Речник на българския език/Том 1/261-280

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

АЕРОБИО`ЗА, мн. няма, ж. Биол. Билогически процес, който протича при достъп на свободен кислород. Противоп. анаеробиоза.

— От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’.

АЕРОБИО`Н, мн. няма, ж. Биол. Атмосферата като среда за живот.

— От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’ през нем. Aerobion.

АЕРО`БНО. Биол. Нареч. от аеробен. Растения, които дишат аеробно, могат да издържат няколко часа и в безкислородна среда.

АЕРОБУ`С м. Голям свръхзвуков пътнически самолет с възможност за превоз на 500 и повече пътници.

— Фр. aerobus.

АЕРОГА`РА ж. Сграда или комплекс от сгради и съоръжения на летище за обслужване на пътниците. Петчасов полет — и двата самолета на „Табсо“ ни свалиха на Пражката аерогара. Ив. Мирски, ПДЗ, 5. Вчера следобед със самолет от Москва на аерогара „Враждебна“ пристигна в столицата съветска делегация. РД, 1950, бр.* 217, 1.

АЕРОГРА`ФИЯ ж. 1. Физ. Описание на въздуха в горните слоеве на атмосферата.

2. Техн. Начин за боядисване на тъкани, хартия и др. с помощта на пистолет със сгъстен въздух.

АЕРОДИНА`МИКА ж. Физ. Дял от аеромеханиката, който се занимава с изучаване законите на движението на въздуха и др. газове, както и със силовото взаимодействие между въздуха и обтекаемите от тях тела.

АЕРОДИНАМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Физ. Прил. от аеродинамика; аеродинамически. Аеродинамична теория. Аеродинамичен метод. Аеродинамични тръби. Аеродинамични сили.

◇ Аеродинамична форма. Техн. Обтекаема форма, която се придава на бързоходни превозни средства (самолети, ракети, автомобили и под.) с цел да се намали образуването на вихри и съпротивлението на средата. Камиони, червени автобуси, модерни леки коли с аеродинамична форма и жълти таксита от градския транспорт в надпревара свистят по двете посоки на асфалтовата аутострада. Ив. Мирски, ПДЗ, 160.

АЕРОДИНАМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Аеродинамичен. Аеродинамическа тръба.

АЕРОДИНАМИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Физ. Качество на аеродинамичен.

АЕРОДРУ`М м. Книж. Летище; аеропорт.

АЕРОЗО`Л м. Хим. Дисперсна система, която се състои от много малки твърди или течни частици, равномерно разпределени във въздух или в друг газ. Рудничният прах представлява дисперсна система, която се състои от две компоненти: твърда .. и газообразна .. Общо прието е такива дисперсни системи да се наричат аерозоли. Хр. Марков и др., ТБ, 183. Изследвания за аерозоли.

— От нем. Aerosol от гр. ἀήρ + нем. Sole ’колоидна система* от ситни частици’.

АЕРОЗО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който се отнася до аерозол; аерозолов. Метеорологията трябва .. да охарактеризира атмосферната дифузия (разпространяването на аерозолните примеси в атмосферата вследствие на турбулентното преместване). Л. Манолов, РА, 6. Заразата се разпространява от болния с директен контакт (аерозолни пръски). Н. Иванов и др., ГО, 128—129. // Който разпръсква течност във вид на аерозол. Аерозолна опаковка. Аерозолен препарат.

◇ Аерозолни апарати. Физ. Апарати за превръщане на течни отровни и други препарати в изкуствена мъгла. Аерозолно лечение. Мед. Лечебен метод, при който се вдишват пулверизирани течни медикаменти, етерични масла и др.

АЕРОЗО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Аерозолен. Аерозолови капчици.

АЕРОКЛУ`Б м. Дружество, клуб на любители на въздухоплаването и на лица, които се занимават с въздухоплаване. Тя прекарваше вечерите си в един московски аероклуб — учеше се да лети. А. Каралийчев, НЗ, 72.

АЕРОЛИ`НИЯ ж. 1. Въздушна линия, въздушен път за летателни апарати.

2. Самолетен маршрут; дестинация.

АЕРОЛИ`Т м. Астрон. Остар. Каменен метеорит.

— От гр. ἀήρ ’въздух’ + λίθος ’камък’. — Цариградски вестник, 1856.

АЕРОЛО`Г, мн. -зи, м. Специалист по аерология.

АЕРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от аеролог и от аерология; аерологически. Аерологични наблюдения. Аерологични изследвания.

АЕРОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Аерологичен. Аерологическа обсерватория.

АЕРОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Спец. Дял от метеорологията, който изучава явленията във въздушните слоеве над приземния и има за задача да усъвършенства методите за изследване на високите атмосферни слоеве.

АЕРОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от аеролог; аерологичен, аерологически. Аероложки проучвания.

АЕРОМАЯ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Авиац. Светлинно или радиосигнално устройство за ориентиране и насочване на самолет при намалена или липсваща видимост; аерофар.

— От рус. аэромаяк.

АЕРОМЕ`ТРИЯ ж. Физ. Наука за изследване на физическите свойства на въздуха и другите газове.

АЕРОМЕ`ТЪР мн. -три, след числ. -тра, м. Спец. Уред за измерване тежестта и плътността на въздуха и другите газообразни тела.

АЕРОМЕХА`НИКА ж. Дял от механиката, в който се изучава равновесието и движението на газовете, газообразни среди и механичното въздействие на тези среди върху намиращите се в тях твърди тела. Изучаването на свиваемите флуиди се разглежда от науката аеромеханика, която се разделя на аеростатика и аеродинамика. В. Геров, ПКВ, 3. Аеромеханиката, респ. аеродинамиката, са развити главно за целите на въздухоплаването. М. Попов, X, 3.

АЕРОМОБИ`Л м. Летателно превозно средство, което се движи с помощта на въздушно витло, задвижвано от двигател. Радиобиологът Каручи и физикът Фехнер провели изследователски полет над океана с малък двуместен аеромобил. А. Радева, С (превод), 42.

— От гр. ἀήρ ’въздух’* + лат. mobilis ’подвижен’.

АЕРОМОТО`Р м. Двигател на самолет.

АЕРО`Н1 м. Фарм. Лекарство против повръщане във вид на хапчета, които се взимат, за да се предотврати морска или въздушна болест.

— От гр. ἀήρ ’въздух’.

АЕРО`Н2 м. Метал. Висококачествена сплав от алуминий, мед, калай и др., която се употребява при самолетостроенето.

— От гр. ἀήρ ’въздух’.

АЕРОНАВИГАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от аеронавигация.

АЕРОНАВИГА`ЦИЯ ж. Наука за насочване и водене на летателни апарати по определен път чрез използуване на карти, компаси, радиосигнали и др.

АЕРОНА`ВТ м. Книж. Въздухоплавател. Бай Пенчо е аеронавт, живее в Канада и си вади препитанието, като се издига с балон. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.* 3, 30.

— От гр. ἀήρ ’въздух’* + ναύτης ’моряк’.

АЕРОНА`ВТИКА ж. Въздухоплаване.

АЕРОНАВТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от аеронавтика. Аеронавтически прибори.

АЕРОНО`МИЯ, мн. няма, ж. Спец. Наука, която се занимава с изучаване на горните слоеве на атмосферата, главно чрез ракетни и спътникови методи.

— От гр. ἀήρ ’въздух’* + νόμος ’закон’.

АЕРОПЛА`Н м. Остар. Самолет. Пет-шест аероплана, не, десет и повече идеха откъм Тасос и върху облачното небе се очертаха като малки черни кръстове. Й. Йовков, Разк. II, 89. Тоя конгрес ще даде подтик: за създаване на един нов тип аероплан, който ще бъде най-съвършен. БД, 1909, бр. 26, 2.

— Фр. aèroplane.

АЕРОПЛА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Самолетен. Аеропланно крило. Аеропланни перки. Аеропланен мотор. Аеропланно нападение. Аеропланна бомбардировка. Аеропланна бомба. Аеропланна ескадрила. Аеропланни ята. Аеропланно отделение на завода. Аеропланен бензин.

АЕРОПО`РТ м. Летище. По-високите такси за услугите на аеропорта „Лутън“ ще доведат до поскъпване на билетите. ДТ, 1999, бр. 326, 20.

— Фр. aeroport.

АЕРОПО`ЩА ж. Остар. Въздушна поща.

АЕРОСКО`П м. Метеор. Апарат за изчисляване на количеството* прах във въздуха. Уред за изследване на въздуха.

— Фр. aeroscope.

АЕРОСНИ`МАНЕ ср. Фотографиране на земната повърхност от въздуха с помощта на специален фотоапарат, прикрепен към летателен апарат (самолет, аеростат, дирижабъл).

АЕРОСНИ`МКА ж. Снимка, направена със специален фотографски апарат от борда на самолет, дирижабъл, вертолет и др.; аерофотоснимка.

АЕРОСТА`Т м. Въздухоплавателен апарат, по-лек от въздуха.

— От гр. ἀήρ ’въздух’* + στατός ’стоящ’.

АЕРОСТА`ТИКА ж. Дял от аеромеханиката, в който се изучават условията за равновесие на газовете и действието на неподвижни газове върху намиращи се в тях твърди тела в покой. Архимед определя положението на равновесие на потопени в течност сегменти от кълбо .. Този закон .. е залегнал в основата на съвременната хидро– и аеростатика. Матем., 1967, кн. 2, 4.

АЕРОТАКСИ`, мн. -та, ср. Рядко. Малък самолет, който извършва полет по маршрут, определен от пътника.

АЕРОТА`КСИС, мн. няма, м. Биол. Действие на кислорода, изразяващо се в привличане или отблъскване на подвижните организми.

— От гр. ἀήρ ’въздух’ + τάξις ’ред’.

АЕРОТАКСИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Биол. Прил. от аеротаксис.

АЕРОТА`НК м. Техн. Бетонен отточен резервоар, снабден с аератор за биологично прочистване на канални води с въздух. Биологическо прочистване [на канални води] .. се извършва при изкуствено създадени условия; за тази цел се използуват .. аерофилтри и аеротанкове. Т. Горанов и др., ПА, 342.

— От гр. ἀήρ ’въздух’ + англ. tank ’резервоар’ през рус. азротанк.

АЕРОТЕРА`ПИЯ ж. Мед. Лечение с атмосферен въздух (въздушни бани и под.).

АЕРОТРАНСПО`РТ, мн. няма, м. Въздушен превоз.

АЕРОТРОПИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Бот. Ориентиране, насочване на корените и стъблата на растенията в посока нагоре, към източника на кислород в процеса на техния растеж. Противоп. геотропизъм.

— От гр. ἀήρ ’въздух’ + τροπή ’обръщане’.

АЕРОФА`Р м. Авиац. Аеромаяк.

— Фр. aerophare.

АЕРОФИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Биол. За микроорганизъм — който вирее и се развива при наличие на свободен кислород, който обича кислорода.

— От гр. ἀήρ ’въздух’ + φιλέω ’обичам’.

АЕРОФИ`ЛТЪР м. Спец. Филтър във вид на резервоар, приспособен за прочистване на вода чрез аерация, чрез въздух.

АЕРОФИ`ТИ мн. Бот. Растения като мъхове, лишеи, водорасли и някои висши растения, които получават хранителни вещества от атмосферата.*

АЕРОФО`БИЯ, мн. няма, ж. Мед. Болезнен страх от въздух, въздушни течения или от зараза по въздушен път.

АЕРОФОТОАПАРА`Т м. Фотоапарат за правене на снимки от самолет.

АЕРОФОТОГРАФИ`РАНЕ ср. Фотографиране на земната повърхност от въздуха с помощта на специален фотоапарат, прикрепен на самолет, вертолет, дирижабъл, изкуствен спътник или на ракета.

АЕРОФОТОГРА`ФИЯ ж. 1. Аероснимане.

2. Аероснимка.

АЕРОФОТОКА`МЕРА ж. Фотокамера за правене на снимки от самолет.

АЕРОФОТОСНИ`МАНЕ ср. Аерофотографиране.

АЕРОФОТОСНИМА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Свързан с аерофотоснимане. Аерофотоснимачен метод.

АЕРОФОТОСНИ`МКА ж. Аероснимка. Стереофотографията днес намира широко приложение при изготвянето на топографски карти при аерофотоснимки. ПЗ, 1981, кн. 10, 30.

АЕРОШЕЙНА` ж. Шейна, която се движи по сняг и лед посредством теглителна сила, създадена от въздушно витло. Определете масата на аерошейна, ако сила 299 N при хоризонтално движение й придава ускорение. Физ. VIII кл, 1980, 84.

АЕРОШОКОЛА`Д м. Млечен шоколад с шуплеста неплътна вътрешност.

АЖДЕ`Р м. Простонар. 1. Змей, хала. В града ни няма вода, а тъдява има; но тук има един аджер, всеки ден по един човек гълта, курбан. Нар. прик., Христом. KM II, 184. В пещерата се виеха сребърни мъхове, / а отпред, на устата й сиви, / два аджеря със огнени гриви. А. Разцветников, Ст, 89.

2. Прен. Силен човек, юнак (Н. Геров, РБЯд).

3. Прен. Бърз, буен кон (Ст. Младенов, БТР).

— От перс. през тур. acder.

