Речник на българския език/Том 1/281-300

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

2. Остър, изострен, напр.: акрокефалия, акролеин и др.

3. Висок, високо, напр.: акрофобия и др.

— От гр. ᾰκρος ’остър; горен, най-висок; краен’.

АКРОБА`Т м. 1. Цирков гимнастик, изпълнител на сложни и силови гимнастически или еквилибристични упражнения. Той беше съдържател на арената, .., акробат при въжеигрането. Ив. Вазов, Съч. X, 23. Всички онемели гледаха акробата, а когато се изправи на крака, дълго гърмяха възторжени гласове. Гр. Угаров, ПСЗ, 585.

2. Спортист, който упражнява акробатика като спортна дисциплина. Спортна школа за акробати. Отбор на акробати.

3. Прен. Неодобр. За човек, който умело се ориентира в сложна обстановка и ловко сменя крайни позиции, за да се нагоди към някого за своя изгода; хитрец, измамник, мошеник, въжеиграч. Новите избори ще бъдат важни между другото и за това, защото те ще решат участта на всички политически акробати, които в политиката са дирили средство за обогатяване. Бълг., 1902, бр. 447, 2.

— От гр. ἀκροβάτης* ’който ходи на пръсти’ през рус. акробат.

АКРОБА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Акробатичен. Акробатна игра. Акробатен скок. Акробатни упражнения.

АКРОБАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Ловкост, голямо умение при извършване на гимнастически упражнения.

АКРОБА`ТИКА, мн. няма, ж. 1. Вид цирково изкуство, което се характеризира със сложни и силови гимнастически и еквилибристични упражнения. Васил въздъхна, погали кучетата и се отдалечи от тях. Следваше самостоятелният му номер — акробатика. Ив. Планински, БС, 46.

2. Занятие на акробат (в 1 знач.); акробатство.

3. Вид гимнастика като спорт, която се характеризира със сложни динамични и статични упражнения, изискващи голяма гъвкавост и силна мускулатура. Общо дружеството досега е изградило 15 детски школи по бокс, борба, волейбол, акробатика. ВН, 1969, бр. 2662, 3. Състезание по акробатика.

4. Прен. Неодобр. Хитро и умело, ловко преминаване на крайни позиции, обикн. политически, идеологически; акробатство, акробатщина, въжеиграчество. // Ловко извъртане на фактите; жонгльорство. Особено му са приятни литературните пехливанлъци, акробатиката в литературата. Р, 1927, бр. 255, 2. Словесна акробатика.

— От гр. ἀκροβατῶ ’ходя по въже’.

АКРОБАТИ`ЧЕН, -чно, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до акробатика или до акробат; акробатски, акробатически, акробатен. След общите упражнения най-напредналите започват да изпълняват акробатични съчетания за двойки. НС, 1958, бр. 31, 2. Акробатичен скок. Акробатична пъргавина. Акробатична трупа. Акробатични игри. Акробатични номера.

АКРОБАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Акробатичен, акробатски. Акробатически номера.

АКРОБАТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. акробатически; като акробат.

АКРОБАТИ`ЧНО. Нареч. от прил. акробатичен; като акробат, акробатически. Защитникът на „Ювентус“ .. акробатично избива топката. 24 часа, 1999, 286, 29.

АКРОБА`ТКА ж. Жена акробат. За кратък срок бъдещите акробатки научиха и усвоиха много неща. Сега почти всички правят стойка, колело — напред и назад. НС, 1958, бр. 31, 2.

АКРОБА`ТНИЧА, -иш, мин.св. -их, несв., непрех. 1. Играя като акробат.

2. Прен. Неодобр. Извъртам умело, ловко и хитро фактите; жонглирам, жонгльорствам.

АКРОБА`ТНИЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от акробатнича.

АКРОБА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Акробатичен. Акробатско изкуство.

АКРОБА`ТСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Изкуство или занятие на акробат; акробатика. Занимавам се с акробатство.

2. Прен. Неодобр. Акробатика (в 4 знач.); акробатщина. Разбира се, това словесно акробатство не гони никаква користна или злонамерена цел — то съществува само за себе си, просто като изкуство. Св. Минков, ДА, 51.

АКРОБА`ТСТВАМ и АКРОБА`ТСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Играя или действувам като акробат. Единият му крак беше малко по-къс и той леко понакуцваше, но това никак не му пречеше ни да се катери по дърветата, ни да акробатствува. К. Константинов, СЧЗ, 79.

АКРОБА`ТСТВАНЕ ср. Отгл. същ от акробатствам; акробатствуване.

АКРОБА`ТСТВУВАМ. Вж. акробатствам.

АКРОБА`ТСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ от акробатствувам; акробатстване.

АКРОБА`ТЩИНА ж. Неодобр. Акробатика (в 4 знач.); акробатство. Тоя ненавреме подзет въпрос, .., има един непредвиден резултат: показа твърде нагледно, .. — безталантността на младата генерация поети и тяхната акробатщина с хубавото родно слово. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 29-30.

АКРОБА`ЦИЯ ж. Отделно акробатическо упражнение, отделен номер на акробат. Те следяха с напрегнато внимание сложните и опасни акробации.

— От рум. acrobatie.

АКРОКЕФА`Л м. Антроп. Човек с продълговата и изострена глава.

— От гр. ᾰκρος ’остър’ + κεφαλή ’глава’.

АКРОКЕФА`ЛИЯ мн. няма, ж. Антроп. Продълговата и заострена форма на главата.

— Гр. ἀκροκεφαλία.

АКРОЛЕИ`Н, мн. няма, м. Хим. Безцветна, летлива отровна течност с остър мирис, която, примесена с формалин, се употребява за дезинфекция.

— От лат. acer ’остър’ + oleum ’масло’.

АКРОЛЕИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до акролеин. В процеса на пърженето се получават акролеинови деривати, които .. оказват вредно въздействие върху целия организъм. Л. Петров и др., БНК, 38.

АКРОНИ`М м. Литер. Съкращение на името на автор, образувано от елементи на истинското му име.

АКРО`ПОЛ, мн. няма, м. Централна укрепена част на старогръцки град, разположена на хълм, която е служела за защита на населението при опасност. Атински акропол.

— От гр. ἀκρόολις.

АКРО`ПОЛИС, мн. няма, м. Остар. Акропол. На 675 л. те [славяните] обсадиха Солун с корабите си откъм морето — и веднъж даже (626 л.) вестиха се с флота пред самий акрополис в Цариград. Св. Миларов, Н, 1882, кн. II, 118.

АКРОСТИ`Х, мн. няма, м. Литер. Стихотворение, на което началните букви понякога и в друг ред на редовете отгоре надолу образуват дума или изречение. Голям почитател на Раковски, той [Тошков] му дал драговолно средства за отпечатването на „Показалец“ .. и благодарният патриот посветил книгата си нему, пишейки акростиха: „Николаю Миронову — Раковски“. М. Арнаудов, БКД, 255.

— От гр. ἀκρόστιχις.

АКРОСТИ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Литер. Който е написан в акростих.

АКРОТЕ`Р м. Архит. Скулптурно украшение в ъглите или на върха на фронтона на гръцки храм или на релеф на гробница, което представлява обикн. статуя.

— От гр. ἀκρωτήριον ’връх, било на планина’.

АКРОТЕ`РИЙ м. Архит. Акротер. В северната ограда е намерен един акротерий, представляващ човешка глава с лъвско тяло. ВН, 1961, бр.* 3167, 4.

АКРОФО`БИЯ, мн. няма, ж. Мед. Болезнен страх от големи височини. Акрофобията е усещането за нестабилност, което изпитвате при големи височини. ВД, 1999, бр. 33, 5.

АКСАМИ`Т м. Вид старинна мъхеста или златотъкана материя; тежко, везано кадифе или брокат. И облече царът, по желание на Ирена, боляри и царедворци в скъпи одежди, дари ги с орехи от аксамит и свила. Н. Райнов, КЦ, 38.

— От гр. ἐξάμιτος ’шестжичен, от шест нишки’.

АКСАМИ`ТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от аксамит. Момчил се спря и загледа златните пари, които стоеха като пришити копчета по аксамитените плащове. Ст.* Загорчинов, ДП, 355.

А`КСЕЛ м. Спорт. Във фигурното пързаляне — вид скок, при който кънкьорът прави във въздуха едно и половина завъртания. Методи извади от бюрото си чифт ослепително лъскави кънки и взе да се пързаля фигурно — демонстрира двоен и троен аксел. В. Сотиров, ЛНП, 35-36.

— Норв. от собств.

АКСЕЛБА`НТИ мн., ед. (рядко) акселба`нт, м. Плетен шнур с метален накрайник, който се поставя през рамото в парадна униформа* на някои военни чинове и др. Игнатиев беше в парадна генералска униформа, с широка лилава лента, с еполети, акселбанти, ордени. Ст. Дичев, ЗС II, 524. С изпокъсани пагони и акселбанти стражарите и Камарашинът бяха натикани в една барака. Т. Харманджиев, Р, 41.

— От нем. Achselband. Друга (разг.) форма: екселба`нти.

АКСЕЛЕРА`Т м. Нов. Момче, юноша, у когото се проявяват признаци на акселерация.

— Друга форма: акцелера`т.

АКСЕЛЕРА`ТКА ж. Нов. Момиче, девойка, у която се проявяват признаци на акселерация.

— Друга форма: акцелера`тка.

АКСЕЛЕРА`ЦИЯ ж. 1. Мед. Биол. Ускоряване на процеса на растеж и полово съзряване на децата и юношите в сравнение с предишни поколения. — А бе, братко, знаеш ли какво значи акселерация? — Хм — преждевременно израстване. Д. Дублев, ПП, 16-17. Акселерацията ненормално явление ли е? Очевидно не е, щом е предизвикана от обективни и трайно съществуващи причини. П. Вежинов, БГ, 205. Дойдоха две плахи момчета на около 16 г., почти двуметрови — доказателство за акселерацията. О, 1978, кн. 7, 14.

2. Биол. Ускорено формиране на отделни части на зародиша.

3. Техн. Увеличаване на оборотите на механизъм или на скоростта на превозно средство.

4. Хим. Ускоряване на протичането на химическа реакция.

— От лат. acceleratio ’ускоряване’ през нем. Akzeleration и рус. акцелерация. — Друга форма: акцелера`ция.

АКСЕЛЕРА`ТОР м. 1. Техн. Устройство свързано с педал на двигател с вътрешно горене, регулиращо постъпването на гориво в цилиндрите за изменение числото на оборотите в него.

2. Хим. Вещество, което се прибавя, за да ускори протичането на химична реакция.

— От лат. accelero ’ускорявам’.

АКСЕСОА`Р м. 1. Книж. Второстепенно, допълнително нещо към главното, което обикн. го допояснява, допълва, украсява. Окото минува от детайлите към общия ефект без никаква мъка. Великолепието на първите е само един аксесоар, една принадлежност на цялото. К. Величков, ПССъч. III, 71. В тях [стилните похвати] ние виждаме, че устремите на въображението му почти никога не излизат из кръга на малкия свят на селото с целия негов аксесоар — нивите, полето, гората и стопанството. Б. Ангелов, ЛС, 261.

2. Театр. Само ед. събир. Всички допълнителни дребни неща като странична подробност в постановката на театрално представление — предмети от бутафориите и реквизита. Гостите си носеха от родината огромни кутии аксесоар — всякакви маски, конфети, серпантини. С. Северняк, ИРЕ, 382.

3. Допълващи вещи към тоалета: обувки, шапка, колан, ръкавици, чанта и др.

— Фр. accessoire.

АКСЕСОА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се отнася до аксесоар.

АКСИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който се отнася до ос, принадлежи или е свойствен на ос; осев. Аксиално налягане. Аксиална турбина.

— От лат. axialis.

АКСИА`ЛНО. Техн. Нареч. от аксиален. Загряването се извършва .. с аксиално постъпваща пара в нагревни тръби. Ас. Генадиев и др., ТЗ, 177.

АКСИОЛО`ГИЯ ж. Филос. Учение за същността на духовните ценности, като прояви, които не се поддават на научен анализ, възникнало в края на XIX и началото на XX век.

— От гр. ᾰξιος ’достоен, ценен’ + λοός ’наука’.

АКСИО`МА ж. Изходно положение в научна теория, което се приема без доказваме (като недоказуемо в дадената теория) и въз основа на което се извеждат логически всички нейни други доказателства. В споменатите работи Архимед използува аксиомата, че от две неравни еднородни величини по-голямата превишава по-малката с величина, която, събрана сама със себе си достатъчен брой пъти, може да стане по-голяма от произволно взета величина от същия вид. Матем., 1967, кн. 2, 2. Математическа аксиома. Геометрична аксиома. // Разш. Очевидна неоспорима истина, която не се нуждае от доказателства. Не е ли аксиома това, че знанието е сила? Т. Влайков, Съч. III, 33.

— Гр. ἀξίωμα. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.

АКСИОМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е очевиден, който не се нуждае от доказване; аксиоматически, аксиомен. Ние съвсем определено казваме — минало, настояще, бъдеще. Но ние никога не се замисляме дълбоко какво всъщност означават тия понятия. И не се замисляме, понеже имаме за тях определена твърда представа едва ли не от аксиоматичен характер. П. Вежинов, ЗН, 67.

АКСИОМАТИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Рядко. Аксиоматичен. Аксиоматическа формулировка.

АКСИОМАТИ`ЧНО. Нареч. от аксиоматичен.

АКСИО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който се отнася до аксиома; аксиоматичен, аксиоматически. Аксиомна истина.

АКСОНОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Мат. Прил. от аксонометрия. Проектирането на улиците, площадите и кварталите се извършва освен чрез споменатите ситуационни планове, .., още и чрез макети, аксонометрични чертежи, перспективни скици, рисунки и други такива. К. Груев, ПГ I, 384. Аксонометрични изображения.

АКСОНОМЕ`ТРИЯ, мн. няма, ж. Мат. Дял от дескриптивната геометрия, който разглежда методите за изобразяване на пространствените фигури върху равнина.

— От гр. ᾰξον ’ос’+ μέτρον ’измерване’.

АКСИО`СВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Църк. Провъзгласявам някого за достоен. аксиосвам се страд.

— От гр. ἀξώσω ’удостоявам’.

АКТ, а`ктът, а`кта, мн. а`ктове и (остар., книж.) а`кти, след числ. а`кта, м. 1. Отделна проява на някаква човешка дейност; действие, постъпка, деяние. — По ваше нареждане ние се събрахме .., да сложим основата на най-важния акт в нашата нова отечествена история: създаване на българско задгранично правителство. Ст. Дичев, ЗС I, 198. Законът е най-важният юридически акт. Мор. пр VIII кл, 72. Аз не вярвам дали тоя ден имаше жива душа в Панагюрище, .., която да не присъствува на тоя тържествен акт [освещаване на Панагюрското знаме]. З. Стоянов, ЗБВ II, 62. Като разделяме съчувствието и радостта на всичката (цялата) страна по повод на този велик акт, ний считаме обаче за наш дълг да обърнем вниманието на Ваше височество върху същественото противоречие. С. Радев, ССБ I, 403. Патриотичен акт. Дипломатически акт. Терористичен акт. Актове на агресия. Актове на вмешателство. Враждебен акт. Варварски акт. Акт на признателност. Хуманен акт. Акт на добра воля.

2. Юрид. Писмен указ, постановление с държавно или обществено значение. Законите и правилниците за тяхното приложение по опазване на природната среда са 18 ..! Към тях могат да се добавят близо тридесет подзаконови нормативни актове. Диал., 1990, бр. 7, 9. За пръв път [негово блаженство] отслужи тържествена служба в народната ни черкова на Фенер. На тая служба ся прочете актът и провъзгласи ся независимостта и самостоятелността на народната ни българска черкова. Лет., 1874, 287.

3. Юрид. Официален документ, с който се удостоверява някакъв факт или положение, установено обикновено в присъствие на свидетели. На този лист имаше един препис от акта за основаването на общинската библиотека. Т. Влайков, БСК III, 275. Аз започнах да пиша съдебномедицинския акт, както ми диктуваше докторът. Й. Йовков, ЧКГ, 147-148. Актът за смъртта на коня бе по-рано приготвен и се пазеше в папката на ротния писар. Д. Калфов, ПЮН, 38. Продавателен акт. Акт за встъпване в длъжност. Акт за женитба. Изпълнителен акт. Съдебен акт. Акт за раждане.

4. Театр. Остар. Отделна част от драматично произведение или на театрално представление; действие. Третият акт на драмата се изигра при ръкопляскането на публиката. Ив. Вазов, Съч. IX, 36. Числото на актите зависи от съдържанието на пиесата, но никога не биват повече от пет. Т. Шишков, В, 53.

5. Остар. Тържество в учебно заведение при завършване на учебната година. Годишен акт. Тържествен акт по случай* раздаване на дипломи.

6. Живоп. Изображение на голо човешко тяло. Художникът беше изложил два акта и няколко натюрморта.

◇ Вечерен акт. Спец. Рисуване на жив модел (глава или тяло) при вечерно осветление във висше училище за изобразителни изкуства. Крепостен акт. Остар. Юрид. Нотариален акт. Трета година вече, откак работя своя земя — моя собствена, купена с крепостен акт. М. Вълев, ПСС, 40. Нотариален акт. Юрид. Официален документ, издаден от съдия, нотариус, който удостоверява законно право на собственост върху недвижим имот. Вие напразно ще чакате да получите от него нотариален акт за къщата му на ваше име. Св. Минков, ДА, 95. Обвинителен акт. Юрид. Изложение на данните за обвинение на подсъдим и заключението от тях. Председателят прочете обвинителният акт, след което започна разпитът поединично. Д. Ангелов, ЖС, 295. Полов акт (съкр. акт). Полово сношение. Съставям акт на някого. Админ. Глобявам някого. Днеска му съставят акт, задето в механата му не било чисто. Т. Влайков, Съч. III, 116.

> Взимам акт от нещо. Остар. Вземам под внимание, имам пред вид, съобразявам се с нещо. Французкият посланик в Цариград .. взема акт от уверенията на отоманското правителство, че то ще употребява само редовни войски. Пряп., 1903, бр.* 73, 3.

— От лат. actus ’извършен, сторен’.

АКТИ`В м. 1. Само ед. Финанс. Част от баланса на стопанска организация, където са включени всички видове материални ценности (пари, стоки, инвентар и др.) или вземания по отношение на трети лица. Противоп. пасив.

2. Иконом. Имущество, съвкупност от средства, с които разполага стопанска организация. Активите на предприятието намаляха.

3. Група от най-дейните членовете на партийна или обществена организация. Христо забърза към партийния клуб. Станкул беше там — очакваше да започне заседанието на партийния актив. Ст. Марков, ДБ, 278. Партийният и административно-техническият актив на строежа обсъждаше състоянието на стопанската сметка в предприятието. Т. Монов, СН, 188. Между впрочем въпросът с инцидента продължава да се обсъжда в родителския актив към ръководството на читалището: кой е предизвикал нападението на немската забавачница над английската. Ст, 1970, бр. 1268, 2. С всички активи и пасиви.

4. Само ед. Прен. Постижение, успех, заслуга на едно лице или на някакъв колектив. Противоп. пасив. Никой не мислеше за актива й [на Варвара] в миналото, никой не си спомняше за мъченията, които бе изтърпяла в полицията. Д. Димов, Т, 340. Излизат всичко 12 книжки, .., излизат те в течение на седем години, което е наистина скромен актив за дружеството. М. Арнаудов, БКД, 210. Седемдесет и осем научни доклада и съобщения! С такъв актив професори, доценти, преподаватели и асистенти излязоха на тридневната научна сесия на Биологическия факултет при Софийския университет „Климент Охридски“. ПЗ, 1981, кн. 10, 38. Политически актив.

— От лат. activus ’деятелен’. — К. Кърджиев, Аритметика, 1892.

АКТИВА`ТОР м. Спец. Вещество или друго тяло, които служат за ускоряване на различни обикн. каталитични процеси. Като активатори на тия ферменти могат да се употребят .., сероводород и други редуктори. Я. Басан и др., ТКП, 88. Ферментите са активатори на процесите в живия организъм. Д. Георгиев, ТЖР, 24. Интензитетът и цветът на луминисцентното светене на луминофора зависи предимно от вида и количеството на активатора. ВН, 1958, бр.* 2275, 4.

— От фр. activateur.

АКТИВАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до активация. Активационен анализ.

АКТИВА`ЦИЯ ж. Спец. 1. Засилване на химическите, физическите или биологичните свойства на едно тяло. Активация на ферментите. Активация на атомите. Активация на молекулите.

2. Разш. Активизация.

— От фр. activation.

АКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който живо, енергично извършва някаква дейност; деен. Противоп. пасивен. Той става привърженик на революционните възгледи на децата си, а в много отношения и техен активен помощник. Ст. Благоева, ГД, 14. Лисицата не спи зимен сън. През зимата е твърде активна, защото трудно си намира храна. П. Петков, СП, 26. Активен гражданин.

2. Който се характеризира със или се изразява в енергична, интензивна дейност; действен, деен. През турското робство Ловеч продължава да е духовен и културен център. Особено активна роля в това отношение е играл манастирът „Св. Богородица“. Ст. Михайлов, БС, 161. На 14 септември пристигна от Пловдив Каравелов, посрещнат от крайните либерали като техен естествен водител. .. Отсъствието му от България вместо да му повреди, бе опазило, .., неговото влияние от ония неминуеми удари, които активната политика нанася на политическите хора. С. Радев, ССБ I, 408-409. Активно участие. Активна политика. Активна подкрепа. Активни военни действия. Активна съпротива. // Който се развива бурно, не спира. Болестта е доста активна. △ Активна реакция. Активен възпалителен процес.

3. Спец. Който действува, който въздействува върху нещо. Бетонът е изкуствен строителен материал, състоящ се от активни части — цимент и вода, и инертни части — пясък и чакъл. X. Попйорданов и др., ПИ, 119. Не би трябвало да се напоява с повече вода, отколкото е необходимо да се намокри активният почвен слой до дълбочината на корените. Пр, 1954, кн.* I, 25. Активна течност. Активна сила.

4. Спец. Който встъпва лесно в някаква реакция. При химичните реакции калцият много лесно отдава двата си валентни електрона и затова е силно активен метал. Хим. IX кл, 23. Активен водород. Активно съединение. Активно вещество. // В който най-усилено се действува. Това е горивото на реактора. Тук в центъра на активната му зона се създава неутронният поток. ВН, 1961, бр.* 3170, 1. Активен център.

5. Финанс. Който се характеризира с намаление на добър актив (в 1 знач.), при който наличните средства, вземанията са по-големи от даванията. Като се има пред вид, че търговският баланс за декемврий е също активен, то балансът на външната търговия е приключен с над 500 милиона .. актив. Пл, 1934, бр. 1553, 3.

◇ Активен борец <против фашизма> Полит. В периода след 9.IX.1944 г. до 1989 г., нас??? — звание на деен участник в комунистическата антифашистка борба. — Но тия пенсии за народна свобода не се дават току-така. Те се дават само на активни борци. Ст. Даскалов, ЕС, 272.

Активен въглен. Продукт с пореста структура, получен при овъгляване на растителни или животински остатъци при определена температура, използуван като филтър, адсорбент за пречистване на вода, въздух, в противогази, в медицината и др.; активиран (медицински) въглен.

Активен имунитет. Мед. Имунитет, получен след ваксинирането.

Активен капитал. Финанс. Капитал, който функционира при възпроизводствения процес.

Активен речников запас; активен речник. Езикозн. Думи, напълно ясни за говорещия и постоянно употребявани от него.

Активна почивка. Почивка, през време на която се провеждат различни здравословни дейности, като туризъм, гимнастика и др.

Активна туберкулоза. Мед. Туберкулозно заболяване у човек, което дава явни признаци.

Активно избирателно право. Юрид. Право на гражданите да избират и да бъдат избирани в избори на представителни и други изборни органи на държавата.

— От лат. activus ’деен’. — Хр. Ботев, Знание, 1874—1875.

АКТИВИЗА`ЦИЯ ж. Засилване на някаква дейност, подбуждане към решителни действия; активация. Активизация на военните действия.

АКТИВИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Подбуждам някого към дейност, правя някого (нещо) да действува активно, да стане деен, активен; активирам. Задължен сте да активизирате бранниците! — забърза поручикът. Отваряйте си ушите какво говорят гимназистите. Д. Вълев, З, 45. Градската комисия по обществения ред и хигиенизирането активизира своята работа. ВН, 1960, бр. 2670, 1. Активизирам химична реакция. активизирам се страд.

АКТИВИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. 1. Ставам деен, активен; активирам се, засилвам се. Първо да се активизира ръководството, а сетне и цялата организация. Сл.* Трънски, Н, 38. Трябва да се отбележи, че към края на живота си Черен се е активизирал като писател. Ив. Богданов, СП, 334.

2. Започвам да се развивам по-усилено, по-бързо. Болестта се активизира. △ Културният живот се активизира, раздвижи. △ Процесът на растене се активизира.

— Хр. Ботев, Знание, 1874—1875.

АКТИВИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от активизирам и от активизирам се; активиране. Общите разпореждания по активизиране на населението против анархията били следвани от по-конкретни. В. Мутафчиева, KB, 229. Неговото [на Божан Ангелов] дело е допринесло за активизирането на духовния живот и за обогатяването на литературните знания на няколко поколения. Ив. Богданов, СП, 67.

АКТИВИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Активизирам. Не бива обаче да се забравя, че грипът може да активира латентна туберкулоза. Пр, 1952, кн.* 5, 50. Слънчевата светлина активира окисляването. активирам се страд.

АКТИВИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Активизирам се, засилвам се. В редица случаи приложените мощни противомикробни средства наред с вредните за организма болестотворни микроорганизми убиват и някои сапрофити (неболестотворни микроби), .. При това нарушение на равновесието на определени микробни щамове някои от тях .. се активират и предизвикват допълнително заболяване. Н. Тонкина, HЗЛ, 44. Съединяването на хлора с водорода се активира (засилва) при загряване и от светлината. Хим. VII кл, 1965, 83.

— От фр. activer.

АКТИВИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от активирам и от активирам се; активизиране. Активиране на реагиращи вещества.

АКТИВИ`СТ м. Член на организационен актив. Двамата се познаваха още като ученици. Тогава бяха активисти в младежката организация. Б. Несторов, СР, 48. Пак през лятната ваканция всяка година организираме лагери за подготовка на активисти по опазване на природата. ПЗ, 1981, кн. 10, 37.

АКТИВИ`СТКА ж. Жена активист. Стана [Катя] активистка в младежкото дружество при факултета. А. Гуляшки, МТС, 23.

АКТИВИТЕ`Т, мн. няма, м. Книж. Активност.

— От нем. Aktivität.

АКТИ`ВНО нареч. 1. Енергично, дейно. Другите отдавна вече бяха навлезли активно в политиката, бяха станали сами депутати или официални дейци на консервативната партия. Бр. Йосифова, БЧМ, 9. Работя активно.

2. Бързо, усилено. Реакцията се извършва активно.

АКТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Проява или качество на активен; усилена дейност. Останалите живи [деца] — Евлоги и Христо, са известни по-късно с голямата си благотворителност и със значителната си политическа активност. Н. Ферманджиев, РХ, 180-181. Слънчевата активност дала тласък на въображението му и кьосето си представило как търси собственицата на спортната обувка сред обитателите на почивния дом. Й. Попов, БНО, 107. Друго важно условие [освен храната] за отдалечаване на остаряването е физическата активност. ПЗ, 1981, кн. 10, 9. Творческа активност. Обществена активност. Активност на волята. Активност на вулкан.

2. Хим. За вещество — склонност да се реагира бързо, лесно. Поради голямата си активност, особено към водата, натрият се среща в природата в съединено състояние. Хим. VII кл, 1950, 33.

— Хр. Ботев, Знание, 1874-1875.

АКТИ`НЕН, -нна, -нно, мн. няма, прил. Физ. Който се отнася до лъчения, предизвикващи химически или физиологически промени; актиничен.

АКТИНИ`ДИ обикн. мн. Хим. Семейство от 14 трансуранови елемента, някои от които не се срещат в природата, а се получават чрез ядрени реакции. Редките елементи от групата на лантанидите на брой 14 се отлъчват от елементите, които принадлежат към групата на актинидите (уран, торий и др.). Л. Дряновска-Нонинска, ИСЧ, 72.

АКТИ`НИЕВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от актиний. Днес са открити още много радиоактивни елементи, които при своето разпадане се превръщат в други радиоактивни елементи, те в трети и така се получава цяла верига от радиоактивни елементи, които се наричат радиоактивни семейства, например ураниево, ториево и актиниево, по името на първия елемент в реда. Вл. Андреев, АЕ, 8. Забележително е, че урановото, актиниевото и ториевото олово имат различни атомни тегла. Хим. VII, кл, 1950, 30-31.

АКТИНИ`ЗЪМ, -змът, зма, мн. няма, м. Физ. Свойство на някои лъчения да предизвикват химически или физиологически промени.

— От фр. actinisme.

АКТИ`НИЙ, мн. няма, м. Хим. Радиоактивен химичен елемент Ac — тежък сребристобял метал от семейство актиниди, добиван от урановите руди.

— От гр. ἀκτίς, -ίνος ’лъч’.

АКТИНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Хим. За лъчи, излъчване — който оказва химическо въздействие. В сравнение с низините, слънчевата радиация в планините е по-богата на лъчи с .. актинични вълни и специално на ултравиолетовите лъчи. Пр, 1952, кн.* 6, 51.

— От фр. actinique.

АКТИ`НИЯ ж. Хищно морско животно от типа мешести, ярко обагрено, с множество пипала, което живее обикн. прикрепено по дъното или по подводни предмети; морска хризантема. Actinia. Предупредителната окраска не липсва и сред морските обитатели. Типичен пример представляват актиниите. М. Йосифов, ЗФБ, 40. Вдясно по отцепени от скалата плочи бяха полепнали цветята на стотици червени, жълти, розови и в какви ли не още оттенъци актинии, които едва забележимо движеха пипалата си. ВН, 1960, бр. 2642, 4. Най-характерен пример на симбиоза между животно и животно е познатият на всички случай на съжителство между рака пустинник и някои актинии. ПН, 1935, кн. 8-9.

— От гр. ἀκτίς, -ίνος ’лъч’.

АКТИ`НО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до лъч, лъчеизпускане, лъчиста енергия, напр.: актиноелектрически, актинолит, актинолитов, актиноморфен.

— От гр. ἀκτίς, -ίνος ’лъч’.

АКТИНОГРА`Ф м. Метеор. Метеорологически уред, с който се измерва и записва слънчевата радиация.

— От гр. ἀκτίς, -ίνος ’лъч’.

АКТИНОГРА`ФИЯ ж. Физ. Измерване и записване на слънчевата радиация с актинограф.

АКТИНОИ`ДИ мн. Хим. Актиниди.

АКТИНОЛО`Г, мн. -зи, м. Специалист по актинология.

АКТИНОЛО`ГИЯ ж. Дял от физиката, който изучава свойствата на различните видове лъчения.

АКТИНОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Метеор. Който се отнася до измерване на слънчевата радиация. Актинометрическа станция. Актинометрически наблюдения.

АКТИНОМЕ`ТРИЯ, мн. няма, ж. Метеор. Дял от метеорологията, който изучава разпределението на лъчистата енергия в атмосферата и на земната повърхност, както и методите на нейното измерване.

— От гр. ἀκτίς, -ίνος ’лъч’* + μέτρον ’измерване’.

АКТИНОГРА`ФИЯ ж. Физ. Измерване и записване на слънчевата радиация с актинограф.

АКТИНОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. Метеор. Метеорологически уред, с който се измерва интензивността на слънчевата радиация.

— От гр. ἀκτίς, -ίνος ’лъч’* + μέτρον ’мярка’.

АКТИНОМИКО`ЗА, мн. няма, ж. Мед. хроническо заболяване у човека и у някои от домашните животни, което се проявява* в гнойни подутини, причинени от растителните паразити — лъчисти гъбички.

АКТИНОМИКО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Мед. Който се отнася до актиномикоза. Актиномикозно заболяване.

АКТИНОМИЦЕ`ТИ мн., ед. (рядко) актиномице`т, м. Биол. Лъчисти гъбички, низши растителни организми със смесени черти на бактерии и на низши гъбички, които се развиват върху разлагащи се органични вещества. Има и други микроорганизми .., които предизвикват заболявания. Такива са вретенообразните бактерии, актиномицетите и пр. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 38.

— От гр. ἀκτίς, -ίνος ’лъч’ + μύκης, -ητος ’гъба’.

АКТИНО`Н, мн. няма, м. Хим. Газообразен радиоактивен химически елемент An, изотоп на радона, който се получава като междинен продукт при радиоактивен разпад. Между техните [на радиоактивните вещества] разпадъчни продукти има газообразни еманации (радон — Rn, торон — Tn и актинон — An). Л. Манолов, РА, 13.

— От гр.

АКТИНОСКО`ПИЯ ж. Изследване с помощта на лъчи.

— От гр. ἀκτίς*, -ίνος ’лъч’ + σκοπεω ’гледам’.

АКТИНОТЕРА`ПИЯ, мн. няма, ж. Мед. Лечение с помощта на различни видове лъчи, облъчване.

А`КТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е предназначен за издаване на актове, на документи. Актова книга.

2. Който е предназначен за тържествени събрания. Актова зала.

АКТРИ`СА ж. Жена актьор; артистка. Първите отзиви за младата актриса са похвални. △ Драматическа актриса. Кабаретна актриса.

— От фр. actrice.

АКТУА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е съществен, необходим за настоящия момент, за съвременната действителност; съвременен, навременен. Това бе първата по-значителна роля в кариерата ми на провинциална актриса.* Й. Попов, ЧП, 26. Науката и литературата ни, .., добиват по-оригинален отпечатък едва след Кримската война (1856), когато даровити наши мъже почват да присаждат на българска почва европейското знание и да пишат на съвременен български език в списания и вестници, подлагайки на разглеждане актуални въпроси. М. Арнаудов, БКД, 7. Актуален проблем. Актуална тематика. Актуален сюжет. Актуални задачи. Актуален въпрос. Актуални събития. Актуално политическо значение.

2. Като същ. актуалното ср. Същественото, необходимото, навременното за настоящия момент, за съвременната действителност. В драмата му е подчертано актуалното.

— От лат. actualis ’деен, действен’ през рус. актуальный. Други (остар.) форми: актуе`лен от нем., актюе`лен от фр.

АКТУАЛИЗА`ЦИЯ ж. Привеждане на нещо в съответствие с някакво актуално, съвременно състояние, положение; актуализиране. 12 септември е последният срок за актуализация на офертите [за придобиване на акции]. 24 часа, 1997, бр. 222, 21. Актуализация на заплати. Актуализация на научен план.

АКТУАЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя нещо да стане актуално, съществено, необходимо за настоящия момент, за съвременната действителност. Впечатленията ми от войната намериха отражение в повестта „Холера“ .. днес повече от всякога интересът към повестта „Холера“ се засилва. Може би затова че военните настроения на Запад, антивоенните на Изток създават този интерес, актуализират повестта. ЛФ, 1958, бр.* 7, 8. актуализирам се страд. Сега се актуализира финансовият план на фирмата, който включва прогноза за обема на реализацията по пазари. Пари, 1992, бр. 196, 2.

АКТУАЛИЗИ`РАМ СЕ, несв. и св., непрех. Ставам актуален. Въпросите на радиацията след войната се актуализираха в последно време.

— От фр. actualiser.

АКТУАЛИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от актуализирам и от актуализирам се.

АКТУАЛИ`ЗЪМ, -змът, зма, мн. няма, м. Геол. Сравнително-исторически метод, съгласно който изходна точка за изучаване на геологическата история на Земята са съвременните геологически процеси. Като се прилага методът на актуализма, от изводите на динамичната геология могат да се направят заключения за измененията и процесите, станали в земната кора през миналите геоложки времена. Р. Христов и др., Г, 4.

АКТУА`ЛНО нареч. Съвременно, навременно. Този разказ и сега звучи актуално, той и сега е поучителен за характера и похватите на кариеристите от различни величини. С, 1954, кн. 3, 124. Той пише конкретно и актуално.

АКТУА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на актуален. Темите, които той засягаше, веднага добиваха актуалност. Б. Шивачев, Съч. I, 1947, 129. Актуалност на тематиката.

АКТЬО`Р м. Изпълнител на роля в театрално или друго представление; артист. Той разбрал, че нашият млад театър, за да израсне, има нужда от добре школувани и академично подготвени актьори. Ст. Грудев, ББ, 42. От двете страни на сцената бяха оставени тесни проходи, дето актьорите туряха и меняваха костюми. Ив. Вазов, Съч. VI, 25. Цариград го [Спиро] познаваше като цирков актьор. Б. Шивачев, ПЮА, 235. Комедиен актьор.

— Фр. acteur. — Хр. Ботев, Знаме, 1874-1875.

АКТЬО`РКА ж. Рядко. Жена актьор.

АКТЬО`РНА ж. Остар. Стая за актьори зад кулисите на сцена; гримьорна.

АКТЬО`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до актьор и е свързан с неговата работа. Милка одобри и намери мъжествено решението на сестра си да прегърне актьорското поприще. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 115. Благодарение на задълбоченото проникване в душевния мир на образа, на пламенния си темперамент и висока актьорска техника Масалитинова успява да доведе до зрителя богатата гама от мисли и чувства на своята героиня. Т, 1955, кн.* 11, 44. Държавната театрална школа прерасна в Държавно висше театрално училище с два отдела — актьорски и режисьорски. НК, 1958, бр.* 9, 3. Актьорска игра. Актьорско майсторство. Актьорско превъплъщение. Актьорско постижение. Актьорска стая. Актьорски колектив. Актьорско изкуство.

АКТЬО`РСКИ. Нареч. от прил. актьорски; в актьорско отношение, като актьор. Смело бихме могли да кажем, че той надхвърля актьорски целия колектив на филма. НК, 1958, бр.* 2, 6.

АКТЬО`РСТВО, мн. няма, ср. Дейност, професия на актьор. — Защо да те не пуснат? Защото си актриса? Срамуват се от актриси? .. — Хай върви, с гордост, ти си актриса, не просекиня или улична жена… Цонка въздъхна. — Фотино, не за това се боя от лошия прием.. Де да беше само актьорството ми… Ив. Вазов, Съч. XXVII, 72-73.

АКТЬО`РСТВАМ и АКТЬО`РСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. 1. Играя като актьор. Актьорствах няколко години в провинциални театри.

