АМФИБРАХИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е написан в стихотворната стъпка амфибрахий.

АМФИКТИО`НИЯ ж. Истор. Религиозно-политически съюз в древна Гърция за защита на Делфи. Известни са в историята на древна Гърция повече от 70 случаи на разрешени конфликти по мирен начин, .. : конфликтът между месенци и спартанци (ок. 740 г. пр. Хр.), разрешен чрез арбитраж при посредничеството на Аргоската амфиктиония. Р, 1927, бр.* 242, 3.

— От гр. Ἀμφικτύονες ’държави — членки на религиозно-политически съюз със седалище в Делфи’.

АМФИТЕАТРА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е разположен както местата в амфитеатър. Всички останали [върхове] наподобяват амфитеатрални тераси, които, гледани отдолу, стърчат като внушителни върхове. П. Делирадев, В, 63-64. Това село, лепнато на отсрещния бряг на реката, има амфитеатрално положение. То изглежда доста красиво със своите здрави, покрити с плочи къщи, накацали стройно по яра на Стражата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 29.

АМФИТЕАТРА`ЛНО. Нареч. от амфитеатрален. Вътре в огромната зала върху амфитеатрално наредените столове и кресла бяха насядали хиляди зрители. Ал. Бабек, МЕ, 141. Приказно е Търново, .. Между двата пролома на Янтра — Устието и Дервента — са накацали амфитеатрално къщите му. Г. Дръндаров, ВЗ, 11. По стръмните гористи брегове се виждаха тук-там селища, пръснати амфитеатрално по склоновете. П. Вежинов, ДМ, 27.

АМФИТЕА`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Архит. 1. В античността — театър, открито място за зрелища, където редовете от седалки за зрителите са разположени около арената или подиума в кръг или полукръг, като всеки по-отдалечен ред е по-висок от предходния. Куриол, .. , за да привлече народа към Цезаря, със средствата на тоя последния, е въздигнал два театра, разположени един срещу други, .. След свършването на представленията двата театра са се съединявали посредством грамадни подземни машини и са образували амфитеатър, дето зрителите и на двата театра, без да шавнат от местата си, са продължавали да гледат гладиаторски игри. К. Величков, ПССъч. III, 20. Борбите ставали в т. н. амфитеатри, каквито имало във всички големи градове на империята. Най-значителен, оцелял и до наши дни, е известният Колизеум в Рим, където се събирали до към 50 000 души. ВН, 1961, бр. 3048, 4. Гладиаторските борби се устройвали в амфитеатри (полукръгли или кръгли помещения със стъпаловидни седалки за зрителите). Ист. V кл, 1980, 208.

2. Всяка зрителна зала — закрита или на открито, в която редовете от седалки за зрителите са разположени по същия начин. Амфитеатърът, галерията и официалните трибуни побираха над сто хиляди зрители. А. Гуляшки, ЗВ, 132. Известният амфитеатър, разположен в центъра на най-големия варшавски парк, беше препълнен с публика. ОФ, 1950, бр. 1796, 3.

— От гр. ἀμφιθέατρον.*

АМФИТРИО`Н м. Остар. Книж. Домакин. И тъй, един ден ний обядвахме в една малка селска къща… Наший амфитрион не бе пощадил шампането. Ч (превод), 1875, кн.* 2, 89. Там ни посрещна младият радомирски учител г. В., нашият амфитрион. Ив. Вазов, Съч. XVII, 145.

— От гр. собств.

А`МФОРА ж. Античен глинен, по-рядко метален съд с две дръжки, тясно гърло и заострено дъно, който служел за прибиране и пренасяне на вино, масло, зърнени храни и др. На морското дъно — затрупана с пясък и камък всред развалините на стената — бе открита характерна амфора от IX-X век. НТМ, 1961, кн.* 9, 6. В сенките край площада пред императорската палатка, осветена от две високи амфори, пълни с масло, взеха да се трупат ромейски войници. А. Дончев, СВС, 658. Изкусни грънчари изработвали амфори — красиви остродънни съдове за зехтин и вино. Ист. V кл, 1980, 97. От двете й страни в многоцветен шпалир мамят очите стотици дюкяни, претъпкани със стоките на цялата земя — .., с червеното благоуханно дърво на африканските гори, .., с искрящото сицилийско и критско вино, запечатано в буренца и глинени амфори. А. Гуляшки, ЗВ, 65.

— От гр. ἀμφορέυς през лат. amphora.

А`МФОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от амфора. Амфорни фрагменти. Амфорно дъно.

АМФОТЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Хим. Който в зависимост от условията действа и като киселина, и като основа. Алуминият, като амфотерен метал, се атакува от алкалиите. ПН, 1935, кн. 5-6, 93. Амфотерен метален окис. Амфотерни свойства.

— От гр. ὰμφότεος ’двояк, двустранен’.

АМФОТЕ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Хим. Качество на амфотерен.

АН-. Представка обикн. в чужди думи със значение: който е лишен от нещо, без нещо; а-, напр.: анаероби, аналфабет, анандрия, аналгезия, аналгин, анемия, анархия и др.

— От гр. ἀ- (ἀν-) ’не, без’.

АНА-. Представка в чужди думи със значение: 1. Извън, напр. анатема, анафора и др.

2. Обратно, напр.: анаграма, анаморфоза, анамнеза и др.

3. През, преместване, напр.: анастомоза, аналогия.

4. Който се възстановява или повтаря при процеси и явления, напр.: анапластия, анабаптизъм, анадиплозис.

— От гр. ἀνά ’въз, върху, през, по’.

АНА` съюз. Диал. Но. Свекре ле, стари свекре ле, / нито ми двори теснеат, / нито ми либе грознее — / ана ми жалби дожале, / че ме свекръва прекори. Нар. пес., СбНУ XLIV, 387-388.

АНАБАПТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Истор. Обществено движение срещу социалната експлоатация и тегоби от епохата на селските войни и Реформацията в Германия в началото на XVI в., което се проявява под формата на религиозна секта, проповядваща второ кръщение в зряла възраст.

— От гр. ἀναβαπτισμός ’кръщавам повторно’ през фр. anabaptisme или нем. Anabaptismus.

АНАБАПТИ`СТ м. Последовател на анабаптизма.

— Нем. Anabaptist.

АНАБИО`ЗА ж. Биол. Състояние на организма, при което, поради неблагоприятно изменение на външните условия, жизнените процеси са сведени до минимум и липсват видими прояви на живот.

— От гр. ἀναβίωσις ’съживяване’.

АНАБИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Биол. Прил. от анабиоза. Анабиотично състояние.

АНАБО`ЛЕН -лна, -лно, мн. -лни, прил. Биол. Мед. Който стимулира тъканния растеж чрез ускоряване на белтъчния синтез. Мъжките им [на спортистките] фигури не се дължат само на упорити тренировки, а и на анаболните стероиди. ДТ, 1998, бр. 9, 28. Ние искрено се радваме, че можем да предложим безвредната алтернатива .. на анаболните препарати. Леч., 1999, бр. 22, 5.

— От гр. ἀναβολή ’издигане’.

АНАБОЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Биол. Съвкупност от присъщи на живия организъм биохимични процеси, при които се усвояват приетите в организма вещества от околната среда за образуване и обновяване на клетките и тъканите; асимилация. Противоп. катаболизъм, дисимилация.

— От гр. ἀναβολή ’издигане’ през лат. anabolismus.

АНАГАЛАКТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астрон. Който се намира извън нашата галактическа система.

— От гр. ἀνά ’над, извън’ +* γαλακτικός ’млечен’.

АНАГЛИ`ПТИКА ж. Релефни букви или орнаменти, главно за нуждите на слепите.

— От лат. anaglypticus ’релефно изрязан’ през нем. Anaglyptik.

АНАГНО`СТ м. 1. Истор. Роб-четец по време на хранене или баня у древните гърци.

2. Рядко. Четец в православна църква.

3. Рядко. Момче в обредни дрехи, което прислужва около свещениците по време на богослужение в православна църква.

— От гр. ἀναγνώστης ’четец’.

АНАГРА`МА ж. Литер. 1. Разместване на букви или срички в една дума в такъв ред, че да се получи нова дума, напр.: вол — лов, Рим — мир, липа — пила, риба — бира, нива — вина, град — драг. Той публикувал набор от букви на пръв поглед безсмислен. В този набор от букви чрез разместване на буквите било зашифровано самото откритие .. По същия начин с помощта на анаграма Галилей закодирал на латински език своето откритие. ВН, 1960, бр. 2666, 4. До XIX век в науката за запазване на приоритета на някои открития се употребявали анаграмите. ВН, 1960, бр. 2666, 4.

2. Вид псевдоним, получен чрез разместване на буквите в името на автора.

— От гр. ἀνά ’обратно’ + γράμμα ’буква’.

АНАГРАМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Литер. Прил. от анаграма.

АНАГРА`Ф м. Печат. Уред за писане наопаки.

