Речник на българския език/Том 1/1041-1060
верижка до вратата, и като разбра, че е празен, реши да го напълни с вода. Л. Галина, Л, 69. Пихме вода от Каиндерското кладенче .. Оттук съм носил вода с бъкела на дяда Ангела, на мама, на жетварките. А. Каралийчев, С, 57. Трима души водоносци грабнаха стомните и бъкелите, .., напълниха ги от сенчестия извор и задъхани се върнаха на постата. К. Петканов, ЗлЗ, 130. Неколцина от бежанците проникнаха до самата Цалапица. Там, .., натовариха .. няколко коня с хляб и бъкли в вода. Г. Караиванов, П, 60.
2. Количеството вода, което се вмества, съдържа в такъв съд. Излей един бъкел и огънят ще угасне. △ Кацата е почти пълна с вода, но излей още един-два бъкела.
— От ит. boccale ’буркан, стъкленица’. — Други (диал.) форми: бъ`къл, бъ`кял, бъ`кал, бъ`кил, боко`л.
БЪ`КЕЛ2, мн. -и, м. Диал. Мехур, който се образува в локва при силен, продължителен дъжд. А дъждът все плиска, и подскачат / бъкели по локвите събрани. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 42.
БЪ`КЕЛ3 м. Само в съчет.: Не зная (не разбирам) <нито> бъкел от нещо. Разг. Пълен невежа съм в някаква област. Бъкел не знае български, ама харно момче се види. Й. Йовков, Разк. I, 207. — Ха така, докторче! — подскачаше ми Беро, който, без да разбира бъкел немски, удивително точно схващаше всички нюанси на разговора. Н. Антонов, ВОМ, 39.
БЪ`КЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бъкел; малък бъкел. В това време един другоселец беше стъпил на два камъка току до водата на извора и наливаше малко бъкелче. Г. Караславов, СИ, 39-40.
— Друга (диал.) форма: бъ`кълче.
БЪКЛЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бъкел; бъкелче, бъкленце. На прощавка с горянина пихме студена вода от бъклето, което младата дърварка, .., напълни от близкия леден извор. Ст. Станчев, HP, 73.
БЪКЛЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от бъкле.
БЪ`КЛИЦА ж. 1. Плосък кръгъл дървен съд подобен на бутилка, изработен на струг, от които се пие вино обикн. на селски сватби, погребения, народни празници и под. Потеглили. Най-напред гайдарят, след него канениците с бъклици в ръце, че деверът с булката от лява страна и отдясно с херугвица. П. Росен, ВПШ, 162. Неда вдовицата го дарила с нова-новеничка риза, .., Ивановите снахи му занесли ядене и бъклица вино* да помене свекъра им. Чудомир, Избр. пр., 293. За народната трапеза в училищния двор бяха подкладени казаните с десетина заклани овни, а невестите час по час внасяха шишета със сливовица и бъклици с вино от Тракия. А. Каралийчев, С, 294. Среща ни сватба идеше: / най-напред кума вървеше, кума бъклица носеше. Нар. пес., СбНУ XXVII, 194. „Либе убава Калино! / А ся убаве премени, / па убаве ся натруфи, / ..,/ па налей злата бъклица / с това ли вино червено, / та накалесай, Калино, / сичката моя роднина. Нар. пес., СбБрМ, 188.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството. Ив. Вазов, Съч. XXII, 82-83.
◇ Бъклица ли чакаш. Разг. Специална покана ли очакваш.
С бъклица, каня (калесвам). Разг. Специално, нарочно (каня, калесвам). — С бъклица да бях те калесал, пак тъй навреме нямаше да ми дойдеш!… За сина, за моя син ще ни посвириш днеска! Г. Караславов, Избр. съч. II, 72.
— От ит. boccale ’буркан, стъкленица’. Друга (диал.) форма: бе`клица.
БЪКЛИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изработва и продава бъклици.
БЪКЛИЧА`РКА ж. 1. Диал. Мома, която кани с бъклица на годеж, сватба, кръщене; калесница (Т. Панчев, РБЯд).
2. Диал. Жена, изпратена да иска мома за женене; сватовница, сватя, годежарка (Н. Геров, РБЯ).
3. Жена на бъкличар.
БЪКЛИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с бъкличар и с бъкличарство.
БЪКЛИЧА`РСТВО, мн. няма, ср. Занаят на бъкличар.
БЪ`КЛИЧКА ж. Умал: от бъклица. „Либе Петкано, Петкано, / млада ми, млада джелепке, / утрина рано да станеш: / бели ръкаве засучи, / кисело тесто замеси, / секакви манджи наготви, / .. / земи си жлъта бъкличка, / покани сички роднини, / че ще си госте да сбера!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 117. Налей желта бъкличка, / с ройно вино червено, / че калесай, калесай / твойта майка и мойта. Нар. пес., СбГЯ, 124.
БЪ`КНА1 Вж. бъквам.
БЪ`КНА2. Вж. бъквам2
БЪЛБО`ЛЕНЕ ср. Отгл. същ. от бълболя; бъблене, бъбрене, бълбочене,бълбукане, бълботене. Реката започна да се стеснява, бреговете й се издигаха и водата с глухо бълболене се плъзгаше бързо между надвиснали върби и тънки трепетлики. Ст. Загорчинов, ЛСС, 49. Някъде високо в планината прошумоляха гъстите зелени гори и техният тих и спокоен шепот потъна в неспокойното бълболене на палавата река… Г. Караславов, С, 76.
БЪЛБО`ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Непрех. За река, поток и др. — тека, като издавам тих, еднообразен, равномерен шум без прекъсване; бъбля, бъбря, бълбоча, бълбукам. На честите бързеи водата беше разбила леда и бълболеше весело в дълбоката тишина на мрачната зимна нощ. Г. Караславов, ОХ III, 545. От моста надолу реката пак се разбързва .. И все така на вид спокойна, а шуми и бълболи като далечна стихия, пълнеща с ека си цялата околност. П. Росен, ВПШ, 122. Каква чешма и на какво място! Деветнайсет каменни корита, отпред калдаръм, …, три чучура, които бълболят и сипят студена като сълза вода. Й. Йовков, ПК, 10-11.
2. Прех. Диал. Говоря бързо, неразбрано, неясно; джомоля, бъбля. Бълболеше нещо там, но не го разбрах. // Говоря слабо, неправилно (за някакъв чужд език). Научил да бълболи на гръцки. △ Бълболи турски.
3. Непрех. Диал. За птици — издавам гърлени звуци. Наизправиле са сред двора ония ми ти дърти грозни цигане, .., заревали, запели, щото попукват сърцето дору и на гърлестия брадат мисир, който, в одвъдния двор се изпотрепва да бълболи. Ил. Блъсков, ПБ, 50-51. бълболя се страд. от бълболя (във 2 знач.).
БЪЛБО`ТЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от бълботя; бъблене, бъбрене, бълбочене, бълбукане, бълболене. Ето я и Мановата воденица, .., нейните два камъка, които някога така сладко припяваха на речното бълботене, сега мълчат. Ем. Манов, ДСР, 484.
БЪЛБО`ТЯ, -иш, мин. св. бълбо`ти`х, несв., непрех. Рядко. Бълболя (в 1 знач.); бъбля, бълбукам, бълболя, бълбоча.
БЪЛБО`ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Бълболя (в 1 знач.); бъбля, бълбукам, бълботя. Под тях реката бълбочеше към пролома — висок, отвесен, сякаш разцепен от гигантска брадва. П. Стъпов, ГОВ, 129.
— Други (диал.) форми: бълбу`ча, бърбо`ча.
БЪЛБО`ЧЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от бълбоча; бъблене, бълбукане, бълботене. Овчарят се научи да разбира шепота на горските листа, бълбоченето на потоците, песните на птичките. Д. Талев, СК, 115.
— Други (диал.) форми: бълбу`чене, бърбо`чене.
БЪЛБУ`КАМ, -аш, несв., непрех. За река, поток и др. — тека, изтичам, като издавам еднообразен, равномерен шум без прекъсване; бълболя, бъбля, бълботя, бълбоча. Едва бълбукаше реката долу по каменистото корито, а високо над манастира „Света троица“ скалите се розовееха от последните зари на залеза. В. Геновска, СГ, 322. Само водата покрай градината бълбукаше и денем, и нощем все същата песен. З. Сребров, МСП, 22. Водата, .., бълбукаше през два големи чучура и пълнеше коритото за водопой. Ж. Колев и др., ЧБП, 88.* //За вода, течност обикн. в съд или затворено пространство — издавам равномерен, пресеклив шум при движение. Крайцерът леко се полюляваше. Водата в трюмовете бълбукаше и плискаше. Д. Добревски, БКН, 112. Когато вдишваше дълбоко тютюневия* дим, белите мехурчета в наргилето бълбукаха. М. Марчевски, П, 43.
— Друга форма: бърбу`кам.
БЪЛБУ`КАНЕ ср. Отгл. същ. от бълбукам; бълболене, бъблене, бълботене, бълбочене. Скоро станът на четата утихна. Чуваше се само .. бълбукането на близкото поточе. Д. Линков, ЗБ, 112. От стар меден чучур шуртеше вода и монотонното й бълбукане като че ли шептеше чудна приказка. Д. Кисьов, Щ, 180.
— Друга форма: бърбукане.
БЪЛБУНИ`КАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Бълбукам. Тихо бълбуникаше потока между папратите: бъл-бъл-бъл-бук! бъл-бук! Ив. Хаджимарчев, ОК, 320.
БЪЛБУНИ`КАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от бълбуникам; бълбукане. Глухо долиташе отвън бълбуникането на поточето. Ив. Хаджимарчев, ОК, 301.
БЪЛ-БУ`К и удвоено или утроено бъл-бъл-бъл-бук междум. За наподобяване на лек, еднообразен шум от река, поток. Тихо бъблуникаше потока между папратите: бъл-бъл-бъл-бук! бъл-бук! Йв. Хаджимарчев, ОК, 320.
БЪ`ЛВАМ, -аш, мин. св. -ах, несв., прех. и непрех. 1. Изхвърлям през устата храна, стомашен сок, кръв и под., които стомахът не може да задържи; повръщам. Имал един внезапен припадък, почнал да бълва кръв и току-що го занесли, .., у дома му, той издъхнал. Бълг., 1902, бр. 449. 3. Сладко ги ядеш, кисело ще ги бълваш. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 121. // Съзнателно изхвърлям от устата си нещо, което е в нея. На пазара имаше цирк — трима мъже подхвърляха горящи факли и нажежени топки, друг един бълваше огън. М. Марчевски, ОТ, 64.
2. За кратер и под. — изхвърлям със сила вън от себе си нещо в голямо количество; изригвам. Всеки три-четири часа кратерът бълваше дим и разнасяше серни изпарения. Гр. Угаров, ПСЗ, 79. Помпите бълваха мощни струи вода, издигаха високи фонтани. К, 1963, кн. 9, 3. // За оръдие и др. — изстрелвам снаряди, огън. А кога бълва нашата артилерия, те следят с очи, де пада гранатата. Ив. Вазов, Съч. VI, 122. На южния фронт неприятелят предприе настъпление. Няколко дни под ред неговата артилерия бълва желязо върху скалите, поляните, долищата и пътеките на Македония. К. Петканов, МЗК, 252. Само пред фронта на трета дружина се появиха две самоходни оръдия, обърнаха срещу настъпващите вериги зелените си дула и почнаха да бълват огън. П. Вежинов, BP, 126. • Обр. Изходите на подземната железница започнаха да бълват хора. Мъже и жени отиваха на работа. Ал. Бабек, МЕ, 240.3. Прен. Говоря, изричам с гняв много грубости, клевети, лъжи. Тя бълваше гневни закани и клетви. Т. Харманджиев, КЕД, 33-34. — Тогава седни да поговорим като мъже. — С тебе не може да се говори повече… Окото ти не вижда нищо добро, а устата ти бълва само гадости… Д. Димов, Т, 509. Неустрашимият ага, който до това време бълваше псувни и сякакви проклетии, отведнъж потрепера. З. Стоянов, ЗБВ II, 37. И той варвяше подир него и бълваше безчет хули връз него. П. Берон, БРП, 71. бълвам се страд. Що се сладко яде, кисело се бълва. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 222.
◇ Бълвам <зелени> гущери; бълвам змии и гущери. Разг. Изпитвам силен гняв и говоря язвителни, остри думи срещу някого. И в последния ден бълваше змии и гущери срещу своя силен и неуязвим противник. Т. Влайков, Съч.* III, 257. Не си седите на парцалите, ами сте се заловили за тази пуста политика, .. Змии и гущери бълват душманите, парче по парче ще ви режат, ако им паднете. В. Нешков, Н, 381-382. Четението на Горский пътник ги правеше да потреперват от описаните там зверства на турците, и колчем се случеше да се срещнат с въоружен турчин, гущери бълваха. Ил. Блъсков, ДБ, 52.
Бълвам огън <и жупел> срещу някого. Разг. Изливам яда, гнева си срещу някого. Огън бълваше срещу тия, които ги бяха предупредили. К. Петканов, X, 215.
БЪ`ЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от бълвам и от бълвам се. Сладкото едене, кисело бълване. Погов., П. Р. Славейков, БП, II, 121.
БЪЛВО`Ч м. 1. Повърната храна. Влизаха турци, гавреха се с мене, .. После си ги припомнях. Тогава се люлеех, повръщах и плачех в бълвоча си. А. Дончев, BP, 205. Прен. Обикн. мн. Разг. Неодобр. За казани или написани безмислици, глупости. — Кажи по-напред, ти ли скъса възванието? — Аз го скъсах — отговори той натъртено. — Е, че какво ти вади очите, господине? — Не четохте ли какви са бълвочи? Ив. Вазов, Съч. VIII, 112. Нам не позволява мястото да приведеме сичките ваши филологически и етнографически бълвоче, с които беше пълна вашата статия. Хр. Ботев, Съч. 1929, 227. // Гнусни клевети.
