Речник на българския език/Том 1/1061-1080

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

3. Техн. Машина, коята служи за разбъркване, обикн. при приготвяне на смес. Магнитна бъркачка. Центрофужна бъркачка. Механизирана бъркачка. Сладоледена бъркачка. Електрическа бъркачка. Перкова бъркачка.

БЪРКО`ТЕНЕ ср. Рядко. Неодобр. Отгл. същ. от бъркотя и от бъркотя се.

БЪРКОТИ`Я ж. 1. Само ед. Безредно движение или безредни действия; суматоха, неразбория. Всички бяха възбудено радостни и нетърпеливо се хвърлиха към колите с материалите. Настана бъркотия. Ефтим крещеше. А. Гуляшки, МТС, 300. За няколко безкрайни мига размесиха се в страшна бъркотия и коне, и ездачи сред силен шум и вик. Д. Талев, С. II, 231. Започваше се отчаяна битка. Гръм. Пукот. Тракане на автомати. Избухвания и бомби. И в цялата бъркотия — охкания на ранени и стенания на умиращи. Ив. Мартинов, ДТ, 193. Отвред се затекоха младежи. Настана голяма бъркотия: всеки се блъскаше, всеки тичаше насам-натам. Св. Минков, СЦ (превод), 51.

2. Само ед. Пълна липса на ред, на порядък; безредие. Той гледаше дивно чудо: дрехите, които си постилаха вечер, и тия, с които се завиваха, бяха бичнати и разпилени из цялата стая .. Като видя тая ужасна бъркотия, Кальо се хвана за косата. Ц. Церковски, Съч. III, 214. Всред безкрайната бъркотия на стаята, иконата изглеждаше още по-хубава, по-светла и по-нова. Й. Йовков, Ж, 1945, 138. // Липса на система, правила в нещо; несистемност. В предговора си [на Българския сборник] Г. Новакович изказва няколко добри мисли по бъркотията, която сега владее в писмений ни език, и за оправата на тая бъркотия. ПСп, 1876, кн. 11-12, 211. Бъркотия някаква са вижда в турската история и непосрещане с българската, колкото са касае до делата с Шишмана. С. Бобчев, СОИ (превод), 39.

3. Само ед. Нарушаване, смущение на някакъв ред, работа, организация, объркване, разстройство. Не остава нищо друго, освен едно: всеки да разбира тая работа, на която се е посветил. Инак ще достигнем до смешение на компетентностите — .. — а от смешение — до бъркотия. Ст. Чилингиров, РК, 41. И това [да разкрием демагогията им] ние трябва да направим толкова повече, като се има предвид, че тия резолюции са взети в едно късо време и са разпратени до всички организации с явната цел да внесат още по-голяма бъркотия в нашите редове. Г. Георгиев, Избр. пр. 203. // Обикн. мн. Объркани, разстроени неща; неуредици, неразбории. В първите дни след пристигането си на гарата Станкулов повярва .., че с помощта на Спасов бъркотиите ще се оправят. М. Марчевски, П, 289. Със съжаление, че си губи времето нахалост, като един ден работи, а десет дни оправя бъркотиите, които е създал Д. Общий с организациите — Левски се изказа против дезорганизаторската дейност и за строга централизация. Г. Бакалов, Избр. пр. 177. Седнали сме тука, община сме, .., оправяме чуждите бъркотии, тоя се жени, оня се развежда, дели се от баща си. Д. Талев, ЖС, 125.

4. Обществено безредие, политическа размирица, междуособици. Навсякъде има бъркотии, размирици. В селата има бунт. Й. Йовков, ЧКГ, 272. В Русия ставали някакви бъркотии, май царя свалили. Г. Караславов, ОХ II, 37. Когато са е захванала бъркотията и клането в Пловдивско, умните и свестните хора потърсили спасение, гдето трябва. З. Стоянов, ЗБВ III, 148. Гърците, като гледаха, че у България стават внътрешни бъркотии, днес стане един нов крал, утре падне, познаха, че му беше времето да се отърват от блъгарите да не ги закачат веч. М, 1857, 76.

БЪРКОТНЯ` ж. Рядко. Бъркотия. Спря той [Ахил] навън от стената, в окопа, но се не смеси / с ахайци, .. и сред троянци страшна бъркотия настана. А. Разцветников, Избр. пр (превод), 34.

БЪРКО`ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Рядко. Неодобр. Бъркам1. Стига си бъркотил из чекмеджето.

БЪРКО`ТЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Рядко. Неодобр. Меся се, смесвам се с хората, с другите. — Добре си ни е тук — каза бай Анчо. — Тихо, приятно. Какво ще се бъркотим из хората! И. Петров, ПР,* 117.

БЪРЛИ`В, -а*, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За овца или друго животно — който непрекъснато си върти главата поради заболяване; въртоглав (Т. Панчев, РБЯд).

2. За човек — разсеян, невнимателен, глуповат. — На чуждо място е прекалил в приказките си .. Не е спазил устава. Танчо примигваше .. — Малко съм бърлив, другари, но ще гледам да не се повтарят такива работи занапред… Аз съм влязъл доброволно в партията… Кр. Григоров, ТГ, 125.

3. За човек — зъл, опак, заядлив (Т. Панчев, РБЯд).

БЪРЛО`ГА ж. Леговище на диво животно. И съселът или пък мечката — .. — всяка божа твар има своя хралупа и бърлога. Подгони ли ловец звяра, ще бяга звярът, .., ама накрай ще се докопа до дупката си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 253. Вълчицата си избира някоя малка пещера или непроходим гъстак, постила бърлогата с мъх, сухи листа, съчки и там ражда вълчетата. Ем. Станев, К, 31. Когато застудее, тя [мечката] се прибира в скрити места в горите — пещери, дупки под корените на дърветата, и си устройва леговище — бърлога. Тук тя изпада в полъсунно състояние, не се движи, не се храни, а повече спи. Зоол. VII кл. 134. // Прен. За тясно, мрачно, нехигиенично помещение (затворническа килия, жилище и под.). Трябваше да мобилизира всички свои физически и душевни сили, да не мисли за теснотията и за тъмнината и да открие някакво забавление. Какво? .. Да изчисли приблизително колко кубически метра въздух има в тази полицейска бърлога. Г. Караславов, ОХ IV, 306. Упътва се към болния поет / .. / Почука, влезе. Някаква бърлога. К. Христов, В, 128-129.

◇ Две мечки в една бърлога не живеят. Разг. За хора, чието съвместно живеене е невъзможно поради еднаквите им недостатъци.

— От рус. берлога.

БЪ`РНА ж. Устна на животно. Горана изваждаше от джобовете си бучка захар, .. Животните, .., грабваха с дебелите си бърни поднесеното, хрупваха го завчас и отново обръщаха ласкави очи към него. В. Ченков, ПС, 41. Трябваше тогава да се провирам между колите и легналите волове, които преживяха с повиснали на бърните им сламки и нишки от слюнка. Пл. 1969, кн. 23, 62. // Разг. Грубо. Устна на човек, (обикн. дебела, издута). Лицето на Данчо беше широко, .., с издадени скули, дебели бърни. Г. Белев, ПЕМ, 50. Унесен, той не усети кога цигарата угасна върху долната му бърна. Г. Караславов, СИ, 111.

БЪРНЕ`, мн. -та, ср. Обикн. в съчет.:* Зимно бърне (съкр. бърне). Най-дребната наша дива патица, голяма колкото гълъб. Anas crecca. — Живеят ли патици тук? — осведоми се таралежът. — Колкото искате и от най-различни видове. Има едри прилични на питомните, .., има и дребнички колкото гълъби. Те пък се наричат бърнета. Ем. Станев, ПГВ, 22-23. Лятно бърне (съкр. бърне). Дива патица, голяма колкото яребица, която мъти предимно край черноморските и дунавските блата; чакръкчийка. Anas querquedula.

БЪ`РНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с големи, дебели бърни, устни. Добрият кон, Мишка, .., отпуснат на воля, приближаваше фамилиарно бърнестата си муцуна към трапезата и лапваше залъчета от ръката на Михаля. Ив. Вазов, Съч. XV, 56-57.

БЪРНИ`КАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Разг. 1. Бъркам, ровя продължително, безразборно и небрежно в нещо. Неволно погледна към председателската масичка и видя, че Малеев бърникаше за нещо в чекмеджето… Ст. Марков, ДБ, 12. Здравко газеше предпазливо в плитката река и бърникаше под белите гладки камъни. Цв. Ангелов, ЦД, 8. В туй време момчето бърникаше нещо в торбичката си. Г. Русафов, ИТБД, 216. Дядо Братан .. бърника с клечка в гърнето, потапя пръст, близва и се облизва. Ст. Даскалов, ЗС, 187.

2. Пренебр. Пипам, човъркам машина, апарат. и под., обикн. за да поправя нещо повредено. Никому няма да разреша да бърника по чуждите машини… Тракторите си имат стопани. Стопаните ще ги карат. А. Гуляшки, МТС, 225. От колата слязоха двама цивилни германци и почнаха да бърникат мотора й. Д. Димов, Т, 525. Днес няма да се работи. Все ми се струва, че този майстор — и той погледна под очи Ванко, — този майстор е бърникал нещо .. Отново пуснаха мотора. Напразно. М. Грубешлиева, ПИУ, 85. бърникам се страд.

БЪРНИ`КАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от бърникам и от бърникам се.

БЪ`РНИЧКА ж. Разг. Умал. от бърна (обикн. във 2 знач.); малка бърна, устничка. То [малкото дете] беше с хубава, пълничка долна бърничка, с личице кръгличко и русичко като неговото и с очички сини. Г. Караславов, ОХ II, 13-14.

БЪРСА`ЛКА ж. 1. Парче плат и под., с което се бършат, почистват предмети. Елена бършеше масата, но така си и остана — с бърсалка в ръка. П. Стъпов, ЧОТ, 8. Ученикът преглъща суха плюнка, гледа безпомощно и без да иска дроби на късове бърсалката. Чудомир, Избр. пр, 201.

2. Малка постелка за изтриване на обувки, която се поставя пред входната врата; изтривалка. Когато стигаше в двора, обикаляше лехичките, после дълго се изтриваше на бърсалката, тръгваше из коридора и оглеждаше всичко в ред ли е. Ст. Даскалов, БП, 157. Лисицата отишла на гости у чистника борсук. Много й харесала къщата му — чистота из всички помещения, а пред входа три реда бърсалки. Г. Краев, Ст, 1960, бр. 726, 2.

БЪРСА`ЛЧИЦА ж. Умал. от бърсалка; малка бърсалка.

БЪ`РСАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бърша и от бърша се. Миене, триене, сапунисване, бърсане, чесане, приглаждане, обличане, сичко това ще трае тъкмо два часа. Ил. Блъсков, ПБ I, 96.

БЪ`РЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя на бръчки, сгърчвам (чело, лице, вежди и под.), обикн. от недоволство, яд. А Булгарзаде като че се чудеше как да я обади, бърчеше чело и кривеше уста, сякаш смуче зелена джанка. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 584. Той прекара учителя посред бял ден през селото. Жените гледаха учудено през плетищата, мъжете бърчеха гневно вежди. Ст. Даскалов, БМ, 22. Маргаритка е недоволна. Тя сумти нещо и бърчи сърдито чипото си носле. П. Незнакомов, МА, 81. — Струва ми се, че ние се заплитаме .. — Така е, така е! — бърчеше устни Пресиян. Й. Вълчев, СКН, 215.

2. За вятър и под. — образувам вълни, бразди по водна повърхност. Откъм езерото духаше студен вятър. Той бърчеше незамръзналата още езерна вода. З. Сребров, Избр. разк., 117. Седим на терасата, а под нас внезапният вятър бърчи синьозелените води на басейна. С. Северняк, ОНК, 226. бърча се страд.

БЪ`РЧА СЕ несв., непрех. 1. За кожа на лице, ставам на бръчки; бръчкам се, сгърчвам се. Минка беше затворила очи и, пребледняла, охкаше, виеше проточено като малко кученце, лицето й все повече се бърчеше от болка. Й. Йовков, ЖС, 25. Борис си извади спестовна книжка, измъкваше я вечер .., все смяташе нещо и челото му се бърчеше. Н. Тихолов, ДКД, 45.

2. За водна повърхност и под. — ставам на вълни, на бразди. До едно място езерото бе гладко и с кристална повърхност, хвана да се къдри и бърчи, ветрец повея и наду силно платното. Ив. Вазов, Съч. XVI, 181. Вятър нямаше, а житата, поизбуяли вече и завили черната угар, се бърчеха на малки вълнички. Кл. Цачев, ГЗ, 101.

БЪ`РЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Обикн. за лице на човек — който е покрит с бръчки; бръчкав, набръчкан. На бърчавото лице на Мерджанът се търкулнаха сълзи. Ив. Вазов, Съч. XXV, 123.

БЪРЧА`НКА ж. Диал. Везана риза с набор около пазвения разрез и вратната извивка. — Кмете-ее… другарю председател… — викаше тя и я избиваше на плач. — Какво е станало ма? — изстъпи се на отсрещния бряг Костадин, като оправи бърчанката си, налепена с перушина. Ст. Даскалов, СЛ, 161.

БЪ`РЧЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бърча и от бърча се. Забелязваше се доста силно бърчене на водното равнище. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77.

БЪРЧЕНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бръчник.

БЪРЧИ`НА ж. Диал. Баир, хълм, бърдо. Напреко през дола, до острещната бърчина, през храсталаците беше изсечена права пътека. А. Русев, ПЗ, 94. Звънът на стадата остана зад нас и едва се чуваше иззад бърчините. А. Дончев, BP, 22.

БЪРЧИ`НКА ж. Диал. Умал. от бърчина; малка бърчина. Тримата войници се спуснаха през бялата бърчинка към окопа на немците. З. Сребров, Избр. разк., 119.

