Речник на българския език/Том 1/301-320

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

напълно или частично от пигментация. Преди да стихне настървеното джафкане на Белко, на вратата се изпречи Ибрям, циганин-бургуджия, албинос. Д. Вълев, З, 51. Макар и много рядко, но има бели сърни (албиноси) с червени очи. П. Петков, СП, 44-45.

— От португ. albinos.

АЛБИНО`СКА ж. Жена, която има албинизъм.

АЛБИНО`СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до албинос.

АЛБИО`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Рядко.* Остар. Книж. сега ирон. Прил. от собств. име Албион — старо име на Англия. Синове албионски.

АЛБО`М м. Остар. Книж. Албум. Тя се старае всякак да занимае бай Таня с нещо любопитно: предлага му разни албоми. Ал. Константинов, Мис., 1894, кн.* 2, 132.

— От рус. альбом.

АЛБОМИЦИ`Н, мн. няма, м. Апт. Антибиотик във вид на лесноразтворим жълт кристален прах, използуван за лечение на пневмонии, септични състояния и др. Циркулацията и разпределението на албомицина в организма са тясно свързани с общото физиологическо състояние на организма и процесите на обмяна на веществата. Пр, 1952, кн. 5, 83.

— От лат. + гр.

АЛБУ`М м. 1. Луксозна книга, в която се подреждат снимки, илюстровани картички, марки и др. Какво остава от нашето пътуване, освен спомените и два-три албума с изгледи на градове? Св. Минков, ДА, 115. Той бе седнал пред кръглата маса, .., и зел беше да преглежда картичките в албума. Т. Влайков, Съч. II, 199. // Разш. Специална книга, в която са събрани снимки и други материали с определена служебна цел. Матьо и Росинка му бяха известни само под лъжливите им имена и полицията хранеше надежда, че той [Йонков] ще може да ги открие в албумите на Областното полицейско управление. Д. Ангелов, ЖС, 266. С пожълтелите си и щръкнали нагоре мустаци, мургав и кокалест, .., той много приличаше на фотография, извадена от страниците на стар работнически албум. А. Гуляшки, МТС, 74. Криминален албум. // Луксозна тетрадка за писане или рисуване на спомени, за събиране на автографи и др.; лексикон, споменик. Вън шумят момчета и девойки. След това две ученички направиха крачка към нас и ни помолиха да напишем нещо за спомен в техния албум. Г. Караславов, Избр. съч. III, 171. Тогава напишете ми в албума / така поне за спомен строфи две. Ем. Попдимитров, CP, 38.

2. Книга, печатно издание с художествени репродукции, гравюри, скици, чертежи и др. Албум от цветни и черни репродукции. Албум за народни носии.

3. Остар. Книга за вписване имена на студенти във висше учебно заведение. Университетски албум.

— От лат. album ’бяла табличка за писане’ през рум. или нем. Album. — Друга (остар. книж.) форма: албо`м.

АЛБУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който се отнася до албум. Албумен формат. Албумен номер.

АЛБУМИ`Н м. 1. Обикн. мн. албуми`ни. Хим. Група прости белтъци, разпространени в природата като важна съставна част на всички животински и растителни тъкани. Серумен албумин. Яйчен албумин. Млечен албумин.

2. Разг. Белтъчни вещества в урината, които се отделят поради неправилно функциониране на бъбреците (при бъбречни, сърдечни, инфекциозни заболявания, преумора и др.). Бременната има албумин.

— От лат. albumen. — Друга (остар.) форма: албюми`н.

АЛБУМИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който съдържа албумин. Албуминова съставка на кръвния серум.

АЛБУМИНА`Т м. Хим. Съединение на албумин с основа. Излъчването на оловото от организма става много бавно, защото то образува с клетъчните албумини неразтворими оловни албуминати. М. Василев и др., ВБ, 601-602.

— От лат. albumen ’белтък’ през нем. Albuminat.

АЛБУМИНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Мед. Ненормално увеличаване на албумина в кръвта.

АЛБУМИНУРИ`Я ж. Мед. Отделяне на белтъчни вещества в урината поради неправилно функциониране на бъбреците (при бъбречни, сърдечни, инфекциозни заболявания, преумора и др.). Наличността на кръвен белтък в урината е всякога болестно явление и се нарича албуминурия. М. Василев и др., ВБ, 246. Ранните симптоми на живачно засягане на бъбреците са албуминурия, .., хематурия. Л. Томов и др., СВВМ, 70.

— От лат. albumen ’албумин’ + гр. οῡρον ’урина’ през лат. albuminuria.

АЛБУ`МНО нареч. Печат. За подреждане страниците на книга и др. — по специален начин, при който дължината на редовете в страницата е по дължината на хартиената страница. При някои специални изработки нареждането на страниците става албумно. Ил. Рашков, ПТ, 134.

АЛБУ`МЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от албум (в 1 и 2 знач.). Прочете няколко страници, омръзна й и запрелиства малкото албумче, в което беше подредила личните си и семейни снимки. Ст. Марков, ДБ, 173. Ето аз щастливо разгръщах албумчето си с унищожени пощенски марки, спокойно облегнат на нашия стобор. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 77.

А`ЛВАМ СЕ, -аш се, несв.; а`лна се, -еш се, мин. св. -ах се, св. непрех. 1. Изведнъж ставам ален. Кръглото й загоряло от слънцето лице побелява, бузите й се алват като божури. Н. Каралиева, Н, 178.

2. Изведнъж изпъквам с аления си цвят.

А`ЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от алвам се.

АЛВЕОЛА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Анат. 1. Който се отнася до алвеолите на белите дробове. Алвеоларно заболяване. Алвеоларна атрофия.

2. Който се отнася до алвеолите на зъбните корени. Алвеоларна част на челюстта.

3. Езикозн. За съгласен звук — който се произнася с допиране на върха на езика до корена на зъбите, до венците.

— От лат. alveolaris.

АЛВЕО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Алвеоларен.

АЛВЕО`ЛИ мн., ед. (рядко) алвео`ла, ж. Анат. 1. Малки разширени мехурчета, с които завършват дихателните тръбици (бронхиолите) в белия дроб. Белодробни алвеоли.

2. Вдлъбнатини в челюстната кост, в които са вместени корените на зъбите. Зъбни алвеоли.

— От лат. alveolus ’коритце’.

А`ЛГА ж. Бот. Водорасло изобщо. И ето ме седнал на пясъка лъскав и топъл. / Мирише на алги. Ветрецът припевно ме гали. Д. Бояджиев, С, 21.

— Лат. alga.

А`ЛГЕБРА ж. 1. Само ед. Основна математическа дисциплина, която изучава общите закони на действията с величини, изразени с буквени знаци, аналогично на операциите с числата, но независимо от техните числени стойности, свойствата на уравненията и др. // Тази дисциплина като учебен предмет. Написах си домашното по алгебра. Учител по алгебра.

2. Разг. Учебник по този предмет. Тази алгебра е от известен автор. Изгубих си алгебрата.

— От араб. през лат. Algebra.

АЛГЕБРИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Лице, вещо в математическата специалност алгебра. В съседната улица се подготвяха две последни коли — за арабите-алгебрици и за сандъчето с книгите, — но тях никой от пратениците не забеляза. Й. Вълчев, СКН, 239.

АЛГЕБРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до алгебра (в 1 знач.); алгебрически. Алгебрично уравнение. Алгебрична функция. Алгебричен сборник.

АЛГЕБРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Алгебричен. Алгебрическа формула.

АЛГЕБРИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. алгебрически; алгебрично. Това се доказва алгебрически.

АЛГЕБРИ`ЧКА ж. Рядко. Жена алгебрик.

АЛГЕБРИ`ЧНО. Нареч. от алгебричен; алгебрически.

АЛГЕБРИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на алгебричен.

АЛГИ`Н, мн. няма, м. Лепливо вещество, добивано от морски водорасли, което се използува в промишлеността за стабилизиране на хранителни продукти и фармацевтични препарати и за апретиране на тъкани.

— От лат. alga ’водорасло’ през фр. algine.

-АЛГИЯ. Втора съставна част на сложни думи от медицинската терминология със значение: болка, напр. миалгия, невралгия и др.

— Гр. -αλγα от гр. ᾶλγος ’болка’.

АЛГО`Л м. В изчислителната техника — вид програмен език за описание на изчислителни алгоритми.

— Англ. algol, съкр. от algorithmic language.

АЛГОЛО`ГИЯ ж. Дял от ботаниката, който изучава водораслите.

АЛГО`НК м. Геол. Алгонкска ера; протерозойска ера, протерозой. Горната част на архая е била обособена като отделна ера — алгонк или протерозой. Гр. Николаев и др., ОГ, 1959, 164.

— От собств.

АЛГО`НКСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Алгонкска ера. Геол. Протерозойска ера. За по-голяма прегледност живота на земята разпределяме на ери. Различаваме Архайска, Алгонкска, Палеозойска, Мезозойска и Неозойска ери. Геол. IX кл, 139.

— От собств.

АЛГОРИТМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от алгоритъм.

◇ Алгоритмичен език. Мат. Определена система от символи и термини, свързани в синтактична структура, за описване по определени правила процесите за обработка на данни и създаване на алгоритъма за решаване на задача, описан във формализиран вид.

АЛГОРИ`ТЪМ, мн. -тми, след числ. -тъма, м. Мат. Система от правила, които определят последователност от изчислителни операции, прилагането на които води до решението на дадена задача. Сметачни машини, които работят по програми и алгоритми, .., правят изчисления съвършено непосилни за човека. ВН, 1963, бр. 3687, 4. Алгоритъм на Евклид.

— От лат. собств. през фр. algorithme.

АЛДЕХИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който се отнася до алдехиди. Алдехидна група.

АЛДЕХИ`ДИ мн., ед. (рядко) алдехи`д, м. Хим. Органични съединения, които са продукт на непълно окисляване на алкохоли и имат широко приложение при производството на изкуствени смоли и пластмаси, в кожарството, в парфюмерията и др. Мравчен алдехид.

— От араб.

АЛДО`ЗИ само мн. Хим. Органични съединения, принадлежащи към захарите, които съдържат алдехидна група; монозахариди.

А`ЛЕ частица. Диал. За посочване на нещо или за наблягане на това, което се посочва; ето. Стрина Крема стана, отвори Захаринината стая и се наведе навътре: — Хайде и ти… Недей така! Дойди… Или като децата… Хайде, але какво вика: „Пошегувах се“ кай. Ил. Волен, ДД, 86. Але го Петко. Ст. Младенов, БТР, 68. Але го къде бил.

АЛЕБА`РДА ж. Старинно оръжие — копие с малка брадва на горния край. Когато приближиха Златния рог, войниците от групата на мечоносците вече стояха в брони и с шлемове, с алебарди и мечове на пояса. Д. Добревски, БИ, 40. Блестят алебарди; / со рев, настървени, на тумби без ред, / се дивите перси настичат отвред. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 46.

— От фр. hallebarde.

А`ЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Ален. Алевото е цвеке заспало — никой не може да го събуди, / слънцето го, море, събуди. Нар. пес., СбНУ XLIV, 347.

АЛЕГОРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Предавам нещо чрез алегория, алегоризирам се страд.

АЛЕГОРИЗИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от алегоризирам и от алегоризирам се.

АЛЕГО`РИКА, мн. няма, ж. Литер. Съвкупност от алегории, които се използуват от някой писател или се срещат в някое художествено произведение. Алегориката на Конрад е вътрешнотекстова: ако търсенето на самоличността .. е алегория на разчитането, това четене на свой ред символизира всеки процес на познание. Цв. Тодоров, ПП, 198.

АЛЕГОРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който съдържа алегория; алегорически, иносказателен. „Дивата гора“ е произведение, непосредствено свързано с живота на народа, независимо от своята алегорична форма .. Като чете за изпитанията на мирните горски животни, .., несъзнателно читателят свързва това богато съдържание с живота и борбите на човека, на народа. Ем. Коралов, ЛФ, 1956, бр. 4, 2. — Това е алегорично. Под лъва се разбира поробена България. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 38. Алегоричен смисъл. Алегоричен образ.

АЛЕГОРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Алегоричен. Така също са изрисувани с фрески вънкашните стени .. Тука е и раят с Адама и Ева, .., и алегорически образи на смъртните грехове, и душеназидателни сцени. Ив. Вазов, Съч. XV, 27. Грамадният гроб, с този мъжествен образ, изправен над него, е щял да бъде поддържан от две алегорически фигури, представящи небето и земята. К. Величков, ПС Съч. III, 132.

АЛЕГОРИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. алегорически; алегорично. То, чини ми се, ще има и друго хоро, ама да видим, кога ще гръмнат тъпаните — му каза старият болярин, който му загатваше алегорически за предстоящата Руско-турска война. Ц. Гинчев, ГК, 335.

АЛЕГОРИ`ЧНО. Нареч. от алегоричен; алегорически, иносказателно. Няколко време предполагах, че съобщението за смъртта на дяда Георгя трябва да се тълкува алегорично. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 616.

АЛЕГОРИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на алегоричен.

АЛЕГО`РИЯ ж. 1. Литер. Вид поетически образ (троп) с иносказателен смисъл, при който се използуват конкретни образи, за да се изобразят отвлечени понятия или човешки характери. Те прочели песента и .., не им трябваше тълкуване на алегорията — те я разбрали по-добре и от Джевдета и ашиците, които я съчиняваха и пееха. Ц. Гинчев, ГК, 244-245. Както в „Дневникът на Мирза Аббас“ Михайловски изобличава направо отвратителните отрицателни герои и прояви, така и тук той избягва алегорията. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2.

2. Изк. В изобразителното изкуство, в театър, кино и под. — изображение и олицетворение на отвлечено понятие чрез конкретен образ. Особено много се хареса на публиката интересната пантомима „Куклата и акробатът“. Чрез много интересна алегория френските младежи с тая пантомима изразяват своята жажда и готовност* да се борят за мир. ВН, 1955, бр. 184, 1.

— От гр. ἀλληγορία.

АЛЕГРЕ`ТО нареч. Муз. 1. За темпо — не така бързо като алегро, по-бавно от алегро; живо, грациозно, бързичко.

2. Като същ., мн. няма, ср. Музикална пиеса или част от нея, която се изпълнява с такова темпо.

— От ит. allegretto ’доста живо’.

АЛЕ`ГРО нареч. Муз. 1. За темпо — бързо, живо, весело, игриво.

2. Като същ., мн. няма, ср. Музикална пиеса или част от музикално произведение с такова темпо.

— От ит. allegro ’весело, живо’.

АЛЕ`ГРОВ, -а, -о, мн. -и. Муз. Прил. от алегро (в 1 знач.). При туй тук [операта „Бал с маски“] Верди скъсва за пръв път с баналните похвати, с които той охотно си служи дотогаз: резките алегрови фрази след сантименталното анданте в неговите арии. К, 1926, бр. 92, 1.

АЛЕГРОФО`РМА ж. Езикозн. Форма с фонетични изменения, дължащи се на бързо говорене (напр. к’во вм. какво).

АЛЕ`ЕН, -е`йна, -е`йно, мн. -е`йни, прил. Спец. Който се отнася до алея. Алейни дръвчета. Алейно засаждане.

АЛЕ`Й м. Остар. Алея. Зданието е разположено надлъж от С.—И. [североизток] към Ю.—И. [югоизток] паралелно с главния алей у Пратера. Лет., 1874, 228. Като преминувах у тоя алей Лорет, дето едно време толкоз ми беше драго да се разхождам, .., усетих най-сладките както и най-мъчителните впечатления. Др. Цанков, ТМ (превод), 226. Те бяха притурили там една голяма градина и една красна градинка за разходка, която щеше да бъде съвършена, ако да бяха били могли да оборят една хижица, която ся намираше посред средата на единия алей за разходка. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 352.

АЛЕ`ЙКА ж. Умал. от алея; малка алея. Кръглата леха в средата на градината, заобиколена с правилни и насипани с жълт пясък алейки, беше грижливо изпъстрена с нацъфтели цветя. Ив. Карановски, Разк. I, 130.

АЛЕКСАНДРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Александрия (град в Египет). — През втория век на н.е. — .. — е живял александрийският учен, астроном, географ, математик и музикант Птоломей. Г. Томалевски, АН, 216.

◇ Александрийски стих. Литер. Шестостъпен ямб с цезура след третата стъпка и със съседни мъжки и женски рими.

АЛЕКСАНДРИ`Н, м. Литер. Александрийски стих.

— Фр. (vers) alexandrin.

АЛЕКСАНДРИ`Т м. Минер. Скъпоценен камък, разновидност на хризоберила, с наситен изумруденозелен цвят, който при изкуствено осветление изглежда виолетово-червен. Очаровани бяхме от една карта на Съветския съюз, мозайка, направена от 145 000 скъпоценни камъни: рубини, зелени изумруди, млечни и бели опали, планински кристали, александрити. А. Каралийчев, ПД, 201.

— От рус. собств.

АЛЕКСИ`Я ж. Мед. Разстройство или загуба на способността за разбиране на писмена реч в резултат на функционални нарушения в лявото полукълбо на главния мозък.

— От гр. α- ’не-, без-’ + λέξις ’дума’.

АЛЕМА`НДА ж. Муз. Старинен немски танц с плавен и равномерен ритъм, който е една от главните части на старинната танцова сюита.

— От фр. allemande.

АЛЕМА`НИ мн. Истор. Германско племе, населявало през IV-V в. днешна Югозападна Германия, Елзас и част от Швейцария, където през X в. образува (в състава на кралство Германия) племенно херцогство Швабия и е един от важните компоненти на немския народ.

— От нем. Alemannen.

АЛЕМДА`Р м. 1. Остар. Знаменосец, байрактар.

2. Истор. Висок чин в еничарската войска.

— От араб. през тур. alemdar.

А`ЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има цвета на кръвта; яркочервен, кървавочервен, пурпурен. Из полуоткрити уста бе потекла струйка алена кръв и обагрила бялата й гушка. Елин Пелин, Съч. I, 163. Хубостта на Цветана нямаше изказ .. Бяла, румяна, черни очи, вити вежди, алени устни, тънка снага, дълги коси, да гледаш, да се ненагледаш. К. Величков, ПССъч. I, 155. Но ето, на изток светна. Алена ивица загоря над черната линия на полето. Й. Йовков, ВАХ, 193. Ханското му алено джубе, обшито със сърма, закриваше съвсем коленете му. Ив. Вазов, Съч. XIV, 97. Из житата блещят алени макове и синя метличина. Й. Йовков, Ж, 1945, 137. Излягла е бяла Рада / на поляна на голяма, / забила е ален байрак! Нар. пес., СбГЯ, 22. Алена роза. //За лице — розов, румен. Лицето му е алено, по челото му чучурка едър пот. Л. Каравелов, Съч. VII, 42. Наточиха лютовица, / върла, преварена, / Руска чашите подава, / алена, челвена. Ив. Вазов, Съч. IV, 89.

2. Като същ. алено ср. а) Яркочервен цвят, багра. Къде е мечтаният край на щастието, .. Страната на тия чудни бели рози, които погледът и усмивката на твоята близка могат да багрят в синьо, червено, алено — във всички цветове на възвишените чувства? Елин Пелин, Съч. V, 38. б) Нещо, обикн. облекло, с яркочервен, ален цвят. — Колкото за салтанат, нали знаеш, циганинът си дава душата. .. Дай му червено, алено, нещо сирмалия, макар вехто, като се облече, .. , че не се излязва напреде му. Ц. Гинчев, ГК, 218. Тя беше облечена в алено.

◇ Ходя на (по) ален фес. Диал. 1. Имам лошо поведение, морал. 2. Не искам да зная какво говорят хората за мене.

— От тур. al.

АЛЕНЕ`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от аленея и от аленея се.

АЛЕНЕ`Я, -е`еш, мин. св. няма, прич. мин. св. деят. аленя`л, -о, -о, мн. алене`ли, несв., непрех. Аленея се. Под стрехите жълтееха царевични кочани, дълги нанизи сухи чушки тъмно аленееха до тях. Ст. Дичев, ЗС II, 186. Около канавката из пътя, .., аленееха безброй макове. А. Гуляшки, Л, 20-21. Зад брезите залез аленее / тихо шушнат люшнати листа. Ас. Босев, МД, 87. От кръв аленее снегът. Хр. Смирненски, Съч. I, 99.

АЛЕНЕ`Я СЕ несв., непрех. Имам ален цвят, изпъквам с аления си цвят; аленея. Цветана и сега се смее, устните й се аленеят. Й. Йовков, ПК, 43. От двете страни на пътеката са нацъвтели много цветя: и синчец .. и лайкучка .. А таме и пуплек се аленее. Т. Влайков, Пр I, 203. Аленеят се лехи с грижливо гледани цветя. Кр. Кюлявков, СПП, 51.

АЛЕНИНА`, мн. няма, ж. Качество на ален; ален цвят.

А`ЛЕНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от ален.

А`ЛЕНКИ, -нка, -нко, мн. -нки, прил. Диал. 1. Умал. от ален; аленичък. — Ами това цвете как се вика, мамо? ..; а това аленкото — виж го колко хубаво мирише — то пък е карамфил, от ранния. Т. Влайков, Пр I, 194-195.

2. Като същ. аленко ср. Нещо, обагрено в яркочервено.

А`ЛЕНО. Нареч. от ален; яркочервено, пурпурно. Когато огненото кълбо се подаде иззад тях [облаците], те се обагрят алено и златно. П. Спасов, ГЛЗЗ, 150.

АЛЕРГЕ`Н м. Мед. Фактор (вещество, храна, лекарство и др.), който предизвиква алергия. Алергените са вещества, които, въведени в организма, имат способността да предизвикат образуването на специфични антитела. Ил. Петков и др., КВБ, 33. Острият бронхит може да бъде и от алергично естество, т. е. промените в лигавицата* да се предизвикат от вдишване на алергени. М. Василев и др., ВБ, 51. Когато лигавицата на носа е раздразнена от дим, изпарения, вируси или алергени, тя произвежда прекомерни количество слуз. Леч., 1992, бр. 42, 7.

— От гр. ᾶλλος ’чужд, друг’* + ̆εργον ’работа, дело’ през нем. Allergen.

АЛЕРГИЗИ`РАМ, -аш, несв. и се., прех. Мед. За вещество, храна, лекарство и др. — Предизвиквам алергия в организма .. Лекарства, които алергизират /повишават чувствителността на организма спрямо тях/, могат да се използуват за местно лечение само при нужда. Н. Тонкин, НЗЛ, 30. Белтъците алергизират много повече от жълтъците. Род., 1999, II, 19.

АЛЕРГИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Мед. Ставам алергичен към някаква храна, вещество, лекарство и др.

АЛЕРГИЗИ`РАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от алергизирам и от алергизирам се. Сурови яйца не бива да се пият поради опасност от алергизиране и внасяне на инфекции. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 123.

АЛЕРГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. 1. Който се отнася до алергия. Алергично въздействие върху организма. Алергична мигрена.

2. Който не понася въздействието на някои външни фактори или погълнати вещества и е склонен към алергия или получава, има алергия от тях. Тя е алергична към цвета на тополите. • Обр. Алергичен съм към лицемерието.

АЛЕ`РГИЯ ж. Мед. Особен начин на реакция — непоносимост на организма (на човек или животно) спрямо някои храни, вещества, лекарства или външни въздействия вследствие на което обикн. получава обрив, зачервяване на кожата, очите и др. Това свойство на организма и на кожата при някои лица да реагират по-особено и различно спрямо действието на разнообразни дразнители, които на огромното мнозинство хора не причиняват никакви болестни реакции, .. се нарича алергия — променен начин на реагиране. Ил. Петков и др., КВБ, 33. Алергията днес се схваща като израз на реакция на нервната система. Б. Кърджиев, ОПА, 212.

— От гр. ᾶλλος ’чужд, друг’* + ̆εργον ’работа, дело’.

АЛЕРГОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Дял от имунологията, който се занимава с алергичните заболявания и реакции. На последния европейски конгрес по алергология .. бе проведена разгорещена дискусия върху прилагането на кортикостероидите за лекуване на алергични заболявания. З, 1969, кн. 1, 6.

А`ЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за кон — възчервен, червеникав. И един ден, сутринта рано, яхнали своите добре охранени алести коне, те заминаха за Дъбин. Т. Влайков, Съч. III, 280. Минаваха файтони с черни и алести коне, с офицери, с жени, облечени в коприна. Д. Габе, МГ, 47. В тая минута тълпата се разтика и даде път на файтона, влачен от два великолепни алести жребци. Ив. Вазов, Съч. XXV, 199. Смехът звънна по Найдините устни, алестите коне се залюляха. А. Каменова, ХГ, 94.

АЛЕУ`ТИ мн., ед. (рядко) але`ут м. Коренните жители на Алеутските острови и на остров Беринг, които говорят език, родствен на ескимоския. Мнозина мислят, че алеутите съставляват коренното население на Командорите. Пог., 1988, бр. 37, 6.

АЛЕ`Я, -е`еш, мин. св. няма, несв., непрех. Поет. Аленея. От заник-слънце озарени, / алеят морски ширини. П. К. Яворов, Съч. I, 60. Лудее буйната игра. / Гърди пъхтят, лица алеят… Ив. Вазов, Съч. III, 214.

АЛЕ`Я СЕ несв., непрех. Аленея се. Наоколо от фесове червени / алей се урвата, като на нива мак. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн.* 2, 166. През клоните на гъстата градина / алей се ивицата керемиди, / обраснали със мъх. Н. Ракитин, Ст II, 74.