АЖДЕ`РКО м. Нар.-поет. Гальов. За назоваване на малко момче (обикн. в обръщение) за израз на нежно чувство; юначе. Гюрга Самодива: Сред тишината се обади с ясния си гласец моя аджерко. .. Защо не беше, овчарю мой, за да го чуеш и ти! Стилиян: Ой, Гюрго, мойта момчана рожба! П.* Тодоров, Събр. пр. II, 155. — Детенце, не бой се; ела тука с мен! / Игри ли поискаш — играй си цял ден / таме край реката на цветния бряг, / в премени от сърма, мой аджерко драг! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 26. Спи, дивен аджерко, не слушай, не чакай, / ни пролет усмихната, нито звезди. Н. Хрелков, ДД, 67.

АЖДЕРХА`Н м. Простонар. Аждрахан. Минаха шарени каруци, работени от коларите в Меджидие, с желязо обковани. Буйни аждерхани бягаха напреде им. А. Каралийчев, ПГ, 73.

АЖДРАХА`Н м. Простонар. Кон, силен и бърз като змей, като хала. Габара шибна с пръчка коня си и нетърпеливият аждрахан изпръхтя с ноздри. Ив. Кирилов, Съч. II, 25. Силно момче е Спас! Като аждрахан е силно. Камък да хване, вода ще пусне. .. Д. Немиров, Б, 102.

— От перс. през тур. acder.

А`ЖИО, мн. няма, ср. Банк. Разликата в сумата между действителната цена и номиналната стойност на паричните знакове, полици и ценни книжа (акции и облигации). В някои държави, например в Швейцария, по едно време книжните пари имаха ажио, т.е. една малка добавка към стойността им в сравнение със златните. Би се достигнало не някакво намаление на аптечната такса, а тъкмо обратното, тъй като от самото обстоятелство, че при съставянието на сегашната такса се е смятало 14% ажио, което сега е 2-3%, би последвало едно значително намаление. Пряп., 1903, бр. 85, 1.

— От ит. aggio през фр. agio. Други (остар.) форми: а`джио тур., а`зио гр. (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 221.) — Цариградски вестник, 1850.

АЖИОТА`Ж ж. Банк. 1. Спекулативна борсова сделка за изкуствено повишаване или понижаване на курса на ценни книжа.

2. Размяна на монети с ценни книжа.

— Фр. agiotage.

АЖУ`Р1, м. Вид бродерия на дупчици с извадени нишки от тъканта. Бродерията на Средните векове била в тясна връзка с византийската — .. след XIII в. се превърнала в обикновен занаят. Основали се много занаятчийски съюзи, наречени гилдии, .. Там също започнали и бялата бродерия, пълнена или с нищени конци на ажур. Т. Димитрова и др., ИО, 78. Покривка с ажури.

— Фр. ajour.

АЖУ`Р2 нареч. 1. Търг. До определения ден редовно (вписано в сметководните книги за прихода и разхода).

2. Като прил. Обикн. с гл. съм. Редовен, коректен, изправен. Нека добавим, че за по-големи икономии Венко вършеше и счетоводната работа. И пак тъй: винаги почтен, винаги готов, винаги ажур, ..: книгите заведени, трудодните изчислени. К. Калчев, УЧС, 9. В работата си е винаги ажур.

— Фр. à jour ’до определения ден; в ред, в изправност’.

АЖУ`РЕН, -а, -о, мн. -и и -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Изработен като ажур1. Бялата бродерия е пълнена и ажурена и всякога предназначена за пране. Т. Димитрова и др., ИО, 79. Аз бях впил очите си в хубавата бяла шия, обхваната от тънка кремава ажурена якичка. Н. Попфилипов, РЛ, 62. Ажурена шевица.

2. Изработен на дупчици, като мрежа. Успя да различи, че птиците, животните и цветята бяха в резедаво, оранжево и в охра и още в някакви цветове, които не можеше да определи, защото над прозореца беше спусната ажурена завеса и светлината проникваше слабо. Съвр., 1975, кн. 2, 117. В средата [на тавана] виждаме ажурна розета от преплетени един в друг акантови листа. Ст. Михайлов, БС, 225. Ажурени чорапи. Ажурени ръкавици. Ажурна резба.

АЖУСТА`Ж м. Техн. 1. Операция за прецизно оформяне размерите на някакво изделие или детайл, за да прилепне добре към друг, други.

2. Участък от валцовъчен цех, в който се извършва сортирането и подготовката на валцувани метални изделия за експедиция.

— Фр. ajustage ’прецизиране, изравняване на нещо’.

АЖУСТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Търг. Приключвам навреме отчетността по търговски книги и сметки.

2. Техн. Сглобявам части на машина, като ги намествам прецизно една към друга.

— От фр. ajuster.

A`З вин. ме`не, и (съкр.) ме`н, (крат.) ме, (удв.) ме`не ме, дат. ме`не, (съкр.) ме`н (крат.) ми, (удв.) ме`не ми, лич. местоим. (1 л. ед.). 1. Употребява се от лицето, което говори, за да означи себе си. Аз зная, майко, мил съм ти, / че може млад да загина. Хр. Ботев, Съч., 1959, 5. Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 70. Черней, горо, черней, сестро, / двама да чернейем — / ти за листе, горо сестро, / аз за мойта младост. Нар. пес., СбНУ XLVI, 30. На вас е весело, драго, ами я мене питайте какво ми е? Ил. Блъсков, С, 9. Покани и мен да му бъда гост. Св. Минков, ПК, 4. Тя ме иска, аз по нея / мир не зная, луд лудея. П. К. Яворов, Съч. I, 36. — Мене ме гони потеря. .. Й. Йовков, СЛ, 53. — Но ти кажи ми, дядо, къде да заровим тия два трупа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 24. Я надуй дядо кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки, хайдушки, / .. / Ах, че мен дядо додея / любовни песни да слушам. Хр. Ботев, Съч., 1959, 31. Мене ми беше много радостно, че беше дошла и тя .. у нас. Д. Талев, СК, 75.

2. Със знач. на същ. ср. Собствената личност. Търсим родни души — все по-чужди един на друг. И изчезва гордото аз с безформени следи от някогашен, някакъв човек. Г. Стаматов, Разк. II, 33. Над всичко стоеше неговото аз.

— Други (остар. и диал.) форми: а`зе, а`зи, вин. (остар.) мя, (остар. и диал.) ма.

AЗ мн. няма, м. Остар. Название на буквата а в старобългарската азбука. Вземе от коленете си панакидата, .. и, като показва с пръст, почва да реди: „Аз… буки… веде… глагол“*. Т. Влайков, Пр I, 93. — Внучето си дадохме в манастира — започна Трифон пръв. — Искаше на четмо и писмо да се научи, а ние сме прости люде, въглищари, не разумеем ни аз, ни буки. Ст. Загорчинов, ДП, 194.

◇ Забрътвил от аз, че не изкарал до буки. Остар. Нищо не научил.

От аз до ижица. Остар. От начало до край.

-А`ЗА. Наставка за образуване на названия на ензими, напр.: малтаза, протеаза и др.

— От фр. (diast)ase (название на първия изолиран ензим).

АЗА`ЛЕ`Я ж. Бот. Азалия.

АЗА`ЛИЯ ж. 1. Бот. Вид вечнозелен храст от едноименна група от рода рододендрон, с произход от Източна Азия, с много красиви едри бели, розови, кремави, лилави и др. цветове в съцветия, от който над 2000 сорта са култивирани като декоративни. Azalea.

2. Стайно цвете с разнобагрени цветове. Специално за изложбата бяха отгледани хиляди саксии. Бегонии, гардении, .. азалии и гербери бяха разтворили прекрасните си цветове. ВЖ, 1999, бр. 39, 11.

— От гр. ἀζαλέος ’сух’. — Друга форма: аза`ле`я.

АЗА`РТ м. Хазарт. Тук падаха добри пари. Наистина те не влизаха в неговия джоб, .. Но в цялата тая работа имаше нещо, което увличаше като азарт. Кр. Велков, СБ, 35.

АЗА`РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Хазартен. Из всички страсти, които развалят человеку сърце, няма по-гибелна от страст на азартна игра. С.* Радулов, ГМП (превод), 174.

А`ЗБЕСТ м. Сивобял влакнест огнеупорен минерал с широко приложение в индустрията за изработване на различни огнеупорни изделия, изолационни материали и др. Не поставяйте хладилника близо до готварската печка. Ако това се окаже наложително, то между двете монтирайте плоскост от изолационен материал, например азбест. О, 1977, кн. 10, 42. Такова едно облекло от .. азбест е добро, за да влезе чловек в огъня да избави нещо кога е нужно. Д. Мутева, ЕИ, 123.

— От гр. ᾰσβεστος ’неизгорим’ през рус. асбест или нем. Asbest.

АЗБЕСТИ`Т м. Техн. Материал от азбестови влакна и бяла глина, употребяван за изолация.

А`ЗБЕСТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от азбест, в който има азбест. Азбестов прах. Азбестова смес.

2. Направен от азбест. Азбестов плат. Азбестов картон. Азбестов шнур.

3. Свързан с добиване и преработване на азбест. Азбестово находище. Азбестов рудник. Азбестов завод.

АЗБЕСТОЦИМЕ`НТ, мн. няма, м. Спец. Огнеупорен и водонепропусклив пресован строителен материал, получен от цимент с прибавка на азбест, от който се правят тръби, покривни плочи и др.; етернит. Азбестоциментът представлява изкуствен каменен материал. Вл. Брънеков и др., СД, 245. Шпаклованите подове се полагат върху стоманобетонна плоча, азбестоцимент, циментова замазка. Н. Гудев, ПН, 32-33.

АЗБЕСТОЦИМЕ`НТОВ, -а , -о, мн. -и, прил. Етернитов. Азбестоциментови тръби.

А`ЗБУКА ж. 1. Система от букви в установен ред, приети в дадена писменост. — Кажи ми сега, кой изнамерил българската азбука? .. — Нашето А, Б, Райно, кой го написа? .. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 71. Кирилска азбука. Латинска азбука.*

2. Прен. Основни начала, елементарни познания в някоя област на човешката дейност. Но Лукиянов скоро склони Стремски да мине по съдебната част, .. и го прати председател на Никополския окръжен съд, дето Стремски трябваше да захване от азбуката на съдебната наука. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 67. Преди всичко друго нему [на българския народ] е потребна наука, образование, знание, просвещение и азбука в свободата. Хр. Ботев, Съч., 1950, 167.

◇ Морзова азбука. Система от условни знаци от комбинации от тирета и точки за предаване на буквите с телеграфен апарат.

А`ЗБУКЕ, -то, мн. няма, ср. Остар., сега простонар. Азбука. За една кърпа и за една кокошка свършваха при мене азбукето и псалтиря…* П.* Тодоров, Събр. пр II, 339. След като се запознал с азбукето, Константин бил даден в един мъжки метох. Ив.* Шишманов, СбНУ XI, 622. Написват тогава другарите му на панакида азбукето, показват му го няколко пъти и дават му след туй дъсчената плочица, та самичък вече да чете и да учи буквите. Т. Влайков, Пр I, 93.

А`ЗБУКИ, -то, мн. няма, ср. Остар., сега простонар. Азбука. Стига да знае някой азбукито, та той ще може да научи всичко, что пожелае. Й. Груев, СП (превод), 88. Варвари са тези человеци, които живеят постоянно в села .., но нямат писмен език, нито азбуки, нито книги. Ив. Момчилов, МПЗ, 16. Макар и болнав той [Панайот] ходеше на котленското школо, та покрай него и аз засричах азбукито. П. Незнакомов, ЖВ, 4.

А`ЗБУЧЕН , -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до азбука. Не са ли липсвали и по-късно врагове на всяка разумна реформа, които да предпочетат някои от предишните азбучни и правописни системи. М. Арнаудов, БКД, 215.

2. Който е разположен, подреден по реда на буквите в дадена азбука. Започваме теоретическите занимания вторник и петък, а за изоставащите аз ще отделям време и в неделя — за извънредни занимания. Сега да започнем записването по азбучен ред. Е. Кузманов, ЧДБ, 51-52. Имената в списъка са по азбучен ред. Азбучен показалец. Азбучен каталог.

3. Прен. Основен, елементарен. Новото съдържание, предложено от новата историческа обстановка, не може да бъде изразено по познатите начини. Това е азбучна истина. Л. Георгиев, ПЛ, 1969, кн. 6, 46. С прости примери той им разясняваше азбучните принципи на политическата икономия. А. Гуляшки, Л, 495.

А`ЗБУЧНИК, мн. -ци, м. Списък на имена, предмети и др., наредени в азбучен ред; показалец. Потрябваха ми две удостоверения от столичната община .. „Ех — мислех си аз с открито гражданско чело .. — ще разгърнат общинските архиви, ще хвърлят един бегъл поглед по азбучника и ще спрат на името ми.“ Г. Караславов, Избр. съч. II, 443.

◇ Телефонен азбучник. Рядко. Специална книга с имената на всички телефонни абонати, по която се правят справки; телефонен указател, телефонна книга.

АЗДИ`САМ. Вж. азди`свам.