БЪ`РША, -еш, мин. св. бъ`рса`х, прич. мин. св. деят. бъ`рса`л, несв., прех. 1. Премахвам мръсотията от повърхността на нещо чрез триене, обикн. с помощта на парцал, кърпа, с ръка и под.; трия, чистя. „Офицерът е най-културният гражданин на държавата“ — често споменаваше той, парфюмираше косата си и мореше ординарците да бършат прозорци, маси и кресла и да лъскат паркета. X. Русев, ПС, 37. Когато Гърбуна бършеше масите или сечеше дърва, .., той често се изправяше, и се заглеждаше нейде в земята и се замисляше. Д. Немиров, Д N 9, 78. Хазяйката му почистваше стаята всяка седмица, .., — бършеше прах. М. Грубешлиева, ПП, 124.

2. Премахвам с триене вода, влага от повърхността на нещо, за да го направя сухо, да отстраня водата, влагата; изсушавам, трия. Раца Кочовица влезе в тяхната си стая, като бършеше мокрите си ръце с престилката. Току-що бе измила съдовете. Д. Талев, ПК, 99. Тя току-що беше мила краката си и сега ги бършеше. Г. Райчев, ЗК, 57. Свито в ъгъла на кочията, русото девойче ронеше едри сълзи, а пък неговата бавачка бършеше бузите му и думаше: — Не плачи, пиленце, не плачи. А. Каралийчев, ПГ, 89. Той пи с бакъреното тасче и като си бършеше устата и гледаше, Божура с не дотам добри очи, каза й. Й. Йовков, СЛ, 71. От жегата той беше станал още по-червен, бършеше потта си и пъшкаше. Й. Йовков, Ж, 1945, 159. Рукия се беше хванала за ръката ми и бършеше сълзите си. Л. Александрова, ИЕЩ, 208. бърша се I. Страд. от бърша. II. Възвр. от бърша. И спалнята им неразтребена .., а пък кърпата им за лице — сякаш цигани са се бърсали с нея! Чудомир, Избр. пр, 38. — Тая лой от що е? — Бърсах се бе, бърсах, бърсах се, като ядох. Ц. Гинчев, ГК, 179.

БЪ`ТАМ, -аш, несв., прех. Диал. Хвърлям пръчка така, че да се удря в целта и да се премята; играя на бътанка. бътам се страд.

— От рум. bǎti ’голяма и дълга тояга, надебелена в единия си край’.

БЪ`ТАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бътам и от бътам се.

БЪ`ТАНКА ж. Диал. Детска пастирска игра с гъвкава пръчка, която се бътва.

БЪ`ТВАМ, -аш, несв.; бъ`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бъ`тнат, св., прех. Диал. Бътам веднъж или изведнъж. То било тежка работа връзването! Уж надвивах на мнозина, .., скачах с овчарската тояга най-високо, .. и бътвах пръчката най-добре, ама тука клекнах… Ст. Даскалов, БП,* 93. бътвам се, бътна се страд.

БЪ`ТВАНЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от бътвам и от бътвам се.

БЪ`ТЕРФЛАЙ, мн. няма, м. Спорт. Плувен стил, при който двете ръце се изваждат над водата напред и загребват едновременно надолу и назад, а краката извършват едновременно бързо и гъвкаво движение.

— От англ. butterfly ’пеперуда’.

БЪ`ТКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Хвърлям, премятам, тръшкам. Тя едва сега усети умората и все повече оставяше работата в ръцете на Деко. Само той не преставаше да бътка неуморно като живи хора чувалите. Ст. Даскалов, СЛ, 274. бъткам се страд.

БЪ`ТКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Клатушкам се, завалям се. Леката кола се бъткаше в изровения селски път и прах на тежки задушващи кълба се вдигаше из дълбоките коловози. Ст. Даскалов, СД, 499.

БЪ`ТНА. Вж. бътвам.

БЪX*, мн. няма м. Лъжа`, укриване на истината; бъша.

◇ Бъх, циганино! Диал. Казва се, когато някой отрича нещо или лъже.

Ловя (хващам) бъх. Диал. Не казвам истината, отричам.

БЪХТА`ВЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бъхтавя се.

БЪХТА`ВЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Диал. Затруднен съм да направя нещо; мъча се, бъхтя се. Понякога четеше на глас, като сегиз-тогиз позапитваше жена си или дъщеря си. Стана се бъхтавеше, не знаеше какво да отговори. Кр. Григоров, ТГ, 85.

БЪ`ХТАНИЦА ж. Разг. Бой, тупаница.

БЪ`ХТЕНЕ ср. Отгл. същ. от бъхтя и от бъхтя се. Докривяваше ми, че не съм живял младостта си, както трябва. Все работа, все бъхтене от седемгодишна възраст. Кр. Григоров, Р, 117.

БЪ`ХТЯ, -иш и -еш, мин. св. -их и -ах, несв., Разг. 1. Прех. Удрям някого с всички сили, за да му причиня голяма физическа болка; бия. — Още малко, да я утрепят, чума да ги порази! — Ама и… бъхтали ли са я? — Цялата е синя… Г. Караславов, СИ, 216. — А пращаш ли на по-горно училище момчето си, дето свърши тая година четвърто отделение? — нападаше Бекир. — Не го пращаш!… А защо бъхтеш момата си, дето се е записала в младежката организация? Б. Несторов, СР, 81. Селените пред самия него ми обадиха, че ги бъхтали да кажат какво сме говорили в събранието. А. Страшимиров, А, 582.

2. Прех. Удрям върху или по нещо с всички сили, обикн. за да свърша някаква работа. Взе стара черга и бухалка и отиде да пере чергата на реката. Тъй силно бъхтеше чергата, че се чуваше в цялото селце. Й. Радичков, СР, 157. Зад пекарницата шуртяха четири бронзови чучура и пълнеха с вряла вода една дузина каменни корита. На това място здравенячките двемогилченки бъхтеха зимно време прането си. А. Гуляшки, ЗР, 266. — Ами мъжът ти къде се е запилял? И той ли е хванал Татарската? — Мъжът ми бъхти камъка, — отговорих му. А. Каралийчев, НЗ, 75.

3. Прех. Нанасям тежки удари, поражения на противника си. Червената армия преследва по петите германците и здравата ги бъхти — на пестил ги направи вече… М. Марчевски, МП, 151.

4. Непрех. Върша тежка физическа работа, трудя се пряко сили; бъхтя се, блъскам се. — А, а! — писна Гълъбина. — Когато дойде ред да бъхтим на нивата, ходите подире ни, от мъжете повече се трепем, а сега: мъжки работи. И. Петров, MB, 170. Танчо Делев виждаше, че с дребните парченца не можеше да се отиде далече. Бъхте тук ден и нощ, а за да изкара някой лев, трябваше да скита по другите села. Кр. Григоров, ТГ, 114. — Абе, ти какъв човек си! Ще запалят къщата някоя нощ, а той… Защо сме бъхтали, защо сме сбирали, защо сме делили от залъка си, да се създадем уж като хора, кога сега… Ст. Даскалов, БМ, 46.

5. Непрех. и прех. Вървя дълъг и тежък, изморителен път (обикн. пеша). Вече редовно бъхтя пеш, та взе да ми харесва. Н. Стефанова, РП, 101. Васко или Стоян, .., вземаше кратунката и бъхтеше по жегата повече от два километра. О. Василев, ЖБ, 43. На Росинка се стори, че те навлизат в гората все по-надълбоко .. „А ако сбъркат пътя и се заблудят? — мярна се изведнъж в ума й. — Какво ще правим тогава? Ще бъхтем цяла нощ, ще капнем от умора, а може и наистина да ни нападнат вълци ..“ Д. Ангелов, ЖС, 209. Да бъхте толкоз път и да си зареже дома за цял ден, ами нали най-напред ще е срамота от свекъра й, от стария човек, когото цяла седмица оставя самичък! .. Г. Караславов, ОХ II, 611.

6. Непрех. Диал. За сърце, кръвоносни съдове, кръв и пр. — силно туптя, пулсирам; бия, блъскам се. И сърцето му бъхташе като лудо в гърдите. Ив. Вазов, ЗП, 34. Ръцете й трепереха, сърцето й бъхтеше припряно като след дълго и упорито тичане. Ст. Марков, ДБ, 37. бъхтя се I. Страд. от бъхтя в 1, 2 и 3 знач. II. Възвр. от бъхтя в 1 знач. Чистата загуба от събираното жито беше над три хиляди лева. Кировица ходеше из двора и се бъхтеше с длани по мускулестите кълки. — Изядоха ни! — охкаше тя. Г. Караславов, ОХ, I, 371. III. Взаим. от бъхтя в 1 знач. Ригас дружеше само с две други гърнета от махалата и те тримата си разменяха с българчетата само камъни, дебнеха се и се причакваха, за да се бъхтят по примера на големите. Д. Талев, ГЧ, 255. — Много ми е сладък сънят, когато загърмят топовете по небето и се сбият облаците. Те се бъхтят като великани. Огън изскача от очите им, кокалите им пращят и земята трепери. А. Каралийчев, НЗ, 136.

БЪ`ХТЯ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Удрям се, блъскам се о нещо или се мятам на различни страни, обикн. като се мъча да се изтръгна, да се освободя от нещо. Сега едва доловимо се чува тих шум, някакво леко пърхане на криле, .., нещо е влязло и хвърчи из тъмната стая, някоя пеперуда, някое насекомо, привлечено от светлината и затворено, се бъхти да излезе. К. Константинов, ПЗ, 87. Възнасяйте / всемощний вихър. / .. / Покорно нему кланят се горите, / скали треперят, бъхтят се вълни. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 159. Двама турци бяха повалили животното на земята. То се бъхтеше в ръцете им, напираше с все сила и искаше да се отскубне, като издаваше неистови грухтения и квичене. Д. Спространов, С, 94.* // Мятам се, тръшкам се поради физическа или душевна болка; мъча се, измъчвам се. — Болна съм, дружки, зла болест ме бие, / .. Яна низ пътя се бъхти, превива; / като веда е — ни мъртва, ни жива. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 28. И няма мир в душата на дядо Дима; лута се той по двора, бъхти се в легло, не спи, не яде… Ц. Церковски, Съч. III, 169. Никой не може да му стори зло. Ти не се бъхти, не давай зла мисъл да те надвие, а то всичко ще си намери улей да оттече. М. Смилова, ДСВ, 182.

2. Мъча се, трудя се пряко сили; трепя се, блъскам се, бъхтя. От ранна пролет до късна есен хората се бъхтеха на полето — по нивите, лозята и градините. Цв. Минков, МЗ, 7. Защо не се прибереш като хората, че да се отмориш. Цял ден се бъхтиш по кърищата. А. Каралийчев, СР, 59. — Аз да се бъхтя като грешен дявол, пък те да ми ядат трудеца! Ст. Марков, ДБ, 230.

3. Диал. За сърце — бия, тупам. Той вече отдавна не беше виждал девойката така отблизо, отпреди заболяването й. И като да я виждаше за пръв път — с такава сила се бъхтеше сърцето му в гърдите. Д. Талев, ГЧ, 318.

◇ Бъхтя си ангелите (главата). Разг. 1. Мъча се да разбера, да разреша нещо трудно, да намеря някакъв изход. — Бъхтя си ангелите над таз зацапана хартийка, дето нищо не й се отбира. Ст. Марков, ДБ, 9. И ето на`, седя сега и си бъхтя главата! Какво да правя? Д. Немиров, Д N 9, 100. 2. Дълбоко съжалявам за нещо сторено погрешно.

Бъхтя си акъла (ума). Разг. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Старата изтръпваше от дълбок мъчителен страх, бъхтеше си ума и не можеше да разбере защо животът ставаше все по-тежък, по-сложен и по-объркан. Г. Караславов, ОХ IV, 65.

— Друга (диал.) форма: бъ`щя.

БЪ`ЧВА ж. 1. Голям дървен съд с две кръгли дъна, направен от извити дъски, стегнати с обръчи, който служи обикновено за съхраняване на вино или ракия. Косерката беше налял в Болецовата мааза пет бъчви с червено вино, три — с бяло и две — с пелинаш. Ц. Гинчев, ГК, 348. Малко брашно остана в хамбарите и твърде малко вино в бъчвите. Й. Йовков, Разк. II, 121. И образува се една странна процесия в нощта, .. Мъже с фенери в ръце, с талиги и волски кола, натоварени с бъчви за вода. Ив. Карановски, Разк. I, 15-16. Там Марко, луд делия, / седем краля угощавал, / девет бъчви със ракия, / на ден с тях е изсушавал. Ив. Вазов, Съч. IV, 143-144.

2. Количеството течност (обикн. вино, ракия), което се вмества, съдържа в такъв съд. — Цяла бъчва изпиха! — мърмореше баба. Д. Талев, СК, 78-79. Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта — два братя и една сестра, имали общо лозе. От него те изкарвали три бъчви вино — на всекиго по една. Елин Пелин,* ПР, 141. Заприказваха си те за нивите, .., за виното — кой колко бъчви е изкарал и по колко го е налял. Т. Влайков, Съч. III, 274. На друм седи църно Вагре / .. / на ден пийе девет бачви, / девет бачви руйно вино. Нар. пес., СбНУ II, 5.

◇ В бъчва да влезе, сух ще излезе. Диал. Ирон. Голям пияница е.

Дебел като бъчва. Разг. Много дебел.

Душата му вони на бъчва. Диал. Голям пияница е.

Като (сякаш) от (из) бъчва (излиза). Разг. За глас — който боботи, кънти. Този младеж виждах за пръв път. Направи ми впечатление изкривеното му лице .. и дебелият му глас, който излизаше сякаш от бъчва. Сл. Трънски, Н, 290.

— Други (диал.) форми: бъ`чова, бъ`чева.

БЪ`ЧВАМ, -аш, несв.; бъ`чна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бъ`чнат, св. прех. Диал. Изведнаж блъскам, бъчкам; блъсвам. Жукът молил орела да не погубва молебника му… А той гневно бъчнал жука с крило, дръпнал заяца и го изял. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 7. Дан [дано] ти бъчнат кавето. СбНУ XIV, 211. бъчвам се, бъчна се страд.

БЪ`ЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бъчвам и от бъчвам се; блъсване.