АЛЕ`Я ж. Пътека в градина или парк. Двамата влязоха в просторния парк. По алеите на парка не се виждаше никакъв човек. Д. Ангелов, ЖС, 85. Още същата вечер в полумрака на градината се състоя тържественото заклеване. Имаше пълнолуние, алеите и лехите с цветя блестяха от лунната светлина. П. Вежинов, СО, 58-59. Пада вечер. Тъмните алеи / опустяха в градската градина. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 28. // Част от голяма улица, булевард, отделена от автомобилните платна с редици от дървета или храсти, предназначена за пешеходци или колоездачи. След нажежената пустиня на пристанището, алеята с липите приличаше на зелена надежда. Ем. Манов, ВГ, 223. Звън на китари се носи по залесената алея край шосето. Л. Стоянов, X, 39. Те бяха тръгнали покрай градината, по дясната алея на Цариградското шосе. Г. Райчев, ЗК, 199. Беше хубаво да се кара по асфалтираните алеи, .. и старецът даже притвори за миг очи. Ст. Стратиев, ПП, 109. Жената огледа, доколкото можеше, главната алея — тая, която се виеше покрай Искъра u свързваше квартала със столицата. Д. Шумналиев, ПЛ, 7.

— От фр. аlléе. Друга (остар.) форма: але`й.

АЛЖИ`РЕЦ, мн. -рци, м. Мъж от основното население на Алжир. Обкичен с килимчета, сърмени кърпи и мъниста, меланхоличен алжирец се щура из навалицата и настойчиво предлага стоката си… К. Константинов, ПЗ, 106. — Легионът бе интересно международно сборище: немци, испанци, мароканци, алжирци, тунизийци, .., югославяни. Ал. Гетман, ВС, 330.

АЛЖИ`РКА ж. Жена от основното население на Алжир.

АЛЖИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Алжир и от алжирец. Алжирска държава. Алжирски вина. Алжирски тютюн. Алжирски бамбук.

АЛИ` и (съкр.) АЛ съюз. Диал. Или. Ти побърза да побегнеш, / зашчо, Маро, зашчо, мила? / Не ти беше зър убаво? /Али нешчо се налюти? Нар. пес., СбНУ XI, 18.

АЛИА`НЕЦ, мн. -нци, м. Лице от мохамеданска секта, която почита Али и Фатима (зет и дъщеря на Мохамед); казълбаш. Мюсюлманите не бяха мохамедани, а алианци. Те презираха пророка и вярваха в божествената сила на шурея му Али. С. Северняк, ИРЕ, 226. В тази хълмиста ерозионна котловина, каквато е Герлово, живеят и алианци или казълбаши. Й. Радичков, ГСП, 152-153.

— От собств.

АЛИА`НС м. 1. Книж. Съюз, обединение, основаващо се на договорни задължения. „Подкрепа“ става инициатор за създаването на нова демократична политическа формация .. Структурата .. щяла да е блок, съюз, алианс или нещо подобно. Нов., 1999, бр. 265, 3. НАТО ще извади от употреба боеприпасите с обеднен уран, ако те се окажат вредни за здравето, каза вчера зам.-генералният секретар на алианса. Дем., 2001, бр. 9, 1. Международен кооперативен алианс.

2. Основна школа за изучаване на чужди езици у нас .. Дойдоха внуците. Може да се каже, че всичките аз и алиансът ги отгледахме. К. Грозев, ЕГ, 8.

— Фр. alliance.

АЛИ`БИ, мн. няма, ср. Юрид. При съдебен процес — установяване на присъствие на обвиняемото лице другаде по времето на извършването на някакво престъпление, в което го обвиняват, като свидетелство за неучастието му в това престъпление. Рангел беше спокоен със своето алиби и дръзко отричаше обвиненията. Д. Кисьов, Щ, 155. — Той отрича, че сте били с него .. Вие идвате да установите неговото алиби, а той се отрича от вашето свидетелство. Ем. Станев, ИК I, 306. Та нали същата вечер Боби не се бе отделял от него [баща си] — и на кино, и на вечеря в ресторанта. Само че как да го докаже? Кой ще повярва на алибито му, щом като единствен свидетел е неговият син? П. Бобев, ГЮМ, 100.

— Лат. alibi ’другаде’.

АЛИГА`ТОР м. Вид крокодил с широка и къса муцуна, който живее по реките и блатата на Северна Америка, а също в Китай. Alligator. Когато обрали плодовете на какаото и на ванилията, хората ги натоварили в лодката си и поели надолу по реката сред огромните листа на водните лилии .. А край лодката водата гъмжала от безброй алигатори с озъбени челюсти. П. Бобев, ЗП, 121. Мисисипски алигатор. Китайски алигатор.

— От исп. el lagarto ’гущер’ през англ. alligator.

АЛИГОТЕ` ср. 1. Френски сорт бяло грозде със светлозелени едри, сочни зърна. — Нашенските сортове бяха издържливи! Тия са кекави! Каберне… кардинал, алиготе. К. Колев, ТЕ, 74. Великотърновско и Сухиндол .. се славят с добра гъмза, каберне и мерло от червените и алиготе .. от белите сортове. 168 часа, 1999, бр. 70, 11.

2. Бяло вино от такова грозде. Пиха алиготе с киевския котлет, след това .. всички изведнъж го обърнаха на коняк. П. Вежинов, НБК, 142.

— Фр. aligote.

АЛИДА`ДА ж. Геодез. Подвижно рамо на ъгломерен инструмент.

— От араб. през фр. alidade.

АЛИДА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Геодез. Прил. от алидада. Алидадна линийка. Алидадна либела.

АЛИЕНА`ЦИЯ ж. 1. Книж. Прояви на отчужденост на личността от обществото, от околния свят; отчуждение. — Е, за ваше здраве, млади господа! .. Един мой учен приятел най-сериозно твърдеше, че у вас няма алиенация, понеже имате хубава водка. П. Вежинов, БГ, 161. — Да поразсъждаваме върху феномена психологически климат. Откъде дойде това чуждо за действителността явление, наречено алиенация или отчуждение, извинете за чуждицата. Й. Попов, СЛ, 62-63.

2. Мед. Душевно, психическо разстройство, лудост.

3. Юрид. Отчуждаване на имот или вещ от едно лице чрез прехвърлянето им на друго лице.

— От лат. alienatio.

АЛИЕНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Нов. Книж. Правя някой да изпитва отчуждение до враждебност към обществото, останалия свят. На чуждите мисионери се приписва стремежът .., да десоциализират и алиенират личността дори чрез самоубийства. Кеш, 1993, бр. 7, 2.

— От лат. alienatio през нем. alienieren.

АЛИЕНИ`СТ м. Остар. Психиатър.

— Фр. alileniste.

АЛИ`З м. Остар. Ализей; пасат. Ветровете са постоянни и общи .. Двата по-главни постоянни ветра са годишните, наречвани ализ и мусон. Ив. Богоров, КГ, 57.

АЛИЗЕ`И мн., ед. (рядко) ализе`й, м. Метеор. Ветрове, които духат от тропиците към екватора; пасати.

— От исп. alisios през фр. alizle.

АЛИЗАРИ`Н, мн. няма, м. Хим. Багрилно вещество, добивано от корените на растението брош или получавано по синтетичен начин. Ализаринът е намирал главното си приложение като багрило, .., за получаване на извънредно устойчивото и брилянтно старо турскочервено багрене. С. Серафимов, Б, 359. Ализаринът .. се намира в малки количества .. в корена на растението брош. Н. Недев и др., ХБ, 135.

— От араб. през фр. alizarine.

АЛИЗАРИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от ализарин. Ализариновите бои се различават от анилиновите по това, че разтворите им нямат като анилиновите точно определен цвят. Д. Лалев и др., НМП, 109. Ализаринов разтвор.

АЛИЛОДИДА`КТ м. Книж. Алилодидактик; алилодидаскал, взаимоучител.

АЛИЛОДИДАКТИ`К, мн. -ци, м. Книж. Учител, който обучава по взаимоучителния метод, прилаган у нас по време на Възраждането; алилодидакт, алилодидаскал, взаимоучител. Прочут като алилодидактик бил и Николай Никитополус от Димичани. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 634.

АЛИЛОДИДАКТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Алилодидактически; взаимоучителен.

АЛИЛОДИДАКТИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Книж. Взаимоучителен; алилодидактичен. Затова токо като се появи алилодидактическото учение, с голяма радост и ревност оставиха сичко друго. Р. Попович, X, 89-90. Тогава първоначалното образование се даваше по алилодидактическата или Мак-Ланкастерската метода. Ив. Вазов, Съч. X, 152.

— От гр. ἀλληλοδιδακτικός.

АЛИЛОДИДАКТИ`ЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. алилодидактически; алилодидактично.

АЛИЛОДИДАКТИ`ЧНО. Книж. Нареч. от алилодидактичен; алилодидактически.

АЛИЛОДИДА`СКАЛ м. Книж. Учител алилодидактик.

— От гр. ἀλληλοδιδακτικός.

АЛИЛУ`Я. 1. Междум. Църк. Славословие в църковни песнопения със значение „хвалете Господа“. — Отпада душата ми на униние, утвърди ме в твоите слова. .. Алилуя! Й. Йовков, Разк. I, 32.

2. Като същ. ж. а) Църковно песнопение хвалебствен химн. б) Разг. Шег. Дървено масло, което се слага на ядене, гозба. Има ли в салатата алилуя? △ Сипи още малко алилуя.

— От евр. през гр. ἀλληλούια. Друга (остар.) форма: алелу`я.

АЛИМЕНТА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Мед. Хранителен. Причините за появата на храносмилателни разстройства могат да бъдат от най-различно естество: алиментарни (хранителни), инфекциозни и конституционални. К. Рашков и др., ДБ, 166. При цироза често се откриват причините, които са предизвикали комата: инфекциозни заболявания, .. претоварване с белтъчни продукти от алиментарен или медикаментен произход. Л. Томов и др., СВВМ, 115. Алиментарно затлъстяване.

◇ Алиментарна дистрафия. Мед. Тежко заболяване, причинено от нарушение обмяната на веществата при продължително гладуване и недостиг на белтъчини.*

— От лат. alimentarius.

АЛИМЕНТА`ЦИЯ ж. Юрид. 1. Издръжка на нетрудоспособни лица от семейството.

2. Задължение по закон на едно лице да осигурява издръжката на друго.

— От лат. alimentatio.

АЛИМЕ`НТИ само мн. Юрид. Средства, които според закона едни лица са длъжни да плащат като издръжка на други (нетрудоспособни и нуждаещи се), свързани с тях в брачни или семейни отношения.

— От лат. alimentum ’храна, хранене’.

АЛИНЕА`ТОР м. Техн. Геодезически уред за изравняване.

— Лат. alineator.

АЛИНЕ`ЙКА ж. Умал. от алинея. — Ще ви напиша заповедта! За уволнение! Там членчето, алинейката, всичко, както си му е редът! И „Чао, бамбина!“. Ч. Шинов, БС, 60.

АЛИНЕ`Я ж. Юрид. Част от параграф или член от закон, наредба или правилник, която започва на нов ред. Борис вече не гледаше омразния секретар на съда, нито слушаше мърморенето на членовете и алинеите на ЗЗД и НЗ, които той знаеше наизуст и по които ги осъждаха на смърт. Г. Караславов, Т, 122. Само тези документи за двеста шейсет и пет хиляди не бяха заверени съгласно параграфите и алинеите, точките и подточките на наредбата за финансовата отчетност. Ст. Марков, ДБ, 41. Изложените в настоящия закон престъпления, освен по ал. II на чл.* 39, не се съдят в общите съдилища. Ал. Константинов, Съч. I, 59.

— От лат. a linea ’от нов ред’.

АЛИ`С нареч. Диал. 1. Наистина, тъкмо. — Аз пък досега не съм чул никой да й вика така. Сега първо чух от стрина Танчовица .. Ами защо й викат Мариница, мамо? — Алис защо! Ами защо Йованица Донина я викат Йованица? Т. Влайков, Съч. II, 2.

2. Напълно, съвсем. Ябока е само за гризене, / пръстенче е половин либене, / жлътицата алис за зимане! Нар. пес., СбНУ XLIV, 404. Мили царев яничарю, / я имах шчерка Яница, / алис бяше като тебе; / та ми я .. плениа. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 77.

— От тур. alis ’съвсем, напълно’ или halis ’чист, без примеси’.

АЛИТЕРАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Литер. Който се отнася до алитерация. Ние не можем да не видим и в символичните стихотворения на Яворов ритмичното и алитерационно богатство, образната нюансировка, гъвкавото и разнообразно стихотворно майсторство. А. Тодоров, ЛФ, 1958, бр.* 11, 2.

АЛИТЕРА`ЦИЯ ж. Литер. Вид звукова организация на стиха, при която се натрупват еднакви или близки по звучене съгласни звукове като поетически похват, напр.: Те пият — …, / и пеят, тъй както през сълзи се пей!* П. К. Яворов, Съч. I, 59; Ден денувам — кътища потайни, / Нощ нощувам пътища незнайни.* — П. К. Яворов, Съч. I, 62; Бърза, бързоструйна Струма. Т. Траянов, ББ, 15.

— От лат. alliteratio.

А`ЛИФА ж. Спец. Варено ленено масло, което се използува при боядисване и в живописта.