АЗДИ`СВАМ, -аш, несв. азди`сам, -аш и азди`ша, -еш, мин. св. азди`сах, св. непрех. Диал. Побуявам, подлудявам от слободия. — Аздисали са — аз ви казвам, аздисали са като презобени коне! П. Тодоров, Събр. пр II, 350. А московецът чака зима; ..; къпе се в леда като бесен бивол, кога аздиса от много хранене с бурчак. Ц. Гинчев, ГК, 363. Конят е аздисал от седене. Н. Геров, РБЯ I, 6.

— От тур. azmak ’буйствам’.

АЗДИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от аздисвам; подлудяване.

АЗДИ`ША. Вж. азди`свам.*

А`ЗЕ и А`ЗИ лич. местоим. (1 л. ед.). Остар. и диал. Аз. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин. Хр. Ботев, Съч., 5. Моето либе коня седлае / на кяр да иде на Каравлашко; / азе му думам и му се моля: / поседи, либе, тая година, / тая година и тая зима. Нар. пес., Христом. ВВ II, 220. По море се скитам ази, / от пристанище далеко. П. Р. Славейков, Сл, 10. Хубаво любе, Еленке, / ази си, любе, залюбих / цар Кюстадинова дъщеря. Нар. пес., СбНУ XLVI, 13.

АЗЕ`РБАЙДЖАНЕЦ, мн. -нци, м. Азърбайджанец.

АЗЕ`РБАЙДЖАНКА ж. Азърбайджанка.

АЗЕ`РБАЙДЖАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Азърбайджански. Нагорни Карабах беше втората по важност тема .. в последвалото посещение на държавния ни глава в азербайджанската столица Баку. ДТ, 1999, бр. 334, 50.

АЗИА`ДА, мн. няма, ж. Спорт. Международни масови спортни състезания за аматьори от Азия, които се провеждат на всеки 4 години (2 години след провеждането на Олимпийските игри) от 1951 г. насам. Наградата от 100 000 долара за най-добър на азиадата .. ще бъде преведена в Националния олимпийски комитет на Япония. Д, 1998, бр. 290, 14.

АЗИА`ТЕЦ, мн. -тци, м. 1. Мъж от някой от народите, населяващи Азия. Западните държави са се стреснали от опасното проникване на азиатците в Европа. А. Страшимиров, Съч. V, 191. Както всички южни азиатци, те самоволно се предават на празност, изнеженост, разкошно и разпуснато живеяне. С. Бобчев, ПОС (превод), 245.

2. Стесн. Остар. Турчин. Но върлий азиатец, обзет от ярост дива, .. / сече, гори и роби, обесва и убива. Ив. Вазов, Съч. I, 23.

3. Прен. Остар. Коварен и жесток човек.

АЗИА`ТКА ж. Жена от някои от народите, населяващи Азия.

АЗИА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Азия, който е свързан с Азия. А вътре в този гигант [чикагското изложение] са построени стотини павилиони, американски, европейски, азиатски и др. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.* 4, 41. Азиатска Турция. Азиатски държави. Азиатски нрави. Азиатски разкош.*

2. Прен. Остар. Коварен и жесток. Ние имаме правителство не за друго, освен да взема глоби, да турчи челяди, .. и да прави сичко, щото и да му наумят азиатските прищевки. С, 1872, бр.* 47, 378.

◇ Азиатска холера. Мед. Остро заразно стомашно-чревно заболяване с тежка интоксикация и силно обезводняване на организма, появило се първоначално в Индия.

АЗИА`ТЩИНА ж. 1. Качество или проява на азиатец.

2. Остар. Коварство, жестокост.

АЗИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Остар. Азиатец. Но европейците пак прияли от азийците много полезни работи. Г. Йошев, КВИ (превод), 149.

АЗИ`ЙКА ж. Остар. Азиатка.

АЗИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Азиатски. Съсъди и покъщнина продават. Азийско вино в големи бъчви, солена риба, .. — все тука иде това [в България]. Н. Райнов, КЦ, 96. И в азийските долини никога не щат да живеят други хора, освен чергарски и овчарски народи. Лет, 1874, 139. Азийски страни. Азийски бряг.

АЗИ`Л1, мн. няма, м. Нов. Убежище.

— От гр. ᾰσυλον през фр. asil.

АЗИ`Л2 неизм. прил. Остар. и диал. Уволнен, отстранен от служба. Снощи стана азил председателят на ахкяма. СбНУ XV, 387.

— От араб. през тур. azil ’уволняване, отстраняване от служба’.

А`ЗИМУТ м. 1. Астрон. Ъгъл между плоскостта на меридиана на дадена точка и вертикална плоскост, минаваща през наблюдаваното небесно светило, който определя положението му.

2. Геодез. Хоризонталният ъгъл в точката на стоене в посока на часовниковата стрелка между север (юг) и обекта или наблюдаваното светило.

3. Воен. Ъгъл в хоризонтална плоскост от дадена, приета за основна посока, до посоката към даден обект. Започна да наблюдава целта, мъчеше се да определи азимута, разстоянието и височината й. НА, 1959, бр. 3426, 3. Картен азимут. Географски* азимут. Магнитен азимут.

— От араб.

АЗИМУТА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Спец. Прил. от азимут. Азимутална проекция. Азимутално число. Азимутален кръг. Азимутално управление.

АЗЛЪ`К, мн. -ци, м. Простонар. 1. Част от цигаре, мундщук, която има отвор и се поставя в устата; наустник. Акиф ходжа се загледа пред себе си .., след това бързо налапа кехлибарения азлък на чибука си. Д. Немиров, Б, 105. Азлък на цигарлък.

2. Част от кремъклия пушка или на пищов, където се сипва барут. И мъжът, очуден, имаше крила:/ отзади, до него, жена му любима / гледаше в азлъка пупал дали има. Ив. Вазов, Съч. I, 178. Очевидно това беше ударът на кремика и запалването на азлъка на едно чекмалия оръжие, което не хвана. Ив.* Вазов, СбНУ II, 147.

— От тур. ağızlık.

АЗМА`К, мн. -ци, м. Диал. Мочур, тресавище, млака. Те се криеха из кориите, из небраните царевици, из камъшите и тръстиката на азмаците. Г. Караславов, Избр. съч. X, 40. Вървим сега през един азмак. И като прескачаме от камъче на камъче, аз вече с пълна увереност се държа за ръката на байко. Т. Влайков, Пр I, 207.

— Тур. azmak.

А`ЗО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: азот, азотен, напр.: азоамин, азобензол.

АЗОГРУ`ПА ж. Хим. Двувалентна група, съдържаща два азотни атома, характерна за всички азосъединения.

АЗО`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Азойска ера. Геол. Най-старата ера от историята на земята, през която няма следи от организми; архайска ера.

— От гр. ᾰζωος ’който е без живот’.

АЗОСЪЕДИНЕ`НИЯ, мн., ед. (рядко) азосъедине`ние, ср. Хим. Органични съединения, съдържащи азогрупа, много от които се използуват като багрила.

АЗО`Т м. Хим. Химически елемент N — газ без цвят, вкус и миризма, по-лек от въздуха, не гори и не поддържа горенето и е главна съставна част на въздуха (79%), на белтъчните вещества и на много химически съединения.

—От гр. ἀ ’не, без’+ ζωή ’живот’.

АЗО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Хим. Който съдържа азот. Азотен окис. Азотни соли. Азотна киселина. Азотни съединения. Азотни торове.

2. Предназначен за получаване съединения на азота. Азотен завод.

◇ Азотно хранене. Агрон. Подхранване на почвата с вещества, съдържащи азот.

АЗО`ТЕСТ*, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който съдържа азот. Азотеста е оная храна, у която в състава има най-много азот. КН, 1873, кн.* 5, 9.

АЗОТИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Техн. Насищане на повърхностния пласт на стоманени изделия с азот, за да им се придаде по-голяма твърдост; нитриране, азотиране.

АЗОТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Техн. Насищам повърхността на стоманени изделия с азот. азотирам се страд.

АЗОТИ`РАНЕ ср.* Техн. Отгл. същ. от азотирам и от азотирам се.

АЗОТИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Азотиста киселина. Хим. Нетрайна едноосновна слаба киселина, която съществува само във водни разтвори или па`ри, с известно приложение в химическата промишленост. Азотистата киселина е нетрайна и се разлага на азотна киселина, азотен окис и вода. Хим. VIII кл, 1958, 87.

— От рус. азотистый.

АЗО`ТНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: азотен, напр.: азотно-калциев, азотно-кисел, азотно-кислороден и др.

АЗО`ТНОТОРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Предназначен за получаване на изкуствени торове, съдържащи азот. Азотноторов завод.

АЗО`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Азотен.

АЗОТОГЕ`Н, мн. няма, м. Хим. Вид азотен тор, който съдържа специални микроорганизми, със свойство да усвояват атмосферния азот. Азотоген .. този бактериален тор се получава .. по изкуствен начин и се разпространява в бутилки. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 27.

АЗУ`Р мн. няма, м. Синя боя, употребявана при изследвания в микробиологията.

— От перс. през араб. lazaward , през фр. azur.

АЗУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Рядко. Прил. от азур; азуров.

АЗУРИ`Н, мн. няма, м. Хим. Тъмносиньо багрилно вещество.

— От араб. през фр. azurine.

АЗУРИ`Т, мн. няма, м. Минер. Естествен меден карбонат със светлосин цвят, който се използува като синя боя и за добиване на мед.

АЗУ`РОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от азур; азурен.

АЗЪ`Р нареч. Диал. Хазър. Сега, азър има тук майстори, .., с един захмет барем и мойта беля да откарам. Т. Влайков, Съч. III, 193-194.

АЗЪ`РБАЙДЖАНЕЦ*, мн. -нци, м. Мъж от основното население на Азърбайджан.

АЗЪ`РБАЙДЖАНКА* ж. Жена от основното население на Азърбайджан.

АЗЪ`РБАЙДЖАНСКИ*, -а, -о, мн. -и. Прил. от азърбайджанец и от Азърбайджан.

АЗЮ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Лазурен. В средата на градината, между два водопади, са издигаше един околчест салон .., на когото азюрния свод, населен със златни звезди, представляваше сичките съзвездия на планетите. И. Адженов, ВК (превод), 29.

— От фр. azure.

АИ`Д, мн. няма, м. Остар. Подземно царство; преизподня, ад. И Посейдон, властителят на морето, клатеше земята тъй, щото сам си Плутон (бог на аида или ада) изтръпнал в подземното си царство. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 80.

— Гр. от собств.

АИ`НК, мн. няма, м. Диал. Веселба, веселене с музика. Се собрале, се набрале / деветина овчариня / .., / да си ядат, да си пият, / добър аинк да си чинат. Нар. пес, СбБрМ, 324.

— От перс. през тур. ahenk — ’съгласуване, съзвучие’.

АИ`П нареч. Диал. Срамно. — Срамота е, малко аип дохожда, ага, ние мусулманите да биеме вързан човек, който са чете вече, че е човек на правителството. З. Стоянов, ЗБВ III, 62.

— От араб. през тур. ayip.

АИ`Р м. В съчет.: Блатен аир. Многогодишно блатно и крайречно тревисто растение с мечовидни листа и жълтозелени цветове, което намира приложение в медицината. Acorus calamus. Коренищата на блатния аир се употребяват за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането. Д, 1990, бр. 14, 6. — Заедно с моята отвара предписвам и други билки .. — бял равнец, блатен аир, невен. СТ, 1999, бр. 37, 28.

— От гр. ᾰκορος през тур. agir.

АЙ1 междум. (Често удвоено ай, ай или утроено ай, ай, ай). 1. За израз на неприятна изненада или недоволство; ах. — Ах, господи, заплеснах се и вижте какво направих… Ай!… Беше навела неусетно лампата и по полата й се стичаше струйка газ. М. Грубешлиева, ПИУ, 131. Закачи се рибата, подхлъзна се и цап! в огъня. „Ай!“ извика стопанката. Ал. Константинов, БГ, 63. Тъкмо натопих перото, звънецът на вратата: „дзън“. — Ай, дявол* да го вземе — рекох си. — Но, няма да ставам! Елин Пелин, Съч. IV, 172. — Ай да му се не види макар! С кого ли не се борихме, но най-трудно е, види се, да се бориш с простотията. Г. Караславов, ОХ, II, 452. // За израз на учудване, примесено с тревога или съжаление. Толкова ли беше важно, та да тича така рано още в първия ден след сватбата си? Ай, господи!… Д. Талев, ПК, 439. А вече из цялото село се говореше за колата, която „сама върви“ — ей тъй, дръпнеш една ръчка и тръгне. Няма вол, няма кон пред нея. ..* — Ай, ай, що знаеме ние! — викаха си през оградите и плетищата жените. Б. Несторов, СР, 214-215*.

2. За израз на неприятно усещане, някаква болка; ох, оле, олеле. Боли ви зъб? .. Отворете си устата повече, без страх. ..* — Ай! Й. Йовков, З, бр. 5417, XIX. Аз тъй я стисках, че тънките й пръсти изхрустяха в ръката ми. — Ай, боли… — каза тя галено. Г. Райчев, Избр. съч. I, 29.