БЪЧВА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Занаятчия, който прави бъчви, бурета, каци и други подобни съдове. Стефан ми каза: — Моят прадядо е правил кораби за гроздето и бъчви за виното на старите лози. Дядо ми и баща ми също бяха бъчвари. А. Каралийчев, ПД, 14-15. Бъчвари, .. вече огласяха околните улици с триони, рендета и чукове. П. Здравков, НД, 14.

— Друга (диал.) форма: бъчева`р.

БЪЧВА`РИН мн. бъчва`ри, м. Простонар. Бъчвар. От горната махала долита глухо бумтене, .. Лазар бъчваринът стяга бъчвите и корабите с нови обръчи за новото вино. А. Каралийчев, С, 296.

БЪЧВА`РКА ж. Жена на бъчвар.

БЪЧВА`РНИЦА ж. Работилница на бъчвар. В тоя следобед Христининият баща стягаше една каца в бъчварницата си — старо дюкянче с дървени кепенци и с висок праг. Ем. Станев, ИК I-II, 170.

БЪЧВА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бъчвар и от бъчварство. Под бъчварско производство се разбира производството на всички видове дървени съдове с кръгла, цилиндрична или овална форма. В. Цветков и др., МТД, 3. Бъчварски дъги. Бъчварска работилница. Бъчварски цех.

БЪЧВА`РСТВО, мн. няма, ср. Занаят на бъчвар. Повечето от тях се занимаваха с лозарство, градинарство, бъчварство. Ил. Блъсков, ДБ I, 17.

БЪЧВА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бъчвар; млад бъчвар. Тръпки преминаха по снагата на бъчварчето, като виждаше кръстосаните им погледи. Тук се кроеше нещо лошо, тъмно, нечисто. Ст. Даскалов, БМ, 59-60.

БЪЧВЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бъчва; бъчвичка.

БЪ`ЧВЕН, -а, -о, мн. -и. Радко. Прил. от бъчва. Бъчвен обръч.

БЪ`ЧВИЦА ж. Рядко. Умал. от бъчва; бъчвичка. Зашета зад тезгяха, сръчно наточи от новата бъчва половин кана пенливо кехлибарено вино… — Заповядай докторе. Наздравичката! Тая вечер ми търкулиха бъчвицата. Виждаш ли какво е жълто! — Като праскова. А. Каралийчев, НЗ, 103.

БЪ`ЧВИЧКА ж. Умал. от бъчва; малка бъчва, бъчвица. Те напълниха кофата си с вода от бъчвичката и я изляха в оризището. П. Бобев, ГЕ, 47. Двете момичета следяха ятата настръхнали .. И като че ли за потвърждение на страха им, .. от средния бомбардировач се откъсна нещо .., прилично на бъчвичка. Ем. Коралов, ДП, 106. Разшетал се свети Петър / .. / та си пробил три бъчвички, / та напълнил три бъклички, / та калеса всички светци. Нар. пес., СбВСт, 41.

БЪ`ЧВИЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от бъчва; голяма бъчва.

БЪЧВОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на бъчва; бъчвообразен, бъчвоподобен. Когато и горната, и долната част на гръдния кош са разширени, формата му става бъчвовидна. М. Василев, ВБ, 36.

БЪЧВООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има форма на бъчва; бъчвовиден, бъчвоподобен. Не по-възрастна от 40 години, рентиерката тежеше около 120 килограма. Върху бъчвообразното й тяло стоеше малко млечнобяло лице със силно* начервени дебели устни. Ив. Мирски, ПДЗ, 178. По форма ролките, употребявани в лагерите, могат да бъдат цилиндрични, конични, бъчвообразни и иглени. Маш. IX кл, 112.

БЪЧВОПОДО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който прилича по форма на бъчва; бъчвовиден, бъчвообразен.

БЪ`ЧКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Блъскам, тласкам. Дядо Добри .. спеше на гумното да варди купена от геранския волски бик .. На харманите той не правеше голяма пакост с яденето си, но бъчкаше купните с рога и ги разваляше. Ц. Гинчев, ГК, 330. Без да знай, Колумб имаше злощастието да влезе между тия воюващи вълни, които тозчас начнаха да бъчкат корабите им насам-нататък. П. Кисимов, OA I (превод), 106. бъчкам се страд. Ветровете реват и разлюлените кораби са бъчкат тук-таме от вълните, понякога издигани дор до облаците. П. Кисимов, OA I (превод), 62.

БЪ`ЧКАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бъчкам и от бъчкам се; блъскане.

БЪ`ЧНА. Вж. бъчвам.

БЪЧО`НКА ж. 1. Неголяма бъчва за вода, вино, ракия и др. Десетина бъчонки на двуколки с по един кон и един пожарникар на капрата носеха в луд бяг водата за гасене. П. Мирчев, СЗ, 40. Прохор беше извадил малка бъчонка с водка, прикрепи я върху две тухли и започна да точи. П. Славенски, ПЩ, 480. Напълни малката бъчонка, дигна съдината, с която наливаше виното, почерпи се и каза на Младена. К. Петканов, БД, 25.

2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. Излях две бъчонки вода във варта.

— От рус. бочонок.

БЪЧО`НКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Рядко. Човек, който превозва бъчонки с вода. Прясна водица, мирна главица! — възвестява пристигането си бъчонкаджията бай Димитър Славов. ОФ, 1950, бр. 1835, 4.

БЪ`ША ж. Лъжа`; бъх. „Море Бодгане, Богдане, .. / колко си кръви направил?“… / А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, / нело чем право да кажем. Нар. пес., СбНУ XLIV, 340.

БЪ`ША, -иш, и -еш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Диал. Прикривам, укривам някого или нещо с премълчаване или отричане. — Този человек, господа съдници, видите, че не бъши нищо от онова за което ся обвинява. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 81. „Море Богдане, Богдане, .. / колко си кръви направил?“ / .. / А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, / нело чем право да кажем. Нар. пес., СбНУ XLIV, 340.

БЪ`ША СЕ несв., непрех. Диал. Крия се, спотайвам се. Стига се бъши зад другите в темното, излези напреш да те видим кой си! БД I, 71.

БЪ`ШЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бъша и от бъша се; укриване.

БЪ`ЩЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бъщя и от бъ`щя се; бъхтене.

БЪ`ЩЯ, -иш и -еш, мин. св. -их и -ах, несв., прех. и непрех. Диал. Бъхтя. Ако си баща, не си сал да бъщеш. П. Р. Славейков, БП I, 23. Вечер. Пак не ся прибират всички в къщи .. / И замръкнал пътник тъмнините бъщи. П. Р. Славейков, Г, 1886, бр. 11, 184. бъщя се страд.

БЪ`ЩЯ СЕ несв., непрех. Диал. Бъхтя се. Тръгнах аз от къща в къща / със просия да се бъщя. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161.

БЮДЖЕ`Т м. 1. Предварителна равносметка за паричния приход и разход на държава, предприятие или учреждение, обикновено за една година, както и за неговото разпределение за бъдещите нужди. Ястребов и тоя път бе отказал да отпусне половината от предвидените по бюджета пари. Ем. Манов, ДСР, 346. След това трябва да пишем на банката — да искаме свръхкредит, тъй като по параграфите на бюджета, гласуван за станцията, за тази година не са предвидени суми за строеж. А. Гуляшки, МТС, 115. Обещана ми е положително книговодителска длъжност, чакам само да мине новият бюджет. Св. Минков, РТК, 100. Закон за държавния бюджет. Приходен бюджет. Разходен бюджет. Общински бюджет. // Стесн. Сумата, за която се прави предварителната равносметка. Ами войската, която поглъща една третя от целия бюджет, необходимо ли е да бъде толкова? Т. Влайков, РП I, 151.

2. Разг. Предварително разпределение на приходите и разходите на човек, семейство или малък колектив. Всеки месец той си прави бюджет, който разпределя по пера. П. Вежинов, ДМ, 48. Наистина понякога у нас се намираше и одеколон. В скромния партизански бюджет за него не се предвиждаха средства. Той идваше обикновено с новите партизани. Сл. Трънски, Н, 242-243. // Стесн. Сумата, за която е направено предварително разпределението. Вълко записа новия член на семейството в инвентарната книга и му отдели от бюджета малка сума за фураж през зимата. Ем. Станев, ПЕГ, 108. // Разг. Финансова възможност. Бюджетът ми не позволява.

— От англ. budget през рус. бюджет. — Държавните закони на Османската империя (превод), 1871.

БЮДЖЕТА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който урежда, изготвя държавния бюджет. — Кой иска думата за общи разисквания? — .. — Нека се изкажат по-напред изпечените бюджетарни дейци — подхвърли Мулетаров. А. Каралийчев, НЧ, 53. Бюджетарна комисия.

— От фр. budgétaire.

БЮДЖЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до бюджет. Бюджетно финансиране. Бюджетни средства. Бюджетна комисия. Бюджетен дефицит.

БЮДЖЕТОПРОЕ`КТ м. Финанс. Проект за бюджет, който подлежи на одобрение; проектобюджет.

БЮЛБЮ`Л м. Диал. Славей. Че като откъртила гласенце, славей да речеш — нищо не е! Тя чурулика като анадолски бюлбюл… Д. Немиров, Б, 110. До късно стояхме в градинката на едно кафене .. Един бюлбюл чурулика над главите ни. А. Каралийчев, С, 34. На трендафила до три бюлбюля: / Бюлбюли пеят, дюля люлеят. Нар. пес., СбНУ XXVII, 178.

— Перс. през тур. bülbül. — Други форми: билбю`л и билби`л.

БЮЛБЮ`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бюлбюл; малък бюлбюл, славейче. Пък и тази хубава мома Райка, .., една шареничка такава и лекичка като пеперудка, която цял ден шеташе на двора и пееше като бюлбюлче. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 416. Бюлбюлче пуе, Радо, бюлбюлче пуе / в мала градинка. Нар. пес., СбНУ XV, 18.

— Други форми: билбю`лче и билби`лче.

БЮЛЕТИ`Н м. 1. Кратко официално съобщение, което се прави обикн. периодически и съдържа важни известия от интерес за обществото. Отначало той им четеше бюлетините на фронтовия вестник и по-важните статии на ежедневниците от родината, но по-късно усъвършенствува системата си. П. Вежинов, BP, 219. — Добро утро, господин Легрен! — се поклони Мандер и подаде цял куп книжа — борсовите бюлетини. П. Спасов, ХлХ, 10. Когато Жуковски написал последния бюлетин за края на великия човек [Пушкин] и го изнесъл на улицата, .., стотици очи на петербургски граждани, .., се впили в злокобното известие. А. Каралийчев, С, 123-124. Метеорологичен бюлетин. Информационен бюлетин.

2. Периодично издание, което съдържа сведения с определен характер. Чрез реферативните бюлетини, .., българската научна мисъл получава все по-голямо признание в чужбина. ВН, 1960, бр. 2836, 4. Софийският партиен кабинет издава ежеседмично в помощ на пропагандистите осведомителен библиографски бюлетин, в. който са посочени по броеве и дати и са подредени тематически по-важни статии, излезли в нашите и съветски вестници и списания. РД, 1950, бр. 254, 2. // Периодично издание, съдържащо сведения за работата на някое учреждение. Издателствата „Наука и изкуство“ и др. започнаха издаването на свои печатни бюлетини и каталози. ОФ, 1958, бр. 4319, 3. Бюлетин на Българската академия на науките. Бюлетин на БТА.

— От фр. bulletin.

БЮЛЕТИ`НА ж. Листче с имена на кандидати — за тайно гласуване при избор. Наближаваше денят, когато народът трябваше да си каже думата — за монархия ли е или за република .. Трябваше да се разясни на хората, преди да пуснат бюлетината си, за кого трябва да гласуват. А. Станоев, П, 97. Избирателна бюлетина. Бяла бюлетина. Недействителна бюлетина.

— От фр. bulletin.

БЮЛЕТИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Рядко. Прил. от бюлетина.

БЮЛЕТИ`НКА ж. Умал. от бюлетина. Само правото да ни дадат. Бюлетинките да дойдат, па ще видиш къде сме и какво можем. Къновски плувна за миг в скрито блаженство. Той се видя депутат. Ст. Даскалов, ДС, 228. Раздадеш бюлетини — българина зема и мълчи, па си туря своя бюлетинка в урната. Ал. Константинов, Съч. I, 116. — Ти, каже, имаш избирателно право. И тоя синковец ти мушне някоя бюлетинка в ръка. Елин Пелин, Съч. II, 76.

БЮЛЮ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар., сега простонар. Билюк. Ами какво препатиха котленци през тази седмица! По три пъти на ден Божил разпращаше бюлюци мъже към Разбойна или прохода, после ги прибираше и после — извеждаше наново. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 642. Биволите ми като се вмесят в бюлюка и не мога да ги позная и затова им връзвам лопка. М. Яворски, ХСП, 125.

БЮЛЮ`КБАШИЯ, -ията, мн. -ии, м. Истор. Билюкбашия. Напрежението растеше. — Къде е бюлюкбашията? — закрещя Риза бей. — Доведете ми кърсердарина. А. Христофоров, А, 33. Тогава Назър ага току-що беше станал бюлюкбашия и се престараваше, правеше хайки, за да лови хайдути, както се прави хайка при голям авджилък. Д. Мантов, ХК, 74.

БЮ`РГЕР1 м. 1. Истор. Свободен и пълноправен жител (занаятчия или търговец) на средновековните градове в Западна Европа.

2. Рядко. Пренебр. Човек с ограничени интереси и светоглед; еснаф. Той беше бюргер, потопен в бюргерска атмосфера, и на служба при богати благородници. СпК, 1970, кн. 7, 38.

— Нем. Bürger.

БЮ`РГЕР2 м. Разг. Болест на Бюргер, Бюргерова болест.

— От собств.

БЮ`РГЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бюргерова болест. Мед. Заболяване на кръвоносните съдове, предимно на долните крайници, характеризиращо се със запушване на просвета на каналите и последваща гангрена на засегнатите места; болест на Бюргер.

БЮ`РГЕРСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор., сега книж. пренебр. Прил от бюргер1.