2. Играя на сцената неубедително, пресилено, маниерно; актьорнича. Истинският артист трябва да живее в играта си, а не да актьорства.

3. Прен. Държа се неискрено, неестествено; актьорнича, преструвам се.

АКТЬО`РСТВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от актьорствам; актьорствувам.

АКТЬО`РСТВУВАНЕ. Вж. актьорствам.

АКТЬО`РСТВУВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от актьорствувам; актьорствам. Кръстьо поскитал, поскитал и решил да отиде пак при Пожаров. Артистът го приел с радост и почнал да му дава и други роли. Но и това „актьорствуване“ не вървяло гладко и безболезнено. Ст. Грудев, ББ, 80-81.

АКТЬО`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. Пренебр. от актьор; незначителен актьор.

АКТЮЕ`Р м. Специалист по приложна статистика и теория на вероятностите за нуждите на финансовото проектиране и застраховките.

— От лат. aituarius ’книговодител’ през фр. actuaire.

АКУЗАТИ`В м. Езикозн. Винителен падеж.

— От лат. accusativus.

АКУ`ЛА ж. 1. Едра морска хищна риба с вретеновидно тяло и голяма уста, разположена напречно на долната страна на главата. А долу в синята дълбочина под кърмата шарят три акули, три зловещи сенки, които вдъхват трепет. П. Бобев, К, 106. Тук имаше едри риби — ветроходи, различни скумрии и главните хищници на океана — акулите. Д. Богданов, ТА, 44.

Прен. Със съгл. отпред. За алчен, ненаситен човек; грабител. Кредиторите са страшни борсови акули. △ Финансови акули.

2. Само мн. Зоол. Разред големи хрущялни морски риби, някои от които раждат малките си живи, а други снасят яйца. Selachoidei.

— От норд. hákall през рус. акула. — Д. Мутев, Естествена история, 1869.

АКУ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил от акула. Акулово масло.

АКУ`ЛСКИ, -а, -о, -и, прил. Рядко. Който се отнася до акула, свързан е с акула. След този щастлив обрат [спасението] дързостта на Боби се върна начаса. Върна се и притъпеният от акулската атака страх от полицая. П. Бобев, ГЮМ, 150. Акулска перка. Акулско филе.

АКУМУЛАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Акумулационен. Речните тераси според произхода им се разделят на ерозионни (скални) и акумулативни (алувиални). Ст. Бошев и др., ГГ, 177.

АКУМУЛА`ТОР м. Физ. Уред за набиране, натрупване на електрическа или друга енергия, която след това се използува при нужда. Акумулаторът представлява непървичен източник на електрическа енергия при двигателите. Ст. Михайлов и др., ГМ, 287. Акумулатор на топлинна енергия. Воден акумулатор. Хидравличен акумулатор. Батерията е акумулатор.

— От лат. accumulator през нем. Akkumulator.

АКУМУЛА`ТОРЕН, -рна, -рно, мн. трни, прил. 1. Който се отнася до акумулатор. Акумулаторен завод. Акумулаторно производство. Акумулаторно отделение. Акумулаторна промишленост. Акумулаторен цех. Акумулаторни батерии. Акумулаторно зареждане.

2. Който е свързан с работата на акумулатор. Повдигането на подиумите на театралните подвижни сцени става в повечето случаи посредством акумулаторна уредба. В. Гepoв, ПКВ, 49. Акумулаторна станция. Акумулаторни приемници. Акумулаторна енергия.

АКУМУЛА`ТОРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от акумулатор; малък акумулатор. „Акумулаторчетата“ [на слуховите апарати] се купуват само от специализираните магазини. ЖТ, 1998, бр. 22, 26.

АКУМУЛИ`РАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. като прил. В съчет.: Акумулираща печка. Спец. Електрическа печка с дебели тухли отвътре по стените, които акумулират и отдават топлина и след изключването й от електрическия ток.

АКУМУЛАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до натрупване, напластяване или до събиране на нещо на едно място; акумулативен. По произход терасите биват: наносно-акумулационни, .., ерозионно-акумулационни, създадени в резултат на ерозионната и акумулационната дейност на реката. Геогр. VIII* кл, 1965, 103.

АКУМУЛА`ЦИЯ ж. Спец. Натрупване, напластяване на нещо (материал, енергия и др.). Този процес на разрушаване на скалите от течащите води, както и отнасянето на материалите в по-ниските места, носи названието ерозия, а наслагването (утаяването) на материалите — акумулация. Ст.* Бошев и др., ГГ, 57-58. Акумулация на енергията.

◇ Акумулация на капитала. Иконом. Превръщане на част от принадената стойност в капитал; натрупване на капитала.

— От лат. accumulatio.

АКУМУЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Натрупвам, събирам нещо на едно място; съсредоточавам. — Застрашен е хлорофилът, най-чудното вещество на земята, както го нарича Дарвин; фокусът, в който според Тимирязев слънчевият лъч става източник на целия живот. А той е незаменим. Няма друг, който да акумулира слънчевата енергия в организмите. П. Бобев, ОН, 54.

АКУМУЛИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Натрупвам се на едно място. Енергията на вятъра се акумулира по следния начин: произведеният от движещия се с енергията на вятъра ток се употребява за електролиза на вода, при което се добива без компресор водород, който се натрупва в големи цистерни. ВН, 1959, бр. 2399, 4.

— От лат. accumulo ’трупам’.

АКУМУЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от акумулирам и от акумулирам се. Електрическата енергия е продукт, който може да бъде консумиран само в процеса на неговото производство, доколкото още не е намерен начин за акумулиране на големи количества електрическа енергия, както това може да става с други продукти. РД, 1950, бр. 211, 3. Акумулиране на капитала.

АКУПРЕСУ`РА, мн. няма, ж. Мед. Метод на лечение чрез притискане и масажиране с пръсти на определени биологично активни точки на тялото, създаден в Древния Изток. Върху човешкото тяло са отбелязани 600 точки, които се смятат за жизненоважни за здравето. Въздействайки върху всяка от тях (чрез натиск — акупресура), древните лечители можели да влияят върху състоянието на своите пациенти. ВЖ, 1999,* бр. 39, 10. Билковата терапия, масажите, акупресурата .. са достъпни за всички. Леч, 1999, бр. 43, 8.

— От лат. acus ’игла’ + pressure ’притискане’.

АКУПУНКТУ`РА мн. няма, ж. Мед. Метод на лечение или диагностика чрез бодене на определени биологично активни точки на тялото със специални тънки игли, създаден в Китай; иглолечение. Той [Джеймс Бейкър] им [на Джеймс Удс и Уйлям Дефо („Взвод“)] доверил, че по-рано пушел до три пакета цигари на ден, но успял да се освободи от този порок благодарение на акупунктурата. П, 1991, бр. 7, 3.

— От лат. acus ’игла’ +* punctura ’бодване’.

АКУПУНКТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Мед. Който се отнася до акупунктура или е свързан с акупунктура. Виталните акупунктурни точки се намират от двете страни на носа и на дланите. Леч., 1999, бр. 42, 7. Акупунктурно лечение. Акупунктурна игла.

АКУПУНКТУРИ`СТ м. Рядко. Лечител, който прилага акупунктура. Ако страдате от хронични болки в гърба, твърде вероятно е лекуващият ви лекар да ви посъветва да се обърнете към .. акупунктурист. П, 1999, бр. 33, 22.

АКУРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Грижлив, точен, старателен, изпълнителен в работата и задълженията си. Акуратен в административната си работа, той [Друмев] не е извиквал недоволствата, които прогонват Стоянов, но не е могъл да надвие ни скептицизма на критиците, ни убийственото равнодушие на настоятелите. М. Арнаудов, БКД, 275. Единият [художник] беше възпитан и акуратен, блестящ и безупречен в очите на професорите, другият — небрежен, нехаен, развейпрах. Р. Ралин, ВМ, 49. Само кроткият и акуратен старши писар, .., продължаваше да вписва още някакви решения. Чудомир, Избр. пр, 31. Той беше някакъв предприемач-строител, държеше се с нея учтиво и когато тя се разтича да ускори работата му, нямаше никаква друга мисъл, освен да бъде акуратна в службата си. М. Грубешлиева, ПП, 146.

— От лат. accuratus. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.

АКУРА`ТНО. Нареч. от акуратен; грижливо, старателно. Всеки доклад заемаше десетина гъсто написани страници, спретнато подредени и акуратно пришити в папката. М. Марчевски, П, 164. Можеше да изгради най-трудната тактическа задача и да я изпълни оперативно и акуратно. Й. Демирев и др., ОС, 68. — Той може да е силен на деня, може да е какъвто си ще, но нали аз си изпълнявам службата съвестно и най-акуратно — това е важно! Д. Калфов, Избр. разк., 19.

АКУРА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от акуратен; грижливост, старателност, точност. Той знаеше няколко езика, учил ги по същия начин сам, с търпението и акуратността на прилежен ученик. М. Кремен, Б, 151.

АКУСТИ`К, мн. -ци, м. 1. Специалист по акустика.

2. Лице, което обслужва акустически апарати. Акустиците стояха нащрек и чакаха контакт с „противника“. НА, 1959, бр. 3439, 2. Според наблюденията на биолозите и акустиците откритото от експедицията струпване на риба заемаше площ от няколко квадратни мили. Д. Богданов, ТА, 72.

АКУ`СТИКА, мн. няма, ж. 1. Физ. Дял от физиката, който изучава звуковите явления. Институт за акустика.

2. Характер, начин, по който се чува звукът в помещение и др.; акустичност. Зрителната зала има удивително* добра акустика — всяка дума, всеки тон се чува ясно, отчетливо — от всички места. Г. Белев, КР, 105. В някои пещери има много добра акустика.

— От гр. ἀκουστικός ’отнасящ се до чуване, слухов’. — Н. Геров, Извод от физика, 1849.

АКУСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Който се отнася или е свързан със звуково явление; акустически. Акустични условия в помещение. Акустичен ефект. Акустична станция. Акустичен сигнализатор.

АКУСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Акустичен. Акустическа изолация. Акустически институт. Акустическа апаратура. Акустическа станция.

АКУСТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. акустически; акустично.

АКУСТИ`ЧНО. Нареч. от акустичен; акустически.

АКУСТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Акустика (във 2 знач.). Акустичността в залата е много добра.

АКУ`Т, мн. няма, м. Фон. 1. Вид тоническо ударение в древногръцки, което се характеризира с повишение на гласа на ударената сричка.

2. Възходяща интонация на дългите срички в праславянския език.

— От лат. acutus ’остър’ през нем. Akut.

АКУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Мед. Който е рязко проявен и изисква бързо лекуване; остър. Акутен апандисит. Акутна неврастения. Акутна форма на заболяването.

АКУШЕ`Р м. Лекар, който оказва медицинска помощ при раждане и бременност.

— Фр. accoucheur.

АКУШЕ`Р-ГИНЕКОЛО`Г м. Лекар специалист по акушерство и гинекология.

АКУШЕ`РКА ж. Жена със специално образование, която оказва медицинска помощ при раждане и бременност.

АКУШЕ`РКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Разг. Който е на акушерка. Бързо стигна до акушеркината къща.

АКУШЕ`РО-ГИНЕКОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е предназначен за, който се отнася до оказване на медицинска помощ от акушер-гинеколог. Акушеро-гинекологическо отделение. Акушеро-гинекологическа клиника. Акушеро-гинекологическа консултация. Акушеро-гинекологически преглед.

АКУШЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от акушерка. Акушерски курс. Акушерско училище. Акушерска помощ. Акушерска практика.

АКУШЕ`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Мед. Дял от медицината, който изучава процесите в организма на жената при бременност, раждане и след родилния период и прилага методи за медицинска помощ при тях и за акуширане при раждане.

2. Професия на акушерка. „Аз съм вече акушерка, получих диплом .. Много ми се би искало да упражнявам занятието си в моя роден градец, .. За жалост, .. закоренялата привичка на нашите хора да си служат с едновремските „баби“ не ми позволяват да се реша на това. Аз реших да практикувам акушерство в София.“ Ив. Вазов, Съч. XI, 137.

АКУШЕ`РСТВАМ и АКУШЕ`РСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Упражнявам професията акушерство. В този град акушерствувам вече втора година.

АКУШЕ`РСТВАНЕ ср. Отгл. същ от акушерствам; акушерствуване.

АКУШЕ`РСТВУВАМ. Вж. акушерствам.

АКУШЕ`РСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ от акушерствувам; акушерстване.

АКУШИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. и прех. Оказвам медицинска помощ при освобождаване от бременност, при раждане. Подир два часа и друга майка се замъчи да ражда. Туриха още дърва в печката и в свинарника стана много топло. Работиха мълчаливо. Нонка акушираше, а двамата мъже й помагаха. И. Петров, НЛ, 134. При първото раждане й акушира една съвсем млада, току-що завършила акушерка. △ И трите й деца ги акушира все една и съща акушерка.

— От фр. accoucher.

АКУШИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от акуширам.