— Гр. ᾶλειφα ’масло’.

АЛИФА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет.: Алифатни съединения. Хим. Ациклени съединения.

— От гр.

АЛИЯ`Т м. Диал. Инструмент, сечиво; алат. — Ний с Динка се наговорихме да вадим камъни заедно .. — Алияти трябват, Алексе. Трябва лост, търнокоп, ками. Й. Йовков, ЧКГ, 158. Той беше донесъл толкова много и различни алияти, че мъка трябваше, доде се изучи човек да ги командари. Д. Немиров, Б, 81.

АЛКА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който съдържа основа; основен. Общо алкалните соли са разтворими във вода. Хим. IX кл, 1950, 128. Алкални окиси.

◇ Алкални метали. Хим. Металите литий, натрий, калий, рубидий, цезий, и франций, които образуват главната подгрупа в I група на периодичната система. Най-меки метали са алкалните, а измежду тези с практическо значение — калаят и оловото. Хим. IX кл, 1950, 116.

АЛКА`ЛИИ мн., ед. (рядко) алка`л, м. Хим. Съединения на алкалните метали, които дават основна реакция.

— От араб. през лат. alcali.

АЛКАЛИЗА`ЦИЯ ж. Хим. Промяна на реакцията на една химическа среда от кисела или неутрална в алкална под действието на алкалии; алкализиране.

— От лат. alcalisatio.

АЛКАЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. Извършвам алкализация.

АЛКАЛИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Ставам алкален.

АЛКАЛИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Хим. Алкализация.

АЛКАЛИМЕ`ТРИЯ ж. Дял от аналитичната химия, който се занимава с количественото определяне, дозирането на основи или разтвори с основна реакция чрез титруване с позната киселина. Алкалиметрия. В този дял от неутрализационния обемен анализ са дадени методите на титруване на основи или основно действуващи вещества. М. Кожухаров и др., АХ, 251.

— От фр. alcalimletrie.

АЛКАЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Хим. Алкален; алкалически. Водите са алкалични; съдържат главно карбонати. П. Делирадев, В, 151.

АЛКАЛИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Остар. Хим. Алкален; алкаличен.

АЛКА`ЛНО. Нареч. от алкален. Това лекарство действува алкално на урината.

АЛКА`ЛНОСТ , -тта`, мн. няма, ж. Хим. Качество или свойство на алкален.

АЛКАЛОЗЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Хим. Обикн. в съчет.: Алкалоземни метали. Химическите елементи калций, стронций, барий и радий, чиито окиси във воден разтвор имат алкално действие.

АЛКАЛОИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Хим. Прил. от алкалоид. Алкалоидни съединения.

АЛКАЛОИ`ДИ, мн., ед. (рядко) алкалои`д, м. Хим. Органични съединения с характер на основа, главно от растителен произход, които съдържат азот и най-често имат сложен химичен състав. Листата и семената на татула съдържат отровни алкалоиди. А. Бойчинов, ПХ, 53.

— От араб. + гр.

АЛКА`НА ж. Многогодишно* тревисто тропическо растение, от което се добива червено багрилно вещество, използувано като химически реактив и като оцветител за тъкани. Alcanna.

— От араб. през исп. alcanna.

АЛКА`НИ мн., ед. (рядко) алкан м. Хим. Алифатни съединения, въглеродните атоми в които са свързани в прави или разклонени вериги само с прости връзки; парафини.

— От араб.

АЛКА`НИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Жажда, страстен стремеж към нещо. Съгреших в помислите си и те обикнах с престъпно алкание; така страшно светотатството легна на душата ми, защото чрез някаква небесна орис не мога да те отделя от трите образа, които гледат от небето. Ст. Загорчинов, ЛСС, 99.

АЛКАНИ`Н м. Хим. Червено багрилно вещество, което се извлича от коренището на някои растения и се използва като оцветител в парфюмерийната промишленост или като реактив при химически реакции.

— От лат.

АЛКА`Я, -а`еш, мин. св. -а`х, несв., непрех. Старин. Силно, страстно желая нещо; жадувам. — Който има много, за още алкае; който е силен, своите братя не зачита за нищо. Ст. Загорчинов, ДП, 389.

АЛКЕ`НИ мн. Хим. Вид ненаситени въглеводороди с двойна връзка; олефини.

АЛКИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. в съчет.: Алкидна смола. Спец. Полиестерна смола, получавана чрез кондензиране на органични дикарбонови киселини с многовалентни алкохоли, която се употребява за приготвяне на лакове.

— От лат.

АЛКИ`Л м. Хим. Едновалентен радикал, съдържащ един въглероден и три водородни атома; алкилов радикал.

— От араб.

АЛКИЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. Вкарвам алкилови радикали (алкили) в молекулата на органични съединения при производството на бензин, багрила, лекарства и др. алкилирам се страд.

АЛКИЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Хим. Химически процес, при който се вкарват алкилови радикали (алкили) в молекулата на органични съединения.

АЛКИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. В съчет.: Алкилов радикал. Алкил.

АЛКО`В м. 1. Книж. Вдадена навътре част в стена на стая за поставяне на легло, закривано със завеса; ниша. // Завеса на такова легло. Отредената на мадам Меворах стая .. беше комфортно мобилирана: прозорците бяха с двойни завеси, креватът — с алкови, имаше тоалетно огледало, умивалник, фотьойли. А. Страшимиров, Съч. V, 339.

2. Поет. Легло. От своя златоткан алков / с какъв възторг, с каква безгрешна / любов ще ме обгърнеш ти? Н. Лилиев, Ст, 34.

— От араб. през фр. alcove.

АЛКО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Книж. Прил. от алков.

АЛКОРА`Н м. Остар. 1. Мохамедов закон; коран. Пророкът им заповядал: „С захождането на слънцето ще турите мечовете в ножниците ..; и юначните последователи на алкоранът точно изпълняват волята Мохамедова. Ст. Ботьов, К (превод), 180. Стара Арнаутка била позната на всичките .. При нея са вкусните гозби, при нея са силните питиета, запретени от алкоранът на верните Мохамедови синове. Ст. Ботьов, К (превод), 30-31.

2. Книгата, в която е написан Мохамедовият закон; коран.

— От араб.

АЛКОХО`Л м. 1. Хим. Лесноподвижна течност със специфична миризма, която се получава при ферментирането на захари и се среща в разредено състояние в спиртните напитки; спирт.

2. Само ед. Разг. Спиртно питие. Кондарев изпи коняка и усети, че алкохолът мина като огън по тялото му. Ем. Станев, ИК,* I, 220. Тогава тя [Ирина] отиде при бюфета в трапезарията и си наля чаша коняк. Алкохолът отпусна изопнатите й нерви, удави смущението й в скептичен смях. Д. Димов, Т, 398. // Събир. Спиртни напитки. В същност от най-древни времена хората са се опитвали да потискат чувствата на страх, тъга, неприятност. За тази цел са били използувани алкохолът, опиумът, хашишът и други коварни отрови, които имат твърде широко вредно действие върху нервната система. С. Славчев, ЖББ, 70. Той не можеше да свикне с тежкия мирис на алкохол, на мухъл и нечистоплътност. Ал. Бабек, МЕ, 127. В заведението не се сервира алкохол.

3. Обикн. мн. Хим. Органични съединения, в състава на молекулите на които влиза група от атоми на кислорода и водорода (хидроксилна група). Метилов алкохол. Поливалентни алкохоли.

— От араб. през нем. Alkohol. Друга (остар.) форма: алкоо`л.

АЛКОХОЛА`ТИ мн., ед. (рядко) алкохола`т, м. Хим. Съединения на едновалентни алкохоли.

АЛКОХО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който съдържа алкохол, спирт или е от алкохол. Старите гърци познават една оризена каша, от която са правили алкохолно питие, наречено арак. Пр, 1953, кн.* 1, 82. Алкохолен разтвор. Алкохолни инжекции. Алкохолни пари.

2. Който е свързан с алкохол. Алкохолната ферментация на гроздовия сок, превръщането на виното в оцет и други процеси се дължат на дейността на микроорганизмите. ВН, 1960, бр.* 2624, 4.

— Друга (остар.) форма: алкоо`лен.

АЛКОХОЛИЗА`ЦИЯ ж. 1. Хим. Насищане, обогатяване с алкохол, със спирт; алкохолизиране.

2. Книж. Пристрастяване към употреба на спиртни напитки; алкохолизиране.

— От нем. Alkoholisation.

АЛКОХОЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Хим. Насищам, обогатявам с алкохол, със спирт.

2. Книж. Привиквам, приучвам някого да пие алкохол. — Бива ли тъй бе, бай Тодоре? — подхвана той с укорно-назидателен тон. — Десетгодишно момиче, да го поиш с вино, .., да го алкохолизираш още от люлката, дето се вика! Г. Караславов, Избр. съч. II, 126. алкохолизирам се страд. от алкохолизирам в 1 знач.

АЛКОХОЛИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. Пристрастявам се към прекомерна употреба на спиртни напитки; ставам алкохолик.

АЛКОХОЛИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от алкохолизирам и от алкохолизирам се.

АЛКОХОЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Мед. Болестно състояние, което се характеризира с непреодолимо влечение, патологично пристрастяване към прекомерна употреба на спиртни напитки, което води до патологични изменения в организма. Борба против алкохолизма. Лечение на алкохолизъм.

2. Разш. Пиянство.

АЛКОХОЛИ`К, мн. -ци, м. Книж. Човек, който страда от алкохолизъм; пияница. Участъците гъмжеха от скъпо платени цивилни разузнавачи — декласирани типове, алкохолици и развратници, чието единствено занимание беше да обвиняват хората в комунизъм, да ги арестуват и изтезават незаконно. Д. Димов, Т, 291. След него [поручика] се измъкнаха още трима — шофьорът, един подофицер и един попреминал войник с отпуснато, небръснато лице на алкохолик. Г. Караславов, Избр. съч. I, 393.

АЛКОХОЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Книж. Прил. от алкохолик; алкохолически. Алкохолична физиономия.

АЛКОХОЛИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Алкохоличен.

АЛКОХОЛИ`ЧКА ж. Книж. Жена алкохолик. — Какво поколение ще даде една алкохоличка? Г. Караславов, Избр. съч. II, 126.

АЛКОХОЛОМЕ`ТРИЯ м. Спец. Измерване на процентното съдържание на алкохол във водни разтвори с помощта на алкохолометър.

АЛКОХОЛОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Ареометър за определяне на процентното съдържание на алкохол във водни разтвори по относителното им тегло; спиртомер.

АЛКОХО`ЛТЕ`СТЕР м. Спец. Портативен апарат за определяне на количеството алкохол в кръвта чрез измерване на процентното съдържание на алкохол в издишания въздух.

АЛЛАГА`ТОР м. Истор. В България през XIII-XIV в. — началник на конен отряд. — Извикай стотника от Великата порта, болярина Тихомира. Ще узнаеш тогава кой е старият аллагатор* Белослав — каза сприхаво боляринът. Ст. Загорчинов, ДП, 241.

— От гр. ἀλλαγή ’смяна, промяна’.

АЛЛА`Х, мн. няма, м. В мохамеданската религия — бог. Взел бе всичко в ръцете си Селим бей, а вървеше по лоши пътища: комар играеше, пиеше ракия. Но, такава е била волята на аллаха. .. Д. Талев, И, 189. — Ако приемеш правата вяра, ще те направя господар на Чардаклия .. Цялото ми имане ще наследиш, когато склопя очи. Аллах не ми прати мъжка рожба, нито женска… А. Каралийчев, ПГ, 118-119. В Дортьол мюезинът викаше провлачено: — Да бъде благословен аллах, който чертае пътя на човека и го насочва към пристанището! Ст. Дичев, ЗС I, 108.

— Араб. allah.

АЛЛА`ХОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от аллах. Какво бе името на тази жертва / аллахова, не мога да се сетя. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3 и 4, 173.

АЛМА` ж. Диал. Вид украса на женска дреха. Така щото тая кръвожадна сган имаше в същото време и комически вид, тя приличаше на едно шествие на карнавал, в азиатски вкус. Мнозина бяха се облекли в богати женски кожуси със скъпи рисове и алми. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 190.

— От тур. elma.

АЛМА`З м. Остар. Елмаз. Най-хубавите песни в тая сбирка са истински алмази. Ст. Младенов, БТР I, 69.

АЛМА`ЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Елмазен. Алмазен пръстен.

А`ЛМА-МА`ТЕР неизм., ж. Ласкателно или шеговито наименование, с което студентите наричат университета.

— Лат. alma-mater ’майка-хранителка’.

АЛМАНА`Х, мн. -си, м. 1. Литер. Сборник от кратки литературни публицистични и други произведения, обикновено във връзка* с определен период от време. — Ще издаваме, .., алманах, та ще ни трябва една статия за историята и икономическото минало на гр. Казанлък. Чудомир, СбСт, 34. Съветският читател още слабо е запознат с българската литература. Тая празнота трябва да се запълни. Трябва да се издаде един алманах или антология от най-добрите български писатели и поети. Кр. Кюлявков, СП, 31. Литературен алманах.