2. Остар. Повръщане. Морската вода напротив е кисела, горчива и така солена и невкусна, щото причинява само отвращение и бълвоч. Ем. Васкидович, ПП, 19-20.
БЪЛГАРА`Н, мн. -овци и (рядко) -и, -нци, м. Остар. Шег. Българин. Това е българска картина, ..! Тоз, който я е писал, / той во душата си е имал ясна мисъл: / прозрял в това що е същинския живец / на българаните. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 169.
БЪЛГАРА`НОВЕЦ, мн. -овци, м. 1. Разг. Неодобр. Българин. Нека видят нашите българановци, какво се вика дуел. Ив. Вазов, Д, 25.
2. Остар. Сътрудник на хумористичния вестник „Българан“ (1904-1909 и 1916-1924). „Квартирата“ на „Българан“ беше гостилница „Средна гора“ на бай Георги .. Заведението беше в партера на стара, двуетажна постройка, с големичка зала, едната страна на която бе заета от дълга маса на българановците. К. Константинов, ППГ, 125. „Християнин“ започнал третата си годишнина и благочестивите му редактори изпращат на „Българан“ първия си брой с нескрито намерение да уязвят със своя хумор българановците. Хр. Смирненски, Съч. III, 47.
БЪЛГАРА`НОВСКИ, -а, -о, мн. -и. Неодобр. Прил. от българановец (в 1 знач.).
БЪЛГАРА`НОВЩИНА, мн. няма, ж. Неодобр. Проява или нрави, поведение на некултурни, прости българи; българанщина.
БЪЛГАРА`НЩИНА, мн. няма, ж. Неодобр. Българановщина.
БЪЛГАРЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от българея се.
БЪЛГАРЕ`Я СЕ, -е`еш се, мин. св., -ях се, прич. мин. св. деят. българя`л се, -а се, -о се, мн. българе`ли се, несв., непрех. Имам българско съзнание, проявявам се, чувствувам се като българин. Въпреки че бяха изселени преди много години в Румъния, те все още се българееха.
БЪ`ЛГАРИ мн., ед. бъ`лгарин м. 1. Европейски южнославянски народ с общ език и национално съзнание, който населява територията на Република България и области извън държавните й граници. Изведнъж патрулите тичешката се повръщат и всички в един глас викат: — Турци. Предават се. Много! Има и българи — говорят български. Й. Йовков, Разк. II, 140-141. Той беше разгънал на черната дъска картата на Балканския полуостров, оградил беше по нея със син молив всички земи, в които живеят българи. А. Страшимиров, К, 4. Еква святата клетва на Оборище и оживява споменът .., който ще се помни, докле на тая земя има българи. К. Странджев, ЖБ, 87. Българин като забогатее — къща прави, а турчинът — жени взема. Погов.
2. Жителите (гражданите) на България, включително и тези с друго, небългарско етническо съзнание. — В това село нямаме наши хора. Всички са потурчени българи. М. Кънчев, В, 304. Българите се представиха много добре на олимпийските игри. △ Турскоезични българи. Българин от африкански произход.
3. Истор. Древен народ с развита духовна и материална култура, който при преселението си от Средна Азия към Европа (II-Х в.) обитавал различни земи и създал няколко държавни образувания (Велика България, Волжко-Камска България и др.); прабългари, първобългари. Той [деспот Евтихий] заприказва за войните си: в Армения се борил с перси, а по Дунава с анти и българи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 25. Кожарството като домашна индустрия се практикувало още от волжките българи. Ив. Коларов, Е, 17. Готският историк Йордан говори за честите набези на българи, анти и славини.
◇ Бели българи; дунавски българи. Истор. Название на част от прабългарите (определено според местоположение или съсловна принадлежност), които под предводителството на хан Аспарух се заселили в земите около р. Дунав.
Нови българи. Самоназвание на циганите в България.
Сребърни българи. Истор. Название на прабългари, основали Волжко-Камска България.
Черни българи. Истор. Название на част от прабългарите (определено според местоположение или съсловна принадлежност), заселени в земите на Северен Кавказ.
— Други (остар. и диал.) форми: блъ`гари, бо`лгари, бу`гари.
БЪЛГАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. 1. Езикозн. Дума или израз, свойствени само за българския език, обикн. за разлика от други славянски езици.
2. Езикозн. Българска дума, израз или обрат, заети в чужд език. В румънския език има много българизми.
3. Само ед. Остар. Български национален дух; българщина. Славейков е и свестител, и възродител-свестител на българизма, възродител на България. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 232. В по-големите градове българизмът бе така задушен, та и дума не може да стане за някакво самобитно градско творчество… П. Росен, ВПШ, 24-25.
БЪЛГАРИ`НА ж. Диал. Булгария; България2. Костаки свиреше с българината македонски песни, а другарите му ги пеяха. Ц. Гинчев, ГК, 345.
БЪЛГАРИ`СТ м. Специалист по българистика.
БЪЛГАРИ`СТИКА, мн. няма, ж. Съвкупност от дисциплини, които се занимават с изучаването на български език, българска литература и култура; българска филология.
БЪЛГАРИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до българистика. Българистичен конгрес.
БЪЛГАРИ`СТКА ж. Специалистка по българистика.
БЪЛГАРИ`ЧКА ж. Разг. Учителка по български език. Днес българичката ме изпита.
БЪЛГАРИ`Я1, мн. няма, ж. 1. Събир. Остар. Българите, българският народ като едно цяло. Оная ми ти българи`я като се спусна да купува вестника, той има` двойни издания… Ив. Вазов, Съч. XVIII, 123. На българията дай хляб; ний много хляб ядем. Ал. Константинов, БГ, 46.
2. Диал. Българската земя. Зашила и Бойка ленена риза, / .. / — „Да даде господ чернока Бойке, / да я ушиеш във българия, / да я съдереш в черни цигани“. Нар. пес., СбВСт, 381.
БЪЛГАРИ`Я2 ж. Диал. Булгария; българина. Я навънка постой, / поп и калугерян, — / я да ти посвиря / с тенка българия. Нар. пес., СбНУ XLVII, 6.
БЪ`ЛГАРКА ж. Жена от основното население на България. Българката е играла твърде важна роля в нашето възраждане, като е предавала на децата си своя роден език. Б. Пенев, НБВ, 11. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна запея / песни юнашки, хайдушки, / .. / да чуят моми и момци / по сборове и по седенки; / юнаци по планините / и мъже в хладни механи: / Какви е деца раждала, / раждала, ражда и сега, / българка майка юнашка. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31. Българките са смирени, състрадателни и трудолюбиви. С. Бобчев, ПОС (превод),* 58. Цар Мурад Мари думаше: / „Маро ле, бяла българко, / ела се, Маро, потурчи.“ Нар. пес., Г. Софиянец, П, 86. И на турци думаше: / А бе турци бре глупави, / ставам ли аз кадъна / дору сум чиста българка. Нар. пес., СбНУ XXVI, 74.
— Друга (диал.) форма: бу`гарка.
БЪ`ЛГАРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до България и до българите; български: българо-руски, българо-гръцки, българо-полски, българо-френски, българомразец, българолюбец.
БЪЛГАРОВЕ`Д м. Книж. Българист.
БЪЛГАРОВЕ`ДЕНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Българистика; българознание.
БЪЛГАРОЗНА`НИЕ, мн. няма, ср. Българистика.
БЪЛГАРОМОХАМЕДА`НИН, мн. българомохамеда`ни, м. Лице от българска народност, което изповядва мохамеданска религия; помак. Навън беше като на събор, а горе, в най-голямата одая, се разполагаше на дебело постлан миндер сюнетчията. Неколцина избрани по-възрастни българо-мохамедани начело с ходжата седяха около него. Б. Несторов, АР, 151.
БЪЛГАРОМОХАМЕДА`НКА ж. Жена от българска народност, която изповядва мохамеданска религия; помакиня. Към площада се отправят жителите на града и безкрайните колони на родопското население от всички краища на околията. Площадът се изпълва с народ. Изпъкват приказно пъстрите народни носии на българомохамеданките, забрадени с белоснежни кърпи. РД, 1950, бр. 287, 1.
БЪЛГАРОМОХАМЕДА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до българомохамеданите. Селото е българомохамеданско, жените ходят със закрити лица. М. Марчевски, П, 242. Той, .. заразправя как са прекоросали председателя със странното име „Бубото“ („Бащата“ на българомохамедански диалект). Н. Хайтов, ПП, 113. Българомохамеданска носия.
БЪЛГАРОМОХАМЕДА`НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете на българомохамедани. Едно момче, българомохамеданче от Лозенградско .. Разказа ни за страданията на своя бубайко — мухтар и ходжа, подгонен от някакъв турчин. А. Каралийчев, С, 51.
2. Млад българомохамеданин или млада българомохамеданка. Тук случаят ме запозна със смилянския учител Мехмедемина, един представител на младата генерация образовани българомохамеданчета. Н. Хайтов, ПП, 146. Още първата вечер в бараките нахлу новината — Ариф Салиев си подменил жената, подлъгал младо, хубаво момиче, .. Търсеха да зърнат това българомохамеданче, но когато Емине минаваше край жените, те или се правеха на заети, или направо й даваха гръб. Б. Несторов, АР, 167.
БЪЛГАРОУБИ`ЕЦ, мн. няма, м. Прозвище на византийския император Василий II, по чиято заповед са били ослепени 15 000 войници от войската на българския цар Самуил. Василий II, наречен сега „българоубиец“ поради жестокостта, която проявил спрямо пленените войници, продължавал да заема българските крепости, подпомогнат от измяната на феодалите. Ист. X и XI кл, 56. Тука Василий показал най-голяма безчеловещина към заробените, защото на 15 000 души от тях немилостиво избожда очите, .., затуй и зел прякора българоубиец. Т. Шишков, ИБН, 178.
БЪЛГАРОФИ`Л м. Лице, което обича България и българите.
БЪЛГАРОФИ`ЛКА ж. Жена българофил. Ний, българите, не можем да не бъдем искрено и дълбоко благодарни към една .. българофилка, толкоз человечна и толкоз милостива госпожа [леди Странгфорд]. СПл, 1876, бр. 29, 114.
БЪЛГАРОФИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от българофил. — Братиано падна скоро подир това, .., главно — за своята българофилска политика… Ив. Вазов, Съч. XI, 104.
БЪЛГАРОФИ`ЛСТВО, мн. няма, ср. Приятелско отношение, любов към България и българите.
БЪЛГАРОФО`Б м. Лице, което мрази България и българите; българомразец. Войската стреляла срещу селяните из засада… Като главен виновник се смята разложкият каймаканин, известен българофоб. БД, 1909, бр. 12, 3.
БЪЛГАРОФО`БСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от българофоб.
БЪЛГАРОФО`БСТВО, мн. няма, ср. Омраза към България и българите.
БЪ`ЛГАРСКАТА нареч. Както е характерно за българите, по български. Митьо: Хоро, хоро българско. Де са цигуларите .. (цигуларите засвирват, хоро заиграва ..) Б. Стойна: .. тъй хе! българската (залавя се и тя). Д. Войников, КЦ, 35.
БЪ`ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на българите и на България, общ за всички българи. И ние .., неволно се питаме, колко би изгубила българската столица от красотата на панорамите си, ако да нямаше Витоша. Ив. Вазов, Съч. XVII, 4. Когато .. видях българския самолет да се приземява, когато видях българския трицвет на опашката му, очите ми овлажняха. сърцето ми заби. Г. Данаилов, ДС, 266. Земя ти моя, българска земя, / със семена, заспиващи във здрача! / Ослушай се: / не плаче ли / сираче? Д. Методиев, ДПТ, 8. Български език. Българска азбука. Българско държавно право. Български държавни железници. Български морски флот. Българска академия на науките. Българско знаме. Българска държава. // Който се намира в пределите на България и е част от България. И наистина, Рила е най-великолепната планина българска. Ив. Вазов, Съч. XV, 4. Наблизо там сред класове високи, / навред по български поля широки. К. Христов, К, 31. Български реки. Български бряг.
2. Който се отнася до българите и България или е свързан с тях. „Нека правителството да се не бои. Българският въпрос става вече въпрос на [Великите] силите.“ С. Радев, ССБ II, 468. Твоят орлов поглед виждаше навред / от българска слава останки безчет. Ив. Вазов, Съч. I, 195. Само той работеше за българските интереси. П. Хитов, МП, 65. Българска история. Българско освобождение. Българска музика. Българско изкуство.
3. Който се състои от българи или от поданици на България. Пристигна бързоходец и обади, че голяма сила българска иде на Преслав. Ел. Мутева,* РБК (превод), 96. От днеска нататък българският род / история има и става народ. Ив. Вазов, Съч. I, 189. Българско малцинство. Българска колония. Българска младеж. Българска войска. Български преселници. // Който е част от народа, населението на България. Български учен. Български писател. Български певец. Български гражданин.
4. Който е населен с българи или предимно с българи. Две села имаха да гонят днес: Съръджа и Дели-Исуф — и двете чисто български, ако и да бяха с турски имена. Й. Йовков, ПГ, 50. На всички юрушки мандри и български колиби беше поръчано да не дават гостолюбие на никой подозрителен скитник. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 171. Български квартал.
5. Който е съчинен, създаден от българи или е написан на общия език на българите. Проблемата за периодизацията е проблема за постройката на научен курс по история на българската литература. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 113. Седя си една сутрин в кафенето .. и взех да прегледам нашите, български вестници. Ал. Константинов, БГ, 11. Тук [в родното село] съм чул чудната българска песен, извезана от красотата на най-хубави думи. Елин Пелин, ПБ, 6. Българска книга. Български речник. Български поговорки и пословици. // Стесн. Който се отнася до българския език. Венета, дъщерята на Сиромаха, беше завършила българска филология в Търново преди шест години. В. Пламенов, ГШ, 25. Българският глагол е много сложна категория. △ Българска граматика. Българска лексикология. Българско словообразуване.