АКЦЕ`НТ м. 1. Езикозн. Ударение. При думата майка акцентът е на първата сричка. // Знак за ударение. Напиши акцента на думата.

2. Само ед. Съвкупност от особеностите на изговора, характерни за даден език или диалект. На самото дъно на тунела вече се бе събрала купчинка мъже, които пушеха и разговаряха с високи, дрезгави гласове. Това бе груб говор със силен северен акцент. Бр. Йосифова, БЧМ, 78. // Неволно отклонение от произношението на един език у лице, за което този език не е роден. — Вие еврейка ли сте? — Да — мрачно отговори Варвара. — Познах ви по акцента. Д. Димов, T, 588. — Не знам, не знам булгарски — каза той на съвсем чужд акцент. Й. Йовков, Разк. I, 208. Макар да говореше съвсем чист български език, тук-таме в думите му едва-едва се долавяше чужд акцент. П. Вежинов, ДБ, 26-27.

3. Муз. Подчертаване чрез усилване на определен тон, акорд или такт в музикална фраза.

4. Прен. Книж. Подчертаване, наблягане върху нещо, за да се изтъкне то или да се постигне по-голям ефект изобщо. Стара и нова София — това са двата явно неравностойни компонента на тази навременна и интересна изложба. Акцентът в нея съзнателно е поставен върху миналото на града. НК, 1958, бр. 2, 3. За да се получат необходимите светлинни акценти из града, могат да се използуват и други плоскости — калканите и покривите и козирките на сградите. ВН, 1960, бр. 2624, 2. На първо място акцентът [в изследването] бе поставен върху употребата на репортажа [във вестник]. БЕ, 1999-2000, кн. 2, 39.

— От лат. accentus.

АКЦЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до акцент (в 1, 2 и 3 знач.). Акцентни особености.

АКЦЕНТИ`РАМ, -аш, несв. и св. 1. Непрех. Обикн. с предлог на, върху. Произнасям дума с ударение; акцентувам. Акцентирам на първата сричка. Акцентира правилно.

2. Прех. Книж. Подчертавам, изтъквам нещо, наблягам на нещо; акцентувам. Той [театърът] подпомогна автора да изгради композицията на пиесата, да изясни образите, конфликтите, да извлече и акцентира идеята, да намери по-ясни и ярки обстоятелства. НК, 1958, бр. 6, 4. Така или иначе, с повече или по-малко светлини и сенки, които акцентираха неговия сложен образ, градът продължаваше своя бавен и мъдър път през времето. К. Константинов, ППГ, 82. акцентирам се страд. от акцентирам във 2 знач. Така още в първото действие ние имаме ясна представа за главната героиня. Но тези нейни черти се акцентират по-нататък, когато тя трябва да води борба до пълна победа на няколко фронта. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 14.

АКЦЕНТИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от акцентирам и от акцентирам се; акцентуване, акцентировка, акцентуация. Където художникът се е увлякъл от акцентирането на известни части от пейзажа, за да подчертае повече настроението, той излишно подсилва светлите или тъмните тонове. ВН, 1958, бр. 2131, 4.

АКЦЕНТИРО`ВКА ж. Книж. Акцентиране; акцентуация, акцентуване.

АКЦЕ`НТНО нареч. По отношение на акцента, по отношение на акцентирането. Акцентно френският му говор е издържан.

АКЦЕНТОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. Дял от езикознанието, който изучава прозодията и системата на ударенията в езиците и тяхното развитие или състояние в определен исторически момент.

— От лат. accentuation ’ударение’ +* гр. λόγος ’наука’.

АКЦЕНТУА`ЦИЯ ж. 1. Рядко. Книж. Акцентировка, акцентиране, акцентуване.

2. Езикозн. Система на ударението в един език.

— От фр. accentuation през рус. акцентуация.

АКЦЕНТУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Акцентирам. Акцентува на последната сричка. △Акцентува неправилно. △ Той нарочно акцентува някои моменти. акцентувам се страд.

АКЦЕНТУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от акцентувам и от акцентувам се; акцентиране, акцентировка, акцентуация.

АКЦЕНТУ`ВАНО. Нареч. от акцентувам. Докладът .. за драматургията през 1961 г. постави, макар и не акцентувано, някои характерни проблеми, свързани с развитието на българската драма. ВН, 1962, бр. 3292, 4. Произнасям акцентувано.

АКЦЕ`ПТ м. 1. Иконом. Писмено съгласие на лице да сключи договор при определени от другата страна условия или да плати определена сума по договор.

2. Иконом. Писмено задължение по полица от страна на длъжника към кредитора. В дневника търговеца е длъжен да записва всичките си сделки и договори, акцепти и джиро на търговски записи или въобще да избелязва всичко, каквото той под каква и да е титла, приема или изразходва. Хр. Даалиев, ТИА, 147.

3. Банк. Писмено или мълчаливо съгласие на платеца да изплати от банковата си сметка сума в полза на някого.

— От лат. acceptus ’приет’.

АКЦЕПТА`НТ м. Спец. Лице, което се съгласява да изплати определена сума по договор или полица в срок, договарящо лице, приемател на полица; акцептатор.

АКЦЕПТА`ЦИЯ ж. Спец. Приемане на нещо.

АКЦЕ`ПТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до акцепт.

◇ Акцептен кредит. Финанс. 1. Кредит, при който банката се задължава да изплати сумата на приетия от нея запис в уговорения срок.

2. Форма на кредитиране, при което банката дава на клиента кредитен документ, за да получи с него кредит, налични пари от друга банка.

АКЦЕПТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Приемам изплащане на полица, на сметка и др., подписвам платежен документ за изпълнение на плащане. акцептирам се страд.

АКЦЕПТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от акцептирам и от акцептирам се.

АКЦЕ`ПТОР м. Спец. Приемател. В някои случаи атомът е акцептор на йони или електрони.

— От лат. acceptor.

АКЦЕ`ПТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до акцептор.

АКЦЕСО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който не изменя основните качества, защото е добавъчен, допълнителен. Скалообразуващите минерали в даден вид скала се разделят на главни, второстепенни и акцесорни. Г. Георгиев, П, 11.

— От лат. accessorius ’допълнителен’.

АКЦИДЕ`НТ м. Книж. Неприятна случайност, неприятно произшествие. На някои места липсваше по едно стъпало, ако Дюпон лесно можеше да се справи с един такъв акцидент, той бе длъжен да се спира и помага на своите съучастници, още болни от получените удари. БД, 1909, бр. 12, 3.

— От фр. accident от лат.

АКЦИДЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Книж. Случаен, страничен, несъществен.

2. Печат. Който е предназначен или се отнася до малки нередовни, временни печатарски работи, като бланки, формуляри, билети, покани, визитни картички и под. Той ги учеше как да набират букви, как да гласят набора и как да се справят с малката печатарска машина. Децата, сръчни и увлечени, бързо свикнаха с акцидентната работа. Г. Караславов, ОХ III, 356. Акцидентен печат. Акцидентен шрифт. Акцидентна буква. Акцидентно мастило. Акцидентна печатница.

— От лат. accidens, -entis ’случващ се’.

АКЦИДЕ`НЦИЯ ж. 1. Книж. Случайно, несъществено, преходно свойство.

2. Само ед. Събир. Печат. Част от продукцията на печатница, която включва дребни печатарски работи — бланки, формуляри, билети и др., схванати като цяло. В книговезкия цех някои асортименти са изпълнени: илюстрация — 100 на сто, акциденция — 80 на сто. ВН, 1958, бр. 2003, 2.

— От лат. accidentia ’случайни задължения’.

АКЦИ`З м. Финанс. Държавен косвен данък, с който се облагат някои стоки с широко потребление. Нищо не е така непопулярно* и не буди недоволство, както увеличение акциза върху солта. ПН, 1932, кн. 1, 10. Акциз върху спиртните напитки. Акциз върху захарта. Акциз върху кибрита.

— От фр. accise. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.

АКЦИ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който се отнася до акциз или е свързан с акциз. Акцизни стоки. Акцизно ведомство. Акцизен данък. Акцизно управление.

2. Който е на служба във връзка с акциза. Акцизен чиновник. Акцизни власти.

3. Като същ. акцизен, акцизният м., мн. акцизни<те>. Разг. Акцизен данъчен инспектор. „Трябва да е акцизен“ — помисли Арнаутина и погледна към стената, за да види дали патентът е на мястото си. Й. Йовков, ПГ, 35. Есенно време, когато втасат джибрите и дойдат акцизните да измерят кашата, в комисията участвуваше и Милан. Кр. Григоров, ОНУ, 134. акцизно<то> ср . Разг. а) Учреждение за акциза. Не искаше да плаща данък за търговията .., но като го научиха бакалите, обадиха го в акцизното и му съставиха акт. Кл. Цачев, ГЗ, 29. б) Място на работа или сградата на това учреждение. От два дни ремонтираха акцизното.

АКЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е свързан с акция1. Акционен комитет. Акционен план. Акционна задача. Акционна програма.

АКЦИОНЕ`Р м. Участник с акция2 в акционерно предприятие, притежател на акции в акционерно дружество. — Конфискувах платове от текстилната фабрика на Разпопов. И ги раздадох на населението, разбира се .. — Май че множко раздадох, .. Как така да се случи, та един от сегашните регенти да е акционер. И ни отправя разни ултиматуми. П. Вежинов, НБК, 212.

— Фр. actionaire. - Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.

АКЦИОНЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, црил. Който се отнася до акция2 или до акционер. През есента на 1884 г. чужди финансисти, .., употребиха големи усилия, за да убедят либералите, че по-предпочтително е за България да има една акционерна банка, която би привлякла в страната европейски капитали. С. Радев, ССБ I, 451. Ще нарасне числото на акционерните фирми, за да се дефинира по-ярко стопанската самостоятелност. Диал., 1990, бр. 7, 7. Акционерен капитал. Акционерни компании. Акционерно дело.

◇ Акционерно дружество. Иконом. Главна организационна форма на предприятия, чийто капитал се образува от дела на акциите, като участниците в него са ограничено отговорни до размера на акциите им. Още през 1862 г. браилските заможни и просветни българи съставили акционерно дружество, което си поставя за цел да издържа в. „Българска пчела“, един от най-добрите печатни органи на българската емиграция, който в течение на 2 години .. брани решително българските народни интереси особено във връзка с черковния въпрос. М. Арнаудов, БКД, 121.

АКЦИОНЕ`РИН, мн. акционе`ри, м. Остар. Акционер.

АКЦИОНЕ`РКА ж. Жена акционер.

АКЦИОНЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до акционер.

А`КЦИЯ1 ж. 1. Организирано действие обикн. в широк мащаб за постигане на известна цел или защита на някаква кауза. Закъсняването с жътвата разбърка и вършитбените планове, а акцията по издължаването на държавните доставки изобщо не вървеше. А. Гуляшки, СВ, 35. Акциите от този род [разпространението на позиви] допадаха най-много на учениците и те веднага се заловиха за тях. Закипя трескава работа. Сл.* Трънски, Н, 101. Навръх Великден, 3 април 1860 г., цариградските българи проведоха акция, която стана една от връхните точки във възрожденските борби. Т. Жечев, БВ, 17. — Искаш ли да участвуваш в акцията? — Каква акция? — мръщи се недоумяващо Виктор. — Изземването на златото от господа търговците… — Експроприациите не са ми по душа. Др. Асенов, ТКНП, 313. Провеждам акция. △ Включвам се в акция. △ Акции по залесяването. Протестна акция. Акция против войната. Акция за мир. Помощна акция.

2. Бойно действие, организирано нападение на войска, отряд. Групата отиваше да извърши първата си въоръжена акция и всеки един си представяше по различен начин започването и завършването на тази акция. Д. Ангелов, ЖС, 254-255. От няколко дни българските военни части не предприемаха никакви акции. Д. Димов, Т, 562. Командирът на групата пратеници съобщи, че ги изпраща командирът на дружина „Георги Бенковски“ Тимошкин, с предложение да предприемат акция срещу селото Горно Черковище. К. Ламбрев, СП, 122-123. Партизаните се готвеха за акция. Потягаха раници, скърпваха обувки, чистеха пушки. М. Яворски, ХСП, 263. Влизам в акция. △ Минавам в акция. △ Терористична акция.

— От лат. actio ’действие’ през рус. акция и нем. Aktion.

А`КЦИЯ2 ж. Документ, ценни книжа за внесен паричен дял в капитала на акционерно дружество, който дава право на вносителя-акционер на съразмерно участие в чистата печалба (дивидент) на дружеството и за участие в неговото управление. Корташов търсеше сгоден случай да подхвърли на задрямалия син. Щеше ли да го разбере, .. Пък и общите му работи с Паланския сват; .., парите в банката, акциите в няколко фирми. Г. Алексиев, РН, 56. Купувам акции. △ Акциите падат. △ Акциите се вдигат. △ Издавам акции.

◇ Вдигам / вдигна акциите на някого. Разг. Прекомерно хваля някого и ставам причина да добие високо самочувствие. Вдигат ми се / вдигнат ми се акциите. Разг. Добивам по-голямо самочувствие от отправени към мене хвалби, похвали. Падат ми / паднат ми акциите. Разг. Губя авторитет, престиж, значение.