2. Спец. Ежегоден справочник със сведения за лица от една и съща професия (лекари, адвокати и др.). Негови [на Власаки] статии са печатани в италиански списания. Напоследък му искаха адреса, за да го впишат в един международен алманах. Св. Минков, РТК, 101.

3. Спец. Сборник със сведения от определена област на науката или обществения живот. Търговски алманах. Театрален алманах.

4. Остар. Вид календар с астрономически и астрологични сведения, а понякога и със забавни и научно-популярни четива.

— От араб. през фр. almanach.

АЛМАНДИ`Н м. Минер. Минерал от групата на гранатите, полускъпоценен камък с червен до тъмно червенокафяв цвят.

— От собств.

А`ЛНА СЕ. Вж. алвам се.

АЛНЕ`, мн. -та, ср. Диал. Сърне.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник …, 1951.

АЛНЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от алне. Насреща иде кошута, / кошута с младо алненце. Ст. Младенов, БТР I, 69.

А`ЛО междум. 1. Възглас, употребяван при разговор по телефон — при повикване, при отговор или при проверка дали чува събеседникът. (Телефонът звъни.) — Шефът!… Шефът! (Поема слушалката.) Ало, ало… тук министър Големанов!… Там кой! Ти ли си бе, шефе? Добър вечер… Ст. Л. Костов, Г, 87. — Ало! Да. Кой е там? Ограда, ти ли си? Дай ми Вулкан! Ив.* Мартинов, ДТ, 48.

2. Разш. Разг. Възглас, с който обикновено се привлича вниманието; слушай(те)! — Хайде сега да полеем годежа. Хей, ало! — извика той след келнера: — По-скоро с другото! М. Грубешлиева, ПИУ, 236. Герган дълго се заглежда, после излезе и тръгна из панаира между другите бараки. Отвсякъде викаха, канеха, молеха: .. — Ало, ало! Тук е укротителят на змии, гущери, мечки и вълци, великият маг Мата-Мата. К. Калчев, ЖП, 132.

От англ. hallo ’здравей’ през фр. alló.

А`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Ален. Леле Радо, Радобилке, / .. доста носи алое пояс. Нар. пес., СбБрМ, 449. На бела чешма стойеше [момчето], добра си коня пойеше, / алово фехче токмеше. Нар. пес., СбНУ X, 36.

А`ЛОВИНА ж. Диал. Безалкохолно домашно питие, приготвено от житни растения (овес, ръж, ечемик); оловина, ловина.

А`ЛОВИНСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил от аловина. Аловинско каче.

АЛОГИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. 1. Книж. Нещо, което противоречи на логиката; нелогичност, безсмислица. Тя [творческата личност] скъсва постепенно не само с обществото, но и с действителността. Това обяснява както ирационализма, така и алогизма на някои крайно модерни направления. Ив. Богданов, СП, 20. Тя [основната слабост] влече след себе си всички останали недостатъци на неговата поезия: нестройно композиционно изграждане, непоследователност и алогизъм на образите и картините и т.н. М. Наимович, С, 1951, кн.* 9, 169.

2. Литер. Литературен похват, при който се разрушават логическите връзки в речта, за да се постигне комизъм, ирония и др.

3. Само ед. Филос. Отрицание, че истинското познание се постига чрез логическо мислене и утвърждаване, че то е възможно само чрез интуиция, откровение чрез „съзерцание“ или вяра чрез мистическо вглъбяване.

— От гр. ὰλογος ’безразсъден, неразумен’.

АЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който противоречи на логиката; нелогичен. Годината изтече в една алогична смесица на бруталност и перфидни хитрини, на колебания във военното щастие и несигурност в прогнозите. К. Константинов, ППГ, 276. Привърженици на алогичната и безперспективна политика на „студената война“. ВН, 1959, бр.* 2465, 2.

АЛОГИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество и проява на алогичен. Изобщо вътре в самата група „Мисъл“, както в мирогледа и проявленията на всеки от тях поотделно, имаше доста алогичност, дори противоречия. К. Константинов, ППГ, 133.

АЛО`Е, мн. няма, ср. 1. Южноафриканско тропично и субтропично растение с дебели и сочни листа и червеникави, жълти или зелени цветове, различните видове от което се използуват в текстилната индустрия, във фармацевтиката и пр. Aloe. С високи перести червени цветове цъфтеше алое .. Тук то расте на каменистите сипеи голямо като храст. Д. Богданов, ТА, 99. Известни са около 200 вида алое, представляващи вечно зелени растения със сочни, плътни листа, покрити с восъчна ципа. ВН, 1958, бр. 2033,

4. Съветските медици употребяват препарати от алое при изгаряния, при дълго незарастващи рани и язви, при изтощен и понижен апетит, при очни заболявания. ВН, 1958, бр. 2033, 4.

2. Сгъстен сок от листата на такова растение; сабур. И гънеше се [от стаята на Боян Мага] до сводовете тъмен мириз на ладан, .., алое и амбра. Н. Райнов, КЦ, 29.

— Гр. ἀλόη. — Друга форма: ало`й.

АЛО`ЕН, -а, -о, мн. -и и — о`йна, -о`йно, мн. -о`йни. Остар. Прил. от алое. В полите на хълмовцете, .., видях саморасъл тютюн, хубави алойни растения. П. Р. Славейков, РО (превод), 57.

АЛОКУ`ЦИЯ ж. Книж. Кратко слово, обикн. официално тържествено.

— От лат. allocutio.

АЛОМО`РФА ж. Езикозн. Текстова реализация, разновидност на морфема в комбинация с други звукове и морфеми.

— От гр. ᾰλλος ’друг’ + μορφή ’форма’ през англ. allomorph или рус. алломорф.

АЛО`НГА ж. 1. Хим. Стъклена тръбичка, извита под ъгъл, която се поставя като удължител на гърлото на реторта и др.

2. Спец. Уред за улавяне на некондензирани цинкови пари при добиване на цинк.

3. Рядко. Празен лист, добавен към книга, за залепване на карти или таблици.

4. Търг. Допълнителен лист, приложение към чек за вписване на забележки.

— От фр. allonge ’удължение, удължител’ или нем. Allonge.

АЛОНИ`М м. Книж. Вариантно или друго име на лице, географски обект и др.

— От гр. ᾰλλος ’друг’ + ̆ονυμα ’име’.

АЛОПА`Т м. Мед. Лекар, който лекува чрез алопатия.

АЛОПАТИ`ЧЕН* -чна, -чно, мн. -чни. Мед. Прил. от алопат и от алопатия; алопатически.

АЛОПАТИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Мед. Алопатичен.

АЛОПА`ТИЯ ж. Мед. Метод на лечение, при който болестите се лекуват със средства, предизвикващи в организма явления, противоположни на симптомите на лекуваната болест, за разлика от хомеопатичните методи.

— От гр. ᾰλλος ’друг’* + πάφος ’болка’.

АЛОПЛА`СТИКА ж. Нов. Замяна на органи на човек или техни части с чужди по органичен състав вещества като пластмаси, метали и др. От всички видове пластики сега най-често се предпочита несвободната автопластика, т. е. използват се местни тъкани, по съседство, без при това да се прекъсва целостта на кожата .. Прилагат се също и чужди по органичен състав вещества, като пластмаси, метали и др. Това е така наречената алопластика. З, 1969, бр. 1, 11.

— От гр. ᾰλλος ’друг’* + πλαστός ’моделиран’.

АЛО`САМ. Вж. алосвам.

АЛО`СВАМ, -аш, несв.; ало`сам, -аш, св., прех. Диал. Боядисвам, вапсвам алено;* алосвам се, алосам се страд.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник .., 1951.

АЛО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от алосвам и от алосвам се.

АЛОТРО`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Хим. Прил. от алотропия. Като просто вещество въглеродът се среща в две алотропни видоизменения — диамант и графит. Хим. VIII кл, 1964, 78.

АЛОТРОПИ`ЧЕН, -чна, чно, мн. -чни, прил. Хим. Алотропен; алотропически.

АЛОТРОПИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Алотропен; алотропичен.

АЛОТРО`ПИЯ ж. Хим. Свойство на химическите елементи да съществуват във вид на няколко прости вещества, различни по строеж и свойства, в две или повече модификации (видоизменения). Един елемент може да образува няколко прости вещества. Например от елемента кислород са известни две прости вещества — обикновен кислород и озон. Те се различават само по броя на атомите си и се наричат алотропни форми, а самото явление — алотропия. Кр. Кулелиев и др., Ф, 8.

— От гр. ᾰλλος ’друг’* + τροπή ’изменение’.

АЛОФО`Н м. Езикозн. Конкретна реализация на фонема в речта в комбинация с други звукове.

— От гр. ᾰλλος ’друг’* + φωνή ’глас’ през англ. allophone или рус. аллофон.

АЛОХТО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Геол. За скали и полезни изкопаеми — който се намира не на мястото на първоначалното си образуване, а е пренесен или натрупан в резултат на геологични процеси на това място. Противоп. автохтонен. Други от пластовете не са на своето първоначално място, а са претърпели повече или по-малко преместване. Наричат ги алохтонни. Гр. Николаев и др., ОГ, 119-120. Въглищата се разделят още на алохтонни и автохтонни. Г. Георгиев, П, 229.

АЛОХТО`НИ само мн. Биол. Организми (животни или растения), които се срещат, съществуват в състава на флората или фауната на някаква местност, но в процеса на еволюцията са възникнали някъде на друго място. Противоп. автохтони.

— От гр. ᾰλλος ’друг’* + χτων ’земя’.

АЛПАКА`1, мн. няма, ж. 1. Сплав от мед, никел и цинк, подобна по вид и качества на сребро, от която се правят прибори за хранене и др.

2. Събир. Прибори, съдове, изделия от такава сплав.

— От амер.

АЛПАКА`2 ж. 1. Южноамериканско опитомено млекопитаещо животно от рода на ламите с фина, дълга вълна.

2. Вълна от това животно.

3. Плат от вълната на това животно.

4. Вид изкуствена качествена вълна.

— От исп. alpaca.

А`ЛПЕНЩОК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книж. Дълъг бастун с железен шип на долния край, който се използува при изкачване на планини.

— Нем. Alpenstock ’алпийски бастун’.

АЛПИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. 1. Жител на селище в Алпите. Към теб се рва, / .. / тъй както в тъмна нощ за дома / алпиецът усамотен / бленува планините снежни, / от месечината огрени. П. П. Славейков, Съч. V, 168.

2. Спорт. Спортист, скиор в алпийски дисциплини. „Генерална репетиция“ пред световното първенство по ски бяха състезанията в Кицбюел (Австрия), които събраха най-добрите скиори-алпийци в света.

АЛПИ`ЙКА ж. 1. Жителка на селище в Алпите.

2. Спорт. Спортистка, скиорка в алпийски дисциплини. Докато утре за Италия ще заминат наши скиорки-алпийки, в събота на Витоша ще започнат международните скисъстезания за купата „Алеко“.* ВН, 1960, бр. 2667, 3.

АЛПИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Алпите, свързан е с Алпите (най-високата планинска система в Европа, разположена на територията на Италия, Швейцария, Франция, Германия, Австрия, Словения и Лихтенщайн). Алпийските вършини с леден поглед / намръщено се взират към Лагорн. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 76. Аз забравих и алпийските снежни върхове, и норвежките фиорди. Ив. Вазов, Съч. IX, 112. Наляво се разнесе звукът на един алпийски рог и след него един квартет от тиролци и тиролки ни пренесе в цивилизования мир. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.* 4, 48. Алпийски пейзажи.

2. Който се намира, расте високо (над 2500 м) в планината; високопланински*. По ниските склонове — клек .., под който виреят със стотини алпийски билки. .. Ив. Вазов, Съч. XV, 150. Местността „Котлините“ има 2500 м надморска височина и носи всички белези на високопланинския (алпийския) пояс. Алпийска шипка. Алпийска растителност.

3. Спорт. Който е свързан с високопланинския спорт. Алпийски дисциплини. Алпийска техника. Алпийски клубове.

4. Стесн. Алпинистки. Алпийски лагер. Алпийски чукове. Алпийски спални чували. Алпийски инвентар.

◇Алпийска роза. Бот. Малък храст без бодли с розови или червени цветове, който вирее из горите и високопланинските ливади на Стара планина, Рила, Родопите, Витоша и др. Rhododendron myrtifolium. Безоблачното небе сияеше* ярко, а в пукнатините на скалите цъфтяха алпийски рози. Д. Димов, Т, 421.

АЛПИНЕ`УМ м. Място в градина, в парк, където се отглеждат високопланински растения за научни или декоративни цели. В езерото ще има разноцветни рибки и водни лилии, а покрай специалните камъни на алпинеума ще бъде посята алпийска растителност. ВН, 1960, бр.* 2603, 1. Живеехме в окрайнините на града в една кокетна къщичка от полирано дърво с малко дворче, нали знаете японските дворчета, бухнали в цвят, с малък алпинеум, с няколко бамбукови стръкчета и дръвчета-джуджета. .. П. Бобев, К, 60-61.