6. Който е свойствен, присъщ на българите или типичен за тях, за техния бит, нрави. Секи вече знае, че българският обичай не позволява на дъщерите да земат бащината си къща, ако само съществуват синове. П. Хитов, МП, 9-10. Имах щастието да се запозная с най-чистите характерни черти на българската самобитна архитектура. Ив. Коларов, Е, 27. Скоро той видя, че изскокнаха двама конника турци, а след тях идеше един конник в просто българско облекло. Ив. Вазов, Съч. XII, 129. Българско гостоприемство. Българска носия. Български шевици. Българско ястие. Българска наредба. Български нрави. Българско трудолюбие.
7. Който се произвежда или отглежда в България. Български тютюн. Българска вълна. Българско розово масло. Български кожи. Български плат. Българска машина.
8. Като същ. български м. а) Български език. — В къщи само мене чакат. Утре е погребението… — А бе ти български разбираш ли? Развържи бохчата! К. Константинова, НДД, 119. В дипломатическото представителство, има и една дама, млада българка, .. Та с нея като останем сами, си приказваме до насита на български. П. Незнакомов, ЖВ, 37. Белчев е почнал да пише най-напред стихове на хърватски език, някои от които по-сетне е превел на български. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 203. Говоря добре български. б) Разг. Учебен предмет, в който се изучава езикът и литературата на българите. По физика и химия получих отличен, по български — тройка. Г. Данаилов, ДС, 107. Български е най-важният учебен предмет.* △ Ученикът отговори по български за отличен. българско<то> ср. а) Всичко типично, характерно за българите. Той [Ал. Богориди] не отива далеч във връзката си с българите и българското, то е пак на равнището на майчиното и котленското. Т. Жечев, БВ, 42-43. — А ние, продължи той след кратко мълчание, — никога няма да се освободим, докато не обикнем нашето, българското. Д. Немиров, Б, 48. Аз съм българче свободно, / в край свободен аз живея, / всичко българско и родно / любя, тача и милея. Ив. Вазов, Съч. IV, 427. б) Като собств., нечленувано. Остар. Земите, населени с българи; България. Около три десетилетия той [Петър Парчевич] обикаля християнските столици да търси помощ срещу силната тогава отоманска империя, с която Българско няма сили да се справи. Д. Яръмов, БП, 9. Когато се случвало да подпада Българско под политическата власт на Византия, ни сянка не е останало от черковна самостоятелност в България. СбПер. п. I, 107. Духовните .. и мирските училища одески от ден на ден ся пълнят с млади българе от Българско. Н. Геров, НД, 2-3.
— Други форми: (остар.) бо`лгарски цел., (диал.) бу`гарски.
БЪ`ЛГАРСКИ нареч. Обикн. в съчет.: По български. По начин, присъщ на българин, за българи. Най-напред, катепане, верен човек трябва да ме обръсне по български. Й. Вълчев, СКН, 25. Аз съм просто българка, а и за това български мисля. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 28.
БЪ`ЛГАРЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете от българска народност. Петкана дете окъпва, / свекърва й го прекъпва / и на Петкана думаше: / „Не къпи дете цигански, / че не йе черно циганче, / ами йе бяло българче!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 130. Аз съм българче и силна / майка мене е родила. Ив. Вазов, Съч. IV, 427.
2. Млад българин или млада българка. Сетне узнах, че в този град имало и други българчета, които не посещавали това кафене. Ал. Константинов, БГ, 71. Онези българчета не видели друг свят освен своето село или градец, които са успели .. да дойдат в огромната страна [Русия] за учение, да се срещнат за пръв път с голямата наука, голямото изкуство, .., не могат да не бъдат запленени. Г. Данаилов, ДС, 764. „Бре млади момчета, / юнак българчета! / Не ли ви е жално / за вашите майки. Л. Каравелов, Съч. I, 6. Кадъна Георги думаше: / „Герге ле, бяло българче, / ща ли ма земеш, Герге ле?“ Нар. пес., СбНУ XLVII, 83-84.
— Друга (диал.) форма: бу`гарче.
БЪ`ЛГАРЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от българче. Тончо видял с собствените си очи, .., как Хаджи Генчо откраднал едно българченце и продал на чифутите. Л. Каравелов, Съч. II, 111. Земи си ти българченце / тънко и високо, / което е хубавичко — / бяло, чернооко. Л. Каравелов, Съч. I, 65.
БЪ`ЛГАРЩИНА, мн. няма, ж. 1. Българско национално съзнание и национални особености, обичаи и др. Между високите двукатни къщи „величественото“ минаре се оказа не по-високо от комините и някак чуждо — символ на една умираща идея, спомен от злополучен опит да се затрие българщината с полумесец. Н. Хайтов, ПП, 138. Тия разговори се водеха пред даскала, защото всички знаеха, че той предава уроците на гръцки език, но сърцето му е българско и за българщината го боли повече от всичко друго. Г. Дръндаров, ВЗ, 29. Ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блящукала и в най-мрачните времена. З. Стоянов, I, 43. Една хайдушка поема / .. / изобразява Панчо Инджето като безкористен борец срещу несправедливата и безмилостна турска държава и отмъстител на ограбената българщина. Б. Ангелов, ЛС, 115.
2. Остар. Съвкупност от българи, които живеят в определено населено място. В последно време българщината в този град [Букурещ] полага грижи за да са проеви в общинский си и училищен живот. С. Бобчев, ПОС (превод), 94.
3. Рядко. Остар. Българската земя, страната на българите; Българско, България. Неудържимо е словото на Константин Груев, когато говори за народните работи. Той .. — говори и по прилепски, и според наложилия му се разнообразен говор на пришълците от всички краища на българщината. Хр. Бръзицов, НЦ, 89.
БЪЛДЪ`Р неизм. прил. Само в съчет.: От бълдър години. Диал. От отдавна минало време, от незапомнени времена. — Хий, видиш ли там — отвъд тия гори и лесове е Разбой планина. В горите и отколе, от бълдър години шетал Момчил добър юнак. З. Сребров, МСП, 68. От бълдър години останал.
— Тур. bıldır ’миналата година, лани’.
БЪЛНИ`КАМ, -аш, несв., непрех. Разг. 1. За течност — разклащам се, плискам се леко със слаб шум; бълникам се. Колелата вече се въртят бързо. В издутите търбуси на конете бълника изпитата преди тръгване вода. М. Кремен, РЯ, 193.
2. Рядко. За вода — тека леко и издавам еднообразен шум: бълбукам. Запушваха с пръст и пясък, с камъни и слама, с нови кълчищни чували затъкваха гърлата на пролуките, през които бълникаше вода. С. Северняк, ОНК, 42.
3. Прех. Раздвижвам, разклащам леко течност, съд с течност. бълникам се страд. от бълникам в 3 знач. Колбата се бълника в продължение на 10 мин. до пълно утаяване на йодоформа. Ст. Христов и др., РЛУ, 49.
БЪЛНИ`КАМ СЕ несв., непрех. Диал. Бълникам (в 1 знач.). Виното в бъчвата се бълникаше при друсането на колата.
БЪЛНИ`КАНЕ ср. Отгл. същ. от бълникам и от бълникам се. Към получения ненаситен разтвор се прибавя толкова селитра, че част от нея да остане неразтворена и след продължитело бълникане на епруветката. Хим. VII кл. 14.
БЪЛНУ`ВАМ, -аш, несв., мин. св., -ах, несв., непрех. и непрех. и (рядко). 1. Говоря обикн. несвързано на сън или в унес обикн. при тежко заболяване. — Как е Росица? .. — Все така е. Ту бълнува, ту дойде на себе си, но изгоря в огън, стопи се — отговори Катя. К. Кръстев,* К, 189. Положението му е критическо .. От пет деня нищо не е вкусил. Повече бълнува и пита за мене. Ив. Вазов, Съч. VII, 185. В палатките на бригадирците е тихо. Чуват се откъслечни хъркания, някъде някой преуморен младеж бълнува нещо неразбрано. Г. Караславов, ПМ, 55-56. Мята се, къса дрехите си, бълнува. „Ей го“. — вика. Й. Йовков, Ж, 1945, 161. Състоянието ми беше тежко една неделя наред и бълнувах ден и нощ. Др. Цанков, ТМ (превод), 175. // Виждам, възприемам* невероятни неща на* сън или като да съм в сънно състояние или в унес. Когато необикновеният гост излезе, полковникът закрачи нервно из стаята… — Не, не може да бъде — рече на себе си той. — Аз сигурно бълнувам. Гледай ти какво може да излезе от един покер! Св. Минков, Избр. пр, 26. Някой се обади: — Ние просто бълнуваме: няма никакъв овчар, никакви овце. Л. Стоянов, Б, 146. — За каква пита дрънкаш бе, господинчо? — разсърдил се и началникът. — Ти бълнуваш ли? — Я не се прави на ударен! — обади се бай ти Постол. — Кашкавала, дето одеве ти го пратих по момчето, забрави ли? Г. Караславов, Избр. съч. II, 170. Сън сънувала, мамо мари, сън бълнувала / .. / Че ма йоапа [ухапа] шарена змия. Нар. пес., СбВСт, 508.
2. Говоря неща, които са неосъществими, нереални или несъстоятелни. Да избягаме? .. — Ти бълнуваш, драги. Може да бяга само здравият, болният да си наляга парцалите. Л. Стоянов, X, 86. — За какви акции бълнувате вие? .. С какво ще провеждаме акции, с голи ръце ли? Имаме само шест пушки и два револвера. Д. Ангелов, ЖС, 252. — Цените спадат — прекъсна го студено шуреят. — Търговски маневри! — повтори самоуверено Илия. — Какви маневри бълнуваш, бре? Вестниците отдавна писаха — спадането е в целия свят. Г. Караславов, Избр. съч. I, 323.
3. Постоянно мисля или говоря за нещо, което много ме вълнува или силно желая, или за някого, когото обичам; копнея, мечтая за нещо или някого. В един миг само Калин се хвърли право отгоре му, падна връз него, хвана го за ушите — за такъв случай той толкоз беше бълнувал — и го натисна. Й. Йовков,* ВАХ, 125. Седем години в щастие живя ти, а аз седем години — бълнувах за щастие. Р. Стоянов, М, 41. — До колко се обичат, аз не зная, жена ми загатна нещо си, .. — Аз знам навярно от жените, че момичето е влюбено и все сина ти бълнува. Ц. Гинчев, ГК, 160. Тях [нивите] бълнуваше той, те му бяха оживели на сърце. — Да бъда жив — казваше — до петстотин уврата да ги направя. Ц. Церковски, Съч. III, 266. Легнеше ли, станеше ли, все за нея мислеше, за нея бълнуваше. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 395. бълнувам се страд.
БЪЛНУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бълнувам и от бълнувам се. Ако спеше, спеше с чести прекъсвания, с бълнувания. Й. Йовков, ПК, 200. Борис изпадаше ту в пълно безсъзнание, ту в бълнуване и борба с кошмарните призраци. Д. Димов, Т, 540.
БЪЛНУ`ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бълнуване. Отровен воздух изново са разпиле у стаята: .. Само едно неразбрано бъбрение и бълнувание са чуваше. Ил. Блъсков, ПБ III, 40.
БЪЛНЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. Бълнувам (в 1 знач.). Сън съм сънила, мани му, сън съм сънила. / Сън съм бълнила, мани му, сън съм бълнила. Нар. пес., СбНУ XXV, 45.
БЪЛХА` ж. 1. Дребно безкрило насекомо със задни крака, приспособени за скачане, което живее като паразит по човека и животните. Pulex irritans. — Ох, много бях уморен — цяла нощ не мигнах. Като ме нападнаха едни бълхи, кръвчицата ми изсмукаха! К. Петканов, МЗК, 167. Той дълго време не можа да заспи, хапан от бълхи и дървеници. Ив. Вазов, Съч. XII, 116. — Стани, Жар, отърси се братко — рече Янко. — Отърси се в тоя хубав сняг, да събориш от себе си бълхите. Ем. Станев, ПЕГ, 21. Лято без бълхи не бива. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 259. У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184.
2. Общо название на насекоми и вредители по растенията. Ленена бълха. Листна бълха. Житна стеблена бълха.
◇ Водна бълха. Малко сладководно раче с прозрачно тяло от разреда хрилоноги, което живее в застояли води. Daphnia.
> Бая си за (на) бълхи<те>. Разг. Недоволен съм и си приказвам, говоря на себе си. Гаврил: Бай Гунчо, какво си приказващ сам? — Гунчо Митин: — Бая си за бълхи. Й. Йовков, А, 7-8.
Бълха <не> ще ме ухапе (бълха ме ухапа). Разг. Ирон. Не ще понеса (не понесох) чувствителна загуба, не ще пострадам (не пострадах). — Да беше ударил една Идириза, нямаше кой да посегне на парите му. А той взе, че зашепи, и то не с една, а с две шепи! — Бълха дори не го ухапа! — забеляза Бате Коле при един разговор. К. Петканов, СВ, 203.
За (заради) бълхата изгарям юргана (чергата). Разг. Дребнав, неразумен съм и за маловажни неща жертвам големите.
Надула се бълхата да избълва слива. Разг. Ирон. За някой, който се наема с нещо, без да е необходимо, без нужда.
Потайвам се (спотайвам се / спотая се) като бълха в гащи. Разг. Много старателно се потайвам, (спотайвам).
Пускам / пусна (турям / туря) бълха в ухото някому. Разг. Създавам някому неоснователно безпокойство.
Търся вълна под езика на бълхата. Диал. Ирон. Върша нещо напълно безсмислено.
— Други (диал.) форми: болва`, бъала`, бълва`, бъйла`.
БЪЛХА`РНИК, мн. -ци, м. Разг. 1. Помещение с много бълхи.
2. Дреха, завивка, постилка, пълна с бълхи.
БЪЛХИ`ЦА ж. Умал. от бълха, малка бълха; бълхичка, бълхица.
БЪЛХИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от бълха; голяма едра бълха.
БЪЛХЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бълшив (в 1 знач.) Бълхливо коте.
БЪЛХОСЕ`РКА ж. Диал. Бълхосранка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЪЛХОСРА`НКА ж. Диал. Следа от бълха върху дреха. Пра, пра, пък бълхосранките личат по ризата. СбНУ XIV, 41.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪЛХО`ТИНА ж. Диал. Оцапано от бълха място на долна дреха.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник, 1951.
БЪ`ЛША`, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал!. Пощя бълхи; бълшевя. бълша се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЪ`ЛШАВ*,* -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бълшив (в 1 знач.).
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
БЪЛША`САМ. Вж. бълша`свам.
БЪЛША`СВАМ, -аш, несв.; бълша`сам, -аш, св., непрех. Диал. Нападнат съм от бълхи, завъждам бълхи.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪЛША`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бълшасвам.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪЛШЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бълха; малка бълха, бълхичка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЪЛШЕВЕ`НЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бълшевя и от бълшевя се.
БЪЛШЕВЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. Бълша. бълшевя се страд. и възвр.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.БЪ`ЛШЕ`НЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от бълша и от бълша се; бълшевене.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЪЛШИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. По който има много бълхи; бълшав, бълхлив. Бълшива черга. Бълшиво куче.
2. По който има следи от бълхи, който е изцапан от бълхи. Бълшива риза.
БЪЛШИ`ЦА ж. Умал. от бълха; малка бълха, бълхичка, бълхица.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЪ`НДЖИ, мн. няма, ср. Спорт. 1. Вид екстремен спорт, при който се скача от голяма височина (от кула, висок мост и др.) със специално ластично въже, прикачено към тялото и глезените. Родено в Нова Зеландия преди много години, бънджито е скачане от високи мостове. СТ, 1998, бр. 46, 28. „Винаги можеш да си приказваш с един човек, който практикува скокове бънджи, тъй като е засмян до уши.“ П, 1991, бр. 6, 7.
2. Специално ластично въже, използвано при този екстремен спорт. Луда е [Ани], но не толкова, че да скочи с бънджи от някой висок мост. С, 1999, бр. 2489, 8.
— Англ. bungee. — Друга (рядка) форма: ба`нджи.
БЪ`РА-БЪ`РА междум. За наподобяване на звукове, издавани при бързо безсмислено говорене или при монотонно четене.
◇ Бъра-бъра, три чадъра. Разг. Пренебр. Употребява се, за да се изрази недоверие или подигравка към нечии думи.
БЪРБОЛА`Н м. Диал. Бърборан.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪРБО`ЛЕНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от бърболя.
БЪРБО`ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Диал. Бърборя.
БЪРБОРА`Н м. Разг. Бъбривец, бъбрица, бърборко, дърдорко. Бъра, бъра! Кой бърбори? / Кой е тоя бърборан? М. Лъкатник, ВП, 9.
БЪРБОРА`НА ж. Разг. Бъбривка, бъбрица, бърборка, дърдорка. Затова, че е Лиляна / мързелана, / затова, че е Лиляна / бърборана, / над задачите си плаче. М. Лъкатник, ВП, 36.
БЪРБОРА`НКА ж. Разг. Умал. от бърборана.
БЪРБО`РЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бърборя. Предпочиташе да работи сам, вместо да слуша с часове безгрижното бърборене и веселото кискане на младежите. П. Вежинов, ВП, 6. Нямаше край тази тежка и мъчителна нощ, .. И как противно й беше това непрекъснато неразбираемо бърборене на жените отвън. Г. Караславов,* С, 124.
БЪРБО`РЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бърборене. Па наскоро Дрюся свести, та заряза безплодните приказки и бърборение за политика. Й. Груев, СП (превод), 66.
БЪРБО`РЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Бъбрив. Смени след туй [борсукът] кълвача — пръв счетоводител, / бил остър по характер той, / и тури зетя свой — известния вредител, / зловещия бърборест гарван. Хр. Радевски, Б, 64.
БЪРБОРИ`ЦА ж. Разг. Жена бъбрица. Дъщеря му е една бърборица.
БЪРБО`РИЩЕ, мн. -а, ср. Индив. Пренебр. Място, където се бърбори. Театърът се превръща от бърборище в храм на словото, храм на творческата фантазия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 158.
БЪРБО`РКА ж. Разг. Бъбривка, бъбрица, бърборана, дърдорка. Любенов. Много е приказлива тази госпожа. Мария. Една бърборка… страшно ми дотягва понякога. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 359.
БЪРБО`РКО, -то мн. -вци, м. Разг. Бъбривец, бъбрица, бърборан, дърдорко. — Той беше един бърборко, един фантазьор и манияк... За него морето беше до колене… Г. Караславов, Избр. съч. II, 43. Тоя неуморим бърборко Анго — ето и сега, не спира: разприказвал се е, сякаш не на бой ще върви, а на сватба. М. Кремен, Б, 26.
БЪРБО`РКОВИЦА ж. Диал. Бъбривка, бъбрица, бърборка, дърдорка.
— Т. Панчев, Допълнение към българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪРБОРЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бъбрив. Но когато богат осиромашее, сякой го куди двойно и тройно, ..: ако ли йе пък разговорен, то, когато изпадне, казват го бъроорлив и лапацан. Кр. Пишурка, К, 108-109.
БЪРБО`РСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Качество или проява на бъбрив; бърборене. Да, пазят се като от сеч и огън, / да, пазят се Пашите от бърборство; / попитат ли го нещо, — те промълвят: / — „Върховната власт по-добре разбира.“ Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3 и 4, 170.
БЪРБО`РЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. 1. Говоря много за незначителни и излишни неща; бъбря, дърдоря, брътвя. Дядо бърбореше що трябва и не трябва, само за да наруши бодливото мълчание, легнало с всичката си тежест върху душите ни. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 43. — Тъй, тъй! .. Пада му се! Нека, та да се научи как се ядат яйца от гащата кокошка в петъчен ден! — бърбореше баба Гина през плета. Чудомир, Избр. пр, 29. Те бърбореха за училището, за своите съученици и съученички. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 320.
2. Говоря неясно и неразбрано. Шумно и весело е там в широката стая: тия, около таблиците, викат разногласа песен; ония, по чиновете, тихо бърборят, сякаш пчели бръмчат. Т. Влайков, Пр I, 160. Най-сетне стигнахме парка. Из алеите — човек до човек .. Цялата тълпа шуми и бърбори, блъска се и напредва. К, 1963, кн. 2, 36. Уплашеното кудкудякане на птиците се смесваше с дивия и гърлен говор на татарите, които непрекъснато бърбореха и се провикваха. Ст. Загорчинов, ДП, 108.
3. Прен. За река, вода — бълбукам, бълболя, бъбля, бъбря. Пролетната гора беше тиха. Пееха птиците, шаваха из храстите живинките й, весело бърбореше поточето. Ст. Станчев, ПЯС, 69. Чучурът печално бърбори в нощта. Ив. Вазов, Съч. II, 35.
БЪРДА`К, мн. -ци, м. Диал. Овен със стърчащи нагоре извити рога.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
БЪРДА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изработва и продава бърда за дървен тъкачен стан.
БЪРДА`РИН, мн. бърда`ри. Остар. Бърдар.
БЪРДА`РКА ж. 1. В миналото — жена, която продава бърда.
2. Жена на бърдар.
БЪРДА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бърдар.
БЪРДА`РСТВО, мн. няма, ср. В миналото — занаят на бърдар.
БЪРДЕ`1*, мн. -та, ср. Диал. Барде; стомничка, бардаче. Ах, тая забравена миризма на индрише — толкова я обичах! Тя ми напомняше собата на баба Галунка, .., старите полици с гледжосаните бърдета и грънци. А. Гуляшки, ЗР, 204.
БЪРДЕ`2*, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бърдак. Той се надигна и ги видя. Те бяха две малки бърдета, които смешно мърдаха триъгълните си опашки. Д. Кисьов, Щ, 188.
БЪ`РДЕЛ м. Диал. Част от тъкачен стан, на която се поставя бърдото. Турнала платно да таче — / сама е совалкя летела, / сами й бърдел приткавал. Нар. пес., СбНУ XLIV, 469.
БЪ`РДЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За местност — който е с неголеми възвишения, бърда; бърдовит (Вл. Георгиев и др., БЕР).
2. За овен — който е със стърчащи нагоре извити рога; виторог (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Обикн. за рог на овен или вол (крава) — който е стърчащ, извит нагоре. Бърдуля бе дребничка на ръст, .. Жълтеникава, с тънка шия и едни бърдести рога, чиито върхове още малко щяха да се срещнат и да затворят кръга. Кр. Григоров, ОНУ, 43.
БЪ`РДО1, мн. бърда`, ср. Издигнато над равнината неголямо възвишение с полегати склонове и обикн. със заоблени очертания: рът, рид. Пътят минаваше през голи поляни, .., после се изкачваше по насрещното бърдо и се губеше из лозята. Ем. Станев, ИК I-II, 176. Прехвърлиле бехме Гълъбец — едно голямо гористо бърдо, което скачва Стара планина със Средна гора. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 29. Самото място Оборище е между две високи бърда в долината. З. Стоянов, ЗБВ I, 404. Провикна са овчар / йот високо бърдо. Нар. пес., СбВСт, 331.
2. Воен. Кота.
◇ Въз бърдо. Диал. Нагоре.
Низ бърдо. Диал. Надолу.
БЪ`РДО2, мн. бърда`, ср. Част от тъкачния стан, продълговата назъбена дъска, между чиито зъбци се прокарват нишките на основата и с която се набива вътъкът. Калина разви кросното и пак го нави. Бутна нищелките назад, оправи кученцата, настъпи стъпалата и преметна совалката. Преди да удари бърдото в нишките, над главата й застана Стоян. К. Петканов, П, 41. Откъм кухнята се чуваха бързите удари на бърдото .. Седнала в стана, майка му чевръсто прехвърляше совалката. Ст. Дичев, ЗС II, 290. Тъкачният стан отново заработи. Бърдото се раздвижи, нишките затрептяха под неговите удари и платът започна да расте без дефект. ВН, 1955, бр. 284, 2.
БЪРДОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Бърдест. Бърдовити места.
БЪРДО`КВА ж. Остар. и диал. Маруля, салата. Градинарство .. обема сеяние на разни за припитания злакове, .., картофи или барабой, чорбица, копър, кервиз, майданоз, бърдокви. Г. С. Раковски, П I, 68.
◇ Тикви и бърдокви! Диал. Нищо и никакви приказки (Ст. Младенов, БТР).
БЪ`РЖЕ нареч. Разг. Бързо. Велика .., взе поводите от ръцете на мъжа си и подкара бърже конете. К. Петканов, МЗК, 8. А при последните думи на майка си тя токо сви наведнаж недоповитото дете, грабна го в ръцете си и бърже си тръгна. Т. Влайков, Съч. II, 58. Аз стегнах бърже коня и потеглих за София. Ив. Вазов, Съч. XII, 83. Марко бега през поле широко, / ем си бега, хем си гласом вика: / — Скоро бърже, бре, мой дружина, / де сте, да сте, сега тува да сте! Нар. пес., СбНУ XLIII, 64. • Удвоено бърже-бърже. За усилване. Домакинът и жена му се развъртели, сготвили бърже-бърже, щото имали и щото било най-харно, па сложили софра. Христом. КМ II, 185.
БЪРЗ и БРЪЗ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се движи с голяма скорост. Противоп. бавен. По-рано той си имал добро конче, дребно наистина, но живо, бяло като лебед и бързо като сърна. Й. Йовков, Разк. I, 238. Полудиви като самите бикове, гаучосите яхват конете си и подгонват с бързите си кучета побягналия добитък. Св. Минков, ДА, 88. Срещу него се зададе бърза каруца, той не се отмести и каруцарят се развика, нагруби го. К. Петканов, В, 126. Когато нощем най-вилнеят / фъртуни в севера свиреп, на бърза тройка бяла фея / препуска низ безкрайна степ. Т. Траянов, П, 135. Бърз кон се стига, бърза дума не може. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 56. // Пъргав, подвижен. Когато [партизаните] слязоха в равнината и го видя, тя остави групата си и се затича към него, лека и бърза като .. младо момиче, което чакаше любовта. Д. Димов, Т, 577. Дете игриво бързо, / дете червенобузо, / я обърни очите, / виж как пълзят мъглите! Елин Пелин, ПБ, 71.
2. Който става или се извършва с голяма скорост. Противоп. бавен. Тогава Македонски, …, хвана дъската за единия край, .. и с едно бързо извиване измъкна я из ръцете му. Ив. Вазов, Съч. VI, 65. Стефан проследи протегнатата ръка на козаря и видя кошутата, която в последните скокове на бързия си бяг се изгуби в гората. Й. Йовков, СЛ, 28. Конят трепна още веднъж, изцвили, с привична и непринудена грация изви шията си, надигна опашка и с бърз тръс се понесе към селото. Й. Йовков, Разк. I, 241. Сплъстената му и никога нечесана коса се развяваше от бързия му ход. Елин Пелин, Съч. IV, 73. Портата беше вече здраво затворена и се чуваше отвъд бърз, припрян говор на турски: — Излизайте! Хващайте стените. Д. Талев, ПК, 696-697. По бързите и неравни движения и по гласа се виждаше, че старецът още е развълнуван. Й. Йовков, Разк. I, 235. // Който се характеризира с голяма скорост. Бърз ритъм. Бързо темпо. Бърз тропот. // Който е изпълнен с движение, с действие; динамичен, напрегнат. Животворното слънце пръскаше широки и топли вълни върху ободрената земя. В нея отново се събуждаше живот, трескав и бърз, който кипеше и обновяваше всичко наоколо. Елин Пелин, Съч. II, 43. В нашия бърз и кратък живот на земята съдбата ни е дала най-голяма утеха: паметта. К. Константинов, ППГ, 9.