БЮ`РГЕРСТВО, мн. няма, ср. 1. Истор. Средният слой на градското население на западноевропейските средновековни градове, който обхваща главно занаятчии и дребни търговци и се формира в процеса на борбата срещу феодалите-сеньори за освобождаване от феодалната експлоатация.

2. Книж. Пренебр. Еснафщина.

БЮРЕ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Вид мазна баница с тънки кори и с плънка от сирене, месо и др. Софрата не се поддавала на описание: .. Следвали бюреци с месо, сирене, спанак, риба .. Хр. Бръзицов, НЦ, 302. Блюдата бяха пълни с готвени заяци, яребици, гълъбе .. и отгоре млинки (бюреци). Ч, 1871, бр. 7, 211. Купих двеста грама бюрек.

— Тур. börek.

БЮРЕКЧИ`ЙКА ж. Жена, която прави или продава бюреци.

БЮРЕКЧИ`ЙНИЦА ж. Заведение, където се прави и продава бюрек.

БЮРЕКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бюрекчия.

БЮРЕКЧИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Производство или продажба на бюрек.

БЮРЕКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Човек, който прави или продава бюреци. Запомнил съм Русе от това време с островърхите минарета на неговите джамии, ..; .. запомнил съм го с празното, потънало в бурени място, .., в северозападния ъгъл на което стърчеше дървената барака на прочутия арменец бюрекчия. Д. Казасов, ВП, 70.

— От тур. börekçi.

БЮРЕ`ТА ж. Спец. Градуирана стъклена тръба, снабдена с приспособление за затваряне в единия край, която се използва за измерване обеми на течности, разтвори и газове. При неутрализационния обемен анализ са необходими различни прибори: мерителна колба ..; бюрети ( .. ), чрез които се изкапва определен обем. Хим. IX кл, 1965, 114. Един прибор за измерване на газови обеми ( .., градуирана епруветка или бюрета), напълнен с вода .. се свързва посредством капилярка с друг съд. Ст. Христов и др., РЛУ, 26.

— От фр. burette.

БЮРЕ`ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бюрек.

БЮРО`, мн. -а`, ср. 1. Писмена маса с чекмеджета и с отделения за книжа; писалище. Дако влезе запъхтян в стаята, кимна на двамата си колеги и се тръсна на стола, пред отрупаното с преписки бюро. Г. Райчев, ЗК, 38. Зад малко, остъргано бюро, отрупано безредно с книжа и писмени принадлежности, седеше полицейският пристав. Г. Караславов, ОХ III, 91. Един ден дойде заповед за освобождаване на един каторжник. Куриерът я донесе късно. Управителят вече беше излязъл, затова я остави на бюрото в канцеларията. П. Бобев, К, 78.

2. Работно помещение на търговски служители, предприемачи, адвокати и под.; кантора, офис. Намери посочения номер, но оказа се, че машината се намирала сега в някакво адвокатско бюро нейде на края на улица „Пиротска“. М. Грубешлиева, ПИУ, 224. Ицо Бабулов сам намери тоя път бюрата и складовете на фабриките и сам вършеше сделките си, дори по-износно — без посредник. Д. Талев, ПК, 136.

3. Предприятие, учреждение, служба, която се занимава обикн. с определена техническа дейност или извършва различни услуги на гражданите. В чертожните бюра се използуват по-големи чертожни дъски. Маш. IX кл, 29. Две-три минути след това началникът на строителното бюро беше при главния инсректор. Д. Калфов, Избр. разк., 194. Статистическо бюро. Детективско бюро. Пътническо бюро. Рекламно бюро. Бюро за женитба. Погребално бюро. // Служба, отдел към дадено учреждение. — Допуснали сте грешка в проектирането на колоната .. — Има сигнал от архитектурното бюро на градския съвет. Н. Каралиева, Н, 57. Златарски заема длъжността директор на новооткритото геологическо бюро при същото министерство. П. Бакалов, Пр, 1953, кн. 1, 57.

4. Ръководен орган на учреждение, дружество, организация, конгрес, събрание и пр.; ръководство. Тази вечер в клуба беше насрочено заседание на партийното бюро с малък актив от местни комунисти. В. Нешков, Н, 15. Бе избран всенароден комитет .. Бюрото на комитета изработи подробен план за чествуването на Гогол. ВН, 1952, бр. 1681. Бюрото на всяко избирателно събрание, .., се състои от един председател, четири членове и двама писари. ПОУ, 1879, VI. Почетно бюро на събрание.

— Фр. bureau. — П. Р. Славейков, Цариградски потайности, 1875.

БЮРОКРА`Т м. 1. Служител или обществен деец, който придава прекалено значение на формалностите, а пренебрегва същността на работата. — Ето, за него аз съм бездушен бюрократ, .. Уволнявам го посред лято без причина, не искам даже да говоря с него. М. Марчевски, П, 202.

2. Служител, обикн. държавен чиновник, който злоупотребява със служебното си положение, без да полага достатъчно усилия в задълженията си към държавата и народа. И сред нас имало още мръсници — безскрупулни кариеристи, студенокръвни бюрократи, алчни грабители на общонародна собственост. Ив. Остриков, СБ, 32. Богат човек бива да е бюрократ, но сиромах като стане бюрократ, няма кой да го храни. Ал. Гетман и др., СБ, 401.

— Фр. bureaucrate или нем. Bürokrat.

БЮРОКРАТИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св. прех. Книж. Насаждам бюрократизъм някъде.

БЮРОКРАТИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. 1. Ставам бюрократичен, характеризирам се с бюрократизъм. В едно от главните огнища на творческата работа — в сценарната комисия при студията за игрални филми — постепенно бяха назначавани лица без творчески качества, работата там се бюрократизира, докато функциите на тази комисия се сведоха до сключване на договори. ЛФ, 1957, бр. 4, 1. Държавният апарат се бюрократизира.

2. Ставам бюрократ, почвам да работя като бюрократ. Аз видях протокола. Значи муден съм бил, а? Значи работата ме влечела, тъй ли? Бюрократизирал съм се…* П. Незнакомов, СНП, 97.

БЮРОКРАТИЗИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от бюрократизирам и от бюрократизирам се. Такива човешки добродетели като самоиниациатива, творчество, .. намаляват .. опасността от бюрократизиране и репресивно поведение на държавния апарат. 168 часа, 1991, бр. 19, 4.

БЮРОКРАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Метод на работа, който се характеризира с прекалено придържане към правила, устави, закони, прекалено спазване на формалностите и излишно усложняване на административни, канцеларски и др. под. процедури; бюрокрация. На много места бригадирците се сблъскват с голи обещания, тъп бюрократизъм, чиновнически кретенизъм и мухлясъл формализъм. Г. Караславов, ПМ, 20. Важно условие за това [успешното съкращаване на сроковете] е приближаването на ръководството до производството, премахването на бюрократизма, формализма, заседателщината, книжнината. ОФ, 1958, бр. 4424, 1.

— От фр. bureaucratisme. — В. Знание, I, 1875, бр. 14.

БЮРОКРА`ТИН, мн. бюрокра`ти, м. Остар., сега простонар. Бюрократ. Един от заместник-министрите бил / по-мрачен от гроб и най-груб бюркратин. Хр. Радевски, Избр. пр II, 234.

БЮРОКРАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е присъщ на бюрократ, който е свързан с бюрократизъм; бюрократически. Не се касаеше за уволнението на Борис, за кражбите на Баташки, за бюрократичната личност на директора и чиновниците, а за въвеждане на тонгата повсеместно и изведнъж във всички складове на „Никотиана“. Д. Димов, Т, 52-53.

2. Който проявява бюрократизъм. Колосалният и корумпиран бюрократичен апарат на османците, .. се изхранвали .. чрез произволна и дива експлоатация. В. Мутафчиева, KB, 201. Бюрократично министерство.

— От фр. bureaucratique.

БЮРОКРАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бюрократичен. През редица бюрократически бариери е трябвало да мине .. енергичният и сърдечен Пенчо Пенев. Г. Караславов, ПМ, 20. Бюрократически методи на ръководство.

БЮРОКРАТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. бюрократически; бюрократично.

БЮРОКРАТИ`ЧНО нареч. По бюрократичен начин; формално, тесногръдо. Работят бюрократично.

БЮРОКРА`ТКА ж. Служителка или обществена деятелка, която придава прекалено значение на формалностите и пренебрегва същността на работата. Предложих й ги без каквато и да е корист. А тя отказа да ги използува под предлог, че това „щяло да доведе до усложнения с института“… Тогава разбрах, че е брюрократка и формалистка. Н. Стефанова, ОС, 146.

БЮРОКРА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бюрократ. Бюрократски методи.

БЮРОКРА`ТЩИНА, мн. няма, ж. Разг. Бюрократизъм.

БЮРОКРА`ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Бюрократизъм. — Ей, голям въпрос трябва да направим! Що за бюрокрация! Що за формализъм и бездушие към молбите на гражданството? И изпратиха в съюза на писателите отговора на вестника и писмото, с което му се бяха оплакали. Ч. Шинов, ОТ, 23-24. Не пиша почти нищо освен малки хумористични дреболии. Така съм потънал в бюрокрация и хиляди глупави светски и служебни задължения. П. Незнакомов, ЖВ, 40. — Как? И вие търпите тоя въпрос неразрешен от четири месеца? Ето ти тебе безобразие. Бюрокрация! Н. Каралиева, Н. 90.

2. Събир. Чиновничество, държавен апарат, който проявява бюрократизъм. Отделните творби на Бешков, .., дават възможност на художника да разкрие .. как грубата, шаблонна и безчувствена бюрокрация умее да се бронира зад неизменните си схеми и догми. Е. Карамфилов, Б III, 106-107.

— От фр. bureaucratie. — В. Знание, 1875, бр. 14. — Друга (остар.) форма: бюрокра`тия.

БЮРЦЕ`, мн. -а`, ср. Умал. от бюро; малко бюро. Купих на детето ново бюрце.

БЮСТ, бю`стът, бю`ста, мн. бю`стове, след числ. бюста, м. 1. Изк. Скулптурно изображение на горната част на човешкото тяло — глава, обикн. с раменете или и част от гърдите. Чрез конзоли по колоните са били закрепени бюстове и статуи, които са придавали на града още по-величествена гледка… В. Дойков, НС, 30. Хол в апартамента на Венера Шипченска ..; пиано — върху него гипсов бюст на Бетовен. О. Василев, Л, 38.

2. Женски гърди. Годеницата му беше пораснала и вече приличаше на мома — ханшовете й се поразкършиха, бюстът й наедря. X. Русев, ПЗ, 152. Мяркаха се изящни фигурки, под бедните роклици от пъстра басма се очертаваха хубави бюстове, закръглени и стройни бедра. Д. Димов, Т, 214.

— Фр. buste.

БЮСТИЕ`, мн. -та, ср. Къса до кръста силно вталена дамска блуза или горна част от дамска рокля, обикн. без ръкави и презрамки. Сузан се осмелила да се появи в илюстрованото списание .. в твърде фриволен тоалет на фатална жена — само по бюстие, с черни чорапи. Дем., 1998, бр. 335, 13. Французинът показа изчистени като линия рокли от черно кадифе, чиито бюстиета са оформени като плетеници от презрамки. ДТ, 1999, бр. 12, 6.

— Фр. bustier.

БЮ`СТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бюст; малък бюст. Намерени са също и снимки на сина на Дядото Димитър и на по-малката му дъщеря Наташа, и едно мраморно бюстче на Бетовен, което винаги е стояло на пианото, на което е свирела Стела. Ил. Наумов, ВН, 1958, бр. 2251, 4.

БЮФЕ`Т м. 1. Голям шкаф, в който се държат прибори за хранене, питиета и храна. Той имаше хладилник, модерен бюфет с ликьори и коняци по лавиците. А. Гуляшки, МТС, 63. Борис извади от бюфета бутилка коняк и две чаши. Д. Димов, Т, 187. В широката стая бяха наредени легло, тесен двукрил гардероб, бюфет, маса. Т. Монов, СН, 43. Шкафът за трапезария, наречен още бюфет, е един от необходимите мебели в жилището. В него се държат всички прибори, .. — чинии, вилици, лъжици. М. Тодоров и др., ТМСС, 303. Салонен бюфет. Кухненски бюфет.

2. Малко помещение на гара, в театър, в учреждение и др., в което се продават напитки, леки закуски, цигари и др. Методи Ников остана на гарата също тъй да чака вдигането на блокадата. Той пиеше бира в бюфета и нервничеше заедно с другите пристигнали пътници. М. Грубешлиева, ПП, 269-270. Вътре театърът е като всички модерни театри — с грамадни електрически глобуси, с широка сцена, с фоайета, бюфети, гримьорни. Г. Караславов, Избр. съч. III, 57. Тишината на градината не се нарушаваше вече от никой минувач. Поседнаха пак на едно столче, отдето през дърветата се гледаше бюфетът. Ив. Вазов, Съч. XI, 132. Те се притиснаха един до друг, вперили погледи към градинския бюфет, където свиреше музика. В. Геновска, Г, 424.

3. Специално приспособено място (щанд, тезгях) в заведение за обществено хранене, откъдето се купуват и взимат напитки, закуски, цигари и пр. — Донеси ми един коняк! — каза той с подчертано груб тон. Келнерът се поклони и тръгна към бюфета. Ем. Станев, ИК I-II, 108. // Прен. Самият тезгях, с който се отделя това място. Но рано е. Не иде още никой. / И келнера, и той в премени нови, / облегнат дреме на бюфета. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 249.

— От фр. buffet. — В. Стара планина, 1876, бр. 6. — Друга (простонар.) форма: буфе`т.

БЮФЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от бюфет. Лотарийният билет, що купих вчера, .. ми е безразличен и тъй си стои на бюфетната витрина. Г. Краев, A3, 22.

БЮФЕ`ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бюфет; малък бюфет. Гарашанин стана, взе от малкото бюфетче шише с коняк и наля за госта и за себе си. — Наздраве! — каза той. Ст. Дичев, ЗС I, 249. Рамзина мечтаеше да притури още нещо в одаята. Видял бе в нармага едно хубаво жълтеникаво бюфетче. Б. Несторов, АР, 20. През антрактите ставаше голямо натрупване пред бюфетчетата.