— От фр. action.

АКЧЕ`, мн. -та, ср. Стара турска сребърна монета, равна на три пари; аспра. За всяка товарна кола със сурови железни руди се плащало по 5 акчета. П. Делирадев, В, 206. — Роб е. — Аго, продай ми го .. — Броил съм за него шест хиляди акчета. А. Дончев, BP, 35.

— От тур. akça. Друга форма: я`кче.

АКЪ`Л, мн. -и, -ища, след числ. -а, м. Разг. Ум. — Защо не пита мене, и аз с простия си акъл да му кажа, че никой досега не е побеждавал Русия, няма и да я победи. М. Марчевски, ГБ, 16. — Вие младите по-разбирате от нас, правете, каквото ви акъл учи. Сл.* Трънски, Н, 169. — Виж, че някой ден захвана да чета като по вода. Мене бавно ми работи акълът, но все работи, пустият! И. Петров, НЛ, 122. — Де го знаеш момчето на какъв акъл е? Що си издаваш намеренията? А. Гуляшки, ЗР, 179. — Ти на стари хора акъл да не даваш! — започва да се дразни старецът. — Като ти побелеят косите, тогава ще знаеш много. П. Незнакомов, МА, 30. — Кажи ми, Йордане, правичката ми кажи… Ти си по-млад от мене, .., ама съм дошъл от тебе акъл да зема. Каквото ми речеш, туй ще сторя. Ст. Марков, ДБ, 99. — Минчо пристига, .. За акъл иде той тука… Санким, малко са на бай Асена неговите грижи, ами и чуждите ще оправя… К. Константинов, СЧЗ, 154.

◇ Акъла ми е в краката. Разг. Ирон. Не мога да мисля, да разсъждавам; постъпвам глупаво, неразумно. Акъла ми е в някого, в нещо. Разг. Непрекъснато мисля все за едно и също нещо. Акъл за круши; акъл на буци. Разг. Ирон. Употребява се за глупав човек; заплес. Акъла ми не го побира / побере. Разг. Не проумявам нещо, недоумявам от нещо, струва ми се невероятно (обикн. за нещо много лошо, което ме изненадва). Акълът ми реже като бръснач. Разг. Много съм умен; имам остър, пъргав ум. Акъл — море, ум — бръснач. Разг. 1. Много бързо, лесно схващам, много съм умен и съобразителен. — Акъл — море, ум — бръснач, .., Учен човек съм, дяца… Чета Писанието и зная руски… Ив. Вазов, Съч. VI, 180.

2. Ирон. Употребява се за много глупав човек. Акъл назаем не искам. Пренебр. Не ми е приятно да ме поучават; нямам нужда от поучения. Блъскам си (бия си, бъхтя си) акъла. Разг. Мъча се да разбера, да проумея или да разреша нещо. Вземам / взема акъла на някого. Разг. 1. Отнемам способността на някого да разсъждава разумно; правя някой да оглупее. — Бях се зарекла на тоя ден да не подхващам работа, ама де-де. Накара ли те дяволът, заслепи те, та не виждаш… И акъла ти вземе, и ума ти изпие… Кр. Григоров, ОНУ, 52. 2. Смайвам, слисвам някого от възхищение или от голяма изненада. А сега ние, децата от нашата улица, стояхме пред файтона на бай Чавдар, оглеждахме се в лъсналите му калници, .. — Това е работа! — .. — Този файтон ми взема акъла! Ст. Стратиев, СВМ, 87-88. — А как пее и как свири на китара! Акъла ми взе, като го чух. 3. Правя някой да се влюби в мене, да се увлече по мене. Войводата мисли за топъл скут на жена .. Сестрата на байрактаря му взела акъла. М. Марчевски, П, 30. Виж му акъла, че му скрой кюляфа. Диал. Употребява се за глупав, несъобразителен човек. Води ми се акъла Диал. Вярвам, че нещо ще стане; надявам се на нещо. Водя се (вървя) по акъла на някого. Разг. Неодобр. Постъпвам, действувам напълно под нечие влияние; изцяло се влияя в постъпките си от някого. — Чуден човек си! — скара му се Илка. — Водиш се по акъла на деца като Милена. К. Калчев, ЖП, 24. Дохожда ми / дойде ми (идва ми / иде ми) акъла в главата. Разг. Вразумявам се. — Тебе трябвало да запрат, за да ти дойде акълът в главата, а не момчето. Кл. Цачев, ГЗ, 97. Един акъл за зиме ли, за лете ли. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой забрави, не се сети навреме за нещо или сбърка нещо. Завъртявам (завъртам) / завъртя акъла на някого. Разг. Правя* някого да се влюби в мене, да се увлече по мене. Избивам си / избия си от (из) акъла някого или нещо. Разг. Преставам да мисля за някого или за нещо; забравям. Изгубвам / изгубя си акъла по някого или по нещо. Разг. Силно изплашвам някого. — Изкара ми акъла, мари Милено! — изохка Илка. — Какво търсиш тук по туй време? К. Калчев, ЖП, 23. Изкарвам си / изкарам си акъла. Разг. Много силно се изплашвам. — Знаете, че не съм страшлив, ама казвам ви, братя, бях си изкарал акъла… Ст. Дичев, ЗС II, 459. И започнаха да хвърлят ръчни бомби, но не последва никакъв взрив. — Тю, да му се не види! Учение правят, а ние си изкарахме акъла! — засмя се бай Сандо. Ж. Колев, ЧБП, 141. Излиза ми / излезе ми (изхвръква ми / изхвръкне ми, изщуква ми / изщукне ми) от акъла. Разг. Забравям нещо, не мога да си го спомня. Имаш ли акъл. Разг. Възклицание за изразяване на възмущение, укор или учудване, когато някой постъпва неразумно или глупаво. Мръдва ми / мръдне ми акъла. Разг. 1. Обезумявам, побърквам се. 2. Ставам като безумен от изживяването на някакво силно чувство. Мътя (разбърквам / разбъркам) акъла на някого. Разг. Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие; размирявам някого. „Пазете се, правоверни, от гяурина, не му давайте да дига глава срещу вас, .. “ — Ех, ех… Що ми мътиш акъла, ходжа ефенди?… Един е аллах за всички живи твари. Д. Талев, ПК, 297. На един акъл съм с някого. Разг. Разсъждавам по един и същи начин като някой друг. Не ми излиза от акъла нещо. Разг. Постоянно мисля все за едно и също нещо. Не ми увира акълът. Разг. Не се вразумявам, не ставам умен. Не съм с всичкия си акъл; не съм с акъла си. Разг. Ирон. Не съм напълно нормален. Опичам си акъла. Разг. Предпазлив съм, внимавам в постъпките си; постъпвам благоразумно, не върша необмислени действия. — Да, колко пъти съм й казвала: хей, момиче, опичай си акъла, че ще те пречука… М. Грубешлиева, ПИУ, 69. — Брей, опичайте си акъла, вардете се, че ако ни чуе някой, отиваме на гюрултия. Ал. Константинов, БГ, 93. Повеждам се / поведа се (повличам се / повлека се) по акъла на някого. Разг. Изпадам изцяло под влиянието на някого. — Ако Калофер се задоми, ако село засели, народът ще го намрази, ще рече: юнак над юнаци беше Калофер, народа закриляше от паши и бейове, а сега глава преклони и по женски акъл се поведе. М.* Марчевски, П, 26. С акъла си съм. Разг. Разсъждавам, мисля нормално. С всичкия си акъл. Разг. Неодобр. Наивно, безразсъдно, глупаво. И ти с всичкия си акъл не прие такова изгодно предложение. Сече ми акълът. Разг. Мога добре да схващам, да разбирам; умен съм. — Тончо, ела да ми помогнеш, сине. Бъхтя си главата, ама акълът ми не сече. Вземай молива и пиши. Сп. Кралевски, ВО, 120. Стига ми / стигне ми акъла. Разг. Знам, сещам се как да постъпя, как да се справя с нещо. Събирам / събера акъла на някого. Разг. Накарвам някого да се вразуми, да престане да върши неразумни, необмислени неща. Събирам си / събера си акъла <в главата>. Разг. Ставам разумен. — Аз ще изчистя цялата околия от сърбомани, един нема да остане .. Ще кажеш на даскалите, вели, акъла да си събират. И веднага да се върнеш, да не умуват много даскалите. Д. Талев, РЧ, 204. Чавка (кукувица), патка ми е изпила акъла. Разг. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум. Попът се плесна по челoтo: Ей, кукувица ми е изпила акъла! Как тъй да забравя .. Ще го турим, на централно място ще го турим. П. Незнакомов, СП, 41. — Василев е подписал задължителни бележки .. — Та Василев да не е идиот, да не му е изпила кукувица акъла? П. Спасов, Д, 247. — Ти ще ме разбереш, мила — каза за трети път старата, .. — ще трябва да напуснеш., или пък .. — Да напусна? .. Чавка да не ми е изпила акъла?… Б. Болгар, Б, 74-75.

— От араб. през тур. akıl.

АКЪ`ЛЕЦ, мн. няма, м.Умал. от акъл.

АКЪЛЛИ`ЙКА ж. Простонар. Умна, разумна, паметлива жена.

АКЪЛЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Простонар. Умен, разумен, паметлив. — Кажи, ходжа ефенди, кажи какво да сторим! Ти си акъллия човек. Д. Немиров, Б, 106. Но все пак, като по-акъллия [Връбчо] от другите, не си пести труда да ни посъветва малко. Хр. Ясенов, Събр. пр, 142. — Та не видиш ли накъде е тръгнал народа, бре слепчо… Та само ние с тебе ли сме най-акъллии… Кр. Григоров, Н, 22. Акъллия жена. Акъллия момче е той.

— От тур. akıllı.

АКЪНТИ`Я ж. Диал. В съчет.: Карам (подкарвам / подкарам, удрям / удря) на акънтия. Диал. Постъпвам, действам безогледно, без да се съобразявам с нищо. Един плаща, колкото ще, друг дума: „Аз за утре ще си платя .. Дядо Хаджи му отпусна края. — Чуваш ли ти, хаджийке, тя няма да я бъде тъй; твърде я ударихме по тези дни на акънтия. Ил. Блъсков, ПБ I, 64. На` —* прежните наши бяха я подкарали на акънтия: бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка. Ал. Константинов, БГ, 20.

— От тур. akinti ’течение, поток, наклон’.

А`КЪР, мн. а`кри, след числ. а`кра, м. Английска мярка за повърхнина, равна на 4047 кв. м. Родителите й бяха от стар шотландски род, богати земевладелци, притежаващи хиляди акри гори и пасбища. Бр. Йосифова, БЧМ, 17.

— От англ. acre.

АЛ, а`ла, а`ло, мн. а`ли, прил. Диал. Ален. Радо, Радо, бяла Радо! / Пустото ти бяло лице, / пустите ти черни очи, / пустите ти али устни. Нар. пес., СбНУ III, 42. Лудо ле, младо ле, яз сум била на пазар / .. /Лудо ле, младо ле, да си купам ал къделя. Нар. пес., СбБрМ, 423.

— Тур. al.

АЛ. Вж. ала1.

-АЛ. Хим. Наставка за образуване на термини, означаващи съединения, които съдържат алдехидна група, напр.:* хлорал, цитрал, ацетизал и др.

— Фр. al (dehide) ’алдехид’.

АЛА`1 и (съкр.) ал, съюз. Разг. I. За противопоставяне. 1. Свързва части на изречението, които изразяват противоположни понятия или две изречения, когато действието в първото изречение е в някакъв смисъл противоположно на действието във второто; но, обаче, а, ама. Тя посегна да го земе, ала той го подръпна назад. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 52. И после устните синеят, / ала в очите / жар гори. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 29. Водил бе Чавдар дружина / тъкмо до двайсет години, / и страшен беше хайдутин / за чорбаджии и турци; / ала за клети сюрмаси / крило бе Чавдар войвода! Хр. Ботев, Съч., 32. Хубава, Лало байова, / пустата ваша махала, / че имате моми хубави, / ала ергени глупави. Нар. пес., СбНУ XL VI, 189.

2. Свързва две изречения при посочване на несъвместими действия, когато във второто изречение е изразена причината за неосъществяване на действието в първото изречение; ама, но, обаче. Чернооко ергенче — / що го, мале, не жениш? / — Женила го бих, женила, /ала ми е маничко. Нар. пес., СбНУ XLIV, 421. — Що е Чубра хубава, / взел би я за снаа! / Ал йе йоще мъненка. Нар. пес., СбАИ, 260. Бих го купила, ала нямам пари.