— От собств.

АЛПИНИА`ДА ж. Спорт. Цикъл спортни състезания по алпинизъм. Секцията по туризъм при института устройва осемдневна алпиниада в Малъовишкия дял на Рила. ВН, 1959, бр.* 2524, 3. Българските алпинисти се готвят с чест за II конгрес на БТС [Български туристически съюз]. Като завършък на тяхната активна подготовка е републиканската зимна алпиниада — най-масовата ни зимна проява, която ще се състои в Мальовишкия дял на Рила. ОФ, 1961, бр.* 5147, 3.

АЛПИНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Вид спорт, който се състои в изкачване и преминаване на труднодостъпни планински върхове, ледници, скали с помощта на специални съоръжения (въжета, клинове и др.); високопланински туризъм. В 20 спортни дружества работят активно секции по алпинизъм, все по-голяма популярност придобиват състезанията по скално катерене. Е, 1979, бр. 20, 4. Състезания по алпинизъм.

2. Учебен предмет за този вид спорт в спортно учебно заведение. Конкурс за преподавател* по алпинизъм.

— От фр. alpinisme.

АЛПИНИ`СТ м. Спортист, който се занимава с алпинизъм. Навярно за един опитен алпинист като мене не е трудно да пропълзи тези двадесетина разкрача и да застане до самата вряща каша, за да се полюбува на огнедишащата й жар… П. Бобев, К, 56. Тя [стената] беше висока може би петдесет* метра и толкова гладка, че нито един алпинист не би могъл да се покачи по нея. М. Марчевски, ТС, 35.

— Фр. alpiniste.

АЛПИНИ`СТКА ж. Жена алпинист. Кокетният алпийски лагер, разположен до самата река Лом, под отвесните скали край Басарабово, Русенско, приюти най-добрите алпинисти и алпинистки от цялата страна. НС, 1958, бр.* 122, 3.

АЛПИНИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от алпинист и от алпинизъм. Алпинистки екип.

АЛПИ`НКИ мн., ед. (рядко) алпи`нка ж. Вид спортни обувки за високопланински туризъм.

АЛСЕ`КО ср. Изк. Вид техника в стенната живопис, при която се полагат водни бои върху суха мазилка.

— Ит. al secco ’на сухо’.

АЛТ, а`лтът, а`лта, мн. а`лти`, след числ. а`лта, м. Муз. 1. Нисък женски глас. Таз едра горянка пеела в родното си селце при различни срещи, веселби и празници, но очевидно никой не е обръщал внимание на нейния изключително силен и мелодичен алт. Г. Караславов, Избр. съч. III, 308. Мария запя. Нейният звучен алт изпълни тишината и ги накара да мечтаят. Ст. Дичев, ЗС I, 511.

2. Певица или певец с такъв глас. Ала повечето преселници мълчаха и слушаха унесено как песента се въззема нагоре, .. После бавно се спуска надолу, подхваната от починалите си в това време алти и баритони. Ал. Бабек, МЕ, 54. Оказа се, че хазяйката е прекрасно сопрано, една от помощничките й — алт. РД, 1950, бр.* 196, 2.

3. Партия на ниските женски или детски гласове в хор или вокален ансамбъл. Партитура на алта.

4. Нисък детски глас у момчетата.

5. Муз. Музикален струнен (виола) или духов инструмент с нисък (надтеноров) регистър.

— От ит. alto през нем. Alt.

АЛТА`ЕЦ, мн. -а`йци, м. Мъж от основното население на Алтайската република в Руската федерация. Оказало се, че при паспортизацията на алтайците — поради липса на документация и архиви — в паспорта била отбелязвана датата, посочвана от самия гражданин. ПЗ, 1981, кн. 10, 7.

АЛТА`ЗИМУТ м. Приспособление за определяне на височините и азимутите на небесните тела, използувано в астрономията.

— От лат. altus ’висок’ + араб. assumut ’пътеки’ през нем. Altazimut или рус. альтазимут.

АЛТА`ЙКА ж. Жена от от основното население на Алтайската република в Руската федерация.

АЛТА`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Алтай и от алтаец. Група съветски геронтолози организираха експедиция за проучване на алтайските дълголетници. ПЗ, 1981, кн. 10, 6.

◇ Алтайски езици. Общо название на разпространените в Предна, Централна и Източна Азия сродни помежду си тюркски, монголски и тунгуско-манджурски езици.

АЛТА`Р м. 1. Книж. Място за извършване на жертвоприношения у древните народи; жертвеник. Един каменен алтар с латински надпис, открит по време на строежа на пеницилиновия завод, хвърли нова, обилна светлина върху името на разкопавания град. ВН, 1961, бр.* 3155, 4.

2. Остар. Църк. Олтар. Прозорецът [в черквата] с шарени стъкла, над алтарът, огрея се от алените зари на слънцето. Н. Бончев, ТБ (превод), 49.

— Лат. altar.

АЛТА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Книж. Прил. от алтар.

АЛТЕРА`ЦИЯ ж. 1. Муз. Изменяне височината на даден звукоред чрез повишение или понижение с половин тон или с цял тон чрез хроматични знаци: диез, бемол, бекар.

2. Биол. Изменение в структурата и функциите на клетки, тъкани и органи под влияние* на повреждащи действия.

— От лат. alteratio ’изменение’.

АЛТЕРНА`НС м. Литер. Правило, изискващо в последователни стихове да се редуват рими, различни по място на ударение.

— Фр. alternance.

АЛТЕРНА`НТ м. Езикозн. Езикова единица, която се намира в отношения на алтернация, редуване с друга еднородна в състава на по-голяма езикова единица.

— От англ. alternant или рус. альтернант.

АЛТЕРНАТИ`ВА ж. Необходим избор на едно от две възможни решения, начини на действие, мнения и т.н., които взаимно се изключват. От туй положение аз друг изход не виждам, освен да ся разбере и отбере алтернативата: „Има конституция, има княз; няма конституция, няма княз.“ П. Р. Славейков, ПХС, 65. Батенберг изведнъж осъзна, че ще трябва да воюва .. Изправен бе пред алтернативата да брани или Княжеството от Милана, или Румелия от турците. В. Геновска, СГ, 355-356. Но той [князът] бе поставен пред алтернативата или да се помири със своите собствени поданици или да очаква със скръстени ръце, последния акт на военнополитическата драма, която приготовляваха генералите. С. Радев, ССБ I, 390-391. Тежко съмнение налегна в това време английските държавници: русите ще тръгнат към Цариград. И лорд Едуард Дерби не закъсня да изправи Русия пред алтернатива: или незабавно примирие, или Англия се намесва! О, 1978, кн. 4-5, 19. Алтернативата, която аз Симеон II представлявам, да променим обществото и държавата, за да стане тя роден дом за всеки българин, .., остава валидна.* Дем., 2001, бр. 35, 2. // Всяка една от двете възможности за избор.

— От фр. alternative.

АЛТЕРНАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който съществува като друга възможност или като противоположност спрямо нещо официално*, традиционно, утвърдено. Съществуват два основни типа методи за .. освобождаването от стреса: класически и алтернативни. З, 1999, бр. 6, 6. Алтернативна култура. Алтернативна музика.

2. Който се прилага, използва като заместител на нещо обичайно, традиционно. Най-популярният източник на алтернативната енергия е слънчевата топлина. 168 часа, 2000, бр. 40, VII. Алтернативно гориво.

◇ Алтернативен брак. Брак между еднополови индивиди. В някои страни алтернативните бракове са узаконени. Алтернативна военна служба. Военна служба, която се отбива чрез полагане на общественополезен труд (в болници, социални домове и др.), а не в казарма, за срок по-голям от този на обикновената военна служба. Наборникът бил преместен на алтернативна военна служба. ДТ, 2000, бр. 152, 10. Алтернативна медицина. Съвкупност от методи на лечение без използване на синтетични лекарства и други традиционни методи, а с помощта на природни, естествени средства. Една трета от американците плащат, за да бъдат лекувани с методи на алтернативната медицина. СТ, 2000, бр. 10, 26.* Алтернативно решение.

Алтернативни съждения. Филос. Съждения, които взаимно се изключват. Алтернативно задължение. Юрид. Задължение с право на избор за начина на изпълнението му.

АЛТЕРНА`ТОР м. Техн. Електрически генератор за получаване на променлив ток.

— От лат. alternator.

АЛТЕРНА`ЦИЯ ж. 1. Спец. Редуване. В Симеоновското землище туфът е на изток от селото в алтернация с мергелови варовици. П. Делирадев, В, 55.

2. Езикозн. Закономерно редуване на звукове в една основа при различни форми на една и съща дума или в редица думи от един и същ корен, напр.: кожух — кожуси, другар — дружка и др.

— От лат. alternatio.

АЛТЕ`Я ж. Многогодишно тревисто растение с едри цветове, отглеждано и като декоративно, което намира приложение в медицината; градинска ружа. Althaea. При сухия хроничен бронхит предписваме инфузи от алтея, примула .. и пр. М. Василев и др., ВБ, 58.

АЛТИГРА`Ф м. Техн. Уред за автоматично измерване на височини над морското или др. равнище въз основа на барометричното налягане.

— От лат. altus ’висок’ + гр. γράφω ’пиша’.

АЛТИМЕ`ТРИЯ ж. Дял от геометрията, който се занимава с измерване на височини.

— От лат. altus ’висок’ + гр. μετρέω ’измервам’.

АЛТИМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. Техн. Уред за определяне височината на полета на летателен апарат. Лунният алтиметър ще позволи да се получат допълнителни данни за изменението на височината на ракетата над повърхността на движението. РД, 1959, бр.* 257, 3.

— От лат. altus ’висок’* + гр. μέτρον.

АЛТИ`СТ м. Муз. 1. Певец, който пее алтова партия в хор.

2. Музикант, който свири на алтов инструмент.

АЛТИ`СТКА ж. Муз. 1. Жена — певица, която има алтов глас и пее в хор или вокален ансамбъл мецо-сопрано или контраалт. Сега пеят алтистките.

2. Жена — музикант, която свири на алтов инструмент.

АЛТИТУ`ДА ж. Спец. Височина на точка от земната повърхност по отношение на морското равнище.

— От лат. altitudo.

А`ЛТО ср. Муз. Нисък женски глас; алт.

— Ит. alto.

А`ЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Муз. Който е свързан или е предназначен за нисък детски или женски глас. Алтова партия.

2. За тембър на глас — нисък, плътен. Клавдия запя. Гласът й звучеше плътен, мек, алтов. Д. Добревски, БКН, 121. Някой пееше с приятен алтов глас и си акомпанираше на китара. М. Марчевски, П, 239. „Колко е недосетлив .. Но нека, нека го помъча още малко“ — реши тя и като чуваше как сърцето й бие .., каза с ласкави нотки в забуления си алтов глас: — С какво съм задължена към вас. Ем. Станев, ИК I, 169. Момичето му напомняше на истинска танцьорка. Говореше английски, но тембърът на гласа й* бе алтов. Г. Белев, КВА, 328.

◇ Алтова цигулка. Муз. Виола. Алтов ключ. Муз. Един от ключовете на системата „до“ (С), който означава, че нотата от първата октава се намира на третата линийка на нотното петолиние. Алтов обой. Муз. Английски рог.

А`ЛТОВО Нареч. от алтов; ниско, плътно. Звучи алтово.

АЛТРУИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Безкористна грижа за благото на другите хора. Противоп. егоизъм. — Вие твърдите, че борбата между алтруизма и егоизма не е спомогнала за развитието на човешката личност. Ем. Станев, ИК I, 231. // Готовност да се жертват личните интереси пред общите. — А на мен ми се струва, че ти мислиш повече за спокойствието на баща си и на всички други, отколкото .. отколкото за нас. Такъв алтруизъм заслужава уважение навярно, но аз не мога да го разбера. Ем. Манов, ДСР, 112.

— От фр. altruisme.

АЛТРУИ`СТ м. Човек, който проявява алтруизъм.

АЛТРУИ`СТКА ж. Жена алтруист.

АЛТРУИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се основава на алтруизъм, който е проникнат от алтруизъм; алтруистически. И в дългата статия „Добродетелната дружина“ от август 1873 г. Каравелов .. се връща на историята на това букурещко общество, което под маската на алтруистични цели е служило само на грубото користолюбие на неколцина нотабили. М. Арнаудов, БКД, 90. Алтруистична постъпка.

АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Алтруистичен.

АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. алтруистически; алтруистично.

АЛТРУИСТИ`ЧНО. Нареч. от алтруистичен; алтруистически. Той постъпи алтруистично.

АЛТХО`РН м. Муз. Алтхорна.

— Нем. Althorn.

АЛТХО`РНА ж. Муз. Меден духов музикален инструмент с вентили, разновидност на тромпета, който се използува в по-малки духови оркестри вместо валдхорна. Разновидности на тромпета, които намират широко приложение в духовите оркестри, са флигорната, алтхорната и басфлигорната. Св. Чертиков, ОУМ, 78.