БЮФЕТЧИ`ЙКА ж. Разг. Жена, която обслужва клиентите на бюфета с напитки, закуски и др. Мичето бюфетчийката пък заяви на съседите си по маса, че напълно одобрява постъпката на Елена. Й. Гешев, ВТ, 26.

БЮФЕ`ТЧИК, мн. -ци, м. Бюфетчия. Бюфетчикът току-що беше подредил бюфета и келнерите шътаха край застаналите маси. Ем. Станев, ИК I-II, 111. Казах на бюфетчика Митьо, който се чудеше дали да обслужи нежелания клиент: — Дай му бисквити! Ив. Димов, АИДЖ, 127.

— От рус. буфетчик.

БЮФЕ`ТЧИЦА ж. Рядко. Жена бюфетчия. Но къде е Анета, та още не се показва? Ето я там. Аз я търся между масите, а тя се е заприказвала с бюфетчицата. Д. Калфов, Избр. разк., 327.

БЮФЕТЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Разг. Човек, който обслужва клиентите на бюфета с напитки, закуски и др. Боцманът провери билетите на пътниците и отиде към бюфета. Бюфетчията равнодушно подаваше лимонади и закуски на пътниците. П. Стъпов, ЧОТ, 52. В дъното, зад цинковия тезгях, седеше бюфетчията и неговата кръгла заплешивяла глава едва се забелязваше между чисто измитите, все още влажни чаши и шишенца. П. Вежинов, ДБ, 25.

— Друга (простонар.) форма: буфетчи`я.

БЯГ, бегъ`т, бега`, мн. няма, м. 1. Бягане, тичане. Когато забележеше опасност, пръчът изсвирваше през носа си и дивите кози, понесени в лудешки бяг, изчезваха в страшните пропасти на Джендема. Ем. Станев, К, 5. — Гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукна подир него, па бяг, па тичане — остави се! Ал. Константинов, БГ, 4. Изглежда, че те [животните] не бяха опасни, защото бягаха от шума на стъпките. Но при своя бяг издаваха такива зловещи и страшни писъци, които всяваха ужас и вледеняваха душата. Елин Пелин, ЯБЛ, 86. Крачките им намалиха първоначалната си бързина — .. Голяма част от бойците никога през живота си не бяха минавали в бяг такова дълго разстояние. П. Вежинов, ЗЧР, 169. Неочаквано, на 50 крачки пред нас, изскочи из нивата на пътя един заек, изправи се за момент да ни види и удари на бяг, подгонен от Мургаша. Н. Попфилипов, РЛ, 117. Кой не хвали арабските коне, които по хубостта на ръста, по бързината на бяг, по хитростта и търпеливостта си са прочути из цял свят. С. Бобчев, ПОС (превод), 238-239. • Нар.-поет. Обикн. бяг да бягам. Врявата се носи по пътя като порой. Иде, иде — доближава ни. Жени, деца, добитък — всичко се е така разбъркало .. Начогорили се като диво стадо и бяг да бягаме презглава. П. Росен, ВПШ, 113.

2. Бързо движение на нещо (превозно средство, машина, река и др.). По улицата мина в бесен бяг каруца, разтърси къщата. К. Петканов, В,* 199. Ритмичният шум на колелетата и бързият бяг на влака ме приласкаха .. и сладко заспах. Ив. Димов, АИДЖ, 22. Поточето бистро, / сребристо и чисто, / почивка не знае / и път си чертае, / и нищо не спира / лудешкий му бяг. Елин Пелин, ПБ, 122. Къдрав, лих поток се пени, / блъска се от бряг на бряг; / плахо папрати зелени / гледат лудия му бяг. П. Яворов, Съч. I, 13.

3. Остар. Бягство (във 2 знач). В къщата, дето се скри, временно, намери го един приятел българин, също готов за бяг. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 21. В такива опасности Лудовик XVI, .., намислил и сам да бяга из Франция, .. Тоя бяг на краля имал доста жалостни сетници. ВИ, 177.

БЯ`ГАМ, -аш, мин. св. бя`гах и бе`гах, пов. -ай, -айте и (разг.) бе`ж, бе`жте, несв., непрех. 1. Отстъпвам, отдалечавам се с бързо движение, с тичане от някаква опасност. Събудих се и отворих очи. И що да видя! Цяло стадо змии… Скочих, грабнах пушката си и хукнах да бягам. А. Каралийчев, С, 217-218. Душко трепери от страх и бяга, бяга, а краката му се скъсяват, скъсяват. Елин Пелин, Съч. I, 203. Ние гледахме тия нещастница, които бягаха в ужаса на дива паника. Й. Йовков, Разк. II, 154. Дангалакът наистина се улови за лицето, стреснат от бликналата кръв, а аз търтих да бягам напосоки сред къщурките и трапищата на предградието и не спрях, додето краката ми не омаляха от тичане. Б. Райнов, НН, 453. Тя търти да бяга, да се спаси от смъртта. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 163. Останалите живи турци ужасени се обърнаха да бягат, да се отдалечат от страшните острия, но селяните бяха до тях, бяха в петите им, не се спираха, не се уморяваха и страшната сеч продължаваше нагоре по стръмнината. Д. Талев, И, 555. В първите редици настъпила суматоха и едно дебело гласище ревнало в ужас: — Бежте, комшулар, че ни издавиха .. Н. Хайтов, ПП, 134. От пияния и лудият бяга. Погов. • Бягай (бягайте) да бягаме и (по-рядко) беж (бежте) да бягаме. За усилване на подкана за извършване на действието; да се спасяваме с тичане от нещо лошо, опасно. Някой извика: „Турците заобикалят града. Бягайте, хора, да бягаме!“ А. Каралийчев, TP, 185. Селянинът се изправя, поглежда за миг жертвата си да се увери, че работата е успяла. — Сега… беж да бягаме, Петре, докле няма никого. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 374. // Бързо, веднага напускам някое място, за да бъда далеч от някаква опасност. Тя го хвана за рамото и тревожно пошепна: — Бягай, ще те арестуват. Бягай още сега, още тази минута. От няколко дни имаше провал, но Стефанов не очакваше разкритията да стигнат до него. X. Русев, ПЗ, 22. — Не бой се, аз не съм убил никого, та да бягам. Елин Пелин, Съч. I, 217. Присви се старият — болнав е той и хил: / „Вий бягайте, аз ще остана — вика — / ще Легна татък в бадемлика, / па щото Бог даде.“ К. Христов, ЧБ, 18-20. Тя [Йона] беше отворила вече вратата, но чу, че иде някой, и се дръпна навътре. Влезе Галчев. — Къде? Канехте се да бягате ли? Й. Йовков, ЧКГ, 198.

2. Разг. Тичам (обикн. без цел, за забава, спорт и др.). Гологлав, само по една аба, Аго се повърна и се спусна да бяга подир каруците. Й. Йовков, АМГ, 23. — Ха, миличък, отскочи до халите да купиш малко паламуд, .., ха на парфюмерията за помада, .. И аз препускам по цял ден, бягам като раздавач от бързата поща и няма ни край, ни конец. Чудомир, Избр. пр, 186. Аз се прехвърлих през плета и с всички сили се втурнах да бягам из простора. Радостен смях издуваше гърдите ми. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 3. — Абата!* Абата, абата съм забравил там до кладенчето .. — Ти карай, карай, аз ще те настигна — добави той и хукна да бяга в противоположна посока. Г. Белев, ПЕМ, 88. В разредена колона състезателите бягат в леко темпо около игрището. Б. Такев, и др., Б, 10. // Умея да тичам. — Аз бягам по-бързо от теб, можем да се надбягваме, ако искаш.

3. Прен. За превозно средство или река, поток и др. — движа се с голяма бързина. Влакът бягаше през равнината с пълна пара. Д. Ангелов, ЖС, 141. Вън вали сняг,… бяга шейна по утъпкания сняг. К. Калчев, ЖП, 149. Кристални поточета бягаха из моравите и измежду кичестите дъбови горици. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 136. По небето бягаха ниски разпокъсани облаци, но дъжд все още не валеше. П. Вежинов, СО, 155. Синият дим на комините се стели надолу и бяга на север. Й. Йовков, Ж, 1945, 75. // Прен. За очи, поглед — бързо се местя от предмет на предмет. Очите й бягаха по върховете на планината и дълго се спираха очаровани в околните красоти. Ив. Вазов, ВМ, 10. Мечков мълчеше и погледът му бягаше някъде през прозореца. Д. Кисьов, Щ, 474. // Прен. За време — минавам бързо, неусетно; летя. Нека бяга времето крилато. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 156.

4. Разг. Отправям се, отивам обикн. с бързане някъде с някаква цел или да работя, да върша, видя нещо. Тя [Босилковата китка], торбичката, и медната свирка бяха единствените познати и скъпи на сърце неща, те му бяха утехата и разумката .. И бягаше при тях Божко, бягаше сутрин, бягаше вечер, гледаше, радваше им се. Ц. Церковски, Съч. III, 184. Майорът бързо взе решение и се обърна. Зад гърба му, .., чакаше с посивяло лице една от свръзките. — Слушай, бягай веднага при поручик Манев и му предай заповед: да не произвежда удара на нож преди с него да се изравнят фланговите роти. П. Вежинов, BP, 263. Дребни земеделци и лозари, те са работен народ, който всеки свободен час бяга по къра да доизкарва по нещо на нивата или на лозето. Ст. Станчев, HP, 31. В кръчмата на Филипа не се застояваше никой. Ако някой влезеше, купуваше си набързо нещо и бягаше пак на работата си. Й. Йовков, ЧКГ, 154-155.

5. Обикн. пов. Отстранявам се, отдръпвам се, махам се. „Хай-й-й, бягайте настрана, мари, да не уплашите кончето!“ Л. Каравелов, Съч. II, 44. — Назад, свини гявурски! Бягайте! Жените се отстраниха. Ив. Вазов, Съч. XI, 6. Моля ви се — довтаса и Катеринка Пухлева, — продайте ми тая ръкавичка! Давам за нея два жълъда! — Я бягай оттука, че като река: ам! — само на катерички ще ми станеш! .. — изръмжа Вълкан Вълканов и зина. А. Каралийчев, ТР, 21. Канят ли те, яж! Гонят ли те, беж! Погов., Н. Геров, РБЯ I, 94.

6. С предл. от. Отбягвам някого, страня от някого. Виждаше се, че бяга от хората, заобикаля овчарите, страни от воловарчетата и орачите. Когато случайно срещнеше някого, той дигаше отдалече глава, гледаше към небето и благославяше. Г. Караславов, СИ, 15. Върнах се във Флоренция, но и там ме посрещнаха враждебно, бягаха от мен като от прокажен… Д. Спространов, С, 170. Понеже бягаше от хората и беше жадна за пълна самота, княгиня Софи`я привикна да прекарва често деня в малката полукръгла стая на кулата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 72. • Обр. Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя. Елин Пелин, Съч. III, 38. — Ах! извика нещастний старец, — и тук ли не намирам смъртта? Навсякъде ли ще бяга тя от мен? Ето има един час, откак съм стъпил в самодивско жилище, а еще жив! В. Друмев, НФ, 32. Те отново легнаха, като събуха само ботушите си, но сънят бягаше от тях. П. Вежинов, BP, 110.

7. Напускам, оставям родно място, дом, родина и забягвам, обикн. за да се спася от някаква опасност, от нещо неприятно. Всичко, което не можело да понася хомота на робството, бяга оттатък Дунава. Ив. Унджиев, ВЛ, 67. Той Гърдьо, и в тюрмата лежа, и в Румъния бяга. Й. Йовков, ЧКГ, 35. Вързани беха в него дванайсе жълтици; ..; скрила му ги бех в едно гърненце в кюнеца при пещта; па като бегахме, кога да додат русите, и те се изгубиха някъде… Т. Влайков, Съч. I, 1925, 55. И на дяда Добря на унучката Милка, казал, че, ако не се съгласи да го вземе, ще я съсече и ще улови света… И сега хората се изпоплашили и, чини ми се, ще бягат от село. Ц. Гинчев, ГК, 39-40. // Отивам на друго, по-добро място да живея, да работя или оставям, напускам досегашното си място. По-младите майстори и калфи бягат в гайтанджийските фабрики в Габрово и Казанлък. В. Геновска, СГ, 192. Майсторът бил много заядлив и затова работниците бягат от печатницата.

8. Напускам тайно някое място, обикн. където съм бил заставен да бъда; побягвам. — Кога се завърна от Диарбекир? — Искаш да кажеш, кога бега`х? Ив. Вазов, Съч. XXII, 91. Милке, Милке, где си? / Дирят питат — бегали са — / мълва се разнесе… / — Бегали са, ах! — извика / Маньо и се впусна; / коня хвана, възседна го, / силно го препусна. Ц. Церковски, Съч. II, 167. А Лиля пък забравяше се цяла / да слуша вечер дядо си безспир / как бягал млад с брадата побеляла / от заточение в Диарбекир. Бл. Димитрова, Л, 13.

9. Разг. За момиче — приставам на мъж. Галила се с един, бягала дори с него, но баща й я хванал, върнал я и я дал на някакъв ага. Н. Хайтов, ШГ, 21. Майко ле, мила майко ле! / Помина момче дреновче, / .. / Я мене дай ме за него, / ак не, ке бегам по него. Нар. пес. СбБрМ, 391-392.