3. За израз на уплаха от нещо, обикн. неочаквано; ах. Старецът се обърна и като видя влезлия, извика уплашено: — Ай! Арон! Ст. Загорчинов, ДП, 266. Ай! Сянка се мерна, / трепна ми сърцето, / ястреб ли се черен / спуща от небето? Ем. Попдимитров, ПМ, 31. Двамата тръгнаха. Едва извървяха пет-шест крачки [по релсите], Елена размаха ръце настрани: — Ай! Ай! Ще падна. Т. Харманджиев, KB, 197.

4. За израз на съчувствие към някого (обикн. пред членувано съществително или членувано прил. със същ.). „Ай, сиромахът! — въздъхна скришом той. — Май се е чалнал!“. Г. Караславов, Съч. VI, 280. Ай, бедният Доверчинов, какво ли му се е случило? Елин Пелин, Съч. IV, 134. Бедният Мойше, за него ли беше тая страхотия! Хич Мойше пушка да върти, с пушка да гърми — ай, ай, ай!… Ал.* Константинов, Съч. I, 226. • В съчет. ай гиди. Простонар. — Умря ли? .. Ай гиди сиромаха, а пък аз не знаех! Кр.* Велков, СБ, 76.

5. За израз на радост, възхищение. — Боже мой! Аз съм възхитен. Ох, ох, как тупа сърцето ми от радост! Ай, ай, ай! Милите юнаци. Ох! Браво, господа! Много хубаво сте намислили! Хр. Смирненски, Съч. III, 12. — Ай, ай, ай! — плесна ръце старата туркиня, — ти имаш очи на джин! А вървежът ти е вървеж на елен. А.* Каралийчев, ПГ, 105. • В съчет. ай че. Види, да речем, слънцето като засяда, и ще каже: ай че хубаво! Й. Йовков, Разк. III, 35. Ай че приятно ще бъде.

АЙ2 частица. Диал. 1. Обикн. пред показ. местоим. този, такъв и под. или нареч. тука, там, тъй и др. за подчертаване, наблягане на нещо, което се посочва, или за посочване на някакъв факт; е, ей, хе, хей, ето. — Че като натъкнала ай такъв ми ти тръндафил на ръченика, като откъртила гласенце, — славей да речеш — нищо не е! Д. Немиров, Б, 110. Па спусне се и стопанката на двора и ги закани: — Дръпнете дюшека, ай тука до шадравана да седнем. П.* Тодоров, И II, 19. — А с какви патрони стреля, бе момчета? — Ай с тия — посочи картечарят металическата лента в сандъчето. К. Ламбрев, СП, 304. Млада невеста тича с пеленачето си: — Виж, маминото, и запомни. Ай тез са българите. Хубави батьови на голями ко`ни. А. Каралийчев, ПГ, 179. — Какъв ще бъде този ред, дето всяка година всичко ай тъй с главата надолу ще се обръща? П.* Тодоров, Събр. пр II, 353.

2. За усилване. а) При подкана към действие, обикн. с частицата до; а, ха, хай, хайде. Троица турци, Яно, дойдоа, / троица турски сеймени. / Я хайде, Яно, горни кошари, / ай първо либе по мене. К. Христов, СК, 41. Булне ле, Стоенице ле, / .. / ай из нивата да тръгнем, / давно го в нива намерим! Нар. пес., СбНУ XLVI, 35. Ай да идем тука и на полето / борба да се борим. Нар. пес. б) При пожелания, клетви. Дунаве, бели Дунаве, ай да би ми се изсушил. Ст. Младенов, БТР, 62. в) При обръщение, понякога с удвоено лично местоимение във вин.; ой. Мерудо, Мерудо, ай златна Мерудо, / .. / От голема рода, от мнозина бракя! Нар. пес., СбБрМ, 409. Падна, падна Шар планина, /.. де, моме, де, ай душо бре, / та притисна три овчара. Нар. пес., СбНУ XI, 53. Ай гълъбке сивушке! Ай ти, Божано, бяла кадъно! Ст. Младенов, БТР I, 62. Ай те тебе сестро Ангелино! Ст. Младенов, БТР I, 62. • В съчет. ай гиди. Нар.-поет. Ай гиди булче хубао /хубао булче високо. Нар. пес., СбНУ XXVI, 95. • В съчет. ай дуду. Диал. През село вървят сеймене, / ай ду ду, Стано, сеймене, / хайдушка глава носеа. Нар. пес., СбВСт, 129.

3. Като съотносителен съюз (повторен към всяко изречение ай… ай). Свързва прости изречения при посочване на последователно сменящи се действия или възможности, когато се означава неизбежно следствие от предполагаемо условие; а…а, ха…ха. През онова време ние, младежите, смятахме влюбването като пряка стъпка към женитбата: ай се влюбиш, ай се ожениш. М. Кремен, РЯ, 51.

АЙВАЖИ`ВА ж. Многогодишно растение с единични цветове, виреещо по сухи каменливи места, коренището на което съдържа червено багрилно вещество. Alcanna tinctoria. Айваживата.. съдържа в коренището си червено багрилно вещество. ПН, 1934, кн. 3, 48.

АЙВАНИ`Я ж. Късен сорт ябълка, жълточервена, сочна, със сладък вкус.

— От тур. ayva ’дюля’.

АЙГЪ`Р м. Диал. Жребец. Купи два коня,.., пък когато се разпаса едната от кобилите му, откара я чак в чифлика да се разплоди с породист айгър. И. Волен, МДС, 220.

— Тур. aygir.

А`ЙЕРОКОНЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Силно спиртно питие, приготвено от коняк, яйца и захар.

— От нем. Eier "яйце" +* коняк.

А`ЙКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Викам ай при учудване или при болка; ахкам, охкам, вайкам се.

2. При хайка — викам, крещя, за да сплаша и уловя дивеча.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язык, 1895.

А`ЙКАНЕ ср. Отгл. същ. от айкам.

АЙКИДИ`СТ м. Спорт. Човек, който спортува и практикува айкидо.

АИКИ`ДО, мн. няма, ср. Спорт. Японско бойно изкуство за самоотбрана без оръжие, при което се прилага обездвижване или хвърляне на противника чрез хватки с лакътя или китката. Яп Айкидо значи да изразяваш себе си, до постигнеш хармония със заобикалящия свят, да се самоусъвършенствуваш. НТр, 1999, бр. 47, 15. Състезания по айкидо. Уроци по айкидо.

— От яп.

АЙЛА`НТ м. Бързорастящо много високо дърво, с големи перести листа и цветове във вид на метлически съцветия, пренесено от Китай, което вирее навсякъде у нас и се използва в мебелната и хартиената промишленост и кожарството. Ailantus glandulos. Сполучливи опити със залесявания могат да се видят на разни места, като например залесяването с черен бор.., кестен и айлант по североизточния склон и в полите на хълма Железна врата. Пр, 1954, кн.* 1, 20.

— От мал. през фр. ailante.

АЙЛА`НТОВ, -а, -о, мн. и. Прил. от айлант. Айлантови гори. Айлантова дървесина.

АЙЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Месечна заплата за служба. Търговийка, пак търговийка! Няма да чакаш месецът да се измине, та айлъкът да дойде, ала и кесийката ти е всякога топличка. Хр. Максимов, ЗР, 39. — Ха, вземай [храната], че бягай след мене… Празник било!… Да празнуват големците, че им иде айлъка… Ц. Церковски, ТЗ, 8. Три годин не съм изслужил, / айлъкът не съм получил, / та сватба да си направя. Нар. пес., СбНУ XIV, 53.

— Тур. aylık.

АЙЛЪКЧИ`ЙКА ж. Остар. Жена айлъкчия.

АЙЛЪКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до айлъкчия. Па и тия разкошни балове и празници, които са на мода днес и разоряват нашата аристокрация — айлъкчийската аристокрация — действуват като епидемия за българската кесия. Ив. Вазов, Съч. XI, 187-188.

АЙЛЪКЧИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. Заплащане на месец за изработена работа.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.

АЙЛЪКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. Чиновник, служител с месечна заплата.

— От тур. aylıkçı. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.

АЙЛЯ`К1, ед., неизм., мн. айля`к и айля`ци, прил. Простонар. Който не е зает с работа, незаангажиран с нищо; свободен. Тук ще има строителство. Къде ще вирее айляк чиляк? Такива като вас със серкме ще ги ловят и ха на работа… Б. Несторов, АР, 271. — Ами… разхождайте се — отвърна малко иронично капитанът и лукаво добави: — Тъй де… разхождайте се… Хора айляк… С. Чернишев, ВМ, 39. — Ние тука с тебе се разприказвахме, а работата чака. Аз не съм айляк като тебе. П. Незнакомов, БЧ, 32. Леля ти Гена се удари на една работа, та ще се съсипе. Един ден айляк не остая. Т. Влайков, Съч. II, 35. Дърва ли сечеше в гората, тор ли караше на полето, копаеше ли, айляк ли седеше,.., насъне и наяве се` една мисъл като змия усойница го мъчеше.. — борчът му на чорбаджията. Хр. Максимов, ЗР, 27. Днес сме айляци.

◊ На айляк. В свободно време. Те няма да се свършат, ами да видим сега да си похапнем,.., па тия работи утре на яйляк щете разправи. Т. Влайков, Съч. II, 35.

— От тур. aylak ’безделник’. Друга форма: айла`к.

АЙЛЯ`К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Лятно планинско пасище; ялак. И не само Рилко, но дори Станоя и Петко Михов се слисаха, като научиха, че други три хиляди говеда били тръгнали преди две недели от високите айляци по Витоша,.., за да стигнат с време в Истанбул. А. Христофоров, А, 176.

— От тур. yaylak.

АЙЛЯКЧИ`ЙКА ж. Простонар. Жена айлякчия.

АЙЛЯКЧИ`ЙСКИ нареч. Простонар. Без работа, безделно. Той прекарва времето си айлякчийски.

АЙЛЯКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Простонар. 1. Човек, който няма работа, останал без работа.

2. Човек, който обича да е без работа; ленивец, безделник.

АЙНАДЖИЛЪ`К, мн. -ци, м. Диал. Избягване от работа, хитруване, недобросъвестност. Както и ти казваш — никога не трябва повече от една книжка да излазя; противното, което правят някои журнали, е айнаджилък и прави лошо впечатление. Ив. Вазов, НП, 114.

АЙНАДЖИ`ЙКА ж. Диал. Жена айнаджи`я.

АЙНАДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Диал. Човек, който хитрува, за да не работи, или изобщо хитрува; ленивец, хитрец. Зарад тебе [парицата] чорбаджии / стават страшни ееджии, / и търговците кярджии, стават чудни айнаджии. П. Р. Славейков*, КМ, 1871, 55-58.

— От пер. през тур. aynacı.

АЙНАЛИ`Я, ед., неизм., мн. айнали`я и айнали`и, прил. Диал. Лъскав, красив, угледен, гиздав. Джевдет пусна в ръката на Азиса една айналия жълтица. Ц. Гинчев, ГК, 243. Ша нанижа., се жълтици / се желтици.. се рубии, / айналие махмудии. Нар. пес., СбНУ XII, 15.

— От перс. през тур. aynalı ’украсен с огледало’.

АЙНЩА`ЙНИЙ, мн. няма, м. Хим. Радиоактивен химичен елемент Es от семейство актиниди, който не се среща в природата, а се получава при ядрени реакции. Елементът.. айнщайний бе открит през 1952 г. в пробите радиоактивен прах. Вселена 69, 210.

— От нем. собств.

А`ЙОЛ частица. Диал. Обикн. при обръщение или сама като обръщение — за изразяване на близост, фамилиарност с отсянка на добро разположение към лицето, на което се говори. — А бе, айол, ами защо си не кажеш така, ами се показа такъв инат, а те гледат да те окачат на въжето… Г. Караславов, СИ, 274. — Хоо! А бе, сватанак, каква сте я свъпшили, бе айол! Чудомир, Избр. пр, 35. Дядо Мехмед се смее и дума: — Не си го възпитавал добре, айол! Не те слуша… П. Велков, СДН, 300. — Булка, от мене да ти е теличката, айол! Твой късмет била. И. Петров, НЛ, 100. -Тур. ayol 'ей ти, слушай, ей мили'. Друга форма: а`юл.

АЙРА`Н, мн. няма, м. Питие от разбито и разредено с вода кисело мляко; мътеница. Тия жени бяха много нежни към децата си и към нас,.., и винаги ни черпеха с ошав и айран. К. Константинов, ППГ, 23.

— Тур. ayran.

А`ЙСБЕРГ, мн. -ги, м. Огромен леден блок, откъснал се от полярен ледник, който плава или лежи неподвижно в океана, морето или в приледниково езеро. Такива плаващи ледени маси, или, както се наричат, айсберги (ледени планини), се срещат много често във водите на северните морета и представляват голяма опасност за корабоплаването. Гр. Николов и др., ОГ, 70.

— От сканд. isberg през нем. Eisberg.

АЙСКАКА`О, мн. няма, ср. Напитка, приготвена от какао и захар и гарнирана със силно изстудена подсладена сметана или сладолед.

— Нем. Eiskakao.

А`ЙСКАФЕ ср. Напитка, приготвена от кафе и сладолед.

— От нем. Eiskaffee.

А`ЙТОСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Айтос, град в Югоизточна България. Айтоско поле. Айтоски кмет. Айтоски жители.

◊ Айтоска ливадина. Многогодишно тревисто растение от семейство житни, което вирее в сухи гористи места. Poa aitosenis.