— От нем. Althorn.

АЛТЪЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Стара турска сребърна монета, равна на шест гроша; шестак. При всичко, че циганчето претърпя такова премеждие, циганите го заведоха при зрителите за бакшиш. Всички гости го дариха по нещо, а стопанинът на коня му даде един алтълък и го запита как се отърва да не го повлече конят по клоните, да го разкъса. Ц. Гинчев, ГК, 260.

— От тур. altı ’шест’.

АЛТЪ`Н м. Остар. 1. Стара златна турска монета; жълтица. — Нема ли да даде нашето село неколко алтъна да купиме пушки за нашата чета? Д. Талев, И, 472. А на шията й тежки нанизи, ред едри алтъни, ред рубета и махмудии. Й. Йовков, СЛ, 6.

2. Като прил. неизм. а) Направен от злато; златен. Прегръщал съм я мамо, / целувал съм я, / и зимал съм й мамо, / алтън пръстене. Нар. пес., СбНУ XLVI, 201. б) Прен. Много добър, много хубав; прекрасен. Веднъж дори той направо подари на Домна месечните купони. — Имай ги от мене — рече, — алтън жена си ти. Б. Болгар, Б, 26 Алтън Калофер.

— Тур. altın.

АЛТЪ`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е направен от алтън или от алтъни; златен. Я си главата повдигни, / по гушка да те целуна, / по твоя гердан алтънен. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ I, 25.

АЛТЪ`НКА ж. Диал. 1. Цветето латинка. „А Велзавела накити с камилек, алтънка и здравец кълчана ми — и се засмя, като ме изпращаше .. Н. Райнов, КЦ, 101.

2. Смрадлика.

АЛТЪНЛИ`ЙКА ж. Диал. Щиглец. Щиглеца у нас го наричат и алтънлийка заради жълтия пендар (алтън) като ярко петно на крилото му. Вл. Помаков, ПДП (превод), 6.

АЛТЪНЛИ`Я прил. неизм. Остар. Който е от алтън; златен, позлатен. Когато му подадох ръка, тоя я задържа и ме погледна. През това време и аз видях златния пръстен на ръката му; видях, че има вратовръзка с карфица, а на жилетката му — часовник с алтънлия синджир. Ив. Хаджийски, БДНН II, 141.

АЛТЪ`НЧЕ1, мн. -та, ср. Остар. Умал. от алтън (в 1 знач.); жълтичка. Co фино фесче над око, / с алтънчето на чело. Ст. Младенов, БТР I, 70.

АЛТЪ`НЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Алтънка, латинка.

АЛТЪПАТЛА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Револвер с шест патрона.

— От тур. altıpatlar.

АЛУВИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Геол. Прил. от алувий. Почвената покривка на района е представена предимно от тъмносиви горски почви с малка дебелина на хумусния хоризонт и от алувиални почви. ПЗ, 1981, кн. 10, 21. Алувиални наноси. Алувиална глина.

АЛУ`ВИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Геол. 1. Наносен слой от глина, пясък или чакъл, утайка от текущи или застояли води.

2. Остар. Холоцен. Известно е, че в квартерната ера, която обхваща периодите Дилувий и Алувий (в последния се намираме понастоящем) са ставали големи заледявания. ПН, 1933, кн. 5-6, 67.

— От лат. alluvium.

АЛУ`ВИУМ, мн. няма, м. Геол. Алувий. Но, .. , след четвъртото напредване на северния грамаден ледник — той окончателно се отдръпва на север, климатът се стопля и настъпва съвременния период или Алувиума. ПН, 1935, кн. 8-9, 125.

АЛУМИ`Н м. Хим. Алуминиев окис.

— От лат. alumen ’стипца’ през фр. alumine.

АЛУМИНА`Т м. Хим. Сол на алуминиева киселина. Хидроокисът .. лесно се разтваря в киселини и основи. Солите му с основите се наричат алуминати. П. Боянов, П, 215.

— От лат. aluminatus през нем. Aluminat.

АЛУМИ`НЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от алуминий. Алуминен силикат.* Алуминена тенджера.*

АЛУМИ`НИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Хим. Който е съединение на алуминий. Алуминиев окис. Алуминиев карбид. Алуминиев сулфат. Алуминиев хидроокис. Алуминиев силикат. Алуминиева киселина.

2. Техн. Който е от алуминий, който съдържа алуминий. Алуминиев прах. Алуминиева сплав. Алуминиев бронз. Алуминиев цимент. Алуминиева руда.

3. Който е направен от алуминий. Алуминиево канче. Алуминиева тенджера. Алуминиеви съдове. Алуминиев лист.

4. Който е свързан с производството на алуминий. Алуминиева промишленост.

АЛУМИ`НИЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Алуминиев. Алуминиен съд.

АЛУМИ`НИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Химически елемент Al — сребристобял, лек, ковък метал, много разпространен в земната кора под формата на алумосиликати, използван в техниката за изработване на авио- и авточасти, мотори, домакински съдове и др.

— От лат. alumen, -inis ’стипца’ през нем. Aluminium.

АЛУМИНИ`Т м. Минер. Алунит.

— От лат. през фр. aluminite и нем. Aluminit.

АЛУМИНОТЕРМИ`Т, мн. няма, м. Хим. Смес от алуминиев прах и железен окис, използувана при заваряване на релси, стоманени тръби на метални конструкции и др.; алумотермит.

— От лат. alumen ’стипца’ + гр. θέρμη ’топлина, горещина’.

АЛУМИНОТЕРМИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от алуминотермит. Алуминотермитна заварка.

АЛУМИНОТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Хим. Който се отнася до алуминотермия; алумотермичен. В зависимост от начина на получаването феросплавите се делят на високопещни (доменни), електрометалургични и алуминотермични. Л. Калев, ВТЛ, 203. Алуминотермичен метод.

АЛУМИНОТЕ`РМИЯ, мн. няма, ж. Метал. Метод за получаване на метали и неметали, а също и сплави чрез редуциране на техните окиси с помощта на алуминий, при което се отделя голямо количество топлина; алумотермия.

АЛУМИНОСИЛИКА`ТИ обикн. мн., м. Хим. Комплексни силикати на алуминиевата киселина, широко разпространени в земната кора, в състава на които влизат алуминиев окис, силициев двуокис и др.

АЛУМИНОСИЛИКА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от алуминосиликат. Алуминосиликатни минерали. Алуминосиликатни хидроокиси.

АЛУМИНОФО`Н м. Муз. Ударен музикален инструмент, който има еднакво устройство с ксилофона, но е с алуминиеви, а не с дървени блокчета.

— Нем. aluminophon.

АЛУМОТЕРМИ`Т м. Хим. Алуминотермит.

АЛУМОТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Хим. Алуминотермичен. Алумотермичен процес.

АЛУМОТЕ`РМИЯ ж. Хим. Алуминотермия.

АЛУНИ`Т м. Минер. Минерал, съдържащ алуминиев окис и алуминиев и калиев сулфат, от който след нажежаване и промиване с вода се получава стипца.

— От фр. alunite.

АЛУШИ`ВА ж. Диал. Пепелява вода за изпиране на дрехи; луга, лишия.

— От ит. lisciva през гр. ἀλισίβα (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 1960, 177).

А`ЛФА ж. 1. Книж. Название на първата буква α в гръцката азбука. — Все също е то да научиш неукия да чете буквите изведнъж от алфа до омега. Ст. Загорчинов, ДП, 218. Захванахме да сричаме / омеги и алфи? Л. Каравелов, Съч. I, 104.

2. Прен. Начало, започване на нещо. Но да казваме, че те са алфата на класовото съзнание на нашите работници, че от подаването на тези прошения се започва отделянето на работниците в самостоятелна политическа сила, едва ли не ще рече да имаме много долно мнение за нашата работническа класа. Г. Георгиев, Избр. пр, 14.

3. Астрон. Най-светлата звезда във всяко едно съзвездие. — А виждаш ли тази звезда по-наляво? Това е Вега, алфата от съзвездието Лира. Знаеш ли, по сила на яркостта си тя е звезда от първа величина. А. Гуляшки, Л, 253.

◇ Алфа и омега. Книж. Най-важната част в нещо, най-същественото в нещо. — Има истини, които трябва да се знаят от всички — от прости и от учени… Те са алфата и омегата на живота. Ст. Чилингиров, РК, 40.

— Гр. ᾰλφα.

А`ЛФА-. Първа съставна част на сложни названия на физически и химически явения или уреди със значение: в който участват, използуват се или с който се изследват алфа-лъчи: алфа-излъчване, алфа-разпадане, алфа-спектрометър.

◇ Алфа-лъчи. Физ. Поток от алфа (положителни) частици, който се движи с огромна скорост, излъчван от радиоактивни вещества при разпадането им. Алфа-частици. Физ. Ядрото на хелиевия атом, състоящо се от два протона и два неутрона и имащо положителен заряд две единици.

— От гр. ᾰλφα.

АЛФАБЕ`Т, мн. няма, м. Рядко. Азбука.

— От гр. ἀλφάβητος през фр. alphabet.

АЛФАБЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Книж. Азбучен. Алфабетичен показалец. Алфабетичен ред.

АЛФАБЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Азбучен, алфабетичен. Алфабетически показалец.

АЛФАВИ`Т, мн. няма, м. Остар. Алфавита.

АЛФАВИ`ТА мн. няма, ж. Остар. 1. Азбука; алфавит.

2. Четмо и писмо. Баща ми ме оттегли от учебното заведение на Гърбата и ме прати да уча алфавита в елинското училище в Карлово. Ив. Вазов, Съч. XII, 154.

— От гр. ᾰλφα +* βῆτα.

АЛФАВИТА`Р м. Остар. Книж. Буквар. Моля ви, господине, да ми проводите до 7 алфавитари французки и да ми забележите да ви проводя цената. АНГ I, 75.

АЛФАВИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Азбучен, разположен в азбучен ред. Алфавитен показалец.

АЛФЕНИ`Д м. Спец. Бяла металическа сплав за направа на домашни прибори (лъжици, ножове и др.).

— От нем. собств.

АЛФРЕ`СКО ср. Изк. Живопис върху прясна мазилка; фреско.

— От ит. al fresco ’по прясно’.

АЛХИМИ`К, мн. -ци, м. Лице, което се е занимавало с алхимия. Алхимиците търсели така наречения „Философски камък“, който по техните предположения би могъл да превърне другите метали в злато. ВН, 1958, бр. 2092, 4.

АЛХИМИ`СТ м. Остар. Алхимик. Алхимистите подобно на древните философи са си предполагали кръгът на измененията на веществата безкрайно широк. Н, 1881, кн.* 2, 166.

— Д. Мутев, Естествена история, 1869 г.

АЛХИМИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от алхимист.

АЛХИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с алхимик и алхимия; алхимически. С течение на времето алхимичните идеи особено в Европа се израждат под влияние на мистицизма, църковната схоластика и феодалния строй. Б. Илиева, КХСН, 19. Аптеката-музей има и перспектива — на втория етаж да се открие* средновековна алхимична лаборатория. Е, 1981, бр. 1093, 3. Алхимична работа.

АЛХИМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Алхимичен. Много от моите думи ще ви прозвучат неясно като алхимически заклинания. О. Василев, ЖБ, 209. Още от началото на VII век имаме едно подражание на Платоновите диалози от Теофилакта Симоката .., в което в един разговор между Антистена и Поликрата се разискват разни алхимически и окултни проблеми. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 169.

АЛХИ`МИЯ ж. 1. Средновековно название на химията, а днес на химията от донаучния й период, когато главната нейна цел е била да намери начин за превръщането на неблагородни метали (мед, олово, живак) в благородни (злато, сребро) посредством „философски камък“ (предполагаемо вещество със свръхестествени свойства) и получаване на еликсира на дълголетието, универсалния разтворител и др.

2. Прен. Магически занимания за приготвяне на чудодейни вещества.

— От араб. през лат. alchemia.

АЛЦХА`ЙМЕР, мн. няма, м. Разг. Алцхаймерова болест, болест на Алцхаймер. Бившият американски президент [Р. Рейгън] страда от алцхаймер. 24 часа, 1999, бр. 286, 28.

— Нем. от собств.

АЛЦХА`ЙМЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Алцхаймерова болест. Мед. Форма на предстарческая деменция, която се проявява с нарушение на ориентацията и прогресираща загуба на паметта; болест на Алцхаймер.

А`ЛЧА, -еш, мин. св. алка`х, несв., прех. Остар. Силно, страстно желая; жадувам. Грецките владици, които така много алчат болгарските епархии, полека-лека ще загубят този богат акарет от бедните и несогласните болгаре. П. Р. Славейков, ГУ. 21.

АЛЧА`К, мн. -ци, м. Диал. Дол. — А като си идех насам — каза Тошо, — ей там в алчака срещнах Гърдя. Й. Йовков, ЧКГ, 100.

— От тур. alçak ’нисък’.