3. Който става, протича, настъпва в кратък интервал от време; скоростен. При всичкото му присъствие на духа, .. Бойчо остана поразен, той не можеше да вземе бързо решение. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 219. Ние прекратихме пътуванията си с дяда Гена и месец-два по-късно се научихме, че Сарандовица умряла съвсем неочаквано — с оная бърза смърт, която често грабва здравите и силни инак хора. Й. Йовков, ВАХ, 27-28. С бърз поглед юрушкият вожд обиколи вързаните първенци и видя Манол. А. Дончев, BP, 219. Бърз растеж. Бърза промяна. Бърза реакция. Бързо оздравяване. Бърза справка. Сили за бързо реагиране. Бърз телефонен разговор. // Който става, повтаря се на чести, кратки интервали от време. И в това царство кърваво, грешно, / .. / кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своят священни конец… / Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 27. В съседния участък и по-нататък по голите зъбери на Голак от време на време закипява бърза и гореща стрелба. Л. Стоянов, X, 19.
4. Който разполага с малко време, който бърза. Бързи, ослепителни светкавици кръстосаха облаците и събориха едри капки. К. Петканов, СВ, 50. От бързите гости да те е страх. Погов. За бързи гости квасник се меси. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 177. Стефан трепна развълнувано. Дишането му стана изведнъж по-бързо и по-дълбоко. Д. Димов, Т, 78. Изведнъж по пясъчната ивица с бързи котешки скокове премина някакво животно. Ем. Станев, ЯГ, 18.
5. Който трябва да се извърши незабавно, който не търпи отлагане; спешен, неотложен. Огнянов със сълзи на очи се мъчеше да го задържи, защото, .., Петър сега още полудяваше за бързо отмъщение. Ив. Вазов, Съч. XXII, 192. Аз тук по бърза работа съм дошъл. Елин Пелин, Съч. II, 163. Тоя път той искаше да изненада злосторниците с бързи и решителни мерки. Й. Йовков, Ж, 1945, 232. Полека карай. Бърза работа нямаме. Й. Йовков, Разк. III, 32. // Който е свързан с незабавно изпълнение. Предават се бързи заповеди — .. — всеки да се стегне. Л. Стоянов, X, 26. Ръководителката Несторова даваше бързи нареждания. До вечерта кръжочната изложба трябваше да бъде готова. Цв. Ангелов, ЧД, 217.
6. Който може лесно, сръчно, умело и в кратко време да извърши, да се справи с нещо; сръчен, похватен. Противоп. бавен, муден. Той беше момък на двадесет и две-три години, бърз, пъргав и буен. Елин Пелин, Съч. I, 21. Султана не пророни сълза, .. Тя окъпа, облече мъртвото дете, бърза, похватна, както всеки ден. Д. Талев, ЖС, 96. Като си работеше, бърз и сръчен, .., Тюлев мяташе на всички страни шеги и закачки. Г. Караславов, ОХ I, 252. Бърз крадец домакиня слисва. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 56. // С предл. на и в. Опитен, способен, сръчен по отношение на нещо. Баба ти Минчовица беше такава, пъргава, работна и бърза в сичко. Т. Влайков, Съч. II, 12. Моят чичо имаше едно доресто конче, дребно на ръст, но много яко и бързо на ходене. А. Каралийчев, СР, 88. Бърз на лъжица, тром на теслица. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 56. Бърз на дума. Бърз в движенията си. Бърз в краката. Бърза в ръцете. // За ум, мисъл и под. — който веднага, в кратко време правилно, уместно реагира. Противоп. бавен, муден. Досега той се спасяваше от разправии с полицията само благодарение на хладнокръвието и бързия си ум. Д. Димов, Т, 101. От баща си фламандец Ивон беше наследила упоритостта и известна методичност в действията си, а от майката — французойка — гъвък и бърз ум, болезнена чувствителност и склонност към внезапни решения. П. Спасов, ХлХ, 35-36. Бърза мисъл. Бърз рефлекс.
7. Който действа прибързано, необмислено; прибързан. — Стоил право казва, търпение — спасение! Ти, Никола, затъ си малко бръз. Й. Йовков, Разк. I, 27. Бързата кучка слепи ги ражда. Погов. Бърза кобила сляпо родила. Погов. // Който е извършен или казан прибързано, необмислено, набързо. — У мене лоша работа няма, приятелю — отговорил столарят, — но бързо няма да стане. Бърза работа — срам за майстора. Ран Босилек, СбХ, 51. Но в цялата работа имаше нещо, което не беше в ред. Решението на Костов й се струваше много бързо. Д. Димов, Т, 488.
◇ Бърз влак. Влак, който се движи с по-голяма скорост от обикновения и не спира на всички гари.
Бърза дивизия. Воен. Дивизия, която разполага с моторизиран превоз за придвижване от едно място на друго в много кратко време. Един старик докара овен. Той спря колата си пред щаба на бързата дивизия и със сълзи на очи моли командира: — Зъмнете го. Аз този коч съм го обрекъл на българската войска. А. Каралийчев, ПГ, 177.
Бързи неутрони. Физ. Неутрони, които притежават енергия повече от 100 килоелектронволта.
Бърза писта. Спорт. Много стръмна писта за ски-спорт.
Бърза помощ. Специална медицинска служба за даване на незабавна медицинска помощ при нещастен случай или при внезапно тежко заболяване.
Бърза поща. 1. Специална пощенска служба, която доставя пратките или писмата за много кратко време. 2. Пощенска пратка с означаване за бързо доставяне. Получих бързата поща.
Бърза радиограма. Съобщение, предадено по радиото за разгласяване или за изпълнение в кратко време.
Бърза телеграма. Телеграма, която трябва да бъде предадена и връчена незабавно.
> Бърз като вятър (стрела). Много бърз.
На бърза ръка. Разг. Набързо. Еньо заведе булката си в новата къща, която, макар и недовършена, постегнаха на бърза ръка. Елин Пелин, Съч. III, 136. Искате ли да ви разточа баница на бърза ръка? К. Петканов, ЗлЗ, 234.
— Друга (остар. и диал.) форма: бръз.
БЪРЗА`К1, мн. -ци, м. Диал. Човек, който умее да работи, да се справя, оправя бързо или да ходи бързо; бърз човек. Танчови бяха едни от най-бързаците. Рядко се е случвало да им захване буря я несъбрано сено, я неизвързана нива. Кр. Григоров, ТГ, 75.
БЪРЗА`К2, мн. -ци, м. Диал. 1. Бързей на река (Н. Геров, РБЯ).
2. Ранен сорт царевица (Ст. Младенов, БТР).
3. Уда`рник на кремаклия пушка или пищов (Н. Геров, РБЯ).
БЪ`РЗАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Вървя, движа се с голяма скорост. А непознатият все бързаше с широки крачки, с разперени ръце, усмихнат. Й. Йовков, ПГ, 5. Вървеше бавно, нямаше закъде да бърза. М. Грубешлиева, ПИУ, 297. Бърза, бърза, умори се и спря под една круша да си почине. А. Каралийчев, ПС I, 39. Бързай, странник, върви скоро / къща бащина да стигнеш. Хр. Ботев, Съч. 1929, 22. Параходът пресичаше залива и .. бързаше към открито море. Ст. Дичев, ЗС I, 316. Бърза бързоструйна Струма, / тайна в хладка гръд таи. Т. Траянов, ББ, 15. Който много бърза, назад изостава. Погов. Не бързай да ся не спрепнеш. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 73.
2. Непрех., обикн. със следв. изреч. със съюз да, често с предл. с. Старая се да направя, да свърша, да завърша нещо скоро, за кратко време. Колкото и да бяха бързали в дните, преди да се обяви въстанието, останала бе още много несвършена работа в тия високи планински места, дето всичко зрееше по-късно. Д. Талев, И, 534. Тополчани не знаеха, кога е ден, кога е нощ, толкова бързаха с оранта. К. Петканов, СВ, 21. В Богинка момите бързат с премените си. Само Билянка за нищо не иска да знае. Нито тъче, нито везе копринени поли. К. Петканов, ОБ, 6. Ръцете и дрехите му бяха зацапани с вар, .. Предстоеше му женитба и той бързаше да измаже къщата, в която беше отредено да въведе невестата си. Д. Ангелов, ЖС, 79. От време на време тя оправяше над челото рохкавите кичури на косата си и продължаваше да пише. Тя бърза да свърши всичко, защото подир два деня ще се жени. Елин Пелин, Съч. II, 112. • Прех. Разг. // Със следв. изр. със съюз да. Силно желая, полагам усилие да осъществя нещо в най-близко време или преди други. Полъхваше хлад, някоя звезда се откъсваше от небето и ние бързахме да се приберем в къщи. Й. Йовков, СЛ, 156. Разчу се, че .. Велко спасил с голяма смелост околийската чета от сигурна гибел. Дона се гордееше Велко. Всеки бързаше да й каже по нещо: — Твоят Велко спасил четата, учителке. Д. Талев, И, 416. Той настръхваше от тази мисъл и бързаше да я пропъди. Г. Караславов, Тат., 242-243. Пролетта наближава и той [Левски] бързаше да влее усилията си в общите приготовления и да вземе участие в борбата. Ив. Унджиев, ВЛ, 66. Дето бърза мома да се жени, налита на крастави ергени. Погов.
3. Непрех. Върша, работя, изработвам нещо за прекалено кратък срок, припряно. „Бързай, бяла Недо, облог с тебе бия, — / не те ли спреваря, давам, душо блага, / пръстен на ръката, нанизи на шия, / и сърце придавам — придан тебе драга.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 165. И каза: „Деца! Елате сега да разкажете нещо из уст, някоя сказка или някое стихотворение. Само недейте бърза!“ Й. Груев (превод), кн. 7, 49. „Ха сега на работа, на работа, момчета, ама се зимайте за нея полека, не бързайте!“ Н. Бончев, ТБ (превод), 37. Най-главното: не бързайте! Добре гласи народната пословица — бързата кучка слепи кучета ражда. Р. Каролев, РЗМ, 52.
4. Прех. и непрех. с предл. с. Разг. Желая нещо да бъде изработено или да стане за кратко време, в кратък срок. Дигнах се и право при кварталния дърводелец. — Слушай, комшу — му казах, — да вземеш да ми измайсториш една закачалка, а? Каквото струва там, ще си платя. Само че много я бързам, за утре ми трябва. Ем. Робов, Ст, 1965, бр. 1006, 1. — Е, то се знае — рече сериозно бай Митю, .., като се наведе, за да разгледа по-внимателно мотиките. — Бързаш ли ги? — Бързам ги, бай Митьо — рекох аз, — днес ще окопаваме царевицата. К. Калчев, ПИЖ, 142. Когато след малко седнаха да се хранят, Чарли се опита да поднови разговора, но като видя, че няма да научи нищо ново, замълча и разтревожен се замисли. „Защо Тороманова бърза така с роклите си? „Да не би да се гласят някъде да бягат?“ П. Вежинов, СО, 83. Бързам вечерята. △ Бързам сватбата.
5. Непрех. Нямам време за губене, чакане, понеже имам неотложна работа. Ето преди малко те дири Станко от Осмар. Казах му да те почака, но не ще — бързал бил. Ст. Чилингиров, ХНН, 146. Погледна го само веднъж косо, някак учудено, и каза: — Бързам. Трябва да отида в село да говоря по телефона с агронома .. И. Петров, НЛ, 38. Илия се надигна и стана .. С него станаха да си ходят почти всички. И не че бързаха или че имаха нещо работа, а защото крайненци бяха попрехвърлили вече, често се обръщаха, .. и само гледаха с кого да се счепкат. Й. Йовков, ЧКГ, 41. Гост, който бърза, квасник ляб дочаква. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 181.
6. Непрех. Разг. В пов. с отриц. не. Имай търпение, чакай, потърпи. — Ама как? Това ми кажи ти мене! — .. — Не бързай, ще ти кажа. Й. Йовков, СЛ, 146. — Наистина ли е болна Дафина? — обезпокои се Рилски. — Не бързай — болестта й не е опасна. К. Петканов, В, 159-160. бързам се страд. (във 2 и 4 знач.). бърза се безл. Войниците чувствуваха, че става нещо не съвсем добро и че трябва да се бърза. Й. Йовков, Разк. I, 72. Остава сега да се определи, каква ще бъде заплатата на директора на Академията. Впрочем с този въпрос няма да се бърза. Ал. Константинова, Съч. I, 106.
БЪ`РЗАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от бързам и от бързам се. „Позакъснях, трябва да побързам“ — помисли си той неспокойно, .. Свикнал да отмерва времето по слънцето, старият работник измина пътя до рафинерията все в бързане. Д. Ангелов, ЖС, 94. Забърза по стълбите, .. от бързането и от вълнението, сърцето й силно заби. П. Вежинов, СО, 68. С бързане път са не зима. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 136.
БЪ`РЗАНИЦА, мн. няма, ж. Диал. Бързане.
БЪ`РЗАТА нареч. С бързане, като се бърза.
БЪ`РЗЕЙ, -еят, -ея, мн. -еи, м. 1. Ускорено течение на водата в река поради увеличения наклон на коритото й. Най-после един бързей я откара близо до срещния бряг и селянката с много мъка допря ладията до земята. Ив. Вазов, Съч. XI, 13. На два метра от тях подскачаше в каменното си корито бъбриво горско поточе. Над разпенените му бързеи трептеше в многоцветни дъги воден прах. П. Бобев, ГЕ, 6. А когато се спуснаха надолу по течението, Бенко лягаше на гръб, оставяше се да го носи бързеят и гледаше как звездите над него весело трептят, сякаш му се усмихват. Ал. Бабек, МЕ, 23. Тази част от реката има много бързеи, прагове и водопади. Б. Русев, ЖНР, 9.