А`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. Акавски.

А`КАВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. За диалект, говор, изговор — в който на мястото на вторична ерова гласна ъ се произнася а. В акавските говори вместо мъж се произнася маж. Акавски изговор.

АКАДЕМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма. м. 1. Истор. Направление в изобразителното изкуство, възникнало най-напред в Италия през XVI в., XVII-XIX в. в други страни, което установява традиционни правила за следване на определени класически образци и се бори с реалистичните течения в изкуството.

2. Придържане към установените традиции в науката и изкуството, откъснатост от практиката и живота, изразена не в тематиката, а в изразните средства и похвати. // Теоретичност без практическо значение.

— Фр. académisme.

АКАДЕМИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Звание на учен, писател, художник и др., избран за редовен или почетен член на академия на науките.

2. Лице с такова звание.

— От гр. ἀκαδημικός.

АКАДЕМИ`СТ м. 1. Остар. Академик. Вечерта бил голям банкет.. В числото на гостите били: 3 академисти, 5 депутати, 30 професори, художници и писатели. М, 1883, бр. 508, 6.

2. Остар. Студент в академия.

3. Истор. Привърженик на философската школа на Платон.

— Фр. académiste*.

АКАДЕМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е с качества, присъщи на работата в академия като научно учреждение, издържан в научно отношение; академически. В помощ на академичната, чисто научната, дейност в последно време се яви и туристическото движение със своята голяма любознателност. П. Делирадев, В, 243. С какъв пиетет е наситена академичната му [на Ив. Шишманов] реч за братя Миладинови по случай 50 години от трагичната им гибел. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 17. Академичен труд. Академичен доклад. Академична лекция. Академичен речник.

2. Който е издаден от академия като научно учреждение; академически. Кабинетът му бе скромно обзаведен. В него нямаше и много книги. Големите министерски и академични сборници за народни умотворения обаче бяха добре подредени. Ст. Попвасилев, СбАСЕП, 56. Академично издание.

3. Който е свързан с академия (във 2 знач.), с висше училище; академически. Темелкиното откритие приятно изненада професора. Той разгледа всичките случаи и намери, че младата кръстосвачка е извършила една научноизследователска работа, без да има академична подготовка. А. Каралийчев, ПД, 51. Академичен съвет. Академичен хор. Академична младеж. Академично образование.

4. Който следва принципите на академизма в изкуството. Тихо, скромно, без шум Майстора воюваше за новото изкуство, против схемите и догмите на консервативната псевдонаучна академична живопис. Е. Каранфилов, Б III, 98. Има друг руски художник — Крамской, академичен, майстор на портрета. Г. Данаилов, ДС, 262. Академични етюди. Академична рисунка. Академичен портрет.

5. Разш. Разг. Който по своята форма, съдържание или изпълнение отговаря на високи изисквания; много издържан, съвършен, образцов; академически. Речта ти днес беше академична. ∆ С хубав, академичен стил той изложи своите доводи и успя да убеди слушателите. ∆ Изпълнението на снощния концерт беше превъзходно, академично. // Който е съобразен с високите изисквания за приличие и уважение към другия, за много добро възпитание; изискан. Господа, недоразуменията между вас и ректората станаха известни на господин министъра на народното просвещение и той ме изпрати да помогна за тяхното изглаждане. Аз се надявам, че добра воля за това няма да липсва и от двете страни и че никой няма да наруши академичния тон. О. Бояджиев, П, 84.

◊ Академичен час. Време от 45 минути, предназначено за лекция или друго учебно занимание, което започва в определен час и петнадесет минути. Академично гребане. Спорт. Гребане с тесни, дълги, леки лодки с гребци до 8 души и един кормчия.

АКАДЕМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Академичен. Проф.* д-р Ст. Бончев излезе с една академическа статия в Университетския годишник,.., под надслов: „По въпроса за заледяването на Витоша през дилувиума“. П. Делирадев, В, 32. Скъта е завършил своето академическо образование в Париж, дето по-напред е минал през чистилището и на знаменитото École Normale Supérieure*. П. П. Славейков, Събр.* съч. IV, 194. Като студент по правото в Софийския университет той беше един от ръководителите за извоюване на академическа свобода. М. Кремен, РЯ, 377. Той ще трябва да вечеря надве-натри и веднага да се прибере в хотела, за да приготви унищожителната си реч за утре. И каква реч, каква академическа реч ще изнесе той! Д. Калфов, Избр. разк., 150. Академически речник. Академически съвет. Академическа младеж.

АКАДЕМИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. академически; академично. „Театърът е университет на университетите: училище на живота — за всички, в това число и за академически образованите!“ П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 105.

АКАДЕМИ`ЧКА ж. Разг. Жена академик.

АКАДЕМИ`ЧНО нареч. Според изискванията на академичната работа в областта на науката или изкуството; академически. Той разбрал, че нашият млад театър, за да израсне, има нужда от добре школувани и академично подготвени актьори. Ст. Грудев, ББ, 42. Темата е разработена академично.

АКАДЕ`МИЯ ж. 1. Върховно учреждение за развитие на науката и изкуството в дадена страна. Така щото Българското книжовно дружество е послужило за основа на Българската академия на науките и трябва да се вземе за първо общество у нас, поставило си задачи малко или много сродни с тия на европейските общонаучни дружества или академии. М. Арнаудов, БКД, 6.

2. Висше учебно заведение за подготовка на специалисти в определена област на науката или изкуството. Военна академия. Музикална академия. Художествена академия. Медицинска академия. Селскостопанска академия. Духовна академия.

3. Истор. Философска школа на Платон в Древна Гърция.

— От гр. собств., название на градина близо до Атина, където Платон излагал своето учение пред учениците си.

АКА`ДИ мн. Истор. Семитско племе, основало държава от 2300 г. пр. Христа и установило хегемония над Вавилон, Шумер и Месопотамия, чийто език е засвидетелстван в писмени паметници с клинообразно писмо от трето-второ хилядолетие преди нашата ера. Тъй като аз се занимавам само с графичния вид на знаците [на древните българи], това ми даде възможност да направя .. сравнителен анализ с най-дълбоката древност — в III хилядолетие с шумери, акади, Елам, Египет. Б. Шкодров, УД, 2000, бр. 38, 8.

АКАЖУ`, мн. няма, ср. 1. Тропическо* дърво с много твърда червеникава дървесина; махагон. Тук отлично виреят много видове ценни дървета, като например прочутото акажу. ВН, 1959, бр. 2571, 4.

2. Дървесина от това дърво, употребявана за изработка на скъпи мебели и др.; махагон. През осветените прозорци на партера се виждаха пердета от брюкселска дантела и мебели от акажу. Д. Димов, Т, 659. Кутия от акажу.

— Фр. acajou.

А`КАМ1, -аш, несв., непрех. Детск. За дете — ходя повън; какам.

А`КАМ2, -аш, несв., непрех. Езикозн. Произнасям фонема о в неударена сричка като а.

А`КАН, -а, -о, мн. -и, прил. Детск. 1. Мръсен, грозен, лош. Много късно разбрах, че прясното масло било хубаво нещо. Мама никога не ни даваше да вкусим от него. — Я не пипайте, то е акано — ни удряше тя като малки през ръцете, когато посегнехме към котлето с масло. Г. Белев, ПЕМ, 98.

2. Като същ. акано, ср. Нещо нечисто, мръсно, грозно, лошо.

А`КАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от акам1.

А`КАНЕ2, мн. няма, ср. Езикозн. Отгл. същ. от акам2.

АКА`НТ м. 1. Вид бодливо декоративно южно растение с големи, разположени в розета, нарязани листа. Acanthus mollis

2. Архит. Орнаментална, декоративна украса върху капител на колона от коринтски стил във вид на листа от това растение.

— От гр. ᾰκανθος.

АКА`НТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от акант. В средата [на тавана] виждаме ажурна розета от преплетени един в друг акантови листа. Ст. Михайлов, БС, 225.

АКАРИА`ЗИС м. 1. Спец. Болест по плодните дръвчета, при която листата и пъпките на растението се покриват с червеникави издутини.

2. Ветер. Болест по кожата на животни, която се причинява от паразити.

— От гр. ᾰκαρι ’червей’ през лат. acariasis.

АКАРИ`ДА ж. Мед. Вид кърлеж, причинител на краста1. Acarida (Acarus).

— От гр. ᾰκαρι ’червей’.

АКА`Р м. Дребно животно, вид паяк от разред безгръбначни, с несегментирано тяло, познато като паразит по растенията, животните и човека. Житен акар. Кафяв ябълков акар. Луков акар. Брашнян акар.

— Гр. ᾰκαρι ’кърлежче’.

АКАРИЦИ`Д м. Хим. Препарат за унищожаване на кърлежи и паяци по селскостопанските растения и животни.

— От гр. ᾰκαρι ’червей’ + лат. caedo, caedi ’убивам’.

АКАРОЛО`ГИЯ ж. Дял от зоологията, който изучава акарите.

АКА`ТИСТ м. Църк. 1. Църковна хвалебствена песен в чест на Христос, Богородица или светиите, при пеенето на която не се сяда. В събота — петата неделя във великийт пост — свършва ся акатист или похвала.. на пресв. Богородица. З. Петров и др., ЧБ (превод), 236.

2. Богослужебна книга с такива песни; акатистник. Преписвах дамаскини, сказания .., а главно, доизкарвах започнатия още в Килифарево акатист на св. Йоан Златоуст. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 98.

3. Църковна служба, на която се пеят такива песни.

— Гр. ἀκάθιστος ’неседнал’.

АКА`ТИСТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Църк. Богослужебна книга с хвалебни песни в чест на Христос, Богородица или светиите; акатист.

АКАТМА` ж. Диал. Тънка тестяна кора, изпечена върху нажежена плоча, сач, която се яде със сирене, мед , др.; кътма. Високи фигури в цветни роби като бледи пастелни рисунки, прави и приклекнали около дървени тепсии и сахани продаваха сиромашката си стока — черни домашни питки и акатми. К. Константинов, ППГ, 119. Какво нямаше тук. Ръчни медни воденици за кафе, .., железни сачове за акатми. Й. Йовков, Разк. II, 195.

— От тур. akıtma ’вид тестен сладкиш’. Друга форма: акътма`.

АКА`ЦИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до акация. Насядали в градината, болните .. дълбоко вдишваха акациевия аромат на побелелите в цветове дървета. Н. Каралиева, Н, 107. Акациево дърво. Акациеви фиданки. Акациево клонче. Акациев цвят. Акациеви храсти.

2. Който се състои от акации или има акации. Гергин се беше отпуснал на задното седалище и уморен, .., долавяше .., свистенето на топлия вятър в акациевата горичка надясно от пътя. Ем. Манов, ДСР, 322. Акациева алея. Акациеви насаждения.

3. Който е получен от цвета на акация. Акациев мед.

АКА`ЦИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. Рядко. Акациев. Младата акацийна горица на пипиниерата, .., унило се тъмнее всред пустото поле. Ив. Вазов, Съч. IX, 188.

АКА`ЦИЯ ж. 1. Бодливо дърво с нечифтоперести листа и с бели медоносни цветове на гроздовидни съцветия, използувано като декоративно или почвоукрепително дърво; салкъм. Robinia pseudoacacia. В стаята изведнъж нахлу силен аромат на цъфнали акации. Д. Калфов, Избр. разк., 13. Акацията надвесваше над главата му белите си цветове, прилични на дантели, насекомите събаряха от време на време някое цветче, което падаше на масата. Ем. Станев, ИК I, 84. Акацията вирее добре и в неблагоприятни почви и расте много бързо, поради което успешно се използува за укрепване на сипеи и пороища. Вл. Брънеков и др., СД, 229.

2. Бот. Род дървета и храсти от семейство бобови, разпространени в тропичните и субтропични области. Acacia.

◇ Бяла акация. Акация (в 1 знач.). Жълта акация. Храст с жълти цветове на гроздовидни съцветия, използуван за жив плет или за укрепване на почвата.

— От гр. ἀκακία.

АКВАЛА`НГ м. Преносим на гърба апарат — бутилки със сгъстен до 150 атм. въздух за дишане под водата, използуван в леководолазния спорт, при подводни изследвания и др. Кинооператорът .., екипиран с акваланг, подводно пневматично оръжиe*, и с ловджийски нож на кръста, стъпи на носа на лодката и вдъхна дълбоко въздух. Миг след това тялото му потъваше в синьорезедавата люлееща се стихия. ВН, 1960, бр. 2642, 4.

— От лат. aqua ’вода’ + англ. lung ’бял дроб’.

АКВАЛАНГИ`СТ м. Подводен плувец, водолаз, който си служи с акваланг. Аквалангистът-кинооператор с няколко удара на обутите си в ласти крака се плъзна между водораслите и изчезна в подводния гъсталак. ВН, 1960, бр. 2642, 4.

АКВАЛАНГИ`СТКА ж. Жена аквалангист. Майка беше ихтиоложка и аквалангистка. Как плуваше само! Искаше да научи и мен, но ме хващаше страх и започвах да повръщам. Н. Стефанова, ПД, 33.