А`ЛЧБА ж. Остар. Жажда за нещо; алчност. — И корист, и алчба за богатство, и душегубство към по-бедния, по-слабия срещнах навред. Ст. Загорчинов, ДП, 389.

А`ЛЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е ненаситен, жаден за материални блага. Млад беше тогава Индже, не скъпеше живота си, не се боеше от смъртта .. Стана алчен за злато и лъвския пай от всяка плячка вземаше за себе си. Й. Йовков, СЛ, 126. — Имам зет, .., но е един алчен за пари, ламя. А. Гуляшки, ЗР, 53. — Дай ги тия имоти на сърце алчно за богатство. Ив. Вазов, Съч. XX, 22. Възгордяват се някои от младите. Алчни да печелят, те забравят кому дължат благоденствието си. Вл. Полянов, ПП, 102. И тримата тия добруджански господари си приличаха по това, че бяха алчни за земя и ненаситни на печалби. А. Гуляшки, ЗР, 14-15.

2. Лаком, хищен. „Тогава кръвта ме опи. Пробуди се отново в мене ведрата сила на звероловец, кипнаха ми жилите, — както кипваха някога, кога се борех с алчни зверове по балканите.“ Н. Райнов, КЦ, 106. Океанът бучал грозно, вълните се блъскали яростно в бордовете, а наоколо плували алчни акули, които очаквали плячка. П. Бобев, ЗП, 121-122.

3. Който е жаден за удоволствия, наслади. За щастие си алчна, Ево, / а се боиш към сладкий плод да сегнеш, / що твоя бог ти запрети / преди три хиляди години, / наивно дете! П. П. Славейков, Събр. съч.* V, 118. И в пламенно безумие десница / извърнала към голите тела/на статуите — алчната царица, / сама в легло, ридаеше: Ела! П. К. Яворов, Съч. I, 164.

4. Обикн. за очи, поглед — който изразява ненаситен стремеж към материални блага, храна или плътско желание, страст; лаком. — А! Богата работа, мамо, — каза Драгой, като впери алчен поглед в златисточервената чорба. Ив. Вазов, Съч. XII, 54. Той беше едър, висок, .., черновежд, с тъмна кожа на лицето, с едни твърди, алчни и много изпъкнали цигански очи. П. Михайлов, МП, 38. Млада селянка, приседнала на колена до една от купите, държи на гърдите си детенце и го кърми. Турчинът е втренчил в нея алчни очи. Д. Талев, И, 12. Нейната хубост упояваше Петър, но будеше и ревността му .. Струваше му се, че чуждите мъже я гледат с алчни очи. И. Петров, НЛ, 147.

АЛЧИ`Я ж. Остар. и диал. Гипс. Чист калций не ся употребява, а повечето ся употребяват неговите съединения, от които по-главни са: .. 3. Симпурокисела вар (SO5CaO7) в търговията известна с имя гипс (алчия). С.* Веженов, X (превод), 46. Сярната кислота, като ся съедини с окисът на метал калций, т.е. с варът, съставя сярнокислия вар — сол, която наричат още гипс (алчия). И. Гюзелев, РФ, 19.

— От тур. alçı.

А`ЛЧНИК, мн. -ци, м. Рядко. Поет. Алчен човек, който жадно, ненаситно взима, граби. Мигар черната мизерия / с празни думи се гаси? /Мигар с жълта жандармерия / алчникът ще се спаси? Хр. Смирненски, Съч. II, 106. Власт нова искат алчници безчет, / едни от нужда, други от охолство, / в „народа“ сеят смут и недоволство. Ем. Попдимитров, CP, 152.

А`ЛЧНО нареч. 1. С жажда да се притежава нещо; ненаситно, жадно. Хиляди човешки очи се отправяха, жадни за злато, към далечната Луна и я гледаха алчно. Елин Пелин, ЯБЛ, 79. Той хвърли последната си стотарка на масата .. Тя грабна алчно парите и отиде пак в гостната. М. Грубешлиева, ПП, 25. Въпреки усилието й да се покаже равнодушна към стоката, очите й блеснаха алчно, очи, в които Луис прочете страшната и безнадеждна страст към отровата. Д. Димов, ОД, 32.

2. Със силно желание за ядене; лакомо. Кучетата, раздразнени от миризмата на печено месо, лаеха и очите им алчно светеха под отраженията на пламъка. Ем. Станев, ЯГ, 103. Вратата се отвори широко и вътре влезе Атанас Пинтов с пушка на рамо и с три големи заека на кръста .. Един от посетителите погледна алчно едрите зайци. Г. Караславов, ОХ I, 353.

3. С плътска страст; страстно, похотливо. Лазар я обхвана през рамената с едната си ръка, после и с другата, притисна се цял към нея и я целуна горещо, шумно, алчно. Д.* Талев, ПК, 106. — Чакай ме тогава — отвърна й Димитър, изгледа я пламенно, алчно, и пъргаво се метна в кабриолета. Т. Харманджиев, Р, 73.

А`ЛЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Силно, страстно желание за притежаване на материални блага — пари, имот, богатства и под. Откога тая алчност за злато и грабителство? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 58. Божан вървеше и сипваше жито в хамбара си с една трескава алчност и ненаситност. Той събираше класовете, закачени по плета, и зърната, паднали на земята. Елин Пелин, Съч. III, 68. Тази гордост бе върнала юношеския й [на Ирина] чар, бе прочистила погледа й от мътилката на сметките и алчността. Д. Димов, Т, 554. Разказваше за дългите кървави войни, в които царят хвърляше народа, за да засища алчността си с нови богатства. .. Св. Минков, ПК, 16. — Виждаш ли, Анче, как алчността за имот погубва хората! Ето с този порок у човека, да има повече, отколкото му трябва, да трупа повече и повече за сметка на другите — срещу това се бори социализмът. В. Бончева, АП, 107.

2. Силно желание за храна, ненаситност при ядене или пиене. Огнянов ръваше бързо и лакомо питата, очите му светеха от алчност. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 172. Но като свърши късата си молитва, той изви към Ния сините си очи, светнали от детински нетърпелива, хитра алчност и рече бързо, .. — Сипни ми още половин чашка… от винцето. Д. Талев, ПК, 94-95. Върху сухите, жълти лица се показват само два реда зъби — и блясъкът на очите отразява алчността на гладни вълци. Л. Стоянов, X, 121.

3. Страст, похотливост. И Ния мисли` някое време за Вардарски, след разговора й със свекървата. Ния също бе забелязала погледите на госта, смущението му, .. Тя познаваше тия мъжки погледи, .., пълни с възхищение, с почуда, с покорно угодничество или с безсрамна алчност. Д. Талев, ПК, 87-88.

А`ЛЧУЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който страстно желае, жадува за нещо; алчен. И бях силен и млад, и бях алчущ/ за живот, и за труд, и за радост. .. Ив. Вазов, БМ I, 109. Ти си тъй прозрачно чиста! / Ни сянка от онуй опиянене… / Непостижима красота, без плът / безумно алчуща, безкрайно грешна… К. Христов, А, 308. Лазар пишеше дълги писма до познати люде в Цариград, .., молеше ги и ги зовеше да помогнат на Преспа, на бедния и неук, христолюбив български народ, алчущ и жадуващ за своя народна църква и наука. Д. Талев, ЖС, 359.

АЛЪ`Ш-ВЕРИ`Ш, мн. (рядко) -и, м. Остар, сега простонар. 1. Търгуване, търговия, покупко-продажба. Така си нарежда Младен работите и механата му от ден на ден все повече се пълни и алъш-веришът му става все по-голям. Т. Влайков, Съч. III, 172. След малко вратите на дългия и отрупан със стоки склад се отвориха широко и започна такъв алъш-вериш, какъвто не помнеха досега тефтерите на Нако. Кр.* Велков, СБ, 139. Със свои яж и пий, алъш-вериш не прави. Послов. Има алъш-вериш. △ Става алъш-вериш. △ Как върви алъш-веришът? // Оборот. Лятото алъш-веришът е слаб, тъй е било винаги. Хората закусват с грозде, не им се гълта чорба. А. Гуляшки, ЗР, 145. И то, поне алъш-вериш да му е направил някога, кафе или чай да си е поръчал — нищо, брате! Нищичко! Ни за стотинка!. Чудомир, Избр. Пр, 99. X. Коста: (на Митя) Е? Що има, що няма? — Алъш-веришите как са? Митьо: *слава богу… добре? Д. Войников, КЦ, 44.

2. Печалба от търгуване, от продажба. Всяка вечер гледах от моя прозорец как фурнаджията — един очилат дядка — смята алъш-веришът. А. Гуляшки, ЗР, 52. Турчинът попита с пресипнал глас на завален преспански говор: — Туй ли сичко, бре? — Това е целият ни алъш-вериш днеска — отвърна троснато Ицо. Д. Талев, ПК, 133. Всякога като го запиташе някой все ся оплакваше, че няма алъш-вериш, че кярови няма, а пък всякога все бол харчеше. П. Р. Славейков, ЦП IV (превод), 175.

◇ Имам алъш-вериш с някого. Остар. Намирам се, съм в някакви връзки, отношения с някого; вземане-даване. Не искам да имам с този човек алъш-вериш.

— Тур. alişveriş. — Друга (остар.) форма: алиш-вериш.

АЛЪ`ШВЕРИШЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар.Търговец. Един ден ма викна при себе си [джамбазинът], .. И ма запита: — Я ми разкажи по-подробно, отгде си родом, .. Не бой се, аз съм човек алъш-веришчия, не ми влиза в работата никакъв комитаджилък. З. Стоянов, ЗБВ III, 147.

АЛЮ`ЗИЯ ж. 1. Книж. Обикн. с гл. правя. Загатване, намек за нещо. Той [Груев] носеше от Каравелова условните знакове, които трябваше да успокоят съмненията на Стамболова: една книга на Тацита, .. , някакви алюзии върху един разговор за стара Гърция и пр. С. Радев, ССБ II, 24. Той прави алюзия, че е много доволен. △ Говоря с алюзии за нещо.

2. Литер. Стилистична фигура, при която се използва близкозвучащи дума или общоизвестен житейски, културен или исторически факт, когато се говори за нещо, за да може по асоциация да се направи намек за него. В много свои творби Любомир Левчев създава невероятна условност, ..; използува внезапната ударност, скрита в алюзията, за да блесне същността на хрумването и на поетовата присъда. Ив. Спасов, БС, 101.

— От фр. allusion.

АЛЮ`Р м. Спец. Вид ход, начин на вървеж на кон (тръс, галоп и др.). Конят си имаше някои недостатъци, ..: беше сляп с едното око и накуцваше, но единят недостатък съвсем не го затрудняваше, а другият се забелязваше само при по-бързите алюри. Й. Йовков, Разк. I, 239. Седла нямаха, нито кожена сбруя с топчести дрънкулки по нея и това придаваше красива грация и волност на техния церемониален алюр. Ем. Манов, ПУ, 63.

— Фр. allure ’вървеж, ход, походка’.

АМА`1 съюз. Разг. I. За противопоставяне. 1. Свързва две изречения, при които действието във второто е противно на действието, проявата, твърдението в първото изречение; но, ала, въпреки това. — Трудим се да се прехраним, гладуваме, караме се, ама сме весели. .. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 53. А как му се искаше да й продума! .. И зина веднъж биля — ама езикът му пусти не мръдна. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 48. Господ забавя, ама не забравя. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 13. Стар е, ама се държи. • За усилване. В съчет. с частица на`; но. — Как да не дава искра? Щом е в изправност, ще дава. .. — Ще дава, ама на не дава! М. Грубешлиева, ПИУ, 82. „Весела е, пъргава е, иска да помогне, — мисли си стрина Венковица, — ама на не знае, не е сякаш и фатала.“ Т. Влайков, Съч. I, 1925, 201. // Свързва две изречения, при които действието във второто се противопоставя на действието в първото изречение, което е отрицателно; въпреки това, все пак, ала, но. Горо ле, горо зелена, / пътя ми не е оттука, / ама оттука ша мина. П. П. Славейков, КНП, 87. Думата не е врабче, ама, като я изпуснеш, не се улавя. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 153.

2. Свързва две изречения, в които осъществяването на действието във второто е обусловено от действието в първото изречение; но, обаче. — Слушай, заеми ми за утре някой и друг патрон за зайци. — Хайде де, пак си ги надушил някъде. Ще дам, ама ще обадиш къде ще ходиш. Елин Пелин, Съч. IV, 226. — Ще ви водя, ама ще дадете нещо. Ако войводата се разсърди, мене най-първо ще бият. Ст. Загорчинов, ДП, 337. // Свързва две изречения, при които действието във второто, обикн. отрицателно изречение, не дава възможност да се осъществи действието в първото изречение; ала, но, обаче. — Да се оженя, — казва Шибил, — ама момите не ме искат. Й. Йовков, СЛ, 9. Срещнал би я вечер на чешмата, ама не смееше да иде там. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 36.

3. В реплика или монолог — въвежда възклицателно

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/301-320&oldid=2591“.