2. Място, част от коритото на река, където водата тече ускорено. Елка стигна до реката. Водата беше бистра и се виждаха белите камъчета по дъното, макар че водните струи размятаха пенни гриви по бързеите. Л. Галина, Л, 10. Белите гладки речни камъни са се припекли на слънцето .. Водата се е прибрала, криволичи, провира се измежду камънаците, бърбори по бързеите. П. Росен, ВПШ, 91.
3. Бръз, буен поток. Водната енергия на планинските бързеи и водопади отрано още е била използувана за различни занаяти. Б. Пенев, НБВ,* 8. И тръгват бързеите по долината / да оплодят живота ти могъщ. Ламар, СГ, 3.
◇ Запъвам се / запъна се (стоя) като рак на бързей. Разг. Упорито не отстъпвам; инатя се. Намислили сме да реорганизираме работата си, а още от началото ударихме на камък. И кой, мислиш, е виновен за всичко това? Вашата Яна .. — Ей тъй, запъна се като рак на бързей и ни напред, ни назад. К. Калчев, СТ, 18.
Като рак на бързей. 1. В съчет. с върви ми (спори ми). Зле, лошо (ми върви). 2. В съчет. с бързам. Никак, съвсем не (бързам).
Напред е дълбоко, назад е бързей. Разг. В безизходно положение.
Пеняви се като рак на бързей. Диал. Проявявам излишно упорство, упорствувам напразно.
Разбързал се като рак на бързей. Разг. Ирон. За човек, който се мае, разтакава.
БЪ`РЗЕЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бързей. — Реката беше придошла мътна и дълбока. Намерихме едно плитко бързейче, наредихме трите върбови венчета на една дъсчица и я потопихме във водата. Н. Каралиева, З, 21.
БЪРЗЕ`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бързя.
БЪРЗЕШКА`ТА нареч. Разг. Бързо, бързешком. И китки се подават бързешката, и сълзи се ронят по бузите. Ив. Вазов, Съч. VI, 125. — Сега! — извика бързешката селският кехая и се завтече. Ц. Гинчев, ГК, 315. Положението на Калитко ставаше неудържимо. Той се хвана бързешката за един клон, .. и тупна на земята. Ив. Хаджимарчев, ОК, 333.
БЪРЗЕШКИ`М нареч. Диал. Бързо.
— От Ст. Младенов, български тълковен речник…, 1951.
БЪРЗЕШКО`М нареч. Разг. С бързане, бързо; бързешката. Ванко кимна на механика и избърза навън. Изкачи бързешком стълбите на дирекцията и спря задъхан пред вратата. М. Грубешлиева, ПИУ, 21. Момичките, .. — пъргави, неспокойни, пъстри като цветя. Притичват до чешмата за вода и бързешком се връщат. Н. Стефанова, РП, 101. Той ги хванал развълнуван за ръка, въвел го мълчешката в собствената си стая, затворил я бързешком, па зел да му говори с пресичан глас шушнешката. К. Величков, Пссъч. VIII, 279.
БЪРЗИНА`1, мн. няма, ж. 1. Качество на бръз; скорост. — Как ги правиш тези работи? — попита той. — Магия някаква ли употребяваш? — Всичко е бързина, сръчност! — отвърна Сенко. А. Каралийчев, С, 188. Всички се обърнаха към прозорците. Човекът тичаше с невероятна бързина. М. Грубешлиева, ПП, 113. Кой не хвали арабските коне, които по хубостта на ръста, по бързината на бяг .. са прочути из цял свят. С. Бобчев, ПОС (превод), 238-239. Колата с шеметна бързина се понесе по Ломското шосе. К. Митев,* ПБ, 101. Влакът навлезе в гарата, намали бързината, спря. А. Гуляшки, МТС, 327. Нахлуването и настъплението на Тракия ставаше с една невероятна стремителност и бързина. Й. Йовков, Разк. III, 100.
2. Бързане. Чакай де! Такива работи не стават с бързина. В. Друмев, И, 15. Това значи, че в някой момент на бързина или залис забравил и плика да надпише с черковни букви. Ив. Вазов, Д, 102. Бай Ганьо от бързина, види се, беше забравил да тури в дисагите закуска. Ал. Константинов, БГ, 26. В бързината полицаите не бяха успели да вземат нито оръжието, нито дрехите си. Те гледали само живота си да спасят. Сл. Трънски, Н, 193. Често селяните се оставят на дюлгерите, които, от бързина, изкарват работата калпава, и за сетне им излиза училището много по-скъпо. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 73.
◇ С голяма бързина. Желез. При транспортиране на стоки, пратки — за много кратък срок.
С малка бързина. Желез. При транспортиране на стоки, пратки — за по-продължителен срок. Пратката не ми е необходима веднага. Може да я пратите с малка бързина.
БЪРЗИНА`2 ж. Диал. Бързей. Не дигай се на високо, Йовано-Йованке, / .. Като риба по бързина. Нар. пес., СбНУ, XXII-XXIII, 21.
БЪРЗИ`ЦА1 ж. Само в съчет.: Бърза бързица. Нар.-поет. Жена, която умее да работи или да върви бързо. Кой та, рекъл, синко, научи тъй бързо да тъчеш?“ Пък тя рекла: „Кой ша ма научи? Сама самица, бърза бързица. Нар. прик., СбНУ XXVII, 326.
БЪРЗИ`ЦА2 ж. Диал. Растение, чиито плодове зреят за кратко време. Зеле бързица.Лук бързица.
БЪ`РЗИЧКАТА нареч. Рядко. Разг. Бързичко.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЪ`РЗИЧКО. Нареч. от бързичък. — В гърлото, ей тука, една кост се спряла… — Не плаши се, сестро! Туй често се случва. Бързичко си яла. Ран Босилек, Р, 59. Вървяха бързичко и се оглеждаха на всички страни. Момчета, по-бързичко си гледайте работата. Д. Кисьов, Щ, 100. Вече трети час двамата калугери яздеха по прашния път .. Възрастният постоянно подканяше: — По-бързичко, Игнатий! Няма да стигнем за обяд! Ст. Дичев, ЗС I, 64. Аз бях получил вече спасителна инерция и бързичко се отдалечавах от опасната сграда. Г. Данаилов, ДС, 275.
БЪ`РЗИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от бърз; който е до известна степен бърз.
БЪ`РЗО нареч. 1. С голяма скорост при движение, действие, дейност, процес и др. Противоп. бавно. Вратата на аптеката шумно се отвори. Един мъж бързо се втурна вътре, без да затвори след себе си. М. Грубешлиева, ПП, 87. Двамата още не се бяха наместили удобно на седалищата и колата внезапно тръгна — .., припряно и бързо. П. Вежинов, СО, 181. Дъхът й се спираше, сърцето й силно и бързо биеше. Елин Пелин, Съч. III, 48. Звездите на небето бързо и безпокойно трепкаха. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 150. Камбаната биеше все така бързо и непрестанно. Елин Пелин, Съч. III, 89. • Удвоено бързо-бързо. За усилване. Приказваше бързо-бързо, ядеше си наполовина думите, но аз му разбирах. Й. Йовков, ЖС, 152.
2. За кратко време, в кратък срок. Настъплението на врага към София стана бързо: повръщането му се извърши още по-бързо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 147. В първите дни на април из многобройните лагери, .., бързо и навсякъде се разнесе слухът, че е сключено примирие. Й. Йовков, Разк. I, 93. Ще ида нейде, дето бързо се печелят пари. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 142. // Веднага, тутакси, тозчас. Десетина конници по разни посоки влизаха вече в село .. Кучетата залаяха по различни места из селото и тук-таме се появяваше и бързо изчезваше между къщите някой от тия конници. Й. Йовков, Разк. I, 108. Тая грандиозна сцена се яви и се изгуби бързо, като един сън. Ив. Вазов, Съч. XV, 68. Е, гиди Индже войводо, / къде си бързо да дойдеш? Нар. пес., Христов. ВВ II, 214. // Изведнъж, внезапно. Всичко това стана тъй бързо, че нямах възможност да се опомня. Кучетата минаха като вихрушка. Ем. Станев, ЯГ, 106. Зад пустата воденица бързо се мерна дългата фигура на полякът с обвесена през рамо пушка и изчезна. Елин Пелин, Съч. I, 17.
3. За изразяване на нетърпеливо желание, на заповед — без бавене, незабавно. — Докарай колата! Бързо! — Докторе, да вървим. Й. Йовков, ВАХ, 62. Ново свистене на крила ме накара да се обърна, две патици идваха право към мене — можеха да се блъснат отгоре ми. Бързо пушката! Й. Радичков, НД, 33. Генко измъкна Тинчовото яке от купчинката и бръкна в единия джоб. В него нямаше нищо .. — Няма я! — подвикна той на Тинчо. — Във вътрешния джоб — отвърна му Тинчо. — И по-бързо, че започваме! П. Проданов, С, 71.
4. Муз. Алегро, живо.
БЪ`РЗО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който се движи или върши нещо с голяма скорост, напр.: бързоподвижен, бързоходен, бързодействуващ.
2. Който става, осъществява се в много кратко време, напр.: бързогаснещ, бързогорящ, бързопротичащ и др.
БЪРЗОВА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. Електрически уред за бързо загряване на вода, обикн. за домакински нужди, който се потапя непосредствено в съда. Имам малък австрийски бързовар за кафе. Г. Мишев, ЕП, 207.
БЪРЗОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Твърде бърз, пъргав, чевръст. Нали й бързовата Петранка, наготви гозби сякакви, / .. Гозби у ръце вземала, / право с Павяла отиде. Нар. пес., СбВСт, 18.
БЪРЗОДВИ`ЖЕЩ СЕ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се движи с голяма скорост. Бързодвижещи се радиоактивни частици.
БЪРЗОДЕ`ЙСТВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За уред, машина — който работи, действа с голяма бързина, скорост. Бързодействащо реле. Бързодействащ самопрекъсвач.
2. Който оказва въздействие бързо, в кратък срок. Бързодействащо лекарство. Бързодействаща отрова.
БЪРЗОКО`НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Сватбар на кон от страна на жениха. Гайдата пищеше все по-близо, .., глъчката на идващите сватбари растеше, наближаваше. И ето че притичаха няколко момци — бързоконците, — гръмнаха с пищов и заиграха луда ръченица. Ив. Венков, ХКН, 14. Кога наближат къщата на зетя, пущат другите двама бързоконци и отиват да известят за пристигането на сватбата. Тем., 1881, кн. 2, 12. Подир яздат бързоконци на два реда, а посреде им язди жених. Г. Раковски, П I,115.
БЪРЗОКРА`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който тича, бяга бързо. Спряла се сред път Писана. А Врабчо назад се върнал, Шарка бързокрак намерил, на ухото му изцъркал: — Ставай, побратиме верен! Скоро в Лисината къща! Ран Босилек, ВП, 12.
БЪРЗОКРИ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който хвърчи, лети бързо. Ай вий птички бързокрили, / фъркайте, идете там, / от пределите ни мили / донесете вести нам. Ив. Вазов, HP, 77-78. Да посрещнем гостенките — / ластовички бързокрили, / .., / че ни водят пролетта. Елин Пелин, ПБ, 34.* • Обр. Що е младост бързокрила / без възторг, без блян крила? Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 36.
БЪРЗОКРИЛА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Бързокрил. Пръпнаха невести млади, / .. / та хванаха гълъбица / и сокол бързокрилати. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 113.
БЪРЗОЛЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който лети бързо. Над тъмнозеления фон на езерото постоянно кръстосват бързолетните късокрили патици. Кр. Тулешков, НЗ, 59. Но той разполага с постиженията на съвременната техника и удобно настанен в бързолетен самолет, замина за Хонолулу. ОФ, 1950, бр. 1902, 4.
2. Който преминава бързо; мимолетен. Тя [Катя] и сега се огледа наоколо: танцуващи двойки, .. Млади съпруги, уморени от скуката на семейството, жадни за бързолетни наслади… М. Грубешлиева, ПП, 15. Спомняш ли си тия минути — дни бързолетни, когато пишеше своите чудно хубави песни, с биещо сърце, полугладен? Б, 1927, бр. 1896, 20.
БЪРЗОЛЕ`ТНО. Книж. Нареч. от бързолетен. „На тез две сенки, кои ведно там / във въздуха леки минават* бързолетно, / искал бих да говоря в тоя час, / желание ако туй не е суетно“. Казах поету. К. Величков, АД (превод), 46.
БЪ`РЗОМ нареч. Диал. Бързо, бързешком. — „Добър вечер, / невясто Ралко. Мала пък въхрушка!“ / Бързом издума старата, чембер / като отви и го от сняг отърси. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 96. — „Найдо, тънка Найдо, / Найдо откърши ми / пръчка ибришовка / конче да си шибна, / дано бързом тръгне. Нар. пес., СбВСт, 276.
БЪРЗОНО`Г, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който тича, бяга бързо. Най-слабодушните хвърлиха пушките си и удариха назад към пътя за Габрово. Най-бързоногите стигнаха първи до караулницата. А. Каралийчев, ТР, 158. Предния ден сред войската се разнесе слухът, че самият ромейски базилевс е навлязъл в българските земи начело на неизброими пълчища .. Как беше дошла тая вест до войската, преди да пристигнат пратеници на бързоноги коне? А. Дончев, СВС, 628. В тоя миг нощта възпира бързоногия Ахила, / но ако той ни намери, че сме пак тука остали, / .., всеки тогава / харно ще да го познае. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 35. Бързоног елен.
БЪРЗОПИ`С, мн. няма, м. Рядко. Стенография. Стенографията наричат още бързопис, краткопис, скоропис и т. н. Стен. VIII кл. 3.
БЪРЗОПИ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който е свързан със стенография. Бързописна система.
◇ Бързописно писмо. Гръцко писмо, разпространено през IX в., което Кирил използва при създаването на славянската глаголическа азбука.
БЪРЗОПИ`СЕЦ, мн. -сци, м. В миналото — лице, което пише бързо и четливо официални документи; писар. Тая прокламация [за въстание] са състави в къщата на Ивана Ликова. Пет-шест души бързописци, бяха повикани да изготвят преписи за сяко село в IV окръг. З. Стоянов, ЗБВ I, 448.