10. Разг. С предл. от. Отклонявам се без разрешение от служебни задължения, от учебни занятия и под. Накрая дохожда ред и за ония, що са извършили най-тежки престъпления, когато, да кажем, са откраднали нещо или пък са бягали от училище. Т. Влайков, Пр I, 220. Има работнички, които понякога бягат от събрания. △ Бягам от час. // Разг. Обикн. при отриц. с предл. от. Старая се да избегна нещо, което ми е неприятно или от което се страхувам. Левски би могъл спокойно да избегне този ефект, .. Той обаче не бяга от последиците на своята постъпка. Ив. Унджиев, ВЛ, 63. Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта. Ив. Вазов, Съч. VI, 49. — Не, Риза, аз ще ти помагам, но ти трябва да си останеш секретар. В цялата околия по-добър секретар от тебе няма — изведнъж се разпали Бекир. Риза бегло се усмихна и му направи знак да седне до него. — Изглежда, че бягаш от работа, .. — каза Бекир и седна. Б. Несторов, СР, 36. Мнозина бягат и от най-дребната отговорност, не искат да подпишат каква да е разписка, за да не се „разтакават“ след това… Г. Караславов, ПМ, 20.

11. Разг. С предл. по, към. Търся, стремя се да имам или да постигна нещо, към което имам голяма слабост. Че ти не знаеш ли как нашият българин бяга по новото и по чуждото? Ст. Чилингиров, ХНН, 35. Всеки ден у нас едно рало се напуща, един занаятчийски стан опустява, .. Всичко младо и кадърно бяга към служба. Ив. Вазов, Съч. X, 121. Партии ще гони! Кмет ще става! .. Аз ли не работя? Аз ли бягам по партизанство? Й. Йовков, Б, 31-32.

БЯ`ГАМ СЕ несв., непрех. Разг. Обикн. в пов. Отстранявам се, отдръпвам се, махам се. Христо:* Къде ще вървиш! Чакай де! Дончо:* Я се бягай от пътя ми! П. Тодоров, Събр. пр II, 17. Да се бягам аз оттука. Ще се върне Змеят. П. Тодоров, Събр. пр II, 300. Бягай ся от очите ми, проклетнико! П. Тодоров, МГ (превод), 23.

БЯ`ГАМ СИ непрех., несв. Диал. Отивам си, махам се. Кучето я [мечката] чакало долу, на вратата и тая му викнала: „бъргу да си бягаме, пърстенот го зедоф“, и си отишле. Нар. пес., СбКШ, 47. Завел [жена си] ге у гората и ге турне у едно дупно дрво, .., и й замаже очите с восък и си бегал. Нар. прик., СбНУ XLI, 459.

◇ Бяга ми окото у млекото. Диал. За мъж — имам слабост към млади момичета.

Бягам като дявол<а> от тамян. Разг. Бягам като дявол<а> от кръст. Диал. 1. От нещо. Упорито страня от нещо, отбягвам нещо, което ми е неприятно или което не желая да извърша. Да ви видя как ще се разберете с ония дангалаци, мързеливци и хитреци, които знаят само за високи надници да бръщолевят, а от работата бягат като дяволи от тамян. Г. Караславов, Избр. съч. II, 416. 2. От нещо или от някого. Много се страхувам от нещо или от някого и най-старателно го избягвам. — Другарю Камен, виждаш ли тази колибка тук? Тя си има история — започна да разказва Гранит. — До миналата година фашистите бяха влюбени в нея, а сега бягат като дявол от тамян. Лоши спомени им остави тя. К. Ламбрев, СП, 115.

Бягам като опърлен. Диал. Бягам, отбягвам упорито някого или от нещо, защото ми е неприятно или се страхувам.

Бягам от късмета си. Разг. Отказвам се от благоприятен случай. Не бягай от късмета си, човекът е добър, ожени се.

Гузен негонен бяга. Разг. За човек, който сам, неволно с поведението си издава, че е извършил нещо нередно, без околните да знаят или да го подозират за това.

Окото ми бяга на (около) нещо. Разг. Обичам, харесвам, силно желая нещо, стремя се към нещо. Гледала майката свойто дете, / гледала с мъка сурова / как очите му бягали все / на бащата в пищова. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 96. Харесаха му се няколко ниви в „Лъката“, .. В кръчмата му се присмяха .. — Видя в кесията си два гроша и тръгна хорски имот да купува. Пък и от хубаво разбира, все около „Лъката“ му бяга окото. К. Петканов, ОБ, 227.

Пиши` го бега`л (пиши я бега`ла). Простонар. За нещо, за което се вижда, че е окончателно загубено или че няма да стане, да се направи. Със земицата шега няма… — Че тя няма да се загуби, бай Замфире. Най-много да стане обща. — Един вид пиши я бегала. Общата крава мляко не дава — така знам аз от баща си. Ем. Манов, ДСР, 312. — Добре, не разполагаме още с резервни части — сподели той, .. Инак трябваше да се лишим от четвърта машина. Да изписваме части отвън? Пиши го бегал. И валута няма, и Германия опропастена… Б. Болгар, Б, 44.

БЯ`ГАНЕ, мн. -ия, и (диал.) -ета, ср. 1. Отгл. същ. от бягам. Той не бил умрял от раната си, .. а от бягането, дето се изпотил. Й. Йовков, ОЧ, 131. О, какво лудо, какво паническо бягане бе тогава, веднага след тая бомбардировка на десети януари! Д. Калфов, Избр. разк.,* 109. Лиляна, двадесет и три годишна, избрана бе за членка на ЦК. / .. / Но вместо бягане от отговорност / и търсене по-тихички места, / тя просия от щастие и гордост. Бл. Димитрова, Л, 158. Понякога стават женитби с побягвание… Бяганията стават по разни причини. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 3-4, 353. После пак — боеве, опълченците, русите, бият се; после пак страхове, бяганета — кланета. Ив. Вазов, Съч. X, 41.

2. Спорт. Вид лекоатлетическа дисциплина, при която с тичане трябва да се измине определено разстояние за възможно най-кратко време. — Да беше тръгнала поне с някой филмов герой, с някой шампион на бягане, на овчарски скок — това разбираме. Д. Калфов, Избр. разк., 145. Щафетно бягане. Спринтово бягане. Бягане с препятствия. Гладко бягане. Дълго бягане. Маратонско бягане. Кросово бягане.

БЯ`ГАНИЦА ж. Разг. 1. Бягане, тичане. То беше голяма бяганица.

2. Вид детска игра; гоненица. Играем на бяганица. Н. Геров, РБЯ I, 94.

БЯ`ГСТВО, мн. -а, ср. 1. Оттегляне с бяг от някаква опасност. Поп Кън видя, че е изгубено сражението, но той не беше човек, който да се реши лесно, на позорно бягство. Ив. Вазов, Съч. XXV, 135. Беше настъпило това, което най-много плашеше поручик Дончев. Отстъплението се бе превърнало в паническо бягство. Ив. Мартинов, ДТ, 99. — Победата е наша — каза Ян Бибиян, който гледаше от „Светкавица“ изплашената войска .., готова да хукне в бягство от първия гърмеж. Елин Пелин, ЯБЛ, 108.

2. Тайно напускане, избягване на човек от място, което е опасно или неприятно за него и където обикн. е бил заставен да бъде. Стоенето ни в затвора ставаше опасно… Наложи се да организираме бягство на целия затвор… Влязохме във връзка с партизаните и с тяхна помощ се измъкнахме. Бягството стана през нощта. Д. Жотев, ПМИ, 101. Тогава Методиев за втори път след бягството си от България се почувствува като подгонен див звяр. М. Марчевски, П, 147. Старата се щураше из къщи и из двора, .. Виновна и гузна за бягството на снахата, тя беше по-ниска от тревата и по-тиха от водата. И. Петров, НЛ, 234. Опит за бягство.

3. Своеволно неизпълнение на задълженията и отклоняване от тях. Понякога се случва милиционер да отбягва да се намеси при улични инциденти. Такива постъпки не са правилни и с право гражданите се възмущават от подобно бягство от служебното задължение. РД, 1960, бр. 263, 1.

4. Странене, откъсване от обществото и обществените проблеми; отчуждаване, затваряне в себе си. Ала бягството от света, умората и оправданията за безсилието на човека не успяваха да откъснат Аарона от Владислава. А. Дончев, СВС, 707. Бягството на някои художници от живота, и особено от съвременната тематика, се дължи наистина на влиянието на различни .. естетически теории. Ал. Обретенов, НК, 1958, бр. 5, 1. Изтъкването на пейзажа като основен и едва ли не единствен жанр сочи най-добре бягството на импресионистите от обществените проблеми, от човешките преживявания, от живота. Б. Райчев, Изк.,* 1950, кн. 3, 212.

5. За мома — приставане на ерген. Вече съжаляваше за бягството, но обичаше Иван и беше щастлива с него. А. Наковски, МПП, 21.

БЯЛ, -а, -о, мн. бе`ли и понякога само м. бе`ли. 1. Който има цвят на сняг, мляко и др. Противоп. черен. Сред неподвижните и грамадни корпуси на тия дървета, тежки и мрачни, твърде обикновените бели къщички имаха снежната белина и тънките линии на старинни мраморни постройки. Й. Йовков, Разк. I, 95. От тъмни зори още там се мярка гиздава невяста по бели ръкави. Елин Пелин, Съч. I, 154. Гладко избръснат, в костюм от бял шантунг и с жарсена риза, Евгени изглеждаше почти младеж. Д. Ангелов, ЖС, 124. В това време той видя, че пред вратата на магазина чакаше болнична линейка. Двама едри мъже в бели престилки изнасяха на носилка една от състезателките. Ал. Бабек, МЕ, 140. Зайченцето бяло / цял ден си играло / в близката горичка / със една сърничка. СбХ, 189. Черната кокошка бели яйца носи. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 206. Биволицата черна, а бяло мляко дава. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 206. // За коса, брада и под. — който е загубил естествения си цвят и вече не е оцветен; побелял. Той беше вече стар човек, .., с подстригани бели мустаци и остра бяла брадичка. Й. Йовков, Ж, 1945, 57. Беше възнисък, слабичък човек със съвсем бели коси, със сини ясни очи и ниско подстригани мустаци. Й. Йовков, ВАХ, 67-68. // За лист хартия — чист, неизписан, празен. То беше Радиното писмо… Той с разтреперана ръка одра бялата половина от хартийката. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 188. Като бял, празен лист той поднася душата си на Витория, за да впише тя в него онова, което трябва да го ръководи през живота му и да го избави от съмнения. М. Бичев, АНВ, 30. На бялото поле на листа беше написана датата.

2. Който е светъл на цвят, обикн. по-светъл от други неща от същия вид. Най-неприятното беше това, че се отложи проектираният гуляй. Нито шаран, .., нито бяло вино. К. Калчев, ДНГ, 56. — Че ако съм ходил от тръвна на тръвна, то е, че исках да ти отрежа бял мед. А бял мед няма у всеки кош, него младите пчели го правят. Й. Йовков, ЧКГ, 113. Пиеше се червено вино, ядеше се бяло сирене, поръсено с червен пипер .. и се говореше за поезия. Г. Данаилов, ДС, 200. Калуда, циганката, продаваше дребни неща, ..: бяла и червена пръст, хума, сухи дренки, вретена. Й. Йовков, СЛ, 58. Предпочитам белите череши пред черните. △ Те ядат бял хляб, а ние — черен. △ Бяло грозде. Бял восък. Бяло вино. Бяло море. // За метал, метален предмет — който на цвят е светъл и бляскав, който е със светлосребрист цвят. На другия ден заранта рано, .., Райка бе зела една хубава зелена стомна и едно бяло менче и отиваше на вода. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 49. Еньо свали шапка, .., наведе се, пи вода от белия медник. Елин Пелин, Съч. III, 103. — Даваш ли както ти казах? Щом искат чоха алена — да даваш сърма коприне! Щом искат бели грошове, да даваш жълти жълтици? А. Дончев, BP, 241. Бял бронз. Бяла ламарина.

3. За човек или части на неговото тяло — който е със светъл, бледорозов цвят на кожата и този признак го отнася към една от човешките раси. Двете бели ръце бяха отпуснати на прозореца, по-навътре се виждаше бледно лице и две препълнени с блясък очи. Й. Йовков, ВАХ, 63. Има много занятия, които белият американец счита недостойни за себе си и ги възлага на негра. Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. 5, 58. Какво от туй, че ти си тъмнокож, / аз — бял — от два далечни материка? Мл. Исаев, ЯД, 83. Бяла гушка. Бяла раса. • Нар.-поет. За хубава девойка или жена. Цар Мурад Мари думаше: / — Маро ле, бяла българко, / айди са, Маро, изречи, / .. / изречи да се потурчиш / за мене бяла кадъна. Христом., ЦР, 132. Я хайде, бяла българко, / хайде на Стамбул да идем. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 335.

4. Обикн. за нощ или виделина — през който се вижда ясно, през който има светлина или който излъчва светлина; светъл, ясен, прозрачен. Виделината ставаше no-бяла и по-силна и зелените планини, гори и могили околовръст се усмихнаха и погледнаха радостно под лазурното небе на тая пролетна утрин. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 150-151. Седя си аз, вика, и наблюдавам що става напреде. А една бяла нощ и всичко се вижда като на длан. Б. Обретенов, С, 35. Скоро, през белизнявата мрежа на небето слънцето лъсна и огря с белите си зари долини и планини. Ив. Вазов, Съч. XXII, 200.

5. Истор. Който се отнася до политическа партия, която е поддържала монархията и се е обявявала против революцията; контрареволюционен. След възвръщането на Бурбоните във Франция вълната на белия терор заляла цялата страна. Жестоко били преследвани както републиканците, така и бонапартистите. Ист. VIII кл. 65. // Който е действал против съветската власт в Русия след Октомврийската революция или е бил насочен срещу нея; белогвардейски. В Русия борбата на Съветите с бялата армия на Деникин, както и с Петлюровци и с Махновци, продължаваше с ненамаляваща ярост. К. Константинов, ППГ, 348. През 1918 г. баща му [на Григорий] загинал в борба с бели банди. Едва 13-годишен, през 1919 г. Григорий влязъл в редовете на Комсомола и помагал на партизаните. Ж. Колев и др., ЧБП, 148.

6. Със сложна форма за м. бели. Като съставна част на сложни названия на реки, селища, местности и др., напр.: Бели Искър. Бели Вит. Бели Лом. Бели бряг. Бели мел.