АНАДО`ЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Лице, което е родено или живее в Анадола. Настъпи мълчание. Онбашията на заптиетата, анадолец с едри конски зъби и черни месести бърни, сърбаше шумно кафето си. Ив. Гайдаров, ДЧ, 108. Върна се той от Бруса пак в Еркьой. Не искаше да напусне бедните анадолци, без да им се обади. Д.* Талев, ПК, 81. Наистина ли (както приема част от историографията) кърджалиите не били „анадолци“, които след дезертьорството си не смогвали да се прехвърлят отвъд Проливите, та били принудени да поминават чрез грабеж в европейските провинции? В. Мутафчиева, KB, 32.

2. Турчин.

— От гр. собств. — Друга (остар.) форма: анато`лец.

АНАДОЛЛИ`Я, -и`ята, мн. няма, м. Остар. Анадолец. — Е че то, брате, не е един, не са двама: като плъзнали из Европа на сюрии: анадоллии, ерменци, турци, гърци, па лъжат, па мамят света. Ал. Константинов, БГ, 72. От анадоллиите, тия се бият доста добре, що са от край морето. Ц. Гинчев, ГК, 363.

АНАДО`ЛКА ж. 1. Жена, която е родена или живее в Анадола.

2. Туркиня.

АНАДО`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Анадола и от анадолец. През време на робството копривщенци не сведоха глави пред анадолските поробители, не забравиха своя род и език. П. Теофилов, К, 27. Рядко беше се виждало такова рядко сборище: анадолски турци, зебеци, кюрди, даалии и капасъзи. Й. Йовков, СЛ, 118. Портата хвърлила значителни анадолски части в Румелия — дислокация, която била замислена от 1796 г. В. Мутафчиева, KB, 147.

— Друга (остар.) форма: анато`лски.

АНАЕРО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни. Биол. Прил. от анаероби. Отделеният при фотосинтезата кислород бил използуван за аеробното разграждане на веществата, съпроводено с освобождаване на по-големи количества енергия в сравнение с анаеробното. П. Ангелов и др., Биол. IX кл, 33. Анаеробни бактерии. Анаеробно дишане. Анаеробни условия.

АНАЕРО`БИ мн., ед. (рядко) анаеро`б м. Биол. Микроорганизми, които живеят без въздух в почвата или в някой организъм (обикн. в устата и в червата му), където се хранят от разпадащите се органични вещества. Противоп. аероби.

— От гр. ἀν- ’без-’ + ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’.

АНАЕРОБИО`ЗА ж. Биол. Биологичен процес, който протича без достъп на свободен кислород.

АНАКОЛУ`Т м. Литер. 1. Стилен обрат или израз, в който има синтактична неправилност, напр.: „аз ми се иска“ вм. „на мене ми се иска“.

2. Изпускане на дума, която лесно може да се разбере, напр.: „и ти като мене“ вм. „и ти постъпваш като мене“, „аз дето всички“ вм. „аз съм там, дето са всички“.

— От гр. ἀνακόλουθος* ’непоследователен’.

АНАКО`НДА ж. Голяма неотровна южноамериканска змия от семейството на боата, достигаща на дължина 8-10 метра. Eunectis murinus. Най-големите неотровни змии са: анакондата .., която живее в тропическите зони на Южна Америка, и питонът. Зоол. VII кл, 1965, 91. Младите анаконди лесно се дресират и бързо привикват с човека. НТМ, 1967, IV, 28.

— Вер. от (сингалезки) тамилски през исп. anaconda и фр. anaconda.

АНАКРЕО`Н м. Книж. Човек, който обича волния, весел, изпълнен със забавления и наслади живот.

— Гр. от собств.

АНАКРЕО`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Който е характерен, присъщ на древногръцкия поет Анакреон и на неговата поезия. Анакреонов стих.

— От гр. собств.

АНАКРЕОНТИ`К, мн. -ци, м. Литер. 1. Подражател на древногръцкия поет Анакреон. Най-напред за образци при писане стихове нему са служили стихотворенията на сръбски виршеплети преди Бранка Радичевича, по-после гръцки някои анакреонтици. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 70.

2. Поет, който възпява виното, любовта и безгрижието. Към нашите анакреонтици не може, наистина, напълно да се приложат думите на Хайне .. — те тайно пиеха вода, а публично проповядваха вино. Д. Благоев, ЛКС, 115.

АНАКРЕОНТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Литер. Прил. от анакреонтик; анакреонтически. Анакреонтичен дух.

АНАКРЕОНТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Анакреонтичен. Чудно е как в онова време на робство любовната и анакреонтическа поезия цъфтеше. Ив. Вазов, Съч. X, 174.