3. Свързва две изречения, когато действието във второто изречение е противоположно на очаквания резултат от действието в първото; но, обаче, ама, а. Те бяха окол десетина, ала крещяха за стотина. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 128. Аз бях все още малко детенце — на седем години бях — ала твърде добре помня как баща ми утешаваше и милваше майка ми. Л. Каравелов, Съч. IV, 14. — Ние сме сиромаси хора, ала такива гости като тебе са ни драги .. Г. Караславов, ОХ I, 147. Момиченце чернойочко, / чернойочко, белолико, / не си толкоз ни убаво, / ни убаво, ни гиздаво, / ала си ми в сърце вляло. Нар. пес., СбНУ XLVI, 218. Вятърът престана, ала въздухът трепери в очакване на нещо, което ще се случи. Ив. Карановски, Разк. I, 146.

4. Свързва две изречения, едното от които е отрицателно, при изразяване на изключваща се възможност; но, ама. Господ дава, ала в кошара не вкарва. Погов. Сяка болест има своя лек, ала го хората не знаят. П. Р. Славейков, БП II, 146.

5. Свързва две части на изречението, когато характеризират противоположни качества или прояви на обекта, за който се говори. Тук, високо в планината, пролетта идваше малко по-късно, ала винаги по-свежа, по-зелена, по-весела. Д. Талев, И, 628. — Върни се, остани, ала самичък. Г. Райчев, ЕЦ, 25.

ІІ. За съпоставяне. Свързва прости изречения в едно сложно при посочване на разлика, несходство. Малко ли хубави чешми има у нас… ала поповия кладенец е един. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 49.

ІІІ. За присеъдиняване. Присъединява части на изречението или изречения, които допълват, уточняват казаното в предходното изречение; и. Над Пирот замръкнахме, когато избухна една страшна буря, ала каква буря!… Ив. Вазов, Съч. XXII, 54.

— Общослав. и гр. ἀλλά. — Други (диал.) форми: а`ле, я`ла.

АЛА`2. Предл. За сравнение при посочване на сходство; като. Мустаци ала Бисмарк.

◇ Ала гарсон. За дамска прическа — с много късо подстригани коси като на момче.

— От фр. à lа.

А`ЛА-БА`ЛА, мн. няма, ж. 1. Част от броене в началото на детска игра, което се прави, за да остане един от играчите, който ще мижи, ще гони и пр. Ала-бала ница, турска паница. △ Ала-бала портокала…

2. Жарг. Нещо несериозно, глупаво, безсмислено. — Що ми е тоя латински, питам те аз? Каква полза от всичките тия герундивуми и ала-бала от тоя род? А. Гуляшки, Л, 267. — Как ша ги [конете] управлява той… Туй да не му е ала-бала… К. Калчев, СТ, 256.

АЛАБАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Жарг. Несериозни, глупави, безсмислени думи, изказвания; празнословие, празни приказки. — Не ми дрънкай алабализми, за да избягваш важното и главното, ами минавай направо на въпроса.

АЛАБА`СТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Алабастров. Алабастрен светилник. Алабастрени ръце.

АЛАБА`СТРЕНО. Нареч. от алабастрен. Външно болните са бледи, понякога с алабастрено блед, а друг път с жълтеникав цвят на кожата. ВН, 1960, бр. 2662, 4.

АЛАБА`СТРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от алабастър; алабастрен. От дълбокото тясно прозорче на стаята ми се виждаха начумерените алабастрови лъвове, поставени отдясно на черквата Свети Марко. А. Каралийчев, В, 160.

2. Който по цвят е като алабастър; алабастрен. Аз видях две големи сини очи, .., един правилен алабастров нос, какъвто само в картини съм виждал. Д.* Калфов, ПЮН, 30.

АЛАБА`СТЪР, мн. няма, м. Млечнобял полупрозрачен минерал с едрозърнеста структура, разновидност на гипса използувани във ваятелството, зъболекарството и др. Гипсът е лош проводник на топлината. По това му свойство и по малката му твърдост лесно може да се отличи зърнестият гипс, наречен алабастър, от мрамора, който на пипане се показва студен. ПН, 1934, кн. 1, 12. Иконостасът е дело на съвършени майстори. Всичко е сечено от алабастър. А. Каралийчев, С, 86. В гробниците са били намерени различни домашни потреби, изработени от зелена печена глина, алабастър и мрамор. ВН, 1960, бр. 2660, 4.

— От гр. ἀλάβαστρος.

АЛАБА`Ш м. Диал. Двугодишно зеленчуково растение от семейство кръстоцветни от рода на зелето, със силно надебелено стъбло, което се яде; гулия.

— Тур. alabaş от ala ’пъстър’ + baş ’глава’.

АЛАБРАЦЕ` нареч. Остар. Книж. Под ръка (при хващане на двама души). Тихонов предложи ръка на другарката си. Тръгнаха алабраце. Ив. Вазов, Н, 71. — Че как искаш да го посрещна? Да ида сега да го зема алабраце и да го заведа в приемната ли? Т. Влайков, Съч. II, 167.

— От рум. lа braţа. — в. Гайда, 8.VI.1864 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български език, ГСУ, 1959, 221).

АЛАБРО`С м. 1. Мъжка прическа, при която косата е подстригана ниско и е сресана нагоре и назад. Механикът, нисък човек с щръкнал алаброс, в син омаслен комбинезон, се разхождаше около мотора. М. Грубешлиева, ПИУ, 19.

2. Косата отгоре и отпред (над челото) на главата. Бай Петър Иванов е висок, мургав, с остър алаброс и ръце като лопати. Пл, 1969, кн. 6, 81.

— Фр. a la brosse ’като четка’.

АЛАГА`ТОР м. Истор. 1. В средновековна България — титла на началник на военен отряд.

2. Военен сановник в старобългарската конница. — Алагатор Фуркас пристига с конницата. Ив. Вазов, Съч. XX, 55.

— Лат. allagator.

АЛАДЖА` ж. Диал. 1. Едновремешен шарен (обикн. на линии) памучен или копринен плат. Беше облечен в горна риза от домашно тъкана аладжа на сини и кафяви квадратчета. Т. Харманджиев, KB, 250.

2. Вид дълга горна женска дреха, направена от такъв плат. Тя изскочи на улицата, изскочи по аладжа, без джубе, разчорлена, облещена, устремена като безумна. Г. Караславов, Избр. съч. X, 62-63.

— От тур. alaca.

АЛАДЖЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е направен, ушит от аладжа. След половин час уплашеният и предбледнял Хатипов, с изметната яка на бялото аладжено палто и с крива, безсмислена мазна усмивка, бе доведен от двама войници. Ем. Станев, ИК II, 191. Аладжен елек.

— Друга форма: аладжа`н.

АЛАИ`НКА ж. Диал. Алайка; алаица, алайкиня. Я не та земам, Калино, / Калино, за алаинка, / мар, ам та земам, Калино, / за първо либе. Нар. пес., СбАИ, 340.

АЛАИ`ЦА ж. Остар. и диал. Алайка; алаинка, алайкиня. През тай пролет, .., Рашид бей беше довел от Търново харема си с алаиците и малкото бейче Несет. Ц. Гинчев, ГК, 17. Мъжете ще бъдат не по-стари от 30 години; а жените щат да бъдат като майско цвете, .. Секи мохамеданин ще си вземе по 77 женици и по 333 алаици. Л. Каравелов, Съч. IV, 194.

АЛА`Й1, -а`ят, -а`я, мн. -а`и, м. Остар. Войскова част в турската армия; полк. В Каменград и днеска поп Матей / се прякоросува отец Матей Казака — / че бил на младост при Садък паша, поляка, / в казашкия алай. П. П.* Славейков, Събр. съч. III, 69.

2. Почетна дружина от войници за придружаване на високопоставено лице; свита, кортеж, конвой. Пред синовете му овесваха уши / най-злите турци: вред като паши / с алай те ходеха. К. Христов, ЧБ, 42. В това време от царевите дворове излезе велики комис, а подире му и царската стража; .. Запя гусларят пак, и отиде подир алаят комисов. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 46-47.

3. Тържествена процесия, шествие, парад. След два часа серемите излязоха нагоре къде Шереметя; а подире им — и целият алай със зайците, провесени на конете, с които минаха Шереметя и влязоха в Търново с голям салтанат… Ц. Гинчев, ГК, 263.

4. Прен. Почести, тържественост, салтанат. Други съставиха доброволческа дружина, която с голям алай остави Пловдив. Ив. Вазов, Съч. XI, 170. Впрегнаха една кола с канати, качиха го в нея и с голям алай го закараха на кладенеца, за да го окъпят, както му е обичаят. Й. Йовков, АМГ, 7. Става с алай. Н. Геров, РБЯ I, 7.

5. Диал. Вид детска игра, която се играе в кръг; колело. Да играем на алай. Н. Геров, РБЯ I, 7.

— Тур. alay ’полк, шествие’.

АЛА`Й2, -а`ят, -а`я, мн. -а`и, м. Остар. Присмиване, подиграване. Излиза от едната страна едно момче и прави, както се казва, алай. Насреща му излиза друго момче и го подгонва. Т. Влайков, Пр I, 258.

— Тур. alay ’присмех, подигравка’.

АЛА`ЙБЕЙ м. Остар. Началник на алай1, на полк. На другия ден при тях влезе едно заптие и каза на Никола: — Тръгвай с мене при алайбея .. При алайбея, най-големия военен началник, той завари Петър Златов. Г. Караиванов, ЮМ, 152.

АЛА`ЙКА ж. Остар. и диал. Прислужница, която придружава, прави компания на знатна господарка; алаинка, алаица, алайкиня. Той позна бейовица и алайката й. Ив. Вазов, СбНУ II, 60. Девойко, мори девойко, / кога ходяше на баня, / робинки пътя метяха. / Алайки поли крепяха. Нар. пес., Н. Геров, БРЯ I, 7.

АЛАЙКИ`НЯ ж. Остар и диал. Алайка; алаинка, алаица. Сичко му беглик земите: / кащата с покащнината, / арема с алайкините. Нар. пес., СбНУ XIV, 62.

АЛА`ЛЕМ нареч. Диал. Навярно, май че, като че ли. — Жельо не е нещо добре, .. — Тъй ли? Че какво му е на завалията? — Простудил се е алалем. Ст. Чилингиров, ПЖ, 150. — А бе дали си намери воловете дядо Петко? .. — Алалем не ще ги е намерил. Ил. Блъсков, ДБ, 70.

— От араб. през тур. allah-u-alem ’бог е, който знае’. Друга форма: ала`йлем.

АЛАЛИ`Я ж. Мед. Отсъствие или ограничение на речта у деца, дължащо се на недоразвитост или поражение на речевите зони в големите полукълба на главния мозък.

— От гр. α- ’не’ без’ + λαλιά ’говор’.

АЛАМА`Н м. Рибол. 1. Голяма рибарска лодка. Корабчето влачеше след себе си два аламана — тия дълбоки, груби лодки, от които рибарите бързо и сръчно разгъват мрежи в открито море. Н. Стефанова, РП, 58. Още по-малка изглеждаше тя [лодката] в сравнение с рибарските аламани, които, дълги и леки, я заграждаха от двете й страни. П. Вежинов, ДБ, 6.

2. Рибарска мрежа за морски риболов. Особено много такива мехурчета се издигат при затягането на аламана, когато разтревожените животни усилено си сигнализират. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 29. Ловците на делфини си служат с аламан.

— От тур. alamana. — Друга форма: аламе`н.

АЛАМА`НА ж. Рибол. Рибарска мрежа за морски риболов; аламан.

— Тур. alamana.

АЛАМА`НИН, мн. алама`ни, м. Диал.

1. Грабител, разбойник.

2. Турчин.

— От тюрк.

АЛАМА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Рибол. Прил. от аламан. Аламанска мрежа.

АЛАМБИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Техн. Дестилационен казан за добиване на ракия, розово масло и др.; дестилатор.

— От араб. през фр. alambic. — От Ст.* Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

АЛАМИНУ`Т нареч. 1. Веднага, начаса. — Дамяне, дай две бургии! Аламинут!… — с пълен глас, буйно викна той. Т. Монов, СН, 40.

2. Като същ., м. Ястие, което се приготвя в ресторант веднага след поръчката. Ресторантът ви предлага комфортна обстановка, висококачествена храна, аламинути, закуски на скара, фини, отлежали напитки. ВН, 1960, бр. 2707, 3.

— От фр. a la minute ’на минутата’.

АЛА`Н м. Диал. Просторно открито място; площад, мегдан. „Искам пръчка-а-а, искам шекерена пръчка, ..“ Така едно време правех заявка пред майка си, когато ме развеждаше из прашния, шумния, веселия Старозагорски панаир на големия житен алан. ВН, 1960, бр. 2830, 2. Минавах сам, замислен, през алана / и си прелиствах нещо във джуздана; / току ми викна някой: — Ей, паша! Д. Подвързвачов, Б, 105.

— Тур. alan.

АЛАНГЛЕ` неизм. прил. Готв. За печено месо, пържола и под. — който се поднася полусуров, кървав. Припка като учтив, лаком за бакшиш келнер, кебапчета алангле, още кървави, им мъкне, .., тича чевръст и покорен, краката ще си изпочупи. Ч. Шинов, ПВ, 34. Аз си помислих, че ако хвърлят човека на гладни лъвове и те, вместо да го изядат наведнъж, почнат да си късат всеки ден по един бифтек алангле от бута му, то той, човекът, и с това ще свикне. Ем. Манов, ПУ, 214.