АКВАМАРИ`Н м. 1. Минер. Прозрачен минерал със синьозелен или небесносин цвят, разновидност на берила, употребяван като скъпоценен камък в бижутерията. Аквамаринът и изумрудът са разновидности на минерала берил, чиито шестостенни призматични кристали достигат 5,5 метра дължина и 1,2 метра ширина. Б. Ангелов, ЗМ, 23. Широко употребление в бижутерията намират .. рубинът (червен), сапфирът (син), топазът (жълт), аквамаринът (морскосин), смарагдът (зелен) и др. Геол. IX кл, 111.

2. Само ед. Зеленикавосин цвят като морската повърхнина. Едно малко помещение може да се удължи, ако се боядисат стените му с тюркоазен цвят, аквамарин или светлозелен тон. НТМ, 1961, кн.* 4, 1.

— От лат. aqua marina ’морска вода’.

АКВАНА`ВТ м. Човек, който със специална екипировка или с подводен апарат се спуска в море или океан на определени дълбочини, недостъпни за водолази. Учените и акванавтите ми разказаха за своите батискафи, за поредните подводни експерименти. Отеч. 1980, кн. 5, 31.

— От лат. aqua ’вода’ + гр. ναύτης ’плувец’ през фр. aquanaute, англ. aquanaut и рус. акванавт.

АКВАРЕ`Л м. 1. Боя за рисуване, която се размива с вода; водна боя. Попадна ми в ръцете ръкописното списание „Съревнование“. То цялото бе оформено с туш, акварел, цветни моливи и мастило. Ал. Гетман, ВС, 318.

2. Рисунка, картина, рисувана с водни бои. Стихове пишеше, а как рисуваше. Цялото училище беше украсено с неговите акварели. П. Бобев, К, 70.

— От ит. acquarello.

АКВАРЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е предназначен за рисуване с акварел. Акварелни четки. Акварелен лист. // Предназначен за боята акварел. Разопаковах багажа си и на другия ден сутринта с триножник и акварелна кутия през рамо излязох на полето. П. Незнакомов, СНП, 62.

2. Който е рисуван с акварел. Това беше чистичка, светла стаичка, .., с бюро, два стола, килимче, нощна лампа със зелен абажур и акварелни пейзажчета по стените. П. Незнакомов, БЧ, 60. Акварелни скици. Акварелен портрет. // Присъщ на рисуване с акварел. Акварелна техника.

3. Който е от картини, рисувани с акварел, който е съставен от акварели. Акварелна изложба. В магазина на художниците има и акварелна експозиция.

4. Прен. Характерен за рисунка с акварел — който е матово-прозирен, с бледи, нежни цветове. Матовото коледно небе нежно прихлупваше селото, в градината сиротно стърчаха тънките стебла на акациите и през тях с акварелна чистота се открояваха съседските къщи. И. Петров, ОЗап., 36. Свежите и` [на Славина] напоследък поизбледнели бузи се обагриха с тънка акварелна руменина. И. Петров, MB, 46. После то [слънцето] се показваше пак и цветовете добиваха отново прозрачния акварелен тон на есента. Д. Димов, Т, 650.

АКВАРЕЛИ`СТ м. Художник, който рисува акварели (във 2 знач.).

АКВАРЕЛИ`СТКА ж. Жена акварелист.

АКВАРИ`СТ м. Рядко. Човек, който се занимава с акваристика.

АКВАРИ`СТИКА ж. Наука за отглеждане на животни и растения в аквариум.

— От нем. Aquaristik.

АКВА`РИУМ м. 1. Басейн или стъклен съд, в който се държат или отглеждат риби или други водни животни и растения. Имаше градинка с овощно и зеленчуково кътче, с два фонтана и един аквариум, гъмжащ от редки водорасли и водни животни. Ст. Волен, МС, 22. Таванският ъгъл бе настлан с дебели черги, върху които имаше малка маса, .., електрически котлон и стъклен аквариум, в който плуваха две червени мълчаливи риби. Д. Кисьов, Щ, 290.

2. Институт или специално помещение, където се отглеждат риби или други водни животни и растения за научни изследвания или за показ. На 17 юлий т. г. стана тържественото откриване на зоологическата станция с аквариум във Варна, която представя част от университета. ПН, 1932, кн. 1, 14. В мократа мрежа трептят и бляскат на слънцето пъстри каракуди. Това са малки сплескани рибки, каквито сме виждали в аквариумите. С. Северняк, ОНК, 113. — Предлагам да отидем в Аквариума. Там има хора, които ще ни обяснят всичко. П. Коларов, РП, 7.

— Лат. aquarium ’басейн’.

АКВА`РИУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Прил. от аквариум. Аквариумна рибка. Аквариумна зала.

АКВАСКО`П м. Оптически уред за наблюдение под водата.

— От лат. aqua ’вода’ +* гр. σκοπός ’гледащ’.

АКВАСКОПИ`ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от акваскоп; акваскопичен.

АКВАСКОПИ`ЧЕСКИ* -а, -о, мн. -и, прил. Акваскопичен.

АКВАТИ`НТА ж. 1. Само ед. Техн. Начин на дълбоко гравиране върху метална плоча чрез някаква киселина, за да се получат на отпечатъка тонове, наподобяващи размит туш или акварел.

2. Графична творба, изработена по този начин.

— Ит. acquatinta.

АКВАТИ`ПИЯ мн. няма, ж. Техн. Печатане на едноцветни или многоцветни рисунки, които не са работени с блажна боя.

— От лат. aqua ’вода’* + гр. τύπος ’отпечатък, образ’.

АКВАТО`РИЯ ж. Спец. Участък от водна повърхност в определени граници. Хамсиен хайвер и личинки бяха събирани масово и през същото лято в широка акватория пред нашия бряг. Пр, 1952, кн.* 5, 43.

◇ Пристанищна акватория. Участък от водна повърхност, заградена от кея и вълнолома на пристанището. Самолетна акватория. Участък от водна повърхност, съоръжен за излитане, кацане и престой на хидроплани.

— От лат. aquatorium.

АКВЕДУ`КТ м. Спец. Инженерно съоръжение във вид на каменен, бетонен или железобетонен мост над дълбоки долини, реки, ж. п. линии с водопровод за напояване, снабдяване с вода и др., строено още от римляните. В подножието на хълма се разстилаше Кавала .. с геометричните линии на вълнолома си, с древния римски акведукт. Д. Димов, Т, 443. Файтонът .., мина под акведукта на Валенций, спусна се надолу към Балкапан, към пристанището… Ст. Дичев, ЗС II, 424.

— От лат. aquae-ductus ’водопровод’.

АКВИЗИ`ТОР м. Остар. Застрахователен агент. — Туй ми е професията, тя ще ме храни. Днес твоя приятел Гороломов е аквизитор, агент, деятел, .., на застрахователното дружество „Рила“. Отивам по селата и ще правя застраховки. Й. Йовков, ПГ, 9.

— От лат. aquisitor ’лице, което припечелва’.

АКВИЛО`Н, мн. няма, м. Остар. Поет. Силен северен вятър. Поклон на теб, природо, създане необятно, / .. / на всичко, що те пълни, и движи, и вълнува. / .. / от дъха на зефира до буйний аквилон. Ив. Вазов, Съч. II, 8.

— От лат. aquilo, -onis през рус. аквилон.

А`КИ1 нареч.-предлог. Остар. 1. За посочване на сходство, еднаквост, прилика при сравнение на лица, предмети, състояния или качества на лица и предмети; като, подобно на. Тия человеци [чорбаджиите] ядат село, аки кърляж, и гледат на кой начин да мъчат народ. СбПер.* п II, 38.

2. За посочване на типично или временно качество; в качеството на, като. Негово височество, аки правдолюбив и достоен служител на царския заповеди, .., дал му е да разбере [на Дионисий], че веки е прошло .. время на фанариотская притворност. СбПер. п, 40.

А`КИ2 съюз. Остар. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за сравнение; като че, като че ли. Като безумни гнусат се от своего рода, язика и имене, аки би им име болгарин безчестие приносило. К. Огнянович, ЖА, 3.

АКИ`Н м. Народен певец-импровизатор в тюркоезичните страни на Средна Азия, който изпълнява импровизираните си стихотворения като песенен речитатив при акомпанимента на специален струнен инструмент.

— От рус. акын от тюрк.

АКИНДЖИ` неизм. м. Остар. Наемен разбойник; шайкаджия. Най-сетне се довлякохме до Смирна и там научих, че Умур събирал акинджии, сиреч наемници, заради Кантакузин. Ст. Загорчинов, ДП, 417.

— От тур. akıncı ’нападател (за грабеж)’.

АКИНЕЗИ`Я ж. Мед. Неподвижност, парализа.

— Гр. ἀκινησία.

АКЛАМА`ЦИИ мн., ед. (рядко) аклама`ция, ж. 1. Полит. Приемане или отхвърляне на решение на събрание въз основа на реплики или бурни възгласи, а не чрез гласуване. „От косвените указания правителството може да посочи на едно лице, което, ако бъде избрано енергично, с акламация от Великото народно събрание, може да се утвърди за български княз.“ С. Радев, ССБ II, 444-445. С бурни ръкопляскания и акламации се прие предложението на господин Мекотелев. Кр. Кюлявков, ОЛ, 12. Предложението се прие с акламация от 80% от присъствующите депутати. С. Радев, ССБ I, 441.

2. Шумни ръкопляскания* и възгласи като израз на възторг, одобрение, радост. Всички песни на хор „Кавал“ бяха изпращани с акламации. ЛФ, 1958, бр. 50, 3.

— От лат. acclamatio ’викане, приветствуване’.

АКЛАМИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Приветствам, поздравявам с акламации. Той [Бенковски] вървеше сега между развълнувания народ, който го акламираше. Л. Стоянов, Б, 99. — Че цяла Румелия ще акламира българското знаме, в това ние не се съмняваме. В. Геновска, СГ, 86. акламирам се страд.

— От лат. acclamo.

АКЛАМИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от акламирам и от акламирам се.

АКЛИМАТИЗАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е свързан с аклиматизация. Аклиматизационна способност. Аклиматизационни проблеми.

АКЛИМАТИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Приспособяване на живия организъм (на човек, животно или растение) към нови, непривични за него климатични или други жизнени условия; аклиматизиране*. Благоприятните климатични условия позволяват тук да се извършва научна работа по изучаването, аклиматизацията и отглеждането на субтропическите култури. Л. Мелнишки, ПП, 38. Опитите по аклиматизация на рибите, проведени от учените преди няколко години, дадоха забележителни резултати. ОФ, 1950, бр. 1813, 1. Аклиматизация на човека. Аклиматизация на растенията. Аклиматизация на животните. // Разш. Разг. Привикване на някого към някаква нова обстановка, среда.

— От лат. acclimatisatio през нем. Akklimatisation.

АКЛИМАТИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Приспособявам обикн. животно или растение към нови, непривични за тях климатични или други жизнени условия;* аклиматизирам се страд. Опитите доказаха, че е възможно да се аклиматизират в много райони на страната и рибите сьомга (лакерда), пъстърва, .. и есетра. ОФ, 1959, бр. 1813, 1.

АКЛИМАТИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. За човек, животно или растение — привиквам, приспособявам се към нови климатични или други жизнени условия. За да се аклиматизира и да добие опит на полярен изследовател, Пири предприел няколко похода в Гренландия и в Арктика. ВН, 1959, бр. 2524, 4. // Разш. Разг. За човек — свиквам с нова обстановка, нова среда. — Във въздуха на София — продължи той — има нещо, към което всеки път отново и отново трябва да се аклиматизирам. А. Наковски, МПП, 58.

— От нем. akklimatisieren.

АКЛИМАТИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от аклиматизирам и от аклиматизирам се; аклиматизация. А за изкуственото развъждане и аклиматизиране на други видове пъстърва досега за Витоша нищо не е предприемано. П. Делирадев, В, 176.

АКМЕИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Литер. Модернистично течение в руската поезия от второто десетилетие на XX век, което възниква като реакция на мистиката в символизма и се отличава с простота на стила и възторжено, чувствено отношение към живота.

— От гр. ἀκμή ’връх, кулминация’ през рус. акмеизм.

АКМЕИ`СТ м. Литер. Представител на акмеизма. Сред най-известните акмеисти са А. Ахматова и О. Манделщам.

А`КНЕ`, мн. няма, ср. Мед. Кожно заболяване с образуване на гнойни пъпки главно по лицето, дължащо се на възпаление на мастните жлези, особено присъщо за пубертета; младежки пъпки. Още в пубертета е нужно да се ползват лосиони против акне. СТ, 1999, бр. 26, 24. Хората с акне, изглежда реагират свръхчувствително на нормалните хормонални сигнали на тялото. Леч., 1999, бр. 39, 4.

— От гр. ἀκμή ’връх’.