БЪРЗОПОГОВО`РКА ж. Рядко. Скоропоговорка.
БЪРЗОРЕ`ЖЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. 1. За машина, уред — чиято конструкция е приспособена за бързо рязане на твърди метали и сплави. Бързорежещи машини.
2. За метал, обикн. стомана — който е предназначен за направа на режещи инструменти, машини. Стоманите за направа на режещите инструменти, бързорежещи стомани, съдържат най-често волфрам (до 18%), хром и ванадий. Маш. IX кл. 16.
БЪРЗОРЕ`К, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който говори бързо; бързоречив. Беше бързорек, та понякога изяждаше края на думите. Кр. Григоров, ТГ, 6.
2. Който има навика да говори много и да казва нещо прибързано, необмислено. Ако попитате сега слатинци: „А кой ви пази имотите?“ — селяците ще се поусмихнат, ще се спогледат съучастнически, а в това време някоя бързорека булка ще подвикне: — Че кой? Пункт 38-и ами! Н. Тихолов, ДКД, 56. Това одобрение, явно споделяно от повечето моми, възбужда завист и ревност у оная с гръмовития глас. Каквато си бе бързорека: — И туй ми било песен! — отсича. Т. Влайков, Пр I, 30.
БЪРЗОРЕЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който говори бързо; бързорек.
БЪРЗОРЪ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който работи бързо, пъргаво, сръчно.
БЪРЗОСТРУ`ЕН, -у`йна, -у`йно, мн. -у`йни, прил. Книж. и поет. За река, поток и под. — който тече бързо; бързотечен, бърз. Бързоструйните води на Въча и Стара река текат от двете страни на Куртово Конаре към Марица. РД, 1959, бр. 265. 1. Бърза бързоструйна Струма, / тайна в хладна гръд таи. Т. Траянов, ББ, 15.
БЪРЗОСЪ`ХНЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който съхне бързо. Бързосъхнещ лак. Бързосъхнеща боя.
БЪРЗОТА`, мн. няма, ж. Остар. Бързина. В бързотата си Шерифът се не сети да разузнае кой е видял Огнянова, че влиза в метоха и в какви дрехи го е видял. Ив. Вазов, Съч. XXII, 153. В седемнадесетото столетие Галилей откри законите на тяжестта, ..; съвременно пак други велики мъже изнамериха тежкомерът, .., бързотата на светлината и друг. Пч, 1871, кн. 4, 54.
БЪРЗОТЕ`ВИЦА, мн. няма, ж. Индив. Бързане. Тя скокна тоя час на краката си, като повали от бързотевица и детето, което остана да плаче. Т. Влайков, Съч. II, 143.
БЪРЗОТЕ`ВИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Индив. Който се отнася до бързотевица; бърз. Добре ги опознах тия чаркове отпосле .., бързотевичното движение на помаците — .. просто замаяха детската ми глава и ме изпълниха с някаква смесица от страх. Т. Влайков, ПР I, 147.
БЪРЗОТЕ`ВИЧНО. Индив. Нареч. от бързотевичен. — Тя се съвзима, събира всички сили и с някаква извънчовешка напрегнатост бързотевично пак заразмахва мотиката. Т. Влайков, Пр I, 34.
БЪРЗОТЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. За река, поток — който тече бързо; бързоструен, бърз. От планинските върхове се спущат бързотечни бистри потоци. А. Каралийчев, ПД, 66. Високите била на планините са покрити с вечни снегове и ледници. Те дават начало на много бързотечни реки с пенести водопади, удобни за добиване на електрическа енергия. Геогр. VI кл. 7.
2. Поет. Който се движи бързо. Често виждам, в блян унесен, / други гледки по-далечни, / сякаш, сенки бързотечни, / сякаш, някаква си песен. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 129. Аз съм облак бързотечен във простори ведросини — / в мен са мощно въплотени животворни чудеса. Хр. Ясенов, Събр. съч., 63. Ще срещнеш кораб бързотечен, / безумно сини небеса, — / над шир безбрежна, безконечна. / Душата вижда чудеса! К, 1926, бр. 95, 3.3. Поет. Който трае кратко време, който отминава бързо; краткотраен. И душата ожедняла / за любов, любов ще иска. / Лаври, гроби ще забрави, / злост и слава бързотечна. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 157. Предели аз не виждам сред размаха свой; / на мигновенията бързотечни / изгубих тягостния брой. П. К. Яворов, Съч. I, 160.
БЪРЗОТЕ`ЧНО. Поет. Нареч. от бързотечен. Часовете летят бързотечно / и затихват из пусти земи. Сл. Красински, 30,* 120.
БЪРЗОТИ`Я, мн. няма, ж. Диал. Бързане. Сега от бързотия тя не беше прибрала косата си и сплитката се люлееше на гърба й като заплетена конска опашка. Ст. Чилингиров, ПЖ,* 153.
БЪРЗОХО`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Бързоходен. Без директора Куртев — обади се Рангел Илиев, .. — няма да се оправите. Дано го намерите, че е бързоход като невестулка… Ст. Станчев, HP, 40. След това почваше кушията, надпрепускването с конете. „Да видим конете, кой е по-сербез и по-бързоход“. Ив. Хаджийски, БДНН, 162. Бързоход трактор.
БЪРЗОХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който ходи или се движи бързо. Не, ще върви бавно, за да стигне колкото се може по-късно. А през това време по-бързоходните нейни приятелки може би ще я настигнат. Г. Караславов, ОХ III, 261. — Една бързоходна моторна лодка ще вземе разстоянието дотук не за дни, както ние сега, а за часове. П. Спасов, ХлХ, 317. Вече е готов и работи бързоходният асансьор, който за кратко време ще изкачва хората от партера до 14 етаж. ВН, 1959, бр. 2526, 1. Бързоходна лека кола. Бързоходен кораб.
2. За машина, съоръжение — който работи с голяма бързина. Тя заработи на 8 бързоходни машини. РД, 1950, бр. 272, 3. Преминах на четири, после на шест, на осем, десет и дванадесет бързоходни станове. ОФ, 1950, бр. 1883, 2.
БЪРЗОХО`ДЕЦ*, мн. -дци, м. 1. Човек, който ходи, върви много бързо. Висок, слабоват мъж, .., той беше такъв бързоходец, та дорде кучетата още лаят в едната махала, гласът му се чуваше в другата. Кр. Григоров, ПЧ, 182. Бързоходец, ден през ден той хвърчеше по преките пътеки над непристъпните урви до гара Лъкатник. Р. Ликова, ВК, 24.
2. В миналото — специален пратеник, на който било възлагано да носи бързо вести; вестител. По същото време бързоходец на битолската българска община донесе в Преспа и предаде лично на председателя на преспанската община следното писмо. Д. Талев, ПК, 642. В същата тази нощ бързоходец напуска Рим на път за Венеция. И. Спасова, ЧК (превод), 21. Пристигна бързоходец и обади, че голяма сила българска иде на Преслав. Ел. Мутева, РБК (превод), 96.
3. Остар. Човек, който разнася писма; куриер. И на края на всеки месец, гдето и да бяха, получавах се по едно писмо от майка си всегда с същий бързоходец. Той ми предава писмото, зема отговор от мене и си отива. К. Величков и др., ЛБ (превод), 24.
БЪРЗОХО`ДКА ж. Спец. Печатарска машина със спиращ се цилиндър, която дава бърз печат.
БЪРЗОХО`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на бързоходен.
БЪРЗОХО`ДЧЕ, мн. -та, ср. Нар.-поет. Епитет на бърз кон. Дели Белю Грозданка открадна .. / Ой та тебе конче бързоходче / .. / ако ти пристигнеш Грозданчица / по планина, по агликовина, / гривата ти конче ша обнижа / със дребен, ситен маргарит. / .. /Ако ли Грозданка не пристигнеш, / главата конче ша ти отрежа. Нар. пес., СбНУ XXVI, 131.
БЪРЗЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., непрех. Диал. 1. Вървя бързо.
2. За река, поток — тека бързо. На брега на една река растяла кичеста върба. Ден и нощ реката бързяла край нея, ронела брега и най-сетне изкопала под върбата дълбок подмол. Хр. Пелитев, ХО, 141.
БЪРЗЯ` СЕ несв., непрех. Диал. Надпреварварвам се с някого. Двоица ще се бият… Пашата изкарал един ат и арапин. Милош наредил едного, кой е юнак. — „Ше се бързиш с тоа арапин! — Или ше го посечеш, или ше та посече!“ Нар. прик., СбНУ, XLI, 436.
БЪРКАДА`Н м. Диал. Качамак.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪРКА`ЛКА ж. 1. Голяма лъжица с дълга дръжка, с която се бърка ястие, сладко и др. при готвене.
2. Уред или приспособление към машина за разбиване на нещо. Оловото се разбърква с помощта на преносима с мостов кран бъркалка. Д. Димитров, ОХТ II, 122. Обикновено казанът за варене [на захарен сироп] е снабден с автоматична бъркалка. А. Генадиев и др., ТЗ, 25.
◇ Станал селска бъркалка. Разг. Употребява се иронично за човек, когото използват за всякакви услуги.
БЪРКА`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Ръжен за разбъркване на жарава.
БЪ`РКАМ1, -аш, несв., непрех. 1. Пъхам, мушкам ръката си в нещо, някъде, обикн. за да намеря, взема, извадя нещо. Стефчов отиде и взе да бърка в джеба на сетрето си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 22. — Тъй де, бъркам в торбата — няма хляб, няма лук, няма сол и пипер. В. Нешков, Н, 11. — Недей така, не викай, нищо ти няма, момче! — успокояваше го Гарибалдов и вече бъркаше в раницата си за походната аптечка. Д. Калфов, Избр. разк., 201. Без да го погледне, тя започна да бърка в чантата си. — Два месеца по триста — правят шестстотин… нали? И този месец до петнадесети… М. Грубешлиева, ПП, 45. Не беше още свършил песента си дядо Кузман и Михаил Асен бъркаше в пазвата си за нова пара. Ст. Загорчинов, ДП, 118. Гърдьо поздрави по войнишки и се усмихна .. Той държеше цигара и бъркаше в пояса си за огън. Й. Йовков, ЧКГ, 51.
2. Пъхам ръка или лъжица, вилица в полутечна или гъста храна, за да си взема от нея. Ще заплача, защото мама ме би, загдето съм бъркал с ръце в мармалада. Д. Немиров, КБМ, кн. 5, 14. Те почнаха да сумтат и да бъркат с вилиците в големия гювеч. Елин Пелин, Съч. IV, 126. — Боже мой, — кипва внезапно мадам Тодорка, — ти пак си бъркала в крема! Хр. Смирненски, Съч. III, 125.
3. Пипам, ровя, тършувам, обикн. в шкаф, гардероб, сандък, чекмедже, за да търся, взема нещо. Когато цялата къща беше пречистена и наредена, тя започна да отваря и да бърка из старите брашовски сандъци. Й. Йовков, ПК, 17. — Да ме не види само. Да ме не види, че бъркам тук! — плашеше се старата, без сама да знае защо не трябваше да я види, че тършува в сандъка си. Г. Караславов, Тат., 252. Купът бързо намаляваше и хусарите дълго бъркаха между копията и мечовете, докато всеки си избере оръжие по своя сгода и мярка. Ст. Загорчинов, ДП, 319-320. — Тодорке, Тодорко! .. Я гледай, тя не се обажда (бърка из книгите). В. Друмев, И, 14. Никой да не смее да бърка в чекмеджето ми! △ Кой е бъркал в гардероба? бърка се безл.
БЪ`РКАМ СЕ несв., непрех. Разг.. 1. Търся да извадя пари, обикн. от джоб, кесия и под. Роза също хвърли една монета в басейна — за късмет, за щастие — и всички почнахме да се бъркаме за стотинки… Ем. Манов, МПЛ, 179. Той повечето пъти бягаше заради мене от заседание и естествено си забравяше сакото. А в него си държал парите. — Моля, моля — казвах аз и се бърках в задния джоб. Черемухин, П, 25-26.
2. Давам пари, плащам обикн. неохотно, без желание. Той не обича да се бърка, гледа другите да платят.
◇ Бъркам в касата (хазната). Разг. Крада обществени пари.
Бъркам в кесията (джоба) на някого. Разг. 1. Вземам тайно от парите на някого. Там беше цялата челяд на Миро — да бди да не би някой да открадне нещо, а сам Ицо бе казал: — Оставете ги да гледат и ще почнат да бъркат по кесиите на мъжете си. Д. Талев, ПК, 117. 2. Принуждавам някого да даде пари или да заплати за нещо. — Протестирам! — викаше Георги Василев. — Никой няма право да ми бърка в джоба! П. Спасов, ХлХ, 169.
Бъркам в очи<те> на някого. Разг. 1. Неприятен съм на някого, дразня някого с присъствието си, със съществуването си или с нещо друго; преча. Защо ще ми взимат дюкянчето, питам ви? Република, казват — та аз да не съм против? Щом е за добро, да става .. Ама кому бърка в очи мойта бакалничка? Сам си работя аз, никого не съм подял. Ем. Манов, ДСР, 346. 2. Натяквам на някого за нещо. И когато взеха да валят нападките, не знаеха как да го защищават. „Видяхте ли го вашия ръководител какво представлява!“ — бъркаха им в очите. Ст. Даскалов, СЛ, 391.
Бъркам се в джоба. Разг. Давам пари, плащам, обикн. неохотно, без желание. А сега си платете за прегледа и лекарствата, че и други ме чакат. Здравето е най-ценното богатство, бъркайте се по-дълбочко в джобовете. Г. Краев, Ч, 210.
Бъркам с пръст в раната. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място.