— Фр. a l’anglais ’по английски’.

АЛА`НИ, мн., ед. (рядко) ала`н, м. Истор. Племе от сарматски произход, живяло през I в. на север от Каспийско море, после в южноруските степи, като част от него стигнала до Пиренейския полуостров и Северна Африка. Атил владеяше тогази, .., сичко над Черноморското пространство от Волга и Каспия даже до Рина река върху уни, алани .., германи и други северни народи. Г. Кръстевич, ИБ, 263.

АЛАНИ`Н, мн. няма, м. Хим. Аминокиселина*, широко разпространена в природата в свободно състояние и в състава на повечето белтъчни вещества.

АЛА`НКООЛУ м. и ж. Простонар. Пренебр. Само като обръщение — човек, човече. — Ами че за кого се биха те бе, аланкоолу? За кого дадоха живота си? Кр. Григоров, ТГ, 64. Взеха че ме уволниха* зимъс, точно срещу Коледа. И то за какво? За два нищо и никакви колета. Изгубили се били. Абе, хей, аланкоолу, че като ви завеждам колетната служба, стражар ли съм да ви пазя и денем, и нощем стоките? Чудомир, Избр. пр, 61.

— От тур. allahin kulu ’роб божи, човече божи’.

АЛА`РМА ж. 1. Сигнал, знак за тревога. Адамаки ще се разтревожи за лодката си, .. Тогава ще се вдигне аларма по цялото крайбрежие и току-виж — изпратили патрулни корабчета да ги търсят. П. Вежинов, ДБ, 123.

2. Разг. Сигнална система, която се поставя на автомобили и помещения за предотвратяване на кражби, проникване в помещението; алармена система. Поставих аларма на колата. △ Алармата се включва, ако някой се опитва да отвори вратата.

3. Разг. Шум, олелия, врява, тревога. Власи: Ще обадя в окръга да изпратят инспектор за анкета .. Божил: Защо бързаш с тая телефонна аларма? За какъв дявол ти е анкета?… Н. Хайтов, ПЗ, 66. — Върви, бе момче, никой няма да те убива! Не дигай аларма! Ем. Манов, ПЯ, 168.

— От фр. alarme.

АЛА`РМАДЖИЙКА ж. Разг. Жена алармаджия; паникьорка.

АЛА`РМАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който има обичай да предизвиква аларма, шум, обикн. без причина или да разпространява неоснователни тревожни слухове; паникьор. — Ето, това безобразно зрелище се дължи само на подстрекателството на вашите улични алармаджии… ВН, 1963, бр. 3664, 2. Голям алармаджия си.

АЛА`РМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с аларма. В този момент светлината заля палубата. Някой хитрец се бе сетил да включи алармената система. Е. Кузманов, ЧДБ, 107. Алармен сигнал. Алармен звънец. Алармени слухове.

АЛА`РМЕНО. Нареч.* от алармен.

АЛАРМИ`РАМ, -аш, несв. и св. 1. Прех. Давам сигнал, знак за тревога; вдигам аларма. — Ами такова, господин кмете, ако нападнат шумкари… да речем… тогива? Бива ли пак да „алармираме“? Ив. Хаджимарчев, ОК, 197. Като ни забеляза [сойката], пусна желъдчето и отлетя с ненужен крясък, за да алармира невидимите горски обитатели. Н. Хайтов, ПП, 96.

2. Непрех. Предизвиквам тревога, шум, като разпространявам тревожни вести, слухове. — Какво вярно има — запитахме го — в това, което се пише в пресата, вие наистина ли се обединявате, или пресата само алармира? Хр. Радевски, Избр. пр III, 228.

3. Прен. Прех. Предупреждавам, подканвам към действие някого за нещо изостанало, закъсняло и под. Това алармира стопаните за обиране на тютюна. алармирам се страд. от алармирам в 1 и 3 знач.

АЛАРМИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от алармирам и от алармирам се.

АЛАРМИ`СТ м. 1. Спец. Нарочно лице, което дава сигнал за тревога; сигналист.

2. Рядко. Алармаджия.

— От фр. alarmiste.

АЛАРМИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Алармен. Това алармистично известие [за мобилизация] се раздрънка в странство от плащаната .. преса, а у нас от вестниците. Пряп., 1903, бр. 77, 1.

АЛАРМИСТИ`ЧНО. Остар. Нареч. от алармистичен; алармено.

АЛАРМИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Алармен. Войските, които засега Турция има срещу ни, могат да бъдат увеличавани .. Алармистическата турска мобилизация тъй се е схванала от нашето Правителство, което е подало нота на Европейските сили. Пряп., 1903, бр. 77,* 1.

АЛАРМИСТИ`ЧЕСКИ. Остар. Нареч. от прил. алармистически; алармено. Тази последна нота от някои вестници много алармистически се предаде. Пряп., 1903, бр.

АЛА`Т м. Диал. Занаятчийски инструмент, оръдие, сечиво. Ранобудни майстори зидари от Дебърско в своите бозови салтамарки, прехвърлили през рамо зимбилите, .., в които бяха сложили алатите си, .., бързаха към постройката, на която работеха. Д. Спространов, С, 331. // Само ед. Събир. Всички занаятчийски инструменти, оръдия, сечива като цяло. Бедни люде молеха Чауша да не им взема нивата, да не им взема алата или дюкяна, за да не останат без работа. Д. Талев, СК, 34.

◇ Събирай си (дигай си) алатите. Диал. Отивай си, махай се.

— От араб. през тур. alât.

АЛАТУ`РКА прил. неизм. 1. Който е като у турците. Подиря им вървяха една цяла върволица ефендета, .., заптии и пр. с черни алатурка сюртюци. З. Стоянов, ЗБВ III, 254. Кафеджията пък знае на всички вкусовете и слабостите и поднася без да пита на един чай, на други тежко сладко алатурка кафе, на трети тънко преварено, на четвърти с малко захар, а на дяда Йовка пък съвсем без захар. Чудомир, Избр. пр, 225-226.

2. Като нареч. Остар. По начин, както е при турците; по турски. Хасан бил очарован от Мерием: „Това е дюнягюзели, световна красавица…“ — казвал той на приятелите си, събрани край софра в съседната одая, приклекнали с подвити крака „алатурка“. Хр. Бръзицов, НЦ, 84.

— От ит. alla turco през тур. alaturka.

АЛАФРА`НГА прил. неизм. Остар. 1. Който е като у французите, у италианците или изобщо у европейците от Западна Европа; европейски. Из шуменските улици ще мине стареят от еснафа с „алафранга“ панталон и джилетка. Ст. Станчев, HP, 120. Затова навярно и дрехите на Шекиб бей бяха алафранга. А. Христофоров, А, 264. Ако отидеш на някоя цивилизована, алафранга къща, ще ти са смеят, бабо. Д. Войников, КЦ, 19.

2. Като нареч. По начин, както е при французите, при европейците; по френски, по европейски. За разлика от повечето преспанци той се обличаше „алафранга“, с черна връзчица на ризата си. Д. Талев, ПК, 58. Петко захвърли евзонската униформа, облече сукнени дрехи, ушити алафранга. Ст. Сивриев, ПВ, 58. — Ти знайш да писуваш алафранга, нали! — .. Аз изпълних желанието му и написах на френски адреса. Ив. Вазов, Съч. XI, 21.

— От ит. alla franca през гр. ἀλλά φράγκα.

АЛАФРА`НГА3 ж. В чорбаджийска къща през епохата на Възраждането — малка полукръгла засводена ниша, украсена със стенопис. Сестра ми отива да отвори и вижда револвера, веднага съобразява, спуща се и го скрива зад огледалото, което стоеше на алафрангата. К. Величков, ПССъч. I, 20. Тези големи къщи с многобройни светли прозорци, джамлии кьошкове и богата вътрешна украса от стенописи, алафранги и дърворезба свидетелствуват за вкуса и благоденствието* на стопаните им. П. Теофилов, К, 47.

АЛАША` м. Диал. Впрегатен стар кон, който се използва при вадене на вода от кладенец. А като остаря, .., направиха го [коня] алаша, туриха го да вади вода. Й. Йовков, АМГ, 114.

— Татар.

АЛАШЪ`К неизм. прил. Простонар. Научен, навикнал.

— От тур. alışık. — Друга форма: алаши`к.

АЛАЩИ`САМ. Вж. алащисвам и алащисувам.

АЛАЩИ`СВАМ, -аш, несв.; алащи`сам, -аш и алащи`ша, -еш, мин. св. алащи`сах, св., непрех. Остар. Навиквам1, свиквам, приучвам се; алащисувам. Аз познавах бедния Прашилник много по-отрано, .. Бях алащисал от малък с него, та и коджа ми ти момче аз си ходех с него да ме носи на чуш. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41.

АЛАЩИ`СВАМ СЕ несв.; алащи`сам се, алащи`ша се св., непрех. Остар. Алащисвам; алащисувам се. — Леле, брайно Михаиле, / .. /Като ч’ийдеш бой да бийеш, / да ми водиш малки Кральо / и он с тебе бой да бийе, / у бой да се алащише. Нар. пес., СбНУ XLIII, 511.

— От тур. alışmak.

АЛАЩИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от алащисвам и от алащисвам се; алащисуване, навикване1, свикване, приучване.

АЛАЩИ`СУВАМ, -аш, несв.; алащи`сам, -аш и алащи`ша, -еш, мин. св. алащи`сах, св., непрех. Остар. Алащисвам.

АЛАЩИ`СУВАМ СЕ несв.; алащи`сам се и алащи`ша се св. непрех. Остар. Алащисвам, алащисвам се.

АЛАЩИ`СУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от алащисувам и от алащисувам се; алащисване, навикване1, свикване, привикване.

АЛАЩИ`ША. Вж. алащисвам и алащисувам.

АЛБА`НЕЦ, мн. -нци, м. Лице от основното население на Албания.

АЛБАНЕ`ЗИН, мн. албане`зи, м. Остар. Албанец. Турци, гърци, славяне и албанези, оплакват ся съгласно от неговите [на турското правителство] преобразования. ДЗ, 1868, бр. 8, 32.

— От фр. Albanais.

АЛБАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Книж. Дума или израз от албански произход, заети в някой друг език.

АЛБА`НКА ж. Жена от основното население на Албания.

АЛБА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от албанец и от Албания. Албански планини. Албанско пристанище. Албански народ. Албанско селище. Албанска народна песен. Албански нрави.

2. Като същ. албански м. Албански език. В голямата чакалня на железопътната гара се събраха стотици мъже, жени и деца. Чуваха се разговори на албански, на чешки и словашки. Ал. Бабек, МЕ, 30.

АЛБАТРО`С м. Голяма южна морска птица от разреда буревестници с дълги тесни крила и извит надолу клюн. Diomedinae exulans. Буревестниците и албатросите надушват миризмата на риба от разстояние повече от три километра. О, 1991, бр. 2, 7. Една сутрин видяхме зад кърмата на парахода два скъпи госта — два бели като сняг албатроси, големи едва ли не колкото цял човешки бой, които с чудна лекота и грация планираха зад парахода. П. Вежинов, ДМ, 26. Знаеше, че буря предвестява, / пред платната литнал албатрос… Е. Багряна, ПЗ, 97. На рифа бе кацнал албатрос. Този горд морски великан, .., сега разтваряше широките си крила. Гр. Угаров, ПСЗ, 85.

— От исп. alcatraz през англ. albatross.

АЛБАТРО`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до албатрос. Албатросов полет.

АЛБИГО`ЕЦ, мн. -о`йци, м. Истор. Привърженик на албигойството. В черковнославянската литература и по-специално в апокрифната диалогът играе също като във византийската голяма роля .. С простотата на своите форми тия апокрифи в диалогична форма бяха много достъпни за широките народни маси, затова не е чудно, че богомилите (и по техен пример албигойците) много охотно и ловко ги използуваха. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 175.

— От фр. собств.

АЛБИГО`ЙКА ж. Истор. Привърженичка на албигойството.

АЛБИГО`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до албигоец. Албигойско учение.

АЛБИГО`ЙСТВО, мн. няма, ср. Истор. Фракция от сектата на катарите, разпространени в Южна Франция през XII и XIII в., тясно свързано с богомилството и павликянството.

АЛБИНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Биол. Вродена пълна или частична липса на пигмент у хора, животни (на кожа, косми, пера) и у растения (на зелената окраска), вследствие на която се явяват бяло-розова кожа (у хората), розово-червени очи, нарушено зрение и др. Божурът и къклицата с бели цветове не са отделни видове. Това е албинизъм — явление, свойствено на животните и растенията. ПН, 1934, кн. 4, 63. Очите (на белите канарчета) са блестящи, черни или кафяви. Червените очи са признак на албинизъм. Вл. Помаков, ПДП (превод), 100.

— От фр. albinisme.

АЛБИНО`С м. Човек, животно или растение, което има албинизъм, което е лишено

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/281-300&oldid=2590“.