А`КО и съкр. (нар.-поет.) ак’ и ’ко, съюз. Понякога ако…, то и (нар. поет.) ако… а то, ако… а. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено условно изречение, което обуславя действието на главното изречение; в случай че, при положение че. А. При реално или възможно условие. — Ако се организува нова чета, аз искам да мина с нея в България. Ив. Вазов, Съч. VI, 35. Ако загина на война, / жал никого не ще попари. Д. Дебелянов, С, 1946, 127. И ако случайно и аз остарея, / тогава / ще гледам от своя прозорец / далечния път. Н. Вапцаров, Избр. ст, 43. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе. Хр. Ботев, Съч., 410. Ако ми бъдеш клета робиня, / а ти ми прати черна марама. Нар. пес., СбБрМ, 169. Севдалино, / сама ли си? — / .. / Ко си сама, / обади ми — / чимшир порти / отвори ми! Ц. Церковски, Съч. I, 204. Ак са годи [либето], нек се жени — просто да му йе! Нар. пес., СбНУ XLVI, 211. • В елиптични отрицателни изречения. Евгени заспиваше и се събуждаше в очакване и се утешаваше с надеждата, че ако не днес, то утре или в други ден тя непременно ще го потърси. Д. Ангелов, ЖС, 268. — Ако не от мене — от децата си се засрамете! — каза им той. Елин Пелин, Съч. III, 15. // Разг. Във вметнати изречения: а) При учтива покана, молба. — Господин комендант, елате вън за момент, ако обичате. X. Русев, ПС, 48. б) При изразяване на предположение, надежда, че нещо ще бъде в благоприятно положение. — До Нова година, ако е живот и здраве, всичко ще бъде свършено! — заключи тържествено Пеньо. Г. Караславов, Избр. съч. II, 429. — От понеделник, ако рече бог, тръгваме на жътва. К. Петканов, БД, 68. в) При насочване вниманието на събеседника към нещо, на което се набляга. Бай Пандьо е човек кротък и покорен, дори, ако щете — и малко консервативен. Г. Караславов, Избр. съч. II, 189. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатър. Ал. Константинов, БГ, 47. Свири му ти нему, ако щеш и с габровска свирка (пищялка). П. Р. Славейков, БП II, 108. Б. При условие, противоположно на действителността. — Ако ме обичаше повече, щеше да решиш. Елин Пелин, Съч. I, 86. Ако Гена не беше закрила детето като квачка под полата си, той наистина щеше да му пукне главата с кърпела, който беше грабнал. Ст. Даскалов, БМ, 270. — Ако ти тогава беше се върнал или беше дошъл да я вземеш при себе си — нямаше да стане с нея това, което стана. Д.* Талев, И, 626. — Не помниш ли, че — ако не бях аз — ти щеше да си останеш мъртъв на мястото. Н. Райнов, КЧ, 41. Ако нашите прадеди се бяха събудили по-отрано, то нашето народно битие, нашият умствен и нравствен напредък не щяха да са в такова положение, в каквото днес ги намираме. Д. Чинтулов, СбДЧ, 225. Ако би гора думала/не би я секле дърваре. Нар. пес., СбНУ XLVI, 22.

2. За условие, което съдържа съпоставяне с казаното в главното изречение. А Хаджи Генчо не е такъв, той обработва своето знание, и ако е майка му знаяла три, то той знае цели триесет. Л. Каравелов, Съч. II, 1. — Ако ние тука сме скитници и голаци, в България нашите бедни братя са хилядо пъти по-зле. Ив. Вазов, Съч. VI, 17. Ако не рукне, то ще бар покапа. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 19. Ако не в тикви, а то в кратуни. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 17.

3. Във въпросителни изречения, когато се пита какво ще бъде следствието от изказаната* вероятна възможност. Само за момент .. пресече мозъка му някаква неприятна мисъл: „Ами ако откаже?“ Ал. Константинов, Съч. I, 269. Чудех се какво да се направи. А ако е измама? Й.* Йовков, Разк. II, 141. Но, ако остане Бойчо жив? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 162. — Както ще дойдат, тъй ще си и отидат. — Ами ако не си отидат? — Ще ги изпъдя. К. Петканов, X, 76.

4. Във възклицателни изречения, които съдържат закана, съжаление: а) При неизказано следствие от някаква вероятна възможност. Не хвърляй камъни в огъня, че ако стана! К. Петканов, МЗК, 270. Ех, ако беше майка му жива! б) При отричане на някаква възможност. Баба Славовица: Една кърпа, ако видиш! Цена: Дръж си пък прикята. П. Тодоров, Събр. пр II, 259. Темелко махна с ръка и се засмя. — И ти ако разбираш нещо! Й. Йовков, ВАХ, 190.

5. Въвежда подчинено изречение, съдържащо констатация, твърдение, изказани в условна форма, които обуславят действието на главното изречение: щом, щом като, след като. Някакво предчувствие му каза, .., че ако то [момичето] е търсило доктора, то за нещо много важно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 192. На строгото лице на артелчика стоеше изражение, което ясно показваше, че ако той е направил някаква отстъпка, направил е това не без колебание и не без сериозни причини. Й. Йовков, Разк. II, 72. „Чуй ме, о Феб Далномерец, .. /.. Ако нявга свидний ти храм съм окичвал, / ако съм нявга изгарял за тебе бедра тлъстомерни / от бикове и кози, изпълни ми ти тая молба — / нека сълзи ми данайци с твоите стрели да изкупят!“ Ас. Разцветников, Избр. пр (превод) III, 10. // Във сложно въпросително изречение въвежда подчинено изречение, съдържащо констатация, на която се противопоставя въпросът в главното изречение; щом, щом като, след като. — Ако ти не мож й позна гласа, та аз ли ща, бре синко? Елин Пелин, Съч. I, 162. — А бре, що ми уби кучето, Дечо? .. Ако на мене ми е изяло яйцата, тебе ушите ли ти изяде, бре хайдутино?… Чудомир, Избр. пр, 29-30.

6. Разг. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване; като, макар и да, при все че, въпреки че. Е, побратими и посестрими, хайдете, стига сте ели и пили, ако ни призоваха, та не ни приковаха. Ил. Блъсков, РК, 4. Та ко ма никой не чуе, / песента ще се пронесе / по гори и по долища. Хр. Ботев, Съч., 1950, 31. Мома, дъщерьо Марийо, / какъв би тоя Никола — / ако беше ти годеник / та не беше ти домовник. Нар. пес., СбНУ XLVI, 83. Ей ви вази, тридесет делия, / ако съм ви слуга на синките, / та не съм ви либе на синките. Нар. пес., СбНУ XLVI, 14.

◇ Ако да; ако би да сложни съюзи. Остар. Въвеждат подчинено обстоятелствено изречение за условие; ако. И, освен него, бях уверен, че там никой друг не ме познава: та и той нямаше да ме познае, ако да не му се бях обадил. Ив. Вазов, Съч. XXII, 91. — Ако би да идат за нас, елате да се затворим в монастира. Ив. Вазов, Съч. VIII, 49. Струваше ми се, че много по-лесно щеше да ми бъде, ако да изречеха веднъж присъдата ми. Св. Миларов, СЦТ, 36. Месяцът, ако да беше от само себе си огнен като слънцето, той винаги би бил светъл, плън и околчест. Й. Груев, Лет., 1872, 104. Ако и, ако и да; ако ще и; ако ще да; ако ще би; ако ще би да сложни съюзи. Разг. Въвеждат подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване (понякога елиптично); при все че, макар че, макар и да, въпреки че. Малцина можаха да се заловят за някоя, ако и скромна, но сигурна търговийка. Ив. Вазов, Съч. VI, 9. На другия ден той продал магарицата на циганите и купил магаре, ако и да изгубил цели тридесет гроша. Л. Каравелов, Съч. II, 15. Но ако много ти се пие ракия, аз ще ти намеря, па ако ще и земята да обърна наопаки! К. Петканов, Зл 3, кн.* 2, 260. Където и да отидеше,…, той не слизаше от каруцата, ако ще би да стои там и цял час, и два. Й. Йовков, ЧКГ, 75-76. Глава да съм, че ако би щъ и лукова. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 93. Ако ли сложен съюз. а) ако…* ако ли. В сложно смесено изречение въвежда обстоятелствено изречение за условие при взаимно изключващи се възможности. Ако кажат: тука, той влизаше; ако ли кажеха: няма го, той се връщаше. Ив. Вазов, Съч. VII, 3. Ако ти са лоши децата, не им трябва имот; ако ли са добри, защо им е. П. Р. Славейков, БП I, 27. Ако си пчела да носиш мед, идвай и занапред; ако ли си търтей да го ядеш, върви къде щеш. П. Р. Славейков, БП I, 24. б) Рядко. Въвежда подчинено обстоятелствено условно изречение — при възможно условие. Ще ида у света чиста гора, / да заплата Иландер манастир. / Ако ли го за пари не дават, / ще изгуба млади ученици. Нар. пес., СбНУ XLIV, 35. Ако ли <пък> не…* то (тогава, тогаз) сложен съюз. Разг. В сложни съставни или смесени изречения въвежда подчинени обстоятелствени изречения за условие. За означаване, че действието в главното изречение е следствие от липсата на осъществяване на условието в условното изречение. Ако ли пък не дойдете, ще отидем кино. △ Ако ли не се съгласят на приемливи условия, тогава договорът няма да се подпише. Ако не1; ако ли не сложен предлог. След въпросителни изречения — за изразяване на увереност*, че нещо (посочено след предлога) е единствената възможност; освен. Аз не знам где любовта би намерила гнездо по-свободно и щастието убежище по-безпечно, ако не в тия вълшебни места. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 151. Тогава той забеляза, че на прозореца стои войник .. Кой можеше да бъде тоя войник, ако не часовой? Й. Йовков, Разк. II, 42-43. С какво друго, ако не с оръжие трябва да въстане мирното българско население. НБ, 1876, бр. 5, 18. Ако не2; ако не и; ако ли не и сложни частици. За усилване. При подчертаване, изтъкване на нещо (изказано в отделна обособена част на изречението или в цялото изречение); даже, дори. Всяко чувство, ако не и всяка мисъл, е преди всичко една мелодия. Стихотворението най-често се поражда в душата на поета като една песен без думи. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 281. Освен ако сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за изключване, което съдържа някакво изключение по отношение на казаното в главното изречение; с изключение на случаите, когато… Законът влиза в сила три дни след обнародването му, освен ако в самия закон е определен друг срок. Конст., 9.

А`КО1 съюз. Диал. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване; макар и да, въпреки че; при все че. — Слушай, .., какво ще ти кажа, ама да не разправяш много, че и моята глава може да отиде, а`ко* съм турчин. Д. Талев, ПК, 478. — Ами какво можем да направим, мари жени! Нали войници ги [складовете] пазят! .. — Че а`ко* са войници! — сопна се майката на Владо. — Те какви са? Да не са англичани? Наши войници са! П. Здравков, НД, 91. — Не искаш да ме разбереш, майко. Моето огнище ще бъде и твое. — Ти не разбираш, а`ко* си толкова умен и учен. Д. Талев, ПК, 465. Ой та тебе, Марийке ле, / ако гледа, Марийке ле, / ако гледа, нека гледа — / тебе майка, мене баба. Нар. пес., СбНУ XLVI, 272.

А`КО2 частица. Диал. Обикн. самостоятелно, в отговор: 1. За настояване на нещо, с което се възразява на събеседника; какво от това, няма значение, нека. — Далеко е та, няма да можеш да се върнеш скоро. — А`ко. Искам да ида там. Д. Талев, ПК, 503. — Видя ли Тинкуца? Чума такава, а какъв мъж взе… адвокат и богат. — На петдесет години, .. мерси! — А`ко! Има ли си тя всичко? Дървата с вагон пред портата й, слугини, рокли връз рокли и един подпоручик квартирант. Й. Йовков, З, бр. 5460, 2. — Що, вие .. пак ли за килима? Нели го газихте в снега за Божик? — А`ко, а`ко*… Да светне още повеке. На чисто и шарено да стъпи дедо Иван. Д. Талев, ПК, 615-616.

2. За подчертаване, че някакъв факт се приема равнодушно, с безразличие; нека, нищо от това, няма значение. — Що си навил тоя пояс сега, посред лето! С тия дрехи не се носи пояс. — Е, а`ко, бачо Лазаре… Да ми крепи кръста. Д. Талев, ПК, 370. Не можах да му разтура хатъра и додох. Ех, то… — Нема нищо, бабо Джуровице, нема нищо, а`ко си, — я пресече дядо Славчо. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 131.

А`КО3 ср. Детск. 1. С мн. аки. Изпражнение. Борчо наивно попита какво е това лава. — Това са аките на вулканите, бе! Не си ли чувал!? Като ги хване разстройство. Н. Стефанова, ОС, 36.

2. Само ед. Нещо мръсно; акано.

АКОЛА`ДА ж. 1. Истор. В средните векове при приемане на нов рицар — обредна прегръдка с целувка и допиране с меч върху рамото.

2. Муз. Вид скоба за обединяване на два или повече нотни реда в една система, при която нотите се изпълняват едновременно.

— От фр. accolade.

АКОМОДАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Акомодационен. Не може без умора и вреда на окото да се видят твърде близки и малки предмети, защото се стига пределът на акомодативната способност. Физ. XI кл, 113.

АКОМОДАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от акомодация; акомодативен. Той [старческият недостатък на окото] се дължи на постепенното затвърдяване на кристалина, което предизвиква намаляване на акомодационната способност. Физ. X кл, 1951, 150.

АКОМОДА`ЦИЯ ж. Спец. Приспособяване, нагаждане.

◇ Акомодация на окото. Спец. Способност на окото да се приспособява и да вижда ясно предметите на различни разстояния чрез изменение на лещата.