7. Като същ. бели обикн. мн. а) Хора със светъл цвят на кожата, които принадлежат към бялата раса. Детройт е един малък Ню-Иорк .. Ходих в негърска черква. Тя е достъпна за всички — бели и черни, обаче негър не може да влезе в църквата на белите, макар че се молят на един и същ бог. Г. Белев, КВА, 107. Конгресът мина ентусиазирано и сплотено. Представители на целия свят: и бели, и черни, и жълти, говореха с еднаква твърдост и воля за запазването на мира. РД, 1950, бр. 338, 3. б) Истор. Контрареволюционери, които се борят против съветската власт; белогвардейци. Полетя във въздуха муниционен склад, който германското командуване възнамеряваше да предаде на организацията на белите. Д. Добревски, БКН, 99. в) Шахматни фигури със светъл цвят, с които се започва игра. Противоп. черни. △ Белите са в атака. Той играе с белите. бяло ср. а) Бял цвят, бяла боя. До есента стегнаха всичко [на къщата], отвън измазаха с бяло, вътре баданосаха стените със светлосиня боя и се нанесоха. Н. Тихолов, ДКД, 45. По прашните и занемарени улици на предградието се срещаха жени с пъстри крушовски носии .. Мяркаха се и напети булки с рухо от скопска Църна гора — чудно съчетание на бяло и черно. Д. Спространов, С., 86. Повечето хора бяха боядисани в бяло, .., а двамата братя чехлари, .., дойдоха да си купят цигари сини като мастило. С. Стратиев, СВМ, 25. б) Бяло облекло. Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина / .. / И с вяра ще разкрия аз прегръдки, / загледан в две залюбени очи. П. К. Яворов, Съч. I, 134. бялото ср. Разг. Непрозрачната обвивка на очната ябълка. Мъжът е гологлав, силно мургав, .., Очите му са толкова черни, че дори бялото е синкаво, и остро лъщят. К. Константинов, СЧЗ, 22. А когато все пак разбра, че не се шегувам, така ме изгледа с бялото на очите си, така настръхна, че приличаше по-скоро на някакъв звяр, .., отколкото на човек. А. Гуляшки, ЗР, 233.

◇ Бели българи. Истор. Название на част от прабългарите (определено от местоположение или съсловна принадлежност), които под предводителството на хан Аспарух се заселили в земите около р. Дунав.

Бели кръвни телца. Анат. Свободно движещи се клетки, които влизат в състава на кръвта и лимфата и играят важна роля при защитата на организма от микроби, от възпалителни процеси и др.; левкоцити. Сега докторите опитват нови лекарства, които мобилизират белите кръвни телца… Д. Димов, Т, 190.

Бели нощи. Светли нощи в полярните области, когато Слънцето не залязва или се скрива за съвсем кратко време и вечерният здрач се слива с утринната светлина. От толкова много богата красота те заболява главата. И Нева с вдигащите се мостове, и белите нощи. .. Г. Данаилов, ДС, 263. Ние имаме щастието да бъдем в Ленинград през прочутите „бели нощи“. Нощта е светла като ден. ЛФ, 1958, бр. 40, 4.

Бели стихове. Литер. Неримувани стихове в силабическото и силаботоническото стихосложение. Христо Ботев използува белите стихове в творчеството си, напр.: „Не плачи, майко, не тъжи, / че станах ази хайдутин, / хайдутин, майко, бунтовник.“

Белият дом. Резиденцията и канцеларията на президента на САЩ, която се намира в центъра на Вашингтон. Входът в обществените здания не е обставен с такива тържествени формалности, както в Европа. Ние влязохме свободно в Белия дом — резиденцията на президентите. Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. 5, 57.

Бяла книга. Дипл. Официално публикуван документ, обикн. подвързан в бяло, издаден от правителство с цел да представи публично някакви факти или да оправдае позицията си по отношение на някои работи от международно значение.

Бяла лисица. 1. Северен представител на животинския вид лисица, който през зимата се покрива със снежнобяла козина. Исландия е бедна на големи животни. Сред местните бозайници е запазена само бялата лисица. Св. Кюпрюбашев, И, 56, 2. Кожа от такава лисица, която се използва за допълнение, гарнитура към дамски тоалет. Облеченият в бяло шофьор отваря вратата и от автомобила излиза чудна жена с бакърени коси и с голяма бяла лисица на рамене. Св. Минков, ДА, 64.

Бяла магия. Магия, която се прави с помощта на божествените сили или на добрите духове.

Бяла мечка. Вид мечка, която живее в зоната на плуващите ледове, покрита с бяла козина и по-голяма от обикновената кафява мечка. Ursus maritmus.

Бяла неделя. Диал. Църковният празник петдесетница.

Бяла пръст. Спец. Почва с белезникав цвят поради наличие на варовик и други минерали, използвана като суровина за порцелановата промишленост; белозем, белопръстица.

Бяла техника. Спец. Събир. Големи електроуреди за оборудване на кухни и бани (напр. хладилници, печки, бойлери и др.), които традиционно са с бял цвят. Магазин за бяла техника.

Бяла светлина. Физ. Неразложена, обикновена слънчева светлина. От различните цветове, които влизат в спектъра на бялата светлина, Нютон прие шест като основни: виолетов, син, зелен, жълт, оранжев и червен. В. Врански, МВЛ, 6. Бялата светлина се получава от смесването на спектралните лъчи. Физ. VII кл, 121.

Бяла смърт. Смърт, причинена от замръзване. При зимни походи не трябва да се спира за почивка на открито, .. Измореният, седнал да почине, задремва, заспива и загива от бялата смърт. Н. Иванов, и др., ГО, 106.

Бяла събота. Диал. Събота преди Сирни заговезни; сирна събота. Настане годин десета, / че беше бяла събота: / Петкана рано ранила, / та си е глава измила / и се у бяло премени. Нар. пес., СбНУ XLIV, 115.

Бял бор. Иглолистно дърво, широко разпространено по планините на България, което има сравнително къси иглички, разположени по две в снопче, светлокафява кора и високо право стъбло. Pinus silvestris.

Бял вятър. Диал. 1. Южен вятър, който напролет топи снеговете; долняк, беломорец2. Цяла нощ духа бял вятър. Неговият силен топъл дъх стопи снеговете по ниви, валози, по хармани и градини. Г. Караславов, ОХ I, 311. Той топи посред зима снега, напролет постила пъстри килими по ливадите*, кичи с цвят овощните дървета и пълни сърцата с топлина и радост, защото белият вятър е вятър на пролетта, благоденствието и сбъднатата надежда.* В. Полянов, БВП, 21. 2. Диал. Растението момкова сълза.

Бял дроб. Централен вътрешен орган на дихателната система у човека и животните.

Бял лук. Диал. Чесън. Ами дали ще имаш да ми дадеш малко бял лук за семе .. — Познава се, че е горненка, че те на чесновия лук викат бял лук. Ил. Волен, ДД, 8-9.

Бял мъж. Разг. Вид ястие от прясно сирене, варено с брашно; балмуш. Десертите в Трявна се изчерпваха с млина (баницата), „белия мъж“ и млякото с ориз. Д. Казасов, ВП, 59.

Бял мъх. Мъх, който расте по влажните места в горите и в торфените блата; торфен мъх.

Бяло вещество. Анат. Израстъците на нервните клетки заедно със съединително-тъканните елементи, оформени в снопчета. Сивото вещество на гръбначния мозък образува два предни и два задни рога, които разделят бялото вещество на няколко снопа с различна функция. Анат. VIII кл, 135.

Бяло духовенство. Православно духовенство, чиито представители (свещеници и дякони) са женени.

Бяло месо. Месото обикн. от гърдите на птица.

Бяло петно. Спец. Неизследвана област от дадена наука. До средата на миналия век Памир почти не е бил познат. На картите на Средна Азия имало много „бели петна“ често пъти с надпис „неизследвана област“. Ст. Петров, П, 82. До написването на този труд поставеният проблем беше бяло петно във физиката.

Бяло училище. Педаг. Учебни и спортни занятия на ученици по специална програма, провеждани през зимата по време на няколкодневен или няколкоседмичен престой в планината. Детето замина на бяло училище.

> Бели пари` за черни дни. Разг. Спестени пари, за да послужат в случай на нужда. С едната парица си купуваше хляб, а другата отнасяше в къщи .. — Нека се намират бели пари за черни дни! — думаше си бедният рибар. А. Каралийчев, МИ, 26.

Бяла врана. За човек, който се отличава от другите по външност или характер, обикн. с някакви отрицателни качества. Но всекидневието ни поднася привички, които прогонват доброто настроение… Техните носители не са много, но нали са бели врани, набиват се в очи. ВН, 1962, бр. 3247, 4.

Бяла държава <страна>. Разг. Цивилизована, високо развита, добре уредена държава (страна). Държавното осигуряване е задължително. Такова има във всяка бяла държава. 24 часа, 2000, бр. 66, 10.

Бяла отрова. Разг. Наркотици, обикн. хероин или кокаин. Търговците на бяла отрова прибират все по-големи печалби от дистрибуцията на дрога. ДТ, 1999, бр. 290, 13.

Бяла Рада. Разг. Шег. Ракия. Ако да би биле българете американци, то тие престанале да пият така самоотвержено Бяла Рада. Хр. Ботев, Зн, 15.

Бяла робиня. Разг. Жена, насилствено склонена към проституция. Ежегодно от Източна Европа се извеждат тайно около 10 000 бели робини. ДТ, 1999, бр. 290, 13.

Бял-беленичък. Разг. Съвсем бял.

Бял ден. Разг. Добър, честит живот. На раздяла Левски рече на отец Матея: „.. Поучи сиромасите българи, вяра им вдъхни, че все някога ще настане бял ден и за тях!“ Д. Марчевски, ДВ, 11-12.

Бял като арапин (циганин). Разг. Ирон. Много, съвсем черен.

Бял като сняг; бял като <прясно> мляко; бял като платно. Извънредно бял, съвсем бял. Но всичко, каквото имаха отгоре си, беше ново — червени антерии, потури от яка аба, бели като сняг навои. Й. Йовков, ВАХ, 1973, 71. Веднъж бе лежала цяла седмица, бяла като платно без да каже нито една дума. П. Вежинов, НБК, 18.

Бял кахър. Разг. Грижа, неприятност, за която не заслужава човек да се безпокои, тревожи. От Влади ли й идеше грижата? Бели кахъри й създаваше той. Герган, Герган я плашеше. М. Яворски, ХСП, 85. Ти знаеш ли, че той бил анонимният автор на ония ехидни антрефилета против мене във вестник „Правда“? .. — Той ли бил? Ех, бял кахър. Ив. Вазов, Д, 45.

Бяло злато. Разг. Памукът като суровина.

Бяло петно. Книж. Нещо, което се губи от спомените, паметта ми, което не си спомням.

Бял свят. Разг. 1. Земята с хората, които я населяват. Подземното царство. Полумрак. В дълбочината в ляво личи обрасла в мъх стълба, която извежда нагоре, към белия свят. Г. Райчев, ЕЦ, 5. Стоян си Ружи говори: / Ружо ле, попова снахо, / не ми е жално за живот, / не ми е мило за бял свят. Ив. Вазов, Съч. XXII, 181. 2. Добър, щастлив живот. От люлката до гроба няма бял свят за роба. П. Р. Славейков, БП, II, 28.

Бял човек. Разг. Материално добре осигурен човек, чиито права се зачитат.

Вдигам / вдигна бял (белия) байрак. Разг. Предавам се, признавам се за победен.

Вдигам бяло знаме. 1. При въоръжена борба — предавам се, искам примирие. 2. Съгласявам се с нещо, след като съм се противопоставял, признавам се за победен. Цеков сякаш се беше забравил и само хвалеше виното: — Докторе, и аз минавам за майстор винар, ама вдигам бяло знаме, .., десет пъти си ударил най-добрите майстори. В. Нешков, Н, 276.

Виждам / видя бяла бога. Диал. Преуспявам, сполучвам в живота. Мама, която слагаше палеца си вместо подпис, въздъхна и като постоя учудена, горчиво се усмихна: — Дано, мама, дано барем ти видиш бела бога! Ст. Даскалов, БП, 57.

Виждам / видя бял свят. Разг. 1. Раждам се. Първото й дете видя бял свят в село. 2. За писмено произведение — бивам отпечатан, публикуван. — На младини пишех и пиеси. Написах пиесата „Роб на ралото“, която обаче не видя бял свят, тъй като ръкописът пропадна някъде (Елин Пелин). СбАСЕП, 227.

Вятър ме вее (ме носи) на бяла кобила (бял кон). Разг. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм. — Вятър ви носи вас на бяла кобила. За реката, дето го приказвате — добро. За китовете — и то добро. Ама, дето ще режете по една жълтица на пампор, да има да вземате. А. Каралийчев, ПГ, 138.

Да те видя на бял кон. Разг. Да се отличиш, да се върнеш с победа.

Заварвам (намирам и др.) по бели гащи. Разг. Напълно неподготвен (заварвам). Една ранна сутрин бе обкръжил тоя лагер [на белогвардейците] и бе намерил и войниците, и офицерите по бели гащи. Ем. Станев, ИК III-IV, 425.

Излизам / изляза на бял свят. Разг. 1. За нещо неизвестно, тайно — става достояние на обществото. — Но това не е всичко — с въздишка продължи Христов. — Тези показания не излязоха на бял свят. Нешев ги запази за себе си. X. Русев, ПЗ, 297. 2. За печатно произведение — бивам публикуван.

Изнасям / изнеса (изваждам / извадя) на бял свят нещо. Разг. 1. Правя да се узнае нещо от всички, да стане достояние на всички, разкривам. 2. Обнародвам, публикувам. Захариев, който е намерил и извадил на бял свят тоя скъпоценен ръкопис, .., обяснявал това леко обръщане в мохамеданството чрез дълговременното, непрестанно сношение на чепинци с турските войски. Ив. Вазов, Съч. XVI, 47.

Минавам (преминавам) като бял вятър. Диал. Неусетно, бързо (минавам). Всичко ще премине като бял вятър. Лошото и мъката най-лесно се забравят. К. Петканов, СВ, 176.