БЪ`РКАМ2, -аш, несв. 1. Прех. и непрех. Раздвижвам течност или някаква смес (обикн. в съд) с помощта на нещо (лъжица, лопата, пръчка и под.), за да се размеси, сгъсти, да не загори и др.; разбърквам. Три дни бай Марчо бели картофи, ряза лук и бърка казаните с една голяма лъжица. А. Каралийчев, НЗ, 149. Взе медника и една мотика и отиде при разхвърляната пръст. Разкопа я, събра я, разтроши я, направи по средата ямичка и започна да налива вода. Наливаше вода и бъркаше с мотиката, наливаше и бъркаше. Г. Караславов, Тат., 213. Бъркаха глина, правеха кирпичи, издигаха разрушената ограда, колкото можеха, поправяха вратите, прозорците. Ст. Дичев, ЗС I, 357. Васил Попов бъркаше цимента с малка лопата и пълнеше кофите. Д. Добревски, БКН, 100. Султана седеше на колена пред огнището и бъркаше каша в медна тава. Д. Талев, ЖС, 327. // Приготовлявам чрез разбъркване на различни съставки (обикн. храна за добитък). Стопанката, суха женица с плитки, облечена по градски, бъркаше трици за прасето. В. Априлов, СбСт, 193. Гърмодолеца през вечер, през две им [на биволиците] бъркаше плява. Ил. Волен, МДС, 101. Прасето цяла година бе под грижите на децата: берехме му бурен, носехме от Попишка тикви, .. бъркахме му помия от царевично брашно и трици. Ив. Хаджийски, БДНН II, 18.
2. Прех. Прен. Намесвам някого в някаква работа. Ако вие с Дочоолу си имате разправии, няма защо и мене да ме намесвате… Карайте се с него, вадете си очите, мене не ме бъркайте!… К. Калчев, ПИЖ, 81. — Е, кажи тогава на твоята Христина… — Какво тук бъркаш Христина? — озъби се Пешо. М. Грубешлиева, ПИУ, 65. Аз не знам — .. — защо бъркат нас в цялата тази работа? Какво искат от болни хора? Д. Ангелов, ЖС, 40.
3. Прех. и непрех. Разг. Правя грешка при говорене, смятане, изпълнение на нещо заучено и под.; греша. Тя говореше на Стефана по български, но твърде много се напрягаше, бъркаше думите, употребяваше френски думи с български окончания. В. Геновска, СГ, 268-269. Пред Нели се изсипват цяла шепа дребни пари. Тя ги грабва, брои, бърка, брои. В. Бончева, АП, 142. Колко съм говорил, не помня, но ми казаха, че съм бъркал терминологията ..; не се казвало „наряд“, а държавни доставки, и други подобни. К. Калчев, ДНГ, 21. В долния етаж някой разучаваше на пиано менуета на Падаревски, бъркаше все на един и същи такт, спираше и упорито почваше отначало. М. Грубешлиева, ПИУ, 253. // Непрех. Постъпвам погрешно, неправилно. — Ако питаш мене, ще кажа, че много бързаш веднага след освобождението да нареждаш личния си живот .. Мисля, че бъркаш! П. Славински, ПЗ, 279-280.
4. Прех. Разг. Неправилно смятам някого или нещо за някой друг или нещо друго; смесвам. Близнаците сядат на различни места, защото иначе всички ги бъркат. В. Бончева, АП, 62. Аз по очите познавам човека, не бъркам шмекера с честния. А. Гуляшки, ЗР, 103. Нашите бели лица бяха еднакви за туземците. Те мъчно ни разпознаваха и често ни бъркаха един с друг, особено когато ни виждаха отдалеч. М. Марчевски, ОТ, 360. — У нас се шири едно отвратително предубеждение към българската художествена литература, отричат я, без да я познават, .. — Но защо бъркате такива глупави книжлета с българската литература? — пресече го решително търговският пътник. Г. Караславов, Избр. съч. II, 81. // Не различавам, смесвам две различни неща, обърквам. Аз ги бъркам в спомена си тия няколко дни, които дойдоха по-късно, защото те всички бяха щастливи и всички еднакви в щастието си. Б. Райнов, ДВ, 96. Неговият глас звучеше рязко и диво, от вълнение той бъркаше думите си с непонятни за нея [княгинята] варварски слова. Ст. Загорчинов, ЛСС, 94.
5. Непрех. Разг. С предл. на или с лич. местоим. в дат. и (рядко) прех. Създавам пречки, трудности или неприятности някому, не позволявам нещо да стане, обърквам някого, нещо; преча, затруднявам. Изнапреж бяхте викнали срещу ми, че съм ви бил бъркал. На` сега стоя настрана, работете де! Нареждайте се сами и работете! Й. Йовков, Б, 31-32. Снегът продължаваше да вали .. Мокротата я [лисицата] дразнеше, а тихият, едва доловим шепот, който пълнеше въздуха, и падащият от клоните кит й бъркаха да чува добре. Ем. Станев, К, 39. — Босна, тъй ли било то, че това ли е то приятелство?… Ти да се смееш, пък аз… — Че смей се и ти, кой ти бърка? Ст. Чилингиров, ПЖ, 49. — Аз съм ти казала! Все аз казвам, все аз казвам, все аз съм кривата, все аз ви уча на лошо… Ох, Боже, мили Господьо, защо не си ме прибереш, та да ги не бъркам тия оправни хора?… Г. Караславов, Тат.,* 232-233. Грабят от народа гладен, / граби подъл чорбаджия, / за злато търговец жаден / и поп* с божа литургия! / Грабете го, неразбрани! / Грабете го! Кой ви бърка?/ Скоро той не ще да стане: ний сме синца с чаша в ръка! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. Дайте му [на българския народ], или поне не бръкайте му да са освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да са устрои. СбПер.* п II, 188. бъркам се страд. от бъркам.
БЪ`РКА МИ СЕ несв., непрех. Разг. Изпитвам неприятно усещане за гадене; гади ми се, повръща ми се. Тя започна внимателно да следи как Евгени изчиства гнойната рана .. Но по едно време усети, че й прилошава и че нещо й се бърка, както сама го определи. Д. Ангелов, ЖС, 183. — Разточила съм сладка баница — Яно, не ми се яде, нещо не ми е добре. От няколко дни все ми се бърка, нищо не ми се услажда. К. Петканов, X, 103.
БЪ`РКАМ СЕ несв., непрех. 1. Намесвам се в нещо, в някаква работа. Боряна:* Тейко! Дай им парите!… По-старият син на Вълчана:* Какво?… Какво да даде? Ти да не се бъркаш. Стой настрана. Й. Йовков, Б, 137. А тя все повече и повече се привързваше към него, защото той я държеше със своята сдържаност, с търпението си, с желанието му да се бърка в живота й. М. Грубешлиева, ПП, 262. От падането си в плен и от страшните часове на кораба свикнах да стоя настрана и да гледам. Да видя какво ще стане. Не се бърках. А. Дончев, BP, 15. // Попречвам, преча за извършването на нещо. Тогава домакинът нарушава мълчанието и произнася с подчертана снизходителност: .. — Е, щом сте се харесали и смятате, че ще можете да живеете заедно, аз няма какво да се бъркам. Св. Минков, РТК, 102-103.
2. Разг. Правя грешка при говорене, смятане, изпълнение на нещо заучено и под.; греша. Бъркаше се, противоречеше си и от всичко, което говореше, много малко се разбираше. Й. Йовков, Разк. I, 221. Една вечер дядо Петър приближи до Стана и го заприказва. Той говореше за времето, за посевите и коситбата, .., но личеше, че мисли съвсем за друго — конфузеше се, бъркаше се и смущаваше. Г. Райчев, Избр. съч. I, 132.
◇ Бъркам акъла (ума, главата) на някого. Разг. Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи; размирявам.
Бъркам някаква каша. Разг. Причинявам неприятности някому. Омръзна ни да се кланяме пред византийците, .., да се преструваме, че не знаем какви каши ни бъркат със сърбите, пък и венгрите… Мъже искаме да бъдем, мъже и войни, разбра ли? М. Смилова, ДСВ, 61.
Бъркам си гагата (носа) някъде. Разг. Намесвам се, където не трябва, където не е моя работа, или проявявам ненужен интерес към нещо. — Я да вземеш да й кажеш да си се прибере вече. Работила, що работила там, стига й толкоз… — Не си клекнала толкоз, една манджа все ще сготвиш. И не си бъркай гагата, дето не трябва! И. Петров, НЛ, 111. Впрочем, ние сме далеч от мисълта да преустройваме света и да си бъркаме носа в частния живот на хората, затова ще тръгнем по общото течение и занапред ще наричаме нашите герои също Беба и Буби. Св. Минков, РТК, 81.
Какви ще ги бъркам. Разг. Нямам друг изход, принуден съм така да постъпя. — Майор Узунов избягал с другарите си на лодка по Дунава. Бае Атанас зина: — Как тъй? Защо? — Е, навили му вече, какви ще ги бърка? Юрнал е сега свят на Дунава: ще го хванат. А. Страшимиров, А, 321.
Не бъркай трици. Разг. Не дрънкай глупости, не клевети. — Гдето ще рече, ти си видел, когато е избухнал огънят, чакай барем да кажа на бея, да те изпита… — Хаско, извикаха няколко цигани, не бъркай такива трици, че стига и ние няколко души да намигнем за тебе… Знаеш ли, какъвто е сърдит, ей сега ще те насече на късове и ще те даде на псетата… Ц. Гинчев, ГК, 297.
Трици бъркам за някого. Разг. Ирон. Съвсем не ме интересува някой, не ми е притрябвал, не го обичам.
БЪ`РКАМ3, -аш, несв., прех. Диал. Търся. Ми се спущи млади Стоян, / стомна барат, стомна немат, / вода барат, вода немат, / вино бърка, не се найде. Нар. пес., СбБрМ, 359. Излегло му едно орле, / грабнало се со дедото, па го дигна со се опинци, / .. / Фати баба да го бъркат / да го бърка, да си плаче, / да си вика со гласове: / „Камо ми го пеливанот!“ Нар. пес., СбБрМ, 371.
БЪ`РКАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от бъркам1 и от бъркам се. Започна трескаво бъркане по всички джобове.
БЪ`РКАНЕ2, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от бъркам2 и от бъркам се2. Славян Дойков бъркаше мармелада .. Славян Дойков остави бъркането и се провикна весело. Д. Ангелов, ЖС, 145. Ако едър пясък се разбърка с вода, той се утаява почти веднага, щом бъркането престане. Хим. IX кл, 1950, 35. И от друга една страна, бъркането на поета непосредствено в практическите деятелности на живота е съдбоносно за него. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 360.
2. Диал. Храна за прасе, приготвена от треви и трици, разбъркани с вода. Дядо Върбан ще излезне само да накълца вършини и да тури сенце или сламица на добичето, а баба Наца да гребне водица и даде бъркане на прасето. Ст. Даскалов, СД, 197. Къде е Орлица? — По градиняка — обади се стрина Крема, която правеше бъркане за прасето. Ил. Волен, ДД, 69.
БЪ`РКАНЕ3, мн. -та, ср. Диал. Отгл. същ. от бъркам3; търсене.
БЪРКАНИ`КА ж. Диал. Безвкусно ядене, сготвено от безразборно смесени зеленчуци; буламач. Другата гозба е някаква неизвестна, безименна бърканика — бурения, която изпуща пара. Ив. Вазов, Съч. ХП, 79.
БЪ`РКАНИЦА1 ж. Диал. Разг. Бъркотия. Изведнъж, всичката бърканица от хора в широкия коридор се превръща в сива мъгла и Слави тръгва всред нея, без да знае накъде. Д. Немиров, Д № 9, 166. И ето ме сега в това езеро, в това блато от тежка и лепкава мъгла, измъкнал се по чудо от колелетата на влака, заплетен в бърканицата от тараби, стари къщи и разградени дворове с чешми и бараки. С. Северняк, ВСД, 143-144. И близо, и далеч по завалния склон, / .., се емна и подхвана / борбата, и такваз смутевица настана / и бърканица, че не знаеше ни кой / напада, нито кой се брани. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 232. — Я затуй съм дошел у София. Да я спася… Много лошо щеше да стане, много бърканици, бозгуни, убийства и смърти… Земята щеше да се разтвори и сви да погълне… Ив. Карановски, Разк I, 189.
БЪ`РКАНИЦА2 ж. Диал. Мътеница, айрян. — Какво ще похапнеш? .. — Има кисело мляко, има бърканица, има сланинка. Г. Караславов, ОХ III, 174-175. Върнах се аз, опържих яйцата, нарязах салата, разбих бърканица от киселото мляко, а тя [жена ми] — мълчи и чака. Г. Краев, ВН, 1966, бр. 4636, 6.
БЪРКА`Ч1 м. Рядко. Работник, който бърка, разбърква кал, вар и др. под.
БЪРКА`Ч2 м. 1. Рядко. Бъркачка2 (в 1 знач.). Като знае един да готви, той учи другите, че после всеки наред готви и който развали ястието, с бъркача го изсипват на главата му. Ц. Гинчев, ГК, 78.
2. Техн. Част от машина или апарат, която служи за разбъркване, обикн. при приготвяне на смес. Под действието на механичната сила на бъркача и бързото охлаждане настъпва кристализирането на мазнината. Н. Димов, и др., ТМ, 76.
БЪРКА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Който се отнася до бъркач2 (в 2 знач.) или бъркачка (в 3 знач.). Бъркачно отделение. Бъркачни лопатки. Бъркачна ос.
БЪРКА`ЧКА1 ж. Работничка, чиято работа е да бърка, разбърква нещо.
БЪРКА`ЧКА2 ж. 1. Голяма лъжица, с която се бърка и разлива яденето по съдовете; бъркач2, бъркалка. В предприятието от началото на годината досега са произведени с икономисани материали 7,413 тенджери, .. сапунерки, черпаци, бъркачки за мляко и др. ВН, 1960, бр. 2681, 2.
2. Разш. Предмет (лопата, дърво и др.), с който изобщо се бърка нещо (вар, хоросан и др.).