АНАКРУ`ЗА ж. Литер. 1. Излишна сричка в стихотворна стъпка.

2. Начална неударена сричка в един стих.

— От гр. ἀνάκρουσις ’отстъпление’.

АНАЛГЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. За медикамент — който премахва, успокоява болка.

АНАЛГЕТИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Лекарствено средство, което отслабва или отстранява болка. При силни болки на поразените места се поставя компрес, а вътрешно се назначават аналгетици. Л. Митов и др., ВБ, 494.

— От гр. ἀνάλγος ’обезболяващ’.

АНАЛГИ`Н м. Апт. 1. Само ед. Лекарство за успокояване или премахване на болки и за понижаване на висока температура. Болният се лекува със средства, които понижават температурата и успокояват болките: кофенал, пирамидон, аналгин, аспирин и др.

2. Отделна таблетка от това лекарство. Дай ми един аналгин, че ме боли глава.

— От гр. ἀνάλγος ’без болка’.

АНАЛГИ`Я ж. Мед. Изгубване на чувствителността към болка.

— От гр. ἀν- ’без’ + ᾰλγος ’болка’.

АНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Анат. Който е свързан със задния проход, с ануса; заднопроходен. Анален отвор. Анална област. Анална фистула.

— От фр. anale.

АНА`ЛИ само мн. Книж. 1. Изложение на забележителни исторически събития в хронологичен ред; хроника, летопис. Друмев, с правилна интуиция за значението на този род незаменими документи, в които историкът долавя пулса на едно велико сърце и чете аналите на една важна епоха, смята обнародването на „Мати Болгария“ за ценен принос на списанието. М. Арнаудов, БКД, 219. Римляните строили градове и виадукти, .., славяните секли гори .. българите знаели как се прави държава .. Всичко това е записано в аналите на историята. С. Северняк, ИРЕ, 352. • Поколението, родено и израснало между двете войни, видя много. На такова богатство на събития, величие и падение на характери би завидял и древният римски историк Тацит. То си има своите жестоки неписани „анали“. Съвр., 1975, кн. 2, 65. Анали на Народното събрание.

2. Разш. Със съгл. и несъгл. опред. Изложение, хроника на забележителни събития в някаква област; история. Косите на човека настръхват при описанието на това престъпление, редко в аналите на криминалистиката. БДн, бр. 5, 2. Съдебни анали.

— От лат. annales ’хроника, летописи’.

АНА`ЛИЗ м. 1. Филос. Метод на проучване, при който обектът се разчленява мислено на съставните му части. Противоп. синтез. Проучване на явленията по пътя на анализа. △ След анализа се прави синтез, обобщение на резултатите от наблюдението.

2. Разглеждане на отделни страни и свойства на предмети, явления, събития и под.; разбор. — Аз обичам психологическия анализ и бих могъл да обясня приемливо всички заплетени ситуации в живота ви. Д. Димов, ЖСМ, 43. Той [Загорчинов] се запознава с огромната литература върху боянската живопис, но прави самостоятелен анализ, за да подири твореца, .., който е създал безсмъртното дело. Е. Каранфилов, Б III, 237. Голямата трудност при идейно-естетическия анализ на художествената литература, при нейната интерпретация, се поражда от познатата истина, че „изобразеното“ в изкуството не е едно и също с „изразеното“. ЛФ, 1977, бр. 1, 2. Що се отнася до отрицателните явления, то в тяхната критика липсва анализ. В. Йосифов, Избр. тв I, 64. Анализ на общественото развитие. Анализ на жизнените явления. Анализ на историческите факти.

3. Хим. Биохим. Поредица от разлагащи процедури, които имат за цел установяването на качествения или количествения (или и двата заедно) състав на веществата. Минераложкият анализ на льоса показва, че в него преобладават кварцовите частички (60-70%). П. Делирадев, БГХ, 63. Лабораторните анализи потвърждават, че още в праисторическата епоха по нашите земи са били отглеждани еднозърнест и двузърнест лимец, пшеница. Л. Петров и др., БНК, 14. Комисарят бил откаран на преглед при един от големите специалисти в столицата. Кръвни картини, анализи, проби, кардиограми — всичко това се трупа бързо и постепенно. Др. Асенов, ТКНП, 110-111. Количествен анализ. Качествен анализ. Химичен анализ. Анализ на почвата. Анализ на кръвта.

4. Езикозн. Разглеждане на текст откъм граматична страна; разбор. Синтактичен анализ. Морфологичен анализ.

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/321-340&oldid=2592“.