На бялото казвам черно; на черното казвам бяло. Разг. Твърдя очевидна неистина. — Аз не съм дошъл на тоя свят от рая, нито съм израснал в рай — каза той… — Но все пак на черното не мога да кажа бяло. М. Марчевски, П, 151. Престъпност има навсякъде по света .. Но по кокошкарска престъпност на дребно, безскрупулна престъпна манипулация, нахалството на бялото да се казва черно и обратното, .., със сигурност никой не ни съперничи. Дем., 2001, бр. 35, 9.

Не виждам / видя бял ден; не виждам / видя бял свят. Разг. Не живея добре, имам тежък, безрадостен живот, прекарвам живота си в тежък труд. Не е видял бял ден, не е познал ни една радост. Това е бил животът му до ден днешен! .. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 458. — Може да ти е мъчно, синко; .. ама .. не може тъй .. и в къщи трябва да се помогне. Оная там, що от утрин до вечер кръст не изправя, не е робиня някому, та и на свет ден да не вижда бял свят. Ц. Церковски, Съч. III, 104.

Не виждам бяло псе. Диал. В такова състояние съм (обикн. при пиянство), че не виждам и не чувам нищо. — Кмето се е напил на казана на Кочо Кърлежа, та не види бело пце. П. Велков, СДН, 85.

Не виждам (не казвам) ни бяло, ни черно. Разг. Нищо — нито хубаво, нито лошо; нищо не виждам (не казвам). Отидох при нея. — „Хайде, Стано, да си идеме“, й казах и хванах я за рамото. Мълчи и не отговаря ми ни бяло, ни черно. Едвам я заведох в къщата си. Л. Каравелов, Съч. V, 216.

Не ми дава бял ден. Диал. Не ме оставя на спокойствие. — Слушай, .. май че тази зима ще имаме сватба, а? .. — Остави, Милков, омръзнали са ми вече тия жени… Не ми дават бял ден! Г. Райчев, Избр. съч. I, 23.

Посред (всред) бял ден. През деня, денем. Борис смяташе, че това може да стане много лесно, и се надяваше, че само да го изведат из вратите на затвора, ще избяга, непременно ще избяга, па ако ще би да е посред бял ден… Г. Караславов, Т, 109.

Съшит (скърпен) с бели конци. Разг. В който неумело е прикрита лъжа, неискреност, измама (обикн. за думи, твърдения.). Цялата история е съшита с бели конци и никой няма да повярва, че е истина.

Черно на бяло. Разг. Писмено доказателство; документ. У нея се` има и един страх, да се не разтури тая работа. Нали още нема черно на бяло? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 299.

Ще видиш бял вълк (бивол) по (на, посред) пладне. Разг.; Ще видиш дявол посред бял ден. Разг.; Ще видиш звезди посред бял ден. Разг. Зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото. Разбойници сте вие, пладнешки разбойници! — .., започвате война с изненада, с подла изненада .. Но почакайте, ..! Ще видите вие бял вълк посред пладне! Д. Ангелов, ЖС, 87. Направих му обиск есенес, вярваш ли, цялата къща обърнах, но как не можах да намеря нещо. Тогава той щеше да види дявол посред бял ден. В. Нешков, Н, 8. — Тази сутрин цар Фердинанд е обявил война на Турция — .. — Ха така! .. — ще има да видят звезди посред бял ден проклетите анадолци!… Г. Русафов, ИТБД, 135.

Ясен (ясно) като бял ден. Разг. Много, съвсем, напълно ясен (ясно). Тайната около убийството на сина му беше ясна като бял ден. Й. Йовков, ПК, 166. — Значи съм постъпил неправилно .. — Ясно! — потвърди с кимване старият войник. — Ясно като бял ден. П. Вежинов, ЗЧР, 118.

БЯ`ЛВАМ, -аш, несв.; бя`лна, бе`лнеш, мин. св. бя`лнах и бе`лнах, прич. мин. св. деят. бя`лнал, прич. мин. страд. бя`лнат, св., прех. 1. Правя нещо да стане бяло. Бялнаха си къщата за Великден.

2. Правя нещо да се открои ярко, обикн. с белотата си. От тука още по-хубаво видяхме гребена на Родопите и цялата възточна част на долината, .. с Костандово в средата, белнало радостно своите стройни минарета. Ив. Вазов, Съч. XVI, 85. — Давай! побутна го Велко с лакът и Голям Борован, разкривил лице и бялнал едри зъби, започна да сее между пролуките смъртоностите куршуми, без да се мери поотделно във фигурите. Д. Ангелов, ЖС, 432. Ту месецът поглеждаше през тъмното було на облака и за миг лунният светлик бялваше Царевец, заспалия град и гърбовете на речните вълни, ту пък облакът на свой ред се разкъсваше. Ст. Загорчинов, ДП, 263.

3. Непрех. Бялвам се. Между клоните се отваряше вид на София — цяла бялнала от лъчите на слънцето. Ив. Вазов, Съч. XI, 86. Зрението ми се възвръща постепенно — в сивата ела бялва отпрана кора. Ст. Сивриев, ЗСБ, 72.* Проехтяваше гръм, за миг бялваха прозорците. В. Ченков, ПС, 76. бялвам се, бялна се страд. от бялвам в 1 и 2 знач.

БЯ`ЛВАМ СЕ несв.; бя`лна се св., непрех. 1. Изпъквам, откроявам се с белотата или светлия си цвят обикн. изведнъж или за кратко време. Дамите едва не се откъснаха от хорото. Лачените им пантофки святкаха, тук-там под роклите предателски се бялваха краищата на някоя фуста. Ем. Станев, ИК I-II, 213. Щом висулките по стрехите почваха да се топят, .. и в градината се бялваха кокичета, дните ставаха по-дълги. К. Константинов, ППГ, 52. Между млади буки се бялват горски къщици. Ст. Станчев, HP, 38-39. Изкачихме височината и пътят се белна пред нас.

2. Ставам бял; побелявам. Мъглата се вдигна и слънцето изскочи над планината. Дърветата се бялнаха от скреж. Кр. Григоров, Н, 156. Памучно платно за да ся избели добре,… бели ся .. на реката четире пят дни и платното ся белва добре. Лет., 1871, 236.

БЯ`ЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от бялвам и от бялвам се.

БЯ`ЛКА. Вж. белка.

БЯ`ЛКАМ, -аш, несв., прех. Правя нещо да се откроява с белотата си от време на време. Рано сутрин и късно вечер шараните щастливо пляскали във водата, скобарите бялкали кореми по дъното, а мрените сновели насам-натам. Хр. Пелитев, ХО, 141.

БЯ`ЛКАМ СЕ несв., непрех. Откроявам се с белотата си от време на време. Селата на берзитите се белкат тук-там из пазвите на планините. Й. Вълчев, СКН, 7. Зъберите се й [на планината] светеха от слънцето като ножове. Горе някъде помежду тях бялкаше като златна нишка една пътечка. Ст. Даскалов, БП, 44.

БЯ`ЛКАНЕ ср. Отгл. същ. от бялкам и от бялкам се.

БЯ`ЛНА. Вж. бялвам.

БЯ`ЛО нареч. Означава, че някъде преобладава белият цвят. Заваля сняг и навсякъде стана бяло. • Обр. Някъде напред и встрани над хранителната влага, която се изпарява от Индия, се впиват в небето не върхове, ами океан от назъбен лед; земята крещи бяло срещу всемира. В. Мутафчиева, БС, 21.

БЯ`ЛО-. Първа съставна част на сложни думи, която показва, че цветът, означен от втората част на сложната дума, има светъл тон: бялорозов, бялопепеляв, бялосинкав.

БЯС1, бесъ`т, беса`, мн. няма, м. 1. Смъртоносна заразна болест у животни, обикн. у кучета, която поразява централната нервна система, а чрез ухапване може да се предаде и на човека. Кучетата гладни, изпусталели вият срещу слънцето и умират от бяс. К. Петканов, П, 101. Лисицата е податлива на бяс и когато е бясна, напада и хапе наред овце, кози, крави. Й. Радичков, СР, 18. Отец Матей лекувал ревматизъм с бъзе, задух — с татул. За бяс давал кукуряк. Зл. Чолакова, БК, 43.

2. Прен. Силен, необуздан гняв; ярост. Мушна го с лакътя си в корема, а със свободната си ръка силно го удари по лицето. — Скот! Не те е срам! — почти в бяс изрева право в очите му тя и го заплю. П. Михайлов, ПЗ, 133. Хващаше го бяс и желание да запрепуска у Цветини, да замахне камшика и да ги набие всички. Елин Пелин, Съч. III, 134. Те бият с дни / от бяс обзети / и вика тя [Сашка] смъртта си с дни. В. Андреев, ППес, 81. Децата из пътя фърляха му кал, / а една кадъна чехъла извади / и с бяс въз лице му три удара даде. Ив. Вазов, Съч. I, 199. Можеше да си представиш какъв бяс го обзе, когато във фабриката му избухна стачка, а дъщеря му се омъжи за* социалист! ВН, 1955, бр. 191, 4.

3. Прен. Силна, неудържима, буйна страст. — Кръвчица, кръвчица си има момчето, тя му е топлото. Аз на неговите години гол из снега се въргалях да ми мине бесът. Ем. Манов, ДСР, 453. Прегръщай, гъркиньо, целувай ме с бяс. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 50. Навсякъде танцуват. И не само танцуват, но танцуват с бяс. Б. Шивачев, ПЮА, 85. Колкото повече се върти около мангала, толкова повече й се замайва главата. Но други примират и заспиват, а тя придобива бяс, започна да крещи. Започва да прескача мангала, да разбива пламъците. Й. Вълчев, РЗ, 28. // Буйстване. Младото и силно животно, което само преди минута пълнеше арената с бяс, с движения, със сила и ярост, внезапно стана една жалка черна маса. Л. Стефанов, ВМД, 148.

4. Диал. Куче или друго животно, което е побесняло. Ухапал го бяс. Н. Геров, РБЯ I, 101.

◇ Режа за бяс някого. Разг. Строго порицавам, разобличавам. Като се насветкам, че като почна да ги режа за бяс: туй регистратор, туй архивар, туй подначалник — вдън земя! Ал. Константинов, Съч. I, 206.

Хваща / хвана ме бяс. Започвам да действам под напора на силни, необуздани чувства (гняв, злоба и др.) и да върша неразумни неща. Дочу се някъде отдалеко, откъм турските махали, глухо думкане на тъпани, писклив вой на зурни. Ослуша се Реджеб, поклати глава: — Хвана ги бесът тия, нашите. Д. Талев, ПК, 622.

БЯС2, бесъ`т, беса`, мн. бесове`, след числ. бя`са, м. В суеверните представи — зъл дух, нечиста сила, която изкушава човека; дявол. Той се наговорил с Великия дух на Омразата да разбунтуват всички духове, бесове и магьосници против Великия Дявол и да го свалят. Н. Райнов, КЧ II, 8. Единият спомен за него прави да кипва цялата моя демонска натура, като че ли всички бесове на ада изпълват моите гърди и се силят всички купом да се изригнат през устата ми… Ал. Константинов, Съч. I, 13. Заплакаха, завиха много от жените, .., Някои се кръстеха непохватно, споменаваха Исуса Христа и Богородица, но много по-често споменаваха Перун и злите бесове. Д. Талев, С II, 279. Бесът да те вземе! Клетва. Бесовете да те ядат! Клетва.

◇ Бяс знае. Остар. и диал. Неизвестно (е). Ще види бой и бой… / Ще види гробица .. А сила не остана, / и бяс знай до кога така ще продължи. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 296.

За какъв бяс. Разг. Защо (запитване за нещо, което е ненужно, безполезно). Поп Рачо го смушка в корема с бастунчето си. — Налягай си парцалите, голтако! За какъв бяс ти е радиото! Цървули няма, гайда иска!… К. Калчев, ЖП, 15.

БЯ`СНО нареч. 1. С необуздана сила, с ярост. Гореше някаква сграда. Искрите летяха на снопове в тъмнината на нощта, кучетата бясно лаеха, говедата ревяха из оборите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 32. Ягуарът ревеше разярен и бясно се мяташе, но не можеше да се изскубне от мощната й [на боата] прегръдка. М. Марчевски, ТС, 44. В онези, потънали в мрак и тревога години, / когато в Русия вилнееше бясно врагът — / … / следехме борбата на нашия северен брат. Ел. Багряна, С, 1949, кн. 3, 11. // Със страст. Дохождаше му .. желание да залепи устата си в белият врат на момата, да сграбчи бясно тоя женствен стан. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 29. И грабнал те в ноктите си тогаз, / с тебе лих ще полетя: / и както бурята премята / заграбен лист, така и аз / бясно ще те завъртя / между небето и земята. П. К. Яворов, Съч. I, 114.

2. Разг. С голяма скорост, много бързо, стремително. Въртележките се надпреварваха бясно под страшния пукот на малките моторчета и крясъка на немирните дечурлига. Г. Караславов, Избр. съч. II, 30. Ивайло смуши коня и препусна бясно към татарския стан. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 403. На площада имаше велосипедна работилница. Алекси нае едно колело, метна се върху седлото и бясно завъртя педалите. А. Гуляшки, СВ, 201. Шофьорът караше колата бясно.

БЯ`СНАТА нареч. Разг. Бясно. Със своя зоопарк и с портативката / печели и сръднята, и усмивката. / Зависи кой кого ще види в баснята, / за да се смее или псува бясната. Кр. Вълков, МОО, 171.

БЯ`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Бесов.

БЯ`СОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бесовски.

БЯ`Х. Вж. съм.




РЕЧНИК НА

БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

ТОМ 1

А — Б

Второ допълнено и преработено издание


Издателски индекс 76

Формат 70x100/16 Печ. коли 67,50

Печат ПК „Димитър Благоев-2“ ООД

http://www.bgob.net/acad_publ_house.asp

ISBN 954-90344-3-7 (т. 1) (ИБЕ)

ISBN 954-430-593-9 (т. 1) (АИ „Проф. Марин Дринов“)

ISBN 954-8793-34-2 (т. 1) (ЕТ „ЕМАС“)

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/1061-1080&oldid=2629“.