— От лат. accomodatio ’приспособяване’.

АКОМОДИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Приспособявам, нагаждам;* акомодирам се страд. Тази фина оптична система може да се акомодира (нагласява) в известни граници — само до около 25 см. Д. Лазаров, ОЛЕП, 7.

АКОМОДИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Приспособявам се, нагаждам се към някакви условия. Окото се акомодира.

— От лат. accomodo ’прикрепям, намествам’.

АКОМОДИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от акомодирам и от акомодирам се; приспособяване, нагаждане.

АКОМПАНИМЕ`НТ м. 1. Муз. Музикален съпровод, инструментален или вокален, на главната партия или мелодия на вокално или инструментално произведение. Композиторът работи върху друга серия народни песни с акомпанимент на пиано. НК, 1958, бр. 45, 1.

2. Разг. Акомпаниране. Басово бръмна китара. „Выхожу один я на дорогу“… — фалшиво запя тенор. Избухна женски смях. Акомпаниментът продължи няколко такта и спря. Ем. Станев, ИК I, 19.

— От фр. accompagnement.

АКОМПАНИ`РАМ, -аш, несв. и св. 1. Непрех. Съпровождам с един или повече музикални инструменти някакво групово или солово вокално или инструментално изпълнение. — Кой ще акомпанира на детето да изсвири нещо на цигулката? △ Акомпанирам добре.

2. Прех. Остар. Съпровождам, придружавам с нещо. Слугинята, която шеташе в съседната стая, като дочу странните звукове, с които бай Ганьо акомпанираше закуската си, отвори вратата и надникна в стаята. Ал. Константинов, БГ, 62. акомпанирам се страд. от акомпанирам във 2 знач. Русалката се изправи до самото ми лице .. и страстният шепот на усмихнатите устни се акомпанираше от тихия шум на водата. Н. Попфилипов, РЛ, 78. акомпанирам си възвр. от акомпанирам в 1 знач. Някой пееше с приятен алтов глас и си акомпанираше на китара. М. Марчевски, П, 239.

— От фр. accompagner.

АКОМПАНИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от акомпанирам и от акомпанирам се.

АКОМПАНИ`РОВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Акомпанирам (във 2 знач.). Неговото занятие е да шпионствува, да акомпанирова отцу Балабанову и да тълкува сънищата на жените с вечния календар на Момчиловата книжарница. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр.* 4, 16. акомпанировам се страд.

— От рус. акомпанировать.

АКОМПАНЯ`ТОР м. Лице, обикн. със специално музикално образование, което акомпанира. Наскоро проф. от Парижката консерватория А. И. Рахманинов заминава .. из Средна Европа заедно с Шаляпин в качеството си на солист и акомпанятор. К, 1927, бр. 110, 3.

— От фр. accompagnateur.

АКОМПАНЯ`ТОРКА ж. Жена акомпанятор.

АКОМПАНЯ`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от акомпанятор. Акомпаняторски качества.

АКОНИ`Т м. 1. м. Силно отровно многогодишно тревисто растение от семейство лютикови със сини или жълти цветове, растящо във високопланинските райони, което намира приложение в медицината; самакитка, трескавиче. Aconitum.

2. Мед. Бял кристаловиден прах, намиращ приложение в медицината против висока температура, при ревматизъм, невралгия и др.

— От гр. ἀκόνιτον.

АКОНИТИ`Н, мн. няма, м. Хим. Силно отровен алкалоид, съдържащ се в корените, листата и цветовете на растението аконит, който влиза в състава на някои лекарствени средства.

— От гр. ἀκόνιτον.*

АКО`РД1* м. Муз. Хармонично съчетание на три или повече музикални тона, различни по височина, които звучат едновременно. Отиде и седна пред пианото .. Няколко тежки акорда плътно изпълниха стаичката, .. и Людмила позна втората част на Листовата рапсодия. Ем. Манов, ДСР, 14. Последнитe акорди замряха, както замира една буря. Й. Йовков, ПГ, 95. • Обр. И върви Делеклюз зашеметен, но горд, / със походка безумно спокойна, / а в душата му стихва последен акорд / от гръмовната музика бойна. Хр. Смирненски, Съч. I, 71. И сложихме над всичко гордостта. / А някъде заглъхваха в нощта / на любовта последните акорди. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 153.

— От ит. accordo, фр. accord през рус. акорд.

АКО`РД2*, мн. няма, м. Иконом. Система на отчитане и заплащане на труда в зависимост от извършената работа и получената продукция. Въведе комплексните бригади, индивидуалния акорд за тютюна, зае се със животновъдството, .. и още много инициативи. Н. Каралиева, Н, 146. Навреме я [царевицата] окопаха три пъти по индивидуален акорд. РД, 1958, бр. 93. 1.

◇ На акорд. Иконом. С договор, по споразумение за заплащане според извършената работа изцяло (а не според дневните норми и надници). — Взех работата на акорд и не слязох да обядвам, време да не загубя. М. Яворски, ХСП, 101. Заплащането на труда у нас става на акорд и върху получената продукция. ОФ, 1950, бр. 1902, 2. Работя на акорд.

— Фр. accord ’съгласие’.

АКОРДА`НТ м. Остар. Работник, който работи по договор, на акорд, на парче. Предприемач акордант.

АКОРДА`НТСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от акордант.

АКО`РДЕН*, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Иконом. Който е свързан с акорд2, който се извършва по договор, по споразумение. Препоръчано бе широко да се внедри акордният начин на работа, който стимулира да се повишава производителността на труда. ВН, 1959, бр. 2544, 1. Акордна работа. Акордно заплащане на труда.

АКОРДЕО`Н м. Музикален инструмент с клавиатура за дясна ръка, няколко реда бутони за лявата и мях. Сотир прекара пръсти по клавишите на акордеона, каза нещо на китариста и цигуларя. Над малката полянка се разнесоха звуците на тежко сватбарско хоро. Ем. Манов, ДСР, 191. От плажа долиташе сподавено и меланхолично плясък на кротки вълни, някъде далеч пееше глас, придружен от звуци на акордеон. Д. Димов, Т, 344.

— Нем. Akkordeon през рус. акордеон или фр. accordeon.

АКОРДЕО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до акордеон, който е предназначен за акордеон. Акордеонна програма. Акордеонен калъф. Акордеонна марка. Акордеонна школа.

2. Който е съставен от лица, които свирят на акордеон. Акордеонен оркестър. Акордеонен клас. Акороеонен колектив.

АКОРДЕОНИ`СТ м. Лице, което свири на акордеон. Акордеонистът, .., свиреше неуморно, като всеки петнадесет минути сменяше репертоара си. Н. Каралиева, Н, 54.

АКОРДЕОНИ`СТКА ж. Жена акордеонист. Акордеонистката свиреше валс. Тя ускори ритъма, искаше да завършва. Б. Болгар, Б, 17.

АКОРДИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Настройвам хармонично пиано или друг клавирен музикален инструмент;* акордирам се страд. Даде нареждане да се акордира пианото, на което някога свиреше Мария. Д. Димов, Т, 345.

— От фр. accorder.

АКОРДИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от акордирам и от акордирам се.

АКО`РДОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от акорд1. От мощния акордов удар на целия оркестър обоят разгъва един тих напев, подет от кларнети, корни и фаготи. К, 1926, бр.* 85, 3.

АКОРДЬО`Р м. Специалист по акордиране на пиана. Можеше да свири колкото иска за себе си, без да я слуша никой. Трябваше само да намери акордъор за пианото. Д. Димов, Т, 50.

— Фр. accordeur.

АКОРДЬО`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от акордьор.

АКОРДЬО`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Занятие, професия на акордьор. От няколко години се занимавам с акордьорство.

2. Акордиране на пиана или на други музикални инструменти като учебен предмет в училище или висше учебно заведение. Надяваме се също в най-скоро време да бъде въведен предметът акордьорство в Консерваторията и в музикалните училища. Отеч., 1978, кн. 2, 6.

АКОСТИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Мор. За кораб — спирам до брега; приставам2. Някъде към обяд корабът акостира; щом опря кея, всички се втурнаха към брега и това приличаше на някакво бягство, сякаш корабът всеки момент щеше да потъне. Е. Кузманов, ЧДБ, 247. Корабът бавно приближаваше към кейовата стена. На кея, точно където трябваше да акостира, се виждаха хора. НМ, 1963, бр. 296, 3. По протежение на целия кей са акостирали един до друг големи чуждестранни кораби. РД, 1958, бр. 3, 2.

— От фр. accoster.

АКОСТИ`РАНЕ ср. Мор. Отгл. същ. от акостирам; приставане2. В близките няколко години ще започне производството на тежкотоварни кораби, за акостирането на които ще бъдат необходими подходящи пристанища. НТМ, 1971, кн. 7, 2.

АКРА`Н м. Простонар. Акранин. — Жал ми става, като те гледам! Че и аз тук сърце нося, а не значка. Пък и много мязаш на един верен акран. С. Йончев, ЩД, 55.

АКРА`НИН, мн. акра`ни, м. Простонар. 1. Човек на същата възраст като друг; връстник. Ние с теб сме акрани, в една година сме родени. // Разш. Другар на близка възраст с друг. Сам стопанин, бащин стар акранин, / чак до порти госта си изпраща. П. П. Славейков, Съч. IV, 75. Станка се ослуша, .., за да чуе нещо, но не можа да разбере кой е дошъл. Някой приятел на баща й, някой акранин на Слав. Г. Караславов, ОХ I, 96. „Млад бях тогава, отче, .. По непреходни балкани с акрани скитах да бия мечки, вълци, вепри и лисици.“ Н. Райнов, КЗЦ, 100. — Първи кокичета що бяха цъфнали — хайде на извора, рекоха акрани, всекиму сега изгора първа китка сама ще даде. П.* Тодоров, Събр. пр II, 205.

— От тур. akran.

АКРА`НКА ж. Простонар. Жена на същата възраст като друга; връстница. Сума Севдини акранки и дружки се сгодиха, едни се задомиха, други се готвеха за сватби. Г. Караславов, С, 84. Венка беше нейна съседка и акранка, омъжи се две години преди нея. Ст. Марков, ДБ, 218.

АКРЕДИТА`ЦИЯ ж. Книж. Официално признаване на някаква институция, орган, организация. Нужна е единствено институционална акредитация, при което главният въпрос е дали институцията има развита система за поддържане и оценка на качеството си. ДТ, 1999, бр. 69, 11. // Официално потвърждаване на правото на висше училище да провежда обучение по определени специалности въз основа на установени образователни стандарти. Акредитацията [на университетите] се получава при условие, че се спазва определеният минимум от стандарти за качество на обучението. Аз-Буки, 2000, бр. 51-52, 16. Разкриват се нови специалности. Ако след приемането на закона за акредитация [на висшите училища] се окаже, че те не отговарят на никакви критерии .., какво ще се получи? Д, 1997, бр. 150, 2.

АКРЕДИТИ`В м. Банк. Документ, който представлява писмено нареждане на едно кредитно учреждение до друго да се изплати определена сума на някого в определен срок.

— От лат. accreditivus ’доверителен’.

АКРЕДИТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Банк. Който се отнася до акредитив и до акредитиране. Акредитивна форма на плащане.

◇ Акредитивни писма. Дипл. Документи, с които едно лице се упълномощава официално за дипломатически представител на своята страна при правителството на чужда държава. Връчвам акредитивните си писма. Предавам акредитивните си писма.

АКРЕДИТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Дипл. Назначавам някого за дипломатически представител при правителството на друга страна. — Господин Председателю, Имам чест да връча на Ваше Превъзходителство писмата, с които Негово Величество кралят на Швеция, .., ме акредитира при Президиума на Народното събрание на република България в качеството на извънреден пратеник и пълномощен министър. ОФ, 1950, бр. 1729, 3.

2. Банк. Издавам акредитив.

3. Финанс. Откривам кредит;* акредитирам се страд.

— От фр. accrediter.

АКРЕДИТИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от акредитирам и от акредитирам се.

АКРИ`ДА ж. Зоол. 1. Скакалец.

2. Само мн. Семейство насекоми с около 10 000 вида.

— От гр. ἀκρίς, -ίδος ’скакалец’.

АКРИ`Л м. Хим. Синтетична материя, полимер на акрилонитрила, от която се произвежда текстил или прозрачна като стъкло пластмаса.

— От лат. acer, acris ’остър’.

АКРИЛА`Н, мн. няма, м. Спец. Влакно от синтетични полимери, което по качества е близко до вълната и се използува за изработване на тъкани, килими, трикотаж и др. Полимерът, който намира приложение за производство на влакна, носи различни наименования — орлон, акрилан и др. Вл. Кабаиванов и др., ТП, 323.

— Англ. Acrilan (фабр. марка) от лат. acer, acris ’остър’.

АКРИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от акрил.

◇ Акрилова киселина. Хим. Киселина, производна на етилена, във вид на безцветна течност с остър мирис, която има известно приложение в промишлеността (като добавка към печатарски бои, лакове и др.).

АКРИЛОНИТРИ`Л м. Хим. Безцветна течност със специфична остра миризма, използвана за производство на химически влакна, синтетичен каучук, пластмаси и др.

АКРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Краен, остър, напр.: акростих, акротер и др.

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/261-280&oldid=2589“.